247
- Линукс за човешки същества - http://skss.learnfree.eu - Gufw - лесна настройка на защитната стена Няма начин да не сте чували за пословичната устойчивост на Линукс към всякакъв род електронен вандализъм. Хубавото на тези приказки, е че са истина и в общия случай, преминавайки към използването на Линукс, трябва да престанете да се тревожите за сигурността си… или поне не така интензивно, както досега. Въпреки това, понякога е полезно да имате бърз достъп до настойките по сигурността на системата. В текущата статия накратко ще ви представя средство, чрез което ще може бързо да внесете промени в защитната стена (firewall) на Убунту. Става дума за [1] Gufw . За да я инсталирате, трябва първо да изтеглите *.deb файла от [2] тази страница. Към момента на писане на тази статия последната версия на Gufw e [3] 0.0.6 . След като свалите файла, щракнете два пъти върху него за да стартирате инсталацията му, въведете паролата си и изчакайте до приключване на процеса. Веднъж инсталирана, програмата може да бъде намерена в меню Програми - Интернет - Gufw Firewall Configuration. За по-голямо ваше удобство съм превел интерфейса и на роден език. Ако желаете да се възползвате от него, първо трябва да свалите файла с превода от [4] тук . След като свалите файла, натиснете Alt+F2 за да пуснете диалога за пускане на програми и в него напишете gksu nautilus. С тази команда ще пуснете файловия мениджър с администраторски права, които ще са ви необходими за да поставите сваления файл в правилната папка. От файловия мениджър идете по папката, в която сте свалили файла (напр. /home/вашето-име/Плот/), вземете файла и го преместете в папка /usr/share/locale/bg/LC_MESSAGES/. Сега цъкнете на него с десен бутон и от показалото се меню изберете Свойства. Уверете се, че в подпрозореца Права, настройките за достъп до файла изглеждат така: [5] Трябва различните от root потребители и групи да имат достъп Само за четене. Като стартирате програмата ще ви посрещне ето този интерфейс: [6] Пускането на защитната стена става чрез просто поставяне на отметка пред тази настройка в горната дясна част на прозореца. Срещу нея се намират два радио бутона, с които съответно може да забраните или разрешите входящия трафик към вашата система. Ако желаете да създадете правило за точно определено приложение, услуга или порт, може да се възползвате от долната част на прозореца. В нея в три подпрозореца има обособено просто въвеждане на правила, въвеждане базирано на предварително определен списък с приложения и в третия е разширено въвеждане, където може да си създадете по-сложни правила.

Ubuntu - Линукс за човешки същества

  • Upload
    radomcs

  • View
    3.025

  • Download
    5

Embed Size (px)

DESCRIPTION

- Линукс за човешки същества - http://skss.learnfree.eu -Gufw - лесна настройка на защитната стенаНяма начин да не сте чували за пословичната устойчивост на Линукс към всякакъв род електронен вандализъм. Хубавото на тези приказки, е че са истина и в общия случай, преминавайки към използването на Линукс, трябва да престанете да се тревожите за сигурността си… или поне не така интензивно, както досега. Въпреки това, понякога е полезно да имате бърз достъп до настойките по сигурността на система

Citation preview

Page 1: Ubuntu - Линукс за човешки същества

- Линукс за човешки същества - http://skss.learnfree.eu -

Gufw - лесна настройка на защитната стена

Няма начин да не сте чували за пословичната устойчивост на Линукс към всякакъв род електронен вандализъм. Хубавото на тези приказки, е че са истина и в общия случай, преминавайки към използването на Линукс, трябва да престанете да се тревожите за сигурността си… или поне не така интензивно, както досега. Въпреки това, понякога е полезно да имате бърз достъп до настойките по сигурността на системата. В текущата статия накратко ще ви представя средство, чрез което ще може бързо да внесете промени в защитната стена (firewall) на Убунту. Става дума за [1] Gufw. За да я инсталирате, трябва първо да изтеглите *.deb файла от [2] тази страница. Към момента на писане на тази статия последната версия на Gufw e [3] 0.0.6. След като свалите файла, щракнете два пъти върху него за да стартирате инсталацията му, въведете паролата си и изчакайте до приключване на процеса.

Веднъж инсталирана, програмата може да бъде намерена в меню Програми - Интернет - Gufw Firewall Configuration. За по-голямо ваше удобство съм превел интерфейса и на роден език. Ако желаете да се възползвате от него, първо трябва да свалите файла с превода от [4] тук. След като свалите файла, натиснете Alt+F2 за да пуснете диалога за пускане на програми и в него напишете gksu nautilus. С тази команда ще пуснете файловия мениджър с администраторски права, които ще са ви необходими за да поставите сваления файл в правилната папка. От файловия мениджър идете по папката, в която сте свалили файла (напр. /home/вашето-име/Плот/), вземете файла и го преместете в папка /usr/share/locale/bg/LC_MESSAGES/. Сега цъкнете на него с десен бутон и от показалото се меню изберете Свойства. Уверете се, че в подпрозореца Права, настройките за достъп до файла изглеждат така:

[5]

Трябва различните от root потребители и групи да имат достъп Само за четене.

Като стартирате програмата ще ви посрещне ето този интерфейс:

[6]

Пускането на защитната стена става чрез просто поставяне на отметка пред тази настройка в горната дясна част на прозореца. Срещу нея се намират два радио бутона, с които съответно може да забраните или разрешите входящия трафик към вашата система. Ако желаете да създадете правило за точно определено приложение, услуга или порт, може да се възползвате от долната част на прозореца. В нея в три подпрозореца има обособено просто въвеждане на правила, въвеждане базирано на предварително определен списък с приложения и в третия е разширено въвеждане, където може да си създадете по-сложни правила.

Page 2: Ubuntu - Линукс за човешки същества

[7] [8]

Интерфейсът на програмата е доста лесен и затова едва ли ще срещнете някаква трудност при положение, че знаете на кое приложение/порт/услуга искате да забраните или разрешите достъп. Имайте предвид, че програмата съществува съвсем от скоро и е възможно да има все още неизгладени неща или такива, които ви липсват като функционалност.

Приятна работа!

lxlauncher - EeePC подобен интерфейс в Убунту

Тези от вас, които са виждали чудесното малко лаптопче на Asus ЕееРС, без съмнение за забелязали специфично направеният му интерфейс, при който стандартната работна площ и менюта са заменени от тематично обособени подпрозорци, съдържащи различните програми:

[1]

Макар мненията за функционалността на подобна организация за навигация из програмите да се различават, като цяло се споделя убеждението, че тя е удобна и подходяща за начинаещи потребители и/или деца. Досега нямаше как да пресъздадете подобен интерфейс извън ЕееРС… или поне нямаше известен и лесен начин. Отскоро обаче има аналог на този интерфейс, които може да бъде инсталиран както на ЕееРС, така и на други Линукс дистрибуции, в т.ч. и Убунту.

Става дума за програмата lxlauncher, която след като я инсталирате може да направи работната ви площ да изглежда така:

[2]

Видима е приликата с оригалния ЕееРС интерфейс. За да инсталирате lxlauncher, първо да си добавите две хранилища на софтуер. За целта си пуснете Мениджъра на пакети Synaptic и от менюто Настройки отворете Хранилища, след което изберете подпрозореца Софтуер от трети страни:

Page 3: Ubuntu - Линукс за човешки същества

[3]

Сега натиснете бутона Add и добавете последователно следните два адреса:

deb [4] http://ppa.launchpad.net/lxde/ubuntu hardy maindeb-src [5] http://ppa.launchpad.net/lxde/ubuntu hardy main

Затворете прозореца с настройките и натиснете Презареждане за да се опресни базата с наличен софтуер. След като това приключи намерете и инсталирайте пакета lxlauncher.

Когато инсталацията приключи може веднага да го опитате като натиснете клавиши Alt+F2 и въведете командата lxlauncher, след което потвърдите с Enter.

Обърнете внимание, че при пускането си lxlauncher ще скрие досегашното съдържание на Работния плот и единствения начин да стигнете до него ще остане чрез файловия мениджър.

Ако видяното от lxlauncher ви харесва, може да си настроите програмата автоматично да се зарежда при всяко влизане в потребителския ви профил. За целта от основното меню изпълнете Система - Предпочитания - Сесии, след което натиснете бутон Добавяне:

[6]

В прозореца, който ще се отвори въведете име по желание, за команда напишете lxlauncher и в незадължителното описание въведете нещо ако желаете:

[7]

При следващото влизане настройката ще работи и lxlauncher ще се пусне автоматично.

Приятна работа!

Допълнение: lxlauncher е част от проекта [8] lxde, чиято цел е да осигури лека и в същото време пълноценна работна среда. След добавянето на споменатите в тази статия хранилища, може да си инсталирате и нея като изберете за от Synaptic мета-пакета lxde. Може би в скоро време ще пусна подробна статия за това, така че ако се тревожите да не объркате или пропуснете нещо, просто изчакайте…

Разширяване на функционалността на Gedit

[1] Gedit e избраната в Убунту програма за преглед и редакция на прости текстови файлове. Но както се казваше в [2] един филм началото на ‘90-те години на миналия век - “Совите не са това, което са…”. Същото се отнася и за Gedit. Макар да си остава текстов редактор, при желание от ваша страна може да го накарате да прави още доста неща, които да улеснят работата ви. Това става благодарение на факта, че програмата подобно на Firefox поддържа

Page 4: Ubuntu - Линукс за човешки същества

разширяване на функционалността си чрез помощта на добавки. Част от добавките може да си ги сложите директно от Мениджъра на пакети Synaptic. Пуснете си Synaptic и намерете и инсталирайте пакета gedit-plugins.

След като инсталацията приключи, можете да стартирате Gedit от меню Програми - Помощни програми - Текстов редактор. За да видите наличните добавки, от меню Редактиране отворете Настройки. Ще се отвори прозорец съдържащ в себе си подпрозорци с различните настройки. Цъкнете на подпрозореца Модули за да видите наличните добавки:

[3]

За да активирате определена добавка, просто сложете отметка пред името и. Сега може спокойно да ги разгледате и да видите има ли нещо, което ще ви свърши работа. Ако не намирате това, което ви трябва, не се отчайвайте, а първо проверете на [4] тази страница, където има доста дълъг списък с добавки. Инсталацията им е лесна. Първо свалете архива, съдържащ добавката, след което го разархивирайте някъде. Идете в папката, в която сте го разархивирали, копирайте всички файлове от там и ги поставете в Домашната си папка в подпапка .gnome2/gedit/plugins. Тази папка е скрита и за да я видите, трябва във файловия мениджър да натиснете CTRL+H за да се покаже. Ако в папката gedit няма подпапка plugins, създайте си я, след което поставете по-рано копираните файлове. При следващото пускане на Gedit вече в прозореца с добавки ще се показват и ръчно инсталираните от вас.

И на края една полезна добавка, която намерих след като lokster ми се оплака от липсата на функция за автоматично допълване на думи в текста, базирано на вече въведения текст. Добавката може да се свали от [5] тук и да се инсталира, както беше описано по-горе. След това си пуснете Gedit и в прозореца с добавки сложете отметка пред Autocomplete. Сега вече при въвеждане на текст, Gedit ще следи въведеното и като започвате да изписвате дадена дума, ще ви предлага как да я завършите:

[6]

Приятна работа!

Разпознаване на компютри с Windows чрез host имената им

Тези от вас, които използват Убунту в комбинация с Windows машини, свързани в мрежа може би са открили един досаден пропуск при разглеждането и достъпа до тях. Става дума за това, че когато се опитате да намерите система като използвате host името и, което и е дадено

Page 5: Ubuntu - Линукс за човешки същества

от Windows, Убунту ви дава грешка, че конкретната система не може да бъде открита. В същото време ако се опитате да достигнете до нея чрез директно посочване на IP адреса и, няма проблем да го направите.

По-долу ще ви покажа как бързо да поправите този пропуск:

• Отворете си един терминал ив него напишете командата:

sudo gedit /etc/nsswitch.conf

• В отворилия се файл намерете реда, който започва с hosts: и заменете съдържанието му да изглежда така:

hosts: files dns wins

• Запазете и затворете файла, след което пуснете Мениджъра на пакети Synaptic. В него намерете и инсталирайте пакета winbind.

След тази стъпка вече би трябвало когато се опитате да достигнете до компютър, използвайки host името му, всичко да работи правилно.

Приятна работа!

OpenProj - свободна алтернатива на Microsoft Project

Вероятно на малка част от вас изобщо някога ви се е налагало да използвате софтуер за управление на проекти. Признавам, че и аз самият имам само бегъл поглед върху подобен тип софтуер. Тези от вас, които изкарват хляба си в по-големи фирми обаче, има верятност да са работили с такива програми. В повечето случай изборът пада върху продукта Microsoft Project. Тъй като нямам сериозен опит с него, не бих могъл да коментирам достойнствата и недостатъците му. Има обаче една негова черта, която със сигурност не е от положителните и това е цената му - $999. Естествено е при такава цена, човек да се замисли дали няма някаква друга програма със сходна функционалност, която да е съвместима Ms Project и да е с по-ниска цена. Отговорът е, че има и при това цената е толкова ниска, че по-ниска не може да бъде, тъй като програмата е свободна.

Става дума за [1] OpenProj. Програмата се самопредставя като свободен аналог на Microsoft Project и съдейки от видяното, действително е. OpenProj има няколко достойнства, които могат да ви накарат да и хвърлите един поглед:

• Свободна е за употреба, макар да се предлага и схема за платена поддръжка; • Може да отваря и записва във файловия формат на Microsoft Project; • За свикналите с Microsoft Project предлага почти напълно идентичен интерфейс и

логика на работа; • Многоплатформена е и има версии за Linux, Mac OS и Windows.

Версиите на програмата за всички поддържани операционни системи може да намерите на [2] тази страница. Специално за Убунту може да си изтеглите [3] *.deb пакета на актуалната към момента на писане на тази статия версия 1.2. След изтеглянето цъкнете два пъти върху него за да стартирате инсталацията. След като инсталацията завърши, може да намерите програмата в меню Програми - Офис - OpenProj:

Page 6: Ubuntu - Линукс за човешки същества

[4]

Приятно управление на проекти!

Ubuntu Netbook Remix - с мисъл за мини лаптопите

След успеха на ЕееРС и бурно роящите се напоследък негови клонинги, нямаше начин Убунту да не обърне внимание на тази категория устройства . От няколко дни са налични първите пакети от [1] Ubuntu Netbook Remix - Убунту с добавени специфични визуални и функционални настройки така, че да паснат на обикновено ограничената екранна площ, която представят този клас устройства. Да се доберете до тези благини не е трудно. От меню Система - Администриране пуснете Мениджър на пакети (Synaptic). В Synaptic от меню Настройки - Хранилища отворете Софтуер от трети страни и чрез бутона Add добавете следното хранилище:

deb http://ppa.launchpad.net/netbook-remix-team/ubuntu hardy main

Затворете прозореца и презаредете хранилищата, след което намерете и инсталирайте следните пакети: go-home-applet, human-netbook-theme, maximus, ume-launcher и window-

picker-applet.За да опитате какво могат тези добавки към Убунту ви препоръчвам от Система - Администриране да стартирате Потребители и групи и да си създадете нов

Page 7: Ubuntu - Линукс за човешки същества

потребител на системата, с който спокойно да можете да си играете, без да объркате текущите си визуални и функционални настройки. Ако сте изпълнили предходната стъпка,

влезте с името на новосъздадения потребител и изпълнете следните действия:

• От меню Система - Предпочитания пуснете Сесии и си добавете към началото на всяка сесия да се стартира приложението maximus:

[2]

• От меню Система - Предпочитания си пуснете Външен вид и ако имате пуснати ефекти на Работната площ, спрете ги. От същия прозорец от раздела с темите си

изберете тема Human-Netbook; • Цъкнете с десен бутон на мишката върху долния панел на Работната плащ и изберете

Премахване на този панел; • В горния панел първо премахнете всички съществуващи елементи, след което върху

вече празния панел цъкнете отново с десен бутон и изберете Добавяне към панела… От ляво на дясно добавете последователно следните елементи: Go Home, Window

Picker, Област за уведомяване, Сила на звука, Часовник. Ако е необходимо, добавете и ваши аплети по желание, напр. за смяна на клавиатурната подредба.

• Излезте от текущата сесия и влезте повторно. Би трябвало да виждате по-различната подредба, която преди малко настроихте. За да пуснете последния елемент от Ubuntu Netbook Remix, натиснете Alt+F2 и напишете ume-lancher, след което потвърдете с

Enter. Вече би трябвало да имате подобен вид на Работната площ:

[3]

Page 8: Ubuntu - Линукс за човешки същества

ume-launcher представлява алтернатива на основното меню, която се разполага на Работната площ и ви дава достъп до всички приложения и места в системата чрез табулиран интерфейс.

Обърнете внимание, че след стартирането си ume-launcher ще скрие всички икони на Работната площ.

Стартирайте някое от приложенията за да видите в действие други две добавки от Ubuntu Netbook Remix, а именно Window Picker и maximus:

[4]

Window Picker предствлява малко особен превключвател на прозорци. Текущо отвореното приложение се показва с икона и текст в своебразен таб, а останалите стартирани

приложения се показват само като икони:

[5]

maximus пък ще се погрижи да премахне рамките от всеки отворен прозорец и да го увеличи максимално според екрана. Погледнете отново прихванатия екран с файловия мениджър и ще забележите, че името на прозореца се показва единствено от Window Picker, а рамка липсва.

Ако пък искате да се върнете отново към Работната площ и да минимизирате всички отворени приложения, цъкнете върху малката икона с логото на Убунту, с която се показва

аплетът Go Home в най-лявата част на панела.

Прекараният около час и и половина с Ubuntu Netbook Remix в компанията на Asus EeePC, ме остави със смесени чувства. От една страна намирам комбинацията от Window Picker +

maximus за наистина полезна за малък екран. От друга стана, замяната на стандартнатото меню с ume-launcher поне към момента не е равностойна. Макар и симпатичен на вид, ume-

launcher все още не е достатъчно гъвкав, а и има някои бъгове - напр. не показва създадени от вас нови категории в менюто. Общото ми впечатление обаче е положително, тъй като това са

едва първите стъпки на Убунту в тази територия устройства, а вече си личат някои добри

Page 9: Ubuntu - Линукс за човешки същества

идеи.

Бърза смяна на MAC адреса с uМac

Понякога, поради една или друга причина може да ви се наложи да смените MAC адреса на някоя от мрежовите карти в компютъра. Стандартният начин е през конзолата:

sudo ifconfig INTERFACE downsudo ifconfig INTERFACE hw ether MAC_ADDRESSsudo ifconfig INTERFACE up

където INTERFACE е името на мрежовото устройство чиито MAC адрес искате да смените (примерно eth0, wlan0 и т.н.), а MAC_ADDRESS, съответно е MAC адреса който искате да му

зададете (примерно 11:22:33:44:55:66).

Но, защо да пишете в конзолата, когато може да го направите и чрез графичен инструмент? За целта написах поредния малък скрипт използващ gtkdialog, който ще ви улесни при смяна

на MAC адреса. Кръстих програмката uMac. Ето как изглежда:

[1]

Работата с нея е пределно проста - избирате мрежово устройство от списъка, в текстовото поле под списъка въвеждате новият му MAC адрес, и натискате бутона “Смяна на MAC адреса на избраната мрежова карта”. Зададеният адрес остава докато не рестартирате.

Може да свалите uMac от тук: [2] http://learnfree.eu/download/ubuntu-packages/umac-0.1-all.deb. Цъкате двойно върху сваления файл, и избирате “Install Package”.

Page 10: Ubuntu - Линукс за човешки същества

hardinfo - какво има под капака на кутията?

Макар и сравнително рядко, понякога се налага да хвърлите един по-подробен поглед върху това какви компоненти има в системата ви. Било то за да опресните спомените си, било за да дадете описание на конфигурацията на приятел, без значение от причината, в такива случаи е добре да имате на разположение някакво удобно помощно средство.

Днес ще ви представя именно такава малка програма, която достъпен интерфейс ще ви улесни в събирането на такава информация. Става дума за [1] hardinfo. Програмата я има в хранилищата на Убунту и може да си я инсталирате чрез мениджъра на пакети Synaptic. След като инсталацията приключи, може да стартирате hardinfo от меню Система - Предпочитания - System Profiler and Benchmark. Програмата има двупанелен интерфейс, в лявата част на който се намират различните категории компоненти, а в дясната част се намира детайлният резултат за всеки компонент:

[2]

В левия панел може да изберете показването на информация за системата като цяло, за отделни компоненти, а също и да проведете няколко теста за производителност. Изборът на кое да е от горните неща, ще ви покаже подробна информация в другия панел:

Page 11: Ubuntu - Линукс за човешки същества

[3]

Ако желаете може да генерирате и файл, който да съдържа системна информация по ваш избор. Това е удобно за да може и по-късно да имате под ръка тази информация. За целта от лентата с инструменти на програмата натиснете бутон Generate Report и изберете каква информация желае да се включи в генерирания файл:

Page 12: Ubuntu - Линукс за човешки същества

Изберете желаната информация, натиснете Generate и изберете къде да се съхрани файлът. Генерирането му може да отнеме известно време, в зависимост от обема на информацията, която сте избрали да се включи в него. Когато файлът е готов, hardinfo ще ви предложи да го отвори в уеб-четеца за да го прегледате:

[4]

Page 13: Ubuntu - Линукс за човешки същества

Толкова за hardinfo и дано ви бъде от полза следващият път когато искате да погледнете какво се крие в кутията на системата.

Линукс програма за инсталиране на “живо” Убунту върху флаш-памет

В една от предишните статии ([1] ето тази) ви бях споменал че работя върху Линукс вариант на програмата за инсталиране на Убунту върху преносима памет. Е, с голямо удоволствие ще ви кажа че тя е готова (и дори има повече опции от нейната Windows-посестрима )!Ето как изглежда:

[2]

(не се подвеждайте от това че изглежда в стил Windows, просто темата е такава)С помощта на програмата ще можете да инсталирате живо Убунту (7.04, 7.10, 8.04) върху преносима памет по четири различни начина:

• от CD/DVD - използва се жив диск с Убунту или Убунту-базирана дистрибуция (например “Учи Свободен с Убунту”)

• от ISO файл - използва се ISO изображение на жив диск с Убунту или Убунту-базирана дистрибуция - ако нямате диск, а сте свалили ISO-то от Интернет.

(идва интересната част)

Page 14: Ubuntu - Линукс за човешки същества

• копие на текущата ви система, направено с remastersys в dist режи - копието в Dist режим не запазва настройките на текущия ви потребител, но пък може да се инсталира след това (т.е. по същия начин както нормалния жив диск с Убунту). Също така е и по-съвместимо.

• пълно копие на системата ви, направено с remastersys в backup режим. При този режим в живия диск (в случая - флаш памет) се съдържа живо Убунту което е копие 1:1 с текущото ви (потребители, настройки и т.н.). За да използвате този или предния режим, трябва да имате инсталиран remastersys. В статията “[3] Живо копие на системата ви с Remastersys” пише как да го инсталирате.

И така, нека направим една примерна инсталация. Аз ще избера инсталация от ISO файл, и ще си инсталирам “Учи Свободен с Убунту”.За целта, първо си свалете програмата от [4] http://learnfree.eu/download/ubuntu-packages/live-usb-install_1.0_all.deb и след това цъкнете двойно върху файла за да го инсталирате (ще бъдете помолени да въведете паролата си).След инсталацията, можете да стартирате програмата от менюто “Програми” ->”Системни инструменти” -> “LiveUSB Инсталиране“. При стартиране, се изисква да въведете паролата си (тъй като някои от действията които се извършват изискват да имате административни права).Три са основните стъпки за да си инсталирате Убунту върху преносима памет. Първата стъпка е да изберете източник от “1. Избор на източник“. Там има четири радио-бутона (кръгчетата в които се появява друго кръгче при натискане :)). Тези четири радио-бутона представляват четирите режима на инсталиране. Избираме режима “ISO файл“, и цъкаме на бутона под текстовото поле (показан е на картинката):

[5]

Ще ви се отвори стандартният за GNOME диалогов прозорец за избор на файл. От него изберете ISO файлът от който искате да инсталирате и натиснете “Добре”:

Page 15: Ubuntu - Линукс за човешки същества

[6]

Следващата стъпка е избор на мястото за инсталиране (т.е. флаш паметта). За целта свържете преносимата памет с компютъра, и натиснете бутонът под текстовото поле в “2. Целево преносимо устройство“:

Page 16: Ubuntu - Линукс за човешки същества

[7]

Ще ви се отвори познатият диалогов прозорец, за избор на директория. От него трябва да изберете преносимото устройство, като цъкнете на него в страничната лента и след това натиснете бутона “Добре”:[8]

Page 17: Ubuntu - Линукс за човешки същества

Внимавайте какво избирате, тъй като ако се объркате и изберете някой от дяловете на твърдия ви диск системата ви СЪС СИГУРНОСТ няма да може да се стартира след това (тъй като ще се инсталира нов Master Boot Record)… Такава ситуация не е фатална (и може да бъде оправена от жив диск с Убунту), но ще ви създаде излишна работа… Предупредени сте, така че си опичайте акъла…

Почти сте готови. Сега единственото което трябва да направите е да натиснете бутона “Стартиране на инсталацията” и да изчакате. Докато трае инсталацията, на няколко пъти ще се отваря терминален прозорец - в него ще се вижда процеса на копиране на нужните файлове върху преносимата памет. И така - цъкаме бутона “Стартиране на инсталацията“, и се показва прозорецът който показва процеса на копиране:

Page 18: Ubuntu - Линукс за човешки същества

[9]

В зависимост от скоростта на запис която поддържа преносимата ви памет, процеса може да отнеме от няколко до над десетина минути. На снимката се вижда че при мен показва че ще му отнеме около 4 минути (там където пише 0:03:45, на последния ред). Файлът filesystem.squashfs е най-големият файл от всеки жив диск с Убунту, така че по него се ориентирайте горе долу колко дълго ще трае инсталацията. След като копирането приключи, терминалният прозорец ще се затвори, след него за кратко ще се отвори още един, и след няколко секунди (през които се инсталира Master Boot Record-а), би трябвало ако всичко е протекло нормално, да ви се появи съобщение че инсталацията е приключила успешно:

[10]

Честото!Има няколко няколко важни забележки относно работата с програмата:

• Уверете се че преносимата памет разполага с достатъчно пространство за инсталацията (колкото е голям ISO файла или диска, горе-долу толкова място ви трябва).

• Ако използвате опциите за инсталиране чрез Remaster на текущата система, се уверете че разполагате с достатъчно свободно пространство в дялът, който съдържа /home директорията (тъй като се използва remastersys, а той генерира файловете в /home/remastersys). При използване на remastersys, обикновено големината на получения ISO файл е около 50% от пространството което заема текущата ви инсталация. Но си зависи от много неща, тъй като се използва компресия, и размерът може да е както по-малък, така и по-голям от 50%. Но в общия случай 50% е добра цифра за ориентир.При remaster, също така, трябва докато трае процесът да сте спрели всички програми (освен тази), и да не правите нищо на компютъра.

• Ако преносимата памет върху която инсталирате има повече от един дял, то дялът върху който правите инсталацията трябва да е активен (маркиран като boot). Може да

Page 19: Ubuntu - Линукс за човешки същества

направите това от менюто “Система” -> “Администриране” -> “Partition Editor“. След това избирате Преносимото устройство от падащият списък, отбелязан с голяма червена единица на по-долната снимка, и цъкате с десния бутон на мишката върху желаният дял (дяловете са показани в полето отбелязано с голяма червена двойка). От отворилото се меню избирате “Manage Flags”, и слагате отметка пред “boot”. Затваряте прозореца и гасите програмата.[11]

Трябва да вземете тези неща в предвид, тъй като към настоящият момент програмата не го прави сама.

Оставям на вас да експериментирате с останалите режими на работа.Ако искате да разгледате сорс-кода на програмата, той се намира в /usr/share/live-usb-install/live-usb-install.sh. Всъщност програмата е един bash скрипт, който използва [12] gtkdialog за визуализиране на интерфейса.

Ако се натъкнете на проблеми или бъгове, не се колебайте да пишете тук. Успех!

Лесна виртуална частна мрежа с hamachi

Може би част от вас са чували, а други са използвали програмата [1] Hamachi. С нейна помощ може да изградите сигурна връзка между два или повече отдалечени компютъра през Интернет. По този начин може да си осигурите достъп до споделените им ресурси, да играете игри в мрежа и дори до осъществите отдалечен контрол върху друг компютър.

Page 20: Ubuntu - Линукс за човешки същества

Програмата има версии за Windows, MacOS и Линукс. За беда на по-неопитните потребители поне към момента инсталацията и настройката на hamachi изискват писането на команди в Терминал. Отделно от това стандартната инсталация не включва графичен интерфейс, което отново свежда работата до използване на Терминала. Макар сами по себе си командите да не са невъзможно трудни, определено е много по-лесно (особено за начинаещите Линукс потребители) да се използва прост и ясен графичен интерфейс.

Именно тук ще ви помогне малката помощна програма hamachi-setup. Създадена от lokster, тя се стреми да спазва духа на този сайт - да е лесна, проста и разбираема. С нейна помощ ще можете да:

• инсталиратe и настроите hamachi; • инсталирате и използвате неофициалния графичен интерфейс за hamachi [2] hamachi-

gui; • направите архив на потребителските си настройки за hamachi; • създадете различни hamachi профили за различните потребители в системата ви и др.

Програмата ще бъде предварително инсталирана в следващата версия на Учи Свободен с Убунту но вие може още сега да я използвате. Може да изтеглите hamachi-setup от [3] тук. След като се свали *.deb файла, цъкнете 2 пъти върху него за го инсталирате.За да подготвите hamachi за работа с помощта на hamachi-setup, трябва да минете през следните стъпки:

1. Стартирайте програмата hamachi-setup от менюто Програми - Интернет-Настройки на hamachi. Ще видите следния прозорец:

2. Ако до момента не сте инсталирали hamachi в системата, изберете (Ре) Инсталиране. Ако ли пък вече има инсталация на hamachi, изберете Настройване на hamachi за текущия потребител. Ще бъдете запитани за паролата си, след което hamachi ще се настрои за вашия потребител и вие ще бъдете уведомени при успешно приключване:

Page 21: Ubuntu - Линукс за човешки същества

За целите на това ръководство ще допуснем, че до момента нямате инсталация на hamachi и затова сте избрали (Ре) Инсталиране. В резултат на това ще се отвори диалогов прозорец, в който ще имате възможност окончателно да разрешите или откажете инсталацията:

В случай, че желаете да продължите, натиснете Добре. Веднага ще се отвори допълнителен Терминален прозорец, в който ще се показва статусът на инсталацията.

Обърнете внимание, че в самия прозорец по време на въвеждането няма никаква индикация за това колко и какви символи сте въвели. Въведете паролата си и натиснете Enter за да започне същинската инсталация:

По време на инсталацията ще ви трябва активна Интернет връзка, тъй като трябва да се изтегли инсталационният файл на hamachi.

3. Когато инсталацията завърши, малък диалогов прозорец ще ви уведоми за това дали е успешна:

Page 22: Ubuntu - Линукс за човешки същества

4. Освен, че ви осведомява за статуса на инсталирането, този прозорец ви дава възможност да настройте hamachi да се зарежда автоматично всеки път когато влезете в системата с потребителското си име. Ако изберете Добре hamachi ше се стартира като системен процес и вие дори няма да забележите, че е стартиран. В такъв случай ще трябва предварително да настроите hamachi към каква мрежа да се свързва, с какво потребителско име, с какъв статус и т.н. За целта след като потвърдите и се върнете в основния прозорец, изберете Команди. От тук ще може да извършите всички настройки и действия с hamachi:

В общия случай действията ви се свеждат до задаване на прякор, вписване, присъединяване към вече съществуваща hamachi мрежа (или създаване на нова) и определяне на статуса ви в нея. Веднъж зададени тези настройки ще се зареждат при всяко ваше влизане в системата.

5. Ако желаете да имате по-видим контрол върху състоянието на hamachi може да отговорите отрицателно на въпроса за автоматично стартиране, да се върнете към

Page 23: Ubuntu - Линукс за човешки същества

основното меню и да си инсталирате графичен потребителски интерфейс. За целта от основното меню изберете Инсталиране на hamachi-gui (графичен интерфейс). Отново диалогов прозорец ще ви даде възможност да потвърдите избора си:

В отворилия се Терминален прозорец въведете паролата си и изчакайте за завърши инсталацията. Отново ще ви е необходима активна Интернет връзка. По време на инсталацията на hamachi-gui ще имате възможност да изберете за инсталация и VNC клиент, който може да ви е от полза при отдалечено свързване към други компютри в hamachi мрежата:

Ако желаете това, отговорете с Добре, с което инсталацията приключва и вие се връщате в основното меню. Сега може да изберете hamachi-gui да се стартира автоматично при вход в системата. Обърнете внимание, че настройката за автоматичен старт важи или само за hamachi или само за hamachi-gui, т.е. не може да бъдат зададени и двете едновремено тъй като функциите им биха се дублирали. Избирането на hamachi автоматично отменя автоматичното стартиране на hamachi-gui и обратно.

6. Ръчно hamachi-gui може да бъде стартирана от меню Програми - Интернет - hamachi-gui.

Графичният интерфейс на hamachi-gui е много сходен с този под Windows:

Page 24: Ubuntu - Линукс за човешки същества

За да отворите настройките на програмата, използвайте най-крайната долна дясна икона,

подобна на зъбно колело: Обикновено стандартните настройки са добре избрани. Това, което вие трябва да попълните е полето Nickname - прякор за hamachi мрежата, под който ще ви разпознават останалите участници в нея:

След като си определите прякор вече може да изберете съседната икона от основния прозорец

на hamachi-gui, за да се присъдините към мрежа или да създадете такава: Присъединяването/Създаването на мрежа е просто - изберете Join за присъединяване и Create за създаване:

Page 25: Ubuntu - Линукс за човешки същества

И в двата случая ще трябва да въведете данни като име на мрежата и парола.

С това настройките приключват и вие вече може да започнете да използвате новата си VPN мрежа.

7. Чрез hamachi-setup може да извършавате и някои други свързани с hamachi действия:

• Архивиране потребителските настройки и премахване на hamachi от системата. Обърнете внимание, hamachi-setup премахва само hamachi - за да премахнете hamachi-gui използвайте [4] Мениджъра на пакети, достъпен от Система - Администриране;

• Промяна и отмяна на автоматичното стартиране на hamachi и hamachi-gui.

8. За да имат другите членове на hamachi мрежата достъп до ваша папка, трябва просто да я [5] споделите от файловия браузър.

9. Ако искате да предоставите отдалечен достъп до вашата машина на други членове от hamachi мрежата, стартирайте от менюто Система - Предпочитания - Отдалечено работно място:

Сложете отметка пред Други потребители да могат да наблюдават работното ви място. Ако е необходимо (напр. за да ви решат някакъв технически проблем) може да им разрешите

Page 26: Ubuntu - Линукс за човешки същества

и да поемат контрол върху работото място - т.е. ще могат да извършват всички действия, все едно са седнали вместо вас. След това затворете прозореца. Сега вече другите потребители ще могат да се свързват с вас, използвайки VNC клиент. За целта ще трябва да въведат IP адреса, който притежавате в hamachi мрежата.

Това са общите насоки за използването на hamachi-setup, hamachi и hamachi-gui. Възможностите, които те предлагат са лесни за разбиране и използване, така че едва ли ще срещнете трудности с тях.

Как да накараме “Учи Свободен с Убунту”, инсталирано върху флашка да запазва настройките си

Тази статия е своеобразно copy->paste от “[1] Как да накараме Ubuntu 8.04, инсталирано върху флашка да запазва настройките си“, но е променена, така че да се отнася за “[2] Учи Свободен с Убунту“, или за друга дистрибуция базирана на Ubuntu 7.10.

Започваме…

Ако с [3] програмката от [4] тази статия сте си инсталирали “Учи Свободен с Убунту” върху флаш памет, може би ви се иска някак си да можете да запазвате настройките си и промените които правите по време на работа, дори и след рестарт. За щастие - има как да го направите. В текущата статия ще се спра върху начинът за постигане на това с “Учи Свободен с Убунту” (който всъщност е базиран на Убунту 7.10, така че инструкциите ще са валидни и за него).

Към настоящият момент тази функционалност е “счупена” както в 7.10, така и в 8.04 и се налага редактиране на два скрипта в initrd.gz. За ваше щастие обаче, съм подготвил оправен initrd.gz, така че да не ви се налага да редактирате скриптове. Можете да го свалите от тук: [5] initrd.gz (8 MB). Напишете

wget http://learnfree.eu/download/ubuntu-persistent/lfu_1.2/initrd.gz

в терминал за да го свалите, ако опитате през браузъра той ще се опита да покаже съдържанието на gz файла, вместо да го свали. Правете така и за останалите gz файлове за които ще стане дума. Можете директно да копирате моят файл върху флашката ви в папка

casper (заменяйки вашият), а можете и да следвате инструкциите за да си направите собствен.

Ще опиша целия процес за да можете и вие да го направите. Първо стартирайте компютъра от “Учи Свободен с Убунту” което сте инсталирали върху флашката.

За по-сигурно, ще работим като root - отворете един терминал и в него напишете:

sudo su

Оставете го отворен, тъй като в него ще извършим всички следващи действия.

Първо си създавате една папка в която ще работите:

Page 27: Ubuntu - Линукс за човешки същества

mkdir -p ~/persistent/initrd

След това отивате в ~/persistent/initrd и разархивирате там initrd.gz от диска (т.е. флашката, която е монтирана като /cdrom):

cd ~/persistent/initrdgzip -dc /cdrom/casper/initrd.gz | cpio -i

После отваряте за редактиране файлът ~/persistent/initrd/init:

gedit ~/persistent/initrd/init

В него намирате мястото където пише:

break)break=premount;;esac

и точно над esac добавяте

persistent)PERSISTENT=yesroot_persistence=casper-rwhome_persistence=home-rw;;

Крайният вид трябва да е

break)break=premount;;persistent)PERSISTENT=yesroot_persistence=casper-rwhome_persistence=home-rw;;esac

Запазвате файла и го затваряте. Следващата редакция е в ~/persistent/initrd/scripts/casper:

gedit ~/persistent/initrd/scripts/casper

Отивате на ред 403, маркирате всичко от него (включително) до ред 417 (включително) и го изтривате. Запазвате файла и го затваряте. Сега трябва да изградите отново initrd.gz:

cd ~/persistent/initrdfind . | cpio -o -H newc | gzip -9 > ../initrd.gz

Сега трябва да копирате изграденият initrd.gz върху флашката. Тук се сблъскваме с един недостатък на това да сте инсталирали Убунту върху флашка - тя се монтира като cdrom и

можете само да четете от нея, но не и да пишете. За да заобиколим този проблем, трябва да я монтираме с опция rw. За целта, първо обаче трябва да разберем как точно се казва

устройството (дали е /dev/sdb1, /dev/sdc1 и т.н.). Може да го направите като в терминала напишете

Page 28: Ubuntu - Линукс за човешки същества

mount | grep "/cdrom" Ще ви излезе нещо подобно на

/dev/sdb1 on /cdrom type vfat (ro)

Първото което е изписано е името на устройството - в случая е /dev/sdb1.Сега за да го монтирате в rw режим, трябва да напишете

mount -o remount,rw /dev/sdb1 /cdrom

където заменяте /dev/sdb1 с името на устройството което сте получили от предишната команда.

