ÓÑ) Ç¯ | I¡ W ÕÌaÂZÍ /3=eea.government.bg/bg/prev_nsmos/air/roukav/... · управление на КАВ, се разработва на основание на: чл.79

О Б Щ И Н А Н Е С Е Б Ъ Р

К О М П Л Е К С Н А П Р О Г Р А М АЗА НАМАЛЯВАНЕ НИВАТА НА ЗАМЪРСИТЕЛИТЕ И ДОСТИГАНЕ НА УТВЪРДЕНИТЕ НОРМИ ЗА СЪДЪРЖАНИЕТО ИМ В АТМОСФЕРНИЯ

ВЪЗДУХ НА ТЕРИТОРИЯТА НА ОБЩИНА НЕСЕБЪР

Несебърмарт, 2011 г.

Комплексна програма за намаляване нивата на замърсителите и достигане на утвърдените норми за съдържанието им в атмосферния въздух на територията на Община Несебър

СЪДЪРЖАНИЕI. Въведение 4II.. Описание на района за оценка на КАВ 61. Локализация на наднорменото замърсяване 61.1 Район за оценка и управление на качеството на аттмосферния въздух (РОУКАВ). 61.2 Действаща система за мониторинг – Пунктове за мониторинг (карта, географски координати) 72 Обща информация за района 82.1. Tип на района (градски, промишлен, извънградски район) 82.2 Оценка на замърсената територия и население експонирано на замърсяването 102.3. Климатични и метереологични особености на района, оказващи влияние върху

разпространението на атмосферните замърсители12

2.4. Топографска характеристика 212.5. Информация за типа цели, изискващи опазване в района 22III. Отговорни органи: имена и адреси на лицата, отговорни за разработването и изпълнението

на плановете за подобряване23

IV. Характер и оценка на замърсяването: концентрации, наблюдавани през предходни години (преди прилагането на мерките за подобряване); концентрации, измерени от началото на проекта; методи, използвани за оценката

24

1. Анализ на резултатите от имисионен контрол по показатели, за които има данни за 2009-2010г. 241.1. Норми за нивата на замърсителите в атмосферния въздух 241.2. Резултати от измерванията и оценка на КАВ чрез автоматична измервателна станция за периода

2009 – 2010г.25

2. Обобщена оценка на качеството на атмосферния въздух за 2009 и 2010 г. 293. Методи, използвани за оценката. Неопределеност на резултатите от моделирането 323.1 Методи, използвани за оценката 323.2 Рецепторна мрежа 373.3 Използвани метеоданни 383.4 Неопределеност на резултатите от моделирането 40V. Произход на замърсяването 421. Оценка на годишните и моментните емисии на ФПЧ10 421.1. Битово отопление 421.2. Локално отопление на училища, детски заведения, обществени и административни сгради 471.3. Автотранспорт 491.3.1 Суспендиране на прах от пътните платна 491.3.2 Годишни емисии на ФПЧ-10 от автотранспорта 551.4. Промишленост 602. Оценка на актуалния принос на отделните сектори/източници. 602.1 Битово отопление 602.2. Автотранспорт 613. Оценка на КАВ по отношение на ФПЧ10 към 2009 г. чрез дисперсионно моделиране 633.1 Комплексна оценка на разсейването 633.2. Оценка на влиянието на група източници „Битово отопление” 663.3 Оценка на влиянието на група източници „Транспорт” 693.4. Оценка на влиянието на групите източници чрез дискретни рецептори 723.5 Информация за замърсяването от други райони 76VI. Оценка на факторите, които са допринесли за превишенията – климатични

характеристики, специфични за мястото дисперсионни характеристики, природни източници, пренос от източници от съседни райони и др.

77

1. Оценка на влиянието на климатичните фактори върху атмосферното замърсяване в района 772. Природни източници, пренос от източници от съседни райони и др. 873. Дисперсионни характеристики 874. Възможни мерки за подобряване на КАВ 87VII. Информация за мерките или проектите за подобряване на КАВ, прилагани преди влизане в 89

Община Несебър ВАНГ 2


сила на Наредба №12: местни, регионални, национални, международни; наблюдавани ефекти от тези мерки.

VIII.

Мерки и проекти за подобряване на КАВ по отношение ФПЧ10, които следва да се приложат.

94

1. Краткосрочни мерки за подобряване на КАВ 942. Информация за мерките или проектите, които са планирани или се проучват с дългосрочна

перспектива101

3. Етап на изпълнение на директиви на ЕО на Европейския парламент и на Съвета, свързани с подобряване на КАВ

105

4. Обобщено представяне на реализираните и предвидени мерки за намаляване на замърсяването на атмосферния въздух по групи, обсъждани на местно, регионално или национално ниво

111

5. Оценка на очакваното подобрение на КАВ след прилагане на мерките 1165.1 Оценка на мярка Ns_Dh чрез дисперсионно моделиране 1165.2 Оценка на мярка Ns_Dh и Ns_Tr чрез дисперсионно моделиране 1246. Обобщение на резултатите 129IX. Списък на публикациите, документите, проучванията и т.н., използвани за изготвяне на

актуализацията на програмата.135

Списък на използваните съкращенияАВ Атмосферен въздухВВГ Втечнени въглеводородни газовеДВ Държавен вестникДВГ Двигатели с вътрешно горенеДО Доклад за оценка на КАВ (Приложение 1 към настоящата програма)ЕДП Електро-доменна пещ или пещиЕС Европейски съюзЗЕЕЕ Закон за енергетиката и енергийната ефективностЗООС Закон за опазване на околната средаЗЧАВ Закон за чистотата на атмосферния въздухИАОС Изпълнителна агенция по околна средаИКС Изгаряне в кипящ слойИСПА Инструмент ISPA на Европейския съюзКАВ Качество на атмосферния въздухМОСВ Министерство на околната среда и водитеМПС Моторни превозни средстваНСИ Национален статистически институтНСЕМ Национална система за екологичен мониторинг (на МОСВ)ПГ Парогенератор/парогенератори или природен газПЕЕ Повишаване на енергийната ефективностПКЦ Паро-котелна централаПУДООС Предприятие за управление на дейностите по опазване на околната средаРИОСВ Регионална инспекция по околна среда и водиРИОКОЗ Регионална инспекция за опазване и контрол на общественото здравеРОУ Райони за оценка и управлениеРОУКАВ Райони за оценка и управление на качеството на атмосферния въздухТЕЦ Топлоелектрическа централаФПЧ10 Фини прахови частици (с диаметър 10 микрона)СДНОЧЗ Средноденонощна норма за опазване на човешкото здраве



I. ВъведениеКомплексната програма за намаляване на емисиите и достигане на установените норми за вредни вещества в атмосферния въздух на Община Несебър, наричана за краткост Програма за управление на КАВ, се разработва на основание на: чл.79 от Закона за опазване на околната среда, Обн. ДВ. бр.91 от 25 Септември 2002г., попр.

ДВ. бр.98 от 18 Октомври 2002г., изм. ДВ. бр.86 от 30 Септември 2003г., изм. ДВ. бр.70 от 10 Август 2004г., изм. ДВ. бр.74 от 13 Септември 2005г., изм. ДВ. бр.77 от 27 Септември 2005г., изм. ДВ. бр.88 от 4 Ноември 2005г., изм. ДВ. бр.95 от 29 Ноември 2005г., изм. ДВ. бр.105 от 29 Декември 2005г., изм. ДВ. бр.30 от 11 Април 2006г., изм. ДВ. бр.65 от 11 Август 2006г., изм. ДВ. бр.82 от 10 Октомври 2006г., изм. ДВ. бр.99 от 8 Декември 2006г., изм. ДВ. бр.102 от 19 Декември 2006г., изм. ДВ. бр.105 от 22 Декември 2006г., изм. ДВ. бр.31 от 13 Април 2007г., изм. ДВ. бр.41 от 22 Май 2007г., изм. ДВ. бр.89 от 6 Ноември 2007г., изм. ДВ. бр.36 от 4 Април 2008г., изм. ДВ. бр.52 от 6 Юни 2008г., изм. ДВ. бр.105 от 9 Декември 2008г., изм. ДВ. бр.12 от 13 Февруари 2009г., изм. ДВ. бр.19 от 13 Март 2009г., изм. ДВ. бр.32 от 28 Април 2009г., изм. ДВ. бр.35 от 12 Май 2009г., изм. ДВ. бр.47 от 23 Юни 2009г., изм. ДВ. бр.82 от 16 Октомври 2009г., изм. ДВ. бр.93 от 24 Ноември 2009г., изм. ДВ. бр.103 от 29 Декември 2009г., изм. ДВ. бр.46 от 18 Юни 2010г., изм. ДВ. бр.61 от 6 Август 2010г.;

чл.27 от Закона за чистотата на атмосферния въздух, Обн. ДВ. бр.45 от 28 Май 1996г., попр. ДВ. бр.49 от 7 Юни 1996г., изм. ДВ. бр.85 от 26 Септември 1997г., изм. ДВ. бр.27 от 31 Март 2000г., изм. ДВ. бр.102 от 27 Ноември 2001г., изм. ДВ. бр.91 от 25 Септември 2002г., изм. ДВ. бр.112 от 23 Декември 2003г., изм. ДВ. бр.95 от 29 Ноември 2005г., изм. ДВ. бр.99 от 8 Декември 2006г., изм. ДВ. бр.102 от 19 Декември 2006г., изм. ДВ. бр.86 от 26 Октомври 2007г., изм. ДВ. бр.36 от 4 Април 2008г., изм. ДВ. бр.52 от 6 Юни 2008г., изм. ДВ. бр.6 от 23 Януари 2009г., изм. ДВ. бр.82 от 16 Октомври 2009г., изм. ДВ. бр.93 от 24 Ноември 2009г., изм. ДВ. бр.41 от 1 Юни 2010г., изм. ДВ. бр.87 от 5 Ноември 2010г., изм. ДВ. бр.88 от 9 Ноември 2010г.;

чл.37, ал.1 от Наредба №12/15.07.2010 г. за норми за серен диоксид, азотен диоксид, фини прахови частици, олово, бензен, въглероден оксид и озон в атмосферния въздух, ДВ, бр. 58/2010 год., в сила от 1.01.2000 г.;

чл.30, ал.1 от Наредба №7 за оценка и управление качеството на атмосферния въздух, (ДВ, бр. 45/1999 год., в сила от 1.01.2000 г.);

Инструкция за разработване на програми за намаляване на емисиите и достигане на установените норми за вредни вещества, в районите за оценка и управлението на качеството на атмосферния въздух, в които е налице превишаване на установените норми, утвърдена със Заповед №РД-996/20.12.2001 г. на Министъра на околната среда и водите;

Заповед №РД-1046/03.12.2010 г. на Министъра на околната среда и водите за определяне на районите за оценка и управление на качеството на атмосферния въздух (РОУКАВ) и на зоните, в които са превишени нормите с допустими отклонения, с която заповед се отменя Заповед №РД-580/17.07.2007г на министъра на околната среда и водите, считано от 01.01.2011г.

Съгласно горната Заповед №РД-1046/03.12.2010г на територията на Община Несебър са превишени нормите по показатели ФПЧ10, поради което е необходимо изготвяне на програма за намаляване нивата на тези замърсители, в рамките на нормативно установеният срок (не по-късно от 18 месеца, считано от датата на уведомяване от страна на РИОСВ), съгласно чл.37, ал.3 от Наредба №12 от 15 юли 2010г. за норми за серен диоксид, азотен диоксид, фини прахови



частици, олово, бензен, въглероден оксид и озон в атмосферния въздух, издадена от Министерството на околната среда и водите и Министерството на здравеопазването и в сила от 30.07.2010 г. (Обн. ДВ бр.58 от 30 юли 2010г.).

Програмата за намаляване нивата на замърсителите в атмосферния въздух и достигане на установените норми за вредни вещества на територията на Община Несебър, съгласно чл.27 от ЗЧАВ и чл.31(1) от Наредба №7/1999г за оценка и управление качеството на атмосферния въздух, се извършва и въз основа на постъпили указания от МОСВ с Изх.№91-00-743/02.12.2010г., Изх. №91-00-743/28.01.2011г. и Изх. №08-00-1226/28.03.2011г. с оглед подготовката на нова нотификация пред Европейската комисия (ЕК), във връзка с искане за удължаване на срока за постигане на съответствие с нормите за ФПЧ10 до 11 юни 2011 година, за общините с констатирани превишения по този показател.

Обхват и цели:Целта на Програмата е подобряване качеството на атмосферния въздух в Община Несебър, намаляване на здравния риск, формулиране и изпълнение на мерки за цялостно подобряване качеството на атмосферния въздух и контрол на мероприятията за намаляване замърсяването от транспорта, битовото и обществено отопление, както и промишлеността на територията на общината.

Настоящата „Програма за управление на качеството на атмосферния въздух, по чл.27 от Закона за чистотата на атмосферния въздух” е разработена съгласно Договор № 436/22.12.2010 г. Тя отговаря на изискванията, поставени в Закона за чистотата на атмосферния въздух, Наредба №7 за оценка и управление качеството на атмосферния въздух, (ДВ, бр.45/1999 год., в сила от 1.01.2000 г.) и Наредба №12 за норми за серен диоксид, азотен диоксид, фини прахови частици, олово, бензен, въглероден оксид и озон в атмосферния въздух (ДВ, бр.58/2010г).

Програмата е разработена по критериите, заложени в „Инструкция за разработване на програми за намаляване на емисиите и достигане на установените норми за вредни вещества, в районите за оценка и управлението на качеството на атмосферния въздух, в които е налице превишаване на установените норми”, утвърдена със Заповед №РД-996/20.12.2001 г. на Министъра на околната среда и водите и Заповед № РД-497 от 17.05.2004 г. за създаване на райони за оценка и управление на качеството на атмосферния въздух /РОУКАВ/ по отношение нивата на замърсителите фини прахови частици /ФПЧ10/; азотен диоксид; бензен; въглероден оксид; озон; серен диоксид; олово, кадмий, живак и ПАВ.

Съгласно чл.27(2) от Закона за чистотата на атмосферния въздух, Програмата е неразделна част от общинската Програма за околна среда.

Програмата има следните основни цели:1) Подобряване на качеството на атмосферния въздух /КАВ/ на територията на Община

Несебър и достигане на съответствие с нормите във възможно най-кратък срок;2) Формулиране на адекватни мерки за постигане намаляване нивата на замърсителите;3) Намаляване на отрицателното въздействие върху човешкото здраве, живата природа,

природните и културните ценности, и др. от различните антропогенни дейности;4) Засилване на контрола върху неорганизираните източници на емисии в атмосферния

въздух;



5) Предоставяне на населението на информация за нивата на ФПЧ10 в атмосферния въздух.

Изпълнението на Програмата е предвидено за следните периоди:- краткосрочен – до юни 2011 г.;- дългосрочен – до края на 2013 г.

В програмата колективът е използвал всички налични данни за замърсяването на атмосферния въздух през последните години, предоставени от Община Несебър, РИОСВ-Бургас, Националния институт по метеорология и хидрология /НИМХ/, Териториално пътно управление и др.

II. Описание на района за оценка на КАВ1. Локализация на наднорменото замърсяване

1.1. Район за оценка и управление на качеството на аттмосферния въздух (РОУКАВ).Община Несебър е разположена в североизточната част на Бургаска област. На север граничи с Общините Бяла и Долни Чифлик, на запад – с Община Поморие, на изток – с Черно море. Общински център е град Несебър с географски координати 42°39′ с.ш. и 27°43′ и.д. Град Несебър отстои на 35 км от областния център Бургас и на 24 км от едноименното международно летище.Селищната мрежа на Община Несебър се формира от 14 населени места, от които 3 града – Несебър, Свети Влас и Обзор и 11 села – Равда, Кошарица, Тънково, Оризаре, Гюльовца, Баня, Емона, Приселци, Раковсково, Паницово и Козница.



С.БАНЯ

С.ЕМОНА

ИР А К ЛИ

С.ГЮЛЬОВЦА

С.КОШАРИЦА

ВЗ ЧО ЛА КО ВА ЧЕШ М А

С.КОЗНИЦА

С.ОРИЗАРЕ

С.ПАНИЦОВО

С.ПРИСЕЛЦИ

ГР.ОБЗОР

О БЗО Р -С ЕВ ЕР

О Б ЗО Р - Ю Г

С.РАКОВСКОВО

Х ЕНДЕ К ТА Р ЛА

С.РАВДА

С.ТЪНКОВО

С В .ВЛА С -Ю Г

ГР.СВ.ВЛАС

ЗО НА ВЛ А С

С О ИН Ц А РА К И

В С Е ЛЕ НИТЕ

С О С УЛ УД Ж А НА

С О Б О С ТА НЛЪ К А

ПЛ А ЗО ВЕ Ц

М О Р С КО ВЕЛ ИК О В О

КК С ЛЪ Н ЧЕВ Б РЯГ-ЗА П А Д

ГР.НЕСЕБЪР-СТАР ГРАД

ГР.НЕСЕБЪР

КВ .ЧЕ РН О М О Р Е

КО КА ЛУ

С А НА ТО Р ИУМ

ЗО НА И Н ЦА РА К И

К З ДЕЛФ И Н

ВЗ З О РА

КК С ЛЪ НЧЕВ БРЯГ -ИЗТО К

А К Р О ТИР И Я

ЗМ Калината

ЗМ Ортото

ЗМ Иракли

ЗМ Смриките

ПЗ "Нос Емине"

с.Kазичино

гр.Каблешково

с.Медово

с.Александрово

гр.Ахелой

п.в."Дюлино"

с.Попович

Фиг. II-01. Карта на Община НесебърНаблюдението върху качеството на атмосферния въздух и неговия контрол се осъществява от Националната система за екологичен мониторинг (НАСЕМ). Тя се обслужва от Изпълнителната агенция по околна среда към Министерството на околната среда и водите и съответно от нейните подразделения в страната – Регионалните лаборатории. През 2001г., след извършване на подходяща предварителна оценка на нивата на замърсителите, МОСВ утвърди разпределението на територията на страната на райони и агломерации (население над 250 000 души) за оценка и управление на качеството на атмосферния въздух (РОУКАВ) и тяхната категоризация в зависимост от степента на замърсяване. Обособени бяха 119 РОУКАВ на територията на страната, 34 бяха определени като райони или агломерации с превишения на установените норми за КАВ, съгласно директивите на ЕС, за които трябва да бъдат разработени общински програми за намаляване нивата на замърсителите, достигане и поддържане на нормите.Съгласно класификацията по чл.30, ал.1 от Наредба №7 за оценка и управление качеството на атмосферния въздух /ДВ, бр.45/1999г., в сила от 01.01.2000г./, Община Несебър попада в РОУКАВ, за които нивата на един или няколко замърсители, за които не са установени допустими отклонения, превишават установените норми.

1.2.Действаща система за мониторинг – Пунктове за мониторинг (карта, географски координати)Във връзка с изпълнение изискванията на Европейското и Националното законодателство в областта на опазване чистотата на атмосферния въздух, района на общината е включен в



единната система за наблюдение и контрол на атмосферния въздух по показатели: серен диоксид, азотни оксиди, бензен, р-ксилен, толуен, ФПЧ10 и озон.

От 29.10.2007 г. контрол върху качеството на атмосферния въздух във въздушния басейн над гр.Несебър се осъществява от автоматична измервателна станция /АИС/, към НАСЕМ, на територията на РИОСВ – Бургас.

АИС “Несебър” работи в непрекъснат режим на работа (24 часа), като данните за КАВ постъпват в реално време в регионалния диспечерски пункт и в централния диспечерски пункт в ИАОС София – Национална база данни. Освен Националната система за мониторинг Община Несебър не разполага с местна система за наблюдение качеството на атмосферния въздух.

Пунктът за мониторинг в гр. Несебър е разположен в рамките на гр.Несебър с географски координати: N47023’276,81 и E55090’87,52, в близост до натоварена пътна артерия ул. „Любен Каравелов” 1. Съгласно класификацията на пунктовете за мониторинг АИС Несебър е градски фонов пункт (ГФП) с обхват в радиус от 100м. до 2км. Разположението на ПМ е показано на следващата Фиг. II-02.

Фиг.II-02. Разположение на пункта за мониторинг на въздуха на територията на гр.Несебър

2. Обща информация за района.2.1. Тип на района (градски, промишлен, извънградски район)

Община Несебър обхваща 14 населени места, от които 3 града – Несебър, Свети Влас и Обзор и 11 села – Равда, Кошарица, Тънково, Оризаре, Гюльовца, Баня, Емона, Приселци, Раковсково, Паницово и Козница. В обхвата на Общината попадат и курортни комплекси (КК Слънчев бряг, ВС Елените, Обзор-юг и север) и Вилни зони и селищни образования (ВЗ Чолакова чешма, ВЗ Зора, СО Инцараки, СО Бостанлъка, СО Сулуджана).


АИС НесебърN47023’276,81 и

E55090’87,52


Административен център на общината е гр.Несебър, който е най-голямото населено място. Второто по значение селище е гр.Обзор, който се явява опорен център на общината в северната и част. В 5км крайбрежна зона са разположени 7 населени места, а именно: с. Емона, с.Кошарица, гр. Несебър, гр. Обзор, с. Равда, гр. Свети Влас, с. Тънково.

Според функционалната им характеристика населените места се разделят: ІІІ функционален тип – гр.Несебър; V функционален тип – гр.Обзор; VІ функционален тип – гр. Влас, с.Гюловци, с.Кошарица, с.Оризаре; VІІ функционален тип – с.Тънково, с.Баня; VІІІ функционален тип – с.Приселци, с.Паницово, с.Козниица, с.Раковсково, с.Емона.

Фиг.II-03. Карта на административно деление на Община Несебър

Селищната мрежа на Община Несебър е локализирана основно в двукилометровата крайбрежна зона и в нейната тилна част. В крайбрежната двукилометрова зона са разположени 5 от общо 14-те населени места, а именно по-големите по население и с по-изявени функции в сферата на туризма и отдиха селища: гр.Несебър, гр.Свети.Влас, гр.Обзор, с.Равда и с.Емона. Тяхното съвременно селищно развитие /с изключение на Емона/ е свързано с туристическата функция на общината. В тях и в техните землища е изградена и основната част от туристическата инфраструктура (места за настаняване, заведения за хранене и развлечения, обекти на културно-историческото наследство, туроператорски агенции и др.). Посочените населени места са се оформили като основни ядра на активните курортно-туристически зони Равда-Несебър, Слънчев бряг-Свети Влас-Елените, Обзор.



Най-съществено значение за икономическия растеж на общината имат три отрасъла – туризъм, селско стопанство и търговия. Промишлеността в общината е слабо развита и играе спомагателна роля в туристическия сектор.

Община Несебър е най-голямата туристическа агломерация на българското Черноморско крайбрежие. На територията на общината функционират 200 хотела с повече от 100 000 легла, 630 частни квартири с над 35 000 легла, 1000 заведения за обществено хранене. Значителна част от тази материална база е съсредоточена в курортните комплекси Слънчев бряг и Елените в гр.Несебър и Св. Влас и Равда, което води до неминуемо увеличаване на населението през удължения летен сезон.

Селското стопанство е било добре развито до началото на прехода, но сега е загубило голяма част от позициите си. Растениевъдството е моно-профилно, а животновъдството – слабо и натурализирано. Голяма част от земеделските земи пустеят, трайните насаждения (с изключение на лозята) са почти изоставени, а хидро-мелиоративните съоръжения са разрушени.

2.2.Оценка на замърсената територия (km2) и население, експонирано на замърсяванетоОбщина Несебър заема площ от общо 42055.6ха. Най-голям дял от площа в Община Несебър заемат имат горите – 52.4%, след тях са земеделските територии – с площ от 15008,7ха, като общият размер на обработваемата земя е 8101,5ха. Населените места, включително курортни и ваканционни селища заемат площ от 3233.6ха. Разпределението на територията по землища е представено в Таблица II-01:

Табл. IІ-01. Площ и процентно разпределение по землищаЗемлище Площ, ха Процентно

разпределение, %

гр.Несебър 3080 7.3с.Равда 1099 2.6гр.Свети Влас 3619 8.6с.Кошарица 4875 11.6с.Тънково 2301 5.5с.Гюльовца 2540 6.0с.Оризаре 3232 7.7с.Баня 6581 15.6с.Емона 3518 8.4гр.Обзор 3652 8.7с.Приселци 2001 4.8с.Раковско 2047 4.9с.Козница 891 2.1с.Паницово 2620 6.2Общо 42055.6 100

Населението на Община Несебър към 31.12.2009г., според данни на НСИ, възлиза на 25 311 души, което представлява 6% от населението на областта. По-голяма част от населението е концентрирано основно в три района - Несебър, Свети Влас и Обзор. Градското население на Община Несебър ВАНГ 10


община съставлява 55,6%, от общото. Високия му дял се дължи предимно на град Несебър, където е съсредоточено 45,7% (10324 д.) от населението на общината, а 44,4% от населението обитават селата.

Разпределението на средноденонощна концентрация (СДК) за 2009г на ФПЧ10 върху територията на общината е представено на Фиг.II-04. Тя е получена чрез дисперсионно моделиране на разсейването на емисиите на територията на общината.

Фиг. II-04. Средноденонощни концентрации на ФПЧ10

Легенда: Щрихованата в червено област показва зоната, в която приземните концентрации могат да превишат 24-часовата НОЧЗ от 50 мкг/м3.

Видно е, че зоната с наднормено замърсяване с ФПЧ10 обхваща малка част от територията на Община Несебър – Нов град(щрихованата в червено зона). Върху по-голямата част от територията на общината, СДК на ФПЧ-10 са в границите на допустимите норми (от 5 до 10 мкг/м3).

В следващата Таблица IІ-02 е представена територия (km2) и населението, експонирано на замърсяване с ФПЧ10.

Таблица IІ-02. Жилищни райони и тяхната площЖилищен район Бр.жители площ, кm2

1 Несебър - Нов град 8324 0.382 Несебър - Стар град 2000 0.081


АИС “Несебър”


3 гр. Св.Влас 2196 0.694 с. Равда 1788 0.785 гр. Обзор 2017 0.406 с.Тънково 1004 0.377 с.Кошарица 1065 0.30

Сума 18394 3.00

2.3. Климатични и метереологични особености на района, оказващи влияние върху разпространението на атмосферните замърсителиБългарското Черноморие и в частност районът на община Несебър притежава своеобразен климат. Климатът е умерeно-континентален, силно повлиян от Черно море и макар и незначително, от Средиземноморските въздушни потоци. Непосредственото климатично влияние на морето навътре в сушата достига до около 40-60 км.

За характеризиране на климатичните условия са използвани данни на метеорологична станция Несебър:Радиационен режим. Продължителността на слънчевото греене е от 2100 до 2200 часа годишно. Максималната му продължителност е през м.юли, следван от м.август, като още през май две трети от часовете между 9 и 10ч. и 14-15ч. са слънчеви. Безслънчевите дни през периода май-октомври са под 10%, през юни-септември под 5%, през юли и август те практически липсват. Минимумът на сумарната радиация, която е главен компонент на радиационния баланс е през декември 3,5 ккал/см2 месечно, а максимума през юли – 20,8 ккал/см2.

За крайбрежието ни е характерен положителният радиационен баланс – 60 ккал/см2. Дори минималните му стойности през декември и януари 0,1 – 0,8 ккал/см2 са положителни, което обуславя наличието на топли зими и положителни средни месечни температури.

Годишното сумарно изпарение (400-520мм) не се различава много от средногодишната валежна сума. Този факт обуславя малкия отток и характеризира недостатъчното овлажняване.

Температурен режим. Средната годишна температура за ст.Несебър е 12,70С. През зимата няма отрицателни средномесечни температури, въпреки че през отделни зими те не са изключени. Тук пролетта е по-хладна, отколкото във вътрешността на страната.

Лятото се отличава с по-малка променливост на температурите, които средно месечно не достигат 240С. Началото на есента се характеризира с термични условия, близки до летните. Средната месечна температура през септември е с около 40С по-висока, отколкото през май. При преобладаващи средни денонощни около 200С. Това е голям резерв за рекреационното дело. През октомври среднодневните температури спадат с около 50С. Летните дни през ноември изчезват, а броят на мразовитите нараства.

Трайният период с температурата на въздуха под 50С е около 80 дни в годината, а над 50С е около 270 дни. Периодът с над 180С е около 120 дни. Този период започва от 24-ти май и продължава до 16-ти септември. Това е периодът на тъй наречените “комфортни температури”, които са важен рекреационен показател. При температури над 50С се събират около 45000, температурните суми. Над 100С те съставляват 40000.



Средната минимална температура на въздуха през януари е 0,90С, а през август 17,90С. Още през юни са налице средни минимални температури около и над 150С, което е признак за стабилно в температурно отношение лято.

Средните максимални температури достигат 180С в началото на май в интервала от 9 до 15-16 часа. Две трети от часовете в месеца са слънчеви, това е добра предпоставка за курортното дело. През юли максималните температури достигат 270-280, а абсолютните около 380.

Табл. II-03. Средни месечни и средни годишни стойности на климатичните показателиМесеци/средногодишно

Средна месечна и год. темп. на въздуха (0С)

Средна минимална месечна и год. темп. на въздуха (0С)

Средни максимални месечни и год. темп. на въздуха (0С)

І 2.0 0,9 5,1ІІ 3,2 0,0 6,4ІІІ 5,5 2,2 8,9ІV 10,3 6,4 13,8V 15,5 11,7 18,3VІ 20,3 15,7 24,2VІІ 23,1 18,0 27,2VІІІ 22,9 17,9 27,0ІХ 19,5 15,0 23,3Х 14,9 10,9 18,8ХІ 10,0 6,8 13,1ХІІ 10,3 2,1 8,0Ср.год. 12,3 8,8 16,2

Средна месечна и годишна температура на въздуха (0С)

0

5

10

15

20

25

I II III IV V VI VII VIII IX X XII XII ср.год.

Средна месечна и годишна температура на въздуха (0С)

Фиг. II-05. Средномесечна и средногодишна температура на въздуха в района на Община Несебър



Средна минимална месечна и годишна температура на въздуха (0С)

0

2

4

6

8

10

12

14

16

18

20


Средна минимална месечна и годишна температура на въздуха (0С)

Фиг. II-06. Средна минимална месечна и годишна температура на въздуха

Средна максимална месечна и годишна температура на въздуха (0С)

0

5

10

15

20

25

30


Средни максимални месечни и год. темп. на въздуха (0С)

Фиг. II-07. Средна максимална месечна и годишна температура на въздухаОбщина Несебър ВАНГ 14


Ветрови режимЗа района на Община Несебър са преобладаващи северозападните ветрове с годишна честота 24.0% от случаите с вятър, следват западните и източните с честота 14.5%. Най-малко застъпени са южните ветрове – само в 6.8% от случаите. Най-силни са ветровете от север (5.4 м/с), а най-слаби са от юг (2.5м/с). Средната скорост на преобладаващите ветрове е около два пъти по-висока от средната за страната.

През топлото полугодие – април, май, юни и август преобладаващи са източните ветрове, свързани с дневния морски бриз. Има и проявление на нощния бриз със западна посока. Неговата средна скорост е 2-3 пъти по-малка (1-2 м/сек). Бризите играят съществена роля за климата на крайбрежието. При стабилно ясно време, когато липсват смущаващи ветрове, бризите духат с удивителна закономерност – през деня от морето към сушата и през нощта в обратна посока. Дневният бриз започва да духа към 7-8 часа сутринта. Най-голямата му скорост достига към 13-14 часа (4-5 м/сек). Привечер дневният бриз започва да затихва и към 21ч. спира, за да отстъпи място на нощния бриз.

Tабл. ІІ-04. Посока и честота на вятъра (в %)Север 10,8 Юг 6,8Североизток 11,2 Югозапад 6,9Изток 14,5 Запад 14,5Югоизток 11,2 Северозапад 24,0

Тихо 16,3

Роза на вятъра за ст. Несебър

тихо време - 16.3% в годината

-5.0

5.0

15.0

25.0

N

NE

E

SE

S

SW

W

NW

Честота на вятъра по посока [%]

Средна скорост по посока [m/s]

Фиг. II-08. Роза на вятъра за района на гр. Несебър

МъглиМъглите са състояние на въздуха, при което хоризонталната видимост е по-малка от 1km. Намалената видимост се предизвиква от кондензация на водна пара в приземния слой въздух (във вид на водни капки или кристали лед). Това става при наличие на следните условия – понижаване на температурата на въздуха до температурата на насищане на водните пари, или увеличаване количеството на водните пари във въздуха до степен на насищане, или увеличаване на концентрацията на атмосферни аерозоли до степен, при която водните пари кондензират, без



да са се променили температурата и влажността на въздуха (мъгли, предизвикани от антропогенната дейност).Мъглите край брега на морето и езерата се получават предимно в резултат на нахлуване на топла въздушна маса от морето над изстиналата суша (през късна есен и късна зима) или на студен въздух от морето над по-топлата и влажна суша (през ранна пролет). През летния сезон в региона почти няма мъгли поради влиянието на морския бриз. Най-чести за цялата година са мъглите, които имат трайност по-малка от едно денонощие.

Мъглите пречат на нормалната човешка дейност и благоприятстват повишаването на концентрацията на замърсителите в атмосферния въздух. Преобразуването на замърсителите от тях е сходно с това на валежите – примесите, разтворили се във водните капки или смесили се с мъглата, се разполагат до земята. Наличието на мъгла увеличава дифузията, която увлича замърсителите от слоя над мъглата, с което пък се увеличава концентрацията им в слоя с мъгла.

Режимът на облачността е пряко свързан с атмосферната циркулация. Атмосферната циркулация по нашето Черноморие е най-активна през зимата, за това тогава е и максимумът на облачността. През периода ноември-февруари тя е средно 7,0 десети, предимно ниска. През пролетта количеството й постепенно намалява, а през лятото е минимално 2,6 – 2,8 десети. През октомври количеството й започва да се увеличава.Средният годишен брой на ясните дни е 82, с максимум през лятото и минимум през зимата – февруари – 2,7 дни.

