Готин Гол

Играта се играе с най-малко 5 деца.Избират се двама, които отиват на страна и измислят число от 0 до 100. После идват и питат другите кое е числото - например двамата, които са избрани са намислили числото 64, а първото дете казва 48, а двамата избрани да намислят числото казват "нагоре". Ако числото е по-голямо( както е в случая) или "надолу" ако е по-малко. Който е познал числото, двамата избрани го питат какво си избира, а то казва например: "Избирам да ми кажете марки спортни дрехи." и двамата избрани отиват и се наговарят - 1-вият казва adidas, а втория - active. Отиват при позналия и го питат какво избира - adidas или active и детето казва например "Избирам adidas" и отива да намисля число с това дете, което е намислило адидас и така се повтаря цялата игра.

1

Едно, две, три - морето още спи!

Тази игра със забавен характер се играе от децата главно на улиците и в жилищните дворове. В нея може да вземат участие неопределен брой момчета и момичета.Избира се едно от децата да брои, при което условието е то да стои с лице към стената на къщата, подобно на играта "жмичка". Останалите участници се пръскат зад броящия на разстояние 10-15 метра от него.Определеният да брои произнася силно и сравнително бързо следното изречение: "Едно, две, три - морето още спи!". След това той (или тя) бързо се обръща към другите. През това време останалите имат право да се придвижат с бързи крачки напред към броящия. Те обаче трябва да се "заковат" на място, преди да се е обърнал към тях. Ако той завари някой от играещите още да "мърда", го посочва. В този случай невнимателният играч "изгаря", т.е. отпадаше от играта.

2

По-нататък този "ритуал" се повтаря отново и отново, докато един от участниците успее да се приближи безпогрешно и докосне в гръб броящия. В такъв случай този играч се обявява за победител и по право ставаше броящ за следващата игра.

3

Заек и лисица

Играта се играе най-малко с двама човека. Пет деца са достатъчно.Рисувате с тебешир на земята тясна и затворена пътека. Отстрани на тази пътека трябва да има кръгли отбивки, където да има буква "З" или "Л"... З означава, че това е скривалище на заек, където лисицата или този, който гони няма право да влиза, а Л е място, където, ако заек попадне автоматично става лисица.Другият начин да станеш лисица е да те хване предишната лисица.Избирате някое дете за лисица, то  брои до 10 и тръгва да гони зайците из лабиринта, направен от тебешир.

4

Игра на бяла мечка

Няколко деца, желателно над 5 се събират. Избират си някой, който да е “Бяла мечка” и той застава отстрани. Останалите му дават сигнал и той почва да гони някой от тях. Като го хване, пак те двамата отиват отстрани, другите дават сигнал да тръгнат “Белите мечки” и “мечките” почват да гонят другите, като се хващат за ръце без да се пускат. Хващат си двама и повече не играят. Другите двама по същия принцип и така нататък. Накрая като останат двама, които не са хващани, тези които са “Мечки” хващат един и другият е победител. Ако останат трима, тези които са мечки хващат двама и другият печели.

5

Игра на топчета

Топчета (или още стъклени топчета, мраморни топчета) е детска игра, която се играе с топчета, направени от стъкло, глина, керамика или порцелан, а понякога и с метални топчета от машинни лагери. Техният диаметър варира от около 0,5 до около 3 см, в отделни случаи почти до 8 см.Правила на играта Играта има много версии по света. Един начин за игра е да се начертае кръг с пръчка в пясъка, и отделните играчи да се редуват и с тяхното топче да се опитат да избутат топчетата на другите от кръга. Друг начин е да се издълбае дупка в пясъка или земята и да се правят опити да се вкара топчето в дупката като междувременно се елиминират топчетата на другите играчи. В трети вариант целта на играта е да се уцелят и "пленят" противниковите топчета, като така те преминават от едни в други ръце и сменят собственика си. Четвърти вариант е да

6

се целят заложени топчета и разбира се може да целиш и топчето на противника.За спечелването на играта се използват различни тактики, като например хвърляне на топчето в защитена или отдалечена територия. Както при всички детски игри, правилата търпят промени и се адаптират към обстановката. Не по-маловажно значение от ловкостта за играта има и естетическото удоволствие от различните цветове и по-рядко разпространените топчета.Правила - 2

В земята се издълбават 5 дупки, като трябва да има една по средата и по две отстрани, както е изобразена петицата върху зарчето. Тази в средата трябва да е най-голяма. Децата се разделят на отбори. Също трябват и топчета, всеки отбор трябва да вкара по 5 топчета в голямата дупка (средната), като се стреми да не паднат топчетата във малките дупки, а ако паднат се губят 50 точки. А ако

7

уцелите голямата дупка, се печелят 100 точки. Който отбор спечели най-много точки, побеждава.Наименования В различните краища на България стъклените топчета имат различни имена. Много от тях са производни на турската дума билюр (billûr), която означава „кристално стъкло“.абетабилетабилибилички — в Бургасбилюри — в Тръстеник, Русебиренки, масльонки — направени от кафяво или тъмнозелено бирено стъкло — в СофиябумбальоциваламеTта във Видинварани във Видингелнички — в Сливенджамини, джамени, джаменки — в Пловдивкоски — в Благоевградлимки — във Варна, Добрич, Шумен

8

листенца — прозрачно топче с оцветени листовидни форми в него, в Бургассирийчета — във Врацаскамбалови, скамболови — в Хасковосоденки — в Айтоспеперудки — във Велико Търновоамериканки - тъмносини и отвътре няма котешко око като на повечетоНаименованията израелки и сирийки (сирийчета) за стъклени топчета са съответно от Израел и Сирия, откъдето са се внасяли. Пластмасовите топчета в София са наричани гуVди, съответно по-малките полугуди и минигуди.

