От началото на 70-те години на миналия век започва сраст-ването на най-богатите частни корпорации, предлагащи ин-формационна продукция, с най-големите банки в САЩ. Банки-те стават основни акционери на телевизионните компании. И продуктите, които те предлагат, се обработват така, че да носят максимална печалба. За да се привлекат зрители, идеолозите на телевизионните компании се насочват към скритите, поти-снати, низки инстинкти и желания на хората, като ги развра-щават системно, за да изострят нездравия им интерес. За това, как и защо телевизията привързва хората към екрана, четете в статията на С. Кара-Мурза „Манипулация на съзнанието”. Ярък

пример за тази манипулация е развитието през последните години на темата за вампиризма. От отвратително зло същество вампирът неу-сетно се превръща в мистично-еротична фи-

гура, особено привличаща младежите, което се потвърждава от „вампирската линия” дори

в начина им на гримиране. Еволюцията на те-мата в литературата и киното проследява Н.

Орлова в материала „От Трансилвания до Холивуд”.

Обработката на съзнанието днес започва от бебешка възраст

– за изобилието на развращаващи невръстните зрители анима-ции се полагат много усилия. М. Господинова, майка на две мом-чета, от няколко години се занимава с анализ на тези анимации, за да предпази децата си от вредното им влияние. В своята ста-тия „На кого поверяваме децата си?” тя пише: „Американските продукции за деца предизвикват твърде ранна полова потент-ност и същевременно - нежелание за продължаване на рода.” Според нея така у децата се възпитават агресия, жестокост и безсърдечие, както и негативно отношение към майчинство-то. За да се отвратят момичетата от желанието да станат някога майки, се използва дори въздействието на 25-ия кадър.

Най-силният натиск на медиите обаче е върху тийнейджъ-рите. Развращаващи романи и филми за тях се произвеждат с невероятно темпо. За „тийнейджърската” литературна и филмо-ва продукция пишат М. Михайлова („Плодовете на измамното”) и Д. Минкова („Искате ли малки сладки лъжкини вкъщи?”).

Според автора на статията „От Римския колизеум до светов-ния Вавилон” И. Вълков целият свят днес е като Римския колизе-ум, където бушуват най-низките страсти. Телевизията, киноса-лоните, интернетът са арени, привличащи милиони зрители, за да ги потопят в мрака на езичеството и да ограбят последните капки светлина, останали у тях като потомци на християни. Ду-ховната светлина, която е свръхестествена информация от Бога, лишава от присъщото му зло историческия Колизеум, като го превръща в християнски храм.

Днес тя е силна да освободи човека от „колизеума” в душата му и да го направи храм на Бога, където струи прекрасен бо-жествен живот.

Първа част

Всичко, което заплашва с гибел, за смъртното сърце таи неизразими наслаждения. А. С. Пушкин

Някога, далеч от шумните градове и центровете на световните събития, във Влахия и Трансилвания, Сърбия и Че-хия са живели вампири - в народните приказки и легенди. И неочаквано те напуснали пределите на местния фолк-лор на родината си и тръгнали в побед-но шествие по страни и континенти.

Отвратителни създания, които пият кръвта на хора, съществуват във всич-ки езически религии - от Древна Гърция (мрачната богиня магьосница Хеката и съпровождащите я демони кери) и Вавилон (Лилит, която пие кръвта на новородените) до арабските халифати (джин, или дух кръвопиец) и екзотич-ната Гана в Африка („летящият огън“, който грабва малки бебета). С това въ-плъщение на злото хората са се борили чрез жертвоприношения, за да умилос-тивят жестоките духове, както и със за-клинания, амулети, сакрални ритуали.

Русия също е имала своите кървави чудовища - т.нар. „упири“, мъртъвци, които излизат от гробовете, за да се

Препоръчителен родителски контрол за деца под 16 г.

записани в Далмация, Босна, Хърва-тия и Херцеговина“. Тези стилизации по народни поверия всъщност са на-писани от самия автор. Книгата прави огромно впечатление на А. С. Пушкин и той пише знаменитите си „Песни на западните славяни“ - поетическа пре-работка по сюжетите на П. Мериме. Образите на вампирите и при двамата автори все още отговарят на народни-те представи: те са страшни мъртъвци, отвратителни по външност и действия.

1835 г. Мрачно-мистичният аме-риканец Едгар По издава първата си новела „Береника“ от поредицата за жени мъртъвци, оказала огромно вли-яние върху развитието на вампирската тема в европейската литература.

1836 г. В новелата на французина Теофил Готие „Мъртвата красавица“ вече срещаме жена вампир. Тя запаз-ва цялата гама от злодейски качества (развратница, потънала в разкош и чувствени наслаждения, дните и но-щите й преминават в разгулни оргии, прелъстява не само светски контета, а и свещеници), но също така притежа-ва заслепяваща красота и претендира да създаде собствена идеология като противопоставяне на християнството. В западноевропейската литература тя остава като устойчив образ на коварна съблазнителка и поставя началото на популярното название „жена вамп“.

1839 г. Русия, както винаги, изоста-ва от Запада. Затова „упирът“ там все

напият с кръвта на живите. Те са пре-дизвиквали страх и отвращение: поду-ти, сини, с изгнили дрехи, изцапани с пръст и с кръвта на жертвите, с невиж-дащи очи. И макар за тях да се споме-нава за първи път през 1047 г., преда-нията се оформят окончателно, когато Русия е приела християнството. Затова и борбата с тях се е водела със светена вода, кръстен знак, четене на молитви и Псалми, а и с по-радикални средства - убиване с кол, обезглавяване, изгаря-не на трупа.

И изведнъж, буквално за един век, същият този отвратителен мъртвец се превръща в „бледен юноша с пламенен поглед“...

***1816 г. Един от първите литератур-

ни кръвопийци, измислен от писате-ля Джон Полидори в неговата повест „Вампир“, се оказва благороден лорд. Неговият облик е привлекателен за дами и мечтателни юноши: Рутвен е блед, загадъчен, погледът му е прони-зителен. Способен е да заинтригува и увлече, още повече, че с неговия образ се свързвал „властелинът на мисли-те“, неподражаемият лорд Байрон. Но

въпреки външната си привлекателност този вампир е въплъщение на злото: той е коварен, безпо-щаден, кръвожаден. Психоло-гическият му портрет е беден, а самият образ е стандартен: той „влиза само да открадне, да заколи и да погуби“ (Йоан 10:10), въпреки високата си титла.

1827 г. Френският писател Проспер Мериме издава кни-га мистификация, нарече-на „Гусла, или Сборник илирийски песни,

ност да разсъждават и философстват. Тогава Гьоте пише знаменитата си балада „Коринтската невеста“. Ако персонажите от народните вярвания и първите литературни вампири са били представяни като богопротивници, съз-дадени от мрака и служители на злото, в това произведение мъртвото момиче обвинява Бога и майка си, която я е дала в манастир, за разрушаването на нейното щастие. Вампирите започват да искат „справедливост“.

1872 г. Шеридан льо Фаню, „ир-ландският Едгар По“, както го наричат съвременниците му, публикува своята повест „Кармила“. Тук за първи път в литературата за вампирите така мощ-но звучи еротичната тема: жаждата за

зът на вампира той тълкува от гледна точка на езотериката: това е мощен маг, надарен, за разлика от румънски-те си предшественици, с нови свръх-възможности на некромант и повели-тел на мъртвите, а също противник на Бога, изповядващ ритуала „кръщение с кръв“ - пародия на Евхаристията. Този вампир вижда на тъмно, катери се по стени, може в известна степен да упра-влява стихиите, да командва животни и да се превръща в тях.

Името му е звучно, страховито - Дракула - и за сто години то става сино-ним на думата „вампир“. Брам Стокър (говорим за неговия знаменит роман „Дракула“) е съединил западноевро-пейските традиции на „вампирската“

Бела Лугоши, най-бележитият ак-тьор, неведнъж превъплъщавал се в образа на безсмъртния граф на екрана, така и не успява да излезе от своята роля - в завещанието си той иска да го погребат в плаща на граф Дракула, кое-то се случва през 1956 г.

1976 г. Излиза книгата на амери-канска писателка, чийто псевдоним е Ан Райс, - „Интервю с вампир“. Тук пред нас е не просто благороден джен-тълмен, а изтънчена, търсеща смисъла на живота, безкрайно страдаща на-тура. Той става вампир след смъртта на любимия си брат. Убийството му е противно, но е необходимо - такъв е на-чинът на съществуването му сега. Кога-то дава интервю на младия репортер, вампирът, роден преди повече от сто години, разкрива пред юношата живо-та на едно особено същество, което е над всичко и всички: той е свободен, в краката му лежи целият свят, за него не съществуват териториални и време-ви ограничения.

още е страшно чудовище. Виждаме го в повестта на А. К. Толстой „Семейство-то на вампира“. Като жанр тази повест е истински „хорър“. Вампирите се дър-жат както се полага: нападат живите и пият кръвта им. Те са абсолютно зло, страшно и безпощадно. Но през 1841 г. излиза нова повест на този автор - „Вампир“. В нея вампирите вече са добри, порядъчни помешчици, които си спомнят миналите години, добродуш-но наставляват младежите и смъркат емфие. Това обаче е само фасада, зад която се крие същата злобна същност на кръвожадните същества.

1867 г. Създателите на литератур-ните вампири стремително облаго-родяват героите си, като ги даряват с образование, титли, красота и способ-

кръв и лесбийските мотиви са препле-тени толкова тясно, че е трудно да се каже коя страст е по-силна. Произве-дението е предизвикателство за об-ществения морал.

1897 г. Вампирът минава границата. Появява се принципно нов кръвопиец. Човечеството забравя неугледния, сел-ски, глупав мъртвец. Той вече става аристократично изтънчен, еротично привлекателен, мистично обособен и свръхестествено могъщ граф. Авторът на книгата по призвание е член на една от най-крупните английски окултни ор-ганизации - „Ордена на Златната зора“ (където са членували печално извест-ният Алистър Кроули и създателят на Шерлок Холмс Артър Конан-Дойл), а по професия - театрален мениджър. Обра-

литература с малко известната на За-пад историческа личност на кървавия влашки управник от XV в. Влад Цепеш.

И тук литературата предава вампир-ската щафета на новото, едва зароди-ло се изкуство - кинематографа. Година преди да излезе романът на Стокър е заснет първият филм за вампири - триминутният „Замъкът на дявола“ на французина Жорж Мелиес.

***И така, вампирът преминава на го-

лемия екран: филмите изобилстват: 1922 г. - „Носферату - симфония на ужа-са“, 1931 - „Дракула“, 1932 - „Вампир, или Странното приключение на Дей-вид Грей“, 1935 - „Знакът на вампира“, 1958 - още един „Дракула“, цветен, 1960 - „Маската на демона“, 1963 - „Трите лица на страха“, 1965 - „Дракула - кня-зът на тьмнината“ и „Планетата на вам-пирите“, 1968 - „Дракула, излязъл от гроба“, 1979 - „Носферату - призракът на нощта“, 1996 - „От залез до зори“, 1998 - „Вампири“, 2000 - „Сянката на вампира“. И този списък не е пълен.

дотогава е една - те са унищожавани. За първи път героят минава на страна-та на чудовището: „Нима не разбирате какво ми разказахте? Това е приклю-чение, подобно на което никога през живота си няма да изпитам! Говорите за страст, за жажда! Говорите за неща, които милиони от нас никога няма да преживеят и да разберат. Ето какво ще ви кажа... - юношата се приближи до вампира и протегна ръце към него. - Не бихте ли ми предали вашата сила, способността да виждам, чувствам и живея вечно?“

Мнозина писатели и поети, които в своето творчество се увличат сериозно по окултната тематика, са завършили живота си трагично. Печалната участ на Джон Полидори, литературния баща на първия граф кръвопиец, е такава: на 26 години се самоубива, като се отравя със синилна киселина. Едгар По, който страда от алкохолизъм и психично раз-стройство, умира на 40. Алексей Тол-стой, създателят на руските „упири“, умира на 58 години: той страда от сил-но главоболие и си инжектира огромна доза морфин. Ирландецът Шеридан льо Фаню, посветил цялото си творчество на отвъдния свят и неговите представи-тели, умира на 59. Жена му страда от неврози, неврастенични припадъци и умира при странни, неизяснени обстоя-телства. Писателят обвинява себе си за нейната смърт. Заиграването с тъмните сили неизменно води до катастрофа.

„При тези, които надничат в бездна-та, тя също се заглежда в тях“ (И. Гу-берман).

***XIX век, навечерието на революции,

световни войни и епоха на агресивен атеизъм, създава чудовище, както Мери Шели - своя Франкенщайн. XX век поема това чудовище в прегръд-ките на масовата култура. Дракула, умъртвен в романа от професор Ван

За разлика от представите през средновековието, когато се смята, че разпятието, свещените предмети и ре-ликви са способни да изплашат, неу-трализират и даже унищожат вампира, тук има сцена на поругаване на свети-ните, която цели да покаже тяхната без-полезност. Когато убива свещеника в самата църква, вампирът казва: „В този храм нямаше Бог - само статуи, тези ка-менни идоли. Свръхестествените сили се въплъщаваха само у мен. Тук съм един - висше, безсмъртно същество - и стоя спокойно под този покрив.“

Но все още го мъчат съмнения, кои-то той споделя с приятеля си - по-стар вампир, живял на земята 400 години:

„- Значи ние... - аз се наведох, едва сдържайки вълнението си, - не сме деца на дявола?

- Какво говориш? - отвърна той на въпроса с въпрос. - Нима дяволът е сътворил този свят?

- Не, ако някой го е създал, това е само Бог. Но Бог е създал и дявола, то-гава ние наистина ли сме творение на Сатана?

- Ти си съвсем прав, Бог е сътворил дявола, значи и той е Божие дете. Всич-ки ние - също. Никакви деца на Сатана не съществуват.“

За да отстрани окончателно всички съмнения относно „добрите“ вампири, мъдрият наставник прави извода: „Тво-ята душа е пълна с любов и със стре-меж към справедливостта. Как тогава можеш да се наричаш творение на дя-вола?!“

Постепенно вампирът се превръща от създание, близко до Бога, в един-ственото висше същество извън вре-мето, морала, съда, едва ли не и въплъ-щение на любовта. В края на романа младият репортер, възхитен от вампи-ра, който в началото го плаши, иска сам да стане вампир. А това вече е ре-волюция: участта на всички вампири в тяхното противостоене спрямо хората

Хелсинг, придобива окончателно без-смъртие, а кървавата му следа тръгва от Трансилвания и стига до Холивуд.

втора част

В един черен-черен град...Из детския фолклор

Уникалната природа на вампирите реализира опасно привлекателните възможности. В нейната основа е граничното състояние между живо-та и смъртта, едно метафизически парадоксално съществуване.С. Антонов, „Тънка червена линия“

„Ловци в нощта“, „Целувката на вампира“, „Здрачът на вампирите“, „Синята кръв“, „Омагьосаната“, „Ми-товете и истината за вампиризма“, „Циркът на проклетите“, „Дяволските балове“, „Моят приятел вампирът“, „Пътешествие в страната на смърт-та“ и т.н. - огромните рафтове с книги, украсени с изрязани от черна хартия фигури на прилепи и висящи черни ка-дифени панделки, посрещат купувачи-те на входа на голямата книжарница. Тийнейджъри в черно, с черна боя по лицата замислено четат заглавията и разсеяно докосват с пръсти, с лакира-ни в черно нокти, гланцовите корици на дебели томове. От обложките към посетителите гледат червените очи и бледите лица на „героите на нашето време“. От тениските и раниците на младежите в теб се взират бели чере-пи и отварят човките си в беззвучно грачене черни врани.

Цялата „вампирска“ (готическа) ли-тература от всички предишни епохи е ориентирана към възрастната аудито-рия. Тя съдържа философски разсъж-дения, очертава психологически порт-рети на героите, започва и завършва с многословни размисли, предназна-чени за възрастни. Действащите лица, които се сблъскват със свръхестестве-

ното, са само възрастни, а децата се представят като пасивни участници в събитията или случайни свидетели.

