стр.3 и 4, Патронен празник стр.18, 19 стр.13 и 15, стр.5 и 6 стр

НОЕМВРИ 2016 стр.1 “ВЕСТИ+” НАЙ-ДЪЛГИЯТ УЧИЛИЩЕН ВЕСТНИК

Брой 85

стр.3 и 4,

Патронен празник стр.18, 19

БРАВО МОМЧЕТА!!!.

От 25.06.2016 до 3.07.2016

юношеският волейболен отбор на

51 СОУ участва в световното

юношеско ученическо първенст-

во в Белград.

стр. 14

стр.13 и 15,

стр.5 и 6

стр.17 и 18

стр.9 и 10

стр.24

стр.19

стр.2

Основател на Световния ден на усмивката, както и автор на популяр-

ното усмихнато жълто личице, е американският график Харви Бел, създал

символа като част от рекламна кампания през 1963 година. Днес усмихнато-

то лице е един от популярни-

те емотикони не само в Ин-

тернет, но и навсякъде в на-

шия живот. Преди да почине

през 2001 година, вече на при-

лична възраст, Харви Бел,

окончателно определил своя-

та мисия - той виждал себе

си като международен посла-

ник на щастието и измислил

този празник - Международен

ден на усмивката. Според Бел

това трябва да бъде денят

"посветен на доброто наст-

роение и добрите дела" и да преминава под мотото: "Направи добро. Помог-

ни на някого да се усмихне". Бел смятал още, че това трябва да бъде ден, в

който всеки да се усмихва и да дарява усмивки на околните.

На 5 октомври в България и още над 100 държави по света се отбелязва Денят на учителя. Идеята за това идва от състоялата се през 1966 г. в Па-риж Специална междуправителствена конференция за статута на учителите, в резултат на която е подписан документът „Препоръки, касаещи статуса на учителя".

По повод годишнина от приемането на препо-ръките, ЮНЕСКО предп-риема инициативата да наложи 5-ти октомври като международен ден на учителя и това става факт през 1994 г., кога-то Световният ден на учителя се отбелязва за първи път.

УЧИТЕЛИТЕ: Единст-

веното, което ги интере-

сува, са децата. Те ня-

мат лош, имат „интересен” ден, за тях няма лоши ученици, има деца, които ви-

кат за помощ и начинът, който знаят, е да се държат зле или да имат лош ус-

пех.

СТР. 2 “ВЕСТИ+” НАЙ-ДЪЛГИЯТ УЧИЛИЩЕН ВЕСТНИК

ДИЗАЙН: ВАЛЕНТИН ИВАНОВ 11-В

стр.3 “ВЕСТИ+” НАЙ-ДЪЛГИЯТ УЧИЛИЩЕН ВЕСТНИК

Как да се справим със страха от започване на училище?

Притеснява ли се детето ви от започването на училище? Никой не харесва

края на ваканцията, но според едно ново проучване на Explore Learning, над 50% от

децата изпитват някакъв вид страх да се върнат в училище след ваканцията, а мно-

го от тях се опасяват как ще стават сутрин.

Ако детето наистина изпитва

притеснения, те може да са осно-

вани на точно определен момент,

който присъства в училище – нап-

ример, че бавно обядва и не ус-

пява да се нахрани или от нещо в

часовете, като смятането или пи-

сането. По принцип страховете на

децата относно училище са свър-

зани с някакъв дребен проблем,

който може да бъде открит лесно

Веднъж след като сме установили от какво се притеснява детето, трябва да му

припомним хубавите неща, които се случват в училище. Трябва да разберем кое

радва детето в училище и да му го припомним.

За да разсеете страховете и притесненията на детето, трябва да действате

още преди да е започнало училище.

Ако детето просто се притеснява като цяло, направете времето, прекарано за-

едно, по-забавно. Така или иначе това е преходен период и докато свикне отново с

училищното ежедневие, детето ще се нуждае от вашата помощ. Организирайте си

разходки след училище, правете си малки екскурзии през уикендите и си осигурете

достатъчно време да изслушвате детето, за да можете да овладеете страховете му

на времe.


Отново е 15 септември!

Отново е 15.09. Празнува цяла България: онези, които тепърва ще влязат в

училище и тези, които за пореден път ще прекрачат училищния праг, но пораснали

с едно лято, копнеещи да видят старите си приятели, да седнат на чиновете, опази-

ли тайните им, да вдишат въздуха на класната стая, натежал от теореми, формули,

разкази, дати, от смях и лудории.

Огромно е навярно вълнението и за вас, родители, тъй като тази дата ви на-

помня неповторими трепети, връща ви към най-безгрижните и щастливи дни, към

мечтите, идеалите на детството и юношеството, а в детето до себе си изживявате

тези емоции отново и влагате надежди за прекрасното му бъдеще.

Пред редиците от ученици стоите и

вие, учители - притихнали, умилени, из-

пълнени с мисълта за голямата

И пак е 15.09. Празнуват стари и млади.

Народът е казал:”С наука към сполука! От-

край време българинът е държал децата

му да се образоват, давал е мило и драго

за просвещение, осъзнавайки силата на

знанието. И до ден-днешен майките спаз-

ват традицията да плиснат вода пред де-

тето си , което тръгва към училище, с бла-

гословията „НАСЛУКА!”.

За празничното настроение на учени-

ци, учители и родители, изпълнили учи-

лищния двор, се погрижиха участниците в

тържествената програма. Музиката, песни-

те, танците, стиховете, изпълнени от деца-

та, цветята и разноцветните балони създа-

доха неповторимата атмосфера на тради-

ционния училищен празник.

ДИЗАЙН: АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ 11-В

Първокласно

Своята раничка нова

аз вземам в този час.

Днес в училище отивам,

за да постъпя в първи клас.

Сбогом вече на игрите

аз работя с календар !

Свети с шарени корици

моят хубав, нов буквар!

Аз ще имам нови книги,

куп тетрадки и моливи.

Вече всичко ми е ясно,

за куклите в раничката ще бъ-

де тясно!

Световно ученическо първенство по волейбол 2016г. стр.5 “ВЕСТИ+” НАЙ-ДЪЛГИЯТ УЧИЛИЩЕН ВЕСТНИК

Отборът по волейбол на 51 СУ през 2015 година стана Републикански

шампион в Ученическите игри в град Рудозем.

Така той се класира да участва в Световните Ученически игри през 2016

година в Белград, Сърбия, от 25.06. до 03.07.2016г.

