СПИСАНИЕ ЗА БИБЛИОТЕЧНИ И ИНФОРМАЦИОННИ …nationallibrary.bg/wp/wp-content/uploads/2020/06/... · The National Library “St. St. Cyril and Methodius”

СПИСАНИЕ ЗА БИБЛИОТЕЧНИ И ИНФОРМАЦИОННИ НАУКИ, КНИГОЗНАНИЕ И ЛИТЕРАТУРНА ИСТОРИЯ

БИБЛИОТЕКА

ISSN 0861-847X • ГОДИНА XXVI (LXV)

2•2019РЕДАКТОР ПЕТЪР ВЕЛИЧКОВКОРИЦА ГЕОРГИ ИВАНОВ ПРЕДПЕЧАТ ВАСИЛКА СТЕФАНОВАПЕЧАТНИ КОЛИ 9. ФОРМАТ 70/100/16. ТИРАЖ 220НАЦИОНАЛНА БИБЛИОТЕКА „СВ. СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ“. 1504 СОФИЯ, БУЛ. „ВАСИЛ ЛЕВСКИ“ 88ТЕЛЕФОНИ НА РЕДАКЦИЯТА: 9183 220, e-mail: [email protected]; [email protected]АБОНАМЕНТ И ПРОДАЖБИ: 9183 136,e-mail: [email protected]; [email protected]ПЕЧАТНИЦА НА НБКМ. СОФИЯ, 2019РЪКОПИСИ НЕ СЕ ВРЪЩАТ. ISSN 0861-847X На корицата: Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ – снимка Иван Добромиров

РЕДАКЦИОННА КОЛЕГИЯ

доц. д-р Александра Дипчиковагл. ас. д-р Анка Стоиловадоц. д-р Анна Ангеловадоц. д-р Антоанета Тотоманова Ваня Аврамовадоц. д-р Васил ЗагоровВеселин ТодоровВиолета Цветковапроф. Владимир КлюевГеорги Бобевд-р Джени Иванова Елизабета ГеоргиевЕфросина Ангелова-Пенковадоц. д-р Живка Радевад-р Иван Заровдоц. д-р Красимира Александровад-р Мариана Кироваас. Милена Колева-ЗвънчароваПетър Величковпроф. Роман МотулскиРосица Кириловад-р Силвия Найденовадоц. д-р Тодор ЧобановЮлия Карадачка-Симеонова

Всекиавторполучавапо1бройотсписание„Библиотека“,вкойтоепоместеннеговтекст.Хонорарисеизплащатсамонапоръчаниматериали. Приемендензаавтори–срядаот14до15часа. Списание „Библиотека“ сеиздаваотНационалнатабиблиотека „Св. св.КирилиМетодий“.Действителенсобственик–МинистерствонакултуратанаРепубликаБългария. Марката„Библиотека“ерегистриранаиимарег.№99063от05.09.2017г.

Събития 5–6

7–9

10–13

14–18

19–20

Предстоящо21–33

Библиотечнипрактики34–41

42–46

47–54

Камелия Христова-ЙордановаСпочитиблагодарносткъмсветиКирил.Изложбапослучай1150-годишнинатаотнеговотоуспение

Бояна МинчеваКнижовенкалейдоскоп

Росица КириловаПоредица„Българскапериодика“вНационалнатабиблиотека.Първатаизложбабепосветенанавестник„Тъпан“,авторатана„Будущност“

Димитър Недев, Стефан ПейковИзложбанаСозополвНационалнатабиблиотека

Премиеранановияроманнаакад.АлбертЛиханов

Нона ПетковаПазителинапаметта–дарителскатапрограма„Осиновикнига“вНационалнатабиблиотека„Св.св.КирилиМетодий“

Радослава СтефановаФактиицифризабългарскотокнигоиздаванепрез2018г.ПрезпогледанаНационалнатаагенциязаISBN

Камелия Христова-ЙордановаПолзитеотинвентаризацията,илизаидентификациятанаединръкописотколекциятанаНационалнатабиблиотека„Св.св.КирилиМетодий“

Биляна ЯвруковаРазвитиенакаталозитенаУниверситетскатабиблиотека„Св.КлиментОхридски“

Съдържание

55–62

История на книгата63–70

Библиотеките по света71–72

Минало73–84

85–124

Четенето125–127

Млади автори128–135

Нови книги136–139

140–144

Елизабета Георгиев РолятанабиблиотекитевЦарибродиБосилеградзанасърчаванетонабългарскияезик,литератураикултуранабългаритевСърбия

Петър ВеличковДораГабекатосъздателканабиблиофилскатапоредица„Библиотеказамалките“през30-тегодининаминалиявек

Мариана КироваБесарабскитестудентивТараклийскияуниверситетвМолдоваиматдостъпдонай-новитебългарскииздания

Стоян РайчевскиИзисториятаначиталищнотоделовБитоля

Невена ГраматиковаМенакъбнаметонашейхБедреддинСимавиотХафъзХалил.БиографичениисторическиизточникзасъбитиятаоткраянаXIV–началотонаXVв.

Стефка ПетроваИнтереснииполезничетива

София ДачеваПреводнарецепциянаТомасМаниХерманХесевБългария

Александър МошевКнигазаКонстантинВеликиотПеткоАтанасов

Евелина СтойневаНовисправочницивНБКМ

Събития 5

С почит и благодарност към свети КирилИзложба по случай 1150-годишнината от неговото успение

Камелия Христова-Йорданова

With Reverence and Gratitude to Saint Cyril Exhibition on the Occasion of the 1150th Anniversary of his Assumption

Kameliya Hristova-Yordanova

Summary Preliminary information regarding the upcoming exhibition dedicated to

the1150AnniversaryoftheAssumptionofSaintCyril,whichwillbeheldinMayattheSt.St.CyrilandMethodiusNationalLibrary.

Key words:exhibition,SaintCyril,1150thanniversary,Assumption.

На 14февруари т.г. се навършиха 1150 години отУспението на св.Кирил.Националнатабиблиотека„Св.св.КирилиМетодий“щеотбележигодишнинатапрезмесецмай,когатоежегодносечествапаметтананейнитепатрони–светитебратяиславянскипървоучителиКирилиМетодий.

Вотдел„Ръкописиистаропечатникниги“,внаправлението„Опазваненаръ-кописно-документалнотонаследство“наНационалнатабиблиотека,сеподготвяизложбапоповод1150-годишнинатаоткончинатанаКонстантин-КирилФило-соф.Екипътсентусиазъмподбираекспонати,скоитосецели,отеднастрана,дасепредставимногообразиетоотценниматериали,посветенинакултакъмславян-скияпървоучителисъхраняванивколекциитенаБиблиотеката,иотдругастрана,достойнодасеотбележиголяматагодишнина.Очаквасевекспозициятадабъдатвключениворигиналичрездигиталникопияръкописи,старопечатнииздания,икони,стенописиидругихудожествениизображения,посветенинасв.Кирил.

Основнатачастоторигиналнитематериалисепредставятчрезпаметнициотспециалнитеколекции,съхраняванивотдел„Ръкописиистаропечатникниги“наНационалнатабиблиотека,кактоичрезприноснинаучниизданияипубликациивобласттанакирилометодиевистиката.Отръкописнатаколекцияпредстоидабъ-датпоказанинякоиотпо-рядкоекспониранитепаметници,представящиюж-нославянскатаирускатаръкописнатрадиция,кактоикниги,слабопознатидосегазаширокатакултурнаобщественост.СредтяхсаТиквешкиятсборникотвторатаполовинанаXVв.,вкойтосесъдържатекстътнаСолунскаталегенда;Дринов-скиятдамаскинисинодикоткраянаXVIв.,написанвЛовешкиякнижовенцен-тър;Служебниятминейзамесецфевруариот1608г.,изработенвманастира„Св.Троица“околоВраца;единствениятзапазенвстранатарускиХронограф,койтопредставляванаученинтерес замеждународнатаславистичнаобщност,кактои

БИБЛИОТЕКА 2•2019

Събития6

другипаметници.ВХронографаепоместеноСказание за превода на книгите от гръцки език на славянски,кактоиКратко сказание за раждането и живота на св. Кирил.Щесепокажетрадициятавразвитиетонакултакъмславянскияпървоучи-тел–отпървитевековенасъздаванетомудоВъзражданетоинашидни.

Отстаропечатнитеизданиящебъдатпредставенислова,службиидругипо-етично-песеннипроизведениязаКонстантин-КирилФилософ,катонякоиоттяхсъщощебъдатизложенизапървипът.

ЧастотекспозициятащебъдатсъщографичниизображенияотхудожничкатаЛилянаДичева–цикълнаречен„Етапиотживотанасв.св.КирилиМетодий“,17рисункивсякаоткоитоесъссобственозаглавие.

Изложбатаенасоченакактокъмширокатапублика,такаикъмизследовате-литеспо-специалниинтересивръкописната,печатнатаихудожественатаобластназнанието.ПрезмесецмайсотворенивратиНационалнатабиблиотекаочаквасвоитепосетители,скоитозаеднодаотбележи1150-годишнинатаотуспениетонасв.Кирил.

Споменаваненасв.КирилвБанишкоточетириевангелие–ръкописоткраянаХIIIв.,пергамент

Събития 7

Книжовен калейдоскопБояна Минчева

National Library “St. St. Cyril and Methodius” Book kaleidoscope Boyana Mincheva

Summary

TheNationalLibrary“St.St.CyrilandMethodius”begananewexhibitionseries“BookKaleidoscope”inaspecialshowcaseinthe“BookHistory”Hall.Exposition inMay this year is dedicated to the 1100th anniversary of theconstructionoftheBulgarianmonastery“St.GeorgeZograf”inthemonasticrepublicofMountAthosinGreece.

Key-words: Book Kaleidoscope Series, Book History Hall, NationalLibrary“St.St.CyrilandMethodius”.

Националнатабиблиотека„Св.св.КирилиМетодий“стартирапрезмартт.г.официалносвоятановаекспозиционнапоредица„Книжовенкалейдоскоп“.Вспе-циалноосигуреназацелтавитринасмикроклиматвсекимесецвзала„Историянакнигата“бяхапредставенидокументи(иликомпозицииоттях),коитопоказаханапотребителитеипосетителитебогатоторазнообразиеоттеми,съдържанияиизображениянаразличнитеносителинаинформация,съхраняванивбиблиотеч-нитеколекции.

Първатаекспозициябепосветенанасвитъкавнеговотомногообразиеотсъ-държаниеиначининаупотреба.Катоносителнаписантекстилипоредицаотизображения, той се свързва с най-ранните векове от развитието на човешкатацивилизация.Във времето преобладават различниматериали за неговото изра-ботване–мекиметали,папирус,пергамент,инай-късно–хартия.Съществуватпаметници,коитосаизписанинаняколкоезика.

КодексътзаменясвитъкаощепрезIIв.,когатопергаментъттрайноизмествапапирусавизработванетонакниги.Формалнитеотличиямеждусвитъкаикни-гатавъввреметовсепо-честоицеленасоченосаобвързванисъссъдържаниетонавключенитевтяхтекстове.Свитъкътсъдържавсебесиидеятазакръгаиседоближавадомощтамунасимволнапреградатамеждукултурното,усвоенотоотприродатапространствоиХаоса.Кръгътизпълнявафункциятаиназнаксъсзащитнамагическасиласрещуболестиилошивлияния.Форматанасвитъкаеедновременносвидетелствозадревностиавтентичност.

Многонабройиразнообразнисааспектитенаупотребанасвитъкавчовеш-кияживот,битиобществениотношения.Тойнамирамястокактовхрама,такаиизвъннего.Употребявасекатосредствозалечениенадушевниифизическистрадания.Затазицелпонякогамалкикъсчетаотнегосепоглъщатсводаили


Събития8

другатечност.Свитъкътпазидомаиградаотнеприятелскинабези.Залепеннаградскитепортиилипостените,вграденвосноватаиливдругачастоткъщататойосигуряваздравеиспокойствиенасемействотоиобщността.Всекисвитъксеотличавапосвояфизическиоблик,поматериала,откойтоеизработен,нонай-ве-чепосъдържаниеипредназначениеотостаналите.

Амулетните свитъци не са предназначени за четене. Текстовете и/или изо-браженията,вложенивтях,саподбраниикомбиниранизадаосигуряттелеснаидушевназащитанасвояпритежател,апонякогасевъзприематикатоалтернатив-носредствозаизцеление.Темогатдавключватмолитви,заклинания,тайнописсразнообразенпроизход,частиотсвещенитекнигиидр.под.вмногобройником-бинации.Средизображениятапреобладаватликовенасветци,ночестосрещанисаит.нар.печати–графичникомпозиции,чиятоосновнаформаекръг,съсза-щитнифункции.

Свитъците,коитосъдържатсамочастиотсвещенитекниги,същоиматраз-нообразнопредназначение–използватсеповременабогослужение(литургия),служаткатоличнимолитвеници,четатсеповременаотбелязванетонацърковнипразнициидр.

Архивните(документални)свитъци съдържатинформация,коятооповестяваяркисветскии/илиисторическисъбития,бракосъчетаниянаблагородници,смъртнадуховнилица,законовиактове,финансовиразпоредбиидр.под.Еднаголямагрупаоттяхпредставляватсвитъцитесродословия,главнонаблагородническифамилии.Тесвързватначалотонародасглавниперсонажиотсвещенитекниги.Можедасъдържатиграфичнихералдичниизображения.

Свитъцитебиватоще:медицинскииалхимични,календарни,соткъсиотдра-матичнитворби,срецепти,музикални,поетически,географскииредицадругиразновидности,коитопоказватширокатапалитранаупотребанатозидревенно-сителнатекстиизображенияпрезвековете.

От8мартт.г.Националнатабиблиотекапредставинавниманиетонасвоитепотребителитрисвитъкасразличнопредназначениеотколекциите„Славянскии

КнигаЕстир

Събития 9

чуждоезичниръкописи“,„Ориенталскисбирки“и„Картииграфика“.Първиятоттяхеизписанвърхупергаментнаивритиенавитоколодървенапалка.Тойсъдър-жатекстанастарозаветнатаКнигаЕстир.Предназначенезачетенеповременаев-рейскияпразникПурим,койтообикновеносеотбелязвапрезтозимесец.ВториятесвитъксродословиенаблагородникнависокпоствОсманскатаимперия,рези-диращвЕгипет,чийтопроизходеизведенотпророкаМохамед.Третиятсвитъкеобразуванот12гравиранивърхуметализалепенипоследователноизображениянасветци,популярнисредхристиянскотонаселениенаБалканитеиеоцветенръчно.Неговотопредназначениеенасвоеобразнафилактерия–свещенареликва,коятоможедабъдепридобитаповременапоклонениевхристиянскияхрам.

Презаприлт.г.въввитринатабяхапредставениоригиналниграфичнидоку-ментиирепродукцииотколекцията„Картииграфика“поповодмеждународнияДеннахумораисатирата.Векспозициятанамерихамястокарикатуриишаржовеотизвестнибългарскихудожници,твориливкраянаXIXивначалотонаXXв.,средкоитосаАлександърБожинов,РайкоАлексиев,ИлияБешков,АлександърДобринов,СтоянВенев,ДоньоДонев.ПоказанбеиоригиналниятшаржнацарФердинандоткраяна1918г.,нарисуванотРайкоАлексиев.

Експозициятапрезмайт.г. епосветенана1100-годишнинатаотпостроява-нетонабългарскияманастир „СветиГеоргиЗограф“вмонашескатарепубликаСветаГоранаполуостровАтонвГърция.

Зала „История на книгата“ е отворена за посетители всеки работен ден от 9.00 ч. до 17.00 часа.

РайкоАлексиев–„Могъществотонанарода“,

карикатуранацарФердинанд,1918г.

Събития10


Поредица „Българска периодика“ в Националната библиотека Първата изложба бе посветена на вестник „Тъпан“, а втората на „Будущност“

Росица Кирилова

“Bulgarian Periodicals” series in the National LibraryThe first exhibition was dedicated to the „Тъпан” (Drum) newspaper, and the

second one to the „Будущност” (Future) newspaperRositsa Kirilova

SummaryTheNationalLibrary “St. St.Cyril andMethodius” is preparing seven

thematicexhibitionsunderthecommonmotto“BulgarianPeriodicals”.FromFebruarytoDecember2019,inthewestwingofthebuildingwillbeshowingarchival materials on the occasion of anniversaries of the foundation ofimportantforthepubliclifeinBulgarianewspapersandmagazines.

Key-words:NationalLibrary “St.St.Cyril andMethodius”,Bulgarianperiodicals,thematicexhibitions.

Седемтематичниизложбиподобщотомото„Българскапериодика“подготвяНационалнатабиблиотека„Св.св.КирилиМетодий“.Отфевруаридодекември2019 г. в западнотокрилона сградатащепоказваме архивниматериалипопо-водкръглигодишниниотосноваванетоназначимизаобщественияживотунасвестници и списания.Посетителите в Библиотеката вече имаха възможност даразгледатпърватаизложба,посветенана150г.отизлизанетонапървиябройнав.„Тъпан“,свързваниспублицистичнототворчествонаХристоБотев.

Началотонатогавашнияноввестникнабългарскатаемиграцияепоставенона1февруари1869г.вБукурещ.Редакторнав.„Тъпан“еИванМънзов,ауре-дницисаКириякЦанков,БраниславВелешкииДимитърЦенович.Вестникътсевписвавпоредицатаотдругихумористично-сатиричнипериодичниизданияпрезВъзраждането,започналапрез1863г.спояватана„Гайда“наизтъкнатияпубли-цистиобщественикПеткоР.Славейков.

В.„Тъпан“епървиятпечатенорганнаформиращатасереволюционнапартиясредбългарскитеимигрантивРумъния.Излизаот1февруари1869-адо12юни1870г.иот20юни1875-адо30юли1875г.Основателитенавестникаобявяватпредварителнозадачите,коитосипоставят,настраницитенав.„Народност“:1. Да служи за изправяне на лошавите човешки пороци. 2. Да брани чисто българските интереси. 3. Да отблъсква лукавите и лоши намерения на нашите неприятели.

Събития 11

Основен обект на сатиричнитестрели на вестника са представители-те на „старите“ и тяхната организа-ция – Добродетелната дружина. Ав-торите критикуват дуалистичните имидеи и консервативност, разобличаватчорбаджийството, фанариотите и тур-ската власт. Единственият сътрудник,който подписва своите материали въввестника, еИванКършовскиипорадитазипричинавъпросътзаучастиетонаХристоБотевпредизвикваостраполе-микапрез20-теи30-тегодининаXXв.Следпетгодишнопрекъсваневестникътеповторновъзстановенпрез1875г.

Публикациите в „Тъпан“ са насоченипредимно срещуЛюбенКаравеловиумереното крило на революционното движение. Счита се, че техен автор иливдъхновителередакторътИванМънзов,койтоевконфликтниотношенияспи-сателяреволюционер.Пасквилниятхарактернатекстоветепринизявазначителнокачествотонахуморав„Тъпан“.ВизлезлитетриброяследвъзстановяванетонаизданиетоактивносътрудничииСтефанСтамболов.

Вжанровоотношениематериалитесаизключителноразнообразни–отсати-ричнистатииифейлетонидохумористичнидиалозиистихотворения.Нелипсватихарактернитезадругитевъзрожденскивестниципубликациикатодописки,те-леграмииизвестия.

„Тъпан“е едноотнай-богатоилюстриранитепериодичниизданияпрезВъз-раждането.Самопрезпървиямупериодкарикатуритеса56исаделонаизвестнияполскихудожникемигрантХенрихДембицки.ТеотразяватидейнотоитворческотосътрудничествомеждунегоиХристоБотев.По-късноДембицкиилюстрираиБо-тевиясатириченвестник„Будилник“.Карикатуритеподсилватефектанатекстоветеиподчертаватреволюционнатаимнасоченост.Художникътизграждацялагалерияотобразинасъвременнициипоказвадобропознаваненабългарскияреволюционенживот.КарикатуритепрезвторияпериоднавестникасасавторРайс.

„Тъпан“ е част от богатата колекция от възрожденскипериодичниизданиянаНационалнатабиблиотека.През2013г.пълнототечениенавестникаберес-таврираноиподвързаносъссредства,даренизаинициативата„ОсиновикнигавНБКМ“.

Вторатаекспозицияотноватапоредица„Българскапериодика“наНационал-натабиблиотека„Св.св.КирилиМетодий“вечеможедасеразгледавзападнотокрилонасградата.Следкатоотбелязахме150г.отизлизанетонапървиябройнав.„Тъпан“,сегаотделямеподобаващомястоивниманиенав.„Бъдущност“инасписващиягоГ.С.Раковски.

Вестникътсепоявяванабялсвятточнопреди155г.исепревръщавтрибуназа т.нар.Източен въпрос.В специално аранжирани витрини в Библиотеката са

Първиятбройнав.„Тъпан“

Събития12

ПисмонаМинистерствотонавътрешнитеработи–Букурещ,доГ.С.Раковскиотносноразрешително

заиздаваненав.„Будущност“,31.Х.1863г.

подредениархивниматериалиотколекциятанаотдел„Българскиисторическиар-хив“–първиятипоследниятбройна„Бъдущност“,документалнисвидетелствазаисториятанавестника,кактоифотосинанеговиявдъхновителисъздателГеоргиСтойковРаковски.

Неговотоимеесвързаносразличниобластинакултурнияинационално-ре-волюционнияниживотпрезепохатанаБългарскотовъзраждане.Пламененбун-тарпредивсичко,тойреализирамногопосочнитесиинтересичрезизследваниявисторията,литературата,фолклораидр.

ПублицистичнатадейностнаГ.С.Раковскиеизцялоподчиненанаповелитенавремето–включителноисъссловотодасеборисрещупотисницитенанарода.Възгледитеипозициитемупоразличнивъпроси,свързанисполитикатанаБал-канитеинаевропейскитесили,намиратяркоотражениеособенопостраницитена вестниците, създадени от него.След издаването на „Българска дневница“ и„Дунавскилебед“вСърбия,през1863г.тойсеустановявавБукурещизапочваподготовката по отпечатването напървия българско-румънски вестник „Бъ-дущност-Viitorul“.

Раковскиинеговатадейностсерадватнаодобрениетонатогавашнитеуп-равляващикръговевРумъния.БлагодарениенатовавсъвсемкратъксроктойполучаваБревет (разрешение) за издаването на новия вестник.На 2 ноември1863г.публикуваОбявление,вкоетопосочвацелтаизадачитена„Бъдущност“:Уводнитестатии щът обема истинний ход днешния европейски политики, осо-бито же към тий два народа, българский и румънский… Той ще брани нихние права и интереси с най-големая възможности, любородности и искренности.ОсвенУводни членове,вОбявлениетосепосочватощетричасти,коитотрябвадасъдържавестникът:Любословная част,Търговская частиЗа световния же новини и знаменития събития.

Задаосигурипаричнисредствазаизданието,Г.С.Раковскиобразувадруже-ство,коетоданабавинужнатасубсидия,авизрабо-тенияУставсепосочватзадачите,целтаиначинътна управление. След Обявлението и Устава тойпубликуваиПозив,насоченизключителнокъмбъл-гарите:Ето время да покаже всякий благородните си чувствования към милата си народност и да принесе на жъртвеника общаго ни просвещения…

Първиятбройнав.„Бъдущност.Вестникграж-дански,любословниитърговски“излизана8март1864г.Виздателскотокаречетем:главенредактор–Г.С.Раковски,издател–Ст.Расидеску,отговоренредактор – Таке Въсилеску. За редактирането навестниканарумънскиезиквкачествотосинапрево-даченазначенДимитърВеликсин.Периодичността

Събития 13

на„Бъдущност“еседмична.Печатасеначетиристраници.Навсякаоттяхтекстътеразпределенвшестколони–потринабългарскиинарумънскиезик.Последният,десетибройнавестникаизли-зана10май1864г.

Основнитечетири теми, които се разискватнастраницитена„Бъдущност“,са:ЦърковниятиИзточниятвъпрос,балканскотобратство(особе-норумънско-българското)иаграрнатареформавРумъния.Появяванетонановотопериодичноиз-даниеепосрещнатосентусиазъмсредместнитежурналистическикръгове,апобългарскитеземивестникътнаРаковскиевъзприеманкатопозивзаборба,разпалващжеланиетозаосвобождение.

Макар с краткотраен живот, „Бъдущност“отбелязванов етап в развитиетона българскатапублицистика с обсъжданите на страниците мувъпроси.Тойенесамопървиятдвуезиченвестник,ноипървиятбългарско-ру-мънскивестник,койтоведнаквастепенразискваголемитепроблемикактонаРу-мъния,такаинаБългария.

ВличнияфонднаГеоргиС.Раковски,съхраняванвотдел„Българскиистори-ческиархив“наНационалнатабиблиотека,сепазятБреветътиОбявлениетозаиздаванетонавестник„Бъдущност“.Документитесасреднай-значимитеекспо-нативъввторатаизложбаотпоредицата„Българскапериодика“вНационалнатабиблиотека.

Следват:Май–150г.отизлизанетонабр.1насп.„Летоструй“,редактираноот

ХристоГ.ДановиЯнкоКовачев,Пловдив,1869–1876.Юли–140г.отизлизанетонабр.1на„Държавен вестник“,София,1879

г.Октомври–65г.отизлизанетонабр.1насп.„Библиотека“,1954г.Ноември–150г.отизлизанетонабр.1нав.„Свобода“,органнарево-

люционнатабългарскаемиграция,редактиранотЛюбенКаравелов,Букурещ,1869г.

Декември–145г.отизлизанетонабр.1нав.„Знаме“,редактираноотХристоБотев,Букурещ,1874–1875.

Г.С.Раковски–литографияМ.Б.Баер,Букурещ

Събития14


Изложба на Созопол в Националната библиотека Димитър Недев, Стефан Пейков1

Exhibition of Sozopol at the National LibraryDimitar Nedev, Stefan Peykov

Summary

ThepublicationisdedicatedtotheexhibitionApollonia/Sozopol – a city in the spiral of eternity,presentedintheNationalLibrary“St.St.CyrilandMethodius”from2ndofAprilto2ndofMay2019.

Key-words: Apollonia, Sozopol, National Library “St. St. Cyril andMethodius”,exhibition,maps.

Националнатабиблиотека„Св.св.КирилиМетодий“включивсвоякултуренкалендарза2019г.представяненаСозополсизложбата„Аполония/Созопол – град в спиралата на вечността“.Прояватаедобре замисленипрофесионалнораз-работенкултуренпроект,койтозаслужаваобщественовниманиесподходакъмтематаисдългосрочнитецели,коитосипоставя.

Черноморскатаобщинаепривляклакъмсътрудничествонай-старотокарто-графскозвеноунас–Военно-географскатаслужбанаМинистерствонаотбрана-та.Внейнитеархивисасъхраненималкопознатиетапиотразвитиетонакарто-графиятаивчастност–наСозопол.

СаматаидеяиконцепциязаизложбатапринадлежинаМеждународниятър-говскиикултуренцентърГЕОПАН–член-учредител(2011)наБългарскатакар-тографскаасоциация(БКА).ГЕОПАНзапочваметодичнодаиздирва,дасъбираидигитализиракартниобразцинабългарскитетериториипрезразличнитеепохиощевкраянаминалиявек.ДнеснеговатаколекцияоткартографскиизображениянаТракия,Мизия,Македония,включителноЧерноморскотокрайбрежие,наброя-ващаповечеот900дигитализираниобразци,епризнатанамеждународенконгресвАтиназапървиядигитализиранкартографскифондвБългария.

РаботатанаГЕОПАНвтазинасоказаслужавапоощрениеипопуляризираненаопитаму,тъйкатонесамодигитализиракартите,ноиправисполучливиопитизадигиталнареставрациянанамеренистарикартивлошосъстояние,затяхнатаобработка,анализ,описание,идентификацияипубличнопредставяне.

ПредисториятанаизложбатавНационалнатанибиблиотекаедостадълга.Следпоредицаотуспешниизложбинастарикартиигравюри,през2003г.,ГЕО-

1 ДимитърНедеведиректорнаОбщинскиякултуренинститут„Музеенцентър“–Созопол.

Д-рСтефанПейковеръководителнаПрограмно-координационнияцентър зана-учниизследвания–ЕКОПАН,ЕООД–гр.МалкоТърново.Член-учредителенаБКА.

Събития 15

ПАНполучавапоканаотпредседателянаПарламентарнатаасамблеянаСъветанаЕвропадапредстависвоятематичнаколекция,обявенакато„Българиявевропей-скитепредстави“,вСтрасбург,Франция–седалищенаЕвропейскияпарламент.Висториятанабългарскатакултуратоваепърватазначимакартографскаизложбаизвънстранатани,коятоепосрещнатасголяминтересисевписвакатосолиднаподкрепящаинициативавпроцесанаприсъединяваненаРепубликаБългариякъмЕС.ВосъществяванетонатозипроектосновенпартньорнаГЕОПАНеГлавноуправлениенаархивитеприМС.

СледвановапоредицаотизложбинаГЕОПАН.Втях–чреззнаците,сим-волитеиизображениятавстаритекартиигравюри–сеобглеждапромянатанапредставитенаевропейскиясвятзаЧерномореичерноморскитетеритории.По-стижениявтазинасокаса:документалнатаизложба„СтранджавкартографиятаипътеписитеотСредновековиетодоХІХв.“,Дом„Витгенщайн“,Виена(8–30.VІ.2006г.);културниятфорум„ЕвропейскотооткриваненаЧерноморе“,Брюк-сел,Белгия(26–30.V.2008г.), Кишинев,Националенмузейпоархеологияиисто-риянаМолдова(3–23.11.2008г.),Одрин(черквата„Св.св.КонстантиниЕлена“(21–27.V.2009г.); „ЕвропейскотооткриваненаЧерноморе“,Солун,всалонанаГенералнотониконсулствотамподмотото„Моретосближававсичкодалечно“(3.VІ.2014 г.); „Морето сближававсичкодалечно“,Истанбул, хотел „Шератон“,кварталМаслак,зала„Валентин“(3.ІІІ.2015г.),вцентралатанаООНвНюЙорк,кафе„Виена“(18.VІ.2015г.);„ЕвропейскотооткриваненаЧерноморе.Френскистраници/France–Bulgarie:redécouvertedelaMerNoire.Lesdébuts“,Париж(1–18.ІІІ.2016г.);„Моретосвързвавсичкодалечно“,Техеран(13.ІІІ.2017г.).

Изложбенатапоредица отмеждународнипрояви „Морето сближава всичкодалечно“беосъщественасъвместносдватаинститутанаМВнР–КултурнияиДипломатическия.ТакаестественосестигадоизборанаСозополкатопредизви-кателствозаосъществяваненадългосроченизложбенпроект,койтодастимулиравъзможнотоцялостноиздирваненакартографскиизображениянадревнияград.

Първатакрачкаеоткритатавекспозиция„СтарияСозопол“–Старградте-матична картографска изложба„Созопол в картографските архиви и колекции“на16.VІІ.2018г.,превърналасеведноотпривлекателнитекултурнисъбитиянабогататалятнапрограмавчерноморскияград.

ДългосрочниятпроектзасъбираненакартографскитеизображениянаАпо-лония/Созополесредраннитеидеинасозополчанинапроф.БожидарДимитров,койтоповременаработатасивархивнитефондовенаВатиканауспядасъбереи издаде2 черноморските портолани.В новия завършенизложбенпродукт иде-ята на БожидарДимитров беше продължена, обогатена и стана част от посто-янната експозиция на създадения с негово участие общински културен инсти-тут „Музеен център“ – Созопол. Представянето на картографската колекция вмузейнияцентърнаСозополпрез2018г.обогатиипречупиосновнатаидеянапроектапрезпризматанаизключителнотокултурно-историческонаследствона

2 Тазикнигаднеструдносенамирадориивбългарскитебиблиотеки.

Събития16

града.Товададенованасоканаразвитиенадългосрочнияпроект,койтовлезев„Спиралатанавремето“,измерващосевСозополсхилядолетие.

Няколко думи за приноса на Общинския културен институт „Музеен цен-тър“–Созополвразвитиетонапроекта.Тозиосновенкултуренинститутопазва,съхраняваипопуляризирахилядолетнотокултурнонаследствонатериториятанаОбщинаСозопол.Музеятпритежаванай-богататаколекцияотамфори3,частоткоятощебъдепоказанавНБКМ.Всамостоятелнатаетнографскаекспозиция,наул.„КирилиМетодий“№34,сапредставенитрадиционниятбитикултуратананаселениетооткрайбрежнаСтранджа.ВекспозициятанаХудожественатагале-риявСозополсаизложеникартининахудожници-маринистиотначалотонаXXв.донашидни.Най-новатаекспозициянамузеяемногофункционалнаиеразполо-женавцентъранастаратачастнаграда.

ИзложбатавСофияочертава(вшестмодула),обвързаносмузейнатаколек-ция,основнитепосокинаналичниякартографскиматериал,нанаправенитепро-учванияинаперспективнитеполетазабъдещотърсененафокусанакултурно-ис-торическотонаследствонаСозопол.Шесттемодуласа:

-Аполониявраннитекартографскисвидетелства;-Аполонияиначалатанамодернатаевропейскакартография;-СозополвпромененатапредставазаБалканитеиЧерноморието;-Созополвевропейскитевоенно-административнипредставизаБалканите;-СозополпредииследРуско-турскатавойна1877–1878г.;-СозополвкартнияфонднаВоенно-географската службаиГЕОПАН.ПроектътзаизложбатаеосъщественподоговорнаГЕОПАНсОбщинаСо-

зопол.Авторскиятколективевсъстав:д-рСтефанПейков,Международентър-говскиикултуренцентър–ГЕОПАН,подп.д-рМариянМарков, главенинже-нернаВоенно-географскицентър–Троян,м-рДочоНиколов,зам.-началникнасектор„Полиграфия“наВоенно-географскицентър–Троян,иДимитърНедев–Общинскикултуренинститут„Музеенцентър“–Созопол.Консултантед-рВи-олетаВасилчина,графичендизайн–ВаколорООД,Пловдив,редактор–НиколаМ.Пейков.

Експозицията проследява присъствието наАполония/Созопол в световнатакартографияотАнтичносттадонашидни,коетощерече,отпървитеизобразенинакартигръцкиградове-колониипоЧерноморието,средкоитоиАполония/Созо-пол,домодернатаевропейскакартография.Добреилюстриранивекспозициятакатопроблеми,коитосастоялипредкартографията,сапроменитенаБалканитеиЧерномориетопрезXVI–XVIIIв.ИменнотогававевропейскатакартографскатрадициясеутвърждаватименатанаБългарияиРомания(Тракия).

Средосновнитеакцентиеизложбениятмодул„СозополвкартнияфонднаВо-енно-географскатаслужбаиГЕОПАН“.Дветеорганизации,коитосачленове-учре-дителинаБългарскатакартографскаасоциация(БКА),представят непоказваниоб-разцинабългарскатавоеннакартографияотсъздаванетонаГеографскияинституткъмщабанаБългарскатаармиядопоследнотоаеро-фото-заснеманенакрайбрежи-

3 AнтичнивазиотVII–IIв.пр.Хр.

Събития 17

етонаСозополпрез2016г.Товасеправизапървипътсъсспециалноторазреше-ниенаминистъранаотбраната.Топоказвакакъвбогаткартографскиресурсимастранатани,въпреки,четойвсеощеоставанедостатъчноорганизиран,частичнодигитализиранислабоизползванкатокултурноиисторическонаследство.

Изложбата„Аполония/Созопол – град в спиралата на вечността“вНацио-налнатабиблиотека„Св.св.КирилиМетодий“евториятваженмоментотреали-зациятанапроектаиразгръщанетомукатопълноценнанационалнаизследовател-скаикултурнаинициатива.Тяеиобщественонеобходимастъпкакъмосмисляненасъвременнитегеопространствениаспектинакартатаикартографията.

ИзложбатавНационалнатабиблиотекаеиапел заопознаване, съвременнаоценка,обработкаивключваневновообръщениенаголемиякартографскифонд,койтопритежавастранатани.

Плакатнаизложбата„Аполония/Созопол – град в спиралата на вечността“вНационалнатабиблиотека„Св.св.КирилиМетодий“,2април–2май2019г.

РисунканаСозополотХVІІв.,

фотокопиеоторигинала(1962).

Семеен архив Оля Бакърджиева,

София

Събития18

МорскакартаназападнитебреговенаЧерноморе–отдвалиста.Картатаесъставенаоткапитан-лейтенантЕ.Манганаривмащаб1:341283.Литографиранаииздаденаепрез1841г.вСанктПетербург,апървитеданнизанейнотосъставянесаот1834г.Коригиранаепрез1869,1872,1873,1886и1891г.

АполонияМагна,представенавкар-танаЧерномореотАбрахамОртелиус, ус ,1590г.,детайл.

Дигитален архив „Тракия“ – ГЕОПАНАбрахам Ортелиус (1527–1598 г.)е

среднай-известнитехоландскикартогра-фи. Той и Герард Меркатор са смятаниза създатели на модерната картография.Ортелиусставасветовноизвестенсатла- с аси Theatrum Orbis Terrarum („Театър на з е -митевсвета“),издаденпрез1570г.

ЧастотзападниябрягнаЧерноморе–относКалиакрадоконстантинополскияпролив. Архив на ВГС

Събития 19

Премиера на новия роман на акад. Алберт Лиханов

Premiere of the new novel by Academician Albert Lihanov

SummaryIntheNationalLibrary“St.St.CyrilandMethodius”apremieretookplace

ofthenewnovelbythefamousRussianwriterAlbertLihanov“Lookback,orchronicleoftheforgottentime”,publishedbyZa bukvite – O pismeneh”.

Key-words:AlbertLihanov,premiere,NationalLibrary“St.St.CyrilandMethodius”.

„Огледайсеназад,илихрониканазаб-равенотовреме“(издателство„Забуквите–Описменехь“)събрапочитателинаизвест-ниярускиписателакад.АлбертЛихановвНационалната библиотека „Св. св. КирилиМетодий“.Авторътигостите,средкоитоакад.АнтонДончев,ГергинаТончеваидр.,бяхапоздравениотдиректорадоц.д-рКра-симираАлександрова.ТяпрочетеидуминапреводачанакнигатаРуменШомов:

В своя последен, надявам се само за-сега, роман Алберт Анатолиевич Лиханов изгражда картината на живота след края на Втората световна война и смъртта на Сталин. В книгата има всичко – брьогелов-ско описание на следвоенната гара с тълпи-те, желаещи да заминат на Север, с при-зрачните банди, ограбващи нощем спящите като мъртви от преумора хора, с целия безпорядък, сред който плахо се прокрадва надежда за един нов, по-добър и справедлив живот, с човешката доброта, солидарност и взаимопомощ, съпът-стващи тези усилия. …Лиханов е великолепен литературен играч, който умее да смесва боите – тъга и радост, удовлетворение и неудовлетворение, любов и раздяла, болка, обич и страст, смях и плач…

ПисателятотдавнаесвързансБългария.Освенчедесеткинеговипроизведе-ниясапреведенинабългарскиезик,тойеисъучредител,ичленнаУСнаМеж-дународнатафондация„Св.св.КирилиМетодий“.Зановиямуроманговорихапроф. Стоян Денчев, изпълнителният директор на Международната фондация„Св.св.КирилиМетодий“МихаилТачев,литературнияткритикИванГранитски,бившиятминистърнакултуратаГеоргиЙордановидр.


Събития20

Доц.д-рКрасимираАлександроваподаринагосталуксознияалбум„Съкро-вищница:140годиниНационалнабиблиотека„Св.св.КирилиМетодий“,аакад.Лихановвърнажестас10-томноиздание,включващобогатотомулитературнонаследство.Писателятподариекземплярина„Огледайсеназад,илихрониканазабравеното време“ на всички присъстващи на литературната вечер и даде ав-тографначитателитенасп.„Библиотека“.

На читателите на списание „Библиотека“, с любов към библиотекарите!11.03.[20]19 А. Лиханов

Предстоящо 21


Пазители на паметта – дарителската програма „Осинови книга“ в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“1

Нона Петкова

Guardians of Memory – the Donation Program Adopt-a-Book in National Library “St. St. Cyril and Methodius”

Nona Petkova

SummaryAdopt-a-Book is a donation program which is well-known around the

world.Morethanthirtyyearsthepreservationandrestorationofcollectionsinmany European andAmerican libraries have been supported through it.In the end of 2009 Bulgarian National Library started its own permanentprogram Adopt-a-Book.Thechiefpriorityof theproject is theconservationof documents from special collection (manuscripts, old printed editions,photographsandetc.).Thisarticleaimstopresentthepatterns,characteristics,achievedresultsandshorthistoryoftheprogram.Thetextdiscussesalsothedonorsasnowadaysguardiansofmemory.

Key-words: National Library “St. St. Cyril andMethodius”,DonationProgram Adopt-a-Book.

Прездалечната1882г.спосредничествотонаМинистерствотонанароднотопросвещениевНароднатабиблиотекасадоставеничетириръкописнипаметни-ка.2Тесадаротвиденцърковениобществендеец,просветител,преводач,учениблагодетел–ВарненскияиПреславскимитрополитСимеон(1840–1937).3

1 Текстътеотподготвeниязапечатсборник„Благотворителностикултуранадари-телството“,койтосъдържадоклади,изнесенинаМеждународнатанаучнаконференция,организиранапоповод140-годишнинатанаНационалнатабиблиотека„Св.св.КирилиМетодий“,10–11дек.2018г.

2 РъкописитесапридруженисписмоотМинистерствотонанароднотопросвеще-ние доУправлениетонаНародната библиотека, което е с дата 29юли 1882 г.Внегосе говори за: две Четириевангелия, взети от с. Тича, като едното е изписано върхупергамент, а другото върху хартия; няколко страници от Требник, писан на хартия;еднаАлександрияили„книганахартиязапохождениятанаАлександърВелики“.ВжНБКМ–БИА,ф.35, а.е.1188,л.36–37.ДаренитеотВарненскияиПреславскимитро-политСимеонръкописиитяхнатаидентификациясапредметнаотделнапубликация.

3 Светското име намитрополитСимеон еОдисейПопниколов. Той е роден в гр.Бургас.РъкоположенезамитрополитнаВарненско-Преславскатаепархияпрез1872г.Повечезанеговатацърковна,общественаиобразователнадейноствжЕнциклопедия България. т.6.София:изд.наБАН,1988,с.187;Тошкин,Атанас,Рабаджийска,Ана,

Предстоящо22

Товаеедноотнай-раннитепостъплениянаръкописи,документирановархи-витенаинституцията.4 Средполученитекнигиеикалиграфскиизписанибогатоукрасенпергаментенкодекс–ЧетириевангелиеоткраянаXIV–началотонаXVв.5 Тоенамереновс.Тича6,недалечотгр.Котел.

Пощастливостечениенаобстоятелстватаосемдесетилетияпо-къснокъмтозиръкописедобавенаидругастраница.7През1963г.бившияткотленскиучителВ.Сл.КиселковпредаванаБиблиотеката„даромсмолбадабъдезапазен“единпергамен-тенлист,донесенмупредимногогодиниотнеговаученичкаотс.Тича.8

ОбединяванетовсредатанаXXв.наотделнитечастинаЧетириевангелиетоотТича9връкописнатасбирканаБиблиотекатаедалеченотгласотколективниядарителски дух, познат от епохата на Българското възраждане.10Паметникът есъхранензаиднитепоколенияблагодарениенадарителскитежестовенадвераз-

Куманов,Милен.Третобългарскоцарство1879–1946.историческаенциклопедия:исто-рия,икономика,дипломация,политическипартии,личности,печат.София:книгоизд.къщаТруд,2003,с.330.По-подробнозамащабнатаблаготворителнадейностнамитро-политСимеонвжДарителскифондовеифондациивБългария1878–1951.т.1.състав.ВескаНиколова,РосицаСтоянова.София:Съюзнабълг.фондацииисдружения,2000,с.15–16,181–182,246,256.

4 Най-ранниятзапазендокумент,отнасящзапостъпванетонаръкописвъвфонданаБиблиотекатаесдата13ноември1879г.ВжНБКМ–БИА,ф.35,а.е.1188,л.1–2.

5 Кодексът(НБКМ 24)ечастотсбиркатаСлавянски ръкописи. Украсенебогатов плетеничен балкански и неовизантийски стил, с използване на злато. Заставките иинициалитепредевангелиятасаизпълненипрецизноисплътнополаганенацветовете(л.18а,90а,138а,224а).Съгласноописаниетонаръкописаприпостъпванетоситойсеесъстоялот292л.пергамент.ВжЦонев,Беньо.ОписнаръкописитеистаропечатнитекнигинаНароднатабиблиотекавСофия.т.1.София:Държ.печ.,1910,с.25–26.

6 СелоТичасенамирана14кмотгр.Котел.ЧастеотобщинаКотел,областСли-вен.

7 Това е листът, който след идентификациятаму като част отНБКМ 24 при ар-хивистичнатафолиацияна ръкописа е отбелязан като л. 7.Внеговия горен ляв ъгълсъссиньомастилоенанесенполучениятприпостъпванетомуинв.№10/963.ЛистъткатосъдържаниепринадлежикъмпомощнияапаратнаЧетириевангелието–частеотМесецослова.Отделянетоналистаоткнижнототялоисъхранениетомусамостоятелнозаединдълъгпериодотвремеедалоотражениевърхунеговотофизическосъстояние.Повърхносттаналистаотеднатастранаесилнопожълтяла,аотдругатастранатекстътепочтинапълноизтрит.Страничниятръбналистаеподгънат,личатиследиотпрегъ-ванепосредата.

8 ДарениетонаучителяВ.Сл.КиселковепридруженоотписмододиректоранаНароднатабиблиотека,катовнегонакраткоеразказанатаисториятанапредаваниявБиблиотекаталистотпергаментенръкопис.ТойпопадавКиселковпрез1919г.,когатоеучителвгр.Котел.Листътмуедонесенотученичка–девойката Караилиева, от с. Тича. По нейните думи тя го взела от роднинско семейство, което живеело в така наречената „Попова къща“ в селото.Писмотоесдата17септември1963г.иднессесъхранявавархиванаотдел„Ръкописиистаропечатникниги“.

9 ДнесНБКМ 24сесъстоиот293л.10 Дарителството презВъзраждането като явление е тема на едноименната книга

наисторикаДечкоЛечков.По-подробнозаколективнитеформинадарителствовтазиепохаипо-конкретнозаобединяванетоотобщо дело,напримернаняколкоразличниестнафа, които заедно подпомагат една цел – вжЛечев, Дечко. Дарителството презВъзраждането.Шумен:изд.къща„ИлияР.Блъсков“,1993,с.113.


лични,новеднаквастепенотговорникъмбългарскотодуховноикултурнона-следстволичности,надвамаотпазителитенанашатакнижовнапаметвминалото–митрополитСимеониучителяКиселков.

***Несъмненосднешнадатаможемдаопределимкатосъвременнипазителина

паметтаидарителите,коиточрезпрограмата„Осиновикнига“презпоследнотоде-сетилетиеподпомагатопазванетонабогатитеиразнообразниръкописниистаропе-чатниколекциинаНационалнатабиблиотека„Св.св.КирилиМетодий“(НБКМ).

Началотонапрограмата„Осиновикнига“еобявеновпредколеднитеднина2009г.,нореалнотястартирапрез2010г.Инициативатасесдобиваощевнача-лотонагодинатасъссвояпървимедиенпартньорвлицетонав.„Култура“,катонастраницитемуподробносапредставениследваниясветовенобразец,идеятаицелитенапроекта11,кактосаоповестениипървитепредложенизаосиновяванекнижовнипаметници.12

„Осиновикнига/Adoptabook“ебиблиотечнасхема,чрезкоятовнай-общплансенабиратсредствазареставрациятанакнигите,нуждаещисеотспециалнигрижи,закоитобюджетитенесадостатъчни.13Тясеприлагамногоуспешновеченякол-кодесетилетия14вредицаголемиималкиевропейски(Британскатабиблиотека15,

11 Мусакова,Елисавета.Осиновикнига/Adopt-a-Book.–В:Култура,14ян.2010,с.8.12 Подкрепатанав.„Култура“заинициативатаеизразенаощевпървиябройнаиз-

даниетозагодината.Тяеформулиранасъвсемнакратковспециалнокаре,аподнегоепоместенаинформациятазапървияпредложензаосиновяванеръкопис–Псалтирспо-следованияоткраянаXVI–началотонаXVIIв.(ЦИАИ4)–вжКултура,14ян.2010,с.1.Другитедвепредложенияпопрограматаза2010г.са:обединениведнокнижнотялоняколко старопечатнииздания– конволютотпет отделникниги (Беседана св.ЙоанЗлатоустовоспитаниичад.1609;ЛаментдомукняжатОстрозских.[1609]идр.),ХVІ–ХVІІв. (НБКМRц609.1);ръкописоткраянаXIVв.–т.нар.Бориловсинодик(НБКМ289).Информациятазатяхепубликуванавъввестникаподспециалнарубрикатапрезмесецитефевруариидекември. Вж Осиновикнига–съвместенпроектнаНационал-натабиблиотекаивестникКултура.–В:Култура,19февр.2010,с.4;Осиновикнига–съвместенпроектнаНационалнатабиблиотекаивестникКултура.–В:Култура,24дек.2010,с.4.

13 РеализациятанаAdopt-a-book (Осинови книга)имасвояспецификавъввсякаотинституциите, в които се прилага.Първоначално инициативата възниква с цел да сеподпомогнеопазванетонабогатитебиблиотечнифондове,носвреметотяпридобиваидругинюанси.Практикатапоказва,чевсепо-честопосветаспрограматасенабиратсредстванесамозаконсервационно-реставрационнидейности,ноизадигитализациятанаколекциитеилизатяхнотопопълванесновииздания.

14 БлаготворителнатапрограмаAdopt-a-book (Осинови книга)функциониравБри-танскатабиблиотекаповечеоттридесетилетия.Тястартирапрез1987г.ВжМусакова,Елисавета.Осиновикнига/Adopt-a-Book...

15 Обикновено на електронната страница на всяка библиотека, в която се ползвасхематаAdopt-a-book (Осинови книга) еобособенсамостоятеленразделзанея.Внегоедаденакраткаилипо-подробнаинформациязапрограмата–цели,начиннафункцио-ниране,особеностиит.н.Разделът,посветеннапрограматавБританскатабиблиотека,многочестоеследванкатообразецзаоформлениетоиначинанаподнасяненасъдър-жанието.Вжинаадрес:https://support.bl.uk/Page/Adopt-a-book


Лондонската библиотека16, библиотеката на Дърамската катедрала17, специали-зиранатаюридическабиблиотеката18къвДворецанамиравХага19имн.др.)иамериканскибиблиотеки(НаучнитебиблиотекинаСмитсоновияинститут20,Ме-дицинскатабиблиотеканаЙелскияуниверситет21,библиотечнатасистеманауни-верситетаДюк22идр.).Тазисхемаеимоделът,модифицирансъобразноместнитеусловия,койтоНационалнатабиблиотека„Св.св.КирилиМетодий“следваприразкриванетонасвоясобственаналогиченпроект.

Обичайнапрактикапосветаепрограмата„Осиновикнига“дабъдеобърна-такъмпо-новитеизданиявбиблиотечнияфонд,т.е.къмтези,коитосаобектнапостояннаупотребаисъответнонай-бързосеизносват,мачкатиликъсат.Нацио-налнатабиблиотеканаБългарияпоставякатоприоритетобачереставрациятанадокументитеотсвоитеспециалниколекции.Ценнитесбиркиотръкописи,ста-ропечатнииздания,архивнидокументиифотографиисазащитеничрезпо-огра-ничениядостъпдотях,кактоичрезтекущияпроцеснадигитализация,носъщосеналагадабъдатподлаганинапродължаващитехнияживотпроцедури,коитосогледнасъстояниетоихарактеранасъответниякнижовенобектпонякогасадос-тасложни,продължителни,аискъпоструващи.Средствата,коитосанеобходи-мизатяхнотоосъществяване,сазначителнииможеданадхвърлятпредвиденияотдържаватабюджетнаинституциятазапревенция,консервацияиреставрацияпрезгодината.

