Приключението да откриеш себе сеСтанислав Гроф

ВЪВЕДЕНИЕАко познаете себе си, и вие ще бъдете познати

и ще знаете, че сте синовете на Живия ОтецНо ако не познаете себе си, ще пребивавате в

бедността и вие ще сте бедността),Иисус, Евангелие на Тома, Логион 3

Който знае другите, е мъдър.Който знае себе си, е просветлен.

За да победиш другите е нужна сила.За да победиш себе си трябва да си могъщ.

Лао Дзъ, Даодъдзин, XXXIII

γνωτι σεατον (Познай себе си).Сократ

Бях още в началото на професионалната си кариера, когато няколко мои дълбоки преживявания с психеделични вещества, както и клиничните наблюдения на техния ефект върху психично болни привлякоха вниманието ми към за -бележителния лечебен и трансформативен потенциал на необичайните състояния на съзнанието (НСС). Вече повече от три десетилетия систематичните изследвания на теоретичната и практическата стойност на тези състояния заемат централно място в моята научна дейност.

През първите двадесет години се занимавах главно с психеделичните вещества. Започнах в няколко института в Прага, Чехословакия, след което продължих в Психиатричния научно-изследователски център в Балтимор, щата Мериленд. Резултатите ме убедиха, че психеделиците - при условие, че се използват уместно и разумно, и то задължител-

Най-новите данни са от такова естество, че биха могли да предизвикат революция в разбиранията ни за човешка психика, психопатология и терапевтичен процес. По значение някои от тях надхвърлят тесните рамки на психологията и психиатрията и отправят сериозно предизвикателство към битуващата в момента нютонистко-картезианска парадигма в западната наука. Те са в състояние да променят драстично нашата представа за човешка природа, култура и история, а и реалността като цяло.

Покрай ширещата се злоупотреба с психеделичните наркотици и предприетите впоследствие юридически, политически и административни мерки, психеделичните изследвания са станали изключително трудни и непопулярни. По същата причина за мен бе особено вълнуващо онова откритие, което направих през последното десетилетие, а именно че на практика е възможно да се предизвика целия спектър от т. нар. „психеделични феномени” със съвсем стандартни и безопасни нефармакологични средства. Със съпругата ми Кристина успяхме да развием цяла методика, която се оказа определено ефикасна в това отношение.

Методът, който нарекохме холономична интеграция или холотропна терапия, се основава на нашите наблюдения от психеделичните експерименти. Той съчетава по специфичен начин контролирано дишане, слушане на музика и други типове аудиотехнология, фокусирана телесна дейност и рисуване на мандали. Личният ни опит с този метод бе ограничен в рамките на емпиричните работни семинари, траещи понякога до четири седмици. Засега не сме имали възможността да го подложим на по-строга оценка в стандартни клинични условия, както бе случаят с моите изследвания в областта на психеделичната терапия в Балтимор.

Затова пък повечето участници в работните семинари прецениха метода като ефикасно и интересно средство за самонаблюдение, притежаващо невероятно големи възможности да предизвиква трансформативни и мистични пре-живявания. Поне в едно отношение описанията им съвпадаха напълно - този метод значително превъзхожда всяка форма на вербална терапия, която дотогава са използвали. Но дори и в ограничените рамки на тези семинари забелязахме доста драматично подобрение на различни емоционални и психосоматични състояния, често тежки и с голяма продължителност. В много случаи обратната връзка (feedback) - кореспонденция, телефонни обаждания или по-късни срещи - потвърждаваше, че промените са от трайно естество. До сходни заключения стигнаха и някои колеги, които се обучаваха с нас и по-късно започнаха да прилагат този метод там, където работеха.

През последното десетилетие в нашите експерименти с т. нар. холотропно дишане се включиха хиляди участници в рамките на семинарите, които организирахме в Северна и Южна Америка, Европа, Австралия и Азия. Установихме, че методът дава навсякъде еднакъв ефект, въпреки огромните културни различия Тази книга бе написана и в отговор на многобройните молби за съставянето на учебно ръководство, което съдържа основната информация за теорията и практиката на холотропната терапия в опростен и достъпен вид, за да бъде използвано не само от специалисти, но и от по-широка публика.

В предишните ми книги акцентът падаше основно върху психеделичните експерименти, което пък значително стесняваше кръга на заинтересуваните читатели. Тъй като повечето данни от последните изследвания не можеха да се вместят в традиционните понятийни рамки, наложи се да представя своя материал в контекста на техническите дискусии за психологическите теории, както и да включа диалога между нютонистко-картезианската наука и новоформиращата се парадигма. Тази книга се различава от предишните ми в редица важни аспекти. Независимо че съдържа доста отпратки към психеделични експерименти и описания на психеделични състояния, основното ударение тук пада върху обикновените нефармакологични методи за самонаблюдение, които са лесно достъпни за широката публика и не попадат под ударите на

1

закона срещу наркотиците и останалите фактори, които толкова възпрепятстват работата с психеделични вещества. Всеки, който се интересува от темата, би могъл да провери на практика тезите на тази книга - в специални емпирични сеанси и под съответното ръководство.

Въздържах се да включа чисто техническите дискусии за мястото на новия материал в общия контекст на утвърдените познания в областта на психологията и останалите научни дисциплини. Предполагам, че интелектуалният климат като цяло се е променил достатъчно и повечето читателите са запознати с аргументите, които бих изтъкнал или просто са склонни да приемат данните и без тях. Освен това, тази тема е обсъждана много подробно в досегашните ми трудове, затова се ограничих с библиографски отпратки към съответните книги, за да улесня онези читатели, за които теоретичният контекст би бил необходим, полезен или интересен.

Основните данни от моите клинични изследвания на психеделиците са подробно разгледани в книгата ми LSD Psychoterapy (Grof 1980). Връзката между новите концепции и основните школи на дълбинната психология са разгледани в моята последна книга Beyond the Brain: Birth, Death and Transcendence in Psychoterapy (Grof 1985). Бих искал да насоча вниманието на читателя към раздела за .,архитектурата на емоционалните смущения”, за да прецени съществените допълнения към досегашните ми тези, които предлагам в настоящия труд. Книгата включва и обширна дискусия за научните парадигми и ограниченията на нютонистко-картезианското научно мислене. В този контекст данните от съвременните изследвания на съзнанието са съпоставени с революционните открития в други научни дисциплини и с различни аспекти на нововъзникващата научна парадигма.

Моята цел бе да напиша едно достъпно ръководство по самонаблюдение и емпирична психотерапия, затова и не исках да обременявам книгата си с обширни екскурси в сродни проблематични области, за да оправдая своите твърдения или да им придам по-,,достоверен” вид. Единственото необоримо доказателство за читателя би трябвало да бъде личният опит. Ако такъв липсва, вероятно не малка част от твърденията в тази книга ще прозвучат неубедително, макар и подкрепени с възможно най-ефектните интелектуални аргументи.

Първата част на тази книга е посветена на разширената картография на психиката, която съм развил по време на моята клинична работа с психеделиците. Тя описва основните типове преживявания, които могат да бъдат изпитани от всеки нормален човек, стига да се ангажира с по-сериозно самонаблюдение чрез психеделици или различните ефикасни нефармакологични емпирични методи. Ако стандартният модел, използван в традиционната академична психотерапия, е сведен съзнателно до нивото припомняне-анализ, то тази нова картография на човешката психика включва и две допълнителни - трансбиографични - нива. Това са перинаталното ниво, за което е характерно ударението върху аналогичните феномени на раждането и смъртта, и трансперсоналното, което по принцип позволява не само постигането на емпирична връзка с всички аспекти на феноменалния свят, но и с различни митологични и архетипни сфери. Смятам, че тази картография би изиграла ролята на незаменим помощник в едно безопасно и ефикасно пътешествие в дълбините на съзнанието.

Във втората част на книгата („Новите перспективи пред психотерапията и вътрешните наблюдения”) са изложени за първи път основните принципи на холотропната терапия - същият този еклектичен метод за нефармакологична психотерапия, за който вече стана дума. Въпросният метод може да бъде прилаган като самостоятелна процедура, ка то допълнение към психеделична терапия или в съчетание с други форми на емпирична психотерапия и работа с тялото (body work). Въпреки че описанието и дискусията на холотропната терапия, представени в тази книга, не могат да заменят реалното обучение, което би трябвало да включва личен опит и работа с други хора под съответния надзор, тя съдържа цялата необходима информация за онези, които биха искали да експериментират в тази насока, а и да внесат евентуални корекции.

Включен е специален раздел за всички онези ефективни механизми на лечебната и личната трансформация, действащи в НСС, независимо дали спонтанни, предизвикани от наркотици или възникващи по време на сеанси с различни нефармакологични форми на психотерапия. Въпреки че повечето изглеждат принципно нови за западния терапевтичен инструментариум, в действителност тези механизми датират от дълбока древност и играят важна роля в шаманските методи, изцелителните ритуали и обредите на прехода. Днес те просто се преоткриват и преформулират в съвременни научни понятия.

Книгата завършва с дискусия за приложението и целите на емпиричното самонаблюдение, използващо терапевтичните и трансформативни възможности на НСС Описано е как в рамките на този процес емоционалното и психоматичното лечение се комбинира с пренасочването към по-ползотворна житейска стратегия и откриването на отговори за най-фундаменталните онтологични и космологични въпроси на съществуванието

Включено е и едно приложение, специално посветено на психеделичната терапия, което допълва книгата и в ис-торически, и в тематичен план. Както вече споменах, методът на холотропната терапия се основава на работата ми с психеделиците и е напълно съвместим с нея. Въпреки че днес психеделичната терапия на практика е неприложима, може би някои читатели ще проявят интерес, защото са имали преживявания от този род или от чисто теоретични съображения. Засега оставам само с надеждата, че в едно не толкова далечно бъдеще тези уникални инструменти ще бъдат отново на разположение на психиатрията и психологията. Ако това стане, психеделиците биха могли да се превърнат в част от конкретен терапевтичен процес, включващ трансперсонално ориентирани беседи, юнгиански фигури от пясък (мандали), различни форми на медитация, гещалт-психологически методи, телесни упражнения, холотропна терапия и целия спектър на психеделичните вещества, което не изключва и използването на други похвати, стига да са съвместими с изброените. Тогава всички тези взаимнодопълващи се и действащи в една и съща насока методи биха могли да доведат - със съответната доза съобразителност и благоразумие - до една много по-ефикасна и по-безопасна психотерапия и самонаблюдение.

Написах тази книга с надеждата, че поне една част от читателите ще я намерят за полезен спътник и водач в оно ва вълнуващо приключение, наречено „да откриеш себе си”, което толкова много велики философи и мислители са поставяли между най-благородните и възвишени цели пред човешките същества.

Д-р Станислав Гроф

2

Януари 1986Биг Сър, Калифорния

3

I. ИЗМЕРЕНИЯТА НА СЪЗНАНИЕТО

Новата картография на човешката психикаМоделът на човешката личност, използван в традиционната психиатрия, психология и психотерапия, се свежда до

биографията и личното несъзнавано и е препоръчан още от Зигмунд Фройд. Може би този подход изглежда уместен в контекста на онзи тип психотерапевтично самонаблюдение, което използва методи, основани на различни форми на словесен обмен от рода на свободни асоциации или лично събеседване.

Този модел обаче не е адекватен за разбирането на динамиката на емоционалното и психосоматичното лечение, личната трансформация и еволюцията на съзнанието, които се получат при някои по-ефективни методи от рода на психеделична терапия, лечебен трансов танц или някои емпирични похвати в съвременната психотерапия. Такива методи активират и мобилизират дълбоки несъзнавани и свръхсъзнавани пластове в човешката психика и изискват значително по-широки концептуални рамки. Всеки, който иска да ги използва за самонаблюдение или в качеството си на терапевт, трябва да разполага и със съответния модел или картография на психиката, включващ и сферата на трансбиографичното. Ние самите смятаме, че познаването на тази картография е едно от необходимите условия за всяка по-сериозна терапевтична дейност и неговата дискусия трябва задължително да фигурира в подготовката за работата с психеделици и холотропната терапия. Въпреки че описаният по-долу модел първоначално бе разработен с цел да се улесни разбирането на динамиката на психеделичните сеанси, той е еднакво приложим и в дълбинната емпирична работа с нефармакологични средства.

Новата картография включва традиционното биографично-споменно ниво плюс две основни трансбиографични нива -перинаталното, свързано с преживяванията на раждането и смъртта, и трансперсоналната сфера. Преживяванията от тези три категории - биографична, перинатална и трансперсонална - са достъпни за повечето хора. Могат да бъдат наблюдавани в сеансите с психеделични дроги, в онези форми на емпирична психотерапия, използващи дихателни упражнения, музика, танц и телесни упражнения и -доста често - в сънищата. Някои лабораторни методи за промяна на съзнанието, например, биофийдбек, лишаване от сън, сензорна депривация или сетивно натоварване, както и отделни кинестетични средства, също могат да предизвикат много от тези явления.

Съществува широк спектър от древни духовни практики, специално предназначени да улесняват достъпа до пе-ринаталното и трансперсоналното ниво. Затова и новият модел на психиката неслучайно демонстрира големи сходства с онова, което великите мистични традиции са развили още преди векове и дори хилядолетия. Целият този спектър е описан от историците, антрополозите и религиоведите в контекста на най-различни шамански процедури, обреди на прехода и изцелителски церемонии, мистериите на смъртта и прераждането, както и трансовите танци в екстатичните култове. В хода на най-новите изследвания в областта на съзнанието стана за първи път възможно да бъде основно преразгледано отношението към древното и не-западно познание за съзнанието и да се пристъпи към истински синтез на вековната мъдрост и модерната наука (Grof 1984).

Фактът, че въпросните перинатални и трансперсонални преживявания (ТПП) възникват и спонтанно в неординерни състояния на съзнанието, може да се окаже от огромно значение за разбирането и лечението на онези състояния, които традиционната психиатрия класифицира като психотични и следователно свидетелстващи за душевно заболяване. В светлината на новите открития те могат да се възприемат като трансперсонални кризи или „спешни случаи от духовно естество” (spiritual emergencies). При съответния подход и третиране подобни кризи лесно могат да се преодолеят с помощта на емоционална и психосоматична терапия, персонална трансформация и еволюция на съзнанието (Grof and Grof, 1986).

Сензорната бариераи споменно-биографичното ниво

При методите, осигуряващи емпиричен достъп до несъзнаваното, се наблюдава следната тенденция - най-често първи се активират сетивата. В резултат на това дълбинното самонаблюдение при повечето хора започва с различни неспецифични преживявания като елементарни визии на цветове и геометрични фигури, чуване на звънливи или бръмчащи звуци, тактилни усещания в различни части на тялото, вкусови или обонятелни възприятия. На пръв поглед те са повече или по-малко абстрактни, лишени са от някакъв по-дълбок символичен смисъл и не играят особена роля в самонаблюдението и саморазбирането. Става дума по-скоро за своеобразна сензорна бариера, която трябва да бъде преодоляна, преди да започне същинското пътешествие в дълбините на психиката.

Следващият леснодостъпен дял на психиката е споменно-биографичното ниво и личното несъзнавано. Въпреки че явленията от тази категория са важни и в теоретичен, и в практически план, не е нужно да се спираме по-подробно на тях по простата причина, че повечето традиционни психотерапевтични методи се ограничават именно с това ниво на психиката. Има достатъчно специализирана литература, която разглежда всички нюанси на психодинамиката в биографичната сфера За съжаление, отделните школи взаимно си противоречат и твърде рядко се съгласуват за това кои са основните психични фактори, защо се развива психопатологията и как би трябвало да се провежда една ефикасна психотерапия.

Преживяванията на споменно-биографичното ниво обикновено са свързани с важни събития и обстоятелства от живота на личността - от раждането до настоящия момент. На този етап от несъзнаваното могат да изплуват всякакви събития, представляващи сами по себе си неразрешени конфликти, потиснати спомени, не поддаващи се на интеграция или пък непълни психологически гещалти, които се превръщат в съдържание на преживяването.

Едно от условията е темата на спомена да бъде достатъчно значима в емоционално отношение. Тук се крие и голямото предимство на емпиричната психотерапия в сравнение с вербалните подходи. Очевидно методите, които директно активират несъзнаваното, засилват селективно най-релевантния емоционален материал и подпомагат неговата поява в съзнанието. По този начин те се явяват своеобразен „вътрешен радар”, който сканира системата и засича материала с най-силен заряд и

4

емоционална значимост. Това не само спестява усилия на терапевта да отсява значимото от незначимото, но и го избавя от задължението да взима решения, които неизбежно биха били повлияни от професионалните му пристрастия, принадлежност към дадена школа или чисто субективни фактори.

В общи линии биографичният материал, появяващ се в хода на емпиричната работа, се съгласува с теорията на Фройд или някоя от производните й. Има обаче и съществени разлики. В дълбинната емпирична психотерапия биографичният материал не се припомня или реконструира, той наистина може да се преживее изцяло наново. Това включва не само емоции, но и физически усещания, визуални възприятия, както и ярки данни от всички останали сетива. В типичния случай това става при пълна възрастова регресия до стадия на развитие, на който са се случили оригиналните събития

Имали сме възможност да се убедим, че възрастовата регресия, наблюдавана при НСС, е пълна и автентична Нев-рологичният преглед на лице, върнало се в ранното детство, дава резултати, които в никакъв случай не са характерни за възрастните. Тук влиза рефлексът за бозаене, както и ред други аксиални рефлекси, включително позитивен Бабински - ветрилообразно разперване на пръстите на краката като реакция на стимулирането на стъпалото с остър предмет

Друго важно различие е, че релевантните спомени и другите биографични елементи не се появяват отделно, а образуват отчетливи динамични констелации, които нарекох с термина СОЕХ-системи1. Една такава СОЕХ-система е динамична констелация от спомени (и асоциативен фантазиен материал) от различни периоди в живота на личността, чийто общ знаменател е силният емоционален заряд със същото качество, интензивни физически усещания от специфичен вид или споделени допълнителни важни елементи. Типични примери за СОЕХ-системи, както клинични илюстрации на тяхната динамика и подробна дискусия на ролята им в емпиричното самонаблюдение, могат да бъдат намерени в моята книга Realms of the Human Unconscious. Observations from LSD Psychotherapy (Селенията на човешкото несъзнавано: Наблюдения от ЛСД-психотерапията) (Grof 1975)

Първата ми представа за СОЕХ-системите бе свързана с ръководната роля, която те играят в динамиката на личното несъзнавано. Убедих се, че познаването им е от съществено значение за разбирането на вътрешния процес на това ниво. По-късно обаче стана ясно, че системите на кондензираните преживявания представляват общи организационни принципи, действащи на всички психични нива.

Повечето биографични СОЕХ-системи са динамично свързани с характерните аспекти на перинаталния процес, от което следва, че перинаталните теми и техните елементи предполагат специфични асоциации със сходен емпиричен материал от трансперсоналната сфера. Далеч не е необичайно, когато дадена динамична констелация съдържа материал от най-различни биографични периоди - примерно, от биологичното раждане, но и от някои раздели на трансперсоналната сфера като спомени за предишни инкарнации, идентификация с животни и митологични секвенции.

В този контекст емпиричното сходство между отделните теми, идващи от тези толкова различни нива на психиката, е много по-съществено от конвенционалните критерии на нютонистко-картезианския светоглед: примерно, визираните събития са разделени от цели столетия, отпада т. нар. принципно различие между човешко и животинско светоусещане или пък елементите на „обективната реалност” се съчетават с архетипни и митологични теми.

Последното основно различие между вербалните и емпиричните психотерапии е значението, което емпиричните терапии отдават на директната физическа травматизация в психологическата история на индивида. В традиционната психиатрия, психология и психотерапия ударението пада най-вече върху психологическите травми. Смята се, че физическите травми сами по себе си не оказват пряко влияние върху психологическото развитие на индивида или са просто част от психогенезиса на емоционалните и психосоматичните смущения. Този възглед рязко контрастира с наблюденията от дълбинната емпирична работа, които показват, че спомените за физически травми очевидно играят първостепенна роля. В психеделичната и холотропната терапия, както и в другите ефективни емпирични методи, повторното изживяване на смъртоносни заболявания, наранявания, операции или рискови ситуации е извънредно често явление и тяхното значение далеч превишава това на обичайните психични травми. Остатъчните емоции и физическите усещания, свързани със ситуации, в които оцеляването или целостта на организма са били изложени на заплаха, явно играят важна роля и в развитието на различни форми на психопатология, макар това все още да не се признава от академичната наука.

Нека си представим следната ситуация. Дете страда от сериозно заболяване, примерно дифтерит, и получава прис тъп, при който едва не се задушава. Родителите викат „Бърза помощ” и след спешното постъпване в болница и направената трахеотомия животът на детето е спасен буквално в последната минута. Според традиционната психотерапия, подобно преживяване, в което фигурира заплаха за живота и изключително силен физически дискомфорт, едва ли може да остави някаква трайна травма. Ударението по-скоро ще бъде поставено върху факта, че детето е било разделено от родителите си в момента на хоспитализацията, преживяло е емоционална депривация и се е уплашило от злокобния вой на сирената на линейката, общуването с непознати и озоваването си в непривична среда.

Затова пък един типичен психосоматичен симптом от рода на астма, психогенна болка или истерична парализа ще бъде изтълкуван като „соматизация” на някакви първоначално психологически конфликти. Емпиричната работа обаче показва, че травмите, свързани с някаква заплаха за живота, оставят трайни следи и спомагат значително за развитието на емоционални и психосоматични смущения като депресии, суицидни тенденции, тревожност и фобии, садомазохистични наклонности, сексуални отклонения, мигрена или астма. В действителност проблемите от психосоматично естество могат винаги да бъдат проследени до теми от сферата на несъзнаваното (на биографично, перинатално или трансперсонално ниво), включващи като свой съществен елемент физическата травматизация.

Спомените за сериозни физически травми представляват естествена връзка между биографичното и перинаталното ниво на психиката, чиито основни компоненти са аналогичните феномени на раждането и смъртта, физическите травми са свързани със събития от постнаталния живот на субекта и следователно са биографични по своето естество. Затова пък фактът, че той едва не е умрял, а самите му спомени са белязани от усещането за изключителен дискмофорт и болка, ги свързва с травмата от раждането. В тази връзка изключителната роля на спомените за заболявания и травми, свързани със сериозни нарушения на дишането като пневмония, дифтерит, магарешка кашлица или суфокация, е повече от очевидна.

1 От systems of condensed experience - Б. пр.

5

Срещата с раждането и смъртта: динамика на перинаталните матрициСъс задълбочаването на емпиричното самонаблюдение елементите на емоционална и физическа болка стават все по-

интензивни. Могат да станат толкова екстремни, че субектът да изпита чувството, че преминава границите на индивидуалното страдание и изживява болките на цели групи нещастни човешки същества, на цялото човечество и дори на цялото съществувание. Нерядко хората, чийто вътрешен процес е стигнал до този стадий, съобщават за емпирична идентификация с ранени или умиращи воини от най-различни епохи, затворници в ужасни тъмници и концлагеристи, подложени на гонения християни или евреи, родилки и новородени или дори с животни, нападнати от хищник или пък измъчвани, заклани и т. н. От горното става ясно, че на това ниво на несъзнаваното чисто биографичните преживявания се пресичат с трансперсоналните (ТПП), които ще бъдат описани в следващия раздел.

Типично за тези преживявания е, че са съпътствани от драматични физиологични явления, например, различни форми на задушаване, ускорен или неравномерен пулс, гадене и повръщане, промени в цвета на кожата, колебание на телесната температура, спонтанна поява на кожни обриви и отоци, треперене, спазми, гърчове и други необичайни двигателни смущения. При психеделични сеанси, а понякога и при нефармакологични емпирични сеанси или спонтанно постигнати НСС, тези феномени могат да бъдат толкова автентични и убедителни, че субектът остава с убеждението, че наистина умира. Това убеждение може да се предаде и на околните, особено ако нямат опит с такива ситуации, и те да помислят, че стават свидетели на изключително сериозно произшествие.

На биографично ниво само на хора, които действително са преживели сериозен сблъсък със смъртта, може да им мине мисълта за оцеляване или тази за мимолетността на човешкия живот. Но когато вътрешният процес излезе от сферата на биографичното, проблемите, свързани със страданието и смъртта, вече напълно доминират картината. Но дори и хора, чиято постнатална биография не включва случаи на сериозна заплаха за живота им или за целостта на тялото, могат директно да навлязат в тази емпирична сфера. В другите случаи повторното преживяване на сериозни физически травми, заболявания или операции изпълнява функциите на своеобразен емпиричен мост към въпросната сфера. По този начин повторното преживяване на изкарана в детството пневмония, дифтерит, магарешка кашлица или давене може да се задълбочи до повторното преживяване на задушаването, което детето изпитва при раждането.

Разтърсващата среща със смъртта, характерна за тези емпирични секвенции, е тясно свързана с най-различни явления, очевидно имащи отношение към процеса на биологичното раждане. Изправени пред агонията и смъртта, хората едновременно преживяват мъките на собственото си раждане и/или освобождаване от бременност. В допълнение много от физиологичните и поведенчески конкомитантиi на тези преживявания могат да намерят своето естествено обяснение като производни от перинаталния процес. В този контекст е съвсем обичайна идентификацията с плода и преизживяването на редица аспекти от биологичното раждане, придружено с най-различни специфични и убедителни детайли. Елементът смърт може да бъде представен чрез едновременна или редуваща се идентификация с болни, стареещи или умиращи хора. Въпреки че спектърът на тези преживявания не се ограничава единствено с преизживяването на биологичното раждане, травмата от него несъмнено е важно звено в емпиричния процес, протичащ на това ниво. Ето защо наричам тази сфера на несъзнаваното перинатална.

Терминът перинатален е съставен от две думи - гръцкият префикс peri означава „около” или „близо”, а латинският корен natalis показва отношение към раждането. Широко се използва в медицината за описанието на процеси, които непосредствено предхождат раждането на детето, свързани са с него или го следват - затова и в медицинските текстове се говори за перинатален кръвоизлив, инфекция или мозъчно увреждане. Но в тази книга терминът перинатален се използва не в традиционния му акушеро-гинекологичен смисъл, а във връзка с определени психични преживявания. Сегашната неврофизиология отрича възможността за спомени от раждането - обичайният довод, който се изтъква в защита на горното, е ненапълно развитата мозъчна кора на новороденото. Само че съществуването на автентични перинатални преживявания не може да бъде отречено; честата им поява и огромно клинично значение би трябвало да послужат като стимул за учените да преразгледат и ревизират своите остарели теории.

Връзката между биологичното раждане и гореспоменатите перинатални преживявания е доста дълбока и специфична. Това позволява да се използват клиничните стадии на бременността за конструирането на концептуален модел, който би ни помогнал да схванем динамиката на перинаталното ниво на несъзнаваното и дори да правим конкретни предположения по отношения на процеса смърт-прераждане при различните индивиди.

Перинаталните преживявания се появяват в обособени групи, чиито характерни черти са свързани по силата на емпиричната логика с анатомичните, физиологичните и биохимичните аспекти на този стадий на раждането, с който се асоциират. Перинаталният модел хвърля нова и неочаквана светлина върху динамичната архитектура на редица форми на психопатология и предлага наистина революционни възможности на терапевта (Grof 1985).

Макар и тясно свързан с раждането, перинаталният про цес надхвърля рамките на биологията и има важни психо - логически, философски и спиритуални измерения, затова не бива да се тълкува механистично или редукционистки. Все ки, който се сблъска с мощната му динамика - в чисто ем пиричен план или като изследовател - може така дълбоко да се потопи в него, че да приеме самото раждане за уни версален принцип . Подобен подход обаче би бил крайно ограничен, затова трябва да се преодолее. В днешно време боравенето с категории като перинатален процес е много практичен модел, чиято приложимост обаче се ограничава с феномените на едно конкретно ниво на несъзнаваното. Когато процесът на емпиричното самонаблюдение се прехвърли в трансперсоналните измерения, се налага един изцяло нов начин на мислене.

Някои от по-важните особености на перинаталния процес ясно показват, че не става дума само за преизживяване на биологичното раждане, а за много по-мащабно явление. Наблюденията от клиничните изследвания на НСС показват, че много форми на психопатология имат дълбоки корени в биологичните аспекти на раждането. Емпиричните секвенции от смърт и прераждане имат траен терапевтичен ефект при различни емоционални и психосоматични проблеми, свързани с травмиращото въздействие, което раждането оказва и на майката, и на детето. Но те имат и важни трансперсонални измерения и могат да предизвикат дълбоки промени във философски и религиозен план, в основната йерархия на ценностите

6

и житейската стратегия като цяло.За дълбинната емпирична среща с раждането и смъртта са типични асоциациите с някоя изключително тежка

екзистенциална криза, през която субектът е поставил под сериозно съмнение не само смисъла на своя живот, но и на съществуванието като цяло. Тази криза може да бъде успешно разрешена само чрез свързването с вътрешните духовни измерения на психиката и дълбинните ресурси на колективното несъзнавано. Евентуалната личностна трансформация и еволюция на съзнанието би могла да се сравни с промените, описвани в контекста на древните мистерии, посвещаването в тайни общества и обредите на прехода в различни племенни култури. Или с други думи, перинаталното ниво представлява важен интерфейс между индивидуалното и колективното несъзнавано, както и между традиционната психология и мистицизма.

Преживяванията на смъртта и прераждането, отразяващи перинаталното ниво, са богати и сложни. Типично за секвенциите, свързани с различните стадии и аспекти на биологичното раждане, е преплитането или асоциирането с много митологични, мистични, архетипни, исторически, социополитически, антропологически или пък филогенетични трансперсонални преживявания. Тук се очертават четири характерни емпирични модели или констелации и явно съществува дълбока връзка между тези тематични клъстери и клиничните стадии на раждането.

Свързването с преживяванията на плода по време на биологичното раждане изпълнява функциите на селективен шаблон (stencil), осигуряващ емпиричен достъп до специфични области на колективното несъзнавано, включително и до сходни състояния на съзнанието. То е доказало своята огромна полза за теорията и практиката на дълбинната емпирична работа при постулирането на четирите хипотетични динамични матрици, управляващи процесите, свързани с перинаталното ниво на несъзнаваното и съотнасящи се с тях като базисни перинатални матрици (БПМ)2

Освен че са със специфично емоционално и психосоматично съдържание, те функционират и като организационни принципи за материала от други нива на несъзнаваното. Например, от биографичното ниво елементите на важни СОЕХ-системи, отнасящи се за физическо насилие, заплаха, раздяла, болка и задушаване, но и за противоположните състояния на биологично и емоционално удовлетворение, са тясно свързани със специфични аспекти на БПМ.

Перинаталното разкриване (unfolding) често се съпровожда и от трансперсонални преживявания от рода на архетипни визии на Великата Майка или Ужасната Майка Богиня, ада, чистилището или рая, идентификацията с жи вотни, както и спомени от предишни инкарнации. Тъй като става дума за различни асоциативни СОЕХ-системи, свързващото звено между тези важни трансперсонални феномени и БПМ е сходството на изпитаните емоции или физически усещания.

БПМ имат специфично отношение и към някои аспекти на процесите в ерогенните зони (по Фройд) и най-различни форми на психопатология (вж. синоптичната парадигма в Приложение Б). По-долу ще опиша БПМ в последователността, в която се редуват съответните стадии от раждането. Този ред обаче рядко се спазва в процеса на дълбинното емпирично самонаблюдение - темите на отделните матрици могат да се появят в най-различни вариации на секвентните модели.

БПМ I - АМНИОННАТА3 ВСЕЛЕНАБиологичната база на тази матрица е симбиотичното съжителство на плода и майката по време на преднаталния

интраутерален стадий. На пръв поглед, условията, в които е поставен плодът, изглеждат почти идеални. Но това безметежно състояние може да бъде сериозно застрашено от най-различни фактори от физическо, химическо, биологично и психологическо естество. Освен това, през по-късните стадии на бременността са възможни и други усложнения - поради размерите на плода, засилващия се механичен натиск или относителния недостиг на плацента.

