МЕТОДОЛОГИЯ - DARE - Net...2 Romani CRISS, в партньорство с FXB Център за здраве и човешки права към Харвардския университет,

1

!

!

МЕТОДОЛОГИЯ ЗА

МОНИТОРИНГ НА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА НАЦИОНАЛНИЯ ПЛАН

ЗА ОБРАЗОВАНИЕ НА РОМИТЕ, В РАМКИТЕ НА НАЦИОНАЛНАТА СТРАТЕГИЯ

ЗА РОМСКА ИНТЕГРАЦИЯ

Ръководство за изпълнение

2

Romani CRISS, в партньорство с FXB Център за здраве и човешки права към Харвардския университет, ANTIGONE, Европейския център за правата на ромите (ERRC), Life Together и Асоциация Интегро България, изпълняват проекта DARE -Net: десегрегация и действия за ромите в областта на образованието. Този проект е финансиран със средства от Европейската Комисия. (EACEA - Изпълнителна агенция за образование, аудиовизия и култура чрез своята програма „Учене през целия живот”) Тази публикация отразява вижданията само на автора, и от Комисията не може да бъде търсена отговорност за каквато и да е употреба на информацията, съдържаща се в нея.

3

Съдържание Предговор ГЛАВА I: Обосновка на необходимостта за създаване на методология за мониторинг на изпълнението на националните планове за образование на ромите 1.1. Въведение в проектната идея 1.2. Обща рамка и цели на методологията на мониторнга за изпълнение на националния план за образование на ромите ГЛАВА II. Правото на образование на ромските деца и свързаните с това аспекти 2.1. Международна правна рамка, уреждаща правото на образование 2.2. Защитата на националните малцинства, включително ромите и право на образование 2.3. Контролна карта за обсъждане на образователните политики касаещи малцинствата и образованието 2.4. Право на образование, тълкувано от Европейския съд по правата на човека ГЛАВА III. Задължения за гарантиране правото на образование на Ромските деца 3.1 Концептуалната рамка за насърчаване на правото на образование 3.2 Международна политическа рамка за осигуряване на равен достъп до образование на децата от ромски произход ГЛАВА IV: Състояние на образователната ситуация на ромската общност и мониторингови методи за събиране на данни 4.1. Демографски данни за ромската общност и образователната ситуация в Република България 4.2. Основни принципи за разработването и изпълнението на мониторинговата методология за събиране на данни 4.3. Етапи на провеждане на мониторинга на качеството на образователните политики по отношение на малцинствата 4.4. Набор от показатели от значение за мониторинга на образователните политики за интеграция на ромите 4.5. Показатели за образованието, произтичащи от стандартите, установени от съдебната практика на Европейския съд по правата на човека Заключение Приложение 1 Приложение 2 Приложение 3

4

ПРЕДГОВОР

Правото на образование на ромските деца и принципите, определени от ЕКПЧ са в пряка връзка с всеобщото право на недискриминация. Разработване на методологии за алтернативно наблюдение на политиките за приобщаване на ромите в 18-те страни-членки на ЕС е грижа на неправителствените организации. Проект DARE-Net има за свой приоритет да отговори на изискването на ЕС за измерване на ефективността на мерките по ромска интеграция в страните-членки, в рамките на техните национални стратегии. Екипът на Проект DARE-Net признава специалните нужди на малцинствата и необходимостта от специална защита на ромското население за избягване на увековечаването на дискриминацията на деца-роми, в областта на образованието. Настоящото ръководство е предназначено да обслужи препоръката на ЕС за алтернативно наблюдение на процесите на приобщаване на ромите по отношение индикативните елементи:

• качествено образование и премехване на сегрегацията; • ранно образование и задължително завършване на образование, според нормативната уредба на РБ;

• мотивиране и увеличаване на достъпа на ромите до средно и висше образование;

• обучение на медиатори и участие на ромите в политиките за образователна интеграция;

• повишаване на осведомаността и оползотворяване на социалният механизъм за втори шанс за образование.

• Правото на образование е предвидено в редица актове, определящи стандартите, които варират от приемането на Всеобщата декларация за правата на човека. Налице са и международни договори за правата на човека, които определят правните задължения за правото на образование и служат на една и съща цел: насърчаване и развитие на правото на всеки човек на образование, без дискриминация или изключване.1

1 ЮНЕСКО, Конвенцията срещу дискриминация в образованието (1960).Вижте също Международен пакт за икономически, социални и културни права: Сравнителен анализ (2006), достъпен на адрес: http://unesdoc.unesco.org/images/0014/001459/145922e.pdf

5

ГЛАВА I: ОБОСНОВКА ЗА НЕОБХОДИМОСТТА ОТ СЪЗДАВАНЕ НА МЕТОДОЛОГИЯ ЗА МОНИТОРИНГ НА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА НАЦИОНАЛНИЯ ПЛАН ЗА ОБРАЗОВАНИЕ НА РОМИТЕ

1.1. ВЪВЕДЕНИЕ В ПРОЕКТНАТА ИДЕЯ Разработването на методология за мониторинг на изпълнението на националния план за образование на ромите по Проект DARE-Net се предпоставя от: • целите на проекта; • заложените дейности по неговото изпълнение; • съдържателната рамка на националните стратегии за образователна политика за приобщаване на ромите за периода 2012-2013 г, на страните-участнички в проекта. По своя дизайн презентираната тук методология за мониторинг на изпълнението на националния план за образование на ромите е технологичен модел, базиран на подходящо разработени критерии за оценка на мерките по изпълнението на политиката за образователна интеграция на ромите за указания период. Методологията за мониторинг на изпълнението на националния план за образование на ромите има за цел да повиши ефективността на мерките, осъществявани в изпълнение на НСРИ и е инструмент, който може да служи на организации на гражданското общество за следващите 10 години, с оглед изготвяне и представяне на Доклади в сянка, констатиращи механизми на сегрегация в образователната ситуация на ромските деца, страните-партньори по Проекта DARE-Net. Показателите ще бъдат достъпни и за други организации на страни-членки на ЕС, за обективно проследяване на изпълнението на националните стратегии до 2020 г. Методологията за мониторинг на изпълнението на националния план за образование на ромите е набор от индикатори, свързани с изпълнението на целите на структурната политика на Европейския съюз за ромска интеграция. По своите съдържателни параметри методологията е съобразена с националните стратегии за приобщаване на ромите на 18 държави-членки на ЕС. В стратегиите са разработени планове за образование и е отразен опита по управление на този важен компонент от цялостната стратегия за ромска интеграция. В методологията се отчитат и разпоредбите на действащата в България нормативна уредба, както и правото на ЕС. Представената методология е инструмент, който ще се използва не само от неправителствени организации за издаване на Доклади-сянка, но също ще служи и на независими субекти (изследователи, академични институции, застъпнически групи и т.н.), имащи обективиран интерес в проследяването на достъпа на ромските деца до качествено образование. Освен това, оценката от мониторинга по изпълнение на националния план изпълнението на националния план за образование на ромите от

6

страните-партньори по Проект DARE-Net и докладите в сянка ще служат за вземането на решения чрез предоставяне на полезни и конкретни данни в подкрепа на процеса на решение, свързано с достъпа до качествено образование на ромите. Цялостното въвеждане на методологията за мониторинг на изпълнението на националния план за образование на ромите ще е поетапно като ще има пилотиране на показателите във всяка страна, включена в проекта и на тази база ще се изготви Доклад сянка върху изпълнението на националния план за образование за 2012-2014 г. Тази задача ще се координира от всеки партньор. 1.2. ОБЩА РАМКА И ЦЕЛИ НА МЕТОДОЛОГИЯТА ЗА МОНИТОРИНГ По своята обща дефинитивна рамка мониторингът може да се определи като процес на системно и непрекъснато събиране и анализ на информация за хода на реализацията на определена политика/програма и постигането на поставените цели/резултати. Получената от мониторинга информация (данни) се използва за целите на управлението, с оглед осъществяване на контрол и вземане на управленски решения за продължаване, изменение, допълване или прекратяване на реализацията на съответната политика/програма или технология на работа. Според настоящата методология мониторингът за изпълнение на националния план за образование на ромите се дефинира като дейност, насочена към идентифициране на ранни индикатори за напредък или отсъствието на такъв, при постигането на резултати от образователните инициативи спрямо ромските деца, в контекста на НСРИ и в частност съобразно достъпа на ромите до качествено образование. Системата и процедурите за мониторинг на представената тук методология операционализират механизъм, според който събраната информация се предоставя на неправителствени организации и независими субекти за изготвяне на Доклад в сянка за обобщаване на силните и слаби страни на изпълнението на националния план за образование на ромите, както и препоръки, относно перспективата да се подобри изпълнението й. Мониторингът е разработен така, че да извлече и анализира информация по изпълнение на националния план за образование на ромите, относно:

• Ресурсният обсег: предприети действия, получени резултати, участие на ромите, изграден капацитет;

• Финансовият обсег: бюджет и целесъобразност на разходите; • Моделът на реагиране на заинтересованите страни по изпълнение на образователните инициативи за представители на ромския етнос.

Основната цел на мониторинга на изпълнението на националния план за образование на ромите е отчитане на достъпа на ромските деца до качествено образование, констатиране на механизми за сегрегация и на тази база усъвършенстване на образователната политика за интегриране на ромите и подобряване на качеството и ефективността на мерките за нейната реализация.

7

Основна задача на мониторинга за изпълнението на националния план за образование на ромите е да подпомогне изпълнението на горепосочената основна цел и така да послужи за постигане на специфичните цели, заложени в проекта DARE-Net и ефективността на дейностите в хода на тяхната реализация. Мониторингът на изпълнението на националния план за образование на ромите е посветен на анализ на качеството на постигнатите резултати. Посредством разработеният инструментариум ще се наблюдават и оценяват вложените ресурси, процеса на изпълнение на образователна интеграция, приносът на различни фактори, включително партньорство, социален диалог на различни нива, посредничество за постигане на съгласие и координация, с оглед минимизиране на сегрегацията на учащите се от ромски произход въз основа на етнически или малцинствен признак. Информацията, събирана по време на мониторинга ще се прилага като доказателствен материал за имготвяне на Доклад в сянка, с оглед актуализиране и подобряване на стратегически и програмни документи от националния план за образование на ромите и свързаните с тях дейности и инициативи, както и координацията между тях. Предвид очакваните резултати от приложението на мониторинга, то подцелите на мониторинга са:

• Отчитане на изводи от ефективността и неефективността от изпълнението на националния план за образование на ромите;

• Осигуряване на информирано взимане на управленски решения за продължаване, изменение, допълване или прекратяване на реализацията на образователната политика за интеграция на ромските деца и достъпа им до образователнити институции, основаващо се и на отчетените изводи;

• Подкрепа за подобряване на отчетността на всички нива, включени в изпълнението на националния план за образование на ромите, включително и използване на информацията от мониторинга от страните-участници в Проект DARE-Net;

• Изграждане на капацитет в неправителствените организации и други независими субекти за оценка и отчитане на въздействието от изпълнението на националния план за образование на ромите.

Настоящото ръководство за изпълнение на методологията за мониторинг има следните обективни прицели да: • разработи модел за измерване резулатите от изпълнениенто на националния план за образование на ромите, който да служи като работен инструмент на заинтересованите страни; • идентифицира конкретен набор от ключови показатели за измерване на изпълнението на националната стратегия на национално ниво, който да служи и като работен инструмент за сравняване на информацията между страните-участници в проект DARE-Net. • предложи работен инструмент, който да ангажира ромски и не-ромски неправителствени организации и други независими субекти в отчитането на резултатите от изпълнението на националния план за образование на ромите и за изготвянето на Доклади в сянка, относно постигнатия напредък в областта на образованието на ромските деца;

8

• апробира пилотно методологията за мониторинг, чрез предоставяне на полезни и конкретни данни на вземащите решения и в подкрепа на процеса на реализиране достъпа до качествено образование на ромите, с оглед обективно проследяване на изпълнението на националните стратегии на страните-участници в Проект DARE-Net до 2020 г. • В резултат на реализацията на методологията за мониторинг ще могат да се направят своевременни корекции в начина на организация на образователната среда за ромските деца и да се изведат препоръки за оптимизиране на взаимодействието със семействата на ромските деца и ученици и с др. „външни” партньори за редуциране на феномена „образователна ромска сегрегация”. • Докладването на резултатите е неразделна част от методологията на мониторинга. Докладването на резултатите е систематично и навременно предоставяне на събраната и анализирана, съобразно избраните критерии информация.

9

ГЛАВА II. Правото на образование на ромските деца и свързаните с това аспекти Правото на образование е предвидено в много документи за създаване на стандарти, като се започне от Всеобщата декларация за правата на човека до различни конвенции, декларации, препоръки или рамки за действие. Международните договори за правата на човека определят законовите задължения за правото на образование и служат на една и съща цел: насърчаване и развитие на правото на всяко лице до образование, без дискриминация или изключване2. 2.1. Международна правна рамка, уреждаща правото на образование Международните органи за правата на човека постоянно подчертават, че важността на правото на образование се основава на това, че упражняването на други права зависи на първо място от осъществяването на правото на образование.3 Всеки има право на образование, което е основно човешко право, защитено от всички международни и регионални системи за защита на правата на човека, включително Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи.4 В правната доктрина, равния достъп до образование е посочен като „Ключът към постигането на по-голяма икономическа и политическа сила и по този начин, равнопоставеност в обществото”.5 В Конвенцията на ООН за правата на детето (КПД) се посочва, че децата винаги трябва да се третират така, както е най-добре за тях.6 Безспорно най-доброто за детето означава то да получи пълно и качествено образование, което е от съществено значение за един успешен старт в живота. Това трябва да е основният и съвместен интерес на държавните администрации - да осигурят качествено образование на всички деца, независимо от тяхното положение. Подходящите методи на обучение трябва да увеличават максимално и да развиват техните способности и да са адаптирани към нуждите им. Този подход е предвиден в Конвенцията за правата на детето, която

2ЮНЕСКО, Конвенцията срещу дискриминация в образованието (1960).Вижте също Международен пакт за икономически, социални и културни права: Сравнителен анализ (2006), достъпни на адрес: http://unesdoc.unesco.org/images/0014/001459/145922e.pdf. 3 Комитет на Обединените нации по икономическите, социалните и културните права, коментар № 13 на Комитета на Обединените нации по икономическите, социалните и културните права определя образованието както като човешко право, така и като задължително средство за осъществяване на другите човешки права. Като овластяващо право, образованието е основния задвижващ механизъм, чрез който икономически и социално маргинализираните възрастни и деца могат да се измъкнат от бедността и да могат пълноценно да участват в своите общности, достъпен на адрес: http://www.unhchr.ch/tbs/doc.nsf/0/ae1a0b126d068e868025683c003c8b3b?Opendocument. 4 ЮНЕСКО Конвенцията срещу дискриминация в образованието (1960), достъпна на адрес: http://portal.unesco.org/en/ev.php-URL_ID=12949&URL_DO=DO_TOPIC&URL_SECTION=201.html; Конвенция за правата на детето (1989), достъпна на адрес: http://www2.ohchr.org/english/law/crc.htm; Чл. 2 от Протокол № 1 към Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи, достъпен на адрес: http://conventions.coe.int/Treaty/en/Treaties/Html/009.htm. 5 M.E.A Гудуин, Справяне с расовата сегрегация: Европейския съд за правата на човека в случая Браун с/у Съвета по образованието; страница 94, достъпна на адрес: http://arno.uvt.nl/show.cgi?fid=96970. 6 Конвенция на ООН за правата на детето, член 3, параграф 1.

10

акцентира върху цялостното развитие на тяхната личност и способности до най-пълния им потенциал.7 Конвенцията за правата на детето изтъква както правото на образование въз основа на равенство на възможностите, така и обширните цели на образованието по отношение на насърчаването на възможно най-пълно развитие на детето. Конвенцията за правата на детето също така потвърждава задължението на правителствата да осигурят реализирането на всички права на всяко дете без дискриминация на каквото и да е основание. Това задължение ясно обхваща и образованието. Всяка държава е приела Конвенцията за елиминиране на расовата дискриминация, което задължава правителствата да гарантират, че те не участват в каквито и да е актове на дискриминация, основаващи се на расова или етническа принадлежност, и също изисква от тях да предпиемат активни мерки, включително закони, които да забраняват расовата дискриминация.8 Това задължение е допълнително развито от Комитета за елиминиране на расовата дискриминация (КЕРД), в общ Коментар, който посочва нуждата от въвеждането на специфични закони, политики и програми, които да осигурят на ромските деца равни права на образование.9 Правото на образование, обхванато в международни и регионални правни документи

МЕЖДУНАРОДНИ ДОГОВОРИ

Всеобща декларация за правата на човека: чл. 26.

1966 Международен пакт за икономически, социални и културни права: членове 2 (2); 3; 13 и 14.

1966 Международен пакт за граждански и политически права: чл. 26.

1989 Конвенция за правата на детето: чл. 2; 28 и 29. 1979 Конвенция за премахване на дискриминацията

срещу жените: чл. 10. Конвенция за премахване на всички форми на расова

дискриминация: чл. 1; 2 и 5. ЮНЕСКО, Конвенция срещу дискриминацията в

образованието: чл. 1; 3 и 4. РЕГИОНАЛНИ ДОГОВОРИ

1950 Европейска конвенция за правата на човека (ЕКПЧ): протокол I, чл. 2

1996 Ревизирана Европейска социална харта: чл. 10 1995 Съвет на Европа: Рамкова конвенция за защита на

малцинствата: чл. 12 и чл. 14 Харта на основните права на ЕС: чл. 14

7 Конвенция на ООН за правата на детето, член 23, параграф 3, във връзка с член 29. 8 Конвенция на ООН за премахване на расовата дискриминация, член 2. 9 Комитет за премахване на расовата дискриминация, Обща препоръка № 27: дискриминация срещу ромите, 06. 08. 2000 г., КПРД.