Опазванетонабиблиотечнитесбиркиекауза,коятопривличапрезпоследни-тегодинизначителенбройсмоществувателипосредствоминициативата„Осино-

16 Дарениятапопрограматасанасоченикъмопазванетоиобогатяванетонаколек-циитенаБиблиотеката.Тeможедасенаправятикатоподаръки/илипоопределенповод(рожденден,годишнинаит.н).Вжинаадрес:https://www.londonlibrary.co.uk/support-us/adopt-a-book

17 Дарениятапопрограматаподпомагатопазванетокнигитеотуникалнатабибли-отечнаколекциянапрочутатакатедралавДърам,състоящасеотнад30000изданияотXVI–XIX в.Консервацията на екземплярите се осъществява в реномирано частнореставрационно ателие. Вж и на адрес: https://www.durhamcathedral.co.uk/get-involved/adopt-a-book

18 Посредством програмата се подпомага опазването и дигитализацията натази специфична и много богата библиотечна колекция. Вж и на адрес: https://www.peacepalacelibrary.nl/donate/adopt-a-book-program

19 Дворецътнамираемеждународнасъдебнаадминистративнасграда,вкоятосепомещаватМеждународниясъднаООН,ПостояннияарбитраженсъдиХагскатаакаде-мияпомеждународноправо.

20 Вслучаячрездарениятапотазибиблиотечнасхемасеподпомагатнесаморес-таврациятаидигитализациятакнигииръкописи,ноипридобиванетонановипостъпле-ния.Вжинаадрес:https://library.si.edu/donate/adopt-a-book

21 Въвфокусанапрограматаескъпоструващатаконсервацияиреставрациянаред-кимедицинскиизданияотХVII–XVIIIв.Вжинаадрес:https://library.medicine.yale.edu/about/adopt

22 Вбиблиотечнатасистеманаедноотнай-престижнитевисшиамериканскиучи-лища–университетаДюк (Дърам, Северна Каролина), обектитенаконсервацияпопро-грамата Adopt-a-book (Осинови книга) самногоразнообразни:книги,ръкописи,фото-графии,университетскиархивниматериалиидр.Вжинаадрес:https://library.duke.edu/about/adopt-book-program


викнига“.Тяеразработенасъобразнозаконовитемеханизмизафинансираневнашатастрана.23Дарителилит.нар.„осиновител“можедастаневсеки,койтоимажеланиеданаправитозижест.Дарениетоможедаееднолично,отдържавнаиличастнаинституция,кактоиотобществениорганизации.Томожедаенаправенопо даден повод или на нечие име24, катомного често за съхранението на единдокументмогатдадопринесатняколкодарители.Ощепристартанапроектаепредвиденосумитезадарениедасеопределятотвиданареставраторскатанаме-саследекспертнаоценканапаметника(ръкопис,книга,вестникит.н.),т.е.тесенасочваткъмопределенобектиконкретнидействия.Частотпроцедуратапотазисхемаесключванетонадоговорзадарениесвписаниточнасумаицелта/обекта,закойтотясепредоставя.

Всякаотбиблиотекитепосвета,кояторазвивапрограмата„Осиновикнига“,влагавнеясвояспецифика25,новсепакмогатсеоткроятиняколкообщиелемен-та.Първиятоттяхеобособяванетонасамостоятеленразделпотематавелектрон-натастраницанасъответнатаинституция.Внегоедаденакраткаилипо-подроб-наинформациязаначинанието–цели,начиннафункциониране,особеностиит.н.,кактоинадлежносаописанивсичкистъпкиотпроцесана„осиновяване“.26 Вториятобщелементеизработванетонаспециаленплакетилитабелка,коятосепоставяпоопределенначинвъвилизаедноскнигата,такачевсеки,койтояполз-вавбъдещеведнагаданаучаваиметонанейнияосиновител.

Вслучаяспрограмата„Осиновикнига“наНБКМграмотатазанаправенотодарениеитабелкатасдарителскиянадпис,коятосевлагавкутиятазасъхранение,сапроектираниотВикторПаунов–авторитетноимевобласттанаилюстрациятаиоформлениетонакнигатаунас.27Малкоследстартанаинициативататойизпъл-няваидарявахудожествениямакетнадокументите.

23 По-подробно за особеноститенадарителствотов културната сфера, кактои заразграничениетомеждударителство,рекламаиспонсорствовжСлавов,Атанас,Стой-ков,Митко.ДарителствозакултурниорганизациивБългария.София:Бълг.центързанестопанскоправо,2005.40с.Достъпноинаадрес:https://bcnl.org/uploadfiles/documents/publikacii/daritelstvo.pdf

24 Поизричнатаволянаосъществяващиятдарениетоблагодетел,катодарителпопрограматасевписваиметонадруголице.Практикатапоказва,ченай-честоподобенжестсеправивпаметнапочиналиблизки.

25 Програматаможедаенасоченакъмопазванетонафонданасъответнатабибли-отечнаинституциясамопосредствомреставрация,новтазинасокаевъзможнодасенабиратсредстваизадигитализациятанасбирките.Значителенеброятинабиблио-теките, които чрез този проект осигуряват част от необходимото за обновяването натехнитеколекциифинансиранеит.н.

26 РазделътнаелектроннатастраницанаНационалнатабиблиотека„Св.св.КирилиМетодий“потематаеозаглавенДарителска програма „Осинови книга в НБКМ“.Проек-тътепредставеннакратко,катоеобясненапроцедуратазаосъществяваненадарениеисапосоченипаметниците,коитоочакватсвоитедарители.Вдваотделнисписъкасаизбро-ениосиновенитепопрограматадотозимоментпаметници,кактоиименатанатехнитеосиновители.Вжинаадрес:http://www.nationallibrary.bg/wp/?page_id=4118&lang=bg

27 ВикторПауновеизявенафигурасдългогодишенопитинаградивпосоченатасфера.ПрофесоревНационалнатахудожественаакадемия,къдетопреподававкатедра„Книгаипечатнаграфика“.


Националнатабиблиотекапо-ставяначалотонатазиблаготвори-телна програма по нестандартенначин, като първото отправено вкампанията предложение за оси-новяванепрез2010г.есвързаносценната сбирка на друга сроднакултурна институция – Църков-но-историческия и архивен ин-ститут към Българската Патри-аршия (ЦИАИ).ПредпочетениятпаметникеПсалтирспоследова-нияоткраянаXVI–началотона

XVIIв. (ЦИАИ4).28Тойевмноготежкосъстояние,коетооправдаваиобясняванаправения избор.29 Реставрацията на кодекса се явява спасителна мисия, чиятостойностезначителна30итоваотлаганейнотоосъществяваневъввремето.Необхо-диматасумаесъбранаспомощтананяколкоблагодетели31,аработатапоПсалтираприключваедвавсредатана2013г.32

Програмата„Осиновикнига“наНБКМвсъщностимаеднаособеност,обу-словенаотпрактикатаиикономическитеусловиявстраната.Многочестосред-ствата,нужнизаконсервационно-реставрационнитепроцедуриизаизработване-тонаархивнатакутиязасъответниякнижовенпаметник,сенабиратспомощтананяколкоразличнидарители,т.е.следвасепознатиятотепохатанаВъзражданетомоделнаколективнасъпричастност,наколективноктиторство,запостиганетона

28 Книжовниятпаметникимаръкописнаистаропечатначаст,интереснаисторияиценниприписки.Заповечеподробностивж:Спространов,Евтим.ОписнаръкописитевбиблиотекатанаСв.СиноднаБългарскатацърквавСофия.София:Държ.печ.,1900,с.9–10;Христова,Боряна,Мусакова,Елисавета,Узунова,Елена.ОписнаславянскитеръкописивЦърковно-историческияиархивенинститут–София.Т.1,Библейскикниги.науч.ред.КлиментинаИванова.София:Борина,2009,с.33–34.

29 ПовечезасъстояниетонаЦИАИ4иконсервационно-реставрационнитепроце-дури,коитосабилинеобходимизанеговотоопазване,вж:Култура,14ян.2010г.,с.1;Мусакова,Елисавета.Осиновикнига/Adopt-a-Book...

30 СпореднаправенатаекспертнаоценканаЦИАИ4занеговатареставрацияебиланеобходимасумаот5800лв.

31 КнижовниятпаметникереставриранблагодарениенадарителитеГеоргиКрумовиЕмилияГеоргиева, както и на служителите на Групата Райфайзен в България и наРайфайзенбанк(България)ЕАД.

32 Реставрационно-консервационните процедури по паметника са извършени ос-новнопрез2012г.,нопоръчкатаиизработкатанакутиятасархивнокачествозанегосеоказванатозиетаппредизвикателство.Проблемътнамирасвоеторешениепрез2013г.,аПсалтирътевърнатвсбиркатанаЦИАИпрезлятотона2013г.

Дарителскатаграмотаитабелкатасиметонадарителяпопрограмата„Осиновикнига“наНБКМ


даденаидеалнацелсъссъответнитедуховниикултурниизмерениякатостроежа,украсатаилиобновяванетонахрам,преписванетонаръкописилиотпечатванетонакнига.

Вкраткатадомоментаисториянабиблиотечнияпроектмястотонапървида-рителпринадлежинаученицитеиучителитеотСреднотоучилищесхуманитаренпрофил „ЙоанЕкзархБългарски“ в гр.Шумен.Теизбират срединициативитепоповодотбелязванетона10-годишнинатаотосноваванетонатяхнотоучилищедаеиосиновяванетонакнига,привлечениотвстъпителнитепубликациизапрограматавъвв.„Култура“отначалотонаянуари2010г.Събитиятасеразвиватмногобързо.Конта-ктътмеждудветеинституцииеосъщественвкраянасъщиямесец,ана19мартеобя-веноисамотодарение.Дейноститепоизбранияпаметник,аименноизпълнениетонановаподвързияиспециалнаархивнакутия33,сазавършенипрездекември.Обстоя-телстватаотреждатпърватаосиновенакнигадаемалъкучебенконволют(сборник),съставенотняколкоразличнипечатниизданиянацърковнославянски,латински,пол-скииукраинскиезикотXVIиXVIIв.34Средтяхсанравственабеседаспедагогиче-сканасоченост,петбуквараичастиоттяхиеднараннаукраинскапоема(ламент)врими.Сборникътпосъдържаниеседоближавадопомагалатазаначалнаграмотноствтазиепоха,катодвеотвключенитевнегоизданиязасеганесапознативдругиек-земпляри,коетогоправиособеноценен.

ПърватаосиновенакнигавНационалнатабиблиотека–Конволютотседемотделникниги(Беседанасв.ЙоанЗлатоустовоспитаниичад.1609;ЛаментдомукняжатОстрозских.[1609]идр.),ХVІ–ХVІІв.НБКМRц609.1

УченицитеиучителитеотСУ„ЙоанЕкзархБългарски“сеангажиратпосъ-щотовремесъсзапазванетонаощееднакнигаотпосегателствата на времето.Тесъбиратедновременносредствазареставрациятанаконволютаотстаропечатната

33 Избраният паметник е бил частично реставриран през 1988 г., като за целта еразподвързан и след извършените процедури остава във фонда в насипно състояние.ДарениетонаученицитеотШумененастойност250лв.,коетопозволява20годинипо-къснореставрациятанакнигатадабъдезавършена.

34 Конволютът (НБКМ Rц 609.1) се състои от седем отделни книги (Беседа насв. Йоан Златоуст о воспитании чад. 1609; Ламент дому княжат Острозских. [1609] идр.),ХVІ–ХVІІ в.ВжЦонев, Беньо.Опис на ръкописите и старопечатните книги..., с.520–521;Cleminson,Ralph.Some16thandearly17thCenturyprintings in theNBKM.–В:Palaeobulgarica/Старобългаристика,1997,№2,с.71–79;Минчева,Бояна.„Оживялата“реликва:учебенсборникоткраянаXVIиначалотонаXVIIвек.–В:Библиотека,2010,№2–3,с.111–121.


сбирканаНБКМинаЕвангелиеот1857г.,коетоечастотфонданаРегионалнатабиблиотека„СтилиянЧилингиров“вгр.Шумен.35

Подобноначаловизвестнастепенпредопределяиначина,покойтосераз-вивапрограматапрезследващитегодини.Статистическиисоциологическипо-гледнато,учебните заведенияочертаватосновниядарителскипрофил.Общиятбройнаобразователнитеинституции,коитосасевключилидоднесвкампаниятанаНационалнатабиблиотекаедесет.СредтяхсаСофийскиятуниверситет„Св.КлиментОхридски“(Катедратапоанглицистикаиамериканистика),петучили-щаотгр.София(38Основноучилище„ВасилАприлов“,Частноосновноучили-ще„Светлина“,125Средноучилище„БоянПенев“,Частнагимназиясезиковихуманитаренпрофил„Проф.д-рВасилЗлатарски“и91Немскаезиковагимназия„Проф.Константин Гълъбов“), както и по едно вПловдив (клуб „Мечтатели“къмФренскатаезиковагимназия„АнтоандьоСент-Екзюпери“),Враца(Началноучилище „Св. Софроний Врачански“), Димитровград (Природо-математическагимназия„ИванВазов“)иШумен.

Вцялататазипоредицанадаренияотстрананаразличниучилищаобик-новено на заден план и в анонимност остават преподавателите, които чес-то отправят и първоначалното предложение за участие в проекта „Осиновикнига“.Тесъумяватдапредставятицелитенаинициативата, такачетехнитеученици,макаридецанавиртуалнатаепоха,даразбераткаквоголямобогат-ство се крие в старомодно изписаните на ръка или отпечатани на печатарскапреса книжовни паметници. За подготвените по този начин ученици след-ва посещение и запознанство на място с програмата в Националната библи-отека, а после и избор на книга, която да бъде осиновена от тях.Докосване-тодоминалоточрезпредставенитедокументив беда винаги е вдъхновяващосъбитие. Именно тогава се осъзнава реално, че е възможно да се намесиш входанавреметолично,катоподпомогнешопазванетонабогатитебиблиотеч-ни сбирки и така да попаднеш сред съвременните пазители на нашетомина-ло. Усещането за съпричастност към каузата се оказва достамотивиращо заучениците,вчиетоосвободеноотпреградисъзнаниесезараждатразнообразниидеи как да бъдат събрани средствата за осиновявания по програмата памет-ник.Средреализиранитепотозиповодсъбитиясапродажбатанамартеници36 и„Кулинарномеждучасие“37,нонай-необичайното,интригуващоиколоритно

35 Училище в Шумен осинови старопечатни издания. [онлайн]. [прегледан08.02.2019]. https://dariknews.bg/regioni/shumen/uchilishte-v-shumen-osinovi-staropechatni-izdaniq-487534

36 Потозиначинпрезпролеттана2018г.ученицитеот125СУ„БоянПенев“вСофиязакратковремеуспяватдасъбератсумата,необходимазареставрациятанаосиновявани-теоттяхчетирипаметника–ръкописитрипечатнииздания.

37 Презмай2012г.ученицитеот9вкласнаЧастнатаезикова гимназия„Проф.д-рВасилЗлатарски“вСофияпровеждатипредварителнакампаниязаорганизирнотооттяхна 17май „Кулинарномеждучасие“, като разпространяватфлаери с призива „Осиновикнига“ и дават разяснения за програмата. Събраните от тях 420 лв. са вложени вреставрациятанав.„Шутош“.


начинание до момента е дело на учениците от 91 Немска езикова гимназия„Проф.КонстантинГълъбов“.ВпомощнареставриранетонаединотпреписитенаПаисиевата„Историяславянобългарска“(т.нар.Белочерковскипреписот1802г.,НБКМ1116),актьорскататрупанагимназиятаизнеседвешеметнипредставле-ниянаШекспировататрагедия„РомеоиЖулиета“всалонанаЦентралниякуклентеатърпрезюни2013г.38

Проектът „Осинови книга“ на Националната библиотека намира подкрепаи сред бизнес средите у нас в лицето на служителите на Групата Райфайзен вБългарияинаРайфайзенбанк(България)ЕАД.Теучастватвблаготворителнатаинициативанесамодиректно,ноосигуряватикосвенафинансовапомощ,катоизбиратдавключатпрограматавсобственатасидарителскакампания„Избери,задапомогнеш“.39

Равносметкатапоказва,чепоинициативата„Осиновикнига“наНБКМзапериода2009–2018 г.постъпилитефинансовисредстваи спомоществованияотдругхарактер–катодизайн,дарителскинадписиидр.,сасъбраниблагодарениенатридесетиндивидуалнииколективнидарения(Прил. 1).

Осиновенитекнижовнипаметницизаизминалитегодинисаобщодвадесетиедин.Списъкътвключвадеветръкописа,десетпечатнииздания,кактоипълнототечениенадвавъзрожденскивестника–„Тъпан“и„Шутош“(Прил. 2).

Реставрацията на вестниците определено е постижение, което заслуженопредизвиква гордост. От една страна, заради преодолените предизвикателстваповременатяхнатаконсервация,аотдругастрана,защотопериодичниятпечатзначително по-трудно привлича вниманието на благодетелите.Началото е обе-щаващо.Вразделанапрограмата„Осиновикнига“наелектроннатастраницанаБиблиотекатапрез2012г.сапредставенитривъзрожденскивестника–„Дунав“,„Шутош“ и „Тъпан“, като още тогава учениците от Природо-математическатагимназия „ИванВазов“ в гр. Димитровград стават спомоществуватели на еди-нияоттях–в.„Тъпан“.40Събиранетонанеобходимитесредствазаукрепването

38 Запостановкатасаотпечатанипокани,коитосапредложенинажелаещитесрещузаплащане.Представленията саизнесенипред съученици, родителиипреподаватели,катозаосъществяванетоимсъдействатЦентралнияткуклентеатърикметътнаСофияЙорданкаФандъкова.Събранатасумае1500лв.ТяевложенавреставрациятаосновнонаБелочерковскияпреписнаИсторияславянобългарскаот1802г.(НБКМ1116),ноивръкописсЖитиеичудесанасв.Георги(НБКМ1095)иведнарядканемскастаропечат-накнигаот1567г.(НБКМRн567.1).

39 Впериодаоктомври2011–септември2012г.събранатаотстрананабанкатаиней-нитеслужители,кактоиотвъншнидаренияиотDMS,сумае6520лв.

40 Сатиричниятихумористиченвестник„Тъпан“епечатанвБукурещ.Тойежур-налистическияторганнамладитесредбългарскитеемигрантивРумъния,наформира-щатасереволюционнапартияисепредполага,ченеговсътрудникебилХристоБотев.ИванМънзовередакторнаизданието,съдържащохумористичнибележки,политиче-скипрегледи,анекдотиит.н.КарикатуритесаделонаполскияграфикиполитическиемигрантХенрикДембицки,койтосвързваиметосисбългарскитеборбизаосвобож-дение.Вестник„Тъпан“излизав21броя,1869–1870;1875г.БроеветенавестникавъвфонданаНБКМсанеутрализирани,реставриранииподвързанивдвеотделникнижнителапопрограмата„Осиновикнига“през2013г.


ипреподвързванетонав.„Шутош“41обачесеоказапочтиседемгодишенпроцес(2012–2018),вкойтосевключихачетиримадарители.42

Особенорадостное,чепоследниятучастниквтазисвоеобразнащафета,аисъвремененпазителнанашатакнижовнапамет–сдружениетоснестопанскацел„Веритас“,подадеръкаинаеднодругопериодичноизданиеотлистатанапред-ложенитезаосиновяванепаметници.Ставадумазав.„Дунав“–първиятвестник,излизалпонашитеземинабългарскииосманотурскиезик.Наредсофициалнитеизвестиянатурскатавласт,тойсъдържаиценнисведениязаживотананаселе-ниетовпредосвобожденскаБългарияизабългарскитереволюционнидвиженияпрез втората половина наXIX в.43 Неговите тринадесет годишнини се пазят вБиблиотеката,подвързанивотделнитела,нотяхнотосъстояниееизключителнотежко.Хартиятаепотъмнялаотвремето,изтънялаитрошлива,коетоозначава,чевестникътевечевнапредналстадийнаразрушаване.Дотозимоменттойне

41 Вестник „Шутош“ е уникален паметник на българското сатирично и хуморис-тичноперо.РедактиранеотПеткоР.СлавейковиСтаматДаскалов.ИзлизавЦариградот1873до1874г.

42 Според направената експертна оценка сумата, необходима за реставрацията навестника,възлизана1443лв.Тяесъбранавпериода2012–2018г.благодарениенауче-ницитенаФренскатаезиковагимназия„АнтоандьоСент-Екзюпери“вПловдивинаЧастнатагимназиясезиковихуманитаренпрофил„Проф.д-рВасилЗлатарски“вСо-фия,кактоинасдружение„Заградскичитални“–Софияисдружениетоснестопанскацел„Веритас“.Реставрациятана37-теброянав.„Шутош“приключивкраяна2018г.

43 Вестник „Дунав“ (Tuna) е основан през 1865 г. от Мидхат паша, управител наДунавскиявилает.ТойизлизавРусепрезпериода1865–1877г.

СлужбаиЖитиенасв.ЙоанРилски(„ПреподобногоотцанашегоIоаннаРыльскаго.Житиеивсяслужба“).Киевопечорскалавра,1671,НБКМRц671.1


еподлаганнареставрация.Сериозносттанаположениетонай-добреонагледяватнаправенитеотреставраторитеекспертниоценки,споредкоитосуматазафизи-ческотооцеляванеиопазваненацялототечениенав.„Дунав“възлизанастотицихилядилевове.44

Макаритрудно,ноначалотоепоставено.Осиновяванетонапърватагодиш-нинанав.„Дунав“евечефакт,благодарениенасъпричастносттакъмкаузатанасдружение „Веритас“–последниядарител попрограмата „Осиновикнига“ за2018г.

Дължимблагодарностнавсичкидарители,съмишленицииприятелинапро-граматапрезгодините.Технитежестовенинапомнят,чегрижатаиспасяванетонанационалнотокнижовнобогатствосавъпроснаизбор,койтосеправивъввсекиединмомент,днеситук.

Приложение 1

Дарители по програмата „Осинови книга“ на Националната библиотека (2010–2018)

АлександраГенова(сдружение„Заградскичитални“),София:в.„Шутош“АндрейБукурещлиев,София:дигитализациянасп.„Гранитоидизвестия“,1932–

1938г.Доц.АннаЛиповска(внейнапамет)иОгнянЛиповски,София:НБКМБМК1 БорянаСавова,София: НБКМ76;НБКМ351ВаскаСандева,София:НБКМ289ВенциславВелков,Видин:НБКМ1016Проф.ВикторПаунов,София:проектитезалоготонапрограмата,дарителската

грамотаи„етикета“симетонадарителяГеоргиКрумов,София: ЦИАИ4Гражданскиклуб„Арарат“,София:кутиизаархивносъхранениенапергаментни

ръкописиЕкатеринаЛ.Йончева(внейнапамет): НБКМ289ЕмилияГеоргиева,Германия: ЦИАИ4ИскраКуртева,Австрия: НБКМRц649.1Катедрапоанглицистикаиамериканистика,СУ„Св.КлиментОхридски“: НБКМ

76КатеринаАтанасова: НБКМ81045Доц.КристинаБорисова,София: изработваненадарителскинадписи МирнаКосташ,Канада: НБКМ76

44 Експертнатаоценканавестникаенаправенаотд-рИвайлаБогдановаисепростиранадвадесетстраници.Общатасума,необходимазареставрациятанацялототечениенав.„Дунав“,надвишава100000лв.


МихаилМинчев,София:НБКМ672Началноучилище„Св.СофронийВрачански“,Враца: НБКМ289ПенкаМинчева,София: изработваненадарителскинадписи Природо-математическагимназия„ИванВазов“,Димитровград: в.„Тъпан“ику-

тиизаархивносъхранениенаръкописнифрагментиРадостинаЯнкова,София: НБКМ81045Сдружениеснестопанскацел„Веритас“,Бургас:в.„Шутош“ив.„Дунав“,г.1Служители на Групата Райфайзен в България и на Райфайзенбанк (България)

ЕАД: НБКМ76,НБКМ289,НБКМRц671.1,ЦИАИ4Средноучилищесхуманитаренпрофил„ЙоанЕкзархБългарски“,Шумен: НБКМ

Rц609.1СтефанЙончев(внеговапамет,ЕлкаиРосицаЙончеви):НБКМ351125Средноучилище„БоянПенев“,София: НБКМ356,НБКМСт.44.105ХVІІи

ХІХ,НБКМR889.5ТодоркаПанайотова(ДораХристова),София:НБКМRц649.1Френска езикова гимназия „Антоан дьо Сент-Екзюпери“ (клуб „Мечтатели“),

Пловдив: в.„Шутош“ Частнагимназиясезиковихуманитаренпрофил„Проф.д-рВасилЗлатарски“,

София: в.„Шутош“ Частноосновноучилище„Светлина“,София: НБКМRц649.138Основноучилище„ВасилАприлов“,София: НБКМСт.47.138,VІи VІІ91Немскаезиковагимназия„Проф.КонстантинГълъбов“,София: НБКМ1116,

НБКМ1095, НБКМRн567.1


Осиновени книжовни паметници по програмата „Осинови книга“ на Националната библиотека (2010–2018)

Борилов синодик, ХІV в.НБКМ289Васил Априлов.Мисли за сегашното българско учение. Одесса, 1847. НБКМСт.

47.138,VІиVІІВтори Слепченски поменик, 1792–1832 г.НБКМ1016Житие и чудеса на св. Георги, ХVІІІ–ХІХ в.НБКМ1095Иван Д. Шишманов. Значението и задачата на нашата етнография. София,

1889.НБКМR889.5Никола Атанасов. Ехо от бурята. София, 1940. НБКМ81045Паисий Хилендарски. История славянобългарска (Царственик; Белочерковски

препис), 1843 г.НБКМ1116Псалтир, ХVІ–ХVІІ в.ЦИАИ4Сказание за Света гора Атонска, ХVІІІ–ХІХ в.НБКМ351


Служба и Житие на св. Йоан Рилски („Преподобного отца нашего Iоанна Ры-льскаго. Житие и вся служба“). Киевопечорска лавра, 1671. НБКМRц671.1

Софроний Врачански. Поучение и словосказания (Първи Видински сборник), 1802 г.НБКМ356

Триодион (Пентикостар), 1649 г.НБКМRц649.1в. „Тъпан“, Букурещ, 1869–1870 и 1875 г.в. „Шутош“, Цариград, 1873–1874 г.Конволют от седем отделни книги (Беседа на св. Йоан Златоуст о воспитании

чад. 1609.;Ламент дому княжат Острозских. [1609] и др.), ХVІ–ХVІІ в. НБКМRц609.1

Христаки Павлович. Царственик или история болгарская. Будим, 1844.НБКМСт.44.105,XVIIиXIX

Църковнославянска граматика на Мелетий Смотрицки, 1721 г.НБКМБМК1Четириевангелие (Етрополско, Евангелие на йерей Йоан), 1658 г.НБКМ76Tarquinius Schnellenberg. Experimenta von zwаntzig Pestilentz Wurtzeln, und Kräutern

... Strassburg, 1567.НБКМRн567.1

Библиотечни практики34


Факти и цифри за българското книгоиздаване през 2018 г.През погледа на Националната агенция за ISBN

Радослава Стефанова

Facts and Figure sabout the Bulgarian Book Publishing in 2018Through the “sight” of the National ISBN Agency

Radoslava Stefanova

SummaryThe article presents the latest developments of the Bulgarian book

publishing sector by bringing and summarizing statistical data for 2018providedbytheNationalISBNAgency.Thedatareportedincludesfactsandfiguresaboutnewpublishersandbooksinprintregisteredduringthereviewedperiod.Specialattentionisgiventotheauthor-publishersphenomenonaswellastothecurrentstateofelectronicbookpublishing.

Key-words:ISBN,NationalISBNAgency,booksinprint,bookpublishingstatistics,author–publishers,electronicbookspublishing.

Вероятнонямадаепресилено,акосекаже,чеединственитерегулярнистатис-тическиданнивинформационнотопространствоотноснобългарскотокнигоизда-ванесатези,коитоНационалнатаагенциязаISBNподготвяипубликувавъзоснованаразвиванатаотнеявечепочтидвадесетиосемгодинидейност.Натрупаниятзатозипериодинформационенмасиведостатъчнообхватениможедаподпомогнесъставянетонапредставителнизасектораанализикактозаактуалнотомусъстоя-ние,такаивисторическаперспектива.Каквосочатпоследнитеданнизарегистри-ранитевсистематаISBNиздателииподготвянитеоттяхзаиздаванекниги?

През2018г.сеотчитаувеличениеспрямопредходнатагодинакактовброянановорегистриранитеиздатели,такаиназаявенитезаISBNкнигиподпечат(Фиг. 1).Къмсистематасасеприсъединили253новииздаващиорганизацииилица,катопроцентнотосъотношениемеждуиздателитеотСофияидругитеградовеесъответно87%на13%,коетовсравнениесцифритеот2017г.(91%на9%)показ-валекоизместваненапроцентитекъмизвънстоличнитеиздатели.Присъденитенови ISBNномера са 12612– с 1212повечеот 2017 г., което енай-голямотоувеличениеспрямопредходенпериод,наблюдаваноот1998г.насам.Следспадот2015г.презследващитетригодиниеналицепостоянноувеличаваненаброяприсъдениISBN.Доколкотрайнащесеокажетазитенденцияобачепредстоидаразберемпрезследващитегодини–ощеповечечеисториятанаISBNвБългарияпознаваидругитакивапериодинавъзход,последваниотнамаляваненаколиче-

Библиотечни практики 35

ствотозаявеникниги.Порадитовасевъздържамеотправенетонакрайниикате-горичниизводизанасокинаразрастваненакнигоиздателскиясекторвстраната.

Даннитезановитеиздателивсистематасапо-колебливи.Запоследнитенякол-когодинитесвидетелстваттузапокачване,тузанамаляваненатехнияброй,каторазликитенесатолковасъществени.През2018г.напримерсарегистриранисамос18издателиповече,отколкотопрезпредходнатагодина,а2017г.отчитаспадс11издателиспрямо2016г.Всепакизадватапоказателя–бройновииздателиибройновикниги–отперспективатанавреметообщитетенденциисавъзходящи.

Фиг. 1. Регистрирани издатели и брой заявени книги за 2017–2018 г.

2017 2018

235 253215 22220 31

1140012612

Регистриранииздатели

ИздателиотСофия

Издателиотдругиградове

Заявеникниги

Фиг. 2. Съотношение между общ брой регистрирани издатели и брой регистрирани автор-издатели за периода 2015–2018 г.

2015 2016 2017 2018

68 65 7689

247 246 235253

Автор-издатели

Общобройиздатели


Тенденциятазавъзходвброянаавтор-издателитесъщосезапазва.Отвъвеж-дането на тази най-нова категория регистранти в системата на ISBN изминахавечечетиригодини,коетоеповодзаначалнианализивърхунейнияхарактериповедение.Къммоментаобщиятбройнарегистриранитеавтор-издателие304,аразпределениетопогодини–следното:2015г.–68регистрирани(27%отоб-щияброй),2016г.–65(26%отобщияброй),2017г.–76(32%отобщияброй),2018г.–89(35%отобщияброй)(Фиг. 2).

Какъвеобликътнасамоиздаващитесеавтори?Макарданеможемдапредос-тавимточнистатистическиданни,порадитехническиограничениявсистемата,скоятоработимвНационалнатагенциязаISBN,наблюдениятанипоказват,чепре-обладаващатачастоттезииздателитворятииздаватвобласттанахудожественалитература(основнопоезия)задецаивъзрастни.Делътнаавторитенанаучнаиучебналитератураеминимален,катоеналицепревеснакнигитеотобласттанахуманитарнитенауки за сметкана естественитенаукии техниката.Тезиданниповтарятобщататенденциязапреднитепозициинахудожественаталитература,видимавкнигоиздаванетоизобщо.

Доколкоактивнисасамоиздаващитесеавтори?Отпроследяванетонаактив-носттанапървитерегистриранипрез2015г.автор-издателисевижда,чеот68-терегистриранисамооколо20сазаявяваликнигиипрезнякояотследващитетригодини.Повечетоавтор-издателизасегаоставатсмежду1и3 заявенииздания(Фиг. 3).Самоединиздателеизчерпалномератаотопределениямуиздателскикод.Регистрантитеоттазикатегорияползваткодове,съдържащи10ISBNномера,самона четирима са присъдени кодове за 100номера.Нанастоящият етап, накойто самоиздаващите се автори все още прохождат в системата на ISBN катосамостоятелнакатегорияизнесенитеданнимогатсамодамаркиратнякоинейниособености.Добавянетонапо-детайлнищрихикъмобразътйпредстоисразви-тиетонакатегорията.

Фиг. 3. Брой автор-издатели, регистрирани през 2015 г. по количество заявени до момента книги

Другаинтереснаивинагиактуалназапроследяванекатегорияетазинаелек-троннатакнига.Данните,събираниотНационалнатаагенциязаISBN,показват

49; 72%

19; 28%

До3издания

Над3издания


определенспаднаброяназаявкитезапериода2014–2017г.Изминалата2018г.свидетелствазаобръщаненатазитенденция.ПрисъденисабезпрецедентнитезадосегашнатаисториянаISBNвБългария1479номеранае-книгивразличнифор-мати.Иначепроцентнотосъотношениесобщиятбройзаявеникнигисезапазвапочтивграницитеотпредходната2017г.Тогавае-книгитепредставляват10%отобщотоколичествозаявенипрезгодинатакниги,апрез2018г.тозидялвъзлизана11.7%,т.е.увеличениетоесамосблизо2%.Затоватопо-скороможедасераз-глеждавконтекстанаобщотоувеличениеназаявенитеизданияза2018г.Кактоекоментираноивдругианализи,повечетоелектронникнигисачастотобщата,преобладаващопечатна,продукциянаиздателствата,катонай-честоелектронни-текнигииматипечатенеквивалент.

Неможемдапредоставимточнаинформациязаброянаиздателствата,зани-маващисесиздаванетоединственонаелектронникниги.ДаннитеотНационалниярегистърнаиздаванитекнигисаприблизителни,тъйкатосистематаненипозволя-ваформиранетонастатистикипотезипоказатели.Акоизползвамекатокритерийтематичниятпрофилнарегистрантите,получаваме сборот74 активнииздател-ства(0,2%отобщиябройактивни,койтое3714),коитоспециалносаупоменалииздаванетонаелектронникнигикатоосновнаиличастотизвършванатадейност.Средтяхимаитакива,коитонесаиздалииеднае-книга,кактоидруги,коитоиздавателектроннобезтовадаеизричноотразеновпрофилаим.Затоватозиана-лизепо-скоронасочващ,отколкотоспретенциизапрецизностиизчерпателност.Около25от74-тесазаявявалисамоилипочтисамое-книги.Правивпечатление,чеповечетооттяхсарегистриранивпериода2010–2013,катоследтоваброятимнамалява,азапоследнитедвегодинидорилипсваттакиварегистрации(Фиг. 4).

Фиг. 4. Брой на издателите с тематичен профил издаване на електронни книги, по година на регистрация

2010 2011 2012 2013 2014 2015 2016 2017 2018

12

7

10

76

4

10 0


Доколкопродуктивнисатезииздателства?Насочващиданниможемдапо-лучимприпроследяванетонаиздателствата,коитосазаявявалисамоелектронникнигидомомента.Приповечетооттяхсенаблюдаваактивностсамовпървите1–3годиниотрегистрацията,аброятназаявенитеизданияевдвекрайности–между2–8и20–70.Отразгледанитедвадесетинаиздателствасамо5продължаватдазаявявате-книги.Примерзаспециализирановиздаванетопредимнонаелек-тронникнигииздателствоеЛитернет,коетоeнай-старотоиголямосредрегис-трантитеоттозитип.Издателствотозаявявакнигивелектроненформатот2002г.насам,коитосъставляват74%отиздаванитеотнегокниги.

Очакваноповечеелектронникнигисезаявяватотпо-големитеиздателства,нотоваетака,защототяхнатапродукцияпопринципепо-голяма.Каквачастотпро-дукциятана„най-големите“сае-книгите?Можемдасеопитамедададемотговорнатозивъпроскатосеконцентрирамевърхуиздателствата,намиращисеначелнитеняколкоместапобройзаявеникнигизаминалатагодина.Над200книгисазаявилиобщо9издателства.ПървенецеиздателствоФютс299книгиподпечат,следваноотАнубисс286издания,281заБулвест 2000,280–Сиела,267–Просвета,218–Академично издателство „Ценов“ при СА „Д. А. Ценов“ – Свищов,215–Колибри,212–Университетско издателство „Св. Климент Охридски“и202–Изток-Запад.Средзаявенитеотнай-активнотопрез2018г.издателствоФютизданиянефигуриранитоеднаелектроннакнига.Оттазигрупаиздателстванай-многое-книгиза2018г.езаявилоиздателствоКолибри–92илиоколо43%отобщотоколичествозаявениотнегокниги.Съотношениетоприостаналитеиздателстваеследното:Анубис–12%е-книги,Булвест 2000–0,5%,Сиела–3%,Просвета–21%,АИ „Ценов“–11%,УИ „Св. Климент Охридски“–0,8%,Изток-Западимасамоедное-издание(Фиг. 5).

Фиг. 5. Издателства със заявени над 200 книги за 2018 г.

и дял на електронните книги

0 100 200 300

Фют

Анубис

Булвест2000

Сиела

Просвета

АИЦенов

Колибри

УИСв.Кл.Охридски

Изток-Запад

299

286

281

280

267

218

215

212

202

0

35

15

84

56

24

92

17

1


Общиятбройназаявенитеоттезиосемиздателстваелектронникнигие324или22%отвсичкие-книгиза2018г.Товаозначава,чеостаналите1155издания(78%)саразпръснатимежду1379-теиздатели,заявилипонеедноизданиепрезразглежданата година.Поради ограничения на системата няма как да посочимколкоточнонабройсазаявилитее-книгирегистрантиза2018г.ипоколкое-изда-нияезаявилвсекиоттях.Тезирезултативсепакнидаватоснованиядаобобщим,чеелектроннатакниганееконцентрираноявлениеинесеподчинявананякакваопределенасистематичност, т.еиздавасепочтинаслучаенпринципотразлич-нииздателстваивразличниколичества;нейниятсборсеформиранапринципамногоиздатели,заявяващипоняколкое-книги,отколкотообратното–наличиенаспециализиранииздателства, издаващипредимно електронни книги.Като цялонарочнаинициативатяезаотделнипо-малкипообемнапродукциятасииздател-ства,автазинаголемитевсеощенеприсъствадостатъчнокатегорично.

Посвояпроизходмнозинствотоотвключенитепрез2018г. в систематанаISBNе-книгисаоригиналнибългарскииздания(53%),делътначуждитеипре-водние-книгииучебнаталитературае съответно27%и20%.Втематичноот-ношениепреобладаващаехудожественаталитература(задецаивъзрастни).Го-лямеделътинаучебнаталитературазаразличниобразователнистепени.ТовасаелектронниучебницизаВУЗ,предимноизползванизаобучениечрезбезплатнатаплатформазаелектроннодистанционнообучениеMoodle,коятонавлезевсекторанависшетообразованиевстраната,кактоиелектронниучебниизданияипомага-лазасреднотообразование.Подформатанае-книгисеиздаватсъщоматериалиотнаучнифорумиидруганаучнаиспециализираналитератураотразличниобластиназнанието(най-многоикономика,социологияиистория).

Общотоувеличениевданните,отчетенопрез2018г.,всравнениеспредход-ната година е валидно и по отношение на останалите показатели, използванипоправилозаочертаваненаактуалнатакартинанабългарскотокнигоиздаване.ЕднократноприсъденитеISBNса73–със17повечеот2017г.Имамепо-голямбройактивни–3714(3459за2017г.),иповечезаявяващииздатели–1376(1328за2017г.);процентнотосъотношениемеждудветекатегорииобачесезапазвавпочтисъщитеграници–заявилитеса37%отактивнитепрез2018г.и38%през2017г.Динамикатанаброязаявеникнигиототделнитеиздателинесепроме-ня–продължаватдасезаявяватпредимнодо10изданиягодишнонаиздател,аиздаващитенад200книгисавсеощеединици,въпрекичецифритевотделнитесегментисъщосаповишенипрезразглежданатагодина:1143издателисазаяви-лидо10книги(1113сапрез2017г.),191сазаявилимежду11и50книги(178сапрез2017г.),33–от51до200книги(34сапрез2017г.),9–над200книги(3сапрез2017г.)(Фиг. 6).

Българскитеизданиязапериодасаобщо7083(56%)(6297за2017г.),чуж-дестраннаталитератураесъставляванаот2993издания(24%)(2737за2017г.),аделътнаучебнаталитературавъзлизана2536издания(20%)(2366за2017г.).Графичнитеизданияса75(44през2017г.),картографскитеса211(33през2017г.),електроннитеиздания,кактопосочихме,са1479(1165за2017г.)(Фиг. 7).


Фиг. 7. Брой заявени издания за 2018 г. по категория и вид

Фиг. 6. Количества заявени издания за 2017–2018 г. по брой на заявилите издатели

До10издания 11-50издания 51-200издания Над200издания

1113

178

34 3

1143

191

33 9

2017 2018

Изнесенитеданнипоказват,чевъпрекинаблюдаванотоувеличениеповсичкиизползванистатистическипоказатели,процентнотоимсъотношениесвидетелствазазапазваненастатуквотовбългарскотокнигоиздаване.Пазарътесегментиранпредимноотмалкипообемиздателскиорганизации,заявяващивмнозинствотосидо10предстоящиизданиягодишно,ориентиранинай-вечекъмиздаванетона

Графични

Електронни

34 3 3814 2 195

786 407 286

6249

2581 2017

Графични Картографски Електронни Книги

ГрафичниКартографски

ЕлектронниКниги

34 3 3814 2 195

786 407 286

6249

25812017

Графични Картографски Електронни Книги


художествена литература, следвана от учебните издания и помагала.Най-голе-мите9издателстваза2018г.савсъщностнякоиотобичайните заподозрени,коитогравитиратоколоинад200изданиягодишноиизпадатиливлизатвтазикатего-рияспоредобстоятелствата,т.е.катоцялонямамедебютиращиучастницивкате-горията.Деветтеиздателствазаедносазаявили2260издания,коетоесамо18%отобщотоколичествопредстоящизаиздаванекниги.Тезипроценти,аинашитенаблюденияпоказват,чезасъжалениеиздаванетовстранатанесеразвивакатосъвсемпрофесионалнадейност.Наистиназапоследнитеняколкогодинитоваенай-голяматабройканаиздателства,преминали200-теиздания,ноувеличениетоетвърдеминимално,задасеотдаденанещоповечеотмоментносъстояниенанещата.Оставяменаследващитестатистическипериодидапотвърдятили,надя-вамесе,даопровергаятнаправенитезаключения.



Ползите от инвентаризацията, или за идентификацията на един ръкопис от колекцията на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“

Камелия Христова-Йорданова

The Advantages of Inventory Checking or the Identification of a Manuscript from the Collection at the National Library “St. St. Cyril and Methodius”

Kameliya Hristova-Yordanova

SummaryThearticleprovidesinformationabouttheidentificationofthemanuscript

NBKM1417,keptinthedepartmentofManuscriptsandOldPrintedBooksattheNationalLibrary“St.St.CyrilandMethodius”.TheresultsshowthatthefragmentbelongstomanuscriptNBKM307bythesamecollection.

Key words:NBKM1417,NBKM307,NationalLibrary“St.St.CyrilandMethodius”,XIVcentury,manuscript.

Наисториятасаизвестнинемалкослучаи,прикоиточастиотръкописисепа-зятвхранилищанаразличнибиблиотеки.1Определянетопринадлежносттанафраг-ментикъмкодексиепроцес,койтоизискваспецифичнаквалификация,археографскакомпетентностиненапоследномясто,работасръкописнитепаметнициde visu.Ръко-писите,коитосесъхраняватвНационалнатабиблиотека„Св.св.КирилиМетодий“,същокрияттайни,коитоочакватсвоитеизследователи,задабъдатразкрити.

Доказателство затовае,чеповремена годишнатаинвентаризациянасла-вянскатаръкописнаколекциякъмотдел„Ръкописиистаропечатникниги“,бешенаправенаидентификациянаръкописсъссигнатураНБКМ14172,койтоповсякавероятностечастотръкописсъссигнатураНБКМ307.3

ВтомVотОписа на славянските ръкописиНБКМ1417епредставенкато:Сборник от слова от втората четвърт на XIV век, сръбска редакция4.Ръкопи-

1 Вж напримерСупрасълски или Ретков сборник. т. 1. състав.Йордан Заимов иМариоКапалдо.София:БАН,1982,с.5.

Части отнегосепазятнатриместа.2 Опис на славянските ръкописи в Софийската народна библиотека. т. 5. София:

Народнабиблиотека„Св.св.КирилиМетодий“,1996.3 Цонев,Беньо.ОписнаръкописитеистаропечатнитекнигинаНароднатабиблио-

текавСофия.св.1.София:Държавнапечатница,1910.4 Опис5,с.130.


сътсъдържа6л.хартия,280х200мм.Размерътнатекстовотополее215–150мм.Листоветесасилноповредени,католипсваиизвестначастотдолнителевиъглинафрагмента,коитосаоткъснати.Тетрадитевероятносабилиотпо8листа,номериранивначалотоивкраянавсякасвезкасбуквениозначения.Нал.5асевиждаозначаванетона36тетрада(л‚s).Имаследиотстароовлажняване.Хартиятаежълтеникава,мекаирехава.ВодниятзнакебукваLинаподобяваекеруМо-шин–Тралич5№3696от1332г.Нямаподвързия.Писмотоесреденнеправилен,нообработенполууставотопитенкнижовникотеднаръка,по28реданастраница.Нал.2апървите8реда,кактоиредовевкраянал.3б,саизписаниотдругаръка,спо-изисканоиразреденополууставнописмо.Мастилотоечерно.Заглавията,за-главнитебуквиимаргиналнитенаписаниясавчервено.Рядкосепишатударенияипридихания,редовносеизползватсъкращенияститлиизнацизаозначаваненамекостнадгласните.Украсапочтиняма.Правописътеедноеров(самоь),безю-сов,рашки.НаблюдавасезасиленайотациянаЕ.Иманяколкослучаяназамянанаисы.Наетимологичнотосимястостоиэ,а ³несесреща.ВОписаеотбелязано,чеакцентнатасистемавсеощенеедобреразработена,акопистътнеебилособе-нограмотен,защотоедопускалгрешки.Бележкииприпискиняма.Отбелязаное, чепаметникътебез сигнатура, адомоментанаизготвянетонаОписа ебилсъхраняванвпапкасотделнилистове,коитонесабиливключенивчетиритетоманаОписа6.Картинатаобачесепроменя,когатотозифрагментсеразгледазаедносНБКМ307.

Втом1наОписаръкописНБКМ307еобозначенкатоСборник от жития, слова и поучения7,българскаредакцияXIVв.,272л.фол.280х210мм,откоитопоследните26л.вероятносапришитипо-късно–тесаотсръбскаредакция.Пис-мотоеотняколкоръце.Преобладаваширокполуустав.Ръкописътепострадалотвлага,липсватлистовеотначалотоиоткрая,аиотсредата.Подначалнатастрани-цанавсякословоеотбелязаноотколколистасесъстоито.ПравописътизглеждаеотИзточнаБългария(Търновски).Наблюдавасесмесваненаеровете,нопонякогатесеупотребяватиетимологично.Ударениясесрещатрядко,катопреобладаватприизписванетонасобствениимена.Използватсебуквиsи³,кактоидвазнаказамалканосовка–® ® и ť .Щосеотнасядолистоветесъссръбскаредакция,тесаседноеровправопис,безударения,освендвоенгравис(‶)идр.надреднизнаци.Представеноесъдържаниетонасборника.Нал.247започвасръбскатаредакцияикатосевземеподвниманиеписмотоихартията,можедасекаже,четесаотсъщотовремекатоосновнатачастнаръкописа.Посоченоеоткаквитекстовесесъстоичасттасъссръбскаредакция,катовнеявлизат:СловонаПреображениеотЕфремСирин;СловозаУспениеБогородичноотАндрейКритски;ПохвалазаУспениенаБогородица,писанаотКлиментОхридски;СловонаБлаговещениеотЙоанЗлатоуст;СловонаБлаговещениеотЙоанДамаскин.Б.Цоневотбелязва,челистовете,накоитосвършватоваслово,тойеизвадилотръкописсномер№

5 MošinVladimir,Traljić,SeidM.VodeniznakovíXIII.iXIV.vijeka.1–2.Zagreb,1957.6 Опис5,с.130–131.7 Опис1,1910,с.248.


3488(съссъвременнатаномерациянаръкописитетоваеНБКМ304–НеделниипразничнипоученияотXVIIв.,сръбскаредакция),катонатозилистеиначалотонаСловото,посветенонаУспениеБогородичноотАндрейКритски.Несаприве-дениданнизапостъплениетонаръкописавНационалнатабиблиотека.Б.Цоневдаваинформациязаводнитезнацинаръкописа–миндаловиденщит9,разделенначетирискосокръстовище,камбана,стомнасдръжка,ащосеотнасядолистоветесъссръбскатаредакция,теиматголямо∟катоводензнак.ВсичкиводнизнацисаотXIVв.10РъкописНБКМ307изобилстваотфилиграноложкиматериал,ноБ.Цоневнеевключилвсичкиелементивописа си.От264л.,коитовмоментасена-миратподтазисигнатура,воднизнациимавоколо131оттях.По-стесненадати-ровканаръкописаповоднитезнацидаваНинаАтанасовавсвоятадисертация.ТяизследвабългарскитеръкописиотXIVиXVв.идатираНБКМ307катосъздаденоколо40–50годининаXIVв.11

При съставянето на Bibliotheca hagiographica Balcano-Slavica КлиментинаИвановаизползваНБКМ307.Тя същопосочва, черъкописът се състоиотдвечасти.Липсваначало,имаразместенилистове.Туктойепосоченс264л.Първатачастеписанаскрасивполууставотединоткнижовниците.Правописътйебъл-гарскидвуюсов,двуеров(с®иыведнаотръцете).Вторатачастотл.247докраяеделонакопистсбезюсовсръбскиправопис.Тясесъстоиот5творби–СловозаПреображение,2словазаУспениеБогородично,катоеднотоеотКлиментОхрид-ски,и2заБлаговещение.12

Повсякавероятностследсъставянетонатом1отОписапрез1910г.отНБКМ307сасеотделили8листа.Къмнастоящиямоментлистоветеса264,ане272,кактоебилопрез1910г.Ръкописътебилреставриранчрезлистоотливанепрезсептември1967г.иощетогавасареставриранисамо264л.,кактоезаписановпътниялистнаръкописа.НБКМ1417сесъстоиот6л.,т.е.2листаотНБКМ307всеощесавнеизвестност.Втом5наОписалистоветевНБКМ1417несараз-познатикаточастотНБКМ307.Заидентифициранетонаръкописазначителнопомогнатова,чевдисертациятаси13работясъсСловотозаБлаговещениеотЙоан

8 Пак там,с.252.9 НинаАтанасова дава самопо-общотоназваниещит.ВжАтанасова,Нина.Фи-

лиграноложкипроблеминабългарскитеръкописиотХІVиХVвек–запазенивБъл-гария.София:[изд.В.Атанасова],1984.215л.:стабл.;30x21см+1автореферат(1985,25с.).

10 Опис1,1910,с.248–252.11 Атанасова,Нина.Филиграноложкипроблеми...,с.68,163.(дисертация).В изследванитепаметнициивалбуманаводнитезнаци,койтоавторкатаприлагакъм

своятадисертация,неевключенасръбскатачастнаНБКМ307.12 Иванова,Клементина.BibliothecahagiographicaBalcano-Slavica.София:Акад.изд.

„Проф.МаринДринов“,2008,с.9113 Христова,Камелия.Отблаговестиекъмблаговещение.Шестсловазаблагавест

врилскитесборницинаВладиславГраматикиМардарийРилски:дисертационентрудзаприсъжданенаобразователнаинаучнастепен„доктор“,професионалнонаправление:2.1. Филология (Български език – Старобългарски език). София: [изд. К. Христова-Йорданова],2018.430л.:сксерокоп.;30x21см+1автореферат(47с.).


