11
Фармакогенетични аспекти на лечението на бронхиалната астма Деница Календжиева 30 гр. медицина София ● 2010

Фармакогенетични аспекти на лечението на бронхиалната астма

  • Upload
    aisha

  • View
    62

  • Download
    1

Embed Size (px)

DESCRIPTION

Фармакогенетични аспекти на лечението на бронхиалната астма. Деница Календжиева 30 гр. медицина София ● 2010. - PowerPoint PPT Presentation

Citation preview

Page 1: Фармакогенетични аспекти  на лечението на бронхиалната астма

Фармакогенетични аспекти на лечението на бронхиалната

астма

Фармакогенетични аспекти на лечението на бронхиалната

астма

Деница Календжиева

30 гр. медицина София ● 2010

Page 2: Фармакогенетични аспекти  на лечението на бронхиалната астма

Бронхиалната астма се характеризира с обструкция и възпаление на дихателните пътища. Обструкцията се дължи на контракция на гладкомускулните клетки, увеличена секреция на мукус и оток на мукозата.

Възпалението се дължи на алергени,свързващи се с IgE антитела, като комплексът АГ-АТ се прикрепя към мастоцитите, от които чрез дегранулация се освобождават редица медиатори. Отделените хистамин, левкотриени C4 и D4 / LTC4 и LTD4 / и простагландин D2 / PGD2 / предизвикват мускулна контракция, увеличават пропускливостта на кръвоносните съдове . Цитокините, отделени от Th2 лимфоцитите, предизвикват активация на еозинофилите, / които от своя страна отделят токсични медиатори и увреждат респираторния епител /, увеличаване на продукцията на IgE антитела / IL-4 улеснява превключването на B лимфоцитите към синтез на IgE /, увеличаване на мукусната продукция от бронхиалния епител.

Page 3: Фармакогенетични аспекти  на лечението на бронхиалната астма

Цитокините, отделени от Th-1 лимфоцитите инхибират Th-2 лимфоцитите и обратно. При бронхиалната астма се наблюдава дисбаланс в тази регулация.

Остри и хронични / в червено / възпалителни промени в дихателните пътища при бронхиалната астма.

Page 4: Фармакогенетични аспекти  на лечението на бронхиалната астма

Инхалираните алергени се представят на Th2 лимфоцитите и отделеният от тях IL-4 стимулира IgE продукцията от В лимфоцитите и еозинофилната дегранулация. При продължителна експозиция на алергена той се свързва с IgE антителата, прикрепени към мастоцитите в дихателните пътища, които освобождават медиатори, разрушаващи плътните връзки на епитела. Така антигенът прониква в мукозата и активира еозинофилите. Пристигането на неутрофили, базофили и моноцити е свързано с късния астматичен пристъп.

Page 5: Фармакогенетични аспекти  на лечението на бронхиалната астма

Стъпаловиден подход при терапията на бронхиалната астма в зависимост от тежестта на заболяването ICS, inhaled corticosteroid; LABA, long-acting β2-agonists; OCS, oral corticosteroid.

Терапия на бронхиалната астма в зависимост от симптомите и клиничното ѝ протичане DSCG, disodium cromoglycate

Page 6: Фармакогенетични аспекти  на лечението на бронхиалната астма

Индивидуалните генетични различия в ензимите, метаболизиращи лекарствата

или в прицелната структура, върху която действат лекарствата, могат да бъдат причина за различие в терапевтичния отговор. Полиморфизмът / индивидуални различия в последователността на нуклеотидните бази на ДНК / е нормално явление в човешкия геном – около 1 на 1000 двойки бази са полиморфни.

Фармакогенетиката отчита влиянието на генетичните полиморфизми върху терапевтичното повлияване на пациента от определено лекарство. Затова тя е особено важна за изграждането на т.н. персонално ориентирана медицина или tailor-made medicine.

Избрани гени, в които полиморфизмът може да доведе до различия в терапевтичния отговор при бронхиална астма

Page 7: Фармакогенетични аспекти  на лечението на бронхиалната астма

В белите дробове β2 адренорецепторите се намират в ендотела на

кръвоносните съдове и в алвеоларните стени. Затова активацията на тези рецептори води до:

※ намаление на пропускливостта на кръвоносните съдове, което способства за намаляване на ексудацията на плазмата и намаляване на отока

※ увеличение на секрецията на мукус, но и подобряване на мукуцилиарната функция

β2 адренорецепторът се състои от 413 аминокиселини, със 7 трансмембранни участъка, 3 екстрацелуларни и 3 интрацелуларни бримки, екстрацелуларен аминокрай и интрацелуларен карбоксилен край, принадлежащ към фамилията на G-протеин свързаните рецептори.

Page 8: Фармакогенетични аспекти  на лечението на бронхиалната астма

Описани са 9 точкови мутации, като 3 от тях са функционално значими:※ Arg→Gly16 / 46A→G / - Дивият тип е Arg16, но алелът Gly16 е с по-

висока честота - до 72% в някои популации. Изследвания показват, че индивиди, носещи Gly16 алел имат намален бронходилатативен отговор към β2 агонисти, което се обяснява с увеличена down regulation. В същото време те са и с увеличена реактивност към хистамина.

