Embed Size (px)
Citation preview
Тема 8. ПАЗАР – ФУНКЦИИ, ТИПОЛОГИЯ, МЕХАНИЗЪМ
Пазарът е икономически феномен, който съществува от много векове. В своята
историческа еволюция той е извървял дълъг път, като непрекъснато е развивал и
обогатявал, както своя механизъм, така и формите си на проявление. Пазарът в
съвременното си измерение съдържа в “снет” вид тази еволюция, затова в него
съжителстват едновременно форми с многовековна характеристика и форми, родени в
последните десетилетия и години. Днес, в началото на двадесет и първи век, той се
характеризира с изключително многообразие на връзките, обектите и субектите, с
прецизни механизми на координация, в които ролята на държавата и нейните
специализирани институции е огромна.
8.1. Роля и функции на пазара
В учебниците по икономика можете да срещнете редица определения за пазара,
който го дефинират от различна гледна точка и в различна дълбочина. Ето само една
малка част от тях:
първо, пазарът е абстрактно понятие за обозначаване на силите, които обуславят
решенията на стопанските субекти;
второ, пазарът е всяка ситуация, при която продавачът и купувачът влизат
помежду си в отношения на покупко-продажба;
трето, пазарът е процес на взаимодействие между субектите на търсенето и
предлагането и има за резултат образуването на пазарните цени;
четвърто, пазарът е съвкупност от правила и споразумения, по които
продавачите и купувачите на дадена стока или услуга осъществяват контакт помежду
си, за да търгуват с тази стока или услуга;
1
пето, пазарът е система от връзки и отношения между разменящите си стоки
пазарни субекти, които се ръководят в своите действия от мотива за максимална изгода
и осъществяват целите си чрез институционализирани конкуретни механизми;
шесто, пазарът е съвкупност от институции за координиране на избора
посредством ценовите сигнали, протичащи в условията на спецификация на правата на
собственост, свободнитв договори и конкуренцята.
Пазарните субекти са участниците в размяната, които реализират пазарните
сделки, вземайки свободно и самостоятелно своите икономически решения. Такива при
съвременните условия са купувачите, продавачите и държавата. Последната реализира
участието си в обмена чрез правителството, което може да бъде както пряко, така и
косвено. Появата на различни пазарни субекти е плод на общественото разделение на
труда, специализацията и икономическото обособяване, както и на кооперирането на
труда. Това са обективни икономически процеси, които съпровождат човешкото
развитие и са в основата на обществения прогрес и повишаване на благосътоянието на
хората.
Две са пазарните сили, чрез които се реализира икономическата роля на
пазарните агенти – търсенето и предлагането. Те заедно с конкуренцията образуват
пазарния механизъм. Търсенето е израз на желанието и способността на купувачите да
купуват необходимите им стоки и услуги. То играе особена роля при формиране на
структурата на пазара, а от там и на общественото производство. Това е така, защото в
условията на пазарна икономика обикновенно се произвежда това, което се търси. От
своя страна, промените в производството водят до изменение в пазара на ресурси.
Предлагането е израз на желанието и възможностите на продавачите да предлагат
стоки и услуги за продажба на пазара. Въпреки особената роля на търсенето в
пазарното взаимодействие, не трябва да се остава с впечетлението, че предлагането е
пасивната страна на това взаимодействие. То играе активна роля при формирането на
потребностите и по този начин влияе и върху самото търсене.
Към пазарните сили, освен търсенето и предлагането, трябва да причислим още
и конкуренцията, която е най-важния двигателен механизъм на пазарната икономика.
Тя е резултат от взаимодействието на пазарните агенти, при което всеки участник се
стреми да реализира своите икономически интереси, независимо от или за сметка на
другите участници. Като се има предвид, че оскъдността на ресурсите и благата е
неопределима, то няма общество без конкуренция. Това разбира се не означава, че тя е
2
съвършенният механизъм, но пък историческата практика показва, че на този етап на
развитието е най-ефективният.
В основата на ефективността на пазарния механизъм лежат два основни
принципа – приципа на възмездността на размяната и принципа на еквивалетността на
размяната. При реализацията на първия принцип пазарните агенти се противопоставят
като равноправни собственици на предлаганите от тях стоки и услуги. Това е така
защото всеки участник в размяната иска срещу своя продукт да получи чужд продукт.
При реализацията на втория принцип пазарните агенти се противопоставят и като
производители. Причината е в обстоятелството, че всички са заинтересовани точно да
се съблюдава количественото съотношение, в което се разменят стоките. А какво ще
бъде то – зависи от количествата и ценноста на разменяните продукти на човешкия
труд. Противопоставянето между купувачите и продавачите в двете им икономически
роли – като собственици и производители, формира конкуретния пазарен механизъм на
ценообразуването.
На пръв поглед изглежда, че щом всеки участник в пазарното взаимодействие
преследва собствените си егоистични интереси, на пазара ще цари хаос и безредие. В
действителност това обаче не е така – на него съществува определен ред, има логика
в поведението на икономическите агенти, могат да се изведат общовалидни
закономерности. Това за пръв път е забелязано от бащата на класическата политическа
икономия – шотландският мъдрец Адам Смит. В своя фундаметален труд “Изследване
на природата и причините за богатството на народите”, излязла през 1776 година той
развива тезата, че действията на всички пазарни субекти се ръководят от т. нар.
“невидима ръка” на пазара. Смит вярва, че всеки човек по-добре от другите знае
своите интереси и е в правото си свободно да ги следва. Като потвърждение на
жизнеността на тези либерални убеждения той опира на законите на пазара. Според
него не от благоразположението на месаря, пивоваря и хлебаря очакваме ние да
получим своя обяд, а от съблюдаването от тях на собствените им интереси.
Смит подчертава, че човекът, преследващ своите интереси, по-често реално
служи на интересите на обществото, отколкото когато съзнателно се стреми да им
служи. Такъв е смисъла на знаменития образ на “невидимата ръка”, направляваща
човека към цел, която съвсем не е влизала в неговите намерения. Идеята за
“невидимата ръка” стана обобщено изражение на тази мисъл, че вмешателството на
държавата в икономиката, като правило е излишно и затова трябва да бъде ограничено.
Истинската пазарна връзка се базира на свободната конкуренция между свободни
3
икономически агенти – собственици, които имат правото да избират. Свободата на
избора става главна отличителна черта на “икономическия човек”, работещ в
условията на оскъдност на благата.
