Народна библиотека “Св. Св. Кирил и Методий”-София

Регионална библиотека “Ем. Попдимитров” – Кюстендил

И З Л О Ж Б А“Отец Паисий – национален път и историческа гордост на българския

народ. “История славяноболгарская” през погледа на акад. ЙорданИванов”

/ К А Т А Л О Г /

21 май – 31 май 2007Кюстендил

Изданието се посвещава на 285 год. от рождението на Паисий Хилендарски, 245 год. от написването на “История славяноболгарская” и 135 год. от

рождението на акад. Йордан Иванов.

Благодарим на Народна библиотека “Св. св. Кирил и Методий” заоказаното съдействие при организирането на тази изложба.

Съставители : Анета МилановаДарина Михайлова

Преписите на “История славянобългарска”На академик Йордан Иванов, родения в Кюстендил забележителен

учен и изследовател на българската старина, дължимидентифицирането на един ръкопис в Зографския светогорски

манастир като първообраза на Паисиевата “Историяславяноболгарская”. Негова е и първата публикация на този безценендокумент през 1914 г. Десетилетия по-късно оспорваното от някои

учени мнение на Й. Иванов беше още веднъж убедително потвърденоот друг голям изследовател на българското ръкописно наследство –

проф. Божидар Райков, дългогодишен сътрудник на Народнатабиблиотека “Св. Св. Кирил и Методий” и автор на фототипното издание

на ръкописа, вече известен като Зографската чернова на Паисий.. Излишно е да преповтаряме тук всичко казано за влиянието на

“историйцата”, както скромно я нарича нейният автор, върхувъзраждащото се българско национално самочувствие в края на XVIII ипрез XIX век, още повече, че самият факт на известните над 60 нейнипреписа и преработки е достатъчно красноречив. Една трета от тях, включително най-ранният известен препис от 1765 г., направен откотленския поп Стойко Владиславов – бъдещият епископ Софроний

Врачански, се намират в ръкописната колекция на Народнатабиблиотека, за която беше чест, задължение и удоволствие даоткликне на поканата на Регионална библиотека “Емануил

Попдимитров” в Кюстендил за съвместна изложба.Представени са десет експоната, от които шест са дословни или лекопреработени преписи на История славянобългарска, започвайки съсСофрониевия препис (кат. № 1), а четири са преправки, в чиято основалежи Паисиевият текст, но са използвани и други източници, като

Търновският препис от 1845 г. (кат. № 8) е възхитително свидетелство завъздействието на труда на Паисий върху младите умове, тъй като енаправен от един 12 годишен ученик, Теодор Николаев Шишков, бъдещият учител с блестяща филологическа подготовка от Париж иПрага, училищен, читалищен и театрален деец, издател и преводач, драматург, автор на учебници. Своя препис на Историята тойвероятно е направил по Еленския препис (кат. № 3), съдейки попрерисуваните гравюри от Стематография на Христофор Жефарович(Виена, 1741), присъединена към ръкописа на еленския книжовникДойно Граматик явно поради своята популярност, която може да семери с тази на Паисиевото съчинение. По същия ръкопис е направенпреписът и едновременно превод на новобългарски език от Петко Р. Славейков и Христаки Драганов (кат. № 6), в който също има рисунки, копиращи изображенията от Стематографията. От особен интерес сапавликянските преработки, представени в изложбата с един екземпляр(кат. № 9).

Откриването на изложба от преписи на Паисиевотосъчинение в дните преди 24 май е чудесен повод даприпомним каква е била силата на писаното на ръка словов епоха, когато дори българите вече са се ползвалипълноценно или са съзнавали предимствата на печатнатаиндустрия. Със своето послание : “Преписуите историцусию и платите, нека вам препишат кои умеют писати, иимейте ю да се не погуби” Паисий едва ли е имал

