А ко и тазгодиш-ното 17-о изда-ние на Добри-чкия панаир за селскостопан-

ска техника бъде посете-но от 23 хил. души като през 2008 г., това означа-ва, че всеки четвърти фер-мер в България се доверя-ва на изложителите и тър-си възможност не само да обнови техническия си парк, но и да се консулти-ра с експерти от различни области.С всяка изминала година броят на изложителите все повече нараства и ос-вен традиционните про-изводители и вносители на едро- и малогабаритна техника в изложението се включват още фирми, специализирани в про-дажбите на пречиствател-ни станции, поливни ин-сталации, оранжерии и

парници, хладилна, вен-тилационна и отоплител-на техника и др.Специализираното изло-жение "Селското стопан-ство и всичко за него" е единствено по рода си в Източна България и е вто-ро по големина след пло-вдивската "Агра", която се провежда през пролетта. За миналата година на из-ложението са се предста-вили близо 344 фирми, като наред с българското

участие значителен е бил делът и на вносители от Австрия, Беларус, Велико-британия, Германия, Да-ния, Израел, Испания, Италия и др.По време на изложението са предвидени и съпът-стващи програми, семи-нари и браншови срещи, на които се разискват проблемите от всички об-ласти на селското стопан-ство и хранително-вкусо-вата промишленост.

АГРОавгуст 2009

Всяка есен точно преди сеитбата Добрич става столица на земеделската техника и така е от

17 години. Изборът на изложението е подходящ и като време, и като място, затова и статистика-та неофициално отчита, че най-големите сделки се реализират точно по време на панаира.За първи път "Дневник" посвещава специално издание на изложението с основната цел да се представи картина на един от най-динамично развиващите се пазари на машиностроителна продукция през последните години, какъвто е този на селскостопанската техника. На фона на растя-щата криза този подсектор все още удържа пози-ции, въпреки че според анализатори свиването на пазара ще се усети по-сериозно през следващата година.Дали потребностите на българското земеделие ще изместят интереса от покупка на трактори и други едрогабаритни машини към по-различни съоръжения като парници, напоителни и пречис-твателни инсталации и др. Това са част от въпро-сите, на които заедно с изложители и фермери се опитахме да дадем отговор.

Техника, без която не може

специално издание за Добричкия панаирСелското стопанство и всичко за него

Екатерина Стоилова, отговорен редактор

Мнения и коментари на адрес:

prilojenia@dnevnik.bg или на тел. 02/9376 342

Адрес: София 1000

ул. "Иван Вазов" 20, ет. 3

Редактор специални издания:

Боряна Семкова-Вулова

Отговорен редактор:

Екатерина Стоилова

Реклама: Деница Джевова

Дизайн и предпечат:

Индекс на рекламите:

Адвансд Финанс Консулт ЕООД 7

БАСФ ЕООД 9, 11, 12

БГ Медия Груп ЕООД 5

Прокредит банк АД 3

Рапид КБ ООД 2

2Фермерите догонват европейците по агротехника

5Напук на мрачните прогнози

8Нова тежка есен за производителите

Екатерина Стоилова

Когато Добрич става изложение

Какво представят изложителите

Едро- и малогабаритна техника

Машини и съоръжения за животновъдството и хранително-вкусовата промишленост

Техника за фуражно производство

Мелиоративни съоръжения

Селскостопански инвентар

Парници и оранжерии

Техника за почистване, сортиране, обеззаразяване на семена

Опаковъчна техника и аксесоари

Сушилни инсталации

Семена и посадъчен материал

Ветеринарномедицински препарати

Препарати за растителна защита

Гуми

Горива

Масла и смазочни материали

Хладилна, вентилационна, климатична и отоплителна техника

Пречиствателни станции

Цветарство

Лабораторни прибори и апаратура

С всяка изминала година броят на изложителите все повече нараства. | © Цветелина Ангелова

август 20092 | Тема на броя

Фермерите догонват европейците по агротехникаБългария внася годишно по 300 комбайна и 1800 трактора

Екатерина Стоилова

С лед 20 години на криза и разруха в земеделието българските фермери вече

могат да се похвалят с ус-пехи в поне една област и това е модернизацията на земеделските стопан-ства. Въпреки много-бройните проблеми в сектора крупните аренда-тори и част от по-малки-те производители успяха да купят модерни ком-байни и трактори, с кои-то днес се обработват близо 70 на сто от земята

в страната.Големия тласък на тези инвестиции даде и евро-финансирането, но не-малка част от фермерите успяха да инвестират и собствени средства. По данни на контролно-тех-ническата инспекция към земеделското ми-нистерство, която води на отчет селскостопан-ския парк в страната, техническият парк в страната надхвърля 175 хил. машини и прикачен инвентар. Само преди шест години новите ма-

шини са съставлявали около 2 на сто от общата бройка, в края на мина-лата година този дял вече достига 6% при различ-ните видове. При комбай-ните броят нараства от 7500 през 2003 г. до 11 100 през миналата година. Двоен ръст има и при

най-използваните колес-ни трактори, които за пет години нарастват от 24 хил. на 48 700 през 2008 г., съобщи инж. Райчо Ге-оргиев, изпълнителен ди-ректор на контролно-тех-ническата инспекция.Положителна тенденцията се забелязва и при използването на техниката. Въпреки че на склад седи техника и на над 20 години, тя се из-ползва все по-рядко, до-като реколтата основно се прибира с комбайни на възраст до осем години.

През 2008 г. е вкарана техника

за половин милиард лева

При комбайните броят на машините нараства от 7500 през 2003 г. на 11 000 през 2008 г. | © Асен Тонев

август 2009 Тема на броя | 3

0 200 400 600 800 1000

Рeгистрирани нови машини (За полугодието на 2009 г.)

Почвообработващи

Фуражоприбиращи и преработващи

Сеялки

Машини за торене и растит. защита

Комбайни

Ремаркета

Поливни

Семе- и зърнопочистващи

Сушилни брой

964537394282162

15747

3

2

Колко стар е паркът (в брой)

Вид общо нови: до 2 год. до 4 год. до 6 год. до 8 год. до 10 год. над 10 год.Колесни трактори2003 г. 24 254 533 или 2.2% 568 или 2.3% 603 или 2.5% 734 или 3% - 20 590 или 84.9%2006 г. 38 597 1542 или 4% 1018 или 2.6% 761 или 2% 1275 или 3.3% 847 или 2-2% 33154 или 85.9%2008 г. 48 761 3026 или 6.2% 1661 или 3.4% 1258 или 2.6% 938 или 1.9% 1544 ири 3.2 % 40 334 или 82.7%

Комбайни2003 г. 6222 173 или 2.8% 201 или 3.2% 208 или 3.3% 147 или 2.4% 129 или 2.1% 5364 или 86.2% 2006 г. 8514 348 или 4% 246 или 3% 256 или 3% 403 или 4.7% 237 или 2.8% 7024 или 82.5%

Марки

Трактори "Джон Диър" 577, или 92%Трактори "Кейс" ("Case") 399, или 90%Трактори "Фортшрит" (Fortschritt) 194, или 63%Трактори "Мейсън Фергюсън" 351, или 80%Т-40 1102, или 62%ЮМЗ 15 163, или 64%

Използваните машини (като процент от регистрираните, по марки)

0 4000 8000 12000 16000

ЮМЗ

Т-40

Трактори "Мейсън Фергюсън"

Трактори "Фортшрит"

Трактори "Кейс" ("Case")

Трактори "Джон Диър"

Всичко машини, регистрирани към 31.12.2008 г.

0 20 хил. 40 хил. 60 хил. 80 хил. 100 хил.