Впрочем, самият Адам Смит е бил далеч от това да отрича ролята на държавата
в икономиката, както често това се приписва на представителите на класическата
политическа икономия. Той подробно характеризира нейните функции в такива сфери
като отбрана, правосъдие, образование. Специално внимание Смит обръща на сеченето
на монетите, като изконна икономическа функция на държавата, а също и на
действията й в отраслите на инфраструктурата /ако използваме този съвременен
термин/ - транспорт, поща и други.
В същото време Адам Смит е бил последователен противник на прякото
внешателство на държавата в предприемаческата дейност и особено във
външноикономическата дейност. Той е активен привърженик на принципа на
свободната търговия в противовес на принципа на протекционизма – вид държавна
политика, която е била господстваща в тази епоха и е свързана със закрила на местните
производители.
Още по времето на меркантилистите, дискусията за ролята на държавата в
пазарната икономика довежда до формирането на знаменития лозунг на икономическия
либерализъм “laissez faire, laissez passer”. Искането за свобода на действие на
предприемачите и свободно предвижване на стоките им без митническо облагане
изразява идеята за пълна икономическа свобода, когато държавата не се намесва в
производствената, търговската и финансовата дейност на своите поданици. Те й
заплащат данъци, тя осигурява охраната на техния живот, имущество, права и свободи
и с това се ограничават икономическите отношения между населението и държавата.
Такава идеология в науката се нарича икономически либерализъм. Принципът,
според който всичко се развива от само себе си, по силата на обективните
закономерности и никой индивидуален или колективен субект не трябва да се намесва с
цел да въздейства върху резултатите от пазарната игра, става определяща философия
по времето на класическия капитализъм като антипод на политиката за силно
вмешателство на държавата в епохата на възникването му. Саморегулирането на
икономиката върху основата на пазарните принципи се счита за единствено възможния
механизъм, който няма алтернатива. Едва значително по-късно с развитието на
пазарните отношения в теорията и практиката започва да се поставя въпроса за
различните степени на икономическата свобода и за новата роля на държавата.
4
Опростените ни представи за конкуренцията често я свеждат до конкуренция
между повече или по малко продавачи на пазара. Трябва да се има предвид обаче, че
конкуренцията може да съществува и между купувачите, когато предлагането е
ограничено, или пък самите те имат специални изисквания. В условията на развита
пазарна икономика ясно проличава и конкуренцията между групата на продавачите и
групата на купувачите. Различаваме още ценова и извънценова конкуренция,
монополистична и немонополистична конкуренция, съзидателна и разрушителна
конкуренция, лоялна и нелоялна конкуренция, потенциална и реална конкуренция. В
широкия смисъл на думата – конкуренцията е съперничество за присвояване на
икономическите блага.
За икономическата теория на пазарното стопанство най-важно е разделението на
конкуренцията на съвършена и несъвършена, или както често я наричат –
перфектна и неперфектна. Първата е господстваща до втората третина на 19 век и се
характеризира с голям брой пазарни участници, имащи еднакъв достъп до пазара и
информацията за него без възможности да въздействат върху пазарните сили, а от тук и
върху формирането на пазарните цени. Втората е определяща за времето от края на 19
век и до днес и е резулат от появата на монополните структури. Несъвършената
конкуренция се характеризира с неголям брой участници поради ограничения достъп
до пазара и информацията за него и с възможността те да въздействат въху пазарните
сили, а от тук и да влияят върху формирането на пазарните цени. Целият двадесети век
бележи и още една тенденция – засилване присъствието на държавата в икономиката и
превръщането й в мощен пазарен субект. Ето защо в съвременното общество
невидимите лостове на пазарния механизъм и видимите инструменти на държавната
намеса си поделят отговорноста за управлението на стопанските процеси.
Ефективно функциониращият пазар през всички етапи на своето историческо
развитие изпълнява определени функции:
първо, информационна функция – тя се осъществява посредством системата на
относителните цени на стоките и услугите на отделните пазари. Без нея пазарните
субекти не биха могли да вземат каквито и да са решения – независимо правилни или
неправилни. Пазарът колекционира и регистрира първоначално откъслечна
информация, която посредством статистическите институции се систематизира и става
годна за използване. Умението да се разчитат прецизно сигналите, които непрекъснато
ни изпращат цените се формира както на базата на знанието, така и на базата на
натрупания опит в реалната икономика;
5
второ, комуникационна функция – тя се осъществява посредством договорите,
които стопанските субекти сключват помежду си като свободни, независими, способни
да приемат самостоятелни икономически решения в интерес на максимизация на
собствената си печалба. Договорът, това е всеки акт на икономическо взаимодействие,
който в явна или неявна форма предполага съблюдаване от страните по него на
определени условия. Договорната страна на икономическите отношения е толкова
разпространена, че ние обикновенно не я забелязваме, особено ако всички страни
спазват стриктно условията;
трето, координационна функция – тя се осъществява отново посредством
цените, които координират избора на купувачите и продавачите, вкарвайки техните
решения в една линия на приемливост и за двете страни. Потенциалната печалба или
евентуалната загуба насочва или отблъсква предприемачите към едни или други
отрасли, като по този начин пренасочва и необходимите за производството ресурси.
Разпределението и преразпределението на ресурсите между отделните пазарни агенти е
резултат от реализацията именно на координационната функция на пазара;
четвърто, мотивационна функция – тя се осъществява също посредством
пазарните цени, които формират своебразна система от поощрения и наказания,
подбуждащи участниците в сделките към различни действия. Те включват:
инвестирането в нови отрасли или иновации в по-ефективни технологии; разработване
на проекти с дългосрочна значимост за бизнеса; коопериране с цел увеличване на
икономическата мощ за постигането на по-значими цели; по-икономично използване на
оскъдните ресурси и стремеж да се извлечат повече полезни ефекти от тях; насочване
на средства към повишаване на образованието и квалификацията на заетите работници
и др. Стремежът на предприемачите и на всички пазарни агенти да получат лична
изгода е мощна движеща сила на пазара.
Подробната характеристика, която направихме на пазара като икономическа
институция няма да бъде пълна ако не разгледаме видовете пазари и специфичните
механизми на тяхното функциониране.
6
8.2. Типология на пазарите
Класификацията на различните видове пазари може да се извърши според
определени критерии. Един опит за подобна систематизация е изложен по-долу. Макар,
че границите между различните пазари понякога да са условни, тя ще ни даде най-обща
представа за специфичната характеристика на отделните пазари.
Първи критерий – в зависимост от обхвата на видовете стоки, които се търгуват
на пазара те се делят на универсални и специализирани пазари.
Универсалният пазар съществува при натуралната размяна, защото пазарът на
една стока е същевременно и пазар на другите стоки. Тук се разменят стока срещу
стока директно между продавачите, независмо от техния характер.