Като монах, пребивавал в Зограф и Хилендар, двата манастира, в коитовекове са се пазили едни от най-старите славянски ръкописи и в чиитобиблиотеки е почнал да издирва своите източници, той напълно есъзнавал символичната стойност на преписаната книга : чрез труда сикнижовникът е принасял дар Богу и чрез него е измолвал вечноспасение за душата си. Откупуването на книгата и даряването й вцърква или манастир е имало същата стойност. Така, макар и да ставадума за “светска” книга, Паисий е осигурил вписването й в една изконнохристиянска парадигма, като по този начин придава на самия текст, разказващ на българите за тяхното минало величие, особена святост. Несъмнено е, че точно така са възприели книгата за историята на своярод всички нейни по-нататъшни кописти и читатели. Няма по-красноречиво доказателство за тази реакция от приписката в Първия(Котленски) препис на Софроний : “..... Тази история я донесейеромонахът Паисий от Света гора Атонска и я преписахме в селоКотел. Настоятелът – църковният епитроп Христо – я подари ипостави в храма “Свети апостоли Петър и Павел”. Който я чете, да каже : бог да прости [този], който е писал и който е настоял.И който я присвои или открадне, да е афоресан и проклет отГоспода бога Саваота и от 12 апостоли и от 318-те отци и отчетиримата евангелисти. И сяра, и желязо, и камък да се стопят, атой не навеки.”

ст. н. с. д-р Елисавета Мусакова –зав. отдел “Ръкописи и старопечатни книги” при НБКМ

Кат. № 1

История славянобългарскаПърви Софрониев, Котленски препис) от 1765 г.

Изписан от Стойко йерей (Софроний Врачански) в Котел по оригинала на Паисий ХилендарскиI + 83 л. хартия, 205х145 мм

Подвързия : оригинална, дъски с орнаментирана кожа.Писмо : дребен калиграфски полуустав, котленски тип, изписан отСтойко йерей (Софроний Врачански)Украса : тесни лентовидни заставки с растителен, плетеничен илигеометричен орнамент и тънки растително-геометрични инициали вчервено и черно.Правопис и език : църковнославянски, непоследователен, едноеров (Ь). Силно новобългарско влияние в езика, източнобългарски говор.

Правопис и език : църковнославянски, непоследователен, едноеров (Ь). Силно новобългарсковлияние в езика, източнобългарски говор.Произход и история : ръкописът е изписан в Котел; дарен е на църквата “Св. апостоли Петър иПавел” от епитропа Христо. Няма данни за постъпването на ръкописа в Народната библиотека.Приписки на книжовника : f. Iv; приписката съобщава датата на изписване, по времето на епископГедеон, а също така дава сведението, че Паисий сам е донесъл книгата си в Котел, където тя е билапреписана.Библиография :Опис 1, с. 411-412; Своден каталог, № 645, с. 236; Паисий Хилендарски (каталог), кат. № 1, с. 12.Р о м а н с к и, С. Нов Софрониев препис на Паисиевата история от 1781 г., съпоставен с преписа от1765 г. С., 1938.П а и с и й Хилендарски. История Славяноболгарская. Първи Софрониев препис от 1765 г. Увод, новобългарски текст и коментар Б. Райков. С., 1972.Съхранява се в Народна библиотека “Св. Св. Кирил и Методий”

кат. № 2

История славянобългарска(Кованлъшки препис) от 1783 г.

Писан от йерей Стоян в с. Кованлък (дн. с. Пчелище, Великотърновско) по вторияСофрониев препис от 1781 г.

I + 132 + II л. хартия, 220х160 мм

Правопис и език : църковнославянски, непоследователен.Произход и история : преписът е направен в с. Кованлък; през 1901 г. книгата е била у Ил. Д. Янулов, който се е подписал на f. 2r. Няма данни за постъпването на ръкописа в Народната библиотека.Приписки на книжовника : f. Ir, Iv и на листа, залепен от вътрешната страна на задната корица, вкоито съобщава името си, годината и мястото на изписване на “тази история, написана и събрана отхилендарския йеромонах Паисий на Света гора Атонска в годината на въплътяването на нашия ГосподИисус Христос – 1765”.Библиография :Опис 1, с. 412; Своден каталог, №668, с. 245; Паисий Хилендарски (каталог), № 2, с. 14.Съхранява се в Народна библиотека “Св. Св. Кирил и Методий”

Подвързия : оригинална, дъски с орнаментирана кожа., изработена от книжовника.Писмо : среден, неправилен нов полуустав, изписан отйерей Стоян.Украса : лентовидни заставки в червено и черно, сплетенични и растителни орнаменти и тънки растително-геометрични инициали в същите цветове.Съдържание : История славянобългарска, препис поВтория Софрониев препис от 1781 г.

