0

\

1

брой втори

26 юни 2012 г.

Автори:

А.С., Исрафела, Кат

Дизайн и редакция:

Исрафела

e-mail: zmei_magesnik@ymail.com

2

Mагията на Бога-Слънце..........................................................................................................4

„Самодивски срещи“ на PFI България ..................................................................................6

Лятното Слънцестоене традиции , вярвания и обичаи..........................................................8

Еньовден..................................................................................................................................12

Заклинаните или народна песен ?..........................................................................................16

Орфически Химн на Аполон..................................................................................................21

Светилището на Нимфите и Афродита до с.Каснаково.....................................................23

Празници за предпазване от огън, - Горещниците..............................................................26

Жив Огън.................................................................................................................................29

Илинден....................................................................................................................................31

Сваляне на Луната; Издояване на Луната............................................................................33

Есбат за Пълнолуние..............................................................................................................35

„Червената Котка“ - магазинче за благовония....................................................................39

3

къпи читатели,

Имаме удоволствието да ви представим втория брой на електронното езотерично

списание Змей Магесник.

В този брой, както обикновено, сме ви представили някои от най-характерните

обреди, вярвания и празници, както български, така и западни, свързани с този период

от годишния цикъл. Поместили сме и няколко любопитни статии, които са посветени

на практиката на съвременната магия и вещерство. Не сме пропуснали да ви уведомим

за някои предстоящи събития, които ще се проведат в България, като се надяваме в

бъдеще те да стават все повече и повече.

Трябва да се отбележи, че вторият брой на Змей Магесник е изключително и силно

посветен на отминалото преди няколко дни Лятно Слънцестоене, както и на Огъня и

неговите покровители като цяло.

Новото, което ще ви предложим е информация за светилища, разположени на

територията на България и които бихме препоръчали на нашите читатели да посетят.

Екипът на Змей Магесник ви пожелава приятно четене и нека светлината на

Слънцето огрява пътят, по който сте поели!

От Авторите

4

-

а 23 и 24 юни в района на

Тракийски култов център

Старосел се проведе празник,

посветен на Слънцето, организиран за

четвърта поредна година от Тракийско

общество „Трескейа”. Събитието,

озаглавено „Магията на Бога-Слънце”,

както всяка година събра множество

посетители, дошли от близо и далеч, за

да поднесат своята почит на Боговете на

нашите земи. Вечерта на 23 юни в 21 ч.

след шествие под светлината на

факлите, носени от жреците и

поклонниците, до скалният олтар при

Четиньова могила беше запален

олтарният огън, беше направено

възлияние и с молитва бяха почетени

Богинята и Бога. След края на обреда,

присъстващите имаха възможност да се

насладят на невероятен танц с огън,

както и да поднесат своите дарове на

боговете - течности за възливане (вино,

мляко, мед, вода, зехтин) и хляб,

плодове характерни за района и сезона

(ябълки, круши, сливи, смокини и

други).

Олтарният огън с даровете в него

5

Още в 5 ч. сутринта на 24 юни –

Еньовден, както повелява традицията,

членове на Тракийско общество

„Трескейа” и техни гости, се измиха с

цветна вода и се отправиха да берат

лековити и магически билки. Тази

година имаше особено изобилие от

растението, посветено на празника –

еньовче (Galium verum). От ливадите в

Старосел ранобудните ентусиасти

събраха още жълт кантарион, бял

равнец, камшик, риган, блатен тъжник,

мащерка и други. Към 11 ч. беше

оплетен венец от билки, през който за

здраве и късмет се провряха всички

присъстващи. Обичаят провиране се

извърши на фона на песни, характерни

за Еньовден, изпълнени от група жени

от Старосел, облечени в традиционни

носии

Cath

Изображения:

Борислава Стамболиева

6

“

PFI

еведнъж съм писала за Pagan Federation International Bulgaria и техните инициативи, ето

защо предполагам, че за никой не е изненада, че днес съм решила да ви съобщя за две срещи,

организирани от тях. Този път обаче те са по-специални, тъй като на тях ще присъства не кой да

е, а самият Международен Координатор на PFI - Моргана. Нещо повече, на срещата в София ще

бъдат и националните координатори на Сърбия - Марко Нектан и на Швейцария - Диксиан.

Моят личен съвет е да не изпускате в никакъв случай тази уникална възможност да се

запознаете с тях, дори и до сега да сте имали колебания за това дали да посетите подобно

събитие! Оставете всякакви притеснения - гарантирам ви, че няма да останете разочаровани!

"Самодивска среща" ще има на 28.06. в Пловдив и на 04.07. в София. За повече информация

вижте връзките, които съм поместила по-долу. И двете срещи ще бъдат посветени основно

на предстоящия празник Еньовден и българските обичаи характерни за този период от годината.

Разбира се, както на всяка среща организирана от PFI България, и този път ще бъдат обсъдени

всички бъдещи събития, предвидени от Федерацията.

За повече информация може да се обърнете към SothiS ( Национален координатор на PFI

България) : pfi_bulgaria@paganfederation.org

Полезни връзки:

"Самодивска среща в Пловдив"

"Самодивска среща в София"

Cath

7

8

„Каквото се сънува през нощта, ще се сбъдне”

Уилям Шекспир „ Сън в Лятна Нощ”

ятното Слънцестоене бил един от

най-важните празници свързани с

почитането на слънцето в историята

на човечеството. Той бил индикатор, че

годината започва да намалява, и че скоро

отново ще се завърне зимата. Хората от

древността знаели, че живота им зависи

изключително от слънцето и че без него е

невъзможен.

Почти всяко селскостопанско общество е

отблеязвало най-високата точка на лятото по

един или друг начин. Обикновено , около

21- ви или 22-ри

юни в Северната

хемисфера слънцето достига своя зенит в

небето и бележи деня на Лятното

Слънцестоене. Слънцето навлиза в 0 градуса

в зодиакалния знак на рака. Това е най-

дългият ден в годината и най-късата нощ. От

този момент, денят бавно започва да

намалява.

Сезона на жътвата започва. Слънчевият

Крал е достигнал най-крайната точка на

своето пътуване из небесата.

Лятното Слънцестоене се нарича така, тъй

като за простото око слънцето изглежда

неподвижно– всъщност, думата „solstice”(на

англ. ) идва от латинската дума solstitium,

което в буквален превод значи „точка, в

която, слънцето изглежда, че стой

неподвижно”.

Традиции

Празненствата започват в нощта на Лятното

Слънцестоене, тъй като келтите и много

други древни народи започвали

празненствата още в през нощта или

привечер. С разпространяването на

християнството нощта на Лятното

Слънцестоене (Мidsummer’s Eve ) била

заменена с названието Еньовден (Saint

John's Eve).

Огънят е важен аспект от Лятното

Слънцестоене. Палят се огньове на хълмове,

на кръстопътища и на всяко място, където

хората се събирали заедно.

Традиционно огъня се пали от триенето на

ела и дъб, считани за свещени дървета . В

огъня се хвърлят и девет различни вида

билки сред, които имел, върбинка, жълт

кантарион, теменуга, лавандула, както и

избор от четири други вида билки,

характерни за този сезон като бял равнец

например.

9

Хората празнуват като танцуват и скачат

през и около огъня за късмет и плодородие.

Стадата се прогонвали през въглените, за да

се очистят заболяванията и болестите по тях.

Когато огньовете изгорели, хората носели

пепел по домовете си, за да поръсят от нея

върху полетата на четирите крайща и я

носели за жар в огнището. Пепелта носи

защита, здраве и късмет, ако сложите

пепелта в малка торбичка или ако я

прикрепите към глина може да си направите

талисман.

Именно на Лятното Слънцестоене,

Свещения Крал (The Holy King), Богът на

намаляващата година се среща с , Краля на

Дъба (the Oak King) и узурпира царуването

над годината.

