Аршакидска Персия

или

“Всички я наричаме Партия”

Курсова работа на:Кати БаневаИранистика, първи курс,СУ “Климент Охридски”ФН: 15171

Преподавател: доц. Иво Панов

УВОД

Когато говорим за историята на персийските територии, обхващата времето преди началото на новата ера, едно име изпъква. Не, не става дума за империята на Ахаменидите, нито за великия Кир. Едно име доста пренебрегвано и незабелязвано е това на Партия. Тази мега-империя, съществувала 4 века, не заслужава да останат невъзпяти историята и мощта й. Водейки войни с една от най-великите империи на всички времена, Римската, Партия се превръща в интересен обект на внимание от страна както на историци, така и на всеки, търсещ познание за това как света ни е станал това, което е днес.

Партианската империя е една от най-дълго просъщестувалите империи в Близкия Изток. След като номадските племена, носещи името Парни, се населяват на земите на същестуващата от ахаменидско време провинция, Партия, те основават от начало свое малко независимо държавбно образувание. Издигат се до най- голямо могъщество по времето на император Митрад Велики (171-138). Древна Партия обхващала земите на днешен Иран, Ирак, Армения, части от Турция, Грузия, Азербайджан, Таджикистан, Туркменистан, Афганистан и за кратки периоди територии в Ливан, Сирия, Израел, Палестина и Пакистан. Краят на тази децентализирана империя настъпва през 224 г.сл. Хр. Също толкова неочаквано колкото е началото й. Изненадата не идва обаче отвън, а от самите предели на империята, когато персийците поставят начело на държавата си Сасанидската династия.

-1-

РАННА ИСТОРИЯ

Самото име Партия се среща доста преди 2 в. пр.н.е. и е било името на североизточна сатрапия в пределите на Ахаменидската администрация. Границите на тази административна единица били планината Копет Даг на север ( днес границита между Иран и Търкменистан) и пустинята Дашт- е- Кавир на юг. На запад била Медия, на северозапад Хъркания, на североизток Маргиана и Ариа на югоизток. (Пътят од Медия през Партия до Маргиана е прочутият Път на коприната). От другата страна на пустинята се намирала същинската Персия. Земята на юг от Копет Даг била много плодородна и обилно напоявана в Древността. То тези места имало и гори. Асирийски текстове споменават за държавно образувание с името Партака или Партука през 7в.пр.хр. В неизвестен момент жителите й били подчинени на медийците, които били владетели на персийските земи пред въздигането на династията на Ахаменидите. През следните 2 века Партия била част от първата персийска империя.

През 522/521 г.пр.н.е , след успешното превземане на властта от страна на Дарий I, Партия се разбунтува среещу персийците, заемайки страната на медийския цар Фраат. Персийският сатрап на Партия бил Хистаспес, бащата на новия персийски владетел. Той успява да отстои земите си срещу разбунтувалите се партианци в града Вишпаузатиш в битка на 8. март 521 г. пр. н. е. Хистапсес получава за подкрепление отрядите, заловили Фраат при Рагае (днес предградие на Техеран). Така успява да нападне партианците и харканайците близо до партианския град Патиграбана ( 11. юли). След неговата победа Партия се превръща омиротворен регион.

Когато синът на Дарий, Ксеркс, напада Гръция през 480 г. пр. н. Е, според Херодот от Халикарнас, партианският отряд бил предвождан от Артабаз, син на Фарнас – главен икономически офицер на Ахаменидската империя. Атинския писател на пиеси Есхил ни предоставя данни за доста интригуващи догадки. Според него един от персийските комаднири загинали по време на тази война, яздил бял жребец, се казва Аршак! Първо – това е името на бъдещия владетел на партианската империя, родоначалник на цяла една династия; второ – споменат е като кавалерийски командир, с което партианците са били известни.

През 331 г. пр. н.е партианците се бият на страната на Дарий IIIв битките му срещу македонския завоевател Александър Велики; по време на битката при Гаугамела (1. октомври), те били командвани от Фратаферн, който предал своята сатрапия през 330 г. пр.н.е , когато Александър пристигнал по тези земи. Фратаферн бил преназначен и според наличните данни бил сатрап и на Хиркания през 323 г.пр.н.е.

В хаотичния период непосредствено след смъртта на Александър (11. юли 323г.пр.н.е), Партия все още била управлявана от Фратерн. Когато рпи битката при Трипарадис (320г.пр.н.е), Партия била отстъпена на някой си Филип, но две години по-късно сатрапът на Медия, Пейтон, завзема териториите на Партия и назначава брат си Еудам. Но в последствие те биват отблъснати от другите сатрапи.

От 316 г.пр.н.е Партия е под властта на Стасандер, който по това време вече бил сатрап на Бактрия и би трябвало да е завзел Ариа и Маргиана( които се намират между Бактрия и Партия). Между 308 и 303 тези територии разпознали суверинитета на Селевк I Никатор, бивш приятел

на Александър, сатрап на Вавилония и основател на Селевкидската империя. През следващите близо 60 години Селевк и неговите наследници назначавали сатрапите на Партия.

-2-

И ИДВАТ ПАРНИТЕ...

Годината била 245 пр.н.е. ,според други данни 248 , когато партиански сатрап на име Андрагор се опълчил срещу младия селевкидски владетел Селек II Калиник, който тъкмо наследил трона. В настаналия хаос Партия била нападата от така наречените Парни. Според гръцки описания те били груби и нецивилизовани азиатци, недодялани и свирепи, но смели и свободолюбиви. Веднъж престъли в анти-хеленистичната Партия, те се съюзили с местните жители, за да изгонят европейските елементи от азиатските земи. Може би фактор е била и неприязънта към чуждите, но също така и закоравялото враждебно чувство към гърците.