Мрачните дни са малко повече от тези за страната (110 дни срещу 97 средно за страната с максимум през януари и декември 17 дни и минимум през юли-август по-малко от 2 дни).

Броят на дните с мъгла е малко по-голям от средния за страната поради близостта на водния басейн. Сравнително голямата честота на вятър с ниска скорост и наличието на замърсители на атмосферния въздух в района обуславят сравнително големия средногодишен брой на дните с мъгла – около 38. Най-голям е броят на дните с мъгла през студеното полугодие – 20.3%, а най-малък през топлото полугодие – 2.3%.

Среден брой дни с мъгли

01234567

януар

и

февруар

имар

тап

рил

май юниюли

август

септем

ври

октомвр

и

ноември

декември

Брой дни

Фиг. II-09. Средно месечен брой дни с мъгли

ВалежиОбщина Несебър ВАНГ 16


Атмосферната циркулация и границата вода-суша определят количеството и режима на валежите. Средногодишното валежно количество е 449мм, с максимум през ноември и минимум през септември. В сезонното разпределение на валежите най-голям дял имат зимните валежи. Зимата е не само периодът с най-голямата сума на валежите, но в началото на зимата и края на есента в този район валежите са най-обилните през годината. В района са измервани и денонощни валежи надвишаващи 100мм. През втората половина на лятото и първата половина на есента се проявява рязко засушаване. Броят на дните с валежи от сняг е около 20. Най-много дни със снежна покривка се наблюдават през януари, следван от декември и февруари. Росата и сланата са по-рядко явление.

0

10

20

30

40

50

60

mm

I II III IV V VI VII VIII IX X XI XII

Фиг. II-10. Средна месечна сума на валежите(мм)

Табл. II-05. Сезонна сума на валежите, изразена в % спрямо годишната сума

Станция Несебър зима пролет лято есен годишно

количество на валежите(мм) 118 113 104 114 449% спрямо годишната сума 27% 25% 23% 25% -

Валежите силно влияят на разпространението на прахообразните и газообразните замърсители. Характерно е „измиването” на въздуха, поради което концентрацията на вредните примеси е най-голяма край земята и в района на източника, като паралелно протичат процеси на преобразуване и/или поглъщане на замърсителите.

Влажност на въздуха и засушаване. Близостта на големия воден басейн благоприятствува изпарението и наличието на голяма влажност на въздуха през цялата година. Дни с относителна влажност на въздуха под 30%, през която и да е част на денонощието практически не се наблюдават. Средната продължителност на засушаванията през лятото и есента е 17-28 дни, а през зимата и пролетта 14-15 дни. Често месеците юли, август и септември са изцяло засушливи, тъй като падналите валежи са незначителни. Относителната влажност на въздуха (%) е представена на следващата фигура:



Относителна влажност на въздуха (%)

66

68

70

72

74

76

78

80

82

84

86



Фиг. II-11. Относителна влажност на въздуха (%)

Средно месечните и средно годишните стойности на климатичните показатели за района са представени в следващата таблица:

Табл. II-06. Средни месечни и средни годишни стойности на климатичните показателиМесеци/

средногодишноМесечна и год. обща облачност (десети)

Средна месечна и год. валежна сума (мм)


І 7,1 39 84ІІ 6,8 34 83ІІІ 6,6 30 80ІV 5,8 38 79V 5,2 45 80VІ 4,0 45 77VІІ 2,8 33 73VІІІ 2,6 26 73ІХ 3,5 24 75Х 5,0 39 79ХІ 6,7 51 81ХІІ 7,0 45 85Ср.год. 5,3 449 79

Температурни инверсииТемпературните инверсии се отнасят към неблагоприятните годишни ситуации, характеризиращи особеностите на стратификацията на долния слой на тропосферата. Инверсията, образувана на определена височина от повърхността на земята, създава прегради за вертикалния въздухообмен. Инверсиите най-често се случват през зимата. По характер те са приземни и краткотрайни. Обикновено мощността на инверсионния слой се движи от 50 до 100м. Друга важна особеност на термичните инверсии в района са съчетанието им с ветрове от 2-3 м /сек, които създават условия за разсейване на замърсения въздух. По-рядко явление са Община Несебър ВАНГ 18


приземните радиационни температурни инверсии в съчетание със слаби ветрове 0-1 м/сек, когато се образува така наречения “застой” на въздуха. При наличие на инверсия в съчетание с мъгли, съдържанието на замърсители във въздуха е от 20-30% по-високо, отколкото само при наличие на мъгли.

Като се има предвид, че през зимата са регистрирани най-голям брой инверсии и дни с мъгли, очаквано, това е периода с най-неблагоприятни условия за разсейване. Именно тогава се регистрират и най-високи стойности на ФПЧ10, измерени от АИС.

Устойчивост на атмосфератаУстойчивостта на атмосферата е важен фактор за разсейването на замърсителите. Тя зависи от:

- механичната турбулентност – функция на скоростта на вятъра и грапавостта на подстилащата повърхност;

- термичната турбулентност – предизвикана от конвекцията на нагретия от земната повърхност въздух;

- статичната стабилност – свързана с изменението на температурата на въздуха по височина.

В качествено отношение категориите на устойчивост на атмосферата са известни със следните наименования:

• A – най-неустойчива атмосфера;• B – умерено неустойчива атмосфера;• C – неустойчива атмосфера;• D – неутрална атмосфера;• E – слабо устойчива атмосфера;• F – устойчива атмосфера.

Категориите на устойчивост дават количествена мярка на способността на атмосферата за движение във вертикална посока. През деня, когато постъпващата слънчева радиация е голяма, а скоростта на вятъра малка, устойчивостта на атмосферата се определя като клас А. При силна слънчева радиация и скорост на вятъра над 6 m/s устойчивостта на атмосферата се определя като клас С, тъй като силният вятър препятства развитието на естествена термична конвекция, каквато се наблюдава при безветрие или много слаб вятър. Клас А съответства на най-неустойчива атмосфера, а клас В на умерено неустойчива. Това са най-благоприятните за разсейване условия, тъй като част от замърсителите се пренасят във височина и не позволяват достигането на високи приземни концентрации. Клас D предполага наличие на облачност и през деня и през нощта и се определя като неутрална атмосфера. Клас Е – слабо устойчива атмосфера. Клас F – на най-устойчива атмосфера.

Условията за съществуване на категория А и В са ясно небе, слаб вятър, слънцето се е издигнало над хоризонта на повече от 60о, типичен летен слънчев ден след пладне. Атмосферата е силно конвективна. Условията за съществуване на категория С са подобни, но слънчевата радиация е намалена поради слаба разпокъсана облачност. В слънчевите летни дни, следобед или преди залез слънце и височина на слънцето над хоризонта от 15 до 35о са типични за категориите на устойчивост С и D. При липса на слънчева радиация (нощ) преобладават категориите D, E и F, като категорията D е характерна за скорости на вятъра над 4-5 м/сек. Категория F е характерна за ясни нощи със скорост на вятъра по-малки от 2 м/сек. В течение на годината атмосферата



преминава през всички класове на устойчивост в зависимост от скоростта на вятъра, слънчевото греене, облачността и частта от денонощието.

Влияние на специфичните за района климатични и метеорологични фактори върху замърсяването на въздухаКлиматичните и метеорологични фактори оказват сериозно влияние върху степента на замърсяване на въздушния басейн. Те пряко допринасят за по-доброто или по-лошо разсейване на емитираните от източниците вредни вещества.

Географското разположение и климатичните особености създават относително благоприятни условия за проветряване на територията на общината и лесна дисперсия на замърсяването на въздуха.

Скоростта и посоката на вятъра както и тихото време са основните фактори, оказващи влияние върху разпространението и разсейването на атмосферните замърсители и определено имат съществен принос при определяне потенциала на замърсяване на въздуха.

Основните климатични и метеорологични фактори, които създават условия за концентриране на атмосферните замърсители и намаляват самопречистващата способност на атмосферата са следните:

- ниски средноденонощни и средногодишни скорости на вятъра (под 1.5 m/s) или тихо време;

- малък брой дни с вятър над 6 m/s;- значителен брой на дните с мъгла;- недостатъчно количества слънчева радиация;- образуване на приземни температурни инверсии;- ниска сума на дните с валежи над 1 l/m2;- висока влажност и продължителност на случаите с мъгли.- неблагоприятно сезонно разпределение на количеството на валежите през студеното

и топлото полугодие (отношение на сумата на валежите през студеното полугодие към тази през топлото по-малко от 1,0);

- определени местни топографски условия (особености) на терена (напр. котловидни форми на релефа);

- вертикално смесване на въздушни маси.

Параметрите на основните климатични фактори, създаващи условия за концентриране на атмосферните примеси (честота на случаите “тихо време”, недостатъчно количество слънчева радиация, образуване на температурни инверсии, висока относителна влажност и продължителност на случаите с мъгли) определят най-неблагоприятни климатични условия за замърсяване на атмосферния въздух в региона през зимните месеци.

Ниското количество слънчева радиация, попаднала върху земната повърхност през зимата, обуславя отрицателен турболентен поток. Видно от посочените данни, максимумът на мъглите и облачността също е през зимата (средно 5.7 дни), при средни минимални температури от минус 0.9°С. Най-общо турболентността достига максимум през слънчевите дни на лятото и минимума през облачните зимни дни. Процесите на самопречистване на атмосферата за региона



на общината до известна степен се затрудняват от съществуващите максимуми на валежите и на мъглите през зимата.По отношение на другия основен климатичен фактор наличието на вятър над 1 м/сек., който спомага процесите за разсейване на замърсителите или самопречистване на атмосферния въздух следва да се отбележи, че преобладаващите в региона зимни северозападни и западни ветрове с ниска средна скорост не влияят благоприятно за хоризонталното разсейване на атмосферните примеси през студеното полугодие.

Относително високите средни скорости (над 3 m/s) през топлото полугодие, както и ниският процент на тихо време обуславят ефективното разсейване на емитираните замърсители и предотвратяват появяването на инверсии, а оттук и задържане на вредни вещества във въздуха. Постоянната посока на местните ветрове от своя страна също допринасят за по-бързо разсейване на вредните вещества, попаднали във въздуха.

В същото време наличието на вятър допринася за повишаване запрашеността на въздуха през периодите на селскостопански дейности (оране, сеене, прибиране на реколтата и др.), посредством унос на прах от разположените около територията на общината земеделски площи.

За разглеждания район атмосферата се характеризира с определена устойчивост, тихото време е около 16.3%, което отговаря на класове на устойчивост “А” и “В”. По-рядко през годината устойчивостта на атмосферата може да се определи като “неутрална” (клас D) или “неустойчива” (клас С).

Тихото време е фактор, който забавя ефективното разсейване и натоварва атмосферата с по-големи концентрации на замърсителите. Наличието на висока влажност и големия брой на дни с мъгли оказват отрицателно влияние върху способността на въздушния басейн да се самопречиства. За района това е определящо през зимния период.

2.4. Топографска характеристикаТериторията на община Несебър обхваща части от Старопланинското и Бургаското Черноморско крайбрежие.

В Старопланинския сектор се включва част от Еминска планина между долината на р.Двойница и р.Кошаревска. Характеризира се с по-слаба разчленена брегова зона. Преобладава абразионният тип бряг. Брегът е слабо разчленен – с коефициент на разчлененост 1,06. В тази част на Еминска планина релефът е ерозионно-денудационен, със заравнени, плоски, денудационно оформени била, със силно разчленени от множество долини и долове склонове. По билото и склоновете са запазени остатъци от понтийската и левантийската денудационни повърхнини, а в долината и бреговата ивица – речни и морски тераси. Морският терасен комплекс е представен от: долноплейстоценска (на височина 80-85м и 100-105м), средноплейстоценска (на височина 45-60м и 35-40м) и горноплейстоценска (на височина 4-5м и 1,5-2м) денудационни повърхнини.

В хипсометрично отношение районът спада към хълмистите и нископланински земи с максимална височина до 600м. В западната му част преобладават склонове с големи наклони от порядъка на 150-300 и над 300. Хоризонталното разчленение за планинската част е 1,25-2,5км/км2, а вертикалното разчленение е от 100-200м/км2. Тези стойности са значително по-



малки в крайбрежната ивица. В долината на р.Двойница то е от 0,5 до 1,0км/км2, а вертикалното - 0,5 м/км2.

На юг от р.Козлука се простира Бургаското крайбрежие. Основният му облик се дава от обширен морски терасен комплекс, който тук има ширина до 20км. Преобладава низинния релеф (до 200м н.в.) – Бургаската низина, формирана при условия на продължително развитие на планационни, денудационни и акумулационни повърхнини – разчленена, с н.в. до 300м. Речните тераси са формирани в не особено устойчиви седиментни скали, поради което не са добре запазени.

Бреговата линия е сложно разчленена. Силно вдадени в морето са: Несебърски полуостров, нос Акротирия и нос Равда. Преобладават наклоните от 00 до 30, като в северната и западната част те се увеличават на 30 до 80. Вертикалното разчленение е слабо – от 0 до 50м/км2, а в средната и западна част – от 40 до 100м/км2.

Най-разпространената акумулационна форма по крайбрежието е пясъчната плажна ивица. На територията на общината са разположени следните плажове:От север на юг се намират: Обзорски плаж – северен и южен, дълъг 3700 м с обща площ 361000 м2, в която се включва и площта на плажа Иракли /Тихия залив/. Плажът е изграден от среднозърнести и средноотсортирани кварцови пясъци; плаж “Елените”, изграден върху делтата на р.Козлука. Тук се намира ваканционно селище “Елените”. Плажът е със среднозърнест, добре отсортиран пясък. Площта му е 50000 м2. Запазването на плажа е тясно свързано с ветрозащитната роля на Еминска планина. Плажът при гр.Свети Влас е с площ 20000 м2. На юг от него е разположен плажът на КК “Слънчев бряг” с дължина 5500м и площ 714000 м2, от които 539000 м2 се падат на дюнните образувания. Пясъкът е кварцов, алевритов. По дюните и средната и южна част на ивицата е по-финозърнест. Карбонатното съдържание е малко и намалява от север на юг – от 11,7% на 8,4%, а в най-южните му части – до 0,38%.

Дюните са характерни за средната и особено за южната му част. Ориентирани са в посока, свързана с преобладаващите през зимните месеци силни северни, североизточни и източни ветрове. Максималната дължина на дюнните гребени достига до 120 м, а наклона на подветрената им страна – до 350.

Несебърска плажна ивица. Тя е най-интересна – с площ 267000 м2, от които 130000 м2 дюни. Състои се от дребнозърнест кварцов пясък със средна отсортираност. Карбонатното му съдържание не надвишава 2%. Несебърските дюни са едни от най-характерните по черноморието. В южната част са високи 23м. Гребените им достигат до 32м и са ориентирани по посока перпендикулярна на посоката на силните ветрове – север и североизток. Плажната ивица Акротир-Южен нос е с площ 32000м2, а Равда – с площ 57000м2. Изградени са от добре отсортиран алевритов пясък, с малко съдържание на тежка фракция – 0,9%.

2.5. Информация за типа цели, изискващи опазване в районаЕдин от най-важните екологични проблеми за града е поддържането на чистотата на атмосферния въздух в границите на нормите за опазване на човешкото здраве.

Съставът на въздуха в района на общината се формира под определящото влияние на следните антропогенни дейности:



- битово и административно отопление (домашни горивни уредби и отоплителни уредби на училища и детски заведения);

- обществено отопление – локалните отоплителни инсталации на хотелските комплекси;

- автомобилен трафик;- бензиностанции;- бетонови възли;- строителни дейности;- селскостопански дейности.

Промишлеността в общината е слабо развита и играе спомагателна роля в туристическия сектор.Пътната мрежа на територията на общината се състои от един първокласен, три третокласни и осем четвъртокласни пътя. Основен транспортен носител е първокласния път I-9, който е част от европейската пътна мрежа с номер Е-87. Дължината му на територията на общината е 42,5 км. В участъка от разклона за Несебър до разклона за с.Кошарица пътят е с габарит 7,50/12,00 м с асфалтова настилка в добро състояние. Следващият по значение път е третокласният път III-906 (Варна-Обзор) – Дюлино-Оризаре-Каблешково-(Обзор-Бургас). По това направление в летните месеци се отклонява товарният трафик от първокласния път I-9 в участъка от р.Шкориловска до включването в I-9 пред Бургас. Дължината на пътя на територията на общината е 25,3км.

Общата дължина на третокласната мрежа на територията на общината е 27,5км.Третокласната пътна мрежа включва:- III-906 – (Варна-Обзор)-Дюлино-Оризаре-Каблешково-(Обзор-Бургас);- ІІІ-9061 – (Варна-Бургас)-Каблешково-Оризаре-Дюлино;- ІІІ-2085 – (Каблешково-Гюльовца-Дюлино) – Руенски проход;

Общата дължина на четвъртокласната мрежа е 42,5км. Четвъртокласните пътища на територията на общината са:

- IV-90045 – (Обзор-Бургас)-Влас- IV-90046 – (Обзор-Бургас)-Кошарица- IV-90047 – (Обзор-Бургас)-Несебър- IV-90049 – (Обзор-Бургас)-Равда- IV-90052 – (Обзор-Бургас)-Ахелой-Тънково-(Оризаре-Слънчев бряг)- IV-90611 – (Дюлино-Оризаре)-Раковсково-Приселци-(Попович-Обзор)- IV-90612 – (Дюлино-Оризаре)-Паницово-Козница.

Пътят до гр.Влас и ваканционното селище Елените с дължина 4км е общински и се стопанисва от Община Несебър. Село Емона се свързва с път I-9 през Иракли по тесен път с дължина около 6,5 км.

III.Отговорни органи: имена и адреси на лицата, отговорни за разработването и изпълнението на плановете за подобряванеСъгласно разпоредбите на чл. 27 ЗЧАВ и чл.31 от Наредба №7 за оценка и управление качеството на атмосферния въздух (ДВ, бр. 45/1999 г.) и утвърдената от МОСВ „Инструкция за разработване и приемане на програми за намаление на емисиите и достигане на установените норми на вредни вещества в атмосферния въздух, компетентни органи за разработване и приемане на Програмата са общините, на чиято територия са регистрирани превишения,



съгласувано с РИОСВ, заинтересовани физически и юридически лица, екологични организации и др.

1. Общинските органи Имат задължението да изготвят, а общинските съвети да приемат Програми за намаляване

нивата на замърсителите и за достигане на утвърдените норми в установените за целта срокове – чл.27(1) от ЗЧАВ;

Създават Програмен съвет за оценка и управление на КАВ с цел разработване на Програмите при участието на всички заинтересовани лица и представители на обществеността, съгласно чл.6, ал.1 на Инструкция за разработване на програми за намаляване на емисиите и достигане на установените норми за вредни вещества;

Информират населението във връзка с разработване на Програмите съгласно чл.36, ал.1 от Наредба № 7 на МОСВ за оценка и управление на качеството на атмосферния въздух;

Осигуряват достъп до Програмата на всички заинтересовани лица и организации; Съгласувано с РИОСВ – Бургас са компетентни органи за контрола по изпълнението на

Програмите за управление на КАВ – съгласно чл.3, ал.1, т.5 на Инструкция за разработване на програми за намаляване на емисиите и достигане на установените норми за вредни вещества;

Съгласувано с органите на МВР и МРРБ са компетентни органи за организиране и регулиране на движението на автомобилния транспорт, в рамките на изпълнението на Програмите за управление на КАВ, съгласно чл.3, ал.2 на Инструкция за разработване на програми за намаляване на емисиите и достигане на установените норми за вредни вещества.

2. Кметът на общината Съвместно със заинтересованите физически и/или юридически лица са компетентните

органи за изпълнението на Програмите за управление на КАВ; Ежегодно внася в Общинския съвет отчет по изпълнението на Програмата и предложение

за допълнение и актуализация при необходимост, съгласно чл.79, ал.5 от Закона за опазване на околната среда.

Предоставя отчет по изпълнението на програмата на компетентните органи в случаите, когато такъв бъде поискан съобразно указания на Министерството на околната среда и водите.

Община Несебър,Отдел ЕкологияГрад Несебър, ж.к. „Младост” №62Лице за контакти: Красимира МандулеваТел. 0554 4 40 70, 0554 4 25 32http://nessebareco.com/; e-mail: ekomania @ abv . bg

IV.Характер и оценка на замърсяването: концентрации, наблюдавани през предходни години (преди прилагането на мерките за подобряване); концентрации, измерени от началото на проекта; методи, използвани за оценката1. Анализ на данните от имисионен контрол по ФПЧ10 за периода 2009 – 2010 г.


mailto:[email protected]

http://nessebareco.com/


Фините прахови частици представляват пренасяни по въздуха твърди и ликвидни частици, които се задържат за неопределено време във въздуха. Частиците могат да бъдат първични или вторични. Първични частици са тези, които се емитират директно в атмосферата, като прах и почва, изнесени от земната повърхност. Вторичните частици са преди всичко резултат на човешката дейност. Прах се изхвърля във въздуха при непълно изгаряне на твърди и течни горива в промишлеността, транспорта, бита и др., както и при високотемпературни промишлени процеси.Основни източници на територията на общината са битовото отопление с твърди горива, автомобилния трафик и строителните дейности по подмяна на инженерната инфраструктура, строителството на сгради и добива и преработката на строителни материали.

От съществено значение е и чистотата на уличните платна, поради факта, че при ветровито време са източник на атмосферно запрашаване, т.к. емисиите от прахови частици от сухопътния транспорт се причиняват от директните емисии на отработените газове от автомобилите, износването от гуми и спирачки и повторното суспендиране на праха на пътя.

Източник на ФПЧ10 могат да бъдат горските и селскостопански пожари (изгаряне на стърнищата). Откритите полета са причина за емисии на разнасяна от вятъра прах от почвата.

Средногодишните концентрации на ФПЧ10 варират от 10 µg/m³ (неурбанизирани райони) до над 100 µg/m³ (градски промишлени райони). Националното фоново ниво, съгласно данните от КФС „Рожен” за 2010г, е от порядъка на 15 мкг/м3.

ФПЧ не е единична субстанция, а е вид смес на замърсители с различни химични свойства и вариращи физични свойства като големина и повърхност, което оказва голямо влияние върху разпределението и отлагането в респираторния тракт. По оценки на различни проучвания има значителна зависимост между високите концентрации на ФПЧ и повишените случаи на респираторните заболявания.

Прахът постъпва в организма предимно чрез дихателната система, при което по-едрите частици се задържат в горните дихателни пътища, а по-фините частици (под 10 μм – ФПЧ10 достигат до по-ниските отдели на дихателната система, като водят до увреждане на тъканите в белия дроб. Деца, възрастни и хора с хронични белодробни заболявания, грип или астма са особено чувствителни към високи стойности на ФПЧ10.

Вредният ефект на замърсяването с прах е по-силно изразен при едновременно присъствие на серен диоксид в атмосферния въздух. Установено е тяхното синергично действие по отношение на дихателните органи и откритите лигавици. То се проявява с дразнещо действие и зависи от продължителността на експозицията.

Ефекти върху здравето възникват и при много ниски нива на концентрацията на ФПЧ10, даже без видим праг. Чувствителните подгрупи са възрастните, страдащите от респираторни заболявания и страдащите от астма от всички възрастови групи. Като правило за всички други, допълнително изложени на влиянието на прахови частици поради други причини (активни и пасивни пушачи, излагане, свързано с работата), се очаква рискът да е по-висок отколкото при другите.



1.1. Норми за нивата на ФПЧ10 в атмосферния въздух.Съгласно Приложение 1 към Чл.3 от Наредба №12 от 15 юли 2010г., за ФПЧ10 са определени средноденонощна норма за опазване на човешкото здраве (СДН) и средногодишна норма (СГН) за опазване на човешкото здраве, както и допустимото превишаване – 35 пъти в рамките на една календарна година за СДН:

Таблица IV-01. Пределно допустими норми на ФПЧ10:Пределно

допустими нормиПериод на

осредняванеКонцентрация Допустим брой превишения в

рамките на една КГСДН 24 часа 50 µg/m³ 35СГН 1 календарна

година40 µg/m³ -

Легенда: СДН – средноденонощна норма за опазване на човешкото здраве; - СГН – средногодишна норма за опазване на човешкото здраве

1.2.Резултати от измерванията и оценка на КАВ чрез автоматична измервателна станция (АИС) за периода 2009 – 2010г.В анализа на данните за оценка на КАВ са използвани данни от имисионен контрол за 2009 и 2010г. от автоматичната измервателна станция АИС „Несебър”, разположена на ул.“Любен Каравелов” №1, в двора на Управление „БКС и Екология”.

АИС ,,Несебър” е работила непрекъснато през 2009г. и 2010г. и са анализирани: серен диоксид, азотни оксиди, бензен, р-ксилен, толуен, фини прахови частици, озон и метеопараметри. Анализираният от АИС район е под въздействието на интезивен автомобилен трафик и значителна комунално-битова дейност. През 2008г. е извършено и едно периодично непрекъснато измерване в гр.Свети Влас от мобилна автоматична станция – Стара Загора. Пробонабирането е продължило 10 дни. От представените данни е установено, че през изследвания период са установени две превишения на средноденонощната норма за опазване на човешкото здраве по ФПЧ10, представени на Фиг. IV-01.



Средноденонощна концентрация

0

10

20

30

40

50

60

70

05.8.2008 06.8.2008 07.8.2008 08.8.2008 09.8.2008 10.8.2008 11.8.2008 12.8.2008 13.8.2008 14.8.2008 15.8.2008

μg

/м3

Измерена средноденонощна концентрация СДНОЧЗ

Фиг. IV-01. Регистрирани средноденонощни концентрации на ФПЧ10 от мобилна автоматична станция

По-долу са представени в табличен и графичен вид са представени обощени данни от АИС “Несебър”, илюстриращи картината на разпространение на фини прахови частици в атмосферния въздух за периода 2009 - 2010г.:



Среднoденонощна концентрация на ФПЧ10 по тримесечия

0

10

20

30

40

50

60

1-во тримесечие 2-ро тримесечие 3-то тримесечие 4-то тримесечие

[µg/

m3]

Средна концентрация 2009 г. [µg/m3] Средна концентрация 2010 г. [µg/m3] СДНОЧЗ [µg/m3]

Фиг. IV-02. Средноденонощна концентрация на ФПЧ10 за 2009 и 2010 г. по тримесечия

От анализа, на представените на горната графика данни, се вижда отчетливо влиянието на сезоните върху регистрираните концентрации на ФПЧ10. През студеното полугодие (първото и четвъртото тримесечие) регистрираните концентрации на ФПЧ10 са по-високи от тези през топлото полугодие, като зависимостта е постоянна и е характерна за целия анализиран период.

Регистрираните концентрации в по-голямата си част са в рамките на средноденонощната норма за опазване на човешкото здраве, но са регистрирани и превишения. Броя на превишенията е обобщен на следващата графика:



Брой превишения на СДН ФПЧ10

0

10

20

30

40

50

60

1-во тримесечие 2-ро тримесечие 3-то тримесечие 4-то тримесечие Годишно

[µg/

m3]

Брой превишения на ПС за СДН през 2009 г. Брой превишения на ПС за СДН през 2010 г. СДН ФПЧ10

Фиг. IV-03. Брой превишения на праговата стойност за СДН ФПЧ10 за 2009 – 2010г.

Регистрирани са 50 броя превишения на праговата стойност на средноденонощната норма през 2009г. и 47 броя превишения през 2010г., като превишенията надхвърлят допустимия брой от 35 за една календарна година. Максимално измерената средноденонощна концентрация е представена на следващата графика:

Максимална измерена средноденонощна концентрация

0

20

40

60

80

100

120

140

160


[µg

/m3]

Максимална измерена СДК 2009 г. [µg/m3]

Максимална измерена СДК 2010 г.[µg/m3]

СДНОЧЗ [µg/m3]

Фиг. IV-04. Максимално измерена средноденонощна концентрация



Най-високата максимална измерена средноденонощна концентрация през 2009г. е 147.74 μg/м3

(2.95СДН), а през 2010г. е 147.52 μg/м3. (2.95СДН). Най-високите концентрации за 2009г. са регистрирани през месеците януари (141.41µg/m3) и март (147.74 µg/m3).

Средногодишната концентрация на ФПЧ10 през 2009г. е 34.97μg/м3 и 33.97μg/м3 през 2010г., което е 87% и 85% съответно от средногодишната норма (СГН) за опазване на човешкото здраве – 40 μg/м3, но надвишава горният оценъчен праг за средногодишната стойност на ФПЧ10 1.25 пъти за 2009г и 1.21 пъти за 2010г.

Резултатите от проведения мониторинг показват сезоният характер на разпределение на СДК надхвърлящи ПС на СДН от 50 μg/м3.

Изводи:1. Средногодишната концентрация на ФПЧ10 - през 2009г. е 35μg/м3 и 34μg/м3 през 2010г., и е в

рамките на средногодишната норма за опазване на човешкото здраве от 40 µg/m3;2. Броят на превишаванията на средноденонощната норма за опазване на човешкото здраве

(СД НОЧЗ) не отговаря на изискванията (да не бъде превишавана повече от 35 пъти в рамките на една година), като за 2009 и 2010 г. превишенията са съответно 50 и 47 пъти;

3. Прилаганите мерки както на национално, така и на регионално и местно ниво на този етап не са достатъчно ефективни, поради което е наложително прилагане на нови такива.

2. Обобщена оценка на качеството на атмосферния въздух за 2009 и 2010 г.Според изискванията на Наредба №12 от 15 юли 2010г. праговата стойност на СДН за показател ФПЧ10 не трябва да бъде превишавана повече от 35 пъти в рамките на една календарна година. Анализът на данните от пункт на АИС “Несебър“ показва, че в годишен аспект и през двете години, за които са извършвани постоянни замервания за определяне нивата на ФПЧ10 в района, дните с превишение на СДН остават значително над допустимия брой за една календарна година.

По отношение на ФПЧ10 през 2009г. са регистрираните 50 броя превишения, а през 2010 г. – 47 броя превишения на СДН от 50µg/m3. Налице е тенденция за задържане на високо съдържание на фини прахови частици в атмосферния въздух в градската част. В този смисъл основният замърсител в атмосферният въздух в Община Несебър е фин прах – ФПЧ10. Това налага да се направи детайлна оценка на факторите, които са допринесли за превишенията: специфични за общината условия, климатични характеристики и специфични за мястото дисперсионни характеристики. Необходимо е да се оценят годишните и моментните емисии на ФПЧ10. Да се моделира и оцени актуалния принос на отделните сектори/източници и се локализира наднорменото замърсяване. В резултат да се предприемат мерки за постигане на нормите за опазване на човешкото здраве.

Най-обща представа за състоянието на чистотата на атмосферния въздух по отношение на ФПЧ10 в Община Несебър може да се добие от изменението (промяната) на средногодишните концентрации спрямо средногодишната норма за опазване на човешкото здраве (СГНОЧЗ), представени на Фиг.IV-05:



Средна концентрация на ФПЧ 10 спрямо СГНОЧЗ

0

10

20

30

40

50

60


Средна концентрация 2009 г. [µg/m3] Средна концентрация 2010 г. [µg/m3] СГНОЧЗ [µg/m3]

Фиг. IV-05. Средна концентрации на ФПЧ10 спрямо СГНОЧЗ

От графиката е видно, че СГ ниво на ФПЧ10 остава приблизително постоянно и е близко до СГ НОЧЗ. Превишения на СГ НОЧЗ се наблюдават през първите тримесечия на 2009 и 2010г., докато през останалата част от годината стойностите са под средногодишната норма.

На следващите графики са представени средномесечните концентрации на ФПЧ10:Средномесечни концентрации на ФПЧ10 за 2009 г.

0

10

20

30

40

50

60

70

Януари Февруари Март Април Май Юни Юли Август Септември Октомври Ноември Декември

µg/m

3

Средномесечна концентрация [µg/m3] СГ НОЧЗ [µg/m3]

Фиг. IV-06. Средномесечни концентрации на ФПЧ10 за 2009 г.



Средномесечни концентрации на ФПЧ10 за 2010 г.

0

10

20

30

40

50

60

Януари Февруари Март Април Май Юни Юли Август Септември Октомври Ноември Декември

µg/m

3

Средномесечна концентрация [µg/m3] СГ НОЧЗ [µg/m3]

Фиг. IV-07. Средномесечни концентрации на ФПЧ10 за 2010 г.

От средномесечните концентрации на ФПЧ10, представени на Фиг.IV-06 и Фиг.IV-07, ясно се вижда, че за месеците януари, февруари, ноември и декември, средномесечните концентрации на ФПЧ10 значително надхвърлят СГНОЧЗ от 40µg/m3. Доколкото Община Несебър не е включена в централна топлофикация и територията й не е газифицирана, това може да се дължи основно на битовото и административно отопление с твърдо гориво. Съвпадението на най-високите средномесечни концентрации с активния отоплителен сезон е ясно доказателство за влиянието на битовото отопление с твърдо гориво върху формирането на средномесечните концентрации в общината.

Допълнително доказателство за влиянието на битовото отопление с твърдо гориво през зимния сезон може да се получи и от Таблица IV-02 и Таблица IV-03. В тях е дадена извадка на дните с най-високи концентрации на ФПЧ10, съответно за 2009 и 2010г. От тях отново е видно, че най-високи средноденонощни (СД) концентрации с малки изключения (2 през 2010г) са установени само за месеците през отоплителния сезон (ноември-март).



Таблица IV-02. Дни с най-високи СД концентрации на ФПЧ-10 за 2009 г.

Дата СДК на ФПЧ101 02.1.2009 71,592 13.1.2009 116,193 14.1.2009 130,794 18.1.2009 75,495 19.1.2009 88,646 20.1.2009 103,867 24.1.2009 141,418 08.2.2009 74,539 06.3.2009 147,7410 07.3.2009 74,0211 19.11.2009 73,9712 22.12.2009 88,3613 23.12.2009 71,9714 24.12.2009 70,59

Таблица IV-03. Дни с най-високи СД концентрации на ФПЧ10 за 2010 г.

