1

2

Брой трети

Октомври 2012

Автори

А.С., Исрафела, Кат, Рейн, Неус

Дизайн и Редакция

Исрафела

е-мейл: zmei_magesnik@ymail.com

3

Димитровден или краят на лятото.........................................................................................................5

Орфически химн на Деметра..................................................................................................................7

Вещиците и Таро картите.......................................................................................................................9

Самхейн - празникът посветен на мъртвите.......................................................................................11

Благовония за Самхейн.........................................................................................................................16

Ритуал за Самхейн................................................................................................................................17

Рангел – душевадник или архангел Михаил......................................................................................21

Мратници - празници за предпазване от вълци.................................................................................24

Мечкинден - Андрей прогонва дългите зимни нощи........................................................................27

Кратка история на картите Таро .........................................................................................................29

Есенна Таро подредба...........................................................................................................................33

Рухания или Арабската магия..............................................................................................................34

Разширената реалност на Франк Кепъл..............................................................................................37

Тълкуване на мита за Инана и слизането Й в Подземния Свят.......................................................39

4

къпи читатели,

Имаме удоволствието да ви представим третия брой на електронното езотерично

списание Змей Магесник.

За този брой сме подготвили статии с идеи как да отпразнувате най-обичания от

повечето паганисти празник „Самхейн“. Разбира се, не сме пропуснали да Ви запознаем и с

традиционните празници, които са характерни за този период от годината като например

предстоящите „Вълчи празници“.

Авторите на Змей Магесник са подготвили и много интересни материли за Таро,

различни гледни точки, историята на картите, както и разбира се есенна подредба, която бихте

могли да изпробвате.

За пръв път запознаваме читателя и с историята на Рухания – Арабската магия. В

списанието също ще намерите статии за практикуването на астрална проекция и поглед над

един мит и символите, които се крият зад него.

Третото издание на Змей Магесник е посветено на Архангел Михаил, известеният още в

народната митология като „Рангел –душевадник“, защо българите използват това название ще

разберете в подготвения материал.

Колективът на Змей Магесник Ви пожелава приятно четене и нека лъчите на слънцето,

макар и в идващите зимни дни винаги да озаряват Пътя Ви.

От Авторите

5

дин от най-интересните, но не

чак толкова популярни

празници в традиционния

календар на българина е Димитровден.

Св. Димитър се възприема като този,

който „носи зимата, ето защо на 26

октомври нашият народ отбелязва края

на лятото и началото на дългата и

студена зима.

Св. Димитър Солунски е

изключително популярен светец в

източноправославното християнство и

най-вече в Гърция. Негови жития и

похвални слова са писани от

книжовници като Климент Охридски,

Григори Цамблак, Димитър Кантакузин.

Според агиографската литература той е

живял през 3в. или по времето на

император Максимиан, а баща му бил

градоначалник на Солун, служба, която

младият Димитър поема в последствие.

Той бива убит заради своята

християнска вяра, като причините за

това варират в различните жития.

Възприеман е като светец-войн и в

иконографията най-често е представян

да държи копие, което пронизва някакъв

символ на злото. Интересно е да се

отбележи, че в много от българските

икони този символ е Василий II

Българоубиец или турчин, в гръцката

иконография често жертвата е

българският цар Калоян, в Русия -

татарин и т.н. Но както ни е известно,

църковните вярвания се различават

значително от народните представи.

Народна представа

Според българския народ, Димитровден

е празник, който ознаменува важен

поврат в годината, а именно

настъпването на зимата. Ето защо това е

и денят, в който се разпускат наетите

сезонни работници – пастири, ратаи и

пр., от където идва и другото име на

празника (или на следващия ден ,

Разпус ден) Разпус. На този ден

приключвали и строителните дейности

по новите къщи. Поради тази причина

на този ден празнуват и строителите. По

традиция стопаните дарявали щедро

зидарите, а майсторът от своя страна

произнасял „дюлгерски благослов” за

здраве и берекет в новия дом. Обичаят

6

изисквал, стопаните на новата къща да

заколят бял овен и да поканят цялото

село за освещаването на дома.

В народните представи Св.

Димитър е вярван като по-голям брат на

Св Георги, което се проявява и в

подредбата на календарното време на

българина – годината е разделена

основно на два периода – от

Димитровден до Гергьовден и от

Гергьовден до Димитровден. Това

вярване е изразено в поговорката

„Свети Георги лято носи, а свети

Димитър – зима”.

Също като по-малкия си брат

Георги, и Димитър е представян като

конник, а понякога двамата са

изобразявани заедно. Но за разлика от

носещия плодородие Св. Георги, Св.

Димитър в народните вярвания е старец,

който язди червен кон, а от бялата му

брада се сипе сняг. Той е покровител на

зимата, студа и снега, от където се

извежда и връзката му с вълците и света

на мъртвите. Интересно е да се

отбележи, че вероятно поради това, на

места той е считан и като брат на

Архангел Михаил, който „взема”

душите на мъртвите. Съботата пред

Димитровден е Димитровска

задушница, а народното поверие

разказва, че на Димитровден „небето се

отваря”.

На Димитровден се извършват и

различни гадания за предстоящата

зима.

Ако месечината е пълна - пълен ще бъде

и кошера с мед и ще се роят пчелите.

Вечерта срещу празника, овчарите

хвърляли в кошарата една тояга. Ако на

сутринта овцете са легнали на нея се

смятало, че зимата ще е дълга, тежка и

студена. Характерно е и обредното

гадаене по първия гост стъпил в дома

(полазник), добър и заможен ли е госта,

такава ще е и годината.

Също както и при други светци

почитани в България, представата за

Св. Димитър е формирана предимно от

предхристиянски вярвания, които са

били асимилирани в християнски

контекст. Езическите черти в култ

7

към Св. Димитър по нашите земи са

най-ясно различими заради липсата на

стабилна връзка между народната

представа за светеца и историята,

разказвана от неговото житие.

Cath източници:

"Българска митология, Енциклопедичен

речник", съст. А. Стойнев

„Светци и демони на Балканите”, Р. Попов

Жертвено кадене със стиракова смола

айко на всичко, богиньо Део, божество многозвано,

О, благородна Деметро, дарителко ти, мъжехранна,

Даваш богатства богиньо, изхранваш класа, многодарна,

Радваш се ти на мира, на деяния многоусилни,

8

Семесеячка, береш плодовете, богиня на гумна,

На Елевсин пещерите са твоя свещена обител,

Мила, желана, кърмачка на всичко, което е смъртно,

Ти най-напред си запрегна колата на орните бици,

Прати на смъртните хора живота желан, благодатен;

Ти цветовете откърмяваш, на „Шумния“ в пиршества дружка,

Факелоноска, свещена, на летния сърп се любуваш,

Земна царица си, щом се явяваш, към всички радушна,

Детелюбива, кърмилна, момчетата храниш, невеста,

Возиш се на колесица със сбруя от змии, които

Около твоя престол тържествуват в кръжащи спирали;

Еднорода си ти, многодетна богиня, всемощна,

Много лица обладаваш, обсята с цвят, свято лъчаща!

Чиста, блажена, ела, с плодовете на лятото тежка,

И доведи на мира със желания правов порядък

И с благодатно богатство ведно със царицата здраве!

Източник:

Орфей,Химни, Аргонавтика, Георги Батаклиев, 1989

9

скам да споделя

наблюденията си относно две

от най-добрите, за мен, книги

за Таро. Не знам как е било в миналото,

но напоследък на тази „игра“ се гледа

по най-различни начини: някои са я

превърнали в хазарт, други в бизнес

(тук, където се намирам в момента, има

поне 10 телевизионни канала в които

гротескни пародии на магове,

посредством Таро отговарят на

въпросите на народа), а някои биха

казали, че и заключен в килия с

доживотна присъда единствено с 1

колода карти Таро можеш да достигнеш

до Просветлението. Гледам да се

придържам към последното твърдение.