Така. Сега вече може да копирате initrd.gz:

cp ~/persistent/initrd.gz /cdrom/casper/

Това е всичко отнасящо се до initrd.gz.

Сега относно мястото където ще се записват настройките/проментите. Този начин на запазване се нуждае от дял с име casper-rw върху флашката, или от image файл на файлова система ext2/ext3, пак с име casper-rw, намиращ се в основната директория на флашката. За простота и удобство съм избрал втория начин - с помощта на image файл. От размера на този файл зависи с какво свободно пространство ще разполагате за промени/настройки т.е. какво

количество файлове ще можете да си записвате в домашната директория на Убунту и в другите директории от файловата система (не в основната директория на флашката).

Ако искате сами да си създадете такъв файл трябва първо да създадете един празен файл с нужната големина. Ако не ви се занимава, може да продължите да четете и да видите откъде може да свалите готов image файл. Както вече разбрахме, флашката е монтирана в /cdrom и е

достъпна за запис само за root. Създаваме празен файл с големина 512 MB върху нея:

dd if=/dev/zero of=/cdrom/casper-rw bs=1M count=512

След това създавате ext2 или ext3 файлова система в този файл. Аз лично препоръчвам ext2, за да работи по-бързо:

mkfs.ext2 /cdrom/casper-rw -L casper-rw

Ако искате файловата система да е ext3, използвайте mkfs.ext3 вместо mkfs.ext2.

Ако не ви се пишат команди, съм ви приготвил две готови изображения с големина 256 и 512 MB. Тъй като са празни, съм ги компресирал с gzip, така че са станали с големина

няколкостотин килобайта, и са лесни за сваляне:изображението за 265 MB файлова система: [6] image-256.gz

wget http://learnfree.eu/download/ubuntu-persistent/lfu_1.2/image-256.gz

изображението за 512 MB файлова система: [7] image-512.gz

wget http://learnfree.eu/download/ubuntu-persistent/lfu_1.2/image-512.gz

След като свалите някое от тях обаче, трябва да го разкомпресирате и преименувате на casper-rw. Например, свалили сте image-512.gz в домашната си директория, а флашката ви е

монтирана като /media/UBUNTU:

mv ~/image-512.gz /cdromcd /cdrom

Page 29: Ubuntu - Линукс за човешки същества

gunzip image-512.gzmv image-512 casper-rw Принципно, трябва да сте готови!

Сега, за да ви се записват настройките (и за да се зареждат вече записаните такива) е нужно само в boot менюто да добавите думичката persistent като параметър на ядрото. За целта при стартиране на boot менюто на флашката маркирайте опцията която обикновено избирате за да

стартирате вашето Убунту, но не натискайте Enter, а натиснете Tab.В долната част на екрана ще се появи текстово поле в което са изписани текущите параметри

които се подават на ядрото, а накрая има две тирета –.Добавете интервал след тиретата и след него напишете persistent, така че да стане –

persistent. Натиснете Enter, и вашето живо USB Убунту ще се стартира в persistent режим, т.е. ще си запазва и възстановява настройките. Ако не ви се занимава всеки път да пишете, може да редактирате файлът syslinux.cfg от флашката. В него са описани опциите които се появяват

в boot менюто. Всяка от опциите от менюто там е описана като menu label ^(име на опцията). Под нея има ред започващ с думата kernel, а след него - с думата append. Именно редът с append ви интересува. Ориентирайте се коя е опцията, която нормално избирате за да

стартирате Убунту от флашката (най-вероятно това е първата опция), и на края на редът с apped, след двете тирета добавете интервал и след него думичката persistent. Редът трябва да

изглежда примерно така:

append file=/cdrom/preseed/ubuntu.seed boot=casper initrd=/casper/initrd.gz quiet splash -- persistent

append filЗаписвате файла и сте готови!

Инсталацията на Убунту върху флашка (поне 8.04, за другите не съм обърнал внимание още), има един недостатък - самата флашка се монтира в /cdrom в режим само за четене т.е. не можете да записвате директно файлове върху нея освен ако не сте с root привилегии. Ще

потърся начин да фиксирам този проблем по някое време…

Също така НЕДЕЙТЕ да вадите флашката от компютъра докато от нея е пуснато Убунту. Особено ако сте в persistent режим. Ако го направите, най-вероятно ще “счупите” (не

фатално) файловата система и може да изгубите записани данни.

Имайте предвид че не всичко работи както ви се иска в такъв режим - например, не можете успешно да ъпгрейдвате ядрото, не можете да променяте драйвера за видеокартата (винаги се

засича автоматично при стартиране) и т.н. Но като цяло можете да инсталирате всякакъв софтуер и да си работите пълноценно дори и в този режим.

Успех!

Как да влизаме отдалечено в Ubuntu чрез X сървър за Windows

Ако ви се налага да работите на компютър с Windows, но имате друг компютър в локалната

Page 30: Ubuntu - Линукс за човешки същества

мрежа, върху който има инсталирано Ubuntu, може да ви се прииска да влезете отдалечено в него. Стандартният начин за това е чрез използване на вградения в Ubuntu VNC сървър (Vino май се казваше). Но… както сте се убедили (ако сте го ползвали), работата през VNC, дори през бърза локална мрежа е адски грозна - изображението се размазва като местите прозорците или скролирате, понякога “забравя” да се опресни, и т.н. Просто нямате усещането за пълноценна работа, сравнено примерно с ако влизате в Windows машина през Remote Desktop.

За ваше (и мое) щастие, има решение на проблема. Казва се XDMCP, и с него просто няма да усетите че работите отдалечено. Накратко ще ви обясня за какво става въпрос.Под Линукс, софтуерният компонент който се грижи за изобразяването на прозорците и т.н. се нарича X сървър. Приложенията които използвате се наричат X клиенти. На практика тези клиенти използват орпеделен комуникационен протокол, чрез който се свързват с X сървъра и му подават “команди” които X сървърът интерпретира и изобразява прозорците.Най-хубавата част на този начин на работа е, че X клиентите (т.е. приложенията които ползвате) може да работят на един компютър, а X сървърът, който ги изобразява, да работи на друг компютър, и връзката между тях да се осъществява през локална мрежа. Скоростта на работа през мрежата е аналогична със скоростта на работа ако сте влезли локално в Убунту машината. Ще използвме именно възможността за връзка по мрежа между X клиентите и X сървъра. Инструкциите със сигурност важат за Ubuntu 7.10 и 8.04, но предполагам че и при 7.04 е същото (просто не съм го тествал).

И така, да започваме!Първо ще настроим Убунту машината. За целта пуснете от менюто Система->Администриране->Екран за идентификация:

[1]

Там отивате на табът на който пише “Отдалечен“, и от падащият списък “Стил:” избирате “Без тема, с лента за лицата“, както е показано на картинката:

[2]

Page 31: Ubuntu - Линукс за човешки същества

Следващата стъпка по принцип трябва да не е нужна, но от опит знам че не винаги е така, за това изпълнете и нея. Тя се състои в редактиране на файла /etc/gdm/gdm.conf:

sudo gedit /etc/gdm/gdm.conf-custom

В него намерете мястото където пише [xdmcp], и след него добавете Enable=true (ако вече го няма):

[3]

Page 32: Ubuntu - Линукс за човешки същества

Сега е нужно да рестартирате системата, и това е всичко по отношение на настройката на Убунту.

Идва ред на Windows машината. Може би вече сте се запитали “е какъв е този X сървър за Windows?!”, и сега ще ви дам отговор на въпроса. Казва се Xming, и можете да го свалите от [4] Xming-6-9-0-31-setup.exe (2.1 MB). След като сте го свалили, го инсталирайте - избирайте опциите които са сложени по подразбиране и само давайте “Next”. Накрая ще видите отметка “Launch Xming”. Махнете я и натиснете “Finish”. Сега отворете стартовото меню и пуснете Programs->Xming->XLanuch. В прозореца който ви се е отворил изберете отметката “One

window” и натиснете “Next“:

Page 33: Ubuntu - Линукс за човешки същества

[5]

В следващата стъпка, сложете отметка пред “Open session via XDMCP“, и натиснете “Next”:

[6]

В следващият прозорец, имате избор дали да въведете IP адреса на компютъра в който ще влизате отдалечено (”Connect to host”), или да използвате автоматично откриване (”Search for

hosts”):

Page 34: Ubuntu - Линукс за човешки същества

[7]

Вие си изберете кое ще използвате. Ако сте избрали “Search for hosts”, при опит за свързване Xming ще претърси локалната мрежа за компютри с активен XDMCP и ще ви ги покаже в списък, а иначе ще се свърже направо към избрания IP адрес. Аз ще използвам “Connect to

host”.

Натиснете “Next” и после пак “Next”. В последната стъпка имате възможност да си запазите конфигурацията във файл, така че следващият път просто да цъкнете върху този файл и да се

свържете към избраната Убунту машина. Това става от бутона “Save configuration”:

[8]

След като сте го направили (или не сте), натиснете “Finish“, и ако всичко е наред, ще ви

Page 35: Ubuntu - Линукс за човешки същества

посрещне или списък с компютрите с активиран XDMCP и след него екрана за вход, или направо направо екрана за вход на на избрания компютър (както е в моя случай):

[9]

Избирате си потребителя, въвеждате си паролата и натискате “Добре”. И готово! Вече сте влезли в Убунту!

Сега можете да си работите с него все едно си работите локално върху избрания компютъ. Както вече казах, скоростта на работа по този начин не се влияе много от това че всъщност

сте влезли отдалечено.

Успех!

Как да накараме Ubuntu 8.04, инсталирано върху флашка да запазва настройките си

Page 36: Ubuntu - Линукс за човешки същества

Ако с [1] програмката от [2] предишната статия сте си инсталирали Убунту върху флаш памет, може би ви се иска някак си да можете да запазвате настройките си и промените които правите по време на работа, дори и след рестарт. За щастие - има как да го направите. В текущата статия ще се спра върху начинът за постигане на това с току-що излязлото Убунту 8.04, но в следващите дни очаквайте инструкции и за “Учи Свободен с Убунту” (който всъщност е базиран на Убунту 7.10, така че инструкциите ще са валидни и за него).

Към настоящият момент тази функционалност е “счупена” както в 7.10, така и в 8.04 и се налага редактиране на два скрипта в initrd.gz. За ваше щастие обаче, съм подготвил оправен initrd.gz за 8.04, така че да не ви се налага да редактирате скриптове. Можете да го свалите от тук: [3] initrd.gz (7.5 MB). Напишете

wget http://learnfree.eu/download/ubuntu-persistent/8.04/initrd.gz в терминал за да го свалите, ако опитате през браузъра той ще се опита да покаже съдържанието на gz файла, вместо да го свали. Правете така и за останалите gz файлове за които ще стане дума. Можете директно да копирате моят файл върху флашката ви в папка casper (заменяйки вашият), а можете и да следвате инструкциите за да си направите собствен.

Ще опиша целия процес за да можете и вие да го направите. Първо пъхнете живия диск с Убунту и стартирайте компютъра от него. От този диск ще ви трябва и файлът initrd.gz намиращ се в директорията casper. При мен дискът се монтира в /cdrom.

За по-сигурно, ще работим като root - отворете един терминал и в него напишете:

sudo su

Оставете го отворен, тъй като в него ще извършим всички следващи действия.

Първо си създавате една папка в която ще работите:

mkdir -p ~/persistent/initrd

След това отивате в ~/persistent/initrd и разархивирате там initrd.gz от диска:

cd ~/persistent/initrdgzip -dc /cdrom/casper/initrd.gz | cpio -i

После отваряте за редактиране файлът ~/persistent/initrd/init:

gedit ~/persistent/initrd/init

В него намирате мястото където пише:

break)break=premount;;esac

и точно над esac добавяте

persistent)PERSISTENT=yesroot_persistence=casper-rwhome_persistence=home-rw;;

Page 37: Ubuntu - Линукс за човешки същества

Крайният вид трябва да е

break)break=premount;;persistent)PERSISTENT=yesroot_persistence=casper-rwhome_persistence=home-rw;;esac

Запазвате файла и го затваряте. Следващата редакция е в ~/persistent/initrd/scripts/casper:

gedit ~/persistent/initrd/scripts/casper

Отивате на ред 392 и маркирате всичко от него (включително) до ред 424 (включително). Изтривате го и на негово място поставяте:

cowdevice="tmpfs"cow_fstype="tmpfs"# Looking for "${root_persistence}" device or fileif [ -n "${PERSISTENT}" ]; thencowprobe=$(find_cow_device "${root_persistence}")if [ -b "${cowprobe}" ]; thencowdevice=${cowprobe}cow_fstype=$(get_fstype "${cowprobe}")else[ "$quiet" != "y" ] && log_warning_msg "Unable to find the persistent medium"fifimount ${cowdevice} -t ${cow_fstype} -o rw,noatime /cow || panic "Can not mount $cowdevice on /cow"mount -t ${UNIONFS} -o noatime,dirs=/cow=rw:$rofsstring ${UNIONFS} "$rootmnt" || panic "${UNIONFS} mount failed"

Запазвате файла и го затваряте. Сега трябва да изградите отново initrd.gz:

cd ~/persistent/initrdfind . | cpio -o -H newc | gzip -9 > ../initrd.gz

Следва да копирате файлът ~/persistent/initrd.gz върху флашката на която сте си инсталирали Убунту. Трябва да го сложите в папката casper, като презапишете вече съществуващия.

Това е всичко отнасящо се до initrd.gz.

Сега относно мястото където ще се записват настройките/проментите. Този начин на запазване се нуждае от дял с име casper-rw върху флашката, или от image файл на файлова система ext2/ext3, пак с име casper-rw, намиращ се в основната директория на флашката. За простота и удобство съм избрал втория начин - с помощта на image файл. От размера на този файл зависи с какво свободно пространство ще разполагате за промени/настройки т.е. какво количество файлове ще можете да си записвате в домашната директория на Убунту и в другите директории от файловата система (не в основната директория на флашката).

Page 38: Ubuntu - Линукс за човешки същества

Ако искате сами да си създадете такъв файл трябва първо да създадете един празен файл с нужната големина. Ако не ви се занимава, може да продължите да четете и да видите откъде може да свалите готов image файл. Моята флашка се монтира в /media/UBUNTU (но при вас може да е с различно име, например /media/sdb1 или нещо друго). Създаваме празен файл с големина 512 MB върху нея:

dd if=/dev/zero of=/media/UBUNTU/casper-rw bs=1M count=512

След това създавате ext2 или ext3 файлова система в този файл. Аз лично препоръчвам ext2, за да работи по-бързо:

mkfs.ext2 /media/UBUNTU/casper-rw -L casper-rw

Ако искате файловата система да е ext3, използвайте mkfs.ext3 вместо mkfs.ext2.

Ако не ви се пишат команди, съм ви приготвил две готови изображения с големина 256 и 512 MB. Тъй като са празни, съм ги компресирал с gzip, така че са станали с големина няколкостотин килобайта, и са лесни за сваляне:изображението за 265 MB файлова система: [4] image-256.gz

wget http://learnfree.eu/download/ubuntu-persistent/8.04/image-256.gz

изображението за 512 MB файлова система: [5] image-512.gz

wget http://learnfree.eu/download/ubuntu-persistent/8.04/image-512.gz

След като свалите някое от тях обаче, трябва да го разкомпресирате и преименувате на casper-rw. Например, свалили сте image-512.gz в домашната си директория, а флашката ви е монтирана като /media/UBUNTU:

mv ~/image-512.gz /media/UBUNTUcd /media/UBUNTUgunzip image-512.gzmv image-512 casper-rw

Принципно, трябва да сте готови!

Сега, за да ви се записват настройките (и за да се зареждат вече записаните такива) е нужно само в boot менюто да добавите думичката persistent като параметър на ядрото. За целта при стартиране на boot менюто на флашката маркирайте опцията която обикновено избирате за да стартирате вашето Убунту, но не натискайте Enter, а натиснете Tab.В долната част на екрана ще се появи текстово поле в което са изписани текущите параметри които се подават на ядрото, а накрая има две тирета –.Добавете интервал след тиретата и след него напишете persistent, така че да стане – persistent. Натиснете Enter, и вашето живо USB Убунту ще се стартира в persistent режим, т.е. ще си запазва и възстановява настройките. Ако не ви се занимава всеки път да пишете, може да редактирате файлът syslinux.cfg от флашката. В него са описани опциите които се появяват в boot менюто. Всяка от опциите от менюто там е описана като menu label ^(име на опцията). Под нея има ред започващ с думата kernel, а след него - с думата append. Именно редът с append ви интересува. Ориентирайте се коя е опцията, която нормално избирате за да стартирате Убунту от флашката (най-вероятно това е първата опция), и на края на редът с apped, след двете тирета добавете интервал и след него думичката persistent. Редът трябва да изглежда примерно така:

append file=/cdrom/preseed/ubuntu.seed boot=casper initrd=/casper/initrd.gz quiet splash -- persistent

Page 39: Ubuntu - Линукс за човешки същества

Записвате файла и сте готови!А, и още нещо: не опитвайте да използвате дадения от мен initrd.gz за да стартирате по подобен начин “Учи Свободен с Убунту”, тъй като то е базирано на Убунту 7.10 и там нещата са други. Скоро мисля да напиша и инструкции за него.

Инсталацията на Убунту върху флашка (поне 8.04, за другите не съм обърнал внимание още), има един недостатък - самата флашка се монтира в /cdrom в режим само за четене т.е. не можете да записвате директно файлове върху нея освен ако не сте с root привилегии. Ще потърся начин да фиксирам този проблем по някое време…

Също така НЕДЕЙТЕ да вадите флашката от компютъра докато от нея е пуснато Убунту. Особено ако сте в persistent режим. Ако го направите, най-вероятно ще “счупите” (не фатално) файловата система и може да изгубите записани данни.

Имайте предвид че не всичко работи както ви се иска в такъв режим - например, не можете успешно да ъпгрейдвате ядрото, не можете да променяте драйвера за видеокартата (винаги се засича автоматично при стартиране) и т.н. Но като цяло можете да инсталирате всякакъв софтуер и да си работите пълноценно дори и в този режим.Успех!

Инсталиране на “Учи Свободен с Убунту” (или друга Ubuntu дистрибуция) върху преносима флаш-памет

Представям ви една малка програмка за Windows (писана на AutoIt, от мен), с чиято помощ ще можете лесно да инсталирате “[1] Учи Свободен с Убунту” (или друга Убунту-базирана дистрибуция) върху преносима USB памет. Режимът на инсталация си остава Live, т.е. флашката ви ще се държи по същия начин, както живия диск. По принцип е възможно така инсталирано Убунту, да запазва настройките с във файл, така че да не се губят при рестартиране. Към настоящият момент обаче, тази функция е счупена и за да заработи е нужно редактиране на няколко скрипта. Затова, засега няма да се спирам на нея.

Като за начало свалете програмата от [2] lfu-usb-install.exe (849 KB) и я инсталирайте. Файлът представлява един саморазархивиращ се 7zip архив - просто цъкнете два пъти върху него и изберете къде да се разархивира. След това отворете папката в която сте го инсталирали и стартирайте lfu-usb.exe. Цялата работа се състои в три стъпки. Ни повече, ни по-малко. Ето как изглежда програмата:

Page 40: Ubuntu - Линукс за човешки същества

[3]

Стъпките през които трябва да минете са отбелязани съответно с 1,2 и 3. В първата стъпка избирате от какъв носител ще инсталирате - дали от сваления ISO файл на “Учи Свободен с Убунту”, или от DVD - ако вече сте го записали върху DVD носител. Ако ще инсталирате от ISO файл, изберете нужния файл, като цъкнете на бутона “…”. Ако пък инсталирате от DVD - сложете отметката пред “CD / DVD устройство” и изберете съответното устройство от падащия списък.

Минаваме на стъпка 2. Свържете преносимото устройство (т.е. флашка). Ако нямате дръго такова устройство свързано с компютъра, флашката ви ще се избере автоматично в падащия списък “Избор на USB устройство”. Ако имате повече - трябва да си я изберете ръчно от списъка. В списъка се показва буквата на устройството, неговото име (ако има такова), и свободното му място.

Стъпка 3: инсталиране. Просто натиснете бутона “Стартиране на инсталацията” и изчакайте няколко минути до приключване на процеса. Когато всичко е готово, ще се появи съобщение което ще ви уведоми.

Сега остава да тествате така направената инсталация. За целта трябва да настроите от BIOS компютъра ви да опитва да се стартира първо от USB-HDD устройство (може и да е кръстено по малко по-различен начин). Тази настройка обаче е специфична за всеки BIOS и няма как да ви дам универсални инструкции за нея. Ще трябва да се поровите малко, макар че не е кой знае каква сложнотия.

Можете да използвате програмката за да инсталирате и стандартно Убунту (тествана е с 7.04, 7.10, 8.04). Запомнете обаче, че ви е нужен ISO файла на живия диск, а не на алтернативния (за инсталиране в конзолен режим).

Засега не съм я тествал с друго освен с “Учи Свободен с Убунту” и стандартните Убунту дистрибуции, но не би трябвало да има проблеми при инсталирането и на други базирани на Убунту.

В BOOT менюто съм сложил опция “Start Ubuntu (if you have ACPI problems)“. Изберете я ако имате проблеми с енергоспестяващите функции (случва се при лаптопите). Също така някои лаптопи (например моя ) забива при стартиране именно поради проблеми с енергоспестяването (ACPI).

Ако продължавате да имате проблеми, съм предвидил още една опция - “Start Ubuntu (disable ACPI)“. Тази опция тотално изключва всякакви енергоспестяващи функции. С нея батерията на лаптопа ви ще пада бързо, тъй като няма да има никакво енергоспестяване, но

Page 41: Ubuntu - Линукс за човешки същества

поне ще можете да си пуснете Убунту.

Сорс-кодът на програмата също е достъпен: [4] lfu-usb-source.exe (136 KB)

Ако искате да направите пълна инсталация на Ubuntu върху флашка (т.е. не в Live режим), просто трябва да стартирате компютъра си от жив диск с Ubuntu и да го инсталирате по стандартния начин, само че вместо върху твърдия ви диск, трябва да изберете върху флашката.

Допълнение от 2008-05-09:За да ви подразня, ще ви кажа че работя върху Linux вариант на програмката. Ето горе-долу как ще изглежда:

[5]

Запис на ISO файлове под Windows и УбунтуОт svetli на 20 април 2008 @ 4:11 pm в Убунту (Ubuntu) | Няма коментари

Почти неизменно решението ви да опитате Линукс започва с изтеглянето на един файл с разширението ISO. Тази статия е за онези от вас, които не са запознати с този тип файлове и не знаят какво да направят за да се сдобият с CD или DVD с Линукс.

Накратко казано ISO файла е огледално копие на реален CD/DVD носител. Това, което трябва да направите с него, е с помощта на подходящ софтуер да запишете този файл в истински CD/DVD, който ще бъде аналогичен на оригиналния носител, послужил за създаване на ISO файла.

Ще разгледам последователно два примера за запис ISO файл - за тези от вас, които използват Windows и за тези, които вече използват Убунту.

Запис на ISO файл под Windows

Page 42: Ubuntu - Линукс за човешки същества

• Изтеглете си ISO файла, който искате да използвате - напр. [1] Учи свободен с Убунту версия 1.2;

• Изтеглете си свободна програма за запис на дискове. Чудесен избор е [2] InfraRecorder. Изтеглете я от [3] тук и разархивирайте zip файла в желана от вас папка;

• Влезте в тази папка и от там стартирайте irExpress.exe. След стартирането ще се отвори този прозорец:

• В горната част на прозореца цъкнете на copy за да отворите този подрозорец:

• Цъкнете на Burn Image to Disc и в отворилия се диалогов прозорец намерете по-рано сваления ISO файл и го посочете:

Page 43: Ubuntu - Линукс за човешки същества

• След избирането на ISO файла от предходната стъпка, ще се отвори прозорец в който ще е посочено CD/DVD устройството, което ще се използва както и някои допълнителни настройки. Сега е моментът да поставите празен CD/DVD носител в в устройството.

Настройките може да ги оставите както са предложени. Натиснете ОК за да започне записа на ISO файла.

• Сега остава само да изчакате да завърши записа. Докато той трае пред вас ще се отвори прозорец, от който ще може да следите прогреса на запис:

Page 44: Ubuntu - Линукс за човешки същества

• Когато записът приключи, CD/DVD автоматично ще извади записания носител. Сега вече сте готови да рестартирате компютъра и да опитате новия Линукс.

Запис на ISO файл под Убунту

• Изтеглете си ISO файла, който искате да използвате - напр. [4] Учи свободен с Убунту версия 1.2;

• цъкнете с десен бутон на мишката върху по-рано сваления файл и от показалото се меню изберете Отваряне с “Създаване на CD/DVD”:

[5]

• Ще се отвори прозорец в който ще е показано устройството и скоростта на запис. Поставете празен CD/DVD носител и натиснете Запис:

Page 45: Ubuntu - Линукс за човешки същества

• Изчакайте докато записът приключи. През това време ще може да следите неговия прогрес:

С това записът приключва. Сега вече сте готови да рестартирате компютъра и да опитате новия Линукс.

Приятна работа!

Клавишни комбинации в Убунту

В ежедневната работа доста често може да се спести много време ако досадното цъкане с мишката се замени с използването на клавишни комбинации. Ето и стандартните клавишни комбинации в Убунту за тези от вас, които желаят да ги усвоят…

Клавишни комбинации за работната площ

• Alt + F1 - Отваря Програми от основното меню. • Alt + F2 - Стартиране на приложение чрез изписване на името му в появилото се поле. • Prt Sc - (Print Screen) Прихващане на целият екран като изображение. • Alt + Prt Sc - Прихващате на текущият прозорец като изображение.

Page 46: Ubuntu - Линукс за човешки същества

Клавишни комбинации за взаимодействие с прозорци

• Alt + Tab - Превключване между отворените прозорци • Ctrl + Alt + Лява/Дясна Стрелка - Преминаване между отделните работни плотове • Alt+F7 - Местене на текущият прозорец. Може да се използва клавиатурата или

мишката • Alt+F8 - Преоразмеряване на текущият прозорец. Може да се използва клавиатурата

или мишката • Alt+F9 - Минизиране на текущият прозорец • Alt+F10 - Максимизиране на текущият прозорец • Alt+Space - Отваряне на диалог с команда Отгоре плюс горните команди • Alt+F5 - Връщане на текущият прозорец към нормалният или предишният му размер • Alt+F4 - Затваряне на текущият прозорец

Клавишни комбинации при пуснати ефекти на работната площ

• Ctrl + Alt + Лява/Дясна Стрелка - Завъртане на “кубът”, върху който се намират работните площи.

• Ctrl + Alt + Стрелка Нагоре - Едновременно показване на всички отворени прозорци за лесен избор.

• Ctrl + Alt + Стрелка Надолу - Разгъване на “кубът” за преглед на повече от една работна площ чрез използване на стрелките.

Често срещани клавишни комбинации в различните приложения

• Ctrl + C - Копиране на избраният текст/обект • Ctrl + X - Изрязване на избраният текст/обект • Ctrl + V - Поставяне на избраният текст/обект • Ctrl + A - Избиране на всичко • Ctrl + B - Задаване на удебелен текст • Ctrl + I - Задаване на курсив текст • Ctrl + U - Задаване на подчертан текст • Ctrl + N - Отваряне на нов документ или прозорец • Ctrl + S - Запазване на текущият документ • Ctrl + O - Отваряне на друг документ • Ctrl + P - Отпечатване • Ctrl + Z - Отмяна на последното извършено действие • Ctrl + Shift + Z - Връщане на последното отменено действие

Системни клавишни комбинации

• Ctrl + Alt + Delete - Незабавно рестартиране на системата когато е зареден само конзолен режим на работа

• Ctrl + Alt + Backspace - Рестартиране на X (графичният мениджър) и зареждане на екран за вход в системата

• Ctrl + Alt + Плюс (цифрова клавиатура) - Смяна във възходящ ред между поддържаните режими на монитора

• Ctrl + Alt + Минус (цифрова клавиатура) - Смяна във низходящ ред между поддържаните режими на монитора

Създаване на уеб-базирани учебни материали с

Page 47: Ubuntu - Линукс за човешки същества

eLearrning XHTML editor

eLearrning XHTML editor (eXe) е среда за разработка, която да подпомага учители и академични преподаватели в дизайна, разработката и публикуването на уеб-базирани учебни материали, без да неоходимо да имат задълбочени познания за HTML или да трябва да използват сложни приложения за публикуване в WEB. Приложението е многоплаформено и има версии за Windows, MacOS и Linux.

Последната към момента на писане на статията версия може да бъде изтеглена от [1] тук. След инсталирането си еХе може да бъде намерено в менюто Програми - Помощни програми - еХе.

[2]

Интерфейсът на еХе се състои от стандартно меню и три панела - План, Помощни средства (iDevices) и Създаване.

• Меню

Съдържа следните елементи:

• Файл - от него се осъществява създаването на нови ресурси; отваряне на последно създаваните ресурси; съхраняване; изнасяне на създаденените ресурси в различни формати, както и сливане на два или повече ресурса;

• Инструменти - съдържа Редактор за създаване на нови помощни средства, както и избор на езика за работа;

• Стилове - различни визуални стилове, които могат да се приложат и да дадат индивидуалност на създаваният ресурс;

• Помощ - помощна информация, препратка към WEB страницата на еХе, възожност за жив чат и др.

Page 48: Ubuntu - Линукс за човешки същества

• Панел План

Тази част от интерфейса на еХе ви позволява да определите структурата на вашият проект. Това е особено полезно в случайте, в които има големи или сложни проекти, съдържащи много части или теми. Тук се използва дървовидна структура за подредба на свързаните страници. Първата страница е Начало (Домашна страница). Тя е най-горното ниво на проекта и винаги ще се показва първа при отваряне.

Тук имате възможност да вмъквате нови страници; да изтривате ненужни такива; да сливате съдържанието им; да ги преименувате съобразно нуждите си.

• Панел Помощни срества

В този панел се намира колекция от структурни елемени, която описва учебното съдържание. Това са елементи като Цели, Предварителни знания, Изследване, Свободен текст, Тест с един верен отговор и др. Учебното съдържание се създава чрез цъкане върху съответният елемент и последващо въвеждане на съдържание в него.

Page 49: Ubuntu - Линукс за човешки същества

Поначало достъпните Помощни средства са:

• Java аплет - позволява вмъкването на прости Java аплети в учебното съдържание;

• RSS Емисии - помощното средство RSS Емисии се използва за предоставяне на ново съдържание на компютрите на отделните потребители. Използвайки го, можете да предоставитевръзки от емисия по избор за преглед от учащите. Изисква връзка с Интернет;

• SCORM тест - обособява въпроси под формата на тест, отговорите на който подлежат на оценка. SCORM тестът се използва за проверка на знанията върху определена тема без данасочва към верният отговор;

• Wiki статия - Wiki статията ви позволява да намерите съществуващо съдържание от Wikipedia и да го свалите във вашият eXe ресурс. Помощното средство Wiki Статия прави моментно копие на съдържанието на статията. За създаването му е необходимо авторът да разполага с връзка към Интернет. Веднъж създадена, това съдържание е статично, т.е. ако се промени оригиналният му източник в Wikipedia промените няма да се отразят тук, както и обратното;

• Външен уеб сайт - зарежда външен уеб сайт в учебното съдържание. Това улеснява учащите като им помага да се конценрират върху съдържанието, без да им се налага да отварят различни прозорци;

• Въпрос Вярно-Невярно - позволява създаването на изложение, за което учащият трябва да прецени дали е вярно или не;

• Галерия от изображения - използва се за създаване на съдържание, в което ще се показват голям брой изображения;

• Дейност - като дейност може да бъде описана задача или група от задачи, които учащият трябва да завърши. Осигурете ясно описание на задачата и вземете под внимание всякакви условия, които могат да помогнат илипопречат при изпълнението на задачата;

• Допълване - служи за създаване на текстове или изречения, в които учащите трябва да попълнят липсващи думи. Особено подходящо средство за упражения при изучаването на чужди езици;

• Изследване - помощно средство, което дава на учащите симулация, основана на вече изучен материал. Тя взема пример, обикновено от реалността и изисква от учащите да покажат или опишат какво действие биха предприели за да завършат задачата или да решат ситуацията. Изследването позволява на учащите да приложат собственото си познание и опит;

• Лупа - позволява зареждането на изображение, което след това учащите могат да разглеждат в големи детейли, като посочват отделни части от него и те се увеличават до предварително определен размер. Подходящо напр. за уроци по биология, свързани с изучаване на клетките и др. подобни;

• Разсъждение - Разсъждението е метод на обучение, често използван за да се свърже теория с практика. Задачите с разсъждение дават възможност за наблюдение и размисъл преди представянето им като теоретичен труд. Журнали, дневници, профили и портфолиа са полезни инструменти в събирането на данни чрез наблюдение;

• Свободен текст - служи за вмъкване на учебно съдържание с общо предназначение;

• Тест с един верен отговор - Въпреки че по-често се използват при стандартни изпити, тестовете с един верен отговор може да се използват и като инструмент за подтикване към размисъл и дискусия върху теми,по които учащите са в известна степен сдържани да отговарят;

• Тест с повече от един верен отговор - това помощно средство се използва за

Page 50: Ubuntu - Линукс за човешки същества

създавенето на тестове, в които учащите имат възможност да изберат повече от един верен отговор на всеки отделен въпрос;

• Цели - Целите описват очакваните резултати от обучението и трябва да определят какво ще може да правят учащите когато завършат задачите.

еХе дава на потребителите възможността да разработват съдържанието на обучителните ресурси по начин, който им е най-удобен. Използването на панелите План и Помощни устройства може да стане по начин, при който първо се създава план на съдържанието и след това се попълва или обратното.

• Панел Създаване

Това е основната част от интерфейса на еХе. Тук се попълва съдържанието на избраните Помощни средства.[3]

Въвеждането на текстово съдържание в този панел е улеснено благодарение на стандартно изглеждащият текстов редактор.

[4]

При завършване на работата по съдържанието на определено помощно средство, се използват контролните бутони в най-долната част на съдържанието.

Page 51: Ubuntu - Линукс за човешки същества

Зелената отметка служи за потвърждаване на въведеното съдържание и преминаване на режим на преглед. Червеният Х служи за премахване на Помощно средство и съдържанието му. С помощта на двете стрелки е възможно да се извърши разместване в подредбата на отделните Помощни средства. Менюто —Преместване към— служи за преместване на помощното средство в друга част от общият план на учебното съдържание. И на края, синята икона i показва обща информация за характерните особености на текущо използваното Помощно средство.

След след създаване на учебното съдържание имате възможност да го запазите и по този начин да може да го предоставите на други заинтересувани. Ако пък просто желаете да го запазите като интерактивно съдържание, което да бъде изпълнявано от учащите, може да го направите от менюто Файл - Изнасяне. Ако използвате някаква система за електронно обучение като Moodle например, може да изпозвате изнасяне във формати SCROM/IMS Content package. Възможно е и изнасяне на създаденото съдържание под формата на уеб страница. В този случай са достъпни два варианта за запис - като архивирана страница в ZIP архив и като страница, запазено в отделна папка.

andLinux - вмъкнете Линукс под кожата на Windows

Има много начини да използвате най-доброто от Линукс и Windows средите - да инсталирате и двете ОС на една и съща система; да използвате виртуална машина, в която да пуснете едната от двете операционни системи; да използвате помощни средства като WUBI, с чиято помощ да направите инсталация на Линукс, побираща се в един-единствен файл и др.

Днес ще ви представя един друг, малко по-различен и отново интересен начин. Запознайте се с [1] andLinux!

andLinux е модифициран Убунту Линукс, който се слива с работната среда на Windows. Макар това да напомня на виртуална машина, случаят не е такъв. andLinux използва специална разработка на Линукс ядрото, която го прави да работи като обикновен системен процес на Windows. С други думи, вие ще може да правите това:

Page 52: Ubuntu - Линукс за човешки същества

[2]

Макар някои привърженици на Линукс да не харесват подобен подход, лично аз не виждам нищо лошо в съществуването на подобен проект. andLinux може да бъде полезен в среди, в които пълното преминаване към Линукс (засега) е невъзможно и същевременно има интерес към използването на свободен софтуер. Той може да бъде от полза например на разработчици или пък на ученици, имащи нужда от многото образователни програми, които Линукс може да предложи…

За да инсталирате andLinux, трябва да изтеглите от една от двете предлагани версии - [3] минимална, включваща XFCE (143MB) или [4] стандартна с KDE (665MB). В настоящата статия е разгледана стандартната инсталация. Имайте предвид, че andLinux заема около 4GB след инсталирането си. Освен това е и тестова версия, така че е възможно не всичко да работи според очакванията ви. Въпреки това andLinux е в достатъчно разработена фаза, че да може реално да бъде от полза. Затова нека продължим с инсталацията.

Тя протича през няколко стъпки:

• Стартирайте сваленият *.ехе файл, вижте лиценза и изберете инсталационна папка:

Page 53: Ubuntu - Линукс за човешки същества
Page 54: Ubuntu - Линукс за човешки същества

• Изберете колко от системната памет да се задели за andLinux. Добре е да е поне 256MB, а аз в примера съм заделил 512 от наличните 2048МВ в системата ми:

• Изберете дали да се използва звук под Линукс средата:

Page 55: Ubuntu - Линукс за човешки същества

• Определете как да се стартира andLinux при зареждане на Windows - ръчно в конзола, ръчно като процес на Windows или автоматично:

• Изберете дали и как да имате достъп до Windows дяловете. Към момента интеграцията на andLinux и Windows не е съвсем пълна и затова достъпът до тях се осъществява чрез един вид виртуална мрежа между . Имате три възможности - изобщо да нямате достъп; да имате автоматично настроен лесен достъп или да използвате SAMBA протокола:

Page 56: Ubuntu - Линукс за човешки същества

Лично аз ви препоръчвам вторият начин. При него избрани от вас Windows устройства се появяват като препратка във файловия мениджър на andLinux ето така:

• Следват стандартни стъпка за добавяне на препратки за andLinux в стартовото меню на Windows, работната площ и лентата със задачите. Може спокойно да оставите предварително посочените настройки:

Page 57: Ubuntu - Линукс за човешки същества

• По време на инсталацията ще се появи запитване за инсталиране на драйвер за мрежова карта. Съгласете се и продължете. След като инсталирането завърши ще трябва да рестартирате компютъра, за да влязат настройките в сила.

При следващото влизане в системата вече би трябвало да имате интегриран Линукс! За това ще ви подскаже малката синя иконка с буква K в системната област за известяване. Цъкнете на нея за да се покаже меню с част от приложенията в andLinux:

Page 58: Ubuntu - Линукс за човешки същества

[5]

Вече може спокойно за ги използвате и да нехаете кое приложение към коя операционна система принадлежи. Ако нещо ви липсва, може спокойно да използвате мениджъра на пакети Synaptic и да си го инсталирате. Може дори да си пуснете стандартният панел и меню на работната среда на andLinux. За целта от менюто му си пуснете Konsole и напишете kicker, след което потвърдете с Enter. По този начин ще си осигурите достъп до всички приложения.

