В

®

ВЕСТНИК НА 51–ВО СОУ,ЧЕТЕТЕ НИ И В ИНТЕРНЕТ НА АДРЕСИ: www.51sousofia.hit.bg и www.vesti-51.hit.bg

БРОЙ 7, ГОДИНА ІІ, 15 ФЕВРУАРИ 2008г.135 години отгибелта на Левски

2 стр.

РЕПОРТЕР БАБА МАРТА

5 стр. 12 стр.

Св. Валентин

6 и 7 стр.

МАТУРАТА

от редактора

А ако го имашеднес?

Свети Валентин не е Българскипразник, но това не пречи навлюбените да празнуват.

Валентин бил лечител, грижелсе лекарствата да имат вкус изатова смесвал горчивителекарства с вино. Той бил ипроповедник. Новите войницив армията намалявали и биланаложена забрана за всякаквивенчавки. Валентин венчавал

тайно влюбените двойки.Когато през 496 г. римскиятпапа Хеласиус забранилвеселите празници в чест набог Пан, обявил 14 февруариза ден на свети Валентин. Иднес хората показват своятапривързаност и любов катоизпращат в този ден картичкии цветя на своите любими.Пуснахте ли валентинка вспециалната поща в училище?

МатуратаВ миналия брой (6) в

материала на КристианБонев „За или против

матурата”, той цитираученик „Против матурите!Безобразие е да се държат

матури, които на практикаса само загубено време в

кълване на ненужен впоследствие материал,

тъй като ВУ надали някогащя признаят оценката от

матура като оценка заприем.”. Е оказа се, че има

ВУ, който признаватматурата. Като например:СУ „Климент Охридски” иАграрният университет

повече по темата на стр. 6 и7.

Всеки знае, че 3 март еНационален празник на

БългарияЗа първи път 3 март сечества през 1880 г. като Денна Възшествието на прес-тола на император Алек-сандър Втори. С решение напарламента от 3 март 1990г. датата е обявена за наци-онален празник. Нека тозипразник ни даде повод да сезамислим за България.

Участвайте с есе илирисунка в „С душа на

чучулига” пишете ни заюбилейното издание!

От главнияредактор

РепортерВЕСТИ + 2

МАЛКИ ВЕСТИ

sou51@abv.bg – официаленsou51sofia@abv.bg – на сайта от ученици за ученици

vesti_51@abv.bg – на вестниk „ВЕСТИ +”

КОНТАКТИ

ЧЕСТИТО

СТАРТИРА ТЕЛЕВИЗИЯ 51Логото на новата ни„ТЕЛЕВИЗИЯ 51”

Еkипът на телевизията скороще заснеме всеки едни отkласовете в нашето училище.Затова се подгответе, те скороще дойдат. Ръkоводството научилището заkупи нова kамераза нуждите на телевизията.

От „ТВ51”, ще направят и спе-циален филм за развитието научилището в последните годи-

ни - kато ще бъде отделен натематични рубрики: „Техно-логично развитие”- 4те kом-пютърни kабинета, новите телеви-зори, новите DVD-та, „За да ни ехубаво” – за малkия двор научилището, за фонтана, асфалти-рането на големия двор, „И дру-гите неща” – за малkите нещица,kоито ни радват всеки ден.

Знаете ли, че...***

Четете ни ви интернет и наадрес: http://51sou-info.atspace.com/index.htmВ официалния сайт на нашетоучилище са качени Брой 1, Брой2, Брой 3, Брой 4, Брой 5 ипоследният Брой 6. Разбира се,очаквайте всеки брой първо там.

***Асфалтирането

От началото на месец януари приподходящи метеорологичниусловия ще бъде асфалтиранголемият двор на училището.

***

Информация3 ВЕСТИ +

135 години без Левскииз България на 1 май 1869 г., по време накоято основава революционни комитети.На 26 август 1869 г. се връща в Румънияпрез Русе. Убеждава за преместването нареволюционния център в България, но несреща подкрепа. В края на 1869 г. Левскиучаства в създаването на БРЦК в Букурещи заедно с Любен Каравелов заставаначело на революционно-демократичнотому крило. Напуска Румъния и продължаваизграждането на мрежата отреволюционни комитети в България. Вкрая на 1870 г. определя Ловеч за центърна ВРО — „Привременно правителство вБългария“. На 7 януари (стар стил,Ивановден) 1872 г. основава в Троянскияманастир първия монашескиреволюционен комитет, чийтопредседател става йеромонах Макарий (от1876 до 1897 г. игумен на манастира).През 1871 г. за помощници на Левски саизпратени Димитър Общи и АнгелКънчев. Същата година изработвапрограма и проектоустав на БРЦК.Инициатор и участник е на първото общосъбрание на БРЦК в Букурещ (29 април —4 май 1872 г.). В края на юни 1872 г.напуска Букурещ и като пълномощник наБРЦК пред комитетите в България започвапреустройство на Вътрешната револю-ционна организация. Създава окръжникомитети. През тези 135 години, всекибългарин е чувал името на апостола, ипочти няма някой, който да не е чувал засветлите дела, който е правил, и днес наЛевски са кръстени много училища вБългария и не само. В страна нифункционират три музея, посветениспециално на Васил Левски. Това саМузеят „Васил Левски“ в Ловеч,Къкринското ханче и Националният музей„Васил Левски” в Карлово. Като музей еоформена и килията, в която той често еотсядал в Троянския манастир. В моментапортрети на Левски са поставени вкабинетите на президента и премиера наБългария, а и на много други политици.Левски виси на знаковото място, където сабили портретите на цар Борис III и наТодор Живков. През 2007 г. той бе избранза „най-великия българин“ на всичкивремена в първото издание наедноименното телевизионно шоу,проведено от БНТ. За него са гласувалипочти 59 000 зрители. Със събранитесредства от гласуването бе издигнат неговпаметник.