Едно дълбоко и тържествено

разглеждане на Таро прави Кроули в

книгата си The Book of Thoth( Книга на

Тот). В неговата колода на Конник,

Кралица, Крал и Паж отговарят,

съответно,- Конник, Кралица, Принц и

Принцеса (Knight, Queen, Prince,

Princess). И от своя страна отговарят на

елементите Конник – Огън, Кралица –

Вода, Принц – Въздух и Принцеса –

Земя, и след като чтирите бои,

очевидно са и четири елемента

Конник на Жезлите има значение на

Огън от Огъня, Кралица на Жезлите –

Вода от Огъня и т.н. Мисля, че това

разглеждане на дворцовите карти

помага доста за разбирането им, за

силата, продължителността, начина на

действието на картата, както и за

сферата, в която действа.

Много красиво е и разпределението на

малките аркани в съответствие със

сефирите (тези под Кетер) от Дървото

на Живота в Кабала и планетарните

влияния, които представляват. Така

разглеждането им започва от

подвластните на Сатурн - 5-ца жезли,

3-ка мечове, 10-ка жезли, 8-ца чаши и

7-ца пентакли. Съответно и за всяка от

следващите планети (вж. The Book Of

Thoth), ако не са я издали там, където

живеете, има копие в интернет.

10

Сравнение на различни колоди и

книги

Тук ще разкрия мотивите за

сравнението ми от няколко месеца на

различни книги и колоди Таро! Никога

не са ми харесвали картите с негативно

и ограничено в негативното значение.

Ако вземете така популярната колода на

Уейт и я разглеждате паралелно с

обясненията на Кроули, ще забележите,

че почти съвпадат! И ще кажете, че щом

две от най-попурярните колоди си

приличат, явно там е истината, аз си го

помислих, но нещо не ми дава да им

повярвам напълно. Говоря само за

малките аркани. Мисля, че големите

аркани са прекалено персонални и не ми

харесва да ги разглеждам технически. И

мисля, че всеки, който чете статията

ми, вече отдавна е извадил своите

изводи и значения за Големите Аркани

от Таро. Направих си експеримента при

няколко подредби да разчета „лошите“

карти по два начина: на Кроули и на

Ходоровски. За разлика от Кроули,

Ходоровски разглежда малките аркани

най-вече нумерологически и според

боята, т.е. според боята на картата с

номер 7, може тя да приеме едно или

друго значение. И всяка карта има добра

и не толкова добра страна. Някои са с

по-негативно значение от други, но не

означават „скръб“, „кошмари“,

„поражение“. Обясненията му са много

по-простички, доста логични, но и до

някаква степен интуитивни. Той поема

отговорността на магьосник и ако се

смятаме за магьосници и щом всички

знаем, че една подредба влияе най-

малкото на подсъзнанието на този, на

когото му се гледа, ако картите, които

му излизат са крайно негативни, и му ги

разчетем като такива, бихме го вкарали

в задънена улица...и затова, аз виждам

доста истина в книгата му. Макар че,

11

се придържам повече към Кроули. А и

доста от подредбите ми бяха по-добре

разчетени с малко негова помощ.

Въпреки че заради престижа се

придържам по-скоро към Кроули.

Неус

aуин или Самхeйн (Samhain)

е един от осемте празника или

сабати, който е част от

годишното колело в Уика. Празникът е

смятан за един от най- важните, затова е

и включен към цикъла на четирите

главни сабата, заедно с Белтейн (1 май),

Имболк (1 февруари) и Ламас (1

август). Обикновено празненствата на

Сауин започват по залез слънце на 31

октомври и продължават до 1 ноември

(това важи за Северната хемисфера).

Корените на Самхейн можем да

открием в галския празник посветен на

жътвата. От своя страна той е бил

свързан и с празниците, които се

чествали по тове време от келтите като

по този начин станал известен и с

названието си „Келтска Нова година”.

Датата на празника по–късно била

припокрита и с католическия Вси

Светии, познатият днес като Халоуйн.

Той води началото си именно от

древния пре-християнски, келтски

празник посветен на мъртвите.

„Самхейн” (Samhain) в превод от

староирландски означава „края на

лятото”. В Ирландия около 10 в

празникът поставял началото на края на

сезона на търговията и войните и бил

подходящо време за обединение на

племената, където местните крале

събирали своите хора. В миналото по

време на средновековието в Ирландия

празникът бележел края на жътвата,

12

края на „светлата половина” на

годината и началото на „тъмната

половина”.

Келтската нова година

Според келтското древно деление на

годината, лятото продължавало от

Белтейн до Самхейн, а зимата от

Самхейн до Белтейн. Самхейн се

празнувал в продължение на няколко

дни. Както споменах той поставял и

края на старата година и началото на

Келтската Нова година (Oidhche

Shamhna). Всъщност новата келтска

година започвала още по залез слънце–

това била най-важната част от празника.

Древната келтска религия разглеждала

годината и смяната на сезоните като

съревнование между боговете на зимата

и лятото в битка за спечелване на

богинята на земята. Богът на лятото

побеждава на Белтейн (Latha Buidhe

Bealltainn), но на Самхейн богът на

зимата, който е и господарят на

мъртвите, отнема победата. Келтите,

също така, често изобразявали бога на

зимата с рога, които Той сменя всяка

есен, както ги сменя един елен. В някои

части на Западна Великобритания

идването на зимата все още се

оповестява от kornigou (вид сладкиш).

Kornigou е сладкиш (а може да бъдат и

малки сладкиши), който е във формата

на рога, приготвя се в чест на бога на

зимата, който пролива своите рога и

става "рогоносец", тъй като се връща

към царството си в Отвъдното.

модерен вариант на kornigou

За келтите огъня играел важна роля -

хората минавали през него като

прокарвали добитъка, за да пречистят

себе си и животните. На този празник

хората, също така трябвало да решат

кои животни да бъдат убити и кои да

бъдат запазени за идващата зима. След

като избирали най-доброто от своята

реколта и жертвали животно от своя

добитък в чест на празника, костите на

заколените животни били хвърляни в

огъня. От там идва и произхода на

английската дума „bonfire”- със

етимология “огън, в който са горяли

кости ”.

Нощта на Келтската Нова Година била

много свещена. Келтите вярвали, че на

Oidhche Shamhna линиите разделящи

световете изстъняват и така нашият

свят и Отвъдното стават едно в нощта

13

на преход от старата към новата година.

Вярвало се, че духовете на мъртвите

могат да се завърнат на местата, на

които са живели . Много от ритуалите,

които се изпълнявали били насочени

към мъртвите предци - келтите

оставяли навън храна и напитки за тях.

Оставяли прозорците, вратите и портите

отключени, за да може те свободно да

преминават през домовете им.

Според келтските разбирания и фоклор

земите на Сидхе ( произнася се „ший“)

стават достъпни. Смята се, че

ирландските герои, отдавна починали,

водят храбри битки в отвъдното, обаче,

те трябва да се върнат на местата си при

първи петли или рискуват да бъдат

загубени завинаги и да бродят из земите

на хората без надежда за намиране на

покой или мир.

Тиквените фенери jack o’lanterns и

маскирането

Подобно на съвременните,

наподобяващи глави фенери, издълбани

от тиква, келтите използвали такива от

ряпа (днес тиквени jack o’lanterns), в

които издълбавали очи, нос и уста, тъй

като се вярвало, че множество духове

бродели в нощта, но не всички, били

добронамерени, разбира се, затова и

поставяли фенерите пред и по

прозорците, за да прогонят злите

духове. Друг обичай от Шотландия,

напоследък изключително популярен и

в България, бил пренесен в Северна

Америка през 20в. Маскирани хора, с

фенери в ръка обикаляли от къща на

къща и предлагали различни видове

забавления, трикове и закачки в замяна

на храна или монети. В Шотландия

млади мъже с маски, забулени и с

потъмнени лица, облечени в бяло

символизирали мъртвите.

Най-подходящата нощ за гадания и

заклинания

Нощта на Самхейн е може би най-

подходящото време за гадания. Това до

известна степен е свързано с

представите на келтите за време, и

„дупката във времето”, която те

вярвали, че се получава в нощта на

Келтската Нова Година. Те вярвали, че

Самхейн са намира в точка извън

времето, когато естественият ред на

Вселената се връща обратно към

първоначалния хаос, за да се подготви

за идващия нов етап. И понеже Самхейн

14

е извън времето, това означава, че точно

в тази нощ, може да се види всяка точка

от бъдещето, настоящето или миналото.

Затова и гаданията в тази нощ се смята,

че са изключително точни.

