Upload
vasil-penchev
View
224
Download
0
Embed Size (px)
DESCRIPTION
Етиката като онтологоия на медиите
Citation preview
Етиката като
онтология на
медиите
От Хайдегер към Маршал
Маклуън.
Пример с български медии
Васил Пенчев,
ст.н.с. в Института за
философски изследвания на
Българската академия на
науките
E-mail: [email protected]
Блог с публикации:
http://www.esnips.com/web/vasilpench
evsnews .
Основна теза:
Онтологията (на медиите) е етиката,
така както “Медията е съобщението”
(М. Маклуън)
И в общия си вид води началото си
от “Битие и време” на Хайдегер
“Битие и време” на Хайдегер
В “Битие и време”...
... етиката е онтология в следния
смисъл: редица етически
категории – напр. Грижа, Съвест –
са основни “екзистенциали”, т.е.
преживявани основовополагащи
философски понятия. Тяхното
преживяване и осъществяване е
напрегнато творчество и
откритост към бъдещето
В “Битие и време”...
От напрегнатото творчество на
екзистенциалното се пропада (с
термина на Хайдегер) в безличното
социално обективно (das Man):
така се прави, хората...
Конституитивните моменти на
пропадането са: мълвата
любопитството, двусмислието
Мълвата, любопитството,
двусмислието, пропададането в
“Битие и време”...
... задават една неявна етическа
онтология на медиите. Те се
конститутират от пропадането от
екзистенциалното (също така с
измерение на етическо творчество) в
социално безличното “така се прави”,
в което творчеството отсъства...
Аналогична концепция се
съдържа в:
D. Dwan. Idle Talk: Ontology and
Mass Communications in
Heidegger – New Formations, No
51 (winter 2003-2004) pp. 113-117)
Оттук, но само на пръв поглед, може
да се заключи една
“антиекзистенциалност” на медиите...
Всъщност: “Мълвата, любопитството и
двусмислеността характеризират начина,
по който Dasein е ежедневно своето
“Da”, разтвореността на битието-в-
света”. Тоест, “Dasein най-
непосредствено и най-вече съществува
при угрижилия свят” (S. 175)
Оттук, следвайки Хайдегер, най-
дълбоката, онтологична същност на
медиите е отварянето и разтварянето
на Dasein в Da ...
И чрез това придобива не само и
дори не толкова получава битие с
другите, колкото разтварянето урав-
новесява неговата изначална битий-
ност с фактичност и историчност
“Това разкриване в битието при... има
най-често характер на загубеност в
публичността на хората (des Man).
Dasein от собствената способност да
бъде цялост най-непосредствено
винаги вече е отпаднало и пропаднало
в “света”. Пропадането в “света”
подразбира разтваряне в битието един
с друг, доколкото последното се води
от мълва, любопитство и
двусмисленост” (S. 175)
Да се върнем назад в “Битие и
време” на Хайдегер, “преди”
разтварянето - в самия феномен!
Това връщане се оказва
връщане преди медиите в
“чистата” (във философски
смисъл) медия, преди
знаковостта – в чистия знак!
Определението на феномен
от “Битие и време”:
“Само-себе-си-показващото-в-
себе-си”
(S. 28)
Тълкувание на така
определеният феномен
Това е знакът, който е; знакът,
който е битие
Обичайните знаци в семиотиката са
конвеционални, означаващото и
означаемото (означеното) са разде-лени, обединени от интерпретатор,
именно който тълкува тяхното
единство като знак
Така определеният феномен...
…e “истинният знак”: не
медията, която посредничи,
предавайки някакво
послание, но онази медия,
която сама е това послание,
по определението на
Маршал Маклуън
Маршал Маклуън
“... медията е съобщението”
“Това е просто да се каже, че
личните и социалните последствия
от всяка медия, т.е. от всяко
разширение на нас самите са
резултат от новата скала, която се
въвежда в делата ни от всяко
разширение на нас самите или
чрез всяка нова технология” (с. 7)
Коментар:
Медията, разширявайки нас самите,
увеличава областта на взаимо-
действието между индивидите,
социалното, което може да се тълкува
като усредненото, безличното, “das
Man” на Хайдегер, “хората”,
“хорското”, общовалидното за хората
и поради това социално обективното
Медиите от самото си естество на
разширение на човека пораждат и
увеличават социалната обективност
Ако определим етическото като
”битие-с-другите”, като непрекъснато
творчеството за запазване на своята и
чужда индивидуалност, то ефектът от
действието на медиите е
прехвърлянето от областта на
етичното в безличното
социално обективно “така се прави”
Самите медии, обаче са насочени
към търсене и откриване на
уникалното: новината ...
... И заедно с това те вкарват
уникалното, новината в
безличното социално обективно:
“известната новина не е новина”
Скритата етична същност на
медиите:
Бидейки насочени към “лошата
новина”, но пренебрегвайки добрата,
защото “добрата новина не е новина”,
медиите всъщност изпълняват
етически санитарни функции.
