Глаголицата

е най-старата известна славянска азбука. Създадена е от Константин-Кирил Философ около 862-863 г. за превод на богослужебните книги от гръцки на славянски език (по-точно старобългарски, наричан още старославянски или староцърковнославянски език). Известна е със сложната си и екзотична графика.

Названието глаголица идва от думата глаголъ, означаваща „дума“ (това е и името на буквата Г). Тъй като глаголати означава говоря, глаголицата поетично е наричана „знаците, които говорят“. Названието й е възникнало късно в Хърватско, като има основания да се предполага, че старото название на глаголицата е било кирилица, по името на нейния създател Константин-Кирил Философ. С глаголица са били написани първите славянски преводи на богослужебни книги, с които Кирил и Методий и техните ученици са разпространявали християнството в Моравското княжество и Панония през 9 век.

Глаголицата съдържа около 40 букви в зависимост от варианта. 24 от оригиналните 38 букви са изведени от графеми на средновековната курсивна гръцка азбука, като им е придаден декоративен облик. Предполага се, че буквите Ша, Ща и Ци са извлечени от еврейската азбука — фонемите, които тези букви представят не съществуват в гръцкия, но са доста разпространени във всички славянски езици. Произходът на останалите букви е неизвестен. За някои от тях се предполага, че произлизат от еврейски и самарянски скриптове, с които Кирил се е запознал по време на пътуването си към хазарите.

Според Петербургските филолози М.И. Привалова и Г.М. Прохоров глаголицата е мисионерска азбука, подобна по структура и функция с църковното грузинско писмо хуцури и други източни азбуки. Повечето букви в глаголицата приличат действително по форма на хуцури, а броят им в двете азбуки е почти еднакъв (38-40). При това "корелативните звуци на речта се представят чрез видоизменяне на един и същ знак", а повечето букви имат цифрово значение за разлика от кирилицата, в която цифрово значение имат само заимстваните от гръцката азбука. Тази теория води началото си от края на 19 век и нейни основоположници са Е. М. Гастер (1887, Лондон) и Р. Абихт (1895, Лайпциг).

Според друга теория, глаголицата е създадена на основата на древни славянски руни (чрьти и рези), които подобно на германските руни, не били пълноценна писменост, а строго религиозно писмо, използвано за целите на езическата славянска религия.

Според проф. Васил Йончев глаголицата произлиза от т.нар. „руни“ или „неизвестни знаци“ от прабългарските надписи от Преслав, Плиска, Мадара, Муфтарлар, Равна и др., и се подчиняват на една и съща фигура-модул, като спазват един основен принцип на изграждане, с тази разлика, че „руните“ са сричкова азбука.

Глаголицата е съставена само от един вид букви – няма главни и малки букви. Според графическото си представяне, азбуката се развива в две форми: българска (обла глаголица) и хърватска (ъглеста глаголица).

История

(място за снимка)

Башчанската плоча (11 век), един от най-старите запазени текстове на глаголица

През 863 г. Кирил и брат му Методий са изпратени от византийския император Михаил III да покръстят западните славяни и да организират богослужение във Великоморавия на

роден език. Това е станало по молба на великоморавския княз Ростислав. За тази цел Кирил създал една нова азбука — глаголицата. Тя е била използвана за държавни и религиозни документи и книги, а също и в създадената от Кирил Великоморавска академия (Великоморавско училище), където са били обучавани учениците на Кирил и Методий.

Азбуката е била забранена през 886 г. и учениците на Кирил и Методий са били принудени да избягат в България, където основават нова академия. С тяхното идване глаголицата е получила широко разпространение в страната ни. С глаголица и кирилица (създадена от Климент Охридски в края на 9 век) са пишели старобългарските книжовници от 9, 10 и 11 в. В Североизточна България са открити и многобройни надписи, писани с глаголица.

Някои от учениците са посетили Хърватско и Далмация, където възникнал ъглестият вариант на глаголицата и останал в употреба доста дълго време. Други отишли в Бохемия, където азбуката е била частично използвана през 10 век и 11 век. В продължение на няколко века глаголицата и кирилицата се употребяват заедно, като постепенно кирилицата измества глаголицата през Средновековието. Отделни откъси или думи, писани с глаголица се откриват в кирилски ръкописи до 14 век. С глаголица са писали и в Русия, но доста рядко.

