МУЗЕЙНИ ЕКСПОЗИЦИИ И СТАНДАРТИ•-Book-Музейни... · България Фондът организира поредица от семинари и

МУЗЕЙНИ ЕКСПОЗИЦИИ

И СТАНДАРТИ:

Поглед напред

Сборникът е издаден по проект, финансиран от Програма „Култура“ на Столична община

МУЗЕЙНИ ЕКСПОЗИЦИИ

И СТАНДАРТИ:

Поглед напред

Доклади от конференцията, организирана от Двустранната българо-американска комисия за опазване на културното наследство на България, София, 28 и 29 ноември 2016 г.Приложение с документи

Съставителство и научна редакция

Тодор Петев и Анджела Родел

София2018

© Тодор Петев и Анджела Родел, съставители, 2018

© Иван Велков, Ани Данчева, Илиана Иларионова, Стефан Коларов, Лира Константинова, Гаяне Минасян, Тодор Петев, Герасим Славов, преводачи, 2018 © Катерина Киричева, дизайн, 2018

© Съвместно издание на Българо-американската комисия за образователен обмен „Фулбрайт“ и Фондация „Моят музей“, 2018

София, 2018

ISBN 978-619-90613-3-6

С Ъ Д Ъ Р Ж А Н И Е

Уводни бележки

Добри практики при провеждането на събития и образова-телни програми, посветени на културното наследство

Н АТА Л И РА Й ЪН / Да възпиташ любопитствоМ А Р И Я К А РА Д Е Ч Е В А / Образователният потенциал на РИМ Пловдив – реалност и перспективиД ОН И К А ГЕ ОР Г И Е В А / Градът: музей без работно времеМ И Л Е Н А С А ВО В А / „Английски в музея“ – развиване на езикови програми в контекста на културното наследство. Опитът на „Музейко“

Бъдещето на дигиталните експозиции и мобилните приложения

К Р И С Т И Н Д ЖО У Н С И Д ЖОРД Ж БЕ В ЪН / От обекта до виртуалния музей – методи и примери за документиране на предмети и археологически обекти чрез компютърна фотография Д ЖОРД Ж И Я Д Ж И Й Н БЕ Р И Х И Л / Опазване и излагане на културното наследство с използването на дигитални изображения и кибертехнологии Д Ж Е Й М С К Ю Н О / Отвъд границите – хуманитарните специалности в дигиталната епоха Д Ж . У Е Й Н К Л Ъ Ф / Каква е бъдещата роля на музеите, архивите и библиотеките в дигитален свят с ненаситен апетит за информация и знание?С В Е ТЛ А И Л . К АЗА Л А Р С К А / Новата музеология и „Големият дигита-лен обрат“

13

2935

47

55

69

89

101

105

7

Съвременни тенденции при музейните експозиции

К А РА Б ЛОН Д / Представи за бъдещето на музейните експозицииВ Е С Е Л А ГЕ РЧ Е В А / Как да направим изложбите интересни за децата? Н И КОЛ А Й Н Е Н О В / Устни истории и експонати с истории – употреби в музеен контекстА Д А М Н И ЛС Е Н / Хуманни експозиции за хуманни посетителиЕ К АТ Е Р И Н А Д Ж У М А Л И Е В А / Временни музейни експозиции – настояще и бъдеще

Резюмета на английски език

За авторите

Цветни илюстрации

П Р И Л О Ж Е Н И Е Опазване на културно-историческото наследство на България: Документи

123

147

151

1 6 1

177

185

193

201

217

7

У В О Д Н И Б Е Л Е Ж К И

Настоящият сборник представя подбор на доклади от между-народната конференцията „Музейни експозиции и стандарти: Поглед напред“, организирана от Двустранната българо-аме-риканска комисия за опазване на културното наследство на България и проведена на 28 и 29 ноември 2016 г. в София. Коми-сията е създадена вследствие на посещението в България на Джон Кери, държавен секретар на САЩ, през януари 2015 г. По време на визитата си секретар Кери обяви, че образованието и културата са сред ключовите сфери, в които САЩ и Бълга-рия ще започнат стратегически диалог. Целта на комисията за опазване на културното наследство е да събере експерти с разнообразна специализация, занимаващи се с материалното и нематериално културно наследство, които биха могли да иден-тифицират стойностни проекти в своята област и да рабо-тят с американски специалисти за определяне и препоръчване на най-добри практики в сферата на опазване на културата. Новата комисия бе подкрепена със средства от Държавния де-партамент на САЩ и Американското посолство в България и работи със съдействието на Българо-американската комисия за образователен обмен „Фулбрайт“, която успешно осъщест-вява културен и образователен обмен между България и САЩ в продължение на повече от 20 години. Членове на комисията са: доц. Стефан Белишки, председател на Българския национа-лен комитет на ИКОМОС; Иван Василев, председател на УС и изпълнителен директор на Фондация „Балканско наследство“; Ирена Георгиева, заместник-министър, Министерство на ту-ризма; арх. Ленко Григоров, експерт в Националния институт за недвижимо културно наследство; доц. Светла Димитрова, директор на Етнографски музей на открито Етър в Габрово; Екатерина Джумалиева, държавен експерт по музеи и движи-мо културно наследство в Министерството на културата и зам.-председател на БНК на ИКОМ; Тами Палчиков, аташе по въпросите на културата и образованието в Посолството на САЩ в България; проф. д. изк. Лозанка Пейчева, професор в Инс- титута за етнология и фолклористика с Етнографски музей към Българската академия на науките (ИЕФЕМ-БАН); Анджела Родел, изпълнителен директор на Българо-американската ко-мисия за образователен обмен „Фулбрайт“; Брайън Стимлър, съветник по обществените въпроси на Посолството на САЩ; и Борис Хаджийски, председател на УС на Сдружение „Българ-ски музеи“ и директор на Регионален исторически музей – Па-

МУЗЕЙНИ ЕКСПОЗИЦИИ И СТАНДАРТИ:

ПОГЛЕД НАПРЕД

8

зарджик. От октомври 2017 г. към комисията се присъединиха Тодор Петев, председател на УС и изпълнителен директор на Фондация „Моят музей“ и Матю Хагенгрубер, новоназначено-то аташе по въпросите на културата и образованието в По-солството на САЩ в България.