Келтите, използвали лешници, символ

на мъдростта, за да предсказват

бъдещето. Люленето на ябълков клон

било друго традиционно занимание в

миналото, то било препратка към

келтския Emhain Abhlach, "Ябълков

Рай", където мъртвите, хапвайки от

свещените плодове се радвали на

блажено безсмъртие.

В древността гадателските практики

най-често се използвали, за да се

установи самоличността на бъдещия

съпруг, местоположението на бъдещия

дом на човека, и колко деца човек ще

има. Има редица гадания, които

използват храни като инструмент.

Някои от тях все още се практикуват и

днес. Ще споделя с вас, само някои от

тях: шотландско гадаене с питка

(Bannock гадаене – плоска неподсладена

питка) в Шотландия и Северна Англия,

момичето трябвало да изпече пита

вечер. В пълно мълчание, тя трябвало да

отиде до стаята си и да постави питата

под възглавницата си. Сънищата и в

тази нощ, показвали лицето на

любимия, а на сутринта тя трябвало да

изяде питата. За да разберете дали ще

намерите любовта в следващите

дванадесет месеца, сложете белтъка на

едно яйце и в чаша вода. Ако потъва

веднага, любовта предстой., ако плува

на повърхността на водата, ще

прекарате следващата година сами. По

същия начин се гадае и за броя на

бъдещите деца, само че по формите,

които се образуват.

Ябълки и ядки често били използвани в

ритуалите. Вземете две ядки, една за

себе си и една за любимия. В полунощ

на Самхейн ги поставете на решетката

над огъня. Ако те горят добре, ще имате

дълга и щастлива връзка. Ако едната

отскочи или изгори, това означава, че

един от вас ще бъде неверен. Ябълките

се белели като кората се хвърляла през

рамо, а формата се разглеждала, за да се

установи каква буква формира тя – това

била първата буква от името на

бъдещият/бъдещата съпруг/а. Ядките се

слагали в огнището, за да се пекат и

техните движения се тълкували - ако

ядките останат събрани, така щяло да

бъде и с двойката. Момичета поставяли

15

лешници пред огъня, всеки един

символизиращ един от ухажорите. Тя

разбирала кой ще е нейният бъдещ

съпруг, като казвала "Ако ме обичаш,

изкочи и лети, ако ме мразиш, изгори и

умри". За някои от методите, се

използвали ябълки, най-популярните

плодове за Самхейн. Ако искате да

опитате следващия метод на гадаене за

целта ви е необходима една ябълка,

която трябва да нарежете през екватора

(да се разкрие петолъчна звезда), а след

това да я изядете на свещи пред

огледалото. Бъдещата ви половинка ще

се появи зад рамото ви. Или, обелете

ябълката, така че обелката да е

непрекъсната в една дълга нишка,

изричайки "Аз беля ябълката в кърг

отново и отново името на моята

любов ще цъфне в равнината: И

хвърлям таз обелка цяла над главата

си, писмо за четене написано за моята

любов. И хвърлям таз обелка цяла над

главата си, писмо до моята любов, той

от земята да го прочете ".

Или, можете да вземете един охлюв и да

го поставите да пълзи през пепелта на

огнището си. Малкото създание ще

посочи първата буква на името на

любимия / любимата, докато пълзи.

Водата винаги е била известна със

своите магически свойства, така че е

съвсем естествено да я използвате при

гадаене. Опитайте едно от тези гадания

в нощта на Самхейн, ако желаете. В

полунощ на Самхейн, отидете до езеро

и се взирайте във водата. Лицето на

вашия любим / вашата любима трябва

да се види отразено в езерото пред вас.

Напълнете котел с вода, а след това

запалете една свещ. Изсипете горещия

восък във водата, и вижте каква форма

се образува. Формата ще покаже

професията на бъдещия ви любим.

Намерете воден източник, който е в

постоянно движение като например

поток или река, изберете парче дърво,

което да представлява човека, който

желаете и го хвърлете във водата, ако се

носи по течението, той/тя ще бъде

верен, ако дървото се закачи и върне на

брега, то той/тя ще изневери.

В съвремието последователите на Уика

и множество паганисти продължават да

празнуват Самхейн като празник на

мъртвите като отдават уважението си

към своите починали приятели, роднини

и любими хора, починалите се канят на

16

самото празненство, за да присъстват.

Ние почитаме нашите предци на

Самхейн, тъй както те са ни почитали в

дните преди да се родим. И тъй както,

те ще ни почитат в нощите занапред.

Хубав празник на всички, които

празнуват.

Исрафела

тбелязването на всеки празник е

свързано с множество малки

подробности, на които рядко се

сещаме да отделим достатъчно

внимание. В този брой съм ви

приготвила няколко варианта на

благовония, които сами да си

приготвите за предстоящия и така

обичан от голяма част от

практикуващите сабат Самхейн.

1. За гадания

Тази рецепта е за благовоние,

предназначено за гадания, което се

счита за най-ефективно на Самхейн.

Рецептата е от Скот Кънингам:

2 части кора от Сандалово дърво

(Santaluni album) (п); 1 част

портокалови кори (г); 1 част сушена

кора от индийско орехче (г); 1 част

Канела (п/г)

Това благовоние е особено подходящо

за този празник, защото според автора

съдържа както предпазващи съставки

(п), така и такива, които подпомагат

гадателските способности (г).

2. За самия празник

Това благовоние е симпатично, защото

неговият аромат напълно подхожда на

тематиката на празника, както и на

есента, част от която е и Самхейн:

3 части Розмарин, 3 части Борова

смола, 3 части Дафинов лист, 3 части

Ябълка (сушена кора или няколко капки

ароматно масло от Ябълка), 2 капки

ароматно масло от Пачули

3. За самия празник (по класически

вариант)

Тази рецепта включва предимно

съставки, които са използвани в района

на Средиземноморието за благовония

още от древността. Ето защо лично аз я

намирам за малко по-класическа:

3 части Тамян, 2 части Смирна, 1 част

Розмарин, 1 част Кедрово дърво, 1

част Хвойна (Juniperus communis

плодчета или иглички)

17

Успех и хубав празник на всички, които

го отбелязват!

Кат

Източници:

„Магически аромати, масла и отвари”,

С. Кънингам

акво ще ви е необходимо по

време на ритуала: Черен

олтарен плат, комплект свещи

(жълта за въздух / Изток, червена за

огъня / Юг, синя за вода / Запад, зелена

за земята / Север) златна свещ за Бога,

сребърна свещ за Богинята

Една черна свещ, сладкиши и вино,

инструменти за гадаене (кристална

купа, Таро карти, махало и др.),

атаме, купа или чиния за даровете към

мъртвите. Издълбана тиква/фенер на

олтара, есенции подходящи за празника.

Подгответе пространството за

предстоящия ритуал, както обикновено.

Отварянето на кръга:

Вземете вашето атаме и целунете

острието. Застането на Изток и насочете

атамето към земята, и визуализирайте

синя светлина, насочена от върха на

ножа към земята. Започнете да чертаете

кръг по часовниковата стрелка.

Начертайте този кръг три пъти. Всеки

път, използвайте едно от посочените

долу изречения:

За първия кръг:

„Чертая този кръг с цел създаване на

на свещено пространство."

За втория кръг:

18

"Чертая този кръг с цел да съхраня

вътре в него силата."

За третия кръг:

"Чертая този кръг като бариера

срещу цялата негативна енергия и

нежелани духове. Така да бъде!"

Призоваване на посоките:

Започнете на изток:

ИЗТОК

"Приветствам Пазителите на

наблюдателните кули на Изтока,

елемента въздух. Призовавам Ви,

разбуждам Ви и Ви викам, за да може

да пазите кръга ми и да сте свидетели

на моите ритуали."

(Начертайте инвокираща пентаграма на

въздуха с вашето атаме и след това

запалете свеща на посоката)

"Привет и добре дошли!"

ЮГ

"Приветствам Пазителите на

наблюдателните кули на Юга,

елемента огън. Призовавам Ви,

разбуждам Ви и Ви викам, за да може

да пазите кръга ми и да сте свидетели

на моите ритуали."

(Начертайте инвокираща пентаграма на

огъня с вашето атаме и след това

запалете свеща на посоката)

"Привет и добре дошли!"

