Download doc - Tema 02 Metodologiq

Тема 2: Основни проблеми и методология на икономимеската теория

Тема втора

ОСНОВНИ ПРОБЛЕМИ И МЕТОДОЛОГИЯ

НА ИКОНОМИЧЕСКАТА ТЕОРИЯ

Икономиката е основна страна в живота на всеки индивид, домакинство,

социална група, държава и света като цяло. Затова и икономическата проблематика

вълнува вълнува всеки индивид, домакинстство и правителство. В настоящата тема се

търси отговор на следните въпроси: Кои са главните проблеми на икономическия живот,

а с това и на икономическата теория? По какъв начин те са свързани и съподчинени

помежду си? Какви са принципите на икономическо мислене? Какви са методите на

икономически анализ, с помощта на които се изследва, описва и прогнозира

икономическото развитие? Какво представляват икономическите категории и закони, и

как с тяхна помощ се изграждат различните икономически модели и теории?

2.1. Основни икономически въпроси и проблеми

Естествена цел на всяка икономика е задоволяването на човешките потребности.

Това се осъществява посредством механизъм за преразпределение на производствените

фактори и на благата за крайно потребление между различните конкуриращи се

потребности. Независимо каква е конкретната форма на целта и механизма, независимо

от вида на институциите и начина на тяхното функциониране, всяка икономика решава

три основни взаимосвързани въпроса: КАКВО, КАК И ЗА КОГО ДА СЕ

ПРОИЗВЕЖДА?

Какви стоки и услуги трябва да произвежда обществото и в какво

количество? Или, което е същото: Как трябва да бъдат

разпределени ограничените ресурси за производство на различни стоки и услуги?

Например обществото може по различен начин да разпределя ресурсите между военно и

гражданско производство. Но ако то иска да има повече оръжия (за по-голяма

сигурност), ще трябва да се задоволи с по-малко граждански потребителски и

капиталови блага. Ако се откажем от оръжията (или считаме, че те са вече определени),

остава изборът между потребителски и капиталови стоки и услуги: Дали да отделим

повече ресурси за производство на храна, дрехи, предмети за дълготрайна употреба,

образование, наука и култура, или за машини, сгради, съоръжения и услуги с

производствено предназначение, или обратно. Ясно е, че ако сега произвеждаме повече

капиталови стоки, утре ще можем да произвеждаме много повече потребителски стоки.

Тогава каква част от днешното потребление да жертваме заради по-високо потребление в

бъдеще?Стати Статев

КАКВО ДА СЕ ПРОИЗВЕЖДА?


Същите принципни въпроси стоят, колкото и да дезагрегираме структурата на

произвежданите стоки и услуги: Колко храни и дрехи, по колко от вид и цвят и т.н.?

Колко и какви машини и заводи? Вземането на такива решения е комплексен въпрос,

който излиза извън рамките на икономическата теория и практика. При всички случаи

обаче се прави избор между задоволяване на потребности сега или в бъдеще.

Обществото трябва да реши и по-какъв начин ще произведе

стоките и услугите. Или как трябва да се организират

ресурсите, защото една и съща стока или услуга може да се произведе по различни

начини (технологии) и с помощта на различни комбинации от производствени фактори.

Например при производството на автомобили може да се използват взаимозаменяеми

комбинации от стомана, алуминий и съвременни пластмаси. С какво ще произведем

необходимата електроенергия: вода, въглища, мазут, природен газ, ядрено гориво? Или в

услугите: в един и същ магазин може да има четири продавачки, смятащи с моливи, или

две, работещи на обикновени касови апарати, или само една, работеща с касов апарат,

снабден със скенер за цените на продуктите.

Кой какво парче от икономическата баница ще получи? Дали

разпределението на благата между членовете на обществото

трябва да е равномерно или да има неограничени различия? Дали обществото ще

позволява различията в богатството да се пренасят през поколения (наследствено право)

и на каква цена? Каква роля трябва да играе правителството при разпределението на

благата? Това са все общи въпроси, но те може да се разбият и на съвсем конкретни.

Дали ски-учителят или специалистът-висшист трябва да получава повече; колко повече

трябва да получава директорът от своята секретарка и т.н.

Безбройни са проблемите на икономическата теория, които възникват при

решаването на изведените по-горе три основни въпроса. Представената на надолу

структура и брой на икономически проблеми и порядъкът на тяхното изложение е само

един от възможните. Счита се обаче за безспорно, че проблематиката на производството

и потреблението, доходите и заплатите, цените и инфлацията, парите и банките,

заетостта и безработицата, държавната намеса в икономиката, външната търговия,

валутния курс, бедността и богатството са действително измежду най-важните. Към тях

може да се добавят още много, като например външния и вътрешния държавен дълг,

бюджетния дефицит, лихвените проценти и т.н., които могат да се разглеждат както като

самостоятелни проблеми, така и като подвъпроси на вече посочените.

Стати Статев

КАК ДА СЕ ПРОИЗВЕЖДА?

ЗА КОГО ДА СЕ ПРОИЗВЕЖДА?

2


Само пред очите на последните едно-две поколения

притежаването и използването на автомобил и компютър се

превърна от лукс в ежедневна необходимост. Това показва как развитието на науката и

технологиите променя нещата, които потребяваме, и по този начин води до

непрекъснато повишаване на материалната ни култура. Внедряването и

усъвършенстването на новите производства и технологии се съпътства от намаляване на

производствените разходи и цената, което прави новите продукти достъпни за все по-

широк кръг потребители.

Преди обаче да променят структурата на нашето потребление, новите технологии

променят начина, по който се произвеждат стоките и услугите. Например масовото

навлизане на микропроцесорната техника в производството предизвиква революционни

промени в почти всички технологии. Първо се появяват машини с цифрово-програмно

управление, след това роботизирани поточни линии, и в крайна сметка цели заводи -

роботи. Аналогични са примерите с непрекъснатото разширяване на технологиите за

промишлено използване на ядрената енергия и лазерите. Например с помощта на

лазерни лъчи се извършват космически изследвания и насочвания, те се използват в

хирургията и зъболечението, дори в създаването на музика, т.н.

Значителна роля за производството на нови продукти и услуги и за тяхното

поевтиняване имат суровините и материалите. От една страна, непрекъснато се откриват

нови находища на природни суровини, а от друга, се създават ефективни технологии за

промишлено добиване на открити вече суровинни находища. Важна роля в това

отношение има създаването на изкуствени суровини и материали с предварително

зададени свойства. Например изобретените за нуждите на астронавтите приспособления

за закрепване на предмети в условия на безтегловност намират широко приложение в

бита под названието “италиански цип”, като заменят връзки за обувки, копчета за дрехи

и т.н.

Следователно развитието на новите технологии и новите суровини и материали

определя начина, по който се произвеждат стоките и услугите. Обратно, необходимостта

от производство на дадена стока или услуга често води до откриване на нови материали

и технологии. Приведените по-горе примери съдържат един от основните проблеми на

икономическата теория: Как се определя какво да се произвежда и потребява и как този

избор зависи от технологичното развитие на производството?

Може би най-вълнуващият икономически проблем е свързан с трудовото

възнаграждение на всеки работещ, и в по-широк план с доходите, които получава всеки

човек и домакинство.Стати Статев

ПРОИЗВОДСТВО И ПОТРЕБЛЕНИЕ

3


На слънчевите белоснежни писти на Витоша един завършил спортно училище 20

годишен ски-инструктор учи начинаещи чужденци да карат ски. За тази на вид приятна

и не особено напрегната работа той получава около 5 000 лв. на месец по време на ски-

сезона. Под смога на столицата един среден чиновник с висше образование получава 500

лв. месечна заплата при осемчасов работен ден. Ако последният гледа на въпроса според

принципа: "Не е важно аз колко получавам, важно е другите да получават по-малко от

мен!", влизат в действие страстите на синдикалната деструкция - увеличаване на

заплатата на всяка цена, независимо от производствените резултати. Или обратно, в по-

редкия случай на лична трудова демотивация влиза в сила философията на мързеливеца:

"Колкото и малко да ми платят, няма да е по-малко от това, което съм заработил!"

Подобна зависимост се наблюдава във всяка една фирма и организация. По-

големите началници, които на пръв поглед не работят кой знае колко по-усърдно, а в

редица случаи и значително по-малко от своите заместници и подчинени, получават

значително по-големи трудови възнаграждения. Как се определя например

съотношението от пет и повече към едно между заплатата на директора и секретарката?

В процеса на реституцията немалко хора в България получават недвижими имоти,

които отдават под наем. Срещу това те получават месечни доходи (особено в големите

градове), които надвишават многократно средната работна заплата за страната.