Създаването на Двустранната комисия е продължение на активния обмен между двете страни във връзка с изключител-но богатото културно-историческо наследство на България. В този контекст би било уместно да се припомнят седемте български културни паметници реставрирани със средства от „Посланическия фонд за опазване на културното наследство“ (The U.S. Ambassadors Fund for Cultural Preservation)1, както и поредица-та от стипендии на Комисия „Фулбрайт“ за обмен на български и американски специалисти.

Освен държавните инициативи през последните двадесет години редица американски фондации и академични институ-ции проявяват активен интерес към наследството на Бълга-рия. Много от тези проекти, единствени по рода си, бяха из-ключително важни за българските музеи и за институциите за културно-историческо наследство на България през периода до влизането на страната в Европейския съюз през 2007 г. През по-следните години международният Фонд за Световните памет-ници (World Monuments Fund) в Ню Йорк подкрепи набирането на средства за реставрационни и проучвателни дейности на седем културни паметника в страната, сред които са Мадарският конник и стенописите в скалните църкви в Иваново.

През 1990-те години Фондация „Отворено общество“ ор-ганизира поредица от приложни семинари за музейни специалис- ти, командировки за обмен на опит до музеи в чужбина и спон-сорира значителен брой музейни образователни проекти, чии-то впечатляващи резултати са представени в публикацията Другият музей. Образователните програми в музеите и галериите.2

Друга американска неправителствена организация с трайно въздействие върху музейната работа в България бе Фондът за изкуствата и културата в Централна и Източна Европа (Fund for Arts and Culture in Central and Eastern Europe). В България Фондът организира поредица от семинари и уъркшо-пи, водени от американски и европейски музейни специалисти.

1 Списък на българските паметници, реставрирани със средства от Фонда, вж. Приложение 1 на настоящия сборник.2 Другият музей. Образователните програми в музеите и галериите. Съст. Красимира Тенева и Татяна Янкова. София: Център за изкуства „Сорос“, 1998.

УВОДНИ

БЕЛЕЖКИ

9

През последните седем години щедра подкрепа за изслед-ване, опазване и социализиране на българското културно-исто-рическо наследство бе предоставена от Фондация „Америка за България“. Чрез средства на фондацията бе подпомогната рес-таврацията на уникални паметници, като керамичната икона на Св. Теодор Стратилат от Велики Преслав и забележителна-та бронзова глава на римския император Септимий Север, наме-рена в Деултум, както и впечатляващото представяне на цели археологически комплекси, като Малката базилика и понастоя-щем мащабната работа върху Голямата раннохристиянска ба-зилика в Пловдив. Със средства на фондацията се обновяват му-зейни хранилища (напр. Историческият музей „Искра“ в Казан-лък) и се създават примери за социализация на историческото наследство и включването му в образователен контекст, като реализираните проекти в Регионалния исторически музей Русе и в детски кътове в редица български музеи. Детският научен център Музейко, създаден през 2015 г. от фондацията, предста-вя съвременния подход на американските музеи за деца.

На конференцията участват водещи американски, канад-ски и български експерти. Освен споделяне на опит в сферата на опазването, документирането и представянето на културно-то наследство и работа с публики докладите представят идеи и насоки за развитието на потенциала на музеите в България. Подтемите на конференцията включват: „Съвременни тенден-ции при музейните експозиции, или как да впечатлим посети-телите от всички възрасти“, „Бъдещето на дигиталните екс-позиции и мобилните приложения за стимулиране на култур-ния туризъм“ и „Добри практики при провеждането на събития и образователни програми, посветени на културното наслед-ство“. За значението на конференцията свидетелства живият интерес на музейните специалисти не само от България, но и от република Македония – бяха регистрирани почти двеста души. Приветствени адреси към участниците в конференция-та представиха Негово Превъзходителство Ерик Рубин, посланик на САЩ в България, доц. д-р Бони Петрунова, зам.-министър на културата, и Николина Ангелкова, министър на туризма. Пуб-ликуването на сборника е в отговор на предложение от учас-тници в дискусията в края на конференцията.

Освен подбрани доклади тук са включени и текстове от ръководителите на Института „Смитсониън“ и на Тръста „Ж. П. Гети“, които не бяха представени на конференцията.



10

Тук също така са добавени Меморандум между правителствата на Съединените американски щати и Република България, отнасящ се до опазването на българското културно наследство, документи, свързани с мисията, визията и ценностите на различни по вид американски музеи. Надяваме се запознанството с тези основополагащи документи да бъде от полза на българските специалисти.

Конференцията в София поставя ново начало на взаимен обмен на опит в областта на културно-историческото на-следство. Възможностите са огромни. Двустранната коми-сия разчита на инициативността на българските специалисти да генерират идеи и активно да сътрудничат за реализацията им. На дискусията в края на конференцията няколко музейни специалисти от публиката изтъкнаха необходимостта от практически обучения. Непосредствени стъпки на Комисията в тази посока са поредицата от семинари за създаване на обра- зователни програми в музеите, планирана за месец ноември 2017 г., както и десетмесечният обучителен курс за музейни специалисти в Пловдив за работа с публики през 2018 г.

Двустранната комисия би искала да изкаже признател-ността си към Столичната програма „Култура“ на Софийска община, която припозна значението на темите, представе-ни на конференцията, и финансира издаването на сборника. За компетентната подготовка и високия научен стандарт на сборника заслуги има и екипът на Фондация „Моят музей“, наш партньор в проекта, а също така и прецизната помощ на Иван Василев. Този сборник не би бил възможен без отдадеността и изключително ефективната работа на екипа на Комисия „Фул-брайт“.