През пролетта на 1864 г., навръх Великден вСопот, Левски в присъствието на най-близките си приятели сам отрязва дългите симонашески коси. Тоя стремеж го ръководипрез тежките години на послушничеството,той подхранва надеждите му по време нанеговото дяконство, което той приема следуверението на вуйчо си, че ще го изпрати научение в чужбина. Левски мечтае да служина народа си чрез повече знания, чрез по-голяма наука, която иска да добие в Русия.Но той вече е двадесет и четири годишенмъж. И вижда, че вуйчото не възнамерява даизпълни обещанието си. И когатотърпението му се изчерпва, скъсва със свояроднина, вече станал архимандрит, и снадеждите, възлагани на него. А между тованародната борба се разгаря и обхваща всепо-широки слоеве. Заедно с устрема къмдуховна независимост се разпалва и жаждатаза политическа свобода. Недоволнитенародни маси започват да разбиратнеобходимостта от организирани действия.Революционната идеология на национално-освободителното движение прави първите систъпки. Раковски издига знамето на органи-зирания бунт и изработва своя план заосвобождение на България. От този моменттой става мирски дякон (служител,помощник) на свободата Васил Левски.1864–1866 г. Левски е учител в с. Войнягово,Карловско, а след това ( 1867) в Еникьой,Северна Добруджа. Като учител Левскиразвива революционна пропаганда среднарода и организира патриотични дружиниза бъдещото въстание. През 1866 г. През1867 г. става знаменосец в четата на ПанайотХитов. В Белград участва във Вторатабългарска легия на Раковски (1867–1868).След разтурянето и прави опит да премине вБългария с чета, за да подготви народа завъстание, но е арестуван в Зайчар отсръбските власти и хвърлен в затвора.Освободен, Левски се прехвърля в Румъния.След това отново се връща в Зайчар и пакзаминава за Румъния. След неуспеха начетническата тактика Левски стига доидеята, че за успешния изход нанационално-освободителната борба енеобходимо центърът на революционнатаподготовка да се премести в България чрезизграждане на мрежа от революционникомитети. На 11 декември 1868 г. започвапървата си агитационна обиколка изБългария, която завършва през февруари1869 г. Март-април 1869 г. се връща вРумъния. Започва втората си обиколка из

Васил Иванов Кунчев, известен като Васил Левски и Апостола на свободата, е идеологи организатор на българската национална революция, основател на Вътрешнатареволюционна организация (ВРО) и на Българския революционен централен комитет(БРЦК), български национален герой. Малко знаят духовното му име - дяконИгнатий. Съратниците му го наричат Васил Дякона или само Дякона или Дякончето.Други прозвища са Главния книжар, Тропчо, Драгойчо или арменското Ованес. Има иняколко турски псевдонима, като Аслан Дервишоолу Кърджалъ или ефенди АсланДервишоолу („аслан“ значи „лъв“).

ИМЕНАТА НА ЛЕВСКИ

Страницата подготви:Благой ЦИЦЕЛКОВ 8. „б”

Васил Иванов Кунчев е роден на 6 юли 1837 г.в гр. Карлово. Има двама по-малки братя –Христо и Петър, по-голяма сестра – Яна, иМария, която е най-малка в семейството. Учивъв взаимно училище в Карлово. Още от раннавъзраст бъдещият апостол опознава тежкия инапрегнат живот на занаятчийското семейство.Баща му, Иван Кунчев, буден гайтанджия ибояджия, запада и умира (1851 г.), когатоЛевски е едва четиринадесетгодишен.Настъпилата сиромашия хвърля мрачната си

сянка върху юношеската душа. От 1855 г. епослушник при вуйчо си хаджи Василий,таксидиот на Хилендарския манастир вКарлово и Стара Загора. Учи две години вкласно училище в Стара Загора и изкарваедногодишен курс за подготовка насвещеници. На 7 декември 1858 г. приемамонашеството и името Игнатий в Сопотскияманастир „Св. Спас“ под мантията найеромонах Кирил, а през следващата 1859 г.пловдивският митрополит Паисий горъкополага за йеродякон. По-късно (1861 г.),под влияние на Георги Сава Раковски, Левскисе посвещава изцяло на революционното дело.И така през 1862 г. заминава за Сърбия и вземаучастие в Първата българска легия на Раковскив Белград. Там заради ловкост и храбростполучава прозвището Левски (споредлегендата е направил лъвски скок по време навоенни упражнения). След разтурянето налегията се присъединява към четата на дядоИльо войвода. През 1863 г. заминава заРумъния, там той не прекарва дълго време и сезавръща в България.

СПЕЦИАЛНА ИЗЛОЖБА

ПОСЕТИ САЙТА НА УЧЕНИЦИТЕ

Посетете нашият нов форум!http://51sou.no-ip.info/forum2/

ЗЗАА ННААССИИЛЛИИЕЕТТОО ии ДДРРООГГААТТААНаскоро в нашето училище беоткрита специална изложба запротивопоставяне на насилието.На нея бяха наградени някои отучастниците. В изложбата уча-стват рисунки не само от децатана 51. СОУ. Голям интерес пре-дизвикаха творенията на участ-ници от 19. СОУ. Тъй като неможем да публикуваме всичкиневероятни рисунки на учени-ците от столични училища, щепубликуваме в някой от следв-ащите броеве.

Информация 4ВЕСТИ +

УТОЧНЕНИЕПо вина на дежурния екип в брой 6, от тази година чело над логото, на

вестника, бе написано 2007 година за година на излизане на броя,всъщност годината е 2008. (от екипа на „ВЕСТИ+”)

АлександърДАСКАЛОВ,

БлагойЦИЦЕЛКОВ

8. „б”

Традиция5 ВЕСТИ +

Голям Сечко, Малък Сечко и бабаМарта - двама братя и една сестра- имали общо лозе. От него теизкарвали три бъчви вино - навсекиго по една.

Голям Сечко цял ден ходи, скитапо калища, по студове, сняг говали, вятър го духа и вечер севърне капнал от умора. Седне даси почине, хапне си, пийне си,както си му е редът, че чашка, чедвенки, че килце, че две - изпилси бъчвата с виното. Малък Сечко- и той като брата си. По рекитеходи, леда чупи, снега топи,порои отправя, горите чисти,гнезда за скорците готви, цял денходи нагоре-надоле, умори се,върне се вечер, хапне си, пийнеси. Ха чашка, ха още една, чекилце, че две - и той си изпилвиното. Тръгнат двамата братя насватба, на кръщавка или някъдена гости и умират от срам, ченямат вино. А пък бъчвата набаба Марта си стои в зимниканепобутната - пълна-пълненичка.Няма какво! Двамата братярешили да изпият виното насестра си. Решили и го сторили.Днес тоя точне, утре оня точне - ивиното се свършило.

