ПОНЕДЕЛНИК, 22 НОЕМВРИ 2010 г. - European Parliament · 2011-05-03 · 25 ноември е Международният ден за премахване на насилието

ПОНЕДЕЛНИК, 22 НОЕМВРИ 2010 г.

ПОД ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО НА: JERZY BUZEKПредседател

(Заседанието се открива в 17,05 ч)

1. Възобновяване на сесията

Председател. – Възобновявам сесията на Европейския парламент, прекъсната в четвъртък,11 ноември 2010 г.

2. Одобряване на протокола от предишното заседание: вж. протокола

3. Изявления на председателството

Председател. – Изпитах огромно задоволство, когато получих новината за освобождаванетоот домашен арест на Aung San Suu Kyi, лидерката на опозицията в Бирма. Г-жа Suu Kyiбеше една от първите носителки на наградата Сахаров, която се присъжда от Европейскияпарламент от 1988 г. Тя обаче не можа да я получи лично преди 20 години. Бих искал дави информирам, че вече изпратих покана на г-жа Suu Kyi да посети Европейския парламенти да вземе участие в едно от нашите пленарни заседания.

25 ноември е Международният ден за премахване на насилието срещу жените, обявен затакъв от ООН преди 11 години. Всеки ден по света много жени стават жертва на изнасилване,унижение и домашно насилие. Особена жестокост, която се практикува в много областина света, е обрязването на млади жени. Приблизително 8 000 момичета стават жертва нанасилие всеки ден. За да изразим солидарността си с кампанията за предотвратяване на тозиварварски ритуал, бих искал да ви насърча днес да носим розов лист като символ на това,че се противопоставяме на тази практика. Бих искал също така да подчертая, че впродължение на много години Европейският парламент продължава усилията си, насоченикъм призоваване за пълно прекратяване на физическото и психическо насилие над жените.

4. Състав на Парламента

Председател. – Компетентните испански органи ме информираха, че Ramón JáureguiAtondo е заменен от María Irigoyen Pérez, считано от 16 ноември 2010 г. Бих искал даприветствам нашия нов колега и да напомня, че на основание на член 3, параграф 2 отПравилника на дейността на Европейския парламент до проверката на пълномощията йили до произнасянето на решение по възникнал спор г-жа Irigoyen Pérez ще заеме мястотоси в Парламента и в неговите органи и ще се ползва с всички произтичащи от това права,при условие че предварително е подала писмена декларация, че не заема длъжност, коятое несъвместима с положението на член на Европейския парламент.

5. Състав на политическите групи

Председател. – Бих искал да ви уведомя, че на 15 ноември 2010 г. Claudiu CiprianTănăsescu се присъедини към Групата на Прогресивния алианс на социалистите идемократите в Европейския парламент.

1Разисквания на Европейския съюз -BG22-11-2010

Бих искал да ви уведомя също така, че на 18 ноември 2010 г. Pino Arlacchi се присъединикъм Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейскияпарламент.

6. Подписване на актове, приети по процедурата на съвместно вземане на решение

Председател. – С настоящото ви информирам, че в сряда председателят на Съвета щеподпише 14 законодателни акта, приети съгласно обикновената законодателна процедурав съответствие с член 74 от Правилника за дейността на ЕП. Заглавията на тези законодателниактове ще бъдат публикувани в протоколите от заседанието. Те ще ви бъдат предоставении ще можете да ги прегледате по всяко време.

7. Получени документи: вж. протокола

8. Отпаднали писмени декларации: вж. протокола

9. Въпроси за устен отговор и писмени декларации (внасяне): вж. протокола

10. Петиции: вж. протокола

11. Трансфер на бюджетни средства: вж. протокола

12. Ред на работа:

Председател. – Окончателният проект на дневен ред, изготвен от Председателския съветна негово заседание от 18 ноември 2010 г. съгласно член 137 от Правилника за дейността,е раздаден. Предложени са следните изменения:

Понеделник:

Политическите групи предлагат да премахнем от дневния ред разискването относно аспектина Плана за действие за изпълнение на Програмата от Стокхолм, свързани с гражданското,търговското, семейното и международното частно право. В резултат на това докладът щебъде подложен на пряко гласуване утре, вторник. Докладът ще остане в дневния ред. Щесе проведе гласуване, но без разискване. Повтарям: всички политически групи се съгласихас това решение и следователно то беше прието.

(Парламентът приема искането)

Вторник:

Няма предложени изменения.

Martin Schulz (S&D). – (DE) Г-н председател, в дневния ред за вторник има шест докладаот г-жа Matera относно мобилизирането на Европейския фонд за приспособяване къмглобализацията в Нидерландия. Вземам думата по този въпрос, защото считам,че начинът,по който г-н Daul беше нападнат по този въпрос от пресата в Нидерландия е неправилен.На Председателския съвет г-н Daul повдигна въпроса, който беше обсъждан отръководителите на различните групи, за това дали тези доклади не трябва да отпаднат соглед на разискването за бюджета. Искам да направя два коментара по този повод.

22-11-2010Разисквания на Европейския съюз -BG2

Първо, тези доклади следва да останат в дневния ред. Следва също така да проведем гласуванепо тях и да прехвърлим тези средства от Европейския фонд за приспособяване къмглобализацията на Нидерландия.

Второ, все пак г-н Daul предложи това, когато направи коментар в рамките наПредседателския съвет. Ако то е било изнесено от Председателския съвет в публичнотопространство, без дори да бъде дадена възможност на г-н Daul да отговори на въпросите ида даде обяснение, тогава в качеството си на председател на група човек всъщност трябвамного да внимава какво казва на Председателски съвет. Това е първото съображение.

Другото ми съображение е, че не Европейският парламент твърди, че тук се пилеят пари, аправителството на Нидерландия – не цялото – което постоянно твърди, че в Европа се пилеятпари и следователно тя следва да получава по-малко средства. Докладите на г-жа Materaпоказват, че е точно обратното, средствата от този бюджет се използват разумно и, по моемнение, за много важни проекти в Нидерландия. Следователно приемането на тези докладище покаже, че критиката в Нидерландия по отношение на този бюджет е неоснователна.

(Ръкопляскания)

Председател. – Запознат съм с въпроса и зная какво е излязло в пресата в Нидерландия.Бих искал обаче да ви уверя, че гласуването относно мобилизирането на средства отЕвропейския фонд за приспособяване към глобализацията за Нидерландия ще се проведеутре, както е планирано. Нищо не се е променило. Гласуването ще се проведе утре.

Сряда:

Получих искане от Конфедеративната група на Европейската обединена левица – Северназелена левица относно разискването на положението в Западна Сахара, а именно, чегласуването на предложенията за резолюции по въпроса би трябвало да се проведе презтази сесия, а не по време на парламентарната сесия през декември, както понастоящем сепланира.

João Ferreira (GUE/NGL). – (PT) Г-н председател, положението в Западна Сахара едостатъчно сериозно, за да не е необходимо Парламента да отлага заемането на позиция потози въпрос. Фактите са неоспорими и очевидни. Станахме свидетели на редица сцени наразрушения в лагерите Сахрави и знаем, че те доведоха до смърт и наранявания, а многохора все още липсват. Знаем, че един от нашите колеги от Парламента не беше допуснат дапосети лагерите и беше изгонен от мароканските власти и знаем, че това се случва и счленовете на националните парламенти, журналистите и членовете на неправителственитеорганизации (НПО). Знаейки всичко това, не можем просто да игнорираме този факт.

Ако не заемем позиция по въпроса, това би било равносилно на неразбираемо и неприемливосамодоволно отношение и дори на съучастничество, а това само би могло да накърнидостойнството на тази институция и ценностите, които твърди, че отстоява. Следователнобих искал да призова всички да вземем разумното решение да подкрепим гласуването нарезолюция по този въпрос по време на настоящото заседание, като гласуваме в подкрепана предложението.

Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE) – (EN) Г-н председател, считам, че представените отгрупата на Конфедеративна група на Европейската обединена левица – Северна зелена левицааргументи са съвсем основателни, важни и необходими и следователно ще подкрепя тазипозиция.


Martin Schulz, от името на групата S&D. – (DE) Г-н председател, трябва да помоляг-н Ferreira за минута внимание. Този въпрос беше подробно обсъден на Председателскиясъвет, както и по време на подготовката за него. От името на моята група, бих искал да кажа,че сме много обезпокоени от това, което се случва в Западна Сахара. Ако картините, коитовидяхме, са точни, те ще доведат не само до сериозни разисквания, но също така, ако енеобходимо, ще имат и последици. Следователно обаче трябва да действаме правилно, коетоот своя страна означава, че трябва да обсъдим събитията през тази седмица. По наше исканеминистърът на външните работи на Мароко заяви, че е готов да присъства на заседание накомисията по външни работи. Не е необходимо да прави това. Министърът на външнитеработи на Мароко не е длъжен да се явява пред комисията по външни работи на Европейскияпарламент. Според мен ние във всички случаи трябва да се възползваме от факта, че тойпроявява такова желание, първо, за да го запознаем с отправените укори и едва тогава даприемем резолюция. Считам, че това е много по-подходящ начин за действие, отколкотопърво да приемем резолюция и след това да го изслушаме. Нека приемем резолюцията всветлината на информацията и въпросите, които ще имаме възможността да зададем наминистъра на външните работи на Мароко в комисията по външни работи. Лично аз считам,че е много по-правилно да процедираме по този начин. Освен това до днес следобед имашеконсенсус по този въпрос между всички групи.

Председател. – Искането е подкрепено с мнозинство. Следователно съгласнопредложението на г-н Ferreira, гласуването ще се проведе през тази седмица.

(Парламентът приема искането)

Ще ви съобщя крайните срокове: гласуването ще се проведе в четвъртък. Крайните сроковеса, както следва: предложенията за резолюции трябва да бъдат внесени до утре, 23 ноември,12,00 ч.; а измененията и общите предложения за резолюции до сряда, 24 ноември, 13,00 ч.С други думи с един час по-късно. Повтарям: гласуването ще се проведе в четвъртък.

Daniel Cohn-Bendit (Verts/ALE). – (DE) Г-н председател, бих искал да попитам нещосвоите колеги.

Има извънредно положение в Тибет, както и безпокойство относно намерението на Китайда наложи китайския език в Тибет. Считам, че това е въпрос, който заслужава да бъдеразискван на пленарно заседание в присъствието на баронеса Аштън. Всъщност, съвсемотделно от извънредното положение, проблематична е именно политиката, която се прилагав Тибет.

Извънредно положение? Много добре. Ако мнозинството иска да обсъдим този въпрос оттази перспектива – добре. От своя страна и тъй като дневният ред за декември е сравнителноясен, бих искал да проведем разискване по този проблем и по въпроса за политиката наЕвропейския съюз по отношение на Китай в присъствието на баронеса Аштън, както и даприемем резолюция. Считам, че това би било по-разумно.

Председател. – Много Ви благодаря, г-н Cohn-Bendit. Това може да се предложи и наПредседателския съвет. Като председател на група Вие можете да направите предложениепо всяко време, г-н Cohn-Bendit. Благодаря Ви за коментара.

Четвъртък:

Няма предложени изменения.

(С това редът на работа е определен)


13. Годишен доклад на ЕЦБ за 2009 г. - Последно развитие на ситуацията собменните валутни курсове на международния пазар (разискване)

Председател. – Следващата точка е общото разискване относно:

– доклада на г-н Balz, от името на комисията по икономически и парични въпроси относногодишния доклад на ЕЦБ за 2009 г. (2010/2078(INI)) (A7-0314/2010), и

– изявлението на Комисията относно последното развитие на ситуацията с обменнитевалутни курсове на международния пазар (2010/2914(RSP)).

Burkhard Balz, докладчик. – (DE) Г-н председател, госпожи и господа, току-що беотправено искане за малко тишина. Може би някои колеги ще се съобразят с него.

Госпожи и господа, докладът ми днес по същество е свързан с дейността на Европейскатацентрална банка през 2009 г. – с други думи, в период, през който икономическите,финансовите и все по-често всички политически дейности се определяха най-вече отикономическата и финансова криза. Кризата, която в началото беше чисто финансова, серазпространи и втората й вълна засегна цялата реална икономика. Икономическата активностотбеляза спад в световен мащаб, а все по-ниските приходи от данъци и увеличаващите се врезултат от кризата разходи за социално обслужване доведоха до повишаване на публичнитедефицити. Допълнителните мерки за стимулиране на икономиката също допринесоха заравнището на дълга. В резултат на нарасналите дефицити правителствата в Европейскиясъюз приеха обширни пакети от мерки за строги икономии. Според мен тези пакети бяханеобходими, а в някои случаи закъсняха. Те обаче ограничиха възможностите за действиеот страна на правителствата.

Въпреки че през втората половина на 2009 г. икономическата активност започна да севъзстановява, тогава се появи заплахата от трета вълна, която да превърне финансовата иикономическа криза в криза на публичния дълг през 2010 г. По мое мнение, тази опасноствсе още не е преодоляна. Напоследък получихме много ясен знак от случая с Ирландия, чепроблемът на свръхзадлъжнялостта на държавите-членки не е решен и следователно същотака съм съгласен с председателя г-н Ван Ромпьой, че провал на еврото е немислим. Все пактова е положението в момента. Вместо това в моя доклад се разглежда 2009 г., през коятоможем да кажем, че ЕЦБ реагира подходящо – всъщност дори добре – напредизвикателствата. Мерките й доказаха, че имат широк успех и спасиха много финансовиинституции от фалит. Финансовите институции обаче не винаги прехвърлят изцялоликвидността към реалната икономика, като в резултат не може да се използва целиятпотенциал на тези мерки за възстановяване.

Тъй като мерките включват извънредни стъпки, сега е важно оттеглянето им да става разумнои да бъде планирано внимателно. Проблемите в Гърция и други държави от еврозонатаможе отчасти да се дължат на вътрешни причини, но те също така извадиха на показфундаментални проблеми, които съществуват в рамките на Икономическия и паричен съюз.Бяха нарушени принципите на Пакта за стабилност и растеж. В момента преживявамепоследиците, сред които е и случващото се в Ирландия. Сега тези нарушения трябва дабъдат отстранени и не трябва да се допускат нови. Пактът за стабилност и растеж трябва дабъде укрепен, а Икономическият и паричен съюз трябва да е по-балансиран.

В миналото недостатъчно добрата координация на икономическите политики в рамкитена паричния съюз доведе до появата на значителни икономически дисбаланси междудържавите от eврозоната и остави последната без предварително определен механизъм за


управление на кризи. Еврозоната ще трябва да намери решение за тези дисбаланси, ако искада предотврати възникването на нова криза. В крайна сметка обаче процесът на извършванена структурна реформа – наред с прегледа на регулаторната рамка за финансовата политика– може да укрепи еврозоната. Въпросът за независимостта на Европейската централна банкасъщо ще бъде съществен аспект от новото икономическо управление, особено по отношениена неотдавна създадения Европейски съвет за системен риск. Следователно Парламентътще продължи да изпълнява задължението си да прави сериозен преглед на дейността наЕЦБ.

Напълно съм убеден, че Европейският съюз и еврозоната ще намерят начин да преодолеяткризата и че ще излязат от нея по-силни от преди. През следващите месеци обаче ще трябвада извлечем правилните поуки от това, което се случи. Това е огромно предизвикателство,но в своята история до момента Европейският съюз постоянно е показвал, че се развиванай-добре, когато трябва да се справя с предизвикателства. Следователно тази криза същотака представлява възможност, която следва да използваме.

В заключение, бих искал да благодаря на докладчиците в сянка от другите групи заизключително приятното и ползотворно сътрудничество при работата по доклада. Това нее нещо, което се приема за даденост, и в случая заслужава да бъде подчертано.

Жан-Клод Трише, председател на ЕЦБ. – (FR) Г-н председател, г-н Balz, госпожи игоспода, имам честта да представя пред вас, както е предвидено в договора, Годишния докладна Европейската централна банка за 2009 г. Тъй като се наложи известно изменение напрограмата поради европейските избори, аз говорих пред вас през миналия март запредишния годишен доклад. Следователно през тази година се обръщам за втори път къмПарламента.

Позволете ми преди всичко да изразя радостта си от подкрепата, която Европейскиятпарламент отново изразява в предложението си за резолюция в подкрепа на годишнитеизслушвания пред комисията по икономически и парични въпроси и по-общо в подкрепана това да се поддържат по-тесни отношения с Европейската централна банка. Приветствамтова с още по-голяма сила, тъй като тази година Европейският парламент показа многоубедително желанието и способността си да утвърждава преобладаващия европейски интересособено по отношение на пакета от мерки за финансов надзор.

(DE) Бих искал в началото да направя кратък преглед на мерките в областта на паричнатаполитика, предприети от Европейската централна банка по време на икономическата ифинансова криза. Освен този кризисен период бих искал също така да се върна назад къмдейността на ЕЦБ през първите дванадесет години от съществуването й. В заключение, искамда се спра на най-актуалните предизвикателства, които ни очакват през 2011 г.

− (EN) Г-н председател, позволете ми да започна, като спомена действията, предприети повреме на кризата.

2009 г. беше най-предизвикателната година за паричната политика на ЕЦБ. Тя започна съссилен икономически спад в световен мащаб, последвал в резултат от възникналата презесента на 2008 г. финансова криза. В условия на отслабващ инфлационен натиск ниепродължихме да провеждаме политиката си на допълнително понижаване на нашитеосновни лихвени проценти. Като цяло за период от седем месеца – от октомври 2008 г. домай 2009 г. – понижихме основния си лихвен процент по рефинансиране с 325 базисниточки. Това го сведе до 1%.


За да гарантираме, че домакинствата и дружествата в еврозоната ще се възползват от тезиблагоприятни условия за финансиране, през 2009 г. продължихме и дори разширихмезасилената си подкрепа за кредитиране на банките в еврозоната. Направихме това в отговорна недееспособните парични пазари, които отслабиха възможността паричната политикада влияе на прогнозите за ценовата стабилност само чрез решения относно лихвения процент.Най-важната сред тези „нестандартни мерки“, както ги наричахме, е предоставянето наликвидност при пълно разпределение на заявките чрез операции по рефинансиране за банкиот еврозоната срещу добро обезпечение и при преобладаващия в момента основен лихвенпроцент по рефинансиране за няколко матуритета, които далеч надхвърлят седмичнитеоперации. През 2009 г. ние удължихме матуритетите и на нашите по-дългосрочни операциипо рефинансиране до една година. Това, разбира се, бяха изключително важни решения.

Както правилно се подчертава във вашата резолюция относно годишния доклад на ЕЦБ,тази засилена кредитна подкрепа успя да предотврати това, което би се превърнало в депресияили много по-дълбока рецесия, ако се беше появило допълнително напрежение в резултатот недееспособността на пазарите. Позволете ми да подчертая, че всичките ни действиянапълно съответстваха на нашия мандат за осигуряване на ценова стабилност в средносроченплан за еврозоната като цяло. Фактът, че успяхме надеждно да изпълним нашия мандат сеотразява в благоприятните прогнози за инфлацията и твърдо стабилизираните инфлационниочаквания в еврозоната.

След някои подобрения на условията на финансовите пазари през 2009 г. отново се появинапрежение в редица сегменти на пазара на облигации в еврозоната. Тъй като гладкотофункциониране на последния е важно за прехвърлянето на основните лихвени процентина ЕЦБ, взехме решение да се намесим на пазарите на дългови ценни книжа в еврозоната сцел да помогнем да се възстанови по-нормалното функциониране на трансмисионниямеханизъм на паричната политика към икономиката. За тази цел въведохме нашата програмаза пазарите на ценни книжа. За да гарантираме, че тази програма не оказва влияние върхутекущата позиция на паричната ни политика, ние изтеглихме цялата „инжектирана“ликвидност.

За да обобщя, позволете ми да подчертая, че всички нестандартни мерки, които приехмепо време на периода на остър финансов стрес, са временни по своята същност и са изготвенисъс съображения за тяхното изтегляне. Някои от нестандартните мерки, създадени през2009 г. и началото на 2010 г., вече са преустановени с оглед на подобрените условия нанякои финансови пазари и предвид продължаващия процес на възстановяване на еврозоната.

Позволете ми да споделя с вас няколко мисли относно добрите постижения на еврото.Според мен има три основни елемента.

Първо, ЕЦБ постигна това, което се очаква от нея съгласно дадения й от договора мандат, аименно ценова стабилност. Действително средната инфлация за еврозоната през последнитеблизо 12 години е на равнище 1,97%. Това е изцяло в съответствие с нашето определениеза ценова стабилност, а именно, целта ни да поддържаме годишния темп на инфлацията веврозоната под, но близо до 2% в средносрочен план. В този смисъл през последните 12години Евросистемата функционира като котва на стабилност, което важи и в последновреме, въпреки предизвикателната конюнктура, създадена от световната финансова криза.

Второ, и това е нещо, което се отразява благоприятно върху надеждността на паричнатаполитика на ЕЦБ, инфлационните очаквания, както споменах, остават твърдо стабилизиранина равнища, съответстващи на ценовата стабилност.


Трето, надяваме се, че този успех се дължи на пълната независимост на ЕЦБ от политическовлияние, на първостепенната задача за осигуряване на ценова стабилност и на прозрачнатакомуникационна политика, особено по отношение на определението за ценова стабилност.Двата стълба на паричната стратегия на ЕЦБ дават възможност за далновиден и средносрочноориентиран курс на действие, който е подкрепен от солидна аналитична рамка. Тази рамкавключва задълбочен анализ на динамиката на парите и кредита, като се отчита паричнотоестество на инфлацията в средно- до по-дългосрочна перспектива.

Ние считаме, че този цялостен подход позволява да се вземат добре информирани исъгласувани решения, като в същото време запазваме устойчивост и поглеждаме отвъдкраткосрочната колебливост.

Що се отнася до външното измерение на еврото, позволете ми да кажа само, че нашатавалута се утвърди в международен план. През 2009 г. еврото възлизаше на близо 30% отобщия размер на международните дългови книжа и от общия размер на световните валутнирезерви.

Когато говорим за международни измерения на еврото, ще кажа нещо и за текущитепроблеми с валутните курсове, области, в които призовавам за изключително благоразумие

Има две основни теми. Първата е връзката между основните конвертируеми валути с плаващикурсове на индустриализираните държави, като долара, еврото, йената, лирите стерлингии канадския долар. След срива на системата „Бретън Удс“ в началото на 70-те години на ХХвек тези валути са с плаващ курс. Следва да подчертая силната позиция на международнатаобщност, че излишната колебливост и неочакваните промени в обменните курсове иматнеблагоприятни последици за икономическата и финансова стабилност.

Позволете ми да кажа, че ЕЦБ оценява направените напоследък изявления от американскитеоргани, а именно от секретаря на министерство на финансите на САЩ и от председателяна Федералния резерв, които подчертават, че е в интерес на Съединените щати доларът дабъде силен спрямо останалите основни конвертируеми валути. Напълно подкрепям товастановище. Долар, който е надежден сред основните валути на развитите икономики, е винтерес на САЩ, Европа и на цялата международна общност.

Вторият въпрос се отнася до валутите на икономиките с възникващи пазари, които иматизлишъци по текущите сметки и обменни курсове, които не са достатъчно гъвкави. По тозивъпрос международната общност е съгласна – и това беше потвърдено в Корея миналатаседмица – че преминаването към по-пазарно ориентирани системи на валутните курсове,засилващи стабилността на последните, е в интерес на засегнатите нововъзникващиикономики и на международната общност.

По-рано ЕЦБ казваше, че не е време за самодоволство. Сега това важи с по-голяма сила отвсякога. Предизвикателствата пред нас са разнородни. Всички отговорни органи, както ичастният сектор, трябва да поемат изцяло своите отговорности и това важи за изпълнителнатавласт, централните банки, регулаторните органи, надзорните органи, частния сектор ифинансовата индустрия. По-конкретно, сегашната криза ясно показа, че прилагането наамбициозни реформи в областта на икономическото управление е в интерес и на странитеот еврозоната, и на последната като цяло.

Внесените от председателя Ван Ромпьой и одобрени от Европейския съвет през октомври2010 г. предложения за реформа на икономическото управление на ЕС подобряватсъществуващата надзорна рамка на равнище на ЕС и като цяло изглеждат подходящи задържавите от ЕС, които не участват в паричния съюз. Що се отнася до конкретните


изисквания за еврозоната обаче, според нас те не са достатъчни за това, което считаме занеобходимо, за да се гарантира възможно най-доброто функциониране на икономиката сединна валута.

Убеден съм, че през идните месеци Европейският парламент ще помогне на Европа дапревърне в реалност така необходимия гигантски скок в икономическото управление. Съсзаконодателната си роля относно финансовия надзор и ЕССР Парламентът показарешителността си, когато става въпрос за важни въпроси.

Бих искал да се възползвам от възможността да ви благодаря за това и да изразя убеденосттаси, че влиянието на Парламента по време на разискването на икономическото управлениеще бъде решаващо.

Друго важно предизвикателство е свързано с финансовото регулиране. Следва да севъзползваме изцяло от уроците на кризата и да запазим инерцията на финансовата реформа.Както се посочва във вашата проекторезолюция, бързото прилагане на Базел III е от решаващозначение. Законодателните предложения на Комисията относно късите продажби иизвънборсовите деривати също са задължителна предпоставка, за да направим финансоватасистема по-прозрачна и устойчива.

Предстои ни решаваща година. През 2011 г. трябва да се приеме преработената рамка зауправление, трябва да се проведат задълбочени обсъждания относно рамката за управлениена кризи и може би да се стартира процедура за промяна в договора. Трябва да проведемвсички тези реформи правилно, за да гарантираме, че Европа като цяло и еврозоната могатда посрещнат бъдещите предизвикателства дори с още по-голям капацитет и убеденост.

2011 г. ще бъде също така първата година от съществуването на Европейския съвет засистемен риск. Както призовавате във вашата резолюция, правим всичко по силите си, зада подкрепим новия орган. В същото време, разбира се, пълната независимост ипървостепенната задача на ЕЦБ, записана в Договора от Маастрихт, остават непроменени ивече подчертах това пред Парламента.

Ще продължим да изпълняваме своята задача. Това се изисква от нас съгласно договора.Можете да ни вярвате, че ще осигурим на гражданите това, което очакват.

Оли Рен, член на Комисията. – (EN) Г-н председател, позволете ми преди всичко даблагодаря на докладчика, Burkhard Balz, за солидния и изчерпателен доклад относногодишния доклад на ЕЦБ за 2009 г. Комисията приветства доклада, който по правилноотразява основните въпроси. В доклада се признава и възхвалява работата, свършена от ЕЦБпри управление на кризата. Комисията споделя становището, че под ръководството напредседателя Жан-Клод Трише ЕЦБ е управлявала умело и с твърда ръка в тази труднаситуация.

Искам да използвам възможността да благодаря на Жан-Клод Трише за отличнотосътрудничество, и по-специално за решаващата му роля в този период на сътресения. ЕЦБчрез своя контрол и нестандартните си мерки имаше решаваща роля за потушаването наогъня, за да се преодолее кризата и така да се положат основите за устойчив растеж исъздаване на работни места.

Във вашия доклад правилно се подчертава, че финансовата криза е разкрила необходимосттаот засилване на икономическия надзор в еврозоната. Комисията е съгласна с това и точнопоради тази причина направихме няколко законодателни предложения за засилване наикономическото управление в ЕС, особено в еврозоната.


Взехме предвид също така няколко предложения, направени в доклада на г-н Feio заукрепване и разширяване на икономическото управление в Съюза. Комисията поикономически и парични въпроси получи предложенията на Комисията и в момента работипо въпроса с цел да спази амбициозния краен срок – юни следващата година, което азоценявам и одобрявам.

Позволете ми сега да премина към втората част от разискването, която засяга последнитетенденции при международните валутни курсове. Вярно е, че колебливостта на валутнитепазари се е повишила през последните седмици, като има съществени изменения в стойносттана основните двустранни валутни курсове.

Еврото поскъпна спрямо долара от юни тази година поради по-добрите данни за икономикатана еврозоната и допълнителната експанзия на паричната политика на САЩ. Напоследъкобаче еврото отслабва в известна степен спрямо повечето валути, тъй като по-голямотобезпокойство, свързано с публичните финанси на държавите-членки и най-вече на Ирландия,засегна еврото. След като през тази година като цяло се понижи спрямо завишеното сиравнище от края на миналата година, в момента еврото в реално ефективно изражение еблизо до дългосрочната си средна стойност. В сравнение с началото на годината еврото епоевтиняло в реално изражение с около 7%.

Във връзка с бавното възстановяване на развитите икономики и големите капиталови потоцина икономиките с възникващи пазари много държави се стремят да отслабят своите валутиили поне да прибегнат до запазване на конкурентна стойност. Следователно е важно, че напровелата се миналата седмица в Сеул среща на високо равнище лидерите на страните отГ-20 ясно и категорично поеха ангажимент да се въздържат от обезценяване на своитевалути.

На срещата страните от Г-20 също така взеха решение да работят съвместно за възстановяванена баланса в глобалната икономика. Беше постигнато споразумение да се работи по примернинасоки. Ясно е, че гъвкавостта на валутния курс трябва да играе роля при необходимотовъзстановяване на баланса, така че обменните курсове да отразяват основните икономическипоказатели, както беше подчертано от председателя Трише. Комисията ще продължи даподкрепя това важно направление в работата на Г-20, което ще бъде и един от основнитеакценти на срещата на Г-20 под френско председателство през следващата година.

В заключение, трябва да ви информирам за една важна тенденция във връзка с еврозоната.Вчера, когато Съветът Екофин одобри искането на ирландското правителство за финансовапомощ от ЕС, министрите се съгласиха с Комисията и ЕЦБ, че предоставянето на помощ заИрландия е гаранция за опазване на финансовата стабилност в Европа. Финансовата подкрепана ЕС може да бъде предоставена чрез програма със строги условия относно политиката,която в момента се договаря с ирландските органи и Комисията и МВФ в сътрудничествос ЕЦБ. Програмата ще бъде насочена към фискалните предизвикателства на ирландскатаикономика по решителен начин и програмата също така ще включва фонд за потенциалнинужди от капитал за банковия сектор в бъдеще. За да облекчим стреса на банковия сектор,трябва да се изготви цялостен пакет от мерки, включително за намаляване на дълговотофинансиране и преструктуриране, за да се гарантира, че ирландската банкова системаизпълнява своята роля правилно при функционирането на икономиката като цяло.

В момента се провеждат технически разговори относно програма на ЕС и МВФ и преговоритеможе да приключат до края на ноември. Освен финансиране от ЕС и МВФ мога да виинформирам, че Обединеното кралство и Швеция дадоха знак, че остават в готовност дадопринесат за програмата чрез двустранни заеми, което е благоприятно


В крайна сметка вчерашните решения са критична стъпка напред в съвместните ни опитида стабилизираме ирландската икономика и следователно да запазим финансовата стабилносте Европа.

Jean-Paul Gauzès, от името на групата PPE. – (FR) Г-н председател, г-н Трише, г-н членна Комисията, госпожи и господа, аз очевидно се присъединявам към хора от хвалебствияза работата на ЕЦБ и няма да повтарям какво е казал колегата г-н Balz в своята резолюция.За краткото време, което ми е отредено, бих искал просто да кажа, че трябва да вземемпредвид и нашите граждани.

Защо казвам това по този начин днес? Защото вчера вечерта по всички френски телевизионниканали един бъдещ кандидат за президент направи спектакъл, като скъса банкнота от10 евро, на която беше направил фотокопие и беше увеличил, и показа, че разкъсвайки тазибанкнота, унищожава причината за всичките ни проблеми.

Това, разбира се, не е вярно. Всичко, което трябва да направим, е да полагаме усилия заеднои да общуваме. Работата, която се върши в областта на надзора, организацията и регулациите,които вече споменахте, г-н председател, е отлична. Знаете, че имате подкрепата на Парламентаи сам посочихте това. Пред нас обаче стои истинска задача по отношение на онези нашиграждани, които не разбират посланията, които се изпращат.

Всеки ден заглавията в пресата са за все по-мрачни решения и невероятни ситуации и могада ви кажа, че в петък, когато бях „на терен“, както казваме ние в политиката, се срещнах сблизо 100 – 150 души. Всички те ми задаваха един и същи въпрос: какво ще се случи севрото? Страхът, който изпитват нашите граждани, не е в синхрон с това, което се прави –при това добре – от Европейската централна банка.

George Sabin Cutaş, от името на групата S&D. – (RO) Г-н председател, преди всичкобих искал да благодаря на докладчика, г-н Balz, за неговото сътрудничество. Аз същоприветствам факта, че Европейската централна банка е получила статут на институция наЕС след влизане в сила на Договора от Лисабон.

Второ, бих искал да подчертая, че има значителни макроикономически различия междуикономиките в еврозоната, което подчертава необходимостта от по-тясно хармонизиранена икономическата и паричната политика. Пактът за стабилност и растеж не е подходящинструмент за справяне с настоящите икономически дисбаланси. Едно решение на тазибезизходица може да бъде емитиране на държавни облигации на равнище на ЕС. Тозимеханизъм за солидарност ще осигури устойчиво финансиране за държавите-членки визвънредно тежко положение, ще повиши ефективността на бюджетния надзор и ще подобризначително ликвидността. Единната валута следва да бъде допълнена от фискално затяганеи съвместен дългосрочeн дълг.

Безпомощното поведение на финансовите оператори допринесе за икономическата ифинансова криза. Освен това неотдавнашните спекулативни атаки срещи някоидържави-членки затрудниха получаването на заеми от страна на последните намеждународните финансови пазари, което буквално засегна стабилността в цялата еврозона.Следователно считам, че е необходим постоянен механизъм за предпазване на еврото отспекулативни атаки. Задължение на Европейската комисия е да наблюдава дейността насъществуващите в момента агенции за кредитен рейтинг и да разработи структура за агенцииза кредитен рейтинг на равнище на ЕС.

Не трябва също така да забравяме, че мерките за строги икономии, приети от националнитеправителства, могат значително да намалят шанса за европейско икономическо


възстановяване. Ето защо е необходим модел за икономическо управление на равнище наЕС, който да обединява фискалната консолидация със създаването на работни места.

Комисията трябва също така да предложи конкретни цели за намаляване на различията вконкурентоспособността между икономиките в ЕС и не на последно място, да продължида инвестира в екологосъобразна енергия.

Sylvie Goulard, от името на групата ALDE. – (FR) Г-н председател, г-н член наКомисията, преди всичко се присъединявам към хора във възхвала на нашия докладчик,който според мен е очертал въпроса много ясно.

В своя доклад той поставя акцент върху иновациите, предложени от Договора от Лисабон,и наистина искам да Ви благодаря, г-н Трише, за това, че тази вечер отново напомнихте наонези от нас, които изглежда не са запознати с факта, включително и тези, които по някакваслучайност са го подписали и ратифицирали, че Договорът от Лисабон включва една основнановост: ще можем да разискваме публично – в тази зала – реформата на Пакта за стабилност.

Под ръководството на г-н Рен Комисията изготви набор от предложения, които са вправилната посока и са доста смели, особено онези, които приканват за по-строгадисциплина, като се отчитат макроикономическите дисбаланси, които г-н Balz всъщностспоменава в доклада си. Освен това Вие, г-н Трише, на няколко пъти призовавате за „гигантскискок“, с други думи, за истинска стъпка напред в това управление.

Напълно съм съгласен с казаното от г-н Gauzès, че когато отидем „на терен“, се чудим даливнесените предложения от Комисията през септември са съвсем удачни, дали трябва да севземе предвид кризата в момента, за да се постигне възможно по-голям напредък. Във връзкас това бих искал да посоча, че онези, които създадоха еврото, никога не са мислили, че ниепросто ще координираме икономическите политики в дългосрочен план. Предвиждаше сеполитически съюз, а именно възможност да се вземат решения, като се упражнява надзорот Парламента.

Когато разговаряме с гражданите, аз лично намирам за твърде шокиращ факта, че в крайнасметка имаме „шофьори“ – държавите-членки, които едновременно се намират зад воланаи отстрани на пътя в качеството си на полицаи. По такъв начин горе-долу функциониранастоящата система; с други думи, ние едновременно сме шофьор, човек, който издава глоби,и човек, който би трябвало да контролира другите коли. Не мисля, че има и една държавас подобно движение по пътищата. Ето защо бихме искали да повишим малко размера наглобите и ще работим по този въпрос. Благодаря Ви, че ни напомнихте, че вече сме направилитова на практика по отношение на реформата в областта на финансовия надзор в общияинтерес на Европа.

Sven Giegold, от името на групата Verts/ALE. – (DE) Г-н председател, преди всичкоот името на моята група бих искал да изразя благодарност към г-н Balz за духа насътрудничество, в който протекоха разискванията. Успяхме да допринесем с някоипредложения, за да се получи един още по-балансиран доклад. Периодът 2009-2010 г. сехарактеризира с извънредни мерки от страна на Европейската централна банка и с оглед натези извънредни икономически тенденции бих искал отново да благодаря на г-н Трише затова, че предприеха тези мерки, особено предвид факта, че те не винаги бяха посрещанимного добре в неговата собствена институция.

През този период видяхме, че Пактът за стабилност и растеж е неподходящ. Вместо тование се нуждаем от ефективна координация на икономическата политика, при която сеотчита не само публичният, но и частният дълг и която може да се справи с икономическите


дисбаланси не само в държавите с дефицит, но и в тези, които трупат излишък. Когато стававъпрос за цени, трябва да се съсредоточим не само върху цените на потребителските стоки,но и върху цените на жилищата, спекулативните тенденции при тях и създаването на балони.

Преди всичко – и ние постоянно настоятелно призоваваме за това – се нуждаем веднъж завинаги да се установи рамка за данъчна конкуренция в Европейския съюз. Неприемливо еда имаме обширни програми за строги ограничения по отношение на разходите, когато отстраната на приходите в държавите все още се наблюдава неограничена данъчнаконкуренция.

По-конкретно, не е приемливо, а също така е невъзможно да се обясни на нашите граждани,че в подобна ситуация на тази, в която се намираме в момента, ние спасяваме ирландскибанки, но в същото време не гарантираме, че скандално ниската ставка на корпоративнияданък от 12,5%, ще бъде коригирана до средното за Европа равнище от 25%. Трябва дапоговорим открито по този въпрос.

Бих искал да помоля г-н Трише да коментира два въпроса от доклада: този за прозрачността,посочен в параграф 21, и въпроса за приеманото обезпечение, съгласно посоченото впараграф 39. Все още не сте се спрели на тези два въпроса. От името на всички докладчиции на докладчиците в сянка, ще Ви бъда благодарен, ако направите това.

Kay Swinburne, от името на групата ECR. – (EN) Г-н председател, бих искала дапоздравя г-н Balz за неговия доклад. Все пак в момент, когато еврото ежедневно се изправяпред нови кризи и се приема, че по принцип, за да оцелеем, се нуждаем от нови форми науправление и нови правила, за ЕЦБ е трудно да се намесва по външни световни въпроси.

И все пак точно в това може да се крие проблемът. Досега повечето от големите световнииграчи успяваха да работят заедно, търсейки решения на проблемите, произтичащи отглобалната финансова криза. Координацията в областите на реформа на финансовите услуги,особено в области като дериватите, е безпрецедентна. Но когато се защитават националнитевалути, като се съпоставят с многонационални банки, има голяма опасност многостраннатакоординация да се срине.

Ако ЕЦБ иска да предпази еврото на всяка цена, Федералният резерв да предпази долара, аКитай – йената, всички ние ще загубим.

От своето създаване ЕЦБ се справя с трудната задача да балансира между различни културии методи на провеждане на парична политика. Надявам се, че дори когато се намира подпрекомерен вътрешен натиск, тя може да използва експертните си познания в тези области,за да насърчи сътрудничеството извън ЕС на световно равнище.

ПОД ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО НА: SILVANA KOCH-MEHRINЗаместник-председател

Jürgen Klute, от името на групата GUE/NGL. – (DE) Г-жо председател, преди всичкоискам да изразя искрена благодарност към г-н Balz за конструктивното сътрудничество.Мога само да подчертая факта, че въпреки че сме на различни позиции, съвместната ниработа беше положително преживяване.

Много хора мислеха – и искам отново да акцентирам върху това, че кризата в еврозоната еприключила. Ирландия ни показа, че това не е вярно. Точно както преди, Европа доброволносе предлага на финансовите пазари. Държавите-членки на ЕС все още трябва да предлагатсвоите държавни ценни книжа на базара на финансови пазари и да се опитват да спечелят


доверието на спекулантите, като приемат самоубийствени пакети от мерки за строгиикономии. През уикенда отново разбрахме до какво води това. Този път причината не бяхагърците, за които се предполагаше, че са на път да измамят всички, а по-скоро Ирландия –отличният ученик – беше принудена да се обърне към европейския фонд за оздравителнимерки, за да спаси банковата си система, която дълго време беше сочена за ярък пример надерегулация.

Междувременно финансовият сектор вече е очаква капитулацията на Португалия, тъй католихвените й проценти продължават да се покачват. Европейската централна банка трябвада сподели отговорността за тази драма. Тя се провали и продължава неуспешно да използваеврооблигации, за да предлага цивилизована алтернатива на хазартния подход. Докатополовин Европа се възстановява от кризата, ЕЦБ стои безучастно отстрани, докато останалатачаст продължава да затъва в бедност и несигурност. Разрушителните съкращения внационалните икономики може и да са по вкуса на европейските инвестиционни и банковигиганти, но те с нищо не помагат на Ирландия или на паричния съюз и ЕЦБ.

Моля Ви, г-н Трише, не обръщайте внимание на опростения финансов подход на г-жа Меркел.Ако искате да спасите Икономическия и паричен съюз, не оставяйте европейските държавниценни книжа да висят във въздуха. Въведете еврооблигациите преди спекулантите да взематследващата си жертва.

(Ораторът се съгласява да отговори на въпрос, зададен чрез вдигане на синя карта, съгласночлен 149, параграф 8)

Hans-Peter Martin (NI). – (DE) Г-жо председател, исках да попитам г-н Klute как неговотопредложение за общоевропейски държавни ценни книжа и еврооблигации може да сесъгласува с отношението на Германския федерален конституционен съд по тези въпроси икакъв би бил според него изходът, ако тези мерки се внесат в Германския федераленконституционен съд в Карлсруе.