А ако искате между приложенията от двете среди да има по-голямо визуално сходство, може да си инсталирате Tango темата за Windows от [6] тук, bctangokde темата от [7] тук, както и kde-style-klearlook чрез Synaptic. Сред прилагането им, може да получите сравнително добри резултати като този например:

Page 59: Ubuntu - Линукс за човешки същества

[8]

По-горе са показани Windows Explorer и Konqueror.

С това краткото ревю на andLinux завършва, а вие видяхте още една демонстрация за това, колко гъвкава операционна система е Линукс.

Масова обработка на изображения с Phatch

Поначало в Убунту има добре подбрани програми за работа с изображения (gThumb, Gimp), които могат да предложат богат набор от възможности. Нито едно от включените приложения обаче не предлага възможност за лесна обработка на множество графични файлове едновременно. Да кажем, че имате папка с 1000 изображения в *.png формат и по някаква причина ги искате да станат в *.jpeg и намалени на 50%. Да го правите поотделно с всеки файл си е откровена загуба на време и усилия. Затова по-долу ще ви покажа една малка програма, която ще ви даде възможност само с няколко цъкания да извършвате масова обработка на избрани от вас изображения.

Става дума за [1] Phatch. Програмата е нова и в момента се развива активно, така че е възможно да се натъкнете на някоя грешка, макар че при мен нямаше никакви проблеми. Версия за Убунту може да изтеглите от [2] тук. След като изтеглите файла, цъкнете два пъти върху него за да започне инсталацията. След това програмата може да бъде намерена в Програми - Изображения - Phatch Photo Batch Processor.

След стартирането ще ви посрещне семпъл прозорец:

Page 60: Ubuntu - Линукс за човешки същества

[3]

Програмата работи така:

• Избирате си поредица от действия (мащабиране, обръщане в друг формат и т.н.);

• Избирате папка или файлове, върху които горните действия да е приложат

• Изпълнявате действията

Нека онагледим горните действия за по-голяма яснота.

Натиснете бутонът със знак плюс (+). Ще видите списък с всички възможни операции, които Phatch може да приложи. Те са подредени по категории, които се избират от удобно падащо меню. Може би ще сте изненадани да видите, че всъщност възможностите на тази малка програмка са доста… Освен простото обръщане и мащабиране, имате на разположение и цял куп филтри, вършещи дейности от подобряване до артистично преобразуване на избраното множество изображения.

Page 61: Ubuntu - Линукс за човешки същества

За целите на примера, ще добавим рамка около избраните изображения и след това ще ги обърнем в друг графичен формат. Изберете Border, след което натиснете Add. В прозореца вече ще имате изброен първият избран от филтър. Сега отново натиснете + и от списъка с филтри изберете Save, и натиснете Add. След тези действия би трябвало Phatch да има такъв вид:

Page 62: Ubuntu - Линукс за човешки същества

Настройките на отделните филтри са лесно достъпни за промяна. Например за да изберете какъв да е типа на новия файл, от настройките на Save цъкнете върху As: <тип> и ще се разгъне падащо меню, от което ще изберете желания формат.

Ако желаете да изпълните тези две действия, натиснете бутона Execute (с формата на зъбни колела) и пред вас ще се отвори диалогов прозорец от който ще може да изберете върху кои файлове да се приложат действията:

Page 63: Ubuntu - Линукс за човешки същества

В ляво се намират типовете файлове, за които Phatch ще сканира. Може да ги променяте по ваш вкус. В дясно чрез избиране на Folder или File(s) може да определите режима на избор - съответно да изберете една папка и цялото и съдържание или пък да укажете ръчно върху кои файлове да се извършат промените. След като ги изберете натиснете Batch и с това приключвате. Може да минете и без горния диалогов прозорец. Вместо него може да използвате т.нар. droplet - малка плаваща картинка на работната ви площ, върху която която влачите и пускате желаните файлове за обработка. Картинката е следната:

За да активирате този режим изберете от менюто View - Droplet или пък натиснете Ctrl+D. При активирането на този режим програмата се скрива и остава само горепосочената картинка.

Програмата обаче не спира дотук и може да ви предложи още по-голяма автоматизация. Тя ви дава възможност да съхраните избраните настройки и да ги използвате и друг път когато ви се налага.

Изберете си и настройте някакви масови действия. От менюто File изберете Save. Изберете си как да се казва файла, който ще бъде разширение .phatch и го запишете в удобна за вас папка. Така следващия път ще може да заредите тези настройки чрез File - Open. За да ви е още по-лесно Phatch може да създаде от тези настройки стартер, който да си го сложите на Работната площ например:

Page 64: Ubuntu - Линукс за човешки същества

Когато стартирате Convert, ще се отвори направо прозореца за избор на файлове, а всичко останало ще е настроено така както сте го запазили по-рано. И накрая още една възможност - стартера (в примера Convert) може да го завлечете и върху някой от панелите на Gnome и когато ви се наложи, направо да влачите и пускате желаните файлове върху иконата в панела.

Дано програмата ви бъде от полза! Поне за мен беше.

Създаване на резервна “снимка” на папките с TimeVault

Колкото и да внимаваме при работата с компютър, понякога грешим и ако грешката е свързана със загуба на информация, тогава ситуацията е още по-лоша. Ето защо е добре да има някакъв механизъм, който да ни пази от самите нас… Единият от вариантите е периодично да си правим статична “снимка” на интересуващите ни файлове и папки и да ги записваме някъде, където няма да работим директно с тях. Този начин, макар да е добро начало, не е достатъчен, защото в крайна сметка отново зависи от нашето постоянство за

Page 65: Ubuntu - Линукс за човешки същества

създаване на нови архиви. Ето защо днес ще ви представя една програма, която постоянно и напълно автоматично следи за настъпилите промени в зададени от вас папки и при всяка промяна създава един вид моментна “снимка” на текущото състояние на съдържанието на папката.

Подобна функционалност не е нова идея. Всъщност, използвалите от вас Windows XP вероятно се сещат за подобната функция на System Restore. В Mac OS пък има Time Machine с подобно предназначение. В Убунту този инструмент идва под името [1] Time Vault.

Програмата може да бъде изтеглена от [2] тази страница. Последната и версия към момента е [3] timevault_0.7.5-1_i386.deb. Изтеглете файла и с двойно цъкане стартирайте инсталацията му. След като тя приключи, трябва да направите още една стъпка, с която да я подготвите за първоначално използване. За да има смисъл от подобна програма, е важно тя да се стартира автоматично на заден фон всеки път, когато влизате в системата си. За целта от главното меню стартирайте Система - Настройки - Сесии. Когато ви се отвори прозорецът с настройките на сесията, натиснете Добавяне и попълнете полетата така:

[4]

От посочените атрибути и задължително да спазите точно само командата. Когато попълните данните затворете тези прозорци и излезте от текущата сесия чрез избиране на Система - Изход - Излизане. След това влезте отново със своето име и парола. Сега вече в системната област за известяване ще забележите иконата на Time Vault, която в момента ще бъде сива на цвят, за да ви подскаже, че трябва да настроите програмата. За целта цъкнете с десен бутон на мишката върху нея и изберете Предпочитания:

Page 66: Ubuntu - Линукс за човешки същества

[5]

Би трябвало да виждате настройките на Time Vault, които са обособени в четири подпрозореца:

1. General.

[6]

Тук са общите настройки на програмата. В него трябва да обърнете внимание на няколко неща:

• Enable automated snapshots - от тази функция зависи дали програмата ще прави снимка на състоянието напълно автоматично. Поначало функцията не е пусната, но ви препоръчвам да го направите;

• Show snapshot notifications - контролира да ли ще бъдете уведомяване всеки път, когато е направена снимка на състоянието. По-долу може да видите как изглежда това и да прецените дали го искате;

Page 67: Ubuntu - Линукс за човешки същества

• Snapshot Root Directory - това е папката, в която ще се съхраняват моментните снимки на състоянието. Може да приемете даваната по подразбиране или да определите своя;

• В Advanced може да определите някои настройки като минимално свободно пространство, което винаги да се оставя на диска, на който се правят снимките на състоянието, както и максимално допустим размер на файловете, на които се прави резервно копие. Вижте настройките и променете стойностите, съгласно предпочитанията си. Друга важна настройка тук е Enable Nautilus Integration, която ви препоръчвам да включите. Тя интегрира функционалността на Time Vault директно във файловия мениджър. При следващото влизане в системата, когато отворите директория наблюдавана от Time Vault, в лентата с инструменти на Nautilus ше забележите бутон с иконата на програмата. От него ще може да си стартирате преглед на запазените моментни състояния. Освен това ако цъкнете с десен бутон върху наблюдавана от Time Vault папка и отворите Свойства, ще може да видите точен отчет затова дали в тази папка е имало някакви скорошни промени.

[7]

Ако предварително зададеният интервал за проверка на състоянието на папките на всеки 5 минути не ви устройва, може да го промените по ваше усмотрение.

2. Include.

Page 68: Ubuntu - Линукс за човешки същества

[8]

В този подпрозорец може да определите кои папки да се следят за промени. По подразбиране са включени /etc и /home, но вие можете да добавите или премахвате нови по ваше желание.

3. Exclude.

Page 69: Ubuntu - Линукс за човешки същества

[9]

В този подпрозорец може да определите кои папки да не се включват в създаването на момента снимка. Прегледайте съществуващите филтри и преценете дали имат нужда от промяна.

4. Expire.

Page 70: Ubuntu - Линукс за човешки същества

[10]

В подпрозореца Expire са събрани настройките, касаещи броя и периода на моментните снимки на състоянието. Настройките по подразбиране са подходящи за използване, освен ако нямате някакви специални изисквания, по отношение на например запазване на повече от 10 варианта на променяните файлове или пък за повече от седмица.

Когато завършите с настройките от четирите подпрозореца върнете се във втория (Include) и в него натиснете бутона Baseline. Така ще създадете първоначален индекс на наблюдаваните файлове. След натискането му ще излезе прозорец, който ще ви уведоми за това.

Page 71: Ubuntu - Линукс за човешки същества

[11]

Затворете прозореца, след което натиснете запазване, за да потвърдите избраните промени.

С това настройката на Time Vault приключва и от този момент програмата работи напълно автоматично. За да видите текущо поставените и действия може да цъкнете с ляв бутон върху иконата и в системната област на известяване.

[12]

Page 72: Ubuntu - Линукс за човешки същества

За финал ще ви покажа как става възстановяването на предварително снимани папки. За целта щракнете с десен бутон върху иконата на програмата за да видите възможните действия:

[13]

Може да изберете Snapshot Browser или Snapshot Browser as Root. Разликата между двете е, че при във втория случай ще използвате администраторски права за достъп и така ще можете да възстановявате по-ранното съдържание на системните папки (напр. /etc). Ако ви интересуват само вашите собствени файлове в домашната ви папка, спокойно може да изберете първата възможност. И в двата случай ще ви се отвори основния прозорец на програмата, в който подредени по часове и минути ще може да видите запазените до момента промени:

[14]

Различните запазени моментни състояния се показват като поредица от правоъгълници. Освен, че са подредени хронологично, те дават и визуална представа за обема на всяка снимка, изразена чрез запълването им. За да видите кой файлове са запазени, просто цъкнете върху съответния правоъгълник. За да ги възстановите, натиснете Връщане. Ако щракнете върху някой от отделните файлове, ще може да го сравните със настоящата версия чрез натискане на появилия се бутон Diff.

Ако сте следвали горните стъпки и всичко е протекло нормално, вече би трябвало да имате още една линия на защита срещу непредвидени обстоятелства и неволни грешки. Имайте

Page 73: Ubuntu - Линукс за човешки същества

предвид, че програмата е все още в бета версия, така че не е изключено да се натъкнете на някоя грешка или пропуск при използването и. Въпреки това, поне личните ми впечатления са, че в и в настоящата си версия програмата работи достатъчно надеждно.

Приятна и безпроблемна работа!

Работа с ISO файлове - ISO Master и gISOMount

Понякога може да ви се наложи да видите съдържанието на [1] ISO файл без да го записвате на носител или да искате промените някой файл. Дори и да не ви се налагат често подобни дейности, добре е да имате подходящите инструменти под ръка. Днес ще ви запозная с две програми, които обхващат работата с ISO файлове в различни аспекти и се допълват чудесно.

ISO Master - Програмата я има като пакет в Synaptic. Намерете и пуснете за инсталиране isomaster. След като инсталацията завърши, може да намерите Iso Master в Програми - Звук и Видео. Понякога се създава и дублиращ се запис в Програми - Помощни програми, така че спокойно можете да изтриете един от двата.

Интерфейсът на програмата е двупанелен, като едният от панелите показва съдържанието на твърдия диск, а в другия е съответно съдържанието на зареденото ISO изображение.

[2]

За да отворите ISO изображение, е необходимо да го заредите от менюто Изображение - Отваряне. Веднъж заредено, съдържанието му се показва в долния панел на ISO Master. Промяната на това изображение е пределно проста. Ако желаете да добавите нови файлове (или папки) към структурата на диска, идете в желаната директория в долния панел, а в горния изберете желания файл, след което натиснете Добави. За да премахнете файл от ISO изображението, изберете го, след което натиснете Премахни.

Когато сте готови с промените, може да запишете новия ISO файл в желана от вас папка на

Page 74: Ubuntu - Линукс за човешки същества

диска. С програмата може да се създават и ISO файлове от нулата, т.е. вие да определите цялото му съдържание. Освен това с нейна помощ можете и да извлечете файлове или папки от ISO изображението на диска.

Това, накратко, са възможностите на тази програма. Ако използвате подобни програми има сериозен шанс да прибегнете до услугите и на следващата програма, която ще ви представя.

gISOMount - Програмата дава възможност да си “закачите” ISO файл към системата като виртуално CD/DVD устройство и да го преглеждате директно във файловия мениджър. За да я инсталирате, стартирате Synaptic и изберете пакета gisomount. Поне при мен прогамата не си създаде сама отметка в главното меню, ето защо се наложи да си я добавя ръчно. Ако и при вас не се появи, цъкнете с десен бутон върху менюто и изберете Редактиране на менютата. Когато се отвори редактора на менюта, изберете си категория, напр. Системни инструменти и в нея си създайте нов елемент със следните настройки:

[3]

От всички параметри, задължителен за спазване е командата gksu gisomount, тъй като програмата изисква администраторски права за да работи. Името и коментара са по ваше усмотрение.

След като вече сте създали препратка в съответното меню, време е да стартирате gISOMount.

Page 75: Ubuntu - Линукс за човешки същества

[4]

За да монтирате ново ISO изображение, първо натиснете Browse, изберете го от локалния диск и след това написнете Mount. Сега вече може да разглеждате съдържанието му директно във файловия мениджър, като написнете Browse от секцията Browse CD.

[5]

Освен разглеждане, gISOMount предлага и изчисление на md5 сумата на файла. Тя може да

Page 76: Ubuntu - Линукс за човешки същества

ви е от полза ако искате да проверите дали файла е свален коректно от Интернет например. Друго предлагано действие е запис на диска с помощта на вградените средства на работната среда Gnome.

С това краткият ми обзор на достъпни програми за работа с ISO файлове приключва. Горните две са още един пример за богатата база от приложения, която Убунту може да ви предложи.

Видео запис на действията ви с gtk-recordMyDesktop

Представете си следната ситуация: Ваш приятел иска да си настрои и използва програмата Х. Той обаче не знае как и ви моли за помощ. Тъй като си комуникирате през нета, пространните ви обяснения от типа “цъкни въху онази иконка долу в дясно и дай….” не са особено полезни за него. Как тогава да му помогнете? Днес ще ви предложа един хитър начин за пране… не, не, шегувам се… за видео запис на всичките ви действия в компютъра. Става дума за програмата gtk-recordMyDesktop. С нейна помощ ще сте в състояние бързо и лесно да направите някой видео урок или пък просто демонстрация на това, колко лъскава е работната ви среда. Програмата я има в каталога на Synaptic и всичко, което трябва да направите, е да намерите пакета gtk-recordmydesktop и да го инсталирате.

След инсталацията програмата се намира менюто Програми - Звук и видео - gtk-recordMydesktop. При стартирането ви посреща прост интерфейс:

[1]

За да започнете запис незабавно с настройките по подразбиране, просто натиснете Запис. След натискането програмата удобно се минимизира в системната област за известяване и подсказва за присъствието си само с една иконка във вид на квадрат:

От този момент нататък може да започнете с видео урока или презентацията. За целта си работете нормално, пуснете си желаните приложения и покажете важното в тях.

Page 77: Ubuntu - Линукс за човешки същества

По подразбиране gtk-recordMyDesktop записва цялата работна площ, но предлага възможност и за избор на определена област от нея, например 1 прозорец. За тази функция трябва да натиснете бутонът Select Windows и да изберете желаният прозорец.

Когато решите да приключите със записа, щракнете с мишката върху иконката за да спре. С това започва автоматичен процес по кодиране на записаният материал в *.ogg формат. Процесът може да отнеме различно време в зависимост от продължителността на записването и конкретната система.

След като кодирането приключи, този прозорец се затваря и в домашната ви папка се появява файл с име out.ogg. В него се съдържа финалната версия на вашите записани действия. Самата програма се минимизира отново в системната област за известяване, този път с червена кръгла икона:

В зависимост от желанията ви може да промените някои от настройките на gtk-recordMyDesktop. Те са достъпни чрез натискането на бутон Advanced и са групирани по тип.

• Files - настройките къде да бъде записван готовият файл и дали да се презаписва ако вече съществува;

Page 78: Ubuntu - Линукс за човешки същества

[2]

• Performance - от посочените тук настройки в голяма степен ще зависи производителността на програмата и натоварванет, което ще причини на компютъра ви по време на запис. Например включването на опцията Encode on the Fly се препоръчва само за бързи процесори и активирането и на по-слаби системи ще доведе до видимо забяне на работата като цяло;

Page 79: Ubuntu - Линукс за човешки същества

[3]

• Sound - брой аудио канали, честота, аудио устройство за запис - всичко това може да се определи от тук;

Page 80: Ubuntu - Линукс за човешки същества

[4]

• Misc - тук има някои допълнителни настройки. От тук например можете да определите дали в записаният видео клип да се вижда показалеца на мишката; дали да се включват рамките на прозорците и др.

Page 81: Ubuntu - Линукс за човешки същества

[5]

Като цяло дори да не пипате никакви настройки, ще направите приличен запис. Но ето все пак някои насоки за прихващането:

• Намалете от видео качеството и вместо 100 го сложете 80, 60, дори 50. Това ще доведе до по-малък изходен файл, който евентуално ще е по-лесно да качите в Мрежата.

• Ако няма да записвате звук - изключете прихващането му. Това хем ще облекчи самото прихващане хем отново ще смали полученият файл.

Приятен запис!

Живо копие на системата ви с Remastersys

Колкото и добре да сте настроили системата си… идва денят, в който тя неизбежно се скапва. Тогава се сещате, че може би е трябвало да си направите резервно копие, в момента когато всичко ви е работело, но вече е късно. А вероятно не ви се е занимавало с резервно копие, защото сте си мислели, че процедурата е досадна, времеотнемаща и вероятно сложна, особено ако искате абсолютно идентично копие.

Днес ще ви представя едно удобно средство за Убунту, с което в рамките на 40-50 минути ще може да си направите пълно копие на системата. При това без почти никакво действие от

Page 82: Ubuntu - Линукс за човешки същества

ваша страна, освен натискане на 2-3 бутона. Нещо повече - направеното от вас копие ще бъде направено като жив Убунту диск, който ще може да заредите, с тази разлика че в него ще са вашите настройки, инсталирани програми, документи и прочие. В допълнение, с тази програма освен лично ваш резервен диск, ще може да генерирате и диск за дистрибуция. Но за това малко по-късно.

Програмата се нарича Remastersys и за да си я инсталирате трябва да добавите хранилището и в Synaptic. За целта си пуснете Synaptic от Система - Администрация на системата. След това изберете менюто Настройки - Хранилища и от отворилият се прозорец - Софтуер от трети страни. В него натиснете Add… и поставете следният ред:

deb http://www.remastersys.klikit-linux.com/repository remastersys/

[1]

След като добавите този ред затворете настройките на хранилищата и натиснете Презареждане за да се опресни базата от налични програми. Вече може да инсталирате програмата като намерите и изберете за инсталация remastersys.

Remastersys може да бъде стартиран от менюто Система - Администрация на системата - Remastersys Backup. След стартирането веднага ви посреща предупреждение да затворите всички други отворени прозорци и да прекъснете всички ;монтирани мрежови ресурси. Направете го и продължете.

[2]

След затварянето на това предупреждение, ще се отвори основният прозорец на Remastersys.

Page 83: Ubuntu - Линукс за човешки същества

В него са достъпни следните възможни действия:

• Backup Complete System including user data - превръща настоящата ви система с всички инсталирани приложения, персонални настройки и данни в жив диск. Процедурата е напълно автоматична и от вас се изисква единствено натискането на OK. Имайте предвид, че Remastersys е ограничен до създаването на резервно копие, не надхвърлящо 4 ГБ. Така че, ако имате много филми, снимки и прочие файлове е добре да си ги направите на отделен архив. След натискането на ОК се отваря конзолен прозорец, в който се показна текущият прогрес.

Когато процудерата приключи (може да отнеме и 40-50 мин., в зависимост от инсталираните приложения и лични файлове), ще се появи съобщение за това. По подразбиране Remastersys си създава работна папка в /home/remastersys/. Именно там ще намерите генерирано *.iso изображение на диск, което може да запишете на CD или DVD в зависимост от обема му. Вече може да се каже, че имате собствен жив диск с Убунту, при това с вашите лични настройки и предпочитания! Ако в бъдеще се наложи да направите реинсталация, или пък имате нов компютър, може директно да използвате този диск и да си инсталирате вашето Убунту от него. По този начин ще спестите доста време и усилия в настройването на нова

Page 84: Ubuntu - Линукс за човешки същества

система.

• Маке а Distributable copy to share with friends - Процедурата на практика е аналогична на горната с една-единствена съществена разлика - НЕ СЕ ЗАПИСВА вашата /home директория. Тази опция е идеална в случаите, в които искате да направите диск, който след това да споделите с приятели или да разпостраните. В този диск отново влизат всички настройки и инсталирани пакети, но ги няма личните ви данни.

Допълнение: За да работи коректно тази опция, е задължително да нямате активирано автоматично влизане в системата. По подразбиране то е изключено, но ако по някава причина сте го активирали - изключете го.

• Modify the remastersys config file to customize options - Позволява ви да промените настройките на Remastesys.

Тук може да промените настройки като потребителско име за създаваният жив диск, име на диска, работна директория за програмата и др. Ако има нещо, с което трябва да внимавате, то това е настройката за работна директория. Ако я оставите по подразбиране всичко е ОК. Но ако я променяте уверете се, че сте задали правилно новата работна директория. Особено важно е да да сте обособили папка /remastersys. Напр. ако решите да е в собствената ви home директория, трябва да я направите така: /home/име-на-потребителя/remastersys, а не само /home/име-на-потребителя/. Причината да внимавате е, че след приключване на направата на *.iso файла, програмата има възможност за изчистване на работната си директория. Така че, ако зададете грешно само домашната си папка например, програмата ще изтрие !!!АБСОЛЮТНО ВСИЧКО В НЕЯ!!! Така че, считайте се за предупредени, за да не си изпатите лошо като lokster около празниците…

Друг параметър, с който трябва да се съобразите е и потребителското име за живия диск. В случай, че правите жив диск, който да споделите с приятели, изберете за потребителско има такова, което НЕ СЪВПАДА с потребителското име, с което сега си ползвате системата.

• Remove temporary files - След като си запишете *.iso файла и го изпробвате, може да укажете на Remastersys да изтрие работната си директория. ВНИМАНИЕ: В случай, че от настройките сте задали различна от подразбиращата се работна директория, обърнете внимание на предходният абзац.

Това в общи линии е най-необходимата информация за програмата. Мога да допълня, че

Page 85: Ubuntu - Линукс за човешки същества

програмата предлага и конзолен режим на изпълнение, при което има и някои допълнителни режими. Повече може да научите на [3] официалният сайт и във [4] форумите на Remastersys. Графичният интерфейс може лесно да бъде локализиран на роден език. Той се намира в /usr/bin/remastersys-gui. Ако го отворите с текстов редактор, внимателно може да промениете имената на диалоговите прозоци и настройките. В случай, че не ви се занимава, може да свалите локализиран файл от [5] тук. След като го свалите , щракнете с десен бутон на мишката и изберете Свойства. В отворилият се прозорец отворете подпрозорец Права и сложете отметка пред Да може да се стартира като програма.

Затворете прозореца, натиснете Alt+F2 и напишете gksu nautilus. По този начин ще стартирате файловият мениджър с администраторски права. Те ще ви трябват, за може да замените файл в папката /usr/bin. Сега копирайте файла от мястото, където сте го запазили в /usr/bin/ и отговорете утвърдително на въпроса за замяна на съществуващ файл. С това промените приключват. При следващото стартиране Remastersys ще ви посрещне в този вид:

[6] Приятна работа!

Page 86: Ubuntu - Линукс за човешки същества

Замяна на стандартната клавиатурна индикация със знаменца на страните

В Убунту (и работната среда Gnome изобщо) стандартно е възприето различните клавиатурни подредби да се изобразяват с буквени съкращения - напр. us, bg и т.н.

Поне за мен, този начин не е най-интуитивен, защото потребителят трябва да прочете какво пише, преди да разбере каква клавиатурна подредба използва в момента. Ето защо, сега ще ви покажа как бързо и лесно да направите индикатора да изглежда така:

1. Свалете си от Wikipedia следните 2 изображения:

[1] http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/9/9a/Flag_of_Bulgaria.svg

[2] http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/a/a4/Flag_of_the_United_States.svg

Забележка: Може и да си ги създадете, ако не разполагате в момента с Интернет достъп. Може и да са в PNG формат с резолюция от напр. 60Х40.

2. Преименувайте ги съответно на bg.svg и us.svg.

3. Отворете си файловият мениджър Nautilus, влезте в Домашната си папка и натиснете Ctrl+H, за да се покажат сритите файлове и папки (започват с точка пред името). След като ги видите,намерете папката .icons, а ако такава няма - създайте я (като спазите точката в началото на името и малките букви). Влезте в папката .icons и вътре създайте нова папка, която кръстете flags. В папката flags поставете по-горе преименуваните файлове bg.svg и us.svg и затворете Nautilus.

4. От менюто Програми - Системни инструменти, стартирайте Настройки на програмите. Ако това меню или програма я няма, натиснете Alt+F2 и в отворилият се прозорец напишете gconf-editor, след което натиснете Enter.

5. В gconf-editor намерете в левия панел /desktop/gnome/peripherals/keyboard/indicator. След като го намерите, в десния панел намерете ключа showFlags и сложете отметка след името му:

Page 87: Ubuntu - Линукс за човешки същества

[3]

Това е! Вече при превключване би трябвало да ви излиза знаменце вместо буквено съкращение.

Забележка: Ако желаете настройката да е глобална, натиснете Alt+F2 и напишете gksu Nautilus за да го стартирате с права на Администратор. След това идете до папката /usr/share/pixmaps и в нея създайте папка flags. Поставете вътре изображенията на колкото си страни пожелаете и така всички потребители ще разполагат с тях, без да има нужда сами да си теглят картинки и да ги поставят някъде.

Приятна работа!

Пълен контрол върху настройките на Compiz с CompizConfig Settings Manager

Една от запомнящите се черти на последната версия на Убунту е интегрираната възможност за 3D работна среда и модерни ефекти в лицето на [1] Compiz. При първоначална инсталация Убунту преценява дали системата ви е способна да пусне тези ефекти и ако това е така, те се активират автоматично. За да ги включите/изключите трябва да цъкнете с десен бутон някъде върху празно място на Работната площ и да изберете Промяна на фона. Алтернативен начин е да стартирате от основното меню Система - Настройки - Външен вид. В прозореца, който ще се отвори, са събрани всичките визуални настройки на Убунту. Специалните ефекти се намират в последния подпрозорец - Visual Effects.

Page 88: Ubuntu - Линукс за човешки същества

[2]

Оттук имате общ контрол върху ефектите в 4 варианта - изключени, нормални, екстра и потребителски. Първите три са ясни, а за четвъртия ще ви трябва допълнителна програма, с чиято помощ да отключите пълния потенциал на Compiz. Това е [3] CompizConfig Settings Manager (ccsm). Програмата се инсталира чрез Synaptic и след това се стартира от Система - Настройки - Advanced Desktop Effects Settings.

Веднъж стартирали я, ви гарантирам, че ще се изненадате от броя на възможните настройки. Ако и с тяхна помощ не успеете да докарате Работната среда до желания от вас вид… значи сте прекалено претенциозни.

Настройките са разделени по категории. По-долу с три прихванати екрана ще ви покажа всичките налични основни настройки. Имайте предвид, че отварянето на всяка от тях води до възможност за наистина детайлни промени.

[4]

Page 89: Ubuntu - Линукс за човешки същества

[5]

[6]

При такъв брой възможни настройки… нали не очаквате детайлно представяне на всяка от тях. Повечето са с разбираеми имена, а и е много по-интересно сами да се заровите и да експериментирате. Само ще обърна внимание на онези, до които често прибягвам при първоначална настройка:

- брой на работните пространства. Поначало Убунту идва с конфигурани 2 работни пространства. В резултат на това, ако си включите Compiz, няма да видите емблематичния въртящ се куб. Тази настройка се определя от General - Desktop Size - Horizontal Virtual Size;

- общо качество на текстурите използвани от Compiz. Може да има значение при по-слаби машини. Определя се от General - Display Settings - Texture Filter;

- активиране на куб на Работните площи и активиране на анимираното му въртене. Активират се сътветно от Desktop - Desktop Cube и Desktop - Rotate Cube (поставят се отметки пред тях);

- активиране на декорацията на прозорците и еластичното полюшкване на прозорците при местене. Активират се от Еffects - Window Decoration и Wobbly Windows;

- коректно показване на видео изображение при пуснат видео плейър и операции с прозорците, както и на други приложения. Активират се съответно от Utility - Video

Page 90: Ubuntu - Линукс за човешки същества

Playback и Utility - Workarrounds.

Останалите настройки ще ги оставя на вас, за да има с какво да запълните свободните си минути пред компютъра…

Ubuntu Tweak - бърз достъп до някои настройки на Убунту

Ubuntu Tweak е програма, която ще ви предложи бърз достъп, до някои от настройките на Убунту, които най-често може да имат нужда от промяна. Програмата може да бъде изтеглена от [1] тук под формата на *.deb файл, като има нейн вариант и за 64-bit Убунту. Свалете файла някъде на диска и след това с двойно цъкане го стартирайте за да започне инсталацията. След като тя приключи, програмата може да бъде стартирана от Програми - Системни инструменти - Ubuntu Tweak.

[2]

Интерфейсът на Ubuntu Tweak е разделен на два панела - ляв, съдържащ категории настройки (като Startup, Desktop, System, Security и др.) и десен, в който са събрани настройките от съответната категория.

Няма да се спирам подробно на всички настройки, а сащо ще спомена някои от тях:

Page 91: Ubuntu - Линукс за човешки същества

- настройка на системните икони, които да се показват на Работния плот;

- настройка на част от ефектите на Compiz;

- настройка на функциите Hibernate и Sleep, както и на енергоспестяващата политика по отношение на процесора;

- възможност за забрана на определени действия;

- възможност за заключване на панела и др.

[3]

Page 92: Ubuntu - Линукс за човешки същества

[4]

Общо взето, подбора на наличните настройки е правен с оглед на това, дали са често необходими на потребителите и затова те не са невъобразим брой.

В интерес на истината, гореспоменатата програма няма да е необходима на онези от вас, които са склонни да се заровят по-дълбоко в настройките на Убунту и работната среда. Те спокойно могат да използват инсталираната по подразбиране gconf-editor. Програмата е достъпна от менюто Програми - Системни програми - Настройки на програмите. В gconf-editor са на разположение предостатъчно настройки за много от инсталираните програми. Тя донякъде може да се оприличи с Windows registry editor, но в много по-достъпен вариант.

Page 93: Ubuntu - Линукс за човешки същества

[5]

Приятна настройка!

Gnome Commander - файлови операции в двупанелен изглед

Windows не прощава никому! Честна дума! Ето на - след години работа с Windows Explorer, толкова съм възприел начина му на организация и работа, че къде-къде по-хубави файлови мениджъри като Total Commander (и преди него Norton Commander) не можаха да ми станат привични за работа. Но някой ден ще победя тази зависимост… евентуално.

В тази връзка искам набързо да ви представя един чудесен двупанелен файлов мениджър за Убунту - [1] Gnome Commander. По функционалност и външен вид той много напомня на Total Commander и работата с него е доста удобна. Сред основните му свойства са:

• двупанелен интерфейс с възможност за показване на различни папки/устройства във всеки панел;

• бърз достъп до съществуващи усстройства, чрез показваща монтираните в момента устройства;

• изпълнение на често използвани операции чрез функционалните клавиши F3-F10; • вграден команден ред, за бързо изпълнение на команди; • възможност за свързване към FTP сървъри; • достъп до Windows мрежи; • възможност за увеличаване на функционалността чрез различни добавки (plugins); • вграден преглед на текстови файлове и изображения; • инструменти за масово преименуване на файлове, за търсене, за сравняване на папки и

Page 94: Ubuntu - Линукс за човешки същества

др.

Програмата има леко спартански вид, което впрочем не е недостатък. Всички функции са видими и лесно достъпни. При желание програмата поддържа промяна на цветовата схема за изобразяване и на съдържанието на папките, както и промяна на иконите, представящи различните файлови типове.

Освен горните си черти, това което ми харесва в Gnome Commander e, че програмата е бърза дори при показване на съдържанието на папки с много файлове.

[2]

Gnome Commander може да се инсталира чрез Synaptic.

И понеже по-горе споменах Norton Commander - ето една негова достойна алтернатива, която работи в конзолен режим и е добре да я имате по ръка. Програмата е [3] Midnight Commander:

[4]

Midnight Commander също може да се инсталира чрез Synaptic, а за стартирането и си пуснете един Терминал и в него напишете

Page 95: Ubuntu - Линукс за човешки същества

mc Толкова за този тип файлови мениджъри. Надявам се, че могат да бъдат полезни на онези от

вас, които са изградили навици за работа с подобни програми.

Miro - свободата да избираш какво да гледаш

През последните години сме свидетели на все по-голямо обогатяване на Мрежата с мултимедийно съдържание. Рано или късно почти навсякъде се появява достатъчно бърза връзка и невъзможното за сваляне вчера видео, днес вече кротко си лежи диска…

Именно в тази връзка днес ще ви запозная с една програма, самоопределяща се като “свободно приложение за Интернет видео канали (наричани още видео podcast-и и видео RSS)” - програмата [1] Miro. Бих могъл да я нарека просто Интернет ТВ… и тогава (поне отчасти) бих ви въвел в заблуда. Miro НЕ Е от типа на познатите ни от тук-там канали, който гледаме в реално време; Miro НЕ предлага (засега) гледане на видео в реално време. В тази връзка не е и като [2] Joost - набираща популярност Интернет ТВ. След тези уточнения се чувствам длъжен да напиша защо предпочитам Miro пред Joost:

Mirо Joost

~ 2600 канала ~ 200 канала

свободен достъп до видео съдържание

достъп само до одобрено от Joost видео съдържание

всеки може да създава ново съдържание

за добавяне на ново съдържание е нужно одобрение и сключване на договор

видео съдържанието е със свободен лиценз

видео съдържанието е изцяло със затворен ([3] DRM) лиценз

възможност за търсене в множество видео портали

търсене само в съдържанието на Joost

достъп на HD Video (видео с висока резолюция)

видео с ниска/стандартна резолюция, ограничена до рамките на видео потока в реално време

многоплатформено приложение с версии за Windows, Mac и Linux

изисква Windows или Мас; няма поддръжка на Linux

не се следят действията на потребителите и не се изисква регистрация

действията на потребителите се следят и достъп е възможен само след регистрация

Ако тези характеристики на Miro са ви спечелили и смятате да му отделите внимание, продължете да четете… По-долу ще ви представя Miro в средата на Убунту. Програмата

обаче има същите характеристики и под Windows и Мас.

Инсталирането на Miro e лесно. Просто стартирайте Управителя на пакети Synaptic (от меню Система - Администрация на системата), в него намерете пакета Miro и го инсталирайте. В

момента последната версия на страницата на Miro e 1.0, докато версията в Убунту е 0.9.8. Ако желаете винаги да разполагате с най-новата версия, може да си добавите софтуерния канал на

Miro в Synaptic. Добавянето става от менюто Настройки - Хранилища и в отворилият се прозореце се отива на Софтуер от трети страни. Там чрез бутона Add… се добавя този ред:

deb http://ftp.osuosl.org/pub/pculture.org/miro/linux/repositories/ubuntu gutsy/

Page 96: Ubuntu - Линукс за човешки същества

След това затваряте прозореца, натискате Презареждане и вече имате достъп до най-новата версия.

Когато инсталирането приключи, можете да стартирате Miro от Програми - Звук и видео - Miro. Първият път ще ви посрещне кратък помощник, чрез който ще може да изберете дали Miro да се пуска автоматично при всяко стартиране на компютъра. Имате възможност и да

укажете на Miro да сканира локални папки за видео съдържание, тъй като с вграденият в него видео плеър (базиран на VLC) може да възпроизвеждате локални видео файлове.

[4]

Page 97: Ubuntu - Линукс за човешки същества

[5]

След горната стъпка ви се извежда информативен прозорец съдъражащ основни данни за Miro. За незапознатите с програмата те са:

- Не чакайте - с Miro по-бавната връзка не пречи да имате достъп до качествено видео съдържание. Просто си изберете видео и то автоматично ще се свали за вас, докато вие си

вършите друга работа;

- Аткуално съдържание - когато програмата е пусната тя периодично и напълно автоматично проверява за ново видео съдържание;

- Свободното дисково пространство се управлява интелигентно - всички свалени от Miro видео файлове имат перид на валидност (по подразбиране 6 дни), след който автоматично се

изтриват. По този начин отпада грижата, че с течение на времето ще запълните диска си с вече ненужни видео файлове;

- Преглед на видео на пълен екран - става бързо и лесно с натискането на един бутон;

- Намерете съдържанието, което ви интересува - Miro предлага описание на каналите и вградена търсачка, с която бързо и лесно може да намерите определен видео материал.

Page 98: Ubuntu - Линукс за човешки същества

[6]

След като затворите и този прозорец, през вас ще се покаже основният интерфейс на Mirо. Той е разделен основно на два панела плюс долна обща част, в която са контролите за

възпроизвеждане.

В ляво се намират бързи връзки към: описанието на каналите; търсачката; библитеката, в която се показват всички добавени от вас файлове; списък съдържащ последно свалените, все

още непрегледани от вас файлове; списък със свалящите се в момента файлове; списък с популярни канали и източници на видео съдържание.

