Редактирането на речника е завършено през октомври 1984 г.

Индекс 32

© Колектив» Г985, с/о Jusautor, София

ГЕОРГИ ПОПОВ ЕКАТЕРИНА ПЕОВСКА

ЕМИЛИЯ ИВАНОВА МИЛЧО МИНКОВ

КРОТЪК политически

PE4HUKЧЕТВЪРТО ПРЕРАБОТЕНО П ДОПЪЛНЕНО ИЗДАНИЕ

ПАРТИЗДАТ • СОФИЯ 1985

ОТ ИЗДАТЕЛСТВОТО

Краткият политически речник е попу-лярен енциклопедически справочник, пред-назначен за най-широк кръг читатели, които проявяват интерес към обществе-но-политическите въпроси.В отделни статии кратко и достъпно

са обяснени общеполитически понятия, термини и изрази, които се използват често в периодичния печат (вестници и списания), в излъчванията по радиото и телевизията и в обществено-политичесКа- та литература.Изяснени са предимно въпроси от съв-

ременната международна политика и бор-бата за мир и разведряване, от теорията и практиката на социалистическото строителство, от дейността на Българ-ската комунистическа партия и на меж-дународното комунистическо и работни-ческо движение, на националноосвобсдител- ното и на световното революционно дви-жение.Четвъртото издание съдържа около

2600 статии. Някои термини от третото издание са отпаднали, други са прерабо-тени, допълнени и осъвременени; 230 ста-тии са напълно нови.Отзиви, препоръки и предложения за

речника изпращайте до Партиздат на адрес:

1000 София, бул. «В. И. Ленин» №47.

УПЪТВАНЕ ЗА ИЗПОЛЗВАНЕ НА РЕЧНИКА

Статиите са подредени според азбучното място па заглавието, отпечатано с главни букви. Например: БЪЛГАРСКА КОМУНИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ (БКП), НАЦИОНАЛНООСВОБОДЙТЕЛНО ДВИЖЕНИЕ, ПАРИЖКИ СПОРАЗУМЕНИЯ 1954, РАЗОРЪЖАВАНЕ, СЪВЕТ ЗА СИГУРНОСТ, ФАО, ЧУЖДЕНЦИ.

Понякога след заглавието (в скоби или след запетая) се сочи второ, също така употребявано название (синоним), с разредени букви (шпацнрано). Например: БЕЗАТОМНА 3ÖHA (б е з я д р е н а зона), ВНОС (им-порт), ЧЕРВЕН ИНТЕРНАЦИОНАЛ НА ПРОФСЪЮЗИТЕ (Профи и- т е р н), ЧЕРВЕН КРЪСТ (Международен червен кръст).

Основни еднословни заглавия (термини), които са занмствувани от други езици, са придружени (в скоби) с оригиналното изписване на думата на съответния език (езикът, от който произхожда думата, се отбелязва съкра-тено) или с етимологична справка за произхода на думата. Например: АН- TÀHTA (фр. entente — «съгласие»), ГЕНОЦЙД (гръц. genos — «род», и лзт. caedo — «убивам»), КОНКИСТАД0РИ (исп. conqustador — «завоевател>)» СЕНТО (англ. SENTO, съкратено от The Central Treaty Organization — Орга-низация на Централния договор).

При споменаване на термина в изложението се използва само първата бук-ва (инициал) на думата. Ако заглавието се състои от две или повече думи, всички думи се означават съкратено (предлозите и годините не се отбеляз-ват) или се използва установената абревиатура. Например заглавието КА-ПИТАЛИЗЪМ в текста се означава с инициала к., БЪЛГАРО-СЪВЕТСКА ДРУЖБА — с инициалите б.-с. д.» ПАРИЖКИ СПОРАЗУМЕНИЯ 1954 - с инициалите П. с., СЕВЕРНОАТЛАНТИЧЕСКИ ПАКТ (НАТО) — в из-ложението: НАТО, СЪВЕТ ЗА СИГУРНОСТ — с инициалите С. с., ЦЕН-ТРАЛНО РАЗУЗНАВАТЕЛНО УПРАВЛЕНИЕ (ЦРУ) — в изложение-то: ЦРУ.

Понякога в текста на отделна статия с разредени букви сс сочат заглавия, производни от получерното заглавие. Например: ДИСПРОПОРЦИЯ — . • ■ Икономическа диспропорция..., ЛИЧНОСТ — ...Ро-ля на личността в историята..., ОПЪЛЧЕНИЕ — . • • Българско опълчение...

Годините се означават само е цифри, без да се споменава думата «година». За по-пълно изясняване на понятията и за осъществяване на връзка с

други термини се използват препратки; дума (словосъчетание), отпечатана изцяло с курсив, означава, че на съответното азбучно място в речника има отделна статия с такова заглавие. Например: АДАМЙТИ — последователи на християнска ерес, възникнала през II в.

В някои случаи с бележката «вж» (вижте) се препраща направо към дру-га статия, в която се изяснява понятието. Например: СОЦИАЛИСТИ-РЕ-ВОЛЮЦИОНЕРИ — вж есери.

Когато обяснението на думи, словосъчетания и изрази се отнася само до преносното им значение, непосредствено преди обяснението е означено прен. (в преносен смисъл).

По правило думи, които имат няколко (различни) значения, се съпровож-дат с обяснения предимно от общополитическа гледпа точка.

СЪКРАЩЕНИЯ

англ.АПК БКП БССРв. вж

— английски (от английски език)— аграрно-промишлен комплекс— Българска комунистическа партия— Белоруска съветска социалистическа република— век, векове— вижте

вкл. ГДР гръц.ДЗС

— включително— Германска демократична република— гръцки (от гръцки език)— държавно земеделско стопанство

др. — другиИзбр. съч. — Избрани съчиненияитал. КНДР КНР КП лат. млн. млрд. МНР МС

— италиански (от италиански език)— Корейска народнодемократична република— Китайска народна република— комунистическа партия— латински (от латински език)— милион— милиард

J— Монголска народна република— Министерски съвет

и. е. напр* HP п НРБ ОФ ПНР под. прен. респ. с.С.САЩ

— новата ера— например— народна република— Народна република България— Отечествен фронт— Полска народна република— подобни— в преносен смисъл, с преносно значение— респективно— страница— София— Съединени американски щати

7

СРВ — Социалистическа република ВиетнамCPP — Социалистическа република РумънияСФРЮ — Социалистическа федеративна република ЮгославияСъбр. съч. — Събрани съчиненияТ. — ТомСъч. — Съчиненият. н. — така нататъкт. нар. — така нареченТКЗС — трудовокооперативно земеделско стопанствоУНР — Унгарска народна република УССР — Украинска съветска социалистическа републикафр. — френски (от френски език)ФРГ — Федеративна република ГерманияЦК — Централен комитетЦС — Централен съветЧССР — Чехословашка социалистическа републикаЮАР — Южноафриканска република

Абвер — разузнавателна служба от 1925 до 1944 на германския ге-нерален щаб. През 1935—1944 а. се ръководи от адмирал Канарис, а от февруари 1944 минава под конт-рола на Хнмлер и на нацистката партия, като функциите му се пре-хвърлят към гестапо. Взема активно участие в подготовката и провеж-дането на Втората световна война като оръдие на експанэноннстич- ната политика на вермахта.