Това са все въпроси, отнасящи се до различията в доходите между отделни лица.

Те стават още по-големи, когато въпросът се пренесе от личния доход към средния

доход на домакинството, поради съществуването на домакинства, състоящи се само от

работещи, само от пенсионери или тяхна комбинация. Има домакинства, които издържат

малки деца, ученици и студенти, в които има един и повече безработни, инвалиди и т.н.

Всичко това редуцира персоналните различия в дохода и в повечето случаи ги

задълбочава още повече, когато се вземе под внимание средният доход на човек от

домакинство.

Направените по-горе разсъждения повдигат един от най-социално ангажираните

икономически проблеми: Кое определя размера на доходите така, че за привидно

еднакви усилия едни получават значително повече от други, и обратно – за очевидно

различен принос да се получават еднакви заплати?

Освен от работните си заплати и от другите получавани доходи, хората се вълнуват и от

растежа на цените, проявяващи се като свързващото звено между паричните им доходи и

реалното количество стоки и услуги, които те могат да закупят на пазара. Няколкото

поколения българи, живели при социализма, не познават феномена инфлация, защото

той е обявяван за буржоазен недостатък.Стати Статев

ДОХОДИ ИРАБОТНА ЗАПЛАТА

4


След либерализирането на голяма част от цените през 1991 г., цените на

потребителските стоки нарастват с 474%. През следващите години нарастването на

цените на стоките и услугите за крайно потребление се колебае под или над 100%, като

през 1996 г. достига 311%, а през 1997 г. поставя абсолютен рекорд от 579%. Следва

период на по-умерен ръст на потребителските цени в условията на паричен съвет, като

от средата на 1997 г. до към края на 2007 г. те се увеличават общо с около 100%. За

целия период от 1990 до 2007 г. цените на потребителските стоки и услуги нарастват

средно около 4000 пъти. Ако отчетем деноминирането на лева 1000 пъти в края на

миналия век, остава средно увеличение от около четири пъти. Ако за пример всеки

читател направи отделни сравнения на цените през осемдесетте години на миналия век

и началото на настоящия век, той ще открие, че има такива, които са поскъпнали около

четири пъти, както и такива, които са поскъпнали значително по-малко или повече от

три пъти. Оказва се средно, че ако през осемдесетте години на ХХ в. и сега получавате

една и съща заплата, например 800 лв., то стоките и услугите, които можете сега да

закупите с тези 800 лв. са еквивалентни на реални блага за около 200 лв. от осемдесетте

години на миналия век. Защо цените в една страна през отделни периоди са стабилни, а

през други нарастват рязко? Защо по едно и също време в различните страни цените

имат различна динамика?

От началото на деветдесетте години на миналия век портфейлите на

българите все повече набъбват с левове. Работната заплата непрекъснато

нараства, но в повечето случаи ръстът й е по-малък от растежа на цените. С по-голямо

количество пари днес човек купува само част от това, което е могъл да купи преди

години. Какво да прави със спестяванията си, ако има такива? Добри приятели веднага

дават съвети: "Обърни парите си в евро и ги дръж в къщи, а не в банка, защото е

сигурно, че тя няма да се обезцени!", или "Вложи ги в държавни ценни книжа, защото

са сигурни и имат най-голяма доходност!", или "Купи си недвижим имот, защото цената

му ще расте и ако не го продадеш, ще го оставиш на децата!", или "Купи си една хубава

кола, нови дрехи, яж и пий - това ще ти остане от живота!", и т.н. Нашата малка

България е пълна с финансови "знахари". Къде, как и в какво да влагаме парите си така,

че да печелим?

Населението на България от около 4 милиона души в началото на

ХХ в. достига 7 милиона през 1946 г. и близо 9 милиона през 1990

година. Според преброяването на населението през 2001 г. неговото абсолютно

съкращаване в условията на преход продължава като достига близо един милион души и

понастоящем е около 7,8 милиона души. До 1946 г. в половата структура на населението Стати Статев

ЦЕНИ ИИНФЛАЦИЯ

ПАРИ И БАНКИ

ЗАЕТОСТ И БЕЗРАБОТИЦА

5


превес имат мъжете, а след това и досега - жените. Населението в трудоспособна възраст

към средата на миналия век е около четири милиона и четвърт, през 1990 г. - над 5

милиона, а в края на 2003 г. – 4,7 милиона души.

Въпреки че в Царство България няма статистика на заетостта и безработицата,

могат да се направят следните разсъждения. По оценки на икономисти от онова време

между Великата депресия и Втората световна война от селското стопанство е можело да

се изтеглят от три четвърти до един милион трудоспособни хора, без от това да пострада

производствения процес. Ако приемем, че трудово активното население за този период е

средно около 4 милиона души, то можем да считаме, че безработицата е гравитирала

около 20%.

При социализма безработицата е забранена конституционно - на всеки е вменено

правото и задължението да бъде социалистически труженик. Заетостта е най-висока през

1987 г. - почти четири и половина милиона души. Министерството на труда и

социалните грижи започва да отчита безработицата от м. май 1990 година. Тя нараства

много бързо края на миналия и началото на новия век гравитира средно около 650

хиляди души. Равнището на безработица като отношение на безработните към общия

брой заети и безработни за този период се колебае средно около 18%. През 2004 г. то

намалява до 12% или около 450 хиляди безработни, а 2008 е стабилно под 10%. Кои са

причините за наличие на безработица? Каква трябва да е нейната норма?

Правителството е един от основните

икономически агенти. Неговата икономическа

дейност обхваща почти всички страни на икономическия живот. То отговаря за

вътрешната и външната сигурност на страната като издържа полицията и армията, съда и

прокуратурата. Правителството финансира държавното здравеопазване, образование,

наука и култура. Негови институции контролират и регулират държавните предприятия

в промишлеността, енергетиката, транспорта и съобщенията и много други дейности.

Както в повечето страни по света правителствените разходи нарастват значително

през годините. В първите десетилетия на миналия век те са почти символични.

Изразходваните от българското правителство средства се увеличават повече от два пъти

след кризата от 1929 - 1933 г., като през 1939 г. достигат 214% спрямо 1911 година.

Техният растеж продължава през годините.

През деветдесетте години на ХХ в. правителството събира в републиканския

бюджет под формата на данъци средно по 20 ст. на всеки лев доход на средния българин,

а харчи между 23 и 26 ст., т.е. разходва от 3 до 6 ст. повече от събираните данъци на

всеки лев доход в България. Така се създава значителен бюджетен дефицит в размер от Стати Статев

ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА НА ПРАВИТЕЛСТВОТО

6


3% до 6% от брутния вътрешен продукт (БВП) на страната. В началото на настоящия

век се преминава към обратна политика – съзнателно залагане и реализиране на

бюджетни излишъци. Ако към републиканския бюджет се добавят и бюджетите на

общините, се вижда, че около 30 ст. на всеки лев доход преминават през държавната

администрация. Освен това, ако към тях добавим и бюджета на социалното осигуряване,

с което получаваме консолидирания държавен бюджет, се вижда, че през ръцете на

държавната администрация минават около две пети от доходите в България.

Как събираните от държавата данъци и държавните и правителствените разходи

влияят върху икономическия живот? Дали парите, които всеки българин дава на

правителството от своя доход, отиват за неговото добруване или се прахосват?

Обосновано ли е правителството да харчи повече отколкото получава и кой, как и кога

ще погасява натрупания бюджетен дефицит? Добре ли е да има бюджетни излишъци и

кой и как да ги разпределя?

По времето на Народната република външната търговия на България е

ориентирана преимуществено (над четири пети) към социалистическите

страни. По пътищата тогава се срещат само москвичи, лади, волги и шкоди, а

появяването на друга марка автомобил става повод за оживени коментари. От началото

на деветдесетте години на ХХ в. рязко нараства броят на "западните" автомобили. Почти

същите промени се наблюдават в областта на аудио-видео техниката и битовата

електроника. В цялостната структура на потребление на българина все по-значителен

дял започват да заемат стоките от Западна Европа, Азия и Америка. Фирмите също

пренасочват своята външнотърговска и инвестиционна политика към тези региони.

Резкият спад във външнотърговските отношения с бившите социалистически страни се

компенсира основно с разширяване на стокообмена със страните от Европейския съюз.

Правителството регулира външната търговия като поставя различни вносни мита

за разнородните стоки, а за редица стоки определя квоти за разрешените за износ и внос

количества. Често външни фактори оказват много силно влияние върху

външнотърговския стокообмен. Например наложеното от Организацията на обединените

нации ембарго върху Ирак, а след това и върху Сърбия, причини големи загуби на

България, които никой по никакъв начин не ще възстанови.

