-
- 1 -
Костадин Пампов
2015 г.
-
- 2 -
-
- 3 -
Костадин Пампов
Легенда при
ВърхаСтраници от историята
на село Черногорово, Пазарджишко
Второ преработено и допълнено издание
-
- 4 -
На корицата:1. Църквата в с. Черногорово, построена през
1850г.Кулата към нея през 1929г.2. Керамични плочки, намерени при
археологически разкопки на Острия връх. Върху една от тях съвсем
ясно се вижда прабългарският знак ипсилон Y.3. Паметен знак,
посветен на войводата Георги.Знакът бе поставен в центъра на с.
Черногорово на 21.09.2014г.
Корицата е по проект наВасилена и Александър Пампови.
Легенда при Върха© Костадин Пампов - автор© Д-р Росен Р. Малчев
- редактор© Камелия Димитрова - коректор
ISBN: 978-954-8215-89-3
-
- 5 -
В ЗАЩИТА НА ЕДНА ЗАПИСАНА НАРОДНА ЛЕГЕНДА
Лорд Джордж Гордън Байрон (1788–1824) – „най-големият талант на
столетието”, както го е охарактеризиралнеговият съвременник Гьоте,
в своята безсмъртна поема„Странстванията на Чайлд Харолд” е
сътворил следнитестихове:
„Днес в прости песни подвигът живее – туй за храбреца дял е
най-красив! Руши се мраморът, листът жълтее, но в реч селяшка
споменът е жив! Сведи, о, гордост, поглед мълчалив. Тук малка песен
сбира мощ голяма. Изчезва книга, стълб и камък сив и ти в предания
живееш само, когато вярна вест в историята няма.”
Вняколкологическисвързаниочерка, събранив
тазикнига,КостадинПампов прави опит да припомни и да
дадеживотналегендатазакрепосттанаОстрия
връх,записаназапръвпътотвидниявъзрожденецСтефанЗахариеввнеговото„ОписаниенаТатар-Пазарджишкатакааза”(Виена,1870г.).
Споредтазилегендаповременатурското завоевание„Българският герой” –
войводата Георги, ведно със своитевоини, защитавал крепостта на
Гергьовден. По време
насражениетотурцитемуотрязалиглаватаитойбезнеяприпкал,докато паднал
на това място, където после бил заровен.
ВнеговачестследтозиподвигжителитенапазарджишкотоселоЧерногоровомупринасяливсякагодинапоминалнажертва.Авторът
държи да се помни от потомците така записанаталегендаидане
сепреиначава.Легендатаима
своетоначаловЧерногоровоиглавночерногоровцисатези,коитостолетия
-
- 6 -
наред са изразявали почит към паметта на загиналия
герой.Вярвайки на големия Стефан Захариев, би трябвало да
седовериминаКостадинПампов.
Академик Васил Гюзелев, действителен член на Българската
академия на науките.
Богоявление,06.01.2014г. гр.София
-
- 7 -
ПО СЛЕДИТЕ НА ЕДНА ЛЕГЕНДА, ЗАПИСАНА ОТ СТЕФАН ЗАХАРИЕВ В
СРЕДАТА НА XIX ВЕК
Овчите хълмове (Коюн тепе)санай-южнитеразклоненияна Панагюрска
Средна гора. Това са пет на брой хълма,отстоящина 15 кмна север от
градПазарджик.Върху единот тях (Острия връх) се намират руините на
средновековнакрепост.Върхътесконусообразнаформаиеразположенточновсредатанаспоменатитевъзвишения,т.е.отдветемустраниимапоощедвахълма.
Около Овчите хълмове са разположени пет селища:наизтокотхълмовете–
селоОвчеполцииселоТополидол,наюг–селоЧерногорово,назапад–селоРосен,инасевер–
селоЦарАсен. До 80-те години наXIX век в близост доОвчите хълмове
еималодвеизцялотурскисела–Емирлий,коетосеенамиралонадесниябрягнарекаЛудаЯна,срещуЧерногорово,иАлифаково,коетосеенамиралонасевероизтокотЧерногорово.(Вж.
топографската карта към този очерк) Първото писмено известие за
крепостта на Острия
връхенаправеноотСтефанЗахариев(1810–1871)внеговото„Географико-историко-статистическо
описание на Татар-Пазарджишкатакааза”.Описанието
еиздаденозапървипътвъв Виена през 1870 г. Има и второ (фототипно)
издание
вСофияот1973г.Приработатасивърхунастоящатакнигасъмползвалтовавтороиздание.
Известиетозакрепосттасесъдържавлегенда,намериламясто в посочената
книга на Ст. Захариев. В легендата
сеговоризавойводатаГеорги,койтосъссвоитевоинизащитавалкрепосттаи
загиналпо времена османотурското
завоеваниепрезвторатаполовинанаXIVв. Често обаче тази легенда,
разказана от видниявъзрожденец и свързана с отбраната на крепостта,
севъзпроизвежданекактоевнеговотоОписание.
-
- 8 -
Какво точно имам предвид?
В редица публикации се игнорира фактът, че
споредзаписанатаотСт.Захариевлегенда,гробътнавойводатаГеоргиняколковекаепочитанотжителитенаселоЧерногорово.
Журналистката Дора Цветкова например твърди,
чепочиткъмпаметтанавойводатаГеоргистолетиянаредбилаизразяванаот„жителитенаРосен1иоколнитеселища”.Тазинейна
позиция е намерила място в статията й
„Позабравенаистория”,публикуванавъвв.„ПазарджишкаМарица”(бр.78от19.04.2013г.).
По-често обаче легендата и историята на крепосттасе свързват със
селоОвчеполци (Ферезлий до 1934 г.). Товае гледна точка, която се
защитава от Петър
Карапетров(Черновежд)през1893г.,отПавелДелирадевпрез1953г.иотнякоидругиизследователипо-късно.
Каква е всъщност истината по този въпрос?
Къмповечетоотселищата,накоитоСт.Захариевправиописания в книгата
си, тойдобавя „потребни забележвания”(необходими забележки) за
изяснение”. Към описанието
населоЧерногорово,коетоенас.33,епосочена34-тазабележка.Тяепоместенанас.74ис.75.ТукименноСт.Захариевразказвалегендата,закоятовечестанадума:„Половинчаснасеверотселото2,
в подножието наКоюн тепе, има един
исполинскигроб,детоселянитенавсекиГергьовденотиваливседомовно,таклалиовнивърхугроба,вжертванагероя,исегощавализа
спомен. За този Български герой3 доказват, че бил
някойсивойводаГеорги,койтопризавоеваниетовардилкрепостта,която е на
средния връх наКоюн тепе, сега развалена.
ТойкатоизлезналсвоинитесинаГергьовдендаотблъснетурскотонападение, в
сражениетому отсекли главата и той без
главаприпкал,докатопадналнатовамясто,детопослегозаровили,
1. Балдюво до 1934г.2. Черногорово
-
- 9 -
и за честму принасялижертваЧерногоровци4.Но преди 70години със
силата на Каванозовци, турците го отнели и гонарекли:Ялѫнъсча
Гази,тасегаедервишкотеке.” По-късно тази легенда привлича
вниманието на най-значимия географ и историк на Пазарджик и
Пазарджишкопроф. д-р Иван Батаклиев (1891–1973). Той я приема
катодостовернаиубедителнаитазинеговапозициянамирамястоощевпърватамукнига„ГрадТатар-Пазарджик”,публикуванавСофияпрез1923г.