ЗАПАД

"Приветствам Пазителите на

наблюдателните кули на Запада,

елемента вода. Призовавам Ви,

разбуждам Ви и Ви викам, за да може

да пазите кръга ми и да сте свидетели

на моите ритуали."

(Начертайте инвокираща пентаграма на

водата с вашето атаме и след това

запалете свеща на посоката)

"Привет и добре дошли!"

СЕВЕР

"Приветствам Пазителите на

наблюдателните кули на Севера,

елемента земя. Призовавам Ви,

разбуждам Ви и Ви викам, за да може

да пазите кръга ми и да сте свидетели

на моите ритуали."

(Начертайте инвокираща пентаграма на

земята с вашето атаме и след това

запалете свеща на посоката)

"Привет и добре дошли!"

19

Приветстване на Бога и Богинята:

Приветстването на Богинята:

"Мъдра старице, Дама на Мрака,

Тъмна Майко това е времето в което

Ти управляваш. Тъмнината и упадъка

започват да обгръщат света и

смъртта тропа на вратата. Донеси

ми тази нощ Твоята мъдрост и

чистота и ме обгърни с любовта си.

Предизвикай ме да погледна в себе си и

да разсъждават върху това, което

намеря вътре в мен. Тъмна Майко, каня

те тази нощ, за да се присъединиш към

мен в моя кръг. Привет и добре дошла!"

Запалете свеща на Богинята.

Приветстването на Бога:

Запалете свеща на Бога и кажете:

"Въпреки, че ме оставяш за малко, аз

знам, че скоро ще се завърнеш!"

Изгасете свеща на Бога и кажете:

"Докато скърбя за теб се и радвам,

чакайки завръщането ти на Юл. Чрез

Твоята жертва аз живея и се опитвам

да осъзная, че смъртта е естествена

част от живота. Ти ми показваш, че

няма истинска смърт и рано или късно

всичко ще се прероди. Колелото на

Живота вечно се върти! Отдавам

почит и довиждане! "

Работа в кръга:

Прочетете заклинание за Тъмната

Богиня. Прочетете заклинание за Бога,

благословете сладкишите и виното.

Запалете черната свещ и я поставете в

близост до купата / чинията за даровете

към мъртвите и кажете:

"Нека тази свещ освети пътя на

онези, които са минали от тук преди

мен. Приветствам (изговарят се

имената им), да присъстват на този

ритуал, стига те да не таят лоши

чувства към мен. Негативната

енергия ще бъде отблъсната, и само

положителната енергия е добре

дошла. Нека тази свещ служи като

фар за тези мои близки, които искат

да бъдат с мен в тази нощ. Така да

бъде!"

Вземете парче от сладкишите и го

потопете във виното. Поставете го в

купата или чинията за даровете към

мъртвите и да кажете:

"Предлагам тази храна и тази

напитка на тези, които са минали от

тук преди мен. Предлагам тази храна

и тази напитка на моите предци.

Нека те ви се харесат и ви

поддържат тази нощ. Почитам ви и

ви помня "

20

Отчупете парче от сладкишите,

потопете го във виното и го изяще като

символичен акт на хранене с покойните.

След това седнете спокойно за известно

време и медитирайте и си спомнете

онези, които са преминали отвъд. След

медитации следва най-подходящото

време, в което да извършите гаданията

и се опитайте да разговаряте с

покойните. Няма някакво ограничение

на това, колко дълго продължава тази

част от ритуала. Оставете си толкова

време, колкото ви е необходимо.

След гадаенето, отчупете още едно

парче от сладкишите и го потопете във

виното. Предложете го на мъртвите:

"Благодаря ви за това, че

разговаряхте с мен. Бих искал/а да ви

предложа още храна и напитки. Нека

те ви се харесат и ви поддържат

тази нощ. Почитам ви и ви помня "

Постойте тихи за известен период от

време и когато смятате, че е време,

кажете сбогом на предците си:

"За тези, които са преминали отвъд

и обичам. Благодаря ви за това, че се

присъединихте към мен, и ви казвам

довиждане по пътя ви обратно към

Земята на Мъртвите. Идете си с

мир. Отдавам почит и довиждане! "

Вземане на довиждане с Богинята:

Обърнете се към олтара си и кажете:

"Тъмна майко, Мъдра старицо, аз Ти

благодаря, че беше днес с мен на този

ритуал и сподели с мен Своята

мъдрост. Остани ако желаеш,

тръгни си ако се налага. Отдавам

почит и довиждане! "

Изгасете пламъка на свеща на Богинята

Освобождаване на пазителите:

Обърнете се на север. Начертайте с

атамето си прогонващата пентаграма на

земята докато изричате следните думи:

"Пазители на наблюдателната кула

на Севера, елемента земя и пазители

на вратата между световете.

Благодаря ви за вашето присъствие

тук тази вечер. Тръгнете си в сила.

Отдавам почит и довиждане! "

Изгасете пламъка на свеща на посоката.

Обърнете се на Запад. Начертайте с

атамето си прогонващата пентаграма на

водата , докато изричате следните думи:

"Пазители на наблюдателната кула

на Запада, елемента вода. Благодаря

ви за вашето присъствие тук тази

вечер. Тръгнете си в сила. Отдавам

почит и довиждане!"

21

Изгасете пламъка на свеща на

посоката,обърнете се на Юг. Начертайте

с атамето си прогонващата пентаграма

на огъня докато изричате следните

думи:

"Пазители на наблюдателната кула

на Юг, елемента огън. Благодаря ви за

вашето присъствие тук тази вечер.

Тръгнете си в сила. Отдавам почит и

довиждане! "

Изгасете пламъка на свеща на посоката.

Обърнете се на Изток. Начертайте с

атамето си прогонващата пентаграма на

въздуха, докато изричате следните

думи:

"Пазители на наблюдателната кула

на изток, елемента въздух. Благодаря

ви за вашето присъствие тук тази

вечер. Тръгнете си в сила. Отдавам

почит и довиждане! "

Изгасете пламъка на свещта на посоката

Визуализирайте как кръга бавно се

стопява и потъва в земята. В момента, в

който кръга изчезне, ритуала е

приключен. Преди да напуснете

мястото се уверете, че сте се заземили.

Вземете останалите сладкиши и вино и

ги предложете на Богинята. Изсипете

виното на земята, оставете сладкишите

и кажете молитва към Богинята.

A.С.

традиционния народен

календар Архангел Михаил се

чества на празника, носещ

неговото име „Архангеловден“ (8

ноември). Св.Михаил или Свети Рангел

е един от седемте ангели при Божия

престол, който според народното

християнство е вожд на небесните сили

и борец срещу духовете на тъмнината.

Изобразява се с копие в ръка (понякога

на кон), тъпчещ дявола с крака. Според

22

народната митология на българите

Рангел е един от шестимата братя

юнаци, които си разделили света. На

него се паднала земята на мъртвите.

Затова в народната лексика той е

наричан „Рангел - душевадник".

Съществуват много приказни сюжети,

които разкриват фолклорната представа

за образа на Архангел Михаил. Според

народното вярване душата на човек не

може да се отдели от тялото, ако не

дойде Св.Рангел да я прибере. Този ден

се празнува в чест на св.Рангел, на

смъртта, за да е по-леко на човек,

когато вадят душата му.

Смята се, че той се спуска при

умиращия и с нож или сабя (коса) в

ръка я изважда. Ако застане до главата

му – болният ще умре; ако застане до

краката – ще оздравее. Когато вади

душата на умиращия, му подава

обикновено ябълка (по-рядко китка).

Той отвежда изтръгнатата от тленното

тяло душа в отвъдния свят, където

заедно със своя събрат св. Петър я

отправя в райската градина или във

врящия казан на пъкъла, според това

дали е праведна или греховна. Ето защо

в християнската иконографска традиция

Архангел Михаил се изобразява или с

окървавен нож в ръце, или държащ

везни, с които измерва човешките

грехове. Архангел Михаил е

състрадателен и справедив. Съществува

поверие, че когато умиращия се

усмихва, значи Архангел Михаил

подава златна ябълка, за да поеме

душата му – казват възрастните хора

от Шоплука, и много мъки изпитва

умиращият, когато светецът закъснее.

