Добрата новина за всички е, че със смъртта животът на човека не свършва. Не става дума за преселване на душа-та в друго тяло – това са езически измислици, за които не откриваме никакво основание в Свещеното Писание, а то е единственият надежден източник на информация за зад-гробния живот. Отделената от тялото душа се съединява с възкресеното тяло, което се преобразява, но остава нейно-то родно тяло (вижте материала на К. Динков „Съвременна-та наука за човека и християнското учение за възкресение-то”). Животът продължава!

Лошата новина не е за всички, а само за онези, кои-то не са успели да се помирят с Бога, преди да

умрат. Но и тя не е чак толкова лоша за чи-тателите, защото все още са живи и могат да го направят. Лошото за тези, които не

се покаят за греховете си, не приемат Иисус Христос като Спасител, не се родят от горе,

е, че животът им отвъд смъртта и възкре-сението след нея ще бъде много по-

окаян от сегашния. Цялото добро (като започнем от при-родата, чрез която Бог се открива на хората, и завършим с човещината и доброто, вложени от Него у тях) ще им бъде отнето, защото е свързано с Бога, а там, където те отиват, няма нито Бог, нито нещо Негово.

Този брой на сп. „Прозорец” не само разкрива библей-ската истина за живота след смъртта, но и предупреждава християните да не приемат за истински следсмъртен опит преживяванията на хората при клинична смърт (както ще прочетете в материалите на П. Вълков „Гласове от „отвъд-ното” и на И. Темников „Живот след живота” на Р. Муди”). Можем да вярваме на разказа за живота след смъртта само на един човек, характеризиран в Свещеното Писание като

„богаташ” (повече за него вижте в статиите на В. Цорн „Глас от ада” и Я. Пейсти „Молитва в ада”).

Възкресението на Богочовека Иисус Христос, на което се радваме тези дни, е основание и за на-

шето възкресение. Дано нашето възкресение не ни разочарова, дано въз-

креснем за по-добър жи-вот, а не за по-лош.

езависимо от-кога сме християни, все още знаем малко за тай-ната на възкресението. На ап. Павел са били открити много неща, но и той в за-леза на земните си дни е искал да познае повече „силата на Христовото въз-кресение” (Фил. 3:10).

Не трябва ли това да бъде желанието на всеки християнин?

Не се наемам да убеж-давам някого в това, че Христос е възкръснал. Вярвам във възкресението на Христос, защото усещам действието Му върху себе си, виждам положителното Му влияние върху другите, свидетел съм на спасява-щата Му сила. Вярвам в Писанието, а Писанието решително и определено потвърждава, че Христос е възкръснал. В него също така се казва, че „Той не е Бог на мъртвите, а на живи-те; защото за Него всички са живи“ (Лука 20:38). Биб-лията нарича удостоените да достигнат възкресени-ето на мъртвите „синове на възкресението“ (Лука 20:35–36, СИ). Словото на Бога твърди, че всич-ки хора без изклю-чение ще възкръс-нат (Йоан 5:21–29), но не всички едно-временно, „а всеки по реда си: Христос - първият плод, по-сле... тези, които са Негови“ (I Kop. 15:23). Всички останали ще възкръснат след 1000 години. Това ще бъде второто възкресение, възкресението на не-вярващите (Откр. 20:5).

Хората, които отхвърлят любовта на Христос, Го пренебрег-ват и биха искали никога да не възкръсват. Но те ще трябва да се явят на Божия съд. Не е изненадващо, че такива хора се страхуват дори да мислят за възкресението. Те предпочитат след гроба да няма нищо: нито Бог, нито вечност, нито небе, нито ад. Но няма да избягнат възкресението! Невярващите инстинктивно чувстват, че Божията справедливост ще бъде срещу тях, затова се страху-ват от смъртта и прогонват мислите за задгробния живот.

В какви тела ще възкръснат вярващите? На този въпрос от-говаря Свещеното Писание. Телата на възкръсналите ще бъдат духовни. На нас това ни изглежда невъзможно. Но за Бога няма нищо невъзможно. Христос, когато възкръсва, има тяло, с което влиза в стая през затворени врати (I Кор. 15:44).

Гръцката и индуистка-та митология създават не-малко легенди за такива тела („шапка-невидимка“, „бързоходни обувки“, „ле-тящо килимче“ и т.н.). Бог осъществява тази мечта на човечеството във въз-кресението на вярващите. Техните възкръснали тела ще живеят духовен живот. Човек няма да усеща нито глад, нито умора. Как ще изглеждат тогава синовете на възкресението? Писа-нието отговаря: „като ан-гели“ (Мат. 22:30). Ангели-те винаги са били символ на красотата. Такива ще бъдат синовете и дъщери-те на възкресението. Те ще бъдат подобни на самия Христос (Фил. 3:20-21).

Красотата, величието на възкръсналите е труд-но да бъдат описани. Но Библията казва, че всеки възкръснал няма да е ли-шен от индивидуалните си особености. Милиони светии в Христос, синове и дъщери от всички на-роди, племена и езици ще възкръснат! Това са тези, които са приели Христос като личен Спасител. Те ще

възкръснат за слава и в слава, въпреки че тук ги позорят, пренебрегват, ос-кърбяват и дори преследват.

Мнозина почи-нали са погребани в слава, но дали ще

възкръснат в слава? Карл Велики някога е заповядал да го погре-бат седящ на престола в императорски одежди с жезъл в ръка. След 200 години Отон III разпоредил да отворят гробницата му. Тогава видели, че златната корона е паднала, одеждите са изгни-ли, а жезълът е на пода...

С Христос не е било така! Разпънали са Го като злодей, но е възкръснал като Цар. Погребали са Го без слава, а е възкръснал в слава. Така ще бъде и с всички синове на възкресението.

Колко малко знаем за бъдещето, но някои неща са ни дадени да знаем:тогава в тържествуващ хорще възпяваме Христос.

„Живот след живота“ д-р Р. Муди от-белязва, че хората, които е разпитал,

по-скоро не са преживели нещо като „ми-тологична картина на онова, което ще настъпи в бъдещето“, и дори проявяват недоверие към обичайния образ на рая и ада и към целия „модел на наказанието в задгробния живот“ (с. 70). В „Разми-сли за живота след живота“ обаче Муди пише, че последните му беседи с хората разкриват многобройни „следсмъртни“ преживявания „на други сфери от съ-ществуването, които биха могли да се на-рекат „райски“ (с. 15). Един човек се ока-зал в „селска местност с рекичка, трева, дървета, планини“ (с. 16). Жена разказва за също толкова „прекрасно място“: „От-далеч... можех да видя град. Това бяха отделни сгради. Те сияеха, светеха. Хо-рата бяха щастливи. Там имаше искря-

ща вода, фонтани... Град на светлината, според мен можеше да се нарече така“ (с. 17). Ако съдим по фактите, публикувани в редица нови книги, този опит е доста-тъчно общ. Някои протестантски автори вярват, че подобни преживявания (поне там, където образите са типично библей-ски) са християнски и трябва да се раз-граничават от голямата част други „след-смъртни“ представи, които според тях са бесовски лъжи. „Невярващите най-ве-роятно имат лъжливи преживявания от този тип, които в Библията се свързват именно със Сатана. Вярващите пък пре-живяват доктринално верни събития, които могат да бъдат изведени направо от Писанието.“1 Така ли е в действител-ност, или опитът на вярващите и невяр-ващите всъщност е много по-близък, от-колкото изследователите приемат?

Авторите смятат преживяванията на Бети Малц, която публикува книга за своето 28-минутно пребиваване извън тялото по време на клинична смърт, за наистина християнски. Веднага след смъртта си тя се вижда как върви „наго-ре по прекрасен зелен хълм... Вървях по тревата, която беше толкова зелена, че никога не бях виждала подобен цвят.“ Съпровожда я „висока мъжка фигура в широка дреха. Помислих си дали не е ан-гел... Когато вървяхме заедно, не виждах слънцето, но светлината беше навсякъде. Отляво растяха красиви цветя. Също и дървета, храсти... Излязохме при велико-лепно сребристо съоръжение. Прилича-ше на дворец, но без кули. Когато отивах към него, чувах гласове. Бяха мелодични, хармонични, сливаха се в хор и чух дума-та „Иисус“... Ангелът пристъпи напред и

с дланта си докосна портите, които от-начало не бях забелязала. Високи около четири метра, те бяха от перли. Когато се отвориха, видях вътре нещо като улица от злато, покрита със стъкло или вода. Появи се жълта светлина, която направо заслепяваше. Не мога да я опиша. Нико-го не виждах, но усещах нечие присъст-вие. Изведнъж разбрах, че тази светлина беше самият Иисус.“ Когато получава по-кана да влезе през портите, Бети си спом-ня за баща си, който се е молил за нея. Портите се затварят, тя се връща надолу по хълма и забелязва слънцето, изгрява-що над обсипаната със скъпоценни камъ-ни стена. Скоро след това тази картина се оказва изгрев над град Тера Хоут, където Бети се връща в тялото си в болницата, а всички смятат оживяването й за чудо2.

Различава ли се наистина това пре-живяване качествено от по-голямата част от онези, за които разказва д-р Муди? Действително ли това е християн-ско видение на небето? (Госпожа Малц по вероизповедание е протестантка и вя-рата й се укрепва след всичко, през което е преминала.) Православният христия-

нин, разбира се, не е толкова сигурен в това, както протестантските автори3. А и всичко, което ни е известно за това, как душата след смъртта отива на небето и през какво преминава, за да попадне там, не ни изглежда много по-различно от онези „светски“ следсмъртни преживява-ния, за които се пише днес. Освен христи-янската окраска, придадена от вярваща-та протестантка на нейния разказ (ангел, химн, присъствието на Иисус), в него има елементи, общи с преживяванията на хо-рата от света: усещането за покой и мир, което тя описва като рязко контрастира-що с месеците, прекарани в тежка болест; „светещото същество“, което и другите отъждествяват с Иисус; приближаването към някакви други сфери, разположени зад определена граница. И е странно до-някъде, че тя вижда изгрева на слънцето над украсените със скъпоценни камъни стени, ако това наистина е било небето... Как да разбираме това?

В някои нови книги се описват реди-ца аналогични опити – ще ги разгледаме накратко, за да разберем по-добре същ-ността на нещата.

Една от тези книги е съставе-на от християнски (в по-голямата си част протестантски) „следсмъртни преживявания“4. В един от описаните случаи „починала“ жена била освободена от тялото си и се озовала на място, залято от ярка светлина, която идвала от разтво-рени към небето прозорци. „Това, което видях там, накара всички земни радости да избледнеят. Исках да се присъеди-ня към радостната тълпа от деца, които пееха и си играеха в ябълкова градина... По дърветата имаше и благоуханни цве-тя, и зрели червени плодове. Докато се-дях там, наслаждавайки се на красотата, постепенно започнах да усещам радост, хармония и съчувствие. Сърцето ми се стремеше да стане част от тази красота.“ След петнадесетминутна „смърт” жената се върнала в тялото си, но в останалата част от деня и през целия следващ ден онзи свят бил за нея много по-реален, отколкото там, където се е върнала. Пре-живяването й предизвикало някаква „ду-ховна“ радост, която може да се сравни с изпитаната от госпожа Малц и придало на живота й ново измерение. Но виде-ният от нея образ на „небето“ бил съвсем различен.

Ярко „следсмъртно“ преживяване е имал и лекарят от Вирджиния Джордж Ричи. Кратко съобщение за това е пуб-ликувано през 1963 г. в „Гайдпоуст Мага-зин“, а по-разширено е засвидетелствано в книгата „Връщане от утре“. След дъл-го пребиваване извън тялото си, което е било обявено за мъртво, младият Джор-дж Ричи се връща в малката стая, където то се е намирало. Едва тогава разбира, че е мъртъв. В този момент стаята се из-пълва със светлина, която той усеща като присъствието на Христос – „толкова уте-шително, толкова радостно и всепоглъ-щащо”, че му се иска завинаги и изцяло да се потопи в Неговото съзерцание. След като пред очите му се въртят кадри от из-миналия му живот, Ричи чува въпроса: „Как използва времето на земята?“ След това има три видения. Първите две като че ли се отнасят към „съвсем различния свят, който заема същото пространство, както нашата земя, и има много земни характеристики – улици, селска мест-ност, университети, библиотеки, лабора-тории”. „От другия свят имах мимолетно впечатление. Сега сякаш се намирахме не на земята, а невероятно далеч, извън всяка връзка с нея. И тук видях град, но град, ако човек може да си го представи, построен от светлина... където стени-

те, къщите, улиците, сякаш излъчваха светлина, а по тях се движеха също та-кива ослепително ярки същества, както и Този, Който стоеше до мен. Това беше мигновено видение, защото в следва-щия момент стените на малката стая се затвориха над мен, ослепителната свет-лина изгасна и ме налегна странен сън.” Преди това Ричи не е чел нищо за живо-та след смъртта, след този случай обаче става активист в протестантска църква5. Този невероятен случай става през 1943 г. Оказва се, че подобни видения, свър-зани с „възкресение”, са характерни не само за последните години. Протестант-ският пастир Норман Винсент Пил раз-казва редица подобни случаи и отбеляз-ва: „Халюцинации, сънища, видения – не вярвам, че става дума за това. Прекалено много години съм говорил с хора, които са били на ръба на „нещо“ и са надник-вали там. Те толкова единодушно гово-рят за красотата, светлината и мира, че е невъзможно да имаш каквито и да било съмнения в реалността на изпитаното.“6 В „Гласове от ръба на вечността“ от анто-логията на XIX век се дават многобройни примери за видения на хора на смъртно легло и техни предсмъртни преживява-ния. Въпреки че в нито един от тези при-мири разказът не е толкова подробен, както някои от най-скорошните случаи, те дават убедителни доказателства, че е доста разпространено явление умиращи-те да виждат явления и сцени от отвъд-ното. В подобни случаи онези, които се смятат за християни и са готови за смърт-та, изпитват мир, радост, говорят за свет-лина, ангели, небе, а невярващите често виждат бесове и сцени от ада.

Тъй като такива видения са факт, трябва да си зададем въпроса каква е тях-ната природа? Наистина ли видението за небето е толкова разпространено сред онези, които, макар да смятат, че уми-рат като християни (доколкото разбират това), все още остават извън Христовата Църква?

В нашите разсъждения за естество-то на такива случаи ще се върнем към въпроса за „срещата с другите“. Ще раз-

гледаме преживяването на смъртта от нехристияните, за да разберем дали то наистина се различава от случилото се на онези, които наричат себе си христия-ни. Ако нехристияните също обикновено виждат небето по време на или след своя-та „смърт“, тогава ще трябва да приемем този опит като нещо естествено, което може да стане с всеки, а не като специ-фично християнско.

Книгата на Осис и Харълдсън7 ни предлага многобройни свидетелства по този въпрос. Те представят седемдесет и пет случая, когато умиращи „виждат от-въдния свят“. В някои от тях се разказва за невероятни прекрасни поляни и гра-дини, в други - за порти, които водят към чудно красива селска местност или град, в трети - за необичайна музика. Често се примесват доста светски образи, напри-мер американка пътува към прекрасната градина с такси или индийка отива на своето „небе“ върху крава. Жител на Ню Йорк се озовал на прекрасна зелена по-ляна. Душата му била пълна с „любов и щастие“, а в далечината виждал сградите на Манхатън и развлекателния парк8.

