МЕТОДОЛОГИЧНИ УКАЗАНИЯ

ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА ВСЕОБХВАТНА ОЦЕНКАНА НАЦИОНАЛНИЯ ПОТЕНЦИАЛ

ЗА ВИСОКОЕФЕКТИВНО КОМБИНИРАНО ПРОИЗВОДСТВО НА ЕНЕРГИЯ

Всеобхватната оценка, съгласно чл.14 (3) от ДЕЕ следва да създаде възможност

най-икономически и ефективно отопление и охлаждане на национално ниво,

включвайки всички географски области за целите на планирането на топлина,

използвайки Анализ Разход/Ползи (АРП).

Р България е длъжна да изготви всеобхватна оценка за пълно идентифициране

източниците и икономически ефективните решения за насърчаване на енергийната

ефективност при отопление и охлаждане. Общите принципи на Анализа

разходи/ползи са определени в част 1 от приложение IX на Директива

2012/27/ЕС за енергийна ефективност (ДЕЕф). Елементите, които трябва да

бъдат разгледани във всеобхватната оценка са установени в ДЕЕф,Приложение

VIII. A неюридически насоки за това как да се подготвят всеобхватната оценка и

анализа разходи/ползи са предвидени в работния документ на службите на

Комисията (SWD) (ЕО, 2013a).

Предложената методология дава примерен подход за това как да се прилагат

изискванията на член 14 и приложение IX на ДЕЕф. Последната определя общите

принципи на анализа на разходите и ползите в рамките на всеобхватната оценка,

нопозволява да се избират и други конкретните начини и мерки, които изпълняват

изискванията.

ПРОЦЕДУРА ЗА ИЗГОТВЯНЕ НА ВСЕОБХВАТНА ОЦЕНКА

А. ВХОДНИ ДАННИ

1. Събиране на данни за потреблението на отопление и охлаждане, където е

приложено и за потребностите, където не е приложено.Консумация на

енергия, представено по зони (жилищни и в сектор услуги –

административни сгради, хотели, болници, супермаркети, училища и др.) и

точки (промишлени зони).

Като първа стъпка от всеобхватната оценка е събирането на данни за търсенето на

отопление и охлаждане в страната, което следва да се осъществи в достатъчна

степен на детайлност. Търсенето на отопление и охлаждане трябва да бъде

разделено по основните сектори на дейност: индустрия, селскостопански сектор,

жилищен сектор и сектор услуги, като след това се извърши допълнително

разделяне на съответни подсектори или сегменти. Описването на търсенето на

отопление/охлаждане следва да бъде съобразено с географските граници.

Ако такава информация не е налична, може да се изготвят въпросници до

определени потребители на енергия, или индивидуално, или чрез съответните

асоциации. Само промишлени точки/зони с общо годишнаконсумацията на отопление

и охлаждане повече от 20 GWh /год трябва да бъдат включени в топлинната карта,

както е посочено в приложение VIII на ДЕЕф. Въпреки това, за целите на

всеобхватната оценка се препоръчва да се съберат данни и за промишлените точки /

зони, които имат по-нисък разход също.

След като се определят географските и системни граници, следващата задача се

състои в оценка на разходите и ползите от повишаване на разпространението на

високоефективна когенерация, ефективно централно отопление и охлаждане и

ефективно индивидуално отопление и охлаждане, с варианти за доставка, за да се

установи най-икономически ефективното отопление или охлаждане за определен

географски район. A топлинна карта ще се използва за определяне на потенциала за

използване на отпадна топлина, възобновяеми източници и централно

отопление/охлаждане.

Времевата рамка за анализа ще зависи от живота на активите. Обхватът на анализа

следва да покрие съответните основни икономически ефекти, включително

социално-икономически и екологични фактори с отражение на национално ниво.

Това е свързано с факта, че всеобхватната оценка може да определи необходимостта

от даден проект или група от проекти на местно, регионално или национално ниво.

Анализът разходи/ползи обаче следва да обхваща цялата територия на държава-

членка.

Потребителите на топлинна енергия могат да бъдат разделени на две основни групи:

• Разпръснати потребители – тази група се състои от голям брой малки потребители,

за които нитое практично, нито е необходимо да се съберат и да се използват

индивидуални данни, например в случай на отделни къщи или обслужващи сгради.

Тези потребители ще бъдат третирани като разпръснати потребители на енергия, тъй

като тяхното потребление на енергия е предимно за отопление / охлаждане на тяхната

застроена площ. Събраните данни за потреблението им и други характеристики.

трябва да бъдат обобщени към райони спо-голямо търсене и използвани във

всеобхватната оценка.

• Точкови потребители - състоят се от големи индивидуални потребителина енергия,

предимно промишлени или селскостопански, за които могат да се определят

индивидуалните данни. Тяхната консумация на енергия се влияе преди всичко от

нуждите за осъществяваните промишлени процеси. Тяхното разположение може лесно

да бъдеопределено.Точковите потребители могат да бъдат включени във

всеобхватната оценка като индивидуални точки на търсене на отопление / охлаждане

или групирани катозони на търсенето.

Пояснение: Описанието на потреблението на топлинна енергия трябва да се

отнасят до реална, т.е. измерена и проверена информацията, както е предвидено в

националните и европейските енергийни статистики и националните баланси на

енергия. Данните трябва да бъдат предоставени поподробна отраслова и географска

разбивка, и във всеки случай не по-малко подробна, отколкото в съответните

европейски енергийни статистики. Трябва да се предостави информация за

потреблението на индустриалните потребители, сектор услуги, селскостопански и

битови сектори. Описанието на търсенето на топлинна енергия трябва да се

основава на най-новите налични данни.

Събраните данни трябва да включват информация за местоположението

(географските координати) на потребителите и източниците на топлинна енергия, за

да се даде възможност за създаване на национална топлиннакарта на търсенето на

топлина в рамките на географските ни граници.

Събраните данни трябва да включват, например годишното потребление за

отопление / охлаждане, върховите натоварвания, характерни товари, сезонни

колебания в потреблението на отопление / охлаждане.

Ако директно получени данни за потреблението на енергия не са на разположение,

могат да бъдат получени косвено, основавайки се на броя на населението в

териториалната единица, потреблението на енергия на глава от населението,

отопляема площ на сградите на глава от населението и така нататък.

2. Събиране на данни за климатичните условия по области и географски

региони.

Климатичните данни са необходими, тъй като данните на потреблението на енергия

трябва да се коригират, за средните (нормални) климатични условия. Понежеса

естествени климатичните вариации от година на година, следва да се използват

средни температури за период от 20 до 30 години и с тях да се коригират данните за

потреблението на енергия.

