Софийски университет

“Св. Климент Охридски”

Факултет по класически и нови филологии

Катедра: Класическа филология

Б О Ж Е С Т В Е Н ИБ О Ж Е С Т В Е Н И З Н А Ц ИЗ Н А Ц И З АЗ А С М Я Н АС М Я Н А Н АН А В Л А С Т Т АВ Л А С Т Т А

ВВ И И С Т О Р И Я Т АС Т О Р И Я Т А Н АН А Х Х Е Р О Д О ТЕ Р О Д О Т

К У Р С О В А Р А Б О Т АК У Р С О В А Р А Б О Т А

по Гръцката литература в римската епоха

на Калина Юлиева Босева

магистър

Фак. № 5 - М

София

2009 г.

1

Б О Ж Е С Т В Е Н ИБ О Ж Е С Т В Е Н И З Н А Ц ИЗ Н А Ц И З АЗ А С М Я Н АС М Я Н А Н АН А В Л А С Т Т АВ Л А С Т Т А ВВ И И С Т О Р И Я Т АС Т О Р И Я Т А

Н АН А Х Х Е Р О Д О ТЕ Р О Д О Т

Божествените знаци в античността в различна степен се смятат за

авторитетни, като някои дори влизали в сферата на суеверията. За най-сигурни

се смятали отговорите от прорицалищата, след тях са съновиденията и

знаменията, често тълкувани от магове. По-малко значение се отдава на

случайни хора прорицатели, но преди битка сякаш непрекъснато се виждат и

търсят знамения, до там, че пълководците са склонни да приемат за знак дори

имената на съюзниците или враговете си. У Херодот има изобилие от знамения,

от които 14 се отнасят до смяна на властта. Повечето от тях следват устойчиви

модели, които се срещат в митологията, епоса и трагедията, както и в

старозаветната традиция.

ПРОРИЦАНИЯ

Двете най-авторитетни светилища, които са източник на повечето

предсказания у Херодот, са Делфи на Аполон и Буто на Лето. Прорицанията

могат да изглеждат ясни, но да са двузначни и да имат нужда от допълнителен

въпрос, който обикновено никой не се сеща да зададе, а когато са алегорични и

отвлечени, често пъти се тълкуват погрешно, защото или не се разбира

метафората, или се отнасят до нещо конкретно вместо общо и обратното.

Например в прорицание може да се каже че някой ще превземе Аргос, а той да

превземе само горичка посветена на Аргос или в разказа на Кир, маговете

приемат прорицанието за сбъднато когато той е избран за цар на игра, но се

оказва че трябва да стане цар на Персия. Разбрани или не, доброволно

последвани или не, при всички положения предсказанията неминуемо се

изпълняват, могат да бъдат само забавени, но не и избегнати

Голяма част от любопитните отклонения, които прави Херодот, почиват на

фолклорни мотиви и се срещат на различни места със сходна структура. Такава

2

е и историята за Гигес (І, 7-13): Хераклидите, “получили царството по

предсказание”1, последният от тях Кандавъл, “комуто било съдено да се случи

беда”2 се влюбил в собствената си жена и уредил копиеносеца си Гигес, да я

види гола, за да се убеди в красотата и. Тя узнала и дала на Гигес избора или да

убие Кандавъл и да стане цар или сам да умре заради позорната постъпка. С

нейна помощ Гигес убил Кандавъл. (І, 13) Гигес бил утвърден като цар на

лидийците от оракула в Делфи. Пития обаче добавила, че след 4 поколения ще

има възмездие.

Мотивът за съпруга-самохвалко, който кара свой приятел да види жена

му гола, а после тя научава и принуждава приятеля да убие съпруга й,

присъства и на други места в литературата3, като вероятно не е заимстван от

Херодот. Забраната да се вижда голотата на тялото и последвалото наказание се

среща в много гръцки митове – Тирезий вижда голата Атина и е ослепен;

Актеон случайно попада на къпещата се Артемида и е превърнат в елен, а

впоследствие разкъсан от собствените си кучета; Едип се самоослепява, след

като разбира, че се е оженил за майка си и е видял това, което никога не бива да

вижда. В случая нарушението на тази забрана води до смъртта на този, който я

е уредил, а не на този, който я е нарушил, защото на Кандавъл е предначертано

да се случи зло. От друга страна Гигес, идвайки на власт с убийство,

независимо, че е посочен от Пития за цар, си навлича родово проклятие, което

ще порази четвъртото поколение – а именно Крез. Често у Херодот виждаме, че

прорицанията водят след себе си цял низ събития, обкръжени от още

предзнаменования. Те са част от движещата сила на действието в историята, а

историята на Херодот понякога много наподобява епическия модел на развитие

на сюжета, основан на неправда, която поражда възмездие.