Дата СДК на ФПЧ101 09.1.2010 83,712 27.1.2010 80,523 29.1.2010 86,364 30.1.2010 90,405 31.1.2010 89,086 08.2.2010 71,757 20.2.2010 95,668 21.2.2010 147,529 16.08.2010 62.0310 17.08.2010 53.8411 11.11.2010 74,6412 14.11.2010 68,9913 18.12.2010 103,614 21.12.2010 88,7215 22.12.2010 83,7116 31.12.2010 77,31

Направеният по-горе анализ, позволява да се изведат следните по-важни изводи:• Почти 100% от превишаванията на СДНОЧЗ за ФПЧ10, регистрирани от

автоматичната измервателна станция за наблюдение, са по време на отоплителния сезон. Главна причина за това е изгарянето на значителни количества твърди горива от населението в домашни горивни устройства. През летния сезон са регистрирани само 2 превишения на СДНОЧЗ;

• Регистрирано е макар и минимално, с 3бр., намаление на броя на превишевията на СДН през 2010г спрямо 2009г. Този резултат макар и да не е впечатляващ и да е далеч от постигане на нормата от 35бр. превишения, показва че все пак тетнденцията за нарастване е овладяна и чрез прилагането на допълнителни мерки може да се постигне необходимото съответствие с нормативните изисквания.

3. Методи, използвани за оценката. Неопределеност на резултатите от моделирането.3.1. Методи, използвани за оценката.

За определяне на моментните стойности на емисиите на замърсители от промишлените източници са използвани протоколи, предпоставени от ИАОС, за периодичен (основно) или непрекъснат емисионен контрол.

Емисионният фактор за ФПЧ10 при условията на изгаряне на дърва в домашни печки е заимстван от US EPA (U.S. EPA. Compilation of Air Pollutant Emission Factors, 5th ed. (AP-42), Vol I: Stationary Point and Area Sources. 1.10 Residential Wood Stoves. Research Triangle Park, North Carolina: U.S. Environmental Protection Agency, Office of Air Quality Planning and Standards, October 1998.). Той е разработен специално за тази цел (изгаряне на дърва в домашни печки без катализаторни устройства) и му е присвоен висок рейтинг (EMISSION FACTOR RATING B), поради което е предпочетен пред подобни емисионни фактори от други източници.

Емисионните фактори за суспендиране на прах от пътните платна при движение на автомобилите са изчислени чрез емисионен модел на US EPA (U.S. EPA. Compilation of Air



Pollutant Emission Factors, 5th ed. (AP-42), Vol I: Stationary Point and Area Sources. 13.2.1 Paved Roads. Research Triangle Park, North Carolina: U.S. Environmental Protection Agency, Office of Air Quality Planning and Standards, October 1998.). Той е функция от пътния трафик, средното тегло на автомобилите и средния нанос върху пътното платно. Основният пътен трафик в „час пик” е определен чрез преброяване. Изменението на пътния трафик по часове в денонощието също е определен чрез преброяване за 5 базови (определящи) линейни източника в градски условия. Изменението на извънградския трафик по часове в денонощието е определен на базата на данните от преброителните пунктове на Окръжно пътно управление. Доколкото базовите емисионни фактори по модела на US EPA са за километър дължина на пътя за едно МПС, те се преизчисляват за всеки линеен източник в зависимост от неговата дължина и трафик.

За комплексна оценка на разсейването на емисиите различни типове източници на територията на Община Несебър е използван модела на Американската агенция за опазване на околната среда (EPA) ISC-Aermod (Industrial Source Complex) с интерфейс на канадската софтуерна фирма Lakes Environmental за работа в операционна система Windows. Това е гаусов модел за оценка на разсейването от комплексни източници за краткосрочни и дългосрочни периоди, включително многогодишни периоди. Крайните резултати се представят във вид на концентрации на замърсителя в мрежа от предварително избрани рецептори или чрез изчисляване на отлаганията (сухи, мокри или общо сухи и мокри). За изчислителните процедури са използвани множество модификации на гаусовото уравнение, включително с отчитане на релефа на терена (равнинен и пресечен) и обтичането на прилежащите към източника сгради. Осредняването на резултатите (концентрациите) може да се осъществява за различни периоди от време, в това число за 1,2,3,6,8,12 и 24 часа.

Дълговременните осреднявания могат да се изчисляват месечно, годишно и за целия изследван период (включително няколко години). Всеки източник може да се дефинира като точков, открита площ с неправилен периметър, площ с форма на кръг, площ с форма на квадрат, правоъгълник или многоъгълник, обемен, открит пламък, факел, линеен източник. Броят на едновременно изследваните източници от всички типове е практически неограничен и зависи от възможностите на използваната компютърна система. Те могат да се групират по определени признаци и по този начин да се проследява влиянието на отделни групи източници. За всеки източник е необходимо да се въведе надморска височина, височина на източника над земята, масова емисия на замърсителя, температура на газа на изход от източника и други, в зависимост от типа на източника (в зависимост от типа на източника част от входните данни се модифицират). Към основните данни се включва стойността на масовата емисия, отразяваща максималното натоварване на източника по време на изследвания период. Отчитането на неравномерността на емисията става чрез въвеждане на система от коефициенти, характеризиращи почасовото (по часове в денонощието), седмичното, (по дни от седмицата), месечното, (за всеки месец от годината) сезонното (пролет, лято, есен, зима) и годишното натоварване на източника (ако изследвания период е по-дълъг от една година). За целта е необходимо да се разполага с детайлна информация за интензивността на работа на източниците (при линейни източници - интензивността на движението на МПС за всеки източник). За да се отчете влиянието на прилежащите сгради върху разсейването е необходимо да се знаят техните габаритни размери (ширина, дължина и височина) и ориентацията им спрямо използваната система координати. Ако се изследва разсейването и утаяването на частици към основните данни трябва да се добави средния диаметър за всяка фракция, относителния й дял в масови части и плътността. За оценка на разсейването на ФПЧ10 има разработени отделни процедури.



Първата стъпка при подготовката на системата за работа е да се въведе електронна карта (карти) на изследваната територия в точно определен мащаб. За целта се използва картографската система на програмния комплекс, позволяваща въвеждането на картов материал в подходящ мащаб в неограничен брой слоеве. В конкретния случай като базова карта е използвана сателитна снимка на изследваната територия (Община Несебър) във формат .bmp (височина на погледа 19 км.). Тя обхваща територия с размер 21000 метра в направление Х (запад-изток) и 18000 метра в направление Y (юг-север). Илюстрация на базовата карта е показана на Фиг.IV-08:

Фиг.IV-08.Базова карта на Община Несебър (първи

слой) за оценка на разсейването на

замърсителите, М 1:100 000

Свети Влас

Несебър – стария град

Несебър – новия град

Равда

Тънково

Кошарица

Слънчев Бряг

Въвеждането на картите в географската система става при предварително въведена координатна система. В случая, за начало на координатната система е избрана точка, разположена в долния ляв ъгъл на картата (точка с координати X=0 и Y=0). При така избраното начало на координатната система най-североизточната точка е с координати X=21000 и Y=18000. Тази карта служи за нанасяне на изоконцентрационните линии на приземни концентрации на замърсителите при оценка на разсейването им над изследваната територия.

За по-прецизното нанасяне на източниците на емисии, разположени по застроената част на крайбрежието в зоната от Несебър до КК Елените е използвана втора сателитна снимка от



височина 8.46 км. Тя е въведена в картографската система и “привързана” към картата на Община Несебър чрез две общи точки с известни координати (най-югозападна точка X=5074 и Y=1302 и най-североизточна тока X=16377 и Y=9372. Тази сателитна снимка е въведена в географската подсистема на програмния комплекс като втори слой. Илюстрация на втората сателитна снимка от височина 8.46км. е показана на Фиг.IV-09. От нея е изключена вътрешността на Община Несебър в западно и северно направление.

Фиг.IV-09. Сателитна снимка на крайбрежието

от височина 8.46 км (втори слой), М 1:65 000

Свети Влас



Слънчев Бряг

За по прецизно разположение на отделни рецептори върху територията на град Несебър и за сравнение и оценка на изчислените концентрации на замърсителите с данни от станцията за мониторинг (АС Несебър) в картографската система на програмния комплекс ISC-Aermod е въведена като трети слой и сателитна снимка на град Несебър от височина 2.15 км, на която ясно се вижда както стария град, така и новия град. Тя е въведена в картографската система и “привързана” към картата на Община Несебър чрез две общи точки с известни координати (най-югозападна точка X=6116 и Y=1402 и най-североизточна тока X=2348 и Y=3710. Илюстрация на сателитната снимка на град Несебър от височина 2-15 км. е показана на Фиг.IV-10. На същата фигура е посочено и разположението на автоматичната измервателна станция на град Несебър. Третият слой позволява по-прецизно локализиране на източниците на територията на стария и новия град.



Фиг. IV-10. Сателитна снимка на град Несебър

от височина 2.15 км (трети слой), М 1:20 000



АИС Несебър

За оценка на релефа на изследваната територия и неговото влияние върху процесите на разсейване е съставен “теренен файл”, представляващ XYZ–таблица на местността с плътност 418 точки (декартова правоъгълна мрежа с разстояние между две съседни точки 1000 метра). В случая теренът не може да се приеме за равнинен, тъй като в този случай няма да бъде отчетена промяната на надморската височина на някои източници, както и ефекта на повдигнатия терен върху разсейването от ниски източници.

За Община Несебър е характерно, че в западно направление от Слънчев Бряг изследвания район плавно се повдига до надморски височини 40-45 метра. В северно направление обаче, Община Несебър се простира върху Еминска Стара планина, която около местността Ортото достига надморска височина около 450 метра (най-висока точка при масива Мандрабаир - 621м). Теренът северно от Свети Влас стръмно се издига нагоре до височини над 350 метра. Това е от съществено значение за разсейването при ветрове от северното, северозападното и североизточното направление. В тези случаи повдигнатият терен играе ролята на преграда и това се отразява съществено върху разсейването на емисиите от източници, разположени на морския бряг.

Илюстрация на използваната топография на местността е показана на Фиг.IV-11. На нея с червен цвят са нанесени линиите на постоянна надморска височина, изчислени от компютърната система на базата на въведения теренен файл. Едновременно с това, на всеки източник се присвоява базова височина, отговаряща на реалното му разположение върху терена (базовата височина става равна на надморската височина).Община Несебър ВАНГ 37


Фиг.IV-11.Базова карта на Община Несебър с нанесени

линии на постоянна надморска височина

(топография на местността), М 1:100 000

3.2. Рецепторна мрежа Следващата стъпка при подготовката на програмната система за работа е въвеждането на мрежа от рецептори (въображаеми точки, за които се изчисляват концентрациите). В случая е използвана правоъгълна координатна система с ориентация изток (ос Х), север (ос У), запад (ос -Х) и юг (ос -У). Броят на рецепторите е практически неограничен и се избира от потребителя. Рецепторите се разполагат в различни рецепторни координатни системи, в това число равномерни и неравномерни картезиански координати, равномерни и неравномерни полярни координати, дискретни картезиански и полярни координати, координати с неравномерни граници и т.н. Възможно е да се разполагат няколко мрежи от рецептори, всяка в отделен вид координати.

За начало на използваната рецепторната координатна система е избрана най-югозападната част на базовата карта (X=0 и Y=0). Тя покрива цялата изследвана територия като мрежа с разстояние между две съседни точки 1000 метра (418 рецептора). Съгласно указания на US EPA за прилагане на модела ISC, при извънградски местности се препоръчва гъстота на рецепторите 1000 метра. Разположението на мрежата от рецептори върху територията на Община Несебър е показана на Фиг.IV-12.



Фиг.IV-12. Използвана декартова рецепторна мрежа с гъстота на рецепторите 1000

метра (418 рецептора), М 1:100 000

3.3. Използвани метеоданни В основата на изчисленията на разсейването стои метеорологичният файл. Той е с честота на данните един час и обхваща пълна календарна година. Той съдържа данни за годината, месеца, деня и часа, направлението и силата на вятъра, температура на въздуха, височина на слоя на смесване (за извънградски и градски район), категория на устойчивост на атмосферата. Последните отразяват устойчивостта на атмосферата в шест степенна скала (a,b,c,d,e,f) и се изчисляват по корелационни съотношения в зависимост от силата на вятъра и интензивността на слънчевото греене. Доколкото метеорологичния файл съдържа данни за скоростта на вятъра на височина 10 метра, преизчисляването и за различни височини става на базата на уравнението за стандартния метеорологичен профил на скоростта на вятъра. Скоростта на вятъра непосредствено на земната повърхност се определя чрез стандартния коефициент на грапавост на повърхнината, характерен за урбанизирани (или неурбанизирани) местности.

Изменението на интензивността на всеки източник в рамките на годината се определя от коефициентите на часово, дневно и сезонно натоварване. Стойностите на тези коефициенти за всички източници се въвеждат в отделен файл. Те служат за коригиране на максималната интензивност на източниците за период от една година.

Видът и обемът на крайните резултати може да се задава със специални опции. За всеки от зададените периоди на осредняване (1,2,3,4,6,8,12,24 часа, месец, година, зададен период) могат Община Несебър ВАНГ 39


да се съставят таблици (файлове) с първи, втори, трети, четвърти, пети и шести по стойност концентрации за всеки рецептор. Max-файловете съдържат всички концентрации, чиято стойност превишава зададена граница с информация за координатите на рецептора, час, дата, месец и година. При изследване на разсейването на токсични вещества се създават т.н. TOX-файлове, съдържащи информация за точките, в които се надвишава токсикологичната граница. Treshold-файловете съдържат информация за превишаване на друга предварително зададена концентрационна граница (определя броя на превишаванията на дадена норма в продължение на една година). Дневните файлове съдържат информация за разпределението на концентрациите поотделно за всички дни от изследвания период.

Обработката на получените електронни таблици става с помощта на други сервизни програми, най-важните от които са Contour и Percent. Програмата Contour чертае концентрационните граници (контури) на точките с еднаква концентрация. Така могат да се обработват данните за всички източници или по групи източници, за всички усреднения и за всички периоди. За онагледяване на концентрационните полета като “подложка” може да се въведе карта на района, ако тя предварително се приведе в електронен вид. Програмата Persent прави серийни хистограми за всеки рецептор като фиксира всеки ден (или час) с регистрирано въздействие и подрежда изчислените концентрации по големина. Крайните резултати от обработката на данните са представени във вид на контурни графики, серийни хистограми, табулограми или други типове графики.

Принципната последователност на изчисленията е следната:1) Изчисляват се приземните концентрации на замърсителя, предизвикани от първия

източник, по време на работата му през първия час на годината, за всички рецептори, а резултатите се съхраняват в едночасов информационен масив;

2) Изчисляват се приземните концентрации на замърсителя, предизвикани от втория източник, по време на работата му през първия час на годината, за всички рецептори и резултатите се сумират (по рецептори) в едночасов информационния масив;

3) Изчисляват се приземните концентрации на замърсителя, предизвикани от третия, четвъртия и т.н. източници, по време на работата им през първия час на годината, за всички рецептори и резултатите се сумират в едночасов информационния масив – получават се окончателни нива на приземните концентрации за първия час на годината и за всички рецептори;

4) Повтарят се изчисленията по предходните три точки, съответно за втория, третия и т.н. часове, до изчерпване на всички едночасови периоди на изследваната година. Полученият едночасов информационен масив съдържа данни за окончателните приземни концентрации за всеки рецептор и за всеки час от годината;

5) На базата на получените едночасови концентрации се изчисляват средноденонощните концентрации за всеки рецептор и за всеки ден от годината. Получените резултати се съхраняват в т.н 24-часов информационен масив;

6) На базата на средноденонощните концентрации, за всеки рецептор се изчисляват средногодишните концентрации (или средните концентрации за изследвания период, ако той не е една година), а резултатите се съхраняват в годишен информационен масив.



На базата на получените информационни масиви могат да се извличат чрез “филтруване” голям брой вторични информационни масиви в зависимост от поставените крайни цели.Контурните графики представляват серия от неправилни линии, свързващи рецептори с еднаква концентрация и нанесени с различни цветове върху информационната карта на изследвания район. От многото възможности, които предоставя симулиращата система бяха подбрани:

• първи по стойност едночасови концентрации - представлява контурна карта на най-високите едночасови концентрации за всички рецептори;• първи по стойност 24 часови осреднения - представлява контурна карта на най-високите средноденонощни концентрации за всички рецептори;• първи по стойност 8-часови концентрации - представлява контурна карта на най-високите 8-часови концентрации за всички рецептори (използван е за замърсителя въглероден оксид);• средни концентрации за изследвания период - тъй като изследвания период е едногодишен, представлява контурна карта на средногодишните концентрации за всички рецептори.• Трети по стойност едночасови концентрации – дава информация за достигане (или не) на алармен праг, изискващ превишаване на дадена НОЧЗ в три последователни часа.

Горните контурни карти се получават както за едновременната работа на всички източници, така и за всяка дефинирана отделно група източници. За настоящия доклад бяха използвани две групи източници:

• Група 1 – „Битово отопление” - всички жилищни райони без централна топлофикация (представени са като 7 площни източника). В същата група са включени и отоплителните инсталации на 5 фирми, ползващи твърдо гориво (дърва). Последните са въведени като точкови източници.

• Група 2 – “Tранспорт” – 12 линейни източника (улици, части от улици и входно - изходни магистрали) с обща дължина 43.4 км.;

Описанието на други техники за представяне на резултатите от изчисленията ще бъдат представени заедно с визуализирания материал.

3.4. Неопределеност на резултатите от моделиранетоЕднозначно количествено дефиниране на неопределеността на резултатите от моделирането практически е невъзможно. Както е известно, неопределеността следва да бъде изчислявана за всеки конкретен случай като сложна функция от неопределеността на всички фактори, които влияят върху крайния резултат. В конкретния случай тези групи фактори са:

• Моментна емисия на всеки един източник, в това число и на група източници;• Изменение на интензивността на емисиите на всеки източник (или група

източници) във времето;• Метеорологични данни;• Топографски данни.• Точност на използвания математическия модел

В общия случай точността на тези групи данни е неизвестна или трудно подлежи на определяне. По тази причина е прието да се правят общоприети допускания (например, средностатистически разход на горива от населението, средно тегло на автомобилите, средна стойност на пътния Община Несебър ВАНГ 41


нанос и т.н.), които внасят допълнителна неопределеност. На този въпрос са посветени стотици изследвания, публикувани в специализирания научен печат. По-конкретни данни могат да се получат от специален технически доклад на USE PA (A Review of Dispersion Model Inter-comparison Studies Using ISC, R91, AERMOD and ADMS R&D Technical Report P353 D.J. Hall,* A.M. Spanton, F. Dunkerley, M. Bennett and R.F. Griffiths. Publishing Organisation: Environment Agency, Rio House, Waterside Drive, Aztec West, Almondsbury, Bristol BS32 4UD, October 2000 ISBN 1 85705 276 5.)

В общия случай неопределеността силно зависи от периода за осредняване на концентрациите. Най-голяма неопределеност се наблюдава при изчисляване на едночасовите концентрации. С увеличаване на периода за осредняване тази неопределеност намалява и е най-ниска при средногодишните концентрации. В тази светлина интерес представляват публикувани през 2010 г. данни за прилагане на AERMOD в градски условия за оценка на концентрациите на серен диоксид в градски условия. (Performance of AERMOD at different time scales. Bin Zou a,c, F. Benjamin Zhan, J. Gaines Wilson d, Yongnian Zeng , Simulation Modelling Practice and Theory 18 (2010) 612–623). Част от тези данни са представени таблично и към тях допълнително е добавена колона с изчислената от нас относителна грешка. Тя е сравнително голяма, тъй като оценяваните концентрационни нива (около 2 мкг/м3) са ниски. При високи нива на оценка относителните грешки в проценти (примерно 50 или 100 мкг/м3) следва значително да намалеят. Данните в таблицата позволяват да се потвърди и друга особеност на моделирането: в общия случай изчислените чрез модела стойности на концентрациите са по-ниски от установените чрез измерване и това е валидно за повечето известни и наложили се в практиката модели (Coupling of the Weather Research and Forecasting Model with AERMOD for pollutant dispersion modeling. A case study for PM10 dispersion over Pune, India. Amit P. Kesarkar a , ,Mohit Dalvi a , Akshara Kaginalkar a and Ajay Ojha b , Atmospheric Environment, Volume 41, Issue 9, March 2007, Pages 1976-1988).

Оценка на точността на модела при определяне на концентрацията на серен диоксид в градски условия по данни на F. Benjamin Zhan, J. Gaines Wilson d, Yongnian Zeng

Осреднение КонцентрацияСтандартноотклонение

Абсолютна разлика

Относителнагрешка

мкг/м3 мкг/м3 мкг/м3 %1 час Измерена 2.35

Изчислена 1.16 4.6 1.19 50.68 часа Измерена 2.36

Изчислена 1.39 3.19 0.97 41.124 часа Измерена 3.7

Изчислена 2.97 2.53 0.73 19.7Година Измерена 2.39

Изчислена 2.32 0.07 2.9Източник: Performance of AERMOD at different time scales. Bin Zou a,c, F. Benjamin Zhan, J. Gaines Wilson d, Yongnian Zeng , Simulation Modelling Practice and Theory 18 (2010) 612–623.

На базата на гореизложеното и възоснова на множество други изследвания в тази област може да се приеме, че неопределеността при моделиране на максималните 24-часови концентрации на ФПЧ10 в относителни единици не надхвърля 20%, а при средногодишните концентрации съответно 2% до 3%.


http://www.sciencedirect.com/science?_ob=PublicationURL&_tockey=%23TOC%236055%232007%23999589990%23643080%23FLA%23&_cdi=6055&_pubType=J&view=c&_auth=y&_acct=C000061223&_version=1&_urlVersion=0&_userid=3725497&md5=649813ab4f2c7edc5e7f6fd648e699f1

http://www.sciencedirect.com/science/journal/13522310

http://www.sciencedirect.com/science?_ob=ArticleURL&_udi=B6VH3-4MSHTKX-1&_user=3725497&_coverDate=03%2F31%2F2007&_rdoc=1&_fmt=high&_orig=gateway&_origin=gateway&_sort=d&_docanchor=&view=c&_searchStrId=1690188923&_rerunOrigin=google&_acct=C000061223&_version=1&_urlVersion=0&_userid=3725497&md5=67375e086a1ec84909722846f3336ffb&searchtype=a#aff2%23aff2

http://www.sciencedirect.com/science?_ob=RedirectURL&_method=outwardLink&_partnerName=27983&_origin=article&_zone=art_page&_linkType=scopusAuthorDocuments&_targetURL=http%3A%2F%2Fwww.scopus.com%2Fscopus%2Finward%2Fauthor.url%3FpartnerID%3D10%26rel%3D3.0.0%26sortField%3Dcited%26sortOrder%3Dasc%26author%3DOjha,%2520Ajay%26authorID%3D15829950600%26md5%3D383a63f0d74d0e287616eeb5ee86e84b&_acct=C000061223&_version=1&_userid=3725497&md5=fbb59911c18a9dd7eea69abe6adfd5dc


http://www.sciencedirect.com/science?_ob=RedirectURL&_method=outwardLink&_partnerName=27983&_origin=article&_zone=art_page&_linkType=scopusAuthorDocuments&_targetURL=http%3A%2F%2Fwww.scopus.com%2Fscopus%2Finward%2Fauthor.url%3FpartnerID%3D10%26rel%3D3.0.0%26sortField%3Dcited%26sortOrder%3Dasc%26author%3DKaginalkar,%2520Akshara%26authorID%3D12807825500%26md5%3Da8183dee9b6510e7d0a0fa8d6e36deb0&_acct=C000061223&_version=1&_userid=3725497&md5=5078ca4204e6181d15b5035fcc21cb21

http://www.sciencedirect.com/science?_ob=RedirectURL&_method=outwardLink&_partnerName=27983&_origin=article&_zone=art_page&_linkType=scopusAuthorDocuments&_targetURL=http%3A%2F%2Fwww.scopus.com%2Fscopus%2Finward%2Fauthor.url%3FpartnerID%3D10%26rel%3D3.0.0%26sortField%3Dcited%26sortOrder%3Dasc%26author%3DKaginalkar,%2520Akshara%26authorID%3D12807825500%26md5%3Da8183dee9b6510e7d0a0fa8d6e36deb0&_acct=C000061223&_version=1&_userid=3725497&md5=5078ca4204e6181d15b5035fcc21cb21


http://www.sciencedirect.com/science?_ob=RedirectURL&_method=outwardLink&_partnerName=27983&_origin=article&_zone=art_page&_linkType=scopusAuthorDocuments&_targetURL=http%3A%2F%2Fwww.scopus.com%2Fscopus%2Finward%2Fauthor.url%3FpartnerID%3D10%26rel%3D3.0.0%26sortField%3Dcited%26sortOrder%3Dasc%26author%3DDalvi,%2520Mohit%26authorID%3D12806941900%26md5%3Daf22705b0a97538aab0720986e4c775a&_acct=C000061223&_version=1&_userid=3725497&md5=de789b8f0ae113bd52f9aafe84bfc298


http://www.sciencedirect.com/science?_ob=RedirectURL&_method=outwardLink&_partnerName=27983&_origin=article&_zone=art_page&_linkType=scopusAuthorDocuments&_targetURL=http%3A%2F%2Fwww.scopus.com%2Fscopus%2Finward%2Fauthor.url%3FpartnerID%3D10%26rel%3D3.0.0%26sortField%3Dcited%26sortOrder%3Dasc%26author%3DKesarkar,%2520Amit%2520P.%26authorID%3D15829372900%26md5%3D1a660f0b0162b384785d786d857e86c5&_acct=C000061223&_version=1&_userid=3725497&md5=1f438b61193f1b65dc53651933f1c7ff


V. Произход на замърсяването:Общините, разположени по Черноморското крайбрежие и конкретно Община Несебър, представляват райони със сравнително запазена чистота на атмосферния въздух. Общината се отличава с нисък потенциал на замърсяване на атмосферния въздух. На територията й липсват значими промишлени източници и условия за създаване на трайна зона на замърсен атмосферен въздух.

Качественият състав на въздуха в района на Община Несебър се формира под определящото влияние на следните антропогенни дейности:

- битово и административно отопление (домашни горивни уредби и отоплителни уредби на училища и детски заведения);

- обществено отопление – локалните отоплителни инсталации на хотелските комплекси;

- автомобилен трафик;- бензиностанции;- бетонови възли;- строителни дейности;- селскостопански дейности.

Замърсяването на атмосферния въздух на територията на общината се дължи основно на битовото и административно отопление през студения период, транспортния поток през курортния сезон, строителните дейности, селскостопанските дейности, дейностите върху открити площи с насипни материали (депа, кариери, сметища, строителни площадки и др.).

1.Оценка на годишните и моментните емисии на ФПЧ10.1.1.Битово отопление

Както е известно, общините в България не водят статистика за изразходените от населението горива за отопление и други домакински нужди. Това от своя страна прави трудно точното определяне на емисиите на вредни вещества, които се генерират при изгарянето на тези горива в домашни условия. Една възможност за изход от тази ситуация са официалните данни на Националния статистически институт (НСИ) за купени от населението горива на 100 домакинства. Към списъка на тези горива са включени електроенергията, течни горива, газ, дърва и въглища.

Графична илюстрация на изменението на този показател за периода 2001-2009г. е показана на Фиг.V-01. Тя позволява да се проследи тенденцията при избора на различни видове горива от населението и от там косвено да се съди за емисиите на вредни вещества, които се генерират при изгарянето им в домашни условия.



Ф иг.V-01.Сре дна годишна консумация на горива и е не ргия на 100 домакинства за пе риода 2001-2009 г. по данни на НСИ

0

50

100

150

200

250

300

350

2001 2002 2003 2004 2005 2006 2007 2008 2009

Изм

ерен

ие с

ъгла

сно

леге

ндат

а

Дърва тон Въглища тон Течни горива л Електричество МВтч Газ кгLinear ( Дърва тон)

От Фиг.V-01 могат да се направят следните по-важни изводи:• От 2005г. разходът на електроенергия за битови нужда непрекъснато расте, за да

достигне през 2009г. среден ръст от 25%;• Разходът на газ за битови нужди има незначителен абсолютен и относителен дял (за

периода се запазва в границите от 190 до 320 кг/100 домакинства), което показва, че той на практика не се използва за отопление;

• Разходът на въглища и брикети също остава относително постоянен в границите от 17 до 23 тона/100 домакинства. В рамките на семейния енергиен бюджет тяхното количество е минимално;

• След 2003г. разходът на течни горива от населението започва плавно да пада и достига най-ниско ниво през 2008г.;

• Разходът на дърва за отопление след 2006 година започва плавно да нараства и през 2009 година превишава разхода от 2007г. с 24%;

Горните данни показват, че все по-голяма част от населението използва като твърдо гориво дърва и това е продиктувано основно от икономически съображения.

Преизчислените количествата горива в енергиен еквивалент на 100 домакинства са показани на Фиг.V-02. От нея се вижда, че за средното българско домакинство дървата са втория по значимост енергиен източник (след електроенергията – 50.4%) с относителен дял около 35%. Относителният дял на въглищата е около 13%, а използването на втечнен газ е символично – малко над 1%. Тези данни позволяват да се приложат официални методики за оценка на емисиите от горивни процеси, при което полученият резултат ще бъде средностатистически.



Фиг.V-02.Годишен разход на енергия от 100 домакинства по данни на НСИ за 2009 г. по видове енергийни ресурси

858.94

330.82

27.16

1236.33

0 200 400 600 800 1000 1200 1400

Дърва

Въглища

Ел.енергия

Газ ПБ

Енергия, GJ

На Фиг.V-03 e представена карта визуализираща разположението на населени места в общината, разгледани като отделни площни източници, на база които са определени емисиите от битовото отопление. Техните площи бяха представени в Таблица IІ-02.


Тънково

Обзор

с.Равда

Св.Влас

Несебър –Нов град

Фиг.V-03. Площни източници в Община Несебър

Кошарица

Несебър – Стар град


По-долу са определени емисиите от по-големите населени места от общината, т.к. емисиите от битовото отопление на населените места с под 1000 жители имат локален характер:

0 1000 2000 3000 4000 5000 6000 7000 8000 9000

Брой

Несебър - Нов град

Несебър - Стар Град

гр.Св.Влас

с.Равда

гр.Обзор

с.Тънково

с.Кошарица

Брой жители по комплекси и квартали

Фиг.V-04. Брой жители на по-големите населени места в общината

При оценката на годишната консумация на горива за битово отопление са направени следните допускания:

• Консумацията на въглища за отопление на територията на Община Несебър е минимална и може за се пренебрегне;

• Средностатистическата енергия от въглища се замества с електроенергия, чийто относителен дял нараства до 63%;

• В КК „Слънчев Бряг” дърва и въглища не се изгарят;• Енергията, получавана от изгарянето на пропан-бутан за битови нужди се

пренебрегва;• Разпределението на горивата по населени места е пропорционално на жителите им;

Направените по-горе допускания водят до промяна на средностатистическото очакване в направление към намаляване на количествата горива, съответно към намаляване на годишните емисии. Това е направено съзнателно с цел да не се допусне неоправдано завишаване на нивото на годишните емисии.



0 500 1000 1500 2000 2500 3000 3500

т/год

Несебър - Нов градНесебър - Стар Град

гр.Св.Власс.Равда

гр.ОбзорТънково

Кошарица

Средна консумация на дърва по населени места за 2009 г.

Фиг. V-05. Средна консумация на дърва за горен по данни на НСИ за 2009 г.

Разпределението на очакваните количества дърва за горене, направено на базата на данните на НСИ за 2009г., е представено на Фиг.V-05. От нея се вижда, че най-голямо количество дърва се очаква да се изгарят в гр.Несебър – Нов град. На второ място по значимост е Старият град.

За изчисляването на емисиите от битово отопление се прилагат балансови методи с използването на емисионни фактори. Източници на емисионни фактори обикновено са методиките на МОСВ, на Европейската агенция по околна среда (EEA) и Агенцията по околна среда на САЩ (US EPA). Изчислените емисии на ФПЧ10 от битовото отопление с дърва за периода 2007-2010г. са показани на Фиг.V-06. Както беше пояснено по-горе, нарастването на годишните емисии отразява средностатистическото нарастване на потреблението на дърва от населението. Тъй като данните на НСИ за 2010г. все още не са публикувани е прието, че консумацията на дърва през 2010г. се запазва на нивото на 2009г. По същата логика годишните емисии за 2010г. се запазват на нивото на 2009 г.:

92,84

108,61 115,39 115,39

0,00

20,00

40,00

60,00

80,00

100,00

120,00

2007 2008 2009 2010

Годишни е мисии на Ф ПЧ-10 от битовото отопле ние за пе риода 2007-2010г.

Фиг. V-06. Средногодишни емисии на ФПЧ10 в тона от битовото отопление



Трябва да се има предвид, че изчисляването на емисиите от битовото отопление винаги имат оценъчен характер и не могат да се възприемат като резултат с висока точност. Използваният емисионен фактор има характер на средна величина, отразяваща емисиите в периода на равномерно горене. Етапът на първоначално разпалване се характеризира с много високо ниво на емисии и това не е отразено. Догарянето на дървата обратно е съпроводено с много ниско ниво на емисии. Освен това стандартните домашни печки за дърва са много несъвършени горивни устройства. Поради това, че работят с естествена тяга, ефективността на горивния процес зависи от много случайни фактори (височина на комина, състояние на тръбите, вида и влажността на дървата и т.н., ниската скорост на димните газове определя и малък подем на струята от комина, което намалява ефективната му височина (разсейването започва от по-ниска точка в сравнение с горивно устройство с принудена тяга).

В отделна глава US EPA разглежда и въпросите с емисиите от домашни камини. Като домашни горивни устройства те са още по-несъвършени и отделят още повече емисии в сравнение със стандартните печки. Доколкото те не са масово разпространени в българските градове, тези емисионни фактори не са използвани.