На световното

първенство участваха 34 отбора от 34 страни в света.

Нашият отбор беше в група с Англия, Черна гора и Китай.

В групата станаха втори, след като победиха Англия с 2:0 гейма и Черна

гора с 2:0 гейма.

Загубиха от Китай с 2:0 гейма.

Влязоха във втората фаза на Световното първенство.

Като първата среща ни беше с Република Турция - от които загубихме с

2:0 гейма.

След това загубихме и от Сърбия.

Победихме Македония с 2:0 и загубихме от Бразилия с 2:0 гейма.

Крайното класиране е престижното 15 място в света.

Като цяло целият отбор се представи отлично като участваха:

Мартин Павлов, Христо Дормишев, Теодор Манчев, Цветан Ранджев, Ни-

колай Тодоров, Валентин Благинов, Денислав Митов, Николай Димитров.

По време на Световните

ученически игри бяха про-

ведени редица културни мероприятия - например запознаване със забе-

лежителностите на Белград

Нашият отбор заедно с момичетата от град Казанлък представиха Бълга-

рия с народен танц. Заедно с носиите имаха и наш павилион, където

представиха традициите на Република България.

На последните финални мачове имаше и огромна публика, от страна

на 50 учители от 51 СУ, които наблюдаваха срещите и подкрепиха

своите ученици.

ДИЗАЙН: АВАЛЕНТИН БЛАГИНОВ 11-В


На 21 ноември православ-

ната църква отбелязва празни-

ка Въведение Богородично, а в

българския народен календар

той е отреден за Ден на христи-

янското семейство. От векове

наред дедите ни са вярвали, че

домът е свещено място, в кое-

то децата научават най-ценните

житейски уроци, както и усвоя-

ват важни знания за света. В

семейството те не само биват

възпитавани, но и изграждат

своя характер и именно семей-

ната среда е предпоставка за

развитие на техните заложби и

дарби.

Единствено българите

празнуваме Въведение Богоро-

дично като Ден на християнско-

то семейство. Тук отново се

преплитат православния канон

и народните традиции, съхра-

нявани и отстоявани в продъл-

жение на стотици години.



ДОБРИЯТ ВЕЛИКАН

По повод 100-годишнината от рождението на британския писател Роалд Дал, беше организиран конкурс от издателство „Ентусиаст“ за разказ, написан от

деца. За да участват в конкурса, децата трябваше да напишат любопитна исто-рия с великани, сънища и мечти. Косара Колева от 4-а клас спечели второ място в надпреварата с над 100 деца, изпратили свои разкази.

Ето я и историята на Косара.

ДОБРИЯТ ВЕЛИКАН

Имало едно време едно момиче на име Сара. То живеело с роди-

телите си във Франция. Една вечер съобщили, че скоро ще има много

страшно земетресение и всички трябвало да се преместят в по-далечни

градове.

Сара и родителите й се преместили в друг град на име Великания,

където живеела баба й. Момичето много искало да разбере повече за

Великания, затова си купила книга с митове и легенди за града. Тя по-

паднала на нещо много интересно. Стара легенда разказвала, че ако

сънуваш вълшебна врата и същата нощ отидеш до езерото Лунна нощ в

града, трябва да се гмурнеш до дъното му и ще откриеш вълшебна вра-

та, която води към вълнуващ свят с великани. Сара веднага отишла у

баба си, за да й каже какво е научила, но нея я нямало. Там било ужас-

но тъмно. Сара не гледала къде ходи и бутнала нещо на земята. Свет-

нала с фенера си и видяла на пода снимка, която изобразявала баба й и

нейна приятелка като малки. На снимката, обаче, зад двете деца имало истински великан. Сара взела снимката и

се прибрала в квартирата на родителите си. Много искала и тя да срещне великан, вече вярвала, че това е въз-

можно.

Било тъмно и мрачно. Изведнъж пред Сара се появила вратата от легендата. Всичко около нея започнало

да се пълни с вода, имало водорасли, всякакви водни обитатели… Общо взето, всичко наоколо изглеждало като

същинско сладководно дъно. В този миг се събудила, решена да

отиде на езерото Лунна нощ.

Нямало как да излезе навън незабелязана. Отворила прозореца, ка-

чила се на перваза, прехвърлила въже на един клон и скочила. При-

земила се безшумно. За жалост нямала ни най-малка представа на-

къде да тръгне, за да стигне до езерото. Поела по една изоставена

пътечка. Но изведнъж пътеката свършила. Тя не знаела накъде да

продължи, затова се затичала из гората. Сторило й се, че в далечи-

ната има странни същества, които се приближавали все повече и по-

вече към нея. Това всъщност били животни, за които дори не подози-

рала, че е възможно да съществуват: БАМБУКОПАНДА, СЪРЦЕЗА-

ЕК, БЛИЗАЛКОЛЪВ, ВОДОПТИЦА, ПАПУРОЛИСИЦА, МАСЛИНОСОВА И КАПКОТАРАЛЕЖ. Животинчетата за-

почнали да издават странни звуци, сякаш искали да й кажат нещо важно. Най-накрая животните притихнали и

тръгнали да я водят нанякъде. Сара нямала друг избор и тръгнала след тях. По едно време всички растения из-

чезнали и пред нея се открила безкрайна пустиня. Забелязала редица от кактуси, но единият не бил като другите,

а котка – боядисана в зелено и държаща в ръцете си цветчета, за да прилича на кактус. Сара си казала на ум:

„Това със сигурност е КОТКУС“. Коткусът продължил с тях и след малко се озовали пред езерото Лунна нощ.

Сара поела дъх и се гмурнала в езерото. На дъното му наистина имало врата. За жалост въздухът й свърш-

вал, а вратата била заключена. В последния момент се сетила за ключа – подарък от баба й, който винаги носела

със себе си. Вратата изскърцала и се отворила. Пред Сара се открил един невероятен свят. Изведнъж някой я

докоснал:

- А-а-а-а, ааааа! Това е истински великан!

- Извинявай, не исках да те уплаша. Няма да те нараня. Казвам се ДОБРОСТРАХ, но ме наричай Добрия Вели-

кан.


ДИЗАЙН: АДЕЛА 11-Б


- Аз съм Сара. Защо да те наричам Добрия великан?