Специализираните пазари са място където се търгува определена стока. Тъй
като има много и различни стоки, тези пазари могат също да се класифицират в
зависимост от вида на стоките.
Втори критерий – в зависимост от формата на размяната пазарите се делят на
пазари на натуралната размяна и пазари на паричната размяна.
Пазарът на натуралната размяна е този, на който се осъществяват бартерните
сделки между двама пазарни субекти без посредничеството на парите при съвпадение
на интересите на участниците в сделката.
Пазарът на паричната размяна е този, при който връзката между пазарните
субекти не е директна, а се опосредства от парите. Както ви е известно от предходните
теми, парите облекчават и ускоряват движението на стоките и услугите, а също и
създават възможност за оптимизиране на количествените пропорции на размяната.
Трети критерий – от гледна точка на обектите на покупко-продажбите
пазарите се разделят на: потребителски пазари, финансови пазари и трудови пазари.
Потребителските пазари са тези, на които се продават стоки и услуги за
крайно потребление на домакинствата. Обемът и качеството на търгуваните стоки се
определя от платежоспособното търсене на населението.
Финансовите пазари са доста сложна институция, на която се осъществява
движението и използването на паричните инструменти във всичките им форми на
проявление. Класифицирането на финансовите пазари може да се извърши според
различни критерии. Според срока на инвестицията те се делят на парични и
капиталови. В зависимост от поредността на предлагането на книжата пазарите биват
първични и вторични. От гледна точка на националността на издателя на книжата
7
пазарите се характеризират като вътрешни или външни. Други специалистите
различават такива разновидности на финансовите пазари като: пазар на благородни
метали, пазар на валута, кредитен пазар, лизингов пазар, застрахователен пазар,
капиталов пазар. Водеща роля по общото мнение на икономистите сред тях имат
паричния и капиталовия пазар.
Паричният пазар е мястото където се предлагат и търсят пари, като
равновесната цена е пазарният лихвен процент. Другото определение на този пазар е
финансов пазар, на който се продават финансови инструменти със срок от една година.
В този смисъл той включва пазарите на съкровищни бонове, на депозитни сертификати,
на банкови акцепти и търговски книжа, на краткосрочни общински облигации и на
краткосрочни еврооблигации.
Капиталовият пазар е пазарът на ценни книжа и е свързан първоначално с
движението на акциите и облигациите на публичните компании. Те се емитират от
дружествата и първичното им предлагане се осъществява от финансовите посредници.
Вторичното им преразпределение се извършва на фондовата борса. Различието на този
пазар от паричния се свързва с обстоятелството, че на него се търгуват финансови
инструменти със срок над една година. Освен размяната на корпоративни ценни книжа
на този пазар се осъществява и търговия с дългосрочни правителствени облигации,
общински облигации и еврооблигации. В зависимост от организацията на сделките се
различават два основни вида вторични пазари: фондова борса и извънборсова търговия.
Трудовите пазари са тези, на които се предлага и търси работна сила,
притежаваща определено образование, квалификация, професия, специалност, знания и
умения. Продавачи тук са отделните хора, съставляващи активната част от населението,
а купувачи са фирмите и публичния сектор. Основен регулатор на този пазар е цената
на труда – работната заплата.
Четвърти критерий – в зависимост от спецификата на разменяните продукти
на човешкия труд пазарите могат да се разделят на пазари на материални продукти,
пазари на инвестиционни продукти и пазари на интелектуални продукти.
Пазарът на материални продукти съвпада с характеризирания по-горе пазар
на потребителски стоки и услуги и затова тук няма да го описваме подробно.
Пазарът на инвестиционните продукти обхваща стоките и услугите, които са
предназначени за производствени нужди – машини, съоръжения, суровини,
транспортни средства, технологии и др.
8
Пазарът на интелектуални продукти включва търговия с обектите на
интелектуалната собственост като: авторски права, ноу-хау, шоу-хау, лицензии,
търговски марки, промишлени образци и др. Характерно за него е бурното му развитие
през последните години.
Пети критерий – в зависимост от характера на факторите на производството,
които се търгуват на него ресурсните пазари се разделят на: пазар на земята, пазар на
капитала и пазар на труда.
Пазарът на земята обхваща търсенето и предлагането на земеделски участъци
за производството на селскостопанска продукция, на земя за производствени нужди, на
площи за жилищно строителство, на земя за изпълнение на инфраструктурни проекти и
други от подобен род.
Пазарът на капитала обхваща широк кръг от подпазари на които се търгуват
различни елементи на капитала, представляващи интерес като се започне от свободни
парични средства, мине се през различните инвестиционни стоки и се стигне до цели
предприятия или части от тях, Това означава, че тук фактически се включват изцяло
финансовите пазари, които бяха разгледани вече подробно.
Пазарът на труда също беше характеризиран по-горе.
Шести критерий – в зависимост от териториалното разположение и характера,
качеството и обема на разменяните стоки пазарите се делят на местни или регионални
пазари, национален пазар и световен пазар.
Местният или регионалният пазар е мястото, където се търгуват трудно
преносими и бързоразвалящи се стоки с малка ценност по отношение на обема, имащи
в много случаи регионално значение. Ако сравним два регионални пазара можем да
забележим доста чувствителна разлика в равнището на цените за едни и същи стоки.
Много често в класификациите той е определян като тесен пазар, за разлика от
националния, който е дефиниран като широк пазар.
Националният пазар е пазарът, където се търгуват стоки, характеризиращи се с
всеобщо търсене – например въглища, желязо, торове, пшеница, машини, трактори и
други. Широтата на пазара създава предпоставка за по-малки колебания на цените и до
тяхното приблизително изравняване в цялата страна. Много често терминът
“национален пазар” се употребява като синоним на националното стопанство.
Световният пазар е резултат на взаимодействието на националните пазари по
отношение на най-масовите и общозначими стоки. В реалния живот той се формира с
помощта на външната търговия. Тъй като връзките са значително по-сложни, отколкото
9
на национално равнище, изравняването на цените не е толкова бързо. С развитието на
процесите на глобализацията обаче настъпват съществени измения в бързината и
интензитета на пазарните връзки. И тук терминът “световен пазар” много често се
идентифицира с категорията “световно стопанство”.
Седми критерий – в зависимост на законността на сделките, извършвани на
даден пазар, различаваме официален пазар, черен пазар, сив пазар и скрит пазар.
Официалният пазар е онази сфера на размяната, където легитимни пазарни
субекти, извършват законни сделки, разрешени от съответните институции. Няма
съмнение, че в една високоорганизирана пазарна икономика обема на тези сделки е
преобладаващ.
