3

Лабораторно упражнение N1

Чертожно и визуализационно поле. Координати и координатни системи. Въвеждане на координати. Управление на графичното изображение.

Цел и задачи на лабораторното упражнение: Познания за управление на графичното изображение, въвеждане на различни координати в декартова и полярна координатни системи. Запис и отваряне на чертожен файл.

граници на чертожното поле - Limits; управление на визуализационното поле - Zoom, Pan; мерни единици и формат на извеждане. Чертожни инструменти; координати и координатни системи; запис и отваряне на файл - Save, Save_As, Open, New.

1.Зареждане на нов чертеж. Чертожно и визуализационно поле. След стартиране на системата AutoCAD, чрез двукратно щракване върху иконата на Desktop или чрез щракване върху иконата на MS Shortcut Bar, се появява диалоговия прозорец Select template (фиг.1.1), от който се избират прототипния чертеж. Прототипните чертежи са зададени чрез имена, които се избират от списъка. Например за чертеж формат А3, може да се избере името Acadiso. По подразбиране се зарежда нов чертеж с размери на чертожното поле 12, 9 единици (отговаря на името Acad).

фиг.1.1 Диалогов прозорец Select template

Нов чертеж може да се отвори и след като сме в друг чертеж, като се избере от Главното меню опцията File и от падащото меню New, или при натискане на бутона New (празен лист) от функционалния ред Standard. След зареждане на системата се появява екранът на AutoCAD. Същият е съставен от следните части (фиг.1.2).

Заглавният ред показва името на софтуера и името на текущо отворения файл с чертеж. Отляво и отдясно се намират стандартните за Windows бутони. Под заглавния ред се намира Главното меню, чрез неговите опции се осигурява достъп до падащите менюта. Функционалният ред Standard е подобен на повечето Windows приложения (първите бутони напълно се препокриват). Предназначението на този ред е да осигури лесен достъп до най-често използваните команди. Плаващите функционални редове позволяват бърз достъп до най-често използваните команди. Те са разделени на групи в зависимост от своето предназначение. Командните редове се използват за въвеждане на командите и за информация от предишно изпълнените команди. За уголемяване на същите може да се използва клавиша F2. Появява се диалогов прозорец, в който се намира цялата информация за работата от включването на компютъра. Чертожното поле се използва за чертане. Със специални команди се изменят неговите размери. Ред на състоянието включва в себе си информация за координатите, в които се намира показалеца в чертожното поле и още 8 бутона, които се включват и изключват чрез двукратно щракване на мишката върху тях.

4

Главно меню

Функционален ред Standard

Функционален ред Object Properties

Чертожно поле

Плаващи функционални редове

Draw, Modify

Плаващ команден прозорец

Ред за състояние

фиг.1.2. Части на екрана на системата AutoCAD

Чертожно и визуализационно поле. Чертожно е полето в което се чертае чертежа. Това поле може да се сравни с листа хартия при ръчното чертане. Визуализационно поле е частта от чертожното поле, което се изобразява на монитора. След зареждане на системата е възможно да се промени чертожното поле. Промяната се извършва с командата Limits. Command: Limits On/OFF/<Lower left corner><0,0>: въвеждат се координатите на долния ляв ъгъл Upper right corner <12,9>: въвеждат се координатите на горния десен ъгъл Ако се отговори с ON, AutoCAD не позволява да се чертае извън чертожното поле. Тази опция се изключва чрез OFF.

Примери за упражнение: а/ въведете формат на чертожното поле А4 (210,297); б/ въведете формат на чертожното поле А3 (420,297). За управляване на визуализационното поле се използват командите ZOOM и PAN. Командите се активират или от командния ред (фиг.1.3) или от Главния ред чрез опцията View и от падащото меню се избира Zoom (фиг.1.4).

фиг.1.3. Опции на командата Zoom на командния ред

Zoom All - изобразява чертежа в неговите граници или същински размери, което е по-голямо. Ако има обекти извън границите на чертежа командата изобразява и тях. След нейното изпълнение чертежа винаги се регенерира.

Zoom Center - създава се нов изглед на чертежа, базиран на нов център. Системата изисква да се въведе точката, която да бъде център на новия изглед. След даване на координатите на точката системата изисква да се въведе степента на увеличение или височината на новия изглед. Стойността, последвана от х, показва колко пъти е увеличението. Стойности, по-големи от 1, увеличават изображението, а стойности по-малки от 1 го намалят. Ако се въведе число без х, системата го възприема като височина на новия изглед.

5

Zoom Dynamic - опцията временно изобразява целия чертеж и позволява да се избере произволна част от него за нов изглед. Появяват се границите (същинските размери), текущото положение на видимата част от чертежа, новата видима част от чертежа, границите на виртуалния екран и една икона.

същински размери - този правоъгълник същинските размери или границите на чертежа. текущ изглед - този правоъгълник (зелена линия) показва изгледа преди активиране на командата. генерирана област - тази област (синя линия) показва виртуалния екран. прозорец на позиция - този правоъгълник с Х в средата показва областта, която ще се начертае на екрана

след това. Позиционира се знака Х в центъра на новия изглед. След натискане на бутона на мишката се появява прозореца за увеличение.

прозорец за увеличение - чрез този правоъгълник със стрелка отдясно може да се увеличава или намалява изображението. При натискане на десния бутон на мишката командата се изпълнява. Zoom Extents - чрез тази опция на командата се визуализират всички обекти в чертежа. Zoom Left - се създава нов изглед, указвайки позицията на долния ляв ъгъл и височината на изгледа.

Височината на изгледа се задава както при опцията Zoom Center. Zoom Previous - се използва за показване на предишен изглед. Системата помни последните 10 изгледа.

Последователното въвеждане на тази команда кара AutoCAD да връща последователно последните изгледи. Zoom Scale (X/XP) - позволява да се увеличава или намалява изображението при запазване положението на

центъра на екрана. Прилагането на коефициент на увеличение, равен на 1, се показва изглед на чертожните граници. По-малки от 1 стойности намаляват изображението, а по-големи го увеличават. Ако се използва Х в коефициента на увеличение, изображението се мащабира спрямо текущия изглед.

Zoom Window - дефинира се прозорец, който да стане ново чертожно поле. Той е подобен на прозореца, който се създава при селекция на обектите. Прозореца се разширява от първата точка, която се избере.

фиг.1.4. Падащо меню на опцията Viev - Zoom

Командата Pan служи за преместване на визуализационното поле в рамките на чертожното поле. Преместването се извършва от дадена начална точка към втора точка. Използват се следните начини за извикване на командата:

натиснете бутона Pan от функционалния ред Standard. На екрана се появява икона във вид на ръка и при движение на мишката в реално време се изменя съответния изглед;

от главното меню се избира опцията View, от падащото меню опцията Pan, която отваря каскадното меню, съдържащо различните опции за местене, а именно: Real Time (местене в реално време), Point (създава се вектор на преместване), Left, Right, Up, Down (предвижване съответно наляво, надясно, нагоре и надолу със съответна стъпка).

6

Мерни единици и формат на извеждане Повечето чертежи използват различни мащаби и размери. Въвеждането на размера и тяхното извеждане от

системата върху чертежа зависи от съответните настройки. Системата позволява гъвкавост, която се постига чрез използване на различни мерни единици за линейни и ъглови размери. Настройката се извършва по следния начин:

На командния ред се написва командата ddunits , или от главното меню избирате опцията Format, а от падащото меню опцията Units. Появява се следния диалогов прозорец (фиг.1.5). В него по подразбиране мерните единици са десетични. Те могат да представляват всичко, което желаете. Една единица може да е милиметър, сантиметър, метър и т.н. Първата задача е да определите съответните мерни единици на вашия чертеж, т.е. начина на тяхното въвеждане и показване на екрана.

фиг.1.5. Диалогов прозорец Drawing Units

В лявата част на диалоговия прозорец се извършват настройките на линейте размери, а в дясната на ъгловите размери. Линейните размери съответно са: Scientific (научен формат), Decimal (десетичен формат), Engineering (инженерен формат), Architectural (архитектурен формат) и Fractional (дробен формат). В частта Precision се въвежда значността на извеждания формат.

В дясната част на диалоговия прозорец се извършват настройки на ъгловите размери. Те са: Decimal Degrees (десетичен формат), Deg/Min/Sec (градуси, минути и секунди), Grads (в гради), Radians (в радиани), Surveyor (в научен формат). В частта Precision се въвежда значността на извеждания формат.

Чрез поставяне на отметка в прозорчето на Clockwise се определя посоката на измерване на ъгъла. Без отметка, в посока обратна на часовниковата стрелка, а с отметка – по часовниковата стрелка.

Чрез бутона Direction се задава начина на измерване на ъглите и началото на тяхното измерване. Появява се следния диалогов прозорец (фиг.1.6): В частта Base Angle се задава откъде започва измерването на ъгъла. От East ъгълът се измерва от абцисната ос Х.

фиг.1.6. Диалогов прозорец Direction Control

Използване на чертожните инструменти на AutoCAD AutoCAD има различни помощни средства за чертане и повишаване на скоростта и ефективността. Тези

средства са: Grid (мрежа); Snap (долепяне); Coords (координати); Ortho (ортогонален режим).

7

Тези инструменти се намират във вид на бутони на реда на състоянието в основния прозорец на системата AutoCAD.

Grid, Snap, Ortho могат да се избират и променят от диалоговия прозорец Drawing Settings (фиг.1.7). Този диалогов прозорец се отваря чрез опцията Tools от Главния ред, като от падащото меню се подбере опцията Drawing Settings, или като на командния ред се напише командата ddrmodes.

фиг.1.7. Диалогов прозорец Drawing Settings

Може и директно на командния ред да се въвеждат тези команди и текущо да се правят необходимите промени.

2. Координати и координатни системи В AutoCAD се работи с относителни и абсолютни координати, които могат да се задават в декартова и

полярна координатни системи. Абсолютни координати са тези, които се задават спрямо началото на координатната система, зададена с командата Limits. Относителни координати са тези, които се дефинират спрямо предходно въведената точка.

Координатите в декартовата координатна система се записват със стойностите по оста х, по оста y и по оста z. Ако се работи в двумерното пространство са достатъчни само стойностите по осите х и y. За разделител между стойностите се използва символа запетая ( , ).

Координатите в полярна координатна система се записват със стойността на радиус вектора и стойността на ъгъла измерван спрямо положителната посока на оста х. За разделител се използва символа по-малко ( < ).

За да се различават описаните координати в абсолютна и относителна координатни системи се използва символа @. Въвеждането на различни координати в различни координатни системи е показано в таблица 1:

таблица 1 Координати Декартова координатна

система Полярна координатна

система абсолютни 100,100 45<60 относителни @20,30 @10<45

Примери за упражнение: Използвайки командата за чертане на линия (line) и различните видове координати и координатни системи

начертайте фигурите показани на фиг.1.8:

фиг.1.8. Примери за упражнение

30,30

8

3. Записване на чертожен файл и отваряне на съществуващия чертожен файл. Изход от системата За първоначален запис на чертожен файл се постъпва по следния начин:

От главният ред се избира опцията File; От падащото меню се избира опцията Save As; Отваря се диалогов прозорец Save. В този прозорец се посочва папката, в която ще се записва файла и името

на същия. При натискане на бутона Save, файлът се записва върху HDD в посочената папка. За междинни записи (след като е наименован файла) може да се използва опцията Save от падащото меню

File. За отваряне на съществуващ файл се използва опцията Open от падащото меню File. Отваря се диалогов

прозорец, в който е необходимо да се посочи папката в която е записан файла и от получения списък да се маркира необходимия чертожен файл. След натискане на бутона Open, същият се отваря от системата AutoCAD.

За напускане на системата AutoCAD се използва опцията Exit от падащото меню File. Ако са правени промени в чертожния файл и същите не са записани се издава съобщение. На съобщението може да се отговори положително или отрицателно. Ако отговорът е положителен преди изход от системата, чертожният файл се записва с неговите промени, ако се отговори отрицателно – изход от системата без запазване на направените промени.

Примери за упражнение: Запишете начертаният файл в папка C:\PSM2005 с име избрано от вас; Отворете нов файл; Отворете файла с избраното от вас име; Увеличете визуализационното поле; Напуснете системата без да записвате направените от вас промени.

Лабораторно упражнение N2

Графични примитиви. Създаване на базова геометрия. Запознаване с основите на построителната геометрия

Цел и задачи на лабораторното упражнение: Познания за графичните примитиви (инструменти), начини за създаване на графичното изображение при

използване на съответните графични примитиви и основите на построителната геометрия Графични примитиви – Line, Circle, Arc, Rectang, Ellipse, Donut, Polygon Използване на същите за създаване на произволни отворени и затворени контури Средства за подпомагане на чертожната дейност – долепяне към обекти, лъчи ( Ray ) и безкрайни

линии ( Xline ) 1. Графични примитиви

Посредством на графичните примитиви се създава базовата геометрия на всеки чертеж. Всеки един графичен примитив има име, което се набира от клавиатурата, от функционалния ред Draw или от падащите и каскадни менюта. Например командата Line чертае линия, командата Circle чертае окръжност и т.н. В геометричните примитиви на AutoCAD са включени и по-сложни обекти като Rectangle (правоъгълник), Polygon (многоъгълник), Donut (запълнена окръжност) и др.

1. Командата Line служи за създаване на отсечки между зададени точки в чертожното поле. Точките могат да се задават в декартова или полярна координатни системи, а също да се дефинират като абсолютни и относителни координати. Избора на командата става чрез: написване на същата на командния ред, натискане на бутона Line от функционалния ред Draw или от главното меню чрез избор на опция Draw и от падащото меню опция Line. Ако се натисне клавиша Enter или десния клавиш на мишката се прекратява изпълнението на командата. За да се затвори автоматично контура е възможно след съответния въпрос To point: да се отговори с латинската буква “с” - съответно от Close. За стъпка назад след въпроса To point: се отговаря с латинската буква “u” – съответно от Undo.

2. Командата Circle служи за чертане на окръжности. В AutoCAD има пет начина за чертане на окръжност: Center, Radius. Първо се задава центъра на окръжността, а след това радиуса и; Center, Diameter. Първо се задава центъра на окръжността, а след това диаметъра и; 2 point. Задават се две точки, който определят диаметъра на окръжността; 3 point. Задават се три точки, лежащи на окръжността; Tangent, Tangent, Radius. Посочват се два обекта, към които се допира окръжността и радиус на

окръжността; Tangent, Tangent, Tangent. Посочват се три обекта, към които се допира окръжността. Командата Circle се извиква по следните начини: Написва се командата на командния ред, натиска се бутона

Circle от функционалния ред Draw или чрез опцията Draw от главното меню, като от падащото меню се избира опцията Circle, а чрез каскадното меню се определя начина за построение на окръжността.

9

фиг.2.1. Начини за чертане на окръжност

Примери за упражнение: Начертайте окръжностите показани на фиг.2.1.

3. Командата Arc служи за чертане на дъги. Командата Arc се извиква по следните начини: Написва се командата на командния ред, натиска се бутона Arc от функционалния ред Draw или чрез опцията Draw от главното меню, като от падащото меню се избира опцията Arc, а чрез каскадното меню се определя начина за построение на окръжността.В AutoCAD има 11 начина за тяхното чертане:

по три точки (3 Points); по начална и крайна точка и център на дъгата (Start,Center,End); по начало, център и ъгъл (Start,Center,Angle); по начало, център и дължина на хорда (Start,Center,Length); по начало, край и ъгъл (Start,End,Angle); по начало, край и направление (Start, End, Direction); по начало, край и радиус (Start, End,Radius); по център, начална точка и крайна точка (Center, Start, End); по център, начална точка и ъгъл (Center,Start, Angle); по център, начална точка и дължина на хордата (Center, Start, Length); по продължение на съществуваща дъга (Continue).

Забележка: За да се изпълни тази команда е необходимо да е начертана предварително една дъга, крайната точка на която системата възприема като начална точка на следващата дъга.

Примери за упражнение: Начертайте дъгите показани на фиг.2.2.

10

Фиг.2.2. Начини за чертане на дъги

4. Командата Rectang служи за чертане на правоъгълник. За да се начертае тази фигура е необходимо задаването на координатите на един от ъглите и задаване на координатите на срещуположния ъгъл. Командата се въвежда чрез нейното написване на командния ред, натискане на бутона Rectang от функционалния ред Draw или от главното меню чрез опцията Draw и избор от падащото меню на опцията Rectang.

Примери за упражнение: Начертайте следните правоъгълници:

a/ с долен ляв ъгъл 100,100 и горен десен ъгъл 150,140; б/ с горен ляв ъгъл 200,200 и долен десен ъгъл 160,150.

5. Командата Polygon служи за чертане на многоъгълници. С тази команда могат да се създаде многоъгълник с максимум 1024 страни с еднаква дължина. За създаването на многоъгълник се използват три метода. Командата се въвежда чрез нейното написване на командния ред, натискане на бутона Polygon от функционалния ред Draw или от главното меню чрез опцията Draw и избор от падащото меню на опцията Polygon. Командата има следните възможности:

вписани многоъгълници Command: Polygon Numer of sides <4>: въвеждат се броя на страните Еngle/<Center of polygon>: въвеждат се координатите на центъра на полигона Inscriben in circle/Circumscribed about circle (I/C) <I>: посочете какъв е многоъгълника вписан (I) или описан ( С ), в случая натиснете Enter по подразбиране. Radius of circle: въвежда се радиуса на описаната окръжност

описани многоъгълници Command: Polygon Numer of sides <4>: въвеждат се броя на страните Еngle/<Center of polygon>: въвеждат се координатите на центъра на полигона Inscriben in circle/Circumscribed about circle (I/C) <I>: посочете какъв е многоъгълника вписан (I) или описан ( С ), в случая се избира (С).