Дошла баба Марта, запретналаръкави, разшетала се да срещапролетта, както е прилично.Шетала, шетала, уморила се,седнала да си почине. Рекла дапохапне, сетила се за винцето ирекла да си пийне. Като отишлапри бъчвата - що да види. В неяне останало ни капка. Дъгите й серазсъхнали, обръчите й серазслабили. Разбрала баба Марта,че е ограбена от братята си,разсърдила се, разфучала се, леле-мале - насреща й се не излиза!Фучала, бесняла, клела, викала,па седнала, та заплакала. Сълзиреки потекли от очите й. Плакала,плакала, най-после се утешила.- Ех, ако са го изпили, моитебратя са го изпили, не са чуждихора я - казала тя и се засмяла.

Утешила се, но все пак й биломъчно и обидно, че останала безвинце и братята са я излъгали.И всеки път, кога си спомни затова, тя се сърди и плаче, но ядътбързо й минава и тя пак сеусмихва.

НАРОДА ПРЕДАВА ББААББАА ММААРРТТААИ до днес българите посрещат месец мартзакичени с мартеници от прeсуканичервен и бял конец. Има и още старинниритуали, изпълнявани някога в чест на 1март.Семпла нишка от усукани заедно бял ичервен конец – това е "класическата"мартеница, с която българите посрещат 1март открай време. Сега младите хораобикновено връзват мартеница на киткатана ръката. А някога така носелимартеници само децата, момите и младитебулки. Ергените навремето връзвали бяло-червена нишка на кутрето на лявата ръка,а женените мъже – на глезена или яскътвали в пояса. Имало и обичай момитеда закичват мартеници на пазвата, нонепременно отляво, докато невеститезакичвали мартениците си отдясно.Съвременните градски жители завързватмартеници на своите домашни любимци.Но и това има своите корени втрадицията. По селата открай времевръзвали мартеници на шията, по рогата,опашките и краката на крави, овце и надруги стопански животни. В първиямартенски ден окичвали с мартеници инай-важните женски вещи – тъкачниястан, хурката. На първи март дориплодните дръвчета в двора осъмвали свързани на стеблото мартеници.За съвременниябългарин мартеницата епреди всичко традиция исимволично пожеланиеза здраве и късмет. Нонякога смяталимартеницата за амулет.Вярвали, че тя предпазвахората, добитъка,къщата и цялотостопанство от "злитесили" на отиващата сизима. На някои места янаричат "урочница",защото се вярвало, че предпазва от "лоши очи" и от уроки.От друга страна, обаче, червено-бялатанишка по магически път стимулираплодовитостта, според фолклорнитепредстави. По-образно и метафоричнозвучи вярването, че мартеницитеразвеселяват баба Марта. Така се наричамесец март в българския фолклор. БабаМарта е пословична с капризния си нрав.Ако се развесели и усмихне, грейваслънце и става топло. Разсърди ли сестарицата, докарва студ и сняг. За да яразвеселят още повече, някога хората япосрещали и с прострени червени дрехипо стоборите, прозорците и вратите.

В ранното първомартенско утро навънизлизали само момите, защото тяхнатахубост радвала баба Марта. На шега илисериозно, някога имало обичай дори да"женят" Марта за някой стар ерген иливдовец от селото. Ако след това времетосе стопли, значи баба Марта е харесалажениха. Ако пък не го е одобрила,старицата се разсърдвала и зафучавала съсснежни виелици. Другаде разказват, че тяси имала двама мъже – един любим и единомразен. Когато срещнела своя любимец,Марта се радвала и докарвала хубавовреме. Когато срещнела другия си мъж, тясе разгневявала и връщала зимата. Всетака образно се обяснява и обичаят да сепалят обредни огньове на 1 март. Казват,че с тях стоплят баба Марта в раннатапролет. Но ако се разшифровапървомартенската обредност, става ясно,че баба Марта всъщност е образ напролетно-лятното слънце. Затова в някоирайони наричали месец март "летник" и госмятали за начало на лятото в старитевремена, когато делели годината само надва сезона – зима и лято.Първомартенските обредни огньове"разпалват" и зареждат със сила новотослънце, според древните представи. Акато отплата хората искат Марта да не ги"пърли" и изгаря през лятото.

По традиция мартеници сеносят до Младенци – на 9март или до Благовец – на25 март. По-рядка е биланавремето практиката да сеносят само през първитетри дни от март. Още по-ограничен е обичаятмартеници да се носят цели40 дни или чак до жътва.Най-популярна и до денднешен е представата, чечервено-бялата мартеницасе сваля, когато човек види

цъфнало плодно дръвче. Сваленатамартеница се връзва на цъфнала клонка, зада стане плодовито дървото. По-трудноизпълним за градските жители е обичаятмартеницата да се свали, когато видишщъркел за първи път през пролетта.Поверието е, че ако видиш щъркела вполет, всичко през годината ще ти вървидобре - сякаш „хвърчи”. А ако щъркелът екацнал, ще си сънлив и мързелив президното лято. Затова пожеланието в такъвмомент било „Щъркел хвърчи и аз дахвърча”.

Страницата подготви:Благой ЦИЦЕЛКОВ, 8. „б”

Образование 6ВЕСТИ +

ММААТТУУРРААТТАА

Зрелостниците в различнипериоди е трябвало да полагатмежду 2 и 6 писмени и 5 – 6 устниизпита. Учебните предмети, върхукоито зрелостниците най-често садържали изпити, са: българскиезик, математика, различничужди езици, физика, химия,история. Държавни зрелостниизпити са проведени за първи пъту нас през 1878 г. Зрелостницитеса полагали и писмени, и устниизпити години наред. Матуритеса били задължителни за всички,завършили от 1892 г. до 1965 г.През 1998 г. в Закона за народнатапросвета като условие запридобиване на средно образован-ие се въвеждат държавните зре-лостни изпити. Редица обсто-ятелства водеха до тяхната отмянапрез годините.

До 2002 г. беше възможно осво-бождаването от зрелостни изпитипри условие, че зрелостниците сазавършили успешно последниягимназиален клас с оценка най-малко Много добър (5) и иматсредноаритметична оценка отгодишните оценки по съответнияучебен предмет най-малко Многодобър (5).

