Карма и реинкарнация

от Admin » Сря Окт 14, 2009 4:12 pm

_______________________________________

Като по-млади са ни научили, че “човекът е венецът на творението”. Израснали сме с тази представа, тя е здраво вкоренена в подсъзнанието ни и представлява основата за нашите най-съкровени желания. Изхождайки от идеята, че е венец на всичко сътворено, човекът е подчинил на себе си и експлоатира земята – минералите, растителното и животинското царство.Ако се огледаме, обаче, в нашия цивилизован свят и сред обкръжаващите ни хора, това, което ще видим, както и някои наши преживявания, биха ни накарали да се усъмним в тази теза. Хората взаимно се експлоатират, водят борба един срещу друг и взаимно се потискат, като търпят и приемат това за нормално, необходимо, мислейки, че така са заложени нещата в нас, че това е природа.Ако по-внимателно наблюдаваме проблемите, които възникват вследствие на тази човешка дейност, тогава тезата, че човекът е венец на природата остава недоказана. Само помислете за всички душевни и физически трудности на хората; за липсата на сигурност в житейската борба и за сигурната смърт, от която хората толкова много се страхуват, защото не знаят какво ги очаква след нея.В нашия стремеж към себеосъществяване, удовлетворение, приятелство и любов, макар и понякога изпълнени с благодарност и ощастливени от своята реализация, ние сме един съвсем несъвършен венец на творението.Не би ли могло обаче, въпреки всичко това, човекът наистина да бъде един венец на творението? Това твърдение следва обаче да бъде разбирано по съвсем различен от обикновения начин.Всъщност ние притежаваме едно вътрешно знание за съществуването на един свят на абсолютно съвършенство, хармония, мъдрост, безспорна доброта и справедливост.Откъде имаме знанието, убедеността си в съществуването на всичко това, което ни кара постоянно да го търсим, без дори да го осъзнаваме? И ако всичко това съществува, защо да не е за нас, хората и защо не в този свят? В дълбините на нашето същество звучи

непрекъснато, понякога тихо и недоловимо, един глас, който ни нашепва за други цели и реализация в живота ни. Този вътрешен глас, който много често потискаме, ни говори, че всички житейски радости и успехи са само нещо временно, неудовлетворяващо.И ние си задаваме въпроса за произхода на този вътрешен глас, на неудовлетворения ни, неспирен копнеж по абсолютната истина и истинската жизнена реализация. Така ставаме търсещи.Всички свещени книги споменават, че човекът има божествен произход. Ние откриваме това в Библията; в китайските предания на Дао Дъ Дзин; в ученията на Кришна, Буда и Шанкара; в Египет – Хермес Трисмегист, Корпус Херметикум, Табула Смарагдина; в Гърция, при питагорийците; в древните културни паметници на Андите; при друидите.

Всички свещени писания учат, че човекът е “паднал” от едно първоначално божествено състояние. За съжаление от някогашния му божествен произход е останал само един латентен принцип в микрокосмическата му жизнена система. В този чисто духовен принцип, който розенкройцерите наричат “роза на сърцето” като в един праатом лежи едно безценно съкровище, и като праспомен носи знанието за някогашното съвършенство на човека, знанието за възможния достъп до абсолютната, вечната истина. При определени условия този праатом може да бъде събуден към активност и постепенно отново да стане действащ. Тогава търсещият човек получава потвърждение на своето вътрешно знание, както и насоки за реализация. Когато човекът се превърне в търсещ, него го занимават три основни въпроса:- Откъде идваме и защо живеем?- Какво представляваме, как сме устроени?- Къде отиваме след живота си на земята?Човекът произхожда от Божествения природен ред и поради това в своята най-дълбока същност е с Божествен произход. Според Библейската история на сътворението, човекът е създаден по Божи образ и подобие. Следователно, първоначалният човек бе, в сравнение с днешния паднал, земен човек, едно духовно същество.И така, истинският човек е сътворен като микрокосмос; той е микрокосмос, един “умален свят”. Нашата личност е само един частичен аспект, при това преходен, временен, който ще разгледаме накратко, не само откъм видимата му страна.Човешката личност притежава освен видимо, грубоматериално тяло, също и по-фини тела: Етерно тяло (жизненo тяло) Астрално тяло (тялото на чувствата и желанията) Ментално тяло (мисловната способност)Тези фини тела също са временни, преходни. Само микрокосмосът е непреходен. Той е вечният, безсмъртният човек, произлизащ от Бога и призван за Божествено съвършенство. Чрез така нареченото “падение”, т.е. отделянето му от Бог, човекът изгуби своите някогашни Божествени качества; Божествения образ му е отнет.Нашата четворна материална личност, построена от елементите на майката земя, временно заменя загубения Божествен образ. Тя е вложена като възможност за временна изява на микрокосмоса, със задачата, чрез един постоянен процес на промяна, чрез един процес на тотално обновление, наречен трансфигурация, да подготви пътя за другия, божествения човек. Тази задача е изпълнима само поради въздействието и помощта на Духовната искра,

на праатома в сърцето на човека. Чрез нея ще бъде създадена по Божия воля една нова, Божествена, съответстваща на първоначалния човек личност. Така Микрокосмическият човек може отново да придобие своята някогашна божественост.Къде отива човека след живота си на земята? Ако не беше атомът на Духовната искра, праатомът, щеше да бъде много лесно да се даде отговор на този въпрос с указанието, че след настъпването на човешката смърт, съзнанието на човека, което се състои от съвсем фина материя, се отделя от грубоматериалното тяло и заедно с трите финоматериални тела преминава в етерния и астралния свят на нашата планета Земя. Това обаче в никакъв случай не е Небесния рай, на което се надяват мнозина. Така, както вече се е случвало и приживе по време на сън, така и починалият бива привлечен от онези отвъдни етерни полета, на които той по отношение на съзнанието си е съответствал най-много. Затова казваме, че всеки сам сътворява своя рай или ад. Това не го прави нито Бог, нито Сатана, това ние сами си го правим, както по отношение на доброто, така и по отношение на лошото. В съответните отвъдни полета тогава се осъществява, в хода на един интензивен познавателен и пречистващ процес, едно по-нататъшно разлагане на финоматериалните тела, които изброихме преди малко – етерно, астрално и ментално, докато съзнанието на личността напълно изчезне. Едва тогава изпразненият микрокосмос е готов да приеме една нова личност, може да бъде инкарниран един човек.Микрокосмосът, притежавал някога Божествени качества, приема една напълно нова, новосъздадена и единствена, неповторима личност, за да може тя да се изяви в материалния свят. Той прави това с надеждата, че тя ще разбере своята отделеност, затвореност, изолираност от Бог и ще вземе решение да тръгне по пътя, за който са проповядвали и по който са преминали всички велики световни учители. Те казваха на своите ученици: “Следвайте ме” и “Божието царство е вътре във вас” “То е по-близо, отколкото ръцете и краката”.Обаче те казваха също и: “Моето царство – Божието царство – не е от този свят”.Следователно, да търсим това Царство, което се намира по-близо от ръцете и краката, което е вътре в нас, и да успеем да го спечелим и извоюваме, представлява жизнената задача на инкарнираната личност. Тази задача стои над всички задачи – единствената, която има истинско значение, защото вечно въртящото се колело на раждане и смърт не е истинската цел на човека. По силата на своя Божествен произход и предопределеност, човекът е призован да надскочи този земен кръговрат на падналия природен ред и отново да се свърже със своето Божествено начало, да стане отново едно вечно същество, неподвластно на раждане, вечен живот без смърт!Следователно, мисията на хората е да станат отново Божествените хора, които някога са били. Това е единственото, което търси човешкото подсъзнание, породено от копнежа на праспомена на Духовната искра.Нека още веднъж обобщим казаното: Обикновено, човекът е свикнал да разглежда като най-важна видимата личност, заедно с нейните характерни качества, култивирани до краен предел.Мнозина приемат, че тази личност е безсмъртна и в хода на редица инкарнации може да достигне своята Божественост. Това обаче е една заблуда с дълбоки последици. Личността, заедно с различните си финоматериални тела и заедно с това, което ние обикновено наричаме душа, принадлежи към материалния природен ред на пространството и времето, с неговите вечни промени и противоречия и е смъртна, както и нашето видимо тяло. Дори и в най-благородната си форма, личността остава природна и поради това – преходна, небожествена. Тя трябва да разбере своята преходност и в един доброволен процес на трансмутация да се разтвори в едно ново същество, което е заложено в нея, което ще

възникне от праатома на нейния микрокосмос.В Школата на Златния Розенкройц този процес на промяна и превръщане се нарича “смяна на личността” или трансфигурация. В Христовата религия се говори за новораждане от Вода и Дух.В първоначалното си състояние микрокосмосът живееше като едно Божествено същество в Божествения свят; той бе изграден от Божествени сили и се хранеше с Божествени субстанции.Той принадлежеше към един статичен природен ред, в който не съществуваше смърт в смисъла, който ние влагаме в това понятие.След своето грехопадение, днес микрокосмосът трябва да живее в един природен ред, който в действителност представлява само един преходен ред, едно състояние, подчинено на плътната материя, в който няма постоянна хармония, в който всичко може да се изявява само в противоречия, които след това, с времето, отново се унищожават. В този дуалистичен свят човекът непрекъснато се лута между двата полюса на добро и на зло, и в дълбока разединеност и духовна нищета управлява живота си. Той се храни с чисто природно-материална храна – и то каква! – не само грубовеществена, а преди всичко от фини вещества. Той вече не е свързан с “манната на живота”.Има ли изход от това състояние?Ако човек допусне в микрокосмичното си сърце зова на Атома на Духовната искра, той може да разбере основната се задача – да редуцира доминирането на диалектичната си личност, като същевременно от силите на Духовната искра, от пробудената отново “Роза на сърцето” изгради новото Божествено същество.В един определен момент тогава, търсещият става притежател на две различни състояние на съзнанието в своя микрокосмос.Става така, че търсещият живее според думите на Йоан Кръстител, отправени към Иисус: “Той трябва да расте (новото съзнание на “някогашния духовен човек”), а аз да намалявам (стремежът към земния живот). Това е един процес, познат и проповядван от всички първоначални световни религии. В мистерийните школи на всички времена същият този процес е бил изучаван и осъществяван на практика.Иисус казва на Никодим: “трябва да се новородите от вода и дух, иначе не може да влезете в небесното царство.”Йоан Кръстител казва: “Той, (другият в мен) трябва да расте, а аз да намалявам”Апостол Павел казва почти същото:“Не аз, а Христос в мен!”Водата тук трябва да се разбира като божествена прасубстанция, Духът е Божественият Дух. Тази вода, една субстанция, пропита от Божествения Дух, е силата, която не е от този паднал свят, и е храна за новата безсмъртна душа.Именно тези сили, отличаващи се с висока вибрация и чистота, от самото начало се пазят от Братството на Живота. Мистерийната школа на розенкройцерите е свързана със същото това лъчево поле.Като школа за реализацията на божествения човек, тя има задачата да трансформира постепенно тези божествени сили с невъобразимо висока вибрация, до вибрации, които да могат да се понесат от търсещия човек.Търсещият човек може да приеме в себе си тези вибрации и да ги преработи. По този начин Божественото в човека, Духовната искра, се снабдява със силите, необходими за неговия растеж.В тази връзка ние говорим за чистите първоначални четири етера или за четирите свещени храни, които в Свещеното писание се наричат манната на живота.Смъртната личност може да позволи построяването на първоначалната, божествена,

безсмъртна личност, състояща се от Дух, Душа и едно тяло от божествена финовеществена субстанция!В същата степен, в която личността допусне разрушаването, намаляването на стария, изграден от земни сили човек и едновременно с това построяването на новия човек от чисти първоначални етери, подлежи на промяна и микрокосмосът, към която тя принадлежи. По същия начин и в микрокосмоса всичко, принадлежащо към диалектиката и свързващо личността с тази природа, се отстранява стъпка по стъпка – постепенно.Тръгването по пътя на освобождаване от кармата, на освобождаване от повторно въплъщаване, е осъществено.Сега човекът се занимава с това да изпълни своята истинска мисия да живее и действа като някогашния божествен човек.Духовните школи от всички времена са вървели и вървят по този Път, който е предназначен за хората и винаги е бил открит за деня, в който човек започва да се интересува и в него се събужда интереса му от себеосвобождаващото развитие и отваря сърцето си за него. Това “интересуване”, това “откриване” означава да се прави това, което се изисква от хората, от всички нас. Това може да се превърне в освобождаващ акт, защото всяко действие е втъкано в универсалната целокупност от активности и реакции, които подлежат на една прецизна неизбежна закономерност.Това е законът на Кармата!Карма е санскритска дума и означава: “действие” или дословно “това, което е въздействало и въздейства”Според корена на думата, карма означава: “прави, причинява, въздейства, планира, изпълнява”.Всяко действие, което извършваме, причинява еквивалентна, съответна възмездна, коригираща реакция в бъдещето, както и самото действие е част от една изравняваща реакция на предишни действия. Не съществува действие без причина. Нищо не се случва без причина. Нищо не е случайно. Карма – това са непреработени действия, чувства, мисли и желания, които са свързани енергийно и непрекъснато ни тласкат към повторение, докато бъде извършено правилното действие, мисъл или чувство. Нашият живот не е напълно предопределен, но също така не е и напълно свободен. Наистина, ние живеем според един непоклатим основен План, но в нашето същество лежат скрити и множество шансове за промяна и растеж. Карма е природен закон, ключова сила, една безкрайно голяма възможност вътре в нашето творение, обединяваща в една възможност всички сили, пориви и въздействия. Тази прасила представлява основният закон на Творението и се означава като Nemesis (Немезида) в митологията на античните мистерийни школи. Тя е съвършена и непроменяща се, тя е неприкосновена. Немезида, богинята на възмездието, разпределя житейските съдби, убива престъпната дързост и високомерие; тя наказва пороците и преследва всяко нарушение.В началото на процес на сътворение, Божият Дух излъчва един план в бездната, чрез силата на Духа се събуждат силите на природата,Всемирът е приведен в движение и се изявява. И сега е налице контролиращ фактор – Немезида. Задачата и е да осигури великия Божествен план. Една сила, с която човек не може да се пазари, която не познава мъдрост, нито добро, нито зло, нито положително, нито отрицателно, една сила, която е пазител само на Божията воля, неподдаваща се на влияния, минаваща напряко през всичките отклоняващи и противодействащи въздействия.Погледнато както подобава, това е необикновено прекрасно, Божественият план устоява вечно, той не може да бъде накърнен, той ще се осъществи. Когато престанем да се подчиняваме да следваме Божия план, законът на Немезида ни коригира. Като

отмъстителка за отклонението, като съдба, напълно безлично.Бог не изоставя делото на своите ръце. Когато ние своеволно и в наша най-голяма вреда експериментираме, тогава се появява коригиращата Карма-Немизида.Кармата е едно силово поле, което прониква в нашия Универсум и се намесва, когато хората, вредейки на себе си или на другите, престъпват универсалните жизнени закони. Нашата човешка микрокосмическа Карма е запечатана в аурата, в ауричното същество на микрокосмоса, с всичко онова, което предходните личности в микрокосмоса са мислили и правили. Според това как се осъществява нашият жизнен път, в личността се влива Карма. Това са създадените в миналото сили. Така всеки микрокосмос съдържа в своето аурично същество някои още незаплатени сметки на съдбата, на Немезида. И когато, вървейки по нашия земен път, започнем да се разплащаме, тогава ние веднага създаваме нови дългове, които не бихме могли да избегнем в този кръговрат на инкарнации. Както днешният ден определя преживяванията и изпитанията на утрешния ден, така и сегашният живот се определя от миналия.Установено е обаче, с доказателства, че през първите 600 години на нашето летоброене, също както и в Християнството, инкарнацията се е приемала за факт. Едва през 553 година, на Константинополския събор, реинкарнацията бива отхвърлена поради църковно-политически причини. От този момент нататък, нейното разгласяване бива осъждано и порицавано като ерес. И съответните духовни писания биват поставяни в списъка на забранените книги и изгаряни.Сега, когато приемаме като свое учението за реинкарнацията, на нас ни се дава възможността да прозрем и разберем колко безкрайно комплицирана е трябвало да бъде кармичната битка, която са захващали предишните обитатели на микрокосмоса ни.Запитан от учениците си за освобождаването от Карма, Буда посочва, че дори няколко билиона правилно изживени животи, които да не са породили нито една единствена нова карма, не са достатъчни, за да може човек да се освободи от кармата.Немезида не ни помага. Това тя никога не е правила. Тя няма за задача да помага. Тя спазва своя план дори и тогава, когато в огъня загиват светове. В микрокосмоса, обаче, съществува и една друга карма, която е съставена от качества, възможности, способности и могъщи старания в служба на Бога и човечеството. Когато засегнатият човек я призовава чрез насочване на своя интерес и преди всичко чрез своето жизнено поведение, тогава тази карма се влива в личността му. Усилени многократно от започващата сега Ера на Водолея помагащи Христови сили, лъчеви въздействия докосват спящата божествена искра в сърцето. Това е от решаващо значение за по-нататъшния процес. Когато тази божествена искра е активирана, тогава това е ключът, с помощта на който може да започне новият жизнен процес. С помощта на тази сила силите от миналото могат да бъдат частично неутрализирани. Ние не можем напълно да заличим стореното в миналото. Но то може донякъде да бъде обуздано, за да намерят място и да се освободят нови сили в нас, които да доведат до нова, друга нагласа.

Кармата не прогонва незнанието. Само познанието, Гностичната сила го прогонва, както само Светлината прогонва мрака. Хоризонталната права на кръста – атомът на съдбата – може да бъде пресечен от вертикалната – вливащата се божествена природа.Съществува път на избавление и спасение!Това е целта на Плана на Сътворението: да направи от родената в микрокосмоса личност едно истинско оръдие на божествените сили. Единственото нещо, което може да осуети и да попречи на този великолепен План, е собствената личност; това сме самите ние.Никой друг не може да извърви този Път вместо нас!

Това е нашата мисия – основна жизнена задача.Да се стъпи на Пътя и след това да се върви по него е, нещо, което ние сме в състояние да направим по силата на нашето развиващо се самосъзнание, на личностната ни интелигентност и преди всичко поради силно изразената ни различителна способност.Духовната школа на Златния Розенкройц показва на своите симпатизанти, членове и ученици чрез работата си пътя на избавлението от Кармата, пътя на избавлението от повторно въплъщаване и върви заедно с тях по тази път.

Катаритеот Валентин » Чет Окт 22, 2009 9:22 am

Катарите по пътя към Свещения Граал

(Пентаграм, 2/2003 год.)

________________________________________________________

________________________________________________________

Монсегюр, Усат, Окситания

Движението на катарите се появява, когато разказите за Граал са в разцвета си. Тогавашните минезенгери, трубадурите, възпявали в мистични картини божествената любов по княжески дворове и рецитирали поезия за Граала. Катарите не се задоволили само със съзерцаване. Те се опитали наистина да вървят по пътя към Свещения Граал, към божествената любов чрез ежедневното прилагане на житейската чистота.

Около 950-та година след Христа богомилите в България проповядвали оставеното им от манихеите в наследство и осъществено вече в миналото древно християнско гностично

учение. От 1000-ната година нататък катарите продължили оповестяването на това оздравително езотерично учение и не след дълго то вече се намирало в своя пълен разцвет. Докато в края на 12 век в Европа все още почти никой не бил чувал за Граала, към края на 13 век той вече е в устата на всички. Очевидно Граалът, пълният със силите на Духа кратер, както го наричал Хермес Трисмегист, се беше появил над Европа за да донесе на готовите души освобождаващото послание на любовта.Центърът на движението на катарите се намирал в Аквитания – част от тогавашна Южна Франция, където се развила изключително висока култура. По-специално в графствата и в множеството замъци в Лангедок – една голяма провинция в Аквитания – процъфтявала рицарската поезия и се оповестявало християнското послание на катарите.Търсенето на Свещения Граал на Братството на катарите ни отвежда в района на Сабартез. Тайната на тази местност откриваме в герба, изразена с думите: Sabarthez custos summorum, което означава: Сабартез, пазител на най-висшето. Това "най-висше" е символично представено посредством една чаша с крила – Свещеният Граал, намиращ се в светлината на излъчващото тяло на слънцето. Сабартез, със столицата си Тараскон, била малка област с кралско наместничество в Лангедок, която обхващала една част от долината на река Ариеж и високото плато на Сем, заобиколена от земята на графство Фоа. Върху една скала, извисяваща се 100 метра над долината Ариеж, се издига и до днес величественият замък, който някога обитавали графовете. Те покровителствали и защитавали Школата на Свещения Граал и Братството на катарите. В средновековието този замък бил известен като двор на рицарската поезия, в който трубадурите като Кретиен де Троа, Бертран де Борн, а също и Волфрам фон Ешенбах били чести, добре приети гости.

УБЕЖИЩЕ ЗА ДУХОВНА СВОБОДА

Долината на река Ариеж със своите около 50 пропасти и система от пещери, разклоняващи се както навътре в планината с километри дълги и тесни галерии, така и в широки помещения и високи зали, давала през всички времена на живеещите там хора не само убежище и подслон, но и ги дарявала с изцеление чрез своите топли извори, а особената атмосфера им служела като естествено светилище.Откритите там скални рисунки дават възможност да се проследи 12 000 години назад историята и вярванията на хората, заселвали се по тези места. Още преди катарите, хълмовете и пещерите на Сабартез били използвани от келтите и друидите като култови места. Там били открити също и манихейски, павликянски и присциански влияния, всички те – израз на гностичните духовни течения.Наименованието катари произлиза от гръцката дума katharos, която означава "чист". Самите катари наричали себе си просто "християни". Населението обаче, когато говорело за тях, ги наричало les cathares – чистите или les bonhommes – добрите хора. Наименованието албигойци им било дадено от църквата. Тя използвала това име за всички еретически движения в Аквитания.Човек не можел да стане катар чрез кръщаване или чрез встъпване в религиозната общност. Необходимо било да се извърви един дълъг път на подготовка в един християнски живот, осъществен на дело по примера на Иисус. На катарите било известно, че не може да се стигне до освобождаване на душата от материята посредством формалното служене или чрез ритуално подражание, а това може да се осъществи само чрез Христовата мистерия на посвещение на Свещения Граал, чрез осъществяване на процеса на действителното изминаване на пътя от Витлеем до Голгота.

ПЪТЯТ ПРЕЗ СИМВОЛИЧНАТА СТЕНА И МИСТИЧНАТА ПОРТА

Ако можехме да придружим един тогавашен млад адепт по неговия път, най-точно щяхме да почувстваме с каква сериозност и отдаденост катарите са се посвещавали на своя вътрешен процес на трансформация. Кандидатът, който решително е тръгвал по пътя към Свещения Граал, се е отказвал от живота на гражданин, от брак, земни притежания и от вкуса на месото и виното. Той е преживявал "ендура" – доброволното умиране на аза, освобождаването на личността от всички земни връзки, за да се превърне в един достоен съд за божествената сила на Светлината и Любовта. Много адепти прекарвали времето за подготовка, което отнемало години наред, в пещерите, разположени по долината Ариеж. Още от 1000-ната година катарите обитавали огромните пещери и ги освещавали като естествени храмови места за вътрешния им път, водещ към Свещения Граал. Катарите укрепявали частично пещерите и правели от тях истински малки крепости, така наречените Spoulgas.Южно от Тараскон, над селцето Юсат-Орнолак в Свещената планина (Montagne Sacree), се намирали църквите на катарите. През 13-ти век дъното на долината било все още покрито с вода, а вълните от образувалото се езеро се разбивали в близост до пещерите, използвани като църкви. Кандидатът, желаещ да върви по пътя на Свещения Граал, се оттеглял в уединението на тези свети места. След като прекрачел "Символичната стена", което означава – след сбогуването му с този свят, с помощта на по-напредналите братя той започвал своята борба, за да достигне стъпало след стъпало до съвършенството. Етапите на вървенето по този път били съпътствани от мълчание, пост, работа, изучаване на астрософия, на изцелителното изкуство и на постепенно разкриващото му се оздравително послание на Христовата мистерия на посвещение, съдържаща се най-вече в Евангелието на Йоан.Катарите знаели, че само освобождаващите знания и живот, отдаден на служене, водят към Граала. Кандидатът "умирал" от мистична смърт малко преди своето посвещаване, след като е постил 40 дни. Той бил поставян символично за 3 дни в гроб в пещерата Кеплер, за да завърши до край своята ендура – умирането на кръста на природата. Така неговата душа, като истински последовател на Иисус, можела да осъществи "Consumatum est" ("Свърши се"). Мистерията на Граала е тясно свързана с изживяването на това умиране.

ЕНДУРА НЕ ОЗНАЧАВА ФИЗИЧЕСКА СМЪРТ

Мистерията на Граала е тясно свързана със смъртта. Надписът върху Граала, чрез който кандидатът бива призован към Братството, е една епитафия, един надгробен надпис. Ендура не означава физическа смърт. Старото аз – връзката на съзнанието със земната природа, трябва да умре, за да може да се състои вътрешното новораждане, за да може душата да се издигне над материята. Пътят на Граала обхваща този цялостен процес на промяна, в който самият кандидат се превръща в чист съд, в чашата на Граала, която може да поеме в себе си душевната сила на Христос и да продължи да я дарява по-нататък.На третия ден адептът бивал призоваван от гроба от своя учител и можел да приеме своя "Consolamentum" – тайнството на утешението, и да осъществи свързването на своята чиста душа с Божия Дух. Това велико събитие се извършвало в пещерата Витлеем. Кандидатът прекрачвал пещерата през мистичната порта. Там имало каменен олтар от времето на друидите. Една бяла ленена кърпа покривала гранита, а Библията, отворена на евангелието на Йоан, лежала върху жертвената маса. В една ниша в стената стоял зад завеса съдът на

Свещения Граал. От времето на друидите е и пентаграмът – един изваян в скалната стена на пещерата петоъгълник, в който могат да бъдат разпознати очертанията на звездата на Витлеем. Когато получавал Consolamentum (утешението) – печата на своето посвещение, кандидатът стоял в тази петоъгълна вдлъбнатина. Тялото му с изправена глава и разперени ръце и крака образувало звезда с пет върха.За кандидата раждането на Христос във Витлеем се превръщало в действителност. И той знаел, така свидетелства Антонен Гадал – патриархът на катарите и техен свидетел в нашето време, че "нищо не би било в състояние да накара човека, който е осъществил Витлеем, да се разтрепери, нищо не би могло да го отклони от правия път. Никой не би могъл да победи тайнствената сила, която той притежавал”.Така, превърнал се в съвършен, напускал светилището през мистичната порта. За първи път той отслужвал жречески ритуал върху един гранитен олтар и отправял благославящи слова към своите спътници. След това младият съвършен тръгвал по известния път на катарите, който може да бъде извървян и днес – нагоре по Свещената планина до Монтсегюр, където се намирал центърът на съвършените и откъдето той се отправял по света, за да донесе светлината на онези, които я търсят.

НАСЛЕДСТВОТО НА КАТАРИТЕ ПРИСЪСТВА И ДНЕС

Разположена високо върху скала, крепостта на катарите имала формата на кораб. Тя се намирала на такова място, на което в миналото се издигал Храм на слънцето, свързващ мистериите на Заратустра с хората. В параклиса били използвани древните закони за изграждане на слънчевото светилище. На 24 юни, денят на Йоан, около 12 часа на обяд, през тесния процеп на прозореца прониквал слънчев лъч и осветявал на срещуположната стена на Светилището символа на пожертвованието на Граала – слънчевия Логос.Когато през 1244 година повелителят на инквизицията принудил жителите на крепостта към капитулация, катарите издействали временно отлагане, за да могат, въпреки всичко, да завършат своето духовно дело. Вечерта преди екзекуцията всички членове на Братството, които искали в пламъците на смъртта да засвидетелстват своето верую, приели от своя гросмайстор Бертранд Марти Consolamentum (утешението), за да могат завинаги да съединят своите изцяло отдадени души с Духа. Оттогава тайнственото съкровище на катарите – Свещеният Граал, се пази в пещерите на долината на Ариеж. На 16 март 1244 година 205 мъже и жени доброволно се предали на пламъците на кладата. Легендата разказва, че през онзи ден, в който катарите, държейки се за ръце и пеейки, се хвърлили в пламъците, един бард, който бил свидетел, направил следното предсказание: Върху пепелта на мъчениците след 700 години лаврите отново ще разцъфтят.През 1944 година патриархът на братството на катарите Антонен Гадал, археологически реставратор на църквите в долината на Ариеж и пазител на духовното наследство на катарите, заедно със 7 свидетели се изкачил на крепостта Монтсегюр, за да потвърди предсказаното по отношение на днешното време. Търсещите свещената светлина, силата на Свещения Граал, могат да бъдат преследвани, изтезавани и убивани, но светлината не може никога да бъде унищожена и там, където някога е светила, там тя ще засияе отново.Алби също е едно място, в което и днес огромна катедрала владее градския пейзаж като доказателство за външната победа на инквизицията над еретиците. Ние не желаем да говорим за най-черните страници от историята на църквата – нека си спомним за всеопрощаващия закон на любовта на Свещения Граал и произтичащата от него абсолютна безконфликтност на катарите, оставили също своя отпечатък. В същия този град Алби се случили прекрасни, неподозирани неща, довели до духовен обрат и до появата на един

напълно нов импулс за духовното развитие на човечеството.

ОСВОБОЖДАВАНЕТО НА ЧОВЕЧЕСТВОТО ОТ ИСТОРИЧЕСКАТА ФИГУРА НА ХРИСТОС

Там, близо до Алби, през 1167 година братството на катарите било призовано от българския патриарх Никита да осъществи своята духовна мисия, а именно – да оповести в Европа мистериите на Христовото посвещение. Човечеството трябвало да бъде освободено от исторически установената догматична представа за Христос в освобождаващата действителност на космическите измерения на Христовата сила и да разбере неизмеримото пожертвование на любовта на това Христоцентрично светлинно поле, което чрез мистерията на Свещения Граал се опитва да се доближи до него. Запалени от разбирането, неизлечимо наранени от представата за истината, хората трябва да се отправят по пътя, водещ до раждането на една нова душа, която вече да не пее песента на собствената си, егоцентрична воля, а да вдишва Христовите радиации. Такава новородена душа участва в чудото на любовта на Граала – прекрасното засищане с храна на всички, които гладуват за истинския, вечния живот.И пак в Алби, през 1954 година, в известната градина на розите, непосредствено до катедралата на победата на инквизицията, на младото гностично Братство на розенкройцерите било възложено чрез Универсалната Светлина по-нататъшното развитие на делото на катарите. На Ян ван Райкенборг, гросмайстор на Духовната школа на Златния Розенкройц, бил предаден майсторският печат от патриарха на катарите Антонен Гадал – печатът, който българският патриарх Никита бе поверил през 12 век на катарите.Като видим знак на това вътрешно духовно свързване на 5 май 1957 година в Сабартез, в долината на Ариеж беше издигнат паметник, носещ името Галаад. Това име се среща в историите за Свещения Граал. Дословно преведено означава: Свидетелстващ каменен знак. Върху четириъгълника на кубическия монумент е разположен олтарът, на който съвършеният, след своето посвещаване във Витлеем, отслужвал своя първи ритуал. Той бил предаден на младото гностично Братство от патриарха на катарите като монумент. Паметникът представлява непрекъснатото, освобождаващо от света дело на Христовата йерархия в нейното тройно въздействие: Граал, Катари и Кръст с Рози.Разбираемо е, че пещерата Витлеем и пещерата на Ломбривите – "катедралата" в Юсат-ле-Бен, са места където осезаемо можем да почувстваме особената атмосфера на вътрешната чистота и готовност за служене. Пещерата на Ломбривите представлява един природен храм с височина от около 80 метра. Там катарите са извършвали своите служби. През 1328 година, т.е. 84 години след падането на крепостта Монтсегюр, пещерата била зазидана и по този начин – окончателно изолирана от света. 510 катари били затворени в нея. Там те умрели от глад. Останките им били намерени по-късно.Щом като посланието на Граала е било предадено на човечеството в картинни образи, то Граалът без съмнение не е само приказка. Той е жива, вибрираща истина, даже и в днешни времена. Ние се доближаваме до тази истина не чрез мечтания. Граалът притежава очертания, до които можем да се доближим само посредством чисто старание по пътя на освобождението. Това означава – чрез откъсване от земните интереси и чрез стремеж към свързване с Божествения Дух, с Универсалния Гносис.В съответствие с херметическия закон "Както горе, така и долу", Граалът притежава освен космически и един микрокосмически аспект. Макрокосмическият – това е вселената на разкриването, а микрокосмическият аспект е чашата на Граала, намираща се във всеки един човек. Тази чаша трябва трябва да бъде намерена отново, почистена и подготвена, така че да приеме оздравителните сили на Духа. Чудото на Граала е предназначено за всеки. Ето

защо картината на живия Граал докосва най-съкровените места на човешкото съзнание и събужда заспалата и затворена душа за нов живот. Чрез спомена за действителността, която тя някога е познавала и която непрекъснато се обръща към човечеството, душата започва да търси Бога. На вечния въпрос “Искате ли да приемете Граал?”, отговорът е също така вечен: “Съществува само един единствен закон: Дълбоко, свещено желание!"