Той моли бога за душата на сиромаха,

за да не останат децата му сирачета. В

известния сюжет за свети Рангел кум,

той отлага смъртта на своя кумец, но не

го избавя от нея. Предпазната мярка да

се излива водата от съдовете в дома

след настъпване на смъртта се обяснява

с представата, че в нея Архангел

Михаил измил ножа си.

С Архангел Михаил – душовадник, е

свързан специален обреден хляб, който

се приготвя при погребение, за

следпогребални обреди и за празника на

Архангел Михаил. В Западна България

се нарича Рангелово блюдо, а в Източна

България – Арангелово, Рангелов хляб,

хляб на св. Михаил. Хлябът е наричан и

Господьов хляб , боговица, или света

23

Петка. Почитането на св. Архангел

Михаил като господар на отвъдния свят

на душите предопределя и

съблюдаването на една от най-големите

и тържествени задушници през

годината, която се пада винаги в

съботата преди празника. На

Архангеловата задушница жените

отиват на гробището и раздават хляб и

варено жито за “Бог да прости”. На

Архангеловден българите колят

курбан в чест на светеца-покровител

на мъртвите. Обикновено се жертва

мъжко животно - овен или шиле, чиито

глава и крайници се варят цели и след

това се кадят с тамян. Жените приготвят

и раздават помежду си специални

обредни хлябове. Тържествената

трапеза, била тя семейна или

общоселска, се освещава от

представител на църквата. Кожата на

обредното жертвено животно се дарява

винаги на църквата.

Седнали край празничната трапеза, най-

старият от домашните чупи обредния

хляб на кръст, сипва отгоре вино от

пръстена паница, а домакинята събира

това вино отдолу с шепи и го пръска

навред в къши за берекет, като

благославя: „Свети Архангеле, Свети

Никола и всички светии, помогнете ни,

почитаме ви и на кръст колач сечем да

се роди жито до пояс! Сега с шо

можахме, а догодина с шо искаме !

Сега с паница, а догодина с бакъра!"

После разчупва погачата и дава на всеки

къшей хляб. Къшеят се поема с две ръце

и се изрича благослов: „Колкото зърно

в комата, толкова купни и здраве в

дома! Амин!".

Почитането на светеца-покровител е

един вид надхитряване на съдбата,

защото закрилник на празника (живота)

става смъртта в лицето на Архангел

Михаил. Вярва се, че почитането на

покровителя на мъртвите ще осигури

здраве и добър живот на живите, че ще

му е по-леко на човек, когато дойде

неговия ред да го навести.След

Архангеловден българският народ

вярвал, че започват "Мратинци",

"Вълчите празници". Подобно на

предшестващия "Мишкин ден" се

спазвали обичаи, които да предпазят

хората от злини.

Исрафела

Източник:

"Българска митология, Енциклопедичен

речник", съст. А. Стойнев, София, 2006

24

ълчи празници или Дзверини

дни (Вълчляци, Вучляци,

Дзверини дни, Вълча

Богородица и др.) в българската

народна митология се нарича период от

3, 5, 7, 9 или 10 дни (в зависимост от

региона), който се почита в чест на

вълците. Календарно най-често са

свързани с прехода от есен към зима

около Архангеловден, но в Южна

България се празнува през Мръсните

дни. В Западна България като Вълчи

празници са известни Мратинците (от

11 до 16 или 21 ноември) . Смята се, че

тогава вълците бесуват (разгонват се).

На места по време на Трифунците ( 1-3

февруари).

Схващането, че вълкът е създаден от

дявола според дуалистичните български

легенди, заедно с реалната представа за

образа му го определят като опасен за

човека и животните. Това, предопределя

и обредността през периода, когато

траят Вълчите празници — извършват

се редица обредни практики и се

спазват редица забрани с цел да се

предпазят хората и добитъкът от

вълците. По време на тези празници

името на вълка е табуирано — то не се

произнася. По-често използваните

названия са двоица, троица, девет души,

братя, душмани и други подобни.

Забраните, които се спазват са свързани

най-вече с домакинската работа на

жените — те не бива да работят с вълна,

с остри предмети (нож, ножици, дарак,

гребен, игла), тъй като са оприличавани

на вълчи зъби. Ножиците не се отварят,

за да бъдат затворени челюстите на

вълка. В навечерието на празника те се

връзват здраво и се скриват, за да не

бъдат открити случайно от някое дете,

25

което да ги отвори. Това се отнася и до

сгъваемите ножове и всички подобни

предмети. През този период не се хваща

оръжие, тъй като се смята, че самите

мратници били въоражени с мартинки.

Особено стриктно спазват забраните

жените на овчари, козари, дървари, за да

стоят вълците далече от тях. Вярва се,

че през този период не трябва да се

изработват никакви дрехи (особено

мъжки), защото този, който носи такава

дреха, ще бъде изяден от вълци.

Разпространен е мотивът за това, как

една жена закърпила връхната дреха на

мъжа си по време на Вълчите празници.

Когато след време отишъл за дърва в

гората, той бил нападнат от вълк, който

само откъснал кръпката от рамото му и

си отишъл. На някои места в България

жените мажат с кал около огнището и

при вратата, както и вратите на

кошарите и оборите, като това действие

е съпроводено с диалог от заклинателен

характер (както при Мишите празници)

- да замажат (залепят) очите и устата на

вълка, - а някъде е съпроводено и с

наричане: „Да му залепя устата, да му

залепя очите, да му залепя краката“.

В Пловдивско жените отиват зад

кошарата и там със затворени очи

зашиват предната и задната пола на

ризите си. Подобна практика

съществува и в Габровско, където се

изпълнява от две жени — едната пита

какво шие другата, а тя отговаря, че

зашива устата на вълка. В Западна

България (Чупрене, Стакевци, Доктор

Йосифово и др.) по време на

Трифунците (на първия Трифунец - 1

февруари) месят обредна пита, чиято

пластична украса изобразява кошара с

овце и говеда, на вратника стои „буден“

стопанин, а около кошарата са вълците.

Тази пита се прекадява и и се слага в

храната на добитъка, за да бъде

предпазен от вълци. През този период

също така заключват веригата на

огнището; не изхвърлят пепелта от

огнището (вярва се, че вълците ядат или

облизват въглените и така се плодят);

избягват да излизат навън след залез

слънце.

Почитането на вълците има старинна

митологична основа. Народните

поверия разкриват връзката на вълка с

древно хтонично божество на гората и

отвъдния свят. Най- характерният белег

за хтонична природа носи Куцалан,

Куция (Кривия) вълк, който води

26

вълчето стадо. Широко разпространено

е схващането, че най-опасният ден от

тези празници е последният. (21

ноември).Той носи името на Куцулан

или още Натлапан, Клекуцан и др.

Предците ни почитали на този ден

Куцалан (така е кръстен и самият ден),

за да го омилостивят и да спасят хората

и стадата от вълците. Празникът на

места е наричан и Вълча богородица.

Мратниците се смятат дори за по-лоши

от Мръсните дни, защото през тях

човек може да се разболее от различни

болести. Мратиняка е празник в чест на

демоничното същество мратиняк,

което причинява едноименната кокоша

болест. Най-старата жена рано сутрин

взимала жертвеното животно – черна

кокошка или петел – Мратинче и го

оставяла на прага (по-рядко зад

вратата) с главата към вътрешността на

къщата. Опирала ножа до врата на

пилето, а по-младата питала: "Какво

колиш?". По-възрастната отговаряла:

"Коля мратиняк" и го заколва с думите:

"Не те колим ние, коли те Мратиняка.

Главата и краката стопанката връзвала с

червен конец, в човката слагала живо

въгленче и ги закачала до огнището.

Пилето се сготвяло.Така смятали, че

омилостивяват духа и предпазват

къщата и домочадието от уроки, духове

и таласъми. Воденичката, жлъчката и

перушината запазвали – защото

смятали, че къщата и домочадието от

уроки, духове и таласъми.

Воденичката, жлъчката и перушината

запазвали –

защото смятали, че имат различни

целебни сили. С перушината се кадят

лехуси – болни от родилна треска;

болни от треска деца, лекува се

главоболие и други болести.

