5. prilojenie 2 milena+u novi pazar

ИНФОРМАЦИЯ

ЗА ПРЕЦЕНЯВАНЕ НЕОБХОДИМОСТТА ОТ ОВОС

(Съгласно Приложение № 2 към чл. 6 от Наредбата за условията

и реда за извършване на ОВОС)

на инвестиционно предложение

за

„Изграждане на два броя нови водовземни съоръжения -

водоснабдителни сондажни кладенци: С-1 в ПИ № 52009.2.32 и С-2 в

ПИ № 52009.2.69 в местност „Бешик Тепе“, землище гр. Нови Пазар,

Общ. Нови Пазар, Обл. Шумен, създаване на трайни лозови

насаждения в масиви 52009.1; 52009.2; 52009.3; 52009.4; 52009.5;

52009.6; 52009.7 и 52009.8 в землището на гр. Нови Пазар и капково

напояване на същите.“

Възложител: „Mилена + Ю“ ЕООД, гр. Варна

гр. Варна, януари 2016г.

Информация за преценяване необходимостта от ОВОС на инвестиционно предложение за „Изграждане на два броя нови водовземни съоръжения - водоснабдителни сондажни кладенци: С-1 в ПИ №

52009.2.32 и С-2 в ПИ № 52009.2.69 в местност „Бешик Тепе“, землище гр. Нови Пазар, Общ. Нови Пазар, Обл. Шумен, създаване на трайни лозови насаждения в масиви 52009.1; 52009.2; 52009.3;

52009.4; 52009.5; 52009.6; 52009.7 и 52009.8 в землището на гр. Нови Пазар и капково напояване на същите.“

2 Възложител: „Милена + Ю“ЕООД, гр. Варна

гр. Варна, май 2016г.

При изготвянето на информацията за преценяване на необходимостта от ОВОС на инвестиционното предложение за „Изграждане на ново водовземно съоръжение - водоснабдителен сондажен кладенец в ПИ № 52009.2.32 местност „Бешик Тепе“, землище гр. Нови Пазар, Общ. Нови Пазар, Обл. Шумен, създаване на трайни лозови насаждения в масиви 52009.1; 52009.2; 52009.3; 52009.4; 52009.5; 52009.6; 52009.7 и 52009.8 в землището на гр. Нови Пазар и капково напояване на същите.“ са спазени изискванията на глава шеста, раздел трети на Закона за опазване на околната среда (изм. и доп. ДВ. бр. 101 от 22 Декември 2015г.) и разпоредбите на Наредбата за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда (Обн. ДВ. бр. 25 от 18 Март 2003г., изм. ДВ. бр. 3 от 10 Януари 2006г., изм. ДВ. бр. 80 от 9 Октомври 2009г., изм. ДВ. бр. 29 от 16 Април 2010г., изм. ДВ. бр. 3 от 11 Януари 2011г., изм. и доп. ДВ. бр. 94от 30 Ноември 2012г., изм. и доп. ДВ. бр. 12 от 12 Февруари 2016г.)






СЪДЪРЖАНИЕ

І. ИНФОРМАЦИЯ ЗА КОНТАКТ С ВЪЗЛОЖИТЕЛЯ: ............................................................................. 5 1. ИМЕ, МЕСТОЖИТЕЛСТВО, ГРАЖДАНСТВО НА ВЪЗЛОЖИТЕЛЯ - ФИЗИЧЕСКО ЛИЦЕ, СЕДАЛИЩЕ И ЕДИНЕН ИДЕНТИФИКАЦИОНЕН НОМЕР НА ЮРИДИЧЕСКОТО ЛИЦЕ: ................................................................................. 5 2. ПЪЛЕН ПОЩЕНСКИ АДРЕС: ........................................................................................................................ 5 3. ТЕЛЕФОН, ФАКС И E-MAIL: ......................................................................................................................... 5 4. ЛИЦЕ ЗА КОНТАКТ: ..................................................................................................................................... 5

ІІ. ХАРАКТЕРИСТИКИ НА ИНВЕСТИЦИОННОТО ПРЕДЛОЖЕНИЕ: ............................................. 5 1. РЕЗЮМЕ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО. .................................................................................................................. 5 2. ДОКАЗВАНЕ НА НЕОБХОДИМОСТТА ОТ ИНВЕСТИЦИОННОТО ПРЕДЛОЖЕНИЕ ........................................... 6 3. ВРЪЗКА С ДРУГИ СЪЩЕСТВУВАЩИ И ОДОБРЕНИ С УСТРОЙСТВЕН ИЛИ ДРУГ ПЛАН ДЕЙНОСТИ В ОБХВАТА НА ВЪЗДЕЙСТВИЕ НА ОБЕКТА НА ИНВЕСТИЦИОННОТО ПРЕДЛОЖЕНИЕ И КУМУЛИРАНЕ С ДРУГИ ПРЕДЛОЖЕНИЯ ................................................................................................ 7 4. ПОДРОБНА ИНФОРМАЦИЯ ЗА РАЗГЛЕДАНИ АЛТЕРНАТИВИ ........................................................................ 8 5. МЕСТОПОЛОЖЕНИЕ НА ПЛОЩАДКАТА, ВКЛЮЧИТЕЛНО НЕОБХОДИМА ПЛОЩ ЗА ВРЕМЕННИ ДЕЙНОСТИ ПО ВРЕМЕ НА СТРОИТЕЛСТВОТО ......................................................................................................................... 9 6. ОПИСАНИЕ НА ОСНОВНИТЕ ПРОЦЕСИ (ПО ПРОСПЕКТНИ ДАННИ), КАПАЦИТЕТ, ВКЛЮЧИТЕЛНО ДЕЙНОСТИТЕ И СЪОРЪЖЕНИЯТА, В КОИТО СЕ ОЧАКВА ДА СА НАЛИЧНИ ОПАСНИ ВЕЩЕСТВА ОТ ПРИЛОЖЕНИЕ № 3 КЪМ ЗООС ..................................................................................... 10 7. СХЕМА НА НОВА ИЛИ ПРОМЯНА НА СЪЩЕСТВУВАЩА ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА .................................. 12 8. ПРОГРАМА ЗА ДЕЙНОСТИТЕ, ВКЛЮЧИТЕЛНО ЗА СТРОИТЕЛСТВО, ЕКСПЛОАТАЦИЯ И ФАЗИТЕ НА ЗАКРИВАНЕ, ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ И ПОСЛЕДВАЩО ИЗПОЛЗВАНЕ ....................................................................... 12 9. ПРЕДЛАГАНИ МЕТОДИ ЗА СТРОИТЕЛСТВО. .............................................................................................. 13 10. ПРИРОДНИ РЕСУРСИ, ПРЕДВИДЕНИ ЗА ИЗПОЛЗВАНЕ ПО ВРЕМЕ НА СТРОИТЕЛСТВОТО И ЕКСПЛОАТАЦИЯТА ............................................................................................................................................ 15 11. ОТПАДЪЦИ, КОИТО СЕ ОЧАКВА ДА СЕ ГЕНЕРИРАТ – ВИДОВЕ, КОЛИЧЕСТВА И НАЧИН НА ТРЕТИРАНЕ 16 12. ИНФОРМАЦИЯ ЗА РАЗГЛЕДАНИ МЕРКИ ЗА НАМАЛЯВАНЕ НА ОТРИЦАТЕЛНИТЕ ВЪЗДЕЙСТВИЯ ВЪРХУ ОКОЛНАТА СРЕДА. ............................................................................................................................................ 17 13. ДРУГИ ДЕЙНОСТИ, СВЪРЗАНИ С ИНВЕСТИЦИОННОТО ПРЕДЛОЖЕНИЕ (НАПРИМЕР ДОБИВ НА СТРОИТЕЛНИ МАТЕРИАЛИ, НОВ ВОДОПРОВОД, ДОБИВ ИЛИ ПРЕНАСЯНЕ НА ЕНЕРГИЯ, ЖИЛИЩНО СТРОИТЕЛСТВО, ТРЕТИРАНЕ НА ОТПАДЪЧНИТЕ ВОДИ). ................................................................................... 18 14. НЕОБХОДИМОСТ ОТ ДРУГИ РАЗРЕШИТЕЛНИ, СВЪРЗАНИ С ИНВЕСТИЦИОННОТО ПРЕДЛОЖЕНИЕ. ....... 18 15. ЗАМЪРСЯВАНЕ И ДИСКОМФОРТ НА ОКОЛНАТА СРЕДА ........................................................................ 19 16. РИСК ОТ АВАРИИ И ИНЦИДЕНТИ. ..................................................................................................... 19

ІІІ. МЕСТОПОЛОЖЕНИЕ НА ИНВЕСТИЦИОННОТО ПРЕДЛОЖЕНИЕ ........................................ 20 1. ПЛАН, КАРТИ И СНИМКИ, ПОКАЗВАЩИ ГРАНИЦИТЕ НА ИНВЕСТИЦИОННОТО ПРЕДЛОЖЕНИЕ, ДАВАЩИ ИНФОРМАЦИЯ ЗА ФИЗИЧЕСКИТЕ, ПРИРОДНИТЕ И АНТРОПОГЕННИТЕ ХАРАКТЕРИСТИКИ, КАКТО И ЗА РАЗПОЛОЖЕНИТЕ В БЛИЗОСТ ЕЛЕМЕНТИ ОТ НАЦИОНАЛНАТА ЕКОЛОГИЧНА МРЕЖА И НАЙ-БЛИЗКО РАЗПОЛОЖЕНИТЕ ОБЕКТИ, ПОДЛЕЖАЩИ НА ЗДРАВНА ЗАЩИТА, И ОТСТОЯНИЯТА ДО ТЯХ. ............................. 20 2. СЪЩЕСТВУВАЩИТЕ ПОЛЗВАТЕЛИ НА ЗЕМИ И ПРИСПОСОБЯВАНЕТО ИМ КЪМ ПЛОЩАДКАТА ИЛИ ТРАСЕТО НА ОБЕКТА НА ИНВЕСТИЦИОННОТО ПРЕДЛОЖЕНИЕ И БЪДЕЩИ ПЛАНИРАНИ ПОЛЗВАТЕЛИ НА ЗЕМИ. 23 3. ЗОНИРАНЕ ИЛИ ЗЕМЕПОЛЗВАНЕ СЪОБРАЗНО ОДОБРЕНИ ПЛАНОВЕ ......................................................... 23 4. ЧУВСТВИТЕЛНИ ТЕРИТОРИИ, В Т.Ч. ЧУВСТВИТЕЛНИ ЗОНИ, УЯЗВИМИ ЗОНИ, ЗАЩИТЕНИ ЗОНИ, САНИТАРНО-ОХРАНИТЕЛНИ ЗОНИ ОКОЛО ВОДОИЗТОЧНИЦИТЕ И СЪОРЪЖЕНИЯТА ЗА ПИТЕЙНО-БИТОВО ВОДОСНАБДЯВАНЕ И ОКОЛО ВОДОИЗТОЧНИЦИТЕ НА МИНЕРАЛНИ ВОДИ, ИЗПОЛЗВАНИ ЗА ЛЕЧЕБНИ, ПРОФИЛАКТИЧНИ, ПИТЕЙНИ И ХИГИЕННИ НУЖДИ И ДР.; НАЦИОНАЛНА ЕКОЛОГИЧНА МРЕЖА ..................... 24 4А. КАЧЕСТВОТО И РЕГЕНЕРАТИВНАТА СПОСОБНОСТ НА ПРИРОДНИТЕ РЕСУРСИ. .......................................... 26 5. ПОДРОБНА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ВСИЧКИ РАЗГЛЕДАНИ АЛТЕРНАТИВИ ЗА МЕСТОПОЛОЖЕНИЕ ................... 26






ІV. ХАРАКТЕРИСТИКИ НА ПОТЕНЦИАЛНОТО ВЪЗДЕЙСТВИЕ (КРАТКО ОПИСАНИЕ НА ВЪЗМОЖНИТЕ ВЪЗДЕЙСТВИЯ ВСЛЕДСТВИЕ НА РЕАЛИЗАЦИЯТА НА ИНВЕСТИЦИОННОТО ПРЕДЛОЖЕНИЕ): .............................................................................................. 28

1. ВЪЗДЕЙСТВИЕ ВЪРХУ ХОРАТА И ТЯХНОТО ЗДРАВЕ, ЗЕМЕПОЛЗВАНЕТО, МАТЕРИАЛНИТЕ АКТИВИ, АТМОСФЕРНИЯ ВЪЗДУХ, АТМОСФЕРАТА, ВОДИТЕ, ПОЧВАТА, ЗЕМНИТЕ НЕДРА, ЛАНДШАФТА, ПРИРОДНИТЕ ОБЕКТИ, МИНЕРАЛНОТО РАЗНООБРАЗИЕ, БИОЛОГИЧНОТО РАЗНООБРАЗИЕ И НЕГОВИТЕ ЕЛЕМЕНТИ И ЗАЩИТЕНИТЕ ТЕРИТОРИИ НА ЕДИНИЧНИ И ГРУПОВИ НЕДВИЖИМИ КУЛТУРНИ ЦЕННОСТИ, КАКТО И ОЧАКВАНОТО ВЪЗДЕЙСТВИЕ ОТ ЕСТЕСТВЕНИ И АНТРОПОГЕННИ ВЕЩЕСТВА И ПРОЦЕСИ, РАЗЛИЧНИТЕ ВИДОВЕ ОТПАДЪЦИ И ТЕХНИТЕ МЕСТОНАХОЖДЕНИЯ, РИСКОВИТЕ ЕНЕРГИЙНИ ИЗТОЧНИЦИ - ШУМОВЕ, ВИБРАЦИИ, РАДИАЦИИ, КАКТО И НЯКОИ ГЕНЕТИЧНО МОДИФИЦИРАНИ ОРГАНИЗМИ. ....................................................... 28

1.1. Въздействие върху хората и тяхното здраве ............................................................................ 28 1.2. Климат. Атмосферен въздух ....................................................................................................... 30 1.3. Води ................................................................................................................................................ 31

1.3.1. Повърхностни води ................................................................................................................................... 31 1.3.2. Подземни води ........................................................................................................................................... 33

1.4. Почви .............................................................................................................................................. 35 1.5. Земни недра .................................................................................................................................... 36 1.6. Биологично разнообразие.............................................................................................................. 41

1.6.1. Растителност .............................................................................................................................................. 41 1.6.2. Животински свят ....................................................................................................................................... 43

1.7. Ландшафт ..................................................................................................................................... 45 1.8. Отпадъци ....................................................................................................................................... 45 1.9. Шум и вибрации ............................................................................................................................. 46

2. ВЪЗДЕЙСТВИЕ ВЪРХУ ЕЛЕМЕНТИ ОТ НАЦИОНАЛНАТА ЕКОЛОГИЧНА МРЕЖА, ВКЛЮЧИТЕЛНО НА РАЗПОЛОЖЕНИТЕ В БЛИЗОСТ ДО ОБЕКТА НА ИНВЕСТИЦИОННОТО ПРЕДЛОЖЕНИЕ. ......................................... 47 3. ВИД НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО (ПРЯКО, НЕПРЯКО, ВТОРИЧНО, КУМУЛАТИВНО, КРАТКОТРАЙНО, СРЕДНО- И ДЪЛГОТРАЙНО, ПОСТОЯННО И ВРЕМЕННО, ПОЛОЖИТЕЛНО И ОТРИЦАТЕЛНО). ............................................... 53 4. ОБХВАТ НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО - ГЕОГРАФСКИ РАЙОН; ЗАСЕГНАТО НАСЕЛЕНИЕ; НАСЕЛЕНИ МЕСТА (НАИМЕНОВАНИЕ, ВИД – ГРАД, СЕЛО, КУРОРТНО СЕЛИЩЕ, БРОЙ ЖИТЕЛИ И ДР.). ........................................... 53 5. ВЕРОЯТНОСТ НА ПОЯВА НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО .......................................................................................... 53 6. ПРОДЪЛЖИТЕЛНОСТ, ЧЕСТОТА И ОБРАТИМОСТ НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО ..................................................... 54 7. МЕРКИ, КОИТО Е НЕОБХОДИМО ДА СЕ ВКЛЮЧАТ В ИНВЕСТИЦИОННОТО ПРЕДЛОЖЕНИЕ, СВЪРЗАНИ С ПРЕДОТВРАТЯВАНЕ, НАМАЛЯВАНЕ ИЛИ КОМПЕНСИРАНЕ НА ЗНАЧИТЕЛНИТЕ ОТРИЦАТЕЛНИ ВЪЗДЕЙСТВИЯ ВЪРХУ ОКОЛНАТА СРЕДА И ЧОВЕШКОТО ЗДРАВЕ ............................................................................................. 54 8. ТРАНСГРАНИЧЕН ХАРАКТЕР НА ВЪЗДЕЙСТВИЯТА ................................................................................... 56

ПРИЛОЖЕНИЕ: ............................................................................................................................................... 56






І. ИНФОРМАЦИЯ ЗА КОНТАКТ С ВЪЗЛОЖИТЕЛЯ:

1. ИМЕ, МЕСТОЖИТЕЛСТВО, ГРАЖДАНСТВО НА ВЪЗЛОЖИТЕЛЯ - ФИЗИЧЕСКО ЛИЦЕ, СЕДАЛИЩЕ И ЕДИНЕН ИДЕНТИФИКАЦИОНЕН НОМЕР НА ЮРИДИЧЕСКОТО ЛИЦЕ:

„Милена +Ю“ ЕООД, гр. Варна, бул. „Княз Борис” № 111, ет. 4, офис 9, ЕИК 201145965 с управител: Юсиф Ашраф Огл Набиев

2. ПЪЛЕН ПОЩЕНСКИ АДРЕС:

гр. Варна, бул. „Княз Борис” № 111, ет.4, офис 9

3. ТЕЛЕФОН, ФАКС И E-MAIL:

Тел. 052 64-33-72, моб. 0888306608,ел. поща: о[email protected]

4. ЛИЦЕ ЗА КОНТАКТ:

Румен Илиев

ІІ. ХАРАКТЕРИСТИКИ НА ИНВЕСТИЦИОННОТО ПРЕДЛОЖЕНИЕ:

1. РЕЗЮМЕ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО.