Пробни държавни зрелостниизпити (матури) са провежданипрез 2002 г., 2003 г., 2004 г., 2005г., 2007 г.

В НАЧАЛОТО

Един от най – често задаваните въпроси е свързан с учебно – изпитнитепрограми. На какво ще ме изпитват, какво трябва да знам и да мога,как ще ме оценяват, какво да правя по време на изпита – често нипитат зрелостници. Експертите по съответните учебни предмети отдирекция „Политика в общото образование” дават отговори, а и съветиза успешна работа по време на изпита. Имате възможност да получитеинформация за изпитите по всеки предмет: български език илитература, чужд език, математика, физика и астрономия, биологияи здравно образование, химия и опазване на околната среда, история ицивилизация, география и икономика, предметен цикъл философия.Независимо от факта, че зрелостниците може да избират между 6чужди езика – английски, немски, френски, испански, италиански ируски, учебно – изпитната програма е една, защото посочва ключовитекомпетентности за владеене на чужд език.

Страницата подготви: Благой ЦИЦЕЛКОВ, 8. „б”

Малко полезни съвети

Кога е изпита?Публикуваните дати за ДЗИ се отнасят за двете сесии през учебната2007/2008 година – юнска и септемврийска. На 03.06.2008 г. и02.09.2008 г. зрелостниците се явяват на втория задължителензрелостен изпит, който ще се провежда върху следните учебнипредмети: чужд език, математика, физика и астрономия, биологияи здравно образование, химия и опазване на околната среда,история и цивилизация, география и икономика, предметен цикълфилософия. На държавните зрелостни изпити по желаниеучениците може да се явяват между 04.06. и 10.06. за юнската сесияи между 03.09. и 10.09. за септемврийската сесия. Предложени саразлични дни и часове за всеки от изброените учебни предмети,защото зрелостниците може да полагат неограничен брой матурипо желание.

Държавни зрелостни изпити 2008 -Юнска сесия

1 юни 2008 г., начало 08:00 ч. -български език и литература

3 юни 2008 г., начало 08:00 ч. –учебен предмет по избор ...

Държавни зрелостни изпити 2008 -Септемврийска сесия

1 септември 2008 г., начало 08:00ч. – български език и литература

2 септември 2008 г., начало 08:00ч. – учебен предмет по избор ...

Образование7 ВЕСТИ +

Неочаквано СУ „Св. Климент Охридски”реши да признава матурите като вход за18 от общо 72 специалности. Промянатаще важи за няколко факултета и бешегласувана от академичния съвет.Със зрелостни изпити ще може да севлиза във всички специалности, ако следтрите класирания останат незаети места.Така най-голямото висше училище признаматурите, въпреки че ректорът му проф.Иван Илчев твърдеше, че това едва ли щесе случи тази година. Преди седмицаобразователният министър Даниел Вълчевзаяви, че половината университети щеприемат оценките от зрелостните изпити,без да уточни кои. Тогава Илчев заяви, чекомпромис може да се направи само заспециалност „Журналистика”. Тя обаче небеше една от гласуваните в сряда. Най-желаният през миналата година откандидат-студентите Университет занационално и световно стопанство същообяви, че ще признава матурата политература за „Журналистика”. ВСофийския университет ще се признаватоценките от зрелостните изпити политература, история, география, биология,химия, физика, математика и философия.За всички седем специалности вХимическия факултет ще може да севлиза с матура. Зрелостният изпит пофизика ще важи за 5 специалности въвФизическия факултет. Тестовете политература, история или география ще савход за четири специалности отФакултета по педагогика. .С матура ще се кандидатства за:Философия, физика, физика и математика,инженерна физика, ядрена техника иенергетика, астрофизика, метеорология игеофизика, химия, химия и физика, химияи информатика, еко химия, компютърнахимия, ядрена химия, инженерна химия,начална и предучилищна педагогика,социална педагогика, специална педа-гогика, Логопедия, Медицинска реха-билитация и ерготерапия

МАТУРАТА СЕПРИЗНАВА В СУ

ММААТТУУРРААТТАА

Как ще се формира успехът вдипломата за среднообразование? Кои оценки ще севписват в графата държавензрелостен изпит и кога товазависи от желанието назрелостника?

Според чл. 57., ал. 3. от Наредба№ 4 за документите в системата нанародната просвета „общият успехсе изчислява като средноарит-метична оценка (с точност до 0,01)от следните три оценки:

· средноаритметичнатаоценка (с точност до 0,01) отоценките в графата за държавнизрелостни изпити· средноаритметичнатаоценка (с точност до 0,01) отоценките по учебните предмети,изучавани в задължителнатаподготовка средноаритметичнатаоценка (с точност до 0,01) отоценките по учебните предмети,изучавани в задължително-избираемата подготовка.

В графата ДЗИ се вписватоценките от успешноположените държавни зрелостниизпити по общообразователнитепредмети, определени в чл. 24.от Закона за народната просвета:български език и литература,чужд език (английски, немски,френски, испански, италиански,руски), математика, физика иастрономия, биология и здравнообразование, химия и опазванена околната среда, история и

цивилизация, география и ико-номика, предметен цикъл фил-ософия.Дава се възможност в чл. 24., ал.4. от Закона за народнатапросвета в графата за третидържавен зрелостен изпит пожелание на ученика да „севписва средноаритметичнатаоценка от оценките отдържавните зрелостни изпити запридобиване на професионалнаквалификация”.

Как ще се формира успехът вдипломата за средно образование?