Перинаталните преживявания могат да бъдат преизживяни в конкретната си биологична форма или в съчетание с различни символични образи и други феномени, с които те са свързани. Отношението между индивидуалните стадии на раждането и асоциативните теми е доста специфично и селективно и отразява дълбока емпирична логика. Идентификацията с плода в различни стадии на бременността явно позволява селективен достъп до теми от трансперсоналната сфера, което включва сходни емоционални състояния и психосоматични преживявания. Някои от тези теми приемат формата на архетипни секвенции; други отразяват ситуации, съхранени в колективната памет на човечеството и дори в холографските архиви на природата, свързани с животинското, растителното и минералното царство.

Затова и елементите на безметежния интраутерален стадий могат да бъдат съпътствани или да се редуват с прежи-вявания, общото с които е липсата на граници и препятствия. Тук попада дълбинната емпирична идентификация с океана или различни представители на подводния свят (водорасли, анемони, медузи, риби, делфини, китове) или с вселената, междузвездното пространство, галактиката или с астронавта, който се рее в безтегловно състояние в открития космос или в своя кораб. Появяват се и образи на природата, представящи я в най-благоприятна светлина - красива, сигурна и винаги грижовна (Майката-Природа), които представляват също толкова характерни и доста логични конкомитанти на блажения ембрионален стадий.

Архетипните теми от колективното несъзнавано, до които може да се достигне в този контекст, включват видения на райските селения и небесните царства от различни култури по света. Това явно има своя дълбок смисъл, тъй като архетипната представа за рая често включва огромни открити пространства, небесната шир, сияйни небесни тела (Слънцето или звездите), както и други елементи и характерни белези на астрономическия космос. По подобен начин образът на рая в различните култури представя природата във възможно най-добрата й светлина - с всичките тези прекрасни цветя, вкусни плодове, екзотични птици, блясъка на златото, среброто и скъпоценните камъни, както и потоците или изворите на водата на живота.

Всички гореописани преживявания имат много отчетлив нуминозен аспект. Все пак най-върховният израз на сакралното и спиритуалното при БПМ 1 е преживяването на космическото единство и unio mystica. За него е характерно

2 От basic perinatal matrices - Б. пр.3 От гр amnion - най вътрешната обвивка на оплоденото яйце, която обгръща околоплодната течност – Б. Пр.

7

преодоляването на времето и пространството, зашеметяващо силните екстатични чувства (Аполонов или океански екстаз), усещането за единство с всичко съществуващо без ограничения и дълбоката почит и обич към цялото творение.

Нарушената безметежност на интраутералния живот се асоциира с образи и преживявания на подводни опасности, замърсени реки, езера или океани, замърсена природа или изобщо негостоприемна среда (токсична почва и кал след вулканични изригвания, индустриални отпадъци, сметища и пустини). Появата на подобни образи е напълно обяснима, като се има предвид фактът, че повечето интраутерални смущения се дължат на токсични плацентни влияния или недостатъчно подхранване. По-агресивни интервенции като спонтанно помятане или аборт се преживяват като някаква универсална заплаха или се асоциират с кървави апокалиптични видения за края на света.

Също толкова честа е идентификацията с войници, подложени на химическа атака, пленници, издъхващи в газовите камери на нацистки концлагер, както и хора или животни, които са били отровени. Най-обичайните архетипни конкомитанти включват различни демони и други сили на злото, злокобни астрални влияния, преживявани в митологичния контекст на най-различни световни култури. В рамките на подобни преживявания мистичното заличаване на границите, характерно за епизодите на фетално блаженство, се заменя с психотичното изкривяване и разпадане на всички привични и надеждни структури, съпътствано от ужас и параноя.

Позитивните аспекти на първата перинатална матрица са тясно свързани със спомените за симбиотичната връзка с майчината гръд, с позитивните СОЕХ-системи и с възпроизвеждането на ситуации, навяващи асоциации за релаксиране, удовлетворение, сигурност, вътрешен покой, красиви природни гледки и възхитителни художествени творби. Подобни селективни връзки съществуват и при различните форми на позитивни трансперсонални преживявания със сродни теми. Затова пък негативните аспекти на БПМ І най-често се свързват с определени негативни СОЕХ-системи и със съответните негативни трансперсонални матрици.

Колкото до ерогенните зони (по Фройд), позитивните аспекти на БПМ I съвпадат с биологичните и психологичните условия, при които не съществува напрежение в нито една от въпросните области и съответните влечения са задоволени. На свой ред, негативните аспекти на тази матрица са свързани с гадене, диспепсия и стомашно-чревни разстройства.

Ще илюстрирам динамиката на индивидуалните БПМ с примери от собствените ми психеделични сеанси. Следва откъс от описанието на преживяване с висока доза ЛСД (300 микрограма), повлияно най-вече от БПМ I. Подобни преживявания се наблюдават доста често и при сеанси с холотропно дишане.

Имах чувството, че се свивам и ставам все по-малък. Плувах в искряща течност, обкръжен от прозрачни ефирни воали. Не беше особено трудно да идентифицирам това състояние като дълбока регресия - завръщане към ембрионалния стадий. Изпълваше ме някакво деликатно, но дълбоко усещане за блаженство и несмутим покой -с нищо несравним покои (peace that passeth all understanding). Състоянието ми включваше и този странен парадокс: докато се разтварях в абсолютната пустота, ставах все по-малък и по-малък, но затова пък имах чувството, че вече нищо не ме ограничава и се разпростирам в безкрайността.

Фантазията ми подхвърли една забавна идея. аз съм грациозна медуза, която плавно се рее из океана, тласкана от нежните водни струи. Тази идентификация - в началото колеблива и почти съноподобна - постепенно ставаше все по-реална. Имах някакви примитивни филогенетични усещания, но изключително убедителни и преживях най-различни странни процеси, които нямаха нищо общо с ординерния човешки опит. Това състояние бавно премина в не no-малко убедителна идентификация с различни риби, морски кончета, анемони и дори кафяви водорасли, еднакво автентични и удивително достоверни в биологичните детайли

Но зад всичко това стоеше все по-натрапчивото чувство, че съм зародиш, който си плува в амнионната торбичка и е свързан с организма на майката чрез пъпната връв и плацентната циркулация Усещах сложния и многостранен обмен между нас, отчасти биохимичен и физиологичен, отчасти емоционален и дори телепатичен. В един момент в моето преживяване доминираше темата за кръвта като сакрална и животворна субстанция Чувствах плацентната връзка с моята майка и ясно усещах притока на кръв по артериалните и венозните разклонения, доставянето на кислород и храна, както и метаболити. Това се преплиташе с различни архетипни и митологични теми, акцентиращи най-вече върху значението на кръвта и нейните нуминозни свойства. С леко изместване на ударението успях да стигна и до един по-външен пласт на същото преживяване - автентична идентификация с кърмаче, в която ролята на сакрална подхранваща субстанция бе поета от млякото.

От време на време позитивните преживявания бяха прекъсвани от вълни на силен физически и емоционален дискомфорт и чувството за някаква мистериозна неопределима заплаха. Очевидно присъстваше и някакъв химически компонент - прилошаваше ми, гадеше ми се, имах чувството, че съм отровен. От отвратителния вкус в устата ми ми идеше да повърна. В същия миг се почувствах като обсебен от някакви зли сили. Когато епизодите с демонични попълзновения отшумяха, моето емпирично поле се проясни и се завърнах в дълбините на океанското блаженство4. Стигнах до извода, че всичко това би трябвало да е преизживяване на ситуации, в които интраутералните условия са били нарушени от някакви неблагоприятни фактори в организма на майката.

Постепенно океанът се превърна в огромно междузвездно пространство. Чувствах се като астронавт, който се рее в безбрежния космически океан, но е свързан чрез съответните „системи” с „кораба-майка”, като същевременно поддържах идентификацията със зародиша. Осеяната със звезди вселена с ясно очертания Млечен път и милионите галактики ми вдъхваше спокойствие и равнодушие, които никога не бях подозирал, че мога да изпитам. На фона на тази безбрежност и безвременност всяко събитие, независимо от своя мащаб и значение, изглеждаше просто като една нищожна вълна, набраздила за миг лика на океана.

Когато сеансът приключваше, преживяването ми се фокусира върху земята, но усещането за безвремие се запазваше, макар и в малко по-различна форма. Подобен на гигантска статуя на Буда, непоклатима сред бъркотията и хаоса на човешкия живот в последователно редуващите се цикли на раждането и смъртта, аз се превърнах в огромна секвоя, съзерцаваща невъзмутимо хода на времето през безкрайните хилядолетия. И сякаш за да се убедя, че в света на съзнанието размерът няма значение, аз се преобразих в малко борче, кацнало сред склоновете на Скалистите планини, чието съществуване също тече от хилядолетия.

Когато се завръщах в нормалното си съзнание, бях изпълнен от чувство за благодарност. Благодарях за чудото, наречено живот, и даровете на природата. Пред очите ми преминаваха многобройни образи на „Майката Земя”, която изхранва всички свои безчислени чада - тучни зелени пасища, поля с узряло жито и царевица, овощни дръвчета, натежали от плод, терасовидните ниви в перуанските Анди, благословената долина на Нил и земният рай на Полинезия.

4 Срв. с чувството за „Океана”, за което говори Фройд - в „Ерос и култура”, С, 1991, с 3-4 – Б. пр.8

ВТОРА БАЗИСНА ПЕРИНАТАЛНА МАТРИЦА (БПМ II): ПОГЛЪЩАНЕ ОТ КОСМОСА И БЕЗИЗХОДНОСТ

Този емпиричен модел е свързан с началото на биологичното раждане и с неговия първи клиничен стадий. Тук се нарушава първоначалната хармония и равновесие на феталното съществуване - първо с тревожни химически сигнали, а по-късно с механични контракции на матката. С напредването на този стадий плодът периодически се притиска от утералните спазми. На този етап системата е напълно затворена; шийката на матката не се е разширила и все още не е осигурен изход. Тъй като артериите, доставящи плацентата, следват въртелив курс по цялата комплексна спирала, кръглата и надлъжната тъкан на утробната мускулатура, както и всяка контракции ограничават доставката на кръв, т. е. кислород, храна и топлина за плода.

Конкретните спомени за заплахата, която началото на раждането представлява за плода, имат своето символично съответствие в т. нар. „поглъщане от космоса”. Това включва мъчителното чувство за нарастваща тревожност и усещането за някаква надвиснала угроза. Източникът не може да бъде ясно идентифициран и затова субектът е склонен да тълкува света в параноиден дух. Това може да го доведе до убеждението, че е бил отровен, хипнотизиран, обсебен от демонични сили или отвлечен от извънземни

Характерно за тази ситуация е преживяването, в което някаква триизмерна спирала, центрофуга или въртоп неотклонно те засмукват към своя център. Тясно свързано с този анихилиращ Мелщорм е преживяването, в което те поглъща страховито чудовище - огромен дракон. Левиатан, питон, крокодил или кит. Също толкова чести в този контекст са преживяванията, в които те напада чудовищен октопод или тарантула. Има и един не толкова драматичен вариант на същото преживяване, свързан със слизането в опасен подземен свят, царството на мъртвите, система от мрачни пещери или мистериозен лабиринт. Съответните митологични теми са началото на пътешествието на героя, падението на ангелите и изгубеният рай.

Някои от тези образи може би ще се сторят странни на аналитичното съзнание, но имат своята дълбока емпирична логика. Въртопът представлява сериозна заплаха за всеки организъм, свободно плаващ във водна среда, и го принуждава да прави рисковани некоординирани движения. По същия начин ситуацията с поглъщането заменя „свободата” с мъчителните ограничения или „затвора”, които има своя аналог в заклещването на плода при отварянето на таза. Октоподът сграбчва в пипалата си морските организми и ги души, което несъмнено застрашава живота им. Паякът улавя в мрежата си и „пленява” насекомите, които дотогава са летели свободно в своя безметежен свят, и също представлява сериозна заплаха за техния живот.

Символичното съответствие на първия клиничен стадий на раждането е сблъсъкът с безизходността или ада. Това би могло да се изрази в чувството, че си затворен в клетка, килия или ненадейно си се озовал в клаусрофобичен, кошмарен свят, както и изпитването на изключително силни психологически и физически терзания. Ситуацията е непоносима, при това изглежда безкрайна и абсолютно безнадеждна. Субектът губи представа за време (в смисъл на линейна последователност) и не вижда начин да прекрати това мъчение или поне да го избегне.

9

Фигура1 аб. Две рисунки, изобразяващи плода като затворник”, който се мъчи да се освободи οт тесния родилен канал. Тези преживявания се случиха в холотропен сеанс преминал под знака на БПМ II

Всичко това може да доведе до емпирична и дентификация със затворници в мрачна тъмница или концентрационен лагер, пациенти на психиатрични клиники, грешници в ада или някои архетипни фигури като Ахасфер, Летящия холандец, Сизиф, Иксион, Тантал и Прометей. Доста чести са образите на самотни хора и животни, умиращи от глад или попаднали в неблагоприятна среда от рода на пустиня, „мъртвите сибирски полета” или арктическите ледове. Логиката на тези теми отразява факта, че контракциите прекъсват притока на кръв към плода, а това е не само важна връзка със света и човешкия контакт, но и източник на храна и топлина.

Под влиянието на БПМ II субектът е селективно заслепен за всичко позитивно в света и в собствения си живот. Болезненото усещане за метафизична самота, безпомощност, безнадеждност, малоценност, неадекватност, екзистенциално отчаяние и вина са стандартните конституенти на това състояние на съзнанието. През призмата на тази матрица човешкият живот изглежда абсолютно безсмислен театър на абсурда, фарс с марионетки и безмозъчни роботи или пък жестока панаирджийска атракция.

Колкото до организационната функция на БПМ II, тя привлича и е свързана с СОЕХ-системи, включващи ситуации, в които пасивната и безпомощна жертва е подложена на ударите на някаква изключително деструктивна сила, без никакъв шанс да оцелее. Тя има афинитет и към трансперсоналните теми от подобно естество.

По отношение на ерогенните зони (по Фройд) тази матрица очевидно е свързана с онези условия, при които възникват усещания за неприятен натиск, болка и фрустрация. На орално ниво това е гладът, жаждата, гаденето и болезнените стимули; на анално - задържането на изпражненията, а на уретрално - задържането на урината. Съответните усещания на генитално ниво са сексуалната фрустрация и болките, изпитвани от жените през първия клиничен стадий на раждането.

Следващото описание на мой психеделичен сеанс с 300 микрограма ЛСД е типичен пример за преживяване, в коего доминира най-вече БПМ II, с няколко първоначални теми, свързващи биографичното и перинаталното ниво и с елементи на БПМ IV в заключителната фаза. Преживяванията, характерни за втората матрица, са отделени в текста с прави скоби.

Сеансът започна в оптимистичен дух - някъде около 40 минути след поглъщането на дрогата. Почувствах как стремително регресирам в безгрижния свят на едно удовлетворено дете физическите ми усещания, емоциите и възприятията бяха съвсем примитивни и автентично инфантилни, което пък се асоциираше с автоматични смукателни движения на устния, обилно слюнотечение и уригвания.

Всичко това периодически бе прекъсвано от видения, представящи моменти от изнурителния и припрян живот на възрастния, изпълнен с напрежение, конфликти и болка. Когато ги сравних с райската идилия на детето, внезапно се свързах с онзи познат на всички ни дълбок копнеж да се завърна към това първоначално състояние на инфантилно щастие. Видях образа на Папата, държащ пищно инкрустирай кръст, а на ръката му имаше гравиран пръстен с масивен камък, тълпи от хора гледаха към него, изпълнени с огромно упование. Последва гледката на стотици хиляди мюсюлмани, кръжащи около Каабата в Мека със същия дълбок копнеж. После една огромна безлична тълпа с червени знамена се взираше в гигантските изображения на комунистически лидери по време на манифестация на Червения площад; милиони китайци се кланяха на Председателя Мао. Почувствах съвсем ясно, че силата, която ме тласкаше към подобни религиозни и социални движения, бе нуждата да възстановя, да се завърна в онова състояние на задоволеност, преживяно в ранното детство.

Когато ефектът на дрогата се засили, внезапно усетих прилив на панически страх. Всичко стана мрачно, потискащо и плашещо, сякаш целият свят се сви около мен. Образите от убогото ежедневие, които преди се появяваха като контрапункт на безпроблемния свят на детството, вече неумолимо доминираха. Те показваха абсолютната безнадеждност на човешкия живот, изпълнен със страдание от раждането до смъртта. В този момент прозрях посланието на екзистенциалистките философи и авторите на Театъра на абсурда. ТЕ ЗНАЕХА! Човешкият живот е абсурден, чудовищен и напълно безполезен, той е безсмислен фарс и жестока шега, която са погодили на човечеството.

Родени сме в страдание, страдаме докато сме живи и умираме в страдание. Чувствах се сякаш съм се докоснал едновременно до болката на раждането и агонията на смъртта. За мен те се сливаха в неразчленима амалгама. Това доведе до следното наистина ужасяващо заключение: човешкият живот завършва с едно преживяване, наподобяващо онова, с което започва. Всичко друго е само въпрос на време - един вид очакване на Годо! Това ли е имал предвид Буда?

Реших, че се налага да открия някакъв смисъл в живота като противодействие на това съкрушително прозрение - все нещо трябваше да има! Но преживяването бе безмилостно и методично разрушаваше всички мои усилия. Всеки образ, койго бях в състояние да призова в съзнанието си, за да покажа, че човешкият живот има смисъл, незабавно бе следван от своето отрицание и осмиване. Древногръцкият идеал за блестящия ум в красиво тяло не издържа дълго, физическите обвивки на най-ентусиазираните и упорити

10

почитатели на бодибилдинга стигат до същия сенилен маразъм, за да бъдат след това разрушени от смъртта като всички останали. Знанието, събирано в продължение на хиляди учебни часове, отчасти се забравя и отчасти става жертва на органичната дегенерация на мозъка, настъпваща със старостта. Виждах хора, прочути със своите интелектуални постижения, които в старческата си сенилност трябваше да полагат мъчителни усилия, за да се справят с най-елементарните и най-тривиални битови проблеми. Смъртта на тялото и мозъка ознаменува края и пълната анихилация на знанието, което си трупал с толкова усилия през целия си живот. Добре, ами децата? Не с ли това една благородна и смислена цел? Но образите на прекрасни усмихнати дечица моментално се сменяха със сцени, в които те порастваха, остаряваха и накрая умираха - като всички останали. Не можеш да осмислиш живота си. като създаваш потомство, чийто живот е също толкова безсмислен като твоя.

В един момент тези образи на абсурдността и безполезността на човешкия живот станаха просто непоносими. Светът изглеждаше изпълнен с болка, страдание и смърт. Или бях селективно заслепен за всякакви позитивни аспекти на живо та, или такива просто нямаше. Имаше само неизлечими заболявания, едно от които беше и животът, безумие и жестокост от всякакво естество, престъпност и насилие, войни, революции, затвори и концентрационни лагери. Как е възможно да не съм го виждал досега? За да откриеш нещо позитивно в живота, трябва да си сложиш розови очила, т. е. постоянно да се самозаблуждаваш! Сякаш моите очила се бяха счупили и вече никога нямаше да мога да се излъжа отново.

Усетих, че съм попаднал в порочния кръг на непоносими емоционални и физически страдания, които явно щяха да траят во веки веков. Нямаше никакъв изход от този кошмарен свят. Беше ясно, че дори и смъртта - независимо дали спонтанна или чрез самоубийство - нямаше да ме избави от него. ТОВА БЕШЕ АДЪТ! На няколко пъти преживяването действително прие формата на архетипни образи на адските селения. Постепенно обаче започнах да осъзнавам, че в цялата тази мрачна философска перспектива към живота като че ли има едно измерение, което дотогава не бях забелязал. Сякаш цялото ми тяло бе стегнато в менгеме, като натискът бе най-силен около челото ми. Хрумна ми, че всичко това е свързано по някакъв начин с повторното преживяване на спомена от моето биологично раждане, на клаустрофобичното усещане за заклещване в родилния канал.

Ако случаят беше такъв, може би имаше изход, може 6и ситуацията само привидно бе безнадеждна, както впрочем би се сторила на всяко борещо се за живота си дете. Явно задачата ми сега бе да завърта цикъла на повторното преживяване на раждането с появата си на белия свят. Само че за известен период от време, който ми се стори цяла вечност, не бях сигурен, че това действително ще се получи, тъй като за целта се налагаше да открия смисъл в живота. Задачата явно бе неизпълнима и ако това бе задължителното условие за освобождаване от този адски свят, нямах особени надежди.

Внезапно натискът изчезна като с магическа пръчка и в следващия миг аз се изхлузих от този пъклен родилен канал. Усетих, че ме облива светлина и неописуема радост, по някакъв начин бях успял да се свържа със света и потока на живота. Всичко бе свежо и искрящо, преливащо от ослепителни цветове, като в най-добрите картини на Ван Гог. Усетих невероятен апетит - най-баналният сандвич с чаша мляко и плод щеше да ми се стори като амброзията и нектара на олимпийските богове.

По-късно бях в състояние да обмисля преживяването си и да формулирам големите житейски уроци, които бях извлякъл от него. Дълбокият религиозен и утопичен копнеж, който се крие във всяко човешко същество, не отразява само нуждата от онова простичко и безметежно щастие на детето, на което бях свидетел в началото на сеанса, но и настойчивото желание да се избяга от кошмарния спомен за травмата от раждането и да се премине в постнаталната свобода или в океанското блаженство на утробата. Но това бе само повърхностният пласт. Зад всички тези биологично обусловени потребности се криеше и искрен копнеж към трансцендентно, който не би могъл да се сведе до някаква формула на естествените науки.

Разбрах, че липсата на удовлетворение в човешкия живот се дължи на факта, че ние никога не преодоляваме травмата от раждането, нито пък страха от смъртта. Раждаме се само анатомично и не смогваме да завършим и интегрираме този процес в психологически план. Симптоматични за тази ситуация са въпросите за смисъла на живота. Щом животът е цикличен и включва смъртта, то не е възможно да откриеш смисъл в него, ако се осланяш на разума и логиката Човек трябва да се гмурне в потока на жизнената енергия и да се наслаждава на собственото си съществуване - тогава стойността на живота става ясна от само себе си. Затова и след това преживяване се чувствах като сърфист, яздил с огромна радост вълните на живота.

ТРЕТА БАЗИСНА ПЕРИНАТАЛНА МАТРИЦА (БПМ III): БРОДЕНЕТО МЕЖДУ СМЪРТТА И ПРЕРАЖДАНЕТО

Много важни аспекти на тази сложна емпирична матрица могат да бъдат разбрани от нейната асоциираност с втория клиничен стадий на раждането. На този стадий контракциите продължават, но за разлика от предишния, шийката сега се е разширила и позволява постепенното промъкване на плода през родилния канал. Това предполага огромна борба за оцеляване, смазващ механичен натиск и често висока степен на аноксия и суфокация

Вече споменах, че по чисто анатомични причини всяка контракция ограничава достъпа на кръв до плода. На този стадий може да възникнат допълнителни усложнения - да се редуцира кръвообращението и да се стигне до задушаване. При разтварянето на таза пъпната връв може да бъде притисната под главата или да се усуче около врата. Ако по принцип е къса или се скъси, усуквайки се около някоя част на тялото, тя може да закачи плацентата и да я откъсне от стената на матката. Това ще прекъсне връзката с майчиния организъм и по този начин ще причини опасна степен на суфокация. Когато раждането наближи кулминацията си, плодът влиза в директен контакт с най-различен биологичен материал, който освен утробните води включва кръв, слуз, урина и дори изпражнения.

От феноменологична гледна точка, БПМ III е изключително богат и сложен емпиричен модел. В регресивната терапия той приема формата на мъчително бродене между смъртта и прераждането. Наред с напълно реалистичното преживяване на отделните етапи на болезненото промъкване през родилния канал, БПМ III включва най-различни архетипни и други феномени, появяващи се в типични тематични клъстъри и секвенции. По-съществените от тях са титаничните усилия, садомазохистичните преживявания силната сексуална възбуда, демоничните епизоди, скатологичните проблеми и срещата с огъня. Всички тези аспекти отново изразяват дълбока емпирична логика и основателно могат да бъдат свързани с конкретни анатомични, физиологични и емоционални особености на съответния стадий от раждането.

Титаничният аспект е напълно разбираем с оглед на чудовищността или уродливостта на силите, с които се сблъсква човек на въпросния стадий. Тогава крехката глава на плода се сплесква в тесния тазов канал от контракциите, чийто натиск варира със сила от 50 до 100 фунта. Този аспект на БПМ III би могъл да се изрази в сблъсъка с огромна енергия (най-често експлозии). Една от характерните форми на това преживяване е идентификацията с различни елементи на „разгневената

11

природа”: мълнии, вулкани, земетресения, цунами, урагани и т. н. Друг вариант на същия емпиричен модел включва сцени от войни или революции, както и катаклизми, причинени от енергията на някои продукти на супертехнологиите: ядрени реактори, атомни бомби, танкове, ракети, космически кораби, лазери, електроцентрали.

Има и един по-умерен вариант на титаничността - участието в някакво опасно приключение, примерно, лов на диви животни или физически сблъсък с тях, гладиаторски битки, научни експедиции или завладяването на нови земи. Съ-ответните архетипни и митологични теми са свързани със Страшния съд, Чистилището, чутовните подвизи на митични герои или сблъсъци с космически мащаби - битката между силите на Светлината и Мрака или тази между боговете и титаните.

Агресивните и садомазохистични аспекти на тази матрица отразяват биологичната „ярост” на организма, чието оцеляване е поставено под въпрос от суфокацията в съчетание с интроецираните деструктивни сили. От тази асоциация става ясно защо садизмът и мазохизмът образуват логическо цяло, садомазохизъм, т. е. два аспекта на един и същ емпиричен процес или двете страни на медала. Темите, които често се появяват в този контекст, са сцени с жестоки убийства и самоубийства изтезания и самоизтезания, инквизиции, екзекуции, ритуални жертвоприношения и самопожертвования, кървави дуели, боксови мачове, кеч, садомазохистични практики и изнасилвания.

Колкото до сексуалния компонент, в случая емпиричната логика е не така очевидна. Едно от възможните обяснения е, че човешкият организъм разполага с вграден механизъм, който транслира нечовешкото страдание и особено задушаването в някаква странна сексуална възбуда, стигаща до екстаз. Примери за това могат да бъдат намерени в историята на религиозните секти и в житията на някои мъченици, в материала от концентрационните лагери и файловете на Амнести Интернешънъл, както и в документираните наблюдения на хора, умрели на бесилката.

За преживяванията от тази категория е характерна изключителната интензивност на сексуалната възбуда, нейната механичност и липса на селективност, както и порнографското й или девиантно естество, фактът, че на това ниво на психиката сексуалността е неизменно свързана със смъртта, опасността, угнетението, саморазрушителните импулси, физическата болка, наред с биологичен материал от рода на кръв, слуз, изпражнения или урина образува естествена база за развитието на най-важните типове сексуални смущения, отклонения, вариации и перверзии. Връзката между сексуалния оргазъм и този на раждането позволява добавянето на един по-дълбок и свръхрелевантен перинатален пласт към динамичните интерпретации на фройдистката психоанализа, в която биографичното и сексуалното се застъпени доста повърхностно. Импликациите на тези взаимоотношения за разбирането на различните форми на сексуалната патология са обсъдени подробно в моята книга Отвъд мозъка. . (Grof 1985).

Демоничният елемент на този стадий може да създаде доста проблеми на емпирика, както и на самия терапевт поради непривичния характер на материала и по същата причина обикновено го пренебрегват Най-често срещаните теми в този контекст са сцените с вещерски шабаш (Валпургиевата нощ), сатанински оргии и черни меси, както и изкушения от зли сили. Общият знаменател, свързващ въпросния

a

b

12

c

d

фигура 2а-d. Серия рисунки, представящи развитието на перинаталния процес в холотропна терапия. Субектът е идентифициал емоционалните и психосоматичните усещания, които е изпитал в по-остра форма по време на

холотропните сеанси, като елементи, заложени в основата на онова, което ежедневно чувства и усеща, и явяващи се причина за изкривяването на собствения му телесен образ

e

f

13

gклиничен стадий със сатанинския ритуал, е специфичната емпирична амалгама от смърт, девиантна сексуалност, страх,

агресия, скатология и извратен духовен импулс.Скатологичният аспект има своята естествена биологична база във факта, че във финалната фаза на раждането плодът

може да влезе в пряк контакт с изпражнения и друг подобен биологичен материал. Разбира се, подобни преживявания далеч надвишават онова, с което детето действително би могло да се сблъска при раждането си. Характерни за този аспект на БПМ III са сцените с пълзене в нечистотии или отходни канали, въргаляне в изпражнения, пиене на кръв или урина, отблъскващи гледки на разлагаща се материя и пр. Става дума за потресаващи срещи от близо с най-неприятните аспекти на биологичното съществуване.

Срещата с огъня се осъществява или в нейната обичайна форма (емпирикът наблюдава сцени с изгаряния на клада и се идентифицира с изтезаваните жертви), или в архетипния й аналог - пречистващият огън (pyrocatharsis), който унищожава всичко „нечисто”, т. е. покварено, развратено и по този начин подготвя субекта за духовното му прераждане. Този тематичен мотив е най-трудно разбираемият елемент на перинаталната символика. Неговото биологично съответствие вероятно е безразборният „обстрел” с периферни неврони, на който е подложен плодът. В случая е интересно да се отбележи, че „срещата” има своя емпиричен паралел и при родилката, която на този стадий често се чувства така, сякаш влагалището й гори.

Религиозната и митологична символика на тази матрица е съсредоточена главно върху теми, включващи жерт-воприношения и самопожертвания или съчетаващи духовните търсения със сексуалността. Доста чести са сцените с кървави ритуали от предколумбовата епоха, разпването на Христа или идентификация с него, емпирична връзка с божества, символизиращи смъртта и прераждането - Озирис, Дионис, Атис, Адонис. Персефона, Орфей. Вотан или Балдер, както и секвенции, включващи почитането на вдъхващи ужас богини като Кали, Коатликуе, Лилит или Рангда. Сексуалните мотиви са представени със сцени с фалически ритуали, храмова проституция, обреди за плодовитост, ритуално изнасилване или племенни церемонии, включващи ритмични чувствени танци. Един класически символ на преминаването от БПМ III към БПМ IV е легендарната птица феникс, която умира в пламъците и възкръсва от пепелта.

Този емпиричен модел има някои важни особености, които го отличават от гореописаната ,,безизходна” констелация. Тук ситуацията не изглежда безнадеждна и субектът не е безпомощен. Той участва активно, воден от чувството, че страданието му има определен смисъл и цел. Ако си послужим с религиозна символика, ситуацията клони повече към чистилището, отколкото към ада.

Тоест участниците не се ограничават с ролята на безпомощни жертви. Те са наблюдатели и могат едновременно да се отъждествят с агресора и жертвата, и то до такава степен, че да им е трудно да разграничат двете роли. Освен това, „безизходната” ситуация се изразява в непоносимо страдание, докато преходът от смърт към прераждане представлява границата между агонията и екстаза, както и смесица от двете. Може би най-уместно е да се определи този тип преживяване като Дионисов или вулканичен екстаз - за разлика от Аполоновия или океански екстаз на сливането със вселената, свързан с първата перинатална матрица.

Специфичните емпирични особености на БПМ III я свързват с СОЕХ-системи, включващи спомени за интензивни сетивни и сексуални преживявания, но в опасен и рисков контекст - например, парашутизъм, автомобилни състезания, вълнуващи, но опасни приключения, кеч, бокс, борба, битки, завладяване на нови земи, публични домове, изнасилвания или сексуални оргии, увеселителни паркове с виенски колела и пр. Една особена група спомени, свързани с БПМ III, включва пряк контакт с биологичен материал от рода на нощно напикаване, изцапване, проблеми с ползването на тоалетната, досег с кръв (?), особено ако емпирикът е виждал осакатени или разлагащи се трупове по време на война или при някакви злополуки. Спомените за пожари по-скоро са свързани с прехода от БПМ III към БПМ IV.

