УСТНА ТРАДИЦИЯЛитературата на всички древни народи първоначално е била

представена от устно народно творчество. Зараждането на устно народно творчество се корени в далечни и незапомнени времена, и обикновено минават векове докато достигне съгласувана и изразителна форма. Устната литература е създадена от народа, предавана от поколение на поколение и разкрасявана на всеки етап, дори чрез добавяне на поетична и музикална форма от трубадурите, които интерпретирали всяка история съгласно индивидуалните си художествени и драматически вкусове и способности.

Макар, че лирическата поезия и обредните песни, които се пеели на религиозни празници, събиране на реколта, сватби и погребения, са важна част от устната традиция, легендите и епоса съставляват най-популярните жанрове. Епичните поеми, по-специално изглежда имат по-широко разпространение и са по-продължителни, отколкото други видове поетични произведения. Една от причините за това може да бъде, че в сърцето на всяка приказка стои истинско историческо събитие, често центрирано около един национален герой или известна личност. Въпреки, че са украсени с митични и свръхестествени същества, сили и събития, споделени от различни култури, приказката е въпреки всичко уникална за определен народ и по-специално отразява неговото колективно съзнание. Това е така, защото моралът и физическите характеристики на епичните герои и техните начини на поведение представляват на—ценените ценности и стремежи на хората, които са я измислили.

Устната традиция в Армения не прави изключение от това. Не е възможно да се прецени точното време на нейното започване, но историческите събития алегорично описани в най-стария арменски епос, Хайк и Бел, произходът на който може да бъде проследен назад между девети и седми векове пр.Хр., свързан със събития, които са се случили в Царството на Биайна1. Има също предположение, че този епос може би е създаден върху по-стар пласт от легенди, които датират от дните на Хайаса2.

Арменските планини са били наследствената родна земя на арменския народ. Това била географски ясно очертана територия, населена от незапомнени времена с редица индоевропейски племена, сред други. Най-старият племенен съюз в този регион,

1 Също познато като Царство Ван или Урарту.2 Арменците наричат своята страна Хаястан.

1

както е записано в хетски надписи, е бил този на Хайяса, и датира отпреди петнайсети и тринайсети векове пр.Хр. Все пак, той не е бил, докато през девети век пр. Хр. не се появило могъщото Царство Урарту3, със столица Тушпа4. През следващите векове, то става най-могъщият съперник на Асирия, като я предизвиква на яростни битки, докато накрая Урарту е разрушен от комбинирани атаки на Мидия и Скития, подпомагани от въстанието на няколко недоволни местни племена. Празнотата, оставена от премахването на Урартийското управление бива незабавно запълнена от арменската династия на Йервандуни5, която обединява своите сили около повечето от териториите на Урарту. Йервандуни запазват арменската автономност дори след като нацията е включена в Ахеменидско-Иранската империя6. Цар Арташес7 успешно въстава срещу управлението на Селевкидите8, и през 189 пр.Хр. създава силно и суверенно арменско царство. Вследствие на това, арменският език и култура налагат своето влияние в арменските планини. При все това, един от наследниците на Арташес, Тигран Велики (95-55 пр.Хр.), разширява границите а царството от Каспийско до Средиземно море; той основава мощна страна и допринася за славната епоха от арменската история.

Арменската устна литература не се ограничава само до епоса; както свидетелстват редица древни писатели, е била богата литература, и разнообразна по жанр. В своята „История на Армения“9 Мовсес Хоренаци (Moses of Khoren, пети век сл. Хр.), който е бащата на арменската история и един от първите писатели, известни като западни учени, използвал редица термини за да изначи древните истории и легенди за арменските герои. Един от най-използваните от него термини е zruyts10, стари и ненаписани истории, към който той добавя висока степен на правдоподобност. По-малко правдоподобни са така наречените araspel, или легенди, които той приема, че понякога потвърждават исторически събития, както е в случая със смъртта на Шамирам11, и за някои времена са неподходящи или

3 870-590 пр.Хр.4 Понастоящем познато като Ван, и разположено в Турция.5 Между шести и втори век пр. Хр.6 550-330 пр.Хр. Ахеменидските владетели, които включват Кир Велики, Камбисис, Дарий I, Ксерксис I, Артаксерксис (Artaxerses) I и други, разделят империята си на 20 сатрапии, за да бъде по-лесна за управление. Армения прави две от тези сатрапии.7 В английския познат като Artaxerxes.8 От династията основана от Seleucus Nicator, генерал на Александър Велики, през 312 пр.Хр.9 Мовсес Хоренаци, История на Армения.10 Хоренаци, История на Армения, 1:10, „ангир хин зруйц“.11 В същата книга, 1:18. Шамирам е по-известна в английския като Семирамида (Semiramis).

2

преувеличени, както е с историята за Торк Ангегх12. Легендите, все пак, притежават алегорично значение и понякога представят истината по свой собствен начин13.