Там Ив. Батаклиев твърди, че в Описанието си Ст.Захариев е съобщил
по-важните предания, свързани
съссъпротиватасрещуосманотурскотозавоеваниенатериториятана днешния
Пазарджишки край през втората половина наXIVвек.Катопървоот
тезипреданияИв.БатаклиевцитирадословнопоСт.ЗахариевтовазавойводатаГеоргиизащитатанакрепосттанаОстрия
връх.(„ГрадТатар-Пазарджик”,с.56ис.57)
Съвсемкатегоричнопрез1923г.Ив.Батаклиевсвързвалегендата за защитата
на крепостта на Острия връх приосманотурското
завоеваниесчерногоровци.През1969г.
тойотновосевръщакъмлегендатаиотбелязва:„Запревземанетона
споменатата вече стара крепост на Овчите хълмове
Гюргьовграднароднотопреданиеразказва следното.Тябилаотбранявана
упорито начело с местния феодален владетел– войводата Георги.
Безсилни да сломят юначния отпор назащитниците на крепостта,
нашествениците прибягналидо хитрост: в една тъмна нощ залепили
свещи на рогата
настадоовниигиподгонилипопосоканакрепостта.Смутени,защитницитесвойводатанапущаткрепостта.Въввсекислучайприотпора,
който е даденна турците, войводатаГеоргибилпосечен.
3. Главната буква при изписването на думата „Български“ е на Ст.
Захариев.4. Главната буква при изписването на думата „Черногоровци“
е на Ст. Захариев.
-
- 10 -
ГробътсчерковищенатозисмелборецбилтаченстолетиянаредотжителитенасъседнотоЧерногоровоидр.,новпоследствиечерковищетобилопревърнатовдервишкотеке.”(„ПазарджикиПазарджишко”,София,1969г.,с.96)
ТукпосъществоИв.Батаклиевпреразказвалегендата,коятоСт. Захариев е
включил в своето „Описание наТатар-Пазарджишката кааза”. В интерес
на истината обаче трябвада се отбележи, че в книгата си от 1969
г.Ив. Батаклиев невъзпроизвежда буквално думите на Ст. Захариев,
кактоправи това в първата си книга от 1923 г. Преразказът му от1969
г. е и с някои допълнения. Но отново свързва
главносчерногоровцилегендатазазащитатанакрепосттанаОстрия
връхпрезвторатаполовинанаXIVв.
Да видим какво се съдържа и в забележката на Ст. Захариев към
описанието му на село
Балдюво (Росен от 1934 г.)!
Въпроснотоописаниетойепоместилнас.37откнигатаси.Забележкатакъмтоваописаниее41-вапоредиенас.78.Тамсечете:„Надтовасело,насреднияконическивръх,кактосепишепо-горе,имаразваленакрепостГюргюво
кале,детовънотстенитему,наизтокимаеднаголямадупка,сеганапълненадо
нейде с развалени части, с които доказват, че това
билонякогавулкан,ивразстояниенатри-четиригодиниселянитеслушалиподземноехтенекатосиленгръм.Оттаядупкапътятенасипансмногоситниизгореликамъниилава.Междутоявръхидругияпо-нисъкназапад,койтосенаричаСънлива
могила,
вдолинатаимаединизвор,прикойтосенамираединизкусноизработенмраморенглобус(кълбо)до100окитежъкиотдветемустранисавдълбанипоеднаръкасотворенипръсти.Оттаядолинанасеверозападимашумлак,деторастесамодивскатабилкарессен(миризливоцветесморавцвят).ТамвсякапролетнаРусаляидватмногоболни,талежатпоеднанощвросенаи
-
- 11 -
внимаватданезаспят,задачуятрешениетонасамодивитезаизцелениетоси,иощевярват,чесамодивитенатоваместосесъбиралииигралихоропрезнощта.”
Вижда се, че в забележката на Ст. Захариев
къмописаниетомузаБалдювокрепосттанаОстрия
връхесамоориентир,взависимостоткойтосеопределяместоположениетонаредицаинтересниобекти.Теобаченяматотношениекъмлегендата
за войводата Георги и защитата на крепостта наОстрия връх.
През1851г.,когатоповечетоматериализакнигатамубиливечеготови,Ст.Захариевпише:„Всякагодинаобикаляхпоняколкосела,даизпитвамжителитезастариисторическипредания...”
(„Географико-историко-статистическо
описаниенаТатар-Пазарджишкатакааза”,с.3)
Вкнигатаси„ПазарджикиПазарджишко”,нас.454и455,Ив.Батаклиевсъобщаваидругнесъмненоинтересенфакт:„Ст.
Захариев добре познавал Балдьово, защото към
средатанаXIXв.временнопритежавалединотчифлицитевселото.”Фактът,чеСт.ЗахариевепритежавалчифликвселоБалдьово,сесъдържав„ЖивотописнаСтефанЗахариевотградТатар-Пазарджик”(1900г.),написанотнеговиясинХристоЗахариев.(Стефан
Захариев, „Документално наследство”,
съставители:проф.динВераБонева,д-рЙорданЖелев,д-рМарияЛитина-Дендрину,
под ред. на чл. кор. дин Румяна Радкова, изд.„Фабер”,2013г.)
СъобщениетонаХр.ЗахариевиИв.Батаклиевзатова,чеСт.ЗахариевепритежавалчифликвБалдьово,определеное
в подкрепа на тезата, че видният възрожденец е
записаллегендататакава,какватояечулвсредатанаXIXвекврегионаоколоОвчите
хълмове.Освентовазаписанатаотнеголегендасъдържаредицаисторическиобстоятелства,коитотрябвадасеиматпредвид.
Ст.Захариевсъвсемкатегоричноотбелязва,чедопреди70годиничерногоровциотдавалипочитнавойводатаГеорги(в
-
- 12 -
средатанаXIXвектованесъмненовсеощеебилопредметнаспоменивЧерногорово).Отбелязваитова,чевкраянаXVIIIвек
със „силата наКаванозовци” (доказан
историческифакте,четозиродуправляваТатар-Пазарджикот1657до1840г.)гробътнавойводатае„отнет”ипревърнатвдервишкотеке.
ВъввръзкасисториятанаселоМалоКонаре(до1934г.Доганово Конаре) Ив.
Батаклиев пояснява: „И Доганово5
есъществувалопредитурскотозавоевание.СпоредСт.Захариев,комуто в
случая дали сведение черногоровци, било
голямобългарскосело...”(„ПазарджикиПазарджишко”,с.434) В този
случай Ив. Батаклиев преразказва предание,според което Конаре и
Доганово са съществували още
повреметонаБългарскотосредновековие.ЗатовапреданиеИв.БатаклиевсеедоверилнаСт.Захариев,атойотсвоястрананажителитенаЧерногорово.
ВсредатанаXIXв.Ст.Захариевбимогълдапотърсиинформация и от селата,
които са непосредствено околоДоганово. Това саКонаре иПищигово
(Чифчикъс).Доверилсееобачена„по-далечното”Черногоровоиструвамисе,четованееслучайно.Определеноебилубеденвстаринносттанапреданието,коетосамуразказалитам–кактоприлегендатазавойводатаГеоргиизащитатанакрепосттанаОстрия
връх. В подкрепа на позицията, че Черногорово и
МалоКонареиматмногостараистория,приИв.Батаклиевимаидругдовод.Приисторико-географскиясипреглед(1969г.)населоПищигово,намиращосемеждуМалоКонареиЧерногорово,той
уточнява, че „землището на Мало (Доганово) Конаре
вдалечнотоминалосеепростиралонасеверчакдоАлифаковоиЧерногорово”.(„ПазарджикиПазарджишко”,с.440)
Тук трябва да се отбележи фактът, че напоследък сепопуляризира и
друг вариант на легендата. „Събитията”
серазказватвдруг„исторически”контекст.