кат. № 3

История славянобългарска(Еленски препис) от 1784 г.

Изписан от Дойно Граматик в Елена по Втория Софрониев препис от 1781 г.I + 112 + XVII л. хартия, 200х150 мм.Подвързия : нова, дърво, облечено с кожа..Писмо : нов, дребен неправилен полуустав, изписан от ДойноГраматик.Украса : лентовидни заставки от балкански тип, с плетенични ирастителни орнаменти и тънки растително-геометрични инициалив оранжево и черно. Съдържание : История славянобългарска, препис по ВторияСофрониев препис от 1781 г., с добавки (за Ной, АлександърВелики, за разселването на славяните и за цар Самуил). Включваи две песни от книгата на Андрея Качич-Миошич “Razgovor ugodninaroda slovinskago” – за хан Крум и за Йоан-Владимир и Косара. Ръкописът е подвързан заедно с екземпляр от Стематографияна Христофор Жефарович, Виена (1741 г.)

Правопис и език : църковнославянски, непоследователен. В езика се срещат много новобългарскиелементи.Произход и история : преписът е направен в Елена; няма данни за постъпването на ръкописа вНародната библиотека.Приписки на книжовника : f. Iv; приписката съдържа името на книжовника, мястото и годината наизписване (7292 от сътворението на света и 1784 от Рождество Христово) и упоменаването, чеисторията е събрана и създадена с труда и иждивението на хилендарския йеромонах Паисий отСамоковска епархия в Хилендарския манастир през 1762 г.Библиография :Опис 1, с. 412-413; Своден каталог, № 675, с. 247-248; Паисий Хилендарски (каталог), № 3, с. 16.Съхранява се в Народна библиотека “Св. Св. Кирил и Методий”

кат. № 4

Краткое изявление в летопису болгарскому(Рилска преправка на История славянобългарска) от 1825 г.

Изписана в Рилския манастир от монах Паисий от Бажлари. Текстът е компилация отИстория славянобългарска на Паисий Хилендарски и История во кратце на Спиридон

йеросхимонах.I + 89 + I л. хартия, 200х140 мм.Подвързия : нова, картон, обвит в кожа.Писмо : калиграфски полуустав, имитация на печатен шрифт.Украса : на основните дялове на ръкописа една и съща печатналентовидна заставка.Съдържание : текстът е компилация от Историяславянобългарска на Паисий Хилендарски и История во кратцена Спиридон йеросхимонах. Правопис и език : църковнославянскиПроизход и история : преписът е направен в Рилскияманастир, започнат при игуменството на Симеон йеромонах изавършен при архимандрита игумен Герасим йеромонах. Нямаданни за постъпването на ръкописа в Народната библиотека.

Приписки на книжовника : f. 1r; приписката съобщава годината, мястото и обстоятелствата наизписването, както и името на книжовника – Паисий, “родом българин от село Бажлари, син наНиколай и Елисавета”.Библиография :Опис 2, с. 468; Паисий Хилендарски (каталог), № 6, с. 24.Съхранява се в Народна библиотека “Св. Св. Кирил и Методий”

кат. № 5

История славянобългарска(Чирпанска, Герова преработка)

от 1831 г.

Изписана от ръката на монах Харитон в гр. Чирпан.Текстът на Историята е преработен и допълнен със и допълнен със същите глави както впоп-Йоановата преработка от 1830 г. Липсва Послесловието на Паисий и името му не сеспоменава.79 л. хартия, 240х200 мм. Подвързия : картон, обвит в червена кожа.