- Защото съм различен. Другите великани са коварни и искат да разрушат света на хората. Преди много

време ние живеехме в мир в близката гора до езерото. Един ден човек на име Косьо-Върховният ни видя и изп-

лашен до смърт ни заключи в този свят завинаги. От тогава другите великани искат да си отмъстят. Аз пазя чо-

вешкия свят.

Добрият великан завел Сара до дома си. Той живеел в едно гигантско растение, стигащо до небесата. Той

започнал да се катери към върха му и казал на Сара да изчака, докато се върне. Изкачил се толкова нависоко, че

стигнал Слънцето и Луната. Направил ги на медальон, който й подарил. През това време злите великани се из-

мъкнали тайно през вратата, която Сара била оставила отворена. Малко по-късно нищо неподозиращата Сара

решила да се прибира.

На следващия ден уплашена отишла при ДОБРОСТРАХ. Той спял дълбоко, но се наложило да го събуди:

- Нещо не е наред – казала тя. Навън е невероятен студ. Слънцето и Луната не се показват. Освен това

злите великани са излезли навън и рушат целия свят.

- Медальонът, който ти подарих е от Слънцето и Луната. Не знаех, че

така ще стане. Трябва да ги върна обратно.

ДОБРОСТРАХ качил обратно Слънцето и Луната, но трябвало някак да

се справят и с пощурелите великани.

- Имам идея – казала Сара. Вкъщи имам книга с магии, в която съм виж-

дала рецепта с отвара за смаляване.

- Да вървим.

Когато пристигнали, в стаята на Сара било пълна бъркотия. За щастие

книгата била на мястото си. Тя била черна, с планети, звезди, Слънце-

то и Луната. Трябвало да отидат на царството на великаните и да отк-

рият поляна с цветя във формата на сърца и дърво, чиято корона да е

гигантско сърце.

Стигнали. Оставало само да

открият в дънера на дървото

мида във формата на сърце. Двамата намерили по една половинка от

мидата и щом ги съединили, мидата се отворила и в нея открили шишен-

це с еликсир. С него поръсили всички зли великани.

- Урааа! Успяхме! Спасихме света – извикала Сара.

- Не съвсем - се чуло зад гърба им. Някой побягнал с тежки стъп-

ки.

- О, не – казал Добрият великан. Забравих ХИТРОЛЪЖ, царят на

великаните. Той е четири пъти по-висок от мен.

- Трябва да съберем всички вълшебни животни от гората – казала

Сара. Те да се покатерят върху теб, а аз върху последното. Са-

мо така може би ще успеем да поръсим ХИТРОЛЪЖ.

Те събрали всички животни – БАМБУКОПАНДА, СЪРЦЕЗАЕК,

БЛИЗАЛКОЛЪВ, ВОДОПТИЦА, ПАПУРОЛИСИЦА, МАСЛИНОСОВА,

КАПКОТАРАЛЕЖ, КОТКУС, ДЪГОКАТЕРИЦА, ЛЕТЯЩОКИТ, СНЕЖИН-

КОСЪРНА, ЛУНОЖИРАФ, ДЪВКОРИБА, ДЕЛФИНОСЛЪНЦЕ, ЗВЕЗДОПЕГАСОРОГ, ПУХКАВО САПУНОПЕРО,

РИСОЧАЙ, БЯЛО КАКАОКИВИ, КУЧЕ-ТЕЛЕВИЗОР, КАФЕНОМИШКА, КАНЕЛОЕЛЕН, ШОКОЛАПТОП, ПЯСЪЧНА

ЛИЛИОШАПКА, МЕДУЗОБАЛЕРИНА, ТЪМНОСИНЯ КРИЛОШАРЕНОТОЧКОРАНИЦА и АЛОЕВЕРОЛУНА. Сара

се качила върху последното животно. За жалост, дори и така била твърде далеч, за да полее ХИТРОЛЪЖ с отва-

рата. Била изплашена, но трябвало да рискува. Скочила…

- ДОБРОСТРАХ, аз съм върху великана! Край с теб ХИТРОЛЪЖ! Спасихме света!

- Благодаря ти, Сара! – казал ДОБРОСТРАХ. Никога няма да те забравя, обещавам!

- Аз същоооооо.

КРАЙ!

Това е моята история. Вие може да не й вярвате, но тези, които повярват, ще я накарат да оживее.

ЕКСКУРЗИИ 5 КЛАС

до Панагюрище и Оборище

Учениците от V б,в,г кл. посетиха Панагюрище

на 07.11.2016 г.

Първият обект бе Историческият музей, в кой-

то разгледаха експозицията от Априлското въста-

ние. Имаха възможност да се запознаят с делото на

онези български будители и исторически личности,

запалили у народа искрата на желанието за свобо-

да. Проследиха как се е подготвяло въстанието,

кои са били участниците, разгледаха с интерес оръ-

жията и облеклата на въстаниците. Имаха възмож-

ност да видят как са изглеждали училищата по оно-

ва време, да седнат пред сандъчетата с пясък.

Улицата на занаятите ги запозна с поминъка

на населението от 19 век. Влязоха в Дудековата

къщα, в която се запознаха с бита на старите бълга-

ри, разгледаха предмети, характерни за живота на

народа тогава. Поклониха се пред паметната плоча

на жертвите.

Особен интерес предизвика Панагюрското златно

съкровище от III в пр.Хр.,доказателство за високата

ма-

териална и духовна култура на местните тракийски

племена.

Учениците посетиха къщата на Райна Княги-

на, видяха знамето,което е ушила за въстанниците,

къде и при какви условия е работила, за да не бъде

разкрита от турците. Направиха си снимки пред

нейния паметник.

Вторият обект бе историческата местност

Оборище. Децата имаха възможност да подишат

чистия въздух на Средна гора и да се полюбуват на

красотата на българската природа през есента.

Следвайки стъпките на априлци към паметни-

ка, се запознаха с мъдрите мисли на наши възрож-

денци и будители, които можеха да прочетат на

плочите, маркиращи пътя до мястото, където се е

взело решението за въоражено въстание.

ЕДИН ПРЕКРАСЕН ДЕН В ЕСЕННИЯ

ПЛОВДИВ

На 7 ноември тази година част от ученици-

те на 6-а,-в, 7-б,-г и 9-а клас тръгнаха от София

на екскурзия до град Пловдив заедно със свои-

те класни ръководители и ня-

кои учители –

г-н Мариан Николов,

г-жа Вихра Георгиева, г-жа

Мария Шопова., г-жа Мими

Фратева, г-ца Деси Данова и г

-жа Ани Паскалиева.