5. Както и Конаре.
-
- 13 -
Втозидругвариантналегендатаставадума
завизантийскиимператор,чиетоимееКонстантин.Сваленотвластотсвоябрат,тойпребивавализвестновремевкрепосттанаОстрия
връх.
Нападайкиго,неговитепротивницисипослужилисхитрост.Презнощтасложиливърхурогатанаовнизапаленисвещиигиподгониликъмкрепостта.Мислейки,четоваемногобройнавойска,идващасрещунего,вечебившиятимператоризбягал,катооставилсъкровищевгалериитенакрепостта.Легендатаза
този византийски император е намерила място в
книгатанаВ.БожиковиН.Янков „Тайните
съкровищавБългария”,публикуванавЛовечпрез1994г. В книгата наСт.
Захариев от 1870 г. обаче, както и
вкнигитенаИв.Батаклиевот1923иот1969г.,тазилегендаяняма.ИмадругаитяезавойводатаГеорги,накоготоспоредтяхчерногоровциотдавалипочитстолетиянаред!
Но да се върнем към крепостта на Острия връх! В своя студия
археологът доц. Сергей Торбатов
енаправилпрегледнаосновнитемоментивработатананяколкопоколения учени
върху историята на крепостта.
Студиятамуесъсзаглавие„ГрадищетоОстрия
връхкрайОвчеполци,Пазарджишко”иепубликуванав„Сборниквпаметнапроф.ВелизарВелков”,София,2009г.,с.386–413.
В началото на студията си С. Торбатов
преразказванакратколегендатазавойводатаГеоргиипосочва,четрябвадаятърсимнас.75инас.78отСтефан-Захариевото„ОписаниенаТатар-Пазарджишкатакааза”.
На двете посочени от него страници от Описанието на Ст. Захариев
наистина се споменава за крепостта.Легендата обаче е на с. 74,
последния ред, и на с. 75. Товавсъщност е забележката наСт.
Захариев към
описаниетомузаселоЧерногорово.Нас.78епоместеназабележкатамукъмописаниетонаБалдювоивнея,кактовечесевидя,няманито
-
- 14 -
думазалегендата. С. Торбатов е прецизен обаче, когато
отбелязваприносите на изследователите, работили върху историята
накрепостта на Острия връх – Владимир и Карел Шкорпил,Константин
Иречек, Петър Карапетров (Черновежд), ПавелДелирадев, Иван
Батаклиев, Димитър Цончев, ДимитърОвчаров, Петер Соустал. Коректно
и точно представяаргументитенаД.Цончев, за когото крепостта е от
времетонаПърватабългарскадържава,катоепросъществуваласпореднегоипрезКъснотосредновековие(приразкопкивкрепосттавкраяна50-тегодининаXXв.тойнамирамонетасобразана
византийския император Йоан Цимисхи (969–976),
т.е.монетатаеотвторатаполовинанаXв.),наД.ОвчаровинаП.Соустал,закоитотяеотранновизантийскатаепоха(затоваговориспоредтяхналичиетонаруиниотт.нар.протейхизма-допълнителноизграденакрепостнастенапопротежениена¾отвъншната)ит.н.
С.Торбатовеправивтвърдениетоси,чеП.Карапетров(1845–1903)представяпромененвариантналегендата,свързанасотбранатанакрепосттаприосманотурскотонашествие.Тойразбирасе,имапредвид„променен”всравнениесварианта,съобщен
от Ст. Захариев. За С. Торбатов не подлежи насъмнение, че първият
осведомител за крепостта наОстрия
връхилегендата,свързанаснея,еСт.Захариев.
В какво точно се изразява промяната, направена от Петър
Карапетров?
Нас.129вкнигатаси„МатериализаописваниеградаПанагюрище и околните
му села”, публикувана в Средец(София) през 1893 г., П. Карапетров
категорично
свързвалегендатасжителитенаселоФерезлий(Овчеполци):„ПредиОсвобождениетоповечетоотжителитемубяхатурци.Назападоттоваселоимаразвалиниотдвесгради:кактосевиждаот
-
- 15 -
основитеим,еднатаебилатвърдина,адругатахрам,черкова.Селени-те
приказват, че първата е била калето на някой
сивойвода,именуемГеорги,койтосебранилвнегомноговремеоттурците.Най-после,задапревзематкалето,тияпоследнитесторили
тая хитрост: една нощ запалиле свещи по
роговетенастадоовниигинагониликъмкрепостта.Катовидялтованощно
чудовище, войводата си помислил, че са „живи
издрави”,илинякои„випире”,таизлезълизкалетодабяга.Катощялвечедавлезевблизнатадокрепосттаобител,коятотойбилсъградилнаСв.
Георги,турцитегопристигналеиубиле.Другаре-тему погребле тялото в
храма, ала като се
научилезатоватурцитеобралемонастираихрама,пагиизгориле.Потая
причина селени-те от това и околните села всяка
годинанаГергйов-дендохождатнапоклонение,палятилепятсвещивърхуостанкитенахрама,заспоменнаГеоргивойвода.Надтоваселосенахождаимогилата,нарицаемаКуюн
тепе (Овча могила или хълм), на която при полите има
местностРосен,гдето на Русаля (Петдесетница) рано, рано, преди
изгряванена слънцето, дохождатжителите на това и околните села
далежатидасетъркалятпотреватазаздраве,апъкнемощните,недъгавитеиженибездеткиниощеотвечертадохождат,задапренощуватнасамотомясто.”
ОттекстанаП.Карапетровсевижда,четойнаистинавъзпроизвежда твърде
променена легенда в сравнение
сразказанатаотСт.Захариев.АобнародвакнигатасидвайсетитригодиниследтазинаСт.Захариев,добреяпознаваинаняколкоместаяцитира.Нас.4вкнигатасинапримерпояснява,чеприописаниетонагр.ПанагюрищесееползвалиоткнигатанаСт.Захариев.Ето
защоеизключеноданее забелязал,чев своето
„Географико-историко-статистическо описание
наТатар-Пазарджишкатакааза”Ст.ЗахариевнесвързвалегендатазавойводатаГеоргиизащитатанакрепосттанаОстрия
връх със селоФерезлий.В книгатаму това селоне е отбелязано.В
случаяСт. Захариев се е съобразил с факта, че през 1870
-
- 16 -
г.,когатоепубликувалкнигатаси,тонеенатериториятанаТатар-Пазарджишкатакааза.
По-късно(през1969г.)Ив.Батаклиевотделядостатъчновнимание на въпроса
за възникването на село Ферезлий:„След турското завоевание в
Овчехълмието се
настаняваттурци,вероятноповечетоюруци,коитокатоовцевъдинаричатхълмоветеКоюн
тепе (Овчи хълмове). Според едно
народнопреданиеселотосимеФерезлийсенамираловм.
Юртаисеобитавалоедновременнооттурциибългари.Порадискарванеобачежителитесеразделят–българитедошлииобразувалиднешнотоселоФерезлий,чиятоместностбилазаетаотголемигори
и материалът за къщите бил сечен на самото място, атурците
сепреселиливАлифаково.Аспореддругонароднопредание селото в м. Юрта
се разделило поради това, чебългарите отвлекли една туркиня, след
което се
заселилинаднешнотомястонаселото:товасъбитиестаналопредистоиосемдесет–двестагодини6.”
„Безспорно, продължава Ив. Батаклиев, тези народнипредания се
нуждаят от корекция.Според турския
документ–регистърнаедритеовцевъди,в1576г.въвФерезлий7такивабили 7
души турци, а в Алифаково такъв бил само единтурчин, и то поставен
в списъка на овцевъдите в
Калагларе(селоЛевски),следователнооттозидокументсевижда,чев1576 г.