Процесът на трансфигурация

от Валентин » Сря Окт 28, 2009 2:18 pm

Процесът на трансфигурация(Катароза де Петри)

___________________________________

___________________________________

Ако в нас е заложено такова жизнено зърно, такава искра – даже в дремещо състояние – то в него се намира единствената възможност за освобождение от страданията и болката (и смъртта като качество на материалния свят).За целта е необходимо да се събуди това духовно зърно. Неговото възраждане означава за човека спасение от заточението в нашия свят. Това означава избавяне от оковите на този свят на страдания, освобождаване от “дома на смъртта”, както го нарича Якоб Бьоме.

Но в началото на пътя на освобождение над вратата, над входа към тази тясна пътека, която води към Истинския живот, са написани думите: Човече, опознай себе си!”. Тези думи в течение на вековете са били насочени към всеки, който търси спасение от царството на тъмнината, от царството на смъртта и болката, наричано неправилно “нашия свят”.Опознай себе си! Ако някой наистина иска да опознае себе си, той първо трябва да разбере причината за страданията. Търсенето на тази причина довежда човека до момента на изгонването от рая, до космическата драма, случила се в далечното минало, която обикновено се нарича “грехопадение”. Тя е засегнала известна част от първоначалното човечество.Събитията на изгонването от рая ни показват, че пребиваването на човека в неговата сегашна сфера, в смъртната природа, са резултат от нарушаването на универсалните закони на живота, великите космически закони, лежащи в основата на Божествения план за строежа на света и човечеството.Преди грехопадението човекът – първоначалният, божествен човек – е ходел в Светлината на абсолютното битие. Човекът е живеел в Божествения свят, Царството божие, бил е жител на Царство, за което Иисус свидетелства че “не е от този свят”. В това царство човек е живеел и творил.Така съществуват два свършено различни свята и, два съвършено различни вида човечество.Първо, това е човечеството, останало вярно на законите на Божествения живот. Тези хора и до ден днешен живеят в Универсалната светлина! Невъзможно е да си представим величието на такова съществуване, за това можем да правим само предположения.Второ, има и друго човечество, към което пинадлежат всички хора, живеещи на земята. Това човечество е тръгнало по пътя на разделението, разрушаването на живота, гибелта и дегенерацията. Този свят и неговите обитатели – съвременното човечество – са възникнали в резултат на това разделяне и нарушаване на Универсалните космически закони на живота.Нашият свят не съответства на Божествената идея за строежа на света и човечеството, не вибрира заедно с Божствения план. Преки и неминуеми последици от тези действия са изолацията, падението и всичко свързано с това. Дисхармонията, болестите, нещастията и цялото страдание тук са неоспорими доказателства, че този свят и това човечество не са включени в Божествения план, а напротив – изключени от Великата Универсална Божествена Хармония.И така, Школата на Златния Розенкройц различава два световни порядъка, които са съвсем противоположни един на друг:Първият – Царството Божие, Неподвижното царство - не от този свят, в който живее част от човечеството, не претърпяло грехопадение.Вторият – Материалният Природен ред, на който са свойствени променливост и гибел. Към този световен ред принадлежим всички ние по силата на нашето природно раждане. Какво представлява пътят на освобождението? Това е един път, извеждащ от света на материята и тъмнината към Първоначалния свят на Божественото човечество – път на спасение от този свят.Това е завръщането на човека към вечната хармония, в другия, първоначалния ред, съединяването му отново с Първоначалната сила,присъединяването му към Универсалния Божествено живот.Този път е заложен в самия човек, в жизненото Зърно, за което преди говорихме и което в нашата Школа се нарича Праатом или Атом на Духовната искра. Този праатом е съединен с горната част на дясната сърдечна камера. И това е единственото, което е останало в нас от човека, съществувал преди грехопадението. То се е запазило в смъртния човек като залог за милост, като възможност той де се завърне и да се примири. И то ще съществува дотогава,

докато човек измъчен от безсмислените и безполезни страдания в този свят, не се научи да разбира зова към по-висш живот и докато не започне да се стреми към освобождение. В продължение на еони време човечеството се движи сякаш по затворен кръг от едно прераждане към друго. И стотици пъти, притиснато от воденичните камъни на този свят, преживява едни и същи събития във вечен кръговрат, в този свят на “раждане, разцвет и смърт”. Но Светлината го зове. И ако човек разбере този пробуждащ зов, той може да започне един процес на завръщане в първоначалния живот. Така, от самите дълбини н човешкото същество говори Другият, Този, който е бил, който Е и който ще бъде”. Ако човек е готов в смирение да се измени, напълно да преустрои живота си и иска да чуе какво говори Другият в него, ако човек разбира от каква слава се е отказал поради грехопадението ....Затова човек трябва, въпреки че е смъртен, да възстанови връзката си с Другия, Безсмъртния, с Истински Човек в себе си.Това е възможно благодарение помощта на Христос. Христос е универсалната същност на Божественат любов, Световната душа, която се обръща към падналото човечество, за да му предаде милостта на Небесния Отец.Светлината на Христовата Любов е светлината, силата и Живота на Първоначалната жизнена сфера на човечеството (Пътят, Истината и Животът). Тази сила се открива за човечеството от Универсалното братство, съставено от хората, избягнали грехопадението и всички, които по пътя на спасението са се завърнали вече в Неподвижното Царство.Универсалното братство е общност от братя и сестри, живеещи в Неподвижното царство. Те изпращат своето милосърдие и любов към хората, все още живеещи в нужда и страдания, за да пробуди в тях Духовната искра и да се върнат в Първичното битие за което в Библията се казва: “по образ и подобие”, а също “И тъй бъдете съвършени и вие, както е съвършен вашият небесен Отец." (Мат.5:48).За да се избегнат недоразуменията, трябва да добавим, че това царство не може да се намери в задгробния свят. Царството на първоначалното човечество, Царството божие, не е от тази област, където отиват умрелите, не е Оня свят.Другото царство, където Христос и Братството на Живота зоват човека, Нирвана, за която говори Буда или Лао Дзъ – не е нито в този, нито в задгробния свят. Пътят към този свят е конкретен, не е само идея, не е илюзия или лъжа, а реален път, който трябва да бъде намерен и по който никога не е късно да се тръгне. Този път е отворен за всички, които търсят спасение в Истината, за всички, които вземат решение.Какво решение? – Решение да се примирят с Бог, да престанат да живеят в своеволие, а да изпълняват Волята Божия.

На този път обаче има едно препятствие. За него ясно е казано в Библията: “А това казвам, братя, че плът и кръв не могат да наследят Божието царство, нито тленното наследява нетленното.” (І Кор. 15:50)“Плът и кръв” – това е смъртния човек, такъв, какъвто е в сегашния свят, в царството на смъртта. Този, който с цялото си същество още приндлежи на това царство, не може да заеме място в Царството на живота. В такъв човек първо трябва да се извърши процес на големи промени, процес на развитие на Новия човек, процес на новораждане. В нашата школа този процес се нарича трансфигурация, или смяна на личността. За този процес ясно е казано в Новия завет, в Евангелието на Йоан, в което се говори за необходимостта от “новораждане от Вода и Дух”.Вода, живата вода – това е първоначалната материя, първичната божествена субстанция, от която се състои Царството Божие и от която трябва да бъде построено новото тяло,

необходимо на човека за връщането му в Царството Божие. Когато Никодим пита Иисус за това, той му казва: “3... Истина, истина ти казвам, ако се не роди някой отгоре, не може да види Божието царство. 4 Никодим Му казва: Как може стар човек да се роди? може ли втори път да влезе в утробата на майка си и да се роди? 5 Исус отговори: Истина, истина ти казвам, ако се не роди някой от вода и Дух, не може да влезе в Божието царство.” (Йоан 3:3-5).Човек не е в състояние да построи това ново тяло със собствени сили. Може да го получи само от Божествения дух, който се открива в Духовната искра, свързана със сърцето на човека. Защото тази Божествена искра е единствената останала нишка, свързваща човека с изначалното му битие.Това означава, че в човека трябва отново да се събуди Божият Дух. Вие, естествено разбирате, че това е възможно само в Божествения безсмъртен облик на човека. Затова старото тяло на човека трябва да умре, а новото – да се роди. Това е процесът на смяна на личността.Новораждането от вода и дух е най-същественото в трансфигурацият: Божествения дух отново се въплъщава в своето творение, в истинския, изначален Човек, който е така съвършен, както и той, и е сътворен по Негов образ и подобие.Такъв процес може да се извърши в човека само ако той отхвърли от съзнанието си природното си Аз, тъмната си душа, егоизма си. Те трябва да отстъпят място на новата душа, на новото универсално космично съзнание.Смяната на личността е велик, възвишен процес, в който Аз, старият човек, постепенно се смалява, а новия човек, Божият син, постепенно расте. Така се казва в Евангелието “Той трябва да расте, а аз да се смалявам”.В този процес животинския човек доброволно отстъпва, за да даде, както Йоан място на Христовата сила. Това означава “да нося своя кръст”, това е кръстния път. Величието на кръстния път на преодоляването е ясно изразено в известните думи на Христос: Който иска да спаси живота си” – живота в смъртната природа – “ще го изгуби, а който изгуби живота си заради мене, ще го намери” – живота в Божествената природа (Мт. 16:25)Школата на Златния розенкройц учи, че развитието на Новия човек е възможно само от праатома – Божественото зърно, свързано с горната част на дясната камера на сърцето. В него е скрит зародиша за развитието на новия Човек, в него се съдържа божествения микрокосмос в зародишно състояние. Наричаме го “роза”. Развитието на Божественото зърно, разтварянето на розата на сърцето е възможно единствено благодарение на Светлината, която излиза от Братството на живота за спасение на падналото човечество. Светлината сияе в тъмнината и търси загубеното. Като блудния син, човек трябва да се завърне към Отца, който, изпълнен с любов, го чака.

Двете души в човекаот Admin » Сря Окт 14, 2009 4:27 pm

________________________________________________________________

Гьотевият Фауст произнася следните думи към Вагнер, традиционния учен:Съзнал един-единствен пориво, никога ти другия недей познава!Две души живеят, ах, в мойта гръд –и всяка иска от другата да се отлъчи.Едната с любовна сласт за света се хващаи корени дълбоко в него впива.А другата – от прахта мъчителновъздига се към селенията висши на Отца!

Тук Гьоте говори за две души в гърдите на човека, но може също да се каже: две състояния на душата, които са несъвместими и не могат никога да се съчетаят едно с друго.Ще се опитаме да опишем тези две души и да обясним защо и по какви причини и двете съществуват в човека – какви задачи имат те и каква е задачата на човек спрямо тези две души.Трябва ли човек да позволи на едната душа да господства над другата и на коя точно?

Съществува ли възможността да се благоприятства развитието на едната от двете души?Тези въпроси се отнасят непосредствено до смисъла на човешкия живот, а отговорите на тези въпроси са от решаващо значение за всеки човек.Духовната школа се основава на универсалната истина, за да може да отговори на тези въпроси правилно. Всеки човек може за себе си да провери дали отговорът на Духовната школа на розенкройцерите е неговият отговор.И така, Гьоте говори за две души в гърдите на човека. Но и днес има множество хора, и най-вече учени, които ще обвинят Гьоте в заблуда и ще кажат: Гьоте не е бил много наясно, но все пак не е могъл да знае това. Всъщност – продължават те – не съществува изобщо душа и ако някой твърди, че мисленето, чувствата и действията имат нещо общо с някаква душа, с нещо, което излиза извън границите на материята, то той бърка.Науката всъщност е установила:Мисловният процес протича подобно на превключващите вериги на един голям компютър. Този процес е подчинен на законите на кибернетиката, законите на материята и енергията.Чувствата са дело на хормоните в кръвта, т.е. един химически факт – любовта и омразата, страхът и надеждата се определят от химически процеси, които са чисто материални процеси.Волята и действията също са подчинени на законите на физиката – законите за запазване на енергията.И ето ви, следователно, – така казват учените – така наречената душа на човека. Информатика, физика и химия , разбира се в много комплицирана форма, но все пак нищо свръхматериално или нематериално.Естествено, който разглежда човека само външно и го подлага на измервания с апаратура за физически и химически данни, може да види в него само физически, химически или информационни процеси. За него човекът би била една машина, управлявана автоматично от законите на природата.Като наблюдаваме човека в неговата социална среда, това впечатление като че ли се потвърждава. Мнозина живеят действително като автомати, като компютри, които имат вход и изход. Но погледнем ли вътре в нас, тогава ние разбираме, че там има и нещо друго, нещо, което мисли, планира, преценява, помни и трупа опит, изпитва болка и радост, възприема миризми, цветове, владеят го страсти и влечения и желания, нещо, което взема решения, нещо въодушевено, понякога уморено, което ни кара да действаме. Това нещо в нас, което изживява, чувства, знае и иска – това е душата.Ние чувстваме дълбоко в себе си и знаем, че едно усещане е нещо много повече от един чисто химически процес, че едно интуитивно творческо преживяване, донасящо на света нещо съвършено ново, не може да се създава винаги от едни и същи физико-химични закони. Душата е нещо различно от материята, макар тя да се изразява чрез материята. Именно този материален израз наблюдават учените-изследователи. И така те, укривайки своя вътрешен опит и познания, твърдят, че душа не съществува или че има само материален израз. Ние обаче искаме да назовем душа и това, което изживяваме вътрешно, и това, което вътре в нас преживява, и няма да се оставим да ни убедят, че тя се създава от материята и е нещо материално. Да погледнем още веднъж в нашата вътрешна същност и да се опитаме да систематизираме това, което виждаме там:Първо, ние виждаме непосредствено всички наши мисли, които са насочени към нашата безопасност в живота, към нашето преуспяване и нашите планове.На второ място са всички наши чувства и желания, които са насочени към другите хора и света около нас. Ние очакваме нещо от тях или изпитваме страх. Ние искаме да ги впрегнем в осъществяването на нашите планове и цели. От една страна търсим закрила при тях, а от

друга – щастие, успех, власт.Трето, откриваме в себе си силата да вземаме решения и да ги осъществяваме – волята. Тя се задвижва отчасти от мисълта, отчасти от инстинктите и желанията.Всичко това, което виждаме вътре в себе си, е нещо, което можем да означим като животинска душа. Защото и животното се води от все същите мотиви и сили. И точно тази животинска душа се е вкопчила с “любовна сласт” в света около нас.Наричаме я още кръвна душа или природна душа, защото в нея говорят силите на кръвта.Ние откриваме в себе си и нещо друго – идеали, например за свобода и справедливост, религиозни представи, дълбоко вкоренени мнения за съвсем определени хора и ситуации, които определят нашия живот. Тази определеност може да се нарече още “кармично наследство”. Това е един факт, който не може да бъде обяснен, като се изхожда само от този живот, в който ние се намираме в момента, както и от наследството на нашите предшественици, а с едно по-далечно минало на нашите прераждания. Опитностите от всички предшестващи ни прераждания оказват влияние върху нас. Тази т.нар. карма е също част от нашата душа и е позната в езотеричната литература, като аурично същество, съдба.Ние не го осъзнаваме, но то въпреки това действа постоянно в нас.С това ние разгледахме две големи душевни области: природна, кръвна душа карма.Двете души обединяваме под понятието душа – тази, която се е вкопчила в “любовна сласт за света” на преходността. Това е душа, родена от плътта и кръвта.В хаоса на импулсите, произлизащи от нашата природна душа, и сред въздействията на съдбата, човек може обаче да долови понякога и един друг глас – един зов, достигащ до човека от неговата вътрешност, който пита:Какво всъщност правиш тук?Не си ли предопределен за един друг живот?Защо преследваш разни желания и идеали, които те разкъсват вътрешно, поглъщат времето ти и за които тайно знаеш, че когато се изпълнят отново, няма да си удовлетворен. Този зов от вътрешната ни същност е един копнеж, който е насочен към един съвсем друг свят, различен от преходния земен свят.Това е едно разяждащо безпокойство, едно предчувствие за съществуването на много по-велики неща от живота на желанията и идеалите, и че човекът принадлежи в своята най-дълбока същност към тази по-велика действителност.Когато човек дочуе този зов, това означава, че се е осъществило въздействието на една друга душа в човека, на една идваща от Духа душа, за която Гьоте казва че се “издига мъчително от прахта” на преходните явления към просторите на Духа, висшите полета на Отца, към полетата на онези човешки същества, които са се свързали с тази най-висша действителност.Така изглежда нашето положение на човешко същество.Всеки от нас е един микрокосмос, един умален свят, както го наричат розенкройцерите. Ние се състоим от една природна душа, свързана с нашата карма и родена от кръвта, и от една произлязла от Духа душа.С тези две души ние сме част от макрокосмоса.Родената от кръвта душа е здраво свързана за преходния свят – със своята грубоматериална половина за този свят, а с финоматериалната си половина – с отвъдния свят.Родената от Духа душа, принадлежи към изначалния свят на Духа. Там се намира нейната родина. Така “две души живеят в нашта гръд”, и чрез тях ние принадлежим към две области на света: преходния свят на земния и отвъдния живот и безсмъртния свят на Духа. Това

състояние можеше да бъде оставено да съществува по този начин завинаги, ако двете души не се намираха във вечен спор помежду си. Едната иска да се откъсне от другата, както се казва в стихотворението на Гьоте. Именно затова човешкият живот е изпълнен с толкова много напрежение.Един човек с две души в гърдите си желае да се измъкне от тази двойственост. Той чувства в себе си природния свят и иска да живее по неговите закони. Същевременно чувства и зова от непреходния свят и желае да му отговори.Опита ли се обаче да задоволи и двете влечения едновременно, той трябва да установи с тъга: Това е невъзможно.Природният живот и духовният живот взаимно се изключват – или единият, или другият. И въпреки това човек чувства, че принадлежи и към двата. Кафка изразява това така:“Човек е свободен и прикован за земята жител, защото той е вързан с една верига, достатъчно дълга, за да му осигури свободен достъп до всички земни пространства и въпреки това само толкова дълга, че никога нищо да не може да го откъсне извън границите на земята. Същевременно той е един свободен и привързан към небесата жител, защото е завързан със същата тази верига към небесата. Поиска ли обаче да избяга към земята, веригата от небесата се стяга около врата му, поиска ли да се насочи към небесата, стяга своята примка – тази от земята”.Разбира се, има безброй много хора, които още не живеят в това раздвоение, защото изцяло са отдадени на този природен живот и в тях още не е заговорил гласът на родената от Духа душа.В този смисъл Фауст казва на Вагнер:“Съзнал си ти един-единствен порив,о, никога другия недей узнава.”Такива хора не осъзнават копнежа към Духовния живот. Те не страдат от невъзможността да се обърнат изцяло към Духа, тъй като са напълно потопени в нуждите на своята кръвна душа, в своя стремеж към успех, власт и щастие. В този смисъл Фауст пожелава на Вагнер, малко иронично, той никога да не познае копнежа по Духа, защото така много неща ще му бъдат спестени.Духовната школа на Златния Розенкройц се обръща обаче към онези хора, които познават раздвоението между двете души в себе си и търсят изход от него. Защото съществува изход и Духовните школи във всички времена са посочвали този изход и са дарявали своята помощ, ако човек е искал да избере този изход.В какво се състои този изход?Съществува ли възможност да се задоволят желанията и на двете души, макар те да са несъвместими една с друга.Все пак природната душа не може да господства едновременно с духовната душа. Двете имат противоположни цели:Природната душа има за цел да се утвърждава в преходния свят, да му се наслаждава и да го завладее.Духовната душа има за цел да се върне в света на Духа и да му служи.Нека да разгледаме различните възможности, които човек опитва отново и отново в тази ситуация на раздвоение.Да допуснем най-напред възможността човекът да се отдаде изцяло на природния живот, а Духовния живот, който усеща като напълно несъвместим с него, отхвърли настрана.Такова нещо се случва преди всичко тогава, когато приятелите и роднините на този човек определят неговото търсене и копнеж към нещо друго, към нещо по-висше, като нещо ненормално. Тогава той се чувства сякаш не на мястото си и дори навярно си мисли – аз съм

луд. Дори определени психологически школи биха желали да изкоренят един подобен порив към нещо по-висше и казват например: човекът е бил ощетен в своето детство в тази посока и сега трябва да се компенсира недостигът на познание в правилната посока.И така човекът, който е чувствал порива към необичайното в себе си и поради това се е считал за малко луд или е възприеман от другите като чудак, се връща отново към нормалния начин на съществуване. И ето, сега той се отдава на общоприетия начин на живот. Наред с това обаче той разбира и понася страданието от живота, което непрекъснато възниква, защото неговите желания и представата за идеалите не биват удовлетворявани или пък затова, че нищо от онова, което постига, не е дълготрайно. Всичко се срива на прах и се разрушава от законите на преходността – не остава нищо след него. Такъв човек преживява безкрайни разочарования.Но той продължава да натрупва и опит, и докато се движи сред условностите, той ще остава винаги неудовлетворен. Нещо в него жадува за нещо съвсем различно, за един независим, изпълнен от Духа живот. И той открива най-накрая: Моето решение да избягам от раздвоението между двете души в мен в света на нормалното и да дам простор на развитието на животинската (анималистична) душа, беше грешка. По този начин няма да намеря няма изход от раздвоението. Аз копнея сега много повече, отколкото всякога преди, за един духовен, съвършен свят и моят копнеж по този свят не може да бъде изтръгнат от мен.Така този човек сега се опитва да тръгне по един духовен път и да последва зова на онази душа в него, която му говори от “просторите висши на Отца”.Хвърли ли поглед обаче в днешния свят около себе си в търсене на указания за този път, човек може просто да изпадне в отчаяние – предложения и обещания се сипят в огромно изобилие!Общности от западен и източен произход, учители, водачи, пророци, техники за медитация и упражнения – от йога системите и физическите упражнения до ментални техники за концентрация, от молитвата до психокибернетиката.В кое от тях да се впусне търсещият човек?Къде да намери отговор на зова на своята душа, която копнее за селенията на Духа?Пълно объркване цари и в терминологичен аспект. Много неща от отвъдния свят, т.е. такива, които принадлежат към фините области на тази смъртна природа – явления, внушения от царството на мъртвите – се наричат божествени и духовни, макар че съвсем не са божествени или духовни.Много неща обаче, които произхождат от безсмъртния непреходен духовен свят и свидетелстват за него, не биват разпознати, дори биват оклеветявани и очерняни.Как да намери човек в този хаос верния път, водещ действително към безсмъртния Дух?Сигурна гаранция кой е верния път, по който трябва да се тръгне за света на Духа, не съществува. В крайна сметка решаващ е само компасът в собственото ни същество. Копнежът на родената от Духа душа може да разпознае или най-малкото да предусети интуитивно кога и къде, в коя общност този копнеж ще получи истински отговор. Стремящата се към Духа душа ще забележи, когато нещо действително отговаря на нейните изисквания.Какво се случва тогава?Какво се случва, когато една родена от Духа душа най-накрая намери мястото, което действително живее от безсмъртния духовен свят?Тя ще разпознае с радост родството и ще знае: Тук е моето място!Тя също ще прозре какво е необходимо да прави оттук нататък.Необходимо е най-напред природната душа да се научи да мълчи. Духът е една реалност, един безсмъртен порядък и сила, които очакват да бъдат осъзнати вътрешно от човека.

Това е вечната Универсална истина, която желае да бъде разпозната с природните способности – мислене, чувства, усещания.Истината чака в сърцето и главата на човека, докато той утихне и стане готов да я чуе. Или с други думи – човекът трябва да разбере, че е необходимо да се откаже от желанията на своята природна душа и нейните изнурителни опити да напредва с помощта на разни упражнения.И така, това е първата крачка по пътя към разбирането на Духа – замлъкване на природните мотиви. Това не може да се постигне обаче чрез упражнения или аскетизъм.Това е един дълъг процес на учене, който протича в ежедневието, във взаимоотношенията ни със заобикалящия ни свят – сред пререканията и споровете, в уреждане на сметките ни. Това е един процес на самосъзнание.Ученикът по този път забелязва все по-ясно как неговите природни качества, включително и неговите езотерични наклонности, пречат на гласа на истината.И в това познание всички тези качества и наклонности постепенно ще стават все по-слаби – природният свят ще загубва своята власт над него. Неговата родена от Духа душа ще укрепва в него и ще се превръща постепенно и отново в образ на Духа.„И Бог създаде човека по свой образ и подобие.” – така се казва в Библията. Човекът преставаше все повече и повече да прилича на този образ, колкото повече се обръщаше в своето своеволие към природния преходен свят. И така той разви природната си душа.

Но ако той се отвърне от природния свят и се обърне към духовния, тогава в него отново ще оживее образът на Бог. Той е създаден изначално като подобие на Бог и да стане отново подобен на Бог е неговото предопределение.Като образ и подобие на Бог човекът е едно с духовния порядък на света. Този духовен порядък е безсмъртен. Той получава всичко родено от Бог, както всичко земно получава слънчевата светлина. Духовният порядък тласка всичко към своето изначално предопределение.Човекът като образ Божий твори съзнателно и свободно и участва в развитието на всемира заедно с Бог. Без да мисли за своите интереси, без дори да притежава повече свои интереси, той отдава всички свои сили за изявата на Духа.Природният човек, напротив, мисли само за своите интереси и за интересите на своя смъртен свят, в който той желае да се уреди колкото може по-добре. Той не познава божествения порядък. Поради това той действа съзнателно или неволно винаги против него.И така, необходимо е природната душа не само да замлъкне, но и да се научи да се подчинява. Тя трябва да се научи да позволява на духовната душа освен да я ръководи, и да се проникне от нея, да се остави да бъде променена от нея така, че да стане подходящ инструмент за Духа.Този процес на промяна на природната душа Духовната школа на Златния Розенкройц нарича трансмутация. В течение на времето образът на Духа става все по-ясен в родената от Духа душа, а природната душа загубва своето своеволие, за да се въздигне в духовно родена душа.Тогава се слага началото на едно следващо по-нататъшно развитие: трансфигурацията, при която дори части от физическото тяло се преобразяват и така стават годни да служат на Духа.Фундаментален обрат, т.е. замлъкване на природната душа;трансмутация на природната душа и трансфигурация на душа и тяло – това са трите крачки, чрез които човек може да бъде отново свързан с Божия дух чрез родената от Духа душа и да стане отново образ и подобие на Бог.Природната душа, която „в любовна сласт” се е вкопчила здраво в света, губи своята

въздействена сила.Духовната душа, която живее „в селенията висши на Отца”, получава ръководството в човека и използва природните му качества – неговите нови мисли, чувства и воля, за осъществяване на порядъка на духа.След една такава промяна човек знае, че е решил голямата загадка на своя живот и, така да се каже, е намерил „квадратурата на кръга”.И както Кафка пише в цитирания вече откъс, човек се чувства в сегашното си състояние задължен както към своята природна душа, така и към родената от духа душа. Той е едновременно жител и на земята, и на небесата; той обаче чувства също, че не може да бъде справедлив и към двете едновременно.Той не може едновременно да бъде кръг, т.е. безкрайност, и квадрат, т.е. смъртна природа.Как тогава човек може да разреши това раздвоение?Сега ние вече знаем това.Когато човекът укрепва природната си душа, като се обръща изцяло към природния свят, тогава той потиска и забравя образа на Бог, родената от Духа душа, и се чувства страдащ и болен.Ако обаче човекът се обърне към Духа със своя копнеж към него чрез своята родена от Духа душа и същевременно накара природната си душа да замлъкне, нещо повече – да се промени чрез Духа, тогава в него отново ще се събуди за живот образът на Бог.А променената природна душа ще се въздигне нагоре и ще премине в нея. Силите на животинската душа ще бъдат изцяло в служба на Духа. В това състояние, в което всички качества на природния човек ще служат на Духа, човекът ще почувства: Така е правилно! Такива са намеренията на Бог за мен!Пристигнал в „просторите висши на предците”, човекът отново ще заживее като образ и подобие на Бог, а природната душа и неговото физическо тяло, вече в променено състояние, ще бъдат подчинени на Духа.Това е целта на всеки духовен път. Той трябва да се извърви докрай от духовната душа в човека, от тази, която е родена от Духа.Това е целта и на Духовната школа на Златния Розенкройц, която действа от полето на Духа и е в помощ на своите ученици да приведат двете състояния на душата в правилно съотношение. Духовната душа ще се развива, докато природната душа се научи да мълчи. Тогава природната душа ще бъде изцяло проникната и променена от силите на Духа.Накрая човекът ще живее по дух, душа и тяло под ръководството на Духа, от полетата на Духа, но ще работи в този преходен природен свят. Той ще бъде в света, но няма да бъде повече от света.Всеки човек може да провери това сам за себе си:Ще съответства ли на моите най-дълбоки потребности, ако стана едно с природния свят?Ако се отдам на стремежа към благосъстояние и власт, на света на мечтите и омразата, които се описват в масмедиите, или на илюзиите на финоматериалните светове?Или мога да дишам свободно едва когато се заслушам в гласа на моя най-съкровен копнеж по образа на Бог? Когато разкъсам всички окови, които възникват чрез животинската душа?Когато се отдам в служба на този висш порядък, който управлява всемира, с цялото си същество и битие?Всеки избира...