11

2.2. Защитата на националните малцинства, включително ромите и право на образование Член 1 от Рамковата конвенция за защита на националните малцинства на Съвета на Европа гласи, че "защитата на националните малцинства и на правата и свободите на лицата, принадлежащи към тези малцинства, е неделима част от международната защита на правата на човека, и като такава попада в приложното поле на международното сътрудничество”.10 От това следва, че правото на образование и правата в областта на образованието на малцинствата, както са гарантирани от Рамковата конвенция, са неразделна част от правата, свързани с образованието както е заложено в редица специфични разпоредби в международни документи, включително Всеобщата декларация за правата на човека, Международния пакт за икономически, социални и културни права, Конвенцията за правата на детето, Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените, Конвенцията на ЮНЕСКО срещу дискриминация в образованието, Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи и ревизираната Европейска социална харта. Редица различни права са обхванати от тези разпоредби11, включително:

• Принципа на безплатно и задължително основно образование; • Равен достъп до образование и равни възможности в рамките на образователната система;

• Свободата на родителите да избират вида на образованието, което децата им трябва да получат в съответствие с техните религиозни, морални или философски убеждения;

• Правото на физически и юридически лица да основават и ръководят свои собствени образователни институции;

• Правото на езиково обучение на работници мигранти и членовете на техните семейства

Върховният комисар на ОССЕ за националните малцинства (ВКНМ) посочва, че образованието е изключително важнен елемент за запазването и задълбочаването на идентичността на лицата, принадлежащи към националните малцинства. 12 Въз основа на опита на ВКНМ на ОССЕ и съветите на международно признати експерти, ВКНМ изготви Хагските препоръки относно правата на образование на националните малцинства. Тези препоръки имат за цел да предоставят насоки на страните-участнички в ОССЕ за това как най-добре да гарантират правата на образование на националните малцинства в светлината на международните договори, и обхващат въпроси, като например мерки и ресурси, децентрализация и участие, обществени и частни институции, образование на малцинствата в началните и средните нива, в

10 Съвет на Европа, Рамкова конвенция за защита на националните малцинства, член 1, 1995. 11 Съвет на Европа, консултативен комитет по Committee on the Рамкова конвенция за защита на националните малцинства, Коментар за образованието съгласно Рамкова конвенция за защита на националните малцинства, ACFC/25DOC (2006)002, Страсбург, март 2006. 12 ОССЕ, Върховен комисар за националните малцинства, Хагска препоръка относно образователните права на националните малцинства и обяснителна бележка, октомври 1996, http://www.ОССЕ.org/ro/hcnm/32189

12

професионалните училища, във висшите учебни заведения и разработването на учебната програма.13 Правото на образование и националните малцинства Всеобщата декларация за правата на човека е първия международен документ, който обявява образованието за човешко право. Член 26 на Декларацията определя основното образование като задължително. Тя ангажира държавите да направят техническото и професионалното образование достъпно като цяло, а висшето образование да бъде достъпно въз основа на заслугите. От нея също става ясно, че целта на образованието трябва да бъде цялостното развитие на човешката личност и засилване на уважението към правата на човека и основните свободи. Член 26 продължава като казва, че образованието трябва да насърчава разбирателството, толерантността и приятелството сред нациите, расовите или религиозните групи и да съдейства за поддържането на мира. Също така дава да се разбере, че родителите имат правото да избират вида образование, което децата им трябва да получат. Разпоредбите на член 26 се повтарят с по-голяма сила в контекста на договорното право и с по-големи подробности в член 13 от Международния пакт за икономически, социални и културни права. По принцип, член 26 задава тон на откритост и всеобхватност на последващите международни документи, които възникват през времето и потвърждават и доразвиват правото на образование, както като цяло, така и по отношение специално на малцинствата.14 Образование и обучение на майчин език Член 27 от Международния пакт за граждански и политически права и член 30 от Конвенцията за правата на детето гарантират правото на малцинствата да използват своя език в общност с другите членове на своята група и да предоставят гаранции, свързани с възможността за националните малцинства да научат майчиния си език или за обучение на майчиния си език. 15 Върховният комисар на ОССЕ за националните малцинства (ВКНМ) се позовава на член 34 от Документа от срещата в Копенхаген на Конференцията по човешко измерение на ОССЕ за изискването, че в учебните програми, държавите „ще вземат предвид историята и културата на националните малцинства”. Този аспект се припокрива с член 4 от Декларацията на ООН за правата на лицата, принадлежащи към национални или етнически, религиозни и езикови малцинства, която изисква държавите да „насърчават познаването на историята, традициите, езика и културата на малцинствата, съществуващи в рамките на тяхната територия” и член 12 от Рамковата конвенция за защита на националните малцинства (РКЗНМ), която изисква държавите

13 Пак там 14 ОССЕ, Върховен комисар за националните малцинства, Хагска препоръка относно образователните права на националните малцинства и обяснителна бележка, октомври 1996г. 15 Пак там. Член 5 на Конвенцията на ЮНЕСКО срещу дискриминацията в образованието, пар. 34 от Документа от срещата в Копенхаген на Конференцията по човешко измерение на ОССЕ, член 4 от Декларацията на ООН за правата на лицата, принадлежащи към национални или етнически, религиозни и езикови малцинства, член 14 от Рамковата конвенция за защита на националните малцинства в различна степен декларират правото на малцинствата да поддържат своята колективна идентичност с помощта на майчиния си език. Това право се упражнява, най-вече, чрез образованието.

13

да „благоприятстват познаването на културата, историята, езиа и религията на своите национални малцинства”.16 Забрана за дискриминация и необходимостта от приемане на положителни мерки В сферата на образованието, член 4 от Рамковата конвенция за защита на националните малцинства гарантира равен достъп до образование и забранява дискриминацията. В него е обяснено, че Страните-членки се съгласяват да приемат, където е необходимо, положителни мерки за насърчаване на цялостно и ефективно равенство за лицата, принадлежащи към националните малцинства. Важността на член 4 е в това да изясни, че активната и съгласувана образователна политика е нужна с цел да изпълни разпоредбите на Рамковата конвенция.17 Основни данни в сфетата на образованието на националните малцинства В допълнение към изискването за ясни и последователни законодателни и институционални гаранции, съществуването на основни данни в сферата на образованието е предпоставка за всяка активна образователна политика. С цел да се изпълнят тези разпоредби (особено член 5, 12 и 14 на РКЗНМ), всички държави-членки трябва да имат адекватни данни за различните групи, живеещи в границите на техните държави, както и техните нужди и стремежи в областта на образованието.18 Член 15 от Рамковата конвенция, гарантиращ правото на ефективно участие на лицата, принадлежащи към малцинства трябва да се има предвид когато се разработват и изпълняват образователните политики, с цел да се осигури изразяване на многообразието на нуждите и желанията на различни сегменти на малцинствените групи. Особено важна е необходимостта да се уважава принципа на свободно самоопределяне на лица, принадлежащи към национални малцинства и съществуването на адекватни гаранции при обработването на демографски, етнически и други лични данни в съответствие с член 3 от Рамковата конвенция. В същото време е важно държавите, чрез комбинация от количествени и качествени инструменти, да направят оценки на нуждите в сферата на образованието, консултирайки се с тези, които са засегнати. Липсата на подобни основни данни не може да бъде използвана като извинение за бездействие, напр. в сферата на образованието на малцинствата.19 Диалог и взаимно разбирателство сред различните групи Член 6 от Рамковата конвенция изисква от Държавите-страни по нея да насърчават толерантността, диалога и взаимното разбирателство сред различните групи, живеещи в границите на държавата. В сферата на образованието, това поставя изисквания както по отношение на съдържанието на образованието, така и по отношение на избора на формата, преподавателите, структурите и институциите на образованието. Връзката между член 6 и член 12 е силна в това, че и двете разпоредби подкрепят основния дух

16 ОССЕ, Върховен Комисатр за националните малцинства, Хагски препоръки относно образователните права на националните малцинства и обяснителна бележка, октомври 1996 год. 17 Съвет на Европа, консултативен комитет по Рамковата конвенция за защита на националните малцинства, Коментар за образованието съгласно Рамковата конвенция за защита на националните малцинства, ACFC / 25DOC (2006) 002, Страсбург, март 2006. 18 Пак там. 19 Пак там.

14

на Рамковата конвенция като такъв на междукултурен диалог, интеграция на малцинствата в обществото и социално единство. Държавите- страни трябва редовно да преразглеждат учебните програми и учебниците по предмети като история, религия или литература, но тези редакции трябва да покриват също цялата учебна програма с цел да се гарантира, че е отразено разнообразието на културите и идентичностите и че се насърчават толерантността и междукултурната комуникация.20 Равни възможности за достъп до образование за всички, включително деца от ромски произход Всички аспекти и елементи на образованието трябва да гарантират „климат на толерантност и диалог”. Подобен диалог трудно би бил възможен ако лицата, принадлежащи към различните групи никога не се срещат, дори и когато живеят в един и същ град, село или район. Нито пък толерантността може да бъде насърчавана ако мнозинствата и малцинствата незнаят нищо за всекидневните преживявания и за елементите на самоличността на другия. Това е дори още по-очевидно в някои от отделените, или дори сегрегирани методи на образование, които имат дискриминационни ефекти, както често е такъв случая с ромските деца.21 Сегрегираното образование, често с по-нисък стандарт от предлагания на другите ученици, е един от най-крайните примери за несигурното положение на родителите и учениците от ромски произход. Консултативния комитет на РКЗНМ неколкократно е критикувал практиките на сегрегация на ромски ученици и приветства усилията за прекратяването им.22 Достъп до добро, качествено образование Осигуряването на достъп на всички лица, принадлежащи към национални малцинства до добро качествено образование означава, че държавите трябва да действат решително в следните три направления23:

• Гарантиране, че правата на и в образованието, са институционализирани и защитени в ясни и последователни правни документи. Участващите държави трябва също да отделят също финансовите средства, необходими за изпълнението на приетите закони на национално, регионално и местно ниво.

• Гарантиране, че всички деца (включително тези от ромски произход) са надлежно записани в училищата, и че трудностите, срещани от преселниците или лицата, принадлежащи към номадски или полу-номадски групи се решават по конструктивни и активни начини. Съществуването на образование или на някои степени на образованието единствено на официалния език може да блокира достъпа до образование на децата, принадлежащи към националните малцинства или други групи (напр. скорошни имигранти и бежанци).

20 Пак там. 21 Пак там. 22 Съвет на Европа, Консултативен комитет за Рамковата конвенция за защита на националните малцинства, Коментар относно образованието съгласно Рамковата конвенция за защита на националните малцинства, ACFC/25DOC (2006)002, Страсбург, март 2006. 23 Пак там.

15

• Осигуряване и контрол на посещаемостта на училищата от всички ученици, включително и тези, принадлежащи към национални малцинства. Проблеми относно достъпа до предучилищно образование, учебни заведения, физическия достъп до училищата и транспорта, или в осигуряването на безопасността на децата в училище, както и социално-икономически проблеми на родителите, липса на доверие в образователната система може да доведат до нежелание от страна на родителите да изпратят децата си в предучилищни заведения и училища и липса на желание у децата да посещават часовете;

• Наблюдаване на постиженията в училище, включително отсъствия и отпадане, грамотност, завършване на класове, степени, полови диспропорции, достъп до по-горни образователни нива и в последствие достъп до работа. В някои случаи, подготвителните класове и класен или индивидуален асистент/медиатор/съветник може да бъде необходим за учениците от среди в неравностойно положение. Образованието на възрастните е необходимо допълнение към основната образователна система.24

24 Пак там.

16

2.3. Контролна карта за обсъждане на образователните политики касаещи малцинствата и образованието Консултативният комитет по Рамковата конвенция за защита на националните малцинства заключи25, че всички образователни политики относно малцинствата трябва да обръщат внимание на следните основни въпроси: Защо? Кои са точните цели на образователните политики? Рамковата конвенция изисква не само защита на културите и езиците на малцинствата, а също така и на разпространението и развитието на междукултурни контакти и диалог, насърчаване на дух на толерантност във всички образователни усилия и дори дух на двуезичие и многоезичие по отношение на езика. Различни ситуации и различни групи може да се наложи да бъдат третирани по различен начин, за да се гарантира ефективно равенство и достъп до качествено образование на всички лица. Кой? Кои са участващите и засегнатите лица? Страните участнички трябва да имат достъп до адекватна основна информация, засягаща положението на различните малцинствени групи, техните нужди и амбиции. Различията в географските концентрации, исторически статус и опит, същи етнически групи до държавата, степен на организираност, половите диспропорции изискват различна реакция от страна на държавата и местните и регионални власти. Особено неблагоприятната позиция на ромите и пътниците трябва да бъде взета предвид във всички държави, които са ратифицали Рамковата конвенция. Много други участници влияят върху наличността и качеството на образованието. Отговорните за вземане на решения на централно и местно ниво, учители и директори на училища са сред най-важните. Родителите и тези, които получават образование (ученици или възрастни) са другите особено важни участници. Желанията на тези групи и лица трябва да бъдат чути и правото на ефективно участие, както е отбелязано в член 15 на Рамковата конвенция трябва да се има предвид във всички процеси по вземане на решения, включително в сферата на образованието. Как? Какви инструменти са налични и осъществими? Формата и съдържанието на образованието трябва да бъдат адаптирани. Въвеждането на многокултурни и междукултурни елементи във всички учебни програми е едната стъпка. Различните видове училища и паралелки е друг метод за справяне с различните нужди. Обучението на двуезични и многоезични учители с опит в работата в многокултурна среда е друга важна стъпка. Тези аспекти не са изчерпателни, но те са жизнено важни за предлагането на достъп до доброкачествено образование на всички лица, живеещи в държавата, по начин който подкрепя среда на толерантност и междукултурен диалог. 25 Съвет на Европа, Консултативен комитет по Рамковата конвенция за защита на националните малцинства, Коментар за образованието съгласно Рамковата конвенция за защита на националните малцинства, ACFC/25DOC (2006)002, Страсбург, март 2006.

17

2.4. Право на образование, тълкувано от Европейския съд по правата на човека Член 2 от протокол № 1 към Европейската конвенция за правата на човека гласи, че: „На никого не трябва да бъде отказвано правото на образование. В упражняването на всички функции, които поема във връзка с образованието и обучението, държавата трябва да уважава правото на родителите да осигурят такова образование и обучение в съответстие със своите собствени религиозни и философски убеждения.” В белгийските лингвистични случаи Европейският съд по правата на човека постанови, че "Първото изречение на член 2 от протокол 1, гарантира, на първо място, право на достъп до образователни институции, съществуващи в даден момент, но този достъп представлява само част от правото на образование. Освен това, за да бъде ефективно "правото на образование", е необходимо, наред с другото, физическото лице, което е бенефициент да има възможност да извлече полза от полученото образованието, тоест, правото да получи, в съответствие с правилата, които са в сила във всяка държава, под една или друга форма, официално признание на това, което е завършил26. Освен това, съдът постанови, че „правото на образование, гарантирано от първото изречение на член 2 по своето естество изисква регулиране от дъжавата, регулиране, което може да варира в зависимост от времето и мястото според нуждите и ресурсите на обществото и индивидите. Не е нужно да казваме, че това регулиране никога не трябва да нарушава същността на правото на образование, нито да бъде в противоречие с други права, залегнати в Конвенцията”27. В неотдавнашната си съдебна практика, Европейския съд по правата на човека подчертава, че думата „уважение” в член 2 от протокол № 1 означава повече от „признание” и „вземане предвид”, като допълнение към първоначално негативното задължение, тя предполага известно положително задължение от страна на държавата.28 От друга страна трябва да се подчертае, че първоначалната цел на член 2 от протокол № 1 е да гарантира право на недискриминационен достъп до съществуващите учебни заведения. Правото на образование, разбирано като право на равен достъп, изисква следователно съществуването и поддържането на минимално образование, осигурявано от държавата, тъй като в противен случай правото би било илюзионно, в частност за тези, които нямат достатъчно средства да поддържат своите собствени институции29. Правото на образование на децата от ромски произход и принципите, определени от Европейската комисия за правата на човека Основната цел на член 2 на протокол № 1 е да гарантира право на недискриминационен достъп до съществуващите учебни заведения. Правото на 26 “Дело във връзка с определени аспекти на законите за езиците, използвани в образованието в Белгия” с/у Белгия, Решение на Европейския съд по правата на човека, 23 юли 1968 год., серия А, № 6, пар. 4; Кйелдсен, Буск Мадсен и Педерсен с/у Дания, Решение на Европейския съд по правата на човека, 7 декември 1976 год., §52, Лейля Шахин с/у Турция, Решение на Европейския съд по правата на човека, № 44774/98, § 152. 27 Пак там, пар. 5. 28 Кембъл и Косанс с/у Обединеното Кралство, Решение на Европейския съд по правата на човека, 25 февруари 1982 г., § 37. 29 Пиетер ван Дийк, Фрид ван Хооф, Арйен ван Рийн, Лео Зваак, Теория и практика на Европейската конвенция за правата на човека, четвърто издание, Intersentia, Antwerpen-Oxford, 2006, страница 899.