вероятно още не е имало българи и че тогава вече
есъществувалоАлифаковокатотурскосело,анеследнякаквоскарване и
раздяла между българи и турци във
Ферезлий8.ОсвентованезнаемдалипървототурскоселоебиловЮрта или
северно от днешното село, гдето, както се
споменавапо-горе,сесочаттурскигробища.Товаможедасевидиприбъдещи
разкопки в Юрта, които ще посочат възрастта настаротоселищетам.6.
Средата на XVIII в.7. На мястото, където и днес съществува
селото.8. На мястото, където първоначално според народното предание
е било селото.
-
- 17 -
Въввсекислучайможедасеприеме,чевпървоначалноточистотурскоселонаднешнотомясто,стурскоимеФерезлий,идват
и българи от прогоненото българско население
отСредногориетопритурскотонашествиеиотдругипо-далечникраища.”(„ПазарджикиПазарджишко”,с.537,538)
ТовасадоводитенаИв.БатаклиевотносновреметоимястотонавъзникванетонаселоФерезлий.Текатегоричносавпосоканатезатаму,чевъпроснотоселовъзниквакатотурскослед
османотурското завоевание през втората половина
наXIVв.Столетияпо-късновселоФерезлийидватбългариотразличничастинабългарскотоетническоземлище.
ТвърдениятанаИв.Батаклиевиматсвоитеоснованияисавподкрепанатова,чемеждупридошлитепо-късноотдругиместабългаривтурскотоселоФерезлийибългарите,закоитобимоглода
сеизразипредположение,че сабилина
същататериторияповременаосманотурскотозавоевание,небимоглодаиманепосредственагенеалогичнавръзка.РусиСтойковвсвоястатияподзаглавие„БългарскотонаселениевПазарджишкоиПловдивскопрез1633
г.” въвв.„Септемврийско знаме” от 26 октомври 1963 г.
коментираосманотурски документ от 1633 г. – кратък регистър
наджизието,поголовенданък,плащанотвсичкинемюсюлманиот18до46-годишнавъзраст,жителинаПловдивскиявилает,койтоебилразделеннадвекази:Филибе(Пловдив)иТатарПазаръ(Пазарджик).ОтселищатаоколоОвчитехълмовевтозидокументсазаписанисамоЧернелюк(Черногорово)иБалдево(Росен)
(НБКМ, Ориент. отдел, ф. 88, а.е. 50).
Документътпотвърждава,чедорипрез1633г.Ферезлийпродължавадабъдетурскосело.ВсеощепрезпърватаполовинанаXVIIв.внегоняманемюсюлмансконаселение(българи),коетобимоглодапочитапаметтанавойводатаГеорги.
Самият Петър Карапетров твърди, че предиОсвобождението (1878 г.)
повечето от жителите на
селоФерезлийбилитурци.ВкраянаXIXвекобачелегендата за
-
- 18 -
войводатаГеоргиизащитатанакрепосттанаОстрия връх
ебилаизвестнаитам.(П.Карапетров,„МатериализаописваниеградаПанагюрищеиоколнитемусела”,Средец,1893г.,с.129)
Това според мен обаче е нещо друго. Движението
наголемигрупиотхора,кактои„движениетоналегенди”енещообичайновисторията.Влитературнататеория(легендатавсепакелитературенвид)сеговоризат.нар.„пътуващисюжети”.ВтозисмисъллегендатазавойводатаГеоргиотОстрия
връх
небитрябвалодаправиизключение.Фактът,челегендатаимасвоетоначаловЧерногорово,неозначава,
чене е възможнопо-къснотядаебилаизвестнаивъвФерезлий.
Трябваобачекатегоричнодасепосочи,чеединотнай-значимитекраевединаБългарскотовъзраждане–Ст.Захариев,свързвалегендатасамосчерногоровци.
ГледнататочканаП.Карапетровобаче,същоимасвоитепоследователи.
Най-известният сред тях е Павел Делирадев(1879–1957). В книгата си
„Принос към историческатагеография наТракия” (София, 1953 г., том
II, с. 204) той
посъществоповтарялегендатанаП.Карапетров,т.е.свързваясжителитенаселоФерезлий.
Определено смятам, че във връзка с позицията на
П.КарапетровиП.Делирадевтрябвадасеотбележиидругтвърдеваженмомент.ДухътналегендатапридваматаеразличенотдуханаСтефан-Захариеваталегенда.ПриП.КарапетровиП.Делирадевдоминиратстрахътисуевериетоназащитницитенакрепостта.Нямагивеличиетоитрагизма,коитосесъдържатвлегендатанаСт.Захариев.
ИменноипорадитоваспоредменИв.Батаклиевеприелкато по-убедителна и
по-достоверна легендата, разказана
отСт.Захариев.Вечебепосочено,чевдвесвоикниги–в„ГрадТатар-Пазарджик”от1923г.ив„ПазарджикиПазарджишко”от1969г.–тойсепозоваванатазилегенда,аненаразказанатапрез1893г.отП.Карапетровипопуляризиранапо-късно,през1953г.,отП.Делирадев.
-
- 19 -
Всички изследователи на крепостта на Острия връх
следСт.ЗахариевялокализиратприселоОвчеполци(до1934г.Ферезлий).Отгледнаточканапринципа„тукисега”товаетака.Руинитенакрепосттанаистинасанай-близододнешнотоселоОвчеполци.Отгледнаточканаконкретнитеисторическиобстоятелства
обаче, трябва да приемем позицията на Ст.Захариев. Легендата, която
той разказва, отразява събития,свързани с отбраната на крепостта
при
османотурскотозавоеваниепрезвторатаполовинанаXIVв.ЧастотднешнияПазарджишки
край (вкл. и региона на Овчите хълмове) езавладян от османските
турци през 1370 г. когато
превзематПловдив,адругатачаст–след1371г.,когатохристиянскитевойскинаВълкашиниУглешасаразбитиприЧерномен.ПрицарИванШишман(след1371г.)южнатаграницанаБългариявечееминавалапобилотонаСреднагора.Тазиисторическахронология
съответства на обстоятелствата, които
Ив.БатаклиевпосочвапоотношениенаЧерногорово. Според него „за
средновековни селища в землищетона Черногорово разполагаме със
следните паметници:черковищатаСв.
Георгина1,5кмизточноотднешнотоселои Св. Илия (Текето)9 на Овчите
хълмове на границата сОвчеполци;оброчищатаСв.
ТодорпритракийскатамогилавзападнатачастнаЧерногорово,коетосенаричаМанастира,амахалатанаселотоМанастирска
махала,послеспоменатотопо-гореоброчищеСв.
Петкана1,5кмюгоизточноотселотои Св. Трифон – северозападно от
селото на около 500 м.ОброчищетоМанастира може би е било също
черковище.”(„ПазарджикиПазарджишко”,с.447,448)По-нататъкИв.Батаклиевпояснява,че„презСреднитевекове
Черногорово вероятно е било най-голямото село всъседство с Овчите
хълмове и във връзка с крепостта
насредниянай-конусообразенвръхнатезихълмове,койтовръхднесспадав
землищетонаселоОвчеполци”. („Пазарджики
-
- 20 -
Пазарджишко”,с.448) В потвърждение на това е и османотурски
документот 1479 г.От селищата, които са в близост доОстрия връх,Ив.
Батаклиев открива само Черногорово в този документ.А посочената в
него 1479 г. е твърде близо до времето наБългарскотосредновековие.
