Hidden Treasures of Bulgaria 1

8/17/2019 Hidden Treasures of Bulgaria 1

1/24

Съдържание

Пре ди пту ва не

С чего начинается родина?

Сзирване на козлодуйския бряг

Св Ив ан от Р ила

По моста на Сюлейман Великоле

Тихо гнездо на дворцови страст

Блгарският край на Света гора

Тодор-Живк ов Правец

Да разбереш Резово

Ох, Шипка!

Р упите

Парадокст Белоградчик

E la nave va в Гумощник, Троянско

Una sel va oscur a

Калофер

Изгубеният свят на Яйлата


2/24

Преди пъту

Книгата, която држите в рскровища на Блгария”, защ15 природни, културни и истности, които поради една или днали встрани от масовия интнеподозирани за широките тстойнства – и за блгари, и за чу

Част от тях са жертва на потелства По време на комуни

1944-1989 г почти цялата планиграничната зона с Турция Местда влиза в нея и да я напуска самшение, а туристите… Такива псветилище в местността Мимост над Резовска река и устиетават изолирани, недостпни и

Други са скрити по идеологичесгарин знае, че революционерт през 1876 г превзема австрийсза да помогне с четата си на Апрщу Отоманската империя, и… те малко повече и за парахода, то на брега на Дунав, кдето сПаметникт при старопланинскнат в чест на неговите защитнобрата в освободителната за бвойна от 1877-1878 г, е жертваБелоградчик е известен сс скаримската крепост, но в града ефрески се руши, без някой да ù о

Правец, родното място на комуТодор Живков, е друга работа Сименития си син в град и през 1версия на Силиконовата долинаот статута си на символ на пстарателно пази спомена за Жимузей на комунизма на открито


3/24

8

На другата страна на дгата е Кархитектура в будното градчетина бележити блгари като Хрна през социализма Но и дори лиградт запазва хората си – вини винаги готови “да извадят ножосмели да им каже какво да правя

Не е нужно да вярвате в способнВанга, която живееше в местнотите магията на това място Нристическия ад Мелник, след катманастир – жизнерадостно счезически вкус км живота ОтоМарица при Свиленград е можележителност на града, но е най

Блгария и си струва разходкатДве от скровищата ни са поДивата скална тераса Яйлата, ли други любители на волния живтичния дворец на румнската приютил символи на много свет

Някой би попитал какво му е снастир, едно от най-туристичеРазличната гледна точка, с км него, вероятно ще разсеенечестно

Моето най-голямо лично открце Гумощник През 1912 г то гупотването на “Титаник” Скроместната црква, издигнат отте, е с емоционален заряд, на комного по-големи паметници

А сега е време да хванете птя или пеша – и да започнете трсе

вища на Блгария С тази книга лем да ги намерите


4/24

С чего начин

What does th

*a s


5/24

12

Галантен с жените, великодушен км обикновенитехора и страшилище за враговете, Влчан СтояновКехайов (1773-1873) е странджанският вариант на РобинХуд Свременниците му го наричали “хайдутин”– човекизвн закона, който граби от богатите, но не тормо-зи скромните люде Този занаят не е за единаци, затоваВлчан войвода имал дружина от 70 огромни, черни и мус-такати мже Според фолклора основното занимание нахайдутите било да ядат печени агнета, да се наливат счервено вино и да прескачат огньове През другото вре-ме заедно с Влчан войвода неговите хора обирали тур-ски конвои, които прекарвали данците през Странджакм Цариград Легенда разказва, че султанската адми-нистрация пренасочила трафика по Черно море Влчанвойвода наел лодка и пак обрал данчните

След години упорит и честен труд хайдутинт забо-гатял Народната фантазия му приписва собственостврху “девет товара с жлтици” Говори се, че Влчанги е заровил някде из Странджа с все катрите, коитоги носели Иманярите и до днес трсят златото му

Жителите на Странджа обичат своя Робин Худ и оп-равдават разбойничеството му с невероятна история,

според която той подарил част от крадените пари набратята Христо и Евлоги Георгиеви През 1888 г с тяхбил основан првият блгарски университет – Висшетоучилище, сега Софийски университет “КлиментОхридски”

Легенда разказва и за построяването на Влчанов мостна Резовска река През 1800 г войводата и хората мубили обградени от турци край реката

Gracious with women, benevolent to his own folkand terrifying to his foes, Vulchan Stoyanov Kehayov(1773–1873) was Strandzha’s local version of Robin Hood.His contemporaries called him a haydutin, an outlaw whorobbed the rich but did not harass the common people. His

was not a job for a lone wolf, so Vulchan presided over atroop of 70 big, dark, moustachioed men. Folklore has itthat the hayduti’s main occupation was to eat roast lamb,

pour red wine down their throats and jump over bonfires.They spent the rest of their time, led by Vulchan Voyvod a,

or Vulchan the Chieftain, holding up Istanbul-bound Turkishtax collection transports through the Strandzha. Legendhas it that the sultan’s administration redirected the traffic

across the Black Sea. However, Vulchan Voyvoda hired aboat and robbed the taxman again.

After years of what in his view was honest and hardwork, the hayduti became rich men. According to folklore,Vulchan Voyvoda accumulated “nine loads of gold pieces”

which he buried somewhere in the Strandzha Mountain –together with the mules that carried them. Today, manytreasure hunters continue to search for the bounty.