Какво определя обема и структурата на вноса и износа на България? Как

размерите на митата и квотите се отразяват върху външната търговия и оттам върху

цялостното икономическо развитие на страната?

Валутният курс на лева вълнува много хора. Най-малкото поради

поставения вече въпрос в каква валута да държат своите пари - левове, Стати Статев

ВЪНШНА ТЪРГОВИЯ

ВАЛУТЕН КУРС

7


евро, щатски долари, британски лири, или швейцарски франкове. Немалко хора разчитат

да запазят или увеличат богатството си пасивно чрез обръщането му във валута или

активно - чрез покупко-продажба на валута при изгодни курсове.

Важността на въпроса за валутния курс се определя от отвореността на нашата

малка икономика, чийто външнотърговски стокообмен е между три четвърти и четири

пети от брутния вътрешен продукт. От друга страна, трябва да изплащаме и сравнително

голям спрямо икономическия потенциала на страната външен дълг. Значимостта на

въпроса за валутния курс на лева е толкова голяма, че Българската народна банка не

котира валутен курс на лева, а валутен курс на чуждите валути - щатски долар, евро,

швейцарски франк и други. Например в края на 1995 и началото на 1996 г. един щатски

долар се равнява на около 70 лева. Ако тогава се котира валутен курс на лева, то би

трябвало да се оповести, че 1 лев е равен на около 1.4 цента.

Валутният пазар в страната при вътрешна конвертируемост и плаващ валутен

курс на лева през първата половина на деветдесетте години на ХХ в. е сравнително

спокоен за сложната икономическа конюнктура. На всички, включително и на

неспециалистите, обаче тогава е ясно, че тенденцията е курсът на българския лев да

спада. Той достига най-ниските си нива в средата на м. февруари 1997 г. - 0.034 цента и

0.057 пфенинга за един лев, което означава, че курсът на щатския долар се покачва

максимално до 2936.7 лв., а на германската марка - до 1758.5 лв. Така Република

България достига до въвеждането на паричен съвет в средата на 1997 г. при фиксиран

курс един български лев за една германска марка. След въвеждането на еврото

фиксираният курс е 1.95583 лева за едно евро или фиксираният валутния курс на

българския лев е 51 евроцента. Така през 2008 г. един щатски долар се разменя за около

лев и двадесет-тридесет стотинки, или курсът на лева спрямо американския долар е

около 80 щатски цента.

Кои фактори определят динамиката на валутния курс и каква е неговата връзка с

инфлацията, заплатите и потреблението?

Малко са хората с реална представа къде е действителното място на България по

богатство и бедност на фона на над шестмилиардното население на земята. За да

придобием представа за това нека разделим държавите и териториите с икономическа

независимост в пет групи според размера на произвеждания от тях БВП на глава от

населението. Тогава в първата група с над 10 000 евро попадат около 30 най-развити

страни, във втората - между 5 000 и 10 000 евро – около 35 страни, в третата - от 1 000 до

5 000 евро – около 60 страни, в четвъртата - от 400 до 1 000 евро – около 40 страни, и в

Стати Статев 8


петата - 40 страни с по-малко от 400 евро. Според това делене и в най-тежките години на

икономическа рецесия България се намира в "златната среда".

В още по-агрегиран план може да се твърди, че между една шеста и една пета от

човечеството потребява от две трети до три пети от световното производство; в средната

група има равенство - една шеста или една пета от жителите на Земята консумира точно

една шеста или една пета от земните блага; и в бедняшката последна група - между две

трети и три пети от населението на планетата потребява от една шеста до една пета от

производството. И по това делене българинът пак е малко по-нагоре от средата - във

втората група, но движещ се в посока към първата.

Аналогични различия между бедни и богати има и вътре във всяка отделна

страна. Когато гениалният шахматист Робърт Фишер напуска Москва, на въпроса защо

счита всички съветски хора за щастливи, отговоря: "Защото не знаят колко са бедни!"

Основен проблем на немалко българи е, че те се сравняват с по-богатия си съсед и искат

да имат материалното богатство на шведа, американеца, германеца, без да обвързват

това с количеството и качеството на тяхната работа.

Кои са причините хората в едни страни да са много по-богати, отколкото в други?

Защо дори в една малка страна хората се различават значително по размера на своето

материално богатство?

Кръгът от въпроси, които възникват от и в икономическата реалност и стоят за

решаване пред икономическата теория и практика, все повече се разширява и усложнява.

За обясняване на икономическото развитие се изграждат различни икономически теории.

Всяка теория се основава на определени принципи на икономическо мислене и начини за

тяхното прилагане (методология).

2.2. Принципи на икономически мислене (аксиоми в икономическата теория)

Има различни начини за възприемане и описване на икономическата реалност,

които се основават на различни принципи на икономическо мислене, с помощто на

които се структурира икономическата теория. В изложението по нататък се следва един

от възможните начини за изграждане на съвременната икономическа теория.

Изходна аксиома на икономическата теория е, че

съществуващите потребности винаги са по-големи от

наличните блага или възможностите за тяхното задоволяване. Оттук следва принципът

(законът) за недостатъчността ( l a w of scarcity ): Никога не ще има достатъчно блага, за да Стати Статев

БОГАТСТВО И БЕДНОСТ

НЕДОСТАТЪЧНОСТ НА БЛАГАТА

9


се задоволят всички съществуващи потребности . Навсякъде около нас и за самите нас

могат да се намерят безброй примери, потвърждаващи тази постановка. Можем да дадем

пример с приказката за малкото дете, което получава едно левче и тръгва да си купува

шоколад, като съжалява, че парите няма да му стигнат и за пакетче дъвка. Така унесено,

то загубва парите и заплаква. Добър човек му дава друго левче, но то заплаква още по-

силно, защото, ако не е загубило първото щяло да има две – и за шоколад и за дъвка, но

не и за балони, и т.н. Българското правителство изпитва недостатъчност на бюджетни

средства спрямо заявените претенции на различните бюджетни институции и

организации. Но дори и да се намерят начини за удвояване и дори да утрояване на

бюджета, пак е сигурно, че няма да бъдат задоволени всички потребности на отбраната и

полицията, науката и образованието, здравеопазването и културата.

Потребностите не само превишават наличните за тяхното задоволяване блага. Те

просто са неограничени, защото задоволяването на една потребност води до

пораждането на друга. Същевременно благата за тяхното задоволяване винаги са

ограничени. Ние можем да си представим един бъдещ свят, в който материалните

потребности на всеки от храна, облекло, жилища и определен материален комфорт ще

бъдат задоволени. Но в никакъв случай не може да приемем, че хората в този свят ще

живеят колкото години желаят, и то в добро здраве, или че желанията на всички да

почиват, пътуват и учат ще бъдат задоволени напълно.

Благата за задоволяване на потребностите се подразделят най-общо на

потребителски блага и ресурси. Потребителските блага ( consumption goods ) обхващат

всички блага, които напускат производствения процес, или това са предназначени за

крайно потребление стоки и услуги ( final goods and services ) . Критерият за тяхното

обособяване не е вещественият израз на благото, а неговото функционално използване.

Например един автомобил може да е стока за крайно потребление, ако е закупен от

домакинство за задоволяване на лични потребности, а може и да е ресурс, ако е закупен

като стока за продан или като транспортно средство във фирма. Всеки може сам да си

състави много примери за едни и същи блага, които в едни случаи са потребителски, а в

други случаи са ресурси - включват се в производствен процес за създаване на друга

стока или услуга.

Ресурси ( resources ) са всички дадености, които посредством икономически

дейности могат да се преобразуват в блага за задоволяване на човешките потребности.

Те се разделят на природни ресурси (natural resources) - почва, води, гори, полезни

изкопаеми, въздух; капиталово оборудване (capital equipment) - производствени сгради,



машини и съоръжения, стоково-материални ценности и запаси; човешки ресурси (human

resources; human capital) - работниците с техните знания, умения, квалификация.

На всеки етап от развитие на обществото само определен обем от ресурси може

действително да се използва за задоволяване на човешки потребности. Последното се

определя от това кои ресурси е технически възможно и икономически изгодно да се

въвлекат в икономически дейности. Например науката отдавна е доказала, че в морската

вода се съдържат огромно количество злато, сребро и други ценни метали, но няма

ефективна технология за тяхното извличане.

Ресурсите, които могат реално да бъдат въвлечени в производствен процес, се

наричат производствени ресурси ( productive resources ) или производствени фактори

( factors of production ) . Във всеки даден момент от човешката история тези ресурси са

измерител на богатството на обществото, защото определят максималното производство

и задоволяване на потребности, които това общество може да осигури. Тъй като

производствените фактори са ограничени в по-голяма степен от ресурсите, именно тази

ограниченост е икономическата основа на недостатъчността.