Други два термина, използвани от Мовсес Хоренаци са yergk vipasanats - песни на разказвачите на приказки, и tvelyatsn yergk14 – метрични песни; последният термин е по-специално свързван с певците на винопроизводителната област Goghtn15 в южен Сюник. Точните значения на тези термини са открити за дискусия и са били прилагани към различни творби, епични поеми и хроники за безстрашни царе и принцове, които са били пети от гусани (трубадури) с музикален акомпанимент. Последната форма разкази също е запомняна и предавана от древните наследници на Арам в песни, пети с лира16 и с песни и танци17, които най-вероятно са били изпълнявани от народа.

Друг значителен елемент от арменската устна литература бил лирическата поезия, от която са оцелели само някои фрагменти. Гусаните играят важна роля в композирането и разпространението на лирическите поеми. Тези певци са имали постоянно присъствие в живота на обществеността и нямало събитие от каквато и да е значимост, което да се случвало без тях. Сватби, погребения, религиозни празници, празници свързани с реколтата, кралски поводи: всички те давали възможността за поетичните и музикални прояви. Предполага се, че гусаните дори са изпълнявали драматизации на различни събития.

За нещастие до нас са достигнали само няколко откъса от устната литература. Като се има предвид трагичната история на арменския народ, все пак, оцеляването на тези откъси дори, може да смята за чудо. В допълнение, когато Армения приема християнството като държавна религия през четвърти век, религиозните лидери като страстни последователи на новата вяра, се опитвали с голям успех, да унищожат всичко, което следа от езичеството. Макар че Мовсес Хоренаци споменава много различни видове песни и приказки, той не дава примери. Той само цитира епичните приказки, от които е взел материал за своята История. Затова е необходимо да се ограничи обсъждането на арменската устна литература само до епичните приказки и лирическата поезия.

12 Пак там.13 Пак там, 2:49.14 Пак там, 1:30.15 Понастоящем известен като Нахичеван.16 Хоренаци, История на Армения, 1:6, “nvags pandran”.17 Пак там, "yergs tstsots yev paruts".

3

ЕПИЧНИ ИСТОРИИВ арменската литература има два ясно разграничими

цикъла от епични истории (песни и легенди). Първият започва с историята за Хайк и Бел и завършва с тази за Ара Прекрасни и Шамирам. Този цикъл произхожда от ранния период на царството Биайна (Урарту) и впоследствие след добавянето на няколко епизода от по-късни векове, той се превръща в описание на борбата на народа срещу асирийското владичество, идеализиращо смелостта и добродетелите на националните герои.

Вторият цикъл се състои от два клона – първият е озаглавен Тигран и Аждарак, а вторият Арташес и Сатеник и Артавазд. Смята се, че този цикъл е бил създаден по време на управлението на династиите Йервандуни и Арташесян18 и е бил силно разкрасен с истории от по-късните периоди.

Въпреки, че двата цикли са разделени от времето, те притежават последователност в развитието на действието и представляват сюжетно единство.

В легендата за „Хайк и Бел” Хайк е епоним-праотец/герой на арменския народ, превъплащаващ неговите стремежи за свобода, смелост, красота и благородство. Историята пази няколко отдалечени спомени за племенните времена, и отразява борбите между Урарту-Арарат и АсироВавилония от 9 до 7 векове пр. Христа. Приказката се е развивала през вековете, и по времето по което Мовсес Хоренаци я чува и я написва, тя вече е била постигнала последователна структура и литературен стил.

Историята за Хайк и Бел е обикновена, и има линейно развитие: няма усложнени второстепенни сюжетни линии. Акцентира се само върху качествата и чертите на епичния герой. Хайк е превъплащение на физическа и морална красота: красив, смел, умел с лъка, и непретенциозен; докато Бел е арогантен и деспотичен. Хайк е смел – той е въоръжен само с широк лък и стрели; Бел е лукав, както свидетелства неговото въоръжение:

„Имал железен шлем с отличителни пера и снопчета от бронз около гърба и гръдния му кош; бронята му покривала краката и ръцете му. Колан опасвал кръста му и от лявата му гръд висял нож с две остриета. Чудовищно копие стояло в

18 Между шести и втори векове пр. Хр., и между 189 пр.Хр. и след Хр. 11, съответно.

4

дясната му ръка, а в лявата ръка носел щит. Избрани мъже стояли отляво и от дясно на него.”19

Герои на националните легенди често стават божества, и Хайк бил почитан като бог в регионите, заобикалящи езерото Ван. Някои учени го идентифицират с урартийския бог Халди на митологична и лингвистична основа20. Друга характерна черта на древните легендарни герои и полубогове била, че народното въображение често ги превръщало в звезди, което доказвало по този начин тяхното небесно съществуване. Въз основа на това че бил смел принц със фина структура, „силен и точен в опъването на лъка”, и „умел стрелец”, Хайк е смятан за двойник на гръцкия Орион, може би защото подобно на Орион, Хайк имал фини черти и бил нощен ловец. Не са оцелели записи, документиращи обожествяването на Хайк в съзвездие, но в два образеца на гръцката библия които споменават Орион21, преводачите от пети век са заместили името на Орион с това на Хайк.