Буда или Христос

от Admin » Сря Окт 14, 2009 4:39 pm

Хората, които търсят истината се насочват преди всичко към великите световни учители – Исус Христос на Запад и Гуатама Буда на Изток.И двамата светят с особено ярка светлина ипритеглят вниманието с тяхното присъствие и Учение.Исус Христос казва:“Аз идвам в света, за да свидетелствам за Истината”.Буда казва:“Аз съм напълно пробудения, неподвижния, постигнал покоя”.Животът и на двамата показва, че те са осъществили това, което са проповядвали.В наши дни обаче, последователите им си съперничат и конкурират – будистите мисионерстват в християнския запад, а християните в будисткия изток.Ако Христос свидетелства за истината, а Буда е пробудения в истината, тогава на техните последователи трябваше да им стане ясно, че истината е една и в нея няма място за съперничество.И ако последователите им действително са от истината и свидетелстват за нея, е необходимо и двамата – Буда и Исус Христос – да бъдат приети за учители и водачи от всички, които я търсят.Защо християнинът се кълне в името на Христос и отхвърля будизма, а будистът признава само Буда за единствен и истински Учител? Да не би единия от тях да не е от истината или пък да сочат различни пътища към нея?Затова нека да разгледаме по-подробно тяхното Учение и живот.Исус учи, че има едно Царство – свят на преходността, в което “мъртвите погребват своите мъртви” и едно друго царство, което не е от този свят, царство, в което човекът е едно с Бога, живия Дух.Царството, което не е от този свят, в действителност може да се намери и днес, а не след смъртта. В този смисъл Исус Христос казва: Отец, Аз – Синът и Светия Духът сме едно. Това означава, че човекът Иисус живее съзнателно от Духа, който не е от този свят.Буда говори също за едно царство, в което преходността и страданието не съществуват. Той нарича това царство НИРВАНА.Там МАЯ – илюзията, престава да съществува и човекът става едно с истината. Затова Буда казва: “Блаженството, приятели, е НИРВАНА”. Това не е състояние след смъртта, а е състояние, постижимо тук и сега. НИРВАНА също не е царството на мъртвите.Как обаче се стига до това царство, което не е от този свят, което не е измама и илюзия, а

НИРВАНА?Исус описва пътя към него с думите: “Който загуби живота си заради мен, той ще го спечели”.Буда пък казва: “Татагата” – пробуденият учи, че е необходимо едно напълно предаване на собственото Аз.Така и двамата сочат един път, а именно: Жертване на собственото, себеутвърждаващо се същество, жертване на “жаждата за живот” в силата и заради силата на истината. Чрез това истината получава възможността да приеме форма в човека, едно Царството на Духа, НИРВАНА.Исус характеризира този път още по-точно. Той казва:Обърнете се, защото Царството Божие е близо...То е вътре във вас.Вярвайте в Царството Божие, отворете се за Христос и го познайте.И като изпълните това, отстранете всички неща, които ви пречат за влизането в това Царство: имоти, авторитет, власт.“Ако окото ви съблазнява, извадете го!” – т.е. ако имате една грешна и фалшива представа, отстранете я.“Ако ръката ви съблазнява, отсечете я!” – т.е. ако водите един фалшив живот, напуснете го.“Ако кракът ви съблазнява, отсечете го!” – т.е. ако посоката, в която вашето желание ви води е фалшива, отрече я.Буда говори за четири “благородни истини” – Разберете, че този свят е страдание – казва той – а причината за страданието е жаждата за живот; Страданието може да бъде елиминирано само ако жаждата за живот бъде премахната.Затова – продължава Буда – вървете по осморния път, в който жаждата за живот, стремежа за притежание, почит, власт ще бъдат изоставени:Чрез справедливо мислене, т.е. отхвърляне на фалшивите представи;Чрез справедливи действия, т.е. отхвърляне на фалшивия ежедневен живот;Чрез справедливо желание, т.е отричане на неправилно насочено желание;Чрез справедливо обмисляне и задълбочаване, т.е. ориентиране към света на непреходното – НИРВАНА, чрез което то приема образ в човека.Исус също подканва своите ученици, които се занимават с пречистването на мислите, желанията и дейността си към молитва, насочена към царството, което не е от този свят.В това кратко изложение на пътя, ние виждаме принципното единство на двете учения. Разбира се има и известни различия.При Исус вярата в новите възможности на битието стои на първо място. Достатъчното укрепване на вярата в ученика позволява той да стане възприемчив за силите на Духа. Едва след като тези сили започнат да действат в човека, той ще може да достигне до истинското познание и съответно, премахване на пречките по пътя.Буда говори преди всичко за правилното разбиране като предпоставка за пътя, след което – както и Исус – за пречките, които трябва да бъдат премахнати от самия ученик.Следователно, при Исус, като начало вяра, а след това познание.При Буда – познание, като непосредствено начало.Каква е причината за тези различия?Буда се обръща към хората от тогавашното време, когато съзнанието им е широко отворено за света на Духа.На него не е било необходимо да отдава голямо внимание на вярата. Той е могъл непосредствено да се обръща към човешкото мислене.При Исус ситуацията е по различна. Той има пред себе си потънали дълбоко в материята хора, съзнанието на които се определя най-вече от сетивното възприятие и рационалното

мислене.Необходимо е било да бъдат изведени от тяхното кристализирало мислене и да бъдат поведени чрез вярата, единствения начин тогава към податливост за възприемане на света на Духа.Това отговаря и на протичането на живота на двамата световни водачи. Общото е, че и двамата живеят така, както учат.Живеят от силата на Духа и преодоляват всички изкушения на Сатана, т.е. изкушенията на преходния свят. И двамата премахват със силата на Духа целия стремеж към преходното – те изгубват собствения си живот заради духовната воля, спечелвайки по този начин истинския живот. Само заради това, че самите те живеят както учат, се освобождават избавящи сили и за другите. Чрез това те откриват пътя за другите.И двамата, Иисус и Буда бяха “покръстени” със силите на Духа. Буда получава просветлението под дървото Боди, а Исус при кръщаването на река Йордан, където Духът се спуска символично в образа на гълъб. След това и двамата започват да работят за другите със силата на Духа.Те учат и лекуват, изменяйки по този начин и собственото си същество. Те трансфигурират фините си тела, които стават инструменти, пропускащи Духа.За Иисус знаем, че се е Преобразил на върха на планината, а за Буда, че е излъчвал светлината отвътре.Дотук техните пътища са еднакви. Обаче, докато Буда след своето просветление обикаля страната и лекува хората от техните заблуждения и страсти, пътят на Исус води по-нататък – чак до Гетсиманската градина и Голгота.Картината на неговото разпятие, символизираща трансфигурацията на грубото материално тяло чрез духовните сили е завършена.Това е разликата между двамата.В Исус Духът преобрази не само фините тела, но и грубото материално тяло, така че възкръсна една нова личност с едно ново духовно тяло.При Буда трансфигурацията премина само навътре във фините тела. Неговата задача беше да трансфигурира човешкото мислене, чувства и желания и с това да улесни същия процес при другите хора.Задачата на Исус обаче беше, освен трансфигурирането на мислите, чувствата и желанията да продължи по-нататък като включи в процеса на трансфигурация още и физическото тяло – материята.Той искаше да избави цялата материя, да сътвори едно ново небе и една нова земя. В неговото време човечеството беше дотолкова осъзнато във физическото тяло, че беше наложителна една такава трансфигурация, осъществена в една Школа.В резултат на това се получава и разликата в техните действия. Може да се каже, че училището на Буда беше една Душевна Школа, а Школата, която Иисус основа беше не само това, тя беше една Духовна Школа.Можем ли да зададем въпроса: Кой от двамата е по-велик?И двамата бяха служители и пратеници на Братството на Живота, и в двамата работеха с Христовите сили.Всеки един от тях изпълняваше възложената му работа в зависимост от състоянието на съзнанието на хората в тогавашното време.За търсещите хора и двамата са светли образи на Истината.Буда води хората до освобождението от всички връзки със света на преходното, в полето на новата душа – НИРВАНА.Исус поведе хората още по-нататък, до възкресението на съзнанието и тялото – в Света на

Духа.Защо тогава днес последователите на тези две религии си съперничат едни други?Защото и двете са дегенерирали, а християнството дори още повече от будизма, и защото техните последователи живеят само от външната страна на религията, загубили отдавна вътрешната.Ако Буда се възприема от будистите като спасител, чийто сили избавят вярващия, и ако Исус чрез неговото разпятие би избавил всички хора, които вярват в него, тогава това наистина е една конкуренция, защото двама спасители на света не може едновременно да има.Когато обаче разберем, че и двамата въплъщават онзи истински човек, който трябва да възникне във всеки един от нас, заради което и двамата даваха помощ чрез учението и живота си, тогава във всеки търсещ будист ще познаем брата, който върви по същия път, по който вървим и ние.Така осъзнаваме, че и двамата бяха пратеници на Духовния свят, които действаха чрез силите на Христос и със силата на Божието Слово, което винаги и навсякъде е едно и също.Но ако като християни ние вярваме в един личен Бог, който избавя личността на човека, тогава обаче ще влезем в противоречие с будиста, който в тази точка е останал верен на първоначалната истина. Буда наистина предава своята его-центрирана личност, за да напусне колелото на прераждането и да навлезе в света на вечните души. Когато християнинът разбере, че първоначалното християнство също приема себеотдаването на его-центрираната личност като условие за изкупление, и се постарае да изпълни това условие, ще се приближи до състоянието НИРВАНА.“Бог не цени личността”. Бог също не трябва да бъде разглеждан и като личност, защото Бог е Дух и онези, които му се покланят да му се покланят с Дух и Истина.Будистът мисли, може би също не разбирайки същността на религията си, че чрез медитация може да премине в НИРВАНА, а християнинът пък вярва, че чрез хуманизъм ще си спечели Небесното Царство или че чрез насилие ще може да направи този, преходният диалектичен свят Божие царство.С такива убеждения естествено те ще застанат един срещу друг в пълно неразбирателство и недоумение.Осмислят ли обаче и двамата – съвременният християнин и будист – основния принцип на Пътя, те ще разберат, че вървят по един и същи път: Освобождение от преходното и от всички догматични представи – в силата на новата Душа.Това освобождение е истинската медитация и същевременно единствения метод, който води към промяна на собственото същество и чрез това към промяна на света.Така неразбирателството между двете религиозни системи ще престане, когато последователите и на двете няма да искат да притежават и владеят Истината за себе си, а ще искат да бъдат променени от нея.Само живата истина може да ги доведе до прозрението за божественото същество в тях, както и за пътя към неговото осъществяване. Тя ще ги накара да изоставят всичко собствено и да заживеят от силите на Божествения свят. Истината ще освободи и двамата и ще ги свърже в единството на познанието и действието. Тогава и двамата – будист и християнин – ще познаят, че истинския Будизъм е голямата Душевна Школа, която подготвя преживяването на Духа, на Христос в човека. Сегашният Будизъм още съдържа ясни следи от тази действителност. Те също ще разберат, че истинското Християнство е голямото Духовно училище на човечеството, което след реализирането на новата душа води учениците си до опознаването на Духа, макар че сегашното християнство няма почти нищо общо с тази задача. Християнинът може да научи от будиста това, което християнството отдавна вече е забравило, а именно, че спасението е един вътрешен път.

Будистът пък може да научи от първоначалното християнство, че пътят не свършва с НИРВАНА – полето на новата душа, а продължава до опознаването на Духа.Всеки човек, който иска да изпълни своето божествено призвание, първо трябва да стане “Будист” и подобно на Йоан Предтеча да направи пътищата си годни за навлизане в НИРВАНА, царството на новата, освободена от всичко душа.След това обаче, ученикът ще трябва да стане истински християнин и с новата си Душа да отпразнува Алхимическата сватба с Духа, с Христос в себе си.В този смисъл, Духовната Школа на Розенкройцерите е същевременно Будизъм и Християнство.Будизъм, защото тя води учениците си към новия душевен живот – НИРВАНА, и Християнство – защото тя сочи още от самото начало голямата цел на човечеството – възкресението на Духа, осъществяващо се след раждането на новата Душа.Поради това ученикът на Духовната Школа следва Учението и живота и на двамата Световни Учители.Той изоставя житейската жажда и опознава блаженството на освободеното душевно състояние, НИРВАНА, дава възможност на Духа като се съедини с новата Душа, да трансфигурира цялата личност.По този начин той става един покорен син, съзнателен инструмент в изпълнение на Божия план за света и човечеството.

Граалът - живата реалност

от Admin » Сря Окт 14, 2009 3:36 pm

_______________________________________

Този, който желае да узнае повече за Свещенния Граал, бързо се убеждава, че съществуват много негови тълкувания, не само за понятието “Граал”, но и за мястото на неговия произход и за времето, когато се появява. За първи път се споменава за него в Европа през ХII век и веднага започват разногласия.

Волфрам фон Ешенбах в своя “Пърсивал” се позовава на арабски източници на легенди. Той пише “В праха на Толедо, Киот, известен майстор, намерил източник на легенда, водеща

началото си от писанията на езичниците”. Кретиен дьо Троа, също съобщаващ за Граала, се позовава около 1180 година на Филип Фландрийски, който заедно с кръстоносците влязъл в Свещенните земи и там умрял. Филип, както и Волфрам, също посочват източния произход на Граала, тъй като Толедо по това време е център на арабските науки в Испания. Граалът често се свързва с темплиерите, които най-първи на Свещенната Земя са установили контакти с арабския свят.От друга страна, официалното християнство до сега не е отделило особено внимание на Граала, макар че той се счита за тази същата чаша, която е използвал Христос по време на Тайната вечеря. В езика на Лангедок се намира думата “grasal”, което означава “ваза със среден размер” или “чаша”. Тази дума във формата на женски род – “grasalo” – се превежда като “голяма, дълбока чаша”. Счита се, че в такава чаша Йосиф Ариматейски е събрал кръвта от раните на Христос. След Възкресението на Христос него го обвинили в кражба на тялото и го затворили в тъмница.Там му се явил Христос, предал му чашата и го посветил в някои мистерии. След освобождението му в 70 г. Йосиф Ариматейски заедно със своята сестра и мъжа й напуснали страната с кораб. Предполага се, че той е слязъл на брега на Лангедок, откъдето се добрал до Бретан, от там в Британия, където недалеко от Авалон основал древно светилище - манастира Гластонбери. Следи на Йосиф Ариматейски са намерени дори в Ирландия.Така се появили движения за Граала и легендите за него, но преди всичко били построени замъци на Граала, където, както се предполагало,той се пази. В края на XII век малко са били тези, които са чували за Граала, но в края на XIII в., вече всички говорели за него.В древността хората си представяли небето като обърната чаша над плоската Земя. С помощта на тази митическа чаша боговете са сътворявали чудеса, напомнящи по-късните чудеса на Граала. При Ведите, например, ние четем как бог Индра взема от Слънцето огън, а от Луната – божествената напитка Сома. Той носи копие, с помощта на което превръща сухата земя в плодородна. В легендата за Граала копието, или пиката, също имат особено значение, а действията на Индра напомнят подвига на Пърсивал, който, излекувайки болния крал, накарва отново да текат ручеите и реките.В гръцката философия може да се намери идеята за божествената чаша, в която Бог излива основните жизнени елементи и ги предава на сътворените души. Платон споменава кратера на Хефест, пламтящата чаша, в която се създава слънчевата светлина. Хермес Трисмегист пише в “Corpus Hermeticum”: “Бог е пожелал, сине Мой, връзката с Духа да бъде дадена на всички души като награда в състезание” Той е изпратил в дълбините огромен, изпълнен със силите на Духа кратер и заедно с него пратеник с поръчение да свидетелства пред сърцата на хората: “Потопете се в този кратер, вие души, способни на това, вие които се доверявате и вярвате, че ще се изкачите към Него, който ви е изпратил този съд в дълбините, вие, които знаете с каква цел са ви сътворили." За разлика от образа на чашата или кратера, при Волфрам фон Ешенбах Граалът - това е камък. Той го нарича “lapsit exillis”, което може да се разшифрова като “lapis elexir”, т.е. “Камък на елексира на живота”, “философски камък”, или като “lapis ex coelis”, т.е. “небесен камък”. Това ни насочва към алхимическото значение на Граала.Съгласно някои източници, думата “Граал” произлиза от латинската дума “gradalis”. Думата “gradus” се превежда като “стъпало” или “степен на посвещение”. Тогава “via gradalis” - път към Граала – това е движение от стъпало към стъпало. В древните мистерии се споменават седем степени на посвещението, наречени на имена на планети. Тоз, който е призван да стане крал на Граала, трябва да премине през всичките седем планетарни степени на посвещение. Затова Кундри, пратеница на Граала, призовавайки Пърсивал да стане крал на Граала, също говори за седем планети.

Когато в края на ХІІІ век реалната връзка с Граала се е скъсала, започва да се появява литература за Кръглата маса на крал Артур, за номерологията в легендата за Граала, за исторически установения факт за появата на Граала в Пиринеите в Лангедок (за това се говори в книгата “Kreuzzug gegen den Gral”, написана през 1933 г. от Отто Райн), и накрая, по въпроса за местонахождението на Граала в днешно време.

Катарите

За да разберем тайната на Граала, трябва да се обърнем към движението на Катарите, възникнало по времето, когато са се появили легендите за Граала. Катар не е можело да се стане, минавайки през кръщение или с обряд за встъпване в братството. Бил е необходим дълъг период на подготовка, за да се достигне до християнски начин на живот, който бил показан от Иисус. Катарът извършвал Ендура, за да освободи тялото си от всички земни

привързаности и да направи от него достоен съсъд за божествената сила. Това приготовление е продължавало много години и е завършвало с консоламентум (“с

утешение”), което се давало в пещерата на посвещението наречена “Витлеем”, която се намира в долината на река Ареж, в Пиринеите. Посветените напускали пещерата, ставайки

“parfait” (перфектни), съвършени, за да посочват след това на хората истинската цел на тяхното съществуване, която се изразява чрез всекидневния им живот. Затова тях ги

наричали още и “bonhommes”, “добри хора”. Перфектните били едновременно свещеници, учители и лекари. Те оказали огромно духовно, очистващо влияние на хората, на

властимащите и на самата страна. Това влияние било толкова дълбоко, че даже и сега, след цели 700 години, то все още се усеща. Под своите черни плащове братята са носили

Евангелието от Йоана. В определеното време те се събирали в своите храмове, за да станат причастни на Светия Дух – Граала. За тях било важно не учението, не личното разбиране на

вярата, а реализацията на Божествения план в човека, преживяването на истинния Бог, "Манисола", както те са наричали това. Те знаели, че Бог не би могъл да се постигне с

човешкия разум. Може само да Му се поклонят в тишината и да преживеят докосването до Него, благодарение на пречистване на Душата. Главното е - да станат достойни за Него.

Затова едно от изказванията на катарите гласи:

Какво е Бог?Ние, дошлите тука,ще пребъдем в тишината.Няма да произнасяме Неговото имеЩе бъдем безмълвни,Ще се молим в тишинатаГоворещият, който е Той,Трябва да бъде такъв, какъвто е ТойКатарите са осъществявали в своя живот божествената Любов

Менестрели и трубадури, които са се появили през това време в мистически образи са възпявали божествената Любов. Към дворове, в замъци и чифлици е възникнало езотеричното учение на Любовта с истинските степени на посвещение. В това християнско езотерично учение на Любовта пътят на посвещение водел към възпроизвеждане равенството между мъжа и жената, към божественото равенство на мъжкото и женското

начало. Белият и червеният, древните алхимични цветове, обозначаващи Слънцето и Луната, мъжът и жената, Духът и Душата, Бога и човека, са станали символ на идеите за целостта на човека. Затова тези два цвята играят толкова важна роля в “Пърсивал" на Волфрам фон Ешенбах, а рицарите-темплиери се познавали по червения кръст на белия плащ.Във времето на Волфрам фон Ешенбах движението на Граала било тясно свързано с ордена на рицарите-темплиери. Този необикновен орден защитавал Граала и му служил. Тука ние можем да видим особено много паралели с разказите за крал Артур и рицарите на кръглата маса. И в двата случая кандидатът бил избиран в общината не от хората, а от висшите сили. Името на избраника се появявало с пламтящи букви на Граала или на свободния стол зад кръглата маса.

От романа “Пърсивал” ние ще узнаем, че Граалът – това е резултат от духовния път. Преминавайки през много изпитания, неразумният юноша Пърсивал се превръща в съвършен рицар. Първата кулминация в неговия жизнен път било посещението му в замъка на Граала, във време когато той не е разбирал значението на тайнственото приключение и не задал никакви въпроси. След това той се пробужда от приличащото на сън състояние и постепенно съзрява до човек, притежаващ ясно съзнание. Той разбира, че не може да продължи да живее както преди, сляпо доверявайки се на съдбата, че той трябва да си постави определена цел и да се стреми към нея. Тази цел му станала ясна след като Кундри го проклела на събрание на рицарите на Кръглата маса. От този момент той решава да изпълни това, на което по-рано не е придавал значение и заявява пред цялото събрание: ”Аз няма да допусна веселие в моето сърце, докато не видя Граала. Всички мои мисли са отправени към това и аз няма да отстъпя"Треврицент обяснява на Пърсивал защо Граалът трябва да се търси с разум и му разяснява същността на мисленето. Невидимото отвън, за Бог е видимо отвътре. Треврицент казва: "В човешкото мислене не е възможно да се проникне,… и нито едно същество не може да види мислите. И само Бог е до такава степен просветлен и чист, че прониква през стената на мрака, зад която живее мисълта. Даже най-мимолетната мисъл, излизаща от сърцето, се насочва от Бога още пред да достигне света. Бог е благосклонен към чистата мисъл". В този контекст мисленето трябва да се разбира не като интелектуална способност на човека, а като работа на главата в съдружие със сърцето. Бог възприема такова мислене и то свързва човека с Бога. Не случайно този разговор на Пърсивал с Треврицент се провежда между Страстния петък и Пасха - това намеква за смъртта и възкресението на Христос

Царството на смъртта

Търсенето на Граала винаги е свързано със смъртта: този, който нищо не знае за смъртта, не знае и за Граала и никога няма да го намери. За това постоянно разказват легендите.

Например, преди да дойде при Треврицент, живеещ близо до замъка на Граала, Пърсивал трябвало да се сражава в единоборство с рицаря на Граала. Последният обяснява причината за двубоя така: "Монсалват не е свикнал да се приближават твърде близо до него. Който се

осмелява да направи това, трябва да издържи опасния двубой или да заплати откуп, наречен извън пределите на тази гора смърт." Връзката между Граала и смъртта още повече

се подчертава от това, че надписът, който се появява на Граала, когато някого призоват в братството, се нарича епитафия. Но в този случай смъртта се явява не край, а врата на Пътя

към мистериите на Възкресението. Силата на Граала обхваща целия процес.В предишните обяснения се срещат три думи, които се употребяват в легендите за Граала в

съвсем друго значение от обичайното. Това са думите "мислене", "сърце" и "смърт".Говорейки за смъртта, ние трябва да се обърнем към всекидневното умиране, за което

говори апостол Павел, а също и към неразбираемата ендура на катарите, срещу която така яростно са се борили църковниците. Написани са били многотомни трудове за "безбожния

метод на самоубийство" в южно-френските братства. Но този уж безбожен метод с всичките подробности е описан в Евангелието. Ендура означава съзнателно и методически

изпълняваната смърт на небожествената, диалектична природа в микрокосмоса. Ученикът, който започва да извършва ендура изхожда от знанията за това, че част от неговата

микрокосмическа система не съответства на божествените закони и затова пречи на всички системи да вземат участие в божествения Живот. Отстраняването на небожествените части трябва да стане начало на освещаване на цялата система. Това се потвърждава в пета глава на Второто послание на апостол Павел към Коринтяните, където се казва: "Защото знаем, че

ако се развали земният ни дом, телесната скиния, имаме от Бога здание на небесата, дом неръкотворен, вечен". На основата на този език ние можем да кажем, че евангелското

възраждане, пълното , вечно възкресение в изначалната природа се достига с метода на ендура. Такъв метод винаги се е считал за безумие, така както и Пърсивал, търсещ Граала, са

го смятали за глупак. Причината за това е, че целта на ендура се явява отстраняването на небожествения аспект на микрокосмоса, на личността, жилището на "Аза".

Граала в човека

Безбройно множество хора, стремейки се да следват светия стремеж към осъществяване на ендура, с усърдие са използвали всевъзможни методи за разрушение на "Аза" и в края на

краища са стигали до извода, че всичките им усилия са били напразни. И това е логично, тъй като "Азът", опитвайки се да се унищожи, всъщност се укрепва. Следвайки този или онзи

метод, "Азът" само увеличава своята сила. Затова Граалът идва при човека, за да изпълни в своята божествена сила невъзможното, ако това бъде поискано. Не "Азът" осъществява

ендурата (той не може да извърши това), а Гнозисът, силата на светия Граал, или, изразявайки се с езика на Библията, Христос в нас.

Този, който търси Граала, трябва да осъзнае, че всички герои и мястото на действие той трябва да търси вътре в себе си. Именно външното, повърхностното тълкуване стана

причина за неразбирането и разногласията в трактовките на легендите за Граала. Мистерията на Граала не трябва да се разбира със средствата на Его-личността. Нека да си

спомним една от молитвите на Катарите: "Този, който иска да каже Кой е Той, трябва да бъде Този, Който Той е". Така както не съществува конкретна чаша на Граала, така и нейната

същност не би могло еднозначно да се изрази с думи. И все пак Граалът до ден днешен остава жива реалност. Това е творчески активната, животворяща сила, която не може да се

обясни в рамките на нашата природа. Тази сила не въздейства на материалната част на нашето същество. Тя действа само на това, което вътре в нашия микрокосмос е подобно на нея. Затова Граалът не може да е направен от материя от нашата природа. Това се обяснява

със свойствата на Граала - та нали са му приписвали способността да отделя чистото от нечистото? Чистото - това е божественото, а нечистото - материалността на нашият свят. Някога микрокосмосът е бил чист. Падението на човека, неговото отделяне, извикало за живот друго същество, построено от небожествени вещества, което станало обитател на

микрокосмоса.За да постигнем тайната на Граала, необходимо е да знаем за двойнствената природа на

човека. За съжаление, материалната силова линия преобладава над божествената,

вследствие на което действията на божествените силови линия са затруднени и често напълно неутрализирани. Затова "Азът" - доминиращият аспект на материалното същество -

не може да осъществи ендура

Молитвата

Нека да се обърнем сега към указанията, които в продължение на векове са давани на всички, които са търсили Граала. В Планинската проповед се казва как трябва да се молим.

Бихме искали да ви разясним този аспект. "Ти, когато се молиш, влез в твоята стая (в сърцето) и, затваряйки твоята врата, се помоли на твоя Отец, който е вътре в тебе; и Отецът

твой, виждащ тайното, ще въздаде на тебе явно"Не Ви ли напомня това разяснението на Треврицент? Такава молитва показва единството в

работата на главата и сърцето, съществувало до падението. В човека, в неговата земна природа се води постоянна борба между главата и сърцето, в резултат на която доминира

или едното или другото и ние казваме, че хората са интелектуални или емоционални.По такъв начин съзнанието се управлява или от ума, или от емоциите, често заменяйки

едното с другото. Равновесието се постига много рядко и се поддържа с огромни усилия. В следствие работата на главата и сърцето ние трайно сме свързани с електромагнитното поле

на земния свят. Ние мислим и чувстваме в съответствие с тези магнитни структури, и по такъв начин ги усилваме. Тоест ние сме хванати в капана на магнитния кръговрат. И от него ние, разбира се, не можем да се освободим, използвайки силите на същия този кръговрат.

Освобождението е невъзможно дотогава, докато тези сили в нас не отстъпят място на другото, на това, което не е от този свят. Това другото, което не е от този свят го наричат

също Царство Божие, за което в Библията се казва, че плът и кръв не могат да влязат в него. То се формира от съвършено други електромагнитни полета, които не бива да се сравняват със земните или космически сили и на които не бива да се подражава. Както е писал Яков

Бьоме, "ние живеем в дома на смъртта", като под това той е имал предвид цялата Вселена.

Структурата на кръвта

Нашият живот, нашите жизнени процеси, нашата дейност оказват своето забележително, дълбоко влияние върху структурата на кръвта. Емоционалните изхвърляния се отразяват с особени, отделени в кръвта хормони или други органични течности. Нашите мисли също така оказват своето въздействие върху кръвта. Затова очистването на кръвта - това е необходимото предварително условие на пътя към Граала, при което (очистването на кръвта, бел. пр.) то трябва да бъде достигнато не с упражнения, с аскетизъм или с диета, а със снижаване на емоционалната и интелектуална активност на диалектичната плоскост. Вътре в микрокосмоса трябва да бъде освободен божествения принцип. Много религии говорят за този принцип, наричайки го Синапено Зърно, Бисер в лотоса, Бисер в полето, и според терминологията на Школата на Златния Розенкройц, Атом на духовната искра. Божественият принцип в човека се намира в сърцето и Граалът се явява символ на този оживотворяващ божествен принцип. За това Граалът трябва да бъде построен, издигнат в светилището на сърцето. Легендата за Граала, независимо от цялата своя простота, ни дава

всички гностични ценности, необходими, за да разберем какво е Граала, как да го построим и къде да го търсим. Граалът трябва да се построи от всеки, вървящ по Пътя на освобождението, за да може Господ Иисус в определения час да се възползва от него.

От Универсалното Учение е известно, че в човешкото тяло се намират четиридесет и девет, така наречени чакри, разпределени по цялото тяло. Сред тях се различават осем основни чакри. Това са, отгоре надолу: чакрата на горния мозъчен център, свързана с пинеалната жлеза; чакрата, намираща се между веждите, свързана с хипофизата; чакрата на ларингсовия сплит, свързана със щитовидната жлеза; чакрата на сърдечния сплит, свързана със сърцето и тимусната жлеза; чакрата на слънчевия сплит, свързана със системата на черния дроб и далака; чакрата на надбъбречното сплитане, свързана с половите органи и чакрата на сакрума, свързана с краката и стъпалата. Всички чакри имат астрално-етерен произход и оказват голямо влияние на жлезите с вътрешна секреция, а последните, на свой ред, въздействат върху състоянието на кръвта. Когато ние се отворим за влияние не от този свят, това безусловно, въздейства върху чакрите, върху вътрешната секреция и състоянието на кръвта и, следователно, на съзнанието. Разбираемо е защо Граалът трябва да бъде издигнат от всеки човек вътре в неговата собствена система, където гърлената чакра - това е чашата, сърдечната чакра - крачето, а чакрата на слънчевия сплит - основата. Разбираемо е защо всички опити да се завоюва Граала със земни средства са се оказвали неуспешни. Граалът не може да се построи със центростремителни сили, а само със центробежни, т.е с помощта на добродетелите на истинските рицари на Граала. Дотогава, докато търсим Граала вън от нас и го считаме за реликва, нашите търсения ще бъдат напразни. Единственото, което може да направи диалектичният човек, подобно на Пърсивал, е да прекара живота си в служене.

В наши дни Светият Граал отново се дава на хората посредством Гнозиса, освобождаващото знание на Розенкройц. Това е знанието, което са проповядвали Хермес в Египет, Лао Дзъ в Китай, Буда в Индия, Иисус в Средиземно море, Мани - в Месопотамия. Мани, например е учил, че под Адам се подразбира голяма част от оставащата, още неосвободена Светлина. Затова към Адам, символът на човешкия род, са отправени освобождаващите усилия на Царството на Светлината. Под въздействието на материята Адам е станал сляп и глух и не осъзнава, че в него е скрит Атомът на духовната искра. Той се явява жертва на окръжаващите го демони и прекарва времето си в дълбок сън. И ето, към него се приближава Спасителят. Той се нарича Син Божий, Ормузд или Иисус, Излъчващ светлина. Неговият зов пробужда Адам от съня, открива му очите, повдига го и го освобождава от окръжаващите демони. Той му показва силно страдащата Душа на Светлината, пленена от материята, разкрива двойнствения произход на Адам, съгласно който тялото е рожба на демоните , а Дух-Душата произлиза от Божественото Царство на Светлината. Спасителят му предава освобождаващото знание, Гнозисът, знанието за това, което е било, което е и което ще бъде. Това древно знание, наречено Универсално Учение продължава да се разпространява от и в наши дни. То води учениците по Пътя и помага в построяването на Граала, обединявайки ги в групово единство, както това е било прието при катарите, в братството на съвършените. Спасителното Учение и живот в служене водят към завършването на Пътя: Свещения Граал. Животворящият дух се спуска в отворената чаша на Граала, в светилището на главата, и се съединява с възродената Душа, наричаща се при катарите Халаад. По този начин нека много от вас достигнат състоянието на Халаад!