Производствените фактори се разделят основно на три вида: земя, труд и капитал.

Факторът земя ( land ) обобщава всички използвани природни ресурси, които в дадения

производствен процес не се подобряват под влияние на другите два фактора - например

наетата плодородна земя за създаване на зеленчукови или овощни градини, или взетото

под аренда находище на полезни изкопаеми.

Факторът капитал ( capital ) обхваща всички налични за ползване от обществото

съоръжения и сгради с производствено предназначение, машини и производствено

оборудване и стоково-материални ценности и запаси. За разлика от земята, капиталът не

е дар от природата, а е предишен резултат от комбинация на производствените фактори.

Когато говорим за капитала като производствен фактор, имаме предвид не паричния

капитал, а реалния капитал със споменатите по-горе елементи. Реалният и паричният

капитал са свързани, защото паричният капитал е необходим за закупуване на реалния.

Във всеки момент има наличен капитал и допълнителен капитал, който увеличава

наличния. Добавките към наличния реален капитал се наричат инвестиции.

Факторът труд ( labor ) обединява физическите и умствените способности, които

хората влагат в производствения процес. Товаро-разтоварачът прилага мускулна

енергия, преподавателят излага умствени способности по време на лекция, кранистът

комбинира умствени и физически усилия при управлението на машината.



Така както обществото натрупва реален капитал, то натрупва и човешки капитал.

Човешки капитал са натрупваните с времето у хората инвестиции от учение, обучение,

квалификация и здраве, които увеличават производствения им потенциал.

Поради особената си важност предприемачеството ( entrepreneurship ) може да се

обособи като отделен производствен фактор (виж фиг 1.1.). В другия вариант, ако не се

обособи като самостоятелен фактор, предприемачеството в зависимост от формата си се

съдържа във всеки един от трите основни фактора и може да се отнесе към всеки от тях

или тяхна комбинация.

Предприемач (entrepreneur) е човек, който поема риска по организирането и

управлението на икономически дейности. Той също прилага умствени и физически

способности, затова предприемачеството може да се включи към фактора труд. Когато

предприемачът е съсобственик, предприемачеството може да се отнесе към фактора

капитал или фактора земя. Обособяването му има смисъл само ако се налага отделяне на

доходите за предприемачество от доходите за извършване на други трудови дейности.

Фигура 1.1.

Структура на производствените фактори и получаваните от тях доходи

ПРОИЗВОДСТВЕН ФАКТОР ОПИСАНИЕ ДОХОД

ЗЕМЯ Природни ресурси (земя, вода, гори, полезни изкопаеми) РЕНТА

КАПИТАЛ Производствени ресурси (машини, сгради, съоръжения) ЛИХВА

ТРУД Физически и умствени усилия в производството ЗАПЛАТА

ПРЕДПРИЕМАЧЕСТВО Организационни и управленски умения и ПЕЧАЛБА

възможности за поемане на риск

Така както хората не могат да спрат да потребяват, така те не

могат да спрат и да произвеждат. Следователно самото

съществуване на човечеството предполага извършване на действия от страна на хората,

насочени към задоволяване на неограничените потребности с ограничените блага. Това

са икономически дейности (economic activities), които образуват икономическия живот

(economic life), или това, което наричаме икономика (economy). От тази гледна точка в

икономическата теория и практика съществува един главен въпрос: По какъв начин

хората задоволяват неограничените си потребности с наличните ограничени блага?

Затова икономическата наука изучава как ограничените блага се разпределят между

неограничените потребности.

След като благата са ограничени, а потребностите са

неограничени, то е необходим е избор ( choice ) за това кои

потребности и по какъв начин да се задоволят. Нека се върнем на примера за детето с

левчето - то е изправено пред избора да си купи или шоколад, или дъвка, или балон,


ИКОНОМИЧЕСКИ ДЕЙНОСТИ

ИКОНОМИЧЕСКИ ИЗБОР

12


или ... При известна обща сума на разходите в държавния бюджет парламентът и

правителството са изправени пред избор колко да отделят за отбрана и вътрешен ред,

колко за образование и наука, колко за култура и здравеопазване и т.н. Тъй като

недостатъчността на благата предполага избор, и обратно, то икономическата наука е

наука за избора – тя обяснява как хората избират кои потребности да задоволят и как

промяната в икономическите условия влияе на този избор.

Изборът кои потребности да се задоволят е винаги рационален

( rational choice ) . Това означава, че сред многото цели, които

хората преследват, те избират най-разумните според някакъв критерий. В случая може да

се каже, че най-общият критерий е с наличните ограничени ресурси да се задоволят

колкото се може повече потребности. Но ако това е единственият критерий, рискуваме за

сметка на задоволяване на духовни потребности от наука и култура да удовлетворяваме

излишни потребности от алкохол, храна и облекло. Същевременно има потребности, от

които отделният човек и обществото не бива да се лишават, каквато и да е тяхната цена,

като например здравеопазването или образованието. Не можем например да се откажем

от неотложно лечение или престижно образование и със спестените пари да отидем на

екскурзия в чужбина. Когато се определи структурата на разумните потребности, които

могат да бъдат задоволени с наличните ресурси, настъпва процес на икономизиране.

Изборът винаги се икономизира ( economizing the choice ) . Това

означава определената рационална структура на потребностите

да се задоволи с най-малък разход на блага, т.е. да се избере най-икономичното

изразходване на благата. Казано по-друг начин: с наличните ограничени ресурси да се

произведат колкото може повече блага и с тях да се задоволят колкото може повече от

рационалните потребностите, или да се постигне възможно най-пълна реализация на

икономическите цели. Рационалният и икономизираният избор е такова съотношение

между налични блага и потребности, при което никой друг избор не може да задоволи

по-добре дадената потребност, без да се намали задоволяването на някоя друга

потребност. Или ако се опитаме при втори избор да задоволим друга потребност, то

незадоволяването на потребност от икономизирания избор ще е по-голямо от

задоволяването на другата.

Следователно при избора се изправяме пред проблема за

алтернативните разходите (opportunity cost). Щом вежнъж сме

избрали да изразходваме благата за задоволяване на дадени потребности, всички други

алтернативни потребности, които биха могли да се задоволят с тях остават

незадоволени. Най-високо оценената жертвана възможност за използване на благата се Стати Статев

РАЦИОНАЛEН ИЗБОР

ИКОНОМИЗИРАНЕ НА ИЗБОРА

АЛТЕРНАТИВЕН РАЗХОД

13


нарича алтернативен разход. Или най-високата стойност на благата за задоволяване на

незадоволена алтернативна потребност се нарича алтернативен разход.

Например наближава рожденият ви ден и имате на разположение 200 лева. Вие

избирате да поканите дузина приятели на евтино заведение, като се лишавате от

възможността да отидете само с приятелката си в луксозен ресторант или да си купите

нови дрехи, или да се насладите на няколкодневна почивка в планината. Тези три

възможности са алтернативи на празненството, на което вие ще бъдете щастлив сред

всичките си приятели със старите си джинси. Ако от тези три алтернативни

възможности вие оценявате най-високо посещението на ресторант само с любимия

човек, именно то ще представлява алтернативния разход на празненството с много

приятели.

Алтернативните разходи като проявление на недостатъчността и

избора съдържат в себе си важна двойствена закономерност на

икономическия живот, наречена конкуренция и кооперация. Поради недостатъчността на

благата превишаващите ги потребности се конкурират помежду си. Конкуренцията

( competition ) е съперничество и борба за привличане на желана част от недостатъчните

блага. За детето с един лев в джоба шоколадът и пакетчето дъвка се конкурират за

наличното левче. За правителството, изготвящо бюджета, няколко пъти по-големите

потребности за финансиране на отбраната, науката, културата, здравеопазването и т.н. се

конкурират помежду си в рамките на фиксирания държавен бюджет.

Тъй като потребностите са свързани с определени хора, социални групи или

институции, конкуренцията се проявява като взаимоотношение между тях. След като не

може всеки да има всичко, което желае, той трябва да се конкурира с останалите за

ограничените наличности. В съвременните общества конкуренцията се осъществява или

в законови форми, или се базира на исторически възникнали общоприети правила.

Основно правило на конкуренцията е всеки да притежава като собственост това което е

придобил чрез доброволна размяна. В размяната хората се конкурират като предлагат по-

изгодни условия от другите - продават по-евтино или купуват на по-висока цена. Не е

конкуренция отнемането на чужда собственост с насилие или кражба.