Писмо : среден обработен некалиграфски полуустав; отръката на монах Харитон.Украса : няма.Съдържание : текстът на Паисий Хилендарски, преработен идопълнен с главите, които се съдържат и в поп-Йоановатапреработка от 1830 г.; липсват Послесловието и името наПаисий.Правопис и език : църковнославянски.Произход и история : преписът е направен в Чирпан; според приписки от други ръце ръкописът вероятно е билизвестно време в Калофер. В Народната библиотека епостъпил от сбирката на Найден Геров. Приписки на книжовника : f. 77v; приписката съобщава името на книжовника, мястото на

изписване, обстоятелствата – “когато учехме децата на четене”, както и датата, включително с данни залунния и слънчевия календар и датата на Пасха.Библиография :Опис 3, с. 468; Паисий Хилендарски (каталог), № 9, с. 30.Съхранява се в Народна библиотека “Св. Св. Кирил и Методий”

кат. № 6

Паисиева История славянобългарска(Славейков А препис, Първи търновски препис) от 1842 г.

Преписът е извършен в Търново по Еленския препис, с нов превод от П. Р. Славейков иХр. Драганов.

III + 57 + ХIII л. хартия, 250х200 мм.Подвързия : нова, картон, обвит в щампована кожа.Писмо : дребен нов полуустав.Украса : на f. Ir, IIr, IIIr, 3v мастилени рисунки на гербове, оцветени с акварел, несръчни копия от Стематография на Христофор Жефарович; на f. 1r, 6r –рисунка с мастило и молив, изобразяваща цар Иван Шишман, “взято из грамотиданной Рилскому монастырю в лято 1370”; на f. 1r, 6r заставки, имитиращибалканския плетеничен стил.Съдържание : текстът на История славянобългарска от Паисий Хилендарски, по Еленския препис, с нов превод от П. Р. Славейков и Хр. Драганов.Правопис и език : църковнославянски, с отразени някои диалектниособености в езика.Произход и история : преписът е направен в Търново. Ръкописът еоткупен за НБКМ с помощта на хасковския окръжен училищен инспектор.

Приписки на книжовника : f. IIIv; приписката съобщава името на книгата – Историяславяноболгарска, издадена с труда на свещеноинока Паисий, както и имената на нейните преводачи нановобългарски и на спомоществувателя Евстати Ангелович, родом от Търново.Библиография :Опис 1, с. 413-414; Паисий Хилендарски (каталог), № 14; с. 42.Съхранява се в Народна библиотека “Св. Св. Кирил и Методий”

кат. № 7

История славянобългарска(Белочерковски препис) от 1843 г.

Изписан от даскал Драгия в село Горни турчета (днешното с. Бяла черква,Великотърновско).

I + 78 + I л. хартия, 215х170 мм. Подвързия : оригинална, картон, обвит в кожа, украсена селементарна композиция от врязани линии.Писмо : некалиграфски полуустав, от ръката на даскал Драгия.Съдържание : текстът на Паисиевата Историяславянобългарска, с преработка на неговия втори предговор.Украса : на f. 1r богато орнаментирана едноцветна рамка срастителни мотиви, обхващаща цялата страница, несръчнаимитация на печатно издание; на f. 1v – фронтиспис от изрязано, залепено и оцветено изображение на св. Иван Рилски отриломанастирската щампа, отпечатана през 1809 г.; тесни и по-широки лентовидни заставки, наподобяващи печатни образци, частот тях запълнени с богат растителен орнамент в центричникомпозиции, а в други серазгръщат композиции с кръстове, представящи Голгота и Светите земи; инициали – по-големи и малки, в

червеникавокафяво или черно.Правопис и език : църковнославянски, непоследователен; езикът е новобългарски с диалектни черти.Произход и история : преписът е направен в с. Горни турчета (дн. с. Бяла черква, Търновско). Ръкописът е бил в Етнографския музей в София, а преди това е бил притежание на А. Гяуров от Пловдив.Приписки на книжовника : f. 1r; в заглавната страница (по подобие на печатните издания) книжовникът дава името на книгата – Царственик, името на нейния поръчител – отец Дионисий монах, мястото на написване – с. Мурат бей.Библиография :Опис 3, с. 453-455; Паисий Хилендарски (каталог), № 15, с. 44.Съхранява се в Народна библиотека “Св. Св. Кирил и Методий”

кат. № 8

История славянобългарска(Търновски, Шишков препис)

от 1845 г.