Това е времето, в което Беленус, Бел

(Belenus, Belenos, келт. бог ) Слънчевият

Бог започва да умира, древните хора палели

клончета от ела, за да осветят неговия път,

докато се завърне отново на Зимното

Слънцестоене, когато се палят Юлските

огньове от клони на ела, за да осветяват

завръщането му. В съвременните вещерски

и уика традиции двата най-главни символа

на сабата са меча, символ на Бога, и котела,

символ на Богинята.

Водата е другият важен аспект на

Лятното Слънцестоене.. Къпането в извори

и реки в деня на слънцестоенето носи

изцеление, пречистване и защита. Росата на

лятното слънцестоене се казва, че дарява

здраве на всеки, който пие от нея. Особено

силна е водата, налята в ранната сутрин от

течащата вода, която се смесва и с пепел от

огъня, която се поръсва около къщата,

двора и дори върху човек за закрила .

и късмет.

Лятното Слънцестоене, е познато и още

като Лита “Litha”, е един от четирите

слънчеви фестивала, почитан от много Уика

и eзически традиции.

Лита е и време, в което огънят и водата се

балансират. Цейсивър Серит (Ceisiwr Serith),

в своята книга „Езическото Семейство”

(The Pagan Family), съобщава за използване

на слънчеви колела за отбелязването на

слънцестоенето в някои езически култури.

Колелото, се изработвало като се сплита

слама и растения, след което то се

запалвало и се търкаляло до реката или друг

воден източник. Останките от изгорялото

колело се отнасяли до местния храм и се

поставяли на видно място. В Уелс пък

вярвали, че ако огъня загасне преди

колелото да е достигнало водата, реколтата

ще е добра.

Цейсивър Серит смята, че този обичай се

извършвал, за да уравновеси силите на

водата и огъня, защото водата смекчава

топлината на слънцето, което е

10

символизирано от колелото (огъня ), и го

подчинява на водата. Това се правело за

предпазване от суша.

Римляните от своя страна, празнували

този празник в чест на Юнона, съпругата на

Юпитер, богинята на жените и раждането.

Тя се нарича още Юно Лунна Juno Luna . Тя

дарява жените с менструацията. Месец юни

е посветен на нея и , тъй като Юнона е

повелителка на брака, този месец остава

най-известен като подходящ за женитба.

Този период от годината е също посветен и

на Веста богинята на огнището. Матроните

на Рим влизали в Нейния храм на

слънцестоенето и принасяли в дар осолени

храни, в продължение на осем дни, с

надеждата, че ще отнесат Нейните

благословии по домовете си.

В Египет, Слънцестоенето било свързано

с наводняване на делтата на река Нил.

В Южна Америка, хартиени лодки се

пълнят с цветя, а след това се подпалват и

пускат да плават по реката, за да отнесат

молитвите към боговете. В някои традиции

на съвременното езичество, човек може да

се отърве от проблемите като ги запише на

лист хартия и хвърли листа в течаща вода на

слънцестоенето.

Билките и цветята в деня на

Лятното Слънцестоене

Билките и цветята събрани в деня на

Лятното Слънцестоене са изключително

лековити и силни. Жълт кантарион, репей,

трън, коприва, се окачват на вратите и

прозорците и се поставят в дома за защита.

Къщите се украсяват с копър, осмунда

(известна също като sedum; тлъстига),.

Смята се, че семената от осмунда, които се

събират по средата на лятото, правят този,

който ги е намерил невидим. Вярва се също

и че тези, които намерят осмунда цъфнала в

навечерието на Слънцестоенето, стават по-

мъдри, имат късмет и стават заможни.

Жените носят оплетени венци от детелини

и цветя, а мъжете носят венци от дъбови

листа и цветя около главите си. В минали

времена добитъкът също е бил украсяван с

гирлянди от цветя, зеленина, и дъбови листа. В изобилие могат да се намерят следните

растения: естрагон , лайка, лазаркиня (Galium

odoratum; sweet woodruff ), девисил, мента,

маргаритки, рози, момина сълза, Невен

(Calendula), жълт кантарион (St John's wort,

Hypericum perforatum) лайка и други.

Дейности, свързани с празника на

слънцето

Лятното Слънцестоене е и подходящ период

за брак – хендфестинг, много двойки

повторно се женят по време на Лита или

Лугнасад, година след като са се оженили на

11

Белтейн, като по-официална форма на

хендфестинг.

Луната на Лятното Слънцестоене е известна

и с названието Медна Луна, тъй като това е

времето, в което кошерите са богати на мед.

От него се приготвя и специалана напитка,

известна като медовина, обикновено,

консумирана на сватби.

Местните жители на някои части на

Ирландия считат, че ако има нещо, което

искаш да ти се сбъдне, трябва „да го дадеш

на камъчето” (морски;речен). Носете

камъчето с вас, докато обикаляте около

огъня на Лита, и прошепвайте желанието си

на камъка. След като сте направили третия

кръг около огъня, хвърлете камъка в

пламъците.

Тъй като астрологически слънцето навлиза

в рак, а той е воден знак, сега е подходящо

време за магическа работа около свещени

извори и потоци, водопади и кладенци . Ако

посетите такъв преди изгрева на

слънцестоенето отидете до водата в източна

посока, заедно с изгряващото слънце,

обиколете кладенеца или извора три пъти,

ходейки по посока на часовниковата стрелка

и след това оставете като дар сребърна

монета или кърфица.

Гаданията по върпосите свързани с

любовта са най-силни през този период. В

скандинавските страни, в нощта на

Слънцестоенето, всяко младо момиче

поставя поставя букет от цветя, вързани с

девет стръка от трева или девет цветя под

възглавницата си, за да сънува бъдещия си

съпруг,а със същата цел в Ирландия младите

момичета поставят бял равнец.

Празника на феите

Лятното Слънцестоене е празникът на феите

Смята се, че на Пълнолуние по време на

Лятното Слънцестоене, смъртен може да

види танците и празненствата на фейте. Но

не забраявайте да оставите дарове за фейте ,

за да са благоразположени към вас .

А в някои части на Англия, се вярва, че ако

останеш буден цяла нощ в ноща на Лятното

Слънцестоене, седейки в центъра на кръг от

камъни , ще видиш фея. Но внимавайте –

носете седефче в джоба си, за да се

предпазите от тях, или обърнете якето си

наопаки, за да ги объркате. Ако трябва да

избягате от фея, следвайте линията на

полето, за да ви заведе на сигурно място.

Исрафела

Източници:

http://paganwiccan.about.com/od/lithathesummersolstice/a/LithaFolklor

e.htm

http://www.witchvox.com/va/dt_va.html?a=usma&c=holidays&id=352

5

http://www.mysticfamiliar.com/library/witchcraft/litha.html

12

"Еньо си наметна кожуха да върви за сняг.."

ньовден е денят на Лятното

Слънцестоене, природните сили

и енергията в апогея си. Тогава

билките имат най-голяма сила, цветята

и дърветата миришат най-омайно, а

измиването в сутрешната роса преди

изгрева на Слънцето е лечебно.

В Еньовската нощ магиите най-много

"хващат", вярва народът, защото

"небето се е отворило" и тайствените

същества от " другия свят" са плъзнали

по земята. Сънищата са пророчески, а

скритото имане трепва със син пламък.

Казват, че от радост Слънцето играе и е

добре да се види рано, да си вземе

сбогом и да поръси с лечебните си

слънчеви капки. Момите пък си изнасят

чеиза навън, за да може слънцето да го

види и да го благослови Слънчо. Хората

пък гледат сенките си и вярват, че ако

ги видят цели ще са здрави през цялата

година.