Дамаскин14,чиетоначалосенамиравНБКМ307,акраятмусегаевНБКМ1417.Освенстекстологичнитеминаблюдения,подозрениетомибешеподкрепеноиотпалеографскитеикодикологичнибелезинавторатачастотръкописНБКМ307(отл.247дол.264)илистоветенаНБКМ1417(6л.).Тенесъмненопринадлежаткъмеднаисъщашкола.15Изписанисапо28реданалист,водниятзнакесъщият,койтоеотбелязанивописите–многонаподобяваголямо∟–поМошин-Траличеéquerre16№3696от1332г.17,апоБрике наподобява№5973–5974от1930г.18 Ръцете,коитосаизписалистраниците,иматмножествосходниначертания.Нал.250отНБКМ307еобозначенатетрадатал‚г(33),нал.255еначалотонаследваща-татетрадал‚д(34),следвал‚е(35)нал.263,аследващатапоредтетрадал‚s(36)сенамиранал.5(л.271постаратаномерацияотНБКМ307)отНБКМ1417.Воднизнацимогатдасевидятнал.1инал.6отНБКМ1417(л.267ил.272пономера-циятаотНБКМ307).Следкатоеуставено,чеНБКМ1417ечастотНБКМ307,тотрябвадасевземеподвниманиеистаратаномерацияналистоветеотНБКМ1417.Тесаследните:л.1отговарянал.267,л.2нал.268,л.3нал.269,л.4нал.270,л.5нал.271,л.6нал.272.Листоветесаномерираниняколкопъти.Таканапример,нал.268имазадрасканномер271,нал.270първоезачеркнато268,аследтоваи269,л.271ебилсномер269,аследтова270,л.272есъсзачертанномер270.Нямаоригиналнафолиация.

Работатапоинвентаризациятапродължаваснадежда,чеоткриванетонаос-таналитеизгубенидвалиста–265и266–предстои.Неможедасеизключиве-роятността те напълно да са се разпаднали и да са окончателно изгубени, тъйкатолистовете, запазенивНБКМ1417,савлошосъстояние,апървиятдориеразкъсан.

ОпределянетонапринадлежносттанаНБКМ1417къмНБКМ307показва,черъкописите,попадналиведнъжведносъвременнохранилище,няматстрогооп-ределенасъдба.Отделянетонатези8листаотНБКМ307иобособяванетона6оттяхкатодругръкопис–НБКМ1417,сочи,чеприработатасръкописиевъзможнонаедномястосъщодасеслучи„изгубване“,билотопомеханичнипричини,припреместваненаръкописитеилинапримерприподготовкатаимзареставрация.Ежегоднатазадължителнаинвентаризацияезначиманесамозапроверяваненафизическотосъстояниенаръкописите,носъщоизатрениранетонаархеографско-тооко.Въпрекиченапръвпогледработатапоинвентаризациятанееактрактивнаиливълнуваща,тяможедадоведедоценниоткритиявнякоисферизанауката.Отнасянетонафрагментикъмкодексиедълъгпроцесиоставасредосновнитезадачинатекстолозитеиархеографите.

14 ВславянскатаръкописнатрадициязаавторсеприемаЙоанДамаскин,авгръцкитеръкописи–патриархГерман

15 ВжПриложение 1иПриложение 2.16 Пособиеотдвечасти,монтираноподправъгъл,коетосеизползвазаизмерване

направъгълилизаначертаваненаправъгъл,например.17 MošinVladimir,Traljić,SeidM.Цит.съч.,1957.18 Briquet,C.M.Lesfiligranesdictionnairehistoriquedesmarquesdupapier.2.Leipzig,

1923.



РъкописНБКМ307,л.264б


РъкописНБКМ1417,л.1а


Развитие на каталозите на Университетската библиотека „Св. Климент Охридски“

Биляна Яврукова

Development of the catalogs of the University Library “St. Kliment Ohridski”

Bilyana Yavrukova

SummarySofiaUniversity Library “St.KlimentOhridski” is the biggest scientific

library inBulgaria.The establishment of the catalogues is significant for thelibrarywork.The cataloguing rules employed in building the catalogues areimportantfortheirquality.TheSofiaUniversityLibraryhasgonealongwayfromitsfirstcatalogueswithshortbibliographicdescriptionstothenextperiodofcataloguingwithinternationalandnationalstandardization.Acomplexcataloguesystemwasestablished.TodayitisthefirstandtheonlylargeBulgarianlibrarytofinishtheprocessofretrospectiveconversionofitstraditionalcatalogues.Itoffersitspatronsunifiedbibliographicinformationforitscollections.

Key-words: cataloguing, bibliographic description rules, cataloguesystem,typesofcatalogues,retrospectiveconversion.

В своята130-годишнаисторияУниверситетскатабиблиотека „Св.КлиментОхридски“ работи усърдно за създаване и развитие на каталозите, разкриващиценнитефондове,коитопритежава.Изгражданетонакаталозитенаеднабибли-отекасанай-важнатачастотбиблиотечнатадейност,кактоотбелязваиЛазаринаСтанишева:Ако библиотеката е „сърцето на Университета“, то каталогизи-рането е сърцевината на цялостната библиотечна дейност.1Най-голямприносзаразвитиетонакаталожнатасистемаимаакад.СтоянАргиров–дългогодишендиректорнаУниверситетскатабиблиотека.

ПървияткаталогесъздаденмалкоследосноваванетонаБиблиотеката.Тойевъввиднатефтериезапочнатпрез1890г.Внегосавписвани:инвентаренномер,сигнатура,автор,заглавиеибройнатомоветезамноготомнииздания.Поданнинан.с.Станишевавсичкикнигисавписванибеззначениеотезика,катонееспаз-ванстрогазбученред.Станишеваотбелязвасъществуванетоинасистематиченкаталог,отнововъввиднатефтери:Всеки отдел е застъпен в отделна тетрадка,

1 Станишева,Лазарина.ОсновнимоментивразвитиетонасистематаоткаталозивУниверситетскатабиблиотека.–В:Библиотекар,1974,№2,с.36.

Лазарина Станишева е научен сътрудник в Университетската библиотека „Св.КлиментОхридски“впериода1956–1984г.



в която най-напред се дава съдържанието на отдела. Вътре в отделите книгите са подредени азбучно по авторски имена, като не е спазван строго азбучният ред. В някои от тефтерите има и свободно място след всеки подотдел за продъл-жение и попълване на новите постъпления.2Макаринесъвършениисъдържащисамоосновниданни,тезикаталозииматогромнозначениезапървитепреподава-телиистудентинаВисшетоучилище,подпомагайкигидаизползватпълноценнобиблиотечнияфонд.Каталогизиранетоеизвършваноотединслужител–писар.

През1900г.еприетпървиятправилникзабиблиотекатаприВисшетоучили-ще3.Значителномястовнегоеотделенонасистематаоткаталози,коятотрябвадабъдесъздадена.Правилникътеразработенотакад.СтоянАргиров.Тойемногоподробен.Внегоседаватнасокивкоикаталозидасевписваинвентарниятномер,кактоинякоиупътваниязабиблиотечнитедокументи,коитодабъдатпредставенивкаталозите,данните,коитотрябвадабъдатвписвани,инасокизаподрежданетонакаталожнитекартички.Любопитенфактеипредставянетонакласификацион-насхема,покоятотрябвадасеизграждасистематичнияткаталогнабиблиотеката.

Споредчл.23отправилникаБиблиотекататрябвадаиматрикаталога: Основенкаталог(топографски). Азбученкаталог. Общнаучен(систематичен)каталог.Най-подробнияткаталогсепредвиждадабъдеосновнияткаталог,койтопър-

воначалноеизготвяннаръка,апо-къснонапишещамашина.Състоисеототделникартички.Библиографскитеописаниясаподробни,съдържащииинформациязаиз-дание,издател,печатницаиданнизатомове.Подреденисатопографски.Товаепър-вияткаталогнакаталожникартичкивБиблиотеката,койтосъществуваидоднес.

Азбучнияткаталог,изграденоттвърдикаталожникартички,започвадасеиз-граждамалко следпубликуванетонаправилника–около1904 г.4Каталогът сеизграждапо систематаСтадерини с твърди каталожни картички с размер 9/11см.Описаниетонакнигитесесъздавапоправилата,заложениотСтоянАргироввкнигата„Ръководствозаурежданиенародни,общински,ученическиичастнибиблиотеки“5.Правилата, които той препоръчва, са съобразени сПруската ин-струкция. Те имат слабо приложение в българските библиотеки поради своятасложност. Описанията са много кратки и съдържат само основни елементи отбиблиографскотоописание.Вповечетокаталожникартичкинамноготомниизда-нияеотбелязаносамо,чеизданиетоемноготомно(Т.1–илиVol.1–,илиBd.1–ит.н.),многочестолипсвакакватоидаедопълнителнаинформация.Съществуватиописаниянасерии,коетоправичастотизданиятанеоткриваеми,когатопотреби-телитеняматданнизакнижнатасерия,вкоятоепубликуваноконкретнозаглавие.

2 Станишева,Лазарина.СистематаоткаталозивУниверситетскатабиблиотека–София:Историческипоглед.–В:ИзвестиянаНароднабиблиотекаВ.КоларовиБибли-отекатаприСофийскиядържавенуниверситет,1963,т.2(8),с.195.

3 ПравилникзабиблиотекатаприВисшетоучилище.София:Държ.печ.,1900.43с.4 Станишева,Лазарина.Системата...,с.194–215.5 Аргиров,Стоян.Ръководствозаурежданиенанародни,общински,ученическии

частнибиблиотеки.Пловдив:книж.В.И.Калайджиев,1898.122с.


Каталогътеизграденвдвепоредици: азбученкаталогнаизданиянакирилица–каталожнитекартичкипредста-

вяткнигитеначуждакирилицаибългарскитекниги; азбученкаталогнаизданияналатиница–каталожнитекартичкипредста-

вяткнигитеналатиница.Споредчл.27отправилниказаБиблиотекатаприВисшетоучилищесепред-

вижда да се вписват в отделни каталози всички библиотечни предмети, които изискват съвършено други род каталогизация, отколкото книгите,катонапр.ръ-кописи,карти,гравюриидр.Такъвекаталогътнастаропечатнитеиздания.Тойевъввиднакнигаисъдържаосновнибиблиографскиданни.

Систематичнияткаталогзапочвадасеизграждапосъщотовреме.СхематасебазиранасистематанаБрюкселскатауниверситетскабиблиотека,преработенаи въведенаотАргиров.С това сеполагатосновитена каталожната системанаУниверситетскатабиблиотека.Сразвитиетойсеразвиваисистематаоткаталози.

Започвапостепенноизгражданенафилиалнатамрежа.Всякафилиалнабиб-лиотекаподдържасвоикаталози.ПоданнинаЛилянаСазданова6ощеповреметонаСтоянАргировсезараждаидеятазасъздаваненасводенкаталог,койтодапред-ставяфондакактонаЦентралнабиблиотека,такаитозинафилиалнитебиблиоте-ки.През1937г.сепоставяначалотонасводенкаталогнафилиалнитебиблиотеки.СъщатагодиназапочвановетапотразвитиетонакаталозитенаУниверситетска-табиблиотека.Тогавасевъвеждаткаталожникартичкисмеждународенформат7,5/12,5см.,скоетосепоставятосновитенановапоредицаотазбучникаталози.Първитебиблиографскиописаниявтяхсесъздаватнабазатана„Ръководствозауреждание на народни, общински, ученически и частни библиотеки“ наСтоянАргиров.През1938г.стартираицентралнатакаталогизациячрезотпечатваненакаталожникартичкинесамозаподдържанитевЦентралнабиблиотекакаталози,аизакаталозитевъвфилиалнитебиблиотеки.

ЛазаринаСтанишевавсвоятастатия„Каталожнатасистема“отбелязваиизклю-чителнатазаслуганаУниверситетскатабиблиотекавпроправянетонапътзасъзда-ваненацентрализиранакаталогизациявБългария–снейнияопитпрез1942г.даотпечатваиразмножавакаталожникартичкинабългарските книги, получавани по де-позит едновременно и за народните библиотеки в София, Пловдив, Търново, Шумен7.

Вначалото на 40-те годининаХХ в. се съставя и първият своден каталогна периодичните издания. До този момент читателите използват издаденияпрез 1938 г. „Списъкна чуждите списания, които сеполучават вУниверситет-ската библиотека“8.Изданието служи за основа на каталога, като в процеса насъздаванетомуеизвършванапроверказаналичносттавЦентралнатабиблиотекаивъвфилиалнитебиблиотеки.

Отдел „Обработка“ е основан през 1949 г., като отговорната работа по

6 Сазданова,Лиляна.Каталожнатасистема.–В:Библиотекар,1988,№9,с.18–23.7 Пак там,с.20.8 Списъкначуждитесписания,коитосеполучаватвУниверситетскатабиблиоте-

ка.София,1938.58с.


каталогизирането на библиотечното имущество се възлага на най-добре под-готвените библиотечни сътрудници.9Товабележиначалотонаваженетапотка-талогизационнатадейноствБиблиотеката,позволявайкиспециализиранообуче-ниенакадри,коетоповишавакачествотонаработнияпроцес.Административни-тереформи,коитосеосъществяватвСофийскияуниверситетиУниверситетскатабиблиотекапрез50-тегодининаХХв.,водятдоадминистративноиметодическоподчинениенавсичкифилиалнибиблиотеки.Втяхсеназначаватбиблиотекари,коитосметодическинасокинаспециалиститеотЦентралнатабиблиотекаизгот-вятазбучниисистематичникаталозинафондоветенафилиалнитебиблиотеки.Вотделаоттогавадоднессътрудничатмежду8и10специалиста.

Вначалотона50-тегодиниУниверситетскатабиблиотеказапочваработапосъставяненапредметенкаталог,койтосеподдържаедва10години.Едновременноснегосеподдържаисистематиченкаталог.ПричинитезазамразяванетонаединотреалнитекаталозисапосочениотЛилянаСазданова:той не е отразявал пълно новите постъпления – отначало е включвал само българската литература след 1944 г., а по-късно и руската и западната литература, и то по преценка.10Взетоерешениедапродължиизгражданетонадобърсистематиченкаталог,койтодастъпинаСхематазакласификациянакнигитевнаучнитеипо-големитебиблио-теки,коятоевъведенапрез1958г.Впродължениенаблизо15годинивсичкибиб-лиографскиописанияотсистематичниякаталог,поддържанвпериода1938–1958г.,сапрекласираниисевливатвновиякаталог.

През50-теи60-тегодининаХХв.сенаблюдавапроцеснауниверсализираненабиблиографскатаикаталожнадейноствБългария.ДотозимоментУниверси-тетскатабиблиотекаработипо инструкцията на Стоян Аргиров, примесена с но-вовъведения по лични приумици на описвачите.11Втовавремевстранатазапочвадасеработипосъздаваненановиправила,коитодабъдатприложенивъввсич-кибългарскибиблиотеки,задасепостигнеунифицираненакаталогизационнатадейностнанационалнониво.Впериода1951–1962г.сапубликуванинационал-ниправила,коитостъпватнасъветскитеединниправилазаописание.АпървитестандартивобласттанабиблиографскотоописаниевБългариясепоявяватвна-чалотона70-тегодининаХХв.СпециалистиотУниверситетскатабиблиотекаак-тивноучастватвразработванетонаправилата,стандартитеикласификационнитесхеми.Порадиосъзнататанеобходимостотактуализираненаправилатаиунифи-цираненадейносттананационалнониво,Университетскатабиблиотекавнедрявабезизлишнобавеневсичкинововъведениявобластта.

НаличиетонаспециаленотделвструктуратанаУниверситетскатабиблиотекаивлизанетовсиланановитеправилазабиблиографскоописание,кактоиразви-ващатасемрежаотфилиалнибиблиотеки,сасериознапредпоставказасъздаваненасводеназбученкаталогнаЦентралнатабиблиотекаинафилиалнитебиблио-

9 Станишева, Лазарина. Каталожна система на Университетската библиотека:1944–1974.София:Софийскиуниверситет„КлиментОхридски“,1974,с.13.

10 Сазданова,Лиляна.Каталожната...,с.21.11 Доклад за състоянието на университетските библиотеки в София, изпратен от

ИНИКна14.IX.1951г.Цит.поСтанишева,Лазарина.Каталожна...,с.21.


теки.Решениетоевзетовсредатана50-тегодини.Неговотоначалоофициалноепоставенопрез1956г.Тойсеизграждавтрипоредици:

Азбученкаталогнакнигитеналатиница,постъпиливБиблиотекатаслед1938г.

Азбученкаталогнакнигитеначуждакирилица,постъпиливБиблиотека-таслед1938г.

Азбучен каталог на българските книги, постъпили в Библиотеката след1938г.

СтовасезавършвацялостнатареорганизациянаУниверситетскатабиблио-текаитяпреминавакъмединпо-спокоенетап,състоящсевутвърждаванеинад-граждане.Служителитенаотдел„Каталогизация“работятизключителноактив-но,катогодишнокаталогизиратнад10000новизаглавияиотпечатваткаталожникартичкивтиражнад53000броя,катовнякоигодининадхвърлят90000броя.Библиографскитеописаниясесъставятвърхувосъчнахартия.Сцелунифицира-неиконтролописаниятасепроверяватотръководителитенаотдела.Следтовасеразмножаватвнеобходимиятиражсминиграф.Такасеосигуряваткаталожникартичкизановопостъпилитекнигикактозакаталозите,поддържанивЦентрал-натабиблиотека,такаизакаталозитенафилиалнитебиблиотеки.Всредатана80-те годинизапочвапостепеннамодернизациянакаталогизационнатадейностсъсзакупуваненадвепишещимашинисъсзапаметяващиустройства–IBM(заописваненакнигиналатиница)иБултекст(заописваненакнигинакирилица),счиятопомощсеразмножаваткаталожнитекартички.

Междувременно служителите на отдела периодично са командировани пофилиалните библиотеки с цел описване на по-стари постъпления в Библиоте-ката,коитокъмтозимоментнесаразкритивкаталозите.Тозипроцеспротичабавно,понякогасепреустановявазарадилипсатанадостатъчнослужители.Нееприключенаизцялоиреорганизациятанасводниякаталогичастотфонданафилиалнитебиблиотекиепредставенсамовстариясводенкаталог.Причиназатоваеивсепо-задълбочаващатасекризавкраяна80-тегодининаXXв.,когатозапочвадасеусещаинедостигнаконсумативи.

БурноразвитиенакаталозитеикаталогизационнатадейноствУниверситет-скатабиблиотекасенаблюдававпериодаслед1992г.,когатосевнедрявабългар-скиятпрограменпродуктАБ.ТаказапочваавтоматизациянакаталогизациятавБиблиотеката,скоятосевъвеждаиУниверсалнатадесетичнакласификация.Товаелогичнастъпка,тъйкатопотозиначинняманеобходимостотредакцияилиза-почваненановапоредицаотсистематичникаталози.

Двегодинипо-късно,през1994г.,Университетскатабиблиотекапреминавакъминтегриранатабиблиотечно-информационнасистемаALEPH300.Тяобхва-ща всички библиотечни процеси и позволява работа в мрежа, което е особеноважно за библиотеки сфилиална структуракатоУниверситетскатабиблиотека.Записите,създаденивпърватасистема,сауспешнопрехвърлени,носаосновноредактирани,задабъдатизцялосъвместимисновияформатзамашинночетимакаталогизация.Специалистите,работещивтозипериод,предпочитатдавъведатсвойформат,пригоденкъмдействащиякъммоментаинструментариум.


Първиятопитзасподеленакаталогизацияерегистриранпрез1996г.Записитеоттекущатанационалнабиблиографиясезакупуватнадискети.Следконвертира-нетесевливатвелектронниякаталог.Практикатапродължавадо2010г.,когатоНационалнатабиблиотекапрекратяваразпространениетоназаписи.12

През септември 1997 г. в Библиотеката официално е въведенПредметниятрубрикаторнаНационалнатабиблиотека.Товапозволявадасеизпълнииеднаотнеизпълненитезадачипрезгодините:изгражданенадвареалникаталога–систе-матиченипредметен.Заразликаотсистематичниякаталог,койтоетрудензараз-биранеиползванеотпотребителите,предметнияткаталогепо-логиченилесен.Вавтоматизиранитесистемипредметнитерубрикизначителноулесняваттърсенетоидаватпо-релевантнирезултати.

Каталогътнабългарскитекнигисеподдържадо1995–1996г.Следпреустано-вяванеизпращанетонакаталожникартичкиотНационалнатабиблиотека,визпъл-нениенапрограматазацентрализиранакаталогизациявБългария,каталогътнабъл-гарскитекнигиезамразен.Докраяна1999г.серазпечатваткаталожникартичкизаописаниятаналатиницаичуждакирилица,следкоетоспираизгражданетонатради-ционнитекаталози.Библиографскиданнизавсичкииздания,постъпиливБиблиоте-катаслед2000г.,саналичнисамовелектронния,достъпенионлайнкаталог.

През2009г.Университетскатабиблиотекавъвеждапо-новатаимодернизира-наверсиянаинтегриранатабиблиотечно-информационнасистемаALEPH500.СвнедряванетойсеприемаформатMARC21засъздаванеисъхранениенамашин-ночетимизаписи.СистематапозволявадругиятмеждународенформатUNIMARCдабъдеизползванкатоизходящивходящ.ИзборътнаMARC21вУниверситет-скатабиблиотекаенаправенвъввръзкасняколковажнифакта–напървомяс-тоеширокоторазпространениенаформатавцялсвятивъзможностите,коитосеоткриватпредБиблиотекатадаизползваготовимашинночетимизаписичрезприлаганетонапротоколZ39.5013,кактоиперспективазавключваневразличнисводникаталози,изграденинабазатанаформата.

Следпреминаванетокъмноватаверсияцялатабазаот305000записасенала-гадабъдередактирана,тъйкатоследпрехвърлянетоеконстатирано,чеенужностандартизиране и унифициране на съществуващите записи. Това се дължи несамонадопълнителнитеполета,коитосаизползваниврамкитенаформатавста-ратаверсиянасистемата,аинафакта,чепрезгодинитенееосъществяванкон-тролнакачествотонасъздаденитезаписи,кактоипорадилипсатанасъвременниправилазабиблиографскоописание,предназначенизаавтоматизиранакаталоги-зация.Такиваправилалипсватиднес,коетоводидоизвестенразнобойвбибли-ографскитезаписи.Частотнеобходиматаредакциясеизвършиавтоматичночрезслужебнипрограми.

12 През2010г.Националнатабиблиотека„Св.св.КирилиМетодий“започнадара-ботивсистематаCOBISSипреустановипредлаганетонабиблиографскизаписи.Теку-щата национална библиография се публикува в електроненформат на страницата наБиблиотеката.–Бел.ред.

13 Международенстандарт,счиятопомощстававъзможнаобмянатаназаписимеж-дудвеинституции.


Свъвежданетонаавтоматизиранатасистемасевземарешениеизаизвърш-ваненаретроспективнаконверсиянатрадиционнитекаталози.Първитеопитизаретроконверсиякактонакнигите,такаинапериодичнитеиздания,започвапрез1995г.Еднощатномястоеотделенозаизпълнениетой,коетосеоказванедос-татъчно.Вопределенипериодидейността епрекратявана.Същинскиятпроцеснаретроконверсиясеосъществивпериода2009–2012г.визпълнениенапроектНАБИС.14

ВрезултатнаанализнакаталозитенаУниверситетскатабиблиотекаисъглас-нопрепоръкатанаКомитетанаминистритенаСъветанаЕвропазаприоритетноконвертиране на каталозите, които имат широко културно, научно и информа-ционнозначениезастраната15,еопределенаследнатапоследователност:

Своденазбученкаталогнакнигитеналатиница,постъпиливБиблиотека-тавпериода1939–2000г.

Своденазбученкаталогнакнигитеначуждакирилица,постъпиливБиб-лиотекатавпериода1939–1984г.

Своденазбученкаталогнакнигитеначуждакирилица,постъпиливБиб-лиотекатавпериода1985–2000г.

Своденазбученкаталогнабългарскитекниги,постъпиливБиблиотекатавпериода1939–1996г.

Своденазбученкаталогнакнигитеналатиницанафилиалнитебиблиоте-кидо1939г.

Своденазбученкаталогнакнигитенакирилицанафилиалнитебиблиоте-кидо1939г.

ИсторическикаталогнапостъпилитевЦентралнабиблиотекадокументивпериода1888–1939г.

Основнатапричиназатозипланесвързанисъсстепентанатрудностнаката-лозите.Впо-голяматасичастпървитекаталози,подлежащинаконверсия,съдър-жатстандартизиранибиблиографскиописания,създаваниспореднационалнитеправилаистандарти.Товадававъзможностзадобиваненапо-голямаопитностнакаталогизаторите,предидасепристъпикъмконвертираненапървитекаталози,характерни с наличието на библиографски записи и редни думи, съставяни поразличниправилаотднешните.Заедносвземанетонаважнирешения,свързанисъссъздаванетонамашинночетимибиблиографскизаписи, енеобходимодасеобърнеспециалновниманиеинаекземплярите,коитосавструктуратанаУни-верситетскатабиблиотека.Етозащо,предираздаванетоначекмеджетатазакон-версия,стяхработятспециалистите,отговарящизакнигохранилищетонаЦен-тралнатабиблиотека, коитоправятпроверка заналичносттанаизданията, анакаталожнатакартичкананасят съответния статуснаизданието (вхранилище; вчиталня;липсванамясто;несеобслужва–изнесенфонд).

14 НАБИС.[онлайн].[прегледан27.01.2019].http://www.nalis.bg 15 Byrant, Philip.Making the most of our libraries. The report of two studies on the

retrospective conversion of library catalogues in the United Kingdom, and the need of aNational strategy [онлайн].London:BritishLibraryResearch and InnovationCentre, 1997.[прегледан13.02.2015].http://www.ukoln.ac.uk/services/papers/bl/blri053


Въвфилиалнитебиблиотекипротечесъщиятпроцес,носледсъздаванетоназаписите.Всякаседмицасеизпращатсписъцисвъведенитепрезседмицатаекзем-пляризасъответнатабиблиотека.Товапозволявачитателитедаполучаватадек-ватнаинформациячрезелектронниякаталогкъдемогатдаизползватконкретноизданиеидалитоеналично.

Порадиспецификатанаисторическиякаталогсеналагаиприлаганетонараз-личенподходзаретроспективнаконверсия.Каталогътсеконвертиравразличнабаза(подмножествонаобщатабаза).Описаниятасакратки.Вбъдещеработатапотазибазащепродължисвъвежданетонапълнобиблиографскоописание(de visu)накнигитеотспециалистикаталогизатори,тъйкатомногочестосеналагаипромянанареднатадумавсъответствиесдействащитестандартииправилазабиблиографскоописание.

Наредсконвертиранетонакаталозитенакнигитесеработиипоконвертира-нетонаазбучнитекаталозинапериодичнитеиздания.Запо-пълноидостовернонанасяненаинформациятазаналичносттасеизползватикартонитенапериоди-ката,поддържаниисъхраняванивъвфилиалнитебиблиотеки.

Работата по ретроспективна конверсия на каталозите в Университетскатабиблиотекасеизвършикоординирано, коетодоведедопо-добрикрайнирезул-тати, свързани с бързина и качество на изпълнение, гарантирайки и достъп напотребителитедоунифициранаистандартизиранабиблиографскаинформация.КъммоментаУниверситетскатабиблиотекаеединственатаголямабългарскабиб-лиотека,коятоеприключиласконвертиранетонатрадиционнитекаталози.Днесчитателитеиматдостъпдонад1147000библиографскизаписа,представящивпълнотанейнияфонд.

Процесътпоизгражданетонакаталозитенеспирасосъществяваненаретрос-пективнаконверсия.Свидетелисменабързоразвитиенаинструментариуманакаталогизаторите, което налага системна работа по правилата, с които работятбиблиотеките,игъвкавостпритяхнотовъвежданенановоститевпрактиката,задамогатдабъдатадекватнопредставенивкаталогановитевидовересурси.

УниверситетскатабиблиотекасеизправиипреодоляпредизвикателствотодавъведевпрактикатановотостандартизираноизданиенаУДК16.Следсъздаваненаподробенплан,одобрениприетотДирекционниясъвет,Университетскатабиб-лиотекаот1януари2019г.започнаработапоновотоизданиенаУДК.Каталогиза-циятаиизгражданетонакаталозитевУниверситетскатабиблиотекасеизвършваот висококвалифицирани специалисти. Библиографските описания се създаватсъгласноналичнияинструментариум.ТакаУниверситетскатабиблиотекаизграж-дадобрасистемаоттрадиционникаталози,посрещаподготвенаавтоматизациятана дейността и преодолява със знания и опит предизвикателствата, свързани сизграждането,поддържанетоиразвитиетонаелектронниякаталог.

16 Универсалнадесетичнакласификация:СCPublication№099,UDCConsortium–Licence№PL2016/01/[състав.,доп.,прев.АлександраНиколаеваДипчикова,Анто-анетаИвановаТотоманова].съкр.изд.София:Нац.библ.„Св.св.КирилиМетодий“,2017.446с.


Ролята на библиотеките в Цариброд и Босилеград за насърчаването на българския език, литература и култура на българите в Сърбия

Елизабета Георгиев

The role of libraries in Tsaribrod and Bosilegrad for the promotion of the Bulgarian language, literature and culture of the Bulgarians in Serbia

Elizabeta Georgiev

SummaryThereare around twentyminorities inSerbia, and therefore the roleof

writtenspeech inpreserving thecultural identityofminorities isgreat.Theauthor emphasizes the role of libraries inTsaribrod andBosilegrad in non-formaleducationofusers,especially inpreservingthe languageandcultureof the Bulgarian national minority in Serbia. The organized activities andprogramsofthe“DetkoPetrov”NationalLibraryinTsaribrodinconnectingtheSerbianandBulgarianculturethroughliterarymeetingswithSerbianandBulgarianauthorsarepresentedaswellasitsroleinpromotingtheworkofliteraryactivistsfromtheBulgarianminorityinSerbia.

Key-words: multiculturality, Bulgarian national minority, non-formaleducation, “Detko Petrov” National Library – Tsaribrod, “Hristo Botev”NationalLibrary–Bosilegrad.

ИзвестниятборецзачовешкитеправаНелсънМанделаведноотпроизведе-ниятасизазначениетонаобразованиетоподчертаваследното:Образованието е най-мощното оръжие, което може да се използва да промени света.Тоимастра-тегическозначениезаикономическотоисоциалноторазвитиенаобществоточреззнание.Задасеосъществитазицел,необходимоеобразователнатасистемадаекачествена,ефективна,достъпнаиравноправна.Основнатазадачапредтакавасистемае:всекичовекдаимавъзможностдаразвивапотенциалитеси,даимавъз-можностдасеусъвършенстваиобучава,даизползваумениятасизаподобряваненазнаниятаси,дапридобиваспособностдаселектираонова,коетоеотзначениевдаденияконтекстидаразбиранаученотопоначин,покойтотовазнаниеможедаадаптиракъмизискваниятанаускоренитепроменивобществото.Общество,развиващосевъзоснованазнанието,еобществонанепрекъснатообучениеисле-дователнообразованиетокатоцялотрябвадасеразглеждавпо-широкконтекст,защотоинвестициятавнегоеключкъмуспеха.Снегоръказаръкавървиикул-турата,коятоочаквадабъдеважначастотежедневиетонавсякагрупахора,всееднодалитяемалцинствоилимнозинство.



Демократичносттанаобществотосеоценяваиспоредотношениетомукъмнационалнитемалцинства.Задаможедасислужисъссвоитеправаисвободи,всякомалцинствотрябвадаезапознато,чеправатамунесапривилегия,аваженинструментзапостиганенареалнатаравнопоставеностисъвместнотосъществу-ваневдаденаобластидържава.

МногобройнитемалцинствавСърбиячрезредицазакони–всъответствиесмеждународните стандартии стандартитенаЕвропейския съюз,иматправодапазятобразователнатаикултурнатасиидентичност,дазачитатмайчинияезикилитература,иматправодатворяткниги,дасезанимаватснаука,дасезанимаватсразличнивидовеизкуство.

Еднооттезималцинстваеибългарското.Макарималкаобщност(вжТабл. 1),българскотомалцинствоенеделимачастотмултикултурнатакартанаСърбияииграеважнаролякактовразвитиетонаместата,къдетоживеецелокупно,такаивразвитиетонаобразованиетоикултурата.Най-голямбройбългаривСърбияимавобщинитеБосилеградиЦариброд,кактоивпо-големиградовекатоНиш,Пирот,ЛесковациВраня,кактоивБабушница,СурдулицаивнякоиселавБанат1.

Табл. 1. Българи в Сърбия2

Българи Преброяване през 2011 г.

Преброяване през 2002 г.

Увеличение/намаление (2002–2011)

Брой 18543 20497 –1954

Значениетонаобразованието,книгитеиезикавмултинационалнитесреди,особенозамалцинствата,еощепо-голямо,тъйкатокнигатаиезикътосвеноснов-натасифункция,представляватипазителнаетническатапринадлежност.Обща-та цел на защита на езиковите права на малцинствата е принадлежащите към определено национално малцинство в езиков смисъл да бъдат равни с другите граждани, според закона да им се гарантира свободно използване на майчиния език и писмо.3

1 ВжБанатски бугари.[онлайн].[прегледан18.02.2019].http://sr.wikipedia.org/sr/Бу-гари#

Банатскитебългари(илипалченци)самалцинственагрупа,коятопредимноживееврегионанаБанат,Сърбия.ТесакатолициипопотеклосаотСевернаиСеверозападнаБългария.БанатскитебългариживеятсавтазиобластотХVІІв.иговорятнаизточендиалект, с голямолексикалновлияниенанемския, унгарския, румънскияи сръбскияезик.СпореднеофициалнитеданнивсръбскиБанатживеят3000българи,аспоредофи-циалнитеданниот2002г.са1658.ВРумъниятеса6500души.ОсновнитецентровенабанатскитебългарисаСкореновац(Гюргево),ИвановоиЯшаТомич(Модош).

2 Пописстановништва,домаћинставаистанова2011.уРепублициСрбији.[онлайн].[прегледан18.02.2019].http://media.popis2011.stat.rs/2012/Prezentacija_Knjiga1.pdf

3 Bugarski,Ranko.Jezikikultura.Beograd:BibliotekaXXvek:KnjižaraKrug,2005,с.12.


Образованието на българското малцинство4 има дълга традиция. Първитеучебниинституции са откритипрезХІХв. и доднесиграят ролятана опорнаточка заразвитиетонаместата, в коитокатомнозинствоотнаселениетоживе-ятбългари.Иобразованието,кактоицялотосоциалноразвитиенатезиобласти,зависятотисторическитепромени.ЖивотътивСърбия,ивБългариявлияенаобразованиетоиезиковотообучениенаместнитехора.

Основнатаролявобразованиетонадететоимаучилището,което,предлагай-ки своите ресурсии учители, дава възможност за усвояваненаширок спектързнания.Културнитеинституции,особенобиблиотекитестехнитересурсииуслу-ги,отсвоястрана,подобряватсъществуващитезнанияиумениянанай-младитепотребители.Вобразователнияпроцесважнароляиграятимедиите,които,наредсбиблиотекитеиподобнитекултурниинституции,саважначаствнеформалнотообразованиеособенонадецата.

Цариброд и Босилеград, като места, в които мнозинството отжителите сабългари, чрезпрограмив културнитеинституции, библиотекитеи читалищата,насърчаватбългарскатакултураикултурнотонаследство.

ВстандартитезаобщественитебиблиотекивРепубликаСърбияясносепо-сочва,че:източниците на информации в обществените библиотеки са еднакво достъпни за всички граждани, независимо от тяхната раса, етническа принад-лежност, възраст, пол, религия, език, увреждане, икономически и трудов статус и образователно равнище.5

Библиотека,коятопочитатезиправилаедобраитявинагиенаразположе-ниенапотребителитеси.Ролятанабиблиотекитевобщностите,вкоитоживеятдругинационалности,еощепо-отговорна.Вслучаяотдветебиблиотеки–„ДеткоПетров“ вЦариброди „ХристоБотев“ вБосилеград – се очаква да създават ипредоставятпостоянноновиуслуги,чрезкоитодапопуляризираткултуратаинасръбския,инабългарскиянарод,абиблиотекаритедаобщуватинасръбски,инабългарскиезик,кактоиданабавяткнигинадватаезика.

При тези обстоятелства важно е библиотеките да бъдат добрипазителинакултурнатаидентичност,особенонапо-голяматачастотхоратавсвоятаобщност.Отдветебиблиотекисеизисква:

1.Набавяненакачественипубликациинабългарскиезик.2.Разработваненауслуги,коитопопуляризиратбългарскияезик,културатаи

българскатакнига.3.Работата с децаиподрастващи запопуляризираненабългарския езики

българскатакултура.Тезизадачисаважначаствосъществяванетонапо-качественообразованиеи

изпълнявайкиги,библиотекитеставатдобрииважнипартньоринаобразовател-нитеинституциивдватамалкипограничниграда.

4 Голямозначениевнасърчаванетоипопуляризиранетонабългарскияезикмеждуученицитеотосновнотоисреднотоучилищесаималисписанията„Другарче“и„Мост“.Годининаредтебяханаръчницивъввсекидневнатаработанаучителитепобългарскиезикимясто,къдетоталантливитедецапредставяхатворчествотосинамайчинезик.

5 Вж Стандарди за јавне библиотеке у Републици Србији. [онлайн]. [прегледан23.02.2019].www.nb.rs/view_ file.php?file_id=2631


Предипо-подробнодасезаемемсцентралнататема,некапредставимнакрат-кобиблиотекитевБосилеградиЦариброд.

БиблиотечнатадейноствБосилеграднямадългатрадиция.Междудветесве-товнивойниеималочастнакнижарница–потребителитевнеясамоглидазаематидазакупяткниги,учебнипомагалаиучебници.След1945г.тазикнижарница(библиотека)енационализирана.Частотсъществуващияфондебилаунищоже-на,адругатаразграбенаисъхраненавдомашнибиблиотеки.През1966г.есъзда-денаобщественаградскабиблиотека,поместенавчастнаинеудобнастая.През1967г.библиотекатасепремествавсглобяемакъщичка,къдетооставадо1975г.,когатосепремествавноватасграданаЦентъразакултура,къдетосепомещаваиднес.Народнабиблиотека„ХристоБотев“вБосилеградсегаразполагасоколо36000книги,откоитооколо7000санабългарскиeзик.Библиотечниятфондсеобо-гатяваглавночрезпокупкинакнигисотпуснатисредстваотМинистерствотонакултуратанаРепубликаСърбия.Спореддиректорайнабавянетонановибългар-скикнигиможедасеподобри.ВъпрекичеразличниорганизацииичастнилицадаряваткнигивсякагодинаБиблиотекатасесдобивасамосоколо300публикациинабългарски.БиблиотекатавБосилеградрядкоорганизиралитературниихудо-жественипрограми.

Царибродимапо-богатабиблиотечнатрадиция.Читалищетоеоснованоощепрез1898г.поинициативанаактьорскотодружествовграда.СпореднякоиданничиталищевтогавашнияЦарибродесъществувалоипреди.Значениетонакултура-таместнитеписменихораосъзнаватощеспояватанапресатанепосредственоследосвобождениетонатозикрайоттурскоторобство.Впериодаслед1889г.вЦари-бродизлиза„Домашенучител“,кактоиседмичниците„Цариброд“(1901)и„Ни-шава“(1909),асъщоихумористично-сатиричнотосписание„Клопотар“(1919).ВсъответствиесНьойскиядоговорот1919г.ЦарибродставачастотКралствотонасърби,хърватиисловенци,коетооказвасилновлияниевърхувсичкисферинаживотаикултуратанаместнотонаселение.Обществено-политическитепроменидовеждатдотова,чепрез1919г.царибродчанипреместватчиталищетоибибли-отекатасивДрагоман.След6ноември1920г.,когатоЦарибродофициалноевграницитенаКралствотонасърби,хърватиисловенци,читалищетосепремествавСофия,къдетосесъздаваЦарибродскотобежанскочиталище.ВпериодамеждудветесветовнивойнивградаеималочиталнякъмЮгославянскотомладежкодру-жество.КултурниятживотвЦарибродпрезтезигодиниесвързансдейносттанаразличнитедружестваисдружения.ПрезВторатасветовнавойнасесъздавановочиталищевграда,кактоиняколковоколнитесела.Презноември1941г.есъзда-деноЦарибродскотонародночиталище„ОтецПаисий“,коетогодинапо-късносеобединявасЦарибродскотобежанскочиталищеотСофия.ВпериодаследВторатасветовнавойнаБиблиотекатадългигодиниработикаточастотКултурнияцентър,апрез1996г.сеобособявакатосамостоятелнообщинсковедомство.

Катонезависимаинституция,Библиотекатаразширяваосновнитесидейнос-ти.Например,къмнеяимаместнамузейнасбирка,аот1996г.тясезанимаваисиздателскадейност.От2000до2015г.съществуваиПоетичнаработилница,чи-иточленовесанай-малкитечитатели–талантливидеца,коитообичатдапишат,


рисуват,рецитиратидасезанимаватсактьорство.Библиотека„ДеткоПетров“еорганизаторнаредицалитературнипрограми,срещисместниавтори,конфе-ренции.Средзадачитейса:установяванетонавръзкисъссродниинституциивБългария,организиранетонапрограмизанасърчаванеизапазваненабългарскияезикикултура,запознаванетонаместнатаобщностсразвитиетоистечениятавсъвременнатабългарскалитература.Библиотечниятфондеотоколо40000книги,14000откоитосанабългарскиезик

В ерата на модерните технологии, изправени пред предизвикателствата,предлаганиотсоциалнитемрежииинтернет,децатаиподрастващитечетатвсепо-малко.Отношениетосикъмкнигататеконструиратвъзоснованадобратаре-кламазадобратакнига,коятосъщонамиратвинтернета.Напървомясто,трябвадаизтъкнемролятанасемейството,коетодаваосноватазаотношениятанадететокъмкнигитеичетенето,аследтова,научителите,коитосъдействатзаразвитиетонанавицитезачетенето.Нородителииучителисавсепо-маргинализирани,за-щотоитевсепо-малкочетат.

Проблемътс(не)четенетовспецифичнитеезиковиобласти,каквитосаБоси-леградиЦариброд,еощепо-изразен,акосеимапредвид,чедецатаиподраства-щитетрябвадачетатнадваезика–инасръбски,инабългарски,задаобогатятречника си, като допълнително полагат повече усилия в обучението си.Малкопрепятствиевтозипроцесеместниядиалект,накойтотенай-честообщуват.

Споредданнинабиблиотекитенад70%отобщиябройнапотребителитеимсаученициотосновнитеисреднитеучилища.Отгодишнитеотчетиможедасевиди,че тезипотребители заематпоколкокнигинабългарскиезик.Ивдветебиблиотекимного по-малък е броят на заеманите книги на български език. Затованямаоправдание,нофакте,чеброятнапубликациитенабългарскиезиквотношениенаброянапубликациитенасръбскиезикемногопо-малък.Трябвадасеизтъкне,чефондътотбългарскикнигиеостарялитяхнатанеактуалносткарапотребителитедагизаобикалят. Единствениятначинзанабавяненакнигиедаре-нието,азакачествотоимбиблиотекаритенемогатдавлияят.Когатоставадумазапроизведениянасъвременнатабългарскалитература,библиотекитегииматвма-лъкброй,недостатъчензапотребителите,коитожелаятпо-сериознодасезапоз-наятстях.Недостигатдетскитекнигинабългарскиезик,коитосамногомалконаброй.Притовакнигите,коитодветебиблиотекипритежават,несапривлекателни,защотосастаромодни,овехтелиибезинтереснизаднешнитедеца.

Даннитеиотдветебиблиотекипоказватедноисъщо:• броятназаетитепубликациинаезиканамалцинствотоемногопо-малък;• повечеот90%отзаетитепубликациисачастотзадължителнитекнигиза

извънкласночетененадецатаиподрастващите;• ученицитеотосновнитеисреднитеучилищапредпочитаткнигинасръбски

исивзиматпреводинабългарскиавтори,акогиимавБиблиотеката.6 Голямоепредизвикателствотозабиблиотекитевмалкитеградове(какъвтое

6 Например„Времеразделно“отАнтонДончев–задължителнакнигазаизвънклас-ночетенев12.клас.


Цариброд),къдетопредимнопоикономическипричинибиблиотекитеневинагисавсъстояниедаотговарятнаизискваниятанасвоитепотребителиидаорганизи-ратработатасипо-качествено.Теразчитатпредимнонакреативносттаназаетитеинаразработванетонауслуги,популяризиращикнигитеичетенетоповъзможнонай-добърначин,исвъзможномалкопари.

ВслучаяпрограмитеиуслугитенасръбскиезикнаБиблиотека„ДеткоПе-тров“ в Цариброд са повече, но програмите на български език предизвикватпо-голямовниманиенаместнатаобщност.От1996г.,когатоБиблиотекатаста-на самостоятелна институция, тя има специална задача – да бъдемост междусръбския и българския народ.Най-подходящия начин да подкрепи тази роля еорганизиранетоналитературнисъбитияисрещи,накоитокултурнатаобщностимавъзможностдасезапознавасновоститевбългарскаталитератураикултура.Катоглавенпомощниквизпълнениетонатезиуслуги,предивсички,сасръбскотоМинистерствонакултуратаиНационалниятсъветнабългаритевСърбия,коитомногократноподкрепяватбиблиотечнитепроекти.

Библиотеката„ДеткоПетров“реализирапроекти,насоченикъминформира-нетонесамонадецатаотосновнитеисреднитеучилища,ноинавъзрастнитезасъвременнатабългарскалитература.Чрезлитературнисрещисбългарскиписа-тели, кръглимаси, перформанси, библиотечнитепотребителиимат възможностданаучат,дасезабавляватидасенаслаждаватнапостижениятанасъвременнибългарскиписатели.

Благодарениенапроектите„Хайдедатворим“(2008и2009),„Презвратитенадумите“(2008)и„Книгабезграници“(2011и2012)ученицитеотосновнотоучилищесезапознахасавторизадеца–МаяДългъчева,ПанчоПанчев,ПетяАлександрова,ВеселаФламбурари.Библиотекатапрез2007г.бешедомакиннасрещатанабългарскияисръбскияПЕНцентър,първатаслед1936г.Предповечеот200почитателинаписанотословосепредставихасръбскитеавтори–ВидаОгненович,МихайлоПантич,ГоранПетрович,АлександърГаталица,Владисла-ваГордич-Петкович,РадославПеткович,ибългарските–ГеоргиКонстантинов,НиколаИнджов,КристинДимитрова,БойкоЗлатев,ДимитърСавовидр.През2007г.Библиотекатабешедомакининасръбскитеибългарскисатирициихумо-ристиотдветеприятелскисписания„Таралеж“отБелгради„Стършел“отСо-фия.Подобнасрещатяповториипрез2012г.,когатогостуваханай-известнитесръбскиибългарскисатирици.Благодарениенапроекта„Книгибезграница“,с койтоБлиотеката запръвпъткандидатствавМинистерството за културанаРепубликаСърбия,през2010г.бешеорганизираналитературнавечерзасръб-скатаибългарскаталитературнакритикаизавръзкитемеждудветелитерату-ри.Участвахаводещикритициилитературнитеоретициотеднатаиотдругатастрана–МихайлоПантичиСветлозарИгов.СледващатагодинагостипосъщияпроектбяхапоетесатаПетяАлександроваиМилоеРадович,следтоваЛюбицаАрсичиЕленаАлексиева,апрез2013г.–ДеянАлексичиЕмилАндреев.Мос-тът проработи!

ЦарибродскатабиблиотекаеизвестнавбиблиотечниясвятвСърбиясработа-


тасисдеца.През2000г.беоснованаПоетичнаработилница7задецаиподраства-щи.Осланяйкисенаопитанасъвременнотобиблиотекознаниеипотенцирайкимултикултуралността,Библиотекатафокусирауслугитесикъмпопуляризиранетоначетенетонасръбскиинабългарскиезик,къмопознаванетонадветекултурииобичаи.ОтосноваванетонаПоетичнатаработилницаспециалновниманиесеобръщаналитературнототворчествозадецанабългарскиезик.ПърватапечатнакниганабългарскиезиквЦариброддатираот1909г.Почтивекследтова,през2002г.,епубликувансборниксдетскитворбинабългарскиезик„Последитенамечтите“.СтазикнигадебютираиздателствотонамалцинственияезиквБиблио-теката.Факте,чедецатаиподрастващитемногопо-лесно,по-добреипо-качест-венообщуватитворятнасръбскиезик,нопроизведенията,създаденинабългар-скиезикгинасърчаватпо-нататъкдастанатнаясносособенатасиуникалност,всмисъл,чепочтиседнакъвуспехмогатдатворятинадватаезика.Впериода2000–2015г.,каторезултатнаработаидейностинаПоетичнатаработилницавБиблиотеката, сапубликувани17книгинаученицитеотосновнотои среднотоучилище.Творбитевтяхсаинасръбски,инабългарскиезик.

Освенче творбитена български езикна членовете вРаботилницата са от-печатанивсборницислитературнипроизведенияирисункивизданиенаБиб-лиотеката, те сапубликувании в списанията „Другарче“ (Ниш), „Роднареч“и„Пламък“(София).ЧленоветенаПоетичнатаработилницасалауреативконкурсинаАгенциятазабългаритевчужбина,НационалнияфестивалнадетскатакнигавСливениконкурсанаРегионалнатабиблиотека„СтилиянЧилингиров“вШумен.Многооторганизиранитепрограми,рециталиипредставления8сареализираниинадватаезика.

БиблиотекатавЦарибродеединственатавСърбия,коятовпродължениена3годиниимашесвоителевизионнипредавания.Отсептември2009г.досептем-ври2011г.поканаланаТелевизияЦарибродсеизлъчвашедетскотопредаване„Клинциихлапета“.Товаетвшоусосновнатемачетенетоитворчествотонадеца.Всичкисегментинапредаванетосадвуезични.Целнашоутоепоинте-ресенначиндапредставябългарскиписателизадеца,любопитнифактиотен-циклопедиите,отместнатаистория,децатадасезапознаяткаквоикакпишаттехнитевръстнициипрочие.Медиите,катонапримертелевизията,привличатвниманиетонадецата,ачастите,вкоитосепредставяткнигитеиавторите,гиимпулсиратдачетат,насочватгикъмбиблиотеките(иучилищната,иградската),разясняватимуслугите,коитотепредоставят.Подобнотвшоу,наречено„Попо-

7 Георгиев,Елизабета.Раионицаосмеха:15 годинаПесничкерадионицеНароднебиблиотеке „Детко Петров“ у Димитровграду. Димитровград: Нар. библ. „Детко Пе-тров“,2015.

8 Детскатасценакъмтеатъра„ХристоБотев“изигравсътрудничествособразова-телнитеинституцииисБиблиотекатамногопиесиинасръбски,инабългарскиезик.Често децата изнасят една пиеса на двата езика. Потвърждение за добрата работа самногобройните награди, а пиесата „Разпродажба на сънища“ (текст Е. Георгиев, ре-жисьорД.Гигов)потвърждава,четеатърътнамалцинственезикеотголямозначениезаизучаванетонаезикаизапопуляризиранетомумеждудецата.


найци“9беизлъчваноотсептември2013г.досептември2014г.Идветепредава-ниябяхареализиранисподкрепанаМинистерствотонакултуратанаРепубликаСърбияинаНационалниясъветнабългаритевСърбия.