Министерството наобразованието и науката(МОН), стартира специаленобразователен сайт за матуритеhttp://www.zamaturite.bg/

Медиен партньор на сайта еуважаваният седмичник заобразование и наука „Аз Буки”

Страницата подготви: Благой ЦИЦЕЛКОВ, 8. „б”

„ЗАВИНАГИ В ИСТОРИЯТА”

Пейо Яворов е роден в гр. Чирпан на 1януари 1878 г. Истинското му име еПейо Тотев Крачолов. Завършва V (IX)клас в Пловдив. От 1893 до 1901 г.работи като телеграфо-пощенец,сменяйки различни селища — Чирпан,Стара Загора, Сливен, Стралджа,Анхиало (Поморие), София.Междувременно разпространява левитеидеи сред младите хора, а след 1897 г.влиза в контакти с ВМОРО.Първоначално е редактор на различнииздания, свързани с македоно-одринското революционно движение— в. „Дело”, в. „Свобода или смърт”, в.„Автономия”, в. „Илинден”. А по-къснос различни чети многократнопреминава границата и се бори засвободата на Македония като ставаедин от най-дейните сподвижници наГоце Делчев и негов пръв биограф —„Гоце Делчев" (1904). Този период отнеговия живот намира място вмемоарно-есеистичната му книга"Хайдушки копнения" (1909).Озовал се в София със съдействието над-р К. Кръстев и П. П. Славейков,Яворов става сътрудник и редактор нанай-доброто литературно списание отонова време — сп. „Мисъл”. През1901 г. издава първата си стихосбирка"Стихотворения", чието второ изданиеот 1904 г. е предговорено от П. П.Славейков. В този период поетът работикато библиотекар, а по-късно и катодраматург на Народния театър. Плод наработата му в театъра са две пиеси — "Вполите на Витоша" (1910) и "Когатогръм удари, как ехото заглъхва" (1912).Командирован на няколко пъти вчужбина за "усъвършенствуване политература" — в Нанси, Женева, Виена,Париж, Яворов усилено чете модернафренска поезия, а при едно от своитепътувания (1910) изпраща къмпоследния й дом своята възлюбена —Мина Тодорова, сестра на П. Ю.Тодоров. През 1907 г. излиза втората мустихосбирка "Безсъници", коятоокончателно проправя пътя намодерната българска лирика.

Символистичната поезия наЯворов, метафизична, пропита сдълбок скепсис и "прозрения" за"вечните въпроси що никой век неразреши", променя радикалнобългарското литературно мислене иналага нов начин на писане. През 1910г. излиза от печат антологичната книгана поета "Подир сенките на облаците",чието второ издание от 1914 г.представя равносметка на поетическипът, съпоставим само с този на Ботев.

Чувствителната душа на поета труднопривиква със суетата и нищетата налитературните и светските нрави встолицата. Лора Каравелова, дъщеря надържавника Петко Каравелов, с която севенчава през 1912 г., малко преди дазамине за фронта в Кюстендил, ежената, чиято любов се оказва фаталназа него. Запазената кореспонденциямежду тях, сама по себе си литература,свидетелствува за една пламенна ибурна любов, белязана с многосъмнения и много страсти.

Две хубави очи. Душата надете

в две хубави очи; -музика - лъчи

Не искат и необещават те...

Душата ми се моли, дете,

душата ми се моли!Страсти и неволи

ще хвърлят утревърху тях

булото на срам и грях.Булото на срам и грях - не ще го хвърлят

върху тяхстрасти и неволи.

Душата ми се моли, дете,

душата ми се моли... Не искат и не

обещават те! - Две хубави очи.

Музика, лъчи в две хубави очи.

Душата на дете...p Пейо Яворов

Роден: 1 януари 1878Чирпан, Починал:

България 29октомври 1914

София, България

Страницата подготви:Георги КАЦАРСКИ,

8. Б клас

ПОЕЗИЯ

ДВЕ ХУБАВИОЧИ

Родния дом на Яворов

.Напразно, майко, се боиш,

че скитане ме изхаби,че ти си вече може би

от син забравена осталаНапразно, майко, се боиш...

Та мога ли забравя азнемилостивата оназ,

живот която ми е дала.

НАПРАЗНО,МАЙКО

8ВЕСТИ + Памет

ППааммееттннииццииттее ннаа ССооффиияя9 ВЕСТИ +Научи повече за ...

Строителството на паметници започва още по време на войната съсспециално решение на руското главно командване. Средствата били събираниот военния бюджет и от доброволни дарения в цяла Русия. По-късно с тазидейност се заемат българските власти и различни организации. Особеноактивни в това отношение са Опълченските дружества, начело с технияВърховен комитет, ръководен от видния български революционер СтоянЗаимов.

Мемориалите посветени на Освобождението са групирани в няколкокатегории: паметници на исторически места, свързани с кръвопролитнибитки; надгробни паметници и братски могили; храм-паметници;възпоменателни паметници и др. Грижите за тяхното опазване и поддържанесе поемат от Националния институт за паметниците на културата. Те сенамират под закрилата на закона. Техният брой е над 450 като 42 от тях саобявени за паметници с „национално значение”. Сред тях са „Националниятпарк Шипка”, историческата местност „Паметниците” край Свищов,„Панорамата” в Плевен, както и три от паметниците в София, предмет нанастоящата тема. Повечето обекти се намират в паркова обстановка или саградообразуващи елементи и се вписват естествено в околната среда. Тезипаметници имат безценна историческа, емоционална и естетическа стойности са неразделна част от нашето национално богатство. В настоящотоизследване софийските паметници са представени в хронологичен ред, т.е. погодините на тяхното издигане. В следващия броеве ще продължим спредставянето им.

РРУУССККИИППААММЕЕТТННИИКК

Той е първиятпаметник на

признателносттаиздигнат в София и еедин от най-раннитевъобще в България.

Построен е през1880-1882 г. в още

незастроената тогаваизвънградска

част на столицата, на пътя за Княжево,по който бягат турските войски наОсман Нури паша на 22 декември 1877г. Днес паметникът се намира в средатана оживен кръгъл площад, където сепресичат булевардите „Македония”,„Ген. Тотлебен” и „Ген. Скобелев.Автор на проекта е руският академикВ.Йосифович Шервуд, създател и надруги паметници в България.Паметникът е финансиран изцяло отРусия и е направен от бял песъчливкамък, а плочите с надписите и герба наРусия – от бял мрамор. Висок е 10 м. Налицевата страна на паметника иманадпис:„Въ царствованiи Александра ІІ- гоимператора всероссiйскаго волею илюбоввю его освобождена Болгария, 19февраля 1878 года”.На противоположната страна има другнадпис: „Не намъ, не намъ, а именитвоему – 1877-1878”.

паметника е станало на 29 юни 1882 г.лично от княз Александър Батенберг, вприсъствието на софийското офицер-ство и чиновничество, на руския посла-ник и семейството му, като и на многожители на града.

Днешното състояние напаметника и на околната среда е добро.Снабден е с подходящо нощно освет-ление и информационна табела.