Колесни трактори От тях регистрирани в работна готовност

Прикачен инвентар и стационарна техника

От тях регистрирани в работна готовност

Регистрирани зърнокомбайни От тях регистрирани в работна готовност

6710

9279

82 9

77

95 0

24

48 76

142

527

брой

4Еврофинансирането отпушва инвестициите в техника

"Механизацията на сто-панствата вече не е на светлинни години от тех-ническия парк в европей-ските ферми и това до го-ляма степен се дължи на еврофинансирането. До-като средната възраст на един трактор в Германия е 24 години, в България използваемостта му е 18 години и това учудва дори западните ни парт-ньори", обясни шефът на контролната инспекция инж. Георгиев. Голяма е промяната и в марките, които фермерите предпо-читат да купуват. Преди десет години пшеницата се е прибирала със стари-те руски комбайни "Дон" или "Нива", докато днес основните мерки са "Кла-ас", Джон Диър", "Мейси Фергюсън", "Лаверда" и др.Със стартирането на про-грамата за развитие на селските райони през пролетта на миналата го-дина основните проекти са за покупката на техни-ка. До средата на юли в Разплащателната агенция са депозирани над 2 хиля-ди проекта по мярка 121 "Възстановяване на земе-делските стопанства" на обща стойност 1.1 млрд. лв. Почти 90 на сто от тези проекти са за модерниза-ция на техническия парк. Общата субсидия по всич-ки тях достига 500 млн. лв. Процедурите по плащане-то на тези субсидии са още в начален етап, но техниката е купена със за-еми и вече е регистрира-

на в контролната инспек-ция. Така в края на мина-лата година в страната са внесени комбайни и трак-тори за половин милиард лева.Процесът на ускорено об-новяване на парка е запо-чнал през 2007 г., когато годишно са внасяни меж-ду 90 и 110 зърнокомбай-на. Същински бум е отче-тен през миналата годи-на, когато този брой дос-тига 300 комбайна. Тази тенденция се запазва през първото полугодие на 2009 г., когато службата е регистрирала 200 ком-байна, 1800 трактора и 2300 сеялки. Търговията със сеялки се активизира от миналата година, кога-то общият брой на реги-стрираните машини е 3500.

4Кризата удари бранша чрез блокираното кредитиране

Новата техника е съсредо-точена основно в големи-те стопанства, кооперати-вите и крупните аренда-тори, които имат възмож-ност да осигурят предва-рителното кредитиране. По-малките производите-ли, които обработват до 500 дка земя, купуват предимно машини втора ръка, достъпни поради по-ниските им цени.Кризата в икономиката и ниските цени на зърното обаче ще задълбочат про-блемите с финансиране-то, затова очакванията са, че темповете на покупка на техника значително ще намалеят. Голяма част от производителите нямат достъп до предварително кредитиране заради за-тварянето на банките и

покачването на лихвите и това също блокира достъ-па да свеж ресурс, комен-тират хората от бранша. Цената на новата техника се определя от мощност на двигателя, която е око-ло 1000 евро за киловат. При комбайните средната цена е около 400 хил. лв., а за колесните трактори - около 200 хил. лв. За при-качен инвентар стопан-

ствата харчат средно око-ло 30 хил. лв., докато сеял-ките са сравнително скъ-пи - около 240 хил. лв. "Високите лихви стават непосилно бреме не само за дребните производите-ли, но и за по-големите арендатори, затова по-на-татъшното инвестиране в техника едва ли ще про-дължи със същите темпо-ве", прогнозира Теодор

Иванов, изпълнителен ди-ректор на "Аннона грейн", който е в бранша повече от десет години. Според него модернизацията на големите стопанства е на-преднала достатъчно и дребните стопани трудно биха ги конкурирали с об-работка на зърнени кул-тури върху площи до 100 дка.Възможна алтернатива за

малките стопанства спо-ред Иванов е отглеждане-то на друг вид култури като трайни насаждения или зеленчуци, чиято пе-чалба е значително по-го-ляма при отглеждането на малки площи. За целта обаче е важно админи-страцията да изработи стратегия за насърчаване на подобни производ-ства.

При комбайните броят на машините нараства от 7500 през 2003 г. на 11 000 през 2008 г. | © Асен Тонев

Източник: Контролно-техническа инспекция към Министерството на земеделието и храните

август 20094 | Тема на броя

Христо Цветанов управител на "Кемапул"

Интервюто взе: Екатерина Стоилова

Как се организира про-изводството и реа-лизацията на толко-

ва различни земеделски култури?- Не много лесно. Първо-начално започнахме със зърнените култури, впо-следствие разширихме дейността заради търсе-нето на различна селско-стопанска продукция. Фирмата ни търгуваше активно с препарати за растителна защита, наш клиент беше кооперация-та в село Кулина вода, ко-ято в един период от вре-ме започна да се разпла-ща със земя. Постепенно започнахме да инвести-раме в земеделие и от 2 хил. дка в началото днес обработваме 17 хил., от които 2 хил. са собствени, останалите ползваме под аренда. Със зеленчукоп-роизводство се захванах-ме преди три години, ко-гато купихме от наслед-ниците на бившия банкер Атанас Буров един много хубав терен. Сделката се сключи с изричната уго-ворка имотът да се под-държа и развива. Земята е изключително плодород-на и така инвестирахме в зеленчукопроизводство-то. Днес отглеждаме до-мати и краставици върху 135 дка, от които 2.5 дка са оранжерии в свищовско-то село Царевец. Продук-цията се проверява в ла-бораторията във Велико Търново, с която имаме договор. Овощното про-изводство започнахме с помощта на програма СА-ПАРД, по която реализи-рахме първия си проект. Това са 22 дка сливови на-саждения, които ще запо-чнат да плододават едва

тази година. Проектът беше за 125 хил. лв., като половината от него беше субсидията.

Какви инвестиции сте на-правили в техника от съз-даването на фирмата?- Близо 2.3 млн. лв. са вло-жените средства, като по-следните години бяхме по-активни. Новата тех-ника не позволява голе-ми разливи на зърно, раз-ходите за пръскане, торе-не и другите операции стават много по-бързо и ефективно. Тракторите ни са "Джон Диър", тракто-рите са "Клаас", инвента-рът е на "Кун" и "Амазони". От три години вече не ку-пуваме стара техника, а ползваме лизингови схе-ми плюс 20% наше самоу-частие.

Какви са очакванията ви от тазгодишното изложе-ние в Добрич?- Добричкият панаир и "Агра" в Пловдив са из-ключително полезни фо-руми за сектора. Защото, залисани в работата, чес-то пропускаме новостите, а точно там можем не само да видим тенденци-ите, но и да преценим до-колко можем да ги из-ползваме и в какво да ин-вестираме. Това, което безспорно трябва да на-ваксваме, е взаимоотно-шенията с научните ин-ститути и Добричкият па-наир е едно подходящо място за подобни контак-ти. Изложението е важно

и за снабдяване на фир-мите със семена и препа-рати, защото се провежда точно преди есенната се-итба.

Имахте ли проблеми с про-ектите по САПАРД?- Специално ние не сме имали, защото още в са-мото начало използвахме консултантските услуги на асоциацията на земе-делските производители. Първият проект за нас беше от голямо значение, защото научихме как ра-боти програмата и какво се иска от нас. Освен овощната градина с тези пари купихме и една бра-на за обработка на меж-дуредията плюс трактор "Джон Диър". Втория про-ект изцяло насочихме към обновяване на парка, защото преди това бяхме купували само стари ма-шини. Времето изисква да сме в крак с тенденци-ите, затова ни беше необ-ходима нова техника.За да се правят проекти, трябва да има добра ек-ипност във фирмата, така че идеите да се обсъждат на професионално ниво. Ние работим с трима аг-рономи, които набеляз-ват какво ще се произвеж-да, и въз основа на този проект търсим доставчи-ци на машини, консул-танти и т.н. Не сме съзре-ли проблемите, защото дори извън договорите те ни помагат. Колкото до проверките, администра-цията, за късмет при нас са идвали грамотни екс-перти, които не са се за-яждали за дребни детай-ли. Най големият про-блем на Разплащателната агенция е, че бавно се

От три години не купуваме стара техника

cКонсултантите ни са добри и не сме

имали проблеми с европроектите

d

"Кемапул" (Chemapool) е от малкото земеделски фирми, които простират дейността си в почти всички подсектори на земеделието. Освен зърнени култури, слънчоглед и рапица фирмата отглежда зеленчуци, плодове и лозя в общините Свищов и Белене. За шест години площите са увеличени от 2 хиляди на 17 хил. дка, като 20 на сто от тях са собствени, останалите са под аренда. "Кемапул" има и оранжерия в с. Царевец плюс складове за зърно и работилници за техническия парк. През последните години мени-джърите печелят един проект за техника по програма САПАРД и още два по програмата за развитие на селските райони.