Radius of circle: въвежда се радиуса на вписаната окръжност задаване на многоъгълници чрез върховете им

Command: Polygon Numer of sides <4>: въвеждат се броя на страните Eagle/<Center of polygon>: е First endpoint of edge: въвеждане на координатите на първия връх на страната Second endpoint of eagle: въвеждане координатите на втория връх на страната

11

Примери за упражнение:

Начертайте следните многоъгълници: а/ вписан шестоъгълник с център 100,100 и радиус на описаната окръжност 25; б/ описан седмоъгълник с център 150,100 и радиус на вписаната окръжност 25; в/ осмоъгълник с координата на първия връх 200,200 и координати на втория връх 220,200.

6. Командата Donut служи за чертане на пръстен или на запълнена окръжност. Командата се въвежда от клавиатурата, като същата се изписва на командния ред, или от главното меню се избира опцията Draw и от падащото меню опцията Donut. Командата изисква задаване на вътрешния и външния диаметър, а след това центъра. AutoCAD начертава двете окръжности и запълва пространството между тях.

Примери за упражнение: Начертайте следните пръстени: а/ вътрешен диаметър 10, външен диаметър 15 и център 250,200; б/ вътрешен диаметър 8, външен диаметър 14 и център 250,150.

7. Командата Ellipse се използва за чертане на елипси. Елипсата се състой от център, малка и голяма ос. Командата Ellipse предлага няколко начина за създаване на елипси, базирани на трите и характеристики. Командата се въвежда от клавиатурата, като същата се изписва на командния ред, от главното меню се избира опцията Draw, а от падащото меню опцията Ellipse, а от каскадното меню начините за въвеждане на елипса, или от функционалния ред Draw се натиска бутона Ellipse.

Axis End - крайни точки и разстояние. По този начин се задава двете крайни точки на една от осите, а другата ос се задава като разстояние.

Cоmmand: _ellipse Arc/Center/<Axis endpoint 1>: въвеждат се координатите на първата точка Axis endpoint 2: въвеждат се координатите на втората точка <Other axis distance>/Rotation: въвежда се като разстояние половината от втората ос

Axis End - крайни точки и завъртане. По този начин се задават крайните точки на голямата от и ъгъла на завъртане на елипсата. Формата на елипсата се определя от завъртането на окръжност около въведената ос на указания ъгъл. Стойност 0 означава окръжност, а AutoCAD отхвърля всеки ъгъл по-голям от 89.4 градуса, тъй като елипсата се изражда в линия.

Cоmmand: _ellipse Arc/Center/<Axis endpoint 1>: въвеждат се координатите на първата точка Axis endpoint 2: въвеждат се координатите на втората точка <Other axis distance>/Rotation: r Rotation: въвежда се стойността на ъгъла на завъртане

Center - център и крайни точки на осите. Елипсата се начертава, като се задават координатите на центъра и координатите на крайните точки на двете оси.

Command: _ellipse Arc/Center/<Axis endpoint 1>:_c Center of ellipse: въвеждат се координатите на центъра на елипсата Axis endpoint: въвежда се половината от стойността на едната ос <Other axis distance>/Rotation: въвежда се половината от стойността на другата ос

Arc - начертаване на елиптична дъга. Тази команда позволява начертаване на част от елипсата, тя започва със създаването на елипса, поради което могат да се избират същите начини за начертаване на графичния примитив. След като елипсата е описана е необходимо да се въведат стойностите на началния и краен ъгъл. Тези два ъгъла определят началната и крайна точка на елиптичната дъга.

Command: _ellipse Arc/Center/<Axis endpoint 1>:_a <Axis endpoint 1>/Center: въвеждат се координатите на първата точка Axis endpoint 2: въвеждат се координатите на втората точка <Other axis distance>/Rotation: въвежда се половината от стойността на другата ос Parameter<Start angle>: въвежда се стойността на началния ъгъл Parameter/Include angle/<end angle>: въвежда се стойността на крайния ъгъл

Примери за упражнение: Начертайте следните елипси и елиптични дъги: а/ по крайни точки и разстояние, а именно точки с координати 20,20 и 50,30 и 10-половината от другата ос; б/ по крайни точки и завъртане, а именно точки с координати 20,100 и 60,130 и ъгъл 60; в/ по център и крайни точки на осите, а именно център 200,100 и половинките на осите, а именно 50 и 30; г/ елиптична дъга, а именно точки с координати 200,200 и 260,200 и 15-половината от другата ос, при

начален ъгъл -30 и краен ъгъл 75.

12

2. Средства за подпомагане на чертожната дейност Долепяне към обекти При избор на точки от екрана е възможно да се срещнат определени трудности при намиране на точната

позиция. Този проблем може да се реши чрез написване на координати, но не винаги те са ни известни. Поради тази причини AutoCAD разполага с методи за предвижване на маркера-кръст и за автоматично определяне на някои от възловите точки на обекта или на група от обекти – метод на долепяне към обекти. Ако е необходимо дадена права или крива да започва от точката на пресичане на две други прави или криви, вероятността да съвпадне началото на новия геометричен обект с пресечната точка е много малка, което води до проблеми в по-нататъшната дейност.

В AutoCAD се използват следните приоми за долепяне към обекти: Пресечна точка INTersecion, на командния ред се изписва INT; Точка на вмъкване INSert, на командния ред се изписва INS; Крайна точка ENDpoint, на командния ред се изписва END; Център CENter, на командния ред се изписва CEN; Тангента TANgent, на командния ред се изписва TAN; Перпендикуляр PERpendicular, изписва се PER; Средна точка MIDpoint, изписва се MID; Квадрант QUAdrant, изписва се QUA .

Примери за упражнение: начертайте описан шестоъгълник с център 100,100 и радиус на вписаната окръжност 45; начертайте правоъгълник с долен десен ъгъл 200,100 и горен десен ъгъл 300,300; начертайте окръжност с център 420,200 и радиус 50; свържете с линия долния десен ъгъл на правоъгълника с центъра на окръжността; свържете с линия горния десен ъгъл на правоъгълника с центъра на окръжността; постройте линия от средата на първата построена линия, която да е допирателна към окръжността в

четвърти квадрант; постройте дъга с начална и крайна точки долния и горен ляв ъгъл на правоъгълника и средна точка

центъра на окръжността; постройте линии от горния и долен десен ъгли на шестоъгълника до горния десен и долен ляв ъгли на

правоъгълника; постройте права от първи квадрант на окръжността до центъра на дъгата; постройте права от центъра на дъгата, перпендикулярна на горната права свързваща върховете на

правоъгълника и шестоъгълника. Трябва да получите фигурата показана на фиг. 2.3. За подпомагане на чертожната дейност при построяване на геометрични обекти се използват безкрайни

линии (Xline) и лъчи (Ray), които служат за ориентиране в двумерното или тримерното пространство. При създаването на безкрайни линии могат да се използват опциите за тяхното построяване, а именно: през

две точки ( From point), хоризонтални ( Hor ), вертикални ( Ver ), под определен ъгъл ( Ang ), минаваща през избран връх на ъгъл и разполовяваща ъгъла ( Bisect ) и успоредна на друг обект ( Offset ). При създаването на лъчи се използва методът за преминаване на същия през две точки.

Примери за упражнение:

фиг.2.3. Пример за използване възможността за долепяне към обекти

фиг.2.4. Използване на безкрайни линии и лъчи

13

начертайте през две точки с координати 400,400 и 200,200 безкрайна права; начертайте втора безкрайна права минаваща през първата точка и точка с координати 240,200; начертайте хоризонтална безкрайна линия през точка 100,100; начертайте втора хоризонтална безкрайна линия през точка 250,250; постройте осмоъгълници с дължини на основния ръб получените отсечки от взаимното пресичане; съединете върховете на двата осмоъгълника;

В резултат ще получите графичното изображение показано на фиг. 2.4.

Лабораторно упражнение N3

Селекция на обекти. Редактиращи команди.

Цел и задачи на лабораторното упражнение: Познания за избор (селекция) на обекти. Редактиране на чертеж и редактиращи команди.

Методи за избор на обекти. Начини за избор на обекти Редактиране на чертежа. Редактиращи команди – Erase, Oops, Undo, Copy, Move, Rotate, Scale, Mirror,

Offset, Break, Trim, Stretch, Extend 1.Селекция Селекцията представлява избор на обекти. Тя се извършва по два метода:

метод pick-first (първо се избира обекта, а след това командата); метод pick-after (първо командата, а след това се избира обекта).

Избирането на обектите по втория метод се извършва, чрез маркера, който се превръща в квадратче (pickbox), след избора със селектора обекта се маркира, т.е. става пунктиран. Размерът на селекторът се променя чрез:

командата ddselect; Tolls, Selection, от главния команден ред, появява се диалогов прозорец и чрез плъзгача се настройва

големината на селектора. Маркирането на обектите се определя от системната променлива Highlight, като при стойност 0 - обектите

не се маркират, а при 1 - се маркират. Забрана на режима pick-first, става чрез системната променлива Pickfirst, като при стойност 0 - същия се

включва. Избирането на обектите става чрез избор със селектора или при появяване на съобщението Select Object. За

да се определи начина на селекциониране на обектите се отговаря със съкращението дадено в таблица 1: Таблица1 Име Съкращение Описание

Windows W Избира всички обекти, които се съдържат напълно в прозореца

Crossing C Избира всички обекти, които се съдържат в прозореца или се пресичат от

него. Group G Избира всички обекти от дадена група

Previons P Избира всички обекти от последната селекция

Last L Избира последните създадени видими обекти

All All Избира всички видими обекти от размразените слоеве

Windows Polygon

WP Избира всички обекти, съдържащи се пълно в даден полигон. Полигона има по-вече от 4 страни

Crossing Polygon

CP Избира всички обекти, съдържащи се в даден полигон или пресичащи се от границите му

Fence F Избира всички обекти, които пресичат дадена начупена линия

Add A Включва селекцията в режим на добавяне. Използва се след опцията Remove

Remove R Превключва селекцията в режим на премахване. За продължаване опцията Add

14

2. Редактиране на чертежите. Редактиращи команди Имената на повечето команди за редактиране показват действието им. Например командата Erase

(изтривам), служи за изтриване на обекти. Erase - служи за изтриване на селекционирани геометрични обекти. Командата се изпълнява като същата

се написва на командния ред или се натиска бутона Erase от функционалния ред Modify или от главния ред се избира опцията Modify и от падащото меню опцията Erase.

Command: Erase Select object: изисква за се селекционира определен обект или група обекти Oops - служи за възстановяване на случайно изтрити обекти. Командата се изпълнява като се напише на

командния ред самата команда или чрез бутона Oops от функционалния ред Miscellaneous. Тази команда не извежда допълнителни съобщения и няма опции. Като се използва командата AutoCAD възстановява последното множество обекти изтрити от чертежа. Внимание: AutoCAD съхранява само последната група изтрити обекти за възстановяване. Ако командата Erase е използвана по-вече от един път, с командата Oops се възстановява само последната група обекти. За да се върнат и останалите обекти е възможно използването на командата Undo, но за сметка на загуба на друга въведена от нас информация.

Местене, копиране и разтягане на обекти Основна част от редактирането на чертежа включва копиране, местене и разтягане на обекти за получаване

на необходимите резултати. Тези команди са подобни по това, че се преместват обекти от една част на чертежа до друга.

Съобщенията Base point : и To point: , които се извеждат при ползването на тези команди, изискват дефиниране на посока и разстояние, което се използва при редактиране на обекта.

Командата Move - служи за преместване на предварително създадени обекти. Често пъти се случва да се начертае обект на неподходящо място. Същия трябва да се изтрие от това място и да се начертае на ново, както се вижда това е загуба на време. Поради това е предвидена възможността за преместване на обекти. Командата се изпълнява като същата се написва на командния ред, натиска бутона Move от функционалния ред Modify или командата се избира чрез опцията Modify от главния ред и от падащото меню се избира опцията Move.

Command: Move Select objects: избират се обектите от чертежа, които се преместват. Base point of displacement: дефинира се точка откъдето ще се местят обектите Second point of displacement: дефинира се точка където се местят обектите

Командата Copy - служи за създаване на копия на предварително създадени обекти. Често пъти в чертежа съществуват обекти, които се повтарят. За да не се чертаят повторно е създадена тази команда. Създадените копия се преместват на новото място в чертежа. За разлика от Move командата Copy не изтрива предварително създадения обект, на който се създава копие. Командата се изпълнява като същата се написва на командния ред, натиска бутона Copy от функционалния ред Modify или командата се избира чрез опцията Modify от главния ред и от падащото меню се избира опцията Copy.

Command: Copy Select objects: избират се обектите от чертежа, които се копират. <Base point of displacement>/Multiple: дефинира се точка откъдето ще се копират обектите. По

подразбиране AutoCAD създава само едно копие на избраните обекти, освен ако първо не е избрана опцията Multiple. След тази опция може да направите няколко копия

Second point of displacement: дефинира се точка където ще се копират обектите Командата Stretch се използва за удължаване или скъсяване на обекти от чертежа. При AutoCAD тази

модификация се извършва много по-лесно отколкото при ръчното чертане, където трябва да изтрием част от чертежа и да го пречертаем наново. Използвайки тази CAD система се постъпва по следния начин: избира се частта от чертежа, която трябва да се удължи или намали и след това се избират две точки, които отговарят на дължината и височината на модификация. Командата се изпълнява като същата се написва на командния ред, натиска бутона Stretch от функционалния ред Modify или командата се избира чрез опцията Modify от главния ред и от падащото меню се избира опцията Stretch. Когато се изпълни командата, AutoCAD извежда следното съобщение:

Command: Stretch Select objects to stretch by crossing-window or -polygon… Select objects: ако се въведе командата от

командния ред, обектите се избират по метода Crossing Window или Crossing Polygon за избиране на обекти. Ако е натиснат бутона Stretch то командата по подразбиране използва Crossing Window. Избират се обектите, които трябва да се модифицират.

Base point or displacement: въвежда се точка, която определя откъде ще се разтеглят обектите Second point of displacement: въвежда се точка, показваща посоката и големината на разтегляне на

обектите Забележка: Чрез избора с Crossing Window или Crossing Polygon се определя страната на обекта, от която

ще се удължават обектите.

15

Примери за упражнение: Начертайте окръжност с център 100,100 и радиус 60; Преместете окръжността в точка 200,200; Копирайте я три пъти в точки с координати 100,100 ; 300,300 и 250,250; Изтрийте последователно обектите; С командата Opps възстановете изтритото. Какъв е резултата? Изтрийте останалите обекти; Начертайте правоъгълник с долен ляв ъгъл 100,100 и горен десен ъгъл 250,200; Удължете дясната страна на правоъгълника до точка 300,300, като използвате за начална точка на вектора на

удължаване долния десен ъгъл на правоъгълника. Завъртане, огледално обръщане, мащабиране и отместване на обекти Завъртането на обекти, техният огледален образ, мащабирането и създаване на отместено копие отвън или

отвътре на даден контур е много трудна работа при ръчното чертане. При AutoCAD този тип редактиране е много лесно за изпълнение.

Командата Rotate позволява завъртане на създадени графични обекти на определен ъгъл и спрямо определена точка. Командата се изпълнява като същата се написва на командния ред, натиска бутона Rotate от функционалния ред Modify или командата се избира чрез опцията Modify от главния ред и от падащото меню се избира опцията Rotate. Когато се изпълни командата, AutoCAD извежда следното съобщение:

Command: Rotate Select objects: избират се обектите, които трябва да се ротират Base point: избира се център на въображаемата дъга, която се използва при завъртане на обектите. <Rotation angle>/Reference: опцията по подразбиране дефинира ъгъла на ротация, ако се отговори с

R се извежда съобщението Reference angle <0>: задава се началния ъгъл New angle: задава се стойността на новия ъгъл. Завъртането на обектите се извършва на ъгъл,

който е равен на разликата между крайния и началния Забележка: Началният и краен ъгъл могат да се дефинират като числа, или като точки определящи

права, която се явява хорда на дефинираната дъга. Примери за упражнение:

Начертайте окръжност с център 200,200; Ротирайте начертаната окръжност спрямо базова точка 100,100 на ъгъл 450 спрямо положителната посока на

оста Х. Командата Mirror се използва за огледално обръщане на обект. Първо се избира обекта, след което се задава

огледалната линия (линията на обръщане). Възможно е изтриване и запазване на обекта, на който се прави огледално копие. Командата се изпълнява като същата се написва на командния ред, натиска бутона Mirror от функционалния ред Modify или командата се избира чрез опцията Modify от главния ред и от падащото меню се избира опцията Mirror. Когато се изпълни командата, AutoCAD извежда следното съобщение:

Command: Mirror Select objects: избират се обектите на които ще се прави огледално копие. Използва се някой от

методите за селекция First point of mirror line: въвеждат се координатите на първата точка на огледалната линия Second point: въвеждат се координатите на втората точка на огледалната линия Delete old objects <N>: ако се отговори с Y се изтрива обекта на който се прави огледално копие, при

избор по подразбиране обекта не се изтрива Командата Scale служи за мащабиране на части от чертежа. Често пъти се налага да се изваждат изгледи от

чертежа, който се пречертават в увеличен мащаб за да се покажат някои подробности. При ръчното чертане всичко се пречертава отново в по-голям мащаб, но AutoCAD позволява това да се извърши чрез копиране на определени елементи и след това тяхното увеличаване. Командата се изпълнява като същата се написва на командния ред, натиска бутона Scale от функционалния ред Modify или командата се избира чрез опцията Modify от главния ред и от падащото меню се избира опцията Scale. Когато се изпълни командата, AutoCAD извежда следното съобщение:

Command: Scale Select objects: избират се обектите, които трябва да се мащабират Base point: въвеждат се координатите на отправната точка спрямо, която AutoCAD мащабира

обектите. Спрямо тази точка системата преизчислява и отместването на мащабираните обекти. Ако те не трябва да се преместват е необходимо да се подбере центъра на избраните обекти

<Scale factor>/Reference: въвежда се мащабния фактор. Ако същия е по-голям от 1, обектите се увеличават.