На Еньовден звездите слизат от Небето

и баят на тревата и билките да са по-

лековити. От билките се сплита венец

през който се провира за здраве. Млади

и стари се търкалят за здраве в росни

ливади, къпят се в извори и реки, там

където преди това се е окъпало и самото

Слънце. Ако оставят чиста, мълчана

вода през ноща под звездите в медник

до трендафил и сутринта се измият с

нея ще са здрави и красиви през цялата

година. Ако жените и момите си измият

косите с вода в която е била накисната

еньовска трева, няма да ги боли глава и

косите им ще са гъсти и блестящи.В

Кюстендилско през ноща на 23-ти

"всеки пази да не прегази река, да не

стои близо до извор, да не точи и да не

пие вода от извор, река, вадичка, защото

е празника на самодивите и сега, който

"оградише" от тях, нищо неможе да му

помогне."

С еньовска вода, престояла под звездите

се прави магия за опазване на къщата.

Във водата се топят червени лентички

(от 3 до 21, 1-2 см широки и около 20 см

дълги). После, пак на двора пред

входната врата се поръсва шепа вода на

височината на очите, завързва се

лентичката с двоен възел и се казва:

" Господи помогни! ( х 3) Вода, вода,

вода Еньова! Който добро мисли за

дома и в него на всяка живинка дай му,

13

Боже, стократна добрина! Вода, вода,

вода Еньова! Който зло мисли и върши

на дома и в него на всяка живинка

въздай му Боже, твоя страшен съд

според неговите дела! Спри Боже

злото ( х 3), пази Боже ( х 3), Помилуй

Боже ( х 3) Амин."

Останалите лентички се вързват така, че

да има и по четирите крайща на двора.

Ръсенето с вода и текстът се повтарят

при всяко вързване. Лентичките винаги

трябва да са нечетен брой.

Гадание с магарешки бодил

Вечерта срещу празника, всяка мома

подрязва три цвята от магарешки бодил.

Единия нарича на себе си, а другите два

на двама ергени. Наричането е :

"Който ми е на късмет, той да

разцъфти, да дойде при мен тая нощ"

Подрязаните цветове остават на

покрива, на звездите, който ще слязат

ниско долу и ще оставят магическите си

послания. Ако някой от двата цвята

разцъфне сутринта, то той е бъдещия

жених.

Гадание с пита пепелница

Питата се разчупва на малки хапки и

всяка мома изяжда по късче съдба а

другото парченце взима да го сложи под

възглавницата си и да сънува за кой ще

се омъжи.

Ритуала Еньова Буля

Съществен ритуал от обредността на

Еньовден е моминският обичай Еньова

буля. Еньовата буля е момиченце на

около 3-4 години, избирано според

местната традиция. Може да е сираче;

"изтърсак"; болнаво дете; дете от първо

венчило на живи родители. Обличат го

в "честита къща" - дом на

благочестиви съпрузи в първи брак със

здрави деца, като задължително

използват булчинско облекло, което да

се състой от сватбена риза, червено

було, булчински накити и венец от

еньовче. Детето трябва да държи в ръце

зелени стръкове, да е босо , а момите да

го пазят, за да не стъпва по земята.

Срещу празника момите топят китки с

вързан на тях пръстен или друг белег в

котел с мълчана вода, донесена от две

"чисти" (девствени) девойки, покриват

го с червена кърпа, престилка или

мъжка риза и го оставят да престои през

нощта "на звездите" под трендафил.

На сутринта, когато приготвят Еньовата

буля, момите обикалят землището на

селото в кръг, носейки я последователно

на рамене, пеейки песни за плодородие

и женитба. След това спират при

14

кладенец или чешма, слагат Еньовата

буля в скута на бременна жена (за

плодородие), след което й задават

въпроси, а случайните й отговори

приемат за предсказания. След

обхождането се връщат в къщата с

оставения от вечерта котел, детето вади

една по една китките, а момите пеят

кратки припевки, по които гадаят за

бъдещия съпруг на всяка от тях, за

здраве и късмет. Накрая измиват лицата

си с мълчана вода за плодородие и

здраве.

Еньовче(Galium)

Откупуването на билките от

самодивите

Когато се накъсат тревите и билките, те

трябва да се "откупят" от самодивите.

Нареждат се всичките треви в средата, а

около тях се играе сключено хоро в

пълно мълчание. От билките от който на

първо място е Еньовчето, жените правят

Еньовски венци вързани с червен конец.

Еньовските китки и венци се окачват на

различни места из дома и през годината

се използват за лек - с тях се къдят

болните или се ръсят с вода в която са

били потопени венците. Момите правят

венци от 7, 9 или 12 билки, който имат

силата да привличат момците.

Вярва се, че в ноща срещу Еньовден

небето и земята се отварят и там, където

има заровено имане (пари на таласъми)

излиза син пламък за да обозначи

мястото. Който го види трябва да метне

дрехата си отгоре или да провре нещо

под пламъка. Тогава парите излизат и

могат да бъдат безопасно взети.

Мълчана вода

Мълчаната вода е съкровенен атрибут в

ритуалите за Еньовден. Вечерта преди

празника в менче или друг меден съд се

налива сладка вода от три извора. Тази

вода се носи до вкъщи в пълно

мълчание за да се запазят магическите и

свойства. От нея в глинен съд се слага

под цъфнал трендафил, за да пренощува

под звездите. Сутринта на Еньовден, в

него се топят китки цветя, завързани с

15

червен конец. Мълчаната вода се пие на

Еньовден по 3 глътки за лек. С нея се

пръска и къщата за защита и за

изгонване на болести.

Когато се изплетат венците под формата

на арки, всеки който е преминал през

венеца за здраве на излизане от другата

страна бива напръскан с мълчана вода.

Водата се използва за защита против

уроки, черна магия и всякакъв вид зло,

като семена и стръкчета от лечебните

билки се накисват в нея, в полунощ.

Лекуват се и болните с мълчана вода на

новолуние. С нея се приготвя отвара от

билката бабини зъби заедно със синя

тинтява и върбинка. Отварата престоява

на открито под звездите. При изнасяне

се повтаря името на човека, за когото се

приготва лечебната течност и се напява

заклинание свързано със звездата, която

е закрилница на болния, да му донесе

изцеление.

Царят на Нивата

Казват, че жени (баятелки, магьосници)

отиват на чужда нива събличат се голи

и извършват различни ритуали. Тогава

стръковете на нивата им се покланят.

Прав остава само един - царят на

нивата. Магьосницата го откъсва и го

носи на своята нива или на този, който е

поръчал краденето. Вярва се, че с царя

си тръгва и плодородието.

За предпазване от такова "открадване",

срещу празника стопанинът сам жъне

своята нива в средата или в четирите

ъгъла, за да я намери житомамницата

вече "обрана". Понякога в нощта срещу

Еньовден стопаните отиват на нивите

си, за да ги пазят от мамници.

Грижата за съхраняване на реколтата и

страхът от природните сили са

породили още един ритуал - забраната

да се жъне на Еньовден. Вярва се, че

"Свети Еньо" ще порази с гръм нивата

на онзи, който не го е уважил на

празника му, а е отишъл да работи.

А.С.

16

интернет пространството

можете да се натъкнете на

огромно количество от невярна

информация, като това важи в пълна

сила за обредите и магическите

практики. Типичен пример за това е

едно заклинание, носещо гръмкото

заглавие „Българско заклинание за

любов”, което претендира за

автентичност. Абсурдното е, че само с

една бърза проверка човек лесно може

да установи, че всъщност т.нар. обреден

текст е част от фолклорна песен.

Разбира се, съвсем възможно е песента

да отразява реална магическа практика,

но да се твърди, че това заклинание, в

този му вид е автентична българска

любовна магия е елементарна

мистификация. Обръщам внимание на

този въпрос, защото в последно време

се забелязва една тенденция да не се

отделя особено внимание както на

сериозността на обредите, така и на

техния произход. Подобно нехайно

отношение в най-добрия случай ще ви

доведе до това да извършвате

неадекватни действия, но в зависимост

от характера на обреда може да бъде

много опасно, както за вас, така и за

близките ви. Но нека видим въпросното

"заклинание":

Заклинанието има най-голяма сила на

новолуние и в дните след новолунието.