Исрафела

Източник "Българска митология,

Енциклопедичен речник", съст. А. Стойнев,

София, 2006

27

ългарите наричат празника

Едринден, Едрей или Мечкин

ден. В народния календар, е

известен под различни имена и като

Ендрин, Едрей, Ъдрèй, Дрèйовден,

Едрèвдън за различните краища на

страната. Вярва се, че на този празник

(30 ноември ) денят започва да расте, да

наедрява, колкото едно просено

(царевично, грахово ) зърно. Казва се, че

„Андрей прогонва зимата и дългите

нощи.” Затова и още в навечерието или

рано сутринта на 30 ноември се

приготвя вариво в ново гърне от

царевица, жито, фасул, леща, ечемик,

овес, боб, леща и др. Това се прави, за

да едреят посевите, тъй както наедряват

сварените зърна. От него се дава на

домашните животни, и на кокошките,

за да е добър приплода им. Също така,

всеки член от семейството хвръля по

малко в комина, като пожелава

„високи” добри посеви, а останалото

количество се изяжда. Някъде раздават

от варивото на съседи „за здраве”, но

по-често това не се прави, за „да не се

изнесе плодородието от дома”.

Приготвянето на обредното вариво в

народното мислене се свързва с

„наедряването” на селскостопанските

култури, на младите булки и като цяло

на плодородието. Затова и на този ден

празнуват и невестите, очаквайки

благоволението на съдбата – да

забременяват, да раждат здрави и

хубави деца. В района на Южното

Черноморие, рибарите почитат Св.

Андрей (наравно със св. Никола) като

господар на силните морски ветрове и

бури. В Петричко има поверие, че Св.

Андрей е баща на св. Николай.

28

В Северна България Андреевден се

почита като празник на мечките, познат

под името „Мчекинден”.

Народното предание гласи, че някога св.

Андрей бил отшелник в планината, там

той обработвал малка нива. Но веднъж

мечка изяла вола му. Разгневен

земеделецът уловил звяра и го впрегнал

в ралото и изорал земята или (според

друг вариант ) я яхнал като кон. Затова

и светията се тачи за предпазване от

мечки. Също така според друго поверие

преди изгрев слънце на Андреевден

най-възрастната жена в семейството

взема от варените зърна и ги хвърля

нагоре в комина или върху покрива на

къщата като нарича: ”Нà ти, мечко,

варен куркуз, да не ядеш суровия и да

не ядеш човеците и стоката!” В някои

райони в Южна България, характерните

за Андреевден обреди се извършват на

празника Варвара (4 декември).

Исрафела

29

т всички гадателски методи,

разпространени и

популяризирани сред широката

публика, картите Таро вероятно са

най-екзотичния и най-вълнуващия.

Виждаме ги на големия и малкия екран,

в списанията, вестниците, в

артистичните проекти на разни

художници, а дори и в някои от

любимите ни музикални клипове. Ето

защо не е учудващо защо това е

вероятно първият гадателски метод, с

който се захващат и начинаещите.

Жадни за прозрения в бъдещето, те

много често пренебрегват нещо, което

им се струва незначително - да се

запознаят с историята на картите Таро.

А има защо, тъй като доста хора

използват картите, смятайки ги за

изключително древен гадателски метод.

Според мен не е хубаво да живеем в

заблуда и винаги трябва да търсим,

доколкото е по силите ни, истината,

особено що се отнася до гадателските

методи, които използваме и обредите,

които изпълняваме. Ето защо реших в

този брой да ви запозная в общи линии

с историята, стояща зад мистичните и

очарователни карти Таро. Известно е,че

игрите с карти, произхождат от Китай,

но навлизат в Европа някъде в края на

14 в. Чрез Мемюлската империя,

Мемемюлкска карта - Крал на Чашите

заемаща голяма част от територията на

днешен Египет. Въпреки, че не знаем

какви са били правилата за игра,

известно е , че колодата на мамелюците

останала почти непроменена в Италия.

Още по това време боите били Мечове,

Жезли, Монети (познати и като Дискове

или Пентакли) и Чаши. Всяка боя имала

30

по десет карти с номера и три „кралски

карти” – Крал, Рицар и Паж, като по

този начин колодата била съставена от

52 карти. Вариации се появили из цяла

Европа – някъде променяли само

Колода „Сола Буска“ – Кралица на

Чашите

названието на боите или пък дизайна,

докато другаде създавали напълно нови

колоди или напълно нови игри с тях.

Някъде към 1420 год. в Европа се

заражда идеята за повече карти козове,

предшестващи т.нар. Голяма аркана в

Таро. Известно е, че първите карти

наподобяващи Таро са били създадени

между 1430 и 1450 година и са били

разпространени в Милано, Ферара и

Болоня в северна Италия. Това става

благодарение на добавянето, именно на

такива „карти козове” към вече

традиционното тесте за игра. По това

време те биват наричани именно carte

da trionfi – карти козове, а първото

литературно сведение за

съществуването на такива карти е

съдебен запис от Ферара от 1442 год.

Любопитно е да се отбележи, че най-

старата запазена колода е нарисувана в

средата на 15 в. за фамилията Висконти-

Сфорца, управители на Милано по това

време. В този период се развиват

множество вариации на дизайна на

картите, като дори има запазени

колоди, като например популярната

Сола Буска, но те са по-скоро

атрактивни изключения на фона на

общата картина.

Играта с Таро картите се

разпространила от Италия към

Франция, след това към Швейцария,

Германия и други страни, като добила

особена популярност в 16 и 17 в. През

1540 год. Франческо Марколини

публикува това, което днес се смята за

вероятно първата книга за гадания с

карти. Въпреки това, картите описани

31

там не се употребяват по познатия ни

начин и сами нямат стойност като

гадателски метод, а само помагат да

бъде избран такъв. Интересен намек за

различна употреба на Таро е едно

сведение от Венецианската Инквизиция

от 16 в., където се споменава, че

вещиците използвали картата Дяволът,

за да извършват своите сатанински

ритуали. Няма доказателства дали това

е истина или не, но отношението на

църквата в общи линии продължава да

бъде негативно спрямо Таро само и

единствено в ролята му на хазартна

игра, каквато тя действително е по това

време.

„Слава“, Таро карта от 18в.

През 18 в. Таро започва да се развива

много по-разностранно и отвъд своята

традиционна роля на средство за

забавление. В този период колодите с

карти придобиват едно по-дълбоко

значение, като на всяка от тях бива

дадено символично значение. През 1770

год. е публикувана и една от първите

книги за гадания с карти. Неин автор е

французинът Етейла, който

популяризира и за пръв път влага

окултно значение в Таро. Повечето от

методите за гадания, познати ни от

следващия век дължим именно на него,

както и на още двама френски автори.

Те правят връзка между 22-те коза и

буквите в староеврейската азбука и по

този начин ги свързват с Кабала,

влагайки много по-широк смисъл в тях.

Нещо повече тримата французи дори

измислят фалшиви истории за

новосъздадените от тях карти Таро, за

да направят връзката им с Кабала по-

достоверна. В тази своеобразна нова

митология, читателят бива пленен от

истории за посветителни обреди в

Египет, юдейски мистицизъм и цигани

номади. Ясно можем да видим как

измислените истории на Етейла до ден

днешен доминират в съзнанието на

хората.

Но безспорно човекът допринесъл най-

много за разпространението на картите

32

Таро във вида, в който са сега е Артър

Едуард Уейт. Предполагам много от вас

ще останат учудени да разберат, че той

не бил съгласен с идеите на Етейла.

Уейт пише „Не бива да бъда

причисляван към тези, които са

убедени, че има действително

съответствие между староеврейските

букви и символите на козовете в Таро.”

А. Е. Уейт

Вместо това той се съсредоточава върху

събирането на разнообразни сведения и

символни значения, някои от които

окултни, за Таро, за да стигне до

собствена интерпретация. Самият Уейт

твърди, че Таро са по-скоро мистичен, а

не окултен инструмент, но неговата

най-забележителна иновация е

въвеждането на изображения и за

картите с номера – това, което по-късно

става известно като Малки аркани.