абдика ция (от лат. abdicatio — «отричане от наследство») — 1) от-казване от владетелски права и от престол. 2) прен. Отказване от ня-какви права или задължения.

АБОЛИЦИОНЙЗЪМ (лат. abolitio— «унищожаване», «отменяване») — 1) обществено движение за отменя-не на закон или традиция. 2) Дви-жение за премахване на робството на негрите, възникнало в САЩ, Ан-глия, Франция и в някои други евро-пейски страни в края на XVIII и началото на XIX в. А. изиграва значителна роля в идеологическата подготовка на Гражданската война в САЩ 1861 —1865, в резултат на която робството в страната е отме-нено. Фактически негрите в САЩ и досега се намират в безправно по-ложение. Те са подложени на же-стока расова дискриминация и сег-регация.

АБОРИГЕНИ (от лат. aborigènes — «първоначални жители») — коренни

жители на една страна или място за разлика от нови заселници. По-нятието а. е въведено от древните римляни. В САЩ, Австралия, ЮАР и някои други страни в периода на колонизацията голяма част от а. са изтребени, а останалите се на-мират в безправно положение, под-ложени са на дискриминация и же-стока експлоатация и постепенно измират.

АБСЕНТЕЙЗЪМ от (лат. absens — «отсъствуващ») — отклоняване от изпълнение на граждански задъл-жения (напр.: неявяване на изби-ратели при избори за представи-телни държавни органи, отказ от използване правото на глас). А. е една от формите на протест на тру-дещите се в капиталистическите стра-ни против антидемократичния ха-рактер на избирателната система. Значително разпространен в САЩ.

АБСОЛЮТЙЗЪМ (от лат. absolutus — «безусловен») — неограничена монархия, самодържавне. Форма на държавно управление, при коя-то политическата власт — зако-нодателна, изпълнителна и съдеб-на, принадлежи изцяло на монар-ха.

«АБСОЛЮТНА СВОБОДА НА ИН-ДИВИДА* — твърдение на буржоаз ната пропаганда, според което от-делната личност е независима от обществения ред и не е обвързал.! с моралните принципи в социални

!>

абстракциейизъм

те проблеми. Подхранва дребпобур- желаната психология сред широ-ките маси и особено у интелиген-цията и младежта. Чрез средствата за масова информация се използва като дейна форма за идеологическа борба против социалистическите страни. сЛ. с. И.1 няма и не може да има в антагонистичното общество.

АБСТРАКЦИОНЙЗЪМ (абст-рактно изкуство) — формалистично течение в изкуство-то (главно в изобразителното). Офор-мя се след 1910. Разпространен в руц|аваии па образа и човечно- син, с отричане на естествения гтрогж ил произведението. __

• В сьпррмомното буржоазно из-куство и. co прсггнвопоставя на прог- (wcHitHoro изкуство, преди всичко на соц||||листичсск|1я реализъм. Ка-то сг поктаплт па ндеалнстнческата теории

автаркия

зяват значението на културно-исто-рическото наследство на човече-ството и изразяват нихилистично от-ношение към «вечните» ценности. А. е сложна проява на кризата в съв-ременната буржоазна култура, по-ражда се върху основата на анар-хистичното, субективистично свето- разбиране. А. се проявява и в мод-ните форми и течения в декадент-ските изкуства и литература — аб-страктно изобразително изкуство, антироман, абстрактна драма и дру-ги.

АВАНПОСТ — 1) преден стражеви пост, поставен към страната на про-тивника за охрана; също и мястото, където се намира такъв пост. 2) прен. Преден отред, предна позиция.

АВАНС — 1) парична сума, която се заплаща на една от договарящите се страни предварително, т. е. пре-ди трудът да е положен или рабо-тата (услугата) да е извършена. А. се дава за определен срок. 2) Сума от бюджетен параграф, отпускана за дребни канцеларски и стопански разходи или за командировки. 3) Парична сума, която се получава предварително за сметка на запла-та, хонорар, наем и др. А. се удържа при следващото плащане или при окончателно уреждане на сметните отношения между договарящите се страни. 4) Давам аванс — правя отстъпки за разбирателство, за успех или давам надежда.

АВАНТЮРИЗЪМ — склонност към приключения, към неблагоразумии и опасни постъпки. Политичес-кия в а и т ю р и з ъ м — полити-чески действия, предприемани без от-читане на реалното съотношение на сидите; и в разрез с обективните за-кони,- поради което са обречени на провал. Пример за политически а. в голям мащаб е политиката на фа-шистка Германия, разпалила Вто-

рата световна война 1939—1945, коя-то завършва със съкрушителен раз-гром на хнтлеризма от Съветския съюз и другите държави от антифа-шистката коалиция. В международ-ното комунистическо и работничес-ко движение проявите па политичес-ки а. (троцкизъм, левосектантските течения) затрудняват революцион-ните сили в борбата нм с империа-лизма.

АВОАР — парична сума, намираща се в банков институт, с която вло-жителят може винаги да разполага. А. могат да имат както предприя-тия, учреждения и организации, та-ка и физически лица. Те могат да бъдат в местна или чуждестранна валута (при определени условия), да се образуват при местни или чуж-дестранни банкови институти. При условията па валутния монопол в НРБ чуждестранни банки могат да имат а. само в Българската народна банка (БНБ) и в Българската вън-шнотърговска банка (БВБ) или в упълномощени от тях други дър-жавни органи.