Jürgen Klute (GUE/NGL). – (DE) Г-жо председател, признавам, че е трудно да се направитакава оценка. Не мога да дам категоричен отговор точно сега. Несъмнено това е сложнаситуация, но считам, че нещата са се развили до такава степен, че вероятно въпросът можеда бъде преразгледан. Съжалявам, но не мога да дам еднозначен отговор на този въпрос.

John Bufton, от името на групата EFD. – (EN) Г-жо председател, прочетох доклада накомисията по икономически и парични въпроси относно годишния доклад на Европейскатацентрална банка с огромен интерес. В него се признава, че огромните несъответствия междудържавите-членки на еврозоната са допринесли за проблемите, които наблюдаваме. Вдоклада се твърди, че „тези дисбаланси затрудняват значително провеждането на устойчивапарична политика в еврозоната“ и се подчертава, че „финансовата криза в някои държавиот еврозоната е сериозен въпрос, който касае еврозоната като цяло и отразява затруднениявъв функционирането й“.

Опитвам се да разбера какъв е смисълът да се призовава за по-задълбочена координация наикономическите политики в рамките на еврозоната. Автоматичната реакция беше да сеподобри икономическото управление, но ограниченията от наложеното унифициранедоведоха някои държави-членки до финансова криза, наред със странични фактори, коитовсе още са извън нашия контрол. Вероятно системата не осигурява необходиматаикономическа еластичност и самостоятелност на правителствата, за да могат те да се справятефективно с характерни проблеми като темповете на инфлацията.


В доклада се хвърля светлина по този въпрос, като се посочва, че кризата и последващитеспасителни мерки и пакети с икономически стимули „предизвика налагането на строгимерки с дългосрочни последици, които... силно ограничават възможностите за действие направителствата“.

Един аргумент е, че не може да имате единна валута без допълнително хармонизиране, зада се изгладят различията между държавите-членки и степента на благосъстояние. И всепак всеки реалист знае, че това няма да се случи. Това е в противовес с човешката природа,която логично следва да процъфтява при демокрация, независимо от неудобството.

Готова ли е еврозоната да приеме Естония през януари? Повдигам вежди при твърдението,че „приемането на валутата от Естония показва статута на еврото“, като се предполага, че„това ще насърчи държавите-членки да се стремят към членство в еврозоната“.

Идеологическото вкопчване в еврото ще доведе до изплуване на повърхността на паричнипроблеми по време на подем и на рецесия. Единната валута работи само в тясно свързанафедерална среда. Вероятно, ако това е крайното намерение на Комисията, те са сложиликаруцата пред коня.

Въпреки че Обединеното кралство не е в еврозоната, ние страдаме от последиците от това,че допринасяме за спасителните мерки и от сложно заплетената икономика в рамките наСъюза, няма смисъл да чакаме момента, в който ще чуем: „Казах ви, че ще стане така“. Тойвече отмина.

Hans-Peter Martin (NI). – (DE) Г-жо председател, би било добре, ако докладът на г-н Balzможе да се представи с възражение и то ще бъде във връзка със спомените. Смятам, че можемда научим много повече, ако представим главата за 2008–2009 г. от Ваша гледна точка, г-нТрише. При липсата на подобно познание в известна степен работим на сляпо и имаоснования да считаме, че има редица странични обстоятелства, с които в момента не смезапознати. Въпреки това, г-н Трише, Вие посочихте, че отново са били предоставени меркиза дългосрочно финансиране. Вероятно това е нещо добро. Историята ще покаже дали товае било толкова добра идея. Не трябва винаги да сочим с пръст към Алън Грийнспан.

Има нещо, което ме безпокои, и то е, че нашите граждани просто не получават информацияза какво всъщност се използва тази ликвидна помощ, както и липсата на прозрачност поотношение на начина, по който – в очите на много хора – ирландците биват принуждаванида влязат под този чадър. Знаем, че Ирландия вече е получила 130 млрд. евро, 35 млрд. евроот които са отишли в дъщерно дружество на германско предприятие – „Хипориълестейт“(Hyporealestate). Защо се упражнява такъв голям натиск в момента? Защо не сме в позицияда кажем кои са истинските кредитори на ирландските банки? Дали това не е моятазастраховка живот в Алианц? Дали всъщност това са германските банки, както винаги се етвърдяло? Ако е така, дали не сме сбъркали с днешното разискване? В такъв случай следвада сме достатъчно искрени и да кажем на нашите граждани, че те са тези, които предоставятспасителни мерки, че вероятно това са собствените им средства, които те погрешно саинвестирали в Ирландия, в банков свят, изграден върху фалшиви основи. Оттук, разбирасе, възниква въпросът и за това дали всяка ирландска банка наистина е важна за системата.Защо ни липсва смелост да приемем факта, че някой ще фалира? Решението за „ЛемънБрадърс“ не е универсално. Необходимо е рисковете да бъдат равномерно разпределени,защото голям дял от натрупаните по-рано печалби несъмнено са отишли в частния сектор.

Ildikó Gáll-Pelcz (PPE). – (HU) Г-жо председател, преди всичко искам да поздравядокладчика за свършената от него отлична работа. Тъй като Европейският парламент е


основната институция, чрез която Европейската централна банка се отчита пред европейскитеграждани, се радвам, че председателят й, г-н Трише, присъства на пленарното заседание,както и че той редовно участва в обсъжданията относно паричната политика в рамките накомисията по икономически и парични въпроси.

Финансовата икономика е глобална по своята същност. Кризата също. Точно поради тазипричина решенията на кризата също трябва да са в глобален мащаб. Не можем дапренебрегнем факта, че икономическите и финансови проблеми на държавите-членки всеоще засягат всички аспекти на еврото. И по този въпрос съм съгласен с докладчика. Засъжаление, ИПС не беше спазен и не държа отговорни държавите-членки за съответствиетос принципите на Пакта за стабилност и растеж. Ето защо говорим за нарастване на държавниядълг и сега сме свидетели на нова вълна на кризата, която се изразява в криза на държавниядълг.

Вярвам, че въпросите относно независимостта на ЕЦБ и отговорността й за процеса навземане на решения ще бъдат решавани утвърдително, както и че това, наред с програматаза реформа, насочена към създаване на успешен икономически съюз, ще ни помогне даукрепим Европейския съюз и еврозоната в него. Убеден съм, че можем да се поучим откризата и от своите грешки, както и в това, че тя ще ни предостави нови възможности.

Robert Goebbels (S&D). – (FR) Г-жо председател, госпожи и господа, еврото изпитвазатруднения, но коя конвертируема валута не изпитва такива след системната криза,причинена от безразсъдното финансиране?

Държавният дълг е сериозен проблем. Нарастването на публичните дефицити обаче ерезултат от публичните мерки за спасяване на частни банки. Нещо повече, икономикататрябваше да бъде съживена. Финансовата криза се разпространи бързо към реалнатаикономика, като доведе до остър икономически спад и безработица.

Изглежда, че светът на безразсъдното финансиране не си е извадил поука от кризата.Оцелелите от Уолстрийт и Ситито спекулират на валутните пазари и използват късипродажби за суапове за кредитно неизпълнение, с които дори не разполагат. Лихвите покредитите за САЩ, за които се очаква да се сринат, трябва да бъдат повишени чрез косвеноналагане на политика на строги ограничения върху тях, което допълнително ще затруднивъзстановяването им.

Европейската солидарност се проявява трудно и пестеливо. Спасителните мерки за Гърцияозначават преди всичко спасителни мерки за френските и германските банки, притежаващизначителни портфейли от гръцки дълг. Подкрепата, която се предоставя на Ирландия, предивсичко е спасителна мярка за британските и германските банки, които сериозно ще пострадат,ако ирландските банки фалират.

Фактът, че курсът на еврото остава колеблив, не е знак, че единната валута е слаба. Това еотражение на напрежението на пазарите, особено на фона на валутната война междуамериканците и китайците.

От началото на годината Китай вече не заема кредити в долари, а ги продава. Положениетос данъците в Обединеното кралство е по-лошо от това в Европа. Освен федералните публичнидефицити има и огромни частни дефицити. Четиридесет и осем от 50-те щата наАмериканския съюз имат бюджетен дефицит.

Г-н Ван Ромпьой говори за това как еврото се бори да оцелее. Той не е прав. Еврото, тазисимвол на стабилност, за който говори г-н Трише преди малко, ще надживее г-н Ван Ромпьой,


защото Съюзът и неговата помощна структура – Еврогрупата, са най-важното икономическозвено в света. Въпреки реалните проблеми, на които Европа реагира с постояннанерешителност, следва да се отбележи, че на световно равнище 27-те държави-членки санай-големите износители на стоки, най-големите вносители на стоки и най-големитеизносители на услуги.

Ние имаме най-платежоспособния вътрешен пазар в света. Освен това европейскитедружества изнасят два пъти повече на вътрешния пазар в сравнение с износа за световнитепазари. Съюзът е основна дестинация за инвестиции от трети държави. Дружествата в Съюзапритежават най-големите инвестиционни портфейли в света.

С 500 милиона жители или 7% от световното население Съюзът генерира 30% от брутниясветовен продукт. Съединените щати генерират 25%, Япония 8% и Китай 8% от него.

Нашият Европейски съюз, който също така осигурява 55% от световната помощ за развитие,може да има много по-голямо влияние, ако нашите лидери имаха малко повече политическасмелост, ако използваха силата на Европа.

Накрая само ще добавя, че върху международното финансиране трябва да се наложи строгаи прозрачна рамка. Трябва да работим заедно, за да преодолеем проблемите си.

Sophia in 't Veld (ALDE). – (EN) Г-жо председател, както беше подчертано от нашияколега г-н Gauzès, някои хора мразят еврото; те виждат в него корена на всичко зло и серадват на възможността от разпадане на еврозоната. Но тези хора грешат и живеят вминалото. Настоящите проблеми не са причинени от еврото; напротив, еврото ни предпазваот дори по-лошото. Нуждаем се от единната валута, но също така и от подходящо управлениена еврозоната. Слабото сътрудничество на изградено на базата на единодушието, вече не еприемлив вариант.

Колеги, ние се намираме на кораб с гигантска пробойна; в момента или потъваме, илиплуваме. Националните правителства изглежда все още считат обаче, че е достатъчно да сесъздадат специални или работни групи и да говорим евентуално за това да се опитаме даподобрим сътрудничеството, а след това се отказват от идеята. Добрата новина е, че изглежда,че те действат по-решително и по-бързо в случая на Ирландия, защото бързите действия санеобходими и много подходящи. Не става въпрос само за спасяване на отделните държави,но и за надеждността на еврозоната. Става въпрос за това, че светът ни изпитва.

Искаме ли и можем ли да действаме? Доверието на света в еврозоната е важно за стабилносттана нашата валута; парите в джобовете ни зависят от доверието на другите в нас. Затованастоятелно призовавам националните политици да престанат с популистките прояви иливсъщност публично да разкъсват евробанкноти, а вместо това да припознаят и да поематотговорност за общата ни валута.

И накрая, няколко думи за мерките за строги ограничения. Те са остро критикувани и някоихора дори казват, че ще навредят на икономиката. Разбира се, трябва да действамевнимателно, но тези мерки са необходими, за да се прочистят публичните финанси вдългосрочeн план и също така са знак за солидарност между държавите в еврозоната. Считам,че не следва да говорим само за аспекта на разходите, а и за аспекта на приходите, защотои там реформите – били те на пазара на труда, в пенсионното или социалното осигуряване,са необходими и отдавна са закъснели.

Peter van Dalen (ECR). – (NL) Г-жо председател, от въвеждането на еврото насамЕвропейската централна банка не помни друга година, която да е толкова наситена със


събития като 2009 г. Преодоляването на кризата коства огромни усилия и те продължават.Считам, че следва да имаме по-добър и по-силен подход за преодоляване на кризата.Създаването на Европейски фонд за извънредни положения не е структурно решение. Ниеще продължим да имаме огромни дългове, които държави като Гърция и Ирландия никоганяма да могат да погасят. Това, което наистина помага обаче, е строгата бюджетнадисциплина и придружаващите я автоматични наказания. За щастие, докладът на г-н Balzе много ясен по този въпрос. Съветът следва да приеме същия подход при актуализиранетона Пакта за стабилност и растеж. Съкращаването на разходите е необходимо, ако искамеда преодолеем кризата. Мнозинството в Парламента също трябва да прилага този принципспрямо европейския бюджет. Приемането на увеличение на бюджета с 2,9% вече е многоголям компромис. Нито един гражданин няма да разбере защо Парламентът продължавада иска все повече и повече компромиси. Затова не го правете!

Jaroslav Paška (EFD). – (SK) Г-жо председател, според протокола от преговорите междуминистрите на финансите, проведени в началото на септември тази година и публикуваниот агенция Ройтерс, Вие, г-н Трише, очевидно сте заявили, че ако сте знаели, че Словакияняма да се съгласи да предостави доброволно финансова помощ на гръцкото правителство,тя никога нямаше да получи съгласието Ви да бъде приета в еврозоната. Въпросният проектимаше за цел да защити финансовите институции от огромните загуби, произтичащи отнеспособността на Гърция да погаси собствените си дългове, и, доколкото си спомням, Виеизрично подчертахте това като пример за доброволна солидарност.

Може би, г-н председател, при ежедневната Ви работа с милиарди евро Ви е убегнал фактът,че сумата, която получавате всеки месец, за да изпълнявате своята роля, е достатъчна, за дапокрие месечните разходи на близо 100 семейства в моята страна.

Г-н Трише, ако Вие наистина мислите, че тези семейства, които живеят с от 600 до 700 еврона месец, или пенсионерите, които живеят с 300 на месец, следва да намалят ежедневнияси прием на храна, само за да може вашите колеги от банките и финансовите фондове дазадържат печалбите си, да си разпределят високи бонуси и да тънат в още по-големиколичества хайвер, то моля Ви не наричайте това солидарност.

Зная, че положението в Европа е много сложно, но Словакия определено не е държава,която Вие сте в позиция да критикувате.

Elisa Ferreira (S&D). – (PT) Г-жо председател, намесата в Ирландия в крайна сметкадоказва, че ЕС трябваше да излезе с общо решение за европейските банки, по-конкретно заголемите банки, преди да се занимае с каквито и да било други въпроси. На практика днесние обсъждаме открито провала на държавите, а все още нямаме ясно предложение зарешение относно европейските банки.

Намесата в Гърция и начинът, по който тя се развива, доказват, че Европа се нуждае отевропейски решения, а решението, което е намерено до момента, по принцип се базира надвустранна помощ, при която всяка държава може да бъде критикувана от своите партньоривъз основа на неясни и неустойчиви критерии. Европейската централна банка (ЕЦБ) действакато котва в тази ситуация, като запълва някои празнини, по-специално по отношение науязвимостта на държавния дълг. Не се заблуждавайте обаче: ние не можем да продължимпо този път в краткосрочна перспектива.

Ето защо бих искала да задам на председателя на ЕЦБ следните три въпроса. Първо, каквае позицията на ЕЦБ за стабилен модел за изграждане на истинска система на солидарностмежду държавите-членки по отношение на държавния дълг? Нуждаем се от нея и не трябва


да се отказваме да се изправяме срещу реалността. Второ, какви бяха разликите, ако евъзможно да ги установим, които накараха ЕЦБ да не приеме всички препоръки от доклада,изготвен от специалната група, ръководената от г-н Ван Ромпьой? Трето, счита ли ЕЦБ, чеЕС може да оцелее чрез увеличаване на различията в растежа, наблюдавани придържавите-членки, както и без общ инструмент, който в известна степен да възстановисближаването между тези стратегии за растеж?

Seán Kelly (PPE). – (GA) Г-жо председател, като член на ЕП от Ирландия не мога да кажа,че съм горд от случващото се в момента в моята страна. Все пак съм сигурен, че повечето отнашите граждани искат да направят каквото е необходимо, за да се оправят нещата.

(EN) А за да стане това в Ирландия, са необходими две неща. Първо, за съжаление, трябвашеда се обърнем за подкрепа от ЕЦБ и МВФ в краткосрочна перспектива. Второ, и по-важно,надзорната архитектура на органите в Европа трябва да работи ефективно, за да може„топлите“ отношения между ловките банки, дремещите регулаторни органи и слабитеправителства да не се повтарят в бъдеще. Трето, искам само да помоля хората да отложатза известно време повишаването на корпоративния данък, защото, първо, това е въпрос насубсидиарност; второ, другите държави в ЕС имат подобни ставки; и трето, това ще влошии без друго тежкото положение в Ирландия в момента.

(GA) И така, зная, че хората в Ирландия са нетърпеливи да се заемат за работа и че нещатаще се оправят своевременно.

Proinsias De Rossa (S&D). – (EN) Г-жо председател, тази вечер г-н Рен и г-н Трише нипредоставиха повече информация, отколкото ирландското правителство, което ни подведеи ни лъжеше в продължение на месеци. Те бяха по-загрижени да защитят историческотоси наследство, отколкото бъдещето и препитанието на хората, и всъщност ирландската иевропейската валута.

Моят призив към члена на Комисията Рен и към г-н Трише тази вечер е те да гарантират, чеграфикът за помощта и целите за дефицита и дълга ще бъдат такива, че ще са съобразени съссоциалните цели на Европа, както и с необходимостта да се гарантира, че капацитетът зарастеж на икономиката и за създаване на работни места в Ирландия няма да бъдат подкопани.

Ще потвърдите ли също така, че напълно разбирате, че повишаването на данъка върхукорпоративните приходи над 12,5% не е решение на кризата в Ирландия, нито пък нанастоящата криза в Европа, но всъщност може да превърне Ирландия в пустош по отношениена икономиката и работните места?

Olle Schmidt (ALDE). – (SV) Г-жо председател, бих искал да благодаря на г-н Рен и г-нТрише за отличната им работа в тези бурни времена. Имам конкретен въпрос и към двамави. В моята страна, която не принадлежи към еврозоната, в момента се обсъждат следнитевъпроси: „Това е точен пример за казаното от нас, когато през 2001 г. гласувахме срещуеврото. Това показва, че сме били прави – еврото не може да проработи“.

Това, разбира се, е грешно твърдение. Следователно, уважаеми господа, ще ви задам единвъпрос. Считам, че това е ключов въпрос и отговорността, която и двамата носите, за даобясните защо Европа и еврозоната преживяват тези трудности, е от решаващо значение.Дали защото еврозоната и единната валута имат проблеми? Или защото има множествополитици в отделните държави, с други думи, в държави като Ирландия, Португалия,Испания и Гърция, които всъщност не са си свършили работата? Трябва да обясните това,уважаеми господа. В противен случай, аз никога няма да мога да направя това в моята страна.


Joe Higgins (GUE/NGL). – (EN) Г-жо председател, искам да задам един въпрос на г-нТрише. Като председател на Европейската централна банка защо Вие и Европейската комисиянапълно капитулирахте пред спекулантите и всевъзможните акули на международнитефинансови пазари? Позволихте им да предизвикат паника на пазарите по време на ирландкатакриза – паника, която имаше за цел да Ви накара да се намесите, за да осигурите напритежателите на облигации милиардите, които те разиграха с лоши дългове. Тъй като Визаплашиха, че следващите им цели ще бъдат Португалия и Испания, Вие и г-н Рен напълнокапитулирахте пред диктаторите на пазара, които не са избрани, които са без лице и не сеотчитат пред никого.

Мога ли да Ви помоля да обясните това? Частните спекуланти и притежатели на облигацииразиграват милиарди в частни сделки с частни предприемачи и частни банкери в Ирландияза частна печалба, а когато играта на покер не върви, Вие подкрепяте жалкото правителствона Ирландия да обремени трудещите се хора, пенсионерите и бедните с цената за тазихазартна игра. Сега изпратихте МВФ като отряд за бързо реагиране, за да моженеолибералният капитализъм да накара ирландския народ да плати.

Морално и във всяко друго отношение те не трябва да плащат и трябва да удържат тазикатастрофална атака срещу техните услуги, стандарта им на живот и демокрацията.

Gerard Batten (EFD). – (EN) Г-жо председател, моите избиратели в Лондон просто немогат да си позволят да отделят оцененият на 288 британски лири на семейство приноскъм мерките за спасяване на Ирландия, възлизащи на седем милиарда. Ирландците самипричиниха своето нещастие. Тяхното правителство се провали при икономическотоуправление и предизвика бум в жилищното строителство, който нямаше никаква връзка среалността. Най-лошото от всичко е, че те се присъединиха към единната европейска валута.

Първата стъпка за решаване на техните проблеми е да се откажат от еврото; вместо товаИрландия избра да се подложи на финансовото управление на Европейския съюз. Колкотопо-късно се откажат от еврото, толкова по-лоши ще са последиците при излизане отеврозоната. Същото, разбира се, се важи и за Португалия, Италия, Испания и Гърция и безсъмнение и за останалите. Единственото разумно нещо, което последното и печалноправителство на лейбъристите направи, беше да задържи Британия извън еврозоната.Единственото разумно нещо, което може да направи коалиционното правителство, е дапрестане да хвърля добри пари срещу лоши.

Mairead McGuinness (PPE). – (EN) Г-жо председател, г-н Batten е прав. Ирландскотоправителство управлява изключително неуспешно нашата страна и днес е тъжен ден заирландския народ, тъй като нашето име се споменава при такива тъжни обстоятелства. Ноние се намираме в положение, при което се нуждаем от солидарност. Може би г-н Battenне разбира тази дума или Ирландия се нуждае от Англия толкова, колкото и Англия отИрландия и нейната икономика.

Всички ние сме изключително свързани помежду си, нека не забравяме този факт.

Мога ли да задам няколко въпроса, тъй като в тези емоционални моменти се нуждаем оттрезво мислене и ясна информация.

Къде са стрес-тестовете на банките тази вечер, когато излиза, че Ирландия е свръх натоваренаи под огромен стрес?

Второ, ЕЦБ трябва да отговори на въпроса какъв е нейният мандат. Мисля, че това бешеспоменато във встъпителните бележки, защото всички банки са взаимно свързани. Банките


от Германия и Франция и от останалите държави, които са инвестирали в ирландски банки,трябва погледнат какво са направили и защо са го направили.

И накрая, тази вечер в Ирландия има политическа нестабилност. Жалко е, но се налага дапроведем общи избори.

Liisa Jaakonsaari (S&D). – (FI) Г-жо председател, основателят на ЕС Робер Шуман, бешеказал, че Европейският съюз ще се развива чрез поредица от кризи и това развитие днес евъзможно силно да се ускори, тъй като сме свидетели на твърде много кризи. Това поставяогромни предизвикателства пред политическата система на Европейския съюз и надържавите-членки.

Трябва да се каже, че проблемите на Ирландия отчасти се дължат на факта, че правителствотона страната е слабо. Управляващите политически кръгове трябва днес да внимават лекарствотода не навреди повече от болестта. Например представителят на групата наЗелените/Европейски свободен алианс каза, че ставката на данъка върху корпоративнитедоходи в Ирландия следва да бъде повишена до европейското й равнище, но това всъщностможе да представлява смъртоносен удар за Ирландия, за нейния растеж и заетост. Идеятае да се върнат парите обратно във вид на растеж и заетост за Ирландия, а не да се наказвастраната. Необходимо е да помогнем на Ирландия, а не да я накажем.

Wolf Klinz (ALDE). – (DE) Г-жо председател, г-н Трише, ние всички знаем, че основнатазадача на Европейската централна банка е да гарантира паричната стабилност и че най-добреможете да постигнете тази цел, когато сте политически независими. Ние винаги сме виподкрепяли в това отношение.

Кризите от последните две години показват, че имате още една задача и тя е да се гарантирастабилността на финансовите пазари и на финансовата система. Тази задача вие изпълняватесъщо много професионално и убедително. Но за да вършите това, трябваше да приемете дабъдете в един впряг със засегнатите правителства. С други думи, тук вие не бяхте в състояниеда действате напълно политически независимо; вместо това трябваше да работите заедно справителствата.

Би ми било интересно да науча как точно бихте искали да организирате изпълнението наролята си в бъдеще, за да гарантирате, първо, независимостта си и, второ, че ще продължитеда изпълнявате точно задачата си, без правителствата да използват възможността фактическида накърнят вашата независимост.

Ilda Figueiredo (GUE/NGL). – (PT) Г-жо председател, диспропорциите и разминаванетомежду икономиките в еврозоната се засилват независимо от всички обещания и предложенияи въпросът, който възниква, е следният: не смятате ли, че е време за преразглеждане наполитиките? Не виждате ли, че настояването страни с толкова слаби икономики даизпълняват стриктно ирационалните критерии на Пакта за стабилност и растеж води дооще по-голямо разминаване, неравенство, безработица и бедност?

Не смятате ли, че е време да се обърне внимание на социалната устойчивост? Пример за товае положението в Португалия, където тази седмица работниците провеждат обща стачка,протестирайки срещу т.нар. режим на строги икономии, означаващ орязване на заплатитеи инвестициите, който още повече ще засили рецесията. Не мислите ли, че е време да сепромени политиката, като се даде изцяло приоритет на социалната устойчивост иформирането на механизми за солидарност, по-конкретно...

(Председателят отнема думата на оратора)


Оли Рен, член на Комисията. – (FI) Г-жо председател, уважаеми членове на Парламента,преди всичко искам да ви изкажа благодарността си за отговорното разискване

Г-жа Jaakonsaari каза, че Европейският съюз винаги се е развивал чрез поредица от кризи.Като цяло това е вярно, така е и сега, когато, казано накратко, трябва да сме катопожарникари и да потушим огъня, който днес заплашва финансовата стабилност на Европа.Понастоящем ние работим главно в Ирландия, за да запазим стабилността на европейскатаикономика. Същевременно се опитваме да изградим по-дългосрочна европейска архитектура,която в действителност ще укрепи икономическия съюз и ще подсили паричния съюз,който към момента вече е силен, посредством един истински здрав икономически съюз,което, с други думи, означава постигането на първоначалната цел на икономическия ипаричен съюз.

И двете са съществени задачи и не можем да си позволим пренебрегването на която и да еот тях. Вместо това през цялото време следва да сме като пожарна команда, която потушавагорските пожари и същевременно създава новата европейска архитектура за по-доброрегулиране на финансовите пазари и за по-успешно функциониране на икономическиясъюз.

Ирландия има проблеми. Г-жа Jaakonsaari знае добре, че във Финландия имаме поговорка,която приблизително може да се преведе така: „Помогни на мъжа, когато има проблеми,не когато ги няма“, това, разбира се, се отнася и за жените. Днес е много важно всички дазапазим хладнокръвие и да се опитаме да помогнем на Ирландия в нейното затрудненоположение. Това се отнася не само за самата Ирландия, но и за икономическата стабилностна Европа, така че да не позволим първите признаци на възстановяването да бъдат попарениот това положение. Важно е да дадем възможност на европейската икономика за устойчиврастеж, а на себе си – по-добри възможности за гарантиране на заетост. Това е същностниятвъпрос: устойчив растеж на европейската икономика и заетост.

(EN) Искам да изкажа благодарността си относно разискването по същество и действителносъм съгласен с г-н Gauzès, че е необходимо по-добре да обясняваме защо правим това, коетоправим, и че трябва да успокоим нашите граждани. Това са трудни и смутни времена. Те нитласкат към нервност и неразбиране и затова е необходимо всички да дадем своя принос,обсъждайки правилно проблемите. В това отношение, основна роля следва да играятЕвропейският парламент и всички вие като представители на гражданите.

Целта не е да се търси виновен, а да се укрепи европейската конструкция, която предпазвагражданите на Европа от много по-неблагоприятни последици. Всяко обсъждане на отказот европейския проект е безотговорно. Без Европейския съюз и неговите защитни механизмивсички държави-членки биха били в много по-трудно положение. Еврото е и продължавада бъде крайъгълният камък на Европейския съюз; то е не просто техническа паричнадоговореност, а действително е сърцевината на политическия проект на Европейски съюз.Поради това е наистина от съществено значение да направим най-доброто от всичко, коетоможем, за да защитим и укрепим тази европейска конструкция.

Искам да завърша, като кажа, че г-жа Goulard много точно постави ударението, когатоговореше за първоначалната цел на създателите на Икономическия и паричен съюз: даследват много ясно политическо измерение, всъщност един политически съюз. ПредседателятТрише може да потвърди това по-добре от мен, защото е присъствал тогава, но аз бих билсклонен да го приема и поради това в нашия законодателен пакет, който е във вашите ръцеи в ръцете на Съвета, искаме да допълним здравия паричен съюз чрез окончателно формиранена истински здрав икономически съюз. Според мен вече наистина е крайно време в ИПС да


изпълним „И“-то с живот и в крайна сметка това е смисълът на законодателният пакет зазасилване на икономическото управление

член на Комисията. – (EN) (в отговор на г-н De Rossa, който се изказа при изключенмикрофон.) Г-жо председател, както знаете, готов съм да обсъдим въпросите, свързани сИрландия с членовете на Парламента от Ирландия, но, независимо колко важно и трудное в момента положението в тази страна, настоящото разискване се отнася до Европейскатацентрална банка и доклада на Парламента относно нея.

По време на обсъждането имаше толкова много въпроси, засягащи Ирландия, че еневъзможно да се отговори на всички. Както казах, готов съм да се срещна с ирландскитечленове на Парламента и се надявам да се срещнем с всички вас утре, за да можем да обсъдимвъпроса по-подробно

Жан-Клод Трише, председател на ЕЦБ. – (FR) Първо, позволете ми да кажа, чеотправените към мен въпроси са изключително уместни и детайлно обхващат всички важниднес проблеми.

(EN) Ще отговоря едновременно и на членовете на Парламента, тъй като много от вашитевъпроси се припокриват.

Преди всичко бих искал отново да заявя, че ние сме отговорни за „П“-то от ИПС, за паричниясъюз. Имаме отношение към „И“-то, икономическия съюз, но сме отговорни за „П“-то итова, което ни е възложено от народите на Европа, от националните парламенти, коитогласуваха Договора от Маастрихт, е да осигурим ценовата стабилност. Такива са нашитеправомощия. Ние сме независими да осигуряваме стабилност на цените за 330 милионаевропейски граждани.

Както обясних преди малко, ние осигуряваме ценова стабилност в съответствие с нашатадефиниция, която представлява продължение на най-добрата дефиниция в света, и позволетеми да кажа, че нашата дефиниция за ценова стабилност днес се явява като еталон за света.Ние осигурявахме ценова стабилност през почти 12-те години съществуване на еврото испоред цялата информация, с която разполагаме, сме надежден партньор за следващите 10години.

Така че искам това да е съвсем ясно, тъй като, както каза Оли Рен, много от отправенитекъм мен въпроси се отнасят за икономическия съюз, който, разбира се, е част от ИПС, носамите ние не сме отговорни за него. Ние имаме своите идеи, препоръки, диагноза и анализии аз, разбира се, ще се върна на тях по-късно в изложението си.

Втората ми важна бележка е, че в момента преживяваме най-сериозната от всички световникризи след Втората световна война. Ако всички ние – централните банки, включителноЕЦБ, и правителствата – не бяхме реагирали бързо и дръзко, щяхме да усетим най-тежкатакриза не от Втората, а от Първата световна война насам, защото щяхме да сме в голямадепресия и този факт, че на световно равнище избегнахме голямата депресия, показвабезграничната воля на правителствата и парламентите.

Според нашите анализи използваният за избягването на драматична депресия риск заданъкоплатеца спрямо БВП беше приблизително еднакъв от двете страни на Атлантика –около 27% от БВП. Разбира се, това не беше използвано по отношение на спестяванията иоще по-малко по отношение на загубите, но, ако ми позволите да кажа, въпреки това бяханаправени изключителни усилия. В противен случай кризата щеше да бъде драматична.


Разбира се, това означава, че световните финанси и икономика са извънредно крехки и ниетрябва да открием начини на световно равнище да преодолеем този проблем.

Но това не е европейска криза Това е последица за Европа, за управлението на Европа, отсветовната криза и поражда точно същия вид размишления и разсъждения относно товакакво да се прави в САЩ или в Япония, да споменем само две други големи развитиикономики. Те също имат проблеми от първостепенна важност и бих искал да не превръщамеобоснованата реакция по отношение на това как големите развити икономики да се справятпо-добре в критичност спрямо еврото, което, както казах, осигурява точно това, което сеочакваше.

Позволете ми също да спомена, че, разглеждайки финансовата позиция и бюджета наголемите развити икономики, може да се каже, че Европа като цяло, и по-конкретноеврозоната, са в по-добро положение – г-н Goebbels го каза, – от Япония или САЩ поотношение на дефицита на публичните финанси. Може би нещо подобно на близо 6% идори малко по-нисък размер на консолидираната фискална позиция през следващата година,когато е от порядъка на десет процента и повече в другите две големи развити икономики.

Казвам това и за да имаме представа за порядъка. Разполагаме с лоши навици в част отдържавите, които създават проблеми в самите тях и пораждат финансова нестабилност.Заплашено е не еврото, а финансовата нестабилност, породена от неадекватната фискалнаполитика, разбира се, при взаимодействието й с пазарите, което винаги е налице, тъй катоимаме пазарни икономики. И още веднъж, по принцип нашата диагноза е, че ненормалнотопри функционирането на Европа е, че допуснахме слабо управление, лошо управление наикономическия съюз.

За съжаление, мога да кажа, че това не е изненада, тъй като Пактът за стабилност и растежбеше неправилно критикуван още от самото му създаване. Искам да ви припомня, че азсамият докладвах пред Парламента за нашата битка, тъй като ключови страни искаха да„взривят“ пакта или поне съществено да го отслабят. Със съжаление трябва да кажа, че товабяха големи държави от еврозоната и че малките и средните държави-членкипротиводействаха на тази тенденция. Това стана през 2004 и 2005 г. Ще си спомните тазиожесточена битка, защото тя стигна до Съда и Комисията – следва да отдам на последнатадължимото – беше ясна, по-ясна по онова време от Съвета и ние изцяло я подкрепихме.Така че аз да напомня това на всички вас.

Към мен бяха отправени редица въпроси относно това как точно предвиждаме да се справимна този етап. Следва да повторя това, което вече казах, когато Комисията внесе своетопредложение, че ние не го смятаме за достатъчно.

Имайки предвид това, което усещаме и наблюдаваме при функционирането на Европа катоцяло – 27-те и 16-те (а от утре 17-те) – ние счетохме първото предложение на Комисиятаза твърде слабо по отношение на автоматичността и строгостта на управлението както прифискалния надзор, така и при показателите за конкурентоспособност и неравновесията.

Така че доколкото в сегашния си вид предложението, внесено от Съвета, е дорипо-неефективно от това на Комисията, ние не можем да ви кажем нищо друго, уважаемичленове на Парламента, освен че се надяваме да се справим с изискванията на положението,а те са, че се нуждаем от много силни надзор и управление.

През 2005 г., от името на Управителния съвет, казах, че изобщо не сме удовлетворени отпозицията на Съвета в онзи момент, която в крайна сметка беше приета.


Не искам да продължавам нататък, защото ще имаме още достатъчно случаи за контакти сПарламента. Разбира се, оценявам това, което г-жа Goulard каза по отношение на усиленатаработа на Парламента заедно със Съвета и Комисията за изработването на позицията, коятоще стане окончателна позиция на Европа. И отново, по този въпрос нашето послание есъвсем ясно.

Сега позволете ми за още минута да се върна на въпроса за комуникацията. Ние, разбира се,сме длъжни постоянно да усъвършенстваме механизмите си за комуникация. Опитваме седа го правим. Позволете ми само да кажа, че, що се отнася до собствената ни комуникация,представяме ясна дефиниция за ценовата стабилност, която позволява на всеки неизменнои в реално време сам да прецени какво вършим.

Бих искал да кажа, че ние сме първата голяма ключова централна банка, която провеждапресконференции веднага след заседанията на Управителния си съвет. Бяхме и първите,които публикуваха встъпителни изявления, представящи нашата диагноза за положението.Така че се опитваме по отношение на механизмите за комуникация да се отчитаме толкова,колкото е възможно.

Единственото нещо, което не правим, е да публикуваме индивидуалните позиции наотделните членове на Управителния съвет. Смятаме, че е извънредно важно за институция,която емитира паричната единица на 16 обединени, но все още суверенни европейскидържави, е по-добре, че като цяло Управителният съвет е уместния орган във връзка с нашитерешения.

Досега бяха поставени редица много важни въпроси. Позволете само да отбележа, че ниесме отговорни за „П“-то, но в степента, в която „И“-то е в ръцете на правителствата и наКомисията, трябва, разбира се, винаги да се съобразяваме с „И“-то, както постъпва всяканезависима централна банка: ако фискалната политика е стабилна и разумна, тежестта запаричната политика да постигне ценова стабилност не е голяма; но ако се провежда лошафискална политика, тогава прекомерно натоварваме решенията, които трябва да бъдат взетиот страна на централната банка.

Бих казал, че за нас няма разлика, що се отнася до взаимодействието с правителствата, носме непоколебимо независими и, както обясних, фактът, че се наложи да предприемемредица нестандартни мерки трябваше да ни позволи да предадем импулсите на нашатапарична политика възможно най-добре в условия, при които пазарите не функционирахаадекватно и поради това решенията, които вземахме относно лихвения процент, не сепредаваха адекватно към икономиката като цяло.

Това е същността на нестандартните мерки – да съдействат за възстановяване на по-нормалнофункциониращи канали за предаване на паричната политика, и ние много ясно направихмеразграничението, което повторих на състоялите се неотдавна разговори с участието на БенБернанке, между стандартните мерки, които действително имат отношение към позициятапо паричната политика, и нестандартните мерки, разработени да подпомогнат предавателниямеханизъм на паричната политика.

Сега ми позволете само да кажа, че отбелязах и съществения въпрос...

(FR) Във връзка с въпроса на г-н Gauzès относно комуникацията, който, считам, че и другиколеги повториха, съществува тенденция в някои комуникационни канали да разглеждатЕвропа като един вид изкупителна жертва. Ако нещата не вървят, виновна е Европа. Ниезнаем, че това не е вярно и Европейският парламент, разбира се, е запознат с това по-добреот всички.


Налице е също тенденция да се казва, че ако нещата не се развиват добре, това е по вина наКомисията, или на Европейската централна банка, или още по-добре – на еврото. Това екласическото явление „изкупителна жертва“. Еврото е валутата, която запази изключителноуспешно вътрешната и външната си стабилност. Още повече че не съм го казвал досега, нотова е по-забележително от всичко, правено досега през последните 50 години от която ида е централна банка в държавите, създали еврото – ако ми позволите да кажа, бях си запазилтова за финал. Считам, че разполагаме с парична единица, която всъщност е устойчива сега,както и в ретроспективен план. Поради това нека внимаваме с явлението „изкупителнажертва“.

Трябва да спомена, че всички ние трябва да работим упорито по отношение накомуникацията, но да отправим същото послание и към Европейската централна банка иЕвросистемата като цяло, с други думи, към всички национални централни банки, коитоса част от еврозоната. Нещо повече, бих казал, че без съмнение това е проблем, пред койтоса изправени 27-те държави-членки, и следователно проблем за Европейския съюз катоцяло.

(Ръкопляскания)

Председател. – Много благодаря, г-н Трише, за изчерпателния Ви отговор. Мисля, че потози въпрос беше необходимо да се даде по-подробен отговор, отколкото е обичайно заПарламента.

Burkhard Balz, докладчик. – (DE) Г-жо председател, аз също бих желал да изкажа голяматаси благодарност към г-н Трише, члена на Комисията Рен и преди всичко към членовете наПарламента за това открито и изчерпателно разискване. То беше изключителнобезпристрастно, макар и към края му уважаемите членове на Парламента от Ирландия наняколко пъти да показаха своите емоции, което е крайно разбираемо.

За краткото време, с което разполагам, бих искал да се спра на три въпроса. Първият еотносно независимостта на Европейската централна банка. Считам, че беше правилно и отжизненоважно значение държавните или правителствените ръководители – под общоторъководство на Хелмут Кол, почетен гражданин на Европа и по онова време канцлер наГермания – да провокират независимостта на ЕЦБ. Европейската централна банка епазителката на еврото. Считам, че еврото е толкова устойчиво, колкото беше през последнитемесеци на кризата, точно защото в крайна сметка имаме такава ЕЦБ. Поради това бих Випомолил, г-н Трише, да продължите да действате колкото е възможно по-независимо и презследващите месеци. Ако хората изразяват пред Вас своето мнение, вслушайте се в тях навсяка цена; но в крайна сметка председателят и Управителният съвет на ЕЦБ трябва дазапазят своята независимост.

Второ, трябва да бъдем по-открити спрямо гражданите на Европейския съюз. Това е важенмомент. Преди всичко не винаги следва да им предоставяме информация на езика на Брюксел,във връзка с което в известна степен сме критикувани, а по такъв начин, че действително дабъде разбрана от тези, за които е предназначено посланието – гражданите на Европа.Доколкото съм запознат, това е твърде важен въпрос.

Накрая, г-н Трише, относно споменатия Базел ІІІ. Това е друг въпрос, който определено мисе ще да подчертая. Искаме спешно да приложим Базел ІІІ. Но аз искам да приложим спешноБазел ІІІ, ако едновременно го приложат всички на равнище на Г-20. Не може отново Европада поеме инициативата и сама да проправя пътя, което ще е в голям ущърб на международнатани конкурентоспособност. Поради това аз бих оспорил, че Европа следва действително да


го приложи едновременно със своите партньори от целия свят, или в противен случай, дапрецени какви са алтернативите.

Председател. – Общото разискване приключи.

Гласуването ще се проведе утре.

Писмени изявления (член 149)

Elena Băsescu (PPE), в писмена форма. – (RO) Аз също бих искала да поздравя г-н Balzза всичките му усилия по изготвянето на този доклад. Предложените като изход от кризатастроги икономии не трябва да доведат до мерки, които могат да застрашат икономическотовъзстановяване. Считам, че е необходимо да се постигне баланс между процеса наикономическа консолидация и защитата на инвестициите чрез работни места и устойчиворазвитие. Урокът, даден от държавите-членки, които влязоха в еврозоната, без да са готовиза това, трябва да ни накара да помислим сериозно за определяне на реалистични крайнисрокове с течение на времето. При сегашното положение забавяне от една или две годиние приемливо. Разширяването трябва да продължи при предварително изискване заизпълнение на Маастрихтските критерии. В това отношение, считам, че приемането наеврото не следва да се разглежда като краткосрочно решение, а като част от еднасредносрочна всеобхватна политическа стратегия.