в далечината. Когато разбрал, че е жив, се натъжил, че му се наложило да остави онова толкова прекрасно място“ (с. 179). Друг човек се опитал да се самоубие и до-като умирал, казал: „На небето съм. На-около има толкова къщи, толкова улици с големи дървета - на клоните им растат сладки плодове и пеят птички“ (с. 178). По-голяма част от преживелите подобно нещо чувстват небивала радост, безме-тежност и готовност да приемат смъртта. Малко са тези, които искат да се върнат към живота (с. 182).

Несъмнено трябва да бъдем много внимателни в тълкуването на „видени-ята от небето“, които имат умиращите и „умрелите“. Трябва ясно да разграничим истински благодатните видения за от-въдния свят от просто естествените пре-живявания, които, може би надхвърлят нормалните рамки на човешкия опит, но в никакъв случай не са духовни и не го-ворят нищо за реалността на рая и ада в истинското християнско учение.

И така вече можем да дадем оценка на толкова разпространените в днешно вре-ме видения за небето: по-голямата част

*Роуз, С. Приношение православного американца. Москва, Российское отделение Валаамского общества Америки, 2001. 1 Levitt, Z., J. Weldon. Is there Life After Death? Dallas, Texas, Zola Levitt Ministries, 1990, p. 116.2 Maltz, B. My Glimps of Eternity. Waco, Texas, Chosen Books, 1979, 84-89.3 Тук се имат предвид най-вече автори с харизматична насоченост. Б. р.4 Meyers, J. Voices from the Edge of Eternity. Old Tappan, N. J., Spire Books, 1973.5 Ibid., 56-61.6 Peale, N. V. The Power of Pozitive Tkinking. New York, Prentice Hall Inc., 1952, p. 256.7 Osis, K., E. Haraldsson. At the Hour of Death. Norwalk, Connecticut, Hastings House. Daytrips Publishers, 1997, p. 163.8 Weeler, D. Journey to the Other Side, p. 100-105.

Важно е да се отбележи, че според изследванията на Осис и Харълдсън индусите виждат „небето“ също толкова често, колкото и християните. Но докато християните срещат „Иисус“ и „ангели“, индусите виждат свои храмове и богове (с. 177). Още по-важно е, че дълбочината на религиозността на пациентите явно не оказва никакво влияние върху тяхната способност да имат видения за отвъдно-то: „Дълбоко религиозните хора виждат градини, порти и небе не по-често, от-колкото по-малко или съвсем нерелиги-озните“ (с. 173). Така един човек, член на индийската комунистическа партия, ате-ист и материалист, по време на смъртта си е бил пренесен в „прекрасно място на тази земя... Чувал музика, а също и пеене

от тези случаи, а може би дори всички, нямат почти нищо общо с християнското виждане за небето. Това не са духовни, а светски преживявания. Те са толкова бързи, толкова еднакви и земни в своя-та образност, че не може да се направи никакво сериозно сравнение между тях и истинските християнски видения за не-бето в миналото. Даже най-„духовният“ момент в някои от тях – усещането за присъствието на Христос – също говори за духовната незрялост на тези, които ги изпитват. Най-новите подобни слу-чаи предизвикват чувство, близко до „комфорта“ и „мира“ на съвременните спиритични и петдесятни преживява-ния, а не дълбоко благоговение, страх от Бога и покаяние, което поражда при християнските светии истинско усещане на Божието присъствие, както става с ап. Па-вел по пътя за Дамаск (Деян. 9:3-9).

•среща със светло същество (Бог, ангел);

•преглед на живота;•чувство на мир и липса на всякаква

болка;•нежелание за връщане обратно в тя-

лото.

В какви ситуации възникват пре-живяванията, близки до смъртта?

• В състояние на клинична смърт и в кома. Повечето речници оп-ределят смъртта като „край, прекра-тяване на живота”5. Днес под общо-приет клиничен критерий за смъртта в медицината се разбира „необрати-ма загуба на функциите на организма като цяло”6. Но наред с необратимата (например мозъчна) смърт в медици-ната има и обратима, клинична смърт. Тя е своеобразно преходно състояние между живота и смъртта, започва от момента, в който се прекратяват дей-ността на централната нервна систе-ма, кръвообращението, дишането, и

ния достигнаха до такова ниво, че ста-на възможно да се извеждат хора от състояние на клинична (възвратима) смърт. Според изследвания, направе-ни от Галъп сред американското насе-ление, около 15% от съживените хора споделят, че са имали преживявания, близки до смъртта2. Техните разкази превърнаха темата за смъртта в още по-вълнуваща и пълна с въпроси. За-щото, както пише П. Рогозин, често, когато посрещаме хората, идващи на този свят, се питаме: „Откъде и за как-во?”, а когато ги изпращаме: „Защо и къде?”3

Какво представляват тези прежи-вявания, близки до смъртта?

Някои изследователи4 описват де-вет техни общи характеристики:•чуване на звуци като бръмчене;•усещане, че човек се намира извън

физическото си тялото;•усещане за пътуване през тъмнина

или тунел;•усещане за издигане в небето;•среща с хора, често починали близки;

з умирах. Чух как лекарят ме обяви за мъртъв. Докато ле-жах на операционната маса

в голяма болница, започна едно силно, пронизващо бръмчене в главата ми. В същото време усетих да се движа бър-зо по един дълъг, тъмен тунел. Тогава изведнъж открих, че съм извън физиче-ското си тяло. Като страничен наблю-дател гледах как лекарите отчаяно се опитваха да съживят моето тяло. Скоро след това се срещнах с едно „същество” от светлина, което на-прави бърз преглед на целия ми живот и ми помогна да оценя моите предишни дела. Накрая разбрах, че моето време да умра още не беше дошло и че тряб-ваше да се върна в тялото си. Аз се съ-противлявах, тъй като преживяването след живота ми хареса. Но по някакъв начин отново бях съединен с моето фи-зическо тяло и продължих да живея.”1

Повечето хора описват така свои-те преживявания, близки до смъртта. В средата на XX в. медицинските зна-

тики („окултен” от латински означава „таен, скрит“ - тук влизат сферите на вълшебството, магьосничеството или свръхестествените явления11).

Светогледи, които стоят зад преживяванията, близки до смърт-та

има кратка продължителност - 3-6 мин. След това обикновено настъпват нео-братими промени в главния мозък или човекът се съживява. Повечето прежи-вявания, близки до смъртта, се случ-ват в състояние именно на клинична (обратима) смърт, а не на биологична смърт. Затова при тях не може да се говори за „възкресение” и връщане на душата в тялото (възможно е тя никога да не го е напускала).

• По време на спиритични (ок-ултни) сеанси или ритуали като гледа-не в огледало или в съвременния му вариант - психомантеум, медитация7.

• При дълбоко психическо и физическо изтощение. От някои разка-зи на хора с преживявания, близки до смъртта, става ясно, че те биха могли да се дължат на крайно физическо и психическо изтощение на организма.

Причини за възникването на преживявания, близки до смъртта

Могат да се обобщят в две групи:

ро, хората не са психотични и, трето, поразително наподобяват картините, описани в много древни и езотерични текстове, напълно непознати за из-следваните обекти9.

В такъв случай причината за тях трябва да е друга, различна от вече споменатите. Муди по-скоро говори

1. Физиологични (и биохимични) Към тази група спадат преди всичко интоксикацията с психоактивни (нар-котични) вещества, черепномозъчната травма, хипоксията (кислороден глад) на главния мозък. Един от препарати-те, оказващи влияние на психиката, е кетаминът. Той често се използва като анестетик в хуманната и ветеринарна-та медицина. По време на оперативна или следоперативна намеса с прила-гане на кетамин дори без предозира-не „умиращите” могат да видят „тунел” или как „отиват” някъде, срещат се с близките си. Кетаминът неслучайно се нарича още диссоциативна (разделя-ща) наркоза - той нарушава връзките между различните участъци в мозъч-ната кора. Най-характерните ефекти от кетамина са схващане, загуба на усета за пространство, усещане за от-късване на тялото и духа8. Но според д-р Муди (парапсихолог и психиатър) преживяванията, близки до смъртта, не са халюцинации и илюзии, защото, първо, имат удивителна прилика, вто-

точно за това, но го приема в положи-телен смисъл.

2. Духовни и окултниСлучаите на преживявания, близки

до смъртта, които се описват в книгите и филмите днес, твърде много наподо-бяват изпитваното от шаманите, жре-ците и медиумите. При по-обстойно из-следване могат да бъдат открити много съответствия с някои древни източни представи за смъртта и задгробния живот, особено с тибетската „Книга на мъртвите”. А д-р Муди в послеслова към своята нашумяла и в България кни-га „Живот след живота” пише, че като възпроизвежда метода на древните гърци за извикване на мъртви, той е помогнал на няколко стотици хора да осъществят пряк контакт с привиде-ния на свои починали близки, които изглеждали като живи10. Д-р Муди, д-р Елизабет Кюблер-Рос и техните съ-мишленици приемат интерпретация на задгробния живот не поради някакви научни факти и доказателства, а защо-то самите те участват в окултни прак-

Зад всички случаи на преживя-вания, близки до смъртта, се крие определен светоглед - система от вярвания и възгледи за околната действителност, за живота, човека и висшата реалност. Защото, както от-белязва д-р Мартинез, „не съществу-ва практика, която да не е теоретично подкрепена”12. Внимателният психо-логически, философски и библейски анализ разкрива следните възможни светогледи, които стоят зад разказите за преживявания, близки до смъртта:

Хуманизъм13. Съвременният хума-нистичен светоглед се отнася доста доброжелателно към отвъдния свят, защото представата за него е приятна, а не мъчителна, там се допуска „ръст”, „развитие”, а не се очаква крайно ре-шение на съд. Преживяванията, близ-ки до смъртта, според хуманистичния светоглед дават още „един шанс” на човека да се подготви за висшата ре-алност, защото неговата вечна участ не се определя според поведението му по време на земния живот.

Така подобни преживявания се оказват нещо добро, защото намаля-ват страха от смъртта, съдействат за духовното развитие, водят до любов, мир, усещане за смисъл и цел в жи-вота. Но според изследователите по-добни субективни преживявания на границата на смъртта не служат като доказателство за живота след нея.

Ню ейдж и окултизъм. За съжале-ние, почти всички съвременни „науч-ни” изследвания на преживяванията, близки до смъртта, са свързани по един или друг начин с теософията на Елена Блаватска (духовен водач на Ню ейдж) и нейното учение за астрал-ната плоскост, както и с някои древ-ни езически практики. По-голямата част от „проповедниците” на такива преживявания днес се занимават с окултизъм. Главен източник за техните знания е не толкова опитът на другите, колкото собствените им преживява-ния на изследователи на „духовете”.

Например д-р Мелвин Морз (ци-тиран в „християнския” филм „Фено-менът Лазар”) използва въведения от него метод „виждане от разстояние” (remote view), което е модифицирана форма на ясновидство. В своя сайт той пише за т. нар. „Божия точка” („God Spot”), която се използва за прежи-вявания извън тялото, за молитва, ду-ховни видения и медитация. Чрез тази „точка” медиумите придобиват достъп до нужната им информация14.

Д-р Муди също не скрива свои-те връзки с окултизма. Вдъхновен от древните гърци като оракули на смърт-та, той създава специална камера за медитация (психомантеум), която дава възможност за контакт с мъртви род-нини и близки, усещане за излизане от собственото тяло и преживявания от предишния живот15. За един хрис-тиянин този психомантеум не е нищо друго освен модерна, псевдонаучна форма на гледане в огледало с цел об-щуване с мъртвите.

Друг учен, д-р Елизабет Кюблер-Рос, известен изследовател на психо-логията на умиращия и на преживява-нията, близки до смъртта, признава, че е била посещавана от нейния дух ръководител Салем и от двама негови спътници Анка и Вили16. Сред окултни-те кръгове се знае, че подобни духове ръководители (които всъщност са де-мони) се появяват само на напредна-лите в медиумните способности.

Богословието на личния опит, характерно и за харизматичното движение (Дж. Макартър17). Поддръж-ниците на този светоглед изоставят вярата в интелектуалното и истори-ческото съдържание на библейското послание и се доверяват на субек-тивните, антропоцентрични (насочени към човека) преживявания, особено на тези, които са близки до смъртта. Хората, които са виждали рая или не-бето, са „радостни”, „щастливи”, „до-волни”. Ако някои виждат „Христос”, то е само за да получат удоволствие от „разговора” си с Него. Елементът

на божественото и страхът на човека пред Бога в подобни преживявания, за съжаление, отсъства. Така вместо да отразява записаните в Библията бо-жествени откровения, християнството се превръща в сбор от субективни, често фантастични преживявания. А Библията или се нагажда към тях, или напълно се пренебрегва.

Какво да кажем за християните, които са имали преживявания, близки до смъртта?

Трябва да бъдем много внимателни при интерпретацията на тези „видения на небето” и на „Иисус”, които имат някои християни по време на клинич-

на смърт. Такива преживявания обик-новено предизвикват еуфория или чувство, сходно с „успокоението” и „мира” при съвременните спиритични и харизматични практики, а не дълбо-ко благоговение, страх от Бога и пока-яние, които са предизвикани от Него-вото присъствие.

Какво казва Библията за прежи-вяванията, близки до смъртта?

В Библията не намираме никакви доказателства за такива преживява-ния. Въпреки това някои автори ци-

тират свидетелството на ап. Павел за пренасянето му в третото небе като пример за преживяване извън тялото (II Кор. 12:1-5). Но никъде в новозавет-ния текст не пише, че Павел е умирал, когато е видял небето, и е възкръснал след това. Бог е създал човешкото съ-щество едно цяло (Бит. 2:7) и съгласно Библията всяко отделяне на душата и духа от тялото категорично се свързва със смъртта18. Бог е създал по удиви-телен начин човешката психика, която е напълно способна да преживее във вид на видение небето и Божията сла-ва според волята на Бога, какъвто е и случаят с ап. Павел (II Кор. 12:1).

Не може ли Бог да изпрати някого в ада и да го възкреси, за да ни разкаже той колко страшно е там?

Всеки истински християнин вярва, че Бог и днес се намесва по свръхес-тествен начин в живота на хората, като ги изцелява от неизлечими за медици-ната болести. Библията казва, че всич-ко е възможно за Бога, включително да възкресява от мъртвите (Мат. 19:26). Но, както отбелязва Дж. Макартър, за разлика от случаите на възкресения в Новия Завет, които обикновено стават сред тълпи скептично настроени, не-вярващи хора, съвременните „възкре-сения” се осъществяват или при затво-рени врати, или на големи религиозни сбирки, където тълпи хора безумно оч-акват да видят поредното „чудо”. Мно-го е лесно в подобни ситуации да се изфабрикуват различни „възкресения” или „изцеления”19.