Колодата, създадена от Уейт става

основа за по-нататъшното развитие на

Таро. През 20 в. картите придобиват все

повече и повече известност, като стават

предпочитан инструмент на нео-

паганисти, гадатели, различни

ентусиасти и окултисти. Развиват се

безбройно количество колоди с

различни вариации в размера, формата,

наименованието и разбира се

изображенията на отделните карти. Така

се стига до момента, в който вече имаме

колоди с вампири, индианци, келти и

египтяни, че дори и такива с

анимационни герои. Картите Таро

пленяват заради своята универсалност и

разбираем език, което ги прави лесни за

употреба. Те са и изключително

достъпни: можете да си купите ваше

собствено тесте (или дори да си

направите такова), има издадени

стотици книги на тази тематика, а

съществуват вероятно хиляди интернет

страници. И мисля, че едва ли би било

пресилено да кажа, че днес картите

Таро са почти толкова популярни,

колкото преди няколко века, когато са

били една приятна и забавна игра,

достъпна за всички.

Cath

http://www.tarotpedia.com/wiki/Tarot_History

http://en.wikipedia.org/wiki/Tarot

33

сента е времето, когато

природата утихва, за да се

приготви за символичната

смърт на зимата. Това е един чудесен

период, в който можем да спрем за

минута и да направим равносметка на

летните месеци, да осъзнаем и

осмислим плодовете на изминалата

година. Приятен начин да направим

това е чрез тази есенна Таро подредба.

И така запалете вашето любимо

благовоние, налейте си чаша топъл чай

и разбъркайте тестето.

1, 2, 3 – Листа. Всяка карта символично

представя по един от летните месеци.

Значение на позициите:

Какво сме постигнали? С какво не сме

се справили? Сега е моментът да

анализираме и оценим всичко това.

4 – Кошница. Тази карта ни напомня с

какво сме „напълнили”, нашата

кошница за есента. Положителните ни

черти и способности, на които трябва да

разчитаме през следващия сезон.

5 – Поука на деня. Необходимите

действия и компромиси, които са

нужни, за да постигнем целите си през

следващите месеци.

6 – Поука на нощта. Необходимите

вътрешни промени, емоции и чувства,

които са необходими, за да изпълним

своите цели през есента.

Кат

34

рабската магия е тайнствена

наука с комплексна история.

Идваща от екзотичните земи

на Ориента и описвана в приказките от

1001 нощ, тя остава забулена в

мистерии и до днес. Въпреки, че е

свързана с Исляма и неговите мистични

течения, корените й се проследяват до

езическите вярвания на древните

месопотамски цивилизации от

поречията на Тигър и Ефрат. В

последствие се развива и практикува от

халдейци, сабеи и набатеи, народи

наричани „прекланящите се пред

звездите” и смятани за едни от най-

учените за своето време.

Предислямските вярвания отдават

почит на множество божества и са тясно

свързани с планетите или седемте

звездни тела. С идването на Исляма,

част от тези вярвания се изгубват или

биват унищожени, а друга се

инкорпорира и абсорбира с различни

ранно-ислямски религиозни и духовни

култове. Голямо развитие на тези

учения се осъществява в средните

векове с процъфтяването на ислямската

култура, когато забележителни и

именити философи, учени и мъдреци,

сред които Ал-Буни, Ибн Араби, Ал-

Бируни и Ал-Газали превеждат и

записват на арабски многобройни

трактати и трудове с езотерично

познание, астрономия, астрология,

философия и ред други науки за

своите ученици и идното поколение.

Част от тях по-късно биват преведени и

на латински, като някои от ученията

преминават и в западния окултизъм.

От цялата съвкупност или амалгама от

магически вярвания, духовни и

религиозно-философски течения се

обособява една необятна система с

обреди и магически ритуали, която в

арабския свят се нарича Рухания

/духовност/ и с този термин се

обозначава арабската магия. Сред

посветените се нарича също и Илм ал-

Хикма или Знанието на мъдростта.

Онези, които практикуват тези учения

35

са наричани мукарибун или „търсещи

близостта на божественото”. В

западните традиции това се назовава и

като божествена магия или теургия. Тя

се приема като позитивна, целяща

помощ към другите и постигане на

просветление. От друга страна

съществуват и тъмни практики, които са

свързани с почитането на Иблис –

дявола и неговите демонични сили за

егоистични и вредоносни цели, а

последователите им най-общо се

наричат сахир – черни магьосници.

Подобни деяния се заклеймяват от

Исляма и дори се преследват и наказват

от закона в някои арабски държави.

Арабската магия е разпространена и се

използва широко в Близкия Изток,

Северна Африка, Централна Азия,

Индия, Малайския архипелаг и

Балканите. Практикуващите я в

арабския свят са шейховете като

духовни лица и учители, различни

мъдреци, аскети и последователи на

религиозни култове, суфистки ордени и

други мистични общности

.

В България, като частични

представители на тази традиция могат

да се посочат турските ходжи, затова

повече се използва и понятието турска

вместо арабска магия. По етимология

думата ходжа означава учител или

мъдър човек, преподаващ духовни

уроци и такъв извършил свещеното

преклонение хадж. Понякога с този

термин се назовават и ислямските

религиозни водачи или мюзеини, а

днес названието ходжа, особено по

нашите земи е придобило изопаченото

значение на мюсюлмански магьосник.

В своята същност арабската магия се

фокусира върху духовното и работата с

невидимия свят на духовете, които ни

заобикалят. Тези духове описвани от

36

древните магове са наричани с общия

термин – аруах. С тяхната помощ може

да се влезе във връзка с небесата или

космоса, а самият той е виждан и

възприеман като живо създание, което е

свързано помежду си на физическо,

ментално и духовно ниво с всяко едно

творение и божествения източник, т.е.

Бог. Това се споменава дори и в

прочутите Изумрудени скрижали на

Хермес Трисмегист:

"Това, което е отдолу е еднакво с това,

което е отгоре и онова, което е отгоре

е еднакво с това, което е отдолу."

В тази традиция заклинанията и

магиите се осъществяват чрез

призоваване на божествени същности -

ангели, джинове и други създания, чрез

силата на древни и могъщи магически

имена и инкантации, но по същество, за

да се осъществи тази връзка се разчита

на Божественото или Създателя, който

се разглежда като източник на всички

магически проявления на физически

или духовен план. Именно чрез него,

магът придобива авторитета да

командва духовните същности и да

упражнява воля над тях.

Съществуват няколко специфични

клона на работа или т.нар. науки и

познания (илм) които се практикуват

от арабските магьосници. Това са

науките за работа с букви и техните

свойства във формули и имена,

магически квадрати и тяхното

приложение, талисмани /муски/,

планетарна магия, гaдаене и

предсказване чрез различни методи и

евокативна магия – т.е. работа с

призоваване на духовни същности

(ангели, джинове). В следващите статии

посветени на темата ще обърна

внимание на някои от тези практики

използвани в арабската магия.

Рейн

Източник:

http://arabskamagia.blogspot.com/

37

ного интересуващи се от

астрална проекция са

фенове на Робърт Монро и

неговата трилогия Пътуване извън

тялото. И наистина, той е може би най-

известният писател и практикуващ,

който напълно отдели тази практика от

ритуалната и мистичната част на

„пътуването извън тялото“. Франк

Кепъл е един от неговите чираци и

последователи. Завършил електроника и

работил дълги години като научен

консултант , Кепъл е бил изключително

скептичен към всякакви мистични и

религиозни преживявания, но както и

при Монро, точно това го прави толкова

обективен.

Фокуси 1,2,3,4

Най-честата представа за астралните

нива или „висши светове“ , е че колкото

и да са близо до нашата реалност, това

все пак са други места. Дори Монро

поставя имена като Място I и Място

II. При Кепъл те дори не са слоеве, а

фокуси на съзнанието, в които живеем

постоянно и едновременно и това, той

нарича Разширената реалност. Кепъл

има много повече обяснения за

преживяванията си във фокуси 2,3 и 4

отколкото в 1. За него няма смисъл по

голямото усилие, което изисква

излизането от физическото тяло, за да се

върнеш пак във физическото, така че

минава на Фокус 2.

Фокус 2: Всичко, което най-често се

споменава като астрално пътуване и

осъзнат сън е преживяване във Фокус 2,

по системата на Франк Кепъл. Там

мислите и чувствата се материализират

и това носи голямо объркване за

„пътуващите“ без много опит във

Фокус 2. Най-добрият начин да

използваме Фокус 2 според Кепъл е за

справяне с личните проблеми –

преборване на лични демони, защото

там, както чувствата, така и проблемите

придобиват образ.

Фокус 3: Както Фокус 1 с Фокус 2 така и

Фокус 2 с Фокус 3 се припокриват в

едно - няма рязко отделяне между тях.

