Иконография и иконология: Ервин Панофски Пусен: Аркадски пастири

Иконография и иконология: Ервин Панофски

Пусен: Аркадски пастири

Теория на четенето в изобразителните изкуства - Луи Марен

Ирина Генова, Ангел Aнгелов:

ИЗКУСТВО / ИСТОРИЯ-ПРОИЗВЕДЕНИЯ,

ПОДХОДИ, ДЕБАТИТЕМА: 4

Иконография и иконология: Ервин Панофски. Пусен: Аркадски пастири. Теория на четенето в изобразителните изкуства Луи Марен

Никола Пусен(1593/94-1665)

Аркадски пастири

1640-45

м. б. пл.

85 х 121 см.

Париж, Лувър


Аркадски пастири

ok. 1630

м. б. пл.

100 х 71 см.

ЧатсуъртКолекция Девоншър


Джовани БатистаЧиприани

Смърт дори в Аркадия

Гравюра


Жан-Оноре Фрагонар(1732-1806)

Гробницата

рисунка

ВиенаМузей Албертина


Никола Пусен (1593/4-1665)

Погребението на Фоций

1648

м. б. пл.

114 х 175 см.

Оукли парк ШропширКолекция “Earl of Plymouth”



Смъртта на Германик

1627,

м. б. пл.

148 х 197 см.

Минеаполис Институт за изкуства



Завладяването на Йерусалим

1638

м. б. пл.

147 х 198,5 см.

Виена Художествено –исторически музей



Златният Телец

ок. 1634

м. б. пл.

154 х 214 см.

Лондон Национална галерия



Танкред и Ерминия

1631-33 / 1635

м. б. пл.

98 х 147 см.

Петербург Ермитажа


Никола Пусен(1593/94 - 1665)

Нарцис и Ехо

ок. 1625 - 1626

м. б. пл.

74 х 100 см.




Св. Цецилия

ок. 1627 - 1628

м. б. пл.

118 х 88 см.

Мадрид, Прадо



Мидас и Бакхус

ок. 1630

м. б. пл.

98 х 153 см.

МюнхенСтарата Пинакотека


Клод Лорен(1600-1682)

Пейзаж с Цефалус,

Прокрис и Диана

ок. 1645

м. б. пл.

102 х 132 см.

Лондон Национална галерия



Пейзаж с Аполон и Меркурий

ок. 1645

м. б. пл.

55 х 45 см.

Рим, Галерия Дория-Памфили



Пристанище при изгрев слънце

1674, м. б. пл.

72 х 96 см.

Мюнхен Старата Пинакотека



Морско пристанище при залез слънце

1639

103 х 137 см.

м. б. пл.



Гуерчино(1591-1666)

Et in Arcadia ego 1618

м. б. пл.

82 х 91 см.

РимНационална галерия за старо изкуство



Израилтяните събират манна в пустинята

1639

м. б. пл.

149 х 200 см.




Автопортрет 1

1650, м. б. пл.

98 х 74 см.


Автопортрет 2

1649, м. б. пл.

78 х 85 см.

Берлин музей Боде

1 2


Ервин Панофски (Erwin Panofsky)

(1892, Хановер, Германия - 1968, Принстън, САЩ)

Дипломира се във Фрайбург им Брайзгау.

Формирането му като изследовател е в университета и в Института Варбург (Warburg

Institut) в Хамбург. Сътрудничество и приятелство го свързва с Ернст Касирер (Ernst

Cassirer).

Преподава история на изкуството в университета в Хамбург от 1921 до 1933 година.

През 1933 г. емигрира в САЩ. За кратък период преподава в Ню Йорк, а след това в

Принстън, Ню Джърси.


Основни трудове:

Idea. Ein Beitrag zur Begriffsgeschichte der älteren Kunsttheorie. Leipzig - Berlin, 1924.

(Идея. Принос към историята на понятието в по-старата теория за изкуството)

Perspektive als symbolische Form, 1927. (Перспективата като символна форма)

Studies in Iconology. New York, 1939. (Изследвания по иконология)

Dürer, 1943 г.

