Валентина Бикова, СОУ «Бачо Киро», гр. Летница

Ей го мокър и подплашен тича Зайо от горица. Спира го на пътя прашен ....................................................

Пиленцата храня с каша тихо да не ги уплаша. Сипах им зрънца от канче, всяко премених с герданче. Тръгнах с баба в гората, тя ме потопи в реката. Бяла бях като кокиче, станах ...............................

– Бабо, срещай ме, че ида с кожа, кожа от лисица, с риба, риба за чорбица. Пее дядо и не види, че хитрушата примигна, после тихо се надигна и на работа се хвана. Една рибка не остана. Граби, хвърля зад колата. после я събра в полата и побягна надалече.

Какво ли тропа и се мята в корема ми и по червата? Не съм изял май шест козлета, а едри камъни проклети.

– Сложих солта и пипера, само къде да намеря стръкченце-две меродия, гозба да видите вие? Сетих се! Кума Лисана е домакиня прибрана, всички в гората я знаем, чакай да взема на заем!

Час ли два отлетели. Обедно слънце припекло. - Време за ядене стана. Няма я мама .....................

Нещо ме тревожи мойта мила баба. Вчера заяви ми: “Блогърка ще стана”. И като написа, драги ми приятелю, колко много лоши днес били децата, как не слушали изобщо в училищата и как днешното младо поколение растяло без всякакво, всякакво уважение.

Поздрав най-сърдечен, твой приятел вечен, .........................................

Аз съм малка и засмяна,

баба болна е, лежи.

Тичам през гора зелена,кошничката ми тежи…

Кумчо Вълчо ще ме срещне,

приказката съм прочела,

ще ме хапне без да

мигне,

пак поука не е взел. Днес ловецът ме спаси, баба също е спасена.Кумчо Вълчо, ти не сихитър, умен като мене.

Тази баба е прочута,тя във много приказки се бута.

Ту подпира се с тояга,ту метлата стара яха.

Всеки лесно ще я разпознае,тази стара бабичка коя е?

Аз от приказка вълшебна на дървото се родих и затуй сега съм златна, най-красива на света. От една ламя ме пазят трима братя в нощен мрак, само третият юнак мене ме спасява пак.

За героите на коя приказка се пее в песента?

Аз край ниското огнище в стара, избеляла риза чистя лещата, ориза. Сръчно мия всяка чашка и се казвам .....................

Малка съм и съм добра, ала срещнах баба зла. Ненаситната старица искаше да е царица, аз слугиня да и бъда, а пък дядото пъхти и не знае как да угоди.

- Огледало, огледало, повтори, че на света никъде не си видяло друга с мойта красота!

Огледалото отговорило:

- Беше чудна хубавица, ти до вчера на света, днеска младата царица първа е по красота.

Моят сън предречен продължава сто години, а за всичко е виновно островърхото вретено.

Бодна пръстите ми фини, сякаш беше зла кърфица и за цели сто години станах ...............................

Имам хиляди лунички аз на моето лице, крия своите парички в малко чекмедже.

На верандата си коня вечер лично слагам аз. С Том и Аника се гоня, щом поканя ги у нас.

На училище не ходя, зная всичко за света. За едно се само моля, да не мога да раста!

Аз съм пълничко човече край прозорците прелитам. Тук на покрива живея без проблем и без да питам.

Хей, ура, ура, ура! Почва весела игра. С дребосъчко за другар на лъжите аз съм цар.

С вкусни кифли и кюфтета често черпи ме детето. Няма нужда да гадаете, по перката ще ме познаете.

Колкото повече сняг вали,тра;-та-та-та;м,колкото повеч вали —тра;-та-та-та;м,толкова повеч вали,трам-тра;м,сняг,тра;-та-та-та;м!И никой не знае,тра-та; — та-та-та;м,как моите пръсти,та-та;м,как моите пръсти,тра-та; — та-та-та;м,мръзнат!Трам-тра;м!

Кой е авторът на песента?

Сви за мен гнезденце в глинено, счупено гърненце, в цветната градина майчицата ми любима.

Преди дни замина далеч от моята родина. Днес писмо ми прати – сълза, с вятъра крилати.

С малко хитрост и с късмет, с много грация и чар, ще превърна аз глупака от слуга във господар.

Знам да мъркам, да се кланям, да танцувам аз умея. А на френския език всички тънкости владея.

Знам кога да се преструвам, знам кога какво да кажа. А когато се налага, ноктите ще си покажа.