38

И причината, поради която Кепъл не

говори за срещи с други индивиди в

объркващия Фокус 2 е, че във Фокус 3

реално се срещаш с другите. Това са

фокусите 23, 24, 25, 26 и 27 на Монро.

Горната част на Фокус 3, съответстваща

на фокус 27 е мястото, където отиваме

след смъртта. Фокус 3 много прилича на

физическия свят и можеш да се срещаш

и общуваш с хора, без притеснението,

че не са реално те, както често се

случва във Фокус 2. Тъй като прилича

на физическия свят, във Фокус 3

жителите си строят жилища, които

остават там докато не ги махнат, така че

понякога се намират изоставени къщи. .

Представено така изглежда „място“ с

доста проста структура, но жителите са

толкова много и подразделенията

могат да бъдат много различни. Тук

също важи в пълна сила правилото, че

подобното се привлича – хората с

определени вярвания, например, след

смъртта си отиват несъзнателно в зони с

хора подобни на тях.

Фокус 4: Над Фокус 3 е Фокус 4 и там

се намираме в състоянието на

съзнанието ни, в което сме свързани с

висшата ни същност. Там няма „неща“

енергията е интензивна и съзидателна.

Няма време и пространство и е по-

трудно да го сравниш с други фокуси.

Всъщност постижението на Кепъл като

последовател на Монро е влизанито във

Фокус 4, където Монро не е стигнал или

поне не е могъл да го обозначи.

Интересна е представата на Франк

Кепъл за прераждането. Тъй като време

има само във физическата реалност той

вярва, че различните ни прераждания

съществуват едновременно с

настоящето, т.е есенция от нас самите,

която се развива в различно време и

различни пространства и дори в други

физически реалности. Другите ни

прераждания нямат връзка със

сегашната ни личност, но са същият

39

Висш Аз, имат същия Фокус 4, като нас.

Има доста хора, които си спомнят или

сънуват нещо, което си прилича с

преживяване от друго прераждане,

според теорията, която разглеждаме,

това не са спомени, а настоящи

преживявания на друго наше

прераждане, за които имаме сън или

видение. Единственият начин, според

Кепъл, да разберем това, и същността на

Фокусите 2, 3 и 4, е да ги

експериментираме сами.

Неус

"От Великите горе Инана отвори

ухото си към Великите долу".

огинята Инана управлявала

хода на Шумер, и по време на

Нейното управление,

общността им просперира и

процъфтява. Градската култура, макар

и зависима от селското стопанство, била

центрирана в служба на Богинята -

храм в Нейна чест бил винаги в центъра

на градовете. Инана е кралицата на

седем храма в целия Шумер. Вероятно

най-важният шумерски принос към

цивилизацията е изобретяването и

създаването на писането и

литературата- шумерите дори имали

библиотеки. Техните литературни

произведения разкриват религиозни

вярвания, етични идеи и духовните

стремежи. Сред тези произведения са

химни и разкази на Инана - те са

записани в момент, когато започва да

се заражда патриархата, а мястото на

Богинята, макар и стабилно все още,

40

започва да се променя.

В шумерския език, думите за ухото и

мъдрост са едни и същи. Например, за

Енки, богът на мъдростта, се казва, че

ухото му е винаги "широко отворено".

Това означава, че основната причина на

Инана да "отиде в подземния свят" е да

търси там мъдрост и разбиране. Но, за

да се направи такова духовно пътуване,

тя първо трябва да се откаже от земните

си сили и вещи.

Подготовка за слизането в подземния

свят

В мита, Тя изоставя небето и земята, за

да слезе в подземния свят, изоставя

жриците си и храмове си в седемте

основни градове, където е била

почитана. Тя се отказва от земните си

сили и вещи - това е едно от основните

изисквания към всяка душа, която е

предприела едно такова пътуване по

пътя на посвещението.

Богинята осъзнава и необходимостта да

се защити. Тя събира седем Me,

атрибути на цивилизацията, които

трансформира в женствен чар - корона,

бижута, и царска мантия. Атрибутите

включват корона, обеци от малки

мъниста лапис, двойно навита

огърлица от мъниста около врата й,

нагръдник, наречен "Хайде, човече,

хайде", златен пояс, жезъл от лапис, и

Нейната Кралска препаска.

Седем етапа на слизане

Свалянето на короната на Инана,

първия атрибут от Нейните предпазни

Ме символично я лишава от

божествеността й , връзката й с небето.

Малки мъниста лапис от ушите -

чувството си за магия и способността й

да се прояви. Двойно навитата огърлица

от мъниста около врата й - опиянението

й от просветлението. Нейният златен

нагръдник "Хайде, човече, хайде!" -

емоционалното си сърце. Нейният пояс

- егото й. Жезъла й - Нейната воля.

Дрехата й - ролята, която играе пола й.

Всеки един от тези атрибути

представлява различна чакра. Инана е

принудена да се откаже от Своите

земни атрибути, както и ролята си на

кралица, свята жрица и жена. Нейната

царската власт, Нейното

свещенослужене и сексуални

41

правомощия нямат никаква сила в

подземния свят.

„Танц на Седемте Воала“

За седемте етапа на слизането на Инана,

за седемте врати на подземния свят,

може да се мисли като за началото на

"Танц на седемте воала", в който ние

трябва да се откажем от основните си

илюзии за живота. В случая на Инана,

премахването на всеки един от Нейните

атрибути представлява символична

загуба, и всеки атрибут, представлява

съответната чакра. Например:

Короната й - Нейната

божественост, връзката й с

небето, коронната чакра.

Малките лапис мънистени

обеци - чувството си за

магия и способността да се

прояви, третото око.

Двойно навитата огърлица

от мъниста около врата й -

опиянението й от

просветлението, гърлената

чакра.

Нагръдникът й -

емоционалното й сърце,

сърдечната чакра.

Златният пояс - егото й,

слънчевия сплит.

Жезълът й - нейната воля,

сакралната чакра.

Облеклото й, ролята на

пола, коренната чакра.

Причини за слизането на богинята в

подземния свят

Както вече посочихме, в шумерския

език, думата за ухо и мъдрост са едни и

същи. По този начин, когато "От

Великите горе Инана отвори ухото си

към Великите долу", се разбира, че тя

търси мъдрост. Когато Инана

приближава външните порти на

подземния свят, тя казва, че е по пътя си

към Изток - знак за въвеждане й в

изпитанията. Според Перера [2],

спускането на Инана "е история на

започването на процеса на инициация в

Мистериите." Инана ни показва пътя, и

тя на първо място трябва да се жертва

за да достигне на дълбоката си

женственост и мъдрост. Тя се спуска,

подчинява се и умира. Тази готовност

да бъдеш воден е същността на опита на

човешката душа, която се сблъсква с

трансперсоналноста. Тя не се основава

на пасивност, а на активна готовност да

42

се приема. "Това е допускане на друг, да

упражни влияние върху Нея. Инана

също така слиза в подземния свят ",

заради по-голямата си сестра,

Ерешкигал. "Тази символика

предполага, че Инана може би е чула

болката и мъката на своята тъмна

страна и е готова да признае чувствата

си на изоставеност и вина. Това отнема

значимостта на Инана пред тъмната и

страна. Това също е и форма на

доближаване до тъмните сили на

земната реалност и до подсъзнанието,

бавен процес на премахване на его-

идентификациите и защитните

механизми - особено след като

"съзнателния идеал за личността е

ранен от това, че е откъснат от

корените си чрез обезценяването на

материята и женското ".[2]

А.С.

Източници:

[1] Wolkstein, D. and Kramer, S.N., Inanna,

Queen of Heaven and Earth; Her Stories and

Hymns from Sumer, Harper and Row, New York,

1983.

[2] Perera, S.B., Descent to the Goddess; A Way of

Initiation for Women, Inner City Books, Toronto,

Canada, 1981.

[3] George, D., Mysteries of the Dark Moon; The

Healing Power of the Dark Goddess, Harper San

Francisco, Harper Collins Publishers, New York,

1992.

[4] Robbins, T., Skinny Legs and All, Bantam

Books, New York, 1990.

[5] A more detailed review of Robbin’s “dance

card” is contained in Dance of the Seven Veils, and

of course, in his delightful and brilliantly innovative

book

43