Библиотеката„ДеткоПетров“полагаголямиусилиязанасърчаванеиподобрява-неналитературнототворчествонабългарскотомалцинствовСърбия.БиблиотекатаенесамоединствениздателвЦариброд,ноакосеимавпредвид,чеиздателството„Братство“,катоключовоиздателствонабългарскотомалцинство,последнитешестгодининеработи,предимнозарадифинансовипроблеми,тяиграеролятанаводещиздателнабългарскотомалцинствовСърбия.Отформиранетонаиздателскатасидейност–от1996г.насам,Библиотекатаиздадеобщо76заглавия,откоито27санабългарскиезик,имаидвуезичнипубликации.Издателскатадейносте,следова-телно,другаспектнауслугите,коитотяпредоставянасвоитепотребителиитовасеоказаизключителноважнозапрактикуванетонабългарскияезикиопознаванетонабългарскатакултуракактонаместно,такаинарепубликанскониво.БиблиотекатастанаприятелнавсичкитворцинабългарскиезиквЦарибродичрезпоощряванетонатворчествотонамайчинезикосигурибъдещезатазималкалитератураврамкитенаСърбия.ФинансоваподкрепазареализациятанатезипроектиБиблиотекатапо-лучаваотМинистерствотонакултуратанаРепубликаСърбия,НационалниясъветзабългаритевСърбия,спонсори,частичноотОбщинаЦариброд.Библиотечнитеиздания,предимнотези,коитосезанимаватсместнаистория,санесамонаръчницинаученициистудентивпроцесанаписаненакурсовиработи,ноиизключителнипомагалазасериознинаучниизследователи.

Библиотекитевсредите,къдетоживеятмалцинства,иматпо-сложнизадачи.Тесакултурниинституции,пазителинакултуратаиезиканамалцинственитегрупи,ноивтороучилищезапотребителитеси,коитоставатвсепо-взискателни.Библио-текитевЦарибродивБосилеградсголямалюбовизпълняватролятасинапазителинакултурнатаидентичностнабългарскотомалцинствовСърбия.Чрезорганизира-нитепрограмиизамалките,изавъзрастнитесипотребители,даватимвъзможностданабиратновизнанияиумения,особенотезисвързанисбългарскатакултура.

Източници

Георгиев,Елизабета.Анализастањаобразовнемрежеупрекограничномре-гиону:АнализаобразовањаприпадникабугарскемањинеуСрбији.–Димитров-град:НационалнисаветБугарауСрбији:Нар.библ.„ДеткоПетров“Димитров-град,2014.

Георгиев,Елизабета.Јошдесеткоракакњиге:ИзновијеисторијеНароднебиблиотеке„ДеткоПетров“:2008–2018. –Димитровград:Нар.библ.„ДеткоПе-тров“,2018.

Георгиев,Елизабета.111годинакњиге:БиблиотекауДимитровграду:1898–2009. –Димитровград:Нар.библ.„ДеткоПетров“,2010.

9 Авторнадветепредавания,ноиучастниквпредаването„Попонайци“катоБиб-лиоруса–умнатабиблиотечнарусалка,бебиблиотекаркатаЕлизабетаГеоргиев.

История на книгата 63

Дора Габе като създателка на библиофилската поредица „Библиотека за малките“през 30-те години на миналия век

Петър Величков

Dora Gabe as creator of the Library for the youngest bibliophile series in the 30s of the last century

Petar Velichkov

Summary94yearsago,thefamousLibraryfortheyoungest,editedbypoetDora

Gabe,startedpublishing.Between1925and1931,39booksofwell-knownwriters,aswellasnovicewriterswholaterbecameclassicsoftheBulgarianchildren'sliterature,werepublished.

Key-words:Libraryfortheyoungest,DoraGabe.

Популярнитепоредицизадецаотпреди1947г.рядкосеизследватизчерпа-телно от литературоведи и книговеди.1 Неправиизключениеипрочутата„Биб-лиотеказамалките“,редактиранаотпое-тесатаДораГабе.Сняколкоредатук-там,разбирасе,споменавасеитя.

Обглеждайкиднес,94годинипо-къс-но, включените книжки, можем да твър-дим, че по оформление „Библиотека замалките“ някога е била еталон за пер-фектноизданиезадеца.Днесповечетооткнижкитесарядкост.Ощеповечечетруд-номогатдасевидятвъввида,вкойтосабилиотпечатани.

Поредицатаелуксозна,сотличенпе-чатнакорицииилюстрации,носразлич-ни формати на отделните книги. Някоисаподвързаниствърдикорици,другинеса.Невероятноекакпрезоскъднотоде-сетилетие следПървата световна война,когато царуват спекулата и недоимъкът,

1 Същотоважиизаследтазигодина.


История на книгата64

ДораГабееуспяладаиздействалуксозникартониихартиизапечат.Можемдасипредставимколкоусилияйекоствалотова,задаподнесенанай-малкитебългар-четадобреоформеникниги,илюстрираниотнай-известнитетогавахудожници.

„Библиотеказамалките“излизавпериода1925–1931г.Тязапочвасъс:Сборниче за деца : Стихове за деца от наши поети / наредила Дора Га-

бе-Пенева ; [илюстр.] Иван Милев. София : М-во на нар. просвещение, 1925 (Со-фия : Иван К. Божинов на Сп. и Н. Ив. Божинови). 96 с. : с ил. ; 25 см. (Библиоте-ка за малките ; № 1);

иприключвасъс:Симидов, Димитър. Беладин, царският син : Приказки в стихове ; Рис. от

Н. Тузсузов. София : М-во на нар. просвещение : фонд. Лит. изд., 1931 (София : Държ. печ.). 26 с., 10 л. : цв. ил. ; 25 см. (Библиотека за малките ; № 39).

Издава я Министерството на народното просвещение чрез фонда си„Литера-турни издания“.Първите книги са отпечатани в печ.„Иван К.Божинов“на Сп.и Н.Ив.Божинови,след което е предпочетена Държавната печатница.

Доколкото можем да се доверим на библиографските източници,в„Библиоте-ка за малките“са издадени общо 39 отделни книги.Няма обаче книги с№22 и№30.Но пък две заглавия имат една и съща номерация–№31:

Елин Пелин. Поточета бистри : Стихотворения за деца ; Рис. от Алексан-дър Божинов. София : М-во на нар. просвещение : фонд. Лит. изд., 1931 (София : Държ. печ.). 59 с. : с цв. ил. ; 25 см. (Библиотека за малките ; 31);

Стоянов, Васил. На припек : Стихотворения за деца ; Картинките са от Илия Петров. София : М-во на нар. просвещение : фонд. Лит. изд., 1930 (София : Държ. печ.). 80 с. : с цв. ил. ; 18 см. (Библиотека за малките ; 31).

Без номерация пък е книгата на Йордан Стубел „Дим се дигна“(1931).Това означава, че прецизирането на окончателния списък на включените в

„Библиотека за малките“трудно може да се осъществи сега,тъй като съставител-ката и участващите автори не са между живите.

За„Библиотека за малките“Дора Габе споменава мимоходом и то между раз-каза си за приключващата си връзка с Боян Пенев и новата–с младия Йордан Стубел–в анкетата,която провежда с нея Иван Сарандев2:

[Боян Пенев]имаше нужда от свобода. Имаше. А на мене ми казваше: „Ко-гато сме заедно, ги живееш моя живот, ти трябва да си сама, за да твориш“. И това е съвсем правилно. И ако има на нещо да благодаря в живота си, то е само за страданията. Те ми помогнаха. Щастието не ми помогна, въобще и не съм го имала. У мен щастието е винаги пропуснато. Така се случи с Яворов, така и с Боян. Аз мисля, че щастието не е в това, към което се стремим, а в това, което пропущаме. Да, да. Така е!

–Това беше 24-а година,а когато той почива в 1927 година,вие сте били в Швейцария.

– Не, в Белгия.[...] Най-после Багряна не е виновна за нещо, защото тя знае-

2 Сарандев,Иван.ДораГабе.София:Наукаиизкуство,1980.(Българскаакадемиянанауките.Институтзалитература;Литературнианкети),с.55–56.


ше, че ние сме разделени, но че сме приятели.[...]Аз не бях влюбена в него – там е всичко. Аз го обичах, но не бях влюбена.

И така. Значи какво беше после? После работа. Нищо особено в живота ми нямаше. Помня, че се сближих с Йордан Стубел. Той беше един очарователен човек, пишеше стихове. И детски стихове писа. Под мое влияние. Аз ги карах всичките да пишат детски стихове тогава, защото редактирах детската биб-лиотека към Министерството на просветата. Дотогава почти нямаше детска литература. Накарах го и видях, че у него има хумор. Той написа две книжки за един свинчок3. Толкова хумор, толкова чудесни.

На въпрос кои могат да бъдат по-добри детски писатели–мъжете или жените,Дора Габе отговаря в интервю4,взето от пловдивска журналистка:

Мъжете[са по-добри–б.м.].Те са по-наивни от нас. Това твърдя от редица наблюдения. Познавам велики мъже като полския поет Ян Каспрович, покойния ми съпруг проф. Боян Пенев, които, намирайки се сред детско общество, сами ставаха деца. Жената може по-лесно да слее душата си с тази на детето. А за да твориш, е нужно не вживяване, а поврат към себе си, към своето някогашно детство. Само така може да се пише детска литература. И аз мисля, че ако имах деца, никога нямаше да стана детска поетеса, защото щях да живея не със своята, а с чуждата психика.

В„Библиотека за малките“участват само 3 авторки–Дора Габе(с 3 авторски книги и с 1 като съставителка),Вера Бояджиева(с 1)и Калина Малина(с 1).По това време изявените жени писателки за деца не са много,същото важи и за мъ-жете.Някои от тях прописват под влиянието и след молбите на Дора Габе.Да спо-менем само Ангел Каралийчев и Йордан Стубел.Никола Фурнаджиев си спомня:

Като се ровя в миналото, спомням си една вечер в къщата на покойния про-фесор по философия Спиридон Казанджиев, гдето бяхме отишли на гости няколко млади писатели. Там беше и сестрата на домакинята, поетесата Дора Габе, коя-то беше вече авторка на много хубави стихове за малките. Заговори се за детска литература и за току-що публикуваната първа приказка на Каралийчев „Жите-ната питка“ в списание „Детска радост“, редактирано тогава от Ран Босилек. Дора Габе се отзова с възторг за тази приказка и с жар започна да увещава Кара-лийчев да приготви цяла книга за деца. Подкрепиха я и останалите, които преду-сещаха в творчеството му за възрастни бъдещия най-добър автор в детската ни литература. Каралийчев се вслуша в думите на приятелите си и приготви първата си детска книга „Мечо“ и която илюстрира близкият му приятел Илия Бешков.5

3 Еднакнигавдвечасти: Стубел,Йордан.Г-нСвинчок,г-жаСвинкаидветесвин-чета,палавибратлета:Веселаистория.нарис.ИлияБешков.София:Т.Ф.Чипев,1932.(Библиотеказапослушнитедечица;Кн.11и14)

Ч.1: 32 с.:с ил.Ч.2: с.33–64: с ил. 4 Победа,Пловдив,год.1(1930),бр.70,с.2.5 Фурнаджиев, Никола. [Неозаглавен спомен за Ангел Каралийчев]. – В: Асен

Разцветников.АнгелКаралийчев.НиколаФурнаджиев.Вспоменитенасъвременницитеси.София:Бълг.писател,1976,с.330–331.


С редакторството си на„Библиотека за малките“Дора Габе осъществява сама начинания,които са непосилни дори за група от ентусиасти по онова време:

1.Тя успява да привлече за автори или вече талантливи и утвърдени писатели като Елин Пелин и Ран Босилек,или да публикува книги на дебютанти,признати днес за класици–Ангел Каралийчев,Йордан Стубел.Това разбива дотогавашния мит у нас,че детската литература у нас е второ качество, че е поле за дейност, дето се осъществяват неуспелите в жанровете за възрастни, амбициозни и без-дарни литератори6.

По-запознатите с историята на българската детска литература знаят,че дет-ските писатели са били отхвърляни за членство от Писателския съюз, поради което Ран Босилек е сред инициаторите за създаване на Дружество на детските писатели.То е учредено на 15 март 1931 г.от 46 член-основатели,които го изби-рат единогласно за свой пръв председател.7 В последните си активни месеци на дейност в края на 1943 г.членовете на Дружеството са 99.

2.Най-прочутите днес художници от 20-теи30-те години са привлечени като илюстратори–Иван Милев,Сирак Скитник,Александър Божинов,Николай Рай-нов,Пенчо Георгиев,Борис Денев,Илия Бешков,Дечко Узунов,Маша Живко-ва-Узунова,Никола Тузсузов,Илия Петров,Вадим Лазаркевич и др.Участието на някои от тях в илюстрирането на детска литература е епизодично,защото по-къс-но се ориентират към литературата за възрастни.

3.Качеството на текстовете им отрежда място сред творбите в челото на до-брата детска литература.

4.„Библиотека за малките“се вписва като една от най-добрите и най-луксоз-ни поредици за деца до национализацията на частните издателства през 1947 г.

Детайлното проучване на историята на„Библиотека за малките“днес изисква усилия.Някой от тях–успешни,а други–неуспешни.

Библиография на книгите в „Библиотека за малките“

1Сборниче за деца : Стихове за деца от наши поети / наредила Дора Га-

бе-Пенева;[илюстр.]Иван Милев.София : М-во на нар.просвещение,1925(Со-фия : Иван К.Божинов на Сп.и Н.Ив.Божинови).96 с.:с ил.;25 см.(Библиотека за малките;№1)

2Каралийчев,Ангел.Мечо : Разкази за деца;Худож.Илия Бешков.София :

6 Сарандев,Иван.КнигазаДораГабе.София:Бълг.писател,1974,с.74.СарандевсъобщаваизапървитереакциинаАнгелКаралийчевиИлияБешков,когато

ДораГабегипоканвадададаткнигаза„Библиотеказамалките“:„...идваматасечувстватобидени, засегнати.Бешковедрастичен:Скандал ще вдигна, ако ми заговорите втори път за това!ТрябвадасепризнаетърпениетонаДораГабеиусилията,коитовлага,зада се стигнедо „Мечо“ (1925) –първата детска книганаКаралийчев, илюстрирана отБешков,коятоизлизав„Библиотеказамалките“.

7 Вжпредг.наРумянаПашалийскавантологиятазадеца„1943“(2018).


М-во на нар.просвещение,1925(София : Иван К.Божинов на Сп.и Н.Ив.Божи-нови).48 с.:с ил.;25 см.(Библиотека за малките;№2)

3Дринов,Стоян.Весели случки в стихове ;Наредил Симеон Андреев ;Рис.

от Ал.Божинов.[София]:М-во на нар.просвещение,1925.35 с.:с ил.;25 см.(Библиотека за малките;№3)

4По пътя и в къщи : Разкази и приказки от наши писатели/Събрал Симеон

Андреев;Ил.Васил Захариев.[София]:М-во на нар.просвещение,1925.99 с.:с ил.;25 см.(Библиотека за малките;№4)

5Русев,Стоян.Гатанки /Дядо Благо ;Подбрани и наредени от Дора Габе ;

Картинките са работени от худож.В.Лазаркевич.София : М-во на нар.просвеще-ние,[1926].42 с.:с ил.;16 x 24 см.(Библиотека за малките;№5)

6Каралийчев,Ангел.Крали Марко : По нар.песни;Рис.от Сирак Скитник.

София : М-во на нар.просвещение,1925(София : Държ.печ.).50 с.:с ил.;25 см. (Библиотека за малките;№6)

7Елин Пелин.Цар Шишко : Приказки в стихове;Картинките от Илия Бешков.

София : М-во на нар.просвещение,1925(София : Държ.печ.).35 с.:с цв.ил.;25 см.(Библиотека за малките;№7)

8 Панчев Кардашев,Димитър.Приказки за българите;Кор.и картини от Ди-

митър Гюдженов.София : М-во на нар.просвещение,1926(София : Държ.печ.).41 с.:с ил.;25 см.(Библиотека за малките;№8)

9Габе,Дора.Звънчета : Стихове за малки деца;Карт.от В.Лазаркевич.София

:[М-во на нар.просвещение],1925([София : Държ.печ.]).62 с.:с цв.ил.;18 см.(Библиотека за малките;№9)

10Ран Босилек.Неродена мома : Нар.приказки/Преразк.Ран Босилек;Карт.

от Сирак Скитник.София : М-во на нар.просвещение,1925(София : Държ.печ.).58 с.,12 л.:ил.;37 см.(Библиотека за малките;№10)

11Симеонов, Трайко.Народни залъгалки/Събрал Трайко Симеонов.София :

М-во на нар.просвещение,1926(София : Държ.печ.).35 с.:с ил.;25 см.(Библи-отека за малките;№11)

12Попдимитров,Емануил.Иглики.София : М-во на нар.просвещение,1926

(София : Държ.печ.).45 с.;25 см.(Библиотека за малките;12)


13Панчев Кардашев,Димитър.Мадарският конник : Из„Приказки за българи-

те“;Илюстр.Пенчо Георгиев.София : М-во на нар.просвещение,1926(София : Държ.печ.).28 с.:с ил.,4 л.:цв.картини;18 см.(Библиотека за малките;13)

14Стубел,Йордан.Веселите роднини : Поеми.София : М-во на нар.просвеще-

ние,1927(София : Държ.печ.).57 с.,10 л.:цв.ил.;25 см.(Библиотека за малките ;14)

15Каралийчев,Ангел.Крилатият юнак : Приказка.София : М-во на нар.про-

свещение : фонд.Лит.изд.,1927(София : Държ.печ.).39 с.,8 л.:ил.;25 см.(Биб-лиотека за малките;№15).

16Елин Пелин.Песнички.София : М-во на нар.просвещение,1927(София :

Държ.печ.).47 с.;25 см.(Библиотека за малките;№16)17Габе,Дора.Малкият добруджанец.София : М-во на нар.просвещение,1927

(София : Държ.печ.).85 с.:с ил.;25 см.(Библиотека за малките;17)18Попов,Стоян.Чичова китка.София : М-во на нар.просвещение : фонд.Лит.

изд.,1927(София : Държ.печ.).56 с.;25 см.(Библиотека за малките;18)19Андреев,Симеон.Въртушка : Разкази.София : М-во на нар.просвещение

: фонд.Лит.изд.,1927(София : Държ.печ.).63 с.:с ил.;25 см.(Библиотека за малките;19)

20Калина Малина.Кавалче.София : М-во на нар.просвещение : фонд.Лит.

изд.,1928(София : Държ.печ.).39 с.;25 см.(Библиотека за малките;№20)21Кургули,Илико.Щъркелова свирка : Приказка;Карт.от Борис Денев.София

: М-во на нар.просвещение : фонд.Лит.изд.,1929(София : Държ.печ.).47 с.:с ил.;25 см.(Библиотека за малките;21)8

8 ИльяПетровичКурхули(1885–1954)–бродячиймузыкант.В1906годузакончилМосковскуюКонсерваториюпоклассускрипки.Смузыкальнымивыступлениямиобо-шёлмногиегородаРоссии,Украины,Финляндии,Польши,Балтии,Греции,Франции,Болгарии.Исполнялкакклассическиепьесыдляскрипки,такигрузинскиенародныемелодии.В1913годувернулсявГрузиюидо1921годапутешествоваливыступалнаеёулицах.С1921–1927г.обошёлБалканскиестраныиТурцию.ВСофии,наболгарскомязыкеиздалкнигуогрузинскойнароднойпесне.В1927годувернулсявТбилисиреа-лизовыватьсвоюидею–„музыкавмассы“.Организовываливыступалспрофессиона-льнымиконцертамиилекцияминаулицах,вшколах,клубахидворахгорода.[онлайн].[прегледан7.03.2019].https://rikuna66.livejournal.com/95052.html


22Липсва заглавие с този номер.23Бояджиева,Вера.Добрият Дядо Господ : Приказки.София : М-во на нар.

просвещение : фонд.Лит.изд.,1928(София : Държ.печ.).49 с. :с ил. ;25 см.(Библиотека за малките;23)

24Каралийчев, Ангел. Богородична сълза : Приказки. София : М-во на нар.

просвещение : фонд.Лит.изд.,1928(София : Държ.печ.).89 с.,7 л.:цв.ил.;25 см.(Библиотека за малките;24)

25Чилингиров,Стилиян Хаджидобрев.Тилилей свири : Стихотворения за деца.

София : М-во на нар.просвещение : фонд.Лит.изд.,1929(София : Държ.печ.).48 с.:с цв.ил.;25 см.(Библиотека за малките;25)

26Райчев,Георги.Божи дарове;Карт.от Пенчо Георгиев.София : М-во на нар.

просвещение : фонд.Лит.изд.,1930(София : Държ.печ.).46 с. :с ил. ;25 см.(Библиотека за малките;26)

27Попов,Стоян.Детелинки:[Стихотворения];Картини от Дечко Узунов.Со-

фия : М-во на нар.просвещение : фонд.Лит.изд.,1930(София : Държ.печ.).40 с.: с ил.;24 см.(Библиотека за малките;27)

28Церковски,Цанко.Златни класове : Стихотворения за деца;Събрани от Пе-

тър Димитров;Рис.[портр.]от М.Кръстев;Карт.Александър Божинов.София : М-во на нар.просвещение : фонд.Лит.изд.,1930(София : Държ.печ.).51 с.:с ил.,1 л.:портр.;25 см.(Библиотека за малките;28)

29Габе,Дора.Великден ;Картини от Александър Божинов.София : М-во на

нар.просвещение : фонд.Лит.изд.,1930(София : Държ.печ.).31 с.:с ил.;25 см.(Библиотека за малките;29)

29Каралийчев, Ангел.Мравешка история : Малки разкази ; Карт. от Борис

Денев София : М-во на нар.просвещение,:фонд.Лит.изд.[1931](София : Държ.печ.).98 с.:с ил.;25 см.(Библиотека за малките;№29).

319Стоянов,Васил Ив.На припек : Стихотворения за деца;Картинките са от

Илия Петров.София : М-во на нар.просвещение : фонд.Лит.изд.,1930(София : Държ.печ.).80 с.:с цв.ил.;18 см.(Библиотека за малките;31)

9 Възможноетазикнигадае№30.


31Елин Пелин.Поточета бистри : Стихотворения за деца ;Рис. от Алексан-

дър Божинов.София : М-во на нар.просвещение : фонд.Лит.изд.,1931(София : Държ.печ.).59 с.:с цв.ил.;25 см.(Библиотека за малките;31)

32Андреев,Симеон.Хвърчила;Худож.Маша Живкова-Узунова.София : М-во

на нар.просвещение : фонд.Лит.изд.,1931(София : Държ.печ.).96 с.,5 л.:цв.ил ;18 см.(Библиотека за малките;№32)

33Стубел,Йордан.Небивало : Стихотворения за деца;Рис.от Никола Тузсузов.

София : М-во на нар.просвещение : фонд.Лит.изд.,1931(София : Държ.печ.).80 с.,8 л.:цв.ил.;25 см.(Библиотека за малките;№33)

34 и 36Райнов,Николай Иванов.Княз и чума : Приказка за деца : Ч.1–2;Рис.от

Николай Райнов.София : М-во на нар.просвещение : фонд.Лит.изд.,1931(София : Държ.печ.).(Библиотека за малките;№34,36)

Ч.1.76 с.:с ил.;8 цв.картини.Ч.2.88 с.:с ил.;8 цв.картини.35Липсва заглавие с този номер или е объркана номерацията на ч. 2 на „Княз и

чума“ от Н. Райнов.37Липсва заглавие с този номер.38Калфов,Дамян.Едрата мряна : Рибарски разказчета;Картини от Илия Пе-

тров.София : М-во на нар.просвещение : фонд.Лит.изд.,1931(София : Държ.печ.).42 с.:с ил.;10 мнцв.картини;25 см+цв.ил.(10 л.).(Библиотека за мал-ките;№38)

39Симидов,Димитър.Беладин,царският син : Приказка в стихове;Рис.от Ни-

кола Тузсузов.София : М-во на нар.просвещение : фонд.Лит.изд.,1931(София : Държ.печ.).26 с.,10 л.:цв.ил.;25 см.(Библиотека за малките;№39)

Без номерация10Стубел,Йордан.Дим се дигна : Нар.песен /Наредена от Йордан Стубел ;

Нарис.Никола Тузсузов.[София]:М-во на нар.просвещение,:фонд.Лит.изд.[1931] ([София : Държ.печ.]).14 с. :с цв.ил. ;25 см. (Библиотека за малките) В кн.авт.неозначен на кор.

10 Възможноетовадаекнига№37.

Библиотеките по света 71

Бесарабските студенти в Тараклийския университет в Молдова имат достъп до най-новите български издания

Мариана Кирова1

Bessarabian students at the University of Taraclia State University in Moldova have access to the latest Bulgarian editions

Mariana Kirova

SummaryTheauthorisalectureratTaracliaStateUniversity“GregoryTsamblak”.

Shepresentsthelibrary,whichholdsmorethan32,000publications.Over85percentofstudentsatTaracliaUniversityareethnicBulgarians.TheirmothertongueisBulgarianandeverytouchwithBulgarianliteratureapproachesthemandintegratesthemwiththeirnatives.

Key-words: Library, Taraclia State University “Gregory Tsamblak”,RepublicofMoldova.

Снад32хилядиизданияразполагаБиблиотекатанаТараклийскиядържавенуниверситет„ГригорийЦамблак“вРепубликаМолдова.Макаруниверситетътдаеедноотнай-новитевисшиучебнизаведениявстраната(създаденесамопреди15години),тойможедасепохвалисбогаткниженфонд,койтоенаразположениенастудентите.Библиотекатадоскоросеепомещавалавотделнасграда,нопорадиремонтнидейности,коитопредстоят,книжниятфондепреместенвременновос-новнатауниверситетскасграда.

Повечеот13000саучебниците,учебнитепособияиметодическаталитера-тура,коитосавпомощнастудентитеповременасеместриалнитезанятияиприподготовкатаимзаизпити.Художественаталитератураначетириезика–българ-ски,руски,румънскиианглийски,наброяванад6200книги.Значителенбройеисправочнаталитература–над1000речника,енциклопедии,библиографскиука-затели.Съхраняванитепубликацииикаталозинадхвърлят12000.Библиотекатаразполагасоригиналииликопиякактонастаналиотдавнаантикварнииздания,такаинасъвременнииздания,свързанисисторията,езикаикултуратанабеса-рабскитебългаривМолдоваивУкрайна.

Самопрезпоследнитепетгодини(2014–2019)сапостъпили3926новикниги.СтудентитевцентъранабългарскатаобщноствМолдова–градТараклия,имат

1 Д-рМариана Кирова e лектор в Тараклийския държавен университет „ГригорийЦамблак“.


Библиотеките по света72

достъпдонай-новитеиздания,коитоизлизатвБългария.Презноември2018г.МинистерствотонаобразованиетоинаукатавБългарияизпративнушителноко-личествоновииздания–художественалитератураилитературно-критическииз-следванияиочерци.Средтяхсалуксозниизданиянаосновополагащитебългар-скаталитератураикултураавтори–ПаисийХилендарски,СофронийВрачански,ПетърБерон,ДобриЧинтулов,ДобриВойников,Г.С.Раковски,ХристоБотев,ЛюбенКаравелов,ИванВазов,П.Р.Славейков, ЗахариСтоянов,ПейоЯворов,ПенчоСлавейков, Теодор Траянов,АлекоКонстантинов,АнтонСтрашимиров,ДимчоДебелянов,ГеоМилев,НиколаВапцаров,ДимитърТалев,ДимитърДи-мов, ЕлинПелин,ЙорданЙовков,НиколайЛилиев, Елисавета Багряна,АнгелКаралийчев,ЕмилиянСтанев,ПавелВежинови др.Освен луксозните изданиябяхаизпратениисмекикорици.

Съвременнатабългарскахудожественалитература,коятотуксерадванаго-ляминтерес,епредставенавзавиднапълнота–пристигнаханай-новитеизданиянакнигитенаГеоргиМарков,БлагаДимитрова,ХристоФотев,ИванМетодиев,МиленРусков,ГеоргиГосподинов,СветланаДичеваимногодругитворци,чиитокнигисаотпечатанипрезпоследнитеняколкогодини.

Литературно-критическаталитератураепредставенаснай-новитеизследва-ниянасъвременнитебългарскиучениМиленаКирова,НиколетаПътова,НиколайАретов,СветлозарИгов,АннаАлексиеваидр.

Подаренитекнигисепосрещатсголяминтерес,тъйкатоповечеот85%отстудентитевТараклийскияуниверситетсаетническибългари.Техниятмайчинезикебългарскиятивсекидосегсбългарскатакнижнинагиприближаваиприоб-щавакъмтяхнатапрародина.

ОтделнидарителиотБългариясъщоизпращатновииздания–женскиорга-низациинаполитическипартии,учители,съвременнитворци,издалиновикниги.Националнатабиблиотека„Св.св.КирилиМетодий“подариуникалниясиалбум„Съкровищница“ (снимкиисъбранаинформацияза140ценнинейнипритежа-ния),издаденкатокнигаи на диск. Албумът бепосветен на 140 годиниотосноваванетой.

Тараклийскиятдържавенуниверситет„ГригорийЦамблак“

Минало 73

Из историята на читалищното дело в БитоляСтоян Райчевски

On the history of the community center activities in BitolaStoyan Raichevski

Summary

ThehistoryofthreeBulgarianlocalcommunitycenters–ChitalishtainBitolaistraced.

Key-words:Chitalishte,Bitola,Macedonia.

На8юни1860г.в.„България“известявасдопискаотБитоля,чена12майс.г.тамошнитебългарисасъставилибългарскочиталищеипоместватяхнатаде-кларация:

Долуподписаните се обричаме чрез нашата помощ да обдържаме едно общо читалище българско, в което да има български вестници и от други още разни езици, като и една книгохранилница от български книги и други списания на разни европейски езици. Който помогне изпърво с повече от 500 гроша, ще бъде член основател и ще има право да дава глас за читалищните работи, доде е жив. Който плати 60 гроша на година, ще да е член спомагателен и ще има право да дава глас за читалищните работи за една година само. Щом се събере нужната помощ, ще се нареди една наредба, по която ще се води общото българско чи-талище.1 Най-ревностендеятелзасъставянетоначиталището,кактониуверявасъщатадописка,билмладежътП.ДимковРадевич,койтополучилобразованиетосивАтинаиВиена. Похвално е – добавя редакторът в края на дописката – че този момък не си е изгубил народните чувства в един град, дето има да оплаква-ме толкова погърчени съотечественици.

Българско читалище „Просвещение“ – Битоля, 1881 г.СкороследРуско-турскатавойнаот1877–1878г.битолскотобългарскочи-

талище възобновява дейността си, по който повод през 1881 г. цариградскиятвестник„Зорница“пишеследното:Види се този народ е узнал, че средството за неговото избавление, лостът на неговото въздигане е учението и затова към тази посока на действие е напрегнал усилията си. Той чувства великата нужда за умственото и нравственото си развитие; той отваря училища, урежда чи-талища и ученолюбиви дружества, търси учители и учителки, и в ревността си да напредне по-скоро и да разплете коварните планове на своите врагове, той отправя възвания до по-щастливите си братя2 и ги моли да му помогнат в заля-

1 България,Цариград,год.2,бр.64,8юни1860г.,с.179.2 ВсвободнотоБългарскокняжество.


Минало74

ганията за напредъка, който е и техен общобългарски напредък.3Възобновенотобитолскочиталищезапочвановиясиживотсимето„Просвещение“.Тоепосоче-новобнародвания„УставнаБългарскочиталище„Просвещение“4визлизащиявПловдивизточнорумелийскивестник„Марица“през1881г.Вуставачетем:

Чл. 1. Под име „Просвещение“ състави се в града едно читалище, целта на което е нравствено и умствено развитие на членовете му.

Чл. 2. За постигане на целта си членовете на читалището се събират на еженеделни публични заседания, гдето се прочитат на български език сказки, лекции и разни вестници.

Чл. 3. Читалището се грижи за уреждане на библиотека, за отваряне на неделни и вечерни училища и поддържане и подпомагане на бедни ученици.

Чл. 4. Член на читалището може да бъде всеки, който вложи годишно спо-моществователство не по-малко от две бели меджидии.

Чл. 5. Читалището приема волни помощи от всекиго.Чл. 6. Всички членове на читалището са равноправни.Чл. 7. Читалището се управлява от едно настоятелство, състоящо се от

председател, подпредседател, секретар и касиер, и библиотекар.Чл. 8. Настоятелството съвкупно е отговорно пред членовете за действи-

ята си.Чл. 9. Настоятелството се събира на първия неделен ден на март, от който

ден, започва новата читалищна година, представя на членовете отчета за дела-та си. На вънкашните членове отчетът се дава писмено.

Чл.11. Ако две трети от членовете поискат отчет преди определения срок, настоятелството е длъжно да им го даде.

Чл. 12. Ако читалището, по някоя съвършено независеща от членовете му причина, спре действията си, тогава читалищната библиотека предава се на българската община, а читалищният фонд се туря на фонд, от процентите (ли-хвите) на който се поддържат стипендианти.

Съгласно с високите Султанови постановления настоящият устав се подна-ся на местното правителство за потвърждение.

Битоля, 25 март 1881 г.

Обстоятелсвото,чеуставътсеобнародвавобластниявестникнаИзточнаРу-мелия,излизащвПловдив,говорисъвсемкрасноречиво,какбитолчани,незави-симо,четесаощеподосманскавласт,сечувстватнеделимачастотсвоитевечесвободнисънародници–българитевКняжествотоивИзточнаРумелия,наричанитогаваЮжнаиСевернаБългария.

Народно читалище „Дамян Груев“ – Битоля (1941–1944)Еднаотпървитегрижинабългарскатадържаваследприсъединяванетопрез

май1941г.нат.нар.Нови земивМакедония,ЗападнаТракияиЗападнитепокрай-

3 Зорница,Цариград,1881,бр.30.4 Марица,Пловдив,бр.329,16октомври1881.

Минало 75

нини,заедносоткриванетонабългарскинародниучилища,еибързотоизгражданенамрежаотнародничиталища,каквитонаместаеималотамповременаБългар-скотовъзражданеиследнего.ОрганизиранетонанароднитечиталищавНовите земисъвпадаповремесприетиясъщопрезмай1941г.„Законзабългарскитечи-талища“.Тойотразяваеднакултурнапотребноствноватаполитическаситуация,вусловиятананарастващадържавнанамеса,ноинаподкрепавуправлениетоиразвитиетонацялостниякултуренживот.Законътограничававизвестнастепенавтономиятаначиталищатаигипревръщавинститутизадържавно-гражданскоидържавнонародностновъзпитание.ВНовите земи,всъздаденитетриобласти–Битолска,СкопскаиКсантийска,кактоивселищатаотЗападнитепокрайнини,включенивСофийскаобласт,тозизаконсъздавапредпоставкизапровежданетонанационалнаполитика,посредствомформитенакултурнатасамоорганизациянабългарскотонаселениесматериалнатаподкрепанабългарскатадържава.На-роднитечиталищавНовите земипоематизадачатадаорганизиратикултурнияживотвтезиобластичрезлитературниутра,вечеринки,беседи,сказки,театралнипредставления, прожекциинафилмии т.н.Министерството на народното про-свещениеизготвя съответнитепрограмии гласува бюджет за осигуряване тазимногостраннаимащабнакултурно-просветнадейност.

БългарскотонародночиталищевБитоля сеучредявана19юни1941г.5Предидасепристъпикъмосноваванетому,сесъздаваакционенсъвет,койтотрябвазакратковремедаподготвиучредяванетоидасъставипроектоустав.Точнатадатанаосноваванетоепосоченавучредителнияпротокол.Днес 19 юний 1941 г.–секазвавнего–тук събраните жители на град Битоля, желаейки да работим за нашето и на съгражданите ни просветно издигане, решихме да основем народно читалище. Което да се именува „Дамян Груев“. Точнов19часаследобядвучеб-назаланаместнототърговскоучилище,къдетосадошлиповечеотдвестадуши,членътнаакционниясъветКостаТасев,попрофесиясъдия,откривасъбраниетоипредставяг-нЦипушев6отСтрумица,катозаслужилдеецнанационалнатаборбазаосвобождениетонаМакедонияотсръбскавласт,следкоетоговоризацелтанасъбирането.Пристигатиофициалнигости–директорътнаБитолскатаобластсъссвоясекретар.ДуматавземаПетърМихайлов,същочленнаакционниясъвет,кой-топрочитаподготвениячиталищенустав.Целтананародноточиталище„ДамянГруев“епосоченавпървиямучлен:Да буди у гражданите на гр. Битоля интерес към четене и да способства за тяхното научно и естетическо развитие. Да бъде средище на духовен живот с цел: да разшири и закрепи придобитата в училище-то грамотност, да приобщи читалищните членове и гражданите към придо-бивките на духовната и материалната култура и да подпомогне стопанските и културните сдружения в гр. Битоля.Запостиганетонатезицели,читалището

5 ЦДА,ф.264К,оп.2,а.е.6942,л.1–37.6 КоцеЦипушев е родомотРадовиш.От1914 г. епредседателнаОкръжнатапо-

стояннакомисиянановоосвободенияСтрумишкиокръг.Ръководиреволюционнияпункт вСтрумицаспореддирективитенаТодорАлександров.През1943г.публикувавСофияспоменитесиподзаглавие„19годинивсръбскитезатвори“.

Минало76

уреждабезплатначиталняибиблиотека.Читалищетоорганизирапубличнисказ-ки,урежданивпразничниилинеделнидни,иливечерновреме,кактоиобщодос-тъпнинародничетения,литературно-музикалнивечеринкииутрасподготвениотчиталищетоподходящипрограми,общественизабавипоголеминароднипразни-ци,театралнипредставления,кинотеатриидр.Уставътеприетсголямомнозин-ство,безизмененияидопълнения.

Неочаквано преди да се пристъпи към избора на настоятелството третиятчленнаакционниясъветПетърПецаковпредлагасъбраниетодаотложитазиточ-каотдневнияредзанеделя,защотото нямало да се счита за валидно, без да са свикани хората от чаршията.Ставадумазаработещитепочаршиятатърговциизанаятчии,коитопочиватсамовнеделя.Товапредложение,коетоеподкрепеноиотпредседателстващиясъбраниетоКостаТасев,предизвиквабурнидебати.На-краясестигадоединодушнорешение,чеследкатонапоканатазаосноваваненанародночиталищесасеявили200–250души,можеспокойнодасепристъпикъмучредяванеиизборнаръководниоргани.Работатанасъбраниетопродължавасизборанатричлененсъвет,койтодасъставиипредложилистананастоятелствоинапроверителнакомисия.Докатоизбраниятсъветработивърхупроектолиститезаръководнияиконтролнияоргани,ставасобственоръчнотозаписванесполаганенаподписнажелаещитедастанатчленовеоснователинаНародночиталище„Да-мянГруев“вБитоля(вжТабл. 1 и 2).

Табл. 1. Членове основатели на Народно читалище „Дамян Груев“ – гр. Битоля

Име Възраст Занятие

НаумСтефановБъндев 43 геомер

Д-рТрифонГеоргиевПанов 29 лекар

ИлияКостовМитрев 20 съд.кандидат

ПетърХроневПетрушевски 25 студент

СтеванНаумов 21 студент

ИванСтаврев 24 работник

ГеоргиМ.Петров 30 обущар

НиколовАтанасов 20 работник

АлександърКостов 36 адвокат

РашкаДимитрова 19 студентка

ТодоркаМашковаДимкова 17 домакиня

СлавкаДельоваВелянова 18 домакиня

АлександърЙ.Божинов 26 работник

Минало 77

ЛюбаЦветанова 17 домакиня

АлександраСтоянова 19 работница

БорисКостов 25 обущар

ГеоргиИванов 24 работник

МетодийНаумов 28 работник

НиколаДимов 23 шнайдер

ПетърГепргиев 27 работник

АлександърИанев 27 работник

КирилХристов 20 работник

АлександърСтайков 28 работник

ИлияИлиев 26 работник

БорисИванов 22 работник

НиколаДимитров 41 чиновник

НадеждаМилановаБогданова 27 чиновничка

ТомаДимитровДимитров 36 чиновник

МетодиМиаилПетков 31 инженер

КрумХристоХололчев 26 инженер

ТодорПетровАнгелов 31 учител

ОлгаТемистоклеЛазарова 24 студентка

КалипсоХаджиПетрова 21 юрист

МихаилДимитровХристев 26 юрист

АлександърСтрезов 28 съд.стажант

ВасилкаНастова 30 учителка

НадаЧкатрова 35 домакиня

ЦветанкаСекулова 20 учителка

РадмилаМарковаТрайкова 25 учителка

КалипсоРобева 20 учителка

МихаилТ.Георгиев 23 студент

ИлияМилановЯнкулов 26 учител

ВиолетаХололчева 23 студентка

БлагороднаПетрова 20 студентка

АспасияС.Рашкова 21 математичка

Минало78

БлагороднаБакалинова 20 студентка

БранкоНиколаРусомаров 28 студент

ГеоргиСефановРашков 20 работник

ЦветанкаАхиловаЧальовска 19 ученичка

ЕлпидаСтаврева 21 студентка

ДаринкаМихайловаПетрова 24 студентка

НиколаФилиповСтефанов 21 чиновник

ЦветанкаБлажеваСвенцева 25 домакиня

ФанияДимковаМанкова 19 шивачка

ИлияМаноловТопаловски 20 ст.юрист

СлавеТанашеЙованов 20 ст.юрист

НиколаКостовДочев 19 ст.юрист

ПереГеоргиевЧукалков 18 абитурент

АндонП.Андонов 20 абитурент

АтанасВ.Атанасов 19 абитурент

ДрагаАхиловаЧальовска 18 абитуренка

ГеоргиКостовДочов 19 студент

ЛазоПопов 24 обущар

ХристоАлександровДума 22 студент

ЛилянаЧальовска 20 студентка

НиколаНиколов 25 млекар

ЙованЙованов 24 търговскипомощник

СотирМ.Тасев 25 обущар

НиколоК.Иванов 26 градинар

ХристоД.Иванов 26 работник

АлександърИ.Божинов 26 работник

АлександърТ.Лозанов 32 чиновник

ТомаЖуров 22 студент

ХристопопКонстантинов 28 работник

АлександърСтоянов 32 чиновник

КостаНайдов 27 работник

АлександърНанов 25 чиновник

Минало 79

ТодорД.Ношев 27 работник

АнастасД.Ташков 29 печатарскиработник

МетодиГлигоровПиперков 38 чиновникНиколаАцкоТрайков 29 чиновникИлияИванов 58 книжарД-рДимитърНесторов 50 лекарД-рКонстантинАнг.Робев 40 лекарКостаТасев 43 съдияАлександърМиленков 41 чиновникАлександърДамянов 28 чиновникНиколаДимитров - чиновникМихаилМихаилов 32 инженерХристоМанев - книжарСлавкоПопов 31 млекарВангелХр.Велянов 20 работникКирилД.Миленков 30 правникМетодиА.Неделков 20 собаджияГеоргиМитров 20 обущарКръстюХристовГрозданов 35 чиновникДимитриеваР.Мария 17 домакиняАлександърН.Миленков 35 чиновникТомаСт.Стойков 31 професорПетърН.Михайлов 31 офицер

Табл. 2.

Настоятелство на Народно читалище „Дамян Груев“ – гр. Битоля

Име Занятие ДлъжностД-рДимитърНесторов лекар председател

Д-рТрифонПанов лекар подпредседател

ПетърСтоянов адвокат секретар

КрумХ.Хололчев инженер касиер

ИлияМ.Янкулов учител съветник

Минало80

МихаилМихаилов инженер съветник

ДаринкаМ.Петрова диплом.фил. съветник

ГеоргиИванов работник съветник

ЦветанкаСветиева домакиня съветник

НиколаГ.Николов млекар съветник

ЕлнидаКарамандиева студентка съветник

ТомаД.Димитров съдебенчиновник съветник

Проверителна комисия

КостаТасев съдия председател

ПетърПетрушевски студент член

ХристоИванов - член

Отесентана1943г.къмпросветителскатадейностнанароднитечиталищавНовите земи сеприсъединяватит.нар.народни университети,организиранипредимно за възрастни, които не са посещавали дотогава български училищаиликултурниинститути.Идеологиятанакултурнатаполитиканадържаватапрезразглежданияпериодсеафиширасвъзрожденскитеценности,историческитеоб-разциисимволинанационалнотоединениеимоделна гражданскоповедение.Запознаванетосбългарскаталитература,историяикултура,честванетоиотбеляз-ванетонанационалнигероиисъбития,какватоедейносттананароднитечита-лища,сплотяваимобилизирабългаритевновоприсъединенитеземи–постигнатзакраткоблян,вчийтопреследванеБългарияепретърпялавечедвенационалникатастрофи.СледреалноститенаЮгоизточнаЕвропавкраянаВторатасветовнавойнаиизтеглянетонабългарскатаадминистрацияибългарскитеинституциивпределитенабългарскатадържаваотпредивойната,народнитечиталищапрекра-тяватдейносттасикатобългарскикултурниипросветниинститути.Теиматсвойдостоенпринос,макарималкопознат,висториятаинапросветнотонидело.

Приложения7

IНародните читалища в „Новите земи“ в периода май 1941–септември

1944 г.За единмного кратък период (май 1941–септември 1944) в трите области:

Битолска,Скопска,Ксантийска,ивЗападнитепокрайнинивъзникват229народничиталища,закоитоимазапазенидокументалниматериали.

7 Из ръкописа наСтоян Райчевски „Народните читалища в „новите земи“: 1941–1944г.“.

Минало 81

Табл. 3

Област Околия Брой на читалищата

Битолска Битоля 37

Брот 4

Гевгели 1

Крушово 4

Охрид 3

Прилеп 13

Ресен 5

Ксантийска Гюмюрджина 12

Дедеагач 2

ДемирХисар 12

Драма 20

Зиляхов 4

Кавала 1

Ксанти 2

СаръШабан 1

Сяр(Серес) 8

Скопска Берово 7

Бояново 1

Велес 3

Враня 3

Гевгели 5

Кочане 6

Кривапаланка 2

Куманово 7

Неготино 8

Радовиш 3

СветиНикола 3

Струмица 13

Сурдулица 1

Минало82

Щип 4

Западнипокрайнини(Софийска) Босилеградска 2

Пиротска 2

Царибродска 7

Общо 229

2Пиеси, одобрени от МНП за представяне на читалищните сцени в „Но-

вите земи“ПоинициативанаМинистерствотонанароднатапросветазановоучредените

народничиталищавНовите земисеизпращатголемиколичествакнигисхудо-жественаинаучналитература,вестнициисписания.

Табл. 4

Автори Произведения

ДобриВойников „Райнакнягиня“

Ст.Л.Костов„Големанов“,„Женскоцарство“,„Новотопристанище“,„Златнатамина“,„Вражалец“,„Симеон“,„Скакалци“,„Морскатаболест“,„Член223“

ИванВазов „Казаларскатацарица“,„Чичовци“,„Борислав“,„Престола“,„Службогонци“,„Ивайло“,„Руска“,„Подигото“

ПеткоЮ.Тодоров „Зидари“,„Първите“,„Змеювасватба“,„Самодива“

КирилХристов „БоянМагесникът“,„Откривател“

П.К.Яворов „Когатогръмудари“,„ВполитенаВитоша“

ЙорданЙовков „Албена“,„Боряна“,„Обикновенчовек“,„Милионерът“

АнтонСтрашимиров „Вампир“,„Свекърва“

Д.Бабев „Секулованевеста“,„Женитепобедиха“

ТодорВлайков „Двесамладизалюбили“

К.Мутафов „ХанОмуртаг“,„ПленникътотТрикери“,„Юда“,„Убитаталисица“

РачоСтоянов „Майстори“

ДимитърШишманов „ПанаирътвСтародол“,„Кошмар“

ВладимирПолянов „Дветестранинамедала“,„Бащиисинове“

Минало 83

СтефанСавов

„ДъщерятанаЕфрема“,„КараТанас“,„Подчехъл“,„Пристануша“,„Сватбенарокля“,„Тодориникули“,„Лютиклетви“,„Всекикамъктежинамястотоси“,„Изстрел“,„КъмГолгота“,„Седемчасабезлъжа“,„Къмновживот“,„Светещатарибка“,„Борбазащастие“

ИванБалканов „Анга“,„Дина“,„Манчоваразмирица“,„Лесничай№13“,„Този,койтообичаземята“,„Калнататопка“

АнаКарима

„Пробуждане“,„Загубенживот“,„Подхлъзнасе“,„Надзида“,„Зласвекърва“,„Янавойвода“,„Курбан“,„Янинизвор“,„Облог“,„ПопБогомил“,„По-силният“,„Засвободата“,„Къмспасение“,„Панагюрскатадева“,„Къмщастие“,„Жертва“,„Убиец“,„Еднавеликаидея“,„ПатилатаназапаснияИван“

ИванКирилов „Несавчерашни“

П.Керемедчиев „Краймътнияпоток“

ЙорданКовачев „Тъмнитезори“,„Изпуснатихора“[Войдан]Чернодрински „Кървавасватба“

АсенНенов

„Бдинец“,„Паисий“,„Денятсепробужда“,„Земяихляб“,„Върбатародилагрозде“,„Алиповиятчифлик“,„Конкурсзаплажа“,„Единденжена“,„Селскачест“,„Клепалотобие“,„Когатодяволътсешегува“

Й.Здравелин „Товастананаулицата“

ХристоКазанджиев „ЦарМурадМаридумаше“

Ст.Чилингиров „ХаджиМинчо“

Д.Сариев „КамбанитенаСветиКлимент“,„ТрагедиятанаБоров“

Ст.Генов „Бурянадпланината“

Г.Караиванов „Отрочеотмъжкипол“

Н.Икономов „ХанТатар“,„КалинОрелът“,„Богдапростилеля“

ИванГеоргиев „Инджевойвода“,„Трисинджирароби“

ЛукаГоведаров „Войнаихора“,„Междудвежени“

ЕвгенияМарс „Божана“

Д.Димитров „Богдане,Богдатеубие“

Зв.Цонев „Вещари“

ЕмилКоралов „Водач“

Емилп.Димитров „Водачът“

Сл.Карасински „Призори“

Минало84

ЦанкоЦерковски „Лудимлади“,„Халостникът“,„Подстаротонебе“

ВасилТотев „Дъщерятанагробаря“

ИлияЕнчев„Тъмнизори“,„Къмдругиябряг“,„Въртоп“,Делба“,„Пролетенлъч“,„Великатанаграда“,„Крилатиятмайстор“,„Силатанакамбаните“

АлександърГиргинов „Бюрозаженитби“,„Дъщерятанагреха“,„Ловецътвкапан“,„Двемайки“,„Милионерът“,„Женскавярност“

ХристоСвиленов „Семейство“

АлександърГерасков „Пристанала“

ДимитърКалфов „Тигърът“

Д.Гимиджиски „Бойка“

Минало 85

Менакъбнамето на шейх Бедреддин Симави от Хафъз Халил Биографичен и исторически източник за събитията от края на XIV–началото на XV в.

Невена Граматикова

Manakıb-name of Sheikh Bedreddin Simavi by Hafiz KhalilBiographical and historical source for the events of

the late 14th and early 15th centuryNevena Gramatikova

SummaryTheauthormakes amoredetailed reconstructionofpoints of religious

andpoliticalinterestinthehistoryofWesternAsiaMinorandtheBalkansofthelate14thandearly15thcentury.TheresearchisbasedontheManakıb-name ofSheikhBedreddinSimaviwrittenbyhisgrandsonHafizHalilbinIsmail.HisworkisanextremelyvaluablesourceforresearchstudiesonthehistoricaleventsrelatedtothemovementsinstigatedbySheikhBedreddin,andBorklujeMustafaandTorlakKemalpresentedinthesourcesashisdisciples(mureeds,halifes).Apointofspecialsignificanceinthemanuscriptisthedatacontainedunravellingthereligiouscharacteristicof theperiod.Thegreatvalueof thisliteraryworkwasrecognizedfarbackintimebytheGermanOrientalistFranzBabinger,whotravelledtoSeresinafutileattempttohuntitdownatSheikhBedreddin’s tekke. The manuscript appeared at the booksellers’ bazaar inIstanbul(Sahhaflar Çarşısı) in1930andhassincebeenthefocusofscientificinterest.