Парни или Апарни, те били скитско номадско племе, дошло в Партия от север и през река Окс. През 238 г.пр.н.е. те окопирали и район познат като Аставене. Три години по-късно предподителят на парните Тиридат поема на юг, завземайки останала част от Партия. Опитът за отбрана на Селевк (230-227) завършил с пълен крах и Хиркания също била подчинена на парните. От този момент нататък парните били познати на партианци и техен владетел става Аршак, брат на Тиридат, за който много малко са сигурните данни. Неоспоримо е , че той бил от скитски произход, но надеждни сведения за неговите предходници и за етимологията на името му все още няма - Хекатомфил става негова столица. Явно е обаче, че владетелската фигруна на Аршак се е радвала на голяма популярност сред последователите му. Много от имената на владетелите от тази династия се свързват с неговото, а лика му перидочно се появява на монетите, сечени от партианците 4 и половина века управление. Аршак живее доста малко след възкачването му на престола. Авторитетът му бил оспорван, както става в повечето случаи, в границата на самата Партия. И той неведнъж влиза в бойни действия в някои от поданиците си. Може да се спекулира, че тези настроения са разпалвани от елинистическите елементи на територията на Партия. Самият Хекамомфил е колония основана от Александър и е съвсем естествено неговите обитатели да отазват да признаят властта на “варвари”. Малко повече от 2 години след коронацията си , така и не успял да възцари мир в земите си, Аршак бива убит от копие при битка през 247 г.пр.н.е. Бива наследен от брат си, тъй като не оставя наследници.

Интересен е фактът, че партианските владетели Аршак I, Аршак II, Фриатап и Фраат I признавали суперитета на селевкидските владетели, особено след похода на Антиох III Велики, който през 209-204 си възвърнал отнетите източни територии. Аршакидската династия бива призната за законен владетел на Партия, но владетелите трябвало да отдават чест на Антиох.

След смъртта на Антиох през 188 за Партия започва нов период на експанзия. Цар Митрад I Велики (171-138г.пр.н.е.) първо атакува източното царство Бактрия. След успех, той се отправя на запад, където покорява Медия, една от най-важните земи за Селевкидската империя. Това направило и територия на Вавилония почти неоспорима. През юли 141 Митрад навлиза в селевкидската столица, Селевкия, и през октомрви достига до Урук в южна Вавилония. Неговият враг Деметриус I Никатор се опитва да си върне завзетите територии, но бива подебен и още по-унизително, пленен. Две години по-късно Елам бива присъединена към териториите на Партия.

-3-ПРАВИТЕЛСТВЕНО УСТРОЙСТВО

След като покоряват Елам, Вавилони и Медия, партианците сега трябва да се изправят пред трудната задача да организират, администрират и подсилят новосъздадената си империя. Ахаменидите веднъж вече са доказали колко важно е управлението за живота на една империя. Лесната част завършва с покоряването на територии. Елитът на покорените земи е от елински произход и партианците осъзнават, че за да задържат властта си, ще трябва да се нагодят към обичаите и порядките им. Ето защо градовете запазили своя статут, предишни прерогативи и цивилна администрация кажи-речи непроменени. Интересен момент през цялата история на Партия са монетите. Нумизматиката се явява ключова наука при разшифроването на партианската история, тъй като монетите са се секли в големи количества. Легедните, както и самите монети били изписвани на гръцката азбука и тази практика била продължена до 2 ри век от новата ера, дори когато се наблюдава упадък в знанието на гръцки и никой вече не знаел елинско четмо и писмо.

Може би най-значимият източник на вдъхновение за владетелите на Партия представлява Ахаменидската династия, някога управлявала Персийската империя. Придворните говорели на персийски и пишели на Пахлави. Царският двор пътувал от столица до столица и била възродена практиката, наложена от Кир Велики, владетелят на бъде наричан от своите поданици “цар на царете”. Тази титла тежала на мястото си, тъй като партианският монарх бил владетел както на своята империя, така и васал на още 18 царя, например владетелят на град Хатра, на пристанище Чарах и на древното царство Армения.

Въпреки всички старания обаче, Партиа не може да се хвали с титлата централизирана империя. На територията й се говорели доста различни езика, достатъчно различни народи и прекалено неподходящо- няколко икономически системи. Но вие бихте се запитали как така Партия е просъщестувала успешно 4 века- тайната била в разхлабените връзки между отделните й части. През втори век от новата ера главния център на Партия, Ктисифон, бил покоряван от римляните поне три пъти ( 116, 165 и 198г.), но империята оцеляла защото имала и други центрове. От друга страна простият факт, че Партия повече наподобявала на конгломерат от царства, градове-държави, провинции и гранични области, на моменти силно ощетявал силата на империята. Това обяснява защо партианската експанзия приключила със завземането на Иран и Месопотамия.

Местната аристокрация играела важна роля и затова царят трябвало да уважава привилегиите й. Няколко знатни семейства дори имали право на глас в царския съвет. На/От всеки аристократ се позволявало/очаквало да поддържа собствена армия. Когато на тронът стоял по-слаб владетел, тези девизии ставали реална опасност за властта. Конституционнообусловените части на империята се радвали на изненадваща независимост. За пример следва да се даде разрешението на централната власт всяка сатрапия да сече свои собствени монети, което е много рядко срещано за Античността явление. Нужно било само местните властници да отдават полагащото се на императора ( материално и морално уважение) и той не се намесвал в техните дела. Тази система явно сработвала доста добре, след като градове като Ектабана, Суза, Ктесифон, Селефкия, Рхгае, Хекамомфил и Ниса процъфтявали.

Царските доходи се набавяли главно чрез данъци и такси. Партия се оказала едноличен

контрольор на Пътя на коприната, който свързвал Средиземно море с Китай.