Двустранната комисия за опазване на културното наследство на България

ДОБРИ ПРАКТИКИПРИ ПРОВЕЖДАНЕТОНА СЪБИТИЯ И ОБРАЗОВАТЕЛНИ ПРОГРАМИ, ПОСВЕТЕНИНА КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО

13

ДА ВЪЗПИТАШ ЛЮБОПИТСТВО3 Натали Райън

Нарекох своята лекция: „Да възпиташ любопитство“, защото наистина вярвам, че същността на това, което правим в наши-те музеи, се крие в любопитството. Ние събираме експонати и предмети на изкуството с намерението да вдъхнем любопит-ство, да накараме посетителите да се ангажират със света и да започнат да го разбират посредством внимателно наблюде-ние на нашите колекции.

Искам да започна с идеята, че образованието, възприето в най-широкия смисъл на думата, представлява начин да раз-береш себе си в контекста на целия свят. Така че има нещо, на което отделяме доста внимание в Националната художестве-на галерия във Вашингтон, а именно, че Националната галерия е образователна институция с образователна мисия и затова наша основна цел е да накараме посетителите да искат да на-учат повече. Надяваме се, че нашите посетители се вдъхновя-ват от нашите колекции, че стават по-любопитни не само по отношение на изкуството, но и по отношение на идеите, кои-то стоят зад тях, че се ангажират със света. Важно е не само да вдъхнем любопитство у тях, но и като преподаватели, а не само като музейни работници, да продължим самите ние да из-питваме любопитство. Любопитство не само по отношение на нашите колекции, на това, което е окачено по стените на галерията, но и по отношение на нашата публика – да научим кои са те, защо са дошли в музея, какви интереси имат и как интерпретират нашите колекции. Мисля, че за нас, музейните работници, също така е важно да бъдем любопитни по отноше-

3 Nathalie Ryan, „Cultivating Curiosity“. Превод Лира Константинова.



14

ние на света, и по-специално по отношение на тези промени в света, които непосредствено се отразяват на нашите инсти-туции, да изпитваме любопитство по отношение на влияние-то, което оказва дигиталната революция, глобализацията и напредъкът в областта на изучаването на мозъка, това са само няколко примера; да продължаваме да трупаме нови знания за света около нас и да разсъждаваме как той се отразява на наши-те институции и на нашия поглед към образователния процес.

Ще поговоря малко за себе си, за моето образование, инс- титуцията, от която идвам, и каква е моята визия за образо-ванието в музеите. Аз работя в Националната художествена галерия и в един изследователски институт, който се нарича „Проект Нула“ (Project Zero)4. Този институт се намира в Хар-вардския университет, като там се осъществява научноизсле-дователска и образователна дейност в областта на изкуство-то, но също така институтът се занимава с по-широк спек-тър дейности като преподаване с цел насърчаване на мислене-то, креативността и етичността у студентите.

Една от основните цели на партньорството ми с „Про-ект Нула“ е да се построи мост между изследователската ра-бота и реалната образователна дейност. Понякога има огромна пропаст между това, което ние научаваме от научноизследо-вателската си работа, и това, което се случва в класната стая и в музея, така че наистина нашата цел е да работим в тясно сътрудничество и да постигнем единство между изследването и практиката, а практиката да помогне за намиране на нови насоки за изследователска работа. Работейки с „Проект Нула“ и Националната галерия през последните 15 години и опит- вайки се да разбера по-добре какво би могло да представлява образованието в музея, за мен основното предизвикателство в областта на образованието е, че образоването всъщност се случва в ума на хората, в техните сърца и това са измерения, които ние не можем да видим, и затова е много трудно да раз-берем в каква степен сме повишили образованието на своите посетители, след като си тръгнат от музея. Любопитни сме да научим това, да разберем как сме повлияли на посетители-те си, какви най-успешни лостове, с които разполагат нашите институции, да оптимизираме, за да увеличим въздействието върху посетителите.

4 Вж. www.pz.harvard.edu/

НАТАЛИ РАЙЪН.

ДА ВЪЗПИТАШ ЛЮБОПИТСТВО

15

Една от най-големите философски идеи, които оформят мирогледа, е идеята, че научаването е следствие от мислене-то, така че ако искаме ученици и посетители да научат нещо, трябва да им създадем възможност да разсъждават. Това е нещо ново за музейните работници, да преосмислят своята образователна роля, не само като експерти по отношение на съдържанието, хора, които обясняват какво представляват на-шите колекции, а да бъдат образователни специалисти, които създават възможности за посетителите да мислят. Основна задача на образователния специалист е да слуша и да наблюда-ва, да улеснява диалога, разбирайки, че научаването е социална дейност и трябва да вземем под внимание индивида и отноше-нията между членовете на групата, да видим какво се случва, когато хората се ангажират един с друг. Ние смятаме, че обра-зователният специалист е дизайнер, който създава преживява-ния, програми, изложби, в чийто център се намира индивидът със своето осмисляне и научаване на нови неща. Една от нашите основни задачи е да стимулираме когнитивност, да научим по-сетителите да мислят и да съпреживяват осмислянето. И най-сетне, като образователни специалисти, най-добрият начин да преподадем знание е да дадем примери за нещата, които ценим.

По думите на руския психолог Лев Виготски „Децата из-растват в интелектуалния свят, който ги заобикаля“, затова като образователни специалисти е изключително важно да съз-дадем този интелектуален свят. Тук давам няколко примера на интелектуалните принципи, които са от значение в нашия музей – да създадем възможност за посетителя да се забави, да разгледа внимателно, не само експонатите, но и света около нас, да се зачуди, да прояви любопитство, да зададе въпроси, да изкаже своето мнение, да прояви критично мислене въз основа на доказателства, да потърси връзки, да открие множеството различни връзки между теми и идеи, и хора. Да създадем въз-можност за изследване на различни гледни точки, да осъзнаем, че всеки има своята уникална гледна точка, и да искаме да чуем и да разберем гледната точка на другия човек, неговите идеи и теми.

Голяма част от образователния процес е свързана с опрос- тяване, по-лесно е да научим неща, които са прости, затова нещо, за което много се стараем, е да помогнем на посетите-лите да осмислят сложността на експонатите и идеите, да насърчим способността на хората да си представят различни възможности и най-сетне да помогнем да се развие способнос-тта за размисъл. Заради това ние в Националната галерия вяр-



16

ваме, че музеите са невероятни места, където да се практику-ва този вид мислене и да се насърчава тази дейност. Това, което преценяваме като резултат от нашата дейност, е доколко сме успешни като образователни специалисти, какви умения за раз-съждение развиваме у нашите посетители и учениците, с кои-то работим. Смятаме, че тези умения за разсъждение могат да бъдат пренасяни между отделните дисциплини, в различни-те сфери на живота и че са действително ценни и вдъхновява-щи за нас като образователни специалисти да продължаваме да ги преподаваме.