Както свидетелстват тези образци, арменските епични легенди са били доста примитивни епични песни запазени от народа. Има много примери за такива епични песни в западната литература, най-известните може би са Илиада и Одисея на Омир, и анонимният староанглийски Беоулф. Това което е общо между поемите на Омир и Беоулф имат общо с арменския епос е че всички те са продукт на героична епоха, епоха в която благодетелта била широко идентифицирана както с физическата така и моралната сила, и когато поетите са пеели за тези добродетели.

Арменският епос, както и задните му двойници, обикновено са за герой и героичните му другари, и неговите дела се свързват с исторически събития от далечното минало, което е легендарно и което се представя като велико и по-славно от настоящето. Освен това, героят също както в Илиада или в Изгубения рай на Милтън22, често има свръхчовешки или божествени черти, които заедно с обикновени но силни алюзии и образен език, придават на труда космическо значение.

19 Пак там. (Thomson, 87).20 Виж Martiros Kavoukjian, Armenia, Subartu and Sumer, trans. Nourhan Ouzounian (Montreal, 1987), 155.21 Job, 9:9, 38. В двата образеца Еврейската Библия се отнася до съзвездие озаглавено Cesil, което е интерпретирано от някои като Орион, а от други като Голямата Мечка.22 Творбата на Милтън, обаче, е литературна по-скоро отколкото фолклорна, фолклорна епична песен.

5

Легендата за АрамТочно както легендарният праотец-герой Хайк е почитан в

имената, които арменският народ използва за себе си (хай, страната си Хаястан, героят Арам е оставил своя отпечатък върху имената Армения и арменски. Според разказа на Мовсес Хоренаци Арам е шести наследник на патриарха Хайк, и бил смел рицар, „трудолюбив и патриотичен”, който смятал че е „по-добре да умре за своята родина, отколкото да види синовете на чужденци да потъпкват границите на неговата страна и чужденци да управляват над народа му”.23

Легендата се състои от три различни епизода, всички станали причина от факта, че Арам се намира под натиска на народите около него. В опит да се измъкне от тази ситуация, той събира смели стрелци, които също са „мощни копиеносци, млади и много силни, сръчни и красиви, одухотворени и готови за война, около 50 000 мъже.”24

Първият епизод е тяхната среща с някой си Нюкар, наречен Mades the Mede, един „обичащ да се хвали и обичащ войната мъж”, който е опустошил границите на Армения. Арам успява да го изненада и избива цялата му армия. Мадес е взет за заложник и отведен в Армавир и там, под върха на една кула на стената, Арам пробожда челото му с железен пирон и го заковава на стената, за да го показва на всеки който мине оттам.

Вторият епизод се отнася до подвизите на Арам срещу Асирия. Нинос, асирийският управител, пази в ума си спомена изпълнен с омраза по отношение на неговия праотец Бел… И дълги години планира да предприеме отмъщение, да търси щастливия ден да разруши и унижощи цялата раса, произхождаща от наследниците на смелия Хайк.25

Той обаче не се осмелява да покаже открита враждебност от страх да не застраши собственото си царство и вместо това позволява на Арам да носи диадема с перли и да бъде наричан втори след него26. Но по-късно, когато Баршам от Асирия, от расата на великаните, започва да нахлува в Армения с четиридесет хиляди въоръжени пехотинци и пет хиляди конници, Арам го преследва в асирийските полета, където армията на Баршам е избита и самия Баршам е убит от копията на Арам. „И 23 Khorenatsi, Patmutiun Hayots, 1:13, 14 (Thomson, 92-96).24 Пак там. (Thomson, 93).25 Пак там.26 Пак там.

6

Арам подложи голяма част от асирийската равнина на данъци за дълго време”.27

На този етап Мовсес Хоренаци казва, че „този Баршам е обожествяван от сирийците, заради неговите смели подвизи и дълго време го почитали”28. Интересно е да отбележим, че митологичното персонифициране на Баршам се появява повторно по-късно в легендата за Вахагън, където както свидетелства Анания Ширакаци, през една студена зимна нощ Вахагън, също звезден бог на Армения, открадва сено от Баршам и в бързината да избяга част от сеното се разсипва из небето, образувайки „пътя на сламокрадеца” (Хардахохи чанапар), начинът по който арменците наричат Млечния път29. В митологията Баршам вероятно се идентифицира с месопотамския бог Баал Шамин. Невероятно странно е, че много векове по-късно друг арменски цар – Тигран Велики, открива статуя на Баршам в Месопотамия, разкрасява я и я поставя в гр. Тордан30.