9

Игра на търсачи

Играе се с едно или повече деца. Те избират какво ще търсят, като например: нещо хлъзгаво, нещо тежко и нещо кисело. Определят и къде ще поставят нещата когато ги намерят, като например в кашон. И започват да търсят тия неща. Всеки трябва да донесе по нещо хлъзгаво, нещо тежко и нещо кисело. Победител е този, който първи намери едно от тези неща или каквото вие сте измислили, защото може да си намислите да носите не само изброените, а и други.

10

Криеница

Криеницата е една от най-популярните детски игри в света. На практика играта е вариант на гоненицата, при който един или няколко играчи се крият, а един или няколко ги търсят.В България играта има много имена, като всички те произлизат от глаголите крия се, жумя и мижа: криенка, кришка-мишка, мижитарка (Велинград), миждарка (Пловдив), миженка, миженица, жумичка, жмичка (София), жоменка, жоменица.Криеницата в България се играе от неопределен брой играчи, които се броят един друг с някоя броенка и последният играч, когото броенката посочи, жуми (мижи), т.е. скрива очите си с ръце и се захлупва на пейка, дърво, камък или друго предварително избрано място за жумене. Жуменето продължава определено време като играчът брои бавно до определено число или казва на глас някоя броенка, докато

11

останалите играчи се крият. След приключването на броенето или на броенката жумещият отваря очи и започва да търси скритите играчи. Когато открие някого, той трябва да се затича до мястото за жумене и да го заплюе, т.е. да пипне мястото за жумене с ръка и да извика на висок глас „Пу за Иван“, например, ако откритият е Иван. (В някои области на България заплюването действително се извършва с плюене вместо с ръка.) Същевременно криещите се играчи трябва да се доберат до мястото за жумене и да се заплюят сами, т.е. да кажат „Пу за мен“. Последният заплют от търсещия играч жуми следващата игра.За да не може някой играч да стои точно зад жумящия и да се заплюе веднага след започването на играта, преди да отвори очи жумящият играч обикновено казва Кой пред мен, кой зад мен, кой от двете ми страни, три пъти подред жуми, отварям аз очи!.Ако търсещият играч сбърка при заплюването, т.е. сбърка някого от

12

криещите се играчи с друг, играта се повтаря като отново той жуми. Грешката се известява на криещите се играчи с викове Спукано гърнето, млякото тече! (Или само Спукано гърне!). Ако търсещият не успее да заплюе никого, отново той жуми следващата игра.Вече заплюлите се играчи могат да издават на криещите се местоположението на търсещия с викове - Салам, стой си там!, ако търсещият е близо до мястото за заплюване и излизане би било неподходящо или Суджук, бързо тук!, ако търсещият играч е далеч и моментът за заплюване на криещите се е подходящ.Когато търсещият реши, че последният играч, когото той е заплюл е най-добре да жуми следващата игра, той може да обяви Царски път до десет, при който се брои бавно до десет и всички криещи се могат да излязат и да се заплюят, без да се притесняват, че търсещият ще ги заплюе. Царски път се обявява и

13

когато все още има неоткрити играчи, но търсещият не може да ги намери. Ако те не се появят след като търсещият преброи до десет на висок глас,той може да ги преплюе и последният преплют играч жоми . Възможно е, при по-големи игри, когато времето на царския път е било недостатъчно, да се даде последващ с по-голяма продължителност (напр. Царски път до 20).

14

Кър

Кър (наричана още в някои части на България бум, ура или шмайзер) е широко разпространена българска детска игра от края на 70-те години на 20 век.Играта се играе върху

15

разчертан върху асфалт или плочки чертеж (вижте картинката). В нея участват два отбора с неопределен, но равен брой играчи, разположени в поле №1 и поле №2. Целта е някой от отбора да успее да излезе през коридора извън чертежа, да влезе в противниковия коридор и да настъпи с крак триъгълника в ъгъла на противниковото поле, извиквайки кър (съответно бум, ура или шмайзер). Докато минава по коридорите играчът няма право да стъпва върху линия или извън чертежа, защото така изгаря, тоест излиза от играта. Играчите от противниковия отбор - от тяхното поле или вече излезли извън чертежа - могат да го дърпат или блъскат, за да настъпи линия или излезе извън чертежа. Когато играчът се намира в незатворения кръг, наречен бомба, никой не може да го дърпа или блъска. Също така и излезлите извън чертежа играчи от противниковите отбори не могат да се блъскат взаимно вътре.В края на 80-те играта за няколко години добива масова

16

популярност в България и на много улици и паркинги се появяват чертежи за кър, направени с блажна боя.