Краят на XX век напълно „очовеча-ва“ вампира, интегрира го в съвремен-ния свят на техниката и цивилизация-та. Това вече не е злодей изгнанник, принуден денем да спи безпомощен в гроб и способен да се явява на хората само с идването на мрака. Той вече не е въплъщение на злото, нито по прин-цип смъртен враг на човека. Не, това е почти „наше“ момче, от съседната улица, малко странно, неприличащо на другите. Ето защо има право на уваже-ние, разбиране и приемане. Висшата степен на очовечване на вампира идва във филмите от 1990-те години „Дракула на Брам Стокър“ на режисьора Фран-сис Копола и „Интервю с вампир“ на Нил Джордан, екранизация по романа на Ан Райс. Последният филм е напъл-но съобразен със съвременната поли-тическа коректност, възникнала през 80-те и достигнала разцвета си през 90-те години. Там мястото на злобния, коварен и безпощаден убиец заема страдащо и нравствено търсещо съ-щество, натоварено с човешки грижи и проблеми. „В културно-философски смисъл този образ е пряко породен от постмодерната идеология с характер-ния за нея патос за размиването на всевъзможни граници“ (С. Антонов, „Тънка червена линия“). Еротизмът на вампирите е една от главните характе-ристики днес, мощна и привлекателна. Те са източник на смъртно опасна, но непреодолима страст.

***„Вампирската“ литература от по-

следните десет години на миналия век рязко сменя читателите си: тя е ориен-тирана изключително към тийнейджъ-рите и младежите. Главните герои са ученици и студенти. Сюжетната линия е особено интересна за подрастващи-те - взаимоотношенията им с връстни-ците, родителите, училището, първото влюбване, навлизането в самостоятел-ния живот, формирането на възгледи и отстояването на принципи.

Фабулата се разгръща в окултна насока, по-точно пропагандираният окултизъм се представя във формат, интересен за младите. Достатъчно е да споменем многотомния „Хари По-тър“ на Джоан Роулинг и „вампирската сага“ на Стефани Майер „Здрач“. На последното заглавие ще се спрем по-подробно.

***От билбордовете по кръстовищата,

от афишите на кинотеатрите ни гледат Изабела Суон и Едуард Кълън, обикно-веното момиче от малък американски град и невероятно красивият юноша - вампир. Съвременната Пепеляшка и нейният принц. Вечният сюжет е: лю-бовта изравнява изначално неравните, съединява изначално несъединимите, преодолява изначално непреодоли-мото. Трудно е книгата да се нарече „вампирска сага“, както я представят издателите. Тя прилича повече на без-бройните любовни романи, издавани в огромен тираж, с мека корица, в джо-бен формат, за еднократна употреба. Нали основната тема не са вампирите (с тях всичко е ясно - подобно на хо-рата, те се делят на добри и лоши), а физическото сближаване на героите, тяхната пробуждащата се чувственост: „Много по-разумно е да не бъдеш моя приятелка... Но аз се изморих да се преструвам на безчувствен пън, Бела! - възкликна той с такава изгаряща страст, че моето сърце едва не спря.“

Съвременната литература за тийн-ейджъри е тясно свързана с мулти-медийната й интерпретация, която се осъществява стремително бързо: сут-рин - книга, вечер - филм, анимация, компютърна игра или, обратно, сериал с висок рейтинг незабавно излиза като роман. Всичко това премахва граници-те между реалния и виртуалния свят: героите на книгите се появяват на екра-ните и таблоидите наред с актьори, рок певци, манекени. Всички те са въплъ-щение на мечти и естетически идеали.

Повечето тийнейджъри вече отдав-на живеят в илюзорния - компютърния свят. Там се запознават, общуват, дру-жат, влюбват се. Светът зад прозорци-те е като сив мъгляв сън и само когато се чуе звукът на включващия се компю-тър, настъпва пробуждането и започва истинският живот: сайтове, чат...

Образът на вампира е извечна меч-та, копнеж по безсмъртието на цялото човечество. Той изразява и стремежа към неповторимост и избраност при подрастващите. Този образ е крайно устойчив и независим от промените в социалната и културната среда. Преди време вампирът се е возел в карета и е мълчал загадъчно на придворните балове. Но годините минават и днес нашият герой кара ефектно сребристо волво и посещава лекции по биология. Сега не унищожават вампирите, а ги пазят и защитават, като се стремят да попаднат в техните редици.

***Какво може да се противопостави

на тези „съвършени хищници“, които притежават котешка грация и омай-ват с погледа на змия, с хитростта на духовно същество, с красотата на ан-тична статуя? Можем да разкрием на младежите любовта на Христос - съвър-шената Личност, Този, Който отдавна ни е избрал и с любовта Си е направил равни изначално неравните, съединил е изначално несъединимите, преодо-лял е изначално непреодолимото. Като родители можем да отделяме на деца-та си повече внимание, да проявяваме искрен интерес към проблемите и ув-леченията им. Можем да им покажем света на Библията като отправна точка, по която да се ориентират в днешната постмодерна, политически коректна, толерираща греха среда, с размити граници между доброто и злото. Трябва да разговаряме дъл-го с децата си. Поня-кога ни се струва, че те не ни чуват, но не е така. Тийнейджърите умеят да слушат като никой друг. Спомнете си за себе си...

Мили мой приятелю,

Държиш християнско списание и си отворил на страничката, посветена на всеки от 13 до 19 - тийнейджърските години, за които възрастните пишат стотици възпитателни книги, късат хиляди нерви. Един тийнейджър може да подлуди дори човек с темперамента на усмихната костенурка - оплакват се по форуми, - а и тийнейджърите също се оплакват, в други форуми. От мен може би очакваш да ти изнеса лекция по нашата тема, да ти кажа кои филми стават за гледане от християнска гледна точка, кои - не, да размахам пръст, а ти на най-патетичното място да въздъхнеш отегчено или да затвориш списанието. Затова реших да не ти пиша статия, а писмо. Вкъщи имам сестра точно като теб - тийнейджърка - и всичко, което бих казала и казвам на нея, пиша в това писмо на теб.

Основното, което трябва да знаеш за мен, твоята непозната по-голяма сестра, е, че имам един чуден Приятел - Бог и всъщност ми се иска да ти разкажа какво Той ме е научил за филмите. Може би си Го представяш като полицай, който в момента, когато пра-виш нещо толкова интересно и забавно, свирва със свирката и те праща в ада; като безпомощен белобрад старец, който страшно държи на морала и е забравил какво е да си млад, или като добрата фея от Пепеляшка, златната рибка и т. н. Не мога да се съглася с тази представа. Моят Приятел не е проста схемичка. Той е Личност, наш Създател и Сърцепознавач. Бог и това, което Той ни казва, често ме е изумявало. Например стихът: „Неправедният нека върши още неправда; нечистият нека още се скверни; правед-ният нека върши още правда, а светият нека още се осветява.“ Неправедният нека си върши гадости?! Хм... Ще кажете: „Чакайте, чакайте! Хванахме Го! Уж иска всички да се спасят, а не ни помага, вика да вършим каквото си искаме.“ Момент. Тук става дума за две категории хора. И, разбира се, две категории мои тийнейджъри получатели - едните не се интересуват много какво смята Бог за мислите, думите и постъпките им, а другите вече се стремят да бъдат свети, както техният Баща е свят.

И така: Мили мои оскверняващи се тийнейджъри,

Думите „осквернявам се, скверен, сквернота“ са доста немодерни, нетий-нейджърски и неразбираеми и все пак мо-гат да се отнасят до вас. Според речника „скверен“ е този, който буди отвращение, нечист е в помисли и постъпки; гнусен, га-ден. Така Бог вижда всеки, който върши неправда. Звучи сурово, но е реално. От стиха може да решите, че „нека“ ви дава зелена светлина да бъдете такива. Но ис-тината е, че Бог не произвежда роботизи-рани Свои копия. Той е Създател, Учител и Утешител, а не програмист, диктатор и хипнотизатор. Той иска нашата воля да е едно с Неговата, да желаем онова, кое-то Той желае. Затова казва с въздишка „Нека!“, но не спира да изпраща писма до вас. Има много послания наоколо. Не само моето писмо, долетяло до вас по gmail.com. Мислили ли сте, че някой филм може да е скверен проповедник на

неправда? Че в повечето случаи изобщо не правите това, което искате, а това, кое-то князът (шефът, демек) на този свят ви заповядва? Може би се имате за индиви-дуалисти със собствено мнение? Е, това е мит. Помните ли какъв не е Бог? Про-грамист, диктатор и хипнотизатор. Затова пък самозванецът Сатана е точно такъв. Той се опитва да програмира тиранично вашето съзнание, така че отново и отново да избирате скверното.

Забелязали ли сте какви книги пре-димно се издават и четат? Когато вляза в книжарница, на най-видно място са книгите за секса и за окултизма. Същото важи за филмите. Явно това са двете три-умфални арки, под които минават необез-покоявано дяволските орди и нахълтват в личния ни живот. Окултното е маскирано така привлекателно, че дори да го раз-познаеш, няма да го отхвърлиш. Докато в „Хрониките на Нарния“ и „Властелина на пръстените“ магията и вълшебното все още се доближават до приказното и раз-делението на добро и зло е сравнително ясно (К. С. Луис и Толкин са християни), при „Хари Потър“ границата е доста раз-мита, вълшебството е в контекста на все-кидневния живот, а да имаш магически сили, означава да не си тъп мъгъл. Но в „Хари Потър“ всичко изглежда съвсем безобидно на фона на последвалите го тийн моди. Всеки е чувал за „Здрач“, по-вечето от вас са го гледали. „Небивалици - махват с ръка възрастните и отминават. - Поне децата четат...“

Наистина, много подобни поредици - „Хари Потър“, „Здрач“, „Малки сладки лъжкини“ - ви карат, след като жадно сте изгледали филмите по тях, да хукнете към книжарниците, за да си купите книгите, макар че може би от трети клас не сте държали книга в ръка, а и тогава с омраза сте чели списъка за лятото. Който мисли, че вампирите от днешните книги, филми и сериали за тийнейджъри са просто мито-логия, хитроумно украсена според общия, масов вкус с цел печалба, вижда не по-далеч от носа си. Нека да анализираме образа на вампирите от „Дневниците на вампира“, страшно популярен сериал, който почти всеки български тийнейджър следи не без национална гордост заради хубавата Нина Добрев. Вампирът се хра-ни с човешка кръв, живее вечно (освен ако не бъде прободен с дървен кол) и е

вечно млад, неуязвим и привлекателен, има свръхестествени способности - да се придвижва бързо, да чува отдалеч, да прави мъгла, да се превъплъщава в животни, да чете мисли, да влиза в съни-щата на хората, да им внушава какво да правят, мислят или говорят. В миналото хората са се страхували от същества с по-добни характеристики и са ги свързвали с демоничния свят. Днес вече не се вярва, че има демони, и ако кажеш на някого, че вярваш в Бога, ще те съжалява, но ако ка-жеш, че според теб дяволът е реален, ще иска да те вкара в психиатрична болница. На този фон „вампирските“ книги и филми и дори вярата във вампири шестват най-безцеремонно в света на тийнейджърите и по много форуми можеш да прочетеш мнения от типа на: „Сигурна съм, че има вампири и те са някъде около нас, само че се крият. Моля ви, ако някой има пове-че информация, да ми пише“ или: „Боли ли от ухапване на вампир? Искам да ста-на вампир.“ Да, „вампирите“ наистина са около нас. Не бих казала, че се крият, въ-преки всичките им подмолни лъжи и мас-кирания. Те маршируват в тържествен парад. Имат доста повече способности от изброените, но ще ви разочаровам: макар да живеят вечно, последното им жилище не е много луксозно - огнената геена. Те наистина пият кръвта ви - кръвта от край-време символизира живота. Взи-

мат живота ви - настоящия и бъдещия, крадат времето ви. И мъгла правят, но не материална, а духовна - в умовете и сър-цата ви. Още една истинска вампирска черта на дявола и всичките му подчинени (защото за тях говорим) е, че ви внушават в какво да вярвате и как да живеете.

Да вземем за пример другата основна тема не само в книгите и филмите, но в разговорите, мислите и желанията ви. Любовта. Струва ми се, че властват три схеми на внушение, свързани с любовта. Условно ще ги нарека „жреческа“, извра-тена и „истинска“ любов.

Доста модерна напоследък е идеята за сексуални отношения между човек и свръхестествено същество (справка: „Аватар“, „Здрач“, „Дневниците на вам-пира“; темата се появява още в класиче-ски филми като „Да срещнеш Джо Блек“, също в клипа на Кати Пери на песента „E.T.”, която беше доста модерна сред ти-нейджърите преди година). Нека се вгле-даме в клипа и текста на песента „E.T.” Освен очевидното сексуално послание бих искала да се спра на думите, с които Пери започва: „Ти си толкова хипнотизи-ращ, може да си дяволът, а може да си ангел.“ По-нататък любовта между герои-нята и нейния futuristic lover е определе-на като отрова, инфектиране. „Искам да бъда твоята жертва, готова за отвличане“ - продължава да пее тя, а на заден план

се виждат странни кадри и на някои от тях диво животно гони и убива газела. В края на песента, когато ръждивото фу-туристично роботче се е превъплътило в привлекателен гол светъл мъж, краката на героинята изведнъж се превръщат в крака на газела. Внушението е ясно - лю-бов, принасяща се в жертва на свръхес-тествено същество. Прилича на древните окултни практики, в които неразделна част от култа към божеството е сексуал-ното отдаване под формата на всякакви ритуали, оргии и свещена проституция. Привлекателността на „любимия“ в тази схема на „жреческия“ тип любов не е по-родена от негови качества или характер, а от някаква мистична магнетичност, коя-то поробва и превръща другия в жертва, отдаваща се въпреки или точно заради опасността. Любовната връзка на човека със свръхестествено същество винаги е свързана с преминаване в друг свят, от-криване на нови знания, придобиване на нови способности или избор за напуска-не на собствената природа с цел да бъде заменена с тази на любимия. Като модер-низирана приказка за малката русалка на Андерсен, която решава да стане земна жена, за да бъде с любимия си. Свръхес-тественото същество винаги има една ос-новна характеристика - то е неразбрано от останалите, но човекът, влюбен в него, го е оценил и обикнал такова, каквото е. Разпознахте ли още един разкривен сю-жет? Точно така, приказката „Красавица-та и звяра“. Такава перспектива винаги може да те боцне в душата...

Извратената схема е много проста и може да се обобщи с един библейски стих: „Затова Бог ги предаде на срамни страсти...“ (Римл. 1:26). Само че днес срам-ното и извратеното настоява да бъде смятано за нормално. Например една от основните сюжетни линии в сериала „Малки сладки лъжкини“ е свързана със сексуалната ориентация на Еми-ли - реакцията на родителите й, отхвърлянето й в училище, неси-гурността й в нейните собствени чувства. И докато хомосексуалният приятел на Кади от „Гадни момичета“ е представен с ирония, Емили е опит да ни се внуши, че това е част от нормалния живот.

Третата схема чертае образа на ис-тинската любов. Може би най-предста-вителният филм тук е „Титаник“, на който, признавам, и аз си поплаках. Майсторски направен е и трогва. Но кое ни кара да плачем на „Титаник“, момичета? Това е печелившата схема на баланса между любовта и смъртта - най-големия стремеж и най-големия страх на човечеството. Ми-сълта за бъдещата ужасна съдба на геро-ите подсилва неимоверно чувството на състрадание към тях. А идеята, че любов-та е по-силна от страха и в крайна сметка побеждава въпреки смъртта на Джак, е посланието, което осигурява идентифи-кацията на зрителя с героите - човек иска да вярва, че и той ще срещне тази „истин-ска“ любов, по-силна от смъртта.

В отношенията на Роуз и Джак преди катастрофата виждам друга минимали-зирана схема на идеята за победата на любовта. Всъщност Джак спасява Роуз от самоубийство, дава надежда и смисъл в живота й, включително след потъването на кораба и неговата смърт. Тази любов побеждава класовите различия и пред-разсъдъци. Нейната победа оцветява по особен начин общото тягостно впечат-ление от тъжното потъване на кораба, смъртта на всички пасажери и метафора-та за гибелта на човешката цивилизация. Може би всичко свършва, може би сме заобиколени от злото, но истинската лю-бов е над това. Всяко момиче, а може би и момче, закърмено с подобна идея (не само от този филм), в едно дълбоко кътче

на сърцето си не спира да се надява да намери щастието в любовта, т.е. човек, който държи на него дотолкова, че да е готов да умре за или със него.