Историята на Крез (І, 53-92) ни дава типичен пример както за грешно

изтълкувано знамение, така и за изпълнение на родово проклятие. Когато Крез

1 Херодот, История, прев. Петър Димитров, НИ, т 1, с. 312 Ibid., т.1, с. 313 Например: Liv. 1.58-59., Платон, Държавата, 2. III, Книга на Естир 1. 10 – 22 (макар че в Естир, царицата отказва да се покаже гола пред царя и първенците)

3

разбрал, че Кир е оглавил персийците, се допитал до Делфи дали да започне

война с Персия, отговорът бил, че “ако започне война срещу персите ще

разруши голяма държава”4. Крез го изтълкувал положително, но пратил и

делегация да попита дали държавата му щяла да просъществува дълго, Пития

отговорила, че Крез трябва да бяга щом цар на мидийците стане муле. Крез,

убеден, че е това е невъзможно, тръгнал на поход. (І, 74-78) Крез и Кир се били

цял ден без победител. Крез решил да разпусне войската и на пролет да

нападне Кир с всички съюзници, не вярвайки, че онзи ще стигне до Сарди. Кир

разбрал това и веднага тръгнал натам. Тогава станало знамение – около

Сарди се събрали змии и конете почнали да ги ядат, от Телмос го изтълкували,

че чуждоезична войска щяла да подчини местното население, защото змията

е чедо на земята, а конят е враг –пришълец. Обаче тълкуването дошло след

падането на града по-късно. (І, 79) След кратка битка Кир обсадил Сарди, а

Крез зачакал помощ от съюзниците. Някога наложница на Мелес, родила лъв,

телмосците казали, че ако лъвът бъде пренесе около крепостните стени,

Сарди ще е непревземаем, Мелес не го занесъл при отвесната стена, защото я

смятал за непревземаема, и така града бил превзет откъм стръмната страна

и Крез бил пленен жив. (І, 86) – “както било предречено, той сложил край на

голямо царство, на своето си”5 Крез бил спасен от Аполон и от смилилия се

над него Кир и станал негов съветник, пратил в Делфи хора с прангите му в

дар да искат сметка за лъжливото пророчество, а богът обяснил, че той не

го е изтълкувал вярно и че всичко става по силата на възмездието за делото

на Гигес.