Петият, електрическият етер

от Admin » Сря Окт 14, 2009 3:38 pm

_____________________________________________

Откровението се проявява в петото поле. То се нарича Царството. В петото поле се поемат силите от всички предишни четири полета на подготовката. В съвършеното равновесие, до което се е достигнало сега, се проявява Божественият образ. Небесният човек е роден.(Ян ван Райкенборг, Седемте полета на микрокосмоса)

За да разберем проявлението на действието на 5-ия етер - наричан също така огнен етер - може би ще ни помогне, ако разгледаме сегашното състояние и въздействията на първите четири етера в преходния свят. С помощта на статията на Ян ван Райкенборг тогава ще е възможно да разберем чрез реверсия плюс аналогия на осезателните влияния на етерите за

първоначално замисленото им въздействие. Прилагайки принципа на реверсия, възможно е да се изследва в природата, каква идея стои зад тази природа и как би могла да бъде устроена първоначалната природа. Същевременно така се узнава какво трябва да направи един човек или от какво да се откаже, за да направи себе си годен за тази чиста природа. Така всички основни качества, които са познаваеми и близки в преходния свят се обръщат.

Полето на напрежение на преходния свят

Светът, в който се намираме, е изграден от полета на напрежение, които се хранят и поддържат от явяващите се напрежения. Последните възникват между два противоположни полюси. Между тях протичат процесите на развитие на двуполюсната природа. Може би следните примери ще изяснят изходната точка на нашите разсъждения.Атомите са градивен материал на материята. Те се състоят от едно ядро и кръжащи наоколо електрони, които са свързани с ядрото посредством електромагнитно напрежение. Мускулите на хората и животните функционират чрез такива различия на напреженията и овладяването им. Нашите постижения често са резултат на големи усилия и напрежения. Творенията на изкуството се оценяват преди всичко според това, какво е напрежението, което може да бъде възприето от слушателя или наблюдателя. Музиката става чуваема от разликата в напреженията (опънатата кожа на барабана, напрегнатите устни на тромбониста, обтегнатите струни на пианото) и “превода” им, направен чрез ухото.Също и в обществото се сблъскват безброй полета на напрежения. Те въз-никват от стремежа за себеосъществяване на хората и се проявяват в растеж и експанзия. Тъй като не всички имат еднакво участие в това, възникват проти-воположни интереси и конфликти. На растежа се гледа като на важен критерий за здравето на индивида, на групата, на предприятията, на икономическата система или на цялото общество.Съзнанието расте от опита, който се получава от напреженията. Ритъмът е една определена поредица от движения, където повтарящите се движения създават също така едно напрежение.Ако се вгледаме по-внимателно в различните форми на полетата на напрежение, ще различим три важни аспекта:

• всяко поле на напрежение има център;• всяко поле на напрежение се концентрира около едно ядро;• всяко поле на напрежение обхваща, блокира в себе си една сила или я държи затворена в себе си.

Полетата на напрежение са ограничени. Чрез и в тези граници тяхната си-ла остава затворена и откъсната от другите полета на напрежение. Така силата, която е свързана с ядрото, остава вътре в собствените си ограничения. Този строеж е изразен ясно в структурата на атома. Огромната сила, затворена в тези граници – както е при атома – не се нуждае от доказателства.Всичко, което стига до сетивните органи, е ограничено и се отличава чрез границите или външната страна на другите форми. Така реалността на ежедневния живот за повечето хора се състои от външни страни, а относно съдържанието се спекулира. Който успее да пробие една такава външна страна, бързо ще открие, че вътрешните страни са съставени също така от външни страни.

Значи, земният живот се състои и поддържа от напрежения. В този процес взимат участие четири етера: химическият, жизненият, светлинният и отразяващият етери. Тези четири етера действат в едно замърсено и развалено състояние.

Четирите етера на преходната природа

Всеки от четирите етера дарява на природните светове, в които се проявяват, определени способности и качества: например веществен растеж, креативност, стремеж към творчество, продължаване на рода, възприемчивост чрез сетивните органи и съзнателна мисловна енергия. Химическият етер отговаря за биологичните процеси на растежа и на обмяната на веществата, като тук важна роля играе асимилирането и отделянето. Чрез него индивидуалните форми се поддържат в изправност.Обръщането (реверсията) на първоначалните функции на етера от непреходния свят в този случай означава следното: Вместо на формира прасубстанция, съответстваща на божествения план на откровение, дейността на замърсения химически етер в преходния свят води до кристализация. Под високо налягане, чрез напрежение във всяка отделна частица възникват минерали и се формират кристали, чийто отличителен белег е тяхната твърдост. Това може да се наблюдава най-добре при човека; как първоначалното меко и нежно веществено тяло по-късно се втвърдява в една чуплива и склерозирала фигура.

В първото жизнено поле виждаме как Духът се стреми към концентрация на прасубстанция. За добиване на форма, още не може да се говори в това жизнено поле. В това първо жизнено поле става въпрос само за свързване и събиране на прасубстанция. Ядрото на съзнанието на това жизнено поле има задачата да придаде на тази маса свой собствен характер, своя собствена вибрация. Чрез химическия етер се развиват процесите на асимилация на вещества и енергии. Освен това, започва тяхното въвеждане в жизненото поле, в което основната идея, окончателният образ вече трепти като едно слабо изображение.

Жизнен етер

Вторият етер или жизненият етер прибавя към вече наличните етери творчески и размножителни способности. Част от тази енергия човек използва за да се изразява писмено или устно (чрез музика, писменост, изобразително изкуство, архитектура), а друга част за запазване на вида си.В случая обръщането на първоначалната функция на този етер означава след-ното:Вместо да се разкрие в съответствие с Божествения план и безбройните му аспекти, действието на жизнените етери се ограничава във веществената жизнена област до поддържане в добро състояние и размножаване на личното, индивидуалното. Следователно, същественото на тези етери се ограничава върху една малка яйцеклетка, от която отново може да произлезе само кристализация. Тези последици могат да бъдат забелязани в индивидуализацията на почти всички жизнени проявления.

Във второто жизнено поле виждаме, как, на базата на получената в първото жизнено поле

концентрация на прасубстанция се развива способност за съзнателно разпространяване на диференциацията. Ядрото на съзнанието на второто жизнено поле може да дари на наличния, вече концентриран материал за обработка, всяка вибрация и всеки нюанс, който желае. Характерното за първото работно поле единство, е превърнато във второто жизнено поле в безгранично многообразие. Така се създава възможност за проявление, в рамките на божествения план, на всяка съзнателна форма. Така във второто поле идеята придобива цвят. Именно по този начин се осъществява едно свързване на градивни вещества и жизнени сили. Постъпващата жизнена сила предизвиква един слаб светлинен лъч, който се оповестява като цвят в многообразието на диференцирането.

Светлинен етер

Третият етер или светлинният етер дарява сетивата със способността за възприятие. Светлинният етер освобождава сили, чрез които могат да се развият сетивните органи. През положителния полюс се регулира кръвната циркулация. При хората и висшите животни се пробужда топлинната енергия в кръвта. Третият етер дава възможност за опитности.Обръщането в този случай означава:Вместо да подкрепя Божествения план в неутрално равновесие и съвър-шено подчинение, човек се оставя да бъде подбуждан от своите насочени към земното сетива. Подхранван от светлинния етер, той отново и отново бива въвлечен в борба чрез собственото си самоутвърждаване и от стремежа си към лични цели. Светлинният етер оцветява сетивните му възприятия, докато човек проектира навън индивидуални преживявания и очаквания. По този начин борбата става на живот и смърт и разгорещява кръвта и сърцето.

Идеята, която лежи в основата на микрокосмичния божествен план образува в първото жизнено поле единството на създаващото се. Във второто жизнено поле се развива богатството от възможности, които се съдържат в това единство. В третото жизнено поле се изразява това създаващо се богатство; то се оповестява чрез повишена топлина, пламък, огън и светлина. Но изпълненият с жизнена топлина тих стремеж, който се развива в третото жизнено поле, е една потребност, освободена от желание. Той изхожда от всеки атом и познава само едно тихо горене пред лицето на Бога, едно свято сияние.

Отразяващ етер

Четвъртият или отразяващ етер, носи със себе си и способността за фор-миране на мисли и чрез това дa се стигне до познание и осъзнати знания.`В случая обръщането му означава:Вместо да опознае първоначалната вътрешна мисия, която е заложена в основата на всяка форма на откровение, човекът се ограничава до това, да наблюдава и да анализира външните форми. По този начин, човешкото съзнание усилва и отразява собствената си разделеност. Разумни аргументи са резултатът на отразяването чрез разума и се базират върху собствени възприятия и напрежения.

Творческото съзнание, което се проявява в третото поле в своето пробуждане като огън, като

светлина в изобилието на концентрирана прасубстанция, в четвъртото поле се свързва с божествената мъдрост. Ръководено от ядрото на съзнание на това поле, то става едно цяло с мъдростта на Божествения план. Цялото работно поле се възпламенява от божествената мъдрост, тя е във всяка частица на сферата. Ядрото на съзнанието разбира целта, вътрешната мисия на всяка частица, на всички вибрационни нюанси. Сам Бог напълно се отразява в това състояние, Бог съзира себе си в собственото си творение, бъдещия човек.

Петият етер

Петият етер се проявява във веществения свят като електричество. Тази енергия, която определя ежедневието предимно в модерните индустриални страни, е в действителност овеществена форма на астрална енергия. При по-задълбочено наблюдение на действието й, също и тук е възможно чрез метода на обръщане да се доближим до първоначалните й качества и способности.Погледнато от позицията на науката, електричеството е форма на материята и материята е форма на електричеството. Материята е съставена от атоми, а атомите са съставени от електрони, които са свързани с едно ядро посредством електрическо напрежение. Който е в състояние да проникне в същността на електричеството, той може да разбере и материята.От тези разсъждения може да стане ясно, че така също, и материята на земното жизнено поле, и електричеството, проявяващо се в него, са неразривно свързани едно с друго. Но това, което първоначално бе заложено в Божествения план, тук се проявява като разделена материя, докато електричеството е напрежението, предизвикано посредством затворените в материята първоначални и творчески сили на петия етер.При процеса на обръщането става ясно, че практическото приложение на електричеството, така както го наблюдаваме в ежедневието, представлява също така едно преобръщане на първоначалното му проявление.Немислимо е съществуването на индустриалните общества без електри-чество. Изглежда така, сякаш чрез използването на тази енергийна форма, човек все повече става независим от материята.

• Той произвежда и използва инструменти, които удължават, допълват или заместват неговите сетивни органи;• Чрез навлизането на електромоторите, дейността на човека не зависи вече само от собствените му възможности и сили;• Чрез навлизането на изкуствената светлина и часовниците, той вече е наст-роил собствения си ритъм, съгласно своите нужди и вече не дава възможност на природата да определя живота му.• С помощта на компютрите, той е сътворил своя собствена действителност, която определя като “виртуална реалност”.

Петият етер е етерът на реализацията. Затова също се казва, че този етер ще вземе от човека това, което той не е реализирал, и ще подсили това, което той е осъществил, служейки на Божествения план. В своя свят на опитности, чрез този етер човек се откъсва от действителността, от формата, от проявлението. Тъй като той не успява да се прояви всеобхватно, той имитира тази способност с помощта на електричеството и създава една универсална информационна мрежа, от която всеки компютърен потребител може вече да

придобие и обработва наличните познания.При пускането на електричество в действителност се проявяват две качества:Първо: електричеството е в състояние да привежда в движение. Едно дви-жение например, получено чрез динамо, се превръща в електрическо напре-жение, което от своя страна служи за това, да задвижи мотор, да светне лампата или да загрее котлона. От научна гледна точка електричеството се създава чрез съпротивлението на материята срещу движението.Второ: електричеството е в състояние да привежда информацията в образи или пък шумовете в електрически импулси, които евентуално, чрез различни информационни носители от предавателя се прехвърлят към получателя. И в двата случая се прилага способността на електричеството да насочва магнитно атомите. Тази способност за влияние върху градивния материал на природата е характерен отличителен белег на преходната природа.

Отличителни белези на преходната природа

Както електричеството, така и чистата астрална енергия, са в състояние да управляват или изменят природните форми. Но тя притежава една по-висока вибрация. Мадам Блаватска говори за разлики в трептенето между 30 м/сек до 180 000 км./сек. Тези вибрации са в състояние да управляват божественото ядро в човека и да го разкриват.Затова, всеки който иска да върви по този път към завръщането, не трябва да изпуска целта пред себе си, да вземе правилните мерки и да се ориентира от първоначалната сила, която стои зад всички явления.Това определение има твърде много веществени последици. Личността е съставена от различна по сгъстеност прасубстанция и чрез напрежение се под-хранва и запазва цяла. От друга страна, тя е ограничена и затворена в себе си. Така тя принципиално е негодна чрез собствените си сили да извърши необхо-димите промени, правилното магнитно преустройство, тъй като новата структура е противоположна на старата. Ако старата структура се изложи директно на астралната сила, то тя ще изгори като поразена от гръмотевица.Откровението на Божествения план е възможно само за такова съзнание, което не почива върху земните полета на напрежение и което е формирано във и чрез Божествения Дух и поема ръководството в един подготвен за това човек. Ядрото на това откровение не свързва към себе си “нисши” сили, то излъчва получените “висши” сили.

Матрицата сега е подготвена. Откровението може да започне, но не в четвъртото поле, в което все още не цари достатъчно равновесие, защото там царува отразяващият етер. Откровението започва в петото поле. Това поле се нарича царството. В петото поле се поемат силите от всичките предишни полета (полетата на подготовка). В съвършеното равновесие, до което се е достигнало, се разкрива сега Божественият образ. Небесният човек е роден. Махатма засиява в Божествена светлина. С това делото (творението) на Светия Дух в първата инстанция е завършено.

Обратен път

Личността следва един постепенен процес на възстановяване, за да се попречи на денатурирането й от едно внезапно и силно прикосновение. Тя върви по Гностичния път. С помощта на Божествената сила, която присъства винаги и навсякъде и Гнозиса, дегенериралата личност, източник на постоянни на-прежения се преобразува в нова, родена по Божията Воля и Сила. По този път на Трансфигурация, който е описан изчерпателно в литературата на Розенкрой-церите, се различават пет степени: познание, стремеж към духовно оздравяване, себеотдаване, поведение в живота и Трансфигурация.В първата фаза - познанието, свързаната с природата личност разпознава Гностичната сила. Силата използва при това отразителните способности на четвъртия етер. Изразено поетично: “Гнозисът зове хората”. След това човекът встъпва в пътя на духовното оздравяване. В него се пробужда мощен копнеж за изцеление.Гнозисът го докосва в кръвта с помощта на третия етер. Подпомогнат от способността на двата по-висши, но все така още дегенерирали етера, сега пад-налият човек се свързва с освобождаващата светлинна сила. В неговата кръв се прибавя един одухотворяващ елемент и процесът на новораждане може вече да започне съгласно думите: “Да бъде не моята воля, а Твоята воля”.

Всяко възникване се създава от една духовна идея, от един духовен план. Когато духът започне да твори, тогава първо е идеята, първообраза, който се подтиква от волята на Духа към осъществяване, към откровение. Около този първообраз Духът концентрира прасубстанция и я подготвя за това, след приключването на подготвителния процес, да служи на първообраза като средство за откровение.И тогава, накрая, небесният човек може да се разкрие с помощта на петия етер и “Махатма заспива тялом в божествената светлина”.

Коледа - раждането на вътрешния човек

от Валентин » Съб Дек 24, 2011 12:42 pm

Коледа – раждането на вътрешния човек

Коледа е раждането на вътрешния човек, раждане, което може да се осъществи във всеки един от нас.Какво е вътрешен човек? Кой е той?Във всеки човек има заложени душевни и духовни сили, които се намират във връзка с една вечна и духовна действителност. Тази вечна действителност се нарича в различни религиозни системи по различен начин. В Християнството тази действителност се нарича Божието Царство.Вътрешният човек не е някой високо-морално стоящ, религиозно-набожен, интелектуално-напреднал или пък някой, преуспял в живота. Вътрешният човек е Истинското Себе, истинската същност на всеки човек, която спи като един кълн в сърцето.Тази истинска същност, това Себе, е произлязло от Вечността.

Тонякога то се изявява в нас, като вътрешно неспокойствие от което можем да бъдем обхванати.Така започваме да се питаме: какво правя аз всъщност в живота си? Кое е същественото – това неспокойствие, тази гонитба и мъчение или пък удоволствията?Не бих ли могъл да живея по един съвсем различен начин?Това неспокойствие, приятели, което възниква в нас, е гласът на Вечността в сърцето. Това е гласът на истинското Себе, на вътрешния човек, който желае да се роди.Когато един човек слуша този глас, той постепенно ще се откаже от закотвянето си в този временен живот и ще спечели една нова опора – опората във Вечността, намираща се в него.Как може да стане това?Как ще се роди вътрешния човек?Може също да попитаме: Как човек ще осъзнае истинското Себе за да започне то да действа?Може да се зададе и още по-дълбок въпрос: Заложено ли е в човека действително едно истинско Себе?Защото ако нещо трябва да бъде родено, то преди това би трябвало да съществува подобно на семе, от което да се развие и порасне.Отговорът на този въпрос намираме в копнежа на човека към един живот, осъществен в мира и пълнотата на Вечността.И понеже този копнеж съществува, значи трябва да съществува и нещо което копнее. Това нещо обикновено не бива осъзнато от хората.В една притча Иисус говори за семето на Божието Царство, което е посято в човека като в една нива.Ако това семе се развие, тогава човек започва да осъзнава своето вътрешно Себе. Той започва да осъзнава Божието Царство.Царството Божие, което е вътре в човека, се развива в него. Будистите наричат това семе – прекрасната скъпоценност в цвета на лотоса.Розенкройцерите имат един друг символ за това: те наричат този кълн Духовна искра, от която трябва да се развие един огън, или – пъпка на Розата, която трябва да разцъфне под Слънцето на Духа.Всички религии говорят за това истинско Себе, което е заложено в човека и може да бъде родено.Може да се каже със сигурност, че ние сега, като природно-родени и земни хора, съвсем не сме това, което всъщност трябваше да бъдем.Можем ли да допринесем нещо от пробуждането на този кълн у нас?Може би той се изявява в нас като копнеж към един друг, по-пълноценен живот.Може би ние долавяме все пак, че този непреходен живот трябва да е в хармония с Вечноста.Така ще ни стане ясно кое възпрепятства постигането на този нов живот.Не се ли оставяме постоянно да ни превземат безчислени развлечения и забавления?Не се ли заравяме често в нашата работа?Не се ли стараем да притежаваме все повече и повече, да ни почитат все повече и повече, да постигнем влияние, успех и щастие?Всичко това обаче са изяви на външния човек.И точно те пречат на новото жизнено качество, на истинското Себе да се развие спонтанно в нас и да се осъзнае.Поради това, че външният човек е толкова активен и доминиращ, вътрешният човек не може

да бъде роден.

Ние всички познаваме съвършения прототип на този вътрешен човек. От Християнските евангелия ни е познат като Иисус.Иисус е вътрешният човек, истинското Аз на човека в неговото съвършенство.Ако разгледаме неговото поведение по-отблизо, ние ще можем да осъзнаем качествата на вътрешния човек, който за мнозина все още дреме като едно житно зърно.Необходимо е само да се освободим от изкривяванията, които този пра-Образ е претърпял през вековете.И защото Иисус е точно този Пра-Образ, розенкройцерите казват:Jesus mihi omnia – Иисус е всичко за мен.Коледното събитие описва раждането на Иисус, раждането на вътрешния човек.Първоначално в Евангелията се описват обстоятелствата, при които се ражда истинското Аз.Когато вътрешният човек се ражда все още е дълбока нощ. Преходният свят, свят в който доминира стремеж към успех и щастие, в сравнение със Светлината на Вечността е дълбока нощ.Духовният свят е светлото съзнание, познанието за реда и силите на Духа.В сравнение с това, съзнанието на привързания за материята човек е една тъмнина.Така в тъмнината на преходния свят прониква светлината на вътрешния човек. Новата, изпълнена от Духа, душа се ражда.Разбираемо е, че в преходния свят няма място за такова раждане. Преходното не може нито да познае, нито да го оцени.В нашия свят важат други стойности, а не тези на Духовния свят.В нашия свят са важни могъщите, учените, преуспелите.Затова света почти не обръща внимание на раждането на истинския човек, всъщност дори не го забелязва.Така Иисус се ражда в един обор, защото за него няма друго възможно място.Освен това Истинският човек се ражда в едно особено време. В коледната история, това е времето на Император Август, който дава заповед да се направи “преброяване по цялата земя”.Императорът, или държавата държи всичко в ръката си. Но точно, когато тази тенденция достига апогея си и всички подробности се преброяват, светлината на Духа прониква в преходния свят в образа на Истинския човек.Така ни става ясно, че същинският живот не се състои във външни действия, а в един вътрешен ръстеж.Порядъкът на Духа, Истинското Себе на човечеството и на човека се развива спонтанно.Духовният, вътрешният човек развива своя вътрешен порядък.Това коледно събитие ни разкрива също отношението на земния свят към духовния.Вътрешният човек се отнася към външния, както Светлина към тъмнина.Стойностните мащаби на външния свят са противоположни на тези на вътрешния, Духовния свят.И характерното за външния човек е, че той желае да манипулира, да управлява, докато вътрешният човек допуска развитието на духовния порядък.

Тези три аспекта бяха налични по времето на историческото раждане на Иисус.Ала те са налице винаги, когато вътрешният човек се ражда някъде по света, в което и да е столетие.Защото външното винаги се отнася по този начин към вътрешното. Това е природен закон.В земния човек, каквито сме ние сега, е нощ в сравнение със Светлината на духовното познание.В нас ежедневните ценности не ни дават място за нови стойности и затова вътрешния човек се ражда в обора на една страноприемница.Преброяването на Император Август също се случва в нас. Ние желаем да вземем всичко в ръцете си, да познаваме и притежаваме всичко в детайли, да подчиним живота на себе си.Точно тук Светлината на вътрешния човек прониква в нас и ни помага да превъзмогнем тази жажда за власт, да се доверим на новия вътрешен живот, който желае да живее в нас.Иисус представлява прототипа на Съвършения човек. В него кълнът на истинския човек за първи път се е развил до съвършенство.В голяма част от хората истинското Аз се бори все още за своето развитие. То желае да премахне нощта на заблудата и усърдието на човека, да взима всичко в свои ръце.Историята на човечеството не е нищо друго, освен винаги повтарящият се опит на заложения във всички хора кълн, да се развие.Истинското Аз е още като повито в пелени – в обвивките на своята земна природа. В “Книга на Мирдад” се казва: “Човекът е един Бог в пелени”.Обаче, когато този кълн веднъж узрее, както при Иисус, тогава за всички хора става по-лесно да постигнат същата задача. Това означава спасение: В силата на Духа Иисус се развива до съвършенството на вътрешния човек. Чрез това той се отдели от старите заблуди, отношения и навици и се освободи от нуждите и зависимостите на външния човек.Когато в силата на Духа един човек постигне освобождението от външния човек, с това той помага на много други да осъществят това.Когато един човек има голямо прозрение и извърши едно голямо дело, другите хора могат да постигнат същото по-лесно.В този смисъл Иисус говореше на учениците си по следния начин: Следвайте ме.В силата на Духа аз развих вътрешния човек. АЗ СЪМ вътрешния човек, истинското Себе, Аз съм едно с Духа, Аз и Отец ми сме едно.Тъй като вие всички сте свързани с Мен – продължава Иисус – и понеже човечеството е едно голямо единство, един организъм – вие също можете да развиете в моята сила Истинското си Аз.Следвайте Ме.Вие ще бъдете спасени чрез осъществяването на същия процес, през който минах и Аз. Вървете и вие по Моя Път.Човечеството няма да се освободи чрез вярата в това, че Иисус преди 2000 години освободил хората чрез своята смърт и възкресение.Променя ли се човек наистина чрез една такава вяра?Човекът ще се спаси само чрез раждането и осъществяването на вътрешния човек в себе си.Той може това, защото Иисус е Истинското себе, вътрешния човек, а той вече го е осъществил.Ангелус Силезиус казваше:“И да бе се родил Иисус хиляда пъти във Витлеем,

но не в теб, ти пак ще загинеш”.Родителите на Иисус, които присъстват в Коледната история, също имат своето съответствие в нас при раждането на вътрешния човек.Мария, чистата Дева е олицетворение на чистото сърце, което се е освободило от страстите и връзките на външния свят.Само на едно такова сърце може да говори гласът на Духа – Гавриил, Ангел на Духа, който известява рождението на Иисус.И само в едно такова сърце може да бъде роден Вътрешния човек.Йосиф е образ на главата, на човешкия разум. Той обаче не е критичния интелект, а един конструктивен разум, преработващ позитивно жизнените опитности. Затова Йосиф бива наречен дърводелец или строител.Само един разум, който е обработил всички опитности на обикновения живот и се отправя към нови опитности, може да стане баща на вътрешния човек, на едно ново съзнание.Истинският Баща обаче на вътрешния човек е Духът. Затова Йосиф, пречистеният разум се нарича баща на храненика Иисус.От взаимодействието между обновения разум и чистото сърце, от съединението между Йосиф и Мария, с помощта на Светия Дух се ражда Истинското Аз в човека.Това е истинската радост в Светия дух.Всички духовни сили също присъстват. Те празнуват.Това са небесните войнства, които се появиха не само преди 2000 години, но се появяват винаги в един човек, в който се събужда съзнанието за вечността.Всички земни сили, които са готови да служат на новия човек също идват за да се поклонят на небесното дете.Те пеят: Слава във висините Богу, на земята мир, между човеците благоволение.Това са коледните пастири, а в човешката душа това отдадеността и готовността за една нова жизнена възможност. Те пазят новия живот от дивите животни – страстите и инстинктите на душата.Ако човек гледа на Коледната история само като на едно събитие от преди 2000 години и не разбере, че тя описва едно събитие, което важи винаги и навсякъде, за всички хора, той ограбва нейната сила и значение.Коледната история се отнася за развитието на цялото човечество.Коледа е точката, когато преди 2000 години в човечеството, в лицето на Иисус, във вътрешния човек, беше запалена искрата на Божествената светлина в нейното съвършенство.Оттогава всеки един човек има задачата да поеме този могъщ импулс, докосващ спящия кълн, истинското Себе и да допусне Светлината да се запали в него.Вътрешният човек може да бъде роден във всеки. В това се състои неговия действителен, коледен празник.И когато, един ден цели народи разберат това, те ще претърпят едно вътрешно обновление. Тогава те ще празнуват своя истински коледен празник.Светещата коледна елха, която виждаме сега навсякъде е една картина на човечеството. На тази елха трябва да светнат многообройни свещи – това са новородените истински хора, онази група, към която може всеки да принадлежи.Тогава ще има мир на земята, а между човеците благоволение.Това е славата, която се полага във висините Богу – осъществяването на онова, което Той е

заложил във всеки един човек. Към това е призван всеки, който има добра воля.Ние ви пожелаваме да изпитате истинското коледно събитие – раждането на Иисус във вас.

Валентин и митът за Сътворението

от Валентин » Нед Ное 15, 2009 10:06 am

Валентин не нарича обитателите на духовния свят богове, а еони. Домът на еоните е духовният свят и се нарича Пълнота (Плерома). “Отецът на еоните е Дълбочината, а негова съпруга е Тишината. Дълбочината е непородената област, първоначалната основа. Заедно с Тишината, Дълбочината поражда техния син – Съзнанието, което е подобно на Отец си и е единствено способно да го опознае. Съпругата на Съзнанието е Истината, като двамата заедно създават Словото и Живота, които от своя страна пораждат Човека и Обществото. Тези осем сили съставляват ядрото на пълнотата.След това Словото и Животът дават живот на други 10 еона, а Човекът и Обществото пораждат още 12 еона, с което общият им брой достига 30, като тридесетият еон е този на Мъдростта (София). Всеки от еоните подхранва желанието за съзерцание на това, което е в основата на тяхната същност. Що се отнася до Мъдростта, нейното желание я тласка дръзко напред. Но границата (Хор) я предпазва от лутане в безкрайните дълбини на Отеца, като я задържа извън границите на духовния свят.”

В мита на Валентин, от рая биват прокудени не Адам и Ева, а Мъдростта, докато нейният съпруг – Вярата, остава да пребивава в пълнотата. Мъдростта се оказва изгнаница в пустотата, без познание – пустотата, която е породила самата тя, чрез допуснатото от нея прегрешение. В памет на най-висшето, тя поражда Иисус. Ала той се устремява към Царството на Духа, където Мъдростта не може да го последва, тъй като е възпрепятствана от границата. И така тя се озовава сама в пустотата, жертва на тъгата и страха, изправена пред главната причина за своето страдание – невежеството. След като изтърпява тези терзания, тя умолява Иисус да й помогне. Това трогва всички еони, които от своя страна умоляват Отеца да освободи Мъдростта от нейното страдание. Тогава Отецът поражда Светия Дух, който напътства еоните как да се държат спрямо своя Отец и така възстановява спокойствието в Плерома. В знак на признателност за доброто им поведение, пълнотата на еоните създава от най-прекрасните и сияйни качества на всеки еон едно духовно същество със съвършена красота – Христос. Той бива изпратен със своите ангели в Световния дух в изгнание – Мъдростта.”

Виждаме колко по-релефно се открояват концепциите за Бог-Отец, Бог-Син, Светия Дух и Христос в легендата на Валентин, в сравнение с тези в традиционната християнска доктрина.

“Христос избавя Мъдростта от нейните страдания; като отнема тъгата й и я трансформира във все още неопределена материя. Световната душа произлиза от копнежа на мъдростта за блаженство. Нейното отчаяние се превръща в земя, нейната скръб – във вода, нейният страх се кондензира във въздух и във всички тези елементи невежеството се превръща в огън.

Виждаме, че този процес на изкупление започва с възникването на четирите елемента в пустотата.

“Веднъж избавена от страданията си, Мъдростта е възрадвана и очарована от ангелската свита на Христос, в нея пламва любов и оплодена от въображението си, тя дава живот на духовни деца по образ и подобие на ангелите, придружаващи Христос.”

Така косвено започва бъдещото създаване на човека: “От субстанцията на душата, Мъдростта създава Демиурга – едно божествено същество по образ и подобие на Отеца, който впоследствие ще придаде форма на всичко съществуващо, тайно воден от майка си, Мъдростта.” Защото тя искала в чест на еоните така да моделира вселената, че да я превърне във видим символ на невидимия свят. Така формулировката на херметизма придобива пълния си смисъл: “Както горе, така и долу”. В Спомените на апостол Йоан за Иисус –следният текст е част от апокрифните Деяния на апостолите: “Господ е сътворил от всички неща символи.”

“След като Демиургът сътворил небето и земята с помощта на четирите елемента, той създал човешкото същество и му вдъхнал душа. Но Мъдростта тайно добавила към него и едно духовно дете, без знанието на Демиурга. Така Демиургът служи за канал, по който духът преминава в душата и тялото на човека, за да бъде завършен в майчината утроба, да се развие и стане готов да приеме съвършеното слово, което е Христос. Когато всички духовни същества бъдат спасени, те, заедно със своята майка, ще се завърнат в Пълнотата, където веднъж станали духовни еони, ще съзерцават Отеца.”

Така завършва митът на Валентин. В него става дума за две отделни жизнени полета: от една страна – духовният свят, Плерома, а от друга – преходният свят, създаден, за да предостави на Мъдростта в изгнание възможността за завръщане в духовния свят. Благодарение на въображението си, тя свързва духовните деца (създадени от нея по образ и подобие на ангелите от свитата на Христос) със земни душа и тяло, както и с пътя на опитностите на материята. В крайна сметка, смъртният човек представлява инструмент и сетивен орган, с чиято помощ въображението на Мъдростта е в състояние да придобива опитности.

Когато всички духовни деца, скрити от Мъдростта в човешките същества, познаят Христос и бъдат освободени, Мъдростта заедно с тях ще се завърне в Плерома.

