1.Увод1.1Кратка история

Изобретяването на телефона става възможно благодарение на усъвършенстването на електрическия телеграф. Често се спори кой е създателят на телефона, тъй като редица учени и изобретатели участват в този процес. Ранната история на телефона все още не е изяснена и е обсипана с противоречия, твърдения и контратвърдения, които стават още по-объркващи от многобройните дела по установяване на патент. Патенти в крайна сметка са дадени на Александър Греъм Бел и Томас Едисън.

През 1861 г. немският физик и изобретател Йохан Филип Райс ( Johann Philipp Reis) демонстрирал устройство, с което можело да се предават музикални тонове и човешка реч с проводници. Апаратът имал оригинална конструкция на микрофон, захранващ източник (галваническа батерия) и устройство за възпроизвеждане на звука (високоговорител). Рaйс нарекъл конструираното устройство телефон (Telefon).

Телефонът, получил популярност като конструкция и масово приложение, е изобретен през 1876 г. от шотландския учен и изобретател Александър Греъм Бел, професор в Бостънския университет. Първите думи, предадени по телефона от Александър Бел, са до съседната стая, където се намирал помощникът му, Томас Уотсън.

1

1.2Устройство на телефона

Съвременният стандарт за телефония предвижда предаването на сигнала в честотна лента 0,3 - 3,4 kHz. Основните части на телефона са телефонен трансформатор имикрофон и телефонна капсула, обединени конструктивно в т.н. телефонна гарнитура (слушалка). Микрофонът преобразува звука, генериран при говорене, в електрически сигнал . Телефонната капсула преобразува получения от събеседника електрически сигнал в звук. Телефонният трансформатор намалява до минимум силата, с която се чуват в слушалката звуците, приети от микрофона, като ги изпраща само към насрещния телефон. Електрическият сигнал се предава по проводници към телефонна централа, която пренасочва (комутира) сигнала към централата на търсения абонат. При мобилните телефони апаратът преобразува електрическия сигнал в радиосигнал, който се предава чрез т.н. базови станции към съответната телефонна централа.

Между централите предаването на електрическия сигнал се извършва по най-различни начини. Класическият е чрез проводници, с вариант посредством високочестотни уредби (уплътнителни уредби), като няколко нискочестотни сигнала се модулират с по-висока носеща честота. Високочестотният сигнал вече може да бъде предаван на големи разстояния, както по проводници, така и по радиорелейни и радиовръзки. Частен случай на радиорелейните връзки са спътниковите връзки.

1.3Многочестотни сигнализации

Преди развитието на DTMF, автоматизираните телефонни системи, използват импулсно набиране (Dial Pulse или DP в САЩ) или линия за прекъсване (LD) за сигнализация, за да наберете номера. Тя действа чрез бързо изключване и повторно свързване на телефонната линия на викащата страна. Повтарящите се прекъсвания на линията, докато се върти шайбата, звучат като поредица от кликвания.Оборудването за обмен интерпретира тези импулси за набиране, за да се определи набрания номер. LD обхвата е

2

ограничен от телеграфни изкривяване и други технически проблеми. Повиквания на дълги разстояния, изисква или помощ от оператор или предоставяне на абонатно оборудване за набиране.

Multi-frequency signaling (MF) е група методи за сигнализация, която използват два тонални (чисти синусови вълни) звука.Различни MF сигнализационни протоколи са били разработени от Bell System и CCITT. Най-ранните от тях са били in-band сигнализации между центровете, където оператори на дълги разстояния използват 16-цифрова клавиатура за въвеждане на следващата част от номера на телефона с който искаме да се свържем за да се свърже със следващите по веригатана оператори на дълги разстояния. Този полу-автоматизиран метод за сигнализация се оказва успешен и в скоростта на свързване и ефективността. Въз основа на този успех с използването на MF специалистите разработват DTMF .

Dual-tone multi-frequency signaling (DTMF) се използва за телекомуникационна сигнализация при аналоговите телефонни линии в гласовата честотна лента между телефонни слушалки и други устройства за комуникация и централите. Версията на DTMF, която се използва в бутонните телефони за тонално номеронабиране е известен като Touch-Tone.