Настоящото инвестиционно предложение е свързано с изграждане на два броя нови водовземни съоръжения - водоснабдителни сондажни кладенци С-1 в ПИ № 52009.2.32 и С-2 в ПИ № 52009.2.69 в местност „Бешик Тепе“, землище гр. Нови Пазар, Общ. Нови Пазар, Обл. Шумен, създаване на трайни лозови насаждения в масиви 52009.1; 52009.2; 52009.3; 52009.4; 52009.5; 52009.6; 52009.7 и 52009.8 в землището на гр. Нови Пазар и капково напояване на същите. „Милена+Ю“ ЕООД е придобила правото на собственост за всички имоти в гореизброените масиви по силата на нотариални актове, договор № Ш-612/ 20.10.2014г. на Областна дирекция „Земеделие“ Шумен за аренда на земи ДПФ

mailto:%D0%[email protected]






и Заповед № РД 27-298/ 06.11.2015 г. на Директора на Областна дирекция „Земеделие“ Шумен.

Предвижда се създаване на система за капково напояване на лозовите насаждения в горецитираните масиви. За осигуряване на вода за напояване се предвижда изграждане на два броя нови водовземни съоръжения - водоснабдителни сондажни кладенци С-1 в ПИ № 52009.2.32 и С-2 в ПИ № 52009.2.69 в местност „Бешик Тепе“, землище гр. Нови Пазар, Общ. Нови Пазар, Обл. Шумен с географски координати на С-1 N 43°21' 6,624" E 27° 13' 4,976" и на С-2 N 43°21' 12,423" E 27° 12' 53,092"

Поземленият имот № 52009.2.69, в който ще бъде изградено водовземно съоръжение С-1 е с обща площ 5797 кв. м, а ПИ № 52009.2.32, в който ще бъде изградено водовземно съоръжение С-2 е с обща площ 3666 кв. м. И двата имота са собственост на възложителя, съгласно Нотариален акт № 189 том 4 рег. 1187 дело 608 от 19.04.2011г. и Нотариален акт № 26 том 16 рег. 5094 дело 2699 от 13.11.2015г.

За сходно инвестиционно предложение има издадено Решение № ШУ- 07- ПР/2010 г. на РИОСВ-Шумен. За разлика от процедираното през 2010 г. ИП, настоящото инвестиционно предложение включва изграждане на два броя сондажи за подземни студени води и създаване на трайни лозови насаждения в горепосочените масиви.

Предвид факта, че от 2010 г. до момента са изтекли повече от 6 години, е необходимо ново произнасяне на компетентния орган.

Черпената вода ще се подава директно към тръбите на поливна система без да има досег с външната атмосфера и няма да променя състава си. Не се предвижда третирането й с химикали или друга обработка.

Реализацията на инвестиционното предложение не предполага трансгранично въздействие, поради естеството на дейността и местоположението на площадката спрямо границите на Република България.

2. ДОКАЗВАНЕ НА НЕОБХОДИМОСТТА ОТ ИНВЕСТИЦИОННОТО ПРЕДЛОЖЕНИЕ


Поземленият имот № 52009.2.69, в който ще бъде изградено водовземно съоръжение С-1 е с обща площ 5797 кв. м, а ПИ № 52009.2.32, в който ще бъде изградено водовземно съоръжение С-2 е с обща площ 3666 кв. м. И двата имота са собственост на възложителя, съгласно Нотариален акт № 189 том 4 рег. 1187 дело 608 от 19.04.2011г. и Нотариален акт № 26 том 16 рег. 5094 дело 2699 от 13.11.2015г.






С оглед създаването на трайни лозови насаждения и тяхното отглеждане е нужно да бъде осигурено напояването им. Имотите не са водоснабдени от мрежата на ВиК. В тази връзка е необходимо изграждане и оборудване на водовземни съоръжения за добив на подземни студени води.

Сондажите ще бъдат изградени след издаване на разрешително от Басейнова дирекция „Черноморски район“. Чрез използването на подземни студени води за напояване, ще се спести вода с питейно-битови качества от ВиК-мрежата.

3. ВРЪЗКА С ДРУГИ СЪЩЕСТВУВАЩИ И ОДОБРЕНИ С УСТРОЙСТВЕН ИЛИ ДРУГ ПЛАН ДЕЙНОСТИ В ОБХВАТА НА

ВЪЗДЕЙСТВИЕ НА ОБЕКТА НА ИНВЕСТИЦИОННОТО ПРЕДЛОЖЕНИЕ И КУМУЛИРАНЕ С ДРУГИ ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Съгласно публичния регистър на процедурите за ОВОС, в землището на гр.

Нови Пазар, общ. Община Нови Пазар, област Шумен са процедирани 28 броя инвестиционни предложения или ППП по реда на ЗБР/ЗООС.

7 бр. от тях са прекратени с решение на компетентния орган – РИОСВ-Шумен, 1 брой е в текуща процедура, а 20 броя са приключили с решение на РИОСВ-Шумен.

От приключилите процедури, само две ИП са сходни с предмета на настоящото ИП, а именно:

• "Изграждане на водовземно съоръжение (тръбен кладенец за подземни води) за промишлено и самостоятелно питейно-битово водоснабдяване, когато черпената вода се ползва с цел производство на хранителни продукти" в ПИ с идентификатор 52009.23.389 по Кадастралната карта на гр. Нови пазар“

• „Изграждане на система за капково напояване на лозов масив, масиви №№52009-1,2,3,4,5,6,9 с площ от 363.71 дка, землище гр. Нови пазар, общ. Нови пазар, обл. Шумен“

По отношение на първото ИП - съгласно становище на БДЧР, подземното водно

тяло има достатъчно свободен ресурс за да задоволи исканото количество с настоящото ИП.

Що се касае до второто ИП – настоящото ИП, надгражда и актуализира процедираното през 2010 г. ИП.

Видно от гореизложеното, дейността на настоящото ИП няма съвместно кумулативно влияние с други планове и ИП, тъй като не променя предназначението на земята. То не генерира „физически отнета площ от защитените зони” и не достига ниво на свръхексплоатация на подземното водно тяло.

Съгласно писмо на БД „Черноморски район”, инвестиционното предложение е допустимо от гледна точка на постигане на целите за опазване на водите и мерките за






постигане на добро състояние на водите, заложени в Плана за управление на речните басейни (ПУРБ) на Черноморски район.

4. ПОДРОБНА ИНФОРМАЦИЯ ЗА РАЗГЛЕДАНИ АЛТЕРНАТИВИ

Нулева алтернатива: При създаване на лозовите насаждения, същите да не бъдат поливани.

Това ще доведе до неблагоприятни последици за самите насаждения. Отглеждането на насажденията без напояване е икономически неефективно и нецелесъобразно, тъй като продукцията ще е драстично намалена.

При тази ситуация няма да се използва наличният потенциал от подземни водни ресурси на територията и се обезмисля създаването на трайни насаждения в масивите.

Втора алтернатива: Доставяне на вода за напояване с водоноски:

При този вариант на водоснабдяване на лозовите насаждения, необходимото количество вода се доставя с подвижни автоцистерни от водоизточник в съседство или от питеен водопровод в гр. Нови Пазар.

Така предложената алтернатива е неприемлива, предвид икономическите разходи, свързани с доставката на вода. При този вариант, ще се допринесе до създаване на дискомфорт за околната среда от превозните средства. Дискомфортът се изразява в запрашаване при използване на пътищата до имота, шум от работата на превозното средство, риск от замърсяване на околната среда с нефт и нефтопродукти и замърсяване на въздуха от изгорели газове от работата на двигателите на автоцистерните.

Освен това при тази алтернатива ще се използва вода с питейно-битови качества за напояване.

Предвид запазване на водните ресурси за питейно-битови цели, е препоръчително водоснабдяването да се извършва от собствен водоизточник.

Трета алтернатива, която е предпочитана за реализиране и която е предмет на настоящата преценка, е:

Използване на подземни води за напояване на лозовите насаждения, чрез изграждането на водовземни съоръжения.

Алтернативите за местоположение са многообразни. Възможно е разполагането на сондажите в съседни имоти.






За осигуряване на вода за напояване се предвижда изграждане на два броя нови водовземни съоръжения - водоснабдителни сондажни кладенци С-1 в ПИ № 52009.2.32 и С-2 в ПИ № 52009.2.69 в местност „Бешик Тепе“, землище гр. Нови Пазар, Общ. Нови Пазар, Обл. Шумен с географски координати на С-1 N 43°21' 6,624" E 27° 13' 4,976" и на С-2 N 43°21' 12,423" E 27° 12' 53,092"

Поземленият имот № 52009.2.69, в който ще бъде изградено водовземно съоръжение С-1 е с обща площ 5797 кв. м, а ПИ № 52009.2.32, в който ще бъде изградено водовземно съоръжение С-2 е с обща площ 3666 кв. м. И двата имота са собственост на възложителя, съгласно Нотариален акт № 189 том 4 рег. 1187 дело 608 от 19.04.2011г. и Нотариален акт № 26 том 16 рег. 5094 дело 2699 от 13.11.2015г. Изборът на поземлените имоти е свързан с това, да не се засягат терени собственост на други инвеститори или на други земеползватели, с цел да не търпят ограничения.

При възстановяване на лозовите масиви ще се изгради система за капково напояване на същите. Капковото напояване е най-рационалното и качествено напояване на лозята. То се осъществява със специални капкови инсталации.

Предимствата на капковото напояване на лозята пред конвенционалното напояване или липса на напояване са много: прави се икономия на вода от 20-60% на поливната норма, има правилно разпределение на водата по дължина на лозовия ред, използва се за напояване на терени със сложен релеф, плитки и каменисти почви, автоматизация на поливния процес, създава най-благоприятен и оптимален за лозата режим на почвено овлажняване.

Ресурсите на подземното водно тяло позволяват използването му за напояване на лозови насаждения в горецитираните масиви без да има риск от изтощаването или свръхексплоатация на водоносния хоризонт.

5. МЕСТОПОЛОЖЕНИЕ НА ПЛОЩАДКАТА, ВКЛЮЧИТЕЛНО НЕОБХОДИМА ПЛОЩ ЗА ВРЕМЕННИ ДЕЙНОСТИ ПО ВРЕМЕ НА

СТРОИТЕЛСТВОТО

Площадката за изграждане на сондажния кладенец ще бъде в рамките на самите

поземлени имоти. Поземленият имот № 52009.2.69, в който ще бъде изградено водовземно съоръжение С-1 е с обща площ 5797 кв. м, а ПИ № 52009.2.32, в който ще бъде изградено водовземно съоръжение С-2 е с обща площ 3666 кв. м, в местност „Бешик Тепе“, землище гр. Нови Пазар, Общ. Нови Пазар, Обл. Шумен с географски координати на С-1 N 43°21' 6,624" E 27° 13' 4,976" и на С-2 N 43°21' 12,423" E 27° 12' 53,092"

За изграждане на сондажите в горецитираните имоти не се предвижда усвояване на допълнителни площи. Временните дейности по време на строителството ще бъдат развити изцяло върху имота, в който се изгражда водовземното съоръжение.

Теренът по площ е достатъчен за временни дейности и строителство. При извършване на изкоп с дълбочина до 1,50м за глинеста промивка, земните маси ще се






насипват на точно определено място като впоследствие ще се използват за засипване оформяне на терена след приключване на дейността. При наличие евентуално на излишни земни маси те ще се съхраняват на депо, след даване на указания от общинските власти и определяне на маршрута за извозването им. Строителните и минималните количества битови отпадъци също се събират и временно съхраняват в рамките на имота до последващото им депониране на указаното място и по съответния съгласуван маршрут.

С инвестиционното предложение не се предвижда промяна на съществуващата пътна инфраструктура или изграждане на нови пътни връзки.

За разглежданата територия няма наложена строителна забрана във връзка с чл. 198 от ЗУТ.

6. ОПИСАНИЕ НА ОСНОВНИТЕ ПРОЦЕСИ (ПО ПРОСПЕКТНИ ДАННИ), КАПАЦИТЕТ, ВКЛЮЧИТЕЛНО ДЕЙНОСТИТЕ И

СЪОРЪЖЕНИЯТА, В КОИТО СЕ ОЧАКВА ДА СА НАЛИЧНИ ОПАСНИ ВЕЩЕСТВА ОТ ПРИЛОЖЕНИЕ № 3 КЪМ ЗООС

Инвестиционното предложение е свързано с изграждане на водовземни съоръжения за добив на подземни води за поливни нужди.

Водовземното съоръжение ще бъде изградено след получаване и съгласно условията на разрешително по реда на Закона за водите от Басейнова дирекция „Черноморски район“.

Проектните работи по изграждането на тръбния кладенец имат следния обем и ще протекат в следната последователност:

- Сондиране от 0,00 м до проектна дълбочина; - Изпълнение на геофизичен каротаж в интервала 0,00 м до проектна

дълбочина (Градиент зонд; Естествен потенциал PS; Естествен гама каротаж);

- Изпълнение на геофизичен каротаж за определяне зоните на филтрите на експлоатационната колона;

- Доставка, подготовка и обсаждане с експлоатационна колона - тръби и филтри до проектна дълбочина;

- Запълване на задтръбното пространство с филц с размери 5-15 мм при непрекъснато промиване.;

- Изпълнение на глинен тампонаж; - Промиване на сондажа с технически чиста вода.; - Монтаж на ерлифтна система и по интервално прочистване с ерлифт до

пълно избистряне на водата.






- Опитно-филтрационно изследване за определяне филтрационните характеристики на водовместващите пластове с дебит 1,00 л/сек и продължителност 9 машиносмени (72 часа);

- Хидравличен тест на поне три степени на дебита и с не по-малка продължителност от един час за всяка степен за определяне хидравличната ефективност на кладенеца;

- Опробване на подземните води: 1 бр. проба за пълен анализ на йонния състав (ПАЙС);

- Обобщаване на резултатите от изграждането на тръбния кладенец; - Изготвяне на геоложки журнал

За изпълнение на изброените по-горе сондажни работи ще бъде използвана

сондажна апаратура INGERSOLL RAND T4 с права цирколация на промивката. Задвижването ще се осъществява чрез дизелов двигател с мощност 447 kW @ 1800rpm. Сондажната апаратура има следните технически характеристики:

- Товароподемност на лебедката – 567 кг; - Обща маса на съоръжението – 31 751 кг. Основният товар ще се осъществява чрез сондажния лост, тежки щанги и

работния инструмент. Всички процеси по подготовката на сондажната площадка, обезопасяването й,

монтажа и демонтажа на сондажната апаратура трябва да се извършат съгласно комплексните единни трудови норми за сондажни работи, нормите за безопасност на труда и нормите за опазване на околната среда.

За апаратурата INGERSOLL RAND T4 сондажния колектив трябва да се състои от 2 човека /един майстор сондьор и един сондьор/.

Всички процеси трябва да се изпълняват от работници с необходимата специалност и квалификация, при нормални условия за работа.