Освен това е погрешно да вярва-ме, че Бог може да изпрати някого в ада и после да го върне само за да ни разкаже колко е страшно там, първо, защото самата Библия ни учи, че адът е твърде ужасно място. Не са нужни допълнения към нейния текст, за да се убедим в това. Второ, „ако не слушат Мойсей и пророците, то и от мъртви-те да възкръсне някой, пак няма да се убедят” (Лука 16:31). Днес в опреде-лени християнски среди се появяват много свидетелства на хора, които твърдят, че са се завърнали от ада. На-пример героят на един филм, наскоро нашумял сред християните в България, без всякаква критичност на разума и разбиране на Библията твърди, че „ан-гелът” му казал да се върне обратно на Земята, за „да бъде последното преду-преждение за това поколение”20. Често

хората в XXI век могат да се уподобят на книжниците и фарисеите (учените по онова време!), които молят Иисус за чудеса и знамения. Отговорът на Господ е, че друго знамение няма да им се даде освен Неговата смърт и възкресението Му (Мат. 12:39-41).

Какви са възможните изводи?

Хората днес предпочитат да вяр-ват повече на измислици, отколкото на достоверни учения. Ап. Павел пре-дупреждава Тимотей, че в последното време хората ще се интересуват по-вече от басни, отколкото от Божието Слово (II Тим. 4:1-4). Увлечението по духовни басни е един от най-големите проблеми на съвременното християн-ство.

Преживяванията, близки до смърт-та, са ракетата носител за идеите на Ню ейдж. Изследвайки трудовете на Юнг, Муди, Кюблер-Рос, Монро, Морз и други автори, можем да проследим ясно очертанията на една нова светов-на религия: наукообразна (не научна!), съдържаща елементи на християн-ството, юдаизма, будизма, хиндуизма и окултна по своята природа, нарича-на още Ню ейдж.

Основната идея на тази нова рели-гия, подкрепена с истории за преживя-ванията, близки до смъртта, е, че няма никакво значение в кого вярва човек и дали е вярващ изобщо - всички накрая се срещат с „Иисус” и с „ангелите”. Хомосексуалистите също се срещат с Иисус, когато „умрат”. Всъщност ре-лигията и сексуалната ориентация ня-мат никакво значение, ние всички сме деца на Бога. Няма значение какво име използваш за висшата сила - Бог,

Аллах, Велик Дух или нещо друго, тя е все една и съща21.

Изобилието от разкази за прежи-вявания, близки до смъртта, в научни книги и списания може да се определи като симптом за сливането на науката с окултизма. Това, което е било преди област на действие за шамани, врачки и гледачки, днес е предмет на научни изследвания. Учените (Юнг, Кюблер-Рос, Муди и др.), като изследват окулт-ните явления, навлизат в сфери, кон-тролирани от свръхестествени сили. Във връзка с това А. Мелников пише: „Осланяйки се единствено на своя ин-телект, без защита от Бога и без Не-говата помощ, те [учените] неизбежно стават обект на влияние на демонични сили.“22

Никога преди на човечеството не са били давани толкова потресаващи и ярки доказателства за това, че има свят извън видимия, материалния. Ок-ултните практики днес потвърждават още веднъж реалността на духовния (демоничния) свят.

Бурно обсъжданите преживявания, близки до смъртта и „извън тялото”, не приличат на истинските преживявания на другия свят, които са имали Божи-ите хора чрез видения и откровения.

Би било проява на крайност да при-числим всички преживявания, близки до смъртта, към някакви измислици, халюцинации или да ги определим като идващи от Сатана. Имаме обаче сериозно библейско и научно основа-ния да смятаме, че именно това е в ос-новата на по-голямата част от такива преживявания.

Нека Бог да ни даде повече мъд-рост, за да различаваме доброто от злото, истината от лъжата и да ни по-могне да следваме доброто и истина-та! Защото, както пише Били Греъм: „Преживяванията, близки до смъртта, не са основа на вечните истини, нито основание на нашата увереност в жи-вота след смъртта. Те могат да бъдат опасно заблуждаващи и трябва да се изследват в кон-текста на Божието Слово.”23

1 Виж Moоdy, R., Jr., M.D. Life After Life. New York, Bantam, 1976, 21-22.2 Gallup, G., W. Proctor. Adventures In Immortality: a Look beyond the Threshold of Death. New York, McGraw Hill, 1982.3 Рогозин, П. Существует ли загробная жизнь? - http://www.blagovestnik.org/books/00144.htm4 http://www.near-death.com/evidence.html5 Български тълковен речник. С., Наука и изкуство, 2005.6 Енциклопедия Британика. - http://goo.gl/i6QGM7 http://www.near-death.com/experiences/triggers08.html8 http://www.drugsinfo-bg.org/bg/drugs-alphabet-17.html9 Муди, Р. Живот след живота. - http://goo.gl/ddnQ510 Пак там.11 Енциклопедия Енкарта. - http://goo.gl/LRG8V12 Мартинез, П. Психология на молитвата. С., БХСС, 2002, с.129.13 Под хуманизъм тук имаме предвид главно светоглед, в центъра на който е идеята за човека като висша ценност, той се ражда изначално добър. Отрича се свръхестественото (и Бог), етиката също е човекоцентрична.

14 http://goo.gl/0muF715 http://www.lifeafterlife.com16 Йеромонах Серафим Роуз. Душа после смерти: современны „послесмертные опыты” в свете учения Православной церкви. - http://goo.gl/ZXVQ017 MacArtur, J. Charismatic chaos. Grand Rapids, Michigan, Zondervan Publishing House, 1992.18 Martin, W., M. Rische, K. Van Gorden. The Kingdom of the Occult. Thomas Nelson Inc, 2008.19 MacArtur, J. Op. cit., p. 132.20 Филмът се нарича: „Феноменът Лазар”, а героят е пастир Екечукву от Африка, който е бил „възкресен” от мъртвите. Лентата се разпространява безплатно от харизматичната организация „Final Frontier Charitable Trust” - http://goo.gl/eAqSH21 http://www.near-death.com/dale.html22 Мельников, А., В. Харькив, Э. Генрих. Формирование религии Антихриста. Новосибирск. - http://goo.gl/l9mJk23 Graham, B. Death and the Life After. Thomas Nelson Inc., 2008. - http://goo.gl/9KpNa

вени и естествени, като нарича естестве-ните научни, свързани с фармакологията, физиологията и т.н.

Запознах се с Р. Муди през 1990 г., а през 1993 г. добих свой „предсмъртен“ опит по време на сериозна операция на червата. Моите преживявания бяха ана-логични с дадените в книгата и аз съм съгласен с тези хора, които са убедени в тяхната реалност. Но има и съществени особености, които не могат да не ме наве-дат на мисълта, че някаква външна сила нахлува в отслабеното съзнание на чове-ка и се опитва да натрапи своето виждане за живота и за смъртта.

Отначало моят „предсмъртен“ опит напомня случаите, описани от Р. Муди. От абсолютна тъмнина излиташ от собст-веното си тяло към светлината. Но с това съвпадението свършва. Аз излетях към стена от бледорозов пламък, разположен отляво на тялото, което бях напуснал, а не в атмосферата на изцяло сияеща светли-на.

През 1989-1992 г. в Украйна и Русия широко се разпространяват ти-пографски издания на книгата на

американския професор, доктор по меди-цина, Реймънд Муди „Живот след живота. Изследване на феномена на оцеляването след физиологична смърт“. В тази книга са събрани многобройни свидетелства на хора, преживели клинична смърт. Ес-тествено, въпросите за живота и смъртта винаги дълбоко са вълнували хората. За-това книгата на Р. Муди предизвика голям интерес и се оказа за мнозина, както и за мен, насърчаващо откровение. Хората, преживели клинична смърт, като че ли по-твърждават това, което Свещеното Писа-ние говори отдавна, че след физиологич-ната смърт индивидуалността на човека не изчезва и животът продължава в духа.

Р. Муди описва и анализира голям брой случаи на клинична смърт, но не формулира еднозначни изводи. Той е достатъчно внимателен, което прави до-бро впечатление. В описаните случаи обаче прокарва някакви странни пара-лели с Библията, с възгледите на Платон, а също и с „Книгата на мъртвите“. Освен това дава алтернативни „обяснения“ (ка-вички на авт.) на феномена около смъртта, също така свръхестест-

Трябва да отбележим, че в книгата на Р. Муди са дадени най-вече положител-ни примери на преживявания, близки до смъртта. Душите на „умиращите“ с радост срещат някакви същества от светлина и се чувстват така добре. Но моята душа не срещна в неземното пространство от светлина добри същества и никой не я приветства с радост. Тя летеше покрай стената на вълнуващия бледо розов пла-мък, а някъде в края на полета започна да забелязва, че между езиците на пламъка се крият безобразни (свински) лица.

При вида на тези безобразни лица ми мина мисълта: „Май не съм попаднал на правилното място!“ И веднага картината се промени. Наблюдавах себе си отго-ре, от дясната страна: същата стена от огън, тялото ми е на операционната маса и отляво до него има кубче с числото 30. Чух глас: „Няма почти никакъв шанс да оцелееш, но ако преминеш отляво на ро-зовата стена, ще живееш.“ Името на Ии-сус Христос не се споменаваше, но се

подразбираше. Разбрах, че ако се откажа от Него, всичко ще

бъде добре. Но на това предложение ведна-

възможност да видя какво ме чака зад тази красива и на пръв поглед безобидна стена от светлина (огън). Той не искаше да загина и ме спаси.

Преди операцията не бях христия-нин, въпреки че отдавна вече бях осъз-нал своята греховност и вярвах в Иисус Христос. Но всичко това беше на нивото на разума, без топлината и Божия страх в сърцето.

След операцията и преживените „предсмъртни“ изпитания всичко се про-мени, живата вяра изпълни сърцето ми.

Евангелските християни от град Мир-но (Якутия) и мисионерите от дружество-то „Светлина на Евангелието“, които по това време бяха в града, внимателно ме

та. Ако това произтича от Сатана, след като са придобили такъв опит, хората биха тръгнали по пътя на омразата и разруха-та. Но разрухата може да действа и без много шум, без да привлича особено вни-мание върху себе си, както прави Сатана. Главната му цел е да отслаби вярата ни в нашия Творец и да навреди на Христос и Неговото дело.

Сатана иска да задуши всяко жела-ние на хората да се трудят на Господна-та нива, като се старае да ги отклони от тесния път на правдата. Той лъже хората, подхвърля им мисли, че може да получат вечен живот, без да ги е грижа как живеят на земята. Но всичко това не се съгласува с учението на Иисус Христос и Неговото божествено Слово. Нашето спасение не изхожда от нас, а от Бога: „И то не от са-мите вас...“ (Еф. 2:8-9).

Аз, разбира се, нямам нищо против да се проследят по-нататъшните изследва-ния на Р. Муди - ние трябва да познаваме врага си. Какво още може да измисли той за съблазняване на човешкия род?

Но към книгата на Р. Муди и подобни на нея трябва да се отнасяме достатъч-но критично и веднага да се обръщаме

га отговорих: „Не, не, не!“ И след третото „не“ почувствах страшна болка. Оказа се, че операцията приключва и хирургът ме зашива.

Трудно ми е да предам онова състоя-ние на болка, от която се спасявах, като повтарях думите, които чух от покойната си майка: „Христос е търпял и на нас е заръчал да търпим.“ Почти се задушавах, като се стараех по някакъв начин да при-влека вниманието на лекарите, но нито можех да кажа нещо, нито да помръдна. Вероятно по движението на клепачите ми и треперенето на пръстите на ръцете ми лекарите разбраха в какво състояние съм и ми помогнаха. Но главното не е в това, а че „предсмъртните“ ми изпитания се слу-чиха преди да попадна в реанимацията. Добре запомних болката при премества-нето ми след операцията по коридорите и в асансьора.

След денонощие и половина, прекара-ни в реанимацията, ме отведоха в стаята, където окончателно дойдох на себе си. Първата ми мисъл беше, че сега съм с Ии-сус, а не, че съм останал жив. На душата ми стана топло от тази благодатна мисъл.

Като анализирах нещата, които ста-наха с мен, си направих следните изво-ди. Първо, тези „предсмъртни“ изпитания бяха реални, въпреки че се случваха в ня-какво друго измерение. Второ, избора да бъда с Бога или да се отрека от Него ми предложи самият Сатана. Иисус Христос не се занимава с подобна проверка на верността. Най-вероятно нямаше да имам тези изпитания, ако на операционната маса не бях дал обещание: „Иисусе Хри-сте, Ти си единствената ми надежда и спа-сение. Напълно отдавам себе си на Теб. И ако всичко мине благополучно, през оста-тъка от живота си ще принадлежа на Теб и ще живея според Твоите заповеди.“

Сатана не беше харесал подобно об-ръщение към Иисус, затова реши да ме изпита. Но тук идва въпросът - ако Сатана искаше да ме изкуши, защо ми показа не само красивата картина, а и безобразни-те свински лица? Разбира се, Сатана не би искал да покаже своето безобразие. Иисус Христос бе извършил това, за да направя правилен избор, Той ми даде

изслушаха. Покаях се в тяхно присъствие, те ме нарекоха брат и два месеца след като излязох от болницата, приех водно кръщение.

Когато сравнявам „предсмъртните“ си преживявания с описаното в книгата на Р. Муди, изводът може да бъде само един: случаите, разказани от Муди, също са от Сатана. Лесно можем да се убедим в това, ако погледнем какво са донесли на хора-та техните „предсмъртни“ преживявания. „По плодовете им ще ги познаете“ (Мат. 7:16).

В книгата на Р. Муди не е даден нито един случай, при който хората след таки-ва изпитания се възпламеняват с любов към нашия небесен Отец и се покайват за своите грехове. И е съвсем ясно защо! След подобни преживявания човек се успокоява, защото започва да смята, че може и без покаяние да получи вечен живот. Затова тези хора нямат нужда от личен Спасител, от Иисус Христос. Муди отрича, че „предсмъртните” изпита-ния се направляват от враждебни сили. Той пише, че след изпитанията хората стават по-добри, по-състрадателни към околните и вече не се страхуват от смърт-

за съвет към Иисус Христос и Неговото Слово. Разбира се, твърдият във вярата християнин няма да се подведе от подоб-ни „сладникави“ феномени - трудно е да бъде съблазнен.

На християни със слаба вяра обаче и на хора, които търсят Бога, тази книга ще нанесе явна вреда. Разговарял съм с невярващи, които са я чели. Те харесват книгата, тъй като след четенето настрое-нието им се е подобрило и се е появило някакво успокоение. Но не съм забеля-зал някакво нравствено усъвършенст-ване в техния живот. Както са живели дотогава, така и продължават, само че са станали по-глухи за Божието Слово. Накрая бих искал да призова християните и изобщо всички хора да проявяват осо-бена бдителност в това тревожно време. Ще се появят още много книги със съблаз-нителни заглавия, чиято цел е да опорочат Божия план на спасението на човечество-то в Христос.

Нека възсияе слънцето на правдата и се утвърди кръстът на Иисус Христос по цялата Земя!

Дали са погребали сиромаха, не се знае, Евангелието мълчи за това. Може би са го хвърлили в някаква яма. Спом-няте ли си разказ за полето, наречено „кръвна нива“ или „нивата на грънчаря” (Мат. 27:7-8), където са погребвали си-ромаси като Лазар? Юдейските свеще-ници купуват тази нива с парите, върна-ти от Юда, след като той се разкайва за предателството на своя Учител.