Edward Scicluna (S&D), в писмена форма. – (EN) Приветствам и подкрепям този доклад.Трябва да имаме предвид обаче, че след като приключат всички разговори за фискалнаконсолидация, регулиране и макроикономическо управление, трябва да проучим какво ебило тяхното въздействие върху икономическата активност, което е ключовият момент навсяко обсъждане. Истината е, че се нуждаем от добро и ефективно регулиране и отпо-успешно икономическо управление, така че малките и средните предприятия, които саосновният двигател на икономическия растеж, да се развиват и разрастват. Тъжната истинае, че тези предприятия са най-потърпевши през последните две години. В резултатнаблюдаваме висока и увеличаваща се безработица. Политиката на ЕЦБ да налива милиониевро, за да помогне за спасяването на задлъжнелите банки, беше правилна, но много банкистанаха прекалено зависими от предоставяната от нея ликвидност. Така че сега ние сме вположение, при което банки, които с твърде голямо желание предоставяха кредити вгодините на разцвет, сега отказват да кредитират малките предприятия. Ако това продължи,няма да постигнем растежа, необходим за свиването на бюджетния дефицит и на равнищатана правителствения дълг. Безработицата ще нараства, а икономическите ни резултати щестагнират. Нека действаме мъдро, ако не искаме отново да подведем гражданите на Европа.

14. Обща система на данъка върху добавената стойност и продължителност назадължението да се прилага минимална стандартна данъчна ставка (разискване)

Председател. – Следващата точка е докладът на г-н Casa, от името на комисията поикономически и парични въпроси, относно предложението за директива на Съвета заизменение на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавенатастойност по отношение на продължителността на задължението да се прилага минималнастандартна данъчна ставка [COM(2010)0331 – C7-0173/2010 – 2010/0179(CNS)](A7-0325/2010).

David Casa, докладчик. – (MT) Г-жо председател, преди всичко бих желал да насочавниманието на залата върху факта, че понастоящем се провежда важно гласуване в комисиятапо икономически и парични въпроси и поради това следва да извиня редица от членовете


на Парламента, които няма да присъстват, тъй като закъсняваме и процесът на гласуванеедва сега започна.

Както председателят правилно заяви, изготвеният от мен доклад е извънредно важен, тъйкато разглежда системата на данъка върху добавената стойност (ДДС), която се опитвамеда променим. Както всички знаят, от доста време са в ход преговори за осъвременяване напостоянната система на ДДС, без все още да е постигнат чувствителен напредък. Срокът надействие на преходната система, която се използваше след 1993 г., постепенно се удължаваи всички знаем, че положението не е устойчиво и че трябва да намерим по-дълготрайнорешение.

Сегашната преходна система не допринася за постигането на желаните резултати що сеотнася до вътрешния пазар. Тя намалява ефективността на бизнеса и ограничаватрансграничната му ефикасност. Обезпокоително е също, че тази система води до засилванена сложните схеми за измами, подобни на т.нар. верижни измами, които неотдавнаобсъждахме тук в този Парламент. Те предизвикват сериозно неблагоприятно отражениевърху дохода на държавите-членки. Решението, пред което сме изправени, не е лесно иправилно решение може да бъде прието само след задълбочени разисквания и продължителенпериод на провеждане на консултации.

Всички сме осведомени за неотдавна поетия от Комисията ангажимент в недалечно бъдещеда изготви Зелена книга, за да насърчи обсъжданията по този въпрос. В доклада, за койтоотговарям, се призовава настоятелно Комисията да гарантира, че процесът е ефективен и чевършим необходимото в рамките на своите правомощия, за да гарантираме, че: първо, новатасистема ще засили ефикасността на вътрешния пазар; второ, че тя облекчава тежестта върхубизнеса; и, трето, че тя се бори с измамите възможно най-ефикасно.

В настоящия доклад, който, както знаем, вече е приет от комисията по икономически ипарични въпроси, също се призовава настоятелно Комисията да гарантира, че конкретнитепредложения ще бъдат оповестени до 2013 г. Позволете ми да подчертая последнотосъображение: не предлагам до 2013 г. да имаме система, която е приета и функционира, асамо, че предложенията по нея трябва да бъдат оповестени до 2013 г.

Бих желал обаче, като считам, че изразявам гледната точка на членовете на Парламента,новата система да започне да функционира преди края на този законодателен мандат, такаче да не трябва сегашната преходна система отново да се удължава. Макар, че ще одобримудължаване на новата система, очакваме незабавно да бъдат предприети конкретни стъпкиза отразяване на тези нови предложения.

Бих искал да благодаря на моите колеги, особено на докладчиците в сянка, за този доклади предвиждам, че по този въпрос ще се състоят много по-разгорещени обсъждания, коитоще дадат възможност за вземане на бързо решение.

ПОД ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО НА: ALEJO VIDAL-QUADRASЗаместник-председател

Алгирдас Шемета, член на Комисията. – (EN) Г-н председател, бих искал да благодаряна Европейския парламент, и по-конкретно на David Casa, за конструктивния и бързоизготвен доклад относно предложението на Европейската комисия за удължаване с петгодини на съществуващите правила относно минималната стандартна ставка на ДДС. Товапредложение е просто и непротиворечиво.


Бързо изготвеното становище на Европейския парламент относно предложението наКомисията ще позволи на Съвета да приеме предложението преди края на годината – тъкмонавреме, преди да изтече срока на действие на сегашния член. Предложението вечедействително беше обсъдено в работна група на Съвета. Не се появиха пречки за бързотому одобрение.

Както бе заявено от David Casa, предложението на Комисията ще даде на предприятиятанеобходимата им правна сигурност и ще даде възможност за допълнителна оценка наподходящото равнище на стандартната данъчна ставка на ДДС на равнище на ЕС.

Много скоро Комисията действително ще пристъпи към широко разискване на бъдещетона ДДС, за да се направи оценка и да бъде намерено решение на многобройните недостатъцина системата на ДДС в ЕС, като например нейната сложност, голямата административнатежест върху предприятията и измамите.

Преди края на годината ще предложа на колегите членове на Комисията да се публикуваЗелената книга относно оценката на сегашната система и предпочитаните пътища заразвитието й в бъдеще. Очаквам реакции по въпроси за това как да постигнем по-проста,по-стабилна и модерна система на ДДС и как да намалим разходите на предприятията посъбирането на ДДС и по привеждането й в съответствие, по-конкретно на малките и среднитепредприятия, като същевременно се ограничат измамите и на държавите-членки се осигурятвъзможности за гъвкавост. Въз основа на получените резултати Комисията ще определисвоята бъдеща политика в сферата на ДДС в съобщение относно по-нататъшните стъпки докрая на 2011 г.

Внесените изменения ясно показват заинтересоваността на Парламента от участие вобсъждането относно бъдещата стратегия за ДДС. Аз приветствам тези признаци назаинтересованост и се надявам на по-късен етап да проведем с вас плодотворно обсъжданепо този важен въпрос. Считам обаче, че тези изменения са извън обхвата на обсъжданотоднес предложение, което се ограничава до удължаване на периода, през който се прилагаминималната стандартна ставка. Нещо повече, някои от измененията изпреварват разискване,която следва да се проведе въз основа на Зелената книга. По-конкретно, това се отнася заизменението, в което се изисква от Комисията да излезе с предложение относноокончателните правила за ставките на ДДС до 2013 г.

На този етап Комисията не може да се ангажира с точна дата за внасяне на предложениетоза ставките на ДДС. Тя не може да предвиди и резултата от консултацията, чийто обхватще бъде много по-широк, отколкото на ставките на ДДС. Надявам се, че тази консултацияще даде ясна представа за приоритетите относно бъдещето на ДДС. Поради това планиранетоот Комисията на бъдещите законодателни предложения ще зависи в голяма степен отрезултата от тази консултация.

Sari Essayah, от името на групата PPE. – (FI) Г-н председател, предложението наКомисията се фокусира върху това да се позволи на сегашната система да продължи дафункционира до 2015 г. и върху опита да се ограничи диапазонът на данъчните ставки до10%. Това е много важно, защото в противен случай в определени сектори конкуренциятамежду държавите-членки може да се наруши.

Централно място в този парламентарен доклад заема възгледът, че няма да мине многовреме, преди Комисията да предприеме мащабна програма за консултации по създаванетона нова система на данъка върху добавената стойност. Според мен предложените отдържавите-членки изменения, противоположно на вижданията на члена на Комисията, са


изключително важни и дори и на този етап ние искаме да набележим посоката, в която сенадяваме, че ще се развива тази нова система на ДДС. В бъдеще е необходимо да сме всъстояние да облекчим административната тежест, свързана с ДДС, и да я направим колкотое възможно по-малка за малките и средните предприятия по-конкретно относно изготвянетона отчетите, като при това същевременно ефикасно се борим с измамите с ДДС.

Публичният сектор на икономиката в редица европейски държави понастоящем е затруднени едно от предложените решения е да се пристъпи към увеличаване на ставките на ДДС. Нотова никак няма да е от полза в държавите, в които е обичайно да се избягва плащането наДДС. Във връзка с това бих искала да се позова на доклада на г-н Casa, приет по-рано тук.В него са разгледани по-конкретно начините за борба с измамите с ДДС във връзка със стокии услуги, които са предразположени към такъв род злоупотреби. Надявам се, че в бъдещеКомисията действително ще започне да прави нещо по този въпрос.

George Sabin Cutaş, от името на групата S&D. – (RO) Г-н председател, както личи отпредложението на Съвета за директива, минималната ставка на ДДС помага системата дапродължи да работи на едно приемливо равнище.

Считам, че трябва да обмислим възможността за обща регулаторна рамка, която би включвалаизводи, достигнати в резултат от опита с бюджетните дисбаланси, откроени от финансоватакриза. Необходима е нова европейска стратегия за ДДС, насочена към намаляване набюрокрацията и бюджетните пречки, които вредят на предприятията, по-специално намалките и средните предприятия. Трябва също да разгледаме необходимостта отпредотвратяване на измамите и борбата с тях. Преди тази стратегия да бъде завършена,считам, че решението за удължаване до 31 декември 2015 г. на срока на действие напреходните разпоредби относно минималната ставка на ДДС предполага да успокоимделовите кръгове, да не допуснем структурни дисбаланси в Европейския съюз и да насърчимхармонизирането на бюджетното законодателство.

В очакване на Зелена книга на Комисията относно прегледа на системата на ДДС бих желалда изтъкна тенденцията на някои правителства, сблъскали се с рецесията, да увеличатставката на ДДС до 24–25%, както се случи в Румъния и Унгария. Досега се съблюдавашеусловният ангажимент да се запази максималната ставка на ДДС в рамките на диапазон от10% над границата от 15%. Считам обаче, че в това отношение се нуждаем от абсолютназабрана, за да предотвратим всякакво прекрачване на прага от 25%. Нека не забравяме, чеотвъд тази статистика имаме работа с обикновени граждани, чийто жизнен стандарт всеповече е повлиян от политиката на строги икономии и прекомерно данъчно облагане.

Накрая бих искал да кажа, че прекомерното облагане с данъци не е лекарство за една болнаикономика. То служи само за продължаване на агонията.

Olle Schmidt, от името на групата ALDE. – (SV) Г-н председател, г-н член на Комисията,искам сърдечно да благодаря на докладчика. По принцип считам, че следва да избягвамеда контролираме потреблението посредством ставките на ДДС. Но доколкото изключениятаи намаляването на ставките на ДДС очевидно не се намесват на свободния пазар, досегабяхме избрали да приемем различията между държавите-членки на ЕС. Както добре знаетеобаче, професор Монти заявява в доклада си за единния пазар, че сегашните различия същомогат да повлияят неблагоприятно върху единния пазар. Поради това за нас е важно дапризоваваме за окончателна система на ставките на ДДС, като ясно подчертаем, че при единпреглед на Директивата за ДДС следва да се използва като насока по-скоро стратегията заединния пазар, отколкото интересите на отделните държави.


Както каза членът на Комисията, за нас е важно и да се фокусираме върху облекчаванетона административните тежести, като бъдат премахнати данъчните бариери и се подобрибизнес средата, по-специално за малките и средните предприятия, като същевременно сегарантира създаването на система, непоколебимо противодействаща на измамите.

Разбира се, данъците са твърде национален въпрос и едно от нещата, които е важно странитесами да определят. Същевременно е важно да запомним, че един добре функциониращвътрешен пазар вероятно изисква повече и по-тясно сътрудничество, включително поотношение на въпросите на данъчното облагане, отколкото наблюдаваме днес. Затова сенадявам, че Комисията – и членът на Комисията – ще имат смелостта да се справят с тезивъпроси в следващите си предложения и че тези предложения действително ще имат заотправна точка добре функциониращ вътрешен пазар, независимо от националнотопротивопоставяне. В тежки времена трудните въпроси се нуждаят от подробен анализ.

Jaroslav Paška (EFD). – (SK) Г-н председател, в предоставеното ни предложение Комисиятапредлага прилагането на минимална стандартна ставка на ДДС от 15% през следващите 5години до 2015 г. Независимо че разбирам аргументите на Комисията, че с тази директиваиска да осигури на предприятията правна сигурност, мисля, че анализът на ДДС изискваусилена работа. Според мен причината за това е, че много дружества и много случаи назагуби от данъци при трансграничната търговия сочат, че системата на ДДС в Европа е многозле организирана.

Това не е точно проблем на действащата ставка, а проблем на правилата, прилагани нанационалния пазар и при международната търговия, които позволяват на тези схеми дафункционират в редица случаи напълно законно. Поради това бих желал да използвамизказването си, за да призова за преглед на цялата система на ДДС, което смятам, че е отинтерес както за нашите икономики, така и за предприятията ни. Считам, че крайният срокпрез 2013 г. е напълно реалистичен и следва просто да се придвижим напред относно тозипроблем чрез класифициране не на ставките, а на разпоредбите.

Andrew Henry William Brons (NI). – (EN) Г-н председател, в най-добрия случайданъците са необходимо зло и винаги трябва да представляват отражение на потребносттаот извършване на разходи. Данъчната ставка, която е определена преди да се вземе решениеотносно необходимостта от разходи, е рецепта как да се вземат парите на хората и след товада се реши каква част от тях да се изхарчат. Това е рецепта за разточителство.

Хармонизирането на ставките на ДДС към единна стандартна и единна намалена ставка,каквото беше предложението на Комисията през 1993 г., ще отнеме допълнителноправомощия от държавите-членки. Начисляването на данъци е една от безспорнитехарактеристики на суверенната държава. Това ще бъде още една крачка към превръщанетона Европейския съюз в суверенна държава, където държавите-членки са просто нейнибезправни допълнения. Борбата с измамите и облекчаването на тежестите за малките исредните предприятия са за отвличане на вниманието от основния въпрос. Хармонизиранетона ДДС представлява централизация и консолидация на властта на ЕС.

Elena Băsescu (PPE). – (RO) Г-н председател, целта на новата стратегия за ДДС трябва дабъде намаляването на административната тежест, премахването на бюджетните ограниченияи подобряването на бизнес климата, по-специално за малките и средните предприятия.Съществуват значителни дисбаланси по отношение развитието на вътрешния пазар. По тазипричина европейските предприятия са поставени в неблагоприятно положение. Освен товасистемата на ДДС, както е разработена и приложена понастоящем от държавите-членки,съдържа слабости, които мошениците използват в своя полза.


Бих искал да призова Комисията да представи резултатите от своите анализи. Тя освен товаще трябва да проведе консултации със заинтересованите страни по новата стратегия за ДДС.В това отношение, ще трябва да се намери решение по общите аспекти, като намаляванетона ставките на ДДС, изключенията от схемата, възможността да се определи максималнаставка и не на последно място, мястото за облагане с данък на доставчиците в рамките наЕС.

Алгирдас Шемета, член на Комисията. – (EN) Г-н председател, бих искал да Ви благодаряза коментарите и възгледите, изразени по време на това разискване. Радвам се да видя, чеЕвропейският парламент и Комисията споделят общи възгледи относно необходимостта дасе преразгледа сегашната система на ДДС.

Както личи от встъпителните ми бележки, приветствам духа на промените, свързани сбъдещето на ДДС. Въпреки това Комисията счита, че това техническо предложение засягасамо периодичното удължаване на действието на разпоредбата за минималното равнищена стандартната ставка на ДДС.

Резултатът от консултациите за новата стратегия за ДДС само се споменава, за да се обосновепричината, поради която е прибързано да се определи постоянно равнище на стандартнатаставка. Поради това при тези условия и на този етап не е необходимо да се позоваваме нацелите и рамката на новата стратегия за ДДС.

Повтарям също, че днес Комисията не може да се обвърже с подходяща дата за бъдещотоси законодателно предложение относно ставките. Първо ще е необходимо да проведемразискване относно бъдещето на ДДС, което ще ни даде ясна представа за приоритетите наКомисията. Резултатът от тази консултация ще ръководи планирането от страна на Комисиятана бъдещото й законодателно предложение.

Приключваме нашата работа по Зелената книга и през следващите седмици ще зададемдействителните въпроси за разискването за всички участници: широката общественост,членовете на Европейския парламент, заинтересовани страни и държавите-членки. Въпросите,които ще бъдат повдигнати, очевидно са свързани с проблемите, които се откроиха приднешното разискване.

Очаквам с нетърпение плодотворното обсъждане през следващите месеци, за да се дадевъзможност на Комисията да разработи в бъдеще много по-добра стратегия за ДДС.

David Casa, докладчик. – (MT) Г-н председател, наистина съм доволен, че членът наКомисията разбра, че призоваваме за незабавно изготвяне на Зелена книга, за да задълбочимразискването относно предложенията на Комисията. Както споменаха колегите ми вПарламента, трябва бързо да освободим системата от всички видове измами и да помогнем,колкото можем, на бизнес сектора да премахне бариерите, които сегашната система поставя.Искаме също да видим по-ефикасен вътрешен пазар.

Днес не обсъдихме какви решения са необходими. Изискваме Комисията да незабавно даизлезе с предложения, така че да помогне за започването на истинско обсъждане относноновата система, което ще ни даде възможност да подобрим настоящата възможно най-скоро.Разбрах, че целта на този доклад е фактически да удължи периода от време. Бих искал обачеда привлека вниманието на Комисията върху факта, че очакваме с нетърпение възможнонай-бързо да ни представи предложенията, тъй като това ще ни позволи в отговор да обменимидеи и в крайна сметка ще гарантира една по-справедлива система за всички.

Председател. – Разискването приключи.


Гласуването ще се проведе утре от 11,30 ч.


Franz Obermayr (NI), в писмена форма. – (DE) За повечето държави-членки на ЕС итрети държави с международно взаимосвързани пазари ДДС (или данък върху продажбите)е един от главните източници за финансиране на държавата. Поради това данъкът върхупродажбите е поне толкова важен, колкото преките данъци. Поддържането на минималнастандартна ставка от 15% през следващите 5 години ще подпомогне конкуренцията навътрешния пазар и ще осигури на предприятията правна сигурност. Що се отнася донамаляването на ставката на ДДС в ЕС, при намалена ставка на ДДС за определени услугикато ремонтни дейности, фризьорство или козметика, Комисията трябва да се погрижи ида се избегнат нарушения на конкуренцията. Подобни форми на данъчни облекчения иматотрицателно въздействие върху малките предприятия в Австрия, които например може дане са в състояние да противостоят на конкуренцията на доставчиците на услуги от Словакияили Унгария. Решението за това е следното: ДА на целевите субсидии за малките и среднитепредприятия, включително и посредством данък върху продажбите, НО като същевременносе избягват нарушения в конкуренцията между държавите-членки.

15. Спешна помощ за Хаити (разискване)

Председател. – Следващата точка е изявлението на Комисията относно спешна помощ заХаити.

Мария Даманаки, член на Комисията. – (EN) Г-н председател, Комисията е дълбокозагрижена от влoшаващoтo се положение с холерата в Хаити.

Броят на жертвите сред хоспитализираните случаи нараства рязко с всеки изминал ден.Броят на настанените в болници е повече от 20 000 души. В края на миналата седмица над1 100 души са изгубили живота си. Съществува обаче и опасението, че тези цифри сасериозно занижени. Високият процент на смъртните случаи показва, че хората пристигаттвърде късно в здравните центрове.

Лечението при холера е просто, но навременното му приложение е от решаващо значениеза ограничаване на жертвите. Лечението на болни от холера пациенти изисква също така изначителни човешки ресурси. Системата на общественото здравеопазване в Хаити сега есериозно пренатоварена въпреки съществената подкрепа от международната общност.

Международната хуманитарна здравна организация „Лекари без граници“ (Médecins SansFrontières), от позицията си на медици от фронтовата линия, призовава всички групи иагенции в Хаити да увеличат размера и скоростта на усилията си.

Вече цялата страна е засегната. Епидемията се разпространява с обезпокоителни темпове встолицата Порт-о-Пренс. Бедняшките райони като Сите Солей са особено податливи назаразяване поради изключително лошите хигиенни условия и ограничения достъп до чиставода.

Вниманието ни е насочено главно към спасяването на човешки животи чрез навременнолечение на засегнатите, увеличаване достъпа до чиста вода, насърчаване към по-добрихигиенни навици и подкрепа на епидемиологичното наблюдение, за да знаем къде и как серазраства епидемията.


Комисията засили своето хуманитарно присъствие със съответните медицински знания иопит и мобилизира средства – 12 млн. евро – в подкрепа на партньорите ни в Хаити.

Европейският механизъм за гражданска защита също беше активиран чрез Центъра замониторинг и информация към Европейската комисия и вече съфинансира превоза напредоставената от Франция помощ в натура.

Друго предложение от Австрия предстои да бъде изпълнено. Очаква се рано тази седмицаекип на гражданска защита и техническа поддръжка на ЕС заедно с експерти от държавитечленки да бъдат разположени на място. Експерти от Европейския център за профилактикаи контрол са изпратени от Генерална дирекция „Здраве и потребители“, за да се определинай-добрия начин за засилване на епидемиологичния надзор в Хаити, като се обмисля ипо-нататъшно сътрудничество.

След последните инциденти, свързани с граждански безредици в Кап-Хаитиен иПорт-о-Пренс, следим отблизо положението със сигурността на нашите партньори исъответните агенции на ООН, особено в навечерието на президентските избори на28 ноември.

Комисията беше в контакт със заместник генералния секретар на ООН по хуманитарнитевъпроси и координацията на спешната помощ, баронеса Amos. Ние напълно я подкрепямепо отношение на това колко важно е да се предостави възможност на националните имеждународни хуманитарни работници да продължат животоспасяващата си дейност безпрекъсване.

Като се има предвид сериозното и бързо влошаващо се положение с холерата, необходимое спешно да се предприемат по-нататъшни действия, за да се запълнят празнините вздравеопазването, водата, хигиената и логистиката. Приоритетите включват медицинскиперсонал и друг персонал, специализиран във водоснабдителните системи и хигиената,както и медицински консумативи, легла, водопречистващи инсталации и таблетки. Етозащо Комисията поддържа връзка с белгийското председателство и държавите-членки сцел насърчаване по-нататъшната подкрепа на ЕС в помощ на Хаити в този толкова критичени труден момент. Подкрепата на ЕС може да се управлява от Механизма за граждансказащита на ЕС.

Безкрайните усилия на Хаити и международните хуманитарни работници да се отговорина настоящите предизвикателства на място са похвални, но е ясно че самият мащаб накризата изисква дори повече средства и ресурси. Затова сега, заедно с нашите партньори,усилено работим върху оптимизиране способността ни да реагираме при извънредниситуации, но със сигурност предстоят трудни времена поради бързо променящата сеситуация.

Продължаващата солидарност на международната общност с народа на Хаити остава отсъществено значение. Ето защо призовавам всички вас да направите всичко възможно заувеличаване на подкрепата на държавите-членки, за да се избегне огромна хуманитарнакатастрофа.

Michèle Striffler, от името на групата PPE. – (FR) Г-н председател, г-жо Даманаки,госпожи и господа, епидемията от холера вече отне над 1 200 живота и повече от 52 000души са заразени. Следователно, въпреки силното присъствие на международнитеорганизации в Хаити, положението се влошава с всеки ден и епидемията може да заразиоколо 400 000 души през следващите месеци.


Аз, разбира се, съм възхитен от отпуснатите от Европейската комисия 12 млн. евро иподкрепям призива на г-жа Георгиева към държавите-членки да предоставят помощ в натура,така че водата да се пречиства, и да доставят оборудване. Осигуряването на питейна вода исанитарни помещения е единственият начин за намаляване броя на заразените хора.

Едно от приоритетните действия е да бъде успокоено населението, уплашено от тазинеизвестна в страната болест. Общуването с населението е от съществено значение, за да сепредостави информация за заболяването и как то да бъде избегнато, но и за да се предотвратиразпространението на вътрешно насилие, особено след като в страната се провеждат избори.

Тази нова криза за пореден път подчертава неспособността на органите в Хаити, както и наздравната система, да се справят с тази криза. Страната е понасяла многобройни бедствияв продължение на години. Земетресението в Хаити показа почти пълната некомпетентностна местните органи. След земетресението имаше истинска политическа воля Хаити да бъдевъзстановено по различен начин и имаше много обещания за дарения. Почти година по-късновъзстановяването едва е започнало, а хората, участващи в развитието, са настроенипесимистично. Европейската комисия трябва да действа като движеща сила в процеса навъзстановяване, така че Хаити най-после да излезе от този хаос.

Corina Creţu, от името на групата S&D. – (RO) Г-н председател, още веднъжприветствам бързината, с която беше осъществена хуманитарната интервенция от странана Европейския съюз. Същевременно обаче считам, че трябва да съсредоточим нашитеусилия в тази страна върху изграждането на минимална действаща държавна структура вмомент, когато държавата съществува чисто фиктивно. Тя не е в състояние да изпълняваосновните си задължения, като например организиране на лагери за бежанци, поддържанена ред и осигуряване на хигиенни условия и питейна вода. Тази уязвимост е улеснила бързоторазпространение на болестта и смъртта на повече от 1 200 души.

Хаити се нуждае от държавно управление, което може да направи нещо за своите бедни.Трима от всеки четирима жители на Хаити преживява с по-малко от два щатски долара наден. Повече от 1,5 милиона граждани живеят в бежански лагери, които представляватсериозен източник на риск за общественото здраве и безопасност.

Считам, че в момента, слабостта на държавното управление на Хаити е основният рисковфактор. Липсата на власт означава, че недоволството на населението е насочено към силитена ООН. И наистина, неправителствените организации вече рискуват вече да не са в състояниеда изпълнят своята мисия. Ето защо изборите на 28 ноември са от жизнено важно значениеи не трябва да бъдат отлагани, въпреки призивите на някои кръгове.

Charles Goerens, от името на групата ALDE. – (FR) Г-н председател, разбира се, чеима съпътстващи фактори, които безспорно спомагат за разпространението на холера вХаити. Това със сигурност не е отговор, но е обяснение. Трябва да удвоим усилията си вотговор на този бич.

За момента действащи на място хуманитарни работници потвърдиха пред нас, че санеобходими сапун, вещества за направата на годна за пиене вода, както и провеждането наобучение по хигиена. Също така в настоящия момент се предвижда подготовка в дългосроченплан. В страна, в която всичко все още предстои да се направи или преправи, следземетресението е необходимо възстановяване и от приоритет трябва да е изграждането наинфраструктура, предназначена за подобряването както на индивидуалната, така и наколективната хигиена.


Надявам се че осем месеца след конференцията в Ню Йорк относно възстановяването наХаити вече няма да е възможно липсата на средства да се цитира като извинение заотбелязания към този момент малък напредък, имайки предвид, че всички говорители сесъгласиха, че хуманитарната фаза трябва да продължи за месеци напред. Също така ще бъденеобходимо, без прекалено да се увърта, да се посочат отговорните за бавния напредък,.

Franziska Keller, от името на групата Verts/ALE. – (EN) Г-н председател, виждаме вХаити една от най-големите операции за хуманитарна помощ на всички времена. Трябва дасме сигурни, че няма да изгубим в битката срещу тази катастрофа и че успяваме да постигнемрезултати и да помогнем на хаитяните да изградят своето бъдеще.

Освен че би бил индивидуална катастрофа за милиони хора, един провал би представлявалзасечка в усилията на международната общност и възможностите за провеждане на съвместнидействия в областта на хуманитарната помощ. Считам, че трябва да вложим целия си опит,всички извлечени поуки в Хаити и на други места, както и достатъчно пари в тази насока.Ето защо искрено приветствам съобщението на Комисията, че ще вложи допълнителни12 млн. евро в борбата срещу холерата.

Трябва да сме сигурни, че тази подкрепа веднага ще стигне до Хаити, че ще е пълна, а нечастична, и че подкрепяме правилните инициативи, за да е ефективна. Също така трябва дасме сигурни, че не занемаряваме усилията за възстановяване след земетресението, защотобез него борбата с болестта ще бъде невъзможна.

Имам два въпроса към Комисията. Първо, бих искала да знам дали заложените пари сапреведени – парите, които са били обещани – и дали са били изплатени и усвоени. Второ,бих искала да знам какво мислите за отлагането на изборите, защото това отново е на дневенред.

Революцията в Хаити никога не е успяла да влезе в учебниците по история. Да се надяваме,че настоящите трудни времена в Хаити ще влязат в учебниците по история като отправнаточка за подготвяне на по-добро бъдеще за всички хаитяни. Надявам се, че ще е възможнода се спомене, че ЕС е изиграл положителна роля в това отношение.

James Nicholson, от името на групата ECR. – (EN) Г-н председател, преди два месецааз съпредседателствах делегацията на държавите от АКТБ в Хаити и това е може би едно отнай-великите и вълнуващи изживявания в моя живот. Първо, хората там са изключителноотдадени, опитвайки се да помогнат на хаитяните, и, второ, в началото на това разискванеследва да признаем, че народът на Хаити е един много горд народ.

Беше казано обаче от президента и министър-председателя какъв късмет са имали хаитяните,че са имали добри хигиенни условия и не са боледували, а тъжното сега е, че бяха засегнатиот болест. Това не е ужасно трудна за лечение болест. Но трябва да сте там, за да видитеусловията, при които работят хуманитарните работници, и когато говорите за здравниуслуги, съжалявам, г-н председател, Хаити все още не разполага със здравни услуги катовсички нас и вие го знаете: те зависят от „Лекари без граници“, Британския Червен кръст имного други организации от цял свят.

Що се отнася до изборите, вярно е, че Хаити не се нуждае от избори в този момент. Нодокато липсват президент и министър-председател, които да го управляват, Хаити няма даима шанс да продължи напред. Искам да поздравя – защото, докато бях там, видях с очитеси – блестящите мъже и жени от Бюрото на Европейската комисия, които при ужасниусловия се опитват да представляват европейското присъствие в Порт-о-Пренс и са свършилифантастична работа.


Marie-Christine Vergiat, от името на групата GUE/NGL. – (FR) Г-н председател, бихискала преди всичко да благодаря на всички мои колеги и особено на Председателскиясъвет, за това че се съгласиха на това разискване относно Хаити, предложено от моята група.Положението беше неотложно.

Миналия януари, след земетресението, международната общност се обедини в силнаподкрепа за Хаити. Изглежда обаче има празнина, даже пропаст, между дадените обещанияи помощта, която всъщност пристигна на място. Миналия март баронеса Аштън поеангажимент от името на Европейския съюз да се предоставят помощи на стойност1,235 млрд. евро за подпомагане народа на Хаити да изгради по-добро бъдеще.

От миналия юли неправителствените организации, и по-специално „Лекари без граници“(MSF), г-жо член на Комисията, алармират и докладват за това как стотици хиляди хораживеят в условия, благоприятстващи зараза. Оттогава положението е почти непромененои все пак хората се изумяват от бързото разпространение на епидемията от холера, имеждународната общност отново започва да изпитва състрадание. Вече има над хилядасмъртни случаи в Хаити, а броят на засегнатите хора се увеличава през цялото време, въпрекиче специалистите твърдят, че е относително лесно да се предприемат мерки запредотвратяване на фаталния изход от болестта. Въпреки това здравните работници са слабоподготвени за тази болест и съществуват проблеми при набавянето на основни медикаменти,където те са необходими.

При тези обстоятелства, как е възможно да не е ясно защо са избухнали бунтове? Населениетона Хаити се чувства съвсем безпомощно. То трудно би могло да продължи да вярва намеждународната общност. Затова моите въпроси ще бъдат лесни, г-жо член на Комисията:

Къде точно е обещаната от Европейския съюз помощ за Хаити, и не само хуманитарнатапомощ?

Ако помощта беше пристигнала по-рано, не смятате ли, че последвалата трагедия можешеда бъде избегната?

Как така, за пореден път, международните конференции изглежда доведоха само до неспазениобещания?

Защо усилията на президента Превал да превърне Мисията на ООН за възстановяване наХаити (MINUSTAH) в подкрепа за възстановяване не среща отзвук?

И накрая, населението на Хаити иска изборите да се проведат, но при какви точно условияще се провеждат и каква точно подкрепа ще предостави Европейският съюз?

ПОД ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО НА: STAVROS LAMBRINIDISЗаместник-председател

Licia Ronzulli (PPE). – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, въпреки всички отправенипредупреждения да не се пренебрегва бъдещето на Хаити след земетресението през януари,новините от последните дни показват, че островът изглежда е изоставен от международнатаобщност в най-критичния момент – възстановяването.

Действително холерата, за която малко хора в Хаити знаят и на която се приписва мистично,религиозно значение, сега се разпространява. Мироопазващите сили на Организацията наобединените нации са обвинени в разпространението на тази зараза. Необходимо беше дасе зарази само един непалски войник и стотици хора, жени и деца, обсадиха Генералния


щаб на мироопазващите сили. Застрашени се чувстват и хуманитарните работници и многоот тях напускат страната.

Напрежението е изключително високо, а голяма част от причинените вследствие наизключително тежкото земетресение от 12 януари развалини са все още по улиците иградските площади. Получихме сведения, че няма достатъчно вода, вследствие на което еневъзможно за хората да се мият и предпазват от заразяване.

Холерният вибрион се разпространява бързо, а броят на мъртвите расте експоненциално.Данните вече са представени, но аз бих искала да ги повторя: до този момент жертвите са1 130, а хоспитализациите са достигнали 18 000 за един месец. Ежедневно обаче хилядидруги съобщават за симптоми на инфекцията.

Международната общност не може да отлага повече. Трябва веднага да намерим решение,в противен случай по-нататъшното разпространение на инфекцията завинаги ще тежи нанашата съвест.

Michael Cashman (S&D). – (EN) Г-н председател, бих искал да започна, като поздравячлена на Комисията Георгиева за ефективната и координатна работа, с която тя се е заела,а всъщност и за проведените обсъждания с баронеса Еймъс в ООН.

Най-лесното и евтино нещо, което този Парламент може да направи в момента, е дакритикува. Бих искал да сме позитивни и да насочим натиска където е нужно. Обръщам секъм всички членове на Парламента. Трябва да окажем натиск върху собствените сидържави-членки за предоставяне на повече помощи и повече помощи в натура. Акоразгледате списъка на страните, това са страни – като Испания, Ирландия, Италия, Франция,Австрия, Унгария – които в момента са в тежко икономическо положение, но все пак са себръкнали дълбоко. Затова призовавам всеки един от нас да се свърже със собствените сиправителства и да ги помоли да се ангажират. Ако има съмнение дали помощите стигат допредназначението си, нека изградим нужния капацитет, за стигат те където трябва.

И накрая, бих искал да благодаря на члена на Комисията и да я поздравя за ангажираносттай с допълнителните 12 млн. евро. Земетресението е голяма трагедия. Сега дори по-голямататрагедия е епидемията от холера.

Niccolò Rinaldi (ALDE). – (IT) Г-н председател, г-жо член на Комисията, госпожи игоспода, първо, епицентър на едно ужасно земетресение точно в най-бедния и най-злеуправляван регион в американското полукълбо, а сега и холера в страната, която получаваедна от най-високите суми от международна помощ на глава от населението. Каквопротиворечие! Това не е просто ужасна комбинация от лош късмет: в Хаити, по препълненитес деца улици и палатки, сбутани сред боклук, никой не знае откъде да започне.

Местната политическа класа, често алчна и съсредоточена върху игри за власт, вместо дапоеме контрола над възстановителните дейности, както и бюрократичната машина,опустошена от земетресението, има слаба административна култура, а в някои случаи дорипречи на разпределението на помощта. Има много, често зле управлявани международниорганизации и в действителност те не съумяха да предпазят населението.

При посещението ми в страната с делегацията на Европейския парламент през юниконцентрацията от изоставени полета, отпадъците и непочистените отломки бяха ясен знакза това колко лошо може да стане положението. Сега има и холера.

Комисията и Генерална дирекция „Хуманитарна помощ и гражданска защита“ (ECHO) домомента са направили нужното, но сега трябва да удвоят усилията си. Считам, че освен от


силни възстановяващи действия, Хаити се нуждае и от по-голяма защита на международнотополитическо равнище.

Nirj Deva (ECR). – (EN) Г-н председател, това е трагедия, за която трудно може да сеговори. Когато бедствието връхлетя през януари миналата година, международната общностнахлу в Хаити с голям шум. Военни хеликоптери дойдоха да вдигат нападалите тежкипарчета зидария. Сега ги няма. Изведнъж изчезнаха. Онези късове зидария блокират пътищаи пречат на достъпа, а пътната мрежа се разпадна. Членът на Комисията Георгиева усиленосе опитва да координира дейностите.

Защо се случи това? Защо всички тези хора, включително държавния секретар г-жа Клинтън,която изведнъж се появи там през януари – внезапно изчезнаха? Защо се иска отОрганизацията на обединените нации да изчезне? Кога ли ще поискат и ЕС да изчезне? Товае нелепо. Нуждаем се международната общност да бъде там на нивото, на което е работила,и следва да оставим обикновените хаитяни да се деполитизират от абсурдите, случващи сев столицата.

Anna Záborská (PPE). – (SK) Г-н председател, г-жо член на Комисията, бих искала да Виблагодаря за доклада, който ни представихте, относно настоящото положение в Хаити.Избухването на нова епидемия в Хаити се очакваше. От началото на годината и отземетресението насам работим усилено, но не напредваме толкова бързо, колкото сенадявахме. Често говорим за положението в Хаити преди земетресението.

Наистина щеше да е улеснение, ако Хаити беше функционираща държава, но тя не е и нямада бъде още дълго напред във времето. Има още много работа за вършене. Сега са необходимиспешни действия, тъй като рискуваме появата на още епидемии и случаи на насилие.

Г-жо член на Комисията, трябва наистина да съберем заедно в Брюксел най-добрите здравниексперти и да изготвим стратегически план за помощ за Хаити. Трябва да се намерят решенияв областите, засягащи сигурността, финансите и особено здравето.

Kriton Arsenis (S&D). – (EL) Г-жо член на Комисията, и аз бих искал да започна, катоВи поздравя за изключителната работа по въпроса с Хаити и за всичко, което направихте вПакистан. Знаем, че ще присъствате на всички спешни случаи.

Това наистина е значително бедствие. Става дума за над 1 000 убити и 15 000 болни иброят им продължава да расте. Нуждите са огромни и можем да видим, че парите, които сана Ваше разположение, не са достатъчни. Става все по-ясно, че се нуждаем от новиинструменти за финансиране; може би – и очевидно на първо място – данък сделка. Нуждаемсе от други механизми за финансиране, които могат да подкрепят усилията ни да се справимс увеличаващите се хуманитарни нужди.

Следва да вземем предвид и какво може да се направи, за да се предотврати повторнотопредаване на болести от хората, работещи за ООН.

Bastiaan Belder (EFD). – (NL) Г-н председател, този следобед получих най-актуалнатаинформация от нидерландска агенция за помощи, която има присъствие в Хаити впродължение на много години, и тази информация всъщност потвърждава мрачната, нореалистична картина, описана от Комисията. В същото време от нидерландската агенцияза помощи ми казаха, че те разчитат на Европа, по-специално, като основен донор. Какво етогава това, което разчитат на нас да направим? Въпреки че на международната донорскаконференция е била обещана огромна сума, само малка част от нея е получена. СегаОрганизацията на обединените нации е поискала допълнително финансиране, но голяма


част от обещаните пари още не са получени. Затова се надявам, че Европейският съюз щепоеме инициативата да гарантира, че парите наистина ще бъдат преведени, защотоположението в Хаити тежко. Разбира се, приоритетите са превенцията и чистата питейнавода. Надявам се Европейският съюз да поеме инициативата да се осигури добри доставкина вода за Хаити. От особено значение са експертите, изкопаването на кладенци, чистатапитейна вода, както и медицинската помощ. Има недостиг на всички тези ресурси. Обръщамсе към Нидерландия, но също така и към европейските институции, да гарантират, че вдействителност незабавно ще се притекат на помощ на Хаити в този изключително критиченмомент.

Ricardo Cortés Lastra (S&D). – (ES) Г-н председател, г-жо член на Комисията Даманаки,първо, бих искал да поздравя Комисията за усилията, положени в Хаити.

Въпреки това положението изисква неотложен и много по-осезаем отклик. Нуждаем се отповече ресурси и по-голяма международна ангажираност, независимо от трудностите,свързани с мобилизирането на средства в настоящия икономически контекст. Не е възможноза някои проблеми да има средства на разположение, но не и за настоящата хуманитарнаситуация.

В момента съществуват редица здравни и хуманитарни приоритети: да се информиранаселението за конкретно заболяване, да се набавят палатки, да се подобри хигиената въввсички райони и да се осигури достъп до чиста вода. Всички тези задачи са неотложни итрябва да положим много усилия от страна на Комисията и всички държави-членки.

Hannu Takkula (ALDE). – (FI) Г-н председател, бих искал да изкажа благодарността сикъм члена на Комисията Георгиева за свършената от Комисията работа. Много е важноЕвропейският съюз да играе много силна и видима роля в Хаити. Все пак става дума за хора,за наши събратя по вид. Ние носим отговорност за тях, тъй като са станали жертва на еднабезпрецедентна катастрофа: първо земетресение, а сега и епидемия от холера.