Сондажите ще бъдат оборудвани и включени към площадковата водопроводна

мрежа по специално изготвен проект. В проекта ще са посочени техническите характеристики на потопяемата помпа, определена в зависимост от предвиждания средноденонощен и максимален дебит, дълбочината на потапянето й. На монтажен план ще бъдат посочени мястото на монтирането на водомер за измерване на черпените водни обеми, мястото и вида на оборудването за вземане на водни проби. В проекта ще е определен начина на измерване на нивото на подземните води (статично и динамично) и посочени видът и техническите характеристики на избраното устройство за измерване на водното ниво.

Предвижда се устието на сондажа да е в подземна бетонова шахта, чийто горен ръб ще е на кота терен. Шахтата ще се затваря с метален капак, който ще се заключва с катинар.

След одобрението му от Басейнова дирекция – Черноморски район ще се пристъпи към оборудването му. Водовземането ще започне след приемането на изпълнението на проекта за оборудване от Приемателна комисия в състав: представител






на Басейнова дирекция, Възложителя, Изпълнителя на дейностите по изграждането на тръбния кладенец и лицето изпълняващо независимия контрол.

Поземленият имот № 52009.2.69, в който ще бъде изградено водовземно съоръжение С-1 е с обща площ 5797 кв. м, а ПИ № 52009.2.32, в който ще бъде изградено водовземно съоръжение С-2 е с обща площ 3666 кв. м.

Лозовите насаждения ще се напояват сезонно. От 01 май до 30 октомври ежегодно.

Създаването на лозовите насаждения, по същество представлява възстановяване на лозови масиви. Поради тази причина не се пристъпва към промяна на предназначението на земята. Начинът на трайно ползване на земята е „лозе“ на всеки от имотите в гореизброените масиви. Ето защо, ще се пристъпи към възстановяването им. При възстановяване на лозовите масиви ще се изгради система за капково напояване на същите. Капковото напояване е най-рационалното и качествено напояване на лозята. То се осъществява със специални капкови инсталации.

Предимствата на капковото напояване на лозята пред конвенционалното напояване или липса на напояване са много: прави се икономия на вода от 20-60% на поливната норма (Поливната норма е от 70-100-120 литра на кв. метър.), има правилно разпределение на водата по дължина на лозовия ред, използва се за напояване на терени със сложен релеф, плитки и каменисти почви, автоматизация на поливния процес, създава най-благоприятен и оптимален за лозата режим на почвено овлажняване.

Предвиждат се строително-монтажни работи по изграждането на водовземните съоръжения. Необходимите количества вода варират в зависимост от конкретните климатичните и метеороложки условия, като се предвижда до 15 л/сек за всяко от съоръженията. Прогнозна дълбочина на водовземните съоръжения е около 200 – 220 м.

По време на изграждане и експлоатацията на сондажния кладенец не се

предвиждат взривни работи.

7. СХЕМА НА НОВА ИЛИ ПРОМЯНА НА СЪЩЕСТВУВАЩА ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА

С инвестиционното предложение не се предвижда промяна на съществуващата

пътна инфраструктура или изграждане на нови пътни връзки. Достъпът на транспортни коли и сондажна техника ще се извърши по съществуващ полски път на изток – североизток от имота.

8. ПРОГРАМА ЗА ДЕЙНОСТИТЕ, ВКЛЮЧИТЕЛНО ЗА СТРОИТЕЛСТВО, ЕКСПЛОАТАЦИЯ И ФАЗИТЕ НА ЗАКРИВАНЕ,

ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ И ПОСЛЕДВАЩО ИЗПОЛЗВАНЕ






Строителството на водовземното съоръжение ще се извърши в следната последователност:

Изграждането на проектния тръбен кладенец ще се осъществи при следната последователност и продължителност:

- Процедиране на инвестиционното намерение за изграждане на тръбния кладенец и преценката на РИОСВ за необходимостта от ОВОС – до 30 дни;

- Подаване на заявление до БДЧР за издаване на разрешително за водовземане от подземни води, чрез нови водовземни съоръжения;

- Издаване на разрешително за строителство на съоръженията от БДЧР – до 45 дни;

- Изграждане на тръбния кладенец – 1 бр. продължителност – 20 дни;

- Усвояване на тръбния кладенец – почистване, опитно водочерпене и вземане на проби – продължителност – 8 дни;

- Рекултивация на работната площадка – 2 дни;

- Обработка на резултатите от изграждането на водовземното съоръжение и резултатите от хидрогеоложките проучвателни работи, лабораторни изследвания, изготвяне на обосновка за водовземане – продължителност – 30 дни;

- Изготвяне на проект за оборудване на кладенеца и изпълнението му.

9. ПРЕДЛАГАНИ МЕТОДИ ЗА СТРОИТЕЛСТВО.

Строителството на тръбния кладенец ще се извърши в следната последователност:

Предвижда се безядково сондиране и стандартен комплекс сондажно-геофизични изследвания (Градиент зонд; Естествен потенциал PS; Естествен гама каротаж).

Сондирането ще се извърши със сондажна апаратура сондажна апаратура INGERSOLL RAND T4 с права цирколация на промивката. Задвижването ще се осъществява чрез дизелов двигател с мощност 447 kW @ 1800rpm.

- Сондиране до проектна дълбочина. По време на сондирането ще се следят скоростта на проходка (механичен каротаж), качествата на промивката (цвят, pH, вискозитет, тегло, водоотдаване, съдържание на пясък) и ще се вземат шламови проби при всяка промяна на литологията в дълбочина.

- Спускане на експлоатационна колона - Запълване на задтръбното пространство при непрекъснато промиване.;






- Изпълнение на глинен тампонаж в интервала 0,00 м – 5,00 м;

На базата на зърнометричния състав на шламовите проби ще се определи подходящия зърнометричен състав на засипката. Практиката показва, че гравийна засипка (фракция 1 – 5 мм), с ефективен диаметър d10>1 mm и коефициент на разнозърност u < 3 създава добър естествен филтър около кладенеца прокаран в песъчливи пластове. След полагането на гравия ще се извърши промиване с чиста вода, ерлифтно водочерпене и ще се провери дали засипката е слегнала и ако е необходимо ще се добави до проектната дълбочина.

Режим на сондиране: Ще се сондира на глинест разтвор в интервала до

водоносния хоризонт, а в интервала на водоносния хоризонт – на чиста вода. Режимът на сондиране е разчетен в зависимост от геоложката характеристика на

скалите, изискването за вертикалност и приетата конструкция на сондажа. Типът на промивната течност е съобразен с литоложката характеристика на

скалите. В интервалите със зони на загуба на циркулация на промивната течност ще се сондира с техническа вода.

В следващата таблица са представени вида и обема на предвидените дейности за проучване на подземните води в процеса на изграждане на ТК3-Нептун.

Вид проучване Обем на дейността

Изучаване на геоложкия разрез

отбирането на шламови проби през 5м до 10м

Скоростта на сондиране по време на сондажния процес

Сондажно-геофизични За обезпечаване на качественното провеждане на сондажните работи, изучаване на геоложкия разрез и предвидените хидрогеоложки изследвания, се проектира провеждането на следния обем сондажно-геофизични изследвания в сондажа: Градиент зонд; Естествен потенциал PS; Естествен гама каротаж






Опитно-филтрационни изследвания

Чл.100. (2), Наредба 1: Опитно-филтрационни изследвания:

1. с максимален постоянен дебит и с проследяване на възстановяването на водното ниво до статичното ниво на водата - за определяне на филтрационните характеристики на подземното водно тяло, с продължителност не по-малка от 72 часа - за водоползвателите от І категория;

2. с изпълнение на хидравличен тест на не по-малко от три степени по отношение на дебита и продължителност на всяка степен не по-малка от 1 час – за определяне на хидравличната ефективност на кладенеца и:

а) с продължителност 24 часа - при предвидения средноденонощен дебит с проследяване възстановяването на водното ниво и

б) с предвидения максимален дебит при предвиденото време за работа с този дебит и проследяване възстановяването на водното ниво в рамките на денонощието.

Опробване на сондажа Съгласно чл. 101 от Наредба 1, водните проби за определяне на качеството на подземните води ще се вземат в края на опитните водочерпения и ще се анализират в акредитирани лаборатории по всички показатели съгласно приложение № 1.

Продължителност на сондажните работи и опитно-филтрационните изследвания на сондажа - 30 дни.

10. ПРИРОДНИ РЕСУРСИ, ПРЕДВИДЕНИ ЗА ИЗПОЛЗВАНЕ ПО ВРЕМЕ НА СТРОИТЕЛСТВОТО И ЕКСПЛОАТАЦИЯТА

По време на строителството ще се използват следните видове природни ресурси: земя, вода, баластра, пясък, горива за техниката, ел. енергия.

Земята като природен ресурс ще претърпи изменения по време на изкопните работи за изграждане на кладенците, но ще има ограничен обхват. Излишните земни маси ще се извозват на депо определено от общината.

Баластра и пясък и пр. ще се използва при изграждането на бетонова водомерна шахта, възстановяване на настилките около водовземното съоръжение и др.






Вода ще се използва по време на строителството в малки количества за нуждите на строителните работници, както и при необходимост за оросяване при изкопните работи, при разтоварителните работи и пр.

Строителните материали – бетон, разтвори, тръби и др. ще се доставят от фирмата изпълнител.

По време на извършване на строителните работи, инвестиционното предложение не включва използване, съхранение, транспорт, производство и работа с материали, които могат да бъдат опасни за околната среда и здравето на хората.

Експлоатацията на водовземното съоръжение, е свързано основно с ползване на природен ресурс – подземни води при средногодишен дебит на черпене – 15,0 л/с.

11. ОТПАДЪЦИ, КОИТО СЕ ОЧАКВА ДА СЕ ГЕНЕРИРАТ – ВИДОВЕ, КОЛИЧЕСТВА И НАЧИН НА ТРЕТИРАНЕ

През периода на строителството и експлоатацията ще се генерират малък брой и в ограничено количество отпадъци.

Строителството на обекта и неговата експлоатация ще доведат до формиране на отпадъци на площадката.

По време на строителството, се очаква формирането на следните видове отпадъци:

- Битови отпадъци от персонала извършващ строителството на обекта;

- Строителни отпадъци – смеси от бетон, тухли, изрезки от тръби и др.;

- Метални и дървени отпадъци;

- Земни маси от изкопните работи;

- Хартиени, картонени и пластмасови опаковки;

- Опаковки от опасни вещества или замърсени с опасни вещества.






Експлоатацията на водовземното съоръжение, не предполага формирането на отпадъци, с изключение извършването (при необходимост) на аварийно-ремонтните дейности, при които могат да се образуват следните отпадъци:

- Битови отпадъци;

- Смесени метални отпадъци от ремонт или демонтиране на съоръжения;

- Строителни отпадъци – смеси от бетон, тухли, изрезки от тръби и др.;

- Опаковки от опасни вещества или замърсени с опасни вещества.

Смесените битови отпадъци ще се събират в контейнери и ще се извозват на депо от фирмата по сметоизвозване и сметосъбиране съгласно сключен договор.

Строителните отпадъци и земните маси, ще се събират и ще се извозват своевременно от площадката, от фирма имаща разрешение (регистрационен документ) за дейности с отпадъци и депонират на място определено от кмета на общината.

Металните и дървените отпадъци ще се събират отделно и предават за вторична преработка.

Хартиените, картонените и пластмасови опаковки ще се събират и извозват на базата на сключени договори от лицензирани фирми.

Опаковки от опасни вещества или замърсени с опасни вещества ще се предават за третиране на фирми с Разрешително за дейности с такива отпадъци.

Смесени метални отпадъци, които ще отпадат по време на строителството и от ремонт на технологично оборудване ще се събират и предават на физически или юридически лица, притежаващи Разрешително за дейности с такива отпадъци.

На този етап прогнозни количества на генерираните отпадъци не могат да се дадат.

12. ИНФОРМАЦИЯ ЗА РАЗГЛЕДАНИ МЕРКИ ЗА НАМАЛЯВАНЕ НА ОТРИЦАТЕЛНИТЕ ВЪЗДЕЙСТВИЯ ВЪРХУ ОКОЛНАТА

СРЕДА.

При осъществяване на инвестиционното предложение, следва да бъдат взети предвид следните мерки за намаляване на възможни отрицателни въздействия върху околната среда:






• Всички процеси по подготовка на сондажната площадка, обезопасяването й, монтажа и демонтажа на сондажната апаратура, да се извършват съгласно комплексните единни трудови норми за сондажни работи, нормите за безопасност на труда и нормите за опазване на околната среда.

• При изграждането и водочерпенето на тръбния кладенец да се спазват всички изисквания на "Правилник по безопасност на труда при геолого-проучвателните работи", Наредба № 3/1996г. за “Инструктаж на работниците и служителите по безопасност, хигиена на труда и ПО” и Наредба № 6/1996 г. за общите изисквания и задължения за осигуряване на безопасност на трудовата дейност.

• При евентуални замърсявания на почвата с ГСМ от използваните машини, в хода на проучвателните работи, да се извърши изгребване на почвата на дълбочина 0,2 м под проникването, след което да се извърши рекултивация на терена.

• В процеса на експлоатация да се провеждат собствени системни наблюдения върху количествата и качествата на добиваната подземна вода в съответствие с чл. 174 от Закона за водите;

С цел опазване на поздемните води от замърсяване, е необходимо при реализирането на инвестиционното предложение да се спазват забраните на чл. 118а, ал. 1, т. 2-5 и чл. 118в, т. 1 от Закона за водите

13. ДРУГИ ДЕЙНОСТИ, СВЪРЗАНИ С ИНВЕСТИЦИОННОТО ПРЕДЛОЖЕНИЕ (НАПРИМЕР ДОБИВ НА СТРОИТЕЛНИ

МАТЕРИАЛИ, НОВ ВОДОПРОВОД, ДОБИВ ИЛИ ПРЕНАСЯНЕ НА ЕНЕРГИЯ, ЖИЛИЩНО СТРОИТЕЛСТВО, ТРЕТИРАНЕ НА

ОТПАДЪЧНИТЕ ВОДИ).

Инвестиционното предложение не е свързано с добив на строителни материали,

добив или пренасяне на енергия, жилищно строителство, третиране на отпадъчни води.

14. НЕОБХОДИМОСТ ОТ ДРУГИ РАЗРЕШИТЕЛНИ, СВЪРЗАНИ С ИНВЕСТИЦИОННОТО ПРЕДЛОЖЕНИЕ.

Осъществяването на инвестиционното предложение е свързано с издаване от БД

„Черноморски район“ на разрешително за водовземане от подземни води чрез нови водовземни съоръжения, по реда на Закона за водите.






15. ЗАМЪРСЯВАНЕ И ДИСКОМФОРТ НА ОКОЛНАТА СРЕДА

Комфортът на околната среда е съвкупност от природни фактори и условия, съчетание на природни образувания и географски дадености (релеф, растителност, водни пространства, оптимална температура, влажност на въздуха и др.). Това е субективното чувство, което обкръжаващата природна среда създава у човека състояние на благополучие и спокойствие, и обезпечава неговото здраве и жизнената му дейност.

В резултат от реализацията на инвестиционното предложение се очаква временно нарушаване на комфорта в района. Този дискомфорт ще се прояви по време на строителните работи по изпълнение на водовземното съоръжение, като завишаване на шумовите нива, запрашеност от техниката и транспортните машини с материалите за обекта, но няма да се окаже значително въздействие върху околната среда.

Реализацията на проектното предложение е свързана с отделянето на емисии на вредни вещества в атмосферата в резултат от работата на строителните машини. Тези замърсявания са в минимални количества и с малък териториален обхват, т.е. няма да се предизвика увеличение на фоновото замърсяване.

В резултат от реализацията на инвестиционното предложение не се очаква наднормено замърсяване и дискомфорт на околната среда.

16. РИСК ОТ АВАРИИ И ИНЦИДЕНТИ.

Всяко строителство крие потенциална опасност от инциденти и аварии. За намаляване на риска от аварии ще бъде създадена организация на строителния процес, като всеки вид дейност ще се изпълнява от квалифицирани работници.

На всички работници ще бъде проведен инструктаж за безопасна експлоатация на машини и съоръжения и ще бъдат спазени всички нормативни изисквания за безопасност на труда.

Осъществяването на инвестиционното предложение не предвижда извършването на дейности и изграждането на съоръжения, които могат да доведат до инциденти, застрашаващи околната среда и човешкото здраве.