-4-

ЦЕНТРАЛНА ВЛАСТ И ПОЛУ-АВТОНОМНИ ЦАРЕ

В сравнение с по-ранната Ахаменидска империя, тази на партианците била осезаемо децентрализирана. Местен исторически източник ни разкрива, че приципът на организиране на териоториите е сходен с този в Селевкидската империя. Партианците имали и същата три-степенна провинциална йерархична система: партианския марзбан; ксатрап/кшатрап и диспат, както селевкидските сатрапия, епархия и хипархия. Партианската империя съшо така включвала няколко подчинени, полу-автономни царства – Кавказка Иберия, Армения, Атропатен, Гордиен, Адиабен, Едеса, Хатра, Месен, Елам и Персис. Въпреки че в това устройство на властта намираме много паралели с Ахаменидския маниер на управление, следва да отбележим, че тези полу-независими територии са били доста по-малко в сравнение с тези до ахаменидско време. През селевкидския период тенденцията към самовластие на локалните аристокрации станала общоприета и това рефлектирало върху партианския стил на управление.

Благородничество

Кралят на Кралете бил на чело Партианското правителство. Той имал полигамни връзки и обикновено бил наследяван от първородния си син. Подобно на династията на Птолемеите от Египет, има сведения, че кралете от Арсакидната династия са се женеи за племенничките си и вероятно дори за полу-сестрите си; Кралица Муза се омъжила за собствения си син, но това бил краен и изолиран случай.

Наследствените титли от йерархията на благородничество записани по време на на царуването на първия Монарх от Сасанидите – Ардашир I най-вероятно съответстват на титли вече ползвани в Партианско време. Имало три отделни нива на благородничество, като най-висшата били регионалните крале непосредствено под Краля на Кралете; второто ниво било на тези свързазни с Краля на Кралете единствено чрез брак; и най-ниското ниво било на тези оглавяващи местни кланове и малки територии.

Около първи век сл. хр., Партианското благородничество вече притежавало голяма власт и влияние в наследяването и свалянето от престол на кралете Араскиди. Някои благородници служели като съветници на краля или жреци. От великите Партиански благороднически кланове датирани като началото на Сасанидския период, само два са изришно споменати в по-ранни Партиански документи: Кланът на Сурен и Кланът на Карен. Историкът Плутарх отбелязал, че членове на клана Сурен, на първо място сред благородниците били удостоявани с привилегията да коронясват всеки нов Крал на Кралете от Аршакидите.

Армия

Партианската Империя нямала постоянна армия, но въпреки това бързо могли да бъдат набирани войски по време на местна криза. Имало постоянна въоръжена охрана за краля, състояща се от благородници, крепостници и наемници, но тази кралска свита била малка като

цяло. По гранични крепости също били поставяни постоянни гарисони; Налични са писмени сведения от Партианско време за някои от титлите давани на такива гарисонни командири.

-5-

Основнаа ударна сила на Партианската армия били катафрактите, тежка кавалерия на кон, напълно покрити от ризница. Катафрактите били въоръжени с копие за набези над противникови редове както и с лъкове и стрели. Поради стойноста на тяхното оборудване и броня, катафрактите били набирани сред аристократичния клас, като в замяна на услугите предоставяни от тях, те изисквали известна автономия на местно ниво от Арашакидските царе. От обикновените жители била набирана лека кавалерия, която функционирала като ездачи-стерлци; носели само туника и панталони по време на битка. Лека пехота състояща се от жители плащащи данъци и наемници, била ползвана за разпръскване на противникови войски след кавалерийни нападения.

Колко била голяма партианската армия не е известно, подобно на това как не ни е известно колко голямо било населението на империята. Но въпреки това, археологически разкопки в бивши партиански градски центрове разкриват установления, които биха могли да поддъжат големи популации и следователно солиден ресурс от ковешка работна ръка. Гъсто населени центрове в региони като Вавилония несъмнено били привлекателни за римляниете, чийто армии можели да си позволят да живеят чрез земята. Гръцката драхма, включително тетрадрацхмата, била стандартната валута ползвана по времето на Партианската империя. Аршакидите поддържали кралски монетни дворове в градовете Хекатомпилос, Селециа и Екбатана. Най-вероятно имало подобен двор и в Митридаткерт/Ниса. Първите партиански тетрадахми, тежащи обичайно около 16 грама с малки вариации се появяват след като Митридат I завзема Месопотамия и били изсичани единсвено в Селециа.

РИМО-ПАРТИАНСКИТЕ ВОЙНИ

ХРОНОЛОГИЯ НА СЪБИТИЯТА:

I. Нажежаване на обставновкатаII.МаркЛициний Крас

III.Вентидий БасIV.Антоний,Август и Римската аксмиома

V.Траян и неговите наследнициVI.СептимийСевар

I.Сблъсъкът на две големи сили винаги е предопределял хода на историята. Партия и Рим

със своите забележително обширни територии се развиват по едно и също време от двете страни на глобуса. Докато на Изток Аршакидите се издигат до величието на абсолютни господари, на Запад Рим води успешни кампании за надмощия над Картаген и Македонската династия. До 146 г.пр.н.е. Римската империя вече е разрушила Картаген и е сложила край на македонското могъщество в Гърция. И както партианците сломяват всяка следа от претенциите на Селевкидите на изток, така до 65г.пр.н.е. Рим е разрушил останките от Селевкидите на запад.

Ето как Партия и Рим се оказват две изгравящи световни сили в един и същ отрязък от световната история. От тук започва и моят разказ.