В легендата на Валентин двойната природа на човека е очевидна: от една страна, той е създаден от прах, обречен да се върне в прахта, а от друга – е духовно дете на Мъдростта, носител на божествена искра. Земната ни душа няма съзнание за нашия божествен спътник, също както и Демиургът не е съзнавал тайните деяния на майка си. Въпреки всичко обаче, ние сме способни да усещаме въздействието на божествената искра в нас. В резултат на това, в нас съжителстват природната душа и инстинктът за самосъхранение, редом с влиянието на Мъдростта.

Но човекът съществува преди всичко чрез вдъхнатата му от Демиурга душа и голяма част от енергията му отива за поддръжане на онова негово състояние, което съответства на концепцията на Демиурга за света: той се занимава със здравето си, с професията си, с благата си, със своето минало и други преходни неща. Еоните и Мъдростта обаче се стремят

да опознаят безкрайната област на Пълнотата, на божествения свят. По това може да се разпознае влиянието на божественото дете в нас: мнозина се впускат в изследване на своя произход и на мистерията на живота. Науката представлява един колективен отговор на това изследване. Религията е свидетелство за желанието ни да се свържем със света на вечността, да открием спасението и да се завърнем в изгубената родина. Художественото творчество е израз на страстния копнеж по един все още непознат идеал – за това ни говорят и древногръцките статуи със съвършени пропорции, и библейските сюжети в редица картини, и музикалните произведения, които са пропити с носталгия по една изгубена родина.

При все това науката, религията и изкуството, тоест главата, сърцето и ръцете на човека, все още не реагират съзнателно на Духовната искра – нашият тайнствен обитател, вдъхновител и творение на Мъдростта. Всеки, който бива винаги и неизбежно събуден за живот от диханието на Демиурга, използва една голяма част от енергията си за собствената си поддръжка в света, в качеството си на определен образ. Следователно той е загрижен за всички гореизброени и още много такива чисто земни елементи, при това без да отчитаме и обстоятелството, че през повечето време инстинктът му за самосъхранение го кара да съзира в другите хора свои противници. Борбата за оцеляване се състои в намирането на спътник в живота, работа, жилище и т.н., както и всевъзможни други неща, които си съперничат помежду си в съзнанието ни. Впрочем стремежът на човек да брани живота си бързо и неизбежно води до схватка, до класическата “борба за оцеляване” по Дарвин. Ако бяхме пробудени за живот само от Демиурга, ние нямаше да осъждаме като вредно страданието, съпътстващо борбата за оцеляване, а щяхме да го приемем като нещо неизбежно. Тъй като притежаваме една искра на Мъдростта обаче, в нас се таи разбирането, че страданието на света съвсем не е неизбежно, че елементарното съществуване на животинско ниво в действителност е доста под нашето, и че не е нужно – и дори не е редно – да му се наслаждаваме. В деня, в който осъзнаем своето изгубено благородство, душата ни започва да страда. И това, което смътно осъзнаваме в някаква степен е, че някога, много отдавна, сме имали друго, напълно различно, чисто духовно съществуване и по някаква причина се е случило нещо подобно на падение, с което може да се обясни скиталчеството ни в този чужд за нас свят. Една от характерните черти на творението е безкрайното разнообразие: няма две напълно еднакви листа на растение, нито две напълно еднакви тревни стебла. Това изобилие от разнообразни форми е присъщо и на човечеството. Всеки индивид реагира различно на двата типа въздействие, които го пронизват. Нещо неземно тревожи човека и го превръща в страдащо земно създание. Неговото обкръжение плаща скъпо и многократно страданието, от което той се стреми да се освободи по всевъзможни начини. Решението на този проблем не е далече, ако човек е в състояние да се превърне в достатъчно гъвкав инструмент, с който духовното дете на Мъдростта да достигне съвършенство, чийто връх е свързването на образа му с Христос.В своето незнание за този зов от най-високо ниво, човешкото същество си въобразява, че всички набелязани от него цели са изключително важни, при което той неспирно си повтаря: “Целта оправдава средствата”, дори и когато такива цели обслужват неговия инстинкт за самосъхранение или просто чистия му егоизъм. В крайна сметка сме свидетели на това как ние впрягаме в борбата за оцеляване дарената ни за изследване на божествения свят мисловна сила. Тази сила бива култивирана по изтънчен, но безсърдечен начин, който е съизмерим с изобретателността ни в създаването на оръжия. Откликването на влиянието, което божествената искра упражнява върху нас, е неизбежно, само че обикновено подобни реакции имат карикатурен облик.

Историята доказва, че малцина съумяват сами да прозрат истинската цел и посока на живота. В същото време, както разказва легендата на Валентин, Христовата Мъдрост идва на помощ: тя се разкрива в определени моменти, когато човечеството психологически е достигнало известно ниво на зрялост. Тогава тя бива изпратена на хора, които по рождение съзнават присъствието на “съвършено другия” в себе си. Така те стават живо доказателство за наличието на два свята, за силата и действието на новата душа в човешкото същество. Такива хора отново ни свързват с учението за двата природни порядъка, те ни показват нашето място и призвание в лоното на творението. Често се изтъква, че настоящият преход от епохата на Рибите към епохата на Водолея ще разкрие кой притежава нова душа и кой не. В началото на тази нова епоха, веднага след Втората световна война, забелязваме, че известни събития настъпват почти едновременно: Жил Киспел задълбочава познанията за учението на Валентин, изследвайки коментарите на Ириней; в Наг-Хамади (Египет) са открити 52 манускрипта с гностичен произход; след това, по примера на онези, които съпровождат хората по спасителния път на душата, се явява Ян ван Райкенборг, за да извади на дневна светлина живото християнство на Златния Розенкройц.Пълното издание на холандски език на текстовете от Наг-Хамади беше дочакано през 1995 г, а митът за сътворението на Валентин, представен от Киспел, бе публикуван едва през 1985 г., след анализа на Етридж и Пейджълс. След Втората световна война Школата на Златния Розенкройц започна поредица от публикации, в които учението за двата природни порядъка е публично предоставено на изследователите. Тя се превръща в една независима Духовна школа, чрез която Светлината се излива в света.В много от т.нар. “богати” страни, материалните условия и свободата на словото са достигнали едно невиждано досега състояние на пълно насищане. Светът едва ли е в състояние да ни предложи нещо много повече от това, което вече сме постигнали. От края на ХIХ век насам, успоредно с индустриализацията и демократизацията, настъпва и едно голямо духовно търсене – както в редиците на езотеричните движения, така и в тези на академичната наука. В резултат на това, изявената истина ни се поднася като на тепсия. Предлагаме ви следния цитат от херметичния трактат “Наказанието на душата”, който има по-специално отношение към човека от епохата на Водолея:

“О, Душа, материалният свят тук долу е обител на неутолените желания, на страха, на недостойнството и скръбта, а високо горе се намира светът на духа, на покоя, недостъпен за страха, който свидетелства за най-възвишено достойнство и радост. Ти си видяла тези два свята, ти си живяла в тези два свята. Направи сега своя избор, съобразно опита си. Можеш да останеш във всеки един от тях; нито един от тях няма да те отхвърли или изостави. Но не е възможно човек да е едновременно разкъсван от желания и обзет от мир, едновременно извисен и низвергнат, щастлив и смазан. Любовта към този свят и любовта към съвършено другия свят не могат да съжителстват в човека. Това е невъзможно.”

Архонти и еони

от Admin » Сря Окт 14, 2009 4:09 pm

_______________________________________________________________________

Възниква въпросът: "Кои са и какво представляват архонтите и еоните, как ги нарича Гностичното учение?"Това са енергетични принципи и концентрации на енергия, това са опре-делени електромагнитни напрежения и съотношения, действащи в нашата природа на смъртта. Ще дадем следния пример:Да предположим, че сме се оказали на необитаем и негостоприемен остров. Нямаме нито жилище, нито облекло, нито огън. Ние сме само биологични същества, притежаващи биологично съзнание, за пръв път осъзнали, че съществуваме. Светът, в който живеем, е студен, жесток и безкрайно враждебен. Затова самосъхранението диктува едно: борба за съществуване. Това е фундаментален закон на природата и ние не можем да го избегнем.Въз основа на този фундаментален закон постепенно започва да се развива ментално съзнание. Развитието му започва с паметта, в която се вписват всички негативни резултати от борбата за съществуване. Целта е на основата на натрупания в паметта опит да се построи такава менталност, с помощта на която отрицателните последствия от борбата за съществуване да бъдат превърнати в положителни. Всеки участва в надпреварата за постигане на положителни резултати в природата на смъртта – това е заложено в нашите биологични потребности и, на първо място, в активността на главния мозък.Ние създаваме в ума си план за самосъхранение. Ако продължаваме да работим упорито над тази ментална концепция, тя ще расте в нашето дихателно поле и неминуемо ще започне да ни овладява. Тогава ние ставаме обсебени от своя план. По този начин ние създаваме архонта, природния бог. В съответствие с определена формула, лъчите на природното електромагнитно поле частично се трансформират в определен електромагнитен принцип, намиращ се в микрокосмоса. Така се ражда личният природен бог!Ако този план за самосъхранение се споделя от други хора, всички те заедно създават огромен природен бог. Така възниква голямо трансформирано електромагнитно поле със значително по-голяма сила от тази на индивидуалните архонти. С помощта на такава нарастнала сила сега може да бъде частично реализиран плана за самосъхранение. Успехът

се приписва на природния бог, архонта, и по-нататък планът се развива по три направления: започва поклонение на архонта, за неговата поддръжка възниква религиозно изкуство и се заражда наука, тъй като първоначалните резултати са успешни само отчасти. Хората се посвещават на усъвършенстване на плана. От това се вижда как от първичното биологично самосъхранение възникват изкуството, науката и религията. На това откритие хората могат да реагират по два начина: да вярват или да не вярват. Но тези две гледни точки са само различия във вкусовете: всички харесват един архонт, а аз – друг; вие вярвате само във вашия архонт, а не в моя.Да разгледаме поведението на еоните. Вследствие огромното и динамично ментално подхранване, те растат невероятно бързо. Съществува природно- научен закон: подобното привлича подобно, дори ако те са враждебни едно на друго. Електромагнитните принципи, които ви описахме, ще бъдат обединени на по-високо ниво при сходност на вибрациите им. Енергетичните принципи се обединяват, образувайки концентрации от енергия, т.е. архонтите се обединяват и образуват еони. Еоните са облаци от архонти със сходни вибрации. И ако ние считаме архонта за малък природен бог от планетарен мащаб, то е ясно, че еонът е природен бог от вселенски мащаб, с други думи, междукосмичен бог.По този начин от биологичните инстинкти, страсти и потребности на диалектичното човечество, при наличие на достатъчно време, цялата вселена се оказва населена от могъщи сили, които управляват природата с помощта на антиприродата. Антиприрода? Точно така! Тъй като всички тези архонти и еони са причина за огромните страдания и толкова жалкото състояние, в което се намира човечеството.

МИСТЕРИЯТА НА ТРИНАДЕСЕТИЯ ЕОН/"Гностичните мистерии на Пистис София" – Ян ван Райкенборг/

Мария попитала: “Господи, хората, които познават мистерията на магията на всички архонти на всички еони, както и магията на архонтите на Съдбата и на сферите, на които ги научиха греховните ангели, когато ги призоваха в техните мистерии, за да попречат на добрите дела – ще ги изпълняват ли и занапред или не?”

Исус отговорил на Мария: “Те няма да ги изпълняват по начина, по който ги изпълняваха в началото, защото отнех една трета от силата им. Но те ще измолват сила от онези, които познават мистериите на магията на 13-тия еон. И когато призоват мистериите на магията на онези, които се намират в 13-тия еон, ще ги изпълняват мъдро и сигурно, защото по заповедта на Първата мистерия, не отнех сила от тази област.”

Какво представляват мистериите на Тринадесетия Еон? Това са мистериите на Универсалното Братство, намиращи се в сърцето на природата на смъртта, или както е казал Якоб Бьоме: "Това е Христос, държащ сърцето на падналата природа". Тринадесетият Еон е универсално силово поле, вечно присъстващо в петия основен елемент на изначалната субстанция.

Духовни пътепоказатели при Ангелус Силезиус

от Admin » Сря Окт 14, 2009 4:16 pm

_______________________________________________________________________________

Ангелиус Силезиус, с гражданско име Йохан Шефлер, е живял през 17 век. Той е бил роден в Бреслау. Доктор по медицина и философия, той се е развил като един от най-големите мистични поети на немски език. Оповестената от него Мистична истина надхвърля всички граници на традиционните религии.Тази истина се намира преди всичко в книгата му “Херубинският пътешественик”, състояща се от римувани афоризмични строфи и сентенции, които представят неговите изумителни идеи.Но да цитираме самия Ангелиус Силезиус, “силезийският ангел”:

“Човеко, каквото ти обичаш,в това ще бъдеш ти превърнат;бог ще бъдеш, Бога ли обичаш,и пръст, ако пръстта обичаш.”

Какво означава тук “да обичаш”?

Би трябвало да бъде много повече от временното чувство, което ние познаваме. И действително, тази обич е едно абсолютно и изключително обръщане на цялото душевно същество. Волята стимулира въображението да си създаде картина на желания обект. Чувството обгражда тази картина със блясъка на единственото желано, а действието се насочва към постигане му. Когато душата мобилизира по този начин всички свои способности, тя освобождава своята творческа сила. Тя привлича сили и средства, които са необходими за осъществяването на образа, и така го създава чрез обръщане към желаното. И тъй като същността на любовта е възможно най-голямата близост, достигаща до сливане с това, което обичаме, обичащата човешка душа става това, което обича. Това се отнася както до мистерията, която наричаме “разделение от Бога”, т.е. разединяването с Бога, така и до мистерията на възкресението. Какво друго, ако не покълналата любов към материята и към собствения живот, подтикна първоначалния човек, поставен във Вселенския Живот, към неговия поход през света на материята? Какво друго, освен събуждащата се любов към Бог, ще може някога ще осъществи “ре - лигио”, постигането на божествено състояние, възстановяването на връзката с Божественото. Смяната на любовта към света с любов към Бога е единственият път. Тук може да възникне въпросът: Какво можа да предизвика любовта към материята у все още изявяващото се напълно във Всемирния Живот душевно същество?Отговорът е: задачата на първоначалния човек да развие самосъзнание. Възможността за това трябваше да му бъде дадена чрез един външен материален свят, който трябваше да му служи като противник, в сблъсъка с който щеше да открие себе си. Любовта към външния, материален свят е причината изобщо да се занимаваме с него.Същинското падение се състоеше и се стои в това, че човешкото душевно същество се задълбочаваше все повече и повече, над необходимата степен, в себеутвърждаването в материята, докато се стигна до един насочен изключително към материята, откъснат от вселенския и обвързан с преходността на материята живот.Но съществува ли при това положение все още възможността за спасение?Как изобщо е възможно човек да мисли за една реалност извън познатия му свят и да пита за пътя дотам, да го търси и накрая да тръгне по този път, за да намери избавление?Очевидно в човека може да е живо – по-точно да е съживено – нещо, което му дава идеята за една неземна реалност и импулсите за нейното търсене и осъществяване. Това Нещо действително съществува. То е онзи остатък от Духовната родина, който продължава да съществува в човека и който го съпровожда през повтарящото се земно съществуване. Всъщност то е изворът на всички наши търсения и стремежи.Трагедията на човека се състои в това, че той насочва това търсене и този стремеж към земния живот, защото познава само него. Той е забравил неземния живот, от който произлизат тези търсения и стремежи и за който те в действителност се отнасят. Затова е неизбежен провалът на всички опити на човека да постигне вечни стойности на жадуваните мир, свобода, единство, щастие и любов в света, който е подвластен на непрекъснатата промяна. И когато неговото душевно същество е повторило тези опитности в безброй земни животи, влечението му към света намалява. Чрез опита човекът бива насочен от “пътя навън” към “пътя навътре”. Той долавя думите:

Спри, накъде бързаш?Небето е в теб;търсиш ли Бог другаде,ти грешиш пред него.

Бог е съвсем близо до тебсъс своята милост и доброта;защото всъщност, Тойсърцето и душата обитава.

Стъпи ли на този вътрешен път, човекът се отваря за латентно съществуващата в него Божия сила. Така се осъществява предпоставката да бъде докоснат от нея:

Докосне ли те Духът Божисъс своята същност,в теб дете на Вечносттаще се роди.

Новороденото, т.е. изявата на това, което винаги е било в нашето същество извън времето, е решаващо за вървенето по Пътя, защото:

И хиляди пъти да се родиХристос във Витлеем,а не в теб,загубена е твоята душа.

Но раждането и постепенното израстване на небесния живот може да стане само тогава, когато природният живот му направи място за това. Той сам ще отстъпи и ще замълчи:

Виж, в тиха нощ Бог като дете ще роди,и ще замести изгубеното от Адам,ако душата ти е тиха и за творенията – нощ,ще стане Бог в теб, човеко,и всичко обратно ще се върне.

Мистерията на замлъкването на природното сближава Бог и човека.Човекът се обръща от растене и развитие навън към растене и развитие навътре. По пътя на вътрешното развитие – обърнете внимание на този израз – му се открива същността на духовния свят. В началото той не забелязва пряко тази същност на духовния свят. Той чувства само неговите въздействия. Едно от въздействията е, че той разбира характера на своето земно същество. Той се чувства като затворник в тялото си, в своите чувства, мисли, навици. Той чувства, че по природната си същност е отделен от Бог.Природният живот е ограничен живот, както по продължителност, така и като съзнание и възможности. Той не подхожда на безграничната същност на Бог. Сега човекът разбира това:

Двама души в мен живеят –единият иска, каквото иска Бог,другият – желанията на света,дявола и смъртта.

И, съответно на това, неговото душевно същество има също два аспекта:

Две очи душата има –

едното във времето гледа,другото –насочва се към Вечността.

Да искаш, каквото иска Бог, и да гледаш с окото на душата насочено към Вечността! Това е целта!Но тя се възпрепятства чрез упорството на природното същество да не иска, каквото иска Бог, а да гледа само себе си.Затова е и указанието:

Ти, смъртнико беден, не оставай прилепенкъм багрите на този свят и позорния живот.Красотата на творението е пътека само,която ни показва пътя към най-красивото –самия Творец.

И биваме ободрени:

Човеко, изправи се!Как да те издигне Бог,щом ти с все сили къмземята се прилепваш.

Но при този опит да се освободи от водовъртежа на света търсещият човек лесно попада в една клопка: Той се конфронтира със света и отказва да участва в световните събития.Сега търсещият отново бива подтикнат в правилна посока:

Светът ли? Той не те държи!Ти сам си този свят,който толкоз здраво те държи,затворен в теб самия.

Аз-центрираността е котвата, която държи човека за света.Затова е разбираемо, човек да спре да обърква постоянно своето истинско, духовно себе с аз-центрирания, земно-преходен, външен човек.

Мислиш се за много добър.Ах! Ако можеше извън себе сида се погледнеш,щеше зло животно да видиш.

Това зло животно – ние като аз-центрирани хора – не намира път към Божествената природа, а и не го иска – дори и когато е едно “добро животно”. То е и остава творение на тази природа и е свързано с нея.Освобождаването от животинската природа обаче е предпоставка за духовния път.

Че толкова малко посягат към небесните врати!Не иска никой да свали там старата си кожа …

Но ако човекът бъде оставен сам в усилията си “да свали старата кожа”, той е обречен на провал. Прекалено дълбоки са белезите, било то добри или лоши, които жаждата за живот през многото инкарнации е оставила в душата, и прекалено здрави са веригите на земната природа.Ако човекът разбере това и не не се примири, неговият стремеж към оздравяване ще го свърже с онази божествена сила, която е в състояние да измъкне от примките на света потъналия в човека Богоподобен и да го заведе обратно в божествената природа. На тази сила – Христовата сила – той се доверява изцяло. На него му се казва:

Младоженка на Вечния Богвсяка душа може да стане,но само ако на Неговия духтя се подчинява в света.

Който може да остави своята воля, да бъде воден от Божията воля,освобождава сили, които унищожават упорството на старото “човешко-животинско същество.”Все пак това не става от само себе си:

Наистина е вярно, че Богможе блажен да те направи:ако вярваш, че го иска и без друговярваш твърде много.

Изискването, което стои пред човека е, постепенно без форсиране да изостави всичко, което затяга старите природни връзки.Ключът към това е: не да упорстваш, а да се пуснеш.Усещането за нарастващо освобождение ще съпровожда тази жизнена практика. При това, ежедневните задължения се изпълняват съвестно. И не е никак удобно да се отнеме, така да се каже, “правото на живот” на старите навици. Някой иска по тази причина да насочи надеждите си към живота след смъртта в отвъдното. Той мисли – въз основа може би на религиозното си възпитание – че там, поради изоставянето на материалното тяло и отпадналите земни принуди, ще му е по-лесно. Но така той попада в едно гибелно объркване. Връзките могат да бъдат разградени само там, където са създадени.Душевното царство се строи на земята.

Тука трябва да се свърши,не си въобразявам,че този, който не спечели кралство,крал ще бъде там.

И така, необходимо е тук, в този живот да започнем да разкъсваме изработената от нас паяжина, която държи душата ни в света.Нека се доверим на това!Силата ще дойде от себеотдаването на личното душевно същество! Рано или късно събудената за търсенето на Бога душа ще забележи, че не е сама по своя път, че мнозина търсят като нея. Търсенето е като магнит, който привлича това, което реагира на него. Така търсещият ще се докосне до това, което отговаря на неговото търсене. Това може да е една

книга или една среща. Може да е и група от хора, които са се открили един друг в своето търсене. Една такава група са, например, учениците на една духовна школа. Заедно те насочват своя копнеж към небесния живот и го излъчват като един магнетичен призив.Сега се проявяват два закона. Според единия цялото е по-голямо от сумата на частите му. За нас това означава, че общият копнеж на множество сърца има една силно проникваща способност. Проникваща къде?Вторият закон, законът за резонанса, дава отговор на този въпрос.Копнежът прониква там, където може да му бъде отговорено.Това “място” е жизненото поле на освободените души.Как човек може да си обясни това?Отново намираме отговор при Ангелиус Силезиус. Той казва:

Светците всички са светец един,защото те едно сърце, дух, чувствов едно тяло са.

“Светец” идва от “свят” и това означава “цял”, завършен, единен и в съвършен смисъл “здрав”. Следователно, светците са душевни същества, които са преодолели и оставили зад себе си природното човешко съществуване на отделеност, в едно състояние на сломено съзнание. Те са навлезли в състоянието на съзнание и на живот на освободените души. Вибриращата действителност на жизненото поле, съвместното строене и съществуване е тялото – това е, според християнската терминология Тялото Христово.Застиват ли светците в него в блажено съзерцаване на Бог?Сигурно не, защото те виждат и познават напора на все още впримчените в земното поле и стремящи се към свобода души. Към тях насочват те своето внимание, своето състрадание, своята милост и своята помощ. Тази конкретна помощ представлява поток от гностична светлинна сила. Тя може да бъде приета от още затворения човек чрез Духовната искра. Духовната искра е органът в човека, който все още е чувствителен към тази светлинна сила. Тя води човека към изясняване, към новата ориентация, към извисяване и съживяване. Който започне чрез тази сила да се отърсва от своето затворничество, създава свободно пространство, в което новата духовна действителност може да приеме в него образ. А тя приема образ затова, защото търсещият влиза в контакт с едно учение, което заради всеобхватната си валидност се нарича Универсално учение, Истина или Гносис.Наименованията може да са разнообразни и най-често са приспособени към мисленето на човешката раса и нейното жизнено поле. Същественото е, че тази нова духовност предава на човека, който сега тръгва по Пътя, нещо ново чрез думата и много повече чрез стоящата зад думата духовна действителност и излъчващата се от нея сила. Това ново се изявява чрез една нарастваща осъзнатост. Търсещият, който е станал ученик, повече не допуска да го владеят непроверени идеи, представи и модели на поведение.Например, променя се отношението му към природния живот. Той просто не може да вижда нещата както дотогава. Новото съзнание за вечността му показва преходността на света и на неговите собствени представи. Но сега той не бяга от света и от себе си, защото чувства ясно, че би изпаднал от едната крайност на приемане на света, в другата крайност – на бягство от света.Все по-ясно той различава двойствеността на силите и ценностите, властващи в този свят. Той ги приема такива, каквито са, без да ги задържа и без да ги отблъсква.От собствен опит той потвърждава:

Когато приемеш нещатас техните различия,тогава тих оставаш, и спокоен –в любов, и във страдание.

Силата, която се приближава към него, ще го поведе по-нататък.Той ще започне да предчувства нещо от същността на това, което го е довело дотук и докоснат от силата на Истината, която преминава Вселената, ще намери душата, узряла чрез опита.Така силата на Истината събужда латентния Атом на Духовната искра и скритото там познание за чистотата, хармонията и красотата на Духовния свят и неговите закони. Дълбочината на откриващото се прозрение е напълно съгласувана с индивидуалните способности на ученика. Разбирането нараства така естествено, както розата се отваря в стоплящата утринна светлина. Това може да се обясни като едно от въздействията на докосването от духовната светлина. Тогава това е представата на ученика за Бог. Вследствие на нашето религиозно възпитание, при много от нас се е утвърдила представата, че Бог е извън човека, и затова досега е останала неизпитана. Но сега човекът чувства, че външната представа за Бог по никакъв начин не отговаря на всеобхватната и едновременно с това всепроникваща същност на Бог. Тази преценка е възможна за ученика, защото той е докоснат от излъчващата светлина на мъдростта на Бог. Той не позволява вече на своя, всичко обясняващ разум, да се придържа към едно конструирано от ограничения разумен свят понятие за Бог. Той чувства, че така би се затворил за едно надхвърлящо границите на разума свръхестествено разбиране. Всъщност, когато се откаже от дълго поддържаната и ограничена представа за бог, той застава пред една привидна празнота. И интуицията му казва, че точно в тази привидна празнота той е най-близо до скритата Божия мъдрост. Той изживява освобождаващата библейска заповед да не си създава образ на Бог. Безпомощен би стоял човекът пред всеобхватната свръхестественост на Бог, ако не беше живо в него самия нещото от божественото същество, каквото е Духовната искра. Този носител на образа на Бог прави възможно за ученика да се довери на всеобхватния, всепроникващия Бог дълбоко в себе си, който изглежда толкова чужд на неговата природна способност за представяне. И подтикван от духовното ядро, човекът започва незабавно да търси връзка с Бог.Досегашните опити да се установи тази връзка, като вяра, молитва, ритуали, добри дела и т.н., се оказват, колкото и добри да са сами по себе си, в най-добрия случай само етапи на приближаване, но никога истинско единение с Бог. Когато търсещият е открил това, той бива насочван към голямата Мистерия на превръщането:

Бог живее в светлина,към която пътят липсва.Който сам не стане бог,никога не ще го види.

Само богоравното в човека, т.е. духовното ядро на неговото същество, може да се съедини с Божеството. Ограниченото природно същество не може това, и затова ще остане в природното жизнено поле, от което произхожда. Практическото вървене по Пътя се състои в това ученикът да премести центъра на тежестта на живота си от природата в духовното ядро и да организира живота си около него. По този път се пробужда потъналият в човешкото същество духовен живот и той осъзнава сам себе си. Той разбира, че може да принадлежи

към големия божествен живот.Душата сега предусеща нещо от Любовта, която е божественият живот. Тази любов всъщност е всепроникваща способност.Законът на нашия свят – преходността – не допуска никакво постоянство, никаква статика. Любовта тук се проявява като рефлекс в чувствения живот. Чувствата идват и си отиват.Но истинската Любов, като основен белег на Божията същност, е вечна. Тя се излъчва от ядрото на всеки човек и се насочва към всяко друго ядро. В това всички хора са еднакви и всеки човек е равен пред Бог. Любовта не изключва нищо и никого. Тя е абсолютно благонамерена, а също и оздравяваща сила. Тя непрестанно търси изгубеното. Намери ли го, отново се доказва:

Любовта е нашият Бог,тя обича всичко чрез Него;колко щастлив би бил човек,който непрекъснато в нея е влюбен.

Да останеш в Любовта означава да останеш в същността на Бог. Предпоставка за това е да се съединиш с Него и да станеш едно с онази част от своето същество, която е едно с Бог.

Затова Иисус Христос казва:“Аз и Отец ми сме едно.”

В противен случай разстоянието остава непреодолимо:

Ако аз в Бог умра,отново ще се върна там,където от вечността предисебе си съм бил.

Така се затваря кръгът на вечността: В най-отдалечено минало излязъл от кръга на вселенския живот, в сблъсъка с материята събудил съзнанието на своето съществуване, здраво държащ и оформящ своя живот, предусещащ в самотата на аз-съзнанието пълнотата на загубеното, търсещ пътя обратно към вселенския живот и най-после да се върнеш с жътвата от опитностите при прехода през материята у дома, в божествената Родина.

Капчицата става море,когато стигне до морето,душата става бог,когато в Бога е приета.

Мислите за любовта от Ангелиус Силезиус могат да бъдат сигнален огън за търсещата душа, за нейния път от свързаността с материята до нейният вечен Дом!

Окръжност и елипса

от Admin » Сря Окт 14, 2009 3:44 pm

____________________________________________

Хората многократно правят опити да опишат Бог и създаденото от него. За тази цел те използват различни символи, сравнения и понятия. Обаче всички опити, предприети от тях да се доближат до истината, са изградени на базата на предположения или описания. Съзнанието на земния човек е обвързано с времето и пространството и извън него той не може да има възприятия. В следствие на грехопадението той се е свързал и идентифицирал с материята. Поради това, той участва в измеримите пространство и време, нещо което не се среща в Божествения порядък. Пространство и време - това са границите, в които човечеството, в сегашното си положение, се движи и развива. Първоначалното поле на Божествения човек, от което човечеството слезе в материята, не се ограничава от такива понятия като дължина, ширина, дълбочина, начало, растеж и край. В областта на това жизнено поле има едно вечно развитие и едно вечно съществуване. И въпреки това, човек се стреми към изграждането на представа за своя създател. Макар и “сляп”, той се опитва с всички средства да открие в себе си отправна точка, която да му позволи да узнае нещо за божествения блясък и мощ, докосващи неговата душа.Окръжността или кълбото - това е един често използван символ, който тук може да ни послужи като ключ. Но и тук, това е само един опит, тъй като тези понятия са взети от триизмерния свят на земния човек.Гнозисът, чрез който Бог се открива на падналото човечество, се изявява като една сетивна чувствителност, осезаемост, която не може да бъде поставена в “усмирителната риза” на геометричните формули. Въпреки това, един чисто гностичен символ може да се доближи до проявлението на божествените закони и да бъде ценна помощ за тези, които се опитват да почувстват и разберат това, което докосва тяхната душа.