Ако получените данни са взети само за последната година, това може да доведе до

значителни несъответствия в окончателните резултати от всеобхватната оценка и на

недостатъчно или надценяване на търсенето на отопление и охлаждане. Последното

трябва да е адаптирано към средните климатични условия. Други енергийни нужди,

като например производство на битова гореща вода, то е независимо от климатичните

условия. Потреблението на енергия в промишлеността може да бъде по-малко-

зависимо от климатичните условия, като се регулират от други фактори, като например

особеностите на промишления процес.Най-важните показатели за климатичните

условия са ден-градусите за отопление и ден.градусите за охлаждане. Те може да се

използват за оценка на нуждите от енергия за отопление и охлаждане на определена

сграда или група от сгради по отношение на климатичните условия.

3.Прогнози за търсенето на отопление и охлажданедо 2020 и до 2030г.

Препоръчителната начална точка в изготвяне на прогнози може да бъде доклада на

ЕК в областта на енергетиката, транспорта и емисиите на парникови газове,

публикуван през 2014г. (DG ENЕR, 2014г.), който се основава на статистическата

2010г. Тъй като този документ е изготвен през 2013 г., той включва последиците от

сегашната криза на различни сектори на икономиката и предвижда тенденциите на

емисиите на парникови газове до 2050г. в енергетиката и транспорта, а

референтните сценарии са на разположение в допълнение 2 за ЕС като цяло, така и

за всяка от 28-те държави-членки. Сценариите вземат предвид развитието в

областта на енергийната система на ЕС по текущите тенденции и политики.

Въпреки, че изискването, съгласно ЕФД е да се направи прогноза за период от

следващите 10 години, препоръчително е да се разглежда възможността за

предоставяне на прогноза за по-дълъг период от време, което съвпадна с избрания

времевия хоризонт на анализа разходи/ползи. Както е споменато в приложение IX

(д) (в) на ДЕЕф, времевият хоризонт може да бъде обвързан с техническияресурс на

енергийните инсталации, например 30 години, в случай на топлофикационни мрежи,

така че прогнозите за търсенето на отопление и охлаждане може да се изготвят за

същия срок.

Следва да се отбележи, че докладът (DG ENER, 2014 г.), съдържа данни за така

наречения референтен сценарий и може да се счита за проект, а и не прогноза за

развитие на търсенето на енергия въз основа на настоящите политики. За да се

направи прогноза за търсенето на енергия е необходимо да се допълни

информацията, взета от доклада с информация, придобита от други подходящи

източници на данни, като се вземат предвид последните развития на

макроикономиката и най-новите политики в областта на енергийната ефективност,

енергийно данъчно облагане и инфраструктура, както и други свързани с тях

въпроси. В доклада на Енергийната пътна карта за 2050 (ЕО, 2011b) може да се

направи справка за допълнителна информация относно изграждането на т.нар

сценарий на Актуални политически инициативи (CPI),в който се вземат предвид

всички по-горе въпроси. Например, стр.121 на същия доклад (ЕО, 2011b) съдържа

сравнение на крайното потребление на енергия в различни сценарии, включително

референтни сценарии и сценарий на Актуални политически инициативи, въпреки че

представенитецифрите там са обобщени за цяла Европа.

Прогнозиране развитието на нуждите от търсенето на охлаждане е по-трудна задача,

поради общата липса на информация по този въпрос. Таблица 5 от Приложение 1 в

доклад на Европейския пазар на услугиза охлаждане, публикуван от Euroheat&Power

(Ecoheatcool и Euroheat&Power, 2006 г.) и по-скорошно проучване (Kemna, R. 2014

г.), могат да бъдат консултирани. В тези документи са представени данни от

изчисления за специфично търсене на охлаждане в сгради -жилища и в сектора на

услугите в кВтч/m² за всички MS ДЧ. Като се умножи специфично търсене на

охлаждане с разгънатата застроена площ на сградите в дадена територия, е

възможно да се изчисли максимално възможното търсене на охлаждане. След това е

необходимо да се направят прогнози за бъдещото внедряване на охлаждане в

анализирани сгради на дадена територия. Редица фактори следва да се вземат

предвид. Един от тях е текущото състояние на охладителните инсталации в

употреба. Ако охлаждането е вече близо до насищане в някои сектори, а след това

по-нататъшно значително повишение на търсенето на охлаждане може да е малко

вероятно. Това може да бъде особено вярно в сгради от сектора на услугите. Друг

фактор е бъдещото развитие на сградния фонд в светлината на последните

директиви на ЕС, като например ДЕЕф и енергийните характеристики на сградите

(ЕО, 2010) и други, както и на националнитезаконодателни документи, занимаващи

се с подобряване на енергийната ефективност. По-ефективни, по-добре изолирани и

управлявани сгради са с по-малка нужда от отопление и охлаждане. Следователно,

увеличаването на търсенето наохлаждане поради по-високо проникване на

технологии може да бъде базирана на намаление на специфичната охлаждане на

търсенето, поради по-добра ефективностна строителството.

Много е вероятно, в повечето от големите сгради в сектор услуги вече да имат

инсталирано оборудване за охлаждане. Трябва да се правят прогнози, вероятно след

обсъждане с представители на сектора на услугите, за вероятно развитие на

търсенето наохлаждане в такива сгради, като се отчита вероятността за изпълнение

на мерки за повишаване на енергийната ефективност в бъдеще.

Подобни наблюдения са валидни за търсенето на охлаждане в промишлеността.

Прогнози в случая биха могли да се основават на вероятното развитие на даден

отрасъл на промишлеността, който е настоящ потребител на охлаждане или ще бъде

вероятно потребител на охлаждане в бъдеще.

4. Събиране на данни за инсталации за производство на енергия и

източниците на енергийни доставки (източници на отпадна топлина). Данни

за енергийна генерация, включително от:

а) производители на електрическа енергия.Електрическите инсталации с общо

годишно производство на електроенергия над 20 GWh;;

б) инсталации за изгаряне на отпадъци и оползотворяващи отпадна топлина;

в) съществуващи и планирани инсталации за комбинирано производство на базата

на технологии, изброени в част II от приложение I на ДЕЕф;

г) инсталации за централно отопление;

д) районни отоплителни и охладителни инсталации, което означава, производители

на топлинна енергия, снабдяващи топлофикационните мрежи;

е)промишлени инсталации

ж) възобновяемите енергийни източници (геотермална енергия, биомаса, слънце,

вятър и вода).

Този списък не е изчерпателен и представлява минимума от това, което трябва да

бъде включено.

Пояснение:

Отпадна топлина от инсталации за производство на електроенергия могат да бъдат

оползотворени с помощта на различни методи и технологии. Изборът на метод ще

влияе върху размера на разполагаематаотпадна топлина. Наличните методи могат да

включват:

а) Реконструкция на чисто електрическа инсталация в когенерационна централа за

сметка на намалена продукция на електроенергия, но запазвайки същата вложена

първична енергия;

б) Реконструкция на чисто електрическа инсталация в когенерационна инсталация

със същото производство на електроенергия, но с увеличаване потреблението на

първична енергия.