АВТАРКИЯ — (от гръц. autarkic — «независимост») —икономическа по-литика на държавата, насочена към стопанско обособяване и самозадо-воляване. При капитализма а. обик-новено се осъществява чрез преко-мерно разширяване на износа и ог-раничаване на вноса. При империа-лизма а. широко се използва в ин-терес на икономическата експанзия. Оправдава се анексията на други страни, преди всичко на аграрно- суровинни, «обединяващи се» с ме-трополията в единна «самозадоволя-ваща се» стопанска територия. По-литиката на а. се съпровожда от интензивна социална демагогия («необходимост сами да се изправим на крака»), с усилване намесата на държавата в икономиката и â на-растване на държавномонополистич*

II

автархня

пия кантализъм. А. е официална икономическа теория на фашизма.

Следвоенният период се характе-ризира с отказване от а. в нейния чист вид и преминаване към т. нар. либерализация на търговията. В съ-щото време автаркнчнн тенденции (напр. високи мита) има във външ-нотърговската политика на много страни и на международни икономи-чески групировки. Своеобразна по-литика на а. водят например стра-ните от Общия пазар, които въвеж-дат високи ограничителни мита вър-ху внасяните от други страни сто-ки. Политиката па стопанска затво-реност е в рязък конфликт с обек-тивното движение към стопанско сближаване върху основата на меж-дународното разделение на труда.

АВТАРХИЯ — самоуправление.

АВТБНТЙЧЕН — същински, дей-ствителен, достоверен; основан на първоизточника. Автентичен текст — достоверен текст на до-кумент (закон, международен дого-вор, споразумение и др.).

АВТОКРАЦИЯ — форма на дър-жавно управление, при което липс-ват псикакам представителни органи н пилата власт принадлежи на едно лице; самодържавне, абсолютизм.

АВТОМАТИЗАЦИЯ — въвеждане на автоматични машини, конто дей-ствуват на основата на саморегули-ране, бел непосредствено участие на човека, само под негов контрол. А. е едно от основните направления на научно техническия прогрес в ус-ловията на едрата машинна про-мишленост. Технико-нкономнческите предпоставки за широко внедрява-не на а. са напредналото разделение на труда, високата концентрация и специализация на производството и неговият масов характер. А. води до рязко увеличаване на произво-

дителността на труда, до подобря-ване на условията на труда и до съществени изменения в структура-та на работната сила.

Автоматизацията на производството на съвре-менния етап от развитието на науч-но-техническата революция е пря-ко свързана с електронноизчислител-ната техника, с електронизацията и роботизацията. А. на производст-вото е една от най-съществените предпоставки за развитие и усъвър- шенствуване на автоматиза-цията на управлението.

При капитализма а. ускорява раз- оряването на дребните н средните предприятия, съденствува за още по- ускорена централизация н концент-рация на капитала н за изостряне на основното противоречие на капита-лизма. Широкото използване на ав-томатични съоръжения води до за-силване на експлоатацията на труда, до увеличаване на безработицата к изостряне на класовата борба. В условията на социалистическия строй а. и кнбернетизацията са средство за рязко повишаване производител-ността на труда, за нарастване ефек-тивността на общественото произ-водство, осигуряване изобилие от евтини продукти и издигане благо-състоянието на народа. Те ускоря-ват преодоляването на съществени-те различия между умствения и фи-зическия труд, издигат равнището на селото до равнището на града. Увеличават се възможностите за по-вишаване общата и професионална-та култура на трудещите се, за мно-гостранна социална реализация па социалистическата личност.

Дванадесетият конгрес на ЬКП (1981) сочи като първо направле-ние за изграждането на собствена материално-техническа база на зре-лия социализъм в България ком-плексната авто мат из а- ц и я, осъществявана чрез изграж-дането на автоматизирани кнберне-

12

агентура

тимин системи в производството и другите обществени сфери.

АВТОНОМИЯ (от гръц. autonomie — «независимост») — I) политическо или административно-териториално самоуправление на част от държава-та, обособена въз основа на нацио-нална, етнографска, езикова или ико-номическа общност на населението. При капитализма а. се свежда до ограничено местно самоуправление. При социализма а. е основен прин-цип на държавно устройство в мно-гонационалната държава. В СССР са създадени автономни съветски со-циалистически републики (АССР) с политическа (законодателна) а. и ав-тономни области и автономни окръ-зи с административна а. 2) Право на учреждения и организации само-стоятелно да решават определени въ-проси. 3) прен. Независимост.

АВТОРИТАРЕН — основан на без-прекословното подчинение на власт-та, който не търпи възражение и на-меса в действията си, насилнически. Форма на управление, при която липсват всякакви представителни органи и цялата власт принадлежи на едно лице; самодържавие, аб-солютизм.

АВТОРИТЕТ — основано на зна-ния, нравствено достойнство и опит общопризнато влияние (власт, пре-стиж) на отделен човек, група лица пли организация (институт, пар-тия), конто са в състояние да въз- лействуват без принуда в различни сфери на обществения живот (въз-питание, наука, икономика, право, политика, морал) върху постъпките, поведението, разбиранията на отдел-ни хора, върху обществени орга-низации или върху цялото общестю (иапр.: а. на родителите, а. на пар-тията, международен а. на СССР). Израз на а. на властта е дейността на1 специалните органи и длъжност-

ните лица, които вземат решения и следят за изпълнението им и до из-вестна степен определят и насочват дейността на хората. А. се утвърж-дава чрез конкретно поведение и действия (напр.: политически а., морален а., научен а.). Обществе-ните дейци придобиват а. с умението си правилно да разбират задачите на прогресивната класа и съотно-шението на класовите сили, със знанието как да се променят съще-ствуващите условия, с безкористно служене на народа, на комунисти-ческата партия, с упорит труд и задълбочено познаване на пробле-мите (напр.: «човек с а.», «има а.», «извоювал си е а.»). А. с противо-положен на произвола като форма за осъществяване на властта. Истин-ският а. е чужд на култа към лич-ността. 2) прен. Голям специалист или експерт (вещ познавач) в нау-ката, в техниката или в друга об-ласт, който се ползва с общо дове-рие, влияние и признание (напр.: «Той е голям а. по атомна физика»); лице, което има авторитет.

АГЕНТ — 1) лице, което действува по нечие поръчение; представител на учреждение, организация, дър-жава, конто изпълнява различни служебни и делови поръчения; пъл-номощник (напр.: а. по снабдяването, дипломатически а., секретен а.). 2) Сътрудник, най-често таен, на реакционно правителство или на чужда държава за разузнаване и вредителска дейност; оръдие на чуж-ди интереси, шпионин. Агент- провокатор — таен сътруд-ник на реакционна власт, който играе двулична н подстрекателска роля в прогресивна организация.

