Concrete core examle-old format file.pdf

8/16/2019 Concrete core examle-old format file.pdf

1/31

Проектиране на

стенни конструкции

със сложна форма –

стоманобетонни ядра

съгласно ЕК 8


2/31

1. Разположение в план :

• Ядра – стоманобетонни стени със сложна форма вплан. При позиционирането им в план трябва да

бъдат съобразени изискванията за регулярност.


3/31

Отношение към общата коравина

• Поради сравнително по-голямата си коравина, ядратае възможно да „изтеглят“ центъра на коравина по-

близо до себе си.


4/31

Регулярност в план (подробно

проверките не се разглеждат тук)

• При извършване на проверките за регулярност в план иопределяне на коравините по съответни направляния –

стоманобетонните стени със сложна форма имат

съществена коравина и по двете направления. От тук се

вижда принципа им на работа – кос, нецентричен натискпри съобразени капацитивно коригирани усилия.

• Не е позволено деленето на прости правоъгълни

единици при изчисление ,

• Често в ядрата се налагат отвори при което елементитесе обединяват със свързващи греди - щурцове


5/31

Моделиране :

• Моделирането не се различава от това настандартни стенни системи – крайни елементи с

общи възли.

• В критичната зона

се отчита работата

на бетона с

пукнатини – модул

на еласт = 0.5*Е.

• Спазват се

минималните

класове бетон

според класа

дуктилност.


6/31

Критична зона и минимална

дебелина на стената

• Няма разлика с посочените изисквания за стенни

коснтрукции.


7/31

Коефициент на поведение - q

• Опредлянето на коефициента на поведение насградата –

1. Определя се вида конструктивна система – стенна

– base shear на стените >65% от общия base shear ,

рамкова – base shear на рамки >65% от общия baseshear.

(за целта се прави предположение каква е конструкт.

система – приема се q , моделира се и се изследват

резултатите. 2. Спазват се съответните процедури за DCM и DCH

– на база приета базова стойност на коефициента на

поведение и коефициента kw, отчитащ

преобладаващата форма на разрушение.


8/31

Нужни проверки и процедури преди

оразмеряването.

1. Проверка за нужда от отчитане на Пи-делта ефект 2. Проверка за лимитиране на междуетажните

премествания.

3. Капацитивно завишение на разрезните усилия :


9/31

4. Проверка на нормализираната натискова сила в

стените – за осигуряване на локална дуктилност.

5. Отчитане на моменти от втори ред :


10/31

Приложен пример

• Схема на натоварването :

Минимални усилия Максимални усилия

(след комбиниране по форми и посоки)


11/31

Сградата в план

Сутерен - 2 етажа 6 -Типови етажа


12/31

3D-модел

• Гредите са моделиранисъс съответните им

съдействащи ширини.


13/31

Усилия за DCM

- Минимални усилия

- Максимални усилия


14/31

Усилия за DCH

- Минимални

усилия

- Максимални

усилия


15/31

Завишени услия :

огъващи моменти

- Капацитивно

коригирани

диаграми на My


коригиранидиаграми на Mx


16/31

Завишени услия :

срязващи сили


коригирани

диаграми на Vx


коригиранидиаграми на Vy


17/31

Процедура за капацитивно

проектиране за DCM

1. Проверка на нормализираната натискова сила

(няма да бъде разгледана тук)

2. Спазват се конструктивните изисквания на ЕК.

3. Определят се размерите на критичните зони 4. Изследване за момент и натискова сила в

критичната зона – сложно огъване, проверено по

отделно с редуцирани носимоспособности (-30%)

5. Изследване за срязваща сила в критичната зона.6. Проверка за локална дуктилност в критичната

зона.


18/31

Размери на критичните зони

Според различната посока на натоварването е

допустимо да не се осигурява ограничен бетон в

крайни зони при : (hs=светла етажна височина)


19/31

Размери на критичните зони


20/31

Меродавен случай


21/31

• Определя се дължината на усилената зона за

последният случай по познатата методика.

• Ядрото се преобразува в интегрална единица,

състояща се от стебло или стебла, успоредни или

приблизително успоредни на направлението на

срязващата сила от сеизмичното въздействие и от

пояс или пояси, перпендикулярни на

направлението.


22/31

• Ефективните ширини на поясите се определят по

схемата :


23/31

Еквивалентни сечения за

оразмеряване


24/31

Оразмеряване

• Вече приведеното

сечение може да се

оразмери чрез

интеракционна диаграма,

която трябва да еразработена за

съответния вид сечение.

• Сечението е

несиметрично относноедната си главна ос и

това трябва да се отчете

при проверка на

натисковата зона.


25/31

• Сечението е симетрично

и напомня сечение с

уширения (дъмбели)


26/31

Разпределение на

срязващата сила


27/31

Локална дуктилност

• За DCM, както вече е споменато се използва

улеснението, че при стени със сравнително корави

пояси, поради големината на натисковата зона и

разпределението и по сравнително голяма

дължина може да не се осигурява ограничен бетонв някои зони.

• За приложения пример дуктилността се проверява

само за случай 3 по стандартния начин за усилена

зона.


28/31

Конструиране

на армировката

• Особен е

детайлът на

пресичане на

вертикалната и

хоризонталнат

а част от

стената .


29/31

Конструиране

на армировката


30/31

Разлики за DCH

• Конструктивни изиквания и материали.

• Срязване по натисков диагонал – различна

процедура .

• Завишаване на V.• Локална дуктилност се доказва и в етажа на

критичната зона.

• Трябва да се докаже ограничен бетон и за случаи 1

и 2.


31/31

Благодаря за вниманието !

Documents

Concrete core examle-old format file.pdf