ІІІ. МЕСТОПОЛОЖЕНИЕ НА ИНВЕСТИЦИОННОТО ПРЕДЛОЖЕНИЕ

1. ПЛАН, КАРТИ И СНИМКИ, ПОКАЗВАЩИ ГРАНИЦИТЕ НА ИНВЕСТИЦИОННОТО ПРЕДЛОЖЕНИЕ, ДАВАЩИ ИНФОРМАЦИЯ

ЗА ФИЗИЧЕСКИТЕ, ПРИРОДНИТЕ И АНТРОПОГЕННИТЕ ХАРАКТЕРИСТИКИ, КАКТО И ЗА РАЗПОЛОЖЕНИТЕ В БЛИЗОСТ ЕЛЕМЕНТИ ОТ НАЦИОНАЛНАТА ЕКОЛОГИЧНА МРЕЖА И НАЙ-

БЛИЗКО РАЗПОЛОЖЕНИТЕ ОБЕКТИ, ПОДЛЕЖАЩИ НА ЗДРАВНА ЗАЩИТА, И ОТСТОЯНИЯТА ДО ТЯХ.

Трайните лозови насаждения ще бъдат създадени в масиви 59002.1, 59002.2,

59002.3, 59002.4, 59002.5, 59002.6, 59002.7 и 59002.8 землище гр. Нови Пазар, общи. Нови Пазар, обл. Шумен. „Милена+Ю“ ЕООД е придобила правото на собственост за всички имоти в гореизброените масиви по силата на нотариални актове, договор № Ш-612/ 20.10.2014г. на Областна дирекция „Земеделие“ Шумен за аренда на земи ДПФ и Заповед № РД 27-298/ 06.11.2015 г. на Директора на Областна дирекция „Земеделие“ Шумен.







Местоположение на водовземните съоръжения:

Топографска карта на имота в мащаб 1:25 000






Карта на имота, спрямо защитените зони от мрежата НАТУРА 2000

Имотите, предмет на инвестиционното предложение, не попадат в защитени територии по смисъла на Закона за защитените територии (ДВ бр. 133/ 1998г., доп. и изм.) и защитени зони (ЗЗ) от Националната екологична мрежа, съгласно Закона за биологичното разнообразие територии (ДВ бр. 77/ 2002г., доп. и изм.).

Най-близко разположените ЗЗ са: • BG0000138 „Каменица“ за опазване на природните местообитания

(включена в списъка от ЗЗ, приет с Решение № 122/ 02.03.2007 г. на Министерски съвет, обн. ДВ бр. 21/ 09.03.2007 г.),

• BG0000104 “Провадийско-Роякско плато” за опазване на природните местообитания (приета с Решение № 661/ 16.10.2007 год. на Министерски съвет, обн. ДВ бр.85/23.10.2007 год.)

• BG0002038 „Провадийско - Роякско плато“, определена съгл. чл. 6, ал. 1, т. 3 и 4 от ЗБР, обявена със Заповед № РД-134/ 10.02.2012 г. (обн. ДВ, бр. 20/2012 г.) с изм. и доп. със Заповед № РД-73/ 28.01.2013 г. на министъра на околната среда и водите.






2. СЪЩЕСТВУВАЩИТЕ ПОЛЗВАТЕЛИ НА ЗЕМИ И ПРИСПОСОБЯВАНЕТО ИМ КЪМ ПЛОЩАДКАТА ИЛИ ТРАСЕТО

НА ОБЕКТА НА ИНВЕСТИЦИОННОТО ПРЕДЛОЖЕНИЕ И БЪДЕЩИ ПЛАНИРАНИ ПОЛЗВАТЕЛИ НА ЗЕМИ.

Предвижда се създаване на трайни лозови насаждения в масиви 59002.1, 59002.2, 59002.3, 59002.4, 59002.5, 59002.6, 59002.7 и 59002.8 землище гр. Нови Пазар, общи. Нови Пазар, обл. Шумен. „Милена+Ю“ ЕООД е придобила правото на собственост за всички имоти в гореизброените масиви по силата на нотариални актове, договор № Ш-612/ 20.10.2014г. на Областна дирекция „Земеделие“ Шумен за аренда на земи ДПФ и Заповед № РД 27-298/ 06.11.2015 г. на Директора на Областна дирекция „Земеделие“ Шумен.

Предвижда се създаване на система за капково напояване на лозовите насаждения в горецитираните масиви. За осигуряване на вода за напояване се предвижда изграждане на два броя нови водовземни съоръжения - водоснабдителни сондажни кладенци С-1 в ПИ № 52009.2.32 и С-2 в ПИ № 52009.2.69 в местност „Бешик Тепе“, землище гр. Нови Пазар, Общ. Нови Пазар, Обл. Шумен с географски координати на С-1 N 43°21' 6,624" E 27° 13' 4,976" и на С-2 N 43°21' 12,423" E 27° 12' 53,092".

Инвестиционното предложение не засяга ползватели или собственици на земи нито в настоящия момент. Няма данни за бъдещи ползватели на земи в района на инвестиционното намерение.

3. ЗОНИРАНЕ ИЛИ ЗЕМЕПОЛЗВАНЕ СЪОБРАЗНО ОДОБРЕНИ ПЛАНОВЕ

Понастоящем всички имоти в масиви 59002.1, 59002.2, 59002.3, 59002.4, 59002.5,

59002.6, 59002.7 и 59002.8 землище гр. Нови Пазар, общи. Нови Пазар, обл. Шумен, собственост на „Милена+Ю“ ЕООД са с начин на трайно ползване – „лозя“. Всички имоти в гореизброените масиви по силата на нотариални актове, договор № Ш-612/ 20.10.2014г. на Областна дирекция „Земеделие“ Шумен за аренда на земи ДПФ и Заповед № РД 27-298/ 06.11.2015 г. на Директора на Областна дирекция „Земеделие“ Шумен са собственост или дадени под аренда на „Милена+Ю“ ЕООД.






4. ЧУВСТВИТЕЛНИ ТЕРИТОРИИ, В Т.Ч. ЧУВСТВИТЕЛНИ ЗОНИ, УЯЗВИМИ ЗОНИ, ЗАЩИТЕНИ ЗОНИ, САНИТАРНО-

ОХРАНИТЕЛНИ ЗОНИ ОКОЛО ВОДОИЗТОЧНИЦИТЕ И СЪОРЪЖЕНИЯТА ЗА ПИТЕЙНО-БИТОВО ВОДОСНАБДЯВАНЕ И

ОКОЛО ВОДОИЗТОЧНИЦИТЕ НА МИНЕРАЛНИ ВОДИ, ИЗПОЛЗВАНИ ЗА ЛЕЧЕБНИ, ПРОФИЛАКТИЧНИ, ПИТЕЙНИ И

ХИГИЕННИ НУЖДИ И ДР.; НАЦИОНАЛНА ЕКОЛОГИЧНА МРЕЖА

В Република България чувствителните зони са определени със Заповед е с № РД-970/ 28.07.2003 г на Министъра на околната среда и водите, като за Черноморския район за басейново управление са както следва:

• Черно море, от границата при с. Дуранкулак до границата при с. Резово;

• Всички водни обекти във водосбора на Черно море.

Критериите за определянето на чувствителните зони са посочени в приложение № 4 на Наредба № 6/ 09.11.2000 г. за емисионни норми за допустимото съдържание на вредни и опасни вещества в отпадъчните води, зауствани във водните обекти.

Наредба № 6/ 09.11.2000 г. е в пряко съответствие с Директива 91/271/ЕЕС относно пречиствателните станции за отпадъчните води, изменена с Директива 98/15/ЕЕС.

Имотите, предмет на инвестиционното предложение, не попадат в защитени територии по смисъла на Закона за защитените територии (ДВ бр. 133/ 1998г., доп. и изм.) и защитени зони (ЗЗ) от Националната екологична мрежа, съгласно Закона за биологичното разнообразие територии (ДВ бр. 77/ 2002г., доп. и изм.). Най-близко разположените ЗЗ са BG0000138 „Каменица“ за опазване на природните местообитания (включена в списъка от ЗЗ, приет с Решение № 122/ 02.03.2007 г. на Министерски съвет, обн. ДВ бр. 21/ 09.03.2007 г.), BG0000104 “Провадийско-Роякско плато” за опазване на природните местообитания (приета с Решение № 661/ 16.10.2007 год. на Министерски съвет, обн. ДВ бр.85/23.10.2007 год.) BG0002038 „Провадийско - Роякско плато“, определена съгл. чл. 6, ал. 1, т. 3 и 4 от ЗБР, обявена със Заповед № РД-134/ 10.02.2012 г. (обн. ДВ, бр. 20/2012 г.) с изм. и доп. със Заповед № РД-73/ 28.01.2013 г. на министъра на околната среда и водите.

Към момента ЗЗ BG0000138 „Каменица“ и BG0000104 “Провадийско-Роякско плато” не са обявени със заповеди с наложени режими и ограничения, съгласно ЗБР.

Защитена зона с идентификационен код BG0000104 “Провадийско-Роякско

плато” за опазване на природните местообитания: Зоната е включена в списъка от ЗЗ приет с Решение на Министерски съвет №

661/ 16.10.2007 год. (обн. ДВ бр.85/23.10.2007 год.). Площ - 50158.59 ха.






Широко циркум денудиално плато между реките Провадийска /средното течение/ Девня, Провадийска /долното течение/, Голяма Камчия, Стара река /приток на Голяма Камчия/ и Мадара /приток на Провадийска река/. Съставено е от варовикови натрупвания, едрозърнести пясъчници, варовити мергели и пясъчници и варовик.

Провадийска река и нейният приток Главница разделят платото на три по-малки плата Мадарско, Добринско /високо 320 м./ и Роякско /389 м./. Височината на платото намалява от северозапад към югоизток. Южните склонове са полегати докато северните и западните са стръмни, на места дори вертикални. По северните и южните склонове на платото в устойчиви на ерозия конгломерати са образувани стъпала и корнизи.

Платото е дълбоко нарязано от Провадийският пролом по чиито склонове има свличане на почвата и наносни конуси. Има широко разгърнат карст с карстови извори и пещери. Скалите имат много подходящи ниши за гнездене на птиците. На юг от мястото има голямо водохранилище – яз. „Г. Трайков“. От платото извират река Главница и нейните притоци, а също така и малки притоци на Провадийска река и Голяма Камчия. Почвите са основно черноземни /включително и излужени почви/ и сиви горски почви. Растителността се състои от цер и белгун, източно-габърови гори, храсти и ксеротермни пасища от степен тип. Голяма част от платото е заета със селскостопански земи.

Защитена зона за опазване на дивите птици с код BG0002038 „Провадийско

- Роякско плато“, определена съгл. чл. 6, ал. 1, т. 3 и 4 от ЗБР, обявена със Заповед № РД-134/ 10.02.2012 г. (обн. ДВ, бр. 20/2012 г.) с изм. и доп. със Заповед № РД-73/ 28.01.2013 г. на министъра на околната среда и водите.

Площ - 84031.50 ха Провадийското и Роякското плата се намират в Източна България, между

градовете Шумен и Провадия. На север и юг граничат съответно с река Провадийска и река Голяма Камчия, като в границите на мястото се включват и скалните масиви Невша - Венчан и Комунари. На запад достигат до селата Мадара и Благово, а на изток - до шосето с. Гроздьово - с. Бързица.

Районът е слабо населен с концентрация на селищата предимно по долините на ограничаващите го реки и по-малко във водосбора на река Главница. Половината от територията на мястото е заета от смесени широколистни гори с чувствително преобладаване на цер /Quercus cerris/ примесен с благун /Quercus frainetto/, източен горун /Quercus polycarpa/, обикновен габър /Carpinus betulus/, келяв габър /Carpinus orientalis/ и мъждрян /Fraxinus ornus/ (Бондев, 1991).

Около една трета от тези гори са семенни високостъблени с облика на някогашните естествени смесени широколистни гори, покривали обширни територии от този район. Останалата част от горите са издънкови, предимно закелявели, с чувствително променена структура. Обработваемите площи обхващат около 47% от територията на района, а около 13% са пасищни територии, на места обрасли с храстова растителност. На няколко места в района са разпръснати скални масиви, обособени в комплекси.

На терена не са извършвани минни изработки, които да създават потенциална

опасност от слягане и пропадане. На територията няма находища за открит добив на подземни богатства, включени в Националния баланс на запасите и ресурсите на подземни богатства.






Инвестиционното предложение не попада в границите на санитарно-охранителни зони около водоизточници и съоръжения за питейно-битово водоснабдяване и водоизточници на минерални води.

4А. КАЧЕСТВОТО И РЕГЕНЕРАТИВНАТА СПОСОБНОСТ НА ПРИРОДНИТЕ РЕСУРСИ.

Не се излиза с влияние извън масива, зает от лозовите насаждения. Не се очаква инвестиционното предложение да има трансграничен характер на

въздействие. Предвид естеството на дейността и запазване основното предназначение на

земята в имотите, изграждането на системата за капково напояване ще доведе до реализиране на икономия на вода и прилагане на добри земеделски практики с което не се очакват отрицателни въздействия.

Реализацията на инвестиционното предложение няма вероятност да доведе до загуба на площ от дадено местообитание, степен на фрагментация на местообитание, безпокойство на видове, време за възстановяване на засегната популация.

Реализацията и в последствие експлоатацията на инвестиционното предложение

не предполага оказване на негативно въздействие върху регенеративната способност на природните ресурси в района, тъй като водовземането ще бъде изцяло в съответствие с условията на издаденото от БД „Черноморски район“ разрешително за водовземане.

5. ПОДРОБНА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ВСИЧКИ РАЗГЛЕДАНИ АЛТЕРНАТИВИ ЗА МЕСТОПОЛОЖЕНИЕ

Нулева алтернатива: При създаване на лозовите насаждения, същите да не бъдат поливани.

Това ще доведе до неблагоприятни последици за самите насаждения. Отглеждането на насажденията без напояване е икономически неефективно и нецелесъобразно, тъй като продукцията ще е драстично намалена.

При тази ситуация няма да се използва наличният потенциал от подземни водни ресурси на територията и се обезмисля създаването на трайни насаждения в масивите.

Втора алтернатива: Доставяне на вода за напояване с водоноски:






При този вариант на водоснабдяване на лозовите насаждения, необходимото количество вода се доставя с подвижни автоцистерни от водоизточник в съседство или от питеен водопровод в гр. Нови Пазар.

Така предложената алтернатива е неприемлива, предвид икономическите разходи, свързани с доставката на вода. При този вариант, ще се допринесе до създаване на дискомфорт за околната среда от превозните средства. Дискомфортът се изразява в запрашаване при използване на пътищата до имота, шум от работата на превозното средство, риск от замърсяване на околната среда с нефт и нефтопродукти и замърсяване на въздуха от изгорели газове от работата на двигателите на автоцистерните.

Освен това при тази алтернатива ще се използва вода с питейно-битови качества за напояване.

Предвид запазване на водните ресурси за питейно-битови цели, е препоръчително водоснабдяването да се извършва от собствен водоизточник.

Трета алтернатива, която е предпочитана за реализиране и която е предмет на настоящата преценка, е:

Използване на подземни води за напояване на лозовите насаждения, чрез изграждането на водовземни съоръжения.

Алтернативите за местоположение са многообразни. Възможно е разполагането на сондажите в съседни имоти.

За осигуряване на вода за напояване се предвижда изграждане на два броя нови водовземни съоръжения - водоснабдителни сондажни кладенци С-1 в ПИ № 52009.2.32 и С-2 в ПИ № 52009.2.69 в местност „Бешик Тепе“, землище гр. Нови Пазар, Общ. Нови Пазар, Обл. Шумен с географски координати на С-1 N 43°21' 6,624" E 27° 13' 4,976" и на С-2 N 43°21' 12,423" E 27° 12' 53,092"

Поземленият имот № 52009.2.69, в който ще бъде изградено водовземно съоръжение С-1 е с обща площ 5797 кв. м, а ПИ № 52009.2.32, в който ще бъде изградено водовземно съоръжение С-2 е с обща площ 3666 кв. м. И двата имота са собственост на възложителя, съгласно Нотариален акт № 189 том 4 рег. 1187 дело 608 от 19.04.2011г. и Нотариален акт № 26 том 16 рег. 5094 дело 2699 от 13.11.2015г. Изборът на поземлените имоти е свързан с това, да не се засягат терени собственост на други инвеститори или на други земеползватели, с цел да не търпят ограничения.

При възстановяване на лозовите масиви ще се изгради система за капково напояване на същите. Капковото напояване е най-рационалното и качествено напояване на лозята. То се осъществява със специални капкови инсталации.

Предимствата на капковото напояване на лозята пред конвенционалното напояване или липса на напояване са много: прави се икономия на вода от 20-60% на






поливната норма, има правилно разпределение на водата по дължина на лозовия ред, използва се за напояване на терени със сложен релеф, плитки и каменисти почви, автоматизация на поливния процес, създава най-благоприятен и оптимален за лозата режим на почвено овлажняване.