От 9 век нататък, в зависимост от предназначението на текста, се развиват различни типове писмо — устав, полуустав, попгерасимово писмо, под силно влияние на гръцкия минускул (бързопис).

Усъвършенства се и начина на оформяне на ръкописната книга. Под влияние на украсата във византийските ръкописи през 13 век-14 век век в славянските книги се налагат три стила:

заставки — украсени композиции преди началото на блок, инициали — украсена начална буква, концовки — завършителни орнаментални мотиви, оформящи края на текста.

Появяват се илюстративни цикли в царските кодекси — като Томичовия псалтир около 1360 г., Лондонското евангелие от 1356 г., Манасиевата летопис от 1344–45 г., Мюнхенския сръбски псалтир от края на 14 век, Киевския псалтир от 1397 г. Първата буква се украсява и оцветява в червен, син или зелен цвят или се изписва със злато.

През 1483 г. във Венеция е отпечатана първата книга с глаголица, като печатната глаголица в голяма степен имитира ръкописната.

По адриатическото крайбрежие на Хърватска глаголицата се запазва чак до миналия век, предимно като вид тайнопис в някои манастири. В сегашни дни тя се използва само в църковнославянския, а също и като локално писмо на католическата епархия Крижевци в Хърватска.

По-рано схващането, че глаголицата е създадена от монасите Кирил и Методий, не е било напълно възприемано.

Названието на азбуката на чешки е hlaholice, на словашки — hlaholika, на полски — glagolica, на руски — глаголица, на хърватски — glagoljica.

Характеристика

Глаголицата има два варианта: объл и ъглест. В облия вариант преобладават кръгове и плавни криви, докато при ъглестия се срещат доста прави ъгли, а понякога и трапеци. Вижте изображение на двата варианта.

Българската обла глаголица е по-старият вариант. С течение на времето колелцата загубват кръглия си характер и стават ъгловати и начупени. Основните писмени паметници с използвана глаголица са от Х век. Най-известните сред тях са: Зографско евангелие, Асеманиево евангелие, Мариинско евангелие, Рилски листи, Охридско евангелие. Историческите източници са свързани главно с места, свързани с непосредствената дейност на Кирил и Методий и техните последователи в Моравия, Панония и Охрид.

Хърватската (ъглеста) глаголица се използва от хърватските католици. До края на 11 век не се е различавала от българската глаголица. По-късно буквите стават остри, високи и тесни, тъй като са писани с право перо.

Всички букви имат свои имена, като повечето от тях са приети и за кирилските букви: аз, буки, вeди, глагол, добро, естъ и т.н. Буквите имат и числена стойност — първите десет за единиците, вторите — за десетиците, третите — за стотиците. Съществува разлика в означаването на числата в глаголицата и в гръцката азбука. Численият ред в глаголицата е оригинален и не следва гръцкия буквен ред.

Следната таблица представя всички букви в глаголицата:

самата буква (объл вариант), името й, нейния звуков еквивалент, съответната гръцка буква, за която тази буква е използвана, и съответната й съвременна кирилска буква (ако съществува).

Буква Име Звук

Числена стойност

Връзка с гръцки Връзка с кирилица

Аз а 1 Alpha (Α) А

Буки б 2   Б

Веди в 3 Beta (Β) В

Глагол г 4 Gamma (Γ) Г

Добро д 5 Delta (Δ) Д

Есть е 6 Epsilon (Ε) Е

Живете ж 7   Ж

Дзело дз 8   ѕ (македонско дз)

Земля з 9 Zeta (Ζ) З

, (йота) и 10 Iota (Ι) И, Й

Иже и 20 Eta (Η) И, Й

Герв г' 30   Г' (македонско Ѓ, сръбско Ђ)