Изписан от Теодор Николаевич в Търново. Преписът е направен вероятно по ВторатаЗмеевска преправка от 1831г., изготвена от монах Харитон.

63 + 117 л. хартия, 210х175 мм.Подвързия : картон.Писмо : среден некалиграфски нов полуустав, от ръкатана Теодор Николаевич Шишков.Украса : на f. 2-59 рисунки с мастило на гербове наславянските държави, прерисувани от Стематографияна Христофор Жефарович; на f. 64r, 66r лентовиднизаставки от балкански плетеничен тип, прерисувани отстари ръкописни образци; на f. 70r тясна лентовидназаставка от вида на заставките в Първия Софрониев и вЕленския препис; на f. 64r инициал в плетениченбалкански стил, също копиран от стар ръкопис; останалите инициали са тънки, изписани с червено иликармин, с богат растителен орнамент; в края на книгатаграфични изображения на славянски светци, прерисуваниот Стематографията.Съдържание : текстът на Паисиевата История славянобългарска, направен по Еленския препис

(както личи и по цялото оформление на ръкописа).Правопис и език : църковнославянски, с някои източнобългарски диалектни особености.Произход и история : преписът е направен в Търново. Няма данни за постъпването на ръкописа вНародната библиотека.Библиография :Опис 1, с. 417-418; Паисий Хилендарски (каталог), № 16, с. 46-49.Съхранява се в Народна библиотека “Св. Св. Кирил и Методий”

кат. № 9

Павликянска българска историяот 1849 г.

Изписана от капуцинския монах дон Едуардо, енорийски свещеник в пловдивското селоКалъчлий (днешното с. Генерал Николаево, Пловдивско)

76 л. хартия, 215х170 ммПодвързия : нова, картон, облечен с кожа.Писмо : нов латински курсив, от ръката на дон Едуардо, монах капуцин.Украса : няма.Съдържание : Zaporismo ili Balgarska Istoria, преработка на първото печатноиздание на Хр. Павлович Царственик, смятано на свой ред за преработка наПаисиевата История или за самостоятелно издание, с поправки и допълнения, извлечени от византийски и италиански писатели и отговарящи на явнакатолическа тенденция.Правопис и език : новобългарски език, с отразени черти на павликянсконаречие.Произход и история : на f. 1r по-късна, вече почти нечетлива бележка наФранческо [...], изписана с молив, съобщава името на преписвача дон Едуардо, “свещеник капуцин

италианец” (енорийски свещеник в с. Калъчий, дн. с. Генерал Николаеео, Пловдивско), както и фактът, че през 1867 г. книгата е била харизана на този притежател; дон Едуардо вероятно е бил и автор натази павликянска преработка. Ръкописът е намерен в Пловдив и е доставен в Народната библиотекаот Йос. Коларов.Приписки на книжовника : няма.Библиография :Опис 4, с. 113-115; Паисий Хилендарски (каталог), № 18, с. 52.Съхранява се в Народна библиотека “Св. Св. Кирил и Методий”

кат. № 10

История славянобългарска(Пирдопска преработка)от началото на XIX в.

Изписана от даскал Тодор Пирдопски. 110 л. хартия, 160х100 мм.Подвързия : картон, обвит с богато орнаментирана кожа.Писмо : среден некалиграфски полуустав, от ръката на даскалТодор.Украса : на f. 10r малка лентовидна заставка от сплетени ленти(тип “кошница”), на предисловието преди същинската част наИсторията.Съдържание : книгата е назована История болгарская, включва съдържание на 32-те глави, кратко предисловие сразобличение на “турските пророци”, самата история супоменаване в началото на Мавробир (Мавро Орбини) инеговата история на славяните и българите, списък набългарските и сръбските крале, разказите за КонстантинШишман и за св. Кирил и св. Методий, списък на българскитесветци.