Първа стъпка в двата случая ще бъде да се определи местоположението на всяка

инсталация и основният разход на гориво. Обикновено данни за електроцентрали и

всички инсталации за производство на електроенергия са на разположение в

националните регистри. Следната информация е необходима за всеки случай:

• Електрическа мощност (MWe)

• Топлинна мощност (MWth) или референтна номинална ефективност

• Географско разположение

5. Събиране на данни за инфраструктурата на централно и локално

отопление и охлаждане.Техническо, експлоатационно състояние и

остатъчен ресурс напреносни и разпределителни тръбопроводии друга

енергийна инфраструктура.

Очертаване на райони на търсенето на топлина.

Пояснения: Необходимо е предварително да се идентифицират зони с базово

потребление на топлинна енергия и да се комбиниратв по-големи зони на търсене на

топлина.

• По-голямата зона с необходимост от топлина може да се състои от една или повече

зони на търсене на базова топлина.

• Ограниченията за тази стъпка може да съвпадат с административните граници на

град или друго населено място. Много големи градове могат да бъдат разделени на

райони или предградия.

• Всички предварително идентифицираните области на търсене на базова топлина

вътре в тези граници следва да бъдат третирани като единна голяма зона на търсене

на енергия.

Прилежащите зони на търсенето на базова топлина (например предградия) ако са

твърде малки, за да бъдат оценени като отделни зони с потребление на топлинна

енергия могат да се добавят към някои по-големи зони, ако те са в рамките на

определено разстояниеL[m];

• Индустриалните зони (точкови потребители) също могат да бъдат добавени към по-

голяма зона с търсене на топлинна енергия, ако те са в рамките на определено

разстояние L[m]и в случай, че се нуждаят от подобни топлинни температури, както

битовите потребители.

Процесът на обвързване на области/точки с търсене на енергия с потенциални

източници на отпадъчна топлина или възобновяема енергия (напр. геотермална)

може да се стартира, като по този начин се определят границите на системата.

Правилното сегментиране на търсенето на енергия за отопление/охлаждане води до

значителни изисквания за данни. Това често налага съчетаването на различни

набори от данни, микс от данни от горе на долу и подходи отдолу-нагоре, както и

използването на определен брой хипотези. Не е необходимо да се взимат

индивидуални данни за всяка сграда или за всеки малък индустриален завод. Целта

е да се създаде модел, или изображение на търсенето, което е достатъчно близо до

реалността. Такива модели могат да имат различни степени на сложност (от доста

прости до определено усложнени) и с различни нива на точност (много точни, въз

основа на обширни данни, или по-малко точни, където липсващите данни се

допълват с помощта на избрани хипотези).

Обикновено такъв модел може да включва следните етапи:

1. Определяне какви са съответните сегменти, в които ще бъдат разпределено

търсенето, например основни промишлени дейности, или представителни категории

сгради;

2. Определянетехните характеристики, например типично търсене на топлинна

енергия;

3. Определяне на географските области: колко единици от всяка категория има в тях

и къде се намират;

4. Уверение, че общото търсене на топлина / охлаждане е правилно разпределено

между сегментите и географските местоположения.

6. Методология за определяне на граници на системата

• Първата стъпка е да се определитехническия лимит L[m] на разстоянието от

зоните/точките с търсене на топлинна енергия, в рамките на който ще бъдат

идентифицирани потенциални източници на отпадна или на възобновяема топлинна

енергия. Това ще зависи основно от количеството доставяна топлина, цената на

топлината, преносния капацитет на инфраструктурата, климатични условия и

сконтовия процент.

• След вземане на решение за лимитното разстояниеL[m], трябва да бъдат

идентифицирани всички възможни връзки между зоните/точките с търсенето на

топлина и тези с отпадна топлина и възобновяеми източници на топлина.

Обвързването на топлинните потребители и доставчици може да се осъществи с

помощта на следното емпирично уравнение:

Където:

• к–критерий за допустимост, MW/m;

• PS - топлина, която може да бъде доставена от даден доставчик, MW;

• PD - търсенето на топлинна енергия в определена зона/точка на потребление, MW;

• L - разстояние от зоната/точката на търсене до доставчика на топлина, m.

Това емпирично уравнение е получено с оглед да се намали броят на топлинните

връзки и да се минимизира тяхната дължина. То следва да се прилага в изпълнение

на следните стъпки:

1. В рамките на лимитната дължина коефициентът k трябва да се изчислява за

всички възможни топлинни връзки ототделните потребителите до всяка възможна

точка за топлоснабдяване;

2. Разглеждат се връзките една по една, като се започне с връзката с изчислена най-

високата стойност за k. След идентификация на тази топлинна връзка, същата

трябва да бъде отстранена от по-нататъшно участие в анализа. След свързването на

конкретен източник на топлина със зона/точка на търсене на топлинна енергия, ако

все още има наличнасвободна топлина, може да формира друга топлинна връзка. В

същност това означава, че един и същ източник може да предоставя топлина на

определен брой потребители и обратно, т.е. големите потребители могат да бъдат

топлоснабдени от редица източници на топлина;

3. Коефициент k трябва да се преизчислява за всички топлинни връзки и се търси

следващата най-голямата стойност, а след това този процес се повтаря, докато се

изчерпа капацитета на източника на топлинна енергия, която може да се използва.

Пояснение:За определянето на лимитното разстояние се използва т.н. Анализ на

дисконтираните парични потоци (ДПП) (Discountedcash-flow (DCF) analysis).

Анализът отчита допълнителните парични потоци на разходите и приходите,

свързани с възстановяване на инвестицията за доставка на топлината от източника

на топлина до мястото за потребление на топлинната енергия чрез топлопровод.

Анализът е считан от гледната точка на даден оператор на топлинен източник, който

е направил капиталова инвестиция в топлопровод и ще възстановява разходите чрез

продажба на топлинна енергия. Анализът се основава на предположението, че

отговорността за експлоатацията на топлопровода се носи от оператора на

източника на топлина, но потребителят на топлинна енергия е отговорен за

балансиране на търсенето на топлина с други източници (например от върхови или

резервни газови котли).

Примерен модел на данни и допускания, използвани при анализа ДПП.

Откупуване на инвестициите - 20 години;

Дисконтов процент - 6%;

Моделът предполага, че топлопроводът е с коефициент на натоварване 80%,

което се равнява на работа на пълен капацитет за 7008 часа годишно;

Топлинните загуби в разпределението на топлинна енергия от топлоизточника

до потребителите на топлинна енергия се приема, че е 10%;

Годишни разходи за експлоатация и поддръжка на топлопровода се приема,

че е 5% от капиталови разходи за изграждането му;

Разходите за електроенергия за циркулиране на топлоносителя (ако е гореща

вода) се приемат на 2% от пренесената през топлопровода топлинна енергия.