пипа. Те си го знаят този проблем, работеха по него. По едно време има-ха проблем с кадрите, да се надявам, че с новия ка-бинет нещата ще се из-чистят.

Как се отразява кризата конкретно върху бизнеса ви?- Спадът в потреблението на селскостопанска про-дукция несъмнено даде отражение. Тазгодишната пшеница, ечемик и рапи-ца ще бъдат със сравни-телно висока себестой-

ност, защото през зимата и горивата, и торовете бяха скъпи - стигнаха до 700 лв. на тон. Заради за-сушаването през проле-тта добивите също не са добри и при сегашните цени на зърното от 190 лв. на тон смятам, че много

колеги ще загубят доста пари. Не само икономиче-ската криза, газовата кри-за се отрази на торовете - доста колеги дори не мо-жаха да си купят необхо-димите торове. Като не е наторено достатъчно рас-тението, това дава отра-жение на добивите. Спе-циално ние работим от-давна с един полски ко-оператив, в който влизат не само зърнопроизводи-тели и мелничари, но и птицевъди и животновъ-ди. През 2008 г. ни взеха хиляда тона пшеница, а

реализират яйцата си в Румъния. Други контра-генти са "Винпром Пеще-ра", на които продаваме около 4 хил. т пшеница, фуражното предприятие "Росица" в Павликени. От миналата година рабо-тим с "Амилум", Разград.

Рапицата предаваме на русенски производител на дизел. Имаме догово-ри за производство на енергийни култури, пла-щанията са редовни, зато-ва държим да работим с големите производители.

Къде другаде ще инвести-рате?- Смятаме да купим мал-ка сушилня за сливите и в бъдеще да ги изнасяме, защото търсенето на еко-логично чиста продукция е голямо. Те са от сорта "Стенли", който е подхо-дящ за сушене и ще го ре-ализираме за износ. По програмата за развитие на селските райони също направихме проект за 1.4 млн. лв. за техника. Сега правим още един проект. По отношение на зеленчу-копроизводство смятаме да инвестираме в полив-ни системи, за покупка на хладилници. Произвеж-даме домати, краставици, лук, картофи, зеле и кар-фиол. Зареждаме основно магазините на СБА. Ние си пакетираме продукци-ята, окачествяването се прави от областната земе-делска служба. Инвести-циите са минимални - около 80 хил. лв.

Ще инвестираме и в напояване

август 2009 ПроизводиТелиТе | 5

Напук на мрачните прогнози Световното търсене на техника остава високо, но има несигурност за пазара през 2010 г.

Р ано или късно колелото на ис-торията се завър-та… В това се убе-диха и световни-

те производители на сел-скостопанска техника. След няколко последова-телни години на възход през 2009 г. продукцията на предприятията от бранша ще отбележи спад. Според анализите на германския аграрен институт VDMA Landtechnik през 2008 г. оборотът на тази индус-трия в световен мащаб е възлизал на 67 млрд. евро, което е нарастване от 18% спрямо година по-рано. Във всички региони обемът на произведената аграрна продукция се е повишил, като най-висок ръст са отбелязали Източ-на Европа и Китай.Силното търсене през 2008 г. и недостигът на някои пазари бяха причи-на за ръст от 19% (38 млрд. евро) на търговията с аг-рарна техника. Най-голе-мите износители в свето-

вен мащаб са Германия, САЩ, Италия, Франция и Китай. Заради по-слабата си валута американските производители успяха да извлекат дивиденти и да увеличат износа си в до-лари с една трета (в евро – с 23%). Американският из-нос се състои най-вече от трактори и комбайни, но също така и от сеялни ма-шини. Европейският съюз пък представлява най-го-лемият производител и пазар на аграрна техника. През 2008 г. в ЕС са се про-дали машини за 27.7 млрд. евро (16% ръст). За разнородната европейска индустрия е характерно, че произвежда машини както за малки по размер стопанства, така и за голе-ми ферми. Много от евро-пейските производители се концентрираха върху производство за източно-европейските пазари и сега страдат. Регионът ре-гистрира забавяне в тър-сенето, а Русия и Украйна са страните с най-силен спад още от началото на

есента. Заради глобалната криза и трудното финан-сиране на фермерите оба-че анализаторите на VDMA предричат спад на оборота в ЕС за този бранш от 15% за 2009 г.

4Само няколко месеца между възхода и падението

В най-големия световен производител на аграрна техника – Германия, на-строението сред пред-приятията от сектора се смени много бързо. Само няколко месеца раздели-ха изявленията за липса на достатъчно части за сглобяване на машините от коментарите за липсва-щи поръчки. През 2009 г. се очаква германските производители да отбе-лежат спад в продукция-та си до 6.5 млрд. евро спрямо 7.5 млрд. година по-рано. Въпреки пред-приетите мерки за свива-не на броя служители и частично въвеждане на намалено работно време

Бойчо Попов

Двупосочно развитие в САЩ

Малко повече от два милиона са земеделските ферми в САЩ. Деветдесет и осем процента от тях са фамилни предприятия, от които едва всяко

десето е голяма ферма от над 400 хектара. Същевременно на тези големи ферми се дължат три четвърти от селскостопанското производство в свето-вен мащаб. Пазарът на техника в страната обаче се развива неравномерно. Продажбите на трактори през 2008 г. регистрират 10-процентен спад, като изтъргуваните машини са 197 хиляди. Увеличение от 19% обаче има при комбай-ните, като през миналата година са реализирани с 8500 повече спрямо 2007 г. Тази тенденция вероятно ще се запази и тази година, след като до края на май са били продадени с 23% по-малко трактори, но с една трета повече комбайни спрямо същия период на 2008 г..

През 2008 г. в ЕС са се продали машини за 27.7 млрд. евро, с 16% повече от 2007 г. | © Цветелина Ангелова

Продължава на стр. 6 a

август 20096 | ПроизводиТелиТе

производители в страна-та, като всеки от тях се е специализирал в различ-ни видове и размери пръскачки, сеялки и при-качен инвентар. Освен техника за обработка на земята те произвеждат още оборудване за пти-цекланици и кравефер-ми, изработват също ус-тройства за разпръскване на торове, пестициди и др. Търсенето на нова тех-ника като пречиствател-ни съоръжения, парници и инсталации за напоява-не насочва мениджърите към разширяване на но-менклатурата и инвести-ции в подобни разработ-ки.За част от машиностро-ителите конкуренцията на водещите чужди ком-пании е здравословна, за-щото принуждава много от тях да инвестират в нови разработки. Добри примери в това отноше-ние са заводите "Перла" в Нова Загора, "Ремел" - Еле-на, и "Металагро" в До-брич. Сред новите произ-водители на селскосто-панска техника се нареж-да "Мадара" - Шумен, из-вестен с производството си на елементи за тежко-товарни автомобили и ав-тобуси.Независимо от спада в търсенето на селскосто-панска техника българ-ските производители оч-

акват, че модернизацията на стопанствата е все още в началото си, още повече че някои от мерките по програмата за развитие на селските райони те-първа ще се отворят. Ос-вен прякото субсидиране на техника се одобряват и проекти за малки стопан-ства, където тепърва ще се търсят малогабаритни машини и градинска тех-ника, предвиждат хора от бранша. Потенциал има и при разработката на ново оборудване в пчеларство-то, производството на буби, в рибарството и други сектори.