И така, Лазар умира и е отнесен от ангелите в Авраамовото лоно, т.е. там, където искат да попаднат всички, кои-то вярват в живота след смъртта. Ока-зана му е голяма чест: съпровождат го ангели. Трябва да кажа, че ангелите са реални. Не са призраци, нито персона-жи от приказки или легенди, а напълно конкретни личности. Те са чакали Гос-под да им заповяда да приберат Лазар от земята, където той само е страдал, в приготовеното за него място. И Божият приятел Авраам приема новия поче-

на служба, и почетен ескорт, и траурна процесия... Не както при Лазар.

За мнозина богатството е непреодо-лимо изкушение, препятствие по пътя към небето. Не случайно в Библията е казано: „Сребролюбието е корен на всякакви злини“ (I Тим. 6:10). Лесно е да забравиш за вечността, ако живееш по-стоянно в удоволствия или в стремеж към тях. Удобствата и удоволствията могат да пробудят у нас сластолюбие и гордост, а това вече е началото на края.

Веднъж при един равин дошъл бо-гат търговец, член на неговата община, и казал:

– Рави, защо постоянно се караш на нас, богатите? Ние и десятък даваме, и на общината помагаме. Ето, наскоро...

Равинът го прекъснал:– Ела до прозореца. Какво виждаш?– Виждам площад, хора...– Сега ела до огледалото. Какво

виждаш?

ват нож и вилица, а се хранят с пръсти. В домовете на богатите бършат ръцете си с парченца питка, които след това изхвърлят. Точно тези късчета очаква Лазар. И кучетата - кучетата на богата-ша - се оказват по-добри от своя стопа-нин! Те ближат раните на бедняка. Тога-ва не е имало изкуствени антибиотици, а кучешката слюнка е с бактерицидни свойства.

Между другото, обърнете внимание на името Лазар. Това е латинската фор-ма на еврейското име Елиазар, което означава: „Бог е моята помощ”, „Бог е моята радост.” Какво име!

„Умря сиромахът и ангелите го зане-соха в Авраамовото лоно“ (ст. 22). Лазар умира пръв. Често се случва нечестиви-те да живеят по-дълго. Народът поняко-га очаква десетки години да умре някой диктатор.

тен жител на небето. Във всеки случай вярващите, спасените не умират. Идват да ги вземат. Не ви ли се е случвало да наблюдавате смъртта на вярващ човек? А на безбожник?

Юдеите от времето на Иисус опис-ват по три начина смъртта на правед-ния: той влиза в Едемската градина, идва при престола на славата или се изкачва в Авраамовото лоно. Нашият сиромах отива в Авраамовото лоно. Отведен е там от ангелите! По-нататък четем: „Умря и богаташът и беше погре-бан“ (ст. 22). Ето цялата характеристика на този човек. Богаташ! Не е нито Ирод, нито Рокфелер или Бил Гейтс... Спомня-те ли си как не толкова отдавна погре-баха Елцин? Можем да си представим горе-долу подобно погребение на един богаташ. Целият елит на държавата се събира. Има и добри думи, и църков-

– Себе си...– А сега кажи каква е разликата

между стъклото на прозореца и на ог-ледалото?

– Огледалното стъкло от обратната си страна е покрито с тънък слой сре-бро – отговорил търговецът.

– Ето и аз това казвам – подхванал равинът мисълта за среброто. – Богати-ят е застрашен да вижда само себе си, своето семейство, своето дело, своите интереси.

През 2004 г. четох интервю с Хо-дорковски, на когото отнеха всичките му 15 милиарда. И там той казваше: „За мнозина може да изглежда странно, но раздялата със собствеността ми няма да бъде за мен непоносимо болезнена. Аз, както и много други затворници – известни и неизвестни, – трябва да бла-годаря на затвора. Той ми подари месе-ци напрегнато съзерцание, време за преосмисляне на много страни от жи-вота. И вече осъзнах, че собствеността, особено голямата собственост, сама по себе си изобщо не прави човека сво-боден.“ По-нататък думите му бяха още по-конкретни: „Благодарен съм на Бога, че за разлика от моите гонители аз раз-брах, че печеленето на огромни суми пари далеч не е единственият (и веро-ятно далеч не е най-важният) смисъл на човешкия труд.“

При нашия богаташ това прозрение не е настъпило. Нека си спомним, че фарисеите се присмиват над Иисус и заради своето сребролюбие.

Ще кажем няколко думи и за бога-тия младеж. (Помните ли този случай от живота на Иисус?) Как се казваше той? Точно така, не се знае. Защо? За-щото е направил неправилен избор. А защо го е направил? Бил е завладян от богатството. Прекалено богат е бил! Ако беше направил избор като Ходор-ковски, непременно щяхме да научим неговото име и вероятно щяхме да виждаме върху иконите неговия лик с ореол, изобразяван над главите на све-тите апостоли. Защото той би могъл да приеме поканата и да последва Иисус, но я е отхвърлил. Богат е бил и е оста-нал обсебен от богатството.

ху Себе Си греха на целия свят. Никой няма да попадне в ада заради онова, което е направил. Ще отиде там заради онова, което не е направил - не е приел Иисус Христос.

Иисус ни е подготвил място на небе-то и ангелите чакат определения час, за да ни отнесат в Авраамовото лоно.

Попитали възрастен шотландец на-дява ли се след смъртта си да отиде на небето, така да се каже, в Авраамовото лоно. Той отговорил: „Аз вече живея там!“ Това е много проста истина: тряб-ва да имаме небето в сърцето си сега, за да попаднем там след смъртта.

Спасението е възможно само в този живот и само в Иисус Христос.

Разказват за един лондонски бога-таш, че когато бил на смъртно легло, извикал Спърджън, най-известния проповедник по онова време. Но Спър-джън не можел да отиде и изпратил брат си. Богаташът бил много разоча-рован. Той казал на брата на Спърджън:

това, не за онова … И аз самият бях та-къв, когато, още невярващ, посещавах събранията на църквата.

Авраам отговаря на богаташа: „Ако не слушат Мойсей и пророците, то и от мъртвите да възкръсне някой, пак няма да се убедят” (ст. 31).

Иисус разказва тази история малко преди възкресяването на Лазар от Ви-тания. Как мислите: името случайно ли съвпада? Според мен не, при Бога няма случайности. Но фарисеите не слушат възкръсналия Лазар! Вместо да му по-вярват, решават да убият. А и на Иисус Христос не вярват. И Го разпъват. Разпъ-ват Го същите, които Му се присмиват, когато им разказва историята за бога-таша и Лазар.

От тази история можем да напра-вим няколко извода.

Иисус ни е избавил от ада.За да спаси човечеството от участта,

определена за дявола и неговите анге-ли, Иисус идва в този свят и взема вър-

жението пред Бога: спомнете си нашите бащи и деди, минали през страшните времена на гонения и дискриминация. За такива вярващи е казано: „Други пък изпитваха присмех и бичувания, а още и окови, и тъмници; с камъни биваха убити, с трион прерязани, с мъки мъ-чени; умираха заклани с нож, скитаха се в овчи и кози кожи и търпяха лише-ние, бедствия и страдания; те, за които светът не беше достоен, се скитаха по пустините и планините, по пещерите и рововете на земята“ (Евр. 11:36–38).

И богаташът получава отговор: „Но Авраам каза: „Синко, спомни си, че ти си получил своите блага приживе така, както и Лазар злините; но сега той тук се утешава, а ти се мъчиш“ (ст. 25).

Небето е утешение, адът е мъчение; небето е ликуване, адът е плач и скър-цане със зъби. За Лазар са верни думи-те на ап. Павел: „Защото мисля, че стра-данията на сегашното време не са нищо в сравнение с онази слава, която ще се яви в нас“ (Римл. 8:18, СИ). Обърнете внимание на думите „ще се яви в нас“.

„...И освен всичко това между нас и вас зее голяма бездна, така че онези, които биха искали да минат оттук към вас, да не могат, нито пък оттам да пре-минат към нас“ (ст. 26).

Чистилище не съществува, няма на-дежда след смъртта. Дори да запалиш всички свещи на света и да поръчаш за сто години напред за всеки час пани-хида. Бог е сложил този предел: „Днес, ако чуете гласа Му, не закоравявайте сърцата си“ (Евр. 3:15). Той изключва възможността за преход след смъртта.

„...А той каза: „Щом е така, моля ти се, отче, да го пратиш в бащиния ми дом, защото имам петима братя, за да им засвидетелства, да не би да дойдат и те на това мъчително място“ (ст. 27-28). Богаташът явно не е имал деца, затова се безпокои за братята си. За родни-ните си трябва да се тревожим сега, по време на живота, а не когато стане късно. Вместо пировете, на които ве-роятно богаташът е канил петимата си братя, по-добре да беше организирал библейски събирания, да беше пока-нил Рави от Назарет на шабат – така и

самият той щеше да повярва, и братята му щяха да се покаят...

„Но Авраам каза: „Имат Мойсей и пророците; нека слушат тях“ (ст. 29). Единственият път за познаването на Бога, пътят към истинската вяра е чете-нето и слушането на Библията: „Вярата идва от слушане, а слушането - от сло-во Божие“ (Римл. 10:17, СИ). В Библията Бог разкрива Себе Си, волята Си, пътя на спасението. Нейните думи са живи, те, както е писано, са Дух и живот.

Но богаташът и тук знае по-добре: „А той отговори: „Не, отче Аврааме, ако отиде при тях някой от мъртвите, ще се покаят“ (ст. 30).

Богаташът възразява дори на Авра-ам. Той самият е в ада, а знае по-добре как да се спаси човек. Той самият не се е покаял, а знае как да се проповядва по-добре! Познато ли ви е това? Случвало ми се е да чувам подобни критики от невярващи: и този не проповядва мно-го грамотно, по-добре е да се говори за

- Когато ми трябва лекар, викам най-добрия. Когато ми трябва адвокат, наемам най-успешния. И сега ми трябва най-добрата помощ.

- Жалко, че той не се е обърнал към Когото трябва! – казал Спърджън. – Единственият, Който би могъл да му помогне, е Иисус Христос.

Най-големият ни враг е вътре в нас.Нашето неизменно желание е да

станем по-богати, по-известни, да полу-чим по-голямо признание. Начинът да се избавим напълно от тази опасност е изцяло да посветим себе си, живота си, семейството и пари-те си на Господ. Само така можем спокой-но да очакваме вре-мето, когато Той ще изпрати за нас Свои-те ангели.

свръхвременен център, относно който едни състояния се преживяват като по-ранни, а други като настоящи. Тази особе-ност на нашето самосъзнание, или „аз”, т.е. свръхвременната природа на нашия дух, е разкрита превъзходно в етюдите на руския философ Л. М. Лопатин и съчине-нието на Бергсон „Материя и памет”.

Друг факт в душевния живот на чове-ка, доловен и подчертан от психолозите на новото време, е фактът, че всичко, кое-то едновременно изплува в полето на съз-нанието ни - възприятия, чувства, усети, мисли и желания, - са състояния на едно и също мое „аз”. Този съществен факт сочи към цялостния и единен характер на на-шето съзнание, или вътрешен мир. Този вътрешен мир не е сбор от различните преживявания, а е един цялостен „органи-зъм” от тези преживявания. Пълнотата на тези преживявания, единният живот, кой-то се изявява в тях, превръща съзнанието за самотъждественост в онова, което се нарича личност. Личността обхваща не

само особеностите на духа, но и на тяло-то. Личността е носител, субект на всички телесни и душевни преживявания на чо-века. Затова тя намира израз и в лицето на човека, както и в други телесни органи (подробно у Н. Бердяев: за личността в „О рабстве и свободе человека”). Нещо повече: не само личността е единна и ця-лостна, живее единен живот, но и всич-ко в личността е оличностено, всичко е свързано с нея и всичко „свързва” нея, определя нея.

Тя се стреми да направи свое всичко, което идва отвън, да го присъедини орга-нически към себе си, да го „оличности”. Това нейно качество твърде ярко се про-явява в сферата на психическия живот - по-частно в нашите възприятия, в които

Съвременната наука за човека се е добрала до факти, които проливат свет-лина и върху християнското учение за възможността за възкресението. Тези факти на съвременната психология и фи-лософия сочат по един неотразим начин, че възкресението на човека след него-вата смърт е необходимост, ако искаме да мислим за човека (а това е гласът на истината) като за цялостно, единно и це-лесходно същество, както мисли и хрис-тиянската богословска доктрина.

Съвременната психология е установи-ла, че човекът е единно, цялостно съще-ство, въпреки неговата двусъставна, ду-ховна и телесна природа. Тази единност и цялостност намира пълен израз в оно-ва, което ние наричаме личност. С други думи: личността обединява духовното и телесното начало, онтологически различ-ни помежду си, по такъв начин, че човек се съзнава винаги като цялостно, единно същество, което е равно на себе си във всички моменти от своя живот. Всеки един от нас, стига да рече да наблюдава себе си, ще види съвсем недвусмисле-но, че ние се чувстваме съвсем същите, равни на себе си, макар да стават с нас много и най-различни промени. Колкото и да израснем духовно и телесно, каквито и промени да претърпим, съзнанието за нещо непроменимо си остава налице у нас. И никой добросъвестно и обективно не може да квалифицира това съзнание като нереално и ненормално явление. Това съзнание се оформя и специфицира под влияние на различните спомени за самия себе си, засягащи различни състо-яния, в които се намира човек.

От психологическо гледище не може смислено да се утвърждава, че спомена-тото съзнание се създава от различните спомени. Напротив, тези спомени са въз-можни само благодарение на неговата наличност в нас. Защото всички тези спомени се съзнават от всеки човек като такива само поради това, че са били няко-га действителни състояния в нас. Самото съзнаване на ставащите в нас промени, съзнанието за време, разграничаването на миналото от настоящето предпоставя едно неизменно начало във вътрешния мир на човека. С други думи и по-точно казано: това съзнаване на особеностите в преживяванията на човека предпоставя факта на самотъждественост. Обуславяй-ки съзнанието за време, фактът на само-тъждествеността с това се явява един

духа и тялото у човека, особено ясно про-личава в емоциите, в които телесните и душевните изрази, макар и незаменими един с друг, вървят винаги паралелно по-между си (виж В. Зенковски - „Психоло-гия детства”). Личността живее в своето тяло, както живее в своя дух. Тя не бива да се свежда само до явленията на съз-нанието или дори само до самосъзна-нието, каквато склонност се забелязва у някои психолози и философи. Трябва да се отбележи, че личността обхваща и цялата подсъзнателна област на душата, цялото подполие, както и целия живот на

тялото. Това включване на тялото в със-тава на личността показва, че понятието за личността стои вън от разделението на духа и тялото, дори вън от тяхното коренно различаване или противопос-тавяне. Тази мисъл, доловена и разкри-та с голяма дълбочина и майсторство от немския психолог В. Щерн, поставя по-нятието за личността отвъд пределите на чисто психологическото разглеждане на въпроса за естеството на личността. Тя открива нови страни в проблема за тяло-то на човека. Старата постановка на този проблем, дадена с най-голяма яснота от Декарт, изхожда от коренното различие между душата и тялото и повдига основа-телно въпроса за невъзможността на тях-ното съединение или свързване. Новата постановка на въпроса за отношението между тялото и душата, както той се по-ставя за пръв път от В. Щерн, тръгва по точно обратния път. Именно от психологи-ческия факт за единството на личността в нейния психичен и нейния телесен живот.