Како к 40 Kappa (Κ) К

Люди л 50 Lambda (Λ) Л

Мислете м 60 Mu (Μ) М

Наш н 70 Nu (Ν) Н

Он о 80 Omicron (Ο) О

Покой п 90 Pi (Π) П

Рци р 100 Rho (Ρ) Р

Слово с 200 Sigma (Σ) С

Твердо т 300 Tau (Τ) Т

Ук у 400 Upsilon (Υ) У

Ферт ф 500 Phi (Φ) Ф

Ха х 600 Chi (Χ) Х

От о 700 Omega (Ω) използвана само завъзпроизвеждане на гръцки

Ци ц 900   Ц

Черв ч 1000   Ч

Ша ш     Ш

Ща щ 800   Щ

Ер ъ     Ъ

Еры ы     Ы

Ерь ь     Ь

Ят ѣ 800?   ѣ, премахната от българския през 1945

Йот йо     не се употребява

Ю ю     Ю

Юс малък ен     ѧ, не се употребява

Юс малък йотиран йен     ѩ, не се употребява

Юс голям он     ѫ, премахната от българския през 1945

Юс голям йотиран йон     ѭ, не се употребява

Фита ф 800 Theta ѳ, използвана само завъзпроизвеждане на гръцки

Ижица и   Upsilon ѵ, премахната от руския през 1917

Кирилица

Наименованието кирилица може да има няколко значения:

1. В исторически аспект: една от азбуките (заедно с глаголицата), използвани при записването на старобългарския език

2. В съвременен аспект: писмената система на който и да е език, основана на тази кирилица.

Първото сигурно използване на понятието кирилица е от 18 в. В Русия. След реформите на цар Петър I и въвеждането на гражданската азбука под „кирилица” се е разбирало старото уставно писмо, противопоставено на новата гражданска азбука.

Осъвременени варианти на кирилицата се използват в българския, руския, македонския, сръбския, украинския, русинския и беларуския език, както и в много други държави от бившия СССР, Азия и Източна Европа.

В съвременната българска азбука липсват около 20 стари букви, например: ѣ (ят, двойно е), ѫ (голям юс, голяма носовка), ѭ, ѧ (малък юс, малка носовка), ѩ.

История и развитие

Около 865 г. Братята Кирил и Методий стандартизират богослужебния език, като се основават на солунското българско наречие. Предполага се, че за записването му тогава те са използвали другата известна славянска азбука, глаголицата. Традиционно кирилицата се приписва на ученика на Кирил и Методий, Климент Охридски, а името и - в чест на св. Кирил. Има и други мнения по този въпрос, например, че кирилицата е възникнала преди глаголицата. Единственото безспорно нещо в кирилицата е прабългарският произход на повечето букви (б, ж, ъ, ь, ю, я, ѣ, ѫ, ш, щ, у, ц) и спорният произход на друга част (а, е, з, i, к, л, м, т, ф, ч,), срещащи се както в прабългарската писменост, така и в гръцката. Категорично може да се заяви, че при създаването на кирилическото писмо, силно влияние оказва древната българска писменост, което доказва и българския произход на нейните създатели.

Класическа старобългарска кирилица (9-11 в.)

Старобългарската кирилица се състои от 24-те букви на гръцкото унициално писмо и още 12 букви, които отбелязват звукове, специфични за старобългарския език (б, ж, ц, ч, ш, щ, ъ, ь, ѣ, ю, ѧ, ѫ). Както при глаголическата азбука, така и при кирилицата има буквени варианти и съчетания, част от които са заимствани от византийския устав, а други от прабългарската писменост.

(място за снимка)

кирилица и глаголица с числени стойности на буквите

(място за снимка)числени стойности на буквите

а азъ 1

Б Боукъı -

в вѣдѣ 2

г глаголи 3

д добро 4

є ıестъ 5

ж живѣте -

ζ,s,... sѣло 6

ζ,з землıа 7

ı ı 10

ї (ı) ı 10

н иже 8

(ҕ) гервь -

к како 20

л людьıе 30

м мъıслите 40

N Nашь 50

о онъ 70

п покои 80

р рьци 100

с слово 200

т тврьдо 300

ѹ,... оукъ 400

ф фрьтъ 500

х хѣръ 600

ѡ ѡтъ 800

щ ща -

ц цн 900

...,ч чрьвь 90

ш ша -

ъѥръ (голям)

ъı,ън (ъı)

ѥръı

ьѥрь (малък)

ѣ ıать

ю -

ıа -

ѥ -

ѧ

(малък юс, малка носовка)

900

ѫ

(голям юс, голяма носовка)

ѩ -

ѭ -

ѯ ѯи 60

ѱ ѱи 700

ѳ ѳита 9

ѵ, у ѵжица 400

400

копа 400

от 400

400

Развитие през 11-15 в.