Разпределението на годишните емисии от ФПЧ-10 за 2010г. по жилищни райони е показано на Фиг.V-07. От нея се вижда, че годишните емисии от битово отопление в гр. Несебър – Нов град достигат около 50 тона. Относително високо е нивото на емисиите и в останалите населени места на Община Несебър.

52.22

12.55

13.78

11.22

12.65

6.30

6.68

0.00 10.00 20.00 30.00 40.00 50.00 60.00

Емисия, т/год.

Несебър - Нов град

Несебър - Стар Град

гр.Св.Влас

с.Равда

гр.Обзор

Тънково

Кошарица

Разпределение на годишните емисии от ФПЧ 10 за 2010г. по жилищни райони

Фиг. V-07. Средногодишни емисии на ФПЧ10 в тона по жилищни райони

1.2.Локално отопление на училища, детски заведения, обществени и административни сградиУчилищата и детските заведения в Община Несебър се отопляват чрез локално водно отопление. За целта има изградени водогрейни котли за течно гориво. Основната част от тях използват дизелово гориво, а малка част използват електрическа енергия и твърдо гориво за отопление. За отоплението им през 2010г. са изгорени 592 тона течни горива. Мощността на



повечето горивни инсталации е малка. Обикновено те работят в делничните дни на седмицата с продължителност до 12 часа на ден.

Табл.V-01. Учебни заведения и детски градини, използващи локално отопление с дизелово гориво№ Наименование и адрес на учебното заведение Разход на гориво, тона

Вид гориво

2007 2008 2009 2010

1 ОУ "Любен Каравелов" - стара част ДГ 126 126 126 1262 СОУ "Любен Каравелов", ул. "Любен Каравелов" 1 ДГ 6,1 6,1 6,1 6,13 ОДЗ "Калина Малина", к-с "Младост" 4 ДГ 31,15 32,04 26,7 22,254 ОДЗ "Яна Лъскова", ул. "Св. Св. Кирил и Методий", 8230, гр.

НесебърДГ 10 10 10 10

5 ЦДГ "Слънчев Бряг", Слънчев Бряг, 8240, Несебър;ПГТ "Иван Вазов", гр. Несебър, 8230

ДГ 80,1 80,1 80,1 80,1

6 ДУИ "Св. Панталеймон", с.Кошарица ДГ 71,2 71,2 71,2 71,27 ОУ "Г.С.Раковски", с.Оризаре

ЦДГ "Оризаре", с.ОризареДГ 21,45 20,4 21,5 30,47

8 ОУ "Св. Св. Кирил и Методий", с.ГюльовцаЦДГ "Гюльовца"

ДГ 120 120 120 120

9 ОДЗ Мечо Пух, с.Равда ДГ 8,5 8,5 8,5 8,510 ОУ "Св. Св. Кирил и Методий, с.Равда ДГ 35,6 35,6 35,6 35,611 ОУ "Св. Св. Кирил и Методий", гр. Обзор ДГ/Е 15,1 15,1 15,1 15,112 ОДЗ "Обзорче", гр. Обзор ДГ 26,7 26,7 26,7 26,713 ОУ "Св. Св. Кирил и Методий", гр. Свети Влас ДГ 20,5 21 20,5 20,514 ОДЗ "Делфинче", гр. Свети Влас ДГ 19,6 20 19,6 19,6

Сума 592 591.8 587.6 592

Локалното отопление на повечето училища, детски заведения и административни сгради не е включено в изследването, тъй като то е с дизелово гориво и не представлява източник на ФПЧ10. Едно училище (село Кошарица) и четири дружества използват отоплителни котли на дърва. Доколкото тези котли са предназначени за отопление, те са включени в групата източници “Битово отопление” и са представени в Таблица V-02. Те също работят периодично, а общата им моментна емисия е многократно по-малка от тази на жилищните отоплителни печки:

Таблица V-02. Моментни емисии на ФПЧ10 от фирми и училища, използващи отопление с дърва към 2009г.№ на

комин

Фирма Режим на работа Брой

изт.

Емисия ФПЧ10, г/сек

Раб. Часове

1 "Слънчев Бряг - Автотранспорт 2000" АД Пер 1 0.009 968

2 ОУ "Васил Левски" - с.Тънково - горивна инсталация Пер. 1 0.13 3984

3 Оранжерии с.Кошарица - горивна инсталация Пер. 1 0.20 4320

4 Декоративен разсадник "Козарови", с. Равда, ул.Лазур, 5 Пер. 1 0.12 1800

5 Градински център "Виктория" - водогреен котел на твърдо гориво Пер. 1 0.03 3600

Сума: 0.486



1.3.Автотранспорт1.3.1.Суспендиране на прах от пътните платна

В съвременните условия, основните групи източници с най-голям дял в замърсяването на атмосферния въздух с ФПЧ-10, без съмнение са битовото отопление с твърдо гориво и автотранспорта. Но докато битовото отопление има сезонен характер, автотранспортът представлява непрекъснато действащ източник на ФПЧ (широка фракция, в това число с аеродинамичен диаметър около и под 10 микрона). Неговата интензивност е пропорционална на автомобилния трафик и следва неговите изменения – сезонни и денонощни. По тази причина в големите населени места с интензивен градски трафик максималната концентрация на ФПЧ-10 в атмосферния въздух обикновено съвпада с часовете на пиков трафик. През нощните часове неговото влияние върху КАВ силно намалява до пренебрежимо ниски нива. Независимо от това, в градските зони с интензивен трафик автотранспортът е в състояние да поддържа високи средноденонощни концентрации на ФПЧ-10. Към момента това следва да се разглежда като световен, в това число национален и регионален проблем.

Основните механизми, по които автотранспортът генерира частици в атмосферния въздух могат да се разделят на три:• Горивен процес в двигателя – поради непълното изгаряне на тежките компоненти в

горивото се образуват сажди, които през изпускателната система на автомобила се изхвърлят в атмосферата. Доколкото бензина и газовите горива не съдържат тежки въглеводороди, изгарянето им в двигателите с вътрешно горене обикновено не е съпроводено с отделяне на сажди. По тази причина се приема, че работата на бензиновите двигатели не води до образуване на сажди. Изключение правят силно износени бензинови двигатели, при които в горивната камера прониква смазочно масло. Изгарянето на дизелово гориво обаче в много случаи води до генериране на сажди. Този процес е особено силен, когато към горивните камери се подава силно обогатена на гориво смес (процес на ускоряване). Независимо, че през последните десетилетия дизеловите двигатели се усъвършенстваха много, процесът на непълно горене в процеса на ускоряване не е овладян. Като техническо решение, към изпускателна система на новите дизелови автомобили се монтира филтър за частици. У нас няма задължително изискване за наличие на филтър за частици към дизеловите автомобили.

• Процеси на механично триене – това са процесите на триене на автомобилните гуми в пътното платно и триене между спирачните накладки на спирачната уредба. Независимо, че тези процеси протичат реално, относителният им дял при формиране на емисиите от ФПЧ-10 може да се приеме за пренебрежимо малък.

• Суспендиране на прах от пътните платна – това е основния механизъм, по който автотранспортът предизвиква вторично замърсяване с ФПЧ-10. Предизвиква се едновременно от два фактора: предаване на кинетична енергия на частиците върху пътното платно от въртящите се автомобилни гуми и завихряне на вече придобилите енергия частици в аеродинамичната диря на движещия се автомобил. Картината става още по-сложна при едновременното движение на няколко автомобила, каквато е картината в градски условия. За пътните условия в България може с увереност да се приеме, че относителният дял на суспендирания прах от пътните платна представлява повече от 95% от общите емисии на ФПЧ-10 от автотранспорта.

За да се води успешна борба с това явление е необходимо да се познават добре не само механизмите за суспендиране, но и основните фактори които определят неговата интензивност.



Независимо, че тези фактори са много, над тях изпъкват два с първостепенно значение: пътен нанос и тегло на автомобилите.

Пътен нанос:Това е сумарното количество несвързани помежду си твърди частици (най-често почва, пясък и др.), попаднали върху пътното платно по всички възможни начини. Този нанос се измерва в грам на квадратен метър от пътното платно и представлява осреднена величина. За нанос се считат само частици с аеродинамичен диаметър до 30 микрона (чрез предварително пресяване, по-големите частици се отделят). Пътният нанос е разпределен неравномерно върху пътното платно. Той е най-малко около осевата линия на пътя и се увеличава в направление към банкета на пътя или бордюра на улицата. В градски условия бордюра играе задържаща роля, поради което плътността на наноса там може да достигне много високи стойности. При движението си автомобилите непрекъснато суспендират този нанос във въздуха и причиняват замърсяване. Ако върху пътните платна не се внася нов нанос, интензивното движение води до „почистване” на пътното платно. Интензивността на това „самопочистване” е пропорционална на интензивността на движение. Този ефект се наблюдава най-силно при дневен трафик над 5000 МПС/24 часа (висок трафик). При трафик под 5000 МПС/24 часа (слаб трафик) и равни други условия, задържащия се върху пътните платна нанос е повече. Чрез осредняване на данни е установено, че от общото количество суспендиран от пътя прах, около 20% са ФПЧ-10. Не е известно за сега в България да са правени подобни измервания. По тази причина информация за подобни изследвания и измервания могат да се намерят само в чуждестранни източници. Представената по-горе и по-долу информация е заимствана от изследвания, поръчани от Агенцията по околна среда на САЩ.

Фиг.V-08.Влияние на пътния нанос върху емисионния фактор за ФПЧ-10 при различно тегло на МПС в тона

0,02,04,06,08,0

10,012,014,016,0

0 0,5 1 1,5 2 2,5 3

Пътен нанос, г/м2

Ем

исио

нен

фак

тор,

г/к

м

1 тон

3 тона

5 тона

От казаното по-горе става ясно, че в реални условия пътният нанос е една непрекъснато променяща се величина. Нейните стойности могат да варират в твърде широки граница (от 0.02 до 400 г/м2) и това зависи от твърде много фактори, които не могат да бъдат свързани в универсална корелация. По тази причина за целите на моделирането се използват референтни стойности, получени чрез осредняване на голям брой преки измервания. При първокласни



пътни условия и липса на постоянни източници за пренос на кал и тиня към пътя минималният нанос за път с висок трафик е 0.1 г/м2, който нараства до 0.4 г/м2 за условията на нисък трафик. Приема се, че суспендирания при тези условия прах не може да доведе до превишаване на СД НОЧЗ за ФПЧ-10 от 50 мкг/м3. Към тези условия можем да отнесем първокласните пътища от РПМ, които са реконструирани през последните 5 години, имат добре оформени банкети и канавки, подходите към тях са асфалтирани и пътната настилка е в много добро състояние (отсъствие на дупки и пукнатини). Даже и при първокласни пътища, при които не се допуска непрекъснато внасяне на замърсяване, след проливни дъждове и бури наносът бързо се увеличава до нива 0.5 – 3 г/м2. Зависимостта на емисията на ФПЧ-10 в г/км от количеството на пътния нанос при автомобили с различна маса и средна скорост 50 км/час е показана на иг.V-08. От фигурата лесно може да се оцени, че даже автомобил с тегло 1 тон и пътен нанос 0.1 г/м2

води до емисия от 0.13 г/км. При трафик от 1000 МПС/час (типичен за улиците с натоварен трафик дове) води до емисия от 130 г/час (130 млн. мкг) от километър. При нанос 1, 2 и 3 г/м2

тази емисия нараства съответно на 564, 885 и 1152 г/час за километър. В случая пътното платно се превръща в непрекъснато действащ линеен източник на нивото на земята. За разлика от високите източници, те нямат междинно пространство за разсейване и бързо създават високи приземни концентрации. Картината се усложнява значително, когато на ограничено пространство са разположени множество такива линейни източници (улична мрежа в средни и големи населени места). В такива случаи и в зависимост от конкретните метеорологически условия се създават предпоставки в отделни точки и зони на територията да се достига до много високи моментни приземни концентрации. Те от своя страна водят и до получаване на високи СД концентрации.

Тегло на автомобила:Вторият фактор, който оказва значително влияние върху нивото на емисията е теглото на МПС. Това влияние е илюстрирано на фиг.V-09. От нея се вижда, че с нарастването на теглото на автомобила и при постоянно ниво на пътния нанос, емисията нараства нелинейно. Така например, докато при пътен нанос 1 г/м2 автомобил с тегло 1 тон предизвиква емисия от 0.564 г/км., то при същите условия тежкотоварен автомобил с тегло 25 тона предизвиква емисия от 70.5 г/км. (нарастване около 125 пъти). Този пример илюстрира защо движението на тежкотоварни автомобили по уличната мрежа на населените места трябва да се свежда до абсолютно необходимия минимум.

Това обяснява и защо по-тежки замърсявания със суспендиран прах се наблюдават в райони с усилено движение на товарни автомобили (големи строителни обекти, кариери за добив на инертни материали, открити рудници и др. подобни обекти), около които пътищата не са в добро състояние и имат високо ниво на пътния нанос.

По първокласните пътища от РПМ този ефект силно се редуцира поради ниския относителен дял на тежкотоварните автомобили от общия автомобилен трафик и ниското ниво на пътния нанос.



Фиг.V-09. Влияние на теглото на МПС върху емисионния фактор за ФПЧ-10 при различен пътен нанос в г/м2

0,010,020,030,040,050,060,070,080,0

0 5 10 15 20 25 30

Тегло на МПС, тона

Емис

ионе

н ф

акто

р, г

/км

.

Нанос 0.1Нанос 0.4Нанос 1

Как се образува пътния нанос:Основните причини за замърсяването на пътните платна с частици могат да се класифицират като естествени (природни) и антропогенни (предизвикани от различни видове човешка деятелност).

Към естествените причини спадат процесите на непрекъснато утаяване на частици с разнообразен произход от атмосферата върху земната повърхност. Освен това, пръст, кал, тиня и пясък попадат върху пътните платна при екстремни метеорологични условия като проливни дъждове, порои, свлачища, ураганни ветрове и др. Възможностите на хората да влияят върху тези процеси е минимална.

Антропогенните причини са твърде много на брой, и тук ще бъдат посочени само някои от тях, които са характерни за населените места у нас.• Директно разсипване на различни строителни материали (пясък, инертни материали) и

разтвори (вар, хоросан, бетон) върху пътните платна от транспортните средства, които ги превозват; Основната причина е свързана с неспазване на задължителните изисквания за транспорт на такива типове материали);

• Изкопни работи на строителни обекти – извозването на изкопаната земна маса е съпроводено с разкалване н прилежащите райони. Задължителното измиване на гумите на автомобилите е много рядка практика, а на повечето места това не се прилага. Количеството пръст, която се изнася по този начин води до увеличаване на пътния нанос многократно, а неговото самопочистване е свързано с високи емисии на прах и ФПЧ-10;

• Изграждане на подземни мрежи (канализационни, електрически, телефонни и др) – обикновено изкопаната пръст се натрупва върху пътното платно. По време на целия строителен период тя непрекъснато се разнася от превозните средства и дъждовете в обширен район и допринася за значително увеличаване на пътния нанос;



• Малки и следни ремонти на фасади на сгради – след завършване на ремонтите (частична топлоизолация, запълване на фуги, ремонт на покриви и др.) прилежащите тротоари обикновено силно замърсени с различни остатъци от строителни разтвори и материали. Независимо, че строителните фирми извозват едрогабаритните отпадъци, тротоарите остават непочистени (задължително измиване на замърсените тротоари след ремонтни работи не се практикува). Постепенно всички замърсявания попадат на пътното платно и допринасят за увеличаване на пътния нанос;

• Натрупване на пътен нанос до бордюрите – това е често срещана картина в по-крайните квартали на големите градове. Земната маса постепенно се уплътнява и разширява. Става неподатлива на машинно, даже и на ръчно измиване. При всеки дъжд тя се изнася към уличните платна;

• Лошо състояние на тротоарите – в редица случаи тротоарите са в лошо състояние и върху тях от дъждовете непрекъснато се намива земна маса от прилежащите зелени площи. От там тя непрекъснато се пренася върху прилежащите пътни платна.



• Лошо състояние на територии, определени за зелени площи – при всеки дъжд, дълго време неподдържаните зелени площи стават източник за пренос на земна маса към тротоарите, а от там към пътните платна.

• Паркиране в зелени площи – това е типична картина за много от кварталите, в които жителите паркират автомобилите си за пренощуване. Недостигът на паркоместа (и ниската екологична култура на водачите) води до постепенно „превземане” на зелени площи.

Горните примери показват само няколко от многото възможни пътища за попадане на почва, кал, тиня, остатъци от строителни материали и разтвори и др. върху пътните платна. Ако многобройните източници за това не бъдат силно намалени или ликвидирани, върху пътните платна системно ще се поддържа високо нива на наноса и следователно, високо ниво на емисии от прах, в това число и на ФПЧ10.

С периодично (даже системно) измиване на част от градските улици, без да бъдат прекъснати източниците за пренос на нов нанос върху тях, не може да бъде постигнато трайно и устойчиво



намаляване на замърсяването с ФПЧ10. Това означава също, че мерките на общините за намаляване на транспортното замърсяване с ФПЧ10 следва да бъдат ориентирани основно към постепенно намаляване и ликвидиране на пътищата за попадане на нанос върху пътните платна по всички антропогенни начини, в това число чрез замърсени с кал автомобилни гуми и чрез дъждовните води от лошо поддържани зелени площи, нерегламентирани паркинги и други лошо поддържани площи за обществено ползване.

1.3.2.Годишни емисии на ФПЧ10 от автотранспортаВлиянието на автотранспорта върху КАВ в Община Несебър има съществено значение тъй като той е най-динамично развиващият се източник на емисии в атмосферния въздух както в световен, така и в регионален мащаб. Този извод е от особено значение за населените места и силно урбанизираните територии, тъй като там се съчетаван множество неблагоприятни фактори:

Нарастване с високи темпове на броя МПС на 1000 жители; Непрекъснато нарастване на средната мощност на леките и товарните автомобили; Увеличаване на относителния дял на автомобилния транспорт пред останалите

видове транспорт; Висок относителен дял на автомобилите “втора употреба” с нефункциониращи

катализаторни устройства; Висока средна възраст на МПС в експлоатация; Частично амортизиран обществен транспорт с дизелова тяга и нисък относителен дял

на обществения транспорт с електрическа тяга; Изоставане на пътната инфраструктура в сравнение с бързо увеличаващия се брой на

МПС;

За транспортната схема на Община Несебър е характерно, че основният транспортен поток се поема от първокласния път Е87 (Бургас – Варна) в участъка от село Ахелой до град Обзор. През летния сезон това е един от най-натоварените участъци от РПМ с трафик, превишаващ 16000 МПС/час. Натоварването по останалите пътища от транспортната схема е значително по-ниско (от 2 до 4 пъти в сравнение с път Е87). Третокласните е четвъртокласните пътища на общината са слабо натоварени и не могат да окажат съществено влияние върху КАВ.

В урбанизираните територии относително високо (по време на туристическия сезон) остава натоварването по пътищата и улиците, свързващи Несебър с път Е87. Това се отнася и за част от улиците на Новия Несебър. Друга особеност на транспортната схема на Община Несебър е, че основните пътни артерии са разположени в крайбрежната ивица от село Ахелой до КК Елените. Тази зона на практика е изцяло застроена и транспортните връзки към множеството напълно или полуобособени курортни центрове се осъществява чрез система от пътни връзки от градски тип с различна дължина, широчина и качество на настилката. Значително влияние върху КАВ оказват пътните връзки в непосредствена близост до морския бряг. Това е пътя през село Равда до Несебър, преминаващият през КК Слънчев Бряг път и отклонението от път Е87 към Свети Влас. През туристическия сезон тези пътни връзки поемат основния трафик от автомобилния поток към зоните за почивка.

За Стария Несебър е характерно, че през цялата година автомобилното движение е силно ограничено. Там няма светофарни уредби, а основната част от приходящите автомобили през активния сезон задължително се насочват към определените за целта паркинги.



За постигане на по-голяма достоверност при изследването на замърсяването, предизвикано от транспорта, са използвани данни за средно-годишната интензивност на движението на територията на Община Несебър. Използвани са справки за транспортните средства, регистрирани на територията общината. По данни на Сектор „Пътна полиция”, общия брой на регистрираните моторни превозни средства в Община Несебър е около 9 358 броя.

За извършване на коректни пресмятания е необходимо прецизиране броя на автомобилите по вид гориво, разход и товароносимост. Съгласно представените данни леките автомобили са 85% от общия брой МПС, товарните автомобили – 15%, дизеловите са 5.8%, а автомобилите с газова уредба – 38%.

Фиг.V-10.Относителен дял на видовете МПС в Община Несебър по видове гориво към 2011 г.

53.82

8.37

32.94

4.87

0.00 10.00 20.00 30.00 40.00 50.00 60.00

ЛА+ЛТ бензин

ЛА+ЛТ газ

ЛА+ЛТ дизел

ТА+Авт дизел

Проценти

Непрекъснато се променя и структурата на автопарка по типове автомобили и използвано гориво (Фиг.V-10). Бързо нараства относителния дял на леките (ЛА) и лекотоварните (ЛТ) автомобили с дизелови двигатели за сметка на тези с бензинови двигатели. Намалява и относителния дял на автомобили с газови уредби. Почти 100% от тежките автомобили (ТА) и автобусите (Авт) използват дизелово гориво (относителният дял на автобусите от градския транспорт с метанови уредби е пренебрежимо малък).

В конкретния случай, вида на горивото влияе само върху процеса на образуване на сажди. Както беше обяснено по-горе, в тази категория автомобили се включват всички, ползващи дизелова тяга. За настоящето изследване се приема, че бензиновите двигатели, в това число и снабдените с газови уредби, не генерират сажди. Процесите на суспендиране на прах от пътните платна обаче не зависят от вида на автомобилните двигатели и в тях участват всички видове МПС.

На следващата Фиг.V-11 е представена моделната транспортна схема с основните пътни артерии на Община Несебър:



Фиг.V-11. Моделна транспортна схема на Община Несебър

Суспендираните от пътните платна годишни емисии от ФПЧ10 в резултат на автотранспорта са определени в следната последователност:

• Съставена е моделна транспортна карта на Община Несебър (виж Фиг.V-11 Транспортна схема на Община Несебър за оценка на емисиите на ФПЧ10), включваща всички основни и второстепенни улици, както и отделни части от входно -изходните магистрали с обща дължина 44 км. От схемата са изключени третостепенни улици и паркинги в курортните зони

• Дефинирани са 12 самостоятелни линейни източника (улица или част от нея), разделени в две групи: с трафик над 5000 МПС/24 часа (силен трафик) и с трафик под 5000 МПС/24 часа (слаб трафик). Списък и данни за включените линейни източници е представен в Таблица V-03.

• Изменението на часовата интензивност е отразена с в съответствие с данните от наблюденията за градски условия (Фиг.V-12) и извънградски условия (Фиг.V-13).


Транспортна схема на Община Несебър за оценка на емисиите на ФПЧ10



Фиг.V-12.Относително изменение на интензивността на движение по часове в градски условия

0,00

0,20

0,40

0,60

0,80

1,00

1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24

Часове в денонощието

Фиг.V-13.Относително изменение на интензивността на движение по часове в извънградски условия

0,00

0,20

0,40

0,60

0,80

1,00

1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24

Часове в денонощието

• Изменението на сезонната интензивност е отразена чрез четири коефициента, както следва: лято – 1.00; есен - 0.820141; зима - 0.694691; пролет - 0.807922.

• Средният пътен нанос към 2010 г. е приет както следва: градски улици с висок трафик – 2 г/м2; градски улици с нисък трафик – 3 г/м2; входно – изходни магистрали и извънградски пътища 0.4 г/м2.

• Средното тегло на автомобилите е прието както следва: по линиите на движение на градския транспорт и входно изходните магистрали 2-5 тона; по всички останали улици – 1.5 тона.



Таблица V-03. Описание на линейните източници от моделната транспортна схема на Несебър и максималния трафик в час пик през летния сезон

Час пик лятоНаименование Дължина Трафик Трафик

км МПС/час МПС/241 SLINE1 Ахелой -р. Несебър Е87 3.77 1210 162992 SLINE2 р. Несебър - р. Влас Е87 6.27 1210 162993 SLINE3 р. Влас Е88 за Варна Е87 5.29 1210 162994 SLINE4 Е87 - Равда - Несебър (Ив.Вазов) 5.64 500 67355 SLINE5 Е87 - р. Сл. Бряг 1.17 400 53886 SLINE6 р. Сл. Бряг - Несебър (Хан Крум) 2.2 400 53887 SLINE7 ул. Отец Паисий 0.86 300 40418 SLINE8 р. Сл.Бряг - р. Тънково 2.3 500 67359 SLINE9 р. Тънково - р.Влас 2.88 500 6735

10 SLINE10 Е87 -.Влас 2.96 300 404111 SLINE11 Влас - Елените 4.9 300 404112 SLINE12 Тънково с Сл. Бряг 5.15 300 4041

Оценката на емисиите от ФПЧ10 е направена чрез прилагането на модел на US EPA (U.S. EPA. Compilation of Air Pollutant Emission Factors, 5th ed., Vol I: Stationary Point and Area Sources. Research Triangle Park, North Carolina: U.S. Environmental Protection Agency, Office of Air Quality Planning and Standards, October 1998.) за всеки един от линейните източници с отчитане на изменението на трафика по сезони, дни от седмицата и часове от денонощието и последващо сумиране. Общият брой на дните в годината е приет за 320. Останалите 45 дни са приети като средногодишен брой дни с валежи над 3л/м3 (приема се, че през такива дни суспендиране на прах от пътните плана отсъства или е минимално).

Изчислените на базата на гореописания модел емисии на ФПЧ-10 от пътните платна на моделната схема обхваща само линейните източници, описани в таблица V-03. Моментните и часовите емисии отразяват максималния трафик по сезони (час пик). Сезонните емисии са изчислени с използване на часовите и сезонните относителни коефициенти на трафика.

Таблица V-04 .Моментни, часови, сезонни и годишни емисии на ФПЧ10 от транспортната схема на Община Несебър за 2009г. Лято Есен Зима Пролет Сумаг/сек 9.17 7.52 6.37 7.41 кг/час 33.00 27.06 22.92 26.66 кг/24 444.47 364.53 308.77 359.10 т/год 35.56 23.92 17.16 23.21 100Забележка:Моментните и часовите емисии отразяват трафика в час пик

Оценката на количеството сажди, генерирани от дизеловите автомобили е направено на базата на следните допускания и изчисления:

• В съответствие с методиката на МОСВ (Актуализирана методика Актуализирана методика за изчисляване по балансови методи на емисиите на вредни вещества (замърсители), изпускани в атмосферния въздух. МОСВ, 2008г.) е прието, че средният разход на леките (и лекотоварните) дизелови автомобили в е 7.3 л/100 км, а на тежките автомобили и автобусите, съответно 30.8 л/100 км.



• Емисионният фактор е 4.6 кг сажди на тон изгорено дизелово гориво;• На базата на представените в Таблица V-03 линейни източници и описаните по-горе

часови и сезонни коефициенти, съответния трафик и относителния дял на съответните видове автомобили в него последователно е изчислен общия пробег по дни и сезони;

• На базата на пробега и с отчитане на специфичния разход е изчислено количеството дизелово гориво в рамките на моделната транспортна схема. (Таблица V-05):

Таблица V-05. Разход на дизелово гориво в тона Лято Есен Зима Пролет Сума

За 24 часа 13,949 11,440 9,690 11,270 46,349За сезон 1255,408 1029,612 872,121 1014,272 4171,414

• Емисиите на сажди (Таблица V-06) е определена на основата на гореописания емисионен фактор и изразходеното в рамките на транспортната схема дизелово гориво:

Таблица V-06.Емисия на сажди от дизеловите автомобили в тона Лято Есен Зима Пролет СумаЗа 24 часа 0.064 0.053 0.045 0.052За сезон 5.775 4.736 4.012 4.666 19.18

На базата на осреднени изчисления е установено, че по включената в модела транспортна схема и заложения трафик, за една година се очаква да се консумира около 4200 тона дизелово гориво. Това от своя страна ще предизвика емисии от сажди в обем до около 20 т/год.

Саждите от двигателите с вътрешно горене попадат в категорията ФПЧ. Те се дължат на непълното окисление на горивото, в резултат на което неизгорели частици въглерод се изхвърлят през ауспуха в атмосферата като сажди. Доколкото окислението протича на молекулярно ниво, неизгорелите частици въглерод са с размери под 1 микрон. Част от тях се агрегират, но въпреки това рядко достигат 10 микрона. По тази причина всички емисии на сажди следва да се причислят към категорията ФПЧ-10.

1.4. ПромишленостПромишлеността в Община Несебър е традиционно слабо развита. Тя има предимно спомагателна роля. На територията на общината няма значими източници на емисии в атмосферния въздух, поради което този сектор на практика не оказва съществено влияние върху КАВ на общината.

2. Оценка на актуалния принос на отделните сектори/източници. 2.1. Битово отопление

Както беше вече описано по-горе, оценката на емисиите на ФПЧ10 от битовото отопление е направена на базата на данни на Националния статистически институт за разхода на горива и други енергоизточници за 100 домакинства. В крайният баланс не бяха отчетени емисиите от изгаряне на въглища, тъй като техният относителен дял спрямо дървата е оценен като незначителен.



Таблица V-07. Изходни данни за оценка на разсейване от битовото отопление на територията на Община Несебър към 2009 г.

Площни източници Размери на площния източник

Емисия на ФПЧ-10 Бр.жит. Отн.дял Дължина Широчина Площ Обща Относителна

% м м м2 г/сек г/м2.сек1 Несебър - Нов град 8324 0.5099 1000 380 3.80E+05 6.7151 1.77E-052 Несебър - Стар Град 2000 0.1225 450 180 8.10E+04 1.6134 1.99E-053 гр. Св.Влас 2196 0.1345 1250 550 6.88E+05 1.7715 2.58E-064 с. Равда 1788 0.1095 1300 600 7.80E+05 1.4424 1.85E-065 гр. Обзор 2017 0.1236 500 800 4.00E+05 1.6271 4.07E-066 с.Тънково 1004 0.0615 1000 370 3.70E+05 0.8099 2.19E-067 с.Кошарица 1065 0.0652 600 500 3.00E+05 0.8591 2.86E-06

Сума 16325 1.0000 2.33E+06 13.1696

Поради невъзможността всички комини на домашни печки и камини да се дефинират като самостоятелни точкови източници, за целите на моделирането е прието те да се групират и да се представят като площни източници. Това групиране е проведено при следните допускания:

• Годишният разход на горива за домашно отопление се формира от населени места без централна топлофикация.• Разходът горива на всеки жилищен район е пропорционален на броя на жителите му по официална регистрация;• Отоплителният сезон започва от 1 ноември и завършва на 30 април;• Домашните отоплителни печки работят от 8 до 20 часа (средна продължителност 12 часа в денонощието);• Отоплителните камини не са включени в източниците, тъй като техният брой е оценен като незначителен;• Всяко нетоплофицирано населено място се дефинира като паралелепипед, чиято дълга ос е ориентирана така, че да покрива максимална част от застроената му площт;• Височината на излъчване съвпада с височината на средната етажност на жилищния район;• Приема се, че вертикалния подем на газовете от комините е в границите на 10 метра.

Изчислените на базата на горните допускания моментни стойности на емисиите на вредни вещества в атмосферния въздух за всяко едно от населените места на Община Несебър са представени в таблица V-07. Годишните емисии са изчислени на базата на данните от точка V-01. Броят на жителите и техния относителен дял са показани в отделни колони на същата таблица. В моделиращата система всички площни източници от Таблица V-07 са дефинирани като група източници със съкратено наименование “Битово отопление”.

2.2.АвтотранспортКакто беше пояснено, емисиите на ФПЧ-10 от автотранспорта най-силно зависят от интензивността на трафика и състоянието на пътната мрежа в населеното място. Освен това те се излъчват неравномерно, както в рамките на денонощието, така и през дните от седмицата и сезоните. За Несебър и всички големи градове в страната емисиите достигат най-високи нива в интервала 16-18 часа. През последната година се наблюдава тенденция към разширяване на този часови интервал до 18.30 часа, но това не е отразено в използвания модел. Община Несебър ВАНГ 62


За целите на моделирането пътната мрежа на Община Несебър е представена чрез 12 пътя, улици или части от тях с обща дължина 44 километра. Тяхното наименование и дължина са представени в таблица V-08. В същата таблица са показани и максималните моментни емисии на ФПЧ-10 за часовия интервал 16-18 часа през делничен ден. В компютърната симулационна система транспортната схема на Община Несебър е въведена като система от линейни източници, следващи точното им разположение в съответствие със съставената електронна карта.

Таблица V-08. Максимални моментни емисии на ФПЧ-10 от транспортната схема на Община Несебър за 2010 г., представена като 12 линейни източника

№ Обозн. Пътен участък или улица ДължинаЕФ изч.

км г/сек1 SLINE1 Ахелой -р. Несебър Е87 3.77 1.312 SLINE2 р. Несебър - р. Влас Е87 6.27 2.183 SLINE3 р. Влас Е88 за Варна Е87 5.29 1.844 SLINE4 Е87 - Равда - Несебър (Ив.Вазов) 5.64 0.815 SLINE5 Е87 - р. Сл. Бряг 1.17 0.136 SLINE6 р. Сл. Бряг - Несебър (Хан Крум) 2.20 0.257 SLINE7 ул. Отец Паисий 0.86 0.128 SLINE8 р. Сл.Бряг - р. Тънково 2.30 0.339 SLINE9 р. Тънково - р.Влас 2.88 0.41

10 SLINE10 Е87 - Влас 2.96 0.4011 SLINE11 Влас - Елените 4.90 0.6612 SLINE12 Тънково с Сл. Бряг 5.15 0.70

Сума 43.39 9.17

За целите на моделирането, улиците от транспортната схема на Несебър са разделени на два типа: с висок трафик (над 5000 МПС/24 часа) и нисък трафик (под 5000 МПС/24 часа). Това разграничение е направено в съответствие с изискванията на модела за оценка на суспендирания от автомобилите в атмосферата прах.