Правопис и език : опростен църковнославянски правопис, новобългарски език, с диалектниособености.Произход и история : няма данни къде е направен преписът; на f. Ir ясно се чете мастилен надпис“№ 496 Степану Димитр. Тошковичу”, който свързва книгата с библиотеката на търговеца Стефан Д. Тошкович, притежател на друг, т. нар. Тошковичев препис на История славянобългарска, изпратен му вОдеса от Света гора. В Народната библиотека ръкописът постъпва чрез библиотеката на П. Р. Славейков.Приписки на книжовника : няма.Библиография :Опис 1, с. 113-115; Паисий Хилендарски (каталог), № 18, с. 52.Съхранява се в Народна библиотека “Св. Св. Кирил и Методий”

кат. №11

Царственик или История болгарская,Която учи от где са болгаре произишли, како са кралевствовали, како же царствовали и

како царство свое погубили и под иго подпаднали, из Маврибора Латинскаго, Барония, Йоанна Зонаря, Буефира Французкаго, Теофана Греческаго, Светаго ЕвтимияТерновскаго, Светаго Димитрия Ростовскаго и других летописцев собрана.

Издание первое. Будим, 1844. 80 с.

Първо печатно(преработено) издание на “История славяноболгарская, собрана и нареждена Паисием йеромонахом в лето 1762”, без Паисиевитепредговори и позиви към българския народ.Царственикът е дело на Христаки Павлович, Дупничанин. В книгата е отделено специалномясто на националната символика, в глава III, озаглавена “Знамение на болгарских хоругвах”.Непосредствено под заглавието е изобразенбългарския герб. Той представлява обърнат надясно изправен, коронован лъв върхуиталиански щит.

Ако се съди по използвания графичен код, лъвът е златен, а щита – червен, което е оригиналенвариант на българския национален символ.. Съхранява се в РБ “Ем Попдимитров” – Кюстендил`

кат. № 12

История славеноболгарская собрана и нареждена Паисиемиеромонахом в` лето 1762. Стъкмил за печат по първообраза и увод

Йордан Иванов. С., БАН, 1914. LXVI,

91 с., 2 л. ил., 2 л. факс.След кратък увод за значението на Паисиевата История излага преданията и писмените вести зародното място и живота на първия бълг. историограф. Разказва как е открил първообраза наИсторията в библиотеката на Зографския манастир през 1906 г. и привежда подробнипалеографски данни, за да докаже, че ръкописът е писан от Паисий. Дава описание на известнитетогава преписи на Историята и печатните й издания, както и библиография на по-важните статииза хилендарския монах и неговия труд. Накрая обнародва и самия ръкопис със запазенаоригинална пунктуация. Книгата съдържа и фотоси на части от ръкописа. Откриването ипубликуването на оригинала на Паисиевата История е един от най-ценните приноси на ЙорданИванов.

*** На 6 януари 2007 г. се навършиха 135 години от рождението на акад.. Йордан Иванов, бележитият

български учен-академик, литературен историк, археолог, палеограф, етнограф и фолклорист, един от най-добритепознавачи на бълг. средновековна литература и култура. Роден в Кюстендил в бедно семейство, през 1889 г. той завършва с отличие Педагогическото училищев родния си град. През 1889-1892 г. следва славянска филология в Софийския университет. Неговиучители са А. Теодоров-Балан, Л. Милетич, Б. Цонев, Ив. Шишманов и др. От 1899 г. е лектор пофренски език в СУ; подготвя голям брой учебници по френски език за ученици и студенти. През 1906-1908 г. пътува из Македония, проучва нейната история, етнография, стари писмени паметници; изучава добре гръцки език, посещава Света гора, където работи в манастирските книгохранилища. От1925 г. е редовен професор при Катедрата по бълг. и славянска литература в СУ Чете курсове пофренски език,. българска литература от IX до XVIII в.; богомилска л- ра, славянска палеография, бълг. народна поезия и др. През 1942 г. напуска СУ поради пределна възраст, но продължава научната сиработа в БАН. През 1944 г. е удостоен със званието почетен гражданин на Кюстендил.. Умира в Софияна 29 юли 1947 г.През 1958 г. акад. Петър Динеков дава забележителна характеристика на учения Йордан Иванов и неговото писменонаследство : “Той бе един от първите, най-талантливите, прекрасно подготвените строители на българската наука, забележителен специалист в областта на старата българска литература, неуморен научен изследвач, чиито трудовенамериха висока оценка не само у нас, но и в чужбина. Без неговото дело ние не можем да си представим науката занашата стара литература. Делото, което той създаде, е крепка основа, върху която ние днес стъпваме.”

