3-ти Март-Освобождението

на България

Руско-турската война (1877-1878) е война между Русия и Османската империя, десета в поредицата от Руско-турски войни. На страната на Русия във войната участват и части от Финландия (и Румъния, както и български доброволци (Българско опълчение) и местни грузински, арменски и осетински милиции. Към края на военните действия се включват и войски от Сърбия.

Войната е наречена от българския народ Освободителна война, тъй като довежда до освобождаването му от Османската империя и създаването на Третата българска държава. Подобно е отношението към нея и в Румъния, Сърбия и Черна гора, които получават пълна независимост след нейния край.

Руско –Турската война 1877-1878

Навечерието на войната През лятото на 1875 в Босна и Херцеговина започва въстание, а малко по-късно

започва и Априлското въстание в България. Напрежението в Босна и подкрепата на Русия подтиква Сърбия и Черна гора да обявят война на Османската империя. През август османската армия нанася поражение на сръбските сили, което е най-неблагоприятния сценарий за руснаците и австро-унгарците, тъй като не могат да претендират за никакви османски територии. От друга страна бруталното потушаване на Априлското въстание предизвиква широк отзвук в цяла Европа. В резултат на това през декември е свикана Цариградската конференция. Макар че Османската империя не е представена, на нея Великите сили обсъждат границите на една или повече автономни български провинции в рамките на Империята. Конференцията е провалена от османската империя

Русия остава враждебна към Османската империя.Чрез дипломатически преговори, през януари 1877 руснаците осигуряват ненамесата на Австро-Унгария Германия и Великобритания През април е постигнато споразумение с Румъния за пропускане на руските войски през нейна територия.

Руско –Турската война 1877-1878

Руско –Турската война 1877-1878 Начало на войната

След като османското правителство отхвърля нов руски проект за реформи в Империята, на 24 април (12 април стар стил) 1877, с издадена в Кишинев прокламация на император Александър II, Русия обявява война на Османската империя. Император Александър II

Руско –Турската война 1877-1878Ход на войната

В периода април-юни руските войски се съсредоточават на р. Дунав. На 10 юни Долнодунавският отряд на ген. Цимерман форсира реката между градовете Браила и Галац. Като преследва отстъпващите турски части, той достига до линията Черна вода-Кюстенджа. Това първо преминаване на юг от Дунав има за цел да заблуди турското командване за мястото на основния руски десант. След обстойно проучване на укрепителната система, от руска страна се взема решение главният удар да бъде нанесен при Свищов. Тази отговорна задача е поверена на ген. Драгомиров и командваната от него 14-та пехотна дивизия.

Ген Драгомиров

Руско –Турската война 1877-1878 Ход на войната

На 15 юни руските войски форсират реката и приминават на българския бряг. Отлично изпълнената бойна операция дава възможност за бързо преминаване на основната част на Дунавската армия на завзетия плацдарм. Тук руските войски се разделят на три отряда-Източен, под ръководството на престолонаследника Александър Александрович, Преден под командването на ген. Гурко и Западен, с командващ ген. Криденер.

Посрещанито на руските войски

Руско –Турската война 1877-1878Ход на войнта

Източният отряд в състав от около 70 000 души има за задача да напредне на изток и да блокира големите военни бази Разград, Русе, Шумен и Варна, без да прави опити за тяхното превземане. Предният отряд в състав 12 000 бойци, между които са и българските опълченци, трябвало да настъпи по посока Търново - Старопланинските проходи в централната част на Балкана. На Западния отряд се поставя задачата да овладее Никопол и да развие по-нататъшно настъпление в западна посока. Неговата численост е 35 000 души.

Руско –Турската война 1877-1878

Ход на войната

В началото военните действия се развиват според разработения план. Източният отряд напредва успешно и стига до р. Янтра и р. Черни Лом. Тук той преминава към позиционни действия в изпълнение на поставената му задача. Западният отряд превзема Никопол, но поради забавяне дава възможност на Осман паша и войските му, напуснали Видин, да завземат гр. Плевен. Първият опит за овладяването на града на 8 юли от корпуса на ген. Шилднер - Шулднер завършва с неуспех. Предният отряд постига най-големи успехи. След като освобождава Търново, той преминава през Хаинбоаз, завладява Подбалканската долина и атакува турските позиции на Шипченския проход в гръб от юг. В същото време от север напредва габровският отряд на ген. Дерожински. На 7 юли Шипка пада в ръцете на руската армия. Това е една изключителна победа, тъй като Шипченският проход е основната връзка между Северна и Южна България в централната част на Стара планина. Три дни по-късно, на 10 юли, Педният отряд превзема Стара Загора.