В дясно се извежда основната информация за каналите, детайлната информация за всеки канал, както и възпроизвеждането на вече свалените файлове.

Page 99: Ubuntu - Линукс за човешки същества

[7]

За да видите информация за даден канал, щракнете върху Details до името му. Ако това, което видите ви хареса, може да добавите канала с натискане на Add Channel.

[8]

Веднъж добавили канала към препочитаните от вас, той ще се появи като бърза връзка в панела в ляво, а вие ще имате достъп до видео файловете, които той предлага. Свалянето на

определен файл става чрез натискане на малка синя стрелка в долната дясна част на умаленото му изображение. След това вие може да продължите с търсенето ново видео съдържание, а избраните от вас файлове ще се свалят автоматично. Можете да следите прогреса на сваляне на отделните файлове чрез избора на категорията Downloading от

панела в ляво.

Page 100: Ubuntu - Линукс за човешки същества

[9]

Miro предлага и интегрирана търсачка, с която директно може да търсите определени файлове в популярни видео портали като YouTube, Google Video, Yahoo Video и др.

[10]

Основните настройки на Miro може да се извикат от менюто Video - Options. Сред тях са настройки като избор на автоматично стартиране; избор на папка за свалените файлове; период на опресняване на информацията за каналите и др. Общо взето настройките са

понятно описани и едва ли ще представляват проблем за повечето от вас.

Page 101: Ubuntu - Линукс за човешки същества

[11]

С това бързото ми ревю на Miro отива към своя край. Сигурен съм, че програмата ще се хареса на онези от вас, които държат на това да имат свободен избор и лична сигурност при избора на видео съдържание. Тя ще е полезна и за хората, разполагащи с по-бавни връзки,

които не позволяват да се осъществява гладко възпроизвеждане в реално време. А за останалите … Joost е насреща, но не очаквайте ревю от мен (поне докато не стане свободна

програма, уважаваща свободния избор на потребителите).

Версиите на Miro за Windows и Mac са достъпни за сваляне от [12] тук, а подробна помощ за това, как може и вие да добавите видео съдържание има [13] тук (EN).

Приятно гледане!

Допълнение: Изглежда, че на някои машини Miro има проблем със Sun Java plugin и това води до неочакван изход от програмата малко след стартирането и. Ако и при вас се случи

подобно нещо, ето как да го решите:

- стартирайте Synaptic и намерете и изберете за инсталиране пакета icedtea-java7-plugin; след като инсталацията приключи, опитайте отново да стартирате Miro и вижте как ще

се държи;

- ако след преходната стъпка проблема не е решен, пуснете си един Терминал и в него напишете следната команда:

sudo update-alternatives --config java

В Терминала ще ви излезе възможност за избор на Java машина по подразбиране; изберете /usr/lib/jvm/java-7-icedtea/jre/bin/java и затворете прозореца. Сега отново стартирайте

Miro и проверете дали всичко е наред.

Автоматично стартиране на преносими устройства и носители в Убунту

Вероятно повечето от вас са свикнали от работата си с Windows с досадното изскачане на прозорци при поставянето на CD/DVD, включването на USB устроства, flash памет и др. устройства. Подобен механизъм за автоматично стартиране на преносими устройства и

Page 102: Ubuntu - Линукс за човешки същества

носители има и в Убунту. За разлика от Windows, тук възможностите за настройка са по-богати и по-прегледно организирани. Настройките се извикват от менюто Система - Настройки - Преносими устройства и носители. Настройките, касаещи преносимите устройства и носители, както и програмите асоциирани с тях, са обособени в отделни подпрозорци по категории - Носители, Мултимедия, Камери и т.н. По-долу съм показал съдържанието на всеки един подпрозорец поотделно.

[1]

В Носители може по ваш вкус да настроите различни аспекти на автоматичното им стартиране. Аз например съм указал при поставяне на празен CD/DVD да се стартира програмата Brasero, допадаща ми повече от стандартната функция на Nautilus за запис.

[2]

В Мултимедия може да определите с кои програми да се стартират музикалните и видео дискове, както и свързаните MP3 устройства. И тук съм внесъл промени по свое усмотрение, като съм посочил програмите, който използвам в ежедневието си.

Page 103: Ubuntu - Линукс за човешки същества

[3]

В Камери са настройките, касащи свързването на цифрови фотоапарати и видеокамери. От тук например, е лесно да се настрои автоматичното стартиране на програмата Kino, когато свържете видеокамера към компютъра.

[4]

Категорията Цифрови помощници касае действията по разпознаване и синхронизиране на данни при свързването на мобилни устройства, използващи Palm или Windows Mobile операционна система. Искам да уточня, че е възможно да се наложи предварително да осигурите необходимите програми и настройки (това особено касаe Windows Mobile устройствата), за да може да възползвате от подобна функционалност.

Page 104: Ubuntu - Линукс за човешки същества

[5]

В Принтери и скенери са събрани командите свързани с тези устройства. Обикновено тук няма какво да се променя.

[6]

Периферните устройства като мишка, клавиатура и таблет се управляват от Входящи устройства.И тук по принцип няма какво да се променя, освен ако изрично не желаете нещо да се стартира при включването на такива устройства.

Общо взето, рядко ще се налага да се обръщате към всички тези настройки, но е хубаво, че са добре обособени и лесно достъпни при необходимост.

Инсталиране на шрифтове в Убунту

Може би сте свикнали да използвате определени шрифтове и тези в Убунту по някаква причина не ви задоволяват. По-долу ще ви покажа как лесно да инсталирате любимите си

Page 105: Ubuntu - Линукс за човешки същества

шрифтове.

• Отворете си домашната папка и натиснете клавишите Ctrl + H, за да се покажат скритите файлове и папки (на които името започва с точка). Цъкнете някъде на празното пространство с десен бутон на мишка и от показалото се меню изберете Създаване на папка;

[1]

• Изберете за име на новата папка .fonts (трябва да има точка в началото);

• В тази папка може да копирате и поставите шрифтове по ваше желание. На изображението долу са видни част от шрифтовете от колекцията [2] Liberation fonts на Red Hat. С това всъщност “инсталацията” приключва и вече може да използвате шрифтовете в работната среда и в различните програми.

Page 106: Ubuntu - Линукс за човешки същества

[3]

Забележка: Така инсталиране шрифтове ще са видими само за вас. Всеки друг потребител ще разполага само със системните. Ако твърдо желаете всички потребители на системата да имат достъп до дадени шрифтове, трябва да ги копирате в папката /usr/share/fonts/. За целта ще са ви необходими администраторски права, тъй като папката е системна. Натиснете клавиши Alt + F2, в отворилото се поле напишете gksu Nautilus и след това въведете администраторската си парола. След като се отвори съдържанието на диска, просто копирайте желаните шрифтове в /usr/share/fonts/. Аз лично използвам първият метод, защото при него си запазвам системната папка с шрифтове чиста.

Open Clip Art - свободна колекция от изображения

Вероятно поне част от вас са свикнали да прибягват при работата си с Microsoft Office или Corel Draw до т. нар. Clip Art - богати колекции от изображения в различни формати. Те могат да бъдат приятно допълнение, което да повиши и без това високата ви продуктивност. Проблемът на горните е… че и двата продукта са меко казано скъпи, а изтеглянето на безплатен (но не винаги свободен) Clip Art от Интернет, е свързано с търсене и загуба на време.

Ето защо, смятам да ви дам още една, макар и малка причина, да замените Windows, Office и Corel Draw с Убунту, OpenOffice и Inkscape. Това е проектът [1] Open Clip Art. Той представлява напълно свободна за разпространение и използване колекция от изображения в *.png и *.svg формат. Броят им към момента е 16576 (по 8287 във всеки формат) - повече от достатъчен за нормални нужди.

Page 107: Ubuntu - Линукс за човешки същества

[2]

Съдържанието на този проект може да инсталира много лесно в Убунту, тъй като го има като пакети в Synaptic.

1. От менюто Система-Администрация на системата-Мениджър на пакети стартирайте Synaptic;

2. Намерете и изберете за инсталация пакетите openclipart, openclipart-openoffice.org, openclipart-png, openclipart-svg.

След инсталацията вече разполагате с направо огромна колекция от *.png ([3] растерни) и *.svg ([4] векторни) изображения. Време е да ги използвате!

Стартирайте OpenOffice, натиснете бутона Галерия (ограден в червено на изображението по-долу) и пред вас ще се отворят всички току що инсталирани изображения в *.png формат. Те са удобно подредени по категории, така че би трябвало лесно да намерите подходящото изображение за вашия документ.

[5]

Ако желаете да използвате *.svg изображенията (векторни), може да си инсталирате [6] Inkscape - свободен редактор на векторни изображения. След това може да си ги зареждате от директорията /usr/share/openclipart/svg/. В директорията /usr/share/openclipart/png/ пък се намират същите изображения в *.png формат.

Приятна работа!

Page 108: Ubuntu - Линукс за човешки същества

Бърз и лесен запис на CD/DVD с Brasero

Вероятно тези от вас, които работят с Windows, са свикнали да записват с Nero Burning Rom. Няма да ви питам, дали всички имате лицензирано копие… Въпросът е, че Nero-то събира(ше) най-важните функции за запис на CD/DVD в един относително прост интерфейс. С течение на времето всичко се промени и сега Nero включва какво ли не… Но да оставим Nero настрана, тази статия е за друга семпла и лесна за употреба програма за Линукс и Убунту в т.ч.

Става дума за Brasero. Програмата има изключително изчистен интерфейс, с който ме спечели моментално.

[1]

Както виждате, всичко необходимо за боравене с CD/DVD, е на едно цъкване разстояние. Всеки един от четирите бутони отваря нов прозорец, в който извършвате съответните действия.

• Запис на аудио диск

[2]

За запис на аудио диск се отваря познато изглеждащ прозорец, в дясната част на който е съдържанието на системата , а в ляво е съдържанието на аудио диска. Добавянето на нови

Page 109: Ubuntu - Линукс за човешки същества

песни се извършва с интуитивно влачене и пускане с мишката.

• Запис на диск с данни

[3]

При запис на диск с данни, се отваря двупанелен прозорец. В лявата му част е празният носител, а в дясната-съдържанието на системата. Ако е поставен мултисесиен носител, Brasero го засича и услужливо прелага да зареди предходните сесии.

• Копиране на CD/DVD

[4]

Копирането е пределно просто - избиране на устройство, от което ще се копира и устройство или файл, където да се запази копието.

Page 110: Ubuntu - Линукс за човешки същества

• Запис на CD/DVD изображение

[5]

Записването на CD/DVD изображение също е просто организирано. Избира се записващо устройство, зарежда се изображението и записът започва.

В допълнение на горните функции Brasero предлага и изтриване на CD/DVD презаписваеми носители. Това е достъпно от менюто Disk-Erase.

Това е накратко описанието на Brasero. Наистина проста и стегната програма, с която ще се запишете дисковете от раз, без да ви досаждат един куп помощници и настройки.

Приятно “печене” на дискове!

Удобен скрипт за Nautilus

Ако ви липсва познатата от Windows възможност да изпратите даден файл/папка към преносимо устройство от менюто Send to…, ето как това може да стане в Убунту. И при това по-добре.

В указанията по-долу ще се възползвате от възможността на Nautilus (файлов мениджър в Убунту) да изпълнява скриптове (по същество, последователност от действия, описани с определен синаксис в изпълним текстови файл). Отворете папката /home/вашето-име/.gnome2/nautilus-scripts. За да я видите, трябва във файловия мениджър да натиснете ctrl+H, за да се покажат скритите файлове и папки (тези, които започват с “.”) В нея щракнете с десен бутон на мишката и от показалото се меню изберете Създаване на документ - Създаване на празен файл. Прейменувайте го на copy to… (няма проблем, че е без окончание и с многоточие), щракнете два пъти върху него, за да го отворите с текстов редактор и поставете този текст:

Page 111: Ubuntu - Линукс за човешки същества

#!/bin/bashdevices=`ls -m /media/`vv=${devices//cdrom?, /}vd=${vv//cdrom, /}options=${vd//, / FALSE /media/}destination=`zenity --list --radiolist --column " " --column "Устройства" FALSE /media/$options`for files in $NAUTILUS_SCRIPT_SELECTED_FILE_PATHSdocp $files $destinationdonezenity --info --text="Копирането на файлове завърши успешно."

Запазете промените и затворете. От Nautilus щракнете върху него с десен бутон и изберете Свойства. След отварянето на прозореца идете на страницата Права и най-долу сложете

отметка пред Да може да се стартира като програма.

С това всичко е нагласено. За да проверите, щракнете върху файл/папка и от менюто Скриптове изберете copy to…Ще се отвори прозорец, в който са изброени всички налични устройства - били те твърди дисквове или флаш памети. Изберете устройство и потвърдете.

Page 112: Ubuntu - Линукс за човешки същества

След като копирането завърши, ще ви се изведе съобщение за успешен край на операцията.

Този скрипт не мой. Оригиналният му източник е [1] тук. Аз просто модифицирах съвсем незначително съдържанието му, за да съответства на БГ езикова среда.

Приятна работа!

Допълнение: За по-приятен вид не забравяйте, че може на всеки от файловете в папката /home/вашето-име/.gnome2/nautilus-scripts, да смените иконката в съответствие с

предназначението му. От файловия мениджър щракнете с десен бутон върху файла и от появилото се меню изберете Свойства. Като ви се отвори прозореца със свойствата,

щракнете върху изображението на файла и изберете нова иконка. Иконите са събрани в папката /usr/share/icons. Чрез избор на подходящи икони, може да накарете менюто да

изглежда напр. така:

Page 113: Ubuntu - Линукс за човешки същества

Джаджи с gDesklets

От около година-две хит на сезона в разкрасяването на Работната площ станаха т.нар “джаджи“ (gadgets) - малки (модерно изглеждащи) програмки, интегриращи се в Работната площ, които предоставят разширена функционалност в различни аспекти - часовник, календар, бележки, задачи, състояние на системата, проверка на поща, бързо стартиране на други програми и каквото още се сетите. Ако не ме лъже паметта, такива джаджи се появиха първоначално в Mac OS. В последствие в Windows света първо се появиха като разширения на Opera (ако греша, поправете ме…), започна да ги предлага и Google Desktop… Аа, да и щях да забравя - превърнаха се в една от широко рекламираните екстри на Windows Vista. В Линукс… е, в Линукс почти винаги има достойни алтернативи, но никой не си прави труда да шуми около тях. Сега ще стане дума за един (и той далеч не е единствен) начин и вие да се сдобиете с функционални джаджи под Убунту. Става дума за пакета gDesklets. Той може да се инсталира чрез Synaptic. След инсталацията програмката се стартира от Програми-Помощни програми-gDesklets, като ви посрещна този начален екран:

Page 114: Ubuntu - Линукс за човешки същества

[1]

Забележка: При gDesklets джаджите се наричат desklets, а в БГ превода фигурират като плотами. Става въпрос за едно и също нещо.

Той съдържа информация, която може да ви е от полза по-късно, затова я прочетете. Заедно с основния прозорец на програмата, ще забележите, че се появава и икона в системната област за уведомяване (приличащата на пъзел). От нея може да се извиква отново основният прозорец на програмата, в случай, че е затворен.

Основният прозорец съдържа всички джаджи, разпределени по категории съобразно предназначението си - календари, инструменти, статус и т.н. Избрането на определена категория в лявата част на прозореца, води до показване на прилежащите и джаджи в дясно.

Page 115: Ubuntu - Линукс за човешки същества

Активирането на избрана от вас джаджа е лесно - просто щракнете два пъти върху името и, след което позиционирайте показалеца на мишката някъде върху незаета част от Работната площ. След секунда-две там ще се появи и самата джаджа. Ако местоположението и не ви устройва, може лесно да я преместите чрез цъкане и задържане на среден бутон на мишката или пък чрез дясно цъкане върху джаджата и избор на Move desklet. Цъкането с десен бутон също ще ви даде и достъп до настройките на дадената джаджа. Сега вече колко и какви джаджи ще си сложите зависи само от вас.

Забележка: Не всички джаджи винаги се пускат. Понякога изкарват съобщение за грешка, а в по-редки случаи е възможно и да “увисне” програмата. Ако увисне, може да стартирате един Терминал и в него да напишете killall gdesklets. Тъй като gDesklets помни, кои джаджи са били избрани предходният път, може да се получи неприятна ситуация, при която с всяко стартиране програмата увисва. Но и тя е разрешима. Отворете си домашната папка, с ctrl+H накарайте Nautilus да покаже скритите файлове и папки (тези с точка в началото); намерете папката .gdesklets и просто я изтийте. По този начин ще изчезнат всики настройки на програмата и при следващото пускане ще може да започнете на чисто. Все пак това не се случва толкова често, така че не се тревожете. При мен до увисване на gDesklets, водеха RSS джаджите, но при вас може да е различно…

Приятно ровене из джаджите и не прекалявайте с тях (както аз на екрана по-долу )

[2]

Допълнение: При желание може и вие да допринесете на промяната или създаването на нови джаджи. За повече информация:

1. [3] http://www.gdesklets.de/

2. [4] http://develbook.gdesklets.de/book.html

VirtualBox - компютър в компютъра

Page 116: Ubuntu - Линукс за човешки същества

Понякога някоя малка спънка може да попречи за пълен преход към Линукс. В редки случаи действително няма алтернатива на някои приложения. Или пък вие предпочитате именно Windows версията на някоя програма. В такъв случай се налага да имате едновременно две операционни системи и според нуждите ви, да рестартирате в едната или другата. Не, че е лошо решение, но вероятно сте съгласни, че е малко досадно само заради програмата Х да рестартирате компютъра. В действителност има още едно решение, което ще ви избави от нежеланото рестартиране и дори ще ви позволи да работите с Убунту и Windows (или друга ОС) едновременно! Става въпрос за т.нар. виртуални машини. Те могат да бъдат много видове според принципа си на действие. Повече по въпроса може да се прочете [1] тук (Англ. ез.). По-долу ще стане въпрос за програма, която предлага виртуален хардуер, в рамките на който може да се инсталират операционни системи - [2] VirtualBox. С други думи, след инсталирането на програмата, тя ще ви предложи изолирана среда вътре в самата операционна система, несъществуващ в действителност хардуер, отделен от реалния. Но нека започнем поред и вярвам, че всичко ще си дойде на мястото. Актуална версия на програмата може да се изтегли от [3] http://www.virtualbox.org/wiki/Downloads, където има версии за Windows, Mac OSX и Линукс, в т.ч. и [4] Убунту.

След изтеглянето на файла, щракнете два пъти с мишката върху него за да се стартира програмата за инсталиране на пакети в Убунту - Gdebi. При стартирането си, тя ще ви поиска администраторската парола, след което ще започне същинската инсталация:

1. Ще трябва да се съгласите с лиценза на VirtualBox за да продължите:

2. За да може обикновените потребители да стартират виртуални машини, те трябва да са членове на групата vboxusers. Обикновено това става автоматично по време на инсталацията,

Page 117: Ubuntu - Линукс за човешки същества

но ако по някаква причина не е така, може ръчно да добавите желаните от вас потребители към тази група от [5] Система-Администрация на системата-Потребители и групи:

3. Идва ред на компилиране на модула на VirtualBox за ядрото. Звучи сложно, хубавото е, че става автоматично.

С това инсталацията приключва и вече може да стартирате програмата от Програми-Системни инстумени-VirtualBox. Ако по някаква причина програмата я няма в менюто, може да се стартира и от Терминала с команда VirtualBox. В резултат на това, пред вас ще се отвори за първи път интерфейса на програмата.

Page 118: Ubuntu - Линукс за човешки същества

Сега нека създадем първата си виртуална машина и нека тя да е Windows XP:

1. При натискането на бутона New, се отваря услужлив помощник, който ще ви преведе през основните стъпки, започвайки с избор на операционна система и виртуална системна памет, която да заделите за нея:

Page 119: Ubuntu - Линукс за човешки същества

От падащото меню може да изберете наистина голям брой операционни системи. Изберете тази, която смятате да инсталирате, за да може VirtualBox да зададе подходящи за нея настройки.

Ако коректно сте избрали точната ОС от предходната стъпка, VirtualBox ще предложи разумен размер на заделената системна памет.

2. След горните действия ще трябва да изберете виртуален диск, на който да инсталирате Windows. Ако такъв няма създаден, ще ви се наложи да го създадете:

Page 120: Ubuntu - Линукс за човешки същества

С натискането на бутона New, ще минете през настройките за нов виртуален диск.

Page 121: Ubuntu - Линукс за човешки същества

Имате избор между виртуален диск с фиксиран размер и с динамично растящ, според нуждите на ОС. Аз препоръчвам динамичен размер, тъй като по този начин ще спестите дисково пространство, а същевременно няма да ви тревожи свършване на свободното виртуално пространство.

По подразбиране VirtualBox избира 10GB обем. На мен ми се струва много за базова инсталация на Windows Xp и затова съм го намалил до по-скромните 5GB.

По подразбиране създадените виртуални дискове се запазват в домашната ви папка - /home/username/.VirtualBox/VDI/

Page 122: Ubuntu - Линукс за човешки същества

С това основната подготовка за виртуален Windows XP приключва.

Page 123: Ubuntu - Линукс за човешки същества

Сега остава да се пипнат допълнителни настройки за хардуера - CD устройство, мрежа и някои други. Настройките се отварят при натискане на бутона Settings.

Виртуалните устройства са подредени по категории и общо взето са понятно описани. Ще

Page 124: Ubuntu - Линукс за човешки същества

оставя на вас по-подробното разглеждане. Аз ще обърна внимание на тези, без които не може. Такава е настройката на виртуалното CD устройство.

Тук възможностите са две - виртуалното устройство да съвпада с реалното или да се използва *.iso изображение, което да се монтира като виртуално CD. Аз съм избрал първата възможност, тъй като разполагам с инсталационен диск на Windows XP. Също така, уверете се, че виртуалната мрежова карта е актвирана. Там има няколко настройки, но обикновено първата - NAT - ще ви свърши работа в повечето случаи. Като приключите с това и с разглеждането на другите настройки, може да затворите този прозорец и да натиснете бутона Start. Сега за първи път ще се стартира виртуалната машина. Честито! Сега нещата са съвсем лесни - все едно сте на истински компютър и си инсталирате (легалното копие на) Windows.

Page 125: Ubuntu - Линукс за човешки същества

Като минете през обичайните инсталационни стъпки, ще ви се зареди един съвсем нормален Windows XP. За да работите с него, щракнете с мишката в прозореца и тя ще се прихване от виртуалната машина. За да я освободите отново и да е използваема в Убунту натиснете клавиша Ctrl и тя ще се освободи. Това цялото цъкане с времето ще ви стане досадно. Освен това да работиш с цяла операционна система, пък била тя и виртуална, в прозорец е малко несвойствено. Ще се наложи набързо да променим това.

Натиснете бутона Ctrl за да освободите мишката, в случай, че във виртуалната машина. След това от менюто на прозореца изберете Devices-Install Guest Additions…

Page 126: Ubuntu - Линукс за човешки същества

[6]

Сега щракнете отново в Windows XP, стартирайте My Computer и щракнете два пъти върху CD устройството. По този начин ще пуснете инсталацията на Guest Additions.

[7]

Следвайте стъпките на инсталацията и когато е необходим рестарт на Windows - направете го.

Ще бъдете уведомени, че вече не е необходимо да щракате в прозореца и съответно да

Page 127: Ubuntu - Линукс за човешки същества

натискате Ctrl за освобождаване на мишката. Можете свободно да щракате в реалната и виртуалната операционни системи без никакви пречки.

Безспорно удобно, но все още не е пълна интеграцията между двете системи, нали? Досадният прозорец си остава. Няма проблем. Време е за черешката на тортата.

От менюто на прозореца изберете Devices-Seamless Mode

Това е една уникална за VirtualBox възможност (в интерес на истината и една [8] виртуална машина за Mac я притежава). При задействането и, стартовото меню на Windows се интегрира в Работната площ на Убунту и изглежда като неделима част от него! Нещо повече,

Page 128: Ubuntu - Линукс за човешки същества

целият Работен плот на Windows ще изчезне и когато стартирате определена програма, ще се отваря само тя в собственият си прозорец. Но без повече обяснения. Както казват, една картина замества хиляди думи (или нещо в този смисъл)…

[9]

[10]

Сега спокойно може да забравите кое е виртуално, кое-реално и да си ползвате най-добрите програми от двете операционни системи едновременно. Ако искате да се върнете отново в режим на прозорец натиснете Ctrl+L.

Page 129: Ubuntu - Линукс за човешки същества

Видео, демонстриращо това, може да видите тук: [11] http://ubuntufan.multiply.com/video/item/2/VBox_in_action.ogg

Приятна работа!

Допълнение: Препоръчвам ви, обстойно да разгледате възможните настройки на VirtualBox. Там се крият и други малки приятни изненади, които може да са ви от полза - виртуални USB контролери; Remote Desktop Protocol към виртуалната машина и др. Трябва обаче да ви предупредя - ако разчитате по този начин да играете любимите си 3D игри - ще се наложи да ви разочаровам. Към момента НЕ се поддържа 3D ускорение, макар да се работи по този въпрос. За всичко друго, VitualBox е чудесен избор. Мога да ви уверя, че ако притежавате съвременен компютър от последните 2 години с достатъчно памет, вероятно пускането на виртуална машина изобщо няма да се отрази на реалната. За подготовка на този материал е използван [12] HP Compaq DX6120MT - нормален по съвременните стандарти компютър.

Споделяне на папки и файлове в Убунту

Ако сте решили да ползвате Убунту за известно време или за постоянно, едно от нещата които бързо ще ви потрябват, е да си споделите папки и файлове в локалната мрежа. Това важи с особена сила за онези от вас, които имат повече от един компютър или разполагат с някакъв мултимедиен възел-източник на съдържание. Споделянето на съдържание в Убунту не е трудно, макар да се правят стъпки към още по голямо опростяване.

За да споделите папка, трябва да щракнете с десен бутон на мишката върху папката и да изберете Споделяне на папка.

Page 130: Ubuntu - Линукс за човешки същества

[1]

Убунту ще провери дали имате инсталирани необходимите неща за това и ще ви предложи да ги инсталирате.

[2]

Имате избор да инсталирате необходимите пакети за два начина на споделяне - NFS и SAMBA. Първият е потенциално по-сигурен, но става за обмяна между Линукс машини, а чрез SAMBA могат да си обменят файлове както Линукс, така и Windows машини. Ето защо моите предпочитания клонят към SAMBA.

След като инсталацията приключи вече при избиране на Споделяне на папка, ще имате възможността да изберете чрез NFS или SAMBA да се споделя, както и правата за достъп. Съдържание може да споделите и да настроите и от менюто Система-Администрация на системата-Споделени папки.

Page 131: Ubuntu - Линукс за човешки същества

[3]

В отворилият се прозорец се показват всички споделени от вас папки. Имате възможност да добавяте/премахвате/настройвате отделните папки. Тук се намират и общите за SAMBA настройки в подпрозореца Общи настройки.

[4]

В тях е добре да промените името на работната група така, че да съвпада с работната група на останалите компютри в мрежата. След този момент остава само да добавите потребителско име и парола които ще се използват за достъп споделеното съдържание от останалите потребители в мрежата. За целта трябва да стартирате терминален прозорец от Програми-Помощни програми-Терминал и в него да въведете командата:

sudo smbpasswd -a username

Page 132: Ubuntu - Линукс за човешки същества

Вместо username трябва да напишете името на потребителя, с който влизате в системата си. След тази команда първо ще бъдете попитани за администраторската парола, за да ви се дадат права на такива промени и като я потвърдите, вече ще може да зададете каква парола да се ползва от потребтелите, които искат да разглеждат папките ви. Ако ли пък не желаете да използвате като SAMBA потребителско име, вашето собствено има и друго решение. Просто си [5] създайте нов потребител на системата от Система- Администрация на системата-Потребители и групи. Сред това изпълнете горната терминална команда като замените username с името на потребителя, определете парола с това настройките приключват.

Пример: Влизам в Убунту с име svetli и парола 123456. От Система- Администрация на системата-Потребители и групи си създавам нов потребител и си го кръщавам sambauser. След това от терминала изпълнявам командата sudo smbpasswd -a sambauser и определям парола 123. Когато се опитам да разгледам папката от Windows или друга Убунту машина, на тях ми излиза диалог за потребителско име и парола. За име пиша sambauser и за парола 123. Избирам да се помнят в бъдеще и вече необезпокояван си работя със съдържанието на мрежовите папки.

Дано съм бил ясен.

Забележка: След всички описани по-горе стъпки е добре да рестартирате Убунту за да се отразят промените в SAMBA или пък да рестартирате само SAMBA чрез следната команда в терминала

sudo /etc/init.d/samba reload

Приятно споделяне!

Създаване на нови потребители в Убунту

Ако си инсталирате Убунту и го използвате по-дълго време, неминуемо някои от вашите близки и познати ще пожелаят също да го разгледат и евентуално ако са членове на семейството ви - да го използват. За да може вашето работно пространство и настройки да са в безопасност, е добре всеки потребител да има отделен профил. Така в рамките на собственият си профил, всеки ще е спокоен да експериментира и същевременно да не застрашава файловете и настройките на другите.

Създаването на нови потребителски профили в Убунту става от менюто Система-Администрация на системата-Потребители и групи. Отваря се прозорец, в който се съдържат настройките за съществуващите и за новите потребители и групи.

Page 133: Ubuntu - Линукс за човешки същества

Бутона Добавяне на потребител извиква нов прозорец с три подпрозореца.

[1]

В първият подпрозорец се попълват новото потребителско име, истинското име, парола, адрес и т.н. Важен момент тук е да се избере един от трите възможни профила с различни права - Administrator, Desktop user или Unprivileged. Правата им са съответно най-големи, нормални и силно ограничени. Тези стъпки са достатъчни и ако след тях затворите прозореца, вече ще имате новосъздаден потребител. Ако ли желаете по-фина настройка върху

Page 134: Ubuntu - Линукс за човешки същества

правата, може да се възползвате от другите два подпрозореца - Привилегии на потребителите и Допълнителни.

[2]

От тях освен избор на определени права, ще можете да изберете и действия като смяна на групатата, избор на местоположение на домашната папка и др. Ако пък ви се налага да създавате голям брой еднотипни потребители, обособени в различни групи, може да се възползвате от една допълнителна програма - Sabayon. Има я в базата на Synaptic и след като се инсталира, може да се извика от Система-Администрация на системата-Редактор на потребителски настройки. Тъй като тя е по-скоро средство, полезно на системните администратори, няма да се спирам подробно на нея. Основният и принцип на работа е, че създавате потребителски шаблони, при настройката на които имате голям контрол и след това може да ги приложите към прозволен брой потребители едновременно. Помощен файл в PDF формат може да бъде изтеглен от [3] тук.

Бързо публикуване в блогове с gnome-blog

Предполагам, че поне част от вас пишат блогове по теми, които считате за важни. Бидейки един вид дневници, често идеите за нова тема възникват спонтанно и колкото по-бързо ги запишете, толкова по-добре. За да стигнете до страницата за нова публикация, обикновено трябва да минете през Интернет браузър, зареждане на страницата на блога, вписване с потребителско име и парола, влизане в частта за публикуване… Малко досадно, поне за мен.

Page 135: Ubuntu - Линукс за човешки същества

За щастие Убунту може да предложи улеснение и в това отношение. То е под формата на малката програма gnome-blog. Тя се добавя към някой от панелите на Работния плот. Програмата я има за инсталиране в базата на Synaptic. Един път инсталирана, тя може да се добави като се щракне с десен бутон на мишката върху панела и се избере Добавяне към панела.

[1]

В отворилият се прозорец се избира Интерфейс за публикуване в блогове и с мишката са влачи върху празно място на панела. В резултат на това се отваря прозорец, в който са настройките на програмата-тип блог, потребителско име, парола, адрес на блога и т.н.

[2]

Page 136: Ubuntu - Линукс за човешки същества

[3]

След вкарване на необходимите данни, се натиска бутон Преглед на блоговe, след което бутон Затваряне. С това настройката е приключва и вече може да се възползвата от малката придобивка. За да публикувате нова тема в блога, просто натиснете Блог и в падащото текстово поле запишете мислите си. Когато сте готови натиснете Публикуване и записаното ще се качи на страницата ви.

[4]

Трябва да уточня, че програмката има опростени функции и не е подходяща за публикуване в блог с различни категории или по-сложно форматиране на написаното. Въпреки това, тя е един приятен начин бързо да споделите това, което ви е на ума.

Създаване на шаблони на често използвани документи

Page 137: Ubuntu - Линукс за човешки същества

Едно малко улеснение, което файловият мениджър на Убунту може да предложи, е възможността да се направят празни шаблони на често използвани документи. Това е много подобно на менюто New в Windows, с тази разлика, че съдържанието му е много по-лесно за управление. Ето за какво иде реч. Да речем, че всеки ден пишете дневен отчет с един и същи вид, присъствена форма, скрипт, програмен код, html код и т.н. Ще е досадно постоянно да се занимавате да форматирате по подходящ начин празен документ или пък да отваряте стара версия и да я записвате под ново име. Много по-елегантно е, ако просто разполагате с готов празен шаблон, удобно нагоден според специфичните ви нужди.

За да постигнете това трябва просто да изпълните няколко прости стъпки. Първо си отворете си домашната папка (/home/Вашето-Име) и в нея създайте нова папка с име Templates. Сега остава просто да я изпълните със съдържание. Да речем че искате винаги на едно цъкване разстояние да ви е празен текстови файл във формат *.rtf. Нищо сложно - стартирайте си OpenOffice Writer от Програми-Офис-OpenOffice.org Word Processor. Ако имате желание, форматирайте си по подходящ начин файла и го запазете в папката Templates под примерното име New Rich Text Format file, като не забравите да укажете от OO Writer видът на файла да е *.rtf. След тази стъпка вашият шаблон е готов! За да проверите, цъкнете с десен бутон на мишката напр. на Работния плот (Desktop-а) и от изскочилото меню посочете на Създаване на Документ. В този момент вече би трябвало да виждате наличните шаблони. Може да създадете и още шаблони - за файлове на Word, Excel, за по-специализирани нужди като програмиране и т.н.

Page 138: Ubuntu - Линукс за човешки същества

Добра колекция от предварително настроени шаблони, с акцент върху програмирането и писането на код въобще, може да се свали от [1] този адрес. Щракнете на връзката [2] download и след като изтелянето приключи, разархивирайте съдържанието на файла в папката Templates. Чувствайте се свободни да добавяте или премахвате шаблони.

Page 139: Ubuntu - Линукс за човешки същества

kbe Dictionary - двупосочен Българо-Английски речник

Много често за бърза справка се налага да имаме под ръка някакъв приличен БГ/EN речник. Използващите Windows най-често прибягват до SA Dictionary. Този речник няма версия за Линукс, макар да може да се инсталира и използва чрез програмата WINE. Това обаче не винаги е толкова удобно, още повече, че има своя Линукс алтернатива в лицето на [1] kbe Dictionary.

Забележка: kbe Dictionary вече не съществува като развиващ се проект, а се е слял с проекта [2] БГ Офис. От страницата на проекта има указания как ръчно да се инсталира последната версия. Тъй като считам, че и наличната в Убунту версия, върши добра работа и с цел простота на инсталиране, оставям на по-любопитните от вас да се занимават с ръчното инсталиране на новата версия.

Инсталирането и настройката на kbe Dictionary протича в няколко стъпки:

1. Стартира се Synaptic и от него се избира за инсталация пакета kbedic. Ако в този момент Synaptic ви уведоми за зависмости, които трябва също да се инсталират - съгласете се и продължете с инсталацията. По време на инсталацията ще бъдете запитани дали да бъдат изтеглени речниците. Просто сложете отметка на единственото възможно място и продължете.

2. След приключване на инсталацията, kbe Dictionary го няма в нито едно меню. За да се появи ще трябва да си го добавите ръчно. За целта се стартира Редактора на менюта от Система-Настройки-Main menu.

Page 140: Ubuntu - Линукс за човешки същества

3. Избирате си категория, в която да поставите речника (Офис напр.) и натискате бутона нов елемент.

Името е по ваше усмотрение, командата е kbedic, а коментар не е задължителен. За да има новото попълнение в менюто икона, натиснете бутона Без икона и намерете тази на kbedic или избрана от вас.

Page 141: Ubuntu - Линукс за човешки същества

С това програмата е готова за използване и вече може да я стартирате. Интерфейсът е подобен на SA Dictionary - прост двупанелен, с поле за въвеждане.

След първото стартиране веднага ще забележите, че външният вид речника някак си не се вписва в общата тема на Убунту. Това е така тъй като поначало програмата не е разработена за работната среда Gnome, която се използва в Убунту. Това може се оправи донякъде, като от речника се отвори менюто Настройки-Конфигуриране на речника.

Page 142: Ubuntu - Линукс за човешки същества

От падащото меню Външен вид може да се избере темата Plastik, която донякъде съвпада с тази на Убунту.

Свързване към Novell мрежа от Ubuntu

От известно време се чудех как да се свържа към Novell мрежа от Убунту и най-накрая стигнах до лесно и просто решение.

Под “да се свържа към Novell мрежа” имам предвид, да мога да отварям директории които са споделени в Novell мрежата и са видими за потребителя ми в нея.

Решението се оказа съвсем просто. За да проработи са нужни няколко неща:

- името на Novell сървъра

- потребителското име с което влизате в мрежата

- паролата за това име

- root парола (администраторската парола, която ползвате в Убунту)

- празна директория в която да се монтират мрежовите директории

Първо от мениджъра на пакети Synaptic (Система-Администрация на системата-Мениджър на пакети(Synaptic)) си инсталирайте пакета ncpfs, или в терминал (Програми-Помощни програми-Терминал) напишете

sudo apt-get install ncpfs

След това си създайте една директория, примерно /media/novellОт терминал я създавате така:

Page 143: Ubuntu - Линукс за човешки същества

sudo mkdir /media/novell И накрая, пак в терминал, напишете

ncpmount -S SERVER -U USER -P PASSWORD -u LINUXUSER /media/novell/

Където SERVER е името на сървъра, USER - потребителя, PASSWORD - паролата за този потребител, LINUXUSER - вашият потребител в Убунту, а /media/novell е директорията

която преди това създадохте.

Създаване на копие на софтуерните пакети с APTonCD

В процеса на работа с Убунту неминуемо се налага да си инсталирате допълнително определен набор от програми, които са съобразени със специфичните ви нужди. След време ако по някаква причина ви се наложи нова инсталация на вашата машина или на приятел, може да се окаже трудно да си спомните точно кои програми сте инсталирали и ако са извън списъка на Synaptic - откъде са изтеглени. А ако не разполагате и с активна интернет връзка, случаят се усложнява допълнително. За да избегнете тези проблеми и да си помогнете в такива ситуации, може да се възползвате от програмата [1] APTonCD . Тя прави пълно копие на всички налични инсталационни пакети на компютъра ви и ги записва на диск (CD/DVD). По този начин си осигурявате един вид резервно копие на пакетите и дори при преинсталация на Убунту, няма да се налага повторно да теглите всичко от Интернет. APTonCD я има в базата на Synaptic и след инсталация може да се стартира от Система-Администрация на системата-APTonCD.