Българската техника също отчита спад

К ризата удари и българските за-води за селско-стопанска тех-ника, но за раз-

лика от останалите маши-

ностроителни предприя-тия намалението на про-изводството е сравнител-но по-слабо, сочи статис-тиката. Ако сривът общо за бранша е 30 на сто от

началото на годината, производството на сел-скостопанска техника от-чита 15-процентно нама-ление, което показва, че търсенето на техника все

още не се е затворило, обясни председателят на Браншовата камара по машиностроене Илия Келешев.Около 40 са основните

Екатерина Стоилова

Основните предприятия

"Металагро" - Добрич

"Раломекс" - Завет

"Перла" - Нова Загора

"Мадара" - Шумен"

"Хан Кубрат" - Кубрат

"Ремел" - Елена

"Първи май" - Полски Тръмбеш

"Агроремонтпроект 98" - Русе

"Призма 50" - Пловдив

"Спарки" - Русе"

"Карловски тракторен завод".

този обем все пак ще е по-висок от производството през 2007 г. Тогава в бран-ша все още цареше опти-мизъм, а очакванията за прегряване през 2008 г. не бяха широко разпрос-транени.По-голяма несигурност обаче има за следващата година поради ограниче-ните поръчки през 2009 г., които ще бъдат изпъл-нени до края на декем-ври, без да е осигурен па-зарът за 2010 г., смятат анализатори. Затова и прогнозите чертаят доста мрачно бъдеще за секто-ра.

3Развитието по региони

Продължаващият четири години бум на европей-ските пазари за селско-стопанска техника при-ключи с началото на све-товната рецесия. Свива-нето в машиностроенето не беше толкова силно, както при автомобило-строенето или строител-

ството например. В тази индустрия няма и такива феномени, като напри-мер имотния балон.Понякога се стигаше до временно надценяване или подценяване на тър-гувани на борсата селско-стопански продукти, но търсенето на селскосто-панска техника зависи ос-новно от приходите на фермерите и нуждите им от инвестиции. От втора-та половина на 2008 г. техните приходи все по-вече се свиват, като за ця-лата 2008 г. по данни на Евростат те са намалели с 4%. Тази тенденция ще се засили осезателно през тази година, смятат екс-перти.Обемът на селскостопан-ска техника в ЕС през ми-налата година достигна рекордните 25.7 млрд. евро, като ръстът е с 16%, основно поради засиле-ното търсене в Източна Европа. През тази година трендът се обръща. Зара-ди намалелите възмож-ности за финансиране в

новите членки на ЕС се регистрира сериозен спад на инвестициите в земе-делска техника. Старите страни членки (ЕС-15) ще отбележат спад от 15% (и с това ще се доближат до нивото от 2007 г.), докато в новите членки на съюза намалението ще е около 25%.

3Положителни сигнали в Румъния и България

Като се има предвид об-щият спад на търсенето в новите членки на ЕС, по-следните присъединили се страни, България и Ру-мъния, сякаш са щастли-ви изключения. Предпос-тавките за добро разви-тие на пазара тук са нали-це. След години с мижави реколти 2008 г. беше до-бра на жито и слънчоглед, които бяха изнесени. Вто-ри двигател за доброто развитие на пазара са ев-ропейските програми за подпомагане. Анкета на VDMA сред румънски фермери показва, че по-вече от две трети от купе-

ната аграрна техника се финансира от европейски програми. Ако тези про-грами в Румъния бъдат използвани в целия им капацитет, пазарът в тази страна ще изпревари па-зарите на останалите страни в Източна Европа. В дългосрочен план Ру-мъния ще се превърне във втория мечтан пазар след Полша.

3Драстичният спад в Русия и Украйна

През 2008 г. вносът на гер-манска техника в Русия е достигнал рекордната стойност от 716 млн. евро. Още преди разрастването на кризата обаче скорост-та на това развитие спада бързо. Сривът през по-следните три месеца до-принесе за това, че руски-ят пазар е пораснал "само" с 18% през годината. По данни на местния бран-шови съюз "Союзагро-маш" пазарът на агроте-хника в Русия възлиза на около 3.4 млрд. евро. Па-зарният дял на руските производители е 35% - около 1.2 млрд. евро. Тър-сенето на модерна техни-ка беше насърчено от по-качващите се цени на сел-скостопанската продук-ция, засилената нужда от модернизация и сравни-телно лесното финанси-ране с помощта на креди-ти от руски банки. Све-товната икономическа криза обаче прекърши ен-тусиазма на руските фер-мери. Очаква се реализи-раните продажби да са с поне 25% по-ниски от ми-налогодишните.Едва ли има обаче друга европейска държава, коя-то да е била засегната тол-кова силно от глобалната

рецесия, колкото Украй-на. Още преди кризата търсенето на техника беше колебливо. От годи-ни държавният бюджет е с дефицит, а украинската продукция постепенно се изтласква от пазара. Мал-кото местни стоки за из-нос като метали и нитрат-ни торове регистрираха намаляване на цените. Националната валута пък се обезцени от началото на кризата с 45% спрямо еврото и със 60% спрямо долара. Стигна се и до от-тегляне на някои чужди инвеститори, а държавни-ят банкрут беше избегнат само благодарение на краткросрочния кредит от МВФ в размер на 14.8 млрд. евро.Толкова драматично беше положението и на пазара на аграрна техни-ка. При това 2008 г. беше добра за местните ферме-ри. Те прибраха малко по-вече от 50 млн. тона жито, което е най-добрият ре-зултат след разпада на Съветския съюз през 1991 г.. Благодарение на всич-ко това и на острата нуж-да от модернизация на стопанствата пазарът на агротехника нарасна през миналата година с цели 50%. Но приказката свърши с началото на кризата. Кредитирането вече е блокирано, а отпус-натите средства се погася-ват в чужда валута. На практика от октомври 2008 г. вносителите на аг-ротехника вече не полу-чават поръчки, от заяве-ните се отказват или от-лагат за неопределен пе-риод.

2Китай напредваТова е типично на фона

на общата стратегия за насърчаване на китайско-то производство. През февруари китайският премиер Вън Цзябао из-даде заповед, според коя-то поне 70% от използва-ната в страната селскосто-панска техника трябва да са произведени в народ-ната република. Тази раз-поредба се отнася до го-лемите държавни и част-ни проекти, тоест до це-левата аудитория на за-падните производители. Същевременно държава-та одобри и субсидии за модернизация на селски-те стопанства в размер на около 1.5 млрд. евро. В ра-йона на град Хабрин пък се изгражда цял индус-триален парк за произ-водство на земеделска техника на стойност 1.6 млрд. евро. Двата най-го-леми местни производи-теля – Yituo Group и Foton Lovol, ще построят собст-вени заводи за производ-ство на големи трактори (над 50 к.с.).Заради водената от китай-ското правителство поли-тика много водещи за-падни производители възнамеряват да започ-нат производство в стра-ната или да създадат сме-сено дружество с местен играч. Японският произ-водител Kubota Corporation например вече представи първите модели трактори, които ще се произвеждат в Шу-зоу. Корейският произво-дител на техника за от-глеждане на оризови на-саждения Kukje сключи джойнт венчър с Jiangsu Jingtian, а британската компания Perkins ще про-извежда по 20 000 двига-теля в страната.

Бразилия и Аржентина на двата полюса

Южната част на Бразилия се е обособила като център за производството на селскостопанска техника в Южна Америка. През първите пет месеца на

годината производството на трактори и комбайни се е сринало с една чет-върт, като подобни са прогнозите и за тази година. Причина за силния спад според бранша е слабото търсене в Аржентина, която е основен потребител на техника в региона. Пазарът буквално е замрял от януари т.г., в резултат на това от януари до май износът на Бразилия е отбелязал спад от 44% при трак-торите и от 55% при комбайните.За сметка на това вътрешното търсене от бразилски фермери е сравнително добро. Въпреки огромните количества на продадените през 2008 г. трактори спадът през първите пет месеца е само от 3%. Не е чудно, че и тук главният проблем при закупуването на нова техника е липсващият кредитен ресурс. Държавната помощ за модернизация (т.нар. MODERFROTA - Programa de Modernização da Frota de Tratores Agrícolas) през последните години нарастваше постоянно, но достъпът до финансиране по програмата беше затруднен. От друга страна пък, частните кредитиращи институти са затегнали до мини-мум отпусканите на фермери заеми.

a Продължава от стр. 5

Търсенето на техника още не се е затворило. | © Иван Григоров

август 2009 ПроизводиТелиТе | 7

Валери Симеонов собственик на "Мадара груп" - Шумен

Как се насочихте към производството на селскостопанска

техника?- Ориентирахме се към този сектор от машино-строенетето, като кон-кретният повод дойде от партньорството с фирми за ремонт на определен вид селскостопанска тех-ника. Решението беше взето в началото на фев-руари 2008 г. и до юни из-работихме документаци-ята за производство на дискова брана, която се оказа един от най-успеш-ните ни проекти. Тя се из-работва в няколко вари-анта в зависимост от дъл-жината, като се комплек-това с различни прикач-ни валяци. В началото производството на сел-скостопански инвентар беше предизвикателство за нас. Все пак заводът "Мадара" е специализи-ран в производството на мостове за тежкотоварни камиони.