Естеството на окръжността и кълбото

Кълбото е едно съвършено хармонично тяло. Всеки напречен разрез, направен през оста, ни

дава една съвършена и съвпадаща окръжност. Това озна-чава, че кълбото се състои от безчет окръжности от еднаква величина и поради това може да служи като символ на вечната хармония и чистота на божествения порядък.Дължината на кръга няма видимо начало или край. Освен това, разстоянието на окръжността до центъра й е еднакво. Така погледнато, всяка една точка на дължината на окръжността може да бъде разглеждана като начало на пътя към преобразуване на смъртната личност. По пътя към математическия център може да се тръгне във всеки един момент. Освен това, окръжността символизира, че Бог обгръща изцяло своето творение и прониква в него и че пътят към праизточника на живота е достъпен по всяко време. Бог засади Дървото на Живота в центъра на Рая за благополучието и изцелението на всички.В Свещеното Писание не се прави разлика между съществата, черпещи от Божествената любов и тези, които са отделени от нея. Всички са еднакви. За възможностите на човешкото съзнание в диалектическото жизнено поле, центърът на кръга представлява само една точка, по която може да бъде очертана обиколката му. За хората той няма друго значение и съдържание. Но когато се говори, че Бог е център на всеобщото Откровение, тогава центърът трябва да се разбира като една искряща, огнена концентрация на мощ-сила, като една точка, от която Бог вдишва - издишва и от която той е съградил цялата вселена, прониква в нея, изпълва я и е неин двигател. Якоб Бьоме нарече тази концентрация, тази Божествена прасубстанция бездънна безпричинност.Триизмерността на съзнанието, обвързано с време-пространство, едва ли може да възприеме това понятие. Но този, който съумее вътрешно да остане спокоен, тих и да пусне в себе си свободно всичко, което докосва сетивата му, може би ще получи представа за това, което Бьоме иска да каже. По време на такива моменти, изпълнени с безкрайно блаженство, човек може да усети нещо от връзката между неговия създател и духовната прасубстанция в него.Загубата на първоначалния център поставя човека в диалектичния закон. Преди грехопадението прачовекът, неповредените микрокосмоси, бяха едно цяло с Бога. Той беше техен център, както е център на безкрайността, на всепроникващата божествена вселена. Микрокосмосите, които се решиха да формират съзнание за опознаване на доброто и злото, се откъснаха от този център и се отдалечиха от него. Те пожелаха да бъдат свой собствен Бог, свой собствен център. Те наистина притежаваха и част от сътвореното от Бога и получаваха светлина от праизточника на светлина, но те вече не участваха хармонично в създаването и развитието на жизнените вълни, от които произлизат.

Азът като център на пагубен огън

Небесният човек също така бе център на една окръжност. Когато Бог му вдъхна живот, той му предостави една изключителна, динамична способност, чрез която той да привлича, формира и асимилира сила. Но когато той се отдалечи от първоначалната си мисия, той формира едно Аз като свой водач. С времето това “Аз” ставаше все по-силно и могъщо; един център, който не отговаряше вече на силите на божествения план на развитие. Този нов център постави свой собствен печат върху окръжаващото го жизнено поле и сътвори, само за себе си, собствен кръг, в който той е господар-затворник. Когато човекът се отклони от Божествения план и прекрачи този кръг на вечността, той се обвърза с границите време-пространство, за да се избегне едно по-нататъшно отклоняване надолу.

Елипсата: два центъра, една среда

Така божественото единство беше разчупено. Чрез отклоняването от Божествения план се създаде една структура, която може да бъде сравнена с елипса. Тази ,така наречена разтегната окръжност, има два центъра, но те не са средата. Те се съотнасят помежду си като два полюса: светлина - мрак, добро - зло, живот - смърт. За илюстрация на казаното може да си послужим с две игли и конец, с помощта на които да начертаем елипса. Конецът се завързва в края на двете игли, които са забодени върху лист хартия. Конецът трябва да е по-дълъг отколкото е разстоянието между иглите. Като се опъва конецът във всички посоки с помощта на върха на молив, се очертава елипса. Краят на молива се намира винаги на върха на триъгълник, на който другите два ъгъла са определени от двата центъра на елипсата. Следователно, дължината на елипсата се определя от два центъра. Светлина - мрак, добро - зло, живот - смърт са обвързани помежду си. Пътят, по който върви човек в това жизнено поле се определя с понятието “дуализъм”. Или както казва апостол Павел: “Това, което желая, не го правя и това, което не желая го правя”. Човекът се движи по една елипсовидна орбита както една планета се движи около слънцето, в едно безкрайно повторение от ускорение - забавяне. Окръжността може да бъде разглеждана като символ на Божествения живот, докато елипсата служи като символ на един път, който не се управлява от един единствен център и който представлява един постоянен конфликт между два центъра. Но елипсата може отново да стане окръжност когато двата центъра се слеят в едно, в своя първоначален център. Орбитата на елипсата се определя от два центъра, които, така да се каже се “карат” за душата. Поради това тя се намира в конфликтно положение на привличане - отблъскване, ускорение - забавяне, които се редуват. В моменти обаче, в които противоречията са прекратени, когато душата е в равновесие, нейната орбита е идентична с тази на окръжност, това означава, че всяка точка от дължината на окръжността е в равновесие и хармония с центъра. Двата центъра са се разтворили един в друг, или, казано по друг начин, те са се съединили в първоначалния център, източник на вечния живот. В Евангелието на Тома се казва: “Когато вие от две направите едно ще бъдете наричани синове на човечеството”.Символът на болезнената опитност в света на пространството и времето е заменена тогава от кръга - символ на вечността.

Еднорогът – символ на Божествената сила

от Admin » Сря Окт 14, 2009 4:20 pm

____________________________________________________

Когато се зададе въпросът за смисъла на живота, търсещите хора отново и отново се обръщат към древни митове, легенди и картини с тайнствени описания на странни, свръхестествени и животински образи. Всички интуитивно разбират, че тези митични същества са символи на духовното човешко развитие и на неизвестни, неземни сили. За

хората от предишните времена тези символи са били по-ясни и разбираеми от днес, защото са притежавали картинно съзнание. Дълбокото значение на символите е можело да им се предаде директно и вътрешно, според състоянието на съзнанието им.Така Карл фон Екартсхаузен, мюнхенският придворен съветник, мистик, философ и съвременник на Гьоте, пише:“... външната школа на картинния език съществува, за да може чувствителният за това човек да намери посоката навътре: от външното към вътрешното, от вътрешното към най-вътрешното...”Такъв символ е еднорогът.Ние го откриваме върху картини и гоблени, върху гербове, къщи и кладенци. Срещаме го и в стихове, приказки, предания и легенди.Насоченият нагоре рог е един прастар символ. Той се среща още в древните култури на източна Азия, минава през епохата на средновековното рицарство и е представян често в най-различни форми. Например в старите цивилизации на Китай и Индия се свързва с култа към Шива и символизира мъжката оплождаща сила.В индийските митове се означава като “изправен лъч”. В своя праобраз бог Шива се показва като “светлинен лъч без начало и край”. Той е най-елементарното изображение на активния, действащ основен елемент на творението. Същите проекции намираме и в Стария Завет. Там еднорогът се споменава неколкократно. Например в книгата “Числа” се казва:“Силите Божии са като тези на Еднорог.”Принципът на Еднорога можем да различим във формите на обелиските и пирамидите, на скиптрите на кралете, върху маршалския жезъл, жезъла на епископите, магическите пръчки и накрая – в копието и меча.Особено красиво и проникновено го усещаме в средновековната рицарска поезия. Там ни се описва като образ на най-силното, най-неудържимото, най-вихреното животинско творение: Той е бял, с глава и тяло на кон, с крака на антилопа и опашка на лъва, с който е във вражда и е неговата противоположност. Той представлява лунния, женски противовес на соларната мъжка сила на лъва. И въпреки това има нещо и от господарската сила на лъва – неговата опашка. Еднорогът символизира целомъдрие, чистота и девственост, съвършеното добро, добродетелта и силата на духа и на тялото, неподвластни на смъртта.Според легендата Еднорогът е и неуловим. Никой ловец няма да успее да подмами и убие това скъпоценно същество. Напротив, колкото по-ожесточено го преследва, колкото повече се оплита в желанието да го притежава, толкова ловецът бива примамен дълбоко в гората, докато се изгуби. Но ако еднорогът срещне чиста девица, той загубва своята необузданост и доброволно поставя глава в скута й.Средновековното поетично изкуство на Хоен Мине (Висшата Любов) майсторски представя някои аспекти на розенкройцерския път:Мине идва от “мой” и първоначално означава “спомен за любовта”. Хоен Мине възпява най-съвършената, най-одухотворената връзка между мъж и жена. Описан е по съвършен начин прастарият копнеж на човека към творческо свързване на противоположностите вътре в него, а именно на оплодяващия мъжки и оформящия женски принцип. Това се показва в спираловидно извитата форма на рога, което създава впечатлението, че двата рога на двурого животно са се увили взаимно един около друг и са се обединили в едно.Можем да видим сходството в толкова често проявяваното в розенкройцерските произведения единство в двойствеността.Това са “двата силови потока, които са противоположно поляризирани: мъжката сила и женската кротост”, “потокът на божествената сила и потокът на божествената любов”, както ги описва Ян ван Райкенборг в своята книга “Китайският гносис”.

Символът на еднорога представлява чистата, водена от божествения дух нова воля в една единствена посока.Съмненията, вътрешната разкъсаност между противоположностите е преодоляна. Търсещият човек се стреми целенасочено към познание на Едната Истина и осъществяване на най-висшата любов. Той е разбрал първата освещаваща формула на старите розенкройцери: Ex Deo nascimur – От Бога родени.Когато това познание стане жива опитност в един човек, той сравнява с нея ценностите на досегашния си живот.Тогава стреснат осъзнава, че неговите многобройни привички, идеали и цели са за преоценка. Изпълнен с желание за действие, той се впуска в едно ново, непознато приключение: Стремително се хвърля с всички сили на духа си, уверен, че трябва да притежава Едната Истина, Гносиса.Но тя му се изплъзва!Жаждата за увеличаване на знанията и за разширяване на съзнанието го увлича дълбоко в джунглата на неговите илюзии.Той става ловец на Еднорога. Понякога му се струва, че забелязва в далечината неговия проблясващ образ – отчасти като примамка, отчасти като предизвикателство. Но ако забърза да го улови, той изчезва като привидение на замъгления му дух. Става му до болка ясно, че стремежът и силата на волята на “Стария човек” от тази природа не са достатъчни да го доведат до целта.Позицията “Аз ще го принудя” го обрича на провал.Той е принуден да се примири с положението.Уморен от продължителното преследване, търсещият човек копнее за спокойствие, за вътрешен мир. Но как може да стъпи на новия път на себеосъществяването?Той вече е разбрал:Не чрез тесногръдо, догматично следване на заповеди, не чрез усърдно трупане на екзотерично и езотерично знание, не чрез приложение на определени телесни или духовни практики.“Unum necessarium – Единствено необходимото” – казва големият философ Ян Амос Коменски, и с това изразява следното:Всичко, от което се нуждае търсещият човек по своя път, е едно дълбоко, непоколебимо доверие, една силна вяра.В християнската алхимия вярата не означава изгубване в мистичните сфери на чувствата, а нефорсирано и в себеотказване отдаване на собствената воля на Христовия Огън, подготвяне на пътя на силата и любовта на Христовия Дух в себе си. В пълна тишина една нова мисъл го завладява: Това е Йоановото прозрение: “Аз трябва да се смалявам, за да може той – другият – да расте в мен.”Търсещият човек е осъществил втората розенкройцерска формула на посвещаване - In Jesum morimur – умираме в Иисус.Първият докосващ лъч на Светия Дух, действащ в магнитното тяло на Духовната школа, се усеща като една жива сила и бива допуснат в собственото същество.“Своеволният”, според собствената мислеща воля, започва все повече да се отдръпва настрана под влиянието на тази нова сила. Когато всичко насочено към земята е отмряло, когато преходният човек се е жертвал на кръста, когато на мястото на Стария Човек се е появила новата, чиста, целомъдрена душа, тогава Еднорогът позволява да бъде заловен. Доброволно той поставя главата си в скута на девицата.В Новата Душа Духът струи като нова сила, даряваща живот. Дух и Душа се сливат в едно. Старите розенкройцери наричаха това алхимична сватба.

Обзет от копнежа на Новата душа по нейната истинска родина, докоснатият човек се стреми все по-ясно към това да отдаде своята собствена воля на покълващата Божия воля, за да подготви място за раждането на Вечния човек.Третата освещаваща формула:“Per spiritum sanctum reviviscimus – новороден чрез Светия Дух”, сега е станала за него действителност.Така Новият Човек ще се издигне като огнената птица Феникс от пепелта на стария човек.Волята е великата, неудържима двигателна сила на душата, а чрез нея – и на целия ни живот. Чрез волята човекът есъстояние да конкретизира една магнетична сила, която е абстрактна по своята природа, и да я приложи.Сега Духовно-душевният човек работи за човечеството заедно с Еднорога с непоколебимата, насочена към законите на Духа воля. Спираловидният рог, потокът на Божията воля, съвпада със спираловидните, космически потоци на Логоса – той ги приема и отново ги излъчва. Сега става ясно защо Еднорогът е и лунен, женски принцип: той е едновременно приемащ и даряващ. На първо място обаче е приемащ, защото улавя космическите потоци на Логоса, за да ги дари после творчески като извор на сила. Когато огънят на Новия живот пробие през челото навън и едновременно с това излъчи една светкавица в безкрайното пространство, тогава се говори със символиката на посветените за Еднорога. Такъв човек е станал маг в пълния смисъл на думата.Какво означава това?Думата маг (гр. magos) идва от древноперсийски и означава “поклонник на слънцето”. Един такъв човек призовава в безлично смирение огнените сили на Божия Дух.Тогава те потичат във вътрешността на отворените, гладуващи за освобождение сърца на хората, така че спящият Атом на духовната искра бива събуден и възпламенен. Така той служи не само на собствения атом на духовната искра, но и на атомите на Духа във всички хора.Розенкройцерите наричат това разцъфване на мистичната роза в сърцето, най-висшия, откъснат от всичко земно, принцип на любовта. Нима розата като цвете не разцъфва по времето, когато слънцето е в зенита си и разгръща най-големите си сили? А не се ли нуждае розата от вода, за да вирее? За кръста не е закрепен един умиращ човек, а една цъфтяща роза. Розата се закрепва в пресечената точка на кръста, което означава обединяването на вертикалния, мъжки, волеви принцип с хоризонталния, женски приемащ принцип. Това е принципът на спокойната вода.Така противоположностите огън и вода са обединени в творческо съвършенство.Тази символика се среща отново и в шестоъгълника, който е един символ, родствен на Еднорога.Той се състои от два вплетени един в друг триъгълника: Насоченият нагоре съответства на мъжкия огнен принцип и не значи нищо друго, освен Еднорога, а насоченият надолу е женският принцип – скута на чистата девица.Така се затваря кръгът на нашите размисли за Еднорога.В Школата на Златния Розенкройц, както във всички мистерийни школи, действат тези две сили, които са необходими за развитието на истинския, вътрешен човек.

Нека в края цитираме пак Карл фон Екартсхаузен:

“Сърцето, или нашата воля, трябва да търси непосредствено източника на Светлината. Този източник е Иисус Христос.

Този извор ни привлича към себе си, когато се оставим да ни привлече.Своеволие и егоизмът са товарът, който ни притиска към Земята.Освобождаването от тях увеличава силата на привличане отгоре.Да се оставим да бъдем привлечени – това трябва да бъде целият наш стремеж.”

Малкият принц

от Admin » Сря Окт 14, 2009 4:22 pm

Най-хубавото се вижда само със сърцето.Най-същественото е невидимо за очите.“Аз не искам на моята книга да се гледа като на леко четиво!”: казва авторът на “Малкият принц”. Неговото желание бе с тази книга да направи подарък на хората, за да да преодолеят пропастта помежду си.За Сент Екзюпери един биограф писа:“Неговата книга събужда желанието да излезем извън нашите граници. Тя ни кара да мечтаем”.“Най-хубавото се вижда само със сърцето.Най-същественото е невидимо за очите”Какво искат да ни кажат тези слова?Наистина ли може да се вижда със сърцето?Сетивата ни са проводници на впечатленията, които получаваме от заобикалящия ни свят. Тези впечатления се запечатват в нас и по този начин “външното” се превръща във “вътрешно”. Децата често са изцяло отдадени на този процес.Всяка сетивна активност почива на принципа на резонанса.“Звук” означава звучене, вибриране. Резонансът, или отзвукът, е реакция на определено

вибрационно ниво.Ако насочим изцяло вниманието си върху даден обект, то неговият резонанс върху нас ще е много ясен и недвусмислен. Даже и думите, които сега отправяме към вас, могат да оставят у вас определено впечатление. Какво ще е то, обаче, зависи от начина, по който слушате. Ако вие загърбите множеството гласове, които все още бушуват вътре във вас, и съумеете да се насочите изцяло към това, което се говори, вие ще доловите един ясен и отчетлив отзвук.С коя част на тялото се чува този отзвук?Сетивата ни са само входът, антените. Резониращото тяло, където възприетото намира отзвук, са нашето сърце и нашата глава. С тях нашите сетивни органи са най-тясно свързани.Ето защо може да се каже, че ние може да виждаме и със сърцето.Сърцето е средище на нашите чувства.С него ние възприемаме щастието, радостта, копнежа, но също така и болката, самотата и скръбта.Сърцето е горящата точка на нашите страсти, желания и стремежи.Може ли едно сърце, което прелива от щастие, да вижда добре?Може ли ясно да възприема впечатления, когато е изпълнено със скръб и болка?Може ли едно сърце, измъчващо се от незадоволени желания, да възпроизведе точен резонанс?Със сигурност не.За да можем да виждаме добре със сърцето, трябва да се изпълнят определени предпоставки.В историята на Малкия принц те са описани съвсем точно.Разказвачът среща Малкия принц не къде да е, а в пустинята, след като самолетът му е паднал на хиляди мили далече от всякакво населено място.“Бях откъснат от света повече, отколкото някой корабокрушенец върху сал сред океана. Представете си моята изненада на разсъмване, когато едно странно гласче ме събуди.”С тези думи – сякаш с езика на Мистериите – описателно се загатва за едно определено състояние на сърцето. Паднал от облаците на своята досегашна привидна свобода, сега разказвачът вижда живота си с нови, трезви очи. Изтръгнат от обичайното еднообразие, той намира отново себе си във вътрешна тишина.На друго място в книгата Сент Екзюпери казва: “Човек не може да проникне в самата същност на пустинята, ако той все още носи със себе си шума на големия град”.В тази пустиня на самотата може да се събуди “вътрешният живот”.Тогава, с настъпваното на новия ден, ние можем да доловим един странен глас. Той се описва като глас на дете, който с цялата си невинност прозвучава в пречистената душа. Това е гласът на Малкия принц. Той разказва за своите планети и за своето цвете, което е оставил там.В едно произведение на Ян ван Райкенборг четем:“Така както след корабокрушение, сега човек стои пред изхвърлените на брега руини на своя живот, пред неговите остатъци. И в изпълнената със смут и ужас тишина, сред тишина по-тиха и от гробищна, се долавя вечният глас на Божиите синове. Един глас, все още неосъзнат, който не сочи пътя, но прави първото докосване..”Това е един тих, приглушен глас, една почти недоловима вибрация.Това е импулс от скрития в сърцата ни Божествен принцип.Сент Екзюпери го представя като “Малкия принц”.С нежен език Малкият принц описва как на неговата планета расте едно необикновено цвете:“….Цветчето продължаваше и продължаваше да се гизди, грижливо подбирайки своите бои,

прикътано в своята зелена стая. То се обличаше бавно, и оправяше едно по едно своите листенца за да не се появи измачкано като маковете. То искаше да се появи само в пълния блясък на красотата си.”.На езика на розенкройцерите малките планети – това са микрокосмосмосите, а поникналата роза е Духовната искра, която вибрира в средата на микрокосмоса и която може да разцъфне в една Нова душа. Не са много хората, които са намерили Пътя към Божествената планета, в която да бъдат приети, Пътя към Духовна искра в центъра на техните сърца. Но в житейски кризи, в самотата на пустинята, като дълбоко заровен спомен божественото в нас може отново да бъде усетено. Малкият принц – гласът, идващ от Духовната искра – може да предизвика в нас отзвук, и като резултат да си спомним нещо от нашата първоначална Божествена същност.Тогава розенкройцерите казват: Праспоменът в нас се е събудил и ние, дълбоко развълнувани, започваме да изследваме причините за нашето съществуване.В Духовната школа на Златния Розенкройц ние всички сме обединени от една първостепенна задача, а именно – процеса на чистене на сърцето.Малкият принц обръща вниманието ни на това чистене като на един много важен процес. В тази връзка той разказва как три боабаба – огромни хлебни дървета – напълно са превзели една малка планета.“Това е въпрос на дисциплина. Когато приключиш със сутрешния си тоалет, трябва да направиш същото и с тоалета на планетата. Човек трябва редовно да се принуждава да изтръгва издънките на боабабите, щом ги разпознае измежду розовите храсти, с които много си приличат, когато са още млади. ”Боабабите са нашите страсти, желания, нестихващи стремежи към притежание, красота, преуспяване, знания и власт, които разпалват сърцата ни като жарава. Като хиляди гласове те звучат в нас и ни карат да ги следваме.Ето защо, когато сме застанали на Освободителния път, към нас отново и отново се апелира: Нека да замълчим!“Това мълчание насочва към определено състояние на сърцето. Когато то е утихнало, подобно на езеро, то е в състояние да приема Божието послание; също и главата, подобно на изчистено огледало, приема истинската картина”, така пише гросмайстора.Нещата, които вълнуват сърцата ни, можем да сравним с вълни, които никога не ни оставят в покой.Но в едно сърце, което наистина е в покой, скритата Духовна искра, която принадлежи на един друг свят, може да се изяви.Спокойното сърце се превръща в око, което може истински да вижда.Божествените атмосферни радиации се отразяват в Духовната искра и създават в нас отражение на Божественото. Този образ е все още неясен и достига до съзнанието ни в известна степен нереален. То представлява едно трансмутирало светлинна вибрация.Чрез Духовната искра в нас навлиза отблясъкът на пожертвалата се Христова сила. Тя ни въздейства като зов от Божественото царство и ни кара да търсим и вървим по пътя към него.Но как да накараме сърцето ни да утихне?Като се отдадем на скритата там Духовна искра.Колкото повече се вслушваме в нейния глас, толкова повече ще се дистанцираме от бурния свят.Тогава в нас ще навлязат Божествените радиации и идеята за Първоначалния човек може да се прояви в нас, да се превърне в една духовно-душевна реалност. Тогава семето е покълнало в нашето сърце.

А в семето вече се съдържа цялото растение.Божественото семе ще се развие в нашата душа, когато създадем подходящите условия за това. И тогава, заедно с Розата в сърцето, ще започне развитието на Новата душа.Все по-ясно ще осъзнаваме тогава задачите си в този свят, а състоянието на хората ще усещаме вътрешно.За да разберем ясно това, ще тръгнем с Малкия принц на пътешествие до други планети.По пътя си ще срещнем множество различни хора.Това е човекът, който се смята за силен, но в същност не притежава никаква сила; друг, който се смята за най-великият, най-красивият и най-добрият, но в същност е само един арлекин. Трети, който се смята недостоен за всичко и така остава в плен на своята слабост.След това срещаме и владетеля, който всъщност не притежава нищо истинско, уличния фенерджия, чиито действия са напълно безсмислени и накрая– учения, който всъщност нищо не знае.Така вътрешно събуденият човек разбира как у всички тези хора липсва истинското вечно семе, Божественият кълн.Ето как Сент Екзюпери описва богаташа.Това е един човек, който брои звездите. А какво правиш с тия звезди? – пита го Малкият принц.“Нищо. Притежавам ги… това ме прави богат”.“А как може да се притежават звездите?” – пита го Малкият принц – “Ти не можеш да ги откъснеш! ”“Не, но мога да ги сложа в банка…. Записвам броя на моите звезди на един лист и след това го заключвам в едно чекмедже… Това стига”.За какво ни моли Сент Екзюпери?Да не гледаме твърде леко на неговата книга, защото тя има дълбоко значение.Тя съдържа разбирането за нашето пленничество и ни сочи пътя, по който можем да се освободим.Сърцето е най-важният орган от нашето тяло.В древни учения за него се говори като за “Царя на тялото”, както можем да прочетем и в розенкройцерската литература.Праатомът, Розовата пъпка, е мястото на истинския живот с едно ново мислене, нова воля и ново поведение. Този Атом осветлява собственото ни състояние и ние разбираме колко жалко е било съществуването ни преди това.Така започваме сами да се преоткриваме.По този начин ние можем да позволим в нас да се роди едно ново сърце, в което да живее Бог.Ето защо Иисус казва: “Царството Божие е във вас”.“Ето, вече ясно усещам принципа на всички победи”,обяснява Сент Екзюпери.“Който иска да си осигури място на клисар в готовия храм,той вече е победен.Който обаче носи в сърцето си строежа на един бъдещ храм,той вече е победител. Победата е плодът на любовта.Само любовта може да разпознае лицето,което започва да се оформя.Само любовта ни води към Него.Интелигентността е блестяща само в служба на любовта.”На друго място Сент Екзюпери ни разказва следната история:

“Когато бях малко момченце, живеех в една старинна къща, за която поверието казваше, че в нея имало заровено съкровище. Разбира се, никой никога не можа да го намери, а може би и никой не го е търсил. Но то омагьосваше цялата къща. Моята къща криеше дълбоко в сърцето си една тайна”.В храма на Розата и кръста, ние можем да открием новия живот, скрит дълбоко в нашите сърца.Нека да оставим Божествената Светлина отново и отново да навлиза в сърцата ни, а Любовта да ни води по Пътя към Новия Живот.

Символи и магия

от Admin » Сря Окт 14, 2009 3:33 pm

________________________________________________________________________________

Човекът е способен да вижда символите на вътрешния свят във външния свят. Често той самият създава такива символи и действа като маг, който с помощта на тези образи привлича, получава и предава дадените му сили. Различават се две основни линии на поведение: на вътрешно освободения човек, използващ първоначалните символи за освобождаване на божествените сили у своите ближни, и на човека, привързан към земята,

често ползващ се от същите символи, за да извика природните сили за земни цели.

Обикновено понятието "магия" се употребява във връзка с "източните мъдреци", "чародеите" и "целителите". Предполага се, че магията с помощта на ритуали и заклинания манипулира висши или низши сили, хора, животни и вещи. В това отношение се говори също и за "бяла", или добронамерена, "черна", или дяволска, и "сива" магия – смес от двете. Фактът, че тези три форми на магия присъстват в ежедневието на обикновения съвременен човек, не е широко признат.Хората общуват помежду си чрез жестикулиране, утвърждаване, въпроси, заповеди, обещания и заплахи. Те се изразяват с помощта на думи, жестове и, понякога, символи. Произнасят думите, за да бъдат чути, а символите и жестовете ползват, за да кажат нещо, без да прибягват до думите, или да подчертаят и усилят смисъла им. Степента на разбиране или изразяване зависи от нивото на съзнанието. Както висшите, така и нисшите ценности могат да бъдат задействани и да изпитат влиянието на думите, жестовете и символите. Резултатът ще зависи от мотивите на говорещия и от нивото на съзнание на възприемащия. Последният усвоява всичко с помощта на своите органи на чувствата и може, ако живее осъзнато, или да се отвори, или да се затвори за това, което среща. Този начин за убеждение използват в рекламата. Продуктът се свързва с много изразителен символ. При това често се използват символи, които за други народи са святи. Взаимовръзката "символ-продукт" има за цел да предизвика у адресанта представата, че предлаганият продукт може да му донесе щастие, слава, власт, богатство, здраве и др. Това е вид съвременна ма-гия, използваща стари методи. Казано просто, потребителят е свободен да приеме или отхвърли предложението на рекламодателя.В други видове магия магът съзнателно използва окултни средства, форми и същности, за да окаже невидимо и незабележимо влияние върху околните хора или върху други свръхчувствителни форми и същности. Предаването на действието в този случай е основано на резонанса. Подобно е на това, както трептящата струна на цигулката предава вибрациите си на резониращия корпус. И тогава той вибрира и поражда съответния звук. Вибрациите могат да представляват и предавани символи. Това означава, че вибрациите на висшите и низши невидими светове могат да бъдат предадени във видимия свят чрез някакви форми или очертания. Често тези вибрации, като резонират, се усилват и предизвикват отговор. Дали човек ще се издигне на висше духовно ниво или ще се потопи още по-дълбоко в материята – в крайна сметка зависи от какъв свят изхождат вибрациите и от мотивацията на мага и възприемащия.

ПРИРОДНАТА МАГИЯ ДЪРПА ЛИЧНОСТТА В НИЗХОДЯЩА СПИРАЛА

Хората винаги са се опитвали да въздействат един на друг чрез магия. Техните цели и методи варирали от най-низките до най-високите. С помощта на низша магия са се предавали мисли, чувства и волеви импулси, не забелязвани от болшинството хора, и позволяващи на мага да произведе желаното действие върху възприемащия. Каква е разликата между такъв род магия и действието на силовото поле на истинската Духовна школа?Целта на практиката на природния маг е поддържане и усилване на при-родните сили. В съответствие с това той извиква, със или без помощта на символи, природните сили,

засилвайки с тяхна помощ могъществото си и привързвайки към себе си ученици и слушащи. По такъв начин се достига концен-трация на природни сили, поддържащи силата на мага и неговите ученици и съществуването на групата.Както обяснихме в увода към тази статия, в такъв случай може да се говори за черна, бяла или сива магия, чиито названия показват целите им. Черната магия е свързана с т.н. примитивни методи, бялата – с възвишени форми, а сивата има отношение към всевъзможни междинни форми. При обективно разглеждане е ясно, че всички посочени видове магии съществуват в границите на смъртната природа. Те не се основават на вътрешна свобода, възникваща благодарение на живата връзка с Първоначалното Божествено Царство. Следователно, те нямат нищо общо със законите на Божествения свят и те не са част от пътя за освобождение, посочен на човечеството от Братството на Живота. Природната магия се основава на земни сили, докато Гностичната магия е освобождаваща жизнена практика, идваща, когато човек се откъсва от властта на природните сили. Силите, получавани при този процес, не са насочени към отделен индивид или към малка елитарна група, а тяхната задача е да преведат цялото човечество на по-висока фаза на развитие. По тази причина те предоставят на търсещия висшата цел на живота, свободата в това търсене и избора на път, водещ към нея. Следователно, целта на Гносиса не е обновяване или укрепване на земните връзки. Истинската Духовна школа се стреми само към това да покаже новия живот и водещия към него път.

ПРИРОДНАТА МАГИЯ ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ ЗА МАНИПУЛИРАНЕ НА ЛИЧНОСТТА

Някои магове ползват символи и други същности за оказване влияние на отвъдния свят. В съвременната световна литература има многобройни свиде-телства за подобен род практика; особено в наши дни стана популярна темата за съществуването на този неизвестен за много хора свят. Съвременната литература и киноиндустрия проявяват повишена активност по този въпрос. Добре известни са, например, приказката за Аладин и вълшебната лампа, даваща на притежателя власт над духовете; или легендата за Фауст, извикващ с помощта на магически знаци могъщ природен дух. В тези истории символите са материални форми, чиято структура е аналогична на свръхчувствените същества и сили. Този, на когото са известни свойствата на свръхчувственото същество, може с помощта на такъв символ да извика аналогична структура, благодарение на наличието на връзка между свръхчувствения и чувствения свят. Такава връзка могат да създадат символите, а също и такива неща като ароматите на растенията, фигури, съставени от определени предмети, диаграми, ритуали и звуци - всички те могат да бъдат използвани в качеството си на посредници.От приказката "Ученикът на магьосника" ни е известно, че недостойните или "слаби стопани" могат да станат жертва на тези сили, които сами са извикали. Щом пред мага се появи извиканият от него дух, той се оказва здраво свързан. В най-лошия случай той не може вече да се освободи и става безволево оръдие на своя природен господар. Земният дух казва на Фауст: "Ти си подобен на духа, който те разбира. Ти не приличаш на мен".Нито един сериозно търсещ, застанал на духовния път на служене на човечеството, никога няма да се въвлече в подобна практика. Няма принципна разлика с какви цели – "добри" или "лоши" – се викат тези същества. Те влияят на Егото и ограничават личността със собствените си рамки. Всяка такава дейност на Аз-а пречи за постигане на единство с Божия Дух, колкото и цивилизована да е тя, дори ако човек се е отдал изцяло в служба на страдащото човечество.Когато природният маг се обърне към изначалния зов – да се варне в Полето на

Божествената Светлина – той ще се сблъска със същностите и силите, извикани или създадени от него самия. За всички, стъпили на пътя на духовното освобождение, е важно разбирането на това, че тези сътворени същности и сили не могат да бъдат унищожени от техния създател – Аз-а, но те трябва да бъдат разтворени в истинското Аз, в безсмъртната душа.