АГЕНТУРА — съвкупност от всич-ки сътрудници (агенти, шпиони, ли- версантп) в служба на интересите на чужда държава (разузнаване).

13

агенция

АГЕНЦИЯ (от лат. ago — «правя», «върша») — I) представителство яли клон па учреждение (предприя-тие) за посредничество или за извърш-ване на определена дейност за учреж-дения или за частни лица (напр.: а. за продажба на пътнически би-лети. а. за посредничество, а. за приемане на реклами за периодич-ния печат, а. за авторско право и др.). 2) Специална организация за международно сътрудничество (напр.: Международна агенция за атом-на енергия — МАГАТЕ). 3) Служба за събиране и обработване па ин-формация и за предоставянето н на печати, радиото, телевизията и дру-гаде; телеграфна агенция. Вж ин-формационна агенция, Българска те-леграфна агенция (БТ А), Агенция но печата ^Новости» (АПН).

АГЕНЦИЯ ПО ПЕЧАТА «НОВО-СТИ» (АПН) — съветска обществе-на информационна организация. Се-далище в Москва. Създадена през 1961 от Съюза на съветските журна-листи, Съюза на съветските писа-тели, Съюза на съветските друже-ства за дружба и културни връзки с чужбина и дружество «Знание» с цел лл съдействува за развиване и укрепване на взаимното разбира-телство, доверието и дружбата меж-ду народите, като разпространява и чужбина информация за СССР и зппозиапа съветската общественост с жнпотл на другите народи. Чрез представителствата си в чужбина Л1111 поддържа постоянни делови контакти с международни и нацио-нални И11(Ьормлцно11Н11 агенции, из-дателски

аграрен въпрос

трупвам») — съвкупност от близки или слети населени места, обеди-нени в едно цяло поради интензив-ни стопански, обществени, трудови и културно-битови връзки и засил-ване на урбанизацията. А. се раз-вива предимно около големи гра-дове (ядро па агломерацията) или промишлени райони и се характе-ризира с общ всекидневен живот на населението. Нарастването на а. отразява териториалното концент-риране на промишленото производ-ство и трудовите ресурси (напр. со-фийската а.). В много развити капи-талистически страни се създават стихийно групи а. с многомилионно население (мегаполнси), разпрост-ранени на стотици километри.

АГНОСТИЦЙЗЪМ (от гръц. а — «не, и gnosis — «знание») — фило-софски възглед, който отрича из-цяло или частично възможността да се опознаят обективната дейст-вителност н нейните закономерно-сти. Възникнал под формата на скеп-тицизъм в древногръцката фило-софия, а. получава класически вид във философията на Д. Юм и И. Кант. Характерен е за голяма част от съвременните буржоазни фило-софски теории, в конто силно е под-чертана реакционната му роля. С помощта на а. буржоазията се опит-ва да отклони трудещите се от поз-нанието на обективните закони на общественото развитие, които об-ричат капитализма на неизбежна гибел. Дналектикоматериалнстн- ческата гносеология преодолява нау-чно а., посочвайки практиката като убедително негово опровержение.

АГРАРЕН (от лат. ager — «нива»)— земеделски, поземлен, отнасящ се до земевладенне,' до земеползване. А г- р а р и а политика — по-литика, свързана с развитието на селското стопанство и обществени-

те отношения в него. А. политика па БКП е част от общата il икономи-ческа политика; насочена е към осъ-ществяването на нейната а. програ-ма. Аграрна програма на комунистическата партия — научно формулирано изложение на целите и задачите на партията не аграрния въпрос. А. програма на БКП с част от нейната обща програма.

Аграрен протекцпо- II и з ъ м — система от мероприя-тия на буржоазната държава за ох-раняване и защита на капиталите, вложени в селското стопанство, за увеличаване печалбите на аграрните капиталисти за сметка на експлоа-тацията на дребните и средните сто-копроизводители в този отрасъл, за засилване експлоатацията на широ-ките трудещи се маси, конто са при-нудени да заплащат високо селско-стопанските продукти.

АГРАРЕН ВЪПРОС — в широк смисъл въпрос за собствеността вър-ху земята, за класите и класовата борба в селото. Главното в а. в. е селският въпрос. В по-тесен сми-съл — въпрос за пътищата и методи-те за премахване на докапнталистп- ческите (феодални н дофеодалнн) про-изводствени отношения в селското стопанство. В този смисъл решава-нето на а. в. е една от основните за-дачи на буржоазнодемократичннте революции и е свързано с конфиска-цията на едрата поземлена собстве-ност. Буржоазията не може да реши докрай а. в. поради своята класова ограниченост. Пълното разрешава-не на а. в. е възможно само в резул-тат на социалистическата революция, която не само ликвидира едрата поземлена собственост и дава земя на селяните, но и създава условия за социалистическо преустройст-во на дребните селски стопанства в едри социалистически обществени стопанства.

15

аграрна криза

АГРАРНА крйза — икономиче-ска крил на свръхпроизводство в селското стопанство на капитали-стическите страни. Намира израз в: увеличаване на нереализуемите за-паси от селскостопански стоки, па-дане на фермерските цени на тези сюки, намаляване производството на селскостопанска продукция, засил-ване процеса на разоряване на дреб-ните и средните производители, уве-личаване на аграрното свръхнаселе- IHH , спадане на работната заплата на селскостопанските работници п др. А. к. са присъщи на определен ста-дни от развитието на капиталисти-ческото производство и се пораждат от противоречието между обществе-ния характер на производството и частната форма на присвояване при условията на историческата изоста-налост на селското стопанство от промишлеността, съчетани с моно-пола на частната собственост и мо-нопола на стопанисване на земята.

А. к. не са строго периодични, про-дължават цели десетилетия и се преплитат с различни фази на ка-питалистическия цикъл в промиш-леността. Първата световна а. к.