По отношение на ерогенните зони (по Фройд), третата матрица е свързана с физиологични дейности, водещи до внезапно облекчение и релаксация след продължителен период на напрежение. На орално ниво това е дъвченето и поглъщането на храната, както и обратното - повръщането; на анално и уретрално - процесът на дефекация и уриниране; на генитално - сексуалният оргазъм и усещанията на родилката на втория стадий от раждането.

Тук ще използвам описанието на един мой сеанс с висока доза ЛСД (300 микрограма), за да илюстрирам фено-менологията на БПМ III, която доминира през първите часове на това преживяване. Продължението и анализът на целия сеанс са дадени в раздела за четвъртата матрица.

Сеансът започна с невероятен подем на инстинктивните сили. Вълни от оргиастични сексуални чувства се редуваха или съчетаваха е изблици на силна агресия. Чувствах се като в стоманена преса, която всеки миг ще ме размаже, но в същото време бях омаян и хипнотизиран от този неудържим прилив на жизнена енергия. Изведнъж полезрението ми се озари от преливащи се червени цветове, които вдъхваха страхопочитание и благоговеен ужас. Нещо ми подсказа, че те символизират мистичната власт на кръвта,

14

свързваща по някакъв необясним начин хората от различни хилядолетия. Долавях и метафизичните измерения на всевъзможни жестокости — мъчения, изнасилвания, убийства, но и тайнството на менструалния цикъл, раждането и смъртта, кръвната връзка е предците, свещеният братски съюз, истинското приятелство и лоялността.

Основното, което се криеше зад всичко това, явно бе една дълбинна идентификация с детето, мъчещо се да се измъкне от притискащия го родилен канал. Бях в досег с онази чудата сила, която свързва майката и детето в живота и смъртта. Инстинктивно усещах - под лъжичката - и симбиотичните, и обединяващи аспекти на тази връзка, но си давах сметка и за нейните ограничения, както и за суфокацията, която можеше да осуети евентуалната раздяла и автономност. По-специално се открояваше странната спойка на утробната връзка между бабата, майката и дъщерята - една непроницаема мистерия, от която мъжете са изключени.

На този фон започнах да се отъждествявам с цели човешки маси, обединени от някоя висша кауза - революционери и пат риоти от всички епохи, борещи срещу всякаква форма на подтисничество или преследващи друга колективна цел. В един момент се отъждествих с Ленин и ми се стори, че разбирам съвсем ясно непоколебимия стремеж да освободи народните маси от подтисничеството, който той би трябвало да е изпитвал, както и революционния му плам. Fraternite! Egalite! Liberte! През съзнанието ми стремително преминаваха образи от Френската революция - отварянето на вратите на Бастилията, следвани от спомени за сходни сцени от Фиделио на Бетовен. Бях трогнат до сълзи и напълно се отъждествявах с борците за свобода от всички страни и епохи.

Когато навлязох във втората част на сеанса, акцентът се измести от смъртта върху секса и насилието. Натуралистични сцени с изнасилвания, садомазохистични практики от всякакъв вид, вулгарни порно-представления, публични домове, проститутки и сводници атакуваха сетивата ми с изключителна мощ. Очевидно се отъждествявах с всичките тези хора, ангажирани в най-невероятни и разнообразни роли и същевременно бях само наблюдател. И тогава тези живописни видения - отчасти фигуративни, отчасти изтъкани от сложни арабески - създадоха една неустоимо прелъстителна атмосфера, навяваща асоциации с ориенталски хареми, Шехерезада, приказките от Хиляда и една нощ... Постепенно в това свръхчувствено преживяване се вмеси и някакъв силен спиритуален елемент. Струваше ми се, че участвам в стотици сцени, показващи африкански племенни церемонии, храмовата проституция във Вавилон, нез -найни древни обреди за плодородие, както и ритуални оргии, включващи групов секс, които най-вероятно ставаха някъде в Нова Гвинея или Австралия.

Сякаш изневиделица настъпи пълна промяна. Усетих, че съм попаднал в нещо неописуемо отвратително, затъвах в някаква архетипна помийна яма, символизираща биологичните отпадъци от всички епохи. Зловонието проникваше във всяка фибра на тялото ми; устата ми бе пълна с екскременти, които буквално ме задушаваха В преживяването ми се заредиха сцени със сложните лабиринти на канализационни системи от цял свят. Имах чувството, че опознавам директно биологичните отпадъци на всяка метрополия, клоака и помийна яма по света. Това бе една потресаваща среща с най-лошото, което можех да свържа с биологията - изпражнения, трупове, гноища, струпеи, гниене, разложение.

Докато край мен се вихреше целият този естетически кошмар, в съзнанието ми проблесна и следната любопитна мисъл: всъщност, това, което изпитвах, бе типичната реакция на възрастен човек. Едно дете или куче биха реагирали съвсем иначе. А и за толкова много форми на живот - примерно, бактерии, червеи, ларви, това би било най-подходящата среда за развитие. Постарах се да се настроя на тази вълна и да погледна на нещата от такъв ъгъл. Така постепенно не само че приех ситуацията, но изпитах дори някаква необяснима наслада.

ЧЕТВЪРТА БАЗИСНА ПЕРИНАТАЛНА МАТРИЦА (БПМ IV)· ПРЕЖИВЯВАНЕТО НА СМЪРТТА И ПРЕРАЖДАНЕТО

Тази матрица е свързана с третия клиничен стадий на освобождаването от бременността - действителното раждане на детето. Тук дългият и мъчителен процес стига своя край. След промъкването през родилния канал, съпроводено от изключително силна тревожност, болка, натиск и сексуално напрежение внезапно настъпва облекчение и успокоение. Детето се е родило и след дългия мрак най-сетне вижда ярката светлина на деня (или по-скоро изкуственото осветление на родилното отделение). С прерязването на пъпната връв физическата раздяла с организма на майката вече е факт. Сега обаче му предстоят няколко важни физиологични промени, за да може организмът да започне своето самостоятелно анатомично съществуване, т. е. да си набавя сам необходимия кислород, да поглъща храната си и да изхвърля преработените продукти.

Както и при другите матрици, специфичните аспекти на този стадий могат да бъдат преизживени като конкретни спомени за чисто физиологични явления, но и за някои акушеро-гинекологични интервенции, свързани с него. Дори хора, незапознати с обстоятелствата около раждането си, могат чрез такива преживявания да идентифицират точно и с най-големи подробности първоначалната си поза, механизма на самото раждане, вида на използваната анестезия, естеството на инструменталната или мануална интервенция, както и спецификата на постнаталните грижи.

Символичното съответствие на въпросния финален стадий е преживяването на смъртта и прераждането. В случая се наблюдава следният парадокс: точно когато е само на крачка от избавлението си, субектът има усещането, че ще бъде сполетян от някаква огромна катастрофа, което често го кара да се бори отчаяно и упорито за спирането на процеса. Ако това наистина се случи, преходът от БПМ III към БПМ IV се изразява в усещането за тотална анихилация на всички възможни нива - физическо изтощение, емоционален срив, интелектуална и философска покруса, пълна морална разруха и абсолютно падение („прокълнаване” ) с трансцедентални измерения. Явно това усещане за смъртта на егото предполага светкавично и безмилостно унищожение на всички досегашни ориентири в живота на личността. Смъртта и прераждането на егото обаче не е еднократно преживяване. При едно систематично дълбинно самонаблюдение несъзнаваното представя многократно този процес - просто акцентът всеки път е различен, а мащабите постепенно се разрастват до окончателното приключване.

Под влияние на фройдистката психоанализа понятието его се свързва със способността да преценяваш реалността и да функционираш адекватно в ежедневния живот. Всеки, който споделя този ограничен възглед, би приел с ужас перспективата за смърт на егото. Общо взето, ако в този процес нещо „умира”, то това е само параноидната нагласа към света, отразяваща отрицателния опит на субекта по време на раждането и след това. Тя включва усещането за обща неадекватност, очакването на всевъзможни опасности, което го кара да бъде постоянно нащрек и да се стреми да се доказва пред себе си и околните, както и ред други елементи със също толкова проблематична стойност.

Преживяна в пълен и завършен вид, смъртта на егото неизменно слага край на философската идентификация с онова, което Алън Уотс нарича егото в кожената торба. Когато преживяването е цялостно, ефектът му се изразява не само в

15

повишената способност да изпитваш радост от живота, но и в по-добро функциониране в околния свят. Чувството за тотална анихилация и „стигане до космическото дъно”, характерно за смъртта на егото, моментално се заменя с ослепително бяла или златиста светлина със свръхестествен блясък и красота, която може да се асоциира с изумителни образи на архетипни божества, цветовете на дъгата, сложните шарки по пауновите пера или праисторически пейзажи. Субектът изпитва дълбокото чувство за духовно освобождение, изкупление и спасение. Типично за тези случаи е, че се чувства избавен от тревожността, депресията и вината, пречистен и необременен, което пък е свързано с прилив на позитивни емоции - към себе си, околните и живота като цяло. Светът изглежда прекрасно и сигурно място и жаждата за живот значително нараства.

а. Етерният демон: Рисунката е направена, след като субектът е идентифицирал непреодолимото, необяснимо усещане за гадене, ужас и пронизващ леден студ с анестезията, използвана при неговото раждане.

б, в. Бременната крепост и Отварянето на крепостта: рисунките изобразяват съответно „затаеното очакване в крепостта” (огънят в прозорците) - моментът на анестезията и „разцепването на крепостта” под струящата οι горе светлина - цезаровото сечение.

16

г. Ацтекският жрец Споменът за цезаровото сечение се съчетава с представата, че си пленник, пренесен в жертва в ацтекски храм. При тази „смърт” лицето на жреца се слива с лицето на акушер-гинеколога - и двамата са „помощници на прага”.

д. Реваншът над жреца Повторното преживяване и освобождаване от убийствения гняв, предизвикан от „грубите об-

носки” при раждането се смесва с желанието за реванш над жреца. Преживяването на тази динамична, активна роля се оказ-ва начина за субекта да се избави от чувството, че и в двата случая е бил принесен в жертва и е бил абсолютно безпомощен.

е. Сливането с жреца. Когато и виктимизацията, и агресията са освободени, остава силното чувство на обич към акушер-гинеколога/жрец. След като субектът се е изправил пред собствените си страхове, свързани със сексуалните табута и темата за „прехвърлянето”, идва ред и на любовта, водеща до усещането за сливане, водеща до епизоди с клетъчно, галакгично и космическо съзнание

ж. Попадане в Огненото кълб. Споменът за раждане с цезарово сечение парадоксално съчетава издигането към светлина-та с пропадане в огъня - субектът за първи път усеща пълната тежест на собственото си тяло и нервната му система е силно възбудена. В един по-неуловим план този образ се свързва с обратния преход през същия тунел, преживян като „разминаване със смъртта”. В единия случай съзнанието се облича в плът, в другия я напуска.

17

з. Огънят Раждането с Цезарово сечение като едно екстатично/ужасяващо изригване през червения отвор към светлината. Усеща се като умиране, тъй като всичко привично, което те е заобикаляло, сякаш внезапно е било изтръгнато.

фигура а-з. Тази серия рисунки илюстрира перинаталните преживявания на човек, роден с цезарово сечение. Художничката, Джейн Инглиш, е автор и на книгата „Другата врата”, която съдържа много по детайлни описания на нейните преживявания, интервюта с други хора, родени при същите обстоятелства, както и някои съвети и подготвителни мерки за подобни пътешествия в перинаталните селения [English 1985] Джейн е използвала най-различни техники при своя перинатален процес, сред които и хобот дишане на нашите семинари.

Трябва да се подчертае обаче, че горното описание важи само за ситуации с нормално и леко раждане. Ако е било продължително, изтощително и с усложнения, което пък е наложило използването на форцепс, обща упойка и други интервенции, то това би могло да предизвика специфични емпирични отклонения и абнормалности във феноменологията на въпросната матрица.

Специфичната архетипна символика на смъртта и прераждането може да се извлече от най-различни сфери на колективното несъзнавано, тъй като всяка по-голяма култура разполага с подходящите за целта митологични форми. Затова смъртта на егото би могла да се свърже с деструктивни божества от типа на Шива, Уицлипоцли, Молох, Кали, Коатликуе или да се стигне до пълна идентификация с Христос, Озирис, Адонис, Дионис и други сходни персонажи. Божествената епифания може да се изрази в напълно абстрактния образ на Бога като сияен източник на светлина, както и чрез повече или по-малко персонофицирани негови репрезентации от различни религии. Обичайно явление също така е срещата или сливането с Великата Майка в лицето на Дева Мария, Изида, Лакшми, Парвати, Хера или Кибела.

Съответните биографични констелации са съставени от спомени за лични успехи, щастливо избавление от опасни ситуации, приключване на войни или революции, оцеляване от катастрофа или оздравяване от сериозно заболяване. По отношение на ерогенните зони (по Фройд), БПМ IV се асоциира на всички нива на либидонозното развитие с удов-летворението, което настъпва след физиологичните дейности, разтоварващи някакво неприятното напрежение - утоляването на глада с поглъщане на храната, облекчението, свързано с повръщане, дефекация, уриниране, сексуален оргазъм, както и освобождаване от бременност.

Следва продължението на моя сеанс с ЛСД, началото на който бе описано в раздела за БПМ III. Тук акцентът пада върху прехода от БПМ III към БПМ IV и най-вече върху специфичните емпирични елементи, свързани с четвъртата матрица.

Бях доста доволен от себе си, тъй като се справих с възложената трудна задача да приема този аспект от биологичната си природа, от който нашата култура най-много се отвращава. Уви, най-лошото тепърва предстоеше. Изведнъж, ни в клин, ни в ръкав, изгубих всякаква връзка с реалността, сякаш бяха дръпнали някакъв въображаем килим под краката ми. Всичко рухна - имах чувството, че целият ми свят се разпада на късове. Сякаш бе срязан един чудовищен метафизичен абсцес в моето съществуване; спука се огромният мехур на нелепите ми самозаблуди и цялата лъжа за моя живот излезе наяве.

Всичко, в което бях вярвал, всичко, което бях направил или към което се бях стремял, всичко, което бе осмисляло досега моя живот, изведнъж зазвуча безкрайно фалшиво. Това бяха само жалки и излишни напъни да прикрия безпощадната реалност на битието. Сякаш някой бе духнал коронката на глухарче, за да зейне ужасяващата бездна на неопровержимата истина - безсмисленият хаос на екзистенциалната Пустота. Изпълнен с неописуем ужас, съзрях гигантската фигура на едно божество, което заплашително се извисяваше над мен. Някак инстинктивно разбрах, че това е индуисткият бог Шива в неговия деструктивен аспект. Усетих как огромната му пета се стоварва с грохот върху мен и ме смачка, раздробяваме на късчета и размазва навсякъде по онова, което трябва да е било дъното на космоса.

В следващия миг съзрях ужасяващата гигантска фигура на черна богиня, в която разпознах индийската Кали. Върху лицето ми се стовари удара на някаква съкрушителна сила, идваща от зейналата й вагина, сякаш пълна с менструална кръв или отблъскваща плацента. Разбрах, че единственото, което можех да направя, бе да се подчиня безпрекословно на силите на живота и на женското начало, олицетворявано от богинята. Нямах друг избор, освен да целуна и оближа нейната вулва в знак на покорство и самоунижение. В този миг, който ознаменуваше пълния крах на всяко чувство за мъжко превъзходство, което някога бях изпитал, аз си припомних мига на собственото си биологично раждане. Главата ми се измъкваше от родилния канал, като устата ми докосваше кървящото влагалище на майка ми.

И тогава бях облян от божествена светлина със свръхестествен блясък и красота, чиито лъчи се пръскаха като фойерверки, напомнящи шарки на пауново перо. От тази ослепителна златиста светлина изплува фигурата на Великата Майка, изглеждаща като олицетворение на любовта и закрилата от всички епохи. Тя протегна ръце към мен, обгърна ме и ме притисна към скута си. Слях се с това невероятно енергийно поле и се почувствах пречистен, изцелен и укрепнал. Нещо като амброзия - някаква архетипна смес от мед и мляко - се преля в мен в изобилни количества

После фигурата на богинята постепенно изчезна, погълната от още по-ярка светлина. Бе напълно абстрактна, но все пак

18

притежаваше някакви персонални черти и излъчваше безкрайна интелигентност. В този миг разбрах, че преживявам сливането и разтварянето във Вселенския Аз, или Брахма, за което бях чел в книгите за индийска философия. Това преживяване отшумя след около десетина минути, но не се вместваше в никаква представа за времето и ми се стори като вечността. Приливът на целебната и подхранваща мощ и виденията на златистото сияние с пауновите шарки продължиха през цялата нощ. Много дни след това изпитвах чувството за пълно благополучие и удовлетворение. С годините споменът за това преживяване се запази все така ярък и промени изцяло моята житейска философия.

Бих искал да приключа раздела за перинаталната динамика с описанието на сеанса с холотропно дишане на Алберт, клиничен психолог, който наскоро взе участие в един от нашите петдневни семинари. В началото на съвместна та ни работа той се описа като човек с изразена индивидуалност и работохолически житейски модел, който се стреми към трудните начинания и се наслаждава на предизвикателствата и борбата. За него сеансът приключи с дълбокото усещане за освобождаване и релаксация. Докладът е добър пример за ефекта от едно подобно преживяване на раждането, чиято стихийна сила и смислова връзка с ежедневния живот бе напълно достатъчна, за да убеди този интелигентен, скептичен и научно подготвен човек. Впрочем, докладът съдържа изненадващо точни детайли.

В началото се отъждествих с едно люспесто, подобно на ларва създание и се заех да изпълнявам съответните движения. Многократно се преобръщах ту на гръб, ту по корем Внезапно усетих по краката си многобройни докосвания, които ми се сториха дразнещи и притесняващи. Започнах да се боря с тях, в началото - съвсем слабо, но постепенно силата и упоритостта ми нарастваха. В един момент движенията ми бяха така интензивни, че явно се борех за живота си.

В един момент разбрах, че ме държат петима души, тъй като съм пречел на останалите участници в сеанса В съзнанието ми се бе наложила идеята, че не бива да се предавам, ако ще и целият свят да се съюзи срещу мен . Къде с хитрост, къде със сила и пронизителни крясъци аз се борех със собствената си безпомощност и многочислените си врагове.

Докато ме държаха, Стан постоянно ми повтаряше, че той и другите не са ми врагове, а само се опитват да ми помогнат. След известно време вече бях в състояние да идентифицирам тази борба като повторно изживяване на собственото си раж дане. Трябва да кажа, че чувството за безпомощност изобщо не ме тласкаше към отчаяние, а към още по-яростна съпротива. Известен ми е подобен модел и от ежедневния живот.

Резките движения и пронизителните крясъци достигнаха своята кулминация, след което престанаха - вече се намирах във фаза на релаксация. На този етап реших, че не е нужно да лежа и мога да приседна. Когато Стан каза, че още е рано за това, внезапно ми хрумна следното „Аз съм преждевременно роден!” Легнах отново и се завих през глава, убеден, че мога да наваксам пропуснатото време в утробата. Беше прекрасно, чувствах се щастлив и сякаш нищо не бе в състояние да ме измъкне от моето убежище.

Изведнъж усетих силния мирис на прясно обработена кожа; подуших го отново, после пак и беше много, много приятно. Усещах извънредно силна релаксация - нещо непознато от ежедневния живот. Вече можех да се наслаждавам на своите видения. Този силен и наситен мирис на кожа бе най-забележителният момент в моето преживяване. Струваше ми се обаче абсолютно непонятен и не знаех как да го изтълкувам. По време на груповата дискусия, попитах Стан какво би могло да означава това. Той ми каза, че кожата (или нейният мирис) явно не спада към символичните и архетипни аспекти на раждането и би трябвало да отразява някакви конкретни обстоятелства при моето раждане.

Същата вечер узнах, че майка ми била работела в магазин за кожени изделия и в деня, в който съм се родил, останала на работа до късно през нощта, шиейки на ръка кожени панталони (Lederhosen), които държала в скута си. Тя не очаквала, че болките ще започнат и когато водите й изтекли, помислила, че има проблеми с пикочния си мехур. Но и ранното ми постнатално съществуване също е било тясно свързано с мириса на прясно обработена кожа, тъй като скоро след раждането майка ми продължила да шие кожени панталони, този път – вкъщи.

Убеден съм, че съм изживял повторно своето раждане и че въпросният мирис на прясно обработена кожа така или иначе е автентичен спомен.

Отвъд мозъка:Трансперсоналните измерения на психиката

Също като жирафа и птицечовката, създанията, които обитават по-затънтените краища на ума ни, са извънредно невероятни. Въпреки това те съществуват, както ни доказва наблюдението, и затова не бива да бъдат пренебрегвани от никой, който искрено се опитва да разбере света, в който живее.

Олдъс Хъксли, Раят и адът5

За емпиричната секвенция смърт — прераждане е типично и това, че тя открива достъп до сферата на трансбиогра-фичното в човешката психика, т. е. онова, чието най-добро определение би било трансперсонално. С други думи, пери-наталното ниво на несъзнаваното е свързващото звено между биографичната и трансперсоналната сфера или между индивидуалното и колективното несъзнавано. В повечето случаи трансперсоналните преживявания са предшествани от драматичната среща с раждането и смъртта. Но има и една важна алтернатива: понякога е възможен директен ем пиричен достъп до най-различни трансперсонални елементи и теми, без да се минава през перинаталното ниво. Общият знаменател на сложните и разклонени трансперсонални феномени е усещането на субекта, че съзнанието му се е разширило отвъд обичайните граници на егото и е преодоляло време — пространствените ограничения.

Когато сме в ординерните или „нормални” състояния на съзнанието, ние се изживяваме в рамките на физическото тяло (образът на тялото); нашите възприятия на околната среда са ограничени от обхвата на сетивата ни. И вътрешното (интероцепция), и външното възприятие (екстероцепция) се движат в обичайните граници на времето и пространството. При „нормални” обстоятелства можем да преживеем реално и с всички свои сетива единствено събитията, ставащи в настоящия миг и в непосредственото ни обкръжение. Можем да си припомним събития от миналото, можем да предвидим или просто да фантазираме за бъдещите, но не и да преживеем директно миналото и бъдещето. Когато обаче става дума за трансперсонални преживявания, постигнати в психеделичен сеанс, самонаблюдение - чрез нефармакологични емпирични

5 Прев Зорница Димова - Олдъс Хъксли, Дверите на възприятието, С , Лик, 1998 г - Б пр19

техники или спонтанно, поне едно от горните ограничения отпада.Въз основа на казаното бихме могли да определим ТПП като емпирична експанзия или разширяване на съзнанието,

надхвърлящо обичайните граници на тялото и егото, както и време — пространствените ограничения. Тези преживявания обхващат изключително богат спектър от феномени, проявяващи се на различни нива на реалността. В известен смисъл този спектър е съизмерим със самото съществувание. Но преди да продължим дискусията, бих искал да въведа два нови термина, обяснени и обсъдени по-подробно във втората част на книгата (с. 288). Те са свързани с двата взаимно допълващи се модуса на съзнанието, в които можем да опознаваме емпирично себе си и света.

Под хилотропен или материално — ориентиран модус на съзнанието разбирам нормалното обичайно възприемане на консенсусната реалност. Холотропният модус на съзнанието, в който съзнанието се стреми да обхване съществуванието като цяло, е характерен за някои неординерни психологически състояния от типа на медитация, както и мистични или психеделични преживявания. Той се наблюдава и в много спонтанни епизоди, които съвременната психиатрия определя като психотични.

В хилотропния модус на съзнанието преживяваме само една ограничена и специфична част от феноменалния свят или консенсусната реалност в поредица от отделни мигове. Естеството и мащабите на този емпиричен фрагмент от реалността се определят от време — пространствените ни координати във феноменалния свят, от анатомичните и физиологичните несъвършенства на нашите сетива, както и от физическите характеристики на околната среда.

В холотропния модус на съзнанието става възможно да се усвоят и всички останали аспекти на съществуванието. Това означава достъп не само до личната биологична, физиологична, социална, расова и духовна история плюс миналото, настоящето и бъдещето на феноменалния свят като цяло, но и до много други нива и сфери на реалността, описани от великите мистични традиции на света. Сравнителното изучаване на мистичната литература показва, че много от тези системи се съгласуват по отношение на един сложен, многопластов и йерархичен модел на реалността, включващ не само феноменалните, но и транс-феноменалните аспекти на съществуванието (Wilber 1980).

Сферата на грубата емпирика (gross experiential realm) отразява света на ординерното будно съзнание и консенсусната реалност, базирайки се на доказателствата на сетивата. Съответният мироглед и начин на живот се съобразява с информацията, постъпваща от физическото тяло и материалния свят, причинно-следствената връзка като единствения общ знаменател и нютонисткото разбиране за време и пространство. Много системи на перениалната философия обаче са идентифицирали и изследвали някои трансфеноменални пластове на съществуванието, най-често определяни като фино, каузално и висше или абсолютно ниво.

И финото, и каузалното ниво могат да се разделят на две поднива - долно и горно. С долното фино или астрално-психично ниво са свързани явленията, традиционно определяни като извънтелесни (или парасоматични) преживявания, астрални пътешествия, окултни и психични феномени (предзнание6, ясновидство, психокинеза), аура и други подобни. Горното фино ниво обхваща архетипните образи на божества, духове — покровители, ангели-хранители, както и преживяванията, известни като вдъхновение свише, озарение, просветление (зрително и звуково) и др.

Долното каузално ниво е сферата на савикалпа самадхи, пълното и окончателно опознаване на Бога като Създател на всички сфери, при което може да се „чуе” светлината на биджа мантра, източникът на всички индивидуализирани божества. Горното каузално ниво отговаря на нирвикалпа самадхи, т. е. постигането на максимална трансцендентност и излъчването на безкрайно сияние. На това ниво вече няма субект и обект, аз или бог, остава само необреме неното от форма съзнание - такова, каквото е. На нивото на Абсолюта съзнанието се пробужда в своя изконен вид субстанциален и за цялото съществувание - грубо-материално, фино и каузално.

В общи линии данните от съвременните изследвания на съзнанието предлагат достатъчно доказателства в подкрепа на едно подобно схващане за реалността. Но ако говорим за конкретните детайли, тази картография на съзнанието, която откриваме в перениалната философия, очевидно трябва да се разшири и модифицира, за да бъде съобразена с откритията на експерименталната психиатрия и новите емпирични психотерапии. По-долу ще се постарая да представя една обща класификация на трансперсоналните преживявания, която се базира на схемата на перениалната философия, но същевременно включва и откритията на съвременната наука.

Трябва да се признае, че създаването на трансперсонална таксономия, отразяваща точно и изчерпателно ин-троспективните данни и тези от съвременните изследвания на съзнанието, не е лесна задача. Спектърът на ТПП е не само изключително богат, разклонен и многообразен, но включва и нива на реалността, чиито закони и принципи се различават от тези. на които се подчинява ординерната реалност. Много от тези преживявания са неизразими, т. е. не се поддават на адекватно словесно описание и се случват на такива нива на реалността, където се преодоляват тъкмо тези аспекти, които най-често служат като principia divisionis - време, пространство, дуалност и полярност, линейна последователност. Допълнителни усложнения създава холографското естество на самото съзнание, както и взаимопроникването на отделните му нива и сфери.

Все пак се надявам, че независимо от всички проблеми, дискусията за трансперсоналните феномени, която следва, ще отрази достатъчно ясно емпиричните реалности и ще предложи полезна информация на бъдещите изследователи на въпросните интригуващи селения на човешкия дух. Надявам се също, че те на свой ред ще допълнят, прецизират и ревизират на базата на своя опит и наблюдения предложената тук схема.

Преди да пристъпя към класификацията, бих искал да изясня взаимоотношенията между холотропния модус на съзнанието и трансперсоналните преживявания. Холотропното съзнание има възможност да обхване всички аспекти на съществуванието, което означава не само постнаталната биография и бъдещия развой на събитията, но и самото биологично раждане, в това число ембрионалното и феталното развитие, момента на оплождането и т. н., но дори и родовата, расовата, кармичната и филогенетичната история. Досега се спряхме само на биографичните и перинаталните преживявания.

В известен смисъл пълното преизживяване на събития от детството и раждането (в сравнение с обикновените спомени) би могло да се тълкува и като преодоляване на времето и пространството. Когато става дума за секвенции от най-ранното

6 От лат Pre-cognitio - подобно, но не и тъждествено на предчувствието. - Б. пр.20

детство или по-късни житейски етапи или мъчителното промъкване през родилния канал, субектът не реконструира тези събития чрез паметта, съхранена в неговата нервна система, а действително се свързва пряко с пространствените и времевите координати на визираните събития. Всичко това напомня онази добре позната от научната фантастика ситуация - с астронавтите, които кацат на планета със силно гравитационно поле, преживяват т. нар. „срив във време — пространството” {time-space loops) и започват да живеят едновременно в две паралелни време-пространствени рамки, в следствие на което могат да се срещат със самите себе си в различни отрязъци от собственото си минало.

Пълното преизживяване на събития от миналото понякога се съпътства от емпирична идентификация с протагониста (т. е. агресора), което му придава специфична трансперсонална окраска. Преизживяването на отделни стадии от раждането може да се изрази не само в пълна емпирична идентификация с майката, но и в достъп до ситуации, протичащи в различни части на света и различни исторически епохи, т. е. събития, случили се с други хора, които са изпаднали в подобно емоционално състояние и са изпитали сходни физически усещания. Но тези връзки вече бяха обсъдени в раздела за БПМ.

И така, най-същественото разграничение е не между трансперсоналните и биографичните или перинатални пре-живявания, а между хилотропния модус, т. е. Нормалното будно съзнание, възприемащо събитията във времето като линейна последователност, холотропния. т. е. неординерните състояния на съзнанието, осигуряващи достъп до всички останали аспекти на съществуванието. Това обхваща не само време — пространствените отношения във феноменалния свят, но и всички трансперсонални нива на реалността. Всъщност в тази книга биографичните и перинаталните преживявания са разгледани отделно от ТПП най-вече от дидактични съображения. Затова и в приложената по-долу схема ембрионалните, анцестралните, расовите, кармичните и филогенетичните преживявания са поставени именно в трансперсоналния раздел.

Най-общо казано, трансперсоналните преживявания могат да бъдат разделени по съдържание в три основни категории. Някои от тях включват и явления от привичния свят на време — пространството (spacetime), който нашата култура разглежда като обективно реален. Други пък отразяват онези нива на реалността, които западната механистична наука отрича, но са добре познати на много древни (неевропейски) култури и велики мистични традиции от различни части на света, които Олдъс Хъксли нарича с общото название „перениална философия” (Huxley 1945).

Първата категория ТПП, имащи отношение към света на време — пространството. могат да разделят и па две под-категории. В едната попадат преживяванията, в които се преодоляват ординерните граници на пространството, а в другата - тези, в които се преодолява линейното време. Към тях можем да се добави още една. трета, подкатегория, обхващаща преживявания и явления, които представляват странни хибриди между грубо — материалното, финото и каузалното ниво на реалността. Те като че ли се появяват на интерфейса между вътрешния свят и външната реалност или между материята и съзнанието. Позволих си да ги нарека психоидни феномени - понятие, използвано в миналото с най-различни конотации от германския биолог и философ Ханс Дриш (Driesch 1929). един от най-изтъкнатите представители на витализма, от швейцарския психиатър Ойген Блойлер (Bleuler 1925). създателя на термина шизофрения, и в по-ново време от Карл Густав Юнг (Jung 1964) - във връзка със синхроничността и архетипните феномени. И така, следва класификацията, чиито основни принципи току що обсъдихме.