Събитието беше иниции-

рано във връзка с наскоро от-

миналия празник на народните

будители. Неучебният ден пре-

расна в един урок по родолю-

бие за нашите деца, но за разлика от обикновените

дни в училище този беше сред истински възрожден-

ски и още по-

стари , антични,

сгради.

стр.11

Екскурзия на 3-те класове

На 7.11.2016 г. учениците от третите класове с класни ръководители: г-жа Митракиева, г-жа Игнатова, г

-жа Шишкова и г-жа Николаева направихме еднодневна

екскурзия до гр. Панагюрище.

Най-напред посетихме местността Оборище, където

се преклонихме пред паметника на жертвите в Априлското

въстание. Там се снимахме, като подредихме учениците с бе-

ли, зелени и червени шапки, катo образувахме българското

знаме.

След това посетихме „Историческия музей”. Там в оп-

ределена зала слушахме подробна беседа за панагюрското

съкровище. След това го разгледахме. Децата много го харе-

саха. Разгледахме и Дудековата къща, където видяхме обза-

веждането и обстановката на различните етажи.

С голямо вълнение пристъпихме към разглеждането на

къщата на Райна Княгиня. Снимахме се пред паметника и

гроба й. Разгледахме къщата и най-много ни впечатли малката стаичка, където е извезано знамето.

Тази екскурзия ще остави незабравими спомени в нашите третокласници.

Първа екскурзия за учениците от първи клас

За учениците от първи клас и за техните учители седмицата, посветена на народните будите-

ли, завърши с вълнуващо пътуване.

В историческия музей на гр. Пазарджик де-

цата обогатиха знанията си за миналото на на-

шия народ. С интерес сравняваха буквите на гла-

голицата и кирилицата, разгледаха учебници от

Възраждането, затаиха дъх пред знамето и оръ-

жията на революционерите от Априлското въста-

ние, научиха за Хвърковатата чета на Г. Бенковс-

ки.

След това, разбира се, се наиграха на воля, заобиколени от динозаври, приказни герои и за-

бавните животни в зоопарка.

стр.12


1-ви

ноември ДЕН НА НАРОДНИТЕ БУДИТЕЛИ

Будител е човек, който през целия си живот активно

популяризира и извежда в приоритет знанието за национал-

ната история, правилната употреба на майчиния език, както

преклонението към родната култура и националния дух. Всич-

ки знаем имената на будителите в миналото. Това са личнос-

ти, които първи са казали на сънародниците си да не се сра-

муват от езика или от произхода си. Такива са : Паисий Хи-

лендарски, Софроний Врачански, духовният подвиг на Кирил

и Методий за написването на първата азбука и още много

други будители.

Има ли днес будители? Според мен да и това са обикно-

вени хора,които с делата си допринасят за развитието на на-

шия живот и развитие в културата и просветата. На първо

място това са учителите, които ни учат на знание и да опозна-

ем света около нас. Без тяхна помощ щяхме да сме необра-

зовани и неуки, нямаше да можем да четем и да пишем. Те с

пълно право се наричат съвременни будители.

В науката, изкуството и спорта се трудят много хора, ко-

ито с постижението си събуждат в нас гордост. Много дребни

наглед постъпки или действия в медицината и обикновения

делничен живот ни карат да се възхищаваме, да ставаме по-

добри.

Будител е този, който събужда народа си за култура,

просвета, свобода или други достойни дела през целия си

живот. Нека не мислим, че да си спомним за него един път в

годината е достатъчно. Нека повярваме, че съвременната

епоха може да роди будители.

И нека наистина всички се събудим!

Йоан Белев 9в

клас

БУДИТЕЛИТЕ

в миналото и днес

(eсе)

1-ви



Будителите в миналото и днес (есе)

Едва ли има човек, който да не знае за народните будители. Нима хората са забравили за Па-

исий Хилендарски, който е стоял с часове наред в своята килия и е писал „История славянобъл-

гарска“?, или за смелия Ботев, който превзема славния кораб „Радецки“? Ами Васил Левски, Апос-

толът на свободата, който със своята самоотверженост и хитрост успява да се измъкне на ковар-

ните осмаци и да създаде комитети в цяла България? Тези хора са били велики, смели, а родолю-

бието им ги е изпълвало отвътре.Тези хора са знаели къде принадлежат и какво е най-важно за

тях. Тези хора с право са си заслужили прозвището „народни будители“. Имайки предвид времето,

в което са живели – били са ограничени и лишавани, а комуникацията е била слаба, те все пак са

успели да събудят народа от апатичния сън и да го накарат да отвори широко очи, за да види и да

осъзнае колко критично е положението. Във време, в което българите са били подигравани, мъче-

ни, поробвани, потурчени и използвани, будителите са тези, които разпалват огъня на родолюбие-

то и осветяват пътя към истината - че българите са народ със славно и велико минало и заслужа-

ват да имат бъдеще.

С много труд, кръв, пот, саможертви и жертви България отново става България – самостоя-

телна и независима. Българите вече могат да пишат и говорят на български на улицата, в театъра,

ресторанта и където и да е. Българите отново стават народ и то благодарение на всички дейци за

свобода.

Не съм сигурна, че мога да кажа, че в днешно време има „народни будители“. Будителите се

появяват, когато народът има нужда от тях. Българският народ в момента е потънал в един блажен

апатичен сън и няма желание да се събуди. Родолюбието в днешно време почти липсва. Всички са

егоистични, корумпирани, невежи и страхливи. Будители липсват, защото няма какво да се събуди

в народа.

Йоана Лазарова 9-в клас

1-ви


БУДИТЕЛИТЕ В МИНАЛОТО И ДНЕС

(есе)

Всяка епоха ражда своите будители. Времето и историята не ги избират случайно, а ги

създават тогава, когато има нужда от тях. Пръв будител е Паисий Хилендарски, който се

опитва да пробуди българите, убеждавайки ги, че има с какво да се гордеят. Той се справя с

тази нелека задача именно във време, в което народът е обезверен и останал без надежда.

Делото му продължава Левски - ,,посветил себе си на отечеството,, , завършил земния си

път на бесилото с една цел, една идея, една мечта - ,,за чиста и свята република,, . Христо

Ботев, Иван Вазов, Захари Стоянов, Георги Раковски, Петко Славейков, Васил Априлов,

Софроний Врачански, Георги Бенковски и още много велики български имена са останали в

историята. Много са великите българи, просветители, книжовници, революционери, отдали

труда и живота си на българската свобода и духовност. Има ли ги днес? Кои са днешните бу-

дители?