ДДООККТТООРРССККИИЯЯ ППААММЕЕТТННИИКК

Намира се в градинката зад сградата наНародната библиотека, в карето междуулиците „Кракра”, „Шипка”, „СанСтефано” и „Оборище”. Паметникът еиздигнат в чест на загиналите презОсвободителната война 528 руски лека-ри и санитари. Автор на проекта е чеш-кият архитект Томишек, известен и сдруги паметници в България.Паметникът е финансиран изцяло сруски средства. Направен е от големиблокове от бял (днес посивял) песъчливкамък и представлява пресечена четири-стенна пирамида, на върха е увенчана смасивен гранитен саркофаг. Висок е

около 7 м. Върху четирите стра-ни на паметника са издълбани счерни букви имената на заги-налите медици, а на саркофагаса написани имената: Плевна,Шипка, Мечка и Пловдивъ,свързани с кръвопролитни сра-жения по време на войната. Налицевата срана на мемориала епоставен следният надпис наруски език:

„Медицинскамъ чинамъ погибшимъ вътурецкую войну 1877-1878 ”Паметникът е построен през 1883 г.,но поради външнополитически при-чини (влошаването на отношенията сРусия), неговото откриване и освеща-ване не е извършено веднага, а няко-лко години след това. В края на 19 в.около паметника е създадена парковаобстановка, дело на швейцарския гра-динар Даниел Неф. Днес Докторскатаградинка е едно от най-прекраснитеместа в София, подходящо за отмора,сред тишината на историческото ми-нало и ценни растителни видове. Пох-вална е инициативата на доброволнатаорганизация „Приятели на Докторс-ката градина”, която се грижи заобновяването и поддържането напарка. Обектът е културно-истори-ческо наследство, има нощно осветле-ние и информационни табели.

Красимир ИВАНОВ,учител по история и

цивилизация в 51.СОУ „Елисавета

Багряна”

ВВ ссллееддвваащщиияя ббрроойй щщееррааззббееррееттее ппооввееччее ззаа::

ГВАРДЕЙСКИЯТПАМЕТНИК

и ПАМЕТНИКЪТ ЦАРОСВОБОДИТЕЛ

ССъъццввееттииееттоо ннаа ддооббррооттооККааккввоо ее ББллааггаа ввеесстт?? ККооллккоо ччеессттоояя ннааммииррааммее??

Благата вест за някои хора можеда е шестица от тотото или добраоценка. За други хора пък едоброто дело. Лично аз най-многосе радвам, когато стана свидетелили пък чуя добро дело. Напримеронзи ден са качвам в трамвая и сиоставям чантата на пода. До менимаше две пътнички – едната наоколо 60 години, и друга нейнавръстничка, която седеше напървата седалка и освободи място,правейки знак с ръце, че я кани даседне. Замислих се – как така, тате са на горе-долу една възраст?Даже жената, която отстъпи -мястото си, изглеждаше по -

й казах: „Благодаря”. Започнах дамисля как наистина да й сеотблагодаря и бързо реших да й дамзюмбюл, който бе с цветове,събрани в рехаво гроздовидносъцветие с характерна ясно синябагра и специфичен, силен аромат.Жената се изненада и ми каза :„Отдавна не съм получавала цвете,не мога да го приема.” А аз й казах:„Сега вече получавате”. Реших, четова за нея ще е една БЛАГА ВЕСТ.

Есето спечели І награда в конкурса„Блага вест” организиран от

фондация „Покров Богородичен”

Благой ЦИЦЕЛКОВ,8. „б” клас

възрастна. Но истинското учудванетепърва предстоеше. Жената, коятоседна, започна да говори: „Много виблагодаря, вие стоплихте сърцетоми!”. И ето го учудването – оказа се,че жената, която бе отстъпиламястото, е глухоняма ... Следняколко дни беше 8-ми март. Бяхнакупил букети за най-любимитеучителки (не обичам да взимам завсички – като подмазване е) изапочнах да мисля за Благата вест.Помолих се и на мене да се случи дапомогна на някого. Желанието ми сесбъдна. Този път върху чантата сибях сложил роза. Бях я забравил, ноедна жена ме подсети, че розатаможе да се счупи и ми я подаде. Аз

ММооииттее ббууддииттееллииВ днешно време всеки човек се „бори” занещо в своя живот. Едни се „борят” засемейството си, други за работата си, третиза пари, а четвърти просто за себе си. Но задвсеки един човек, има някой друг, можедори да са няколко, който бди над него, даваму напътствия и съвети, които по-късно мупомагат да се справя с препятствията попътя си. Нека наречем тези хора будители,защото те наистина го заслужават, а и безтях живота ни би бил много различен.

Не бих могла да твърдя, че знамвсичко. Понякога бъркам в решенията си. Втакива моменти за помощ и съвет сеобръщам към моите „будители”. За ментова са моите родители и учители. Защоли? Защото те са хората, които присъстват впо-голямата част от живота ми. Родителитеще ме съпътстват винаги, но учителитемогат да ми помагат само докато завършаучилище.Защо тези хора са моите будители? Икои са те всъщност? С какво са по-различниот останалите, които познавам? Щеотговоря на тези въпроси отзад напред. Дазапочнем от учителите ми. Много ученицине харесват някои от учителите си. И азимам такива, но това не значи, че не ги ценя.Те са надарени с адски издръжливи нерви иогромно желание да обучат бъдещетопоколение. Те са по-различни с това, че заразлика от много други хора, на тях им„пука” за децата. Те се интересуват какво щебъде тяхното бъдеще, какво образование щеполучат, в каква среда ще израснат, как ще серазвият психически, какъв ще е техниятсветоглед. Защото тези хора са част отживота на децата. Някои приемат учителитеси за свои приятели, а не само запреподаватели по някой предмет в училище.И аз имам такива учители и се радвам, че гипознавам, защото хем научавам нещо, хем мие интересно в часа. За мен те са мои учители, аи мои приятели. Знам, че винаги мога да