The Strandzha people love their Robin Hood and justifyhis banditry with an incredible story that claims he gave

some of the looted money to Hristo and Evlogi Georgiev.With it, the two brothers sponsored the establishment of

Bulgaria’s first university in 1888, the then Higher School,which is now St Kliment Ohridski University of Sofia.

The legend also outlines how Vulchanov Bridge was built

across the Rezovska River. In 1800, Turkish troops sur-rounded Vulchan and his men near the river.

Портрет на един от внуцитена лчан

войвода. Потомцитена легендарни

хайдутин паз т спомена за дя до си

A picture of one of Vulchan’s grandsons.

The descendants of the legendary haydut

venerate the memory of their grandfather

ВъЛЧАНОВ МОСТVUlchAnOV BRIdGE


6/24

14

Влчан се зарекл, че ако се измкне жив, ще построи натова място мост И тогава му хрумнала идея Нарязалтрстика и накарал хората си да използват кухитестбла като шнорхели Измкнали се през нощта с плу-ване

Влчан войвода бил човек на думата За 2500 гроша наелРайчо, майстор зидар от Малко Трново, и започналстроеж на мост длг 15, широк два и висок шест мет-ра Турският областен управител Кьор везир паша бр-зо разрешил начинанието, защото државата щяла даполучи безплатен мост, а и се отваряла взможност дазалови Влчан Не се получило Хайдутинт работел намоста, дегизиран като обикновен дюлгерин, и шпионитена пашата не го разпознали Според легендата тогававойводата зазидал част от златото си в строежа

Когато работата приключила, маскираният Влчанорганизирал тржество, на което поканил и пашатаВ края на гощавката хайдутинт разкрил кой е всщ-ност После прескочил реката, изплезил се на Кьор пашаи изкрещял, че 40-те хиляди гроша, с които е построенмостт, са от турската хазна

Влчанов мост става важно транспортно соржение наптя между Малко Трново в Странджа и Кичук Самоковв Турция Здравата му конструкция издржа до Вторатасветовна война, когато в неизвестна година е разрушеннаполовина В това сстояние се намира и днес

Една от историите за сбитието, разказвани от мест-ните жители, обвинява германците Те минирали мос-та, защото по него можели да пристигнат сюзническивойски, но още преди това да се случи в бурна нощ врхунего паднала млния И сборила само блгарската му по-ловина

По-правдоподобна е историята, според която сорже-нието е взривено през 1947 г от комунистите – те се

страхували, че по него ще преминат западни танковеоткм Турция

Днес Влчанов мост е застрашен от набези на иманяриПреди няколко години неизвестни лица извадили камниот основата, която се намира на турска територияНяколко дни трсили прочутото хайдушко злато, на-края се отказали и си отишли, но поне врнали извадени-те камни обратно

The haydutin vowed to build a bridge if they managed toescape. The troop was saved thanks to an ingenious idea.Vulchan cut some reeds and instructed his men to use the

hollow stalks as snorkels. During the night his band got awayby swimming underwater.

Vulchan Voyvoda was a man of his word. He commissionedRaycho, a master builder from Malko Turnovo, for 2,500 sil-ver pieces to begin the construction of a bridge 15m long,

2m wide and 6m tall, or 49x6.5x20 ft. The Turkish regionalgovernor Kör Vizier Pasha quickly gave his blessing, because

his country would get both a free bridge and a chance tocapture Vulchan. However, the plan f ailed. Vulchan workedon the scaffolding disguised as a mason and the pasha’s

scouts never recognised him. According to the legend, it wasthen that the chieftain stored part of the looted money into

the bridge.When the bridge was finished, and once again in disguise,Vulchan organised a party and invited the pasha along. When

the dinner was over, the haydutin revealed his identity. Hejumped across the river, stuck his tongue out at the pasha,

and informed him that the 40,000 silver pieces which thebridge had cost to build had come from the Turkish treasury.

Vulchanov Bridge started functioning as a major transport

link along the road between Malko Turnovo in the Strandzhaand Kiçük Samokov in Turkey. Its robust construction stood

standing until the Second World War, when, at some point,half of the bridge was destroyed, reducing it to what we canstill see today.

One of the local theories about the event vilifies the Germans.They mined the bridge so that no Allies would use it to pen-

etrate Bulgaria. On a stormy night, a thunderbolt struck thebridge and conveniently destroyed just the Bulgarian half.

A more plausible theory relates the bridge’s awkward de-molition to Communism. Afraid that the bridge could be

used by Western tanks to invade Bulgaria from Turkey, theCommunist government had it blown up in 1947.

Today the Vulchanov Bridge is endangered by treasure

hunters. A few years ago, somebody took out a stone of itsbase, which is technically in Turkish territory. For some daysthey looked for Vulchan Voyvoda’s gold, but finally gave up

and went away. Fortunately, they did put the stones backinto place.