Page 144: Ubuntu - Линукс за човешки същества

При стартиране ви посреща прозорец с три подпрозореца, в първият от които има кратко указание какво може да извършвате с програмата. Другите два подпрозореца са съответно за създаване и за възстановяване на диск със софтуерни пакети. Сега ще разгледаме създаването.

Page 145: Ubuntu - Линукс за човешки същества

При отваряне на подпрозореца Create Installation Disk ще забележите известно забавяне, през което програмата ще намери всички свалени пакети и ще ви ги изброи във вид на списък. По подразбиране APTonCD чете директорията /var/cache/apt/archives/, в която се свалят всички избрани за инсталиране пакети. Въпреки това програмата дава възможност да се добавят потребителски пакети поотделно или от друга директория. За целта трябва да се избере бутона Add в долната дясна част на прозореца. Пакетите, които ще се запишат на диск се избират с просто поставяне на отметка пред тях. Добре е от менюто Edit да се избере настройката Auto-select dependencies. С нейна помощ APTonCD ще се погрижи ако някаква програма има зависимост от допълнителни пакети, да ги маркира и тях. Следваща стъпка е избор на медията - CD или DVD.

Page 146: Ubuntu - Линукс за човешки същества

Тук може да се определи какъв носител да се използва и място на запис на ISO изображението, което програмата създава. Допълнително може да се избере и създаването на мета-пакет. По-късно неговото инсталиране ще предизвика избиране за инсталация на съдържанието на диска. След натискане на бутона Използване, просто трябва да се изчака докато създаването на ISO файла приключи. Това може да отнеме известно време в зависимост от големината на избраните пакети.

След като тези операции приключат APTonCD предлага запис на ISO изображението на физически носител.

Page 147: Ubuntu - Линукс за човешки същества

С това използването на програмата приключва. На по-късен етап може да се използва функцията Restore files from disk. Трябва да се отбележи обаче, че с нейна помощ не се инсталира нищо, а просто съдържанието на диска се копира в директорията с изтеглени пакети /var/cache/apt/archives/. Инсталирането се извършва чрез Synaptic след като диска се добави към списъка с хранилища. Впрочем последното може и да не е необходимо да се прави ръчно, тъй като обикновено при поставяне на диска в устройството Убунту го засича и предлага добавяне към списъка със софтуерни източници на Synaptic.

Ако по някаква причина сте прочистили кеша (например: трябва ви дисково пространство), то няма да можете да направите резервно копие.Или с други думи - не можеш да направиш копие на нещо което не съществува

[2]

Page 148: Ubuntu - Линукс за човешки същества

Споделяне на Интернет връзката с Firestarter

В наши дни все повече домакинства могат да се похвалят с повече от един комптютър. Спадащите цени на хардуера и нарасналите нужди от компютри спомагат активно за това. Често в такива случаи се налага съществуващата Интернет връзка да се сподели между поне два компютъра. За това най-правилно е да се използва рутер, който освен разпределяне на повече от два компютъра, ще може да предложи най-малкото основни защитни функции. Макар цените на съвременните маршрутизатори (за домашно ползване) да не са непоносимо високи, те все пак си остават по-скъпо удобство. Ето защо доста често, когато трябва да се сподели връзка между само два компютъра, чисто ценово е по-изгодно просто да се добави втора мрежова карта, чрез която това да стане. В Убунту това може да стане по два начина - труден и лесен. Трудният всъщност не е толкова труден, но включва [1] писане на команди от конзолата, което от моя гледна точка обикновено е отблъскващо за нормалните потребители. Ето защо ще разгледам този начин, при който всичко се свежда до малко цъкане с мишката.

Стъпките са следните:

1. Инсталира се програмата Firestarter, която е софтуерна защитна стена (firewall). Програмата я има в базата на Synaptic.

2. След като програмата се инсталира, може да бъде стартирана от Програми-Интернет.

Page 149: Ubuntu - Линукс за човешки същества

3. При първото стартиране на Firestarter се задейства помощник, който ще ви предеведе през основните настройки на програмата.

4. Firestarter първоначално иска да узнае кое е мрежовото устройство, което осигурява Интернет връзката. В Линукс и в т.ч. Убунту, мрежовите карти се обозначават със съкращението eth0, eth1 и т.н. Когато се използва връзка чрез PPPoE протокол името е ppp0. Вярното устройство може да се избере от падащо меню, а допълнително могат да се задат дали при набиране на връзката чрез модем, да се стартира защитната стена и дали IP адресите се раздават автоматично.

5.На следващата стъпка от настройката се задава кое е мрежовото устройство, чрез което ще се извърши споделянето на Интернет връзката. Най-често това е eth1. Отново от падащо меню се избира името на устройството и се слага отметка, указваща да се извършва споделяне на връзката.

6. След тази стъпка се отваря финален екран на помощника, където може да избере дали защитната стена да се стартира веднага и избраните настройки да влязат в действие.

Page 150: Ubuntu - Линукс за човешки същества

7. С това настройките приключват и вече разполагате с работеща споделена Интернет връзка. Остава да изберете Preferences и да активирате при затваряне Firestarter да не се гаси, а да се минимизира в системната област за известяване (systray).

Page 151: Ubuntu - Линукс за човешки същества

Забележка: За да се стартира Firestarter автоматично при всяка ваша сесия, може да го добавите като комадна от Система-Настройки-Сесии. Визуални указания за това има в статията за [2] Разширен системен буфер с Glipper.

Промяна на облика на Убунту с gnome-art

След първоначалното привикване с вида на Убунту, почти сигурно е, че в един момент ще ви се прииска да промените вида по ваш вкус. Макар по подразбиране да има една дузина теми и няколко тапети за работния плот, те едва ли ще са ви достатъчни. Нови такива, разбира се, може да си свалите от Интернет, но на кой му се рови за някакви картинки? Именно тук може да ви помогне малката програмка gnome-art. Нея я има в списъка на Synaptic и след инсталация се стартира от Система-Настройки-Art Manager.

Page 152: Ubuntu - Линукс за човешки същества

Програмата автоматично сканира съдържанието на страницата [1] Gnome art и ви го показва в прозореца си. От менюто Art може да изберете какви елементи да разглеждате: тапети , бутони и декорации, рамки на прозорците, икони, екрани при зареждане на потребителската сесия и др. Като цяло има голям избор и предлага удобно разглеждане, без да се ровите в Мрежата.

Разширен системен буфер с Glipper

Една от странностите, на които ще се натъкне всеки работил достътъчно дълго с Убунту, е системният буфер (clipboard). Така например, ако копирате текст от браузъра, затворите го, след което отворите текстов документ и се опитате да го вмъкнете (paste), с учудване ще установите, че копираното съдържание го няма. Причините за това, защо по подразбиране не е активиран нормален системен буфер не са ми ясни. По важното е обаче, че това се поправя бързо с инсталирането само на една програма - Glipper. Програмата я има в списъка на Synaptic (Система-Администрация на системата-Мениджър на пакети) и след като се инсталира може да се стартира от Програми-Помощни програми. Веднъж стартирана тя се поява в системната област за известяване (systray):

[1]

Настройките на Glipper се извикват с дясно цъкане върху иконата.

За да не се налага при всяко стартиране на компютъра да я пускате ръчно, може да зададете автоматично стартиране от Система-Настройки-Сесии:

Page 153: Ubuntu - Линукс за човешки същества

Тук са изборени всички програми, които се зареждат автоматично при влизане от ваше име в системата. Предоставена е възможност за включване/изключване/добавяне/премахване и редактиране на списъка. За да добавите Glipper просто натиснете бутона Добавяне:

Името може да го напишете както пожелаете, важно е обаче в полето Команда да напишете glipper с малка буква. Това е важно, защото в Убунту (и Линукс изобщо) в имената на файлове и директории се взема предвид дали са с малки или главни букви. Полето Коментар не е задължително да се попълва.

С това настройката на Glipper приключи и вече може спокойно да се върнете към досадното копиране/поставяне на текст…

Page 154: Ubuntu - Линукс за човешки същества

Настройка на основното меню в Убунту

Припървоначално инсталиране Убунту предлага насторено основно меню, вкоето всички програми са разделени по категории. Това е много удобно иправи навигацията из менюто лесна. Въпреки това, понякога потребителитеможе да се нуждаят от специфично настроено според нуждите им меню. Зацелта Убунту предлага Редактор на менюта, който се стартира с дясно цъкане на бутона на мишката върху менюто и избор на Редактиране на менютата:

[1]

Програмата има прост двупанелен интерфейс. В лявата част са показаникатегориите, а дясната - достъпните програми в съответнатакатегория. С махането или поставянето на отметка пред името може давключва/изключва дали да е видима съответната програма. Има възможности за изтриване или добавяне на нови програми.

Page 155: Ubuntu - Линукс за човешки същества

[2]

Това е, което в общи линии може да се каже за Редактора на менюта.Семпла и същевременно полезна програмка, допълваща софтуерната колекцияна Убунту.

Пълен достъп до NTFS дялове под Убунту

Рядко се случва потребител смело да “забърше” диска си и да инсталира новаоперационна система. В действителност повечето пъти новата операционнасистема се инсталира като допълнителна само за начално запознаване.Когато неопитният Убунту потребител зареди за първи път, той обезателноще се почуди как да открие колекцията си от музика, филми и личнифайлове, които старателно е записвал при работата си с Windows. Вднeшно време под Windows се разбират версиите XP и Vista и рядко 2000.Притежателите на по-стари версии нямат проблем с достъпа до файловетеси. Горе изброените 3 Windows версии при инсталиратето си обикновеноформатират диска във файловата система позната като NTFS.Естествено бидейки творение на Майкрософт, за тази файлова система нямаподробна и обширна документация, от която да стане ясно как да сеосъществи съвместимост с нея и от други операционни системи. Ето защосвободен драйвер за четене/писане върху NTFS се разработваше годининаред, докато най-накрая се появи стабилно работеща версия през 2006г.При инсталирането си Убунту засича наличните NTFS дялове и ги правидостъпни само за ЧЕТЕНЕ. Макар направено с целбезопасност на данните, това често се оказва неудобно. За щастие сняколко елементарни стъпки може да си осигурите безпроблемен пълен

Page 156: Ubuntu - Линукс за човешки същества

достъп четене/писане. Ето как става това:

1. Стартирате софтуера за управление на пакети Synaptic. Там търсите пакет на име ntfs-config и го маркирате за инсталация:

[1]

2. В резултат на избора ще излезе прозорец, в койтоще бъдете уведомени, че ще бъдат инсталирани други необходимикомпоненти за да работи ntfs-config:

Просто потвърждавате и изчаквате инсталацията да завърши автоматично.

3. Стартирате NTFS Configuration от Програми-Системни Инструменти:

Page 157: Ubuntu - Линукс за човешки същества

4. В отворилото се прозорче просто слагатеотметка навсякъде, затваряте го и с това процедурата приключва. Ако вбъдеще пожелаете, винаги може да превключите отново в режим само зачетене, просто като махнете отметките.

Ето как с няколко лесни стъпки се премахва още една пречка към пълно преминаване към свободна операционна система.

Един малък съвет: Понякога при изгасянето си Windows не изключвасобствените си дялове коректно. В такъв случай ако заредите Убунту щезабележите че Windows устройствата ви изобщо не са видими. Убунту правитова с оглед повишеният риск от повреда и загуба на данни в подобниситуации. Повод за тревога няма. Просто стартирайте два пъти подредWindows за да може устройствата да се проверят автоматично и след товаще забележите, че Убунту познава кога опасността е преминала и отноводава достъп до тях.

Приятно ползване!

Page 158: Ubuntu - Линукс за човешки същества

Българска езикова работна среда в Убунту

Повечето съвременни потребители приемат за неизбежно зло работата скомпютъра да ги сблъсква с чужд език, най-често английски. За част оттях това не е проблем - за друга част обаче е. Причините за това можеда са различни - непознаване на езика или пък просто раздразнение, чене използваш роден език… Независимо от причината, Убунту може бързо дапредложи безпрепятствена работа при това на Български език. Начинитетова да стане са два. Първият е още при инсталацията на Убунту да сепосочи като избран език Български и при активна интернет връзканеобходимите фйлове ще се свалят. Ако липсва Интернет връзка или поневнимание не е избран Български език, то тогава се използва вториятначин:

От менюто System->Administration се стартира Language Support.

След тези действия Убунту ще изисква администраторски права за да продължи и ще трябва да въведете администраторската си парола

В този прозорец са изброени всички поддържани езици от Убунту. За дасе осигури поддържка и интефейс на Български език е необходимо простода се избере Bulgarian от списъка с езици и да се сложи отметка в края на реда:

Page 159: Ubuntu - Линукс за човешки същества

Действията след това са напълно автоматизирани - необходимитефайлове се изтеглят от Интернет, инсталират се и при следващоторестартиране са достъпни за ползване.

Едно уточнение: За да се променят езиковите настройки енеобходимо след като файловете се изтеглят и инсталират, от падащотоменю Default Language да се избере Български и да се потвърди с OK.

Това са всички действия за да се сдобиете с преведен на Български език интерфейс на Убунту. Приятна работа!

Важен софтуер за добавяне след първоначална инсталация

Вечебеше споменато, че Убунту включва в себе си добре подбран предварителноинсталиран софтуер. При подбора му са спазени принципите на отворения исвободен софтуер. По отношение на потребител идващ от Windows света,тези принципи може да поднесат неприятна изненада. Най-ярък пример затова е, че след инсталация на Убунту не можете да отворите единобикновен МР3, AVI или пък FLASH файл. Не, не се шегувам… но и НЕказвам, че Убунту ИЗОБЩО не може да отвори такива файлове. Причината епроста. Например за самата технология МР3 има действащи ограниченилицензи и в страна като САЩ, използването на МР3 кодиращи/декодиращитехнологии би било незаконно, освен ако не са платени някакви лицензни

Page 160: Ubuntu - Линукс за човешки същества

такси. Сами разбирате, че това влиза в противоречие с принципите наотворен и свободен софтуер. В повечето случаи обаче, потребителитепросто искат да си гледат филма, слушат музиката, отварят файловете ине се интересуват от разни международни казуси, засягащи интелектуалнасобственост. Освен това в някои страни няма ограничения от подобен род.В тези случаи в Убунту е предвиден начин за бърза и лесна инсталация.Тя става чрез извикване на програмата за Добавяне/Премахване наприложения от менюто Програми.

[1]

Отворилата се програма представлява своеобразен каталог на наличниясофтуер за Убунту. Макар да е подобна на Synaptic, тя не дублирафункциите и. Предназначението и е сведено единствено до по-достъпноописание на софтуера, с възможност за добавяне и премахване. Това яправи бърз и удобен начин за намиране на търсената програма.

[2]

Интерфейса на програмата се състои от три основни панела (категории

Page 161: Ubuntu - Линукс за човешки същества

софтуер, програми и описание на програмите), поле за търсене и меню зафилтриране на софтуера по различни критерии.Чрез нея можете даинсталирате следните неща само с избора на един единствен пакет:поддръжка на МР3, AVI, MPEG, DVD плейбек, също и на други формати,FLASH добавка, стандартните шрифтове на Майкрософт, JAVA др.

Всичко това може да се инсталира чрез избора на метапакета UbuntuRestricted Extras. Инсталирането му осигурява поддръжка от страна наУбунту на повечето мултимедийни формати, с които се срещаме вежедневието.

GetDeb - софтуерен портал за Убунту

[1] В статията за Synaptic споменах, че общият брой на софтуера наличен заУбунту надхвърля 20 000. Това безспорно е една внушителна бройка, коятоправи ровенето по сайтове за допълнителен софтуер почти излишно. Почти…Както е казано “Апетита идва с яденето”. Повече сигурно е, че рано иликъсно на всеки потребител ще му се прииска да има по-различен софтуерот наличния или по-нова версия от този, който Убунту предлага. Тогаваще се започне познатото търсене, регистриране по разни сайтове и т.н.досадни дейности. За да се избегне това поне до известна степен, можеда помогне страницата [2] http://www.getdeb.net/. Тя представлява своеобразен софтуерен портал специално подбран за Убунту.

[3]

Целта е да предлага поддържан от Убунту но невключен в официалнатаму версия софтуер, а също и последните версии на вече включен софтуер.Последното се налага поради [4] политикатана Убунту относно софтуерните пакети. Съгласно нея версията на софтуерасе обновява само когато промените са от критична важност или решават

Page 162: Ubuntu - Линукс за човешки същества

сериозни проблеми. Това генерално е добра политика, тъй като по тозиначин се гарантира максимална стабилност. Но това също значи, ченаистина новите версии на включения софтуер в Убунту ще са налични едвасъс следващото официално издание на операционната система.

Порталът е разделен на категории софтуер, предлага и търсачка, такаче намирането на софтуер е улеснено. Има и разделение по отношение наверсията на Убунту, като се поддържат последните 3 версии. Това е,което може накратко за този портал. Останалото е във ваши ръце… Част отлюбимите ми приложения от този сайт са:

- [5] Alien Arena 2007 - 3D екшън от първо лице, наподобяващ заглавия като Quake 3, Unreal Tournament;

- [6] Grid Wars -страшно пристрастяваща аркадна игра с необичайна и красива графика;

- [7] Desktop Drapes - малка програма за работната среда Gnome за автоматична смяна на тапетите на работната площ;

- [8] Usplash-Switcher - програма за смяна на анимацията по време на зареждане на Убунту;

- [9] Qtpfsgui - програма за генериране на HDR изображения от предварително направени снимки с различна експозиция;

- [10] StartUp Manager - програма за настройка на стартовото меню и процеса на зареждане на Убунту;

- [11] Gnome Subtitle - редактор на субтитри с възможност за редакция, конвертиране и синхронизиране;

- [12] SMPlayer - графична обвивка на MPlayer, с голям брой лесно достъпни настройки. Наподобява Media Player Classic;

WUBI или как да инсталираме Убунту от работната среда на Windows

В [1] предишна статия бяха показани основните стъпки по инсталиране на Убунту. Беше спомената и възможността да се [2] поръча оригинален компакт диск с Убунту и по този начин да се избегне свалянето на *.iso файл и записването му на празен компакт диск. Когато вече разполагате с оригинален диск или сте свалили и “изпекли” *.iso файл остава още един препъни камък, който може да попречи на по-неопитните или плахи потребители да изпробват и инсталират Убунту. Това е настройката на компютъра да се зарежда от CD. Тази настройка е скрита в [3] BIOS-a на всеки компютър и често по подразбиране е указано като първо стартиращо устройство да се търси твърд диск или дискета. За да се промени това трябва да се намери менюто Boot Order (или друго с подобно име) и от списъка с устройства да се посочи като първо зареждащо устройство CD. В BIOS се влиза при стартиране на компютъра с натискане на клавиш Del (Delete). Възможно е клавишът да е различен - F1, F2, F4, F10- при различните производители на дънни платки. Горната процедура елементарна за запознатите потребители, но може да е плашеща или непозната за неопитните.

За тяхно улеснение има един алтернативен и изключително улеснен начин на инсталация, при това със стартиране на инсталацията директно от Windows средата и дори с възможност за премахване от Add/Remove Programs! Става въпрос за програмата [4] WUBI. Тя е един

Page 163: Ubuntu - Линукс за човешки същества

изпълним файл с големина около 10 мегабайта. При стартирането му се появява диалогов прозорец, в който трябва да се посочи език на инсталацията, избрано от вас потребителско име и парола.

[5]

По принцип това са всички необходими настройки, които се изискват за да инсталирате Убунту. В случай, че желаете повече контрол върху инсталацията, има бутон Settings, който отваря допълнителни настройки.

[6]

Тук има възможност да се зададат различна големина на системните дялове на Убунту; избор на кое Windows устройство да се разположи; клавиатурна подредба и кой вариант на Убунту -

Page 164: Ubuntu - Линукс за човешки същества

Ubuntu, Kubuntu или Xubuntu. В типичният случай до това меню не се стига и след първата стъпка WUBI започва подготовка за инсталирането на Убунту.

[7]

По време на тази подготовка има два сценария:

1. Не разполагате с предварително изтеглен *.iso файл. В този случай програмата при наличие на Интернет връзка автоматично си се свързва и си изтегля файла след което продължава с инсталацията;

2. Имате предварително изтеглен *.iso файл. Ако разполагате с вече изтеглен такъв файл, необходимо е само да го поставите в една и съща папка с WUBI и програмата автоматично ще си го засече, след което ще продължи инсталацията. За отбелязване е, че на програмата и трябва *.iso файл не на нормалния диск на Убунту а на т.н. Alternative CD. Той по принцип е предназначен за OEM инсталации и инсталации върху машини с по-малко 256MB системна памет. Дискът може да се изтегли от същото място, от което се тегли и нормалният вариант на Убунту.

Независимо кой от двата метода ще изберете, след като подготви *.iso файла по подходящ начин, WUBI ще ви прикани да рестартирате компютра за да довърши инсталацията.

Тук е мястото да поясня за по-особеният начин на инсталация, който WUBI използва. Програмата всъщност създава три големи файла от няколко гигабайта и указва на Убунту да ги възприема като истински дялове от твърдия диск. По този начин отпада всякаква необходимост от форматиране на истински твърд диск и загуба на данни при грешка. Освен това в случай, че решите да се отървете от Убунту (надявам се да не го направите), трябва само да премахнете WUBI от Add/Remove Programs в Control Panel-a на Windows. Допълнително на това, макар да се използват един вид виртуални дискове, бързината на работа на Убунту не страда забележимо от това. Всъщност може да се усети забавяне само ако Windows устройството, на което WUBI e създал трите файла е силно фрагментирано.

След рестартиране в началният зареждащ екран на Windows се появява още един избор освен Windows, а именно Ubuntu. При първото стартиране на Убунту започва напълно автоматизирана инсталация, по време на която се форматират виртуалните дискове (това изобщо не засяга истинските), инсталират се пакетите и след 15 до 40 минути системата е

Page 165: Ubuntu - Линукс за човешки същества

готова използване.

Това е, което накратко може да се каже за този прелюбопитен и полезен (поне за мен) начин за бързо, просто и обратимо инсталиране на Убунту. Повече информация може да се намери на [8] https://wiki.ubuntu.com/WubiGuide.

Структура на директориите (папките) в Убунту

Едно от най-объркващите неща за потребителите преминаващи от Windows към ГНУ/Линукс е разположението на директориите (папките) в новата операционна система. Разликите са ясно забележими:

1. За разлика от Windows, където имаме устройства/дялове с имена C:, D:,E:, при ГНУ/Линукс има т.нар. root partition (главен дял), в който са монтирани всички хардуерни устройства, директории на компютъра и други дялове; Объркваща на пръв поглед тази структура си има своите предимства - няма разбъркване на имената на устройствата при добавяне/премахване на нови; За разлика от Windows, където обикновено цялата операционна система се намира на един дял на един твърд диск, тук различните директории могат да са монтирани и на други дялове на други твърди дискове. Последното дава далеч по-голяма сигурност по отношение дефект на диска или случайно изтриване на данни;

2. В Windows се използва този формат за достъп до даден файл:

C:\Folder\Subfolder\file.txt

В Гну Линукс вида на горната команда е:

/Folder/Subfolder/file.txt

Видна е разликата в използваните наклонени черти и замяната на буква на устройството с root partition, в която е монтирана папката Folder. Важно е да се знае, че под ГНУ/Линукс ИМА значение дали името на директорията и файла е с главни или малки букви. Т.е. /Folder/Subfolder/file.txt е съвсем различно от /folder/subfolder/File.txt

След тези необходими уточнения накратко ще представя описание на вида и предназначението на основните директории в Убунту:

Page 166: Ubuntu - Линукс за човешки същества

[1]

/ - root или главен дял. Това е корена на цялата структура от устройства, дялове и директории на компютъра. Всичко останало е подчинено и монтирано в нея като поддиректории. Всеки път за достъп към определена директория задължително започва със знака /

/boot - тук се намират файловете, които се четат и изпълняват при начално стартиране на операционната система.

/root - това е директорията, в която се намират файловете на root потребителя. Този потребител е аналог на Administrator-a от Windows. Правата му за промяна и настройка се простират върху цялата операционна система. Поради реалната възможност при невнимание да се нанесат сериозни щети, използването на този потребител следва да се прави от наистина запознати лица с администрирането на ГНУ/Линукс или поне с повишено внимание.

/bin - тук се намират най-основните инструменти за работа с Убунту.

/etc - в тази директория се намират всички конфигурационни файлове на системата.

/dev - това е директорията, в която се намират описанията на всички свързани към компютъра устройства - твърди дискове, CD/DVD, USB Flash, принтери, видео устройства и др. В Убунту за монтиране на removable устройства като CD/DVD, дискове, флаш памети се използва директорията /media.

/home - директория, в която се съхраняват потребителските профили на потребителите на системата. Всеки един потребител се съхранява като поддиректория на /home - напр. потребител svetli ще намери данните си в /home/svetli/. В рамките на тази директория се съхраняват личните файлове (по подобие на My Documents), както и потребителските настройки на всички използвани програми - уеб браузър, офис пакет и всичко останало което се сетите. Всъщност в рамките на ежедневното нормално ползване на компютъра именно това е мястото, което най-често ще посещавате за да работите с документите си, да речем.

/tmp - както името подсказва, тази директория е за съхранение на файлове, които са необходими само временно. Обикновено тя се самопочиства през определен период.

/usr - тук се намират програми и инструменти, които не са включени в съдържанието на /bin

Page 167: Ubuntu - Линукс за човешки същества

и /etc. Такива са напр. различните игри, визуални теми, допълнително инсталирани програми и др.

Накратко това беше описанието на основните директории, с които един потребител неизбежно ще се сблъска при работата си с Убунту. По-пълно описание на вида и произхода на този тип подредба може да се намери на [2] http://en.wikipedia.org/wiki/Filesystem_Hierarchy_Standard

В завършек мога да дам една малка препоръка на потребителите, желаещи да си инсталират Убунту. Ако мястото на диска ви позволява и горната структура не ни обърква, добре е при подготвяне на твърдия диск за инсталация да създадете различни дялове, в които да определите да се монтират / и /home папките. Това ще ви даде по-голяма сигурност от загуба на данни. Освен това при преинсталиране на Убунту, няма да ви се налага отново да правите свой потребителски профил, нито пък настройки на всички програми, които сте ползвали - необходимо е просто при инсталацията да посочите къде се намира вашия предишен /home дял и Убунту ще си използва всичко в него.

3D работна среда в Убунту

Първи бяха Apple. Още преди няколко години те предложиха по-съвременен изглед на интерфейса на операционната си система. Разликата се състоеше в това, че за първи път за изобразяване на работната площ се използваше не 2D, а 3D частта на видеокартата. По този начин се появиха много нови възможности за разкрасяване на интерфейса - сенки на обектите; прозрачност и полупрозрачност; текстуриране; заглаждане, филтрация и други познати дотогава само от компютърните игри техники. Ако се остави настрана чисто техническото изпълнение, за потребителя остава възхитата колко по-гъвкав, различен и модерен му изглежда до болка втръсналият му интерфейс. Идеята за работна среда предлагаща отчасти триизмерен вид не беше изоставена през годините, а напротив. От Apple Mac тя се пренесе и в Windows и ГНУ/Линукс света. От Майкрософт дотолкова харесаха тази идея, че тя се превърна в основната им реклама за наскоро излязлата последна версия на Windows - Vista. А ГНУ/Линукс… Традиционно там нещата се развиваха бурно и без много шум, докато най-сетне се появи 3D работна среда, конкурираща и в доста случаи надхвърляща възможностите на конкурентните платформи. Apple има традиционно ограничен пазар на компютри, а и там веднъж определени, нещата трудно се променят. Все пак говорим за компанията, която до преди няколко години предлагаше само еднобутонни мишки, поради причинита, че били по-лесни за използаване за потребителите…

При Microsoft случаят е друг. Те държат направо огромна част от пазара на операционни системи. При тях основната грижа на този пазар е не как да го задържат, а как да накарат потребителите си да платят за нова версия на Windows на всеки няколко години. Напълно в този стил 3D средата е налична само за Windows Vista и то само за някои от поне шестте и варианта. Допълнително към това неудобство е и факта, че [1] изискванията на Vista са меко казано големи - всеки компютър трябва да има процесор поне 1ГХц, 1ГБ памет и добра видеокарта с поддръжка на DirectX 9 (а за предпочитане 10) - в противен случай ще работи достатъчно бавно, че да е осезаемо за потребителя.

Точно тук се появава и алтернативата. Веднъж подкарана 3D работната среда под ГНУ/Линукс осигурява богати възможности за персонализиране, чудесен външен вид и направо [2] непретенциозни изсквания, в сравнение с тези за Vista. Най-показателен пример е, че средата съвсем прилично тръгва и се държи стабилно на голям брой видео карти - от

Page 168: Ubuntu - Линукс за човешки същества

вградените Intel базирани, през повечето стари и нови модели на ATI и Nvidia.

Бидейки ГНУ/Линукс дистрибуция и то такава претендираща да е в крак с времето, Убунту също предлага поддръжка на 3D среда. Ще се опитам да представя накратко основните стъпки, чрез които може да се активира такава среда. От основно значение са най-вече две неща:

1. Модел на видео картата - Значението на тази точка е голямо поради факта, че различните производители предлагат силно различаваща поддръжка за графичните си адаптери под ГНУ/Линукс. Най-добра е поддръжката на иначе най-слабите вградени видео карти на Intel. Всички техни карти от сериите 965, 963, 946, 945, 915, 865, 845 могат без проблеми да предложат напълно задоволителна производителност по отношение на 3D средата. Видео картите на Nvidia също имат добра поддръжка, макар и чрез затворени собственически драйвери. Но ако оставим настрана идеологията, генерално тези карти също се справят и проблемите с тях не са чести. В най-незавидно положение са собствениците на графични адаптери на ATI. ATI са известни с лошата си поддръжка под ГНУ/Линукс в това отношение. Въпреки това и там подкарването на 3D среда не е мисия невъзможна.

2. Вид на драйвера за видео картата - Драйверите за видеокартите под Убунту са два вида - с отворен код и собственически. Ако притежавате Intel, ATI 9500/9550/9600/9800/X300/X600/X700/X800/X850 /7000/7200/7500/8X00/9000/9100/9200/9250, то тогава вие вече имате активирано 3D ускорение и свободен драйвер. В такъв случай трябва чрез Synaptic да инсталирате пакетите Beryl и Beryl-Manager . Beryl е мета-пакет, т.е. при избирането му ще е инсталират всички необходими компоненти.

За да се уверите че картата ви има активирано 3D ускорение и има ли нужда от ограничен драйвер за да го активира, е добре да стартирате програмата Диспечер на ограничените драйвери.

[3]

Ако тя ви съобщи, че нямате нужда от ограничени драйвери, то тогава всичко е наред. Ако има нужда от ограничен драйвер, просто сложете отметка след името на видео картата и изчакайте драйвера да се изтегли и инсталира автоматично. След рестартиране на системата

Page 169: Ubuntu - Линукс за човешки същества

той вече ще се използва.

Тук е мястото да поясня за различните методи за активиране и управление на 3D среда. Чисто технологично има два метода [4] AIGLX и [5] XGL, върху които се основава начина за визуализиране на 3D среда. В Убунту има поначало работеща поддръжка на AIGLX. Поддръжка на XGL може да се осигури чрез инсталирането на пакета xserver-xgl от Synaptic. Няма да се спирам в технически подробности за двете. Важно е да се знае, че ако ползвате свободните драйвери на Intel или ATI и собстеническите (ограничени) на Nvidia, то тогава може да се възползвате от предварително инсталираният пакет AIGLX. В случай обаче, че ползвате ограничените драйвери на ATI, трябва да си инсталирате пакета xserver-xgl.

AIGLX и XGL са само основата, която технологично осигурява 3D изгледа. Те се нуждаят т.нар. Мениджър на прозорци (Window Manager), за да може потребителя да вижда триизмерно работно поле. За тези нужди има два мениджъри на прозорци - [6] Beryl и [7] Compiz. И двата предлагат сходна функционалност, като Beryl в началото възниква от корените на Compiz. Въпреки това между тях има и някои различия - Beryl e с напълно отворен код, докато Compiz има затворен произход; Beryl е по-бързо развиващ се проект и с повече функции, Compiz повече набляга на стабилността и др. Поради сходните им функции наскоро беше обявено, че двата проекта се сливат в един, който ще вземе най-доброто от тях. Това ще реши въпроса кой да изберем. Засега обаче те продължават да си съществуват като отделни проекти. Личният ми избор клони към Beryl. Управлението му става чрез програмата Beryl-Manager, която се стартира от меню Програми-Помощни програми.

[8]

Интерфейса на програмата е разделен на отделни категории. Броят на възможните ефекти и техните настройки е настина голям и постоянно се появяват нови допълнения към Beryl, затова сега няма да ги изброявам. Вместо това по-долу ще покажа някои от най-характерните за Beryl ефекти.

Анимирано минимизиране на прозорец в стил “Магическа лампа”…

Page 170: Ubuntu - Линукс за човешки същества

[9]

Ефект на “изгаряне” при затваряне на прозорец…

[10]

Замъгляване на полупрозрачните прозорци…

Page 171: Ubuntu - Линукс за човешки същества

[11]

Смяна на различните работни площи (Desktop-и) чрез 3D куб…

[12]

Едновремено излагане на показ на всички отворени в момента приложения…

Page 172: Ubuntu - Линукс за човешки същества

[13]

Превключване между отворените приложения с Alt+Tab…

[14]

Деформиране на прозорец в произволна посока…

Page 173: Ubuntu - Линукс за човешки същества

[15]

Това са само част от ефектите в Beryl. При внимателен подбор и настройка, те наистина могат много да допринесат за по-удобна и приятна работа с компютъра. Множество видеоклипове представящи по-пълноценно красотата на подобен изглед могат да се намерят чрез Google чрез ключови дума beryl video например.

Настоящата статия е само опит за кратък преглед на 3D работната среда, която е на разположение в Убунту. За пълноценното и пускане и настройка понякога са нужни допълнителни усилия, най-вече свързани с несъвместимост на определени драйвери за видео карти. Въпреки това с усилия вариращи от минимални (с Intel 845а) през средни (с NVidia 7600GS) и по-големи (с ATI 9250) съм успявал да активирам този чудесен интерефейс за взаимодействие с компютъра. При проблеми винаги първо търсете помощ в пребогатите [16] форуми на Убунту, където множество отзивчиви потребители и разработчици споделят опита и проблемите си.

Използването на вградените 3D ефекти в GNOME е добър вариант ако не притежавате кой знае колко бърза система, а все пак искате да имате с какво да се изфукате на някой. Beryl си заема една не чак толкова малка част системни ресурси.

Много странна комбинация се получава ако сложите някоя Windows9x-изглеждаща тема и пуснете 3D ефектите…

Еквиваленти на Windows програми в Убунту

След като в предишни статии разгледах различните категории софтуер в Убунту, реших да ги обединя в една кратка тема, в която да ги съпоставя с Windows алтернативите им. Така интересуващите се ще могат бързо да добият представа дали Убунту ще им свърши работа без да четат дълги теми.

1. Текстообработка:

Windows: Microsoft Word, Wordpad

Ubuntu: OpenOffice Writer, Abiword, Gedit

Page 174: Ubuntu - Линукс за човешки същества

2. Електронни таблици:

Windows: Microsoft Excel

Ubuntu: OpenOffice Calc, Gnumeric

3. Презентации:

Windows: Microsoft Powerpoint

Ubuntu: OpenOffice Impress

4. База данни:

Windows: Microsoft Access

Ubuntu: OpenOffice Base

5. Файлови операции:

Windows: Windows Explorer

Ubuntu: Nautilus

6. Преглед на аудио/видео файлове:

Windows: Windows Media Player, Winamp

Ubuntu: Totem, Rhythmbox, Audacious, Mplayer

7. WEB браузър:

Windows: Internet Explorer, Mozilla Firefox, Opera

Ubuntu: Mozilla Firefox, Opera, Epiphany

8. Е-поща:

Windows: Outlook, Outlook Express

Ubuntu: Evolution, Mozilla Thunderbird

9. Чат клиенти:

Windows: Y! Messenger, MSN Messnger, ICQ, Google Talk

Ubuntu: GAIM (Pidgin) - свързва се с горните мрежи, без видео чат за момента.

10. IP телефон:

Windows: Skype, Wengo

Ubuntu: Skype (без видео за момента), Ekiga, OpenWengo

11. Редактор на изображения:

Windows: Adobe Photoshop, Corel PaintShop Pro

Ubuntu: The Gimp (поддържа голяма част от функциите на горните две програми)

12. Видео редактор:

Windows: Windows Movie Maker

Ubuntu: KINO

13. Предпечатна подготовка:

Windows: Adobe InDesign, Quark XPress

Ubuntu: Scibus

14. Векторна графика:

Page 175: Ubuntu - Линукс за човешки същества

Windows: Adobe Illustrator, CorelDraw

Ubuntu: Inkscape

В горните категории се постарах да посоча повечето дейности, които потребителите биха желали да вършат чрез компютъра си. Както е видно, алтернативи има, необходимо е само желание и малко старание за да се прехвърли човек към нов за него софтуер. В повечето случай прехода дори няма да е особено труден, тъй като специфичните дейности на софтуера предполагат и сходен начин на изпълнение. Тук допълвам и възможността да се пуска Windows софтуер под Убунту чрез програмата Wine. Повечето ако не и всички изброени тук Windows програми могат чрез Wine да се инсталират и ползват нормално под Убунту.

Файлови операции и печат под Убунту

Едно от нещата, с които потребителите на Windows привикват… е Windows Explorer. Ежедневното му използване обикновено ги кара да забравят, че той е просто един от многото файлови мениджъри. В тази връзка отначало работата с избрания в Убунту файлов мениджър Nautilus може да е малко непривична. По-долу ще се опитам накратко да го представя.

Най-често до него се стига чрез менюто Места. Отваря се файлов мениджър с вид подобен на този:

[1]

Като цяло видът на Nautilus e доста стандартен - има лента с бутони, страничен панел, основен прозорец, статус лента. При по-внимателно разглеждане обаче, неминуемо ще ви направят впечатление няколко неща. На първо място това вероятно ще е липсата на лента за навигация. Всъщност такава лента има, но тя се отличава от познатото ни падащо меню на Windows Explorer.

Page 176: Ubuntu - Линукс за човешки същества

[2]

Тук навигацията в отделните папки и подпапки се осъществява като се натискат появяващите се бутони с техните имена на лентата. Макар и различен от подхода на Windows, този метод е много интуитивен и привикването към него е бързо. Естествено, в случай, че желаете директно да въведете адреса на исканата от вас папка, Nautilus предлага тази възможност. Превключването в такъв режим става чрез натискането на съответната иконка в лентата за навигация или с клавишната комбинация Ctrl+L.

[3]

Друга екстра на Nautilus е, че в страничният панел може да се променя изгледа с наличните устройства и места в компютъра.