Черният пазар е мястото, където се реализират сделки, забранени от закона –
например търговия с наркотици, крадени автомобили, хора и други. Той възниква и при
дефицит на блага в националната икономика, когато правителството е определило
цени, които са по-ниски от равновесните. Обемът на сделките на този пазар в рамките
на дадено стопанство е ограничен, но някъде може да се движи в широк диапазон.
Сивият пазар е сферата, където легитимни пазарни субекти, реализират
разрешени от закона сделки, но не отчитат в пълен размер резултатите от своята
дейност. В началото на прехода към пазарна икономика в България присъствието на
този сектор беше доста голямо, но постепенно с развитието на новото законодателство
и с извършените реформи той беше ограничен.
Скритият пазар обхваща сделки, които са разрешени от закона, но се
реализират от нелигитимни, неригистрирани за тази цел пазарни субекти. Причините за
възникването на този сектор трябва да се търсят донякъде в пропуските в закона и в
много голяма степен в недобрата работа на контролните органи в една държава.
Мотивът за такова поведение е да се избегне данъчно облагане, да се спести плащането
на осигурителни вноски, да не се спазват правилата за безопасност и хигиена на труда и
др. Това от една страна, ражда нелоялна конкуренция, от друга страна, е предпоставка
за производството на некачествени стоки, които понякога са вредни дори за здравето на
хората.
Осми критерий – според трайността на стоките или сезонността на
потреблението или производството пазарите могат да бъдат класифицирани като
постоянни и периодични.
Девети критерий – в зависимост от степента на организираност на пазара
пазарите се делят на високоорганизирани и нискоорганизирани пазари.
10
Високоорганизираният пазар е пазар с много широко търсене, на който цената
се стреми да достигне едно и също равнище навсякъде. Типичен пример за такъв пазар
е фондовата борса, но специалистите твърдят, че световният пазар на злато и сребро е
най-високоорганизираният, т.е на него може най-добре да се види действието на
пазарните закони. Няма съмнение, че по ред причини фондовите борси са най-познати,
но трябва да споменем също така: стоковите борси за масови, еднородни и качествено
равностойни стоки; валутните борси – за търговия с чуждестранна валута; трудовите
борси – за наемане на работна сила.
Нискоорганизираните пазари са всички останали пазари, които разледахме
подробно по-горе.
8.3. Търсене
Дефинирахме първоначално търсенето като израз на желанието и
способностите на купувачите да закупят необходимите им стоки и услуги. Сега бихме
могли да продължим и да го определим като процес, който характеризира поведението
на купувачите на даден пазар в зависимост от равнището на пазарните цени при равни
други условия. Търсенето е израз на връзката и зависимостта между различните
възможни цени на една стока и количествата, които купувачите са готови да закупят от
нея за даден период . Това означава, че търсенето е функция от цената на стоката:
D = f(p)
където:
D е търсенето (demand)
p е цената (price)
Категорията “търсене” е много общ термин, с който се обяснява поведението на
реалните и потенциалните купувачи на дадена стока. За да разберем по-добре как
функционират пазарите е необходимо да въведем по-конкретни определения. Едно от
тях е търсеното количество (Q ), което може да се дефинира като количеството от
дадена стока, което купувачите са склонни да закупят за даден период от време.
Икономистите отдавна са установили, че съществува обратна зависимост между
търсените количества и равнището на цената на дадена стока. При реализацията на тази
зависимост трябва да се има предвид, че определяща е ролята на цената. Ако цената
расте, търсеното количество намалява и обратно. Търсеното количество обаче зависи
11
не само от цената на стоката, но и от редица други фактори, за които ще стане дума по-
долу.
Връзката между равнището и измененията на цените и равнището на търсените
количества от една стока може да се изследва по два начина – чрез таблицата на
търсенето и кривата на търсенето.
Таблицата на търсенето е един от възможните методи за анализ на
поведението на купувачите и на търсените количества стоки от тях при всяко възможно
равнище на цените. В нея последователно се отбелязват възможните цени и
съответните им търсени количества от определена стока. Това означава, че тя ни
показва алтернативните варианти на поведение на купувачите при всички възможни
равнища на цената – от най-ниското до възможно най-високото.
Таблица 1: Таблица на търсенето
Алтернативни варианти Цена (лв) Търсено количество (кг)
а 0 15
b 1 12
c 2 9
d 3 6
e 4 3
f 5 0
Таблицата на търсенето ни илюстрира обратната зависимост между изменението
в цената и търсените количества: ако цената расте – търсеното количество от стоката се
намалява. Тази зависимост може да се изрази и графично чрез кривата на търсенето.
Кривата на търсенето DD описва като непрекъсната функция съответствието
между търсеното количество и цената, за целия интервал, който е дефиниран. Тя може
да се начертае като използваме данните от таблицата на търсенето. За целта е
необходимо да използваме координатна система, чийто абциса е търсеното количество,
а ордината – цената и да съединим точките с линия. Кривата на търсенето е намаляваща
и има отрицателен наклон, защото характеризира обратната зависимост между цената и
търсеното количество. Казано по друг начин, тя е геометрично място от точки,
показващи комбинациите от търсено количество и цена.
12
Фигура 1. Крива на търсенето Фигура 2. Крива на търсенето
(линейна зависимост (нелинейна зависимост
между променливите) между променливите)
На Фигура 1 е показана кривата на търсенето, построена въз основа на
зависимостите в представената таблица на търсенето. Тя има характер на права линия,
защото ни показва една линейна зависимост. По-често срещаният вариант в учебниците
по икономика обаче е графиката, изразена на Фигура 2, където кривата на търсенето
изразява нелинейна зависимост между двете променливи. И в двата случая движението
по кривата на търсенето от точка а до точка f ни показва зависимостта между
изменението на цената и изменението на търсеното количество, т.е. става дума за
зависимост между две променливи величини при равни други условия. Това означава,
че ако има други фактори, влияещи върху търсенето, те се приемат за константа
величина. Кривата на търсенето илюстрира закона за търсенето.
Законът за търсенето е принцип, който изразява обратната зависимост между
изменението на цената и търсеното количество от една стока при равни други условия.
Този закон е изведен първоначално от А. Курно след дълги емпирични изследвания и
по-късно е популяризан от А. Маршал.
Когато цената е определящ фактор на търсеното количество при равни други
условия, ние я определяме като ценова детерминанта на търсенето. Но както вече
казахме търсеното количество зависи и от редица неценови фактори, по-важни от
които са промените в: цените на взаимосвързаните стоки, размера на средния
13
потребителски доход, субективните предпочитания на купувачите, очакванията на
потребителите и др.