Славянското писмо се развива предимно на Балканите под силно гръцко влияние. Начинът на писане следва гръцкия модел, с характеристики като:  Поставяне на ударения:

WОстро ударение-така се изобразява ударението, когато то се пада на сричка, различна от последната;

YТежко ударение: така се изобразява ударението, когато то пада на последната сричка.

Придихания:

� Леко придихание – слага се вместо ударение на първата сричка, ако думата започва с гласна, както и на самостоятелни гласни.

� Тежко придихание - използва се вместо леко придихание, само при съгласната Ѵ

˜ Титла – поставяна върху понятия от абстрактен и възвишен характер (богъ, свети и т.н.)

Някои букви имат повече от една форма, например има широко Е и О (в началото на думите) и тесни варианти в средата на думите Ї се пише преди гласна вместо И, а Ѡ се пише вместо О в началото на думите, ако е част от представка. У също има две форми, според това дали е в началото или в средата на думата.

(място за снимка)

Кирилица от 1816 г.: "Огледало" на Кирил Пейчинович

(място за снимка)

1741 г. - "Стематография", Христофор Жефарович

(място за снимка)

Първата книга на гражданска азбука - 1708 г.

Кирил и Методий

Св.св. Кирил и Методий, известни още и като Солунските братя, са създатели и разпространители на първата славянската азбука. Канонизирани като светци за превода и популяризирането на Библията на старославянски език.

Ранни години

Братята са родени в Солун, Византия през 9 век в деветчленното семейство на високопоставения военен управител Лъв и жена му Мария.

Бащата умира рано и децата минават под попечителството на своя чичо Теоктисто, който е влиятелна личност в Империята. През 843 г. Кирил пристига по негова покана в

Константинопол и започва да учи в престижната Магнаурска школа. За Методий чичото урежда служба като управител на административна област, населена предимно със славяни.

Мисии

Високото теологично образование на Кирил, подкрепено с добро познаване на арабски и иврит, го правят най-подходящия кандидат за първата държавна мисия при абасидския халиф Ал Мутауакил с цел дискутиране принципите на Светата Троица и затягане на връзките между Абасидския халифат и Империята.

През 860 г. братята са натоварени с нова мисия от византийския император Михаил III и патриарха на Констанинопол, Фотий, който бил един от професорите на Кирил в Магнаурската школа и негова пътеводна светлина в по-ранните години. Кирил и Методий заминават при хазарите с цел предотвратяване разпространението на юдаизма в Хазария. Тази мисия се оказва неуспешна и по-късно хаганът налага на народа си юдаизма като национална религия.

След завръщането им в Константинопол Кирил става преподавател по философия в Магнаурската школа, а Методий е назначен за игумен на манастира Полихрон.

През 862 г. братята са поканени от княз Ростислав да популяризират християнството на славянски език във Великоморавия - мисия, която изпълняват с голяма страст до края дните си.

Брегалнишка мисия е мисия на Константин-Кирил Философ сред славяните по река Брегалница, която обаче има легендарен характер.

Според едно по-късно известие, което не се среща в житията на братята Кирил и Методий, след диспута срещу бившия иконоборски патриарх Йоан VII Граматик, Константин отива да проповядва християнството сред българите на по течението на река Брегалница. Мисията се оказва успешна и той успява да покръсти 54 000 души. Подобно указание има и в така наречената Солунска легенда, в която се заявява, че Константин-Кирил Философ е просветител на българите.

Въпреки тези два документа, съвременните историци не приемат истиността на Брегалнишката мисия и я отчитат като легенда.

Няма информация братята някога да са посещавали България. Разпространението на славянската писменост е дело на техните ученици, намерили в България закрила от гоненията на немските духовници.

Ученици

Ангеларий

Роден: ок.820 - 840' Починал: ок.890 България'''''''

Ангеларий пристига и се установява в България заедно с други ученици на Кирил и Методий с подкрепата на цар Борис І. Но скоро след като пристига в България умира.