7/24

16

Забележителният паметник нтектура и хайдушкото чувствозад телената ограда на блгаронего може да се стигне само ссна граничната полиция и здрав д

Но единствено безнадеждни ромват, че да врвиш по стпките нХуд е лесно Можете да направитмоста по-приятно, ако си тананничка “С чего начинается родинмост асоциацията е свсем бук

Как да стигнете дотам

Най-близкият град е Малко ТрновЕдинственият начин е да птуваавтобус Ако идвате от Бургас, мтрасето разклон Пода–село МариЗвездец или през Царево–село БлВ случай че птувате от Харманлпрез Тополовград–Елхово–Боляров

местността Босна–село Звездец

Къде да отседнете

Почивна база “Хипократ”, тел (0Кща за гости “Надка Влкова”, тКща за гости “Пенка Янчева”, те

Б лгари ена десни бр я г

Bulgaria is on the right bank


8/24

staring at th

СъзирВане на


9/24

КОЗЛОДУЙ KOZlOdUY

Като се изключи построенатсс светска технология атокоято любителите на екологичнно отбягват, Козлодуй е заспалВ него апартаментите в панелот традиционните блгарски кният посетител едва ли ще намдржи вниманието му за повече усещане, описано от британскиДжеймс Петифер в птеводиткровено: “Не ходете там” Но тповечето местни хора обичат нне атомна централа Тя сздавагурява относително добр жизн

Козлодуй има едно друго богатне е забелязал – копието на старнякога плавал по Дунава чак до Вкозлодуйския бряг като музей мантичната част от блгарска

Значението на този кораб за бде разбрано, без да се знае к17 май 1876 г Христо Ботев заедблгарски бунтовници емигрант

кораба “Радецки”, който изплняДунав Ботев заставя капитана спре на блгарския бряг, тогава империя, недалеч от селцето Кораба Христо Ботев пише прочублгарските ученици задлжитете по история

ю дмила Дам нова едиректор на местни ис торически музей

Lyudmila Damyanova is the director of the local museum of history


10/24

22

В зависимост от гледната точка действията наХристо Ботев може да се приемат като акт на вр-ховна саможертва в името на поробеното отечествоили като незаконен десант на цивилен кораб с цел се-паратистки военни действия срещу суверенна држа-ва Макар че реалният военен смисл на започнатотоот Ботев е нулев, делото му изостря вниманиетона Запада и Русия км блгарския национален впрос врамките на Отоманската империя След по-малко отдве години и война между Русия и Турция на 3 март1878 г Блгария получава независимост за трети птслед сздаване то си през 681 г А Христо Ботев остава вблгарската история като една от най-емоционалнитевзрожденски фигури на поет революционер “Новатастанция”, както Ботев нарича козлодуйския бряг, сепреврща в място за поклонение и всенародни трже-

ства за отбелязване на годишнините от превземане-то на “Радецки”

Но какво става с действителния кораб? По времето наБотев построеният в будапещенската корабострои-телница “Обуда” през 1851 г “Радецки” е собственостна Прво привилегировано императорско и кралско ду-навско параходно дружество – Виена След сбитиятаот 1876 г той продлжава плаванията по Дунава, нопрез 1918 г е бракуван, а през 1924 г е претопен за ста-ро желязо

Легендата за кораба, който за блгарите придобивасимволиката на “Мейфлаур”, продлжава да живее,и през 1960-те милион и двеста хиляди деца, насрча-вани от младежки организации с позабравени именакато “Септемврийче” и Комсомол, сбират вторичнисуровини на стойност 523 000 лева Парите са дарениза построяването на нов кораб по модел на стария“Радецки”

През 1966 г Русенската корабостроителница пуска навода новия-стар “Радецки” През 1995 г Инспекцията покорабоплаване подновява сертификата му за годност“Радецки” може да превозва до 100 птници в блгар-ската акватория на Дунав, а Министерството на кул-турата поема неговата издржка На кораба е органи-зиран малк музей за Христо Ботев “Радецки” е почтиточно копие на прототипа си, но с някои подобрения,като дизеловия двигател и страничните колела

Следкомунистическите трудно

ва Блгария, се отразяват зле сбирка е разграбена, екипажт “Радецки” е спрян от движениеза малкия кей на Козлодуй Презпуснат на вода след реконструкнастроените могат дори да прзей на наплно приемлива цена

Depending on the standpoint, Hristo Botev’s actionscan be interpreted either as the ultimate sacrifice inthe name of the fatherland enslaved by Turkey, or the

illegal capture of a passenger ship with the aim of ac-complishing separatist military acts against a sovereign

state. Although the actual military effect of what Botevstarted was negligible, his deeds focused the attentionof the West and of Russia on the “Bulgarian Question”

within the Ottoman Empire. Only a couple of yearslater, as a result of a war between Russia and Turkey,on 3 March 1878 Bulgaria regained its independence

for the third time after its foundation in 681. In Bulgarianhistory Hristo Botev has remained as one of the most

romantic Revival Period figures of a poet and revolu-tionary. “The New Station”, as Botev referred to thebank of Kozloduy, has turned into a place of worship

and national celebrations which mark each anniversaryof Radetzky’s landing.

However, what has happened to the real ship? Builtin 1851 in the Obuda Shipbuilding Yard in Budapest,the Radetzky was at Botev’s time the property of The

First Privileged Imperial and Royal Danubian ShippingCompany in Vienna. After the events of 1876 she wenton sailing the waters of the Danube, but in 1918 was

condemned, and in 1924 demolished for scrap.

The legend surrounding the ship, which for the Bulgarian

has acquired the symbolism of the Mayflower, contin-ued, and in the 1960s 1.2 million Bulgarian children,encouraged by youth organisations with now half-for-

gotten names like Septemvriyche and Komsomol , col-lected scrap to the value of 523,000 leva, which they

donated for the building of a new Radetzky, a replica ofthe old steamer.