Генерал Гурко

Руско –Турската война 1877-1878Ход на войната Успехите на ген. Гурко и застрашителният му марш принуждават турското командване да прехвърли срещу него армията на Сюлейман паша, в състав от 40 000 души. Тя има задача да овладее отново Шипченския проход, да се свърже с армията на Осман паша, след което с общо настъпление русите да бъдат изтласкани зад Дунав. В боевете при Стара Загора на 19 юли българските опълченци и руските войски показват чудеса от героизъм, но са принудени да отстъпят под натиска на превъзхождащия ги противник и да съсредоточат своите усилия за задържане на Шипка.

 

Отбраната на прохода е поверена на ген. Столетов. Отрядът му включва Орловския полк и пет опълченски дружини. Общият брой на защитниците на Шипка е около 5 500 души. По-късно към тях се присъединява и Брянският полк. Срещу този отряд е хвърлена 30 000 войска от армията на Сюлейман паша. Най-ожесточените сражения се развиват в периода 9-11 август. В най-критичния момент, когато всичко изглежда загубено, пристига помощ от 205 стрелци, изпратени от ген. Радецки. Отбраната е стабилизирана, а замисълът на турското командване пропада.

Руско –Турската война 1877-1878Ход на войната

Междувременно продължават бойните действия на Западния отряд. На 18 юли е предприета втора атака на Плевен, но въпреки огромните загуби на жива сила, градът остава в ръцете на турците. Третият щурм се провежда в края на август 1877г. Жертвите от руска страна са 15 000 души, но Плевен и този път не е превзет. Едва след третата атака руското командване поставя града в пълна блокада. За целта от Русия е извикан ген. Тотлебен, който съумява да прекъсне всички връзки на Осман паша с външния свят. Загубили всякаква переспектива, турските войски правят опит за пробиване на блокадата на 27 срещу 28 ноември. Неуспехът принуждава Осман паша да капитулира и на 10 декември Плевен пада в ръцете на русите.

Генерал Тотлебен

Боевете за Плевен

Руско –Турската война 1877-1878

Ход на войната

Превземането на Плевен е повратна точка в развитието на военните действия. Въпреки тежките зимни условия руската армия форсира Балкана чрез Западния отряд под командването на ген. Гурко, чрез Троянският отряд под ръководството на ген. Карцов и от Шипченският отряд с командващ ген. Радецки.

След превземането на София на 23 декември отрядът на ген. Гурко се насочва към Пловдив. В същото време ген. Карцов освобождава Карлово и Подбалканските полета и обединява войските си с тези на ген. Гурко. На 4 януари 1878г. е завзет Пловдив, а войските от армията на Осман паша панически отстъпват към Бяло море.

Генерал Скобелев

Генерал Радецки

Генерал Карцов

Руско –Турската война 1877-1878

На 27 и 28 декември отрядът на ген. Радецки разбива и пленява 22 000 армия на Вейсел паша при Шипка-Шейново. Обединените руски сили се насочват на изток и на 14 януари 1878г. Одрин е превзет.

 

Настъпателни действия предприема и Долнодунавският отряд на ген. Цимерман, който първоначално, заедно с Източния отряд, има задача да блокира четириъгълника Силистра-Русе-Шумен-Варна. На 16 януари е превзет Добрич, а на 10 февруари в руски ръце пада и Силистра.

 

Военният разгром на Османската империя принуждава Високата порта да иска примирие. То е сключено на 19 януари 1878г. в Одрин.

Генелал Лермнтов- освободил Бургас

Санстефански договор. Берлински конгрес.

В градчето Сан Стефано , близо до Цариград на 19 февруари (3март)1878 Русия и Османската империя сключват прелиминарен(предварителен)договор без съгласието на Великите сили Според него се създава автономно българско княжество,което обхваща Мизия, Тракия и Македония

С този договор Русия нарушава вскички споруземения преди войната с Великите сили . Затова в Берлин на 1(13)юни -1(13)юли се провежда конгрес на Великите сили ,на който освобождението на България да получи международно признание .Подписан е нов договор наречен Берлински . Според него “Саснстефанска България” е разделена.Образува се княжество България, на север от Стара Планина и Софииско .Автономна област –Източна Румелия на юг от Балкана, а Македония и Одринско са върнати на Османската империя