Ако се отговори с R (Reference)е необходимо въвеждането на начален и краен мащаб. Извеждат се следните съобщения:

16

Reference Length <1>: въвежда се началната стойност на мащаба New length: въвежда се крайната стойност на мащаба. Действителния мащабен коефициент се

получава като частно между крайната и начална стойност на мащаба. Например, ако се въведе крайна стойност 2 и начална стойност 3, то избраните обекти се намаляват с 33%

Командата Offset се използва за копиране на обекти чрез отместване. Могат да се създават успоредни изображения , който са равномерно изместени независимо от сложността на контура. Командата се изпълнява като същата се написва на командния ред, натиска бутона Offset от функционалния ред Modify или командата се избира чрез опцията Modify от главния ред и от падащото меню се избира опцията Offset. Когато се изпълни командата, AutoCAD извежда следното съобщение:

Command: Offset Offset distance or Through <Through>: въвежда се или числова стойност определяща отместването

или координатите на две точки, определящи размера на отместването. Ако се избере T може да се укаже точка, до която се отместват обектите

Select object to offset: избира се обекта, на който ще се създава копие с отместване Side to offset?: посочва се страната, от която се дублира обекта Ако на съобщението “Offset distance or Through <Through>: “се избере T може да се укаже точка, до

която се отместват обектите. В този случай AutoCAD извежда съобщението: Select object to offset: избира се обекта, на който ще се създава копие с отместване. Извежда се

съобщението: Through point: избира се точка или обект, докъдето да се отмести избрания обект

Командата Extend служи за удължаване на обектите до избрани гранични линии.Командата се изпълнява по следния начин: същата се написва на командния ред, натиска бутона Extend от функционалния ред Modify или командата се избира чрез опцията Modify от главния ред и от падащото меню се избира опцията Extend. Когато се изпълни командата, AutoCAD извежда следното съобщение:

Command: Extend Select boundary edges: (Projmode = UCS, Edgemode = No extend) Select objects: избират се обектите, които се използват като граница при разширяване на

обектите. Подобно на командата Trim те могат да бъдат линии, дъги, окръжности и др. Ако на пътя на обекта за удължаване има няколко гранични обекта, до достигането на някой от тях и е необходимо да се продължи удължаването, се повтаря процеса до следващата граница

<Select object to extend>/ Project/ Edge/ Undo: избират се обектите, които трябва да се удължат. Опцията Undo елиминира разширяването.

Примери за упражнение:

Използвайки графичния примитив Line начертайте триъгълник, върховете на който имат координати 20,20; 80,100 и 120,30;

Спрямо вертикална линия минаваща през точката 140,140 постройте огледален образ на триъгълника; Намалете огледалния образ на триъгълника спрямо долния му десен ъгъл два пъти; Начертайте правоъгълник, на който долния ляв ъгъл има координати 150,150 а горния десен 250,280; Копирайте чрез отместване правоъгълника на разстояние 10 отвън; Удължете лявата страна на триъгълника до правоъгълника.

Командата Trim дефинира една или по-вече линии, служещи за отсичащи равнини - места където се

скъсяват обектите, или места, определящи секциите за премахване. Командата се изпълнява по следните начини: същата се написва на командния ред, натиска бутона Trim от функционалния ред Modify или командата се избира чрез опцията Modify от главния ред и от падащото меню се избира опцията Trim. Когато се изпълни командата, AutoCAD извежда следното съобщение:

Command: Trim Select cutting edges: (Projmode = UCS, Edgemode = No extend) Select objects: избират се обектите, които ще се използват като отсичащи равнини. Повече от

обектите могат да служат като такива, изключение правят точки, текстове, блокове и шаблони за щриховане

<Select objects to trim>/Project/Edge/Undo: избират се обектите, които трябва да се скъсят, или от които трябва да се премахнат секции. Маркират се частите, които са излишни. Опцията Undo анулира последното отсичане. Опциите Project и Edge се използват от тримерното моделиране

Командата Break служи за изтриване на части от обекта, а също така и за неговото прекъсване в определена точка. За разлика от предната команда не е необходимо дефиниране на отсичащи равнини, а е достатъчно да се посочат две точки, който определят частта на обекта, която трябва да се изтрие. Командата се изпълнява по следните начини: същата се написва на командния ред, натиска бутона Break от функционалния ред Modify или командата се избира чрез опцията Modify от главния ред и от падащото меню се избира опцията Break. Когато се изпълни командата, AutoCAD извежда следното съобщение:

17

Command: Break Select object: избира се обекта, който трябва да се разбие Enter second point (or F for first point): избира се втора точка, спрямо която се разбива обекта. Като

първа точка се приема точката, в която е селекциониран обекта. Ако е необходимо да се зададе първата точка се отговаря с F

Enter first point: избира се първа точка Enter second point: избира се втора точка

Примери за упражнение Начертайте хоризонтална права минаваща през точки с координати 100,100 и 300,100; Отместете я на разстояние 50 нагоре; Начертайте вертикална права минаваща през точки с координати 150,200 и 150,50; Отместете я надясно на разстояние 40; Чрез командата Trim изтрийте вътрешните участъци, получени от пресичането на четирите прави; Повторете същото, като изтриването извършите с командата Break. Каква е разликата?

Съединяване на обекти При създаване на графични обекти, често пъти се налага да се оформят ъглите им. Това оформление най

често пъти става чрез линия под определен ъгъл или чрез използване на дъга. Поради това в AutoCAD е предвидена тази възможност чрез командите Fillet и Chamfer

Командата Fillet служи за съединяване на ъглите с дъга с определен радиус (закръгление). Командата се изпълнява по следния начин: същата се написва на командния ред, натиска бутона Fillet от функционалния ред Modify или командата се избира чрез опцията Modify от главния ред и от падащото меню се избира опцията Fillet. Когато се изпълни командата, AutoCAD извежда следното съобщение:

Command: Fillet (Trim mode) Current fillet radius - 0.5000 Polyline/ Radius/ Trim/<Select first object>: ако се избере опцията по подразбиране е необходимо да се

избере първата линия. Ако се избере друга опция, AutoCAD извежда други съобщения Select second object: избира се втората линия. Обектите се съединяват с дъга с определен радиус. Ако се избере опцията Polyline се появява съобщението: Select polyline: избира се полилинията. Закръгляват се всички ъгли на същата, ако радиуса е по-

малък от половината разстояние между възловите точки. Ако се избере опцията Radius се появява съобщението: Fillet radius <0.0000>: необходимо е да се въведе стойността на радиуса по подразбиране за

следващо изпълнение на командата Ако се избере опцията Trim се появява съобщението: Trim/ No trim <Trim>: Ако се подбере Trim излишните части се отстраняват, при No trim същите

остават Командата Chamfer служи за съединяване на ъглите с права линия под определен наклон (фаска).

Командата се изпълнява по следния начин: същата се написва на командния ред, натиска бутона Chamfer от функционалния ред Modify или командата се избира чрез опцията Modify от главния ред и от падащото меню се избира опцията Chamfer. Когато се изпълни командата, AutoCAD извежда следното съобщение:

Command: Chamfer (Trim mode) Current chamfer Dist1= 0.5000, Dist2=0.5000 Polyline/ Distances/ Angle/ Trim/ Method/ <Select first line>: ако се избере опцията по подразбиране е

необходимо да се избере първата линия. Ако се избере друга опция, AutoCAD извежда други съобщения Select second line: избира се втора линия Ако се избере опцията Polyline се появява съобщението: Select polyline: избира се полилинията. Скосяват се всички ъгли на същата, ако дистанцията е по-

малка от половината разстояние между възловите точки. Ако се избере опцията Distances се появява съобщението: Enter first chamfer distance <0.0000>: въвежда се разстоянието от пресечната точка до началото на

съединителната линия на първия обект Enter second chamfer distance <0.0000>: въвежда се разстоянието от пресечната точка до началото

на съединителната линия на втория обект Ако се избере опцията Angle се появява съобщението: Enter chamfer length on the first line <0.0000>: въвежда се началното разстоянието на

съединителната линия Enter chamfer angle from the first line <0.0000>: въвежда се стойността на ъгъла, който сключва

съединителната линия с първия обект Ако се избере опцията Trim се появява съобщението:

Trim/ No trim <Trim>: Ако се подбере Trim излишните части се отстраняват, при No trim същите остават Ако се избере опцията Method се появява съобщението:

18

Distance/ Angle <Distance>: избира се между двата метода Примери за упражнение

Начертайте правоъгълник с долен ляв ъгъл 150,150 и горен десен ъгъл 250,280; На долния ляв ъгъл направете фаска под 450 с големина 10, а на долния десен ъгъл с големина 15; На горния ляв ъгъл направете закръгление с 12, а на горния десен ъгъл с 16.

Коригиране на грешки Коригирането на грешките се извършва посредством командите Undo и Redo. Същите могат да се

изпълняват като се написват на командния ред или се активират чрез техните бутони намиращи се на функционалния ред Standard.

Командата Undo се използва за връщане на стъпка назад. Същата има две разновидности: Undo и U - Undo има по-големи възможности и позволява определена настройка, докато U връща само една стъпка назад, но за сметка на тома е по-безопасна за изпълнение.

Command: Undo Auto/Control/ Begin/ End/ Mark/ Back/ <Number>: избира се настройката на командата Ако командата Auto е изключена (OFF), всяка отделна стъпка при избор в меню се разпознава от

командата Undo Ако е избрана опцията Control се появява съобщението: All/ None/ One <All>: чрез което се подбира

каква информация да се съхранява във втори файл за извършваните от нас действия при начертаване на чертежа. Ако е избрана All се съхранява информация за всички операции

Ако е избрана опцията BЕgin се дефинира поредица от чертожни или редактиращи команди като група за командата

Ако е избрана опцията End се определя края на групата дефинирана с Begin. Когато командата Undo срещне тази дефиниция анулира всички команди между Begin и End за един път

Ако е избрана опцията Mark се определят точки за връщане с командата Undo Ако е избрана опцията Back връща чертежа в състояние преди използване на опцията Mark Ако е избрана опцията Number може да се определи колко стъпки да се върне назад при използване

на командата Undo Командата Redo няма опции и действа, само ако последната изпълнена команда е била U или Undo -

ако е била изпълнена друга команда между Undo и Redo то Redo няма да работи. Ако са изпълнени две или по-вече команди U или Undo то командата Redo ще възстанови действието от последно изпълнената команда Undo. Създаване на масиви Масиви се създават с командата Array. Те биват правоъгълни и кръгли масиви. Служат за дублиране на

предварително създадени обекти на определени места или отместени на определен ъгъл. Това може да се изпълни чрез командата Copy, но това ще изисква много време. При избор на командата Array се появява диалогов прозорец показан на фиг.3.1 или фиг.3.2. Преминаването от един тип масив в друг става чрез поставяне на отметка в полетата Rectangular Array (правоъгълен) или Polar Array (кръгов).

Ако е избран правоъгълен масив (фиг.3.1) се посочва броя на редовете (Rows) и колоните (Columns),

разстоянията между тях и ъгъла на завъртане на масива. При натискане на бутона Select objects се избират обектите, които участват в масива. След приключване на избора се натиска бутона OK и масива се получава. Внимание: посоката на създаване обектите в масива се определя чрез знаците в разстоянията между редовете и колоните.

Ако е избран кръгов масив (фиг.3.2) се посочва центърът на масива (Center point), броят на елементите в масива (Total number of items), ъгълът на разполагане на елементите в масива (Angle to fill). Завъртането на обектите

Фиг.3.1. Диалогов прозорец за правоъгълен масив

Фиг.3.2. Диалогов прозорец за кръгов масив

19

на масива спрямо дефинирания център се определя чрез поставяне на отметка в прозорчето Rotate items as copied. При натискане на бутона Select objects се избират обектите, които участват в масива. След приключване на избора се натиска бутона OK и масива се получава.

Пример за упражнение Начертайте окръжност с център 200,200 и радиус 20, права минаваща през точките 200,230 и 200,170; Създайте кръгов масив с 9 елемента спрямо център 100,100, като елементите са разположени на 3600, като

същите са ротирани; Изтрийте и повторете същото без да се ротират елементите. Каква е разликата?

Лабораторно упражнение N4

Редактиране с манипулатори. Основи на построителната геометрия Цел и задачи на лабораторното упражнение: Познания за редактиране с манипулатори и действията с тях и възможности на построителната геометрия за създаване на определени контури от двумерната проекция на детайла.

Запознаване с метода pickfirst за избор на обекти и тяхното редактиране; Възможности на AutoCAD за описание на равнинни контури.

1. Редактиране с манипулатори Освен с редактиращите команди, обектите могат да се редактират и чрез използването на манипулатори.

Редактирането по този начин е много близко до Windows приложенията. Манипулаторите са малки квадратчета (grips), които се появяват върху даден обект, след като обектът се избере. След избора на обекта, могат да се изпълнят различни редактиращи команди, като разтягане, местене, завъртане, мащабиране и огледално обръщане.

По подразбиране в AutoCAD манипулаторите са включени. Прост начин за проверка дали манипулаторите са включени е да се избере обект, докато на командния ред е активно съобщението Command. Ако върху обекта се появят малки квадратчета, то манипулаторите са включени.

Манипулаторите работят с метода на избор pick-first. Ако манипулаторите са изключени същите могат да се включат по следните начини:

въведете pickfirst на командния ред и след съобщението въведете нова стойност; отваряне на диалоговия прозорец Options. Това може да стане чрез въвеждането на ddselect на командния

ред. Системната променлива PICKFIRST се променя с полето Noun/Verb Selection.

Избиране на обекти с манипулатори При включени манипулатори и съобщението Command: можете да използване произволен начин за избор (селекция) на обектите. Един от начините за тяхното появяване е да се постави кръста директно върху обекта.

Като алтернатива може да се използва начина за избор AUTO. При този начин, не се избира директно обекта, а се дефинира прозорец за избор. Ако дефинирате прозорец, всичко което се намира вътре в него се избира.

Когато се избере обект с манипулатори, на определени места върху обекта се появяват квадратчета. Манипулаторите позволяват на потребителя да модифицира избрания обект, като премества един или няколко манипулатора заедно, в комбинация с петте режима за манипулация. Първоначално манипулаторите изглеждат като празни сини квадратчета. Тези манипулатори се наричат топли. Когато се избере

манипулатор с показалеца, той става плътно червено квадратче и се нарича горещ манипулатор. Цветът на топлите и горещи манипулатори могат да се променят.

Използване на режими на манипулация Когато се избере манипулатор и същия стане горещ AutoCAD влиза в режим на разтягане на обектите

(stretch). Режимът на разтягане може да се използва, като се използва избрания манипулатор. Натискането на клавиша Shift при избора на първия манипулатор ви позволява да изберете няколко манипулатора.

Режимите на манипулация са: Разтягане (stretch). Този режим позволява да разтягате обекти; Местене (move). В този режим могат да се местят обекти;

фиг.4.1. Диалогов прозорец Object Selection Settings

20

Завъртане (rotate). Този режим позволява да се завъртат обектите около горещия манипулатор или избрана базова точка;

Мащабиране (scale). Позволява да увеличавате или намалявате избраните обекти; Огледално обръщане (mirror). Позволява огледално обръщане на обекти около ос.

За прехвърляне между петте режима на манипулация, се използва някой от следните способи: Натискане на клавиша Enter, или натискане на клавиша интервал (Space), или чрез въвеждане на първите две букви от командата.

Разтягане на обекти с манипулатори След маркиране на обекта или обектите и активиране на съответния манипулатор и превръщането му в

горещ под Command: се появява съобщението: ** STRETCH ** <Stretch to point>/ Base point / Copy/ Undo/ eXit:

Base point присъства при всички опции за редактиране с манипулатори. Въвеждането на В позволява да се използва произволна точка или манипулатор (включително и студен манипулатор от друг обект) за базова точка вместо горещия манипулатор;

Copy позволява да се преминава към тази опция; Undo позволява анулиране на последния избор; eXit изключва режима на разтягане.