За транспортната схема на Община Несебър е характерно, че основните пътни артерии са разположени в крайбрежната ивица от село Ахелой до КК Елените. През туристическия сезон тези пътни връзки поемат основния трафик от автомобилния поток към зоните за почивка.

Пътните настилки на основните пътища са добри, поради което поддържат ниски нива на пътния нанос. Уличните настилки в Несебър и Слънчев бряг също са добри. Това не може да се каже обаче, за уличните настилки в гр.Свети Влас и село Равда, и това засилва процеса на суспендиране на прах от тях.

Доколкото множество малки улици и различни транспортни връзки и паркинги в курортните зони не са обхванати от транспортното моделиране, резултатите от него представят една малко по-добра от действителната картина.



Допускането на тежкотоварни автомобили в градския трафик засилва още процеса на суспендирането, тъй като един тежък автомобил често предизвиква повече запрашване отколкото 100 леки автомобила.

3. Оценка на КАВ по отношение на ФПЧ10 към 2009 г. чрез дисперсионно моделиранеКакто беше описано по-горе, използваният дисперсионен модел ISC-AERMOD позволява

както комплексна оценка на замърсяването от всички източници, така и оценки на разсейването по предварително създадени групи от източници. В конкретния случай бяха създадени две групи източници:

1. Битово отопление;2. Транспорт.

За оценка на разсейването бяха използвани няколко опции:• Първа по стойност 24-часова концентрация;• Четвърта по стойност 24-часова концентрация;• Шеста по стойност 24-часова концентрация;• Средногодишна концентрация

За визуализация на резултатите основно беше използван резултата за 4-тата по стойност 24-часова концентрация и СГ концентрация. В съответствие с модела на US EPA за оценка на разсейването на ФПЧ „PM10-pos NAAQS” (National Agency for Air Quality Standarts), първите три по стойност най-високи концентрации нямат представителен характер, тъй като могат да се дължат на екстремни фактори като много силен вятър или други природни феномени. За по-голяма яснота, всички изоконцентрационни линии върху картите, отразяващи разпределението на 24-часови концентрации, са показани в жълт цвят, а средногодишните концентрации в зелен цвят. Зоната, в която съответната норма се превишава е показана чрез щриховка в червен цвят. Концентрационните нива са през 5 мкг/м3 от 5 до съответната НОЧЗ. В някои случаи за нагледност са използвани и по-ниски концентрационни нива.

3.1. Комплексна оценка на разсейванетоПри тази оценка са и двете групи източници. Те отразяван годишните емисии на ФПЧ10. Разпределението на 4-тите по стойност 24-часови концентрации е представено на Фиг.V-14. Щрихованата в червено област показва зоната, в която приземните концентрации могат да превишат 24-часовата НОЧЗ от 50мкг/м3. Тази картина е получена чрез извличане от информационния масив на 4-тата по стойност най-висока концентрация за всеки рецептор, което като правило се случва в различни моменти от време за изследвания период. Това означава, че за един и същ момент от време такава картина на разпределение не може реално да се наблюдава. За всеки един рецептор обаче тази картина е реална, но в различни моменти от време.

Внимателният преглед на Фиг.V-14 показва, че вероятността за превишаване на 24-часовата НОЧЗ е голяма (щрихованата в червено зона) само за малка част от територията на Община Несебър. Върху по-голямата част от територията на общината 4-тите по стойност 24-часови концентрации на ФПЧ10 са в границите от 5 до 10 мкг/м3. В района на Слънчев Бряг тези концентрации също се очаква да не надхвърлят 10 мкг/м3. Изключение правят две малки зони около разклона Слънчев Бряг – Тънково и разклона Слънчев Бряг – Свети Влас, за които се очакват концентрации в границите от 15 до 20 мкг/м3. В района на селата Тънково и Кошарица



могат да се достигнат концентрации в границите от 15 до 20 мкг/м3. Подобни концентрации се очакват и в границите на село Равда и град Обзор. В планинската част от територията на общината (на север от Свети Влас) нивата на очакваните 4-ти по стойност 24-часови концентрации спадат до нива около и под 5 мкг/м3.

Фиг. V-14. 4-ти по стойност 24-часови концентрации на ФПЧ-10 за 2009 г. от всички

източници.

Допълнителна информация за разпространението на зоната с повишен риск за превишаване на СД норма от 50 мкг/м3 (щрихована в червено зона) може да се получи от Фиг.V-15, представляваща увеличение на Фиг.V-14 за района на град Несебър. Ясно се вижда, че тази зона обхваща практически само новата част от град Несебър и частично Несебърския залив. В северната си част достига южната граница на Слънчев Бряг. В зоната попадат и АИС на Несебър и това е в пълно съответствие с данните от АИС. Те системно отчитат превишаване на 24-часовата НОЧЗ, което през 2009г. е било 50 пъти годишно, а през 2010г 47 пъти. Като се има предвид, че основната част от превишаванията на СД НОЧЗ са съсредоточени през първото (32) и четвъртото (14) тримесечие, не е трудно да се прецени, че основната причина за това е битовото отопление с твърдо гориво (дърва). В тази част на града е съсредоточена по-голямата част от населението на Несебър, което се отоплява основно с твърдо гориво. Старият град остава извън червената зона и основната причина за това е, че там живее значително по-малка




част от населението. Освен това, Старият град остава настрани от магистралите с интензивен трафик (магистралата Бургас-Варна), а автомобилното движение в него е силно ограничено.

Фиг. V-15. 4-ти по стойност 24-часови концентрации на ФПЧ10 за 2009 г. от всички

източници.

Разпределението на средногодишните концентрации на ФПЧ10 над територията на Община Несебър е представено на Фиг.V-16. В този случай моделът не отчита превишаване на СГ НОЧЗ от 40 мкг/м3, в която и да е точка от територията на общината. Във вътрешността на общината очакваните СГ концентрации са много ниски. За планинската част те са под 1мкг/м3. Незначително по-високи (в границите от 3 до 5 мкг/м3) са очакваните СГ концентрации в района на село Кошарица. В района на село Равда тези граници са 2-3 мкг/м3, а в района на Свети Влас, съответно 1-2 мкг/м3.

Малко по-сложна е картината в района на град Несебър. Както трябва да се очаква, над територията на стария град СГ концентрации на ФПЧ10 не надхвърлят границите 2-4 мкг/м3. С приближаването към новата част на града СГ концентрации започват бързо да растат. Щрихованата в зелено зона в този случай означава, че СГ концентрации надхвърлят 5 мкг/м3. тази зона е с размери около 2400 метра в направление запад-изток и около 1700 метра в направление север-юг. С приближаване към центъра на зоната очакваните СГ концентрации бързо растат до около 20 мкг/м3. Малката зона в центъра (щрихована в червено) показва СГ концентрации над 20 мкг/м3. Независимо от това, моделните изследвания не предсказват превишаване на СГ НОЧЗ, в която и да е точка от територията на Община Несебър, в това число и над територията на град Несебър.




Представената на Фиг.V-16 картина следва да се разглежда като вероятна, т.е. върху каква част от територията на Община Несебър има вероятност да се превиши СГ НОЧЗ при ниво на емисиите, характерни за 2009 и 2010г. Доколкото в Несебър има само една АИС, това не може да се потвърди чрез резултати от преки измервания. Независимо от това анализът на резултатите показа, че вероятността картината да е по-благоприятна е много по-малка от това да е по-неблагоприятна.

Фиг. V-16. Средногодишни концентрации на ФПЧ10 за 2009 от всички източници.

3.2. Оценка на влиянието на група източници „Битово отопление”Както беше вече пояснено, оценката на емисиите от битовото отопление е направена на базата на средностатистическите данни за потребление на дърва за горене от населението. Това внася известна неопределеност, тъй като реално общините не разполагат с точни данни за реалното потребление на дърва, а още по-малко за точното им разпределение по жилищни райони. В крайният баланс не бяха отчетени емисиите от изгаряне на въглища, тъй като техният относителен дял спрямо дървата е оценен като незначителен.

Очакваните 4-ти по стойност концентрации на ФПЧ10, формирани от група източници „Битово отопление” е представена на Фиг.V-17. От нея ясно се вижда, че тази група източници ще има голямо влияние върху КАВ само около населени места с население над 5000 жители. В тази




светлина, влиянието на битовото отопление върху КАВ около населени пунктове с население под 1000 жители може да се определи като слабо. Пример за това са районите около село Тънково и село Кошарица, където 4-тите по стойност 24-часови концентрации на ФПЧ-10 са в границите от 3 до 10 мкг/м3. Такава е картината и в района на Свети Влас. В района на Еминска Стара планина влиянието на битовото отопление се понижава до 2-3 мкг/м3.

Значително по-различна е картината около град Несебър. В този район очакваните 4-ти по стойност СД концентрации бързо растат радиално от периферията към границите на новата част и непосредствено над нея достигат и надхвърлят СД НОЧЗ от 50 мкг/м3. Тази зона обхваща цялата застроена част и в североизточно направление се простира над морето. В направление изток-запад тя е с размер около 1000 метра, а в направление север-юг до 750 метра. Това е един неблагоприятен резултат, който се дължи на високата гъстота на застрояване на района, която от своя страна води до висока концентрация на домашни печки с твърдо гориво.

Фиг. V-17. 4-ти по стойност 24-часови концентрации на

ФПЧ10 за 2009 г. от група източници „Битово

отопление”.

Веднага трябва да се отбележи, че представената на Фиг.V-17 картина може да се наблюдава само по време на отоплителния сезон. Тя ще се влияе силно както от изменението на външната температура, така и от много други случайни фактори, които не могат да бъдат отчетени при моделиране. Следователно, тази картина ще отразява реалните условия само в случаите, когато




всички средностатистически домашни печки са запалени и изхвърлят в атмосферата емисии, съответстващи на средностатистическия разход на дърва. Картината би могла да бъда по-тежка за случите при едновременно първоначално разпалване на печките (обикновено сутрин) и значително по-добра във вечерните часове, когато множество печки догарят с минимално отделяне на емисии.

Очакваните средногодишни концентрации на ФПЧ-10, предизвикани от грубата източници „Битово отопление” са показани на Фиг.V-18. Както трябва да се очаква, осредняването на данните за една календарна година води до рязко спадане на концентрациите (най-малко 6 месеца годишно домашното отопление не работи) и това ясно се вижда.

Приносът на „Битовото отопление” е най-голям за град Несебър, където се оформя малка зона (щрихована в зелено), за която приносът може да надхвърли 5 мкг/м3. За старата част на града този принос е в границите 2-3 мкг/м3. За останалата част от територията на Община Несебър приносът на битовото отопление за формиране на СГ концентрации на ФПЧ-10 е минимален. За планинската част от територията той може да се пренебрегне. За районите около населени места с брой жители около 1000 този принос е в рамките на 1 мкг/м3.

Фиг.V-18. Средногодишни концентрации на ФПЧ10 за

2009 от група източници „Битово отопление”.




Изводи:Влиянието на групата източници „Битово отопление” върху КАВ в Община Несебър по отношение на ФПЧ-10 може да се оцени като двузначно. За територията на цялата община (без град Несебър) влиянието на битовото отопление може да се оцени като незначително. В районите около населени места с население под 1000 жители това влияние може да се оцени като слабо до много слабо. Единственият район, за който влиянието на битовото отопление върху КАВ по отношение на ФПЧ-10 може да се оцени като значително до силно е територията около и над новата част на Несебър. През отоплителния сезон то се превръща в основен източник за замърсяване с ФПЧ-10 и може самостоятелно да предизвика създаването на приземни концентрации, превишаващи СД НОЧЗ от 50 мкг/м3. В екстремни ситуации битовото отопление може самостоятелно да доведе до приземни концентрации, превишаващи 2-3 пъти СД НОЧЗ. Това заключение се потвърждава напълно от данните на АИС Несебър за 2009 г.

3.3. Оценка на влиянието на група източници „Транспорт” Фиг. V-19. 1-ви по стойност

24-часови концентрации на ФПЧ10 за 2009 г. от група източници „Транспорт”.

Оценката на влиянието на транспорта върху КАВ на Община Несебър, град Несебър и крайбрежната зона от село Равда до КК Елените е направена чрез оценка на разпределението на




1-вите по стойност 24-часови концентрации (Фиг.V-19) и средногодишните концентрации (Фиг.V-20).

При оценката на резултатите следва да се имат предвид следните важни обстоятелства:• Резултатите отразяват не изобщо влиянието на транспорта, а само влиянието на въведената в

модела транспортна схема с дължина 44км. Това означава, че представените за крайбрежната територия резултати се доближават най-много до реалните, докато резултатите за вътрешността на общината са силно занижени (в транспортната моделна схема голяма част от общинските пътища не са включени);

• Доколкото интензивността на транспорта се променя сезонно, представените 24-часови концентрации отразяват картината през най-натоварения летен сезон;

• При моделните изчисления е приета средна стойност на пътния нанос, което не отразява реалното състояние на пътните настилки. Както е известно, след дъждовни периоди върху пътните платна се изнасят значителни количества кал, което повишава нивото на пътния нанос и съответните емисии. В такива случаи реалните 24-часови концентрации ще достигат значително по-високи стойности от предсказаните с модела;

• Представените данни отразяват само дните без валежи. В дни с валежи общото съдържание на ФПЧ-10 в атмосферния въздух силно намалява и приземните концентрации също се понижават. Фиг. V-20. Средногодишни

концентрации на ФПЧ10 за 2009 от група източници

„Транспорт”.




Представените на Фиг.V-19 резултати показват, че влиянието на транспорта при формиране на 24-часовие концентрации на ФПЧ10 за изследваната крайбрежна зона на Община Несебър може да се оцени като слабо до значително. От Фиг.V-19 добре се вижда, че щрихованата в зелено зона (концентрации над 10 мкг/м3) плътно обгражда една от най-натоварените пътни магистрали в България (път Е87 Бургас-Варна), чийто трафик в летния сезон надхвърля 16000 МПС/24 часа. Широчината на тази зона се движи в границите 2500-3500 метра, а по дължина достига 18 км. Като правило, с доближаване до пътните платна приземните концентрации на ФПЧ-10 нарастват до 25-20 мкг/м3. Те са най-високи в районите на пътните кръстовища. Данните от моделирането показват, че такова нарастване на приземните концентрации се очаква около отклонението на път Е87 за Свети Влас и за село Тънково. В тези райони максималните 24-часови концентрации превишават 20 мкг/м3 и в някои точки достигат до 30 мкг/м3. Аналогично завишение се наблюдава и в района на Новия Несебър. Докато над Стария Несебър се очакват максимални СД концентрации в границите от 10 до 20 мкг/м3, над Новия Несебър тези граници са от 20 до 30 мкг/м3.

Във вътрешността на общината влиянието на натоварените крайбрежни пътища силно намалява. Незначително е влиянието на транспорта и за планинската част на Община Несебър. Цялата крайбрежна ивица от Иракли до нос Емине остава практически незасегната от транспортното замърсяване, тъй като път Е87 преминава далеч от морския бряг.

Влиянието на транспортното замърсяване върху формирането на средногодишните концентрации на ФПЧ10 е показано на Фиг.V-20. За по-голямата част от територията на общината то може да се оцени като незначително до слабо. Щрихованата в синьо зона ограничава териториите, в които транспортното замърсяване води до СГ концентрации на ФПЧ-10 под 1 мкг/м3

. Щрихованата в зелено зона фиксира териториите, в които СГ концентрации на ФПЧ-10 превишават границата от 1мкг/м3. Концентричните линии вътре в нея показват постепенно нарастване на СГ концентрации със стъпка 1 мкг/м3. Около основните пътни разклонения се формират малки зони, в които СГ концентрации на ФПЧ10 достигат и превишават 5 мкг/м3. Като се има предвид, че СГ НОЧЗ е 40 мкг/м3, влиянието на транспорта при формиране на СГ концентрации на ФПЧ-10 може да се оцени като слабо до умерено. Над Стария Несебър влиянието на транспортното замърсяване е минимално. То е малко по-високо за Новия Несебър и територията около него.

Слабото влияние на транспортното замърсяване в годишен аспект се обяснява лесно на базата на значителните изменения на автомобилния трафик както в рамките на денонощието, така и по сезони. Независимо, че транспортното замърсяване през туристическия сезон може да предизвика високи 24-часови концентрации на ФПЧ-10, годишното осреднение води до много по-ниски резултати, дължащи се основно на значително по-ниските СД концентрации през останалите сезони на годината.

Изводи:Влиянието на групата източници „Транспорт” върху КАВ в Община Несебър по отношение на ФПЧ-10 може да се оцени като незначително до слабо за отдалечените от морския бряг територии и умерено до силно за крайбрежната зона от село Равда до Свети Влас. През летния сезон то се превръща в основен източник за замърсяване с ФПЧ10 и може самостоятелно да предизвика създаването на приземни концентрации, близки до СД НОЧЗ от 50 мкг/м3. В екстремни ситуации транспортът може самостоятелно да доведе



до приземни концентрации, превишаващи СД НОЧЗ. В годишен план относителното му влияние намалява до незначително и слабо. За района над и около Новия Несебър влиянието на транспорта може да се оцени като умерено до значително. Същото заключение може да се направи и за района на КК Слънчев Бряг. Районът на Стария Несебър остава слабо засегнат от транспортното замърсяване.

3.4. Oценка на влиянието на групите източници чрез дискретни рецепториКакто е известно, влиянието на отделните групи източници при формиране на приземните концентрации на ФПЧ10 и по-конкретно на техният относителен дял за формиране на най-високите 24-часови (екстремни) и средногодишните концентрации не може да се определи еднозначно, тъй като е различно за различни рецептори (различни точки от изследваната територия). От друга страна, тази информация е от изключително значение за набелязване на най-правилните мерки и мероприятия, водещи до подобряване на КАВ. За постигането на тази цел в програмната система ISC-Aermod бяха въведени 12 дискретни рецептора, 11 от тях са (червени квадратчета) разположени в различни зони, жилищни комплекси и квартали на Несебър. 12-десетия рецептор (синьо квадратче) е разположен в зоната на АИС-Несебър на около 50м от пункта. Илюстрация за приблизителното разположение на тези рецептори е показана на Фиг.V-21. Чрез допълнителна обработка на информационните масиви са извлечени 1-вите по стойност 24-часови и средногодишните концентрации на ФПЧ10 за всеки рецептор, а резултатите представени таблично – като абсолютни стойности на концентрациите и като относителен дял.

Фиг. V-21. Илюстрация на разположението на

дискретните рецептори за оценка на КАВ




Оценката на КАВ към 2010г. чрез дискретни рецептори по отношение на възможните най-високи 24-часови концентрации на ФПЧ10 (екстремни за дадения рецептор СД концентрации) е представено на Tаблица V-09, Tаблица V-10 и Фиг.V-22. В същите таблици са дадени и средните за 12-те рецептора стойности. В таблиците са използвани типови съкращения за групите източници както следва:

• БО – Битово отопление;• ТР – Транспорт;

От Tаблица V-09 се вижда, че единствените застрашени от превишаване на 24-часовите норми за ФПЧ10 са двете части на град Несебър, където битовото отопление самостоятелно може да доведе до превишаване на СД НОЧЗ за ФПЧ10 повече от два пъти. Сравнението на данните от дискретните рецептори с предходните данни от моделирането показват, че най-вероятната причина за очаквани превишавания в Стария Несебър се дължат на пренос на ФПЧ10 от Новия Несебър. За останалите населени места и курортни зони битовото отопление не може самостоятелно да доведе до превишаване на СД НОЧЗ от 50 мкг/м3. Извън град Несебър, най-високи 24-часови концентрации могат да се очакват за района на село Равда и град Обзор, но техните стойности ще останат на ниво до 50% от СД НОЧЗ.

Таблица V-09. Абсолютни стойности на 1-те по стойност 24-часови концентрации на ФПЧ10 за 2009г. по групи източници, мкг/м3

БО ТР Сума1 Несебър новия град 115.87 15.60 131.472 Слънчев бряг 1 9.48 10.80 20.283 Слънчев бряг 2 10.83 11.45 22.284 Слънчев бряг 3 9.50 15.23 24.735 Слънчев бряг 4 7.59 15.79 23.396 Влас 23.50 9.22 32.737 Равда 1 17.75 10.38 28.148 Равда 2 25.84 10.13 35.979 Тънково 22.94 6.65 29.59

10 Кошарица 4.22 4.83 9.0411 Обзор 21.18 2.34 23.5112 АИС 115.74 11.05 126.79

Средна стойност 32.04 10.29 42.33



Таблица V-10.Относителен дял на отделните групи източници при формиране на 1-те по стойност 24-часови концентрации на ФПЧ10 за 2009 г., %

БО ТР Сума1 Несебър новия град 88.13 11.87 100.002 Слънчев бряг 1 46.73 53.27 100.003 Слънчев бряг 2 48.61 51.39 100.004 Слънчев бряг 3 38.42 61.58 100.005 Слънчев бряг 4 32.47 67.53 100.006 Влас 71.82 28.18 100.007 Равда 1 63.10 36.90 100.008 Равда 2 71.83 28.17 100.009 Тънково 77.52 22.48 100.00



Данните от Tаблица V-10. показват относителното влияние на двете групи източници върху КАВ по отношение на ФПЧ10. Като цяло за Община Несебър, вероятността за достигане на пределните СД норми се дължи до 64% на битовото отопление и около 36% на транспортното замърсяване. За различните райони обаче, тези проценти се различават съществено. Така например, за град Несебър и Обзор вероятността от превишаване на СД НОЧЗ до 90% се дължи на битовото отопление и едва около 10% на транспорта. Обратно, за КК Слънчев бряг основните проблеми са свързани с транспортното замърсяване (около 60%) и по-малко с битовото отопление.

91.28%

8.72%

Битово отопление Транспорт

Фиг.V-22.Относителен дял на отделните групи източници при формиране на средноденонощните концентрации на ФПЧ10 за 2009 г



Влиянието на отделните групи източници върху формирането на средногодишните концентрации е показано в Tаблица V-11 и Tаблица V-12 и Фиг.V-23:

Таблица V-11.Абсолютни стойности на средногодишните концентрации на ФПЧ10 за 2009 г. по групи източници

БО ТР Общомкг/м3

1 Несебър новия град 18.25 2.04 20.292 Слънчев бряг 1 0.38 1.21 1.583 Слънчев бряг 2 0.32 1.49 1.814 Слънчев бряг 3 0.30 1.75 2.055 Слънчев бряг 4 0.33 2.76 3.096 Влас 3.32 0.88 4.207 Равда 1 2.78 1.93 4.718 Равда 2 1.54 1.20 2.749 Тънково 2.10 0.53 2.63



Таблица V-12.Относителен дял на отделните групи източници при формиране на 1-те по стойност 24-часови концентрации на ФПЧ10 за 2009г.

БО ТР Сума%






96.29%

3.71%


Фиг.V-23.Относителен дял на отделните групи източници при формиране на средногодишните концентрации на ФПЧ10 за 2009г

Тези резултати имат най-висок коефициент на надеждност, тъй като са формирани чрез осредняване на 365 СД концентрации за всеки рецептор поотделно и за всяка група източници. От тях се вижда, че за формиране на средногодишна концентрация на град Несебър най-висок дял има битовото отопление (около 90%). За КК Слънчев Бряг обаче, средногодишните концентрации на ФПЧ10 се формират основно от транспортното замърсяване (75%-90%).

При оценката на транспортното замърсяване следва да се има предвид, че реалното му участие за формиране на СГ концентрации в някои случаи е значително по-високо от предсказаното и това се отнася най-много за Несебър, Равда и Свети Влас. Основната причина е свързана с факта, че множество улици, паркинги и други пътни връзки не са заложени в модела като източници на ФПЧ10.

3.5 Информация за замърсяването от други райониВ региона няма други големи източници на прах, поради което замърсяване от други райони няма. Единствено трябва да се има предвид националното фоново ниво, което е представено от нивата на ФПЧ10 измерени в Комплексна фонова станция „Рожен”:



0

5

10

15

20

25

30

35

40

45

2007 2008 2009 2010

Фиг.V-24. Средногодишни концентрации на ФПЧ10, измерени в КФС „Рожен” за периода 2007-2010 г.

Трябва да се има предвид, че при дисперсионното моделиране не е отчетен съществуващия национален фон, който съгласно данните от КФС „Рожен” за 2010г е от порядъка на 15 мкг/м3, поради което влиянието на отделните групи източници при формирането на общите нива на замърсяване е надценено с около 30%. Това надценяване обаче е полезно от гледна точка на компенсиране на пропуснатите от моделиращата система малки източници, които допълват цялостния емисионен профил на общината.

VI.Оценка на факторите, които са допринесли за превишенията – климатични характеристики, специфични за мястото дисперсионни характеристики, природни източници, пренос от източници от съседни райони и др.

1.Оценка на влиянието на климатичните фактори върху атмосферното замърсяване в районаКлиматичните и метеорологични фактори оказват сериозно влияние върху степента на замърсяване на въздушния басейн. Те пряко допринасят за по-доброто или по-лошо разсейване на емитираните от източниците вредни вещества. Най-общо могат да се разделят на две основни групи показатели – благоприятни климатични фактори, които способстват за самопречистването на атмосферния въздух и неблагоприятни климатични фактори, които са пречка за самоочистване на атмосферата.

Подробни данни за климатичната характеристика на района са представени в първата част на настоящата програма. Тук конкретно ще бъдат разгледани данни за периода на оценяване 2009-2010г.

За целите на настоящото изследване са използвани метеорологични данни от Летище Бургас, намиращо се само на около 15 км, във вид на дневни метеорологични файлове. В резултат на обработката бяха получени метеорологични файлове (от 1 часа на 1 януари до 24 часа на 31 декември) с 8760 записа и честота 1 час. Всеки запис (за всеки час от годината) съдържа информация за скоростта и направлението на вятъра, температура на въздуха, категория на Община Несебър ВАНГ 78


устойчивост на атмосферата и средна височина на зоната на смесване за градска и извънградска местност. Категориите на устойчивост на атмосферата и средната височина на слоя на смесване са изчислени с оригинална програма на US EPA. Както е известно, тези категории определят способността на атмосферата да пренася замърсителите във вертикална посока и тяхното познаване е от изключително значение за коректното определяне на приземните концентрации. Височината на слоя на смесване определя границата на пространството във вертикална посока, в което замърсителите могат да се разсейват.

Скорост и направление на вятъра:Таблица VI-01. Разпределение на вятъра за 2009 г. по скорост и направлениеНаправление

на вятъраСкоростни интервали, м/сек

0.51 - 1.80 1.80 - 3.34 3.34 - 5.40 5.40 - 8.49 8.49 - 11.06 > 11.06 Сума:

N 0.006132 0.015343 0.012948 0.011436 0.004592 0.001426 0.051877NNE 0.007187 0.017967 0.010866 0.00944 0.003308 0.000257 0.049025NE 0.006788 0.032056 0.019621 0.008299 0.002282 0.000171 0.069216

ENE 0.007244 0.030943 0.021589 0.010951 0.00154 0.000342 0.07261E 0.007244 0.031115 0.029746 0.019079 0.001654 0.000086 0.088923

ESE 0.005561 0.018024 0.029033 0.032826 0.000513 0.000143 0.0861SE 0.005476 0.015743 0.021475 0.00847 0.000257 0 0.05142

SSE 0.005333 0.013319 0.007871 0.001654 0.00057 0 0.028747S 0.008527 0.017768 0.011065 0.007985 0.002339 0.001141 0.048825

SSW 0.007158 0.01637 0.006445 0.005533 0.001626 0.000285 0.037417SW 0.007215 0.032284 0.012691 0.005732 0.002709 0.000684 0.061316

WSW 0.010039 0.044005 0.026608 0.007928 0.001768 0.000257 0.090606W 0.010809 0.03756 0.029888 0.017226 0.001768 0.0002 0.09745

WNW 0.007329 0.015514 0.015857 0.012577 0.001483 0.000143 0.052903NW 0.007073 0.012891 0.011864 0.006246 0.001255 0.000171 0.039499

NNW 0.006417 0.013575 0.010894 0.007786 0.001512 0.000513 0.040697Сума: 0.115532 0.364476 0.278462 0.173169 0.029175 0.005818 0.966632

Розата на вятъра е показана на Фиг.VI-01. Повторяемостта на вятъра по скоростни интервали и направление е показана на Таблица VI-01:



Фиг.VI-01. Роза на вятъра за периода 2006-2009 г. по данни на метеорологичната

станция на Летище Бургас

Таблица VI-02. Средна скорост на вятъра и случаи “тихо” за периода 2009-1010г.

2006 2007 2008 2009Средна скорост, м/сек 3.95 4.12 3.92 3.90

Средната скорост на вятъра за периода е около 4 м/сек и е типична за крайбрежни райони. Положителното в случая е, че относителният дял на случаите “тихо” е малък (за сравнение, в районите от вътрешността на страната този процент се движи в границите от 30% до 50% и повече).

Доколкото скоростта на вятъра е основен фактор за оценка на разсейването, анализът на данните по скоростни интервали може да даде полезна допълнителна информация. Както е известно, триенето на вятъра по земната повърхност създава така наречената механична турбулентност. В близост до земната повърхност тя създава завихряне, което в общия случай



благоприятства разсейването на замърсителите. Колкото по-силен е вятъра, толкова по-голяма е механичната турбулентност (по-силни са създадените вихри) и разсейването на замърсителите се подобрява. Тази констатация е в сила за всички газообразни замърсители при всички скорости на вятъра. Когато става дума за разсейване на частици (в случая на ФПЧ-10) тази констатация следва да се оцени по различен начин. Когато скоростта на вятъра надвиши някаква критична скорост, в процеса на триене частиците също придобиват някаква кинетична енергия. Когато тя превиши силите на сцепление частиците се отделят от земната повърхност и започват да се придвижват свободно в направлението на вятъра. Явлението се нарича „ветрова ерозия” и предизвиква вторично замърсяване. Критичната скорост зависи основно от масата и формата на частиците, както и от силата на сцепление, която ги придържа към земната повърхност. В пустинни и степни области това явление предизвиква т.н. „прашни бури”.

В урбанизираните територии механичната турбулентност предизвиква вторично замърсяване, когато върху пътните платна има пътен нанос. Първите признаци на „унасяне” на частици от пътните платна могат да се наблюдават при скорост на вятъра около 4 м/сек. При скорост над 6 м/сек запрашването е видимо с просто око и често значително. Ефектът се усилва, ако е съпроводен с трафик на автомобили. Подобно явление се наблюдава и от лошо поддържани „зелени” площи, при които вятърът влиза в директен контакт със земната повърхност. Такива площи като правило са покрити с частично разпрашена почва, която лесно се отнася от вятъра. Веднага трябва да се отбележи, че добре затревената площ не може да бъде източник на вторично замърсяване с прах в резултат на ветрова ерозия.

От представените в Таблица VI-01 данни може да се види, че случаите със скорост на вятъра над 5.5 м/сек са около 21% от всички случаи за периода. Това е твърде висок процент, който показва, че при лошо състояние на уличните платна и тревните площи (типично за повечето големи градове в България) всеки пети ден има вероятност да се наблюдава вторично замърсяване с ФПЧ10. Естествено е, че наслагването на емисиите от постоянно действащите източници с вторичното замърсяване ще доведе до още високи приземни концентрации.

По отношение на посоката, характерно за района са ветровете от източната четвърт (около 37% от случаите), което е благоприятно, тъй като морският вятър обикновено съдържа минимално количество частици. В тези случаи се създават условия за пренос на замърсители към вътрешността на общината.

При дисперсионното моделиране, способността на атмосферата за движение във вертикална посока се определя чрез въведените за целта категориите на устойчивост на атмосферата



Фиг.VI-02.Роза на категориите на устойчивост на атмосферата за периода

2006-2009 г., изчислени по данни на метеорологичната станция на Летище

Бургас

През деня, когато постъпващата слънчева радиация е голяма, а скоростта на вятъра малка, устойчивостта на атмосферата се определя като клас А. При силна слънчева радиация и скорост на вятъра над 6 m/s устойчивостта на атмосферата се определя като клас С, тъй като силният вятър препятства развитието на естествена термична конвекция, каквато се наблюдава при безветрие или много слаб вятър. Клас А съответства на най-неустойчива атмосфера, а клас В на умерено неустойчива. Това са най-благоприятните за разсейване условия, тъй като част от замърсителите се пренасят във височина и не позволяват достигането на високи приземни концентрации. Клас D предполага наличие на облачност и през деня и през нощта и се определя като неутрална атмосфера. Клас Е - слабо устойчива атмосфера, а клас F - на най-устойчива атмосфера.

Условията за съществуване на категория А и В са ясно небе, слаб вятър, слънцето се е издигнало над хоризонта на повече от 60о, типичен летен слънчев ден след пладне. Атмосферата е силно конвективна. Условията за съществуване на категория С са подобни, но слънчевата радиация е намалена поради слаба разпокъсана облачност. В слънчевите летни дни, следобед или преди залез слънце и височина на слънцето над хоризонта от 15 до 35о са типични за категориите на устойчивост С и D. При липса на слънчева радиация (нощ) преобладават категориите D,E и F, като категорията D е характерна за скорости на вятъра над 4-5 м/сек. Категория F е характерна за ясни нощи със скорост на вятъра по-малки от 2 м/сек.