Key-words: Manakıb-name, Sheikh Bedreddin, Borkluje Mustafa,mysticism,oppositionmovements,mureed,Ottomanstate,Timur.

УводПрезвековетенаосманскотовладичествонаБалканите,аивнововреме,някои

групи, причисляващи се към алевийско-бекташийската общност тук1, са свързвалисебесиилисабилисвързваниотвъншнилицасшейхБедреддинСимави,османски(илипо-скоромюсюлмански)ученюрист,последователнамистицизмаиполитическидеец.Иметому,наредстовананеговитепоследователиБьорклюджеМустафаиТорлакКемал,сесвързвасвъстаниетосрещуцентралнатаосманскавластвъввторотодесети-

1 Конкретновбългарскитетеритории.


Минало86

летиенаXVв.2Спореднякоиосманскихроники3,кактоиотдругиосманскиизточници(фетвинашейхюлислямитеЕбуссуудЕфендииХоджаАли(XVI–XVIIв.),научаваме,чевобластитеДелиорман (Лудогорие)ивТракияипрезследващитевековееималожизненибедреддинитскигрупи,коитосепредставялиощекатокъзълбаши.Доколкоикоигрупиоталевийско-бекташийскатаобщноствбългарскитетериториисеявяваливминалотоиднеспотомцинапоследователитенашейхБедреддинСимавиетрудноус-тановимопорадилипсатанадостатъчноконкретнаинформация визворитеипорадивливанетонаразличнигрупивтазиобщност,кактоипорадимиграциите,засегналиявъввремето.Такаилииначеобачетеносяттакъвисторическиспомен.Той,разбирасе,можедаседължиинаразказиотпо-късновреме,лишениотисторическадостоверност,новкоренилисевсъзнаниетонатезихораврезултатнапо-новипубликации.

Независимоотвероятносттазапо-новинаслоениявисторическатапаметобаче,благодатнатапочва,коятонамирашейхБедреддинименновтезирайони,исвидетел-стватаотизворитеникаратданеизключвамеподобнавъзможнавръзка.Всъщностнетърсенетона такава е целтани, но евентуалнотой съществуванемотивира разглеж-данетоналичносттанашейхБедреддинисвързванотоснегодвижениесъссоциал-но-политическихарактеркатозначимисторическипроцес,сложилотпечатъкивърхупо-нататъшнатасъдбанатезитеритории.

КраятнаXIV–началотонаXVв.евъзловетапвисториятанаБалканите.Устано-вява сеноваполитическа,икономическаикултурно-религиозна ситуация,прикоятотериториитенасредновековнитебалканскидържавиставатчастотнабиращатамощдържаванаосманскитетурци.Периодътсехарактеризирасизключителнаполитиче-ска и социална динамика, част от която са и въстанията на БьорклюджеМустафа иТорлакКемалвЗападнаМалаАзия,идвижениетонашейхБедреддинвРумелия.Привъзможността заизборвширокспектърнатеми, свързанисъсселскитедвижениявОсманскатадържава,вислямскиясвятиизобщовсредновековнаЕвропа,спроявитенасъпротивасрещуедноилидругодействиенавласттаисдинамикатанаполитиче-скитеисоциалнитепроцесивкраянаСредновековиетоинавечериетонаНовотовреме,решениетонида се спремнашейхБедреддини съчинението,посветенонанеговияживот,епродиктуваноотняколкопричини:

2 Относнодатиранетонавъстанията,свързванистезиличности,съществуватраз-личнистановища,породениотразминаванетонадатировкитенасъбитиятавизточни-ците.Годинитевариратмежду1416–1420г.СпоредА.СтепановвъстаниетонаБьорклю-джеМустафаизбухвапрезпролеттана1416г.ипродължавадо1418г.СпоредА.ОджакпрехвърлянетонашейхБедреддинвРумелияпривнимателносравнениенаизточници-тетрябвадасеотнесекъм1416г.,асмърттамукъмкраянас.г.ИзчислениятасеправятнабазатанасведениетонаученияиисторикИбнАрабшах(1389–1451),койтосесрещалс шейх Бедреддин в 817 г.х. (1414) в двореца на Исфендияр бей в Кастамону. ХалилИналджъксъщоприематазигодиназавярна.ЗагодинанасмърттанаБедреддинСима-виосманскитеавториТашкьопрюлюзаде,ФилибелиАлииХоджаСадеддиндават818г.х.Вновататурскаенциклопедиянаислямакатогодинанасмърттамуепосочена823(1420).ВжOcak,AhmetYaşar.OsmanlıToplumundaZındıklarveMülhidlerYahutDaireninDışınaÇıkanlar(15.–17.Yüzyıllar). İstanbul:TarihVakfıYurtYayınları,2013,с.196;Kay-gusuz,BezmiNusret.ŞeyhBedreddinSimaveni.İzmir:İhsanGümüşayakMatbaası,1957,с.102;Dindar,Bilal.BedreddinSimavi.–В:Diyanet VakfıİslamAnsiklopedisi (DVİA),1992,5, с. 331;Степанов,А.С.ТрудДуки какисточникпоистории восстанияБерклиджиМустафыначалаXVв.–В:Византийский временник,1952,5,с.100.

3 НаМехмедНешри.

Минало 87

1.ВизточницитетойепредставенкатоучителинаставникнаБьорклюджеМус-тафа.

2.Географскинеговатадейностселокализираврайона,откъдетоспоредизворитетойималмногопривърженици–Делиорман(Лудогорието).

3.Заявяванатаотгрупиоталевийско-бекташийскатаобщноствтозирайонвръзкасшейхБедреддин;твърдениетоим,чесаБедреддини(BizBedreddiniyiz).

4.СаматаличностнашейхБедреддиннесевмествавстандартнитенипредставизаосманскиюристибогослов,представителнаулемата.Тойеотонезинестандартниличности,коитонадрастватобщоустановенитерамкинаеднаобществено-политическасистемаисредавдаденаепохаигледатнасветаимястотоначовекавнегоотпо-спе-цифиченъгъливпо-широкаспект.

ИнтересътникъмличносттанашейхБедреддинепровокираниотобстоятелство-то,чевъзгледитемусасвързванистолерантносткъмвсичкирелигииидориседнанадрелигиознауниверсална,общочовешкаценностнасистема.Независимодалитоваотговарянаисторическатареалностилине,сега,когатовепохатанаглобализациятаимултикултурализма,сепреразглеждатиподлагатнапреоценкаразличнипроблеминаисторическоторазвитие,еинтересноотноводасевърнемкъмшейхБедреддин,къмнеговитевъзгледиитяхнотомястовнеговатаепохаивсъвременниясвят,задаги„спа-сим“отпротиворечивитеоценкинавремето.Същотакаенеобходимомногопо-задъл-боченоиотразличниаспектидаизследвамесоциалната среда, в която тойизрастваикоятосеприобщавакъмнего,дапроникнемвнейнатапсихология,защототовабипомогналозареконструиранетонадълбиннитеисторическипроцеси,коитосеслучватведнообщество.

Кратки бележки върху историографския интерес към шейх Бедреддин и въстанията, свързвани с него и неговите ученициЛичносттанашейхБедреддинидвижението,свързваноснего,кактоивъстанията

вЗападнаМалаАзия,вечепочтишествекасапресечнаточканаинтересите,съответнонаосманскитеюристи,богослови,дворцовихронистииисторици,наисторицитенаНовотовреме,нахора,привлечениотсподелянитеотнегоилиприписванимуценнос-ти.Висториографиятадълговреметезитемисаразглежданитвърдепристрастноисасилноидеологизирани,апосоченителичностисаполучавалииполучаватразнопосоч-ниоценки,взависимостотгледнататочкаиподходанаотделнитеавтори.Впоследновремеобачесеотбелязвазначителеннапредъкисепоявихаредицановиизследвания,коитоподхождаткъмпроблемаобективноибезпристрастноипомагатзаизграждане-тонапъзеланареалната,аневъображаематаистория.Естественоенай-напредвър-ху личността и учението нашейх Бедреддин да обърнат поглед турските историци.Вотношението си къмнего турскатаисторическанауканаследявадо голяма степеноценкитенаосманскитехронистиинависшатаосманскаулема,коитовболшинствотосисанегативни.Малцинасаизследователите,коитопристъпватнепредубеденоибез-пристрастно.Приносвосветляванетонапроблемите,свързанистемата,иматМехмедФуадКьопрюлю,М.Шерефеддин(Ялткая),АбдюлбакиГьолпънарлъ,авпо-нововреме–АхметЯшарОджак,БилалДиндар.Впоследнитегодинитрябвадапосочимизслед-ваниятанаАлиКозан,ЯгмурСайидруги.4

4 Gölpınarlı, Abdülbaki. SımavnaKadısıoğlu Şeyh Bedreddin. İstanbul: Eti Yayınevi,1966;Ocak,AhmetYaşar.OsmanlıToplumundaZındıklarveMülhidlerYahutDaireninDı-

Минало88

Тазитематиканее„запазена“териториясамозатурскатаисториографияикъмнеясаотправялипогледиевропейскитеосманистиитюрколози,средкоитосаЙоханВил-хелмЦинкайзен,ЙозефХамер-Пургщал(1774–1856),ФранцБабингер(1891–1967),Х.Й.Кислинг(1912–1985),асъщотакаипредставителинаисторическатанаукаотбив-шияСъветскисъюз–А.Новичев,А.Тверитинова,А.Степанов,Г.Ибрахимов.Тозипроблемнееубягвалотполезрениетоинаизследователитеотбалканскитестрани,катобезспорнопостижениевизясняванетомуемонографиятанаюгославския(босненски)историкНедимФилипович„ПринцМусаишейхБедреддин“(1971)5.

ПорадивръзкатамусбългарскитеземииживеещототуктурскоезичнонаселениедвижениетонашейхБедреддинетема,къмкоятонасочватвниманиетосиибългарскитеисториографи.Интересътепровокиранпорадизначимосттавконтекстананаложенатасоциално-политическаиикономическасистемавБългарияслед1944г.Управляваща-таБългарскакомунистическапартияналагаконтроливърхуисторическатанаукакатопроблематикаиоценки.Средпроблемите,върхукоитосеакцентира,сасъпротивител-нитедвижениясъссоциаленхарактер,включителноселскитеилипо-масовивъстаниясрещуфеодалниярежимпрезСредновековиетоипрезраннотоНововреме.Изследва-ниятавзначителнастепенсаедностранчиви,аизводитесавдухананаложенатасисте-ма.Втозисмисълбългарскатаисториографияесилноповлиянаотсъветскатаистори-ческашкола,коятовдуханаустановенатамарксистко-ленинскаидеологияразглеждашейхБедреддинМахмудпредимнокатореволюционериръководителнаантифеодалновъстаниесрещуосманскатавласт.СъщатаеоценкатаизаБьорклюджеМустафаиТор-лакКемал.Повечетоавториразглеждатдвижениетокатокласоваборбанаугнетенитеселскислоевесрещутурскитефеодали,характеризиратгокатореволюционнодвиже-ниенамасите.Запредставителитенасъветскаташкола,кактоизабългарскитеисто-рицидо1989г.,обръщаливниманиенатезисъбития,въстаниетонашейхБедреддиниБьорклюджеМустафаесоциално-икономическаборбаврелигиознаобвивка.6

НашейхБедреддинисвързванотоснегодвижениевниманиеобръщатСтрашимирДимитров,ПарашкевПарушев,БистраЦветкова,ДимитърАнгелов,ЙорданНиколов,БораБозова(ЗинетиНуриева),аследпромянатанаполитическиярежимпрез1989г.въпросътеразглежданиотнас.7Впубликациитенапосоченитеавтори,макардасе

şınaÇıkanlar (15.–17.Yüzyıllar). İstanbul:TarihVakfıYurtYayınları, 2013;Dindar,Bilal.BedreddinSimavi,с.331–334;Kozan,Ali.İbnü’l-ArabiveOsmanlıFelsefi/TasavvufiDü-şüncesiÜzerindekiEtkileri:ŞeyhBedreddinÖrneği. –В:Turkish Studies,Vol. 7/1,Winter2012,с.1555–1565.

5 Filipović,Nedim.PrincMusaišejhBedredin.Sarajevo,1971.6 Новичев,А.Д.КрестьянскоевосстаниевТурциивначалеXVвека.–В:Проблемы

востоковедения,1960,№3,с.67–81;Новичев,А.Д.КисториинародноговосстаниявТурцииподруководствомшейхаБедреддинаСимавни. –В:Общество и государствонаБалканахвсредниевека.Калинин,1980,с.26–35;Тверитинова,А.С.КвопросуобизученияпервогоантифеодальноговосстаниявсредневековойТурции.–В:Византий-ский временник,1956,т.11,с.200–224;Ибрагимов,Г.КрестьянскиевосстаниявТурциивXV–XVIвв.–В:Византийскийвременник,1953,т.7,с.122–145;Мустафаев,Джемал.ПриродасоциальныхутопийстранБлижнегоВостока.–В:Вопросыфилософии,1968,№8,с.115–124;Степанов,А.С.ТрудДукикакисточникпоисториивосстанияБерклю-джиМустафыначалаХVв.–В:Византийскийвременник,1952,т.5,с.99–104.

7 Димитров, С.,Жечев,Н., Тонев, В.История наДобруджа. София:ИздателствонаБАН,1988;Парушев,Парашкев.ШейхБедрединЕретика.София:Изд.наОФ,1982;Цветкова,Б.Приноскъмизучаванетонатурскияфеодализъмвбългарскитеземипрез

Минало 89

следванаучнатаметодология,личносттанашейхБедреддинидвиженията,ръководе-ниотнегоиученицитему(mürid, halife)БьорклюджеМустафаиТорлакКемал,несеразглеждатзадълбоченонабазатанасравнителенанализнаразнотипнитеизточници,апо-скоросепредставянепълноинформациятаотпубликуваниизточнициисеправятизводивдуханагосподстващатаидеология.Визводитесеоткрояватняколкомомента:

1.Приемасескатегоричност,чеишейхБедреддин,иБьорклюджеМустафаиТор-лакКемал,саводачинаантифеодалнивъстания(приеманиотнякоиавторикатоеднообщодвижение,отдруги–катоотделнивъстания),коитообединяватонеправданитемюсюлмани(селяниидребнифеодали)инемюсюлмани(християни,юдеи)срещуфео-далнатавърхушка,религиознияфанатизъмигражданскотоисоциалнотонеравенство.Технитедействиясеразглеждаткатоабсолютноцеленасочениипланирани,анекатослучайноследваненасъбитията.

2. Итриматасапредставеникаторадетелииборцизасоциалнасправедливост,запремахваненабеззакониетоитиранията,замилосърдиеиеднакводостоенживотзахоратаотразличнитерелигии.

3.ПодчертавасеантирелигиозниятмоменткатохарактернапропагандатанашейхБедреддининеговитеученици.Изтъквасе,четяенасоченасрещугосподстващатафор-манаислямаипосоченителичностисепредставяткатоносителинаеретична,сектант-скаидеология,издигащапринципитенасоциалноторавенство,насоченасрещурелиги-ознатадискриминация,опиращасенахуманизмаилюбовтаибратствотомеждухората.

4. Някоиизследваниядориотиватпо-далечипредставятшейхБедреддинкатора-детелнаобединяванетонаисляма, християнствотоиюдаизмаинапремахванетонарелигиознитеразличиямеждухората.

Тезимоментисеизтъквативредицапубликациивтурскатакнижнинаслявхарак-тер,коитоправятшейхБедреддинидеологическознаменаборбатазасоциалноравен-ствоиблагоденствиезавсичкихора.Тегопредставяткатосоциалдемократвнай-чиствид,койтонеискалунищожаванетонадържаватаизаконите,абилрадетелзаизграж-данетонаеднащастливаобщност,вкоятохоратадаживеятдобърживотиравенствотомеждутяхдасепревърневъввисшаморалнаценност.

Отдругастрана,изхождайкиоттова,чевсичкиизвориакцентиратвърхурелиги-озниямоментвтезидвижения,някоиавторигиразглеждаткаточастотверигатанашиитскитеопозиционнитечения,насоченисрещуофициалниясунитскиислям.Й.Ха-меропределядвижениетонашейхБедреддинкато„въстаниенадервиши“икатояркопроявление на онези религиозно-мистични сектантски движения в исляма, участни-цитевкоитовразличнитевременаизпъкватподнаименованиятакармати,исмаилити,

XV–XVIIв.–В:ИзвестиянаИнститутазаБългарскаистория(ИИБИ),1956,6,с.180–182;Tsvetkova,B.BulgarhalkınınveBulgaristantopraklarındayaşayanemekçitürkfeodaliz-mine(Derebeyligine)karşısavaşlar.–В:Birbayrakaltında.Sofya:NarodnaProsveta,1962,с.13–14;Ангелов,Д.БорбитенабългарскиянародпротивосманскатавластпрезпърватаполовинанаXVв.ипоходитенаВладиславВарненчик.–В:Варна 1444.София:1969,с.25–29;Николов,Йордан.БедрединМахмудивъстаниетоот1416г.вбългарскитеземи.–В: Исторически материали. Разград:Окр. дир. „Културно-историческо наследство“,1984, с. 54–95;Бозова, Бора (ЗинетиНуриева).ШейхБедредин– бунтовникът отРу-мелия.–В:Атеистична трибуна, 1988,4,с.55–62;Нуриева,Зинети.Мюсюлманскитесекти–проявананароднотонедоволство.–В:Религия,личност,общество.София:Изд.наБАН,1990,с.350–379;Гаврилова,Невена.ДвижениетонашейхБедрединМахмудинеговитепоследователи.–В:Българският петнадесетивек,1993,с.93–107.

Минало90

сербедариидр.8ПодобнаеитезатанаФранцБабингер,койтоотбелязва,чедвижениетонашейхБедреддинеединотяркитеепизодинарелигиознитедвижения,скаквитоис-ториятанаосманскитетурциемногобогата.9М.Ф.КьопрюлюврецензиятасивърхуработатанаБабингерпише,чеучениетонаБедреддинепродължениенаединнаверигаотвъзникванеиразпространениенамюсюлманскитеордениисектинакалендерите,хайдарите,бабаите,ахите,бекташите,йесевитеимевлевите,появилисевМалаАзияследзавоюванетойотселджукидите.ТойопределяпоследователитенашейхБедред-динкатопривърженицинамистично-религиознивярвания.10А.Рефиксъщоразсъжда-ваврамкитенапостановката,чевъстаниетонаБедреддинМахмудееднаотпроявитенарелигиознотошиитско-еретическодвижениевосманскатадържава.11

ВсичкитезиразнородниоценкивисториографиятаидватотпъстратасоциалнаирелигиознабазанадвижениетонашейхБедреддин,закоятоговорятизточниците,иотразличнитемотивинаприобщилитесекъмнего.Еднивиждаливнеговолицешейха–мистикиучен,други–кадъаскеранаМусачелеби.Мюсюлманите„сектанти“биливъодушевениот„появата“наМахдивобразанашейхБедреддиниповярвали,четойщеизградижадуванотоцарствона справедливостта. Захристиянитенебилдалеченспоменътзасамостоятелнотодържавно-политическосъществуванеиименнопърватаполовина наХV в. е изпъстрена смногобройни опити за отхвърляне на османскатасистемаоттяхнастрана.Заболшинствотоучастницивъввъстаниетосоциалниятпод-тикявнобилрешаващ.ВобкръжениетонашейхБедреддинималоипредставителинаосманската върхушка и политически амбициозни личности, очакващиможе би своязвезденчас.Можеби„програматаму“(акоеималтакава)епредлагаланавсекигопонещо.Единотизточницитеотепохата,койтопомагадаизяснимвсичкитезивъпроси,еМенакъбнаметонашейхБедреддин.

По стъпките на Менакъбнамето на шейх Бедреддин от Хафъз Халил бин ИсмаилИзвестное,чеследзалавянетосишейхБедреддинебилдоведенвградСерес12,

къдетопотовавремесеенамиралсултанМехмедIЧелеби(1413–1421),иебилпод-ложеннаподробенразпит.Следпоследователназащитанасвоитевъзгледиипозициитойбилобесенголначаршиятавграда.13 ЯвновСерес,койтопридобивастатутанаваженосманскиградврайонанаСевернаГърция,споменътзашейхБедреддинине-говататрагичнасъдбасепазелдълго,защотоосманскиятавторБурсалъМехметТахир(1861–1925)всъчинениетосиOsmanlı Müellifleriпише,чевидялживотоописаниетонашейхБедреддин(Manakıbname),написаноотХафъзХалилбинИсмаил;документ(пис-ментекст,лист),къдетобилазаписанамистичнатаверига(silsile)нарелигиозно-мис-тичнотобратство(tarikat),къмкоетопринадлежал,инеговитесъчинениявСересигие

8 Hammer,J.GeschichtedesOsmanischenReiches,1827,Вd.1,с.375–376.9 Babinger,Franz.SchejchBedred-din,derSohndesRichtersvonSimaw.–В:Der Is-

lam.ZeitscriftfürGeschichteundKulturdesislamischenOrients,1921,Вd.11,с.11.10 Köprülüzade, M. F. Bemerkungen zur Religionsgeschichte Kleinasiens. – В: MOG (Mor-

genlandischen Gezellschaft), Вd. 1, Hft. 3, с. 203–222.11 Refik, Ahmed. Osmanli Devrinde Rafızilik ve Bektaşilik. Darülfünun Edebiyat

FakültesiMecmuası,1932,8/2,с.21–59.12 Дн.вСевернаГърция.13 Gölpınarlı,Abdülbaki.SımavnaKadısıoğluŞeyhBedreddin,с.I.

Минало 91

проучилтам.14 ОпирайкисенаинформациятанаБурсалъМехметТахирнемскиятори-енталистФранцБабингердългоеиздирвалвъпроснотоМенакъбнамеидругиписмениизточници,свързанисшейхБедреддин.ВтазивръзкатойпосетилнеговототюрбеитеккетовСересследБалканскитевойни(1912–1913)иПърватасветовнавойна.

ПрипосещениятасиБабингереразговарялснякоидервиши,коитовсеощебилитам,иоттехнитеразказиустановил,четеккето,коетосъхранявалопаметтазашейхБе-дреддиниследвалотрадициятаму,билокадиритскототекке(Kȃdiri tekkesi),намиращоседотюрбетому.15 Макардаизпадавизвестнопротиворечиеспосоченотосведение,тойпише,чекогатопосетилСересиразпитвалзашейхБедреддинвначалотона1920-тегодини,споменътзанегокаточебилизтритотсъзнаниетонахоратаипочтинямалотакива, които дамудадатинформация.Впоследствие единместен турчинот богатаивлиятелнафамилиямупосочилмястото,къдетосенамиралотюрбето–настарататурскачаршия,близодомястотонанеговатаекзекуция,скритозаднискитърговскибараки.Билонеголямачетвъртитасградаскуполвъвформаначетвъртитапирамида,сплощоколо4кв.м.16Принеговатавизитасамототюрбеиостанкитеоттеккетосабилиизоставениизапустели,адоврататанатюрбетобилиструпанижелезанаединмайсторгрък.Тойпосочваоще,четеккетобилоразрушеноприголямпожарповременавойна-та–на28юни1913г.,иоттогавадонеговотопосещениетамдервишитеживееливеднасграда,измазанавчервено,близодотеккето.

Катоимамепредвид,чевсичкотовасеслучвавмногонапрегнатзабалканскитестранипериод–БалканскитевойнииПърватасветовнавойна,съпроводениснасилиеиунищожениеотразличнистрани,надвупосочнимиграции,размянананаселениеиетническопрочистване, трагичната съдбанавъпроснияобект еобяснима.СледкатобезуспешноразпитвалзаМенакъбнаметоиизобщозаписмениизточницизашейхБе-дреддин,Бабингерстигналдоизвода,ченай-вероятнотовасъчинение,кактоидругиръкописи,съхраняванивтеккето,саотнесенивТурция(вероятновИстанбул)смиг-рациитенадервишиилиприразмянатананаселениемеждуТурцияиГърциясъгласноспогодбитемеждудветестрани.17

Така сведенията на османския учен и автор Ташкьопрюзаде (Ташкьопрюлюзаде)АхмедЕфенди(1495–1561)всъчинениетомуŞakaayık-ı Nu’mâniyyеинаБурсалъМехметТахирвOsmanlı Müellifleriдаватоснованиедасмятаме,четеккетовСересебедредди-нитскиидейно-религиозеникнижовенцентър,койтосъхранявалдългивековепаметтазашейхБедреддин,кактоиМенакъбнамето,посветенонанего,асъщоидругиписме-ни текстове. Това книжовно богатство се пазело от дервишите, следващи традицията

14 Babinger,Franz.SchejchBedred-din,derSohndesRichtersvonSimaw,с.123.15 Gölpınarlı, Abdülbaki. Sımavna Kadısıoğlu Şeyh Bedreddin, с. 1;Babinger, Franz.

SchejchBedred-din,derSohndesRichtersvonSimaw,с.77–78,103.16 Babinger,Franz.ŞeyhBedreddin’inSerez’dekiTürbesi.–В:Der İslam, 1928,17, с.

100–102 (Çeviren: İsmetSungurbey).Вж Gölpınarlı,Abdülbaki.SımavnaKadısıoğluŞeyhBedreddin. İstanbul: EtiYayınevi, 1966, с.XXXI–XXXIII;Diez, Ernst,Aslanapa,Oktay.TürkSan’atı.İstanbul,1955,с.169.

СпоредБабингерпринеговотопосещениеличало,ченадвходнатавратанатюрбетоеималомраморнаплочаснадпис(levha),ноебилапремахнатаиотнесена.ДнесвСересняманикаквиследиоттюрбетонашейхБедреддин.СпоредСеферГювенч,председателнаФондациянапреселницитепоЛозанскиядоговор(Истанбул),тоенапълносъборенопрез1934г.

17 Babinger,Franz.ŞeyhBedreddin’inSerez’dekiTürbesi,с.33.

Минало92

нашейхБедреддин,авероятнонякоисъчинениябилиипреписвалиоттях.ВойнитемеждуОсманскаТурцияиГърцияипоследвалитемиграции,кактоизатварянетонадейносттанатеккетатавдветестраниобаче,саразпилелибиблиотекатанатеккетовСерес.МожебичастоткнижнияфондепопадналавИстанбулсразмянатананасе-лениемеждудветестраниитаканякоиоткнигите,коитосесъхраняваливкнижнатаколекциянатеккето,излезлинаяве.СредтяхеиМенакъбнаметонашейхБедреддин,написаноотнеговиявнукХафъзХалилбинИсмаил.

Впреобладаващатасичасттурското(вчастносталевийско-бекташийското)населе-ниеотСевернаГърция,ЮжнаиСевероизточнаБългария,чувстващосесвързаносБед-реддиновияпътивъзприемащосезапоследователнасподелянатаотнегоидейно-рели-гиознасистема,врезултатнамиграциитесеустановявавИзточнаТракия(Турция)–въввилаетитеТекирдаа(предиРодосто),Одрин,Чорлу,Къркларели(Лозенград).През1930г.някакъвчовекотТекирдааизпращаняколкокнигинаХулюсиефенди,книжартърго-вецнапрочутатачаршиязакнижариСаххафларчаршъсъ(Sahhaflar çarşısı)вИстанбул. СредтезикнигисеоказваиМенакъбнаметонашейхБедреддин.18 ОтХулюсиефендиръкописътнаМенакъбнаметоебилзакупенотизвестнияколекционернаценникнигиМ.Джевдетбейзаскромнатасумаот20лири.СамиятМ.Джевдетбейпризнавапо-късно:„...затова,чеимасъчинение–описаниенаживотанапокойния[Бедреддин],бешеизвестнонанаучниясвят.НоведнъжединчовекотТекирдаабешеизпратилнаХулюсиeфендиняколкокнигииеднаоттяхбешебиографията[terceme-i hal] наБедреддин.Досеганабялсвятнееизвестендругръкописнатовасъчинение.Стойносттамуебезценна“.19

За тозифакт съобщаваи авторътнаможебипърватамонография зашейхБед-реддинМ.Шерефеддин(Ялткая).Тойпише,челичноотМ.Джевдетбейбилчул,чеекупилотХулюсиефендиръкопис,донесенотТекирдаа–МенакъбнаменашейхБед-реддинвпоетичнаформа,написаноотвнукамуХафъзХалил,нотойотревносткъмкнигитесинеядавалнаникого.СледголемиувещаниявсепаксесъгласилдаядаденаМ.Шерефеддинданаправикопиеотнея.Вероятнопоследниятенаправилпреписпорадилипсанадругидостъпнитехникизакопиранеилипъкфотокопие,акомуебиловъзможно.По-вероятноеобачетойдаенаправилрезюмиранпреразказнатекстаналатинскаазбука,защотопрез1935г.публикувастатияспозволениетонаМ.Джевдетбей,вкоятопредставясъдържаниетонаръкописа.20

Оттук нататъкМенакъбнамето става предмет на изследователски интерес, катосредучените,коитонасочватусилиятасикъмнего,сацитираниятвечеФр.Бабингер,Х.Й.Кислинг,А.Гьолпънарлъ,И.Сунгурбей,Б.Н.Кайгусузидр.През1943 г.Ба-бингерправиизданиенаръкописа,нотонесебазиранафотокопиетонаоригиналнияръкопис,скоетоуспявадасесдобие,ананаправенияотЙомерФевзиМардинпрепис.Мардиннеемогълдаразчетеправилноръкописанадостаместаиезамествалнеяснитеместасдумииизрази,измислениотнего.Товафототипноизданиезарадиизобилства-

18 Gölpınarlı, Abdülbaki.SımavnaKadısıoğluŞeyhBedreddin,с.5.19 Ergin,Osman.MuallimM.Cevdet’inHayatı,EserleriveKütüphanesi.İstanbul,1937,

с.382.20 Впоследствиетозиръкопис,заедносостаналатакнижнаколекциянаМ.Джевдет

бей,едареннаБиблиотекатанаИстанбулскатаголямаобщинаисегасесъхраняватам.:Şerefeddin,M.SimavneKadısıOğluŞeyhBedreddineDairBirKitap.–В:Türkiyat Mecmua-sı,1935,3,с.233; Gölpınarlı, Abdülbaki.SımavnaKadısıoğluŞeyhBedreddin,с.6;İstanbul BelediyesiKütübhanesi,MuallimM.CevdetBey’invakfettiğikitaplar,№K.157.

Минало 93

щите грешки и неточности в разчитането е неизползваемо от научна гледна точка.21 През1950г.германскияториенталистХ.Й.КислингпъкпревеждаМенакъбнаметонанемскиезик,катосеопиранафототипнотоизданиенаБабингеринаеднорезюме,на-правеноотКилислиРифат.Макарчетойсравнявадвататекстаидавакритичнибележ-кисобяснениязаразминаващитесеместа,итоваизданиеепълноснеточностипорадиизползванитеизточници.22

НаценносттанаМенакъбнаметокатоисторическиибиографиченизворакцентираиБ.Н.Кайгусуз,изтъквайкичеръкописъттрябвадабъдевнимателнопроучен,заданесеправятспекулациисличносттанаБедреддин.23ИзданиетонаоригиналнияръкописнаучниятсвятдължинаизтъкнатияученА.Гьолпънарлъ,коетотойвсътрудничествосИ.Сунгурбейправипрез1967г.Появатамупредоставянаизследователитевъзмож-носттадасезапознаятспогледанапредставителнаБедреддиновотосемействовърхуличносттамуисъбитията,свързваниснегоимюридитему.ЯвноА.Гьолпънарлъприе-ма,чесамиятръкописепреписнасъчинението,анеоригинал,защотопосочва,чекога,къдеиоткогоенаправенпреписътнеставаясноотръкописа.Тойнекоментираспеци-алновъпросадалиеоригиналилипрепис,нофилиграннатахартияивокализациятамудаватоснованиедагодатиракъмХVІв.Тезинеговиизводиникаратдаприемем,чеможебитованаистинаепрепис,защотосамияторигиналезавършенотХафъзХалилкъм1460г.Отнеговитепризнаниявтекстаставаясно,чесъчинениетоенаписаноприуправлениетонасултанМехмедIIследпревземанетонаКонстантинополпрез1453г.:

Tahta Sultan Muhammed geçdi iy cüvan Şimdi oldur âleme Han ibn-i HanHak taâlâ eylesün ömrin tavîlKim anun meddâhıdur Hâfız Halil. 24

Саматаръкописнакнигаескоженаподвързия,сразмери22х14,5см,анатекста–17х11см.Гьолпънарлъпосочва,чееномериранапостраници.Съдържа139странициилиобщо69листа,катонавсякастраницасаизписанипо19реда.Текстътевстихо-творнаформаисесъстоиот2605бейта,катосамотоМенакъбнамесвършваналист68.b(v.68.b).СледнегоследваеднокасидевпрославанаПророканаАллах (Beyân-ı medh-i Rasulullâhu taâlâ). Занаселюбопитно,чевтовакасидесеспоменаватименатаначетириматаПраведни халифи (Hulefa-i Râşidun)–ЕбуБекир,Йомер,ОсманибнАффан,Алиюл-Муртаза, а не самонаАли, както е характерно за алевийско-бекташийскататрадиция.Това,отсвоястрана,поставянеобходимосттаотзадълбоченоизследваненаказуса за идентифициранетона бедреддинизма с алевийско-бекташийската традициявРумелия.СледнегоследваодавъвформатаМурабба (Murabba-ı mütekerrir), коятосъдържапсевдонима(mahlâs) Хакъйри (Hakıyrî) – явноавторнаодата.Внеятойчесто

21 DieVita (menâqibnâme) desSchejchBedr ed-dinMahmud, gen. IbnQadiSamaunavonChalilb.İsmailb.SchejchBedred-dinMahmud,I.Teil: Urtext, 1943.

22 Kissling, Hans Joachim. DasMenâqibnâme Scheich Bedr ed-din’s, des Sohnes desRichters von Samavna. – В: Zeitschrift der Deutschen Morgenlaendischen Gesellschaft (ZDMG),1950,100/25,с.112–176.

23 Kaygusuz,BezmiNusret.ŞeyhBedreddinSimaveni,с.38.24 SimavnaKadısıoğluŞeyhBedreddinMânâkıbı.Yayınlayanlar:AbdülbakiGölpınar-

lı-İsmetSungurbey.İstanbul:EtiYayınevi,1967,с.156,v.66b.Цитирамегопо-нататъккатоManakıb-ı Şeyh Bedreddin.

Минало94

повтаряизраза:„НашиятмюршидешейхБедреддин“(Bizim mürşidimiz Şeyh Bedred-din’dür),коетопоказва,чеебилотрелигиозно-мистичнотобратство(tarikat),койтосесвързваснего.25Следтазиодасазаписанидвастиха:

Aşık olgıl bir veliyullaha kimAna münkeşif ola ilmil-ledün.

Отбележканавътрешнатастрананапървиялистследкорицатасеразбира,черъ-кописнатакнигаебилавакъфскасобственостнатеккетовСерес,свързаносшейхБед-реддин.Бележкатагласи:Medîne-i Siroz‘da... Dergâh-ı eş-Şeyh Sultan Bedrüddin vakfıdır Zâviye-i Orta Mezârlık Tekyesinde Mevcûd oluna (В града Сироз... Вакъф е на дергяха на еш-Шейх Султан Бедрюддин. Намира се в теккето Завийе-йи Орта мезарлък). СпореднассамотоМенакъбнамесъщоебилосъздаденовтеккетовСересизатованидаватоснованиедумитенаХафъзХалил:

İsteyüben beni Siroz’a geleSâkin ol sen türbede gel bir zamanİktidâ itsün sana pîr ü cüvanOl sebeble türbeye geldüm hemin.26

Смятаме,чеследидванетоситук,аможебиипредитова,ХафъзХалилстававодачнасвързанитесмистичнотобратствонашейхБедреддинитогавасъздаваживотоопи-саниетонасвоядядо.Гьолпънарлъсмята,чекопистътеизготвилтозипрепис,некатогледалотдругръкописентекст,анякойеизричалтекстаитойгоезаписвал.Правопи-сътиначинътнавокализиранепоказвали,чекопистътнеебилособенограмотен.Аконаистинаеписалтекста,чувайкиго,анегледайкиотобразец,товаможедаепричиназачастотправописнитегрешки.Призаписванетоепомагалидругчовек,защотонаедномястопочеркътсеразличаваотосновния.27Пакцитираниятученсмята,чеезикътнаМенакъбнаметосъответстванаезиковитеспецификинаХV–ХVІв.Възможноедер-вишитевтеккетовСересдасанаправилиидругипреписинасъчинението,нотеилинесаоцелели,иливсеощенесасепоявилинабялсвят.

Представениятпо-нататъкпогледвърхутовасъчинениеимазацелдапомогнезапо-детайлнотореконструираненавъпроси,свързанисрелигиознатаиполитическатаисториянаМалаАзияиБалканитевкраянаXIV–началотонаXVв.

Менакъбнамето като исторически изворКатоисторическиизворМенакъбнаметонашейхБедреддинСимавиотвнукаму

ХафъзХалилбинИсмаилеизключителноцененвняколкопосоки:1.Дававъзможностдасепроучибиографиятанаедналичност,коятопредизвиква

разностранниобществениреакцииипротивоположниоценкивосманскатаисториописивсъвременнататурсканаука.

2.Изворезаизучаванетонаполитическитеисоциалнитесъбития,свързанисдви-жениятанашейхБедреддин,БьорклюджеМустафаиТорлакКемал,представянивиз-воритекатонеговиученици(mürid, halife),датиранивизточницитемежду1416–1420г.

25 Manakıb-ıŞeyhBedreddin,с.164,166.26 Пак там,с.157,v.67a.27 Gölpınarlı, Abdülbaki.SımavnaKadısıoğluŞeyhBedreddin,с.102.

Минало 95

3.Хвърлясветлинавърхураннатаисториянаосманскатадържава,върхуосманска-таинвазиянаБалканитеиотношениятасдържаватанаТимуринеговитенаследници,кактоисъдържаданнизадругитюркскибейлицивАнадолавтозипериод.

4.СъдържаценниданнизарелигиознатаатмосферамеждувторатаполовинанаXIV–средатанаXVв.,когатозавършваразказът.ВтозиаспектособеноинтригуващисасведениятаоколопроцесасрещушейхБедреддинвСерес.

5.Ръкописътеизключителноценензапроучванетонаразпространениетонамис-тичнитевъзгледивраннатаОсманскадържаваидававъзможностдасенаправивиз-вестнастепенхарактеристиканамистичнатадоктрина,споделянаотБедреддинСима-виинеговитепривърженици.

6.Позволявадасехвърлисветлинавърхупсихологиятанагрупите,коитозаставатзадпосоченителичностииподдържаткултакъмтяхдългоследтяхнатасмърт.

7.ОсобеноценноезапроучванетонаопозиционнитедвижениявОсманскатадър-жава,навъстаниятанаселянитеиномадскитегруписрещузасилващатасецентрализа-цияифеодализация,наидеитеивъзгледите,коитоведнаилидругапосокакритикуватдействиятанаофициалнатавласт.Стоватопомагазанаписванетона„неофициалната“или„скритата“историянасвоетовреме.

8.Менакъбнаметодавасведенияизатрадицииивярваниянаепохата,някоиоткоитовпоследствиесаизоставениилизабранениподнатисканашериатскитедухов-ницииучени.

Разглежданото съчинение се различава от други подобни съчинения, при коитопреобладаваирационалниятелементикоитосаизпълненисразказизачудесатанаоп-исванителица,исъдържадостовернаинформациязаживотаиделатанашейхБедред-динМахмуд.ТоваизтъкваисамиятХафъзХалил:

Bu Manakıb içre ne kim söyledimŞeyhden işidileni nakleyledümNiçeler Şeyhe manȃkıb yazdılarYazdılar amma hevada gezdilerŞeyhün ashabını gördüler veliBi haber bunlar sülukden iy veli.28

Втозисмисълизточниците,набазатанакоитоенаписаноМенакъбнамето,са:-чутотоотсамияшейхБедреддинпопризнаниятанаХафъзХалил;-чутотоивидянотоотнеговитемюриди;-събитията,накоитоХафъзХалилсамебилсвидетел.Като хронологичен обхват съчинението включва събития, случили се в рамките

наединвек–отпреминаванетонаотрядитенаСюлейманпаша (синанаосманскиясултанОрханГази)набалканскитетериториикъмсредатана50-тегодининаXIVв.докъмкраяна50-тегодининаXVв.СъщинскиятразказзапочвасучастиетонабащатаичичотонашейхБедреддинвотряданаСюлейманпашаизавършвас„патилата“напо-томцитенаБедреддин,средкоитоиХафъзХалил.Катоструктурасъчинениетовключваотделниразказиврима,обособенисъсзаглавия.По-долущедадемзаглавиятаим,зададобиемяснотаотносносъбитийниясюжетнатекста.

СъчинениетоеозаглавеноHâzâ manâkıbu Şeyh Bedrüddin İbni Kaadıy İsrâil. Оби-

28 Manakıb-ıŞeyhBedreddin,с.76,v.33a.

Минало96

чайнозатозижанрсъчинениятозапочвасформулата:„ВиметонаАллах,Всемилости-вияимилосърдния“(Bismillâhir Rahmânir Rahim).ОтправясепрославакъмАллах,Мо-хамед,споменаватпървитетримахалифиЕбуБекир,Омар29иОсман,апослеименатанаХасаниХюсеин–синоветенаАлиибнАбуТалиб30иФатима31.

По-нататъкХафъзХалилпише,чекатопредставителнамистичнияпът (erbâb-ı tarıykat)ще разкриеисториятаи веригатана своя тарикатишейховете, коитоидватотнего,катоцелтамуедапредставиживотана„полюсанавярващите“и„водачанаучените“ХазретиМевлянашейхБедреддин(Kutb üs-sâlikin ve reis’ül âlimin vel âmilin Hazret-i mevlânâ Şeyh Bedrüddin).Следтовавъведениетекстътминававстихотворнаформа,католист2аи2bпредставляватразяснениенамистичнитевъзгледи,изповядва-ниотХафъзХалил,нонесъмненохарактеризиращимисловниясвятинанеговиядядо.Тазичастзавършваспризнаниетонаавтора,чеотдълбинитенасърцетосииспоздравкъмвлюбените в Бога(т.е.къмпосветенитевмистичнияпът)еизказалтезислова:

Can içinde söyledük birkaç kelâmHakk’a âşık olana olsun selâm.

Заглавиятавпоследващотоизложениесаследните:1.Başlayalumsöze(biz)iymerd-iHakNaklidelümyâdagelsünmâsebak (v.3a–v.4b

(доред30).2.SultanSüleymanRumilinegeçdüginbeyankılur(v.4b–v.6a).3.HaciİlbigiDimetoka’yıfethitdüginbeyankılur(v.6a(отред15)–v.8a(доред22).4.ŞeyhBedrüddinileMüeyyedbiledesturalubgitdüler(v.8a(отред23–v.9b(до

ред7).5.MusaÇelebiatasındanicâzetaldugınbeyânider(v.9b(отред8)–v.10b(доред21).6.MahmudÇelebi’denMusaÇelebiayrulduktanbeyanider(v.10b(отред22)–v.11b

(доред27).7.Mısır’avarduklarınbeyânider(v.11b(отред23)–v.12b(доред33).8.Haramiyeuğradıklarınbeyândur(v.12b(отред34)–v.13a(доред6).9.Kudüs’derağbeteirdüklerinbeyândur(v.13a(доред7вкл.)–v.17b(доред14).10.Şeyhünkitab te’lif itmege izinaldugınbeyândur(v.17b(отред15)–v.19b(до

ред36).11.Hazret-iŞeyhBedrüddincezbe-iİlâhiyyeyeirişdi(v.19b(отред37)–v.51a(до

ред34).12.Şeyh’ünadûlarıbirarayacem’olubtelbis-ifetvâtalebine(v.51a(отред35–v.51b

(доред28).13.ŞeyhHazretiPadşah’acevabvirdüginbeyândur(v.51b(отред29–v.52a(доред

32).14.Şeyh’leMüftiMevlanaHaydar ikisibahsagirdüklerinbeyân ider (v.52a (отред

33)–v.52b).15.Birkaçmünafıklarcem’olubŞeyh’esualegeldüklerinbeyânider(v.53a(доред28).16.ŞeyhHazreti,Hazret-iHakk’amünacatidübbed-duaeyledi(v.53a(отред29)–v.

56a(доред10).

29 Омар–Йомервтурскиизговор.30 ПървибратовчеднапророкаМохамединеговзет,съпругнадъщерямуФатима.31 ДъщерянаМохамед.

Минало 97

17.Şeyh’eiftiradanfetvatalebeyledilersalbolunmaga(v.56a(отред11–v.56b(доред31).

18.ŞeyhBedrüddinHazret-iAllah’amünacatitdüginbeyânıdur(v.56b(отред32)–v.57a(доред12).

19.Hazret-iŞeyhBedrüddin’ünsalbolundugınbeyânider(v.57a(отред13)–v.58b(доред22).

20.ŞeyhBedrüddin’inmüridebey’atvirdigünbeyân ider (v.58b(отред23вкл.)–v.59a).

21.Bedrüddindervişetelkıynitdüginbeyânı(v.59a–v.60b).22.ŞeyhBedrüddin’inevladlarınunhikayetinbeyânider(v.60b–v.63b).23.SultanMuradEngrüslainilegazaitdüginbeyânider(v.63b–v.68b(доред18).24.Beyân-ımedh-iRasûlullâhutaâlâ–касидеотХакъйри.25.ОдазапрославанашейхБедреддин(доv.70b)–авторХакъйри.Когатосеотклоняваотосновнатасюжетналинияипредавапаралелносъбитие,Ха-

фъзХалилправивметки,коитосахарактернизаживотописно-житийнитетекстовеихро-никите–напр.:Başlayalum girü ahvâl-i diger, Söz uzandı gelelüm söze girü; идр.Наместа,задааргументирасвоятапозиция,тойвплитапословициипоговорки.Например:

Bu meseldür eylük it bırak suyaTâ kıyâmete degin sana göye.32

Впървияразказ,започващотстр.3а,ХафъзХалилврамкитенаоколо40–42стиха(beyt)излагарезюмираноживотанаБедреддин,катооткрояваключовитемоментивнего–ражданетому;отпътуванетомунаИзток;пребиваванетомувЕгипет;приобща-ванетомукъмшейхХюсеинАхлатииотказаотследванетонабуквалисткотознание,почиващосамовърхусухитезакони;връщанетомувРумелия;службатамунаказаас-керприМусачелеби;интерниранетомувИзник;бягствотомуоттам;прехвърлянетомувъвВлашкоиРумелия;процесътсрещунегоследзалавянетому.Настр.3bХафъзХалилпише:

Dinlenüz bir-bir beyân idem sizeCümle ahvâli ıyân idem sizeHiç dakıyka komayuban naklidem.33

Оттукнататъкзапочвасъщинскотоизложениенасъбитиятавпо-пространнафор-ма,католичносттанашейхБедреддинеоста,околокоятосевъртиразказът.

Менакъбнамето като извор за биографията на шейх Бедреддин СимавиПодробнотоизлаганенабиографиятанашейхБедреддин,такакактоепредставена

втекста,неевъзможнотукпорадиограниченияобемнатекста.Необходимоеобачедаоткроимключовитемоментивнеясогледнаосветляванетонаисторическитепро-цесивкраянаХІV–началотонаХVв.МенакъбнаметопредставяшейхБедреддинкатопотомъкналице,участваловпърватавълнанаосманскотозавоеваниенаБалканите.

32 Превод: Има една дума от предците: направи добро и го хвърли във водата, това ще ти помага чак до деня на Страшния съд.

33 Manakıb-ıŞeyhBedreddin,с.5,v.3b.

Минало98

НеговиятбащаГазиИсраил,заедносъссвоитеродственици(баща,брат,племенници)–Абдюлазиз,Абдюлмюмин,ХаджъИлбиги,ГазиЕдже,участвалвотрядитенаСю-лейманпаша,преминаливРумелияизавладелинякоивизантийскикрепости.СредтяхбилаиДимотика.Използванитеотавтораизразисвидетелстват,чеявносъсСюлейманпашасапреминалинесамоограниченбройбойци,абилипрехвърлениидругигрупи,защототесеустановилитукиосновалисела.

Бездапредставямеинтереснитедетайлипозавладяването,щепосочим,чеотпо-зициятанасвоямюсюлманскисветогледавторътприемапреминаванетовРумелияивоеннитепобедитамкатопобедазаислямакаторелигияикатонадмощиевдуховенаспект.СпоредтекставсичкотовабилопредизвестеноотединсъннаСюлейманпаша(шейхСюлейман),койтосънувал„Възнесението на Рум“(Аksâ-yi Rum).34ТукИсраилепредставенкатотипиченгазийскиводачсмисиязазавоюванетона„неверническитеземи“.След завладяванетонаДимотика той се оженил за дъщерятана владетелянакрепостта(ban),коятонарекълсмюсюлманскотоимеМелек.Всъщотовреметойбилиучен(ȃlim)катосвоитепредциисеустановилвкрепосттаСемавийе.35Спореднякоиизточницитойбилкадиявтазикрепост,ноХафъзХалилнепосочвадаебилтакъв,апише,четовамястостаналонеговамезраитойсезанимавалсобработканаземяотсутриндовечер:

Mezraa kıldı Semâviyye köyünCebe cevşenle çıkuban ol hemînSürdürürdi çift tâ ahşâmadek.36

СледзавладяванетонаОдринпрез1361г.ГазиИсраилсъссемействотосисепре-местилвтозиградибилназначензаучителпоКоран.Менакъбнаметопредставяба-щатанаБедреддинИсраилкатопотомъкнаселджукскатадинастия37.Неговиятбаща,Абдюлазиз,дорибилвеликвезир,нопорадивътрешнодворцовиборбивпоследствиеизбягалприаббасидскияхалиф.38СпоредА.Я.ОджактоватвърдениенаХафъзХалилелишеноотисторическадостоверностипо-скороеизмислицасцелдалегитимирапредобщественотомнениенадиганетонасвоядядо,катогопредставикатоселджукскипринц.39ЧрезМенакъбнаметотонавлизаивсъчинениятанаТашкьопрюлюзадеиХо-джаСадеддин.СъщотакавъпросниятАбдюлазизепредставенкатоприобщилсекъммевлевизмачрезнаставничествотонаХюсамеддинчелеби.40

ХафъзХалилпише,чеБедреддинМахмудероденвСемавийев760г.х.(1358/1359)–предизавладяванетонаОдрин.Следпреместванетонасемействотододвадесетатасигодина(1379)Бедреддинполучаваобразованиевтозиград,катоучиприбащасииприМунлаЮсуф.ТукусвояваКоранаинеобходимитемупървоначалнизнания.Така

34 Manakıb-ıŞeyhBedreddin, с. 9, v. 5a.35 Съществуват спорове относно географската локализация на крепосттаСемавийе

(Симавнавдругиизточници).Спореднаснай-основателноетядасеидентифицирасдн.Амовуно,общинаКипринос,окръгЕврос,Гърция.

36 Пак там,с.13,v.7a.37 ИздънканаАлаеддинIIIКейкубад(1293–1307).38 Пак там,с.6,v.3.b.39 Ocak,AhmetY.OsmanlıToplumundaZındıklarveMülhidler,с.170.40 Единотнай-близкитедуховниученицинаДжеляледдинРуми(1207–1273).Живее

вселджукскатастолицаКоня,къдетоумирапрез1284г.

Минало 99

животописнияттекстпредставяразглежданаталичносткаторожбанапобедителиипо-бедени–като„човешки“продуктинаналаганетонановатавяравзавладенитеземи,инастарата„победена“вяра.Майкамуедъщерянавизантийскипровинциаленадмини-стративенуправител,абащаму–газияиучен,потомъкнаселджукскатадинастия,спредцивезирииучени.СпоредразказаКадъИсраилебилблагодетелнахристияните–роднининаженаму,катотовамуповедениепакевплетеновсюжетазарелигиозния„двубой“.Чрезсвоитедобриниимисионерскапроповедтойстанал„причина“мнозинароднининаженамудаприематисляма.