Как успяхте да пробиете конкуренцията на вносна техника, която основно се търси от фермерите?- Производството на сел-скостопански навесен и прикачен инвентар опре-делено беше ниша с по-тенциал и възможности. В "Мадара груп" сме обе-

динени около желанието ни да върнем доверието към българското произ-водство. Конкуренцията на пазара е сериозна, осо-бено от вносителите на селскостопанска техника и инвентар. Нашите ос-новни предимства са це-ните и надеждността на изделията. Техниката ни е по-евтина с около 35-40%, като ние доставяме техниката до складовете на клиентите. Опитваме се да отговорим на изис-кванията на земеделски-те производители, които са притиснати от ниските изкупни цени на пшени-цата и трудно намират свободни средства за по-купка на техника. Те мо-гат да разчитат и на бързо сервизно обслужване. За разлика от останалите компании, които предла-гат техниката с гаранция до 18 месеца, нашата га-ранционна поддръжка е за 3 години след покупка-та. Освен това осигурява-ме и следгаранционно обслужване в продълже-ние на 10 години, което също е нетрадиционно за българския пазар. Това означава, че притежаваме на склад всяка част, от ко-ято клиентите се нужда-ят.

Какъв пазарен дял успяхте

да завоювате за този кра-тък период?- За пазарен дял ще мо-жем да говорим в края на годината, защото все още се утвърждаваме на паза-ра. В тази връзка продъл-жаваме да развиваме тър-говския си опит в този сектор.

С какво ще се представи-те на августовското из-ложение в Добрич?- Досега в "Мадара" успях-ме да разработим 22 про-дукта. Освен тях на пана-ира ще представим и най-новите си разработки - прикачен универсален култиватор, прикачна пръскачка за работа при наличие на вятър, прика-чен комбиниран валяк с тежести от тип Crosskill Cambridge, полуприкачен култиватор със захват от 7.5 м, три вида прикачни и два вида тороразпръск-вачки и др. Предлагаме също прикачни брани, ко-ито са съобразени с изис-кванията за обработка за България. Освен собстве-ните разработки сме за-имствали компоненти и детайли и от водещи ев-ропейски производители. Така например стоманата за изделията е от Швеция и Русия, а лагерните ком-поненти са от световноиз-вестните фирми SKF и

FAG.Прилагате ли лизингови вноски?- Да, предлагаме лизинго-ви схеми. Основно рабо-тим на принципа на неза-бавно или отложено пла-щане до 4-6 месеца в за-висимост от поръчката или клиента.

Как се отразява кризата върху производството и кога очаквате да се въз-върне инвестицията ви в тази техника?- Разбира се, кризата е предизвикателство за производството ни. Съ-щевременно "Мадара груп" беше сред малкото машиностроителни предприятия в България, които излязоха на печал-ба през миналата година. Колкото до инвестиция-та, ние не търсим бърза възвращаемост. За нас е важно българските фер-мери да имат право да из-берат сигурна и надежд-на техника, произведена точно в България. Осъзна-ваме колко е ценно тях-ното време и колко често се оказва голям проблем за производителите. Зато-ва се стремим да предло-жим добро обслужване и поддръжка. Надявам се потенциалните и бъде-щите ни клиенти да оце-нят това.

Искаме да върнем доверието в българското производство

В разгара на кризата едно от водещите машиностроителни предприятия в страната, "Мадара" - Шумен, известно с производството на мостове за тежкотоварни камиони, инвестира в нетрадиционния бизнес със селскосто-панска техника. От година и половина заводът изработва прикачен и навесен инвентар за трактори и вече предлага 22 продукта.

Интервюто взе: Екатерина Стоилова

© Георги Кожухаров

август 20098 | ПоТребиТелиТе

Надяваме се новото правителство да

отпусне пълния размер на националните допла-щания към директните субсидии за декар обра-ботваема площ. Един-ствено сигурни в бюдже-та са 150 милиона лева, останалите 167 млн. лв. бяха записани под черта с условието, че ще се отпуснат при преизпъл-нение на бюджета. Кри-зата обаче обърна тези прогнози и ако няма пре-изпълнение, секторът

ще бъде лишен от тези субсидии. Това означава, че вместо 28-29 лв. за дка производителите ще получат малко над 23 лв. по линия на директ-ните плащания. Надява-ме се изплащането да за-почне поне след октом-ври вместо от декември, за да се покрият част от разходите за сеитбата. Еврокомисията допусна подобни плащания, надя-ваме се Разплащателна-та агенция да успее да се организира.

Нова тежка есен за производителитеПрибраното зърно е с 1.2 млн. т по-малко от предвиденото

Екатерина Стоилова

А ко един земе-делски произ-водител от-глежда десет хиляди декара

с пшеница, всяка есен той заравя в земята най-мал-ко 600-700 хиляди лева, без да е сигурен дали след 10 месеца ще прибе-ре добра реколта и каква ще бъде печалбата му. При тази несигурност сто-панинът трудно би могъл да задели 200 хил. лв. за нова техника, още повече ако се случи тежка година като сегашната." Това за-ключение не е на фермер, потопен в проблемите на бизнеса, а на страничен наблюдател, професио-нално свързан със земе-делието от доста години.Директорът на контрол-но-техническата инспек-ция в земеделското ми-нистерство инж. Райчо Ге-оргиев познава сектора от години и е наясно с не-възможността на българ-ските стопанства да ин-вестират в нова техника. Експертът умишлено не

дава за пример дребните производители с до 500 дка, които заради малкия размер на обработваема-та земя са още по-неефек-тивни от големите и мо-дернизацията при тях почти не се случва. Спо-ред него истината за бъл-гарското земеделие често убягва на страничния на-блюдател, който е настро-ен веднага да критикува, щом чуе протестите на зърнопроизводителите заради ниските изкупни цени на пшеницата след всяка жътва. Когато става въпрос за отделни произ-водители без опит и уме-ния да управляват бизне-са, тези критики навярно са оправдани, но когато 90 на сто от фермерите в страната алармират за обективно възникнали пречки, тогава се налага общо решение, което да неутрализира проблема, заключава експертът.

4Какво предстои за бранша в близките месеци

Очакванията на новото правителство, че селското стопанство може да изле-зе на плюс и поне отчасти да компенсира загубите на другите сектори на икономиката в условията на криза, може да не се оправдаят. През минала-та година износът на сел-скостопанска продукция достигна 11.6 на сто от об-щия експорт, като основ-но перо в приходите дър-жаха пшеницата и и слън-чогледът. Лошите метео-рологични условия тази година дадоха отражение на качеството на зърното и това според експерти ще рефлектира и върху цената, и върху невъз-можността зърното да бъде изнесено. Докато през 2008 г. реколтата от пшеница достигна 4.3 млн. т, тази година при-браните количества са около 3.1 млн. т. От тях с добри хлебопекарни ка-чества е едва около 1.2 млн. т, но ако част от него бъде изнесено, през зима-

В последно време се наблюдава "суша" при усво-яването на евро-фондовете зара-

ди злоупотребите, мудна-та администрация и ре-дица други проблеми. В комбинация с финансова-та криза пък "сушата" зас-тигна и пазара на селско-стопанска техника, който допреди година се смята-ше за един от най-бързо развиващите се поради остарелия машинен парк

в страната и милионите, които трябваше да бъдат инвестирани в него по ли-ния на еврофондовете.