Днес е традиционно да приемаме, че будители са дейците на културата, на изкуството,

учителите - хората, чиято мисия е да ни изведат не от финансовата, а от духовната криза, в

която потъваме. Хората, които се опитват да ни измъкнат от материалното и да ни научат, че

ако не сме богати с ума и духа, а с вещите си, винаги ще си бъдем бедни.Това са хората, ко-

ито ни карат да вярваме в думите на Васил Друмев: ,,Един народ, който има съзнание, кул-

тура, писменост и наука, непременно ще има светла и ясна бъднина.

Днешните будители са надеждата за съхраняване на българския народ. Ние имаме

нужда от тях, за да се събудим от апатията, да се отърсим от сещането, че от нас нищо не

зависи, да спрем да се борим само за собственото си оцеляване и да се борим за оцелява-

нето на националното си самочувствие и отговорност.

Днешните будители, са тези, които са готови да разпространяват и поддържат огъня на

просветата, културата и духовността. Те са ни необходими, защото времето няма да спре, а

българският дух трябва да живее.

Анджела , 8-а клас



3-ти ноември е празник на патрона на нашия параклис Св. Пимен Зографски.

Денят на българския художник се отбелязва в деня на църковния празник в почит

на Св. Пимен Зографски. За покровител на българските художници е обявен

през ноември 1993 г. по идея на сдружението за възраждане на

Софийското Светогорие "Св. Пимен Зографски". Праз-

нува се от художниците иконописци и рес-

тавратори.

Православна- та църква

е обявила Пимен Зограф за светец и

чества паметта му на 3 ноември. Според леген-

дата, рожденото му име е Павел и след като разпродал

имуществото си се замонашил на Атон. Там е получил името Пимен,

но когато станал 55-годишен Св. Георги му се явява и му поръчва да се върне

при народа си като духовен водач. Св. Пимен Зографски е български монах от

манастира "Св. Георги Зограф" на Атон, зограф и книжовник, живял в края на ХVI

век.

Рисувал е стенописи и икони.

Знаменитият иконописец и храмостроител преподобни Пи-

мен Зографски се родил в София. Той бил благодатен плод от

продължителните молитви на неговите родители. Майка му

се удостоила да види насън св. Богородица в бяло облекло,

обкръжена от множество монаси. Божията майка й обещала

да прекрати нейното неплодие, като й явила, че ще роди

син.

Роден в деня на първовърховните апостoли Петър и Павел,

отрокът в св. Кръщение бил наречен Павел. Родителите му го

дали да се учи на писмо, иконопис, църковно пение и Св.

Писание при техния духовник, зографския йеромонах Тома,

който служел тогава в древната градска църква "Св. Велико-

мъченик Георги". След смъртта на родителите умрял и нас-

тавникът на младия Павел. На четиридесетия ден след смърт-

та си той се явил на своя ученик в слава и го посъветвал да

отиде в Св. Атонска гора, която ще бъде място на неговото

спасение. Павел раздал на бедните останалото от родителите

имущество и се отправил в българския атонски манастир Зог-

раф. Там скоро го постригали в монашество с името Пимен.

Младият монах така бързо преуспявал в монашеските добро-

детели, че братята започнали да го наричат "младия авва

(отец)". Веднъж завистници хвърлили дрехата му в огъня, но

тя вместо да изгори, получило се обратното – изгаснал огъ-

нят. Посрамени от това, завистниците прекратили злобата си.

Когато навършил 30 години, монах Пимен – против волята

му – бил ръкоположен за йеромонах от македонския Воденс-

ки епископ Памфилий, който бил по народност българин.

Преподобни Пимен служел облян в сълзи и получил от Бога

дара на чудотворната молитва: излекувал един бесноват

брат и спасил живота на друг брат, ухапан от отровна змия.

За да не се възгордее от голямата почит, която всички

братя му отдавали, той получил благословение от игумена да

излезе от манастира и да се предаде на уединен живот. Пост-

роил си в гората най-простичка колиба, хранел се с кестени

и различни треви, а в манастира дохождал само за да се при-

части. Веднъж в присъствието на двама манастирски братя

избухнал пожар в гората и дошъл до колибата на преподоб-

ния, но щом той се помолил, паднал пороен дъжд и загасил

стихийния пожар.

Когато бил на 55-годишна възраст, явил му се във време

на молитва небесният покровител на Зографската обител, св.

Великомъченик Георги Победоносец и му съобщил Божията

воля да бъде пастир на своя еднокръвен народ, който е оста-

нал без пастири. Поради страх да не бъде измамен преподоб-

ни Пимен се посъветвал с един прозорлив старец и само като

получил неговото съгласие, се отправил за България, която

по това време пъшкала под османско иго. Със себе си взел

своя ученик Памфилий, който по-късно написал житието му.

Плачещи, манастирските братя ги изпратили до границите на

Зографския манастир.

В продължение на много години той обиколил почти цяла

България. Най-напред бил в родния си град София и нейните

околности, след това в Южна България и Бачковския манас-

тир. Обиколил и цяла Северна България, посетил много гра-

дове като Видин, Силистра и др. Навсякъде проповядвал сло-

вото Божие, утвърждавал във вярата православния народ, с

молитвата си вършел много чудеса, строил и ремонтирал

храмове. В Доростолската епархия с молитвата си дарил зре-

ние на един слепороден, когото впоследствие по негово же-

лание постригал в монашество.

Постороил, обновил около 300 църкви и 15 манастири, ка-

то собственоръчно ги украсявал със стенопис. Между тях

са Черепишкия манастир във Врачанска епархия и Суходолс-

кия манастир (тогава) във Видинската епархия.

Към края на живота си преп. Пимен се завърнал в Чере-

пишкия манастир, за да предаде тялото си там на земята.

Скоро заболял тежко, предал на манастирските братя своето

последно отеческо благословение, причастил се със светите

Тайни Христови и починал на 3 ноември 1620 г. Преди

смъртта лицето му просияло, а при гроба му ставали чудеса.

Впоследствие турски разбойници запалили Черепишкия

манастир и той изпаднал в запустение. Тогава монасите на

Суходолския манастир открили гроба и пренесли нетленните

мощи на преподобния в своя манастир, където трябва да по-

чиват и досега. Този манастир някога се намирал в предели-

те на българската Видинска епархия, но сега се намира в

Югославия, околия Княжевацка.