※ Gln→Glu27 / 79C→G / - Glu27 e свързан с по-голяма резистентност на рецепторите към предизвиканата от β2 агонистите down regulation.

※ Gly16/Glu27 – Ефектите,предизвикани от Gly16 доминират над тези от Glu27 и това води до down regulation.

※ Thr →Ile164 / 491C→T / - Ile164 рецепторите са с намален афинитет към Isoprenaline, Adrenaline, Noradrenaline, в сравнение с Thr164 – това най-вероятно се дължи на нарушаване на водородната връзка, нормално формираща се от съседния Ser165 и β-хидроксилната група на катехоламините. Освен това се предполага, че Ile164 е свързан с разделяне на β2-адренорецепторите от G-протеина.

Page 9: Фармакогенетични аспекти  на лечението на бронхиалната астма

HPETE: hydroperoxyeicosatetraenoic acid; LT: leukotriene; 5-LOX: 5-lipoxygenase; FLAP: 5-lipoxygenase activating protein; LTC4S: leukotriene C4 synthase.

Левкотриените са полиненаситени ейкозотетраенови киселини, произлизат от арахидоновата киселина. LTC4 и LTD4 съдържат цистеин и се свързват със специфични рецептори – основно с Cys LT1, предизвиквайки контракция на гладкомускулните клетки, ексудация на плазма и свръхсекреция на мукус.При аспирин-индуцираната астма аспиринът блокира циклооксигеназата, без да влияе на липоксигеназата, поради което се нарушава балансът и се увеличават бронхоконстриктурните левкотриени. Транскрипционната активност на 5-липоксигеназния ген зависи от транскрипционен фактор Sp-1, свързващ се с промотор на гена. Промоторът показва индивидуален полиморфизъм, притежавайки от 3 до 6 тандемни повтора. При ниска транскрипционна активност на гена за 5-LOX / АLOX5 / се наблюдава намален или липсващ отговор при лечение с 5-липоксигеназни инхибитори. LTC4 синтазата е мембранно свързана глутатион трансфераза. LTC4S 444А →С полиморфизмът есвързан с аспирин индуцираната астма и може да доведе до увеличаване на LTC4 и затова пациенти с генотип АС и СС се третират с левкотриен рецепторни антагонисти / LTRA /.

Cys LT1 e G-протеин свързан рецептор. Генът за Cys LT1 е разположен в Х хромозомата. Полиморфните варианти на този рецептор биха могли да променят афинитета към ендогенните лиганди LTC4, LTD4, LTE4 или към рецепторните антагонисти, но досега не са описани подобни полиморфизми.

Page 10: Фармакогенетични аспекти  на лечението на бронхиалната астма

Глюкокортикоидите /GCs / действат като се свържат с цитоплазмен рецептор GR, който навлиза в ядрото и играе ролята транскрипционен регулатор. Така се намалява транскрипцията на гени, кодиращи проинфламаторни протеини като цитокините, а се увеличава тази на противовъзпалителните протеини като липокортин. В същото време GCs увеличават транскрипцията на β2 адренорецепторите в белите дробове. Ефектите, предизвикани от гллюкокортикоидите се противопоставят на down regulation от продължителната употреба на β2 агонистите. GCs инхибират транскрипционните фактори NFkB / nuclear factor kappa B / и AP-1 / activator protein 1 /. Не е установена резистентността към GCs да е причинена от полиморфизма в GR ген. Въпреки това астматици, носещи Val→Asp641 или Val→Ile729 GR варианти могат да проявят намален отговор към терапията с GCs в сравнение с дивия тип.

TBX21 e ген, кодиращ транскрипционен фактор T-bet важен за продукцията на IFN-γ от Th1 лимфоцитите. Установено е, че пациенти с генотип TBX21 33 His/Gln се повлияват по-добре от терапията с инхалаторни глюкокортикоиди в сравнение с 33 His/His.

Фосфодиестеразите разграждат cAMP и така се противопоставят на cAMP медиираната бронходилатация. PDE4 е с най-силна активност от фосфодиестеразите. Открити са 4 гена, които я кодират / PDE4A, PDE4B, PDE4C, PDE4D /. Увеличената активност на PDE4 се очаква да намали отговора към β2 агонистите. Все още няма данни за конкретни полиморфизми във фосфодиестеразните гени при астматици.

CYP 450 e семейство от хем-съдържащи ензими, които имат голямо значение за

метаболизиране на лекарствата. Theophylline се метаболизира от CYP 1А2. При генотип CYP 1А2 -3594(GT) е установена намалена активност на ензима и увеличена продължителност на действие на Theophylline.

Page 11: Фармакогенетични аспекти  на лечението на бронхиалната астма

Използвана литература:

※ Pharmacogenetics of asthma , A. Fenech and I. P. Hall

※ Pharmacogenetics of asthma in children Allergy Asthma Immunol Res. 2010 January

※ Pharmacogenetics of asthma, European Respiratory Journal

※ Basic & Clinical Pharmacology, 10 edition by Vishal

※ Modern Pharmacology with Clinical Applications, 6 edition, C. Craig

※ Harrison`s Principles of Internal Medicine, 17 edition

※ Robbins – Pathological Basis of Disease