Гербът на Източноиндийската търговска компания

Колониална политика на ВеликобританияПърва Британска Империя до 1778 г.

ДОКЛАД

При разглеждането на колониалната политика на Обединеното Кралство разглеждаме първо Британската Империя. Понятието "Британска Империя" е въведено от Джон Дий – астролог, алхимик и математик на кралица Елизабет I. То включва в себе си всички доминиони , протекторати, колонии и други зависими територии управлявани или администрирани от Обединеното Кралство. Империята се разраства в продължение на повече от двеста години, а кулминацията на разширението и е в началото на 20 век, когато обхваща различни територии на всички континенти и справедливо я наричат „империята, над която слънцето не залязва никога“.Началото на тази империя, която макар и допринесла в развитието на много страни, има своите тъмни страници в своята история, ще свържем с началото и на Великите Географски Открития от 15 век.

Скоро след успешното плаване на Христофор Колумб английския крал Хенри VII , а по късно и Елизабет I , издават редица от патенти и пълномощни на моряци да плават под английския флаг и да провъзгласяват земя за английско владение.Първите опити на Английското кралство са неуспешни ,причина за неуспеха е и избухналата война между Англия и Испания - другата голяма сила в колонизирането на Новия свят. Войната между двете сили достигнала такова ниво на безмилостност , че самата кралица Елизабет Първа, насърчавала своите поданици да превземат Испански кораби и да поробват и продават екипажите им. Много животи били погубени по времето на лютата вражда между двете морски сили . Край на тази религиозна война слага Джеймс VI, Краля на Щотландците след обединението на кралствата Англия и Щотландия в новосъздаденото кралство Великобритания. Именно края на враждата с Испания позволява на Великобритания да обърне вниманието си от завладяването на чуждата колониална инфраструктура към създаването на собствени задморски колонии. Английската колониална империя започва да придобива очертания в началото на 17 век с основаването на колонии в Северна Америка и Западните Индии (днешните Карибски острови ) и с основаването през 1600 г. на частната Британска източноиндийска компания за търговия с Азия. Периодът от тогава до загубата на Тринадесетте колонии по време на Войната за независимост на САЩ през 1783 г. впоследствие е наречен Първа Британска империя.

Джеймстаун в днешна Вирджиния е първото английско селище в Северна Америка, основано през 1607 г. от капитан Джон Смит. Карибските острови първоначално са най-важните и икономически изгодни английски колонии. Първите селища са основани в Сейнт Китс (1624 г.), Барбадос (1627 г.) и Невис (1628 г.) . Колониите бързо възприемат системата на плантациите, успешно използвана от португалците в Бразилия – система, която зависи от робския труд и от холандските кораби, доставящи роби и купуващи захар. До края на 30-те години на 17 век английските заселници основават шест селища в Северна Америка : Вирджиния, Масачузетс, Мериленд, Кънектикът, Роуд Айлънд и Ню Хампшър. Колонизацията е прекъсната от гражданската война в Англия, но се възобновява след възстановяването на монархията. Чарлз II награждава

1

Божидар Рахнев XII а

своите поддръжници роялисти със земя в Новия свят. По време на управлението си той издава разрешения за основаването на още четири колонии: Каролина, Ню Амстердам (днешен Ню Йорк), Ню Джърси и Пенсилвания. Към 1733 г. в Северна Америка вече има 13 английски колонии, които се управляват от губернатори, назначени от краля, и местни законодателни събрания, които решават вътрешнополитическите проблеми.

През 1672 г. е основана и Кралската африканска компания, която получава от Чарлз II монопола върху търговията с роби за британските колонии на Карибите. От самото начало, робството е в основата на Британската империя в Западните Индии, като се реализира триъгълна търговия – от бреговете на Гвинейския залив се придобиват и закарват отвъд Атлантика роби като евтина работна ръка, а обратно от Америка за Англия и Европа се превозват продукти придобити чрез робския труд – захар, памук, кафе, какао, тютюн, индиго. Изтъканият като платно памук се търгува в Африка срещу роби и всичко се повтаря. За търговците на роби тази търговия е крайно изгодна и осигурява основния поминък на такива западни британски градове като Бристол и Ливърпул. За поддържането на тази търговия на бреговете на Западна Африка са основани укрепления, като остров Джеймс край Гамбия, и Акра.