След всички опити на Крез да вземе правилното решение и да си помогне в

това чрез най-истинното прорицалище, той е надвит точно от родовото

проклятие, което започва от Гигес, но съвсем не е невинен, човек никога не

невинен, той успява да натрупа вина, да се възгордее, да се провини и да

заслужи нарочно или случайно тази беда, която го очаква. Крез се смята за най-

щастливия човек на света, но прекалено скоро разбира, че, особено когато е

4 Херодот, История, прев. Петър Димитров, НИ., т.1, с. 455 Ibid., т.1, с. 59

4

голямо, щастието не е постоянно. Нещо подобно става и с Поликрат (ІІІ, 40-

125), който имал успех във всичко. Амасис, го посъветвал да се лиши от нещо,

което за него е скъпо, тъй като прекалено многото успехи водят до злини,

защото божеството е завистливо. Поликрат хвърлил в морето скъпоценния си

пръстен. Голяма риба го глътнала, рибар я хванал и я подарил за царската

трапеза и пръстенът се върнал при Поликрат. Така Амасис “разбрал, че не било

по силите на човек да изтръгне друг човек от това, което предстояло да му се

случи.”6

Воден от желание за власт и отмъщение за своя роднина Астиаг, Крез

толкова иска да види положително знамение, че веднага го възприема така,

независимо, че то всъщност е неопределено и че би могло да се отнася и за

Персия, и за Лидия, но това дори не му минава през ума, защото е прекалено

самоуверен. Що се отнася до “мулето”, след първото ясно знамение второто е

алегорично, а той го приема буквално, с което съвсем се обърква, защото под

муле се има предвид Кир, който е със смесена кръв, така както мулето е

кръстоска. Понякога е по-добре да не знаеш нищо за бъдещето, отколкото да си

мислиш, че знаеш нещо, а то да е погрешно – тази самоувереност въвежда Крез

в серия стратегически грешки, които водят до падането на царството му. Дори

превземането на Сарди е обусловено от древната самонадеяност, Мелес си

мислел, че тази стена е непревземаема и не я направил такава с божественото

благоволение, както Крез си мислел, че неговото щастие и успех ще бъде

неизменно, само поради това, че е голямо в момента. Всички тези отделни

случки са част от линията, по която се изпълнява родовото проклятие.

Владетел може да бъде наказан дори за това, че управлява добре, ако по

предначертание трябва да има лошо управление. Като например историята на

Мюкерин (ІІ, 129-137) След ужасното управление на Хеопс и Хефрен, на власт

дошъл Мюкерин. Той управлявал добре и справедливо, но дъщеря му умряла и

дошло прорицание от Буто, че той ще живее още само 6 години. Когато

6 Ibid., т.1, с.187

5

попитал защо, като е по-добър владетел от предишните, е наказан – от Буто

отвърнали, че волята на боговете била Египет да тъне в нещастия 150

години, а при управлението на Хефрен и Хеопс били изминали 106 години. Той

наредил да запалят много лампи и се отдал на безспирни забавления, за да

превърне и нощите в дни, сякаш ще живее 12 години. (ІІ, 137) След него се

възкачил Анюсис.

Наказанието за доброто управление на пръв поглед изглежда абсурдно и

несправедливо, но ако бъде погледнато глобално, Мюкерин е просто част от

съдбата на египетския народ, и като добър владетел той се провинява пред

боговете, защото не изпълнява наложения график – все едно да си пазач в

затвор и да си позволяваш да помилваш затворници и да ги пускаш на свобода

без съдебно решение – това неминуемо ще доведе до санкция, независимо

колко добра постъпка е в очите на самите затворници.

Обратен пример представлява пророчеството за Пизистрат, който очевидно е

предопределен да управлява и въпреки всички пречки идва три пъти на власт,

като нито веднъж не го прави съвсем честно и почтено. (І, 61-64) Първия път с

хитрост надвива опонентите си, но скоро бил прогонен от Мегакъл и Ликург.

Изгонилите го се разединили и Мегакъл решил да върне Пизистрат на власт,

при условие, че се ожени за дъщеря му. Така и станало и при второто си

идване на власт Пизистрат е въведен в града от висока селянка, облечена в

доспехи, представяща се за самата Атина. Бихме очаквали тази бутафория да

разгневи богинята и тя да потърси възмездие за разиграния театър, но това не се

случва. Понеже Пизистрат вече имал големи синове, а и се говорело, че

алкмеонидите са прокълнати, не искал да има от жена си деца, и се стараел

да го избегне. Мегакъл разбрал, разгневил се и се споразумял с противниците

си, събрали се войски и точно преди битката акарнанецът Амфилют

произнесъл пророчество, Пизистрат го разбрал, повел войската си и обърнал в

бяг обядващите край града атиняни, и така за трети път завзел властта. В

случая пророчеството му дава увереност в така или иначе започнатото

6

начинание, и се приема за божествено позволение за нечестното нападение,

което се кани да извърши.

Може би единствен пример за пророчество, което е предвещало края на

нечия власт и той напълно доброволно се е оттеглил само с едно напомняне е

случая със етиопеца Сабакон (ІІ, 139-140), който видял съновидение, че някакъв

мъж го посъветвал да събере всички жреци в Египет, и да ги разреже на две.

Сабакон го изтълкувал, че боговете му дават повод да се отнесе

неблагочестиво със свещените задължения и после да понесе зло от бог или

човек, и решил да си отиде, защото и без друго било изтекло времето за

неговото управление – още в Етиопия му било предсказано, че трябва да

управлява 50 години.