Трансперсонални преживявания

ЕМПИРИЧНА ЕКСТЕНЗИЯ В РАМКИТЕНА КОНСЕНСУСНАТА РЕАЛНОСТ И ВРЕМЕ — ПРОСТРАНСТВЕНИТЕ

ОТНОШЕНИЯПреодоляване на пространствените граници Възприемане на дуално единствоИдентификация с други хораГрупова идентификация и групово съзнаниеИдентификация с животниИдентификация с растения и ботанически процесиСливане с живота и творението като цялоПреживяване на неодушевена материя и неорганични процесиПланетарно съзнаниеИзвънземни преживявания й. Идентификация с цялата физическа вселена к. Психични феномени, включващи

преодоляване на пространствотоПреодоляване границите на линейното време Ембрионални и фетални преживяванияРодови (анцестрални) преживяванияРасови и колективни преживяванияПреживявания, свързани с предишни инкарнациифилогенетични преживяванияПреживяване на планетарната еволюцияКосмогенетични преживяванияПсихични феномени, свързани с преодоляванетона времетоФизическа интроверсия и стесняване на съзнанието

21

ЕМПИРИЧНА ЕКСТЕНЗИЯОТВЪД КОНСЕНСУСНАТА РЕАЛНОСТ

И ВРЕМЕ — ПРОСТРАНСТВЕНИТЕ ОТНОШЕНИЯ Спиритични и медиумистични преживяванияЕнергетични феномени на финото тялоПреживявания с духове-животниСреши с духове — покровители и свръхчовешки съществаПосещения на други вселени и среши с техните обитателиПреживяване на митологични и приказни секвенцииПреживяване на специфични блажени и гневни божестваПреживяване на универсални архетипиИнтуитивно разбиране на универсални символиТворческо вдъхновение и Прометеевски импулсПреживяване на Демиурга и прозрения за сътворението на космосаКосмическо съзнаниеСупракосмическа и метакосмическа Пустота

ТРАНСПЕРСОНАЛНИ ПРЕЖИВЯВАНИЯ ОТ ПСИХОИДНО ЕСТЕСТВОСинхронични връзки между съзнание и материяСпонтанни психоидни събитияСвръхестесвени (супранормални) физически постиженияСпиритични явления и способности Спонтанно повтаряща се психокинеза (полтергайст) Неидентифицирани летящи обекти (НЛО)Съзнателна психокинеза Церемониална магияИзцеляване и врачуване (hexing)СидхиЛабораторна психокинезаГорната класификация представлява пълен списък на типовете трансперсонални преживявания, на които съм бил сви-

детел при психеделичните си изследвания, сеансите с холотропно дишане и в индивидуалната терапия, включваща спон-танни епизоди на НСС. Наред с тях. тя съдържа и трансперсонални феномени от психоиден тип, многократно описвани в мистичната литература и от някои съвременни изследователи, но с които 1ично аз не съм се сблъсквал в работата си

В обши линии тази картография се съгласува с перениалната философия, независимо че е по-пълна и се различава в някои детайли. Категорията преживявания, изразяващи в екстензия в рамките на консенсусната реалност и време — пространството, приблизително отговаря на астрално-психичната сфера на долното фино ниво. Повечето преживявания, за които е характерна емпиричната екстензия отвъд границите на консенсусната реалност, попадат в горните фини сфери Преживяването на „финалния” Бог или Космическия демиург (савикалпа самадхи) се доближава най-плътно до долното каузално ниво, а преживяването на безформеното съзнание, в което окончателно се преодолява дуалността (нирвикалпа самадхи) или познанието на Пустотата (шунята), съответно попада в горното каузално ниво. В такъв случай под нивото на Абсолюта би трябвало да се разбира преживяването на субстанциалността (татхата) на всички нива, както и на съзнанието в неговото изконно състояние.

Има и нещо друго - трансперсоналните преживявания не винаги се явяват в чист вид. Вече се спомена, например, че перинаталните преживявания, характерни за индивидуалните матрици, често са съпътствани от специфични тран-сперсонални феномени, както и че биографичните преизживявания също могат да притежават трансперсонални черти. При някои форми на ТПП се наблюдава тенденцията да се появяват в клъстъри Ето защо ембрионалните преизживявания могат да се появят в съчетание с филогенетични спомени, усещане за космическо единство, архетипни образи на небесата или рая, или видения на различни божества или демони. Тези асоциации са много константни и явно отразяват забележителна емпирична логика и дълбинна същностна взаимовръзка между отделните феномени в света на съзнанието

В следващия текст ще се спра накратко на основните типове ТПП, като ги илюстрирам със съответните примери

ЕМПИРИЧНА ЕКСТЕНЗИЯ В РАМКИТЕНА КОНСЕНСУСНАТА РЕАЛНОСТ

И ВРЕМЕ — ПРОСТРАНСТВОТО1. Преодоляване на пространствотоПреживяванията, за които е характерно преодоляването на този тип бариери, подсказват, че границите между

индивидуалното и останалата част от вселената не са строго фиксирани и абсолютни. При някои по-специфични об-стоятелства е възможно да се идентифициращ емпирично с всяка част на вселената, включително и космоса като цяло. Тук попадат следните преживявания, сливане с друг човек (дуално единство) или приемане на чужда самоличност, настройване към съзнанието на специфична група хора или разширяване на собственото ти съзнание до такава степен. че то сякаш

22

обхваща цялото човечество. По подобен начин може да се преодолеят ограниченията на специфично човешкия опит и да се стигне до идентификация с животни, растения и дори неорганични обекти или процеси. В някои крайни случаи е възможно да се преживее съзнанието на цялата бисера, на нашата планета или на цялата материална вселена.

а. Дуално единствоЗа този тип трансперсонално преживяване е характерно разсейването и стопяването на границите на его — тялото

(bodyego), както и усещането за сливане с друг човек в единно цяло, при което обаче се запазва представата за собствена идентичност. При психеделични състояния, сеанси на емпирична психотерапия, медитация или спонтанни епизоди на неординерно съзнание това усещане за дуално единство може да бъде изпитано спрямо околните - терапевт, гледащ, членове на семейството или приятели. Но то може също да протече изцяло във вътрешното емпирично пространство и да бъде свързано с въображаеми личности, които не присъстват на сеанса.

Усещането за дуално единство се появява доста често по време на сеанси, в които субектът преизживява перинаталните си спомени за симбиотичното сливане с организма на майката („добрата утроба” и „добрата гръд”). При тези обстоятелства са възможни и последователно редуващи се идентификации с детето и майката, както и с двамата едновременно (дуално единство). В състоянието на мистично сливане с вселената усещането за дуално единство може да се изпита по отношение на който и да било аспект на съществуванието - не само хора, но и животни, растения, както и неодушевени предмети.

Типичен пример за дуално единство е усещането за сливане с партньора в сексуална ситуация (гениталният контакт не е задължителен). То може да се появи спонтанно при най-тривиални житейски обстоятелства, но и да бъде съзнателно предизвикано - например, с тантристки методи. В т. нар. „път на лявата ръка” в тантризма (вама марга), постигането на космическо единство чрез сексуално сношение (майтхуна) е целта на цял ритуален комплекс (панча макара). Дуално единство се постига и чрез системна духовна практика (особено в традицията на бхакти), когато ученикът се слива със своя гуру.

Тези преживявания често са съпроводени от дълбоки емоции - любов, усещане за сакралност (нуминозност) на събитието и др. Съществува и набор от специфични упражнения за постигането на същата цел - в духовните традиции, както и в движението за развитие на човешкия потенциал, например, да погледнеш света през очите на друг човек, да се вслушваш в дишането му или да дишате в синхрон, да слушате ударите на сърцата си и т. н.

Следващият пример е от един терапевтичен ЛСД — сеанс, в който регресивното преизживяване на дуално единство с майката по време на интраутералния стадий се комбинира с усещането за сливане със самия терапевт. Пациентът бе подложен на психолитична терапия поради наличието на психотични симптоми - описание на самото лечение е дадено в моята книга LSD Psychotherapy (Grof 1980, pp. 246-251).

В този миг Милада зае утробна поза и изглеждаше доста регресирана. Забелязах, че дори лицето й се променя Бръчиците й бяха изчезнали до една и тя изглеждаше като съвсем малко дете. Каза, че имала прекрасното усещане, че се слива с майка си. Нямало никаква разлика между собствените й усещания и тези на майка й Спокойно можела да се изживява и като дете в утробата или на майчината гръд, и като своята бременна или кърмеща я майка, т. е. да изпълнява и двете роли едновременно като общ емпиричен континуум без абсолютно никакви ограничения.

Когато отвори очи, Милада отбеляза с огромна изненада, че била изпитала същото „стопяване на границите” и по отношение на мен. Имала чувството, че може да чете мислите ми и да следи моите емоционални процеси. Можах да се убедя и сам в реалността на това преживяване в онези няколко случая, в които успяваше да вербализира възприятията си. Тогава пък бе изпитала чувството, че аз имам неограничен достъп до съзнанието й и тя била „като отворена книга” за мен. Разбира се, този аспект явно бе проекция и не отразяваше моята собствена ситуация. В отделни мигове пък я обземаше параноиден страх, че всичките й мисли били изложени на показ, което важеше не само за мен, но и за другите хора и изобщо за целия свят.

б. Идентификация с други хораТова преживяване е тясно свързано с предишното. При емпиричното си сливане с друг човек, субектът има усещането, че

напълно се идентифицира с него и в една или друга степен губи представа за собствената си самоличност. Усещането, че се превръщаш в друг човек е цялостно и комплексно. То включва образа на тялото, физическите възприятия, емоционалните реакции, типичните жестове и маниери, пози, движения и дори тембъра на гласа.

Съществуват много форми, степени и нива на това преживяване. Другият, с когото се идентифицираш, може да присъства на сеанса, но може и да е някой, който отсъства. Идентификацията може да бъде и част от вътрешно преживяване, свързано с детството, предците или предишна инкарнация. Преживяванията от подобен характер могат да включват прочути личности от настоящето, но и от миналото или дори митологични и архетипни персонажи.

За преизживяването на важни в емоционално отношение спомени от детството, а и от по-късния живот, свързани с други хора, често е характерна едновременната или последователна идентификация с всички протагонисти. Този механизъм може да придаде трансперсонална окраска на много лични биографични преживявания. В този контекст е възможно субектът да се идентифицира със своите родители, деца и други близки, приятели, познати или пък учители. Процесът може да обхване и видни политици, учени, артисти, религиозни водачи или типични представители на други професионални, етнически и расови групи в миналото и настоящето.

Сред прочутите исторически и обществени фигури, с които субектът се идентифицира в различни НСС, на които съм бил свидетел, са попадали Александър Македонски, Нерон, Клеопатра, Чингис Хан, Леонардо да Винчи, Микеланджело, Cβ. Франциск, Св. Тереза. Линкълн, Ленин, Сталин, Мартин Лутър Кинг, Мохамед Али, Джон Кенеди и най-различни кинозвезди Пълната идентификация с Христос и страданията му на кръста е често и типично явление в контекста на БПМ III. За разлика от преизживяването на предишни инкарнации, идентификацията с друг човек обикновено не притежава емпиричната специфика на спомена и не е свързана с усещането, че ти наистина си това лице.

Усещането за дуално единство и идентификация с друг е често срещано явление при т. нар. психици и екстрасенси. Тук преживяването не е с онази непредсказуема и стихийна форма, която то приема при психеделични състояния, сеанси по емпирична психотерапия, медитация или спонтанни епизоди с неординерно съзнание (трансперсонални кризи), но може да бъде съзнателно предизвикано и контролирано. Самият аз съм наблюдавал многократно доста впечатляващи сеанси с

23

медиума Ан Армстронг, които, наред с всичко останало, включваха и тези механизми Очевидно и опитните шамани действат по същия начин, когато изцеляват или поставят психична диагноза.

Тук бих искал да предложа като пример един конкретен епизод от моя живот. Става дума за идентификация с друг човек, случила се на моята съпруга Кристина, когато беше болна от вирусна треска. Участваше и един наш познат, покойният антрополог и генералист Грегъри Бейтсьн По това време Грегъри доживяваше последните си дни в института „Изълън”, борейки се със своя рак на белия дроб Бяха му открили тумор колкото портокал, който не можеше да се оперира и според прогнозите му оставаха само четири седмици живот. Точно тогава от института го поканиха да прекара там остатъка от живота си на фона на прекрасните гледки по крайбрежието на Биг Сър. По време на престоя си бе подложен на най-различни алтернативни терапии и в крайна сметка живя още две години и половина Срещахме се често с него и семейството му и може да се каже, че станахме добри приятели.

Една сутрин Кристина реши да остане в леглото си, защото не се чувстваше добре Изведнъж я обзело усещането, че се превръща в Грегъри Имала същото гигантско туловище като неговото, същите огромни речища, неговите мисли и неговия неизменен британски хумор. Чувствала се свързана с болката на неговия рак и усещала с всяка клетка на тялото си, че умира Това я изненадало, защото изобщо не отговаряло на нейната оценка на ситуацията, в която се намираше Грегъри Напоследък състоянието му се беше влошило, но тъй като това бе ставало и преди, нямахме никакви причини да се опасяваме, че е нещо повече от временно усложнение

По-късно Кристина се видяла с Карл Саимънтън. наш приятел, който по това време гостуваше в „Изълън” Двамата с Грегъри експериментираха с неговия метод за визуализация, който трябваше да служи като помощно средство при лечение на рак. От него разбрала, че същата сутрин двамата работили заедно. По средата на сеанса Грегъри изведнъж спрял и отказал да продължи с думите: „Не искам да правя това Стига толкова Искам да умра „ Извикали Лоис, съпругата на Грегъри, и вместо да си говорят за лечение и борба с рака, започнали да обсъждат смъртта Часът на сеанса точно съвпадал със сутрешното преживяване на Кристина

Самата Кристина изпитваше двойнствени чувства към въпросния епизод. От една страна, това бе недопустимо нахлуване в собственото й съзнание, което бе доста плашещо Но от друга, в тези няколко минути, колкото бе траяло това изумително преживяване, тя бе научила много повече за Грегъри, отколкото през двете години на нашите обичайни ежедневни срещи Явно преживяванията от този род биха могли да се окажат безценни в диагностичен и терапевтичен план, стига да са поставени под пълен и доброволен контрол

в Групова идентификация и групово съзнаниеТова преживяване се характеризира с още по голямо разширяване на съзнанието и стопяване на границите Вместо да се

идентифицира с отделни личности, субектът има усещането, че се превръща в цяла група, чиито членове споделят едни и същи расови, културни, национални, идеологически, политически или професионални характеристики, като общият знаменател е физическото и емоционалното изживяване на предпоставките и съдбовните обстоятелства, събрали заедно тези хора

При ТПП от този вид субектът може да се идентифицира с груповото съзнание на всички евреи, подлагани на гонения в човешката история, християнските мъченици, жертвите на Инквизицията или пък затворници от най различни епохи, страдали в мрачни тъмници или концентрационни лагери В такива случаи е възможно да се изпита и религи озното въодушевление на всички мюсюлмани, ходили на поклонение в Мека, благоговението, с което индусите пристъпват към бреговете на Ганг, фанатизма на някои екстремистки религиозни секти като флагелантите, руските скопци или държащите змии хора на Светия Дух

Дълбочината, обхватът и интензивността на тези преживявания понякога достигат невероятни размери. Възможно е да се изпитат страданията на всички войници, загива ли някога на бойните полета, пламенното желание на революционерите от всички епохи да свалят тиранията, но и любовта, нежността и всеотдайността, с които всяка майка по света се грижи за своето бебе

Прогресивното стопяване на границите би могло да доведе до идентификация с отделна социална или политическа група, с населението на цяла страна или континент, как то и с всички представители на дадена раса или последователи на някоя религия В отделни случаи е възможна идентификацията с цялото човечество, с човешката ситуация - с нейните радости и скърби, страсти и ядове, славни мигове и трагични крушения

В мистичната литература се срещат безброй описания на подобни преживявания, случили се на пророци, светци или велики духовни учители от различни епохи Но съвремените изследвания на съзнанието стигнаха и до едно из ненадващо откритие - всъщност тези преживявания са достъпни за всеки Един особено красноречив пример от наше време е мистичното преживяване на американския астронавт Ръсти Шваикарт - при едно рутинно излизане в от крития космос по време на полета на Аполо 9 той е обзет от силното чувство за идентификация с цялото човечество (Schweickart 1985)

За илюстрация на тези ТПП ще дам два примера Първият е откъс от описанието на сеанс с висока доза ЛСД на който се подложи един психиатър, завърнал се наскоро от Индия, където бе прекарал пет седмици

На този етап бях залян от спомени за Индия Отново изпитвах онова дълбоко вълнение от невероятно широкия спектър от явления, с които човек може да се сблъска в тази страна -от невъобразимата мизерия, бедност мръсотия болести и смърт до неподвластната на времето красота на скулптурите великолепните храмови комплекси и най-върховните достижения на човешкия дух Преди още да разбера какво става ударението се измести. Вече не бях само турист и зрител а съвсем реално се отъждествявах с това, което наблюдавах Ето че спектърът на моето преживяване вече определено надхвърляше обхвата на действителни те ми спомени за Индия

24

Фигура 4. Рисунка изобразяваща мъчителната агония преживяна при сеанс с холотропно дишане В основата на преживява нето е заложена травмата от раждането но в кулминацията си то се превръща в емпирична идентификация с цялото страдащо човечество и всички болки на света

Разбрах, че се превръщам в НАРОДА НА ИНДИЯ! В обичайното ми състояние такова нещо дори нямаше да ми хрумне, но сега аз действително се чувствах като огромен организъм, чиито разклонения и съставни елементи бяха всичките тези милиони хора, населяващи индийския подконтинент Най-добрият паралел, за който се досещам, е човешкото тяло В известен смисъл всяка клетка е отделно същество, но и безкрайно малка частица от целия организъм Умът и самосъзнанието отразяват не отделните части, а цялото Подобно бе и моето усещане - бях един огромен, мислещ организъм, т. е. населението на Индия.

В същото време обаче се отъждествявах и с прокажените и сакати просяци по улиците на Бомбай и Калкута, с амбулантните търговци, предлагащи биди или бетелови ядки, с децата, умиращи край пътищата от глад или рак на устата, с тълпите богомолци, изпълняващи очистителни обреди край Ганг или изгарящи своите починали роднини на жертвените гхати в Бенарес, с голите садху, лежащи в самадхи в хималайските снегове, със сконфузените невръстни младоженки, принудени от семействата си да се омъжват за напълно непознати хора, както и с баснословно богатите и могъщи махараджи.

Цялата слава и нищета на Индия присъстваха в моето преживяване като две различни части на един и същ космически организъм, божество с неизмерим ръст, чиито милиони ръце се протягаха във всички посоки и се превръщаха във всички възможни аспекти на собствения ми живот. Чувствата, които ме изпълваха, бяха с необятна дълбочина и обхват. Усещах една неизразима връзка с Индия и нейния народ.

Следващият пример е едно преживяване под въздействието на пейот на Падащият гръм, индианец от племето уинебаго, който участвал в специална церемония, за да се избави от чувството си за вина и отчуждение. Проблемът му бил, че навремето излъгал своите съплеменници - твърдял, че е получил видение и впоследствие се отдал на пиянство и жени, и дори се замесил в убийство. Животът му е описан в The Autobiography of a Winnebago Indian от Пол Рейдин (Radin 1920).

Всички насядахме и бяхме един дух и една душа. Ако не друго, поне това научих. Мигновено се превърнах в дух, но бях техният дух, духът, който изпълваше техните тела. Веднага узнавах всичко, което си мислеха. Не беше нужно да питам никого, за да разбера каква мисъл му е минала през главата.

г. Идентификация с животниТова трансперсонално преживяване включва пълна и реалистична идентификация с различни животни. Най-често

срещаните са бозайници, птици, земноводни и риби, но могат да бъдат и организми, стоящи на по-низш етап от еволюцията, като насекоми, коремоноги (охлюви и плужеци), мекотели (стриди и миди), главоноги (октоподи и сепии) или мешести (анемони и медузи).

Емпиричната идентификация с различни животни може да бъде изключително автентична и убедителна. Тя включва телесния образ, специфичните физиологични усещания, инстинктивните влечения, възприятията на околната среда и съответната емоционална реакция. Необичайността на тези явления ги отличава съвсем ясно от ординерния човешки опит. Тяхното естество и специфични особености често излизат извън границите на човешката фантазия и въображение.

В холотропния модус на съзнанието са възможни и емпирични инсайти - да се изпитат специфичните усещания на любопитната котка, разтревожения орел, гладната кобра, сексуално възбудената костенурка или дишащата чрез хрилете си акула. След подобна идентификация експериментаторите твърдят, че са усетили изцяло, и то на органично ниво, онази инстинктивна сила, която кара змиорката и сьомгата да предприемат епохални пътешествия срещу морските течения и речните бързеи, импулсивните влечения и усещания на паяка, изплитащ своята мрежа или интригуващата метаморфоза, чрез която какавидата става гъсеница, а накрая и пеперуда.

При подобни преживявания могат да се почерпят невероятни познания за животните и техните вътрешни процеси. Многобройните клинични наблюдения от този род намират своето потвърждение и в Магьосникът от Горна Амазонка (Wizard of Upper Amazon) на Брус Ламб (Lamb 1971). Тази доста интересна книга напомня донякъде поредицата на Карлос Кастанеда, в която той описва своето чиракуване при мексиканския шаман от племето яки Дон Хуан. Действието се развива сред амазонската джунгла в началото на века. Под въздействието на аяуаска (яге) - психеделична отвара от лианата Banisteriopsis caapi, шаманът на неграмотните перуански индианци от племето амауака получава видение, в коетο в земите на племето идват белите хора да търсят каучук. Той изпраща воините си да заловят едно бяло момче и го подготвя за бъдещата му роля като културен медиатор

Според тази книга, ловната подготовка на амауака включва и груповото поглъщане на аяуаска Под нейно въз действие участниците в церемонията получават видения на животни, преследвани от ловците на племето По този на чин могат да „влизат в техните кожи” и да опознават от непосредствена близост инстинктите и навиците им Така ловните им умения значително нарастват, тъй като са в състояние да се „превключват” от съзнанието на ловеца на това на преследваното животно и да го надхитрят

25

Първият пример, с които бих искал да илюстрирам този тип преживявания, е взет от един ЛСД сеанс (без медицински надзор) проведен от човек, който се е отдавна сериозно и системно самонаблюдение След като прочете книгите ми, той реши да сподели с мен своите наблюдения и бележки

Фигура 5а-в. Три рисунки представящи преживявания от сеанс с холотропно дишане тематично насочен към перинаталното ниво Те показват последователно идентификацията архетипна фигура от рода на Херакъл викингски воин в разгара на битката и разярен лъв

В този миг изпитах съвсем реалното усещане, че се превръщам в орел. Реех се в небесата, като умело се възползвах от въздушните течения и правех почти незабележими движения с крилете си. Оглеждах земята отдолу, търсейки плячка. А там всичко изглеждаше някак уголемено, сякаш го наблюдавах с бинокъл - различавах и най-дребните детайли на терена. Имах чувството, че мога да реагирам на абсолютно всяка промяна в моето полезрение. Когато засичах някакво раздвижване, погледът ми като че ли замръзваше и мигом се впиваше във въпросния обект, отсявайки всичко странично. Все едно, че се намирах в тунел и гледах през дълга тясна

26

тръба. Бях убеден, че моето преживяване съвсем точно възпроизвежда механизма на зрителните възприятия при хищните птици, а това бе нещо, за което никога не бях допускал, че може да ме заинтригува. Даже си казах, че трябва непременно да отида в библиотеката, за да проуча по-детайлно анатомията и физиологията на техните оптични системи.

Следващият пример е серия преживявания на млада жена, случили й се по време на системно самонаблюдение. Те започват с холотропно дишане и преминават в психеделичен сеанс. Интересното тук е, че животинската идентификация се съчетава с мотива за ритуалния танц, представящ самото животно.

Преди няколко години, по време на сеанс със семейство Гроф, изпитах усещането, че се превръщам в огромна котка -тигър или ягуар - която изскача изневиделица и атакува с разперени нокти. Преживяването бе доста впечатляващо и и дори успях да го нарисувам.

След около година, по време на един терапевтичен психеделичен сеанс, отново успях да се свържа с „котешката енергия”. Изживявах се като млада африканка, изпълняваща ритуален танц, в който играеше ролята на лъвица. Оставих се изцяло на ритъма на танца, движейки раменете си, горната част на гърба, врата и главата, като жестовете ми ставаха все по-специфични. Имах силното чувство, че не просто играя лъвицата, а действително се превръщам в нея.

Разбрах, че лъвицата не определя своята нужда от храна по усещанията от стомаха си По-скоро го разбираше от един особен сърбеж зад главата, точно между раменете, който й подсказваше, че трябва да потърси още храна, за да попълни запасите от мазнини, разположени между плешките й. Изобщо не се съмнявах във функциите на онази голяма „възглавница” която големите котки имат на врата и раменете си, но не направих нищо, за да проуча и потвърдя този факт по емпиричен път Преди две седмици слушах на запис лекция за тежестта на тялото. Лекторът, Уилям Бенет, се спря накратко на разликите между мазнините в човешкото тяло и тези на животните Говореше за определен тип мазнини, които не се срещат при хората, но са нещо обичайно при животните - τ нар. „кафяви мазнини”. При някои животни се съхранявали в специална „възглавничка” между лопатките и именно те осигурявали необходимата за оцеляването им енергия.

Последният пример е идентификацията с животно, която Питър Стафорд преживява по време на сеанс с яге, проведен с негови приятели в Огнената долина край Лас Вегас (Aaronson and Osmond 1970).

Повърхността на водата блещукаше пред нас и леко се полюшваше. Върнахме се обратно до самия край на брега, обзети от желание да се гмуркаме, да плуваме и да се плискаме. Спираше ни само това, че бяхме с бански. Те изглеждаха на пълно ненужни и неестествени - особено когато се превърнах в змия, която се стрелкаше зигзагообразно във водата. Плувах насам-натам в някакво блато. След няколко минути усетих, че се превръщам в жаба и започнах да се придвижвам с дълги подскоци И в двата случая водата бе моята естествена среда, а сушата изглеждаше далечна, чужда и някак плашеща.

След малко бях отново змия, после пак жаба, което далеч не се изчерпваше с усещането, че съм се превърнал в „хлъзгаво влечуго”. Преживяването определено бе различно и нямаше нищо общо с онова, което дотогава бях изпитал и във физически, и в ментален план. Под влиянието на дрогата осъзнах, че вече имам съвсем различен тип спомени и спокойно можех да си представя какво би изпитала на мое място някоя змия или жаба.

Означаваше ли това, че докато съм бил под въздействието на яге, съм се чувствал не просто като змия, а в известен смисъл съм бил змия? Дали пък не бях достигнал ниво, на което можех да контактувам с „потенциално змийското”, спотайващо се някъде в мен? Или просто бях усетил, че възприятията ми се подреждат в нови и съвсем различни категории?

27

Фигура 6а-в. Три рисунки, изразяващи интензивно усещане за агресивност при сеанс (сесия) с холотропно дишане, в който фокусът пада върху перинаталното ниво на съзнанието Освободената огромна деструктивна енергия впоследствие приема формата на идентификацията с раздразнен тигър и някакво демонично създание

д Идентификация с растения и ботанически процесиТрансперсоналните преживявания, свързани с растения са обичайно явление при НСС, макар и не толкова често като

идентификацията с животни Когато се озове в тази емпирична сфера, човек получава усещането за идентификация с най-различни растения или части от тях и дори с физиологичните и биохимичните процеси във вътрешността им. Би могъл да изпита комплексното усещане, че се превръща в дърво, горско или градинско цвете, месоядно растение, водорасло, планктон и дори отделна бактерия или цяла бактериална култура

В холотропния модус на съзнанието е възможно да се идентифицира емпирично с корените на някое дърво и обмяната на вода и минерали по тях, с циркулацията на соковете в камбия, с отделно листо в момента на фотосинтеза, с покълващото семе и подаващите се от земята посеви, с процеса на опрашване или деление на клетките при израстването на зеленчуците В отделни случаи експериментаторите съобщават, че са били свидетели на ботанически процеси на подклетъчно и молекулярно ниво По този начин са наблюдавали действието на митохондрията7 или биохимичните процеси, стоящи в основата на производството на оксини, пигменти, мазнини и захари, ароматични вещества и най-различни алкалоиди

Подобни преживявания представляват една интересна категория от трансперсоналните феномени. Колкото и фан-тастични, и абсурдни да изглеждат на учените-традиционалисти и т. нар здрав разум, те по никакъв начин не бива да бъдат пренебрегвани като „измишльотини” и „фантазии”. Те възникват самостоятелно при много и най-различни хора на определен етап от еволюцията на тяхното съзнание и притежават особена автентичност, която не се поддава лесно на словесно описание Често водят до едно по-дълбоко разбиране на въпросните процеси и се асоциират с изумителни философски и спиритуални прозрения

Най-обичайното от тях е осъзнаването на спецификата и чистотата на растенията, с които те биха могли да служат и като образец за истински духовен живот на хората. За разлика от животните и човека, повечето растения не убиват и не се държат като хищници. Те са в пряк контакт със слънцето, животворното начало на тази планета и най-яркият израз на градивната космическа енергия. Растенията преобразуват тази енергия направо във форми, в които тя би могла да бъде полезна и на други организми. В тази връзка е важно да се отбележи, че те осигуряват кислород на другите форми на живот. По този начин те се оказват абсолютно необходими и незаменими за живота на тази планета. Друга важна особеност на растенията е, че те се намират в пряк контакт с всички останали елементи на земята, водата и въздуха.

Тъй като не убиват, нараняват или експлоатират други живи организми, много растения служат сами по себе си като източник на храна, минерали и витамини за други форми на живот. Освен това, имат най-разнообразно приложение в човешкия живот, като предлагат най-различни материали и вещества и доставят естетическа наслада. Животът на растенията не е изпълнен с нереалните амбиции да бъдат нещо различно от това, което са, от постоянното и мъчително предъвкване на миналото, от конфликти, породени от взаимноизключващи се цели или грижи за бъдещето. Те сякаш представят чистото битие -тук и сега. пълния контакт с околната среда, което е и идеалът на толкова много мистични школи. В някои случаи възхищението, което буди чистотата на растителното царство - на фона на кървавите гледки, които предлагат перинаталните преживявания, може да предизвика траен интерес към вегетарианството.

Някои дървета, известни със своето дълголетие - например, гигантските секвои или планинските борове, често се появяват като символ на невъзмутимото, вглъбено и преодоляло границите на времето съзнание, неподвластно на мирската суета и дребнавите страсти. Идентификацията с растения често води до по-дълбокото разбиране на причините, поради които определени растения се смятат за свещени, каквито са били индийската смокиня и лотосът за индусите и египтяните, имелът за друидите или царевицата за индианците от Северна и Южна Америка.

Някои много директни и ярки прозрения в духовните аспекти на растенията са свързани с онези видове, които са били смятани за свещени и са били използвани в ритуалите на най-различни култури, заради техните психеделични или ентеогенни свойства. Сред психеделичните растения, изиграли решаваща роля в живота на човечеството, са легендарната солих на Ведите, която все още не е идентифицирана, африканската ебога (Tabemanthe ), някои разновидности на конопа (Cannabis indica и sativa), мухоморката (Amanita muscaria), мексиканските свещени гъби теонанактъл (Psilocybe mexicana), халюциногенният кактус пейот (Lophophora williamsii), семената на грамофончето или ололиуки (Turbina corymbosa) и

7 Важна съставна част на клетъчната протоплазма във вид на зрънце, пръчица или зърнеста нишка - Б пр28

амазонската лиана Banistenopsis caapi, основната съставка на яге или аяуаска. Прозренията относно нуминозната роля на тези растения настъпват най-естествено, когато са погълнати и техният специфичен психеделичен ефект се усеща директно.