До отмяната на робството през 1807 г. Британия е транспортирала 3,5 милиона африкански роби в Америка – 1/3 от всичките роби, превозени през Атлантика. В резултат в британските Западни Индии процентът на негрите нараства от 25 % през 1650 г. до приблизително 80 % през 1780 г., а в Тринадесетте колонии – от 10 % до 40 % за същия период (повечето са в южните колонии).

През 17 век Британската Източноиндийска компания е заета предимно с търговска дейност на индийския субконтинент и не е заплаха за могъщата Моголска империя, която и дава търговски права през 1617 г. През 18 век обаче моголите изпадат в упадък, и компанията от търговско дружество постепенно се превръща във военна и правителствена организация, която встъпва в борба за влияние със своите френски конкуренти, Френската Източноиндийска компания. През 1757 г. британците начело с Робърт Клайв нанасят поражение на французите и индийските им съюзници в битката при Пласи. Британската компания завладява Бенгал и става водеща военна и политическа сила в Индия. В следващите десетилетия компанията бързо увеличава териториите, които контролира – или пряко, или чрез марионетни правителства под заплахата от нахлуване. Тя поддържа британската индийска армия, съставена основно от индийски наемници – сипаи. Основният метод на колониалното завладяване на Индия стават „субсидиарните договори“ – система, въведена от френските колонизатори, но използвана от англичаните с голям размах. В съответствие с нея британската армия със сила заставя княжество след княжество да подписват договор за „субсидии“ за издръжка на армията, а също така да поверяват външната си политика на британския губернатор. С получените пари се поддържа наемна войска, в която мнозинството редови войници са индийци. Компанията анексира редица княжества, въвеждайки в тях пряко управление.

2

През 60-те и 70-те години на 18 век, отношенията между Великобритания и тринадесетте американски колонии се влошават, главно вследствие на опитите на британския Парламент да обложи американските колонисти с налози без тяхното съгласие. Американците изразяват недоволството си с лозунга „Няма данъци без представителство“. Американската война за независимост започва на 19 април 1775 г. в Масачузетс. На 4 юли 1776 г. тринадесетте колонии обявили независимостта си с Декларацията за независимост, дело на Томас Джеферсън и гласувана от

Континенталния конгрес в Залата на независимостта, Филаделфия. През 1778 г. френското правителство решава да се намеси пряко в конфликта, за да изтрие унижението от загубата на Седемгодишната война. Военната му помощ е значителна: 6000 войници, флота, командвана от адмирал дьо Грас. Подкрепените американски бунтовници нанасят решителен разгром на англичаните при Йорктаун. Докато дьо Грас обстрелва английските позиции, армиите на американците водени от Джордж Вашингтон обсаждат лагера на английската армия, която скоро след това била принудена да капитулира. На 17 октомври 1781 г. кралството се предава - войната свършва. Англия се оттегля от полето на битките, загубила най-голямата и доходоносна колония, която някога е имала.

След като губи американските колонии, Великобритания остава само с Канада, част от Карибските острови и Централна Америка, а в Индия – само с няколко града и Бенгал при устието на Ганг. Въпреки погрома , Британската империя продължава да се развива и насочва вниманието си в други посоки .Това води до пълната доминация , в по-късен етап от историческото й развитие, както и до Британския империалистичен век (1815 -1914) - период в който Британската империя владее почти четвърт от цялата територия на планетата. Територии сред които и до ден днешен има такива които все още зависят или се прекланят на Британската корона.

3Територии някокга (по различно време) принадлежали на Британската Империя