Местене на обекти с манипулатори При избор средата на линията, или центъра на окръжността, или точката на вмъкване на текст, обекта ще се

премести. Това става с командата Move. При превключване в режима местене се извежда следното съобщение: ** MOVE ** <Move to point>/ Base point / Copy/ Undo/ eXit: Завъртане на обекти с манипулатори В режим на завъртане, обектите могат да се завъртат около определен център, най-често около горещия

манипулатор. Завъртането на обекти с манипулатори е операция с три стъпки: Избират се обектите, които трябва да се завъртат. За избор на по-вече обекти се задържа натиснат клавиша

Shift, когато се избира първия обект; Избира се манипулатор, който ще се използва за център на завъртане. Избраният манипулатор става горещ; Задава се ъгъла на завъртане. Може да се избере точка от екрана или да се напише ъгъла на завъртане.

Режимът на завъртане извежда следното съобщение: ** ROTATE ** <Rotation angle>/ Base point / Copy/ Undo/ Reference/ eXit: Reference позволява да се въведе базов ъгъл като число или да се изберат две точки от съществуващ обект. При избор на опцията Reference, се извежда следното съобщение: Reference Angle <0>: Въвежда се определен ъгъл. AutoCAD извежда следното съобщение: ** ROTATE ** <New angle>/ Base point / Copy/ Undo/ Reference/ eXit: Въвежда се новата стойност на ъгъла. Мащабиране на обекти с манипулатори Режимът на мащабиране може да се използва за промяна на размера на обектите. Първоначално избрания

манипулатор ще бъде базовата точка при мащабиране. Режимът на мащабиране извежда следното съобщение: ** SCALE ** <Scale factor>/ Base point / Copy/ Undo/ Reference/ eXit: Reference се използва за изчисляване на мащабния коефициент по базови единици, който се задават. При избор на опцията Reference, се извежда следното съобщение: Reference length <1.0000>: въвежда се текущата дължина на линията, след което AutoCAD извежда следното

съобщение: <New length>/ Base point / Copy/ Undo/ Reference/ eXit: въвежда се желаната дължина. AutoCAD сам

извършва необходимите изчисления. Огледално обръщане на обекти с манипулатори Режимът на огледално обръщане позволява да се правят огледални изображения на избраните обекти спрямо ос на обръщане. Оста на обръщане е линия, която показва къде се отразява огледалното изображение. При работа с манипулатори се използва избрания горещ манипулатор като първа точка на огледалната линия. При този режим се извежда следното съобщение: ** MIRROR ** <Second point>/ Base point / Copy/ Undo/ eXit: Second point това е втората точка на огледалната линия. Копиране на обекти с манипулатори

21

Ако при всяко едно от извежданите съобщения се избере опцията COPY, то AutoCAD, ще копира избраните обекти, като за базова точка се използва горещия манипулатор. За да се копира обекта е необходимо да се посочи новото място на копирания обект, при което базовата точка се измества в това положение.

Използване на общи манипулатори При работа с манипулатори, често пъти има обекти, които имат общи манипулатори. Това се случва когато е

използван OSNAP режим. Общите манипулатори спомагат за запазване на връзките между обектите. Поради тази причина, всяка команда изпълнявана с общия манипулатор влияе и върху двата обекта. Ако е необходимо при използване на общ манипулатор да не се променя даден обект, то той трябва да се изключи от селекцията.

Пример за упражнение

Начертайте квадрат със страна 160. В центъра му начертайте окръжност с диаметър 100, а в нея начертайте шестоъгълник, центъра на който съвпада с центъра на окръжността и има дължина на страната 30;

Селекционирайте всички обекти в чертежа; Изберете манипулатора, намиращ се в центъра на чертежа; Спрямо този манипулатор извършете ротиране, мащабиране; Чрез двукратно натискане на бутона Esc премахнете манипулаторите; Селекционирайте отново всички обекти в чертежа; Изберете нов манипулатор, различен от централния; Копирайте обектите; На оригинала направете огледален образ.

2. Основи на построителната геометрия AutoCAD като интерактивен продукт е предназначен за изготвяне на чертожна документация по методите на

построителната геометрия, т.е. продукта не променя начина на мислене и действие на проектанта. При много детайли не са известни възловите точки на описвания контур. Същите могат да бъдат получени

посредством построяване. Например да се построи бъбрековиден канал показан на фиг. 4.2. На този канал не са известни възловите точки на прехода между отделните дъги, а също така не е известно и точното положение на самите центрове на малките дъги.

фиг.4.2. Чертеж на бъбрековиден канал

22

На фиг.4.2. е показан съответния бъбрековиден канал. Показано и и съответното му оразмеряване. За неговото построяване постъпваме по следния начин:

Построява се окръжност с център 100,100 и радиус 100; Построява се втора окръжност, която е концентрична на първата, т.е. двете имат общ център, с радиус 110; Построява се помощна окръжност с център съвпадащ с центъра на първата окръжност и радиус 105; Построяват се помощни прави в полярна координатна система от центъра на окръжностите с радиус вектор

110 и под ъгли съответно 600 и 1200. . Междинния диалог е показан по долу; Command: _circle Specify center point for circle or [3P/2P/Ttr (tan tan radius)]: 100,100 Specify radius of circle or [Diameter]: 100 Command: _circle Specify center point for circle or [3P/2P/Ttr (tan tan radius)]: 100,100 Specify radius of circle or [Diameter] <100.0000>: 110 Command: _circle Specify center point for circle or [3P/2P/Ttr (tan tan radius)]: 100,100 Specify radius of circle or [Diameter] <110.0000>: 105 Command: _line Specify first point: cen of Specify next point or [Undo]: @110<60 Specify next point or [Undo]: Command:_ line Specify first point: cen of Specify next point or [Undo]: @110<120 Specify next point or [Undo]:

Получените пресечни точки между междинната окръжност с радиус 105 и помощните прави се явяват центрове на окръжностите с радиус 5;

Построяват се двете окръжности по център и радиус. . Междинния диалог е показан по долу; Command: _circle Specify center point for circle or [3P/2P/Ttr (tan tan radius)]: int of Specify radius of circle or [Diameter] <105.0000>: 5 Command: _circle Specify center point for circle or [3P/2P/Ttr (tan tan radius)]: int of Specify radius of circle or [Diameter] <5.0000>: 5

Чрез командата TRIM се премахват излишните части от канала; Чрез командата ERASE се изтриват помощните прави. Получава се съответния бъбрековиден канал. .

Междинния диалог е показан по долу. Command: _trim Current settings: Projection=UCS, Edge=None Select cutting edges ... Select objects: 1 found Select objects: 1 found, 2 total Select objects: 1 found, 3 total Select objects: 1 found, 4 total Select objects: Select object to trim or shift-select to extend or [Project/Edge/Undo]: Select object to trim or shift-select to extend or [Project/Edge/Undo]: Select object to trim or shift-select to extend or [Project/Edge/Undo]: Select object to trim or shift-select to extend or [Project/Edge/Undo]: Select object to trim or shift-select to extend or [Project/Edge/Undo]: Command: _erase Select objects: 1 found Select objects: 1 found, 2 total Select objects: 1 found, 3 total

Select objects: Както се вижда от примера, при построяването на контура се постъпва по същия начин, както при ръчното

чертане.

23

Пример за упражнение Използвайки приомите на построителната геометрия начертайте чертежа на фиг. 4.3.

фиг.4.3. Работен чертеж за упражнение на построителна геометрия

Лабораторно упражнение N5

Работа със слоеве. Задаване на тип на линията и визуализация на слоевете. Цел и задачи на лабораторното упражнение: Познания за създаване на слоеве, тяхното използване и приложението им при създаването на работен чертеж на детайла. Типове линии, тяхното зареждане и използване в чертежа.

Запознаване с диалогов прозорец Layer Properties Manager; Създаване на нови слоеве чрез командата Layer. Определяне характеристиките на използваните слоеве; Типове линии и тяхното зареждане от библиотеката на AutoCAD. Използването им от чертежа; Промяна характеристиките на използваните типови линии.

1. Слоеве. Създаване. Диалогов прозорец Layer Properties Manager Слоевете предлагат средства за групиране на обекти. Разделянето на обектите по слоеве прилича на начина,

по който чертожникът чертае група обекти на различни прозрачни листи хартия. Окончателният чертеж представлява сбор от всички начертани листи, наредени един върху друг. Подобен приом е приет и при чертане в AutoCAD, като в даден момент се чертае само в активния слой. Системата ви позволява да премествате обекти от един в друг слой посредством командите CHANGE, CHPROP и DDCHPROP, които са свързани с промяна характеристиките на обекта.

24

Предимствата при използването на слоеве са: Може да се групира различна информация на различни слоеве. Например да се чертае в един слой ел.

инсталацията, в друг слой водопроводната инсталация, в трети слой канализация и т.н.; Няколко души могат да работят едновременно по един и същи проект, при зададен общ план. При

събирането на цялата информация се получава общия чертеж; На всеки слой можете да задавате различен цвят, за да повишите четливостта. Отделянето на различни

елементи по цвят улеснява задачата; Може да се отпечата всеки слой с различен цвят и различна дебелина на писалката, което подобрява

четливостта на чертежа; Може да се изключат или замразят слоеве, за намаляване информацията на екрана; Могат да се отпечатат слоеве поотделно или при някаква комбинация, като по този начин от един чертеж се

получава информация за точно определена задача.

фиг.5.1. Диалогов прозорец Layer Properties Manager

В AutoCAD могат да се ползват неограничен брой слоеве, върху които може да се създава чертежа. На всеки слой се задава име, цвят и тип на линията. Всички слоеве могат да се изключват и замразяват с изключение на нулевия, този който системата първоначално създава.

Могат да се създават слоеве и да им задавате име, цвят и тип на линията от командния ред, като се въведе Layer. Всички опции се изписват на командния ред. На практика се оказва по-лесно използването на диалоговия прозорец Layer Properties Manager. Може да се отвори прозореца по следните начини:

въвежда се ddlmodes или Layer на командния ред; избира се Layer… от менюто Format ; натиска се бутона Layer Properties Manager от функционалния ред Object Properties.

За да се създаде нов пласт е необходимо да се натисне бутона New, при което в диалоговия прозорец се появява Layer1. Необходимо е да се зададе името на слоя. За да се избере цвета на графичните обекти е необходимо да се щракне с мишката върху квадратчето, при което се появява нов диалогов прозорец Select Color, чрез който се избира цвета.

фиг.5.2. Диалогов прозорец Select Color

25

Избора на цвета се извършва от съответната палитра, след което се натиска бутона OK, при което този диалогов прозорец се затваря. За да се зададе вида на използваната линия се щраква с мишката върху полето на новия слой определено от Linetype. Появява се нов диалогов прозорец Select Linetype, чрез който се зарежда вида на линията.

фиг.5.3. Диалогов прозорец Select Linetype

Чрез бутона Load се зарежда библиотеката с готовите типови линии. Появява се нов диалогов прозорец Load or Reload Linetypes от който се зарежда съответната типова линия.

фиг.5.4. Диалогов прозорец Load or Reload Linetypes

След съответния избор се натиска клавиша OK и се появява отново диалоговия прозорец, Select Linetype в който се съдържат всички заредени до момента типови линии.

фиг.5.5. Диалогов прозорец Select Linetype

26

Избира се типа на линията от създадената библиотека и след натискане на бутона OK същата се зарежда в съответния слой. За напускане на диалоговия прозорец Layer Properties Manager се натиска бутона OK.

Преминаването от един пласт в друг се извършва посредством бутона Layers Control и съответен избор на пласта. Всички свойства на съответния зареден слой се показват на функционалния ред Object Properties.

За да се изтрие слой от съответния чертеж, който не е използван е необходимо да се отвори диалоговия прозорец Layer Properties Manager, същия да се маркира и да се натисне бутона Delete. Ако в съответния слой има графични обекти се появява съобщение, че слоя не може да бъде изтрит.

Чрез бутона Layers Control се избират и следните възможности за модифициране на слоеве: контролиране видимостта на графичните обекти в слоя; замразяване и размразяване във моделното и листно пространство; заключване на съответния слой.

Видимостта във съответния слой се контролира чрез символа “крушка”. Ако се щракне върху нея и тя се загаси, графичните обекти начертани в този слой не се визуализират върху екрана. Ако подадем такъв чертеж за отпечатване, то тези елементи няма да се отпечатат върху листа.

Замразяването и размразяването в пространството на листа се извършва чрез символа “снежинка”. Ако се щракне върху нея посочения слой се замразява или размразява, при което ако същия се замрази е невъзможно неговото зареждане и работа в него.

Заключването на съответния слой се извършва чрез символа “катинар”. Ако се щракне върху него, същия се заключва и не позволява да се извършва редакция в него. Ако пожелаем да изберем обект от заключен слой, на командния ред се появява съобщението: “1 was on a locked layer”.

Забележка: Възможни са тези действия само когато е активен друг слой. В активния слой тези промени не са възможни.

фиг.5.6. Графичен екран с отворени слоеве и тяхната възможност за модифициране

2. Типове линии Разглежда се използването на типовите линии във чертежа. Всеки чертеж е съставен от различни типове

линии, който съгласно съответния стандарт имат определено значение и се чертаят по различен начин и с различна дебелина. AutoCAD съдържа определена библиотека от линии, които са съобразени със стандартите на Международната организация по стандартизация (ISO). За да се използва съответния тип линия, той трябва да отговаря на две условия: първо, неговата дефиниция трябва да съществува (т.е да бъде вграден или да се създаде допълнително) и второ, съществуващия тип линия трябва да бъде зареден в съответния чертеж.

Типът линия представлява повтарящ се шаблон от точки, чертички и празни интервали. Името на съответния тип линия и неговата дефиниция определят специфичната последователност и относителната дължина на отделните елементи, от които е съставен съответния тип линия. В един чертожен файл могат да се съдържат различни типове линии, като всяка от тях съгласно стандарта си има определено предназначение. На фиг.5.4 са показани различни типове линии, които се съдържат в базата данни на AutoCAD.

За да се прегледат съответните типове линии може да се подходи по следния начин: На командния ред се написва командата Linetype отваря се диалогов прозорец Linetype Manager.

фиг.5.7. Диалогов прозорец Linetype Manager

27

Чрез бутона Load се зарежда базата данни на различните типове линии. За да се променят характеристиките н съответния тип линия в чертежа, може да се използва бутона

Properties от функционалния ред Objects Properties. Когато същият се натисне се изисква селекциониране на необходимите обекти и след приключване на селекцията се появява диалогов прозорец Properties.

В полето Color - избира се съответния цвят, Layer - посочва се в кой

пласт да се измести съответната линия, чрез Linetype - се подбира типа на линията от заредените в чертежа такива и в полето Liletyp… се посочва мащаба на линията.

В частта Geometry се получава сведение за съответния геометричен примитив, като координатите на началната и крайна точка, дължината и т.н.

Примери за упражнение Отворете чертежа разработен в лабораторно упражнение №5; Създайте пласт Center, в който изберете цвят на линията зелен и тип на

линията Center; В нулевия (основен) пласт начертайте втората проекция на детайла,

както е посочено на фиг.10; Активирайте пласт Center и начертайте осовите линии; Променете мащаба на типовата линия Center, така че да е съразмерна с

вашия чертеж; Активирайте нулевия пласт и променете видимостта, замразяването и

заключването на пласт Cener. Какво е влиянието на отделните опции за модифициране на пласта?

Запишете промените във вашия чертеж.

фиг.5.9. Пример за упражнение

фиг.5.8. Диалогов прозорец Properties

28

Лабораторно упражнение N6

Текст и работа с текстови команди. Форматиране на текст. Цел и задачи на лабораторното упражнение: Познания за създаване на текст в чертожното поле, на неговата редакция и промяна на характеристиките на текста и неговите стилове.

Въвеждане на текст в чертежа с командата Text; Въвеждане на текст на няколко реда с командата Dtext; Създаване на абзаци с командата Mtext; Създаване и редактиране на текстови стилове с командата Style; Да се редактира текст с командата Ddedit; За промяна характеристиките на обектите и промяна на стила с командата Properties;

Посредством командите Text, Dtext и Mtext е възможно лесно да се създава текст в чертожното поле. Командата Text е първата команда за създаване на текст. Тя позволява създаването на едноредов текст, чрез използване на командния ред на AutoCAD. Командата Dtext позволява символите динамично да се въвеждат в чертожното поле, а също така да се въведе текст на няколко реда с едно извикване на командата. Командата Mtext отваря функционален текстови прозорец, в който се въвежда текста, същия може да се редактира, а също така да се променят характеристиките му - като цвят, височина и др.