По такава вярност, която всъщност е залог за ценността на собствената ни личност, копнеят всички хора. Особено тийнейджърите. И когато романтични пеперудки започват да ги гъделичкат в корема, те може би наистина вярват или искат да вярват, че това ще е любов за-винаги. На тази струна играят много тий-нейджърски филми, в които е абсолютна необходимост на 16 да се влюбиш истин-ски, страстно и приказката да завърши с целувка или повече, абе, хепи енд. Тук попадат „Хана Монтана“, „Ледена принце-са“, „Дневниците на принцесата“ и мно-го други. Но явно тази вяра във вечната любов твърде често се оказва лъжлива. Вече споменах любимките на много тий-нейджърки от сериала „Малки сладки лъжкини“ - до средата на третия сезон всяка от тях, с изключение на Ария, е сме-нила по две-три гаджета. Струва ми се, че препъни-камъчето, което обръща колата на вечната любов, са погрешно изтълку-ваните първи знаци на страстта или вза-имното привличане като обещание за ис-тинска любов. Но трайната любов извън и без Бога е случайност, да не кажем, че из-общо не съществува. Има жестове, които трогват сърцето, но не е Божият замисъл да положиш смисъла на живота си в чове-ка до себе си. И има опасност, докато го чакаш, да се превърнеш в гротескния об-раз на онази жена, за която Джак разказ-ва на Роуз, когато тя разглежда скицника му: „Тази жена всяка вечер часове наред стоеше в бара. Винаги ходеше накичена с всичките си украшения. Тя напразно

Заглавието е свързано с деветата Бо-жия заповед - „Не лъжи!” Mалките уж лъжи и скритите тайни постепенно превръщат живота на момичетата в кошмар. Героини-те са четири момичета на около 15-17 г. В началото са пет - събират се в един хамбар сами през нощта, подават си бутилка алко-хол и си разказват тайните, за да укрепят приятелството си. Всичко става на фона на зловеща музика. На сутринта разбират, че една от тях е изчезнала мистериозно. След година трупът й е открит, но някой от нейно име започва да изпраща на другите злове-щи съобщения. Този някой знае всичките им тайни и изглежда вездесъщ. Заради тай-ните си те не могат да отидат в полицията и водят разследването сами.

Основната сюжетна линия е на кри-минален филм - търсенето на убиеца на Алисън и на човека, който изпраща съоб-щенията. На повърхността животът на тези гимназисти не се различава по нищо. Във филма се развиват идеи, много близки до психологията на тийнейджърите - всеки иска да е красив, модерен и известен; важ-но е да си част от компанията на известните и е страшно някой от тази компания да те сметне за смахнат.

коро четох история за двама злосторници, които се вмъкнали тайно в един магазин в края на работния ден. На сутринта излезли от магазина, подсмихвайки се подло, но нищо не били откраднали. След четири часа се установило, че цените на всич-

ки стоки са разменени - ризите били с цената на чорапите, кожената футболна топка с цената на обикновената. Част от клиентите направили покупката на живота си, но други били разочаровани и репутацията на магазина се сринала.

Живеем в свят, където „някой” постоянно се опитва да размени етикетите на ценно-стите. Казват ни, че е красиво това, което всъщност е грозно; че е забавно това, което е срамно; че е удоволствие това, което е грях. Обикаляме между щандовете, лутаме се. Големите екрани рекламират греха, а християнските ценности са на щанда за стоки с намалени цени. Иисус Христос казва в Библията: “Онова, което се цени високо между човеците, е мерзост пред Бога” (Лука 16:15).

Работя с ученици между 11 и 15 години и наблюдавам как си пълнят пазарска-та чанта с „ценностите” от рекламите. Медиите днес са наистина професионални рекламни агенти. Филмите създават у младите хора илюзията, че животът е само удоволствие и забавление. Блез Паскал казва: ”Тъй като хората не можели да пре-махнат смъртта, нищетата, невежеството, те решили изобщо да не мислят за тях, за да се чувстват щастливи”. Така медиите внушават, че е излишно да се стремиш да изграждаш личността си, да се трудиш, защото животът е песни, танци и любов. Резултатът е, че когато пораснат, младежите са неподготвени за истинския жи-

зиса за богаташи - градчето Роузууд, Пен-силвания. Зад огромните си очила „Гучи“,

под перфектните си маркови дрешки всеки тук има нещо за криене - особено гимназист-

ките Спенсър, Ария, Емили и Хана... Спенсър без свян пожелава гаджето на ближния си (на собствената си сестра). Ария ловко завърта

любовна афера с учителя по английски, Хана използва някои отвратителни трикове, за да

се превърне в неотразима красавица, а Емили направо си губи ума по новото момиче(!) в учи-

лище... Какви палавници, а? Но - о, вие още нищо не знаете! От седми клас

малките лъжкини крият една ужасна тайна, която смятат за погребана навеки. У-упс... голяма греш-

ка! Внимавай какво приказваш и дори какво си мислиш, защото не знаеш какви сили ще предизви-

каш да го извадят наяве! Като казахме „погребана“ тайна, не подозирахме, че някой наистина ще бъде

погребан най-неочаквано.“

вот. Не знаят как да бъдат отговорни родители, работници, гражда-ни. Но най-важното е, че те носят вечни души, скъпоценни за Бога. За съжаление дяволът също знае това и не спира опитите си да ги погуби, като им предлага увлекателни филмчета и вълнуващи раз-влечения.

Анотацията на последния хит сред тийнейджърите - „Малки сладки лъжкини” - доказва това. Даваха го в продължение на два месеца по bTV от 10 ч. сутринта и от 1 ч. през нощта. Двата сезона минаха, но се очакват поне още два. „Слуховете процъфтяват сред именията, мерцедесите и идеално подрязаните живи плетове в оа-

Плашещи са обаче скритите послания, на които невинаги обръщаме внимание. Ето как са представени взаимоотношенията във филма:

1. С родителите. Хана е изоставена от баща си, а майка й е толкова „всеотдайна“, че завърта любовна афера с полицая, за да отърве дъщеря си от ареста. Ария вижда баща си да изневерява на майка й. Спенсър живее в семейство на вундеркинди, където никой няма право на недостатък или грешка, затова никой нищо не споделя. Майка й крие операцията си от тумор. Бащата също има своя тайна - съседското момче и брат на убитата е негов син. Бащата на Емили е военен и е на мисия в друга държава. Нито едно от момичетата няма нормално семейство. Майките работят и възпитават децата. Бащите са слабохарактерни, егоисти и недостойни за уважение. Те допус-кат много грешки, които децата трябва да разбират и да прощават. Тази тенденция може да се види във всички съвременни филми за деца и тийнейджъри. Родите-лите са смахнати, достойни за подигравка, а не за уважение („Късмет, Чарли”, “Ма-гьосниците от Уейвърли плейс” и др.). А Божието слово казва: „Почитай баща си и майка си, за да се продължават дните ти на земята, която ти дава Господ, твоят Бог” (Изх. 20:12). Тези филми уронват авторитета на родителите, който е даден от Бога. Те подготвят психиката на младите хора за последното време, когато хората са непокорни и неблагодарни на родителите си.

2. Между братя и сестри. Братът на Ария започва да краде от домовете на съседите. Тя разбира за прегрешенията му, но не може да сподели с роди-телите си, защото и той ще издаде нейните тайни.

Една от тайните на Спенсър е, че се е целувала с гаджетата на сестра си. А този, който се омъжва за сестра й, е главният заподозрян от момичетата за убийството. Не вярвам (или не ми се иска да вярвам), че тийнейджърите се наслаждават на тези уродливи семейни отношения. Но те продължават да гледат филма, защото още не е разкрит убиецът. Така им се внушава, че нор-малните отношения между родителите и децата, братята и сестрите в семей-ството са пропити с манипулация, грях, прикритост, жестокост. Неслучайно в Библията се казва за хората от последните времена, че са „себелюбиви, среб-ролюбиви, надменни, горделиви, хулители, непокорни на родителите, неблаго-дарни, нечестиви, без семейна обич, непримирими, клеветници, невъздържани, свирепи, неприятели на доброто, предатели, буйни, надути, повече обзети от сла-дострастие, отколкото от страст към Бога, имащи вид на благочестие, но отречени от силата му“ (ІІ Тим. 3:2-5).

3. Блудството, представено като „влюбеност” или „първата, нежна любов”, при-съства отдавна не само в тийнейджърските, но даже в детските филми.

Тайната на Ария е, че има връзка с учителя по английски. „Голямата“ любов между тях пламва ненадейно в един бар. Едва запознали се, те веднага й се наслаждават и на другия ден разбират, че той е новият учител по английски, а тя - негова ученичка.

В този филм дяволът е пипнал всеки детайл - от музиката и обстановката до всички взаимоотношения. На пръв поглед идеята е, че за любовта няма граници, но всъщност филмът насърчава безразборните сексуални връзки.

В очите на Бога обаче сексуалното общуване преди брака е блудство. Това е грях, който отделя човека от Него и води душата му в ада. По времето на Стария Завет такива действия са се наказвали със смърт (убиване с камъни) за назидание на всички останали.

Тайната на Емили е, че харесва момиче-та. По-късно тя вече приема своята хомо-сексуална същност. Приятелките й я под-крепят. За баща й е по-важно детето му да е живо и здраво - и той не е против. Дори предлага да поканят момичето на вечеря. Майка й тайно плаче, докато един ден не избухва. Тя изгонва приятелката, която се оказва и наркоманка. Хомосексуалните отношения са гнусота за Бога. В Библията пише: „Те, които замениха истинския Бог с лъжлив и предпочетоха да се покланят и да служат на творението, а не на Твореца, Който е благословен до века. Затова Бог ги предаде на срамни страсти, като и жените им измениха естествената употреба на тя-

лото в противоестествена” (Римл. 1:25-26). Виждаме как медиите насаждат джендър

идеологията и внушават, че хомосексуалните взаимоотношения са нещо нормално. Излиза,

че човек се ражда гей и по-късно само открива това. Той не може да избяга от самия себе си, а

и не е нужно. За съжаление вече се превръща в мода сред момичетата да се целуват с други

момичета и после да се хвалят с такива снимки във Фейсбук.

И така, в съвременния тийнейджърски сериал „Малки сладки лъжкини“ ясно си личи почеркът на

дявола. Всички Божии заповеди тук са нарушени и преобърнати. Християнските ценности на обич към

Бога, почит към родителите, към ближните, семейна обич, святост, честност, сексуална чистота са прене-

брегнати, отхвърлени, изоставени на щанда за стоки с намалени цени. А греховете се представят като естест-

вена и забавна част от човешката природа.Но нека не забравяме, че Бог един ден ще съди света.

И всеки ще отговаря за делата си. Нека като родители да обръщаме повече внимание на това, с какво запълват времето си децата ни. Нека да създаваме алтернативи на тези светски забавления, като организираме групи, в които тийнейджърите да се занимават с полезни, практични дейности и да учат за Божиите ценности.

Кое е най-скъпото, което имаме? Това са души-те ни - те са вечни. Колко е ценно нещо можем да преценим по това, какво сме готови да платим за него. Христос плаща за нас с живота Си. Той умира на кръста, за да имаме вечен живот и да бъдем помирени с Бога. С какво сме готови да Му отвър-нем? Обичаме ли Го? Употребяваме ли нашия живот пълноценно за Бога, или го продаваме на безценица, като отда-ваме времето, умовете и сърцата си на това, което ни пробутват, за да се по-губи душата ни?

усет у детето - даже към анимационни-те филми. Много от тези филми влияят върху съзнанието на децата ни и неусетно формират у тях светоглед, който е угоден на някой друг, не и на Бога. Често родите-ли недоумяват откъде се е взела агресия-та в детето им. Надявам се тази статия да помогне за отговора на подобни въпроси.

Днешните родители с носталгия си спомняме за времето, когато сме били деца и филмчетата по телевизията се брояха на пръсти. Даваха ги в събота и неделя сутрин или всяка вечер от 19:50 ч. с познатата музика на „Лека нощ, деца”. Впрочем това беше и часът за лягане на децата. Днес телевизионните канали, от които денонощно се лее анимацион-

на „култура”, са ако не стотици, то със сигурност десетки, като се започне от бебешките канали, предлагащи уж „об-разователни” програми на невръстното ви, още дори непроходило отроче. Все си представям как на едно толкова малко дете, седнало пред малкия екран, бавно и сигурно се изглаждат мозъчните гънки, вместо да се съдейства за формирането на нови, както може би се надяват забърза-ните родители, „отървали се” за кратко от чедото си и поверили го на бездушната детегледачка Телевизията.

Още по-далеч останаха времената, когато вместо филмче за лека нощ днеш-ните баби и дядовци са получавали от родителите си приказка - разказана, из-

отхвърлени, нежелани. Когато започваме да правим нещо, е важно да определим ясно целта, която гоним, да начертаем план, по който да действаме, и да изберем начините, по които ще осъществим целта, като използваме своя план. Ако целта ни е да постигнем добро възпитание на де-цата си, трябва да сме наясно какво точно разбираме под това понятие, т.е. налага се да определим конкретни подцели – не само детето да употребява вежливи фра-зи като вълшебните думички: „моля”, „благодаря”, „заповядай”, „ако обичаш”. Това е повърхностна полировка, която е желателна и не е за подценяване, но по-важното е какво стои под нея. Доброто възпитание включва формиране на бо-гоугоден вътрешен свят и правилно от-ношение към всичко и всички, които ни заобикалят. С други думи, оформяне на правилен библейски светоглед у детето.

В Притчи 22:6 се казва: „Възпитавай детето отрано в подходящия за него път и то няма да се отклони от него дори ко-гато остарее.” Първите няколко години са ключови за формирането на правилен

сички знаем колко важно е да възпитаваме децата си така, че един ден да не се срамуваме от

тях, нито те - от нас. Хубаво е домовете за изоставени възрастни хора и деца да не съществуват като институции с лоша слава, приютили изстрадали души, кои-то са били лишени от грижа, забравени,

мислена или прочетена, - нещо, което със сигурност стимулира мозъчните клетки, кара детското въображение да рисува картини, герои и случки, а съзнанието да поиска да твори и измисля свои истории.

Анимациите са готов за консумация продукт, при който не се изисква усилена мозъчна дейност, както при слушането на приказка или история от Библията. Но това е най-малкото зло. Кой създава днешните детски филмчета? С каква цел? Какво се внушава на децата ни дори чрез най-красиво нарисуваните и обичани анимации на най-известните филмови компании?

Американските продукции за деца предизвикват твърде ранна полова по-тентност и същевременно - нежелание за продължаване на рода. Героините там са с мъжко държание, умеят да се спра-вят сами в тежки ситуации. Често имат злобна физиономия. При повечето липс-ва срамежливост, женственост, целомъ-дрие. Това формира у децата модел на поведение, който на един по-късен етап може да доведе до объркване в сексуал-ната ориентация. Героините са нарисува-ни с идеални, добре подчертани, твърде открити женски форми. Батман, Спай-дърмен, Супермен са изобразени с мус-кулести, разголени тела, само по бельо и наметало. Така се събужда нездрав инте-рес към тялото на другия пол на твърде ранна възраст. Героинята в „Аладин” е

открито похотлива и се придвижва със съблазнителна походка. Тя знае как да си послужи с разголените си форми - няма свян, не свежда поглед и това се приема за нормално. Във филмчето „Каролайн” две от второстепенните героини са пен-сионирани театрални актриси с ненужно подчертани еротични форми, а дори има епизод, в който едната от тях е без бельо. В друг момент камерата „насочва” погле-да на децата към „невинно” полюшващия се ханш на майката на малката героиня. Децата не биха се вгледали в това, ако не им се подчертае толкова натрапващо.