Не го правете по време на

пълнолуние и дните след него.

Спецификацията на

заклинанието включва купуването на

нова купа - за предпочитане от глина

или порцелан. Не се препоръчва

дървена, стъклена или метална.

Налейте в купата чиста питейна

вода, ако може от извор. Ако се

съмнявате в чистотата на извора,

използвайте минерална вода.

За допълнително подсилване на

ритуала, можете да използвате вода като

извършите "Спускането на Луната".

Прибавете към водата по

възможност свежи листа от омайниче и

мента.

Затоплете водата леко, бъркайте

много бавно, повтаряйки думите:

Радо ле, магьоснице ле!

Ново е гърне купила,

Турнала й билки да вари

Варила и наричала:

„Омано, омай ми либе!

17

Върти го, завърти либе!

Пустата дюлюлянката,

Дюлюлянко, задели либе

от пътя, от кръстопътя.

При мене либе да дойде

Двамата да се земиме.”

След не повече от около половин

час преустановете затоплянето на

водата и разбъркването на отварата.

Оставете купата на открито (на

балкон или отворен прозорец).

Рано сутрин преди изгрев слънце

изцедете билките. Изпийте водата, а

отделените листа изсушете напълно.

Завържете ги в плат и си ги носете в

малка кесия до следващото новолуние,

след което им изкажете

предварителната си благодарност

гласно и ги поставете върху земята на

някое тихо кътче.

А до тогава се стремете към

повече контакти с любимия човек."

Както ще видим, по нататък

заклинанието до някъде следва

смислово песента – купува се нов съд,

като се запазва изискването той да е от

глина. А в него се налива изворна вода,

както е прието и в традиционната

българска обредност. Поместеното след

това "Спускане на Луната" обаче

предизвиква известни разсъждения.

Предполагам е споменато тук поради

вярването в българския фолклор, че

магьосниците са способни да "доят

месеца" или да "свалят

месеца/месечината", за да подсилват

своите способности или силата на

определени магически пособия, като в

този случай – водата. Въпреки това,

няма пълен запис на самия обред за

„Сваляне на месеца”, ето защо аз

предполагам, че авторът на

„заклинанието” е имал предвид една

популярна западна практика, а именно

"Сваляне на Луната" (Drawing Down the

Moon), или както е тук "Спускане на

Луната". Разбира се, в същността си

този обред е доста различен и не трябва

да се бърка със „свалянето на месеца”

от традиционната българска магия. Това

от своя страна още повече отдалечава

въпросното „заклинание” от заявения

автентичен произход.

18

Дилянка (Valeriana officinalis)

Веднага се забелязва, че билките,

които са описани в „заклинанието” –

омайниче и мента, изобщо не се

споменават в песента. За сметка на това,

в нея, съвсем конкретно, са посочени

други три билки – оман, вратига и

дилянка. Изпиването на водата също се

различава коренно от случващото се в

песента – там магьосницата използва

отварата, за да напръска момъка и така

да пренесе върху него силата на

заклинанието, което е изрекла над

билките. Сами разбирате, колко

погрешно е дадено описанието в

съвременния „магически” прочит на

текста – получава се така, че вие реално

приготвяте любовна отвара, която

прилагате върху себе си!

Носенето на листата като муска,

както и оставянето им „на някое тихо

кътче” също са доста странна

интерпретация на автора на

„заклинанието”. Всъщност те вече са

изпълнили своето предназначение,

отдавайки силата си на водата и в този

смисъл са ненужни.

Но какво всъщност е описано във

фолклорната песен?

Вратига (Tanacetum vulgare L.)

Магьосницата събира нужните й

билки, които трябва да са набрани в

определени дни и така биват наситени с

определени свойства – оман от

Гергьовден, вратига от Еньовден и

дилянка от Петровден. Тя купува ново

гърне, наклажда огън и слага билките да

се варят, след което изрича

заклинателната формула над тях. Прави

впечатление споменаването на

кръстопътя като място, на което магията

се извършва и започва да действа, което

е обичайно за българската традиционна

магия. След като отварата е готова,

магьосницата, използвайки измама,

поръсва с нея момъка, който иска да

омагьоса. Магията, разбира се, започва

да действа веднага.

Абсурдното в случая с т.нар.

„Българско заклинание за любов” е, че

подобна отявлена измислица се ползва с

19

такава популярност в интернет

пространството. Трябва да се отбележи,

че реалните магически практики в

българската традиция са ревностно

пазени от своите приносители, поради

което има писмени сведения за много

малко от тях. Въпреки това, за тези от

вас, които наистина имат интерес в тази

област, има достатъчно публикувани

материали от достоверни източници и

не е нужно да се допитвате до

съмнителни текстове с неясен произход.

Ще завърша със самата песен,

вдъхновила някой с доста фантазия да

сътвори цяло заклинание, което не се е

поколебал да определи като

„българско”, въпреки изключително

ясните заемки от нео-паганистични

западни практики.

МОМА ОМАГЬОСВА ЛИБЕТО СИ

Сенки из невиделица

„Рада си нива женеше,

на нихне нива голяма;

женала, що е женала,

че си жетвата остави,

отиде Рада за билки,

билките да си набере:

омана и въртигата,

пустата дюлюлянката.

А омана е набрала

на личен ден ми Гергьовден,

а въртигата, е набрала

на личен ден ми Еньовден,

а дюлюлянка й набрала

на личен ден ми Петровден.

Радо ле, магьоснице ле!

Ново е гърне купила,

че си огъня наклала;

турнала й билки да вари,

варила и наричала:

"Омано, омай ми либе!

Въртиго, завърти либе!

Пустата дюлюлянката,

дюлюлянко задели либе

от пътя, от кръстомпътя,

при мене либе да дойде

двамата да се земиме!"

Либе из пътя вървеше,

дюлюлянка либе задели

от пътя, от кръстомпътя,

че го при Рада насочи.

20

Либе при Рада отиде,

Рада на либе думаше:

- Хайде, либе, да те наръся,

много е, либе, горещо,

та да се, либе, разхладиш.

Че си го Рада наръси, -

като го Рада наръси

либе се не разхладило,

ами се още сгорещи,

че си при Рада отиде,

отиде да я пригърне.

Либе си Рада пригърна

и си на нея думаше:

- Радо ле, магьоснице ле!

Че как ме, Радо, магьоса,

та ме от пътя отдели,

от пътя, от кръстомпътя?

Рада на либе думаше:

- Ази те, либе, не деля,

ами те, либе, отделят

моите билки хубави:

омана и въртигата,

пустата дюлюлянката.”

Cath

Източници:

текст на песен: http://liternet.bg/

21

Жертвено кадене с манна

Фебе, ела, Ликорее, Пеане, убийцо на Титий,

Щастие носещ, блажени, застъпник, мемфиецо, питиец,

Питоногубец, делфиец, гадател, Гринее, Смитнее,

Див, божество светозарно, прочут и чаровен герое,

Лиросвирач, хороводец, улучващ с лъка, стрелометец,

Локсие свят, Дидимее, и Бранхие, Фебе Патарски,

Делоски цар, лъченосец, с око, наблюдаващо всичко,

И златокъдър, вестявай слова, откровения чисти;

22

Чуй с милостиво сърце, за народите аз ти се моля,

Целия този ефир, безпределен с очите обхващаш

И през тъмата отгоре оглеждаш земята щастлива,

Под звездоокия мрак и в покоя на тихите нощи

Гледаш устоите долу; пределът на цялата вселена

Твой е; началото, краят – на Тебе са те поверени,

Всеразцъфтял, Ти настройваш в съзвучност небесния полюс,

Ту най-напред преминаваш към тонове от дълбината,

Ту извисяваш нагоре или към дорийска настройка,

Целия полюс размесваш, делиш родове животворни,

Смесваш в хармония Ти за мъжете съдбата световна

И разпределяш енакво на двете – на зима и лято,

Тонове горни за зима, за лятото звукове долни,

А за свещения цвят на любимата пролет доризми,

Ето защо назовават те с твоето име „владетел“,

Пан, бог двурог, изпращач на свистенето на ветровете

И затова съхраняваш печата, извайващ всемира.