Един тип пророчества се отнасят до избора на владетел от определена група

хора. Пример за това е историята на Псаметих (ІІ, 147) .В Египет се възцарили

12 царе, които си съставили строг закон за равенство, понеже били получили

предсказание, “че този от тях, който с медна чаша направи възлияние в

светилището на Хефест, ще стане цар на целия Египет.”7 (ІІ, 151) Веднъж,

като трябвало да възливат на Хефест, жрецът не преброил чашите и вместо

12 изнесъл 11 сребърни, затова последният – Псаметих, без зла умисъл възлял с

шлема си, който бил меден. Царете сметнали, че така се изпълнява

предсказанието. Решили да не го убият, но го прогонили в блатата, лишили го

от властта му и му забранили да общува с другите части на Египет. Той

унизен решил да отмъсти и пратил за прорицание от Буто, откъдето дошъл

отговор, “че ще дойде отмъщение от морето, когато се появят медни

мъже”8(ІІ, 153). Към Египет били отнесени йонийци и кари, които били с

медни доспехи и хората съобщили на Псаметих, че са дошли медни мъже, тай

схванал, че предсказанието се сбъдва и с обещания ги спечелил на своя страна,

с тяхна помощ и на други египтяни превзел властта.

7Ibid., т.1, с. 156-1578Ibid., т.1, с. 159

7

Тук я има и познатата схема на опит да се избегне пророчество, която в

действителност води до изпълняването му, ако царете не бяха прогонили

Псаметих, той нямаше да иска да си отмъсти и нямаше да срещне своите

съюзници. Интересно е как понякога виждаме изпълнението на пророчество по

езиковата формулировка – това, че вестителят нарича карите “медни мъже”,

защото не е виждал мъже в медни ризници, е знак за Псаметих, че трябва да

действа.

Допитването до оракул преди основаване на град е било разпространена

практика в античността, и основаването на колонии е било немислимо без

божествена санкция. Подобна е и историята на Баттос (ІV, 150-15). Оракулът в

Делфи заръчал на терейците, да основат град в Либия. Те не изпълнили

заръката. (ІV, 151) Седем години на Тера не падал дъжд. Допитали се до

Делфи и им отговорили, че трябвало да основат града. След известни

перипетии под водачеството на някакъв критянин пратили Батос да

колонизира Платея. Според киренците произхода на Баттос бил по майчина

линия от Крит и той заеквал9, затова отишъл в Делфи да пита за говора си, а

Пития му казала “Батте, дошъл си за гласа си, но цар Феб Аполон те праща в

овцехранната Либия да основеш град”10 (ІV, 156-157) Случвали се нещастия на

терейците и Пития им казала да пратят Баттос да колонизира Кирена в

Либия. Те обаче се заселили за две години на о-в Платея. Делата им не

потръгнали и отново се върнали към Пития, която казала, че те не са в Либия,

трябвало да се заселят на континента. Отишли в Азирис за 6 години, а после

по молба на либийците се преместили при един извор. Баттос управлявал 14

години.

Историята на Баттос ни дава още една важна типологическа

характеристика на прорицанията – последствията при неизпълнение. Когато

човек не предприема никакви действия нито по изпълнение, нито по избягване

на пророчеството, обикновено е споходен от голяма беда, която да го подсети,

9 Защото заеквал се казвал така с две тт.10 Ibid., т.2, с. 53

8

че има задължение към божеството. Това може да е суша, умиране на дете,

заплашващо съновидение. Ксеркс, например се съмнява в истинността на

пророческия му сън преди похода към Елада. За да повярва, самият той сънува

два пъти, а сънят се явява и на още един човек (VІІ, 13), като заплахите за

възмездие при неизпълнение нарастват. И бедствията продължават до

изпълнение на заръката.

Единственият случай у Херодот за неизпълнено пророчество обяснява

смъртта на знатен спартанец, който напуска страната възмутен, че властта е у

по-големия му брат. Опитва се да основе колония без да се допита до Делфи и

не успява. Когато решава да опита за втори път, се допитва и получава отговор

от Пития, че може да основе колония, но понеже прекалено се отклонява по

пътя, накрая загива и не успява да дойде на власт (V, 46-48). Херодот не смее да

твърди, че пророчество може да бъде избегнато, но може човекът, който не го

следва, да бъде наказан със смърт и така то да не се изпълни. Такива случаи

имаме малко, тъй като обикновено пророчествата, от които хората бягат, са

именно такива, които вещаят смъртта им.