-6-Римските военни операции на изток осъществяват първия си контакт с Партия през 96

г.пр.н.е. Въпреки че римският генерал Сула не се отнесъл с подобаващото уважение към партианския конвой, все пак бил подписан договор, определящ за граница между двете империи река Ефрат. Договорът бил ратифициран и от двете страни. Партианците, не почувствали особена заплаха от генерал Сула, в селдващите 30 години поддържали мирна линия на отношения с Рим. Те имали нужда да подсигурят границите си на запад, докато експанзията на изток продължавала. Същото се отнасяло и за Рим, чиято армия имала други належащи проблеми.

Но ситуацията драстично се променила, когато Рим усетил вкуса на своята установеност и величие. И мирът бързо бил застъпен от доста по-различни настроения. През 64 г. Римският говернатор на Сирия, Галбиний, се намесил в битката на партианския престол. В подкрепа на претендента той за кратко навлязъл с армиите си на партианска земя. Бързо се оттеглил, но малко след този инцидент направил предложение пред Сената на Рим за масивна инвазия на Партия, което било отхвърлено. Но все пак не Сенатът бил движещата мощ на Рим, след като от контрола му се изплъзнали трима решителни мъже, които скоро доминарили римската политика: Цезар, Помпей и Крас- заедно известни като Първия Триумвират. Крас бил този донесъл клеймото на войната със себе си.

II.Марк Лициний Крас бил мъж, който се издигнал в йерархията благодарение на “традиционните” средства на политиката. Службата му при генерал Сула по време на неговата кампания дала добър старт на кариерата му. Посредством вещи машинации с частна собственост той натрупал голямо богатсво и скоро успял да се издигне в политическия живот на Рим. Неговият възход го увенчал и с новата му репутация на най-богатия човек в Рим и му поднесъл ново място на Консул през 70г.пр.н.е. Това е и времето на заформянето на пакта наречен Първи Триумвират между най-богатия човек в Рим, Крас; Помпей, най-великия генерал на републиката и Юлий Цезар, млад, но обещаващ. Но в такива пактове се крият и големи опасности. Крас, например, винаги бил предпазлив що ставало дума за военната мощ на Помпей. Той добре разбирал генералската му популярност и слава и знаел , че това е нещото , което му липсва. Крас осъзнавал, че единствената причина да е в Триумвирата е негово богатство. А след успешната кампания на Цезар в Галия, Крас знаел, че парите вече не са достатъчни. Той се нуждаел от слава и за него Партия представлявала точно такава възможност.

Поставяйки в ход своите военни планове, той бързо завзема провинция Сирия. Рим знаел за намеренията на Крас да атакува, но въпреки това официално обявление на война не било издадено от Сената, което пък превърнало това в лична война на Крас. През 54г.пр.н.е. Той започва своята кампания, завоювайки няколко града в Месопотамия. Партианците не реагирали веднага, по всяка вероятност поради факта, че след борба за власт новият владетел Ород бил прясно възкачен на престола и не искал да пробързва с формиране на армия сред аристокрацията. Но след няколко схватки, партианска армия от 9 хиляди стрелци на коне и 1000 боници тежка кавалерия (Катафракт) под командването на генерал Сурена тръгват към града Кархае/Харан. Крас се изправил срешу противниците си с далеч по-многочислената армия 40-хилядна пехота и 3-хилядна кавалерия. При първия сблъсък на двете армии, партианците масивно обстрелвали римляните със стрели. Неспособен да издържи повече, Крас изпраща част от своята кавалерия, подрепена от легиоенри и стрелци под командването на сина си, които да нападнат партианците. Отрядът на Крас бил буквално пометен от далеч по-висшата партианска

кавалерия и последвалата контраатака била оглавена от главата на сина на Крас, набодена на копие. Въпреки голямата числена разлика римската войска претърпявала големи загуби на хора,

-7-

главно заради партианските стрелци, които пробивали римските брони от близко разтояние. През нощта римската войска се оттеглила и потърсила убежище в Кархае, а самията Крас се опитал да се върне в Сирия, но не намерил изход, изцяло отдадено на неспособността му да разчита правилно бойния терен. Бягството на римляните било изобличено и те се укрили а един хълм. На същото това място партианския командир предложил примирие на Крас, заявявайки, че не е целял сблъсъкът да се превърне във война. Преговорите обаче се провалили и избухнал бой , в който Крас бил убит при опит да избяга. В крайна сметка едва 10 хиляди римляни се върнали по родните си земи. Всички останали били избити или заловени от партианите. Съдбата на пленените римски войници при Кархае заслужава леко отклонение. Те били пращани в Маргианския оазис в постинята Кара-Кум, но по-късно им била предлагана служба като наемници за Яз-яз – предводител на номадско племе познато от Китайски източници. Когато бил победен, тези войници, които показали солидни военния умения и дисциплина, отишли заедно с китайския генерал на изток. Ценз от 1-2 век споменава гад на име Ли-йен, “Римски Град”, под ръководството на Чанг-и.

Според една легенда цар Ород на партианите получил тялото на Крас и налял разтопено злато в устата му. Ако вярваме на преданията то няма как да не забележим иронията в съдбата на Крас, който цял живот бил воден от алчността си.

Тоталното разбиване на римската войска от Партия било символ за ограниченията на римската експанзия на изток. Макар историята за битката при Кархае да е една от нйа-добре познатите в протежението на Римо-партиаснките войни, то тя никак не е краят. Факт е, че този пръв сблъсък драстично променя отношенията между двете държави. Партианите знаели, че походът на Крас бил логото на собствената му глупост, но и добре схващали, че Рим е растяща заплаха за тях. Две години след Кархае, партианите под ръководството на техния принц Пакор навлезли в Сирия. Римляните се отбранявали добре , но през 40г.пр.н.е. Пакор се върнал с по-голяма войскова мощ и с римския отцепник Лабиений на негова страна. Пакор и Лабиений победили римските сил в Сирия и я възвърнали под партианска власт. В добавка към това Пакор поставил своя претендент Антигон на трона на евреите. Тези вести пристигнали в Рим и носели клеймото на срама със себе си. Римският генерал Вентидий щял да предвожда римските войски в идващите битки.