18

образование, разбирано като право на равен достъп, изисква следователно съществуването и поддържането на минимално образование, осигурявано от държавата, тъй като в противен случай правото би било илюзионно, в частност за тези, които нямат достатъчно средства да поддържат своите собствени институции30. Чрез своята юриспруденция Европейския съд по правата на човека е разработил редица наблягащи стандарти, когато става дума за правото на образование и не-дискриминация на децата от ромски произход. Правото на не-дискриминация, приложимо в делата, свързани с ромите Според съдебната практика на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) в член 14, дискриминация е налице, когато, без обективно и разумно оправдание, лица в сравнително сходни положения се третират по различен начин31 или когато държавите не се отнасят различно към лица, чието положение се различава значително32. ЕСПЧ е постановил, че „не може да бъде обективно оправдана разлика в отношението, основаваща се единствено или в решаваща степен на етническия произход на дадено лице в едно съвременно демократично общество, изградено на принципите на плурализма и уважение към различните култури.” 33 ЕСПЧ е постановил, че една обща политика или мярка, която има непропорционално неблагоприятни ефекти върху определена група може да се счита за дискриминационна, въпреки че не е специално насочена към тази група34 и, както е съгласно законите на Европейския съюз, в частност Директивата за равенство между расите, подобна ситуация може да доведе до „непряка дискриминация”, което не задължително изисква дискриминационно намерение. 35 ЕСПЧ също така пояснява, че дискриминация, която е потенциално противоречаща на Конвенцията може да бъде резултат от де факто ситуация.36 В своята съдебна практика ЕСПЧ отбелязва, че ромите не само, че не са защитени от дискриминация, но те също така се нуждаят от специална защита. 37 Както е доказано от дейността на многобройни европейски и международни организации, и препоръките

30 Пиетер ван Дийк, Фрид ван Хооф, Арйен ван Рийн, Лео Зваак, Теория и практика на Европейската конвенция за правата на човека, четвърто издание, Intersentia, Antwerpen-Oxford, 2006, страница 899. 31 Уилис с/у Обединеното Кралство, Решение на Европейския съд по правата на човека, молба № 36042/97, в пар. 48, Oкпиж с/у Германия, Решение на Европейския съд по правата на човека, молба № 59140/00, в пар. 33. 32 Тлименос с/у Гърция, Решение на Европейския съд по правата на човека, молба № 34369/97, пар. 44; “Дело във връзка с определени аспекти на законите за езиците, използвани в образованието в Белгия”с/у Белгия, Решение на Европейския съд по правата на човека, 23 юли 1968, серия A № 6, в пар. 10. 33 Tимишев с/у Русия, Решение на Европейския съд по правата на човека, молба № 55762/00 и 55974/00, в пар. 58. 34 Хю Джордан с/у Обединеното Кралство, Решение на Европейския съд по правата на човека, молба № 24746/94, в пар. 154; Хоогендийк с/у Нидерландия, Решение на Европейския съд по правата на човека, молба № 58461/00. 35 Д. Х. с/у Република Чехия, Решение на Европейския съд по правата на човека, молба № 57325/00, в пар. 184. 36 Зарб Адами с/у Малта, Решение на Европейския съд по правата на човека, молба № 17209/02, пар. 76 37 Чапман с/у Обединеното Кралство, Решение на Европейския съд по правата на човека, молба № 27238/95, Конърс с/у Обединеното Кралство, Решение на Европейския съд по правата на човека, молба № 66746/01.

19

на органите на Съвета на Европа, тази защита се отнася също така и за сферата на образованието.38

38 Д. Х. с/у Република Чехия,, Решение на Европейския съд по правата на човека, Молба № 57325/00, пар. 182.

20

Признаване на специалните нужди на малцинствата и последващо разглеждане В Чапман с/у Обединеното Кралство, Европейският съд наблюдава един възникващ международен консенсус между държавите-членки на Съвета на Европа признаващ специалните потребности на малцинствата и задължение да се защитят тяхната сигурност, идентичност и начин на живот, не само за целите на защитата на интересите на самите малцинства, но и за запазване на културното многообразие, което е ценно за цялата общност39. В своята съдебна практика Европейския съд отбелязва, че уязвимото положение на ромите означава, че следва да се обърне специално внимание на техните нужди и техния различен начин на живот, както в съответната нормативна уредба, така и във вземането на по-важни решения в определени случаи40. Специфичното положение на ромското население и специална защита В редица дела, като се има предвид, че жалбоподателите са били членове на ромското малцинство, Европейският съд е взел предвид специфичното положение на ромското население особено факта, че „в резултат на тяхната история, ромите са се превърнали в специфичен вид неравнопоставено и уязвимо малцинство”. Съдът постанови, че „поради това те се нуждаят от специална защита. Както е потвърдено от дейността на многобройни европейски и международни организации, и от препоръките на органите на Съвета на Европа, тази защита се отнася и за сферата на образованието” 41. Специфични положителни задължения за избягване повтарянето на предишна дискриминация на ромските деца В делата, свързани с роми, съдът подчертава, че в контекста на правото на образование на членовете на групите, които са страдали от предишна дискриминация в образованието с продължаващи ефекти, структурните недостатъци изискват прилагането на положителни мерки с цел, inter alia, да се помогне на жалбоподателите за всички трудности, с които са се сблъскали при следването на учебната програма. Тези задължения са особено строги когато има действителна история на пряка дискриминация. Поради това, за справянето с тези проблеми, са необходими някои допълнителни стъпки, като например активно и структурирано участие от страна на съответните социални служби42. В някои случаи, Европейският съд отбелязва, че усилията за борба с високия дял на ромските деца в специални училища все още не са имали голям ефект. При тези обстоятелства Съдът счита, че държавата има конкретни положителни задължения за избягване на увековечаването на дискриминацията от миналото или дискриминационните практики43.

39 Oршуш и други с/у Хърватия, Решение на Европейския съд по правата на човека, молба № 15766/03, para 147. 40 Чапман с/у Обединеното Кралство, Решение на Европейския съд по правата на човека, молба № 27238/95, Конърс с/у Обединеното Кралство, Решение на Европейския съд по правата на човека, молба № 66746/01. 41Д. Х. с/у Република Чехия, Решение на Европейския съд по правата на човека, Молба № 57325/00, § 182. 42 Oршуш и други с/у Хърватия, Решение на Европейския съд по правата на човека, молба № 15766/03, para 177. 43 Хорват и Кис с/у Унгария, Решение на Европейския съд по правата на човека, молба № 11146/11, пар. 115-116.

21

ГЛАВА III. Задължения за гарантиране правото на образование на Ромските деца 3.1 Концептуалната рамка за насърчаване на правото на образование Когато правителствата ратифицират международни документи за правата на човека като например Конвенцията за правата на детето, те приемат да предприемат всички необходими мерки за да гарантират, че са осъществени правата на децата. Това включва действия за:

• Изпълняване правото на образование като се гарантира, че образованието е достъпно за всички деца, и че са взети положителни мерки за да могат децата да се възползват от него, като например справяне с бедността, адаптиране на учебната програма към нуждите на всички деца или ангажиране на родителите, за да могат да окажат ефективна подкрепа относно образованието на своите деца.

• Уважаване на правото на образование, като се избягват всякакви действия, които могат да допринесат за възпрепятстване на достъпа до училища на всички деца, като например закони, които категоризират определени групи деца с увреждания като необучаеми.

• Защита на правото на образование, като се вземат необходимите мерки за премахване на пречките пред образованието, породени от определени лица или общности, като например културни пречки пред образованието или насилие и тормоз в училищната среда.44

Действията, необходими за да се гарантира, че децата от ромски произход могат да осъществят правото си на образование трябва да бъдат фокусирани върху три независими и взаимосвързани измерения: правото на достъп до образование, правото на качествено образование и правото на уважение в рамките на учебната среда.45 Правото на достъп до образование Всяко дете има право на образование, въз основа на равенство на възможностите. Ромските деца са особено изложени на риск от маргинализация или дискриминация при упражняването на това право. Правителствата трябва да инвестират в следните универсални и целеви мерки, за да гарантират, че ромските деца са еднакво способни да реализират правото на образование заедно с други деца:

44 УНИЦЕФ, “Правото на образование на ромските деца: Документ за позицията”, Регионален офис на УНИЦЕФ за централна и източна Европа и общността на независимите държави (CEECIS), Женева, 2011, www.unicef.org/ceecis. 45 Пак там; Образователен подход, базиран на правата на човека; Концептуална рамка за насърчаване на правото на образование, стр. 26.

22

• Осигуряване на безплатно, ранно образование за всяко ромско дете с продължителност поне две години.

• Налично, достъпно и приобщаващо основно образование за всички деца, подпомагано от необходимите средства и мерки в училищата за преодоляване на дисриминацията и изключването.

• Равенство на възможностите чрез премахване на социалните и икономически пречки пред образованието, пред които са изправени ромските деца.46

Въпреки, че Конвенцията за правата на детето не изисква от правителствата да осигуряват ранно образование, Комитета за правата на детето силно ги окуражава да го направят, признавайки, че ученето и развитието започва от самото начало на живота. 47 От стартовият доклад на ОИСД става ясно, че инвестирането в услуги по време на ранното детство влияе положително както на ползите от образованието, така и в социалните, икономическите сфери и пазара на труда.48 Правителствата трябва да се посветят на целта за постигане на универсален достъп до основно образование за всяко дете, включително децата от ромски произход. Те трябва също да предоставят ясно определение на приобщаването и специфичните цели, които то цели да постигне, с конкретни стратегии за постигането им. Сегрегацията на ромските деца трябва да бъде прекратена. Приобщаването както в образователната система, така и в обществото като цяло е задължително за подобряване на условията и възможностите, свързани с ромите. Десегрегацията е важно измерение за придвижване към приобщаването; тя слага край на физическото разделение на децата, и съдейства за това всяко дете да има достъп до същата форма на училище. Правителствата първо трябва да признаят сегрегацията като проблем, и да поемат дългосрочен ангажимент за пристъпване към приобщаващо образование.49 Превръщането на училищата в достъпни, годни и приобщаващи е важна първа стъпка в осъществяването на правото на всяко дете на образование, но това не гарантира напълно упражняване на това право.50 Равенство на възможностите може да бъде постигнато само като се предприемат също и действия за премахване на пречките в училищата и местните общности. Даже и където съществуват училища, фактори като бедност, дискриминация, страх от насилие или обида, предразсъдъци относно образованието на момичетата, или липса на разбиране на ромската култура могат да спомогнат за нежелание у децата да посещават училище. Правителствата имат задължение да разработят закони, политики и спомагателни услуги, за да премахнат

46 Пак там; Образователен подход, базиран на правата на човека; Концептуална рамка за насърчаване на правото на образование, стр. 26. 47 Комитет по правата на детето, Основен коментар № 7: упражняване на правата на детето в ранно детство, CRC/C/GC/7, ноември 2005 в УНИЦЕФ, „Правото на образование на ромските деца: Документ за позицията”, стр.45. 48 Организация за икономическо сътрудничество и развитие, Силно начало II: Образование и грижи в ранното детство, ОИСД, Париж, 2006 в УНИЦЕФ, „Правото на образование на ромските деца: Документ за позицията”, стр.45. 49 УНИЦЕФ, „Правото на образование на ромските деца: Документ за позицията”, Осигуряване на достъп до и достъпност на образованието, стр. 49. 50 Конвенция на организацията на обединените нации за образование, наука и култура срещу дискриминация в образованието, членове 3 и 4, и в УНИЦЕФ, „Правото на образование на ромските деца: Документ за позицията”.

23

онези пречки в семейството и общността, които възпрепятстват достъпа до училище на ромските деца.51 Правото на качествено образование Не е достатъчно да се осигурят достъп и равни възможности за образование. Това образование трябва да бъде с възможно най-добро качество, за да помогне на всяко дете да достигне своя потенциал, и това качество трябва да бъде еднакво във всички региони, различните популации, и в градските и селските среди. Въпреки, че няма единно определение на „качествено образование”, е всеобщо прието, че то трябва да включва възможността както за ефективно когнитивно учене, така и за креативно и емоционално развитие. С цел да се постигнат тези цели, образованието на ромските деца трябва да обхваща52:

• Широкообхватна, подходяща и приобщаваща учебна програма, която дава възможност на децата от ромски произход да усвоят основния учебен план и основните когнитивни умения, заедно с основни умения за живота, които напълно зачитат тяхната култура

• Обучение и оценяване базирани на правата, при които ролята на учителите е да улесни изучаването чрез участие, а не просто предаване на знания, и в които процесите на оценяване са чувствителни към положението на ромските деца, включително и на техния език и култура

• Подходяща за деца, безопасна и здравословна среда, която дава възможност на децата да достигнат пълния си потенциал, и която възприема холистичен подход към тяхното образование, здраве и благосъстояние.53

Комитетът по правата на детето постановява, че учебните програми в ранна детска възраст и в училище, трябва да са пряко свързани със социалната, културната, екологичната и икономическата среда на детето, както и на настоящите и бъдещите нужди, и да вземат предвид развитието на способностите на детето.54 Следователно учебната програма трябва да бъде приобщаваща и адаптирана към нуждите на децата в различни и / или трудни обстоятелства.

51 УНИЦЕФ, „Правото на образование на ромските деца: Документ за позицията”, Осигуряване на достъп до и достъпност на образованието, стр.53. 52 Пак там; Концептуална рамка за насърчаване правото на образование, стр. 27. 53 Пак там; Концептуална рамка за насърчаване правото на образование, стр.28. 54 Комитет по правата на детето, , Основен коментар № 7: упражняване на правата на детето в ранно детство, CRC/C/GC/7, ноември 2005 в УНИЦЕФ, „Правото на образование на ромските деца: Документ за позицията”

24

Качество в образованието може да бъде постигнато само чрез развитието на подходящи за децата среди, които имат холистичен подход към развитието на децата. Всички учебни среди и учебно съдържание, преподавателски и учебни процеси трябва да отразяват принципите на правата на човека. Това означава уважаване на множеството права на децата, като се използват стратегии, които изграждат връзки между училището, семейството и общността. Подходящи за децата среди целят не само да предадат на децата основни умения, но също да им дадат възможност да контролират живота си и да се насърчава справедливостта, демокрацията, мира и толерантността.55 Правото на уважение в учебната среда Правата на човека са "неотчуждими" - тоест, те са присъщи на всяко човешко същество и трябва да бъдат зачитани в рамките на учебната среда, както и във всички други контексти. За да бъде упражнено правото на ромските деца на образование, трябва да бъдат зачитани други ключови права, включително:

• Уважение към идентичността: признаването на правото на децата от ромски произход на тяхната култура и език.

• Уважение към правото на участие: правото на децата, включително на децата от ромски произход, да участват във въпросите, касаещи тяхното образование, на ниво индивидуални решения, които ги засягат, за начина, по който се управлява тяхното училище и във връзка с по-всеобхватна образователна политика и обучение.

• Уважение на интегритета: ромските деца имат правото, както в училище, така и на път за училище, да бъдат защитени от всякакви форми на насилие, и също на училищна дисциплина, която уважава тяхната идентичност.56

В допълнение на равните права на всяко дете на качествено образование, не-дискриминация и оптимални здравословни и безопасни условия в училищата, училищата трябва също така да въведат политики и практики, които гарантират всички други права. Във връзка конкретно с ромските деца, трябва са се положат усилия да се говори за правото на децата на уважение към тяхната култура и език, защита от всякакви форми на насилие и правото им да изразят своите виждания и да бъдат взети насериозно в рамките на училищната среда. Член 30 от Конвенцията за правата на детето подчертава правото на децата да се радват на тяхната собствена култура, да практикуват своята религия и да използват собствения си език. Конвенцията на ЮНЕСКО срещу дискриминацията в 55 УНИЦЕФ, „Правото на образование на ромските деца: Документ за позицията”, Осигуряване на достъп до и достъпност на образованието, стр. 55. 56 Пак там.

25

образованието защитава образователните права на националните малцинства. Използването на майчиния език на децата в ранните училищни години е педагогически правилно. То насърчава мобилизация на общността и социално развитие, преодолява изключването и маргинализацията, осигурява на децата политически глас и увеличава икономическата възможност и мобилност в дългосрочен план.57

57 Организацията на обединените нации за образование, наука и култура, Глобален мониторингов доклад на EFA, 2006 год.: Грамотност за живота, ЮНЕСКО, Париж, 2005 год., стр. 216 в УНИЦЕФ, „Правото на образование на ромските деца: Документ за позицията”.

26

3.2 Международна политическа рамка за осигуряване на равен достъп до образование на децата от ромски произход В контекста на дискриминация, държавите трябва да изпълнят задълженията, заложени в международния закон за правата на човека, и те са отговорни в случай, че тези права бъдат нарушени. Освен това, държавите трябва не само да спазват принципите на не-дискриминация като такива, но трябва и да гарантират, че тези принципи са изпълнени на практика. С други думи, държавите трябва да действат срещу дискриминацията, от една страна чрез осигуряване на защита срещу и чрез предотвратяването ѝ, и от друга – чрез премахването ѝ и справянето с нея, когато се появи.58 Ето защо може да се твърди, че борбата с дискриминацията е основно повече от пасивно толериране на основните права от страна на държавата: борбата с дискриминацията изисква комплексна гама от ефективни, целенасочени и измерими действия по закон и на практика, които се изразяват в насърчаване на равнопоставеността чрез предотвратяване, наказване и възмездяване на нарушаването на правата и създаване на равни възможности за тези, които непропорционално са засегнати от дискриминацията. Подобна комплексна гама от мерки може да е налице чрез формулирането и приемането на подходящи политики. Международни организации като ООН, ОССЕ, Съвета на Европа и отскоро Европейския съюз приканиха държавите-членки да приемат и прилагат национални стратегии с оглед на борбата с дискриминацията и осигуряване на равен достъп на ромските общности до заетост, образование, жилищно настаняване и здравеопазване.59 Важно е обаче да се спомене, че тъй като правото на недискриминация се признава и гарантира от закона, то следователно е право; всяка политика ще остане напълно зависима от политическата воля на държавите участници на национално, регионално или местно равнище. Политическите рамки за социалното включване на ромите може да представляват инструменти за напредък относно на правата на човека, но само докато тяхната основа се определя и осъществява като такава. Без да се обърне внимание на основните причини за степента на нарушаване на правата на ромите и без посочване на конкретни, измерими и ефективни действия за премахването на дискриминацията и насърчаване на равенството, и без допълващо забранително антидискриминационно законодателство, тези политики ще останат неуловими.60 Няколко международни органа за правата на човека са признали степента на дискриминацията, с която се сблъскват ромските общности и пришпориха държавите да се справят със ситуацията и да отстранят причините за дискриминация чрез закони, политика и практика, включително в образованието.