Meaning in the Visual Arts, 1955 (Sinn und Deutung in der Bildenden Kunst; Смисъл и

тълкуване на визуалните изкуства).

Renaissance and Renaissances in Western Art. 1960. (Ренесанс и ренесанси в Западното

изкуство)

The Life and Art of Albrecht Dürer. Princeton, 1967. (Живот и изкуство на Албрехт Дюрер)

На български език:

Ервин Панофски. Смисъл и значение в изобразителното изкуство. С. 1986, изд.

Български художник. Превод Гочо Чакалов.

Ервин Панофски. Готическата архитектура и схоластиката. С. 2002, изд. Агата-А.

Предговор, послеслов и приложения Тодор Тодоров. Превод Димана Илиева.


Ервин Панофски

Et in Arcadia ego. Пусен и елегичната традиция (1936)

(бълг. прев. в: Ервин Панофски. Смисъл и значение в изобразителното изкуство. Изд.

Български художник, С. 1986, с.305 - 327)

Ервин Панофски се занимава преди всичко със сюжета, значението и съдържанието на

произведението на изкуството. Той назовава своя метод на тълкуване иконология. В

основата на иконологията е свързването на визуалния образ с текстове от различен

порядък.

Съсредоточаването на Панофски върху значението е и реакция срещу вниманието към

формалните качества на произведенията. В първите десетилетия на 20 век заниманията

с формата и стила са развити и систематизирани в съчиненията на Хайнрих Вьолфлин

(Heirich Wölfflin), Адолф Хилдебрант и Алоис Рийгл (Alois Riegl).

В Германия, през 1932 г. (една година преди да емигрира в САЩ), Панофски публикува

на немски език вариант на текст, който е в основата на студията му Иконография и

иконология. В САЩ той излиза през 1939 г. като въведение към книгата му Studies in

Iconology: Humanistic Themes in the Art of the Renaissance.


За Панофски отношението между форма и значение е многопластово.

В студията си Et in Arcadia ego. Пусен и елегичната традиция (1936) той с

впечатляваща убедителност разгръща своя метод върху конкретен материал.

В началото Панофски изгражда хипотеза за значението на картината, след това търси /

представя нейни потвърждения (или опровержения).

Стъпките на разбирането, което за изследователя се състои във възстановяване на

първоначалното значение на произведението, се осъществяват чрез прилагането на

различни форми на познание:

- за историята на стиловете;

- за историята на типовете представяне;

- за историята на културните символи и свързаните с тях тенденции на мисълта.

(вж. Иконография и иконология, с. 75 - 76 в бълг. изд.)

Тази система на Панофски предполага и изисква различен вид знания: за предметна

среда, за текстове и нещо, което той нарича “синтетична интуиция” (пак там, с. 84 - 85)


В Et in Arcadia ego ... четенето на Панофски е близко до творбата.

I част: въвеждане в темата - сър Джошуа Рейнълдс (sir Joshua Reynolds) и неговият двоен портрет на мисис Бувери и мисис Крю пред надгробен камък с надпис “Et in Arcadia ego” (1769); хипотезата: граматически правилната интерпретация на латинската фраза “Et in Arcadia ego” и промяната на тълкуването й, предизвикана от картината на Пусен в Лувъра; понятието “Аркадия” и неговото изменение в латинската поезия, Аркадия като пространство и време; утопичната Аркадия на Вергилий и мотивът за Дафнис.

II част: Аркадия през Ренесанса - Вергилиевата Аркадия и превръщането на елегичното чувство (измерението на миналото) в главна особеност.

III част: Джовани Франческо Гуерчино (Giovanni Francesco Guercino) - първото живописно произведение на тема “Смърт в Аркадия” (Рим, 1621-23); Джулио Роспильози (папа Климент IX) - автор (?) на фразата Еt in Arcadia ego; правилният превод на фразата - “Дори в Аркадия съм аз” (Смъртта) - адекватен за тълкуването на картината от Гуерчино; идеята за memento mori при Гуерчино и в двойния портрет от сър Джошуа Рейнълдс (Рейнълдс е познавал картината на Гуерчино); Джовани Батиста Чиприани и неговата композиция “Ancora in Arcadia morte” (създадена в Англия - “островната традиция”).