III.Вентидий е един от изявените, но забравени римски генерали. Той бил от скромен

произход. Неговите родители били взети за затворници по време на “Социалната война” и най-приемливият избор на Вентидий бил да се присъедини към легионите. Той доказва , че е способен и отличаващ се комадир под командването на самия Цезар, чиите влияние забързало карииерата на младия легионер. След смъртта на Цезар, Вентидий служи на Антоний, който го праща да се справи с партианската инвазия.

“През тези години, Римляните били разделени на поклонниците на Помпей и тези на Юлий Цезар, и заради гражданската война, нямало възможност да се накажат Партианите. Въпреки че Цезар победил в този конфликт, той бил убит и нова гражданска война се разярила. Римският генерал Квинт Лабений, който подкрепял убийците и се страхувал от наследниците на Цезар – Марк Антоний и Октавиан, минал на страната на Партианите и станал най-добрия генерал на крал Пакор I. През 41 г. , те нахлули в Сирия, Силика и Кариа и нападнали

Фригия и Азия. Втора армия се намесила при Юдега и пленила техния крал Хирканус II. Печалбата от това била огромна и послужила добре: крал Фрат IV я инвестирал в

-8-Хтесифон, нова столица – на река Тигър.”

Гондофраре (British Museum)Вентидий взел със себе си военна мощ от 11 легиона и голям брой стрелячи на пражка за

противодействие на конните стрелци, защото римляните вече научили, че тежката артилерия без подкрепление в откритите пространства е силно уязвима. Вентидий незабавно атакувал армията на Лабиен, която се оттеглила назад към своите съюзници. Хората на Лабиен се прегрупирали с тези на Пакор и враждуващите армии се срещнали някъде около планината Телец. За разлика от Крас, който повел войската си на битка в открито пространство, Вентидий изпозлвал хълмистите райони на планината в свое преимущество. Така силата на партианската кавалерия била сведена до минимум. Вентидий позиционирал своите мъже на върха на един хълм, като пехотатат му била в отбранителна готовност, заедно в стрелячите на прашка. Партианската кавалерия се настанила в подножиета на хълма, готова да атакува. Нетърпеливи да влязат в битка, партианската армия, състояща се основно от аристократи с катафрактски брони тръгнали в нападение нагоре по хълма, докато изневиделища хората на Вентидий се спуснали надолу. Неспособни да протиборстват на римляните в битка нагоре по хълма, партианите били напълно разгромени. Пакор се оттеглил , но Лабиен бил убит в битка. Бунтовниците от отрядите на Лабиен се присъединяват към редиците войни на Вентидийй.

Партианите се оттеглили към прохода Аман, където още веднъж се срещнали с войската на Вентидий. Пакор отново бил победен след като карафрактите му били примамени в засада. Той се оттеглил от Сирия, което римляните приели за своя победа. Но пакор се върнал през 38 г.пр.н.е. , за да поведе още една инвазия. Сирия било по римски контрол, но като цяло региона бил силно разтърсен от провелите се битки. Вентидий имал нужда от решителна победа. Разработил план, включващ контра-спионаж. Знаел , че сред партианите в неговата войска има шпиони и един от тях бил принц Фарней от Кирхестика. С това знание Вентидий им подал погрешна информация за отлагане напредването на римляните и така задърал партианите в хълмист регион.

Битката била проведена в хълмистите земи на Кирхестика. Както и при първата им среща римската войска била отгоре на хълм. В опит да изтрие срама от първото си поражение, Пакор отново повел армията си в битка нагоре по хълма, подкрепена от стрелци на коне. И Вентидий отново пуснал мъжете си в атака надолу по хълма. Партианите се върнали в подножието, където се разразила люта битка, но техния принц Пакор бил повален в битка. Веднага след като Пакор паднал мъртъв няколко партински войни се обърнали в бяг от бойното поле. И така Вентидий получил своята победа.

Според Плутарх тази римска победа “напълно отмъстила за Кархае”. Но ние добре познаваме гръцките историци и техните мегаломански нагласи. Връщайки се към темата, с партианите вън от картинката , стабилността на сирийския регион била възвърната. Антигон бил прогонен от Юдея и подрепяният от римляните цар Ирод бил назначен на негово място.

IV.След кампанията на своите подчинени, Марк Антоний решава да поеме ситуацията с

Партия в свои ръце. През 37г. пр. н.е. Той потегля със 70-хилядна войска , за да поведе своя собствена партианска война. Избира път през Армения и пристига на партианска територия, обсаждайки крепостта Фрааспа. След няколко незначителни схватки в полите на града, двете армии се срещат в битка. За жалост данните за тази битка са доста неясни, но като цяло става

ясно, че кампанията на Антоний е във застоий и той е принуден да се оттегли в Армения.

-9-

Самото им оттегляне е съпроводено от тормоз, от страна на партианите и злополучно върлуване на болести сред римските редици. Само половината от мъжете на Антоний успяват да се завърнат живи.

През 31г.пр.н.е. Октавиан побеждава Антоний при Актиум и с това се слага край на Римската република и началото на Римската империя. Настъпилата нова ера в историята на Рим, позната като Пакс Романа(Римският мир) , донася и ново развитие в римо-партианските отношения. До голяма степен този възхвален мир всъщност е следствие от омаломощяването, причинено от римските цивилни войни. Въпреки, че петното на срама все още тегнело над Рим, заради победите над Крас и Антоний, Август в никакъв случай не искал война с Партиа. Вместо това, посредством преговори, Август одри уредил завръщането на Соколовите стандарди, изгубени от Крас, в Рим. От тук нататък отношенията между двете империи се превърнали повече в “дипломатическо маневриране” отколкото в открита война. Интересно е да се спомене името на римската робиня Муза, която била изпратена от Август на партианския император. Някой от нейните синове се преместили в пределите на Римската империя и се превърали в партиански изгнаници, които Рим по-късно подкрепил в противоборството за партианския престол. Ситуацията в Партия била доста усложнена поради много честите смени на владатели на престола. Струва си да се спомене, че Рим имал пърст в тези вътрешни трусове на властта, след като подкрепяли няколко претендента за властта.