In 1966, the Shipbuilding Yard in Ruse launched the new-old Radetzky. In 1995, the State Shipping Inspectoraterenewed her faring fitness certificate. The Radetzky

could carry up to 100 passengers in the Bulgarian partof the Danube, and the Ministry of Culture took up thecost of her maintenance. Predictably, a small museum

dedicated to Hristo Botev was set up on the ship. TheRadetzky is an almost exact replica of its prototype, but

with some improvements, such as the diesel engineand the side paddle wheels.

The bank of Kozloduy in 1901


11/24

24

гоСподин капитан!гоСпода пътници!

Имам чест да ви обявя, че в тоя параход се намиратбългарски въстаници, на които имам чест да бъдавойвода.С цената на нашия добитък и на нашите земеделски

сечива, с цената на големи усилия и с пожертвуванена нашите блага, най-после с цената на всичко, щое най-скъпо на тоя свят (без знанието и въпрекипреследванията на властите в страната, чийто не-утралитет ние уважихме), ние си доставихме това,което ни беше необходимо, за да се притечем напомощ на нашите въстанали братя, които се сра -жават тъй храбро под българския лъв за свободатаи независимостта на нашето скъпо Отечество–България.Ние молим Господа пасажерите никак да не се без -покоят и да останат спокойни. Колкото за вас,Господин Капитане, аз имам тежката длъжност дави поканя да поставите парахода на мое разположе-ние до самото ни слизане, като в същото време визаявявам, че и най-малкото ваше съпротивление щеме постави в печалната необходимост да употре -бя сила и въпреки волята ми да си отмъстя за от -вратителната случка върху парахода “Германия” вРусчук през 1867.И в единия, и в другия случай нашият глас за бой еследният:

Да живее България!Да живее Франц Йосиф!Да живее граф Андраши!Да живее християнска Европа!

Х. Б о т й о в

mr Captain!messrs passengers!

I have the honour to inform you that on this s hip there are Bulgarian

rebels who are under my command.At the expense of our livestock and our agricultural tools, at the

expense of great efforts, sacrificing our welfare and in the end atthe expense of everything that is dearest in this world (without

the acknowledgement and despite the persecution by the authori-ties of the country whose neutrality we have respected), we have

equipped ourselves with what we needed to come to help ourrevolutionary brothers, who are fighting so bravely under the co-

lours of the Bulgarian lion for the freedom and independence of ourbeloved fatherland, Bulgaria.

We ask you, Messrs Passengers, not to worry at all and remain

calm. As for you, Mr Captain, I have the unpleasant duty to inviteyou to leave the ship at my disposal until the time we disembark,

and at the same time I declare that even the smallest resistance onyour side will lead to the rueful necessity to use force and, despite

my will, take revenge for the despicable event on the Germanysteamer in Ruschuk, in 1867.

In either case, our cry of combat is the following:

Long live Bulgaria! Long live Franz Josef!

Long live Count Andrássy! Long live Christian Europe!

Hr. B o t y o v


12/24

26

Христо Ботев (1848-1876) е поетнален революционер, който загива едтри дни след превземането на “Радев Калофер, но прекарва по-голямата чта си в емиграция в Бесарабия и Р уме последователно учител, журналистВоенните му умения са съмнителнчета от 200 доброволци е разбитано от редовната турска войска. ЗнБотев е по-скоро емблематично за борби за независима България от ХIХ Това, което осигурява постояннотХристо Ботев в българската исторе неговата поезия. Макар да е написко десетки стихотворения, неговиталант и фина чувственост са оценсамо в родната България, но и чрезпреводи в чужбина.

Hristo Botev (1848-1876) was a poet a

revolutionary, who died at the age of 2

after the boarding of the Radetzky. B

Hristo Botev spent most of his adult life

in Romania, where he was consecutive

journalist and an editor. Botev’s military

least questionable, and his cheta of 200

easily defeated by the Turkish regulars.

emblematic significance for the national

independent Bulgarian state in the late 1

What has ensured Botev’s place of hono

modern history is his poetry. Although h

few dozen poems, his lyrical talent and delare highly valued not only in his native Bu

to numerous translations, abroad as wel

Фелдмаршал Йохан Йозеф Венцел АнтонКарл граф Радецки фон Радец , роден през1766 г. в Требенице, сега в Чешката република,починал в Милано през 1858, е един от важни -те армейски реформатори в Австро-Унгария.Радецки е сред главните стратези във войнитесрещу Наполеон и успешно потушава италиансконационалистично въстание в доминираното отАвстро-Унгария кралство Ломбардия-Венеция.Йозеф Щраус-баща композира в негова чест про -словутия “Радецки марш”.По повод построяването на копието на “Радец-ки” през 1966 австрийският вестник “НойесЙостерайх” пише: “Легендарният пълководец неби си позволил и да мечтае комунистическите пи-онери на България да приготвят негов бюст. Нотова е факт и от неделя резултатът е на кей наРайхсмост за чудене.”

Field Marshall Johann Josef Anton WenzelKarl Graf Radetzky von Radetz was born inTr�ebenice, now in the Czech Republic, in 1766, anddied in Milan in 1858. He was an important military

reformer in Austro-Hungary. Radetzky was consid-ered one of the major strategists in the Napoleonic

Wars and successfully crushed an Italian nationalistrebellion in the Austro-Hungarian dominated kingdom

of Lombardy-Venice. Josef Strauss Senior composedthe famous Radetzkymarsch in his honour.

On the occasion of the building of the ship in 1966 theAustrian newspaper Neues Österreich wrote: “...The

legendary general could not possibly have imagined

Bulgarian Communist pioneri making his bust. This,however, is a fact and since Sunday the outcome has

been moored to the Reichsbrücke to our wonder.”