3Силен спад след силния ръст

През последните години пазарът на земеделската техника растеше с бързи темпове, достигащи и до 60-70% за някои вносите-ли. По данни на земедел-ското министерство уве-личението на регистрира-ните зърнокомбайни е

впечатляващо през по-следни пет години. Дока-то те са били 6222 през 2003 г., то за миналата го-дина броят им е достиг-нал 9279. Тази година оба-че се оказа различна за всички. Заради кризата в момента има силно нама-ление на поръчките, а прогнозите в краткосро-чен план са по-скоро пе-симистични. Основните причини за намалението на пазара според вносите-лите са силно затегнатото кредитиране, нестабилни-те приходи в земеделския бизнес и проблемите с ус-вояването на средства от европейските програми."Световната финансова криза се отрази изключи-телно негативно и върху земеделието у нас въпре-ки европейските субси-дии, предвидени за пла-щания на единица площ и за обновяването на ма-шинния парк", коментира търговският директор на "Ванто трейд ауто" Нико-лай Флоров. Според него поръчките за земеделска техника са се сринали и

сега са наполовина спря-мо миналата година. За голямо намаление съоб-щава и изпълнителният директор на "Златекс" Нецо Минев. Според него намалението на поръчки-те за тази година вероят-но ще достигне 20% сред-но за страната, като при по-малко известните мар-ки техника ще бъде още по-голямо.

3В графата "рискови кредитополучатели"

Най-сериозният проблем за продажбите на земе-делска техника е същест-веното намаление на от-пусканите инвестицион-ни кредити от банките. Според мненията на вно-сители над 90% от техни-ката за земеделие се купу-ва със заем, като това е особено валидно за ма-шините с цена над 100 - 150 хил. лв. "Най-силно влияние върху пазара оказаха повишените лих-ви, както и липсата на практика на ефективно кредитиране", обяснява Николай Флоров. По ду-

мите му земеделските производители отново са попаднали в графата "ри-скови кредитополучате-ли". Според колегата му Нецо Минев в момента много трудно може да бъде даден кредит на арендатор, който обработ-ва под 3 хил. дка. "Така на практика пак страдат малките фирми", каза още той. Минев смята още, че лошата стопанска година допълнително ще намали възможностите за покуп-ка на нови машини, тъй

като фермерите ще полу-чат значително по-малко приходи.Разплащателната агенция бави одобрението и раз-плащането на проекти за покупка на нова техника, което в някои случаи дори отказва фермерите да кандидатстват по евро-програмите.

Перспективите са лоши

2Пикът предстоиСпоред някои вносители в момента кризата на па-зара на техника все още не е достигнала пика си, тъй като се осъществяват доставки и плащания по стари поръчки. "Нещата досега долу-горе вървяха по инерция, тъй като все още работим по стари проекти", обяснява Нецо Минев. Според него обаче истински тежка ще бъде следващата година, кога-то вече тези договори ще бъдат изпълнени, а нови-те поръчки – силно нама-лени. Николай Флоров смята, че най-рано може да се очаква съживяване на пазара през втората по-ловина на 2010 г. Дотогава обаче вероятно все по-чес-то вносителите ще се сблъскват с проблеми при изплащането на доставе-ни машини от страна на фермерите, а се очаква и някои поръчки да бъдат отменени заради настъ-пилата икономическа си-туация.

Кредитирането е силно затегнатоПоръчките на машини за земеделие намаляват с 20-50% Деница Ватева

Прогнозите са, че кризата ще се

задълбочи

Попитахме

Радослав Христов, председател на асоциацията на зърнопроизводителите:

Какви са спасителните варианти в условията на криза?

Теодор Иванов, изпълнителен директор на "Аннона грейн":

Силата на българско-то земеделие е в мал-

ките и средните сто-панства, които трябва да инвестират в по-скъ-пи насаждения, които дават продукция с висо-ка добавена стойност. За целта обаче е важна и административната подкрепа от държавни-те институции, които нормативно да насър-чат производителите към отглеждане на зе-

ленчуци и плодове чрез осигуряване на по-дълги гратисни срокове при отпускане на подобни инвестиционни креди-ти. Другият сериозен проблем за сектора е липсата на модерни кар-го терминали и тържи-ща на едро, където про-дукцията да се обработ-ва бързо и да се тран-спортира до пристани-щата. Продължава на стр. 10 a

Силно засегнатото кредитиране, нестабилните приходи в земеделския бизнес и недоброто усвояване на европейски средства свиват пазара | © Цветелина Ангелова

август 200910 | ПоТребиТелиТе

та ще се налага страната да купува скъпо жито, предвиждат експертите. Докато попълването на хлебния баланс е разре-шимо, постоянно влоша-ващото се финансовото състояние на стопанства-та може сериозно да спъне развитието на отрасъла, на който се възлагат голе-ми надежди. Според про-изводители есента и зи-мата ще бъдат изключи-телно тежки за бранша поради ниските изкупни цени на пшеницата и го-лемите разходи, направе-ни за нейното производ-ство. "За първи път от 20 години насам жънем тол-кова скъпо зърно", обясни председателят на асоциа-цията на зърнопроизво-дителите Радослав Хри-стов. Той допълни, че при сре-ден добив от 295 кг от де-кар себестойността на тон зърно достига необичай-ните 270 лв., което при се-гашните изкупни цени об-рича немалка част от про-изводителите на фалит. Преди година-две тези

разходи се движеха меж-ду 70 и 80 лв. Разходите за горива и торове през есен-та на миналата година почти се утроиха, а заради газовата криза торовите заводи и вносителите по-качиха цените до 670 лв. точно когато зърното се подхранва. "Заради висо-ките цени немалка част от фермерите не наториха и това допълнително се от-рази на качеството на зър-ното", обясни и Красимир Аврамов от асоциацията на зърнопроизводители-те. Като се добави и пос-къпването на дизела до 2.62 лв., всичко това се калкулира в цената на но-вата реколта.

2Срив на всички цениСделките с качествена хлебна пшеница започна-ха при цени от 200 до 230 лв. за тон без ДДС, което буквално срина очаква-нията на хората, че ще ус-пеят да покрият разходи-те си. Още по-ниски са предложенията за фураж-ното зърно, чиято търго-вия започна при 180-200 лв. за тон. На места зърно-

то се изкупува и по 250-270 лв., но то е за първока-чествените партиди, обяс-ниха мелничари.Често производителите покриват загубите от една култура с печалбите от друга, но тази година това е почти невъзможно зара-ди общия ценови спад при селскостопанската продукция, обясниха хора от бранша. "Минала-та година компенсирахме с високите цени на рапи-цата, която достигна 850 лв. за тон. Това лято обаче таванът на продажбите от тази енергийна култура не надхвърлиха 500 лв. и това допълнително сни-жи постъпленията ни", обясни Николай Димов, арендатор от Ямболско, който обработва близо 45 хил. дка. Известна ком-пенсация може да се по-стигне при царевицата, но в Южна България тя поч-ти не се отглежда заради сушата и липсата на по-ливни насаждения. Евен-туалните приходи от слънчогледа биха дошли едва през октомври-ноем-ври, когато сеитбата тряб-

ва да е приключила, зато-ва и производителите са поставени пред сериозно-то изпитание как да наме-рят средства за новата ре-колта.Така за пореден път бран-шът започва подготовката за есенната сеитба с мини-мални средства. Тази го-дина е последната, в която фонд "Земеделие" ще кре-дитира стопаните с пари от националния бюджет, тъй като според договора за присъединяване дър-жавните помощи изтичат през 2009 г. Това означава, че от следващата есен се спират нисколихвените оборотни заеми за покуп-ка на торове и семена за сеитбата. Няма да се прис-пада и акцизът за горива-та. Очаква се до края на година агроведомството да се опита да договори запазване на някои помо-щи.