Един типичен пример за идентификация с растение е даден по-нататък в тази книга при дискусията на терапевтичните механизми (с. 295).

е. Сливане с Живота и цялото творениеПонякога в холотропния модус човек може да изпита такова разширяване на съзнанието си, което обхваща целия живот

на планетата, т. е не само човечеството, но и флората и фауната - от вирусите и едноклетъчните организми до най-висшите представители на животинското царство За разлика от обичайната идентификация с отделен жив организъм, това преживяване представлява идентификация с живота като единно космическо явление.

В отделни случаи преживяването може да се насочи и към по-конкретен аспект, например, силата на глада, сексу алното влечение или майчинския инстинкт. Възможни са и други варианти - доколко валиден и неизменен е законът, според който животът винаги се заражда от друг живот или пък онази удивителна рационалност, която проличава във всички жизнени процеси, независимо от техния еволюционен етап. Обикновено секвенциите от този тип са и красноречиви свидетелства в полза на тезата, че многообразието на живота не може да бъде обяснено със средствата на механистичната наука, което пък за пореден път доказва наличието на творчески разум в космоса.

Понякога тази идентификация с живота е хоризонтална и включва сложните взаимодействия между различните форми на живот с техните синергии и антагонизми, съставящи планетарната екология. В други случаи обаче може да обхване вертикалното или еволюционното измерение на живота, на което ще се спрем по-късно (с.125). Ефектът от подобни преживявания може да се изрази в по-задълбоченото разбиране на космическите и природните закони, повишено екологично съзнание и чувствителност към проблемите на стремителното технологично развитие и индустриализацията.

Следва откъс от сеанс с ЛСД (300 микрограма), проведен с един психиатър, който успя да се идентифицира по доста специфичен начин с целия живот на планетата.

Очевидно бях постигнал някаква твърде дълбинна връзка с живота на тази планета Първо минах през цяла серия иденти-фикации с различни животински и растителни видове. Постепенно усещането ставаше все по-мащабно Идентичността ми се разпростираше не само хоризонтално, обхващайки всички форми на живот, но и вертикално - във времето Буквално се превръщах в Дарвиновото дърво на еволюцията с всички негови разклоненния.

Усещах космическата същност на всевъзможните енергии и преживявания в света на живите твари, безкрайното любопитство и склонността към експерименти, характерни изобщо за живота, както и желанието за самоизява, проявяващо се на безброй нива. Имах чувството, че бях изправен пред един съдбоносен въпрос - какви са шансовете на живота на тази планета? Разполагаше ли е нужните творчески и жизнени сили или бе просто едно злокачествено образувание на лицето на Земята, обречено по принцип на самоунищожение? Дали не е допусната някаква фатална грешка още в самия план на еволюцията? Нима създателите на вселената правят същите грешки като хората?. . В този миг всичко това ми се струваше доста правдоподобно, колкото и страшно да звучеше Впрочем, дотогава никога не се бях замислял по тези въпроси

След като се идентифицирах с живота, аз преживях и опознах целия спектър от деструктивни сили, действащи в природата и човешките същества, видях и техните опасни модификации и проекции в съвременната технология, заплашваща да унищожи цялата планета В този контекст се отъждествявах и с безчислените*жертви на съвременната военна машина, концлагеристите, умиращи в газови камери, рибите, отравяни от промишлени отпадъци, растенията; убивани от хербициди и насекомите, пръскани с инсектициди

Постепенно те бяха изместени от трогателните образи на смеещи се бебета, деца, играещи в пясъка, новородени животни или току що излюпени пиленца в грижливо изплетени гнезда, мъдри делфини и китове, кръстосващи кристално чистите води на океана, гледката на тучни пасища и красиви гори... Изпитвах дълбока емпатия към живота, давах си сметка за всички екологични проблеми и бях твърдо решен да се присъединя към жизнеутвърждаващите сили на тази планета

ж. Емпирична идентификация с неодушевена материя и неорганични процесиЕмпиричното разширяване на съзнанието не се ограничава само в сферата на биологията. То може да обхване макро- и

микроскопични явления, типични за неорганичния свят. Експериментаторите често разказват, че са се идентифицирали с водите на реки и океани, както и огъня в най-различни варианти, земята, планините или пък природни стихии като електрически бури, земетресения, урагани и вулканични изригвания.

Често срещана е и идентификацията със специфичен материал - диамант или други скъпоценни камъни, а също и кристал, кехлибар, гранит, желязо, стомана, живак, сребро, злато. Тези преживявания могат да се прехвърлят в микросвета и да обхванат динамичната структура на молекулата, движението на Брауновите частици, връзките между отделните атоми и дори някои електромагнитни процеси и разграждането на атома.

В някои случаи преживяванията са свързани с продукти на модерните технологии - джетове, ракети и космически кораби, лазери или компютри. При подобни обстоятелства телесният образ може да придобие свойствата на използвания материал, което ни позволява да говорим за комплексни и осъзнати преживявания. Очевидно всеки процес във вселената, който човек може да наблюдава обективно в ординерното състояние на съзнанието си. има и своето субективно емпирично съответствие в холотропния модус.

Подобни преживявания ни подсказват, че съзнанието и творческият разум не са продукт на неодушевената материя, а играят ключова роля в цялостната структура на съществуванието. Напоследък това мнение все по-често се потвърждава и от изследванията в областта на ядрената физика, астрофизиката, биологията, термодинамиката, информатиката, системологията и други клонове на науката.

Тук си струва да отбележим още един факт - емпиричната идентификация с неорганична материя не се ограничава с нейните обичайни или „секуларни” аспекти и много често е с подчертано нуминозни качества. Ето защо идентификацията с вода може да приеме формата на такова състояние на съзнанието, за което е характерно чувството за безвремие, флуидност, стопяване на границите, тиха ненатрапваща се мощ и чистота, което обаче парадоксално съчетава неизменността с динамичната промяна.

По подобен начин и огънят може да бъде емпирично опознат като нематериална сила, еднакво способна да гради и руши, да преобразува твърдите тела в чиста енергия, да внася комфорт и топлина, както и да бъде смъртоносна заплаха, но най-

29

вече в своя метафизичен, „пречистващ” аспект. Елементът на огъня, особено в образа на слънце, най-често се възприема като директна изява на космическата творческа мощ на вселената - най-яркото проявление на божественото във феноменалния свят.

В съгласие с много мистични системи от различни епохи преживяванията, свързани със скъпоценни камъни и благородни метали (и по-точно диамант и злато), се асоциират с някои доста възвишени състояния на духа, за които е характерно чувството за абсолютна чистота, неизменност и специфично сияние. Тези образи често се свързват с архетипните образи на рая, небесата или Божия град. От тази гледна точка особено красноречива е знаменитата лекция8 на Олдъс Хъксли (Huxley 1983). Визионерското преживяване (The Visionery Experience), в която се задава въпросът „Защо скъпоценните камъни са скъпоценни?” Отговорът на Хъксли е, че огромната стойност, която придаваме на скъпоценните камъни и метали, може да се обясни с факта, че ни служат като сурогати на същинските мистични преживявания, тъй като в нашето ежедневно съзнание именно те се доближават най-плътно до емпиричните характеристики на въпросните състояния.

Емпиричната идентификация с неорганична материя често се съпровожда и с някои удивителни прозрения от философско, митологично, религиозно и мистично естество. Тясната връзка между неорганичните преживявания и духовните състояния може да предизвика цялостно преразглеждане на представите ни за анимизма и пантеизма. сред-новековната алхимия, хомеопатията или системата на четирите и петте елемента, позната ни от гръцката философия, но и от китайската медицина, тантристките писания и ред други древноизточни системи.

Тези, които лично са преживели идентификацията с водата, лесно ще разберат огромното значение, което й се придава в даоизма, както и честата й метафорична употреба. На базата на личния дълбинен опит е лесно да се разбере и защо Слънцето е било почитано като бог в толкова много различни култури или защо вулканите са били възприемани едновременно като божества на съзиданието и разрушението. По същия начин и емпиричната идентификация с гранит би могла да доведе до някои интересни прозрения - например, защо индусите съзират в очертанията на Хималаите образа на полегналия Шива или защо толкова различни наглед култури са извайвали гигантски скулптури от гранит.

Ако ги разгледаме в един по-дълбок план, ще се окаже, че това не са просто изображения на божества или идоли, а самите божества. Става дума за състояние на съзнанието, което се асоциира с материали от подобен род - недиференцирани, непробиваеми, неизменни и неподвластни на времето, т. е. качествата на истинското божество. То се е превърнало в обект на почит, защото се различава твърде драматично от онези постоянно променящи се, неспокойни и илюзорни състояния на съзнанието, характерни за ординерния човешки опит и сферата на биологията. Значението на факта, че в различните сфери на реалността времето тече по различен начин, напоследък се изтъква и от учени като Иля Пригогин (Erigogine and Stengers 1984) и Ерик Янч (Jantsch 1980).

Като пример за подобно забележително преживяване ще дам описанието на един сеанс със 150 милиграма Кеталар (кетамин), дисоциативен анестетик, използван в хирургията и ветеринарната медицина. Впрочем, приемането на това вещество води особено често до емпирична идентификация с неорганична материя.

Атмосферата бе мрачна, напрегната и злокобна. Всичко изглеждаше токсично, отровно в буквалния смисъл на думата, но и внушаваше някаква метафизична заплаха. Усетих, че се превръщам в НЕФТА, който изпълва огромните кухини във вътрешността на Земята. Заля ме истински порой от най-удивителни озарения, засягащи химията, геологията, биологията, психологията, митологията, икономиката и политиката.

Разбрах, например, че нефтът - тези огромни залежи от минерализирани мазнини от биологичен произход - е избегнал цикъла от раждане и смърт, задължителен за живата материя. Все пак елементът на смъртта не бе изцяло отстранен, а само отложен. Разрушителният плутоничен потенциал на смъртта продължаваше да присъства латентно в нефта и изчакваше своя миг като някаква чудовищна бомба с часовников механизъм.

Докато траеше това мое преживяване на „нефто-съзнанието”, асоциирах смъртта с някои от външните й проявления -например, убийството като следствие от алчността на всички онези, които искат да натрупат астрономически печалби от нефта. Станах свидетел на всякакви политически интриги и финансови афери, в основата на които бяха парите от нефта. Не беше трудно да проследя и бъдещия развой на събитията - най-вероятно, една нова световна война за запасите от това вещество, превърнало се в жизненоважен фактор за оцеляването и просперитета на всички индустриализирани страни.

Стана ми ясно, че неговата роля е от съществено значение за бъдещето на планетата. Очевидно тази линейно-последователна политика за налагането на фосилните горива, което означава изчерпването на съществуващите ограничени запаси и превръщането им в токсични отпадъци и замърсители, бе дълбоко погрешна, тъй като бе абсолютно несъвместима с космическия порядък, който е цикличен Ако експлоатацията на фосилните горива е разбираема в историческия контекст на Индустриалната революция, то продължаването на нейната фатална траектория неминуемо щеше да се окаже самоубийствено и престъпно.

В една дълга серия от зловещи и свърхнеприятни преживявания преминах през няколко състояния на съзнанието, които имаха отношение към нефтената индустрия. Нарекох тези преживявания с името на известния германски химически концерн - „IG Farben-съзнание”. Беше безкрайна поредица от вътрешни състояния, свързани с анилинови бои, органични разтворители, хербициди, пестициди и отровни газове.

Наред с тези промишлени отрови, аз се идентифицирах и със състояния на съзнанието, чийто общ знаменател бе запла хата, която нефтените продукти представляват за различни форми на живот. Последователно се въплътих във всички евреи, загинали в нацистките газови камери, всички мравки и хлебарки, напръскани с отровен спрей, всички мухи, залепнали за мухоловки, всички растения, загинали от хербициди. А зад всичко това прозираше и твърде вероятната перспектива за гибелта на цялата планета в следствие на промишленото замърсяване.

Беше направо невероятен урок. Излязох от сеанса, дълбоко осъзнал екологичните проблеми, като си давах и ясна сметка каква трябва да бъде насоката на бъдещото икономическо и политическо развитие, ако наистина искаме да съхраним живота на планетата.

з. Планетарно съзнаниеПри тези ТПП съзнанието на експериментатора се разширява до такава степен, че в един момент сякаш обхваща всички

аспекти на нашата планета, което важи и за геологичния й състав с цялото минерално царство, и за биосферата, т. е. всички форми на живот, включително и човечеството. От тази гледна точка цялата Земя се превръща в единен и сложен организъм,

8 Изнесена през 1961 г в Копенхаген Въпросът за скъпоценното в скъпоценните камъни е замислен да служи като дзенски коан Самата лекция е включена в сборника Мокша (Moksha), публикуван за първи път през 1977 г - Ь пр

30

космическа единица, в чиито отделни аспекти - геологични, биологични, психологически, културни и технологически - се долавя непоколебимият стремеж за постигане на по-висш стадий на еволюция, интеграция и себереализация.

Типично за това преживяване е и митологичното измерение, отличаващо се с подчертана нуминозност. Планетата може да бъде възприета като Майката Земя или божество от рода на гръцката Гея. В този контекст не е трудно да се види, че земните процеси се направляват от висш разум, стоящ неизмеримо по-високо от човешкия, към който трябва да се отнасяме с уважение и доверие, а не да се опитваме ла го контролираме или да се месим в работата му, изхождайки от собствените си дребнави съображения. Напоследък тези озарения, които често се явяват в неординерните състояния на съзнанието, се потвърждават и от съвременната наука.

Грегъри Бейтсън, който успя да постигне един блестящ синтез от кибернетика, информатика, системология, теория на еволюцията, антропология и психология (Bateson 1979), стигна и до извода, че не само е оправдано, но и логически неизбежно да се приеме съществуването на мисловни процеси на всички достатъчно комплексни нива в света на ес-тествените явления - клетки, органи, тъкани, организми, животни, хора, екосистеми и дори земята и вселената като цяло. По този начин науката потвърди старата идея на Спиноза за deus sive natura или, с други думи, съществуването на иманентен Бог.

До подобен извод, и то самостоятелно, стига и Джеймз Ловлок, който в своята забележителна книга Гея: Нов поглед върху живота на земята (Gaia: A New Look at Life on Earth) описва доста убедително сложните хомеостатични механизми, поддържащи нивото на земната температура и концентрацията на някои от ключовите компоненти на атмосферата, световния океан и почвата - сол, кислород, амоняк и озон (Lovelock 1979). Неговите открития напълно се вписват в тезата за земята като жив и мислещ организъм. Сходни възгледи развиват и Теодор Косак (Koszak 1978) в Личност/Планета (Person/Planet), както и Питър Ръсел (Russell 1983) в Глобалния мозък (Global Brain).

Приведеният по-долу пример за планетарно съзнание е от сеанс с холотропно дишане, проведен преди няколко години с млада жена от Германия, която се включи в един от нашите петдневни семинари.

Усещането, че съм Великата Майка, Майката Земя, се промени - в този миг буквално се превърнах в планетата Земя. Бе повече от очевидно, че аз - Земята - бях жив организъм, разумно същество, което се опитва да разбере себе си и да еволюира на по-висш етап на самосъзнание, както и да комуникира със себеподобните си същества в космоса.

Минералите и металите в земните недра бяха моите кости, моят скелет. Биосферата - растенията, животните и хората - бе моята плът. Вътре в себе си усещах как циркулира водата - от океаните към облаците, после в потоците и реките, за да се завърне накрая отново в морето. Земните води бяха моята кръв, а метеорологичните явления - изпарения, въздушни течения, дъждове и снеговалежи - се грижеха за тяхната циркулация, поддръжка и почистване. Комуникацията между растенията, животните и хората (включително модерните технологии - преса, телефон, радио, телевизия, компютърни мрежи) бе моята нервна система, моят мозък.

Усещах по цялото си тяло и негативните последици от индустриализацията - пораженията от откритите рудници, ур-банизацията, токсичните и радиоактивни отпадъци, замърсяването на въздуха и водата. Най-странното в сеанса бе, когато започнах да си представям ритуалите на най-различни племенни култури и ги възприемах като лечебни практики, от които зависи моят живот. Когато разсъждавам по обичайния за мен начин, всичко това ми е някак странно и непонятно, но тогава бях напълно убедена, че самата Земя се нуждае от тези ритуали.

и. Извънземни преживяванияВ тези случаи разширяването на съзнанието обхваща небесни тела, части от вселената и астрономически процеси в

открития космос. Преживяването би могло да се изрази в пътуване до Луната, Слънцето, както и други планети, звезди или галактики. Понякога експериментаторът наблюдава изригване на свръхнова, контракции на звезди, квазари и пулсари, попада в черни дупки и т. н. Може да бъде само свидетел, но и реално да ги съпреживява в своето емпирично поле.

Подобно на идентификацията с неорганична материя, която вече разгледахме, тези преживявания често имат духовни конотации и съответствия. Например, емпиричната идентификация с термоядрените процеси във вътрешността на Слънцето може да се асоциира с контакт с творческата сила на космическото съзнание. „Черната дупка” обикновено предполага усещането за тотален разпад на времето и пространството, а и на личните философски възгледи за материалната реалност на феноменалния свят. По аналогичен начин междузвездното пространство се свързва с метафизичната идея за Пустотата, на която ще се спрем по-долу (с.181, Супракосмическата и метакосмическата пустота).

Преживяванията от този тип са удивително често явление в практиката на Джон Лили, известният невролог, нашумял не само със своите изследвания на нечовешкия разум и комуникацията между различните животински видове, но и с наистина уникалните си „маратони” в сферата на психеделичното самонаблюдение. В своите сеанси той многократно посещава чужди планети, при което вижда или комуникира с най-различни странни същества и „присъствия”. Ето как описва едно свое преживяване в сензорен изолатор след инжектирането на 75 милиграма Кеталар (кетамин) (Lilly 1978).

Оставил съм тялото си да плува в изолатора на планетата Земя Обстановката е твърде странна и непривична. Очевидно не съм на земята, никога досега не съм попадал на това място Трябва да е някоя чужда планета, чиято цивилизация се различава от тази, в която съм израснал Всъщност изпитвам пълно безразличие. Не усещам нито страх, нито любов Аз съм абсолютно неутрален, изчаквам и наблюдавам.

Всичко е странно. Тази планета напомня Земята, но цветовете са съвсем различни. Има растителност, но с необичаен пурпурен цвят. Има и слънце, преливащо във виолетови оттенъци, които нямат нищо общо с познатия ми оранжев цвят на земното Слънце. Стоя на една прекрасна морава. В далечината виждам огромни, невероятно високи планини. Някакви създания прекосяват моравата Ходят изправени на задните си крака, като хората. Ослепително бели, от тях сякаш струи светлина. Двама от тях се приближават Не мога да различа чертите им Прекалено ярки са за моите сетива. Имам чувството, че ми предават телепатично мисли и идеи. Не се чува никакъв звук. Достатъчно е да си помислят нещо и то автоматически се транслира в думи, които разбирам

й. Идентификация с цялата физическа вселенаТози вид преживявания са редки и представляват логическо продължение на планетарните и извънземните. Тук субектът

има чувството, че съзнанието му се е разширило до такава степен, че обхваща цялата физическа вселена Тогава космическите процеси се преживяват като вътрешни органични и психични феномени в рамките на едно необятно живо

31

цяло. В асоциативен план са типични озарения от типа на това, че съществата от феноменалния свят дола вят само отделни аспекти на материалната реалност, докато космическото или божествено съзнание възприема изцяло и едновременно всичко, което съществува - и от гледна точка на отделните индивидуални съзнания, и от тази на неделимото цяло, в случая явяваща се негов център.

к. Психични феномени, включващи преодоляване на пространството (извънтелесни преживявания, астрални пъ-тешествия, телекинеза, ясновидство, телепатия и др.)

Тази подгрупа от ESP-феномени9, с които традиционно се занимава парапсихологията, може да бъде причислена към ТПП, включващи преодоляване на пространствените бариери и разстояния. Освен в чист вид, те могат да се комбинират и с преодоляване на линейното време. „Измъкването от тялото” или извънтелесното преживяване (ИТП)10 има различни форми и степени. Може да приеме формата на откъслечни епизоди, но и да се повтаря редовно като част от психично отваряне (psychic opening) и други трансперсонални кризи.

Обстоятелствата, при които най-често се случват такива преживявания, са следните: спешни случаи, драматични ситуации, клинична смърт, емпирични психотерапевтични сеанси и употреба на психеделични вещества, особено Кеталар (кетамин). Класически описания на ИТП могат да бъдат открити в духовната и философската литература от всички времена и епохи, и по-конкретно в Тибетската книга на мъртвите (Бардо Тодол) и други подобни текстове. Доскоро традиционната наука не гледаше сериозно на свидетелства от този род, но нещата започнаха да се променят, след като много съвременни изследвания в областта на експерименталната психиатрия и танатологията потвърдиха автентичността на описаните феномени.

При не така екстремни форми на ИТП човек има чувството, че напуска тялото си, измъква се от него и се вижда от различни ъгли и разстояния (хеаутоскопия). При по-напреднали форми се появява усещането за пренасяне в друга стая на същата сграда или в някаква отдалечена местност (астрална проекция), както и за летене - над земята или в космоса. Например, има един особено ефектен и вълнуващ пример за подобно преживяване в автобиографията на Карл Густав Юнг (Jung 1961). В това състояние човек може да стане свидетел на събития, ставащи на някакво друго мяс то, където се е проецирало неговото освободило се от тялото съзнание. Разбира се, според картезианската и нютонистката наука това по принцип е невъзможно, но автентичността на въпросния феномен е многократно потвърждавана и може да се каже, че стои извън всяко съмнение.

Изследванията на Реймънд Муди (Moody 1975), Кенет Ринг (Ring 1980, 1984), Майкъл Сейбъм (Sabom 1982), Елизабет Кюблер-Рос (Kubler-Ross 1985), моите собствени (Grof and Halifax 1977), както и на много други, дават все нови и нови доказателства, че в състояние на клинична смърт човек може да има ИТП, по време на което наблюдава - „сякаш от тавана” - процедурите, с които го връщат към живот или пък събития, случващи се в отдалечени местности. Според Елизабет Кюблер-Рос, при такива обстоятелства дори слепи могат да се сдобият със способността да възприемат визуално и цветово околния свят (Kubler-Robs 1984). С други думи, съвременните танатологични изследвания просто потвърждават казаното в Тибетската книга на мъртвите, според която човек получава след смъртта си т. нар. „бар-do-тяло”, с което може да броди на воля по цялата земя.

Данните от психеделичните експерименти, холотропно то дишане и други варианти на емпиричната психотерапия също потвърждават възможността за автентични ИТП в някои неординерни - визионерски - състояния, които доста често се споменават в мистичните текстове и антропологичната литература. Ясновидството и аналогичното му „ясночуване” (т. е. чуването на звуци от събития, отдалечени в пространството) невинаги се съпровожда от чувството. че субектът действително се намира на въпросното място. Преживяването може да приеме формата на „астрално пътешествие” или светкавична астрална проекция В някои редки случаи човек може да контролира и направлява своите астрални пътешествия. Робърт Мънроу, един от пионерите в парапсихичните изследвания, страдал дълги години от спонтанни и стихийни ИТП, не само че се научава как да ги контролира, но за целта развива и специална система от упражнения със съответното електронно оборудване (Monroe 1971).

Автентичността на ИТП е демонстрирана и от известния психолог и парапсихолог Чарлз Тарт (Tart 1974) при клинични експерименти в Калифорнийския университет в Дейвис. Отново в Калифорния, но в Станфордския научно-изследователски институт, под ръководството на физиците Ръсел Тарг и Харолд Путоф (Targ and Puthoff 1977) е проведена изключително успешна серия експерименти с „телескопия”11. Може би най-забележителни са сеансите с психика Инго Шван, който многократно демонстрира умението си да описва в детайли всяка точка на земното кълбо, ако му напишат нейните географски координати. Но далеч по-интересно е едно друго откритие, до което в крайна сметка стигат всички изследватели - на практика всеки може да развие подобни способности, стига да получи съответната подготовка.

Телепатията е директен достъп до мисловните процеси на друг човек без посредничеството на думи, невербални жестове или други конвенционални средства за комуникация. Понякога телепатични озарения се получават и в ординерните състояния на съзнанието. Искам обаче да подчертая, че възможността за телепатичен обмен се увеличава значително в холотропния модус, индуциран с помощта на медитация, техники от емпиричната психотерапия, психеделици или в случаи на смъртна опасност (NDE). Невинаги е лесно да се разграничи телепатията от другите парапсихични и трансперсонални преживявания, но при едно по-задълбочено проучване немалко скептици биха се убедили, че става дума за обективно явление.

Следващият пример е действително забележителното ИТП със зрителни възприятия, за което разказва Кимбърли Кларк, социален работник в Сиатъл. Обстоятелствата са толкова необичайни и разтърсващи, че случилото се пробужда в нея траен интерес към този тип преживявания (Greyson and Flynn 1984).

Моята първа среща с „разминаването със смъртта” стана благодарение на Мария, сезонна работничка, която бе дошла на гости

9 Съкратено от extrasensory perception (откъдето идва и понятието „екстрасенс”) - Б пр10 От ООВЕ, съкратено от out-of-body ехрепепсе - Б пр11 Става дума за парапсихичната способност да се вижда на огромни разстояния - Б пр

32

при познати в Сиатъл и бе получила остър сърдечен пристъп. Една нощ я докараха в болницата с кола на „Бърза помощ” и я изпратиха в сърдечното отделение. Заех се с нейния случай, тъй като имаше сериозни социални и финансови проблеми. След няколко дни тя получи сърдечен стоп. Върнаха я отново в отделението, където я интубираха за няколко часа, за да се нормализира оксигенацията.

Малко по-късно отидох да я видя, тъй като мислех, че може би се страхува да не спре пак сърцето й. Наистина бе разтревожена, но не от това. Обикновено спокойна и сдържана, този път Мария бе някак възбудена. Искаше да говори с мен за нещо. Каза ми: „Знаеш ли кое бе най-странното, което усетих, докато докторите и сестрите се занимаваха с мен? По едно време се намерих на тавана и ги гледах оттам, както се бяха надвесли над тялото ми.”

В първия миг не бях особено впечатлена. Казах си ами тя знае какво се прави в болницата, как е облечен персоналът и кои ще дойдат в стаята и, още повече, че вчера цял ден ги е гледала как се занимават с нейния сърдечен стоп. Вече със си гурност знае и какви уреди използват. Слухът е сетивото, което последно си отива и вероятно е чувала всичко ставащо около нея. Не допусках, че лъже, затова реших, че става дума за конфабулация12

Тогава обаче, продължаваше своя разказ Мария, вниманието й било привлечено от нещо отвън, точно пред входа за спешното отделение и се озовала извън сградата - просто си „помислила” как отива до входа и в същия миг вече била там. Това ми направи малко по-силно впечатление, тъй като Мария бе пристигнала в болницата през нощта, в линейка и едва ли знаеше как изглежда въпросният вход. Все пак реших, че може би в някакъв момент леглото й е било близо до прозореца, погледнала е навън и впоследствие видяното се е включило в конфабулацията

Но това не бе всичко. Забелязала и някакъв предмет горе на корниза на третия етаж в северното крило на сградата. Представила си „наум” как οтива там и в същия миг буквално „забила нос” във връзките на една маратонка, която ми описа с най-големи подробности, а после ме помоли да да й я намеря Явно искаше някои друг да види, че на онзи корниз наистина има маратонка и по този начин да потвърди нейното извънтелесно преживяване

Слязох долу със смесени чувства и огледах корнизите, но не се виждаше почти нищо Качих се на третия етаж и започнах да влизам поред в стаите на пациентите Прозорците бяха толкова тесни, че трябваше да залепя лице на стъклото, за да видя самия корниз. Най-накрая, когато надзърнах през прозореца на една от стаите, долу на корниза наистина имаше маратонка!

Само че оттук не можех да различа всички подробности, които ми бе описала - че маратонката била скъсана отпред на кутрето, а пък единият край на връзката бил подпъхнат под подметката и τ н Това определено не можеше да се види от стаята Единственото обяснение бе, че Мария е „долетяла” отвън и е разгледала маратонката от съвсем близко разстояние Взех маратонката и я занесох на Мария - за мен това си бе доста конкретно доказателство

Подобни екстрасензорни възприятия могат да предизвикат дълбок метафизичен потрес у реципиента, тъй като са истинско предизвикателство към утвърдените на запад представи за „здравомислие” и „нормалност”. Ще приведа за пример един епизод от моите психеделични експерименти с 250 микрограма ЛСД в Психиатричния център на Мериленд. Подобна ситуация, включваща ИТП и целенасочено пътуване в космоса, е описана и в моята книга Селенията на човешкото несъзнавано (Realms of the Human Unconscious, Grof 1975, pp.187-190).

Когато започнах да усещам ефекта на дрогата, моят водач (Уолтър Панке) пристъпи към теста на ESP, за който се бяхме споразумели преди началото на сеанса. Беше модификация на известните Ценерови карти13. Дадоха ми клавиатура с пет различни символа, кръг, квадрат, кръст, звезда и две вълноооразни линии, напомнящи астрологичния знак на Водолей, като клавишите бяха и цветово кодирани. Гази клавиатура бе свързана с още една, напълно идентична, но в съседната стая. чиито клавиши можеха да светват, когато експериментаторът ги натисне или по електронен път, в някаква предварително зададена произволна комбинация. Експериментът бе структуриран така, че експериментаторът да действа с или без „фийдбек” в зависимост от това дали е отгатнал клавиша, който трябва да натисне.

В началото приемах всичко като на игра. Натисках машинално клавишите или пък се опитвах да се съобразя с естеството и цветовете на моите видения. След известно време започнах да усещам, че този експеримент е нещо сериозно. Тестовете на ESP не могат да не засягат и някои фундаментални проблеми, свързани с човешкото съзнание, ролята на психиката в света и естеството на реалността. Всъщност ние проверявахме не толкова възможността за екстрасензорни възприятия, колкото валидността на господстващия в момента научен мироглед. Положителните резултати несъмнено щяха да разрушат битуващата система от възгледи и да разколебаят чувството за сигурност и увереност, които тя вдъхва на средностатистическия жител на Запада.

В същото време ставаше все по-ясно, че този алтернативен мироглед бе сам по себе си очевиден, a ESP - нещо елементарно, детска игра. Почувствах, че напълно се идентифицирам с Джон (Ленъкс), който бе в съседната стая и наблюдаваше клавиатурата. Усещах дори ментоловия вкус на дъвката му и бях сигурен, че виждам символите през неговите очи. Струваше ми се, че мога да използвам по подобен начин и Хслън (Бони), която бе по-емоционална и чувствителна, за да улучвам цветовете.

Точно в този момент Уолтър обяви по микрофона, че ще осигурява обратната връзка, т. е. ще ми сигнализира дали съм отговорил вярно или невярно. Познах първия символ и започнах да тръпна от възбуда, все едно че се впусках в някакво рисковано приключение. Когатο познах следващия, това усещане се засили. Но когато познах и за трети път, изпаднах в нещо като метафизична паника. Възможността да бъдат преодолени ограниченията на времето и пространството се превръщаше в реалност, потвърдена е обективни научни доказателства.

Видях съвсем ясно контурите на четвъртия символ, но кой знае защо се побоях да го кажа на останалите участници в екс-перимента. Реших да кажа друг, избирайки положение, при което вероятността да се окажа прав щеше да бъде 1:4, вместо да рискувам с още един верен отговор (Както разбрах след сеанса, символът, който бях видял, но не казах, бил верният отговор, като вероятността да се падне е била едно на 625.) Отказах се да продължа нататък, за голямо разочарование на Уоли. Причината бяха онези противоречиви чувства, които изпитвах - абсолютната ми убеденост, че е абсурдно да се проверява очевидното, но и страхът да видя всичко това, потвърдено с методите на западната наука.