13/24

28

тих бял дунаВ Се ВълнуВа...

В Германия децата заспиват с българскивоенен марш. Оригиналът му е политическинекоректен в Русия

Акцията на Христо Ботев и неговите хора през1876 г е обезсмртена от Иван Вазов, партиарха наблгарската литература, в поемата “Тих бял Дунав”Ако това се беше случило 100 години по-ксно, Холивуд(респективно киноцентрт в Бояна) най-вероятно бинаправил филм, но км края на ХIХ в нашите предци сасе задоволили да придадат на текста мелодия

Резултатт е емоционално посе преврща в онова, което в ссe нарича хит “Тих бял Дунав” дтално разпознаваем от всичкот тяхната взраст, образовДецата я изучават в началните войниците я пеят за загрявка вофициален блгарски военен мархова музика по паради и празницвржениците на футболния отт н “Тих бял Дунав” за блгариlang Syne за англичаните и God канците “Тих бял Дунав” е блга

И макар че повечето блгари зн

те строфи на “Тих бял Дунав” (ват на втория куплет, но цялатне подозира, че мелодията на топовдигал патриотичния тонус нвсщност приспивна песничка, наци вечер пеят на децата си

Според една теория в онези годмане под наем” на чужди образцдии, е било един от начините за ккм Европа До Освобождениетопесен е била предимно хороводмода излиза и градската песен, има малко общо с местните фода стане мелодиката на тнар ка и маршова, единственият пзаемка

“Тих бял Дунав” не е единственМелодията на бойния марш “Вне” е базирана на црковно песнопрестана, крв юнашка веч се ле

като народна песен – “Во поле беСвсем справедливо свременнизапитат дали е подходящо руснспиват децата си с военни марсщо е вярно: германци и руснацходящо блгарската войска да она песен на уста

the quiet White danube...

In Germany children go to sleep to the sound of aBulgarian military march. Its original is politicallyincorrect in Russia

Hristo Botev and his followers’ military campaign in1876 was immortalised by Ivan Vazov, the patriarchof Bulgarian literature, in the Quiet White Danube poem.

If this had happened 100 years later, Hollywood, or theBoyana Film Studios respectively, would have made a

movie, but at the end of the 19th Century our ancestorswere content to fit the text to a tune.

What’s in a song?


14/24

30

In Russia and Ukraine Quiet WhiteDanube is sung as a lullaby to lyriby Mikhail Lermontov (1814-1841 A Cossack lullaby

Sleep, my child, my love,

Nana nana na,

Silently the moon aboveIs peeping in your pram.

I’ll tell you a story and

Sing you a chant,

You sleep with your eyes closed,

Nana nana na.

В Русия и Украйна се пее като

приспивалка по текст на

Михаил Лермонтов (1814-184

Казачья колыбельная песня (1840)

Спи, младенец мой прекрасный,

Баюшки баю.

Тихо смотрит месяц ясный

В колыбель твою.

Стану сказывать я сказки,

Песенку спою;

Ты ж дремли, закрывши глазки,

Баюшки баю.

Казашка приспивна песен (1840)

Спи, детенце мое прекрасно,

люли-лю.

Тихо гледа месец ясен

в люлката ти.

Ще ти разкажа приказка,

ще ти изпея песничка.

Ти заспи, затвори очички,

люли-лю.“Тих бял Дунав”текст Иван Вазов

(1850-1921)

Тих бял Дунав се вълнува,

весело шуми

и “Радецки” гордо плува

по златни вълни...

Quiet White DanubeLyrics by Ivan Vazov(1850-1921)

Quiet white Danube’s waving,

Boisterous and bold,

The Radetzky’s proudly sailing

On its waves of gold.

Син стадиона се вълнува

весело шуми

“Левски” днес чорбата бие,

както и преди.

Blue, the stands are waving,

Boisterous and bold,

Levski are beating the Chorba,

Now as before.

В Германия “Тих бял

Дунав”, известен като

Bajuschki baju,

е традиционнаприспивна песен

за малки деца

Спи, мое малко детенце,

Сънчо улови,

нани на,

сребърна луна и облак-агънце

отгоре гледат ни.

Bajuschki Baju

Schlaf mein Kindlein,

Halt ein Schläfchen,

Bajuschki baju;

Silbermond und Wolkenschäfchen

Seh’n von oben zu.

In Germany Quiet White Danube ,known as Bajuschki Baju ,is a traditional lullaby

Sleep, my baby, sleep,

Sandman’s on his way,

Nana nana na,

The silver moon and fleecy cloud

Are watching from above.


15/24

32


Най-близкият до Козлодуй жп взел се намира в Оряхово,затова е за предпочитане да се отиде там с кола помаршрута София–Ботевград–Враца–Мизия–Козлодуй

Може да се вземе и автобус от София или Плевен


Хотел-комплекс “Радецки”, ***В Ботев парк, на 3 км от центра на Козлодуй,тел (0973) 82 892

Хотел “Истр”, тел (0973) 8 02 60

How to get there

Te raiway statio earest to Kozouy is i OryaovoTerefore, it is reommee tat you trave by aro te Sofia-Botevgra-Vratsa-Miziya-Kozouy route

Aterativey, you a take a bus from Sofia or Peve

Where to stay

Raetzky hote compex, ***i Botev Park, 3 km, or 2 mies, from te etre ofKozouy, poe: (0973) 828 92Istur hote, poe: (0973) 802 60