Някой може да каже, че конкуренцията не е неизбежно следствие от

ограничеността на благата, защото щом благата са ограничени, по-разумно е не да се

конкурираме, а да се кооперираме. Кооперацията ( cooperation ) е другата страна на

конкуренцията, нейната диалектическа противоположност. Те са взаимоизключващи се и

същевременно са взаимодопълващи се. Кооперация означава да работиш съвместно с

други за постигане на обща цел. Като че ли по този начин могат да се решат всички Стати Статев

КОНКУРЕНЦИЯ И КООПЕРАЦИЯ

14


икономически въпроси. Но това не е така, защото кооперацията не премахва

недостатъчността. Тя е само един от възможните начини за постигане на рационално и

икономизирано задоволяване на потребностите, но не е икономическа панацея.

Доказателство за това е разпадането на световната социалистическа система. Не би

имало крах на командно-плановите икономики, ако конкуренцията можеше да бъде

преодоляна и кооперацията можеше да реши всички икономически въпроси.

В икономическия живот конкуренцията и кооперацията се взаимодопълват

непрекъснато и повсеместно. В една фирма работниците се конкурират помежду си, но

заедно с това те по необходимост се кооперират. Същото прави и управленският състав.

Във фирмата като цяло работници и управляващи също едновременно се конкурират и

кооперират. Спрямо други фирми те се конкурират като едно цяло, с някои от тях се

кооперират и съвместно се конкурират с останалите групировки и т.н.

Какво представлява господстващата съвременна

икономическата теория наричана икономикс

(еconomics)? Ако използваме дадените дотук понятия, аксиоми и закономерности като

адекватно отразяващи икономическата реалност, то икономиксът се определя като наука

за избора на икономически алтернативи на рационално и икономично използване на

ресурсите и за задоволяване на потребностите с ограничените блага. Ако това

определение ви се струва дълго, може да кажете само: "Икономиксът изучава

задоволяването на потребностите." След това да добавите: "с ограничените блага", после

"посредством избор на алтернативи", после - "за рационално и икономично използване

на ресурсите", и накрая - "в условия на взаимодопълващи се и отричащи се конкуренция

и кооперация".

Всяко едно от тези удължаващи се определения е вярно. Ние можем да

продължим да ги разширяваме докато изчерпим цялото съдържание на този учебник,

излезем извън него в другите конкретни икономически теории и от тях преминем в

конкретната, неописана и необхваната още в теория икономическа реалност. В този

смисъл не съществува едно единствено и общоприето определение за икономикс, защото

както и да се формулира, то никога не ще може да изрази цялата пълнота на

икономическата теория.

2.3. Използвани методи и възможни заблуди

Каквато и да е икономическата теория, тя не може да обхване цялото

многообразие на икономическия живот. Според своята вътрешна логика и хипотезите, на

които се основава, всяка икономическа теория задава основните (според нея) фактори, Стати Статев

ОБЩА ИКОНОМИЧЕСКА ТЕОРИЯ -ИКОНОМИКС

15


определящи динамиката на даденото икономическо явление, като изоставя другите,

които приема за второстепенни.

Методът, чрез който в дадена теория едни фактори се приемат за

значими, а други за незначими и се игнорират при обясняване на

даденото явление, се нарича метод на научната абстракция ( scientific abstraction ) . Щом

абстракцията е научна, трябва научно да се докаже, че факторите, които приемаме за

определящи, са по-значими от тези, които пренебрегваме. За разлика от научната

абстракция, при художествената абстракция личните качества на твореца определят

значимостта на факторите. Например, ако командироваме един икономист на морски

курорт, той ще установи, че има сезонно увеличение на цените с повече от 10%, че

качеството на обслужване е лошо и т.н., а ако изпратим един поет, той ще се върне със

сонет за морски вълни и разходка по лунна пътека.

Икономическите теории са сложни научни абстракции на реалната

икономика, изграждани посредством логически методи. Затова

тяхната истинност (историчност) трябва непрекъснато да се

проверява. Следователно логическия и историческия подход и методи трябва

непрекъснато да са в единство. Например, ако пазарната практика показва, че при

нарастване на цената на агнешкото месо хората започват да купуват по-малко от него и

се пренасочват към купуване на повече свинско и телешко месо, които са с непроменени

цени, това е потвърждение на постановката, че при нарастване на цената на дадено благо

неговото търсено количество и потребление намаляват. Следователно в този случай

икономическата практика потвърждава теорията, или по-друг начин казано -

икономическата теория описва достоверно реалността.

Нека вземем друг пример: когато в началото на настоящия век цените на

недвижимите собствености започват да нарастват и през 2008 г. са почти четири пъти

по-високи, повечето хора очакват продажбите да спаднат, което на свой ред да доведе

отново до спад на цената. Реалността обаче показва, че само за кратък период по време

на увеличението има намаляване на продажбите, а след това със силното развитие на

потребителските кредити потреблението отново се връща на предишното си равнище и

дори го надхвърля. Изводът е, че в случаите, в които икономическата информация не

потвърждава теорията, тя трябва да бъде ревизирана: или да се включат нови фактори

(и/или да отпаднат някои от старите) към теорията, които да обяснят отклоненията; или

да се изключат или променят стари хипотези и да се включат нови; или да се отхвърли

цялата теория и да се изгради нова по-достоверна и отговаряща на променящата се

реалност икономическа теория.Стати Статев

НАУЧНА АБСТРАКЦИЯ

ЛОГИЧЕСКИ И ИСТОРИЧЕСКИ

МЕТОДИ

16


Процесът на формулиране на научните хипотези и теории, събирането на

достоверна икономическа информация за тяхната проверка и произтичащото от това

потвърждаване, ревизиране или отхвърляне на теориите се нарича научен метод.

Научният метод е едно от великите творения на човешкия гений. Силата на научния

метод се състои в това, че той обединява човешката мисъл към общо (съвместно)

възприемане на реалността, като се абстрахира в колкото е възможно по-голяма степен

от уникалните личностни представи на всеки човек. Писателят Клод Бернард

разграничава художествения от научния метод така: "Изкуството - това е Аз, а науката -

това сме Ние."

Двойка методи, която се прилага при изследване на икономиката, са

анализът и синтезът. Чрез метода на анализа сложната икономическа

реалност се разделя на съставящите я елементи и те се изучават поотделно. При

обособяването на икономическите процеси и явления трябва внимателно да се анализира

тяхната взаимообвързаност и взаимоподчиненост. След като се изучат детайлно

отделните процеси и явления, хипотезите и теориите за тях се съчетават отново

посредством метода на синтеза в първоначално изследваната икономическа реалност.

Например след изучаване на динамиката на брутния вътрешен продукт на

страната ние ще го разчленим на съставните му елементи: лични потребителски разходи,

инвестиции на бизнеса, правителствени покупки и нетен износ. След това ще

анализираме поотделно тези компоненти, получавайки специфични познания за всеки от

тях. Едва тогава с помощта на синтеза и знанията за връзките между тях ще ги съединим

отново в брутен вътрешен продукт, за който ще получим много по-задълбочено

познание. Затова анализът и синтезът се прилагат в единство, като това е пътят за

постигане на по-задълбочени теоретични познания за икономиката.

Друга двойка методи, свързана с предишната, е тази на индукцията

и дедукцията. Индуктивен метод означава правенето на съждения

от единичното към общото. Всеки познава изучаваната в средното училище

математическа индукция на италианеца Пеано по реда на естествените числа. Ако едно

твърдение е вярно за 1, 2 и 3 и от допускането, че е вярно за n, следва че е вярно и за

n+1, то е вярно за всички номера на естествените числа. Но математиката сама по себе си

е дедуктивна наука и не предполага дедуктивна проверка. В социалните науки и

специално в икономическата наука е необходимо индуктивните съждения да се

проверяват дедуктивно, и обратно – дедуктивните да се проверяват индуктивно. При

метода на дедукцията се правят съждения в обратен ред: от общото към единичното .


АНАЛИЗ И СИНТЕЗ

ИНДУКЦИЯ И ДЕДУКЦИЯ

17


Защо двата метода трябва да се прилагат в единство? Например нека вземем

студентски поток от равен брой момичета и момчета и да допуснем, че той се състои

само от момичета. Прилагаме индукцията на Пеано: на първия ред стоят само момичета,

т.е. за първите номера е вярно; преместваме се на десетия ред и допускаме, че номер n e

момиче, като се оказва, че следващият номер n+1 също е момиче. Оттук според

индукцията на Пеано следва, че в потока има само момичета. Ако обаче приложим и

дедуктивния метод, се оказва, че това не е вярно, защото потокът е смесен.

Да посочим икономически пример. Ако един производител на домати получи

двойно по-големи добиви, неговата печалба ще се удвои при равни други условия.