Всички стоки се намират в един взаимосвързан свят и по някакъв начин цените
им взаимно си влияят. Но има групи от стоки, които са много свързани помежду си и
това предполага по-тясно взаимодействие между техните цени. Промените в цените
на взаимосвързаните стоки са свързани с търсенето на изследваната от нас стока в
два случая:
- когато двете стоки са взаимозаменяеми (субститути) нарастването на цената
на едната от тях води до нарастването на търсенето на другата стока и обратно – ако
намалее цената на една от стоките, намалява и търсенето на другата стока. Разбира се
тази права връзка е възможна само при равни други условия, т.е., че всички останали
фактори, от които зависи търсеното количество са постоянни величини.
Взаимозаменяеми стоки са например: чаят и кафето, различните видове месо,
различните енергийни източници за отопление през зимата, взаимозаменяемостта на
някои плодове, алтернативните начини на почивка през лятото и т.н.
- когато двете стоки са взаимодопълващи се (комплементарни) значи не
можете да потребявате едната, без да потребявате другата. Не можете да карате
автомобил ако не наливате в резервоара необходимото гориво. Не бихте могли да
пуснете своя персонален компютър, ако той не е снабден с необходимия софтуер. Ако
цената на една от тези стоки намалява, то търсенето на другата стока се увеличава и
обратно, т.е. тук имаме обратна връзка.
Промените в размера на средния потребителски доход също оказават влияние
върху търсеното количество, в зависимост от характера на стоките които се изследват:
- ако с нарастването или намаляването на дохода нараства или намалява
търсенето на дадена стока, /налице е права връзка/, казваме че тя е от вида “нормални
блага”. Това са всички стоки, които са влезли във всекидневна употреба и формират
нашия среден жизнен стандарт.
- ако с нарастването или намаляването на дохода намалява или нараства
търсенето на дадена стока, /налице е обратна връзка/, казваме че тя е от вида
“малоценни /нисши/ блага”. Това са всички стоки, които характеризират един по-
нисък жизнен стандарт. Когато доходите ни намаляват, ние сме принудени да се
връщаме към тях, а когато доходите се увеличават, ние ги извеждаме от всекидневното
си потребление и се насочваме към по-висококачествени стоки.
14
- има и трета група стоки, които са от вида “висши блага”, чието потребление
започва от определено равнище на дохода нагоре. Това са обикновенно луксозните
стоки, които е престижно да притежавате и ползвате, стоки които са израз на висок
стандарт на определена група в обществото.
Промените в субективните предпочитания на потребителите също водят до
промяна в търсеното количество от дадена стока. Върху предпочитанията от своя
страна въздействат такива фактори като: традициите, нравите, обичаите, религията,
сезона, модата, техническите открития и др. В последните десетилетия мощно
въздействие върху предпочитанията оказва все по-агресивната реклама, за която в
световен мащаб се изразходват стотици милиарда долара.
Промените в очакванията на потребителите също играят важна роля при
определяне на търсенето. Когато очакванията за бъдещето са оптимистични и
потребителите са сигурни в очакваните ценови равнища, тогава те запазват модела си
на потребление. Но ако очакванията им са песимистични, те се стремят, чрез своето
поведение да ограничат евентуални отрицателни последици. Когато потребителите
вземат своите решения в условия на риск и несигурност, много често имат
нерационално поведение, което води до рязко увеличаване или свиване на търсенето.
Върху търсенето влият и други фактори като например: броя на населението в
една страна; условията за потребителско кредитиране, които съществуват в момента;
степента на отвореност на националната икономика към световните пазари и т.н.
Действието на неценовите фактори влияе върху търсенето и като резултат се
измества кривата на търсенето в две посоки: надясно и нагоре, ако търсенето
нараства; наляво и надолу, ако търсенето намалява. Това може да се илюстрира чрез
Фигура 3 и Фигура 4 поместени по долу.
За допълване на реалната картина на промените в търсенето съществено
значение имат два ефекта: ефекта на заместването и ефекта на фохода.
Ефектът на заместването се проявява в това, че при повишаване цената на една
стока, потребителите с фиксиран доход намаляват нейното търсене и се насочват към
други стоки заместители, от които биха могли да получават приблизително същият
ефект при потреблението. Той ни показва, че в този случай потребителят е склонен да
разширява потреблението на относително по-евтината стока и да свива потреблението
на относително по-скъпата. Като правило, ефектът на заместването винаги е
отрицателен, независимо от характера на потребяваните стоки.
15
Фигура 3 Фигура 4
Изместване на кривата DD Изместване на кривата DD
нагоре и надясно надолу и наляво
Ефектът на дохода се изразява в това, че промените в цените променят
покупателната сила на дохода. Ако цените на стоките намаляват, тогава потребителите
ще имат възможност да закупуват по-големи количества от тях и следователно
търсенето ше се увеличи. Ако цените на стоките се увеличават, потребителите с
постоянни доходи ще се наложи да намалят потреблението и това ще доведе до
намаляването на търсенето. Това важи обаче само за нормалните стоки, а при
малоценните стоки се забелязва т. нар. ефект на Гифън. Според британският статистик,
по-бедните слоеве от населението при повишаване цените на стоките от първа
необходимост, увеличават тяхното потребление, а при тяхното понижаване - го
намаляват. Това се обяснява с факта, че увеличаването на цената на хляба например,
ограничава възможностите за закупуване на месо, и това кара по-бедните да заместват
по-висококачествената стока с повече количество хляб. Както се вижда в зависимост от
характера на стоката, ефектът на заместването може да бъде положителен или
отрицателен.
За да завършим първоначалното изучаване на търсенето като една от важните
движещи сили на пазара е необходимо да се спрем и на категориите индивидуално
търсене и пазарно търсене.
16
Индивидуалното търсене е израз на желанието и възможностите на всеки
отделен купувач да закупи определено количество от една стока при различни нейни
цени. Известно е, че всеки потребител се отличава със специфичен модел на
потребление, който зависи от редица фактори: личните му предпочитания, вкусовете,
очакванията, разполагаемите доходи. Под влияние на ценовите и неценовите
детерминанти, той формира индивидуална крива на търсене за даден продукт. Когато
индивидуалните реакции на всеки купувач се сумират се получава пазарното търсене.
Пазарното търсене е израз на желанието и възможностите на всички купувачи
на една стока да закупят определени количества от нея при дадени цени. Няма
съмнение, че при него изчезват индивидуалните различия на всеки купувач и се
забелязва една обща тенденция. Кривата на пазарното търсене представлява съвкупност
от индивидуалните криви на търсенето и се получава чрез хоризонталното им
сумиране. Това може да бъде видяно на Фигура 5:
Фигура 5
От индивидуална към пазарна крива на търсенето
Крива dd Крива dd Крива DD
на потребител А на потребител B на пазарното търсене
17
8.4. Предлагане
В началото на темата характеризирахме предлагането като израз на желанието
и възможностите на продавачите да предлагат стоки и услуги за продажба на пазара.