агресия

С развитието на АПК се създават условия и възниква необходимостта за заменяне на териториалната с от-расловата структура на организа-ция на стопанската дейност. Пре-установява се съществуването на ТКЗС и ДЗС като самостоятелни предприятия и се изграждат специа-лизирани предприятия и бригади от нов тип. АПК се изграждат като най- подходяща форма за хоризонтална интеграция в селското стопанство. Създават се предпоставки н за вер-тикална интеграция на селскосто-панското производство с промишле-ността и другите отрасли на народ-ното стопанство. АПК съдействуват за повишаване добивите от расте-нията и продуктивността на живот-ните, за увеличаване и поевтиняване на селскостопанската продукция. Те играят важна роля за усъвършенст- вуване на социално-икономически-те отношения в селското стопанство, за постепенно преодоляване на съ-ществените различия между селото и града.

АГРАРНО СВРЪХНАСЕЛЁНИЕ — скрита форма на безработица в сел-ското стопанство, една от формите на относително свръхнаселенне при ка-питализма. Състои се от дребни про-изводители със собствено дребно, примитивно обработвано стопанство, което не е достатъчно да им осигури постоянна работа и издръжка. Част от а. с. постоянно снове между се-лото и градския пазар на наемния труд в зависимост от сезонните и цикличните промени в потребности-те от евтина работна ръка. В Бълга-рия скритата безработица в селско-то стопанство през 1930—1939 г. въз-лиза на над 1 млн. души.

АГРЕМАН (от фр. «одобрявам») — съгласие на една държава да прие-ме предложено лице като дипломати-чески представител на друга държа-ва. Искането за а. се изпраща по

дипломатически път преди назна-чаването на представителя и съдър-жа биографични и служебни данни за лицето, за което се иска съгласие-то. А. се иска за шефовете на дипло-матически мисии, а от някои държа-ви — и за военните аташета.

АГРЕСИЯ — прилагане на въоръ-жена сила от една или няколко дър-жави (агресор) против суверенитета, териториалната цялост или полити-ческата независимост на друга дър-жава или извършване на други по-добни действия, несъвместими с Уста-ва на ООН. Като пример могат да служат нападението на хитлеристка Германия срещу СССР (юни 1941), войната на САЩ против народите на Индокитай, а. на Израел против арабските държави, а. на САЩ про-тив Гренада (1983). Освен въоръже-на а. съществуват: косвена аг-ресия — поддържане на подрив-на дейност против друга държава, подпомагане разпалването на граж-данска война и извършването на държавен преврат в други страни; икономическа агре-сия — прилагане на икономически натиск, нарушаващ суверенитета и икономическата независимост на дру-га държава, на действия, които пре-чат да се използват собствените при-родни богатства или да се национа-лизират, на икономическа блокада; идеологическа агре-сия — пропаганда на война, на употреба на оръжия за масово уни-щожение, на фашистките възгледи за расова дискриминация, национал-на омраза, религиозна нетърпимост и пренебрежение към другите на-роди.

Социалистическите страни водят последователно миролюбива външна политика, оказват реална помощ на народите, подложени на а. от страна на империалистически дър-жави. А. е забранена от съвремен-ното международно право и обяве-

*• Кратък политически речник 17

агресор

на за международно престъпление. СССР пръв постави въпроса за оп-ределяне на сложното понятие а. и по негова инициатива той се об-съжда на редица сесии на Общото събрание на ООН, а също така в Комисията по международно право и Специалния комитет, създаден за тази цел при ООН. След дългогодиш-ни обсъждания на VI сесия на Спе-циалния комитет (1972) е окончател-но съгласуван текст, утвърден на XXIX сесия на Общото събрание на ООН през декември 1974. Разработ-ването и приемането на общопри-знато определение на а. в значителна степен лишава потенциалния агре-сор от възможността да оправдава измислено предполагаеми въоръже-ни нападения и други агресивни действии, подпомага колониалните и зависимите народи в борбата им за национално освобождение, а мла-дите независими страни — за опаз-вано на своя суверенитет.

АГРЁСОР — нападател; държава, конто първа извършва агресия (на-падение),

АДАМЙТИ — последователи на хри-стиянска ерес. В средата на XIV в. е рлапространена в България, глав-но сред градското население. А. уче-ли, че всички хора се раждат рав-ни (лорадн което при проповед хо-дели голи като Адам — първия чо-век според библейското предание) и чо обществените различия са дело на човека, а не на бога. |

АДАПТАЦИЯ (адаптиран е)— приспособяване на организма или сетивните органи към условията на околната среда, към нови дразните-ли, към променени окръжаващи ус-ловни за работа и живот. Бива био-логическа (прн аклиматизация), фи-зиологическа (при нагаждане на ор-ганизма към горещина, студ, планин-ски условия; напр.: а. на очите —

привикване на очите към различна светлина), психологическа (напр. при- тъпяване на слуховите възприятия под въздействието на шум), социал-на (при усвояване на нова работа, при идване в нов колектив). Со-циална адаптация — про-цес, при който поведението на отде-лен човек (или група хора) се при-способява към господствуващите в дадено общество, класа, социална група норми и ценности. Значение-то на социалната а. нараства в ус-ловията на бързите социални проме-ни, свързани с индустриализацията, с научно-техническата революция. Психологическата и социалната а. са свързани с волеви действия, зна-ния, мотиви за поведение. А. зави-си предимно от общата готовност за изпълнение на задачите (бойна, слу-жебна, обществена) и от индиви-дуалните особености на личността.

АДВЕНТЙЗЪМ (лат. adventus — «идване») — християнска проте-стантска секта, възникнала в САЩ през 30-те години на XIX в. сред дребната буржоазия. В основата на вероучението й е идеята за второто идване («пришествие») на Христос и «хилядолетното му царство на зе-мята». Впоследствие а. се разделя на няколко подсекти. Най-много- бройни са «а. на седмия ден»; те празнуват съботния ден, поради кое-то са наречени съботяни. Ве-роучението на съботяните е проник-нато от песимизъм и отклонява тру-дещите се от решаването на злобод-невни социални проблеми. В Бъл-гария първите съботяни са немски емигранти от полуостров Крим, кои-то през 1891 се разселват като коло- нисти в Добруджа, а през 1895 ос-новават в Русе първата си община.