2. Преодоляване на времевите ограниченияВ неординерно състояние на съзнанието субектът нерядко преживява реалистични епизоди, които той самият определя

като фетални и ембрионални спомени. При тези обстоятелства далеч не е необичайна идентификацията с зародиш на някой от най-ранните стадии и дори със сперматозоида и яйцеклетката в момента на оплождането. Понякога историческата регресия стига още по-далече и индивидът има чувството, че преживява епизоди от живота на свои предци и дори спомени, съхранявани в човешкото расово и колективно несъзнавано.

Ако секвенциите се асоциират с чувството за личен спомен, свързан не толкова с биологичната, колкото с духовната

12 Конфабулацията спада към τ нар извъназови разстройства празнини в паметта, запълвани с измислени спомени - Б пр13 Тест с пет карти, станал популярен от парапсихичните изследвания в университетската лаборатория в Дюк - Б пр

33

история на индивида, то тогава те могат да се определят като кармични реминисценции, т. е. повторно изживяване на епизоди от предишни инкарнации. В някои случаи субектът разказва, че се е идентифицирал със свои животински предци от по-ранни етапи на еволюцията или с цялото филогенетично дърво. Възможно е да бъде преизживяна дори историята на Вселената до появата на живота на Земята или, с други думи, да се наблюдават драматичните последствия от Големия взрив, образуването на галактиките, зараждането на слънчевата система и първите геофизични процеси на планетата.

а. Ембрионални и фетални преживяванияЗа тези преживявания стана дума, когато обсъждахме първата перинатална матрица (БПМ I). Тъй като понятието

„перинатални” подсказва, че са свързани с биологичното раждане, към БПМ I могат да бъдат причислени само интраутералните преживявания от по-напредналите стадии на бременността Но при системното самонаблюдение с из-ползването на психеделици или нефармакологични методи, а също и по време на медитация човек може да постигне емпирична връзка с всички стадии на своето ембрионално и фетално развитие.

Тези преживявания представят конкретно, реалистично и детайлно различни преднатални ситуации, най-често драматични и свързани с огромно емоционално напрежение. Преизживяването на безметежните мигове в утробата се съпровожда от чувството за „океански екстаз”, чиито мистични конотации отпращат към животворните и съзидателните сили на Вселената, докато преднаталните кризи приемат формата на внезапни пристъпи на страх, параноя, общо неразположение и дори попълзновения на демонични сили. И за двата типа секвенции са характерни асоциациите с други трансперсонални феномени, свързани с някои филогенетични, кармични или архетипни реминисценции, както и с органичното, тъканното и клетъчното съзнание. Но на тези феномени ще се спрем по-нататък14.

Много от преднаталните преживявания са свързани с интраутерални травми, причинени от различни механични, физиологични и биохимични дразнители. Наблюденията от психеделични и холотропни сеанси показват, че в такива моменти човек може да се сблъска със сериозна заплаха за живота си, например, помятане или аборт, интензивни механични вибрации, сътресения, пронизителни звуци и токсични въздействия. Освен соматичните заболявания на майката, той може да сподели и нейните емоции. Много пациенти твърдят, че са поели „своя дял” от емоционалните шокове, преживени от техните майки - пристъпи на страх и тревожност, изблици на омраза и агресия, депресии, сексуална възбуда, както и противоположните усещания за спокойствие, удовлетворение, щастие и обич.

Този сложен обмен и емпирична съпричастност не се свеждат само до интензивни и драматични физиологични или емоционални кризи Преживяванията имат фини и често неуловими нюанси и вариации, които понякога се изразяват дори в телепатично предаване на мисли и образи Преживелите подобни премеждия казват, че много често усещат кога са желани и кога не, сякаш получават своеобразен „информационен бюлетин”, от който се осведомяват за реакциите на майчиния организъм към бременността Това би могло да се изрази и в съвсем конкретни дружелюбни или враждебни послания, отправени директно към тях.

В редица случаи спомените за фетална травматизация се оказват важни фактори, определящи общата емоционална нестабилност и различни форми на психопатология По същия начин стоят нещата и със съдбовната дилема дали си бил „желан” или „нежелан” от своята майка, която неизменно възниква при всяка разновидност на дълбинната емпирична терапия и чието разрешаване изисква време и усилия. Ако става дума за близнаци, то проблемът със „споделяната” с партньора/съперник утроба представлява доста специфично предизвикателство, което би могло да окаже съществено влияние върху бъдещото физиологично развитие.

Автентичността на ембрионалните спомени е един от най-щекотливите въпроси в емпиричната психотерапия, тъй като има важни практически и теоретични импликации. По своето значение те са съпоставими единствено със спомените от ранното детство, но тук проблемът е много по-сложен и фундаментален. В психоаналитичната литература често се говори за перинатален и преднатален материал, но с някои редки изключения като Ото Ранк (Rank 1929), Шандор Ференци (Ferenczi 1938), Нандор Фодор (Fodor 1949) и Лиетерт Пеерболт (Peerbolte 1975), тази тема обикновено не се приема на сериозно. Ако постнаталните епизоди, които пациентите си припомнят или реконструират по време на психоаналитични сеанси, все пак се ползват с известно внимание, тъй като се смята, че те биха могли да отразяват някакви реални събития, колкото фантастично и невероятно да звучат, то обичайната практика с перинаталните и интраутералните реминисценции е да се определят като фантазии.

В работата си съм бил свидетел на многобройни епизоди с ембрионални и фетални спомени, а и самият аз съм имал подобни преживявания в психеделичен и нефармакологичен контекст затова смятам, че не бива да ги отхвърляме с лека ръка като продукт на въображението. Немалко колеги от различни специалности са изразявали учудването си от автентичността на тези феномени, както и от съдържащата се в тях богата информация от анатомично, физиологично, ембриологично, гинекологично и дори хистологично естество. Но и в описанията на хора, неизкусени от медицината, често се срещат специфични детайли като сърдечния пулс на майката и детето, „бълбукането” в кръвоносните съдове и чревния тракт, позата и поведението на плода, феталната циркулация, та чак и обмяната на вещества в плацентата. За подобни преживявания при терапевтични сеанси съобщават дори специалисти, които категорично отхвърлят преднаталните спомени, тъй като подобна възможност противоречи на научните им убеждения.

Всичко това ми дава нужните основания да смятам, че преднаталните преживявания са автентичен и важен феномен. Винаги, когато е било възможно, съм се стараел да получа информация и от майката, акушер-гинеколога, акта за раждане, роднините или други източници, за да я сравня със субективния разказ на пациента. Те често са обяснява ли и най-причудливите озарения, защото са потвърждавали отделни кризисни моменти по време на бременността като опити за помятане, емоционални сътресения или физически заболявания на майката. Тези наблюдения дават предостатъчно основания и за едно по-задълбочено и системно изследване на този удивителен феномен.

В някои случаи преизживяването на преднатални спомени е свързано с най-ранните стадии от биологичната история на индивида, т. е. идентификация (на клетъчно ниво на съзнанието) със спермата и яйцеклетката, овулацията, преминаването на яйцеклетката и сперматозоидите през фалопиевата тръба, момента на оплождането, закрепването на оплодената яйцеклетка

14 Вж. слепващия раздел „физическа интроверсия и стесняване на съзнанието” - Б пр34

на стената на матката и началото на ембрионалното развитие. Секвенции от този тип могат да се асоциират с озарения за ролята на наследствените фактори, космобиологичните и астрологичните енергийни полета или пък духовните, кармичните и архетипните сили, направляващи развитието на зародиша.

Примерът, с които бих искал да илюстрирам въпросния феномен, е взет от психеделичната терапия на Ричард, хомосексуалист, страдащ от хронични суицидни депресии. Кратка история на неговото лечение е дадена в една от пре -дишните ми книги, Селенията на човешкото несъзнавано (Grof 1975, pp. 57-60). В същата книга има и детайлно описание на „клетъчен спомен”, свързан със зачатието (р. 192-143)

По време на един ЛСД — сеанс, включен в неговите психолитични серии, Ричард разказа нещо, което би могло да се приеме за автентично интраутерално преживяване По някое време почувствал, че потъва във феталната течност, свързан е плацентата чрез пъпната връв. Съвсем ясно усещал как храната прониква в тялото му - в областта на пъпа Усещал и чудесната симбиотична връзка с майка си. Двамата били свързани чрез плацентната циркулация, която му се сторило като вълшебен елексир Чувал тупкането на две сърца с различна честота, сливащо в обща звукова вълна.

Разнасяли се и някакви странни скрибуцания и пукания. След известно колебание Ричард определи източниците - кръвта, течаща в газовите артерии, както и различните газове и течности, изтласквани при перисталтичните движения към утробата. Ясно си представял своя телесен образ, доста по-различен от този на възрастния Бил съвсем дребен, с непропорционално голяма глава. Въз основа на тези чисто емпирични свидетелства и опита си на възрастен, могъл да прецени и състоянието си - напълно развит ембрион, точно преди раждането

Внезапно чул странни звуци, идващи от външния свят. Отеквали доста необичайно, сякаш се разнасяли в огромна зала или минавали през вода. Получилият се ефект му напомнял онова, което тон — режисьорите постигат с електронни средства при записи в модерно студио. В крайна сметка решил, че специфичното им ехо се дължи на стените на стомаха и утробата, както и на феталната течност

След това се опитал да разбере какви са тези звуци и откъде идват Постепенно разпознал човешки гласове, подвиквания и смехове на фона на духова музика. Изведнъж се сетил шумът идвал от панаира, който се провеждал всяка година в родното му село Когато съпоставил отделните данни, се оказало, че майка му била на панаира само два дни преди да го роди

По-късно разпитах и майката - разбира се. без да я уведомявам за сеанса с ЛСД, а тя ми разказа следното. Въпросният панаир бил едно от малкото събития, които внасяли някакво разнообразие в скучния живот на селцето Макар и в напреднала бременност, тя за нищо на света не искала да пропусне тази възможност и отишла на площада напук на собствената си майка, която всячески се опитвала да я разубеди Според роднините й, именно шумът и блъсканицата на панаира били причина за преждевременното раждане на Ричард Ричард заяви, че не знае нищо за тази история, а и майка му не си спомняше да му я е разказвала

6. Анцестрални преживяванияЗа тази група ТПП е характерна историческата регресия по биологична линия Индивидът преизживява отделни епизоди,

предхождащи по време собственото му зачатие и се идентифицира със свои предци Понякога преживяванията му са свързани със сравнително по-новата родова история и най-близките предци по бащина и майчина линия - самите родители или дядовците и бабите Но те могат да се върнат и по-назад във времето, прескачайки цели поколения и векове.

Общо взето, съдържанието им винаги е свързано с расовата история на индивида и неговата културна среда. Например, един евреин би могъл да съпреживее епизоди от Холокоста, средновековните погроми или номадския бит в древна Юдея през библейската епоха, постигайки по този начин дълбинна връзка със своето расово, културно и религиозно наследство. Скандинавецът може да наблюдава сцени с дръзките набези и експедиции на викингите, изпълнени с най-реалистични и достоверни детайли, облекла, оръжия, накити, навигационни техники и тактики за морски бой. По същия начин афроамериканецът може да съпреживее секвенции от живота на африканските туземци, включващи елементи от техния бит, обреди на прехода, изцелителни церемонии и най-различни празненства, но и травматични епизоди от историята на робството Обикновено тези преживявания са съпроводени от не по-малко интересни озарения. Например, субектът може да съотнесе тези архаични елементи със своята сегашна самоличност и психологическите проблеми, с които се сблъсква в момента

Анцестралните преживявания са разнообразни и комплексни Понякога протичат под формата на кратки епизоди или секвенции от живота на въпросните предци, изпълнени с конкретни и специфични детайли Това може да доведе до пълна емпирична идентификация, обхващаща телесния образ, мимиките, жестовете, емоционалните реакции и мисловните процеси В други случаи преживяванията са още по-мащабни, тъй като субектът усеща емоционалната атмосфера и взаимоотношенията между членовете на семейството, рода или племето и може да стигне до интуитивни озарения за техните естетически предпочитания, религиозни схващания, обичаи, навици, традиции, идиосинкразии, предразсъдъци и суеверия.

В този контекст някои пациенти съобщават, че са си изградили нова представа за структурата на собствената си самоличност, както и за някои лични проблеми и конфликти, които дотогава са им изглеждали необясними Оказва се, че те могат да бъдат проследени до конкретни неразбирателства, недоразумения и търкания, съществували някога между техните предци по бащина и майчина линия. По същия начин и личните проблеми, които те безуспешно са се опитвали да разрешат, изведнъж се оказват интроецирани и интернализирани конфликти между техни отдавна починали предци.

Анцестралните преживявания имат две важни особености, които ги отличават от расовите и колективните. Първата е от емпиричен характер и трудно се поддава на описание. В тази ситуация пациентът има субективното усещане, че протагонистът е негов кръвен родственик, а самото преживяване включва и „разчитането” на генетичния код на ДНК. Когато е възможно и обективно изследване, резултатите му обикновено са сходни с тези на субективното изживяване. Дори при явни несъответствия, примерно, анцестралният спомен на някой англосаксонец е включвал цигани или негри, проведените в последствие генеалогични проучвания най-често са потвърждавали автентичността на преживяването.

Ще илюстрирам този феномен с любопитните данни от един сеанс с холотропно дишане, който проведохме на последния си работен семинар в Стокхолм, Швеция Други Два примера можете да намерите в Селенията на човешкото несъзнавано (Grof 1975), като в първия пациентът се връща във времето с едно поколение (р. 164-165), а в другия - с повече от три века (р. 165-167).

На семинара дойде и една млада финландка, която преживя много силна секвенция от батални сцени, изпълнени с насилие и

35

смърт. Това се случваше в контекста на мъчителния преход от смърт към прераждане и преизживяването на биологичната смърт Всички секвенции носеха типичните особености на БПМ III

Една от сцените бе някак по-особена и се открояваше сред останалите. Тук тя се изживяваше като млад войник, участващ в сражение през Втората световна война, т. е. действието се развиваше четиринадесет години преди зачатието й. Изведнъж осъзнала, че младият войник е собственият й баща и тя вижда битката през неговите очи. Явно ставаше дума за пълна идентификация, защото усещала тялото, емоциите и мислите му. Съвсем ясно възприемала и всичко, което ставало около нея По някое време, например, „тя-и-той” се криели зад едно дърво, когато профучал куршум и одраскал бузата и ухото „им”

Цялото преживяване било изключително ярко, автентично и убедително Нямаше представа откъде се е взело и как да ю тълкува. Знаеше само, че баща й е участвал в Руско-финвандската война, но бе сигурна, че никога не й е разказвал гази случка Накрая реши, че се е свързала с някой негов спомен за реално историческо събитие, затова отиде да му се обади по телефона

Върна се при групата доста развълнувана и смутена Когато му разказала за случилото се, баща й направо се смаял Оказало се, че той действително имал подобно премеждие през войната, като описанието на събитието и местността съвпадали абсолютно точно. При това я уверил, че никога не е разказвал за това на нея или на който и да било друг от семейството, тъй като не отдавал особено значение на тази случка

в. Расови и колективни преживяванияТук отдалечаването от личния живот и история е още по-голямо. В расовите преживявания протагонисти вече не са

предците по кръвна линия, а всеки представител на същата раса. При колективните този процес надхвърля дори расовите бариери и обхваща човечеството като цяло. Връзката между тези феномени и лансираната от Юнг идея за расово и колективно несъзнавано е очевидна и по този начин те се явяват важно доказателство в полза на неговата хипотеза (Jung 1959)

Ако успее да се „настрои”(tune into) на такава емпирична вълна, човек може да се „включи” в драматични, най-често кратки, но понякога и комплексни секвенции, протичащи в повече или по-малко отдалечени исторически периоди и различни страни и култури. Може да бъде само наблюдател, но обикновено се стига до емпирична идентификация с протагонистите. В много случаи това води и до конкретни озарения, свързани с обществената структура, религиозната практика, ритуалите, моралния кодекс, изкуството и технологията, характерни за въпросните културни и исторически периоди.

Колективните спомени могат да се отнасят за всякакви страни, исторически периоди, расови групи и култури, макар и да се наблюдават предпочитания към по-древните цивилизации. Изненадващо чести са секвенциите, свързани с духовните, философските и художествените традиции на Египет, Индия, Тибет, Китай, Япония, Елада, Рим. Мексико и Перу. Но изборът на култура и географски регион не се определя единствено от расовия и етническия произход на индивида или от неговата културна среда и традиции. Далеч невинаги играят роля и образованието или интересите

Ето защо един славянин може да се „включи” емпирично в някой от походите на Чингис-Хановите пълчища, както и да се идентифицира с бушмените от племето кунг, изпълняващи своите трансови танци сред пясъците на Калахари, да получи ритуално посвещение в тайно общество на австралийските аборигени или да изпита мъките на пленник, принесен в жертва на ацтекските божества. Англосаксонецът може да съпреживее драматични епизоди от историята на робството в южните щати или завладяването на Дивия запад, в резултат на което да си изгради и коренно различна представа за расовите проблеми в Америка. Представител на еврейската общност може да се потопи в културите на Далечния Изток, за да стигне и до изненадващо дълбоки озарения за японската, китайската и тибетската душевност, както и за някои специфични особености на даоизма, будизма, бойните изкуства или пък традиционната източна музика и драма.

Понякога преживяванията се съпътстват от сложни жестове, мимики и пози, свързани с конкретни аспекти на въпросната култура и традиция. По време на психеделични или холотропни сеанси много пъти сме наблюдавали как хора, незапознати с йогистките традиции, усещат кога и в какъв контекст трябва да направят характерните символични жестове (мудра) или пози (асана) и по този начин откриват съвсем спонтанно техния смисъл. В някои случаи тези, които са се „настроили” емпирично на даден културен контекст, изпитват силното желание да танцуват. Макар и без предварителна подготовка или теоретични познания, те изпълняват спонтанно най-различни танци и ритуални жестове - от хипнотичния танц на бушмените кунг и въртенето на дервишите до традиционните индонезийски танци от островите Ява и Бали или пък сложната хореография на индуските школи катхакали яманипури.

При колективните спомени индивидът има чувството, че наблюдава епизоди от световната история, които му показват културните различия и многообразието на човешкия опит или илюстрират космическата драма и божествената игра (лила). Тук обаче отсъства чувството, че си „разчел кода на ДНК”, характерно за анцестралните спомени или това за расова принадлежност, което обикновено съпътства расовите. Липсва и усещането за личен спомен и духовен или кармичен континуум, което неизменно присъства във феномените, свързани с предишни инкарнации.

Примерът за расово преживяване е взет от ЛСД — сеанс (без надзор) на един евреин, който впоследствие сподели с мен някои от най-ярките моменти на пътешествията, които бе осъществил в дълбините на своята психика.

Внезапно осъзнах, че срамът е онази обща черта, която важи за цялото човечество. Срамувах се от баща си по същия начин, както и той се бе срамувал от своя! Осени ме мисълта, че срамът се предава по рождение и има някаква важна връзка с половите органи Чувствах се стар и грохнал като баща ми, така както се е чувствал и неговият баща, а преди това - бащата на баща му. Умората от старостта и желанието да умра . Усещах се дълбоко свързан със собствената си еврейска традиция по линията на безбройните си предци — мъже и равини от всичките тези хилядолетия

И тогава усетих изгаряща болка и сърбеж около пениса си. Разбрах, че ме обрязваха. Церемониалната чаша вино и при -съствието на баща ми явно бяха свързани с чувството за умора Ето това бе дълбокият извор на срама! Всички мъже, участващи в церемонията, подсъзнателно се срамуваха и дразнеха от самото събитие и предаваха своите чувства на детето - болка та, срама и умората, наред с религиозната традиция.

Изпитвах дълбок срам от самия себе си. ,.Нямаш ли срам? Трябва да се срамуваш от себе си!” Бях го чувал стотици пъти от майка ми и баща ми Така се срамувах, че съм се срамувал да се срамувам! Срамувах се от своите потребности, срамувах се от своите чувства. Общата връзка между всички евреи е срамът Сватбената песен от Цигулар на покрива съдържа и това пожелание: „Бог да те пази от срам!” Адам изял ябълката и познал . срама. Това е наследството, предавано от баща на син още от времето на Авраам - срамът.

36

Заветът на Авраам, предаван на „всеки младенец от мъжки пол” от четири хилядолетия насам!В един момент открих, че стискам пениса и тестисите си. Изведнъж ме озари видение, в което всичко ми бе надлежно изяснено.

Обрязването бе заместител на детските жертвоприношения! Авраам взима Исаак, за да го принесе в жертва на Бога, но вместо това му заповядват да го обреже!15. Обрязването символизира кастрацията Принасяш на Бога най-скъпоценното у младенеца, жертваш неговата мъжественост вместо живота му. Еврейският синдром на кастриращата майка! Моят баща ме е принесъл в жертва, за да спечели благоволението на майка ми. Жертвата на първородния син! Иисус е Син Божи и е бил пожертвай. Един вид Бог е помилвал сина на Авраам при условие, че всички негови потомци ще Му принадлежат и ще бъдат призовани в деня на Страшния съд Затова евреите са „Богоизбран народ” -избрани, за да бъдат принесени в жертва!

По-късно реших да проуча историческите данни, за да проверя догадките си от това преживяване. Един местен авторитет ме уверяваше, че в еврейската традиция никога не е имало подобно изискване да се принася в жертва първородния син. Посъветва ме да направя справка в Енциклопедия юдаика за т. нар. Пост на първородния16 Но открих и доста свидетелства, че жертвата на първородния е била обичайна практика в продължение на две хилядолетия -до периода на Съдиите Тази дълбинна идентификация със собственото ми културно наследство ме убеди, че въпросната „жертва” е оставила незаличими следи в расовото несъзнавано на евреите и народите от Средиземноморието

г. Реминисценции от предишни инкарнацииТова вероятно е най-необяснимата и спорна група ТПП. Както казах, възпоминанията за предишни инкарнации в много

отношения напомнят анцестралните, расовите и колективните съпреживявания. Но те обикновено са драматични и свързани с огромно натоварване с положителни или отрицателни емоции. Най-съществената им емпирична особеност е убеждението, че си спомняш нещо. случило ти се преди и което си преживял в качеството си на мислещо същество. Участниците в подобни драматични секвенции запазват чувството за индивидуалност и идентичност, но се изживяват в друг облик, на друго място, по друго време и в друг контекст.

Чувството, че преизживяваш нещо, което вече си виждал {deja vи) и преживял (de'ja νιι νecu) в някоя предишна инкарнация, е базисно и не подлежи на по-нататъшен анализ. Можем да направим паралел със способността ни да разграничаваме спомените си за действителни събития от своите сънища, фантазии и мечти. Ако някой ни разкаже случка от миналата седмица, много трудно ще го убедим, че такова събитие никога не е ставало и е само продукт на въображението му. Нещо подобно са и реминисценциите от предишни инкарнации, тъй като тук винаги присъства субективното усещане за автентичност и реалност.

Преизживяването на предишни инкарнации обикновено предполага участие на още едно или няколко лица. В по-редки случаи тази роля се изпълнява и от животни. Индивидът има чувството, че в съзнанието му са „кармично запечатани” (импринтирани) сцени, в които го разкъсва тигър или го смачква див слон, пробожда го разярен бик. ухапва го отровна змия и т. н Тези сцени наподобяват кармичните с трайното влияние, което оказват на индивида, но им липсва характерното повторение в следващите инкарнации. Това по-скоро са ситуации, в които психологическият ефект надхвърля рамките на индивидуалната инкарнация, а причините са от имперсонално естество. Типични емоции са огорчението, омразата и завистта, което води до асоциации с мъчителни тежки заболявания, осакатявания, болезнен страх и агония, свързани с някакво трагично произшествие: свличане на скали, затъване в тресавище или подвижни пясъци, както и изригване на вулкан.

Според изпитаните емоции кармичните преживявания се делят на две категории. Те могат да се изразят в някои свръх-позитивни емоционални взаимоотношения - приятелство, любов, духовна връзка, връзка между учител и ученик, кръвно родство, преданост и съпричастност към проблемите на другия, размяна на услуги и т. н. Но почести са драматичните негативни емоции. Преживяванията от тази категория въвличат индивида в редица опасни ситуации, свързани с фтическа болка, агресия, чудовищна жестокост, непрестанен страх, горчивина и омраза, безумна ревност, неутолима похот и от-мъстителност или болезнена алчност и корист.

Много хора, преживели подобни кармични секвенции. бяха в състояние да анализират деструктивната връзка между протагонистите. Всички твърдяха, че тези наглед различни емоционални състояния - убийствена страст, неутолимо желание, обсебваща ревност или смъртен страх - в един момент започват да си приличат. С други думи, на определен стадий от биологичната и емоционалната възбуда тези екстремни афекти се сливат и придобиват метафизични измерения. Когато във „врящия котел” на страстите и инстинктите са се озовали двама или повече души, ситуацията се „запечатват в тях, макар и те да не съзнават ролята, която са изиграли.

В някои крайно наситени ситуации садистичната възбуда на мъчителя и нечовешката болка на жертвата се преливат една в друга, яростта на убиеца преминава в ужаса и страданият а на умиращия. Вероятно това наслагване па противоположни емоции има отношение по-скоро към „кармичния импринтинг”. отколкото към емпиричните секвенции. Тоест ако двама души са попаднали в ситуация, в която емоциите им са достигнали критичната точка, то те трябва да повторят тази сцена и вън всяка следваща своя инкарнация, само че с разменени роли, докато не достигнат съответното ниво на съзнанието, което ще им позволи да разкъсат кармичната връзка.

Ако изпадналият в подобна недиференцирана емоционална възбуда, водеща до кармична зависимост, притежава и съответните теоретични познания, то той вероятно бито сравнил с будистката идея за тришна или таиха, „жаждата за плът и кръв”, т. е силата, която движи цикъла смърт — прераждане и е отговорна за всички човешки страдания. Други пък споделят озаренията си за дълбинното сходство между това състояние и онази причудлива емпирична смес, характерна за финалните стадии на биологичното раждане (БПМ III). Тогава агресията и страхът за собствения живот, екстремната сексуална възбуда и т. нар. „демонични попълзновения”, скатологичните мотиви и религиозният плам се сливат в странна и неразчленима амалгама. Тоест биологичното раждане се явява своеобразен междинен и трансформативен етап, на който вечно изплъзва-щите ни се „морфогенетични полета” (известни в езотеричната литература като „Хрониките на Акаша”) навлизат в

15 В Библията се казва, че това е направено още на осмия ден след раждането на Исаак (Бит 21, 4), докато епизодът с „всесъжението” на планината Мория става след няколко години (22, 1-4) - Б пр16 Денят преди пасхата (14 нисан), в който първородният син в семейството трябва да пости, загдето Господ с показал милост към народа Си и е отминал къщите на синовете Израилеви, когато е погубвал всички първородни в египетската земя (срв. Изх ,12) - Б пр

37

биопсихологическия живот на индивида.Отварянето на „дверите” към предишните инкарнации понякога се предшества или асоциира с комплексни озарения и

наставления, предавани по невербален път. По този начин индивидът се подготвя да вникне в същността на закона за кармата като важен компонент от установения ред във вселената, с която трябва да се съобразяват всички чувстващи същества. След това той вече може да поема отговорност за предишните си деяния, които дотогава са били забулени от амнезия. Към тази основна информация могат да се добавят и озарения за механизма на инкарнационните цикли, както и стратегиите, необходими за освобождаването от кармичните окови17.

За да се отърси от кармичния стереотип или „верига”, индивидът трябва да преживее отново всички болезнени емоции и физически усещания, свързани с дадена деструктивна предишна инкарнация. Налага се да трансцендира събитието в емоционален, етичен, философски и духовен план, да се извиси над него, за да може да прости и да бъде простен. Подобно избавление от бремето на кармичния стереотип е свързано с характерното усещане за огромно постижение и триумф, неподдаващо се на рационални обяснения. То се съпровожда и от усещането, че си очаквал този миг от векове. На този етап в света няма нищо по-важно от факта, че си се отърсил от кармичното бреме.

Също така типични са екстатичните настроения и чувството за блаженство. В някои случаи пациентът може да изгледа цялата си кармична история на забързан каданс, за да разбере как този стереотип се е повтарял в различни варианти през вековете и е оказвал разрушително въздействие върху всяка негова инкарнация. Отделни пациенти съобщават, че в този контекст са преживели нещо като очистителен „ураган” или „циклон”, профучаващ над тяхното минало и разбиващ кармичните окови във всички ситуации, в които е фигурирал въпросния стереотип.

Феномените, свързани с предишни инкарнации, са изключително чести в дълбинната емпирична психотерапия. Те имат не само огромен терапевтичен потенциал, но и важни теоретични импликации, тъй като някои техни аспекти представляват сериозно предизвикателство към механистичния и материалистичния научен светоглед. Терапевт, който не допуска подобни преживявания у своите пациенти и всячески се стреми да ги осуети, ако възникват спонтанно, всъщност се отказва от едно много надеждно средство за лечение и личностна трансформация. Тъй като основното препятствие в такива случаи е философският скептицизъм спрямо самата идея за карма и превъплъщение, а той пък се дължи най-вече на недостатъчното познаване на фактите, аз бих искал да се спра по-подробно на тази тема.

По всичко личи, че феномените, свързани с предишни инкарнации, които се наблюдават доста често в дълбинната емпирична психотерапия, по време на медитация и в спонтанни епизоди на НСС, са идентични с онези, на които се базира и повсеместно разпространената вяра в превъплъщението. Идеята за карма и реинкарнация е крайъгълен камък в индуизма, будизма, джайнизма, сикхизма, зороастризма, тибетския ваджраяна-будизъм и даоизма. Сходни представи се срещат и сред такива различни в гeoграфско, историческо и културно отношение групи като някои африкански племена, североамериканските индианци, предколумбовите общества, полинезийските кахуна18, бразилските поклонници на умбанда19, галите и друидите. В древна Гърция същите идеи са битували в някои от основните философски школи - питагорейците, орфиците и Платоновата академия В Близкия изток подобни вярвания са споделяли есеите, фарисеите, караитите и още някои еврейски общности, като те играят важна роля и при формирането на кабалистичната теология през средновековието Поддържали са ги неоплатониците и гностиците, а в по-ново време - теософите, антропософите и някои направления в спиритизма

Не толкова известен е фактът, че подобни идеи са съществували и в ранното християнство Според Йероним (340-420), реинкарнацията има дълбок езотеричен смисъл, достъпен само за тесен кръг от избрани. Най-известният християнски мислител, поставил въпроса за предсъществуването на душите и световните цикли (еони), е Ориген (186-253), един от най-великите Отци на църквата на всички времена. В своите съчинения, най-важното от които е За началата (Deprincipiis) (Origenes Adamantius, 1973), той изразява мнението, че някои загадъчни пасажи в Светото Писание могат да бъдат разбрани само ако се свържат с превъплъщението на душите. На Втория константинополски събор, свикан през 553 г. от император Юстиниан, възгледите на Ориген са заклеймени като ерес. В решенията на събора се казва, че всеки, който дръзне да разпространява „нелепата басня” за предсъществуването на душите и поддържа по този начин „чудовищното учение”, произлязло от нея, трябва да бъде анатемосан. Но според някои учени, тези идеи са оставили дълбоки следи в съчиненията на Блажения Августин, Григорий Богослов и дори Франциск Азиски.

Когато се говори за универсалната вяра в прераждането, би трябвало да се отчита и следния факт. преживяванията, свързани с предишни съществувания, се случват по време на терапевтични сеанси, без да са предварително програмирани и много често въпреки неверието на самите терапевти и пациенти. Аз самият съм се сблъсквал с подобни феномени много преди да започна да ги приемам на сериозно и да се убедя в реалността им Но те нерядко се случват и в сеанси, провеждани от хора, за които вярата в превъплъщението е нелепо суеверие, срещащо се сред по-примитивните народи или просто проява на индивидуална психопатология.