Според индуктивния метод следва, че ако всички производители на домати получат

двойни добиви, те ще реализират и двойни печалби. Но според дедуктивния метод се

оказва, че това не е вярно. Защото ако предлагането на домати (поради изключително

благоприятни климатични условия) се увеличи два пъти над очакваното, ще се получи

свръхпредлагане, цените ще спаднат, а част от продукцията може да остане

нереализирана. Ясно е, че ако всички производители на домати удвоят добивите,

печалбите им със сигурност няма да се удвоят.

При прилагането на методите на анализ и синтез и на

индукция и дедукция често се изпада в заблудата на

съединяването (fallacy of composition) или в заблудата на

разделянето (fallacy of division). Заблудата на съединяването се получава, когато верни

хипотези за отделни икономически процеси или явления се приемат без доказателство

като верни и за по-обща икономическа реалност. Например, ако някои домакинства

започнат да спестяват повече, всяко едно от тях ще стане по-богато, но оттук не следва,

че ако всички домакинства спестяват повече, то цялото общество ще стане също толкова

по-богато (това е парадоксът на икономичността, който ще изучим по-късно). Всъщност

обществото ще стане по-бедно, защото потреблението ще намалее и ще остане

нереализирана продукция, а бизнесът няма да е готов веднага да поеме нарасналите

спестявания като инвестиции.

Заблудата на разделянето възниква в обратния случай, когато верни хипотези за

по-обща икономическа реалност се приемат без доказателство като верни и за отделни

нейни компоненти. Например факт е, че в началото на ХХІ в. българската икономика

работи с около 3/4 от своя капацитет от края на осемдесетте години на ХХ в., но това не

означава, че всички фирми са намалили производството си с една четвърт.


ЗАБЛУДИ НА СЪЕДИНЯВАНЕТО И

РАЗДЕЛЯНЕТО

18


При търсене на причинно-следствени зависимости често се

изпада в заблуда на погрешната причина (fallacy of false cause,

или post hoc fallacy). Последното наименование идва от

латинската фраза "post hoc ergo propter hoc", която гласи "след това, следователно поради

това". Заблуда на погрешната причина се получава, ако от това, че едно явление е

настъпило преди друго или едновременно с него, се прави извод, че първото е причина

за второто. Заблудата идва от абсолютизирането на логическата форма "ако, то", т.е. ако

настъпи събитие А, тогава и само тогава настъпва и събитие В; следователно А е

причина за В. Но това е само един от възможните четири варианта. Другите три са:

1. Събитие В може да настъпи едновременно или след А, но да няма никаква

връзка с него. Например не може да се твърди, че увеличаването на продажбите на

персонални компютри е следствие от увеличената консумация на алкохол. За всички е

ясно, че измирането на динозаврите не е причина за кризата и разпадането на световната

социалистическа система.

2. Събитие В може да е следствие от съвсем различни фактори от тези, причинили

събитие А (или от фактори, които са обща причина за възникване на А и В, без

последните две да са свързани причинно-следствено). Например в дадена компютърна

фирма е назначен нов търговски директор и продажбите се увеличават. Изводът, че

нарастването на продажбите е следствие от назначаването на търговския директор, е

пример за заблуда на погрешната причина. Увеличаването на оборота на фирмата може

изобщо да не е заслуга на новия директор (това е пример за случай 1); или само в

някаква степен да се дължи на неговата работа, а в останалата - на съвсем други фактори

като например спадане на цените, нарастване на броя и доходите на купувачите и т.н.

(пример за случай 2); или увеличаването на продажбите на фирмата и нарастването на

нейната чиста печалба е причина за назначаването на нов човек (това е пример за

следващия случай 3).

3. Ако двете събития са настъпили едновременно, може да се окаже, че не А е

причина за В, а обратно - че В е причина за А. Статистическата корелация, или степента

на взаимообвързаност между две променливи, не е доказателство за причинно-

следствена връзка между тях. Затова един от най-трудните и дискусионни проблеми в

икономическата теория е доказването на причинно-следствени връзки между отделни

икономически явления и процеси.

Един от най-често използваните методи в

икономическата теория е предполагането на равни

други условия (ceteris paribus). Чрез прилагането на метода на научната абстракция се Стати Статев

ЗАБЛУДА НА ПОГРЕШНАТА

ПРИЧИНА

ЗАБЛУДА ЗА РАВЕНСТВО НА ДРУГИТЕ УСЛОВИЯ

19


отделят един или няколко фактора, за които се приема, че определят основно динамиката

на дадения икономически процес или явление, а другите условия се приемат за

неизменни, или което е все същото - че не оказват никакво влияние. При тази

изследователска процедура често се изпада в заблуда за равенство на другите условия

(ceteris paribus fallacy). Тя се появява когато другите условия не са равни или постоянни,

а влияят на изследвания процес значимо - независимо дали по-малко, еднакво или по-

силно от включените в анализа.

Например, ако сравним месечния или годишен лихвен процент по кредитите и

темпа на растеж на цените, се оказва, че до въвеждането на системата на паричен съвет в

средата на 1997 г. първият е по-нисък от вторият, а след това става обратното.

Следователно реалният лихвен процент по кредитите (като разлика между номиналния

лихвен процент по кредитите и темпа на растеж на цените) до въвеждането на паричен

съвет е отрицателен, а след това – положителен. При тези условия според постулатите на

икономическата теория би трябвало инвестициите да нарастват до 1997 г., а след това да

намаляват. Но икономическата реалност показва друго. Защо? Защото в периода до

въвеждането на паричния съвет у нас трябва да се отчетат и други фактори: например,

вътрешната и външна икономическа и политическа нестабилност и песимистичните

очаквания за стопанската конюнктура, а също така и наличието на финансова стабилност

и оптимистични очаквания в последващия период, включително и във връзка с

предстоящото ни присъединяване към Европейския съюз.

В икономическата теория се използва и методът на

експеримента. Поради особеностите и сложността на

реалната икономика неговото използване е скъпо струващо и ограничено.

Икономическият експеримент изисква създаване на реална експериментална среда.

Например в дадени експериментални домакинства, фирми или региони трябва да са

различни само икономическите параметри, които следим, а всички други условия да се

приемат за равни. След определен период се прави анализ и се дава оценка на това дали

получените резултати от експеримента са по-добри или по-лоши от първоначалните. Но

дори и да са по-добри, не е сигурно, че ако ги приложим масово, ще получим по-добър

резултат навсякъде. Социално-икономическата среда вече ще е друга, а и другите

условия със сигурност не са еднакви.

Затова докато в химията, физиката, медицината експериментът е основен метод, в

икономиката той е помощен. Например в САЩ в един щат се прави експеримент с нова

образователна програма, в друг - с нова програма за здравеопазване и т.н. Не може обаче

в България да се експериментира един вариант за прилагане на Закона за данъка върху Стати Статев

ИКОНОМИЧЕСКИ ЕКСПЕРИМЕНТ

20


добавената стойност в Кърджалийска област и друг в Бургаска област, и след оценяване

на резултатите да се избере по-добрият.

Значително по-лесен за извършване е т.нар. контролиран икономически

експеримент. Това означава в реална обстановка, например в два обувни завода с

относително еднакви производствени условия, да се оставят различни само един или

няколко фактора и да се наблюдават и анализират различията в производствените

резултати: в единия завод се разрешава на работниците да работят колкото пожелаят

допълнителни часове с нарастващо заплащане, а в другия те получават право след

работно време да работят на машините за своя сметка, като плащат на собственика наем

за това.

Последните години, особено в развитите страни, определено развитие получава и

лабораторният икономически експеримент. При него се създават изкуствени условия

(наподобяващи театрална постановка). Едни хора изпълняват ролята на ръководители на

производствени и търговски фирми, други – на потребители, като се изследва например

динамиката на произведените количества стоки и услуги при различни цени и на

различни пазари.

Икономиката е най-силно квантифицираната и

формализирана обществена наука. В основата на това стои

възможността за остойностяване (измерване в пари) на всеки икономически обект,

процес и явление. Прилагането на математическата статистика за анализ на реалната

икономика се развива от науката икономическа статистика. Достиженията на много

други направления на математическите науки също се използват като методи в

икономическата наука. Сред тях са линейната алгебра и аналитичната геометрия,

теорията на вероятностите, диференциалното и интегралното смятане, теорията на

игрите и т.н. Оформя се науката иконометрия (econometrics), която обхваща създаване и

изследване на формалните икономически модели, оценяване взаимодействието на

параметрите им, анализиране на закономерностите и доказване или отхвърляне на

икономически хипотези.