АДВОКАТУРА — организация на лицата, които извършват адвокатска дейност. В НРБ а. оказва правна помощ на гражданите и юриднче-

18

АДН

ските лица, съдействува за осъще-ствяване правого им на защита по наказателни, граждански и др. де-ла, за спазване и укрепване на со-циалистическата законност, за пре-дотвратяване на престъпления и др. закононарушения и за разпростра-няване на правни знания сред насе-лението. Върховен орган на а. е Централният съвет на адвокатурата със седалище в София. Избира ce за срок от 5 години. Негови органи са: бюро, контролен съвет и дис-циплинарна комисия. Приема плано-ве за дейността на съвета, утвърж-дава бюджета и щата на адвокат-ските колегии и колективи, органи-зира мероприятия за повишаване идейно-политическото равнище и про-фесионалната подготовка на адво-катите и др. Към него се създава Адвокатско бюро за работа с чуж-денци и в чужбина. Адвокат-ската колегия се състои от адвокатите в района на всеки окръ-жен съд. Ръководи и контролира дейността на адвокатските колек-тиви, организира безплатна правна помощ и др. Адвокатският колектив се образува във вся-ко населено място, къдсто има се-далище на съд.

АДЕКВАТЕН — еднакъв, равен, верен, точен, тъждествен, съразме-рен, напълно съответствуващ на из-следвания предмет, равнозначен, ек-вивалентен (напр. а. понятия са правда и истина). Адекватно-то познание отразява вярно, точно и пълно съществените свой-ства и взаимоотношения между пред-метите от обективната действител-ност.

АДЖЕРПРЕС (рум. Agerpres, сък-ратено от Agenfia romînâ de presä) — румънска агенция по печата. Седа-лище в Букурещ. Основана през 1949 към Министерския съвет на СРР. Осигурява средствата за масо-

ва информация и пропаганда с вът-решна и външна информация, все-кидневно предава за чужбина све-дения за политическия, икономиче-ския и културния живот в Румъния на руски, френски, немски, англий-ски и испански език.

АДМИНИСТРАЦИЯ — I) орган или система от държавни органи, из-вършващи изпълнително-разпореди-телна дейност в административната, политическата, икономическата, со-циалната и културната област. В НРБ са централни — Министер-ският съвет (правителството), ми-нистрите, ръководителите на спе-циалните ведомства (държавните ко-митети и др.), и местни — изпълни-телните комитети на народните съ-вети и техните органи по отрасли. Част от задачите и функциите на а. могат да се осъществяват и от недър-жавни органи — обществените ор-ганизации, при определени усло-вия. 2) Дейност, която органите на държавното управление развиват въз основа и в изпълнение на законите. 3) Ръководни и длъжностни лица на предприятия, учреждения и орга-низации, конто не участвуват пряко в производството и осъществяват ад-министративна дейност.

АДМИНИСТРИРАНЕ — 1) управля-ване, ръководене чрез специален апарат. 2) прен. Формално-бюрокра- тическо управление, осъществявано без познаване на работата по съще-ство. За усъвършенствуване на по-литическата система в НРБ се води решителна борба срещу администра-тивно-бюрократический стил на ра-бота.

АДН (нем. ADN, съкратено от Allgemeiner Deutscher Nachrichten-dienst) — държавна информа-ционна агенция на Германската де-мократична република. Седалище н Берлин. Основана е през октомври

19

«Азиатска доктрина» на САЩ

1946. Осигурява вътрешна и между-народна информация за печата, ра-диото и телевизията за страната и за чужбина. Има постоянни кореспон-денти в над 40 страни. Поддържа до-говорни отношения за взаимна об-мяна на информация с48 чужди ин-формационни агенции. Всекидневно подготвя радиопредавания за 30 стра-ни. Фотослужбата на АДН («Цен- тралбилл») получава фотоматериали (снимки) от 45 страни.

«АЗИАТСКА ДОКТРИНА» НА САЩ (доктрина «Джонсън») — провъзгласена от президента на САЩ Л. Джонсън я речта му на 12 юли 1966. В нея са формулирани ос-новните елементи на американската политика в Азия: «решимостта на САЩ да изпълнят своите задължения в Азия като тихоокеанска държава» и обявяването на Азия за «сфера на интересите» на САЩ. «А. д.» отра-зява стремежа на американския им-периализъм към установяване на воиииостратегическо и икономическо господство в Азия, като нейната ос-новни насоченост е ликвидирането на национал ноосвободителното движе-ние в този район на света. «А. д.» намира приложение както в разши-ряването па мрежата от военни бази и в поддръжката на съществуващите военни блокове, така и в създаването ни нови групировки и регионални съюзи в Азия (АЗПАК и др.). Пла-нирайки създаването на «нова Азия» под егидата на САЩ, американските управляващи кръгове се стремят да превърнат подобни групировки и асо-циации в оръдие за разпространява-не ил политическото влияние и кон-трол на САЩ над непрнсъединилите се страни в Азия.

Продължение на «А. д.» на САЩ в крал па 00-те години е «Гуамската доктрина* на САЩ, а след провала на американската агресия във Виет-нам (1973) — * Тихоокеанската док- трина» на САЩ,

20

АЗПАК (ASPAC, съкратено от англ. Aslan ana Pacific Council — Азиат-ско-Тихоокеански съвет) — регио-нална политнкоикономическа ор-ганизация, създадена през 1966 от Япония, Австралия, Нова Зеландия, Тайланд, Филипините, Малайзия и марионетките режими в Южна Ко-рея, Южен Виетнам и Тайван. Офи-циално провъзгласените цели на ор-ганизацията са икономическо, науч-но-техническо и културно сътрудни-чество между страните-участнички. Фактически представлява полити-чески съюз, насочен срещу нацио- налноосвободителното движение в ра-йона на Азия и басейна на Тихия океан. АЗПАК се насочва и контро-лира от САЩ, които формално не влизат в организацията, но са свър-зани с военни споразумения и дого-вори с всички нейни членове. През 19/3 от АЗПАК излиза Малайзия; през същата година претърпява крах южновиетнамският марионетен ре-жим. Дейността на АЗПАК практи-чески е парализирана.

АКАДЕМИЯ (гръц. akadémeia — от името на митическия герой Академ, в чиято чест е наречена градина бли-зо до Атина, където през IV в. преди новата ера Платон събира учениците си и им излага своята философия) — 1) крупно научно учреждение с ши-рока научноизследователска база (ин-ститути, лаборатории, станции) и с висококвалифицирани учени и спе-циалисти, които разработват научни проблеми (напр. Българската ака-демия на науките е най-големият нау-чен център в HP България). 2) Наз-вание на някои висши учебни заве-дения (напр.: Военна академия «Г. С. Раковски», Академия за общест-вени науки и социално управление при ЦК на БКП).

АКВАТОРИЯ — ограничена водна площ с определено значение. При-станищна акватория —

актив

участък от водна повърхност, заг-радена между кея и вълноломите за котвен престой на корабите. Само-летна акватория — водна пристанищна площ, съоръжена за излитане, кацане и престой на водо- самолети.