Оказва се, че от най-ранна възраст им се внушава погрешно отношение към другия пол. Чрез анимацията те до така-ва степен са бомбардирани от недетски образи, че у тях възниква нещо, което психолозите наричат „романтичен глад у децата”. На твърде ранна възраст вече изпитват необходимост да имат „любов-ни емоции”. А Библията ни учи да пазим сърцето и леглото си чисти.

Красотата на анимационните девой-ки не съществува в реалния свят. Какво се получава? Момиченцата се стремят да постигнат един нереален идеал, а у момченцата се оформя образ на бъдеща спътница, каквато не съществува. Ако във филма героинята е с облекло, разкрива-що части от тялото, които би трябвало да принадлежат само на бъдещия съпруг, детето веднага ще изкопира показаната модна линия, без дори да му мине през ума, че това не е редно. Като родители трябва моментално да долавяме тревож-ните сигнали и да променяме светогледа, насаждан от медиите.

Чрез внушението на т. нар. 25 кадър във филмчето „Красавицата и звяра” е по-казан отблъскващ контраст между май-чинството и нераждалата жена. Анимато-рът рисува картина на оживен пазар. На

заден план преминава в каляска красавицата, пееща с нежен глас, а отпред за секунди виж-даме изключително не-гативен образ на майка - дебела, грозна, раз-дърпана, държи в ску-та си три бебета, които приличат на прасенца, гърчат се като червеи и се опитват да се отскуб-

нат от здравата хватка на грубите й ръце. Е, коя героиня биха си избрали едино-душно всички малки момиченца? Лошо-то е, че решението на кого да приличат е подсъзнателно внушено на децата. Ако изобщо има майчина роля, представена в анимациите в добра светлина, тя е при ге-роите животни ( „101 далматинци”, „Цар Лъв”). Феминизмът толкова здраво е об-работил мозъците дори на мъже христия-ни, че те са склонни да мислят презрител-но за създаване на по-големи семейства. Но това издава липса на библейски свето-глед. В Псалм 127:3-4 ни се разкрива дру-га позиция: „Ето, наследство от Господ са синовете и награда от Него е плодът на утробата. Както са стрелите в ръката на силния, така са синовете на младостта.” В Притчи 31:28 за добродетелната жена се казва: „Синовете й стават и я облажават.” В Битие 9:7 Бог се обръща към Ной и си-новете му с думите: „А вие, плодете се и се размножавайте, разплодете се по земята и се умножавайте по нея.“

В съвременен Китай раждаемостта се контролира от държавата и второто дете е забранено (абортът дори в напреднала бременност е желателен изход от „про-блема”). При нас това не се налага. За-щото децата от малки са обработени чрез анимациите, без сами да осъзнават, че да имаш деца (в мн.ч.), не е най-достойното в живота. Малките нации се управляват по-лесно. Тайни общества се борят про-тив раждаемостта, прираста на населени-ето и здравото му християнско обучение. Толкова е жалко, че на децата днес масо-во се гледа като на продукт, стока, която придобиваш, а после обслужваш. Имало е времена, в които майките са треперели над рожбите си, за да ги опазят от гибел (спомнете си малкото бебе Мойсей, пус-нато в кошница по реката с риск да бъде погълнато от крокодил, но опазено от сигурна гибел; еничарите по български-те земи са разплаквали цели села, като са отнемали децата от техните майки и са правели от тях чудовища, готови да се бият със собствените си братя). Анимаци-ите до голяма степен са подобни еничари в съвременен вариант. Само че днес им даваме децата си доброволно. Отваряме им широко вратата (екрана) и ги каним с усмивка: „Заповядайте да повеселите моето детенце.” („А аз заслужено да си от-дъхна за половин час.”)

Откъде идват агресията, жестокостта и безсърдечието? Във филма „Шрек”– осо-бено обичан от малки и големи, предиз-викващ много смях и приятни емоции, - психолозите откриват друг шокиращ факт. Там са вмъкнати епизоди, възпи-таващи жестокост. Сцената с жената на Шрек, която пее на един славей, е пред-ставена много забавно, но всъщност тази песен води до смъртта на птицата. Децата реагират с бурен смях на ситуация, която би трябвало нормално да предизвика съ-чувствие, жалост, възмущение, дори съл-зи. Смъртта на птичето обаче е предста-вена като нещо смешно. А впоследствие нейните яйчица са превърнати в храна за влюбената двойка. Подигравката с природата и погрешното насочване на детските емоции продължава с епизода, в който най-невинно жаба и змия са наду-ти като балони на връвчица, което също е жестокост, а не романтична сцена. Така

аниматорите я представят така - умре ли лошият, нещата ще се подредят. В „Цар Лъв” незнайно защо авторите решават да „убият” бащата на невръстното лъвче пред очите му. Картината с антилопите, прегазващи тялото на баща му, е жесто-ка, поразителна с натуралността и безвъз-вратността си. Не е реално да очакваме, че животът е само розов и прекрасен. Случ-ват се и такива тежки загуби, следствие на големи трагедии, но да се представя това така драстично на едно малко дете, не е най-уместното решение. Спомням си как гледах този епизод с децата ми и все не можех да повярвам в трагичния край. Надявах се, че като отминат антилопите, ще се окаже, че таткото е жив. Безизход-ността на случката е покъртителна за впе-чатлителната детска душа.

Съществуват филмчета със заглавия „Смъртта на Супермен”, „Булката труп”… Не е нормално, нито пък здравословно за детската душа да привиква с такива понятия. Нека си дадем сметка на какво подлагаме децата си. Нека се замислим с какво ги заливаме всекидневно и какви плодове очакваме от тях, защото „Недей-те се лъга; Бог не е за подиграване: поне-же каквото посее човек, това и ще пожъ-не” (Галатяни 6:7).

Какъв светоглед се оформя у децата ни - светски, библейски или друг? Ся-каш някой невидим иска те да свикнат със смъртта, с грозотата на нечовешките роботски лица, приближаващи се до де-монични изчадия, жестокостта да буди у тях смях, а половата разюзданост от невръстна възраст да е нещо обичайно. Толкова много небогоугодни неща могат да се оправдаят с изречения като: „Всич-ки правят така”, „Това е нещо нормално”,

„Какво толкова, да не изпадаме в крайно-сти.” Нека не подценяваме стиха: „Не се съобразявайте с този свят, а се преобразя-вайте чрез обновяване на ума си” (Римл. 12:2).

Дръжте Библиите до главите си - за-почвайте и завършвайте деня си с тях. Не се заблуждавайте, че дяволът ще дойде в естествения си лик и ще ви се представи лично. Той обикновено се маскира, рабо-ти тайно и отдалече: „Бъдете трезвени, будни. Противникът ви, дяволът, оби-каля като ревящ лъв, като търси кого да погълне” (І Петър 5:8).

В Ефесяни 6 глава има конкретни наставления, адресирани както до нас, родителите: „И вие, бащи, не дразнете децата си, а ги възпитавайте в учение и наставление Господно… Облечете се в Божието всеоръжие, за да можете да усто-ите срещу хитростите на дявола. Защото нашата борба не е срещу кръв и плът, а срещу началствата, срещу властите, сре-щу световните управители на тази тъмно-та, срещу духовните сили на нечестието в небесните места. Затова вземете Божието всеоръжие, за да можете да противостои-те в злия ден, и като надвиете на всичко, да устоите“ (ст. 4, 11-13), така и до децата: „Деца, покорявайте се на родителите си в Господ, защото това е правилно; „Почи-тай баща си и майка си (което е първата заповед с обещание), за да ти бъде добре и да живееш много години на земята“ (ст. 1-3).

децата приемат неосъзнато, че да си жес-ток с животните, е „яко” и високо ценено от другите. Какво стана с милосърдието, с уроците как се превързва счупено краче на птиче? Досещате ли се вече откъде е попило детето ви своята „невинна” агре-сия? Често телевизорите и компютрите се оказват тръба, през която в домовете ни изтича и влиза право в умовете и сърцата на децата ни толкова много боклук!

Друга опасна страна на детските ани-мации е привикването на децата със съ-битието „смърт”. Във филмчетата, които са открито агресивни - с много бой, кара-те, мрачни картини в ужасни мегаполиси със сиви високи сгради, без никаква зеле-нина и нулево присъствие на жива краси-ва природа, - героите постоянно са под-ложени на удари и често тяхната смърт е съвсем нормален край, в който няма нищо драматично. Смъртта на „лошите” обикновено е желана от децата, защото

трябва. Телевизията няма това преи-мущество. Зрителят трябва да поглъ-ща онази храна, която му е приготве-на, защото за размисъл просто няма време. Действително, никой и нищо не може да замести четенето на добра книга.

Бог за първи път е проговорил на човека чрез словото. „В началото бе Словото...” - така започва ап. Йоан своето Евангелие. И днес Христос говори към сърцето на човека чрез Своето Слово. „Защото Божието сло-во е живо, действено, по-остро от всеки меч, остър и от двете страни, пронизва до разделяне душата и духа, ставите и мозъка и издирва помислите и намеренията на сърцето“ (Евр. 4:12). Това слово ни е дадено от Бога под формата на Книга.

рез последните години телеви-зорът трайно е навлязъл в бита и живота на милиони хора по

света, станал е едва ли не предмет от първа необходимост. А е имало време, и не е било толкова отдавна, когато хората са нямали представа за него, пък и радио не се е намирало във все-ки дом. Но времената се менят. Днес почти няма семейство без телевизор. Официалната статистика показва, че младежите прекарват повече време пред телевизора, отколкото в учили-ще. Съществува мнение, че телевизия-та разширява кръгозора на човека, по-мага му в познанието на света повече, отколкото четенето на книги.

Така ли е наистина? Телевизионни-те програми, както и филмите влизат в съзнанието на човека през очите и

ушите му, но неговата мисловна ак-тивност при това се понижава до ми-нимум. Мисловният процес прилича донякъде на мускулната система: по-вече упражнения - по-силни мускули. Ето защо по отношение на умственото развитие четенето на книги носи пол-за на човека много повече, отколкото гледането на телевизионни програми, дори ако са морално издържани.

Въпросът е, че при четенето на кни-га човек може да спре на всяко място, за да помисли над прочетеното. И ако е нужно, може да се върне назад, да прочете отново, дори трети път, ако

Ето защо истинският християнин никога няма да позволи на телевизи-ята да замести четенето на Божието Слово и на добрата книга, която по-мага за духовното му израстване, за познаването на Божията любов. Ако нямам време за четене на християн-ска книга, не трябва да имам време и за „нейно величество” Телевизията. Силата на печатното слово е неизме-рима, но богопротивникът се опитва да я отнеме, като предлага телевизията.

* * *

Няколко пъти съм посещавал еван-гелски църкви в Австралия и Западна Германия и почти във всяка от тях ме питаха:

- Как християнинът трябва да се от-нася към телевизията?

- Като към бръснач - отговарях аз. - С него може да се бръснеш и с него може да отрежеш главата на човека.

Не се смятам за авторитет по по-добни въпроси. Не съм пастир, не съм богослов, но всеки християнин има право на свое мнение по тези теми. И ако това мнение се съгласува с наша-та съвест и с Библията, е добре да го отстояваме.

Мен са ме питали: - Вие имате ли телевизор вкъщи?- Имам, но не съм привързан към

него по никакъв начин. Обичам, когато имам време, да гледам международ-ните новини. Това отнема 30 минути. Понякога гледам християнски преда-вания. За друго нямам време.

Повечето предавания са отрове-ни от греха и християнинът трябва да има изострено вътрешно чувство, за да види и почувства неговия гибелен мирис и навреме да изключи тази съ-

се привързва към цигарите или нарко-маните - към дрогата. Гледала телеви-зия по всяко време. Само чрез пост и молитва Бог й дал сили да се освободи от тази пагубна пристрастеност.

Немалко хора, с които съм работил повече от 20 години, когато излязоха в пенсия, седнаха на люлеещия се стол пред телевизора с бира в ръка и за-почнаха от сутрин до късна вечер да гледат телевизия. Привързаха се към телевизора както бебе - към биберо-на. Напълняха заради неподвижния си начин на живот и много от тях вече починаха. Без да навършат дори 70 го-дини, преминаха в „страната на мълча-

блазнителна кутия. Телевизорът има огромна притегателна сила и ако чо-век не може да се контролира, неза-белязано става негов роб. Тогава ще е по-добре, ако го изхвърли.

Особено важно е да знаят това онези, които имат деца. Повече от по-ловината престъпления се извършват под въздействието на телевизионни програми, където кражбите, убийства-та, изнасилванията се представят без осъждане, като нещо обичайно.

„Нейно величество” Телевизията може да бъде благословение за чо-века, но може да бъде и разпростра-нител на смъртоносна отрова в зави-симост от това, какво се излъчва по нейните канали и как то се използва от зрителя.

Медът е чудесен, прекрасен про-дукт. Библията казва обаче: „Не е добре да яде някой много мед“ (Пр. 25:27). Пренебрегвайки този съвет, ня-кога ядях мед три пъти на ден. Жена ми ми казваше, че ям не каша с мед, а мед с каша. От прекомерното коли-

чество обаче в стомаха ми се об-разува повишена киселинност. И сега дори една чаена лъжичка мед предизвиква нетърпимо парене в стомаха. Ето ви действието на ле-чебния продукт!

В едно християнско списание четох свидетелството на вярваща жена. Тя се била увлякла от телеви-зионните програми както пушачът

нието”. И някои от тях бяха християни. При цялата тази опасност има, раз-

бира се, и полза, когато човек гледа общообразователни или християнски програми. Познавам няколко души, които са се обърнали към Господ чрез служението на Били Греъм, предава-но по телевизията. Но всичко това не намалява риска да се разболееш от „телегрип”.

Да не бъдем роби на никого и на нищо освен на Господ!

Свобода на информацията - цен-зура - манипулация на съзнанието

* Статията се публикува със съкращения.

нагоре, към изхода. Дневната светлина го заслепява, пpичинява му тежки стpадания. Лека-полека той свиква и с удивление се вглежда в pеалния свят, в звездите и слън-цето. Човекът иска да помогне на приятели-те си, да им pазкаже за този свят и се спуска обpатно в пещеpата.

По-нататък Платон pазсъждава как би могла да протече тяхната среща. След като се промъква при приятелите си, беглецът иска да им pазкаже за света, но в тъмнината не вижда нищо, едва pазличава мигащите на стената сенки. Ето - pазсъждават пленни-ците, - този безумец е напуснал пещеpата и е ослепял, загубил е pазсъдъка си. Когато той започва да ги убеждава да се освободят от веригите и да излязат, те го убиват като опасен безумец.

Другата възможност е: след като свиква с тъмнината, той им pазказва как изглежда pеалният свят, те го слушат и не вяpват, защото този свят изобщо не прилича на

убеждаващ го да излезе навън. Както каз-ва pежисьоpът Стенли Кубpик във филма „Портокал с часовников механизъм“, днес „човек пpизнава за pеални цветовете на pеалния свят само след като ги види на екpана“.

В наши дни зависимостта на хората от телевизията е всеобща. При някои групи (особено при децата и тийнейджърите) тя се pазвива дотолкова, че причинява съществена вреда дори на физи-ческото здpаве. Отначало лекарите и педагозите, а сега и политиците препоръчват на pоди-телите зад вратата на дома си да забравят за демокpацията и да действат автоpитаp-но, като се грижат преди всичко за добро-то на децата. Всъщност тезата за свобода на телевизията от обществения контpол произтича не от изискванията на демокpа-цията, а от интеpеса на някои социални гpупи и е дълбоко антидемокpатична. Още повече, че този интеpес щателно се крие, следователно не е в полза на мнозинство-то. Възниква омагьосан кpъг: човекът се

оказва наpкотизиpан, пpикован тъкмо от онази телевизия, която ти се иска непре-

къснато да гледаш, т.е. телевизията от

онова, което много години са виждали със своите очи и са чували със своите уши. Ако, в най-добрия случай, го последват към из-хода, когато започнат да се удрят в камъни-те, го кълнат, а като погледнат слънцето, се връщат обратно, към обичайните и разби-раеми сенки, които им изглеждат несpавни-мо по-pеални от света горе, който не могат да видят ясно на ярката, pежеща очите им светлина.

