КРАЯТ НА ВИЗАНТИЯ

1453

<iframe src="//LearningApps.org/watch?v=px8uq57pc01" style="border:0px;width:100%;height:500px" webkitallowfullscreen="true" mozallowfullscreen="true"></iframe>

http://ucha.se/watch/1148/Krayat-na-Vizantiya---chast-2

http://ucha.se/watch/1147/Krayat-na-Vizantiya---chast-1

1. Щурмът на Константинопол

Мехмед II обсажда КонстантинополХуд. Фаусто Зонаро (1903)

Прехвърлянето на османските кораби през сушата към Златния рог.Худ. Фаусто Зонаро

Но съвременниците са впечатлени най-силно от количеството и мощта на турската артилерия, която решава изхода от обсадата. Всички извори споменават едно оръдие, което според Тедалди е „отлято изцяло" и хвърля „снаряд с обиколка единадесет педи и три пръста и тегло хиляда и деветстотин фунта". Дука съобщава, че то е изработено от Урбан, унгарски оръжейник, напуснал службата си при императора и преминал на османска страна срещу по-добро заплащане. През януари Урбан успешно прострелва оръдието в Одрин. През февруари то потегля бавно към Константинопол. Според Дука за придвижването му са потребни шестдесет бивола и по двеста мъже от всяка страна, които да го крепят. Напред вървят петдесет дърводелци с двеста помощници и строят мостове. През март оръдието е на пет мили от обсадения град.

Завладяването на Константинопол е събитие, оценявано по различен начин. Позициите, които османците заемат на Босфора, могат да бъдат осмислени като стратегически важни най-вече от гледна точка на историческата перспектива. След 1453 г. следва още низ от битки, които предизвикват в Европа пореден пристъп на бързо отзвучаващ страх и паника: Белград (1456 г.), Смедерево (1459 г.), Негропонт (1470 г.), Шкодра и Круя (1478-1479 г.), Белград (1521 г.), Родос (1522 г.), Мохач (1526 г.), Виена (1529 г.). Превземането на столицата на Византия обаче е символично. И османците го възприемат като такова. Нешри е записал в хрониката си: „когато Караманоглу чул, че Истанбул е превзет, ударил с ръка по коляното си и рекъл с безмерно прискърбие: „Османецът завладя света...". Завладявайки този град, османците придобиват повече самочувствие.

Влизането на Мехмед II в КонстантинополХуд. Фаусто Зонаро

2. Горко на победените

Султановите войници започват да грабят града. «Те разбиваха ковчежета с брадви, копаеха в земята за съкровища и ги намираха, стари и нови, в такова изобилие, че никой град по това време не можеше да се мери по богатство с този» пише Леонардо. Духовниците, които преживяват обсадата, са много подробни в разказите за ограбването на „Света София". Там според Леонардо нашествениците поругават християнските светини и напълват торбите си със златна и сребърна утвар и икони. „Те скачаха върху олтарите и подиграваха нашата вяра и християнските обреди...Разхвърляха светите мощи сякаш бяха някакви презрени вещи. Предпочитам да подмина с мълчание стореното с потирите и одеждите...Те събаряха паметници от прекрасен прозирен мрамор и ги разбиваха на парчета", пише Изидор Киевски на кардинал Висарион в Рим.

Хората също са плячка. „Те насилваха жените и безчестяха младежите и след три дни се върнаха в лагера си с шестдесет хиляди пленници християни", разказва Леонардо Хиоски. „Да можехте, o слънце и земя, да видите как турските роби и най-низши люде отвличат и делят млади благороднички, девици и монахини и ги откарват от града не като волове или овце или други хрисими домашни животни, а като че са дива, страшна, свирепа и жестока глутница, обкръжена отвсякъде от мечовете на наемници, стражи и убийци", пише Изидор.

Джакомо Лангусто за Мехмед II Завоевателя

... Тогава един от везирите рекъл: „В Арнавутлука има едно място, което наричат Искендерийе. Неговите неверници хич не мируват!" Повелителят попитал: „Чудно дали хората му са много, или пък са големи смелчаци?"Отговорили му: „Неверниците на Искендерийе са много твърдоглави, пък и крепостта им е от стръмните...". „И така да е! Пригответе се за тази работа" - заповядал султанът...

Разказ за завладяването на Шкодра от османския летописец Мевляна Мехмед Нешри от хрониката му „Огледало на света"

Дука обрисува столицата така: „...A Градът беше пуст, лежеше мъртъв, гол, притихнал, нямаше ни форма, ни хубост".

Падането на Цариград в 1453 г. и превръщането на главната катедрала катедрала на християнството Света София в джамия е краят на Византийската империя, условно приеман и за край на европейското средновековие.