Ресурсите на подземното водно тяло позволяват използването му за напояване на лозови насаждения в горецитираните масиви без да има риск от изтощаването или свръхексплоатация на водоносния хоризонт.

ІV. ХАРАКТЕРИСТИКИ НА ПОТЕНЦИАЛНОТО ВЪЗДЕЙСТВИЕ (КРАТКО ОПИСАНИЕ НА ВЪЗМОЖНИТЕ ВЪЗДЕЙСТВИЯ ВСЛЕДСТВИЕ НА РЕАЛИЗАЦИЯТА НА

ИНВЕСТИЦИОННОТО ПРЕДЛОЖЕНИЕ):

1. ВЪЗДЕЙСТВИЕ ВЪРХУ ХОРАТА И ТЯХНОТО ЗДРАВЕ, ЗЕМЕПОЛЗВАНЕТО, МАТЕРИАЛНИТЕ АКТИВИ, АТМОСФЕРНИЯ

ВЪЗДУХ, АТМОСФЕРАТА, ВОДИТЕ, ПОЧВАТА, ЗЕМНИТЕ НЕДРА, ЛАНДШАФТА, ПРИРОДНИТЕ ОБЕКТИ, МИНЕРАЛНОТО

РАЗНООБРАЗИЕ, БИОЛОГИЧНОТО РАЗНООБРАЗИЕ И НЕГОВИТЕ ЕЛЕМЕНТИ И ЗАЩИТЕНИТЕ ТЕРИТОРИИ НА ЕДИНИЧНИ И ГРУПОВИ НЕДВИЖИМИ КУЛТУРНИ ЦЕННОСТИ, КАКТО И

ОЧАКВАНОТО ВЪЗДЕЙСТВИЕ ОТ ЕСТЕСТВЕНИ И АНТРОПОГЕННИ ВЕЩЕСТВА И ПРОЦЕСИ, РАЗЛИЧНИТЕ ВИДОВЕ ОТПАДЪЦИ И

ТЕХНИТЕ МЕСТОНАХОЖДЕНИЯ, РИСКОВИТЕ ЕНЕРГИЙНИ ИЗТОЧНИЦИ - ШУМОВЕ, ВИБРАЦИИ, РАДИАЦИИ, КАКТО И НЯКОИ

ГЕНЕТИЧНО МОДИФИЦИРАНИ ОРГАНИЗМИ.

1.1. ВЪЗДЕЙСТВИЕ ВЪРХУ ХОРАТА И ТЯХНОТО ЗДРАВЕ

Предвижда се създаване на трайни лозови насаждения в масиви 59002.1, 59002.2, 59002.3, 59002.4, 59002.5, 59002.6, 59002.7 и 59002.8 землище гр. Нови Пазар, общи. Нови Пазар, обл. Шумен. „Милена+Ю“ ЕООД е придобила правото на собственост за всички имоти в гореизброените масиви по силата на нотариални актове, договор № Ш-612/ 20.10.2014г. на Областна дирекция „Земеделие“ Шумен за аренда на земи ДПФ и Заповед № РД 27-298/ 06.11.2015 г. на Директора на Областна дирекция „Земеделие“ Шумен.

Предвижда се създаване на система за капково напояване на лозовите насаждения в горецитираните масиви. За осигуряване на вода за напояване се предвижда






изграждане на два броя нови водовземни съоръжения - водоснабдителни сондажни кладенци С-1 в ПИ № 52009.2.32 и С-2 в ПИ № 52009.2.69 в местност „Бешик Тепе“, землище гр. Нови Пазар, Общ. Нови Пазар, Обл. Шумен с географски координати на С-1 N 43°21' 6,624" E 27° 13' 4,976" и на С-2 N 43°21' 12,423" E 27° 12' 53,092".

Като бъдещ потребител на подземна вода, обектът се отнася към ІI-ра категория, съгласно чл. 3, ал. 1 на Наредба № 1/2007 за проучване, ползване и опазване на подземните води.

Черпената вода ще се подава директно към тръбите на поливната система, без да има досег с външната атмосфера и няма да променя състава си. Не се предвижда третирането й с химикали или друга обработка.

Инвестиционното предложение не попада в санитарно-охранителни зони на източници за питейно-битово водоснабдяване.

По време на строителството на водовземното съоръжение, ще бъде използвана и товарна и транспортна техника. Тъй като строителните работи са предвидени да се извършат само в светлата част на денонощието и в много ограничен период от време (около 2 месеца), може да се твърди, че той няма да оказва шумово натоварване и неблагориятен здравен ефект върху населението.

Запрашеността при извършване на строителните работи, в зависимост от състоянието на терена, влажността на въздуха, интензивността на работа, използваната строителна механизация и др. фактори по литературни данни може да е от 0.1 до 1.2 mg/m3 - т.е. понякога може да достигне до нива, превишаващи ПДК за населени места. Принципно тези емисии са ограничени в строителната зона на съоръженията по време и количества, тъй като строително-монтажните работи (СМР) ще се извършват само през деня и ще са с продължителност до два месеца.

По време на строителството е възможно запрашаване на площадката, като разпространението на праха ще зависи от посоката на въздушните течения. Препоръчително при извършване на строителните дейности да се предприемат действия насочени към ограничаване разпространението на праховите емисии чрез оросяване на площадката. Като се има предвид, че експозицията ще е временна и че ще предпиемат мерки за намаляването на праховите емисии, считаме че неблагоприятния здравен ефект върху населението ще е минимален.

По време на строителството не се очаква шумът и емисиите от строителните машини няма да имат неблагоприятен здравен ефект върху населението.

По време на изграждане и експлоатацията на водовземното съоръжение не се предвиждат взривни работи.

Няма данни за налични паметници на културата или друго културно наследство в района на имота.






ИП не попада в зони на санитарна защита.

По време на експлоатацията следва да се вземе предвид факта, че използването на водовземното съоръжение не е свързано с отделяне на вредни и неорганизирани емисии, поради което няма предпоставки за оказване на неблагоприятен ефект върху хората и тяхното здраве.

1.2. КЛИМАТ. АТМОСФЕРЕН ВЪЗДУХ

Според класификационната схема на "Климатични райони на България и техния климат", територията на община Нови Пазар се намира в Европейско-континенталната климатична област, Умерено-континентална климатична подобласт. Обхваща само един климатичен район, а именно: Среден климатичен район на Дунавската хълмиста равнина (100- 450 м. н. в.).

Откритостта на Дунавската хълмиста равнина от север създава условия за нахлуване на студени континентални въздушни маси. Поради тази причина зимата е доста студена, а лятото горещо. Средната продължителност на слънчевото греене е 2 204 часа/год. и е по-голяма от тази за страната, благодарение на по-малката средна облачност.

Преобладаващите ветрове са с W, NW, NE посока, но се наблюдават и местни циркулационни системи, като фьона при S и SW нахлувания през студеното полугодие и слабо изявения планинско-долинен вятър, наблюдаващ се по стръмните платовидни склонове при отсъствие на крупно-мащабна атмосферна циркулация през топлото полугодие.

Средната януарска температура е около -2,1°С. Средният брой на дните с температура по-висока от 10°С е между 194 и 210. Пролетните мразове са чести. Прекратяват се едва към 20 април и носят значителни повреди на младите култури. Първите есенни мразове започват от 15 октомври. Дължината на вегетационния период е 6-7 месеца.

Основните фактори обуславящи този тип климат са разположението на общината в югоизточната част на Дунавската равнина и възможността за безпрепятствено нахлуване на северозападни, северни и североизточни въздушни маси. Въпреки относителната близост на Черно море, неговото влияние върху формирането на климата на общината е ограничено, поради преобладаващия западно-източен пренос на въздушни маси.

Средният годишен валеж се движи от 493 до 661 мм, с максимум през юни и минимум през февруари, март. Снежната покривка е доста неустойчива и се задържа






около 70 дни. Периодичните засушавания са често явление. Мъгли в района падат главно през есента и се задържат трайно в пониженията

За климатичните условия на района, в който ще се извърши изграждането на водовземните съоръжения и създаването на лозови масиви, може да се обобщи, че реализацията на инвестиционното предложение не би могло да окаже въздействие върху климата или върху режима и пространственото разпределение на стойностите на климатичните елементи на прилежащите територии.

Възможно въздействие върху атмосферния въздух, може да се очаква по време на строително-монтажните работи. Въздействието може да се оцени като незначително, кратковременно, възстановимо, с малък териториален обхват и без кумулативен ефект.

Експлоатацията на сондажните кладенци не е свързана с отделяне на вредни и неорганизирани емисии, поради което не се очаква въздействие върху атмосферния въздух.

1.3. ВОДИ

1.3.1. ПОВЪРХНОСТНИ ВОДИ

Особеностите на климата, в съчетание с геоложката основа, определят смесеното дъждовно-снежно и карстово подхранване на реките в общината, както и относителната бедност на повърхностно течащи води. Модулът на оттока е един от най-ниските за страната. Той се колебае от 0,5 до 8-10 l/s/km2 и се обуславя както от неголемите суми на валежите, така и от водопропускливата льосова и карбонатна основа и значителното изпарение.

Съгласно хидроложката карта на България общината попада в област със слабо изразено континентално климатично влияние върху оттока на реките. Дъждовното подхранване е около 30% спрямо общия обем на оттока.

Тази област се характеризира с платовиден и хълмисто-ридов релеф. В хидрографско отношение нископланинският и хълмисто-ридов релеф на района е разчленен от врязванията на дерета и малки реки от водосбора на река Крива, която се явява основен водоприемник на повърхностно течащите води в района. Река Крива е най-големият ляв приток на р. Провадийска, вливаща се в Белославското езеро, респективно в Черно море.

На територията на община Нови пазар са изградени следните микроязовири: • Язовир Мировци - Обем – 300 000 куб. м. вода, дълбочина – 6 метра, широчина

– 39 метра, дължина – 90 метра, височина на стената – 9 метра, обща площ на парцела – 76,821 дка, площ на язовира – 73,221 дка, площ на стената – 3,6 дка, АОС №256/26.11.1998 г. – публична общинска собственост, напоително поле – 1,500 дка;

• Язовир Избул - Обем – 327 000 куб. м. вода, дълбочина – 5 метра, широчина – 47 метра, дължина – 178 метра, височина на стената – 11 метра, обща площ на парцела –






76,821 дка, площ на язовира – 55,543 дка, площ на стената – 5,543 дка, АОС №258/26.11.1998 г. – публична общинска собственост;

• Язовир Сечище - Обем – 79 000 куб. м. вода, дълбочина – 4 метра, широчина – 38 метра, дължина – 122 метра, височина на стената – 8,7 метра, обща площ на парцела – 37,311 дка, площ на язовира – 35,311 дка, площ на стената – 2 дка, АОС №259/26.11.1998 г. – публична общинска собственост;

• Язовир Писарево - Обем – 170 000 куб. м. вода, дълбочина – 4 метра, широчина – 27 метра, дължина – 109 метра, височина на стената – 6 метра, обща площ на парцела – 56,799 дка, площ на язовира – 53,299 дка, площ на стената – 3,5 дка;

• Язовир Преселка - Обем – 550 180 куб. м. вода, дълбочина – 5 метра, широчина – 36 метра, дължина – 233 метра, височина на стената – 8,20 метра, обща площ на парцела – 153,190 дка, площ на язовира – 149,640 дка, площ на стената – 3,5 дка, АОС №257/26.11.1998 г. – публична общинска собственост;

• Язовир Тръница - Обем – 180 000 куб. м. вода, дълбочина – 4 метра, широчина – 25 метра, дължина – 131 метра, височина на стената – 5,4 метра, обща площ на парцела – 142,547 дка, площ на язовира – 138,047 дка, площ на стената – 4,7 дка, АОС №261/26.11.1998 г. – публична общинска собственост;

Язовир Нови пазар I- Обем 1 983 000 куб. м; Дължина на стената – 345 м; височина на стената -16,40 м.; обща площ на парцела – 441.132 дка, залята площ на язовира – 371 дка – публична държавна собственост;

• Язовир Нови пазар II- Обем 997 750 куб. м; Дължина на стената – 600 м; височина на стената -12,90 м.; залята площ на язовира – 371 дка – публична държавна собственост;

• Язовир Енево- Обем 558 000 куб. м; Дължина на стената – 351 м; височина на стената - 11,00 м.; залята площ на язовира – 170 дка – публична държавна собственост.

Инвестиционното намерение не противоречи на поставената цел в ПУРБ за това

водно тяло. Осъществяването на инвестиционното предложение, не е свързано с дейности,

които да предполагат въздействие върху повърхностни води в разглеждания район, както по време на строителството, така и по време на експлоатацията. Също от изключителна важност е и факта, че дейностите в инвестиционното предложение не са източник на отпадъчни води, които да бъдат зауствани на или в близост до разглежданата територия.






1.3.2. ПОДЗЕМНИ ВОДИ

Подземните води са формирани в резултат на разнообразието от физикогеографски и геоложки условия, с които се характеризира територията. Те обуславят формирането на различни по тип и характер подземни води – грунтови, карстови и пукнатинни. В геоморфоложко отношение разглеждания район попада в североизточната част на Дунавската платформена равнина, характеризираща се с издигнати през неоген-кватернера позитивни морфоструктури

В хидроложко отношение общината се отнася към Силистренския подрайон на Севернобългарския артезиански басейн. Районът се характеризира със следните водоносни хоризонти, формирани в:

• Долнокредните седименти - това са пукнатини и пластови пукнатини по тип и ненапорни по характер подземни води. Подхранването им е за сметка на инфилтрация на валежни води, а разтоварването на водоносния хоризонт е във вид на извори, каптирани за местни нужди.

• Делувиални седименти - това са порови по тип и ненапорни по характер подземни води, формирани в долната част на пласта. Дълбочината им на залягане зависи от дебелината на делувиалните отложения и се явява на контакта между тях и основната скала.











Прогнозно въздействие:

• Степен на въздействие - за водите на водоносния хоризонт - незначителна при нормална

експлоатация и при непривишаване на разрешените за ползване водни количества;

- за останалите водоносни хоризонти – нищожна при спазване на проектната технология за обсада и добив на води;

• Териториален обхват – малък; • Продължителност – дълготрайно; • Честота – сезонно; • Пълна възможност за възстановяване на качествата на водите;

При спазване на заложените параметри и условия в разрешителното за

водовземане, не се очаква въздействие върху подземното водно тяло.

1.4. ПОЧВИ

Съгласно почвеното делене и почвената карта на България общината попада в Шуменско-Варненския район на карбонатните черноземи от Дунавската хълмиста равнина. Почвообразуващи скали са льосът и терциерните седименти и значително по-малко кредитните скали.

Разнообразието на геоложката основа и спецификата на хидро-климатичните условия определят характера на почвената покривка. В тясна връзка с льосовите наслаги и незначителните валежи от север на юг се проследява разпространението на типичните, излужените и оподзолените черноземи. Върху карбонатна основа по височините и при наличие на горска растителност са разпространени сивите горски и плитките карбонатни почви. В речните долини са разпространени азоналните алувални почви.

Едромащабните почвени картировки установяват разпространението на няколко почвени типове.

Карбонатните черноземи (calcic chernozems) са образувани върху песъкливо- глинести льосоподобни материали. Най-голямо разпространение имат средномощните карбонатни черноземи, заемащи обширни площи в района, южно от Нови пазар и с. Войвода. Слабомощните карбонатни черноземи имат ограничено разпространение югозападно от Нови пазар и източно от с. Енево.

Плитките и каменисти карбонатни черноземи (calcaric leptosols) са образувани върху твърди карбонатни скали. Разпространени са по склоновете на платото Стана.

Излужените черноземи (haplic chernozems) са развити по плата и вододелни била върху льосоподобни материали и еоценски глини. Представени са в района на платото Стана.






Оподзолените черноземи (haplic phaeozems) се срещат като острови сред излужените черноземи и сивите горски почви, предимно в северната част на общината. Развити са върху льосоподобни материали.

Алувиално-ливадните почви (fluvisols) имат ограничено разпространение в заливните тераси на реките. Те се характеризират с наличието само на един генетичен хоризонт - хумусно-акумулатиевен, мощността, на които може силно да варира, от 10 до 80 см. Той се отличава най-вече с рохкавосложение, зърнесто-троховидна структура за целинните и разпрашена за разораните площи. Под него следват пластове с различен петрографски и механичен състав. Някои от тези пластове (бивши хумусни хоризонти), погребани поради протичащите флувиално-акумулационни процеси, са интензивно хумусирани. На определена дълбочина профила на алувиално-ливадните почви е оголен, в зависимост от нивото на подпочвените води. Тези почви по механичен състав са разнообразни от песъчливи до глинести, но преобладават по-леките разновидности. По архивни данни почвеният слой е от 0 до 0,5 м. от терена.