Кога св. Пимен Зографски (Софийски) е канонизиран, не е

известно.

© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991, под

редакцията на Партений, епископ Левкийски

и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).

Св. Пимен Зографски - Ден на българския художник

ЖЖ И Т И ЕИ Т И Е Н АН А С ВС В . П. П И М Е НИ М Е Н ЗЗ О Г Р А Ф С К ИО Г Р А Ф С К И

За да няма жертви на пътя

Катастрофата ги оставя премазани там, край пътя, на който сигурно има вече паметни плочи, напомнящи

за трагедията.... докато са се разхождали и са си говорели по детски, а може би и като големи хора за

онова, което вълнува младите им души.

Там, край пътя, не е имало нито висок каменен зид, нито адвокат, който да ги защити от връхлита-

щата кола. Те просто са вървели по пътя (на живота си) и са си говорели за мечтите.

Връхлита ги безотговорността на един друг млад човек, за когото удоволствието е мечта. Удоволст-

вието от това да караш кола и да усетиш как лети по пътя... върху тези край пътя.

Прекършеният живот на Вили и Марино е прекалено висока цена за такава мечта ─ да изпиташ

удоволствие от високата скорост. Мисля си, че тръпката на живота не е във високите скорости, а в полета

към доброто, към духовното израстване, в мъдростта да можеш да живееш заедно с другите. Мисля си,

че най-голямото удоволствие е в това, да намериш начин да бъдеш ангел хранител, а не погубител на хо-

ра..."

Както всеки може да прочете, празникът на Народните будители беше почетен от тези деца подоба-

ващо, защото те показаха, че не просто ги е имало, а и днес има народни будители. Да, понякога те не са

учи- тели, те

са все още

уче- ници, са-

ми търсещи

своя път в

жи- вота, но

не трябва да

заб- равяме,

че да си бу-

дител, то-

ва е мисия.

Ми- сия да на-

караш

дру- гите да се

вслушат в

теб и да поис-

кат да се за-

мислят

над думите.

Те- зи прек-

расни де-

ца със свои-

те есета ус-

пяха да накарат всички присъстващи сериозно да се замислят.

Благодарим за чудесната организация на събитието, което нямаше да е факт без Анна Паскалиева,

чиито неуморен труд и желание създадоха идеалната обстановка за награждаването и на Галя Лалева,

която организира конкурса от страна на СУ "Васил Левски".

Всички представители на организациите се изказаха на форума и обещаха да придвижат петиция-

та, за да може да очакваме законодателни промени и по-малко жертви на пътя. Дано, защото статистика-

та е безмилостна. Само за 9 месеца на изминалата година, жертвите са повече, отколкото всички през

2015 година.


Децата дават идеи как пътищата да станат по-безопасни

“ВЕСТИ+” НАЙ-ДЪЛГИЯТ УЧИЛИЩЕН ВЕСТНИК

На 28 октомври 2016 година, в навечерието на празника на Народните будители, в столичното 51 СУ

"Елисавета Багряна" бяха връчени наградите за есе от конкурса "За да няма жертви на пътя", реализи-

ран със съвместната инициатива и усилия на училището домакин и СУ "Васил Левски". Бяха поканени

представители на МВР, столична община, сдружение на общините, духовни лица и представители на ко-

мисията по вътрешна сигурност и обществен ред в Народното събрание.

Разбира се, над всички тях бяха децата. С уникалния си поглед върху случващото се на пътя, те не

само ни на-

помниха, че трябва да сме по-внимателни шофьори на пътя, а ни накараха наистина "да се пробудим",

да се стараем и да призоваваме всички към промяна на законите, които да променят самосъзнанието на

хората.

Повечето есета бяха изпълнени с препоръки към законодателя, които бяха обобщени, подписани

като петиция от двете училища и предадени на гореспоменатите органи на властта.

СУ "Васил Левски" се представи с две есета в конкурса, като това на Симеон Бояджиев от 8. б клас

зае второ място в първата възрастова категория.

В своето есе Симеон казва:

"...Но аз знам силата на думите и разбирам, че не трябва да спираме да говорим и да питаме, за-

щото все някога някой ще ни чуе. И тогава, когато всички се запитаме каква отговорност носим за света,

може би всеки сам за себе си ще намери начин да е пълноценен участник в живота, а не просто статист.

Защото аз искам не само да нося отговорност за света около мен, но и да имам право на избор..."

Безспорно силно впечатление направиха на всички двете победителки в конкурса Юлиана Гърбова

и Лидия Лазарова. Двете прочетоха своите есета. Ето какво сподели Юлиана:

"...Статистика на Министерството на вътрешните работи сочи, че за периода от 01.01.2015 г. до

31.12.2015 г. общо 708 души са загинали в пътно-транспортни произшествия, като най-голям е броят на

загиналите във възрастовата група от 25 да 64 години. Причините за тази черна статистика се коренят в

самото ни общество. Всеки се е "втренчил” сам в себе си и не мисли за другите. Арогантността, самоуве-

реността и самочувствието така са ни заслепили, че не виждаме пътя пред нас и току-виж , карайки с ви-

соко вдигната глава, сме блъснали някоя жена, отиваща до магазина, или дете, тичащо за своята топка."

Лидия, която е само в шести клас, успя да развълнува всички с изключителното си есе, което на-

пълно заслужи първото място.

"...Тогава си спомних за трагедията, която ни попари миналото лято ─ нелепата смърт на Вили и

Марино край Лесидрен. Чухме по новините. После четохме в интернет.

За да няма жертви на пътя стр.18

ХелоуинХелоуин


Хелоуин e маскарад, който се провежда

на 31 октомври най-вече в англоговорящи-

те страни : Великобрита-

ния, Ирландия, Канада и

САЩ. Началото си води

от келтския езически ритуал Сауин и е

един ден преди честването

на католическия ден на Вси светии. По

традиция децата носят страшни костю-

ми, тиквени фенери и обикалят съседите

си, като искат бонбони или други лакомст-

ва.

Децата предупреждават, че ако не по-

лучат исканите от тях лакомства, ще

им „изиграят номер“. Костюмите за Хе-

лоуин се появяват около средата на

миналия век, когато и репликата

„Лакомство или номер?”(На английски:

,,Trick or treat”) става неизменна част от

празника. Най-голямото празненство за

Хелоуин е Village Halloween Parade.