Това дава основание на Ив. Батаклиев да приеме,че Черногорово е
съществувало преди и по време наосманотурското нашествие и е
понесло неговите удари:
„Повременазавоеваниетооттурците,разбирасе,средновековноЧерногоровоепострадало.Вероятноостаналитеживижителиотвсичкимахалисасесъбралинаедномясто–намястотонаднешнотоселопаксимеЧерногоровопобългарскииЧерногорпотурскиизговор.Следтовав1479г.селотоставатимарнанякой
сиМустафа, комуто трябвалодаплащаизвестна
сумапарикатоданък.(РусиСтойков,1962г.)Посъщотовремедвекъщибългаривселотосабилидоганджии.”(вж.Б.ЦветковаиВ.П.Мутафчиева,1964г.,с.161)(„ПазарджикиПазарджишко”,с.448)
„Ясно е, посочва Ив. Батаклиев, че в началото натурското робство
Черногорово се оформя на днешното симясто спо-раншното
сибългарскоимеЧерногорово,
защототурскотомунаселениеебилопо-малкоинеемоглоданаложисвоетурскоиме.”(„ПазарджикиПазарджишко”,с.448)
АргументитенаИв.Батаклиев,взетивсвоятацялост,съвсемкатегоричнопотвърждаватпозициятанаСт.Захариев,че
гробът на войводатаГеорги се е намирал на половин
часразстояниенасеверотЧерногорово!Вгеографски,нопредивсичковконкретноисторическисмисъл!
9. Тук всъщност според легендата е гробът на войводата
Георги.
-
- 21 -
Всичко, казано дотук, предполага следните обобщения:
1. Ст. Захариев е пребивавал многократно в региона наОвчите
хълмове.След 1840 г. той е
владишкинаместникнаПловдивскиямитрополитвПазарджикиприпътуваниятасив
Пазарджишко целенасочено събира материали по историяи география на
областта. По същото време е собственик
начифликвБалдюво(Росен).Тезифактисавподкрепанатова,чедобреепознавалселищатавблизостдоОстрия
връхиеималвъзможносттадазапишелегендатанепосредственоотнейнитетворцииносители.Занеготовасабиличерногоровци.
2.През1923г.Ив.БатаклиевеприеллегендатавСтефан-Захариевиявариант(от1870г.).Известнамуебилапозициятана
П. Карапетров, който през 1893 г. свързва легендата
сжителитенаФерезлий (Овчеполци).ВероятноипорадитоваИв.Батаклиев
отделяизключително вниманиена въпроса заначалото наФерезлий. За
него не подлежи на съмнение, чеосманотурският регистър от 1576 г.
опровергава
народнитепреданиязавъзникванетонатовасело.Споредтозирегистърпрез
1576 г.Ферезлий е турско село.Според османотурскиярегистър от 1633
г. това положение се запазва. Българи
отСредногориетоиотпо-далечникраищаидватвнегоследтазигодина.Такачебългарите,дошлислед1633г.натериториятанаднешнотоселоОвчеполци(Ферезлийдо1934г.),небихамоглида
бъдат непосредствени потомци на предполагаемо местнобългарско
население преди и по време на османотурскотозавоевание. Легендата
обаче, макар и променена, е била
известнавкраянаXIXв.инажителитенаФерезлий–П.Карапетровго съобщава в
своя книга. В това няма нищо
необичайно.Жителитенасъседниселищавинагисаобщувалииобменялиматериалниидуховниценности.Черногорово,намиращосенаюготКоюн
тепе, иФерезлий (Овчеполци), намиращосена
-
- 22 -
северотКоюн тепе,отстоятсамона7кмпомеждуси. 3. За нито едно от
селищата в близост до Острия връх няма писмено свидетелство, че е
съществувало по време
наБългарскотосредновековие.Единственотооттезиселища,коетоИв.
Батаклиев открива в документ от 1479 г., т.е. във
време,коетоетвърдеблизодовреметонаосманотурскотозавоеваниеи
съпротивата срещунегопрез вторатаполовинанаXIVвек,е Черногорово.
При това с българско име. Според проф.
Хр.Гандев(„БългарскатанародностпрезXVвек”,София,1972г.,с.307,308)ставадумазаосманотурскирегистърнадоганджиите(соколарите)вСевернаТракияот1477г.От1479г.до1484г.в
този регистър са правени промени от централната
фискова(данъчна)служба.
4.Ощевпърватасикнига„ГрадТатар-Пазарджик”,публикуванапрез1923г.,Ив.БатаклиевцитирапоСт.ЗахариевлегендатазавойводатаГеоргиизащитатанакрепосттанаОстрия
връх.Година преди това, през 1922 г., проф. Александър
Балабанов(1879–1955) определя Захарий Стоянов (1850–1889) като
„единкласик на българската проза”. Сравнява го с
древногръцкияисторикТукидид,давайкиизразнавъзхищениетосиотнеговите„Записки
по българските въстания”, в които З. Стоянов
казванещоособеноважнопоадреснаСтефан-ЗахариевотоОписание:„Разгледахасенай-напредстатистикитенавсякоселоотделно10,коитосевписвахавнарочноопределенакнига.Втояслучайнай-многониспомогнабезсмъртнотосъчинениенаСт.ЗахариевотТ.Пазарджик„ОписаниенаТатар-Пазарджишкатакааза.”(„Запискипобългарскитевъстания”,София,2003г.,книгапърва,томI,гл.VI,с.451)
Захарий Стоянов („Летописецът”) определя
творбатанаСт.Захариевкато„безсмъртносъчинение”.Ив.БатаклиевеималсъщотоотношениекъмкнигатанаСт.Захариев.Отнасясподобаващреспекткъмнаписанотовнея.ИприемалегендатазавойводатаГеоргиизащитатанакрепосттанаОстрия
връх така,кактоянамиратам.
-
- 23 -
Топографска карта на селищата в региона на Овчите хълмове.
Стрелкатапосочвамястото,къдетоспоредзаписанатаотСт.Захариевлегенда,егробътнавойводатаГеорги–половинчаснасеверотселоЧерногорово.ГрадПазарджик
сенамирана12 кмнаюгозападотселоЧерногорово.
10. При подготовката на Априлското въстание.
-
- 24 -
ЗА КРЕПОСТТА НА ОСТРИЯ ВРЪХ И ЗА ЗНАКА ИПСИЛОН Y, ИЗОБРАЗЕН
ВЪРХУ КЕРАМИЧНИ ФРАГМЕНТИ, НАМЕРЕНИ СРЕД РУИНИТЕ Й !
Ст. Захариев съобщава за крепостта на Острия връх
ощепрез1870г.Археолозитеобачеправятпървитеразкопкитам едва в края
на 50-те години на XX в. Това става
подръководствотонаархеологаД.ЦончевотИсторическиямузейвгр.Пловдив.Тойправиипърватаокомернаскицанакрепостта,катозаориентирмуслужатнамеренитетогаваруини.
Според тази скица крепостната стена е била двойнаоткъм изток, север
и запад. От източната страна са биличетирите цилиндрични
наблюдателни кули. От южната йстрана крепостната стена е била
единична. Между дветекрепостни стени откъм север е имало преградна
стена.Всяка от двете крепостни стени, вътрешната и външната,е била
с дебелина около 2 м. Разстояниетомежду външнатаи вътрешната
крепостна стена е било 15 м. Във всяка открепостните стени е имало
вградени напречно и
надлъжногреди,т.е.приизгражданетонакрепосттаеприложенат.нар.система„сантрач”.
Д. Цончев предполага, че площта на крепостта ебила около 10 дка.
Върху територията й се откриват руиниот постройки и резервоар за
вода. Между
строителнитематериалинакрепосттаенамеренаоброчнаплочкасобразанаТракийскияХерос.