Оценката на екологичните условия на земеделските земи се извършва въз основа на методика за ботинация на земите. Тази оценка представлява сравнителна оценка на екологичните условия (почвени, климатични и релефни), която отразява пригодността им за отглеждане на конкретни земеделски култури, т.е. природните продуктивни възможности на земите, изразени чрез количествени стойности. Установеното почвено разнообразие в община Нови пазар благоприятства интензивното земеделие и представлява ценен природен ресурс.

Реализирането на инвестиционното предложение не е свързано с дейности,

които биха могли да окажат значително отрицателно въздействие върху почвите. Замърсяването на почвите по принцип е възможно от атмосферния въздух,

отпадъчни води и отпадъци. Реализирането на предложението не предвижда отделянето на емисии над допустимите норми, както и не предвижда дейности, които да доведат до замърсяване и физическо унищожаване на почвите.

Въздействието е локално, постоянно, незначително.

1.5. ЗЕМНИ НЕДРА

В геоложкия строеж на района участват седиментогенните формации на долната и горна креда, и палеогена. Пъстрата скална основа е припокрита до голяма степен от кратернерна покривка, която в по-голямата си част има алувиален характер.

- кватернерът – се представя с тънки пластове от глина , глинести пясъци и глинести пясъци с чакъл. Тези литоложки разновидности се разкриват в долината на р. Девненска и Белославското езеро. Дебелината им е от 2-3 до 10 метра. Те са слабо водоносни. Северозападно от района на Девненските извори в землището на с. Неофит Рилски и с. Чернево разпространение имат старокватернерни и льосови наслаги, дебелината на който е 10-12 м и рядко до 15м.






- палеогенските и горнокредните скали се представят с пясъци, варовици, глини и преходи между тях. Водоносни са пясъците и чакълите, но подземните води в тях са с малко практическо значение

- хотривът се представя с мергели, които в обсега на Девненските извори залягат непосредствено под кватернерната покривка. Те имат площно разпространение източно югоизточно от линията с. Кипра-Девненски извори- с. Староселец. Дебелината им в района на изворите е 45-47 м и нараства стъпаловидно до 300-350 м в източна и югоизточна посока (Сондажните кладенци група „Разделна” и „Захарен завод” Северозападно от горната линия хотривските мергели са с малка дебелина – до 30-40 м и имат ограничено разпространениев землища на с. Габърница, с. Неофит Рилски и източно от него до към с. Чернево. Мергелите на хотрива са водонепропускливи и неводоносни.

- валанжът се представя изключително с варовиков тип скали- варовици и доломити. Те са с непрекъснато площно разпространение в цялата вододайна зона на Девненските извори. Дебелината на варовиците е 650-700 м. Северозападно от линията с. Кипра- Девненски извори – с.Староселец варовиците се разкриват на повърхноста на големи площи, а югоизточно от тази линия стъпаловидно потъват в дълбочина до 300-350 м („Разделна”) и се покриват от по-млади скали с хотривска и друга възраст. В района на Девненските извори варовиците се намират на дълбочина 45-50 м под повърхноста; на 300-350 м при „Разделна” и Девненския промишлен комплекс и на 500м в района на Белослав-Повеляново.

В тектонско отношение проучвания район попада във Варненската падина,

която представлява дълбоко синклинално понижение запълнено с мезозойски и терциерни отложения. Потъването на Варненската депресия се е проявило най-интензивно през олигоцена и неогена.

Районът попада в югоизточните отдели на Мизийската плоча, представена от девненската структура – подутина от II порядък на фона на голямата Севернобългарска подутина. Ядката на Девненското подуване се разкрива нашироко в района на град Девня. Пластовете затъват на ЮЗ или ЮИ с малък наклон от 5 до 20°, като при блоковите разломявания, характерни за строежа на Девненското подуване, пластовете са получили по-стръмни наклони достигащи 75°.

Разседите имат различна пространствена ориентировка и са засегнали всички разкриващи се формации в района. Понастоящем разседните движения са затихнали.

Наблюдаваните морфоложки форми са продукт на издигане от една страна и понижение на долината на р. Провадийска от друга. Меандрирането на реката, както и околовръстната денудация са оформили височините: Малък, Среден и Голям Сакар, Кавалджиева чука, Чатала и други в района. Тези твърдици са изградени в по-високите си части от срванително по-устойчиви на ерозия и денудация материали от горната креда и терциера.

Ерозията свързана с речната мрежа на р. Провадийска, е изрязала в хотривските мергели северно и източно от с. Падина, характерни негативни плоски циркусоподобни форми, в една от които е изграден сгурошламоотвала. Районите на негативните форми са били обект на усилено делувиално натрупване. Делувиалните шлейфове и натрупи, достигат дебелина до 10-15 м. Делувиалните глини и изветрели






хотривски мергели са интензивно обработени от линейната ерозия и върху тях са развити сравнително дълбока ровинна мрежа.

Съвременното потъване на долината се маркира от блатата разположени от двете страни на коригираното корито на р. Провадийска.

Каспичaнcкa свита (kpKbs-h) Това е най-старата лuтостpaтuгpaфскa единица, разкриваща се на повърхността.

Тя е въведена от de Lаunау (1906). Първият ревизиращ автор Николов (1969) определя нейния ранг - свита, и означава лектостратотип в кaриeрaтa югозападно от гара Каспичан. Освен това той описва и два допълнителни разреза - единия в долината на Крива рекa южно от с. Стоян Mихaйловcкu, a другия - южно от с. Чернево, Варнeнcкo. Последният е извън paмките на картния лист. Разкрива се още при моста на р. Каменица югозападно от с. Златна нива, по долината на Янък дере, северно от с. Бенковски, южно от с. Цани Гинчево, около селата Huкoлa Козлево, Вълнари, Тодор Икoномoвo и североизточно от с. Белоградец.

Кacпuчанскатa свита е представена от дебелопластови, едро и дребнозърнести, и плътни варовици, бeлeзнuкaвu дo кремaвoжълти на цвят. На север, в областта между селата Бeнковcкu и Никoлa Козлево, се срещат много често и органогенно-отломъчни варовици.

В горната част на допълнителния разрез на свитата в долината на Крива peкa са установени четири фосилоносни npocлoйku с дебелина 0,20-0,30m. В най-долната е определена Pholadomya gigantea (Sоw.) в съобщество с хидрозои, корали и брахиоподи. В третата прослойка са намерени долнохотривските амонити: Acanthodiscus radiatus (Вrug), A. karakaschi (UhI.), A.vaceni (Nеит. & UhI.), Leopoldia leopoldi (d'0rb.), L. biassalensis (Kar.), а в четвъртата - една Leopoldia biassalensis (Kar.) и множество eкзeмnляpu от Exogyra tuberculifera (Koch & Dunk.) (Димитрова и gp., 1972). На север са намерени валанжинските видове Rhynchonella corralina neocomiensis Jacob, Terebratula valdensis Lor., Chama gracilicornis Рiсt. et Саmp., Pholadomya st. crucis Pict. et Camp u gp. (Димитровa u gp., 1963). По такъв начин се goказва фаунистично вaлaжинскaтa и goлнoхoтpивcкaтa по възраст част на свитата. Като се има предвид в дълбочина, че тя се разполага върху Дpuнoвcкaтa свита, може да се приеме, че единицата включва и част от бериаса. Долната граница на Каспичaнcкaтa свита представлява бърз литоложки преход от доломитите на Дринoвcкaтa свита. Горната повърхност на единицата в no-голямата част от областта е размивна. В този случай границата й с Разгрagcката свита е рязka. В района на с. Тодор Икономово, къgemo се nokpuвa от Русенckama свита, горната й граница се поставя трудно.

Paзгрaдcкa cвuтa (rK1h-b) Разградската свита е дефинирана kamo официална литостратиграфска единица

от Ниkолов (1969). Типовият й разраз се намира между Разград и с. Недоклан извън кaртния лист, а един от двата допълнителни разреза, посочени от автора й между селата Златна нива и Правинци, попада в границите на листа.

Tyk тя започва с 0,60m дебели глауконитни мергели с дребни фосфоритови кoнкpeции. Нагоре следват сиви варовити мергели и сиви, дебелопластови глинести варовици, кoитo на места в разреза алтернират помежду си. Глинестите варовици са по-устойчиви на изветряване и затова стърчат кamo кoзupкu. Седиментите от долната и






средната част на профила съдържат глауконит, фосфоритни кoнкрeции и фосфатизирани фосили. Поради неравномерното разпределение на глауконита те имат петниста тeкcтypa.

От долната част на разреза се съобщават: Oosterella cultrata (d'Orb.), Olcostephanus (О.) variegatus (Рад.) и др., които определят goлнoxoтpuвcкa възраст на седиментите. От средната част на разреза са определени: Crioceratites nolani (Kil) С.cfvischnui (Sark.), Olcostephanus krenkeli (Sark.), Subsaynella sayni (Рад.) и др., датиращи съдържащите ги седименти kamo гopнoxompивcки. B горната част са намерени Crioceratites emericii Lev., Cr. thiollieri (Ast.), Acrioceras tabarelli (Ast), Barremites difficilis (d'Orb.), B. strettostoma (UhI.), B. ponticus (Kar.), B. tenuicinctus (Sar. & Sсhond.), B. charrierianus (d'Orb.), дoкaзвaщи интервала като баремски (Николов, 1969).

В долината на Крива peкa при селата Стоян Михайловски, Памукчии и Избул от подобни седименти произхожда богата амонитна фауна, която допълва цитираната по-горе. Тyк са определени: Lyticoceras oxygonlus (Nеит. & UhI.), Spitidiscus intermedius (d'Orb.), Subsaynella sayni (Pag.), Crioceratites rodighieri (Dim.), Cr. rasgradi (TouIa), Valdedorsella haugi Вrеsk. и мн. др. (Димитрова и др., 1972). Приведената по-горе фауна определя възрастта на свитата в южната част от областта в интервала долен хотрив-барем, горна част. Дебелината й е от 130 до 250м. В северните части на областта Разградската свита показва известно изменение в състава си - тyк седиментите й са по-песъчливи, кpeмaвo-жълти на цвят, а и дебелината им не надминава 40-50м. От тях в границата на листа са намерени: Lyticoceras neocomiensiformis UhI., L.oxygonius (Neum. & UhI.), Subsaynella sayni (Pag.), Barremites ligatum (d'Orb.) и др. (Димитрова и др., 1963). Следователно тук e goказана фаунистично долно- и гopнoxoтpuвcкaтa част на разреза.

Долната граница на свитата е много ясна благодарение на размивната повърхнина на Каспичанската свита, върху кoятo се разполага. Тя се noкpивa нормално от варовиците на Pyceнcкaтa свита. Границата между тях се поставя по изчезването на глинестата cъстaвкa в седиментите. На юг Paзгpaдcкaтa свита се съчленява хоризонтално с Гopнooряхoвcкaтa свита, а на северозапад - с Рyceнcкaтa свита.

Русенска свита (rsK1h-ap) Въведена е от Бончев (1957) като "Русенски варовици", а рангът й на свита е

определен от първия ревизиращ автор (Николов, 1969), който по-късно описва и типов разрез при с. Басарбово, Русенско (Николов, Рускова, 1982ф).

Към Русенската свита в югозападната част на проучения район включваме седиментите, описани от Николов (1962), като горен хоризонт на апта, развит в местн. Бабука и по Воеводското плоскогорие. Следователно в нея се включва и най-горната пачка от допълнителния разрез на Разградската свита между селата Златна нива и Правинци (Николов, 1969). Навсякъде по онези места описваната литостратиграфска единица се разполага върху Разградската свита, Като границата между тях се поставя по изчезването на глинестите варовици и мергели. Русенската свита е представена изключително от варовици. Те са кремавожълти, плътни или зърнести, слабо алевритови до слабо песъчливи, по-рядко оолитни, дебелослойни, на места тънкослойни. Често съдържат орбитолини. Характерно е съдържанието на флинт под формата на ядки. Дебелина 20-30м.

В северозападната част на областта около селата Тодор Икономово, Лятно, Омарчево и Тъкач Русенската свита е представена от дебелопластови груби детритусни






Варовици, на места песъчливи с много серпули. Срещат се и кристалинни, звънки варовици с много таралежи. Това са онези седименти, които са описани като варовиков тип хотрив и барем (Димитрова и др., 1963). Тук Русенската свита се разполага върху Каспичанската. Границата между тях е до известна степен условна - поставя се по долнището на една повсеместно разпространена органогенна прослойка. Възрастта на свитата тук е доказано хотрив-баремска (Димитрова и др., 1963).

Венчанска свита (vK2t-st) Въведена е от Йолкичев (1988). Типовият й разрез се намира по южния склон на

мест. Калето северно от с. Венчан, откъдето идва името й. Преди това Начев, Славова-Начева (1961) я означават като „варовита задруга с пишеща креда".

Венчанската свита се характеризира с еднообразен литоложки състав. Изградена е от тебеширени и тебешироподобни, неясно слоисти, слабо алевритови варовици с глауконит в долната част на профила. Цветът им е белезникав. Съдържат голямо количество кремъчни конкреции с тъмносив до черен цвят и варовито-кремъчни със светлосив цвят. В трансгресивните участъци се срещат фосфоритови конкреции. Във варовиците се наблюдават още натрошени иноцерамусни и ехинидни черупки. Склоновете, изградени от свитата, са полегати.

Венчанската свита се разкрива по двата бряга на Провадийска река — от с. Могила до Провадия, и по западните склонове на Провадийското плоскогорие от с. Кюлевча докъм с. Кълново. На юг към селата Черни връх, Камен дял и Комунари тя се замества от Мурненската свита.

Долната граница на свитата в северната част от областта представлява бърз преход от Добриндолската свита. По западните склонове на Провадийското плато описваната единица се разполага трансгресивно върху Горнооряховската свита. Горната й граница с Шуменската свита представлява бърз преход. Дебелината й е около 160т. Възрастовият обхват на Венчанската свита е горен турон - долен сантон, определен от Йолкичев (1988) по характерни микрофосилни видове.

Шуменска свита (sK2st-cp) Името й е използувано за пръв път от 3латарски (1927) като „Шуменски

пясъчници". Рангът на единицата е определен от Йолкичев (1988), който описва типов разрез в мест. Илчов баир край Шумен извън картния лист. Отговаря на варовито-песъчливата задруга на Начев, Славова-Начева (1961).

Представена е от светлосиви, дребно- до финозърнести, варовити, кварцови и кварцфелдшпатови пясъчници, варовити алевролити, песъчливи и алевритови варовици в долната част на профила. Варовитото вещество в пясъчниците е неравномерно разпределено, затова в едни участъци пясъчниците са ронливи, а в други са здрави и прехождат в песъчливи варовици. На места в горната част на разреза се наблюдават прослойки от тънкопластови органогенни пясъчници с много бриозойни, бивалвийни и гастроподни черупки. Срещат се още глауконитни зърна и кремъчни конкреции с кафеникав цвят. Шуменската свита образува първата отвесна греда в релефа. В седиментите й се наблюдават малки пещери, каверни и навеси. На топографската карта тя е нанесена заедно с Новаченската и Никополската свита поради малките им дебелини. Единицата има повсеместно разпространение по цялото Провадийско плато. В южните му предели се зазъбва с Мурненската свита.






Долната граница на свитата представлява бърз преход от отдолу лежащата Венчанска свита. Само в участъка на селата Кълново и Янково тя се разполага трансгресивно върху Горнооряховската свита. Горната граница е литоложки рязка. Покрива се от Новаченската, а на места - от Никополската свита. Източно от Провадия горната граница е подводно размивна и върху нея се разполага Мездренската свита. Дебелината й е от 8,5 до 30т.

Въз основа на богата фосилна фауна - бриозои, бивалвии, гастроподи и морски таралежи, съдържащи се в горните части на Шуменската свита, възрастовият й обхват е долен сантон – долен кампан (отчасти).

Франгенска свита (frN1s) Името е въведено от Гочев (1934). Като официална литостратиграфска единица

е редефинирана от Попов, Коюмджиева (1987) със стратотип при кв. "Владиславово", Варна.

В границите на листа се разкрива под формата на петна - северно и южно от с. Доброплодно, източно от селата Изворник, Генерал Колево и Радан Войвода, около с. Бенковски, западно от с. Орляк и северно от с. Момчилово.