Сава Седмочисленик

Сава (роден около 810-840г. и починал между 880-920г.) е български книжовник от 9ти век; ученик на Кирил и Методий. Отбелязан е в едно житие на св. Климент Охридски като един от "избраните и корфеите" срен Кирило-Методиевите ученици. Той е един от Св. Седмочисленици, чийто култ бил особенотачен в България и Византия. Името му не било забравено и през следващите векове- в Бориловия Синодик Сава е поставен редом с Кирил, Методий, Климент, Горазд и Наум, които "просветили българския народ" и "много се потрудили за славянската книга". Не са известни произведения, излезли изпод перото на Сава.

ГораздГоразд е светец, един от Седмочислениците. Името му означава „мъдър“. Роден е в заможно аристократично семейство в земите на днешна Словакия. През 885 г. архиепископ Методий, който е на смъртното легло, го обявява за свой наследник. Съществува информация, че Горазд е първи епископ на Краков.

Свети Наум Преславски

(или Наум Охридски) е средновековен български учен и писател. Сведенията за живота му преди пристигането в България са оскъдни. Според житието на Кирил и Методий от Климент Охридски, Наум участва в тяхната мисия във Великоморавия и около 867 става свещеник в Рим.

През 885 Наум е изгонен от Великоморавия, след като прекарва известно време в затвора, заради своята съпротива срещу влиянието на германския клир. Той пристига в България, заедно с Климент Охридски, Сава, Ангеларий и може би Горазд.

Наум е сред основоположниците на Преславската книжовна школа (първоначално в Плиска), където работи между 886 и 893. След като Климент Охридски става архиепископ на Дрембица през 893, Наум продължава работата му в Охридската книжовна школа. През 905 той основава манастир на Охридското езеро, който по-късно получава неговото име.

Роден: ок. 830 Починал: 23 декември 910

КлиментСвети Климент Охридски е средновековен учен и първият епископ, проповядвал на български език. Предполага се, че Климент е роден в Югозападна България. Данните за живота му преди неговата дейност в България са оскъдни. Те се намират в две гръцки жития: "Пространното житие на Климент Охридски" от Теофилакт Охридски (1084-1107) и в "Краткото житие на Климент Охридски" или т. нар. "Охридска легенда" от друг охридски архиепископ и също грък - Димитрий Хоматиан (Demetrios Chomatenos, 1216-1234 г.). Роден: ок. 830-840 Починал: 27 юли 916 Охрид, днес Република Македония

Седмочисленици

Свети Седмочисленици е събирателно название за светците, почитани в Българската православна църква като създатели и разпространители на българската азбука (глаголица и кирилица). Те са Кирил, Методий, Климент, Наум, Горазд, Сава и Ангеларий.

В Руската православна църква братята Кирил и Методий се честват отделно, а учениците им се празнават за равноапостоли.

След смърта на Методий във Великоморавия била въэстановена латинската проповед. Немското духовенство прогонило учениците на светите братя. Начело с Климент, Наум и Ангеларий те поели към България, където се надявали да намерят спасение и подкрепа.

Преэ 886 г. княэ Борис I ги посрещнал с радост и им окаэал пълно съдействие. По негова эаповед били съэдадени две книжовни средища. Наум останал в Плиска, а Климент бил иэпратен в югоэападните эеми с център гр. Охрид (дн. Македония). Житието му раэкаэва, че эа седем години той обучил над 3500 свещеници и учители. Така се съэдали условия гръцкият еэик в богослужението да бъде эаменен с раэбираемия эа повечето поданици славянски еэик.

Константин-Кирил Философ КОНСТАНТИН-КИРИЛ ФИЛОСОФ

византийски учен от български произход, светец и покровител на Европа

Роден: ок. 827 Солун, днес Гърция Починал: 14 февруари 869 Рим, днес Италия

Свети Константин-Кирил Философ (гръцки: Κύριλλος) е византийски учен от български произход, който заедно с брат си Методий е един от създателите на първата славянската азбука. Остава в историята като български и славянски християнски духовен просветител. Канонизиран от християнската църква за светец.

Методий

Свети Методий (гръцки: Μεθόδιος) е византийски политически и културен деятел от български произход, по-голям брат на Константин-Кирил Философ. Канонизиран е от християнската църква за светец. Основни данни за живота и делото на Методий се съдържат в Житие Методиево, житието на брат му Кирил, както и гръцките жития на Климент Охридски и на Наум. Данни се съдържат също така и в други извори - български, гръцки, латински и други.

Роден: ок. 815 Солун, днес Гърция Починал: 6 април 885 днешна Чехия