Отказанотодотукзаключаваме,чевсемействотосиБедреддинтрябвадаечувалгръцкиезикотмайкасиинейнитеблизки,аарабскиитурскиезикотбащасиинего-витеблизки.Далитойенаучилгръцки(„езиканапобедените“),несезнае,новероятноепридобилнякаквипознания,защотопо-нататъквтекстаговиждамедаразговарясгръцкитемонасинаостровХиосисначалниканакрепостта,аисжителитетам.Всъ-щотовременееизвестнодоколкотозипроизходеоказалвлияниевърхуформиранетонанеговаталичност,новероятноедалнякакъвотпечатъкисвидетелство за товасадуховнитемутърсенияитерзанияпрезцелияживот.Можебиименнооттамидватижаждата,истремежътмузасправедливост,закоетосвидетелстваепизодътсъсзащит-натамуречнапроцеса,устроенпредсултана,предидагоекзекутират.Независимооттоваобачеразглежданотосъчинениепоказва,чешейхБедреддинприема„господства-щатаидентичност“–т.е.мюсюлманската,несъмненопостечениенаживотаисредата,отколкотопорадиличенизбор,какъвтонебибиливъзможен.Съссигурностобачеполиченизборсеприобщавакъммистицизманапо-късенетапотсвояживот.

От1379г.нататъкпроцесътнаобучениенаБедреддинМахмудпродължававБур-са,кактоивКоня,къдетоучивмедресетонаизвестнияучителФейзуллахастрономияиастрология(İlmi nücum)илогика(Mantık).41ОтКонятойсеотправясбратовчедсиМюейедиМусачелеби(по-къснополучилизвестносткатоКадъзаде-иРуми)заЕгипет,катозаизвестновремеизучавахадиситевЙерусалим.СледтоваотивавКайро,къдетоучиприразличниучители,средкоитоеМубарекшах,откоготосеобучававъвфило-софияилогика.ПослесеотправязаедносъссвояучителнахаджвМекаиМедина,следкоетоотновосевръщавКайроиизучавапришейхЕкмеледдин4-теправнишколи(mezheb). Попокананаегипетскиясултан,Беркук,участвавдиспутисучени,органи-зиранивдворецаму.Наединтакъвдиспутсултанътбилтолковавпечатленотнеговитезнанияимисъл,чегопоканилдастанеучителнасинамуФередж.

СпоредМенакъбнаметоследтозидиспутБедреддинМахмудполучилразрешениеотсултанасамдапишеисъставякниги,катопотовавремебилна25години.ХафъзХалилизброяванякоиоткнигите,коитоенаписалБедреддин,коетоеважносведениезареконструиранетонаобразамунаучен.Товаса:Ukudü’l-cevâhir –тълкувание(шерх)към Maksûd; Letâifü’l-işarat; Câmi’ü’l-fusûleyn; Teshîl; Tefsîrü Nûrü’l-kulûb; Vâridat;Cırâgü’l-fütûh –тълкувание(шерх)към Dav’a.

Освентях(авторътнепосочваизрично,нотесабилисъставенинаарабскиезик)написалощеедносъчинение,коетобилонатурскиезики„казано“нахоратаоттари-ката(Bir türkî kitâb dahı tarıykat ahvâline söylemişidi). Вконтекстанаизследванетона

41 Kaygusuz,BezmiNusret.ŞeyhBedreddinSimaveni,с.37.СпоредБ.Н.КайгусузтойбилученикнаизвестнияученСадеддинТафтазани(1322–

1390)инаФазлуллахНаими(създателнахуруфизма),екзекутиранв1394(?–1398)г.позаповеднаМираншах.

Минало100

мистичнататрадиция,свързанасшейхБедреддин,особеноважнисаVâridat(Варидат)ипоследнотосъчинениенатурскиезик,коетоявноеоттипа„Еркяннаме“.По-нататъквразказадориимапрепраткакъмпредсмъртниясъннаБедреддин,вкойтотойдърживръцетеси„Варидат“ивижда„Слънцетонасвета“42.Вмомента,вкойтосеопитвадастигнедонего,навсякъдеозарявасветлинаиПророкътговикаприсебесисдуми-те:„Вземи„Варидат“-асииеланасам.Станимойгост“.ТакаХафъзХалилединвид„легитимира“товасъчинениепреднеговитепротивницичрезсамияПророк,тъйкатоименнотоеиеднаотпричинитезаобвинениятав„ерес“къмшейхБедреддин,аможебиизанеговатаекзекуция.

ХафъзХалилпише,чеобщиятбройнасъчинениятамубил48,нотойизброилсамонякои,заданеизпадневмногословие.43Оттекстаставаясно,чеследсмърттанаБедреддинявноималопреследваниясрещунеговитекнигиимюриди,ироднинитемускриликнигитеинегидавалинадругихора.ХафъзХалилотбелязва,четакамногокнигиси„заминали“оттозисвят,бездастанатдостояниеначетящите.

Любопитное,чемакарисиннаучастниквнастъплениетонаосманскитевоенничастинаБалканите,младиятБедреддиннеепривлеченотвоеннитедействиянапред-натафронтовалиния,аеотдаденнаучениетоижеланиетозанавлизаневдълбочинитеназнанието.Ощеотнай-младавъзрасттойеималсилноразвитасклонносткъмзнание-тоикнигите,анекъмвоенно-политическитедействия,налагащиновдържавно-поли-тическиред.Макарчепрезцелиясиживоттойконтактувасвладетелииместниуправ-ници,апо-късноеидържавник,приемайкиследувещаниядастанекадъаскер44насинанаБаязидIМусачелеби(между1411–1413г.),политическатаивоеннатакариеранесанеговотоамплоа.Дорипоеманетонапостакадъаскер,койтомуепредложенследединсъннаМусачелеби,занегоемисиязаналаганенасправедливост.Втекстасеказва:

Şer’ile adlile ola her diyarAlemi adlile ma’mur eyleye.45

Катосеопираменасведението,чеповременапосещениетомунаостровХиос,придълготомупътуванезазавръщаневродината,вечесеводелибиткитемеждусиноветенасултанБаязидI(следпоражениетомуприАнкарапрезюли1402г.),трябвадазаключим,чеповечеот20годиниотсвояживоттойепрекаралнаИзток,далечотродинатаси.КъмвреметоназавръщанетосивЕдирнетойвечебилзрялмъжнасреднавъзраст–над40

42 ПророкаМохамед.43 Manakıb-ıŞeyhBedreddin,с.40,v.18a.ВстатиятасиМ.Шерефеддинсъобщава,чееоткрилвбиблиотекатанаУлуджами

вБурсанеизвестносъчинениенашейхБедреддинсправно-тълкувателносъдържание(şerh),озаглавеноSıraciyye: Şerefeddin,M.SimavneKadısıOğluŞeyhBedreddineDairBirKitap,с.235.

44 Кадъаскер – висш съдия, който ръководи не само юстицията, но и просветатав Османската империя, съобразно принципите и каноните на исляма.Двамата кадъс-керибилиназначаванииималиюрисдикциясъответнонадевропейскатаиазиатскатачастнаимперията.ТебилиподчиненинаШейх-юл-ислама,инямалиюрисдикциянадИстанбул.Освентоваприсъствалинасрещитевимперскиясъвет.Всички кадии в Ос-манскатаимперия сенамиралиподръководството,нонеинаподчинениетонакадъас-кера.


Минало 101

години (ок. 43 г.), с оформенмироглед, с високипостижениявобласттанаправнитенаукиимистицизма,възприелфилософиятаВахдет-и ВюджутиполучилзавещаниеотсвоянаставникшейхХюсеинАхлатиданаслединеговияпостнаводачнамистич-нияпът(tarik, tarikat). ОбучавалсееиеживялосновновКайро,носъщопребивавалвХалеб,Дамаск,Йерусалим,Тебриз,Коня,ходилнахаджвМекаиМедина.Усвоилечудесночетиритеправнишколи,ноизглеждаебилпоследователнашафиитскаташкола,защотовтекстачестосеговоризашафиититеиизпълняваритуалиспоредтазишкола.

Завръщанетому вЕдирне трябва да се датира приблизително към 1402–1403 г.СпоредХафъзХалилпотовавремеродителитемубилиощеживиибащаму,катоговидял,дългогоизпитвалинакраягоблагословил,целувайкигоподветеочи.Прекарализвестновреметук,нонаследващатагодинаотновоотишълвъввилаетаАйдънпомол-банасвоипоследователитам.СледтоваотновосевърналвЕдирнеинегонапусналцелиседемгодини.Животаситукпрекаралвмистичнизаниманияидуховноусъвър-шенстване,живеелкатоаскет:

Yimez içmezdi geçerdi nısf-ı mâhLîk ma’cûn düzübidi kendöziTutarıdı kuvvet anunla öziHak yolunda sarfidüben özini.46

КогатосезавърналвЕдирне,народътотвредсестекълдаговидиипопулярносттамунарастваласвсекиизминалден.ТакаспоредМенакъбнаметопериоданадраматич-натагражданскавойнамеждуБаязидовитесинове(лятотона1402–лятотона1413)тойпрекарвавтозиградвдоброволнадуховно-мистичнаизолация,носнарастващаизвест-ностсредхората.СпобедатанаМусачелеби(1411)тойпоемапътянаполитическатакариера, ставайки кадъаскер. Текстът обаче изрично подчертава, че това не било понеговособственожелание,апонастояваненановиярумелийскиосманскиуправник.

ВМенакъбнаметошейхБедреддинепоказанвконтактисразличниполитическилица–владетелипонегововреме.Средтяхса:

–египетскиятсултанБеркук(упр.1382–1399,прекъсванев1389/1390)–първиятвладетелотМамелюкскатадинастия;

–синътнаБеркукинеговнаследникФередж,чийтоучителебилтригодини;–Тимур,скоготосесрещанацеремониятазапогребениетонасинамуханМу-

хаммедикойтоетолковавпечатленотнего,ченастоявадаостаневнеговиядвор,ноБе-дреддинотказва,защотоискадасевърневКайроприучителясишейхХюсеинАхлати;

–Шахрух–синътнаТимуриуправителнаХорасан.Задочно,бездаималиченкон-такт,асамочрезсъчинениятасиичрезразказитенаприятелясиМусачелеби(Кадъза-деРуми)шейхБедреддинеповлиялнасинанаШахрух–Улугбей(1394–1449)–учен,математики астроном,повелителнаМавераюннахр (Трансоксания) след смърттанаТимур.СпоредразказапопрепоръканаМусачелеби(КадъзадеРуми)Улугбейизпра-тилединтърговецвКайродапрепишекнигатаCâmi ül-Fusuleyn намладияБедреддинипосленаредилдасекопиравощеекземпляриипонеядасепреподававмедресетата;

–КараманоглувКоня,вчийтодворецшейхБедреддинбилгостизвестновреме.Отначалотозивладетелговъзприелподозрително,новпоследствиебилтолковавпе-чатлен от неговите философски разяснения за единството на всичко съществуващо


Минало102

(Vahdet-i Vücûd),честаналнеговпоклонникисеприобщилчрезнегокъммистичнотознание;

–владетелятнабейликаГермиян(Гермияноглу)инеговатамайка,коитоличнодо-шлидагопосрещнатприидванетомувтяхнатастрана.Вдуховно-мистиченаспектшейхБедреддиноказалголямовлияниевърхутяхитестаналинеговипочитатели.Ид-ванетомутуквизвестен аспект еподготвилоипочвата запоследвалатадейностнаБьорклюджеМустафа.ХафъзХалилпише:

Rûm evine cezbeyi saldı o ŞâhAydın illerine nûr-ı bedr-i mâhŞu’le virüb rûşen oldı her diyâr.47

– владетелятнаИзмир(Измироглу).СпоредтекстаИзмирпотовавремебилпревзетотКарахан,койтобилотроданаТимур.ТукшейхБедреддинималмногопочитатели;

–владетелятнаостровХиос,почиятопоканашейхБедреддинпрекаралтукповечеот10днииучаствалвдиспутисхристиянскиучениимонаси;

–известносттанашейхБедреддин,ощедокатоебилвКайро,стигналаидоушитена османския султан Баязид I (1389–1402), който според разказа дори бил изградилмедресезанегоигоканелдасевърневродинатаси.Бедреддинобачеотказал,защотобилтоку-що„поел“попътянамистицизма.Личенконтактмеждутяхобачееизключен,тъйкатоБедреддинМахмудсезавръщавродинатасиследпленяванетонаБаязидIотТимур;

–МусаЧелеби–синътнаБаязидI,койтоследпобедатанадбратсиСюлейманвначалотона1411г.станаледноличенуправникнаРумелия.СпоредМенакъбнамето,подтикнатотголяматапопулярностиголемитезнаниянашейхБедреддин,МусаЧеле-биличноинастойчивогомолилдапоемепостанакадъаскер;

–султанМехмедЧелеби,койтоследпобедатанадбратсиМуса,интернирашейхБедреддинвИзниксъсзаплатазазаниманияснауки.По-къснообачетойиграефаталнаролявживотаму,изисквайкинеговатасмъртнаприсъда;

–Исфендиярбей– владетелнаклоннабейликаДжандарогулларъ,получилиз-вестностпонеговотоимекатоИсфендиярогулларъ,сцентърСиноп.ПритозиместенвладетелбягашейхБедреддинотИзникследначалотонабунтанаБьорклюджеМуста-фа.ТойдорикръщаваиблагославяновородениямусинИсмаил.Оттекстаставаяснообаче,чеИсфендиярбейнеискалшейхБедреддиндаоставадългопринегоибилсъщопротивтойдазаминенаИзтокзастранатанаШахрух,агоподтиквалдаотидевКрим,притатарите,задаразпространитамзнаниятаинауките.Менакъбнаметонеподкрепясведениятавнякоиосманскихроники,чеИсфендиярбейобещалпомощнаБедреддинМахмудзанадиганесрещуосманскиявладетелМехмедчелеби.Точнообратното,тосвидетелствазастрахутозиместенуправникотразвалянетонаотношениятасМехмедчелебиисамиятБедреддинразбира,ченямадаполучиникакваподкрепаотнего;

–влашкиятвойводаМирчо,прикоготоотсядаследотпътуванетоскоработстра-натанаИсфендиярбей.

ТакапознанствотоиконтактитенашейхБедреддинпонес12владетелинасвоетовремебихамуосигурилипридоброжеланиеинастойчивост отнегова страна единспокоенживотнаученюристибихамудаливъзможностизаматериалнозамогване.


Минало 103

Но съчинението го представя като сложна, търсеща, неспокойна личност, с дълбокивътрешнипреживявания,отдаденнанаукитеимистичнотопознание,убеденвсвоитеидеи,катостранстващдух–ивбуквален,ивпреносенсмисъл.Акоприемем1416г.задатананеговатанасилственасмърт,тойпреживява57години,споредтекста,каточестен,безкористенчовек,койтооказваголямодуховновлияниевърхусредата,скоятообщува, нопри когото стремежът къмматериаленпросперитет в благодатна за товаобстановканееотличителначерта.Внукътмупише:

El uzatmamışdı mal-ı vakfa olHayli zücret çekdi el sunmadı ol.48

Историческатаобстановка,вкоятопреминаваживотътнашейхБедреддин,емно-гонапрегната.ДокатонаЗападспълнасилатечеислямско-християнскиятсблъсък,наИзтокТимуринеговитенаследнициовладяватмюсюлманскиясвятчрезнестихващивоеннидействия.ВголямастепенБедреддинсеформиранаИзтоквизвестнитецен-тровенаислямскотознание–Коня,Кайро,Йерусалим,Дамаск,Тебриз.Тойпридобиваголямаизвестност,по-напреднаИзток,отколкотовродинатаси–румелийскитетери-ториинаОсманскиябейлик.НосъсзавръщанетосивЕдирне,бързоспечелвалюбовтаиуважениетонахорататукинямаравенвдълбочинатаназнаниетоидобродетелитенасърцето.Втазивръзкавсъчинениеточетем:

Mûsa sultan oldı pes RûmilineDüşdi Şeyh erkân-ı devlet dilineŞeyh zamânında ferid-i dehridiSözleri merdâne özi bahrıdı.49

Макарчевтекстанямаподобниподатки,спореднякоиосманскиавториименнотазинеговапопулярностеподхраниланеговитеамбициидасенасочикъмполитиче-скатавластидаустановиновред.

Менакъбнамето за събитията, свързани с Бьорклюдже Мустафа и Торлак КемалДоколкото важна тема саБьорклюджеМустафаи селските въстанияпрезСред-

новековиетоиНовотовреме,щесеспремнаинформацията,коятодавасъчинениетовтазипосока.СведениятанаХафъзХалилзанадигането,свързваносшейхБедреддин,БьорклюджеМустафаиТорлакКемал,сакраткиитвърделаконични.Същевременноказанотоотнегосеотличаваотпредставянетонасъбитиятавраннитеосманскихрони-ки50,споредкоитошейхБедреддинимаучастиеидориосновнароляворганизиранетонавъстанието.ОручАдил,чиятохроникаседатиракъм1503г.,пише,чеследсмърттанаМусабег(Мусачелеби)синътнакадиятанаСимавнашейхБедреддинеинтерниранзаедносъссинаидъщерясивИзник,катомудалимесечназаплата1000акчета.Тозиавторправитвърделюбопитенкоментар:„ИмаеднодругопреданиезашейхБедред-дин.Нонеставадасекажетук“ (Şeyh Bedreddin’in başka bir menâkıbı vardır. Burada

48 Manakıb-ıŞeyhBedreddin,с.101,v.44a.49 Пак там,с.97,v.42b.50 НаАхмеди,ОручАдил,Ашъкпашазаде,МехмедНешри.

Минало104

söylemek olmaz).51По-нататък,когатоговоризашейхБедреддин,същоправиинтригу-ващкоментар,подсказващ,чеепредпочиталданесеспиранатезисъбития,нотукмудошломястото:

Biz gelelim geriye: Garip bir kıssa vardır. Gerçi burada gerekmezdi ama yeri geldi: Sımavna Kadısıoğlu Şeyh Bedreddin kazaskerken bir kethüdası vardı. Ona lakabı ile Börklüce Mustafa derlerdi. Sımavnaoğlu şeyh iken has müridi Börklüce Mustafa idi. Karaburun’a varıp şeyh oldu. Türlü türlü fesatlara başladı. Haylı mürâilik eyledi. Aydın Еli’ni kendine döndürdü. Her türlü tertipler kurdu. Hâşâ, peygamberim diye inandırdı. Bu taraftan dahi Şeyh Bedreddin İznik’te oturmuşken Börklüce Mustafa’yı işitti ki işi ilerlemektedir, mel’un Şeytan, gönlüne kuruntu düşürdü. İçi içine sığmayıp harekete geçmek istedi. Takdirde olsa gerekti. Zevk ü safa etmek istiyordu. Vardılar, Şeyh Bedreddin’i memleketten sürdüler. Yanına adamlar verip Samsun’a kadar götürdüler, kovdular.52

ВразказанаОручбейсеоткрояватняколкоключовимоменти:–чеБьорклюджеМустафабилмюриднашейхБедреддинимястото, където се

установилкатошейх,билоКарабурун;– в Карабурун Бьорклюдже Мустафа започнал своите „развалени, неприлични

действия“иприобщилкъмсебесивилаетаАйдън;–БьорклюджеМустафаизявилпретенциизапророчество(peygamberlik iddiası);–шейхБедреддин,когатонаучилзатова,същопоискалдапредприемедействия

(явнодасевдигнеитой);–зарадиактивизиранетосишейхБедреддинбилдепортиранотИзникиотведен

доСамсун.Анонимнатаосманскахроника,издаденаотБабингериписанавероятновХVв.,

пъксъобщава,чеБедреддинсамизбягалотИзник,следкаточулзаБьорклюджеМуста-фаикогатопреминалвРумелия,севдигналиразпратилсвоимюриди,коитоотнеговоимезаявявали:„Султанатътпринадлежинамен53иоттукнататъкпрестолътемой“.54 ВтазинасокасаисведениятауАшъкпашазаде,М.Нешри,анегативнитекраскипоотношениенанегосе засилватощеповечеприИдрисБитлиси.ХафъзХалилобаче,макарилаконично,категоричноотхвърлятезиобвинениякъмдядоси.Спореднеготойбилобвиненинаклеветензанеща,коитонееизвършил.СамиятБедреддинсеопиталдаобяснисвоитедействия,ноотказалидагочуятиразберат.Казали,чепретендиразапророчествоигообвиниливощемноголоши,богохулнидумиидействия.Казали,че„отлюбовтасиеизгубилума,бил„диване“.ТазихарактеристикаХафъзХалилотна-сяикъмБьорклюджеМустафа.Посоченитеквалификации задвамата гипредставяткатопоследователинамистицизма,обсебениотидеятазабожественаталюбов.СпоредавторадействиятанаБьорклюджеМустафадокаралинаглаватанашейхавъпроснитезлини.Тойпише:

Töhmet itdiler ana ol dem hemanİtdi te’vil sözini dinlenmedi

51 Oruç Beğ.OruçBeğTarihi. haz.NihalAtsız. İstanbul: Tercüman 1001TemelEser,1972,с.71–72.

52 Пак там,с.74–75.53 КазвагоБедреддин.54 Тверитинова,А.С.Квопросуобизученияпервогоантифеодальноговосстания,

с.217.

Минало 105

Kendü maksudı anun anlanmadı Da’vi-i nübüvvet itdi didilerDahı çok şenî’ sözi var didilerBir dahı Börklüce Mustafa’yıdıGetürüb ahbâbıla şeydâyıdıŞeyh’e dahı andan irişdi sikamİtdiler anın da vücûdın ademMustafeyn ahyâr olubdı ol zamanKopmuşıdı fitne-i âhır-zaman.55

Цитираниятоткъсдавапредставаизахарактеранарелигиознитевярваниянаонези,подкрепилишейхБедреддиниБьорклюджеМустафа.Текстътподсказва,чепоотноше-ниенаБедреддинсеразпространиловярването,чевнеговототялосепроявилИзбранияти тойолицетворявалдуханаМустафа, т.е. напророкаМохамед.В този смисъл тук евидимамесианскатаидея, залегналавтеченията,отклоняващисеот„ортодоксалната“ислямскаинтерпретацияихарактеризираникатокрайнишиитскитечения(gulat).СъщотакаизползванитеизразимогатдасетълкуваткатопроявлениенаидеятазаСияниетонаМохамед,залегналавмистицизмаиособеновнеортодоксалнатаислямскамистичнатра-диция.Тазиидеяпо-късноеразвитавъввилайетнаметонаОтманбаба,написаноблизо25годиниследразглежданотоменакъбнаме(1483),аОтманбабаедругатапозначимостличностзаалевийско-бекташийскататрадициявбългарскитетеритории,коятоотноси-телноеисъвременникнашейхБедреддин.56ХафъзХалилспоменаваиТорлакКемал,катоказанотоимаоценъченхарактерзанеговитедействияиеинтригуващозаотноше-ниетонатозиБедреддиновпотомъккъмсъбитията.СпореднегоТорлакКемалс„обеща-ниязаред,синтригиисувещанияеподлъгалмногонарод“,обачебилзаловениобесен:

Bir dahı kopmuşdı Torlak Hû Kemâlİtmişidi halka ol çok mekr ü âlTutuban anı dahı salbitdiler.57

Събитията,коитосеразразили–бунтътнаБьорклюджеМустафаиТорлакКемал,авторътквалифициракато„разпразакраянасвета“ (fitne-i âhır-zaman).Подобнаха-рактеристиканееучудваща,защотосредновековнитемюсюлманскиавториобичайноразглеждат въстанията, насочени срещуцентралната власт, катокрая на света, катонарушаваненабожественияред.

ХафъзХалилговориизадругбунтовник–Айгълоглу,койтоeхарактеризиранкатоtagda vü ovada göçmel eridi,коетоможедасетълкувадвузначно:

1.Чебилчовек,храбърмъж,койтонаскоросебилпреселилтукотдругомясто.2.Чебилмъж,чийтоживотсехарактеризиралспреселваневгоритеиполетата.

55 Manakıb-ıŞeyhBedreddin,с.117,v.50b.56 Kılıç, Filiz, Arslan, M., Bülbül, T. Otman Baba Velayetnamesi (Tenkitli Metin).

Ankara,2007;Abdal,Küçük.Vilayetname-iOtmanBaba.Ankara,CebeciHalkKtp.,№495;Gramatikova,Nevena.OtmanBaba–oneofspiritualpatronsofIslamicheterodoksyinBul-garianlands.–В:Etudes Balkaniques,2002,3,с.71–102.

Набазатанавилайетнаметоситуирамеживотамумежду1378/1379–1478г.,аидванетомувАнадоластаваснашествиетонаТимур.


Минало106

Възможнисаидватаварианта,коитоподсказват,четойявноебилотномадскитегрупи,дориводачнатакава,вЗападнаМалаАзия(вилаетАйдън).Апо-късноименночастоттезигруписаипървитедепортиранизаселницитюркмениномадииполунома-дивРумелия(Тракия,Добруджа,Македония).Менакъбнаметоеединствениятизточ-ник,койтоговоризаАйгълоглуисъобщава,четойбилобладанотжеланиетозасул-танствоисъбралоколосебесимногонарод,катосепредставялзатехенгосподар(beg):

Bundan esbak Aygıloglı varıdıTagda vü ovada göçmel eridiSaltanat hevası düşdi gönlüneCem’ idüben halkı o da beglene.58

Пасажитепоказват,чеималодейственииамбициознимъжетюркмени,слидерскикачества,коитонесеподчинявалинаосманскатавластитърселиразличниначинизасвоетоиздиганеиутвърждаване.ТовапотвърждаваизказанатаощеотО.Л.Баркантеза,чеопозиционнатахетеродокснапропагандаеималауспехсредтюркменитеиебиланасоченапротивцентрализаторскитеамбициинаосманскитебейове.59ВкрайнасметкаАйгълоглупадналвбиткаприКазовасъ,катомубилаотсеченаглавата.

Изнесенитесведенияиндикират,чебунтътнатезипоследователи(mürid)нашейхБедреддинебилнасоченсрещуцентрализаторскатаполитиканасултанМехмедчеле-би.Именнотозимотивебилопределящизадвижението,избухналоследтоваивРу-мелия.СпореднякоиизследователишейхБедреддинсеявявадуховенпредставителнаелементите,коитосапротивтенденциятаназасилващасецентрализациявдържавата,започналаследпоражениетонаМусачелебипрез1413г.60

Текстътсвидетелства,ченаХафъзХалилсабилиизвестниощедетайлиотносносъбитията, свързани с БьорклюджеМустафа, ТорлакКемал иАйгълоглу, но не ги евключилтуксмотива,черазказътщестанемногодълъг.Вероятнообачеимаидруга,по-основателнапричина,заданеотделиповечемястонаразтърсващитесъбитиявъввилаетаАйдъниблизкитемурайони.КактоиА.Оджакотбелязва,еднаотцелитенаХафъзХалиледареабилитираиметонадядосиидаотхвърливръзкатамусвъстаниетонаБорклюджеМустафаинадиганетовРумелия,свързваноснеговотоиме.61Засъжале-ниеобачетазинеговалаконичностнилишаваотизключителноценнисведениязатезиважнисъбитияотраннатаосманскаполитическаисоциалнаистория.Тойпише:

Buncılayın nice hâl geçdi iy yârAnları tahrîr idersem söz uzar.62

ХафъзХалилдаванасокиизадатираненасъбитието,катосъобщава,четосееслучило,когатоханътнавлязълв15-атасигодина(Oldı Han girmişken on beş yaşına). Тойнепосочва туккоговизираподдуматахан, ноби трябвалода епринцМурад

58 Manakıb-ıŞeyhBedreddin,с.117,v.50b.59 Barkan,ÖmerL.Osmanlıİmparatorluğu'ndabirİskânveKolonizasyonMetoduOlarak

Sürgünler.–В:İstanbul Üniversitesi İktisat Fakültesi Mecmuası,1951–1952,13/1–4,с.66–67.60 Döğüş,Selahattin.ŞeyhBedreddînveRumeliGazileri.–В:OTAM(AnkaraÜniversi-

tesiOsmanlıTarihiAraştırmaveUygulamaMerleziDergisi,2005,18,с.87.61 Ocak,AhmetY.OsmanlıToplumundaZındıklarveMülhidler,с. 189.62 Manakıb-ıŞeyhBedreddin,с.117,v.50b.

Минало 107

(бъдещиятсултанМурадІІ),койтоучаствавармията,потушилавъстаниетовСеверо-западнаМалаАзия.СпоредизточницитерожденатадатанаМураде1404г.итогававъстаниетотрябвадасеотнесекъм1419г.,нотъйкатоевъзможноидопусканетонанеточностиотХафъзХалил,нямадакоментирамедискусионниявъпросзахроноло-гиятанасъбитията.

ЗаБьорклюджеМустафасеговоринаощеедномястовтекста,когатосеразказвазапатилатанасемействотонашейхБедреддин.КазанототампотвърждаваблизосттамеждунегоишейхБедреддин,катоописанитесъбитиясеситуиратследкатона глава-та на първия започнали да се струпват проблеми.Чувайкизатова,пришейхБедред-диндошълсинътмуИсмаилбег(бащатанаХафъзХалил)даговидиимузаявил,чеевзелрешениедазаминенахадж.Шейхътмудалразрешение,благословилгоитогаватойтръгналнапът,катопървоотишълприБьорклюМустафа.63Подструпващите се на главатанаБедреддинпроблемиявносевизиратпобедатанадМусачелебиипро-мененотоотношениекъмнегоотстрананановиявладетелинеговотообкръжениеследсмърттананеговияпатрон презюли1413г.

СпоредМ.Шерефеддинсрещатамеждубащатаисинастаналаповременаприну-дителнотому„установяване“вИзник.64Наистинавтекстасеспоменава,чепотовавре-мешейхътбил насочил погледа си към Изник,нонякоидетайлипо-нататъкникаратдасесъмняваме.Следкатоотновотръгналнапът,ИсмаилбегбилсполетянотнещастиеинамерилсмърттасикрайрекаМендерез.СпоредХафъзХалилтовасеслучилов813г.похиджра(6.V.1410–25.IV.1411),агробътмусенамиралвселоНизар.Катостаналотова,известилиБьорклюМустафаитойизпратилхорадавзематХафъзХалилисестритемуидагиотведатпринего.Следтова,когатошейхБедреддинбил„въдворен“вИзник(къмтовавреметойенаоколо54години),поискалдаотведатпринеговнуцитемуиБьорклюМустафагизавелтам.ТойсесрещналиразговарялсшейхБедреддин.Съоб-щенатаотавторадатазасмърттанаИсмаилбегвлизавпротиворечиесхронологиятанапосоченитесъбития–тясеотнасякъм1411г.,когатошейхБедреддинекадъаскер,анесенамиравИзник,нозанасеважнаинформациятазавръзкатанаБьорклюджеМустафасБедреддининеговотосемейство.

ЗасъжалениеитукХафъзХалилеизключителнолакониченинедаваникаквисве-дениязаразговоритемеждуБьорклюджеМустафаишейхБедреддин,кактоиникакваинформациязасъбитиятаповременапрестоямувИзник.Самопосочва,чеизвестновремеследпрестояимтамнастаналиголемизлинизарадииметонашейхаитойбилпринудендабягаиизчезнализведнъж:

Ol zamân idi ki irişdi şirârBizi terkidübeni itdi firârOl sebebden ol hemandem vartayaDüşdi Şeyh içün mesâvi ortaya.65

По-напредвизложениетосепосочва,чеотИзникшейхБедреддинизбягалв„стра-ната“наИсфендияр,откъдетопланиралдасеотправинаИзток.ТазимуцелобаченесереализиралаипонастояваненаИсфендиярбейотСиноптойсеотправилскораб

63 Manakıb-ıŞeyhBedreddin,с.142,v.61a.64 Şerefeddin,M.SimavneKadısıOğluŞeyhBedreddineDair,с.254.65 Manakıb-ıŞeyhBedreddin,с.143–144,v.61b.

Минало108

заКрим.Порадизастигналатагибуряобачепопадналнавлашкиябряг.ТукМенакъб-наметосвидетелствазаизвестнанесигурностираздвоениеушейхБедреддинпорадисъбитията, които го постигат. Със сигурност до стъпванетому въвВлашко не личиникакваубеденоствнякаквамисия,насоченасрещуосманскатавласт.Наистинаиманедоволствоинеудовлетворениеунего,кактоижеланиеданапуснетазистрана,нонеможедасеговоризацеленасоченаипланиранадейностзазавземаненаполитическатавласт.Доринапротив,нас.47bсеказва,чешейхБедреддиндовършилпотовавремесвоятефсирNûrü’l-kulûb иискалдагопосветинасултана,катомуговръчилично.

ХафъзХалилпише,чеследизвестенпрестойвъвВлашкопривойводатаМирчошейхБедреддин сепрехвърлил в областтаАгачденизи (Лудогорието), къдетооколонегосеструпалимногохора.Любопитнатукедумата,използванаотХафъзХалилзатези,коитогонаобиколили–har-gele. Вбукваленпреводтяозначава„магарешко ста-до“,впреносен„човек[хора],който е невъзпитан; не се подчинява на никого; вирогла-ви; инатливи хора“.Тазидумадаваключкъмсоциалнатамаса,коятосеструпалаоколоБедреддинигоподкрепилавпоследвалитемудействия.Явнотовабилихораспо-суровначиннаживотиповедение,по-първичниивероятнопо-грубивдействиятаси,коитоималисвоитепричинизанедоволство;опозиционнонастроенилица,коитовиделивлицетонаБедреддинсвойзащитник.ХафъзХалил,кактоидругиизворипишат,чепришейхадошли„товиджелер“(toviceler, duvicalar, docalar–вразличничетения),коитобиливиделидобринитемуисе„съживили и надигнали“.Атовасавсъщностакънджий-скитеипомощник-акънджийскитеначалници–преденотрядназавоеваниятаиедниотпървитетюркскизаселницисъсслужебнизадължениявРумелия.

Сходнаехарактеристикатазасъбралите66секрайшейхБедреддинивосманскитехроники,катотамепо-прецизирана.Тесаопределеникато:„богословиидервиши“,„прост,обикновеннарод“, „множествохораотвсякъде“, „множествоозлобенипиянисуфии“,„хора,коитоискалипостове“,„злощастнисуфииидервиши“,„слугииродни-ни“,„владетелинатимари,коитоБедреддинераздалкатокадъаскер“,„огромнатълпабезделнициибродяги“,„множествоизнеразумните,невежественитеипростосърдеч-ните“.ХафъзХалилхвърляотговорносттазапо-нататъшнитедействиянашейхБедред-динименновърхутази„тълпаотневъзпитаниивироглавихора“,аневърхусвоядядо.Доколкосъчинениетопредставяистинатавслучая,незнаем,ноповечетоотостаналитеосманскиизточницитвърдятобратнотоихвърлятотговорносттазазамисъланасъпро-тивителнитедействияименновърхушейхБедреддин.

Вечеизтъкнахме,чезасамотовъстаниевъввилаетаАйдънизадейносттанаБьор-клюджеМустафаиТорлакКемал в тозирайонХафъзХалилне дава други сведения,но текстът му свидетелства за съществуването на дервишки общности от групата наторлацитетукдесетинагодинипредитова,скоитошейхБедреддинвлизавконтакти.ВъзможноеименнопотовавремеБьорклюджеМустафадасеприобщавакъмнеговотодуховнонаставничество.СледкатоБедреддинсенасочилото.ХиоскъмЕдирне,порадиводенатавойнамежду„румскитебейове“попътясеналожилодасеотклоникъмстра-натаСарухан.МиналпрезКютахия,оттампрезТоманич(Доманич)истигналдоедносело,къдетосвирейкисчанг(музикаленинструмент)икудюм(барабан)иразтърсвайкиземята,гипресрещналиеднагрупаторлаци67.Разговорътмеждушейхаитезиторлаци

66 Подкрепилитего.67 Торлаците(катоконкретнагрупадервиши)сеспоменаватвредицаизточнициот

османскатаепоха(XVI–XVIIв.).А.Оджакгиразглеждакатоеднаоткалендеритските

Минало 109

съдържасимволичниизрази,характернизалексикатанамистицизма.Думитемуока-залиголямовъздействиевърхутях,тесепоклонилипреднегоимустаналимюриди:

Şeyh didi yolum o canandan gelürDidiler yolun girü kanda gider Şeyh didi yolum girü anda giderSözi Şeyh’ün bunlara iy hoş-edebİtdi te’sir bunlara hep key acebDest-i tevbe eylediler ol giceBulıcak ehlin tarıykun iy hace.68

Пактекстътподсказва,чемеждуторлацитеишейхБедреддинепротекълразго-вор,койтозасягалустройствотонасветаилиобщественияредкъмтозимомент,ите,впечатлениотнеговитеотговори,мустаналипоследователи.НаследващатагодинапакнеговитепочитателиотАйдънгоизвикалидаотидепритях.Всичкотоваговори,чеповременапътуванетосипрезАнадола,въввилаетитеАйдъниГермиян,тойустановилсериознивръзкисдервишиоттечениетонаРум абдалите,представляващикалендери-змавосманскитетеритории,иявноепроповядвалсредтях.Съчинениетосвидетелствасъщо,чепътуваниятасабилимногоблизкидонеговиядухиначиннаживот,кактоиформазавръзкаспоследователитему.Темогатдасеразглеждатикатоформанасоци-алнаактивностидуховноусъвършенстване.

Менакъбнамето за процеса срещу шейх Бедреддин след залавянето муМожебинай-любопитната част от разглежданото съчинение, имащаотношение

къмтематавласт–опозиция вОсманскатадържаваиизобщокъмопозиционнитедви-жения в различните общества, е процесът срещушейхБедреддин.Той е в известнастепенследствиенапосоченитепо-горесъбитияипоказваединпо-различенобразнашейхБедреддин–тозинанедоволнияотслучващотосевдържаватаученимистик,нарадетелязапо-справедливоуправлениеипо-справедливживот.Тазичастдававъзмож-ностдасенадникневърхупозициитенаулематавпериоданаотновонабиращатамощОсманскадържава.

КактовсичкиизточницииМенакъбнаметосъобщава,чеследпобедатанаМехмедЧелебинадбратмуМусаЧелебиипревръщанетомувпълновластенгосподар (юли1413г.)шейхБедреддинебилизпратенвИзниксъсзаплата1000акчетамесечно,катосвоеобразнамярказанеговаталоялностспрямоновиявладетел.Преместванетомуебилопринудителноиявносъпроводеноснасилие,кактоотбелязваХафъзХалил:

Oldı Sultan Han Muhammed müstakil Şeyh dahı Iznık’a oldı müntakilAyda bin akçe ulufe virdilerCebr ü kahrıla vatandan sürdiler.69

групи в османските територии тогава.Споменаването на това название за специфич-наобщностотХафъзХалилговори,четосъществуваощепрезХІV–ХVв.Вж.Ocak,AhmetY.Osmanlıİmparatorluğu’ndaMarjinalSufilik:Kalenderiler(XIV–XVII.Yuzyillar).Ankara:TürkTarihKurumuBasımevi,1992,с.118–119.

68 Manakıb-ıŞeyhBedreddin,с.94,v.41a.69 Пак там,с.101,v.44a.

Минало110

ХафъзХалилпредставяшейхакаточестнаинеподкупналичност,коятовъпрекивъз-можноститедаимакаквотопоисказарадивъздействието,коетооказвавърхумногосвет-скивладетели,непротягаръцекъмимотиивакъфи.Работилмного,дорибезвъзмездно,нонесложилръкананищочуждоинепозволено.Вероятноименнотазичестност,безко-ристностинеподкупностсаспечелилидовериетонанародакъмнегоитойеималмногопочитателиипоследователи,кактопишенеговиятвнук.ДокатоевИзникшейхБедреддинпишесъчинениетоTeshilигопосвещаванасултана(МехмедIчелеби),катоискаразреше-ниедаотиденахадж.Оттекстаставаясно,чедокатобилвИзник,дошлидервишиоттек-кетонанеговиянаставникшейхХюсеинАхлатиотКайроигомолилидасевърнетам,задавъзродиханекяха.ТойобещалирешилследхаджадаотидеиостаневтеккетовЕгипет:

Teshil’i İznik’da itmişdi tamamSundu Şah’a ileden İbn-i İmam.70

Мехмедчелебиобаченемуразрешил,коетосилногоразстроилоиобидило.Тезисъбитиясеситуиратследлятотона1413г.ЕпизодътсъссъдебнияпроцессрещушейхБедреддинсъщосвидетелства,чедокатотойебилвИзник,унегоеузрялаидеятаданапуснеосманскитетериторииидаотиденаИзток,носъбитията,коитопоследвали,„отклоняват“животамувдругапосокаивчистогеографски,ивжитейскиаспект.АкосеопираменаМенакъбнамето,трябвадаотхвърлимнякакъвпредварителензамисълушейхБедреддинзавдиганенавъстаниесрещуцентралнатаосманскавласт,койтосеоформилвИзникприсрещитемусБьорклюджеМустафа,закакъвтоговорятнякоиос-манскиавтори,аоттамисъвременниизследователи.ДориповременасъдебнияпроцесвСерестойотновозаявявапредсултанаисканетосидаотиденаИзток,встранатанаШахрух71.Съдбатамуобачевечеепредрешена:

Yahu layık mı bana şarka gidemŞahruh mülküne [ben] basam kadem.72

ВразговорамеждунегоиМехмедчелебивСересправятвпечатлениедумите,ка-занипредвладетеляихарактеризиращиположениетовдържаватаотнеговапозиция:„От мястото, където има неправда, несправедливост, насилие се налага да се махнеш

70 Manakıb-ıŞeyhBedreddin,с.102,v.44a.71 ШахрухМирза(1377–1447)–по-малкиятсиннаТимур,назначенна20годиниза

управителнаХорасан.СледсмърттанаТимур(1405)ипериоданамеждуособицимеждунаследниците муШахрухМирза става върховен управник на държавата, създадена отТимурипренасястолицатавХерат.Разгръщамащабностроителствоисъбиравдворасинай-добритеархитектиимайсториотзавоюванитетеритории.Изявявасеикатомеценатна изкуството и науките – в неговия двор творят редица изтъкнати поети на времето,някоиоткоитовиднимистици(АбдуррахманДжами(1414–1492).Тимуридите(Тимуринеговитепотомци)проявяватблагосклонноотношениекъмнякоиклоновенамистицизмаинякоиизявенимюсюлманскимистици,коетовероятноеималозначениезажелание-тонаБедреддинМахмуддаотиденаИзток.Всъщотовремеизточницитегообрисуваткатохитъриковаренвладетел.ВжAka,İsmail.Timur’unÖlümündenSonraDoğuAnadolu,AzerbaycanveIrak-ıAcem’deHâkimiyetMücadeleleri.–В:Türk Kültürü Araştırmaları,1984,22/1–28,с.49–66;Manz,BeatriceForbes.Timurluİran’ındaİktidar,SiyasetveDin.trans.DilekŞendil.İstanbul:TürkiyeİşBanlasıKültürYayınları,2008,с.100,216,224.


Минало 111

[да се преселишна другомясто]“ (Cevr olan yerden gerekdür intikal).73 В съчинение-тоидругадеимасвидетелствазаблагосклонносттанашейхБедреддинкъмШахрух– в епизода спребиваванетомув дворанаИсфендиярбей вКастамону.Тамчетем:

Gördü kim andan dahı bulmaz vefâAna anun izzeti oldı cefâHassa kim adlile meşhur-ı cihanOlmuşıdı Şahruh Big ol zamanEyle zemmitdi anı gelmez dileÂlem içre anılurken adlile.74

НесъмненотованеговоотношениеподсилванамерениетонасултанМехмедIтойдабъдеекзекутиран,особенокатосеиматпредвидспоменътзапечалниясблъсъкнаБаязидIсТимуриконфликтътмеждутехнитенаследницизазонитенаконтроливлия-ние.ТоваотношениенашейхБедреддиндаваоснованиенанякоиавторидагоразглеж-даткатоагентнаТимуринаследницитемувосманскитетеритории.

Процесът,устроенсрещушейхБедреддинследзалавянетомуидовежданетомувСерес,епубличен,понечастично,защотонанегоприсъстватсултанът,неговитепри-ближенииучените,коитобилипоканенидадискутиратсподсъдимияидарешатдалиевиновенилине,аизглеждаижителинаграда,благосклоннонастроеникъмнего.Уче-ният,койтопървоначалноръководилдиспута,емоллаХайдар (Хайдар-иХереви).75Вопределенияденвсичкисесъбралипредвладетеля(нареченШах).СпоредХафъзХалилмоллаХайдаришейхБедреддинзапочналидадискутиратидваматабиликато„двемо-ретаназнанието“.Следкаторазисквалицяланощ,султанътимдалощедвадни.Всичкибиливъзхитениот знаниятанаБедреддин, амоллаХайдарбил толковавпечатленотнего,честаналнеговпочитателидоригопоканилдазаеменеговотопочетномясто.Тойбилчовексправедливипочтен,запазилдостойнствотосиинеопетнилиметоси,катоизказалстановище,ченямаоснованиешейхБедреддиндабъденаказванспоредшери-ата.Поискалдабъдепомилваниосвободен,номнениетомунебилоприето.

ОтМенакъбнаметоставакатегоричноясно,чесултанМехмедIбилтвърдорешендаекзекутирашейхБедреддиниследкатонебилудовлетворенотстановищетонамол-лаХайдар,сложилнанеговомястомоллаФахрединАджеми,койтобилучителнаше-хзадеМурад.ПодумитенаХафъзХалилтойпредиминавалужзаприятелипочитателнашейха,новдействителностскритобилнеговпротивник.Авторътквалифициратазиперсонакатомюнкир, т.е.отстъпник, отричащ се, лицемер.Втекстачетем:

Bildiler Şah’ın muradını bularŞeyh’i na-hak yire katlitmek diler

73 Manakıb-ıŞeyhBedreddin,с.120,v.52a.74 Пак там,с.106,v.45b.75 МоллаХайдарбилдошълотАджем(Персия)ибилпоследователнавъзгледитена

Садеддин-иТафтазани(1322–1390),койтосъщобилроденнаИзток,иследкатообиколилразниместаизХорасанидругаде, се установилвСамаркандпонастоятелнатапоканана Тимур.Относно тълкуването на събитията от ранната ислямска история ТафтазанивъвелзапозволенодабъдеотправянопроклятиекъмЙезидибнМуавиязарадинеговитедействияспрямосемействотонаПророкаМохамед.Вж.Gölpınarlı,Abdülbaki.SımavnaKadısıoğluŞeyhBedreddin,с.114.

Минало112

Şah muradın anlayub mir ü vezirHerbirisi didi saddak ya emir.76

Нал.51аХафъзХалилпосочва,чефетватаза„греха“нашейхаебилапоисканенавладетеля,коготовсепакотлоялностнаричаШах – закрилник на света(Şah alem – penah). Но,подумитему,втазиработаималомногоинтригиидяволскиработи(fitne – i telbıs çokdur arada).Спореднегофетвата,коятоиздалисъбралитесетамучениишей-хове,биланапълнонеоснователнаистоватеплюлинаиметосикатотакива.ХафъзХа-лилнастоява,чедядомуизобщонееималпретенциятазасултанат(gönlüne gelmezken ana sultanat). Вразказа,озаглавенBirkaç münafıklar cem’ olub Şeyh’e suale geldüklerin beyan ider, ХафъзХалил определя решението за екзекутирането нашейх Бедреддинкатоfitne, fesad, kesad,т.е.грешка,бедствие,интрига,всяване на раздори и хаос.Средтези,коитонай-многоискалисмърттанашейхБедреддин,биливезирътБайезидпаша,представящсекато „радетел“ за спазванетонашериата,иощеняколкодуши,коитобилиоттези,които„постоянносеоплакватинедоволстват“.

Наглосттана тези „сеещираздори“и „лицемери“ (münafıklar) стигналадотам, четепоискалисамшейхБедреддиндададефетвазанаказаниетоси.Наговорилиседагопредизвикатспровокативнивъпроси.Когатогичул,шейхътразбрал,чевъпроситеимсаобидниилишениотсмисълиимотговорилспълномълчание.ХафъзХалилокачествя-вадействиятанаводещитепроцесакато„липсанавъзпитание,напорядъчностичест“.Същносттанавъпроситеоставанеизвестназанас,защотоавторътнегидава,нотойгисравнявас„безсмисленоскърцаненаврата“и„бръмчененамухи“.Разглежданиятепи-зодсвидетелствазадълбокразриввпозициитенаобвиненияпредставителнаулематаимистицизмаитези,коитовтозимоментопределятполитикатанаОсманскатадържава.СпоредразказашейхБедреддинобърналлицеиотправилпроклятиекъмтяхимолитвакъмАллахдаимпростизаблудите.Товаеиндикация,ченитозамигтойнесеотрекълотсвоитевъзгледиипозицииинепреклонилглавадорипредстрахаотсмъртнонаказание.

НапровокативнитевъпросиБедреддинотговорил:Щом станахте противопоста-вящи се[инатящисе]на Бог, и вие станете от племето Семуд,т.е.оттези,коитосанаказаниотАллахзарадиневериетоилъжитеси:

Didi kim çün Hakk’a oldunuz anudSiz de olun hemçünan kavm-i Semud.

ШейхБедреддинквалифицирадействиятанатези,коитогопровокират,катоlutılık – израз,символизиращлошитенеща,вършениотплеметонаЛут,итяхнотоневериевБога.77Бездапосочваиме,ХафъзХалилпише,чеособеноединиятоттяхбилобразецназлотоилошитепостъпки.Запазвайкисамообладание,шейхБедреддинпредрекъл,четещебъдатнаказаниотАллахзарадилошитедеяния.ХафъзХалилсравнявадумитенашейхасхвърленастрелаиотбелязва,чевсичкитезизлосторнициионези,които„семо-

76 Manakıb-ıŞeyhBedreddin,с.122,v.52b.77 Лут–пророк,споменатвКорана,идентифицирансбиблейскияЛот.Споредис-

лямскататрадициябилплеменникнаПророкаАвраам(Ибрахим)иеживялвградУр.БиламуотреденапророческамисиявградоветеСодомиГоморсъсзадачадапроповяд-васрещумъжеложството,носледнеуспехитемуградоветебилиунищожениотАллахсдъждотпеченаглина.Лутбилспасен,ноженаму,коятонебилавярваща,същозаги-нала.ВКоранасезагатвазаосъдителнитесексуалнитрадициинаплеметоналутитите.

Минало 113

лелизатях“,билипостиганиотбожиенаказание–единбилударенотсветкавица,другзамръзналподснежнивиелици,третибилпотопенотвода,единослепял,адругпъкбилзатиснатотсрутиласестена.Така,отеднастрана,уавтораевидноизвестносуеверие,аотдруга,вяравъввъзмездиетонаАллахзаотрицателнидеяния,насоченисрещусправед-ливостта.Единоттези,коитонай-многоискалисмърттанашейхБедреддин,билБаязидпаша,който„гледалнанародакатонастадо“,ноитойскоробилпостигнатотвъзмезди-ето–единденпредимесецРамазанглаватамубилаотсеченапозаповеднавладетеля.

Представенитемоментикатегоричнопоказватпозициятанаавтора.Тойвъзприемаролята на категоричен защитник нашейхБедреддини по отношение на споделяни-тевъзгледи,ипоотношениеназаетатаповременапроцесапозиция.Заонези,коитобилинеговипротивнициижелаелисмърттаму,тойпише,чесеизживяваликатоMüfti-i Maçin, т.е.мюфтии,коитосеопитвалидаприпишатнадругсвоитесобствениизкривенивярвания,инеосъзнавалиценносттанатозибисер(gevher)–шейхБедреддин.Вразка-зазадаванетонафетватазанеговотосмъртнонаказаниесепосочва,чевисокопоставе-нитечленовенадиванатамрешили,четойтрябвадабъдеекзекутиранпообичайнотоправо(örf),анеспоредшериата.Написаливнея,чекръвтамуепозволена,ноимуще-ствотое„харам“–неможедабъдеконфискувано.ХафъзХалилобачеетвърдоубеден,четяерезултатнаклеветиисплетниинаписалитеясаизкопалияма,вкоятощепаднаттесамите.Втазиситуацияшейхътразбрал,чещастиетонаДушатаотлитакъмБогаисеумълчалдълбоко,бездаотдавазначениенадумитенапротивницитеси.