Въвеждане на текст с командите Text и Dtext С първата команда обикновено се въвеждат кратки едноредови текстове. При използването на втората

команда е възможно въвеждането на текст, подреден в няколко колони, а също така и връщане на маркера назад в въведения текст. И двете команди се извикват чрез тяхното изписване на командния ред. Диалога и при двете команди е еднакъв, до момента на указване мястото на въвеждане на текста. Диалога за командата Text е показана по долу:

Command: Text Justify/Style/<Start point>: въведете j за да се избере опцията за подравняване Align/Fit/Center/Middle/Right/TL/TC/TR/ML/MC/MR/BL/BC/BR: избира се съответната опция за

подравняване. Например c Center point: въвеждат се координатите на точката за подравняване Height <0.2000>: посочва се височината на текста във вид на число Rotation angle <0>: посочва се ъгъла на наклона на текста спрямо посоката определена за измерването на

ъглите Text: написва се необходимия текст. След натискане на Enter същия се появява в чертожното поле

Възможните случаи за подравняване са: 1. Align – точка на вмъкване долен ляв ъгъл; 2. Fit – текста се разполага в дефинирана от прозорец област; 3. Center – точката на вмъкване се явява средна точка за целия текст, разположена на долната част на текста; 4. Middle - точката на вмъкване се явява средна точка за целия текст, разположена на средата на текста; 5. Right - точка на вмъкване долен десен ъгъл; 6. Двубуквените комбинации имат следното значение:

Т – горе; М – в средата и В – долу. Това са първите букви. Вторите букви означават: L – left (ляво); C – center (център); R – right (дясно) Диалога на командата Dtext е показан по долу:

Command: Dtext Justify/Style/<Start point>: въведете j за да се избере опцията за подравняване Align/Fit/Center/Middle/Right/TL/TC/TR/ML/MC/MR/BL/BC/BR: избира се съответната опция за

подравняване. Например ml Justify/Style/<Start point>: въвежда се началната точка на текста Height <0.2000>: посочва се височината на текста във вид на число Rotation angle <0>: посочва се ъгъла на наклона на текста спрямо посоката определена за измерването на

ъглите Text: написва се необходимия текст. След натискане на Enter отново се появява надписа Text: и се въвежда следващия ред. Ако след съобщението Text: се натисне Еnter се напуска командата. Въвеждане на текст с командите Mtext Командата Mtext интегриран текстови редактор, който може да се използва за създаване и редактиране на

текст в AutoCAD. Командата се извиква по няколко начина: Написва се на командния ред; натиска се бутона Mtext от функционалния ред Draw; или от падащото меню Draw се избира опцията Text. Появява се диалогов прозорец показан на фиг.6.1. При извикване на командата Mtext същата изисква въвеждане на прозорец в който трябва да се помести текста.

29

Преди да започне въвеждането на текст в някой чертеж е необходимо да се определи как ще изглежда

текстът. Какъв шрифт да се използва, каква да бъде големината му, подчертан, наклонен или удебелен да бъде? За това е необходимо да се създаде съответни стилове на текста, който да имат уникални имена. Създаването на съответния стил на текста се извършва с командата Style. След въвеждане на командата се отваря диалогов прозорец Text Style, който е показан на фиг.6.2.

фиг.6.2. Диалогов прозорец Text Style

При натискане на бутона New се появява нов диалогов прозорец-фиг.6.3, в който се въвежда името на новия стил. В частта Font се избира името на шрифта (Font Name), вида на шрифта се избира чрез Font Style. В частта Effects чрез поставяне на маркер в Upside down шрифта се обръща на 1800, а ако се маркира Backwards текста се пише отдясно на ляво. Чрез Width Factor се определя мащабния фактор спрямо подбраната височина, а от Oblique Angle се определя ъгъла на наклона на шрифта. Тези изменения могат да се наблюдават в частта Preview. Новия стил се въвежда при натискане на бутона Apply. Така дефинирания стил по нататък може да се използва при въвеждане на текста в чертежа, като неговото име се избера чрез опцията Style, на командата Text или Dtext.

За промяна характеристиките на текста се използва командата Properties. Командата се активира посредством написване на командния ред, или чрез натискане на бутона Properties от функционалния ред Object Propertiess. Командата изисква да се посочи текста, на който ще се променят характеристиките и се появява диалоговия прозорец Properties - фиг.6.3. Този прозорец се състои от няколко части: В частта General може да се променя цвета (в полето Color), слоя (в полето Layer) и типа на линията с която е написан текста (в полето Linetype). В частта Text е възможно да се извърши редакция на текста, промяна на стила, начин на подравняване на текста, височина на текста, наклон на текста и мащабен фактор.

Избор вида на шрифта

Избор височината на шрифта

Бутони за определяне стила на шрифта

Бутон за въвеждане на служебни символи

Поле за написване на текста

фиг.6.1. Диалогов прозорец на Mtext

30

фиг.6.3. Диалогов прозорец Properties

Пример за упражнение 1. Отворете предишния чертеж; 2. Начертайте съответната рамка и таблица на чертежа; 3. Попълнете съответните графи на таблицата на чертежа; 4. Въведете необходимите технически изисквания, а именно:

ТЕХНИЧЕСКИ ИЗИСКВАНИЯ 1. Необходимата равнинност да се получи чрез притриване; 2. След шлифоване пластината да се размагнити; 3. Свободните размери да се изработят по IT12.

Лабораторно упражнение N7

Щриховки. Избор вида на щриховката. Начини на посочване контура на щриховане. Стилове на щриховане.

Цел и задачи на лабораторното упражнение: Познания за създаване на щриховки. Избор на вида на щриховките, начини на посочване на контура и избор стила на щриховане.

Запознаване с диалогов прозорец Boundary Hatch, използване на командите Hatch и Bhatch; Избор вида на щриховката и нейното настройване; Посочване контура на щриховане и възможни грешки; Промени в щрихованата област; Стилове на щриховане.

1. Щриховки. Избор на техния вид. Диалогов прозорец Boundary Hatch Чрез него се предлагат начини за налагане на различни шаблони върху някои части от чертежа. Тези

щриховки могат да бъдат прости - набор от линии или сложни - различни видове текстури. След 13 версия на AutoCAD е включена опцията за асоциативно щриховане и самостоятелно определяне на областта и островите в нея. Тази нова функция позволява автоматично обновяване на щрихите според новата област.

Височина на текста

Наклон на текста

Мащабен фактор

Подравняван на текста

Стил на текста

31

При щриховането се използва термина област. Областите в AutoCAD са някакво пространство, заградено от

обекти. Тези обекти могат да се препокриват или пресичат помежду си. Между обектите определящи дадена област не трябва да има празни места, т.е. областта трябва да бъде затворена. Друго ограничение се явява областта да не съдържа в себе си висящи точки и висящи отсечки, т.е елементи от по нисък порядък – фиг.7.1. Друго предимство при асоциативното щриховане се явява, че се създава временна затворена полилиния върху обектите, определящи областта на щриховане. Може да се избере да се остави тази полилиния за бъдеща употреба, например за изчисляване на лицето или периферията на затворената област.

фиг.7.1. Различни видове области

Командите за щриховане са Hatch и Bhatch. Същите могат да се напишат на командния ред или да се

изберат чрез опцията Draw от главния функционален ред и от падащото меню да се избере Hatch. Отваря се диалогов прозорец Boundary Hatch – фиг.7.2. Преди да се извърши самото щриховане е необходимо да се подбере типа на щриховката. AutoCAD предлага три типа щриховки: предварително дефинирани, дефинирани от потребителя и допълнителни. Те се подбират от частта Pattern Type. От падащия списък може да се подберат, а именно: Predefined – предварително дефинирани, User-defined – дефинирани от потребителя и Custom – допълнителни.

В частта Pattern Properties се определят характеристиките на щриховките. Те оказват влияние върху начина на начертаване. Чрез тях се дефинира размера, ъгъла и линиите на щрихите. Опциите са: ISO Pen Witch – активна само ако са избрани ISO тип щриховки; Pattern – от избрания тип щриховка може да се подбере съответната с определено име; Custom Pattern – позволява да се видят допълнително дефинираните щриховки; Scale – позволява мащабиране на щриховката; Angle – определя се ъгъла на разположение на щриховката спрямо оста Х на текущата координатна система; Spacing – разредка, валидна е само за потребителски дефинирани щриховки; Double – дублиране, както и разредката е валидна само за потребителски дефинирани щриховки. Извършва се допълнително щриховане перпендикулярно на оригинала; Explode – разбива щриховката на отделните и части.

В частта Boundary се предлагат средства за фина настройка на щриховането. Включва следните опции: Pick Points – избор на точка. Чрез тази опция се посочва вътрешна точка на контура за щриховане и системата сама определя границите. Необходимо е областта да бъде затворена, допуска се областта да бъде съставена от геометрични примитиви, които участват само с част от себе си в контура. Системата сама определя пресечните точки и границите на контура; Select Objects – избор на обекти. Необходимо е да се посочат обектите даващи границите на контура. Същите не трябва да съдържат в себе си висящи точки или висящи линии. Remove Islands – премахване на острови. Опцията е активна само при избор на контур чрез избор на точка. Издава съобщение за посочване на острова, който трябва да се премахне при щриховането. View Selections – преглед на избора, позволява да се види дефинираната област за щриховане. Ако има грешка при дефинирането се използва бутона Advanced; Advanced – позволява да се избере стилът на щриховане; Preview Hatch – служи за визуализиране типа на щриховката; Inherited Properties – позволява да използвате настройките на някоя от използваните в чертежа щриховки; Associative – позволява да се привързва щриховката към границите на областта. Ако се направи промяна в границите, същата ще се отрази и на предварително извършената щриховка.

32

фиг.7.2. Диалогов прозорец Boundary Hatch and Fill фиг.7.3. Диалогов прозорец Hatch Pattern Palette При натискане в полето Swatch се появява нов диалогов прозорец Hatch pattern palette, от който може да се

избере и типа на щриховката. Същият има няколко екрана, изборът на които става чрез бутоните ANSI, ISO, Other Predefined.

Пример за упражнение

Отворете предишния чертеж; Щриховайте областите на втората проекция, като използвате опцията Pick Points, като подберете щриховка

Ansi31, мащаб - 5; Пробвайте да щриховане при използване на опцията Select Objects, какъв е резултатът?

При правилно щриховане ще се получи чертежа показан на фиг.7.4.

фиг.7.4. Работен чертеж с щриховка

33

2. Редактиране на защрихована област, разширени функции Ако в диалоговия прозорец Boundary Hatch в частта Attributes е поставена отметка в полето Associative e

възможно след извършеното щриховане да се извърши редактиране на защрихованата област без да е необходимо щриховката да се изтрива, да се извършва редакцията на контура и отново да се щрихова. Напълно достатъчно е да се извърши редактиране на контура и щриховката сама се променя в новодефинирания контур. За да се покаже тази възможност изпълнете следния пример.

Пример за упражнение Начертайте контура показан на фиг.7.5; Щриховайте областта като използвате опцията Pick Points, като подберете щриховка Ansi32, мащаб 5, при

посочване на точката същата не трябва да попада във вътрешната окръжност; Маркирайте защрихованата област като използвате метода Windows; Използвайте появилите се манипулатори за да промените формата на контура. Забележете как се пречертава

щриховката за да запълни новата област.

фиг.7.5.Защрихован контур при включена опция Associative

фиг.7.6. Защрихован контур след редактиране с манипулатори

По някога се налага да се настрои фино начина, по който AutoCAD създава област. Това става като се натисне бутона Advanced от диалоговия прозорец Boundary Hatch and Fill. Появява се нов диалогов прозорец Boundary Hatch and Fill – фиг.7.7, който позволява да се ускори създаването на областта и получаването на по-добри резултати.

Опциите в дясната колона на диалоговия прозорец са Remove Islands, View Selections и Inherit Properties. Те имат следното предназначение:

Remove Islands – дава възможност за отстраняване на област вътре в границите на щрихованата област; View Selections – периодично затваря диалоговия прозорец и маркира обектите, които са избрани като

граница на област на щриховане; Inherit Properties – дава възможност за избор на образец на щриховка от съществуващия чертеж. Подпомага

чертожната дейност, ако е необходимо да се добави щриховка, за която е неизвестно името, мащаба и други свойства. В най-долната част има секция Composition, в която се определя дали щриховката е асоциативна или не.

Асоциативната щриховка запълва автоматично цялата област дори когато последната променя своите граници.

34

фиг.7.8. Диалогов прозорец Boundary Definition Error

При щриховането могат да се получат и някои

проблеми: Един от тях е когато посочения контур не е затворен. В този случай се появява диалогов прозорец Boundary Definition Error, който съдържа съобщение, че контура не е затворен, а именно (Valid hatch boundary not found). При натискане на бутона OK щриховането се прекъсва. За да се продължи работата е необходимо дефинирания контур да се прегледа и да се затвори, след което е щриховането може да се извърши правилно.

фиг.7.7. Диалогов прозорец Boundary Hatch and Fill

Секцията Island Detection Style, разположена в горната част на диалоговия прозорец, управлява стила на щриховане. Стиловете са Normal, Outer и Ignore.

Normal – запълва алтернативно области между вложени граници. AutoCAD следи автоматично вложените вътрешни области и ги щрихова през една;

Outer - щрихова само най-външната област до границата на първата вложена в нея друга област; Ignore – щрихова цялата област, определена от най-външната граница, като пренебрегва останалите

вложени вътре граници. Пример за упражнение

Начертайте фигура подобна на тази показана на фиг.7.9; Стартирайте командата Bhatch и извършете съответните настройки на щриховката; Натиснете бутона Pick Points и изберете точка във вътрешността на най-външната област; Прегледайте щриховката (с натискане на бутона Preview Hatch) и забележете как са шриховани съответните

области; Натиснете бутона Continue, за да появи наново диалоговия прозорец Boundary Hatch. Активирайте новия

диалогов прозорец с натискане на бутона Advanced и от него изберете и другите стилове на щриховане. Прегледайте ефекта от всеки стил върху щриховката;

Използвайки стил Normal, дефинирайте област с включена опция Nonassociative. Приключете с щриховането;

По описания по-горе начин извършете произволна редакция на контура използвайки съответните манипулатори;

Ще забележите, че променената област не е изравнена с оригиналните линии и дъги.

фиг.7.9. Пример за упражнение

35

Лабораторно упражнение N8

Оразмеряване. Настройка на системата за оразмеряване към конкретен чертеж. Цел и задачи на лабораторното упражнение: Познания за елементите на оразмеряването и настройка на системата за оразмеряване към конкретен чертеж.

Запознаване с елементите на оразмеряването; Стилове на оразмеряването и настройка на системата за оразмеряване към конкретния чертеж.

1. Основни сведения за оразмеряването. Части на един размер. В AutoCAD се използва така наречената полуавтоматизирана система за оразмеряване DIM. При нея е необходимо само да се покаже началните и крайни точки на размера и къде да е разположена размерната линия. Оформлението на размерните линии, стрелките и точната стойност на размера се получават автоматично. Оразмеряването, което може да се направи, е два основни вида: асоциативно и неасоциативно. Неасоциативните размери са просто текст, линии, дъги, блокове или солиди (запълнени площи). Те не могат да се адаптират към промени в чертежа. Ако се промени дължината на линията с командата Stretch, размерът на тази линия ще се показва като преди това изчислената дължина, а не новата. Асоциативните размери са сложни обекти, подобни на полилинията. Като сложни обекти, те могат да отразяват промени в чертежа, тоест автоматично да обновяват отчитаните стойности. По подразбиране AutoCAD автоматично прави асоциативни размери. За преминаване от асоциативно в неасоциативно. оразмеряване и обратното се използва променливата DIMASO, или след оразмеряването да използвате командата Explode върху размера, който искате да превърнете в неасоциативен.

Всички размери са съставени от отделни обекти, като линии, дъги, текст, солиди и блокове. AutoCAD използва настройката на различните стилове за оразмеряване, за да подреди размерите в завършен вид. Елементите на един размер имат собствени уникални имена. Те са показани на фиг.8.1 и са:

Дефиниционни точки. Тези две точки показват къде започва и къде свършва размерът. AutoCAD използва тези точки, за да обновява стойностите при асоциативните размери;

Спомагателни размерни линии. Това са линейни обекти, които се простират от дефиниционните точки до размерната линия;

Размерни стрелки. Тези стрелки се разполагат в двата края на размерната линия и обозначават началото и края на размера;

Размерни линии. Тези линии се намират между спомагателните размерни линии. Размерните числа обикновено се разполагат над или върху тези линии;

Размерно число. Това е текстов елемент, съдържащ разстоянието или ъгъла между дефиниционните точки; Център. Като се използва радиусен размер, този маркер се разполага върху центъра на измервания радиус; Показна линия. Когато се прави радиусен размер, AutoCAD използва показна линия, за да посочи радиуса

или диаметъра. Също така може да се използва командата LEADER за да се генерира показна линия с текст, блок, копие на текст, който вече е в чертежа или рамка за геометрични допуски.

фиг.8.1. Елементи на размерите и техните имена

36

2. Стилове за оразмеряване Стиловете позволяват да се дефинира видът на размера, по точно как да изглеждат размерните стрелки, размерното число, шрифта на размерното число и т.н. Размерите, които се създават отразяват тези настройки. Ако размерите са асоциативни, промените се отразяват във всички размери от този стил.

Стиловете за оразмеряване се създават чрез командата Ddim. Тази команда може да се извика по някои от следните начини:

чрез въвеждане на ddim на командния ред; чрез избиране на опцията Dimension от главния функционален ред и чрез падащото меню се избира опцията

Style. Появява се диалоговия прозорец Dimension Style Manager – фиг.8.2, чрез които може да се подбира за

употреба съществуващ стил за оразмеряване. В този прозорец може да се прави следното: Действия със стиловете за оразмеряване. Чрез частта Dimension Style на диалоговия прозорец се показва

името на текущо използвания стил за оразмеряване. Ако не са създадени никакви стилове за оразмеряване, текущия стил е STANDARD или ISO-25 в зависимост от настройката на системата. Ако е създаден и друг стил, същият може да бъде избран чрез бутона Set Current;

фиг.8.2. Диалогов прозорец Dimension Styles

За да се създаде нов стил на оразмеряване се натиска бутона New…, при което се появява диалогов прозорец Create New Dimension Style (фиг.8.3). В полето New Style Name се задава името на новия стил.