58 Европейски център за правата на ромите, Жержели Дезидериу, „Борба с дискриминацията и насърчаване на равнопоставеността в контекста на политиките за приобщаване на ромите в Европа” в Правата на ромите, 2013: Национални стратегии за интеграция на ромите: Какво следва?, Будапеща, януари 2014 год. 59 Пак там 60 Пак там

27

Следващия раздел описва основните препоръки от международни организации като ООН, ОССЕ, Съвета на Европа, и Европейския съюз към участващите държави, осигуряващи равен достъп, качество и зачитане на правото на образование на ромските деца. Година организация/орган Документ Предмет Подробности

1998

Съвет на Европа / Европейска комисия срещу расизма и нетолерантността

Политическа препоръка № 3

Борба срещу расизма и нетолерантността към ромите

Няколко мерки, приложими за образованието

2000 Съвет на Европа / Комитет на министрите

Препоръка № 4 на КM

Образование на ромските/циганските деца в Европа

Подробни мерки относно образованието

2000 ООН/ Комитет за премахване на расовата дискриминация

Обща препоръка № 27

Дискриминация срещу ромите


2003 ОССЕ/Министерски и постоянен съвет

Решение на СМ № 3/03 и решение на № 566/03 на ПС

План за действие за подобряване на положението на ромите и синтите в зоната на ОССЕ

Глава, посветена на мерките в образованието

2006 Съвет на Европа / Европейска комисия срещу расизма и нетолерантността


Борба срещу расизма и расовата дискриминация в и чрез училищното образование


2008 ОССЕ/ Съвет на Министрите

Решение на СМ № 6/08

Увеличаване на усилията за изпълнение на плана за действие


2009 ОССЕ/Съвет на Министрите

Решение на СМ № 8/09

Увеличаване на усилията на ОССЕ за осигуряване на устойчива интеграция на ромите и синтите


2009 Съвет на Европа / Комитет на министрите

Препоръка № 4 на КМ

Образованието на ромите и пътниците в Европа


2011 Европейски съюз/ Европейска комисия

Съобщение от Комисията

Рамка на ЕС за Националните стратегии за интеграция на ромите до 2020 година


2011 Съвет на Европа / Европейска комисия срещу расизма и нетолерантността


Борба с антициганските настроения и дискриминацията срещу ромите


2013 ОССЕ/ Съвет на Решение на СМ № Полагане на повече Няколко мерки,

28

Министрите 4/13 усилия за изпълнение на плана за действие, с фокус конкретно върху жените, младежите и децата от ромски произход

приложими за образованието

2013 Европейски съюз/Съвет на ЕС

Препоръка на съвета от 9.12.2013

Ефективни мерки за интеграция на ромите в държавите-членки


29

Политическа препоръка на Европейска комисия срещу расизма и нетолерантността за борба с расизма срещу ромите от 1998 год. През март 1998 год., Европейската комисия на съвета на Европа срещу расизма и нетолерантността (ЕКРН) прие своята Обща политическа препоръка № 3 за борба с расизма и нетолерантността срещу ромите. Препоръката беше приета с оглед на признаването от страна на Комисията, че на територията на цяла Европа ромите страдат от упорити предразсъдъци, които водят дискриминация срещу тях в много области на живота, и че тази дискриминация е главен фактор в процеса на социално изключване, който засяга много роми.61 ЕКРН препоръча редица законодателни мерки, предназначени за противодействие на расизма и дискриминацията. На второ място, ЕКРН се насочи към системата на правосъдието, очертавайки мерки, целящи да осигурят правна помощ за ромите; да разследват и наказват нарушенията на правата; да осигурят обучителни схеми за заинтересованите лица в системата на правосъдието, както и полицията; да разработят мерки за създаване на увереност, свързани с ромите и общото население; да се справят с множествената дискриминация пред която са изправени ромските жени. ЕКРН изведе един много важен аспект, като препоръча на дъжавите да:

• Предприемат мерки срещу явлението на сегрегация в образованието. • Да вмъкнат в учебните програми на всички училища информация за историята и културата на ромите и обучителни програми за учители.62

Препоръка на Комитета на министрите на Съвета на Европа относно образованието на ромите от 2000 год. През февруари 2000 год., Комитета на министрите прие препоръка № 4 към държавите-членки относно образованието на ромските/циганските деца в Европа. Като отбелязва, че проблемите, пред които са изправени ромите в областта на образованието, са до голяма степен резултат от дългогодишните образователни политики от миналото, които са довели или до асимилация или сегрегация на ромските деца в училище, че неравностойното положение на ромите в европейските общества не може да бъде преодоляно, освен ако не бъдат гарантирани равни възможности в сферата на образованието, и вземайки предвид, че образованието на ромските деца трябва да бъде приоритет в националните политики, Комитета на министрите препоръчва държавите-членки да се ръководят от редица принципи, които са от значение за децата от ромски произход във връзка със структурите, учебните програми и учебните материали, наемането и обучението на учителите, проучването и оценката на информация и консултация и координация. освен всичко друго, държави-членки трябва да имат предвид63:

61 Съвет на Европа, Европейска комисия срещу расизма и нетолерантността (ЕКРН) , Обща политическа препоръка № 3: Борба с расизма и нетолерантността срещу ромите/циганите, Страсбург, 6 март 1998 год. http://www.coe.int/t/dghl/monitoring/ЕКРН/activities/GPR/EN/Recommendation_N3/Recommendation_3_en.asp#TopOfPage. 62 Пак там.

30

• Образователните политики за децата от ромски произход трябва да бъдат съпътствани от адекватни средства и гъвкави структури, които да отговарят на разнообразието на ромското население.

• Трябва да се обърне специално внимание на необходимостта от осигуряване на по-добра комуникация с родителите, където е необходимо с помощта на медиатори от ромската общност.

• Учебната програма и материал трябва да бъдат съставени така, че да вземат предвид културната идентичност на децата от ромски произход. Ромската история и култура трябва да бъдат включени в учебния материал.

• В държавите, в които се говори ромски език, на ромските деца трябва да се предлага възможността да учат на майчиния си език.

• Бъдещите учители трябва да притежават специфични знания и обучение, което да им помогне по-добре да разбират учениците от ромски произход. Трябва също да се подпомага обучението и наемането на учители от ромската общност.

• Резултатите от образователните политики за ромските ученици трябва внимателно да бъдат наблюдавани. Оценяването на резултатите трябва да взема предвид много критерии, включително личностно и социално развитие, и да не се ограничават до оценка процентите на присъствие в и отпадане от училище.

• Участието на всички засегнати страни в проектирането, изпълнението и мониторинга на образователните политики за ромите трябва да бъде насърчавано от държавата.

Обща препоръка № 27 на Комитета на Обединените нации за премахване на расовата дискриминация относно дискриминацията срещу ромите, 2000 год. През август 2000 год., Комитета на Обединените нации за премахване на расовата дискриминация (КПРД) прие Обща препоръка XXVII относно дискриминацията срещу ромите.64 Тази препоръка предвижда както мерки от общ характер, така и специфични мерки за защита от расистко насилие, мерки в областта на образованието, условията на живот, заетостта, здравеопазването, медиите и мерки, свързани с участието в обществения живот. Общата препоръка представлява до голяма степен инструмент за развитието на една по-цялостна и ефективна политическа рамка от държавите по отношение на основните права на ромите. Комитетът препоръчва на държавите-страни по Конвенцията65 да приемат и прилагат национални стратегии и програми, с оглед подобряване на положението на ромите и осигуряване на тяхната защита срещу

63 Съвет на Европа, Комитет на министрите, препоръка № R (2000) 4 към страните-членки относно образованието на ромските/циганските деца в Европа, Страсбург, 3 февруари 2000 год., https://wcd.coe.int/ViewDoc.jsp?id=336669&Site=CM 64 ООН, Комитет на Обединените нации за премахване на расовата дискриминация (КПРД), Обща препоръка XXVII относно дискриминацията срещу ромите, http://www.unhchr.ch/tbs/doc.nsf/(Symbol)/11f3d6d130ab8e09c125694a0054932b. 65 ООН, Международна конвенция за премахването на всички форми на расова дискриминация (МКПРД).

31

дискриминация от държавни органи, както и от всяко лице или организация. 66 В областта на образованието КПРД препоръчва на държавите-участнички:

• Да подкрепят включването в училищната система на всички деца от ромски произход и да действат в посока към намаляване на процентите на отпадналите.

• Да предотвратят сегрегацията на ромските ученици, да повишат качеството на образование във всички училища и нивото на постиженията в училищата.

• Да обмислят приемането на мерки в полза на децата от ромски произход съвместно с родителите им.

• Да премахнат всякаква дискриминация или расов тормоз над ромските ученици.

• Да гарантират, че програмите, проектите и кампаниите в сферата на образованието вземат предвид неравностойното положение на ромските момичета и жени.

• Да предприемат незабавни и постоянни мерки в обучението на учители, възпитатели и помощници от ромски произход, да подобрят диалога и комуникацията между преподаващия персонал и ромските деца, ромските общности и родителите.

• Да осигурят адекватни форми и схеми на образование за членовете на ромските общности, които са над училищната възраст с цел да се подобри грамотността на възрастните.

• Да включат в учебниците, във всички подходящи нива, глави за историята и културата на ромите.

План за действие на ОССЕ за подобряване на положението на роми и синти, 2003 год. През декември 2003 година, Съвета на министрите на Организацията за сигурност и сътрудничество (ОССЕ) одобри план за действие за подобряване на положението на ромите и синтите67 в зоната на ОССЕ. Планът за действие е цялостен политически документ, който предприема ефективни мерки, с цел да се изкорени дискриминацията срещу ромите и да се постигне равенство. Той е насочен към ключови области и препоръчва действия от участващите държави в борбата с расизма и дискриминацията, както и осигуряване на равен достъп и възможности за ромите в областта на образованието, заетостта, жилищното настаняване и здравните услуги, повишаване на участието на ромите в обществения живот, както и подпомагане на ромите в кризисни и следкризисни ситуации. Главата за борба с расизма и дискриминацията на Плана за действие на ОССЕ включва специфични препоръки към държавите-участнички да "разработят всестранни национални стратегии или планове за действие за подобряване на положението на ромите и синтите, които включват конкретни мерки за справяне с дискриминацията

66 КПРД на ООН, Обща препоръка XXVII 1.Мерки от общ характер, точка 2. 67 ОССЕ, План за действие за подобряване на положението на ромите и синтите в зоната на ОССЕ, Решение на постоянния съвет № 566 oт 27 ноември 2003 год., http://www.ОССЕ.org/odihr/17554.

32

във всички области на живота". Вдъхновен до голяма степен от Препоръка № 27 на КПРД на ООН относно дискриминацията срещу ромите, плана за действие на ОССЕ очертава законодателни мерки, предназначени за борба с дискриминацията, както и конкретни мерки. 68 В областта на образованието плана за действие включва редица мерки за участващите страни като например:

• Гарантиране, че националното законодателство предвижда подходящи разпоредби, забраняващи расовата сегрегация и дискриминация в областта на образованието и консултиране с представители на ромите и синтите при проектирането на образователните политики, които ги засягат. Активно насърчаване на равните възможности в сферата на образованието, особено чрез предоставяне на помощ, свързана с езика.

• Предприемане на специални мерки за подобряване на качеството и ефективността на образованието на децата роми и синти; включване на ромската история и култура в учебните текстове, обмисляне на мерки за гарантиране на зачитането, защитата и насърчаването на ромския език и неговото изучаване.

• Разработване и прилагане на всеобхватни програми за десегрегация на училищата, насочени към: преустановяване на практиката за системно изпращане на ромски деца в специални училища или паралелки и прехвърляне на ромските деца от специализирани в общообразователни училища.

• Улесняване на достъпа на ромските деца до интегрирано образование и осигуряване на финансови ресурси за прехвърлянето и развитието на програми за подпомагане на училищата, за да се улесни преходът към общото образование. Разработване и прилагане на анти-расистки учебни програми за училищата.

• Разработване на политики, насочени към цялата гама от фактори, които допринасят за слабата посещаемост на училищата от децата роми и синти и обмисляне на възможността за разработване на програми за социално подпомагане. Насърчаване на редовното посещаване на училище от децата от ромски произход, наред с другото, чрез участието на семейството и социалните медиатори.

• Обръщане на специално внимание към осигуряването на равни възможности за ромските и синти момичета за образователно и социално приобщаване и разработване на програми за противодействие на особено високия им процент на отпадане от училище.

• Обмисляне на възможността за разработването на подходящи програми за тези, които не са завършили начално училище или са неграмотни. Насърчаване на компютърната грамотност сред ромите и синтите чрез

68ОССЕ, План за действие за подобряване на положението на ромите и синтите в зоната на ОССЕ.

33

създаване на информационни сайтове.

• Разработване, където е необходимо, на стипендиантски програми за учениците от ромски произход и насърчаване на участието им в съществуващите стипендиантски програми.69

Политическа препоръка на ЕКРН относно борбата срещу расовата дискриминация в образованието, 2006 год. През декември 2006, Европейската комисия срещу расизма и нетолерантността (ЕКРН) към Съвета на Европа прие Обща политическа препоръка № 10 за борба с расизма и расовата дискриминация в и чрез образованието. 70 Отправната точка на препоръката е, че училищното образование е право и, че достъпът до него трябва да бъде предоставен на всички деца като същевременно се осъжда училищната сегрегация. Препоръката подчертава, че мерките за осигуряване на интеграцията на децата от малцинствените групи в училищната система не трябва всъщност да водят до насилствена асимилация, и че специалните мерки могат да подобрят достъпа на деца от малцинствените групи до училищното образование и до добро обучение.71 ЕКРН препоръчва на държавите-членки да:

Осигурят задължително, безплатно и качествено образование за всички, и за тази цел:

• Да проведат проучване за посещаемостта, проценти на завършили и отпаднали; постигнатите резултати и прогрес; да гарантират, че училищата са поели задължение да насърчават равенството в образованието.

• Да избягват, в най-добрия интерес на детето, учениците от малцинствените групи да са свръх-представени в някои училища; да въведат политики, чрез които да се избегне поставянето на деца от малцинствените групи в отделни паралелки.

• Да гарантират, че политиките за насърчаване на по-голямо разнообразие в училищата са подкрепени от мерки за повишаване на осведомеността, насочени към учениците, родителите на учениците и образователния персонал; да гарантират, че преподаватели от малцинствените групи са назначени на всички равнища и че те не са подложени на расова дискриминация в образователната система.

69 OССЕ, План за действие за подобряване на положението на ромите и синтите в зоната на ОССЕ, V. Подобряване на достъпа до образование, препоръчителни действия за участващите страни, пар. 67-83. 70 Съвет на Европа, Европейска комисия срещу расизма и нетолерантността (ЕКРН), Обща политическа препоръка № 10 за борба с расизма и расовата дискриминация в и чрез образованието, приета през декември 2006 год., Страсбург, 21 март 2007 год., http://www.coe.int/t/dghl/monitoring/ЕКРН/activities/gpr/en/recommendation_n10/eng-recommendation%20nr%2010.pdf 71 Пак там.

34

• Родителите на учениците от малцинствените групи да могат пълноценно да участват във вземането на решения и дейностите в училището; да гарантират, че училищните медиатори или посредническите услуги на НПО са на разположение, за да се улесни интеграцията в училище на деца от малцинствените групи и да се осигури добра комуникация между родителите и училищните власти.

Да се борят с расизма и расовата дискриминация в училище и за тази цел:

• Да гарантират, че училищата са задължени да се включат в борбата срещу расизма и расовата дискриминация, както и зачитането на многообразието; да гарантират, че училищното образование играе ключова роля в борбата срещу расизма и расовата дискриминация. Да се обучи целия персонал от обучители за работа в многокултурна среда, и за тази цел:

• Да им осигури, на всички нива, първоначално и продължаващо обучение, което да ги подготви да преподават и отговарят на нуждите на учениците от различни среди, да насърчават осведомеността относно въпроси, отнасящи се до правата на човека, расизма и расовата дискриминация.72

Решения на Съвета на министрите на ОССЕ за увеличаване на усилията за изпълняване на плана за действие, 2008/2009 год. Във връзка с изпълнението на Плана за действие на ОССЕ, през 2008 г. Съветът на министрите на ОССЕ призова страните-участнички и съответните национални власти, свързани с положението на ромите и синтите да засилят усилията си за гарантиране на изпълнението на ангажиментите на ОССЕ в рамките на националното законодателство в областта на равнопоставеността и не-дискриминация. 73 В тази връзка:

• Призова участващите държави да осигурят равен достъп до образование и да насърчават ранното образование на децата роми и синти, като инструмент за предотвратяване на социалното изключване и маргинализация и за осъществяване на дългосрочно подобряване на положението на ромите и синтите. В този контекст се подчертава, че образователните политики трябва да се стремят да интегрират ромите и синтите в общото образование;

• Призова участващите държави, в сътрудничество с ромите и синтите да увеличат усилията си за повишаване на осведомеността сред ромите и синтите за значението на записването в училище и непрекъснатото посещаване на училище;

• Призовава съответните национални органи, имащи отношение към 72 Пак там. 73 Съвет на министрите на ОССЕ, Решение № 6/08, Увеличаване на усилията за изпълняване на плана за действие относно подобряване положението на роми и синти в зоната на ОССЕ, Хелзинки, Декември, 2008 год.

35

положението на ромите и синтите, като например тези, свързани с малцинствата, достъпа до здравни услуги, образование, жилищно настаняване, анти-дискриминационна работа, полиция и медии, да засилят усилията си за гарантиране на изпълнението на ангажиментите на ОССЕ в рамките на националното законодателство в областта на равенството и недискриминацията. В този контекст, трябва да се обърне специално внимание на положението на ромските жени и момичета.

През 2009 година Съвета на министрите прие друго решение за засилване на усилията на ОССЕ за осигуряването на устойчива интеграция на роми и синти74. Участващите държави бяха:

• Призовани да увеличат усилията си за насърчаване на толерантността и борбата с предразсъдъците срещу ромите и синтите, за да се предотврати по-нататъшната им маргинализация и изключване.

• Насърчени да разгледат ранното образование на ромите и синтите по един всеобхватен начин, като обърнат специално внимание на осигуряването на равен достъп до образование и интегриране на ромите и синтите в общото образование.