Таблица VI-03. Разпределение на категориите на устойчивост на атмосферата за периода 2006-2009 г. за района

Категории на устойчивост на атмосфератаA B C D E F Сума:1 2 3 4 5 6

N 0.003479 0.003508 0.005447 0.020705 0.007843 0.010894 0.051877NNE 0.001854 0.002567 0.006018 0.015514 0.007501 0.015572 0.049025NE 0.001454 0.003793 0.005932 0.013176 0.016741 0.02812 0.069216

ENE 0.002481 0.005961 0.006132 0.01426 0.017825 0.025953 0.07261E 0.00308 0.010438 0.008099 0.021646 0.02022 0.025439 0.088923

ESE 0.001626 0.005533 0.012206 0.040925 0.012805 0.013005 0.0861SE 0.000856 0.007101 0.012007 0.01386 0.006959 0.010638 0.05142

SSE 0.001512 0.007529 0.005105 0.00328 0.003337 0.007985 0.028747S 0.002966 0.011294 0.007272 0.009811 0.005818 0.011664 0.048825

SSW 0.00174 0.007672 0.005048 0.006959 0.005305 0.010695 0.037417SW 0.001996 0.007244 0.009155 0.013119 0.011322 0.01848 0.061316

WSW 0.003137 0.00847 0.015372 0.017226 0.017796 0.028605 0.090606W 0.005048 0.011208 0.015486 0.0237 0.01503 0.026979 0.09745

WNW 0.002453 0.013404 0.008157 0.009782 0.005932 0.013176 0.052903NW 0.002823 0.006217 0.003936 0.009012 0.005647 0.011864 0.039499

NNW 0.00211 0.00308 0.005732 0.012491 0.005333 0.01195 0.040697Сума: 0.038615 0.115018 0.131103 0.245465 0.165412 0.271019 0.966631

Наличието на вертикални движение при неустойчива атмосфера благоприятства разсейването на замърсителите и обратно, при устойчиво състояние преносът на замърсители силно се забавя. В такива случаи вероятността от поява на инверсии силно нараства.

Розата на категориите на устойчивост за периода 2006-2009г. е показана на Фиг.VI-02, а относителното им разпределение по направление и скорост на вятъра е представено в таблица VI-03. За периода 2006-2009г. е характерно, че относителният дял на случаите с неустойчива атмосфера (категория на устойчивост А, В и С) е бил над 28%. За тях е характерно, че замърсителите бързо се разсейват и на далечни разстояния приземните концентрации силно намаляват. При тези условия, влиянието на отдалечени източници е силно редуцирано до незначително. При същите условия първостепенно значение обаче имат местните източници, чието влияние ще бъде определящо.

Случаите на устойчива атмосфера (класове E и F) са били близо 44%. Те се наблюдават основно през тъмната част от денонощието и през нощта. Отдалечени източници могат да имат значително въздействие при категория на устойчивост D. В съответствие с данните от Таблица III-05. Тази категория отговаря на неутрална атмосфера, при която се създават много добри условия за пренос на големи разстояния в непосредствена близост до земната повърхност. Такива условия се създават най-често през нощта при наличие на облачност.

Друг фактор, оказващ съществено въздействие върху условията за разсейване на замърсителите е облачността. Известно е, че при ниска облачност условията за разсейване се влошават. За района на Община Несебър е характерен по-високият брой дни с облачност през студеното полугодие. Както е известно, височината на слоя на смесване (ВСС) се дефинира с пресечната точка на стандартния и реалния температурен градиент. Тя трябва да се подразбира като невидима с просто око повърхност, над която замърсителите не проникват. Следователно ВСС Община Несебър ВАНГ 83


определя обема, в който замърсителите могат да се разреждат чрез дифузия. Тази невидима граница може да бъде разположена на различна височина – от няколко десетки метра над земната повърхност до няколко километра. Първият случай е характерен по време на приземни инверсии. Най-често потребителите на дисперсионни модели не разполагат с данни за реалния температурен градиент и това поражда сериозни трудности за изчисляване на ВСС. В конкретния случай ВСС е изчислена чрез модел на US EPA.

Броят на неблагоприятните за разсейване случаи (инверсии) за периода 2006-2009г. е незначителен – от 1.2% за 2006г. до 0.4% за 2009г. Повечето от тези случаи са през зимния период, когато случаите с приземна инверсия са повече. Данните от Таблица VI-04 показват, че за района случаите с малка ВСС са епизодични:

Таблица VI-04. Брой на случаите със средна височина на слоя на смесване под 300 метра 2006 2007 2008 2009

Под 100 метра 77 58 41 28Под 300 метра 105 71 51 36

Обобщени климатични данни за периода са представени в Таблица VI-05:

Таблица VI-05. Общи метеорологични данни по месеци за Община Несебър

пока

зате

л/м

есец

Сре

дна

годи

шна

ст

ойно

ст

януа

ри

фев

руар

и

мар

т

апри

л

май

юни

юли

авгу

ст

септ

емвр

и

окто

мвр

и

ноем

ври

деке

мвр

и

Въздух относителна влажност

76 86 74 77 77 75 71 71 71 71 78 81 79

Средно месечна температура на въздуха

12,3 3,5 -0,8 3,4 8,1 16,9 22,3 23,4 24,2 18,4 13,9 9,4 4,3

Валежи 450 71 25 9 56 12 16 64 1 16 114 33 33

Средно месечно атмосферно налягане

1014,1 1013,6 1018,1 1018,8 1013,4 1013,9 1011,7 1009,5 1011,6 1015,8 1012,4 1019,8 1018,0

Анализ и оценка на климатичните характеристики в дните с превишения на средноденонощната норма (СДН) за ФПЧ-10

Резултатите от автоматичната измервателна станция показват, че всички или почти всички регистрирани превишения са през периода ноември – април. В следващите таблици са дадени дните с превишения на СДН и съответстващите им метеорологични характеристики. С червено са означени дните със скорост на вятъра под 1.5 м/с, а със синьо тези с над 5 м/с:

Таблица VI-06. Дни с регистрирани превишения през 2009г. в пункт АИС “Несебър”:



Дата СДК на ФПЧ10 Скорост на вятъра (м/с) Облачност Тем. °С Влажност (%)01.1.2009 59,51 2,09 10 -2,1 60,602.1.2009 71,59 1,64 10 -0,6 65,603.1.2009 53,03 2,42 10 -1,9 58,605.1.2009 62 2,03 10 -2,5 65,108.1.2009 55,98 2,16 10 -1,3 67,810.1.2009 68,51 2,2 10 -5,1 62,511.1.2009 57,26 2,18 6 -2,4 56,912.1.2009 61,36 1,95 4 -4,4 68,313.1.2009 116,19 1,8 4 -3,2 68,114.1.2009 130,79 1,76 9 -0,7 80,115.1.2009 66,14 2 10 3,7 82,916.1.2009 64,86 2,03 10 3,1 80,217.1.2009 66,79 1,76 8 0,3 67,918.1.2009 75,49 1,79 9 -0,7 66,219.1.2009 88,64 2,04 9 2,2 61,120.1.2009 103,86 1,44 3 2,4 73,321.1.2009 55,65 1,74 10 5,1 78,422.1.2009 53,84 1,77 4 5,9 75,424.1.2009 141,41 1,34 10 6,1 79,304.2.2009 56,12 1,48 9 6,3 82,105.2.2009 69,05 1,75 4 9,1 77,208.2.2009 74,53 1,52 8 7,7 79,318.2.2009 54,86 1,59 7 1,7 70,523.2.2009 52,92 2,14 10 -1,5 57,724.2.2009 53,89 1,88 9 0,3 57,925.2.2009 54,18 2,41 10 -0,2 57,726.2.2009 70,07 2,36 9 0,1 56,227.2.2009 58,75 1,94 0 1,7 56,128.2.2009 58,29 2,06 3 3,4 56,306.3.2009 147,74 2,23 9 9,5 67,407.3.2009 74,02 1,94 10 6,4 7731.3.2009 54,56 2,36 10 10,9 66,102.4.2009 50,09 1,88 10 8,5 74,308.4.2009 55,8 1,67 9 10,4 60,509.4.2009 51,11 2,61 10 9,2 69,628.4.2009 50,55 1,42 6 9,1 62,129.4.2009 54,38 1,75 7 9,7 62,915.11.2009 54,76 1,56 8 7,5 74,919.11.2009 73,97 1,65 6 8,2 86,122.11.2009 54,61 1,63 0 7,4 79,423.11.2009 67,69 1,98 0 7,8 7224.11.2009 64,37 1,72 10 7,3 79,827.11.2009 68,23 1,95 10 7,3 74,828.11.2009 59,45 1,84 10 7,3 80,514.12.2009 54,37 1,77 10 -1,1 69,521.12.2009 59,32 2,11 2 -4,1 64,322.12.2009 88,36 1,56 4 -1,8 76,823.12.2009 71,97 1,98 9 3,2 80,6



24.12.2009 70,59 1,7 9 6,7 82,330.12.2009 52,53 1,53 0 3,4 73,3

Таблица VI-07. Дни с регистрирани превишения през 2010г. в пункт АИС “Несебър”:Дата СДК на ФПЧ10 Скорост на вятъра (м/с) Облачност Тем. °С Влажност (%)

06.1.2010 51,05 1,54 6 6,3 74,607.1.2010 57,67 1,54 6 10 82,909.1.2010 83,71 1,2 10 8,3 80,826.1.2010 68,74 2,08 5 -9,7 61,327.1.2010 80,52 1,64 8 -3,8 77,128.1.2010 62,56 1,87 6 -3,7 70,129.1.2010 86,36 1,9 9 -2,8 74,630.1.2010 90,4 1,39 8 -0,9 75,531.1.2010 89,08 1,57 9 1,2 9004.2.2010 51,23 1,7 7 -1,6 55,506.2.2010 50,05 1,56 0 -2 75,408.2.2010 71,75 4,04 6 -3,1 76,909.2.2010 57,96 2,56 4 -3,5 64,718.2.2010 52,32 1,76 10 6,9 8320.2.2010 95,66 2,56 4 11,9 67,321.2.2010 147,52 2,66 4 8 6524.2.2010 50,98 1,58 7 5,8 78,312.3.2010 53,84 2,18 8 3,9 76,320.3.2010 55,76 1,87 0 5,2 64,728.3.2010 51,58 1,93 10 6,1 8708.4.2010 56,02 2,51 8 9,5 57,916.8.2010 62,03 2,03 9 25,9 66,717.8.2010 53,84 2,18 10 24,7 76,503.11.2010 65,63 1,74 10 7,7 91,104.11.2010 63,13 2,15 6 9,6 78,105.11.2010 58,56 1,98 0 12,4 66,706.11.2010 56,42 1,81 0 11,4 76,407.11.2010 62,14 1,86 0 11,1 78,710.11.2010 57,36 3,77 6 17,7 61,911.11.2010 74,64 2,56 8 17,2 66,712.11.2010 67,7 1,56 7 13,6 81,113.11.2010 55,4 1,68 4 12,3 82,914.11.2010 68,99 1,69 4 11,3 83,915.11.2010 57,6 1,5 0 11,6 79,316.11.2010 52,48 1,39 10 10,7 87,407.12.2010 52,08 1,97 10 4,3 76,308.12.2010 53,11 2,04 5 7,8 7413.12.2010 51,36 1,97 10 0,3 6417.12.2010 64,39 3,29 9 -4,2 69,418.12.2010 103,6 1,83 6 -4,2 72,119.12.2010 53,31 1,99 9 1,3 59,820.12.2010 64,85 1,82 10 0,9 71,721.12.2010 88,72 1,73 7 6 85,522.12.2010 83,71 1,47 9 7,5 91,629.12.2010 55,93 2,28 7 -2,5 60,830.12.2010 63,07 2,06 3 -3,4 59,931.12.2010 77,31 1,94 3 -2,7 66,4



Анализът на резултатите показва, че в повечето случаи на дни с превишения на средноденонощната норма, регистрираната средна скорост на вятъра е била в интервала от 1.5 до 2м/сек. Само в три от случаите с превишения през 2010г скоростта е 3-4 м/с.

На следващите Фиг.VI-03 и Фиг.VI-04 са показани дните с регистрирани превишения за 2009 и 2010г. Извън отоплителния период са регистрирани две превишения за 2009г. от общо 50 и две превишения за 2010 г. от общо 47.

Превишение на СДК на ФПЧ10

0

20

40

60

80

100

120

140

160

01.1.

2009

15.1.

2009

29.1.

2009

12.2.

2009

26.2.

2009

12.3.

2009

26.3.

2009

09.4.

2009

23.4.

2009

07.5.

2009

21.5.

2009

04.6.

2009

18.6.

2009

02.7.

2009

16.7.

2009

30.7.

2009

13.8.

2009

27.8.

2009

10.9.

2009

24.9.

2009

08.10

.2009

22.10

.2009

05.11

.2009

19.11

.2009

03.12

.2009

17.12

.2009

регистрирани дни

µg/m

3

СДК на ФПЧ10

Фиг. VI-03. Дни с регистрирани превишения на СДН за 2009г. в пункг АИС «Несебър»



Превишения на СДК на ФПЧ10

0

20

40

60

80

100

120

140

160

06.1

.201

0

20.1

.201

0

03.2

.201

0

17.2

.201

0

03.3

.201

0

17.3

.201

0

31.3

.201

0

14.4

.201

0

28.4

.201

0

12.5

.201

0

26.5

.201

0

09.6

.201

0

23.6

.201

0

07.7

.201

0

21.7

.201

0

04.8

.201

0

18.8

.201

0

01.9

.201

0

15.9

.201

0

29.9

.201

0

13.1

0.20

10

27.1

0.20

10

10.1

1.20

10

24.1

1.20

10

08.1

2.20

10

22.1

2.20

10

регистрирани дни

м/м

СДК на ФПЧ10

Фиг.VI-04. Дни с регистрирани превишения на СДН за 2010г. в АИС “Несебър”

Основен извод от оценката на влиянието на климатичните фактори върху атмосферното замърсяване в района: Въпреки относително високата средно годишна скорост на вятъра от около 3-4 м/с, скоростите на вятъра през студеното полугодие са около 1.5м/с, която скорост се явява неблагоприятна за разсейване, съгласно указанията на Европейската комисия в съобщение СОМ(2008)403 окончателен;

2. Природни източници, пренос от източници от съседни райони и др.За Община Несебър не са характерни замърсявания от природни източници, т.к. такива на територията и няма.

Пренос на замърсители от големи източници, разположени в съседни райони няма. Такъв голям източник е „Лукойл Нефтохим Бургас”. Неговата отдалеченост и разположение обаче, на повече от 30 км югозападно, както и специфичната ветрова характеристика на района – ниска честота на вятър от югозапад – 7% от случаите на вятър, определят липсата на влияние върху КАВ на Община Несебър. Това с още по-голяма степен важи за пренос на ФПЧ10. Правените в миналото изследвания за влиянието на този източник върху КАВ на Община Несебър потвърждават горното твърдение.

3. Дисперсионни характеристикиКакто вече беше отбелязано въпреки относително високата средногодишна скорост на вятъра от около 4м/с, през зимното полугодие се регистрират моножество дни със скорост на вятъра около 2 м/с, която скорост явно е недостатъчна за разсейване на фините прахови частици.

Както беше описано по-горе топографията на Община Несебър се характеризира с виосочинно издигане в северно и северозападно направление. Повдигнатият терен играе ролята на преграда и това се отразява съществено върху скоростта на вятъра и разсейването на емисиите от източници, разположени на морския бряг.



4. Възможни мерки за подобряване на КАВФормулираните по-долу мерки се основават на анализа на КАВ за 2009-2010г. по налични данни и анализа на резултатите от моделирането на КАВ. Те имат комплексен характер, въпреки че техният пълен ефект не може да бъде постигнат в кратки срокове. Ориентирани са към въздействие по групи източници и изпълнението им ще осигури значително снижаване на приземните концентрации на ФПЧ-10 и достигане на определените стандарти.

Намаляване емисиите на ФПЧ-10 от битовото отопление:Комплексна мярка Ns_Dh - система от мероприятия, които до доведат до

снижаване на консумацията на дърва за горене от населението в Община Несебър.Тази мярка трябва да има постоянен характер. Тя е особено важна поради това, че ако не се изпълни, достигането на установените норми през отоплителния сезон е практически невъзможно (изпълнението само на останалите мерки не може да доведе до трайно понижаване на концентрациите на ФПЧ10). За решаване на този проблем е необходимо прилагане на национални, регионални и местни мерки:

• Осигуряване на условия за преминаване отоплението на обществените заведения (ресторанти, барове, дискотеки и др., в населените места с над 1000 души население, на газ, дизелово гориво или електричество – местна мярка.

• Чрез системата за социално подпомагане да се въведат стимули за използващите отопление на газ, течно гориво или биогорива – национална мярка.

• Да се въведе такса за домакинствата, използващи твърди горива – национална мярка. Общината може да въведе в действие собствена система за контрол на изразходените от населението твърди горива – местна мярка..

• Да се стимулира населението и фирмите за топлоизолация на сградите, с което косвено да се намали консумацията на горива – местна мярка.

• Да се проведе широка разяснителна кампания, за информиране на населението по отношение замърсяването на въздуха с ФПЧ10, влиянието им върху здравето на хората и връзката между замърсяването и домашните печки с твърдо гориво – местна мярка.

Очакван резултат: Намаляване на половина на количествата твърдо гориво използвано за отопление.Ако към момента една средностатистическа домашна печка се пада на трима души от населението в град Несебър, то мярката може да се счита за изпълнена при достигане съотношение 1:6 (една средностатистическа печка на 6 души).

Намаляване емисиите на ФПЧ10 от транспорта:Комплесна мярка Ns_Tr - Разработване на система от мероприятия, които до

доведат до снижаване на средното ниво на нанос върху пътните платна в границите на град Несебър (основно Новия Несебър).Тази мярка също трябва да има постоянен характер. Основните мероприятия следва да са в две направления: прилагането на действия, с които се предотвратява внасянето на нанос върху пътните платна и ограничаване на трафика (особено на тежкотоварни автомобили) през жилищни райони. В момента основните източници на нанос са в жилищните райони, в които част от “зелените площи” са превърнати в нерегламентирани паркинги. В това отношение е необходимо:

• Да се осигурят допълнително паркоместа за да се предотврати паркирането върху зелени площи;



• Благоустрояване на зелените площи, в това число допълнително затревяване и поставяне на бордюри, които да възпрепятстват физически паркирането върху тях и да не позволяват на дъждовната вода да смива почва върху пътните платна и паркингите.

• Ремонт и възстановяване на повредени тротоарни настилки;• Ремонт и възстановяване на настилките на паркингите за домуване на МПС;• Периодично почистване (машинно) на непрекъснато натрупващия се пътен нанос на

границата между пътното платно и бордюрите;• Системно машинно миене на основната пътна мрежа на града и особено улиците, по

които се движи обществения транспорт;• Периодично ръчно измиване на зони или части от улици, по които по някаква

причина се е натрупал значителен пътен нанос;• Общината да изисква от всички изпълнители на обществени поръчки за подмяна и

ремонт на канализационни мрежи, улици и др. специална програма от мерки за недопускане на замърсяване на прилежащите площи и територии с кал и други замърсявания, водещи до увеличаване на пътния нанос или ветрово запрашаване;

• Към всички строителни обекти, извършващи разнообразни изкопни работи, Община Несебър да изисква от изпълнителите създаването на временни пунктове за измиване на автомобилните гуми;

• Предаването на всеки строителен обект да се предхожда от щателно измиване (ръчно и машинно) на строителната площадка и прилежащите площи (ако са замърсени от него);

Вторият тип мероприятия следва да водят до ограничаване на трафика в чертите на града и особено този на тежкотоварни автомобили и всякаква тежка строителна техника. За целта е необходимо:

• Усъвършенстване на системата за управление на градския трафик, в това число на обществения транспорт, ограничаване на трафика в градските части и др.

• Превозването на насипни товари да става само от автомобили с покривала.

Очакван резултат:Мярка Ns-Tr следва да доведе до доведе до двойно снижаване на средното ниво на пътен нанос от пътните платна от транспортната мрежа на Несебър (към 2009г. тя е оценена на 1г/м2 за улици с нисък трафик (под 5000 МПС/24 часа) и 0.5 г/м2 за улици с висок трафик (над 5000 МПС/24 часа).Целта е към 2013г. пътният нанос да достигне средно ниво съответно 0.5 и 0.5г/м2. Изпълнението на тази мярка ще доведе до намаляване на годишните емисии на ФПЧ10 от транспорта с около 8 тона на година. Тази мярка следва да се приема като съпътстваща, тъй като самостоятелно не може да доведе до окончателно решаване на проблемите с КАВ по отношение на ФПЧ10. Доколкото обаче, на територията на Община Несебър са разположени най-големите туристически комплекси и зони в България, тя ще допринесе за установяване на високо качество на атмосферния въздух, каквито са очакванията на многобройните туристи.

VII. Мерки и проекти за подобряване на КАВ, прилагани преди влизане в сила на Наредба №12 и постигнат ефект.Въпреки, че до момента Община Несебър няма разработена програма за КАВ, мерки за намяляване на замърсяването на въдуха и досега са прилагани. В следващата таблица са представени някой от мерките, които са изпълнени и ефекта, който е постигнат:Община Несебър ВАНГ 90

№ Мярка/дейност Изпълнение ЕфектNs_R_Dh . Ограничаване емисиите от битовото отоплениеNs_R_Dh_t_1 Саниране на жилищни и

административни сградиСъс средства по Капиталовата програма от бюджета е извършено саниране на детски градини, училища и административни сгради: ОДЗ „Обзорче”, гр. Обзор; ОДЗ „Калина Малина”, гр. Несебър; ЦДГ с. Кошарица; ЦДГ с. Оризаре; ПГТ „Иван Вазов” в КК „Слънчев Бряг”; ДДМУИ „Св. Стилиян Пафлагонийски”, с.Кошарица; Кметство с.Раковсково; Административна сграда БКС и Екология.

С подобряване на енергийните характеристики на сградите се консумира значително по-малко енергия за отопление, което индиректно влияе върху емисиите във въздуха.

Ns_R_Dh_t_2 Замяна на високосернисти горива, използвани в горивните и отоплителни инсталации с по-ниско сернисти /вкл. газификация на локалните отоплителни инсталации за обществено отопление в хотелските комплекси/

В горивните и отоплителни инсталации работещи на дизелово гориво се използва ниско сернисто гориво.В някои от хотелските комплекси е извършена газификация /пропан-бутан и метан/.

Намалено е замърсяването на въздуха от отоплението на обществените сгради.

Ns_R_Pr_t_1 Изграждане на оросителни системи на работните площадки за производство на варови и бетонови разтвори и инертни материали (кариери).

Повечето от площадките са с изградени оросителни инсталации.

Намалени са емисиите на прах – на този етап конкретният ефект не може да бъде оценен.

№ Мярка/дейност Изпълнение ЕфектNs_R_Tr Ограничаване на емисиите от транспортаNs_R_Tr_t_1 Преасфалтиране на улици и

модернизация на инфраструктурата

През 2010г. в гр. Несебър и съставните селища на територията на общината е реализирана модернизация на пътната инфраструктура, като акцентът продължава да бъде цялостно решаване на проблема с уличната инфраструктура.5.1. Изградена е улица в кв. „Хр. Кудев”, гр. Несебър;5.2. Изградена е нова улица от ул. „Цар Симеон” до гробищен парк, ул. „Морска”/Юг;5.3. Изградена е пътна връзка над моста на р.Хаджийска;5.4. Асфалтирани са ул. „Хемус” и ул. „Месамбрия”;5.5. Изградена е улица до хотел „Арсена”;5.6. Изградени са улици в ж.к. „Черно Море”;5.7. Извършен е основен ремонт на улица /хотел Бумеранг/;5.8.Основен ремонт на настилка ул.”Иван Вазов” – преасфалтиране;5.9. Асфалтиране на улици в кв.3 – кв.12, гр. Обзор;5.10. Асфалтиране на улица „Ропотамо”, „Резвая”, „Огоста”, „България”, Аквапарк до ул „Несебър”;5.11. Полагане на асфалт на нови улици с.Оризаре;5.12. Основен ремонт на улици и ново изграждане, с.Гильовца;5.13. Текущи ремонти на улици в гр. Несебър, гр. Обзор, гр. Свети Влас, с.Равда.

Снижаване на емисиите от автотранспорта – на този етап конкретният ефект не може да бъде оценен.

Ns_R_Tr_t_2. Изграждане и определяне на платени паркинги, стриктен контрол за неправилно паркиране

При реализацията на проекти за благоустрояване, изпълнявани от общината се залагат и подходящ брой паркоместа:- Изграден е паркинг между бл.1 и бл.3 на ул.

„Еделвайс”;- Изграден е паркин – околоблоково пространство срещу

хотел „Герджика”;- Асфалтиран е паркинг – разширение север, гр.

Несебър, стар град;- Изградени са алеи и паркинг между общежития в КК

„Слънчев Бряг”.


№ Мярка/дейност Изпълнение ЕфектNs_R_Tr_t_3 Благоустройство на

крайпътните и междублоковите пространства; озеленяване

Осъществени са дейности по благоустрояване – поддръжка и смяна на плочки, бордюри, поддръжка на пейки и кошчета, поставяне на ограждения за съдовете за отпадъци, текущи ремонти. Озеленяването се осъществява от звено, съставено от 20 човека персонал и работници.

Увеличавнето на процента озеленяване неминуемо води до снижаване на емисиите от автотранспорта.

Ns_R_Tr_t_4 Периодично метене и миене на основните пътни артерии от натрупаната прах и поддържането им в добро състояние

По график се извършва периодично машинно и ръчно почистване и миене на улиците на Несебър. За 2010г. са извършени 3500 броя курсове /ръчно и машинно миене и метене/.


Ns_R_G Общи действия за контрол и намаляване на емитирани вредни вещества (замърсители) в атмосферния въздухNs_R_G_a_1 Административни мерки Приета е наредба за опазване на oколната среда в общината.

Създаден е инспектoрат за контрол по опазване на колната среда.Предотвратяване на замърсяването на околната среда и в частност на атмосферния въздух.

Ns_R_G_i_1. Обществена кампания за насърчаване на велосипедния транспорт

Всяка година с отбелязването на “Деня без автомобили – 22 септември”, Община Несебър провежда информационни кампании в училищата за колоезденето като устойчив екологичен транспорт.


Ns_R_G_i_2. Кампания за запознаване на обществеността с въздействието на основните замърсители върху здравето на хората и възможностите за лично участие в намаляването на вредните емисии

На Интернет страницата на Община Несебър на адрес http://nessebareco.com е публикувана информация за нивото на основните за Несебър замърсители на атмосферния въздух.


№ Мярка/дейност Изпълнение Ефект

Легенда: Ns– Несебър; R – изпълнена мярка; Dh – група комунално битов сектор; Tr – група транспорт; Pr – група промишленост; а – административна мярка; i-информационна мярка; t - техническа мярка; 1 – номер поред на съответната мярка.

Ns_R_G_a_2 Стриктен контрол върху дейността на строителните фирми

Съгласно изискванията на Наредбата 6 за опазване на околната среда на територията на Община Несебър не се допуска замърсяване извън строителните обекти при строителните дейности, като за целта се поставят плътни ограждения на строителната площадка, както и чакълиране на подходите към нея.Не се допуска транспортиране на строителни отпадъци и земни маси в непокрити с платнища и неизмити превозни средства, както и при съответното транспортиране на нужните стоителните материали – варов и циментов разтвор, пясък, баластра, земни маси и др. В рамките на строителната площадка е заложено изискване за измиване и почистване на ходовата част на всички транспортни средства и стоителни машини, напускащи обекта.През 2010г. са извършени общо 1 197бр. проверки, от тях на строителни фирми 490бр., като са съставени 53бр. констативни протоколи и 123бр. актове за установяване на административни нарушения.

Снижаване на емисиите от строителството.

VIII. Мерки и проекти за подобряване на КАВ по отношение ФПЧ10, които следва да се приложат.1. Краткосрочни мерки за подобряване на КАВ:

Краткосрочни мерки и проекти за намаляване замърсяването на въздуха в Община Несебър с ФПЧ10

Код Описание на мярката Срок за изпълнени

е

Очакван ефект Период в който

се очаква ефекта

Финансови средства за

реализиране на мерките,

х.лв.

Източници на финансиране

Отговорни институции за изпълнението

на мерките

Ns_Sh_Dh - Намаляване емисиите на ФПЧ10 от битовото отоплениеNs_Sh_Dh_a_1 Създаване на условия

за обществени заведения (ресторанти, барове, дискотеки и др. в жилищни зони) на твърдо гориво за преминаване на газ, дизелово гориво или електричество.

01.11.2010г. Снижение на годишните емисии на ФПЧ10 с 57.7 т/год

Снижение на максималните 24-часови концентрации на ФПЧ10 от 132 до 74 мкг/м3.

Намаляване на броя на превишаванията на СД НОЧЗ от 50мкг/м3, до 10-15 на година.

Понижаване на средногодишните концентрации на ФПЧ10 до нива около 10-12 мкг/м3

Свеждане влиянието на битовото отопление върху СГ концентрации на ФПЧ10 по крайбрежните курортни зони до 0.1 - 0.5 мкг/м3.

2011 По проект Общински бюджет

Община Несебър

Ns_Sh_Dh_a_2 Въвеждане на изискване при обществени поръчки доставчиците на въглища да гарантират със сертификати, че съдържанието на сяра в горивото е под 2%.

2011 2011 - - Община Несебър

Ns_Sh_Dh_a_3 Съвместно с правителството да се промени системата за енергийни помощи за социално слабите като се заменят въглищата и другите твърди горива с екологично чисти горива като екобрикети и екопелети.

2011 2011 - - Община Несебър


е

Очакван ефект

Период в който




х.лв.


Отговорни институции за изпълнението

на мерките

Ns_Sh_Dh_i_1 Провеждане на разяснителни кампании, относно замърсяването на въздуха с ФПЧ10, влиянието им върху здравето на хората и връзката между замърсяването и домашните печки с твърдо гориво.

01.11.2010г. 01.11.2011-30.04.2012

2 Общински бюджет


Ns_Sh_Dh_i_2 Информационни кампании за разясняване правилата за енергийна ефективност, условията за саниране на блокове, както и ползите от извършваното обновяване.

2011 01.11.2011-30.04.2012



Ns_Sh_Dh_i_3 Изготвяне на Енергийна стратегия на Община Несебър

2011 г. 2011г 20 Общински бюджет


Ns_Sh_Dh_t_1 Поетапна газификация на гр. Несебър

2011 г. 2011г По проект Общински бюджет,

Програми и фондове


Ns_Sh_Dh_t_2 Саниране на училища, детски градини и обществени сгради.

2011-2013г 2011-2012г По проект Общински бюджет,



Ns_Sh_Dh_t_3 Реконструкция на поликлиника в гр.Обзор, в.т.ч. прилагане на мерки за енергийна ефективност

2011 2011г По проект Общински бюджет,



Код Описание на мярката Срок заизпълнение

Очакван ефект Период в

който се

очаква ефекта



х.лв.

Източници на

финансиране

Отговорни институции

за изпълнението

на мерките

Ns_Sh_Tr - Намаляване емисиите на ФПЧ10 от транспортаNs_Sh_Tr_a_1

Изпълнителите на поръчки за подмяна и ремонт на канализационни мрежи, улици и др. да прилагат специална програма от мерки за недопускане на замърсяване на прилежащите площи и територии с кал и други замърсявания, водещи до увеличаване на пътния нанос или ветрово запрашаване

2011

Редуциране на емисиите с 7.4т/г.

Намаляване на пътния нанос по уличната мрежа от 1 на 0.5 г/м2.

Намаляване на абсолютения принос на транспорта за формиране на най-високите СД концентрации от 72 на 48 мкг/м3.

2011 - Изпълнители Община Несебър

Ns_Sh_Tr_a_2

Към всички строителни обекти, извършващи разнообразни изкопни работи, община Несебър да изисква от изпълнителите създаването на временни пунктове за измиване на автомобилните гуми

2011 2011 - Изпълнители Община Несебър

Ns_Sh_Tr_a_3

Предаването на всеки строителен обект да се предхожда от щателно измиване на строителната площадка и прилежащите площи.

2011 2011 - Изпълнители Община Несебър

Ns_Sh_Tr_a_4

Усъвършенстване на системата за управление на градския трафик, в това число на обществения транспорт, създаване на достатъчно на брой паркинги, максимално ограничаване на трафика в градските части и др.

2011 2011 - Общински бюджет


Ns_Sh_Tr_a_5

Превозването на насипни товари да става само от автомобили с покривала.



Код Описание на мярката Срок за изпълнение

Очакван ефект Период в който



реализиране на мерките, х.лв.





на меркитеNs_Sh_Tr_t_1 Системно машинно

миене на основната пътна мрежа на града и особено улиците,по които се движи общ. транспорт

2011Редуцирането

на транспортното замърсяване ще намали както броя на превишенията на СДН, така и до значимо понижаване на СГ концентрации.

2011 По одобрен бюджет

Общински бюджет


Ns_Sh_Tr_t_2 Периодично ръчно измиване на зони или части от улици, по които по някаква причина се е натрупал значителен пътен нанос

2011 2011 По одобрен бюджет



Ns_Sh_Tr_t_3 Миене по график на основните пътни артерии ежеседмично. Увеличаване на броя часове за миене и метене на улиците на 5000ч, както и увеличаване на средства за метене и миене на уличната мрежа в размер на 176 000 лв.




Ns_Sh_Tr_t_4 Оптимизиране на зимното снегопочистване - опесъчаване чрез замяна на пясъка /лугата/ със специализирани препарати за третиране на снежната покривка




Код Описание на мярката Срок за изпълнение

Очакван ефект Период в

който се

очаква ефекта



х.лв.




на мерките

Ns_Sh_Tr_t_5 Ежеседмично миене на района около пункта за мониторинг

2011 Ограничаване на превишенията през активния туристически сезон в резултат на транспортно замърсяване. до 4-6 на годишно.

2011 По одобрен бюджет



Ns_Sh_Tr_t_6 Подобряване на обществения автотранспорт чрез прилагане на следните мерки:- обновяване на автопарка за обществен транспорт;- замяна на съществуващия автобусен парк с дизелово гориво с нови дизелови автобуси или CNG; - продължаване изграждането на мрежа от велосипедни алеи.