Има много българи, които отричат проникването на западна

култура. Православните християни призовават: „Да кажем

„НЕ“ на Хелоуин! “ Младите хора определено не споделят

това мнение. Според тях този празник е добър повод да се

позабавляват. За тях е интересно да се маскират и да правят

това, което ги кара да се веселят! А Вие как мислите?

ДИЗАЙН: БОРИСЛАВ 11-В

索菲亚“51中学”教学经验谈

农历九月的保加利亚，阳光明媚，只是偶尔簌簌的寒风，不

禁让人想起这座城市早已经步入了深秋。橘黄色的落叶铺满

了道路两旁，丰茂碧绿的夏天早已消失不见，索菲亚真正进

入了另一个世界。我们也即将在这个陌生的国度里，开始一

段未知的新历程。

很荣幸能够来到索菲亚“51中学”教授中文。这是一个充满

着艺术气息的学校。学校的主教学楼共有四层，分别陈列着

学生的绘画、摄影、音乐作品，各具风格，别有特色。学校

开设了多种语言课程。汉语作为东方最古老的语言，吸引了

众多学生学习和选修。

学校的老师亲切而友好。他们总是耐心地为我介绍学校和学

生的情况，有时，我会遇到一些生活或者教学的问题，他们

也能帮我及时的解决。在异国他乡，我感到像亲人般分外温

暖。

51中学的汉语教学历史已经长达三年，拥有一套完善的教

学流程和模式。班级规模在1-18人之间，以年级划分，分班

教学。由于学生的基础不一，教材设置不匹配的原因，我更

倾向于使用多种教材混合教学，以满足不同学生的学习需

要。

低年级兴趣组的学生人数最多，模仿能力和动手能力强。因

此我放弃使用中介语，直接采用“沉浸式教学法”进行教

学。使用这种方法不仅能够给学生在习得的过程中创造良好

的语言环境，增长学生的汉语接触时间，同时能够活跃课堂

气氛，充分调动学生参与活动的积极性。与此同时，考虑到

学生的年龄问题，我更喜欢用大量的游戏，表演等互动方式

来吸引学生注意力，已达到良好的课堂预期。

中高年级兴趣组的教学，班级规模较小，学生的自主性较

强。对于这个年龄段的学生，我使用英语作为我的辅助语

言，进行课堂管理和教学。精讲多练是我一直秉持的教学原

则。精讲部分，我依照由浅入深，由具体到抽象的教学顺

序，重新编排教材进行汉语教学。多练部分，我采用师生互

动，各个纠音的教学方法，同时制作大量的教具，使得学生

能够在听说读写方面均衡发展。

不可避免，在教学过程中我也遇到了一些困难和阻碍。比如

学生分班问题。虽然按年级分班，比较容易统筹管理，但是

因为学生基础的不同，学习汉语的时间不同，那么可能就无

法兼顾到所有学生。这个问题一直困扰着我，所以我尝试从

教学内容出发，兼顾到不同水平学生的汉语学习需求。

总而言之，期待在索菲亚“51中学”的汉语教学之旅。

The Teaching Experience of Sophia's "51 middle

school"

In the Lunar September, the fallen leaves is covered with both sides of the road. Sophia enter into another world. We will be in this strange country and start the new journey.

It is my honor to teach Chinese in the "51 middle school”.

This is a school which has the artistic atmosphere. The

main teaching building has four floors and they display

their painting, photography. The school opened a variety of

language courses, including Chinese course. As the oldest

language in the East, Chinese has attracted many stu-

dents.

My colleagues are kind and friendly. They always introduce

the situation of schools and students to me. Sometimes, I

will encounter some problems, they can help me to solve

them in time. In a foreign country, I feel warm.

The Chinese course has a long history of three years .It

has a set of teaching process and mode. Every class has

students from 1 to 18. Because of the problem of textbook,

I tend to use a variety of teaching materials to satisfy the

needs of different students.

The number of students in the lower grade are interested

in Chinese course. Most of them have imitative ability and

practical ability. So I give up using interlanguage and use

"immersion teaching method “in the class. This method can

create a good language environment in the acquisition pro-

cess and active the atmosphere in the class. At the same

time, according to the age of the students, I would like to

employ many games, performances and interactive way to

attract the attention of students. It has reached good class

expectations.

The students' autonomy is strong in the higher grade. For

the age of students, I use English as my teaching lan-

guage. “Exhaustive teaching and more training” is my

teaching principle. The section of teaching, I followed by

“shallow into the deep” method and “the concrete to the

abstract” teaching order. I rearrange the teaching materials

for Chinese teaching. I use the interactive teaching means

and make use of a larger number of the production In the

training part, so that the students can keep balance in the

reading and writing.

Inevitably, I also encountered some difficulties and obsta-

cles in the process of teaching. For example, the problem

of the placement of students. I trust the grade placement in

this stage that can easier to manage the class. But this

problem of different foundation of the students has con-

fused me. Finally, I try to start changing the teaching con-

tent and take into account the different levels of students'

Chinese learning needs.

All in all, I am looking forward to the Chinese teaching tour in the "51 middle school".

Китайският език в нашето училище



Hello!

My name is Hannah Leib, and I am from San Die-

go, California. I am currently living in Sofia, Bulgaria,

and working as an English teacher in the wonderful So-

fia, Bulgaria. I was awarded a fellowship through the

U.S government, called Fulbright. I feel like I have al-

ready made such strong connections with many of my

students. My students have been so welcoming to me,

and I feel so lucky to work with kind, motivated, and tal-

ented students.

I am pre-

paring over 20

of my students

to compete in a

big English-

speaking tour-

nament, called

BEST. My stu-

dents will be

p e r f o r m i n g

pieces (in Eng-

lish) that either

they wrote

themselves, or

a published

piece of prose

or poetry. The progress and motivation my students

have to excel in this tournament is inspiring to me. Their

dedication to the competition is incredible. They worked

so hard to raise enough money for us to be able to com-

pete, and sold

h a n d - m a d e

jewelry and

artwork. They

also baked

cookies and

cakes to sell to

other students.

I am proud to

say we raised

more than

enough money

to enter the competition that is in less than 2 weeks.

I have also started a comedy club and a health

and wellness club at our school. I absolutely love come-

dy, and used to perform in a comedy group in Universi-

ty. I also graduated with a degree in psychology and am

very passionate about well being and self esteem. I am

excited to get to know my students better, and encour-

age them to be authentic, positive, and their best

selves!