Платон се е измъчвал от това свойство на човешката природа – да пpедпочита пред яpката светлина на истината и слож-ността на pеалния свят фантастичния свят на театъpа на сенките. Но никога тази але-гоpия не е била по-действителна от днес. Телевизията създава за човека такъв театъp от добре направени сенки, че в сpавнение с него pеалният свят изглежда като сива сян-ка, пpи това много по-малко истинска от обpазите на екpана. И човек, от детството си пpикован към телевизоpа, вече не иска да излезе на светло и вярва напълно на шаpлатаните, които манипулиpат фигуpи и бутони, дори е готов да убие приятеля,

„висок клас“. Лорен Гилионе, президент на Американското сдружение на редакторите в печатни издания, пише: „Репортажите от новините по телевизията винаги са пораж-дали съмнение реално ли е представеното в тях. Природата на визуалните средства за информация - да забавляват, драматизират, да създават сънища наяве за масовия зри-тел - влияе върху съдържанието на инфор-мацията. Светът на фантазията се смесва със света на фактите. За много хора онова, което се появява на телевизионния екран, става реалност.“

2. Пещеpните хора от XX и XXI в.Най-силната метафоpа, обясняваща

pолята на телевизията в наше вpеме, вpеме-то на видеокpацията, е създал през IV в. пр. Хр. Платон. В седмата книга на съчинението си „Държавата“ той излага една удивително поетична и богата картина: в пещеpа, къде-то не пpониква светлина, се намират пpи-ковани с вериги хора. Те са отдавна в този плен, от детството си. Зад гърба им на едно възвишение гоpи огън. Между тях и огъня има каменна стена, над която, като в кук-лен театъp, шаpлатани движат направени от дърво и камък фигуpи на хора, звеpове, предмети. Движат ги и четат текст, а техните думи като ехо, в изопачен вид, се pазнасят из пещеpата. Пpиковани така, че могат да гледат само напpед, пленниците виждат огpомните сенки от фигуpите по стената на пещеpата. Вече са забравили как изглежда светът и са увеpени, че сенките и ехото са истинският свят на хората и предметите. Те живеят в този свят.

И ето че един от тях с хитрост успява да се освободи от веригите и да се покатери

усилват очароващия ефект на рекламата. Безпристрастният репортаж създава инер-ция на доверие, което се разпространява върху идващата след него реклама, а ре-кламата, като събужда емоции, подготвя почвата за възприемане на идеите, вложе-ни в „безпристрастния“ репортаж. По тази причина свързването на рекламата и но-вините в телевизията е въпрос на голямата политика.

Рекламата влияе върху цялата култур-на политика на телевизията. Често сочат очевидния факт, че телевизията в своя „лов за зрители“ злоупотребява с показване-то на необичайни, сензационни събития. Разбира се, така тя изопачава образа на реалността. Но по-важно е друго: най-лес-ният начин да се пpивлече зpителят, а зна-чи и рекламодателят, е той да се насочи към скpити, потиснати, нездрави инстинк-ти и желания, които се гнездят в подсъз-нанието му. Ако тези желания се таят пре-калено дълбоко, зpителят трябва да бъде pазвpатен, у него изкуствено да се изостpи нездpавият интеpес.

Особено изгодна стока за телевизия-та се оказват именно образите, чието съ-зерцание е свързано с културни забрани. Списъкът на такива образи постоянно се разширява и те стават все по-разрушител-

Гилионе говори за това в речта си, оза-главена „Журналистът на утрешния ден“, защото създаването на фиктивна реалност е пряко свързано с манипулацията на съз-нанието. Ето неговия извод: „Истинските журналисти ще трябва да се противопос-тавят на натиска на манипулатори, диктато-ри, „изобретатели“, стремящи се да размият границите между действителността и фан-тазията.“

3. Телевизията като технология за разрушаване на съзнанието

Антонио Грамши, основател и ръко-водител на Италианската комунистическа партия, създава нова теория на револю-цията. Според него трябва да се действа не директно, не да се атакува базата на об-ществото, а чрез надстройката – чрез сила-та на интелигентни хора, като се извършва „молекулярна агресия“ в съзнанието и се разрушава „културното ядро“ на общество-то. Объркаш ли хората, събориш ли култур-ните устои, обществото е твое, преразпре-деляй собствеността и властта както искаш. Важно условие за успешната манипулация е разрушаването на психологическата за-щита на човека, на основите, върху които се гради умението му за критично възпри-емане на информацията. Според Грамши телевизията е водещо оръжие в револю-цията. Така малка група професионалисти - творчески работници от телевизията - се превръщат в специална служба, която вою-ва против съзнанието и мисленето на цяла-та маса техни съотечественици.

Трябва да признаем, че Западът е по-стигнал голям напредък в интелектуалната технология на манипулирането. Няма зна-чение, че като цяло мисленето на „средния човек“ там е останало механично, негъвка-во. Специалистите и експертите, съветва-щи политиците, обаче са усвоили новите научни представи, на които е основана „философията на нестабилността“. Те са се научили бързо да анализират състоянията на неопределеност, прехода на стабилно действащите структури в хаос и възниква-нето на нов ред.

Политикономиче-ският смисъл на онези „вериги“, които прико-вават към телевизион-ния екран съвременните пещерни хора, в пазарното общество лежи на повъpх-ността. Казват, че сега основният пазар е на обpазите. Дори стока като автомобила днес е пpеди всичко не сpедство за пpид-вижване, а обpаз, който пpедставя в опре-делена светлина притежателя си. Пазарът на обpазите диктува свои закони и техният пpодавач (телевизионната компания) се стpеми да пpикове вниманието на зpителя към своя канал. Ако успява, този продавач взема пари от останалите пpодавачи, кои-то pекламиpат своите обpази чpез неговия канал.

Съединяването на телевизията с ре-кламата й придава съвсем ново качество... В съвременното общество като цяло иде-ологическата роля на рекламата е много по-важна от информационната. Реклама-та създава виртуален свят, построен по „проекта на поръчителя“, с гарантирана културна хегемония на неговите ценности. Това е наркотизиращ въображаем свят и мисленето на потопения в него човек става аутистично, нереално. Такива хора образу-ват общество на зрелището в чист вид - те знаят, че живеят сред измислени образи, но се подчиняват на тези закони.

В САЩ се правят множество изследва-ния за психиката на тийнейджърите. Налага се изводът, че телевизията не възпитава, а подхранва най-отрицателните модели на социално поведение. Пасивното съзерца-ние на рекламата може да ограничи кри-тичното мислене на подрастващите и да стимулира у тях агресивно поведение.

Това действие на рекламата рязко се усилва, когато тя се свързва със сякаш дос-товерни, обективни съобщения от инфор-мационните емисии. Съединяват се два типа съобщения и съзнанието на хората се раздвоява. Въображаемите образи от ре-кламата по силата на контраста убеждават зрителя в правдоподобността на новини-те, а вече „изначално истинските“ новини

pазpушителни действия.“ Телевизията ста-ва „генеpатоp“ на насилие, което прелива от екpана в живота.

Вече са ясни много от източниците на нихилизма и мъката, обхванали хората днес, - това са последствията от лишаване-то на света от неговата святост и благодат. Човек поглъща образи от телевизията, за да се защити от мъката, а медията създава такива обpази, които лесно се приемат, но от които е иззета същината, това е огpомен поток от щампи. Те притежават хипнотично въздействие и фоpмиpат суpогатно мне-ние, същевременно потискат всяка твоpче-ска, духовна активност у човека. В pезултат, както и при наpкотиците, човек трябва да консумира все повече и все по-силни и гpу-би обpази - докато не бъде pазpушен като личност.

* * *Западното общество създава нов човек

и извъpшва богобоpческо дело - сътвоpя-ва нов език. Този език е pационален, целта му е да прекъсне връзката с тpадицията и с множеството дълбинни смисли, които през вековете са придобили думите. Днес теле-визията е излязла от контpол. Оpъжието, с което укpепва западното общество и с кое-то то pазpушава съпеpниците си, всъщност pуши и самото него. Западът е въвлечен в това, което философите са нарекли „моле-куляpна гpажданска война“ - безкрайно и безсмислено насилие на всички нива, от семейството и училището до въpховете в държавната власт. Не е възможно да се справиш с него, защото то е „молекуляpно“, не е оpганизирано от никаква паpтия и не пpеследва никакви конкретни цели. Дори не е възможно да го ограничиш, като удо-влетвоpиш някакви искания. Насилието и pазpушението ста-ват самоцел – това е болест на цялото об-щество.

които следват принципите на школата на Фройд, смятат, че зрелището на смъртта, удовлетворяващо „комплекса на Танатос“, най-силно привлича вниманието и интере-са на зрителя. По думите на Ейбрахам Мол в медиите „смъртта е несъмненна ценност, тъй като човек с удоволствие узнава, че ня-кой е умрял, докато самият той продължава да живее.“

В западното общество телевизията фоpмиpа „култуpа на насилие“, прави наси-лието пpиемлив и дори опpавдан начин на живот за значителна част от населението. Телевизията pязко пpеувеличава pолята на насилието в живота, като му посвещава много вpеме, пpедставя го като ефективно сpедство за pешаване на жизнени пpобле-ми, създава митичен обpаз на насилника като положителен геpой. Според медийни експеpти чрез „спектакъла“ на насилието, хората се отвличали от реалното насилие и когато се вpъщали към действителността, тя се оказвала по-добра от пресъздадено-то на екрана. Тоест „създава се култуpа на насилието, която замества pеалността на насилието“ (това е т. нар. хипотеза за катар-зиса). Но психолозите твърдят, че култура-та на насилието не замества, а узаконява pеалността на насилието. Още повече, че в живота актовете на насилие са изолиpани, а телевизията пресъздава насилието като система, което оказва на психиката мно-го по-голямо въздействие от pеалността. Ерих Фpом смята, че излагането на насили-ето по телевизията е опит да се компенсиpа стpашната скука, овладяла лишения от ес-тествени човешки връзки индивид. Той „из-питва пасивно влечение към изобpажение на пpестъпления, катастpофи, къpвави и жестоки сцени - този насъщен хляб, с който всекидневно пpесата и телевизията хранят своите читатели и зрители. Хората поглъ-щат обpазите на насилието, защото това е най-бързият начин да предизвикаш възбу-да и така да намалиш скуката без вътреш-но усилие. Но една съвсем малка стъпка дели пасивното наслаждение на насилието от активната възбуда чрез садистични и

ни. Обикновената порнография и насилие вече са втръснали на зрителите, затова ог-ромен брой талантливи хора са заети с тър-сене на останали в културата табута и худо-жествени образи, които биха ги нарушили.

Така пазарът кара телевизионните пpедпpиемачи, независимо от личните си качества, да pазвpащават хората. Ако това съвпада и с политическите интеpеси на дадена социална гpупа, телевизията става мощна pазpушителна сила. Пpеди всич-ко тя излага интензивно на показ онова, което хората не трябва да виждат, което им е забранено да гледат с дълбинни, не-осъзнати забрани. Когато човекът гледа това (а забраненият плод е сладък), той се възбужда, мобилизира се всичко низко в душата му. Можем да изброим множество такива обекти – водеща, разбира се, е пор-нографията. Но ще споменем и тайнството на смъpтта. Тя е най-важното събитие в жи-вота на човека и трябва да бъде скpита от очите на външни хора. Култуpата изpаботва сложен pитуал за това, как починалият да бъде показан на хората. Едно от основните обвинения към телевизията е, че премах-ва покpивалото от смъpтта. Това веднага разкъсва духовната защита на човека, така че той става уязвим за най-pазлични въз-действия. Специалистите по рекламата,

някогашната Римска империя на арената на Колизеума всъщност се трансформират и проектират сце-

нариите, които се раждат и разиграват във всеки човешки ум на една преуспяла нация, от императорите до народа. Те жадуват и гладуват за едно – хляб и зрелища. В реал-ността това е: насилие, проливане на невин-на кръв, гавра с хора и животни, боеве на гладиатори и т.н. Цялото това „творчество“ на тогавашния колективен интелект се въз-пява от философи и учени по онова време, от политици, от богати и бедни. Всички те вярват, че носят частица „божественост”, а императора признават за свой бог. Той ре-шава съдбите на стотици хора само с един жест на ръката си. Никой от римските граж-дани не подозира, че всички те са заслепе-ни от друг, духовен бог – дявола, - който ги води чрез този духовен мрак към пропаст-та и вечната гибел. Ап. Павел пише „за тези, невярващите, чийто ум богът на този свят

е заслепил, за да не ги озари светлината от славното благовестие на Христос, Който е образ на Бога“ (II Кор. 4:4).

Човешкият ум е като колизеум. Особено в последно време той много се възвелича-ва. Но независимо от придобитите знания и умения на съвремененния човешки ум, с научните му степени и способности, на които се възхищават, ако той не познава Бога, се характеризира с още едно, и то съдбоносно състояние, посочено от самия Бог, - духовен мрак. И най-трагичното е, че в това състояние личността най-лесно се поддава на манипулации, лъжи, измами и други влияния от тъмните сили. Резултатът е плачевен - много такива интелектуал-ци лежат в затвора, защото са извършили престъпления срещу човечеството и наро-да си. Проблемът идва от там, че те нямат защитен механизъм да се противопоставят на демоничните сили, особено когато са на върха на успеха, славата, величието и властта. Ето защо ап. Павел предупреждава дори новородените християни, които имат

овчари и рибари, на обикновени хора и учени. Един от тях е ап. Павел. Ето неговите думи: „Бог, Който е казал на светлината да изгрее от тъмнината, Той е, Който е огрял в сърцата ни, за да се просвети светът с познаването на Божията слава в лицето на Иисус Христос“ (II Кор. 4:6). Тази Светлина единствена побеждава Рим и помрачава неговата слава, която е срам за човечество-то и безславие за цялата вселена. Припом-няме си всичко това, защото същата римска „слава“ отново възкръсва в съвременната цивилизация, като изгражда нов световен Колизеум, с много по-големи мащаби на реализация чрез съвременната технология на масмедиите. Това масмедийно простран-ство е същата арена на изява на същите сценарии, родени в съвременния човешки ум, вакуумирал в себе си всички подобни „постижения” на минали поколения и пре-дишни цивилизации. Информацията днес е медийна продукция отново на хора, жадни и гладни за сензации от лъжи, измами, изне-вери, нечистота и беззаконие, от съвремен-

опит в различаването на добро и зло, да не изпаднат в такова състояние: „Но се боя да не би както змията измами Ева с хитростта си, да се разврати умът ви и да отпадне от простотата и чистотата, която дължите на Христос“ (II Кор. 11:3).

Святото Писание дава характеристи-ка на тези умове на „преуспели хора“: „За чистите всичко е чисто; а за осквернените и невярващите няма нищо чисто, но и умът им, и съвестта им са осквернени“ (Тит 1:15). В Посланието си към Ефеската църква ап. Павел разкрива духовното невежество на езическите умове поради закоравелите сърца, нежелаещи да променят начина си на живот: „Да не живеете вече както живеят езичниците - по своя суетен ум, помрачени в разума и отстранени от Божия живот по-ради невежеството, което е в тях, и поради закоравяването на сърцето им“ (Еф. 4:17).

Нищо и никой не предвещава падени-ето на царството на тъмнината в древния Рим, докато не се появява Светлината от горе, която огрява човешките умове на

ните гладиаторски боеве, представени във филмите на ужасите, от насилие, пролива-не на кръв, езичество, изявено в голямото разнообразие на окултизма чрез филмите за извънземните. Още по-шокиращо е, че тази информация не само се продава, но и се купува, при това за големи пари, защото има единомислие на сценаристите, проду-центите и потребителите. А причината е, че в техните умове присъства една и съща духовна тъмнина, подвластна на все същия диригент, който размахва палката си все по-трескаво, понеже усеща, че времето му наближава. И пророчеството на ап. Павел се изпълнява: „Защото, като познаха Бога, не Го прославиха като Бог, нито Му благода-риха; но се извратиха чрез своите мъдрува-ния и несмисленото им сърце се помрачи. Представяха се за мъдри, а станаха глупци... Затова според страстите на сърцата им Бог ги предаде на нечистота, така че да се опозорят телата им между самите тях, - те, които замениха истинския Бог с лъжлив и предпочетоха да се покланят и да служат на творението, а не на Твореца, Който е благословен до века... И понеже отказаха

да познаят Бога, Бог ги предаде на развратен ум“ (Римл. 1:21-32).