Но има случаи, в които лица, незапознати с идеята за карма и превъплъщение, не само че преизживяват драматични епизоди със спомени от предишни съществувания, но получават също сложни и детайлни озарения за отделни аспекти на въпросната доктрина, които съвпадат с описанията на най-различни мистични и окултни системи. Като пример мога да дам един пациент, който се включи в нашата програма за психеделична терапия на онкологично болни в Балтимор, щата Мериленд. Човекът бе полуграмотен и си изкарваше хляба като общ работник, което обаче не му попречи да получи доста впечатляващи озарения и да излезе от сеанса напълно убеден в прераждането Това преживяване му бе от изключителна полза, когато трябваше да приеме суровия факт, че ракът му навлиза във финалната си фаза и е развил безброй метастази, а впоследствие да посрещне спокойно и собствената си смърт Можете да намерите неговата история и описанието на самия сеанс в моята книга Човешката среша със смъртта (Grof and Halifax, 1977, pp. 80-83).

17 В смисъла на будисткото мокша - Ь пр18 Едно от названията на шаманите (или , жреците ) в местните полинезийски култове, наред с тохунга или такуха - Ь пр19 Една от двете основни форми ( другата е кандомбле) на макумба, т. е. бразилският аналог на вуду и сантерия специфична смесица от африкански вярвания и католически представи - Б. пр.

38

След това общо въведение бих искал да се спра на някои по-специфични аспекти на инкарнационните преживявания, които са изключително интересни и заслужават сериозно внимание от страна на изследователите на съзнанието и човешката психика. Хората, сблъскали се с кармични феномени, често получават изумителни озарения за времето и културата, визирани в тях. а понякога и за съвсем конкретни исторически събития. В някои случаи не подлежи на съмнение фактът, че те са получили тази информация по неконвенционален начин, τ е. не по стандартните сензорни канали В този смисъл спомените за предишни инкарнации са трансперсонални преживявания, защото могат, както и останалите подобни феномени, да осигурят незабавен и директен екстрасензорен достъп до информация за света

Друг интересен аспект на кармичните преживявания е очевидната им връзка с редица емоционални, психосоматични и междуличностни проблеми на индивида. Най-често те представят най-дълбоките причини за проблема, наред със специфични биографични и перинатални детерминанти. Понякога директно провокират появата на определени психопатологични симптоми. В подобни случаи дълбинната емпирична терапия би трябвало да активира тези симптоми и да насочи пациента към кармичната тема, която ще ги обясни и ще предложи контекст за решаването им. Затова тези преживявания не просто помагат за разбирането на психопатологията, но представляват и много ефикасен терапевтичен механизъм.

Сред по-характерните особености на инкарнационните феномени, оставащи необясними за механистичната наука, е тяхната асоциативна връзка с редица удивителни прояви на синхроничност в смисъла, който Юнг влага в това понятие (Jung 1960) В много случаи съм бил свидетел как пациентите идентифицират протагонистите от своите кармични секвенции с конкретни личности, родители, деца, годеници, приятели, началници или други важни фигури в живота им. Щом приключат с кармичния стереотип и стигнат до разрешаването на проблема и опрощението, те често остават с впечатлението, че техният партньор също е бил ангажиран по някакъв начин в този процес и следователно е преживял нещо подобно.

Когато се разделих с излишните предразсъдъци и вече можех да проверя стойността на тези твърдения, за голяма своя изненада открих, че много често те са съвсем точни В редица случаи лицата, които пациентът бе определил като протагонисти в своята кармична секвенция, бяха преживели в абсолютно същия момент драматична промяна на възгледите си, и то в същата насока, която предполагаше и неговото решение на кармичния конфликт Тази трансформация се случваше по начин, който не можеше да се обясни с линейната последователност. Визираните лица нерядко се оказваха на стотици, ако не и хиляди мили от мястото на сеанса, не знаеха нищо за преживяването на самия пациент и тяхната промяна бе резултат от една напълно самостоятелна поредица от събития. Всички имаха чувството за дълбока вътрешна трансформация, било защото получената от тях информация бе променила изцяло живота им или просто защото така се бяха стекли обстоятелствата - без пряка връзка със самия сеанс Тези прояви на синхроничност често съвпадаха удивително точно, в някои случаи -почти до минута. Този аспект на реинкарнационните преживявания, подсказващ за наличието на нелокални връзки във вселената, очевидно има известно сходство с явленията, които съвременната физика описва с т. нар. теорема на Бел (Bell 1966, Capra 1982).

За да изясня своето отношение към реинкарнационните преживявания, бих искал да подчертая следното аз не смятам, че изброените им особености трябва задължително да се възприемат като доказателство, че сме живели някакви предишни животи. Твърдо убеден съм обаче, че този феномен не може да бъде адекватно обяснен от механистичната наука и представлява сериозно концептуално предизвикателство към съществуващите парадигми в психиатрията и западната наука като цяло. Едно е ясно: някои от същностните характеристики на кармичните спомени - тяхната универсалност, усещането за автентичност, емпиричните свойства на самия спомен, съвпадането на интуитивните озарения във времето и визираната култура, терапевтичният потенциал и съпътстващите ги прояви на синхроничност - не могат да бъдат обяснени чрез парадигма, която отказва да приеме факта, че е възможно отделният индивид да преживее собствената си биологична смърт и да носи отговорност за миналите си деяния. Вече са правени немалко опити в тази насока - бих споменал например се -мантичния модел, който се базира на теорията за вероятността и е създаден от съветския математик В В Налимов (Nalimov 1982)

Трябва обаче да подчертаем, че в мистичната традиция Дословната „вяра” в прераждането се смята за повърхностна и вулгаризирана интерпретация на кармичните преживявания. В своя завършен вид теорията за реинкарнацията всъщност гласи следното всички деления и граници в универсума са илюзорни и произволни. В крайна сметка се оказва, че ако нещо действително съществува, то това е само творческото начало, или космическото съзнание. Когато постигне абсолютното познание, индивидът разбира, че светът на кармичните феномени е само поредния пласт от илюзии. Като пример бих дал индуистката идея за вселената като божествена игра (лила) на Върховното същество (Брахма).

В по-редки случаи доказателствата в полза на реинкарнационната теория могат да бъдат и съвсем конкретни. Част от кармичните преживявания съдържат ясна и недвусмислена информация за личности, с които индивидът се чувства кармично свързан. Това може да са имена на хора и местности, дати, описания на предмети с по-необичайна форма и ред други. Понякога, ако естеството на материала и обстоятелствата позволяват, е възможна дори независима проверка. В такива случаи историческите изследвания често поднасят невероятни изненади по отношение достоверността на тези преживявания, и то до най-дребните детайли.

Но има още един, при това твърде интересен и независим източник на данни за реинкарнацията. Това са изследванията на деца, твърдящи, че си спомнят епизоди от предишните си животи. Спомените им могат да включват името на мястото, където са били родени, детайлни описания на неговата топография, имената и житейската история на предполагаемите предишни роднини, познати и приятели, както и ред други подробности. Йън Стивънсън е изследвал много подобни случаи в различни части на света и е описал откритията си в своята прочута книга Двадесет случая, подсказващи реинкарнация (Twenty Cases Suggestive of Reincarnation) (Stevenson 1974), както и в нейното продължение (Stevenson 1984).

По този повод си струва да споменем и традиционния тибетски метод, по който се проверява идентичността на превъплътения лама. Детето се избира от специално изпратени жреци по най-различни знаци и личби, т. е. става дума за един доста необичаен, но затова пък скрупульозен тест За да се установи дали реинкарнацията е автентична, на момчето показват различни вещи, сред които то трябва да идентифицира онези, които са принадлежали на покойния му

39

предшественик.Оставам с надеждата, че горният анализ на наличните данни би могъл да убеди читателя поне в това. че светът на

кармичните преживявания и съпътстващите ги феномени заслужава едно по-системно и щателно изследване. Естествено, подобни наблюдения не бива да се таксуват като сигурни доказателства за реинкарнацията и закона за кармата, но ако ученият е действително непредубеден и най-вече информиран учен. той едва ли би пренебрегнал подобна възможност само защото държи да остане верен на механистичния светоглед. В следващия текст е описан един куриозен случай и се надявам, че той ще осветли някои от по-важните аспекти на кармичните преживявания. Главното действащо лице бе започнал самонаблюдението си в група за първична терапия, но се бе разочаровал от методиката на Джанов. По-късно той взе участие в един от нашите едномесечни семинари в Иселийн, на който използвахме холотропно дишане.

Когато Карл се опитвал да преживее -в рамките на първичната си терапия - своята травма от раждането, той започнал да възприема и фрагменти от драматични сцени, които сякаш се развивали в друг век и в друга страна Тези сцени били изпълнени със силни емоции и физически усещания, и като че ли имали някаква дълбока и тясна връзка с неговия живот, ма кар че никоя от тях не му говорела абсолютно нищо в контекста на настоящата му биография

Имал видения с тунели, подземни складове, войнишки бараки, дебели зидове и кули - явно част и на една и съща крепост, разположена на огромна скала над брега на океана Всичко това се смесвало с образите на войници в най-различни ситуа ции Карл бил доста объркан, тъй като войниците приличали на испанци, но пък пейзажът напомнял повече за Шотландия или Ирландия.

Постепенно сцените ставали все по-драматични и напрегнати, най-често с ожесточени сражения и кръвопролития Макар и заобиколен от войници, Карл се възприемал по-скоро като свещеник и в един момент получил много вълнуващо видение, в което се появявали библия и разпятие Тогава видят на ръката си пръстен с печат и съвсем ясно различил гравираните върху него инициали

Карл умеел да рисува, затова решил да документира този странен процес, макар и да нето разбирал Направил серия рисунки, както и много силни и импулсивни живописни изображения с пръсти На едни от тях били изобразени отделни части на крепостта, на други - сцени с кръвопролития Само няколко представяли собствените му преживявания, между които и едно, в което го били поболи с меч и хвърлили от крепостната стена, за да издъхне долу на океанския бряг. Имало и една рисунка на пръстена с печат и инициали

Когато се заел да събере отделните късчета и фрагменти на тази история, Карл откривал все по дълбоки смислови връзки със своя сегашен живот Установил, че много негови емоционални и психосоматични проблеми, както и във взаимоотношенията му с околните явно са свързани със същия този вътрешен процес, разкриващ някакво мистериозно събитие от миналото

Повратният миг настъпил, когато Карл спонтанно решил да прекара отпуската си в Ирландия След завръщането си ви дял за първи път диапозитивите, които бил заснел по западното крайбрежие на Ирландия Установил, че е заснел цели единадесет пъти една и съща местност, която на пръв поглед не изглеждала особено интересна Взел картата и уточнил къде и какво е снимал Така разбрал, че въпросното място било една стара разрушена крепост, наречена Дънаноир или Forte de Οrο (Златната крепост)

Карл предположил, че всичко това е свързано с преживяванията му от първичната терапия и решил да проучи история та на Дънаноир. За голяма своя изненада открил, че по време то на сър Уолтър Роли крепостта била превзета от испанците и след това обсадена от британците Уолтър Роли влязъл в преговори с испанците и им обещал да ги пусне да си идат по живо, по здраво, стига да отворят вратите на крепостта и да се предадат на британците Испанците приели тези условия, но затова пък противниците им не спазили даденото обещание Щом влезли в крепостта, те безмилостно изклали всички испанци и изхвърлили телата им на брега на океана

Въпреки тези впечатляващи данни Карл не бил удовлетворен Продължил да се рови в библиотеките, докато не открил и съответното документално свидетелство, специално посветено на битката при Дънаноир. От него разбрал, че в испанския гарнизон имало и свещеник, който също бил убит с войниците Инициалите му съвпадали с тези, които Карл забеля зъл във видението с пръстена и после изобразил на една от рисунките си.

а. Общ изглед на крепостта, разположена върху скалистия бряг на океана

40

б. Полусимволично изображение на крепостта, в което кръвта се стича от крепостните стени по скалите и оцветява плаж-ната ивица и океана

в. Скица на външния архитектурен дизайн на крепостта и разположението на отделните укрепления

г и д. Рисунки, показващи различни елементи от интериора на крепостта спални помещения, коридори, складове за амуниции и храна, видени в различни емпирични секвенции

41

е. Рисунка с водни бои на един от коридорите в крепости

ж. Подземният проход, отвеждащ до крайбрежната ивица

з. Рисунка на пръстена с печат, на който са гравирани инициалите на свещеника

42

и. Свещеникът с пронизан от меча на британски войник (маслени бои)й. Рисунка, показваща агонията на пясъчната ивица.Фигура 7а-й: Серия от рисунки и живописни платна, илюстриращи различни аспекти от кармичното преживяване на

Карл, свързано с битката при Дънаноир.

д. филогенетични преживяванияТози тип ТПП доста напомня идентификацията с животни, на която вече се спряхме, (вж. с. 84). Тук също присъства

чувството за идентичност в анатомичен, физиологичен, психологически и дори биохимичен план с представители на други биологични видове. Тези преживявания напомнят идентификацията с животни и с това, че предизвикват изумителни озарения относно формите на живот, появяващи се в тях. Основното различие е убедителното чувство за регресия в исторически план. Тоест освен пространствените, индивидът вече преодолява и времевите ограничения, като идентификацията му обхваща не само сега съществуващи животни, но и представители на най-различни видове от историята на еволюцията.

В отделни случаи човек има чувството, че наблюдава собствената си биологична история и се отъждествява с жи-вотинските си предци. По този начин преживяванията му се явяват логично допълнение към вече описаните ембрионални, анцестрални и расови реминисценции. В други случаи се наблюдава емпирична идентификация с отделни аспекти на еволюцията и филогенетичното дърво като цяло. Съпътстващите ги озарения често водят не само до разбирането на тези форми на живот, с които индивидът се е отъждествил, но и на силите, направляващи самата еволюция - творческият замисъл на космическия разум, архетипната динамика, филогенетичната логика и инстинктивните влечения. В този контекст е възможно индивидът да се идентифицира с живота като цяло и да си зададе следните въпроси: Способен ли е самият живот да се съхрани като космически феномен? Има ли той вродена склонност към самоунищожение? Кое стимулира повече стремежа за оцеляване и еволюцията като цяло - конструктивните или деструктивните аспекти на живота? (вж. с. 84).

Примерът за филогенетично преживяване, който давам по-долу, е от сеанс с висока доза ЛСД (250 микрограма), проведен в рамките на квалификационен курс в Научно-изследователския психиатричен център в Балтимор, щата Мериленд.

Повечето от тези преживявания бяха свързани с мезозойската ера и динозаврите, като фокусът винаги падаше върху борбата за оцеляване в нейните варианти Едно от преживяванията се запечата особено ясно в паметта ми. Борех се на живот и смърт с един чудовищен гущер от рода на тиранозавър, но и аз бях някакъв огромен динозавър Бих искал да подчертая, че преживяването бе невероятно реалистично Всеки елемент бе съвършено автентичен и определено излизаше извън обсега на обичайния човешки опит.

Имах огромно и тромаво туловище, а в мен бушуваше някаква смесица от първичен страх и сляпа ярост. Чувствах болката от раните си и това със сигурност не бяха нормални човешки усещания. Но най-странното в ситуацията бе непривичният вкус в устата ми - комбинация от кръв и воняща блатна вода. Особено осезателно изпитах поражението си. Моят нападател натика с удари главата ми в калта и аз умрях Това определено бе най-яркият епизод, макар че имах секвенции и с други праисторически животни.

е. Преживявания на планетарната еволюция.При този тип ТПП се наблюдават панорамни гледки, представящи цялата еволюция на планетата - появата й като част от

Слънчевата система, ранните геофизични процеси, ситуацията в първичния океан, произходът и еволюцията на видовете. Човек може да го съпреживее в ролята на наблюдател, но и да се идентифицира емпирично с планетарната еволюция или с някой от етапите й. Очевидни са приликите с идентифицирането с Гея. за което вече стана дума, но тук перспективата е динамично-еволюционна. Както и при други ТПП, секвенциите от този вид водят понякога до по-дълбоко и по-проникновено разбиране на визираните процеси, което не би могло да се обясни със знанията или образованието на самия пациент.

ж. Космогенетични преживяванияПреживяванията от тази група са логическо допълнение към предишните. Тук еволюционното наблюдение включва

43

цялата вселена. Пациентът става свидетел или се идентифицира със зараждането и развитието на космоса, което обхваща измерения и енергии с невъобразими мащаби. Това могат да са отделни епизоди от космогенетичната история: Големият взрив, възникването на материята, пространството и времето, раждането и разрастването на галактиките, експлозиите на нови и супернови, изчезването на огромни слънца в черни дупки и пр., но понякога се разиграва цялата история на космоса, при което настъпват необичайни промени в субективното чувство за време.

В този контекст хора със съответното образование, например, математици или физици, съобщават за интересни озарения, свързани с най-различни астрономични и астрофизични проблеми, които могат да се изразят с математически уравнения, но не и да се интуират в ординерното състояние на съзнанието. Те включват Айнщайновата идея за безкрайната, но самозатворена вселена, неевклидовата геометрия на Лобачевски и Риман, времепространството на Минковски, „събитийния хоризонт” (Nevent horizon), сривът на времето, пространството и природните закони в черна дупка, както и ред други сложни концепции на модерната физика.

Тези озарения показват, че съзнанието и творческият разум са тясно свързани в космогенетичния процес и хвърлят нова светлина върху т. нар. антропичен принцип - едно наскоро формулирано понятие в теоретичната астрофизика (Davies 1983). Поддръжниците му развиват следната теза: условията, в които протича космогенезисът, предполагат твърде много случайности, за да се получи вселена, в която на всичкото отгоре трябва да възникне и живот. От това следва изводът, че творческата интенция е присъствала в процеса на сътворението още от самото начало

За пример бих привел един откъс от Алън Уотс, в който този известен англо-американски писател описва изключително живо и образно своето психеделично преживяване, в което проследява еволюцията, преминавайки най-напред през своята лична история и тази на органичния живот, за да стигне и до възникването на галактиката и вселената като цяло (Watts 1962).

Проследих своя път през целия лабиринт на мозъка ми, минах по всички онези криволичещи пътечки, по които се бях лутал и, улисан в безкрайния кръговрат, бях изгубил първата отсечка, по която бях влязъл в гората Пропълзях обратно по тунелите - всички онези подмолни начини за оцеляване и запазване на статуса, т. е. стратегията, на която е подчинен животът на възрастния. Направих всички онези безкрайни преходи, които помним от сънищата си. Изминах всяка улица, която някога бях виждал, всеки коридор в моето старо училище. Запълзях насам-натам между краката на столовете, както бях правил като малко дете, после зърнах тесния и оплискай с кръв вход на утробата, бликащата на пресекулки струя от пениса, цялото онова безкрайно бродене по канали и порести каверни Продължих още по-надолу и още по-назад през все по-тесните улеи, за да стигна и до етапа, на който пътник е самото пътуване - тъничка нишка от молекули, минаваща през всякакви изпитания и заблуди в стремежа си да се подреди правилно, за да стане уж самостоятелна органична единица. Продължавах все по-назад и все така неуморно през безкрайните танци в астрономическите пространства, развихрили се около първичното ядро на света - центърът на всички центрове, точно толкова отдалечен във вътрешността на нашата галактика, колкото мъглявините извън нея са отдалечени от повърхността й.

Продължих още по-надолу и накрая се озовах извън космическия лабиринт, за да разпозная себе си в изумения пътник и да изпитам онова забравено и все пак познато усещане за първоначалния тласък, дал ход на всички неща, абсолютното тъждество, съкровената вътрешна светлина, абсолютния център, онзи мой вътрешен аз, който е нещо повече от мен.

з. Психични феномени, свързани с преодоляването на времевите ограничения (предузнаване, ясновидство в миналото и бъдещето, психометрия и пътешествия във времето)

Самото съществуване на психични феномени, в които се преодоляват пространствените бариери, а и на останалите ТПП, аналогични в това отношение, загатва достатъчно ясно, че ходът на явленията във вселената невинаги се съобразява с линейната последователност. Въпросната група на пси20 показва, че освен в нелокални и транслокални, явленията влизат и в сложни нетемпорални и транстемпорални връзки, трансцендирайки линейното време, което познаваме и преживяваме в своето ежедневие. Пси — явленията просто не могат да бъдат обяснени с конвенционалното предаване на енергия и информация в материалния свят.

В неординерно състояние на съзнанието, а понякога и в обичайната си среда човек може да получи озарения, в които предусеща или предузнава бъдещи събития. Интересното е, че тези „проблясъци” впоследствие се потвърждават, и то по начин, изключващ възможността за случайно съвпадение. В отделни случаи субектът съпреживява сложни и детайлни сцени от бъдещето, които ангажират всичките му сетива. Особено чести са ярките и нагледни репрезентации на бъдещи секвенции и техните звукови конкомитанти: от най-банални звуци, думи и изречения до драматични шумове, съпровождащи инциденти или злополуки (сирените на пожарни коли или линейки, скърцане на спирачки, клаксони и т. н.). Разбира се, в такива случаи трябва да се направи щателна проверка, преди да се пристъпи към документирането и евентуалното съобщение, защото винаги съществува опасността от контаминиране на данните. Най-честите „уловки” са произволното тълкуване на съби-тията, празнините в паметта и deja vu. Като изключим този факт, нямаме особени основания да се съмняваме, че предузнаването и предвиждането на бъдещето по принцип е възможно.

Виждането и чуването на събития от миналото може да се разглежда или като изолирано явление, или във връзка с трансперсоналните преживявания, в които има преодоляване на времевите ограничения (анцестрални, расови, колективни, кармични или еволюционни). По-особено място в тази категория заема психометрията21, в която ролята на „спусков механизъм” изпълнява някакъв предмет и преживяванията са свързани с неговата история, което би могло да включва емоции, мисли и най-различни сетивни усещания (визии, звуци, миризми и т. н.).

Аз самият съм бил многократно свидетел по време на психеделични сеанси или холотропна терапия на доказани случаи на предзнание, ясновидство и психометрия. Много пъти съм имал възможността да наблюдавам и изумителните постижения на екстрасенси като Ан Армстронг и Джак Шварц. В тази връзка особен интерес заслужават експериментите, проведени в Станфордския научноизследователски институт под ръководството на Ръсел Тарг, Харолд Путоф и Кийт Харари, в които

20 Пси - термин в парапсихологията, с който се наричат τ нар „психични” способности, чрез които човек влиза в контакт с околния свят без помощта на сетивата и мускулите си (екстрасензорни възприятия, телекинеза и пр ) - Б. пр21 Авторът има предвид т. нар. „вещогадаене” (object reading), което би могло да бъде пример за спонтанна проява на ESP, но и добре познат професионален метод, по който гадателят определя по дадена вещ характера на нейния притежател - Б. пр

44

участваха не само известни екстрасенси, но и съвсем нормални хора, които дотогава не бяха подозирали, че притежават такива способности (Targ and Puthof 1978, Targ and Harary 1984). Наскоро Тарг и Харари проведоха два успешни експеримента с виждане на далечно разстояние. Включи се и един съветски екстрасенс, койтο успя да опише не само произволно избраната му „цел” в Щатите, когато там се намираше и т. нар. „ориентир” (другият участник в експеримента, който отива на посоченото място в момента, когато психикът се опитва да го опише), но и следващата „цел”, където той тепърва щеше да ходи.

В някои случаи лицето може по собствено желание да трансцендира обичайните времеви ограничения и да избира периодите, които ще „посещава”. Тази ситуация, напомняща донякъде Машината на времето на Хърбърт Уелс и други подобни приспособления от научната фантастика, може да се определи като пътуване във времето. Това обикновено се съчетава и със съзнателен избор на мястото, където се развиват събитията. Именно чувството за свободен избор отличава този тип емпирика от спонтанните преизживявания на исторически събития в детството или наталните, анцестралните, расовите и колективните преживявания. Целенасоченото пътуване във времето може да се проведе и под влиянието на хипноза. Тук субектът бива изпращан в даден отрязък от времето, посочен от хипнотизатора, но може и да потърси конкретно събитие от миналото. Едно великолепно описание на спонтанно и стихийно пътуване във времето има в романа на Кърт Вонегът Кланица № 5.

Преживяванията, включващи трансцендиране на линейното време, представляват сериозно предизвикателство за нютонистко-картезианския светоглед. Способността за дирек ген достъп до информация за най-различни аспекти на миналото без посредничеството на централната нервна система нарушава основната метафизична догма на механистичната наука - тази за предимството на материята спрямо съзнанието. Тя разкрива изумителните възможности на паметта, при това без материален субстрат. Възможността да се получава информация за бъдещето пък подкопава едно дълбоко вкоренено убеждение на западната цивилизация, а именно, че времето е линейно протичащ процес Затова пък тези открития от съвременните изследвания на съзнанието са съпоставими с някои интересни алтернативни модели на времето и бъдещето като хронотопологията на Шарл Мюсе (Muses 1985) или пробалистичните концепции на В. В. Налимов (Nalimov 1982).

Следващият пример за предзнание е взет от описанието на един сеанс с 30 милиграма псилоцибин. На този експеримент, проведен в рамките на Харвардския научен проект за изследване на псилоцибина, се подлага известният американски парапсихолог Стенли Крипнър. Става дума за предвиждане на убийството на Джон Кенеди, направено повече от година и половина преди самото събитие (Aaronson and Osmond 1970).

От Балтимор отпътувах директно за столицата Открих, че се взирам в статуята на Линкълн. Тя бе почерняла цялата, главата - леко наведена. На постамента лежеше револвер. Някой измърмори: „Застреляха го. Застреляха президента”. Във въздуха се издигна облаче дим като от изстрел.

Чертите на Линкълн бавно избледняха и на тяхно място се появи лицето на Кенеди. Мястото все още бе Вашингтон Револверът пак така лежеше на постамента на черната статуя. От дулото излизаше дим и се виеше като нишка във въздуха Гла сът повтори. „Застреляха го Застреляха президента „ Отворих широко очи - бяха пълни със сълзи

През 1962 г., когато извърших първия си експеримент с псилоцибин, не обърнах особено внимание на тази визуализация на Кенеди, тъй като мислех за много други неща Но пък беше единствената визуализация, която ме бе накарала да се просълзя, затова я описах най-подробно в доклада, който изпратих в Харвард След деветнадесет месеца, на 23 ноември 1963 г , тази визуализация отново ми се яви, когато присъствах на траурната служба по повод убийството на Кенеди.

3. физическа интроверсия и стесняване на съзнанието: органично, тъканно и клетъчно съзнаниеВ трансперсоналните преживявания, за които е характерно пространственото разширяване, възприятията на субекта

трансцендират онова, което традиционно се определя като „индивидуално”, т. е. его — тялото. В тази група съзнанието остава свързано с тялото, но се насочва към анатомични сфери и процеси, които не могат да бъдат наблюдавани при обичайни обстоятелства. Субектът получава достъп до своето вътрешно физическо пространство, вместо до психологическото. С други думи, тези феномени включват едновременно стесняване на пространството и разширяване на функциите на съзнанието.

В холотропния модус е възможно субектът да проникне в различни части на тялото си и да наблюдава протичащи те в тях процеси и дори да се идентифицира емпирично с отделни анатомични органи или тъкани. Той може буквално да се превърне в собственото си сърце и да изпита в какво се изразяват функциите на неговата мускулатура, отварянето и затварянето на клапите, биодинамиката на кръвообръщението и дори действието на електронния стимулатор. Ако се е идентифицирал с черния дроб, може да изживее драмата на детоксикационните процеси или произвеждането, събирането и отделянето на жлъчката. По същия начин може да се превърне в своята репродуктивна или храносмилателна система, а и във всеки друг орган и тъкан.

В тези състояния съзнанието на субекта често преживява пълна регресия, стигаща до клетъчно ниво и дори до подклетъчните структури и процеси. В много случаи хора, изпитали въздействието на психеделични вещества или хо-лотропно дишане, съобщават, че са се възприели като червени или бели кръвни телца, клетките на стомашната лигавица или тази на матката, сперматозоиди, яйцеклетки и дори мозъчни неврони. Друг интересен феномен е наблюдаването на клетъчни ядра и хромозоми, съпътствано от озарения за физиохимичния код на гените и чувството за „разчитане на собствената си ДНК”. Преживяванията от тази група доста напомнят сцените от един филм по Айзък Азимов, фантастично пътешествие.

Въпросният феномен представлява особен интерес за изследователите, които се опитват да съчетаят традиционната медицинска терапия с психологическо лечение - пионер в тази област е онкологът и радиологът Карл Саимънтън (Simonton, Katthews-Simonton and Creighton 1978). В нашата програма за ЛСД — терапия за онкологично болни многократно сме наблюдавали как пациенти с различни злокачествени образувания успяват да се свържат емпирично със своите тумори на тъканно и клетъчно ниво. Те често правят и спонтанни опити да използват преживяното с лечебна цел, т. е. да създават позитивна психологическа енергия, която неутрализира негативните емоции, свързани с развитието на болестта, мобилизира защитата на организма и атакува туморите. Случаите на изненадващо подобрение, настъпило в подобен контекст, подсказват, че тази възможност заслужава по-систематично изследване (Grof and Halifax 1977).

45

Следващото описание на сеанс със 125 милиграма МДА (метилено-диоксиден амфетамин), психеделично вещество, което по своя химически състав се явява междинно звено между мескалина и амфетамина, може да послужи като илюстрация на редица аспекти на органичното, тъканното и клетъчното съзнание:

В този момент вниманието ми се пренасочи от устата към езофага22 Започнах бавно да се спускам в храносмилателната си система, преживявайки всички нейни процеси на клетъчно и дори биохимично ниво Буквално се превърнах в клетките на епитела, покриващ стената на хранопровода и се включих в цялата невероятна алхимия на храносмилането Съдържанието на стомаха изпълни със своя специфичен вкус и мирис цялото ми съзнание Първата ми реакция бе да се върна към привичната си ценностна система и да потръпна от отвращение Постепенно се отърсих от човешкото и започнах да реагирам на биологично ниво

Пътешествието ми продължи през дванадесетопръстника и тънкото черво. Докато вниманието ми се фокусираше все по-надолу, аз съзерцавах всички нюанси в „букета” от стомашни сокове, ензими и жлъчка, влизащи в най-различни комбинации Докато се превръщах в жлези, мембрани и клетки, аз се удивлявах на чудесата в тази невероятна лаборатория на живота. Макар че бях изучавал подробно rein процеси по време на следването си, никога не си бях давал сметка какво представляват те като цяло

На финалния стаи от моето „фантастично пътешествие” се наложи да преодолея и сложното отношение, което нашата култура си е изградила към екскрементите. Освен погнуса и отвращение, трябваше да изпитам и някаква неописуема смесица от такива непризнавани, подтискани и неприемливи емоции като алчност, завист и злоба. В един момент те се персонифицираха като гротескни и гномоподобни митологични създания

Започнах да осъзнавам какво преживявах. Най-същественото бе, че приемах цялата си храносмилателна система с всички нейни продукти и съставки като неотменна част от себе си и се изпълвах със симпатия към нея. Очевидно преодоляването на потискането и изтласкването бе от решаващо значение за истинското и безусловно себеприемане и личностната интеграция. Бях убеден, че точно тази секвенция от преживявания ще има благотворен ефект.

ЕМПИРИЧНО РАЗШИРЯВАНЕ ОТВЪД КОНСЕНСУСНАТА РЕАЛНОСТ И ВРЕМЕПРОСТРАНСТВОТО

В една голяма група ТПП разширяването на съзнанието явно излиза отвъд границите на феноменалния свят и време — пространствения континуум, които възприемаме в своя ежедневен живот. Тук попадат някои астрално — психични феномени като „привиденията” или общуването с починали хора, емпиричното опознаване на чакри, аури, меридиани и други подобни фини проявления на енергията. Също така важни са преживяванията, включващи духове — покровители [„ангели-хранители”] в животински или човешки облик, както и най-различни други свръхестествени същества. В някои случаи субектът преживява фантастични приключения, които очевидно се развиват в друга вселена.