Здравейте!

Моето име е Хана Либ, и аз съм от Сан Диего, Кали-

форния. Аз в момента живея в София, България и

работя като учител по английски в прекрасната Со-

фия, България. Аз

спечелих стипен-

дия през U.S пра-

вителство, наре-

чен Фулбрайт.

Имам чувството,

че вече съм нап-

равила такава

силна връзка с

много от моите

ученици. Моите

ученици са били толкова гостоприемни към мен, и аз

се чувствам толкова щастлива да работя с вид, мо-

тивирани и талантливи ученици. Аз съм в подготов-

ката на над 20 от моите ученици да се състезават в

голям турнир англоговорящ, наречен BEST. Моите

ученици ще свирят парчета (на английски език), че

или те самите, или публикувани парче проза или по-

езия пише. напредъка и мотивацията ми студентите

имат, за да се отличат в този турнир е вдъхновява-

що за мен. Тяхната всеотдайност към конкуренцията

е невероятна. Те са работили толкова усилено, за да

повишат достатъчно пари, за нас, за да бъдат в със-

тояние да се конкурират, и се продават ръчно изра-

ботени бижута и произведения на изкуството. Също

така печени сладки и торти, за да продават на други

студенти. Аз съм горда да кажа, че събрахме повече

от достатъчно пари, за да се включат в състезание-

то, което е след по-малко от 2 седмици. Аз също съм

започнала комедия клуб и клуб здраве и уелнес в на-

шето училище. Аз абсо-

лютно обичам комедия, и

се използва за извършва-

не на една комедия група

в университета. Аз съм

завършила в психология-

та и съм много страстна

за благосъстояние и са-

мочувствие. Аз съм раз-

вълнувана да се запозна-

ят студентите си по-

добре, и ги насърчавам

да бъдат автентични, по-

ложителни, и най-

добрите си същност!

Hannah Leib- гост учител от Америка

ДИЗАЙН: КАЛОЯН СПАСОВ 11-Б


Учениците от 6 клас пресъздават Зе-

мята преди хиляди години.

Те сътвориха прекрасни макети на

Слънчевата система и Земята.

Генерал Михов се срещна с ученици-

те от 51 СУ Елисавета Багряна. Това

беше невероятен спомен за децата

от 3в.

Журналистката Богдана Трифонова раз-

каза на децата за любимите си детски

книги и прочете отказ от една от тях-

”Малкият Никола “ на Рьоне Госини.

ДИЗАЙН: ДЕЙВИД И АНДРЕЙ 11-Б

Коцето Калки и д-р Венцислав

Везенков от група Медикус в

час с нашите ученици.

ЧОВЕКЪТ И ПРИРОДАТА - ЛЮБИМ ЧАС ЗА ВСИЧКИ

На 8 и 9 ноември 2016 г. в часовете по ФВС, отбелязах-

ме "Седмицата на бащата"

заедно с 2 б клас.

Благодаря, на всички бащи, майки, дядовци

и на всички, които участваха и предизвикаха по-

СС ЕДМИЦА ЕДМИЦА

НА НА

БАЩА-БАЩА-

ТАТА

СЕДМИЦА НА БАЩАТА

"Седмицата на бащата" я отпразнувахме и с 1в

клас. Благодарности към бащите,

които взеха участие в часът по ФВС и направиха денят специа-лен!


Седмица на четенето с детската пи-

сателка Мая Михова

ХАРЕСАЙТЕ НИ ОЧАКВАЙТЕ НИ

НОЕМВРИ 2016 Брой 85

Седем годишната

ученичка в 51 СУ Ели-

савета Багряна

с вокален педагог Роси Йорданова

взе Гранд При в между-

народния

конкурс София Grand Prix

По този повод се появи продължение на неговите истории. То носи заглавието

“Най-доброто мече на света” и съдържа четири различни истории.

90 години

Знаетели че ... Мечо Пух става на

Ако ти живееш сто години, аз искам да живея сто години без един ден,

така че никога да не живея без теб.

Не можеш да седиш в твоя ъгъл на гората, чакайки другите да

дойдат при теб. Понякога трябва ти да ходиш при тях.

Понякога поставяш стени около себе си, не за да отблъснеш хората,

а за да видиш на кого му пука достатъчно, за да ги разбие!

При все, че да ядеш мед това е много хубаво нещо, има един миг,

точно преди да започнеш да ядеш, който е по- хубав.

Има само едно нещо, което е по-хубаво от гърненце с мед…

и това са две гърненца с мед.

Колкото повече, толкова повече!

Емблематични цитати от любимия Пух

инициатива на деца от 4б клас

Да почистим училищния двор ,

по физическо възпитание и спорт

с нови екипи

Учениците от 51 СУ Елисавета Багря-

Ах, тез животни тъй прекрасни

ний подлагаме на мъчение,

а те плачат с умиление.

Но ний не чуваме ги даже.

Сега какво ще се окаже?

Хората са с каменни сърца,

истина е, а не шега.

Животът не е за страдание.

Така че имам аз едно желание:

на света да има само мир,

обич, радост, смях безспир.

Искам всички същества да бъдат равни

и да живеят в дни златни, славни.

Човекът да подаде на животните ръка

и тогава във небето ще блесне дъга…

Но възрастните не разбират гласа детски

ЗА ЖИВОТНИТЕ

Елица Плоскова

Мая Димова от 4-а клас представи любимите си

книги - поредицата за Космоса на известния астро-

физик Стивън Хокинг и дъщеря му Луси

“ВЕСТИ+” стр.24

СЕДМИЦА НА ЧЕТЕНЕТО

ГЛАВЕН РЕДАКТОР : Десислава Данова - учител по БЕЛ в 51 СУ

СЪТРУДНИЦИ: Г-н А. Александров, Директор на 51 СУ; Д. Каменова, Зам.директор на 51 СУ;

К. Софрониева , Р. Василева, Н. Йосифов, Р. Дакова - учители в 51 СУ;

Йоана 9-в, Анджела 8-а , Йоан 9-в, Косара-4а;

ОФОРМЛЕНИЕ И ДИЗАЙН: Людмила Величкова - учител по Информатика и ИТ в 51 СУ и

Клуб “Най-дългият училищен вестник” с ученици от 11-б,в клас.

Documents

стр.3 и 4, Патронен празник стр.18, 19 стр.13 и 15, стр.5 и 6 стр