ЗАЩИТА ОТ ДЕЙСТВИЕТО НА ПРИРОДНАТА МАГИЯ

Ако има хора, опитващи се да въздействат на околните с помощта на магия посредством мисли, чувства, волеви импулси, използвайки или не символи и "висши" сили и същности, то как можем да се защитим от тези действия?По принцип, всеки може да се огради от такива влияния, ако е достатъчно близък до земното и е реалистичен. Този, който не си позволява да се увлече от порива на възвишените мисли, чувства, постъпки, няма да стане резониращ инструмент за такива въздействия. Съществено е умението да се вижда разликата между въображаемото и реалността. Понякога желанията и страховете стават толкова силни, че могат да се проявят във вид на гласове или зрителни образи. Това създава впечатление, че човекът е "воден" от висши сили или същности, но в действителност това са само видимости, създавани от самия човек, които след това придобиват самостоятелно съществуване и предизвикват халюцинации.Следователно, много важно е търсещият истината да разбере, че такъв род халюцинаторни преживявания са породени от самия него. Разбирането на това дава търсения ключ за неутрализация на всякакво нежелателно влияние. У този, който правилно върви по духовния път, не само ще се развие тази необходима способност за различаване, но той ще почувства в собственото си същество постоянно нарастване на възможностите за освобождение. Благодарение на тази способност да различава, той ще се научи също да отличава илюзията от реалността. Разликата между силите от т.н. огледална сфера и истинските освобождаващи сили на Божествения Дух за него ще става все по-ясна. Обитателите на огледалната сфера ще бъдат разобличени и дезактивирани – не веднага, но неизбежно. Ето какво казва за магията източният философ Ямвлих /ок. 250 –325 г. н.е./: "Това изкуство изисква душевна чистота, святост, отхвърлящи вся-какви пораждания от телесното и природното; всичко друго води до оскверня-ване на душата. Едното е единство с Божествената искра в нас, източник на всичко добро; другото – общуване със силите на нашата природа, демони и елементали, които подчиняват човека на себе си и го довеждат до медиумизъм и постепенно разрушение на неговата душа и дух. /Ямвлих, "Мистерии"/.

Кои са розенкройцерите?

от Валентин » Вто Ное 24, 2009 3:03 pm

Уважаеми гости, скъпи приятели,Ние се радваме, че имаме възможността да ви приветстваме тази вечер от името на Интернационалната Школа на Розата и кръста, Лекториум Розикруцианум. Както бе известено, бихме желали да ви говорим за розенкройцерите и да изясним някои аспекти, свързани с тази тема.Възвишеното братство на розенкройцерите съществува от дълбока древност. Този Орден бе образуван непосредствено след падението на човечеството и чрез божествено откровение получаваше познание за пътя, по който човечеството трябва да върви, за да бъде освободено от своето страдание.Въпреки, че това безсмъртно Братство работеше изключително за освобождението на човечеството, през всички времена то бе обект на много преследвания и клевети. Непрекъснато се правеха опити за осуетяване на делото му, основно чрез злоупотреби с името му и чрез основаване на движения, които се окичваха с името розенкройцери, но които всъщност преследваха напълно различни цели. Скоро ще дойде денят, обаче, когато една голяма част от човечеството ще разбере истината за розенкройцерите. От мрежата на лъжи и измама, която винаги бе изпридана около величествения Орден, ще се издигне един монумент от несравнима и неопетнена красота, а именно: универсалното християнство на розенкройцерите, християнство, което през вековете бе разбирано само от малцина.

Кои са розенкройцерите?Както казахме, розенкройцерите образуват най-старото известно Братство. Църквата на Духа, Духовната общност на Универсалния Розенкройц вече бе съществувала дълго преди да се заговори за великите духовни водачи на човечеството, които познаваме от историята. От тази вътрешна общност на Светлината са се издигнали всички велики и възвишени водачи, за да работят за падналото човечество. Това е причината мистериите, с които са запознати розенкройцерите, да съдържат всичко, което може да бъде известно за Бог, природата и човечеството. Всеки мъдрец, който някога е живял, е бил ученик на това Братство и е получил истинската Мъдрост от него.Розенкройцерите изучават само една книга: книгата на Живота. Мястото за техните срещи е храмът на Светия Дух, който прониква цялата природа. За избраните, казва Братството, този Храм е лесен за откриване. За очите на големите маси обаче, той остава скрит. Всички, които могат да възприемат мъдростта, имат свободен достъп до тайните. Следователно, секретността не възниква от липса на желание за споделяне на тези тайни с други, а само от недостатъчната възприемчивост на тези, които копнеят за божествената мъдрост.Братството на Розата и кръста работи в света, за да направи човечеството по-възприемчиво за Божествената истина, мъдрост и любов. То работи не само със слова, но преди всичко с една сила на излъчване, която е отправена към човешките сърца. С тази излъчваща сила то се опитва да събуди атома на духовната искра - един духовен център, пълен с тайни и разположен на върха на дясната сърдечна камера. Ако Братството успее да запали това скрито ядро, духовната искра в човешкото сърце, тогава може да се развие един чуден процес, наречен новораждане на душата.

Това е един вътрешен процес на растеж, в който новородената душа се разгръща все повече и повече и става все по-сияйна, така че накрая тя може да се издигне в неизмерима слава и да достигне до далечни разстояния с ярката си светлина. Освен великото освобождение, което дарява на личността, тя носи помощ и благословия за всички, които са все още оковани във веригите на земния живот.За тази възвишена цел, преди много години бе основана Духовната школа на Златния Розенкройц, като инструмент в ръцете на Братството. Духовната школа на Златния Розенкройц образува едно силово поле, поле на излъчване, което произхожда от Светия Дух. Такова лъчево поле се построява от пратениците на Братството на Розата и кръста, които са постигнали свобода и безсмъртие в по-ранно прераждане и са се завърнали доброволно на тази земя, за да служат на човечеството.От това поле, от тази духовна фокусна точка непрестанно се излъчват радиации на чиста астрална светлина. Който доближава Духовната школа доброволно и желае да живее от фундаментален източник, който е Любов, бива свързан с тези радиации и сили. Той незабавно е въвлечен в алхимичния процес, който започва в сърдечния атом и един ден кулминира в тройното новораждане, по дух, душа и тяло.

Какво представлява алхимията на розенкройцерите?През 1919 г. английският физик Ърнест Ръдърфорд за първи път направи успешен експеримент в трансформацията на атомите. Чрез бомбардиране на азотни атоми с алфа частици бяха получени кислород и водород. По този начин съвременната ядрена наука успя да преобразува елементите. Реализирането на прастарата мечта за правене на злато от неблагородни метали изглеждаше близко. Вярваше се, че учените са намерили тайната на древните алхимици и са разрешили старата загадка на алхимията, изкуството за правене на злато.Така, трансформирането на ядрата на атомите в наши дни понякога се разглежда като съвременна алхимия.Тази интерпретация обаче, почива на едно голямо недоразумение, понеже истинската алхимия, истинското дело на правене на злато, не се отнася до земното злато, а до дълбоко скрити микрокосмични процеси, които от незапомнени времена образуват сърцевината на божествените мистерии. Следователно, превръщането на неблагородни метали в злато трябва да бъде разбирано символично. Истинското правене на злато е свързано с един духовен процес, касаещ душата, целта на който е пълното новораждане, цялостното пресътворяване на човешкото същество. Истинската алхимия се отнася до златото на Духа.Това е причината философския камък, който толкова много хора търсиха напразно, да не може да бъде открит в минералното царство. Този божествен строителен камък лежи скрит като семе в човешкото сърце. Божието царство е вътре в самия човек. Същината на духа е съсредоточена в една скрита точка в човешкото сърце. Там може да бъде открит философския камък.

Както вече споменахме, загадъчният духовен център, който е наречен “житното зърно на Иисус”, “розата на сърцето” или с по-съвременните термини “атом на духовната искра” и “Христовият атом”, може да бъде открит на върха на дясната сърдечна камера на човешкото същество. В това житно зърно на душата е заключен огромен потенциал за пробуждане на вътрешното, небесното човешко същество, съставено от златна първоначална субстанция.Наистина е кралско изкуство да се развива това вътрешно човешко същество, този носител на светлина. Това не е природен, а духовен, алхимичен процес. Затова този процес да започва в атома на духовната искра на сърцето. Само този атом на духовната искра, този златен еликсир, този философски камък, скрит в човешкото същество, е способен да

трансформира оловото на природата в златото на духа.На основата на излъчващата сила на духовната искра или Христовия атом се ражда Новата душа, която от това ядро изгражда душевното тяло. Душевното тяло има възхитително излъчване със златен цвят и обгръща човешкото същество подобно на златна одежда. Който е способен да изтъче такава златна светлинна дреха отново ще бъде свързан с Божествения дух.От единението на Душата и Духа, от тази “алхимична сватба”, както старите розенкройцери наричаха този алхимичен процес, се ражда Синът на Пълнотата, вътрешния Небесен човек.Ние, съвременните хора, сме запознати с невероятната сила, съдържаща се в атома. Ние знаем и за ужасните опасности, свързани с експерименталното разцепване на атома, опасности, с които почтените учени, занимаващи се с ядрени експерименти, са напълно наясно. И все пак те не преустановяват експериментите си, подтиквани от един вид вътрешна принуда.Ученията на съвременните розенкройцери обясняват, че в допълнение към вече споменатия атомен център в сърцето, духовната искра или Христовия атом, съществува и друг атомен център в човешкото светилище на главата. Този атом в главата, наречен също луциферичен атом, в миналото пламтеше в светлината на сърцето, Христовия атом. Тогава луциферичния атом в главата бе отражение на сърдечния атом, така че единството на сърцето и главата бе факт и човешкото мислене бе водено от Бога, ръководено от Духа.Това славно единение, обаче, бе нарушено. От незапомнени времена луциферичния атом в светилището на главата е престанал да се подчинява на Христовия атом в сърцето, поел е ръководството на цялата човешка жизнена система и напълно е дезорганизирал структурата й. Човешкия разум бе запален в Луцифер и по този начин човечеството бе вкарано в една верижна реакция на насила наложени мисли: природно родения човек не живее, а е живян.Алхимичния процес, развиващ се в него по този начин се характеризира с двоен ефект, дължащ се на безбожната мисловна сила: външно с взрив и унищожение, вътрешно с кристализация и смърт. Само ако човечеството се завърне към истинската алхимия, необходимо условие за която е новораждането на душата, то може да освободи вътрешния Небесен човек и по този начин може да придобие вечна свобода.

Приятели, нека да си спомним думите на Иисус, нашия Господ, към неговите ученици: „Понеже какво ще ползва човека, ако спечели целия свят, а загуби живота си?”Тези думи образуват основата на цялата структура на истинската алхимия, структурата на евангелското новораждане от вода и дух. Душата, като връзка между Духа и тялото играе доминираща роля. С чистата си божествена същина, Духовната душа става блестящ тълкувател на непознаваемия Дух и позволява силата му да се влива в тялото.Какво всъщност е душата?Душата е един огън, един огнен принцип. Това е причината да можем да говорим за душевен огън. Във видимата Вселена, “домът на смъртта”, както я нарича Якоб Бъоме, бе запален несвещен огън, който не гори в хармония с божествения план. Универсалното учение нарича този безбожен огън Луцифер. Всяко природно родено човешко същество носи в себе си този безбожен огън като душевен пламък. Този луциферичен душевен принцип дава на природно роденото човечество определено съзнание. Това е неговото естествено природно съзнание с всички съответстващи му мисли и чувства. Това е причината да можем да кажем, че човешкото мислене бе запалено в Луцифер и то поражда съответстващи му действия. Като имаме предвид това, ще ни стане ясно защо светът и човечеството са такива, каквито са.

Според Универсалното учение цялото безкрайно пространство, вселената, е изпълнено с прасубстанция. Тази прасубстанция се състои от атоми на различни елементи в едно непреработено състояние. Цялото сътворение е синтезирано от тази материя. По този начин едно човешко същество може да бъде сравнено с една атомна колона, понеже неговата четворна физическа форма също се състои от безброй атоми. Тези атоми на неговата материална форма са поляризирани в съответствие с безбожния душевен огън, който гори в природно родения човек. Тази поляризация насочва вниманието ни към временния живот в този диалектичен природен порядък. И понеже живота в този свят е само един мним живот и външния вид не може да бъде поддържан, човешкото тяло се разпада отново и отново, а атомите, които изграждат тази система се връщат към техния първоизточник. Следователно, ако желаете да победите смъртта, атомите на вашата личност трябва да бъдат подложени на една напълно различна поляризация. Затова е необходимо да потушите Луциферичния огнен принцип във вас и да запалите друг вътрешен душевен огън: Христовия огън.В центъра на микрокосмоса, в сърцето, може да бъде намерена често споменаваната духовна искра или Христовия атом. Този атом принадлежи към друг световен порядък в сравнение с атомите на физическото ни тяло. Това е атомът, за който поетите казват: “Един Божествен атом трябва да бъде предпочетен пред хиляда Еденски градини.” Когато този божествен атом се активира, от него започва да се излъчва една нова, освещаваща сила. Една нова светлина започва да се изявява в сърцето. Това е раждането на новата, божествената душа.Веднъж тази Христова светлина да започне да се излъчва в сърцето и да се влива в съществото ви, този духовен поток ще възпламени всички атоми на вашата личност. Тогава поляризацията на атомите постепенно ще се промени. Резултатът е едно ново съзнание, една нова менталност. С други думи, чрез тази нова Душа и новото съзнание, духовната сила се влива в тялото и осъществява трансфигурацията на тялото. Това е мистерията на евангелското новораждане.На първо място трябва да бъдете новороден, що се отнася до смъртната ви душа и тогава да построите душевното тяло. “Златото на духа” ще бъде създадено от “оловото на природата” и тленното ще се промени в нетленно, както Павел казва в първото си послание към Коринтяните.“Тялото се сее в тление, възкръсва в нетление. Сее се в безчестие, възкръсва в слава. Сее се в немощ, възкръсва в сила. Сее се одушевено тяло, възкръсва духовно тяло. Ако има одушевено тяло, то има и духовно тяло. Така е и писано: първият човек Адам стана жива душа; последният Адам стана животворящ дух.”Дано бъдем проникнати дълбоко от тази велика Истина.

Кои са Розенкройцерите днес? Ние стоим в началото на една нова ера. Тя е наречена ера на Водолея, защото пролетното равноденствие е навлязло в този знак. Вследствие започва нова глава в развитието на земята и на човечеството, тъй като влиянието на ерата на Водолея се чувства все по-силно, което води до радикални промени в света и човечеството.Една излъчваща сила с много висока и все по-усилваща се вибрация и произхождаща от първоначалното човешко жизнено поле е тясно свързана с една космична революция. Тази космична революция влияе и на нашата земна атмосфера. Като знаете колко тясно е свързано човечеството със заобикалящата го атмосфера, неговата дихателна субстанция, можете да си представите, че ако атмосферата се промени, това дълбоко ще повлияе природното, нравственото и духовното поведение на човечеството. Чрез тези нови интеркосмични лъчеви влияния и според мъдрия божествен замисъл постепенно ще настъпи значителна промяна на структурата на земната атмосфера. Ако човечеството не е

способно да се приспособи към тази промяна, засягаща тялото, душата и духа, то ще бъде изправено пред непреодолими трудности, що се отнася до тялото и душата.От друга страна, епохата на Водолея носи със себе си велики и славни възможности. Който реагира позитивно на тази атмосферна Христова сила ще види новото слънце, слънцето на Духа, да изгрява в живота му. Нашата ера съдържа възможността освободената личност, Божието дете, да се завърне в своя Бащин дом.За да бъде способно да реагира позитивно на тази атмосферна Христова сила човечеството се нуждае от един посредник, а именно новата, новородената душа. Само тази духовна душа може да се приспособи хармонично към космичното развитие в наши дни. Обаче, както вече установихме, природно роденото човешко същество не притежава духовната душа.В човека е налице само природната душа, Луциферичния огнен принцип. Тази природна душа неизменно се разпада след смъртта, ако все пак не е била новородена по време на живота, което означава, ако не е била издигната в прославената духовна душа.Затова днес критичният въпрос, който много хора си задават е: Как да постигна душевно новораждане? Как да се сдобия с духовната душа? Та нали чистите силови потоци на Свръхприродата, силовите потоци на Царството Божие имат твърде висока вибрация, за да бъдат асимилирани от природната душа?

Приятели,Братството на Златния Розенкройц действа като един посредник за човечеството. Всички, които търсят обновление, са обхванати от него в едно силово поле, вибрацията на което може да бъде понесена от природно родените хора и в което те могат да работят за своето лечение и възстановяване. Това лъчево поле сияе във велика слава и е свързано с фокусната точка, която пратениците на Братството са създали на земята.Неговите радиации се излъчват за всички, които жадуват за тях, но особено за сърцата на тези, които се обръщат към Духовната школа, за да бъдат свързани с тези излъчвания. С други думи: Духовната школа е едно силно електромагнитно поле, в което са активни различни радиации, вибрации и сили, за да събудят всички, които влизат в това поле на излъчване, насочени към един по-висш духовен живот. Невъзможно е да вземем участие в божествения живот само на основата на морална благочестивост или на официално признатата религиозност.Ние говорим за съвременни розенкройцери, тъй като Школата на Розата и кръста предава една радиационна сила, адаптирана към нашето време. Ние вече не можем да вървим по древните освободителни пътища, понеже космичните и атмосферните условия са се променили и днешното човечество трябва да се приспособи към това ново развитие.

Уважаеми гости, драги приятели, пожелаваме ви да познаете освободителния път, по който съвременната Духовна школа на розенкройцерите води своите ученици към вечната им Родина.

Ерата на Водолея и Новият човек

от Валентин » Нед Яну 24, 2010 5:51 pm

Днес ще се докоснем до някои вечни и неотменими принципи на Универсалното учение, ще поговорим за природата на земния и божествения човек, за настоящото историческо време, в което живеем, и за древния път на освобождение, който човекът отново може да извърви във все по нарастващата Христова сила в Ерата на Водолея.Времето, в което живеемВсяко историческо време изправя човечеството пред нови, специфични предизвикателства, а понякога, почти настоятелно изисква от нас готовност за решителни действия, адекватни на онзи отрязък от космическото време, в който ние, като жители на Земята, по една или друга причина, съществуваме. Такова е и настоящото време! И колкото и да е невероятно, именно ние, хората на 21 век, се намираме пред уникалната възможност да преживеем завършването на един голям космически цикъл и началото на нов – време, изпълнено с изключителни възможности за всеки един от нас и за бъдещето на Земята и човечеството като цяло. Готови ли сме обаче да прекрачим границата, за да навлезем в новите космически измерения?Имаме ли съзнание за настоящето и живеем ли със своята космическа задача?Съвременната технологично ориентирана цивилизация, основаваща се на рационалната наука, все повече се задушава от собствената си суета и духовно невежество, а установените религии – и западните, и източните, са безпомощни да дадат задоволителен отговор как да се справим с положението, в което днес се намира светът – време на задълбочаваща се дегенерация и бездуховност. В същото това време, обаче, съществува една древна мъдрост, която преминава през човечеството, и която го съпътства в неговото космическо пътешествие. Понякога изворът на тази мъдрост е бил затрупван от човешката гордост и предразсъдъци, а понякога, подобно на пълноводна река напролет, този извор е напоявал със своята жива вода жадните за истината на Духа хора. Днес от този извор отново тече “живата вода” – с обновена сила и нови възможности.Това наше настояще, наречено в езотеричните учения Ерата на Водолея, бележи не толкова историческото време на 21 век, колкото възможностите на новите интеркосмични излъчвания.Човекът като жител на Земята, в своя път през необятната Вселена, попада под различни космически влияния на различни съзвездия и планети, олицетворяващи определени принципи и предлагащи на човешката душа различни задачи.

Зодиакът, Ерата на Водолея, Уран

Философията на розенкройцерите учи, че съществува и един божествен, спасителен план, чрез който падналите човешки същества винаги и отново получават възможността да се завърнат в божествено-духовния свят. Този спасителен план е съгласуван с променящите се

условия на Земята и същевременно с всички космически влияния, под които се намира тя в дадения момент. Древните астрономи са открили, че на Земята и човечеството им влияят 12 съзвездия, които определят тяхната посока на развитие и съдба. Всяко едно от тези дванадесет неизмерими силови полета изпълнява в различните епохи определена задача в един предначертан спасителен път. Така на човека се даряват различни възможности за духовно развитие.Какво представлява зодиакалният кръг?Оста на Земята е наклонена спрямо еклиптиката на двадесет и три градуса. Тази ос извършва конусообразно, въртеливо движение, при което северният й край сочи към различно съзвездие, наречено зодиакален знак. Една пълна обиколка на земната ос по еклиптиката се извършва за около 26 000 години. Това е времетраенето на една прецесионна година, наречена още Платонова. Така на земната ос са нужни 2160 години, за да премине през един зодиакален знак. За 72 години, равни на един космически ден, тя се премества с 1 градус по еклиптиката, обратно на нарастването на зодиакалните знаци. Съответната "ера" носи името на това съзвездие, в което се намира слънцето в точката на пролетното равноденствие. Влизането на тази точка в даден зодиакален знак има епохално значение както за нашата планета, така и за всички живи същества върху нея, най-вече за човека и човешките същества. Всеки знак създава условия за събуждането и развитието на дадени качества, способности, стремежи, както на отделния човек, така и на обществото. Сега излизаме от ерата на рибите и навлизаме в ерата на Водолея. За тези нови възможности и духовно-космически феномени ще говорим днес.Нека започнем с това, че според астролозите съвременната цивилизация е преминала досега през шест периода на развитие. Понеже става дума за огромен отрязък от около 26 000 години, границите им могат да бъдат определени само с точност до няколко десетки, и даже до 100 години. Първата епоха на Лъва - символ на оплождането и сътворението, продължила от 10 000 до 8000 г. пр. Хр. Тогава на Земята се поставят основите на нашата цивилизация. Археологически е краят на мезолита.Ерата на Рака – от 8000 до 6000 пр. Хр. поставила ударението на семейството, дома, изхранването и земеделието. По това време се появили градове, развило се селското стопанство, укрепнали семейните и родовите връзки. Не случайно това е епохата на Богинята-майка, закрилница на плодородието. В тази епоха човекът овладява земеделието. Археологически отговаря на неолита.В епохата на Близнаците (6000 до 4000 пр. Хр.) се развили езиците и писмеността. Последвала ерата на Телеца (4000 до 2000 г. пр. Хр.) – период на бурно развитие на изкуството и архитектурата. Археологически халколит и бронзова епоха.Следва епохата на Овена, символа на бог Арес (2000 г. пр. Хр. до 1 г. от Хр.) - мъжествен период на войни и завоевания, когато Гърция и Рим стигнали до разцвет на цивилизацията и завоювали големи територии. Желязната епоха в археологията.През последните 2000 години бяхме в епохата на Рибите. Понеже, както вече разбрахте, Земята се движи в посока, обратна на движението на зодиака, от известно време навлизаме все по-дълбоко в епохата на Водолея. Ерата на Рибите ще остане като ера на Християнството. Рибите, като последен знак на зодиака, са сума, резюме на всички предишни знаци и на опита, натрупан от тях. Те са времето на универсалната любов, състрадание, саможертва, алтруизъм, интуиция и дълбока духовност. За тази цел в началото на ерата на Рибите човечеството получи Учението на Христос – учението за новораждането като една подготовка за нашето настояще и за

осъществяването му.Свързаното с ерата на Водолея интеркосмично лъчево поле вече обгръща нашия свят. Силата и интензитетът му днес са достатъчно големи, за да може човек да го забележи и да изпита неговите влияния. Интеркосмичното лъчево поле е на път да предизвика една тотална революция в света и човечеството. Това развитие е предречено много отдавна. Водолеят е властелинът на науката, изследванията, проучванията, експериментите, новостите и изненадите. Неимоверното им развитие днес подсказва, че епохата на Водолея вероятно вече е започнала. Този творчески космически знак се управлява от Уран, който разчупвайки старото, дава път на обновлението. Той “събужда” човека от неговия сън. Оста на Уран е почти под прав ъгъл спрямо оста на Земята. Затова не е за учудване, че Уран има склонност да нарушава възприетото, традиционното и да налага новото, необичайното. Влиянието на Уран е като светкавица – изненадващо и внезапно, с голяма скорост и мащаб на действие.

Символът на Водолея

Символът на Водолея е много богат и наситен с идеи, завладяващи въображението и ума. В него можем да открием и такива, които ще ни позволят да пренесем Древната мъдрост в актуалното днес. Така например, Водолеят, или “Водният човек”, се изобразява като човек, държащ кана, от която водата тече и отново оживява Земята, изсъхнала от липсата на духа на истината, мъдростта и любовта.Понякога Водолеят е изобразяван и като жена, облечена в Слънце, Луната е под краката й, а върху главата й има корона от дванадесет звезди. Тези дванадесет звезди са дванадесетте знака на зодиака, които са посвещения с окончателен израз във Водолея. Луната е женският принцип, нисшият лунен Аз със способността му за творческо въображение и със силата му да дава форма не нещата. Този Аз се издига и усъвършенства до степента Син човешки.Слънцето е висшият Аз, духовният човек или Синът Божий, който се навежда към издигащият се Син човешки. Тяхното обединение е един небесен брак, който става в земното тяло, и в резултат се получава Съвършеният Нов човек. В този знак на Сина човешки зрелият човек се превръща в христовоосъзнат. И ако всеки знак, символизиращ цяла една епоха, предлага на човека специална космическа задача, то мисията на човека в Епохата на Водолея е именно това Духовно новораждане на Христовото начало в човека.

Земният и Божественият човек

Какво представлява съвременният човек и Божественият човек – Човекът-Водолей? Според Универсалното учение, намерило отзвук и в много религиозни системи, много, много отдавна, Първоначалният човек е бил сътворен по “Божи образ и подобие”, отразявайки в себе си пълнотата и структурата на Седморната Божествена Вселена.Неговата троична божествено-човешка система, наричана още микрокосмос, била съставена от божествен дух, божествена душа, а тялото му, бидейки изградено от субстанцията на непреходната светлинна материя, било безсмъртно и съвършено.Първоначалният Божествен човек, надарен с всички творчески сили на своя Създател и Баща, участвал в процеса на осъществяване и разгръщане на Божия План за развитието на

една космическа област, намираща се на границата на Божествената Вселена – място, предопределено за неговото развитие и обучение.Тази синовна слава и царственост обаче била помрачена.При космическата драма, позната още като грехопадението, била засегната тази най-външна част от Божествената йерархия, към която принадлежал тогава и човекът. Една част от Божиите синове отказали да се съобразяват с Божията воля, като приели за основа на своя живот друг жизнен принцип, основаващ се на силите на взаимно допълващите се противоположности. По този начин, прекрачвайки границите на Божествената космическа област, те попаднали под влиянието Законите на по-ниската област на Вселената – Нисшата природа, лишена от светлината на Божествената пълнота и Любов.Постепенно, пропадайки все по-надолу, през седемте сфери на небожествената природа, хората достигнали до най-долния, сетивния свят – познатия на всички ни свят на материята, времето и смъртта. Тук първоначалните им микрокосмоси претърпели окончателната духовно-душевна катастрофа, вследствие на което се разпаднала тяхната първоначална форма – Божественият микрокосмос. Принципът на Божествения дух бих заменен от Принципа на егото, а Божествената душа, лишена от връзката си с Божествения дух на микрокосмоса, станала неактивна, изпадайки в дълбок сън и забрава.В резултат от това човекът придобил и едно тяло като средство за изява в този материален свят, изградено от субстанциите на преходната земна природа, и поради това подвластно на закона на смъртта – структурно и субстанциално несъответстващо на първоначалното небесно тяло на божествените хора. Загубил Вечния Живот, човекът забравил с времето и своето първоначално божествено потекло.Така вратите към дома били затворени и от този момент нататък започнала драмата на човешкото скитничество в лабиринтите на материята, в един свят, лишен от Светлината на Божията Мъдрост и Любов. Попаднали в този природно-материален свят, ние, хората се раждаме, растем и умираме, за да се родим отново след това, и отново, срещайки границите на смъртта, загубваме всичко придобито в земния живот. И сякаш като пленници сме завързани за едно колело, търкалящо се през света на пространството, времето и материята, следвайки неумолимо Закона на нашата природа – безкрайно да се раждаме, за да умираме отново след това.Да, такъв е нашият път в този свят, света на материята – преди да се родим, започваме да умираме и още докато растем, усещаме как животът безмилостно ни се изплъзва.Днес ние наричаме себе си човек и човечество, но ние отдавна вече не сме това в абсолютния, първоначален смисъл на тези думи. Днешният човек отдавна не е онзи Божествен син, такъв какъвто беше сътворен – вечен, въздесъщ и съвършен. Нека да обобщим накратко казаното дотук. Съществуват два свята – природно-материалният свят, в който живеем, и божественият свят – светът от който човекът идва. Съответно съществуват два вида жители на тези светове, два вида човечество. Първият, това е човечеството, останало вярно на законите на Божествения живот. Тези хора и до ден днешен живеят в Универсалната светлина, съвършени, такива каквито са били сътворени! Много от тях са приемали физически тела, за да ни припомнят и показват Пътя към нашия общ Първоначален свят. Това са духовните учители, живели и творили на земята, и всеки от вас несъмнено би могъл да изброи много от тях.Вторият вид е човечеството, към което принадлежат всички хора, живеещи на земята. Това човечество е тръгнало по пътя на разделението, разрушаването на живота, гибелта и дегенерацията. Този свят и неговите обитатели – съвременното човечество – са възникнали в

резултат на това разделяне и нарушаване на Универсалните космически закони на живота.Йероглифният символ на Водолея, състоящ се от две вълнообразни линии, разкрива тази идея. Първата линия символизира “първият Адам, станал жива душа”, втората показва “последния Адам, станал жив дух”. Първият човек е от земята “земен, вторият е Господ от небето”. (1 Кор 15:45,47).