Третият епизод свързан с легендата за Арам е неговото нахлуване в Кападокия нна запад, „едно място сега наричано Кесария”31, където той се бори срещу Титаните, по-специално срещу титана Payapis Kaaghya, който е превзел земята между двете големи морета: Понт и Океана (Черно море и Средиземно). Арам го атакува, влиза в двубой се него и го прогонва на остров в Азиатско море. Титаните са без съмнение тези от гръцката митология, Кронос и братята му, които са победени от Зевс; Кронос е осъден да прекара остатъка от дните си в подземния свят.

От арменска гледна точка, легендата за Арам е от голямо значение, тъй като обрисува усилията на арменските царе да разширят територията си, да обезопасят границите си срещу Medes на изток, Асирия на юг, и Кападокия на запад, и по този начин да консолидират и централизират властта. Мовсес Хоренаци добавя: „Сега (Арам) заповяда на жителите на страната да научат арменската реч и език… Така той стана толкова силен и известен, че с неговото име и до днес, както е известно на всички ни, нациите живеят около нас и наричат страната ни”32.

От друга страна, следва да се отбележи че героичните подвизи на Арам изобразени в тази легенда отразяват, до

27 Пак там. (Thomson, 94).28 Пак там.29 Anania Shirakatsi, Matenagrutiun (Bibliography), trans. from Classical Armenian into Modern Armenian by A. G. Abrahamian (Yerevan, 1979), 95-96.30 Виж Khorenatsi, Patmutiun Hayots, 2:14, (Thomson, 152).31 Пак там, 7:14 (Thomson, 94).32 Пак там. 1:14 (Thomson 95-96).

7

известна степен, времето на цар Араме33, основателя на Урартското царство, и неговите ранни приемници.

Ара Прекрасни и ШамирамПоследната история от първия цикъл на арменските епични

песни е този за Ара Прекрасни и Шамирам (Семирамида), в който Ара е представен като син на Арам, а Шамирам (Семирамида) е царицата на Асирия. Това е най-популярната приказка в арменската устна литература, изпълнена с емоции включващи борбата между любовта и страстта, патриотизма и предателството, благодетелта и поквареността. Между другото, тя също предлага богатство от културни материали за древните вярвания и практики. Това е една от най-вълнуващите истории на античността. Децата я изучават в предучилищна възраст, а писателите, художниците и композиторите черпят вдъхновение от нея.

Приказката е смесица от исторически факти и много митологично въображение. Историята е преразказана от Мовсес Хоренаци, който я извлича от разказ на Мар Абас от Катина34.

Историческият контекст на легендата се отнася отново до Урартийското царство, по-специално за периода когато урартийските царе са били, до известна степен, зависими от Асирия, макар че самата Асирия не е била в много силна позиция. Фактът, че Нинос смята ара за достоен да поеме управлението на земите на неговите прадеди може да загатва тази ситуация. Когато арменските сили спечелват отново тяхното доверие и са готови да отмъстят за смъртта на Ара, Шамирам прибягва до магьосничество и измама, и се опитва да ги убеди че Ара не е умрял наистина. По-късно тя призовава сина на Ара и любимата му жена, Нвард и му поверява управлението на страната. Всичко това може би не са исторически факти, но те отразяват политиките на успокояване или помирение провеждани от Асирия по това време.

Една от най-високите точки в историята, разкриваща нейния легендарен и митологичен аспект, се случва когато Шамирам поставя тялото на Ара на покрива на палата си, очаквайки боговете да дойдат да оближат раните му и да го съживят. Историята на Павстос Бузанд35 прави позоваване на древно народно вярване, че героите които падат в битка не умират. 33 Или Араму (ок. 860 – 840 пр.Хр.).34 Khorenatsi, Patmutiun Hayots, 1:15, 16 (Thomson, 96-101).

8

Митичните същества наречени аралез (тези които винаги лижат) идват, под формата на кучета, за да лижат раните на героите и да ги върнат към живота. Според друга стара традиция, Ара не умрял в тази битка, а се съживил. Мовсес Хоренаци, обаче, предпочита версията при която героят умира, защото като автор на история той подбира и филтрира легендите, които отговарят на действителността. Вярванията, че Ара ще се върне към живота вероятно са съществували сред хората дълго време. Епископ Гарекин Сървандзтянц, който пътува изключително из Армения през девети век и събира богатство от материали, свързани със фолклорната култура, докладва за съществуването на село наречено Лезк, разположено близо до Ван, което според традиция, спазвана от жителите му, било мястото на съживяването на Ара36. Селото някога е притежавало езически храм на един хълм, и по-късно той бил заместен от един параклис, посветен на Аменапъркич (Спасителят на всички). Връзката между името Лезк и арменската дума лизел, е очевидна.