На същите основания трябва да бъдат отхвърлени и тези, твърде често срещащи се в наше време построения, които извеж-дат личността, взета в нейния психически аспект, от нейния социален опит. Зна-чението на социалния опит, социалното развитие при формирането на личността, при създаването на нейното емпирическо самосъзнание е твърде голямо, но само със социалното съдържание личността не може да бъде разбрана. Защото со-циалният опит, действието на човешката общност предпоставя действителността на личността, която изпитва, възприема действията на социалната среда. Ако до социалния опит, или в неговия първи ста-дий, личността, макар и в своя начален стадий на развитие, не бе налице, нищо не би станало, нито би могло да стане лич-ност в душевния мир на човека.

Началото на личността у човека е дадено от Бога. Криещите се в нея въз-можности или дарования тя развива при земните условия на живот. Самото нача-ло на личността, както и самата личност, не може да бъде изведено от „състава” на човека. Създавайки единството в живота или оформянето на личността, самото то остава единно и цялостно. Когато възник-не емпирическото „аз”, личността, взета в началния си стадий на развитие, или не-емпирическото „аз”, единното, истинско „аз” е като че ли прикрито в потока на ем-пирическото самосъзнание. Това именно

ние не възприемаме външния свят пасив-но, а влизаме чрез тях във взаимодейст-вие с външния свят.

Наличността на тялото, подчинено на свои биологични закони, различно по своята същина от духа, съвсем не нарушава цялостната определеност на личността. Тялото и духът се обединяват така от личността, че тялото се превръща в един действителен орган на достигна-лия степента „личност” дух, а не е него-ва външна обвивка. Вътрешната цялост на личността, тайнствено обединяваща

различаване на емпирическата психика от духа, взет вън от своето развитие при земните условия на живот, във вътрешния мир на човека е подхранвало отдавнаш-ната мисъл за душа и дух у човека. Във вътрешния живот първото и основно мяс-то принадлежи на духа. Единството на човешката личност води към мисълта за одухотворяването на цялата емпирическа психика у човека. Тази одухотвореност става по такъв начин у човека, че законо-мерният живот на тялото и душата не се унищожава.

Душата, или емпирическото „аз”, и тялото опосредстват духовния живот и не могат да се схващат като „слоеве”, нито да се отделят от духа. Макар да говорим за дълбочина на духа, ние не можем да поддържаме смислено съществуване-то на „слоеве” в човешката душа. Това са фигуративни изрази, които целят да направят понятен логическия анализ на човешкото съзнание. Всичко у човека е одухотворено, но това не значи, че духът господства винаги и непременно у чове-ка. Не са редки случаите, когато духът е роб на плътта, сетивността. Духът може и да покори плътта, да вземе връх у човека. Тогава човекът изпълнява своето пред-назначение като творение на Бога, Който е абсолютен Дух, както ни учи християн-ството. Историята на духа започва там, където той побеждава, преминава раз-лични спенени на освобождение от плена на „чувствеността”. Тази победа на духа, създавайки съдържание на духовното развитие, се заключава не само в едно освобождение от плена на чувствеността, но и в преодоляване на изначалното раз-двоение на самия дух.

Изначалното раздвоение, свързано с онова, което се нарича първороден грях, се побеждава само чрез съединението на духа с Бога. Вън от благодатната помощ отгоре, със свои средства то не може да бъде победено, защото самото раздвое-ние се заключава именно в това: личност-та, която не е абсолютна, не е самобитна, се стреми да стане самобитна, т.е. със свои сили да живее свой живот.

Не само емпирическата психика опо-средства духовния живот, но и самото тяло се явява опосредстваща сфера. Тя-лото у човека не може да се мисли нито реално, нито дори абстрактно като осо-бена, затворена в себе си сфера, както не може да бъде разбран и самият дух по този начин. Човекът живее единен, ма-кар и сложен живот. Неговият духовен, телесен и душевен живот е единен, а не са два или три живота, протичащи пара-лелно един на друг. Това е смисълът на В. Щерновите думи: „У човека всичко е личностно.”

Различаването на психичен и телесен живот не засяга същината на личността. Личността живее в духа, тялото и душата. Йерархическата конституция на човека се заключава именно в това: макар он-тологично да са три различни „сфери”, духът, тялото и душата образуват единен живот.

Тъкмо тук изпъква с цялата си ос-трота проблемът за тялото като сфера, която влиза в един цялостен живот. Тук е и сърцето на проблема за научното ос-мисляне на християнското учение за въз-кресението. В човека така явно изпъква вечното, че онова, което ние наричаме смърт, не може да разруши всичко, което е вечно у нас. За душевния живот, за ця-лата психическа емпирия е безспорно, че вечното я пронизва дълбоко. Цели цикли от емпирическия живот така се врязват във вечността, че смъртта не може да ги разруши. За съвременната психология е безспорно безсмъртието на душата. Спорно е само това: какво собствено е безсмъртно и що е смъртно? Ако вземем за пример Вунд, който учи за безсмърти-ето на духовните ценности, изработени за личността по време на нейния цялостен живот, или учението на Джеймс за „оке-ана” на душевния живот, в който се „раз-тваря” душата след смъртта, загубвайки своята „личност”, но без да загубва свое-то съдържание, то ще видим, че у тези и други философски писатели се установя-ва, че с разрушаването на тялото душата продължава да живее, макар да загубва своето лично начало.

Учението за безсмъртието на душата и особено твърде разпространеното мне-ние за безсмъртието на всичко вечно в душата поставя въпроса за функциите на тялото в живота на личността. Ако след смъртта душата живее пълен живот без тялото, тогава не остава друго, освен да се приеме, че тялото е само една външна обвивка на душата, след отделянето на която именно започва истинският живот на душата. Ала такова едно заключение отива в разрез с научните факти, според които човекът е едно цялостно същество, за което ни свидетелства единството на личността, включваща и тялото в себе си, и води към мисълта, че тялото не играе ни-каква роля в живота на душата. При това е установено, че тялото заема такова място в емпирическата психика, така дъл-боко е преплетено телесното и психично-то, че от научно гледище пълен живот (в истинския смисъл на думата) за душата след разкъсването на връзката й с тялото е абсолютно изключен. Тялото е една го-ляма загадка при анализа на тайната за човека. Във всеки случай, научно погле-днато, при очертаното единство и цялост-ност на човешкия живот, при дълбокото

и неизследимо преплитане на психично-то и телесното, не би могло смислено да се допусне, че душата след разрухата на тялото е способна да води пълен и цялос-тен живот, какъвто се наблюдава, докато е живо тялото. Онези, които признават единността и целостта на човешката лич-ност, биха дали такова тълкуване на функ-циите на тялото, според което смъртта не би могла да разруши живата цялостност на човека. Ала каквито и да са изводи-те от установеното учение за човека, те сочат само едно: границите на научното изследване и научните заключения водят към религиозно разрешение на въпроса за съдбата на човека след смъртта.

Богооткровеното християнско уче-ние за възкресението на умрелите люде също тръгва от предпоставката, че тяло-

то е необходим орган за пълния живот на духа, поради което разрушеното от смъртта тяло трябва да бъде възкресено и единството между него и безсмъртния човешки дух възстановено. Със свое-то учение за частния, или частичен, съд над душата веднага след скъсването на връзката й с тялото Църквата също така признава непълния живот и невъзмож-ността на душата за пълна отговорност без тялото. И обратното: с учението си за всеобщото възкресение и окончателен съд тя признава съвсем недвусмислено и категорично възможността за пълен живот и отговорност на душата само при оживеното тяло и възстановената й връз-ка с него. С други думи, от гледище на църковното учение, почиващо на Новия Завет, за пълна отговорност и оконча-телен съд може да става дума само над

човека, който е единство от душа или дух и тяло, а не само над душата. По такъв на-чин богооткровеното учение съвпада без остатък с установеното от научния анализ на човека за единство и цялостност на не-говия психотелесен живот. А това значи: ако човекът е предназначен от Бога за вечен живот, прекъсван от смъртта вре-менно, то този живот е възможен само при възкресението на тялото и неговото свързване с духа. Че смъртта е случайно явление в живота на людете и че тяхното предназначение е да живеят вечно, това съвсем ясно е посочено в учението на Бо-гочовека. Това е най-съкровената мечта на всеки човек.

Християнското учение за възкресе-нието признава, че оживяването на чо-века, т.е. възстановяването на разруше-ното единство между разложеното тяло и безсмъртния човешки дух, е мислимо само като акт на Божия намеса. С други думи, възкресяването по естествен начин на човека, предназначен за вечен живот именно като единство от дух и тяло, е из-ключено. Началото на възкресението е дадено от възкръсналия Богочовек Иисус Христос, Който е открил възможността за възкресение на всички умрели. Сле-дователно, признавайки невъзможността на естественото възкресение на човека, християнството признава необходимост-та от възкресяване на тялото за пълнота на живота. Животът на душата е непълен и изисква възстановяване на тялото и връзката с него за своята пълнота.

Християнското учение за възкресе-нието е богооткровено благовестие и по-ради това то не може да бъде прието по друг начин освен чрез вярата. Със своето учение за възкресението християнството не само отговаря на нашата дълбока по-требност от премахване на разрушител-ното дело на смъртта, която разделя живи и мъртви, но то разкрива докрай метафи-зическата значимост, устойчивост на ли-чността. Безспорно, при възкресението личността се явява изменена, но това не я прави друга личност, а същата, каквато е съществувала на земята до смъртта, в нейното своеобразие. Иначе отговор-ността за земните дела не може да бъде разбрана. Всичко онова на земята, което има вечен характер, което е получило пе-чата на вечността, възкръсва у възстано-вения човек. Смъртта се явява само като сън, зло отнемане на тялото от душата и когато настъпи възкресението, оживява същият човек, за да завърши онова, кое-то е било започнато преди смъртта, вече в преобразено естество.

Ако християнството е персоналистич-но, а то е такова, то тази персоналистич-ност намира пълен израз именно в учени-

ето за възкресението на човека. Нищо не разкрива така тайната на човека, цялата неразрушимост на неговата единичност, цялата метафизическа устойчивост на човешката личност в нейната пълнота, както това учение. Може да не чувстваш поради слабост на вярата си или поради неверие реалността на възкресението, но не можеш да отречеш, че именно идеята за възкресението, т.е. възстановяването на разрушеното единство между духа и тялото, ни разкрива загадката на тялото в човека. Християнското учение, че Ии-сус Христос след възкресението Си се е възнесъл с тяло, че Той е истински Бог и сега пребивава на небето в Своето тяло, утвърждава с неотразима сила принципа на телесността като неотстранима, онто-логически неотстранима, от естеството на човека функция на личността. Тялото е необходимо на личността, за да живее. Вън от тялото няма пълен, цялостен жи-вот. Единичността и неповторимостта на личността се отнасят и до тялото от хрис-тиянско гледище. Не се създава ново тяло, а оживява същото тяло, с което е живял в единство същият дух. За да има реален смисъл понятието за възкресени-ето, трябва да се приеме, че след смърт-та не изчезва всичко телесно от човека. Както и да се схваща този печат на веч-ностната телесност, важното е, че при възкресението се възстановява същото онова тяло, с което е живял човекът пре-ди смъртта. Обаче това възстановяване не бива да се мисли в неговия материа-лен състав, а в неговата връзка със съ-щото тяло и дух, както е било през време на земния живот. Както лицето на човека, най-интимното и чувствително изражение на душевните процеси, в хода на живота се свързва така тясно с душевните проце-си, че при тяхната промяна се променя и то, така след възкресението си човек ще чувства своето пълно единство от възста-новеното тяло и душа като именно свое тяло, отново намерено.

Това е учението на християнското бо-гооткровение за възкресението на умре-лия човек. То тръгва от предпоставката за пълното и ненарушимо от Бога единство между човешкия дух и човешкото тяло и утвърждава необходимостта от непре-менното възстановяване на това един-ство, нарушено от факта на смъртта, за да води безсмъртният дух пълен живот, за какъвто е създаден от Бога. До тази мисъл за единството между човешкия дух и тяло ни води и съвременната наука за човека.

ъществува ли задгробен жи-вот? Безсмъртен ли е човекът? Ако е така, къде отива душата му, когато той прекрачи прага на смъртта? Тези въпро-си интересуват човека през цялата му история. Може ли да се намери точен отговор за тях? Да. Има един сигурен из-точник, на който можем да се доверим напълно, и той е безпогрешен - Библия-та, Божието Слово. На въпроса къде ще бъде във вечността душата, напуснала земния си живот, може да отговори само Бог. И Той го прави в Своето Слово, в Свещеното Писание. Всички други тъл-кувания за отвъдния живот, които не се съгласуват с Писанието, трябва да бъдат отхвърлени категорично като човешки измислици.

Но какво казва Божието Слово за задгробния живот? Това е много важно,

защото вечността очаква всички нас. Според Свещеното Писание има само две възможни места: раят или адът. Библията никъде не посочва каквото и да било трето място, като например чистилище. Това е човешка измислица, внушена от дявола. Той повече от все-ки друг не иска човек да се замисли за вечността, а ако се замисля, да не бъде много разтревожен от този въпрос, тъй като там уж има възможност да се по-прави. Това е лъжа на врага на човеш-ките души.

Божието Слово казва, че във веч-ността няма възможност за покаяние, нито за каквото и да било поправяне.

Ако би могло да се покаеш, след като умреш, земният живот нямаше да влияе върху живота след смъртта. Но в Посланието на ап. Павел към галатя-ните е казано: „Не се лъжете; Бог не е за подиграване: понеже каквото посее човек, това и ще пожъне. Защото който сее за плътта си, от плътта си ще пожъне тление, а който сее за Духа, от Духа ще пожъне вечен живот“ (Гал. 6:7–8).

Иисус Христос дава ярък пример за отвъдния живот. Това е историята за бо-гаташа и Лазар. След смъртта си Лазар е отнесен от ангелите в рая, а богаташът отива в ада. И в ада, в мъките от пламъ-ците какво прави? Тази нещастна душа

се моли: „Отче Аврааме! Смили се над мен и изпрати Лазар да натопи края на пръста си във вода и да разхлади ези-ка ми; защото се мъча в този пламък“ (Лука 16:24). Какво е правил богаташът, докато е бил на земята? „Обличаше се в пурпур и висон и всеки ден правеше бляскави пиршества“ (ст. 19). Ясно е казано, че е сеел за плътта си. Мислел е само за настоящето, за земното, за това, как да угоди на плътта си. Не е ми-слел нито за Бога, нито за вечността.

Тук, на земята, не се е молил. Да се моля? Защо? Всичко имам, напълно съм задоволен от положението си, не ми трябва Бог. За какво да Го моля, щом имам всичко? Нямам нужда да се моля. В Библията два пъти е написано: „Без-умният каза в сърцето си: „Няма Бог“ (Пс. 14:1; 53:1). Господ нарича безумен онзи, който в сърцето си Го отрича. Но има хора, които с устата си се молят, а

Но в ада молитвата му е искрена, сърдечна, сега той вярва, че има Бог и вижда това, което преди никога не е виждал: небесно царство. И мъките му се засилват още повече, защото вижда Лазар в рая, а вече не може сам да по-падне там. Сега той не повтаря някак-ви заучени думи за молитва. Моли се усърдно, с вик, така, както никога не се е молил преди.