гория хора се отнасяме. В книгата Открове-ние четем: „Неправедният нека върши още неправда; нечистият нека още се скверни; праведният нека върши още правда, а све-тият нека още се осветява. Ето, ида скоро и отплатата Ми е с Мене, за да въздам на все-ки според делата му“ (22:11-12, СИ).

Всеки, който идва на този свят, вкусва от закона на греха и на смъртта и знае какво значи да грешиш произволно и да платиш голяма цена. Но за жалост не всеки е вкусил от силата на Свет-лината, която изцелява, съживява, възкресява и води към друг живот, с

други принципи и духовно-нравствени за-кони. Псалмопевецът Давид казва: „Вкусете и ще видите колко благ е Господ!“ (Пс. 33:9, СИ).

За да разберем процесите във всички тези империи на злото от различни исто-рически периоди, как падат и се преобра-зяват, и придобиват нова ценностна систе-ма, ще трябва да видим какво става в една друга духовна микроимперия - човешката душа, завладяна от същия архитект на зло-то – дявола. В Еф. 2:1-3 четем за греховете, „в които сте ходили някога според вървежа на този свят, по княза на въздушната власт, на духа, който сега действа в синовете на непокорството; между които и ние всички сме живели някога в нашите плътски страс-ти, като сме изпълнявали волята на плътта и на помислите и по естество сме били чеда на гнева, както и другите“.

Това е характеристиката на личностния, душевния колизеум, който се намира в духовната мрачна сянка и в долината на духовната смърт. Ето защо Христос изпра-ща ап. Павел със специална мисия: „Аз те пращам между езичниците, да им отвориш очите, за да се обърнат от тъмнината към светлината и от властта на Сатана към Бога и да приемат прощение на греховете си и наследство между осветените чрез вяра в Мене“ (Деян. 26:18).

захвърлени деца, разбити семейства, изо-ставени родители и възрастни хора. Ето ха-рактеристиката на духовния град Вавилон в Откровението: „На челото й бе написано това име: „Тайна; великият Вавилон, майка на блудниците и на земните гнусотии“ (17:5). Ето и пророчеството за края му: „Падна, падна великият Вавилон и стана жилище на бесовете, свърталище на всякакъв нечист дух и свърталище на всякаква нечиста и ом-разна птица; защото всички народи пиха от виното на нейното разпалено блудстване“ (Откр. 18:2).

Падението на историческия Вавилон е предизвикано от Бога, Който обърква ези-ците на хората и те се разпръсват по цялата земя. Падението на древния Рим идва чрез Светлината – Христос. Той избира обик-новени, но дълбоко вярващи в Него хора - роби и граждани на Римската империя, оказали се способни с жертвената си любов да променят императори, сенатори, воена-чалници, които стават християни. Вкусът

на публиката вече е друг, а Колизеумът се превръща в християнски храм. Знамето на победителите е Любов и Светлина, надмогнали ду-

ховния мрак. Така ще стане и със съвремен-ния духовен Рим и неговия Колизеум, но е важно днес ние да определим към коя кате-

Интересен е фактът, че ап. Петър нарича историческия Рим Вавилон заради духов-но-нравственото му състояние в неговите опити да се издигне срещу Бога и Божиите закони. В книгата Откровение на ап. Йоан също се говори за Вавилон като за духовен град, изграден по целия свят. Той има своя кмет и общински съветници, има и изпъл-нителна власт, която е задействана много мощно с цел да покори всички народи, за да се поклонят на идващия Антихрист. Цел-та на този Вавилон е да начертае своя об-раз в съзнанието на всеки земен жител и да сложи печат на челото му, т.е. в ума му чрез информацията, приета от него доброволно и водеща до признаването на Антихриста за негов бог. Лъжепророкът, едното от лицата на сатанинската троица – 666, - употребя-ва съвременните технически средства, за да изгради арена, чрез която да влияе на всички народи. Този лъжепророк, подобно на Валаам, подготвя световен жертвеник - Колизеум, разпространяващ блудство и нечистота по целия свят, а жертвите са

Още Давид осъзнава необходимостта от божествената светлина, затова се моли: „У Тебе е изворът на живота, в Твоята свет-лина ще видим светлина” (Пс. 36:9). Всеки грешник, който идва на себе си, подобно на блудния син си спомня за светлината в дома на своя Отец и излиза от пещерата на мрачната сянка. Стига човек да започне да мисли за Бога и да Го търси, Бог веднага ре-агира и чрез Словото Си дава откровение, което като лъч прониква в неговия ум и разум, освещава разсъдъка му. Така той за-почва да мисли и разсъждава в правилна и конкретна насока - за духовния изход. Вече усеща светлината в себе си, която го огрява и топли, постепенно разбира какво е истин-ското добро, което произлиза от Бащата на световете. Този човек осъзнава действител-но колко е благ Господ.

Христос говори за две групи хора, кои-то се отнасят различно към Него, Слънце-то на правдата: „И ето какво е осъждение-то: Светлината дойде на света и човеците обикнаха тъмнината повече от Светлината, защото делата им бяха зли. Понеже всеки, който върши зло, мрази Светлината и не отива към Светлината, да не би да се откри-ят делата му; но който постъпва според ис-тината, отива към Светлината, за да станат явни делата му, понеже са извършени по Бога“ (Йоан 3:19-21). Който постъпва спо-ред истината, открила му се чрез четене на Словото Божие, продължава да върви към светлината, а това означава, че тя го освещава все повече.

определения за трите понятия, а ще се спрем по-скоро на разбирането за тях

въз основа на Святото Писание.Според нас умът е духовен съд или

резервоар, който благодарение на уникал-ната човешка дълготрайна и краткотрайна памет е способен да събира информация както от външния, така и от вътрешния свят на личността. Дяволът се опитва да запълни този съд с всякаква осквернена информа-ция, като знае, че тя впоследствие ще кон-тролира живота на човека на съзнателно и подсъзнателно ниво, а това значи, че ще определи съдбата му и на земята, и във веч-ността.

Разумът е духовният орган, предназна-чен от Бога да разглежда внимателно всяка информация, като я анализира, изследва, сортира и разпределя в отделни „докумен-ти” и „папки”.

Разсъдъкът отговаря за поведението на личността, от него произлизат правилните или неправилните решения, той избира от каква информация да се възползва, кога и как, така че да има успех. Разсъдъкът трупа мъдрост, която произлиза от небето.

В такъв смисъл духовната светлината е информация от Бога, свръхестествено от-кровение от Него, което се дава чрез Свято-то Писание. Тя е знание, достъпно за хората, които обичат Бога. В руския превод на I Кор. 8:3 се казва, че на тези, които обичат Бога, Той дава знание от Него. В друг стих се гово-ри за знанието като дар на Светия Дух: „На един се дава чрез Духа слово на мъдрост, на друг - слово на знание чрез същия Дух“ (I Кор. 12:8).

За читателя е полезно да се замисли кое е по-добро за него - да получава знание от псевдонауките, което цели да разврати, из-опачи, подмами, ограби човешката душа и е съпроводено с действието на нечисти духо-ве, или знание, давано от Бога чрез Светия Дух, Който насърчава, наставлява и води към вечен живот.

Всеки човек има различни представи за вътрешната и външната реалност. Те се оформят като схеми в съзнанието и подсъз-нанието му в хода на неговия живот. Или са много и доста разхвърлени, така че поня-

Тази духовна светлина носи в себе си информация, която човек започва да раз-бира на съзнателно и подсъзнателно ниво. Той вече осъзнава кой е за него Христос и думите Му: „Аз съм светлината на света; кой-то Ме следва, няма да ходи в тъмнината, а ще има светлината на живота“ (Йоан 8:12) стават реалност, позволяват му да вкуси какво е истински мир, покой, духовна ра-дост. Тоест да разбере смисъла на Христо-вото твърдение: „Царството Божие е вътре във вас” (Лука 17:21, СИ).

Приеманата духовна светлина въз-действа върху основните духовни елементи на душата: ума, разума, разсъдъка, волята, чувствата и емоциите. Нека разгледаме пътя на тази светлина и нейното влияние върху три от елементите - ума, разума и разсъдъка. Тук няма да даваме философски

кога човек се губи сред тях, или преобла-дават една-две по-всеобхватни, с различно съдържание и не допускат промени, а из-искват придържане към конкретни рамки и дори клишета. Да бъдеш истински хрис-тиянин, означава да получиш представа за реалността от друг ъгъл - като откровение от Бога чрез Писанието за самия теб, за жи-вота и за духовния свят, който за съжаление мнозина не познават. Тогава християнинът върви по пътя на освещението: „Тази е во-лята Божия: да бъдете осветени, да се въз-държате от блудство, всеки от вас да умее да запазва своя съсъд в святост и чест, а не в похот на страст, както езичниците, незна-ещи Бога“ (I Сол. 4:3-5, СИ).

И тези интелектуални схеми под фор-мата на представи се променят чрез ду-ховната светлина, дадена като откровение свише. В момента на новораждането, което

ри в книгата Откровение: „На онзи, който побеждава, ще дам да яде от съкровената манна“ (2:17, СИ). Тя е истинска храна, под-държаща духовния живот както на духовни младенци, така и на зрели християни. За разлика от нея, храната, която предоставят в съвременния Колизеум дяволът и демо-ничните сили, носи духовна смърт.

Ако сме искрени и търсим откровение от Бога, то е способно и да ни приспосо-би в нова среда и обстоятелства. Дори за нещо, което противоречи на представите ни, след време осъзнаваме, че е за наше добро. Това е свръхестествен процес, който се извършва у човека. Ако той постоянства по този път, с времето ще се изненада как Бог го е променил отвътре и е станал нова личност. Духовната светлина води до сми-рение и съкрушение ожесточените и груби сърца. Те вече не са способни да проливат кръв, да насилват, да се превъзнасят, да за-виждат и да мразят. Превръщат се в сърца и умове, които не кроят зло против ближ-ния си, които изпитват любов и тя ги прави истински щастливи и блажени. В тези прос-ветлени личности се изпълнява Словото Божие: „Нощта премина, а денят наближи; и така, нека отхвърлим делата на тъмнината и да се облечем в оръжието на светлината“ (Римл. 13:12).

Скъпи читатели, спомнете си още вед-нъж какво оставят след себе си „великите умове”, като отхвърлят светлината и изби-рат тъмнината. Какво ще оставите вие, ако продължите да вървите по пътя на тъмни-ната? Нямам съмнение, че такъв човек може

дори да влезе в историята и да го запомнят, но с какво? С какво помнят древния Рим и Колизеума, какво очаква духовния Вавилон и всички народи, които пият вино от трапе-зата му, разстлана по целия свят? В Откро-вение 18:21 се казва: „Един силен ангел взе камък, голям като воденичен, и го хвърли в морето, и каза: „С такъв устрем ще бъде сри-нат Вавилон, великият град, и вече няма да се намери.“ Проявете благоразумие, дайте място на просветения поне малко разсъ-дък, вземете правилно решение, тръгнете след Светлината, докато още свети: „Докато имате Светлината, вярвайте в Светлината, за да станете синове на Светлината.“ Това изговори Иисус“ (Йоан 12:36). Аз ще про-дължавам да се моля Бог да благослови България и народът ни да бъде част от тези, за които се казва: „Народите ще дойдат при светлината ти и царете - при бляскавата ти зора“ (Ис. 60:3).

И така, пътят на Светлината през Рим, през всички исторически империи, които не устояват, минава и през България. Дано тя да изгрее и във вас. Моля се чрез тези редове поне една душа, един човешки колизеум да се превърне в храм, носител на светлината, на Светия Дух. От та-кива хора се нуждаят България и българският народ.

става след като човек приеме Христос като реална Личност, у него се ражда нов ум, как-то пише ап. Павел: „А ние имаме ум Христов“ (I Кор. 2:16). Изпълнява се пророчеството, изречено от Бога: „Ще положа законите Си в ума им и ще ги напиша в сърцата им; Аз ще бъда техен Бог и те ще бъдат Мой народ“ (Евр. 8:10).

Когато Бог дава откровение, човек го получава в светая светих на своето сърце като печат. По тази причина първата запо-вед е да обичаш Бога с цялото си сърце, по-сле – с разума и ръзсъдъка и цялото си ес-тество. Откровението като знание от Бога в началото се възприема от родения от горе човешки дух. Той го разпознава и го приема като истина за себе си. После го предава на разума, който го разшифрова, като задей-ства всички мисловни процеси на анализ, синтез, абстрахиране, обобщение, и го пре-нася в разсъдъка, а той възприема чистата информация като мъдрост от Бога, с която после ще си послужи за вземане на пра-вилни решения в живота. Точно както слън-чевата светлина действа в едно растение, където чрез нея се извършват фотосинтеза и други процеси, поддържащи живота му, така действа и духовната светлина, като в началото ражда живот в човешкия дух и ум, а после го поддържа, ако той постоянно търси светлината и отива към нея.

Тази светлина идва от Бога, изпросена чрез пост и молитва. Тя идва в духа на чо-века и, подобно на плочите в Светая светих, в Ковчега на откровението, се пише върху скрижалите на сърцето му. За това пророку-ва Йеремия: „Ще положа закона Си във въ-трешностите им и ще го напиша в сърцата им” (31:33). Но не само Десетте заповеди, а вече и закона на животворящия дух (Римл. 8:2). Този закон действа така, че в процеса на осъзнаване на личността тя не само при-ема божествените истини, които носят в себе духовната светлина, а и ги обиква и те стават нейни, проникват в нейните схеми и започват да ги променят, качествено и ко-личествено. Откровението променя самата същност на схемите в съзнанието на чове-ка. Тогава умът Христов разширява своите предели в човешкия ум и изтласква мрака от там.

Такъв е законът на животворящия Дух, както е писано: „Онези, които живеят по плът, за плътското мислят, а които живеят по дух - за духовното. Плътското мъдруване е смърт, а духовното мъдруване - живот и мир; защото плътското мъдруване е вражда против Бога: на закона Божи то не се поко-

рява, нито пък може. А онези, които живе-ят по плът, не могат да угодят на Бога. Вие живеете не по плът, а по дух само ако Духът Божи живее във вас. Ако пък някой няма Духа на Христос, той не е Христов“ (Римл. 8:5-9, СИ). Думите „по плът” тук означават живот според желанията на греховната част от човешкото естество, което все още може да се води от похотите на старата му природа. След приемането на Христос като светлина човек придобива нова природа, с нов духовен живот, който произлиза от Бо-жия Син.

Тази светлина като откровение, като знание от Бога се разкрива и като „съкро-вена духовна манна“. За нея Христос гово-

Насред една от големите китайски реки се издига скала, която се

вижда отдалеч. В миналото тя е служела като знак за корабите. Дълго капитаните е трябвало да се ориентират по нея, за да продължат благополучно пътя си. Мо-жем ли да кажем същото и за Библията? Дали тя е нашият пътеводител, по който да се ориентираме, и като го следваме, да извървим житейския си път с Бога?

Верни ли са думите на баварския све-щеник Вилхелм Лее, казани в душегри-жителски разговор с човек, изправен пред изкушение: „Доверявай се на Не-говото Слово, само не се заблуждавай. Всичко останало да не те вълнува”?

I. Какво зависи от достоверността на Библията?

1. От достоверността на Библията зависи отговорът на въпроса действи-телно ли Бог говори с нас. В Йеремия 10:5 идолите се описват така: „Те стоят прави като плашило в бостан, но не го-ворят; трябва да се носят, защото не мо-гат да ходят.“ Дори този, който допуска, че Библията само отчасти е достовер-на, ще намери в нея слово от Бога. Но той не би могъл да каже с точност къде и какво всъщност ни говори Бог. Такъв човек винаги ще се съмнява дали сло-вото, което му е било открито току-що, е наистина Божие Слово.

2. От достоверността на Библията зависи отговорът на въпроса дали Бо-гът, Който е Отец на Иисус Христос, и другите божества са едно и също (например библейският Бог и Аллах). Да предположим, че Библията е само „из-вадка“ от общата религиозна история на човечеството. Тогава има вероятност да намерим доза истина или дори голям процент от нея в другите религии.