Представена е главно от кварцови пясъци - дребно- и средно-зърнести. Зърната са слабо или добре заоблени, кълбовидни и плоски. Цветът им се мени в зависимост от количеството на проникналите в тях железни хидроокиси - от бял до кафяв. Пясъците в основата са дребнозърнести, а нагоре стават по-едрозърнести. На места съдържат тънки прослойки и лещи от сиви глини, варовити, флинтови и лимонитни конкреции. В основата на свитата се намират 1,5-2м дебели, тънкослойни, сивосинкави, сивозеленикави, жълтеникави и тъмнозелени глини, на много места ръждиво оцветени от проникнали железни хидроокиси.

Долната граница на свитата е трансгресивна. Разполага се върху седиментите на Разградската свита. Горната й граница с Одърската свита е литоложки ясна. Дебелината й е около 10-15м. Възрастта на франгенската свита според Попов, Коюмджиева (1987) е долно бесарабска.

В резултат на реализацията на инвестиционното предложение, се изключва

вероятността от увреждане/замърсяване на геоложката основа и земните недра

1.6. БИОЛОГИЧНО РАЗНООБРАЗИЕ

1.6.1. РАСТИТЕЛНОСТ

Съгласно растителното деление на България общината попада в подпояса на равнинно- хълмистите дъбови гори от Шуменско-Провадийската подобласт в Мизийската горско- растителна област. Типовото местно растение се определя в равнинно-хълмистия дъбов подпояс в района на умерено-континенталния климат.






Територията на община Нови пазар попада в лесостепната зона. Основни горски видове, срещащи се тук, са няколко вида дъб, бряст, ясен, клен, липа, топола, акация, люляк, дива черница, дива круша и габър. По северните склонове са запазени отделни съобщества от мизийски бук. От храстовидните съобщества са разпространени смрадлика, чашкодрян, диво грозде, драка, глог, леска и бъз.

В горската зона се наблюдава вертикална зоналност в разпределението на растителността. Съществуващата растителност не дава пълна представа за растителната покривка, характерна за общината в доагрокултурния период, поради значителното човешко вмешателство, изразяващо се в изсичане и залесяване с неподходящи видове. Под влияние на човешката дейност, горите не само са намалели като площи, но са и силно видоизменени. Особено добре това личи в Лудогорието, където горите сега са нискостеблени и закелавели. Изчезването на закрития горски склон и влошаването на почвените условия водят до значителни негативни промени в екологичните условия. Положителен ефект за неутрализиране на неблагоприятното влияние на суховеите и отвяването на снежната покривка оказват изградените полезащитни пояси.

Имотите, в които ще бъдат изградени водовземните съоръжения представляват

лозя. В тях не се срещат характерните за защитена зона видове растения. Дейността, която ще се осъществи в имота няма да въздейства пряко върху

защитените видове и местообитания поради разстоянието до защитената зона. Не се очаква въздействие върху околната среда и биологичното разнообразие по

време на експлоатацията на водовземното съоръжение.






С реализацията на инвестиционното предложение се изключва вероятността за въздействие върху растителността в района.

1.6.2. ЖИВОТИНСКИ СВЯТ

Животинският свят, макар и притеснен от разширяването на обработваемите

земи, показва разнообразие предимно по отношение на бозайниците и по-малко на птиците, земноводните и влечугите. Най-разпространени са благородният елен, дивите свине, но се срещат и типични степни бозайници като степен пор, европейски лалугер, хомяк, заек, таралеж. От малките бозайници най-разпространени са гризачите. Птичето разнообразие се представя от посевна врана, сива яребица, пъдпъдък, а край водните обекти се среща малката и обикновена дропла.

Зоогеографски райони:

1 – граница между евросибирската (А) и (Б) територия; 2- граница между зоогеографските райони 1. Дунавски район; 2. Старопланински район; 3. Рило-Пирински район; 4. Тракийки район; 5. Странджански район; 6. Черноморски район; 7. Струмско-Местенски район.

Фаунистичните особености на територията се обуславят от специфичния релеф и местоположение.

Източна Стара планина като цяло не се отличава със специфична херпетофауна. Най-често се срещат широко разпространените в цялата страна видове – Голяма водна жаба (Pelophylax ridibundus) и Зелен гущер (Lacerta viridis). Срещат се и много от видовете земноводни и влечуги, характерни за ниско и среднопланинския пояс в цялата страна, като Южен гребенест тритон (Triturus karelinii), Кафява крастава жаба (Bufo






bufo), Горска дългокрака жаба (Rana dalmatina), Обикновена блатна костенурка (Emys orbicularis), Слепок (Anguis fragilis), Стенен гущер (Podarcis muralis), Смок мишкар (Zamenis longissimus) и др. В по-ниските части се срещат и някои по-топлолюбиви видове, като сухоземните костенурки (Testudo graeca и T. hermanni), Кримския гущер (Podarcis tauricus), Големия стрелец (Dolichophis caspius), Пъстрия смок (Elaphe sauromates) и др.

Орнитофауната е характерна за пояса на дъба, включваща голям брой видове: синигери (р. Parus), коприварчета (р. Sylvia), дроздове (р. Turdus), бъбрици (р. Anthus), чучулиги, сврачки (р. Lanius), ливадарчета (р. Saxicola), овесарки (р. Emberizа) и др. В населените места, покрай трасето на ж.п. линията и техническите инфраструктурни елементи се срещат синантропни видове, включително и гнездящи птици, като сврака (Pica pica (L.); сива врана (Corvus corone cornix L.); черноглаво коприварче (Sylvia atricapilla (L.), малко белогушо коприварче (Silvia communis Latham); кадънка (Carduelis carduelis (L.), зеленика (Carduelis chloris (L.), южен славей (Luscinia megarhynchos C. L. Brehм); кос (Turdus merula L.), качулата чучулига (Galerida cristata (L.); черношипа ветрушка (Falco tinnunculus L.); градска лястовица (Delichon urbica (L.), селска лястовица (Hirundo rustica L.), червенокръста лястовица (Hirundo daurica), домашни гълъби (Columba livia f. domestica) и др. Многобройни са също домашното (Passer domesticus (L.) и полското врабче (Passer montanus (L.), чавката (Corvus мonedula L.).

В екологичния комплекс на агроландшафтите най-силно засегнати от човешка дейност са териториите, заети от култури от едногодишни растителни видове на големи или относително големи площи. Тази им особеност не пречи в тях да се настаняват, включително и да се размножават, видове, като полска чучулига (Alauda arvensis L.), качулата чучулига (Galerida cristata (L.), полска бъбрица (Anthus campestris), жълта стърчиопашка (Мotacilla flava feldeggi Мichaheles), пъдпъдък (Coturnix coturnix (L.), яребица (Perdix perdix (L.) и др.

Бозайната фауна е характерна за неморалния фаунистичен комплекс на широколистните гори. Представена е от видове с широко разпространение, дължащо се на екологични адаптации към интразонални местообитания – крайбрежия на реки, влажни места, мезо и ксерофитни открити местообитания - ливади и пасищата, където средата в тях е формирана от тревостои с различни височини. Най-типични за тaкива територии от дребната гръбначната фауна са: източноевропейски (белогръд) таралеж (Erinaceus concolor (Мartin); oбикновена къртица (Talpa europaea L.); белозъбо сляпо куче (Nanospalax leucodon (Nordмann); къртица (Talpa europaea L.); лалугер (Spermophilus citellus (L.); полска мишка (Apodemus agrarius Pallas); горска мишка (Apodeмus sylvaticus L.); обикновена полевка (Мicrotus arvalis Pallas) заек (Lepus capensis L.) и др. О хищниците най-често срещани са: лисица (Vulpes vulpes L.); бялка (Мartes foina Erxl.); черен пор (Мustela putorius L.), невестулка (Мustela nivalis L.); чакал (Canis aureus).

До 2003 г. в Източностаропланинския район бяха известни 21 вида прилепи със 139 съобщения (Benda et al. 2003). С най-много находища тук са дългокрилия прилеп (Miniopterus schreibersii), големият и осторухият нощник (Myotis myotis/blythii) и три вида подковоноси прилепи – голям подковонос (Rhinolophus ferrumequinum), малък подковонос (Rhinolophus hipposiederos) и южен подковонос (Rhinolophus euryale).






Бяха установени допълнително 9 вида прилепи, като 6 от тях са характерни фаунистични елементи за влажните зони, в т.ч. и за крайречните горски местообитания на река Луда Камчия: кафяво прилепче (Pipistrellus pipistrellus), малко кафяво прилепче (Pipistrellus pygmaeus), полунощен прилеп (Eptesicus serotinus), двуцветен нощник (Vespertilio murinus), малък вечерник (Nyctalus leisleri) и Myotis sp. В изкуствени местообитания бе потвърдено присъствието в района на три пещерообитаващи вида – дългокрил прилеп (Miniopterus schreibersii), голям подковонос (Rhinolophus ferrumequinum) и южен подковонос (Rhinolophus euryale).

Предвидените дейности, няма да предизвикат промяна във видовото

разнообразие и унищожаване на местообитания на важни за биоразнообразието видове. По време на строителните работи възможното въздействие, като безпокойство върху видовото разнообразие на фауната ще бъде минимално и кратковременно. Експлоатацията на съоръжението не предполага въздействие върху животинския свят.

1.7. ЛАНДШАФТ

Към настоящия момент в разглеждания имот не се експлоатират стопански

сгради или други съоръжения. По време на експлоатацията на водовземното съоръжение не се очакват

отклонения в качеството на ландшафта в района.

Прогнозно въздействие

• териториален обхват – малък; • степен на въздействие – незначителна, не се променят типове

ландшафти и качествените им характеристики; • продължителност на въздействие – дълготрайно; • честота – постоянно; • кумулативни ефекти – не.

1.8. ОТПАДЪЦИ

През периода на изпълнение на проекта ще се образуват, отпадъци от изкопани земни маси и метални отпадъци:






Вид на отпадъка

17 04 Метали (включително техните сплави)

17 04 05 желязо и стомана

17 04 07 смеси от метали

17 05 Почва, камъни и изкопани земни маси

17 05 06 изкопани земни маси, различни от упоменатите в 17 05 05

По време на експлоатацията ще се генерират и отпадъци от работа на помпата и хидрофора:

Вид на отпадъка

13 01 Отпадъчни хидравлични масла

13 01 11 * синтетични хидравлични масла

13 01 13 * други хидравлични масла

Отпадъците са в много малки количества. Точното количество и конкретния вид на отпадъците може да бъде изяснен сред изработване на работните проекти за сондажа и/или след доставка на съоръженията. Маслата ще се връщат на производителя или ще се предават за рециклиране на фирма с разрешително по ЗУО.

1.9. ШУМ И ВИБРАЦИИ

Измервания за нивото на шума не са извършвани. Община Нови Пазар не е обременена с голямо шумово натоварване. Промишлените предприятия на града са изнесени от централната част и производството им е такова, че не създават шумова среда.

Шумово натоварване се наблюдава в района на АМ „Хемус“, където е съсредоточен основният републикански трафик.

Изграждането на водовземното съоръжение е съпроводено с извършване на

сондажни работи. За изпълнение на изброените по-горе сондажни работи ще бъде използвана сондажна апаратура INGERSOLL RAND T4 с права цирколация на промивката. Задвижването ще се осъществява чрез дизелов двигател с мощност 447 kW @ 1800rpm.






По време на строителството на водовземните съоръжения, ще бъде използвана и товарна и транспортна техника. Допълнително шумово натоварване на средата, ще бъде за ограничен период от време – само през дневния период и само на етапа на строителството. В процеса на работа няма да се извършват взривни дейности и др. генериращи високи нива на шум. Въздействието ще е незначително, в рамките на допустимите параметри, ще се осъществява основно в светлата част на деня в кратки срокове, периодично и краткотрайно.

По време на експлоатацията шумовото натоварване се очаква да бъде в рамките на фоновите нива за района и шумовата характеристика на територията няма да се промени.

Строителната и експлоатационна дейност не е източник на вибрации в околната среда. Вибрациите, възникващи при някои специфични дейности, се ограничават в рамките на работната среда.

2. ВЪЗДЕЙСТВИЕ ВЪРХУ ЕЛЕМЕНТИ ОТ НАЦИОНАЛНАТА ЕКОЛОГИЧНА МРЕЖА, ВКЛЮЧИТЕЛНО НА РАЗПОЛОЖЕНИТЕ В

БЛИЗОСТ ДО ОБЕКТА НА ИНВЕСТИЦИОННОТО ПРЕДЛОЖЕНИЕ.

Имотите, предмет на инвестиционното предложение, не попадат в защитени територии по смисъла на Закона за защитените територии (ДВ бр. 133/ 1998г., доп. и изм.) и защитени зони (ЗЗ) от Националната екологична мрежа, съгласно Закона за биологичното разнообразие територии (ДВ бр. 77/ 2002г., доп. и изм.). Най-близко разположените ЗЗ са BG0000138 „Каменица“ за опазване на природните местообитания (включена в списъка от ЗЗ, приет с Решение № 122/ 02.03.2007 г. на Министерски съвет, обн. ДВ бр. 21/ 09.03.2007 г.), BG0000104 “Провадийско-Роякско плато” за опазване на природните местообитания (приета с Решение № 661/ 16.10.2007 год. на Министерски съвет, обн. ДВ бр.85/23.10.2007 год.) BG0002038 „Провадийско - Роякско плато“, определена съгл. чл. 6, ал. 1, т. 3 и 4 от ЗБР, обявена със Заповед № РД-134/ 10.02.2012 г. (обн. ДВ, бр. 20/2012 г.) с изм. и доп. със Заповед № РД-73/ 28.01.2013 г. на министъра на околната среда и водите.

Към момента ЗЗ BG0000138 „Каменица“ и BG0000104 “Провадийско-Роякско плато” не са обявени със заповеди с наложени режими и ограничения, съгласно ЗБР.

Защитена зона с идентификационен код BG0000104 “Провадийско-Роякско

плато” за опазване на природните местообитания, тип „К“: Зоната е включена в списъка от ЗЗ приет с Решение на Министерски съвет №

661/ 16.10.2007 год. (обн. ДВ бр. 85/23.10.2007 год.). Площ - 50158.59 ха.






Местоположение на центъра на зоната:

Надморска височина (м):

Широко циркум денудиално плато между реките Провадийска /средното

течение/ Девня, Провадийска /долното течение/, Голяма Камчия, Стара река /приток на Голяма Камчия/ и Мадара /приток на Провадийска река/. Съставено е от варовикови натрупвания, едрозърнести пясъчници, варовити мергели и пясъчници и варовик.

Провадийска река и нейният приток Главница разделят платото на три по-малки плата Мадарско, Добринско /високо 320 м./ и Роякско /389 м./. Височината на платото намалява от северозапад към югоизток. Южните склонове са полегати докато северните и западните са стръмни, на места дори вертикални. По северните и южните склонове на платото в устойчиви на ерозия конгломерати са образувани стъпала и корнизи.

Платото е дълбоко нарязано от Провадийският пролом по чиито склонове има свличане на почвата и наносни конуси. Има широко разгърнат карст с карстови извори и пещери. Скалите имат много подходящи ниши за гнездене на птиците. На юг от мястото има голямо водохранилище – яз. „Г. Трайков“. От платото извират река Главница и нейните притоци, а също така и малки притоци на Провадийска река и Голяма Камчия. Почвите са основно черноземни /включително и излужени почви/ и сиви горски почви. Растителността се състои от цер и белгун, източно-габърови гори, храсти и ксеротермни пасища от степен тип. Голяма част от платото е заета със селскостопански земи.

Целите на опазване са както следва: • Запазване на площта на природните местообитания и местообитанията на

видове и техните популации, предмет на опазване в рамките на защитената зона. • Запазване на естественото състояние на природните местообитания и

местообитанията на видове, предмет на опазване в рамките на защитената зона, включително и на естествения за тези местообитания видов състав, характерни видове и условия на средата.

• Възстановяване при необходимост на площта и естественото състояние на приоритетни природни местообитания и местообитания на видове, както и на популации на видовете, предмет на опазване в рамките на защитената зона.