Чуй, отзови се, Блажени, на Твойте молители мисти !

23

Общ изглед към Светилището

ного хора считат, че вярата в

старите езически богове

отдавна е изчезнала. Но почти

навсякъде около нас, почитта към тях, все

още е жива, предавана понякога дори

несъзнателно от поколение на поколение.

Нещо повече, народът ни е запазил паметта за

свещените места на древните богове и там все

още се извършват обреди, носещи спомен от

античността. Едно от тях е Светилището на

нимфите и Афродита, разположено в

живописна местност в близост до село

Каснаково, само на няколко километра от

град Хасково.

Светилището е известно още от 1898

г., но първите археологически проучвания са

извършени едва през 1945-1946 г., от

небезизвестния български археолог Иван

Венедиков. През 1968 г. обектът придобива

статут на национален паметник на културата,

а през 2007 г. проучванията са подновени.

Счита се, че това е най-добре запазеното

тракийско светилище на територията на

България.

Комплексът е построен около II в. по

инициатива на Тит Флавий Бейтюкент

Есбенериос, за който се смята, че е бил трак

на служба в Римската армия. Той само

благоустройва вече съществуващо място за

поклонение, а не го „създава”. Надпис на

гръцки език, разположен върху каменния свод

над извора, гласи:

24

"На добър час! Тит Флавий Бейтюкент Есбенериос и неговата съпруга Клавдия Монтана

направиха и посветиха извора на нимфите и Афродита."

Изворът – все още действащо място на почит към боговете

Известно е, че около самия извор възникват

множество сгради, строени по различно

време, като вила рустика, баня, амфитеатър и

др. Култовият комплекс се е състоял не само

от централния извор, но също така и от храм

и помещения за поклонниците. Това, както и

фактът, че светилището е било разположено

на място, където се пресичат две натоварени

за времето си пътни артерии, следва да ни

наведе на мисълта, че в древността мястото е

било оживена религиозна дестинация.

Разбира се най-важна роля е имал

изворът. Той е оформен в скалата, която е

изсечена до височина от 2,40 м. Водният

поток е каптиран, чрез изграждането на три

свързани с каменен улей помежду си басейна.

Те са били облицовани с блокове от розов

мрамор, украсени чрез врязани меандрови

орнаменти. Фасадата на светилището е била

оформена с мраморна колонада, но за

съжаление от нея са оцелели единствено

основи.

Вероятно някои от вас веднага ще

възразят, че светилище, посветено на

нимфите и Афродита няма как да бъде

тракийско. Известно е, че траките са почитали

Велика Богиня Майка, която са наричали с

различни имена (епитети). Въпреки, че

повечето хора възприемат Афродита

единствено като богиня на любовта, според

космогоничните представи тя е

персонификация на възпроизводителните

сили на природата и майка на всичко живо,

което я приближава значително до

25

тракийската Велика Богиня Майка. Известни

са и епиграфски паметници, свидетелстващи

за почитта на траките към Афродита, а

именно Орфеевите химни.

В образа на нимфите лесно можем да

открием предшественик на един познат роден

митологически персонаж – самодивите.

Три танцуващи нимфи Саладиново, II в. пр.н.е., Археологически музей София

Но това, което е най-важно в случая е, че народът е запазил в своята памет идеята за

светостта на мястото. И до ден днешен хората вярват, че водата в извора е лековита, а бездетни

жени все още ходят там, за да измолят богинята, покровителка на плодородието, да ги дари с

рожба.

Cath

Източници:

http://btourism.com/read.php?id=140

http://nymphs.dimitrovgrad-info.bg/index.html

26

:

Радина мама, Ради думаше: — Мъри, Раде, милна

дъще, настали са злите денови Злите денови -

горещници... (Народна песен)

поред българските вярвания през

месец юли на 15, 16, 17 по нов стил или

на 28, 29, 30 юли по стар стил са празнуват

Гор ниците или още тъй наречените

Гор шляци, у реци, Блъ съци,

Г рмановци, непосредствено след

тях следва Илинден (20 юли по нов стил

или 2 август по стар стил).

Източноправославната църква от своя

страна почита през тези дни Кирик и

Юлита (15 юли); Антиноген, Юлия девица

(16 юли) и св. Марина (17 юли). Този

период от годината в българския народен

календар е празнуван в чест на огъня и

главно за предпазване от огън.

През тези три дни не се ходи на нивата, не

се работи ни в полето, ни в градината или

дома, защото се вярва, че от небето ще

падне огън и ще изгори нивите и къщата, не

се пали пещ и не се пече хляб, хората не се

мият, жените не перат. Вярва се, че ако

някой жъне по това време, снопите му ще

се запалят. Не се отварят ковачниците и

фурните, а вкъщи не се пали домашната

пещ и не се пече хляб. От къщата не се

изнася огън. Общо е убеждението, че

неспазването на тези забрани също води до

пожари и градушки. Тъй като основният

поминък на българския народ бил

земеделието. Случва се понякога реколтата

да бъде сполетяна от природни бедствия

като суша, киша, градушка и други. Тъй

като българинът е много суеверен, той

вярва, че всички тези беди ги изпраща

небето, т. е. Бог. Това суеверие намира

израз в думите „ Бог дал, Бог взел “.

Тези летни празници са характерни за

цялата българска етническа общност.

Според народното вярване Горещниците са

най-горещите дни в годината. Тези три дни

имат собствени имена. В Северна България

те са: урл га, Пърл га и Марина гнена, а

в Южна — Л та, уру та ( ру ка) и

палена Мария. Най-страшни били Чурута

и Марина Огнена . Вярването, че огънят

слиза сам от небето (обикновено под

формата на светкавица), обуславя и

локалните имена Блъсъци и Германовци

(тъй като се вярва, че св. Герман е един от

повелителите на гърма).

При повечето празници от българския

празничен календар се извършва ритуално

гадание. Горещниците не правят

изключение. Трите най-жарки дни на

лятото показват дали ще е люта зимата.

Гаданията, които се извършват през тези

дни, не са характерни за цялата етническа

общност. Те са разпространени само в

отделни райони. Тези предсказания са

свързани с времето. Правят се прогнози за

времето през януари, февруари и март.

Всеки ден от тези празници отговаря

наедин от споменатите вече месеци: 15 юли

- на януари, 16 - на февруари, 17 - на март.

Ако горещникът е топъл, то и времето през

съответния месец ще е меко, ако е хладен

— предвещава студ и виелици

27

урута, Пърлига и Мария Огнена

В по-старо време на първия ден (Чурута )

вечерта се изгася огънят във всички огнища

в селището, на втория (Пърлига) не се пали

никакъв огън, а на третия (Марина Огнена

или още Опалена Мария) чрез специален

обред всред селото се пали нов, млад огън

(жив огън, божи огън) двама близнаци го

палели чрез триене на липови колци с

лесково вретено, лескови, или хвойнови

дървета едно в друго, докато се

възпламенят. „Нов огън" му думали, „жив"

огън, от който палели всяко огнище и който

лекувал всички болести на света огън, от

който взимат всички стопани и подновяват

огъня в своите огнища. всички прескачат

огъня и през него прекарват и домашните

животни за здраве. Това е свързано с

вярването, че на този ден от небето сам

пада огън и че Света Марина е повелителка

на огъня. ( За повече информация за „Жив

Огън“, погледни на стр. 29 )

В района на Северна България особено се

тачи Св. Марина. Денят на тази светица се

чества на 17 юли. Той съвпада с последния

ден от тъй наречените горещници. Поради

това тя е наричана Марина огнена. Според

народните вярвания тя е покровителка на

градушките. Поради това тази светица

може да я отнесем към групата на светците

градушкари. Това са: Св. Герман, Св.