Резултати от анализа на дисконтираните парични потоци

Установено е, че Нетната настояща стойност(ННС) за всички топлопроводиза гореща

вода намалява с увеличаване на дължината, поради увеличаването на капиталовите

разходи. Установено е, че дължината на която всяка топлинна връзка престава да

бъде икономически оправдана (т.е. ННС пада до нула) е 400 м за топлинен

капацитет на тръбопровода 100kWth;2км за връзката 500kWth, 4 километра за

връзката 1MWth и 9км за връзката 2,5MWth и дължина до 19 километра за връзка с

капацитет 5MWth.

В случай на използване на топлоносител пара, лимитната дължини се получава по-

малка, отколкото за топлопровод за гореща вода със същия капацитет, поради по-

високите капиталови разходи, свързани с изискването за метала на тръбопровода.

Критичните дължините са получават 500м за връзката 500kWth, 3км за връзката

2.5MWth, шест километра за връзката 5MWth, и 12 за връзката 10MWth. Връзката

20MWth е установено, че е икономически изгодно за разстояния до 20км.

За определяне на границите на системите, могат да се използва някои от следните

параметри

•Плътност на застрояване:съотношениена застроена площкъм земната площ

на даден район;

•Топлиннаплътност:количествототърсенаполезна топлина/студ, отнесена към

на единицаплощна даден район, за една година;

•Линейна топлинна плътност:количествотърсенаполезна топлина/студна

единицадължинана тръбопроводно трасе;

•Допълнителенпараметър: Общоколичество търсенатоплина/студв границите

на системата.

След избор на параметъра, трябва да бъдат установениподходящи прагови/гранични

стойности. Познаването на такъв праг опростява значително анализа на разход/ползи

чрез концентриране на топлоснабдителна система в тези райони, където

топлофицирането да има смисъл. В райони под този праг ще се разглежда само

индивидуално отопление / охлаждане.

Правилният избор на прага е важно, защото, ако прагът е твърде висок, анализът може

да пропусне райони, където да има смисъл от икономическа гледна точка, да се

изгради система за топлофикациране.

Прагът може да бъде единен за цялата национална територия или може да се

диференцира в зависимост от регионалните или дори местните обстоятелстваи др.

Изборът на този праг може да се основава на:

• Практически опит на територията на страната (или страни със сходни условия);

• Извършване на АРП за ограничен брой представителни областис типични решенияна

топлофициране. Така например, ако се установи, че под определена стойност на

прага, икономическата нетнанастояща стойност е системно отрицателна, означава, че

не е препоръчително топлофициране на тези райони;

• Извършване на пълен АРП за цялата територия (или за големи райони/области) с

различни стойности на прага, за да се определи онзи праг, който предлага най- висока

нетна настояща стойност (мащабна оптимизация).

7. Преобразуване натърсенето на топлинна енергияв топлинен товар

Целта е дасе оценикапацитета наинсталациите, необходими за покриванена

идентифициранототърсене наотопление / охлаждане.Това е необходимо, ако данните

не съдържаинформация затоплинни товари(в MWилиподобни), но вместо това

сесъдържа информация затърсенетоотопление (в MWh /год, GWh/годили нещо

подобно).

7.1. Изчисляване на средно и върхово натоварване на топлинните потребители.

Средна топлинен товар на сграда или група от сгради за отопление може да се

изчисли по формулата:

, където:

Qтср- среден топлинен товар на сгради за отопление, MW;

Qгод - годишно потребление на топлинна енергия, MWh / год;

nт - средната продължителност на отоплителния сезон в климатичния или географски регион, дни;

β - дял на годишно потребление на топлина за отопление в общото търсене на топлина. Националните статистически данни биха могли да предоставят данни за този компонент. Така например, ако това бъде определено, че 90 консумирана топлинна енергия годишно се използва за отопление и 10% се използва за битово гореща вода, тогава коефициентът ще бъде 0.9.

Средна топлинен товар на сграда или група от сгради за загряване на битова гореща вода може да се изчисли по формулата:

, където:

QБГВ

ср- среден топлинен товар на сгради за загряване на битова гореща вода, MW;

Q год - годишно потребление на топлинна енергия, MWh / год

Общият топлинен товар на консуматорите:

Qср=Qтср+QБГВ

ср

Максималният топлинен товар на сградата или на групата от сгради за отопление може да се изчисли по формулата:

, където:

QТмакс–максималния топлинен товар за отопление на сграда/група от сгради, MW]

θC – базовата температура (обикновено 18˚С);

θср–средна външна температура през отоплителния сезон с продължителност nт дни,

˚С;

θмин – средна минимална температура за дадения район, ˚С.

Тогава максималния топлинен товар за сграда/група от сгради за подгряване на битово гореща вода се изчислява по формулата:

Qбгвмакс =kв .Q

бгвср, където:

kв – е коефициент, отчитащ неравномерността на консумация на топла вода. В зависимост от характера на консумацияа на топла вода от потребителите и други фактори, обикновено стойността варира от 1 до 2.

По този начин общият максимален топлинен товар на потребителите може да се изчисли по формулата:

Qмакс=QТмакс+Qбгв

макс

7.2. Изчисляване навърховото натоварваненатоплофикационна мрежа

За дасе определисредното натоварваненатоплофикационна мрежа, трябва да се

прибавяттоплинните загуби. Топлинният товарза покриване назагубите на топлинаQзагв

мрежатазависи от много фактори, като качествонатръбнатаизолация, дължина и

конфигурацията на мрежата,начин на разполагане, режимнаексплоатация и

др.Задобре проектирании поддържанитоплофикациямрежисредногодишнизагубине би

трябвало да надвишават10% оттоплината, предоставена в мрежата, но за

старииамортизиранимрежите могат дадостигнат40% или повечеТаказагубите на

топлинаможеда се изчисляватпо формулата:

, където:

Qзаг – величина на топлинните мрежови загуби, MW;

γ - дял на средните годишни загуби на топлина от общата предоставена топлина в

мрежата.

7.3. Изчисляване на мощността на енергийните съоръжения за покриване

изчисленото топлинно натоварване

Съоръжениятасе оразмеряват на база характеристиките на натоварване. На първо

място, трябва да се определи дали оборудването се покрива основен, междинен,

върхов или целия товар.

Индикатор, който се използва в този контекст е коефициента на мощност. Това е

съотношението на произвежданата енергия към енергията която би могла да бъде

произведена, ако устройството се работи при номинална мощност през цялата год

Базовите енергийни инсталации имат фактор на мощност близо 100%, инсталациите

за покриване на междинни натоварване - между 40% - 70%, а инсталациите за

покриване на върхов товар - между 5% -10%. Обикновено технологиите, които са

избрани за върхово натоварване имат ниски специфични капиталовите разходи и

високите оперативни разходи. Технологиите, избрани за базово натоварване имат

високи специфични капиталовите разходи и ниски експлоатационни разходи.