В „Проект Нула“ аз се занимавам с обучение на преподава-тели, обяснявам как могат да оформят преподавателския про-цес на базата на тези принципи.

Сега накратко ще ви представя моя музей, Националната художествена галерия във Вашингтон, който оказва най-голямо влияние върху моята работа и идеите, които изследвам. Искам да ви представя неговата структура, как работим като екип от преподаватели. Галерията е основана през 1937 г., когато Андрю Мелън подарява своята колекция на Правителството на САЩ. Мелън е вдъхновен от своите пътувания в Европа, от по-сещенията си в Националната галерия в Лондон, в Лувъра, и той наистина иска САЩ да притежава свой музей на изкуството. Ние сме публично-частна компания, нашият годишен бюджет е 150 млн. долара. 75% от тази сума идва от Правителството на САЩ, а 25% са частни фондове. С държавните пари изплащаме заплатите на служителите, сградния фонд, сигурността, рес-таврационните дейности, дипломатическите си мисии – ние работим с посолствата, които се намират във Вашингтон и по света. Нашите частни фондове се използват за образователни дейности, временни експозиции, които уреждаме, също така за финансиране на научноизследователска работа и стипендии.

Също така имаме и общонационална мисия – което означа-ва, че всички наши дейности, които се случват на място за наша-та местна публика, трябва да са пример за развитие на най-до-брите практики, които впоследствие да разпространим на на-ционално и международно равнище с помощта на нашите ресур-си, уебсайт, пътувания и участия в конференции. Така че всичко, с което се занимаваме в музея, трябва да получи своето предста-вяне на национално равнище, трябва да споделяме своя опит.

Националната художествена галерия се намира на парко-вото пространство, наречено „Национална алея“ (National Mall), във Вашингтон, където сме заобиколени от много други музеи, например Института „Смитсониън“. (ил. 1) Галерията има две



17

сгради и градина със скулптури, също така и пързалка за кънки, 5 ресторанта, 3 магазина, една от най-големите изследовател-ски библиотеки в света, това са няколко неща, които могат да ви дадат представа за мащаба на нашата дейност. (ил. 2, 3) Колекцията ни съдържа около 160 хиляди творби, имаме персо-нал на пълен работен ден, състоящ се от 1200 души, имаме и много експерти на непълен работен ден, също така и 300 души

доброволци. Галерията е отворена 363 дни в годината, входът е безплатен, нашите семинари и обучения също са безплатни. Годишно ни посещават около 4 млн. посетители.

Нашата мисия, която е позната на колегите музейни ра-ботници, е да колекционираме произведения на изкуството, да ги излагаме като експонати, да ги съхраняваме, да образоваме публиката си на базата на нашите експонати5. В Национална-та галерия се фокусираме върху американско и европейско из-куство, от Византийската империя до днес. Годишно имаме около петнадесет временни изложби и като част от нашата общонационална и международна мисия ние гостуваме на други

5 По-подробно за мисията на Националната художествена галерия във Вашингтон вж. www.nga.gov/content/ngaweb/about/mission-statement.html – Бел. ред.

Ил. 1. „Национална алея“ във Вашингтон, покрай която са разположени

Капитолият (сградата на Конгреса) на САЩ и много от националните музеи

Ил. 3. Източната сграда на Националната галерия за изкуство във Вашингтон

Ил. 2. Централният вход на западната сграда на Националната галерия за

изкуство във Вашингтон



18

музеи и експозиции, за да споделяме своя изследователски опит и публикациите, свързани с него. Ние също така имаме важна реставрационна мисия, не само да съхраняваме произведенията на изкуството в нашата колекция, но и да обучаваме реставра-торите да работят в нашата област.

Нашата образователна мисия е доста обширна, но най-ва-жното от нея, целта ѝ е да осъществяваме връзка между хора-та и изкуството. Постигаме това по различни начини – имаме 50 души преподаватели на пълен работен ден, 20 души хора на изкуството, които преподават отделни занятия, и 300 души доброволци, които работят за нашия образователен отдел. Организираме нашите програми според типа публика, за коя-то са предназначени, вземаме под внимание различията, които тя има, мислим какво е уникалното за конкретна група от по-сетители и как да създадем нещо специфично, което отговаря на техните интереси. Имаме служители, които обслужват се-мейства. Не предлагаме програми само за деца – в Национал-ната галерия се грижим за децата в контекста на техните се-мейства. Нашият подход е към няколко генерации едновремен-но, искаме цялото семейство – деца и възрастни – да научат нещо и да се радват заедно на преживяването. Също така пред-лагаме програми за ученици от 4 до 18-годишна възраст. Има-ме развита партньорска мрежа с местните училища, защото вярваме, че е много важно учениците да се върнат в музея, а не да го посетят еднократно, да развият връзки с нашата инс- титуция. Имаме училища, които ни посещават четири пъти годишно, осем пъти годишно и десет пъти годишно. Така че те успяват да изградят връзки с нашите служители, с нашите ко-лекции и да задълбочат своето разбиране за това как изкуство-то допринася за техния образователен процес.

Един от най-важните аспекти на нашата работа е да обучаваме преподаватели, учители в училищата по всякакви предмети, как да използват изкуството в своите уроци. Също така да обучаваме и музейни работници, директори на музеи, администратори не само да разбират ролята на изкуството и образованието, но да разбират и моделите и рамките, които разработваме и са свързани с преподаването с цел развитие на мисленето.

Нашите програми за възрастни включват огромен брой дейности, като например филми, концерти, екскурзии, атели-ета за ръчна работа, а нашите академични програми са специ-фично насочени към професионалисти в областта на история на изкуството, студийно изкуство, музейни работници.