Вартоломей, Св. Елисей и Св. Илия. Към

празниците на гореспоменатите светци

може да прибавим и празника Видовден.

Българите вярват, че Св. Марина Огнена

държи под ключ всички живи твари и който

я почита, пуща му малки гадини да не

сторят пакост на човека. Светицата била и

лечителка. На деня й в Пиринския край има

обичай болните да се къпят в топли извори

или с топли билкови отвари. А после на

плодно дръвче край извора нишан връзвал

болният: я конец, я парцалче от дрехата, за

да се „върже" и болестта. В някои краища

на страната се извършва и ритуално къпане

на болни и здрави хора в лековити (

минерални ) води.

В Банкя се празнуват така наречените

"Горещялци". Смята се че в тези дни

минералните извори на града са най-

лековити. А Димитър Маринов добавя: “У

народа владее поверие, че който се къпе

през тия дни в топли води, които извират от

земята, болест не го хващала. Особено,

които са болни, гледат да се къпят в такива

топли води.” Горещниците са празници,

разпространени и в Южна България. Там

хората почитат седмицата от 15 юли до 20

юли, която наричат Запалена, Опалена

неделя. В Пиринския край е известна и като

Грамна неделя. Във Врачанско трите дни са

известни с наименованието “Горесци”, в

Охридско и Велешко - “ уруци”, а някъде

ги наричат “Германовци” и “Блъсъци”. По

принцип тези празници са съпроводени с

молитви за дъжд, но понякога се е случвало

да се прави молебен и за суша. Това става

обаче, когато годината е кишава.

По интересен начин посрещат

Горещниците в селата из Стара планина – с

тях започва периодът на седенките и

задявките. Изпълнява се обредно

"заклаждане” на първата моминска

седянка, като изговарят любовни

наричания. Привечер девойките взимат

хурките си и отиват на седянка. Докато

предат се питат една друга: ”Какво

предеш?”, а друга отговаря: ”Запридам

28

ергените от горната махала до долната”.

Други пък забождат хурките си в мравуняк

"за да пъплят момците след тях, както

пъплят мравките”.

Горещниците е свързана с опасността от

огнена стихия и с могъществото на

небесния слънчев огън. Горещниците се

почитат не само от земеделците, но и от

занаятчиите, всички що боравят с огън -

ковачи, железари, калайджии, медникари и

грънчари. В някои крайща стопанките

правят пити, мажат ги с мед и ги раздават

по комшии, за да им е спорна работата на

мъжете през годината и на късмет. Цикълът

на летните празници, свързани с

предпазване от градушка и гръм, завършва

с деня на св. Пророк Илия – Илинден,

който се чества на 20 юли по нов стил.

Исрафела

Източници:

http://www.bulgarian-folklore.com/articles.php?article_id=270

http://horo.bg/index.php?show=material&materialid=351&menunode=59

29

ив огън (Нов огън, Млад

огън, Божи огън, Див огън)

е български народен обичай,

изпълняван в два случая — когато

трябва да се поднови огънят в

домашните огнища и когато в селището

се появи епидемия по хората или

животните.

Живият (Новият) огън се запалва от

триенето на сухи дървета. За

запалването му са нужни три парчета

дърво, две от които се забиват отвесно в

земята, а третото се поставя напречно,

пъхнато в предварително издълбани в

тях дупки. Върху напречното дърво се

намотава въже по такъв начин, че

когато двата му края се опъват, дървото

да може да се върти около оста си, като

се трие в двата си края в отвесно

забитите в земята дървета. Двама мъже

хващат двата края на въжето и след

усилено дърпане, често продължаващо

два-три часа, вследствие на триенето

дърветата се запалват. Тъй като не се

вижда откъде идва огънят, хората си го

обяснявали, че той пада невидимо от

небето, изпратен от Бог, и затова и го

наричат Божи огън. След като

дърветата се запалят, от тях се

подклажда голям огън, който се

използва в зависимост от целта, с която

е запален.

Според вярването дърветата,

необходими за запалването на Нов огън

трябва да са липови (или отвесните да

са липови, а напречното от леска. В

Неврокопско дърветата са хвойнови).

Обикновено отвесно поставените

дървета трябва да са „близнаци“, т. е.

два ствола израсли от един дънер и да са

съхнали в продължение на три години[3]

.

Затова когато хората ходят за дърва в

гората, ако забележат такива дървета ги

отсичат и ги запазват за случая.

Изпълнителите на обреда (т. е. мъжете,

които въртят напречното дърво) трябва

да са млади мъже, ергени или вече

женени, но по възможност близнаци.

Ако няма близнаци, могат да са двама

братя, но единият да е първото, а другия

последното дете в семейството. Михаил

Арнаудов съобщава за провеждането на

този обичай през 1933 г. в

странджанското село Ургари (дн. с.

Българи), като в този случай огънят е

запален от човек с единствено име в

селото.

Подновяване на огъня в домашните

огни а

В този случай обичаят е календарно

обвързан и се изпълнява най-често по

време на третия Горещник (денят на

св. Марина), на някои места (Варненско)

срещу Еньовден, а на някои места и на

Ирминден.

30

Според българските народни вярвания,

огънят в домашното огнище, които има

силата да пази дома от всякакви злини,

не бива никога да се гаси. През деня той

гори, а през нощта се заравя под дебел

пласт пепел, като на сутринта отново се

разпалва от тлеещите въглени. Според

представите този огън остарява, вече не

може да пази къщата от магии, болести

и зли духове и се налага да бъде

подновяван. Това подновяване се

извършва през някой от горепосочените

дни. Тогава хората от всички къщи

изгасят огъня в огнищата си, вземат от

новозапаления огън и го отнасят вкъщи,

където отново запалват с него своите

огнища. Този огън ще гори една година

до следващото му подновяване.

Жив огън при епидемии

Вярването в очистителната и

предпазната сила на огъня обуславя

изпълнението на този обичай и при

появата в селището на епидемия по

хората или животните. Когато

епидемията е по хората, то след като се

запали новия огън, хората от селището

го прескачат или пърлят ръцете и

краката си на него. Когато болестта е по

животните, огънят се пали от двете

страни на някоя тясна пътека или в

тясна клисура или пък в някоя

изкуствено прокопана пътека в някой

бряг , или могила и през тая тясна

пътека прокарват всичкия селски

добитък. Говедарите и конярите, които

ще подкарат добитъка, трябва да бъдат

съвършено голи; поради това тоя обред

се извършва на много отстранено или

затулено място и там жена не бива да

присъства, а само мъже.

Както казахме този обред се извършва

при два случая. В първия случай, когато

само се подновява огъня той се казва:

жив огън, млад огън, нов огън, божи

огън; във втория огънят се казва див

огън. Обаче тия различни названия

означават един и същ обред, един и същ

огън.

Огънят играе важна роля в народните

вярвания на българите. Някои

спекулират, че това е наследство от

траките, според други пък е изконно

славянски или пък прабългарски

обичай… С други думи – не се знае от

къде идва тази връзка.

Макар най-много разновидности на

“огнени” обичаи да се срещат в

странджанския край – например

прескачането на огън за здраве – са

познати в цяла България. Това е била

много разпространена традиция до

момента, в който в България се появява

електричеството и огнищата по къщите

31

започват да отстъпват мястото си на

печките. Все пак спомена за обичая е

останал и все още се практикува в някои

села в Странджа .