Важно е когато там пращаме пари и помощи, те да достигат възможно най-бързоместоназначението си. Много християнски организации за помощи се справят добре сработата си там и се оказва, че те също така разполагат с ефективни канали за доставяне напомощи незабавно на нуждаещите се. В тази връзка се надявам, че Комисията ще се възползваот признатите хуманитарни и християнски организации, които така добре си вършат работатана място. По този начин ще е възможно помощите да достигнат желаното местоназначениеза постигане на възможно най-добър резултат.

Кристалина Георгиева, член на Комисията. – (EN) Г-н председател, благодаря на всичкиза тяхната ангажираност и обсъждане на тема, с която, за съжаление, ще се занимаваме ощедоста време напред. Това не е лесна за решаване криза.

Получихме някои изчисления за мащаба на проблема през следващите месеци, включителнои от нашите собствени специалисти, и в голяма степен съм съгласна с тези, които изказахамнение, че трябва да използваме в Хаити експерти от Европейския център за контрол наприродните бедствия. Прогнозите са, че някъде между половин милион и 720 000 душище бъдат заразени преди края на тази вълна от епидемии.

Оценката за 400 000 на Панамериканската здравна организация е малко по-ниска, но всъщия порядък. Така че ще трябва да се мобилизираме. Съгласна съм с всеки един от вас,който говори за незабавна мобилизация и необходимостта да се помогне веднага.


Позволете ми да отбележа четири неща. Първото е как най-добре можем да помогнем. Сегае време, когато трябва да разположим истински партньорски организации и да импредоставим средства за действие. Трябва също така да призовем държавите-членки дапредоставят помощ в натура. От четвъртък, когато отправих обръщението си къмдържавите-членки, станахме свидетели на пристигащи помощи, но са необходими ощеусилия по отношение на здравни специалисти, таблетки за пречистване на вода и подкрепана кампанията за осведомяване, защото, както много хора заявиха тук, съществуваширокоразпространено погрешно разбиране за характера на това заболяване и как то да селекува по най-добрия начин. В резултат на това ненужно умират хора, защото се страхуватда отидат в центровете за лечение: те се страхуват, че там ще се заразят с болестта, а няма дасе излекуват от нея.

Второ, някои от изказалите се говориха за обещаните пари и какво се случва свъзстановяването на Хаити. Обещаните от Комисията средства бяха отпуснати. Комисиятасе ангажира с 460 млн. евро и ги отпуска според обявения график, а върховният представители заместник-председател Кати Аштън и членът на Комисията Пиебалгс се готвят да направятпреглед с държавите-членки относно положението с парите, които обещахме да предоставим.Мога да ви уверя, че въпросът ще бъде разгледан много сериозно, защото е под въпросрепутацията на международната общност и то в един много тежък момент.

Въпреки това – и това е третата ми и много важна бележка – съществуват ограничения вкапацитета на усвояване в Хаити, за които, считам, че съм говорила с някои от вас. Когатопристигнах в Хаити за първи път, си помислих, че колкото и да е ужасно това бедствие, тоне е най-тежкият проблем на Хаити. Най-големият проблем на Хаити е липсата на развитиеи липсата на функционираща държава в продължение на много десетилетия, които, наредс другото, говорят и за липсата на действаща здравна служба.

Видях хора, наредени в опашка пред един лекар не защото са болни, а защото не са виждалилекар през живота си и се възползваха от предоставените в лагерите здравни грижи.

Тази пълна липса на качествата и способностите на функционираща държава създавапроблеми, които правят тази епидемия по-сериозна. Все още се борим да получим отправителството одобрен за премахването на мъртвите тела терен, без който, епидемията,разбира се, ще се разпростре, както и да се отделят отходни места, за да се подобрихигиенизирането. Така че не мога да подчертая достатъчно ясно колко важно е за нас даразберем, че проблемите на Хаити не са лесни за решаване, защото в основата на проблемае продължаващата от десетилетия липса на развитие и липса на функционираща държава.

Беше отправен въпрос за изборите и дали те все още трябва да бъдат проведени. Властите вХаити предпочитат да се придържат към графика. Трудно ми е да отговоря. Все още не съмбила в Хаити, но моето усещане е, че забавянето или отмяната на изборите може вдействителност да дестабилизира една много трудна ситуация. Може и да се постигне нещос провеждането на изборите, но, както казах, мнението ми се гради на нещо чуто, а невидяно.

Четвъртата ми бележка се отнася до ангажираността. Призовахте Комисията да бъде съвсемпряко ангажирана: ние сме и ще продължаваме да бъдем ангажирани. Баронеса Аштъннай-вероятно ще бъде в Хаити утре, като и аз самата планирам да отида там, защото в тозимомент мобилизацията, добрата координация и, честно казано, вдъхването на надежда наместните хора и на нашите служители са важни. Нашите хора се борят с много труднаситуация: те се намират на места, където от страх от заразяване длъжностните лица от


здравните власти на Хаити просто са си тръгнали, оставяйки ги да се справят със значителноувеличаващите се случаи.

Това, което трябва да направим сега, е да запазим хладнокръвие и да поддържаме курса захората, което им дава най-голяма надежда. Един колега говори за това колко издръжливиса хаитяните. Те наистина са такива и заслужават цялата ни помощ в този толкова труденмомент.


16. Дългосрочен план за запаса от хамсия в Бискайския залив и за риболова, насоченкъм този запас – Многогодишен план за западния запас от атлантически сафрид иза риболова, насочен към този запас – Забрана за селективно изхвърляне с целповишаване на качеството и ограничения за риболова на писия и калкан вБалтийско море, проливите Белти и протока Оресунд – Използване в аквакултуритена чуждоземни и неприсъстващи в района видове (разискване)

Председател. – Следващата точка е общо разискване по следните доклади:

– доклад на Izaskun Bilbao Barandica, от името на комисията по рибно стопанство, относнопредложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване надългосрочен план за запаса от хамсия в Бискайския залив и за риболова, насочен към тозизапас [COM(2009)0399 - C7-0157/2009 - 2009/0112(COD)] (A7-0299/2010),

– доклад на Pat the Cope Gallagher, от името на комисията по рибно стопанство, относнопредложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване намногогодишен план за западния запас от атлантически сафрид и за риболова, насочен къмтози запас [COM(2009)0189 - C7-0010/2009 - 2009/0057(COD)] (A7-0296/2010),

– доклад на Marek Józef Gróbarczyk, от името на комисията по рибно стопанство, относнопредложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение наРегламент (ЕО) № 2187/2005 на Съвета по отношение на забраната за селективно изхвърлянес цел повишаване на качеството и ограничения за риболова на писия и калкан в Балтийскоморе, проливите Белти и протока Оресунд [COM(2010)0325 - C7-0156/2010 -2010/0175(COD)] (A7-0295/2010) и

– доклад на João Ferreira, от името на комисията по рибно стопанство, относнопредложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение наРегламент (ЕО) № 708/2007 относно използването в аквакултурите на чуждоземни инеприсъстващи в района видове [COM(2010)0393 - 2009/0153(COD)] (A7-0184/2010).

Izaskun Bilbao Barandica , докладчик. – (ES) Г-н председател, най-напред бих искала даотдам дължимото, като благодаря и поздравя сектора на крайбрежния риболов в Бискайскиязалив за отговорното му поведение.

Г-жо член на Комисията, секторът спешно се нуждае от този план, за да постигне целта си,а именно да извършва печеливша дейност без да застрашава бъдещето на местата за риболов.Това налага поддържане на запаса от хамсия в Бискайския залив на равнище, позволяващоустойчивата му експлоатация от стопанска, екологична и обществена гледна точка. Товаможе да се направи много по-ефективно чрез изчисляване на улова въз основа на научнидоклади, вместо да се допуска определянето на общия допустим улов (ОДУ) да става предметна непрозрачни политически преговори.


Затова в плана следва да отдели внимание на правилата за експлоатация и това означава, чеквотите за улов трябва да се установят въз основа на оценки за запасите, получени от научнидоклади.

Г-жо член на Комисията, инициативата беше внесена от Комисията през юли 2009 г.Пристъпихме към работа през септември. Определихме ред на работа заедно с целите секторив Испания и Франция, представени от организации на рибарите, научни институти иРегионалния консултативен съвет за югозападните води. Следвайки този метод разработихмеобщо предложение, което получи широка подкрепа в Парламента.

След като постигнахме високо равнище на консенсус и предвид предстоящото влизане всила на Договора от Лисабон и несигурността относно това как той следва да се прилагапри случаите, които вече се разглеждаха, на 30 ноември проведохме гласуване синформативна цел в комисията по рибно стопанство. Този открит и приобщаващ подходсе сблъска с едно твърде различно отношение от страна на Съвета и Комисията.

Всъщност в процеса на нашата работа установихме, че се подготвя регламент за контрол,който ще се отрази на доклада, макар че получихме само ограничена информация по въпроса.Това ни постави в неловко положение по начин, който много лесно можеше да бъде избегнат.След гласуването в комисията по рибно стопанство и по време на испанското председателствопроведох преговори по инициативата със Съвета. Решихме де свикаме заседание под форматана триалог, но за наша изненада, в самия ден на заседанието, испанското председателствонеочаквано ни съобщи, че по искане на френското правителство испанското правителствое решило да отложи разискването на въпроса, тъй като не е сигурно в правното му основание.След месеци на работа стигнахме до задънена улица. Испанското председателство не дадесъгласие и нямаше възможност за триалог.

Запитах новото председателство дали има желание да продължи преговорите. Казаха ми дане бъда нетърпелива, да не бързам. Предвид категоричното нежелание на Съвета за напредък,проведохме ново гласуване по съвет на правните служби.

На това второ гласуване бяха отхвърлени три изменения, които бяха приети на гласуванетос информативна цел и които бяха от първостепенна важност за сектора.

Първото изменение се отнася за нивата за експлоатация и с него се предлага 0,4 катопо-подходящо ниво.

Второто изменение е свързано с включването на живата стръв в ОДУ. Би било грешка тя дасе брои като част от квотата за улов.

Най-накрая, третото изменение е свързано с преразглеждането на улова.

Ако научната комисия не е в състояние да даде оценка за биомасата в момента, тъй като неразполага с достатъчна информация, секторът не трябва да бъде два пъти наказван с 25%намаление на ОДУ спрямо предходната година. Комисията вече сметна за по-уместно в тозислучай да намали ОДУ с 10%, в никакъв случай под 7 000 т. Колкото до правомощията нанашата институция, те системно се пренебрегват от Съвета и Комисията. Фактът, че доридокато разискваме инициативата, чухме неофициално, че Съветът е поискал тя да бъдеоттеглена, ясно говори за неговото отношение.

Вярно ли е това? Питам Ви сега, г-жо член на Комисията. Защо? Какво смятате да правите?Бих искала отговор днес. Бих искала също белгийското председателство да ми каже защо епоискало оттегляне на инициативата. Бих желала категорични отговори по тези въпроси.Работим от 14 месеца, а стигнахме до объркано положение.


Действията на Съвета и Комисията подкопават доверието към европейските институции всектор, който е уморен от този начин на вършене на нещата и се нуждае от решения.

Засилете доверието си към този сектор! Или поне спечелете отново доверието, койтоизгубихте след септември 2009 г.!

Парламентът е решен да упражни правомощията си за съвместно вземане на решения, коитоса му предоставени съгласно Договора от Лисабон. Трябва да ги зачитате. Действията ви неподобават за водеща роля през XXI век. Досега ръководните ни принципи бяха прозрачности участие. Моля да възприемете тези принципи. Ето как трябва да продължи да се развиваевропейският проект.

Pat the Cope Gallagher, докладчик. – (GA) Г-н председател, г-жо член на Комисията,госпожи и господа, най-напред искам искрено да благодаря на всички, които ми помогнахав подготовката на този важен доклад относно атлантическия сафрид: на докладчиците всянка, секретариата на комисията по рибно стопанство, на Пелагичния регионаленконсултативен съвет, на политическия съветник на групата и на съветника от моя собственкабинет. Бих искал също да благодаря на Комисията и Съвета за тяхната помощ и подкрепа.Сътрудничеството и обсъждането и внесените идеи от страна на всички тези хора спомогнахада бъда в състояние да представя този доклад, който се надявам като цяло да бъде приетпред вас днес.

(EN) Западният запас от сафрид е един от най-важните запаси за сектора на рибарството вЕвропа. Предложението се основава на плана за изпълнение, договорен между Европейскатакомисия и срещата на ООН на върха за устойчиво развитие през 2002 г.

На тази среща на върха Комисията се договори рибните запаси да бъдат поддържани иливъзстановени до равнища, които могат да дават максимален устойчив улов. Последвалотопредложение от Европейската комисия беше изготвено в тясно сътрудничество с Групатаза оценка на пелагичните ресурси, която първоначално представи това предложение. Навсеки три години от 1997 г. насам се провеждат проучвания на хайвера на сафрида.Събраните данни бяха недостатъчни, за да позволят на учените да направят пълна преценказа здравето на запаса.

В предлагания план за управление се отделя внимание на трудности, като се въвежда формулаза корабите в риболова на сафрид, известна като правило за контрол на улова. Правилотопредвижда механизъм за изчисляване на ежегоден таван за максималните допустимиразтоварвания на сушата на сафрид, уловен от определена зона. Очакваше се планът дазапочне да се прилага в края на 2009 г., но той се забави поради приемането на Договораот Лисабон.

Разбира се, изцяло зачитам правата на Съвета да определя и разпределя възможностите зариболов. Преди приемането на моя доклад в Комисията по рибно стопанство се срещнах спредставители на белгийското председателство. Те дадоха предложение, което би позволилона Съвета известна гъвкавост по отношение на общото извличано количество приопределянето на общия допустим улов. Според мен предложението на белгийскотопредседателство, което впоследствие беше възприето от комисията по рибно стопанство,защитава изключителното право на Съвета съгласно договорите да определя и разпределявъзможностите за риболов.

Бих искал да се спра на измененията, предложени от политическите групи на Европейскатанародна партия (Християндемократи) (PPE), Прогресивния алианс на социалистите идемократите в Европейския парламент (S&D) и Конфедеративната група на Европейската


обединена левица – Северна зелена левица (GUE/NGL) във връзка със Зона VIII C – с другидуми Бискайския залив. Бих искал да уведомя залата, че като докладчик подкрепямизменението, внесено от социалистите, но не мога да приема измененията на PPE и GUE/NGL.Ще представя и съображенията си за това.

Научното становище е ясно. Става дума за запас, който е разпределен в цялата географскаобласт. Ако Парламентът приеме предложението на PPE и GUE/NGL, това би обезсмислилочрез плана за управление да бъдат въведени две отделни отбелязани зони за един запас. Аконаправим това, ще се създаде много опасен и много сериозен прецедент за бъдещите плановеза управление на атлантическия сафрид. Не можем да се съгласим с разделянето на единниярибен запас.

Ако някой желае да подкрепи това, би го сторил от свои лични съображения и отсъображения на неговата държава-членка, но тук става дума за обща политика в областтана рибарството и трябва да се държим на това. Давам си сметка, че нашите испански ипортугалски колеги може да имат опасения и отразих тези опасения в изменение 7 напроекта за доклад. В него се посочва, че планът ще бъде приложен, като се държи сметка занестопанския риболов и историческите права.

В заключение, това изменение е приемливо за Съвета и Групата за оценка на пелагичнитересурси и взема под внимание изразените от испанските и португалските колеги мнения.Но нека запазим политиката в сегашния й вид.

Marek Józef Gróbarczyk, докладчик. – (PL) Г-н председател, бих искал да започнаизказването си, като изразя най-искрената си благодарност към всички, които помогнахаза подготовката на доклада: на Европейската комисия, всички докладчици в сянка ичленовете на комисията по рибно стопанство, за помощта им за съставянето на доклада.Постигнахме пълно съгласие, тъй като докладът беше приет единодушно от комисията порибно стопанство на Европейския парламент. Още веднъж, бих искал да изразянай-искрените си благодарности.

Докладът, който има за цел да регулира улова на писиеви риби в Балтийско море и да бъдепрекратена практиката на изхвърляне в морето, като в същото време се запази моделът науправление на рибарството, известен като общ допустим улов (ОДУ) показва, че систематаработи правилно и има практическо приложение при определени видове риби. Ето защоследва да се подчертае значението на включването на член 15a в Регламент (ЕО) №2187/2005. Уловените риби могат да имат ниска пазарна стойност или изобщо да не сагодни за консумация от човека. Следва също да се наблегне, че тази разпоредба позволявавръщане в морето на уловена все още жива писия, която през забранения за риболов периодняма никаква пазарна стойност. Ето защо този член ще позволи устойчива експлоатацияна живите водни ресурси.

Планът за действие, приет въз основа на моя доклад, следва да премахне изхвърлянето нариба в Балтийско море, например чрез въвеждане, когато е целесъобразно, на пълна забраназа изхвърляне на риба в Балтийско море. Това трябва да доведе до устойчиво и по-ефективноуправление на морските ресурси. Въвеждането на пълна забрана за изхвърлянето на рибаза писията или други видове от сем. писиеви не е целесъобразно, тъй като това ще окажеотрицателно въздействие върху състоянието на техните запаси. Предвид необходимосттариболовът да остане стабилен и предвидим, както и експлоатацията на рибните запаси дабъде в определени граници, следва да се изрази загриженост, че въвеждането на забрана заизхвърляне на риба може да бъде използвано за легализиране на масовия улов на маломерниекземпляри треска в Балтийско море в рамките на промишления риболов. Поради липсата


на достоверни научни данни, позволяващи оценка на приловите на треска при промишленияриболов, е необходимо незабавно да се въведе пълно документиране на риболова, както ипълен мониторинг на корабите, извършващи такъв риболов. Необходим е 100% контролна промишления улов при разтоварването, в противен случай функционирането наполитиката на опазване на запасите в Балтийско море няма да бъде реално, а дългосрочниятплан за управление на треската ще се обезсмисли.

Съюзът трябва да предприеме незабавни действия в рамките на общата политика в областтана рибарството, с цел решаване на въпроса за промишления риболов в Балтийско море,като има предвид, че от екологична гледна точка този риболов нанася вреди на балтийскатаекосистема, още повече че Балтийско море има статут на „особено чувствителна морсказона“, предоставен му от Комитета за опазване на морската околна среда към Международнатаморска организация и следователно е сред най-ценните и най-чувствителни морскиекосистеми в света. Предвид изменението на климата в Балтийско море, което караразличните видове риба да се приспособяват към него, а това означава промяна в схемитеим на миграция и на хвърляне на хайвер, следва да бъдат преразгледани защитените зонив Балтийско море и да се приеме дългосрочен план за управление на писиеви риби в тазизона. При липсата на надеждни и актуализирани данни, въз основа на които може да бъдевзето решение някои зони в Балтийско море да не бъдат защитени, настъпващите променитрябва да бъдат взети под внимание и да се извърши преразглеждане на защитените зони.

João Ferreira, докладчик. – (PT) Г-н председател, г-жо член на Комисията, госпожи игоспода, въвеждането на чужди видове е една от главните причини за нарушаванеравновесието на екосистемите и един от най-важните фактори, отговорни за загубата набиоразнообразие в световен мащаб.

Както Комисията сама отбелязва, въвеждането на чужди видове в Европейските крайбрежниморета и вътрешни води се дължи в много случаи на практики за аквакултура и на създаванена запас. Предложението на Комисията за изменение на регламента относно използванетов аквакултурите на чуждоземни и неприсъстващи в района видове се основава на резултатитеот научно изследване – проекта IMPASSE, което обедини различни европейски институциив съгласувано действие, насочено към екологичните въздействия от чужди видове ваквакултурата.

Проектът предлага оперативно определение на понятието „затворено съоръжение зааквакултура“, конкретизиращо и разширяващо използваното в момента определение. Всъответствие с това определение и съгласно изводите на проекта „степента на риск, свързанс чужди видове, може да бъде значително намалена, евентуално до приемливо равнище,ако се вземат мерки спрямо потенциала за изпускане на целеви и нецелеви организми повреме на транспортирането и чрез добре обусловени протоколи в приемното съоръжение“.

В светлината на резултатите от проекта Комисията предлага да бъдат улеснени излишнитеадминистративни формалности, изисквани от операторите, като предлага отмяна наизискването за разрешително за въвеждане и преместване, свързани с употребата на затворенисъоръжения за аквакултура. Тук следва да се подчертае, че макар процесът на оценка нариска да се основава на научни и технически анализи, преценката за приемливостта нариска е въпрос на политическо решение. Затова сме на мнение, че улесняването напроцедурата по въвеждане на чуждоземни видове в аквакултурата трябва да върви ръка заръка с възможно най-строго определяне на изискванията, на които ще трябва да отговарятзатворените съоръжения за аквакултура, в съответствие с резултатите от проекта IMPASSE.


Следва да се утвърди и необходимостта от наблюдение на съоръженията, с цел да сегарантира, че всички предложени от специалисти технически изисквания, ще бъдат надлежновземани под внимание и спазвани при тяхната експлоатация. Това важи също за мерките,които трябва да бъдат вземани, когато целеви и нецелеви видове се транспортира от иликъм съоръжения за аквакултура. Това бяха основните съображения при съставянето надоклада и предлаганите изменения по първоначалното предложение на Комисията.

Позволете ми да направя още една бележка: устойчивото развитие на аквакултурата сенуждае от значителна подкрепа в областта на научноизследователската дейност итехнологичното развитие за целите на отглеждането на местни видове, така че да бъдевъзможно производството и диверсификацията в доставките на храни, както и подобряванетона тяхното качество при гарантиране на по-висока екологична сигурност.

Ето защо предложената законодателна инициатива следва да бъде подкрепена от сериознинасърчителни мерки в тази област. Необходимо е да се изследва потенциалът нааквакултурата, но е необходимо и неговите ограничения да бъдат преодолени по екологичноустойчив начин. Наред с другото, от жизнена важност ще бъде да се определят нановоприоритетите на рамковата програма за научни изследвания, за да се обхване в достатъчнастепен тази важна област на научните изследвания.

Остава ми само да изразя благодарността си към всички докладчици в сянка за тяхнатапомощ, благодарение на която стана възможно завършването на една плодотворна разработкаи на службите на Комисията и на Съвета, включително на испанското председателство исега на белгийското председателство за работата, която свършихме през тези месеци.

Мария Даманаки, член на Комисията. – (EN) Г-н председател, бих искала да кажаняколко думи за дългосрочния план за хамсията, но най-напред искам да благодаря надокладчика, г-жа Bilbao и на всички членове на комисията по рибно стопанство за работатаим по предложението. Бих искала да кажа на г-жа Bilbao, че наистина имаше забавяне вприемането на предложението, но бих искала да кажа, че стана достатъчно ясно, чеКомисията направи абсолютно всичко за деблокиране на положението.

Запасът от хамсия в Бискайския залив беше пред изправен пред срив и поради това през2005 г. риболовът беше прекратен. Той беше подновен през януари 2010 г., само пет годинипо-късно. През юли тази година учени потвърдиха, че запасът е превишил предпазнитеравнища в достатъчна степен. Това ми позволи да предложа ОДУ от над 15 000 т, който ев сила в момента. ОДУ следва правилата за улов от плана и се радвам да видя, чепредложението вече ни помага правилно да управляваме запаса.

Безспорно, дългото прекратяване доведе до сериозни финансови щети за ангажираните втози вид риболов. В никакъв случай не трябва да допуснем това да се повтори. Единствениятначин да постигнем това, е да експлоатираме запаса в съответствие с максималния устойчивулов и да поддържаме нисък риска от прекратяване на риболова. Предложението ни показва,че това може да се направи, като в същото време се осигури устойчивост за бранша. Акоискаме да избегнем прекратяването, трябва да поддържаме равнището на експлоатация на30%.

Бих искала да благодаря на комисията по рибно стопанство за подкрепата й както посъщество, така и по отношение делегирането на правомощия на Комисията. Мога да подкрепяизмененията. Мога също да подкрепя измененията, отнасящи се до привеждането напредложението в съответствие с новия регламент за контрола, който е в сила от месец януари2010 г.


Има само едно изключение обаче. То е свързано с намаляването на срока за предварителноуведомяване за влизане в пристанище от четири часа на един час. Изменението променяправилото за четири часа, което се съдържа в новия регламент за контрола. Знаете, че новиятрегламент за контрола е в сила от началото на настоящата година. Не подкрепям изменениетому толкова скоро, особено защото самият регламент за контрола позволява на крайбрежнитедържави-членки да прилагат специфични изключения, когато е оправдано. Така че имаметози толеранс. Наистина не трябва да променяме регламента за контрола толкова скоро, норазбира се, вие ще решавате.

Сега преминавам към втория доклад, за многогодишния план за сафрида. Позволете ми дакажа, че г-н Gallagher, като докладчик и всички членове на комисията по рибно стопанствосвършиха отлична работа по предложението и бих искала да изразя искрените сиблагодарности за всичката ви усърдна работа и градивния ви подход.

Западният сафрид е несравнено най-важният от трите запаса сафрид във водите на ЕС.Понастоящем запасът е стабилен на добро равнище, което означава, че ОДУ за 2011 г. епочти непроменен. Ежегодното вземане на решения за ОДУ от този запас, което се основавана скорошни научни становища, не отговаря на целта ни да имаме обвързващо, предсказуемодългосрочно управление. Поради това държа на този план, както и на други дългосрочнипланове, защото искам да се откъснем от ежегодните пазарлъци в Съвета за това, каквиколичества може да бъде уловът. Длъжници сме на бранша да му дадем повече планиранеи стабилност, като се договорим за дългосрочни планове.

Общата ви подкрепа, както по същество, така и за делегирането на правомощия, показва чеимаме една и съща основна цел. Мога да подкрепя вашите изменения и тези, свързани спривеждане на предложението в съответствие с новия контролен регламент, който е в силаот януари 2010 г. С изключение на това, в самия план не би следвало да се определят зонитеза ОДУ, оставяйки възможност те да бъдат адаптирани в ежегодните решения относно ОДУвъз основа на съответните научни препоръки.

Има едно изменение, обаче, което не е в правилната посока, а именно приемането от вашастрана на компромиса на председателството на Съвета за около 5 000 т. Цифрата от 5 000т просто не е научно обоснована. Как е била определена тя? Защо не 6 000 или 7 000? Неми изглежда правилен подхода, при който има възможност за преценка за промяна на ОДУв посока нагоре или надолу до точните равнища в една дългосрочна стратегия за управление.

Сега ще премина към третия доклад относно техническите мерки за Балтийско море. Искамда използвам възможността да благодаря на докладчика, г-н Gróbarczyk, за много добратаму работа по доклада, който беше приет единодушно. Още веднъж благодаря на комисиятапо рибно стопанство за пълната й подкрепа. С предложението ние осигуряваме правнаприемственост на нашата политика относно селективното изхвърляне с цел повишаване накачеството, която беше въведена за Балтийско море миналата година, както и заограниченията за риболова за някои видове.

Сега ще премина към последния доклад: използването в аквакултурата на чуждоземни инеприсъстващи в района видове. Бих искала да благодаря на докладчика, г-н Ferreira, занеговата работа и на комисията по рибно стопанство като цяло.

Както знаете Комисията е ангажирана с насърчаване на устойчивото развитие нааквакултурата в ЕС чрез новата стратегия за аквакултурата. Това предполага високо равнищена опазване на околната среда, но също и създаване на условия за улесняване на свързанитес аквакултурите дейности. Трябва да направим това. Изменението на регламента относно


въвеждането на чужди видове в затворени съоръжения за аквакултура със сигурност щеулесни свързаните с аквакултурите дейности, като премахне излишното административнобреме, при осигуряване на достатъчна защита на водните местообитания. Това не е всичко,което можем да направим, разбира се, така че енергично приветствам предложението наг-н Ferreira да активизираме усилията си за провеждане на научни изследвания в областтана аквакултурите. Правим за това всичко възможно с нашия бюджет и чрез реформа наОПОР (Общата политика в областта на рибарството).

Много се радвам, че обсъжданията в комисията по рибно стопанство имаха за резултат еднопо-добро определение на „затворено съоръжение за аквакултура“.

Бих искала да наблегна, че първоначалното предложение беше прието от Комисията единмесец преди влизането в сила на Договора от Лисабон, така че и тук имахме същия проблем.Комисията по рибно стопанство внесе изменения, имащи за цел да приведат основниярегламент в съответствие с новите разпоредби за комитологията на Договора от Лисабон.Сметнахме за уместно да се направи привеждането в съответствие, както предложиПарламентът. От друга страна, беше необходимо формално да променим предложениетоси, за да се въведат толкова съществените изменения и това обяснява забавянето, за коетоговорим.

В заключение, бих искала още веднъж да благодаря на всички докладчици в комисията порибно стопанство за техните доклади и за работата им по тези актуални въпроси.

Carmen Fraga Estévez, от името на групата PPE. – (ES) Г-н председател, многоблагодаря на авторите на докладите за отличната им работа. Бих искала да се спра наплановете за управление, макар че няма да нaвляза в съществени аспекти, тъй като те вечебяха подчертани от докладчиците. Вместо това ще се спра на значимите институционалнипредизвикателства, до които водят и които трябва да бъдат преодолени.

След повече от година преговори със Съвета Парламентът съвсем отговорно реши да поставидокладите на първо четене, с цел да окаже натиск за излизане от сегашната задънена улица,в която се намират не само тези две предложения, но също и други, които трябва да нибъдат представени в близко бъдеще.

Парламентът има желание да намери компромисно решение със Съвета и Комисията, нонай-важното изискване, за да стане това, е Съветът да признае и приеме, че сърцевината надългосрочните планове за управление трябва да попада в обхвата на обикновенатазаконодателна процедура, т.е. на правното основание на член 43, параграф 2 от договора.

Няма обяснение фактът, че преди Договора от Лисабон, когато Съветът имаше иизключителна компетентност по въпросите на ОДУ и квотите, от Парламента се искашеконсултативното му становище, докато сега Съветът претендира за изключителниправомощия по същите въпроси, макар че съгласно всички правни становища член 43,параграф 3 трябва да се тълкува ограничително.

Затова призовавам члена на Комисията да вземе под внимание позицията на Парламента,дори и ако някои предложения – и считам, че на въпроса на г-жа Bilbao по тази конкретнаточка не беше даден отговор – трябва да бъдат оттеглени или заменени с нови текстове. Акотова не стане ще бъдем принудени да отнесем въпроса до Съда на Европейските общностии да блокираме бъдещите дългосрочни планове, което следва да се избегне, доколкото теса основно средство за управление в областта на рибарството.


Kriton Arsenis, от името на групата S&D. – (EL) Г-н председател, г-жо член наКомисията, в текстовете, които обсъждаме днес, има твърде много технически подробности.Обаче зад тях стои категорично послание: Европейският парламент призовава другитеинституции, Комисията и Съвета, да обръщат внимание на научните данни, когато приемамерешения по въпроси на рибарството и начина на риболов.

Не можем да преговаряме, като се изхожда от политически съображения, когато решавамекак да бъде ловен всеки вид риба. Съветът и Парламентът не могат да преговарят по въпроси,които трябва да бъдат решени въз основа на научни данни, като се изхожда от политическисъображения. Само въз основа на научни данни можем да определяме излишъците в нашитеморета и какво можем да уловим, без това да има необратимо въздействие както върхуживота в морето, така и върху рибарството.

Пред нас е преразгледаната обща политика в областта на рибарството. Това, което искамес тези доклади, е да действате смело, когато преразглеждате общата политика в областта нарибарството, като гарантирате, че решенията, целящи защитата на устойчивото бъдеще занашите морета и рибарство, се вземат въз основа на научни данни.

Carl Haglund, от името на групата ALDE. – (SV) Г-н председател, г-жо член наКомисията, госпожи и господа, ще се спра на доклада относно риболова, насочен към запасаот хамсия в Бискайския залив и мнението на нашата група по темата. Този въпрос еизключително важен и е пример за това как трябва да подхождаме към чувствителнитевъпроси, свързани с рибарството. Важно е да не се забравя, че рибарството, за което говорим,се срина през 2005 г. вследствие на прекомерната експлоатация.

Сега, когато вече риболовът отново е разрешен, той се извършва на основата на принципаза предпазливост и именно това е начинът. Той е единственият дългосрочен и устойчивначин за целта, което беше и мнението на нашата група по въпроса. Факт е, че секторът нариболова може и да се надява по начало на по-голямо количество риба, но в дългосроченплан е по-добре да се прави това, което вероятно ще изберем сега. Това е и начинът, по койтонашата група смята, че трябва да решаваме такъв вид въпроси сега и в бъдеще.

Isabella Lövin, от името на групата Verts/ALE. – (SV) Г-н председател, госпожи игоспода, Договорът от Лисабон промени правомощията на Парламента, когато става въпросза политиката в областта на рибарството. Плановете за управление, по които ще гласувамеутре, ще бъдат първата проверка колко добре Парламентът се справя с отговорността си.Считам, че в общи линии се справихме добре с предизвикателството, но не липсваха фалшивитревоги. Вземащите решенията винаги са изкушени да направят компромис с научнитепрепоръки, за да проявят криворазбрана грижа за сектора на рибарството. Нещо повече,хората имат къса памет. Въпреки факта, че риболовът на хамсия в Бискайския залив се сринапрез съвсем близката още 2005 г. и секторът на рибарството трябваше да спре риболованапълно, все още има недалновидни финансови стимули, които заплашват дългосрочнатаустойчивост на запасите. Обаче благоразумието надделя над хазартните игри приразглеждането в комисията.

Преброяването на рибите не е трудно; прилича на преброяването на дървета. Само деторибите се движат и не се виждат. Така се шегуваше световно известният морски биологWilly Kristensen във филма „Краят на редицата“ (The End of the Line), посветен наизчерпването на рибните запаси в световните океани. Той се опитваше да каже, че имаголяма степен на несигурност в оценките на запасите. Важно е това да се помни сега, когатоЕС и светът са решили да постигнат максималния устойчив улов (МУУ) по отношение навсички видове риба с търговско значение след около пет години.


Бих искала да посоча, че е напълно невъзможна задача да се постигне МУУ за всички видовериба навсякъде едновременно. Поради това трябва да имаме защитни граници. Екосистемитетрябва да се разглеждат като едно цяло и на МУУ трябва да се гледа като на горна граница,а не като на цел. Надявам се това да бъде взето под внимание в бъдещата политика в областтана рибарството и спазвано в плановете за управление както в Парламента, така и в Съвета.Трябва бързо да въведем дългосрочните планове за управление за всички морски екосистемив Европа. Накрая бих искала само да кажа, че съм напълно съгласна с докладчика, г-нGallagher, че разделянето на квотата за единния запас от сафрид е в пълен разрез с научнитепрепоръки.

Andrew Henry William Brons (NI). – (EN) Г-н председател, повдигнатите в разискванетовъпроси не са специфични за определената зона. Има и въпроси, които засягат корабите вСеверно море.

В петък се срещнах с рибари от Уитби в Йоркшир. Те са също толкова загрижени попроблеми, в резултат на които е вероятно оставащите кораби в британския флот да останатбез работа. Непосредствената заплаха идва от предложеното за намаляване на броя дни,през които те имат право да ловят риба, от 135 дни евентуално на 90 дни. Попитах рибаритеот траулерите какво намаляване биха могли да понесат, преди да трябва да се откажат отдейността си и те отговориха, че всякакво намаление би довело до това.

Политиката на принуждаване на траулерите да изхвърлят мъртвата и умираща риба, за даизбягнат разтоварване на сушата на маломерни екземпляри или превишаване на квотите завидовете, е абсолютно чудовищна. Всичката риба, която е била уловена и няма да оживее,трябва да бъде разтоварена на сушата. Изхвърлянето не е опазване, а разхищение.Селективното изхвърляне с цел повишаване на качеството е отговор на несправедливатасистема на квотите. Реформирайте системата и то ще изчезне. Квотите се продават и купуватна свободния пазар и с тях спекулират богатите и силните. Това оскъпява квотите, коитосе продават на рибарите по изнудвачески цени. Спекулацията трябва да бъде прекратенаизцяло.

Paulo Rangel (PPE). – (PT) Г-н председател, г-жо член на Комисията, госпожи и господа,що се отнася до доклада Gallagher и по-конкретно до многогодишния план за запаса отАтлантическия сафрид, от жизнено важно значение е да се подкрепи изменението,предложено от групата на Европейската народна партия (Християндемократи), което бешесъставено от г-жа Patrão Neves и е насочено към трите цели на Зелената книга и реформатана общата политика в областта на рибарството (ОПОР): екологичната цел, която е добрезастъпена в доклада и икономическата и социалната цел, независимо дали са с акцент върхустопанската жизнеспособност или върху достойния поминък за занимаващите се с него.

Тук е много важно да се прави разграничение. Когато говорим за западния запас отатлантически сафрид, важно е да се разграничава между зона VIII C, районът околоБискайския залив, който по същество е свързан с непрофесионалния риболов и който сеявява поминък за значителна част от португалското, испанското и френското населениепо-конкретно и зоната по-далеч на север, която е съсредоточена върху промишления риболови по този начин по същество е свързана с икономическата рентабилност. Именно порадитази причина към доклада трябва да има изменение, така че той да бъде приведен всъответствие не само с основните цели на Зелената книга по ОПОР или на реформата наОПОР, така и с препоръките, представени от Съвета по регламента относно общия допустимулов (ОДУ) за 2011 г., в който на атлантическия сафрид в Зона VIII C, определена отМеждународния съвет за изследване на морето, по принцип се гледа като на ориентиран


към нестопанския риболов, докато северът, в рамките на тази западна зона, е ориентиранглавно към промишления риболов. Този подход, който разглежда специфичното естествои предназначение на всяка област, в която живее западният запас от атлантически сафрид,е единственият, който наистина може да защити всички цели на ОПОР.

Josefa Andrés Barea (S&D). – (ES) Г-н председател, г-жо член на Комисията, поздравленияза четиримата докладчици. Аз също ще се спра на въпроса за плановете за управление назапасите от хамсия и атлантически сафрид.

Предложението относно експлоатация на запасите от хамсия, което първоначално трябвашеда бъде предложение за устойчива експлоатация на хамсията, се оказа сложно предложение,което понастоящем е блокирано от Съвета. Това е секторът, който претърпя най-големищети. Ние сме в задънена улица, тъй като положението не е деблокирано поради пропускда бъдат взети решения от страна на Съвета, а също и на Комисията.

Бих искала да подчертая позицията на испанската социалистическа делегация, коятоподкрепи единодушните искания на сектора през целия този процес, основаващи се на – иаз наблягам, основаващи се на – научни доклади и подкрепени от Регионалния консултативенсъвет. Същата тази позиция се поддържа във връзка с новите въпроси, повдигнати отпредстоящата реформа на общата политика в областта на рибарството.

Изправени пред тази безизходица, изискваме членът на Комисията да оттегли предложението,ако е необходимо, да отчете позицията на Парламента и да внесе ново предложение.

Що се отнася до атлантическия сафрид г-н Gallagher очерта няколко въпроса, по коитосъщо сме съгласни, като въвеждането на многогодишни програми, общия допустим улов инаучните препоръки. Той също предложи изменение, което социалистическата група намираза значимо и което испанската социалистическа група също намира за значимо, тъй катоИспания има традиционен сектор за риболов на сафрид, чиято продукция е за пряснаконсумация в същия ден, когато е бил уловен. Пропускът да бъде отчетен този сектор щедоведе до социално-икономически щети и със сигурност ще намали изгледите за по-доброуправление.

Поради тази причина считаме, че г-н Gallagher трябваше да вземе предложението ни подвнимание, разграничавайки случая на крайбрежния риболов.

Britta Reimers (ALDE). – (DE) Г-н председател, г-жо член на Комисията, госпожи игоспода, моите благодарности към докладчиците. Предвид големия внос на риба и рибнипродукти в ЕС изключително важно е да запазим и подкрепим нашите местни рибари, кактои местния сектор на аквакултурите. Спешно се нуждаем от по-добри методи за улов, за даосигурим дългосрочно благосъстояние както за нашите морета, така и за нашите рибари.

Също толкова важно е да дадем възможност на аквакултурата да продължи да се разширява.Спешно са необходими по-ефективно събиране на данни и по-интензивни научниизследвания, защото само когато знаем какво всъщност става ще бъдем в състояние давземаме правилни решения за бъдещето.

Липсата на успех от наша страна да съчетаем икономиката с екологията – които всъщностне са толкова непримирими – често в крайна сметка се дължи на прекалена бюрокрация инедостатъчни знания.


ПОД ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО НА: г-н LIBOR ROUČEKЗаместник-председател

Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE). – (ES) Г-н председател, във връзка с разискванетоотносно хамсията и аз бих искал да подчертая колко е важна тя, както и факта, че се намирамев преломен момент не само за сектора, а и за темата за хамсията по-специално, но също иза отношенията между Комисията, Парламента и Съвета.

Във връзка с това бих искал също да заявя най-категорично, че групата наЗелените/Европейски свободен алианс подкрепя предложенията, които бяха направени отКомисията от по-предпазлива гледна точка.

Основно подкрепяме предложенията по три точки:

първата е правилото за експлоатацията, за която ние – както и Комисията – считаме, че нетрябва да превишава 0,3; втората е общият допустим улов (ОДУ), за който също смятаме,че трябва да се взема под внимание живата стръв; последната точка е намалението на ОДУ,което трябва да бъде поне 25%, ако се прецени за необходимо.

Подкрепихме Комисията по тези три въпроса и считаме, че това е разумно именно защотоискаме да действаме, поне този път, като терапевти, които лекуват, а не като съдебни лекари,които просто установяват смъртния изход. Според мен е важно да заявим ясно това посланиеи мисля, че това е една добра възможност нещата да се вършат правилно.

Werner Kuhn (PPE). – (DE) Г-н председател, г-жо член на Комисията, госпожи и господа,моето изказване е във връзка с регламента на Европейския парламент и на Съвета поотношение на забраната за селективно изхвърляне с цел повишаване на качеството иограниченията за риболова на писия и калкан в Балтийско море, проливите Белти и протокаОресунд. Това, за което сме загрижени сега, е не просто изменение на регламент, а два многоважни и отлични вида риба, използвани за храна, които са ни неотложно необходими вЕвропа за нашия вътрешен пазар. Още веднъж е ясно, че науката и промишлеността трябвада работят заедно, за да се осигури, че техният опит – особено в области като изхвърлянена рибата и управление на запасите, но също и по отношение на това какво се случва сприлова – се разглежда и оценява разумно. Известни са ни всички възможности за налаганена ограничения тук; г-н Gróbarczyk ги е изложил отлично. Изключително важно е член15a да бъде включен в регламента. Чухте защо – докладчикът отново го заяви съвсем ясно.Общата ни цел е да сведем до минимум приловите и изхвърлената риба и постигнахме товапри разглеждането в комисията.