2011 2011-2012

По одобрен бюджет



Ns_Sh_Tr_t_7 Изграждането на нова и поддръжката на съществуващата пътна инфраструктура:-проектиране и изграждане на улици в кв. „Инцараки”;-проектиране на път м. Иракли – с.Емона;-проектиране на път с.Кошарица – с.Оризаре;-разширение на път Сл.Бряг – Св. Влас;-изграждане на улици в ж.к. „Черно Море”;-полагане на нова настилка




по ул. „Хемус” и ул.”Митрополитска”;-разширение на улицата от светофара до колелото в гр. Несебър – нова част.

Ns_Sh_Tr_t_8 Преасфалтиране на улици и модернизация на инфраструктурата; Основни и текущи ремонти.

2011 2011-2012




Ns_Sh_Tr_t_9 Инвентаризация на незатревени терени и предприемане на действия по озеленяването им.



Ns_Sh_Tr_t_10 Локализация на източниците на вторичен унос на териториите на Общината (нерегламентирани сметища, не озеленени площи, депа с лесно разпрашаващи се материали) и предприемане на действия по почистването и рекултивацията им.



Ns_Sh_Tr_t_11 Изграждане и определяне на платени паркинги, стриктен контрол за неправилно паркиране




Ns_Sh_Tr_t_12 Приоритетно увеличаване на уличното озеленяване и площите с компактна дървесна растителност

2011 2012-2013

- Общински бюджет


Ns_Sh_Tr_t_13 Благоустройство на крайпътните и

2011 2012-2013




междублоковите пространства.

Ns_Sh_Tr_t_14 Проверки на еко-инспектори за спазване на изискванията за задължително покриване на тежкотоварните камиони при транспортиране на строителни отпадъци и насипни товари



Ns_Sh_Pr - Намаляване емисиите на ФПЧ-10 от промишленосттаNs_Sh_Pr_a_1 Стриктен контрол върху

дейността на строителните фирми, бетонови възли, складове за строителни материали и кариери.

2011 Намаляне на неорганизираните емисии на ФПЧ10

- - Община Несебър

Ns_Sh_Pr_a_2 Поддържане електронна база данни за КАВ

2011 5/год - Община Несебър

Ns_Sh_Pr_a_3 Издаване на еко – бюлетин за КАВ

2011 5/год - Община Несебър

Легенда: Ns – Несебър; Sh – краткосрочна мярка; Dh – сектор комонално битов; Tr – сектор транспорт; Pr – сектор промишленост; а – административна мярка; i-информационна мярка; t - техническа мярка; 1 – номер поред на саответната мярка.

2.Мерки и проекти, които са планирани или се проучват с дългосрочна перспектива.Дългосрочни мерки и проекти за намаляване замърсяването на въздуха в Община Несебър с ФПЧ-10


е

Очакван ефект Период в който се очаква ефекта



х.лв.





на меркитеNs_Lt_Pr - Намаляване на емитираните ФПЧ-10 в атмосферния въздух от промишлеността на НесебърNs_Lt_Pr_t_1 Газификация на хотели постоянен

Понижаване на средногодишните концентрации на ФПЧ-10 до нива около 10-12 мкг/м3

2012-2013

По проект Фирмени средстав, Програми


Ns_Lt_Pr_t_2 100% съоръжаване с оросителни системи на работните площадки за производство на варови и бетонови разтвори и инертни материали (кариери).

2013 По проект Фирмени средстав, Програми


Ns_Lt_Pr_t_3 Привеждане на дейностите в съответствие с НДНТ

2013 По проект Фирмени средстав, Програми


Ns_Lt_Pr_a_1 Стриктен контрол върху дейността на строителните фирми

постоянен - - Община Несебър

Ns_Lt_Pr_a_2 Ежегодна актуализация на списъци на фирмите и предприятията на територията на Община Несебър


Ns_Lt_Pr_a_3 Въвеждане на изискване към производствените предприятия да извършват периодично измерване на емисиите си от акредитирани лаборатории.



е




х.лв.





на меркитеNs_Lt_Tr - Намаляване на емитираните ФПЧ-10 в атмосферния въздух от автотранспортаNs_Lt_Tr_t_1 Реализиране на

инвестиционни проекти за подобряване на обществения транспорт и подобряване на съществуващата транспортна схема на Несебър.

постоянен

Общо снижение на годишните емисии за Община Несебър е с 65.1 т/год.

2012-2013

По проект Общински бюджет,



Ns_Lt_Tr_t_2 Обновяване на автобусния парк на “Общинска автогара” за обществен превоз на пътници.

постоянен По проект Общински бюджет,



Ns_Lt_Tr_t_3 Преасфалтиране на улици и модернизация на инфраструктурата

постоянен По проект Общински бюджет,



Ns_Lt_Tr_t_4 Изграждане и определяне на платени паркинги, стриктен контрол за неправилно паркиране

постоянен По проект Общински бюджет


Ns_Lt_Tr_t_5 Изграждане на велосипедни алеи



Ns_Lt_Tr_t_6 Благоустройство на крайпътните и междублоковите пространства



Ns_Lt_Tr_t_7 Периодично метене и миене на основните пътни артерии на Несебър от натрупаната прах и поддържането им в добро състояние

постоянен По одобрен бюджет







х.лв.





на меркитеNs_Lt_Tr_t_8 Зимното снегопочистване да се

осъществява със специализирани препарати за третиране на снежната покривка

постоянен

2012-2013




Ns_Lt_Tr_i_1 Обществена кампания за насърчаване на велосипедния транспорт

постоянен 3 Общински бюджет


Ns_Lt_Tr_i_2 Обществени кампании за насърчаване ползването на обществен транспорт



Ns_Lt_Dh - Намаляване на емитираните ФПЧ-10 в атмосферния въздух от комунално-битовия секторNs_Lt_Dh_t_1 Поетапна газификация на Несебър постоянен Намаляне

консумацията на дърва от населението в град Несебър така, че съотношението домашни печки/население да се промени от 1:3 (към 2009 г. по данни на НСИ) до 1:6 към 2013 година.

2012-2013

По проект Програми и фондове


Ns_Lt_Dh_t_2 Саниране на жилищни и административни сгради

постоянен По проект Програми и фондове


Ns_Lt_Dh_t_3 Реализиране на проекти за енергийна ефективност

посточнен По проект Програми и фондове


Ns_Lt_Dh_i_1 Информационни кампании за разясняване на населението правилата за енергийната ефективност



Ns_Lt_Dh_i_2 Кампания за запознаване на обществеността с въздействието на основните замърсители върху здравето на хората и възможностите за лично участие в намаляването на вредните емисии.



Ns_Lt_Dh_a_1 Поддържане на система за ежегодна актуализация на изразходваните количествата горива за битово отопление.

постоянен - Общински бюджет






х.лв.





на меркитеNs_Lt_Dh_a_2 При регистриране на надвишаване

на нормите за опазване на човешкото здраве в годишен аспект своевременно да се актуализира Програмата за намаляване на нивата на замърсителите в атмосферния въздух и достигане на установените норми за вредни вещества на Община Несебър

постоянен Намаляване на средния абсолютен принос на битовото отопление за формиране на най-високите СД концентрации от 32 на 26мкг/м3

Намаляване на относителната тежест на битовото отопление от 63 на 50%

2011-201315 Общински

бюджетОбщина Несебър

Ns_Lt_Dh_a_3 Поддържане електронна база данни за КАВ



Ns_Lt_Dh_a_4 Издаване на еко – бюлетин за КАВ постоянен 5 Общински бюджет


Ns_Lt_Dh_a_5 Изготвяне и представяне на компетентните органи на ежегоден доклад за изпълнение на Програмата за намаляване на нивата на замърсителите в атмосферния въздух и достигане на установените норми за вредни вещества на Община Несебър



Легенда: Ns – Несебър; Lt – дългосрочна мярка; Pr – група промишленост; Tr – група транспорт; Dh – група комунално битов сектор; а – административна мярка; t – техническа мярка; i-информационна мярка; 1 – номер поред на съответната мярка.

3.Етап на изпълнение на директиви на ЕО на Европейския парламент и на Съвета, свързани с подобряване на КАВ.До края на 2007г. България постигна пълно хармонизиране със съществуващото европейско законодателство в сектор „Качество на атмосферния въздух”. Новата CAFE Directive 2008/50/ЕС е транспонирана в националното законодателство в средата на 2010 г.

Директиви поставени от

законодателството на ЕС

Национално законодателство съответстващо на европейските

директивитеЕтап на изпълнение

Директива 94/63/ЕС за ограничаване на емисиите от ЛОС при съхранение и превоз на бензини между терминали и бензиностанции

Наредба №16 за ограничаване на емисиите от летливи органични съединения при съхранение и превоз на бензини (Обн. ДВ. бр.75 от 24 Август 1999г., изм. ДВ. бр.9 от 29 Януари 2008г.).

РИОСВ извършват периодични инспекции към контрол на изискванията на Директива 94/63/ЕО, в т. ч. оценка на емисиите на ЛОС на съответните оператори в съответствие с одобрената за целта Методика за определяне на емисиите на летливи органични (ЛОС) при съхранение, товарене и разтоварване на бензини (утвърдена със Заповед №РД-1238/01.10.2003г. на МОСВ)

Прилагането на задължителните изисквания, определени в Наредба 16 от 12.08.1999г. за ограничаване емисиите на ЛОС при съхранение, товарене или разтоварване и превоз на бензини, е с краен срок до 31 декември 2009г.

Проверките от РИОСВ Бургас показват, по-голяма част от бензиностанции на територията на Община Несебър са изпълнили изискванията – оборудвани са с херметична свързваща система, която да улавя бензиновите пари и при зареждане на стационарните резервоари на бензиностанциите, да ги отвежда обратно в автоцистерната. На не спазилите срока са наложени глоби и РИОСВ е пристъпила към запечатване на наливните шахти на резервоарите за бензин на обектите, чиито собственици не са изпълнили задължителните изисквания на Наредба №16. Инсталациите ще останат запечатани до изпълнение изискванията на екологичното законодателство.

Директива 2008/1/ЕО за комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването

Закон за опазване на околната среда (изм. ДВ. бр.61 от 6 Август 2010г.);

Наредба за условията и реда за издаване на комплексни разрешителни (Обн. ДВ. бр.80 от 9 Октомври 2009г., попр. ДВ. бр.97 от 8 Декември 2009г.)

Методики за прилагане на най-добри налични техники;

Целта на Директивата е постигане комплексното предотвратяване и контрол върху замърсяването, като резултат от производствената дейност. Чрез този акт се въвеждат конкретни мерки, насочени към предотвратяването и ограничаването на емисиите в компонентите на околната среда (въздух, води и почви), както и мерки по отношение факторите на въздействие върху околната среда.

На територията на Община Несебър няма инсталациите попадащи в обхвата на Директива 2008/1/ЕО





Директива 97/68/ЕО относно мерките за ограничаване емисиите на газообразни и прахообразни замърсители от двигатели с вътрешно горене, инсталирани в извънпътна подвижна техника

Наредба №10 от 24.02.2004 г. за условията и реда за одобрение на типа на двигатели с вътрешно горене за извънпътна техника по отношение на емисиите на замърсители (Обн. ДВ. бр.28 от 6 Април 2004г., изм. ДВ. бр.89 от 3 Ноември 2006г., изм. ДВ. бр.48 от 26 Юни 2009г.)

Прилагането на изискванията на Директива 97/68/ЕС относно извършването на одобрение на типа на двигатели с вътрешно горене за извън-пътни машини, издаване на сертификати за одобрение на тип и контролът за съответствие на двигателите с одобрения тип се извършва от органи в структурата на Министерство на земеделието и горите (Контролно-техническата инспекция и центровете за изпитване на земеделска, горска техника и резервни части).

За ефективното и своевременно прилагането изискванията на Директивата се извършват периодични проверки за установяване съответствие на одобрените типове двигатели.

Директива 98/70/ЕО относно качеството на бензиновите и дизеловите горива;

Директива 1999/32/ЕО относно намаляването на съдържанието на сяра в определени течни горива;

Директива 2005/33/ЕО за изменение на Директива 1999/32/ЕО по отношение съдържанието на сяра в корабните горива;

Наредба за изискванията за качеството на течните горива, условията, реда и начина за техния контрол (Обн. ДВ. бр.66 от 25 Юли 2003г., изм. ДВ. бр.93 от 24 Ноември 2009г.);

Национална програма за прекратяване производството и употребата на оловни бензини към 2003 година;

Основни мерки и технически стъпки за постигане на съответствие с европейските директиви са: Съгласуване и приемане на Наредба за качествата на горивата; Въвеждане като национални стандарти (БДС) на EN метод 24260 (1987), ISO 4259

(1992); Разработване на необходимите инструкции и указания за контрол на установените

норми, вкл. за прилагане на ISO 4259;С последното изменение и допълнение на горната наредба се регламентират изискванията за качеството на биодизела, съгласно БДС 14214. Във връзка с характеристиките на масово използваните в България нискоолеинови сортове слънчоглед е предложен преходен период до 31.12.2010 г. позволяващ преминаване от норма на йодното число 140 g I/100 g към нормата по стандарт – 120 g I/100 g.

Контролът на качеството на течните горива се извършва от Държавната агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН) чрез Главна дирекция "Контрол на качеството на течните горива" (ГД "ККТГ") за установяване спазването на изискванията за качество на течните горива, пуснати на пазара, и да се предотврати разпространението и използването им, когато не отговарят на тези изисквания.

Р България намалява от осем на пет години искания преходен период за употреба на течни тежки (котелни) горива с максимално съдържание на сяра от 1 % (маса). В този смисъл пълно съответствие с изискванията на Директива 1999/32/ЕС (в т.ч. с разпоредбите на чл.3, ал.1) ще бъде постигнато към 31.12.2011 г.





Директива 1999/13/ЕО за ограничаване на емисиите на летливи органични съединения, дължащи се на употребата на органични разтворители в определени дейности и инсталации

Наредба № 7 от 21 октомври 2003 г. за норми за допустими емисии на летливи органични съединения, изпускани в околната среда, главно в атмосферния въздух в резултат на употребата на разтворители в определени инсталации.( Обн. ДВ. Бр.96 от 31 Октомври 2003г., изм. ДВ. Бр.40 от 28 Май 2010г)

ИАОС поддържа база данни за резултатите от прилагането на Наредба №7 и публичен регистър с информация за броя, характеристиките, местонахождението и настоящото ниво на съответствие на съществуващите инсталации, попадащи в обхвата на Директивата.

На национално ниво, намаляването на съдържанието на оловни аерозоли в атмосферния въздух се дължи на изпълнението на Националната програма за постепенно прекратяване на производството и употребата на оловни бензини в Р България (приета с Решение №173/27.04.1998г. на МС), съгласно която от 01.01.2004г. в страната е забранена употребата и производството на оловни бензини.

Директива 2004/42/ЕО на относно намаляването на емисиите от летливи органични съединения, които се дължат на използването на органични разтворители в някои лакове и бои и в продукти за пребоядисване на превозните средства

Наредба за ограничаване емисиите на летливи органични съединения при употребата на органични разтворители в определени бои, лакове и авторепаратурни продукти (Обн. ДВ. Бр.20 от 6 Март 2007г., изм. ДВ. Бр.25 от 30 Март 2010г.)

МОСВ съвместно с Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС) разработва програма за мониторинг с цел оценка на съответствието с изискванията на Наредбата, (респективно Директивата) по отношение спазването на максимално допустимото съдържание на ЛОС, съгласно Приложение №2, изискванията за етикетирането по чл. 5 и допусканите изключения за употреба на продукти по чл. 6 и чл. 8;

Инспекции и проверки на място на регионално и местно равнище се извършват от Регионалните инспекции по околна среда и водите (РИОСВ);

Контролирането на прилагането на изискванията на Директивата в случаите на нарушения се извършва от РИОСВ.





Директива 2000/76/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 декември 2000 г. относно изгарянето на отпадъците

Наредба № 6 за условията и изискванията за изграждането и експлоатацията на инсталации за изгаряне и инсталации за съвместно изгаряне на отпадъци (Обн. ДВ. бр.78 от 7 Септември 2004г., попр. ДВ. бр.98 от 5 Ноември 2004г.)

На територията на община Несебър няма инсталации попадащи в обхвата на директивата.

Директива 2001/80/ЕО за ограничаване на емисиите на определени замърсители във въздуха, изпускани от големи горивни инсталации

Наредба № 10 от 6.10.2003 г. за норми за допустими емисии (концентрации в отпадъчни газове) на серен диоксид, азотни оксиди и общ прах, изпускани в атмосферния въздух от големи горивни инсталации (Обн. ДВ. бр.93 от 21 Октомври 2003г., изм. ДВ. бр.19 от 8 Март 2011г.);

Наредба № 1 от 27.06.2005 г. за норми за допустими емисии на вредни вещества (замърсители), изпускани в атмосферата от обекти и дейности с неподвижни източници на емисии (Обн. ДВ. бр.64 от 5 Август 2005г.);

Наредба № 6 за реда и начина за измерване на емисиите от вредни вещества, изпускани в атмосферния въздух от обекти с неподвижни източници (Обн. ДВ. бр.31 от 6 Април 1999г., изм. ДВ. бр.52 от 27 Юни 2000г., изм. ДВ. бр.93 от 21 Октомври 2003г.);

Директива 2001/80/ЕО се прилага към горивни инсталации с номинална входяща термична мощност равна на или по-голяма от 50 MWth, независимо от вида на използваното гориво (твърдо, течно или газообразно), проектирани за производство на енергия.

Сроковете за прилагане на изискванията на Директивата, са както следва:

За действащи големи горивни инсталации - постигане на съответствие с нормата за допустими емисии преди 01.01.2008 г.;

За нови инсталации, въведени в експлоатация след 27.11.2003г. Директивата се прилага изцяло (от датата на въвеждането им в експлоатация)

Операторът на дадена съществуваща инсталация поеме с писмена декларация до компетентните органи (подадена не по-късно от 30.06.2004 г.) задължението да не експлоатира инсталацията повече от 20 000 работни часа между 01.01.2008 г. и 31.12.2015 г.

Операторът на дадена инсталация с номинална топлинна мощност по-голяма от 400 MWth поеме задължението съответната инсталация да не работи повече от 2000 работни часа на година (между 01.01.2008 г. и 31.12.2015 г.) и повече от 1500 работни часа годишно след 01.01.2016 г. при НДЕ на серен диоксид от 800 мг/м3.

На територията на Община Несебър няма обекти попадащи в обхвата на Директива 2001/80/ЕС





Методика на МОСВ за изчисляване на емисии по балансови методи (аналогична на методиката CORINAIR)Въз основа на приетата от Народното събрание Национална стратегия за развитие на енергетиката и енергийната ефективност за периода до 2010 година със средства на НФООС, е разработен Национален план за изпълнение задълженията на Р България по международните екологични споразумения

Директива 2001/81/ЕО на относно националните тавани за емисии на някои атмосферни замърсители

Национална програма за намаляване на общите годишни емисии на серен диоксид, азотни оксиди, летливи органични съединения и амоняк в атмосферния въздух която е приета от МС на 05.04.2007 г.

Директива 2001/81/ЕС регламентира изискванията към всяка страна – членка за достигане на определени национални тавани на емисиите на четири основни замърсители серен диоксид (SO2), азотни оксиди (NOx), неметанови летливи органични съединения (NMVOC) и амоняк NH3) до 2010 г., като за базова година за оценка изменението на емисии на вредни вещества е определена 1990 г. През 2007 г. МС приема Националната програма за ограничаване на общите годишни национални емисии на серен диоксид, азотни оксиди, летливи органични съединения и амоняк, която предвижда допълнително намаляване на нивата на емисии на изброените замърсители. Предвижда се то да бъде постигнато в резултат на прилагането на мерки за привеждане на големите горивни инсталации в съответствие с нормативните изисквания. Ангажиментите по националната програма са включени в клаузите на Договора за присъединяване на страната към ЕС.

Директиви поставени от законодателството на ЕС



Директива 2005/55/ЕО относно мерките, които трябва да се предприемат срещу емисиите на газообразни и механични замърсители от дизелови двигатели, използвани в превозните средства, и емисиите на газообразни замърсители от бензинови двигатели, зареждани с гориво от природен газ или втечнен нефтен газ, използвани в превозните средства

Наредба № 78 за одобряване типа на двигатели със запалване чрез сгъстяване по отношение на емисиите замърсяващи газове и частици; двигатели с принудително запалване, работещи с гориво "природен газ" или "втечнен нефтен газ", по отношение на емисиите замърсяващи газове; нови моторни превозни средства, оборудвани с тези двигатели (Обн. ДВ. бр.1 от 5 Януари 2007г., изм. ДВ. бр.3 от 13 Януари 2009г.)

Директива 2006/32/ЕО относно ефективността при крайното потребление на енергия и осъществяване на енергийни услуги

Закон за енергийната ефективност (Обн. ДВ. бр.98 от 14 Ноември 2008г, изм. ДВ. бр.97 от 10 Декември 2010г).

Изпълнен е първия от трите национални плана за действие по енергийна ефективност, разработен въз основа на Директива 2006/32/ЕО за енергийна ефективност при крайното потребление и енергийните услуги на Европейския парламент и Съветът на Европейския съюз. Периодът за отчитане постигането на индикативната цел по Директивата е 2008 – 2016 г. Основната цел е всички страни членки да постигнат спестяване на горива и енергии, до деветата година от прилагането на Директивата, в размер на 9 % от осреднената стойност на крайното енергийно потребление за периода 2001-2005г. През юни 2009 г. бе изготвен отчетът за изпълнението на ПНПДЕЕ в съответствие с изискванията на чл.5, ал.3, т.5 от Закона за енергийната ефективност (ЗЕЕ) и проследява изпълнението на дейностите и мерките през 2008 г. , на база предоставената в Агенцията по енергийна ефективност информация за изпълнените мерки и дейности от организациите, имащи конкретни задължения за изпълнение на ПНПДЕЕ, описани в приложения 1 и 2 в Плана за действие. Направен е преглед на състоянието на енергийната ефективност през 2007 г., за която има официални данни от Националния статистически институт. След това са отчетени изпълнените мерки и дейности от Плана за действие през 2007 и 2008 г., разделени са мерки по видове горива и енергии и видове мерки за постигане на националната цел за енергийни спестявания.

4. Обобщено представяне на реализираните и предвидени мерки за намаляване на замърсяването на атмосферния въздух по групи, обсъждани на местно, регионално или национално ниво

Група Код Мерки изпълнени до 2010г. Код Предстоящи мерки за реализация

I. Mерки за ограничаване на емисиите от неподвижни източници чрез снабдяването на горивни източници с термична мощност от 0,5 до 50 MW (включително на биомаса) с оборудване за намаляване на емисиите на вредни вещества или чрез тяхната подмяна

BG_R_G_a_1 Ограничаването на емисиите на вредни вещества от горивни инсталации с термична мощност между 0,5 – 50 MW е предмет на Наредба № 1 от 27 юни 2005 г. за норми за допустими емисии на вредни вещества (замърсители), изпускани в атмосферата от обекти и дейности с неподвижни източници на емисии (обн., ДВ, бр. 64 от 2005 г.).

Ns_Sh_Dh_t_1 Поетапна газификация на гр. НесебърNs_Sh_Dh_t_2 Саниране на училища, детски градини и

обществени сгради.Ns_Sh_Dh_i_2 Информационни кампании за разясняване

правилата за енергийна ефективност, условията за саниране на блокове, както и ползите от извършваното обновяване.

Ns_Lt_Pr_t_1 Газификация на хотелиNs_Lt_Dh_t_1 Реализиране на проекти за енергийна ефективностNs_Lt_Dh_i_1 Информационни кампании за разясняване на

населението правилата за енергийната ефективност

Ns_Lt_Dh_i_2 Кампания за запознаване на обществеността с въздействието на основните замърсители върху здравето на хората и възможностите за лично участие в намаляването на вредните емисии.

Ns_Lt_Dh_a_1 Поддържане на система за ежегодна актуализация на изразходваните количествата горива за битово отопление.

II.Ограничаване на емисиите от превозни средства чрез последващо монтиране на оборудване за намаляване на емисиите

BG_R_Tr_a_1 Към момента единственият икономически стимул за ограничаване на емисиите от превозните средства (не снабдени първоначално с каталитични неутрализатори) чрез последващо монтиране на оборудване за намаляване на емисиите се изразява в 50% -но намаление на размера на дължимия годишен данък за съответното превозно средство

Ns_Sh_Tr_t_6 Подобряване на обществения автотранспорт чрез прилагане на следните мерки:- обновяване на автопарка за обществен транспорт;- замяна на съществуващия автобусен парк с дизелово гориво с нови дизелови автобуси или CNG

Ns_Lt_Tr_t_1 Реализиране на инвестиционни проекти за подобряване на обществения транспорт и подобряване на съществуващата транспортна схема на Несебър.

Ns_Lt_Tr_t_2 Обновяване на автобусния парк на “Общинска автогара” за обществен превоз на пътници.


III.Възлагане на обществени поръчки от публичния сектор съгласно наръчника за обществените поръчки в областта на опазването на околната среда, за пътнотранспортни средства, горива и горивни инсталации за ограничаване на емисиите, включително закупуване на: нови превозни средства, вкл. превозни средства с ниски нива на емисии; транспортни услуги, използващи по-малко замърсяващи превозни средства; горивни инсталации с ниски нива на емисии; нискоемисионни горива, предназначени за неподвижни и подвижни източници

Ns_R_Tr_a_1 Въвеждане на задължителни изисквания към емисиите от МПС при провеждане на обществени поръчки и търгове за транспортни услуги и закупуване на транспортни средства

Ns_Sh_Tr_a_1 Изпълнителите на поръчки за подмяна и ремонт на канализационни мрежи, улици и др. да прилагат специална програма от мерки за недопускане на замърсяване на прилежащите площи и територии с кал и други замърсявания, водещи до увеличаване на пътния нанос или ветрово запрашаване

Ns_Sh_Dh_a_2 Въвеждане на изискване при обществени поръчки доставчиците на въглища да гарантират със сертификати, че съдържанието на сяра в горивото е под 2%.


IV.Мерки за ограничаване на

емисиите от подвижни източници чрез

организация и регулиране на движението на

превозните средства (включително такси за

избягване на задръстванията,

диференцирани такси за паркиране или други

икономически стимули; установяване на зони с ниски нива на емисии)

Ns_R_Tr_t_1. Изграждане и определяне на платени паркинги, стриктен контрол за неправилно паркиране

Ns_Sh_Tr_a_1 Усъвършенстване на системата за управление на градския трафик, в това число на обществения транспорт, създаване на достатъчно на брой паркинги, максимално ограничаване на трафика в градските части и др.

Ns_R_Tr_t_2 Благоустройство на крайпътните и междублоковите пространства; озеленяване

Ns_Sh_Tr_t_2 Изграждането на нова и поддръжка на съществуващата пътна инфраструктура

Ns_R_Tr_t_3 Преасфалтиране на улици и модернизация на инфраструктурата

Ns_Sh_Tr_t_3 Реализиране на местни благоустройствени проекти, имащи пряко или косвено отношение към подобряване на КАВ

Ns_R_Tr_t_4 Оптимизиране на организацията на движението в Несебър и Сл.Бряг

Ns_Sh_Tr_t_4 Изграждане и определяне на платени паркинги, и стриктен контрол за неправилно паркиране.

NS_Sh_Tr_a_1 Превозването на насипни товари да става само от автомобили с покривала.

Ns_Sh_Tr_t_5 Миене по график на основните пътни артерии ежеседмично. Увеличаване на броя часове за миене и метене на улиците на 5000ч, както и увеличаване на средства за метене и миене на уличната мрежа в размер на 176 000 лв.

Ns_Sh_Tr_t_6 Периодично ръчно измиване на зони или части от улици, по които по някаква причина се е натрупал значителен пътен нанос

Ns_Sh_Tr_t_7 Ежеседмично миене на района около пункта за мониторинг

Ns_Sh_Tr_t_8 Оптимизиране на зимното снегопочистване - опесъчаване чрез замяна на пясъка /лугата/ със специализирани препарати за третиране на снежната покривка


V.Мерки за насърчаване преминаването към по-малко замърсяващи превозни средства

BG_R_Tr_1 Определяне данъците за МПС, основани на екологичните им характеристики

Ns_Sh_Tr_i_1 Обществена кампания за насърчаване на велосипедния транспорт

BG_R_Tr_2 Провеждане на данъчна политика, насърчаваща доставката и експлоатацията на хибридни леки моторни превозни средства

Ns_Lt_Tr_i_1 Информационна кампания и въвеждане на стимули за насърчаване на използването на обществения транспорт

BG_R_Tr_3 Качеството на употребяваните течни горива на територията на страната е регулирано с Наредба за изискванията за качеството на течните горива, условията, реда и начина за техния контрол (Обн. ДВ. бр.66 от 25 Юли 2003г., изм. ДВ. бр.93 от 24 Ноември 2009г.);Осъществяваният контрол по веригата след тяхното производство, внос, разпространение и/или съхранение, гарантира тяхното регламентирано използване и опазването на околната среда

BG_R_Tr_3 Поддържане на данъчна политика, поощряваща производството и разпространението на биогорива за транспорта, която регламентира акцизна ставка за биодизела и биоетанола в размер на 0 лева на 1000 литра, което ще позволи по-мащабно използване на биогоривата


VI.Гарантиране употребата на нискоемисионни горива в неподвижни и подвижните източници

Ns_R_Dh_t_1 Замяна на високосернисти горива, използвани в горивните и отоплителни инсталации с по-ниско сернисти /вкл. газификация на локалните отоплителни инсталации за обществено отопление в хотелските комплекси/

Ns_Sh_Dh_a_1 Създаване на условия за обществени заведения (ресторанти, барове, дискотеки и др. в жилищни зони) на твърдо гориво за преминаване на газ, дизелово гориво или електричество.

Ns_Sh_Dh_a_3 Съвместно с правителството да се промени системата за енергийни помощи за социално слабите като се заменят въглищата и другите твърди горива с екологично чисти горива като екобрикети и екопелети.

Ns_R_Dh_t_1 Поетапна газификация на града Ns_Sh_Dh_i_3 Изготвяне на Енергийна стратегия на Община Несебър

Ns_Sh_Dh_t_1 Реконструкция на поликлиника в гр.Обзор, в.т.ч. прилагане на мерки за енергийна ефективност

Ns_R_Dh_а_1

Изготвяне на проекти за повишаване енергийната ефективност на сградите

Ns_Lt_Pr_t_1 Газификация на хотели

Ns_Lt_Pr_t_1 Привеждане на дейностите в съответствие с НДНТ

Ns_Lt_Pr_a_1 Въвеждане на изискване към производствените предприятия да извършват периодично измерване на емисиите си от акредитирани лаборатории.

Легенда: Ns – Несебърс; BG- национална мярка; R – изпълнена мярка; Lt – дългосрочна мярка; Sh – краткосрочна мярка; G-обща мярка; Dh – група комунално битов сектор; Tr – група транспорт; Pr – група промишленост; а – административна мярка; i-информационна мярка; t - техническа мярка; 1 – номер поред на съответната мярка.

5. Оценка на очакваното подобрение на КАВ след прилагане на мерките5.1. Оценка на мярка Ns_Dh чрез дисперсионно моделиране

Оценката на мярка Ns_Dh е направена в три стъпки:• Самостоятелна оценка на група източници „Битово отопление” чрез 4-тите по

стойност СД концентрации и СГ концентрации;• Комплексна оценка на всички групи източници в условията на изпълнение на мярка

Ns_Dh чрез 4-тите по стойност СД концентрации и СГ концентрации;• Комплексна оценка на всички групи източници в условията на изпълнение на мярка

Ns_Dh чрез дискретни рецептори.

Както беше вече пояснено, в количествено отношение тази мярка изисква да се намали консумацията на дърва от населението в град Несебър така, че съотношението домашни печки: население да се промени от 1:3 (към 2009 г. по данни на НСИ) до 1:6 към 2013 година. Това ще доведе до понижаване на годишната емисия от домашното отопление с около 58 т/год и то главно в чертите на град Несебър. Това съотношение е получено на базата на многократни симулационни изчисления с модела ISC-Aermod с променлива стъпка на емисиите от битовото отопление и достигане на ниво, което да доведе до желаните промени в КАВ.

При анализа на влиянието на битовото отопление е отчетено, че то е един от основните фактори за системните превишавания на 24-часовите норми за ФПЧ10 и това се наблюдава системно по време на отоплителния сезон. Неговото влияние е много високо и при формиране на средногодишните концентрации. Докато за територията на цялата община влиянието му е около 55%, за територията на град Несебър относителният му дял достига 90%-95%. В светлата част на деня през отоплителния сезон (особено при студено време) битовото отопление самостоятелно създава високи приземни концентрации, които могат да доведат до едночасови концентрации, превишаващи 4-6 пъти СД НОЧЗ, а след осредняване за деня и до висока СД концентрация. В тази светлина мярка Ns_Dh следва да се приема като приоритетна.

5.1.1.Самостоятелна оценка на група източници „Битово отопление” след изпълнение на мярка Ns_Dh

Представените по-долу разпределения на 4-тите по стойност и СГ концентрации на ФПЧ10

отразяват само влиянието на групата източници „Битово отопление” при намалена консумация на дърва от населението. Преценено е, че прилагането на тази мярка към населените места с под 1000 жители е препоръчителна, но не е задължителна (в отдалечените населени места с малко население битовото отопление самостоятелно не може да доведе до превишаване на нормите) и емисиите в тях са запазени на нивото на 2010г.

Разпределението на очакваните 4-ти по стойност 24-часови концентрации на ФПЧ-10 е показано на Фиг.VIII-01, а очакваните промени могат да се оценят чрез сравнение с Фиг.V-17. Сравнението на двете фигури илюстрира промяната в разпределението на приземните концентрации на ФПЧ10 както над цялата територия на Община Несебър, така и в района на град Несебър.

За вътрешността на общината е характерно, че очакваните СД концентрации се понижават от 3 на 1 мкг/м3. Малко по-високи СД концентрации се очакват около селата с население около 1000 души. В района на Свети Влас СД концентрации могат да достигна 5 мкг/м3, а в района на Равда в границите от 5 до 10 мкг/м3.