• На Службата за демократични институции и права на човека бе възложено, след консултация с участващите държави и в тясно сътрудничество с други заинтересовани институции на ОССЕ, в рамките на техните правомощия, да разработят и приложат съответните проекти по въпроса за ранното образование на ромите и синтите, като например проекти за обучение на учители и за преодоляване на ниската посещаемост на училищата.

Препоръка на Комитета на министрите към Съвета на Европа относно образованието на ромите, 2009 год. През юни 2009 г. Комитетът на министрите прие втората си препоръка към страните-членки относно образованието на децата роми / цигани в Европа. Комитетът на министрите препоръча на правителствата на държавите-членки да изготвят, въз основа на принципите, определени в препоръката, настоящи или бъдещи образователни реформи; да разработят, разпространят и приложат политики за образование с акцент върху гарантирането на недискриминационен достъп до качествено образование на децата на ромите и пътниците, да гарантират, чрез местните и регионалните власти, че децата на ромите и пътуващите са ефективно приети в училище; и да наблюдават и оценяват прилагането на разпоредбите на препоръката в своите политики, и да информират комитета за управление на образованието за предприетите мерки и постигнатия напредък.75

74 ОССЕ, Съвет на министрите, Решение № 8/09, Увеличаване на усилията на ОССЕ за осигуряване на устойчива интеграция на роми и синти, Атина, декември 2009 год. 75 Съвет на Европа, Комитет на министрите, Препоръка CM/Rec(2009)4 към страните-членки относно образованието на ромите и пътуващите в Европа, Страсбург, 17 юни 2009 г., https://wcd.coe.int/ViewDoc.jsp?id=1462637

36

• Образователните политики, насочени към осигуряване на недискриминационен достъп до качествено образование на ромските деца трябва да бъдат разработени на национално равнище и формулирани с оглед на гарантиране на достъп до качествено образование с достойнство и уважение, въз основа на принципите на правата на човека.

• След консултации със съответните национални / международни заинтересовани страни от ромски произход, образователните политики трябва да включват препратки към ромите като част от по-широко признаване на културно и / или езиковото многообразие.

• Образователните политики за ромските деца трябва да бъдат придружени от подходящи средства и гъвкави структури, необходими за отразяване на разнообразието на ромите.

• Държавите-членки трябва да гарантират, че са установени законови мерки, които забраняват сегрегацията в областта на образованието на расова или етническа основа, с ефективни, пропорционални и възпиращи санкции, и че законите се прилагат ефективно. Когато е налице фактическа сегрегация на ромските деца въз основа на техния етнически произход, органите следва да прилагат мерки за десегрегация. Политики и мерки, предприети за борба със сегрегацията трябва да бъдат придружавани от подходящо обучение на персонала в образователната система и информация за родителите.

• Образователните органи следва да създадат процедури за оценка, които не водят до рискове за записване на децата в специализирани образователни институции въз основа на езикови, етнически, културни или социални различия, а улесняват достъпа до образование.

• Държавите-членки трябва да гарантират ефективна координация на образователните политики и политиките в други сектори, включително и социалните политики, както и с подобни органи в други страни.

• Трябва също така да бъдат взети подходящи мерки за гарантиране на равен достъп до образователни, културни, езикови и професионални възможности, предлагани на всички учащи, с особено внимание към момичетата и жените от ромски произход.

• Трябва да бъде насърчавано посещаването на предучилищни заведения от страна на ромските деца, при равни условия за всички деца, и записването в предучилищните заведения трябва да бъде насърчавано ако е нужно чрез осигуряване на специфични мерки за подкрепа.

• Училищата трябва да направят сериозни усилия, за да се включат ромските родители в училищните дейности с цел повишаване на взаимното разбирателство. При участието на родителите, училището трябва да уважава техните ценности и култура и да се признава приноса им към образованието на децата им.

37

• Следва да бъдат назначавани училищни посредници и / или помощници, наети от ромските общности с цел улесняване на отношенията между учителите и ромските семейства, както и между училищата и ромската общност.

• Междукултурното обучение и борбата с расизма и дискриминацията следва да бъдат изрично признати като приоритети на образователния процес. Учебната програма, учебниците и другите помощни материали трябва да насърчават междукултурния диалог и повишаване на осведомеността относно стереотипите, предразсъдъците и дискриминацията като цяло, включително по отношение на ромите.

• Историята и културата на ромите следва да бъде подходящо отразена в общите образователни програми, включително уроци за изтребването на ромите като част от Холокоста/геноцида на ромите.

• Образователните власти следва да гарантират, че всички учители, и особено тези, които работят в етнически смесени класове, получават специализирано обучение по интеркултурно преподаване, със специално отношение към ромите. Това обучение трябва да бъде включено в официално признатите програми и следва да се предоставя в различни форми, включително дистанционно и онлайн обучение, летни училища, и т.н.

Рамка на Европейския съюз от 2011 г. за националните стратегии за интеграция на ромите до 2020 год. Европейската комисия призна, че въпреки постигнатия известен напредък в държавите-членки на ЕС през последните години, малко се е променило в положението на повечето роми. Европейската комисия предложи рамка на ЕС за националните стратегии за интеграция на ромите, която по-късно бе одобрена на политическо равнище от ЕС и държавите-членки.76 Европейската комисия насърчава държавите-членки, пропорционално на размера на ромското население живеещо на тяхна територия, да приемат или да разработят цялостен подход за интеграция на ромите, който да се справя с проблемите на достъпа до образование, трудова заетост, здравеопазване и жилищно настаняване. 77 Важно е да се отбележи, че приемането на рамката от държавните глави и правителствата от ЕС е важна политическа стъпка към приобщаването на ромите78, но също така е важно да се посочи, че по-нататъшни стъпки бяха и все още са необходими, за да се гарантира напредък.

76 Европейска комисия, Съобщение от комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет, Комитета на регионите, 2011 год. Рамка на Ес за националните стратегии за интеграция на ромите до 2020 година, http://eur-lex.europa.eu/LexUriServ/LexUriServ.do?uri=CELEX:52011DC0173:en:NOT. 77 Пак там. 78 Европейска комисия, Национални стратегии за интеграция на ромите, първа стъпка в изпълнението на рамката на ЕС, http://ec.europa.eu/justice/discrimination/files/roma_nat_integration_strat_en.pdf.

38

Рамката на ЕС насърчава страните-членки да се погрижат всички деца от ромски произход да завършат поне основно училище.79 Според Европейската комисия:

• Съществува необходимост от засилване на връзките с общностите чрез културни/ училищни медиатори, църкви, религиозни сдружения или общности и чрез активно участие на родителите на ромите, за подобряване на междукултурните познания на учителите, за да се намали сегрегацията и да се гарантира спазването на задължението за посещаемостта на основните училища.

• Насърчават се инициативите за програми за втори шанс за отпаднали млади възрастни, включително програми с изричен акцент върху ромските деца. Трябва да бъде подпомогната реформа в учебните програми за учители и да се създадат иновативни методи на преподаване.

• Увеличаването на достъпа до висококачествено образование без сегрегация в ранна детска възраст може да изиграе ключова роля за преодоляване на неравнопоставеността в образованието пред която са изправени ромските деца. Ромските младежи трябва да се насърчават да участват и в средното и висшето образование.

• Държавите-членки трябва да гарантират, че всички ромски деца имат достъп до качествено образование и не са обект на дискриминация или сегрегация, независимо от това дали имат заседнал начин на живот или не.

• Държавите-членки трябва, като минимум, да гарантират завършване поне на основно образование

• Държавите-членки трябва да разширят достъпа до качествено образование в ранното детство и да се грижат и за намаляване на броя на преждевременно напускащите училище от средното образование в съответствие с европейската стратегия 2020.

Обща политическа препоръка на ЕКРН относно борбата с анти-циганизма, 2011 год. През юни 2011 г. Европейската комисия срещу расизма и нетолерантността (ЕКРН), прие първият международен документ за признаване и борба с антициганските настроения и дискриминацията срещу ромите. Това е Обща политическа препоръка № 13 на ЕКРН.80 ЕКРН разглежда антициганските настроения като специфична форма на расизъм, идеология, основана на расово превъзходство, форма на дехуманизация и институционален расизъм, подхранван от историческа дискриминация, която се изразява, наред с други неща, чрез насилие, насаждане на омраза, експлоатация, стигматизация и най-крещящ вид дискриминация.81

79 Европейска комисия, Съобщение от комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет, Комитета на регионите, 2011 год. Рамка на Ес за националните стратегии за интеграция на ромите до 2020 година. 80 Съвет на Европа, Обща политическа препоръка № 13 относно борбата с анти-циганизма и дискриминацията срещу ромите, Страсбург, септември 2011 год, http://www.coe.int/t/dghl/monitoring/ЕКРН/activities/gpr/en/recommendation_n13/e-RPG%2013%20-%20A4.pdf 81 Пак там.

39

С оглед на ефективната борба с антициганските настроения, ЕКРН обръща внимание на правителствата на държавите-членки, към 17 точки, повечето от тях съдържащи конкретни под-мерки. Сред тези точки, ЕКРН разглежда приемането на национален план като цялостен мултидисциплинарен подход към въпросите, свързани с ромите и включването им на всички нива, засилване на взаимното доверие между роми и обществените органи и въвеждането на мерки, включително в областта на образованието.82 ЕКРН препоръчва на правителствата на държавите-членки да се борят с антициганските настроения в областта на образованието, и съответно:

• Да предприемат мерки за предотвратяване и борба със стереотипите, предразсъдъците и дискриминацията, на които са подложени ромските деца в училищата и включване на уроци за геноцида на ромите в учебните програми;

• Да предприемат спешни мерки, включително правни и политически такива, за да се сложи край на сегрегацията в училище, на която са подложени ромските деца, и да ги интегрират в училищата, посещавани от ученици от преобладаващата част от населението;

• Да премахнат прекалено честото поставяне на ромски деца в специални училища, като се уверят, че ромските ученици, които не страдат от психични разстройства са освободени от това настаняване и че тези, които вече са пуснати, бързо са записани в обикновените училища;

• Да се борят, чрез санкции, срещу тормоза, причиняван на учениците от ромски произход в училище;

• Да предприемат всички необходими мерки за борба с отсъствията и отпадане на ромските деца; да извършват действия, насочени към повишаване на информираността на ромските родители за значението на детската градина, за предотвратяване на отпадането, и даването на приоритет на образованието на техните деца;

• Да премахнат всички финансови и административни пречки за достъпа на ромските деца до образование; да гарантират, че всяко дете от ромски произход има истински достъп до детска градина;

• Да наемат училищни посредници, включително и сред ромите, за да се осигури връзка между училището и ромските родители; да гарантират, че голяма част от ромите ще се присъединят към учителската професия, за да се подпомогне интеграцията на ромските деца в училищата.

• Да осигурят на нуждаещите се ромски ученици подготвително и допълнително образование на официалния/ите език/ци; да предложат на ромските ученици образование на техния майчин език при молба от страна на родителите; да предприемат мерки за осигуряване на непрекъснато образование за децата от пътуващите общности; да улеснят достъпа до учене през целия живот за възрастните роми, които имат

82 Пак там.

40

желание за това;

• Да гарантират, че учебниците не изразяват стереотипи относно ромите и съдържат информация за ромския език, култура и история, и представят ползите, които носи ромското общество;

• Да гарантират, че случаите на дискриминация срещу ромите в сферата на образованието са осъждани и наказвани.83

Решение на Съвета на министрите на ОССЕ от 2013год. за увеличаване на усилията за изпълнение на плана за действие, с особен акцент върху жените, младежите и децата от ромски произход Във връзка с изпълнението на Плана за действие на ОССЕ, през 2013 год., Съвета на министрите към ОССЕ призова участващите държави да засилят усилията си, за да гарантират изпълнението на ангажиментите на ОССЕ84. В тази връзка участващите държави, наред с другото, трябва:

• Да увеличат усилията си за прилагане на плана за действие за подобряване на положението на ромите в зоната на ОССЕ, включително чрез по-добро наблюдение и оценка на стратегиите, политиките и мерките по отношение на интеграцията на ромите и синтите;

• Да предотвратят по-нататъшна маргинализация и изключване на роми и синти и да се справят с увеличаването на дискриминацията и насилствените прояви на нетолерантност спрямо ромите

• Да съсредоточат усилия и необходимите средства за образованието като важен фактор за подобряване на положението на ромите и синтите

• Да предприемат активни мерки за гарантиране на равен достъп до и участие на младежите и децата роми и синти в образованието на всички нива на осигуряваното от държавата образование, включително в ранно образование, основно и гимназиално училищни нива;

• Да се справят с високия процент на отпадане на ромите и синтите средношколци, и да се обърне дължимото внимание на специфичните проблеми на момичетата от ромски и синти произход в това отношение, като се вземат активни мерки за насърчаване на участието на младежите роми и синти в по-високите нива на образование;

• Да насърчават по-големия достъп и да предприемат съответните мерки за улесняване на включването на ромите и синтите студенти във висшето

83 Пак там 84 Съвет на министрите на ОССЕ, Решение № 4/13, Увеличаване на усилията на ОССЕ за изпълнение на плана за действие за подобряване на положението на ромите и синтите в зоната на ОССЕ, с особен акцент върху жените, младежите и децата от ромски и синти произход, Киев, 2013, http://www.ОССЕ.org/mc/109340.

41

образование, включително чрез програми за стипендии;

• Да насърчават развитието на програми за интеграция на ромите и синтите на национално и местно равнище, включително образователни програми и курсове за допълнително обучение, наред с другото, по отношение на културата и историята на ромите и синтите;

• Подновяване на усилията за премахване на сегрегацията на роми и синти на всички образователни равнища.85

Препоръка на Съвета на ЕС от 2013 год. относно ефективните мерки за интеграция на ромите в държавите-членки Европейската комисия разработи предложение за препоръка на Съвета относно ромите, която е приета от Съвета на ЕС на 9 декември 2013 г. 86 Съветът призова държавите-членки на ЕС, наред с останалото, да: приложат мерки за борба с дискриминацията и предразсъдъците спрямо ромите, посочени като антицигански настроения, включително в областта на образованието. 87 Съветът на ЕС препоръчва на държавите-членки по отношение на достъпа до образование да:

• Предприемат ефективни мерки за гарантиране на еднакво отношение и пълен достъп за момчетата и момичетата от ромски произход до качествено и общо образование, и да гарантират, че всички ромски ученици ще завършат поне задължителното образование.

Тази цел би могла да бъде постигната с помощта на мерки като например: • Премахване на всякаква училищна сегрегация.

• Слагане край на неподходящото поставяне на ромски ученици в училища за специални нужди.

• Намаляване на ранното напускане на училище на всички нива на образованието, включително на ниво средно и професионално образование.

• Увеличаване на достъпа до, и качеството на, образованието и грижите в ранна детска възраст, включително целенасочена подкрепа, в зависимост от нуждите.

• Вземане под внимание и съобразяване с нуждите на отделните ученици в тясно сътрудничество с техните семейства.

85 Пак там. 86 Съвет на Европейския съюз, Препоръка на Съвета от 9 декември 2013 год. за ефективни мерки за интеграция на ромите в страните-членки, публикувана в Официалния вестник на Европейския съюз C 378/01 от 24.12.2013, < http://eur-lex.europa.eu/legal-content/en/TXT/?uri=CELEX:32013H1224(01)>. 87 Пак там, 1. Съществени политически въпроси, ефективни политически мерки, достъп до образование, пар. 1.3.

42

• Използване на приобщаващи и индивидуални методи на преподаване, включително помощ в обучението за учащите, изпитващи трудности и мерки за борба с неграмотността, както и насърчаване на достъпността и използването на извънкласни и извънучилищни дейности за обучение.

• Насърчаване на по-голямо участие на родителите и подобряване на обучението на учителите, където е приложимо.

• Насърчаване на участието в и завършването на средно и висше образование.

• Разширяване на достъпа до втори шанс за образование и обучение за възрастни, както и осигуряване на подкрепа за прехода между образователните нива и подкрепа за придобиването на умения, които са адаптирани към нуждите на пазара на труда.88

• Продължаване на усилията за гарантиране на ефективното практическо прилагане на Директива 2000/43 / ЕО, по-специално като се гарантира, че националните, регионалните и местните административни наредби не са дискриминационни и не водят до сегрегационни практики. Съответната съдебна практика на Европейския съд по правата на човека трябва да служи като отправна точка за съвместимостта на човешките права с разпоредбите и практиките в тази насока.

• Изпълнение, където е необходимо, на мерки за десегрегация относно ромите както на регионално, така и на местно ниво. Политиките и мерките за борба със сегрегацията трябва да са придружени от подходящи обучителни и информационни програми, включително обучение и информация за защита на правата на човека, адресирани до местните държавни служители и представители на гражданското общество и самите роми.89

88 Пак там, 1. Съществени политически въпроси, ефективни политически мерки, достъп до образование, пар. 1.3. 89 Пак там, 2. Хоризонтални политически мерки, Анти-дискриминация, пар. 2.1 и 2.2.

43

ГЛАВА IV: СЪСТОЯНИЕ НА ОБРАЗОВАТЕЛНАТА СИТУАЦИЯ НА РОМСКАТА ОБЩНОСТ И МОНИТОРИНГОВИ МЕТОДИ ЗА СЪБИРАНЕ НА ДАННИ 4.1. ДЕМОГРАФСКИ ДАННИ ЗА РОМСКАТА ОБЩНОСТ И ОБРАЗОВАТЕЛНАТА СИТУАЦИЯ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ. По данни на Националния статистически институт (НСИ) от преброяването на населението и жилищния фонд от 2011 г., ромите остават третата по големина етническа група в България. Като роми са се самоопределили 325343 души или 4.9% от българските граждани. Продължава тенденцията част от хората, които околното население назовава като „роми” или „цигани” да се самоопределят като българи, турци, румънци и др., което произтича от правото на преброяваното лице само да определи етническата си принадлежност или да не посочи такава. Лицата от ромската етническа група са разпределени териториално във всички области. Най-голям е делът им в област Монтана - 12.7% и Сливен - 11.8%., следвани от Добрич – 8.8%, Ямбол – 8.5% при общо за страната 4.9%. Около половината (55.4%) от самоидентифициралите се като роми живеят в градовете. Възрастовата структура на ромите показва ясно изразена тенденция:

• с нарастване на възрастта намалява относителния дял на възрастовите групи; • децата от 0 до 9 г. съставляват една пета (20.8%) от всички самоопределили се като роми;

• групите на 10-19 годишните и 20-29 годишните съставляват равни дялове: всеки от по 18.3%;

• 30-39 г. са 15.2%; • 40-49г. – 11.6%; • 50-59г. - 8,7%; • 60-69г. - 4,9%; • 70-79г. - 1.9%; • 80+ г. - 0,4%.