АКРЕДИТИВ — 1) задължение на кредитно учреждение да извърши по нареждане на клиента си и за негова сметка плащане на трето ли-це до размер на определена сума пари и при определени условия. 2) Фор-ма па плащане между социалисти-чески организации в НРБ, при която платецът нарежда на обслужващата го банка да открие а. при банката на доставчика (изпълнителя) и да извърши плащане в негова полза съг-ласно с определените в а. условия. Плащането по а. се извършва по безкасов начин.

АКРЕДИТИВНИ ПИСМА — офи- циални документи, които установя-ват назначаването на дипломатиче-ски представител в дадена държава. Подписват се от държавния глава или министъра на външните работи на страната, която изпраща дипломата.

АКРЕДИТЙРАНЕ — назначаване на дипломатически представител при държавния глава (за посланик или пълномощен министър) или при мини-стъра на външните работи (за упра-вляващ посолство или легация) на друга държава. Ръководителят на едно дипломатическо представител-ство в една държава може да бъде а. в една или няколко други държави, ако не се направи възражение от някоя от приемащите го страни. Дипломатическият представител за-почва дейността си от момента на връчването на акредитивните пис-ма. У нас Държавният съвет назна-чава, отзовава и освобождава по предложение на Министерския съвет дипломатическите и консулските

представители на Народна република България в другите страни, а пред-седателят на Държавния съвет прие-ма акредитивните и отзоватедните писма на чуждите дипломатически представители в страната.

Терминът а. се използва при упъл-номощаване на представители при международни организации (напр.: а. на журналисти при Секретариата на ООН).

АКСИОМА — 1) положение, което се приема в науката (геометрия, фи-лософия и др.) без доказателства. 2) прен. Очевидна, неоспорима исти-на.

АКТ (от лат. actus — «действие», actum — «документ») — 1) отделна проява на човешката дейност; дей-ствие, постъпка, деяние (напр.: а. на агресия, а. на добра воля, поли-тически а., враждебен а.). 2) Доку-мент, с който се удостоверява няка-къв факт или положение (напр.: юри-дически а., нотариален а., а. за раж-дане, обвинителен а.).

АКТЙВ (от лат. activus — «деен») — 1) част от счетоводния баланс на сто-панско предприятие (организация» учреждение), което отразява (в ля-вата страна, към определена дата) стойността (в пари) на наличните ма-териални ценности и имущество (ос-новни средства — сгради, машини, инвентар; оборотни средства — ма-териали, готова продукция, стоки), парични средства (напр. за капитал-ни вложения) и вземания от трети лица. Обратно: пасив. 2) Най-дейна- та, напредничава, инициативна, опит-на и предана на работата част от чле-новете (активисти) на обществена ор-ганизация, учреждение, колектив (напр.: партиен а., комсомолски а., профсъюзен а.). Стопански ак-тив — най-дейннте и опитни лица в стопански организации и предприя-тия. 3) прен. Делата (поведение и

21

активен

постъпки) на отделно лице, конто определят личния му принос в об-ществената работа (напр. «деец с голям политически а.»); постижение, успех, заслуга.

АКТИВЕН — деен, енергичен, пред-приемчив (обратно: пасивен); дей-ствуващ (напр.: активно избирател-но право, а. участие, а. военни дей-ствия, а. борец против фашизма и капитализма, активна жизнена по-рицая). Активен баланс — положителен баланс, при който при-ходите са по-големи от разходите; доход, приход. Активна от-брана — бойни действия за из-тощаване h унищожаване на крупни сили на противника чрез отбиване па настъплението му на предвари-телно подготвени позиции в съчета-ние с контраудари и контраатаки, за да се създадат условия за контра- настъпление.

АКТИВНА ЖИЗНЕНА ПОЗИЦИЯ— действено отношение на личността към живота, труда и усилията за практическото изпълнение па прог-рамата на комунистическата партия за изграждането па развито социа-листическо общество и за осъществя-ването на комунистическия идеал. А. ж. п. се основава на марксистко- ленинския мироглед н е израз на съзнанието за обществено-полити-чески, граждански и нравствен дълг.

АКТУАЛЕН — съвременен, навре-менен, злободневен; назрял, изи-скващ решение (напр.: а. въпрос, а. събития, и. политическо значение, а. задача); много важен за опреде-лен момент, значителен, отговарящ па изискванията па съвременността, наложителен.

АКЦЕПТ — I) съгласие да се склю-чи договор при определени от дру-гата страна условни. 2) Приемане задължението по полица (менител-

ница) от страна на платеца. 3) Съг-ласие да се изплати сума по чек, фак-тура, платежно искане и др.

АКЦЙЗ — косвен данък, с който се облагат предимно стоки за . масово потребление. Ползва се от буржоаз-ната държава за прикрито облага-не на трудещите се, понеже лесно се прехвърля, като се включва в цени-те на обложените стоки. А. обреме-няват по-силно лицата с ниски до-ходи и по-многочленннте семейства. Особено антисоциално е въздействие-то на а. при продукти (услуги) от първа необходимост, които масово се облагат (сол, месо, чай, кафе, ос-ветление и др.). В преходния пе-риод от капитализма към социализ-ма акцизното облагане се използва за тежко натоварване на свалените от власт буржоазни и спекулативни елементи, като се установяват висо-ки а. върху луксозните и др. скъпи стоки, консумирани от тях.

АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО — ос-новна форма за организация на съвре-менните едри капиталистически пред-приятия, чийто капитал се образува от вноските на съдружници (акцио-нери), всеки от които получава акции съразмерно на вложения капитал. Акцията дава формално право за участие в управлението на друже-ството и за получаване на част от печалбата под формата на дивидент. А. д. възникват в епохата на първо-началното натрупване на капитала. Широко развитие получават в епо-хата на промишления капитализъм и при империализма. Буржоазните апологети на капитализма се стре-мят да представят развитието на ак-ционерната форма като «демократи-зация на капитала». Всъщност прео-бладаващият брои притежатели на малки акции не играят никаква ро-ля в управлението на а. д., тъй като неговите ръководни органи се из-бират на общи събрания на акцио-

22

алиментя

«ерите, в конто броят на гласовете на всеки участник се определя про-порционално на сумата на неговите акции. В изборите решаващо зна-чение имат най-едрите капиталисти, които държат контролния пакет акции. През епохата на империализ-ма магнатите на финансовия капитал използват а. д. за разширяване сфе-рата на своето господство над чужди капитали чрез развитие на т. нар. «система на участие». Вж и кор-порация.