И е удивително, че в първата си ис-тинска молитва той моли за вода! Да беше молил на земята със същата ис-креност за водата, която предлага Хрис-тос, щеше да я получи. Но уви! Тук, на земята, не е смятал, че му трябва онази вода, която би му дала вечен живот. А сега е там, където няма вода, само ве-чен, изгарящ огън.

Напълно е възможно, изпълнявайки религиозните си задължения, той да е бил в храма, когато Христос е провъз-

в него извор на вода, която извира за вечен живот“ (Йоан 4:14)! Ако беше по-стъпил както самарянката, която казва: „Господине! Дай ми тази вода!“, Господ щеше да му даде. Тя си тръгва радост-на, опростена, получила източника на живата вода. Тази жена получава вечен живот след първата си молба!

Богаташът обаче никога не е молил, никога не се е молил истински и се от-правя към вечността без Бог и без Хрис-тос.

Как стоят нещата с твоята безсмърт-на душа, приятелю? Молил ли си се няко-га? Не питам дали си изговарял молит-ви. Възможно е дори няколко молитви да знаеш наизуст. Не питам колко пъти си посещавал църква, колко свещи си запалил или колко пъти си се поклонил до земята пред изображенията. Не. А питам молил ли си се искрено? Усещал ли си нужда, усещал ли си такава жажда да познаеш Бога, че от дълбочината на сърцето ти да се изтръгне толкова силен вик, че да не можеш да го удържиш?

Ако е така, със сърцето си усещаш, че това е било истинска молитва! Било е вик на душата, копнеж по Бога! Досе-га нито веднъж не си се обръщал така към Бога. Имало ли е при теб нещо по-добно? Имаш ли искрено желание да намериш Бога, да се помириш с Него? Чувстваш ли, че без Него не можеш? Ако отговорът ти е положителен, радвай се, приятелю. В такъв случай си блажен. Христос казва: „Блажени, които гладуват и жадуват за правдата, защото те ще се наситят“ (Мат. 5:6). Блажени са, които гладуват днес, в този живот. И какво трябва да направиш, ако усещаш тази жажда? Просто да дойдеш при Христос и Той ще ти даде живата вода. При теб тя ще стане извор на вода, която тече за вечен живот!

Как може човек да провери дали е спасен наистина, има ли вечен живот, Божие дете ли е? Във Второто послание към коринтяните ап. Павел пише на вярващите: „Изпитвайте себе си дали сте във вярата; опитвайте себе си. Или за себе си не познавате ли, че Христос е във вас, освен ако сте порицани?“ (II Кор. 13:5). Това е признакът дали Хрис-

сърцето им е далеч от Бога. Те рецитират Господната молитва и я знаят така, че и насън могат да я повторят без грешка. Но колкото и да е странно, всеки път, когато я повтарят, нарушават третата заповед: „Не изговаряй напразно името на Господ, Твоя Бог; защото Господ няма да смята за безгрешен онзи, който изго-варя напразно името Му“ (Изх. 20:7). Да се молиш не от сърце, а машинално, без да осъзнаваш за какво, е мерзост пред Бога. Като израилтянин този богаташ несъмнено е посещавал Божия дом, спазвал е ритуала на богослужението, повтарял е молитвите и символа на вя-рата, а сърцето му е било празно.

гласил със силен глас: „Ако някой е жа-ден, нека дойде при Мен и да пие. Ако някой вярва в Мен, реки от жива вода ще потекат от утробата му, както казва Писанието“ (Йоан 7:37–38). Но дори да беше обърнал и най-малко внимание на тези Христови думи, сигурно щеше да махне с ръка: „За каква вода говори Той, за какво ми е тя? Аз имам всичко, всеки ден вдигам пиршества, не пия вода, а най-добрите вина. Какво може да ми даде Той, което аз нямам?“

Да беше повярвал на думите на Христос: „Който пие от водата, която Аз ще му дам, няма да ожаднее довека; а водата, която ще му дам, ще стане

Верният белег, че си Божие дете, е чувството на зависимост от Бога, усеща-нето, че постоянно се нуждаеш от Него и искаш Той винаги да е с теб.

Богаташът не е преживявал това усе-щане. Тук, на земята, той не е потърсил необходимост да дойде при Иисус, Кой-то да му даде реки от жива вода. Ако беше получил тази вода тук, нямаше да му се наложи да моли за капчица от нея вече две хиляди години.

Но молитвата му се оказва напраз-на. Късно я е изрекъл. А и не се е обър-нал към този, който би могъл да му отго-вори. Той моли човека Авраам, един от светиите. Колкото и свят да е Авраам, той е човек и в Своето Слово Бог строго забранява да се покланяме на човек.

Колко пъти срещаме в Свещеното Писание призива: „Елате!“ В Библията е казано недвусмислено кого да търсим със своите нужди, към кого да се обръ-щаме за спасението на душите си. Нито към светиите, нито към ангелите, нито към починалите, а само към Иисус Хрис-тос. Между Бога и човека няма друг по-средник освен Иисус Христос. Той един-ствен може да каже, че никой не идва при Отец по друг път освен чрез Него. Нито един светец не е способен да зае-ме Неговото място. Затова Божият Син е станал Човек, за да бъде Посредник между Бога и хората. Само Той може да ни изкупи. В Библията четем: „Защото има само един Бог и един ходатай меж-ду Бога и човеците – Човекът Христос Иисус, Който отдаде Себе Си като откуп за всички“ (I Тим. 2:5–6).

Молитвата на богаташа към Авраам е единственият случай в Свещеното Пи-сание, когато е отправена молитва към светия. И както тази молитва в ада се оказва безплодна, така и тук, на земя-та, молитвата, отправена към светци, не може да даде резултат. Молитвата към светци или молбата за тяхното посред-ничество не е нищо друго освен издева-телство над Бога и Неговия Син, Който е единствен Посредник между Него и хо-рата. Божието Слово строго забранява всяко поклонение на творението. Само Създателят, Бог в три Лица - Бог Отец, Бог Син и Бог Свети Дух - е достоен за слава и поклонение. И само към Него трябва да отправяме молитвите си.

Молиш ли се ти, приятелю? Блажен си, ако усещаш нужда от Бога. Трябва само да отвориш вратите на твоето сър-це, да Го поканиш и да се предадеш в Неговите ръце. Никога няма да съжаля-ваш за това. Нека самият Божи Дух ти помогне. Христос казва: „Ето, стоя на вратата и хлопам; ако някой чуе гласа Ми и отвори вратата, ще вляза при него и ще вечерям с него, и той с Мен“ (Откр. 3:20).

тос живее у теб. Ако ти, приятелю мой, нямаш Бога, ако Христовият Дух не пребъдва у теб, не си Божие дете. Само онзи, който има Христовия Дух, е спа-сен. Това е сигурно доказателство, че си християнин. Колко важно е да бъдеш уверен в отговора на този най-решаващ въпрос. От твоя отговор зависи къде ще прекараш вечността!

Но има ли сигурен признак за това, че Христос живее у теб? Има цял низ от признаци, но тук ще посоча един от най-надеждните.

Този признак е молитвата. За да убе-ди съмняващия се Анания, че Савел, гонителят на Църквата, наистина е ста-нал християнин - нов, новороден човек, - Господ му казва само четири думи: „Ето, той се моли“ (Деян. 9:11). А нима Савел преди това не се е молил? Според изискванията на Закона той не само се е молил няколко пъти на ден, а и е постил редовно. Но в Божиите очи това е било формално, празни думи, обред без живот. Веднага след срещата с възкръс-

налия Христос по пътя за Дамаск Савел за първи път в живота си започва да се моли така, че Бог обръща внимание на неговата молитва и затова казва: „Ето, той се моли.“

Ако сме Божии деца, у нас живее Светият Дух, а Той е Дух на молитвата. И „самият Дух свидетелства заедно с нашия дух, че сме Божии чеда“ (Римл. 8:16). Божият Дух „ходатайства за нас с неизговорими стенания“ (ст. 26).

а тези, които не са приели Христо-вото спасение, възкресението не предве-щава нищо добро. Те не могат да изпитат и сянка на радост при мисълта, че мърт-вите ще възкръснат. А възкресението на мъртвите е неизбежно. Грешнико, ти ще възкръснеш! Сам Бог ще те възкреси! Не само духът ти ще бъде жив (за него може би си забравил!), но при възкресението ще ти бъде дадено тяло, в което ще живе-еш завинаги. Очите ти, някога изпълнени с похот и грях, ще видят във вечността безкрайния ужас на осъждането. Слухът ти, който с жажда ловял всяко греховно изкушение, ще чуе гърма на съдния ден. Краката ти, ходили по нечисти и порочни места, ще се подкосят, безсилни да те удържат, когато видиш Господ на слава-та в деня на Страшния съд. И така, не си мисли, че в деня на твоето погребение, когато тялото ти ще бъде заровено в зе-мята, ще се сбогуваш с него завинаги. То е участвало в греховния ти живот, ще бъде участник и във вечното осъждане! Дори най-непросветените езичници са вярвали и вярват в безсмъртието на ду-шата. Не е нужно да даваме повече дока-зателства за това.

самият, същият, който чете сега тези ре-дове, също ще бъдеш сред възкресените, защото и ти ще възкръснеш! Ще възкръс-неш като нечестивец, ще възкръснеш като неспасен грешник! От всички злини и проклятия, които могат да те постигнат, включително най-страшното - загиване-то на неумиращата ти душа, безкрайно ужасно и неотвратимо ще бъде телес-ното ти възкресение! Представи си, ако можеш, ужаса на възкресението, „къде-то червеят“ на загиналите грешници „не умира и огънят им не угасва“ (Исая 66:24; Марк 9:44, 46, 48)!

Но вместо да продължаваме да гово-рим за ада, разреши ми, скъпи приятелю, да избягаме от него. Да избягаме, дока-то не е късно; докато още има възмож-ност да се спасим! Когато умреш, няма да можеш да избегнеш ада, защото след смъртта няма спасение! Тогава ще заги-неш НАВЕКИ! Но сега, докато си още жив и докато Бог те призовава към спасение, помисли за това с цялата сериозност! Кой знае, може би този призив за теб е последен! И животът ти ще се прекъсне, преди да чуеш още веднъж евангелската вест! Кой знае дали точно в този момент

Но възкресението на тялото, както за спасените, така и за неспасените хора, е недвусмислено новозаветно откровение, срещу което и ти едва ли ще възразиш. Божието Слово възвестява със сила истината, че мъртвите, до един, ще въз-кръснат в тяло. Ще чуят гласа на Божия архангел и ще възкръснат всички! Води-те ще предадат погиналите в тях, всички, които са продавали и купували, които са придобивали и които строили... до самия ден, когато Ной е възлязъл в ковчега и е започнал потопът! Моретата ще пре-дадат тези, които с хилядолетия са се смятали за мъртви! Гробищата на земята ще предадат своите мъртви, всички мав-золеи - също! Ще върнат „реколтата на убитите“ всички пропити с кръв полета на безкрайните човешки битки и сраже-ния!... Грешниците, които са сеели вятър, без умора ще пожънат великата буря на Божия гняв!... И всяко място на земята, където са живеели и умирали хора, ще види отново възкресените си мъртъвци, всички до един!...

Но още по-важното, и то именно за теб, неспасени ми приятелю, е, че и ти, ти

сърцето ти не е изправено пред вечност-та?! И ако е така, никой вече няма да може да те предупреди. Спасението за теб ще бъде изгубено завинаги, няма да избегнеш погибелта!

Сега чуй блага вест за Христос, Който може да те спаси! Всеки, който повярва в Него като личен Спасител, има вечен живот (Йн. 3:15-16)! „Както Мойсей издиг-на змията в пустинята“, така е „издигнат“ Христос на Голготския кръст (Йоан 3:14)! Погледни с вяра към Него, към Неговите рани, към венеца Му от тръни, към про-бодените Му ръце и крака! Вслушай се със сърцето си в скръбния Му глас, който звучи от кръста: „Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил?!“ (Мат. 27:46). И по-нататък - в победното Му слово: „Свърши се! Свърши се!...“ Извършено е велико изкупление, извършено е велико Божие спасение!

И само защото е съвършено, това спасение се прогласява на всички и на-всякъде, свободно, според чудната Бо-жия благодат в Христос Иисус! То се про-гласява и на теб, грешни ми приятелю! „Повярвай в Господ Исус Христос и ще се спасиш - ти и домът ти!“ (Деян. 16:31).

еднъж попитали Джон Уесли защо толкова често пропо-вядва върху текста: „Трябва да се родите отново.” Той

отговорил: „Защото трябва да се родите отново.” Нужно е всеки човек да си зададе въпроса: „Роден ли съм отново?” Ако не, няма да избегне ужасите на ада и не може да се надява да изпита наслаждението на небесната слава. Иисус казва: „Трябва да се родите отново” (Йоан 3:7). Новораждането не е религия. Никодим е строго религиозна, посветена личност. Празнува Пасха, дава десятък, моли се, принася жертви и се старае да изпълни Закона. Господ Иисус Христос обаче му казва: „Трябва да се родиш отново.“

Посещаването на църква, кръще-нието, изпълняването на религиозните обреди не спасяват човека. Новорож-дението не е морал. Човек може да изпълнява всички правила, да плаща

данъците си, да бъде добър съсед и да води морален живот, но етиката няма да му донесе спасение. Хората, които изпълняват законите, трябва да се родят отново, иначе са обречени на погибел.

Иисус не казва „Трябва да се родиш отново“ нито на коварния, колеблив Пилат, нито на лицемерния Юда, въпре-ки че те също се нуждаят от спасение. Той говори за новораждането на човек, който прави всичко, зависещо от него, за да бъде на небето. Никодим е верен юдеин, внимателен към ближните си, човек с добър морал и дълбоко рели-гиозен. И щом такъв човек се нуждае от новораждане, тогава всеки един се нуждае от него.

Новораждането не е реформация. Човек, който е оставил злите си дела, още не се е новородил. Основната

трудност на човека е греховното му сърце. Той се нуждае не от външна украса, а от вътрешно възраждане. Сатана се опитва да го успокои с фал-шива промяна в земния му живот. Но човек не може да бъде удовлетворен, докато не е сигурен в новорождението си. Без да се роди отново човек е също толкова мъртъв, колкото и езичникът, който се покланя на отвратителните си идоли.

Новораждането е тайна, която чо-век не може да обясни. „Вятърът духа, където си иска, и чуваш шума му, но не знаеш откъде идва и накъде отива; така е с всеки, който се е родил от Духа“ (Йоан 3:8).

Мнозина „тълкуватели”, които от-хвърлят Библията и разрушават вярата, оспорват реалността на новораждане-то. Те казват: „Това, което човек не може

да постигне със собствения си ум, не съществува.” Според тях новораждане-то е само емоционално преживяване. Но всъщност то е реалност, която никой не може да обясни. Попитайте човек, който е новороден, дали това го е променило? Той не е способен да види Святия Дух и да обясни Неговите действия, но може да види промяната в своя живот и в живота на другите, подобни на него хора.