16/24

СВ. иВан от р

st ivan of ril


17/24

36

Вв великолепния си разказ “Блгарската поетеса”, отгодини стандартно четиво за изучаващи англосаксон-ска литература, Джон ъпдайк описва едно свое посещениев комунистическа Блгария от 1960-те По онова време,както отбелязва ъпдайк, това е држава, в която блгар-ски и африкански студенти, насрчавани от властите,чупят стклата на американската легация, сивотата вживота на хората е всепроникваща и единственото ис-тинско нещо, до което може да се докоснеш, са яйцата зазакуска в ресторанта на Парк-хотел “Москва” Героят наъпдайк се среща сс серия клаустрофобични функционерина казионния писателски сюз, с университетски профе-сор, който говори на овехтелия английски на Марк Твен иСинклер Луис, с един-двама господа “с неопределен ста-тут” и неизбежно се влюбва (платонически) в героинятана разказа – поетесата Vera Something-ova (докато прево-дачт Петров го пита какво мисли за Дюренмат)

Героят на ъпдайк е заведен на задлжителното посеще-ние с микробус в Рилския манастир – най-голямата и най-красива света обител в Блгария Тя винаги е в топ пе-

тицата на туристическите обекти в страната впрекибалкантуристкия си имидж на живописен, но мртв ар-хитектурен резерват: “В продлжение на векове турци-те управлявали Блгария и християнските цркви, неза-висимо колко пищно са декорирани отвтре, е трябвалода изглеждат скромно отвн

РИЛСКИ МАНАСТИРRIlA MOnASTERY

In his magnificent short story The Bulgarian Poetess,for years set reading for s tudents of Anglo-Americanliterature, John Updike describes his visit to the

Communist Bulgaria of the 1960s. At the time, Updikecomments, it was a country where Bulgarian andAfrican students, encouraged by the authorities,

smashed the windows of the American legation; thedrabness of existence was all-embracing; and the onlyreal thing you could touch were the eggs for breakfast

in the restaurant of the Moscow Park Hotel. Updike’sprotagonist meets a succession of claustrophobicfunctionaries of the official Writers’ Union, a university

professor who speaks the correct but quaint languageof Mark Twain and Sinclair Lewis, one or two “gentle-

men of ill-defined status”, and inevitably falls in love,platonically, with the heroine of the stor y, the poetessVera Something-ova (while his interpreter Petrov is

asking him for an opinion on Dürrenmatt).

Updike’s character is t aken on the compulsory minibus

trip to the Rila Monastery, the largest and most beauti-

ful Bulgarian priory, which is invariably in the top-five listof tourist spots in the country despite its Balkantourist

image of a beautiful but dead “architectural reserve.”Updike wrote: “For five centuries the Turks had ruled

Bulgaria, and the Christian churches, however richlyadorned within, had humble exteriors…

Ф рескитев Рилски

манас тир са дело

на най-известните

иконописци от XIX в.

The frescoes in the Rila

Monastery were done

by some of the best-

known 19th Century

Bulgarian icon painters


18/24

38

Всеки квадратен инч бе покрит с фрески от ХVIII вТези в централния кораб изобразяваха ад, в койтодяволите размахват ятагани Бек надникна зад ико-ностаса, прикриващ онова, което в православиетотрябва да символизира скрития свят, рая; и видя редкниги, табуретка и чифт старомодни кргли очилаКогато излезе навн, той се почувства освободен отнеприятно задушната атмосфера на тази книжка сприказки”

“Рилският манастир – продлжава ъпдайк – е цитаде-ла на блгарското национално чувство през годинитена турско робство”

Ключовата дума при това посещение в Рилския манас-тир – а и в Блгария и Източния блок като цяло– как-

то ъпдайк правилно отбелязва, е “страдание” Тозиманастир в по-голяма степен от всички други рели-гиозни средища в Блгария символизира вековнотострадание, доброволно или нанесено от вншни фак-тори, което според православието носи изкупление

Идеята е много по-стара от ъпдайк – в IХ в ИванРилски (876–946), отшелник, мистик и праведен човек,поглща голямо количество билки и отвари, за да себалсамира още докато е жив Привлечен от слава-та му, цар Петр I (927–970), по-ксно сам обявен засветия, иска среща с пустинника Иван отказваОтказва и златото, което Петр носи сс себе сиСлед смртта на стареца в манастира започват дасе стичат пилигрими, които искат да се докоснатдо целебните му кости Но цар Петр решава, че акоприсвои мощите, управлението му ще стане по-ста-билно, и в средата на 900-те ги отнася в Средец, сегаСофия

През 1183 г, когато блгарските земи са под визан-тийска власт, унгарският крал Бела III превзема

Средец и предава мощите на свети Иван на градска-та катедрала в Естергом Според една легенда като-лическият архиепископ се усмнил, че костите прина-длежат на светец, и тутакси ослепял Като проявана индулгенция свише взврнал зрението си чак следкато се разкаял публично

ръката на СВ. иВан ри

Най-важните религиозни реликви в Риса добре скрити от посетителите. Тсмятана за чудотворна, и мощите столетие ръката на светеца се е поцърквата и поклонниците идвали да особено ревностна християнка се опмощите, монасите се принудили да гТвърди се, че атеистично настроени

то на комунизма се дразнели от потда отнесат тялото на светеца. Вслсвещениците камионът им не запалилнат останките.Сега ръката на Иван Рилски не само се изважда на показ единствено за голскрити в чекмедже сред много сребропо график и са непреклонни пред молб

Every inch of wall was covered with eighteenth-century fres-coes. Those in the narthex depicted a Hell where the dev-

ils wielded scimitars. Passing through the tiny nave, Bechpeeked through the iconostasis into the screened area that,in the symbolism of Orthodox architecture, represented

the next, the hidden world – Paradise – and glimpsed a rowof books, an easy chair, a pair of ancient oval spectacles.Outdoors again, he felt released from the unpleasantly tight

atmosphere of a children’s book.”