фиг.8.3. Диалогов прозорец Create New Dimension Style

При натискане на бутона Continue се появява подробен диалогов прозорец New Dimension Style (фиг.8.4). Създаден е нов стил с име Iso 30, но до момента той е напълно еднакъв със стила ISO-25. В този диалогов прозорец могат да се направят съответните промени, тоест да се създаде нов стил на оразмеряване, в зависимост от конкретния чертеж.

Задаване в стила размер на стрелките и оразмерителен мащаб За целта се отваря панела Lines and Arrows при което диалоговия прозорец придобива вида на фиг.8.4.

Диалоговият прозорец е разделен на четири зони. В зона Dimension Lines се настройва цвета на линията (Color), отместването на размерната линия от базовата повърхнина (Baseline Spacing), и видимостта на същата в първия или втори участък (Suppress), чрез поставяне на отметка в прозорчето Dim Line 1 или Dim Line 2. Забележка: поставената отметка потиска появата на съответната част на линията.

В зоната Extension Line се настройва изгледа на спомагателните оразмерителни линии, като тяхното подминаване над размерната линия (Extend beyond dim lines), отместването на същата над базовата повърхнина (Offset from origin) и видимостта на същите в първия или втори участък (Suppress), чрез поставяне на отметка в прозорчето Ext Line 1 или Ext Line 2. Забележка: поставената отметка потиска появата на съответната част на линиите.

В зоната Arrowheads се избира вида на стрелките от списъците (1 st:, 2 nd:, Leader) и размера на стрелките (Arrow size).

37

В зоната Center Marks for Circles се избира типа на маркера и неговата големина.

фиг.8.4. Диалогов прозорец за настройка на мащаба на оразмерителните елементи

Задаване в стила на опциите на текста Панелът Text на диалоговия прозорец (фиг.8.5) разрешава настройка на голям брой текстови опции,

включително местоположението на текста по отношение оразмерителната линия, стила и височината му. Диалоговият прозорец е разделен на три зони. В зона Text Alignment, разположена в долния десен ъгъл на диалоговия прозорец, се определя разположението на текста, а именно: Horizontal – текст и числа са разположени хоризонтално, Aligned with dimension line – текст и числа се разполагат успоредно на оразмерителната линия и ISO Standard – текста и числата за оразмеряване на окръжност или дъга се разполагат хоризонтално.

фиг.8.5. Диалогов прозорец за настройка височината на оразмерителния текст

В зоната Text Placement ако се отвори падащия списък Vertical и се избере Above текста и оразмерителното число се разполага над оразмерителната линия. Ако се отвори падащия списък Horizontal се определя начина на разположение на размерното число спрямо спомагателните оразмерителни линии. В полето Offset from dim line се определя разстоянието на отместване на размерното число спрямо оразмерителната линия.

В зоната Text Appearance се определя стила на изписване на текста, цвета и височината на текста в полето Text height.

Задаване в стила на формата на главните мерни единици Панелът Primary Units на диалоговия прозорец (фиг.8.6) разрешава задаване на формата на главните мерни

единици. Този диалогов прозорец е разделен на пет зони. В зоната Leader Dimensions се настройва показването на размерното число. В падащия списък Unit format се избира формата на размерното число: научен (Scientific),

38

десетичен (Decimal), инженерен (Engineering), архитектурен (Architectural) и дробен (Fractional). От падащия списък Precision се избира точността на показване на размерното число. Чрез падащия списък Decimal Separation се определя вида на разделителя на дробната част (запетайка или точка). В полетата Prefix или Suffix се записва текста, който е необходимо да се появи преди или след размерното число.

фиг.8.6. Диалогов прозорец за настройка формата на главните мерни единици

В зоната Zero Suppression чрез поставяне на отметки не значещите нули се изпускат. Задаване в стила на допусковите полета В панелът Tolerances на диалоговия прозорец (фиг.8.7) се настройват видът на допусковото поле (Method),

точността на показване на допуска (Precesion), горна (Upper value) и долна (Lover value) граница на допусковото поле, височината на изписване на числата на допуска в съотношение с височината на основния текст (Scaling for Height) и разположението на цифрите на допуска спрямо основното размерно число (Vertical position).

фиг.8.7. Диалогов прозорец за настройка на допуските на размерите

Примери за упражнение Запознаване с диалоговите прозорци за настройка на системата за оразмеряване; Отворете диалогов прозорец Dimension Style Manager чрез опцията Dimension от главния функционален ред

и от падащото меню се избира опцията Style; За да създадете нов стил на оразмеряване натиснете бутона New…; В диалоговия прозорец Create New Dimension Style напишете името на стила и натиснете бутона Continue;

39

В диалоговия прозорец New Dimension Style с натискане на бутона Lines and Arrows се отваря едноименния панел, в който укажете, че втората половина на оразмерителната линия, втора спомагателна оразмерителна линия и втората стрелка да не се изчертават;

Натиснете бутона Text и в панела увеличете височината на размерното число на 3 и укажете същото да се разполага над размерната линия, да е центрирано и да следва наклона на оразмерителната линия;

В панела Primary Units изберете десетичен формат за показване на размерното число, точност до третия знак след десетичната запетая и въведете текст преди размерното число 2otv M и забранете показването на незначещите нули;

В панела Tolerances на диалоговия прозорец изберете симетрично допусково поле, стойност на допуска ±0.052, височина на числата на допуските 0.8 от общата височина на размерното число и същите да се разполагат в горната част. Натиснете бетона OK за се потвърдят направените промени;

В появилия се диалогов прозорец Dimension Style Manager натиснете бутона Set Current за да активирате новия слой. Затварянето на диалоговия прозорец и пристъпване към оразмеряване с този стил се извършва с бутона Close.

Лабораторно упражнение N9

Оразмеряване. Линейно, ъглово и радиусно оразмеряване. Редактиране на определен размер. Цел и задачи на лабораторното упражнение: Познания за начините на оразмеряването и редактиране на определен размер.

Запознаване с начините за оразмеряване в зависимост от конкретното разположение; Линейно оразмеряване и неговите разновидности – Dimlinear, Dimaligned, Dimordinate,

Dimbaseline,Dimcontinue; Радиусно и диаметрално оразмеряване – Dimradius, Dimdiameter; Ъглово оразмеряване – Dimangular; Показна линия – Dimleader; Редактиране на съществуващ размер.

1.Видове оразмеряване Оразмеряването бива линейно, радиусно, ъглово и въвеждане на относителни размери. Вида на

оразмеряването се избира в зависимост от условията и начина на разположение на същия. Вида на оразмеряването се избира чрез опцията Dimension от главния функционален ред и от падащото меню се избира съответния тип оразмеряване, или от плаващия функционален ред от съответния бутон – фиг.9.1.

фиг.9.1. Плаващ функционален ред Dimension

Linear Линейно

Aligned Наклонено

Ordinate Координати

Radius Радиусно

Angular Ъглово

Diameter Диаметрално

Baseline Спрямо база

Leader Показна линия

Tolerance Доп. на разп. повърх.

40

Линейно оразмеряване. Линейните размери биват хоризонтални и вертикални, спрямо определена база и последователни размери

фиг.9.2.

фиг.9.2. Видове линейни размери

* Хоризонтални и вертикални размери. Хоризонтално и вертикално оразмеряване се извършва посредством опцията Linear от Dimension, или чрез

бутона Linear Dimension от функционалния ред Dimensioning, или чрез въвеждане на командния ред командата dimlinear.

Диалогът за въвеждане на линейното оразмеряване е следния – фиг.9.3:

фиг.9.3. Диалог за линейно оразмеряване

Изравнени размери. Те са част от стила Linear. Оразмеряването се извършва с командата dimaligned. Чрез тази команда се създава размерна линия успоредна на измерваната линия, а спомагателните линии са перпендикулярни на измерваната линия. Диалога на командата е абсолютно същия.

Последователни размери. Оразмеряването се извършва чрез командата dimcontinue или чрез dimbaseline. Създават се два вида размери, като се използва предишния размер, създаден по начална и крайна точка. Необходимо е само посочването на следващата спомагателна размерна линия, чрез фиксиране на следващата дефиниционна точка. Радиусно оразмеряване. Служи за оразмеряване на дъги и окръжности. Начина на оразмеряване е показан на

фиг.4. За да се използва радиусното оразмеряване е необходимо първо да се посочи дъга или окръжност. Може да

се редактира стойността на радиуса или диаметъра с помощта на опцията Text. Ъглово оразмеряване. Служи за оразмеряване на вътрешни и външни ъгли – фиг.9.4.

фиг.9.4. Радиусно, диаметрално и ъглово оразмеряване

Angular Diameter

Radius

41

Показна линия. Служи за оказване на повърхнини или на изнесени размери. Диалога е следния: Command: Leader From point: указва се началната точка на показната линия. В тази точка системата поставя стрелка; To point: указва се крайната точка на показната линия; To point (Format/Annotation/Undo)<Annotation>: указва се крайната точка на втората линия; To point (Format/Annotation/Undo)<Annotation>: натиска се клавиша Enter; Tolerance/Copy/Block/None/<Mtext>: указва се най-често Mtext или None. При текст се отваря диалогов

прозорец, а при None се приключва командата и показната линия е създадена. Допуск на разположение на повърхнините. Служи за указване на взаимното разположение на повърхнините

на детайла. Неговото въвеждане се извършва с командата Tolerance. Или чрез бутона от плаващия функционален ред Dimension. Отваря се диалогов прозорец Symbol, от който се избира символа за взаимно разположение на повърхнините – фиг.9.5.

фиг.9.5. Диалогов прозорец Symbol

След натискане на бутона OK се отваря диалогов прозорец Geometric Tolerance – фиг.9.6, в който се появява символа, може да се въведе знака за диаметър, стойността на допуска и в частта Datum се въвежда означението на повърхнината, спрямо която е дефиниран допуска. В частта MC се определя материала, избора на който става от диалогов прозорец Material Condition – фиг.9.7. В чертежа се появява блок от рамка, означение, допуск и др. – фиг.9.8.

фиг.9.6. Диалогов прозорец Geometric Tolerance

фиг.9.7. Диалогов прозорец Material Condition фиг.9.8. Блок със символите за взаимно разположение на

повърхнините 2. Редактиране на асоциативни размери Част от разгледаните редактиращи команди работят по същия начин, както и с нормални обекти, но за

промяна на някои части на размерите са нужни специални команди. Чрез тях могат да се модифицират размерите, които вече са въведени. Такива команди са Dimedit и Dimtedit. Най-лесно избора на тези команди се извършва от плаващия функционален ред Dimension използвайки съответните бутони – фиг.9.9.

42

фиг.9.9. Бутони за редактиране на оразмеряването от функционалния ред Dimension

* Преместване и завъртане на размерното число. Това може да стане чрез използване на диалоговия прозорец Annotation, или чрез командата dimtedit. Тази команда има няколко опции:

Command: Dimtedit Select dimension: Избира се размера, който трябва да се премести Enter text location (Left/ Right/ Home/ Angle): може да се мести текста заедно с останалите части на

размера с помощта на мишката. Ако се избере съответната опция се получават следните резултати: при избор на Left, текста се подравнява отляво спрямо размерната линия при избор на Right, текста се подравнява отдясно спрямо размерната линия при избор на Home, текста се връща на оригиналната позиция при избор на Angle, се въвежда стойността на ъгъла, на който текста се завърта.

Нова стойност на оразмерителния текст, завъртане на същия, наклоняване на оразмеряването на конкретен размер. Това се извършва с командата dimedit. Тази команда има няколко опции:

Command: dimedit Dimension Edit (Home/New/Rotate/Oblique)<Home>: Избора на съответните опции предизвиква следното: Home – връща първоначалното положение на размерното число; New – отваря диалоговия прозорец Multiline Text Editor, чрез който може да се въведе ново размерно

число или нов пояснителен текст към размера; Rotate – въвежда се ъгъла на ротация на размерното число спрямо дефинираната координатна система; Oblique – наклонява на дефиниран ъгъл оразмеряването на съответния размер.

Пример за упражнение Отворете разработвания от вас чертеж; Настройте системата за оразмеряване спрямо вашия чертеж; Оразмерете същия, както е показано на фиг. 9.10.

фиг.9.10. Работен чертеж за оразмеряване

Dimtedit Dimedit

43

Лабораторно упражнение 10

Блокове. Предимства при тяхното използване. Създаване на блокове в работния чертеж. Използване на създадени блокове от други чертежи.

Цел и задачи на лабораторното упражнение: Познания за създаване на блокове в съществуващ чертеж, тяхното създаване и записване и използването им от други чертежи.

Създаване на блокове в чертеж в съществуващ чертеж и тяхното използване – Block, Insert; Записване на блокове и тяхното използване от други чертежи – Wblock.

1. Предимства при използване на блокове Възможността за еднократно начертаване и многократно използване на обект е изключително удобно и спестява много време. Блокът може да се дефинира като единичен обект съставен от множество обекти.Предимствата от използване на блокове са:

Възможност за многократно използване. Едно копие на блок може да се запази на диска за употреба от други чертежи. Ако се работи със стандартен набор от символи, един човек може да ги начертае и след това те да бъдат общо използвани. По този начин може да се създаде библиотека от символи; Намаляване размерите на файловете. При използване на командата Copy всички избрани обекти се дублират. Ако общия брой на избраните обекти са 100 и същите са копирани 10 пъти, общия брой на обектите става 1000. Ако същите обекти се обявят като блок и същия се копира 10 пъти, общия брой на обектите е 110, което води до пестене на място на твърдия диск; Лесни модификации. Ако в чертежа променяте един блок, то автоматично се обновяват всички копия на блока; Възможност за включване на информация. Като създавате блок, може да се включи информация в него. Тази информация се нарича атрибут.

2. Създаване на блокове в съществуващ чертеж. За да се създаде библиотека от символи е необходимо или на командния ред да се напише командата Block или от падащото меню на опцията Draw да се избере опцията Block - Make.. При написване на командата на командния ред или при избор на опцията Block-Make.. се появява диалоговия прозорец Block Definition – фиг.10.1, в който се написва името на блока, въвежда се точката на вмъкване и се извършва избора на елементи участващи в блока.:

фиг.10.1. Диалогов прозорец Block Definition

Секцията Objects в диалоговия прозорец позволява да се изберат обектите, включени в дадения блок. Използването на бутона Select Objects позволява визуално избиране на обектите, като същите се посочват с мишката. Бутона Quick Select намиращ се в дясно от бутона Select Objects позволява филтриране на обектите по техните свойства.

44

Останалите опции на секцията Objects позволяват определяне какво да се прави с обектите, които са избрани в блока. Действието на тези опции е следното:

Retain – запазва избраните обекти в блока без промени; Convert to Block – преобразува обектите, които са избрани, в блока, който се дефинира. Блокът се представя

като по-прост обект; Delete – изтрива обектите, които са избрани в блока. Тази опция е залегнала в по-старите версии на

AutoCAD. След избор на обекти, предупредителният надпис се променя, като се посочва като информация колко

обекта са избрани. 3. Съхраняване на блок във файл (Wblock) Един блок, съставен от група обекти може да се използва само в текущия чертеж. Чрез командата Wblock се записва целия чертеж или част от него във файл. Чрез тази команда се създава блок, който се записва във вид на файл на твърдия диск на компютъра. Той не е по различен от другите чертожни файлове, който се създават по класическия начин, поради което даден блок може да се създаде и извън чертожния файл и в последствие да се използва.

На командния ред се написва командата Wblock, след което се отваря диалогов прозорец Write Block -фиг.10.2., в който се подбира пътя за достъп до файла-блок и името под което ще се запише същия файл-блок. След въвеждане на устройство, пътя и име, AutoCAD задава въпрос за името на блока, който трябва да се запази на диска.

Фиг.10.2. Диалогов прозорец Create Drawing File

Ако е създаден блок в чертежа, същият може да се запише като файл - блок на диска на компютъра. В този случай в секцията Souse контролният бутон Block е активен и в него може да се постави отметка. От падащия списък се избира името на блока, който трябва да се запише. В секцията File name and path се записва името на файл – блока и се указва съответната папка.

В секцията Source ако е активиран контролният бутон Objects могат да се експортират множество обекти, за които се определя точка на вмъкване (секция Base point) и да се ползват опциите в секция Objects (действие както в диалогов прозорец Block Definition.

Чрез бутона Entire Drawing може да се експортира целия чертеж като отделен файл, при което се орязват неизползваните блокове и други ненужни компоненти, при което размера на файла намалява. 4. Вмъкване на символи в чертеж След дефиниране на блок, същия може да се вмъкне в чертеж. За вмъкване на блок в чертежа се използват командите Insert, Ddinsert, Minsert. При вмъкване на блок в чертежа се задават четири неща:

Име на блока или файла-блок; Място, където трябва да се вмъкне блока; Мащаба на блока по осите X, Y и Z; Ъгъл на завъртане на блока.