19

Смятаме, че имаме дълг да обучаваме професионалисти-те непрекъснато, посредством стажове, специализации, да да-ваме възможност на професионалистите рано в своята карие- ра да научават от експертите и да имат време да развият собствено мислене за своята професия. Ние инвестираме много в тази област. Също така имаме служители на пълен работен ден, които се занимават с анализ и оценка на нашите програми и тяхното значение за хората.

Споменах нашата национална мисия, която включва на-шия уебсайт, нашите социални медии, нашите публикации, като например нашите плакати за класни стаи, книги, които сме създали и хората могат да си вземат за вкъщи.

Тъй като Вашингтон е също така туристическа дести-нация, ние много внимателно обмисляме интересите на този вид публика, нейните специфични нужди, които са различни от тези на нашата местна публика, и как да разработим такива програми, че нуждите на туристите да бъдат задоволени. На-пример много от нашите ресурси за посетители са преведени на 15 различни езика, така че туристите да получат достъп до нашата експозиция, подпомогнати от своя език. Също така нещо, което научихме от въпросниците за обратна връзка, е, че много от нашите посетители – туристи, се опитват да посетят голям брой музеи, намиращи се в близост до нас, на „Националната алея“ (National Mall) и други исторически места. Те искат да прекарат не повече от час в Националната гале-рия, така че е невъзможно да видят всичко, затова след анализ на тази тенденция ние приготвихме една страница, предста-вяща нашите най-известни художествени произведения с мал-ко информация за всяко едно от тях. (ил. 4) Така че туристи-те, които имат само един час да посетят галерията, да имат нещо като карта и справочник, за да се ориентират бързо към най-известните ни експонати.

Също така имаме програми за улеснен достъп за хора с увредено зрение, слух, мислим как да популяризираме нашите програми сред хора със специални потребности. Мислейки за нашата публика, ние вземаме под внимание някои поведенчески характеристики на различни групи посетители, например има хора, които много често посещават нашия музей, те са наши приятели, познаваме се добре, но от друга страна, ние сме мно-го чувствителни и по отношение на това какво преживяване осигуряваме на хората, които идват за първи път в музея.

Ние разполагаме с огромен персонал, но комуникацията с него е истинско предизвикателство. В САЩ музейните спе-



20

циалисти преминават през много различни форми на обучение и всеки идва при нас със своите различия в образованието и практиката – те може да са изучавали изобразително изкуст- во, история на изкуството, музейно дело и т.н. Нещо, което открихме, че е невероятно ценно, особено като се опитваме да се разраснем и променим като институция, е да разпределим персонала по образователни групи. Тези групи се състоят от

5-10 служители, които редовно се събират заедно, понякога вся-ка седмица, но най-вече веднъж месечно, за да обсъдят важни въпроси от нашата област. Тези сбирки им помагат да се обе-динят около обща цел като група, да създадат общ език помеж-ду си, да изградят разбиране по въпроси, които са важни за нас като преподаватели, важни са и за нашия музей и ние използва-ме тези въпроси като основа за създаването на нови програми, да проверим нашите идеи на практика.

Една такава идея, свързана с образователните програ-ми, е, че ако ние самите не научаваме нови неща, то не е редно да разработваме образователни програми за нашата публика. Това са примери за темите, с които нашите служители се за-нимават в групите си: каква е ролята на нашата институция през XXI век; каква е нашата социална отговорност. Ние смя-таме, че нашите колекции, нашите ресурси са много богати и е наша отговорност да подпомогнем нашето общество, използ-вайки тези ресурси.

Въпрос, който често ни занимава, е какво означава да разбираш едно произведение на изкуството. Ако не обсъжда-ме този въпрос помежду си, то как е възможно да помогнем

Ил.4. Скулптура в Националната галерия,

бърз гид.



21

на нашите посетители да разбират произведенията на изку-ството.

Друг важен въпрос, който стои пред нас, е не само кой посещава нашия музей, но кой не го посещава. Ние разбираме факта, че публиката в Националната галерия не е представи-телна извадка за населението на нашия град или на САЩ. Какво правим, за да разширим своята публика? Какъв вид връзки от нов тип трябва да създадем с хората? Как по-добре да разбира-ме техните нужди и интереси?

Свързано с това е как помагаме на хората да се почувстват свързани с нашата художествена колекция. Ние не сме прос-то склад на вещи от миналото – как помагаме на хората да разберат смисъла на тези артефакти, да осмислят връзката между миналото, въпросите на настоящето и бъдещето. На-последък се замисляме как нашата колекция отразява различни миграционни процеси от миналото, как отразява проблемите на околната среда. Така че искаме да помогнем на нашите по-сетители да се ангажират с наболели въпроси от нашето съ-времие, да си представят тези по-значими човешки истории, които прекрачват границите на конкретната епоха, в която са се случили.

Преди петнадесет години ние започнахме нашето съ-трудничество с „Проект Нула“ на Харвардския университет, като имахме конкретното намерение да променим начина, по който преподаваме в музея. Нашето традиционно обучение се провеждаше под формата на лекции, нашите посетители полу-чаваха текста предварително. Това, което искахме да постиг-нем, е да преминем към модел, при който учащият е център на образователния процес, да го направим по-активен, по-ангажи-ран. За съжаление, имахме идеи, които не бяха отразени в наша-та практика. Затова сметнахме, че тъй като произведенията на изкуството са сложни, те дават възможност човек да се об-разова, но начинът, по който ги преподаваме, не е най-доброто, което можем да направим за посетителите си.

Наименованието на настоящата конференция е „Поглед напред“, затова се замислих върху процеса на развитие, през което премина Националната галерия през последните петна-десет години. За да дръпнем напред тогава, да направим значи-телни промени в нашата институция, ние започнахме с поглед назад – да преразгледаме историята на нашата институция, нейните ценности, нейните традиции, и да помислим как мо-жем да надградим над тях, не да скъсаме напълно с нашите тра-диции.