Сега можем да добавим, че то е процес, свързан с формиране на поведението на
производителите в зависимост от равнището на пазарните цени и други детерминанти
на предлагането. Предлагането може да бъде представено на първо време като функция
на цената на предлаганата стока:
S = f(p)
където
S е предлагането (supply)
p е цената (price)
Категорията “предлагане” е много общ термин, с който се обяснява поведението
на реалните и потенциалните продавачи на дадена стока. За да разберем по-добре как
функционират пазарите е необходимо да въведем по-конкретни определения и за
предлагането. Едно от тях е предлаганото количество (Q ), което може да се
дефинира като количеството от дадена стока, което продавачите са склонни да
продадат за даден период от време.
Икономистите отдавна са установили, че съществува права зависимост между
предлаганите количества и равнището на цената на дадена стока. При реализацията и
на тази зависимост трябва да се има предвид, че определяща е ролята на цената. Ако
цената расте, предлаганото количество се увеличава и обратно. Предлаганото
количество обаче зависи не само от цената на стоката, но и от редица други фактори, за
които ще стане дума по-долу.
Връзката между равнището и измененията на цените и равнището на
предлаганите количества от една стока може да се изследва по два начина – чрез
таблицата на предлагането и кривата на предлагането.
Таблицата на предлагането е един от възможните методи за анализ на
поведението на продавачите и на предлаганите количества стоки от тях при всяко
възможно равнище на цените. В нея последователно се отбелязват възможните цени и
съответните им предлагани количества от определена стока. Това означава, че тя ни
показва алтернативните варианти на поведение на продавачите при всички възможни
равнища на цената – от най-ниското до възможно най-високото.
18
Таблица 2: Таблица на предлагането
Алтернативни варианти Цена (лв) Предлагано количество (кг)
а 0 0
b 1 0
c 2 3
d 3 6
e 4 9
f 5 12
g 6 15
Таблицата на предлаагането ни илюстрира правата зависимост между
изменението в цената и предлаганите количества: ако цената расте – търсеното
количество от стоката се намалява. Тази зависимост може да се изрази и графично чрез
кривата на предлагането.
Кривата на предлагането SS описва като непрекъсната функция
съответствието между предлаганото количество и цената, за целия интервал, който е
дефиниран. Тя може да се начертае като използваме данните от таблицата на
предлагането. За целта е необходимо да използваме координатна система, чийто абциса
е предлаганото количество, а ордината – цената и да съединим точките с линия.
Кривата на предлагането е нарастваща и има положителен наклон, защото
характеризира правата зависимост между цената и предлаганото количество. Казано по
друг начин, тя е геометрично място от точки, показващи комбинациите от предлагано
количество и цена.
На Фигура 6 е показана кривата на предлагането, построена въз основа на
зависимостите в представената таблица на предлагането. Тя има характер на права
линия, защото ни показва една линейна зависимост. По-често срещаният вариант в
учебниците по икономика обаче е графиката, изразена на Фигура 7, където кривата на
предлагането изразява нелинейна зависимост между двете променливи. И в двата
случая движението по кривата на предлагането от точка а до точка g ни показва
зависимостта между изменението на цената и изменението на предлаганото количество,
т.е. става дума за зависимост между две променливи величини при равни други
условия. Това означава, че ако има други фактори, влияещи върху предлагането, те се
19
приемат за константа величина. Кривата на предлагането илюстрира закона за
предлагането.
Фигура 6. Крива на предлагането Фигура 7. Крива на предлагането
(линейна зависимост (нелинейна зависимост
между променливите) между променливите)
Законът за предлагането е принцип, който изразява правата зависимост между
изменението на цената и предлаганото количество от една стока при равни други
условия. И тук, както при търсенето, движението по кривата на предлагането показва
промяната в предлаганото количество при промяна на нейната пазарна цена.
Когато цената е определящ фактор на предлаганото количество при равни други
условия, ние я определяме като ценова детерминанта на предлагането. Но както вече
казахме предлаганото количество зависи и от редица неценови фактори, по-важни от
които са промените в: цените на ресурсите; технологиите; очакванията на продавачите;
цените на взаимосвързаните стоки; промените в държавната политика и др.
Промените в цените на ресурсите влияят върху размера на производствените
разходи. Ако те нарастват, желанието да се произвежда и продава при равни други
условия ще намалява, защото разглежданата стока ще стане неконкуретноспособна.
Ако цените на ресурсите намаляват и от това спадат производствените разходи,
желанието да се произвежда и предлага съответната стока ще бъде по-голямо, защото
печалбата на производителя ще бъде по-голяма.
20
Прогресивните промени в технологиите в повечето случаи довеждат до
увеличаване на производителността и от там до намаляване на производствените
разходи на единица продукция. В други случаи новите технологии могат да доведат до
производството на стоки с по-добри потребителски свойства и с това да ги направят по-
конкуретноспособни на пазара.
Промените в очакванията на продавачите относно бъдещата конюктура на
пазара могат да повлият в различна посока на техните действия. Тук са важни такива
фактори като: очакваните равнища на цените; рентабилността в този и в други отрасли;
макроикономическата стабилност на националната икономика и редица други.
Промените в цените на взаимосвързаните стоки също влият върху
поведението на продавачите в посока към преразпределение на ресурсите и изменение
на структурата на производството. Ако цената на заместваща стока се увеличи,
желанието да се произвежда и предлага разглежданата стока ще бъде по-голямо. Ако
обаче се повиши цената на съпътстващата стока, тогава ще намалее предлагането на
основната стока.
Промените в държавната политика също могат да повлияят положително на
предлагането, ако се отива към намаляване на данъчната тежест и се увеличават
субсидиите за производителите. Липсата на такива стимули или влошаване на досега
действуващите условия ще доведе до намаляване на предлагането.
Фигура 8 Фигура 9
Изместване на кривата SS Изместване на кривата SS
надолу и надясно нагоре и наляво
21
Действието на неценовите фактори влияе върху прелагането и като резултат се
измества кривата на предлагането в две посоки: надолу и надясно, ако предлагането
нараства; нагоре и наляво, ако предлагането намалява. Това може да се илюстрира чрез
Фигура 8 и Фигура 9 поместени по горе.
За да завършим първоначалното изучаване на предлагането като една от важните
движещи сили на пазара е необходимо да се спрем и на категориите индивидуално
предлагане и пазарно предлагане.