-
- 25 -
Д. Цончев. Окомерна скица на крепостта на Острия връх
Според Д. Цончев „употребата на части от тухли
икеремидивкрепостнитезидовеотпо-старипостройки,белиятхоросан,мрежитеотнапречниинадлъжнигредивзидовете,кактоимонетата
отИван (Йоан)Цимисхинипозволяват
даотнесемпострояванетонакрепосттакъмвреметонаПърватабългарскадържава,анейноторазрушаване–няколковекапо-късно”.(„АрхеологическипаметниципоюжнитесклоновенаПанагюрскаСреднагора”,София,1963г.,книгаIX,с.63–65)
Едвапрезм.декември2005г.им.май2006г.наОстрия връх са проведени
следващите археологически разкопкипод ръководството на доц. С.
Торбатов отНАИМ при БАН.Резултатите от тези проучвания, както вече
се посочи, тойобобщававсвоястудиясъсзаглавие„ГрадищетоОстрия връх
край Овчеполци, Пазарджишко”, публикувана в „Сборник
впаметнапроф.В.Велков”,С.,2009г.(с.386–413). Според него много от
изводите на Д. Цончев сепотвърждават.Други обаче остават
дискусионни.Установявасе,чеплощтанакрепосттаене10,а14дка.Замащабитена
-
- 26 -
Средновековиетосеприема,четоваеградкрепост.
Кактовечебеспоменато,припървитепроучваниявкраяна50-тегодининаXXв.енамеренамонетасобразанаЙоанЦимисхи.Приразкопкитепрез2005–2006г.саоткритидруги39монетиоткъсноримския,ранновизантийскияипо-късниясъщински
средновековен период. Монетите са
предимномедни,ноимаибронзови.ВзависимостоттяхнотодатиранеС.Торбатовизграждаеднавъзможнахронологиянакрепостта.Тойсмята,ченай-късновначалотонаVIIв.животътвкрепосттаепрекъснатиебилвъзстановенпрезвторатаполовинанаXв.И
продължава до началото наXII в. Този изводС.Торбатовправи на
основата на наличния археологически материал –не само монети, но и
керамика, накити, въоръжение, другинаходкиисфрагистичнипаметници.
КерамикатаеглавноотпериодаXI–XIIв.ВтазивръзкаС. Торбатов посочва:
„Фрагментите, носещи белезите
накерамичнотопроизводствоотпредходниясредновековенпериод(IX–Xв.),сазначителнопо-малко.Тепроизхождатпредимноотгърнетасврязанаукраса.Къмтазихронологическагрупанай-вероятноследвадасеотнесатинамеренитечетиридънасрелефнизнаци.”(„ГрадищетоОстрия
връхкрайОвчеполци,Пазарджишко”,„Сборниквпаметнапроф.В.Велков...,с.399)
СпоредменрелефниязнакYвърхукоментиранитеотС.Торбатовкерамичнифрагменти,определеноепрабългарски.Втовабисеубедилвсеки,койтовнимателноразгледабронзоватарозетка,
намерена през 1961 г. сред руините на
първатабългарскастолицаПлиска.Върхуеднатайстранаеизобразензнакаипсилонсхасти
IYI.Аотдругатастрананарозеткатаимаподвазнакавърхувсекиединотседемтейлъча.Върхуединоттях,горевляво,еизобразензнакаипсилонY,койтосевиждаивърхукерамичнитефрагментиотОстрия
връх.
-
- 27 -
Графична рисунка на една от двете страни на намерената в Плиска
розетка. Според проф. Станчо Ваклинов върху нея е изписан
прабългар-ски рунически надпис.(„Формиране на старобългарската
култура“, С., 1977г., с. 154) Стрелката посочва знака Y, който е
идентичен с изобразе-ния знак Y, върху керамичните фрагменти на
Острия връх.
Релефни знаци върху керамичните фрагменти от Острия
връх.Стрелката посочва знака Y, който го има и върху розетката от
Плиска.
-
- 28 -
Следкатовечеепосочил,ченамеренитесредруинитенакрепосттачетирикерамичнифрагментасврязанаукрасасаотIX–Xв.,С.Торбатовтвърди:„Следпродължителенхиатусхълмът
е бил отново заселен изглежда едва през вторатаполовина на X в.
Както свидетелства намерената
типичнакерамикаиособенорелефнитезнацивърхудънатаначастотсъдовете,тованаселениеебилосбългарскиетническипроизход.Многоевероятнопървитезаселницидасасъставляваличастот
преселническата вълна от земите на север от
Балкана,породенаотпоходитенаКиевскиякнязСветослав(945–972).”(„Градището
Острия връх край Овчеполци,
Пазарджишко”,„Сборниквпаметнапроф.В.Велков...,с.406)С.Торбатовенесъмненоправвтова,чезнакаYвърхукерамичнитефрагментипотвърждаваприсъствиетонабългарипрез
Ранното Средновековие в крепостта на Острия връх.
Спорноеобачепредположениетому,четезибългариидватвкрепосттанаОстрия
връхвначалотона70-тегодининаXвек.Аргументитемивтоваотношениесаследните:
1.Вподкрепанахипотезатасизат.нар.„преселническавълна” С. Торбатов
се позовава на доказан специалист поисторическа география като
проф. Красимира Гагова, нонейната гледна точка не потвърждава
предположението му.По същество тя сепридържакъмутвърдената в
българскатаисториография позиция, че Пловдив и областта му11
савключенивбългарскатадържаваприканМаламир(836г.).(Кр.Гагова,„ТракияпрезБългарскотосредновековие.Историческагеография”,
София, 2002 г., с. 41) Кр. Гагова проследява
вдетайлиперипетиитенавоеннитедействиямеждувойскитенаКиевския
князСветослав и тези на византийския
императорЙоанЦимисхивкраяна60-теиначалотона70-тегодининаXв.истигадоизвода,чеоттогавадо80-тегодининаXIIв.СевернаТракияечастотВизантийскатаимперия.(Кр.Гагова,„Тракияпрез
Българското средновековие…, с. 48) Никъде в
своятакнигаизследователкатанеговоризапреселническавълнапо
-
- 29 -
товавреме (началотона70-те
годининаXв.)набългариотСевероизточнаБългариявпосокакъмСеверозападнаТракия.
2.Споредменвконкретнияслучайтрябвадасеиматпредвиднай-вечеисторическитефакти–днешниятПазарджишкикрайе
включен в териториятанаПървата българска
държаваприканМаламир(831–836)итоваположениесезапазваприканПресиан(836–852),прикнязБорисI(852–889),прицарСимеон(893–927)
и при цар Петър (927–969). Едва ли крепосттана Острия връх и
региона около нея са били заселени
отпрабългари(дадопуснем–вголямастепенславянизирани)илиотславяниотбългарскатагрупа(дапредположим–повлияниот
прабългарската култура) чак през втората половина на Xв. В
предишните повече от 130 години тази територия
(дн.Пазарджишкаобласт)евпределитенаБългарияипрезтозипериодсредновековнатанидържаваеуправляванаотнякоиотнай-способнитесивладетели.
3.Категоричновподкрепанатоку-щоизразенатапозицияеирелефниязнакYвърхукерамичнитефрагментиотОстриявръх.Този
знак епрабългарски т.е. езически.В този смисълпоявата му върху
керамични фрагменти на Острия връх
елогичнодасеотнесекъмпериодаот836до864г.Т.е.появатанакерамичнифрагменти,върхукоитоизобразензнакаY,трябвадасесвързваспериодаотприсъединяванетонатериториятанадн.ПазарджишкикрайкъмсредновековнаБългарияприканМаламирдовъвежданетонахристиянствотоприкнязБорисI.
