Как ли ни се смеятТия, късополите,

Тия, дългокраките

They are probably laughing at us These, the short-skirtedThese, the long-legged!

Гледаме се дълго,Тайно се докосваме,Гузно се оглеждаме,

Ако се целунем,

We watch each other longSecretly we touch,

Guiltily we look around,If we kiss each other

Скитаме като замаяни В нощ на пълнолуние...

We roam giddilyIn a full-moon night...

И писма си пишемПълни с думи ласкави,

И сме се подписалиВъв снега и в пясъка

And letters we writeFull of gentle words

And we have signed our namesIn the snow and in the sand,

Крили сме за споменЛисти жълто-алени..

We have hidden for memorySheets yellow-scarlet...

Сигурно сме смешниКато изкопаеми

В тоя век на разумаИ на лунни полети -

We are funny probablyAs antiques

In this century of reasonAnd of moon flights -

Как ли ни се смеят Тия, дълкокосите,Тия, късополите!

Now they are probably laughing at us

These, the long-hairedThese, the short-skirted!

И не знаят, бедните,Колко ни е хубаво

Да сме несъвременно,Старомодно влюбени..."

And they, poor things, don't knowhow nice it feels to us

to be unmodernlyold-fashionly in love...

Stanka Pencheva

translated

Bulgarian poetry

Miriana Minkova

Created by Viliwww.slideshare.net/vili48

Pictures from NETand

www.corbis.com