С времето точка на конфликт между двете империи се превърнала Армения, чиито земи се намирали точно по средата. Арменците вече били стари играчи в римо-партианската сага. По време на походите както на Крас, така и на Антоний, те се изявявали както като водачи, така и като предатели. До края на историята на римо-партианските отношения Армения изпълнявала ролята на буферна зона. Стъпването на армия на една от двете империи често се интепретирало като предтекст за война.

Политическите несгоди на Партианската империя, както споменах по-рано, също били причина за отсъствието на открита война през ранния период на Пакс Романа. А и партианите имали проблеми и по другите си граници. През 20-тата година партианският генерал, завзел северните части на Индия, обявява независимост, формирайки Индо-партианското царство. През 75г. Саманатиански племена пресичат северните граници на Партия и премахват местните партиански управници. А вътрешните бружения също коствали стабилността на държавата. Ето какво ни позволява да определим Партия като държава в упадък. Въпреки, че Рим също имал своите вътрешни проблеми, тези на Партия я правели силно иязвима. Ето защо, когато Траян станал император, на Партия щяла да се изпрзави с голяма опасност в лицето на ловкия военен император.

V.Траян остава в историята на Рим като един от най-успешните и велики императори. Не

случайно римляните пожелавали на всички следващи свои владетели да бъдат “по-големи късметлий от Август и по-добри от Траян”. Той бил роден в испанско семейство и това го направило първият римски император от не-италиански прозиход. Голяма част от успеха си той дължи на император Невра, който го приел като свой син. Когато станал император, той пуснал в ход кампании за разширяване границите на империята. Оправданието на Траян за войната срещу Партия било премахването на римско-назначеният управник на Армения и смяата му с

партиански през 110 г. Траян твърдял , че това е нарушаване на договора. През 113 г, Траян отплава от Рим, започвайки своята кампания срещу Партия. Първата му спирка била Атина, коъдето партиански конвои го посрещнали с маслинови клинки, знак за мир. Освен това

-10- партиаснкият цар отзовал своя подчинен, Аксидар, от арменския престол и открито заявил, че е готов да преговаря за състоянието на арменските земи. Траян игнорирак тези оферти и подължил с похода си. Още повече, той обявил, че ще превърне Армения в провинция на Рим. На път към Партия, Траян превзема Армения и я консолидира към териториите си.

Тряан продължил навътре в Месопотамия с 11 легиона, превземайки градовете Нисибис и Бетнае през септември 115г. Заради тези свои ранни подеби той получава от Сената титлата Патриций, която отначало се колебае да приеме. Продължавайки своя поход, Траян пресица река Тигър, исползвайки лодки и стига до Вавилон, преди да се върне в Антиох за зимата. На следващата година възобновил похода, отново пресичайки Тигър завзема Адиабена и поема към Ктесифон, най-важната столица на Партия. Интерено е , че през целия си поход Траян не сеизправил в голям битка срещу партианска войска. Цяла Партия биа отслабена заради гражданскаат вона, която продължавала и по време на самият поход.

В Южна Месопотамия , Траян научил, че градовете, които завалдял на север се бутуват. Той пратил някои от своите генерали, които отното покорили Нисибис и униюожили Едеса. По това време Траян получил вест, че партианския генерал Партамастаф, племенник на царя, се е запътил към него с армия. Битка обаче нямало. В замяна на това Траян поставил Партамастаф на троба на Ктесифон, като своя кукла на конци. И все пак кампанията се развила по възможно най-лошия начин. Армения се разбунтувала и опълчила на римското присъствие и Траян бил принуден да отстъпи много от своите арменски завоевания. А в Месопотамия град Хатра устоял на обсадата на императора. Неспособен да покори града и с изчерпани запаси, Траян нямал друг избор освен да отзове войските на север, където да се съберат с останалата част от римската армия. Траян правел кроежи за следващи походи ,но бил поразен от болест. Той умира през 117г,малко след завръщането си в Рим.

Военната кампания на Траян е показателен пример за жаждата на римските императори за военна слава. С покорените земи, управлението на Траян представлява апогея в експанзията на Рим. Но неуспехите му в южна Месопотамия са показателни са невъзможността на империята за по- нататъшна експанзия. От друга страна бързото завзема на партианската столица и продължаващата гражданска война отразяват упадъчната природа на Партия в този момент. Наследникът на Траян, Адриан, път сметнал, че Рим не може да поддържа покорените месопотасмки териотрии и оттеглил гарнизоните оттамл. Ефрат отново се преъврнал в граница.

През 161 нови кавги за Армения екалирали до нова римо-партианска война. Партия се съвзела от цивилната война, приключила с победата на Волгас над противника му Озероес през 129г. Но партианският цар Волгас IV имал по-големи амбиции. Когато римският император Антиниус Пий умрял през 161, Волгас нападнал Армения и я поставил в зависимост. След това продължил, атакувайки Римска Сирия и побеждавайки тамошната войска. Римляните отвърнали 2 години по-късно. Изпратен от римският император Верий, римският генерал Приский завладял отново Армения и сложил на престола й римски избраник. Една година по-късно Авидийй Касий напреднал в Месопотамия. Още веднъж Ктесифон и други важни градове като Селевкия и Нисибис паднали в ръцете на римляни. Армията на Касий обаче е поразена от чума и се оттегля. По-късно Партия възобновява териотриите си след мирен договор.