22

Едно от нещата, на които се спряхме, базирайки се на опи- та и вдъхновението, което почерпихме от различни известни европейски музеи, е да погледнем назад към самото възниква-не на музеите, към тяхната първоначална страст за колек-циониране. През Ренесанса възникват първите частни колек-ции на различни места в Европа, наречени „Кабинети с редки и интересни неща“ (cabinets of curiosities), „Стаи на чудесата“

(Wunderkammern), така че се замислихме как е започнало му-зейното дело и как колекциите се развиват с течение на вре-мето до днешното си състояние, какви са характерните им черти от времето на тяхното възникване, които можем да пресъздадем днес. (ил. 5) В тези „кабинети с редки и интересни неща“ благородници, членове на кралски семейства, богати бла-годетели са събирали предмети на изкуството. Тези предмети идвали от природата – камъни, мидени черупки, кости, раз-лични други природонаучни експонати, имало е много колекции от книги, изобразително изкуство. (ил. 6) За да направим срав-нение, ги съпоставихме с днешните музеи, с техния стремеж да създадат умален модел на света, в който модел отделният експонат представя една значима идея, служи като напомняне на по-значима концепция. Това са места, в които хората са изу-чавали посредством очите си, основният начин да учат е бил

Ил. 5. Фронтиспис на книгата Museum Wormianum, (1655), изобразяващ

кабинета с редки и интересни неща на датския лекар и колекционер

Оле Ворм, гравюра

Ил. 6 Франс Франкен II. Ъгълът на кабинет с редки и интересни неща, 1636,

масло, дърво. Kunsthistorisches Museum, Vienna



23

чрез внимателно наблюдение. Целта на тези колекции е била да провокира любопитство у зрителя, едно въображаемо пътува-не. Постепенно с течение на времето тези стаи, пълни с удиви-телни предмети, се изместват от личното пространство на дома на колекционера към места, където могат да се събират повече хора, места, където хората са можели да разговарят за предметите на изкуството, където изпитвали и обсъждали заедно своето любопитство, изследвали са своите лични гледни точки, като основна предпоставка е разбирането, че се учим заедно, като общност. На този ранен етап дискусиите са били много важни за музеите.

Днес музеите все още са място за събиране на хората, но имаме и много предизвикателства, които стоят пред нас – според едно проучване посетителят прекарва средно 7 секунди в разглеждане на дадено произведение на изкуството в САЩ6. Всъщност посетителят прекарва по-дълго време да прави снимки на това произведение. Голяма част от табелите, кои-то висят по стените, надписите, аудиогидовете всъщност казват на хората какво трябва да мислят, вместо да ги подпо-могнат и насочат да мислят сами за експонатите.

Преди дванадесет години направихме едно проучване в га-лерията, за да разберем как се чувстват нашите посетители, и научихме, че те основно изпитват затруднения, не знаят как да разглеждат дадено произведение на изкуството. Не знаят как да прекарат времето си в даден музей. Затова целта на нашето сътрудничество с „Проект Нула“ беше да помогнем на посети-теля да се научи как да разглежда музея. Тук искам да споделя с вас една образователна рамка, която беше разработена око-ло идеята да помогнем на посетителя да се ангажира с нашата колекция. Това е педагогическа рамка, която използваме по от-ношение на семейното обучение, обучението на ученици, сту-денти и на посетителите като цяло. Разбира се, обучението е различно за различните групи посетители, но целта е една – да се върнем към стойностното преживяване, осигурявано в онези „кабинети с редки и интересни неща“, да превърнем Национал-ната галерия в стая с чудеса, в която да разглеждаме бавно, да осмисляме и да се свързваме с експонатите. Това е простичка рамка, която обаче постига много дълбоко разбиране от страна

6 За наблюдения върху навиците за гледане на посетителите в художествените музеи вж. Stephanie Rosenbloom, The Art of Slowing Down in a Museum. In The New York Times, 9 October, 2014. (www.nytimes.com/2014/10/12/travel/the-art-of-slowing-down-in-a-museum.html). – Бел. ред.



24

на посетителя. Това е стратегия от типа „по-малкото е пове-че“, като мерило за нашия успех бе фактът, че за много кратко време програмите ни бяха посетени от 8 пъти повече посети-тели, отколкото преди. Ние също така проучваме защо и как този модел се харесва на посетителите. Всъщност „виж, учуд-вай се, свържи, помисли“ (See, Wonder, Connect, Think) са четири мисловни процеса, около които нашите образователни специа-

листи конструират своите обучителни програми в музея. Ние специално се стараем посетителят да се ангажира с това, кое-то той смята за непознато. Tъй като през целия си живот се сблъскваме с неща, които са непознати за нас, затова музеите са едно прекрасно място, където можем да се научим да осмис-ляме и опознаваме непознатото или да видим познатото по нов, непознат за нас начин. (ил. 7)

На пръв поглед това изглежда като ученическа обиколка на залите, но ние всъщност престанахме да провеждаме такъв вид обиколки. Изоставихме традиционния модел на обикаляне на залите предимно защото по време на такава обиколка за един час учениците разглеждаха около осем различни произве-дения на изкуството. Сега ние водим посетителите да прека-рат един час в една зала – нещо различно от това да ги накараме да разгледат всичко в музея, като всъщност те не успяват да видят нищо. Наместо това ги караме да разглеждат по-малко неща, но по-задълбочено.

В И Ж

Тук цитирам американската художничка Джорджия О’Кийф, която казва, че за да видиш, е нужно време, както е нужно време да създадеш приятелство. Да виждаш и да научаваш наистина

Ил.7. Диалог с художествените произведения в Националната галерия



25

отнема време, така че като преподаватели трябва да осигу-рим това време, затова започваме нашите обиколки и програ-ми с един много продължителен поглед – естествено е да ис-каме бързо да интерпретираме видяното, да оформим своето мнение бързо, но окуражаваме нашите посетители да опишат това, което виждат, да прекарат 10-20 минути просто наблю-давайки експонатите, да обсъждат видяното, да анализират, да си направят скици, всичко това помага да се разшири гамата от начини, по които всеки един възприема видяното. (ил. 8) С тази идея, че наблюдението е крайъгълният камък на анализа, разбираме, че ако не посветим достатъчно време да гледаме, намаляваме своята способност да интерпретираме видяното. Мисля, че в днешния забързан свят ние сме длъжни да научим хората да се забавят и да се съсредоточат. Трябва да помогнем на хората да разберат, че когато се забавят и разгледат внима-телно даден предмет на изкуството, всъщност се замислят за това, което е невидимо за очите, за идеята, която се крие зад физическото изображение на стената.