кат. № 13

Славянобългарска история

Предадена на съвременен български език от Петър Динеков и преписанаот ученици на Първо Образцово основно училище “Св. Св. Кирил и

Методий” – гр. Кюстендил11. 01. 2005 – 30. 03. 2005

Изписана от 29 ученици и 2 учители от I-во ОУ “СВ. Св. Кирил и Методий” в чест на 185 г. от създаването научилището.

137 л. хартия 31х25 смПодвързия : дърво, картон. Корицата е дърворезба, изработена иподарена от ученици на ПГДС.Украса : рисунки, направени от учениците.Съдържание : Паисиевата “История славянобългарска”Правопис и език : новобългарскиПроизход и история : на 11 януари 2005 г. ученици съвместно с учителизапочват препис на “История славянобългарска” на Паисий Хилендарски. Завършен е на 30 март 2005 г.Съхранява се в Образцово Първо ОУ “Св. Св. Кирил и Методий”

***На проведения от читалище “Асклепион” – гр. Кюстендил конкурс за есе на тема : “Отец

Паисий – национален път и историческа гордост на българския народ” бяха отличени и наградени тритворби :Първа награда : Кристина Павлова - 10 клас при Гимназия “Н. Рилски”Втора награда : Весела Джоргова – 10 клас при Гимназия “Н. Рилски”

Трета награда : Цветелина Неделчева – 12 клас при ЕГ “д-р Петър Берон”

Паисий Хилендарски – най-първата искра в народната свяст/ първа награда /

“В началото бе словото...”В началото на нашето национално Възраждане е словото на хилендарския монах. Неговите думи отекват в заспалата

“народна свяст”: ”Ти, българино, не се мами, знай своя род и език и се учи на своя език!”Историята на Паисий се появява във време, когато чуждото владичество е вече навик за българина. Поколения наред сародени без да знаят кои са и без да знаят историята, богатото си културно минало.

В Западна Европа Ренесансът и Класицизмът затихват и на тяхно място идва Романтизмът, който набира скорост, абългарските земи са още в Средновековието. В тези тъмни дебри проехтява повика на атонеца. Неговите десетстранички, изписани на груба хартия са първата искра в мрака на робството. Тя е свидетелство затова, че макар ибавно, мъчително, сред варварство и огнетение, един народ е вече готов да открие свободата си. Настъпил е моментабългарите да се осъзнаят като единна нация, с общ език, култура и богата история.

Думите на Паисий са отправени към онези, които вярват в българското, които имат “присърце своя род и своетобългарско отечество”. Открил любовта, но и болката за отечеството, светогорецът прави необходимото, за да бъдеполезен на народа : “събрах и обединих историята на българския род...”, защото оставен без история, той прилича начовек без памет. Именно самочувствието му на българин и творец го кара да бъде категоричен и настойчив впосланията си към съотечествениците. Той се опитва да “отвори” очите на “неразумните” за истината, затова че сабългари, да опознаят себе си, да се осъзнаят като народ, който е участвал в решаването на съдбините на света и имаславни страници в миналото си. “Историята” дава разум, но тя преизпълва с любов и признателност към някогашнотовеличие на българската слава.

Паисий знае, че народ под владичество, без своя власт и държава, още не е заличен от картата на света, но ще бъдеизгубен, ако остане без памет.

Монахът доказва това не с голи фрази, а с конкретни исторически факти. Така стародавната слава на България сепревръща в личен пример и стремеж за четящия, а малката книжка – в мерило за национална съвест.

Връщайки се в миналото чрез делото на светогореца, отправяме поглед към бъдещето и с достойно вдигнати главивлизаме в голямото европейско семейство.

Паисий Хилендарски. Историяславянобългарска. 1762

Зографска чернова