Обаче за някои видове риба – писията и калканът са сред тях – се случва млади и маломерниекземпляри да бъдат изхвърляни обратно, ако са били качени на борда заедно с улова.Естествено, тук също е важно да се работи с отлични риболовни средства, да се ловиселективно и да се спазват периодите, забранени за риболов. Тези два вида риба постояннопроменят местата на хвърляне на хайвера си, затова естествено местата за риболов също саясно определени, а периодите и местата за хвърляне на хайвер са описани точно.

Пазарните параметри не трябва да се коригират в посока надолу, така че единственатаоставаща възможност е от тези отлични запаси да се произвежда рибно брашно. Не това енашата цел. Искаме да бъдем в услуга на пазара и ето защо изменихме регламента по тозиначин.

Ulrike Rodust (S&D). – (DE) Г-н председател, г-жо Даманаки, много съм доволна, четази седмица сме в състояние да приемем четири важни регламента относно политиката в


областта на рибарството и че съумяхме да постигнем съгласие помежду си, както и съсСъвета и Комисията по докладите относно аквакултурата и техническите мерки в Балтийскоморе.

За съжаление, същото не може да се каже за двата регламента относно дългосрочните плановеза управление. Правилната формула за управление на запасите от сардини винаги е билапредмет на значителни спорове в комисията. Считам, че поставянето на въпроса в пленарназала е много правилно и съм доволна, че групата на Европейската народна партия(Християндемократи) изглежда вече също е разбрала това, тъй като не е внесла другиизменения. Предполагам, че утре ще гласувате „за“.

Имаме много по-сериозен проблем, когато става дума за Съвета обаче. В противоречие спрепоръките на собствените им правни експерти, мнозинството от държавите-членкиотказват да приемат правото на Европейския парламент на участие в съвместното вземанена решения – цяла година след влизането в сила на Договора от Лисабон! Според мен товае възмутително. Затова предложих на председателя на нашата комисия да бъде изпратенообщо писмо до европейските министри по рибното стопанство.

Ще се радвам ако можем да постигнем съгласие в близките дни, за да можем заедно дадокажем колко решително е настроен Парламентът. Няма да допуснем да бъдем залъгваниот Съвета толкова лесно.

Ian Hudghton (Verts/ALE). – (EN) Г-н председател, подкрепям линията, възприета отг-н Gallagher в неговия доклад и ще гласувам по съответния начин утре, когато стигнем дотова.

Принципът на многогодишното планиране е оправдан, ако позволява реално прогнознопланиране от страна на рибарите и също на преработващия сектор. Но като цяло оставатнякои твърде отрицателни аспекти на управлението на рибарството в ЕС, както знаете.Твърдо съм убеден, че самите риболовни нации – тези, които имат права върху конкретниморски зони – са тези, които следва да вземат решенията за съхранението и управлениетона запасите.

Редица оратори отново споменаха за скандала с изхвърлената риба. В Шотландия все повечесе осъзнава, че изхвърлената риба е пряк резултат от регулирането на ЕС и по-конкретноот плана за възстановяване на запасите от треска. Надявам се членът на Комисията даотбележи това и да предприеме действия за преодоляване на тази част от скандала сизхвърлената риба, която може да бъде избягната чрез промяна на някои от неработещитерегламенти, които се прилагат в момента.

Gabriel Mato Adrover (PPE). – (ES) Г-н председател, в изказването си аз ще се спра надва доклада, чиято процедура и окончателни резултати са пример за това какво трябва икакво не трябва да се прави. Имам предвид плана за запасите от хамсия и използването начужди видове в аквакултурата.

Колкото до хамсията, пример за това, как не трябва да се вършат нещата, темата се обсъждаповече от една година и за съжаление се превърна повече в обсъждане на правомощията,предоставени на Парламента от Договора от Лисабон и за правното основание напредложението на Комисията, отколкото в обсъждане какво е по-добре за рибарите,преработвателите и рибарството. Това беше дълго и безплодно разискване, чиято жертвастана секторът, който с учудване гледаше как се изгубваме в дискусии, докато подългоочаквания план за управление тепърва предстои да се постига напредък и има опасносттой така и да не види бял свят.


Хората, които работят в сектора на хамсията, с основание се оплакват от административнитепречки, пред които е изправен този план, докато той е толкова съществен за избягване набъдещи прекъсвания в дейностите в този сектор на рибарството.

Искрено съм убеден, че на този фон на несигурност, Комисията следва да положи усилияда изпрати положителен сигнал на сектора днес в Парламента.

Точно обратното, по отношение на използването на чужди видове договореността, постигнатаот Парламента на първо четене, е един добър компромис. Комисията, Съветът и Парламентътуспяха да стигнат до съгласие бързо и без големи различия от правно или фактическоестество.

Договореността не само въвежда строго определение за затворени съоръжения за аквакултура,но също и постига по-голяма правна яснота за предприятията в сектора и, което е по-важно,отстранява част от бюрокрацията, с каквато европейците достатъчно са се сблъсквали.

Убеден съм, че административните процедури трябва да бъдат сведени до необходимияминимум. Европейците са принудени да преодоляват прекомерна бюрокрация, което правиизключително трудно да се започне или развива дейност. Затова докладите като днешния,които премахват административните процедури, са добри новини не само за сектора нааквакултурата, а трябва да бъдат и трайна характеристика на начина ни на работа.

Antolín Sánchez Presedo (S&D). – (ES) Г-н председател, г-жо Даманаки, аз ще се спрана докладите Gróbarczyk и Ferreira. Бих искал да поздравя докладчиците за постиганетона договорености на първо четене със Съвета за преразглеждане на два регламента, коитоадаптират политиката в областта на рибарството към Договора от Лисабон и подчертаватангажимента на Европейския съюз към устойчиво управление на рибарството и опазванетона биоразнообразието.

Забраната на селективното изхвърляне с цел повишаване на качеството и ограниченията зариболова на писия и калкан в Балтийско море са съществени мерки за ефикасно и адекватноуправление на ресурсите. Уместно е те да бъдат постоянно включени в Регламента затехническите мерки за тези води. Тази насоченост може да бъде разширена и за останалитеводи на ЕС и да стане част от политиката срещу изхвърлянето на риба при предстоящатареформа на общата политика в областта на рибарството.

От съществена важност е и Европейският съюз да актуализира определението и условиятаза експлоатация на затворените съоръжения за аквакултура, да обмисли как да публикувасписъка и да установи, в съответствие с Договора от Лисабон, процедурите за разработванеили прилагане от ЕС на правилата, имащи за цел избягване на замърсяването от тези дейности,които биха могли да застрашат или засегнат нашите екосистеми.

Alain Cadec (PPE) . – (FR) Г-н председател, г-жо член на Комисията, госпожи и господа,най-напред бих искал да поздравя нашите колеги, г-жа Bilbao и г-дата Gallagher, Gróbarczykи Ferreira, за техните доклади.

Бих искал да кажа колко съм доволен като виждам, че Парламентът приключва първото сичетене по двата дългосрочни плана за хамсията и сафрида. Всъщност с приемането наДоговора от Лисабон Парламентът стана участник при вземането на решения по тези въпроси.

Относно запаса от хамсия съм много доволен от текста, приет от комисията по рибностопанство, който е насочен към дългосрочното управление на вид, който е обект на усиленриболов. Планът ще позволи мерки за съвместно управление между основните риболовнистрани.


Живата стръв ще се взема под внимание в квотите, което ще направи възможна проверкатана уловените количества по най-справедлив начин. Нещо повече приветствам мерките занаблюдение и контрол на този вид риболовно поле. Системата за контрол на корабитетрябва да бъде абсолютно еднаква в различните държави-членки, които експлоатират тозизапас.

Бих искал да поздравя г-н Gallagher за неговия доклад. Знам, че ще го приемем утре: тойправи възможна устойчивата от социално-икономическа и екологична гледна точкаексплоатация на запаса от сафрид. Този план идва с нов метод на вземане на решения пообщия допустим улов, който ще направи възможно да се осигури устойчивостта на запасав дългосрочен план. Бих искал също да ви припомня важността на принципа наотносителната стабилност, който е особено скъп на сърцето ми.

Докладчиците наблягат на необходимостта да се занимаем с изхвърлената риба и това можесамо да се приветства. Обаче, както и моите колеги, намирам достойно за съжаление, чеСъветът оспорва новото правомощие на Парламента при вземане на решенията относнодългосрочните планове за управление. Мисля, че въпросът за правното основание трябвада бъде решен, тъй като бави прилагането на плановете, което е съществено за опазванетона ресурса и регулирането на риболова.

Трябва също да определим, веднъж завинаги, понятията нестопански риболов и промишленриболов. Това ще позволи реформата на общата политика в областта на рибарството да бъдепредприета на обоснована и здрава основа. Това се предлага също и в доклада на г-нGróbarczyk, на когото благодаря за качествената работа. Освен това, пълна забрана наизхвърлянето на риба не е реалистична, както знаем. Надявам се Европейската комисия даподкрепи сектора, който въвежда селективни риболовни средства и осигурява риболов,устойчив в икономическо и екологично отношение.

Guido Milana (S&D). – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, една минута не едостатъчна, за да бъдат обхванати четири доклада. Поради това поздравявам другите тримадокладчици, но ще се спра само на доклада на г-н Ferreira.

Спазването на принципите на биоразнообразието трябва да има централно значение вдействията, които Европейският съюз предприема по отношение на риболова иаквакултурата. Компромисното изменение е резултат от добрата работа, извършена от г-нFerreira, който добре е разбрал тези опасения.

Не трябва да имаме предварително оформени представи, когато търсим начини заподобряване на стандартите за развъждането на риба, но трябва да бъдем строги приконтрола и прилагането на регламенти, които са възможно най-прецизни, за да бъде избягнатрискът от промяна на екологичното равновесие.

По този начин, най-голямата подкрепа за биологичното производство е решение, което севзема в общ интерес и което включва опазването на биоразнообразието. Това всъщност енай-добрият начин за оптимизиране на производството на местни видове.

Г-жо член на Комисията, надявам се, че като част от реформата на общата политика в областтана рибарството, тази по-нататъшна мярка по отношение на аквакултурата ще може да бъдевключена в един опростен регламент. Това много ще опрости нещата и се надявам, че приединен регламент по аквакултурата процедурите ще станат като цяло още по-прости.

Jarosław Leszek Wałęsa (PPE). – (PL) Г-н председател, бих искал да започна, катоблагодаря на г-н Gróbarczyk за неговата помощ. Много съм доволен, че беше възможно в


доклада да бъде включена един много важен въпрос, призоваващ Комисията да подготвицялостен план за управление на писията във водите на Балтийско море.

Бих искал да се възползвам от възможността, за да привлека вниманието на члена наКомисията към факта, че полските власти от много години предлагат да бъде приеткомплексен план за запасите от писиеви риби в Балтийско море и не са получили никаквиосезаеми резултати от Европейската комисия.

Трябва да бъде въведена еднообразна система за управлението на писиеви риби, където ида се намира. Тя е от голямо икономическо значение за балтийските рибари, включителноза тези от Полша и ето защо те заслужават по-голямо внимание от страна на европейскитеинституции, отговарящи за рибарството, отколкото са получавали досега.

Brian Crowley (ALDE). – (EN) Г-н председател, бих искал да благодаря на докладчицитеза техните доклади и по-специално на г-н Gallagher. Две неща веднага изникнаха всъзнанието ми, докато слушах дискусията, която се води. Първото е, че самата идея засъздаване на възможност да се допусне разделяне в рамките на ОДУ при един вид риболове безотговорна във висша степен. Трябва категорично да се противопоставим на това.

На второ място, по въпроса за изхвърлената риба, може би сега е моментът да помислим засъздаване на „сив“ пазар за тази изхвърлена риба. Тя е прилов в обичайните операции пририболова и вместо да бъде хвърляна обратно във водата, защо да не бъде позволено тя да серазтоварва на сушата и да се плаща себестойността на улова – не по пазарна цена, асебестойността на улова. Това ще може да стане заместител на хилядите тонове вносна риба,идваща от Далечния изток и други места, за доставка на други пазари в Европейския съюз.

Това може да бъде положение, при което всички печелят. Така може да се намаликоличеството на изхвърляната риба и също рибарите да не трябва да изхвърлят обратноценен продукт.

Nick Griffin (NI). – (EN) Г-н председател, хубаво е, че ЕС се опитва да опази застрашенитезапаси от риба, но преди да прекалим с взаимните комплименти за тези предложения, нетрябва да забравяме, че много от правилата на ЕС в миналото по риболова се провалиха стрясък. В собствените води на Британия риболовът доведе рибата почти до изчезване визпълнение на европейските политики по рибарството. Истината е, че опазването на рибнитезапаси е най-добре да бъде оставено на местните рибари и експертите по морски въпросикъм националните правителства, а не на бюрократите от ЕС.

Препоръката на мъжете, които работят на отломките от британския риболовен флот, епрост: премахване на системите от квоти, които водят до изхвърляне на риба и селективноизхвърляне с цел повишаване на качеството и замяната им с ограничения на улова на базатегло, така че всички уловени риби да бъдат разтоварвани на брега за човешка консумацияили за преработка във фуражи за животни и риби. Трябва да заменим системата на свободнотъргувани квоти и да сложим край на спекулацията с поминъка на рибарите от страна нафинансисти, супермаркети и свръхбогати. Квотите за всички видове – и независимо за коиморета – следва да се притежават от рибарите от пристанищата, традиционно свързани стези води и да могат да се търгуват само между рибари, които също имат право на риболовпо силата на лични, семейни и общностни връзки.

Seán Kelly (PPE). – (GA) Г-н председател, аз не съм капацитет по въпроса, но тъй катоидвам от островна държава знам, че риболовът е много важен за крайбрежните общностив цяла Ирландия.


(EN) Моят уважаван ирландски колега, г-н Gallagher, който е капацитет по тази тема несамо в Ирландия но и извън нея, направи някои много уместни бележки, когато говорешеза безсмислицата с разделената квота за две отделни зони за един и същи запас. Моята група,групата PPE, е на различно мнение. В същото време това, което казва г-н Gallagher, изглеждалогично, тъй като сафридът е приходящ вид. Затова моля за отговора на члена на Комисиятапо този въпрос по-конкретно: не за личен отговор, а за такъв, основан на научнидоказателства. Готов съм също да се съглася с колегите относно изхвърлената риба и бихискал също да развиваме аквакултурата в много по-голяма степен.

(GA) защото в бъдеще ще има все по-голямо търсене на риба и се надявам всички видовериба да бъдат достъпни за всекиго.

Gerard Batten (EFD). – (EN) Г-н председател, неотдавна опитах да установя цената наобщата политика в областта на рибарството за британската икономика. Най-добрата оценкасамо за пропуснат улов е най-малко 3,6 млрд. британски лири годишно; повишението наразходите за храна се оценява на около 4,7 млрд. британски лири годишно; цената насубсидиите, безработицата, прахосаните ресурси, бюрокрацията и така нататък, се оценявана около 2,8 млрд. британски лири годишно. Това прави обща годишна сума от над 11,1млрд. британски лири.

Риболовната промишленост е опустошен, като над 97 000 работни места са загубени от1973 г. насам в риболова и зависещите от него производства. Причинените разходи отикономическа и човешка гледна точка не могат да се изчислят; екологичното въздействиена общата политика в областта на рибарството е бедствено. Над 880 000 мъртви риби сеизхвърлят в Северно море ежегодно. Решението за Британия е, разбира се, да напуснеЕвропейския съюз, да си върне контрола върху своите териториални води и да върне здравияразум в един съживен национален риболов.

Ricardo Cortés Lastra (S&D). – (ES) Г-н председател, г-жо член на Комисията, риболовътна хамсия в Бискайския залив спря през 2005 г. поради лошото състояние на запасите.Целта на предложения план е да се осигури устойчив риболов чрез въвеждане на квоти,основани на научни критерии. Планът се подкрепя от сектора, който се нуждае от стабилност.Искам от Комисията да оттегли предложението и да вземе под внимание инициативата наПарламента.

Мария Даманаки, член на Комисията. – (EN) Г-н председател, бих искала да благодаряна всички почитаеми членове на Парламента за изказванията им. Дискусията наистина бешемного интересна.

Първо, бих искала да реагирам на бележките на г-жа Fraga, от името на групата EPP и надруги членове на ЕП във връзка с институционалните проблеми, които имаме в момента,свързани с новата институционална среда, която се създаде съгласно Договора от Лисабон.Трябва да призная, че въвеждането в действие на Договора от Лисабон откри нова ера ибихме искали да се приспособим към нея. Бих искала да заявя по много категоричен начин,че Комисията разбира и подкрепя идеята, че Парламентът трябва да има думата по отношениена добивите: ролята на дългосрочния план за управление.

Мислим, че договорите са много ясни, когато третират този въпрос. Това е позицията ни,но както знаете има реакция в Съвета. Някои държави-членки реагираха много остро, ноима също и обща реакция към този подход. Трябва да намерим решение за това, защотоиначе не можем да продължим и да приложим дългосрочните планове за управление, а


както разбирате, те са бъдещето ни. Не можем да продължим с нова политика, определянаот краткосрочни съображения и всичките политически пазарлъци, с които сме свикнали.

Така че трябва да намерим решение за деблокиране на ситуацията. Имам предвид да опитамеда намерим начин чрез тристранна среща. Ще предложа на Парламента и на Съвета всичкида седнем заедно, за да намерим поне компромисно решение, от което се нуждаем възможнонай-скоро, защото не можем да продължаваме така.

Всички дългосрочни планове за управление в момента са блокирани, а аз имам и новипредложения за някои от новите планове за управление, които са много важни, напримерза сьомгата и за пелагичните запаси. Това са много важни дългосрочни планове за управление.Те са готови и очакваме да намерим институционално решение за тези много чувствителнипроблеми.

Колкото до изказванията от другите групи, бих искала да приветствам изказванията на г-нArsenis, г-н Haglund и г-жа Lövin от името на техните групи и да се съглася с тях, че санеобходими дългосрочни планове за управление и научни препоръки.

Разбирам и бих искала да съм съвсем категорична относно исканията на нашата рибнапромишленост и проблемите на нашия сектор рибарство. Обаче бих искала да ви кажа, чесега обсъждаме нагледен пример за положението. Планът за хамсията и фактът, че трябвашеда прекратим риболова й за няколко години е безспорно доказателство, че не можем давървим напред, пренебрегвайки научните препоръки.

Разбирам проблемите и трябва да намерим синтез и решение. Моята идея – и това ще бъдеедна от основните теми на нашата реформа на политиката в областта на рибарството – е дапродължим да се опираме на научните препоръки и също да опитаме да намерим решение,в случай че тези препоръки не са достатъчно ясни и нямаме достатъчно данни, за давъзприемем ясно становище.

Бих искала също да кажа, че докладът на г-н Gróbarczyk е много важен и че техническитемерки относно това как да избегнем селективното изхвърляне на риба с цел повишаване накачеството са много важни за нашата политика. Бих искала също да подчертая, че енеобходима политика относно писията и плоската риба, както вече казахме. Имаменамерение да разработим такава политика.

Необходима е много смела политика по отношение на изхвърлената риба, за което мнозинаот вас споменаха. Не мисля, че можем да си позволим да изхвърляме рибата обратно вморето, когато тя е толкова ценна. Повече не можем да си позволяваме това. Това може ида е било решение, когато е имало изобилие от риба в нашите води, но вече имаме реалнипроблеми. Не можем да изхвърляме рибата обратно в морето.

Така че трябва да намерим решение за това и аз енергично приветствам предложенията,като това за компенсиране на рибарите за стойността на улова, по отношение на прилова.Можем да намерим решения, но това, което трябва да направим чрез реформата на нашатаполитика, е да си поставим за цел да спре изхвърлянето на риба. Разбира се, трябва дадържим сметка за всички технически мерки, необходими за тази цел, но трябва да напредвамев това направление.

Една последна бележка за проблемите на аквакултурата. Трябва да намалим тежестите,които създават пречки в аквакултурата. С това мога да се съглася. Мога да се съглася сдокладчика и г-н Milana и другите оратори, които се изказаха по темата.


Това, което мога да кажа, е че се опитваме да го постигнем като част от нашата реформа наОПОР. Бих искала също да повторя, че ще разширим научните изследвания на видовеаквакултури, защото наистина трябва да пристъпим към масово производство на продуктиот аквакултури, ако наистина искаме аквакултурата да стане алтернатива за риболовнияни сектор.

Izaskun Bilbao Barandica, докладчик. – (ES) Г-н председател, г-жо член на Комисията,най-напред, щях да съм благодарна за един категоричен отговор от Вас дали намерениетоВи е да отстъпите пред исканията на Съвета, потвърждавайки – за което съм благодарна –проблемите във връзка с приемането на правомощията, които Договорът от Лисабонпредоставя на Парламента.

Комисията по рибно стопанство гласува втори път и не е поискала от члена на Комисиятада оттегли предложението. Това, което искаме от члена на Комисията да направи днес, е дани даде отговор дали ще отстъпи пред искането на Съвета или не.

Секторът се нуждае от план. Секторът прояви отговорност и работи повече от две годинис научни институти и с Комисията с цел да се въведе и определи правилото за експлоатацияв предложението. Това е един отговорен сектор, който беше затворен в течение на пет годинии нека не се забравя, че именно самият сектор поиска затварянето. В годината предизатварянето той успя да улови 7 000 т, като всеки ден той установяваше и определяшеквотата, която може да бъде уловена с цел да се направи по-печеливша тази малка квота.Той тогава едностранно реши да уведоми Комисията, че спира риболова, защото е достигналопределената граница.

Ето такъв сектор имаме. Това е сектор, който неведнъж е искал от нас да вземем решение ида бъдем прозрачни и е такъв, за който аз лично мога да кажа, че работи отговорно и усърдно,за да получи този твърде необходим план.

Приемането на плана означава отказ от непрозрачните политически решения за квотите иобщия допустим улов, чиято основа понякога не е известна. Живяхме много години прилипса на прозрачност. XXI век не е векът на непрозрачността и не това заслужават народитена Европа, нито пък това заслужава един сектор, който се е доказал като отговорен.

За щастие, последният доклад, подготвен от AZTI (Баския научен институт) и проучванетоJuvena ни показват, че има значително по-големи запаси от хамсия за идната година. Бихискала обаче да получа, г-жо член на Комисията, по-еднозначен отговор.

Pat the Cope Gallagher, докладчик. – (EN) Г-н председател, бих искал да благодаря начлена на Комисията и колегите за техните изказвания, както и на докладчиците в сянка,секретариата на Комисията по рибно стопанство, Съвета, Комисията, на политическиясъветник на моята група и също на моя собствен съветник.

Разбирам, че Съветът, на техническо равнище, е разделен по въпроса дали решението поправилото за контрол на улова следва да бъде взето изключително от Съвета или не. Разбирамсъщо, че 27-те министри тепърва предстои да обсъдят задълбочено тази тематика ипо-конкретно този въпрос. Надявам се здравият разум да вземе връх.

Колкото до трудностите на члена на Комисията във връзка с +/-5 000 т бих искал да Викажа, г-жо член на Комисията, че това беше прагматично решение. Занимаваме се с тазитематика вече повече от година и това беше начинът да се продължи напред. Мисля, чепонякога трябва да бъдем прагматични, за да преодолеем препятствие.


Бих искал да кажа на тези от групата S&D, че в позицията ми няма абсолютно никакводвусмислие по отношение на вашето изменение. Със сигурност ще препоръчам да подкрепимтова изменение. Колкото до предложението на групата PPE бих казал, че би било добре дапомисли върху това. Отделих голямо внимание, за да отразя опасенията им в изменение 7,което е посветено на Бискайския залив. То разглежда непрофесионалния риболов иисторическите права.

Всеки, който подкрепя това, трябва да помни, че ще има много други доклади в Парламента.Ако сега подкрепите нещо, което е неправилно, лесно може да се окаже, че за да степоследователни, ще трябва да подкрепите нещо неправилно и в бъдеще. От научна гледнаточка е изцяло погрешно да се дели ОДУ и това не е само мое лично мнение. Ако направимтова сега, лесно може да се окаже, че трябва да го направим и в бъдеще за риболова на единзапас. Многогодишните планове са жизненоважни, за да може секторът да планира бъдещето.Надявам се здравият разум утре да надделее и да приемем доклад, който да можем дазащитаваме.

Marek Józef Gróbarczyk, докладчик. – (PL) Г-н председател, още веднъж, бих искал даизразя най-искрените си благодарности към всички докладчици в сянка, особено къмприсъстващите – г-жа Ulrike Rodust, г-н Kuhn и г-н Ferreira и също на г-н Kuhn и г-н AlainCadec, за техните топли и мили думи за моя доклад. Много ви благодаря.

И аз се надявам докладът да се яви продължение на приетите решения и преди всичко, катоначало на работата по регионализация. Регионализацията е нашата цел и това, към коетосе стремим в общата политика в областта на рибарството. Именно това ще определи успехана бъдещата обща политика в областта на рибарството на практика.

João Ferreira, докладчик. – (PT) Г-н председател, бих искал да изразя благодарността сиза бележките, които бяха дадени по доклада ми и да използвам времето си за изказване, зада направя някои бележки относно многогодишния план за западния запас от атлантическисафрид и предложеното изменение към доклада на г-н Gallagher, който представих от иметона Конфедеративната група на Европейската обединена левица – Северна зелена левица.

Целта на изменението, която не се постига изцяло с изменение 7 на докладчика, е да сеизясни специфичното естество на различните флоти и да се изясни, че тези конкретни точкии крайното местоназначение на рибата следва да се вземат под внимание, когато се определяобщият допустим улов (ОДУ). Дребният крайбрежен и непрофесионален риболов иматикономически и социални характеристики, които са различни от тези при промишленияриболов, между другите аспекти. При определянето на ограниченията върху риболова,целящ доставка на прясна риба за широко потребление, те не трябва да се третират по същияначин, както промишления риболов, който е ориентиран към преработката на риба.

Що се отнася до различните флоти и техническия въпрос, който беше повдигнат, азпродължавам да не съм съгласен с позицията на докладчика. На практика ние говорим засъщия запас, от същия източник, но както вече беше споменато, това е източник, който серазвива в отделни риболовни зони. Крайбрежният и нестопанският риболов в идеалнияслучай действат в определена риболовна зона, а промишленият риболов в друга.Следователно говорим за зони, които имат ясно определени граници и смятаме, че това есъвместимо. Освен това смятаме, че ОДУ трябва да бъде приспособяван за всеки от тезиразлични риболовни зони, за да се гарантира, че запасът се управлява разумно. Това е таказащото, както също беше отбелязано тук, разумното управление на запаса следва да вземапод внимание не само екологични и биологични аспекти, но също и икономически и


социални фактори. Нещата, които се различават съществено, не бива да бъдат третиранипо абсолютно еднакъв начин.


Гласуването ще се проведе утре (вторник, 23-и ноември 2010 г.).


Robert Dušek (S&D), в писмена форма. – (CS) Докладът относно забраната заселективното изхвърляне с цел повишаване на качеството и ограниченията за риболова написия и калкан в Балтийско море, проливите Белти и протока Оресунд призовава за новиразпоредби в регламентите за риболова във въпросните райони. Балтийско море има статутна „особено чувствителна морска зона“ и е една от най-ценните, но в същото време и еднаот най-чувствителните морски екосистеми на нашата планета. Поради тази причина съмсъгласен с докладчика, че е изключително важно да се откажем – и не само тук – от риболовав промишлени мащаби. Само чрез икономически и екологично балансиран риболов, сизползване на правилните методи, ще можем да спомогнем за запазване на риболова изапазване на сегашното разнообразие на видовете риба на устойчиво равнище за иднитепоколения. Във връзка с изменението на климата настъпи голямо движение на рибата вБалтийско море и поради това е необходимо редовно да се преразглежда защитената морсказона. Затова бих искал да призова Комисията да прави това редовно. Освен това е важнориболовните предприятия да бъдат насърчени посредством законодателството да използватнай-доброто оборудване, което има в момента от гледна точка на селективността и с товада се избегне улавянето на такива огромни количества маломерни екземпляри и риба отвидове, различни от целевия или прилов. Европейският парламент следва да си постави зацел да включи това в предлаганата реформа на общата политика в областта на рибарствотопрез 2011 г., за която аз ще се застъпвам като за неотложен въпрос.

17. Информация относно лекарствените продукти (Кодекс на Общността относнолекарствените продукти) – Информация относно лекарствени продукти (Процедурина Общността за разрешаване и контрол на лекарствени продукти) (разискване)

Председател. – Следващата точка е общото разискване относно:

– доклад на Christofer Fjellner, от името на комисията по околна среда, обществено здравеи безопасност на храните, относно предложението за директива на Европейския парламенти на Съвета за изменение на Директива 2001/83/ЕО за утвърждаване на кодекс на Общносттаотносно лекарствени продукти за хуманна употреба в частта й за лекарствените продуктиза хуманна употреба, отпускани по лекарско предписание (COM(2008)0663 –C6-0516/2008 – 2008/0256(COD)) (A7-0290/2010);

– доклад на Christofer Fjellner, от името на комисията по околна среда, обществено здравеи безопасност на храните относно предложението за регламент на Европейския парламенти на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 726/2004 за установяване на процедури наОбщността за разрешаване и контрол на лекарствени продукти за хуманна и ветеринарнаупотреба и за създаване на Европейска агенция по лекарствата по отношение напредоставянето на информация на широката общественост относно лекарствени продуктиза хуманна употреба, отпускани по лекарско предписание (COM(2008)0662 –C6-0517/2008 – 2008/0255(COD)) (A7-0289/2010).


Christofer Fjellner, докладчик. – (SV) Г-н председател, г-н член на Комисията, госпожии господа, най-сетне настъпи моментът за парламентарното разискване по новотозаконодателство относно информация относно лекарствените продукти. Предстои даразискваме последната част от това, което определени хора наричат най-спорния въпрос впакета относно лекарствените продукти, а именно информацията относно лекарственитепродукти. Признавам, че само преди година не смятах, че ще съумеем в пленарна зала дапостигнем съгласие по споразумение, което все пак успяхме да постигнем в Парламента.Фактът, че успяхме до голяма степен се дължи на моите докладчици в сянка. Именно технитеконструктивни предложения и готовността им за компромис ни помогнаха да постигнемспоразумение и се надявам да приемем този доклад със значителна подкрепа в пленарназала.

Тук не става въпрос само за готовност за компромис. Считам, че, може би, по-важното туке, че осъзнахме, че желаем същите неща и работим в същата посока и тук в Парламента.Първото и най-важното е, че всички ние желаем пациентите в Европа да имат по-добра ипо-достъпна информация относно лекарствените продукти. Второто е, че никой от нас нежелае реклама на лекарствени средства, отпускани само по лекарско предписание, и третотое, че информацията, която достига до пациентите и се разпространява от дружествата, трябвада бъде проверявана и одобрявана от съответните органи. Това са принципи, които сесподелят от всички и които улесниха постигането на споразумение. Това обаче е и причината,поради която в известна степен се изкушихме да преработим предложението на Комисията.

Бих искал да подчертая пет аспекта, върху които съсредоточихме вниманието си припреработката на първоначалното законодателно предложение на Комисията. На първомясто, се опитахме да променим гледната точка на законодателството – от акцента върхуправото на фармацевтичните дружества да разпространяват информация към правото напациентите да имат достъп до информация и по този начин задължихме предприятията дапубликуват и да предоставят тази информация. На второ място, се опитахме да ограничимвсички съществуващи изключения, за да избегнем евентуални вратички, разрешаващиреклама – нещо, което никой от нас не иска. На трето място, гарантирахме, че информациятаотносно лекарствените продукти, която подават дружествата, е проверена и надеждна, кактои че би следвало да е проверена от някакъв фармацевтичен орган. На четвърто място,заявихме, че всяка информация, която може да дойде от фармацевтични дружества, неследва да бъде приемана от пациенти или широката общественост, без те първо да са яизискали. Никой не трябва да получава нежелана информация относно лекарственипродукти. Поради тази причина отхвърлихме така наречените „активни канали“, катонапример реклами по радиото, телевизията или във вестниците. Последният въпрос, койтоискам да подчертая, е че дружествата са само един от участниците в информационнатаверига. В много европейски държави системата на здравеопазването и обществото трябвада поемат много по-голяма отговорност от тази, която носят понастоящем.

Имаше въпроси, по които не постигнахме съгласие. В връзка с това искам просто да задамвъпрос и да отправя призив към колегите действително да приемат изключението, свързанос информацията, която лекарите предоставят на лекуваните от тях пациенти, с други думи,да не е необходимо такава информация да преминава през същия процес на проверки, кактоостаналата информация. Мога да посоча конкретен пример за възникването на проблем, вслучай че такова изключение не бъде прието, а именно, лекар от Швеция например не бимогъл да предостави листовка с упътване на английски на пациент, който не разбира шведски,поради факта, че тя никога не може да получи одобрение в Швеция, тъй като английскиятне е официалният език в тази държава.


В заключение, ще се обърна към Съвета, който, за съжаление, не е изпратил свой представител– нещо доста показателно в този случай. Изразявам съжаление за отсъствието на Съвета.Наистина ми се искаше да взема под внимание становищата и доводите на Съвета, за да сеулесни разискването, но към момента в повечето случаи срещам единствено еднозначенотказ. Трудно е човек да се вслуша в някого, който не предоставя никаква информация.

Успяхме да постигнем споразумение по този въпрос. Изразявам убедеността си, че, акозапочне подробно да разисква този въпрос, Съветът също ще открие повече или по-малкосъщите условия за съгласие като тези, които създадохме тук. Съветът обаче не трябва да сеопитва да разпределя информация на парчета, за да спести пари. Не искаме това да се случва.Не считаме, че с по-лошо информирани пациенти може да се работи в каквато и да билостепен по-добре или че е по-евтино да се спестява информация. Призовавам Съвета да поемещафетата, така че заедно да можем да гарантираме, че Европа разполага с по-добраинформация относно лекарствените продукти в името на пациентите.

Джон Дали, член на Комисията. – (EN) Г-н председател, при изслушването ми катокандидат за член на Комисията ясно заявих, че информацията за пациентите е много важназа мен тема. Пациентите са много загрижени за своето здраве и благосъстояние. Днес обаченаличността на информация относно лекарствата в Европа е твърде различна: може да секаже дори твърде пристрастна.

Възможността на пациентите да получават съответна информация зависи от езици, уменияза боравене с информационни технологии и често дори социална класа и социални мрежи.За Европа, която се стреми да преодолее съвременните неравенства по отношение на здравето,това не е устойчиво. Ето защо основната амбиция на първоначалното предложение наКомисията остава оправдана и поздравявам Парламента, и по-специално докладчика, г-нFjellner, за това, че разработи това важно предложение.

Искам все пак да изразя твърдото си убеждение – както подчертах и по време на изслушванетоси – че трябва да разгледаме това досие от гледна точка на пациента. Трябва да попитамекаква информация е необходима на пациентите, а не каква информация иска да предоставипромишлеността. Трябва да гарантираме, че няма да се отклоним и да започнем да правимреклама, насочена пряко към потребителите, която пациентите очевидно не желаят.

Искам отново да поздравя Парламента за това, че възприе именно тази позиция. Това щедаде възможност на Комисията да приеме много от основните ви изменения, когатопредставим нашите коригирани предложения. Това се отнася по-специално за задължениетода се публикува информация, въпроса за вида на включената информация, каналите заразпространение на информацията и механизмите за контрол.

Първо, подкрепям изменението, в което се посочва, че секторът трябва да е задължен, а непросто да има право да предоставя определена информация относно лекарствени продукти.Това е много важна промяна.

Второ, що се отнася до вида на публикуваната информация, като цяло съм съгласен, чеинформацията не следва да обхваща сравнения между лекарствени продукти, тъй като товаможе да бъде счетено за реклама. Разбира се, тази информация е много важна за пациентитеи здравните специалисти, но поради вероятността с нея да бъде злоупотребено с рекламнацел тя трябва да бъде поставена в строга рамка. Сътрудничим си с държавите-членки относноизготвянето на такава рамка в областта на оценките на здравните технологии.

Също така споделям становището, че предложенията следва да засягат информацията, коятосе предоставя от промишлеността, а не от трети страни, като например журналисти и учени.


Все пак ни е известно, че има неясноти, които създават възможности за злоупотреба. Порадитази причина считам, че такива страни следва да бъдат задължени да декларират дали саполучили финансови или други облаги от промишлеността.

Трето, що се отнася до информационните канали, съгласен съм отчасти с вашите изменения.Не всеки обаче използва интернет; трябва да избегнем задълбочаване на неравенствата,изключвайки онези, които не използват инструменти за цифрова комуникация, от достъпдо медицинска информация. Ето защо считам, че следва да има възможност промишленосттада изготви печатни материали по своя собствена инициатива, а не само при поискване. Тазипроектна информация може да се използва при поискване от обществеността или чрезздравните специалисти.

Четвърто, относно контрола на информацията, съгласен съм, че информация, която не ебила одобрена по време на процеса по издаване на разрешение за пускане на пазара, трябвапо принцип да бъде предварително одобрена от компетентните органи. Считам обаче, чеЕвропа следва внимателно да проучи конституционалните съображения, които бяха изразениот някои държави-членки по отношение на съвместимостта на предварителния контролсъс свободата на изразяване. Следва да има възможност тези държави-членки да осигурятоткрит контрол, независимо дали те вече имат създаден такъв открит контрол.

Няколко от измененията на Парламента са свързани с информацията от източници, различниот източници от промишлеността. Във връзка с това ми позволете да подчертая, че съмнапълно съгласен с политическата амбиция да бъдат поставени предложенията, коитообсъждаме днес, относно информация за лекарствата, изготвена от промишлеността, впо-широк и по-цялостен дневен ред относно информацията за пациента. Да, има другимного важни източници, които трябва да бъдат използвани възможно най-пълноценно, нопредложенията не са правилното средство, с което трябва да вземем мерки в това отношение.

Комисията вече има задължение да изготви доклад относно четимостта на листовката супътванията в опаковката. Поради тази причина каквито и да било промени по отношениена този въпрос биха били прибързани. Също така не е приемливо за всяко отделно клиничноизследване, посочено в обобщението на Европейския доклад за обществена оценка, да сепоставя връзка към базата данни за клинични опити „Евридика“. Една обща връзка междудвете бази данни би била достатъчна.

Публично достъпното обобщение на доклада за оценка не следва да бъде включвано катоприложение към разрешението за пускане на европейския пазар, тъй като то вече е публичнодостъпно на уебсайта на Европейската агенция по лекарствата. Признавам, че освенинформацията, предоставена от промишлеността, вече има няколко европейски инационални бази данни и портали, които предоставят информация относно лекарственисредства. Липсва ни обаче връзка между тях. Предлагам бъдещият европейски уеб порталза лекарствата, неотдавна създаден съгласно Директивата за фармакологичната бдителност,да бъде използван като централна точка за достъп до информация.

Във връзка с това напълно признавам необходимостта за повече информация относноболестите и превенцията им. Пациентите се интересуват от всички различни възможностиза лечение, а не само от повече факти за лекарствата. Този въпрос обаче не може да се решичрез настоящите предложения, които са съсредоточени върху лекарствата. Въпреки товаКомисията има добра позиция да работи, като насочва информацията на европейско равнище.Считам, че нашата роля би била да свързваме други надеждни източници на информация,като например държави-членки и пациентски организации. Действията в европейски мащаб


могат да добавят стойност и вече има изготвени много информационни инструменти, катонапример здравният портал на ЕС.

Уважаеми колеги, няма да се изненадате, че има някои изменения, които Комисията следизвършено внимателно обсъждане не може да подкрепи. Правото на гражданите да подаватжалби например е основен принцип на Европейския съюз. Нито е целесъобразно, нито енеобходимо това да бъде заявявано отново. Размерът на санкциите следва да се определяна национално равнище, а не на европейско законодателно равнище. На Парламента епредоставен списък с позициите на Комисията по всички предложени изменения.

Позволете ми в заключение отново да благодаря на Парламента и на г-н Fjellner, както ина докладчиците в сянка за важните предложения. Надявам се, че гласуването тази седмицаще спомогне за разширяване на достъпа на пациентите до информация и ще убеди Съвета,че трябва да започне задълбочено обсъждане на предложенията.

António Fernando Correia De Campos, докладчик по становището на комисията попромишленост, изследвания и енергетика. – (PT) Г-н председател, госпожи и господа, г-нДали, пациентите следва да имат право да знаят възможно най-много за своето заболяванеи за лекарствата, които се предлагат за неговото лечение. Как обаче можем да различиминформация от реклама? Къде и как може да бъде получена обективна и безпристрастнаинформация? Има различни тълкувания на действащите понастоящем текстове, като изводъте, че те трябва да бъдат хармонизирани, за да се укрепи независимостта на отделния човек.Информацията трябва да бъде надеждна, проверена от органите, да бъде независима, достъпнаи насочена към средностатистическия гражданин, който не е специалист. Намерението еда се гарантира по-информирана и по-отговорна гражданска позиция от страна на крайнияпотребител. Крайният срок за мълчаливото приемане на Европейската агенция по лекарствата(EMA) следва да бъде удължен от 60 на 120 дни. Изискването да се посочват причините заотказ придават авторитет на такива откази и така се постига балансираност на крайниярезултат. EMA играе жизненоважна роля като предпочитания източник на обективнаинформация. В заключение, искам да поздравя докладчика, г-н Fjellner, за неговата работаи да изразя задоволството си, че той прие почти всички предложения, внесени от мен катодокладчик по становището на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите.

Cristian Silviu Buşoi, докладчик по становището на комисията по вътрешния пазари защита на потребителите. – (EN) Г-н председател, искам да поздравя докладчика иостаналите колеги, които допринесоха за това досие. Искам също така да поздравя г-н Дали.Считам, че постигнахме добър резултат и сега докладът в много по-голяма степен еориентиран към пациента, отколкото беше първоначалното предложение.