и дават съвети. Те са хората, които ще мипомогнат да осъществя своите мечти иамбиции. Има моменти, в които ги чувствамповече като приятели, отколкото катородители. С тях мога да споделям всичко.Това са моите родители. Хората, коитовечно ще помня, уважавам, почитам иобичам. Те са моите будители, защотомакар и вече да ходя на училище, азпродължавам да научавам нови и нови не-ща от тях. За мен няма втори като тях, а иняма и да има. Те са моите родители и аз гиприемам такива - каквито са с всичките имнедостатъци. Понякога не харесвам това, ко-ето чувам, но се старая да ги слушам, защо-то те са много по-мъдри от мен, видели самного повече от живота, отколкото аз. И ви-наги ще ги почитам и обичам, дори и поня-кога да се карам с тях. Нито един човек несе е родил научен. С времето той се научавана добро и лошо. Но докато постигне това истане независим, зад него има хора, коитому помагат, дават му съвети и му обясняватнезнайните за него неща. Това са хората, ко-ито са му най-близки .Той не го осъзнава до-като не порасне достатъчно, за да може даси даде сметка за всичко, което е видял, по-чувствал, научил, а след това се замисли, ко-лко пъти не е знаел какво да прави.Тогава сее обръщал за помощ именно към тези хора.Те са неговите будители. Те му помагат даизгради своят характер, да мисли свободно,да има модерен светоглед, да е отворен къмновото. За мен будителите са широко скро-ени хора. Моите будители са родителите иучителите ми, защото те се опитват по всякакъввъзможен начин да ми осигурят едно щастливобъдеще. Те ми дават добро образование и мипомагат да осъществя мечтите си. Няма по-ценни хора от тях, защото ако не са те, азнямаше да съм това, което съм в момента,нямаше да съм този човек. Тези хоразаслужават уважение, както никой друг.Благодаря им от все сърце!

Соня ТОДОРОВА, 10. класприятели. Знам, че винаги мога дапоговоря с тях, ако имам проблем или пъким поискам съвет. Те са моитебудители, защото през едни от най-важните години за мен, те са там за да мипомогнат, да обсъдим моите интереси инакъде да се насоча за да ги развия и всъщото време да ми е приятно с тях и дазабравя напрежението от уроците идомашните. Други мои будители сародителите ми. За мен тези хора сасвещени.Те са тези, които са ме създали.Те са ми дали живот. И пак те ще месъпътстват през годините. И пак те са мидали храна и подслон. Те са по-различниот всички останали хора, защото за пръвпът са ми показали какво е значението надумата „обич”, за пръв път са мепрегърнали. Родителите ми са хората,мен, независимо в добро или в лошо икоито са ме възпитали и които винаги щебъдат до мен и да ме напътстват

10ВЕСТИ + Човечност

Любопитно11 ВЕСТИ +

ММууззеейй ннаа ааффррииккааннссккооттоо ии ааззииааттссккоо ииззккууссттввоо

p африкански икони

Къде в България може да видим Азиатското и Африканскоизкуство? Как, къде – в Трявна! Как тези предмети сапопаднали там ще разберете сега. През 1993 година вТрявна е направено дарение от личната колекция на скул-птора Златко Паунов, той дарява предмети на изкуствотои част от богата библиотека. Първоначално дарението сеизлага в една от залите на музеен обект Школото. През2004 г. за дарението се реставрира изцяло стара сграда отсредата на XX век, в която вече се помещава музея наАзиатското и Африканско изкуство. Златко Паунов завър-шва Художествена академия в град София, а след това ин-тересът му към изкуството го отвежда във Франция, Ита-лия и в САЩ. Попивайки различни култури, експер-иментирайки със своето изкуство, той основава свое худо-жествено училище, където обучава ученици на всякаквавъзраст. Установявайки се по-дълго в Ню Йорк, в същотовреме той предприема многобройни пътешествия в Тибет,Непал, Китай, Индия, Япония, Шри Ланка, остров Бали идр. Особено го вълнува културата на Тибет и Непал, вчиито корени скулпторът намира много паралели съсстаробългарската култура. Златко Паунов осъществяваежегодно пътуване до този, район където организира своеателие и обучава местни ученици. Индия пък го вълнувасъс своята древна култура и философия. Там той изработваедна скулптурна фигура на Махатма Ганди, която и сега сенамира в центъра на столицата Делхи. В многобройнитеафрикански държави, които посещава, се запознава срегионалните култури и религии. Резултатът от неговитестранствания по света е личната му колекция от предметина изкуството и богата библиотека, голяма част от койтотой дари на град Трявна през 1993 година. Преобладава-щата част от тях са с култово предназначение, но има итакива с утилитарен характер. Предметите са оригинални,дошли от различни времена и култури. Колекцията вкл-ючва произведения на будисткото изкуство, предмети съссакрално и ритуално предназначение, статуетки, танкас,амулети, маски, дървени фризове и др.

ББъъллххааттаа ккааттоо ппрриияяттеелл??

Благой ЦИЦЕЛКОВ,снимки автора

Скокчо е бълха, която иска да сесприятели с всички, с които може. Тойсреща доста трудности докато намериприятели, защото другите животни вприказката го отблъскват. Скокчо биваотритнат от другите герои в приказката наИна Зафирова. Котката го пропъжда сдумите „Та ти си бълха ... махай се”,кучето, също герой на приказката, пък гопрокужда съвсем пренебрежително, катодори не му обръща внимание. Ники емалко тригодишно дете, което не знаекакво точно е бълха, и затова може би нереагира като другите и само той неотблъсква бълхата. По - нататък вприказката се разбира, че Скокчо евегетарианец. И така Скокчо и Никистават много добри приятели, дори санеразделни, като бълхата даже го научавада пише. В добрият край на приказкатаНики обяснява на котката и на кучето, чене трябва да съдиш за някого само по видаму, а и по неговото сърце и така всичкистават приятели - кучето, котката,бълхата и разбира се малкото добро дете.

Как са се родили тези герои и имат линещо общо със действителността?Темата на изложбата, провела се наскоро вНационалната художествена академия, бе заразличията между хората. В нея участвахатри страни: България, Корея и Германия.Авторите са били избрани да участват катонарисуват детска книжка. Ина решава данаправи една бълха положителен герой.Това не е било лесно за авторката -доскорошната студентка Ина Зафирова,защото бълхата обикновено е отрицателенгерой. За да стане положителен му еприбавила неприсъщи за него неща, катонапример е решил да е бълха –вегетарианец. Историята не е истинска, номалкият Ники е. Той е едно три годишномомченце, което е много любознателно,игриво и иска да пипне всичко, за да гопровери – разказва Ина, която е приятелка смалкия любознателен герой. И допълва, четой (самият Ники) иска да бъде приятел свсички и оттам и е хрумнала историята за„Скокчо”. Така Ина решава, че хлапетоможе да бъде приятел дори с една бълха.