Вразказите,представящисъдебнияпроцесиекзекуциятаму,яснопрозиранишка,движещасепоплоскосттасправедливост–несправедливост. ДейносттаипостъпкитенашейхБедреддин, водещи до неговата смърт, се обясняват с идеята за търсене насправедливостипротивопоставяненанесправедливостта.СамиятХафъзХалилдорисравняваустроилитепроцесасдяволи,явнобездасестрахуваотнегативнотоотноше-ние,коетоможедапровокиракъмсебеси.Товаеиндикациязаотношениетокъмтезиосманскивисокопоставенилица.СпоредХафъзХалилиспоредразказинаприближенинашейхБедреддинвтекстатойсеопитвалиискалдавъведепо-добъриуреденредназемята(Dünyayı mâmur ide),опитвалседаследваСлънцетовнеговияпът,атоесимволнасилата,живота,енергиятаисправедливостта.СпоредХафъзХалилповедениетонадядомуемногодостойноитойнепестинегативнитесихарактеристикизатези,коитомуналагатприсъдата.

ВтозиепизодизобилстватназидателнитепосланиянаХафъзХалил,средкоитооткроявамеследните:

–срещухоратанетрябвадасевършатнесправедливостиидасезаставасрещутяхсамоцелноибезпричинно;

–нетрябвадасеизпадавобсебеностотпреходниясвят;–вяратавБогатрябвадаесъпроводенасдобрипостъпки;докатосижив,трябва

давършишдобрини;–вяратавбожиетовъзмездиезасторенитедела;–тези,коитоследватшериата,несеятраздориинепротивопоставятхората,апро-

повядватмир;–проповядвадаседържишсприятелясоткритолицеиискрено,асврагасисъщо

дабъдешлюбезенидасеотнасяшкатосприятел.Втезинаставлениятрябвадатърсимидеятазатърпимосттаизатолковаизтъква-

натаи„вменявана“нашейхБедреддинтолерантност.

Минало114

ХафъзХалилквалифицирапроцесасрещушейхБедреддинкато„търговиясшери-ата“ипосочва,четези,коитоправяттова,нямадавидятблагополучие:

Şer’ile bazar idegör şer’ileŞer’ile bazar iden görmez kesad.78

Същевременнотойпризовавазапридържанекъмшериатаипосочва,чесамотози,койтоможедаизоставинововъведенията(bida’t), тойможедадостигнедостойнстватанаАллах.Оттекстапроличава,чеявноХафъзХалилебиливзначителнастепенпоследо-вателнарационализма,защотоподчертаваролятанаразумавпостъпкитенамюсюлма-нина.ЗаформиранетонатазинеговапозициянесъмненовлияниеимашейхБедреддин.

Макар че в текста авторът посочва, че владетелят ежелаел смъртна присъда зашейхБедреддин,впоследствиетойосъзналсвоятагрешкаидълбокосеразкаялзанея.СпоредразказашахътсъщонеостаналнеподминатотбожиетовъзмездиеивденянаБедреддиноватаекзекуциябилпостигнатотпарализанаръцетеикраката,астрадания-таму,предизвиканиоттовазаболяване,продължилидосмърттаму:

Şah’a salb gününde irmişdür belâSar’a ol günde olubdur mübtelâEli ayağı büküldü pes anun.79

Таказаразликаотостаналитенеговотоимевизвестнастепене„изчистено“чрезразкаяниетоимолбатазаопрощениеотАллах.Именнотукевплетенмотивътзамистич-натасилаисветосттанашейхБедреддин,койтонаследващияденследекзекуциятасисе„разхождал“вградинатанадергяхавСерес.Такамотивътзасветосттанаописванияге-рой,коятотойизявявапредсвояпротивник,слагасъчинениетовгрупатанажитията,из-пъстренисчудесатанасветците.Мотивътспророческисън,предсказващбъдещисъби-тия,залегналшироковагиографскатаинаративнатакнижнина,кактоивъвфолклорнатамюсюлманскатрадиция,присъстваивМенакъбнамето.Днипредидабъдеекзекутиран,шейхБедреддинсънувалтова,коетощемусеслучи.Присънилмусеединкандил80,койтобилслязълотнебетоивисял,бездабъдезакачензаникъде,аоколонегоблестялизвезди.Пламъкътогрявалцелиясвят.Шейхътказалнабратята(сподвижниците)дасложаттозикандилвмесчида,койтобилизградил,итамдабъдатрайскияткладенец,асъщоинего-виятгроб.ТойзаръчалсъщотамдагориЧераг-и рушени (Yanısar anda çerağ-ı ruşeni). Втозисмисълтекстътакцентиравърхусимволнотозначениенаединотсвещенитеатрибу-типрипоследователитенаБедреддин(Bedreddiniler),асъщоивалевийско-бекташийска-татрадиция:ритуалниясвещник(Çerağ),символнаБожественатасветлина.

ВъздействащеиепизодътсотвежданетонашейхБедреддинкъмбесилото.Тойбилвдоброразположениенадухаинесепредавалпсихически.Поздравилхоратаипочитателите си, които се били събрали да го видят, което показва отношениетомукъмнарода.ВтозимоментХафъзХалилгосравнявасъссияниетонарозата.Тойотиванабесилото,изтъквайкиединствотонаАллахипрославяйкиговмолитва.Кактона

78 Manakıb-ıŞeyhBedreddin,с.126,v.54a.79 Пак там,с.134,v.57b.80 Думатаkandilимамного значения.Еднооттяхе: голямсветилник, свещникс

многогорящисвещинанего.

Минало 115

многоместа,авторътитукподчертаваголямотовлияние,коетоималшейхБедреддиннадхората,скоитообщувал.Насъбралиятсенародбилмногонедоволенотрешениетонавладетеляинаучастницитевпроцеса,иплачелзашейха.Макарданеизключвамеизвестнохиперболизиранеотстрананаавтора,всепактекстътсвидетелства,чешейхБедреддинявно еималнемалкоподдръжници туки сеползвал със съчувствиетонамногохора.СпоредХафъзХалилсмърттанашейхакатегоричномуосигуряваламястоврая,аденятнаобесванетомутойсравнявасДенянаСтрашниясъд(Kıyâmet günüdür).

ТукавторътправианалогиямеждуобесванетонашейхБедреддиниобесванетоблизо5векапредитованаМансурал-Халладж(922).БесилкатанашейхБедреддинесравненас„Дар-и Мансур“(Dâr-ı Mansûr). ДуматаDârнаперсийскиозначаващадър-во,катотерминобозначавабесилката,накоятоеобесенМансурал-Халладж(26март922)–най-яркотоимеисимволнаекстатичниясуфизъмспантеистиченуклон.Зарадисвоитевъзгледиинай–вечезарадитвърдението„Ене’л Хак“ (Ene’l Hak),вкоетонегови-тепротивници–богословитетрадиционалисти,виждалипретенциизаотъждествяванес Бога, той заплатил сживота си, но иметому станало символ нажертвеготовност,отдаденостнавяратаиидеятаистремежкъмсправедливост.„Дар-и Мансур“еклю-човсимволвалевийско-бекташийскататрадицияиприсъствиетомутук,спореднас,есвидетелствозаблизостмеждувъзгледитенашейхБедреддиниидеите,възприетиоталевизма-бекташизма.Тойсимволизирапълнатаотдаденостнапътя,покойтотръгвамюридът,иизпълнениетонанеговитеизисквания.

ПогребванетонаголототялонашейхБедреддинследобесванетомустаналотайнопрезнощтаинамястото,къдетотойзаръчалнасвоитемюриди–отдяснатастрананаЕскиджамия.Втозиразказавторътакцентиравърхучудотворнитеспособностинашейхаследнеговатасмърт.КогатосултанътсеразхождалврайонанаЕскиджамиянаследващияден,видялмястото,къдетопогребалиБедреддин,икаточетойоживялпреднего.Товабилбожизнакзанеговатапостъпкаитогаваизгонилотдергяхавсички,коитостаналипричиназанеговатаекзекуция.Така,оневинявайкивизвестнастепеносманскиявладетел,авторътхвърляотговорносттазасмърттанадядосивърхунеговотообкръжение,коетоеисвоеобразнанеговаоценказатогавашнияосманскиуправленческиелит.Подобниоценкисрещамеинадругиместавтекста,коетопоказва,чеидейното,политическотоисоциал-нотопротивоборствовосманскотообществонатозиетапбилодостасилно.

Шейх Бедреддин и мистицизмът СпоредМенакъбнамето приобщаването на БедреддинМахмуд към мистицизма

ставаподвлияниетоисдуховнотонаставничествонашейхХюсеинАхлативнегова-таобителвКайро.НазнаменателнатасрещанамладияБедреддинМахмудсХюсеинАхлатиинанеговотоприобщаванекъммистицизмаеотделенозначителномясто,катотясеслучвавдворецанаегипетскиясултанБеркук(Berkok-ı cihan). ВМенакъбнаметошейхХюсеинАхлатиеопределенкато„полюсътнавремето“(Кutb-i zaman),„сърцето“(Gönül)наЕгипет,катодостигнал„тайните“(Seyriden sırrıyla gönül Mısrı’na),написалтълкуваниена„Месневи“наМевляна(Tahrir iden dahi Şerh-i Mesnevi). ТойепредставенкатопотомъкнародаХашим(ben-i Haşim),т.е.народанаМохамед,катотайнатанамевлевите(sırr-ı Mevlevi),катотайнанаПророка(sırr-ı Rasul)ипроявлениенасияниетонаМохамед(Cümle alem içre ol nur-ı kabul).81

Авторътсъобщава,чешейхХюсеинАхлатибилвблизкиотношениясТимур,наре-


Минало116

чен„мирБухари“,койтомногогообичалипочитал.Тезиидругидетайливсъчинение-то съдържатважнинишки запроучванетонаотношениятасветски владетели–шейхо-ве–мистицивXIV–XVв.вмюсюлманскитетериториинаБлизкияИзток,ИраниМалаАзия.Цитираните сведения говорят, чеХюсеинАхлати бил отмистиците, възприеливъзгледитенамистицитеитеченията,намерилипочвавАнадолапрезХІІІ–ХІVв.,средкоитоеиДжеляледдинРуми(Мевляна).Свидетелствовтазипосокаеинаписванетонатълкуваниена„Месневи“отнеговастрана.ТуксевъздържамедаговоримзаконкретнапринадлежностнаАхлатикъммевлевийскиятарикат,номожемдагопоставимвдухов-натасреданамистиците,възприелимистичнатафилософиянаМухйиддинИбнАраби(1165–1240)инеговитепродължителиВахдет ал-Вюджут(Единство и единственост на Битието).НесъмненочрезнеговитепроповедитазимистичнаинтерпретациявъзприемаиученикътмуБедреддинМахмуд,адоказателствозатоваесъчинениетому„Варидат“.

Менакъбнаметосвидетелствасъщо,ченаставникътнашейхБедреддинеобичалмногостиховетенаЮнусЕмреичестогичетял.ДоривпредсмъртниясичаснакаралБедреддиндамупрочетеоттях.Гьолпънарлъотбелязва,чеезикътнасъчинениетопод-сказва,чеавторътХафъзХалилсъщоепознавалЮнусЕмре,Мевляна,съчинението„Гюлшен-и Раз“(Gülşen-i Raz),съчинениетонаБургази(ХІІІв.).82 Изхождайкиотвсич-котова,смятаме,чеХюсеинАхлатиишейхБедреддинсапознавалимистичнаталите-ратура,създаденанатюркскиезикпрезXIII–XIVв.исавъзприелисъответноидеите,отразенивнеячрезличното„общуване“съсстиховетеипрозаичнитетекстове.Втозиаспектсеналагаизводът,чеидейно-мисловниятсвятнашейхБедреддинеподхраненотхуманизмаитолерантносттанаДжеляледдинРумииЮнусЕмре,асемейнатамусредасеоказваблагоприятнапочвазавъзприеманетонатезиценности.

СамиятБедреддинМахмуддосрещатасисшейхХюсеинАхлатиотхвърлялмис-тицизма(tasavvuf)исуфийскитеритуали,доринегледалособеноблагосклоннонаМе-вляна,носрещатамусХюсеинАхлатистаналаповратнавнеговияживотимуоказалатакова въздействие, че тойизпаднал в екстатиченвъзторгиопиянение.Стигнало седотам, че отхвърлил своите постижения в областта на явното знание (в областта направото)ихвърлилкнигитесивНил.Споредразказа,следкатосеприобщавакъммис-тицизмаподнаставничествотонаАхлати,Бедреддиндостигависоконивонамистичноопиянение(cezbe).Нобащамукаточовек,занимаващсесислямскоправо(fikh)идог-матика,есилнообезпокоен,когатонаучавазановото„амплоа“насвоясиниизпращасвояробКулаШахнеМуса,даговърнеобратновродниямудом:

Şeyh derviş oldı didiler megerİşidicek pîr-i fâni bu söziToldı yaşıla hemân iki gözi. ---Cezbe hâlinde didiler nitdüginCümle kitabların Nil’e dökdüginAta ana işüdüb itdi duâ.83

СледредицаперипетиитойстигадоКайроисесрещасБедреддин,намирайкиговдервишкатакилия,облеченсвълненонаметало(kıl aba),нопоследниятотказвадасе

82 Gölpınarlı,Abdülbaki.SımavnaKadısıoğluŞeyhBedreddin,с.104.83 Manakıb-ıŞeyhBedreddin,с.48–49,v.21b.

Минало 117

върневродинатаси.Катосеопираменахронологиятанаспоменативтекстасъбития,можемдадатираменасочванетонаБедреддинМахмудкъммистицизмакъмкраяна1380-те–началотона1390-тегодини,когатотойеоколоилималконад30-годишнавъз-раст.ТоесттазинеговастъпкаенапълноосъзнатаизапоеманетопотозипътключовароляизиграваиразговорътмусъссъпругатанашейхХюсеинАхлати,Мария,внощта,когатонатозисвятсепоявяваИсмаил–синътнаБедреддин:

Bir Habeşiydi egerçi virdi ŞahŞeyh huzurunda açılmış ider âhGönlünün nikabın açmışdı HüdaOmuzunda Kibriyâ–i Hak rida.84

Такатазиетиопкаибившахристиянка,коятосеприобщавакъммюсюлманскиямистицизъмследбракасисшейхХюсеинАхлати,трябвадасепричисликъмгрупатана онезиженипроповеднички, благодарениена коитомистичнатаинтерпретациянаисляманамирамястовсърцатанамнозина.ЕпизодътсемоционалнатасрещасКулаШахнепоказвамладия,новече„проходил“попътянамистицизмаБедреддинкатона-ставник,койтоумеедавнушававсърцатанаслушателитесила,увереност,доброта,широтанасърцетоимисълта.ТойзаявявапредКулаШахне,чеепоелпотруденпътиилитрябвадагоизвървидокрай,илидаумре,аконямасилизатова:

Didi gitmek yol degül şimdi bizeŞimdi olduk biz dahı miskin bizeŞimdi geydük biz dahı kıldan abâTerk idüben arkadan fâhir dibâ.85

Дълбоките познания в науките, постиженията и отдадеността му на мистичнияпътинеговиятширокоскроенхарактеридобродетелисапричинатапредисмърттасиХюсеинАхлатидазавещаемястотонашейхвнеговиядергяхвКайронаБедреддинМахмуд.Споредразказаобачедругитемуученицинемоглидапонесаттазипривър-заностипристрастиекъмлюбимияученики скоро започналида сеятраздори.ТакаБедреддиноставасамо6месецанапосташейхнатеккетонаХюсеинАхлативКайроирешавадасезавърневродинатаси.ТовасъбитиевнеговияживоттрябвадаседатиракъмкраянаХІVв.(спореднякоиавторикъм1397–1398г.):

Bildiler maksudını Şeyhün bularYirine Mahmûd-ı Rûmi’yi diler.

---Hazret-i Mir didi muhtârım menimMilket-i Rûm içre şettârım menimRûmi Mahmûd Çelebi’dir bilesizMen gidicek ana teslim olasız.86

84 Manakıb-ıŞeyhBedreddin,с.43,v.19b.85 Пак там,с.56,v.24b.86 Пак там,с.83,v.36a.

Минало118

ЦелияттекстепронизанотидеятазасилнотовъздействиенашейхБедреддинкатомистиченнаставник,проповедникичовексдарсловоимисъл,койтоможеаргументи-ранодазащитавасвоитетезиивъзгледи.Например,припребиваванетосивЙерусалимвдоманависокопоставениятюркскибейимеценатАлиКъшмиритойбивапосещаванотмногосвоипочитатели,коитогоприематзасветец,аместниучениидватдадебати-ратснего.ПриотиванетомувДамаскпък1000душиотхалебскитетюркмениидватпринегоимупредлагатдамуизградятобител(hanikah)вХалебидагосложаттамзасвойнаставникшейх.Тукмногохорасеприобщаваткъмнего,катосредтяхбилдори„един, който дал фетва за смъртното наказание на Несими“:

Didiler kim Şeyh’i alıkoyalarHankaah yapuban ana uyalarBirisin dirler iradet getürenNesimi’nün salbine fetva virenİlmine aşık oludı Şeyh’ün olHazretine bey’at idüb oldı kul.87

АкцентиранетовърхутозифактотстрананаХафъзХалилможедасетълкувакатосвидетелствозапочиттакъмНесимисредБедреддиновитепоследователи,адобреизвес-тенфакте,чевалевийско-бекташийскататрадицияСейидНесимиедругамногопочитанаключоваличност.ЗасъжалениеобачеоттекстанеставаяснодалиекзекуциятанаНесимисееслучилапредиилиследтова,коетонивъзпрепятствададатираметочнотоваинтригу-ващосъбитие.88СогледизследванетонадвижениетонарелигиознитеисоциалнитеидеизанаспредставляваинтересдалидокатоебилнаИзток–вТебриз,вХалебивдругигра-дове,шейхБедреддинеустановилконтактиспоследователинахуруфизма,средкоитоеиСейидНесими,тъйкатопериодътнаживотнадваматасъвпада,аименнопотовавремеседатираиразпространениетонахуруфизмавтериториитенаИран,Азербайджан,Сирия,Ирак,Анадола.СпоредА.ОджакеднаотпричинитешейхБедреддиндапосетиТебризидаостанетамизвестновремееименножеланиетомудасезапознаесхуруфизмачрезне-говипредставители.89 ВМенакъбнаметонесеговоринищозатова,кактоинесеоткриват

87 Manakıb-ıŞeyhBedreddin,с.85,v.37a.88 Относно датата на екзекуцията на Сейид Несими (последовател на Фазлаллах

Наими(Астерабади),основателнахуруфизма)имаразличнихипотези.Споредеднииз-точницитойеубитчрезодираненакожатавХалебпрез821г.х. (1418),спореддругисъответномежду815–821г.х.(1412–1418),другидатираттовакъм1408г.СпоредМ.Ф.Кьопрюлюобаченай-основателнае807г.х.(1404).Всвоястатия,публикуванавHayât Mecmuası (14Nisan1927,20sayı),Кьопрюлюпише,чевръкописнасъчинениетоBeşâret-Nâme, написанов811г.х.(1408)отРефи’и–халифенаНесими,запоследнияфигурираизразът „...şehid-i işk-i Fazl-i Zü-‘l-celâl” (Celâl ve azamet sâhibi Fazl’ın aşk şehidi),откъ-детозаключава,чеНесимитрябвадаеекзекутиранпреди1408г.Изхождайкиоттова,Кьопрюлюприемадатата,коятодаванемско-рускияториенталистБернардДорн(1805–1881)прикаталогизиранетонаръкописнатаколекциянаБиблиотекатавСанкт-Петер-бург,опирайкисенасъчинениетоMecâlisü’l-Uşşak,аименно807г.х.(1404),вжSeyyid NesimiDivanı’ndanSeçmeler.Hazırlayan:KemalEdibKürkçüoğlu(Ankara:KültürveTurizmBakanlığıYayınları: 612, 1985),XVIII). В новата турска енциклопедия на исляма катогодинанаекзекуциятанаНесимисвъпросителнаедадена820г.х.(1417):Azmi Bilgin,Nesimi.–В:DiyanetVakfıİslamAnsiklopedisi(DVİA),2007,33,с.4.

89 Ocak,AhmetY.OsmanlıToplumundaZındıklarveMülhidler,с.198.

Минало 119

индикациизавъзприеманетонахуруфизмаотшейхБедреддин,нопаралелимеждувъз-приетитеотшейхБедреддиниСейидНесимимистичниинтерпретациисъществуват.

Многохораоткрепостта(400–500души)дошлипринегоиповременапребивава-нетомувИзмир.Тойимпроповядвалмистичнотознаниеиимвнушавалмъдрисъвети.ИменновкрепосттаИзмир„неверниците“отостровСакъз(Хиос)виделинеговитечудеса(keramet)ипоискалиотгосподарясидагопокани,задаимразкриетайнитенаМесията:

Anda Sakız adasınun kâfiriGörüben Şeyh’den kerâmet her biriBeglerine söylediler kim gelünBunda Türk’ün Ulu’sun da’vet kılun.90

Тезиизразииндикират,чешейхБедреддинизглеждадобреепознавалиуче-ниетозаХристос.Чрез„устата“намонаситеотостроваБедреддинеквалифициранкато„тайнатанаПророка“(sırr-ı Rasûl). Надиспутите,организираниотуправителянаострова,монаситеиучените са силно впечатлениот знаниятаи тълкуваниятанашейхБедреддин.От текстаразбираме,че тойимразяснявафилософията „Вахдет-и Вюджут“ итайнатана единобожието.Предтяхшейхътидервишитемуизпълнилизикр, който оказал дълбоко въздействие върхуприсъстващите.ХафъзХалилне даваконкретнаинформациязаформатанатозизикр,нодопускаме,чесевизирасуфийски-яттанцсема, защотосеказва,чеповременаизпълнениетопръститенакракатаимнедопирализемята.Подвъздействиетонавсичкотоваседемхристиянскисвещенициприелиисляма.Мюсюлманинстаналдорисинътнавладетеля.ТакашейхБедреддинсеизявяваикаторелигиозенмисионер,създаващмостовезапреходкъмноватарелигия.ПребиваванетомунаостровХиосбитрябвалодаседатиранякъдекъм1402–1403г.

Менакъбнаметосъдържасвидетелства,чеповременасвоетодългопътуванеотКайродородинатаситойбилсъпровожданотсвоидервиши,нонеседаватникаквиданнизатехнияброй.Далисвитатамуебилазначителнаилималобройнанееизвест-но,новрезултатнасвоитеновиконтактиисрещисхората,къмнегосеприобщавалиидейноновипоследователи.Кактоипо-горепосочихме,средтяхсаигрупиторлаци(т.е. дервишикалендери) във вилаетитеАйдън,ГермияниСарухан.Намногоместасе казва, чешейхБедреддинполучил голямапопулярност среднарода катодуховеннаставникимистиченпроповедник.Хоратагообикнализарадинеговитенаставления,„улучващи право в сърцето“.Неговиятвнукпише:

Nice irşad ider idi dervişiNice rabt–ı kalb iderdi her kişiHalk–ı alem nice sevmişdi anı.

Когатонякойискалдасеприобщикъмнего,тоймуказвал,четойнеешейхиакоискадастане„последовател, ученик на Бога и Истината“,трябвадатърсиподкрепавсамияБог(Hak):

Ben Şeyh değülem ey fakıyrTalib-i Hak’san sana Hak dest-gir.


Минало120

СпоредХафъзХалилшейхБедреддинсеопитвалпърводаспечелисърцетонатози,койтоискалдасеприобщикъмпътяму,дагопривържекъмсебесиичактогавагоотвеж-далкъмоткриванетонаБога.Отизползванитеизразивтекстадопускаме,четойеспо-делялвъзгледитенаШемседдинТебризи(1185–1248),оказалповратновъздействиевърхуживотанаДжеляледдинРуми.ПодумитенаХафъзХалил,следвайкиШемс,поискалдаспасисветаидаизградиред,съгласнонеговитеидеи.АтяхнатасъщностсесъстоялавусъвършенстванетоналичносттаисърцетоивнушаванетонаБожественаталюбоввсър-цатанахората.Така,акосебазираменаМенакъбнамето,трябвадаотхвърлимвсякакви„обвинения“ срещушейхБедреддинв атеизъм,интерпертиран в съвременен аспектиприписванмуотмнозинаавтори,разглеждащигокатоидеологическознаменасъвре-меннияатеизъм,социалнатасправедливостихуманизма.Всъщотовремеобачетрябвадакажем,четойнаистинаследваинтерпретациянаисляма,коятоимакритичноотношениекъмстрогиятрадиционализъмибуквализъм,коятопроповядвасправедливост(понеот-носителнопостижима),хуманизъмитолерантностмеждурелигиите.Кактопосочихме,източникна тазиинтерпретация са възгледитенаИбнАраби,МансурХалладж,Дже-ляледдинРуми,Шемс-иТебризи,ЮнусЕмре,кактоипроповедитенаПророкаМохамедиХазретиАли(БинАбуТалиб),коетосевиждаотнаставлениятамукъммюридите.

Свидетелствазасъщносттанарелигиозно-мистичнияпът,следванипроповядванотшейхБедреддин,откривамеинастраниците58b–60b,къдетосепредставятнаставлени-ятамукъмнеговмюридимистичнатавериганатарикатаследванотнего(Bedreddin’in tarıykat silsilesi). ТукепоместенразговормеждуПророкаМохамедиАлибинАбуТалиб,вкойтоАлимолипратениканаАллахдамупокаженай-близкияивернияпътдоАллах.Ставаясно,четезипътищаса:споменаванетонаиметонаБогаилюбовтакъмнего.Следтозиразказсеказва,чеМохамедпроповядвалтованаАли,той,отсвоястрана,научилнатовасиноветесиХасаниХюсеин,апослеиХасанБасри.ХасанБасривнушилтовазнаниенаХабиб-иАджеми, а тойнаДавудТаи, койтообучилМаруф-иКархи.СледтовасеизброяватпакАли,имамХюсеин,имамАлиЗейн’юлАбидин,синътмуМоха-медБакър,имамДжаферас-Садък,имамМусаал-Кязъм,койтообучилнатовазнаниесинаси,имамАлиюл-Риза.По-нататъкчетем,чеМаруф-иКархиполучилпознанието(maarifet)иистините(hakıykatleri)отнего,апослегивнушилнашейхСерий-иСака-ти.ПоследниятгивнушилнасейиданасуфийскатаобщностДжунейд-иБагдади.СледнеговъвверигатаследватшейхАлиюл-Рудбари,АбуАли-йиКятиб,Абу’лКаасъм,АбуБакр-иНессадж,АхмедГазали,Абу’лФадл-ъБагдади,АбуБерекат,шейхАбуСаид-иЕнделюси,шейхМедйен-иМагриби,Абу’лФетхю’сСаиди,СейидХюсеин-иАхлати.ПоследниятвнушилвсичкотованашейхБедреддин–иРуми.91

ТазивериганамистичнопознаниепоставяшейхБедреддинврамкитенабагдад-скатамистичнатрадиция,коятоподефинициясъчетаваумерениясуфизъмсъсследва-нетонашериата,макарчесъществуватнемалкопримеризаотклонениеотутвърденаташериатска норма. Присъстващите тук имена като Джюнейд Багдади, Мааруф Кар-хи, Ахмед Газали, шейх Ебу Саид Енделуси са ключови имена на тази традиция.92

91 Manakıb-ıŞeyhBedreddin,с.41,v.18b.92 Учението на Джюнейд Багдади получава голямо признание сред мистиците от

иракскитеизападнитечастинахалифата,аиметомуставацентралнафигуравдуховни-тевериги(isnad) наповечетотарикати.Честовключванетомувтяхслужизапо-къснитесуфийскиобединениякатогаранциязаортодоксалностиприкритиенамножествоереси.вжТримингэм,Дж.Суфийскиеорденывисламе.Москва,1989,с.18.

Минало 121

Привеждайкиеднопреданиевтекста,ХафъзХалилсепозоваванасъчинениетоİhyâ Ulûmi’d-din отАбуХамидал-Газали(ум.1111).Товапозоваваненаал-Газали,отнеговастра-на,можедасеразглеждаикатостремежаргументиранодаотхвърливсякаквиобвинениякъмдядосив„ерес“и„вероотстъпничество“(bidaat),коетотойправинадостаместавтекста.93ХафъзХалилявноепознавалтовасъчинение,коетоесвидетелство,четоциркулиралосредмюсюлманитевраннатаосманскаепоханаБалканитеивАнадола.

От друга страна, в съчинението като родоначалник на духовно-мистичната вери-гаепоказанАлибинАбуТалибиотнегомистичнотознаниепреминавапрезнеговитепотомциимами,катостигадоосмияимамАлиюл-Риза.ПодобноотношениекъмАли,считанзаизточникипритежателнаезотеричнотознание,попринципееднаотхаракте-ристикитенасуфизма,катотяеутвърденамногопо-силновхорасанскатамистичнатра-диция.Известнисаобачеимистичнитарикати,коитосесвързватсбагдадскаташкола,ноизповядвативъзглединахорасанскиясуфизъмишиитскиидеи.ПритяхсъщокултъткъмАли,тълкуванвмистиченаспект,имаопределящомясто.Смятаме,чемистичнататради-ция(тарикатът),койтоследвашейхБедреддинтрябвадасеотнесеименнокъмтазигрупа.

Допускаме,чепоотношениенаАлитукстававъпроссамозадуховно-мистичнавръзка,анезародословнаверига,свързващаБедреддинснякойотпотомцитенаАли,коетоехарактернореалноилимнимозаповечетоалевийско-бекташийскиводачи.Понетекстътнесъдържакатегоричноспоменаваневтазипосока.Нотакаилииначесвързва-нетонашейхБедреддинвмистично-духовенаспектсАлиинеговитепотомциимамиеиндикациязакултакъмАлиисемействотонаПророкаМохамедполиниянаАлииФатимаилипонезапривързаносткъмтях,коятоевъзприелипроповядвалБедреддин.Ощеповече,чеповременастранстваниятасизаусъвършенстваненаобразованиетотойсееобучавалпритакиваучени,коитоизпитвалиголямапочиткъмАлиинеговитепотомцикатолюбимотосемействонаМохамед(Âl-i Abâ).

В този смисъл тезата, изказана от А. Я. Оджак и други автори, че при шейхБедреддиннямакакватоидаеследаотшиизмаиалевизмаичетойенапълносунит-скиученимистик,можедасеподложиподсъмнение.Макарчедосегаиавторкатасеедоверявалананея,туктрябвакажем,чеименновтоватълкуваненамистици-зма,приемащоАлизаизточникнамистичнотопознаниеипотомцитемузанеговипреносители,трябвадасетърсивръзкатамеждуалевийско-бекташийскатаобщноствбългарскитетериториииучениетонашейхБедреддин.ПочиттакъмАлиисемей-ствотому,коятоизпитвалшейхБедреддин,притазиобщностсеидентифицираласхарактернатазанеяинтерпретациянакултакъмАли,макарченеизключвамевосно-ватаситедасасеразличавали.ВтозиконтекстелюбопитноиназоваванетонашейхБедреддинотстрананаХафъзХалилИмам.Какъвсмисълтойдавлагавтоваопре-

93 Влитературатаеутвърденогледището,чеал-Газалисъчетаваумерениясуфизъмс ортодоксалния ислям, формулирайки етическа система, почиваща върху сунитскитедогми и суфийските ценности, която съдържа елементи на традиционализъм, ашарит-скикалам,рационализъмимистицизъм.СпоредДж.МакдисиобачесвреметосуфизмътевтъканвсаматаплътнатрадиционализмаиГазалисамотеоретичнообосноваватазивръзка.вжАл-Газали,АбуХамид.Воскрешениенауковере.Москва:Наука,1980;На-умкин,В.В.ТрактатГазали„Воскрешениенауковере.introductiontoВоскрешение наук о вере,byАбуХамидАл-Газали(Москва:Наука,1980),с.13–14;Наумкин,В.В.Концеп-циятарикавпроизведенииГазали„Воскрешениерелигиозныхнаук”.–В:Народы Азии и Африки, НАА, 1970,№ 6, с. 125–127;Макдиси, Дж.Суннитское возрождение. –В:Мусульманский мир 950–1150.Москва:Наука,1981,с.161.

Минало122

деление–далинагенетичнавръзкасАли,незнаем.Акообачееималтовавпредвид,товавечепоставявръзкатасАлинапо-различнаплоскост.Можебивтовасесъстоялои„неверничеството“(Küfr)и„нововъведението“(Bidaat)нашейхБедреддин,вкоетотойбилобвиняван.

Висториографията,засягащатематазашейхБедреддин,вголямастепенеутвър-деномнението,четойеекзекутиранзарадиполитическатамупозицияипротивопос-тавянетомунацентралнатавласт,анепопричиниотрелигиозноестество.Несъмне-нотоваеосновниятмотивзанеговотосмъртнонаказание,новнимателниятанализнаМенакъбнаметониводидозаключението,чемотивите,свързанисинтерпретациятанаисляма,същонетрябвадасеигнорират.ОтизложениетонаХафъзХалилставаясно,чешейхБедреддинебилобвиняванв„бидаат“. Авторътотделянемалкомястовтекста,задаоборииотхвърлитезиобвинения.

Спореднас,акоинтерпретациятанаислямаенямалазначениезаекзекуциятанашейхБедреддин,тоХафъзХалилнямашедаобръщатолковавниманиенаоборванетонатоватвърдение.Неговитеразсъжденияцелятдапокажат,чешейхБедреддиннебилотгрупатана„Ехл-ибидаат“(Ehl-i bid’at).

ХафъзХалилводирелигиознаполемикавтекстаследсмъртнотонаказаниенаБе-дреддин,отеднастрана,спротивницитенадядоси,аотдруга,съссебесиисчита-теля,катонеобяснявадетайлноаргументитеси.Полемикатасевъртиоколоизразите„Бидаат“ (Bidaat) и „Ехл-и бидаат“ (Ehl-i bid’at). Отнеяобаченеставасъвсемясноточнокаквосъдържаниесевлагавтазидума.Отхвърляйкиобвинениятав„Бидаат“(Bidaat), тойсамосъждабидаати-теириторичнопитакъдесеевидялохоратана„но-вовъведенията“(Bidaat)инаразбойничестватададостигнатвечнияживотидастанатедносАллах.СпореднеговечниятживотвАллахепостижимсамосизоставянетонабидатите.Тойпризовавачитателите:

Ehl-i sünnet mezhebinde ol kavîİrmek istersen ol ulu hazreteSakınıgör uyma ehl-i bid’ate. ---Yanuna getürmegil her nâkesiÜşmesün başına âdem iblisiYanuna getürmegil ehl-i dalâlYohsa iderler dinüne mekr ü âl.94

ХафъзХалилвплитавтекстахадисииправипрепраткикъмраннатаисториянаисляма,коитосеобясняватчрезтезихадиси.Пише,ченатозисвятсадошлимногопро-роци,коитосапроповядвали,чесветътепреходен.Същотаканасветасадошлимногоучени,коитосанаследилизнаниетонапророците.Теобачесаполемизиралистяхповъпросазапреходносттанасветаисаизказалитезата,чеакосветътепреходен,тойтрябвадаесътворенотнищото.Теформулиралитезата,чесветътевеченинесътворен.Някоиоттяхизказалидоказателствачрезразума,другиотреклиАллах,третиотхвърли-лиКорана,другипъкзапочналидахулятасхабите(първитесподвижницинаМохамед).Такатепопадналивгрупатана„Ехл-и бидаат“.ТукХафъзХалилвизирафилософите


Минало 123

материалисти,защитаващитезатазаизвечносттанасвета(школатаДахрийе),ивероят-нопроалидските(т.е.впоследствиенареченишиитски)групи,коитоотхвърлятпървитетримахалифисподвижницинаМохамед–АбуБекър,ОмариОсман,смотива,чесаузурпаторинавласттавуммата:

Yog iken var eyleyen kılur fenaDidiler Dehriye alemdür kadimHakk’ı inkarile oldılar adımEhl-i bid’atten nice kısmoldılarKüfre aklile delail buldılar.95

Изхождайкиоттекста,смятаме,чеХафъзХалилеотхвърлялтезитенаислямскитефилософиперипатетициибезусловноевярвалвБожиетосътворение.Вероятноощедокатоебилживиследтова,срещуБедреддинеималообвинениявтазипосока,следкатоавторътправиопитдагозащитиотобвинениятавматериализъм.Заданесепо-падневкатегорията„Ехл-ибидаат“,тойпризоваваданесеотхвърлясъществуванетонаБогачрезаргументитенаразума.ВсепакобачеХафъзХалилнеотхвърляизцялорационализмаиподчертаваролятанаразумаиума впостъпкитенамюсюлманите.

Въввръзкасказусазаотношениетокъмпървитехалифинастраниците55b–56aсесъдържатключовиизрази,коитодонякъдехвърлятсветлинаповъпроса.Авторътпише,чеакопопиташ„хоратанаБидаатите“коисатези,коитоправятлошонапоследовате-литенаМохамед,тещеотговорятЕбубекир,ЙомериОсман,иощедесетинадуши,коитосаизвестни:

Bid’at ehline disen iy abd-i gûlKimdürür eşrâr-ı ashâb-ı RasulDir Ebubekr ü Ömer Osman dakıOn kişi var bellidürür key şakıy.

Акоприемемпосоченотопо-горетълкуваненатекста,тогаватрябвадаотхвърлимкатегоричноидентифициранетонашейхБедреддининеговитепотомцисалевийскататрадиция–всмисъланавъзприеманенаинтерпретациятазаАлиинеговитепотомцикатоединственолегитимнинаследницинавърховнатавластвмюсюлманскатаумма.Нодоколкототозивъпросизисквамногопо-задълбоченоисъпоставителноанализи-раненасъчинениетоинадругиизточници,щегооставимзабъдещонашеизследване.

Другключовмоментвтекстапоотношениенарелигиознитевярванияе,чеавторътсеявявапочитателинапророчеството,инасветостта(Haşroluncak evliya vu enbiya).Текстътенаситенстермини,свързанисъссъдържаниетоипрактикатанаислямскиямистицизъм,като:Zâhir,Bâtın, Kut, Can, Kalb, Sülûk-i Şeyh, Mürşid, Câm-ı vahdet, Sırrı, Lâmekân, Rehber, Rûh-ı Rasûl, Zühd, Şehryâr-ı ışk, Sıdk, Tarıyk, Hak yolu, Ahı, Еvliyâ, Tâlib, Veliyyullâh, Gayr-ı Hak, İnsan-i kâmil, İlm-i Ledün, Pir, Sırat-ı müstakıym, Nûr-ı tâat, Hak tecellisi, Vâridât, Gönül, Bahr-i vahdet, Can gözü, Çerağ-ı ruşeni, идр.Нанемалкоместаавторът се обръщасназидателнинаставлениякъмонези, коитоискатда тръгнатпомистичнияпътнашейхБедреддинидастанатнеговипоклонници.

Втекстаняколкоместасеговоризатарикатаизапътянашейха,изанеговитеталиби,


Минало124

откъдетозаключаваме,четойинеговитепоследователисеидентифициралисопределе-намистичнатрадиция.По-гореприведохмеверигата,коятогосвързвасшейхХюсеинАхлати.ДалиобачешейхБедреддиненаложилсвояотделнатрадицияидалиеосновалтарикатнабазатанатозиизточниксевъздържамедакажем.Известное,чевизточнициотXVI–XVIIв.сеговоризатарикатаСемавийе,свързвансшейхБедреддин.ГръцкиятизследователЕфстратиосЗенгиниспише,чеучениетонашейхБедреддинпродължилодасеразпространявасреднаселениетовТракияипоследователитемубързосеобединилиисъздалиорденанасемавите(поиметонароднотомястонашейхБедреддин).96

ВМенакъбнаметоХафъзХалилпосочва,чеследсмърттанадядомупотомцитемуисподвижницитесеоблекливтадж,хъркаиспециаленпоясвпаметнасвояпредтеча(ata):

Tâc u hırka hulle vü beste-kemerGeyüben kuşandılar iy tâc-ı ser.97

Въвежданетонаспециалноритуалнооблекломожедасетълкувакатоиндикациязасъществуванетонаотделномистичнобратство,обединяващопоследователитенашейхБедреддин.ВМенакъбнаметосеспоменавасъщообичаятгьорюшмек(görüşmek), атовае неотменен ритуал в алевийско-бекташийската традиция, състоящ се в символичнодопираненабузитетрипъти–дясната,лявата,пакдясната.Тойесимволнамира,соли-дарносттаибратствотомеждучленоветенаобщността.ЯвнотойеследванотБедред-динимюридитему,носеразбира,чесултанътиобкръжаващатагосвитанеследвалитезитрадиции.Същотакаимаикраткиобяснениянаритуалазикр.Защитавайкидядоси,ХафъзХалилопределяименнотезитрадициикатоследваненаБогаинаисляма.

ВдуханаидеитенаислямскиямистицизъмХафъзХалилпроповядва„убиването“наматериалнототялокатоизходенетапзасъединяванетосБога(Hak)ивеченживотвБога.Тазиидея,утвърдиласечрезмистицизмаивалевийско-бекташийскататрадиция,целиусъвършенстванетоналичносттавиндивидуаленпланипотозиначиннаобще-ствотокатоцяло.ТойакцентирасъщонаролятанасърцетокатоорганнамистичнопознаниеисеобръщакъмпоследователитенашейхБедреддиничитателитедаслушатсухотонасърцетоси(Can kulağı ile). СъщотакаотнаставлениятанашейхХюсеинАхлатикъммладияБедреддинставаясно,четойприемалсамопознанието,опознава-нетонасобственаталичностснейнитежелания,позитивниинегативнистрани,катоопознаваненаБога.

ЗаключениеРазглежданотосъчинениесъдържаощенемалколюбопитнидетайлипопредста-

венитепроблеми.Ноиинформациятатукедостатъчна,зададокажеценносттанаМе-накъбнамето на шейх БедреддинотХафъзХалилкатоизворзаполитическатаирели-гиознатаисториявкраянаХІVиначалотонаХVв.Тованесъмненогопоставясредизточниците, които „позволяват да напишем“ някои от страниците на тази история,средкоитоинадвижениетонаБьорклюджеМустафа.Топредставяеднаотгледнитеточки,коитотрябвадабъдат„проученим“вреконструиранетонаисторическияпроцес.

96 ΖΕΓΚΙΝΗ,ΕΥΣΤΡΑΤΙΟΥΧ.ΟΜΠΕΚΤΑΣΙΣΜΟΣΣΤΗΔ.ΘΡΑΚΗ.ΣΥΜΒΟΛΗΣΤΗΝ ΙΣΤΟΡΙΑ ΤΗΣ ΔΙΑΔΟΣΕΩΣ ΤΟΥ ΜΟΥΣΟΥΛΜΑΝΙΣΜΟΥ ΣΤΟΝ ΕΛΛΑΔΙΚΟΧΩΡΟ.Θεσσαλονικν:BalkanAraştırmalarıEnstitusu,1988,с.146.


Четенето 125

Интересни и полезни четиваСтефка Петрова

Interesting and useful readings Stefka Petrova

Summary

Prof.Dr. StefkaPetrova recommends reading the book “MoshiMoshi,Japan”byJulianaAntonova-MurataandthreearticlesonherbsbyPh.D.GannaAngelova.TheyareextremelypopularinherhomevillageintheLovechre-gionandinthelocalcommunitycenter(Chitalishte)amongreadingretirees.

Key-words:Reading,Retirees,Chitalishte.

Имахжеланиедаозаглавяписаниетосисотрицателнашеговитазаповед,напр.„Нечетитезинеща“,нореших,чеирониятаминямадасесхванеотзаглавиетоинямадаяпоместят(коетоисеганезнамдалиесигурно),нонемогадасесдържаданекажаняколкодумизадвепечатаниработи,откоиточовекможедаполучина-

учнипознанияиудоволствиеотпрочетеното.Първо,закнигатанаЮлиянаАнтонова-

Мурата „Моши моши, Япония“1, т.е. „Ало,ало,Япония“.Отнеяможедасенаучатин-тереснинещазаЯпония,дасевидяториги-налниличниснимкиидасеизпитаистинскоудоволствиеотчетенето.

Всяка книга, в която се разказва заЯпонияияпонците,еинтересна,нотазинипоказва съвременна, днешна Япония и най-новата картина на действителността там. Инещо много важно – имаме възможност дапочувствамеидавидимкаквоеотношениетона японците помежду им, живота им,възприеманетонасвета„пояпонски“,духанаяпонеца.Ивсичкоеразказаноотжена,живялав тази страна дълго време, дългогодишендипломатидвапътиомъжиласе за японец,живеещатретатасивъзраствЯпониясдецаивнуци.

1 Антонова-Мурата,Ю.Мошимоши,Япония:ИсторииотЯпония.София:изд.То-гедърАкадемиЕООД,2016.192с.


Четенето126

Много санещата, коитоможеда сенаучатот тазикнига.Щепосоча самонякоиоттях:чувствотозаредиспазванетонаредаизаконността;възпитаниетонадецата;отношениетоналекариисестрикъмболните;установенияиненарушимредналетищаиболници;организациятанапогребениятаотдържавнитеслужби;точносттанаавтобусниятранспорт,иоще,иоще…ВЯпониянямапрестъпления,нямакражби,нямабакшиши…

Етоняколкослучки.Авторкатапосещавадвамабългаривяпонскизатвориединиятйразказва,чедоставятсамонанегокиселомляко,защоторазбрали,чекатобългарингообича.Пътувастаксиизабравядасивземерестотоот20йени,равнонаоколо1,40лв.Шофьорътизтичваследнея,настигаяийдавазабравенитепари,въпрекичетясеопитвадаоткаже.Забравялаиповечепариивинагийгивръщали.Вдомайидватдвамаработници,задапоставятнастилканапода.Носятголяма,мощнапрахосмукачка(„нечевкъщиняма“–отбелязваавторката)иследпривършваненаработатаяпускатдапочистят(тъйкатотяепо-мощна),аследтовасбелоснежнакърпаизбърсватнаоколо(нечеимакакводасезабърсва).

Ощеколконещадаразкажа?Запоклоните,заизвиненията,заблагодарностите,завзаимопомощта…Заслужавахилядипътидасепрочететазикнигаилиможебиданесечете,заданеотчаечовек,сравнявайкивсичкосбългарскатадействителност.Даспоменаслучаяснавехнатиякракнаавторката.Когатопада,младежсепритичваведнаганапомощийказва,чеследвадасеобадятнаслужителитевобщината,защотопотяхнавинатротоарътевнеизправност,итещепоематвсичкиразходизасъстояниетонакракай.Ипо-нататъкЮ.Антоноваразказвакаквосеслучилоот влизането в малката клиника до излизането й оттам:Кратко обяснение за болежката на рецепцията, преглед на крака, рентгенова снимка, разчитането й, предписване на пластири и обезболяващи медикаменти и напускане – всичко това за петнайсет минути.Четешинезнаешзакаквопо-напреддамислиш:занашитеулициитротоари,къдетонекракможешдасчупиш,аколисетрошатвсекиден;занашитеболници,къдеточаканетопо2–3часае„моментотлечението“(кактосешегуватболните,принуденидаходятпериодично);запомощтанаулицата,акосеокажешвнужда…Затоваибяхрешиладаозаглавярецензията„Нечетитезинеща“!Акнигатасечетелекоибързоинеескъпа.Иебогатоилюстриранасцветнисобствениснимки.Включенеиурокпоземетресениев13точки.

„Моши моши, Япония“ е първата книга наЮлияна Антонова-Мурата, ноавторката грабва с умението да сподели преживяното, да обърне внимание нанякоя характерна подробност, да погледне зад витрината и да покаже всичковълнуващо,достоверноиинтересно.Доридаразвенчаенякоймит–например,чедълголетиетонаяпонцитеседължалонаконсумиранетонариба, водораслии зеленчуци. Според самите японци дълголетието им се дължало не на друго,анаконсумациятанасвинскомесо.Ядатгоняколкопътиседмично,вумереноколичество,норедовно.Напазаратявиждаредица големи и средни тави, плоски тенджерки и съдинки с добре опаковани в целофан… свински глави, свински крачета и свински пържоли.Споредпродавачитевсякодомакинствонаблягалоименнонатовамесо.

Четенето 127

Както много сполучливо озаглавява своя предговор от една страничкаредакторката Мария Касимова-Моасе – това е „Япония, преживяна с любов“.Япония,закоятослушамеичетем,нонеяпознаваме;Япония,коятовсекичовекмечтаедапосети;Япония,коятотекарадаобичашдругитеидаобикнешинея.Идаяопознаеш!Ноневсекииматакававъзможност,затоваазпростозанесохкнигатавроднотосиселовЛовешкоивчиталището,ивкафенеторазведрявамеежедневиетосиспрочитаненанякойидругразказ(някояидругаистория,кактое подзаглавиетона книгата).Инемога да я задържанито за ден – всекиискадаяпрочете.Авнашетоселоимасплотенколективотпенсионери,коитоходятредовносутринвкафенето,аинавсичкикултурниидругимероприятия,имногообичатдачетат.

Другитенеща,коитозаслужавадасепрочетатикоитобихпрепоръчала,састатиитенаГаннаАнгелова,д-рпофилология,преподавателкапорускиезиквДепартаментазаезиковообучениеприСофийскияуниверситет„Св.КлиментОх-ридски“.Статиитесанаучни,носаинтересникатотематика,тъйкатопредставятлекарственитебилкиунасивРусия.

През2018г.имаотпечатанитристатиивсп.„Болгарскаярусистика“,вкоитоавторкатаразглеждарастениятачобанка2,превара обикновена3 игингер4.Билкатачобанка сеизползвапротивсеннатахрема,превара сепредписваприобикновенанастинка, бронхит и пневмония, а отвара от гингер, наричан по народномумагарешки трън, магарешки бодил,сеизползваприпроблемиспотентносттаипростатата. Всъщноставторкатасезанимавасназванието,номинациятанатезирастения,катогиописвасогледнатипрастение,цвят,форма,мястонавиреенеипрочие.Спирасеинаизползванетоимкатолекарственирастения.Тяползваенциклопедии,речнициикниги,посочваилатинскотоназваниенавсякорастение,синонимитемуипросторечнотоимназоваване.Прависъпоставкасиметонавсякорастение от български на руски, определя основни и второстепенни признаци,илюстрираизследванетосистаблици.Нелипсватилегендизанякоирастения.

Оттакавагледнаточканалекарственитерастениясепоглеждазапървипът,такачеработитейсехарактеризиратпредивсичкосиновация.Статиитенад.ф.н.ГаннаАнгеловапредставляватинтересизанеспециалисти,изачитателите,коитонесаопитвалиползатаотбилколечението.

2 Ангелова,Г.В.Особенностиноминациирастениябелокопытниклекарственныйврусскомиболгарскомязыках.–В:Болгарская русистика,2018,№2,с.5–14.

3 Ангелова, Г. В. Номинация лекарственного травянистого растения „шлемникобыкновенный“врусскомиболгарскомязыках.–В:Болгарская русистика,2018,№3,с.17–24.

4 Ангелова, Г. В. По въпросу номинации лекарственного травянистого растениятатарникколючийврусскомиболгарскомязыках.–В:Болгарская русистика,2018,№4,с.17–27.

Млади автори128

Преводна рецепция на Томас Ман и Херман Хесе в България

София Дачева

Translation reception of Thomas Mann and Hermann Hesse in BulgariaSofia Dacheva

Summary

TheauthorconsidersthetranslationsoftheworksofThomasMannandHermannHesseinBulgaria.Tracksthefrequencyoftheeditionsofaparticularworkinchronologicalorder.Definestheperiodsinwhichthewriterstranslationreceptionismostintense.PresentsthetranslatorsandtheircontributiontothepopularizationofthetwoauthorsinBulgaria.

Key-words:ThomasMann,HermannHesse,translationsinBulgarian.