вярващият няма достоверна концепция, а само - собствено мнение.

5. Но всичко, изброено дотук, не каз-ва най-важното. А то е: ако Библията не е достоверна, аз не знам кой е Иисус! Последствията от тези съмнения можем да проследим в хода на цялата история на Църквата. Да разгледаме няколко примера. Отварям тълкуването на Еван-гелието от Матей, издадено през 1981 г. В предисловието чета, че Матей „ра-винизира“ (от думата „рави” - учител на еврейски) учението на Христос и „про-карва пътя на новия легализъм (закон-ничество)“. Това същевременно означа-ва, че Матей описва един неопределен, отчасти изкривен образ на Иисус! Тога-ва не мога повече да идвам при кръста с онази увереност, с която някога Мар-тин Лутер отива там. Ето един цитат от тълкуването на М. Лутер за Посланието към галатяните (1531): „Ако е вярно, че

3. От достоверността на Библията зависи отговорът на въпроса дали Бог обявява пред света Своята присъда над него и ако е така, каква именно е тя. Откъде, ако не от Библията, мога да разбера каква участ ме чака в бъдеще-то? Дали в края на нашата история ни очаква разрушен, едва пълзящ напред или пък съвършено нов свят? Какво съответства на Божията воля - бракът или безбрачното съжителство? Ако от Библията не можем да получим досто-верен, ясен и еднозначен отговор, тога-ва в края на краищата няма да намерим никакъв отговор.

4. Тук ще засегна само още един въпрос: какво ни чака след смъртта? Прав ли е древният философ Епикур, който веднъж казал: „В продължение на цялата вечност ние няма повече да съ-ществуваме“? Отговорът отново зависи от достоверността на Библията. Без нея

Хилядолетия преди нейното написване хората вече отбелязват важните съби-тия от живота си върху камък. В дворцо-вите архиви на северния сирийски град Мари са намерени 25 000 глинени плоч-ки, които датират от 2200-1800 г. пр. Хр., - от времето, когато е живял Авраам. В друг сирийски град - Ебла - се пазят 13 000 плочки, които учените отнасят към 3 000 г. пр. Хр. На една от деветте из-печени глинени плочки в храма на бога на слънцето се разказва за живота на сирийски цар (около 1750 г. пр. Хр.): за неговия поход към Средиземно море, за войната му с трима царе от Среден Ефрат, за възстановителните работи по брега на Ефрат, за построяването на храма, а също - различни химни и мо-литви. Това показва, че още от времето на патриарсите историята се запазва подробно в писмен вид.

В Библията четем, че цар Давид ут-върждава длъжността писар около 1000 г. пр. Хр. (II Цар. 8:17; 20:25). Близо до Кумран е намерен свитък с книгите на дванадесетте пророци, съставен при-близително по времето на Христос. Той съдържа две трети от текста на пророк Агей. Този свитък е 1000 години по-стар от нашия, съвременния текст, записан около 1000 години след раждането на Христос. Но най-интересното е, че при сравнението на древния свитък с нашия текст в цялата книга на пророк Агей са намерени само две малки неточности. Това означава, че за хилядолетния пе-риод на съществуването си тази книга е останала непроменена.

Най-ранната известна част от ръко-пис на древногръцкия мислител Аристо-тел е по-млада от своя оригинал с 400 години, на Омир - с 1000, на Платон - с 500, на Юлий Цезар - с 900. Докато раз-

Христос е станал проклет, т.е. вместо мен, грешника, се е подложил на Божия гняв и е казал: „Аз съм извършил онзи грях, който Мартин е извършил”, тога-ва Той самият е проклет от Закона, но не заради Себе Си.“ Ако Библията не е достоверна, ако не разполагаме с реа-лен образ на Христос, в крайна сметка е прав онзи, който обяснява ст. 45 от 10 гл. на Евангелието от Марк, с важните думи на Иисус Христос: „Човешкият Син не дойде да Му служат, а да служи и да даде живота Си откуп за мнозина“ като продукт на елинистичната християнска вяра в изкуплението. А тогава няма как да бъда сигурен, че Иисус е бил разпъ-нат на кръста като жертва вместо мен, заради моите грехове!

II. Какво можем да кажем като потвърждение за достоверност-

та на Библията?

Никой от нас не би бил удовлетворен от простото твърдение: можеш да се до-вериш напълно на своята Библия. Иска-ме да знаем нещо повече. Ще започна от три прости факта.

1. Библейският текст е много по-достоверен от всички останали тек-стове на древността

Сътрудник към института в Мюнстер, който изследва текста на Новия Завет, в един от „Библейските репортажи“ пише така: „Истинността в съдържанието на новозаветните текстове никога не се е поставяла под съмнение, въпреки че те се разпространяват под формата на ръ-кописи.“ Тоест никой от нас не може да се задоволи с твърдението, че всъщност нито един човек не знае какво е пишело в оригинала. Не е така!

Библията не е първият писмен па-метник в историята на човечеството.

ликата между най-древната част от Биб-лията, достигнала до нас, и времето на написването й, е само 40 години.

2. Библията винаги е опровергава-

ла своите критициАко Църквата се ориентираше според

т. нар. историческа критика, не би тряб-вало да вярва, че цар Валтасар някога е живял и е управлявал. Но при архео-логически разкопки през XIX в. е било установено, че Валтасар е управлявал във Вавилон като принц наследник, за което се разказва в книгата на пророк Даниил. Ако Църквата се ръководеше от позицията на Тюбингенската крити-ческа школа през XIX в. и някои други тълкуватели, не би трябвало да вярва, че Евангелието от Йоан е било записано от самия апостол, при това още през I век. Намерената през 1934 г. малка част от 18 глава на това Евангелие обаче по-казва, че трябва да се въздържаме от позицията на споменатите направления в критиката. Ако вземем като отправна точка мнението на критическата школа на Бултман, не би трябвало да вярваме, че Иисус предрича Своята изкупителна смърт и възкресението Си. Ако вървяхме по стъпките на някои други критици до 1914 г., нямаше да вярваме, че Витесда някога е съществувала. Още през 1936 г. френски коментатор твърди, че ап. Йоан е измислил петте зали в тази къпалня, за да загатне за Петокнижието на Мойсей. Направените археологически разкопки обаче показват, че Витесда всъщност представлява двойна къпалня, която не

само от четирите си страни е заобико-лена от зали, но има и пета зала над разделящата къпалнята стена. Подобна критика на Библията не е имала и няма да има успех. В историческата си дос-товерност Свещеното Писание винаги е било способно да защити себе си.

3. Пророчествата от Библията - там, където можем да ги проследим, - се изпълняват

В дискусиите за достоверността на Библията на този въпрос обикновено не се отделя достатъчно внимание. Ще дадем два примера. Първият е свързан с пророчеството за Месия. Иисус е по-томък на Авраам (Бит. 12 гл.). Родосло-вието Му води към цар Давид (II Цар.

7 гл.). Роден е във Витлеем (Мих. 5 гл.). Според Исая 53 гл. Той принася живота Си в жертва за грях, според пророк За-хария (12:10) е бил прободен, в Псалм 16 е казано, че е възкръснал. Тези проро-чества, изречени в различно време чрез различни пророци, се изпълняват!

Вторият пример може да се стори на мнозина още по-актуален. Спомням си часовете по литература в гимназията. Четяхме Лесинг, който е бил убеден, че времето на съвършенството „непремен-но ще дойде”. Човечеството се стреми към съвършенство и възлага всичките си надежди на доброто у човека! Иисус не е бил толкова оптимистичен. Негови-те думи в Матей 24 гл.: „И ще чуете за войни и военни слухове... Ще се умножи беззаконието... Ще има голяма скръб...“ се оказват верни. Някои дотолкова са разтревожени от тези пророчества, че започват да философстват. Ние обаче сме призовани да гледаме трезво на нещата. И реалистичният анализ ясно доказва: пророчествата от Библията във всички случаи, когато можем да ги про-верим, са изпълнени.

Към това бих искал да добавя още три извода. Те имат отношение към вътреш-ната страна на нашата вяра. Защото сигурността, че Библията е достоверна, произлиза преди всичко от вътрешното убеждение, което е резултат от следва-нето на Христос на практика.

а. Библията по неповторим начин е вдъхновена от Божия Дух

Бернхард Ланг, католически бого-слов, издава през 1980 г. изследване, наречено „Необикновената Книга”. Ста-ва въпрос за Библията. Там той отбеляз-ва: „Днес почти нищо не се говори за боговдъхновението.” Прав е. В литера-турата ще намерите подробно изложе-ние например на това, как е възникнала вярата във възкресението. Но се говори малко или почти нищо за факта, че автор на Библията е Божият Дух. Нещо пове-че, създава се впечатлението, че хората сами, след като стъпка по стъпка са се усъвършенствали в своето мислене, са достигнали до едни или други изводи. Например: „И така, в крайна сметка сме свидетели на объркващо многообраз-ни апокалиптични възгледи за възкре-сението и Божия съд... Едни отстояват възкресението на всички преди съда... други - възкресението само на правед-ните след съда...“ Всички тези възгледи се изброяват без какъвто и да било опит да се види в тях някакво единство. Биб-лейското свидетелство звучи по друг на-чин: „Бог... е говорил в старо време на

бащите ни чрез пророците, а в края на тези дни говори на нас чрез Сина“ (Евр. 1:1-2); „...светите човеци са говорили от Бога, движени от Светия Дух“ (II Пет. 1:21).

Ето защо достоверността на Библия-та според казаното в самата нея и съ-гласно опита на вярващите се основава на факта, че тя е вдъхновена по неповто-рим начин от Божия Дух.

б. Божието Слово има сила, спо-собна да ни промени

Нека се върнем към опита, който има всеки вярващ. Както споменахме, за да се докаже достоверността на Библията, са нужни не само сухи факти. Нужен е и откликът на човешкото сърце!

Ако проследим историята на съжив-лението, ще се убедим, че то е възмож-но единствено там, където животът на хората се ръководи от Библията. Един вярващ бил привикан в съда за разпит. Обвинили го, че посещава забранени бо-гослужения. Обещали да снемат обвине-нията, ако той се съгласи да им докладва за подобни събрания. Човекът отклонил това предложение, защото като христи-янин не можел да постъпи така. Той по-молил да му дадат един ден за размисъл вкъщи. Там отворил Библията и прочел стих 16 от 19 глава на книгата Левит: „Да не обикаляш между народа си като кле-ветник...“. След като цитирал това място от Писанието, го пуснали. Разбира се, можем да кажем, че случайно е намерил този стих. Но няма как да не отбележим две фундаментални предпоставки: а) този човек е имал жизнена връзка със Свещеното Писание; б) доверявал се е на Божието Слово и му е бил послушен. Затова то е имало силата да определи неговото поведение.

И така, духовният живот и съживле-нието са възможни само там, където животът е основан върху цялата Библия. Забелязваме това и когато става дума за увереност в прошката. Откъде да полу-чим тази увереност, ако не от Божието Слово?! Карл Хайм пътувал със студен-тите си до Франкфурт, където гостували на Хъдсън Тейлър - мисионер, работил в Китай. В разговора между Тейлър и сту-дентите се повдигнал въпросът за дос-товерността на Библията. Тейлър казал: „Господа, какво ще правите, ако утре трябва да пътувате до Тюбинген? Ще погледнете разписанието и в опреде-леното време ще бъдете на гарата. Там ще ви чака влакът, който ще ви закара в

Тюбинген. По същия начин постъпвам с моята Библия. Отварям я и се опитвам да се придържам към написаното там. При това става ясно, че тя е достовер-на.” Свещеното Писание ни говори за прошката, то ни обещава водителството на Светия Дух, подтиква ни да се молим. Ние осъществяваме всичко това в нашия живот и чувстваме как под влиянието на Божието Слово се обновяваме. Един-ствено Божието Слово има сила, спо-собна наистина да ни промени!

в. Вестта за кръста не може да бъде измислена

В Евангелието от Матей четем: „А минаващите оттам Му се подиграваха, като клатеха глави и казваха: „Ти, Който разрушаваш храма и за три дни пак го съграждаш, спаси Себе Си. Ако си Божи Син, слез от кръста.” Също и главните свещеници с книжниците и старейшини-те Го подиграваха, като казваха: „Други е избавил, а пък Себе Си не може да избави! Той е Израилевият Цар! Нека слезе сега от кръста и ще повярваме в Него. Уповай се на Бога: нека Го изба-ви сега, ако Му е угоден; понеже каза: „Божи Син съм.” По същия начин Го ру-гаеха и разпънатите с Него разбойници“ (Мат. 27:39-44).

Разпънатият обаче не слиза от кръ-ста! Защото е поел върху Себе Си гре-ховете на тези, които минават покрай Него. Защото е взел вината на всички управници, първосвещеници, книжници, старейшини, фарисеи и садукеи. Защо-то е поискал да поеме върху Себе Си и вината на хората, които заслужено висят на кръста до Него, за да ги спаси от Божия съд. А най-важното, защото е знаел, че без Неговата заместническа смърт нито един човек не може да се спаси. Заради любовта си към хората Той не слиза от кръста. Всички религии първо решават въпроса за властта, след това - и въпроса за вината (Карл Хайм), т.е. първо се опитват да преобразят света. Иисус Христос не постъпва така. Той променя човека. Всички религии се основават на саможертвата на хората. Христос постъпва различно: Божият Син принася Себе Си в жертва. Всич-ки религии правят възможен достъпа до Бога само на праведните. Христос отново действа различно. За Него се го-вори в Посланието към римляните: „Но Бог препоръчва Своята любов към нас в това, че когато още бяхме грешници, Христос умря за нас“ (5:8-10). Тази исто-рия за Божията любов към погиващото човечество просто не би могла да бъде измислена.

III. Какво следва от факта, че Библията е достоверна?

Ако Библията е достоверна, какво следва от това? Накратко бих искал да се спра върху два аспекта.

1. Изучавайте Библията! Може да го кажем както го е форму-

лирал Джон Мот в своите двайсет и осем кратки жизнени правила: „За да израст-ваме духовно.” Да изучаваш Библията, означава и да израстваш в познанието на Бога. Това може да стане в библейски училища, вечерни курсове или на семи-нари. А който е възпрепятстван да ги по-сещава, би могъл вкъщи да се задълбочи в своята Библия.

2. Живейте според Библията!Каква полза има от обучението, ако

придобитите знания не се прилагат?! Няма смисъл от богословие, което не се реализира на практика. В такъв случай бихме имали само една добре обоснова-на правоверност, която обикновено пре-чи за осъществяването на Божия план в нашия живот.

Как да живеем според Библията? По принцип всичко се свежда до процес, който обхваща целия живот. При едно от нашите пътувания жена ми записа ня-колко реда от надгробен камък: „Баща на 11 деца, дядо на 7 внуци, беше спо-коен в страданията, смел във вярата и молитвата, блажен в смъртта.” Ето така трябва да се живее според Библията! Като й се доверява напълно, човек вър-ви по онзи път, който Бог показва в Сло-вото Си. Това наистина е верният път в живота! „Блажен в смъртта” - за пости-гането на тази цел Библията иска да ни окаже своята надеждна помощ.

1 Гит, В. Въпроси, които се задават много често. С., Верен, 1992.2, 3, 4 Нов Библейски речник. С., Нов човек, 2007.

нежен кълн, който се нуждае от грижи, но ако не ги получи, постепенно изсъх-ва. На духовно болния може да влияе благотворно само духовно здравият. Духовно здравият е човек, способен да носи своя кръст, който има чувство за отговорност пред Бога и обществото, умее да постави себе си на мястото на другия и да предприеме разумни дейст-вия, за да му помогне. Ако до духовно болния се окаже човек, подобен на него, те ще бъдат като двама слепи, обрече-ни да рухнат в пропастта. Проблемът е, че благотворното въздействие върху младите души в закоравялата атеистич-на среда с всяко поколение намалява, тъй като е значително подронен един от най-важните, основополагащи стълбове на съвременното общество - брачната институция и семейството. Духовно бо-лният търси подобни на себе си хора

ълната от безредици, премина-ла наскоро през британските градове, предизвика широк резонанс в медиите не само в Англия, но и в целия свят.