В арменската митология, смъртта на Ара и връщането му към живота са символични на събуждането на природата през пролетта. Всъщност сред Наирянските племена, които изиграват голяма роля във формирането на арменския народ, Ара е бил почитан като бог на земеделието и растителността. Следи от неговото име могат да бъдат открити в много от имената на места в Арменските планини, най-важното от които е името на равнината Айрарат, която според Хоренаци е наречена на Ара37. Някои учени виждат връзка между Ара и Урартийският бог Арди38.

В арменската традиция, Ара е „верният съпруг”, който оставя верен на своята съпруга Нвард, въпреки любовното ухажване от страна на Шамирам и съблазънта. В древният арменски пантеон, Нвард е известна богиня, която по-късно се слива с Анахит.

Шамирам (Семирамида) е легендарна вавилонска царица, която след раждането си била гледана мистично от два гълъба. Някои автори я проследяват чак до 2000 ф. пр. Хр., като жена на Нинус, основателят на Ниневия, докато други откриват нейния произход в 14, 6, или 5 векове пр. Хр. На нея приписват редица подвизи – всички от които, с изключение на атаката й над Индия, завършват с победа – и огромни строителни проекти. Тя е изобразявана като жена, притежаваща неустоим чар и сексуална 35 Виж Pavstos Buzand, Buzandaran patmutiunk (Epic histories attributed to Pavstos Buzand), ed. and trans. Nina Garsoian (Cambridge, Mass., 1989).36 Garegin Srvandztiants, Grots Brots (Oral and Written creation), (n.p., 1894), 34.37 Виж Khorenatsi, Patmutiun Hayots, 1:15 (Thomson, 96-98).38 Kavoukjian, Armenian, Subartu and Sumer, 107.

9

невъздържаност. След царуване 42 години тя предава царството на сина си, Нинвас, и или изчезва или е превърната в гълъбица, отсега нататък почитана като богиня.

Шамирам от разказа на Мовсес Хоренаци има много паралели в други митологии. Асиро-вавилонската Ищар, финикийската Астарте, и гръцката Афродита, всички богини на любовта и сладострастието, имат повече от една обща черта. Страстното желание на Шамирам да притежава Ара, неговият отказ, и последвалата му смърт в битка, всичко това изглежда вариант на друга вавилонска легенда, в която героят Гилгамеш отхвърля похотливите предложения на Ищар, която преди това е убила всички свои любовници. Смъртта на Ара, скръбта на Шамирам и отчаяните й опити да го върне към живота има паралел до известна степен, с легендите за Афродита и Адонис, Ищар и Таммуз, и Сибеле и Аттис.

Далеч от всички тези митологични връзки е фактът, че Шамирам (Семирамида) ее била действителна историческа личност, Саммурамат. Тя е била жена на асирийския цар Шамши-Адад V39, и от ок. 810 до ок. 805 г. пр. Хр. тя управлява като регент, докато сина им Адад-Нирари III, навършва подходящата възраст. Този специфичен период отговаря на този на урартийското управление, или Царство Ван, в Армения. Всички легенди, свързани с Шамирам вероятно имат своята основа в Саммурамат. Затова, вместо да е друга версия на историята за Ищар и Таммуз, по-вероятно е арменският епос за Ара Прекрасни и Шамирам да е основна тема, на известни исторически събития свързани с конфликтите между урартийските царе и асирийската царица. Съвсем естествено, обаче, с времето историята е била украсена с различни народни вярвания и митологични персонификации. Тази гледна точка е подкрепена от разказа за смъртта на Шамирам, както е описана от Мовсес Хоренаци40.

Има редица версии на историята за края на Шамирам: тя умира в Индия, или е превръща в камък, или става гълъбица и е почитана като богиня. Мовсес Хоренаци дискредитира всички тези истории, като предпочита Халдейските книги, които биват изучени от Мар Абас от Катина и потвърдени „от плочите от нашата земя”41. В тази версия, Шамирам е победена от мага Зороастър и бяга в Армения, къдетп е убита от сина си Нинвас. Нейният бяг, на крака, я отнася до бреговете на езерото Ван, където тя изключително изморена и жадна, спира за да пие вода. Въоръжените мъже, които я преследват се спират наблизо. 39 Ок. 824-810 пр.Хр.40 Khorenatsi, Patmutiun Hayots, 1:17, 18 (Thomson, 101-3).41 Пак там. (Thomson, 102).

10

Осъзнавайки, че краят й е дошъл, тя хвърля талисмана, който е извор на магическите й сили в езерото; това е произхода на израза, който съществува и днес сред арменците до ден днешен: „да хвърлиш перлите на Шамирам в морето”42.