3Финансирането остава сериозният проблем

През последните години банките се отвориха за крупните арендатори, от-пуши се дори кредитира-

нето и за по-малките сто-панства, но кризата се от-рази зле и от началото на годината процесът беше стопиран. "Заради сканда-лите по САПАРД банките престанаха да кредитират фермерите. Повишаване-то на лихвите се стовари като ново бреме за нас", коментира Красимир Аврамов от Асоциацията на земеделските произво-дители. Той припомни, че от месец производители-те масово искат разсроч-ване на заемите си, което допълнително ще затруд-ни бъдещата им комуни-кация с финансовите ин-ституции.Новото управление на министерството на земе-делието още с встъпване-то си на власт обеща спешно да задейства ра-ботата по гаранционен фонд за фермерите, което реално може да стане най-рано в средата на следва-щата година, обясниха експерти. От бранша се опасяват, че заради липса-та на кредитен ресурс може да се стигне до пара-докса да има одобрени

проекти, които не се из-пълняват поради липсата на предварително финан-сиране.Досега секторът разчита-ше на европейските суб-сидии, но според хора от сектора е време да се пре-осмисли производството и структурата на земедел-ските стопанства. "За всички е ясно, че зърноп-роизводството е рента-билно, когато се извършва върху комасирани пло-щи. Затова дребните про-изводители с по 100 дка би трябвало да се насочат към трайните насажде-ния или зеленчукопроиз-водството, които дават продукция с по-висока принадена стойност." Това каза изпълнителният ди-ректор на "Аннона грейн" Теодор Иванов, който от-давна се занимава със зър-нопроизводство и е извес-тен сред колегите си с иновативните си идеи. Според него самото пре-структуриране би могло да се насърчи норматив-но, но без сериозни фи-нансови ангажименти от страна на държавата.

Е вропейският съюз остава най-значимият парт-ньор в сферата на търговията със

селскостопански проду-кти в световен мащаб. Това е основният извод на второто издание Monitoring Agri-trade Policy (MAP) на Генерална-

та дирекция за селско сто-панство и развитие на селските региони на ЕК. С внос на стойност 129 млрд. долара за 2008 г. ЕС изпреварва с много САЩ (86 млрд. долара). От 2003 г.обаче ЕС е и основен из-носител на аграрни стоки и през миналата година износът е достигнал 122

млрд. долара. Това е съв-сем малко над стойността на американския експорт - 121.7 млрд. долара. По този начин ЕС има дефи-цит от около 7 млрд. дола-ра, а за САЩ данните по-казват излишък от 35 млрд. долара. През по-следните години обаче и Брюксел, и Вашингтон за-

губиха част от експорта си за сметка на трети страни - особено Бразилия.Селскостопанското про-изводство в ЕС се е увели-чило с 4.3%, но това не се е оказало достатъчно, за да компенсира поскъпване-то на производствените материали с 10.8%, главно заради силното покачва-не на цените на торовете (+52.8%), на енергията (+13.6%) и на животински-те храни (+10.8%).

4Преработващата индустрия дава 67% от експорта на ЕС

Все по-високите цени на суровините през послед-ните години оказват вли-яние върху скоковидното покачване на износа на тези страни, в които ба-зисните продукти държат основен дял от износа. Това и е основната причи-на за нарастването на екс-порта на Бразилия (със 60%) и Аржентина (80%) от 2006 г. насам, както и за внушителния ръст на американския излишък (от 4 млрд. долара през 2005 г. до над 35 млрд. до-лара през 2008 г.). За смет-ка на това преработвател-ната индустрия предста-влява две трети от стой-ността на европейския из-

Европа остава най-значимият аграрен производител в света Бойчо Попов

нос на аграрни стоки. За-това и бумът на цената на суровините оказа по-мал-ко влияние върху евро-пейския външнотъргов-ски баланс.Нарасналите цени на су-ровините са довели до по-високи разходи на вноси-телите. Така например търговският дефицит на Европа е скочил от 2.5 млрд. евро през 2007 г. на 4.7 млрд. евро година по-късно. Влошаването на баланса се обяснява с ви-соките цени на суровини-те като соя или на меж-динните продукти като растителните мазнини и рапицата. Тези продукти формират почти полови-ната от вноса на съюза. Според ЕК обаче в истори-чески аспект дефицит в размер на 5 млрд. евро не е особено висок.Покачването на цените обаче е повлияло значи-телно на вноса от някои развиващи се страни и страни в преход. Така на-пример между 2000 и 2008 г. износът на Китай на аграрна продукция е нараснал от 10 млрд. на повече от 56 млрд. дола-ра. Само за последните две години ръстът е бил повече от 85%.

370% от вноса на ЕС е от развиващи се пазари

Друг извод от анализа е, че ЕС е най-големият вно-сител на селскостопански продукти от развиващите се страни. Седемдесет процента от вноса е с по-добен произход. Най-ви-сок е вносът от Бразилия (15%), Аржентина (над 9%), САЩ (9%), Китай и Турция.Световната криза също е оказала сериозно влия-ние върху търговските отношения на Брюксел в този сегмент. Рецесията е ускорила спада на износа на селскостопански стоки от ЕС за САЩ, който е за-почнал още през 2007 г. Големият спад обаче се компенсира донякъде от руския пазар, който се

превръща във все по-ва-жен партньор за ЕС. Гото-вите преработени проду-кти представляват 80% от аграрния износ за тази страна.

2Спад и в САЩИ други държави регис-трират спад в аграрната търговия. Така например американският износ през първото тримесечие на годината е намалял с 21% спрямо същия период на предната година. При-чината за това е ком-плексна: по-ниските цени на суровините, намалели-те в глобален аспект при-ходи и обезценяването на долара.Междувременно данните на Евростат показват, че приходите от земеделие на фермерите и доходите на работещите от сектора в Европейския съюз през 2008 г. са спаднали с 4.3%. В България и Румъния обаче те са нараснали съ-ответно с 24.5 и 21.4%. Зе-меделските приходи от-читат голям спад в Бел-гия (-25.6%), в Латвия (-17.5%), в Естония (-22.1%) и във Франция (-9.2%). В България и Румъния сил-ното увеличение на земе-делските приходи най-ве-роятно се дължи на по-го-лемия дял държавни по-мощи за земеделие или на увеличението на сред-ствата, отпускани по ли-ния на Общата земедел-ска политика (ОЗП).Между 2000 и 2008 г. ре-алните селскостопански приходи на фермерите и работещите в сектора в ЕС са нараснали със 17.2%. Това увеличение в 15-те по-стари членки на ЕС е било с 3.8% и със 73.7% в 12-те нови страни членки.Работната ръка в селското стопанство в 27-те е нама-ляла средно с 24.5% от 2000 г. и с 29.6% в новите страни членки. Това се на-блюдава най-вече в Бъл-гария и Румъния, където делът на земеделието е особено голям.

a Продължава от стр. 8

Земеделски стоки за 122 млрд. долара е изнесъл ЕС през 2008 г. | © Shutterstock

август 2009 Тенденции | 11

Торови неволи Кризата настигна и производителите на торове

Ц ените падат", "Пазарът е под налягане", "Няма купува-чи". Това са

само част от заглавията в отчетите на специализи-раните агенции, които следят ситуацията на па-зара с минерални торове. Въпреки това обаче па-зарната конюнктура да-леч не е толкова мрачна, каквото например е поло-жението на пазара на не-движими имоти или на автомобилния.Все пак кризата дойде и тук. Доскоро това произ-водство изглеждаше за-щитено от глобалната фи-нансова криза. Още в края на миналата година обаче световните произ-водители на минерални торове започнаха да на-маляват производството. Преди края на 2008 г. на световния пазар не бяха доставени около 1.6 мили-она тона азотни, 2 мили-она тона фосфатни и 1 ми-лион тона калиеви торо-ве, показва анализ на спе-циализираната агенция на British Sulphur. Това обаче не доведе до удър-жане на по-високите цени, защото всички про-изводители са натрупали значителни резерви.А цените на минералните торове нарастваха почти без прекъсване през по-следните две години и достигнаха рекордни стойности през лятото на 2008. Това доведе до

4Безпрецедентен ръст на доходите на производителите на минерални торове

както и на пазарната ка-питализация на някои аг-рохимически фирми. Рентабилността на све-товните лидери е над 30%, а на някои произво-дители на калиеви торове достигна до 70%. Но кри-зата се задълбочи и Merrill Lynch оттегли сво-ите препоръки за покуп-ка на ценните книжа на агрохимическите гиган-

ти, като например север-ноамериканския Potash Corp., Agrium, Mosaic и др.За пръв път от началото на глобалната финансова криза инвестиционните банки изразиха загриже-ност по отношение на приходите на компании-те в този сектор.