“The Rila Monastery,” Updike continues, “is a citadel of

Bulgarian national feeling during the years of the TurkishYoke.”

The key word during this visit to the Rila Monastery, and,metaphorically, in Bulgaria and the Eastern bloc as a whole,

as Updike correctly observes, is “suffering”. To a great ex-tent, and more than any other religious centre, this monas-tery stands as a symbol of centuries-long suffering - either

of one’s free will or imposed by outside factors, which theOrthodox Church claims will finally bring redemption.

The idea dates back quite some time before Updike, to the

9th Century, when Ivan Rilski (876-946), a hermit, mystic, andgodly man, swallowed a large amount of herbs and potions

in order to embalm himself while he was still alive. Deeplyimpressed, his followers started to believe that his bodypossessed healing powers. Captivated by his repute, Tsar

Petur (927-970), who was later declared a saint too, wantedto meet the secluded old man himself, but Ivan refused. Heturned down the gold which Petur had brought as well. After

the old man’s death, more and more pilgrims started to flockto the monastery in order to touch his curative bones. But

Tsar Petur decided that if he appropriated his relics, his su-premacy would become better-established and in the middleof the 900s, he moved them to Sredets, present-day Sofia.

In 1183, when Bulgaria was under Byzantine rule, King Bela

III of Hungary conquered Sredets and entrusted St Ivan’s rel-ics to the cathedral in Esztergom. One legend relates howthe local archbishop expressed doubts that the bones be-longed to a saint and was instantly struck blind. Indulgence

from above came, and he regained his sight only after hepublicly repented.


19/24

40

Каменната кула, известна под името Х ре

постройка в съ временни манастир. И з

отбранително съ оръ ж ение. На последн

параклис, недост пен за с ветски посещ

игумена

Сс сдействието на византийския император ос-танките на светеца са врнати в Средец през 1187 г,а в Рилския манастир – едва през 1469 г

При посещение за сбиране на финансови помощи мо-наси отнасят дясната рка на св Иван Рилски в РусияЛявата е запазена в обителта

По време на комунизма Рилският манастир посте-пенно губи религиозното си значение и се преврща втуристически обект За незапознатите с източнотоправославие той е екзотичен За вярващите е среднай-важните символи на просществувалото презвековете православие Но и за едните, и за другитеРилският манастир е красив Црквата му, декориранапод очевидно византийско влияние, схранява ценнипаметници на блгарската духовна култура Украсена

е с икони от най-известната фамилия блгарски ико-нописци Зографски, с рядка дрворезба от дебрски исамоковски майстори и притежава десетки изключи-телни реликви

Макар че светата обител е разположена врху8800 кв м и разполага с повече от 300 килии, днес мо-насите са малко Един от тях изплнява ролята на хо-телски администратор за хора, които биха искали данаправят дарение срещу нощувка в манастира

Преживяването си струва, защото включва шмугванепрез малка ниска вратичка, прорязана в голямата пор-та, след заключването на портала около осем вечер-та и взможност за разходка из двора сред сврше-на тишина и под лунна светлина Камбанен звн раносутринта разбужда както тялото, така и духа

Монасите и игумент обикновено са любезни и на дра-го срце разказват безброй истории от Новия завети миналото на манастира Но трябва да се помни, чеза тях това е място за пост и молитви, не туристи-ческа атракция Те се дразнят не само от прояви на

атеизм, но и на алтернативна религиозност, вклю-чително от не-православни деноминации

Рилският манастир е жива история и е добре посе-тителите да я оставят такава Джон ъпдайк би сесгласил

The saint’s remains were taken back to Sredets in 1187 with

the help of the Byzantine emperor, but they returned to theRila Monastery as late as 1469.

St Ivan Rilski’s right hand was taken to Russia by monks whowent there to seek sponsorship from the Russian Empire.The left one was preserved.

Under Communism, the Rila Monastery gradually lost its re-ligious significance and turned into a tourist site. For those

unfamiliar with the Eastern Orthodox Church, it is exotic.But for devotees, it is one of the most important landmarksof Orthodoxy which have survived over the centuries. For

everyone, however, it is beautiful. The church, which wasobviously decorated under Byzantine influence, houses

some valuable artefacts of Bulgarian spiritual culture. It isadorned with icons painted by the Zografskis, the most fa-

mous Bulgarian family of icon-painters, superb woodcarvingby masters from Debar and Samokov, and boasts a numberof unique relics.

Although situated on 28,870 sq ft, or 8,800 sq m, at presentits nearly 300 cells are inhabited by only a few monks. Oneof them acts as a hotel receptionist for those who would like

to make a donation in exchange for monastic accommoda-tion.

It is well worth staying overnight, because guests are giv-en the charming benefit of having to slip through a smalllow door cut inside the big gate after the yard is locked at

about 8 pm - offering them the chance to ramble around thecourtyard in absolute stillness - and in moonlight. In the earlymorning, the ringing of church bells will waken both body

and soul.