[4]

Вариантите на показване са:

- Места - винаги показва всички налични дялове и преносими носители и изгледа не се променя динамично при навигация в основния прозорец;

- Информация - в панела са показва по-подробна информация за текущо избрания файл или папка;

- Дървовиден - този режим е аналогичен на режима познат ни от Windows Explorer;

- История - показва последно отваряните файлове/папки;

- Бележки - страничния панел сменя вида си в празно поле, в което може да се пишат бележки;

- Емблеми - показна наличните емблеми, които могат да се приписват на папките.

Емблемите също са интересна екстра на Nautilus. Те представляват мини-икони, които се

Page 177: Ubuntu - Линукс за човешки същества

прикачват към иконата на папката и подсказват какво е съдържанието и. По-долу има примери на папки, съдържащи документи, филми, музика и снимки:

[5]

Освен емблемите Nautilus позволява да се сложи избрано от вас изображение като заден фон на прозореца. Допълнения като тези са от нещата, без които по принцип си може, но бързо се привиква.

Освен, че се грижи за файловите операции, Nautilus отговаря и за изобразяването на Работната площ (Desktop). Характерна негова черта е това, че показва съдържанието на изображенията и текстовите файлове, като дава възможност да се променят и размерите на отделни икони. За да внеса яснота ще приложа два примера на нормална икона на текстови файл и на увеличена икона на текстови файл.

[6]

[7]

Може да се забележи, че при увеличен размер на иконата започна да се показва съдържащият се в нея текст - нещо което е наистина много удобно за бърз поглед върху файлове. Това в

Page 178: Ubuntu - Линукс за човешки същества

общи линии са по-различните неща, които може да срещнете при работата си с Nautilus.

Паралелно с разпространението на компютрите през години върви и разпространението на принтерите. Днес са малко местата, където няма принтер и затова е важно Убунту дали може да даде достъп до тези устройства. В тази насока новите са добри. Може да се каже, че общо взето Убунту се справя с тази задача успешно. Разбира се, не всеки принтер може да се разпознае без никакви усилия, но това са редки случаи. Повечето пъти инсталацията на нов принтер минава само през четири стъпки:

- Стъпка 1: Стартиране на програмата за управление на принтерите. Това става от менюто Система - Администрация на системата - Print. Отваря се прозорец, в който се показват вече инсталираните принтери и има възможност да се добавят нови.

[8]

- Стъпка 2: Свързване към принтера. Тук се показват засечените локални и мрежови принтери. Ако сред тях не са тези, които ви интересуват, имате възможност ръчно да посочите къде се намира съответното устройство.

Page 179: Ubuntu - Линукс за човешки същества

[9]

- Стъпка 3: Избор на модела. Наличният избор на принтери е доста голям и вероятно с доста от моделите няма да има проблем.

[10]

- Стъпка 4: Име, местоположение и описание на принтера. Чисто формална, тази стъпка ви дава възможност да назовете и опишете принтера по ваш вкус. С нея инсталирането приключва и принтера е готов за действие. Въпреки, че съвместимостта е голяма, е добра идея преди да направите прехода от Windows към Убунту, да проверите дали има поддръжка на вашият принтер. Възможно е ако няма вградени драйвери, да си инсталирате ръчно нови.

Page 180: Ubuntu - Линукс за човешки същества

В редки случаи е възможно и да няма никакъв наличен драйвер (наистина редки).

С това смятам да приключа бързото запознаване с тези толкова обикновени и същевременно основни дейности на работа с операционната система. В следващ обзор ще представя забавната страна на Убунту - онези малки времегубещи игри, които внасят свежест в понякога скучната работа…

Настройка на мрежата в Убунту

В днешно време едва ли са останали много персонални компютри, който да не са свързани към някаква мрежа, била тя локална или Интернет. Ето защо настройките на мрежата са нещо, през което почти всеки потребител ще трябва рано или късно да мине. В този ред на мисли е важно те да са направени така, че достъпът до тях да е лесен, а възможностите за настройка - понятни. Убунту е една от операционните системи стремящи се винаги да бъдат дружелюбни към потребителя в максимална степен. Този подход си личи и при организацията на мрежовите настройки. Достъпът до тях е чрез менюто Система - Администрация на системата - Мрежа.

[1]

В отговорилият се прозорец има достъп до: засечени мрежови карти и модеми; име на компютъра; име на домейна; настройка на хостовете и др. Тези настройки са обособени в отделни подпрозорци и достъпът до тях е лесен и бърз. Настройките на мрежовата карта като тип на свързване (ръчен адрес или DHCP), адрес на Интернет шлюза (gateway) също са достъпни при избор на някоя от засечените мрежови карти.

Page 181: Ubuntu - Линукс за човешки същества

[2]

След като настройките са определени и съответната карта е в действие, статусът и се показва от системната област за уведомяване (system tray) чрез програмата Network Manager applet.

[3]

Освен информативна функция тази програма дава и много бърз достъп до промяна на настройките. Освен това с нея безкрайно много се улесняват притежателите на мобилни компютри с безжични карти. Когато безжичната карта е активирана, всички засечени безжични мрежи се показват в изскачащо меню, в което графично е показана силата на сигнала. Включването към определена мрежа става прост избор с мишката, след което ако е необходимо се предоставя парола за достъп.

Убунту предоставя още един инструмент, чрез който глобално може да се зададе начин на свързване към Интернет. Това става чрез Система - Настройки - Мрежов сървър посредник.

Page 182: Ubuntu - Линукс за човешки същества

[4]

Зададените тук настройки са глобални за потребителя и всяка програма, изискваща достъп до Интернет ще се обръща първо към тях - напр. пощенски клиент, IM клиент и др.

Освен възможности за настройка Убунту предлага и инструменти за наблюдение и диагностика на мрежата. Те са предназначени за по-напредналите потребители, запознати малко повече с мрежите. Достъп до тях има чрез менюто Система - Администрация на системата - Мрежови инструменти.

[5]

Тук в графичен вид има достъп до функции като ping, traceroute, whois и др. подобни. Обикновен потребител вероятно рядко би се обръщал към тези инструменти, въпреки че при определени случай като проверка на връзка към даден адрес, те могат да са му полезни.

Това бяха първоначално предложените от Убунту средства за управление и наблюдение на мрежите и мрежовите устройства. По-любопитните потребители могат да си осигурят достъп до още доста други програми с подобни функции в графичен или конзолен вид.

Page 183: Ubuntu - Линукс за човешки същества

Офис работа с Убунту

Колкото и интересен софтуер да има, в крайна сметка отново се налага да заредим поредната таблица или текст… Така е, без досадно необходимите офис дейности не може. Убунту също не е пренебрегнал тази категория софтуер и след малко ще видим на какво е заложил. Преди да продължа искам да подчертая, че в случая под офис работа разбирам наистина най-често срещаните в ежедневието задачи и дейности - текстообработка, електронни таблици, организиране на задачи, е-поща, създаване и отваряне на архиви, напомнящи бележки и т.н.

1. Текстообработка, електронни таблици, презентации - В тази категория Убунту е заложил на един от доказалите се през последните години лидери, а именно Open Office. Предполагам, че повечето от вас чували или дори вече работят с този чудесен продукт. За тези, за които е непознат, мога с няколко думи да обясня, че в общи линии това се явява напълно безплатен аналог на Microsoft Office. Той се състой от няколко компонента, отговарящи за различни дейности:

- Writer - аналог на Word във всяко отношение, а в някои отношения и превъзхождащ го. Предлага съвместимост с файловете на Word и с още много други формати. Като основно негово предимство може да се посочи това, че създаваните с него файлове са платформено независими и с отворен код, което гарантира, че не е необходимо да имаш точно Open Office за да ги четеш. Нещо, което е коренно различно от подхода на Microsoft. Този файлов формат беше оценен и в ЕС и избран за един от стандартите за е-документи. За свикналите с Word потребители няма да представлява особена трудност да се приспособят към интерфейса на Writer.

[1]

- Calc - аналог на Excel. Отново в по-голямата си част функциите на двете програми са идентични, само с разлика в разположението им в менютата. И тук се предлага съвместимост с файловете на Excel, която е на доста високо ниво. На практика в ежедневието трудно може да се натъкнете на проблем при отваряне, освен в случаите, в които става дума за наистина големи и сложни таблици изпълнени със скриптове и др. подобни. Това обаче са по-скоро

Page 184: Ubuntu - Линукс за човешки същества

редки случаи. И тук като файлов формат по подразбиране се приема отворен стандарт, като при Writer. Чисто визуално не може да се каже че Calc крие изненади.

[2]

- Impress - аналог на PowerPoint. И тук имаме много сходен интерфейс, много сходни функции и познат начин на работа за имащите опит с PowerPoint. По отношение на ефектите може би PowerPoint предлага по-голямо разнообразие. Тук обаче са повече вградените възможности за редактиране на обектите. Налице е съвместимост с файловете на PowerPoint и отново отворен формат е избран за основен.

[3]

В допълнение за OpenOffice да добавя и това, че в него се включват още и програмите Database - аналог на Access, а също така и Draw - софтуер за векторна графика нямащ аналог от страна на Microsoft Office. Всичките програми в OpenOffice могат да експортират и в PDF формат, което е доста удобна функция в случай, че желаете файла да е само за четене или пък искате да сте сигурни в еднаквото му форматиране независимо къде се отваря. В рамките на този материал нямам възможност да се спра на подробно запознаване с всяка част от OpenOffice. Не считам и за необходимо. В крайна сметка важно е това, че използването му оставя усещане за пълноценен офис пакет и няма неприятно липсващи функции за

Page 185: Ubuntu - Линукс за човешки същества

свикналите с Microsoft Office. Нещо повече - с драстичната промяна на интерфейса на Office 2007 спрямо предходните издания, твърде вероятно е за навикнал потребител преходът от сегашна версия на Ms Office към OpenOffice да е по-лесен, отколкото към Office 2007…

2. Електронна поща, бележки, календари и задачи - Тези четири съвсем тривиални, но също така и неразделни от всеки съвременен офис типа програми в Убунту са обедини в лицето на Evolution. Програмата предлага единен интерфейс, в който под формата на отделни секции са застъпени гореизброените неща. Тъй като в [4] предходен материал съм разгледал функционалността на Evolution като е-поща, сега няма да се спирам на нея подробно. Тя предлага добра комбинация от възможности и сигурност. Достъпът до напомнящите бележки, задачите и календара става чрез превключването на съответната категория в интерфейса на Evolution. Бележките и задачите могат да бъдат групирани в някоя от над 20-те предложени категории или пък да им бъдат зададени нови. Превключването към Календар дава обобщен изглед на текущ месец, текуща част от деня и списък с всички бележки и задачи.

[5]

3. PDF четец - На всеки му се е случвало да получи супер важен PDF файл… и да се окаже, че Windows няма програма за целта. При Убунту няма такава ситуация. Там за този тип файлове е предназначена програмата Evince. Тя предлага основните функции за четене на PDF файлове. Ако обаче е необходимо да отваряте такива файлове с интерактивно или друго по-специално съдържание то тогава ще се нуждаете от Adobe Reader. Тя не е предварително инсталирана но има версия за линукс в т.ч. за Убунту и може безпроблемно да се добави. В преобладаващата част от случайте Evince ще ви е повече от достатъчна. За отбелязване е, че тази програма се стреми да е универсален четец и освен поддръжка на PDF, предлага четене и на DejaVu, CBR, DVI и презентации от OpenOffice.

Page 186: Ubuntu - Линукс за човешки същества

[6]

4. Помощни инструменти - Като дребни но тежащи на мястото си помагала, ще спомена архиватора File Roler и калкулатора GcalcTool. Поради обикновеното им предназначение няма какво толкова да се каже за тях. File Roller може да отваря и записва популярни типове архиви като ZIP, RAR, 7Z. GCalcTool предлага освен стандартен още и научен,финасов и разширен изглед със съответните функции.

[7]

Page 187: Ubuntu - Линукс за човешки същества

[8]

Това беше основният набор предварително инсталирани офис приложения в Убунту. Трудно може да се каже, че нещо необходимо липсва. Ако все пак се появи нужда от други приложения със сходно или друго предназначение, на разположение е списък наличен чрез програмата за управление на софтуер в Убунту - Synaptic.

Графични програми в Убунту

Стремейки се да бъде една завършена и функционална операционна система, Убунту идва с предварително инсталирани програми за преглед, каталогизиране и редактиране на графични изображения. По-долу накратко ще ги представя.

EOG (Eye Of Gnome) - Това е основната програмка в Убунту за бързо разглеждане на изображения. Сред възможностите и са: поддръжка на 15 често срещани графични формата; запис в 4 различни формата; увеличаване/намаляване на изображенията; печат; поддръжка и четене на EXIF данните, записвани от цифровите фотоапарати; възможност за промяна на JPEG файлове без загуба на качество и някои други функции.

Page 188: Ubuntu - Линукс за човешки същества

[1]

По същество това е малка и лека програма, чрез която набързо да отваряте различни изображения и да може да извършите няколко основни операции с тях.

F-Spot Photo Manager - Предназначението на тази програма е по-сложно. Тя се явява един вид библиотека на колекциите ви от изображения. Сред възможностите и са: внасяне на снимки от папка или цифров фотоапарат;корекция на цветовете; прехване на ефекта “червени очи”; проразмеряване и изрязване на изображения; добавяне допълнително текстово описание (tag) към изображенията;преглед и сортиране на изображенията по папки или месец на заснемане; търсене по описание на снимка; преглед на пълен екран (fullscreen); директен запис на диск на избрани изображения; изпаращане по е-поща; качване в сайтове като Flickr и др.

[2]

Page 189: Ubuntu - Линукс за човешки същества

Тази програма има какво да предложи и вероятно ще се хареса на потребители, които имат големи колекции от снимки в множество папки.

GIMP (GNU Image Manipulation Program) - За незапознатите мога да кажа, че това е най-добрата програма за обработка на растерни изображения с отворен код. Самият факт, че често е сочена като безплатен аналог на програми от ранга на Adobe Photoshop и PaintShop Pro, говори достатъчно за качествата и. За GIMP е трудно с няколко думи да се опишат възможностите, които предлага: пълен комплект от инструменти за рисуване; възможности за прилагане на преливане и заглаждане на изображенията; поддръжка на алфа канал, слоеве и канали; маски; текстови слоеве; инструменти за трансформация и селекция на части от изображението; безкраен брой операции за отмяна/повторение; голям брой филтри; поддръжка на скриптове, даващи възможност за автоматизирано извършване на действия; архитектура позволяваща към GIMP да се добавя разширена функционалност (plugins) и още и още…

[3]

GIMP далеч надхвърля нуждите на обикновените потребители като средство за редактиране на изображения. В този смисъл трудно бихте се изправили пред ситуация, при която искате да редактирате изображение, а GIMP да не може да помогне.

Накратко това бяха основните програми за преглед/каталогизиране/редактиране на изображения, които са част от Убунту. С тях списъкът налични за инсталиране програми далеч не се изчерпва. Много повече програми са достъпни само на едно щракване с мишката чрез софтуера за управление на пакетите в Убунту Synaptic. До него впрочем може и да не се стигне, тъй като горните програми представляват един удачен и подходящ за ежедневни нужди избор.

Безопасно и свободно сърфиране с OpenDNS

Случвало ли ви се е, да имате дразнещо забавяне, след като напишете Интернет адрес в уеб четеца и се опитате да го заредите? Може би сте забелязали понякога, да има период от няколко секунди, в който нищо не се случва. Или пък сте имали случаи, в които Skype

Page 190: Ubuntu - Линукс за човешки същества

работи, но не може да заредите и една страница. Ако сте изпитвали подобно нещо, то вероятно причината е била в DNS сървъра на доставчика ви. DNS (или Domain Name System) е“технология, която представлява ядрото на Интернет. Тя е невидима за обикновения потребител, но всъщност е една от най-често използваните.DNS-са е свързващото звено между машината на потребителя и глобалната мрежа наречена интернет.

DNS представлява разпределена база от данни, с чиято помощ се осъществява преобразуването на имена на [1] домейни (domain names) в [2] IP-адреси (напр. 216.109.127.60). По този начин не се налага помненето на определена поредица от числа.”

От качеството на предлаганите DNS услуги в голяма степен зависи усещането ви за бързо зареждане. Не на последно място, DNS сървърите може да осигурят допълнително ниво на защита.

В тази връзка ще ви представя една напълно безплатна услуга, за активирането на която няма да е необходимо да инсталирате абсолютно нищо! Нито да се регистрирате (макар, че можете, ако искате допълнителен контрол). Единственото, което трябва да направите е да промените в настройките на системата си (или на маршрутизатора, ако имате такъв) IP адресите на DNS сървърите. Става дума за услугата [4] OpenDNS. С нейна помощ вие получавате:

• Надежден DNS сървър; • Защита от [5] Phishing атаки; • Интелигентно разпознаване на сгрешени имена на сайтове; • Възможност за забрана на достъпа до определени сайтове (след безплатна

регистрация); • Възможност за предоставяне на детайлна статистика за Уеб трафика ви (след

безплатна регистрация).

За да се възползвате от OpenDNS трябва просто да смените DNS сървърите си с:

208.67.222.222208.67.220.220

Как да го направите в Windows или в маршрутизатор може да видите [6] тук. В Убунту си отворете от главното меню Система-Администрация на системата-Мрежа. Идете на преградката Система от имена и чрез бутона Добавяне напишете горните адреси.

Page 191: Ubuntu - Линукс за човешки същества

Ако след рестартиране, забележите, че адресите тук са се загубили, отворете си един Терминал и в него напишете следното:

sudo cp /etc/resolv.conf /etc/resolv.conf.auto

sudo gedit /etc/dhcp3/dhclient.conf

Горната команда ще отвори за редактиране файла с DHCP настройките. В него добавете този ред:

prepend domain-name-servers 208.67.222.222,208.67.220.220;

Запазете промените и затворете. Все още в Терминала изпълнете командата за рестартиране на мрежата:

sudo ifdown eth0 && sudo ifup eth0

Тук eth0 е името на мрежовата карта. При вас е възможно името да е друго.

Не очаквайте чудеса от OpenDNS. Услугата няма да ви направи бавната връзка да е като 8 Мегабита , но ще ви освободи от излишно забавяне и ще добави по-голяма сигурност.

Опитайте и вярвам, че ще почувствате разликата.

Page 192: Ubuntu - Линукс за човешки същества

Използване на мобилен телефон като безжична wifi/bluetooth камера за Skype

В настоящата статия ще ви покажа как с не много големи усилия под Убунту 8.04 може да превърнете мобилния си телефон разполагащ с wi-fi или bluetooth в безжична уеб камера, която може да използвате за Skype или други подобни приложения. За целта ще ви трябват:

- мобилен телефон със Symbian OS s60 v2/3, разполагащ с bluetooth/wifi и камера или

- мобилен телефон с UIQ v3, разполагащ с bluetooth/wifi и камера или

- мобилен телефон с поддръжка на java разполагащ с bluetooth/wifi и камера

- настолен/мобилен компютър с bluetooth или безжична мрежа

- [1] AVLD модул за ядрото

- приложението [2] Movino, инсталирано на компютъра и на мобилния телефон

Описаните по-долу стъпки представляват личния ми опит с Nokia E51 и Nokia 6120 classic и 2 мобилни и 1 настолeн компютъра. Възможно е при вас не всичко да мине гладко и да работи правилно. След тези уточнения, ако още не сте се отказали нека започваме…

1. Отворете един терминал и изпълнете командата:

sudo apt-get install g++ libbluetooth-dev libcurl4-openssl-dev libjpeg62-dev libtheora-dev libvorbis-dev libvorbisenc2 libogg-dev.

Тези пакети ще са ви необходими на по-късен етап за инсталиране на софтуера за прихващане на видео потока;

2. От [3] тук си свалете необходимия модул за ядрото и го разархивирайте напр. на Работната площ;

3. Отворете си един терминал и идете до папката, където сте разархивирали горния файл - напр. при мен е на Работната площ и за целта стигам до папката с команда

cd /home/svetli/Desktop/avld_0.1.3/

4. След като сте стигнали до горепосочената папка в същия терминал напишете

sudo su

и въведете паролата си, след което изпълнете командата

make && make install

и изчакайте инсталацията да приключи.

5. От същия терминал изпълнете командата

avld palette=1 fps=0

Тя ще зареди необходимия модул в ядрото и той ще е готов за използване.

6. От [4] тук си изтеглете приложението movino, което ще трябва да инсталирате на компютъра си и го разархивирайте.

7. Отворете си един терминал и идете до папката където сте разархивирали горния файл, в подпапка linux-app - напр. при мен е на Работната площ и за целта стигам до папката с команда

cd /home/svetli/Desktop/trunk/linux-app/

Page 193: Ubuntu - Линукс за човешки същества

8. Вече намирайки се в подпапка linux-app изпълнете командата

make

и изчакайте докато процеса завърши.

9. Ако горния процес е завършил успешно в същия терминал изпълнете командата

./movino -b -t -v /dev/video0

В резултат на тази команда, в Терминала ще се появи информация, че не е намерен видео поток. На този етап това е нормално. Оставете терминала отворен за да продължи movino да следи за входящ поток.

10. Сега е време да подготвите и телефона си. От [5] тук изтеглете мобилната версия на movino в зависимост от това с коя версия на Symbian или UIQ е телефона ви. В моя случай с Nokia E51 това е [6] този файл. Ако телефонът ви не е със Symbian OS, но поддържа JAVA, може да изтеглите JAVA версията на movino от [7] тук.

11. Инсталирайте програмата на телефона си и я пуснете. Би трябвало да видите екран подобен на този:

12. Използвайте менюто Options и от Connect изберете начин на свързване към компютъра. В случая аз съм избрал TCP/IP, т.е. решил съм да използвам домашната си безжична точка за достъп и wifi свързване от телефона:

Page 194: Ubuntu - Линукс за човешки същества

13. Попълнете IP адреса на компютъра, към който ще се свързвате:

14. След като натиснете ОК телефонът ви сам ще си пусне wifi картата и ще можете да си изберете желаната точка за достъп. При успешно свързване на екрана на телефона ще се появи информация за потока:

Page 195: Ubuntu - Линукс за човешки същества

15. За да опитате дали всичко работи както трябва пуснете си Skype и от настройките на видео устройството направете тест на камерата. Би трябвало да видите изображението си:

Честито! Току що се сдобихте с безплатна wifi уеб камера с обхват поне 20-30 метра.

Ако не разполагате с wifi и желаете да използвате bluetooth за свързване към компютъра ще трябва да положите още малко усилия. Стъките до т. 12 включително са същите. Допълнително трябва да направите следното:

1. Уверете се, че имате активен bluetooth на компютъра. Може да погледнете [8] тази статия за допълнителна информация;

Page 196: Ubuntu - Линукс за човешки същества

2. Тъй като в текущата версия на приложенията за управление на bluetooth връзките в Убунту има все още нерешен бъг, ще трябва да добавите временно ново хранилище, от което да ги осъвремените. За целта си пуснете мениджъра на пакети Synaptic и добавете следните две хранилища:

deb http://ppa.launchpad.net/ubuntu-kennynet/ubuntu hardy main

deb-src http://ppa.launchpad.net/ubuntu-kennynet/ubuntu hardy main

3. След горната стъпка опреснете източниците на софтуер и от лентата с инструменти изберете всички предложени пакети за актуализация. Измежду тях трябва да е пакета bluez-utils. Изчакайте актуализацията да завърши и затворете Synaptic.

4. Сега се върнете на т. 12 и вместо tcp/ip, изберете bluetooth. Изчакайте връзката да се осъществи и се радвайте на току що настроената си bluetooth уеб камера!

Допълнение: Ако желаете камерата да работи при всяко пускане на системата, можете да си отворите един Терминал и да изпълните командата

sudo gedit /etc/modules

и в отворилия се файл да добавите този ред:

avld palette=1 fps=0

Запазете и затворете файла.

Допълнително можете да си направите един малък скрипт, с който да си стартирате movino по-лесно. Първо от Програми - Помощни програми си пуснете Текстов редактор и в папката linux-app, където се намира movino създайте текстов документ със следното съдържание:

#!/bin/bash./movino -b -t -v /dev/video0

Запазете файла под някакво име (напр. movino_autostart) и затворете файла, след което си отворете Файловия мениджър Nautilus, цъкнете с десен бутон върху току що създадения файл и от Свойства - Права изберете Да може да се стартира като програма.

Сега от цъкнете два пъти пъти върху файла и при появилия се диалогов прозорец изберете Отваряне в терминал:

Това ще отвори movino в терминален прозорец, където програмата мирно и тихо ще очаква видео поток от мобилен телефон.

Приятна работа!

Page 197: Ubuntu - Линукс за човешки същества

Възстановяване на GRUB от LiveCDПонякога ако нещо се повреди в Ubuntu инсталацията, или Windows NT bootloader пренапише MBR (Master Boot Record) и не разпознае Линукс инсталацията, трябва да възстановиме GRUB bootloader. Това е основно, много лесно.

Първо записваме Hardy Heron (Ubuntu 8.04) ISO (на CD(R, RW) или DVD (+R, +RW) или ако го имате, можете да пропуснете тази част с записването на ново копие.

След което променяме в BIOS, подредбата на зареждане, така че CD/DVD устройството да бъде зареждано първо.

След това, зареждаме живия диск, избираме първата опция и след няколко минути се връщаме в десктопа на живия диск (познат ни още от инсталацията)

Изпълняваме следното :

Applications –> Accessories –> Terminal

Трябва да запомниме, коя е партицията, на която е инсталирано Убунту

В нашия пример това е втория дял (/dev/sda2), форматиран като ext3, в първия харддиск на SATA контролера. Предполагаме, че е втория, след като в, случай, че имаме Windows, който изисква да бъде в първия дял (dev/sda1), този е зает.

Сега трябва да сме много внимателни. Трябва да въведете правилната партиция вместо sda2 (освен ако на вашия компютър не е същата). В терминала

cd /

sudo -s -H

mount -t ext3 /dev/sda2 /mnt

mount -t proc proc /mnt/proc

mount -t sysfs sys /mnt/sys

mount -o bind /dev /mnt/dev

chroot /mnt /bin/bash

И сега, вие реално сте стартирали Ubuntu от вашия твърд диск, но през терминала на живия диск.

Сега възстановяваме GRUB така:

1) Възстановяване в MBR

grub-install /dev/sda

2) Възстановяване в дял (например: /dev/sda2)

grub-install /dev/sda2

В първия случай (това е най-често срещания) вие сте инсталира GRUB в MBR, след като получите, в терминала, съобщение че не е имало грешки.

След като рестартирате, имате вашия любим bootloader възстановен.

Page 198: Ubuntu - Линукс за човешки същества

КирилизиранеДобавяне на българска клавиатурна подредба

В общи линии това може би е най-важната стъпка, която всеки потребител трябва да направи след като си е инсталирал Ubuntu. Имайки предвид, че като поискате да си зададете въпроса някъде, никой няма да ви се зарадва на шльокавицата :). Но за да се избегне това - ето как да го направите:

• Избирате System → Preferences → Keyboard• От отворилия ви се прозорец избирате таб Leyouts и от там с бутона

Add избирате език на клавиатуранта (Layout: Bulgarian) и подредба (Variant: Default/Phonetic)

• След като сте добавили клавиатурната подредба е редно да определите и клавишната комбинация за смяна. Това става като отворите в същия прозорец (Keyboard Layout) Layout Options. Където опцията, която ви интересува е “Layout Switching”. Там слагате отметка на желаната от вас комбинация.

Default = Клавиатура по Български Държавен Стандарт (BDS) или иначе казано “червените букви”; Phonetic = Фонетична клавитурна подредба, за която латинските букви отговарят на кирилицата.

Добавяне на индикация за клавитурната подредба в панела

За да добавите индикация за клавиатурната подредба в панела (има се предвид горната работна лента в Gnome средата). Изберете с десен бутон на празно място в панела опцията Add To Panel. От отворилия ви се прозорец маркирайте Keyboard Indicator и изберете бутона Add. Така ще ви се появи стандартния индикатор за показване на текущата клавиатурна подредба, която използвате. За съжаление по подразбиране индиактора е текстов, т.е. показва подредбата под

формата на буквени съкращения. За да направите индикацията с флагове вижте следващата секция.

Показване на флагове в Keyboard Indicator

По подразбиране при превключването на клавиатурата се индикаторът показва само буквени означения. Да речем имате 3 клавиатурни подредби, които ползвате (USA, BUL, GER) как обаче да ги направите така, че да се показват флагчета ще разберете в следващите стъпки.

1. Изтегляне на флаговете. За предпочитане е в svg формат. Можете да си ги намерите следвайки следния модел за търсене в google: svg wiki flag [името на страната] (на пример: svg wiki flag Bulgaria). Записвате си ги да речем на десктопа и ги преименувате. В примера с трите клавитатури ще трябва да имате 3 файла със следните имена: us.svg, bg.svg, de,svg Ето и директни линкове до горе-посочените файлове

• BUL: Flag_of_Bylgaria.svg• GER: Flag_of_Germany.svg• USA: Flag_of_United_States.svg

Можете да използвате и други файлове, с разширение .png, но имената трябва да са във същия формат: us, bg, de, fr и т.н.

2. След като файловете са приготвени остава да бъдат преместени във /usr/share/pixmaps за целта се използва командата: sudo mv -i XX.svg /usr/share/pixmaps/ (където ХХ е името на файла) разбира се това е само за един файл, т.е. ще трябва да го направите три пъти. За да бъдат преместени и трите файла накуп командата би изглеждала така: sudo mv -i us.svg bg.svg

Page 199: Ubuntu - Линукс за човешки същества

de.svg /usr/share/pixmaps/

ЗАБЕЛЕЖКА: Ако нямате инсталиран Configuration Editor, то тогава ще трябва да си го изтеглите: sudo apt-get install gconf-editor gconf2-common gconf2 Може да се използва и Synaptic Package Manager. 3. До тук всичко е минало без проблеми надявам се, остава да накараме Keyboard Indicator-а да показва флаговете, които преместихме в pixmaps директорията. За целта се използва приложението Configuration Editor (което се намира в Applications→System Tools→Configuration Editor, ако не го намирате там, то тогава ще се наложи да го прибавите от System→Preferences→Main Menu, където в System Tools слагате отметка на Configuration Editor). След като сте отворили Configuration Editor следвате следните стъпки: + desktop

+ gnome + periferals + keyboard + indicator - където слагате отметка на "showFlags"

Затваряте прозореца и вече във вашия GNOME Panel има флагове вместо текстови съкращения. Усмивка

Инсталиране на програми в UbuntuВ този урок ще научите как да инсталирате програми на вашата система по повечето възможни начини. НО НЕ ЗАБРАВЯЙТЕ някои програми изискват специални настройки или условия за тяхното инсталиране, затова винаги четете файловете към тях или описанията на страниците на авторите им (основните файлове, за които трябва да гледате са INSTALL или README)

Инсталиране на програми чрез Synaptics и Add/Remove ProgramsОсновния и най-лесен начин за инсталиране на програми, а и за търсене на полезни програми е използването на програма за тяхното инсталиране Add/Remove… намиращ се в менюто Application до голяма степен наподобява на програмата Add/Remove Software в Windows, но по-доброто й е това, че ви позволява директно инсталиране на програми, без да се замислят от къде да ги изтеглите и дали ще тръгнат на системата ви. Synaptics Package Manager е малко по-разширен вариант за потребители, които знаят какво искат да инсталират различава се от Add/Remove… по това, че дава пълен достъп до всички инсталиране пакети, докато в другия вариант е доста по-упростен и предлага определен брой пакети.

В Synaptics Package Manager има и една много полезна опция - Settings → Repositories. В отворилия се прозорец би било да сложите отметки на Cannonical Supported Open Source Software (main), Community-maintained Open Source Software (universe), Proprietary drivers for devices (restricted), Software restricted by copyright or legal issiues (multiverse). Като цяло самите им имена ви дават голяма обяснение за какво

Page 200: Ubuntu - Линукс за човешки същества

са тези хранилища за софтуер, но защо да ги разрешите? В Linux програмите са със значително по-малък размер, това се дължи на факта, че определени зависимости се инсталират отделно, за да могат всичките програми, които използват дадена библиотека да не се налага да я съдържат в себе си. Разрешавайки всичките хранилища - шанса някоя зависимост да не бъде изпълнена се намалява драстично. Как да добавяте нови хранилища ще бъде обяснено в друг урок.

За използването на програмите основни познания не ви трябват. Просто в полето Search запишете името на програмата (за Add/Remove можете и просто да посочите програмата), сложете отметка за инсталирате и настинете бутона Apply. Много вероятно е в Synaptics да получите съобщение за зависимостите на пакета, просто потвърдете и продължете. Разбира се можете да инсталирате и няколко програми на веднъж.

Премахването на програми е също толкова лесно, колкото и тяхното инсталиране - Просто махнете отметката (за Add/Remove) или изберете с десен бутон опцията Remove и потвърдете с бутона Apply.

Инсталиране на програми през конзолатаТъй като има няколко различни начина по които можете да инсталирате програми през конзолата, ще ги представя според разширенията на пакетите. Не се притеснявайте ако не сте запознати с компилирането и програмирането, защото нещата ще бъдат доста подробно обяснени.

Инсталиране чрез apt-get

apt-get е основния пакетен мениджър за инсталиране на програми във всички Debian базирани дистрибуции. Всъщност той е в основата и на двете показани графични приложения (Add/Remove и Synaptics), но определено от гледна точка на бързина за някои хора е по-лесно да използват конзолата. Програмата apt-get се извиква само като root (Super User) със sudo пред нея:

sudo apt-get

След което следват команди към самата програма (install, remove, purge и т.н.) Ето и основните команди, които би трбявало да знаете:

• install <пакет> - Инсталиране на приложение, следва името на пакета. Пример: sudo apt-get install gvim

Важна опция тук е и опцията към install: -f (force), която се използва тогава, когато пакета даде някаква грешка. В случай на грешка е добре просто да инсталирате програмата на всяка цена и след това да я премахнете, защото в противен случай apt-get ще запомни, че има недоинсталиран пакет и ще дава грешка и за следващите ви опити за инсталиране на други приложения.

• remove <пакет> - Премахване на приложение - в повечето случай това е мръсния вариянт, защото ако пакета е инсталирал и други пакети нужни му за работа - те ще останат виж purge.sudo apt-get remove gvim

• purge <пакет> - По-чистия вариянт за премахване на пакети, същоящи се от няколко под-пакета. Еквивалент е на командата sudo apt-get remove <пакет>*

. За по-ясен пример ще използвам пакета pidgin, който към себе си инсталира и pidgin-

Page 201: Ubuntu - Линукс за човешки същества

data, libpurple0 и pidgin-plugins. sudo apt-get purge pidgin

• autoremove - Чрез тази команда изчиствате окончателно системата от ненужните пакети останали след деинсталиране на някоя програма. Често се използва директно след purge и в нея не се посочва име на пакет: sudo apt-get autoremove

За повече информация относно останалите опции към apt-get е добре да разгледате упътването към програмата:

man apt-get

Инсталиране на .deb пакети

Стигнахме до характерните за всяка Debian базирана дистрибуция .deb пакетите1). Подобни пакети можете да намерите и в други основни дистрибуции - rpm 2), tgz 3) и други. В убунту имате директно разбира се инсталирано dpkg приложението, с което можете да инсталирате .deb пакетите, снабден и със графичен интерфейс. За инсталирането на .deb пакети през конзолата:

sudo dpkg -i <име на пакета>.deb

Когато искате да инсталирате няколко пакета накуп, в случай че незнаете кой трябва да инсталирате по-напред, както е случая при pidgin например4) просто изпишете всичките пакети след -i разделени с интервал:

sudo dpkg -i pidgin_2.5.1-1~getdeb1_i386.deb pidgin-data_2.5.1-1~getdeb1_i386.deb lubpurple0_2.5.1-1~getdeb1_i386.deb

Понякога доста удобно и бързо е да изплзвате графичния интерфейс към dpkg - просто изберете с двойно кликване желания от вас .deb пакет изберете бутона Install Package, въведете root паролата на система и сте готови.

Разбира се dpkg идва и с още няколко инструмента за създаване на такива пакети и тяхното преконфигуриране, но това е тема за друг урок.

Инсталиране на .rpm пакети

Тук съвсем накратко. Rpm пакетите не са любими на много потребители най-вече заради проблеми със зависимостите, но често се случва дадена програма да я намерите като rpm пакет, но да няма готов .deb В този случай ви остават два вариянта - 1. да компилирате програмата сами (за това във следващата точка) 2. да конвертирате .rpm пакет в .deb. Ето тук идва мястото на alien5). С това приложение можете бързо и лесно да конвертирате .rpm в .deb и след това да следвате стъпките от предишната точка за инсталиране на .deb пакети. Конвертирането е една проста команда (макар самото приложение да има много повече функции за онези които са по-наясно с пакетите):

sudo alien -k <име_на_rpm_пакет>.rpm

Като резултат ще получите .deb пакет със същото име.

Alien можете да инслирате набързо от хранилищата на Ubuntu:

Page 202: Ubuntu - Линукс за човешки същества

sudo apt-get install alien

Компилиране на програми от tar.gz и tar.bz2 архиви

Много често се случва да намерите програма, кото няма готов пакет за пакетния мениджър на Ubuntu или пък версията на програмата да не е обновена в хранилищата. Тогава авторът ви предлага да си компилирате програмата сами. От една страна думата компилиране звучи стряскащо за новите потрбеители и си представят някакви сложни машинации и какво ли още не. Реално какво се има предвид в случая компилиране. Ами в tar.gz архива е изходния код на програмата - код който неможете да изпълните, и за това трябва да го компилирате, т.е. да го направите изпълним на вашата система. В 90% от случаите в архива има два скрипта configure и make. Единия служи за проверка на зависимостите на програмата и в случай, че някоя зависимост не е изпълнена изкарва съобщение с грешка за липсващ пакет. След като преминете конфигурирането скрипта създава нов скрипт make, който ще компилира вместо вас под правилния ред и с нужните опции към компилатора изходния код и ще го направи изпълним. Двете команди се изпълняват като обикновен потребител. Последната стъпка изисква е самото инсталиране - именно преместването на изпълнимите файлове в подходящите директории, създаване на връзки на десктопа и в менютата и т.н. → sudo make install. Когато сте сигурни, че сте изпълнили всичките изисквания на дадено приложение можете да съберете командите на един ред и в случая инсталирането от “сложно” става много лесно:

./configure && make && sudo make install

След като се инсталирали програмата, в директорията в която сте работили все пак остават изпълними файлове, които само заемат място. В този случай скрипта make има функцията clean:

make clean

. Добра идея е обаче ако само тествате програмата да запазите директорията, от кото сте извършили инсталацията, защото в нея все още се съдържа конфигурирания make скрипт от който чрез опцията uninstall можете да деинсталирате програмата:

sudo make uninstall

Не забравяйте, че всиките тези команди се изпълняват от директорията на разархивирания tar.gz или tar.bz2 архив.