От разказът му става очевидно, че Хоренаци отдава доста малко достоверност на „басните на нашата земя”, което показва че легендата е с местен произход. Според друг вариант на арменската традиция, Шамирам използва своите магьоснически сили за да съблазнява млади мъже, които после убивала. Но един възрастен мъж, който имал достъп до нейния дворец и знаел за магическите перли, които били източник на нейната сила, решил да сложи край на магьосничеството й. При един удобен момент, когато царицата отсъствала от Артамет, той грабнал перлите и избягал. Разярената царица преследвала стареца и като разбрала че не може да го хване, използвала дългите си и гъсти плитки, като прашка и хвърлила голям камък по него. Не уцелила. Старецът успял да стигне до Датван и хвърлил перлите в морето, разрушавайки магическата й сила и спасявайки страната от порочността й43. Епископ Сървандзтиянц докладва в Грост Бротс че до края на деветнайсети век, тези земи все още били заселени от арменци, в село Артамет имало голяма скала, която местните наричали тзамкар (коса-камък), която в народните вярвания била смятана за камъка, хвърлен от Шамирам.

Арменският епос за Ара Прекрасни и Шамирам е деликатна измислена приказка, в която главните герои, Ара и Шамирам, са обрисувани с оригиналност и прозрачност. Въпреки еволюциите през които преминава историята, през вековете, героите са останали учудващо последователни. В Ара виждаме олицетворение на патриотизма, непредадената любов, националната и семейна чест, и любовта към свободата; Шамирам от друга страна отразява всички поквари и деспотизъм. Има дълбоко чувство на моралност в историята: впоследствие порочността е наказана. В повечето легенди героинята не умира; тя е превърната в богиня или звезда или в анимистична представа. Но в арменския епос Шамирам умира, предсказвайки старият с векове афоризъм на християнския морал: „вълните от грях са смърт”.

Както посочва Мардирос Х. Ананикян44, има друга версия на историята за Ара в края на Републиката на Платон, който говори

42 Khorenatsi, Patmutiun Hayots, 1:17, 18 (Thomson, 103).43 Артамет и Датван, градове на бреговете на езерото Ван.44 The Mythology of All Races, ed. John Arnott MacCulloh ang George Foot Moore (New York, 1964), 7:68 – 69.

11

за „един велик мъж – Ер, син на Армениос, и памфилиец по народност” и следния пасаж:

„Той срещнал края си в една битка, някога; и когато мъртвите били отнесени на 10ия ден, телата вече се били разложили, а него открили цял; отнесли го у дома за да бъде погребан на 12 ден; докато лежал на погребалната клада, той още веднъж се съживил и жив отново разказал какво е видял в отвъдния свят.”45

Вероятно Ер е Ара, и митът към който Платон се обръща не означава че е непременно памфлийски. Буквалният превод на памфилия е „от всяка нация”.

Арменски епос: Втори цикълВторият цикъл от арменския епос започва с историята за

Тигран и Аждахак, която изглежда произхожда от 6 век пр. Хр. Това датиране е подкрепено от факта, че историята се върти около конфликта между Тигран и Аждахак (Астиагес), царят на Мидия, и двамата исторически личности46.

Митологичните елементи във този цикъл почти липсват. Съществува обаче историческо объркване, тъй като Хоренаци изглежда обърква Тигран Йервандян и Тигран Велики, между чието царуване има повече от 500 години. Честта, която той отдава за основаването на град Тугранакерт, както и някои от хвалбите обсипващи бившия цар, по-вероятно са се отнасяли за Тигран Велики. Хоренаци твърди, че историята която разказва се потвърждава от прекрасно запазените песни от жителите на областта Гохтън; по всяка вероятност песните за двамата герои са се преплели и подвизите им са били украсени от въображението на народа.

Историята съдържа някои други забележителни аспекти. Тигранухи например е първият женски характер в арменската епична литература, която е описвана като притежаваща мъдрост, благоразумие и патриотизъм. Историята е фокусирана върху сблъсъка на диаметрично противоположни образи - Аждарак, интригант, зъл и страшен, и Тигран, който е честен, благороден и смел. Освен това, начинът по който Тигран се отнася към жената на Аждарак - Ануш, и цялото му семейство, включително и 45 Преводите на Платон, цитирани тук са от W.H.D. Rouse, trans., Great Dialogues of Plato, ed. Eric Warmington and Philip Rouse (New York, 1956), 415.46 В своя разказ Хоренаци объркв Тигран Йервандян, който е бил съвременник на Астиагес и Сирус Велики (ум. 529 г. пр. Хр.) с Тигран Велики, който живее през 1 век пр.Хр.

12

прислугата, е забележителен пример за благородство спрямо победения враг. Принципът на моралност, характеристична черта на арменските легенди, е доминираща.

Историческите личности, оставили следи в тези истории, може би не са били в действителност толкова благородни, както са били описвани. Тъй като историите се развиват през поколенията, характерите на героите били надарени с морални и физически атрибути, които отразяват идеалите и ценностите на народа, който ги е надарил със свръхестествени сили, така че крайният продукт да бъде създаването на един колективен морал.