Както официалната статистика, така и различните изследвания на независими експерти показват, че образователното ниво сред ромската общност е най-ниско в сравнение с останалите етнически групи. 90 В същото време в самата ромска общност съществува сериозна разлика в образователното ниво на мъжете и жените. Неграмотните ромски жени са два пъти повече от мъжете. 91 През 2002–2003 г. МОН организира мащабно проучване за етническия състав на учениците. Според данните от това проучване ромските деца съставляват 10,5% от учащите се в системата на началното, основното и средното образование, като техният процент е неравномерен в различните степени и класове: от над 20% в 1-ви клас до 1%

90 Д. Ренголд и ал., Ромите в разширяваща се Европа: Прекъсване на цикъла на бедността, 2004. 91 Фондация „Партньори-България”. Ромите: другото лице на промяната. София, 2004.

44

в 12-и клас. Тази голяма разлика се дължи не толкова на положителния естествен прираст сред ромите (комбиниран с отрицателния прираст при другите етноси), а най-вече на големия процент ромски ученици, отпадащи от училище. 92 Непривличането и ранното отпадане на ромските деца от училище е проблем за българското общество като цяло. Общо за възрастовата група 15- 19 г. от ромския етнос делът на отпадналите ученици са съответно:

• Роми -- 42,8 • Роми Християни --12,8. • Роми Мюсюлмани --8,1. 93

Според НССЕДВ (2010 г.) високият дял непостъпващи и отпадащи от училище ромски деца е увеличил с над 60% делът на възрастните неграмотни роми само в периода между последните две преброявания (1992–2010 г.) 94. Ако тези процеси не бъдат овладени, България ще е една от страните с най-висок процент на неграмотни граждани в целия Европейски съюз. Причините за ниското образователно равнище на ромите трябва да бъдат търсени както в самата ромска общност, така и в българската образователна система. Проблемите в сферата на образованието са различни в различните ромски групи, всяка от които има своите специфики и съответно различни образователни нагласи. Проучване на Център „Амалипе“ от 2005 г. – 2011 г. сред ромски родители от различни региони на страната, както и проучване сред ромски жени през 2011 г., очертават специфични проблеми. 95 Някои от уседналите роми (наричани в етнологията йерлии) започват да посещават масово училище в средата на ХХ в., а някои групи правят това по-рано и образователният статус сред тях е по-висок. Това сочат и наблюдения за образователното равнище на ромите в Сливен и Монтана. Основните образователни проблеми сред йерлиите са: ранно отпадане от училище, обучение в изцяло ромски училища, обучение в помощни училища, слаба ангажираност на родителите. При повечето от тях не е проблем владеенето на български език. Изключение правят йерлиите в големите градски гета. Често отпадането от училище се дължи и на социални причини. 96 Калдерашите започват да посещават училище едва през 60-те и 70-те год. На XX в. При тях отпадането на учениците рядко е свързано със социални причини. Сред калдарашите процентът на отпадащи момичета в началния етап на образование е най-

92 Йосиф Нунев: Анализ на текущото състояние на училищата, посещавани от ромските деца. В: Стратегии, 2002. Специално издание „Образователна политика и културни различия”. 93 International Centre for Minority Studies and Intercultural Relations, Sofia, 2004. Final report under the project: ‘Evaluation of the existing policies and practices for ensuring equal access to education of children from the minorities and developing recommendations for long-term resolving of the educational problems of the minorities’. 94 Mariana Kotseva: Report presented by the Chairman of the National Statistical Institute and member of NCEDI, 2010. 95 Dean Kolev: Annual report Amalipe , 2011’, http://www.amalipe.com/files/publications/God-doklad-20112.pdf 96 Alexei Pamporov: Ethnic identity. Roma in Bulgaria . Information Guideр 2008.

45

голям. Това се дължи на културните специфики на самата група и все още съществуващите ранни бракове. 97 Като цяло образователното ниво на рударите е относително високо. Образованието заема едно от водещите места в скалата на ценностите. Не съществува проблем с владеенето на български език, но много от родителите са в чужбина, децата живеят с баби и дядовци. 98 Образователното ниво на миллет (турскоезичните роми) е сравнително ниско и доброто владеене на български език често е проблем. Това с особена сила важи за турскоезичните роми в големите градски гета (в Пловдив, Бургас, Варна и др.), както и в селските райони. Проблем е и образованието на момичетата поради запазения на места обичай за сключване на ранни женитби и страхът от „открадване на момичето“, докато е на училище, споделян от много родители. Проблеми представляват също така и ранното отпадане, и безпричинните отсъствия, често поради социални причини. 99 Може да се обобщи, че се наблюдава забавено подобряване на образователния статус на ромската общност за последните 20 години. Друга особеност на ромската общност като демографска група от популацията на българската държава е, че функционалната неграмотност се среща три пъти по-често при ромските жени, отколкото при мъжете в групата. Жените са тези, които се грижат за децата, тяхната неграмотност или ниско образование се оказват от изключителна важност за образователните аспирации и училищните успехи на децата. И при трите демографски групи - българи, турци и роми, се наблюдава повишаване на образователното равнище, но най-слаба е тази промяна в ромската общност. Част от ромските деца тръгват на училище без да говорят добре официалния български език и без да са усвоили основните знания и умения, необходими за справяне в учебния процес. Социализационните модели в много ромски групи, особено в квартали с преобладаващо ромско население, създават допълнителни трудности за адаптацията на ромските деца в училище, ако не са ходили в предучилищно детско заведение. 100 Патриархалните норми на свръх-контрол върху поведението на момичетата и жените също водят до ранно отпадане на момичетата от някои ромски субгрупи от училище. Въпреки всички трудности в периода 2001 – 2011 г. се отбелязва ръст в броят на младите роми, завършили висше образование в страната, специализирали или получили по-висока научна степен в чужбина. Успехите са дори по-големи от отчитаните от НСИ по време на преброяването, защото много млади хора след получаване на диплома за висше образование не се идентифицират като роми. 101

97 Пак там. 98 Ilko Yordanov: Approaches to gather data on the Roma in Bulgaria. Roma in Bulgaria. Information Guideр 2008. 99 Deyan Kolev and Teodora Krumova: Education; National strategies for Roma integration; Institutional framework for the integration of Roma; Calendar Holidays Roma. Roma in Bulgaria. Information Guideр 2008. 100 Alexei Pamporov: Ethnic identity; Employment; Attitudes to Roma. Roma in Bulgaria. Information Guideр 2008. 101 Census in Bulgaria. National Statistical Institute, 2011.

46

Данните на НСИ от преброяването през 2011 г. показват, че въпреки известното повишаване на дела на ромите с високо образование, се запазва тенденцията много млади роми да остават без подходящо образование, рано да напускат училище, или да не тръгват на училище. Ситуацията е различна в различните ромски субгрупи, населени места и области. 102 4.2. СЪЩНОСТ НА РАЗРАБОТВАНЕ И ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ НА МОНИТОРИНГОВАТА МЕТОДОЛОГИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ДАННИ. На Фигура 1 са илюстрирани логическите акценти, стоящи в основата на разработването и осъществяването на мониторинговота методология за събирането на данни, относно обективното измерване на ефективността по изпълнение на националния план за образователна интерграция на ромите. (Фигура 1).

Фиг. 1 Логически акценти на разработване и осъществяване на процеса на мониторинг. Те представят съотношението между поставените цели, вложените ресурси, извършените действия, постигнатите резултати и осъществените въздействия. В хода на изпълнение на мониторинговата методология се предвижда използването на методи за събиране на данни чрез:

• оценки от наблюдение, които формулират експлицитно измерими индикатори; • оценка на индикатори.

Събирането на данни по метода «оценки от наблюдение» е съвкупност от критерии а оценка, които на практика представят стандартите на една добре функционираща стратегия за образователна интеграция на ромите. Базирайки се на тези критерии, ръководните, контролните и управленски органи, ангажирани с изпълнението на националния план за образование на ромите могат сами да оценяват цялостното състояние на процеса и същевременно да работят за поетапното достигане на заложените в Препоръките на ЕС стандарти. Събирането на данни по метода «оценки от наблюдение» се обективира чрез използването на определена технология, включваща интервюта, проучване и анализ на документални източници. Този метод е гъвкав организационен модел за оценка и дава 102 Пак там.

47

възможност да се работи на принципа на мултидисциплинарния екип с цел оказване на методическа подкрепа на всички структурни нива и предприемане на коригиращи действия в хода на изпълнение на политиката за образователна интеграция на ромската общност. Този метод предпоставя и интегриране на усилията на ромски организации и други независими експерти за създаване на система за обобщаване на опита от мониторинга и повишаване на информираността на населението, като стратегическа важност от провеждането на политиката за приобщаване на ромите и в областта на образованието, чрез организиране на информационна база-данни, достъпна за всички заинтересовани страни. Оценката на показатели се основава на разработване на система от критерии и индикатори, чрез която се осъществяват мониторинг на ключови цели при реализиране на политиката на образователна интеграция на ромското население. Използването на система от ключови индикатори има няколко важни положителни функции:

• подпомагане на стратегическото планиране, разработване и усъвършенстване на изпълнението на националния план за образование на ромите, като част от НСРИ;

• измерване степента на реализация на заложените в националния план за образование на ромите приоритети за качествено образование и несегрегация;

• оценяване на ефективността и ефикасността на дейността на съответните институции при изпълнението на правото на образование въз основа на равенството на възможностите и широките цели на образованието по отношение на насърчаване на най-пълното развитие на детето.;

• осигуряване на прозрачност и публичност за работата на институциите, ангажирани с изпълнението на националния план за образователна интеграция на ромите и реализиране препоръката за алтернативно наблюдение на практиките на доброто управление от неправителствения сектор и други независими субекти;

• проследяване на напредъка в развитието на важни образователни сфери (безплатно и задължително начално образование, свобода на родителите да избират вида образование на техните деца, право на езиково обучение и на учене на метерен език и др.) въз основа на обективни, достоверни и надеждни емпирични данни.

Оценката на показатели е специфичен метод за оценка степента на постигане на поставените цели по прилагане на методологията за мониторинг на изпълнението на националния план за образование на ромите. Прилагането на този метод обикновено е непрекъснат процес на мониторинг и отчитане на постиженията на работата и напредъка по отношение на предварително определените цели чрез измерване стойностите на ключовите индикатори. Критериите и индикаторите са насочени към вида и равнището на извършените дейности по изпълнението на националния план за образование на ромите, както и към

48

преките резултати (продукти и услуги), идентифицирани чрез методологията на мониторинга и отчитащи успеха или неуспеха от въздействията, по образователната интерграция на ромското насление. Прилагането на методите «оценки от наблюдение» и «оценка на показатели» в настоящата методология служи за определяне степента на ефективно оползотворяване на заложената в националния план политика за равен достъп до качествено образование на ромите (съобразно избраните измерими индикатори) и предпоставя обективно отчитане на изпълнението на Препоръките на ЕС, относно изискванията за образованието на националните малцинства, в контекста на международните инструменти като например мерки и ресурси, децентрализация и участие, достъп до обществени и частни образователни институции, до начално и средно образование, до образование в професионални и висши училища, до образование по нова учебна програма и развитие на услуги. 103 Анализирането на оценките от наблюдение и оценката на показатели позволява да се следи динамиката на оценяваните процеси и да се правят сравнения. Основните принципи при тяхното методическо осъществяване са:

• Получаване на надеждна и обективна информация, събирана от трети страни, които имат отношение към мониторинга за изпълнение на националния план за образование на ромите и представляват публичните интереси;

• Създаване на предпоставки за независим контрол върху измерването на ефективността на изпълнение на националния план, чрез използване на събраните данни за изготвяне на Доклад в сянка и като алтернативна методология за наблюдение на прилаганетона политиките за приобщаване на ромите;

• Предоставяне на възможности за оптимизиране на оценяваните ключови дейности от изпълнението на националния план за образование на ромите, въз основа на извършените независими оценки и анализи.

Въпросите, на които ще се търси отговор при събирането на данни, чрез коментираните в тази част на ръководството мониторингови методи са:

• Разработените и прилаганите образователни политики осигуряват ли изразяването на многообразието от образователните нужди и желания на сегментите от малцинествените групи?

• Спазва ли се принципът на свободно самоопределяне на лицата, принадлежащи към национални малинства, по отношение избора на образование?

• Правят ли се навременни оценки, чрез количествени и качествени инструменти на нуждите в областта на образованието като се консултират и експертните мнения на заинтересованите страни?

• Има ли изграден капацитет за осъществяване на дейностите на всички равнища, какво е необходимо за неговото увеличаване, за да се гарантира устойчивост на постигнатите резултати и въздействия?

103 ОССЕ, Върховен комисар за националните малцинства, Хагска препоръка относно образователните права на националните малцинства и обяснителна бележка, October 1996.

49

Липсата на такива основни данни не може да се използва като извинение и да ограничава развитието на политики за равнопоставеност на националните малцинства в областта на образованието. 104 Чрез оценките от наблюдение и оценката на показатели ще се идентифицират резултати и приоритетните проблеми при осъществяването на националния план за образование на ромите и ще се набележат алгоритми, по които да се подходи към преодоляване на отчетените дефицити. Оценките от наблюдение и оценката на показатели ще дадат възможност целевите групи и заинтересованите страни да се въвличат в самоопределяне на техните нужди, в предлагане на приложими решения, в мобилизиране на наличните ресурси при получаване на адекватна оценка за резултатите и страничните ефекти от реализацията на методологията. Интегрална част от процеса на оценките от наблюдение и оценката на показатели е ангажиментът за споделяне. Той ще се базира на комбинация от методи за популяризиране на получените резултати чрез непрекъсната комуникация с представители на ромски организации и други независими експерти и по-точно ще е насочен към:

• изграждане на капацитет в неправителствените организации и други независими субекти за оценка и отчитане на въздействието от изпълнението на националния план за образование на ромите;

• създаване на връзки и сътрудничество между ромски организации и други независими субекти и социални партньори.

Прилагането на мониторинговата методология цели да създаде култура на отговорност сред представителите на ромски организации и други независими експерти и да операционализира дългосрочен инструмент за измерване, отчитане и подобряване нивото на изпълнение на националния план за образование на ромите. Имайки предвид, че мониторинговата методология има за цел да установи какво работи и какво не работи, какви трудности са възникнали и начинът по който се били преодолени, какви резултати са постигнати (или не са постигнати по време на изпълнение на националния план за образование на ромите), то събраната информация ще бъде използвана за усъвършенстване на бъдещата практика, за реагиране на предизвикателствата и използване на възможностите, така че положителното въздействие за образователна интеграция да получи устойчивост. Освен това, събраните данни от мониторинговата методология ще бъдат използвани на национално ниво в подкрепа на националната интеграционна политика на ромската общност, в областта на образованието, включително и за използване на информацията от мониторинга от страните-участници в Проект DARE-Net. 4.3. Етапи на провеждане на мониторинга на качеството на образователните политики по отношение на малцинствата 104 Съвет на Европа, Консултативен комитет по Рамковата конвенция за защита на националните малцинства, Коментар относно образованието съгласно Рамковата конвенция за защита на националните малцинства, ACFC/25DOC (2006)002, Страсбург, Март 2006.

50

Показателите, приложими за мониторинговата методология на образователните планове в рамките на националните стратегии за приобщаване на ромите биха могли да включват:

• Постижения в училище; • Отсъствия и отпадане от училище на ромските деца; • Постигнатото ниво на грамотност; • Половите неравнопоставености в ромската общност и ограничаването на достъпа до по-горните нива на образованието и в последствие достъпа до работа на ромските жени;

• Присъствието на медиатори в подготвителните класове или на индивидуални партньори/съветници в зависимост от нуждите на учениците в неравностойно положение.

• Наличието на достъп до образование за по-възрастните (втори шанс) е необходимо допълнение към общообразователната система.105

105 УНИЦЕФ, „Правото на ромските деца до образование: Документ за позицията”, осигуряване на достъп до и достъпност на образованието, стр.49, 2006.

51

В общи линии мониторинга се провежда на три основни етапа: Етап 1. Преглед на документите Работа с документи за анализ на политическите и законодателни мерки, както и на свързаните с тях стратегии, доклади, политически документи, които са от значение за социалното включване и борбата срещу дискриминацията на ромските общности от националните официални източници (държавни институционални документи и доклади), международни източници (съответните доклади на международни организации, организации за правата на човека) и неправителствени източници (доклади за изпълнението на проекти, проучвания на обществения интерес, публични изследвания на общественото мнение и т.н.). Етап 2. Интервюиране на социалните представители, участващи в изпълнението на Националния план за образованието на ромите чрез разработени методически инструменти Прогнозно проучване относно прилагането на образователни политики в рамките на Националната стратегия за интеграция на ромите, за да бъдат изяснени конкретните въпроси, идентифициращи основните предизвикателства, свързани с прилагането на стратегиите за интеграция на ромите. Национални, регионални или местни публични органи (представители на ромски организации, експерти от ромски произход, експерти, които не са от ромски произход, работещи специалисти и практици в областта), отговорни за прилагането на политиките относно ромите ще бъдат поканени да споделят опита си. От получената информация ще бъдат показани и проблемните области (случаи) при прилагането на мерките за действие, които следва да бъдат изпълнени в рамките на общия контекст на социалното приобщаване на ромите. Етап 3. Оценка След преглед на документите и проучвателните дейности за събиране на данни по отношение на ефективността на изпълнението на Националния план за образованието на ромите от страна на заинтересованите страни ще бъде направен анализ, ще бъдат направени заключения, които разкриват доказателства или липса на данни за въздействието на мерките за социалното включване на ромските общности и ще бъдат изготвени препоръки. Препоръките, произтичащи от процеса на мониторинг ще показват как изпълнението на мерките ще доведе до по-добри резултати, т.е. - образователните политики за интеграция на ромите трябва да бъдат оптимизирани. 4.4. Набор от показатели от значение за мониторинга на образователните политики за интеграция на ромите В рамките на националните стратегии за образование на децата от ромски произход трябва да бъдат посочени Общи показатели. Общите показатели са базирани най-вече на стандартите, определени от политиките на Европейския съюз или могат да произлизат от съдебната практика на Европейския съд по правата на човека и делата, свързани с образованието.