Появата на керамични съдове в крепостта наОстрия
връх,върхукоитоеизобразензнакаY,след864г.,предполагатозизнакдаепридобилихристиянскисмисъл.Доритовадаетака,тонебибиловподкрепанатвърдението,чекерамичнитесъдовесрелефнизнаци,садонесениотбългаривкрепосттанаОстрия
връх,едвавначалотона70-тегодининаX-тив.ТоваспоредменестаналоощепрезпърватаполовинанаIX-тив.
11. Т.е. и дн. Пазарджишки край.
-
- 30 -
Намеренитенакитисредруинитенакрепосттасаглавностъклени и метални
гривни. На основата на
сравнителнияанализсдругиобразци,коитовечесадатирани,С.Торбатовприема,
че гривните са отXI–XII в., а вероятнои отXIII в.Същата позиция
изразява и Любка Тодорова в статиятаси „Средновековни накити от
крепостта Острия връх дос. Овчеполци, Пазарджишко”. (Годишник на
Регионаленисторическимузей–гр.Пазарджик,томI,2010г.,с.61–68)
Приразкопкитесанамереничетирижелезнивърханастрелиипротивокавалерийскижелезеншип,подобнинавечеоткритиинадругисредновековниархеологическиобектипонашитеземи.Интереспредизвикватит.нар.„другинаходки”вруинитенакрепостта–рамканаоброчнаплочкаиоброчнаплочка
с образа на Асклепий, документиращи културноприсъствие в региона по
времето на елинизма, т.е. прединачалотонаримскатаепоха(Iв.пр.н.е.).
СпоредС.Торбатов„значимосттанатозицентър,12презпоследната фаза от
неговото съществуване се потвърждаваи от намерените тук
сфрагистични паметници – печат нависокопоставен византийски
сановник и неизползвано ядроза печат, свидетелстващи за наличието
на канцелария”.(„Градището Острия връх край Овчеполци,
Пазарджишко”,„Сборниквпаметнапроф.В.Велков...,с.408) Като се
ръководи от намерените досега монети,
С.Торбатовесклонендаприеме,чевначалотонаXIIв.животътвкрепосттанаОстрия
връхепреустановен.Т.е.повременаосманотурскотозавоеваниепрезвторатаполовинанаXIVвеккрепосттавероятнонеесъществувала13.Тазихипотезаобачетрябва
да бъде коментирана в контекста на една
по-широкаисторическафактология.
ПазарджишкоставачастотВторатабългарскадържаваприцарКалоян(1197–1207).Територията,накоятосенамиракрепосттанаОстрия
връх,евпределитенаБългарияприцарИванАсенII(1218–1241),прицарМихаилIIАсен(1246–1256),
-
- 31 -
прицарКонстантинТих(1257–1277),прицарГеоргиТертерI(1280–1292),прицарТеодорСветослав(1300–1321),прицарГеоргиТертерII(1321–1322),прицарМихаилШишман(1323-1330)иприцарИванАлександър(1331–1371).
Оттозиисторическипрегледсевижда,четериториятана крепостта наОстрия
връх е в границите на България
отначалотонаXIIIв.довторатаполовинанаXIVв.,когатодн.Пазарджишкикрай
е завладянот османските турци.Като сеима предвид стратегическото
положение наОвчите хълмове
поотношениенаТракийскотополеиСреднагора,определеноможедасесмята,четяебиладействащапрезпосоченитеповечеот150години.Вопределенипериодикрепосттаенаграницатамежду
средновековна България и нейните тогавашни
съсединаюг–Латинскатаимпериядо1261г.,Византияслед1261г.иОсманскатадържаваотсредатанаXIVв.ТезиобстоятелстванесъмненосапридавализначимостнатвърдинатанаОстрия
връхисапревръщаливнеобходимостнейнотосъществуване. Според мен дори
крепостта наОстрия връх да не
ебиладействащаповременаосманотурскотонашествиепрезвторатаполовинанаXIVвек,тоопределенисъбитиятогававблизостдоВърха,сапородилипояватаналегендата.
В заключителните си думи за крепостта на Острия
връхС.Торбатовемноговнимателенинесеопитвадабъдекатегоричен:
„Предложените по-горе обобщителни бележкиза градището крайОвчеполци
са базирани на наличния къммомента археологически материал. Те
нямат претенции заокончателност. Бъдещите проучвания ще потвърдят
илиопровергаят формулираните в настоящата работа тези.”(„Градището
Острия връх край Овчеполци,
Пазарджишко”,„Сборниквпаметнапроф.В.Велков...,с.408)
12. Крепостта на Острия връх.13. Информация за крепостта се
съдържа и в статии на Стоилка Игнатова и Величка Мацанова.
(„Енциклопедия Пазарджик“, изд. Белопринт, 2011г., с. 276-277)
-
- 32 -
ОЩЕ ЗА КРЕПОСТТА НА ОСТРИЯ ВРЪХ И ЗА ДРУГИ ДВЕ КРЕПОСТИ
Ив.Батаклиевотбелязва:„Открепосттавърхусреднияконусообразен връх
наОвчите хълмове, които се вдават
отсевернавътревполето,сеоткриваотличенобзорнадцялотополе.ТяеможебивторапостратегическозначениезаполетоследБаткунскатакрепост.”Ипродължава:„Катонай-прочутаинай-интереснатрябвадавземемБаткунскатакрепостнанай-големиясредновековенградвПазарджишко–Баткун,датиращаот
ранновизантийско, дори римско време. Тази крепост посредата на
северния склон на Каркарийския рид е
ималаширокобзорнадцялотоПазарджишкополе.”
(„ПазарджикиПазарджишко”,с.88,89)
ЦитиранитетукдваоткъсаотИв.Батаклиевопределеносавподкрепанатезата,чеесъществувалавзаимозависимостмеждукрепосттаприБаткунитазинаОстрия
връх (Овчите хълмове).И
задветекрепостиИв.Батаклиевпосочваедноисъщостратегическопредимство.ЗакрепосттаприБаткунтовае„широкобзорнадцялотоПазарджишкополе”.ЗакрепосттанаОстрия
връх товае„отличенобзорнадцялотополе”,коетоя превръща в „може би
втора по стратегическо значение заполетоследБаткунскатакрепост”.
Тези заключения кореспондират с едно другосъобщение на Ст.
Захариев. В началото на 34-та
забележка(с.74)към„Географико-историко-статистическоописаниенаТатар-Пазарджишкатакааза”тойтвърди:„Наюжниякрайнатовасело14имаедномясто,коетонаричатчерковище;оттамса
изкопали селяните единмраморенподстълпник
(кюрсия),толковаизкусноизработен,сразницветя,детоезачудо.Тоямраморидругаеднаплоча,накоятоимаследниянадпис:Η...
ΤΟΥ ΒΙΟΥС ΔΕΙСΟΡΟΥ ΚΥΡΙΑ…
14. Черногорово
-
- 33 -
Тая мраморна плоча някой Поп Иван (Историкът ДимитърЖлегов
твърди в машинописен препис (на с. 112),
съсзаглавие„ЦърквиисвещеницивПазарджишкиярегионпрезВъзраждането”,чепопИванеслужилвцъркватавЧерногорововсредатанаXIXв.)намерилвБаткуниядонесълвселото,тасегаевчерквата.”Вкнигатанавещияепиграфпроф.ГеоргиМихайлов(„ГръцкитенадписивБългария”,томIII,с.163,N:1283,
София, 1961 г.) се откриват известни корекции
върхупубликуваниятекстотСт.Захариевитойпридобивавида:.... ΤΟΥ ΒΙΘΥΣ
ΔΕΙΣΟΡΟΥ ΚΥΡΙΑ Η
….Втозисивиднадписътвече„говори”,честавадумазапосвещениеотнякойсиБитус,синнаДисорос,набогинятаХерасепитетКюрия.