Един съвременен учебник по която и да е икономическа дисциплина е толкова

изпъстрен с формули и уравнения, таблици и диаграми, че прилича повече на учебник по

математика. Задълбочаващото се математизиране на икономическата теория води до

обособяване на отделни силно формализирани нейни направления като математическа

икономия, финансова математика и т.н. Математическите методи са мощни аналитични

средства, но никога не бива да се забравя, че колкото повече формализираме реалността,


МАТЕМАТИЧЕСКИ МЕТОДИ

21


толкова повече тя "обеднява", толкова повече реални процеси и явления, фактори и

условия остават извън модела.

2.4. Икономически категории , закони, модели и теории:

Защо непрекъснато спорят икономистите?

Икономистите никога няма да могат, а и не се стремят да опишат абсолютно

точно и пълно реалната икономическа действителност. Представете си само милиардите

икономически действия, които се извършват всеки ден в българската икономика. Колко

сложен е комплексът от фактори, които определят дори само една покупка на дреха или

хранителен продукт: цената и качествата на продукта, видът и интериора на магазина,

имиджът и настроението на продавача, физическото и духовно състояние на

потребителя, дори и метеорологичната обстановка.

За да получат научно знание за заобикалящата ги действителност

икономистите отделят само важните страни и фактори на

изследваните явления и процеси, като пренебрегват несъществените. Така с помощта на

метода на научната абстракция се създават икономически категории. Например

понятието “капитал” е основна икономически категория. По своята същност капиталът е

включено в икономическия кръгооборот благо, което увеличава стоята стойност. На по-

конкретно ниво на абстрактност категорията “капитал” може да приема различни по-

конкретни проявления, съобразно различни критерии. Например - финансов капитал,

човешки капитал, интелектуален капитал. Или - индустриален капитал и търговски

капитал, или - основен и оборотен капитал и т.н. При икономическите категории е

валидно следното правило: Колкото по-абстрактна е дадена категория, толкова е по-

бедно нейното съдържание, и обратно – колкото е по-конкретна категорията – толкова е

по-богато нейното съдържание – например размера на оборотния капитал на дадена

фирма към определен момент от време.

Има икономически категории, които са с производен характер и се получават от

други категории. Например категорията “печалба” е производна на капитала. По същия

начин тя има различни по-конкретни проявления. Например, промишлена и търговска

печалба, лихва, рента, аренда, и т.н. По същия начин и категорията печалба може да

става все по-конкретна, достигайки до печалбата на дадена фирма за определен период

време.

Друга характерна черта на икономическата наука, е че тя не е

точна наука - също както метеорологията. Както в анекдота

бащата се хвали пред съседи: "Моето дете много познава - утре или ще вали, или няма!", Стати Статев

ИКОНОМИЧЕСКИ КАТЕГОРИИ

ИКОНОМИЧЕСКИ ЗАКОНИ

22


така и икономистите често правят следната прогноза за валутния курс за следващата

седмица: от една страна, доларът може "да поскъпне", защото ..., а от друга страна, може

"да поевтинее", защото ... В тази връзка е твърде показателно изискването на

американския президент Кенеди икономическите му съветници да имат само по една

ръка, защото в английския език посочената икономическа прогноза има вида "On one

hand, ...., but on the other hand, ...

Икономическата наука има вероятностен характер. От класическата теория на

вероятностите се знае, че ако хвърлим монета, вероятността да се падне "лице" е равна

на вероятността да се падне "герб", и двете вероятности са по 50%. Но това не означава,

че ако два пъти хвърлим монетата, единият път ще се падне "лице", а другият път -

"герб". Но ако опитате да хвърлите монетата 100, 1000, 10 000 пъти ще се убедите, че с

увеличаване броя на опитите нараства и сближаването на броя пъти, в който се пада

“лице” и този, в който се пада “герб”.

Икономическият закон изразява постоянно повтарящи се трайни и устойчиви

връзки и зависимости между определени икономически явления или процеси.

Икономическите закони са верни само като отразяващи преобладаващото поведение на

икономическите агенти. Например обичайно при нарастване на съвкупното

производство безработицата намалява, докато при спадане на производството

безработицата нараства. Обаче в първите години след въвеждането на паричния съвет

(последните години на ХХ в.) у нас се наблюдава едновременно нарастване

производството и на безработицата, докато през останалите периоди се потвърждава

обичайната тенденция. Или друг пример: обикновено увеличението на общото ценово

равнище или нарастването на инфлацията води до намаляване на реалните доходи на

населението. Такава ситуация у нас се наблюдава през деветдесетте години на миналия

век, когато реалният среден доход на глава от населението спада наполовина.

Същевременно обаче някои хора забогатяват значително, други увеличават доходите си,

докато преобладаващата маса е обеднява много повече от средните 50%. Съществува

такава зависимост: Колкото е по-голям броят на индивидите или икономическите

институции, включени в модела, толкова е по-предсказуемо тяхното поведение.

При извеждането и формулирането на икономическите закони съществува

следната градация съобразно силата на връзката и зависимостта между явленията –

когато те са по-слаби се закона се проявява като тенденция, при по-нататъшно усилване

– той се проявява като закономерност, и при достатъчна трайност и сила придобива вида

на закон.



Икономическите модели не са материални (както модела на един

автомобил или една сграда), те не могат да се видят и пипнат.

Ние не можем да наблюдаваме съществуваща икономическа действителност и

икономически модел на бъдещето и веднага да решим дали той е по-добър или не от

сегашния. Пример за това е практиката на десетките сменени "нови икономически

механизми" по време на социализма, от които всеки следващ се прокламира за по-добър,

а така и не става ясно кой от тях довежда до краха на плановата икономика.

Икономическият модел е логическа абстракция на реални икономически явления

и процеси, която достатъчно точно отразява реалността и прави по-лесно нейното

изучаване и управление. Така че икономическите модели по необходимост са

абстракции: добрите модели, които отразяват и предвиждат вярно реалността са

изградени на верни предположения и хипотези, а лошите - на погрешни.

Всеки икономически модел се изгражда въз основа на определен брой

предпоставки и предположения (assumptions), и с негова помощ се правят изводи

(implications). Предпоставките и предположенията във всеки икономически модел

зависят от конкретните цели, за които той е създаден. За всеки икономически модел те се

формулират с помощта на метода на научната абстракция и отразяват основните

детерминанти на икономическата среда, разгледани в предходната глава.

Изводите или резултатите от прилагането на икономическия модел са определени

равновесни икономически величини - например равновесни количества стоки и услуги и

равновесни цени. Икономическото равновесие е резултат или решение на всеки

икономически модел. Икономическото равновесие (equilibrium) е състояние, при което

всеки участник в икономическия процес е направил рационален и икономизиран избор.

Но икономическите условия се променят във времето като с тях се променя и

рационалният икономизиран избор. Например когато се обсъжда бюджетът на страната,

ако сумираме изразяваните по различен начин желания, ще получим неколкократно по-

голяма сума от възможната. Но когато бюджетът се приема, той е в равновесие в смисъл,

че при дадените ограничения всеки участник в обсъжданията е направил своя възможен

рационален икономизиран избор.

Твърде често, след като са изградили даден модел, икономистите

го представят като че ли самият той е икономическата реалност. А

моделът е една абстракция, която съдържа определени предположения и направени на

тяхна основа изводи. Всеки икономист трябва винаги да помни, че правените изводи в

който и да е модел са верни дотолкова, доколкото са верни предпоставките и доколкото е

достоверна използваната информация.Стати Статев

ИКОНОМИЧЕСКИ МОДЕЛ

РЕАЛНОСТ И АБСТРАКЦИЯ

24


Свързващо звено между икономическия модел и икономическата реалност е

икономическата теория. На базата на икономически модели и на реалната икономика

икономическата теория се опитва да обяснява миналото или настоящето или да

предсказва бъдещото икономическо поведение на хората.

Това теоретично обяснение се сравнява с икономическата реалност, за която се

отнася. Ако то е достатъчно достоверно, т.е. описва задоволително точно реалността,

теорията е научна (истинна) и икономистите продължават да я използват. Ако обаче

получаваните теоретични обяснения са в разрез с икономическата реалност, има две

възможности. Едната е теорията да се измени, като се изгради друга теория на основата

на същите предположения и изводи на модела. Другата възможност е да се промени

самият модел чрез промяна на предположенията и изводите, а оттам да се промени и

теорията.

Крайната цел на всеки икономически модел и теория е на базата на създаваните

от тях опростени абстрактни картини на икономическата реалност да се представят

различни варианти (политики) за бъдещите икономически действия на домакинството,

фирмата, правителството или обществото като цяло. Например да се отговори на

следните въпроси: Трябва ли правителството да ограничава и затруднява контактите

между частните фирми? Трябва ли да има бюджетен дефицит и какъв да е неговия

размер? Трябва ли да се променят данъците и ако да - в каква насока и с колко? и т.н.