Технологиятаизбрана за инсталации за покриване на междинни товари ще трябва да

бъде достатъчно гъвкава, за да позволи натоварването йда следва моментното

търсене на енергия.

За други случаи, може да се предположи, че мощността на основните инсталации за

производство на енергия, както и когенерационните инсталации с технология,

позволяваща работа с пълзящ товар би могъл да бъде Pмакс = Qмрср (в случай на

топлофикационна мрежа) или Pмакс=Qср(в случай на точкови потребители).

Останалата част от топлинен товар - разликата между максималният и средният

топлинни товари - ще бъдат покрити от допълнителни източници на топлина,

например конвенционални газови котли и системи за съхранение на топлина. Във

всеки случай, общият капацитет на избраните съоръжения за производство на

енергия трябва да е в състояние да покрие всички пикове на търсенето на енергия

от потребителите.Не диспечеруемите технологии, които имат променливо

производство, напр слънчевата, термалната, са силно засегнати от ефекта на

сезонността. Тяхното оразмеряванене може обезателно да се съобрази с търсенето

на топлина и за покриване на непокритата част от товараследва да се предвижда

енергия от други източници.

Ако енергийният източник е промишлена отпадна топлина, в зависимост от вида на

промишлеността (почасова или непрекъсната работа), може да се покрие част от

базовия товар или част от междинния товар, който остава постоянен за определен

дневен интервал от време. В двата случая е възможно да се обхване по-голяма част

от колебанията в топлинните натоварвания, особено ако се въведатправилно

проектираниакумулатори на топлинна енергия.

Във всеки случай, общият капацитет на избраните енергийни съоръжения трябва да

е в състояние да покрие целия денонощен график на търсенето на енергия от

потребителите.

8. Съставяне на национална топлинна карта

Топлинната карта е географска карта на националната територия, съдържаща

информация за различните компоненти на отопление и охлаждане. Тя дава визуално

представяне на търсенето/предлагането на енергия и инфраструктура, на база

събраните данни, предварително обработени в първия етап на всеобхватната

оценка, описани в чл. 2 от Наредбата.

Процесът на изготвяне на национална топлинна карта може да бъде разделен на следните стъпки: • Събиране на необходимата информация;

• Избор на подходящи инструменти за обработка на данните и съставяне на картата;

• Организиране, добавяне и последващаобработка на данните в картата;

• Качване на картата в интернет за публичен достъп.

За избор на инструменти за съставяне на картата, може да се ползва документа на

Европейската комисия „Насоки, инструменти и методи за съставянето на обществени

топлинни карти“

9. Създаване на сценарий

1.Формиране на основен (базов) сценарии.

2. Формиране на алтернативни сценарии.

3. Опис на ефектите за всеки сценарий.

4.Оценка на икономическите разходи / ползи.

5. Оценка на разходи / ползи за околната среда.

6. Изчисление на нетната настояща стойност.

9.1. Формиране на основен (базов) сценарий.

Базовият сценарий трябва да описва настоящата ситуация и нейното вероятно

развитие, все едно параметрите на съществуващата ситуация не се променят. Този

сценарий се обозначава ощекато референтен сценарий.

Разглеждат се прогнози и информация за различни технологии, които биха

задоволили нуждите от отопление/охлаждане в основни линии, да бъдат събрани

данни за техните характеристики, тъй като ще се необходими за провежданена

икономическия анализ. Тези технологии не трябва непременно да бъде

ограниченисамо до конвенционалните варианти. Те могат също така да включва

високоефективна когенерация или високоефективниизточници на топлина/студ.

Резултатът от този етап трябва да бъде опис на микса от технологии за доставяне на

енергия заотопление /охлаждане по време на целия срок на анализа за всяка

категория крайни потребители и в рамките на отделните системниграници.

При базовия сценарий прогнозатасе основава наактуалния микс от горива, а за

останалият прогнозен период този микс се оценява. Трябва да се предвиди и

поетапна подмяна на използваните технологии или надграждане на инсталации.

9.2. Формиране на алтернативни сценарии.

След идентифициране на техническия потенциал, следва да се формират

алтернативни сценарии, които да обхванат както търсенето на енергия, такаи всяко

от техническите ефективнирешения, така че, всеки отделен алтернативен сценарий

ще бъде построен, катосе направи оценка в максимална степен на последиците от

разширяването на всяко технологично решение (т.е. като се вземат предвид

техническите потенциали) с цел, по-късно, идентифициране на икономическия

потенциал на това решение.

Нивото на детайлност в описанието на алтернативни сценарии, ще се различава

между отделните решения и централизираните решения:

• В случай на индивидуални решения, трябва да се определи проникването на

технологията по "сегменти" на търсенето. По "сегменти" означава конкретна крайна

употреба на (отопление / охлаждане / гореща вода) и специфичен подотрасъл (напр

еднофамилни жилищни сгради). Причината е, че решението на неговото изпълнение е

независимо от сегментите на търсенето.

• В случай на централизирани решения, необходимият капацитет, ще бъде оценен въз

основа на покритие изцяло на търсенето на енергия, без да се правят разграничения

между сегменти на търсенето (например, ако централизирано решение доставя

отопление за домакинствата и сектора на услугите, анализът трябва да определи

необходимия капацитет за покриване на търсенето на двата сегмента, без да се прави

разграничение по сегменти). Причината е, че решението на изпълнението ще се

отрази на всички сегменти, взети цяло.

В случаите, когато технически потенциал на решението е по-малък от търсенето,

останалата част от търсенето трябва да бъде покрито от други технологии. Тази

корекция е необходима, за да е възможно сравнение на базовия с алтернативните

сценарии, с цел оценка по-късно на икономическия потенциал на решението.

Предполага се, да приемем, че техническите решения, използвани за покриване на

недостига от търсенето са тези, използвани в базовия сценарий и със същите дялове

на използваните технологии. Независимо от това, когато една технология, която е

оценена в алтернативния сценарий, присъства и в основния сценарий, разликата

трябва да бъде попълнена с други технологии.

Веднъж определениеалтернативните сценариивграницатана системата, е възможно да

се обединятна изходаи да се определикоя част от търсенетонаотопление и охлаждане

на национално равнище, техническиможеда се реши чрез всяко отрешенията

заефективниотоплителни и охлаждащи системи.

10. АНАЛИЗ РАЗХОДИ/ПОЛЗИ (АРП)

Анализът разходи/ползи (АРП) е аналитичен инструмент за преценяване на

инвестиционни решения чрез оценка на подходящи промени внесени в тях.

Провеждането на АРПпредполага оценка на промените в разходите и ползите между

изходен (базов) сценарий и възможни алтернативни сценарии:

РАЗХОД = РАЗХОД алтерн – РАЗХОД базов

ПРИХОД = ПРИХОДалтерн- ПРИХОД базов

Разходите и ползите, които остават постоянни в два сценария не трябва да се

отчитат, защото, когато се оценява тяхната промяна, те се неутрализират. Такъв е

случаят с производството на топлинна енергия: нейната стойност не се отчита в

АРПкато полза, тъй като нейната стойност е същата и при двата сценария.