Предмет на опазване: Природни местообитания: • Отворени калцифилни или базифилни тревни съобщества от Alysso-Sedion

albi • Субпанонски степни тревни съобщества • Хазмофитна растителност по варовикови скални склонове • Неблагоустроени пещери • Термофилни букови гори (Cephalanthero-Fagion) • Смесени гори от съюза Tilio-Acerion върху сипеи и стръмни склонове • Панонски гори с Quercus petraea и Carpinus betulus

ГЕОГРАФСКА ДЪЛЖИНА ГЕОГРАФСКА ШИРИНА E 27 0 10 ' 4 " N 43 0 10 ' 24 "

МИНИМАЛНА МАКСИМАЛНА СРЕДНА 24 416 220






• Панонски гори с Quercus pubescens • Евро-сибирски степни гори с Quercus spp. • Балкано-панонски церово-горунови гори • Западнопонтийски букови гори • Мизийски букови гори • Мизийски гори от сребролистна липа Бозайници: • Видра Lutra lutra • Добруджански (среден) хомяк Mesocricetus newtoni • Дългокрил прилеп Miniopterus schreibersi • Степен пор Mustela eversmannii • Остроух нощник Myotis blythii • Дългопръст нощник Myotis capaccinii • Трицветен нощник Myotis emarginatus • Голям нощник Myotis myotis • Средиземноморски подковонос Rhinolophus blasii • Южен подковонос Rhinolophus euryale • Голям подковонос Rhinolophus ferrumequinum • Maлък подковонос Rhinolophus hipposideros • Подковонос на Мехели Rhinolophus mehelyi • Лалугер Spermophilus citellus • Пъстър пор Vormela peregusna Земноводни и влечуги: • Червенокоремна бумка Bombina bombina • Ивичест смок Elaphe quatuorlineata • Обикновена блатна костенурка Emys orbicularis • Шипобедрена костенурка Testudo graeca • Шипоопашата костенурка Testudo hermanni • Голям гребенест тритон Triturus karelinii Риби: • Маришка мряна Barbus plebejus • Обикновен щипок Cobitis taenia • Европейска горчивка Rhodeus sericeus amarus Безгръбначни: • Обикновен сечко Cerambyx cerdo • Бръмбар рогач Lucanus cervus • Буков сечко Morimus funereus • Алпийска розалия Rosalia alpina Растения: • Янкева кутявка Moehringia jankae • Янкева метличина Centaurea jankae






Защитена зона за опазване на дивите птици с код BG0002038 „Провадийско - Роякско плато“, тип “J:

Зоната е определена съгл. чл. 6, ал. 1, т. 3 и 4 от ЗБР, обявена със Заповед № РД-134/ 10.02.2012 г. (обн. ДВ, бр. 20/2012 г.) с изм. и доп. със Заповед № РД-73/ 28.01.2013 г. на министъра на околната среда и водите.

Площ - 84031.50 ха Местоположение на центъра на зоната:

Надморска височина (м):

Провадийското и Роякското плата се намират в Източна България, между

градовете Шумен и Провадия. На север и юг граничат съответно с река Провадийска и река Голяма Камчия, като в границите на мястото се включват и скалните масиви Невша - Венчан и Комунари. На запад достигат до селата Мадара и Благово, а на изток - до шосето с. Гроздьово - с. Бързица.

Районът е слабо населен с концентрация на селищата предимно по долините на ограничаващите го реки и по-малко във водосбора на река Главница. Половината от територията на мястото е заета от смесени широколистни гори с чувствително преобладаване на цер /Quercus cerris/ примесен с благун /Quercus frainetto/, източен горун /Quercus polycarpa/, обикновен габър /Carpinus betulus/, келяв габър /Carpinus orientalis/ и мъждрян /Fraxinus ornus/ (Бондев, 1991).

Около една трета от тези гори са семенни високостъблени с облика на някогашните естествени смесени широколистни гори, покривали обширни територии от този район. Останалата част от горите са издънкови, предимно закелявели, с чувствително променена структура. Обработваемите площи обхващат около 47% от територията на района, а около 13% са пасищни територии, на места обрасли с храстова растителност. На няколко места в района са разпръснати скални масиви, обособени в комплекси.

Целите на опазване са както следва: • Запазване на площта на природните местообитания и местообитанията на видове

и техните популации, предмет на опазване в рамките на защитената зона. • Запазване на естественото състояние на природните местообитания и

местообитанията на видове, предмет на опазване в рамките на защитената зона, включително и на естествения за тези местообитания видов състав, характерни видове и условия на средата.

• Възстановяване при необходимост на площта и естественото състояние на приоритетни природни местообитания и местообитания на видове, както и на популации на видовете, предмет на опазване в рамките на защитената зона.

Предмет на опазване: Птици:

ГЕОГРАФСКА ДЪЛЖИНА ГЕОГРАФСКА ШИРИНА

E 27 ◦ 9 ' 54 " N 43 ◦ 9 ' 31 "

МИНИМАЛНА МАКСИМАЛНА СРЕДНА 13 420 188






Видове, включени в Прил. 2 на Закона за биологичното разнообразие (Прил. I на Дир.79/409/EEC)

• Турилик Burhinus oedicnemus • Ловен сокол Falco cherrug • Голям креслив орел Aquila clanga • Египетски лешояд Neophron percnopterus • Бухал Bubo bubo • Сив жерав Grus grus • Ливаден дърдавец Crex crex • Малък сокол Falco columbarius • Oрел рибар Pandion haliaetus • Синявица Coracias garrulus • Скален орел Aquila chrysaetos • Сив кълвач Picus canus • Малък креслив орел Aquila pomarina • Ливаден блатар Circus pygargus • Степен блатар Circus macrourus • Полски блатар Circus cyaneus • Тръстиков блатар Circus aeruginosus • Орел змияр Circaetus gallicus • Малък орел Hieraaetus pennatus • Червеногърба сврачка Lanius collurio • Козодой Caprimulgus europaeus • Черногърбо каменарче Oenanthe pleschanka • Сирийски пъстър кълвач Dendrocopos syriacus • Kръстат (царски) орел Aquila heliaca • Белоопашат мишелов Buteo rufinus • Късопръст ястреб Accipiter brevipes • Земеродно рибарче Alcedo atthis • Черночела сврачка Lanius minor • Вечерна ветрушка Falco vespertinus • Ястребогушо коприварче Sylvia nisoria • Полска бъбрица Anthus campestris • Горска чучулига Lullula arborea • Дебелоклюна чучулига Melanocorypha calandra • Среден пъстър кълвач Dendrocopos medius • Черен кълвач Dryocopus martius • Градинска овесарка Emberiza hortulana • Нощна чапла Nycticorax nycticorax • Сокол скитник Falco peregrinus • Червена каня Milvus milvus • Розов пеликан Pelecanus onocrotalus • Малка бяла чапла Egretta garzetta • Черен щъркел Ciconia nigra






• Бял щъркел Ciconia ciconia • Блестящ ибис Plegadis falcinellus • Осояд Pernis apivorus • Черна каня Milvus migrans Редовно срещащи се мигриращи видове птици, които не са включени в Прил. 2

на Закона за биологичното разнообразие (Прил. I на Дир.79/409/EEC) • Речен дъждосвирец Charadrius dubius • Сива чапла Ardea cinerea • Обикновен пчелояд Merops apiaster • Брегова лястовица Riparia riparia • Малък ястреб Accipiter nisus • Късокрил кюкавец Actitis hypoleucos • Черношипа ветрушка Falco tinnunculus • Степен орел Aquila nipalensis • Обикновен мишелов Buteo buteo • Орко Falco subbuteo • Голям корморан Phalacrocorax carbo • Малък гмурец Tachybaptus ruficollis • Обикновена калугерица Vanellus vanellus

Имотите, в които ще бъдат изградени водовземните съоръжения представляват

лозя. В тях не са наблюдавани описаните по-горе видове растения и животни. Дейността, която ще се осъществи в имотите няма да окаже пряко въздействие върху защитените видове и местообитания поради разстоянието до защитените зони.

На терена не са извършвани минни изработки, които да създават потенциална опасност от слягане и пропадане. На територията няма находища за открит добив на подземни богатства, включени в Националния баланс на запасите и ресурсите на подземни богатства.

Инвестиционното предложение не попада в границите на санитарно-охранителни зони около водоизточници и съоръжения за питейно-битово водоснабдяване и водоизточници на минерални води.

Площадката, върху ще се реализира инвестиционното предложение се намира

извън защитени територии по смисъла на Закона за защитените територии. Реализацията на инвестиционното предложение няма вероятност да окаже

значително отрицателно въздействие върху природни местообитания, популации и местообитания на видове (включително птици), предмет на опазване в защитени зони. Инвестиционното намерение няма да повлияе на елементите от НЕМ.






3. ВИД НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО (ПРЯКО, НЕПРЯКО, ВТОРИЧНО, КУМУЛАТИВНО, КРАТКОТРАЙНО, СРЕДНО- И ДЪЛГОТРАЙНО,

ПОСТОЯННО И ВРЕМЕННО, ПОЛОЖИТЕЛНО И ОТРИЦАТЕЛНО).

По време на строителството, въздействието може да се оцени като: кракотрайно (в т.ч. само през светлата част от денонощието), временно, с възможен кумулативен ефект върху въздуха и шумовото натоварване в района.

По време на експлоатацията – постоянно, положително, без кумулативен ефект.

4. ОБХВАТ НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО - ГЕОГРАФСКИ РАЙОН; ЗАСЕГНАТО НАСЕЛЕНИЕ; НАСЕЛЕНИ МЕСТА (НАИМЕНОВАНИЕ, ВИД – ГРАД,

СЕЛО, КУРОРТНО СЕЛИЩЕ, БРОЙ ЖИТЕЛИ И ДР.).

В района на намерението няма обекти, подлежащи на здравна защита. Най-близко разположеното населено място е гр. Нови Пазар. Градът е разположен в котловината

между Шуменското, Лудогорското и Провадийското плато, в Дунавската равнина. Съседни на Нови пазар градове са Каспичан и Плиска, намира се на около 22 км източно от град Шумен. През града преминава Крива река, която се влива в Провадийската река, част отЧерноморската отточна област.

Населението на гр. Нови Пазар към 15.03.2015 г. е 13 554 души. Табица с брой население на гр. Нови пазар по години:

1946 1956 1965 1975 1985 1992 2001 2005 2007 2009

5 477 9 138 12 467 15 754 16 320 14 284 13 542 13 025 12 858 12 673

Географски район - въздействието от реализацията на инвестиционното

предложение ще бъде в рамките на разглежданата площадка и не предполага въздействие и засягане на населението.

5. ВЕРОЯТНОСТ НА ПОЯВА НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО

С реализацията на инвестиционното предложение няма вероятност да се окаже

значително отрицателно въздействие върху околната среда, в т.ч. върху подземните води на района.

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9B%D1%83%D0%B4%D0%BE%D0%B3%D0%BE%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%BE_%D0%BF%D0%BB%D0%B0%D1%82%D0%BE

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%B0%D1%81%D0%BF%D0%B8%D1%87%D0%B0%D0%BD

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%BB%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%B0






6. ПРОДЪЛЖИТЕЛНОСТ, ЧЕСТОТА И ОБРАТИМОСТ НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО

Не се очаква поява на необратимо и отрицателно въздействие.

7. МЕРКИ, КОИТО Е НЕОБХОДИМО ДА СЕ ВКЛЮЧАТ В ИНВЕСТИЦИОННОТО ПРЕДЛОЖЕНИЕ, СВЪРЗАНИ С

ПРЕДОТВРАТЯВАНЕ, НАМАЛЯВАНЕ ИЛИ КОМПЕНСИРАНЕ НА ЗНАЧИТЕЛНИТЕ ОТРИЦАТЕЛНИ ВЪЗДЕЙСТВИЯ ВЪРХУ

ОКОЛНАТА СРЕДА И ЧОВЕШКОТО ЗДРАВЕ

Начинът за изпълнение на настоящите проектни работи и мерките за опазване на околната среда са съобразени със съществуващата в Република България нормативна уредба (закони, наредби и др.) свързана с опазване на околната среда, водите и земните недра.

Процесът на работа не е свързан с отделяне на опасни или токсични вещества, нито с използване на такива. Изграждането на сондажа не може да причини някакво увреждане на земните недра от типа на деформации, замърсяване и пр. Нивото на шума и зпрашаване на въздуха от работата на сондажните машини и транспортните средства няма да превишава това на съществуващата транспортна и строителна техника.

За опазване на земните недра и околната среда да се спазва следното:

- Преди мобилизиране на техниката и оборудването да се очертаят границите на работната площадка и подходните пътища към нея;

- Под машините, съдържащи масла и други ГСМ, да се поставят събирателни тави за да не се допусне замърсяване на терена при евентуални течове;

- Битовите и технологичните отпадъци да се събират разделно в специални контейнери;

- Не се допуска разпиляване на насипни технологични материали (цимент, бентонит, химични добавки за циментовите смеси и промивна течност) по площадката;

- На обекта да се осигурят два контейнера за отпадъци – един 5 м3 за технологични отпадъци и един 1 м3 за битови отпадъци;

- Не се допуска използването на нефт, дизелово гориво или други химически замърсители, като съставка на използваните промивни течности за почистване на сондажния кладенец;






- При почистване на затлачени сондажи с промиване, водата изнасяща утайките да се събира в утайни резервоари за отделяне (утаяване) на пясъка и др. твърди частици;

- Излизащата от сондажа пластова вода по време на ремонта и при хидродинамичните изследвания да се отвежда по дренажни канавки или тръбопроводи до налични отводнителни канали или шахти за дъждовна вода;

- Абсолютно е недопустимо да се използват нефтеноциментови смеси в зоните, където се разкриват водоносните хоризонти;

- При обсаждане и циментиране в проектираните интервали да се спази условието за изолиране на отделни пластове, с цел да не се допусне смесване на водите от два или повече хоризонта.

- След приключване всички дейности по изграждането на сондажа, използваната техника и съоръжения да се демонтират и извозят в базата на дружеството, а площадката да се почиства от всички строителни и технологични отпадъци.

- Проектираните ремонтни работи, както и съпътстващите дейности, са съобразени с всички правила залегнали в Закона за здравословни и безопасни условия на труд /ЗЗБУТ/ и Наредба № 9 за минималните изисквания за осигуряване на безопасността и здравето на работещите при добиване на подземни богатства чрез сондиране. Като цяло за всички дейности, свързани с прокарване, обследване и подземен ремонт на сондажи, е в сила „Правилник по безопасността на труда при геологопроучвателните работи и добива на нефт и газ Д-02-002” и инструкциите на Дружеството за безопасна работа и здравословни условия на труд.

- Както персоналът на основния изпълнител, така и всички специалисти и сътрудници на Възложителя и/или други организации, наблюдаващи и контролиращи ремонтните работи, са длъжни да спазват правилника и инструкциите за неговото приложение.

- Техническият ръководител на обекта е отговорен за безопасното провеждане на операциите.

- Носенето на предпазно облекло и индивидуални средства за защита в района на обекта, на работните площадки е задължително за всички.

- Работните места, машините и оборудването, подходните пътеки и пътища се поддържат чисти и в техническа изправност. Всяка установена нередност се отстранява незабавно. Особено от голямо значение и важност са изправността на оборудването и умението на личния състав да работи с него, правилно и бързо да реагира още при първите признаци за водопроявления, за да не се допусне неконтролируем разлив.

- Преди започване на работа, преди извършване на определени операции (спускане на колони, циментиране, тестване на инсталации на налягане, аварийно-спасителни работи и други) се провежда извънреден инструктаж с участващите работници и специалисти.






- Не се допускат на работа лица употребили алкохол и други упойващи средства.

- Забранено е внасянето и консумацията на алкохолни напитки и упойващи вещества на работното място.

- На обекта да се подсигури фургон за почивка на работниците и укритие от лоши метерологични условия.

- Строително-монтажните и ремонтните работи да се извършват само в светлата част на денонощието. При гръмотевични бури и силен дъждовалеж работещите на обекта да се оттеглят на закрито, а не под околни дървета метални конструкции и пр.

- Всички изкопи, отворени шахти и други опасни места ще бъдат оградени и подходящо маркирани.

- При транспортните преходи да се спазва „Правилника за движение по улиците и пътищата”.

- Товаро-разтоварните операции да се извършват с изправни сапани с необходимата товароносимост, не по-малка от 3 тона.

- Машините да се стабилизират преди започване на товаро-разтоварни работи.

- При работа на автокрана не се допуска престой на хора под обсега на стрелата му.

- Не се разрешава ръчно пренасяне, товарене и разтоварване на материали, съоръжения и други с тегло по-голямо от 50 кг.

- При работещи машини на площадката, не се разрешава едновременно извършване на ръчна работа от хора.

- При извършване на огневи работи (газово рязане и ел. заваряване) всички леснозапалими материали да се отстранят от мястото на работа и да се осигурят средства за гасене. Пушенето и паленето на огън в района на обекта е абсолютно забранено.

8. ТРАНСГРАНИЧЕН ХАРАКТЕР НА ВЪЗДЕЙСТВИЯТА

Реализацията на инвестиционното предложение не предполага трансгранично въздействие, поради естеството на дейността и местоположението на площадката спрямо границите на Република България.

ПРИЛОЖЕНИЕ:

1. Скици на имота; 2. Писмо от РИОСВ-Варна

Environment

5. prilojenie 2 milena+u novi pazar