Ако се напише командата Ddinsert или Insert или от главния функционален ред се избере опцията Insert и от падащото меню се избере Block се появява диалоговия прозорец Insert - фиг.10.3. При написване на името в полето Name и натискане на бутона Browse… се отваря нов диалогов прозорец Select Drawing File, чрез който се определя пътя, устройството където се намира съответния файл-блок.

45

Чрез командата Minsert е възможно вмъкването на по-вече от един блок, като същите са подредени в правоъгълен масив. При редактиране на блокове се оказва, че системата го интерпретира като един обект. За да може да се редактира част от блока е необходимо същия да се разбие на съставните му части, което става с командата Explode или още при вмъкване на блока се постави отметка в полето Explode (долу, ляво). След разделяне на блока на съставните му части е възможно неговата редакция, но това предизвиква увеличаване на размера на чертожния файл.

Фиг.10.3. Диалогов прозорец Insert

Примери за упражнение:

1. В разработвания от Вас чертеж на корпусен детайл, подгответе необходимите знаци за грапавост. Същите ги дефинирайте като отделни блокове;

2. Разположете тези блокове на повърхнините, които се нуждаят от съответната обработка; 3. Дефинираните от вас блокове ги запишете като файл-блок на твърдия диск на компютъра в съответната

работна папка; 4. Използвайте файл-блоковете в работния чертеж на пластината; 5. На нов чертеж начертайте елементите показани на фиг.10.4. Запишете ги като файл-блокове; 6. На нов чертеж начертайте две стаи и подредете в тях съответните елементи.

Фиг.10.4. Елементи дефинирани като блокове

46

Лабораторно упражнение №11

Получаване на информация от чертеж Цел и задачи на лабораторното упражнение: Познания за извличане на необходимата информация за разработвания чертеж.

за да се види текущото състояние на чертежа в AutoCAD – Status; за получаване на информация за начертаните обекти – List и Dblist; за определяне на разстояние и ъгъл – Dist; за определяне на координати на точка от екрана – Id; за изчисляване лице на фигура – Area.

Съхраняване на информацията за разработвания чертеж в специална база от данни позволява същата да се използва от проектанта, чрез използване на някои специални команди. Определянето на общото състояние на чертежа, получаване на информация за конкретните начертани графични обекти, намиране на разстояние и ъгъл и определяне на лице и периметър на начертана фигура много подпомага проектанта.

1. Показване състоянието на чертежа в AutoCAD За получаване на актуална информация за разработвания чертеж се използва командата Status. След

въвеждане на командата се отваря текстови прозорец, в който се извежда информация за текущо отворения чертеж. В тази информация се включва:

Името на чертежа; Броя на обектите в чертежа; Границите на текущото пространство; Действителните размери на чертежа; Границите на изображението; Базова точка на вмъкване; Интервал на долепяне; Текущо пространство; Osnap режим; Текущи слоеве, цвят, тип на линията, дебелина и височина; Настройка на Fill, Ortho, Snap, Grid, Qtext и Tablet.

Освен тази информация, чрез командата Status се вижда и свободното място на диска, размерите на временните файлове, физическата памет и пространството за временните файлове.

2. Получаване информация за графични обекти За получаване на информация за избраните обекти се използва командата List. Необходимата информация

AutoCAD показва в текстови прозорец. Типа на тази информация зависи от вида на посочения графичен елемент. Командата Dblist показва информация за всички графични елементи участващи в чертежа. Данните са във формат на командата List, при по-голям брой елементи може да се загуби доста време. За прекратяване действието на командата се използва клавиша Esc.

3. Определяне координатите на точка За определяне координатите на възлови точки се използва командата Id. Като информация се получава x, y и

z координатите на точката. Тази команда има и друга важна роля. При нейното използване координатите на посочената точка се съхраняват в системната променлива Lastpoint и в последствие същите могат да се използват за въвеждане на относителни координати, например да се начертае окръжност, центъра на която се намира на разстояние 20 по ос x и 30 по ос y, спрямо един от ъглите на правоъгълника – фиг. 11.1.

47

фиг.11.1. Пример за използване на информацията записана в променливата Lastpoint при използване на командата Id

Command: id Point: int of X=40.0000 Y=100.0000 Z=0.0000 Command: _circle 3P/2P/TTR/<Center point>: @20,30 Diameter/<Radius>: 10 2. Изчисляване лице на фигура За изчисляване лицето на затворена област се използва командата Area. Най-простия начин е определянето

на лицето на окръжност, елипса, полигон или затворена полилиния. Възможно е и задаването на произволна фигура, чрез възловите и точки, но фигурата се възприема като описана с прави линии. За избягване на това е необходимо предварително затворения произволен контур да се превърне в полилиния посредством командата Pedit.

Диалогът при използване на командата за определяне на лицето на полилинията е следния: Command: area <First point>/Object/Add/Subtract: o Select objects: посочва се (селекционира се) обекта, чрез методите за селекция Area=2000.0000, Perimeter=600.0000 Диалогът за определяне лицето на произволна фигура чрез възловите и точки е следния: Command: area <First point>/Object/Add/Subtract: посочва се първата точка Next point: посочва се втората точка Next point: посочва се третата точка Next point: посочва се четвъртата точка Next point: за затваряне на контура се натиска клавиша Enter Area=1517.2375, Perimeter=160.2716 В тази команда е предвидена възможност за добавяне и изваждане на лица на затворени контури. На

фиг.11.3.а са показани примерни два контура, които са един в друг и е необходимо да се намери лицето като разлика на двата. Диалогът е следния:

Command: area <First point>/Object/Add/Subtract: a (посочва се добавяне на обекта) <First point>/Object/Subtract: o (посочва се, че ще се дефинира обект) (ADD mode) Select objects: (посочва се външния обект)

Area = 16200.0000, Perimeter = 540.0000 Total area = 16200.0000 (ADD mode) Select objects: <First point>/Object/Subtract: s (посочва се изваждане на обекта) <First point>/Object/Add: o (посочва се, че ще се дефинира обект) (SUBTRACT mode) Select objects: (посочва се вътрешния обект)

Area = 3352.1025, Perimeter = 212.6030 Total area = 12847.8975 (SUBTRACT mode) Select objects: (натиска се клавиша Enter) <First point>/Object/Add: (натиска се клавиша Enter) Ако са дефинирани и други вътрешни контури може да се продължи изваждането по подобна процедура.

Лицето на областта затворена от двата контура се получава като разлика в лицата на двата, а именно от 16200 се изважда 3352.1025 и се получава 12847.8975.

Дефиниране на граници с командата Boundary

Точка, спрямо която се дефинира Центъра на окръжността

48

Изчисляването на лице на сложен затворен контур, който е съставен от различни геометрични примитиви е невъзможно посредством опцията First point. Използването предварително на командата Boundary създава автоматично полилиния, която загражда желаната област. За правилната работа на командата Boundary е необходимо областта да бъде затворена. Диалогът е следния:

Command: boundary (появява се диалогов прозорец Boundary Creation – фиг.11.2. Натиска се бутона Pick Points)

Select internal points: Selecting everything… (избира се вътрешна точка в затворения контур) Selecting everything visible… Analyzing the selected data… Analyzing internal islands… Select internal point: (натиска се клавиша Enter)

BOUNDARY created l polyline Command: area <First point>/Object/Add/Subtract: o Select objects: Area = 5121.6206, Perimeter = 274.4034

фиг.11.2. Диалогов прозорец Boundary Creation

Пример за упражнение Начертайте чертежа показан на фиг.11.1, като използвате командата Id; Чрез командите Status и List получете информация за чертежа и за геометричните примитиви правоъгълник

и окръжност; Чрез командата Area определете лицето и обиколката на правоъгълника и окръжността; Начертайте чертежа на фиг. 11.3.а; Чрез добавяне и изваждане намерете лицето на областта затворена от двата контура; Чрез геометрични примитиви линия и дъги начертайте произволен контур – фиг.11.3.б. Чрез командата

Boundary го превърнете в полилиния и определете площта.

49

Лабораторно упражнение №12

Средства подпомагащи чертожната дейност Цел и задачи на лабораторното упражнение: Познания за средствата подпомагащи чертожната дейност.

посочване на позиция постоянна за чертежа - Point; разделяне на геометрични обекти на части – Divide, Measure; създаване на чертежи със свободна ръка - Sketch; използване на точкови филтри.

В много случаи при ръчното чертане се използват помощни средства за оформление на чертежа. Такива също така са предвидени в AutoCAD.

1. Посочване на позиция При посочване на позиция се създават точки, които са постоянни за чертежа. Те представляват геометрични

обекти, каквито са линията, окръжността и др. За разлика от въведените помощни точки свързани с определена команда, постоянните точки се визуализират на екрана. За създаване на постоянна точка се използва командата Point. Ако се използва режима за долепяне към обекти, такава точка се дефинира с NODe (възел). Командата изисква да се въведат съответните координати.

За избор стила на точка (нейното изобразяване на екрана) се използва командата ddptype. От диалоговия прозорец – фиг.12.1 се избира съответния изглед за изобразяване на точката. Освен това може да се избере и размера на точката спрямо екрана. При използване на опцията Set Size Relative to Screen, размера на символа изобразяващ точката остава постоянен при използване на командата Zoom. Същият се променя само след регенериране (Regen) на екрана.

(а) (б) фиг.11.3. Примерни контури

50

фиг. 12.1. Диалогов прозорец Point Style

При използване на опцията Set Size in Absolute Units се задава точката спрямо единиците на чертежа. В този случай при увеличаване или намаляване размера на визуализационното поле, големината на символите се променя пропорционално на останалата част на чертежа.

2. Разделяне на обекти Разделянето на обекти се извършва с две команди. Командата Divide служи за разделянето на геометричния

обект на равни части. За изпълнение на командата е необходимо да се посочи броя на частите. Командата работи с всички графични примитиви (линия, окръжност, дъга, елипса, полигон и полилиния).

След въвеждане на командата Divide в зависимост от настройката за типа на вмъкваната точка (ddptype) се определя и маркера на вмъкнатите точки. Същите могат да се ползват за долепяне към обекти с NODe. След въвеждане на командата се появява съобщението:

<Number of segments>/Block: Ако се въведе число, геометричният примитив се разделя на съответния брой равни части. При въвеждане

на буквата B (Block), системата издава следното съобщение: Block name to insert: въвежда се името на блока; Align block with object? <Y>: при отговор с Y блока се завърта и следва контура на геометричния примитив,

при отговор N, блока не се завърта. Резултата от това действие е показан на фиг. 12.2.

фиг. 12.2. Действие на командата при вмъкване на блок

Командата Measure служи за отмервания на разстояния върху обекта. Разликата между двете команди е в резултата. Measure разполага точките на зададено от нас разстояние, поради което тя изисква въвеждането на същото. Това става след получаване на съобщението Segment length. Подобно на Divide могат да се вмъкват като разделители и блокове.

3. Създаване на чертежи със свободна ръка В AutoCAD е възможно е да се скицира, да се въвеждат подписи или да се създават къси разделителни

линии в чертежа. При скицирането въведените обекти се съхраняват като поредица от къси отделни линии. Командата е Sketch и след нейното въвеждане се извежда следното съобщение:

Record increment <0.10>: въвежда се стъпка на отделните сегменти на линията. При малки сегменти нараства многократно обема на чертежа.

След въвеждане на стъпката AutoCAD извежда следните опции на командния ред: Sketch . Pen eXit Quit Record Erase Connect Тези опции имат следното значение и предизвикват съответното действие:

51

Pen – тази опция вдига и сваля писалката при скициране; еXit – използва се за завършване на командата и прави скицата част от чертежа; Quit – с тази опция се затваря командата Sketch, но не се съхранява в чертежа изготвената скица; Record – записва се скицата без да се излиза от командата. Може да се премести писалката в друга позиция; Erase – позволява да се изтрие част или всичко от скицата; Connect – тази опция позволява да се свали писалката, като скицата се продължава от крайната точка на

последно начертания сегмент; . (точка) – тази опция позволява да се начертае права линия от крайната точка на последната линия от

скицата до текущата позиция на писалката. 4. Използване на точкови филтри При начертаването на различните проекции, се използват помощни линии, който в последствие с командите

Trim и Erase се отстраняват. Ако се използват точкови филтри това не се налага и има възможност да се работи както при ръчното чертане. За показване начина за използване на точковите филтри се разглежда примера на фиг. 12.3.

фиг. 12.3. Използване на точкови филтри

Command: Line From point: .y of qua избира се точка А от окръжността of (need xz) end of избира се точка С от линията

To point: per to избира се крайна точка на хоризонталната линия започваща от точката В Съобщението (need xz) означава, че AutoCAD се нуждае от координатите по х и z, за да завърши точката. Точковите филтри са:

.х след това (need yz) .y след това (need xz) .xz след това (need y) .yz след това (need x) .xy след това (need z) .z след това (need xy)

Лабораторно упражнение 13

Моделиране и изобразяване в 3D пространството

Цел и задачи на лабораторното упражнение: Изучаване на възможностите за създаване на модели на детайли и изделия в 3D пространството. 1. Моделиране с геометрични тела 1.1. Въведение Моделирането с геометрични тела е начин за формиране на тримерни обекти като плътни (твърдотелни)

форми. При този начин на моделиране обектът се разбива на множество елементарни форми, като паралелепипед, цилиндър, сфера, конус и клин (триъгълна призма), които се наричат “примитиви”. От тези примитиви чрез съответните действия, като обединение, пресичане и разлика се формира модела на детайла.

Свързването се извършва по четири възможни начина, чрез които се образуват вторични тела. За първите три начина се използват “булеви операции”, които са : intersection (сечение), subtraction (изваждане) и union (обединение). Четвъртата възможност е така наречената “интерференция”. Чрез нея се определя мястото на допиране на два или повече примитива в пространството. При това действие се запазват границите на телата, при което има възможност да се провери дали тези тела взаимно не се пресичат, на какво разстояние са същите, а също така да се опише нов обем от допиращи се тела.

1.2. Създаване на плътни тела

Построява се лявата проекция на детайла. За построяване на дясната проекция се постъпва по следния начин: Чрез двукратно използване на командата Offset се отмества линията на определено разстояние. Чрез долепяне към обекти и командата Line се затваря контура. За да се построят двете линии даващи контура на окръжността се използват точкови филтри. За първата линия се постъпва по следния начин:

52

Командите, които се използват за създаване на примитиви и част от командите за тяхното редактиране се намират в лентата с инструменти Solids. За да я визуализирате, натиснете десният бутон на мишката върху произволна лента с инструменти и от контекстното меню се избира (маркира) Solids (фиг.13.1).

фиг.13.1. Лента с инструменти Solids Примитивите са основни градивни елементи при моделиране на плътни тела. Всяка CAD система притежава

определена библиотека от вградени примитиви (куб, сфера, цилиндър, конус, клин и тор). Ако е необходимо по-сложни примитиви могат да се създават посредством твърдотелните движения Extrude и Revolve.

За демонстрация на тези възможности да се моделира детайл показан на фиг.13.2.

фиг.13.1. Модел на детайл За да се моделира посоченият детайл на фиг.13.1 е необходимо предварително да се познава възможността

за управление на местоположението на координатната система, създаване на примитиви с Extrude и Revolve, създаване на примитив по предварително дефинирана траектория и действие с булевите операции union и subtraction.

1.2.1. Потребителски координатни системи AutoCAD предлага определени потребителски координатни системи, които се управляват с командата UCS.

Най-често дефинираната потребителска координатна система се ориентира спрямо обекта. Това е удобно, защото обектът се допълва с детайли, които лежат в съответна повърхност. За целта се използва лентата с инструменти UCS (фиг.13.3). Действието с отделните бутони е указано подолу.

Object UCS UCS бутон

Display UCS Dialog

UCS Previous

World UCS Face UCS

View UCS 3 Point UCS X Axis Rotate UCS Y Axis Rotate UCS Z Axis Rotate UCS

Origin UCS

Бутон Extrude Бутон Revolve Бутони за графични примитиви

53

фиг.13.3. Лента с инструменти UCS След натискане на бутона Object UCS с мишката се посочва съответната плоскост (горната), като се избира

съответен ръб от същата. Едновременно с това се определя и направлението на положителната посока на оста Х – фиг.13.4.

фиг.13.4. Използване на бутона Object UCS При натискане на бутона Origin UCS се премества началото на новата потребителска координатна система в

съответната точка, като се запазва ориентацията на потребителската координатна система – фиг.13.5.

фиг.13.5. Използване на бутона Origin UCS Бутона UCS Previous служи за връщане на предишно създадени потребителски системи, а бутона World UCS

връща потребителската координатна система в първоначално положение, т.е. в началото на абсолютната координатна система.

За да се създаде потребителска система, която е ориентирана по различен начин от предходната се използва бутона 3 Point UCS. При неговото използване системата иска въвеждане на точка, която е начало на координатната система и чрез посочване на две точки, лежащи в една равнина, се определя направлението на осите X и Y –фиг.13.6.

фиг.13.6. Използване на бутона 3 Point UCS При натискане на някой от бутоните X Axis Rotate UCS, Y Axis Rotate UCS или Z Axis Rotate UCS се

определя (въвежда) ъгълът на ротация около съответната ос, при което потребителската координатна система запазва своето начало, но се определя нова равнина XOY.