И така първият век от новата ера бил маркиран от постоянни нашествия, битки и завладени градове. Макар не толкова продължителен , вторият римски поход в Месопотамия и неколкократното завладяване на столицата Ктесифон е доказателство за предсмъртната агония на Партия.

VI.-11-

Нашата достига до живота и управлението на императп Септимий Севар. Той, също като Траян не бил от италийско-римски произход, а семейството му било от Северна Африка, с възможен берберски или пунически произход. Септимий, като легендарния си предшественик Траян държал военните дела на империята а къса верижка. През 191 г. Е назначен за генерал на легиона в Панония, югозападно от днешна Унгария. През 193 г, император Пертинакс бива убит и Септимий изпозлва шанса – войните му го провъзгласяват за император. Все пак имало и други претенденти за престола, като Пескений Нигер от Сирия. В този хаос партианският владетел Вологас V рискува и подкрепя Нигер като претендент за римски император.

И това решение на Вологас му струвало скъпо и имало разтилащи се във времето последници. Още същата година Нигер е победен три пъти от Септимий при битки в Мала Азия. При Ис, победеният Нигер е убит при опит да избяга в Партия. Веднъж победил своя опонент, Септимий насочил своето внимание към Партия, която смятал за враг, задето подкрепили Нигер. Той навлязъл в Северна Месопотамия, която в това време била управлявана от партиански васали. Цялият район, заедно с ключовия град Нибисис бил покорен от Септимий и той бил нагреден с титлата Патриций от Сената. Той не приел титлата, тъй като не смятал победата си само над партиански васали за значима. Освен това той не искал все още да влиза в големи препирни с Партия, тъй като властта му в Западна Европа все още не била напълно консолидирана.

През 197г. Септимий побеждава и последните си опоненти за трона. След това той отново насочва своето внимание към Партия. По всяка вероятност Expdito Parthica(Партианска експедиция) била по-скоро продиктувана от жажда за слава и не била налагана от належащо нужда. Но пък Партия била решене да търси отмъщение и сблъсък между двете армий отново бил неизбежен. През 197г. Септимий се върнал в Месопотамия, където завладял Вавилон и Селевкия, които били изоставени от партианските гарнизони. Най-накрая той и в Ктесифон. Това превземане на града били най-кървавото в историята му. Септимий позволил на войниците си да ограбят града, което воделео със себе си и много убийства. Според Касий Дио над 100 хиляди жени и деца били продадени в робство, а градът бил напълно ограбен.

Съшо като Траян, Септимий не оставил гарнзони в покорената столица. След като разграбаването приключило той изтеглил войската си от Южна Месопотамия. Отправил се към град Хатра, същия, който Траян не успял да покори. Септимий също не успял, въпреки продължителна обсада. Върнал се на следващата година, но тогава загубил само още мъже и обсадно оръдия. След този неуспех той се отказал т своите военни кампаний и се занимал с консолидацията на завладените в Северна Месопотамия земи.

Въпреки неуспеха да завладее Южна Месопотамия, разгромяването на Ктесифон било сигурен признак за разпада на Партианската империя. Но дри тогава обичайните кавги между двете империи продължили. Последния римо-партиански сблъсък се случил през 217 година, когато серия от политически усложнения ескалирали във война. Император Калакала, син на Септимий, навлязъл в Месопотамия, но бил убит в хода на кампанията. Марцинийй го наслеждава и подновява инвазията на Партия. През лятото на 217 г. При град Нибисис Марциний бил победен от партианската войска и бил принуден да направи засрамващи отсптъпки на партите. Това била последната римо-партианска битка.

През 224г. Партианският цар бил убит ор Аршадир и това бил краят на Аршакидската

династия. Дошло времето на Сасанидите, които били далече по-централизирани и свирепи. Те не били готови да делят каквото и да били и обявили война на своите западни вкагове- римляните... Но това е една друга история!

-12-

Войните между Рим и Партианската империя, които се случили около 53 и 217 г сл. хр., били уникален епизд от класическата история. Въпреки че Рим покорил почти целия цивилизован свят около Средиземноморието, Рим никога не могъл да покори Партия. Когато римската експанзия достигнала Месопотамия, Партианската Империя вече просперирала като значителна сила, чийто покрайнини стигали дълбоко в изтока и търговски маршрути стигали дълбоко в Китай. Когато Римските и Партианските граници най-накрая се срещнали, последвалите векове били време на дипломация и война между две империи на значително различаващи се култури с различни военни методи.

Римско-Партианските отношения завземали солидна част от междуната политика в класическия близък изток. За разлика от по-малко организираните племена по европейските римски граници, Партианите били силно-развита култура на търговия и империализъм. Партианите събирали значителни богатства от търговските маршрути и техните градове били сред най-големите в света. Цялата история на дипломация между двете националности е твърде сложна. Поради тази причина, ще се концентрираме върху историите на Римските образи, трима от които рискували да навлязат в Партиански земи. За жалост, поради малкия брой на Партиански историческ източници, историята ще бъде разказвана предимно от Римска гледна точка.

Не искам да залъгвам никого- римо-партианските войни не сеа дотам интересни заради хода на военните дейтсвия. Те представляват 3-вековно противоборство между две равнопоставени империи. Макар да имала много врагове Римската империя смятала Партия са свой най-значим враг – една цивилозавана империя. Струва ми се честно да отбележа влиянието, което имали постоянните римски инвазии в Северна Месопотамия. Те до голяма степен романизирали населението, особено в Нисибис. А път римляните успявали постоянно да усъвършенстват своето военно дело и тактики.