Исрафела

Източници:

Из Димитър Маринов. Народна вяра и религиозни народни обичаи. БАН.С.1994 (фототипно

издание)стр.744-744

http://bgrod.org/umotvorenia/index.php?cat=23&id=162&lang=bg

http://tri5devet.com/nepoznatite-tradicii-jiv-ogyn/3622

българския народен календар

Илинден е най-обичаният летен

празник по време на жътва и

вършитба. Наричат го още Гръмовник,

Гръмоломник, Гръмодел. В народните

представи св. Илия се разхожда по

небето със златна колесница и търси да

убие ламята, която пасе житата. Той

хвърля по нея огнени стрели, при което

се получават гръмотевицата и

светкавицата. Когато пък има

светкавица без гръм, това е огън, който

излиза от ноздрите на конете, впрегнати

в колесницата му. На този ден

възрастните разказват приказки и пеят

песни за Свети Пророк Илия, който кара

огнена колесница с шест коня по небето

и измолва от Бога за тях здраве и

благополучие, хубаво време и

плодородие. Съществува народно

вярване, че светецът е покровител на

небесните стихии и дъждовете. Друго

предание обяснява

гръмотевиците с това, че св. Илия

търкалял по небето бъчви.

Казват, че сестра на светеца е „Огнена

Марина” „Опална Мария”, св.

Богородица или св. Елена. Тя никога не

казвала на брат си кога е неговият

празник, защото ако той научел това,

щял да гърми, да святка, да пуска

градушка от радост. Съществува

поверие, че летните небесни стихии се

дължат на битката на св. Илия с

триглави лами, хали и крилати змейове,

които изяждали житото на хората.

Понякога той се биел и със

самия дявол

32

В битката светецът мятал

огнените си стрели и така на земята се

появявали светкавици. Името на светеца

често се споменава в баяния и

заклинания.

Илинден се приема за „лош”, „хаталия”

ден и традицията забранява на него да

се работи. Но тъй като това е време за

вършитба, може да се возят снопи. На

Илинден за курбан в чест на светеца се

коли най-старият петел, наричан

„баща”. Стопанките приготвят обредни

хлябове - „боговица” и „колач за св.

Илия”. Най-възрастният в къщата

прекадява хлябовете и петела. Илинден

се почита много в Южна България,

където се правят големи общоселски

сборове. В жертва за светеца принасят

вол, бик или овен, за да го омилостивят

и да не изпраща градушка и пороища.

След като духовник освети курбана,

нареждат трапеза на висока поляна, на

могила над селото, под вековни дъбове,

до оброчище или параклис, посветени

на светеца.

Според старо поверие на Илинден

хората не трябва да влизат в реките и в

морето, защото може да се удавят, тъй

като на своя празник св. Илия обичал

„да си взима курбан.“ .

В едно от преданията смятат Свети

Илия за покровител на

змейовете. Заедно с тях той се борил

срещу ламите и халите. Затова и на

Илинден се извършва ритуалът "гонене

на змей". Всички здрави и силни мъже

се събират точно в полунощ. Събличат

се голи, а в ръце държат тояги. В пълно

мълчание обикалят къщите, дворовете и

нивите. Те размахват прътите, удрят по

вратите, оградите и стените, мушкат в

сеното. Вярва се, че така ще прогонят

змея, който е докарал сушата.

Стопаните на домовете не заключват

вратите, а напротив, оставят ги

отворени.

Среща се представата за Илинден като

повратен момент в годишното време – в

Гевгелийско празникъ се нарича „сред

лято“. По Черноморието казват, че на

този ден „морето се обръща“, т.е. се

променя се, става бурно и студено.

Илинден се тачи като ден на най-важния

светец градушкар.

Илинден е празник на кожари,

кожухари, самарджии и керемидари

Исрафела

Източници:

http://www.rhodopi.com/rhodopi/index.php?option=com_content&task=view&id=27&Itemid=43

http://www.hera.bg/s.php?n=798

33

„Майка ти е бродница, бродница, о е

ве ица, ве ица, та магьосница.

Месец сваля в подница, звездите

сваля в лъжица.”

Българска народна магия

българската традиция има жени

магьосници, които могат да

свалят Луната, за да им помогне

да присвоят масло от чуждите крави. С

това могат да бъдат обяснени и лунните

затъмнения. Точно в полунощ на

пълнолуние, магьосницата се съблича

гола, и отива на открито място в двора.

Със себе си носи просо, което пръска

така сякаш сее. След това започва уж да

жъне, после прави с мотиката харман да

вършее и най-накрая събира просото-

сякаш е овършано. През времето в което

магьосницата работи на хармана,

Луната слиза и се надвесва точно над

нея. Това причинява и лунното

затъмнение. Като се свърши магията,

Луната се качва обратно на небето.

Омагьосаното просо се слага в ярмата

на животните и се нарича от кои чужди

животни да дойдат млякото и маслото.

Друг начин е, когато в бял котел се

слагат магьоснически билки и до котела

сито. Като баят над котела и около

ситото и като ръсят с вода около себе

си, месецът се омагьосва, губи се лека

полека от небето, превръща се в крава и

магьосницата го издоява. Млякото

издоено от месеца има специални

свойства.

Свалянето на Луната на

Джералд Гарднър (1949)

Висшата Жрица застава пред олтара и

заема позицията на Богинята

(кръстосани ръце). Магьосника

коленичи пред нея и рисува пентакъл на

тялото и с помоща на жезъл с формата

на фалос и изрича следното:

" Инвокирам те и те призовавам,

могъща Майко на живота цял и

плодородието. Със семе и корен, със

стрък и цветна пъпка, с листо и

цвете и с плод, с живора и любовта,

призовавам те да слезнеш в тялото

на своя свещенослужител, на своята

Висша Жрица (тук се казва името на

Жрицата)."

По този начин луната е свалена,

връзката е осъществена и Магьосника и

другите мъже изпълняват петорната

целувка:

(първо целуват стъпалата на Жрицата)

Изричат: " Благословенни да са

краката ти, че те доведоха по тези

пътища". (след това целуват коленете й) Изричат:

"Благословенни да са коленете ти,

който ще коленичат пред свещенния

олтар".

34

(целуват утробата й) Изричат:

"Благословена да е утробата ти, без

която ние нямаше да съществуваме".

(целуват гърдите й) Изричат :

"Благословенни да са гърдите ти,

оформени в красота и в сила" .

(целуват устните й) Изричат:

"Благословенни да са устните ти,

който ще прошепнат Свещенните

имена". Всички жени се покланят.

Свалянето на Луната-

разкриване на Уика - ритуал за

ковън

Висшата Жрица в Уика традицията

трябва да влезне в ролята на Богинята,

за да запази древните традиции на

вещерските Сабати. Богинята бива

призована чрез Луната в тялото на

Висшата Жрица, и тогава жрицата става

живо проявление на Богинята в ритуала.

Самото инвокиране на Богинята в

тялото на Жрицата се нарича сваляне на

Луната. Първо се отваря кръг по

обичайния начин и след това Висшия

Жрец коронясва Висшата жрица с лунна

корона и коленичи пред нея. Жрицата

застава с разтворени ръце и с допряни

един до друг крака- тази позицията се

нарича крака на гарвана и представлява

женските гениталии. Жреца започва

ритуала със петорната целувка (виж по-

горе Свалянето на Луната на Джералд

Гарднър (1949).

Жреца прави знака на Рогатия Бог с

показалеца и малкия си пръст (без да се

изправя от земята) и поставя ръцете си

както са в този жест на земята. След

това инвокира Богинята в тялото на

Жрицата:

"Инвокирам те и те призовавам,

могъща Майко на всички нас

Носителка на плодородието.

Със семе и корен, със стрък и цветна

пъпка, с листо и цвете и с плод.

Призовавам те, да слезнеш,

в тялото на своя служител и своя

Жрица.

Слава на теб Арадия! Могъща Майко

на всички нас,

от рога на Амалтея, излей любовта

си,

ниско се покланям аз пред теб,

целувам нозете ти с устните си,

с любящо жертвоприношение аз

храма ти окичвам,

И те обожавам до самия край.

И моите молитви извисяват се, дори

над пушек извисен от моите есенции,

Отдай ни любовта си древна О

Богиньо,

и слез в тялото на твоята Жрица и

служител,

и помогни ми, защото без теб съм

загубен!"