КраеведътМихоЧервенковотсвоястранасъобщава,че„Предиповечеот80годинивс.Мухово(Софийско)енамеренаримскавоеннадипломаотIв.отн.е.,коятоудостоверява,четракиецътБитусотплеметобесиебилпехотинецвримскитекохорти.”.
(Град Костенец и котловината от древността до1878 г., София - 2011
г., с. 32) Известно е, че племето бесие живяло върху територията на
Северозападните Родопи,където се откриват руини от римския,
ранновизантийския
исредновековенградБаткун.ЕдвалиобачевърхуБаткунскатаплочаивърхуримскатадипломаотМуховоеизписаноиметонаединисъщичовек.Нобиималомногосимволикавтова,попИваннеслучайнодаепренесълвъпроснатаплочаотБаткунвцъркватавЧерногорово.Дасвързвалвсъзнаниетосиобразанатракийскивоин,чиетоимемуебилоизвестно,собразанавойводатаГеоргиотОстрия
връх! И така – плоча с гръцки надпис, донесена от
Баткун,енамериламястовцъркватавЧерногорово.Билимогълвсепак,тозифактдабъдеобяснен?
Струвамисе,чеопределенориентирвтоваотношениеотново ни дава Ив.
Батаклиев. Той съобщава, че според
Ст.ЗахариеввблизостдоднешнотоселоЮнацитеесъществувалт.нар. „Траянов
град”, от мястото на който били взети две
-
- 34 -
мраморни плочи. Те били отнесени в две от църквите вПазарджик.
Едната (с надпис на латински) – в църквата„Св. Константин”, а
другата – в църквата „Св.
Архангел”.(„ПазарджикиПазарджишко”,с.82–83) Случаят в Черногорово
навярно е идентичен
спосоченитевПазарджик.Винагиеималоинтерескъмдругивременаидругикултури.Отрицаниетовисториятавинагиесъществувалонаредсприемствеността.
Възможнисаразбирасе,идругипредположения.МожебипренасянетонамраморнаплочаотБаткунвЧерногорово,есвидетелствозаинтензивнивръзкимеждуселища,коитосаимали
възлово значение, както през епохата на
Българскотосредновековие,такаиповременаосманотурскотогосподство.Въпреки,чеотстоятна25кмедноотдругоиприсъществувалитепредивековекомуникацииитранспортнивъзможности,товасъвсемнеебиломалкоразстояние!
Според проф. д-р Стоянка Кендерова , заосъществяването на връзката
между отделните части наОсманскатаимперияот
голямозначениесапътнитестанцииили т.нар. „мензили”. В османотурски
документ от 1671 г.(НБКМ, Ориент. отдел, ф. 95, а.е. 60) тя открива
опис наосем селища, които са изпълнявали тази роля. Първите
двепосоченивдокументасаБаткуниЧернегьол
(Черногорово).(„Документални извори за историята на
СеверозападнитеРодопи(XV–първачетвъртнаXXвек)”,с.110,в:Сборник„Цепина,
Чепино, Велинград – хилядолетната история
наСеверозападнитеРодопи”,С.,2010г.)Втозисмисълизразенатапо-горехипотезанамирасвоетонесъмненопотвърждение.
Чрез крепостта при Баткун по всяка вероятност сее осъществявала
връзката между най-южните склонове наСреднагора(крепосттанаОстрия
връх)иРодопите(крепосттаЦепина): „Голямото
значениенаБаткунскатакрепост е
това,чесенамиравъввзаимназависимостскрепосттаЦепина,наюжнияклоннаКаркария,прис.Дорково,наизвънредноостър
-
- 35 -
връх,притовасдвазидаисъщоскули.ПрезXII–XIVв.туксеенамиралнай-невралгичниятпунктнабългаро-византийскатаграница.Те
са една срещудруга, какъвто
случайдругадепосевернитеридовеняма.ИдокатоБаткунскатакрепостебилачесто
във византийски ръце, Цепина, бранейки Родопскатаобласт, почти
изключително е била в български ръце. Кактое известно, в 1256 г. по
времето на българския
царМихаилАсен(1246–1256)никейскиятвизантийскиимператорТеодорIIЛаскариспотеглилотБаткунсрещукрепосттаЦепина,носеуплашилисевърналбезбой.”(„ПазарджикиПазарджишко”,с.89)
-
- 36 -
ВРЕМЕНА И ЗНАЦИ
Според Ив. Батаклиев в региона на черногоровскотоземлище „през
Средните векове на мястото на някогашнитетракийски могили е имало
славянски махали, от които
най-голямащедаебиланамястотонаднешнотоселособщоимеЧерногорово,защотонатриместаеималобългарскигробища:в
североизточната, югоизточната и източната му
периферия.Сегатезиместасазаселени”.(„ПазарджикиПазарджишко”,с.448)
В подкрепа на идеята за тази приемственост
междуисторическитевременатойпосочва,чеоколоЧерногоровосеоткриваттракийскимогили,„еленски”15гробища,черковища,оброчищаит.н.
Осведомява ни и за намерения през 1961 г.
вчерногоровскатаместностПрялога„меденсъдс281сребърниатинскимонети–новстил,кактоиеднабронзовамонетаотФилип
II (359–336 г. пр.н.е.)”. („Пазарджик иПазарджишко,с. 447) В
конкретния случай той се позовава на съобщениена Недялка Гиздова
във в. „Септемврийско знаме” (бр. 6 от21.01.1961 г.). В
публикацията си тя посочва, че монетитеса с монограми и с имената
на магистратите (186–146 г.пр.н.е.).Кактои
това,че„находкатасвидетелства за теснитеикономически връзки на
местното тракийско население
сгръцкитерепубликипрезелинистическатаепоха”.ТазинаходканаскоробеопределенаотнумизматаИляПрокоповкато„най-голямотохомогенносъкровищестетрадрахмиотАтина–„новстил”.(Сборник„Историкии”,том4,с.82,Шумен,2011г.)
През 2010 г. при разкопки на Куковските
тракийскимогиликрайЧерногоровоподръководствотонаст.н.с.ДаниелаАгре
бяха намерени части от златен венец, сребърна чаша
спозлата,частиотсребърнаверижка,частиотнакити(всичкиот IV в.
пр.н.е.). Д-р Д. Агре твърди, че тези ценности сапринадлежали на
знатен тракийски аристократ. Археолозите
-
- 37 -
попаднаха и на култово съоръжение, в което се открихафрагменти
от керамични съдове, зърно, черупки от миди
ичерупкиотяйца.СпоредД.АгречерупкитеотяйцасеоткриватзавторипътнатериториятанаТракияивъобщевБългария.Впредставитенадревнитенародитесесвързватсъсзародиша,спояватанаживота(тазиинформациясесъдържавинтервюнаВаняНиколоваотПазарджишкоторадио„Фокус”сДаниелаАгреот18.09.2010г.,http://www.focus-radio.net).
Посочените открития съвсем определено
подкрепятдуминаИв.Батаклиевоткнигатаму„ГрадТатар-Пазарджик”(с. 36).
Там той твърди, че „Стефан Захариев, а след него
иКонстантинИречекописватКоюн тепе (Овчите
хълмове)катомясто,къдетотракитеизвършвалижертвоприношения”. Това са
все културно-исторически факти, коитопотвърждават наличието на
хилядолетен обществено-политически, стопански и духовен живот на
териториятана Черногорово и въобще на територията на
днешнияПазарджишкикрай.
15. Вер. „елински“, т.е. г