Пътят на завръщане и метаморфоза

Може ли земният човек да се превърне отново в първоначалният, небесен човек от Божествения свят? Може ли човекът да се спаси от болката и страданието на материалния свят и да прекрачи в света на Божествената природа, може ли отново да стане съвършен и безсмъртен, такъв, какъвто някога е бил? Има ли обратен път през лабиринтите на материята, който да го отведе до Света на Първоначалната родина?Да, път има! – няма по-въодушевяваща сърцето новина, съобщавана на човека, затънал в природата на смъртта, от тази, че е възможно нововъзстановяването на загубеното безсмъртие и предишната царственост на Божествената синовност. Бог е предоставил тази възможност на онези, които от еони време чрез своите опитности в тази природа на противоречията, са стигнали до пределната граница на съзнанието, че тази природа не е тяхната истинска родина. Така дълбоко в човека възниква всеизгарящият копнеж по Божествения му дом, Света на Светлината.Макар жител на природата на смъртта, търсещият отговори на тези въпроси човек притежава смътен спомен за един друг, Първоначален живот, едно вътрешно знание за съществуването на Божествения свят, и дълбоко в себе си усеща, че този природен свят на страданието и болката не е неговата истинска родина. Всички ние сме изпитвали усещането, че животът далеч не се свежда само до онова, което виждат очите. И докато някои се примиряват с това си състояние на неудовлетвореност, други, в които търсещият дух все още не е заспал, имат дълбоката потребност от нещо повече в своя живот. Думата “религия” означава да се свържем отново с някаква по-дълбока истина, която да вдъхне цел на живота, в който участваме, и смисъл на събитията, които предат нишката на съдбата ни от нашето раждане до времето на неизбежната ни смърт. Всички мистерии, още от най-дълбока древност, се основават на тайната за нововъзстановяването на предишното духовно-космическо състояние на човека, и като практическа реализация разкриват на истински търсещия един път, по който смъртта може да бъде преодоляна. Това е познанието за Пътя на завръщането на човека към Света на вечната хармония, за присъединяването му към Универсалния Божествен живот. Това е и сърцевината на Учението на розенкройцерите, както и смисълът и целта на съществуването на съвременната Духовната школа на Розата и кръста. Този път на освобождение, макар да започва в нашия природно-материален свят, може да ни отведе до Света на Вечния Божи дух, наречен още “Небесно царство”. И онзи, който извърви Пътя до този свят, никога след това не ще изпита смъртта, а ще живее отново безсмъртен във Вечността. Новораждане от вода и Дух, трансфигурацияСмъртният човек, такъв, какъвто е в сегашния свят, в царството на раждането и смъртта, не може да влезе в Царството на Вечния Живот.Ето защо, за да може човекът за прекрачи прага на Божествения свят, той трябва да

осъществи един алхимичен процес на преобразуване и метаморфоза, наричан в християнските мистерии “новораждане от вода и дух”, а на езика на съвременните розенкройцери този процес е известен като “трансфигурация”. Трансфигурацията е процес на смяна на земното природно родено тяло с едно ново, небесно тяло, изградено от субстанцията на божествения свят. Това ново Божествено тяло е познато в Библията и като Златната сватбена дреха – обновената от Духа Светлинна дреха на Новия човек. Като един от основните феномени на идващата ера на Водолея тази Светлинна дреха, или новото душевно-етерно тяло, ще бъде стимулирано от нарастващите въздействия на Водолея, и по-специално на т.нар. Пети космически етер – субстанцията на тялото на Новия човек, щедро изливаната Космическа вода.Когато Никодим пита Иисус за това, той му казва: “Истина, истина ти казвам: ако не се роди някой от вода и Дух, не може да види Божието царство. Роденото от плътта е плът, а роденото от Духа е дух”. Водата, Живата вода – това е първоначалната matheria magica, първичната субстанция, от която се състои Божeствения свят и от която трябва да бъде построено новото тяло, необходимо на човека за неговото завръщане. “Всеки, който пие от тази вода, която аз ще му дам, той вовеки няма да ожаднее; но водата, която Му дам, ще стане в него извор с вода, която тече в живота вече” (Йн. 4:4-42). Това е водата, която Водолеят все по-силно излива над съвременното човечество.Ако Вода означава прасубстанцията на божественото жизнено поле, то понятието Дух ни насочва към Първоначалния духовен творчески импулс и свързаната с него Сила на осъществяване – Гносисът. Новораждане означава човекът да се роди отново в Божествения смисъл като душа, дух и тяло. Без това тройно новораждане ние не можем нито да познаем Божествения свят, нито да влезем в него. Новораждането от вода и Дух е един процес на развитие. Той има много етапи и ученикът, вървейки по своя път, преминава през различни състояния. Това е Пътят, пред който Духовната школа на Розата и кръста, като член на Универсалната Христова Йерархия, поставя своите ученици и ги съпровожда по него. Роза на сърцето – Божествената монадаКое ни дава основание да мислим, че този път е възможен?Никоя религия или истинско духовно учение нямаше да имат смисъл, ако това днешно природно състояние на човека не беше наистина, така да се каже, поправимо. Защото независимо от това, че днешният човек отдавна е забравил своето истинско предназначение и своята Божествена синовност, в него все още е запазено, едно Божествено атомно ядро, свидетел на Първоначалното божествено състояние от времето преди грехопадението. Този божествен принцип – “божествена искра”, е познат под много имена в различните философско-религиозни и езотерични системи – Вътрешният Христос (в мистичното християнство), безценното съкровище в лотосовия свят (в източните религии), последният остатък от първоначалното състояние на човека (в теософията), розата в сърцето (при класическите розенкройцери от ХVІІ век), а Иисус говори за житено зърно. В текстовете на тибетско-будистката традиция Ваджраяна например се говори за “неразрушимата капка”, наричат го още Атман, а също и Буда. Съвременната духовна школа на розенкройцерите казва с езика на днешния свят, че “в центъра на цялостната система на човека, в неговия микрокосмос, вибрира Атомът на Духовната искра”. Именно наличието на този Духовен атом – роза на сърцето – е онази вътрешна врата,

прекрачването на чийто праг може да отведе човека в света на Вечния Първоначален Дух. “Божието царство е вътре във вас”, казва Иисус Христос, и всеки човек е предопределен, преминавайки през тази вътрешна врата, да се завърне там, откъдето някога, като блуден син, е тръгнал. Този централен принцип, наречен още монада, който е най-висшият аспект на човешкото същество, както казахме, е станал латентен и има нужда да бъде оживен отново. Новата душа, обновената светлинна дреха, трябва да бъде родена от това духовно ядро. Ерата на Водолея, времето на Ураново-Христовото космическо въздействие ще е времето на събуждането на това Духовно ядро.Гносисът, Христовата Светлина, винаги е зовял човека. Но само ако разбере този пробуждащ зов, той може да започне един процес на завръщане в Първоначалния живот. Копнежът за спасение, продиктуван от едно вътрешно разбиране, е отправната точка, от която може да се тръгне по Пътя. Уран, вратата на Христовата светлина в Слънчевата система, е онзи, който събужда Духовния атом в човека.Кой може да ни отведе към мистерията на новораждането – мистерията на Тайната вечеря? Иисус казва на своите ученици: “Идете в града; и ще ви срещне човек, който носи стомна с вода; вървете подир него.” (Мк. 14:13)И ако следваме Водоносеца, и ако подготвим своето тяло, своя дом, Христос ще влезе и ще извърши тайнството на освещаването.“Ето, стоя на вратата и чукам; ако някой чуе гласа Ми и отвори вратата, ще вляза при него и ще вечерям с него, а той – с Мен.” Така говори Христос на Духовния атом, скрит във всеки човек. Бог търпеливо очаква мига, когато ние, решени да се завърнем в Божието царство, отворим вратата на сърцето си.Ако откликнем на това ново докосване, Розовата пъпка ще разцъфне и у нас ще израсне едно ново душевно същество. Уран, проводникът на Христовата Светлина, все по-силно ще събужда Духовния атом в човека, за да го поведе по един път на освобождение.

В края на този Път Божественият човек е новороден, човекът е станал Божи син, Водолей. Целият микрокосмос, заедно с духа, душата и тялото, е станал отново безсмъртен и може да се изяви във всички области на духа. Такъв човек, според думите от Евангелието, макар да е във този свят, “не е от този свят”. Това е реконструкцията на онова, което някога е било. Това е завръщането на микрокосмичния човек към живота и съзнанието на Божествения човек от Първоначалната божествена природа, съчетаващ в себе си двете начала – Анима и Анимус. Водолеят олицетворява и онзи Божествен хермафродит, съчетаващ мъжкия и женския принцип, вроден във всеки човешки Христов Аз, изобразен с две линии, символизиращи този знак - елементите вода и дух – прехода от Риби към Водолей.

Двата пътя и разделението. Заключение

Реалното астро-космическо въздействие обаче на този знак е свързано с разделение. Подобно на ядрен разпад, Уран разделя душите, предлагайки два пътя пред човека, все по-актуални в бъдещето на Епохата на Водолея. Единият път, пътят към Божествената синовност, се преподава във всички мистерийни школи през вековете и днес се реализира в съвременната школа на Розата и кръста. Този път не е нов. В религиозно-философската традиция на Древен Египет например е познат още като Път на

Слънцето, или Път на лъва – водещ към висшето тяло и обективно съществуващия транцендентен свят с повече измерения, за разлика от Пътя на Луната (с неговите две разновидности – Крава и Хопопотам) – водещ към редуващите се смърт и прераждане. И докато единият път води към забрава и поредно прераждане, другият – към ясната памет и неизлечимото наследство – съкровище, по-безценно от всичко на света – метаморфоза, при която човек се превръща в Божи син. Вечно раздвоени между два свята, ние, хората, винаги ще бъдем изправяни пред този въпрос: По кой път да поемем в своя живот – към Бащиното си наследство или отново, изпълнени с гордост – към полетата на материята. Към Света на Вечния дух, или обратно – към Колелото на раждането и смъртта? ”Всички ние сме богове в зародиш”, гласи стародавното обещание, и ако сме достатъчно упорити, ако признаем отново Божията Воля, ако сме жертвоготовни и имаме смелостта да се променяме в идващите времена, можем да получим най-накрая неотменното си наследство – вечната, изпълнена с красота, мъдрост и любов действителност, надхвърляща и най-дръзките ни мечти.

СПОСОБНОСТИТЕ НА СТАРИЯ И НОВИЯ ЧОВЕК

На вас ви е известно, че материалната сфера, в която живеем, притежава различни качества и се развива, подчинявайки се на различни закони. Субстанцията на огледалната сфера на нашата планета също притежава различни свойства. Познати са седем свойства, седем изяви и седем измерения. В съответствие със седемте аспекта на нашата планета, човек притежава седем сетивни органа, с чиято помощ той може да реагира на седморния материален свят. Чрез седемте си сетивни органа човек може да се изявява в този свят и да работи с материята.

Обръщаме внимание, че това състояние на седемте сетивни органи е само теоретична възможност, тъй като в обичайния живот – нашата материална сфера – човек познава и използва само пет от тези сетивни органи. Останалите два още не са развити. Това се отнася за човек, който се намира в този свят – материалната половина на диалектичния свят. Ако обаче е в огледалната сфера, то тогава той е в състояние да използва и останалите два сетивни органа – хипофизата и епифизата (пинеалната жлеза). Тъй като там му липсват материалното и етерното тяло, той не може да се изявява в тази сфера чрез сетивните органи на това повредено състояние на личността. В резултат на това постоянно наблюдаваме объркване на действителността в диалектичния свят, което струва твърде скъпо в материалната и огледалната сфери.

Да прокараме мост между двете половини

Диалектичният човек е склонен винаги да неутрализира разрушението на

действителността. Той се опитва да прокара мост между два чужди един на друг свята, които всъщност са двете половини на един свят. Тази наклонност за осъществяване на връзка между тях, стремежът и умението да се прокарва такъв мост с цел постигане на някои предимства, наричаме окултизъм. В зависимост от очакваните изгоди и поради многообразието на различни типове хора, различаваме определени видове окултни течения.

И така, съществува окултно течение, което е религиозно ориентирано и е на мнение, че е възможна съзнателна връзка между нашия свят и страната на светлината в отвъдното. Има научно ориентирано окултно течение, което се стреми към знания. Освен тях има и едно материалистично течение, което използва окултни способности само за финансова изгода. Накрая можем да посочим и една четвърта група окултисти, които се концентрират върху себеутвърждаването и културата на аза.

Чрез това описание на различните окултни течения става ясно, че съвременният розенкройцер не проявява интерес към окултизма. Открай време ясно и красноречиво заявяваме, че нашата цел в никакъв случай не е насочена към огледалната сфера и нейните области, тъй като тя не би ни предложила по никакъв начин освобождаващи перспективи. Ето защо ние не се стремим да изграждаме подобни мостове. Още повече, че нашата задача, наред с всичко друго, се състои в това да неутрализираме всякакъв интерес в тази посока, в случай, че такъв би могъл да съществува у учениците.

Седем възвишени способности

Истинският човек има седем способности, които съответстват на седморно организирания свят. Той обаче може да ги притежава едва тогава, когато се свободи от ограничеността на диалектиката и унинието от нея. Тези способности могат да се опишат по следния начин: ~ Първата или най-висша способност на човека е силата на любовта. Ние имаме предвид силата на онази любов, която наистина е в състояние да просветли всичко. Вие можете да прочетете във всички свещени писания, че Светлината е най-висшето битие. Бог е любов, следователно Бог е Светлина. Вниманието на ученика по Пътя се насочва към това, че един ден той ще върви в светлина, тъй като Бог Самият е Светлина. ~ Втората способност на човека е мъдростта, която може да се придобие и преработи. ~ Третата способност е волята. Тук става въпрос за онази воля, която символично описваме като първосвещеник в човешкия храм, изпълняваща с любов и мъдрост Волята на Бог. ~ Четвъртата способност на човека е мисленето. С негова помощ – воден от любовта и мъдростта, тласкан от волята – ученикът изгражда мисловно своята сграда, при това до най-малката подробност. ~ Петата способност древните са я наричали кундалини-шакти (kundalini-shakti) – всеобщият жизнен принцип. В нашата философия ние говорим за динамична енергия, която се

концентрира, за да захрани менталната сграда с жизнена сила.

~ Шестата способност e изявата на формата, божествената способност на езика или мантрата. Чрез изговарянето на творческата, съзидателна дума, се предизвиква вибрация с магическа сила, чрез която захранената с жизнена сила мисловна сграда се реализира в материя.

~ Седмата способност е съвкупността от шестте предходни способности. Само в тази съвкупност седмата способност може да се изяви. Това означава, че човек е в състояние да използва по правилен начин всичко, което осъществява, в служба на Универсалната Божественост. Силите, които се отделят от първите шест способности, образуват Универсалната светлина, излъчвана в седмата способност.

Всяка една от тези седем сили притежава свой фокус в едно ядро на съзнанието, чиято сила или енергия се излъчва, както описахме по-горе.

Карикатура на Новия човек

Въз основа на описанието на този идеален седморен човек, който действа с целия си микрокосмос, всеки правилно мислещ разбира, че за диалектичния човек е невъзможно да изпълни една такава задача. Всеки ще прозре, че тези универсални способности далеч надхвърлят собствените му възможности. Като следствие от това, даже и в най-добрия случай, на мястото на идеала се появява една карикатура. Ще обясним това с няколко примера, които, надяваме се, ще намерят отзвук у всички вас.

Ясновидството и психометрията, например, са следствия и карикатура на втората способност на човека, не достигнала своята зрялост. Установихме, че втората способност е мъдростта, която може да се придобива, трансформира и асимилира от интелекта. При липса на връзка с мъдростта и при един силно денатуриран интелект , могат да настъпят ясновидски и психометрични качества. Но вие ще разберете, че тези способности нямат нищо общо с божествените намерения, а са само биологични реакции .

Ясновидството е вътрешно възприемане на впечатления, поглед върху това, което се случва на едно неопределено разстояние от възприемащия. Ясновидството, следователно, не е същото като етерното виждане, не е усъвършенстване и разширяване на материалното зрение.

Психометрията е способност за виждане на нещата от природата в тяхната взаимовръзка. Психометристът е в състояние, например, когато часовник на даден човек попадне у него, да прочете жизненото състояние на лицето, на което принадлежи часовникът. Това качество обаче е също чисто биологично. Ако наблюдаваме някои животни, този факт ще ни се изясни. Животните често са във висока степен ясновиждащи, ясночуващи и психометрични. Едно полицейско куче може да работи със своето фино обоняние и слух. Но това е само отчасти вярно, тъй като освен всичко друго, и при животното, и при човека жлезите с вътрешна секреция играят голяма роля. Това, че човек в една сходна ситуация постъпва

различно от кучето, се дължи на факта, че последното няма разум като човека.

Хипофизата и епифизата работят съвместно

Нека да разберем как ясновидството може да възникне при чисто биологичния човек. Да насочим вниманието си към пинеалната жлеза и към хипофизата. И двата органа се намират в главата. Пинеалната жлеза има заоблена и удължена форма с дължина 10-12мм и е свързана със задната страна на третата мозъчна камера. Хипофизата е малък, твърд орган, около 2 см широк, с дължина 1 см и с височина 1 см. Нейните съставни части са изградени от субстанция, сходна на градивния материал на пинеалната жлеза. Въпреки че физиологично между двата органа няма пряка връзка, гностикът знае, че те работят анатомично и физически заедно. Хипофизата притежава една ударна сила, с която, в случай че тя постоянно увеличава своята вибрационна скорост, е в състояние да събуди дремещата епифиза. По този начин шестият сетивен орган събужда седмия. Чрез това ауричното поле на човека и неговото обкръжение се осветяват от светлинните лъчи, които се излъчват от епифизата – седмия сетивен орган. Шестият и седмият сетивни органи възприемат впечатленията от ауричната сфера чрез дихателното поле.Известно е, че определени мисли и звуци могат да преодолеят големи разстояния. И така може да се случи някой да си помисли: “Ще му отида на гости”. Мисълта достига вашата аурична сфера, а хипофизта приема впечатлението и започва да вибрира. Започва да вибрира и епифизата. В резултат на това вие възприемате вътрешно образа на вашия приятел, който мисли в момента за вас, улавяте неговите мисли и знаете, че ще ви посети в някой от следващите дни. Понеже почти всички имаме подобни опитности, става ясно, че ние всички сме повече или по-малко ясновиждащи или ясночуващи.

Може да се развие позитивно или негативно ясновидство.

Негативно ясновиждащ става онзи, който допуска в своето аурично поле проникващите в него влияния отвън. Там той ги задържа и като резултат мислите му са напълно обсебени от тях. Концентрацията на мисли, която е насочената към него, и задържаната тревожна картина, са причина излъчващият се от хипофизата ток да доведе пинеалиса (епифизата) до ясновидски възприятия.

Позитивно ясновидство възниква, когато някой концентрира силно своите мисли върху нещо. Чрез тази целеустремено насочена мисловна сила човекът е в състояние да навлезе в ауричната сфера на своя обект. Като резултат предметът на неговия интерес се превръща в

разтворена книга за него. Всъщност, не е необходимо да добавяме, че тази естествена способност може много да се засили посредством различни упражнения – при това с изненадващи резултати.

Култивиране на жлезите с вътрешна секреция

Ако разгледаме това развитие трезво и от по-висока гледна точка, ще открием, че всички тъй наречени висши способности не са нищо друго, освен култивиране на жлезите с вътрешна секреция. За такова култивиране човек не е длъжен дори да бъде добър и честен или да променя начина си на живот. Всеки, който се интересува, може да упражнява този окултизъм, в случай, че биологичната му структура не му създава твърде много пречки. Стимулацията на жлезите с вътрешната секреция може да се извърши по различни начини. Обаче с това са свързани страшни опасности.

В този смисъл, всяко разширяване на диалектичното съзнание означава увеличаване на всевъзможни опасности не само за дадения човек, но и за други хора. Защото така се създават богати възможности за материално, морално и духовно експлоатиране. Трагичното в случая е, че по този начин се отклоняват от истинския път действително търсещи хора.

За правилното разбиране тук е необходимо да се подчертае още веднъж следното: Ако човек веднъж е започнал негативно или позитивно трениране на вътрешната секреция или притежава по рождение възприемчиво за това тяло, без да знае обаче как да се предпазва чрез поддържане здравословно и високоморално жизнено поведение, то той отваря ауричната си сфера за множество сили, които могат да го обсебят.

Култивирането на личността засилва връзката с природата

Едно подобно развитие се отнася към природното култивиране на личността и я привърза към диалектичния свят по-силно от всичко друго. По този начин се постига точно обратното на поставената цел. Затова е необходимо много добре да размислим какво представлява по-висшата способност на Новия човек.Ако искаме да узнаем нещо за това, първо трябва да установим и обхванем принципа на тази способност. Основата на тази нова способност е пълното разрушаване на аза. Тук ние нямаме предвид, че трябва да бъдем по-малко егоистични и повече хуманистични, или, евентуално, да се прекланяме пред една или друга религиозна догма. Не, разрушаването на аза според Духовната школа на Златния Розенкройц е едно тотално преобразуване на цялата сложна същност на материалната природа.

Само на тази основа един ученик на Духовната школа може да пристъпи към

подготвителната работа. На първо място с тази подготовка той трябва да промени напълно жизнените потоци на своя диалектичен сетивен свят. Тази промяна на диалектичните жизнени потоци е и първата предпоставка, тъй като цялото диалектично същество привлича към себе си сили и действа егоцентрично.

Силите и субстанциите в диалектичния свят действат обвързващо и чрез това поддържат старото същество. Ето защо ученикът трябва, когато стъпи върху Освобождаващия път, да изостави всичко, което привързва и поддържа съществуването на неговия аз. Това е един атакуващ и неизбежен процес. Защото ауричната сфера – извънредно важното дихателно поле на ученика, тръгнал по Пътя – трябва да бъде освободено от нисшите и обикновени материални въздействия.

Едва когато дихателното поле е освободено от тях, може да започне истинската работа. Възможно е някой да си зададе въпроса как се извършва това тотално прочистване на ауричното поле, това имунизиране срещу всички възможни вредни влияния, като се има предвид ситуацията, в която ние като диалектични хора живеем.

Откриване на истината за преходността на природата

Тази възможност е напълно установена чрез знанието, че ауричното поле разполага с три свойства, всяко едно от които може да бъде управлявано посредством ядрото в съзнанието на човека.

Първото свойство има привличаща сила, второто – отблъскваща, а третото неутрализира всичко, което се задържа в астралното поле. Важно е тези способности да се прилагат не негативно, а с позитивно и разумно разбиране.

При нормални обстоятелства човекът има съвършената свобода отвътре да управлява тези три способности.Но е необходимо първо да се разбере, че диалектичното ядро в съзнанието непрекъснато се върти в един съдбовен кръг и след възход винаги се преживява падение, при което личността остава пленник на ограничеността на този свят.

На второ място трябва да се разбере, че човекът трябва да умре според тази природа, за да може новият живот да получи възможност да се изяви, за да може Другият в микрокосмоса да израсне.

Това вътрешно познание обаче може да се управлява от аза само до един определен

момент. Не е възможно един ученик да е в състояние напълно и изцяло да проведе този процес на обновление със собствени сили, защото диалектичното съзнание може да действа само в съгласие с неговата собствена природа.

Когато някой реши да тръгне по Пътя, водещ до истинско себепознание, много скоро една сила, която не е от тази природа, започва да изпълва неговото същество. Посредством тази свръхестествена сила ученикът реално осъзнава съществуването на един по-висш свят. И чрез това осъзнаване той може да вземе решение да поеме по Освобождаващия път и за части от секундата да прозре състоянието си на абсолютна зависимост от собственото си кръвно състояние. Ученикът се нуждае от това познание, за да може да осъзнае процеса на промяната, която ще трябва да се извърши в неговото същество.

Съзнателно прилагане на трите способности

Така ние установяваме, че ученикът взема своето решение въз основа на сигурната връзка с една сила, която не произлиза от тази природа и се явява връзка между него и неговата първоначална Прародина. Ние наричаме тази сила, тази връзка подсъзнателен спомен, чрез който Божествената любов ни стимулира към определена дейност.

Чрез този подсъзнателен спомен кандидатът започва съзнателно да прилага трите свойства на своето дихателно поле. Той отново съзнателно отхвърля всички влияния, които могат да навредят на постигането на поставената цел. Целият този процес може да се извърши чрез прилагане свойството на неутрализацията.

Който тръгва по този Път, повежда една голяма вътрешна борба, защото двете различни жизнени сили не могат да се свържат една с друга. Така започва един процес, чрез който подсъзнателният спомен, намиращ се в един от мозъчните центрове между големия и малкия мозък, започва интензивно да вибрира. Тази вибрация отваря седемте мозъчни кухини за Универсалната прана, за дъха на Божествения живот. Розата се разтваря за небесната слънчева светлина и нейната седморна сила се захранва от силата на Светия Дух, за да може чрез тази духовна сила да се постигне победа над стария живот.

В Учението на Розата и кръста тази борба се нарича процесът на Йоан Кръстител и свързаната с това седморна способност – Розата на Йоан. Празникът на Йоан е празник на ученика, който е подготвил своята аурична сфера за процеса, при което се изисква пълното разрушаване на природното съзнание на аза, така че да се събуди Божественото съзнание в ученика и да може да се издигне то в селенията на Божественото царство.

Затова кулминацията на Празника на Йоан е появата на Бялата роза. Това означава, че розата в светилището на главата се разтваря чрез интензивните вибрации на подсъзнателния спомен.

Навлизането на Слънцето в знака на Рака

Сега ще ви стане ясно защо един ученик, в когото се е извършила тази промяна, би възкликнал, че той, божественият в него, трябва да расте, а азът, природният човек, трябва да умре. Не е случайно, че този процес на отмиране се свързва с момента на навлизане на слънцето в знака на съзвездието Рак. Както може би ви е известно, това е зодиакалният знак на надира. Можем да прибавим към това, че кръстът трябва да се забива в черната, тъмна земя, в надира на живота. Защото без тази здрава основа ученикът не би могъл да издигне своя кръст. По този начин започва подготвителният процес, започва и борбата на Светия Дух срещу аза и неговите прояви. Човек първо трябва да стане рицар на Йоан Кръстител.

Розата на Йоан е седморна и притежава една седморна по-висша способност. Това е един седморен огън, който кореспондира със седемте кухини на мозъка. Когато този огън се разгори, тогава говорим за седемте хармонии: ~ първата хармония е песента на любовта – Любовта, която е самият Бог; Бог е Светлина, Бог е Любов;

~ втората хармония е песента на Мъдростта;

~ третата е волевата способност на първосвещеника, който поднася своите химни пред вътрешния олтар;

~ четвъртата хармония се намира в силата на мисълта; ~ чрез петата хармония се изявяват силите на една динамична енергия;

~ шестата хармония е изявената Нова форма; ~ седмата хармония е свързващата сила на всичките шест хармонии в едно съвършено битие.

От това трябва да заключим, че Розата на Йоан Кръстител е ключът, с който се отварят седемте врати към Вечността. В седморната по-висша способност е входът към първоначалната Божествена общност, в която се съдържат всички елементи за едно истинско действително новоизграждане на Божествения човек.

Премахване на седморното було

Братята на Розата и кръста, в своето чисто християнско убеждение, винаги са виждали Христовия път до Голгота в магията на Розата върху кръста, която се оцветява в червено от жертвената кръв на Иисус, нашия Бог. Това е способността, която отстранява булото от седморния микрокосмос.

Разбира се, това не означава, че след отстраняването на това було може да се очаква едно пълноценно, седморно действие на божествените сили. Но по този начин ученикът получава една седморна връзка със седморното, абсолютно Битие. Чрез тази връзка той може да продължи великия градеж. Най-напред обаче става дума за един разрушителен процес, а едва след това – за изграждането на едно съвсем ново битие според принципа: Където се появява Светлината, мракът трябва да отстъпи.

Разрушението, което трябва да бъде извършено, не е драматично действие, като например при средновековните мистици, които са се самобичували с въжета и пръчки или като при хората, които лежат върху дъска, покрита с пирони, с цел да убият желанията на плътта. Подобно разрушение на аза не се изисква от вас.

Вместо това, чрез Универсалната светлина, до която човек се е докоснал, в тялото започва един процес на обмяна на веществата. Разрушаването на природата означава едно същевременно тотално обновление, с една дума: трансфигурация. Умирането на старото е едновременно раждане на новото. Седморната, по-висша способност на Новия човек расте с размерите на напредващата трансфигурация. Под ръководството на Светия Дух, който се разкрива пред кандидата, последният се отвежда обратно в загубената Родина.

В заключение, още едно сравнение със способността на Новия човек. Отнася се до едно природно култивиране на хипофизата и епифизата още в самата диалектика. В новата способност хипофизата и епифизата са два фактора, две листенца на седморната Роза. Тези два органа са много тясно свързани с два от седемте дяла на мозъка. В новата способност те не функционират вече според старата природа, а още по-малко служат на чувствата и възприятията, които се изявяват в ауричната сфера. В новия етап тези две жлези се свързват със свещения Седморен Дух и се отварят за едно докосване, което не е от този свят. Те възприемат това, което още нито едно ухо не е чуло и нито едно око не е видяло. И като се свържат след това с останалите пет листенца на Розата, заедно ще представляват седемте пламъка на огъня на Свещения Дух.

Така описаният Път разкрива Седморната роза в нейната съвършена цялост.

Имитация на Свещените сили

Тренирането на двата органа с вътрешна секреция означава да си играеш със свръхестествените способности. Това е събуждане на едно заместително умение, на изкривеното изображение на една божествена способност, скрита в човека. Помислете за змията на Мойсей и нейната имитация от страна на египетските свещеници. Мойсей се явява пред фараона с жезъла на своя собствен свещен огън, знакът на неговата свръхприрода. Той доказа на света, че неговият път е Пътят на свободата, докато свещениците на фараона искали да блокират тази свобода чрез лъжливите видения на несвещения змийски огън.Много свещени предмети и сили могат да бъдат имитирани. Възможно е дотолкова да се заблудите от тези карикатурни имитации, че да ги сметнете за истински и достоверни.

Не се ли получава същото в обикновения живот на човека? Всъщност това, което наричаме “живот”, реално погледнато, не е нищо повече от усилия и грижи. Затова всеки, който иска да вникне в тези неща, трябва да се издигне над обикновеното разбиране, за да приеме Бялата роза на Йоан. Когато тази Бяла роза, тази по-висша, седморна способност веднъж се изяви като ключ към седемте вечни врати, то тогава е сигурно, че докоснатият ще разбере нещо от думите на Христос: Божието царство е във вас. Защото с Бялата роза на Йоан, чрез жертвата на Йоан, се осъществява Човекът-Иисус. С други думи: Чрез по-висшата способност на Новия човек кандидатът ще бъде в състояние да стане съвършен, както е съвършен неговият Отец на небето.

Катароза де Петри

Хубаво изложение- съдържа всичко...Много пъти съм споменавал, че таквоз нящо "дарба" не съществува нито по рождение, нито ей тъй физическия човек се сдобива с нея пр имертно след "епидемична" кома (щото явно повечето ясновидци/ки у нас са я прекарали комата и на крак...)

Ясновидството- като явление, и ясновидците- като хора, твърдящи че го практикуват, следва да знаят, че всъщност това не е дарба, а вид ОБРЕМЕНЯВАНЕ- същото, каквото е апендиксът, ама когато не е възпален, човек хал хабер си няма какво и защо представлява- проблемът идва тогава, когато се възпали- ясновидството, психометрията, и прочие "способности" се точно такъв вид възпаление- а лечението на подобни състояния е оперативно, а смъртността си остава висока...

По-горе в статията се споменава, че животните са си ясновидци по природа, и проявяват тези си качества в ежедневния си живот за да оцеляват. Кучето например е много по-точен диагностик на всички видове рак- няма възможност да сбърка...докато доктори и ясновидци- въоражени или не с определени методики и инструменти/апарати, си остават в скромните възможности от типа 50 на 50...

Така че, нито един ясновидец или окултист, не може да твърди, че има "дарба", още по-малко пък да забърква Бог.- Това са естествени природни състояния, които при някои хора, имащи силна връзка с диалектическото битие и огледалната сфера, можгат да се проявят още в ранните детски години, или по-късно в живота, но точно тези явления поставят ясновидеца и/или окултиста на най-ниското стъпало- здраво прикован към материалното

битие, което по правило е в разрив със самомнението, че ясновидството и/или окултизма имали нещо общо с духовното развитие....Ако има връзка, тя е обратно пропорционална- колкото по-силно проявени окултни, ясновидски и т.н. наклонности- толкова по-далече от същинското духовно развитие.

В навечерието на Великден пускам тази тема, която едва ли би имала някако развитие- но все пак...все у някой може да настъпив проблясък, и да разбере, че практикуването на ясновидство, окултните занимания, или напъните за развитие на "способностите", освен че с нищо не помагат, вредят както на самите тях, така и на цялото останало човечество...

В материала по-горе се споменава Духовната Школа на Розата и Кръста, но тя е част от Всемирното Братство, което във всички етапи от човешкото развитие е внасяло и поддържало Универсално Знание, Универсална Наука, навсякъде по света. Принцни разлики във възгледитеи на розенкройцерството и Школата на Бялото Братство, водена 40 години у нас от Учителя Беинса Дуно например- няма...