The monks and the abbot are usually affable, and will

gladly tell you a number of stories related both to the NewTestament and the history of the monastery. You should re-

member, however, that for them this is a place of prayerand fast, and not a tourist attraction. They are annoyed not

only by signs of irreligiousness, but also by indication of al-ternative religiousness, including the non-Orthodox denomi-nations.

The Rila Monastery is indeed living history, and visitors wouldbetter leave it this way. John Updike would have agreed.


20/24

42


21/24

44

1500 фигури, малко пот оризоВи зрънца

Голямата забележителност на Рилскят кръст, изработен за 12 години отХVIII в. Реликвата заема почетно мяснеголемия музей.Върху половинметровия кръст са изсцени с над 1500 участници, някои отна зрънце ориз. Микроскопичните фигстрани на кръста. Монахът, проявиизработил резбите с игла. След товМузеят към манастира съдържа и иковна утвар, документи за дарения оот Иван Грозни и машина за литограсена от Виена. Изображенията на дявосуетят добрите дела на миряните

художествена стойност в очите наста забавни.

1,500 figures only slighthan riCe grains

The greatest attraction of the Rila Monawhich, at the end of the 18th Century, to

12 years to create. The relic takes a plaexhibits in the small museum.

More than 140 biblical scenes with mo

are depicted on the 1.64 ft, or 50 cm, hthe size of rice grains. The miniature fig

the cross. The monk, who held such ethecross using a needle, after which he los

The museum also houses interesting edonation certificates from tsarist Russia

Terrible himself, and a lithographic machThe pictures of devils trying to balk the g

not be of high artistic value for the non-quite funny.

И коностасъ т в цъ рквата,

покрит с ф ино издя лани

позлатени листа, емож е

би най-грандиозната

творба на резбаритеотС амоковската школа

The iconostasis, covered

by a intricate carvings

of gold leaf, is probably

he grandest achievement

of the Samokov School

woodcarvers


22/24

гроб за Сърцетона цар бориС трети

Най-противоречивата част от съРилския манастир е гробът на Цар Бо

намира само стъкленица със сърцето на бившия министър-председател Си

Преди смъртта си Борис III пожелал тира скромно, под прост дървен кръна, но с идването на комунистите наДимитров, от страх гробът да не стнарежда останките да бъдат пренете очи. Следите им се губят. Спореразпръснати в Искърското дефиле, бившия царски дворец Врана, койтоекспроприират. Повече от 40 годинот царския гроб. Единственото, коетителна намеса в параклиса са разместСтъкленицата със сърцето на Бори1990-те и е погребана обратно в РилИнтересът към тленните останки мистериозната му смърт. Борис III лите си от внезапна кратка болестГермания.През 2003 г., на 60-годишнината оСимеон Сакскобургготски обявява, ч

за инфаркт. Отделни историци и днече Борис III е отровен от Хитлер зартегли България от злополучната коалСинът на монарха твърди, че е провви, в това число и руските, но не е успмация за смъртта на баща си.


23/24

48

Манастирът е в тясна котловина между високите гористивъзвишения на Рила по течението на Рилска река. На километърна изток се открива гледка към популярния сред катерачитевръх Мальовица, а още по-нататък са пътеките към Рибни езе-

ра. Трекингът из този район е любимо занимание за българскии чужди планинари, които понякога използват манастира катобаза за преходите си.Най-близката дестинация е гробът на Иван Рилски, който е наоколо час път нагоре по хълма. На 150 м над манастира е гробътна Джеймс Баучер – кореспондент на британския The Times вБългария от 1892 до 1915 г. и поддръжник на българската наци-онална кауза.

The monastery is situated in a narrow valley between Rila’sforested ridges along the Rilska River. A thousand yards east-

wards there is a fine view to Mount Malyovitsa, w hich is verypopular with climbers, and further east are the paths to the

Ribni Ezera, or Fish Lakes. Trekking is a favourite activity forboth Bulgarian and foreign visitors, and they sometimes use

the monastery as a starting base for hikes.The nearest destination is Ivan Rilski’s Tomb, which is about

an hour’s walk uphill. Some 500 ft, or 150 m, above the mon-astery is James Bouchier’s grave. He was a correspondent

for the British Times in Bulgaria from 1892 to 1915 a nd a sup-porter of the Bulgarian liberation c ause.

Осно вани т през 1992 г. Национален парк “Рила” обхващ а почти половината от планинската в ерига

The Rila National Park, established in 1992, covers nearly half the Rila mountain range


24/24

50


От международния пт София–Кулата км манастира сеотклонява добр асфалтов пт


Манастирт предлага настаняване, цената за преспиване е$15 на легло, тел (7054) 22 08В непосредствена близост са разположени и няколко хотели иресторантиХотелски комплекс “Царев врх”, точно до източната портана Рилски манастир и река Рилска, тел (02) 846 80 45Хотел ресторант “Рилец”, тел (7054) 21 06Комплекс “Зодиак”, тел (088) 8 216 527

How to get thereThere is a good asphalt road to the monastery branching

from the international road from Sofia to Kulata.

Where to stayThe monastery provides accommodation; price is $15per bed; phone (7054) 2208

Tsarev Vruh Hotel Complex, right by the east monastery

gate and the Rilska River, phone (02) 846 8045

Zodiac Complex, phone (088) 8 216 527

Documents

Hidden Treasures of Bulgaria 1