52

Общите показатели могат да включват:

• Задължително основно образование • Национална стратегия – добри практики за интеграция на ромите в училищата • Мерки за записването- регистрация на децата от ромски произход • Политики / мерки / конкретни стратегии за социална интеграция и защита на ромските деца в системата на образованието

• Мерки, кото вероятно ще вземат под внимание специалните нужди на децата от ромски произход

• Расово/етничеси непредубедени/неутрални системи, които включват процедурни гаранции, съществени и за информиране на родителите / законните представители на децата за системата за записване и последствията от решението да се запишат

• Образователни системи/мерки, които улесняват интеграцията на децата в общата училищна система

• Мерки за улесняване на регистрацията на ромските деца в общата образователна система, които вземат предвид естеството на административната документация на ромските деца

• Положителни мерки в полза на децата от ромски произход • Специфични мерки за предотвратяване на трудностите при следване на учебната програма

• Мерки относно намесите за социална защита на ромските деца от социалните служби

• Гражданско образование - обучение за многообразието • Мерки за десегрегация – мерки относно записването, подбора и разпределението на децата, които не водят до сегрегация

• Контрол и предотвратяване на сегрегационни мерки • Финансова инвестиция • Наемане на учители от малцинството/имигрантите • Програми за обучение на учителите • Насърчаване на култура на анти-расизъм и недискриминация

В съответните национални стратегии за образованието на деца от ромски произход трябва да бъдат посочени подробни показатели, които трябва и да позволяват измерване на напредъка. Предварителните показатели може да включват:

• Броя на децата и младежите от ромски произход, които завършват детска градина, основно училище, средно училище, колеж, магистърска степен и доктурантура, и процента им от общия брой;

• Броя на децата от ромски произход, които отпадат от училище и процента им от общия брой;

• Брой училища (и процента им от общия брой), които в програмата си са включили междукултурно образование;

• Брой сегрегирани училища (и процента им от общия брой), които са взели мерки за десегрегация;

• Брой на ефективно десегрегираните училища (и процента им от общия брой);

53

• Брой на квалифицираните учители, които преподават в училища, в които учат роми;

• Брой на квалифицирани училищни медиатори от ромски произход; • Брой училища с модерна инфраструктура, посещавани от роми; • Брой учители, обучавани в междукултурно образование; • Брой учители от ромски произход; • Брой училища с двуезично обучение; брой училища с обучение на ромски език, брой деца, посещаващи гимназия след завършване на тези училища (и процента им, сравнен със средните национални стойности);

• Съществуване на положителни действия за ромите в гимназиите и на ниво университет. Брой места, налични годишно и брой роми, които в дествителност са записани.

• Държавен бюджет, отпуснат за образователната система и процента му от общия бюджет.

Основните показатели може да включват:

• Ниво на образованието

- Ясни цели, мерки, бюджети и показатели за представяне относно ранното образование

- Наличие на мерки по отношение на началното образование - Наличие на мерки по отношение на средното образование - Наличие на мерки по отношение на висшето образование

• Вида на образованието

- План, отнасящ се до публичното образование - План, отнасящ се до частното образование - План, отнасящ се до задължителното образование - План, отнасящ се до свободноизбираемото образование

• Адаптиране на образованието - Насърчено е познаването на ромската култура и история - Насърчено е познаването на ромския език - Насърчено е двуезичното образование (ромски и друг език) - Насърчено е образованието на ромски език - Насърчено е междукултурното образование

• Социални мерки

- Осигурено е отпускането на специална стипендия - Осигурено е предоставянето на други удобства (канцеларски материали за децата и т.н.)

• Подпомагане усвояването на знания

- Съществуване на мерки, осигуряващи допълнителни часове за деца, които имат трудности с ученето

54

- Съществуване на мерки за съществуването на следобедни учебни програми за ученици, които имат нужда от академична коригираща помощ

• Борба срещу сегрегацията

- Съществуване на правна рамка и институции за борба със сегрегацията на ромите. Практически резултати

- Съществуване на мерки, засягащи смесеното образование - Съществуване на мерки за транспорт на ученици от областите, в които има жилищна сегрегация

• Учител/ром училищни медиатори

- Съществуване на план относно обучението на ромски учители/медиатори - Съществуване на план относно наемането на ромски учители/медиатори - Съществуване на план за обучение на учители, които не са от ромски произход с цел да познават ромската култура

- Съществуване на план за обучение на учители относно приобщаващото, междукултурно, недискриминационно образование

- Съществуване на план за приемане на етичен кодекс за поведение на учителите

• Участие на родителите

- Планът включва родителите като ги информира - Планът включва родителите като им предоставя възможността да участват във вземането на решения

• Участие на местните власти

- Планът включва местните власти като ги информира - Планът включва местните власти като им предоставя възможността да участват във вземането на решения

• Участие на НПО

- Планът включва НПО като ги информира - Планът включва НПО като им предоставя възможността да участват във вземането на решения

• Учебни помагала

- Наличие на учебни помагала, адаптирани към междукултурното образование

• Редовна отчетност

- Според плана, положението се отчита периодично на съответното министерство

- Според плана, отчетът е публичен - Според плана, при поискване, отчета може да бъде предоставен на заинтересованите лица

• Национално ниво на финансиране

- Наличност и разпределение на финансите в годишния бюджет на училището

55

- Бюджетът въз основа на глава от населението - Наличие на допълнителни средства за деца от малцинствата/от ромски произход

• Европейско ниво на финансиране

- Наличие на финансиране от ЕС, усвояване на средствата от ЕС - Намеси, подпомагани от проекти на ЕС - Справяне с училищната сегрегация/дискриминация на децата от ромски произход и съответния процес на десегрегация

56

4.5. Показатели за образованието, произтичащи от стандартите, установени от съдебната практика на Европейския съд по правата на човека

ПОКАЗАТЕЛ: Система на задължително основно образование Европейския съд по правата на човека постанови, че упражняването на правото на образование изисква организирането от държавата на система на задължително основно образование.

Семейство Х. с/у Обединеното Кралство, 6 март 1984 г.

НАЛИЧНОСТ: Националната образователна система, основаваща се на задължително основно образование налична ли е за всички деца? СПЕЦИФИЧНИ МЕРКИ: Има ли специфични мерки, предприети за да гарантират, че е осигурено основно образование за всички деца? ЕФЕКТИВНОСТ: Системата влияе ли негативно в случая с ромските деца? ОЦЕНЯВАНЕ: Налице ли е система за оценяване, която да наблюдава мерките в основното образование и успеха при децата в училищна възраст? ПОКАЗАТЕЛ: Политика за интегриране на децата в обществото Европейския съд по правата на човека постанови, че важността на записването на децата в основни училища е свързана не само с придобиването на основни знания, но също и с интеграция на децата в обществото.

Конрад и други с/у Германия, 11 септември 2006 год.

ЦЯЛОСТЕН ПОЛИТИЧЕСКИ ПОДХОД: Националната образователна система включва ли последователен и всеобхватен подход към приобщаващо образование и интеграция в обществото? СПЕЦИФИЧНИ МЕРКИ: Налице ли са специфични мерки, които да осигурят приобщаваща образователна система? ЕФЕКТИВНОСТ: Влияе ли тази система отрицателно в случая с децата от ромски произход? ОЦЕНКА: Съществува ли система за оценяване, която да наблюдава достигане на целите на мерките в приобщаващото образование? ПОКАЗАТЕЛ: Политика за записване на всички деца в училищна възраст Европейския съд по правата на човека постанови, че в образователните системи на държавите, в които образованието е задължително, е от изключителна важност записването в тази система на всички деца в училищна възраст и особено на децата,

Сампанис с/у Гърция, 5 юни 2008 год.

57

принадлежащи към етническите малцинства. ЗАПИСВАНЕ: Образователната система включва ли политики или стратегии за гарантиране на записването на всички деца в училищна възраст? РАННО ОБРАЗОВАНИЕ: Какви мерки са налице за децата, принадлежащи към етническите малцинства за справяне с ранното образование, и за увеличаване на процента на записване в образованието в ранна детска възраст? ОЦЕНЯВАНЕ: Съществува ли система за оценяване, която да наблюдава мерките, насочени към записването на децата в училищна възраст, включително ромските деца? ПОКАЗАТЕЛ: Защитни мерки в областта на образованието за ромски деца Европейския съд по правата на човека е взел предвид факта, че „поради бурната история и тяхното положение, ромите са се превърнали в уязвимо и необлагодетелствано малцинство. Съдът постанови, че това уязвимо положение изисква специална защита от държавите, която се разпростира също и до образованието”. Институционалните процедури в образователната система не бяха придружени от гаранции, предназначени да вземат предвид, от страна на държавата, специалните нужди на ромските деца, като членове на необлагодетелстваните общности. Като резултат, те са получили образование, което компроментира развитието на личността вместо да реши техните реални проблеми или да им помогне да се интегрират в общата система на образование и да развият лични умения, които биха улеснили живота им сред мнозинството.

ДХ и други с/у Република Чехия, (2007) Сампанис и други с/у Гърция (2008) Оршуш и други с/у Хърватия (2010) Сампанис и други с/у Гърция (2012) Хорват и Кис с/у Унгария (2013) Лавида и други с/у Гърция (2013).

МЕРКИ ЗА ЗАЩИТА: Образователната система включва ли мерки за защита в областта на образованието, която да отчита уязвимостта и неравностойното положение на ромското малцинство? НАБЛЮДЕНИЕ НА ВЛИЯНИЕТО: Образователния процес вреди ли пряко или непряко на личностното развитие на децата от ромски произход? ОЦЕНКА: Съществува ли образователна система, която да наблюдава мерките, насочени към положението на ромските деца и техните конкретни нужди? ПОКАЗАТЕЛ: Мерки за подпомагане записването на ромски деца

58

Европейския съд по правата на човека постанови, че компетентните органи трябва да признаят особеностите на ситуацията на ромските деца и да улеснят записването им в училище, дори и ако някои административни документи не са готови навреме, вземайки предвид уязвимостта на ромската общност, което налага необходимостта да се обърне особено внимание на нейните нужди.

Сампанис и други с/у Гърция (2012)

СПЕЦИФИЧНИ МЕРКИ: Има ли мерки, които да улесняват регистрацията и записването на ромските деца в общите училища, които вземат предвид естеството на административната документация в случая с децата от ромски произход? НАБЛЮДЕНИЕ НА ВЛИЯНИЕТО: Образователния процес вреди ли пряко или непряко на личностното развитие на децата от ромски произход? ОЦЕНКА: Съществува ли образователна система, която да наблюдава мерките, насочени към записването на ромските деца? ПОКАЗАТЕЛ: Прозрачна и неутрална система за записване и прехвърляне Европейския съд по правата на човека постанови, че училищните власти не са приели унифицирани и ясни критерии при подбора на деца, които е трябвало да бъдат записвани в подготвителните класове, а именно за това как да ги прехвърлят в общи класове. Условията за записване на деца и поставянето им в специални подготвителни класове са предизвикали дискриминационни последствия. Липсата на предписана и прозрачна процедура за мониторинг оставят много място за своеволия.

Сампанис и други с/у Гърция (2008) Оршуш и други с/у Хърватия(2010)

СПЕЦИФИЧНИ МЕРКИ: Съществуват ли образователни мерки, свързани със записването, подбора, разпределението на деца и прехвърляне, които предотвратяват пряката или непряка сегрегация на децата от ромски произход? КОРИГИРАЩИ МЕРКИ: Съществуват ли приети мерки за коригиране на практиките, водещи до сегрегация? НАБЛЮДЕНИЕ НА ВЛИЯНИЕТО: Има ли система за наблюдение за оценка на вредните ефекти върху записването и прехвърлянето на децата от ромски произход? ОЦЕНКА: Съществува ли система за оценяване, насочена към записването на децата от ромски произход?

59

ПОКАЗАТЕЛ: Положителни мерки за справяне с предизвикателствата, пред които са изправени децата от ромски произход Европейския съд по правата на човека подчертава, че в контекста на правото на образование на членовете на групите, които са претърпели минала дискриминация в образованието с продължаващи ефекти, структурни дефицити налагат, наред с другото, да се помага на заявителите с евентуални трудности, с които са се сблъскали относно учебната програма. Тези задължения са особено строги, когато има реална история на пряка дискриминация. Поради това са необходими няколко допълнителни стъпки с цел справяне с тези проблеми, като например активно и структурирано участие от страна на съответните социални служби.

Хорват и Кис с/у Унгария (2013) ДХ и други с/у Република Чехия (2007)

СПЕЦИФИЧНИ МЕРКИ: Образователната система осигурява ли положителни мерки в полза на ромските деца, насочени към преодоляване на трудностите при следване на учебната програма? ВЗАИМОСВЪРЗАНИ МЕРКИ: Съществуват ли мерки за подпомагане на ромските деца със структурирано участие от страна на съответните социални служби? ПОКАЗАТЕЛ: Практики, водещи до сегрегация на ромските деца В ДХ и други с/у Република Чехия, сегрегацията е била под формата на диагностициране на ромски деца без увреждания като умствено изостанали и тяхното последващо поставяне в специални училища, създадени за лица с умствени увреждания. ЕСПЧ открива непряка дискриминация. В Сампанис и други с/у Гърция, сегрегацията е била под формата на разделяне в различни училищни сгради, придружено от съпротивата на родителите от мнозинството срещу записването на деца от ромски произход. ЕСПЧ осъди дискриминацията. В Оршуш и други с/у Хърватия формата на сегрегацията е била между класовете при видимо расово неутрален критерий за предоставяне на ромските деца на

ДХ и други с/у Република Чехия, (2007) Сампанис и други с/у Гърция (2008) Оршуш и други с/у Хърватия(2010) Сампанис и други с/у Гърция (2012) Хорват и Кис с/у Унгария (2013) Lavida and others v. Greece (2013).

60

догонващо образование на езика на малцинството. ЕСПЧ осъжда непряка дискриминация. Делото Сампанис и други с/у Гърция (2012) е продължение на Сампанис и други с/у Гърция, тъй като гръцките власти не са успели да предприемат адекватни стъпки за премахване на сегрегацията между училищата. В Хорват и Кис с/у Унгария, формата на сегрегация е идентична с тази, разкрита в ДХ, т.е. погрешна диагноза. В това дело, решението на камерата беше единодушно, отсъждащо непряка дискриминация, която води до изолация и сегрегация. БАЗОВА ОЦЕНКА: Има ли официална оценка на образователните практики, политики, закони, които потенциално водят до сегрегационни практики? Такава оценка довела ли е до съвместимост на разпоредбите и практиките с принципите, определени от ЕСПЧ в случаите на сегрегация на роми? СПЕЦИФИЧНИ МЕРКИ: Какви мерки са били взети на национално ниво за справяне с дискриминацията в достъпа до образование на ромските деца? Правителството приело ли е законови или политически мерки за справяне с училищната сегрегация? Какъв вид мерки включват тези закони/политики? СПЕЦИФИЧНИ ПРОГРАМИ? Започнати ли са някакви програми или инициативи за справяне със сегрегацията? СЪБИРАНЕ НА ДАННИ: Съществува ли задължение за училищните власти да събират данни за сегрегацията на ромските деца в образованието? Има ли някакви изходни данни за дела на децата в сегрегирани училища и / или класове? ИЗМЕРВАНЕ: Има ли някакви количествени индикации за това дали дела и броя на децата в сегрегирани училища и/или паралелки се е увеличил или намалил? ДЕСЕГРЕГАЦИЯ: Съществува ли задължение за училищна десегрегация? Има ли официално отчитане на нивото на училищната сегрегация? ЗАПИСВАНЕ: Какви мерки са взети за справяне с неправилното поставяне на ромските учители в училища за деца със специални нужди? Какви програми или инициативи са приети/изпълнени за справяне със проблема със специалното образование за ромските деца?

61

ЗАКЛЮЧЕНИЕ Вяко правителство е отговорно и трябва да се ангажира да постигне универсален достъп до основно образование за всички деца, включително и за тези от ромски произход. В нашата страна има ясно дефинирана национална стратегия за ромска интеграция, която акцентира и формулира специфичните цели за образователното развитие на представителите на ромския етнос. Сегрегацията на ромските деца трябва да бъде прекратена. Включването на ромските деца и възрастни (втори шанс) в образователната система и в обществото като цяло е неразделна част от подобряването на условията и възможностите, предоставени на ромите за социално включване. Десегрегацията е важен аспект на преминаването към приобщаване. Това е процес, който слага край на физическото разделяне на децата и допринася за гарантиране, че всяко дете има достъп до една и съща форма на училищна среда. Правителствата трябва първо да признаят сегрегацията като проблем, и да поемат дългосрочен ангажимент да се движат към приобщаващо образование.106 Настоящата методология за мониторинг на изпълнението на националния план за образование на ромите, в рамките на националната стратегия за ромска интерграция служи на целта да се откроят ефектите, да се отчетат дефицитите и да се идентифицират предизвикателствата пред, които ние в Република България сме изправени, за да отговорим цялостно на Препоръките от ЕС, като една от страните-членки. Изводите и препоръките от мониторинга ще послужат за алтернативно наблюдение и изготвяне на Доклад-сянка.