Вторият цикъл от арменските епични приказки съдържа няколко второстепенни легенди, като тази за Торк Ангех, един великан с учудваща физическа сила, и тази за Санатрук и Йерванд, в която се разказва как един принц - дете е спасен от своята бавачка през зимна буря и как впоследствие става цар. Много по-интересна е традицията в Анушаван Сосаневер, която ни дава поглед към езичеството на древните арменци. Анушаван, правнука на Ара Прекрасни, бил посветен на култа към чинара (соси на арменски език), на който имало пещера в Армавир. Интензивността на шумоленето (сосавиун) на техните листа и посоката, в която се движат като са духани от леки и силни ветрове са дали основата на обожествяването. Играта на соси, сосавиун и Сосанавер (посветено на чинара) следва да се отбележи.

Епосът за Арташес и Артавазд е най-интересната приказка от всички в устната арменска литература, и най-богатата на въображение и поетичен израз. Това също е и единствената приказка, в разказа на Хоренаци, която съдържа дословни цитати, макар и малко на брой, от песни от Гохтън така както са били пети от менестрелите47. Те са безценни реликви, появяващи се от мъглата на годините и свидетелстващи за съществуването на обширна епична поезия.

Следва описанието в разказа на Хоренаци на сватбата на цар Арташес със светлокосата девица Сатеник, от Аланите48. Аланите били номадски овчарски народ, които заемали степта северозападно от Черно море.

Сватбата на Арташес и Сатеник, причинена от неговото временно увлечение към нейната мъдрост и красота, и 47 Когато Армения приема християнството, Гохтън е провинцията която устоява на новата вяра силно. Наистина, дълго след като останалата част от страната е покръстена в новата религия, езическите практики и приказки се съхраняват там; това продължава до времето на Хоренаци и дори и след него. По този начин провинция Гохтън става един вид хранилище за стари епически песни.48 Khorenatsi, Patmutiun Hayots, 2:50 (Thomson, 191-93).

13

отпразнувана щедро украсена с дъжд от злато и перли, не изглежда обаче, да доведе до наслада и щастие. Както изглежда, Сатеник се влюбва в Аргаван, един от потомците на дракона Аждахак, вишапазунк49, един съперник на Арташес.

Ако цитираме директно една от песните от Гохтън50:„Аргаван направи пир в чест на Арташес и там имаше

заговор срешу него в храма на драконите”.И още:„Царица Сатеник имаше голямо желание за растението

Артакхур и за пъпките титс от масата на Аргаван”.51

Това е странен обрат в историята. Защо Сатеник, първата и най-високо ценена жена на Арташес и майка на наследника, Артавазд, трябва да се влюби в Аргаван, не се обяснява. Щеше да е чудесно ако Хоренаци беше цитирал малко повече от песните на менестрелите: първо, за да задоволи нашето любопитство, и второ, за да запази повече от поезията. За нещастие, остатъкът от историята е загубен за винаги. Малкото фрагменти, които са оцелели, обаче, показват лиричната природа на разказа, и въвеждат известна свежест в епичната литература.

Останалата част от историята се занимава с последната част от управлението на Арташес и със съдбата на Артавазд. Има дълга поредица от военни ангажименти с аланите и с римляните, победи и поражения, предателства, съперничества, и ревности, по време на които Артавазд, един храбър но „тщеславен и горд” мъж, който заемал втори ранг в царството и командвал цялата армия по време на управлението на баща си, не винаги показвал достойно за похвала поведение.

От друга страна, Арташес е възвеличаван за многобройните си славни подвизи, въстанието му срещу Рим, набезите му срещу Гърция, организацията на управлението която той създава и изграждането на гранични маркери за различаване на селата и земите, заселването на чужденци в долините и равнините, окуражаването му на изкуствата и науките, и насърчаването на земеделието до степен, че „няма необработена земя в Армения, нито планина нито равнина, в името на просперитета на държавата”52. Голям брой от действителни събития са описани в епоса за Арташес, очевидно с известно историческо объркване: някои от постиженията, изброени тук може би принадлежат на други царе. Важното е, обаче, че тази епична приказка третира 49 От рода на драконите (на арменски).50 Khorenatsi, Patmutiun Hayots,1:30, (Thomson, 121).51 Khorenatsi, Patmutiun Hayots,1:30 (Thomson, 122). Artakhur и tits се смята, че са билки които притежават магически сили да вдъхнат любов.52 Khorenatsi, Patmutiun Hayots,2:56, 59 (Thomson, 198-99 i 200-201).

14

периода по време на който разширяването, консолидацията, и организацията на арменското царство се състои, и цар Арташес става символ на тези желания, амбиции и колективна психология на арменския народ.

След управление от 42 години, Арташес стига края на своя динамичен и драматичен живот. През последните си дни, той често се е връщал към спомените си за онези по-активни години и жадувал за спокойствието на природата и за веселите празници на Новата година; такава е картината, изобразяваща го и съхранена в един малък фрагмент от балада, единствената запазена реликва от Григор Магистрос53.