У Ч У Д В А Й С Е

Така, след като се забавим и накараме зрителите да се замис-лят върху това, което виждат, ги приканваме да се зачудят. Както казва Рон Ричхарт, изследовател от „Проект Нула“, „въпросите са двигател на учебния процес, те също са и негов резултат“7. Един от начините да преценим доколко сме успеш-ни в нашата мисия е да разгледаме колко и какви въпроси имат нашите посетители. Ние окуражаваме посетителите да спо-делят въпросите, които възникват у тях при разглеждане на галерията, защото ако прекараш 10-20 минути, внимателно наблюдавайки даден експонат, обикновено имаш много въпро-си, които искаш да зададеш. Въпросите са различни – такива, които лесно получават своя отговор, и такива, които са доста сложни за отговаряне, въпроси, които пораждат дискусии и ня-мат просто един отговор.

Въпросите са мярка за знание, знак, че познанието се случ-ва. В училищата се наблюдава тази динамика, когато учителят задава въпроси, а учениците отговарят. Всъщност ние искаме да разчупим рамката, в която преподавателят пита, а учени-

7 За изследвания на Рон Ричхарт вж. неговата уеб страница: www.ronritchhart.com – Бел. ред.



26

ците отговарят. Въпросите ни карат да продължаваме да учим, да сме ангажирани с когнитивния процес. Когато получиш своя отговор, процесът спира, но докато имаш въпроси, значи про-дължаваш да мислиш. В музея не отговаряме на всички въпроси на посетителите – вярваме, че е полезно да живееш с въпроси, на които не си получил отговор, да се чувстваш добре, макар да не знаеш всичко. Този модел на работа позволява на инструк-тора да слуша, да разбере какво е най-интересно за групата по-сетители, защото впоследствие това ни помага да оформим насоките на своята работа. Учениците слушат по различен начин и това, което обясняваме, може да им повлияе различно – от голямо значение е доколко ученикът е вътрешно мотиви-ран да учи. Затова е важно да създадем голямо пространство за дадена група – да има възможност да се любопитства, това наистина свързва инструктора с неговата публика.

С В Ъ РЖ И

Следващата когнитивна стъпка е идеята са свързване, да по-могнем на зрителя да намери връзката между произведението на изкуството, което разглежда, и себе си, да направи връзка

между различните дисциплини, връзки вътре в музея, защото експонатите в дадена зала са подбрани със специална цел да бъ-дат изложени заедно, затова е важно да помогнем на зрителя да разбере контекста на дадено произведение на изкуството,

Ил. 8. Занятие по рисуване в една от скулптурните зали на галерията

Ил. 9. Дискусия с учащи се в галерията



27

защо то е поставено именно сред тези, а не сред други картини. Да разбере, че тези предмети на изкуството не са откъснати от нас, че ние сме част от тяхната история, можем да извле-чем смисъл от тях, ние сме свързани с тях, да помогнем на по-сетителя да разбере чисто човешкото измерение на история- та, представена в дадено произведение.

П О М И С Л И

Друг интересен въпрос, който задаваме, е как дадено произведе-ние е важно за мен, за моята общност, за целия свят. (ил. 9) Да си представим начините, по които това произведение е способно да живее днес. Лично аз вярвам, че изкуството е създадено в да-ден исторически момент, но продължава да живее чрез хората, за които то има значение. Ако дадено произведение е в нашия ум, в нашето въображение, то не е на стената. Като куратор преди години, в началото на моята кариера, нещо, което нау-чих, е да гледам към цялостната картина на обучението, към света, в който живеят хората, да осмислям самата екологична система на различните образователни институции, но винаги да помня, че когато хората идват в музея, те идват в твоето

пространство може би да се замислят, може би да научат нещо конкретно, може да нямат мотивация, а просто да се разхож-дат. Когато си тръгнат, ние трябва да се запитаме какво сме направили да променят вижданията си, усещанията си за света около нас, дали сме помогнали да променят начина си на мисле-не и светоусещане. За да постигнем тази цел, оставяме време на нашите участници в програми да помислят. Ние не учим от преживяното, научаваме от осмисляне на преживяното. За-това оставяме време на посетителите да помислят какво са

Ил. 10. Националната галерия има занятия за различни възрастови групи



28

видели, какво са научили и какво ги е развълнувало. Може да се вдъхновят от начина, по който творецът е представил някакъв проблем, свързан с околната среда, да се замислят как могат да използват това, което са научили в музея, когато излязат от него и се върнат към своето ежедневие. (ил. 10) Караме хората да се замислят, като използваме една простичка формула: „ня-кога смятах, че...“, „сега се чудя дали...“, „ще се опитам да...“ Тази формула лично аз ползвам, когато участвам в конференции, и ви приканвам да я ползвате през следващите два дни. Намирам я полезна не само за моите ученици, но и за мен самата.

Много се радвам, че имам възможността да участвам в тази конференция, да разговарям с вас и да чуя вашите въпроси, а също така ще се радвам да ни посетите във Вашингтон, да об-меним мнения, да ви окажа помощ, ако имате нужда от някаква информация или ресурси.

Литература

BLACK, G. (2005) The Engaging Museum: Developing Museums for Visitor Involvement. London: Routledge.BURNHAM, R. & KAI-KEE, E. (2011) Teaching in the Art Museum: Interpretation as Experience. Los Angeles, CA: J. Paul Getty Museum.HEIN, G (1998). Museums, Places of Learning. Washington, D.C.: American Association of Museums. HOOPER-GREENHILL, E. (2007) Museums and Education: Purpose, Pedagogy, Performance. London: Routledge. HUBARD, O. (2015) Art Museum Education: Facilitating Gallery Experiences. New York: Palgrave Macmillan, 2015.LEINDHARDT, G. & KNUTSON, K., eds. (2004) Listening in on Museum Conversations. Walnut Creek, CA: Altamira Press.NATIONAL GALLERY OF ART. (2013) An Eye for Art: Focusing on Great Artists and Their Work. Chicago: Chicago Review Press.PERKINS, D. N. (1994). The Intelligent Eye: Learning to Think by Looking at Art. Santa Monica, CA: Getty Center for Education in the Arts.RITCHHART, R.; CHURCH, M. & MORRISON, K. (2011) Making Thinking Visible: How to Promote Engagement, Understanding, and Independence for All Learners. San Francisco, CA: Jossey-Bass. YENAWINE, PH. (2013) Visual Thinking Strategies: Using Art to Deepen Learning Across School Disciplines. Cambridge, MA: Harvard Education Press.