Най-значителната промяна в приземните концентрации на ФПЧ-10 се очаква в района на град Несебър. Щрихованата в зелено зона фиксира приземни концентрации над 15мкг/м3. Всяка следваща контурна линия към центъра на зоната показва нарастване с 5мкг/м3. Най-вътрешния контурен пръстен фиксира зоната с очаквани най-високи СД приземни концентрации на ФПЧ10

които са в границите от 40 до 45 мкг/м3. Следователно, резултатите от моделирането показват, че изпълнението на мярка Ns_Dh ще доведе до трайно подобрение на КАВ по отношение на ФПЧ10. Това подобрение ще се изразява в рязко снижаване на броя на превишаванията на СД НОЧЗ от 50 мкг/м3. Ако се приеме, че това не се отнася за случаите с екстремни условия по отношение на разсейването на замърсителите (приземни инверсии, безветрие, много ниски температури и др.) то случаите на превишаване на СД НОЧЗ през отоплителния сезон не би следвало да бъдат повече от 10-15 при допустими 35 по Наредба №12.

Фиг.VIII-01. 4-ти по стойност 24-часови концентрации на ФПЧ-10 след изпълнение на

мярка Ns_Dh.

Разпределението на очакваните средногодишни концентрации на ФПЧ10 над територията на Община Несебър в резултат от самостоятелното въздействие на битовото отопление след изпълнение на мярка Ns_Dh е показано на Фиг.VIII-02. Очакваната разлика може да се оцени чрез сравнение с Фиг.V-18. За вътрешността на общината, изпълнението на тази мярка ще доведе до постигане на отлично КАВ по отношение на ФПЧ10. Влиянието на битовото отопление върху СГ концентрации на ФПЧ10 по крайбрежните курортни зони ще се сведе до 0.1 - 0.5 мкг/м3.

Изпълнението на мярка Ns_Dh се отразява най-силно за района на град Несебър. Очаква се в широката зона над града приносът на битовото отопление за формиране на СГ концентрации да бъде в границите от 1 до 5 мкг/м3. Високите стойности се отнасят непосредствено за зоната над Новия Несебър.

Фиг.VIII-02. Средногодишни концентрации на ФПЧ-10 след изпълнение на мярка Ns_Dh.

Резултатите от мярка Ns_Dh не трябва да се надценяват, тъй като битовото отопление е сезонен източник и заема до около 50% от денонощията по време на отоплителния сезон (около една четвърт от часовете в годината). В тази светлина редуцирането на емисиите от битовото отопление ще влияят много по-силно върху броя на превишаванията на СД норма по време на отоплителния сезон и по-малко върху формирането на СГ концентрации на ФПЧ10.

5.1.2. Комплексна оценка на замърсяването с ФПЧ10 след изпълнение на мярка Ns-Dh

Целта на това дисперсно моделиране е да покаже какво е отражението на мярка Ns_Dh върху разпределението на приземните концентрации на ФПЧ10 върху територията на Община Несебър при комплексно въздействие на всички източници. Както и в предходните случаи е проследено изменението на два показателя: 4-ти по стойност СД концентрации (Фиг.VIII-03) и средногодишни концентрации (Фиг.VIII-04).

Оценката на разпределението на 4-тите по стойност 24-часови концентрации на ФПЧ10 след мярка Ns_Dh е показана на Фиг.VIII-03. За да се оцени ефекта от тази мярка следва да се сравни с разпределението от Фиг.V-17. От това сравнение се вижда, че зоната над Новия Несебър с превишаване на СД норма за ФПЧ10 от 50 мкг/м3 е практически изчезнала. Щрихованата в синьо зона показва границата, след която 4-тите по стойност СД концентрации започват да надхвърлят 20мкг/м3. В посока към центъра на зоната всяка линия показва нарастване с 5 мкг/м3 и щрихованата в зелено зона сочи концентрации над 25мкг/м3. Непосредствено в центъра на щрихованата зона се очакват концентрации в границите 45-50 мкг/м3.

Фиг.VIII-03. 4-ти по стойност 24-часови концентрации на

ФПЧ-10. от всички източници след изпълнение

на мярка Ns_Dh.

Проверката в информационния масив на модела показа, че най-високата очаквана концентрация на ФПЧ10 е 52 мкг/м3, и това е над територията на Новия Несебър. Този резултат показва, че комбинираното влияние на транспорта и битовото отопление след изпълнение на мярка Ns_Dh може да доведе до превишаване на СД НОЧЗ само на малка територия над Новия Несебър. Очакваният брой превишавания не следва да надвишава 6 пъти в годината, а с отчитане на екстремните условия (те не могат да бъдат моделирани) до 10-15 пъти в годината.

За останалата част от територията на Община Несебър превишавания на 24-часовата НОЧЗ не се очакват. По крайбрежието от село Равда до Свети Влас максималните 24-часови концентрации

се очаква да са в границите от 10 до 15 мкг/м3, с изключения на отклоненията от път Е87 за село Тънково и Свети Влас, където стойностите могат да достигнат 20-25 мкг/м3. Във вътрешността на общината еднократните замърсявания се очаква да са в границите от 5 до 10 мкг/м3, а в Еминска Стара планина да са в границите 3-5 мкг/м3.

Фиг.VIII-04. Средногодишни концентрации на ФПЧ-10 от

всички източници след изпълнение на мярка Ns_Dh.

Разпределението на средногодишните концентрации на ФПЧ10 след изпълнението на мярка Ns_Dh и въздействието от всички групи източници е показано на Фиг.VIII-04. Ефектът от мярката може да се оцени при сравнение с разпределението на аналогичните концентрации от Фиг.V-18. Очаква се средногодишните концентрации на ФПЧ10 да паднат значително и за вътрешността на общината да достигнат нива в границите от 1 до 2 мкг/м3, което гарантира едно много добро КАВ по отношение на ФПЧ10. Малко по-високи се очаква да останат средногодишните концентрации за районите по крайбрежието от село Равда до Свети Влас, където ще достигнат нива 2-4 мкг/м3. Относително по-високи СГ концентрации могат да се получат над територията на Новия Несебър, но и там няма да надвишават 7-10 мкг/м3. Моделните изследвания показват, че над територията на Стария Несебър средногодишните концентрации на ФПЧ10 не следва да превишават 1-3 мкг/м3, което гарантира едно много добро КАВ.

Веднага следва да се отбележи, че представената по този начин картина на разпределение на приземните средногодишни концентрации не може да даде еднозначен отговор на въпроса, дали са достигнати определените стандарти. Основната причина за тази неопределеност е свързана с

броя и разположението на рецепторите в декартовата рецепторна мрежа. Независимо, че теоретично броят им може да бъде неопределен, тяхното прекомерно увеличаване води до неоправдано нарастване на обема на изчисленията, които затрудняват даже съвременните компютри. По тази причина се препоръчва за територии с площ над 100кв. км. рецепторите да се разполагат на разстояние 1000 метра. При такова разположение в междинните пространства най-често има локални екстремуми, необхванати от изчислителната процедура.

5.1.3. Комплексна оценка на замърсяването с ФПЧ10 след изпълнение на мярка Ns_Dh чрез дискретни рецептори

Тази оценка е направена на базата на разположените в различните зони 12 дискретни рецептора (Фиг.V-21), които не съвпадат с рецепторите от общата рецепторна мрежа.

Както беше обяснено по-горе, данните от това моделиране са представени таблично и графично и отразяват очакваните най-високи (1-ви по стойност) СД концентрации и средногодишните концентрации за всеки рецептор в абсолютен (Таблица VIII-01, Таблица VIII-03 и Фиг.VIII-05) и относителен (Таблица VIII-02, Таблица VIII-04 и Фиг.VIII-06) вид. За да се оцени ефекта от мярка Ns_Dh резултатите от тези таблици следва да се сравнят с данните за 2009г. (Таблици V-09, V-10, V-11, V-12, Фиг.V-22 и Фиг.V-23).

Таблица VIII-01. Абсолютни стойности на 1-те по стойност 24-часови концентрации на ФПЧ10 по групи източници след прилагане на мярка Ns_Dh.





Таблица VIII-02. Относителни стойности на 1-те по стойност 24-часови концентрации на ФПЧ10 по групи източници след прилагане на мярка Ns-Dh

БО ТР Сума%




50%49.70%


Фиг.VIII-05. Относителен дял при образуването на средноденонощните концентрации на групите източници след прилагане на мярка Ns-Dh

Анализът на данните от 1-вите по стойност СД концентрации показва, че средното им ниво (за всички 12 рецептора) намалява от 42.3 до 26.3 мкг/м3. Това намаление е най-значимо за Стария Несебър, в района на АИС (от 127 на 69мкг/м3) и Новия Несебър (от 131.5 на 73.5мкг/м3). Намалява и средния абсолютен принос на битовото отопление за формиране на най-високите СД концентрации (от 32 на 26 мкг/м3), а относителната тежест на битовото отопление се понижава от 63 на 50% (Таблица VIII-02).

Влиянието на мярка Ns_Dh върху формиране на средногодишните концентрации е по-малко и това е свързано с неговия сезонен характер. Абсолютният му дял се понижава от 3.66 на 1.83 мкг/м3, което в относителни единици е съответно от 55.9% до 46.3%. Това намаление е малко и в района на АИС (от 96.3% на 92,8%), както и за Новия Несебър (от 90% на 82%).

Таблица VIII-03. Абсолютни стойности на средногодишните концентрации на ФПЧ10 по групи източници след прилагане на мярка Ns_Dh

БО ТР Сумамкг/м3




ТаблицаVIII-04.Относителни стойности на средногодишните концентрации на ФПЧ-10 по групи източници след прилагане на мярка Ns_Dh

БО ТР Сума%




46.33%

53.67%


Фиг.VIII-06. Относителен дял при образуването на средногодишните концентрации на групите източници след прилагане на мярка Ns-Dh

Показателят средна концентрация за 12-те дискретни рецептора следва да се разбира като обобщен показател за КАВ по отношение на ФПЧ10 за цялата територия на Община Несебър.

От представените в горните таблици данни се вижда, че като цяло, КАВ в Община Несебър е много добро. Проблемите на общината са съсредоточени само в сравнително малка зона от територията й, разположена над и в близост до град Несебър. В тази зона битовото отопление играе основна роля за замърсяване с ФПЧ и следователно мярка Ns_Dh изисква прилагането й главно в гр.Несебър. Населените места с по-малко от 1000 жители не могат да предизвикат превишаване както на СД, така и на СГ НОЧЗ и това ясно се вижда от представените в таблиците данни за селата във вътрешността на общината.

Както беше пояснено по-горе, основният ефект от тази мярка е свързан много повече с намаляване на броя на превишаванията на СД норма от 50мкг/м3 и много по-малко с понижаване на средногодишните концентрации.

5.2. Оценка на мярка Ns_Dh и Ns_Tr чрез дисперсионно моделиране5.2.1. Относно мярка Ns_Tr

Оценката на мярка Ns_Tr е направена само в една стъпка – комплексна оценка на всички групи източници в условията на изпълнение на мярка Ns_Dh и Ns_Tr чрез дискретни рецептори.

Както беше споменато по-горе, в количествено отношение мярка Ns_Тr има ограничено действие и следва да се разглежда като съпътстваща на мярка Ns_Dh. Ограниченото действие на мярка Ns_Tr е свързано с факта, че основното транспортно замърсяване е свързано с трафика по международния път Е87. Както е известно, през летния курортен отсечката от село Ахелой до разклона за Свети Влас е една от най-натоварените в рамките на РПМ. Към момента в тази отсечка не съществува алтернативен маршрут, който да насочи транзитното движение от бреговата ивица към вътрешността. В дългосрочен аспект такава алтернатива ще създаде автомагистрала Черно море. Този висок трафик е една обективна действителност, върху която

Община Несебър практически не може да влияе. От друга страна, транспортното замърсяване е право пропорционално на интензивността на трафика. В тази светлина, възможностите на Община Несебър се простират върху контрола на състоянието на пътните настилки по улиците и паркингите на населените места, както и върху чистотата на транспортните пътища в обособените курортни зони по крайбрежието. По тази причина, мярка Ns_Tr на този етап включва само действия по намаляване на пътния нанос от уличната мрежа. В количествено отношение тази мярка изисква намаляване на пътния нанос по уличната мрежа от 1 на 0.5 г/м 2

(за целите на моделирането към 2009г. този нанос е оценен на 1 г/м2).

Като крайна цел в това отношение Община Несебър следва да се стреми за достигане средни стойности на пътния нанос за улици с нисък трафик (под 5000 МПС/24 часа) и за улици с висок трафик (над 5000 МПС/24 часа) съответно 0.4 и 0.1 г/м2. Такива стойности гарантират, че влиянието на транспорта при замърсяване на атмосферния въздух с ФПЧ10 ще бъде сведено до много ниски стойности, транспортът самостоятелно няма да води до превишаване на 24-часовите норми, а влиянието му върху СГ концентрации ще се сведе до 3-5 мкг/м3.

Влиянието на групата източници „транспорт” също следва да се оценява сезонно. През отоплителния сезон непосредствено след часовете на върхово натоварване (от 16 до около 18 час) следва „засилване” на домашното отопление. Наблюдава се наслагване на емисиите от двете групи източници. Това води до рязко повишаване на приземните концентрации и този период продължава около 8 часа. Това от своя страна рязко увеличава вероятността за превишаване на 24-часовата норма.

За летния период е характерно значително увеличаване на трафика с пик през месеците юли и август. Емисиите от суспендиране значително нарастват и независимо, че битовото отопление е изключено, при високо ниво на пътния нанос транспортът вече е в състояние самостоятелно да доведе до превишаване на 24-часовите норми.

5.2.2. Комплексна оценка на замърсяването с ФПЧ-10 след изпълнение на мярка Ns_Dh и мярка Ns_Tr чрез дискретни рецептори

За тази оценка са използвани същите 12 дискретни рецептора, а данните от това моделиране са представени таблично и отразяват очакваните най-високи (1-ви по стойност) СД концентрации и средногодишните концентрации за всеки рецептор в абсолютен (Таблица VIII-05 и Таблица VIII-07) и относителен (Таблица VIII-06. и Таблица VIII-08, Фиг.VIII-07 и Фиг.VIII-08.) вид. За да се оцени ефекта от мярките, резултатите от тези таблици следва да се сравнят с данните за 2009г. (Таблиц V-09, V-10, V-11 и V-12, Фиг.V-22 и Фиг.V-23).

Таблица VIII-05. Абсолютни стойности на 1-те по стойност 24-часови концентрации на ФПЧ-10 по групи източници след прилагане на мярка Ns_Dh и мярка Ns_Tr.

БО ТР Сумамкг/м3




Таблица VIII-06. Относителни стойности на 1-те по стойност 24-часови концентрации на ФПЧ-10 по групи източници след прилагане на мярка Ns_Dh и мярка Ns_Tr

БО ТР Сума%




51.43%

48.57%


Фиг.VIII-07. Относителен дял на групите източници при образуване на средноденонощните концентрации след прилагане на мярка Ns_Dh и мярка Ns_Tr

Анализът на данните от 1-вите по стойност СД концентрации показва, че средното им ниво (за всички 12 рецептора) намалява от 26.3 до 25.6мкг/м3. Като осреднен показател намалението е незначително, защото мярката обхваща само пътната мрежа на Новия Несебър, където транспортното замърсяване намалява от 15.6 на 13.2мкг/м3. От таблица VIII-06 се вижда, че относителния дял на транспортното замърсяване за Новия Несебър се увеличава от 11.9% на 18.6%. Това относително увеличение се дължи на редукцията на битовото отопление по мярка Ns_Dh. Това означава, че ако консумацията на дърва от населението се намали, за Новия Несебър транспортното замърсяване ще придобива все по-голямо значение.

Като цяло за Община Несебър, изпълнението на мерки Ns_Dh и Ns_Tr ще доведе до изравняване на влиянието битовото (51%) и транспортното (49%) замърсяване за достигане на пределните СД норми за ФПЧ10.

Таблица VIII-07. Абсолютни стойности на средногодишните концентрации на ФПЧ-10 по групи източници след прилагане на мярка Ns_Dh и мярка Ns_Tr.





Таблица VIII-08. Относителни стойности на средногодишните концентрации на ФПЧ-10 по групи източници след прилагане на мярка Ns_Dh и мярка Ns_Tr.

БО ТР Сума%


10 Кошарица 37.01 62.99 100.0011 Обзор 94.62 5.38 100.0012 Несебър стария град 93.16 6.84 100.00


48.66%

51.34%


Фиг.VIII-08. Относителен дял на групите източници при образуване на средногодишните концентрации след прилагане на мярка Ns_Dh и мярка Ns_Tr

Поради описаните по-горе причини, влиянието на мярка Ns_Dh и мярка Ns_Tr върху формиране на средногодишните концентрации е скромно като обобщение за всичките 12 рецептора и по-значимо за територията на Новия и Стария Несебър. Докато за цялата територия на Община Несебър двете мерки ще доведат до понижаване на СГ концентрации с около 2 мкг/м3, за територията на Несебър това намаление е двойно (от 11 на 5.7мкг/м3 за Стария Несебър и от 20.3 мкг/м3 на 10.8 мкг/м3 за новия Несебър).

Заключение:Изпълнението на мярка Ns_Tr има ограничено действие, което се простира само върху територията на град Несебър. За тази зона тя е наложителна, тъй като в нея съвместното влияние на битовото отопление и транспорта води до многократни превишения на СД НОЧЗ за ФПЧ10 от 50мкг/м3. Препоръчително е тя да се реализира и в курортни зони и комплекси по крайбрежието, където многобройните вътрешни пътни връзки и паркинги през летния туристически сезон могат инцидентно да предизвикат значително суспендиране на прах и евентуални локални превишения на СД НОЧЗ.

Съвместното изпълнение на двете мерки ще гарантира, че на територията на град Несебър превишаванията на СД НОЧЗ от 50 мкг/м3 ще бъдат ограничени до 10-15 на година, което е значително по-ниско от допустимите 35 по Наредба №12. За цялата останала територия на Община Несебър, в това число и по крайбрежната зона, изпълнението на двете мерки ще гарантира много високо ниво на КАВ по отношение на ФПЧ10.

6.Обобщение на резултатитеПредложените в настоящия доклад мерки включват редица мероприятия за ограничаване на емисиите от ФПЧ10 на територията на Община Несебър с цел привеждане на КАВ в съответствие с действащите норми и стандарти. Предложените мероприятия са обединени в две мерки, ориентирани към редукция на емисиите съответно от групите източници „Битово отопление” и „Транспорт”. Оценката на ефективността от мерките е направена на основата на дисперсионно моделиране с използване на декартова система от рецептори, разположени

равномерно върху територията на цялата община и чрез дисперсионно моделиране с дискретни рецептори, разположени в 12 жилищни района на територията на цялата община. Количествената оценка на ефективността на мерките е направена относно годишните емисии, снижение на очакваните най-високи 24-часови концентрации и средногодишните концентрации при последователно прилагане на предложените мерки. Предполага се, че предложените мерки ще бъдат изпълнени в необходимия обем към 2013 г.

6.1. Годишни емисииОчакваното снижение на годишните емисии от всяка група източници за 2009г. с очакваните към 2013г. е показано на Фиг.VIII-09:

Фиг.VIII-09. Годишни емисии на ФПЧ-10 в Община Несебър за 2009 и 2013 г. по основни групи източници

99.8

19.2

115.4

92.4

19.2

57.7

0.0 20.0 40.0 60.0 80.0 100.0 120.0

Транспорт сусп.

Транспорт сажди

Битово отопление

Емисия, т/год

20132009

Предвиденото с предложените мерки общо снижение на годишните емисии за Община Несебър е с 65.1 т/год. В абсолютен план то се дължи основно на групите източници „Битово отопление” (снижение с 57.7 т/год.) и мярка Ns_Tr (снижение с 7.4 т/год.). В абсолютен план предлаганата редукция на емисиите е малка, защото тя цели подобряване на КАВ по отношение на ФПЧ 10

само за ограничен район, разположен над и около град Несебър.

Ограничаването на емисиите от група източници „Битово отопление” е основна мярка (снижаване на емисиите с 57.7 т/год.), тъй като тя е от първостепенно значение за ограничаване на превишаванията на 24-часовата НОЧЗ през отоплителния сезон, основно в района на Новия Несебър. Без изпълнението на тази мярка е почти невъзможно превишаванията на СД НОЧЗ да се вместят в допустимите 35 годишно по Наредба №12.

Ограничаването на транспортното замърсяване има най-малък принос в годишния баланс на емисиите (редукция с 7.4 т/год.), но влиянието му върху КАВ района на Новия Несебър е най-високо. Както беше обяснено вече, транспортните източници са разположени непосредствено на земната повърхност и емисиите от тях (особено при висок трафик) формират веднага високи приземни концентрации. Макар че имат променлива интензивност, тези източници действат целогодишно и оказват силно влияние както върху максималните 24-часови концентрации (създават се високи едночасови концентрации, които влияят силно върху СД концентрации),

така и върху средногодишните концентрации. В тази светлина, ограничаването на транспортното замърсяване в населените места и курортните зони е от изключителна важност.

От Фиг.VIII-05 се вижда, че предложените мерки не предвиждат ограничаване на емисиите на сажди от дизеловите автомобили (годишните им нива за 2009 и 2013г. се запазват). Това е така, защото решение на този въпрос трябва да се търси на национално ниво.

6.2. Максимални 24-часови концентрацииКогато се оценява КАВ в Община Несебър следва територията й да се разграничи на няколко обособени зони: територия над и около град Несебър, крайбрежна зона от село Равда до Свети Влас, западна равнинна част на общината и територия над Еминската планина от нос Емине до град Обзор.

Фиг.VIII-10. Очаквано изменение на максималните средноденонощни концентрации на ФПЧ-10 в района на АИС след последователно прилагане на

всички мерки (дисретни рецептори)

131.47

73.49

71.14

0.00 20.00 40.00 60.00 80.00 100.00 120.00 140.00

2009

След Ns_Dh

След Ns_Tr

Концентрация, мкг/м3

Единствената зона, за която съществуват проблеми с КАВ по отношение на ФПЧ10 е град Несебър, които са съсредоточени в новата му част, наричана по-горе Новия Несебър.

Изменението на очакваните най-високи 24-часови концентрации на ФПЧ10 за територията на АИС след последователното прилагане на предвидените мерки е показано на Фиг.VIII-10. Те са получени на базата дискретния рецептор, разположен в тази зона. От изпълнението на предвидените мерки се очакват нива на средноденонощни концентрации в рамките на НОЧЗ.

Фиг.VIII-11. Очаквано средно изменение на максималните средноденонощни концентрации на ФПЧ-10 за територията на Община Несебър след последователно прилагане на всички мерки (дисретни рецептори)

42.33

26.31

25.57

0.00 5.00 10.00 15.00 20.00 25.00 30.00 35.00 40.00 45.00

2009

След Ns_Dh

След Ns_Tr


Изменението на очакваните най-високи 24-часови концентрации на ФПЧ10 за цялата територия на Община Несебър след последователното прилагане на предвидените мерки е показано на Фиг.VIII-11. Те са получени чрез осреднявани на резултатите за 12-те дискретни рецептора. Това означава, че за конкретни точки (конкретни рецептори) могат да се очакват като по-ниски, така и по-високи стойности. Сравнението на данните от Фиг.VIII-11 с останалите резултати от моделирането показват, че превишения на СД НОЧЗ от 50мкг/м3 в останалата част от територията на Община Несебър след изпълнение на мерките не следва да се очакват. Като изключение, отделни епизодични превишения могат да се очакват само за крайбрежната зона от село Равда до Свети Влас през активния туристически сезон в резултат на транспортно замърсяване. Не се очаква тези превишения да бъдат повече от 4-6 на година. В останалите зони от територията на Община Несебър превишения на СД НОЧЗ не се очакват.

Резултатите от Фиг.VIII-10 и Фиг.VIII-11 са свързани основно с очакванията за броя на превишаванията на СД НОЧЗ. Добре се вижда, че в това отношение решаваща е мярка Ns_Dh, която ограничава замърсяването от битовото отопление.

6.3. Максимални годишни концентрацииТова е основен показател при оценка на КАВ и неговото очаквано изменение след последователното прилагане на набелязаните мерки и за територията на Новия Несебър е показано на Фиг.VIII-12. От нея добре се вижда и относителната тежест на отделните мерки за формиране на средногодишните концентрации. Изпълнението на мерките гарантира значително понижаване на средногодишните концентрации на ФПЧ10 до нива около 10-12 мкг/м3 и това ще гарантира едно много добро КАВ за територията на град Несебър.

Фиг.VIII-12.Очаквано изменение на средногодишните концентрации на ФПЧ-10 в района на АИС след последователно прилагане на всички мерки (дискретни

рецептори)

20.29

11.15

10.84

0.00 5.00 10.00 15.00 20.00 25.00

2009

След Ns_Dh

След Ns_Tr


Фиг.VIII-13. Очаквано средно изменение на средногодишните концентрации на ФПЧ-10 за цялата територия на Община Несебър след последователно прилагане

на всички мерки (дискретни рецептори)

4.86

3.03

2.96

0.00 0.50 1.00 1.50 2.00 2.50 3.00 3.50 4.00 4.50 5.00

2009

След Ns_Dh

След Ns_Tr


Фиг.VIII-13 представя аналогични резултати, но получени сред осредняване на данните за всичките 12 дискретни рецептора. От тази гледна точка, КАВ на Община Несебър може да се определи като много добро (към 2009г.) и отлично (към 2013г.) след изпълнение на предложените мерки.

Анализът на осреднените резултати от Фиг.VIII-13 показва, че за снижение на СГ концентрации най-голямо влияние оказва мярка Ns_Dh, което я прави приоритетна и постоянно действаща. Нейното влияние ще е най-силно за територията на град Несебър. На второ място по въздействие е мярка Ns_Tr. Нейният дял за подобряване на КАВ е значително по-малък за

територията на общината като цяло, но е съществен за територията на Новия Несебър и крайбрежната курортна зона през летния сезон.

ЗаключениеНезависимо, че територията на община Несебър не е голяма, по отношение на КАВ тя може да се раздели на четири зони.За северната зона (Еминска Стара планина) и западната част, проблеми с КАВ не са установени. Резултатите от дисперсното моделиране показват, че в тези две зони и сега КАВ може да се оцени от много добро (западна част) до отлично (Еминска Стара планина).

За крайбрежната зона от село Равда до КК Елените КАВ може да се оцени като добро (КК Слънчев бряг) до много добро (КК Елените). В зоната около село Равда и КК Слънчев бряг през курортния сезон са възможни периодични превишения на СД НОЧЗ от 50 мкг/м ,3, дължащи се на транспортни замърсявания. Независимо от това, СГ концентрации остават значително под нормата от 40 мкг/м3.

Единствената зона, която към 2009г. не отговаря на нормите за ФПЧ-10 е територията над и около град Несебър. Тя е ситуирана непосредствено над Новия Несебър, но чрез пренос засяга и територията на Стария Несебър.

Направеното по-горе обобщение показва, че трайно и значително подобряване на КАВ в град Несебър по отношение на ФПЧ10 може да се гарантира само чрез комплексно изпълнение на описаните по-горе мерки и достигане на набелязаните количествени показатели. Основен приоритет следва да се даде на мярка Ns_Dh, с която броят на превишенията на СД НОЧЗ ще бъде намален значително. Мярка Ns_Tr ще подобри КАВ през активния туристически сезон. Изпълнението само на една от набелязаните мерки или частичното изпълнение на двете мерки не може да гарантира достигането на нормативните стандарти.

IX.Списък на публикациите, документите, проучванията и др., използвани за изготвяне на Програмата за КАВ. Методика за изчисляване по балансови методи на емисиите на вредни вещества

(замърсители), изпускани в атмосферния въздух. МОСВ, юни, 2000. European Environment Agency. Atmospheric Emission Inventory Guidebook, 3rd Edition, Co-

operative Programme for Monitoring and Evaluation of the Long Range Transmission of Air Pollutants in Europe, September 2003 Update.

U.S. EPA. Compilation of Air Pollutant Emission Factors, 5th ed. (AP-42), Vol I: Stationary Point and Area Sources. Research Triangle Park, North Carolina: U.S. Environmental Protection Agency, Office of Air Quality Planning and Standards, October 1998.

Куцаров. Р.К., Замърсяване на въздуха – замърсители, източници, оценка на емисиите, въздействие. Изд. Университет “Проф. Ас.Златаров”, Бургас, 2001.;

US EPA. Cpesiate 3.1 Профил №2491 и №2492. Fuel A, based on the 1988 Motor Vehicle Manufacturers Assoc. [MVMA] summer nationwide fuel survey;

US EPA. Cpesiate 3.1 Профил №2508 Paso del Norte project. US EPA. Cpesiate 3.1 Профил №2510, №2511. Zielinska, B., J. Sagebiel, G. Harshfield, and E.

Fujita (1997). Air Monitoring Program for Determination of the Impacts of the Introduction of California's Phase 2 Reformulated Gasoline on Ambient Air Quality in the South Coast Air Basin. Draft Final Report prepared for the California Air Resources Board, Sacramento, CA May 5, 1997.

US EPA. Cpesiate 3.1 Профил №2512, №2522, №2532. Fujita, E.M., Lu, Z., Sheetz, L., Harxhfield, G., Zielinska, B., Determination of Mobile Source Emission Source Fraction Using Ambient Field Measurements. Desert Research Institute, Reno, NV. Prepared for Coordinating Research Council, 1997.

US EPA. Cpesiate 3.1 Профил№2536 2537 и 2538 COAST project; US EPA. Cpesiate 3.1 Профил №2539 R.A. Wadden, I. Uno, S. Wakamatsu, "Source

discrimination of short-term hydrocarbon samples measured aloft," Environ. Sci. Technol. 20:473 (1986).

S. Wakamatsu, I. Uno, R.A. Wadden, "A study of the NMHC source fingerprint and its photochemical reactivity," in Proceedings, Eighth U.S.-Japan Conference on Photochemical Air Pollution, U.S. EPA, Research Triangle Park , NC, December 1984, pp 45-76

28 US EPA. Cpesiate 3.1 Профил .№2540 2563 R.B. Zweidinger, J.E. Sigsby, S.B. Tegada, F.D. Stump, D.L. Dropkin, W.D. Ray, J.W. Duncan, "Detailed hydrocarbon and aldehyde mobile source emissions from roadway studies," Envion. Sci. Technol. 22:956 (1988)

US EPA. Cpesiate 3.1 Профил. №2562 2563 , 2564,2566,2567,2565 Doskey, P. V.; Porter, J. A.; Scheff, P. A. "Source Fingerprints for Volatile Non-Methane Hydrocarbons"; Journal of the Air & Waste Management Association, Volume 42, No. 11, p. 1437, November, 1992.

US EPA. Cpesiate 3.1 Профил .№2540 и2563 Zweidinger, R.B.; Sigsby, J.E.; Tejada, S.; Stump, D.L.; Dropkin, W.D.; Ray, W.D.; Duncan, J.W. "Detailed Hydrocarbon and Aldehyde Mobile Source Emissions from Roadway Studies"; Environ. Sci. Technol., 22: 956, 1988

US EPA. Cpesiate 3.1 Профил .№ 2564,2567 Lonneman, W. A.; Seila, R. L.; Daughtridge, J.V.; Richter, H.G. "Results from the cannister sampling program conducted during the 1990 Atlanta precursor study," Paper 91-68 P.2 presented at the 84th Annual Meeting and Exhibition of the Air and Waste Management Association, Vancouver, British Columbia, June 1991]

US EPA. Cpesiate 3.1 Профил №2526 Sagebiel, J.C., Zielinska, B., Pierson, W.R., Gertler, A.W., Real World Emissions and Calculated Reactivities of Organic Soecies from Motor Vehicles. Atmos. Environ. 30:2287-96, 1996

US EPA. Cpesiate 3.1 Профил №2520 SagebielCLC tunelprojekt

US EPA. Cpesiate 3.1 Профил №2513,2517,2529,2533,2534,2519, 2505, 2529,2533,253,42518,2524,2530 2521,2527 Fujita.F.M Sheetz, L Harxfiled,G, Zielinska,B Determenation fo Mobillesourse.EmesionSourseFraction using Ambinet

US EPA. Cpesiate Vehicle Exhaust - Tuscarora Tunnel Light Duty Gasoline - 1995 Conner, T.L., Lonneman, W.A., Seila, R.L., Transportation-related Volatile Hydrocarbon Source Profiles Measured in Atlanta, JAWMA, 45:383-94, 1995.

US EPA. Cpesiate 3.1Профил№2521 Zielinska, B., and K. Fung (1992). Composition and Concentrations of Semi-Volatile Hydrocarbons. Final Report, DRI Document No. 8202.FR1. Prepared for the California Air Resources Board, Sacramento, CA, 21 August 1992

US EPA. Cpesiate 3.1 Профил №2527,2520 Vehicle Exhaust - Fort McHenry Tunnel Light-Duty Gasoline - 1995 CRC tunnel project.

US EPA. Cpesiate 3.1 Профил №6001 Non-Catalyst Gasoline Light Duty Vehicle Exhaust US EPA.Cpesiate 3.1 Профил №6001 Harley R.A., HanniganM.P., and CassG.R (1992)

Respeciation of Organic Gas Emissions and the Detections of Excess Uniburned Gassoline in the Atmosphere.Environmetal Science and Tehnology26,12, 2395-2408

CohyL. K,Rapp L A ., SegalJ. S (1989) EC-1 emission controlgassoline ARCO Produkts Company, Anaheim, California

US EPA. Cpesiate 3.1 Профил №2526 Sagebiel,J.C Zelinska, B., Pierson, W.R., Gertler,A.W., Real World Emissions and Calculated Reactivities of organic Soecsies from Motor Vechles.Atmos, Environ30:2287-96,1996

US EPA. Cpesiate 3.1 Профил № 2536, 2537, 2506, 2507 Coast project.