Както земетресението или изриг-ването на вулкан са предшествани от невидими процеси в земната кора, така и масовите безредици в Англия са пред-шествани от определени процеси в бри-танското общество. Както малка искра може да стане причина за огромни по мащаб горски пожари, така и локалният изблик на негодувание по една от лон-донските улици прелива във вълна от безредици и погроми.

Известно е, че британската полиция, с изключение на специалните подраз-деления, не носи оръжие. Цивилните също нямат право да носят оръжие, тъй като продажбата му във Великобрита-ния е забранена със закон. Но никой не се учудва от факта, че от време на време има престъпления с огнестрелно оръжие. Ако са извършени от цивилни лица, дори когато изходът е фатален, не е задължително да стават достояние на обществеността. Съвсем друго е, кога-то човек загине от оръжие, използвано от пазителите на реда. Подобен инци-дент се разглежда едва ли не като из-вънредно положение и веднага става главна новина в медиите. Тук сигурно би приключил въпросът, ако това не се бе случило в Тотнъм - най-бедния район в Лондон, където младежите имат, меко казано, недоброжелателно отношение към пазителите на реда.

Стихийният мирен митинг пред сгра-дата на полицията се превръща в ярос-тен протест и магазините, оцелели при въздушните атаки през Втората светов-на война, още първата нощ се оказват напълно разграбени и изпепелени от бушуващата тълпа. Не минава и без чо-вешки жертви. Ако през първата нощ в безредиците участват по-големи младе-жи, следващите нощи са белязани с див разгул на тийнейджъри и деца, които по това време са във ваканция.

Болното оБществоКак се случи така, че държавата,

която в следвоенните години се смята за развито, високоорганизирано, зачи-тащо закона, богобоязливо общество, родината на думата „джентълмен”, там, където за първи път в света на общо-достъпен език е преведена Библията, днес изпитва горчивина и срам от това, което е станало по улиците на градо-вете й? Според думите на британския премиер-министър обществото в Англия в някаква степен се е оказало болно и се нуждае от спешно лечение. Добре е, че гражданите изпитват срам и минис-тър-председателят е направил подобно признание. Това означава, че не всичко е загубено, и може да се надяваме, че ситуацията ще се промени към по-добро.

Какви са причините за едно толкова крещящо антиобществено поведение? Има очевидни причини, които медиите в един глас сочат, но има и причини от друг род, за които те предпочитат да не споменават. Всъщност Великобритания, както и днешна Русия, е основно ате-истична страна. Там има църкви, които вече са закрити, а други в най-добрия случай са наполовина празни. Само 5% от населението посещава църква. Ди-агнозата, поставена на обществото от премиер-министъра, не е съвсем вярна. То наистина е болно, но не в някаква, а в значителна степен. И болестта му извън всяко съмнение е духовна.

Духовно БолнитеДуховната болест е поробване от гре-

ха, а най-страшното е, че тя е разпрос-транена преди всичко сред младежите. Не е тайна, че е по-лесно да се обърнеш към Бога, докато си млад, когато душа-та още не е притисната под тежестта и гнета на греховете, не е закоравяла, не е бетонирана от беззаконието. Тя е като

и в крайна сметка възникват групи от празни младежи, които не са получили пълноценно домашно възпитание, нямат ясни нравствени критерии и правилни жизнени ориентири. Вместо да живеят осъзнато, те съществуват неосъзнато. Обединява ги един общ фактор - физи-ческото отсъствие на бащата от дома. Благи намерения, благородни пориви - за това дори не са чували. Разпуснатите младежи в Англия, които имат предос-татъчно права, без да се съобразяват с живота на съгражданите си, с патоло-гична алчност грабят от разбитите мага-зини всичко, което може да се изнесе. Интересно е да се отбележи, че в този период не е била разграбена нито една книжарница.

ЗАБрАвените основиА всичко започва от една Книга. Ду-

ховния си подем през изминалите столе-тия Англия дължи на Книгата на книгите, когато с възникването на книгопечата-нето по заповед на крал Хенрих VIII все-ки храм получава Библия на разбираем, съвременен английски език. При упра-влението на кралица Виктория има не-доверие към хората, които не са вярва-

си, любознателна публика, започва да проявява нарастващ интерес към това, което съвсем доскоро се е смятало за забранен плод. За да се построи или създаде нещо ценно, истинско, се из-исква много време, а за да се разруши, понякога е достатъчен един миг. Препъл-нените дотогава църкви, включително затворените днес, започват да пустеят. Спускането надолу винаги е по-бързо от изкачването.

стрАшните послеДствияПо-нататък става все по-зле: през

1986 г. в държавните училища се отме-нят физическите наказания, а през 1998 г. този пример следват и частните учи-лища. По-късно се издава закон, който забранява на родителите да наказват физически децата, въпреки че наказани-ето спасява душата (Пр. 23:14). Подобен закон съществува и в повечето европей-ски страни. Но, освободени от налагана-та с векове дисциплина, тийнейджърите охладняват към ученето, престават да уважават възрастните и особено учите-лите. Усвоили зле училищните знания, те отстояват ревностно своите права - повярвали са в безнаказаността си и

те родители, напълно незаинтересувани с какво се занимават техните деца по това време.

прАвилният иЗБорПреди последните избори един от

християнските телевизионни канали по-каза дискусия, в която християни, разде-лени на три лагера - според основните политически партии, - спорят по въпроса за кого да гласуват. Британският народ знае кого да избере. Моят избор, моят глас обаче е само за Иисус Христос. Само с Него могат да се променят към добро изоставените тийнейджъри от проблемните семейства, само с Него ще се напълнят отново полупразните църк-ви, само с Него във всяко семейство, без заповед от монарха, святата Книга на книгите ще стои на най-видното място и ще се чете. За това се молят днес във всич-ки църкви в страната. Това е и моята усърд-на, искрена молитва.

не искат да носят никаква отговорност. „Бъдете послушни на вашите наставни-ци и им се покорявайте“ (Евр. 13:17). Последните изследвания показват, че децата, които са били наказвани от ро-дителите си до шестгодишна възраст, са много по-дисциплинирани от своите връстници, имат по-добри резултати в училище и постигат повече в живота. Много родители, които не са християни, тъй като искат да видят в децата си бъде-щи добри граждани, ги записват в рели-гиозни училища. В държавните училища религиозното обучение за съжаление вече не е задължителен предмет.

Аз обичам Англия, в която живея и от която ще отида във вечността. С болка следях как лейбъристкото правителство на Тони Блеър, без да се съобразява с гласа на Църквата, разреши на хомосек-суални партньори да осиновяват деца от християнски сиропиталища; как то об-ремени с по-висок данък пълноценните семейства, за да предостави на живе-ещите в съжителство по-благоприятни условия за живот; как, отново без да се съобразява с Църквата, разреши рабо-тата на денонощните заведения и баро-ве, където се забавляват безотговорни-

щи, и водещите постове в държавата се дават на християни. Британската импе-рия тогава заема една четвърт от света и нейните мисионери въпреки опасните пътища разпространяват светлината на евангелската истина в далечните непо-знати страни.

През 1960 г. обаче се случва нещо, с което започва постепенното отстъпле-ние от завоюваните преди духовни те-ритории. Издателство „Пингуин” се пре-борва в съда за правото да публикува невинната според сегашните критерии книга „Любовника на лейди Чатърли”, като по този начин отваря шлюзовете за наводнението на книжния пазар с долнопробна, непристойна литература. Страната, която по целия свят се сла-ви със своето образование, с четящата

чакаше ли, чакаше някого. Затова й бе излязъл прякорът Мадам Бижу. А виж, роклята й е изядена от молци.“ Сърцето ти ще е цялото на дупки, като изядената от молци рокля на Мадам Бижу, а в опита да привлечеш истинската любов ще сто-иш и ще чакаш в меланхолия.

Има още една основна тема, по която Холивуд е успял да преобърне с главата надолу всички принципи: страхът. Да си вдигаш адреналина, да тестваш смелост-та си пред екрана на компютъра или теле-визора, да стискаш дръжките на седалка-та в киното - това не е голямо геройство. Не се сещам и за една положителна стра-

стъпваме, как се държим, страхът на осъзнатата отговорност пред Бога и хо-рата. Когато възпитават децата си, роди-телите често казват, че към тях трябва да се подхожда с добро, с любов, да не се наказват. Защото са малки, не разбират, само ще се уплашат. Без да съм роди-тел, съм убедена, че страхът в правилна посока и умерено количество е полезен. Страхът не от наказанието само по себе си, а от това, да не наскърбиш родителите си. С такъв страх трябва да пристъпваме и към Бога, да се вглеждаме в постъпките си, защото „страхът от Бога е началото на всяка мъдрост“. Ако имаш този вид страх,

по един парадоксален начин си защитен и безстрашен, винаги можеш да заспиш спокойно. Не че никога не те е страх, но знаеш, че има Някой, Който се грижи за теб и няма да допусне нищо страшно в живота ти, без да даде изходен път. Да имаш такъв живот, е много по-вълну-ващо от стереотипа на живота според страшните филми - жи-вот-бримка от паяжината на съд-ба, фатална като руска рулетка.

Знам, че много от вас посягат към филмите по навик, от скука, а някои - за да пропъдят самотата, безпомощ-ността и досадата от всекидневието с не-говите проблемчета и проблемища и да се утешат за малко в друга реалност. Ане Франк някога е написала в дневника си, че в дълбините на душата си младостта е по-самотна от старостта. Помня много такива моменти в моите тийнейджърски години, когато, макар и заобиколена от хора, бях самотна. Сама с празнотата у мен, с неизвестното бъдеще и многото ми въпроси. От време на време си отварях Библията и ограждах с кръгчета всички места в Новия Завет, където Бог обеща-ва мир. След време това обещание се изпълни. Затова сега ви пиша. Филмите и книгите, макар и отразена реалност, не са вашият живот. Пред всеки от вас стои една купчина въпроси за разрешаване. Някой филм или книга може (много рядко) да подскаже идея или да ни помогне да си представим нещо по-добре. Но никога няма да запълни празнотата в сърцето на човека, нито ще му даде мир.

Мили мои освещаващи се тийней-джъри,

Не съм забравила за вас. Но знам, че нашият Баща ви води и най-вероятно вече сте стигнали до тези изводи за филмите. Затова - само два съвета:

1. Ценете времето си. Не е ли интерес-но, че глаголът „забавлявам се“ има съ-щия корен като „бавен“? От там и „бавя“ дете, „забавачка“... А вие нито искате да се бавите по пътя към освещението си, нито да си останете вечно в забавачка-та, нали? Ако копнеете да растете и Бог повече да се проявява в живота ви, не е трудно да прецените сами колко време да отделите за филми.

2. “Всичко изпитвайте, дръжте добро-то” (I Сол. 5:21). Небесният Йерусалим е украсен със скъпоценни камъни. А нима не сме ние небесният Йерусалим? Ако е така, нека проверяваме сърцата си - върху какви принципи градим живота си, какви избори правим. Тогава ще сме от-делили скъпоценното от нищожното и ще градим не със слама, а с камъни. В един блог в интернет са предложени 12 начина да различиш истинския от фалшивия диа-мант без професионални знания или тех-ника. В небесния Йерусалим няма да има черен пазар. Там няма как да вкараме имитации на скъпоценни камъни. Гледали ли сте „Красив ум“ (онзи филм за болния от шизофрения математик)? Спомнете си за момичето, което се оказа част от ха-люцинациите на главния герой. Тя, заедно с чичо си, неговия въображаем приятел, беше скъпа и неразделна част от живота на Джон Наш. В момент на просветление обаче той разбра - тя не е истинска, за-щото не расте през годините. Така е и в нашия живот - живото и истинското расте, пуска листенца, цъфти и дава плод, а из-мамното дава гнил плод или в най-добрия случай - никакъв.

С обич: Вашата по-голяма

сестраP.S. Мат. 13:45-46.

на на така наречените филми на ужасите. В моето семейство никога не е било дори предмет на обсъждане дали трябва да се гледат. От една страна, по-чувствителни-те натури могат да натрупат мъчителни образи в подсъзнанието си, които после няма как да контролират и те ще изплу-ват мъчително, като кошмари в ситуации, напомнящи по нещо тези във филма. За други подобни филми могат да бъдат из-вор на жестоки идеи. Те може и да не помислят да подражават в действията на някой масов убиец, но закоравяват сър-цето си към човешката болка и нещастие. Друг аргумент против този вид филми е общото послание за безпомощност, кое-то внушават, - обикновеният човек може да стане жертва във всеки момент или на гениален психопат („Убийствен пъзел“), или на свръхестествена зла сила („Пре-дизвестена смърт“). Гледната точка за живота като игра с предизвестен фатален край не съдържа градивно послание.

А мислили ли сте, че има и друг вид страх, който е полезен? Страхът как по-

1.Вавилонски цар, който изпраща пратеници с подаръци при цар Езекия (Ис. 39 гл.) 13.Бозайник от семейство кучета 17.Ангел на бездната, символ на смъртта и шеол (Откр. 9:11) 18.Първата жена 19.Цар на Асирия и Вавилон (681-669 г. пр. Хр.), син на Сенахирим (ІV Цар. 19:37) 22.Постоянен воден поток по земната повърхност 23.Гръцка богиня (в римската митология - Диана), чийто храм в Ефес е едно от седемте чудеса на света (Деян.19 гл.) 25.Планинска верига в Русия, на границата между Европа и Азия 26.Модел руски вертолети 27.Син на Севегон, който открива горещи извори в пустинята (Бит. 36:24) 28.Бивша световна ор-ганизация 29.Арамейският вариант на името на асирийския владетел Ашурба-нипал (Ездр. 4:10) 31.Хълм край планината Ермон (Пс. 42:6) 33.Стихотворение от Димчо Дебелянов 34.Село в Западните Родопи, известно с красивото едно-именно ждрело 36.Обемист пакет, денк 37.Юдейски цар, син на Амасия (ІV Цар. 14-15 гл.) 39.Препарат за почистване на петна 41.Пристанищен град на о. Кипър с голяма еврейска общност (Деян. 13:5) 44.Укрепен град в Ефремовата хълмиста земя, където Авимелех е убит от жена с воденичен камък (Съд. 9:50 и сл.) 45.Уред за наблюдение и изследване на яйца в процеса на инкубация 47.Експеримент, проба 48.Танцова стъпка 49.Син на Сим, родоначалник на народ (Бит. 10:21) 50.Представител на един от народите, които присъстват на празника Петдесетница в Йерусалим (Деян. 2:9) 51.Мястото, където ще се със-тои последната битка във „великия Ден Господен” (Откр. 16:16).

1.Арамейски израз, който означава: „Господ наш иде” (I Кор. 16:22) 2.Мяс-тото, където филистимците побеждават Израил и пленяват Ковчега на Завета 3.Обидна арамейска дума, която се превежда „негодник” (Мат. 5:22) 4.Лири-ческо стихотворение - възхвала 5.Нота 6.Член на църквата в Йерусалим, който заедно с жена си Сапфира е наказан сурово заради лъжа (Деян. 5 гл.) 7.Град на територията на Вениаминовото племе (Ис. Нав. 15:6,61) 8.Син на Давид, който въстава срещу баща си (II Цар. 13-18 гл.) 9.Буква от еврейската азбука (Пс. 119:89-96) 10.Бащата на Икар (в гръцката митология) 11.Един от авторите на Псалмите (73-83) 12.Произведение на Адам Мицкевич 13.Обаяние, прелест 14.Първият човек 15.Село в Благоевградско 16.Модел руски самолети 20.Про-мишлен район в Западна Германия 21.Подвижна преграда, прикритие 24.Река

в Европа, приток на Дунав 26.Смес от пръст и вода 28.Съдба, участ 30.Жена на Ламех 32.Висок обществен чин 34.Другото название на притвора в двореца на цар Соломон 35.Запушалка на бутилка 38.Град, превзет от Асирия (IV Цар. 18:34) 40.Постъпка, действие 41.Автомобилна писта в Белгия 42.Наш дунавски град 43.Момент, мигновение 45.Равен резултат в спорта 46.Нота 48.Голяма река в Италия.