Индивидуалното предлагане е израз на желанието и възможностите на всеки
отделен продавач да предложи определено количество от една стока при различни
нейни цени. Известно е, че всеки производител по различен начин реагира на
промяната в пазарната среда. За това под влияние на ценовите и неценовите
детерминанти, той формира индивидуална крива на предлагане за даден продукт.
Когато индивидуалните реакции на всеки продавач се сумират се получава пазарното
предлагане.
Фигура 10
От индивидуална към пазарна крива на предлагането
Крива ss Крива ss Крива SS
на производител А на производител В на пазарното предлагане
22
Пазарното предлагане е израз на желанието и възможностите на всички
продавачи на една стока да продадат определени количества от нея при дадени цени.
Няма съмнение, че при него изчезват индивидуалните различия на всеки продавач и се
забелязва една обща тенденция. Много важно е да се отчете и броя на продавачите,
които предлагат на един пазар. Кривата на пазарното предлагане представлява
съвкупност от индивидуалните криви на предлагането и се получава чрез
хоризонталното им сумиране. Това може да бъде видяно на Фигура 10.
8.5. Пазарно равновесие
Пазарите постоянно предават информация посредством цените на пазарните
субекти и те планират своята дейност въз основа на нея, на базата на своите знания и
натрупания опит. На всеки пазар съществуват много продавачи и много купувачи, като
всеки от тях взема самостоятелно своите решения. Когато те се срещнат на пазара, се
оказва обаче, че плановете на много от тях трудно биха се реализирали и се налага да се
коригират. Затова търсенето и предлагането не могат да се проявяват самостоятелно и
независимо едно от друго и винаги се намират във взаимодействие. Това
взаимодействие отчита интересите и на продавачите, и на купувачите, тъй като и
едните и другите преследват извличането на максимална изгода. Ето защо всеки пазар
има функцията да търси допирната точка на тези интереси, да координира и съгласува
действията на икономическите агенти, така че там да се сключват сделки.
Когато плановете на продавачите и купувачите съвпаднат, тогава при дадена
цена търсеното количество от една стока съвпада с предлаганото количество от тази
стока. В този случай казваме, че е налице пазарно равновесие, което е идеалното
състояние на всеки пазар. То може да бъде изследвано чрез обобщената таблица на
търсенето и предлагането и чрез взаимодействието на кривата на търсенето и на
кривата на предлагането.
Обобщената таблица е метод, чрез който се изследва пазарното взаимодействие
между търсенето и предлагането и се установява механизма за постигане на пазарното
равновесие, както и възможните алтернативни отклонения от това състояние. Това
може да се види в Таблица 3.
23
Таблица 3
Обобщена таблица на търсенето и предлагането
Алтернативни варианти Цена(лв) Търсено количество Предлагано количество
a 0 15 0
b 1 12 0
c 2 9 3
d 3 6 6
e 4 3 9
f 5 0 12
g 6 0 15
От таблицата добре се вижда, че интересите на продавачите и на купувачите са
коренно различни и затова се налага да се търси взаимен компромис. Той се постига в
точка d, където при цена 3 лв. продавачите са склонни да продадат 6 единици от
дадената стока, а купувачите са склонни да ги купят. В този смисъл казваме, че е
постигнато равновесие при определена цена и дадено количество.
Данните от таблицата ни позволяват да изразим графично модела на пазарното
равновесие посредством взаимодействието между кривата на търсенето и кривата на
предлагането. Това се получава когато ги поставим заедно в една координатна система,
като на абцисата нанасяме количествата, а на ординатата – цените. Това може да се
види на Фигура 11.
Фигура 11
Пазарно равновесие
24
Пазарното равновесие се установява в точка Е, където кривата на търсенето и
кривата на предлагането се пресичат. Равновесната точка определя равновесната
пазарна цена и равновесното пазарно количество.
Равновесната пазарна цена е тази, при която интересите на продавачите и
купувачите съвпадат.
Равновесното пазарно количество е това количество, което се формира от
изравняването на търсеното и предлаганото количество от дадена стока при определена
цена.
Не винаги обаче на пазара съществува равновесие между търсеното количество
и предлаганото количество. В определени периоди е възможно търсенето да е по-
голямо от предлагането, а в други – предлагането да е по-голямо от търсенето. Това
създава условия за появата на пазарен дефицит или пазарен излишък. Двете
неравновесни състояния на пазара могат да се видят на Фигура 12.
Фигура 12
Пазарен дефицит и пазарен излишък
Пазарният дефицит е такова неравновесно състояние на пазара, което се
намира в зоната под точката на равновесието. Той предизвиква сериозно намаляване на
стоковите запаси, т.е. на тези стокови фондове, които вече са произведени и готови за
продажба или използване. Продавачите обикновенно държат тези запаси за да реагират
на малки колебания в конюктурата на пазара.
25
Не с всички стоки обаче могат да се формират стокови запаси – има редица
изключения. Например, всички продукти, които се произвеждат по поръчка – сгради,
машини със специално предназначение, всички услуги, които се предоставят при
поискване от страна на клиента и други. На нормалните пазари в тези случаи възниква
“опашка”, независимо дали става дума хора, които чакат пред магазина или за хора,
записали се в списък на чакащите. В определени случаи при остър дефицит на някоя
стока може да възникне дори черен пазар. Всичко това говори, че купувачите при
съществуващото равнище на пазарната цена биха желали по-бързо да получат
определена стока или услуга отколкото продавачите имат възможност да отговорят на
тази потребност. Такава ситуация предполага натиск на цената отдолу към по-високи
ценови равнища за да бъде постигнато друго пазарно равновесие.
Дефицитът и опашките в условията на социализма бяха доста срещано явление и
затова известният унгарски изследовател на тази система проф. Янош Корнай, работил
дълго време в САЩ, беше нарекъл социалистическата икономика “икономика на
дефицита”.
Пазарният излишък е такова неравновесно състояние на пазара, което се
намира в зоната над точката на равновесието. Той предизвиква сериозно увеличаване
на стоковите запаси, над нормалното им равнище, което се поддържа в случай на малки
колебания на пазарната конюктура. Това принуждава производителите да ограничат
производството или да намалят цените, което предизвиква увеличено търсене от страна
на потребителите.
На пазарите, където не могат да се формират стокови запаси възникват също
опашки, но този път от продавачи на дадена стока или услуга. Типичен пример са
опашките от таксиметрови автомобили на стоянките, които са резултат на високите
цени на услугата “превоз на пътници” или на по-голямия брой таксиметрови шофьори,
предлагащи тази услуга. Такава ситуация предполага натиск на цената отгоре към по-
ниски ценови равнища за да бъде постигнато друго пазарно равновесие.