След смъртта на Арташес, неговият син Артавазд заема трона, но не се доказва като достоен заместник на своя баща.

В по-ранни епични песни, като тази за Хайк и Бел и Легендата за Арам, митологическите елементи изобилстват, преплетени с бледи напомняния за героичните подвизи на далечните племенни главатари. Колкото повече се приближава нашата епоха, героичните фигури стават все по-малко основани на легендите и повече на историческите модели, с изключение, може би, на Артавазд, с когото са свързани редица легенди.

Според една такава легенда, когато Артавазд е роден, го застига нещастие. Смята се, че жените на потомците на Аждахак са му направили магия, и затова, Арташес е направил много за да им навреди. Според думите на песента на певците от Гохтън:

„Потомците на дракона, откраднали детето Артавазд и поставили дев54 на негово място”55.

Макар че Хоренаци не вярва на тази история, смятайки я чисто и просто за алегория на злия характер на Артавазд, той въпреки това демонстрира че песните в преданията често съдържат народни митологични вярвания относно Артавазд. Друго такова вярване, което Хоренаци приписва на приказките на стариците, било че Артавазд бил затворен в една пещера и завързан със железни вериги, в която две кучета непрекъснато гризат, за да може един ден той да се освободи и да разруши света. Всъщност, в продължение на векове съществувала традиция арменските ковачи да удрят наковалнята с чук няколко пъти повече, за да заздравят веригите на Артавазд.

Но Артавазд не винаги е бил характеризиран като зъл: в друг вариант на легендата Артавазд е държан като затворник от демони, от които ще се освободи сам един ден, за да спаси и пресъздаде отново света. Този митологичен портрет на Артавазд, 53 Арменски учен и поет от 11 век.54 Зъл дух (Thomson, 204, footnote 7).55 Khorenatsi, Patmutiun Hayots, 2:61 (Thomson, 204).

15

който припомня легендите за Прометей и други кавказки герои, които са оковани в планините и чакат освобождение, за да могат да спасят света56, прави Артавазд покровител на човечеството. От тази гледна точна неговата жалба след смъртта на баща му: «Ти отиде и взе цялата земя със себе си; с каква цел да служа над тези руини?» не е толкова израз на ревност – каквато е обикновената интерпретация – а протест срещу безумното клане на селяни и роби, и многобройните жертви, диктувани от езическите обичаи на погребението на баща му. Някои учени стигат дотам да намерят в образа на Артавазд защитник на обикновения народ57.

Хоренаци без съмнение е бил запознат с тези легенди, но не им е повярвал. В неговият ум Артавазд е историческа фигура, син на цар Арташес. В колективната памет на народа, обаче, той е героят на широко разпространена легенда, разказана в доста различни истории от различните народи в региона, простиращ се от Персия до Гърция58.

Историята за Арташес и Артавазд представлява втория цикъл от арменските епични песни. Двата цикъла, първият започващ с Хайк и Бел и завършващ с Ара и Шамирам , и вторият започващ с Тигран и Аждахак и завършващ с Арташес и Артавазд имат забележителна продължителност на действията и развитие на характерите, както и от народната култура, която служи без прекъсване като фон. Това показва, че цялата устна литература, която обхваща поне девет века, е създаването на един и същ народ, който макар и повлиян от съседи и нашественици, я е белязал със своя национален характер.

С течение на времето, старите полубогове постепенно били изместени от герои от истинския живот и придобили природа на обикновени хора, жените играели все по-значителни роли; а любовта и емоциите, които били описвани били все по-достоверни. Този преход, който се случил незабелязано, довел до това читателят да се чувства по-близо до героите и техните истории. Моралните и физическите черти, възхвалявани в тези истории са обичани и до днес, демонстриращи че някои ценности остават постоянни дори и през вековете.

Лиричната поезия

56 G. Grigorian, Hay zhoghovrdakan banahisutiun (Armenian oral literature) (Yerevan, 1980), 120.57 Пак там, 121.58 Malkhasiants, Movses Khorenatsvo patmutiun hayots, 359.

16

Без съмнение устната литература е изобилствала от поеми и песни, изразяващи любов, радост, тъга и всички останали чувства и настроения на човешката душа. За съжаление, такива пълни образци на такава устна поезия не са достигнали до нас. Малкото оцелели фрагменти са съхранени в епичните приказки и притежават известна поетична експресивност. Със своето наситено емоционално съдържание, като пасажите с мъдрите думи на Сатеник, страстта й към Аргаван; сватбата, смелостта и по-късно предсмъртните думи на Арташес, припомнящ си спокойствието и радостта на отминалите дни: всички те са безценни перли от лиричната поезия. Такива са Сватбата на Сатеник и Раждането на Вахагън – цар на Армения.

17