Времевият хоризонт следва да съответства на най-дългия живот на

активите.Ресурсът на технологични решения в рамките на ефективно отопление и

охлаждане, варира от една технология до друга - например 30 години за системи за

централно отопление или 25г. за газовите централи. Когато се оценяват

алтернативните сценарии, времевият хоризонт следва да представлява най-дългия

ресурс наактив. Когато ресурса за други активи се окаже недостатъчен за

атестиране трябва да приемем, че тези активи ще бъдат заменени, когато е уместно.

Въпреки това, в една голяма програма с много инвестиции, трудно може да се избере

времеви хоризонт базиран на най-дългия ресурс на актив. Така че, за да се

стандартизират оценките по отношение на високоефективно комбинирано

производство и ефективно отопление и охлаждане, може да се препоръча 35

годишен хоризонт.

Държавите-членки трябва да гарантират, че на държавно ниво АРП включва

икономически и финансов анализ.

Финансовият анализ се занимава с анализ от гледна точка на инвеститора,

използвайки традиционния подход на дисконтираните парични потоци.

Икономическият анализ се занимава с анализ от гледна точка благосъстоянието на

обществото. Промени в благосъстоянието на обществото трябва да бъдат оценени.

10.1. Финансов анализ

Финансовият анализ трябва да се направи по правила, които са обобщени по-долу:

• При анализа се вземат предвид само парични входящи и изходящи потоци. Тези

счетоводни позиции, които не отговарят на действителните потоци не се зачитат, т.е.

амортизация, резерви и т.н.

• Финансовият анализ обикновено следва да се извършва с постоянни (реални)

цени, определени на годишнабаза. Също така е възможно да се проведе анализа,

използвайки текущи (номинални) цени, но това ще включва прогноза за Индекс на

потребителските цени (ИПЦ), който увеличава несигурността и сложността. Когато

се предвижда различен темп на промяна на относителните цени за определени

ключови елементи, напр. цените на горивата, тази разлика трябва да се вземат под

внимание в съответните прогнознипарични потоци.

• Анализът следва да се извършва без ДДС, както при покупка (себестойност) така и

при продажба (приходите), ако е възстановимо от организатора на проекта.

Напротив, когато ДДС не се възстановява, тя трябва да бъде включена.

• Анализът следва да се извършва включително с преки данъци върху цените на

входа, т.е., електроенергия, труд и т.н.

10.1.1. Разходи

.Разходите, които се вземат под внимание при финансовия анализ включват

следните категории:

Инвестиционни разходи за отопление / охлаждане

Разходи за придобиване на активи

Предвиждане добавянето на допълнителен капацитет

Разходи за експлоатация и поддръжка)(без гориво)

Разходи загориво и ток

Разходи за CO2

Прогнозно изменение на цената на тон СО2

Загуба на приходи от електричество

Тази категория на разходите се прилага само за случаите, когато електро или топло

централа се реконструира в когенерацияпри което разходът на гориво в централата

трябва да се поддържа постоянен във връзка с базовия сценарий. В този случай

централата има загуба в производството на електроенергия и намаляване на

приходи от продажби на електроенергия, което трябва да се отчита като разход.

10.1.2. ПОЛЗИ

Ползите, които се вземат под внимание при финансовия анализ включват следните

категории:

Приходи от електроенергия

От конвертиране на ТЕЦ в когенерации (КПТЕ) иновоизграденикогенерации.

От използването на цени на едро за електроенергия.

Субсидии или държавна подкрепа

Всяка потенциално съществуваща субсидия или обществена подкрепа получавана от

анализираните технологични сценарии трябва да бъде взета под внимание.

Остатъчна стойност

За тези активи, чиито ресурс е по-кратък от времевия хоризонт се налага да

подменят и в края на времевия хоризонт, тяхната стойност трябва да бъде

взета под внимание.

Тази задача предполага преценка на нетните приходи, които тези активи

могат да генерират отвъд времеви хоризонт.

10.2. ИКОНОМИЧЕСКИ АНАЛИЗ

Разходите и ползите които се вземат под внимание при провеждане на икономически

анализ включват освен гореспоменатите категории от финансовия анализ, така също

и допълнителни категории:

10.2.1. РАЗХОДИ

Капитални разходи за отопление / охлаждане(Същото както във финансовия

анализ, но изчистени от преките данъци)

Разходи за експлоатация и поддръжка)(без гориво)(Същото както във

финансовия анализ, но изчистени от преките данъци)

Разходи за гориво и ток (Същото както във финансовия анализ, но изчистени от

преките данъци)

Загуба на приходи от електричество (Същото като във финансовия анализ)

Въздействие на околната среда и на здравето

От емисии на замърсители, свързани с изгарянето на горива по време на

жизнения производствен енергиен цикъл.

Използвайки фактор„Разходи защети“, получени от въздействието при

осъществяване на идеята [EUR / MWh].

Указания:Процесът на производството на електроенергияесериозен източник

наемисии на многозамърсители,катовъглеродендвуокис, серендиоксид,фини

частиции др.Емисиите натезивеществапричиняватзначителни щети, засягащи

широкгама отрецептори на хора,флора, фауна иматериали. Такивавредисе оценяват

чрезвъншнаразходи, тъй като теобикновеноне са билиотразени вцена на

електроенергията, нито са разглеждат отенергийнитепроектанти и поради това

сачесто пренебрегвани.

Остойностяването на външните разходи се основава на резултатите от

инвентаризация на емисиите освободени по време на жизнения цикъл на

енергийната инсталация.

Факторът „Разходи за щети“ от определен замърсител може да варира

значително в зависимост от местоположението наизточника на замърсяването.

Например, вредите, причинени от емисии на NOx в Европа може да варира между

l.33 евро/кг(Португалия) и 16,95 евро/кг (Швейцария) В жизнения цикъл на

производство на електроенергия се използват средните европейски (ЕС-27) фактори

на щети. Тези сакакто следва: 12,71 EUR / кг NH3, 1,06 EUR / кг НМЛОС,7,06 EUR /

кг NOx, 1,33 EUR / кг PMco, 24,57 EUR / кгPM2.5 и 6,75 EUR / кг SO2.

Въздействие върху енергийната зависимост- въздействия върху икономиката,

причинени от увеличениена вносните цени на горивата).

Пояснение: С достатъчно проверени данни и анализи е установено въздействието

отреализиранетона икономическия потенциал нависокоефективните когенерациии

централно отопление/охлажданена равнище ЕС.Резултатите показват, чеподобен

сценарийби довел доувеличение от1296до 2000MEUR набрутния вътрешен продукт

(БВП)през 2020 г.(0,01% от БВП) идопълнително15-25милиона тона нефтен

еквивалентнаикономиите на първична енергиягодишнопрез 2020.