17

Народна топка

Могат да играят 4-6-10 деца. Разделят се на два отбора и всеки отбор избира свой капитан (консул). Отборите заемат предварително уточненото си игрално поле. Капитаните на двата отбора застават зад крайната линия на противниковия отбор. Правото на игра с топка се определя чрез жребий. Целта на всеки отбор е чрез подаване или подхвърляне със своя капитан да се улучат и извадят от игра противниковите играчи. Ударен, но неуспял да хване топката, отива зад крайната линия на своя капитан. Ако топката остане в игралното поле на ударения, то правото да продължи играта има неговия отбор. При напускане на топката извън очертанията на игрището, право на игра с нея има отборът, от чиято страна е излязла.

18

Орел и квачка

За главни действащи лица се избират по-силните и по-способните деца. При първата игра едно от децата е орел, а другото квачка, зад която са наловени едно за друго за талията всички останали деца - пилетата. След няколко разговора, орелът обвинява квачката че е взела пилетата му и налита да си хване някое от тях. Те бягат, движейки се като опашка зад квачката, която също се върти и ги брани. В такива нападения орелът успява да превземе едно след друго пилетата и ги слага на определено място. След това, квачката си ги иска обратно. Орелът й ги дава едно по едно, като всяко се преструва на куцо, сляпо или с други недостатъци. На въпроса: “Защо ми е, орлю, криво пиленце?” орелът измисля всевъзможни обяснения и след всяко оправдание орелът бяга, а квачката го гони.

19

Развален телефон

Развален телефон е детска игра, която се играе в България. Играта се играе като децата се нареждат едно до друго и шепнешком на ухо си съобщават по ред някаква дума, израз или изречение. Всяко следващо дете предава нататък, докато не се стигне до последното, което казва на глас какво е чуло най-накрая. Много често последното дете казва нещо, което няма нищо общо с оригиналната дума - в това се състои и забавлението от играта. Ако думата, която е казана от последното дете, не е вярна, то отива последно и така се редуват.

20

Рибари и рибки

Играта “Рибари и рибки” може да се играе от неограничен брой деца. Двама играчи са в ролята на мрежата на рибарите. Те трябва да са хванати за ръце и да гонят останалите, които са рибките. Когато някоя “рибка” бъде хваната, тя се присъединява към мрежата, като се хваща за рибарите. Играта продължава докато остане само една рибка. Рибката, която е останала, печели играта.

21

Седмицата с топка

Играта е за двама!Двете деца са точно едно до друго. Започват да си подават топката с ръце. Казваш понеделник и даваш топката на другия и минаваш зад него, казваш вторник и даваш на другия... така докато стигнеш до петък. Казваш събота, но трябва топката да се тупне веднъж. Другото дете ти подава топката и казва "неделя" и топката се тупва 2 пъти в земята. Децата се отдалечават с една крачка назад и продължават по същия начин. Но като едното дете изпусне топката се връщат една крачка напред.

22

Сляпа баба

Сляпа баба е детска игра, срещана по цял свят: нещо средно между гоненицата и криеницата. Един от играчите, определен първоначално обикновено чрез броилка, става Сляпа баба - завързват му се очите и останалите започват да обикалят около него и да го дразнят с викове (в България най-често „Сляпа баба!“), докато той се опитва да хване някой от тях и да го задържи. В по-простия вариант на играта в този момент тя свършва и започва наново, като заловеният става новата Сляпа баба. В по-усложнения вариант Сляпата баба трябва да познае по дрехите и по физиката заловения играч и ако сгреши, продължава да бъде Сляпа баба и в следващата игра.

23

Стеничката

Стеничката е българска детска игра, която се играе с топка, най-често футболна, на стена, ограда или друго подходящо преграждение. За играта на стеничка са нужни поне двама участника. Целта на играта е единият от участниците така да ритне топката в стената, че следващият след него да не може да я пресрещне навреме и от своя страна да я ритне в стената. Подобни игра съществува и в тениса, а същата концепция е използвана и в скуоша.

24

Стражари и апаши

Играе се с 4 и повече деца. Избира се едно дете, което брои до десет с затворени очи. Другите дават някакъв предмет. След това този, който е броял, поглежда предметите и определя кой да е апаш и кой стражар. Но едно от децата дава един предмет и за него. Стражарите броят до десет, а апашите се крият. След това те търсят апашите и като ги намерят се гонят. Когато ги хванат казват: “Стражарска марка бум печат, от днеска ставаш мой събрат”. И той става стражар. Когато ги хванат, започват да ги измъчват, гъделичкат ги. Апашите са си измислили изкуствена и истинска парола. Те трябва да казват на стражарите истинската парола.

25

Хлебарка, човек и великан

Децата трябва да са повече от 2, трябва и една топка. Събирате се срещу стената без прозорци на един блок и се подреждате в редица. Първият хвърля топката към блока и ако се удари в долната част на блока той е хлебарка, ако удари в средната част на блока е човек и ако удари горната му част е великан.

26