Понастоящем пациентите все по-често търсят информация, свързана със здравето, за дамогат активно да участват в решенията, засягащи тяхното здраве. Пациентите също такатърсят информация онлайн. Тази информация е трудно да бъде контролирана в интернет,но рано или късно ще трябва да вземем мерки и по този проблем, който няма да изчезне,ако просто не правим нищо, защото е твърде сложен.

Поради тази причина подкрепям въвеждането на строги правила за регистрацията имониторинга на уебсайтове, както и да се предостави списък на регистрираните уебсайтове,така че пациентите да бъдат сигурни в надеждността на своя източник. Необходими са игаранции и докладът предвижда такива по-специално посредством ограничаване наинформацията, която може да бъде предоставяна, до информация, която е одобрена откомпетентните органи.


За тази цел ние в комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите приехме няколкоизменения, обхващащи рекламата, насочени предимно към замяна на формулировката„разпространявам“ с „предоставям“ във връзка с непромоционална по характер информацияв съответствие с „принципа на търсене“, при който пациентите имат достъп до информация,ако се нуждаят от нея.

Horst Schnellhardt, от името на групата PPE. – (DE) Г-н председател, г-н член наКомисията, госпожи и господа, ако разгледаме как разисквахме това предложение отКомисията по време на последното парламентарно заседание – преминахме от пълноотхвърляне до възхвала на всички добри неща, които ни очакват – трябва да кажа, че съмдоста оптимистично настроен за внесения документ. Ето защо дължим на докладчика инеговите съдокладчици огромна благодарност за това, че успяха да обединят толковаразлични гледни точки в една последователна позиция. Считам, че основните думи тук са„ориентиран към пациента“. С други думи, не допуснахме вниманието ни да бъде отвлеченоот странични въпроси, а вместо това попитахме от какво се нуждаят пациентите. Считам,че взехме правилното решение за това пациентите да имат възможност да получаватинформация по няколко канала, а не само по един. Искам обаче отново да подчертая, челекарят трябва да остане за пациента надеждното лице за контакт и несъмнено трябва давлияе на решенията. Ще гарантираме това, като забраним рекламата и като гарантираме,че информацията, която получават пациентите, е проверена и одобрена от определен орган.Това означава, че изначално информацията се основава на научен факт и пациентите могатда разчитат на нея.

Разбира се, вярно е, че не всеки може да намери тези неща чрез интернет. Тъкмо порадитази причина обаче разполагаме с различни канали и считам, че интернет е толкова широкоразпространен, че не трябва да се тревожим за това. Единствено се надявам, че Съветът сеганай-сетне ще има смелостта да се заеме с този въпрос. Това е много важно; трябва бързо дабъдат предприети действия. Нашите пациенти го очакват. След това ще можем да сепоздравим за добре свършената работа.

Gilles Pargneaux, от името на групата S&D. – (FR) Г-н председател, г-н член наКомисията, госпожи и господа, в началото на 21-ви век пациентите изпитват все по-голяманеобходимост от подходяща информация, за да могат пълноправно да участват в хода налечението, да знаят къде да намерят лечение, да вземат решение за най-доброто лечениезаедно със здравните специалисти и да следват стриктно планираното лечение.

Понастоящем пациентите изискват независима, сравнителна информация, която е съставенаспоред индивидуалните нужди. За съжаление, предложението за преразглеждане надирективата, представена от Европейската комисия, не отговори подобаващо на очакванията,изразени от европейските граждани. Тези предложения отвориха пътя за реклама нафармацевтичните дружества, насочена пряко към потребителите, което считаме за абсурднощо се отнася до откликване на реалните нужди на пациентите.

Нито обществеността, нито държавите-членки могат да спечелят от това. Тъкмо обратното,това означава повече бюрокрация, увеличени разходи и рискове за пациентите.

Именно поради тези причини първоначално представихме предложение за отхвърляне натези текстове, като по този начин изискахме от Комисията да преразгледа своитепредложения. Този подход, който беше приет и от моя колега, г-н Schlyter, от групата наЗелените/Европейски свободен алианс, даде възможност на нашия докладчик, г-нFjellner – на който изказвам благодарност – да направи основно преразглеждане напредложенията на Комисията.


В същото време внесохме около 60 изменения с цел да се подобри защитата на здравето нанашите граждани и да се улесни достъпът на пациенти до независима, сравнителнаинформация, която е съставена според индивидуалните нужди. Приемането на тезиизменения от комисията по околна средна означаваше, че можехме да поставим по-силенакцент върху правото на пациентите да получават информация, а не да предоставямевъзможност за избор на фармацевтичните предприятия дали да предоставят тази информация.

В светлината на постигнатите компромисни изменения и предвид положителните промени,направени през последните месеци по съществото на текста, взехме решение да оттеглимпредложението си за отхвърляне на текста. Проектодокладът, във вида, в който е изменен,успя да уравновеси първоначалните предложения на Европейската комисия.

Все пак ще останем на позицията си против това здравните специалисти да бъдат използванида разпространяват сред пациентите брошури и информация, които се предоставят отфармацевтичните дружества, без да са били проверени от здравните органи. По сходен начинще се противопоставяме и на предоставянето на разрешение на промишлени кампании,по-специално информационни кампании, във връзка с ваксините.

Информацията не трябва да бъде свободно разпространявана от фармацевтичните дружества.Опитът показва, че трябва да бъдем много бдителни – и случилото се с лекарственитепродукти Mediator на практика показва колко бдителни трябва да бъдем – и да гарантираме,че сме постигнали равновесие, какъвто беше стремежът ни с този проектодоклад.

Антония Първанова, от името на групата ALDE. – (EN) Г-н председател, от името надокладчика в сянка на моята група бих искала да поздравя г-н Fjellner за отличната работа.

Групата на Алианса на либералите и демократите за Европа приветства този доклад, койтонай-сетне установява ясна рамка за предоставянето на информация на пациентите относнолекарствени продукти. Пациентите трябва да получават обективна информация и трябвада има ясна граница между информация и реклама. Ето защо информацията относнолекарствени средства, отпускани по лекарско предписание, следва да бъде строго регулирана.

Специално внимание е отделено и на новите медии – най-вече интернет уебсайтове – катосе определят ясни гаранции, разработени са механизми за мониторинг на съдържанието исе гарантира конкретна разпоредба за подходящо прилагане.

Искам също така да изразя личното си мнение относно материалите, които се предоставятна здравните специалисти за разпространение сред пациентите. Няма обективна причинатакива материали да бъдат изключени от разпоредбата, обхващаща останалото съдържание,още повече когато ни е известно, че лекарите са най-надеждните източници на информацияза пациентите.

Ето защо аз лично ще гласувам против изменение 88 и изразявам надеждата си, че ще бъдемводени от съгласуваността, когато гласуваме, за да запазим същественото подобрение, коетотози доклад би представлявал за предложението на Комисията.

Miroslav Ouzký, от името на групата ECR. – (CS) Г-н председател, в началото искамда подчертая, че това е един от докладите, който напълно подкрепям. През цялата си кариерасъм отстоявал позицията всеки гражданин да взема решенията за своето собствено здраве,но това може да се случи само при условие че хората са правилно информирани.

Както вече посочи Horst Schnellhardt, още от последната законодателна сесия провеждамекампания за постигането на напредък по този стандарт. Вечните разисквания относно факта,че не можем да разграничаваме между реклама и информация днес ми се струват нелепи –


простете за израза. Всички можем да направим разграничение между поискана информацияи информация, която ни е натрапена. Следва да улесним максимално получаването наинформация, която е поискана. Нека не забравяме, че всички живеем в глобализиран святи нека не задължаваме европейските граждани да търсят информация от уебсайтове отСъединените американски щати.

ПОД ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО НА: ROBERTA ANGELILLIЗаместник-председател

Jiří Maštálka, от името на групата GUE/NGL. – (CS) Г-жо председател, както и г-нOuzký, аз също съм посветил професионалната си лекарска кариера на въпроса как по-добреда информирам моите пациенти. Традицията обаче е в началото да поздравя докладчика задобрата работа и искам да направя именно това, макар че по-късно ще споделя някоикритични бележки.

Когато започнахме преговорите по това предложение, бяхме изправени пред два проблемаслед избирането на новия състав на Комисията. Първо, въпросът беше предаден на нов членна Комисията и второ, изправихме се пред проблема дали да продължим започната работа,или да хвърлим в кошчето съществуващия документ и да започнем отначало.

Както повечето от вас и г-н Дали, аз се съгласих, че първоначалното предложение наКомисията не беше добро, тъй като то не отговаряше на нуждите на пациенти и потребители.Ето защо не искахме да губим време и да работим заедно по стария документ. Приехме даотхвърлим масираната търговска кампания на фармацевтичните дружества. Изключихмепечатните медии като канал за комуникация и се съгласихме, че пациентите имат право дазнаят кой предоставя информацията и че дружествата носят отговорност за цялатаинформация, разпространявана от тях.

Доста съм изненадан, че на пленарно заседание г-н Fjellner отново внася предложение,което отхвърлихме в комисията и което би било крачка назад и е в противоречие с измененатаформулировка на предложението. Ако такова предложение бъде прието, трудно бих гласувалв подкрепа на като цяло приемлив документ.

Anna Rosbach, от името на групата EFD. – (DA) Г-жо председател, г-н член наКомисията, съгласна съм с докладчика, че акцентът трябва да бъде върху безопасността напациента и върху това на пациентите да се осигури информация. Пациенти, медицинскисестри и лекари следва да имат достъп до възможно най-добрата информация относно даденлекарствени продукт. Лекарите, с които разговарям, искат по-голяма достъпност за себе сии за пациентите, както и за други специалисти, до обективна информация относнолекарствени продукти. Искат също така описанията на препаратите да бъдатстандартизирани, тъй като те използват предимно интернет за намирането на информацияотносно ефектите от лекарствените продукти. Тук те сравняват активните съставки на същиялекарствен продукт от различни производители от страната и от чужбина. Ето защо еизключително важно фармацевтичните дружества да осъзнават своята отговорност и колкое важно предоставяната от тях информация да бъде фактологично и технически вярна и дане бъде тълкувана като реклама. Фармацевтичните дружества трябва да продават продуктитеси, това ни е ясно, но отчетността всъщност повишава доверието на потребителите всъответния препарат.

Franz Obermayr (NI). – (DE) Г-жо председател, благосъстоянието на пациентите еосновният въпрос тук. За да се подсигурят, фармацевтичните дружества често включват


всеки незначителен страничен ефект в листовките с упътвания в опаковката, което, разбирасе, усложнява значително въпроса. Обърканите пациенти често променят дозировката насвоя глава или спират да приемат медикамента.

Освен това огромният поток от информация чрез интернет, част от която е надеждна, адруга не е, допълнително задълбочава объркването и несигурността. Сертифициранитеуебсайтове са стъпка в правилната посока, но само това не е достатъчно. По-нататъшенприоритет е да се направи информацията разбираема, дори за хората, които няматмедицинска или фармацевтична квалификация. Листовката с упътване в опаковката трябвада не съдържа неясноти и да бъде четлива. Размерът на шрифта следва да бъде увеличен,по-специално за възрастните хора.

Със съжаление трябва да заявя, че има трети държави, които извличат ползи от високоторавнище на защита на европейския фармацевтичен сектор. По този начин както оригинални,така и фалшиви лекарствени продукти се разпространяват свободно в големи количествапо турските базари. Ето защо трябва също така да предвидим задължения за тези третидържави, за да прекратим напълно съществуването на такъв черен пазар.

Salvatore Tatarella (PPE). – (IT) Г-жо председател, госпожи и господа, директивата, кояторазискваме, цели да хармонизира съдържанието и качеството на фармацевтичнатаинформация, която е достъпна за всички граждани на Съюза. Макар тя да подчертава правотона реклама, в крайна сметка утвърждава правото на пациента да получава информация. Навсички европейски граждани трябва да предоставим еднаква възможност за достъп доинформация относно лекарствени продукти.

Основната цел на тази директива е да направи европейските пациенти по-информирани, зада подхождат осведомено към даден лекарствен продукт. Всеки от нас, и най-вечефармацевтичната промишленост, трябва да има една и съща цел, а именно да предоставяинформация, която е точна и полезна и в същото време да е достъпна за всички гражданибез изключение.

Считам, че директивата съдържа два изключително важни аспекта. Първо, на гражданитетрябва да бъде предоставена възможността – посредством точна информация – да използватправилно лекарствените продукти, за да имат те по-благоприятен ефект върху здравето им,като в същото време рисковете, свързани с неправилното им използване, бъдат сведени доминимум. Второ, точната и полезна информация може да повиши осведомеността награжданите относно тежестта върху публичните разходи, който представляват сумите,отделяни за фармацевтични продукти.

Във всеки случай трябва да бъде много внимателни и прецизни по определени въпроси.Имам предвид най-вече опасността от това информацията за лекарствен продукти да сепревърне в скрита реклама. Трябва да избегнем риска информация, за която се предполага,че е научна, да служи за прикритие на далеч не толкова почтено намерение, което е даповлияе на пациентите и да ги насочи към закупуването на определен лекарствен продукт.Поради тази причина е от решаващо значение да разполагаме с ефективни инструменти законтрол на информацията, по-специално на тази, която пациентите могат да получат отинтернет.

В заключение, искам да кажа, че предвид горепосоченото се надявам Комисията да предвидитакива начини за контрол на информацията, които да гарантират нейната точност. Тезиконтролни механизми следва да бъдат поверени на специализирани независими организации,за да се осигурят по-добри гаранции за безпристрастност.


Karin Kadenbach (S&D). – (DE) Г-жо председател, г-н член на Комисията, госпожи игоспода, в своето обръщение самият членът на Комисията Дали каза, че трябва да сесъсредоточим върху пациента. Макар първоначалното предложение от Комисията да бешепо-скоро съсредоточено върху пазара, сега успяхме – посредством широк набор от изменения,които приехме с голямо мнозинство – вместо това да се съсредоточим върху хората, катопо този начин взехме под внимание казаното от члена на Комисията Дали.

Правото на пациента на висококачествена непромоционална по характер информацияотносно ползите и рисковете от лекарствени продукти, отпускани само по лекарскопредписание, беше от неотложна необходимост. Нуждаем се от този регламент. Аз саматасъм работила в областта на рекламата – професионалната ми кариера е в областта нарекламата и връзките с обществеността – и знам, че рекламата има една единствена цел итова е да продава. Нашата цел обаче е да предоставяме информация. Считам, че настоящиятдоклад и съответните изменения отразяват в достатъчна степен отговорността ни дапредоставяме информация.

Г-н член на Комисията, тъй като цените на лекарствените продукти представляват съществендял от разходите за здравеопазване, настоятелно Ви призовавам да работите за създаванетона гаранции, че пациентите са добре информирани и да продължите да се стремите и да сесъсредоточавате върху инициативите си, превенцията и насърчаването на здравословенначин на живот. Ще успеем, ако работим заедно.

Marina Yannakoudakis (ECR). – (EN) Г-жо председател, колко често се случва да сепитаме какви са страничните ефекти от лекарствата, които приемаме? Колко често ни сеиска да имаме повече информация относно продукти и заболявания? Тези въпроси саразгледани в настоящия доклад, както и необходимостта на обществото от информация.

Промяната на акцента от първоначалните предложения на Комисията беше важна, кактобеше важен и акцентът върху правото на пациента на достъп до информация, а не върхувъзможността фармацевтичните предприятия да предоставят информация. Това бешепостигнато посредством въвеждане на забрана на насочена пряко към потребителите рекламаза лекарствени продукти, отпускани само по лекарско предписание.

В допълнение, важен въпрос беше признаването на националния компетентен орган и наздравните специалисти като основен източник на информация. Това също беше постигнато.

Директивата относно информацията за пациентите изпраща ясно послание за правата напациентите.

Поздравявам докладчика за работата му по едно сложно досие и за това, че изготви цялостнадиректива, която се надявам, че ще бъде подкрепена от всички.

Radvilė Morkūnaitė-Mikulėnienė (PPE). – (LT) Г-жо председател, в Европейския съюзотстояваме принципа за информираността на потребителя, в случая пациентът, и се стремимгражданите отчасти да поемат отговорност за своето собствено здраве. Нашият дълг катополитици обаче е да защитим пациентите от невярна и подвеждаща информация. Именнотова и правим днес.

Що се отнася до обществения достъп до информация относно фармацевтични продукти,изглежда, че в различните части на Европейския съюз положението е различно. Границатамежду информация и реклама става все по-неясна. Ето защо подкрепям позицията наПарламента, която се стреми да посочи по-ясна дефиниция за информация и реклама. Важное пациентите да получават надеждна, обективна информация на техния майчин език, която


да бъде подходяща за неспециалисти и да бъде лесноразбираема и достъпна, като се взиматпод внимание конкретните нужди на потребителите. Освен пациентите трябва да защитими лекарите от скрита реклама, тъй като тяхната роля в процеса на лечение е особено важна.

Живеем в ера, в която границите изчезват и информацията може да се движи свободно,също както самите ние. Поради тази причина трябва да приложим определени защитнимерки, които да гарантират благосъстоянието на европейските пациенти. Ето защопоздравявам докладчика за отличната му работа и се надявам, че всички ще бъдем по-здравии ще имаме по-лесен достъп до информация.

Milan Cabrnoch (ECR). – (CS) Г-жо председател, Директивата относно лекарственитепродукти не е била съществено изменяна почти 10 години и поради тази причина бешекрайно време да бъде преработена. Напълно подкрепям предложението пациентите да бъдатподробно информирани и да бъдат равностойни партньори с лекарите, като участват въввземането на решения и поемат своя дял от отговорността за такива решения.

Достъпността на информацията без съмнение играе ключова роля за тази промяна. Такаваинформация ясно обхваща данни за лекарствени продукти, включително онези от тях,които се отпускат по лекарско предписание. Пациентите следва да имат достъп доинформация относно продукт и не само под формата на печатни материали, но и в електроненформат. Те следва да имат достъп до информация, която е независима, обективна, цялостна,вярна и достъпна в разбираема форма и на разбираем език. Искам да благодаря на докладчиказа добрата работа. Подкрепям неговото предложение.

Anja Weisgerber (PPE). – (DE) Г-жо председател, искам да благодаря на докладчика,Christofer Fjellner, и на неговите докладчици в сянка. В трудни условия и въпрекисъпротивата с този доклад беше постигнат един наистина добър резултат. Предложениетона Комисията беше значително подобрено. Остава в сила строгата забрана за рекламата:няма да има никаква информация по радио, телевизия или в списания; вместо товапациентите трябва активно да търсят информацията. В основата на позицията ми стоиразбирането, че пациентите са отговорни хора. Те искат да бъдат информирани и имамогромно желание да им помогна за това. Поради тази причина искам пациентите да бъдати в центъра на информацията. Искам да насоча вниманието върху два ключови аспекта.Самата аз съм заявявала категорично – включително в комисията по вътрешния пазар изащита на потребителите, както и в комисията по околна среда, обществено здраве ибезопасност на храните – че ми се иска да видя здравни портали в интернет и сходнаинформация в печатните средства за масова информация. Гражданите ни често търсятинформация в интернет, където често попадат на недостоверна и неконтролиранаинформация. Поради тази причина трябва се борим с това чрез алтернатива: контролиранаинформация. Фармакологичната бдителност беше първи успех с приемането на портали забезопасност на лекарствените средства, които включват листовки с упътвания в опаковкатаи информация относно лекарствените средства. Г-н член на Комисията, искам все пак да несе огранича само с това и ми се искаше да видя цялостни интернет портали, коитопредоставят и информация относно заболявания и превенция. Ако съм Ви разбрала правилно,Вие подкрепяте това по принцип, но вероятно все още не го посочили в това досие. Бихискала г-н членът на Комисията да декларира ясно дали подкрепя и това. Считам, че товае много, много важен въпрос.

Françoise Grossetête (PPE) . – (FR) Г-жо председател, искам да поздравя нашия докладчик,г-н Fjellner, за отличната му работа в продължение на няколко месеца по тези два доклада.Казвам това най-вече защото очаквахме този текст от години. Най-дългогодишните членове


на Европейския парламент сред нас ще си спомнят, че когато беше в ход преработката назаконодателството в областта на фармацевтиката, искахме да говорим за обучение напациентите за лекарствените продукти и леченията, но, за съжаление, имаше известнообъркване между информация и реклама.

Днес не трябва да се позволява информацията да служи за прикриване на реклама и всъщностакцентът в тези доклади вече не е върху правото на дружествата да разпространяватинформация, а върху правото на пациентите на достъп до нея. Следователно логиката енапълно различна и именно поради тази причина пациентите са приоритетът. Освен товаказваме „не“ на нежеланата информация – стъпка, която ще намали каналите заразпространение, а оттам и рисковете от реклама.

Самите пациенти ще търсят информацията, която им е необходима, която няма да им сенатрапва чрез радио, телевизия, вестници или списания. Именно това я отличава отрекламата. Ето защо определена информация ще трябва да бъде подлагана на предварителенконтрол. Такъв предварителен контрол трябва да бъде извършван от национални органи итрябва да даде възможност за създаването на специализирани, обективни уебсайтове иизползването на конкретни печатни материали, както разясни членът на Комисията Дали.

Следователно са налице всички условия за гарантирането на информация с добро качество,обективна информация, информация, която беше отдавна очаквана от пациентите. Именнопоради тази причина Съветът обезателно трябва да изпълни задълженията си и да я приеме,защото не можем да позволим каква да е информация да се публикува по уебсайтовете.Чакахме 10 години: 10 години, през които Съветът трябваше да вземе своето решение.

Alajos Mészáros (PPE). – (HU) Г-жо председател, г-н Fjellner също заслужаваблагодарности за доклада, защото отдавна се нуждаехме от предложение за това напациентите да бъде предоставяна повече и по-добра информация относно лекарственитепродукти, отпускани само с лекарство предписание, които им се предписват и се използватот тях. Качествената информация е много важна и спомага за подобрени условия заздравеопазване. Когато пациентите разполагат с достатъчна информация, има по-голямавероятност да се придържат към необходимото лечение и по-добре да разбират решенията,свързани с тяхното лечение.

Трябва не само да хармонизираме европейските регламенти. Трябва също така да гарантирамеподобряване на общественото здраве чрез предоставянето на правилна информация.Фармацевтичните дружества също играят важна роля за това. Трябва обаче да гарантирамеи че няма прекомерно потребление на лекарствени продукти вследствие на търговскареклама.

Понастоящем в държавите-членки на Европейския съюз има множество проблеми спредоставянето на информация относно лекарствените продукти. В някои държави-членкипациентите трудно получават достъп дори до най-основната информация за лекарственипродукти, отпускани по лекарско предписание. Това създава сериозни неравенства вздравеопазването в ЕС. Освен информацията, налична в интернет, трябва да предоставямеи насоки чрез традиционните канали. Нашата цел обаче не е да гарантираме, чефармацевтичните дружества имат правото да предоставят информация, а да осигурим напациентите възможността да получават информация. Трябва да направим разграничениемежду информация и реклама. Считам, че комуникацията между пациенти и лекари е същомного важна, тъй като за пациента основният източник на информация трябва да бъделекарят, който предписва лекарствения продукт. Останалите информационни канали следвада служат единствено като допълнение към тази информация.


Zuzana Roithová (PPE). – (CS) Г-жо председател, сърдечно приветствам работата надокладчика по регламентите за подобряване на достъпността и качеството на информациятаотносно лекарствените средства за европейските пациенти. Като лекар мога да кажа, чеинформацията в листовките с упътвания в опаковката е надеждна и разбираема за лекарите.Сега тази информация трябва да се напише и по начин, който е разбираем за неспециалисти.Целта ни обаче е и да сложим край на подвеждащите реклами в интернет, които подтикватхората да купуват продукти, които не само не лекуват, но и може да са вредни за пациентите.Не е лесно обаче да бъде регулирано съдържание на уебсайтове в глобализирана цифровасреда. Искам да подчертая отново, че решението е да бъде приложено възможно най-скоропредложението за въвеждане на обозначения за надеждност за безопасни уебсайтове. Едватогава ще бъде възможно да се гарантира надеждно съдържание, свързано с лекарственитепродукти в интернет, независимо къде се намира централата на оператора на уебсайта. Такъвплан беше включен и в доклада ми относно доверието на потребителите в цифровата среда.

Mario Pirillo (S&D). – (IT) Г-жо председател, г-н член на Комисията, госпожи и господа,докладът, който обсъждаме, е изключително важен, тъй като ще даде възможност да бъдехармонизирано европейското законодателство в областта на достъпа до информация относнолекарствени продукти и преди всичко тъй като той ще гарантира, че пациентите ще получаватповече информация относно лекарствените средства, отпускани по лекарско предписание.

Публикуването на такава информация на уебсайтове трябва да бъде прозрачно и независимо.За да се гарантира това, цялата информация трябва да бъде проучена от съответнитенационални или европейски органи, за да не се допусне тя да се превърне в скрита рекламана лекарствени продукти вероятно чрез действията на производителите.

В заключение, искам да призова същото внимание да бъде отделено и на информацията,съдържаща се в брошурите за лекарствените средства, отпускани по лекарско предписание.Във връзка с това искам да кажа, че предпочитам лекарите или фармацевтите да бъдат лицата,които да предоставят подробна информация на пациентите, за да се гарантира, че е налиценеобходимото цялостно разбиране за начина, по който се приема лекарственото средство.

Oreste Rossi (EFD). – (IT) Г-жо председател, госпожи и господа, считаме, че регламентъте положителен, тъй като той се стреми да осигури хармонизирана законодателна рамка щосе отнася до информацията относно лекарствени продукти, която е с непромоционаленхарактер, която фармацевтичните дружества могат да предоставят на обществеността, безда се променя забраната за реклама.

В предложението се подчертава разликата между реклама и информация. Предоставянетона информация се основава на принципите на активното проучване. Лекарите трябва дапродължат да бъдат основен източник на информация относно лекарствени продукти.Други източници, които се смятат за допълнителни и които включват списания и вестници,трябва да се запазят.

Основният акцент е правото на пациента на информация с активното участие на организации,които представляват гражданите, по-специално пациентите. Гласувахме в подкрепа надокумента.

Mairead McGuinness (PPE). – (EN) Г-жо председател, всички искаме пациентите даизползват цялата съществуваща информация, до която имат достъп. Трябва да повишимосведомеността сред потребителите относно използването на информацията, която е наличнакъм момента.


Подкрепям колегите, които казват, че не трябва да рекламираме продукти и искам да кажана засегнатите дружества, че предоставянето на качествена информация на потребителитее най-добрата форма на реклама, защото ако даден продукт е ефективен за гражданите, товае ясно послание, че ще бъде използван, където е необходимо. Разбира се, трябва да имаобщопрактикуващи лекари, които да предоставят медицинска и научна информация насвоите пациенти. Често това не се случва по възможно най-добрия начин.

В заключение искам да кажа, че трябва също така ясно да посочим как лекарственитесредства се разпределят към гражданите от различни възрастови групи. В момента те сепредписват, без да се направи преценка на случая в продължение на цяла година. Това емного опасно и трябва да извършваме много по-строга оценка за грижите, които се полагатза пациентите, като това трябва да се прави редовно. В противен случай ще имаме медицинскипроблеми.

Джон Дали, член на Комисията . – (EN) Наистина е удоволствие да види човек толковаактивно участие по такова важно досие и общото съгласие за доверието, което се оказва наосновните принципи и концепции, въз основа на които предложението следва да продължинапред.

Както посочих по-рано, беше изключително важно да променим акцента на първоначалнотопредложение и да имаме предложение, ориентирано към пациента и основано на гледнататочка на пациентите.

Следя разискването в Парламента много внимателно. Разговарях с много от вас, за да видякакво се обсъжда и считам, че разполагаме – както посочих в бележките си в началото – смного положителен документ, върху който сега следва да надграждаме, за да постигнемокончателно съгласие.

Искам да направя няколко кратки бележки относно казаното от вас. По отношение напредварителния контрол от страна на EMA, споменат от г-жа Correia, считам, че 120 дниса някак твърде дълъг период и всъщност ще предложим период от порядъка на 60 дни.

Интернет е предизвикателство, а контролирането на уебсайтове, съдържащи информацияза пациенти, е от жизненоважно значение – но всички разбираме, че това е и трудно.Въпросите, поставени от г-н Buşoi и г-жа Grossetête, свързани със строгите правила поотношение на интернет, са много важни и именно в тази посока трябва да работим.

Основното място, което лекарите трябва да продължат да имат в отношението с пациентите,също е от огромно значение, както беше посочено от г-н Schnellhardt, и по един или другначин и от г-н Pargneaux и г-жа Първанова.

Съгласен съм, че лекарите не трябва да бъдат превръщани в инструмент от фармацевтичнатапромишленост, но, от друга страна, лекарят следва да бъде добър посредник, чрез която дасе разпространява информация. В този случай трябва да гарантираме, че информацията връцете на лекарите, както посочи г-жа Rosbach, също е обективна.

Последният въпрос, който искам да засегна, е свързан с порталът с изчерпателна информацияотносно заболявания, споменат от г-жа Weisgerber. Трябва да кажа, че в случая слекарствените средства това вече е включено в законодателството в областта нафармакологичната бдителност, което предлагаме. В случая на заболяванията е малкопо-трудно. Вече разполагаме с портал за редки заболявания, но по отношение на целияспектър от заболявания вече сме започнали и се опитваме да работим за решаване на този


проблем. Той обаче се оказва доста сложен и, както разбирате, представлява доста трудоемказадача.

И така, искам да ви благодаря за работата по това досие. Искам отново да благодаря надокладчика и на съдокладчиците за работата им и изразявам надеждата си, както вече казах,че най-сетне ще разполагаме с документ, който да можем да разработим допълнително.

Позиция на Комисията относно измененията, внесени от Парламента:

(COM(2008)0663 – C6-0156/2008 – 2008/0256(COD))

Изменения:

Директно приемливи: 1, 3, 4, 10, 11, 12, 22, 26, 35, 39, 40, 42, 56, 60, 63, 64, 65, 67и 69

Приемливи по принцип: 9, 13, 14, 16, 19, 20, 21, 23, 27, 32, 34, 36, 37, 41, 46, 48,50, 52, 58, 62, 66, 72, 74, 75, 76, 77 и 78.

Приемливи, при условие че бъдат преформулирани: 5, 6, 7, 8, 15, 24, 25, 28, 33, 44,49, 53, 59 и 70.

Частично приемливи: 2, 29, 31, 43, 54, 55, 61 и 79.

Неприемливи: 17, 18, 30, 38, 45, 47, 51, 57, 68, 71 и 73

(COM(2008)0662 – C6-0517/2008 – 2008/0255(COD))

Изменения:

Приемливи: 2 и 7

Приемливи по принцип: 6

Приемливи, при условие че бъдат преформулирани: 1

Частично приемливи: 9, 10 и 12

Неприемливи: 3, 4, 5, 8 и 11

Christofer Fjellner, докладчик. – (SV) Г-жо председател, със задоволство отбелязвам, чеКомисията още в началото посочи факта, че положението с достъпа до информация относнолекарствени продукти в момента е много различно в различните държави в Европа, защотомного упорито се опитвахме да гарантираме, че всички ще имат добър достъп и дахармонизираме този достъп. В същото време имах едно лично изискване и то беше, чеинформацията не може да бъде по-лоша или по-оскъдна в никоя определена държава.Известно ми е, че в това отношение много хора изразиха загриженост в някои страни,включително Швеция, където отдавна имаме система, наречена Fass. Обръщам се директнокъм тези хора и заявявам, че начинът, по който гласува Парламентът, означава не само, чее възможно да бъде запазена Fass, но е възможно също така други страни да въведат сходнисистеми.

Разбира се, в други отношения правилата в Европа понастоящем са доста странни в смисъл,че всеки може да каже каквото пожелае за лекарствени продукти, които се отпускат полекарство предписание, освен тези, които произвеждат такива продукти; с други думи,онези, които следва да са запознати най-много с тях. Ето защо изразявам задоволството си,че постановихме, че те не само имат правото, но на практика са длъжни да разпространяват


определена основна информация. Те също трябва да допринасят, защото в крайна сметкате са хората, които разполагат с голяма част от информацията.

На г-н члена на Комисията искам просто да кажа, че съм изключително удовлетворен давидя, че Вие и аз изглежда сме съгласни по всички въпроси, които считам за основни в тазиобласт. Считам, че Комисията и Парламентът сега са в съгласие. Това поставя Съвета подзначителен натиск да се заеме с въпроса конструктивно и да работи върху него. Честноказано, дори що се отнася до въпросите в това предложение, по които Комисията заяви, чеима възражения, считам, че основното, което искаме да постигнем, е доста сходно, напримерпо отношение на печатните материали и възможността да се окаже помощ на държавите,които имат конституционни проблеми, включително Швеция, да ги решат в предложението.

В заключение, искам да се обърна към членовете на Парламента, които не считат, че следвада въвеждаме изключение за лекари и за информацията, предоставяна от лекари. Аз личносмятам, че лекар, който види клинично изпитване, публикувано от някое дружество, следвада има право да го предостави на пациента, ако лекарят счита, че информацията имаотношение към случая, или че лекар, който установи, че листовката с упътване в опаковкатае на език, различен от официалния в съответната държава-членка, следва да има право даразпечата тази информация и да я предостави на пациента. В този случай обаче трябва дагласуваме за това лекарят лично да може да вземе решение, а не за това тази директива дауказва какво лекарите трябва да предоставят на пациентите. Отговорността винаги е налекарите и не следва да я регулираме тук.

Председател. – Общото разискване приключи.

Гласуването ще се проведе в сряда, 24 ноември 2010 г.


John Attard-Montalto (S&D), в писмена форма. – (EN) Информацията, свързана спотребителски продукти, придоби основно значение. Информацията относно лекарственипродукти е особено чувствителна. Важна разлика която следва да се прави, е тази междуинформация и реклама. В хода на обсъждането на доклада Европейският парламент предвидигаранции по отношение на лекарствените продукти. Пример за това е, че печатните материалитрябва да бъдат предавани в Европейската агенция по лекарствата (EMA) 90 днипредварително за извършването на анализи, преди да бъдат предоставяни на потребителите.Важен елемент, който не е споменат, е информацията относно цените. В хода на изготвянетона това законодателство подчертах високите цени на лекарствените продукти в Малта всравнение със същите лекарствени продукти в други страни от Европейския съюз. Разликатане е минимална, а невероятна. Цената на някои лекарства в Малта е двойна или дорипо-висока от тази в Европа. Когато представих въпроси в Комисията по тази тема, оттамвинаги отговаряха, че това е грижа на националното правителство. Изразявам твърдото сиубеждение, че EMA следва да действа не само като защита на потребителите що се отнасядо информацията относно лекарствата, но когато от потребителите се иска да платятскандални цени за лекарства, а националните правителства са неспособни да решат проблема,EMA следва да може да се занимае с този въпрос.

Слави Бинев (NI), в писмена форма. – (EN) Приветствам разпоредбите в доклада относноинформацията относно лекарствени продукти, които подчертават правото на потребителитеда бъдат информирани. Във връзка с това искам да насоча вниманието ви към публичнионлайн консултации, стартирани от Европейската комисия във връзка с предстоящите


изменения на Директивата за тютюневите изделия. Инициативата несъмнено заслужавапоздравления и аз я подкрепям.

Искам обаче да знам позицията на Парламента и на Съвета, защото предвид факта, че съмзапознат с предложенията, считам някои от тях за крайни, необосновани и до известнастепен съм дори изненадан, че са включени в обсъждането. Имам предвид някои отпредложените възможности, като например въвеждането на опростена единна опаковкабез отличителни знаци, забрана за показване на продавани продукти и забрана за използванена добавки при производството на тютюневи изделия.

Считам, че при изготвянето на нови регламенти следва да отчитаме реалностите. Трябва дасе подхожда внимателно към крайните забрани и ограничителните регулаторни мерки затютюна. Това е нарастващ проблем и не ми се иска този сигнал да бъде подминат безобсъждане. Комисията предлага, но онова, което ни предлага не винаги е най-доброто завсички държави-членки. Задължително трябва да се проведе разискване по темата!

Siiri Oviir (ALDE), в писмена форма. – (ET) Приветствам факта, че в резултат на товапредложение акцентът на директивата и регламента беше преместен от производителитена лекарствени средства към пациентите. Изключително важно е да се повишиосведомеността на пациентите за лекарствените средства, отпускани по лекарскопредписание, за да се предотврати свръхпотребление на лекарствени продукти, което е врезултат на търговски съображения. За съжаление, в много държави-членки се е превърналов норма фармацевтичните дружества да провеждат силна лобистка кампания, предлагайкимножество облаги, които определено повлияват на решенията на лекарите. Безспорнотърговските интереси не винаги съвпадат с интересите на пациентите и тъкмо поради товаса необходими изменения на Директива 2001/83/ЕО и Регламент (ЕО) № 726/2004 с целда бъде създадена ясна рамка за начина на предоставяне на информация относно лекарственипродукти, отпускани по лекарско предписание. Една ясна рамка би спомогнала да се насърчиразумната употреба на лекарствени продукти и би била в интерес на пациентите. Определеноследва да има ясно разграничение между реклама и информация, въпреки че рекламата зашироката общественост на лекарства, отпускани по лекарско предписание, ще продължида бъде забранена съгласно съответните предложения.

Daciana Octavia Sârbu (S&D), в писмена форма. – (EN) Комисията по околна средаподобри значително предложението на Комисията, което в своята първоначална форма неби възпрепятствало всички форми на реклама за широката общественост на лекарства,отпускани по лекарско предписание. Лекарствата, отпускани по лекарско предписание, неса обикновени потребителски стоки. Те следва да бъдат предлагани от клиничниспециалисти, а не да се продават като автомобили или козметика. Поради тази причинаприветствам запазването на забраната за реклами на лекарствени продукти, отпускани полекарско предписание, по телевизия, радио и в печатните средства за масова информация.Здравните специалисти остават най-достоверен източник на информация за лекарственипродукти. Ето защо не мога да подкрепя изменението на докладчика, което би разрешилона здравните специалисти да разпространяват допълнителни, неодобрени материали отфармацевтичните предприятия директно сред пациентите. Това би представлявало яснавъзможност за реклама, което искаме да избегнем и което би било несъвместимо с позициятани срещу рекламата, насочена пряко към пациенти. Това е изключително погрешно, защотов очите на пациента материалите, предоставяни директно от фармацевтичното дружество,биха имали авторитет, поради факта, че се разпространяват от лекар. Като цяло докладътпредставлява подобрение за пациентите в сравнение с предложението на Комисията, и


следва да не подкопаваме тези подобрения, позволявайки на фармацевтичните предприятияда рекламират директно на пациентите в лекарския кабинет.

18. Ограничения за използването на някои опасни вещества в електрическото иелектронното оборудване (разискване)

Председател. – Следващата точка е докладът на Jill Evans, от името на комисията пооколна среда, обществено здраве и безопасност на храните, относно предложението задиректива на Европейския парламент и на Съвета относно ограничения за използването нанякои опасни вещества в електрическото и електронното оборудване (преработка)(COM(2008)0809 – C6-0471/2008 – 2008/0240(COD)) (A7-0196/2010).

Jill Evans, докладчик. – (EN) Г-жо председател, на първо място, бих искала да благодаряна всички мои колеги, които направиха възможно споразумението на първо четене – вчастност, разбира се, всички докладчици в сянка, Комисията, както и испанското ибелгийското председателство, както и комисията по околна среда и служителите исътрудниците на групата. Успяхме да постигнем споразумение след много трудна, ноконструктивна работа, включително някои много трудни компромиси.

За да поставим разискването в контекст, всяка година годишните продажби на електрическои електронно оборудване в Европейския съюз се изчисляват на 9 млн. тона, катонай-големият дял представляват големите битови уреди и информационно идалекосъобщително оборудване. Тъй като пазарът продължава да расте, това се превръщав най-бързо разрастващия се поток отпадъци в Европейския съюз, който се очаква да достигнеогромното количество от 12,3 млн. тона до 2020 г. Това представлява много сложен потокотпадъци, който включва няколко опасни вещества.

Йерархията на отпадъците превръща предотвратяването на отпадъци в основен приоритет,което означава заместване на опасните вещества в продуктите, които не позволяватрециклиране или представляват риск за здравето и околната среда, когато отпадъците биваттретирани. Според Комисията настоящата директива за ограничението на опасните веществае довела до намаляване в размер на 100 000 тона на някои тежки метали и две групибромирани забавители на пламъка в потока на отпадъците и евентуално в околната среда.Директивата за ограничението на опасните вещества създаде световен стандарт, но иманужда от повече яснота и затова имаме голяма отговорност с този преработен текст, за дасе гарантира приемането на един по-ясен и амбициозен закон.

Смятам, че подобрихме настоящата директива по редица начини. Тя вече разполага с яснаметодология, с критерии за вземане на решение за нови ограничения, в допълнение към инезависими от системата за регистриране, оценка, разрешаване и ограничаване на химикали(REACH). Обхватът беше разширен и вече включва всяко електрическо и електроннооборудване в рамките на осем години, освен ако не е изрично изключено. Ще бъде направенпреглед на допълнителни изключвания в рамките на три години, заедно с проверка на трифталати и един бромиран забавител на пламъка, определени като приоритетни. Могат дасе предоставят ограничения във времето въз основа на ясни критерии и срокове закандидатстване. Наноматериалите ще бъдат специално разгледани при бъдещите прегледина ограниченията.

Като се имат предвид амбициите ми за доклада, колегите няма да се изненадат, че не съмнапълно удовлетворена от крайния резултат. Директивата за ограничението на опаснитевещества беше създадена с цел да се обърне внимание на специфичните проблеми наконкретен поток на отпадъци и аз смятам, че пропуснахме една възможност да постигнем


значителен напредък чрез добавяне на по-нататъшни ограничения. Ние обаче запазихмеидентичността й и укрепихме предложението на Комисията по редица начини.

Относно таблиците на съответствие, групата ми подкрепя идеята те да станат задължителниза държавите-членки, но това представлява хоризонтален въпрос, който засяга цялотоевропейско законодателство и не може да бъде разрешено с едно единствено досие. С целда се намери решение в изменение 105 предложих да приемем декларация, с коятоКомисията се призовава да докладва за настоящата практика на държавите-членки припредоставянето на таблици на съответствие и как това засяга работата на Комисията, вместода се настоява за задължителни таблици на съответствие. Това ще ни предостави една многопо-ясна картина за бъдещото разискване.