Покачване на цените на горивата има пряко влияние върху цените в икономиката,

което води до по-висока инфлация. A влошаване на външнотърговския обмен

възниква в резултат на по-високите цени на вноса и намаляване

конкурентоспособността на износа. От друга страна, в резултат на инфлацията ще се

причини намаляване на потреблението и инвестициите. Подходът за оценка на този

страничен ефект ще се състои в определяне на въздействието върху икономиката

(БВП), свързано с повишение на цената на вносните горива. Това изисква

определяне, от една страна, еластичността на икономиката срещу повишаване на

вносните цени на горивата:

където:

ε - ееластичносттана БВП спрямовноснитецени на горивата,

е процентното изменение наБВП (%),

епроцентното изменение вцената навносните горива(%)

По този начин,въздействиетовърху икономикатана единицавнесеноизразходвано

гориво, свързаносувеличение от1%в цената на горивото, може да сеизмерва като:

, където:

е влиянието върху БВП за единица консумирано гориво (EUR/MJ);

εе еластичността на цените на вносните горива;

е икономията в БВП за една година (EUR);

е годишната консумация на гориво (MJ). Катоинформация по отношение наколичество на консумираното горивовсяка

годинапри всекасценарий, както ипрогнозазаеволюцията на цените на горивата, би

било възможно да сенаправи оценка наразходите, свързанисенергийната

зависимоствъввсеки сценарий:

[ΔБВПt]сцен.= ΔБВПед х [ΔЦ/Ц t]сцен х [Кt]сцен

Последната стъпкасе състои втрансформиране наБВПвмярка захуманно отношение. В

контекста наанализана разходите и ползите се препоръчва да се използванетния

вътрешен продукт(НВП). Този показателсеполучава като се редуцира амортизацията

(или потреблението на основен капитал) отбрутния вътрешен продукт(БВП).

Основната причинада се предложитози показателе, че предоставяинформация,

свързана спромените наразполагаемия доходна национално равнище. Доказана е

връзка междудоходитеи благосъстоянието.Така че, след катовъздействието

върхуБВПна всяка технологияе известно, следващата стъпка се състои

отдисконтиране напотреблението на основен капитал. Полученатастойност ще

бъдетази, коятосе изчислявакато разходнаенергийната зависимостнаикономическия

анализ.Сложността наотношенията междуцените на горивата иикономическата

дейностизискваразработването на последователнимакроикономическитемодели, които

сав състояние да отчитатвсичкимеханизмиза предаване на данни, както и механизмиза

адаптиране.

10.2.2. ПОЛЗИ

Приходи от електроенергия(Същото като във финансовия анализ)

Остатъчна стойност (Същото като във финансовия анализ, но изчистено от преките

данъци.)

• Макроикономическо въздействиевключващо ефекти от:

i.капиталови разходи и разходи за експлоатация и поддръжка

ii.Намаляване на сметките за енергия.

Пояснение: При оценка на макроикономическото въздействие на мерките за

енергийна ефективност, два вида ефекти трябва да бъдат взети под внимание:

Първият ред ефекти са тези, получени от решения за инвестиции и

експлоатация на отоплителни и охлаждащи инсталации. Няма да има пряко

въздействие върху тези сектори на икономиката, които предоставят стоки и

услуги по инсталирането и въвеждането на проекти за доставка на енергия, както

и косвено въздействие върху онези сектори, които предоставят междинни

доставки. Предизвиканият ефект произтича от разходите в крайното търсене от

страна на тези работници, които пряко или косвеноса участвали в

производствения процес. Това въздействие ще се прояви както в базовия сценарий,

така и валтернативните сценарии.

• Вторият ред ефекти възниква като следствие от пренасочване на икономиите,

получени от намаляване на сметките за енергия. Те ще имат положително

въздействие върху икономиката чрез нарастване на крайното потребление на

домакинствата или реинвестиране в производствените сектори. Това

въздействие ще се вземе под внимание в алтернативните сценарии, където

спестяванията от сметките за енергия трябва да бъдат отчетени, за да се

направи оценка на въздействието.

10.3. Методически подход:

10.3.1. Методология Вход/Изход (InputOutput)

Пояснение:Методологията Вход-Изходсе основава на използването на входно-

изходни таблици(матрици). Таблиците за Вход-Изходпредоставят подробен анализ,

сектор по сектор, на процеса на производството и използването на стоки и услуги

(продукти) и приходите, генерирани от това производство в продължение на период

от време, който предлага най-подробен портрет на икономиката. Например

EUROSTAT и Националните статистически служби събират и предоставят периодично

такива входно-изходни таблици

Първата матрицаза междинно потребление има симетрична структура, като в редове

и колони са посочени всички сектори от икономиката с еднородна дейност.

Информацията в колони информира за междинно потребление, което е на входана

даден сектор, но се ползва от изхода на други сектори на икономиката.

Информацията в редове информира за стоките и услугите, произведени от един

сектор, които се консумират от други производствени сектори.

Матрицата на добавена стойност информира за добавената стойност включен от

производителите на крайната продукция в отрасъла. Тези първични суровини

включват заплати за труд, оперативен излишък и данъци върху първичните фактори.

В дъното на тази матрица, има данни за вноса по сектори от чужбина. По този начин,

цялата информация в колона осигурява пълен преглед за структурата на разходите

по сектори,а информацията в редове дава общ поглед върху приходите.

Матрицата на крайното търсене показва крайната продукция (стоки и услуги), които

се консумират от крайните потребители, включително домакинствата, държавно

управление и износа. Тъй като таблицата е симетрична, за всеки отрасъл, общото

предлагане е равно на общото търсене.

10.3.2. .Macro-икономически модели (напр., CGEM - изчислим модел на общото

равновесие)

Пояснение:Изчислимият Модел на общото равновесие (Computable General

EquilibriumModelsCGEM) е метод позволяващ да се измери съвкупното въздействие на

реформата на икономическата политика, като се има предвид икономиката като

цяло. Моделът може да отчита преките и непреките въздействия за постигане на

целите. Използва се като аналитичен и симулационенинструмент и интегрира

данните от всички съвкупни сектори на икономиката (производство, пазар на труда,

външна задлъжнялост и неговите ефекта от инвестициите в страната, публичните

разходи, приходи и разходи на домакинствата, и т.н. ...).

Има различни показатели за измерване на въздействието върху икономиката,

получени от проекти за енергийна ефективност: БВП; заетостта, увеличаване на

износа и т.н. В контекста на анализа разходи-ползи, се предлага измерването на

макроикономическото въздействие с помощта на нетния вътрешен продукт (НВП).