Жреца се изправя и отстъпва назад,

Жрицата (която сега е Богинята)

извиква една вещица по име , за да

донесе атамето й, хваща донесенето

атаме и рисува инвокираща пентаграма

във въздуха пред Жреца:

"От Свещената и Тъмна Майка,

мой са камшика и целувката,

Петолъчната звезда на любовта и

благоденствието,

Благославям те с този знак."

Богинята оставя атамето си и пак

застава в позата на гарвановия крак.

35

Ритуала за свалянето на Луната е

завършен и Жреца и Жрицата могат да

се обърнат към ковъна. А.С. Източници:

Старева, Лилия, Български магии и гадания,

издателство Труд

Старева, Лилия, Български имена и традиции,

издателство Труд

Gardner, Gerald - Witchcraft Today, Citadel Press,

2004

Gardner, Gerald - The Meaning of Witchcraft,

Llewellyn Pubns, 1982

Rhodes , J. Philip - Wicca Unveiled - The complete

rituals of the modern Witchcraft, The speaking tree,

2000

Отворете кръга по обичайния начин.

След това започнете да танцувате по посока на часовниковата стрелка, ако искате –

голи и напявайте :

О ИО ПАН

О ИАО

ИА ИА АРАДИЯ !

ИО ЕВОЕ КЕРНУНО !

ИО ЕВОЕ ДИАНА !

Правете го колкото може по-жизнерадостно и колкото искате толкова дълго.

Запомнете, че есбатът е повод за празнуване. Думата произлиза от старофренското

s’ebattre, да се налудуваш”, така че забравете грижите и се забавлявайте, колкото ви

душа иска.

Като се уморите, легнете ничком или седнете с кръстосани нозе пред олтара. Щом

възстановите силите си, ще трябва да осветите виното в чашата, за да вдигнете

ритуален тост за Старите богове.

Застанете пред олтара и издигнете атамея над чашата, като го държите с две ръце.

После кажете:

Както атамеят е мъж, така и чашата е жена, а съчетанието им дарява с

блаженство и наслада.

36

Потопете върха на атамея във виното, след което изтръскайте капките на пода, в

очертанията на кръга.

Оставете атамея на олтара и вземете чашата. Вдигнете я високо и кажете:

За древните ! Весели сме се събрали, весели да си вървим !

Отпийте глътка вино и кажете :

Нека свързва ни петорна връзка с Божествата древни !

Вино – за вкуса.

(Отпийте още веднъж и оставете чашата на олтара )

За зрението – свещ. За обонянието –аромати. За допира – пентакъл

(Докоснете пентакъла на олтара )

С камбанка – за слуха!

(вдигнете камбанката и звъннете веднъж с нея, като изчакате звукът да заглъхне )

Този ритуал се нарича „Съпричастяване на петте сетива”. Щом приключи, запалете,

ако е необходимо, още благовония и окадете кръга по указанията.

Оставете кадилницата на олтара, след което разгърнете вашата „Книга на сенките” и

прочетете на глас тази Инвокация:

Зовем Диана, кръглоиката Луна,

Що властва над всички вълшебства.

Чъй вятъра стенещ в гората.

Зовем те: пред нас се яви !

Денят си отиде с грижи досадни.

Обгръща ни вече нощта.

Тук се събрахме, прелели от обич,

37

и закопняли дива свобода.

Вълшебен шемет вие се край нас,

Отбулва излинели маски,

За да остане накрая само Едно

В този пролом между Два свята.

Знаем, Луна, твоят любим е Рогат,

Козлоног, но пък свири омайно.

Божествата Любов, Светлина и Живот

Също каним на нашия щразник.

Богиньо, за теб извъртяхме кръга

И за теб вече виното леем-

по свят обичай на тази земя

да звоем Божествата тъй ние умеем.

С езически танци и магична луна

Сбъдватсе сън и желание.

Всички тайни, що знае нощта

се разкриват в лунно сияние.

И накрая, Богиньо, дай знак

Покажи ни твойта могъща магия,

Да я чуем и зърнем, и усетим в сърца,

От този кръг преди да си идем.

Сега направете пауза – изчакайте безмълвно, ако искате и със затворени очи. Може да

доловите звук или да ви се яви някакво видение, неазвисимо дали пред очите ви или в

мислите ви. Ако има такова нещо, незабавно за запишете след приключване на ритуала.

Прекратете мълчанието, когато вътрешният ви усет ви подскаже, поклонете се пред

олтара и кажете следното:

О, Богиньо, кралице на нощта!

38

О, Боже с могъщи рога !

Нека бъдат мирни и благословени

Земя и небеса, и морска шир !

После се отпуснете и пак седнете или легнете на пода. Допийте виното в чашата, а ако

желаете, налейте си още.

Можете да опитате взиране или пък да гледате на Таро, И Дзин или който и да е било

друг магически метод. Ако предпочитате, можете просто да си пуснете музика, която

би ви доставила удоволствие и е подходяща за случая.

Ако работите с друг човек, вашият магически партньор, сега е моментът, в който

можете, но само ако и двамата го желаете, да се любите в очертанията на кръга и

мислено да принесете насладата, която ще изпитате, в дар на Старите богове. Те са

щастливи, когато виждат, че и хората са щастливи....

Ако искате да направите някакви магически процедури, свършете първо тях, а след

това се любете с патньора си за финал на есбата. Накрая затворете кръга.

Източник:

Дорийн Валиенте „Вещици от Бъдещето“ 1978

39

‘ “

ервената котка има особено

чувствително обоняние и хич не

обича неприятните миризми,

които се носят наоколо, особено в

нашите градове. Ето защо тя запретна

лапички и реши, че може да оправи

нещата. Посети много страни, премина

през всякакви препятствия, но в крайна

сметка откри невероятни, омагьосващи

аромати... и ги донесе тук!

Не би било пресилено ако се

каже, че употребата на благовония е

позната на човека още от зората на

неговото съществуване. Първите

сведения за употребата им са още от

неолита. А първите писмени сведения за

използването на благовония идват от

Древен Китай, където по време на

религиозни церемонии са се горели

различни билки и растения, като канела,

сандалово дърво и др. Смята се, че

именно от китайците индусите

възприемат употребата на благовония,

но също така те били и първите, които

изгаряли и корени, заради тяхното

благоухание. Различните растения,

смоли и корени са използвани още от

дълбока древност в религиозни

церемонии, обредни пречиствания,

медитации, за създаване на духовна

атмосфера. Благовония са горяли и все

още горят върху олтарите на боговете,

пред триножниците на оракулите, в

шатрите на шаманите, в манастирите из

целия свят. Разбира се благоуханните

аромати се използват дори и за такива

битови нужди като премахването на

неприятни миризми и освежаване на

домашната атмосфера.

Днес, ароматите отново навлизат в

домовете ни - независимо дали искаме

да постигнем идеалната атмосфера за

нашите сутрешни упражнения по йога

или просто искаме да създадем един

малко по-екзотичен домашен уют, няма

по-лесен начин да го постигнем от това

да запалим благовоние. Благовонията са

едно от малките удоволствия, които

имат огромен ефект върху нас, нашите

емоции и психика. Те галят нежно

сетивата, провокират фантазията ни, и

дори понякога да са съвсем обикновени,

нежни, ефирни, те винаги внасят

частица магия в живота ни.

Трябва обаче да се отбележи, че

ако имате проблеми с дихателните

пътища, или имате сериозни

заболявания, върху които благовонията

биха оказали негативен ефект, то трябва

да избягвате да горите благовония в

затворени помещения или в краен

случай изобщо да се лишите от тях!

Добре е да знаете, че продуктите,

предлагани от „Червената котка” са

предназначени единствено за употреба

като благовония и не трябва да се

използват за други цели!

Червената котка ще ви предложи

интересно разнообразие от благовония,

които сама е приготвила, и ще се опита

да ви запознае по-подробно с

изкуството да опитомяваш аромата!

40