В обобщение, успяхме да укрепим едно доста неясно и неамбициозно предложение в рамкитена директивата за ограничението на опасните вещества, което ще предостави едно по-високониво на защита на човешкото здраве и околната среда сега и в близко бъдеще.

Мария Даманаки, член на Комисията. – (EN) Г-жо председател, г-н Поточник, членътна Комисията, който отговаря за това досие, е тук с мен, но за съжаление той не може да сеизкаже заради проблем с гърлото му. Знам, че той работи по въпроса от доста дълго времеи затова ще се опитам да се изкажа вместо него.

Ние сме на прага на подписване на споразумение на първо четене на директивата заограничението на опасните вещества в електрическото и електронното оборудване –споразумението RoHS. Нямаше да успеем да постигнем това, ако не беше усилената работана Европейския парламент по това важно досие. Бих искала да поздравя и благодаря надокладчика, Jillian Evans, както и на комисията по околна среда, обществено здраве ибезопасност на храните, за отличната работа по това предложение.

Директивата за ограничение на опасните вещества е успешна част от законодателствотослед приемането й през 2003 г. Тя предотврати хиляди тонове забранени вещества да бъдатизхвърлени и евентуално освободени в околната среда. Това доведе до важни промени вдизайна на електронните продукти в Европейския съюз и в цял свят. Други държави,включително основните търговски партньори на Европейския съюз, последваха примерана Европейския съюз и въведоха подобно законодателство.

Използваме огромни и все по-големи количества електронно оборудване, което съдържамного метални суровини. Един компютър например съдържа над 60 суровини. Всекигражданин на Европейския съюз средно произвежда по 25 кг електронни отпадъци всякагодина. Този закон ще гарантира, че електронните продукти не съдържат много опаснивещества и ще позволи по-лесното рециклиране на този голям поток на отпадъци. Ето защозаконът спомага и за постигане на по-голяма ефективност на ресурсите в Европейския съюзв съответствие със стратегията „Европа 2020“.

Промишлеността и държавите-членки обаче изтъкнаха риска от неадекватно и неефективноизпълнение и прилагане на директивата. Запазването на сегашното положение е недостатъчноне само от гледна точка на опазването на околната среда, но и по отношение на създаванена равни условия в рамките на Европейския съюз. Ето защо е важно законът да бъде изяснени опростен. Ключов елемент за Комисията е да се гарантира съответствие с REACH, нореалните ползи за околната среда могат да възникнат, едва когато законът е правилноизпълнен и приложен на национално равнище. Надявам се, че въвеждането на общиопределения и инструменти за оценка на новата законодателна рамка за предлагането напродуктите на пазара в рамките на този закон значително ще подобри това.


Освен това екологичната амбиция на директивата е подобрена чрез разширяването наобхвата на продуктите, от една страна, с две нови категории – медицински устройства иинструменти за наблюдение и контрол – а след осем години към всички електроннипродукти. По-нататъшното разширяване на обхвата на закона още повече ще увеличиползите за околната среда, но икономическите оператори, разбира се, трябва да разполагатс достатъчно време за приспособяване и всички промени в обхвата трябва да се основаватна солидна информация. Ето защо Комисията ще преразгледа промените в обхвата поотношение на настоящото законодателство, на които все още не са извършени оценки навъздействието. Затова Комисията би искала да изясни въпроса, като излезе с две изявления.

Първо, по отношение на обхвата, според тълкуването на Комисията от член 2, параграф 1,точка а следва, че по време на преходния период от осем години държавите-членки сазадължени да позволят електрическо и електронно оборудване, което е извън обхвата наДиректива 2002/95/ЕО, но което попада в обхвата на новата директива, да продължи дасе предлага на техния пазар.

Второ, по отношение на преразглеждането съгласно член 19 Комисията възнамерява дапредприеме, не по-късно от три години след влизането в сила на директивата, оценка навъздействието с акцент върху промените в обхвата. В резултат на преразглеждането Комисиятаможе да направи законодателно предложение в съответствие с правото си на законодателнаинициатива в Договорите.

Също така бихме искали да направим следните декларации по отношение нананоматериалите. Отбелязваме, че работата за общо определение по отношение нананоматериалите все още продължава в рамките на Комисията. Възнамеряваме да приемемпрепоръка за едно такова определение за всички законодателни сектори в близко бъдеще.Комисията счита, че разпоредбата за ограничение на опасните вещества обхваща различниформи, включително наноформи на веществата, които са забранени в момента, както и тези,които в бъдеще ще бъдат предмет на приоритетно разглеждане в рамките на директиватаза ограничение на опасните вещества.

И накрая, Комисията също така изразява съжаление за липсата на подкрепа за разпоредбата,включително в предложението на Комисията, с което създаването на таблици на съответствиестава задължително. Комисията прие заместването на задължителната разпоредба съссъображение, с което се насърчават държавите-членки да следват тази практика с целулесняване на споразумението на първо четене, но заяви, че това не трябва да се разглеждакато прецедент. Ние ще продължим да работим със съзаконодателите в опит да се намерихоризонтално решение на този хоризонтален институционален проблем.

Комисията може да приеме компромисния пакет с цел да се постигне споразумение поотношение на директивата на първо четене. Бих искала да насърча Парламента да възприемесъщата позиция.

Bogusław Sonik , от името на групата PPE. – (PL) Г-жо председател, за начало, бихискал да изкажа искрената си благодарност към докладчика, г-жа Evans, за отличната йработа при изготвянето на доклада. Без нейната ангажираност и решимост постигането накомпромис между политическите групи и институциите на първо чете нямаше да бъдевъзможно. Директивата за ограничение на опасните вещества принадлежи към онезизаконодателни актове, които поставят околната среда и устойчивото развитие при правниусловия с непрекъснатото движение на стоки. Нейните усилия в областта на опазването наоколната среда до момента доведоха до изключително поставяне на ограничения на тежките


метали в потока на отпадъците от електрическо и електронно оборудване и появата натехнологични иновации.

Нашият приоритет по време на работата върху прегледа на директивата за ограничение наопасните вещества беше повишаване на стандартите на безопасност за електрическите уредии електронните устройства на пазара в Европейския съюз. Новите правила ще изискват отвсички производители на електрическо и електронно оборудване да използват вещества,които са били тествани и които са безопасни за здравето и за околната среда. Откритиятобхват на директивата ще има положителен ефект върху хармонизирането на вътрешнияобщ пазар и движението на стоки и ще предостави правна сигурност на европейскитепредприемачи.

Смятам, че договореният компромис е добър, како е и полезен от гледна точка на опазванетона околната среда и премахването на токсичните вещества от оборудването и отпадъчнитепродукти. От друга страна, изменената директива за ограничение на опасните веществапредоставя на промишлеността и предприемачите необходимия срок, в който да бъдатвъведени промените и да се направят необходимите корекции. Предложената методологияза определяне на веществата, предназначени за приоритетно разглеждане, се основава наREACH, като също така носи правна съгласуваност и последователност на законодателствотона Европейския съюз.

Jo Leinen, от името на групата S&D. – (DE) Г-жо председател, надявам се членът наКомисията да си върне гласа, защото се нуждаем от него на конференцията за климата вКанкун. Бях доста изненадан, че г-жа Даманаки взе думата по отношение напреразглеждането на директивата за опасните вещества, след като се изказа и за преработениятекст относно риболова; благодаря Ви, че се притекохте на помощ.

Парламентът не получи всичко, което искаше. Приложение 3 отпадна, за което съжаляваме.Ние обаче ще продължим да следим тези вещества и когато текстът бъде преразгледан следтри години ще трябва да дойдете отново в Парламента с оценките на въздействието и дапредставите доказателства за съществуващите проблеми за всяко отделно вещество.Разполагаме и с голям брой изключения, така че текстът прилича на швейцарско сирене.Също така трябва да проверим съществуващите пропуски и недостатъци по отношение начовешкото здраве и околната среда. Ще кажа само, че слънчевите панели представлявахасилно противоречив въпрос. Искаме да не допускаме кадмий в околната среда, но тезипанели изпускат 100 000 тона кадмий в околната среда. Това е въпрос, който трябва даследим внимателно.

Доволен съм, че Комисията е направила някои отстъпки по отношение на четирите сиизявления, така че за момента ще се задоволим с постигнатия през 2010 г. напредък и щесе срещнем за преразглеждане отново след три години. Разбира се, също така бих искал даблагодаря на докладчиците и докладчиците в сянка.

Holger Krahmer, от името на групата ALDE. – (DE) Г-жо председател, г-жо член наКомисията, с настоящата директива разполагаме с изненадващо бързо изготвенозаконодателство. Много съм изненадан, че вече постигнахме компромис, който аз и моятагрупа – и аз изрично подчертавам това – считаме за приемлив.

В края на краищата, този законодателен акт премина трудно през Парламента. Ниеразширихме обхвата му, само за да го ограничим отново веднага. Ние съвсем безразборносе опитахме да обявим някои вещества за особено опасни; може би трябва да си зададемвъпрос дали този законодателен акт е подходящият форум за едно такова разискване. Лично


аз не смятам, че е добра идея да се включат поливинилхлорид (PVC) и наноматериали вдиректива за „опасните вещества“. Ето защо смятам, че е разумно, че в компромисния тексттова вече не е така.

Предишният оратор вече каза това току-що, но е наистина забележително, че разглеждамевсеки грам опасно вещество толкова внимателно и след това понякога сме много ирационалнив разискванията. Очевидно в Европа има промишлености, които разграничаваме пополитически причини. Такъв изглежда е случаят с предприятията в сектора навъзобновяемите енергийни източници. Фактът, че незабавно ги освобождаваме от обхватана законодателството, като заявяваме, че трябва да се примирим със замърсяването наоколната среда в името на опазването на климата и целите ни в областта на възобновяемитеенергийни източници, е неразбираем. Това няма смисъл.

Надявам се само да не направим същото и в случая с електронните отпадъци – за което щесе вземе решение скоро – защото това би било още по-изумително.

Julie Girling, от името на групата ECR. – (EN) Г-жо председател, бих искала да същода изкажа благодарност на докладчика и нейния екип. След много дълги преговори вечеразполагаме със споразумение, което моята група може да подкрепи.

Бих искала обаче да използвам възможността да се спра на няколко област. Преработенияттекст имаше за цел да подобри положението. По дефиниция смятам, че именно това е целтана преработения текст. Той имаше за цел да опрости изискванията и исканията къмпроизводителите. Ако погледнем резултата, на мен ми се струва, че представлява една стъпканапред и две назад. Приветствам премахването на Приложение III, което практически създаде„черен списък“ с голям брой вещества, но съжалявам, че не беше постигнато споразумениеотносно наличността като критерий. Това разискване отне много време.

На второ място, текстът имаше за цел създаване на правна сигурност. Тук не мога да неспомена отварянето на обхвата. От самото начало застъпих тезата, че това ще създаденесигурност и просто ще доведе до нови искания за освобождаване и изключване. Струвами се, че най-малкото изискахме цялостна оценка на въздействието от Комисията преди дададем съгласието си. Не съм си променила мнението, но приемам, че загубих спора.Проверките и балансите, които в момента се включват в разпоредбите, според мен ще доведатдо редица предизвикателства и аз приветствам ангажимента на Комисията да разгледавъпроса след включването им. Според мен обаче щеше да е добре, ако това беше свършенопредварително. Чудя се как това отваряне на обхвата действително спомогна за правнасигурност и яснота.

В заключение бих искала да спомена и реалната опасност от свръхрегулация. При гласуванетона преработения текст на директивата за ограничение на опасните вещества ние практическипродължаваме двойното следене на регулация и одобрение от страна на Европейския съюзза химическите – опасни – вещества. Разполагаме с действащи разпоредби на REACH и,както наскоро чухме в комисията, тяхното изпълнение се развива задоволително. В даденмомент скоро ще трябва да действаме решително и да позволим на режима REACH дазастане начело, както беше предвидено. Очаквам с нетърпение Комисията да вземе въпросапод внимание.

Sabine Wils, от името на групата GUE/NGL. – (DE) Г-жо председател, бих искала дазапочна като изразя благодарността си към докладчика, който свърши добра работа и спасикаквото можа в условията на голяма съпротива от страна на Съвета и мнозинството вПарламента. Голям успех за новия вариант на текста е отвореният обхват. Този подход е за


пример и аз съм доволна, че успяхме да постигнем съгласие по отношение на него. Погледнатоот отрицателна страна е фактът, че списъкът със шест вещества, които вече бяха забранени,не беше разширен да включва вещества като хлорирани и бромирани забавители на пламъка,фталати и PVC. Въпреки че са налице достатъчно доказателства за риска за здравето, койтотези вещества представляват, те няма да бъдат забранени през 2011 г., когато новият вариантвлезе в сила.

Някои водещи производители на електроника вече доброволно предлагат продукти катомобилни телефони, телевизори и лаптопи, които не съдържат тези замърсители, на пазарав продължение на години и без значително увеличение на разходите. Пропуснахме голямавъзможност да направим нарастващата електрическа и електронна промишленостпо-екологично съобразна.

Водещите производители ни показват пътя. Вместо да подкрепим производителите с добриинициативи обаче, Европейският съюз изостава. В резултат на това ще бъдат засегнатибедните. В края на краищата, при тях изхвърляме милиони тонове електрически и електронниотпадъци всяка година. Бедните не могат да си позволят да плащат на лобисти в Европейскиясъюз.

Oreste Rossi, от името на групата EFD. – (IT) Г-жо председател, госпожи и господа,ние се противопоставихме на предложението за директива в комисията, защото докладчикътбеше променил коренно предложението на Комисията по един ограничителен начин чрезразширяване на обхвата му; предложение за постепенното премахване на още 33 веществав Приложение III, включително бромирани и хлорирани забавители на пламъка, както иPVC и добавките му; ограничаване на обхвата за изключенията и времето, необходимо закоригиране; както и въвеждане на ограничителни разпоредби за наноматериалите.

Ако Парламентът беше гласувал в подкрепа на решението, което не е подкрепено отдостатъчно научни доказателства, това би причинило големи щети за икономиката с големипоследици за безработицата.

За щастие, благодарение на поредица тристранни срещи, в които участвах като докладчикв сянка, беше постигнат един особено задоволителен компромис, като беше поет ангажиментза извършване на преглед и евентуален преглед в рамките на три години.

Друг сложен въпрос беше подробното определение на наноматериалите, което беше спрянов очакване на предложение от страна на Комисията. Текстът, договорен по време натристранните срещи, може да бъде подкрепен и приет.

Anja Weisgerber (PPE). – (DE) Г-жо председател, искаме да изкажем сърдечниблагодарности към докладчика. Директивата за електрическото и електронно оборудванее изключително спорна. Имаше големи различия в мненията по отношение на различниаспекти. Ето защо съм доволна, че беше постигнато споразумение, което считам за добъррезултат от тристранните преговори.

По-специално бих искала да се спра на два въпроса. Единият от тях е въпросът за обхвата.Какво оборудване трябва в действителност да попадне в обхвата на директивата? Има еднонещо, което не трябва да забравяме: първоначално тя трябваше да обхваща битовите уреди– с други думи, бялата техника. Отвореният обхват вече включва много нови продуктовигрупи, които вече обхващат технологии за възобновяеми енергийни източници. Трябва даотбележа, че директивата в действителност имаше съвсем различна цел. Разбира се, трябвада се приложат по-строги и по-високи стандарти на защита в случая с битовите уреди,


отколкото в случая с технологии, като тези, които се демонтират, рециклират и т.н. отспециализиран персонал.

Ето защо аз, от своя страна, подкрепих изключването на възобновяемите енергийниизточници. Не бях застъпник на разширяването на обхвата, но впоследствие видях, чемнозинството клони в тази посока. Смятам, че включването на възобновяемите енергийниизточници в директивата щеше да има обратен ефект. Това щеше да доведе допо-неблагоприятно положение по отношение на конкуренцията и затова смятам, че това еправилното решение.

Искам да кажа нещо и за Приложение III: щях да имам опасения относно включването наоще 37 вещества като приоритетни вещества, при условие че няма реална обосновка поотношение на здравето за бъдещата им забрана. Смятам, че това би представлявало мярка,свидетелстваща за паника, и затова смятам, че взетото решение е правилно и съм доволнаи от този аспект на резултата.

Kathleen Van Brempt (S&D). – (NL) Г-жо председател, позволете ми да започна катопоздравя докладчика. Г-жа Evans има забележителна решителност, благодарение на коятоднес можем да постигнем компромис, който групата на Прогресивния алианс на социалиститеи демократите в Европейския парламент (групата S&D) може да подкрепи. Казвам „можеда подкрепи“, защото в този важен законодателен акт бяха направени редица съществениподобрения. Последните се отнасят до разширяването на отворените области на приложение,въпреки че бихме предпочели да бъдат въведени по-бързо. Друг резултат от подобрениятае, че все още разполагаме с отделна, независима директива – независима от REACH –очевидно с необходимата координацията между двете. Трето, и за мен това е изключителноважно, благодарение на тези подобрения разполагаме с добра методология, коятоПарламентът трудно договори, която ще гарантира, че веществата отново ще бъдатразгледани, за да видим какви могат да бъдат възможните последици от тях. Освен това имаредица вещества (HBCDD) – които трябва да погледна в моя документ – един от най-честоизползваните и най-спорните бромирани забавители на пламъка и три важни фталата –този въпрос трябва да бъде разгледан приоритетно. Разбира се, предприемат се действия ипо отношение на наноматериалите. Бихме искали да отидем много по-далеч, но сме доволни,че все пак Комисията ще излезе с изявление. Това е много важно. Бихме ли искали да отидемпо-далеч? Да, разбира се, не сме доволни от някои аспекти. Очевидно групата ни би искаланякои допълнителни вещества да бъдат забранени, прегледът да се проведе по-бързо и даима по-малко изключения. По отношение на последното, наистина трябва да се върна къмвъпроса за слънчевите панели. Групата S&D беше единствената, която до край сепротивопостави на идеята слънчевите панели да не попадат в обхвата на текста. Околовъпроса се формира специално лоби и то напълно неоправдано, ако ме питате, защото товаще позволи на кадмия – вещество, което е забранено от 2003 г. – да остане в обръщениеоще поне десет години. Намирам това за много жалко, особено за един сектор, койтонесъмнено трябва да поеме водеща роля в това отношение. Въпреки това групата S&D щесе радва да подкрепи този компромис. Надявам се само, че групата EFD не разполага сгрешното досие, защото не видях да вземат голямо участие в тристранните срещи.

Horst Schnellhardt (PPE). – (DE) Г-жо председател, госпожи и господа, преработениятвариант на директивата би трябвало да подобри защитата както на потребителите, така ина околната среда. Смятам, че постигнахме това, защото създадохме реалистична рамка,която се основава на действителните рискове за потребителите и околната среда и коятопредлага на предприятията правна сигурност за инвестиции и иновации. Това е много важноза малките и средни предприятия, които провеждат изследвания в определени области.


Хубаво е да се знае, че успяхме да постигнем съгласие относно отговарящи на риска насоки,свързани с този важен въпрос, и в това отношение бих искал също така да благодаря надокладчика и на докладчиците в сянка.

Чухме как няколко оратори изразиха съжаление, че панелите бяха оттеглени. Госпожи игоспода, тук не става въпрос за кадмий, а за кадмиев телурид. Разглежданите тук въпросиса иновациите и инвестициите. В действителност трябва да разгледаме тези въпросипоотделно. Въпросните устройства не са електрически уреди, а оборудване за производствона електричество. Това е много важно разграничение. Не можем да възприемем общ подходи да кажем „всички тези вещества са отровни“. В крайна сметка собственото ми тяло съдържаопределено количество сяра. Не, сярата не е нещо, което с готовност бих избрал да поема.Нещата обаче са доста различни, когато става въпрос за химически съединения. Ето защосъм доволен, че най-накрая успяхме да поставим въпроса за PVC зад нас. Предприятията,които произвеждат PVC, са направили множество изследвания през последните няколкогодини. Достатъчно е човек да разгледа последните разработки, за да осъзнае какво се случвапо света. Не трябва отново да започваме обсъждане, което вече е на десет години.

Доволен съм от варианта, с който разполагаме. Сигурен съм, че той ще ни позволи дапостигнем големи ползи за околната среда и за потребителите, както и да насърчиминовациите.

Salvatore Tatarella (PPE). – (IT) Г-жо председател, госпожи и господа, през последнитегодини станахме свидетели на значителни опити от страна на общностните институции дасе гарантира, че производството, употребата и унищожаването на електронни продуктизащитава по-добре околната среда и човешкото здраве.

Директивата за ограничение на опасните вещества е ключов елемент от тази политика.Спазването на директивите със сигурност е предизвикателство и тежест за предприятията,но представлява и възможност. В действителност възможността за доставки на по-малкозамърсяващи продукти е много важен отличителен фактор за предприятията ни в такавастепен, че може да се счита за конкурентно предимство. Предприятията не трябва да считатрегулациите и разпоредбите в директивата само като задължения, създадени да гисанкционират, а като възможности за подобряване на бизнес процесите и качеството напродуктите.

Все пак някои изключения бяха счетени за необходими – някои заради настоящата тежкаикономическа криза, други, защото са предмет на друга конкретна директива. Такъв еслучаят с наноматериалите, секторите на космонавтиката и безопасността, стационарнитесъоръжения, транспортните средства и самоходните машини, медицинските устройства,които се имплантират в човешкото тяло, фотоволтаичните панели и оборудването,предназначено за научноизследователски и развойни приложения.

В заключение бих искал да използвам възможността да изразя желанието си за по-голямасъгласуваност между директивата за ограничение на опасните вещества и регламента REACH,като се избегне всякакъв риск от объркване или припокриване, защото предприятията иоператорите се нуждаят от ясни и определени правила.

Peter Jahr (PPE). – (DE) Г-жо председател, смятам, че основната цел на директивата трябвада бъде подкрепена. Комисията най-накрая пое задълженията си и значително подобрипредложението на Комисията. Въпреки това има няколко въпроса, които все още трябва дабъдат обсъдени.


На първо място, не трябва да забравяме международното измерение във всичко, коетоправим. В крайна сметка, какъв е смисълът, ако Европейският съюз остане неопетнен, новносът на опасни вещества все още е разрешен.

Второ, малките и средни предприятия трябва да бъдат в състояние да се справят с нашитерегулации и преди всичко със свързаните с това бюрократични усилия.

Трето, предполагам, че започналият процес ще бъде по-скоро динамичен, отколкото статиченпо своя характер, поради което този проблем ще трябва периодично да бъде разглеждан отЕвропейския парламент.

Karin Kadenbach (S&D). – (DE) Г-жо председател, уважаеми членове на Комисията,въпреки че смятам, че това е само една малка крачка, то поне тя е в правилната посока.Внесеното изменение поне успява да обхване всички предвидени изключения. Смятам, четова ще предостави и някои полезни насоки на бизнес сектора.

Това, което е особено важно по отношение на тези насоки обаче, е, че потребителите трябвада бъдат информирани. Смятам, че в бъдеще все още ще бъде много важно потребителитеда са наясно с потенциалните замърсители на околната среда, които могат да закупят припокупката на електроника или електрически уреди. Това е единственият начин да сегарантира, че правилните процедури ще бъдат последвани от следващата ни директива, аименно, по отношение на унищожаването на тези устройства.

За Комисията и държавите-членки е важно да предоставят тази информация сега, защотоедин преходен период от осем години е прекалено дълго време.

Jaroslav Paška (EFD). – (SK) Г-жо председател, в развитите индустриални държави,жизненият цикъл на електрическото и електронно оборудване намалява постоянно. Етозащо скоростта на подмяната на това оборудване се увеличава, като в резултат на товаотпадъците от електрическо и електронно оборудване се превръщат в още по-голямаекологична тежест.

Това е вид отпадък, който е сложен и често съдържа опасни вещества, които все още немогат да бъдат унищожени по задоволителен начин. Ето защо е уместно да се разгледавъзможността за замяна на тези вещества на етапа на производство на електрическото иелектронно оборудване.

Според наличната информация постепенната ни цел по-специално трябва да бъде намиранетона безвредни заместители на халогенните забавители на пламъка или на евтиния и широкоизползван поливинилхлорид (PVC). В случая с PVC по-специално обаче смятам, че ще бъденеобходимо да се възприеме много внимателен подход за намиране на компромис междуобективните изисквания на защитата на околната среда и интересите на производствениясектор.

Мария Даманаки, член на Комисията. – (EN) Г-жо председател, уважаеми членове наПарламента, бих искала отново да поздравя докладчика за усилената й работа, благодарениена която в Парламента изглежда се очаква споразумение. Това е много важно. Така вечеразполагаме с набор от правила, определени от Парламента, благодарение на коитодържавите-членки могат да гарантират, че електронните продукти, които се предлагат наевропейските пазари, не съдържат определени опасни вещества. Това предложениепредставляваше компромис, а всички знаем, че компромисите водят до компромиси. Товае очевидно, но също така е явно, че Парламентът, Комисията и всички заинтересовани


страни показаха много добра воля. В резултат на това се получи нещо, което по-голяматачаст от нас можем да подкрепим.

Комисията има какво да каже по този въпрос. Искаше ни се компромисният текст и обхватътда бъдат по-ясни по отношение на задълженията на държавите-членки и икономическитеоператори в рамките на осемгодишния преходен период. Изявленията на Комисията относнообхвата очертават начина, по който смятаме, че компромисният текст трябва се тълкува поотношение на обхвата. Ето защо бих искала да се гарантира, че тези изявления са включенив протокола на Парламента. Ние все пак се отнасяме много сериозно към задълженията сиза извършване на оценка на въздействието на всички промени в обхвата в сравнение спредишната директива и ние ще започнем работа по това веднага щом преработенатадиректива влезе в сила.

По отношение на прилагането смятаме, че разпоредбите за оценка на съответствието имаркировката ще са от съществено значение, защото те определят ясни задължения кактоза начина, по който икономическите оператори показват, че продуктите им са съвместими,така и за начина, по който държавите-членки би трябвало да направят проверка насъответствието.

Така че нашата работа не е приключила. Бих искала да благодаря на всички за участието ипредложенията ви. Комисията ще ги вземе предвид.

Jill Evans, докладчик . – (EN) Г-жо председател, първо, бих искала да благодаря на всичкиколеги за забележките им. На всеки, който слуша разискването, ще стане ясно какви бяхаразличията между групите и колко труден беше процесът понякога. Ние обаче разполагамес подкрепата на всички групи и аз силно се надявам и вярвам, че това ще бъде отразено пригласуването в сряда.

Също така съм доволна да чуя, че Комисията се ангажира с директивата, понеже бъдещетона самата директива ще бъде изцяло в ръцете на Комисията, ако текстът се приеме в сряда.Няма да разполагаме с повече правомощия за вземане на решение и в бъдеще Комисията щепреразгледа обхвата и бъдещите ограничения. Затова бих искала да призова Комисията дададе приоритет на това становище за бъдещите ограничения, така че да можем допълнителнода почистим този много важен поток на отпадъци, който все още създава толкова многопроблеми за човешкото здраве и околната среда.

Както чухме някои колеги да казват тази вечер, превенцията е за предпочитане пред лечениетои има много повече проблемни вещества от тези тежки метали и бромирани забавители напламъка, които са ограничени съгласно директивата за ограничение на опасните вещества.Също така има много доказателства за необходимостта от бъдещи ограничения.

Разбира се, разискването се следеше с интерес от много хора, включително промишленосттаи неправителствените организации. Смятам, че с този окончателен компромис не сеотклонихме от първоначалните цели на директивата за ограничение на опасните вещества,както и че ще разполагаме с по-ефективен законодателен акт, ако Парламентът гласува „за“в сряда.


Гласуването ще се проведе в сряда, 24 ноември 2010 г.



Sergio Berlato (PPE), в писмена форма. – (IT) Според последни данни всяка година вЕвропейския съюз се продават 9,3 млн. тона електрическо и електронно оборудване, коетосе състои предимно от големи битови уреди и информационно и далекосъобщителнооборудване. С разширяването на пазара и съкращаването на иновационните циклиоборудването се подменя по-често, като по този начин допринася за нарастването наколичество отпадъци от електрическо и електронно оборудване. Смята се, че този видотпадъци ще достигне 12,3 млн. тона до 2020 г.

Директивата за ограничение на опасните вещества, приета през 2003 г., имаше за целпостепенно да премахне първата поредица от опасни вещества и даде възможност да намаляваколичеството вещества, които се изхвърлят и евентуално се освобождават в околната среда.Прегледът на директивата беше предприет с цел да се въведат по-строги регулации във връзкас ограничението на опасните вещества. Смятам, че компромисният пакет, който бешепостигнат след продължителни преговори между Съвета и Парламента, представлява важнастъпка в посока на по-голяма яснота и опростяване на директивата. Един аспект отрегламента, който е особено важен, е изключването от обхвата на директивата на тезивещества, които щяха да бъдат забранени без каквито и да било научни доказателства, коетощеше да нанесе щети на голям брой предприятия, които развиват дейност на пазара.

Elisabetta Gardini (PPE), в писмена форма. – (IT) Като се има предвид колко е важенпрегледът на директивата, не трябва да се забравя, че основната й цел е да се въведат по-строгиправила за ограничаване на употребата на опасни вещества. Е, смятам, че този компромисенпакет представлява значителен напредък към една по-голяма яснота и опростяване надирективата за ограничение на опасните вещества. От множеството аспекти, които трябвада се вземат предвид за целите на регламента, бих искала да обърна специално вниманиена изключването от обхвата на директивата на тези вещества – като поливинилхлорид (PVC)и наноматериалите – чието производство щеше да бъде забранено. Не само щеше да бъдевъведена забрана без каквито и да било обективни научни доказателства, но това бипопречило и на технологичния напредък, свързан с производството на такива материали.Поради тази причина, в края на краищата, можем да сме доволни от договоренотоспоразумение. От една страна, споразумението укрепва необходимостта от опазване наоколната среда чрез забрана на вещества, които се считат за опасни след надеждни научниизпитания; от друга страна обаче, то не позволява на други материали, рисковете от коитоне са били доказани научно, да бъдат включени в „черен списък“ в ущърб на производителитеи изследователите, но преди всичко в ущърб на потребителите.

Pavel Poc (S&D), в писмена форма. – (CS) Възобновяемите енергийни източници иматза цел да спомогнат за опазването на околната среда. В пълно противоречие на тяхната целе създаването на нови опасности за околната среда и за човешкото здраве. Директивата заограничение на опасните вещества и Резолюцията на Съвета от 28 януари 1988 г. за програмаза действие на Общността за борба със замърсяването на околната среда с кадмий са насочениосновно срещу употребата на кадмий, защото Европа е регион, който е особено изложенна риск от тази натрупваща се канцерогенна отрова. Бих искал да изразя основната сиопозиция срещу изменение №12. Това предложение изключва фотоволтаичните панели отобхвата на директивата за ограничение на опасните вещества. Изключването обаче засъжаление не подпомага слънчевите технологии. В действителност то узаконявапроизводството на клетки въз основа на кадмиеви телуриди. Кадмиево-телуридните клеткипозволяват на производителите да постигнат по-големи печалби, отколкото при силициевитеклетки. Ето защо одобряването на предложението представлява подкрепа за производствотона кадмиево-телуридни клетки за сметка на силициевите клетки, които разполагат снеограничено количество суровини и не съдържат токсични материали. Положението е


още по-сериозно заради факта, че ако фотоволтаичните клетки са изключени от обхвата надирективата за ограничение на опасните вещества, то няма да бъде възможно решението дасе преразгледа и преоцени за определен брой години. Изследванията в областта нанетоксичните фотоволтаични технологии ще се ускорят, само ако производителите наслънчеви панели трябва вече да спазват изискванията на директивата за ограничение наопасните вещества, както всички други.

Richard Seeber (PPE), в писмена форма. – (DE) Преразглеждането на директивата заупотреба на определени опасни вещества в електрическото и електронно оборудванепредставлява особено предизвикателство. Преработката обаче е спешно необходимо, за дасе премахне несигурността по отношение на обхвата, липсата на яснота в правнитеразпоредби и определения, както и различията между държавите-членки и потенциалнитепроцедурни припокривания с други правни актове на Европейския съюз, като напримерREACH. Първоначалното предложение на Комисията беше насочено прекалено много къмголемите предприятия. В настоящия вариант се обръща по-голямо внимание наикономическия капацитет на малките и средни предприятия. В крайна сметка въпроснитемалки и средни предприятия са гръбнакът на европейската конкурентоспособност.Процедурата за разрешаване на дерогация и съответните срокове за решение на Комисиятасъщо са ясно посочени. Поставеното изискване за преглед на директивата в рамките наследващите 10 години с цел да се адаптира към технологичния напредък също трябва да сеподчертае. При извършването на този преглед, трябва да се обърне специално внимание наналичността и надеждността на алтернативните продукти, както и насоциално-икономическото въздействие.

19. Искане за снемане на парламентарен имунитет: вж. протокола

20. Състав на комисиите и делегациите: вж. протокола

21. Едноминутни изказвания по въпроси с политическа значимост (член 150)

Председател. – Следващата точка от дневния ред е едноминутни изказвания по въпросис политическа значимост.

Rareş-Lucian Niculescu (PPE). – (RO) Г-жо председател, аз искам да дам гласност назагрижеността си относно прекомерната политизация на присъединяването на Румъниякъм Шенгенското пространство, която забелязвам напоследък.

Мисля, че не е справедливо да се смесват специфичните за реформата на съдебната системакритерии с тези за присъединяване към Шенгенското пространство. Румъния е подготвенаи отговаря на техническите условия, което в действителност трябва да бъде единственияткритерий, въз основа на който да се извърши оценката.

Румъния не е и няма да бъде износител на престъпност. Не може да се приеме, че някоипроблеми, които засягат конкретно имигрантски общности от румънски произход, следвада се отнасят за всички румънци. Ние сме наясно, че гласуването в комисията по гражданскисвободи, правосъдие и вътрешни работи следващата пролет ще бъде политическо. Въпрекитова ние считаме, че това гласуване трябва да се основава на обективна и справедлива оценка,и в никакъв случай не на съображения с изборен подтекст.

Maria Eleni Koppa (S&D). – (EL) Г-жо председател, новата стратегическа доктрина наНАТО, одобрена на срещата на най-високо равнище в Лисабон, открива нова ера в усилията


на НАТО да отговори на новите предизвикателства. Важно е в това отношение да признаемуникалното партньорство между НАТО и Европейския съюз и необходимостта отпо-съгласуван подход към всички аспекти на европейската сигурност. Във всеки случайсътрудничеството между двете организации трябва да се основава на прозрачност, допълванеи уважение към независимостта на всяка от тях.

От жизненоважно значение е да действаме синергично и да избегнем припокривания,особено по отношение на политическите мисии, тъй като по този начин се разхищаватчовешки ресурси и енергия на държавите-членки на ЕС и на НАТО. Това е от решаващозначение, ако искаме да бъдем ефективни и да реализираме спестявания.

Начинът, по който е организирано институционалното сътрудничество между дветеорганизации, и създаването на надежден механизъм за консултации, който бързо да определиначините и средствата за съвместно действие, са много важни въпроси. Искам да призоваза задълбочено разискване по тази тема.

Cristian Silviu Buşoi (ALDE) . – (RO) Г-жо председател, на 28 ноември в РепубликаМолдова ще се проведат предсрочни парламентарни избори.

Мина доста повече от една година от управлението на Алианса за европейска интеграцияи по отношение на реформирането на обществото и икономиката на Република Молдова епостигнат значителен напредък.

Алиансът за европейска интеграция показа също искрено желание да върви необратимо попътя към Европа.

С оглед на тези усилия и напредък Европейският съюз подкрепи и продължава да подкрепяполитически и финансово Република Молдова.

Искрено се надявам, че изборите в неделя веднъж завинаги ще потвърдят пътя на Молдовакъм пълна демокрация, принципите на правовата държава, ефективна пазарна икономикаи в крайна сметка към европейското семейство, на което, надявам се, в близко бъдещеРепублика Молдова ще стане пълноправен член.

Kyriacos Triantaphyllides (GUE/NGL). – (EL) Г-жо председател, искам да се оплача отужасното поведение на част от секретариата на Комитета на регионите във връзка сфотографска изложба, организирана от обречената на изгнание община Кирения, коятопонастоящем е окупирана от турски военни части в Кипър.

Изложените фотографии илюстрират графично разрушаването на църковни и другипаметници, принадлежащи на три-хилядолетната история на Кирения. Това разрушаванее очевидно целенасочено: да се унищожат всички доказателства, че този град е бил населяванот народ, принадлежащ към гръцката култура и християнската вяра. Хората, които бяхаизгонени от домовете си насила успяха, макар изтръгнати от корените си като бежанци, 36години по-късно да се установят в Кирения.

Тази изложба трябваше да бъде открита от генералния секретар на Комитета на регионите,който в крайна сметка не се появи под натиска на турските окупационни сили, защотоизложбата се отнася за нахлуването на Турция в Кипър през 1974 г. и за разрушаването накипърското културно наследство от нашествениците. Всъщност секретариатът на Комитетана регионите поиска тази изложба да бъде отменена. Заклеймявам това неприемливоповедение.


John Bufton (EFD). – (EN) Г-жо председател, ирландската криза с дълга едва ли ще епоследната в еврозоната, въпреки възраженията в полза на обратното твърдение. Въпрекикризата с дългове, която мори европейската монетарна единица, длъжностните лица неспират да подчертават, че ирландският проблем е различен от този в Гърция седем месецапо-рано.

Докато случаят с Атина се отнасяше до фискална безотговорност и корупция в обществениясектор, дългът на Дъблин се дължи на безразсъдно банкиране. Португалия изглежда нестрада тежко от никой от тези проблеми, но все още се бори да се задържи „над водата“,както и Испания.

Какво е общото между тези държави? Неподходящата за целта единна валута, основана наидеалистична идеология, а не на икономически разум. Старата поговорка за слагането навсички яйца в една кошница се оказва вярна.

Кои са най-процъфтяващите държави в Европа? Това са Норвегия и Швейцария. Те управляватсобствените си ресурси и икономики, и все пак търгуват със съседите си от ЕС, знаейки, чемогат да хвърлят мрежите си другаде, ако ЕС повлече целия проект към провал.

Спасяването на Португалия ще надуе общата сметка до 300 млрд. евро и ще изчерпа целиякапитал на еврозоната. Със сигурност единственият разумен избор остава евтаназия на ЕС(„EU-thanasia“).

Martin Ehrenhauser (NI). – (DE) Г-жо председател, аз също искам да кажа няколко думиза Ирландия. „Шпигел онлайн“ пише: „келтският тигър е приет в интензивно отделение“.Трябва да се запитаме защо се случва това? Няма много място за съмнение, че корените нафинансовата криза са в нашата валутна система, с други думи – в начина, по който сегенерират пари. Частните търговски банки помпат невероятни суми пари в системата. Тованасърчава спекулации, подхранва инфлация и в крайна сметка води до огромен дълг навъвлечените. В резултат на това ние сме изправени пред системна криза, която не може дабъде решена чрез инвестиране на милиарди в разнебитена банкова система, дори ако гоправим чрез отклоняване на средства към ирландската икономика. Това, от което се нуждаем,е форма на реално създаване на пари. Трябва да се върнем към генерирането на пари запубличния сектор. Това ще ни даде възможност да върнем стотици милиарди в европейскитеикономики. Такива грандиозни решения обаче ще изискват кураж и сила от нашитеполитици. Не е нужно да казвам, че повече не може да се позволява на банките да разиграватПарламента.

László Tőkés (PPE). – (HU) Г-жо председател, госпожи и господа, според мен Европейскиятпарламент не може да не спомене 95-та годишнина от арменския геноцид в Турция.Спазвайки решението си от 18 юни 1987 г., Европейският парламент трябва да помниклането на 1,5 до 2,75 милиона невинни граждани и безусловно да заклеймява масовитепрестъпления срещу човечеството, извършени от Османската империя през 1915 г. срещуарменското малцинство и християнската общност.

До днес 22 държави са признали историческият факт за антиарменския холокост. Жалкое, че писменият доклад на Morten Messerschmidt по този въпрос през настоящата годинав крайна сметка не получи необходимата подкрепа. С настоящото искам да предложапредседателят Jerzy Buzek да поеме инициативата за постигане на единодушно признаванена арменския геноцид от всички държави-членки на ЕС и превръщане на отричането натози факт в наказуемо деяние, и освен това този въпрос да стане задължителна точка отдневния ред на преговорите за присъединяване на Турция.


Rovana Plumb (S&D). – (RO) Г-жо председател, 91% от младите хора на възраст между18 и 27 години считат, че икономическото положение в страната се влошава. Само 33%от младите хора не желаят да напуснат Румъния. Чрез своята политика на съкращениясегашното правителство в Букурещ насърчава изтичането на мозъци към чужбина.

Всеки месец ние установяваме, че младите хора, изпратени от румънското правителство наобучение, осигурено по програма, инициирана от социалдемократите през 2004 г., саосвободени от администрацията или не може да им се намери работа, въпреки че те иматнужния опит и желание за ефективен принос към системата.

Аз поддържам мобилността на пазара на труда, но правителството в Букурещ трябва дасъздаде нови работни места, чрез които да се възползва от знанията и опита на тези младихора.

Искам да предложа нашата пълна подкрепа за румънските студенти и студентски асоциации,като Лигата на румънските студенти в чужбина.

Izaskun Bilbao Barandica (ALDE). – (ES) Г-жо председател, риболовните кораби, с коитосе лови риба в Индийския океан, са подложени на вълна от пиратски нападения. Презпоследните две седмици имаше десет нападения над Intertuna III, Demiku, Elai Alai, Playade Anzoras, Albacan, Erroxape, Campolibre Alai и Playa de Aritzatxu.

Нападенията се случват все по-далече от брега, защото пиратите използват отвлеченитекораби като снабдителни, за да подобряват своята логистика. Дори с частна охрана, тезикораби са много уязвими. Те докладват местоположението си и никой не ги прихваща.