29

ОБРАЗОВАТЕЛНИЯТ ПОТЕНЦИА Л НА РИМ ПЛОВДИВ – РЕА ЛНОСТ И ПЕРСПЕКТИВИМария Карадечева

Какво разбираме под образователен потенциал на музея?– Това са не само възможностите за образование, но и способността на музея да формира култура в нейните сложни връзки и взаимодействия.

Новият век изправя музея пред сериозни изпитания. Оче-видно е, че мисията на музея ще се трансформира и ще добива ново съдържание, но в бързопроменящия се свят той остава свое- образно „убежище“ и с присъщата си стабилност в съхранение на „обществената памет“, привързаността към традициите и дори тишината на музейните зали се превръща в антипод на агресивната масова култура.

Музеят продължава да е място, където отделният човек може да общува с образци на културата и изкуството, или с хора, близки по дух, носители на определени културни норми. В тази връзка той все по-активно трябва да пази мисията си на образователно учреждение, криещо голям потенциал за лич-ностното развитие на подрастващите.

От 1998 г. Регионалният исторически музей Пловдив търси и използва различни музейни практики в областта на неформал-ното учене в музея. (ил. 1) Музеят разполага във всяка от трите си експозиции със специални помещения за провеждане на образо-вателни програми.

От сайта на музея може да бъде свалена информация за образователните програми и музейни уроци, провеждани в от-делните експозиции, за различните форми за работа (по учебния план или свободна тема), специфични за различните възрастови групи, каkто и указания за работа с учителите.8

В една от залите на експозиция „Съединение на България 1885 г.“ – зала Източна Румелия, се използват витрини, които

8 www.historymuseumplovdiv.org8 www.historymuseumplovdiv.org



30

играят ролята на открит музеен фонд с възможност за достъп до допълнително познание по темата.(ил. 2, 3)

Разработени в детайли теми от експозицията с добавени дигитализирани оригинални текстове, фотографии, статисти-ки, интерактивни мултимедии, като „Източна Румелия – меж-ду Европа и Ориента“, „Виртуална разходка“, могат да се раз-глеждат на компютър, позициониран в образователната зала.

Когато заявят участие в музеен урок или образователна програма и прекрачат прага на музея, младите ни посетители могат сами да определят своята обиколка из него, да разберат особеностите на музейните експонати, да предложат сами идеи и да извършат различни дейности. А като се докоснат до сложния и интересен свят на музея, да се опитат да разбе-рат неговия език и да могат правилно да разчетат истории-те, които „разказват“ експонатите. Да се научат да разбират и оценяват значението на музейните предмети, внимателно и грижливо да се отнасят към тях. Да изградят отношение и уважение към историята и културата и така да добият уме-ния в реалния живот да ценят предмети с музейно значение.

Музеят е среда, в която може да се учи от много източ-ници и по множество начини. (ил. 4- 7)

Друга важна страна от образователния потенциал на му-зея е той да бъде източник на ресурси. В тази посока възникват два много важни въпроса:

Ил. 1.

Ил. 3.

Ил. 2.

МАРИЯ КАРАДЕЧЕВА.

ОБРАЗОВАТЕЛНИЯТ ПОТЕНЦИАЛ НА РИМ ПЛОВДИВ…

31

1 . М ОБ И Л Н О С Т ТА Н А М У ЗЕ Й Н И Т Е РЕ С У Р С И

Музейните фондове да излязат от хранилищата и да стигнат до потенциалния си потребител. Как да стане това? Чрез дигитали-зиране, създаване на електронни каталози, пътуващи изложби и т.н.2 . Т ЪР С Е Н Е ТО, О П РЕ Д Е Л Я Н Е ТО И У С ТАН О ВЯ В АН Е ТО Н А Д ЪЛ ГО -

С Р ОЧ Н И ОТ Н О Ш Е Н И Я С П ОЛ З В АТ Е Л И Т Е Н А Т Е З И РЕ С У Р С И

Кои са тези ползватели?

• Образователните структури – висшето и средното учи-лище, които могат да използват музейните фондове в ка-чеството на образователен ресурс;

• Научните среди, които да използват музейните фондове в своите изследвания;

• Органите на общинска власт – при реализиране на различни проекти могат да използват музейните ресурси;

• Лица и структури, които реализират издателски и интер-нет проекти;

• Бизнес и туристически фирми.Всички тези групи са различни по своите цели и задачи, зато-ва ще се различават и музейните ресурси, които им се предос-тавят – каталог за изследователя, образователни програми и презентации за учащите, база данни за издателски проект и др.

Ил. 4 -7 .



32

Регионалният исторически музей Пловдив инициира и раз-работи електронен каталог „Реликви от Съединението 1885 г. в българските музеи“. Каталогът е опит за научно система-тизиране и представяне пред широк кръг публика на музейни-те ценности, свързани със Съединението на България от 1885 г., съхранявани в българските музеи. В него са включени експонати от музеите в Пловдив, София, Варна, Видин, Велико Търново, Ко-тел, Пазарджик, Карлово, Харманли, Смолян, Казанлък, Перущи-ца и Попово, като използването на изображенията в каталога става само с разрешението на музеите собственици.

Опитът показва, че за да се използва ефективно образова-телният потенциал на музея, трябва:

– връзката музей – посетител да бъде добре об�

Documents

МУЗЕЙНИ ЕКСПОЗИЦИИ И СТАНДАРТИ•-Book-Музейни... · България Фондът организира поредица от семинари и