Казват, че новораждането е нещо, което не се нуждае от обяснение, то трябва да се приеме и да се преживее като личен опит. Ако човек го прежи-вее, не му е нужно обяснение на този процес.

Новораждането е Божие дело. Виновният, грешникът, който заслужа-ва да отиде в ада, се покайва и приема Господ Иисус като свой Спасител, полу-

чава нова природа, става Божие дете и започва нов живот. Това всъщност е духовно раждане.

Физическият живот започва от раждането на детето. Духовният живот започва по същия начин - не чрез присъединяване към Църквата и не чрез засилване на религиозността. Никой не може да се присъедини към Божието семейство, той трябва да се роди за него. Хората казват: „Не можете от всеки човек да направите христи-янин.” Християните не се правят, те се раждат. Когато човек се ражда физи-чески, той наследява природата на своите родители - старата, греховната, каквато всеки получава от Адам. Когато се новороди, той става „участник в божественото естество” (II Пет. 1:4).

Какъвто и религиозен опит или добър морал да има, човек не може да бъде спасен, ако не стане участник в божественото естество. Бог му дава това ново естество в момента, в който той приема Неговия Син. Когато човек

се новороди, той започва да живее нов живот. Възможно е да не помни точния час или ден, когато се е доверил на Христос, но може да каже: „Сега знам, че съм роден отново.“

Човек трябва да се роди отно-во, защото има греховна природа. Природа, която всеки един от нас получава от Адам - паднала, осквер-нена и крайно развратена. Бог казва: „Лукаво е човешкото сърце повече от всичко и съвсем е покварено; кой ще го узнае? Аз, Господ, прониквам в сърцето и изпитвам вътрешностите, за да въздам всекиму според пътя му и според плодовете на делата му“ (Йер. 17:9-10, СИ).

Дори човек да може да попадне на небето с тази стара природа, той не би

могъл да се наслаждава там, защото небето е свято място. Когато някой се новороди, Бог му дава свята природа, която го прави способен да се наслаж-дава на небето.

Човек се нуждае от новораждане, защото не може да спаси сам себе си. Бог казва: „Защото по благодат сте спасени чрез вяра, и то не от самите вас; това е дар от Бога; не чрез дела, за да не се похвали никой“ (Еф. 2:8-9). „Той ни спаси не чрез праведни дела, които ние сме извършили, а по Своята милост, чрез окъпването, т.е. новорож-дението и обновяването на Святия Дух, когото изля изобилно върху нас чрез Иисус Христос, нашия Спасител, така, че, оправдани чрез Неговата благодат, да станем според надеждата наследни-ци на вечния живот“ (Тит. 3:5-7).

Ето как Иисус обяснява новораж-дането: „При Своите Си дойде, но Своите Му не Го приеха. А на онези, които Го приеха, даде право да станат Божии чеда, т.е. на тези, които вярват

в Неговото име; които се родиха не от кръв, нито от плътско пожелание, нито от мъжко пожелание, а от Бога“ (Йоан 1:11-13).

Новораждането не може да бъде придобито със собствени старания. Абсолютно е безполезно старанието да спасиш себе си. Човек не може да бъде роден отгоре, като спазва религиозни правила на вярата, обреди или цере-монии. Никой човек или организация не са в състояние да направят някого Божие дете.

Новораждането е Божие дело, само Бог може да извърши такова чудо.

Иисус умира на Голгота, като удов-летворява справедливостта и правдата на Бога. Възкръсва от гроба и сега седи отдясно на Отец. Той е направил възможното, за да се даде на човека Божието спасение. Когато някой прие-ме Иисус, получава спасение. „Защото всички сте Божии синове чрез вяра в Иисус Христос“ (Гал. 3:26).

Всеки си задава въпроса: “Къде ще отида след смъртта?”Разпространеното мнение е, че след смъртта човек отива

или в ада, или в рая. Няма друго място. Но дали точно там ще останат душите на мъртвите за вечни векове?

Нека да разгледаме смисъла на думите „рай” и „ад” в Ста-рия и в Новия Завет.

В Стария Завет няма дума “рай”. В оригинала думата е ган – букв. „градина, оградено място“. В Битие думата, преведена като „рай” навсякъде е ган, а в книгата Исая е Еден.

Думата “ад” на български съответства в оригинала на шеол, което в буквален превод означава “място, където оти-ват мъртвите”. Само в книгата на пророк Йона думата е шахат – “яма”. На “преизподня” в оригинала също съответства шеол.

Това доказва, че във времето на Стария Завет не е имало разбиране за рай и ад, а адът се е схващал като място, където отиват мъртвите – преизподня, царство на мъртвите. В Новия Завет понятието “преизподня” изобщо не се среща.

В българските преводи на Новия Завет думата “рай” е употребена в Евангелието от Лука 23:43: “Днес ще бъдеш с Мене в рая” – para,deisoj, което буквално означава „гради-на, рай“. Във II Коринтяни 12:2-4 четем: “Познавам един чо-век в Христос, който преди четиринадесет години (с тялото ли, не зная; вън от тялото ли, не зная, Бог знае) бе занесен до тре-тото небе. И такъв човек познавам (в тялото ли, без тялото ли, не зная; Бог знае), който беше занесен в рая и чу неизразими думи, които на човека не е позволено да изговори.” Също и в книгата Откровение на Йоан 2:7: “На онзи, който победи, ще дам да яде от дървото на живота, което е сред Божия рай.”

Думата за “рай” произлиза от персийски и означава „огра-дена със стена градина”. Когато персийският цар е искал да окаже на някого от своите подчинени особена чест, го е на-граждавал с ордена на градината, което означавало, че царят го е избрал да направи разходка в градината1.

И така, можем да направим извода, че в Новия Завет “рай” е мястото, където отиват само праведните.

Думата “ад” в българските преводи предава най-често a[dhj на старогръцки, чийто буквален смисъл е „място, където живеят духовете на умрелите”. Тя е употребена и в Мат. 11:23; 16:18; Лука 10:15; 16:23; Деян. 2:27; Откр. 1:18; 6:8; 20:13, 14. В I Кор. 15:55 два пъти се повтаря qa,natoj в буквален 1 Енциклопедия Брокхауз.

превод „смърт”. В някои български преводи обаче това пов-торение е избегнато: „Де ти е, смърте, жилото? Де ти е, аде, победата?” (СИ).

Значението на думата a[dhj подсказва, че това не е място за вечно осъждение. В Новия Завет „ад” е мястото, където отиват нечестивите, но не завинаги, а временно. Явно това е място за изчакване. Неоспоримо доказателство откриваме в Откровение 20:14: „И смъртта, и адът бяха хвърлени в огне-ното езеро.”

Но ако раят и адът са само място за изчакване, къде ще бъдем във вечността?

Новото небе е мястото за вечно пребъдване на вярващи-те в Иисусовото име. Христос отваря небето за всеки, който вярва в Него. Там ще бъдат всички, които са се отрекли от беззаконието и са приели Истината и Живота. На земята Ии-сус идва от небето и пак се връща там, при Своя Отец: „Никой не се е възкачил на небето освен Този, Който е слязъл от не-бето, т.е. Човешкият Син, Който пребъдва на небето” (Йоан 3:13); „Защото Христос влезе не в ръкотворно светилище, само образ на истинското, но в самите небеса, за да се яви вече пред Божието лице за нас”(Евр. 9:24).

Той обещава, че ще приготви място за всеки вярващ и ще прибере Своите в новото небе и новата земя: „В дома на Моя Отец има много обиталища; ако не беше така, Аз щях да ви кажа, защото отивам да ви приготвя място” (Йоан 14:2); „А според обещанието Му очакваме ново небе и нова земя, в която да живее правда” (II Пет. 3:13).

А онези, които ще умрат в греховете си – по думите на Христос в Евангелието от Йоан 8:24: „Затова ви казах, че ще умрете в греховете си; защото, ако не повярвате, че съм Този, за Когото ви каз-вам, в греховете си ще умрете”, - ще бъдат хвърлени в огненото езеро, където „ще бъде плач и скърцане със зъби” (Мат. 13:42, 50).

Това се потвърждава в немалко стихове от Новия Завет. Например в Мат. 3:10 се говори за pu/r – „огън”: „И така, всяко дърво, което не дава добър плод, се отсича и се хвърля в огъ-ня.” В Мат. 5:22 думата е ge,enna – „до-лина, последно място за наказание на нечестиви“: „Който се гневи на брат си без причина, ще бъде виновен пред съда...

а който му каже: „Бунтовни безумецо”, ще бъде виновен за огнения пъкъл.” В Мат. 13:42, 50 четем ka,minoj – „пещ”: “И ще ги хвърлят в огнената пещ; там ще бъде плач и скърцане със зъби.” В Мат. 18:8 се среща също pu/r: “По-добре е за тебе да влезеш в живота сакат или куц, отколкото с две ръце и с два крака да бъдеш хвърлен във вечния огън”, както и в Мат. 25:41: „Тогава ще каже и на тези, които са от лявата Му стра-на: „Идете си от Мене, вие, проклети, във вечния огън, пригот-вен за дявола и неговите ангели.“ В Марк 9:43 съчетанието е avsbestoj pu/r – „неугасим огън”: „...отколкото да отидеш в пъкъла, в неугасимия огън” и т.н.

Божието Слово казва, че именно това е мястото за вечно осъждение на нечестивите, откъдето никой не може да бъде освободен.

Но преминаването в отвъдното също може да бъде раз-лично. Не само смъртта може да ни отвори пътя към отвъдно-то – светло или тъмно.

В I Кор. 15:42-55 ап. Павел пише:„Така е и възкресението на мъртвите. Тялото се сее в тле-

ние, възкръсва в нетление; сее се в безчестие, възкръсва в слава; сее се в немощ, възкръсва в сила; сее се одушевено тяло, възкръсва духовно тяло. Ако има одушевено тяло, то има и духовно тяло. Така е и писано: „Първият човек, Адам, стана жива душа“, а последният Адам стана животворящ дух. Оба-че не е първо духовното, а одушевеното и после духовното. Първият човек е от земята – от пръст; вторият човек е от не-бето. Какъвто е пръстният, такива са и пръстните; и какъвто е небесният, такива са и небесните. И както сме се облекли в образа на пръстния, ще се облечем и в образа на небесния. А това ви казвам, братя, че плът и кръв не могат да наследят Бо-жието царство, нито тленното наследява нетленното. Ето, една тайна ви казвам: не всички ще починем, но всички ще се из-

меним, в един миг, докато трепне око, при последната тръба: защото тя ще затръби и мъртвите ще възкръснат нетленни, и ние ще се изменим. Защото това, тленното, трябва да се обле-че в нетление и това, смъртното, да се облече в безсмъртие. А когато това, тленното, се облече в нетление и това, смъртното, се облече в безсмъртие, тогава ще се сбъдне написаното сло-во: „Погълната бе смъртта победоносно.“ „О, смърт, къде ти е победата? О, ад, къде ти е жилото?“

Ап. Павел предупреждава за промяната, която ще настъпи в телата на вярващите, дочакали второто идване на Христос. Телата им ще бъдат изменени и те ще бъдат грабнати на обла-ци за среща с Иисус Христос. Но преди това мъртвите в Хрис-тос ще възкръснат, за да се срещнат със своя Спасител. „О, смърт, къде ти е победата?” Смъртта не може да ги спре. Тези хора ще излязат от временното си пребиваване и ще влязат в присъствието на живия Бог.

Така и в I Сол. 4:13-17 Павел потвърждава: „Не желаем, братя, вие да останете в неизвестност за онези, които умират, за да не скърбите както другите, които нямат надежда. Защо-то, ако вярваме, че Иисус умря и възкръсна, така и почина-лите в Иисус Бог ще приведе заедно с Него. Защото, това ви казваме чрез Господното слово, че ние, които останем живи до Господното пришествие, няма да изпреварим починалите. Понеже сам Господ ще слезе от небето с повелителен вик, при глас на архангел и при Божия тръба; и мъртвите в Христос ще възкръснат по-напред; после ние, които сме останали живи, ще бъдем грабнати заедно с тях в облаците да посрещнем Господ във въздуха; и така ще бъдем винаги с Господ.“

Всички други ще останат да чакат, докато бъдат повикани за да се явят на съд пред великия „бял престол”: „Видях един голям бял престол и Онзи, Който седеше на него, от чието лице побегнаха земята и небето и не се намери място за тях. Видях и мъртвите, големи и малки, да стоят пред престола; и едни книги се разгънаха; разгъна се и друга книга, която е книгата на живота; и мъртвите бяха съдени според делата си по запи-саното в книгата. И морето предаде мъртвите, които бяха в него; и смъртта, и адът предадоха мъртвите, които бяха в тях; и те бяха съдени - всеки според делата си. И смъртта, и адът бяха хвърлени в огненото езеро” (Откр. 20:11-14).

След всичко написано остава единствено да си пожела-ем никой, който чете тези редове, да не се окаже съден пред големия бял престол. А да се срещне с Христос преди това, за-щото е приел Божия Син като свой личен Спасител.

Един от най-важните въ-проси в живота на всеки

човек е има ли живот след смъртта. Това е личен, а не философски въпрос. Замис-ляме се над него сериозно, а не както на почерпка след погребение на близък, ко-гато животът ни притисне по някакъв начин. Но тези мисли бързо отлитат. Предлагаме ви седем мнения на студенти от Богословския колеж към фондация „Светлина на Балканите” по темата „Живот след смъртта”.

МИЛЕНА ИЛИЕВА Смъртта сякаш е

единственото безсмъртно нещо на тази земя.Най-сигурно е това, че „всич-ки отиват на едномясто;всички са от пръстта и

всичкисевръщатвпръстта” (Екл.3:20).Ноаковсичкосвършватака,къдеесмисъ-лът?ИточнотукидватдумитенаХристос:„Азсъмвъзкресениетоиживотът.КойтовярвавМене,макаридаумре,щеживее”(Йоан11:25).Товаенашатанадежда,товае,коетоискадачуезасебесивсякачовеш-ка душа.СамХристос е връзкатамеждуживота и смъртта: „Истина, истина виказвам:койтослушаМоетоучениеивярвавТози,КойтоМеепратил,имавеченжи-вотинямададойденасъд,аепреминалотсмърткъмживот”(Йоан5:24).СамосНегоможемдаживеемпълноцененживотназемятаивъввечността.В смъртния час

значение ще има само това, принадлежа ли на Христос. Всичко друго губи смисъл.

* * *ЯВОР НУШЕВ

Отговорът ни на въ-проса има ли живот след смъртта би променил на-шето настояще.От това,дали хората са спасеничрезИисусХристос,зави-

сидалищеполучатвеченживотврая,иливечноосъждениевада.Затова,акоразбе-решистината за този святиБога, твоятсегашенживотсепревръщасамовпреходкъмблаженияживотследсмъртта.