Трябва да се подобри координацията, тъй като военноморските сили на Европейския съюзне са се намесили при нито едно от тези нападения. Ние не знаем как те реагират на тезитревожни сигнали.

Трябва да се спазва резолюцията, която приехме в Парламента през ноември миналатагодина, и да има повече ангажираност от страна на ООН. Към операция Аталанта трябвада се привлекат повече държави и да се насочат повече ресурси, заедно с по-ефективниблокади на сомалийския бряг и повече споразумения с крайбрежните държави за преследванена пиратите.

Пиратството има въздействие върху нашия риболовен и търговски флот, а също и върхудържавите, с които подписваме споразумения, чието развитие или разваляне също зависиот безопасността на риболова в съответния регион.

Oreste Rossi (EFD). – (IT) Г-жо председател, госпожи и господа, аз искам да докладвампред Парламента какво се случи по отношение на изложбата „Насърчаване на културнитеценности чрез опазване на културното наследство на окупиран Кипър“, проведена от 17 до26 ноември чрез Комитета на регионите.

На 17 ноември, след откриването, началникът на отдел „Комуникации“ Волфганг Пецолднареди на организаторите незабавно да отменят изложбата на основание, че на таблата саизобразени заглавия, различни от съгласуваните.

Поисках да ми бъде изпратена кореспонденцията, включително молбата за разрешение, иустанових, че няма разлика между одобреното от самия офис и изложеното. Оказа се също,че същият началник на отдел е наредил на куратора на изложбата да махне термините„окупация“ и „турска инвазия“. Телефонирах на началника на отдела няколко пъти, за даизясним случващото се, но нито въпросният директор, нито членовете на неговия екип се


съгласиха да разговарят с мен. Няколко часа след като докладвах тези подробности,изложбата беше открита отново.

Госпожи и господа, считам, че това, което се случи в Комитета на регионите, беше сериознои вредно нарушение на правата на държава-членка на ЕС.

Corneliu Vadim Tudor (NI). – (RO) Г-жо председател, за съжаление, Румъния станадивата граница на Европа. При комунистическата диктатура нещата бяха зле, но положениетостана безкрайно по-лошо при диктатурата на мафията.

Основните пипала на „октопода“ са съдебната система и полицията, които са поразени отрака на корупцията.

Извършителите на повече от 5 000 престъпления, извършени в Румъния след януари 1990 г.,остават неизвестни. Румъния е рай за местните банди от подземния свят, покровителстванот съдебната система и полицията. Тя е също и фокусна точка за педофили, измамници инай-неопитните чужди агенти.

Хубаво е, че Берлинската стена падна, но не е хубаво, че падна върху нашите глави, нанародите от Източна Европа.

През декември 1989 г. няколко запалени търсачи на силни усещания събудиха Дракула отнеговия сън. Сега не знаем как да се отървем от него.

Georgios Koumoutsakos (PPE). – (EL) Г-жо председател, напоследък над Европа серазстила черен облак, който става все по-гъст. Електоралният ръст на крайно деснифанатични, ксенофобски и често расистки фракции и партии бележи политическото развитиена много държави-членки, дори на Швеция. Това е знак, който не можем да пренебрегнем.

Безпрецедентната икономическа криза и растящият имиграционен проблем се съчетават,за да оформят токсичен коктейл, който подхранва крайностите и ексцесиите. Това безспорное изключително сложен проблем, който трудно ще бъде решен.

Ето защо дясноцентристките и социалдемократическите партии в Европейския парламент,групата на Европейската народна партия (Християндемократи) и социалистите имат сериознаотговорност и мисия: да разпръснат облака, преди да е донесъл буря. Те трябва да използватпотенциала за споразумение и координация, така че да предприемат по-активни действияпо отношение на конкретни проблеми, като имиграцията, които изискват екипни усилия.Тук, в Европейския парламент, ние трябва да поемем силна нова съвместна инициативапротив ксенофобията и расизма в Европа, която се намира в условията на криза.

Alan Kelly (S&D). – (EN) Г-жо председател, като член на Парламента от Ирландия аздобре осъзнавам, че точно сега погледът на Европа е съсредоточен в икономическитезлочестия на моята родина. Кризата в моята страна беше причинена от алчност – чистаалчност – сред политическия и едрия бизнес елит. Тези хора пропиляха богатството,създадено от енергичен и иновативен народ, и те трябва да отговарят за това.

Кризата беше причинена също и от слабата регулация на банковия сектор. Този провалзасяга и Европа. Трябва да си спомним стрес тестовете на банковата система през юлиминалата година, когато Комисията ефективно се подписа за бъдещето на същите банки вИрландия, които са в основата на кризата. Как можа това да се случи? Аз съм много ядосан,че моята страна достигна до тази точка – наистина съм много ядосан.


Горещо приветствам солидарността, показана от колегите в цяла Европа, особено припредоставянето на финанси за стабилизирането на нашата икономика. Въпреки това азнаистина считам, че сме на кръстопът за бъдещето на ЕС. Ирландия е напълно сувереннадържава и всеки диктат от Европа относно данъчната политика на Ирландия според менби прекрачил опасна граница във връзка с отношението към по-малките национални държавив Съюза.

Marian Harkin (ALDE). – (EN) Г-жо председател, аз също искам да говоря за настоящатаикономическа криза, но от различна перспектива. Днес чухме Жан-Клод Трише и Оли Ренда говорят за необходимостта от фискална справедливост и да призовават Ирландия иПортугалия и други държави да се придържат към Пакта за стабилност и растеж.

И все пак като част от проучването Евробарометър, резултатите от което се появиха днес,над 27 000 граждани в ЕС и 1 000 граждани на Ирландия са запитани за тяхното мнениеотносно това как би следвало да излезем от кризата.

Нека се фокусираме само върху два въпроса: в единия въпрос от гражданите е поискано даподредят според предпочитанията си бързи начини за излизане от кризата. Макар 29% отгражданите на ЕС и една трета от ирландските граждани действително да подкрепиханамаляване на публичните разходи, две трети от гражданите на ЕС и 57% от ирландскитеграждани предпочетоха преди всичко да се насърчи икономиката или да се съчетаят дватаподхода.

Един въпрос относно политическите приоритети показа, че над 50% от гражданите на ЕС,а също и от гражданите на Ирландия мислят, че преди всичко трябва да се справим сбедността и социалното изключване. Така че е налице истинско разминаване между дветегледища. Ние не реагираме на опасенията на гражданите и аз мисля, че трябва дапреразгледаме нашите приоритети.

Gerard Batten (EFD). – (EN) Г-жо председател, утре, 23 ноември, е четвъртата годишнинаот смъртта в Лондон на моя избирател Александър Литвиненко. Г-н Литвиненко беше убитот елементи на руската държава чрез спонсориран от държавата терористичен акт. Триматаглавни заподозрени, търсени от столичната полиция – Андрей Луговой, Дмитри Ковтун иВячислав Соколенко – все още са на свобода в Русия. Междувременно на достойната вдовицана г-н Литвиненко – Марина – се отказва правосъдие. Досега не е свикано съдебно заседаниев Съдилище на коронерите за установяване на причините за смъртта, каквато би билаобичайната практика в случай на насилствена смърт.

Ето защо се възползвам от тази възможност да призова британските органи да свикат съдебнозаседание в Съдилище на коронерите за установяване на причините за смъртта възможнонай-скоро и публично да обявят обстоятелствата и причината за смъртта и официално даидентифицира издирваните лица във връзка с полицейското разследване на убийство.

Г-н Литвиненко беше британски гражданин, убит на британска земя. Това е най-малкото,което той и семейството му могат да очакват или на което имат право.

Anna Záborská (PPE). – (SK) Г-жо председател, преди седмица бяха публикуванидокладите относно присъединителния процес в държавите на Балканите. Не е справедливода поставяме условия за началото на преговорите с държавите кандидатки за членство в ЕС,а след като те ги изпълнят, да не успеем да започнем преговори. Защо се отнасяменесправедливо с Македония?


Македония е държава, където реформите дават добри резултати. Повече от 80% отзавършващите средно образование в тази държава постъпват в университет. Те започват даучат английски на шест годишна възраст.

Докладът на Комисията говори за напредък в борбата против корупцията, стабилноправителство и политически диалог. Македония изпълни всички критерии от Копенхаген.Тя заслужава шанса да започне преговори за приемане в ЕС. Можем да обсъдим нерешенитепроблеми по време на преговорния процес. Ако не направим това, ще подкопаем довериетов Европа.

Estelle Grelier (S&D) . – (FR) Г-жо председател, в резултат на политиката по спестяванията,провеждана от правителството на Камерун, Обединеното кралство току-що реши да прекратифинансирането на големите влекачи, предназначени да подпомагат и спасяват кораби вАнглийския канал, едностранно решение, което беше заклеймено от пристанището, флота,търговските и политическите органи в региона.

Обявеното изтегляне на Обединеното кралство би могло да има трагични последици заморската безопасност в този сектор, който с над 250 000 плавателни съда годишно енай-натовареният търговски маршрут в света. През последните 10 години там сарегистрирани почти 300 инцидента и експертите считат, че предварителното разполаганена мощни спасителни съдове предотвратява някои от тези инциденти и не позволява те дасе превърнат в тежки злополуки.

Тъй като морската безопасност засяга безопасността на територията на ЕС и опазването наоколната среда, спасителното теглене е отговорност на публичните органи с финансоватаподкрепа на корабопритежателите и не трябва да се приватизира в полза на дружества,осигуряващи теглене на кораби.

Ето защо Европейската комисия е длъжна да разгледа този въпрос. В действителност Европатрябва да може да си позволи ресурсите за прилагане на главната интегрирана морскаполитика, за която официално призовава.

Giommaria Uggias (ALDE). – (IT) Г-жо председател, госпожи и господа, искам да уведомявас, гражданите и сдруженията, че ние внесохме писмена декларация № 0086/2010, скоято искаме опазването на водата да стане публичен актив.

Водата не е само общ актив, но и универсално право на човека и управлението на воднитеуслуги като местни комунални услуги е основата за правилни действия на правителството.Това са нашите ръководни принципи и те са същите, които подсказаха на хиляди гражданина Италия да подкрепят всички искания за референдум за изтеглянето на основен актив вънот обществената сфера.

В действителност ние считаме, че инициативата не просто принадлежи на тези, които са япредложили, а е битка, която трябва да се води от всеки. За да потвърдим това, следва дакажем, че декларацията беше внесена заедно с колеги от политическите групи на Зелените,Алианса на социалистите и демократите и Европейската левица, и привлича широка подкрепав целия Парламент.

Целта е да съберем подписи от най-малко половината от членовете на Парламента, така чедекларацията да стане официална позиция на Европейския парламент и да може да защитиводата по-скоро като право, отколкото като благо.


Monica Luisa Macovei (PPE). – (RO) Г-жо председател, в неделя в Република Молдоваще се проведат предсрочни парламентарни избори. Изборите са между демократичните икомунистическите сили.

Победата на демократичните сили, обединени в Алианса за европейска интеграция, гарантирапродължаването на постигнатия през последната година напредък – напредъкът къмдемократично правителство, права и благополучие на човека. Демократичните сили трябвада бъдат в съгласие както преди, така и след изборите.

Изборите в неделя трябва да бъдат свободни и справедливи и хората трябва да имат достъпдо информация. Бурните събития от април 2009 г. не трябва да се повтарят. Демократичниправителства не се установяват чрез измама, насилие и страх.

Разбира се, в неделя ще гласуват гражданите на Република Молдова, а не ние. Ние, членоветена Парламента, обаче подкрепяме онези, които носят демократични промени. Те иматнашата солидарност и насърчение.

Luis de Grandes Pascual (PPE). – (ES) Г-жо председател, в последно време църквата „ДеваМария Спасителка“ (Our Lady of Salvation) в Багдад беше нападната и 58 души – главножени и деца – бяха убити, просто защото са били християни. „Ал Кайда“ с гордост поеотговорността за това деяние. Това не е изолиран инцидент, а по-скоро кулминацията напреследванията и атаките против християните в държавите с преобладаващо мюсюлмансконаселение. Имаше експулсирания от Мароко, заплахи в Турция и атаки в Индия и Нигерия.През януари шест християни бяха заклани пред вратата на църква в Кайро. Докога западнитедемокрации ще се съгласяват с това, като си мълчат?

За щастие, председателят, г-н Buzek, направи изявление от името на Парламента. Изявлениетона върховния представител, баронеса Аштън, заклеймяващо атаката, се ограничи до осъжданена терористичния акт. Защо не е споменат мотивът, с други думи, фактът, че те са билихристияни, което беше безспорната причина за тази атака?

Аз не съм чул нищо от г-н Сапатеро, нито от премиера, г-н Ердоган. Какъв е смисълът отАлианса на цивилизациите? Срамувам се от лековерието и малодушието. Не мога да не сиспомня покойната неразбрана Ориана Фалачи, която съобщи, че се задава Еврабия (Eurabia)и беше на практика замеряна с камъни заради смелостта да осъди случващото се в тазиневротична Европа.

Илияна Малинова Йотова (S&D). - Образованието и науката са основна приоритетнацел в икономическата стратегия "2020". От нас зависи дали програмата ще остане листхартия или реални действия, за да се постигнат целите. За да успее, отговорността трябвада бъде и на европейските институции, и на страните-членки. Вместо това, правителствотов България води не само антинационална, но и антиевропейска политика в областта нанаучните изследвания и образованието. От трите процента за научна и развойна дейност вЕвропа до 2020 година, в България скромно се стига едва до 0,6 процента.

След серия неудачни решения, днес се ликвидира Българската академия на науките -институция с повече от сто и четиридесетгодишна история, създадена в тежките години наосманското робство, която днес формира 55 процента от научните изследвания в България,признати в целия свят. Получила е над 30 милиона евро за над 400 успешни европейскипроекта.

Независимо от участието си на политическо и експертно ниво в европейските институции,властта в България очевидно не може да намери връзката между науката и изхода от кризата.


Проблемът трябва да се постави в дневния ред на Съвета и на Комисията. Той е не самобългарски, защото рискува изпълнението на стратегическата програма и европейскитеприоритети.

Róża Gräfin von Thun und Hohenstein (PPE). – (PL) Г-жо председател, аз бих искалада привлека Вашето внимание към неадекватните социални консултации, проведени отЕвропейската комисия относно Директивата за „осиротелите“ произведения. „Осиротелите“произведения са произведения, чийто притежател на авторските права не може да бъдеустановен.

Миналата седмица аз организирах разискване в Парламента по тази тема. То показа колкомного интерес има в тази област и колко много въпроси се задават относно директивата, покоято понастоящем работи Комисията. Въпреки това процесът все още е обвит в тайнственост.Разбира се, експертите и органите, които са засегнати пряко, трябва най-малкото да знаятпосоката, в която напредва работата. Около 40% от нашата художествена продукция вЕвропа е засегната от „сирачество“. Датата, когато ще бъде публикувана директивата, бешепроменена за първото тримесечие на следващата година, така че все още има известно времеза консултации и ние трябва да положим повече усилия да ангажираме нашите граждани,включително експерти, в процеса на създаване на законодателството, така че то да бъдевъзможно най-добро.

Matthias Groote (S&D). – (DE) Г-жо председател, демократичното участие на служителив бизнеса е един от крайъгълните камъни на социалната политика в Европейския съюз. Отмесец насам работниците в заводите „Атлас“ в Гандеркезее, Делменхорст и Вехта стачкувахаденонощно именно за тези права. Работниците се борят да осигурят колективно споразумениеза възнагражденията, което да даде възможност за запазване на добри, сигурни работниместа. За съжаление, ръководството категорично отказа да преговаря с Промишления съюзна металурзите и с работническия съвет. По време на промишления диспут служителитебяха крайно наплашени и притиснати от ръководството. Аз искам да призова ръководството,по-конкретно г-н Филипов, да започне обсъждания и да се върне на масата за преговори.Не може да се позволи демократичното участие да спре пред портите на фабриките. Систематаза наемане на работа и уволнение поражда страх и сее семената на социалното недоволство.В Европа не следва да има място за такива системи, тъй като те вредят на нашата демокрация.

Cristian Dan Preda (PPE) . – (FR) Г-жо председател, няколко думи за президентскитеизбори в Кот д’Ивоар, тъй като аз съм председател на мисията на Съюза за наблюдение наизборите в тази държава. От началото на октомври ние фактически имаме 100 наблюдателиот 26 държави, които са разположени на територията на Кот д’Ивоар.

Първият тур премина доста добре на 31 октомври. Нямаше измами или насилие. Обявяванетона резултатите леко се забави, но като цяло нямаше съществени инциденти.

Вторият тур е планиран за следващата неделя. Той обещава да бъде по-напрегнат, тъй катовече имаше улични сблъсъци и тонът на кампанията стана агресивен, дори по отношениена наблюдателите. Освен това на наблюдателите понякога се пречи да си вършат работатапо наблюдение на подготовката за кампанията. Следователно страстите трябва да се охладят,така че гласуването да се проведе нормално. Изключително важно е да опазим нашитенаблюдатели до неделя и след това.



22. Публичното радиоразпръскване в ерата на цифровите технологии: бъдещетона двойната система (кратко представяне)

Председател. – Следващата точка е докладът на Ivo Belet, от името на комисията покултура и образование, относно публичното радиоразпръскване в ерата на цифровитетехнологии: бъдещето на двойната система (2010/2028(INI)) (A7-0286/2010).

Ivo Belet, докладчик. – (NL) Г-жо председател, добър вечер, г-н член на Комисията,госпожи и господа, резолюцията, която се надяваме да приемем в четвъртък, според менизпраща много важен сигнал – сигнал, който показва, че в Парламента е налице голямаподкрепа за нашия типичен медиен модел, който дава място както за търговските радио- ителевизионни разпространители, от една страна, така и на публичните разпространители,т.е. публичните медийни дружества, от друга. Този модел, г-жо председател, е типичноевропейски, защото почти никога няма да го намерите в САЩ или Япония, да не говоримза Китай. В повечето държави-членки на Европейския съюз този двоен медиен модел доказанопредлагат най-добрите гаранции по отношение на медийния плурализъм, независимосттана материалите и свободата на печата като цяло. Този модел за съжаление обаче попада подтежък натиск в Европейския съюз. Този натиск идва от различни посоки. Той идва чрезголемите съкращения, пред които са изправени националните и регионалните компетентниоргани, но голям натиск се оказва и от частните медийни дружества върху публичнитерадио- и телевизионни разпространители. Те считат, че публичните разпространителипредставляват нелоялна конкуренция, особено в интернет. В резултат на това общоположение публичните радио- и телевизионни разпространители в редица държави-членкина Европейския съюз едва успяват да развиват дейност. Това поставя под въпрос деликатниябаланс на двойната система, която е застрашена. Трябва да направим всичко възможно дагарантираме, че европейският ни медиен модел остава незасегнат в тези бурни времена,както и че му се предоставя стабилна основа за бъдеще. Необходими са редица интервенции,които сме формулирали в резолюцията. Първият въпрос, на който бих искал да се спра, ине съм сигурен дали този форум е наясно с него, е, че в един момент всички държави-членкина Европейския съюз официално поеха ангажимент да гарантират свобода на печата врамките на Съвета на Европа. Това включва ясно определени компетенции и финансиранена публичното разпространение на радио- и телевизионни програми. Дългосрочнотофинансиране е важно. Време е ние, като Европейски парламент, да напомним на всички27 държави-членки, че са поели този ангажименти и че трябва да го спазват. Втората миточка е, че плурализмът в медиите, както и свободата на печата като цяло, са същественачаст от нашата демокрация. Ето защо искаме да въведем ролята на наблюдението на медийнияплурализъм. Това, г-н член на Комисията, е инструмент, разработен по инициатива наКомисията. Това е един много полезен инструмент, който може да послужи за пример вредица държави-членки, в редица региони, където медийното разнообразие и медийниятплурализъм са застрашени от подлагане на натиск. Не на последно място, смятам, ченай-голямото предизвикателство за всички медии е осигуряването на онлайн присъствие,цифрово присъствие в интернет. Нарастващата нервност – или би могло дори да се кажевраждебност – по отношение на инициативите на публичните радио- и телевизионниразпространители в интернет е тревожна. Някои хора в политиката, и по-специално внационалната политика, както и в медиите, изглежда забравят, че миналата година бяхасключени ясни споразумения за онлайн дейностите на публичните радио- и телевизионниразпространители, като е от съществено значение те да бъдат зачитани. Ако следваме тазиаргументация, г-жо председател, смятам, че трябва да разработим модели, които ще позволятна интернет търсачките и доставчиците на интернет услуги да изиграят своята роля. Взаключение, смятам, че не можем да си позволим да стоим в периферията още дълго, защото


в противен случай един ден ще се събудим и ще разберем, че „Google“ и „YouTube“, кактои „Apple“ са превзели медийната ни среда. Това, разбира се, би било напълно нежелателно.

Miroslav Mikolášik (PPE). – (SK) Г-жо председател, необходимо е да се предприематстъпки в Европейския съюз, за да се гарантира баланс и плурализъм на мненията, за коетомного ще допринесе равновесието между обществените и търговските медии на пазара. Поотношение на запазването на културното многообразие, свободата на изразяване издравословната конкуренция, разбира се, не трябва да се възприема едно единственоуниверсално решение и затова трябва да зачитаме усилията на отделните държави-членкида разгледат въпрос за увеличаване на деля на обществените медии на национално равнище.

Според мен едно балансирано съотношение между обществените и търговските медии винтернет също трябва да бъде приоритет както за националните стратегии, така и заевропейската медийна политика в близко бъдеще. Също така е необходимо да се насърчатзаинтересованите страни да си сътрудничат продуктивно, за да се подобри качеството напредоставяната на медийния пазар информация, както и да се постигнат иновации в сектора.Бих искал да приключа като заявя, че медийният плурализъм и свободата са в основата надемокрацията.

Martin Ehrenhauser (NI). – (DE) Г-жо председател, аз също съм на мнение, че двойнатамедийна система може да бъде успешна в Европа и че е важно да има публични радио- ителевизионни разпространители, от една страна, и частни канали, от друга, които да секонкурират свободно в една свободна пазарна икономика. За съжаление, нещата вдействителност не стоят точно така. Има доказателства за наличието на голяма тенденциякъм монополизиране, особено в частния сектор. Трябва да предприемем стъпки, за дапротиводействаме на това. Тази тенденция е особено опасна, защото се случва на фона насериозни икономически затруднения.

От друга страна, налице са публични радио- и телевизионни разпространители, които неизпълняват обществените си задължения, като позволяват на партийни пиари иполиттехнолози да вземат решения относно тематиката и съдържанието на материали им.Разбира се, това не бива да се позволява. Позволете ми да дам пример с ORF в Австрия: тозирадио- и телевизионен разпространител работи като филиал на държавна служба, но не иот гледна точка на икономическа ефективност. Понастоящем не съществува либерализъмили плурализъм в медиите и редакционна независимост или поне не толкова, колкототрябва да бъде. Какво може да направи Европейският съюз по въпроса? Убеден съм, чесистемата за ранно предупреждение за определяне на монополите, която вече бешепредставена на Европейския парламент преди известно време, представлява добро решениена проблема.

Zuzana Roithová (PPE). – (CS) Г-жо председател, бих искала да направя две другизабележки относно разискването. Приетата по-рано директива за аудиовизуалните услугиподобрява сътрудничеството между надзорните органи и осигурява високо ниво на защитаза децата срещу неподходящи програми и реклами. Държавите-членки обаче не садисциплинирани относно начина на прилагането й. В моята страна напримерзаконодателството влезе в сила едва през юни. Също така е налице непълна хармонизацияна закона на авторското право. Необходими са и двете с цел да се улесни получаването натрансгранични лицензии за аудиовизуалните произведения от колективни автори, както иосвобождаването на архива от аудиовизуални произведения с неустановени авторски правав случая на така наречените „осиротели произведения“. Имам потвърждение, че Комисиятаще представи ново законодателство през следващата година, но тя иска да ограничи


законодателството само до музикални произведения, а не до аудиовизуални произведения.Ето защо призовавам Комисията да заяви дали ще коригира тази основна грешка или далиние ще трябва да я коригираме като членове на комисиите. Този проблем е предмет наточка 33 от доклада.

Jaroslav Paška (EFD). – (SK) Г-жо председател, бих искал да започна като изразяподкрепата си за усилията на докладчика за иницииране на разискване в Европейскияпарламент относно медийната среда. Смятам, че това е една много полезна тема, особенопри условията на цифровизация, когато в тази среда се наблюдават революционни промени.

Медийната среда определено се различава в отделните държави. Има държави, къдетомедийната среда е доминирана от търговски медии, като обществените медии по съществопредставляват само фон. На някои места търговските медии са по-слаби или разпокъсании неорганизирани, така че те не създават концентриран натиск или концентрирана медийнасреда, а обществените медии в такъв случай са по-способни да предоставят повечеинформация и да влияят на общественото мнение в по-голяма степен.

Във всеки случай обаче виждаме, че политическите органи често се намесват в дейносттанай-вече на обществените медии, точно както собствениците се намесват в дейността натърговските медии, като тогава информацията и информирането на обществеността саповлияни в значителна степен.

За да се постигне свобода на медиите – истинска свобода, която е независима от пари,независимо дали става въпрос за частни или държавни пари, са необходими по-големиусилия за свобода на журналистите, които да не подлежат на някаква форма на контролили самоцензура, които практически ги задължават да бъдат лоялни на работодателите си.Според мен това е най-големият проблем, пред който са изправени медиите в момента, иние трябва да направим промени в тази област в бъдеще.

Мария Даманаки, член на Комисията. – (EN) Г-жо председател, Комисията приветствадоклада на Европейския парламент, озаглавен „Публичното радиоразпръскване в ерата нацифровите технологии: бъдещето на двойната система“. Докладът представлява добребалансиран текст, защото подкрепя съществуващата двойна система, която се основава насъвместно съществуване на публични и търговски радио- и телевизионни разпространителив Европа. Както директивата за аудиовизуалните медийни услуги припомня в едно от своитесъображения, това съвместно съществуване е фактор, който отличава европейскияаудиовизуален медиен пазар от другите и докладът напълно признава това.

Протоколът за системата на публично радио- и телевизионно разпространение вдържавите-членки, приложен към договорите за Европейския съюз, признава свободата надържавите-членки да определят обществената функция за организиране на общественимедии и тяхното финансиране, при условие че това финансиране не засяга условията натърговия и конкуренцията в Общността. Затова държавите-членки определят формата иусловията за финансиране на техните обществени медии, при условие че се спазват правилатана Европейския съюз за държавните помощи.

Съгласни сме с основната цел на доклада, т.е. публичните оператори да бъдат в състояниеда използват възможностите, предлагани от цифровизацията и диверсификацията наплатформите за разпространение в съответствие с принципа на технологична неутралност.Това беше потвърдено в преработеното съобщение на Комисията от 2009 г. относноприлагането на правилата за държавните помощи спрямо публичните радио- и телевизионниразпространители. Имаме някои забележки относно два елемента от доклада в частност.


Първо, по отношение на мониторинга на стандартите на Съвета на Европа, налице нямаотговорност от страна на Европейския съюз за политическа независимост на общественитемедии. Освен това държавите-членки на Европейския съюз не могат да дадат мандат наЕвропейската аудиовизуална обсерватория без съгласието на страните, които не са членкина Европейския съюз. Комисията също не може да направи това.

Второ, в доклада се казва, че определени държави-членки не са успели да предприематдействия за насърчаването на европейските произведения в радиото и телевизията. Това несе подкрепя от данните от скорошния доклад на Комисията за прилагането на разпоредбитена директивата. Според този доклад радио- и телевизионните разпространители в Европасе развиват добре като цяло от гледна точка на насърчаването на европейски програми.

Обществените оператори трябва да бъдат в челните редици на иновациите, като водятразвитието на нови формати и качество по отношение както на самата програма, така и оттехническа гледна точка, ако искат да не изостават от тенденциите и предизвикателстватаот другаде. Изглежда, че напълно сме съгласни по тези въпроси и очаквам с нетърпение даси сътрудничим с Парламента като част от правната рамка, предвидена от договорите.


Гласуването ще се проведе в четвъртък, 25 ноември 2010 г.


Iosif Matula (PPE), в писмена форма. – (RO) По време на прехода от аналогова къмцифрова телевизионна система, наред с нарастващото значение на новите медии,включително триизмерния формат, трябва да имаме предвид редица фактори в политиките,които изготвяме. Първо, смятам, че за нас е полезно да предприемем мерки за улесняванена прехода към цифровата система, като същевременно разгледаме възможността запредлагане на ваучери или други мерки за обезщетяване на обществеността. Друга важнамярка е организирането на стажове за журналисти и управители на обществени медии, катосе имат предвид средствата, отделяни в тази област от частните медии. Освен това смятам,че си заслужава в бъдеще да разгледаме възможността за създаване на европейско общественорадио. В същото време смятам, че би било полезно публичните телевизионни оператори вдържавите-членки да предоставят програми с европейска насоченост на каналите „Euronews“.Като се има предвид не само голямото разпространение на триизмерните (3D) предавания,но и предупрежденията от страна на лекарите относно здравето на зрителите, призовавамЕвропейската комисия да направи спешно проучване, което да разгледа възможните рисковеот триизмерната телевизия на здравето на европейците при сегашните технически условия.

Емил Стоянов (PPE), в писмена форма . – Уважаеми колеги, първо искам да поздравяИво Белет за отличния доклад по тази толкова важна тема. Искам и да му благодаря за това,че прие моите идеи и предложения по този доклад. Мисля, че постигнахме един добребалансиран доклад, който цели да се гарантира лоялната конкуренция между общественитеи частните медии.

По силата на една дългогодишна традиция държавните бюджети или данъкоплатецътподкрепят обществените телевизии, изхождайки от презумпцията, че обществените телевизиизащитават само обществения интерес, а частните - само частни, търговски интереси.Практиката обаче и в България, и в цяла Европа отдавна показва, че това не е изцяло вярнонито за обществените, нито за частните медии.


Изхождайки от своя дългогодишен опит в медийния сектор, аз предложих няколкоизменения по този доклад, чийто смисъл е да се постигне равнопоставеност междуобществените и частните медии, за да могат те да произвеждат по-качествена и общественозначима информация. Европейските граждани имат право да получават най-добратаинформация както по европейските, така и по своите национални въпроси. За тази цел санужни усилията както на обществените, така и на частните медии, а регулаторните органиса длъжни да осигурят тяхната равнопоставеност. Благодаря ви за вниманието!

23. Гражданско-военно сътрудничество и развитие на гражданско-военен капацитет(кратко представяне)

Председател. – Следващата точка е докладът на Christian Ehler, от името на комисиятапо външни работи, относно гражданско-военното сътрудничество и развитието награжданско-военен капацитет (2010/2071(INI)) (A7-0308/2010).

Christian Ehler, докладчик. – (DE) Г-жо председател, г-н член на Комисията, госпожи игоспода, на международно равнище държавите-членки на Европейския съюз са поелиангажимент за сериозен принос за капацитета за управление на граждански и военни кризив цял свят. В много случаи обаче това начинание, което е формулирано няколко пъти вприоритетната цел от Хелзинки и на други места, съществува само на думи. Нека заявясъвсем ясно: 25% от позициите, одобрени от държавите-членки за активните в моментаграждански мисии на Европейския съюз като EULEX или EUPOL, са незаети. Целите иструктурите за гражданско-военния капацитет на Европейския съюз, формулираннеколкократно от държавите-членки, едва ли може да бъде по-далеч от реалността. Етозащо Европейският парламент взе решение да изготви доклад по собствена инициативаотносно развитието на гражданско-военните структури и сътрудничеството в Европейскиясъюз.

По-конкретно: Парламентът отново заявява в доклада, че гражданско-военният капацитетна Европейския съюз е един от най-важните инструменти във външната му политика иобщата политика за сигурност и отбрана. Възприели сме един необичаен метод в отговорна задълженията на Парламента в контекста на Лисабонския процес. Не започнахме сдоклад, а вместо това започнахме със създаването на емпирична основа за доклада.Формулирахме много конкретни предложения, въз основа на тези данни, и поради товаразполагаме с подкрепата на по-голямата част от комисията по външни работи: настратегическо ниво излязохме с конкретни предложения за създаването на структура наравноправно партньорство между военните и гражданските подразделения на новатаЕвропейска служба за външна дейност, а на оперативно ниво взехме решение за създаванетона постоянна европейска централа, със служители от държавите-членки, която да работипо въпроса за създаване на атрактивна система от стимули за участие на националнитеексперти в подобни дейности и изграждане на кадрови резерви за в бъдеще.

Направихме конкретни предложения за обучение на граждански и военни служители.Налице са конкретни предложения за начина на финансиране на първоначалните мисии,като например създаването на начален фонд в съответствие с член 41 от Договора. Внесениса предложения за инструментите за управление на кризи по-специално въпроса за по-голямобъдещо сътрудничество между полицията и въоръжените сили. Пример за това еевропейският полицейски отряд. Възниква обаче въпросът как тези два инструменти могатда бъдат свързани помежду си в конкретни оперативни дела и как да се разгледа въпросътза отделяне на чисто военни и граждански операции.


Направихме предложения за бъдещето на бойните групи. Призоваваме за нов подход поотношение на този въпрос. Бихме искали бойните групи да се финансират в съответствие смеханизма „Athena“. Призоваваме за по-нататъшно развитие на капацитета на бойнитегрупи в съответствие с директивите от Осло, засилване на способността на бойните групида подсигуряват граждански мисии, както и разширяване на определението на мисии набойните групи. Считаме въпроса за научните изследвания и технологиите, въпроса задвойната употреба, както и включването на граждански и военни мисии внаучноизследователската програма за сигурност като част от програмата за научниизследвания на Европейския съюз. Разглеждаме конкретни въпрос във връзка с оборудванетои складовите наличности, както и международното сътрудничество с ООН и НАТО.Основната ни загриженост е избягването на дублиране, подобряване на експлоатацията насъществуващите структури, въпроса за консолидиране на общия капацитет на въздушниятранспорт и въпроса за прилагането на договореностите „Берлин плюс“ за по-добросътрудничество между двете организации в случай на криза.

С други думи, Парламентът изпълни своите задачи и задължения. Докладът беше подкрепенот голямо мнозинство от всички групи в комисията по външни работи и според нас тойпредставлява важен принос към бъдещото създаване на гражданско-военни структури вЕвропейския съюз.

Csanád Szegedi (NI). – (HU) Г-жо председател, госпожи и господа, първият и най-важенмомент, който трябва да се изясни, е дали считаме съответната съвместна работа награжданските и въоръжените сили за важна. Лично за мен и партията ми Jobbik –Движението за по-добра Унгария – отговорът е недвусмислено „да“: считаме, чесътрудничеството между гражданските и военните органи е важно. Така много добър примерза това в Унгария беше унгарската гвардия (Magyar Gárda), която беше основана през 2007 г.и беше в състояние да работи добре – ако щете – с военните органи, независимо дали призащитата от наводнения, подпомагане на жертвите на наводнението от червена утайка,даване на кръв или доставки на хляб, с други думи, в социалната област. С право можетеда попитате какво възнаграждение са получили те – държавни отличия или признаване,може би? Те не получиха нищо и вместо да им благодари за тяхната жертвоготовностунгарското правителство взе смайващото решение да разпусне унгарската гвардия. Порадитази причина, за да можем да дадем началото на сътрудничество между гражданските ивъоръжените сили, трябва да почетем хората, които участват в организации като унгарскатагвардия. На хората, които искат да вземат участие в такива организации от любов към своятастрана и народ и за защита на околната среда, трябва да им се позволи да работят и да бъдатценни членове на обществото.

Martin Ehrenhauser (NI). – (DE) Г-жо председател, съчетанието от граждански и военнисили не е нищо ново. Вземете например командния център, който работи в Съвета вечеизвестно време. Там вече са събрани военни и граждански данни. Ситуационният центървече ще премине към Службата за външна дейност. Смятам, че преди всичко е важно да сеподчертае, че Европейският съюз се слави на международната сцена с гражданските симеханизми – нещо, което донесе на Европейския съюз значително положително признание.Аз обаче смятам, че е необходимо ясно разделение между гражданските и военните сили.

Тук бих искал да се спра на нещо, което г-н Szegedi спомена току-що. Бих искал да изразясериозните си опасения относно шествието, организирано неотдавна от унгарската партияJobbik в австрийската провинция Бургенланд, на което се виждаха пушки и щикове. Смятам,че това е напълно неприемливо. Бих искал да изразя своята ясна опозиция на такива действия.Не може да има съмнение, че те са в противоречие на европейския дух.


(Ораторът се съгласява да отговори на въпрос, зададен чрез вдигане на синя карта съгласночлен 149, параграф 8)

Csanád Szegedi (NI). – (HU) Г-жо председател, бих искал много, много кратък отговор.Казаното от моя колега е просто лъжа. Нито Jobbik – Движението за по-добра Унгария –нито унгарската гвардия не са извършили престъпление – това може лесно да се провери –и никога не са нарушавали закона — това е просто част от неолибералната политическапропаганда, която се опитва да ги покаже в лоша светлина, защото нито унгарската гвардия,нито членовете на Jobbik някога са влизали в конфликт със закона, и ние възнамеряваме дапродължим да действаме в съответствие със закона.

Martin Ehrenhauser (NI). – (DE) Г-жо председател, не съм заявявал, че партията Jobbikе извършвала криминалния деяния. Твърдя обаче, че целенасочено се проведе мобилизацияс пушки и щикове в Бургенланд. Не отрекохте, че това наистина е така.

Мария Даманаки, член на Комисията. – (EN) Г-жо председател, ще се съсредоточа върхудоклада, защото това представлява един изключително полезен и важен доклад. Бих искалада благодаря на г-н Ehrenhauser за приноса му.

Докладът е полезен, защото с право е насочен към основния елемент на гражданско-военнотосътрудничество, което е именно приоритетът на Комисията. Той разглежда основните точки,свързани с цялостния подход на Европейския съюз в сферата на управлението на кризи.Създаването на Европейска служба за външна дейност е точният израз на този приоритет.Самата идея за служба, въведена от върховния представител, следва насоките, посочени вдоклада, по-специално чрез включването на структурите на Общата политика за сигурности отбрана в Службата за външна дейност.

Ние напълно подкрепяме развитието на гражданския капацитет с цел установяване на добърбаланс между ресурсите. Подходящите условия за наемане на работа вече са договорени ив Службата за външна дейност могат да бъдат наети подходящи експерти. Както знаете, товане беше възможно преди.

В доклада бяха взети предвид редица точки и бяха предприети конкретни мерки. Това сеотнася по-специално за насърчаване на гражданско-военното взаимодействие, по-добритеусловия за ползване на бойните групи на Европейския съюз, обучение, финансиране исътрудничество с ключови партньори по-специално НАТО и ООН. Също така подкрепямеукрепването на отношенията между Европейския съюз и ООН.

Вече сме направили много заедно. Върховният представител отново се срещна с генералниясекретар на ООН в Лисабон миналата събота. Отношенията между Европейския съюз иНАТО представляват важен въпрос, както беше засвидетелствано вчера на срещата на високоравнище на НАТО в Лисабон. Също така подкрепяме прилагането на всички практическимерки, които могат да подсилят конкретното сътрудничество между Европейския съюз иНАТО, и в частност да гарантират сътрудничество, когато и двете страни са разположенина едно и също място.

Комисията и самият върховен представител очакват с нетърпение съвместната работа сЕвропейския парламент по този важен въпрос в областта на гражданско-военнотосътрудничество.


Гласуването ще се проведе във вторник, 23 ноември 2010 г.



Krzysztof Lisek (PPE), в писмена форма. – (PL) Гражданско-военното сътрудничествои развитието на гражданско-военен капацитет е един от най-важните елементи на общатаполитика за сигурност и отбрана. За съжаление, много аспекти, свързани с този въпрос,остават на етапа на планиране. При обсъжданията на този въпрос държавите-членки сасъгласни, че за тази цел трябва да се отделят значителни средства. В действителност плановетене са изпълнени и все още не разполагаме с напълно изградени структури. С оглед нанарастващата заплаха от природни бедствия, терористични нападения и конфликти извънграниците на Европейския съюз се надявам, че докладът ще спомогне за експлоатацията награжданско-военния капацитет и гражданско-военното сътрудничество. Докладът съдържапрактически препоръки в тази област, включително по отношение на създаването награжданско-военни структури в рамките на Европейската служба за външна дейност,употребата на бойни групи и Европейските жандармерийски сили, оптимизирането науправлението на кризи и усвояването на средства от следващата рамкова програма. Всичкотова има за цел по-добро усвояване на средствата, така че гражданско-военнотосътрудничество да може да се осъществи напълно. Друга важна цел е да се избегнедублирането на усилия по време на мисии, където НАТО участва заедно с европейскитесили. Надявам се, че докладът ще бъде значителен стимул за започване на работата посъздаването на ефективни гражданско-военни структури. Баронеса Аштън трябва дагарантира, че предложенията, които се съдържат в доклада, ще бъдат изпълнени възможнонай-бързо.

Petru Constantin Luhan (PPE), в писмена форма. – (RO) Европейският съюз трябва дареагира бързо в кризисни ситуации, като това изисква по-ефективна координация на неговитеграждански и военни структури. Създаването на постоянна оперативна централа наЕвропейския съюз, заедно със способностите за планиране и провеждане на цивилнимероприятия (СППЦМ), би увеличило ползите от гражданско-военното сътрудничество.По отношение на искането, съдържащо се в доклада, държавите-членки да предоставятграждански възможности за постигане на реален напредък възможно най-бързо, искам даподчертая, че в гражданската сфера Румъния активно спомага за изпълнението награжданската приоритетна цел за 2010 г. В резултат на значителното участие в гражданскимисии на Европейския съюз Румъния е на трето място в Европа по отношение на участие втакива мисии и предоставяне на добър и разнообразен опит чрез своите полицаи, военниполицаи, войници, дипломати, съдии и експерти по правата на човека. Румъния е и внапреднал етап в процеса на приемане на национална стратегия за граждански способности.

24. Дневен ред на следващото заседание: вж. протокола

25. Закриване на заседанието

(Заседанието се закрива в 23,45 ч.)


Documents

ПОНЕДЕЛНИК, 22 НОЕМВРИ 2010 г. - European Parliament · 2011-05-03 · 25 ноември е Международният ден за премахване на насилието