Формата на а. д. се използва и при организирането на някои предприя-тия през първите години на НЕП в СССР (главно за привличане на чуж-ди капитали с цел да се възстанови и развие народното стопанство). Съ-вършено различни по характер от ка-питалистическите а. д. са и възник-налите след Втората световна война в редица народнодемократични стра-ни смесени междуправителствени а. д. Те се организират с цел да съдей- ствуват за развитието на разруше-ното през войната стопанство на тези страни. Поради спецификата на свои-те задачи някои предприятия в социа-листическите страни сега също имат форма на а. д. Например в HP Бъл-гария а. д. са Българската външно-търговска банка (БВБ),

алтернатива

АЛТЕРНАТЙВА — 1) всяка една измежду две или повече взаимно изключващи се възможности. 12)дНа- V ложителна необходимост да се избере само едно от две или измежду няколко взаимно изключващи се ре-шения, начини на действие, мнения; напр.: международното сътрудни-чество е единствената реална а. на постоянното военно напрежение, на надпреварата във въоръжаването, на разногласията, натрапвани от империалистическите сили.

АЛТИНГ — 1) народно събрание в Исландия през средните векове. 2) Парламентът в съвременна Ислан-дия, състоящ се от две камари — гор-на и долна.

АЛТРУЙЗЪМ — нравствен прин-цип зл поведение; способност, го-товност за безкористни грижи и дейност за добро на хората (на друг човек), като се жертвуват собстве-ните интереси на алтруиста; липса ня себелюбие, Обратно: егоизъм.

АЛФА И ОМЕГА — прен. всичко най-важно, същината на нещо, най- глааното, основното в разглеждания проблем; начало и край. Алфа е пър-вата, я омега е последната буква от гръцката азбука. Изразът е заим- ствувап от Новия завет на Библия-та — Апокалипсис («Откровение на Йоан Богослов», глава 1, б стих).

«американс ки начин на жи -вот » — теза на американската про- плгпилл. която, като се позовава на техническите постижения в произ-водството н бита, възхвалява капи-талистическата система в САЩ като най-съвършена социална организа-ция.

АМНЙСТИЯ — пълно нли частично освобождявлие от наказание на осъ-дени лица или прекратяваме на уг-лавно преследване. А. се дава от

върховната държавна власт. Тя за-личава престъпния характер на дея-нието и освобождава от последиците на осъждането. В HP България а. се дава от Народното събрание.

АМОРАЛЕН — безнравствен, не-морален, лишен от морал, противо-речащ на моралните принципи и на човечността.

АМОРАЛНОСТ (аморализъм) — съзнателно отричане на общочо-вешките, общоприетите морални нор-ми за поведение в обществото (съ-вест, честност), оправдаване на не-моралните постъпки (жестокост, не- човечност, разпуснатост) и провъз-гласяване на безнравствеността за законно и естествено поведение на личността; безнравственост. А. е присъща на обречените на гибел гос- подствуващи експлоататорски кла-си особено в период на загниване и упадък на антагонистичното об-щество. Най-циничната и човеконе- навистническа форма на а. се проявя-ва в идеологията и практиката на фашизма (култ към фюрера, осво-бождаване от «химерата на съвестта»). А. е характерна черта на идеология-та и политиката на съвременната им-периалистическа буржоазия.

АМОРТИЗАЦИЯ — процес на пре-насяне стойността на средствата на труда (машини, сгради и др.) върху произвеждания с тяхно участие про-дукт. А. на средствата на труда е резултат от тяхното морално и фи-зическо изхабяване. Аморти-зационните отчисления са паричният израз на изхабяване-то; включват се в себестойността на продукцията и се реализират при продажбата на готовата продукция. Амортизационните отчисления са из-точник за образуване на амортиза-ционните фондове, които се изпол-зват за възстановяване на изхабени-те средства на труда. Нарастването

24

анархия

на дела на амортизационните отчи-сления в общите производствени раз-ходи е закономерност, обусловена от техническия прогрес и увеличава-нето на дела на фондовъоръжеността на труда.

АНАЛИ (лат. annales, от annus — «година») — записване на важни исторически събития по години (ле-топис); характерна за древността и средновековието форма на истори-ческо произведение. А. са основа, на която се развиват хрониките,

АНАЛИЗ — 1) метод на научно изследване чрез разчленяване на из-следваните предмети и явления на съставните им части. Извършва се мисловно или практически. А. е про-тивоположен на синтеза и заедно с него е необходим момент от процеса на изследването на всяко сложно явление. 2) Подробен разбор, раз-глеждане на нещо.

АНАЛОГИЯ — сходство, подобие, прилика, еднаквост между предме-ти, явления, процеси и понятия (ка-то цяло напълно различни) поради общи признаци, свойства или ка-чества.

АНАРХИЗЪМ (гръц.: «безвластие») — дребнобуржоазно, враждебно на марксизма-ленинизма обществено- политическо течение, което се обя-вява срещу всяка държавна власт, за абсолютна свобода на личността. Оформя се през 40-те—началото на 70-те години на XIX в. Идео-логия е на разоряващата се, бун- тарски настроена дребна буржоа-зия и на лумпенпролетарските слое-ве. Най-голямо влияние има в стра-ни със слабо развит капитализъм и с преобладаващо или значително дребностоково производство (Испа-ния, Русия, Италия, Швейцария, Франция, някои латиноамерикан-ски страни и др.).

В основата на анархисткия миро-глед стоят буржоазният индивидуа-лизъм и субективизъм. Анархисти-те смятат държавата за главен из-точник на социални неправди. Те не разбират ролята на едрото произ-водство в обществото и са привър-женици на дребната частна собстве-ност и на дребното земевладение в селското стопанство. Те отричат необ-ходимостта от организирана полити-ческа борба на работническата кла-са срещу буржоазията и от самос-тоятелна пролетарска партия, как- то и нейната ръководна роля в ре-волюционното движение (вж анар- хосиндикализъм). Анархистите се обявяват и против държавата на диктатурата на пролетариата, която е необходимо оръжие за пост-рояване на социалистическото об-щество. Като отричат световноисто-рическата роля на работническата класа, анархистите засилват поли-тическите позиции на буржоазията. Борбата с а. е неотменна част от идеологическата и политическата �