Това била една доста дълга игра на политика, нерви, човешки животи и земи. И културни те промени и в двете империи, произхождащи от тази игри са неизбежни. Може би малко късно, но ще спомена и , че името “Партия” е римското наименование за тези земи и самите Аршакиди едва ли са наричали така своите владения.

Ако искате да разгледат отблизо развитието на Близикия Изток, римо-партианските войни са задължителна част от него.

УПАДЪК И ЗАЛЕЗ НА ПАРТИЯ

АрменскияТ компромис изпълнил успешно предначертаната си цел, но нямало никакви уговорки що се отнася до свалянето от власт на даден крал. След 110 г, партианския крал Вологас III бил принуден да детронира арменския лидер, и римския Император Таян- бивш генерал – решил да нападне Партия. Война се разразила през 114 година и партианите били тежко победени. Римляните покорила Армения и през следващата година, Траян отишъл на юг, където партианите били принудени да евакуират укрепленията си. През 116 г. Траян покорил Хтеспихон и установил нови провинции в Асирия и Вавилония.

Въпреки това се появили бунтове /които доказва лоялността на партианското население/. По същото време, еврейската диаспора се разбонтувала и Траян бил принуден да изпрати армия

да потуши този бунт. Траян успял да реши тези проблеми, но наследникът му Адриан се отказъл от териториите /117 г./ Така или иначе, било очевидно че Римляните вече знаели как да победят Партианите.

-13-Може би не Римската сила, а Партианската слабост причинила разгрома. В първи век,

Партианските благородници били придобили по-голяма власт, защото кралят им дал повече правомощия над селяните и земята им. Сега те имали възможност да се опълчат на Краля си. По съшото време, династията на Аршакидите била разцепена.

Но краят все още бил далеч. През 161 г., Вологас IV обявил война на Римляниет и покорил Армения. Контра-офансизвата била вана, но през 165г, Ктесифон паднал. Римските императори Луций Верий и Марк Аврелий прибавили Месопотамия към владенията си, но не мобли да демилитаризират областта между Ефрат и Тигър.Това си останало като скъпо-струваща тежест. Вече било ясно, че римляните са по-добрите.

Победния удар бил нанесен тридесет години по-късно. Крал Вологас V бил опитал наново да завземе Месопотамия по време на Римската гражданска война /193г/, но когато генерал Сетим Северий бил на чело на империята, той атакувал Партиа. Хтеспион отново бил покорен /198г/ и масивната плячка била занесена в Рим. Според модерна предположение, златото и среброто били достатъчни да отложат Европейската икономическа криза за три или четири десетилетия, и следователно е лесно да си представим последствията за Партия.

Партия – сега обедняла и без никаква надежда за възстановяване на изгубените територии била деморализирана. Кралят трябвало все повече и повече да отстъпва на благородниците, и васалните крале понякога отказвали да се подчинят. През 224 г, Персийският васал Ардашир се разбонтувал. Две години по-късно, той покорил Ктесиифон и този път това значело край за Партия. Това също така било и началото на втората Персийска империя, оглавявана от Сасанидските царе.

ПРИЛОЖЕНИЕ:СПИСЪК НА ПАРТИАНСКИТЕ ВЛАДЕТЕЛИ:

Аршак I (283-211 г.пр.н. е. )

-14-

Аршак II(211-185г. Пр. н. Е. )

Аршак III Фриапатий ( 185- 170г. пр. н. е.)

Аршак IV (170-168г. пр. н. е.)

Аршак V, Фраат I (168-165г. пр. н. е.)

Аршак VI, Митрад I Велики (165-132г.пр. н.е.)

Аршак VII, Фраат II ( 132-126г пр. н. е.)

Аршак VII, Багас (126 г. пр. н. е.)

Артабан I ( 126-122г. пр. н. е.)

Аршак X (октомври 122- април 121 г. пр. н. е)

Аршак XI, Митрад II (121- 91г. пр. н.е)

Синатрус(93/92 – 70/69г. пр. н. е)

Готарез I ( 91-87г. пр. н. е.)- царят бунтовник

Митрад III ( 87-79gпр.н.е)

Ород I (79-75г.пр.н.е.)

Аршак XIV ( 75- 62г. пр. н. е. )

Фраат III (70/69-57 г.пр. н.е)

Митрад IV (57-54г. пр.н.е.)

Ород II ( 54- 38 г.пр.не)

Пакор I (41-38 г.пр.н.е) съ-владетел

Фраат IV (38-2г.пр.н.е.)

Тирадат I (29-27 г.пр.н.е) цар-бунтовник

Фратаций(малкият Фраат)- 4г.пр.н.е- 2г.сл.н.е

Ород III -около 6г.

Вонон I (8-12г)

Артабан II (10-38г.)

Фраат V(35g.) про-римски бунтовник

Тиридат II (36-37) про-римски настроен

Вардан I ( 37- 49г.) ?

Готазр II ( 39?-51 г.)

Санабар (50- 56г.)

Вонон II (51г.)

Вологас I (51-78 г.)

Вардан II (55-58 г.) цар-бунтовник

Вологас II( 77-80 г.)

Пакор II ( 78- 105 г.)

Артабан III ( 80-90 г.) цар-бунтовник

Вологас III(105-147г.)

Осроес I(108-129) съ-владетел

Партамастаф (около 116) цар-бутновник подкрепян от римляните

Митрад V ( 140г.)

Вологас IV (147-191г.)

Осроес II ( 190 г.)

Вологас V (191-208г.)

Вологас VI ( 208- 218 г.)

Артабан IV ( 216-224 г.)

Източници на информация:

www.parthia.com/parthia_history

http://www.servinghistory.com/topics/Parthian_empire::sub::Government_And_Administration

http://www.allempires.com/article/index.php?q=war_roman_parthian

http://www.livius.org/pan-paz/parthia/kings.html

http://www.livius.org/pan-paz/parthia/parthia02.html