Икономическият анализ и изработваните с негова помощ

икономически политики могат да са обективни или

субективни. При обективния икономически анализ личните възгледи и персонални

оценки на изследователя не се намесват в анализа. Изводите са пряко следствие от

използваните икономически модели и теории. Ако има несъвместимост и разминавания

в изводите, това означава, че е допусната грешка, която може да се поправи чрез

проверка на анализа и правилно прилагане на направените предположения, изводи,

обяснения и предвиждания.

По същия начин сега не може да се докаже дали би било по-добре България да не

обявява мораториум върху плащанията по външния дълг на 29 март 1990 г., когато той е

около 10 млрд. щатски долара, а да са се затегнали още повече коланите и да е

продължило плащането на лихвите. Или пък е било по-добре да започне плащанията си

през 1994 г., когато размерът на дълга е близо 14 млрд. щатски долара.

За да се изясни общото и различното между

обективизъм и субективизъм в

икономическата теория, тя се разделя относително на позитивна и нормативна. Стати Статев

ОБЕКТИВНОСТ И СУБЕКТИВНОСТ

ПОЗИТИВНА И НОРМАТИВНА ИКОНОМИЧЕСКА ТЕОРИЯ

25


Позитивната икономическа теория ( positive economics ) изучава реалната икономика

такава, каквато е, и как тя функционира в действителност . Позитивният икономикс

търси отговори на въпроси като: Каква е динамиката на количеството предлагано на

пазара телешко и свинско месо за даден период от време и какви са неговите цени?

Какъв процент от населението има доход под 400 лв. на месец през текущата година? и

т.н.

Нормативната икономическа теория ( normative economics ) изследва каква би

трябвало да бъде или каква трябва да е реалната икономика не само от икономическа,

но и от общосоциална - политическа, социологическа, правна, психологическа,

етническа, етична, морална, и т.н. гледна точка. Например икономистите могат да

предложат оптимален годишен размер на средствата за пенсионно осигуряване в

бюджета при равни други условия, но те не могат еднозначно да определят средния

размер и структурата на различните пенсии. Такова решение се предлага след диалог и

спор между различни институции и се приема нормативно от Народното събрание при

гласуване на Закона за социалното осигуряване или на Закона за пенсиите.

Или при зададени рамки на бюджетни разходи и бюджетен дефицит

икономистите могат да сметнат колко данъчни постъпления ще са необходими през

текущата година. Но те не могат да отговорят еднозначно на въпроса какви да са

данъчните скали: дали нискодоходните групи и определени фирми да са освободени от

данъци, а високодоходните групи и дадени фирми да плащат много високи данъци, или

данъчното бреме да се разпредели по-равномерно между различните икономически

агенти. Това е въпрос на нормативната икономическа теория.

Разделянето на икономическата наука на позитивна и

нормативна е относително, защото всяка икономическа

теория е съвкупност от позитивни и нормативни знания. Тяхното съчетаване е именно

изкуството да се прави икономическа наука (art of economics), което означава прилагане

на придобитите чрез позитивната икономическа теория знания за постигане на

определените чрез нормативната икономическа теория цели.

През последните години икономистите си създават репутация, че няма въпрос, по

който да са на единно мнение. Сядате пред телевизора, слушате радио, преглеждате

пресата и винаги се намират поне двама икономисти или политици, които спорят по

даден въпрос, без в общи линии да е ясно от какви теоретични позиции и на базата на

каква информация го правят.

Но това е само привидната страна на въпроса. На практика се оказва, че в

сравнение с другите науки икономистите имат дори по-малко спорни въпроси. Например Стати Статев

ИКОНОМИЧЕСКАТА НАУКА Е ИЗКУСТВО

26


физиците спорят помежду си за възникването и развитието на света още откакто

възниква науката им и имат много повече разногласия, отколкото съгласия, но

сравнително малко хора се интересуват от това. Докато почти всяко разногласие между

икономистите получава обществен резонанс, тъй като всеки един човек се интересува

живо от отговорите на въпроси като: Ще остане ли без работа? Ще получи ли

увеличение на заплатата? Какви ще са размерът и динамиката на инфлацията, лихвените

проценти, валутният курс и т.н. през следващите месеци и години? Дали и с колко ще

нарастват цените на бензина, парното отопление, електрическата енергия и телефонните

услуги?

Разногласията в позитивната икономическа теория идват от противоречивите

предположения и изводи в отделните икономически модели, от разминаването в

икономическата информация и от различните икономически теории, използвани за

обяснение и прогнозиране на икономическото развитие. Пример за това са споровете и

несъвпадащите оценки и прогнози за българската икономика, правени от

Министерството на финансите, от Българската народна банка, от Икономическия

институт към БАН, от Агенцията за икономически анализи и прогнози, от Националния

статистически институт, от различни изследователски колективи и от отделни

икономисти.

Основно поле за разногласия между икономистите е нормативната икономическа

теория, особено на макроикономическо равнище. При търсене отговор на въпроса:

"Каква трябва да бъде икономиката като цяло?" различия има по почти всички аспекти.

Различните политически партии, организации, профсъюзи и други институции имат

различни, твърде често взаимнопротиворечащи си и дори взаимноизключващи се

представи по едни и същи икономически въпроси. Нека дадем за пример само някои от

тях: Каква част от националната икономика да се приватизира, по какъв начин и в какви

форми, за колко време и т.н.? Кога, как и с колко да се индексират доходите спрямо

инфлацията? Какви да бъдат данъчните скали? и т.н.

При създаването на реални икономически програми и политики като

едновременно приложение на позитивна и нормативна икономическа теория

разногласията в позитивната се умножават по споровете в нормативната икономическа

теория. Нека допуснем, че са налице две различни икономически програми А и В за

бъдещото развитие на икономиката. По тях съществуват различия, но те не се отнасят до

това, какво е, а какво трябва да бъде. В спора върху тях може да се достигне до

относително съгласие по въпроса какви ще бъдат непосредствените икономически

резултати от приемането и прилагането на програма А вместо програма В. Но ще има Стати Статев 27


много сериозни различия по вторичните ефекти от нейното прилагане - както

икономически, така и социални, политически, психологически, етнически и т.н.

Тези различия се основават на коментирания вече факт, че икономическите

модели и програми не могат да се експериментират изцяло, както това се прави в редица

естествени науки като физика, химия, биология, медицина. Почти невъзможно е

правенето на икономически експерименти с големи социални групи или национални

икономики. В този случай програмите за бъдещо икономическо развитие се оценяват

само мислено, а оттук идват и големите спорове и различия в оценките за всяка от тях.

Мисленото оценяване на програмите крие сериозни опасности. Например

социалистическите и комунистическите идеи са твърде примамливи, като доказателство

за това е господството им през голямата част от ХХ в. върху почти половината

човечество. Но резултатът от всичко това е "зиг-заг" на историята и връщане на

развитието на страните, поели този път, от тотално централизирана планова икономика

към смесена пазарна икономика.

Ключови понятия и термини

алтернативен разход

анализ и синтез

блага

заблуда за равенството на другите условия

заблуда на погрешната причина

заблуда на разделянето

заблуда на съединяването

земя

икономическа категория

икономически закон

икономически избор

икономически експеримент

индукция и дедукция

капитал

конкуренция

кооперация

математически методи

научна абстракция

недостатъчност на благатаСтати Статев 28


нормативна икономическа теория

позитивна икономическа теория

потребителски блага (блага за крайно потребление)

предприемачество

производствени фактори (производствени ресурси)

равни други условия

рационален избор

ресурси

труд

Упражнения:

Въпрос 1: Анализирайте трите взаимосвързани въпроса, стоящи пред всяка икономика.

Приведете допълнителни доказателства за значимостта на изведените по горе девет

основни икономически проблема. Посочете и други важни според вас икономически

проблеми.

Въпрос 2: Формулирайте принципа за недостатъчност на благата и коментирайте

защо той съдържа в себе си необходимостта от икономически избор. Дайте примери

за нерационални и неикономизирани икономически избори;

Въпрос 3: Посочете аргументи в полза на използването на метода на научната

абстракция при изучаването на икономиката. Обяснете защо методите на анализ и

синтез и на индукция и дедукция трябва да се прилагат в единство;

Въпрос 4: Дайте примери за всяка една от възможните заблуди при прилагане на

методите на икономически анализ. Дайте ваши собствени примери за обективност и

субективност;

Въпрос 5: Формулирайте няколко позитивни и няколко нормативни икономически

съждения;