Стара потребителска координатна система

Нова потребителска координатна система

Точка 2 – определяща посоката на ос Х

Точка 3 – определяща посоката на ос Y

Точка 1 – начало на координатната

система

54

фиг.13.7. Използване на бутона X Axis Rotate UCS

1.2.2. Създаване на примитиви посредством твърдотелни движения Extrude и Revolve За да се създаде по-сложен примитив, е необходимо в равнината XOY посредством графичния примитив

Polyline да се създаде шаблон, който трябва да бъде затворен контур. Посредством командата Extrude, или чрез натискане на същия бутон от лентата с инструменти Solid (фиг.13.1) се изтегля шаблона по направление на оста Z. Това ограничение (шаблона да лежи в равнината XOY, а изтеглянето да се извършва в перпендикулярно направление) е въведено за да се намали изчислителната част на задачата.

В дефинираната чрез UCS равнина XOY посредством командата Pline се създава затворения контур. След това се натиска бутона Extrude, при което системата изисква посочване на контура, височината на изтегляне и ъгъла на деформация на шаблона. Принципния диалог и получения примитив е показано на фиг.13.8.

фиг.13.8. Диалог и действие на командата Extrude

По подобен начин се процедира и при използване на командата Revolve. Тази команда след начертаване на

затворения контур в равнината XOY изисква задаване на ос на ротация, която трябва да лежи в същата равнина и ъгъл на ротация. Полученото действие е показано на фиг.13.9.

фиг.13.9. Действие на командата Revolve

1.2.3. Образуване на вторични тела посредством булеви операции Бутоните на трите булеви операции се намират на лентата с инструменти Solid Editing.

Първоначално положение на координатната система

Завъртяна координатна система около ос Х на ъгъл 550

Шаблон

Ос на ротация

Ъгъл на ротация 3600

55

фиг.13.10. Лента с инструменти Solid Editing Булевата операция обединение Union служи за премахване границите между два или по-вече графични

примитива и получаване на общо твърдо тяло. Необходимо е примитивите да имат общи граници или взаимно пресичащи се обеми. Командата изисква последователно посочване на отделните графични примитиви.

Булевата операция разлика Subtract служи за изваждане на създаден графичен примитив от друг. Необходимо е двата графични примитива да имат общ обем. Командата изисква посочване на основния примитив, натискане на десния бутон на мишката (или клавиш Enter от клавиатурата) и посочване на примитива, който ще се изважда. Получава се ново твърдо тяло, в което липсва обема зает от извадения примитив.

Булевата операция пресичане Intersection служи за получаване на обем, който е общ за двата примитива. Необходимо е двата примитива взаимно да се пресичат. Командата изисква последователно посочване на примитивите.

1.3. Създаване на модел на твърдо тяло Създаването на модел на твърдото тяло посочено на фиг.13.2. протича в следната последователност:

Създаване на нов файл с определено име; Задаване на точка на изглед. Натиска се бутон SW Isometric View от лентата с инструменти View.

фиг.13.11. Лента с инструменти View Натиска се бутона Box от лентата с инструменти Solid. На командния ред се появява съобщението:

Specify corner of box or [Center] <0, 0, 0>: посочва се примерно точка с координати 100,100 Specify corner or [Cube/Length]: въвежда се горен десен ъгъл на основата, например @70,40 Specify height: задава се височината по ос Z като число, примерно 10

С този диалог е начертан паралелепипед с основа 70 единици по Х и 40 единици по Y и височина 10 единици – първи изглед на фиг.13.12. В равнината XOY се начертава правоъгълник с начало точка с координати 100,100 и втора точка с

относителни координати 10,40 Натиска се бутона Rectangle от функционалния ред Draw. Начертава се правоъгълник с посочените

координати. Натиска се бутона Extrude от лентата с инструменти Solid, посочва се правоъгълника, задава се височина на

изтегляне –10 (в отрицателна посока на ос Z) и ъгъл на деформация на шаблона 00. получава се втория изглед на фиг.13.12.

фиг.13.12. Първи и втори изглед на създавания модел

За да се създаде общо твърдо тяло се натиска бутона Union от лентата с инструменти Solid Editing, и се посочват двата паралелепипеда.

Бутон обединение Union

Бутон разлика Subtract

Бутон пресичане Intersect

SW Isometric View

56

Посредством командата UCS (натиска се бутона Origin UCS) се премества началото на координатната система в точка с координати 100,100,10. В новата дефинирана равнина XOY се начертават две окръжности. Първата окръжност е с център 60,10 а втората с център 60,30 и радиус 2.5. Посредством командата Extrude се изтеглят два цилиндъра с височина 10 (въвежда се –10 , обратно на направлението на ос Z).

За да се създаде общо твърдо тяло се използва командата Subtract, като първоначално тяло се показва основата, а като тела за изваждане двата цилиндъра.

Фиг.13.13. Трети и четвърти изглед В равнината XOY се начертава правоъгълник, с координати на първата точка 5,5 и втора точка с

относителни координати @30,30. С командата Filet се закръгляват ъглите, като се настройва радиус на закръгления R5. Този шаблон се изтегля на височина 30 с помощта на командата Extrude , като се задава ъгъл на деформация на шаблона 40. Посредством командата Filet се закръглява в основата с радиус R2. Получава се изглед показан на фиг.13.14 (отляво).

За да се изтегли шаблон по зададена траектория се постъпва по следния начин: Посредством X Axis Rotate UCS координатната система се завърта на -900; В равнина1 се начертава окръжност с център 0,5 и радиус 3.5; Посредством Y Axis Rotate UCS координатната система се завърта на –900; В ново дефинираната равнина XOY (равнина2) се начертава с командата Pline полилиния

започваща от точка с координати 0,5 - втора точка с координати @20,0 – трета точка с координати @0,10 и четвърта точка с координати @20,0;

Посредством командата Filet се закръгляват двата ъгъла с радиус R4; Чрез командата Extrude се изтегля окръжността по траектория, като се избира опцията Patch; Посредством командата Subtract се изважда от целия примитив новосъздадения примитив.

Получава се изглед показан на фиг.13.14 (отдясно).

Фиг.13.14. Пети и шести изглед

Равнина 1

Равнина2

57

За да се оформи освобождаването в горната част на модела е необходимо: Премества се координатната система чрез 3 Point UCS както е показано на фиг.13.15 левия изглед; С командата Pline се начертава полилиния с начална точка с координати –2.5,0; втора точка -

@0,7.5; трета точка - @7.5,0; четвърта точка - @7.071<-45; пета точка - @2.5,0; С командата Mirror се прави огледален образ, перпендикулярен на линията в последната точка; С командата Pline се свързват крайните точки; С командата Pedit и опцията Join се посочват трите полилинии и се свързват в една; С командата Revolve се завърта полилинията на 3600; С командата Subtract се изважда от целия примитив новосъздадения примитив.

Получава се изглед показан на фиг.13.15 (отдясно).

Фиг.13.15. Седми и осми изглед

Лабораторно упражнение 14

Редактиране на тела

Цел и задачи на лабораторното упражнение: Изучаване на възможностите за редактиране на тримерните модели на тела в 3D пространството. AutoCAD разполага с набор от инструменти, които са предназначени за редактиране на тела. Те се намират в

лентата с инструменти Solids Editing.

Фиг.14.1. Лента с инструменти Solids Editing

Offset Faces Концентрично отместване на повърхнина

Extrude Faces Изтегляне на повърхнина

Move Faces Преместване на повърхнина

Delete Faces Премахване на повърхнина

Rotate Faces Ротиране на повърхнина

Taper Faces Скосяване на повърхнина

Shell Черупка

58

За да се изучи възможността за редактиране на тела се начертава тримерното тяло показано на фиг.14.2. Като в лявата част е работния чертеж, а в дясно – тримерния модел.

фиг.14.2. Работен чертеж и тримерен модел

Преместване на определена повърхнина от модела. За целта се натиска бутона Move Faces от лентата с инструменти Solids Editing. Избира се задния ръб на модела, както е показано на фиг.14.3. Маркират се две стени. Това са повърхнините, които ще се преместят, ако не се укаже друго. За да се отдели горната стена от избраното множество, след съобщението Select faces or [Undo/Remove/ALL], се избира R (Remove). Показва се горната стена. След натискане на клавиша Enter се приключва процеса на избор. След съобщението Specify a base point or displacement: се избира точка от задната повърхнина на модела (точка 1).

фиг.14.3. Преместване на повърхнина

След съобщението Specify a second point of displacement: се въвежда @20,0, при което се създава вектор на отместване с дължина 20 единици по ос Х.

Както се забелязва инструментът Move Faces действа както командата Move. Както се вижда, криволинейната повърхнина на модела се разтегля, за да се отрази новото положение на преместената повърхнина. Поддържа се геометрията на модела, като се прави промяна върху стените му.

Концентричното преместване на повърхнина се постига чрез натискане на бутона Offset Faces от лентата с инструменти Solids Editing. Действието на тази команда е отместване на една или по-вече повърхнини в перпендикулярно направление. Например: да се намали радиуса на криволинейната повърхнина и увеличи дебелината на модела с 10 единици.

Точка 1 Стена за премахване от селекцията - опция

Remove

Удължена задна стена

59

фиг.14.4. Концентрично преместване на повърхнини

След избора на командата се посочва (избира) долния ръб от модела (фиг.14.4). Селектират се криволинейната повърхнина и долната повърхнина на модела. Натиска се клавиша Enter за завършване на избора, като на съобщението: Specify the offset distance: се отговаря с числото 10. Двете повърхнини се отместват в перпендикулярно направление, като радиуса на криволинейната повърхнина намалява, а дебелината нараства.

Изтриване на повърхнина се постига чрез инструмента Delete Faces. След съобщението Select faces or [Undo/Remove]: се избират повърхнините, които трябва да се изтрият от модела. След приключване на селекцията чрез натискане на клавиша Enter, селектираните повърхнини се отстраняват от модела (фиг.14.5).

фиг.14.5. Изтриване на повърхнини

Завъртане на повърхнини се извършва чрез инструмента Rotate Faces. По принцип всички повърхнини са успоредни или взаимно перпендикулярни, но в някои случаи две стени трябва да са под определен ъгъл. След активиране на командата се появява съобщението: Select faces or [Undo/Remove]: се избира общ ръб на двете повърхнини, които трябва да са завъртени под съответен ъгъл (фиг.14.6). След приключване на избора се натиска клавиша Enter, при което двете повърхнини се маркират. След съобщението: Specify an axis point or [Axis by objects/ Vieew/Xaxis/Yaxis/Zaxis] <2points>: чрез използване режима Endpoint Osnap, се посочва едната крайна точка от ръба,

който играе роля на ос на ротация. След съобщението: Specify the second point on the rotation axis: чрез използване режима Endpoint Osnap, се посочва втората крайна точка от ръба, който играе роля на ос на ротация.

След съобщението: Specify a rotation angle or [Reference]: се въвежда съответния ъгъл на ротация – 4.

Избира се този ръб от модела

Намаляване на радиуса и

увеличаване на дебелината

Селектират се криволинейната

повърхнина и долната страна на модела

Избор на повърхнини за изтриване

Изключване на повърхнини за изтриване

Резултат

60

фиг.14.6. Завъртане на повърхнини

Скосяването на повърхнини се извършва чрез натискане на бутона Taper Faces от лентата с инструменти Solids Editing. След съобщението Select faces or [Undo/Remove]: се избират три ръба, които определят съответните повърхнини (фиг.14.7). Натиска се клавиша Enter за да се приключи избора и на съобщението Specify the base point: чрез използване режима Endpoint Osnap се избира първата точка на оста, спрямо която се извършва скосяването. След съобщението Specify another point along the axis of tapering: се посочва втората точка от оста. След съобщението Specify the taper angle: се въвежда стойността на ъгъла на скосяване – примерно 5. Получава се изменение в модела показано на фиг.14.7. дясно.

фиг.14.7. Скосяване на повърхнини

Изтегляне на повърхнини се извършва чрез натискане на бутона Extrude Faces от лентата с инструменти Solids Editing. Този инструмент за редактиране изисква затворен многоъгълник за основа за изтегляне. След натискане на бутона е необходимо да се избере стената, която ще бъде основа за изтегляне. При избор на долния ръб се маркират две стени, поради което е необходимо да изключим едната чрез опцията Remove. За приключване на избора се натиска клавиша Enter. След съобщението Specify height of extrusion or [Path]: се избира разстоянието на изтегляне, примерно 10. След съобщението Specify angle of taper for extrusion <0>: се въвежда ъгъла на скосяване на изтегляната повърхнина, примерно 45. Резултатът от действието на този инструмент е показано на фиг.14.8.

е

Избрани ръбове от модела

Ос на скосяване 1 точка (долу) 2 точка (горе)

Ъгъл на скосяване

860

61

фиг.14.8. Изтегляне на повърхнина.

Други възможности за редактиране на 3D модели. За да се извърши проверка за препокриване на обеми, изготвяне на равнинно сечение и разделяне на твърдо тяло се използват инструментите показани на фиг.14.9.

Фиг.14.9. Лента с инструменти Solid

За да се получи равнинно сечение се активира инструмента Section от лентата с инструменти Solid.

Фиг.14.10. Равнинно сечение

Инструментът Section изисква посочване на тримерния модел и задаване равнина на сечение по три точки (фиг.14.10). Характерно е, че тялото запазва своята цялост. Полученото сечение може да се премести от модела с командата Move. То представлява затворен контур и се защрихова по познатите способи.

За да се разреже едно тяло се използва инструментът Slice от лентата с инструменти Solid.

Избран ръб

Изключване на повърхнина от

избора

Равнина на сечение построена по 3 средни точки

Равнинно сечение

Interfere Общ обем на

тела

Section Равнинно сечение

Slice Разрязване на

тяло

Големина на изтегляне 10 и ъгъл на скосяване на повърхнината 45

62

Инструментът Slice изисква посочване на тримерния модел и задаване равнина на сечение по три точки. За да се определи коя част от модела да се запази, AutoCAD изисква посочване на точка от тази част (фиг.14.11). Това посочване се извършва след като се появи на командния ред съобщението Specify a point on desired side of the plane or [keep Both sides]:

фиг.14.11. Разрязване на тяло

За да се провери дали две тела имат общ обем, т.е. са внедрени едно в друго, се използва инструмента Interfere. За целта се посочват последователно двете тела, като след избора на първото се натиска клавиша Enter и след това се посочва второто. На съобщението: Create interference solids [Yes/No] <N>: се отговаря с Y. Ако с командата Move преместим второто тяло върху първото се очертава общия обем на двете тела (фиг.14.12).

фиг.14.12. Проверка за общ обем на тела

ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА

1. AutoCAD Release 12, Reference Manual, Autodesk, Part N 600001-00104-09, 1992 2. George Omura, Mastering AutoCAD Release 12, SYBEX Ins., 1992

Равнина на разрязване определена от 3 точки Примерна точка

определяща, коя част от тялото да

остане

Първо тяло

Второ тяло

Общ обем на двете тела

63

3. AutoCAD Release 13, User’s guide, 00105-000000-5020, 1995 4. AutoCAD Release 13, Command reference, 00105-000000-5030, 1995 5. Джей Зирбел, Стивен Комбс, AutoCAD Release 13 for Windows, 1 до 3 част, СофтПрес, 1996-97 6. Елън Финкълстийн, Библия AutoCAD 14 for Windows 95, І до ІІІ том, Алекс Софт, 1998 7. Джордж Омура, AutoCAD 2000 за професионалисти, Алекс Софт, 1999

С Ъ Д Ъ Р Ж А Н И Е

1. Предговор 2 стр. 2. Лабораторно упражнение №1

Чертожно и визуализационно поле. Координати и координатни системи. Въвеждане на координати. Управление на графичното изображение.

3 стр.

3. Лабораторно упражнение №2 Графични примитиви. Създаване на базова геометрия.

8 стр.

4. Лабораторно упражнение №3 Селекция на обекти. Редактиращи команди.

13 стр.

5. Лабораторно упражнение №4 Редактиране с манипулатори. Основи на построителната геометрия.

19 стр.

6. Лабораторно упражнение №5 Работа със слоеве. Задаване на тип на линията и визуализация на слоевете.

23 стр.

7. Лабораторно упражнение №6 Текст и работа с текстови команди. Форматиране на текст.

28 стр.

8. Лабораторно упражнение №7 Щриховки. Избор вида на щриховката. Начини на посочване контура на щриховане. Стилове на щриховане.

30 стр.

9. Лабораторно упражнение №8 Оразмеряване. Настройка на системата за оразмеряване към конкретен чертеж.

35 стр.

10. Лабораторно упражнение №9 Оразмеряване. Линейно, ъглово и радиусно оразмеряване. Редактиране на определен размер.

39 стр.

11. Лабораторно упражнение №10 Блокове. Предимства при тяхното използване. Създаване на блокове в работния чертеж. Използване на създадени блокове от други чертежи.

43 стр.

12. Лабораторно упражнение №11 Получаване на информация от чертеж.

46 стр.

13. Лабораторно упражнение №12 Средства подпомагащи чертожната дейност.

49 стр.

14. Лабораторно упражнение №13 Моделиране и изобразяване в 3D пространството

51 стр.

15. Лабораторно упражнение №14 Редактиране на тела

57 стр.

16. Използвана литература 62 стр.