12ВЕСТИ + Знаете ли...

ВЕСТИ+ СЕ ИЗДАВА ОТ: „51 СОУ САЙТ ОТ УЧЕНИЦИ ЗА УЧЕНИЦИ”

ГЛАВЕН РЕДАКТОР: Благой ЦИЦЕЛКОВ, ОТГОВОРЕН РЕДАКТОР:Александър ДАСКАЛОВ, АСИСТЕНТ: Никълс ШОНДРОВ,

ОБРАЗОВАНИЕ: Кристиан БОНЕВ, ПАМЕТ, КУЛТУРА, ЛЮБОПИТНО:Георги КАЦАРСКИ, УЧИТЕЛ-КОНСУЛТАНТ: Нели РАШЕВА

Правописът във вестника, не е идеален, но за това има вина само и единствено дежурният екип от ученици.

Св. Валентин

Св. Валентин

На 14 февруари милиони хора по светачестват празника на влюбените - деня насвети Валентин. Корените му се губят вдалечното минало. В древен Рим на 15февруари са празнували Луперкалиите - празник на изобилието, посветен напокровителя на стадата Фавън (едно отимената му било Луперк). Предишният денсе посвещавал на римската богиня на брака,майчинството и жените - Юнона. През тозиден девойките пишели любовни писма,слагали ги в голяма урна, а след това мъжетеизваждали писмата. Всеки мъж трябвало даухажва девойката, чието писмо е изтеглил,според волята на боговете.14 февруари е наричан и "Сватбата наптиците", тъй като се смятало, че птиците сиизбират партньор през втората седмица отвтория месец на годината. И накрая най-романтичната версия. През трети век в Римживял лекар, който се казвал Валентин.Наричали го "гастрономически лекар",защото гледал да предписва вкуснилекарства. За да придаде по-приятен вкус нагорчивите билки, той ги смесвал с мляко илимед, а раните промивал с вино (баба ми битрябвало да се поучи от него – като сиспомня лютата ракия по ожулените миколене, още ми се насълзяват очите).Малко знаят историята за Св. ВалентинСвети Валентин бил и свещеник, живял повремето на император Клавдий Втори, койтоводил много войни. Императорът бил затрудненпри набирането на нови войници и решил, че

причината за това се крие в привързаносттана мъжете към съпругите и семействата им.Затова той забранил сватбите и годежите.Валентин тайно венчавал влюбените и семолел за пациентите си. Веднъж при негодошъл надзирател от затвора и го помолилда излекува сляпата му дъщеря. Лекарятзнаел, че слепотата била неизлечима, нообещал, че ще направи всичко възможномомичето да прогледне. Направил мехлем заочите й и наредил момичето да дойде пакпри него след известно време. Миналиняколко седмици, но девойката така и непрогледнала. Но нито тя, нито баща и негубили вяра и продължавали с мазането наочите. Един ден римски войници нахълталив дома на Валентин, унищожилилекарствата, а него го арестували зарадирелигиозните му убеждения. Бащата насляпата му пациентка искал да му помогне,но нямал тази възможност. Единственотонещо, което успял да направи, било да музанесе хартия и мастило. Свети Валентиннаписал прощално любовно писмо надевойката, а след няколко часа гоекзекутирали. Надзирателят предалбележката на дъщеря си, тя я разгърнала иоткрила в нея жълт минзухар. На неяпишело: "От твоя Валентин". Станало чудо –девойката прогледнала. Затова и днескартичките се подписват по този начин(истинското име не се пише, смята се, чеполучателят трябва сам да се досети, кой муизпраща валентинката). През 496 г римскиятпапа Геласиус обявява датата на смъртта насветеца - 14 февруари за ден на св.Валентин.Денят на св. Валентин се е празнувал ощепрез езически времена, когато според рим-ския обичай Луперкалия, славещ бога наплодородието Таунус (Пан), по време напищна церемония мъжете изваждали откутия имената на девойката, грабналасърцето им. Цялото това "наричане" сепрактикувало почти до XX в. и то денпреди древния Празник на семейството(15.02). По време на Луперкалия действалголият пич Купидон, известен още катоЕрос и Амур. Въпросният бог си правелмайтапи с хората, като ги стрелял слюбовни стрелички. Уцелел ли, човекътмигом се влюбвал. От тук идва ивярването, че любовта е сляпа. За самиясв. Валентин, обаче, се знае малко, аинформацията е откъслечна. Е, като сепорови малко човек, открива следното...Днес на човечеството са известни триистории за свети Валентин. Едната е заВалентин, който се запилял някъде поЮжна Африка да проповядвахристиянството.

Той не е оставил след себе си никакъв обичай,така че на нея няма да се спираме подробно...Най-разпространената история за св. Валентин еследната: В доброто старо време императорКлавдий събирал доброволци за армията си, ноникой от мъжете не искал да се бие и да умре,оставяйки любимата и семейството си сами иявилите се били малцина. Тогава на Клавдий мухрумнала щурата идея, че ако забрани брака,доброволците ще станат повече... И, както можеби се досещате, тъкмо това направил. Някъде вдревната римска държава живял свещеникътВалентин, който напук на императора венчвал влюбени двойки. Изпълнявайки мисията си, тойбил заловен и екзекутиран на 14.02.269 г. заподстрекателство. Самата екзекуция била по-скоро тържество, тъй като хората го изпратили сцветя и сладки. Стотина години по-късно хоратавсе още се сещали за това, на което ги учелВалентин и го провъзгласили за светец ипокровител на влюбените.Третата история разказва за млад лечител съссъщото име, живял през I в. пр. Хр. Младежътимал чудодейни способности на изцерител иименно заради тях и заради вярата си бил хвърленв тъмница. В затвора младият Валентинизлекувал сляпата дъщеря на надзирателя.Момичето прогледнало и го целунало. Дваматаизживели бурна, но кратка любов, тъй катоВалентин бил осъден на смърт. Преди да гохвърлят на лъвовете, той изпратил бележка налюбимата си, написана върху парче от дрехата мус формата на сърце и подпис: "Твой Валентин".Тогава е възникнала и традицията да се подаряваткартички...

Автор на страницата:Георги КАЦАРСКИ, 8. „б”