IV част: Никола Пусен и двете версии на “Et in Arcadia ego”. Първата картина “Et in Arcadia ego” (ок. 1630, кол. Девоншър в Чатсуърт); връзки и различия с композицията на Гуерчино; преводът “Дори в Аркадия съм аз” (Смъртта) и в този случай съответства на значението на образа. Втората, версията в Лувъра на “Et in Arcadia ego” - скъсване с морализиращата традиция, елегично чувство; причини за промяната; правилният превод на епитафията не отговаря на значението на образа; промяна в тълкуването на надписа - “Аз също живях в Аркадия”; преводът на Дидро; прочити в романтическата традиция.

Анализът и тезата на Панофски са от позиция, за която значението на творбата е сложна функция от разполагането и преобразуването й в културния контекст.


Въпроси към текста на Панофски:

Каква е хипотезата на Панофски в началото на текста?

Как е структуриран текстът - основни части, връзките между тях, последователност на

аргументацията?

Какви видове аргументи включва авторът - от кои области на изследване? Проявява ли

се (как?) “синтетичната интуиция”?

До каква теза достига Панофски в края на студията си относно прочита на картината в

Лувъра?

С какво тезата му променя представата за значението на Пусен в културата на XVII век?

Познавате ли други възможни подходи и тълкувания на картината?


Никола Пусен (Nicolas Poussin)

1594 - 1665

Учи известно време в Париж. Изучава италианската живопис в кралските колекции. Заминава за Италия и първоначално посещава Венеция. В Рим пристига през 1624 на 30 годишна възраст и остава до 1640. В годините 1640-42 е в Париж. През 1642 напуска окончателно Франция и се връща в Рим до края на живота си.

Първите работи на Пусен в Италия са повлияни от Тициан, но също и от Рафаел. Стреми се към яснота и строгост в композицията и рисунъка.

Пусен проучва антични сюжети по изобразителни и текстови източници. Смятан е за най-ранния класицист в европейската живопис. Художникът търси универсална хармония, в която да се свържат историята и природата.

Разсъждения на Никола Пусен за живописта – В: За красотата и изкуството (съст. Исак Паси), София, 1966, второ изд. 1975, с. 47 –49 (Наука и изкуство)


Въпроси към разсъжденията на Пусен:

Как според Пусен трябва да протича процесът на обучение - ролята на образците, “убедителното ръководство на добрите примери”?

Какви са възгледите на Пусен за живописта - определение, граници, средства?

Какви са императивните указания по отношение на четирите съставки на картината според Пусен: тема и сюжет, концепция, композиция, стил?

Какви характеристики на класическото можем да извлечем от разсъжденията на Пусен за живописта?

Джовани Белори (Giovanni Bellori)

(1613 – 1696)

Колекционер, археолог, художник и поет.

Управител на античните паметници в Рим при папа Климент X.

Белори се налага като водеща фигура на класицизма от XVII век с труда си “Описания на живота на модерни художници, скулптори и архитекти”, 1672.

Приятел на Пусен. Дава като образец за подражание работите на Пусен.


Основни положения в “За една теория на четенето в изобразителните изкуства. Аркадски пастири от Пусен” от Луи Марен.

Луи Марен (1931 - 1992)

Професор по история на изкуството и естетика, ръководител на изследванията (Directeur des recherches) в (École des Haut Études en Sciences Sociales) в Париж. Сред книгите му са : Възвишеният Пусен (Le Sublime Poussin) 1995, Портрети на краля (Portraits du Roi) 1988, Да разрушиш картината (Detruire la peinture) 1977, Études sémiologiques. Écritures. Peintures 1971



Documents

Иконография и иконология: Ервин Панофски Пусен: Аркадски пастири