4Борсовият спад на стойността на компаниите

обаче не отразява темпа на спада в цените на ми-нералните торове. Цените на азота и фосфора са паднали с 20% спрямо юлския максимум пора-ди намаляващите цени на ресурсите (енергията, фосфатите и сярата). Це-ните на калия засега се за-пазват, но сделките на спот пазара са на нива от 1000 долара за тон, въ-преки че доскоро можеше да бъдат видени и на 1050 и 1100 долара за тон. На северноамериканския па-зар пък стойността на доставките на карбамид за първото тримесечие на 2009 г. бяха 375 долара за тон. И въпреки тези ни-ски цени световната тър-говия с минерални торо-ве почти спря.При тази липса на търсе-не производителите на минерални торове започ-наха да намаляват произ-водството си. В световен мащаб в последните ме-сеци на миналата година бяха временно затворени над 100 торови предпри-ятия. Сред тях е лидерът в бранша, италианският концерн "Яра". Силно за-сегнати бяха канадският концерн "Агриум - По-таш", фирми в Русия, Ма-роко и много други.

2България и кризатаБългария не беше подми-ната от тази тенденция. Особено трудни времена преживя най-големият торов завод в България - девненският "Агрополи-хим". До такава степен, че заради влошената пазар-на конюнктура и свръх-

производството на торо-ве в световен мащаб предприятието временно спря работа на 21 ноем-ври, съкрати 200 души от общо 1100-членния пер-сонал и по този начин се превърна в една от пър-вите жертви в България на глобалната икономи-ческа криза."В началото на 2008 г. имаше пренасищане с из-куствени торове в свето-вен мащаб. Това доведе и до

3Огромен спад на цените на торовете

произвеждани от компа-нията - само за втората половина на годината сривът беше от 1020 дола-ра за тон фосфатни торо-ве до 450-600 долара", твърди изпълнителният директор Филип Ромбаут. Днес цената на тон тор е около 250 долара. След поскъпването на природ-ния газ, чиято цена пред-ставлява между 68 и 72% от себестойността на амо-ниевата селитра, произве-дените в България торове са доста по-скъпи от тези в Русия, където не плащат за газ, или в Украйна, къ-дето газът е доста по-ев-тин.Въпреки падналите цени на основния продукт, произвеждан от "Агропо-лихим", за 2008 г. компа-нията отчете ръст на про-дажбите до 394 млн. лв. спрямо 279 млн. лв. през 2007 г. (почти 41% измене-ние). Но печалбата пада и заводът отчете загуба от 34 млн. лв.Другият голям произво-дител на изкуствени то-рове - "Неохим", отчита повече от три пъти нама-ление на продажбите за полугодието – до 50.5 млн. лв. в сравнение със 180.5 млн. лв. година по-рано. За шестмесечието компанията излезе на за-губа в размер на 8.15 млн. лв. при повече от 39 млн. лв. печалба за януари - юни 2008 г. Производ-ствата на "Неохим" АД ра-

Бойчо Попов

Фирмата БАСФ е лидер в растителната за-щита при маслодайната рапица. Тя предлага пълна гама от продукти срещу всички важни икономически плевели, болести и неприяте-ли, а също така и растежен регулатор, кой-то предпазва растенията от полягане и по-вишава тяхната студоустойчивост. Дълго-годишният опит на БАСФ, инвестициите в развойна дейност и многообразието на про-дукти дават възможност да ви предложим цялостна технология за растителна защи-та в маслодайната рапица, за да се получат стабилни добиви с високо качество от де-кар, а от там по-големи приходи и печалби за земеделските производители. БАСФ България работи интензивно по раз-витието и внедряването на продукти за растителна защита в маслодайна рапица:За борба с плевелите фирмата предлага на производителите следните два продукта: 1) Бутизан 400 СК - Селективен хербицид за почвено и ранно вегетационно приложе-ние (до 2-ри същински лист на плевелите). Препоръчваната доза е 400 мл/дка. Негови-ят спектър на действие са едногодишни ши-роколистни и житни плевели. 2) Срещу едногодишни житни плевели и са-мосевки от житни култури решението на BASF е селективният, вегетационен и сис-темен хербицид Стратос Ултра в доза 100 мл/дка. Много важен проблем на рапицата е измръз-ването й през зимния период на покой. BASF е намерил решението и за този проблем - КАРАМБА 60 СЛ – растежния регулатор и фунгицид със системно действие, който по-

вишава студоустойчивостта на рапицата към ниски температури, и защитава расте-нията от ранна атака на болести през есен-та (Фома и Ботритис). За постигане ефек-та на повишаване на студоустойчивостта, КАРАМБА 60 СЛ се прилага в доза 70 мл/дка, във фаза 4-6-ти лист на рапицата. В резул-тат се получават по-добре вкоренени, по-стабилни и устойчиви на измръзване рапич-ни растения. Другият проблем при отглеж-дането на рапицата е този с полягането. КАРАМБА 60 СЛ в доза 100 мл/дка, приложен през пролетта от 9-ти и повече видими междувъзлия до появата на първите листен-ца на цвета, повишава устойчивостта на полягане на растенията, намалява загубите при прибиране, и предпазва от атака на листни петна. В технологията на фирмата за опазване от неприятели е синтетичения инсектицид с бързо инициално действие- ВАЗТАК НОВ 100 ЕК. Основни неприятели са рапичен цвето-яд, мъхнат бръмбар, рапичен бръмбар, черен рапичен скритохоботник, кръстоцветни бъл-хи, въшки и др. Пиретроидният инсектицид ВАЗТАК НОВ 100 ЕК се прилага в доза 20 мл/дка и трябва да се приложи напролет във фаза напъпване (формиране на цветните пъпки) при температура около 15 градуса срещу възрастните индивиди на цветояда и бръмбара. При необходимост може да се на-правят следващи пръскания според плът-ността на неприятелите. С ВАЗТАК НОВ 100 ЕК се унищожават и всички други въз-можни вредители, които се развиват в рапи-цата в момента на пръскане

За повече информация: БАСФ ЕООД, Агро отдел, гр.София, ул. Балша № 1, тел. 02/915 20 43

З а б е л е ж к а : в процес на регистрация са следните продукти: Пиктор - комбиниран двойно компонентен фунгицид за борба срещу всички икономически важни болести по рапицата: Карамба 60 СЛ - Растежен регулатор и фунгицид със ситемно действие за повишаване на студоустойчивостта през зимния период и избягване опас-ността от полягане през пролетта. През есента на 2007 г. започна официалното биологично изпитване на два нови хербицида БУТИЗАН Екстра за борба срещу едногодишни житни и ши-роколистни плевели при конвенционална рапица и БУТИЗАН CLEARFIELD при CLEARFIELD хибриди за борба срещу едногодишни и многогодишни жит-ни и широколистни плевели, включително и проблемния синап.

ботят между 6 и 9 месеца в годината, а през остана-лия период се осъществя-ва профилактика, като през настоящата година дружеството осъществи по-дълги прекъсвания на производствения процес.В доклада за дейността на дружеството се посочва, че заради неблагоприят-

ната пазарнa обстановка се очаква

3Намаление на продажбите

както на основния му продукт - амониев ни-трат, така и на останалите продукти от листата. В прогнозите е заложено основната част от тях да

се пласират на вътреш-ния пазар и едва в края на годината може да се очак-ват продажби на амониев нитрат на международни пазари. Очакваните по-стъпления от изкустве-ния тор за тази година са 94 хил. лв. при прогноз-ната реализация на 220 хил. тона.

Пазарната конюнктура при минералните торове не е толкова мрачна, както при другите отрасли. | © Цветелина Ангелова