Движението към точката на равновесието, независимо какви са причините за
това – пазарен дефицит или пазарен излишък обикновенно се извършва автоматично,
като плод на саморегулиращия се пазарен механизъм. Това става обаче само в случаите
когато пазарите са конкуретни, т.е когато е налице съвършена конкуренция. Ако обаче
там господстват различни монополни структури или има държавно регулиране, тогава
напълно е възможно условията да се променят и неравновесното състояние да се
преодолява по-трудно.
26
На графиката постигането на пазарно равновесие излежда просто, но в реалния
живот това не толкова лесно, защото пазарните условия се променят много динамично.
Когато тези изменения се окажат факт, тогава продавачите и купувачите се налага да
преразгледат своите планове и да предприемат съответните адекватни действия.
Изменението на пазарното равновесие може да бъде предизвикано от:
- промени само в търсенето на стоката или услугата в резултат на действието на
неценовите фактори, които преместват кривата на търсенето;
- промени само в предлагането на стоката или услугата в резултат на действието
на неценовите фактори, които преместват кривата на предлагането;
- промени едновременно в търсенето и предлагането на стоката или услугата,
които могат да бъдат еднопосочни или разнопосочни, с еднакъв или различен
интензитет на изменение.
Промените в търсенето се формират под влияние на неценовите фактори, които
разгледахме подробно по-горе. Ако тяхното действие е благоприятно, то ще доведе до
преместване на кривата на търсенето надясно и нагоре. Причина за това може да бъде
например увеличаването на средния потребителски доход или броя на купувачите. В
същото време кривата на предлагането ще се запази. Като резултат на това ще бъде
постигнато ново пазарно равновесие в точка Е . Тя ще се характеризира с по-голямо
равновесно количество и по-висока равновесна цена. Това може да се види добре на
Фигура 13.
Фигура 13
Изместване на кривата на търсенето надясно и нагоре
27
Промените в търсенето под влиянието на неблагоприятни фактори, ще доведе до
преместване на кривата на търсенето надолу и наляво. Причина за това може да бъде
например намаляването на средния потребителски доход или промените в цените на
взаимозаместващите или взаимодопълващите стоки. Ако кривата на предлагането се
запази в същото положение като резултат на това ще бъде постигнато ново пазарно
равновесие в точка Е . Тя ще се характеризира с по-малко равновесно количество и по-
ниска равновесна цена. Това може да се види на Фигура 14.
Фигура 14
Изместване на кривата на търсенето надолу и наляво
Промените в предлагането се формират също под влияние на неценовите
фактори, които разгледахме подробно по-горе. Ако тяхното действие е благоприятно,
то ще доведе до преместване на кривата на предлагането надолу и надясно. Причина за
това може да бъде например намаляването на производствените разходи или
въвеждането на нова технология. В същото време кривата на търсенето ще се запази.
Като резултат на това ще бъде постигнато ново пазарно равновесие в точка Е . Тя ще се
характеризира с по-малко равновесно количество и по-ниска равновесна цена. Това
може да се види на Фигура 15.
28
Фигура 15
Изместване на кривата на предлагането надолу и надясно
Промените в предлагането под влиянието на неблагоприятни фактори, ще
доведе до преместване на кривата на предлагането нагоре и наляво. Причина за това
може да бъде например, увеличаването на цените на ресурсите или смяната на
оптимистичните очаквания на производиелите с песимистични в резултат на влошаване
на пазарната конюктура. Ако кривата на търсенето се запази в същото положение като
резултат на това ще бъде постигнато ново пазарно равновесие в точка Е . Тя ще се
характеризира с по-малко равновесно количество и по-висока равновесна цена. Това
може да се види на Фигура 16.
Фигура 16
Изместване на кривата на предлагането нагоре и наляво
29
О с н о в н и п о н я т и я
Пазар
Търсене
Предлагане
Конкуренция
Универсален пазар
Специализиран пазар
Пазар на натурална размяна
Пазар на парична рамяна
Потребителски пазар
Финансов пазар
Паричен пазар
Капиталов пазар
Трудов пазар
Пазар на материални продукти
Пазар на инвестиционни продукти
Пазар на интелектуални продукти
Пазар на земята
Национален пазар
Световен пазар
Официален пазар
Черен пазар
Сив пазар
Скрит пазар
Високорганизиран пазар
Фондова борса
Стокова борса
Трудова борса
Търсено количество
Таблица на търсенето
Крива на търсенето
Закон за търсенето
Взаимозаменяеми стоки (субститути)
Взаимодопълващи стоки (комплементарни)
30
Нормални блага
Малоценни блага
Висши (луксозни) блага
Ефект на заместването
Ефект на дохода
Индивидуално търсене
Пазарно търсене
Предлагано количество
Таблица на предлагането
Крива на предлагането
Закон за предлагането
Индивидуално предлагане
Пазарно предлагане
Пазарно равновесие
Равновесна пазарна цена
Равновесно пазарно количество
Пазарен дефицит
Пазарен излишък
31
Както вече отбелязахме, напълно възможно е да настъпят едновременни
изменения в търсенето и в предлагането в различни посоки и с различен интензитет.
Наблюдаваната в тези случаи пазарна реакция се характеризира с многообразни
варианти на пазарно равновесие. До него обаче не се стига веднага, а след редица
колебания, които могат да преодолеят или задълбочат моментите на временно
неравновесие. Един модел, който добре може да илюстрира действията на продавачите
и купувачите, като се отчита лагът във времето е моделът “динамична спирала”,
наричан още “паяжинова теорема”. С него може да се обясни например, поведението на
производителите на селскостопанска продукция, които обикновенно базират
производствените си решения, като изхождат от пазарните условия през миналия сезон.
Ако той е бил добър и са постигнали равнище на цените, което ги удовлетворява, те
могат да увеличат обема на предлаганото количество. Не изключено и нови
производители да се насочат към производството на тази продукция. Всичко това може
да доведе до пренасищане на пазара и спадане на пазарните цени, а от там и до загуба
на производителите. Тогава предлагащите ще се наложи да се съобразяват с тях. В
следващата производствена година на базата на горчивия опит от предходната година
производителите ще се отдръпнат от отрасъла или ще намалят производството. В
такива случаи ще се очертае дефицит на пазара на селскостопанска продукция и в
следствие на това ще се покачат пазарните цени. Тази спирала на пазарната реакция
може да бъде илюстрирана чрез Фигура 17.
Фигура 17
Спирала на пазарната реакция
32
33