Преводната рецепция на двамата автори в Българияможе условно да бъдеразделенанатрипериода:1909–1944г.,1944–1989г.и1989–2018г.Характерензанеяерефлексъткъмконцентриранеединственовърхузнаковитехнипроизве-дения.Огромначастоттворчествотоимоставанедостъпназачитатели,коитоневладеятнемскиезик(илидругиезици,накоитоепревеждано).Тазиконстелацияизглежданапълнорезонна,аконесеобърневниманиенаедноизключение–пре-водътнаразказа„Мраморнатаводеница“наХерманХесе (превод:СтрашимирКринчев).Написанаииздаденапрез1904г,тазилюбовнаисторияизлизанабъл-гарски само5 годиниследпубликуванетой вГермания, като за кратъкпериодтърпи3издания–от1909,1911и1920г.Първиятпреводизлизаотпоредицата„Евтинабиблиотека“,аостаналитедваотиздателство„Знание“1.Товаеинай-из-даванотопроизведениенаХесеотраннияпериоднапреводнатамурецепциявБългария(1909–1944).ЗасравнениеТомасМандебютиранабългарскиякниженпазарсновелатаси„ТониоКрьогер“(превод:ЯнкоЯнев)едвапрез1930г.,коятоепубликуванананемскиощепрез1903г.Заразликаот„Мраморнатаводеница“наХерманХесе,новелатанаТомасМанеедноотнай-популярнитемупроизведе-ния.Защообачепреводътна„ТониоКрьогер“изпреварватозина„Буденброкови“(публикуванвГерманияпрез1901г.)евъпрос,койтооставаотворен.ОтсъствиетонаТомасМанвбългарскатапреводнарецепциязапериода1909–1929г.същоедоголямастепенконтроверсно.ЗаразликаотХерманХесе,прикойтопроцесътнареципиранезапериода1909–1944г.есравнителноплавенисотносителнопостоя-

1 Интересенфакт е, че екземплярътотпървотоизданиенаразказа, съхраняванвНароднатабиблиотека„ИванВазов“–Пловдив,никоганеебилчетен,защотострани-цитемусанеразрязани.


Млади автори 129

ненинтензитет,припреводитенаТомасМаннабългарскиезиксенаблюдаватзна-чителнилуфтове.Късниятдебютсесъчетавасабсолютнотоотсъствиенапреводизапериодот26годиниследпубликуванетона„ТониоКрьогер“набългарскиезик.През1956г.епреведенипубликуванроманът„Буденброкови“(превод:ДимитърСтоевски),скойтоМанпечелиНобелованаградазалитературапрез1929г.исъ-ответнобиследвалодабъдереципиранеднаидеяпо-рано.ДалипричинатазатезилипсимогатдасетърсятвполитическатаконюнктуразаиздаваненапреводналитературавБългарияеспорно.ТомасМанепопуляренсъссвоятаантифашисткаполитическаориентация,коятосмелопропагандиравсвоитеесета,аиалюзивноинтерпретиравхудожественитесипроизведения.СъответнонеговототворчествоеидеологическиуместнозаполитическатаобстановкавБългариязапериода.

ПричинитезаотсъствиетонабългарскипреводиможедасетърсивслаботопознаваненаавторавБългарияиливнедостатъчниябройквалифициранифило-лози,коитодапредставятТомасМаннабългарскатааудитория.СпоредБисеркаРачеваотсъствиетонапреводинароманите„Буденброкови“и„Вълшебнатапла-нина“запериодаеозадачаващо.Тяизтъкватенденциятакъмпредставяненавто-роразреднипроизведения,коитопридобиватзавъзприемателязначение,несъот-ветстващонатяхнатаестетическастойност.Рачевасчита,чееднаотпричинитезапрекъсванетонарецепциятанаписателяпрез30-тегодиниепрогонванетонаТо-масМанотнемскиярайх.Социологизмътинякоисектантскивъзгледизалитера-туратаналагатвърхуТомасМанетикетабуржоазен писател,скоетоавторкатасиобясняванеговототенденциозноотсъствиевБългариязатозивремевиотрязък.2

Една лека девиация от тенденцията на дефицит на преводна литератураотнемскияписателзатезигодиниенеговиятпредговоркъм„Светакатоволяи представа“ наШопенхауер, публикувано у нас през 1941 г. (превод:ЖивкаДрагнева). Рекапитулацията на преводната литература от авторите за периода1909–1944г.вБългарияеследната:разполагамесамосдвепреводниизданиянаТомасМан–новелите„ТониоКрьогер“от1930г.(превод:ЯнкоЯнев)и„Трис-тан“отсъщатагодина(превод:МихаилПундев).Неепосоченооткаквиезицисапреведенитворбите,ноимайкипредвидлитературоведскатакариеранапре-водачаЯнкоЯнев, койтополучава своетообразование вЛайпциг,ФрайбургиХайделберг,можедасезаключи,чепреводътмуеотнемскиезик.Сподобниданнизасъжалениенеразполагамеотноснопреводана„Тристан“.ХерманХесеепредставензапериодапредбългарскитечитателисъсзначителноповечепро-изведения.Отпечатанисатриизданияна„Мраморнатаводеница“,съответноот1909,1911,1920г.(превод:СтрашимирКринчев),романът„ПетерКаменцинд“(превод: Надежда Соколова) от 1926 г., повестта „Сидхарта“ (превод: ТерезаХофщетер)от1927г.иизданието„Андерсен,Червенитеобувки/ХерманХесе,Вълкът“(превод:Д.Мавров,М.Фридманов)от1934г.Нямаданнизаезиците,откоитосапреведенипроизведенията.

2 Рачева,Б.Литературенизборихудожественоусвояване:ПроблеминапреводнаталитератураотнемскиезиквБългария.София,1992,с.105.


Цели 44 години след последното преведено на български произведение наХерманХесе за предходния период следва пълно затъмнение в преводната ре-цепциянаавтора.Неговатворбаепреведенаедвапрез1978г.итоваероманът„Степниятвълк“(превод:НедялкаПопова, авторкаинапредговора).Такавто-риятпериодотвъзприеманетонаХесевБългарияспециалнозаавтораможедабъде изместен от 1944–1989 г. на 1978–1989 г. или в един относително кратъкпериод.Компенсаторновнегосенаблюдавависокатафреквентностнапреводите.„Степниятвълк“епреиздаденпрез1980г.всъщияпревод,презсъщатагодинаепреведенииздадензапървипътвБългарияроманът„Игранастъклениперли“(превод:НедялкаПопова).Следват:новпреводна„Сидхарта“отЛюбомирИли-евпрез1981г.исборникътразкази„Откраднатиякуфар“от1986(превод:Вен-циславКонстантинов,ЛюбаБанкова,ЕленаИванова,ЕмилияМанолова,ДаниелаЕвстатиева,КрасимираМихайлова,ЕленаАнчева,ЦветанаЦенова).Двегодинипо-късноепубликувансборниксъбранисъчинениянаХерманХесе,вкойтозапръвпътсепоявяватроманът„Демиан“иновелите„Кнулп“и„Клингзор“(пре-вод:НедялкаПопова).Така40-те,50-теи60-тегодининаХХв.сеоказватабсо-лютно„мъртви“запреводнатарецепциянаХерманХесеунас.

ПрипреводнатарецепциянаТомасМанзапериоданесенаблюдаваттаки-ва резки спадове и възходи. „Буденброкови“ излиза за пръв път на българскипрез1956г.(превод:ДимитърСтоевски).Следватпреводитенаизбраниновелиот автора в „Новели“от1964 г. (превод:ДимитърСтоевски), романът „ДокторФаустус“от1967г.(превод:СтрашимирДжамджиев),емблематичниятромановопус„Вълшебнатапланина“от1972г(превод:ТодорБерберов).Първияттомотсборника„Литературнаесеистика“епреведениотпечатаннабългарскиезикподсъставителствотонаИсакПасипрез 1975 г. (превод:СтрашимирДжамджиев).Презсъщатагодинаиотсъщияпреводачепреведенроманът„ЛотевъвВаймар“,койтотърпивтороизданиееднагодинапо-късно(1976).Презспоменатата1976г.излизаивторияттомнасборника„Литературнаесеистика“(съставител:ИсакПаси,превод:СрашимирДжамджиев).През1987г.,двегодинипо-късно,двататомасапреиздадени.Товапоказва,чеподобнона„ЛотевъвВаймар“илитератур-нитеесетанаТомасМансасерадвалинаинтензивенинтересотстрананабъл-гарскитечитатели.През1978г.епреиздаденаиновелата„ТониоКрьогер“,тозипътпреведенаотДимитърСтоевски.Произведениетоепубликувановсборникновели,койтовключваоще:„Тристан“,„Труденчас“,„Избраниписма“изнаме-нитатановела„СмъртвъвВенеция“(превод:ДимитърСтоевски).Следвавторотоизданиена„Буденброкови“от1980г.,преведеноотновоотДимитърСтоевски.„ДокторФаустус“ епреиздаденпрез1981 г. (превод:СтрашимирДжамджиев).Второто издание на „Вълшебната планина“ излиза през 1984 г. (превод: ТодорБерберов),последванооттетралогията„Йосифинеговитебратя“презсъщатаго-дина(превод:СтрашимирДжамджиев).ВториятпериоднапреводнатарецепциянаТомасМанвБългариязавършвапрез1989г.,когатоепубликувандвутомникът„Писма“(превод:ДонкаИлинова)

Сякашзаданаваксалипситеотпредходниянеплодоносенпериоднарецеп-


ция,количествотопреводнитворбинаТомасМанотпериода1944–1989г.значи-телнонадвишаватованаХерманХесе.70-теи80-тегодининаХХв.сапиковизапериодаипридваматаавтори.Товаможедасеобяснислиберализиранетоприподборанапревежданитезападнипроизведенияслед60-тегодини,подчиненинатоталитарнатаконюнктура.Катоинтересенпримерможемдапосочимедноиз-ключение–романът„Буденброкови“наТомасМан,койтоизлизазапръвпътнабългарскиезикпрез50-тегодининаХХв.Изборътнаточнотовапроизведениеизмеждуостаналитетворбинаписателябимоглодасесвържескатегоричнатаантибуржоазнасемантиканаподзаглавието–„Упадъкътнаедносемейство“.Де-кадансътнабуржоазнотозападнообществоеособеноблагодатнатемазаутвър-ждаване на социалистическия културен канон, при което западната литературанаподобнатематикасепревеждасчистоназидателнацел.До1956г.савечеиз-даденивсичкиемблематичнироманинаТомасМанвГерманияиизборътточнона„Буденброкови“,катопървиромановдебютнаписателянабългарскаталите-ратурнасцена,очевидноне е случаен, аотразявадоктринатанаполитическатацензуравстраната.

Преводът на сравнително неутралната в това отношение „Вълшебна пла-нина“ е изпреварен от този на „ДокторФаустус“ през 1967 г., което е не самохронологическианахронизъм,ноиаксиологическопротиворечие,предвидфакта,чеименно„Вълшебнатапланина“енай-преиздаванияроманнаТомасМанвБъл-гария, респективно най-търсения и харесвания.Но най-вероятно хронотопът исюжетътна„ДокторФаустус“иматповечедидактичниконотацииспорединсти-туциите,отговарящизаподборанапреводнаталитератураунас.Валоризациятанапроизведениятананемскитеавторииповишениятинтензитетнапреводинатехнитворбипрезтезигодиниможедаседължатосвеннаразмразяването,същоинаналичиетонаповечеипо-добреподготвеникадривобласттанафилологията,литературатаикритикатазапериода.Втозипериоднасценатаизлизатпреводачи,коитосепревръщатвинституцияприпреводитеотнемскиезиквстранатакатоНедялкаПопова,СтрашимирДжамджиев,ЛюбомирИлиев,ДимитърСтоевски,коитоиматогромнизаслугизапредставянетоипопуляризиранетонапроизведе-ниятанаТомасМаниХерманХесе.Примерзасвоеобразенапотеознапреводаче-скотоизкуствооткривамевединпортретнаСтрашимирДжамджиеввспоменитенаВикторПасков.Отнасясезапреводанатетралогията„Йосифинеговитебра-тя“:Този трагичен и безкрайно труден роман е написан на три нива: съвременен немски, средновековен немски и църковен – езика на Лутер. Българският преводач бе намерил конгениален адекват на всичките три нива; разлики с оригинала ня-маше. Реших, че на всяка цена трябва да взема интервю от този изумителен ли-тератор. Той живееше накъде около Военната академия, в малко апартамент-че, със старата си жена. Бе около 80-годишен. Посрещнаха ме с чаша вода и черешово сладко. Страшимир Джамджиев бе следвал две години банково дело в Мюнхен и за тези две години бе натрупал огромния си езиков потенциал. Когато пожелах да видя бюрото, на което е превел цялото огромно творчество на То-мас Ман, той ми показа една дъска за гладене, опъната върху два купа от книги.


Мисля, че в този момент, изпитвайки смирение, преклонение и гузност, разбрах за първи път истинското величие на литературния труд.3Тазиисториянеможеда предизвика нищо друго освен огромен респект и преклонение пред творче-скиягенийивсеотдайносттанатозивеликбългарскипреводач.ЗаСтрашимирДжамджиевпишеиВенцеславКонстантиноввсвоятастатия„Майсторствотонапреводавсветлинатанакритиката“.Тамтойизтъквазабележителнитемууменияприпреводаналитературнатаесеистикаитетралогията„Йосифинеговитебратя“наТомасМан:Страшимир Джамджиев е пресътворил есетата на Томас Ман с удивително майсторство. Той е предал на ясен, мелодичен, изящен български език не само текста и подтекста, не само стила и колорита на първообраза, но е по-стигнал нещо много повече: изпълнил е страниците на превода си с онази почти непостижима „висша ведрост“ на духа, така характерна за умонастроението на самия Томас Ман.4

Забележителенпреводачотнемски,НедялкаПоповаимаключовизаслугизаповдиганетоназавесатанадтворчествотонаХерманХесе.Тяпревеждаоториги-нала„Степниятвълк“,„Игранастъклениперли“,„НарцисиГолдмунд“,„Пътува-недоИзтока“,неговиновелииприказки.Нейназаслугаеипреводътнасборникаесета„Засебесиидругите“отТомасМан.ОсвентоваПоповапревеждаимногодруги знаковипроизведенияна знаменити авторикатоМузил,Ремарк,Е.Т.А.Хофман,Л.Фойхтвангеридр.

ЗапопуляризиранетонаХерманХеседопринасяипреводачътЛюбомирИли-ев,комутодължимпреводитенапроизведениякато„Сидхарта“истихосбирката„Денятдогаря“.Тойпревеждаидругиемблематичнитворби,средкоитоса„Хай-нрихфонОфтердинген“ наНовалис, „Смъртта наВергилий“ наХерманБрох,драмитенаШилер,стихотворениятанаРилкеит.н.

Преводачът Димитър Стоевски ни запознава с новелите „Тонио Крьогер“(първипреводотзабележителнияпреводачилитературоведЯнкоЯнев),„СмъртвъвВенеция“ироманът„Буденброкови“отТомасМан.Периодът1944–1989г.впреводнатарецепциянаТомасМаниХерманХесесехарактеризирасритмичнотемпо на издаване и преиздаване на преводи от немските автори на българскиезик.Врамкитенапериоданай-известнитепроизведениянаписателитесавечедостъпни за българската аудитория.В следващия времевиотрязъкнапреводнарецепция(1989–2018)тенденциятапродължава.

Следпроменитевполитическиярежимвстранатаслед1989г.подборътнапреводнитворбиотЗападнаЕвропавеченееподнатисканакакватоидаеин-ституционалнаилиполитическацензура.ЗапериодаехарактеренипроцесътнаактивнопреиздаваненавечепреведенитепроизведениянаТомасМаниХерманХесе.През1990г.набялсвятизлизасборникът„ПътуванекъмИзтока“наХер-манХесе,койтосъдържаразказите„ПътуванекъмИзтока“,„Курортист“,„Нюрн-

3 Пасков,В.РоманътзаЙосиф,писан17години.–В:Дневен Труд,год.70,бр.155,с.29.

4 Константинов,В.Майсторствотонапреводавсветлинатанакритиката.–В:Ли-тературна мисъл,1979,кн.1,с.153.


бергскопътуване“,„Ирис“,„Лулу“ироманът„Степниятвълк“(превод:НедялкаПопова),кактоиповестта„Сидхарта“(превод:ЛюбомирИлиев).СледвадебютътвБългариянаромана„НарцисиГолдмунд“отХесепрез1995г.(превод:НедялкаПопова).Причинитетозиромандабъдепропуснат запреводвпредходнияпе-риодсекоренятвотсъствиетона„възпитателни“елементи,коитомогатдаиматсугестивнифункциивърхуреципиентитеидабъдатвхармониястогавашнияпо-литическиклиматвстраната.ДействиетонароманасеразвивапрезСреднове-ковиетоисъответноедалечотвреметонакризисното,споредпредставителитенасоциалистическатаидеология,западнобуржоазно(респ.упадъчно)общество.ДругапричиназаотсъствиетонапреводпрезтезигодиниможедасетърсиивнедостатъчноморалнияобликнаглавниягеройГолдмунд,койтосеотдаванаски-талческипътуванияинамножествовръзкисжени.Засъжалениеетруднодасепотвърдирелевантносттанатезипричиниитеоставатпо-скоровсфератанахи-потезите.Книгатаепреиздаденапрез2007г.впериод,вкойтоиздателство„Рива“публикува(преиздава)многоотпроизведениятанаХерманХесе,предизвиквайкиединсвоеобразенРенесанснатворчествотомувБългарияпрезпървитегодининаXXIв.През1998г.сапреиздаденизапореденпътповестта„Сидхарта“(превод:ЛюбомирИлиев)ироманът„Степниятвълк“(превод:НедялкаПопова).Завторипътепреиздаденироманът„Игранастъклениперли“(превод:НедялкаПопова)презследващатагодина.

През2002г.запръвпътсепубликувапреводналирикатанаХерманХесе–„Денятдогаря.Избраналирика“(превод:ЛюбомирИлиев).Двегодинипо-късноотновозапръвпътсапреведенииизбраниприказкинатозиавтор,подбраниотАнтоанетаДимитрова. Билингвистичното издание включва преводни разработ-кинастудентиотШуменскияуниверситет„ЕпископКонстантинПреславски“инипредставяприказките„Дваматабратя“ (превод:ЗлатинаПетрова,ДесиславаКалоянова), „Детствотонамагьосника“ (превод:ДесиславаКалоянова,ЗлатинаПетрова),„Фантазиясфлейта“(превод:АтанаскаАвджиева),„Тежкиятпът“(пре-вод:СилвияПеткова),„Поетът“(превод:ЙорданкаИлиева),„Птицата”(превод:ГалинаСтайкова).Следвапетотоизданиена„Сидхарта“от2004г.,представеноотпървияпреводачнаповестта–ТерезаХофщетер,нотозипъткатопреводачепосоченаиЮлияИванова.През2005г.едебютътунасна„ЗавръщанетонаЗара-тустра:думикъмгерманскатамладеж“наХерманХесе(превод:РосицаЙотков-ска).Презсъщатагодинаизлизатвторотоизданиена„ПетерКаменцинд“(превод:НадеждаСоколова), както ишестото издание на повестта „Сидхарта“ (превод:ЛюбомирИлиев).

Сборникътсприказки„Игранасенки.Приказкизалюбовта“(превод:Недял-каПопова)излизапрезследващатагодинаиосвенсвечепубликуванитезагла-виякато„Поетът“,„Трудниятпът“(преведеновпървотоизданиекато„Тежкиятпът“)и„Детствотонавълшебника“(впървипревод„Детствотонамагьосника“)предоставяна читателяиприказнитеистории „Играна сенки“, „Една соната“,„Аугустус“,„Домнамечтите“,„Ирис“(включенивсборника„ПътуванекъмИз-тока”),„КлайниВагнер“,„ПоследнотолятонаКлингзор“,„Преобразяваниятана


Пиктор“(частиотсборникаразкази„Откраднатиякуфар“,преведенкато„Пре-ображениятанаПиктор“).Второтоизданиена„НарцисиГолдмунд“излизапрез2007г.(превод:НедялкаПопова).Презсъщатагодина,отсъщияпреводач,сепоя-вяваитретотоизданиена„Степниятвълк“.Второтоизданиенаромана„Демиан“еот2008г.Презсъщатагодинаеиздаденавтората(ипоследна)лирическасбирканаХерманХесевБългария–„Лирика“ (превод:ХристоМаринов). „Игратанастъклениперли“(превод:НедялкаПопова)излизапрез2010г.итоваенейнототретоиздание.През същата годинаепубликуванои седмото (ипоследно засе-га)изданиена„Сидхарта“(превод:ЛюбомирИлиев).ПоетичнипроизведениянаХерманХесесавключениив„Малканемскаантология.Поезия“(превод:РосицаЕфремова)от1999г.,кактоив„Немскипоети“(превод:ХристоМаринов)от2007г.Разказът„ПреображениятанаПиктор“излизакаточастотсборника„Петдесетвеликиразказвачи“(съставителипреводач:ВенцеславКонстантинов)от2010г.Многоразкази, есетаиписмаотХерманХесеизлизат впериодичнияпечат зацелияпериоднапреводнатарецепциянаавторавБългария.

Ако се направи рекапитулация на всички преведени произведения наХер-манХесевБългария,щеоткрием,чепалматанапървенствотопонай-голямбройпреиздаванипроизведения се полаганаповестта „Сидхарта“, която е публику-ванацелиседемпъти.Засравнение–най-преиздаванитевБългариятворбинаТомасМан–романите„Вълшебнатапланина“и„Буденброкови“излизатпотрипъти.Големиятуспехна„Сидхарта“вБългариясенаблюдавапривсичкиусловнообособенитрипериоданарецепция,катоснай-голямафреквентностповесттаепреиздаванаслед1989г. (четирипъти).Това,разбирасе,вероятноседължинарецепциятавСАЩ,къдетопрез60-тегодиниприпознаватХесекатогурунахипидвижението.ПрезпредходнияпериодЖелязнатазавесанеедопускалаподобнивлиянияителогичноизкристализиратвъввреметоследпромените.

ПериодътнапреводнарецепциянаТомасМанслед1989г.започваспреиз-даванетонарепринтотнеговияпредговоркъм„Светъткатоволяипредстава“наШопенхауерпрез1991г.(превод:ЖивкаДрагнева).Следватпървитом„Есета“,отпечатани през 1999 (превод: РенетаКилева-Стаменова,СтаниславаДрумева,СтрашимирДжамджиевиВаняПенева).През2001г.сепоявяватретотоизданиена„Вълшебнатапланина“набългарскияпазар(превод:ТодорБерберов),послед-ваноотвториятом„Есета“през същата година (превод:РенетаКилева-Стаме-нова,СтаниславаДрумева,СтрашимирДжамджиев,ВаняПенева).„Размислинааполитичния“епреведензапръвпътнабългарскиезикиизлизапрезсъщата2001г.(превод:ЗлаткаПарпулова).Третияттомна„Есета“-тасепоявявапрезследва-щатагодинавпреводнасъщитепреводачи.През2005г.„ЙосифвЕгипет“евклю-ченвпоредицата„Златнаколекция„ХХвек“(превод:СтрашимирДжамджиев).Четвъртияттомна„Есета“излизапрез2006г.((превод:РенетаКилева-Стамено-ва,СтаниславаДрумева,СтрашимирДжамджиев,ВаняПенева).

Презсъщатагодинаепубликувана(запръвпъткатосамостоятелноиздание)новелата„СмъртвъвВенеция“(превод:ДимитърСтоевски)„Засебесиизадру-гите“есборникесета,съставенотИсакПаси,койтоизлизапрез2007г.(превод:


Недялка Попова, Анастасия Рашева, Донка Илинова, Страшимир Джамджиев,ХаритинаКостова-Добрева).Отделниразкази,писмаиесетасепоявявативпе-риодичнитеизданиязапериода.Характернозавреметослед1989г.епублику-ванетонанеиздаванидотозимоментпроизведениянаТомасМан,главноесета,събранивразличнисборници.ПочтилипсватпреиздадениключовипроизведениязаразликаотбуманатакиваотХерманХесе.ОчевиднопикътнаинтересакъмтворчествотонаТомасМаневпериода1944–1989г.Товаможедаседължинафакта,чеТомасМанепо-трудночетаем,„по-тежък“авторинеговитеромано-виопусинесапредназначенизамасоватааудитория,аизискватвниманиетонапо-интелигентниикултурнообогатеничитатели.Разкрепостяванетонапревод-наталитература след1989 г. каточелипредполагапубликуванетонапо-лесносмилаеми,по-профанничетива–товасеявявагосподстващамодаособенопрез90-те години,когатопазарътенаводненот езотеричналитература,булевардни,криминалниилюбовнироманисъссъмнителнокачество,коитоцелятданаваксатлипситенаподобникнигиотпредходнияпериодидадонесатбързипечалбинаиздателитеси.

ПрипреводнатарецепциянаТомасМаниХерманХесевБългариясенаблю-дававъзходящавхронологиченпланградациянапревежданиипреиздаванипро-изведения.Въпрекитоваключовитворбинадваматаавториоставатзасеганедос-тъпнизабългарскатачитателскапублика.По-значимиоттяхса:KöniglicheHoheit(1909),DerErwählte(1951),BekenntnissedesHochstaplersFelixKrull(1954)отТо-масМаниUntermRad(1906),Gertrud(1910)иRoßhalde(1914)отХерманХесе.

Нови книги136

Книга за Константин Велики от Петко АтанасовАлександър Мошев

A book about Constantine the Great by Petko AtanasovAlexandar Moshev

Summary

The book “TheGreatness ofConstantine and our fate” by PetkoAtanasov is acomprehensive and detailed presentation of Constantine’s time and deeds. PetkoAtanasovlooksuponthesekeyeventsandthefigureofConstantinetheGreatfromthepointofviewoftheBalkansandThracewhichwerethebirthplacesoftheEmperorandplayedakeyroleinhis lifeandreign.AtanasovanalyzesthehistoryofChristianity,the transition fromPaganism towards aChristianizedRomanEmpire and themajorroleofConstantineinthisprocess.PetkoAtanasov’sthesisisthattheAncientThraciantraditionwasasignificantinfluenceandmotivationfortheEmperor’sactions.

Key words:ConstantinetheGreat,RomanEmpire,Christianity,Balkans,Thrace.

ПеткоАтанасов ефигура смножествоваленции внашетокултурноилите-ратурнопространство–журналист,сценарист,публицист,продуцентиненапо-следномястоиздател.СледдипломиранетосивСУ„Св.КлиментОхридски“през1978г.вспециалностите„Българскафилология“и„Философия“тойдългигоди-ниередакторисценариствБНТ.По-късносеизявявавобласттанарекламатаисъздавачастниятелевизионенканал„Булгамедиа“иедноименнотоиздателство.Авторенакнигата„ВяраимяраилиБългарскототайнство“(2014)иесъстави-телнасборника„Богоизбранитебългари“(2016).СиздателскатасидейностПеткоАтанасоведалечоткомерсиалнотоипошлото.Сиздаденитевеченад25книгив„Булгамедиа“тойреализирасолиднапрограма,насоченакъмчитателитестрайниинтересикъмдревнотониминалоидълбокитепластовенакултурно-верскатаниидентичност.Някоиоткнигитесавърнатикъмживототзабраватанадесетиле-тията,другисасъвременниинтерпретациинаалтернативнияпогледкъмнашетоминало.Всичкотоваутвърдииздателство„Булгамедия“катоедноотводещитенанашиякниженпазар,щосеотнасядозабравенатаискритатабългарскаистория,аПеткоАтанасовкатоеднаотзначимитефигуривтазисферанаинтереси.

Предидасеспранасаматакнига,щесеопитамдаочертаянакраткоизследо-вателскатаситуация,вкоятотясепоявява.Висторическатапамет,впредставатазаминалото,коятомнозинствотонашисънародницисподелят,съществуватстран-ниничии земиилибели полета.Теобхващатисторическипериодиицивилизации,съществувалиподнешнитенашиземи,коитомасовотосъзнаниенабългаритенеразпознавакатосвои.Тезипериодинесачастотисторическиямит,залягащвос-новатанавсякасъвременнанация,включителноинабългарската.Втозисмисъл


Нови книги 137

тенесаичастотнационалистическия разказ забългарската история и присъстват в учебницитепо-скорокатопълнеж.Интересъткъмтяхепре-димновсредитенаспециалистите–историцииархеолози, закоитосъответнитетемиипериодисаобектнанаучноизследванеиоткриватполезапрофесионална реализация. Водещите истори-ческиперсонажинатезипериодиицивилизациинесагероизиранииканонизиранивбългарскотоисторическомислене,простозащотонесасмята-низабългарски.

Горното важи с пълна сила и за периода наримскотовладичествопонашитеземи,койтооб-хващаняколковекаиенаситенсмножествосъ-бития. Разказът за българското начало започва спрословутата681годинаиливнай-добрияслучайсъс Стара Велика България и Кубрат. По-назадвъввреметорядкоседостига,освенаконесеговоризавпечатляващитетракийскизлатнисъкровищакаточастотнашетозаваренокултурнонаследство.Сняколкоизреченияобикновеносеспоменаватиримскитеимператори,произхождащиотземитенаБалканите.КатозапочнемотМаксиминТракиеца,чиетородномястовероятносеенамиралонякъдевднешнаСевернаБългария,истигнемдоЮсти-нианВелики,роденвероятнонякъденатериториятанаднешнаЮжнаСърбия.Тази поредица императори-варвари е позната катоИлирийските императори,макарчеопределениетоилирийскивслучаянеесъвсемточно.Товадаваоснова-ниенатуристическатаадминистрациявнашатазападнасъседка,даобявинебезгордост,че18римскиимператорисароденинанейнататеритория.

Средтези18императориизпъкваиметонаКонстантинIВелики,останалвисториятанасветакатовладетелят,койтообявявахристиянствотозаравноправнарелигияитакапоставяначалотонаинституционалнатахристиянизациявРим-скатаимперия.Вбългарскатанаучнаинаучно-популярналитературасъществувастраннанапръвпоглед,новероятнообяснимапразнота–почтинесесрещаттру-дове,посветениналичносттаиуправлениетонаКонстантинВелики.Имаедноизключениеотпоследнитегодини–книгатанаАлександърОмарчевски„СветиимператорКонстантинIВелики(306–337)“,публикуванапрез2016г.,вкоятоеразгледаналичносттанаимператора,нопрезпризматанабогословскотомислене.

Етозащопояватанакнигата„ВеличиетонаКонстантининашатаучаст“отПеткоАтанасовличнозамен,авярвамизамнозина,едългочаканосъбитие.Несамозащототрудътзадълбоченоизследвамалкопознатазаширокатапубликаунастема,ноизащоторазглеждаКонстантинВеликипрезнашата, т.е.балканска-та (трако-българска)гледнаточка.Стовакнигатаполагаосновитенаобектив-ното,нонеибезстрастноизследванезамястотоиролятанаКонстантинВеликивисториятанаБалканитеинаБългарияипо-къснатаучаст натозикръстопътен

Нови книги138

регион.Прословутатафраза,приписвананаКонстантин–Сердика е моят Рим,вероятнонееплоднамоментнонастроение,аеизразнанеговототрайноотноше-ниекъмродниямурегиониетнокултурнатасреда,откоятопроизхожда.

Казвам, че изследването не е безстрастно, защотоПеткоАтанасов не криепристрастиетосикъмтемата,коятовпродължениенагодинигозанимаваинакоятоеотделилдесеткиднинаусиленаизследователскаработа.Историческият чарнаКонстантинВеликиефеномен,койтонаистинасеподдаватруднонаана-лиз,ноПеткоАтанасовимакакводаникаже.Следхилядитестранициотдесеткичуждестранниавтори,единбългарскиавторправисвояпрочитнасъбитиятаотпърватаполовинанаIVв.инатехниякултурно-историческирезонанспрезвеко-вете.Итозипрочитезадълбочен,ерудиран,многопластов,поднесенсненатрап-чивстилилекотанаизказа.

Книгатазапочвасглава,озаглавенаХристиянството,чиятоцеледазапоз-наечитателя систорията,идеологиятаиразпространениетонахристиянствотов периода до управлението наКонстантин IВелики.Следва главатаГалерий и Константин,представящапротивопоставянетоисъперничествотомеждудвама-тадържавници.ВглаватаОбръщанетоеразгледанличниятдуховенпътнаим-ператораидветесъбития,маркиралинай-важнитемоментивнего–т.нар.обръ-щане,т.е.приеманетонахристиянскитеидеи,кактоипокръстванетому.СледватСъборът в Никея иСимволът на вярата, разказващизаключовосъбитиеи засъздаванетонафундаментален текст в доктринатана християнскатаЦърква.ВглаватаПохвално слово за Константин и ЕленаПеткоАтанасовподлаганаана-лизедноименнотостаробългарскопроизведение,писаноотпатриархЕвтимийпопоръчканацарИванШишман.Изключителнодетайлносаразгледаничисловитесимволивтекста.ЦененприносеиглаватаТълкувание Данаилово–авторътуспя-вадаизвлеченеподозиранипластовеотстаробългарскияапокриф.

Какво говорят монетите е глава, посветена на иконографията и символи-ката внумизматичнитепаметнициот времетонаКонстантиновотоуправление.Особеномястоеотделенонаслънчевата (Аполонова) символикаинакръставразличнитемуварианти.ГлаватаСтроежитеакцентиравърхустроителнатадей-ностнаимператорапонашитеземи.ВИмената и потеклотоПеткоАтанасовизказваизащитаваинтереснатаиплодотворнахипотезазатракийскиякореннаиметоКонстантин(Костадин).СпореднегоКонстантинелатинизиранаформанаКостадин,произхождащооттракийскатаглосакост. ВглаватаФолклорни проек-цииПеткоАтанасовпредлагатълкуваниенабългарскинароднипесни,катоот-гласотсъбитиятаотIVв.Заавторабългарскиятфолклорефеноменална банка за историческа информация.ГлаватаПречистен и освободенанализираданнитезапоследнитедниимиговенаимператораизанеговотопредполагаемокръщение(посвещение?)насмъртнияодър.

НоватакниганаПеткоАтанасов„ВеличиетонаКонстантининашатаучаст“еистинскаинтелектуалнанасладазалюбителитенаисториятанарелигиитеинакъснатаРимскаимперия.Тяпредставянесамофигуратанаимператора,фокуси-раладуха,колизиите,идеитеистраститенаепохата,ноицялостнапанорамана

Нови книги 139

еднобурнопреходновреме,временазасяванеипокълваненановотовдуховнияпътначовечеството.Ивтовавременашитеземиинашитепредцисаиграликлю-човароля–факт,отразенисъхраненвсъкровищницатанабългарскияфолклорияркопредставенвтруданаПеткоАтанасов.Авторътобачеечужднаевтинотоипоказнопатриотарство.Тезитемусаоснованинафакти,извориитехниясерио-зенпрочититълкувание,бездасетърсятсензации.ПеткоАтанасовстоитвърдовзонатанаавтентичнотоизследователскотърсенеистовакнигатамусеоткроявасредмножествотонеказионни прочитина българскатаи балканскатаисторияикултура.Съсредоточаванетовърхуединсравнителноограниченотрязъкотвремемудававъзможностзаизключителнодетайлениизчерпателенанализ,койтопра-викнигатастойностноиприносночетиво.

Атанасов,Петко.ВеличиетонаКонстантининашатаучаст.София :Булга

медиа,2018.200с.

140

Нови справочници в НБКМ

Общественополитически наукиАблщов, ВiталiйГригорович.Київ:енциклопедiя/ВiталiйАблiцов.–Київ:Фенiкс,

2016.–288с.:сил.,портр.;21смИмененпоказалецISBN978-966-136-405-8(подв.)Глибицька, Свiтлана Борисiвна.АкадемiкВiльСавбанович Бакiров – заслужений

професорХаркiвськогонацiональногоунiверситетуiменiВ.Н.Каразiна:бiобiблiографiч-нийнарис/[уклад.С.Б.Глибицька,А.О.Давидова];[наук.ред.С.I.Посохов].–Харкiв:ХНУiм.В.Н.Каразiна,2016.–106с.:сцв.ил.,портр.;25см

Сведениязаавт.отговорностотбелязанинагърбаназагл.с.–Текстинарус.ез.–Изд.наМ-воосвiтиiнаукиУкраïни.–Имененпоказалец

ISBN978-966-285-297-4Енциклопедiя iсторiïУкраïни.Т.10,Т–Я/[редкол.В.А.Смолiй–голова...идр.].–

Київ:Науковадумка,2013.–784с.:сил.,к.,портр.;27смИменатанаред. отбелязанина гърбанапредзагл. с. –Изд.наНАНУкраïни. Iнст.

iсторiïУкраïниISBN978-966-00-1359-9(подв.)ЕнциклопедiяСучасноїУкраїни.Т.10,З–Зор/головнаредкол.I.М.Дзюба...[идр.].

–Київ:Iнст.енцикл.дослiджень,2010.–712с.:ск.,портр.,ил.(някоицв.);30смИзд.наНАНУкраїни.Наук.т-воiм.ШевченкаISBN978-966-02-5721-4(подв.)Енциклопедiя СучасноїУкраїни.Т.12,Кал–Киi/[головнаредкол.I.М.Дзюба...и

др.].–Київ:Iнст.енцикл.дослiджень,2012.–712с.:ск.,портр.,ил.(някоицв.);30смИменатанаред.отбелязанинагърбанапредзагл.с.–Изд.наНАНУкраїни.Наук.

т-воiм.ШевченкаISBN978-966-02-6472-4(подв.)Почеснi члениХарькiвськогоунiверситету:бiографiчнийдовiдник/[Б.П.Зайцев...

идр.];[гол.ред.В.С.Бакiров].–Харкiв:ХНУiм.В.Н.Каразiна,2015.–356с.:спортр.;25см

Сведениязаавт.отговорностотбелязанинагърбаназагл.с.–Изд.наМ-воосвiтиiнаукиУкраïни.–Библиогр.следотд.статии

ISBN978-966-285-168-7(подв.)Украïнці Санкт-Петербурга,Петрограда,Ленiнграда.../заг.ред.ВолодимирСергiй-

чук;упоряд.I.В.Пасько.–Вишгород:ППСергiйчукМ.I.,2013.–711с.:сил.,портр.;30см

ISBN978-966-2911-56-5(подв.)Biografickў slovník českých zemí.Sv. 20,Go–Gz / [red.ZdeněkDoskočil ... идр.]. –

Praha:Academia:Hist.úst.AVČR,2017.–IXс.,с.659–837;27смИменатанаред.отбелязанинагърбаназагл.с.ISBN978-80-200-2734-4(Academia)ISBN978-80-7286-307-5(Hist.úst.AVČR)Biographisches HandbuchdesdeutschenAuswärtigenDienstes:1871–1945.Bd.1,A–F

/Bearb.JohannesHürter...[идр.].–Paderborn[идр.]:Schöningh,2000.–XLVIII,633с.:спортр.;25см


141

Изд.наAuswärtigesAmt.Hist.Dienst.–Библиогр.следотд.статииISBN978-3-506-71840-2(подв.)Biographisches HandbuchdesdeutschenAuswärtigenDienstes:1871–1945.Bd.2,G–K

/Bearb.GerhardKeiper,MartinKröger.–Paderborn[идр.]:Schöningh,2005.–XIV,715с.:спортр.;25см

Изд.наAuswärtigesAmt.Hist.Dienst.–Библиогр.следотд.статииISBN3-506-71841-X(подв.)Biographisches HandbuchdesdeutschenAuswärtigenDienstes:1871–1945.Bd.3,L–R

/Bearb.GerhardKeiper,MartinKröger.–Paderborn[идр.]:Schöningh,2008.–XIV,749с.:спортр.;25см

Изд.наAuswärtigesAmt.Hist.Dienst.–Библиогр.следотд.статииISBN978-3-506-71842-6(подв.)Biographisches HandbuchdesdeutschenAuswärtigenDienstes :1871–1945.Bd.4,S /

Bearb.BerndIsphording...[идр.].–Paderborn[идр.]:Schöningh,2012.–XIV,413с.:спортр.;25см

Изд.наAuswärtigesAmt.Hist.Dienst.–Библиогр.следотд.статииISBN978-3-506-71843-3(подв.)Leksykon polskichpartiipolitycznych/red.nauk.RafałGlajcar...[идр.].–Toruń:Adam

Marszałek,2017.–746с.:стабл.;23смБиблиогр.:с.16.–ИмененпоказалецISBN978-83-8019-734-3Mandachi, Dorina.Dicţionarulpersonalitǎtilordorohoiene /DorinaMandachişi Ilarion

Mandachi.–Botoşani:Quadrat,2012.–362с.;25смISBN978-606-8238-50-0Österreichisches BiographischesLexikon:1815–1950.[Bd.13].Lfg.59,SpannerAnton

Carl–StaudiglOskar /Red.HelmuthGrössing ... [идр.].–Wien :Österr.Akad.derWiss.,2007.–120с.;24см

Текств2колониISBN978-3-7001-3864-8Österreichisches BiographischesLexikon:1815–1950.[Bd.13].Lfg.60,StaudiglOskar

–StichIgnaz/Red.HelmuthGrössing...[идр.].–Wien:Österr.Akad.derWiss.,2008.–С.121–248;24см

Текств2колониÖsterreichisches BiographischesLexikon:1815-1950.Bd.13.Lfg.62,StratilFrantišek–

StulliGioachino/Red.ErnstBruckmüller,ElisabethLebensaft.–Wien:Österr.Akad.derWiss.,2010.–С.369–488,XXXIс.;24см

Текств2колони.–ИмененпоказалецISBN978-3-7001-6962-8

Литературознание, езикознание и изкуствоБашкирско-русский,русско-башкирскийсловарь/[ред.М.Г.Азнагулова].–Уфа:

Хабибов,2011.–160с.:стабл.;20см.–(Библиотекашкольника)Иметонаред.отбелязановизд.каре.–Парал.текстнабашкир.ез.ISBN978-5-904774-09-7Бутанаев, Виктор Яковлевич. Русско-хакасский словарь : около 15 тыс. слов =

Орыс-хоорайсöстiгi:15мунсöскечагын/В.Я.Бутанаев.–Астана:Тюркскаяакад.,2011.–940с.;25см.–(СерияСовременнаятюркология)

142

Текстинаказ.,англ.ез.–Изд.наМ-вообразованияинаукиРесп.Казахстан.–Биб-лиогр.:с.931–934

ISBN978-601-7340-21-6(подв.)Журавлева, ГалинаСергеевна.СловарьязыкапоэзииИванаБунина.Ч.1,А–О/Г.С.

Журавлева,Р.И.Хашимов;отв.ред.Р.И.Хашимов.–Москва:Азбуковник,2015.–790с.;25см

ISBN978-5-91172-113-8(подв.)Журавлева, ГалинаСергеевна.СловарьязыкапоэзииИванаБунина.Ч.2,П–Я/Г.С.

Журавлева,Р.И.Хашимов;отв.ред.Р.И.Хашимов.–Москва:Азбуковник,2015.–792с.;25см

Библиогр.:с.789–790ISBN978-5-91172-122-0(подв.)Кондов, ВасилИлиев.КратъкречникнакортенскияговорвБесарабия(Република

Молдова)/ВасилКондов;науч.ред.МарияПаслар.–5-еизд.–Тараклия:Тараклийскидърж.унив.„ГригорийЦамблак“,2018.–399с.:сил.,к.,факс.;21см

ISBN978-9975-3204-1-2Паслар,Мария. Речник на лингвистичните термини в българския език с руски и

румънски съответствия / състав.Мария Паслар, Евдокия Сорочану, ТатянаШаршов =Русско-болгарско-румынский словарь-справочник лингвистических терминов / состав.МарияПасларь,ЕвдокияСорочяну,ТатьянаШаршов=Dicţionar-îndrumarromân-rus-bulgardetermenilindvistici/alcât.MariaPaslari,EvdochiaSoroceanu,TatianaŞarşov.–Кишинев:Gunivas,2014.–328с.;24см

Изд.наТараклийскидърж.унив.„ГригорийЦамблак“.–Библиогр.:с.325–326ISBN978-9975-4467-3-0Потапенко-Калоянова, Катерина. Украинско-български фразеологичен речник :

3000регистровифразеологичниединици=Украïнсько-болгарськийфразеологiчнийслов-ник:3000реэстровихфразеологiчниходиниць/състав.КатеринаПотапенко-Калоянова.–Киев:СМИЛ,2011.–376с.;21см

ISBN978-966-1606-63-9Русско-коми словарь=Коми-рочкывчукор/Л.М.Безносикова...[идр.].–Сыктыв-

кар:Титул,2013.–440с.;18смISBN978-5-89845-044-1(подв.)Сеславинский, МихаилВадимович.РусскиекнижныередкостиXXвека :333из-

бранныекниги/[вступ.статья,состав.]М.С.–2.изд.,испр.идоп.–Москва:Пашковдом,2017.–384с.:сцв.ил.,факс.;17см

Изд.наРос.гос.библ.–Библиогр.:с.375–382.–Имененпоказалец,азб.показалецназагл.

ISBN978-5-7510-0724-9(подв.)Словарь специальнойлексикирусскогоязыка/[авт.-состав.У.В.Буторова...идр.];[под

ред.А.С.Герда,У.В.Буторовой].–Санкт-Петербург:Рус.коллекция,2014.–256с.;23смСведениязаавт.отговорностотбелязанинагърбаназагл.с.–Библиогр.:с.13–14ISBN978-5-00067-007-1(подв.)Стоянов, НиколайМетодиев.Библиография/НиколайСтоянов.–Zagreb:Сдруже-

ниеЕвроп.о-возакулт.сътрудничествоивръзки:Хърв.-бълг.д-во,2018.–143с.:сцв.ил.,портр.,факс.;22см

Холодюк, АнатолийГурьевич.Афонскийсловарь:справочноеиздание/АнатолийХолодюк.–Москва:СвятаяГора,2017.–184с.:сил.,портр.;22см

ISBN978-5-902315-30-8(подв.)

143

Шипка, Данко.Српскиграматичкиречник:саскицомфлексијскихпараметарасрпс-когјезика/ДанкоШипка.–НовиСад:Прометеј,2016.–1111с.:стабл.;21см.–(Линг-вистичкеедиције.ЕдицијаМалиречници;књ.6)

Текств3колониISBN978-86-515-1167-0(подв.)Enzyklopädie des Märchens : Handwörterbuch zur historischen und vergleichenden

Erzählforschung.Bd. 1,Aarne –BayerischerHiasl / hrsg. vonKurtRanke ; zusammenmitHermannBausinger...[идр.].–Berlin;Boston,Mass:DeGruyter,2017.–XXс.,1406кол.;23см

ISBN978-3-11-055272-0Enzyklopädie des Märchens: Handwörterbuch zur historischen und vergleichenden

Erzählforschung. Bd. 2, Bearbeitung–Christusbild / hrsg. von Kurt Ranke ; zusammen mitHermannBausinger...[идр.].–Berlin;Boston,Mass:DeGruyter,2017.–1444кол.;23см


Erzählforschung. Bd. 3, Chronikliteratur–England / hrsg. von Kurt Ranke ; zusammen mitHermannBausinger...[идр.].–Berlin;Boston,Mass:DeGruyter,2017.–XVIс.,1446кол.;23см


Erzählforschung.Bd.4,Ente–Förster/hrsg.vonKurtRanke;zusammenmitHermannBausinger...[идр.].–Berlin;Boston,Mass:DeGruyter,2017.–XVIс.,1440кол.;23см


Erzählforschung.Bd.5,Fortuna–Gottistauferstanden/begr.vonKurtRanke;hrsg.vonRolfWilhelmBrednich;zusammenmitHermannBausinger...[идр.].–Berlin;Boston,Mass:DeGruyter,2017.–XVIс.,1440кол.;23см


Erzählforschung.Bd.6,GottundTeufelaufWanderschaft–Hyltén–Cavallius/begr.vonKurtRanke;hrsg.vonRolf WilhelmBrednich;zusammenmitHermannBausinger ... [идр.].–Berlin;Boston,Mass:DeGruyter,2017.–XVIс.,1436кол.;23см


Erzählforschung.Bd. 7, Ibn al-Ğauzi–KleinesVolk / begr. vonKurtRanke ; hrsg. vonRolfWilhelmBrednich;zusammenmitHermannBausinger...[идр.].–Berlin;Boston,Mass:DeGruyter,2017.–XVIс.,1446кол.;23см


Erzählforschung. Bd. 8, Klerus–Maggio / begr. von Kurt Ranke ; hrsg. von Rolf WilhelmBrednich;zusammenmitHermannBausinger...[идр.].–Berlin;Boston,Mass:DeGruyter,2017.–XVIс.,1422кол.;23см


Erzählforschung. Bd. 9,Magica–Literatur–Nezami / begr. von Kurt Ranke ; hrsg. von RolfWilhelmBrednich;zusammenmitHermannBausinger...[идр.].–Berlin;Boston,Mass:DeGruyter,2017.–XVIс.,1440кол.;23см

ISBN978-3-11-055272-0

144

Enzyklopädie des Märchens: Handwörterbuch zur historischen und vergleichendenErzählforschung.Bd.10,Nibelungenlied–Prozeßmotive/begr.vonKurtRanke;hrsg.vonRolfWilhelmBrednich;zusammenmitHermannBausinger...[идр.].–Berlin;Boston,Mass:DeGruyter,2017.–XVIс.,1460кол.;23см


Erzählforschung.Bd.11,Prüfung–Schimäremärchen /begr.vonKurtRanke ;hrsg.vonRolfWilhelmBrednich;zusammenmitHermannBausinger...[идр.].–Berlin;Boston,Mass:DeGruyter,2017.–XVIс.,1446кол.;23см


Erzählforschung.Bd.12,Schinden,Schinder–Sublimierung/begr.vonKurtRanke;hrsg.vonRolfWilhelmBrednich;zusammenmitHermannBausinger...[идр.].–Berlin;Boston,Mass:DeGruyter,2017.–XVIс.,1440кол.;23см


Erzählforschung.Bd.13,Suchen–Verführung/begr.vonKurtRanke;hrsg.vonRolfWilhelmBrednich;zusammenmitHeidrunAlzheimer...[идр.].–Berlin;Boston,Mass:DeGruyter,2017.–XVIс.,1440кол.;23см


Erzählforschung.Bd.14,Vergeltung–Zypern,Nachträge:Abi–Zombie/begr.vonKurtRanke;hrsg.vonRolfWilhelmBrednich ;zusammenmitHeidrunAlzheimer ... [идр.].–Berlin ;Boston,Mass:DeGruyter,2017.–1878кол.;23см


Erzählforschung.Bd.15,Verzeichnisse,Register,Corrigenda/begr.vonKurtRanke;hrsg.vonRolfWilhelmBrednich;zusammenmitHeidrunAlzheimer...[идр.].–Berlin;Boston,Mass:DeGruyter,2017.–VII,1141с.:стабл.;23см

Текств2колони.–ПоказалциISBN978-3-11-055272-0Nemačko-srpski i srpsko-nemački rečnik = Deutsch-serbisches und serbisch-deutsches

Wörterbuch/JovanĐukanović...[идр.].–2.izd.–Beograd:Beogradskiizd.-grafičkizavod,2000.–607с.;21см.–(BibliotekaRečnici)

ISBN86-13-00948-4(подв.)

Естествени науки и техникаПетрушева, Жаклина.МетодиЧепреганов:персоналнабиблиографија/[состав.и

уред.ЖаклинаПетрушева,ИренаЈорданова,ДраганЃоргиев].–Штип:Унив.библ.„ГоцеДелчев“,2016.–178с.:сил.,портр.,факс.;25см.–(ЕдицијаПерсоналнабиблиографија)

Именатанасъстав.отбелязанинагърбаназагл.с.–Азб.показалциISBN978-608-242-041-7

Редактор Евелина Стойнева [email protected]

Documents

СПИСАНИЕ ЗА БИБЛИОТЕЧНИ И ИНФОРМАЦИОННИ …nationallibrary.bg/wp/wp-content/uploads/2020/06/... · The National Library “St. St. Cyril and Methodius”