106 УНИЦЕФ, „Правото на ромските деца на образование: Документ за позицията”, осигуряване на достъп до и достъпност на образованието, стр. 49, 2006 г.

62

ПРИЛОЖЕНИЕ 1 КАРТА ЗА ОЦЕНКА НА ОБРАЗОВАТЕЛНА ИНСТИТУЦИЯ Институция: Дата:

Компоненти Какво е направено? Какво още може да се направи? Препоръки

1. Достъп до образование в ранна детска възраст.

2. Училищна сегрегация и дискриминация

3. Отпадане от училище. 4. Насърчаване на децата от ромски произход да посещават средно и висше образование.

5. Междукултурно двуезично образование, включващо и образование на майчин език.

6. Допускане на ромски родители, учители и медиатори в образователния процес в периода

на ранното детство.

7. Средства, осигурени от местните и националните

правителства.

8. Роля на европейски политики и финансиране за сегрегирани

училища.

9. Наблюдавани примери за личностно, емоционално,

физическо и творческо развитие, като предпоставка за успешна

социална адаптация и интеграция.

Eксперт-наблюдател:

63

ПРИЛОЖЕНИЕ 2

ИНФОРМАЦИОНЕН ВЪПРОСНИК Уважаеми колеги, Във връзка с провеждане на мониторинг върху изпълнението на националния план за образование на ромите, в рамките на НСРИ от екипа на Проект DARE – Net, то провеждаме проучване на опита на Вашата институция за реализиране на мерките по образователна интеграция на ромската общност.

Представяме на Вашето внимание Информационен въпросник, който има за цел да събере информация, която да обобщи опита Ви и да послужи за генериране на добри практики, както и за отчитане на на изпълнението на националния план за образование на ромите. Моля, попълнете този въпросник електронно и го върнете на електронния адрес на Асоциация «ИНТЕГРО»! Благодарим за съдействието и отделеното време! Раздел «Обща информация»

Информация за образователната институция (моля, отбележете вярното твърдение като го подчертаете):

Моля, отбележете профила на институцията! - Детска градина (ДГ – подготвителна група) - Начално училище (НУ) - Основно училище (ОУ) - Средно-общообразователно училище (СОУ) - Професионална гимназия (ПГ) - Помощно училище (ПУ) - Висше учебно заведение (ВУЗ) Моля, отбележете себе си в категорията, към която принадлежите! - родител - помощен персонал - учител - възпитател - помощник директор - директор Моля, отбележете вида на населенето място, където е ситуирана вашата образователна институция! - Областен град - Община - Село Моля, отбележете етническия си произход! - български - ромски - турски - друг Моля, попълнете таблицата: Профил на образов. институция

Брой обучаеми

Брой обучаеми роми

Брой персонал

Брой персонал от ромски произход

ДГ – подготв. група

НУ – 1-4 кл.

64

ОУ – 1-8 кл. СОУ – 1-12 кл. ПГ – 9-12 кл. ПУ – 1-10 кл. ВУЗ РАЗДЕЛ І. Организация на образователната среда, с оглед социална адаптация и интеграция на представители на ромския етнос. 1. Осигурен достъп до образование на деца-роми в ранна детска възраст. - моля, болдвайте вашия отговор 1.1. Спазва ли се изискването за задължителност децата от ромски произход да бъдат записвани в групите за предварителна подготовка за училище?

А/ да Б/ по-скоро да, отколкото не

В/ по-скоро не, отколкото да Г/ не

1.2. Посещението на децата-роми до образование в ранна детска възраст осигурява ли придобиването на основни знания, както и придобиването на социални умения за интеграцията на децата-роми в обществото? А/ да В/ по-скоро не, отколкото да Б/ по-скоро да, отколкото не Г/ не 2. Осигурени са защитни мерки за стимулиране на образователната интеграция на ромските деца. - моля, болдвайте вашия отговор 2.1. Ползвате ли във Вашата практика механизми за стимулиране на родителите на деца-роми да записват децата си в начална училищна степен?



2.2. Ползвате ли във Вашата практика социални инструменти, които имат предвид уязвимостта и неизгодното положение на ромското малциноство, за да се увеличи процента на обхванатите в образованието ромски деца в ранна детска и в училищна възраст?



2.3. Родителите от ромски произход ползват ли извънредни мерки, за да се улесни регистрацията и записването на техните деца в общата образователна система, които им помагат, в случай, че те са неграмотни да попълнят административната документация? А/ да Б/ по-скоро да, отколкото не


3. Осигурени са защитни мерки в областта на образованието, които не допускат пряко или косвено сеграция на ромските деца. - моля, болдвайте вашия отговор

65

3.1. Известни ли са Ви мерки, предприети на национално ниво, които предотвратяват училищната сегрегация на деца-роми? А/ да Б/ по-скоро да, отколкото не


3.2. Задължени ли Сте да отчитате в началото на учебната година делът на децата от ромски произход във Вашата образователна институция, с оглед официалното проследяване на нивото десегрегацията на училищата? А/ да Б/ по-скоро да, отколкото не


4. Предприети са защитни мерки за справяне с тенденцията децата-роми да бъдат записвани в специални образователни институции (помощни училища). - моля, болдвайте вашия отговор 4.1. Родителите на ромски деца отстояват правото си свободно да избират вида образование, което да получат техните деца, съгласно своите религиозни, морални или философски убеждения?



4.2. Родителите на ромски деца имат достъп до консултации със специалисти, относно оценка на нуждите на техните деца от обучение в специални образователни институции? А/ да Б/ по-скоро да, отколкото не


5. Осигурени са защитни мерки междукултурно двуезично образование и образование на майчин език за да се гарантира междукултурния диалог. - моля, болдвайте вашия отговор 5.1. Във Вашата образователна институция всички аспекти и елементи на обучение и възпитание гарантират климат на толерантност и диалог между представителите на мнозинството и малцинството? А/ да Б/ по-скоро да, отколкото не


5.2. Във Вашата образователна институция е осъзнат проблемът, някои степени на образование единствено на официалния език може да блокира образователната интеграция на деца, принадлежащи към национални малцинства и групи? А/ да В/ по-скоро не, отколкото да Б/ по-скоро да, отколкото не Г/ не

66

РАЗДЕЛ ІІ. Образователната среда стимулира училищните постижения, намалява отсъствията и благоприятства превенцията на отпадането от училище на деца-роми. 1. Образователната среда гарантира безопасността на децата-роми в училище. - моля, болдвайте вашия отговор 1.1. Децата-роми от Вашата образователна институция имат осигурен достъп до образователната среда – физически, безплатен транспорт, безплатни учебни помагала? А/ да Б/ по-скоро да, отколкото не


1.2. Училищните директори, учителите и всички лица, вземащи решения на централно и местно ниво за обучаемите (ученици или възрастни) от ромски произход, изследват и съобразяват желанията им, относно правото им на ефективно участие в процеса на обучение, при всички процеси на вземане на решения, включително и в областта на образованието.



1.3. Във Вашата образователна институция резултатите от образователните политики за ученици от ромски произход са внимателно наблюдавани и оценката на резултатите се оформя по много критерии, включително личностно и социално развитие, а не се ограничава до данните от посещаване на училище и броя на отпадналите от училище деца-роми. А/ да В/ по-скоро не, отколкото да Б/ по-скоро да, отколкото не Г/ не 2. В образователната среда са въведени мултикултурни и интеркултурни елементи във всички учебни програми. - моля, болдвайте вашия отговор 2.1. Във Вашата образователна институция формата и съдържанието на учебните програми са адаптирани към историята, традициите и бита на представителите и на ромската етническа общност?



2.2. Във Вашата образователна институция образованието е достъпно за ромските деца и са предприети положителни мерки, за да се възползват те от него: независимо от ограниченията на бедността, чрез адаптиране на учебните програми към нуждите децата-роми или чрез ангажиране на родителите им да им осигурят ефективна подкрепа за образование в двуезична среда.


67

В/ по-скоро не, отколкото да Г/ не 2. Осигурена е защита на правото на образование като са създадени необходимите мерки, за да се преодолеят бариерите породени от етническото и културното различие, насилието и тормоза в училищната среда.- моля, болдвайте вашия отговор 3.1. Децата от ромски произход във Вашата образователна институция имат усещане за свобода, комфорт и недискриминация, въпреки етническото и културното си различие? А/ да В/ по-скоро не, отколкото да Б/ по-скоро да, отколкото не Г/ не 3.2. Във Вашата образователна институция се предлага достъпна и приобщаваща образователна среда за ромските деца, подкрепена с необходимите ресурси, както и с мерки за преодоляване на дискриминацията спрямо ромските момичета и социалното изключване на жените-роми, предвид бита на ромската общност. А/ да В/ по-скоро не, отколкото да Б/ по-скоро да, отколкото не Г/ не 4.Форматът и съдържанието на образователните дейности отразяват приниципите на човешките права. - моля, болдвайте вашия отговор 4.1. Във Вашата образователна институция се използват стратегии, които изграждат връзки между училището, семейството и общността? А/ да Б/ по-скоро да, отколкото не


4.2. Във Вашата образователна институция учебните дейности са организирани така, че дават възможност на обучаващите се от ромския етнос да имат училищни постижения, но и да поемат контрола на живота си, като ги насърчават към отстояване на приниципите на справедливост, толерантност и демокрация? А/ да Б/ по-скоро да, отколкото не


5. Предвидени са защитни мерки за признаване правото на културна идентичност на децата-роми. - моля, болдвайте вашия отговор 5.1. Във Вашата образователна институция с помощта на медиатори от ромската общност е осигурена добра комуникация с родителите на деца от ромския етнос? А/ да Б/ по-скоро да, отколкото не


68

5.2. Във Вашата образователна институция учителите са снабдени със специфични знания и обучение, които им помагат да разберат по-добре своите ученици от ромски произход. А/ Да В/ по-скоро не, отколкото да Б/ по-скоро да, отколкото не Г/ не 5.3. Във Вашата образователна институция са привлечени, след съответното обучение учители, в рамките на местната ромска общност? А/ да Б/ по-скоро да, отколкото не


5.2.Има ли снимки на децата, техните семейства и техните възпитатели, както и от тържества, провеждане на дейности? моля, болдвайте вашия отговор А/ да В/ по-скоро не, отколкото да Б/ по-скоро да, отколкото не Г/ не 5.3.Има ли свидетелства за междукултурна среда и етническо многообразие? моля, болдвайте вашия отговор А/ да Б/ по-скоро да, отколкото не


Раздел ІІІ. Програмно-методическото осигуряване на образователната интеграция на деца-роми, чрез партньорство на образователната институция с други институции и НПО. 1. Осигурено е участието на всички заинтересовани страни в проектирането, изпълнението и мониторинга на политиките за образование на ромските деца. - моля, болдвайте вашия отговор 1.1. Във Вашата образователна институция се инициират дейности, които насърчават гражданското участие в изпълнението на националния план образование на роми. ¨ Да ¨ Не 1.2. Във Вашата образователна институция се предприемат мерки за квалификация на учители, възпитатели и медиатори от ромската етническа общност и се осигуряват адекватни схеми за обучение на членовете на ромските общности, извън училищната възраст, за да се даде втори шанс и се подобри грамотността на възрастните сред ромската общност. ¨ Да ¨ Не 1.3. Във Вашата образователна институция са провеждани обучения от ромски и неромски неправителствени организации, с педагогическия и непедагогическия

69

персонал, ориентирани към проблемите на образователната интеграция на представителите на ромската общност? ¨ Да ¨ Не Ако Да, моля, отговорете на следните въпроси: Данни за таблицата:

1. Колко обучения са проведени? 2. Какъв е общият брой на хората

участвали в тези обучения?

3. Каква е общата продължителност на обученията? (в брой часове)

4. Коя/кои са обучаващите организации?

5. За коя група персонал са предназначени тези обучения? моля, болдвайте вашите отговори

¨ Управленски персонал; ¨ Педагог, предметик; ¨ Възпитатели/детегледачи; ¨ Помощен персонал.

1.4. Вашата образователна институция има партньорство с неправителствени организации за съвместна работа по проблемите на образователната интеграция представители на ромската общност? ¨ Да ¨ Не Ако Да, моля посочете с кои неправителствени организации има съвместни дейности и опишете основните дейности и постигнатите резултати. ........................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................ 1.5. Вашата образователна институция работи по местни, национални или европейски проекти, ориентирани към подобряване на образователната интеграция на представителите от ромската общност? Моля, посочете: ÿ Завършени проекти: брой ÿ Текущи проекти (моля посочете етапа на изпълнение): ................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................

70

1.6. Посочете трудности, които среща екипът при работа с институциите, по отношение на образователната интеграция на роми, на територията на вашето населено място. .......................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................... Раздел ІV. Взаимодействия с родителите и подпомагане на ромските семейства при образователната интеграция на ромските деца 1. Какви са Вашите цели при работата с родителите на ромските деца и ученици? Моля, посочете поне три цели, които си поставяте при работата с родителите .................................................................................................................................................................................................................................................................................................................. 2. Подготвяте ли писмена информация за ромските родители относно развитието на тяхното дете? - моля, болдвайте вашия отговор А/ да Б/ по-скоро да, отколкото не


3. Има ли място във вашата образователна институция , където родителите могат да изчакат детето си, да четат книги, статии и др. материали, свързани с особеностите на ранното детско образование (1-3 години) - моля, болдвайте вашия отговор А/ да Б/ по-скоро да, отколкото не


4. Имате ли разработена програма за работа с родителите от ромската общност? - моля, болдвайте вашия отговор А/ да Б/ не 5. Провеждате ли индивидуални срещи с ромските родители, за да обсъдите заедно как да подпомогнете развитието на конкретно дете? - моля, болдвайте вашия отговор А/ да Б/ не

6. Посочете най-честите трудности, които срещате при работа с родителите на деца и ученици от ромската общност ................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................

Благодарим за коректното попълване на информационния въпросник!

72

ПРИЛОЖЕНИЕ 3

КАРТА ЗА САМООЦЕНКА Инструкция: Уважаеми колеги, във връзка с провеждането на мониторинг по проект „Възпитатели и родители заедно в името на децата” предлагаме на Вашето внимание Карта за самооценка.

Целта на предлагания инструментариум е да се изведе положителен опит за професионално развитие, който да служи и като модел за измерване на качеството на работата, свързана с отглеждането и възпитанието на децата в детската ясла. Инструментариумът за самооценка е в три части: ü Част А – Взаимодействия с децата, които се оглеждат и възпитават в детската ясла ü Част Б – Социална и емоционална адаптация на децата към условията на детската ясла ü Част В - Сътрудничество с членовете на екипа, родителите и „външни” партньори Самооценяването е по обща балова скала: ü 3 - напълно ü 2 - задоволително ü 1 - недостатъчно ü 0 - не се наблюдава № по ред

Съдържание

Балова оценка

Част А Взаимодействия с децата

1. Реализирам програми, които са приети за прилагане в детската ясла. 2. Използвам система за включване на децата в различни дейности,

подпомагащи тяхното индивидуално и личностно развитие

3. Използвам интерактивни форми и методи на работа. 4. Комбинирам традиционни и нови подходи. 5. Търся приложимост на взаимодействията с децата в реални житейски

ситуации.

6. Създавам, попълвам и анализирам индивидуалните папки на децата. 7. Проучвам затрудненията на децата в играта, научаването и

взаимодействията им с други деца и възрастни.

8. Съобразявам се с потребностите и интересите на децата. 9. Приспособявам се към времето и наличната материална база. 10. Социално-педагическата среда е организирана така, че да позволява

използване на различни форми на работа – индивидуална и групова.

11. За заниманията с децата има наличие на необходими материали /

73

постери, флумастери, ножици, книги, материали за проекти и др./. 12. По време на работата децата имат възможност да правят избор на

дейности.

13. Предлагам, както планирани, така и спонтанно възникнали дейности интересни за децата.

14. Използвам Интернет и социални мрежи, за да следя промени, новости в областта на ранното детско развитие и имам изградена мрежа от социални контакти с колеги от други детски ясли.

15. Децата се чувстват удобно, спокойни са, съсредоточени в своите занимания в новата среда за игра, научаване и участие.

Част Б Социална и емоционална адаптация на децата към условията на

детската ясла

16. С децата общувам, като показвам загриженост, заинтересованост, уважение към всички.

17. Умея да изслушвам децата, както по време на организираните режимни моменти, така и в други моменти от дневния режим.

18. Не използвам в практиката си методи, които унижават достойнството на децата.

19. Нямам “любимци”, с които непрекъснато да общувам, да хваля и да давам за пример.

20. Помагам на децата да формират умения 21. Давам пример, като демонстрирам желаното поведение. 22. Подчертавам индивидуалността и значимостта на всяко дете, като

непрекъснато стимулирам положителните качества и достойнства.

23. Развивам социални умения, като предоставям възможности на децата да работят в малка и голяма група, да се уважават и да си помагат взаимно.

Част В Сътрудничество с колеги, родители и „външни” партньори

24. Винаги съм на разположение за разговор, споделяне на идея, организиране на събитие с участие на децата от детската ясла.

25. Отправям благодарности към колегите си, към родители и към институциите и общностите, които са подпомогнали по някакъв начин за популяризиране дейностите и имиджа на детската ясла.

26. В общуването си с колеги, с родители и представители на други общности показвам загриженост, заинтересованост и уважение, независимо от социалното им положение, етнос, религия и култура.

27. Стремя се да получа обратна връзка и оценка от колегите си и от родителите за собствената си работа.

28. Обсъждам идеи за съвместна работа с колегите и с родителите на децата

29. Подготвям писмена информация за родителите на децата 30. Заедно с колегите си участвам в подготовката и издаването на

Бюлетин за родители

74

Documents

МЕТОДОЛОГИЯ - DARE - Net...2 Romani CRISS, в партньорство с FXB Център за здраве и човешки права към Харвардския университет,