Не винаги пророчествата категорично определят събитията в бъдещето.

Понякога на хората се оставя да изберат между две възможни развития на

събитията. Така например в битката при Термопилите единият от

спартанските царе, Леонид, който предвождал войските, отказал да

отстъпи, въпреки напълно сигурната гибел, която ги очаквала (VІІ, 220). Още

преди началото на войната спартанците се допитали до Делфи и там им дали

прорицанието, че “или Лакедемон трябвало да бъде сринат от варварите, или

царят им трябвало да загине.”11 Затова Леонид предпочел да загине и паднал в

битката. Едва в ІХ книга Херодот казва, че предсказанието се изпълнява (ІХ,

61) Павзаний, племенник на Леонид, е взел властта на негово място.

Спартанците и тегейците разбиват персите при Платея и убиват Мардоний,

с което Спарта запазва властта си. Тук изборът между двете злини

11 Ibid., т.2, с. 220

9

наподобява на колебанието на Ахил дали да живее дълго, но кротко или да се

покрие с вечна слава, но да умре млад.

СЪНИЩА

(І, 107 – 130) Астиаг видял на сън дъщеря си Мандане “да пикае, и то

толкова обилно, че чак града му наводнила, а отгоре на това и цяла Азия”12

Маговете разгадали съня и Астиаг уплашен оженил дъщеря си не за достоен

мидиец, а за персиеца Камбис. І, 108 В първата година от брака и Астиаг

сънувал, че от срамните и части на дъщеря му избуяла лоза и се разпростряла

над цяла Азия. Маговете казали, че детето на дъщеря му ще го измести от

власт, затова щом се родил Кир, царят го дал на Харпаг, верен мидиец, за да

го убие. Харпаг се побоял да го направи и го дал с тази цел на говедаря

Митридат. По същото време жената на Митридат родила мъртво и убедила

мъжа си да подхвърлят мъртвото дете, за да докаже, че е убил Кир, а да го

отгледат като свое. І, 114 -120 По-късно Кир на игра бил избран от децата за

цар и наредил да бичуват детето на знатен мидиец, понеже не се подчинявало.

Това стигнало до Астиаг, който познал Кир, разбрало се какво е станало.

Астиаг отмъстил жестоко на Харпаг като убил сина му и му го поднесъл

сготвен. Маговете успокоили Астиаг, че щом на игра Кир е бил цар значи

сънят се е сбъднал и Астиаг не го убил. Кир възмъжал, а Харпаг искал да

отмъсти на Астиаг, затова убедил знатните мидийци да се отцепят от

Астиаг и да отидат при Кир, известил Кир да подготви персите за въстание и

да дойде да вземе властта. В решителната битка Харпаг и повечето мидийци

минали на страната на персите, а останалите били избити или се разбягали.

Това е може би е най-типичното пророчество за идване на власт, което се

движи по ясна схема – първо на бащата се предрича, че ще бъде насилствено

изместен от наследника си, това се възприема като заплаха, а не като естествен

ход на събитията. Първа стъпка бащата се опитва да избегне зачеването на дете

12 Ibid., т.1, с. 67

10

– не се докосва до жена си, затваря дъщеря си или я жени за нисшестоящ, и в

трите случая тя забременява и царят се опитва да се отърве от сина или внука

си, който по серия случайности или поради хитростта на майката остава жив и е

отгледан тайно от хора с нисък социален статус или от животни. В древността

произходът е определящ за набора от качества, който има индивидът – лошото

поражда лошо, доброто или достойното поражда достойно и добро - това казва

и Еврипид в Хекуба (592 -600). Той разделя хората по един единствен признак –

родов, дори твърди, че външните обстоятелства не променят природата на

доброто, т.е. на благородството. Затова не е странно, че отгледано от говедари

дете с царска кръв се отличава като цар още на пръв поглед, понеже е много

силна идеята за вродените качества за сметка на придобитите чрез възпитание.