Малко информация за tar.gz и tar.bz2 архивите6) Самите командти за работа с архиви са доста, но ще бъдат засегнати в друг урок. За момента ще са ви нужни следните две:

• Разархивиране на tar.gz: tar xzvf <име на пакет>.tar.gz

• Разархивиране на tar.bz2: tar xjvf <име на пакет>.tar.bz2

Разбира се в подобни архиви може да има и други начини за инсталиране, доста популярен е начина на инсталиране на програми от подобни архиви написани изцяло на python. В този случай в директорията ще има файл setup.py и инсталирането на програмата би изглеждало така:

sudo python setup.py install

Page 203: Ubuntu - Линукс за човешки същества

НЕ ЗАБРАВЯЙТЕ!: Винаги четете README и INSTALL файла съдържащи се в архива. Ако в архива няма такива файлове, то потърсете в страницата на автора обяснение за инсталиране!

Инсталиране на autopackage пакетиAutopackage7) пакетите са с разширение .package и представляват изпълними bash скриптове, като се инсталират като ги стартирате директно. Въпреки това ето малко основи за това как да ги инсталирате:

1. Изтеглете пакета на вашия компютър2. Сменете ограниченията на файла (дайте му права, за да бъде

изпълним). Това можете да направите в Nautilus (Ибезерете с десен бутон Properties → Permissions → Сложете отметка за Executable. През конзолата това става по следния начин: sudo chmod +x <име_на_пакета>.package

3. Стартирайте файла - Кликнете два пъти върху файла и от диалога изберете Run, или през конзолата сложете пред името на пакета bash ето и пример: sudo bash <име_на_пакета>.package

В случай, че имате инсталирана по-стара версия на пакета, който инсталирате - премахнете старата и след това инсталирайте новата!

Инсталиране на .run пакети.Run пакетите са също често срещани в Linux. Това, с което можете лесно да ги запомните е с приликата им на най-обикновен windows setup.exe. Принципа им на работа е абсолютно същия както и при autopackage:

1. Дайте права на файла, за да бъде изпълним

2. Стартирайте файла

3. Това е единствената нова стъпка - Следвайте информацията на екрана. В случай, че понякога изпитвате носталгия по начина за инсталиране на програми в windows (next → next → next → finish), може би този вид пакети, ще ви бъде един от любимите .

Инсталиране чрез Zero-Install0install8) е един сравнително нов пакетен мениджър, който за добро или лошо не изисква да сте root, за да инсталирате някое приложение, както и не изисква определен пакет. 0install изисква просто един интернет адрес и като, че ли това е всичко:

0launch http://rox.sourceforge.net/2005/interfaces/ROX-Session

Но повече за Zreo Install по-добре да прочетете на страницата на проекта.

Стартиране на jar файловеJar пакета е характерен за програми писани на java за нейната virtual machine. В случая jar файла може да бъде разархивиран или директно стартиран. Стартирането става през конзолата:

java -jar <име>.jar

Page 204: Ubuntu - Линукс за човешки същества

И както изглежда като цяло е това

1) Debian Package, както подсказва името им2) Redhat Package Manager - разработени официялно за RedHat и използвани в Suse, Fedora и други3) Tarball пакет - използва се от пакет мениджъра на Slackware4) .deb пакети готови за Ubuntu можете да изтеглите от www.getdeb.net5) Официялна страница: http://kitenet.net/~joey/code/alien/6) Tar идва от Tape archive, защото на времето, когато е измислено приложението се е използвало за да се събират няколко файла в един и след това да бъдат записвани на магнитна касета чрез магнетофон или касетофон.7) Autopackage е безплатна пакетна система с отворен код, кото има за цел да бъде лесна система за лесно създаване на пакети, които да бъдат инсталирани в Linux8) Zero install - Основната идея е, че всеки може да инсталира приложение, без да му е необходима администраторска парола

Бързи клавиши в GNOME и Nautilus

Бързи клавиши в Gnome Desktop• Alt-F2 : Диалог “Стартиране на приложение” • Alt-F1 : Отваря менюто с приложенията• Alt-F9 : Минимизира активния прозорец• Ctrl+Alt+D : Минимизира всички прозорци• Alt-Tab : Променя настоящия прозорец• Ctrl+Alt+Left Arrow : Премества виртуалния десктоп наляво• Ctrl+Alt+Right Arrow : Премества виртуалния десктоп надясно• Ctrl+Alt+Shift+Left Arrow : Премества настоящото приложение наляво• Ctrl+Alt+Shift+Right Arrow : Премества настоящото приложение надясно• Ctrl+Alt+L : Заключва екрана• Ctrl+Alt+Del : Изход• Ctrl+Alt+Backspace : Рестартира Х средата (внимателно)

Nautilus, контрол на файловете• Shift+Ctrl+N : Създава нова директория• Ctrl+T : Изтрива (в кошчето)• Shift+Delete : Изтрива файл директно (без да го праща в кошчето)• Alt+ENTER : Файл/Директория Свойства• Ctrl+1 : Включва изглед като икони• Ctrl+2 : Включва изглед като списък• Shift+Right Arrow : Отваря директория (при списък)• Shift+Left Arrow : Затваря директория (при списък)• Ctrl+S : Избира шарка [вевеждаде шарката]• F2 : Преименува файл

Page 205: Ubuntu - Линукс за човешки същества

• Ctr+A : Избира всичко

Nautilus - навигация• Ctrl+W : Затваря прозорец• Ctrl+Shift+W : Затваря всички прозорци на Nautilus• Ctrl+R : Презарежда прозорец на Nautilus• Alt+Up Arrow : Отваря родителски• Alt+Left Arrow : Назад• Alt+Right Arrow : Напред• Alt+Home : Home директория• Ctrl+L : Поле с позицията• F9 : Включва страничен панел• Ctrl+H : Показва скрити файлове и директории• Ctrl++ : Увеличава размера• Ctrl+- : Намалява размера• Ctrl+0 : Нормален размер

Добавяне на шрифтовеУбунту наистина пристига с един доста голям набор от шрифтове, но за много хора тези не са достатъчни. От една страна липсват шрифтовете на Microsoft, от друга повечето интересни шрифтове са в .ttf формат. Ето как можете да си инсталирате нови шрифтове в такъв формат и да си добавите шрифтовете, с които сте свикнали в Windows.

Добавяне на Microsoft шрифтовеДобавянето на Microsoft шрифтовете е една доста улеснена задача. Нужен ви е пакета msttcorefonts, който е в хранилищата на Убунту. За да го инсталирате ще трябва да изпълните командата:

sudo apt-get install msttcorefonts

Този пакет изисква да имате инсталирани и следните други пакети: codeextract, debconf, defoma, wget, xfonts-tils

Шрифтовете включени в този пакет са следните:

• Andale Mono• Arial Black• Arial (Bold, Italic, Bold Italic)• Comic Sans MS (Bold)• Courier New (Bold, Italic, Bold Italic)• Georgia (Bold, Italic, Bold Italic)• Impact• Times New Roman (Bold, Italic, Bold Italic)• Trebuchet (Bold, Italic, Bold Italic)• Verdana (Bold, Italic, Bold Italic)• Webdings

Интерес за потребителите може да представлява и пакета ttf-liberation, който предлага

Page 206: Ubuntu - Линукс за човешки същества

безплатни алтернативи на шрифтовете на Microsoft със същите размери.

Инсталиране на ttf шрифтовеИнсталирането на самите шрифтове не е особено сложна операция, но трябва да се използва терминала. Надявам се обяснението да е достатъчно ясно и да нямате проблеми при инсталирането на желание от вас шрифт или шрифтове.

1. Отваряш терминал и примайки че сте разархивирал архив с шрифт/ове в директория /home/$USER/shrift трябва да влезете в тази директория: cd /home/$USER/shrift

2. Трябва да преместите шрифтовете в директория /usr/share/fonts/truetype. Това става така: sudo cp *.ttf /usr/share/fonts/truetype/

След което сменяте текущата директория с тази, в която преместихте шрифтовете: cd /usr/share/fonts/truetype/

3. Потребителят, който трябва да има права върху шрифтовете е root, затова трябва да зададеме правилните права върху преместените файлове, така че да можем да ги ползваме: sudo chown root.root *.ttf

4. Следващата команда създава отделна директория за всеки шрифт. Каква точно е идеята и на мен не ми е съвсем ясно, но е необходимо, за можете да използвате шрифтовете: sudo mkfontdir

5. Стигнахме до последната стъпка, с която обновяваме кеша на шрифтовете, така че да можете да ги ползвате след рестартиране на системата (по подразбиране след рестартиране новите шрифтове не се зареждат), това става с изпълнението на следната команда: fc-cache

Полезни връзкиСледни връзки ви показват места от където можете да си изтегляте шрифтове в .ttf формат. Много от тях са безплатни, за да не се притеснявате за нарушени права и т.н.:

• Urbanfonts - Голям набор от безплатни и платени шрифтове, подредени по категории и опция за преглед на шрифтовете

• 1001 Free Fonts - Отдавна броя на шрифтовете надвишава двойно 1001, но все пак също много полезен източник на truetype шрифтове.

• Font Search Engine - Полезен сайт за онези от вас, които търсят точно определен шрифт.

Page 207: Ubuntu - Линукс за човешки същества

Description of the program, executed task

Windows Linux

1) Networking.

Web browserInternet Explorer, Netscape / Mozilla, Opera [Prop], Firefox, ...

1) Netscape / Mozilla.2) Galeon. 3) Konqueror.4) Opera. [Prop]5) Firefox. 6) Nautilus.7) Epiphany. 8) Links. (with "-g" key).9) Dillo. 10) Encompass.

Console web browser1) Links2) Lynx3) Xemacs + w3.

1) Links.2) ELinks.3) Lynx.4) w3m.5) Xemacs + w3.

Email client

Outlook Express, Netscape / Mozilla, Thunderbird, The Bat, Eudora, Becky, Datula, Sylpheed / Claws Mail, Opera

1) Evolution.2) Netscape / Mozilla/Thunderbird messenger.3) Sylpheed / Claws Mail. 4) Kmail.5) Gnus.6) Balsa.7) Bynari Insight GroupWare Suite. [Prop]8) Arrow.9) Gnumail. 10) Althea.11) Liamail. 12) Aethera. 13) MailWarrior.14) Opera.

Email client / PIM in MS Outlook style

Outlook

1) Evolution.2) Bynari Insight GroupWare Suite. [Prop]3) Aethera. 4) Sylpheed.5) Claws Mail

Email client in The Bat style The Bat 1) Sylpheed.2) Claws Mail3) Kmail.

Page 208: Ubuntu - Линукс за човешки същества

4) Gnus.5) Balsa.

Console email clientMutt [de], Pine, Pegasus, Emacs

1) Pine. [NF]2) Mutt.3) Gnus.4) Elm. 5) Emacs.

News reader

1) Agent [Prop]2) Free Agent3) Xnews4) Outlook5) Netscape / Mozilla6) Opera [Prop]7) Sylpheed / Claws Mail8) Dialog9) Gravity10) BNR2

1) Knode.2) Pan. 3) NewsReader. 4) Netscape / Mozilla Thunderbird.5) Opera [Prop] 6) Sylpheed / Claws Mail. Console:7) Pine. [NF]8) Mutt.9) Gnus.10) tin. 11) slrn. 12) Xemacs. 13) BNR2.

Address book Outlook 1) Rubrica

Files downloading

Flashget, Go!zilla, Reget, Getright, DAP, Wget, WackGet, Mass Downloader, ...

1) Downloader for X.2) Caitoo (former Kget). 3) Prozilla. 4) Wget (console, standard). 5) GUI for Wget: Kmago, Gnome Transfer Manager, QTget, Xget, ...6) Aria. 7) Axel.8) Download Accelerator Plus.9) GetLeft. 10) Lftp.

Sites downloadingTeleport Pro, Httrack, Wget, ...

1) Httrack.2) WWW Offline Explorer. 3) Wget (console, standard). GUI: Kmago, QTget, Xget, ...4) Downloader for X. 5) Pavuk. 6) XSiteCopy. 7) GetLeft. 8) Curl (console).9) Khttrack.

FTP-clients Bullet Proof FTP, CuteFTP, WSFTP, SmartFTP, FileZilla, ...

1) Gftp.2) Konqueror. 3) KBear.4) IglooFTP. [Prop]5) Nftp.6) Wxftp.

Page 209: Ubuntu - Линукс за човешки същества

7) AxyFTP. 8) mc. (cd ftp://...) 9) tkFTP.10) Yafc. 11) Dpsftp. (dead project)

Console FTP-clients FTP in Far, ftp.exe, Ncftp1) Ncftp.2) Lftp.3) Avfs. (From any program: /#ftp:...)

IRC-clientsMirc, Klient, VIRC, Xircon, Pirch, XChat

1) Xchat.2) KVirc. 3) Irssi.4) BitchX.5) Ksirc. 6) Epic.7) Sirc.8) PJIRC.

Local network chat clients without server

1) QuickChat2) Akeni 3) PonyChat4) iChat

1) talk (console), ktalk.2) Akeni.3) Echat.4) write, wall (chat between users of one machine)

Local messaging with Windows machines

WinPopUp

smbclient (console). GUI:1) LinPopUp 2.2) Kpopup.3) Kopete.

Instant Messaging clients ICQ Lite, ICQ Corp, MSN, AIM, Yahoo, ...Trillian ICQ (freeware, can replace all common IM clients), Miranda, Pidgin

1) Licq (ICQ).2) Centericq (Nearly all IM protocols, console).3) Alicq (ICQ).4) Micq (ICQ).5) GnomeICU (ICQ).6) Pidgin. (Nearly all IM protocols)7) Ayttm. (Nearly all IM protocols)8) Kopete.9) Everybuddy.10) Simple Instant Messenger.11) Imici Messenger. 12) Ickle (ICQ).13) aMSN (MSN).14) Kmerlin (MSN). 15) Kicq (ICQ). 16) YSM. (ICQ, console).17) kxicq. 18) Yahoo Messenger for Unix. 19) Kmess (MSN).20) AIM.21) MSNre. (console)

Jabber IM clients JAJC, Tkabber (+activestate tcl), Psi, Exodus, WinJab,

1) Tkabber.2) Gabber.

Page 210: Ubuntu - Линукс за човешки същества

myJabber, RhymBox, Rival, Skabber, TipicIM, Vista, Yabber, Miranda, Pidgin., Akeni Messenger Jabber Edition

3) Psi.4) Pidgin.. 5) Centericq (console). 6) Ayttm. 7) Akeni Messenger Jabber Edition.

Monitoring sites and mailboxes, displaying news headlines or full articles

WatzNew

1) Web Secretary.2) Knewsticker & korn.3) Mozilla (???).4) watch -n seconds lynx -dump

Video/audio conference NetMeeting

1) GnomeMeeting (Ekiga Now).2) vat/vic/wb.3) rat/wbd/nte.4) NeVoT.5) IVS.

Voice communication Speak Freely1) Speak Freely for Unix.2) TeamSpeak.

Firewall (packet filtering)

BlackICE, ATGuard, ZoneAlarm, Agnitum Outpost Firewall, WinRoute Pro, Norton Internet Security, Sygate Personal Firewall PRO, Kerio Personal Firewall, ...

iptables or more outdated ipchains (console, standard). Front ends:1) Kmyfirewall.2) Easy Firewall Generator.3) Firewall Builder.4) Shorewall. 5) Guarddog.6) FireStarter. 7) Smoothwall. [Prop]8) IPCop.9) Zorp.

IDS (Intrusion Detection System)

1) BlackICE2) Agnitum Outpost Firewall3) Tripwire [prop]4) Kerio Personal Firewall

1) Snort.2) Portsentry / Hostsentry / Logsentry.3) Tripwire [GPL].4) Tripwall.5) AIDE.6) ViperDB.7) Integrit. 8) Cerberus Intrusion Detection System. 9) MIDAS NMS.

Port scanning detection ??? 1) Pkdump.

Making the system more securely

???1) Bastille. 2) Linux Security Auditing Tool.

Visual route VisualRoute [Prop]

1) Xtraceroute. 2) VisualRoute. [Prop] 3) Mtr. 4) Geotrace.

Content (ad / popup) filtering

Proxomitron, ATGuard, Agnitum Outpost Firewall, Privoxy, MS ISA server,

1) DansGuardian. 2) Squid.3) Squidguard.

Page 211: Ubuntu - Линукс за човешки същества

Guidescope, ...

4) Privoxy.5) JunkBuster. 6) Zorp. 7) Fork.8) Redirector.

Traffic control / shaping WinRoute Pro, ...

1) IP Relay.2) CBQ (from iproute2 package). 3) tc (from iproute2 package). 4) LARTC.

Traffic accountingNetstat, Tmeter, ...

1) Tcp4me.2) Getstatd. 3) Ipacct. 4) Ipac-ng. 5) Ipaudit.6) Lanbilling. 7) SARG (full Squid traffic).8) Talinux.9) NetUP UserTrafManager. 10) MRTG.11) NetTop.

Peer-to-peer clients / servers, file sharing (p2p)

Morpheus (Gnutella), WinMX, Napster, KaZaA (Fasttrack), eDonkey [Prop], eMule, TheCircle, Bittorrent, SoulSeek, Direct Connect

1) Mldonkey. (eDonkey, Soulseek, Fasttrack, Gnutella, Open Napster, Direct Connect, BitTorrent)2) LimeWire. (Gnutella)3) Lopster. (OpenNAP)4) Gnapster. (OpenNAP)5) eDonkey. (eDonkey) [Prop] 6) cDonkey. (eDonkey)7) Gift client / server / fasttrack plugin (Fasttrack) 8) ed2k_gui.9) Gtk-Gnutella. (Gnutella)10) Qtella. (Gnutella)11) Mutella. (Gnutella, console)12) TheCircle. 13) Freenet. (fully anonymous p2p)14) GNUnet.15) Lmule. (eDonkey)16) Xmule. (eDonkey) 17) Bittorrent. 18) PySoulSeek (Soulseek).19) Loophole. (WinMX) [Prop]20) Direct Connect.21) QuickDC. (Direct Connect). 22) OverNet. 23) Apollon. 24) GrapeWine. (fully anonymous p2p)25) Snark. (Bittorrent)26) Sancho (mldonkey frontend)27) ktorrent

Page 212: Ubuntu - Линукс за човешки същества

28) azureus

"Hotline" p2p protocol clients / servers

???

Clients:1) Gtkhx.2) Fidelio.3) GHX. [Prop]Servers:1) Synapse.2) HSX.

Program for working with sound modem with many functions - from answerback and AON to fax device

Venta Fax, PrimaFax

1) Gfax. (???)2) PrimaFax. [Prop, 99$]3) mgetty + voice + sendfax. 4) vgetty.

Work with faxes WinFax

1) HylaFax.2) Fax2Send. [Prop] 3) Efax.4) VSI-FAX. [Prop]

Dialup Vdialer, etc

1) Kppp.2) X-isp.3) wvdial. (Front ends: X-wvdial, kvdial, gtkdial).4) Gppp.5) Kinternet.6) Rp3.7) pppconfig + pon + poff. 8) Modem Lights.9) Netcount. (console)

FTN editor Golded

1) Golded.2) Golded+.3) Msged.4) Qded.

FTN tosser FastEcho, hpt

1) hpt.2) CrashEcho.3) Qecho. 4) CrashMail II.5) Fidogate - gate to news.6) ifmail - gate to news.

FTN mailer SF-Mail, T-Mail

1) ifcico.2) qico.3) Bforce.4) Binkd.

Remote management 1) VNC, Virtual Network Computing2) Remote Administrator (Radmin) [Prop]3) Remote Assistance [Prop]4) Symantec pcAnywhere [Prop]5) Windows Terminal Server [Prop]

1) VNC, Virtual Network Computing.2) ssh.3) Remote management is built-in in XFree86.4) Remote management is built-in in KDE 3.1. ("desktop sharing"). 5) Rdesktop Client.6) rsh / rlogin. 7) telnet.

Page 213: Ubuntu - Линукс за човешки същества

6) Rdesktop [Prop]7) Radmin [Prop]8) PC-Duo [Prop]9) Huey PC Remote Control (only for NT) [Prop]10) Timbuktu Pro [Prop]11) LapLink [Prop]12) GoToMyPC [Prop]13) Bo2k and other trojans

8) Gtelnet. 9) x0rfbserver. 10) KDE Universal Remote Desktop.

Transmission of the files on modem

HyperTerminal, Terminate, etc

1) Minicom + lrzcz + Kermit.2) Msterm.3) Xtel. 4) uucp.5) lrzsz + cu from uucp.

Work with ssh Putty, Irlex, cygwin + ssh1) Kssh.2) ssh / openssh.3) GTelnet. (Telnet, SSH, Rlogin)

Network monitoring tool Dumeter, Netmedic

1) Gkrellm.2) Big Brother. 3) Etherape. 4) Nagios. 5) Tkined.6) MRTG.7) Rrdtool.8) PIKT.9) Autostatus.10) bcnu.11) mon.12) Sysmon.13) Spong.14) SNIPS.15) iptraf (console). 16) Ksysguard. 17) OpenNMS. 18) tcpdump.

Network maintance toolHP OpenView, MS SMS, Tivoli

1) HP OpenView agents. [Prop]2) Big Brother.3) Cheops.4) Tkined.5) OpenNMS.

Protocols analysing, sniffing

Sniffer Pro, EtherPeek (TokenPeek, AiroPeek), Windump, Ethereal, MS Network Monitor, Iris, Lan Explorer, NetSniffer, Snort, ...

1) Ethereal.2) Tcpdump.3) Etherape. 4) Ntop. 5) ipxdump. (+ipxparse for parsing) 6) Snort.

Security scannerShadowScan, ISS, Retina, Internet Scanner

1) Nessus.2) Nmap.

Routing MS RRAS 1) iproute2 + iptables.

Page 214: Ubuntu - Линукс за човешки същества

2) GateD. [Prop]3) GNU Zebra.

Utilites and libraries for Ethernet/IP testing

lcrzo lcrzo

IP-telephony (VoIP)Buddyphone [Prop], Cisco SoftPhone, Skype

1) GNU Bayonne.2) Openh323.3) OpenPhone.4) tkPhone.5) NauPhone.6) Twinkle7) Ekiga (formely known as GnomeMeeting)8) Gizmo [NF?] (win+mac version also)9) Kphone11) Linphone12) Skype [NF]

Sharing data/files Windows shares

1) NFS.2) Samba.3) Samba-TNG.4) FTP.

???Windows Domain, Active Directory

1) Samba. 2) Ldap. 3) yp.

Viewing Windows-network Network neighborhood

1) Samba. 2) KDE Lan Browser, lisa3) LinNeighborhood.4) xSMBrowser.5) Komba2. 6) Konqueror.

ADSL 1) RASPPPOE1) rp-pppoe.2) Pptp client.

Distributed computing

All projects.1) United Devices.2) Seti @ Home.3) Folding @ Home.4) Genome @ Home.

All projects.1) Distributed.net.2) Seti @ Home.3) Folding @ Home.4) Genome @ Home. 5) D2ol.* Some versions for Linux run only in console mode.

IPSEC protocol - FreeSWAN.

VRML viewer and editor???

1) White Dune.

Work with Ebay ??? 1) Bidwatcher.

2) Work with files.File manager in FAR and NC style

FAR, Norton Commander, Disco Commander, Volcov Commander, etc

1) Midnight Commander.2) X Northern Captain. 3) Deco (Demos Commander).

Page 215: Ubuntu - Линукс за човешки същества

4) Portos Commander.5) Konqueror in MC style. 6) Gentoo.7) VFU.8) Ytree.

File manager in Windows Commander style

Total Commander (former Windows Commander)

1) Krusader. 2) Kcommander.3) FileRunner (TCL/TK). 4) Linux Commander.5) LinCommander. 6) Rox, Rox-Filer.7) Emelfm.8) Midnight Commander.9) Worker.

File manager in Windows style

Windows Explorer / Internet Explorer

1) Konqueror.2) Gnome-Commander. 3) Nautilus.4) Endeavour Mark II. 5) XWC.

Visual Shell ??? 1) vshnu: the New Visual Shell.

Quick viewing of local HTML documents

1) Internet Explorer2) Microsoft Document Explorer

1) Dillo. (Russian language patches - here).2) Konqueror.3) Nautilus.4) Lynx / Links.

Viewing all operations with files

Filemon Filemon.

Work with UDFRoxio (former Adaptec) UDF Reader, Roxio Direct CD

Linux-UDF.

Work with multi session CD + recovering information from faulty multi session disks

IsoBuster CDFS.

Work with compressed files

1) WinZip2) WinRar3) 7-Zip4) WinACE 5) UltimateZip

1) Ark (kdeutils).2) Gnozip.3) KArchiveur.4) Gnochive. 5) FileRoller.6) Unace. 7) LinZip.8) TkZip.

Console archivers arj, rar, zip, tar, gzip, bzip2, lha...

1) tar, gzip, bzip2.2) Unarc.3) Lha. (on Japanese)4) Infozip.5) Arj.6) Avfs. (The support of any archive

Page 216: Ubuntu - Линукс за човешки същества

from any program - file.zip#/...).7) Zoo.8) RAR. 9) CAB Extract10) 7-zip .

Program for files and directories comparison

1) Beyond Compare.2) Araxis Merge.3) WinMerge 4) Minimalist GNU For Windows (diff.exe)5) Unison6) kdiff3

1) Mgdiff. 2) diff, patch.3) Xemacs. 4) Xdelta. (make patches for binary files) 5) Meld.6) Xxdiff.7) Unison8) kdiff39) kompare .

Batch file renamingPlugins to TotalCommander, ...

1) GPRename. (Perl-based)2) Plugins for MC (???)

3) Desktop / System software.

Text editorNotepad, WordPad, TextPad, Vim, Xemacs, ...

1) Kedit (KDE).2) Gedit (Gnome).3) Gnotepad.4) Kate (KDE).5) KWrite (KDE).6) Nedit.7) Vim.8) Xemacs.9) Xcoral. 10) Nvi.11) Ozeditor.

Console text editor

1) Vim2) Emacs3) Editor from FAR, editor from DN, ...

1) Vim.2) Emacs.3) Nano. (It's a free implementation of pico)4) joe.5) Fte.6) Jed.7) CoolEdit.

Multi-purpose text and source code editor

SciTE, UltraEdit, MultiEdit, Vim, Xemacs, ...

1) Kate (KDE).2) Nedit. 3) CodeCommander.4) SciTE. 5) Quanta Plus. 6) Vim.7) Xemacs. 8) Mcedit (comes with mc). 9) Jed.

Page 217: Ubuntu - Линукс за човешки същества

10) Setedit. (Turbo Vision looking style)11) HT editor.

Text editor with cyrillic encodings support

Bred, Rpad32, Aditor, Vim, Xemacs

1) Kate (KDE).2) Nedit. 3) Fte (console).4) Patched version of Midnight Commander.5) Vim.6) Xemacs.

Viewing PostScript1) RoPS2) GhostView

1) GhostView.2) Kghostview. 3) GV. 4) GGV.

Viewing PDF1) Adobe Acrobat Distiller2) GhostView

1) Adobe Reader. [Prop] 2) Xpdf.3) GV. 4) GGV. 5) GhostView.6) Kghostview.7) Kpdf

Creating PDF

1) Adobe Acrobat Distiller2) GhostView3) Ghostscript4) Openoffice.org

1) Any Linux WYSIWYG program -> print to file -> ps2pdf. (Here's an article about this).2) Adobe Acrobat Distiller. [Prop]3) PStill. [Shareware]4) PDFLatex.5) Xfig.6) Ghostscript.7) Tex2Pdf.8) Reportlab.9) GV.10) GGV.11) GhostView.12) Kghostview.13) Panda PDF Generator.14) Openoffice.org.

CryptoPGP, GnuPG + Windows Privacy Tools

1) GnuPG (console) + GPA, KGpg, and other frontends.2) PGP. [Prop]

Disc volume encryptionEFS (standard), PGP-Disk, BestCrypt, Private Disk Light

1) Loop-aes.2) CFS.3) TCFS.4) BestCrypt.5) CryptFS.

Task scheduler mstask, nnCroncron, at (standard, console). GUI: Kcron.

Page 218: Ubuntu - Линукс за човешки същества

Outlook scheduler Outlook scheduler 1) KOrganizer.

Virtual CDVirtualDrive, VirtualCD, Daemon Tools, ...

1) Virtual CD Kernel Modul.2) "cp /dev/cdrom mycd.iso" + "mount -o loop mycd.iso /mnt/cdrom/".

Text recognition (OCR) Recognita, FineReader

1) ClaraOcr.2) Gocr.3) Kooka.4) OCRopus.

Translators (cyrillic) Promt, Socrat Ksocrat (???)

Eng-rus dictionaries (cyrillic)

1) ABBYY Lingvo2) Socrat3) JaLingvo4) phpMyLingvo

1) Mueller.2) Ksocrat.3) JaLingvo. 4) phpMyLingvo. 5) dict+Kdict. 6) DictX. 7) Groan.8) Mova.9) Slowo.10) Stardict.

Work with scannerPrograms on CD with scanner, VueScan

1) Xsane.2) Kooka.3) Xvscan. [Prop] 4) VueScan. [Prop]

AntivirusAVG AntiVirus, NAV, Dr. Web, TrendMicro, F-Prot, Kaspersky, ...

1) Dr. Web. [Prop]2) Trend ServerProtect. [Prop]3) RAV Antivirus. [Prop] (Bought by Microsoft?)4) OpenAntivirus + AMaViS / VirusHammer. 5) F-Prot. [Prop]6) Sophie / Trophie. 7) Clam Antivirus.8) Kaspersky. [Prop]9) YAVR.

System configuration

Control Panel, Msconfig, RegEdit, WinBoost, TweakXP, Customizer XP, X-Setup, PowerToys, Config NT, ...

1) setup (Red Hat).2) chkconfig (Red Hat).3) redhat-config-<feature>. (Red Hat 8.0).4) xf86config, xf86cfg.5) Linuxconf.6) Drakeconf.7) Webmin.8) yast and yast2 (SuSE).9) sysinstall (FreeBSD).10) /dev/hands :).

Boot managers System Commander, PowerQuest Boot Magic, GAG, ...

1) Grub.2) Lilo.3) ASPLoader.

Page 219: Ubuntu - Линукс за човешки същества

4) Acronis OS Selector [Prop].5) Ranish Partition Manager.6) osbs.7) Symon.8) Smart Boot Manager.9) Xosl. 10) GAG.

Hard disk partitions manager

1) PowerQuest Partition Magic [Prop]2) Acronis PartitionExpert [Prop]3) Paragon Partition Manager [Prop]4) Partition Commander [Prop]

1) PartGUI. (GUI for partimage and parted)2) GNU Parted. (GUI - QTParted).3) Partition Image.4) fips.5) Diskdrake (Mandrake).6) Paragon Partition Manager [Prop].7) Acronis PartitionExpert [Prop]. (review)

LVM + soft-RAID + parted + ...

-EVMS.

Backup softwarentbackup (standard), Legato Networker [Prop]

1) Legato Networker. [Prop] 2) Lonetar. [Prop] 3) Disk Archive. 4) Bacula. 5) Taper. 6) dump / restore. (console, standard)7) Amanda (console). 8) Mondo Rescue. (backups that boot and auto restore themselves to disk)

Making images of disk partitions

1) DriveImage2) Ghostpe

1) PartitionImage (GUI - PartGUI).2) dd (console, standard).3) Mondo Rescue.

Machine mirroring over network

1) ImageCast2) Norton Ghost

1) UDP Cast.2) Techteam's UDP Cast Disks.3) Ghost for Unix (g4u).

Task managerTaskMan (standard), TaskInfo, ProcessExplorer NT.

1) top (console, standard).2) Gtop, Ktop.3) Ksysguard.4) "ps aux|more", "kill <pid>"

Automatic switch between English and Russian when you type

Punto Switcher, Keyboard Ninja, Snoop

XNeur

Mouse gestures Sensiva1) Kgesture.2) wayV.3) Optimoz.

TV program ??? Home Portal.

Text to speech MS text to speech 1) KDE Voice Plugins. 2) Festival.3) Emacspeak.

Page 220: Ubuntu - Линукс за човешки същества

4) VoiceText.

Speech recognitionViaVoice, DragonNaturally Speaking

Yes, there are no usable speech recognition packages. But:1) Sphinx. 2) ViaVoice. (almost dead...)

Stream text processing1) Minimalist GNU For Windows (sed.exe)2) perl

1) sed, awk.2) perl.

PIM / DB / hierarchical notebook with tree view

TreePad [Prop], Leo, CueCards

1) TreePad Lite. [Prop] 2) Yank.3) TreeLine.4) Gjots. 5) Leo. 6) Hnb - hierarchical notebook. 7) TuxCards.

Program for quick switching between resolutions and frequencies

Integrated with system, comes on CD with video card

1) Multires.2) Ctrl+Alt+"-", Ctrl+Alt+"+".3) Fbset. (when using framebuffer)

Search and replace text in files

1) Integrated with system2) Indexing service3) HTMLChanger4) Any file manager

1) find (console, standard). 2) slocate (console, standard). GUI:1) Gsearchtool.2) Kfind.3) Any file manager

Local search engine with SGBD for indexing

1) Indexing service (???)2) mnoGoSearch. [prop for Windows]

1) mnoGoSearch.2) ASPSeek.

System monitoring System monitor (built-in)

1) top (console, standard).2) Gkrellm.3) Ksysguard.4) Survivor.5) "Hot-babe". (If you can be shocked by nudity, don't use it :).6) htop

Program for logs viewing Event Viewer (built-in)

1) Xlogmaster.2) Analog. 3) Fwlogview. (firewall)

Data Recovery ToolsR-Studio (supports Linux partitions)

1) e2undel.2) myrescue.3) TestDisk.4) unrm.5) Channel 16.

Text files encoder with automatic detection of character set

??? 1) Enca.2) Jconv. 3) Xcode. (cyrillic)

Page 221: Ubuntu - Линукс за човешки същества

4) Asrecod. (cyrillic)

Alarm clock MindIt! 1) KAlarm.

Work with Palm Palm Desktop1) Kpilot.2) Jpilot.

Allows to carry on Palm .html files

iSilo1) iSilo.2) Plucker.

Low-level optimization(chipset, pci-bus)

Powertweak1) Powertweak-Linux.

BibleOn-Line Bible, The SWORD

1) BibleTime (KDE) 2) Gnomesword (Gnome)

Convenient mouse scrolling Mouse Imp???

Automatic change of desktop background

??? 1) Background Buddy.

Convenient switching of the keyboard language

???1) GSwitchIt.

Windows registry editor RegEdit Kregedit :).

4.1) Multimedia (audio / CD).

Useful links: -Linux MIDI & Sound Applications - many links and resources.Sound Software - lots of it.

Music / mp3 / ogg players

1) Winamp2) Zinf3) SnackAmp4) Soritong5) Apollo6) K-jofol 20007) Sonique8) C-49) Media Box Audio / Video Workstation 510) Blaze Media Pro11) NEX 312) Real Jukebox13) Windows Media Player

1) XMMS (X multimedia system).2) Noatun.3) Zinf. (former Freeamp)4) Winamp.5) Xamp.6) GQmpeg.7) SnackAmp.8) Mplayer. (Frontend: Kplayer).9) Xine. (Frontends: Sinek, Totem) 10) Amarok

Console music / mp3 / ogg players

mpg123, dosamp, Mplayer

1) Cplayer.2) mpg123.3) ogg123.4) mpg321.5) Orpheus.6) Mp3blaster.7) Madplay.8) Console utils for xmms.9) Mplayer.

Page 222: Ubuntu - Линукс за човешки същества

Programs for CD/DVD burning with GUI

Nero, Roxio Easy CD Creator, ...

1) K3b. 2) XCDRoast.3) KOnCd.4) Eclipt Roaster.5) Gnome Toaster.6) CD Bake Oven.7) KreateCD.8) SimpleCDR-X. 9) GCombust. 10) WebCDWriter. (CD burn server, usable from any remote browser with Java support)11) CDR Toaster.12) Arson.13) CD-Me (Creation of audio-CD).14) Nero [Prop]

CD playerCD player, Winamp, Windows Media Player, ...

1) KsCD.2) Gtcd (Gnome) + tcd (console).3) Orpheus. (console)4) Sadp.5) WorkMan. 6) Xmcd.7) Grip. 8) XPlayCD.9) ccd / cccd. (console) 10) cdp. (console)11) BeboCD.

Slowing the rotation of CD Slowcd, Cdslow

1) mount -o speed=<speed>2) hdparm -E <speed>3) eject -x <speed>4) cdspeed.

CD ripping / grabbing

1) Cdex2) MusicMatch3) Streambox Ripper4) Audiocatalyst5) WinDac6) Audiograbber7) Media Box Audio / Video Workstation8) CD-Copy9) Blaze Media Pro10) Real Jukebox 11) Windows Media Player12) Nero13) VirtualDrive14) VirtualCD 15) Audacity

1) Grip.2) Audacity.3) RipperX.4) tkcOggRipper.5) A Better CD Encoder.6) cdda2wav.7) Gnome Toaster.8) Cdparanoia.9) Cd2mp3.10) Dagrab.11) SimpleCDR-X. 12) RatRip. 13) AutoRip. 14) Sound Juicer.

Tracker music player Winamp, Windows Media Player, ...

1) xmms + MikMod-plugin. Comes with xmms.2) xmms + xmp-plugin. Using xmp.3) MikMod. (console)

Page 223: Ubuntu - Линукс за човешки същества

4) xmp. Can play tracker music with Midi devices.5) TiMidity++. Only mod files.

Midi playerWinamp, Windows Media Player, ...

1) xmms + midi-plugin. (Using TiMidity)2) xmms + awemidi-plugin. (Using drvmidi)3) xmms + playmidi-plugin. (Using playmidi)4) TiMidity++. Supports gus pathes and sf2 banks, backend to another software.4) timidity-eawpatches. Gus-patches for TiMidity++.5) Kmid.6) drvmidi / awemidi.7) pmidi (console, for ALSA).8) playmidi.9) atmidi.

Midi + karaoke player VanBasco1) Kmid.2) Gkaraoke.3) TiMidity++.

Mp3 encoders

1) Lame2) Cdex3) MusicMatch4) Streambox Ripper5) Audiocatalyst6) Blaze Media Pro7) Media Box Audio / Video Workstation8) AudioSlimmer9) Real Jukebox

1) Lame.2) Bladeenc.3) NotLame.4) L3enc. [Prop]5) gogo.

OGG encoders oggenc oggenc.

Work with Real protocol1) RealPlayer. [Prop] 2) Mplayer + libraries.

1) RealPlayer. [Prop] 2) Mplayer + libraries.3) ReMedial.

RadioVC Radio, FMRadio, Digband Radio

1) xradio.2) cRadio.3) Xmradio.4) RDJ.5) RadioActive.6) XMMS-FMRadio.7) Gqradio. 8) Qtradio.9) streamtuner

Audio editors SoundForge, Cooledit, Audacity, ...

1) Glame.2) Rezound.3) Sweep.4) WaveForge.

Page 224: Ubuntu - Линукс за човешки същества

5) Sox.6) Audacity.7) GNUSound.8) Ecasound.9) SoundStudio. 10) mhWaveEdit.

Multitrack audio processor Cubase1) Ecasound. 2) Ardour.

Sound tracker Fasttracker, ImpulseTracker1) Soundtracker.2) Insotracker.3) CheeseTracker.