3

2.Основни аспектиТелефон Panasonic KX-T2335

4

2.1Функции:

* Импулсно и тонално номеронабиране;

* Функция “Бележник”;

* Памет за 28 номера с до 16 цифри на номер;

* Електронно задържане на позвъняването;

* Таймерна флаш памет (700 мсек);

* Tри нива на регулиране на силата на звука;

* Поддръжка на функционални бутони както следва:

- Бутони за директно набиране

- Карта за записване на номерата

- AUTO/STORE – Запис в паметта и набиране в режим ускорен набор;

- PROGRAM - начало и край на процедурата на програмиране;

- PAUSE – Въвеждане на допълнителна пауза между две набрани цифри;

- REDIAL - Повторно набиране на последно избрания номер;

- STORE/HOLD - индикатор

- HOLD - бутон за задържане на повикването;

- FLASH - бутон за достъп с някои функции на АТС и телефонните компании

5

2.2Спецификации:

Захранване: напрежението по линията;4,5V (3x “AA” Батерии) за телефоннияуказател с памет

Памет: 28 телефонни номера с максимална дължина 16 цифри

Набиране: Тонално(DTMF)/Импулсно(10pps)

Пренабиране: Последно набрания номер

Пауза: 3,5 секунди

Говорител: Слушалка; 3см(1 3/16 ‘’) керамичен приемник, 1,5kΩ

Микрофон: Кондензаторен микрофон

Размери: 167(W) x 70 (H) x 220 (D) mm

Тегло: 910 г с батериите

6

2.3Схема на захранване и на паметта

Функции:

Захранва се от линията.Когато е OFF HOOK status, линията минава през D6~D9->Q1->Q3->R18->D11(5,6V постоянно напрежение)

7

Напрежението от линията става постоянно от D11, след това захранва процесора, рестартирва и отива в усилвателя в слушалката.Батериите се използват за паметта на телефона и за резерва. Напрежението от батериите минава през D15 и захранва интегрална схема IC1(процесора)

8

3.Проектиране,изследване,анализ.

3.1Проектиране

1. Изходни данни.

Uзахр=46VRaтц=310Rта=310Rшл.л=1.3

2. Предварителни изчисления.1) Дълга линия

I min=46/2510=18,32mA2) Къса линия

I max=46/1210=38,01mA3. Изчисление на схемата за ограничение и защита.Ifmax=Imax=38.01mA

Eo=29,29V

Iл = 20mA

Io= 13,31mA , I0 – средна ст-ст на изправения ток

Iср.=6.65mA ,ІСР. - средна стойност на тока през диода. Избирам за VD2…VD5 еднофазен изправителен блок

В2М2 с параметри:

Uзахр. + Uпозв.eff=106,1VИзбирам за VD6 ценеров диод КС630А с напрежение

на стабилизация .

9

3.2 Анализ

1. Блок за връзка с централата посредством RJ11.2. Блок за управление и номеронабиране3. Слушалка със говорител и кондензаторен микрофон, който има голяма

чувствителност(20Hz до 18КHz)4. Блок обработващ входно/изходния сигнал-служи като междинно звено

между входнио/изходните сигнал и другите блокове.Също преработва 12V входното напрежение до 5V което се използва от интегралните схеми,като за целта се използва стабилизатор на напрежение..

5. Блок на звънене6. Блок предпазващ схемата от изгаряне

10

4.Използвана литература:

http://www.eserviceinfo.com/index.php?what=search2&searchstring=KX-T2335

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A2%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D1%84%D0%BE%D0%BD

http://en.wikipedia.org/wiki/Dual-tone_multi-frequency_signaling

Георгиева Т. "Терминални съобщителни устройства" - ръководство за лаб. упражнения, ТУ-Варна, 1998 г..

11

Съдържание:

1. Увод стр. 1 1.1Кратка история стр. 1 1.2Устройство на телефона стр. 2

1.3Многочестотни сигнализации стр. 2-3

2. Основни аспекти. стр.42.1Функции стр.52.2Спецификации стр.62.3Схема на захранване и на паметта стр.7-8

3. Проектиране,изследване,анализ. стр.9

3.1Проектиране стр.9 3.2Анализ стр.10

4. Използвана литература. стр.11

12