На пръв поглед ни изглежда ненадеждно средство за борба с наследника това да

омъжиш дъщеря си за човек с нисък произход, но в един свят, в който

достойнството и способността да управляваш се предават само по кръвен път –

това е опит да развалиш тестото, от което се създава новото поколение, да го

направиш негодно. Когато такова смесване обаче става против волята на

боговете, то е безрезултатно, защото веднъж предначертали управлението на

даден човек, те се грижат за това той да получи своя набор от необходими

качества.

Детето в този тип сюжети разбира за своя произход случайно като порасне,

най-често когато възмъжее, за да отмъсти като свали дядо си или баща си от

власт. Това е особено срещан мотив в трагедиите и митовете, както знаем не

едно говедарче и овчарче се е оказало царски син, а Зевс дори е отхранен лично

от коза.

Древните хора не са разбирали времето по начина, по който го

възприемаме сега, то не е вървяло еднопосочно, безкрайно и равномерно, а на

кръгове, които се определяли от природните ритми – ден сменя нощта, лятото

есен, но има някакъв исконен страх от тези промени, някаква несигурност, дали

ще се върне слънцето, дали ще покълне житото отново. За тях смяната на

поколенията е равносилна на катаклизъм, който се опитват да забавят, без да

11

могат да обяснят защо. Този митологичен мотив може би е породен от

присъщия на човека стремеж да се бори с неща, които не зависят от него.

Другият елемент от тази схема е силното властолюбие, опитът за убийство

на собствен потомък, разкрива нездраво желание за власт и обикновено тези

модели се прилагат към личности, които носят ореола на нечовешка жестокост.

Това са владетели, които трябва да бъдат свалени от власт за всеобщо добро и в

опитите си да запазят властта те си печелят все повече вина и врагове и

започват да заслужават да бъдат убити или детронирани. Кир е подпомогнат от

мидийците заради жестокостта, с която Астиаг наказва Харпаг – която в крайна

сметка е част низа действия по избягването на предреченото. Често изглежда

така, че с всяка постъпка, която цели предотвратяване на дадено пророчество,

човек се доближава до изпълнението и се провинява все повече и повече. Като

муха в паяжина, колкото повече се мята – толкова повече се заплита и няма

спасение.

Пророчествата за дете, което ще донесе беда или ще стане цар, но не

успяват да го убият, е разпространен фолклорен мотив. Такава е и историята на

Кипсел (V, 92б-92д) макар че не е съновидение. Етион нямал деца и се допитал

до Делфи, предрекли му че ще има дете, което ще донесе злини на

коринтяните. Това се разбрало и коринтяните решили, щом се роди детето,

да го убият, но майката го скрила в кюп и не го открили, а когато пораснало

получило от там името Кипсел. Той се допитал в Делфи и получил

благоприятно предсказание – превзел Коринт, възцарил се, и изгонил голяма

част от коринтяните.

Някои пророчества се изпълняват много бавно. Например преди битката с

масагетите Кир сънува Дарий с криле на раменете и едното засенчва Азия, а

другото – Европа. Кир решил, че Дарий готви заговор, а всъщност просто Кир

щял да бъде убит в битката с царицата на Масагетите, а властта да вземе

Дарий. (І, 209 – 215) След смъртта на Кир обаче идва на власт сина му Камбиз

12

(ІІІ, 30-66), който направил поход срещу Египет - там видял насън как

вестител от Персия му съобщава, че “Смердис седи на царския трон и с

главата си докосва небето.”13 Камбис се уплашил, че брат му ще му отнеме

властта, и изпратил да го убият. (ІІІ, 61 – 66). Двама братя от маговете

(мидийски жреци) се разбунтували и единият, който много приличал на вече

мъртвия Смердис и също се казвал Смердис, бил поставен на трона, като се

представял за брата на Камбис. Като разбрал това, Камбис “бил поразен от

истинността на съновидението (...) Разбрал, че напразно бил погубил брат

си”14 всъщност в съня си бил видял мага. Тръгнал на поход срещу мага, но при

качването си на коня случайно се пробол в крака със собствената си сабя и

загинал от инфекция. Така погрешно изтълкуваното съновидение в комбинация

със странна случайност елиминирало и двамата наследници на Кир.