* * *ЖЕКО ДИМИТРОВ

ВЕвангелиетоотЛукаима една история (16:19-31),къдетоИисусописваясноживотаследсмъртта.Важното не е да трупашбогатствона земята, а да

се приготвиш за живота след смъртта.Христосказва: „Койтообичаживота си,щегоизгуби;акойтомразиживотасинатози свят,ще го запази за веченживот”(Йоан12:25).Ноакочовекмисли,ченямаживотследсмъртта,рискувадасеокажевогненотоезеро,кактобогаташаотприт-чатавЛука.Всеки има право да избере как да живее, какво да говори, как да се облича. Нека обаче не забравямедумитена цар Соломон: ”Весели се, младежо, в

младосттасиинекатерадвасърцетоти...иходипопътищатанасърцетоси...Нознай,чеза всичко това Бог ще те доведе на съд”(Екл.11:9).

* * * ЗОРА ДИНЧЕВА

Моят съсед в обще-житието - Тобиас - бешепо-голям от мен и същоследваше психология вуниверситета. Запознахсе с него, докато беше в

пореднафазанаалкохолензапой,ивна-чалото го отбягвах. По-късно видях, чевсъщност беше притеснително и благомомче.ЗапочнахдасемолязанегоидасеопитвамдамуразкажазаБога.Еднавечерсезаговорихмезасмисъланаживота.

-Азсъмубеден-казаТоби,-чесмисъ-лътнаживотаетук,наземята.Ниетрябвадасеопитамеощекатомладидасиизбе-ремцел,задаживеемпълноценно.Иначенестава.

-Акакво, акоуспеемдадокажем,чеимаживотследсмъртта?-полюбопитст-вахаз.

Отговорътмумешокира:-Амивсъщност,кактоидагомисля,за

меннямазначениедалиима,илине.Доридазнаехсъссигурност,чесъществуватадирай,пакщяхдаживеякактосега.

Некасеопитамедасипредставим,чевдействителностхоратасераждатисъ-ществуват единствено на земята, послеумиратиизчезват.Тукобачеидвалогич-ният въпрос наК.С.Луис: „Защоизоб-щоимаправиланаземята,защоправимразлика между добро и зло?” Ако бешетака,нямашелидаенапълнооправдано,вместо да се развиваме и да говорим заморалниценности,всекидаизживеене-предсказуемо краткия сиживот по най-удобния,т.е.най-егоистичнияначин?Аконаистинасмеограниченисамоврамкитена земното,инай-смисленоизживениятживотбиизглеждалблед,изгубенакапкавникомунеизвестноезеро.Какво,акосисежертвалзадететоси-налиитонякой

денщеумрекатотебе?Какво,акосибилщастлив,налиитоващесвърши?Амиакосиубилнякого?Няманищо,ибезтоваидваматанякогащесиотидетеоттозисвят.Вдействителностнеразсъждаваме така,нали? Мисля, че можем да се съгласимза едно -живот след смъртта съществу-ва,душитенахоратанезагиватзаедностелатаим.Тукобачесесблъсквамесновпроблем-накояотвсичкитеориизатова,каквосеслучваснас,следкатоумрем,давярваме?Напръвпогледразличнитеуче-ниязвучатубедително.Нонекапомислим

зачовешкатаправосъднасистема-каквонаказаниеполучаваединпрестъпник?Акосеепровиниллеко-леживзатвора,акопрестъплениетоетежко-присъдатаедо-животензатвор,дорисмъртнонаказание.Неелисъщотоивчовешкитевзаимоот-ношения?Когатонякойнинаранинеспра-ведливо,несмесклоннидамислим,чегоенаправил,защотосееродилзълвдеветияцикълнатретотосипреражданепорадигреховетеотвториясиживот!По-скоромислим,чеепрекалилитрябвадапонесеотговорносттаситукисега.Отвсичкисъ-ществуващиучениясамохристиянствотоподдържа същата логика. Нещо повече,тоенеинпървоизточник.ЕдинственоБогпоставяобозримиграницинахоратаивцялатаБиблиясеобосновавазащосабилисъздаденираятиадът.Библейскаталогикаенай-близкадоначина,покойтохоратаразсъждават,водениотсъвесттаси.Тогавакакбихмемоглидавярваменатеориитезайогаитрансценденталнамедитация?Ни-койнесеевърналототвъдното,задабъ-демсигурни,щеотбележитесправо.Такае,некаобачесиспомнимпритчатазабед-някаЛазарибогаташа.ТамАвраамказва,чещомхоратаиматПророците,МойсейиЗаконаинеимвярват,небихаповярвалидориаковидятвъзкръсналмъртвец.Аса-миятХристосумира,задапонесенашитегрехове,слизавада,задапроповядванамъртвите,следтовавъзкръсваи,предида

севъзнесеприОтец,севръщазакраткона земята, за да потвърди, че всичко,пророкувано вБиблията, е вярно.Сле-дователно Той е Единственият, Който се е върнал (и то като Победител!) от отвъдното. Въпреки това ние, хората, не сме склонни да Му се доверим. Нима този факт е логичен?„Понежетова,кое-тоевъзможнодасезнаезаБога,имеиз-вестно,защотоБогимгоизяви...такачечовецитеоставатбезизвинение”(Римл.1:19-20).

* * *

ИСКРА КОЛЕВАЗа щастие вече знаем,

че носим вечни души.НиесмечастициотБожи-етотворениесъссвояролявнего,даденаниотнашияСъздател. Колкото и раз-

нообразнода енашето участие вБожияплан,общотомеждунасе,чеследсмърттанаплъттаниочакваБожиетоцарство.Чо-век,когатоузнаеипрозре,чееизкупениспасен,веченеотдаватаковазначениенасмъртта.Тясамозавършваземнияживот,койтоемигвсравнениесвечността.Зем-ниятживот енашетоизпитание.ОтнассеочаквадатърсимБога,даповярвамевНегоидаГовъзлюбим-кактоТойобичавсякочовешкосъществокатоСвоедете.Сноворажданетосиниевечесмепретърпе-лиеднасмърт-смъртзасвета,загреха,засъблазънта.Единден,когатоБогреши,щесепреселимвНеговотонебеснообитали-ще.Щезапочненашиятмечтанживот-безгрешки,безпровали,безсълзи.Щеполу-чимсвоятанаграда-самияБог!

* * *ИВАН ИВАНОВ

Ощеотраннодетствовинаги съм бил убеден всъществуванетонаживотслед смъртта. Отначалотоваубеждениеседълже-

шенадетскатамивяра.С порастването ми и вярата се трансформираше, изграждаше, утвърждаваше, но никога не се оставях да бъда победен от съмненията. Богмипо-магашедасепротивопоставянаневерието,завладялосърцатанасъученицитемипре-ди,исега,вуниверситета.Хоратавярватвразличнинеща,ноазговорязахристиян-ската гледна точка, а тя се изразява в двавъзможникраяназемнияпът-веченживотсБогаиливечнапогибелдалечотНего.Азвярвам,чезаменеприготвеномясто,къ-детощепрекарамвечносттасмояГоспод,

наКоготосъмседоверил,итоващебъдемоятживотследсмъртта.Убеденсъм,четамще са всичкионези, които катоменвярват,надяватсеиочакватидванетонаГосподИисусХристос.

* * *РУМЯНА ХРИСТОВА

За да изпълни воля-та на Своя Отец, Иисус Христос понася всичко докрай в плътта на чо-век, изпива чашата настраданието и умира, но

възкръсва.Товаенай-голяматапобеданадсмъртта.Този,Койтовъзкресявамъртвиисамвъзкръсвакатопореднодоказателство,чееБожиятСин,никанидаимамевеченживотощетук,наземята,анесамокога-тотелатанипочинатиизтлеятвпръстта.Искамиседамогадакажакатоап.Павел:„Замендаживея еХристос, а да умра -придобивка” (Фил. 1:21).Живота, койтоГосподмиеподарилназемята,ценямногоповечекатоживотсНего,отколкотокатофизическиживот.„Понежесъмуверена,ченитосмърт,нитоживот,нитоангели,нитовласти, нито сегашното, нито бъдещето,нитосили,нитовисочина,нитодълбочи-на,нитокоетоидабилодругосъзданиещеможедамеотлъчиотБожияталюбов,коятоевХристосИисус,нашияГоспод”(Римл.8:38-39).

Това са думи на д-р Димова от Плевен, казани на премиерата на нейна стихосбир-ка. Пред очите на смъртта, било то неиз-лечима болест, земетресение или цунами както в Япония наскоро, човек се разтриса и душевният часовник се настройва на раз-лична честота. Това е честотата на важните въпроси. Чрез анкета от два такива въпроса преди Великден се опитахме да разберем мнението за живота след смъртта на хората, които посещават различни блогове в интер-нет, включително страницата на сп. “Прозо-рец”. Темата е актуална от хилядолетия на-сам и се разглежда в религии, философии, научни изследвания и... киноиндустрията. Един от най-коментираните филми на 2003

г. - „21 грама”- доказва колко пари могат да се спечелят от темата за живота на душата след смъртта. Това е една необичайна исто-рия за цената на любовта и вината и за 21 грама, които всеки човек губи в момента на смъртта си според изследване от 1907 г. на д-р Макдюгъл от Масачузетс. До момента филмът има 13 награди и 32 номинации от различни фестивали.

Тук ще се ограничим върху интернет публикации по темата в български медии, нашата анкета и разговори с жители на столицата. В един от тези разговори беше споделено: „Според мен възкресение и прераждане не се бият“, в друг: „От човека след смъртта остава това, което той е оста-вил“, в трети: „Какво значение има, като днес не мога да си купя хляб“? В статия на Ст. Ге-оргиева във в. „Сега” от 2005 г. се казва: “По-вечето религии включват прераждането в доктрините си. Преселването на душите, т.е. палигенезията, съставлява основата на вярванията на индуси, будисти, философи и писатели като Питагор, Лао Дзъ, Платон, Гьоте, Шопенхауер, Флобер, Торо.

Според една от теориите за живота след смъртта тя е крайна точка на съществуване-то. Това се нарича „анихилация“, т.е. оконча-телно унищожение. Според друга теория никой не може да каже какво се случва с човешката душа след смъртта, защото това надхвърля човешкото познание... Древните мистици и съвременните ясновидки вяр-ват, че човешката душа се връща на земята много пъти, докато не научи добре уроци-те на този свят... животът е едно перпетуум мобиле.“

Първият въпрос от анкетата ни е: “Как-во ме очаква след смъртта?” с три въз-

можни отговора: гниене, възкресение, прераждане. За прераждане се обявяват 17% от гласувалите, срещу 73% в полза на възкресението и 10% за гниенето. Този ре-зултат може да бъде обяснен донякъде с географското разположение на България в християнска Европа, както и с широкото разпространение на смесени мнения, т.е. от типа: ”Христос е преродил се Буда.” Хората с подобни възгледи обикновено се самооп-ределят като християни с особено мнение.

На втория въпрос: „Има ли възкресение на тялото след смъртта?” положителните отговори са 67%, отрицателните - 33%. Въ-просът е съзнателно подвеждащ, целта му е да покаже дали се познава един важен еле-мент от християнското разбиране - че има възкресение и на тялото, не само на душа-та. Ислямът също разглежда тази идея, но в различна посока. Отговорите подсказват, че явно повечето хора, попълнили анкета-та, са вярващи християни или мюсюлмани.

Естествено, трябва да се има предвид, че анкетата не е представителна. Още по-вече, че мисълта за възкресението на тя-лото у нас се възприема доста превратно. Традиционно вярващият българин често разсъждава върху възкресението на тялото и върху смъртта не по отношение на себе си, а на другия, и то буквално. Той оставя на гробовете на своите починали близки хра-на, дрехи, вино, за да „им се намери там“, за да не им е студено.

В навечерието на Възкресение Христо-во се питаме на кого всъщност му е студено.

Очаквайте още анкети на блога на спи-санието: https://prozoretz.wordpress.com

1.Мястото, където Божият Дух подготвя Самсон за служението му (Съдии 13:25) 9.Един от бунтовниците срещу Мойсей (Числа 16

гл.) 11.Членове на политическа партия в Англия, създадена през XVII век 14.Древногръцко божество на войната 15.Вид едри птици

от семейство веслоноги, които у нас гнездят в резервата Сребърна 17.Виден израилтянин, който заедно с Аарон държи ръцете на Мойсей по време на битката с Амалик (Изход 17 гл.) 18.Област в Антиливан, североизточно от Дамаск, която по времето на Христос е управлявана от Лисаний (Лука 3:1) 20.Тегло на стока без опаковката 21.Долината, в която Давид побеждава Голиат (I Царе 17 гл.) 23.Название, наиме-нование 24.Болестно състояние, при което се намалява количеството или се променя съставът на кръвта, малокръвие 25.Жена на Исав (Би-тие 36 гл.) 28.Името, което жената на Финеес дава на детето си, преди да издъхне (I Царе 4:21) 29.Моавски цар, който наема Валаам да про-кълне Израил (Числа 22-24 гл.) 31.Платнена мъжка дреха 32.Древни жители на Испания 34.Син на Севегон, който открива горещи извори в пустинята (Битие 36:24) 35.Благодетелна жена, която след като уми-ра, е възкресена от ап. Петър (Деяния 9 гл.) 38.Член на църквата в Йерусалим, който заедно с жена си е наказан от Бога заради измама (Деян. 5 гл.) 39.Пустиня на Синайския полуостров, през която мина-ва народът на Израил на път към Ханаан (Числа 27:14) 40.Планета от Слънчевата система 41.Бащата на Енох (Битие 5:18) 43.Вид женска прическа 22.Нота 45.Жената, която убива ханаанския военачалник Сисара (Съдии 4 гл.) 46.Водно животно 48.Вид колбас 49.Совски цар, поразен от Давид (II Царе 8:3).

1.Важно поръчение, задача 2.Мярка за повърхнина 3.Другото назва-ние на планината Синай във времето, когато Бог призовава Мойсей (Изход 3:1) 4.Модел руски самолети 5.Мястото, където филистимците побеждават Израил и пленяват Ковчега на Завета (I Царе 4 гл.) 6.Не-обходимост да се избере една от две възможности 7.Жена на Давид, майка на Адония (II Царе 3 гл.) 8.Алкалоид, наркотично вещество, кое-то се съдържа в тютюна 9.Родният град на Йосиф - човека, който по-гребва Христовото тяло (Матей 27:57) 10.Исполини, гиганти 12.Древен арменски град, през X-XI век столица на едноименно царство 13.Уче-ние, което се предава устно от учител на учениците му 14.Вторият син на Адам и Ева 16.Планинска област на изток от Адриатическо море, посещавана от ап. Павел (Римляни 15:19) 17.Дума, която има еднаква звукова форма с друга дума, но различно значение 18.Бивш генера-лен секретар на ООН 19.Поетично название на Кириатиарим в Псалм 132:6 22.Пророкът, който разкъсва дрехата на Еровоам като знак за предстоящото разделение на царството (III Царе 11:29 и сл.) 23.Боля-рин, военачалник на цар Иван Владислав (X-XI век) 24.Месец от ев-рейския календар 26.Нота 27.Вид бананово дърво 30.Персийски цар (VI в. пр. Хр.) 33.Название на долината, където се принасяли жертви на езическото божество Молох, синоним на пъкъла 36.Едомски цар (I Летописи 1:43) 37.Бащата на Авраам 38.Дванадесетият месец от еврейския календар, в който евреите се справят с противниците си по времето на цар Асуир (Естир 9 гл.) 41.Горна спортна дреха 42.Кратко литературно произведение с философска, естетическа или социална насоченост 47.Преизподня, шеол.