Sound mixer sndvol32

1) Opmixer.2) aumix. 3) mix2000.4) KMix.5) Alsamixer.6) GMix.7) wmix (for WindowMaker) 8) Mixer_app (for WindowMaker) 9) Many applets for AfterStep / WindowMaker / FluxBox.

Software for music notation Finale, Sibelius, SmartScore1) LilyPond.2) Noteedit.3) MuX2d.

Midi-sequencer Cakewalk

1) RoseGarden.2) Brahms.3) Anthem.4) Melys.5) MuSE. 6) MidiMountain. (KDE)More infrormation: Midi-Howto.

Music creation Cakewalk, FruityLoops1) RoseGarden.2) Ardour.

Synthesizer Virtual waves, Csound

1) Csound.2) FluidSynth.3) Arts Builder (???).

ID3-Tag Editors Mp3tag

1) EasyTAG.2) Cantus.3) id3tool (console).4) id3ed (console).5) id3edit (console).

Guitar/Instrument Tuning software

1) In-Tune Multi-Instrument Tuner2) Digital Guitar Tuner

???

Record streaming audio into .MP3 files

Twins Stream RipperStream Ripper.

Page 225: Ubuntu - Линукс за човешки същества

4.2) Multimedia (graphics).

Graphic files viewer

1) ACDSee2) IrfanView3) Xnview4) CompuPic [Prop] 5) Windows Fax and Image viewer 5) Any web browser

1) Xnview.2) GQview.3) Qiv. 4) CompuPic [Prop] 5) Kuickshow.6) Kview. 7) GTKSee.8) xv. [Prop]9) pornview.10) imgv.11) Gwenview.12) Gliv.13) Showimg.14) Fbi.15) Gthumb. 16) PixiePlus. 17) Electric Eyes (Gnome).18) Eye of Gnome.19) GImageView.20) Hugues Image Viewer. 21) Any web browser.

Viewing the graphic files in console

QPEG1) zgv.2) aalib.

Simple graphic editor Paint

1) Kpaint.2) Tuxpaint.3) Xpaint. 4) Gpaint. 5) Killustrator. 6) Graphtool.

Powerful graphic editor in PhotoShop style

1) Adobe Photoshop [Prop]2) Gimp3) Paint Shop Pro [Prop]4) Pixel32 [Prop] 5) Corel PhotoPaint [Prop]6) Macromedia Fireworks

1) Gimp.2) ImageMagick.3) Pixel32. [Prop]4) CinePaint.5) RubyMagick.6) Corel PhotoPaint 9. [Prop]

Programs for work with vector graphics

Adobe Illustrator, Corel Draw, Freehand, AutoSketch, OpenOffice Draw

1) Inkscape2) sK13) Sodipodi.4) xfig.5) Sketch.6) Karbon14 and Kontour.7) OpenOffice Draw.8) Dia.9) Tgif.10) Gestalter.11) ImPress.12) Tkpaint.

Page 226: Ubuntu - Линукс за човешки същества

13) Tgif.14) Corel Draw 9. [Prop]

SVG editor WebDraw [Prop]

1) Inkscape2) sK13) Sodipodi.4) Dia.5) Sketch.

SVG viewer1) Squiggle 2) X-Smiles3) SVG support in Mozilla

1) Squiggle.2) X-Smiles.3) SVG support in Mozilla.4) SVG support in Konqueror.

Program for text decoration Wordart, OpenOffice Draw OpenOffice Draw.

Program for ASCII-drawing ANSI DRAW, Mazaika

1) CanvASCII.2) Jave.3) ANSI Draw. 4) EDASCII.

Converting the graphic files in pseudographics

??? aalib.

Flash playing Flash Player

1) SWF Macromedia Flash Player.2) Flash Player. [Prop] 3) Plugin for Netscape/Mozilla (download here or here).

Flash creation Macromedia Flash

1) DrawSWF.2) Ming. (Creating flash swf output from programming languages)

3D-graphics3D Studio MAX, Maya [Prop], Povray, ...

1) Blender.2) Maya. [Prop]3) KPovModeler. 4) K3Studio. 5) Moonlight.6) GIG3DGO.7) Povray. 8) MegaPov. 9) K3D.10) Wings 3D. 11) Softimage XSI. [Prop] 12) Kludge3d.

The instrument for making the photographic quality scene based of ArchiCAD 3D-models

ArtLantis Render ???

Icon editor Microangelo1) Gnome-iconedit.2) Kiconedit.

Small program for making Integrated with system 1) Ksnapshot.

Page 227: Ubuntu - Линукс за човешки същества

screenshots (PrintScreen), Snag it, ...

2) Xwpick.3) Xwd, xgrabsc.4) Motv (xawtv)5) Streamer (video) 6) Integrated with window manager (various hotkeys)

Drawing structure diagrams of the database

Access1) Dia.2) Toolkit for Conceptual Modelling.

Create printed calendars, greeting cards, etc., with clip art collection

Broderbund Print Shop ???

Download pictures from digital camera

Polaroid Drivers1) Camera Tool (gtkam)2) Gphoto2.

4.3) Multimedia (video and other)

Video / mpeg4 players

1) BSplayer2) Zoomplayer3) Windows Media Player4) VideoLAN5) Winamp36) Mplayer7) RealPlayer8) Xing9) Simplayer

1) Mplayer. (Frontend: Kplayer).(LiveCD distribution of Mplayer - MoviX). 2) Xine. (Frontends: Sinek, Totem) 3) VideoLAN. 4) Aviplay. 5) Winamp3.6) Noatun.7) KDE Media Player.8) XMovie.9) Kaboodle.10) MpegTV.11) Avifile. 12) Xmps. 13) Ogg Tarkin. (???)14) Theora. (???)

Console video / mpeg4 players

QuickView1) Mplayer.2) QuickView.

DVD playersPowerDVD, WinDVD, MicroDVD, Windows Media Player, VideoLAN

1) Ogle.2) Mplayer. 3) Xine.4) Aviplay. 5) VideoLAN. 6) OMS.

DVD rippers / encodersGordian Knot, Mencoder (from Mplayer)

1) Drip.2) Transcode.3) Mencoder. (from Mplayer)4) Ffmpeg. 5) DVD::Rip.

Simple video creation and Windows Movie Maker 1) iMira Editing. [Prop]

Page 228: Ubuntu - Линукс за човешки същества

editing2) MainActor. [Prop]3) Broadcast 2000.4) Avidemux.

Professional video production enviroment

Adobe Premiere, Media Studio Pro

1) iMira Editing.2) Cinelerra.3) MainActor.4) Broadcast 2000.5) Lives. 6) CinePaint.7) Heroine Virtual.

Cutting video Virtual Dub1) Avidemux.2) Kino.

Converting videoVirtual Dub, Mencoder (from Mplayer)

1) Transcode.2) Mencoder. (from Mplayer)3) Ffmpeg.

Work with TV-tuner / watch TV

AVerTV, PowerVCR 3.0, CinePlayer DVR, Mplayer, ...

1) Tvtime.2) Kwintv.3) Xawtv.4) Zapping.5) GnomeTV.6) Mplayer. 7) Xawdecode.

Work with TV-tuner in console

-1) Mplayer.2) fbtv.3) aatv.

Work with QuickTime format

QuickTime Player

1) QuickTime.2) Mplayer + Sorenson codec.3) OpenQuicktime.4) Xanim.

Creation of 2D and 3D effects

Adobe After Effects1) Shake. [Proprietary, $129.95]2) Plugins for Gimp.

Animation Animation Shop, ...1) CinePaint.2) Plugins for Gimp.

Landscape / terrain generation

Bryce Terraform.

World constructionWorld Construction Set, AnimatekWorld Builder

???

Framework for developing video applications

???1) Gstreamer.2) Live.

5) Office/business.Office suite MS Office, StarOffice /

OpenOffice, 602Software1) OpenOffice.2) StarOffice. [Prop]

Page 229: Ubuntu - Линукс за човешки същества

3) Koffice.4) HancomOffice. [Prop]5) Gnome Office.6) Applixware Office. [Prop]7) Siag Office.8) TeX, LaTeX, ...

Office suite WordPerfect Office 2000

WordPerfect Office 2000 for Linux. (No longer available at Corel website. It was Windows version, running under Wine :).

Word processorWord, StarOffice / OpenOffice Writer, 602Text, Abiword

1) Abiword.2) TextMaker [Prop] 3) WordPerfect.4) Ted.5) StarOffice / OpenOffice Writer. 6) Kword.7) LyX. 8) Kile (KDE Integrated LaTeX Environment).

SpreadsheetsExcel, StarOffice / OpenOffice Calc, 602Tab

1) Gnumeric.2) Abacus.3) StarOffice / OpenOffice Calc. 4) Kspread.

Graphing / charting data Excel, MicroCall Origin, ...

1) Kivio.2) Dia.3) KChart.4) xfig. 5) Gnuplot.6) GtkGraph.7) GNU Plotutils.8) Ploticus.

Creating presentationsMS PowerPoint, StarOffice Presentation, OpenOffice Impress

1) StarOffice Presentation.2) OpenOffice Impress.3) Kpresenter.4) MagicPoint. 5) Kuickshow & gimp :).

Local databaseMS Access, InterBase6, OpenOffice + MySQL.

1) KNoda.2) Gnome DB Manager.3) OpenOffice + MySQL.4) InterBase7. [Prop]5) InterBase6. 6) Berkley DB.7) Rekall. [Prop]8) StarOffice Adabase.

Receiving the quotings, Omega Research Trade 1) The Market Analysis System

Page 230: Ubuntu - Линукс за човешки същества

news, building graphs and analysing of the financial market.

Station 2000 (MAS)

Software for e-commerce and web business

1) Weblogic [Prop]2) IBM WebSphere Application Server [Prop]3) iPlanet4) osCommerce5) JOnAS6) COCOON

1) Weblogic. [Prop]2) JBoss.3) IBM WebSphere Application Server. [Prop]4) osCommerce. 5) JOnAS. 6) COCOON.

Personal finances manager1) MS Money2) Quicken3) Moneydance [Prop]

1) GNUcash.2) GnoFin.3) Kmymoney.4) Grisbi. 5) Moneydance. [Prop]

Project management MS Project, Project Expert 71) Mr Project.2) Outreach.

Financial accounting package (global)

???1) Hansa Business Solutions. [Prop]2) Quickbooks.

Financial accounting package (russian)

"1C: Accounting"

1) Hansa Business Solutions. [Prop]2) IceB.3) "Finances without problems".4) Ananas. 5) E/AS. 6) 1L: Project.

Financial accounting package (India & Asia)

??? Kalculate. [Prop]

Automation of the enterprise (russian)

"1C: Enterprise"

1) Keeper. [Prop]2) Oblik. [Prop]3) IceB. 4) Compiere.

ERP/CRM (english) ???1) Compiere. 2) Dolibarr. 3) Tutos.

ERP/CRM (russian) "BOSS-Corporation"1) NauRP.2) Compiere.3) Dolibarr.

Corporate docflow system (russian).

1) "Boss-Referent"2) Documentum3) "Delo"4) Lanit:LanDoc

1) NauDoc.2) Documentum.3) "Boss-Referent" (without the client part)

6) Games.

Where to get Anywhere you want :).

The Linux Game Tome (happypenguin.org) | LinuxGames.com | Kde Games | Linux Game Publishing

Page 231: Ubuntu - Линукс за човешки същества

The Linux Game List -http://www.icculus.org/lgfaq/gamelist.php

Games for Windows, that can be run under WineX

-This is a search form, and this is a full list of games (very big).

- Tetris

1) LTris.2) XWelltris.3) Emacs + "Meta-X tetris".4) Ksirtet.

- Standard Windows games1) Kdegames.2) Gnome-games.

- Mines1) KMines.2) Perlmines.3) Dmines.

- Civilization FreeCiv.

- Civilization: Call to Power Civilization: Call to Power.

- Sid Meyer Alpha Centauri Sid Meyer Alpha Centauri.

- Sim City 3000 Sim City 3000.

- Command&Conquer FreeCNC.

- Warcraft 2, Starcraft (?) FreeCraft.

- (Win)Digger1) Digger.2) XDigger.

- Arkanoid, Zball, ... Lbreakout2.

Quake 1, 2, 31) Quake 1, 2, 3.2) QuakeForge. 3) DarkPlaces.

1) Quake 1, 2, 3.2) QuakeForge. 3) DarkPlaces.

- CounterStrike CounterStrike under WineX.

- Urban Terror Urban Terror.

DOOM

1) jDoom / Doomsday.2) Zdoom.3) DOOM Legacy.4) LxDOOM.5) PrBoom.6) EDGE.7) Vavoom.8) Original Doom.

1) jDoom / Doomsday.2) Zdoom.3) DOOM Legacy.4) LxDOOM.5) PrBoom.6) EDGE.7) Vavoom.8) Original Linux Doom (X11/svgalib).

Heretic

1) DOOM Legacy.2) jHeretic / Doomsday.3) Vavoom.4) Original Heretic.

1) DOOM Legacy.2) Vavoom.3) Heretic, GL Heretic.

Hexen1) jHexen / Doomsday.2) Vavoom.3) Original Hexen.

1) Hexen/SDL.2) Vavoom.

- Heretic 2 Heretic 2.

Page 232: Ubuntu - Линукс за човешки същества

- Return to Castle Wolfenstein Return to Castle Wolfenstein. [Prop]

- Descent Descent.

- Never Winter Nights Never Winter Nights.

-Unreal Tournament / Unreal Tournament 2003

Unreal Tournament / Unreal Tournament 2003.

- Soldier Of Fortune Soldier Of Fortune.

- Tribes 2 Tribes 2.

- Blood 1 Qblood.

- Worms Nil.

- Lines1) GtkBalls.2) gLines.

- MS Flight Simulator FlightGear.

- Lemmings Pingus.

Racing Need For Speed1) Tux Racer :).2) KartlingRace.

Chess ChessMaster, ...1) Glchess.2) Xboard.3) Eboard.

7) Programming and development.

IDE

1) Microsoft VisualStudio .net2) Emacs, XEmacs3) Vim + ctags + scripts from vim.sf.net4) Boa Constructor5) PythonCard

1) CodeForge.2) Kdevelop + Qt3 Designer.3) Eclipse. 4) Glade + Motor or + Xwpe or + any text editor.5) Emacs, XEmacs.6) Vim + ctags + scripts from vim.sf.net.7) Boa Constructor.8) PythonCard.

Visual C++ IDE Borland C++ Builder, MS Visual C

1) Anjuta + Glade + Devhelp.2) KDE Studio Gold. [Prop]3) Dev-C++.4) Kylix. [Prop] (Kylix Personal Edition is free). 5) vtkBuilder.6) foxBuilder.7) wxDesigner.8) Arriba. [Prop]9) Code Crusader. [Prop]10) CodeWarrior. [Prop]11) Gbuilder.12) Source Navigator. 13) TimeStorm. [Prop]14) Understand for C++. [Prop]15) SlickEdit. [Prop]

Page 233: Ubuntu - Линукс за човешки същества

16) Vide.

C++ IDE

Borland Turbo C++ 3.0 for DOS, , Minimalist GNU For Windows (mingw32-gcc.exe)

1) GCC (+ Motor or + Xwpe).2) LinEdit. 3) Rhide. 4) Wxstudio. 5) Eclipse.

Object Pascal IDE Delphi1) Kylix. [Prop] (Kylix Personal Edition is free).2) Lazarus + FPC.

Pascal Pascal, BP

1) Freepascal.2) GNU Pascal (gpc).3) RShell (in style of Borland Pascal 7.0)

Basic Basic

1) Hbasic.2) X-basic.3) Yabasic. 4) SmallBASIC.

PrologVisualProlog, Mercury, SICStus Prolog [Prop]

1) GNU Prolog.2) Mercury. 3) SWI-Prolog. 4) SICStus Prolog. [Prop]5) CIAO Prolog.

Assembler TASM, MASM, NASM1) NASM. (Intel syntax)2) FLAT Assembler.3) gas. (AT&T syntax, part of binutils).

Disassembler, Reverse engineering

SoftIceThe source code is open :)1) ldasm.

Debugger

1) WinDbg2) Minimalist GNU For Windows (gdb.exe)

gdb. Frontends:1) ddd.2) xxgdb, mxgdb.3) CGDB. 4) Vim scripts.5) [X]Emacs C-mode.6) KMD.7) NANA. (Library)

WYSIWYG html editor

1) Macromedia Dreamweaver2) MS Frontpage3) Netscape / Mozilla Composer4) Openoffice HTML editor

1) Netscape / Mozilla Composer.2) Openoffice HTML editor.3) Amaya.4) GINF (Ginf is not Frontpage) 5) IBM WebSphere Homepage Builder. [Prop]6) JXHTMLEDIT (Java).

Powerful editor for site creating, contains set of samples and can be complemented with every sort and kind of plug-ins

Dreamweaver Ultradev ???

Page 234: Ubuntu - Линукс за човешки същества

HTML / DHTML editor HomeSite, Coffeecup

1) Quanta Plus.2) Bluefish.3) WebMaker.4) Screem.5) Toppage.6) WebDesigner.7) ScriptEditor.8) August. 9) Coffeecup / Linux.10) FCKeditor.

HTML / DHTML editor Arachnofilia Arachnofilia. [Prop]

XML Editor XML Spy [Prop]1) XMLMind XML Editor.2) Vim.3) Emacs.

Perl/Python/Tcl IDE ???1) Komodo. [Prop]2) Perl Dev Kit.

Java IDE JBuilder, IDEA

Link: Java Tools for Linux.1) Jbuilder.2) NetBeans.3) Eclipse.4) Sun ONE Studio. [formerly Forte]5) Vide.

J2EE based application server

??? 1) JBoss.

IDE for Oracle Database development

T.O.A.D., SQL Navigator, PL/SQL Developer

Tora.

CASE-facility for UMLArgoUML, Together ControlCenter [Prop]

1) Umbrello UML Modeller.2) Dia+Dia2Code.3) PoceidonCE (community edition).4) ArgoUML.5) Together ControlCenter [Prop]

Top-level CASE system Rational Rose. Rational Rose. [Prop]

HEX-editor Hiew

1) Biew.2) KHexEdit. 3) hexedit (console).4) GHex.

Clipper compiler and preprocessor

CA-Clipper, The Harbour Project

1) Clip.2) The Harbour Project.3) xHarbour.

Platform in dot-net style M$ .Net1) Mono.2) DotGNU/Portable.NET

Work with CVS WinCVS, TortoiseCVS, cvs for Windows, BitKeeper [Prop]

1) cvs (console).2) Cervisia (KDE).3) Lincvs. (Front-end for CVS) 4) BitKeeper. [Prop] 5) SubVersion. (enhanced CVS-like platform + WebDAV -> SCM)

Page 235: Ubuntu - Линукс за човешки същества

IDE for Interbase/Firebird development

IBExpert1) IBAccess2) IBAdmin [prop]3) IBWebAdmin (apache / php)

Visual Basic Visual Basic

1) Phoenix.2) KBasic.3) HBasic. 4) Mono.

Graphical libraries

1) WinAPI, MFC, VCL (C, C++)2) Tk (Tcl, C)3) Tkinter (over Tk for Python, Perl, etc)4) wxWindows (C++) (over winapi)5) wxPython (Python) (over wxWindows)6) GTK+ (link #2) (C, C++) 7) Qt (C++)8) FLTK (C++) 9) AWT, Swing (Java)10) Xaw - part of X-server (C)

If toolkit is oriented on C, usually it's possible to use it from the other languages. There is object bindings for some of them to use them with C++ and other OO-languages. Toolkits, oriented on C++ from the beginning, are impossible to use from C, and quite often - from the other languages.

1) X11/Xext (C) - low level libraries, used by others.2) Xt - X Toolkit (C) - reference X11 toolkit3) Xaw - MIT Athena (C) - reference X11 toolkit4) Xaw3d - MIT Athena 3D (C) - Athena with 3D-view5) LessTif - opensource analog of Motif 1 (C)6) OpenMotif (C)7) Tk (Tcl, C)8) Tkinter (over Tk for Python, Perl, etc)9) wxWindows (C++) (over GTK+ - wxGtk or Motif - wxMotif)10) wxPython (Python) (over wxWindows)11) Qt (C++)12) GTK+ (C, C++) 13) PyQt (over Qt for Python) 14) PyGTK (over GTK+ for Python)15) Gtk::Perl (over GTK+ for Perl)16) Qt for Perl (over Qt for Perl)17) GtkAda (over GTK+ for Ada95)18) FLTK (C++)19) XView (C)20) FOX (C++)21) AWT, Swing (Java)22) WinAPI and MFC through wine (C)

Source code documentation system

???1) Doxygen.2) CWEB.

Page 236: Ubuntu - Линукс за човешки същества

Memory leak tracing1) Numega Bounds Checker2) Rational Purify

1) MallocDebug.2) Valgrind.3) Kcachegrind. 4) ElectricFence.5) dmalloc.6) ccmalloc.7) LeakTracer.8) memprof.9) BoundsChecker. [prop]10) mprof.11) Insure. [prop]12) dbx. (for Sparc)13) YAMD.14) Njamd.15) Mpatrol.

Application development profiling (tests code performance)

???1) gProf.2) JUnit. (Java)

Software projecting1) Rational Rose2) Enterprise Architec3) Visio

???

Game programming1) DirectX2) libSDL3) ClanLib

1) libSDL2) ClanLib

Everything needed for work with XML Schemas, DTD, XSL/XSLT, SOAP, WSDL (edit, debug, check, etc)

1) Altova XMLSpy Suite ???

Source code -> HTML-document with highlighted syntax

??? 1) Webcpp.

Bug Tracking System ??? 1) Bugzilla.

Object Request Broker (ORB)

1) ORBIT 1) ORBIT.

Portability ??? 1) Autoconf, Automake & Libtool.

Source code indexer and cross-referencer

???1) GNU GLOBAL.2) LXR.

Dynamic tracer of system calls

??? 1) Syscalltrack.

XML C parser 1) libxml (???) 1) Libxml2.

FoxPro Visual FoxPro qwerty

8) Server software.Web-server 1) Apache

2) IIS3) Roxen4) wn5) cern-httpd

1) Apache.2) Xitami.3) Thttp.4) TUX (Red Hat Content Accelerator).

Page 237: Ubuntu - Линукс за човешки същества

6) dhttpd7) caudium8) aolserver9) Boa

5) PublicFile.6) Boa.7) Caudium.8) Roxen.9) Zeus. [Prop] 10) Thy.

FTP-server

Internet Information Server, ServU, War FTP, BulletProof FTP server, FileZilla server, ...

1) pure-ftpd.2) vsftpd.3) wu-ftpd. 4) proftpd.5) gl-ftpd.6) ftp.7) PublicFile. 8) Teepeedee.

Language for Web-development

PHP PHP.

Language for Web-development

Perl Perl.

Language for Web-development

ASP ASP module for Apache.

Database engine MS SQL, MySQL

1) Sybase Adaptive Server Enterprise. [Prop]2) PostgreSQL. The most advanced open source database.3) MySQL. The most popular open source database.4) mSQL.5) SAP DB.

Database engine IBM DB2 IBM DB2. [Prop]

Database engine Oracle1) Oracle. [Prop]2) PostgreSQL. 3) Linter. (cyrillic)

Database engine Informix [Prop] Informix. [Prop]

Database engine Borland Interbase, FireBird FireBird.

Email server MDaemon, Hamster

1) Sendmail.2) Qmail.3) Postfix.4) Exim.

Email / PIM / Groupware server

Microsoft Exchange 1) CommuniGate Pro. [Prop]2) Bynari's Insight GroupWare Suite. [Prop]3) Samsung Contact. [Prop]4) Teamware Office. [Prop]5) Novell Netmail. [Prop]6) Amphora. (Zope / Qmail).7) Tutos. (Apache / PHP / Mysql / Sendmail).

Page 238: Ubuntu - Линукс за човешки същества

8) Kroupware. The project from the KDE PIM developers, which is being financed by the government of Germany.9) SuSe Linux Openexchange Server. [Prop]10) PHPGroupware.11) SCOoffice Mail Server. [Prop] (SCO - m.d. :).12) LinuXchangE.13) OpenOffice.org Groupware Project. (New!) 14) Tiki CMS/Groupware. (Apache / PHP / Mysql).

Mail filter / spam killer cygwin+Exim port

1) SpamAssassin.2) Procmail.3) Mailfilter.4) Сyrus-imap. 5) Exim.6) POPFile.

Mail downloader MDaemon Fetchmail.

??? Lotus Domino Lotus Domino. [Prop]

Server / router on one diskette.

Impossible

As much as you want :).1) muLinux. 2) Dachstein (firewall / dhcp).3) Serverdisk (http / ftp).4) Fli4l.

Proxy server MS Proxy Server, WinGate

1) Squid.2) Paco.3) Privoxy.4) Wwwoffle. 5) OOPS.

Server for supporting Java Servlets and JSP, can work with Apache

Tomcat Tomcat.

Advanced server statistics 1) AWStats1) AWStats. (All web-, ftp-, proxy-, mail-, wap- and streaming-servers).2) ANALOG. (Web-server).

Cluster of servers ??? 1) LVS - The Linux Virtual Server.

Cluster filesystems 1) GFS2) ADIC

1) GFS.2) OpenGFS.3) Lustre. (not SAN compatible?)4) Matrix Server. [Prop]5) CXFS.6) GPFS.7) Oracle Cluster File System (OCFS).

8) Coda.9) Intermezzo.

Page 239: Ubuntu - Линукс за човешки същества

10) Convolo cluster. 11) ADIC.

Web Mail ???1) IMP.2) CAMAS. (for Caudium web-server).

9) Scientific and special programs.

Useful links: -Scientific Applications on Linux - many links to both OSS and proprietary applications.

Math system in MathCad style

Mathcad Gap.

Math system in Matlab style Matlab

1) Matlab. [FTP]2) Octave. (+ Gnuplot)3) Scilab.4) R.5) Yorick.6) rlab.7) Yacas.8) Euler.

Math system in Mathematica style

Mathematica

1) Mathematica. [Prop]2) Maxima.3) MuPad.4) NumExp. 5) Mathomatic.

Math system in Maple style Maple1) Maple. [Prop]2) Maxima.3) MuPad.

Equation / math editorMathtype, MS Equation Editor, OpenOffice Math

1) OpenOffice Math.2) MathMLed. 3) Kformula (Koffice). 4) LyX.5) Texmacs.

Programs for three-dimensional modeling

SolidWorks, ... ProEngineer Linux. [Prop]

Programs for three-dimensional modeling

CATIA

CATIA. It was designed under Unix, and from version 4 (2000) it was ported under Windows (not too successfully).

Programs for three-dimensional modeling

SolidEdgeSolidEdge (part of more powerful package Unigraphics).

Engineering ANSYS ANSYS.

CAD/CAM/CAE AutoCAD, Microstation, ArchiCAD

1) Varkon.2) Linuxcad. [Prop, ~100$]3) Varicad. [Prop]4) Cycas. [Prop]5) Tomcad.6) Thancad.7) Fandango (alpha-version).

Page 240: Ubuntu - Линукс за човешки същества

8) Lignumcad.9) Giram.10) Jcad. 11) QSCad.12) FreeEngineer.13) Ocadis.14) PythonCAD. 15) OpenCascade.

CAD/CAM/CAE, simplified AutoCAD Lite Qcad.

Desktop Publishing SystemsAdobe PageMaker, QuarkXPress

Adobe Framemaker. [Proprietary, cancelled]

Small desktop publishing systems

MS Publisher1) Scribus - Desktop Publishing for Linux.2) KWord.

Diagram and chart designer Microsoft Visio

1) Kivio (Koffice).2) Dia.3) KChart.4) xfig. 5) Tgif + dotty.6) Tulip.7) Poseidon for UML. [Prop & free versions]8) JGraph + JGraphPad. (Java)

Geographic image processing software

Erdas Imagine, ER Mapper, ENVI

ENVI.

GIS (Geographical information system)

ArcView

All projects: FreeGIS Project.1) Grass.2) Quantum GIS. 3) PostGIS. 4) FreeGIS. 5) MapQuest.6) MapBlast.

Interactive Geographic Data Viewer

1) Thuban. 1) Thuban.

Vectorization of bitmaps MapEdit, Easy Trace 1) Autotrace.

Software CNC, controlling machine tools

OpenCNC [Prop]EMC.

Advanced text processing system in TeX style

MikTex, emTeX (DOS)

1) TeX.2) TeTeX / LaTeX 3) LyX (WYSIWYM).4) Kile.

Convenient, functional and user-friendly TeX-files / dvi-files editor.

WinEdt

1) Kile (KDE Integrated LaTeX Environment).2) Ktexmaker2.3) Tk LaTeX Editor.

Statistical Computing Language and Environment

S-PLUS R.

Statistical analysis SPSS, Statistica, SalStat Many links - here.

Page 241: Ubuntu - Линукс за човешки същества

1) PSPP.2) OpenStat2.3) "Probability and Statistics Utilities for Linux users"4) SalStat.

Econometrics Software Eviews, Gretl1) Gretl.

Emulation of the circuit1) Electronic Workbench2) Altera MaxPlus+

1) Geda.2) Oregano.3) Xcircuit. 4) Gnome Assisted Electronics.5) SPICE. 6) SPICE OPUS. 7) NG-SPICE.

Program to draw chemical structures

Chemdraw, Isisdraw Xdrawchem.

Downloader and player for Olympus dictophone

Olympus DSS Player ???

Market analysis MetaStock ???

Electronics scheme design1) PCAD2) OrCad3) Visio

1) Eagle.2) Geda.

The oscilloscope emulation Winoscillo Xoscope.

Measurement of the temperature and voltages on motherboard

MBMonitor, PCAlert, Speedfan

1) KSensors.2) KHealthCare (KDE).3) Gkrellm + plugins + blackbox addons.

S.M.A.R.T-attributes and temperature of the hard disk

Come on CD with mainboard, Active SMART

1) smartctl.2) Hddtemp-0.3.3) IDEload-0.2.4) Smartsuite-2.1.5) Smartmontools.6) Ide-smart.7) Smartsuite.

Memory testing SiSoft SANDRA Memtest86.

Program for watching temperatures, fanspeeds, etc

SiSoft SANDRA, SiSoft SAMANTHA

1) Ksensors.2) Lm_sensors.3) xsensors. 4) wmsensormon and other applets for AfterStep / WindowMaker / FluxBox.

HDD testing / benchmarking SiSoft SANDRA, SiSoft SAMANTHA, IOzone

1) hdparm.2) Bonnie++.3) IOzone.4) Dbench.5) Bonnie.6) IO Bench.

Page 242: Ubuntu - Линукс за човешки същества

7) Nhfsstone.8) SPEC SFS. [Prop]

Video testing / benchmarking

Final Reality1) X11perf.2) Viewperf.

Realtime ControlSHA Sybera Hardware Access

DIAPM RTAI - Realtime Application Interface.

Simulator of nets ??? 1) NS.

Neural network simulation ???1) Xnbc.2) Stuttgart Neural Network Simulator (SNNS).

"Sensor for LCD" ??? 1) Sensors-lcd.

Electrocardiogrammas viewer

??? 1) ecg2png.

A software technology, that turns x86 computer into a full-function PLC-like process controller

SoftPLC 1) MatPLC.

Catalog of the software for translators

-Linux for translators.

Translation memory

1) Trados Translators Workbench2) Deja Vu3) Star Transit4) SDLX5) OmegaT

1) OmegaT.

Catalog of educational software

- 1) SchoolForge.2) Seul / EDU.

Designing and viewing DTDs

NearFar Designer [Prop]???

Finity Element Analysis

-1) FELT (Finity Element Analysis)

10) Emulators.

Virtual machine emulator1) VMWare [Prop]2) Connectix Virtual PC [Prop]

1) VMWare. [Prop]2) Win4Lin. [Prop, $89].3) Bochs. 4) Plex86.5) User Mode Linux.6) QEMU7) VirtualBox

Page 243: Ubuntu - Линукс за човешки същества

Linux emulator

1) CygWin.2) MKS Toolkit.3) Bash for Windows.3) Minimalist GNU For Windows.

1) User Mode Linux.

X Window System (XFree) emulator

XFree under CygWin. -

Windows emulator -

1) Wine. (GUI: gwine, tkwine)2) Transgaming WineX. (GUI: tqgui) [NF]3) Crossover Office.

DOS emulator -1) DOSBox.2) Dosemu.

Sony PlayStation emulator ePSXe, ...1) ePSXe.2) Pcsx.

ZX Spectrum emulatorX128, Speccyal, SpecX, SpecEmu, UnrealSpeccy, ...

1) Xzx.2) Glukalka.3) Fuse. 4) ZXSP-X.5) FBZX.6) SpectEmu.

Arcade machines emulator ???

1) MAME.2) Xmame / Xmess.3) Advancemame.Frontends:advancemenu. ckmame. flynn. gmame. gnomame. grok. grustibus. gxmame. it. it's quit. fancy. kmamerun. kmamu. qmamecat. startxmame. setcleaner. tkmame.

ST emulator 1) Steem. 1) StonX.2) Steem.

C64 emulator ???1) Vice.2) Frodo.

Amiga emulator ???1) UAE.2) WinUAE.

Mac 68k emulator ??? 1) Basilisk II.

Game boy emulator 1) Visual Boy Advance1) Visual Boy Advance.2) VGBA. (GUI: vgb-gui)

Atari 2600 Video Computer System emulator

1) Stella 1) Stella.2) Saint.

NES / SNES emulator1) Zsnes.2) Snes9x.

1) Zsnes.2) Snes9x. 3) FWNes.4) GTuxNes.

Page 244: Ubuntu - Линукс за човешки същества

M680x0 Arcade emulator 1) Rainemu. 1) Rainemu.

Multi / other emulators ???1) M.E.S.S.2) Zinc.

11) Other / Humour :)

Space simulator1) Openuniverse.2) Celestia.3) Zetadeck.

1) Openuniverse.2) Celestia.3) Kstars. 4) Zetadeck.

TV driver - RivaTV.

System, running from CD/DVD without installing (Live CD)

1) Windows PE.2) PE Builder.

1) Knoppix.2) Cool Linux.3) Blin.4) DemoLinux.5) DyneBolic.6) Gentoo (live CD).7) Lonix. 8) Virtual Linux. 9) Bootable Business Card (LNX-BBC). 10) ByzantineOS.11) FreeLoader Linux.12) MoviX.13) Freeduc CD.14) SuSE live-eval CD.15) Freedom Linux.16) Eagle Linux.17) Kurumin (Brazilian Portuguese only)18) Ubuntu Live19) ALT Linux Live

Boot rescue/tools diskette Windows system diskette

1) Linux system diskette.2) Tomsrtbt. 3) BanShee Linux.4) RIP.

Creation of LiveCD for system recovery

??? 1) Make CD-ROM Recovery.

File systems FAT16, FAT32, NTFS, ... Ext2, Ext3, ReiserFS, XFS, ...

Local file systems mountext2fs (driver), explore2fs (program) - ext2/3 under Windows

Linux-NTFS. (driver for NTFS partitions mounting)

Page 245: Ubuntu - Линукс за човешки същества

Installing software and uninstalling

InstallShield, WISE, GhostInstaller, Microsoft Installer - the analog of rpm

1) Rpm.2) Urpmi.3) GnoRpm.4) Nautilus RPM. 5) Apt-get & frontends (synaptic, aptitude, ...).6) Apt-rpm. (for RedHat, SuSE, ALT Linux, etc) 7) yum (Yellowdog Updater Modified)8) yum enhanced by ASPLinux.9) Gentoo Portage

Installing software from source and uninstalling

Minimalist GNU For Windows

1) make install, make uninstall2) CheckInstall.3) Sinstall.4) Emerge (Gentoo).5) Apt-get & frontends (synaptic, aptitude, ...).

System update Windows Update

1) Ximian Red Carpet.2) Red Hat Network.3) MandrakeOnline.4) SuSE YaST Online Update.5) Caldera Volution Online.6) Apt.7) Gentoo ebuilds (portage). 8) Debian GNU/Linux package search.9) Yum.

Certification MCSD, MCT, MCSE

1) Red Hat Certification.2) Sair Linux and GNU Certification.3) Linux Professional Institute Certification (LPIC).4) Linux+.5) Prometric. 6) VUE.

Icons on desktop Explorer1) Desktop File Manager.2) Idesk.

Work with screensavers Desktop properties

1) xset.2) xlockmore. 3) xscreensaver. 4) kscreensaver.

Place for keeping "removed" files

Trash1) Trash Can.2) Libtrash.

Checking the hard disk Scandiskfsck -check or reiserfsck -check.Not needed with journaled file systems (reiserfs, ext3, jfs, xfs).

Defragmentation defrag Not needed.

GUI of the system Windows ExplorerKde, Gnome, IceWM, Windowmaker, Blackbox, Fluxbox, ...

Windows XP GUI Windows XP XPde.

Page 246: Ubuntu - Линукс за човешки същества

Multiple workspaces - Yes!!! :).

Fast users / desktop switching

Windows XP feature for non- networked computers

1) Ctrl+Alt+F1, login as new user at command-line interface, start GUI by entering command startx - - :1. Switch between screens using Ctrl+Alt+F7 or F8 depending on user.2) Command "gdmflexiserver -n". 3) Built-in in KDE 3.1.

Flavors of the system 9x, NT, XPRedHat, Mandrake, Knoppix, Debian, SuSE, ALT, ASP, Gentoo, Slackware, Linux From Scratch, ...

TacticsFUD (fear, uncertainty, doubt)

Open Source! "First they ignore you, then they laugh at you, then they fight you, then you win".

Source code of the kernel freely available

No Of course :)

Command line and scripting

1) command.com :).2) cmd.exe3) Windows Scripting Host4) 4DOS / 4NT5) Minimalist GNU For Windows6) Unix tools for Windows (AT&T)7) KiXtart 8) ScriptLogic [Prop]

1) Bash.2) Csh.3) Zsh.4) Ash.5) Tcsh.

Free of charge operating system

Microsoft Windows. (Imagine yourself that in Russia there are 95% of users having a pirate copy of Windows :).

Linux - the Free operating system!!

- Nimda Slapper.

- Wincih, klez, etc No analogs

Backdoors and hidden keys Decide it yourself :). -

Easter eggs, undocumented possibilities

Logo with Windows developers, Doom in Excel 95, 3D-racing in Excel 2000, etc, etc...

-

The magazines Windows Magazine

1) Linux Journal.2) Linux Gazette.3) Linux magazine.4) Linux pratico (Italy).5) Australian Linux.6) Linux Format

-Blue Screen Of Death (BSOD)

1) Kernel panic.2) Screensaver "bsod" :).

Page 247: Ubuntu - Линукс за човешки същества

Whom it is necessary to curse for bugs and defects of the system

M$, Bill Gates personally

1) Developers of the distribution.2) All the Linux people and Linus Torvalds personally :).3) Yourself and your own /dev/hands :)).

- M$.com GNU.org, FSF.org

- Windows.com Linux.org

- Bill Gates, "Road ahead" Linus Torvalds, "Just for fun" :).

-Bill Gates, "Business @ the speed of thought"

Richard M. Stallman, "The right to read".The book: "Free Software, Free Society: Selected Essays of Richard M. Stallman"