ЗНАМЕНИЯ

Съновидението от І книга преди смъртта на Кир се изпълва едва в (ІІІ, 76-

79). Седем перси (сред които е Дарий) разкриват, че Смердис не е синът на

Кир, искат да го свалят от власт и виждат седем двойки ястреби, които

връхлитат и разкъсват две двойки лешояди. Одързостени от поличбата,

проникват в двореца и убиват двамата магове. Дарий става цар. Подобни

знамения, особено с птици, са разпространени и в гръцката и римската

античност.

Ако вземем под внимание всички божествени намеси в хода на събитията у

Херодот, можем да разграничим няколко модела. Когато говори за различни

обичаи, Херодот се старае да обясни произхода на обичая, който не рядко е

свързан с разказ за прорицание, съновидение или странни явления и знамения,

като се опитва да обясни някои от знаменията, ако му се виждат прекалено

невероятни. Когато прорицателките от Додона му разказват как две черни

13 Ibid., т.1, с. 18214 Ibid., т.1, с. 194

13

гълъбици проговорили с човешки глас, той предполага, че понеже отвлечените

жени били варварки, на хората им е изглеждало, че говорят като птици, а

понеже са египтянки, затова са черни гълъбици (ІІ, 55-58). Херодот не

подминава и случай, в които е дадено неистинско прорицание под натиска на

влиятелен гражданин в Делфи, приятел на спартанския цар, като това

пророчество е използвано за отстраняване на втория цар в Спарта Демарет

поради несъгласия в политиката спрямо Персия. Въпреки че пророчицата е

наказана за това, остава съмнението дали не е имало и други такива случаи, в

които предсказанията са ползвани като политически инструмент и са

манипулирани от хората. Херодот сякаш не иска да се доверява напълно на

знаменията, но не може да ги избегне.

Има знамения, които остават неизяснени, в хода на разказа нишката е

изпусната и ние не знаем дали те се изпълняват или не, не знаем в какво се

състои сбъдването им. Херодот обяснява значението на повечето предсказания и

поличби, но някои просто оставя така – например в случая с възкачването на

власт на Пердикакс (VІІІ, 137) Трима братя Гуанес, Аеропос и Пердикакс,

потомци на Теменос избягали в Горна Македония гр. Лабейе. Служили на царя

Гледали конете, говедата и дребния добитък. Жената на царя им месела хляба,

и всеки път хляба на Пердикакс ставал двойно по-голям. Тя споделила с мъжа

си, който го приел за знамение и казал на братята да напуснат царството.

Когато си поискали заплатата царят се намирал пред отвора за дима, от

който падал слънчев лъч, и “заблуден от някой бог”15 им казал, че лъча е тяхна

заплата. Най-малкият казал, че приема, очертал на земята кръг с нож,

където падал лъчът, загребал три пъти и прибрал загребаното в пазвата си.

(VІІІ, 138) След като заминали един царедворец обяснил на царя какво значело

току що случилото се и той пратил конници да убият братята, но те били

преминали близката река и след това тя придошла и не могли да ги стигнат.

Братята завзели съседната земя, а от там и цяла Македония. Нарастването на

хляба отличава Пердикакс, а после се създава впечатлението, че да вземеш земя

15 Ibid., т.2, с. 268

14

от царския двор или да я получиш като заплата ще доведе до това да превземеш

властта, но това Херодот пропуска да обясни.

Херодот от една страна си позволява да породи съмнения в истинността на

някои прорицания като манипулирани от хората или като изкривили се в

паметта на поколенията. От друга страна използва божествените знаци охотно

за обяснение на политически решения, обичаи и всякакви действия, за които

или липсва друга видима причина, или тя не е достатъчно основателна.

Военните действия в походите на Ксеркс са осеяни със знамения, почти няма

битка, преди която да не се случи нещо. Пълководците и владетелите сами ги

търсят, за да подготвят тактиката си съобразно с тях. Има знамения, които

разкриват неотменимата воля на боговете и такива, които разкриват

настроението им, вторите могат да се повлияят от молитви и жертви, първите

не. Знаменията свързани с промяна на властта спадат без изключения към

неотменимите – тези неща са предначертани, а често са свързани в цели вериги

от знамения за различни династии и различни народи.

Цитирана литература

Херодот, История, прев. Петър Димитров, НИ, т 1, 2, 1986

15