Безличността на социално
обективното всъщност обезсилва
негативното: “така не се прави”
Несъстоятелност на някои критики
към етиката на медиите:
По самото си естество въвличането в
безличността на социално
обективното, осъществявано от
медиите, обезсилва етическото. Затова
социално-полезната функция на
медиите е тъкмо по отношение на
етически-негативното и неговото
“санитарно” обезсилване
Несъстоятелност на някои критики
към етиката на медиите:
Тъкмо затова критики към
медиите, че са насочени към
етически негативното, че едва ли
не го популяризират, са напълно
несъстоятелни и се основават на
неразбиране на същността и
социално-етичните функции на
медиите
“Глобалното село”...... е фраза въведена в обръщение от
Маршал Маклуън за да опише света,
който се е “свил” до едно “село” от
съвременните комуникации. Той
оприличава мрежата на
комуникациионните системи на
разгърната централна нервна
система, окончателно свързала всеки
с всеки в света
Етическото обаче изисква
автономност, индивидуалност,
свобода...Метафората за единния глобален
“организъм” на обществото, управляван от
“централната нервна система” на медиите и
комуникациите, обаче означава обезсилване
изобщо на етическото, което се редуцира до
социално функциониране. Или тоталитарни
социални автоматизми, заместили
етическото, ще гарантират “доброто”, или
всеобщ терор и хаос ще бъдат злото...
“Галактиката на Гутенберг”
“Глобалното село”
В “Галактиката на Гутенберг”
идеята за глобалното село
всъщност е въведена в
отрицателен смисъл: пълна и
наложена взаимозависимост,
пораждаща терор и
тоталитаризъм (p. 32)
“Глобалното село”: коментар
Наистина, медиите, разширявайки
всеки индивид, заедно с това го
поставят в състояние на заплашена
индивидуалност, на непрекъснато
опасение от посегателство върху
личния живот: както пряко - в случай
на интерес от медиите към него, така
и косвено - чрез хипнотичната
безалтернативност на налаганите
медийни образци
Примери с български вестници:
• “Работническо дело”
• “24 часа”
• “Капитал”
Вестник “Работническо дело”...
... беше насочен към “добрата нови-
на”. С това той е доказателство чрез
reductio ad absurdum за невъзмож-
ността на подобна насоченост. Дори и
когато етически позитивното и жела-
телното не е фабрикувано, то насоч-
ването на медиите към него, със спе-
цифичното за тях пропадане в соци-
ално обективно обезличаващото, го
обезсилва
Така “Работническо дело”...
...засилваше казионността на режима,
подпомагаше обезличаването на
етическото, обратно на официално
заявяваните и пропагандирани
намерения за “възпитание на масите”.
Причината за това е в самата природа
на мас-медиите, на специфичната
етика в качеството на онтология,
която ги конститутира
Вестник “24 часа”...
... се появи в началото на прехода като
обичайна, но с това алтернативна,
медия, насочена към “лошата нови-
на”. Неговият девиз, “Новините таки-
ва, каквито са” би подхождал на всяка
медия. С това той се създаде като
медията, която е типичната, но заедно
с това поради контраста с “Работни-
ческо дело” – алтернативната!
Така “24 часа”...
... като всяка медия се образува чрез
“пропадането” на етическото твор-
чество, (Хайдегеровият Dasein), в еже-
дневието, грижите, реално травма-
тизиращото битие-един-с-друг. С
попадането в лъча на медията, то ста-
ва социално обективно, обезличено,
казионно, губи всъщност своя заряд ...
което обяснява етическия смисъл на
насочването към “лошата новина”
Вестник “Капитал”...
... чийто девиз е “Прогнози, които се
сбъдват”, показва една друга страна
на “пропадането” в социално
обективното: прогнозите, които се
четат, и бидейки от това неутрални,
обективни, се сбъдват тъкмо по
силата на своята просто социална
обективност. Медиите “произвеждат”
социално обективното...
Така “Капитал”...
... чийто девиз е “Прогнози, които се
сбъдват!”, разкрива “производството”
на социална реалност - в качеството й
на обективност - от медиите. Моделът,
създаван от медиите, бидейки
социално обективен, се потвърждава
от хода на събитията, точно така
както моделите в теориите,
изработвани от природните науки “се
сбъдват” в експериментите
Заключение:
Медиите се образуват в своята фило-
софска същност в своебразна диалек-
тика на пропадане в ежедневието,
грижите, битието с другите, при което
етическото творчество произтичащо
от уникалността на битийната разпо-
ложеност на всеки един се нивелира
да безличното и обезсилващо
етическото социално обективно “така
се прави/ не се прави”
Това беше всичко!
Благодаря за вниманието!
Васил Пенчев,
e-mail: [email protected] .
Блог с публикации:
http://www.esnips.com/web/vasilpench
evsnews