Този показател се получава от редуциране на амортизацията (или потреблението на

основен капитал) от брутния вътрешен продукт (БВП). Основната причина да се

предложи този показател е, че предоставя информация, свързана с промените на

разполагаемия доход на национално равнище. Показателят създава връзката между

доходи и благосъстояние. Освен това, НВП е изразен в парични единици и обхваща

ползите, свързани с останалата част от макроикономически показатели (трудова

заетост, увеличаване на износа и т.н.).

Ако не се разполага с изчислимия Модел на общото равновесие за оценка на

социално-икономическото въздействие, се използва методологията на Вход/Изход

(Input-Output).

10.4.Надеждност на работата на системата

Принос за да се избягнат/намалят прекъсванията на енергоснабдяването (чрез

диверсификация на захранване и др.), чрез изчисляване на избегнатите разходи,

произтичащи от прекъсване на електрозахранването

Оценка навъншния фактор - увреждането на здравето и околната среда от

замърсители, отделени по време на горене на горивото в рамките на

продължителността на енергийния цикъл.Причинени вреди от замърсяване върху

здравето, промени в реколтата, замърсяване на сгради, екосистемните щети,

глобалното затопляне и т.н.

Методологически подход: влияние на избрания път чрез оценка на:

емисии →променивконцентрацията→→въздействияи щети.

Базата данни за емитирани замърсители, прираст на заболеваемост и др. определя

фактора „Разходи за щети“ в резултат на въздействието на избрания път към целта.

Може да се включат вреди, причинени например от необходимостта от изграждане

на допълнителнипроизводствени енергийни единици.

Фактори„Разходи за щети“ могат да бъдат използвани за оценка на външните

фактори върху околната среда и здравето при всеки сценарий:

[Еко-въздействиеy,t]сценар. = [Енергияy,t]сценарxФактор“Разход щети“y

Европейският доклад за "Субсидиите и разходите на енергия в ЕС" (Reporton

'Subsidiesandcosts of EU energy'/11 November 2014)дава данни за фактора„Разходи за

щети“ за единица енергия за различни технологии за производство на топлинна и

електрическа енергия.

Провеждането на АРП предполага оценка на промените в разходите и ползите между

изходното ниво и алтернативните сценарии:

Разходи i,t= [Разходи i,t]алтерн - = [Разходи i,t]базов

Ползиi,t= [Ползи i,t]алтерн - = [Ползи i,t]базов

Общите разходи и общите ползи от всяка година е резултат от сумиране на

стойността на всички категории разходи и ползи:

n n

Разходи t= ∑Разходи i,t Ползи t= ∑Ползи i,t

i=1 i=1 Изчисляването на нетната настояща стойност-ННС интегрира в уникална оценка

очакваните ползи минус разходите, след подходящо дисконтиране:

Ползиt- Разходиt ННС = --------------------

(1+r)t

Където r - дисконтовият процент

ННС изисква използването на "дисконтов процент".Финансовият дисконтовпроцент

отразява алтернативната цена на капитала, което означава потенциалната

възвръщаемост, която би могла да бъде получена чрез инвестиране на същия

капитал в алтернативен проект. Европейската комисия препоръчва 4% дисконтов

проценткато референтен параметър за алтернативна цена на капитала в

дългосрочен план, за програмния период 2014-2020 г. (ЕО, 2014c). Може да се

използва тази референтна стойност за извършване на анализа разходи/ползи при

търсенето на ефективни решения за отопление и охлаждане за целия период от

време. Независимо от това, времевата рамка на анализа е по-дълга от 2020 г. така

че, въздействието на потенциална промяна въвфинансовия дисконтов процент за

периода след 2020 може да се анализира чрезанализа на чувствителността.

Използвайки нормата на дисконтиране, бъдещите разходи и ползи се превръщат в

настояща стойност, което позволява сравнение между разходите и ползите, които се

случват в различни моменти от време.

Финансовият анализ използва финансов сконтов процент, докато икономическият

анализ използва социалния сконтов процент.

Финансовият сконтов процент отразява алтернативната цена на капитала. ЕК

препоръчва 4% финансова отстъпка в реално изражение.

Социалният сконтов процент отразява социалното мнение, за това как бъдещите

ползи и разходи следва да се оценяват спрямо настоящите такива. ЕК предлага да се

използват: 5% за кохезионните страни и 3% за останалата част.

Когато има няколко сценария, изборът зависи от тяхната съвместимост:

При взаимно изключващи се сценарии →избирасеонзи, снай-високаННС.

Не ексклузивни сценарии →сценариизакласиранеотпо-високаННСкъмпо-нискаННС.

Провеждането на финансов и икономически АРП предвижда два показателя:

Финансова норма на възвръщаемост, ФННС

Икономическа норма на възвръщаемост, ИННС

10.5. Анализ на чувствителността

Има различниподходиза отчитаненанеопределеността впредположенията. В

контекста наДирективата за енергийна ефективност едостатъчноза оценка

променитевнастоящата приведена стойност (НПС)(в абсолютни стойности), получени

от промяна наотделни параметри, използвани по предположение.Това

предполагапроучванена реалистиченнабор отключови параметрина базата

напредварителномоделиране илианализ, напримервисоки и нискицени на горивата.

Следва да се отбележи, ако има някаква промяна вокончателните

заключения(икономически потенциал и рентабиленпотенциалза идентификация),

свързани с промянатавъв всеки специфиченпараметър(или дори, комбинация от

параметри).

Други анализи на чувствителността могат да предоставят полезна информация за

идентифициране на някои разумни параметри и стойности, които могат да изискват

специално внимание, поради рисковете, свързани с тях:

• Измерване на еластичността на НПСот промени в съответните параметри. Тя се

състои в измерване на съотношението на процентното изменение на НПС, получено

от процентна промяна в един параметър. Това позволява идентифициране на

параметри, за които комбинацията ще имат по-висока влияние върху резултатите;

• Идентифициране на променящи се стойности или стойности на специфичен

параметър, който превръща резултатите от положителен изход на печалба до нула.

Параметрите, които могат да бъдат изследвани в анализ на чувствителността, могат

да бъдат:

• Отстъпка;

• Промени в инвестиционните и експлоатационните разходи (например ± 25 на

сто);• Високи и ниски цени на горива, електроенергия, квоти CO2 и др .;

• Високи и ниски стойности на въздействие върху околната среда и др .;

Възможен подход: оценка на промените на ННС чрез използване на реалистични

диапазони на ключови параметри, при спазване на потенциални промени в крайното

класиране на алтернативите.

Параметри: сконтови лихвени проценти; Капиталови разходи (Capital

expendituresCAPEX); Експлоатационни разходи(OperatingexpenditureOPEX); цени

нагорива и CO2; фактори щети...

Съгласувал: ……………………………………………………. Н. Николов, заместник министър

Изготвили:…………………………………………………………. Д. Куюмджиев, директор Дирекция СЕ

…………………………………………………….. Д. Кишкилов, началник отдел СКЕ