В неординерните състояния на съзнанието може да оживее целият свят на колективното несъзнавано, описан от Карл Густав Юнг (Jung 1959) и да приеме формата на митологични същества и секвенции, сцени от приказки, блаженстващи и гневни божества от различни култури или транскултурни архетипи и универсални символи. В някои по-върхови моменти индивидуалното съзнание може да се идентифицира с Твореца и източниците на творческа енергия в космоса или да се слее с Вселенския разум, както и с супракосмическото и метакосмическото пространство или пък Абсолюта.

а. Спиритични и медиумистични преживяванияПреживяванията, попадащи в тази категория, винаги са представлявали основен интерес за участниците в спиритични

сеанси, изследователите на отвъдния живот и авторите на окултна литература. Става дума за срещи и телепатичен обмен с починали близки и приятели, контакти с безплътни същества (духове на умрели) и преживявания в сферата на астралното. Най-простите варианти на това преживяване са, когато субектът вижда „духове” на покойници и получава от тях някакви съобщения. Съдържанието им може да се отнася лично за него, но той може да влезе и в ролята на посредник (медиум), за да го предаде на други хора За подобни преживявания съобщават и хора. които са били под въздействието на психеделици, подлагали са се на емпирична психотерапия или са имали „разминаване със смъртта” (NDE).

Понякога субектът възприема не отделно безплътно същество, а цяла астрална категория, обхващаща най-различни призрачни създания. Тук може да се даде за пример описанието на Реймънд Муди на „царството на обърканите духове” (Moody 1977). При по-сложните варианти субектът действително изпада в транс, по време на който в него влиза някакво чуждо същество или форма на енергия. Подобни преживявания удивително напомнят медиумистичните трансове при спиритични сеанси.

В подобни случаи изражението на субекта претърпява гротескни трансформации, жестовете и позите му изглеждат причудливи и сякаш „чужди”, драматично се променя и гласът. Наблюдавал съм хора, които в това състояние произнасят думи от езици, които не знаят, един вид „говорят на други езици”23, демонстрират автоматично писане, забележителни художествени умения, изписват загадъчни йероглифи или сложни неразгадаеми арабески. Тези прояви на автоматизъм отново напомнят феномените, описани в спиритичната и окултната литература. Най-забележителните примери в това отношение могат да се наблюдават при службите на τ нар Спиритистка църква на Филипините и сред бразилските последователи на Алън Кардек24 (Kardec 1975 ab)

Луиш Антонио Гаспарето, бразилски психолог и психик свързан със Спиритистката църква, по време на транс може да рисува в стила на най-различни художници от целия свят Поканихме го на един от нашите семинари в Изалийн и в продължение на цял месец имахме възможността да наблюдаваме забележителната бързина, с която успяваше да осъществи контакт с великите майстори от миналото (понякога стигаше до 25 платна на час) Бе в състояние да рисува в пълен мрак или на червена светлина, когато не би трябвало да различава никакви цветове Можеше да рисува две картини едновременно Понякога платното бе поставено под масата и

22 Езофаг - хранопровод - Б пр23 Авторът визира известния евангелски епизод „и наченаха да говорят на други езици, според както Духът им давате да изговарят(Деян 2, 4) - Б пр24 Псевдоним на френския спиритист д-р Иполит Леон Денизар Ривел (1804-1869), автор на Книга на медиумите и др Идеите му оказват огромно влияние върху последователите на синкретичния култ ум банда (или макумба) - Б пр

46

той рисуваше върху него с крак, без да вижда собствената си картина Селекция на негови медиумистични творби е включена в монографията, посветена специално на него (Marzalo Gaetani 1986) феноменалната „психична хирургия”, практикувана на Филипините и в Бразилия също е тясно свързана с идеите на Алън Кардек и Спиритистката църква.

Ако комуникацията с безплътни същества и духове на умрели близки включва само образите на тези лица и субективното чувство за взаимодействие, то ситуацията е относително проста. На пръв поглед тези феномени могат лесно да се обяснят като продукт на въображението, съчетаващ елементи на спомен, фантазия и самовнушение Нещата обаче са много по-сложни. Преди да отхвърлим тези феномени като абсурдни и недостойни за един уважаващ се учен, нека споделя с вас някои свои наблюдения, които заслужават малко по-сериозно внимание

Както ще стане ясно от следващите два примера, преживяванията от този вид понякога имат доста необичайни аспекти, които не могат да получат лесно обяснение Лично аз съм наблюдавал няколко случая, когато секвенции с по койни роднини и познати съдържаха необичайна, но достоверна информация, която реципиентите не биха могли да получат по обичайните начини и канали По подобен начин и лицата, получаващи послания от непознати покойници, понякога установяват за голяма своя изненада, че „събеседниците” им разполагат с точните адреси и имена на близките на дадено лице, което действително е починало наскоро.

Личният сблъсък със смъртта далеч невинаги трябва да се приема като единственото обяснение за подобни явления, което естествено не изключва възможността и за други интерпретации освен „действителна комуникация с обективно съществуващи астрални сфери, населени с безплътни същества” Сигурно е само това, че нито едно от алтернативните обяснения няма да е съвместимо с традиционното нютонистко-картезианско мислене. Във всички случаи става дума за феномени, сами по себе си удивителни, които заслужават систематично проучване.

Да се отричат тези преживявания, както и свързаните с тях концептуални предизвикателства само защото те не се вписват в сега битуващите научни парадигми, определено не е най-добрият пример за научен подход Трябва да приемаме вселената такава, каквато е, а не да й налагаме онова, което ние вярваме, че тя е или си мислим, че трябва да бъде Трябва да боравим с фактите в тяхната цялост, а не с тенденциозно подбрани примери, които отговарят на нашия светоглед и система от убеждения. Докато съвременната западна наука не предложи някакво що годе удовлетворително обяснение на такива явления като спиритичните феномени и спомените от предишни инкарнации, идеите, развивани в мистичната и окултната литература, винаги ще звучат по-смислено и убедително в сравнение с подхода на повечето днешни учени на запад, които или не познават фактите или просто ги игнорират

Първият пример е взет от психолитичната терапия на един млад депресивен пациент, чийто случай е описан в моята книга Селенията ни човешкото несъзнавано (Grot 1975. pp. 57-60) като „историята на Ричард”:

По време на един ЛСД сеанс Ричард имаше много необичайно преживяване, в което се появяваше и странен астрален пейзаж. Той излъчваше някакво неземно сияние и бе изпълнен с безплътни същества, които много настоятелно се опитваха да комуникират с него. Гой не можеше да ги чуе или види. но затова пък усещаше доста осезателно присъствието им и получаваше телепатични послания от тях. Записах едно от тези послания, което бе съвсем конкретно и можеше да му се направи евентуална проверка

Ричард бе помолен да се свърже с една съпружеска двойка от моравското градче Кромержиж и да им предаде, че техният син Ладислав бил добре и имало кой да се грижи за него Съобщението си имаше конкретен адрес: имената на родителите, улица, номер и телефон. Всички тези данни ми бяха непознати, както и на моя пациент. Преживяването само по себе си бе напълно необяснимо - нещо като „чужда намеса” в личния живот на Ричард и нямаше абсолютно никаква връзка с неговите проблеми и лечението му.

Накрая, след дълги колебания и вътрешни терзания, направих нещо, с което рискувах да стана за смях пред всичките си колеги. Отидох до телефона, избрах номера в Кромержиж и помолих да извикат Ладислав. За огромно мое изумление жената от другата страна на линията избухна в ридания. След като се поуспокои, тя ми каза през сълзи следното: „Няма го вече Ладислав... Той почина преди три седмици.”

Следващият пример е с моя близък приятел и бивш колега, Уолтър Н. Панке25, който бе в нашия екип за психеделични изследвания към Психиатричния институт в Балтимор, Мериленд. Уолтър проявяваше огромен интерес към парапсихологията и най-вече към проблема за съществуването на съзнанието след биологичната смърт. Бе работил с много известни медиуми и екстрасенси, между които и неговата позната Айлин Грийн, президент на Американската парапсихологическа асоциация (ΑΠΑ). Наред с това, той бе и инициатор на ЛСД програмата за онкологично болни.

През лятото на 1971 г Уолтър замина с жена си Ив и децата на почивка в Мейн, в едно бунгало точно до океана Една сутрин отишъл да се гмурка в океана и повече никой нето видял. Колкото и да търсили, не успели да открият нито тялото му, нито някоя част от леководолазната му екипировка При тези обстоятелства на Ив й беше много трудно да приеме самия факт. че съпругът й е мъртъв, камо ли да се примири с това, За последен път го бе видяла как излиза от бунгалото, пълен с енергия и в цветущо здраве. Просто не можеше да повярва, че него вече го няма и трябва да отвори нова страница в живота си, без да е сигурна, че е прочела предишната.

Тъй като самата бе психолог, Ив се записа в курса по ЛСД-терапия, включен в специалната програма на нашия институт. Реши да се подложи на психеделичен тест с надеждата, че ще получи някакви озарения, които биха могли да хвърлят допъл-нителна светлина по проблема и ме помоли да бъда неин „ситър”. Във втората част на сеанса тя успя да визуализира много отчетливо Уолтър и проведе дълъг и съдържателен разговор с него. Той й дал някои конкретни наставления във връзка с три-те им деца и й препоръчал да започне живота си наново, без да се чувства ангажирана с „паметта му”. Бе едно много дълбоко и освобождаващо преживяване.

Ив тъкмо се питала дали това не е продукт на собственото й въображение, когато Уолтър отново й се явил и казал: „Заб-равих нещо. Мога ли да те помоля за една услуга - да върнеш книгата, дето взех от един приятел? Тя е горе в кабинета ми.” После й казал името на приятеля, заглавието на книгата, а сьщо и къде точно стои в библиотеката. Следвайки инструкциите му, Ив наистина намерила и върнала книгата, за която изобщо не подозирала, че е в нейния дом.

Самата случка изцяло се вписваше в това, на което Уолтър бе посветил живота си, а именно да открие научно доказа-телство за наличието на парапсихични явления. Фактът, че се бе „явил” на Ив, вече представляваше една конкретна и, както

25 Срв. експериментът с ЛСД и ценерови карти, описан на с 95-96. - Ь пр

47

се оказа впоследствие, достоверна информация по въпроса. Впрочем, навремето Уолтър се бе споразумял с Айлин Грийн, че след смъртта си тя ще се постарае да му даде някакви безспорни доказателства за живота в отвъдното.

б. Енергетични феномени на финото тялоВ неординерните състояния на съзнанието е възможно да се видят и преживеят различни енергийни полета и потоци,

описани в мистичните традиции от древността и неевропейските култури Тези описания звучат безсмислено в контекста на западния медицински модел, тъй като не съответстват на нито една от познатите анатомични структури или физиологични процеси В езотеричните традиции обаче никога не се е твърдяло, че тези феномени се проявяват в света на грубата материя. Те по принцип са свързани с τ нар. фино тяло26. Бях доста изненадан, когато разбрах, че и най-нормални американци и европейци, които дори не са чували за тези системи, разказват за идентични преживявания в по-необичайни състояния на съзнанието.

Доста често явление в холотропния модус е да се виждат разноцветни енергийни полета около телата на други хора, които отговарят на традиционните описания на аурата. Понякога това е свързано със спонтанни озарения за наблюдаваните лица Самият аз съм бил свидетел на подобни феномени, демонстрирани не само от хора в неординерно състояние на съзнанието, но и от доказани екстрасенси, които са усъвършенствали тази своя способност и могат да я прилагат в своето ежедневие. Един от тях, Джек Шварц, умееше по този начин да преценява здравословното състояние на клиентите си и им поставяше диагнози, които впоследствие се потвърждаваха след съответните медицински прегледи с впечатляваща точност

Друга интересна група феномени е свързана с т. нар. „змийска енергия” или Кундалини, която играе много съществена роля в индийските духовни традиции. Според индуистките и будистките тантристки школи, това е творческата мощ на вселената, която по природа е женска (Muktananda 1979, Mookerjie 1982). В своя „външен” аспект тя се проявява във феноменалния свят, а във своя „вътрешен” аспект е заложена в основата на гръбнака Традиционно се изобразява като навита змия Когато се задейства - било чрез духовна практика, било чрез контакт с гуру или пък спонтанно - тя приема формата на активна енергия или шакти и се издига по каналите на финото тяло, наричани нади, като по пътя си отваря и на свой ред активират. нар. чакри, психичните центрове на индивида.

Самата идея за Кундалини е намерила своя завършен вид в Индия, но има интересни паралели и в много различни култури и религиозни групи - даоистката Йога, шон или корейският вариант на дзен, тибетската ваджраяна, суфизмът, франкмасонската традиция, бушмените кунг от Калахари, някои североамерикански индианци - най-вече племето хопи, както и редица други. Особен интерес представлява фактът, че за подобен феномен многократно се споменава в християнската мистична традиция и по-специално в исихазма. Това е една източно — православна монашеска практика и начин на живот, в който ударението пада върху молитвата, ангажираща цялото човешко същество - душата, умът и тялото. Целта на т. нар. „Иисусова молитва” е постига него на божествен покой или исихия. „безмълвие” (Matus 1984)27.

Тантристките школи са създали сложни картографски изображения на самите чакри, които най-подробно показват физическите, емоционалните и духовните проявления на пробудената Кундалини Със същия процес е свързана и цяла митология Въпреки че пробуждането на Кундалини далеч не е безопасно и крие доста капани, процесът като цяло се възприема като средство - поне потенциално - за психосоматично лечение, позитивно реструктуриране на личността и еволюиране на съзнанието. Тъй като става дума за невероятно мощна енергия, тантристките писания са доста предпазливи по въпроса и изрично посочват, че това трябва да се прави под ръководството на вещ и опитен учител

Фигура 8. Картина от Раджастан, XIX в , гваш, изобразяваща Двата аспекта на Кундалини в латентната си форма като навита змия и в активирания си вариант като богиня, появяваща се сред пламъците на жертвеника (Mookerjee 1982, ρ 28)

Издигането на Кундалини-Шакти, описвано в съответните индийски трактати, може да се прояви доста драматично и във физически, и в психологически план. Това са т. нар. крия. Една от най-разтърсващите е свързана с усещането на топлина и протичане на енергия по гръбнака, съпроводено от най-различни емоции, тремори, спазми, конвулсивни гърчове и пр. Доста често явление е неволното избухване в смях или плач, напяването на мантри или песни, говоренето на непознати езици,

26 Или сукшма шарира, тялото, изградено от фина материя, което не се разпада в момента на смъртта и като носител на кармата е отговор-но за прераждането - Б пр27 Гроф явно има предвид молитвената формула „Господи Иисусе Христе Сине Божии, помилуй ме, грешен съм” която би трябвало да се повтаря . безмълвно в сърцето Разбира се, богословите едва ли ще приемат паралела между пробуждането на Кундалини” и постигането на Таворската светлина А и не само те - Б пр

48

издаването на необичайни шумове и животински звуци, както и спонтанното изпълняване на йогистки жестове (мудри) и пози (асани)

Въпреки че описанията на Кундалини са отдавна известни на запад, до съвсем скоро се смяташе, че това е типично източен феномен. Дори един Юнг, който е проявявал голям интерес към Кундалини (Jung 1975), е бил убеден, че този феномен се е проявявал изключително рядко в западния свят, ако това изобщо някога е ставало Той и неговите колеги са изказвали мнението, че ще трябват поне хиляда години, за да се активира Кундалини в условията на нашата култура, и то под въздействието на дълбинната психология Но последвалият развой на събитията опроверга тази оценка.

Независимо дали това се дължи на ускорената еволюция, популярността и разпространението на най-различни спиритуални методики, напрежението от глобалната криза или ефекта на психеделиците, едно е ясно днес в хиляди хора на запад могат да се наблюдават безпогрешните признаци за пробуждането на Кундалини. Гопи Кришна, един световноизвестен пандит от Кашмир, който самият е преживял дълбоката и разтърсваща криза на психичното „отваряне”, се постара да насочи вниманието на западната аудитория към Кундалини с поредицата си от популярни и увлекателно написани книги (Krishna 1970 and others). Ho този факт привлече и вниманието на професионалните среди, което се дължи най-вече на калифорнийския психиатър и офталмолог Лий Санела (Sannella 1976).

Фигура 9. Индийска рисунка с туш, Бихар, XIX в , представляваща йогистки диаграма на сложната система от канали за психична енергия (нади) във финото тяло, до която се стига след дълга духовна практика. Съвсем ясно се вижда, че тези енергийни канали излича) извън очертанията на физическото тяло (Ajit Mookerjee Yoga Ait New York Graphic Society, Little Blown & Co . 1975.р 27 }

Лично аз многократно съм бил свидетел по време на психеделични сеанси и различни нефармакологични състояния на феномени, които тясно се доближават до тантристките описания и изображения на пробуждането на Кундалини, отварянето на чакрите28 и протичането на Кундалини-енергията по ида, пингала и сложната плетеница на нади, фините и непрестанно разклоняващи се канали на праната

Има обаче съществена разлика между преживяванията от този тип - феномените, наподобяващи Кундалини, които в индийската традиция се наричат „пранични” - и истинското пробуждане на Кундалини. Последното е изключително важен процес с огромна трансформативна мощ, чиято пълна реализация изисква години. В сравнение с изолираните пранични феномени, едно такова „пробуждане” много рядко може да се получи в резултат на психеделично преживяване или емпирична психотерапия и очевидно представлява напълно самостоятелно явление.

Очевидно и схемата на енергийните канали във финото тяло, която се дава в литературата за Кундалини, не е универсална или абсолютна. В някои случаи лица, настроени на вълна „китайски архетипи”, са усещали приток на енергия, която циркулира така, както е описано в китайските медицински трактати и по този начин са разбирали значението на отделните точки (диен) в акупунктурата. Този процес е бил съпровождан и от философски озарения за китайската система от

28 Чакра (санскр. „колело) - хипотетичен център, излъчващ първична енергия (прана) и съответстващ на определена точка от гръбначния стълб и даден анатомичен орган В повечето системи се говори за седем чакри муладхара (в основата на гръбнака), свадхишана (в областта на гениталиите), манипура (на нивото на пъпа), анахата (на нивото на сърцето), висудха (на нивото на гърлото), аджня (на нивото на веждите) и сахасрара (в най-горната част на черепа) Протичането на праната става по един централен канала (сушумна) и два странични канала(ида и пингала) - Б a

49

пет елемента (дърво, огън, земя, вода и метал), която отчетливо се различава от познатата ни от европейската традиция. Наблюдавал съм и хора, които са постигали дълбоки емпирични прозрения за специфичната роля на абдоминалния център (хара) и динамиката на ки-енергията, залегнали в основата на японските бойни изкуства.

Енергетичните феномени на финото тяло са изключително чести при сеансите с холотропно дишане. Отделните енергийни полета и самото протичане на енергията могат да бъдат усетени и дори визуализирани със затворени клепачи. Следва описанието на холотропното преживяване на един участник в нашите петдневни работни семинари, което доста напомня определени пасажи от тантристките текстове.

Продължих да дишам и тогава усетих невероятен прилив на енергия в областта на таза В тази моя сакрална сфера има ше някакъв мощен източник на светлина и топлина, който излъчваше във всички посоки. После тази енергия потече нагоре по гръбначния ми стълб, следвайки ясно определен курс По пътя си включваше допълнителни източници на енергия, и то точно на местата, където на езотеричните карти са поставени отделните чакри.

Докато се случваше всичко това, изпитвах зашеметяващи оргиастични усещания. Един от най-вълнуващите моменти бе, когато енергията стигна до сърдечната област Усетих такава невероятна обич към света и човечеството, че ми идеше да скоча и да прегърна всички участници в групата, което си беше доста странно, тъй като ги бях видял за първи път едва вчера и практически не ги познавах

Но аз продължих преживяването си и енергията потече още по-нагоре Щом стигна до най-горната точка на главата ми, тя изригна във фантастично красив ореол с розово-оранжеви оттенъци, напомнящ рисунките на Лотоса с хиляда листа Нещо ми подсказа, че трябва да извия краката си и да допра петите си, за да се получи затворен кръг. Моето енергийно по ле сега се простираше извън границите на физическото ми тяло. Изведнъж разбрах защо на езотеричните карти финото енергийно тяло е много по-голямо от материалното. Човек просто трябва да го преживее, и то в такова състояние.

Енергията избликваше от върха на главата ми и след това се завръщаше в най-долните части на тялото ми, за да направи поредния оборот. Останах в същото състояние още дълго време, като се заредих с доста сила и емоции от тази енергия.

Фигура 10. „Биоенергийната” живопис на Гуен Еона Нимюе от Сиатъл, която през последните 44 години преживяна спонтанен и изключително мощен вътрешен процес. През това време е имала многобройни случаи на директен контакт с животни и духове-покровители, елементали, т. е. същества, олицетворяващи различни природни сили, извънземни посетители и архетипни божества. Картините изобразяват духове-покровители, приели облика на Мечката, Вълкът и Тюленът.

50

в. Срещи с духове на животниПри този тип преживявания субектът има чувството за дълбинна връзка с различни животни, появяващи се обаче не в

конкретния си физически облик, а в своята архетипна същност. Понякога това може да се случи при действителна среща с някакво животно, което е било възприето в деифицираната си форма от индивида, намиращ се в неординерно състояние на съзнанието. За такива преживявания съобщават хора, които са взимали психеделици в пустинна местност или в присъствието на различни домашни животни. Но най-често тези преживявания протичат като самостоятелни епизоди от вътрешния живот на индивида.

В много случаи субектът възприема въпросните духове на животни не само като божествени същества, но и като учители и приятели, които му предлагат помощ и духовни съвети. Това може да предизвика дълбоки озарения за сакралните функции на някои животни в отделните култури, например, тези на кравата в Индия, на котката, крокодила и сокола в древен Египет или на лешояда във вярванията на парсите. Подобни преживявания могат да доведат до уникални прозрения за психологията на тотемистичните култури и функцията на животните — тотеми. Но особено чести са отпратките към шаманизма и ролята на различните животни като помощници на шамана.

Вътрешният живот на един съвременен жител на запада понякога приема форми, познати ни от шаманските култури. Това се изразява в разтърсващи секвенции от типа „смърт - прераждане”, в които фигурира слизането в подземния свят и изкачването до най-висшите селения, описвани от антрополозите като „шаманската болест”. Друга важна особеност на този процес е силното усещане за специфична връзка с природата и изобилието от идентификации с животни и срещи с духове — покровители, приели животински облик. Шаманизмът е най-старата религия на човечеството, появила се преди десетки хилядолетия Но на практика това е един универсален феномен. Среща се в различни варианти в Сибир и други части на Азия, в Северна и Южна Америка, Австралия, Океания, Африка и Европа (Eliade 1964, Harner 1980, Campbell 1984). С други думи, шаманистичните и тотемистичните преживявания свързват индивида с някои от най-дълбоките пластове на психиката

Преди да завърша този раздел, бих искал да направя една съпоставка между преживяванията с духове на живот ни и останалите ТПП, в които присъстват животни. Всички те си имат специфични особености, което позволява и съответните разграничения. Общо взето, най-същественото, което трябва да се направи, е да се разграничава емпиричната идентификация с животни, които са част от феноменалния свят, от символичните репрезентации на човешкото несъзнавано и архетипните образи от психиката.

Хора, които работят върху различни биографични проблеми в рамките на емпирична психотерапия, често съобщават, че са имали видения с различни животни или дори са се идентифицирали с тях. Анализът на тези феномени ясно показва, че става дума за комплексни формации с динамична структура, подобни на съновиденията на Фройд. На това ниво автосимволичната визия или трансформация в животно представлява някакво повече или по-малко закодирано послание, отнасящо се за самия субект или определена житейска ситуация и може лесно да бъде разпознато като такова. Автосимволичната идентификация с хищници от рода на тигър, лъв или черна пантера може да се дешифрира като външен израз на интезивните агресивни чувства, изпитвани от субекта. Силното сексуално влечение може да приеме образа на жребец или бик, а ако е в по-неприемлива форма - на похот или първичен инстинкт, се визуализира като дива мечка или нерез. Мъжката суетност и ексхибиционизъм могат да бъдат осмени чрез автосимволичната идентификация с кукуригащия петел на бунището. По същия начин къртицата може да представя занемареността, сантименталността и моралните недостатъци, маймуната - полиморфната перверзност и отдаването на генитални и предгенитални удоволствия, мулето - твърдоглавието и упоритостта, а магарето - глупостта.

В сравнение с автосимволичната трансформация истинската анималистична идентификация е ясно изразен транс-персонален феномен, който не може да бъде извлечен от Други несъзнавани съдържания или да се интерпретира сим-волично. Субектът, който охотно е сътрудничил за дешифрирането на символичните животински порази, обикновено не желае да подходи по същия начин и кьм истинските идентификации. В този контекст много пъти съм чувал изяв ления от рода на „Не, не сте ме разбрали, тук няма какво да се анализира, аз наистина бях слон Разбрах какво чувст ва слонът, когато е ядосан, сексуално възбуден или когато водата влиза в търбуха му. Един слон не означава нищо. той си е слон и толкова.” Филогенетичните преживявания притежават всички особености на истинската идентификация с животни, но са свързани и с усещането за историческа регресия в еволюционен план. Има още един интересен феномен, който е нещо като свързващо

51

звено между автосимволичната трансформация и анималистичната идентификация. Става дума за онези случаи, в които субектът се изживява като върколак или вампир. Такива преживявания явно имат връзка с някои мотиви от трансилванския фолклор, историите за ликантропия и нейния паралел в Малайзия, тигроантропията.

Но освен идентификация с отделен представител на вида е възможно да се преживее и нещо, което може да се нарече „колективната душа” на целия вид. т. е. всичко онова, което преживяват неговите членове в историческа перспектива -усвоените познания, инстинктивното поведение, вътрешните модели за комуникация, навици и пр. Такива преживявания навяват асоциации с идеята за „морфичен резонанс”, предложена от Рупърт Шелдрейк (Sheldrake 1981) и „разума в природата”, за които пък говори Грегъри Бейтсън (Bateson 1972, 1979). Всичко това подсказва, че феноменът може да бъде дискутиран и в контекста на естествените науки.

Духовете па животни и духовете — покровители, които се срещат в НСС и очевидно са свързани или супраординирани спрямо конкретни биологични видове, принадлежат на света на митологичните и архетипните форми. Именно връзката с природата ги отличава or τ нар. терио.иорфни божества, които са с животински облик, но те нямат пряко отношение към самата природата или пък онези божества, които съчетават животински и човешки елементи. Много малко е общото между Ганеша, богът — слон от индуисткия пантеон, и реално съществуващия индийски слон, в сравнение с Духа на елена, почитан от индианците уичол и мексиканския горски елен. Символичните значения, свързани с божествените функции на Ганеша, далеч надвишават връзката му със слоновете като животински вид

Това става още по-ясно, когато божеството е сложно съставен образ, съчетаващ животински и човешки черти -например, добре познатите ни от египетската митология Тот с глава на ибис и кучеглавият Анубис или индийският Нара-Симха 29, който има човешко тяло и лъвска глава. Подобни божества дори не приемат изцяло физическия облик на животното, с което са свързани. Съществува и една отделна и не по-малко интересна група, в която влизат ездитните животни на божествата - например, мишката на Ганеша, Нанди или бикът на Шива, лъвът (или тигърът) на Дурга, паунът (или лебедът) на Сарасвати, божествената съпруга на Брахма, някои същества от тибетския пантеон, както и жребците в колесницата на гръцкия бог на слънцето Хелиос или овните на германо-скандинавската Фрига.

Като пример за подобна среща може да послужи това описание на визионерски транс, в който изпада един шаман от племето хиваро, ,,ловците на глави” от еквадорската джунгла. Самото видение е предизвикано от аяуаска (Harner 1973).

Той отпи и тихо запя. Постепенно от мрака започнаха да изплуват неясни линии и форми, а над него се разнесе музиката на иениак, духовете — помощници Силата на напитката се преля в тях. Повика ги и те дойдоха Първа бе панги, анакондата, която се намота около главата му като златна корона. После пристигна уампанг, гигантската пеперуда, запърха над рамото му и запя сякаш с крилцата си. Във въздуха затанцуваха змии, паяци, птици и прилепи До ушите му достигна шумът на буйни придошли води Тогава разбра, че в него се е вселила силата на Цунги, Първият шаман Вече можеше да вижда

г. Среши с духове — покровители и свръхчовешка съществаСрещите с наставници, учители и закрилници от света на духовете спадат към най-позитивните и благодатни феномени

от трансперсоналната сфера. Субектът възприема тези същества като свръхчовешки създания, обитаващи най-горните пластове на съзнанието и съответните енергийни нива. Понякога те се появяват спонтанно на определен стадий от духовното развитие на индивида или пък пристигат съвсем неочаквано по време на вътрешни кризи, т. е. притичват се на помощ. В много случаи появите им продължават, като идват или по собствено желание, или по молба на закриляното от тях лице.

Понякога духът — покровител има човешки облик, но с подчертано нуминозни черти. В други случаи се появява като източник на лъчиста светлина или мощно енергийно поле. Нерядко субектът разказва, че не е видял или чул своя покровител, а просто е усетил присъствието му. Всъщност покровителят общува словесно с него само в изключителни случаи. Най-често посланията, обясненията и наставленията му се предават телепатично или с други екстрасензорни средства.

Помощта на духа — покровител може да се изрази в най-различни форми и степени. Понякога се намесва в трудни или опасни житейски ситуации, в която се озовава субектът или пък го превежда през различни критични ситуации във чисто вътрешен план, както Вергилий е водач на Данте в Божествена комедия. Дава му интелектуална, морална и духовна подкрепа, помага му в битката със злото и деструктивните сили или изгражда защитна броня от позитивна енергия. Понякога дава конкретни наставления и съвети, свързани с отделен проблем на субекта или с житейския му път като цяло. Някои от тези покровители запазват анонимността си, други се представят по име или пък субектът е в състояние да ги идентифицира по някакъв белег.

В отделни случаи лицата, изпаднали в неординерно състояние на съзнанието, съобщават, че са имали директен контакт с такива знаменити персонажи от историята на религиите като Иисус Христос, Буда, Мохамед, Зороастър, Шри Рамана Махариши или Мойсей. Срещите от този тип обикновено са еднократни - едва ли е уместно да се обявяват личности от този ранг за лични покровители, освен в чисто метафоричен смисъл.

Най-интересният аспект на тези преживявания, свързани с покровители от други нива на съществуванието, е, че те понякога осигуряват достъп до информация, с която субектът дотогава не е разполагал в конвенционалния смисъл на думата. Добър пример в това отношение е знаменитата парапсихоложка Телма Мос. В един от своите психеделични сеанси тя успява да се свърже с някакво същество, представило й се като Бенджамин Франклин (макар че самата Телма предпочита да го свързва с архетипа на Мъдрия старец). В продължение на близо година след това тя можела да го призовава по време на медитация, да провежда разговори с него или да изисква информация и съвети. При един от своите биоенергийни експерименти Телма изпаднала в безизходно положение и тогава въпросният „Бенджамин Франклин” я посъветвал да направи справка в точно определена книга, написана от някакъв учен на име Бекер, където тя наистина намерила необходимата й информация.

По този повод си струва да споменем още един феномен, който напоследък печели все по-голяма популярност. Става

29 Една от аватарите на Вишну, която трябвало да се прави с демоничния Хиранякашипу (последният обаче не се вписва в същата клегория, тъи като „не е нито човек нитο животно”) - Ь пр

52

дума за т. нар. „ченълинг („свързване”), съвременното наименование на един добре познат процес, в който дадено лице предава - чрез автоматично писане, говорене в транс или „ментална диктовка” - съобщения от някакъв източник, намиращ се извън неговото съзнание. Източникът често сам се идентифицира като същество от нематериалната реалност, като йерархичният му ранг може да варира от божество или ангел до личност със свръхчовешки способности или дух на покойник.

В историята има редица примери за подобна спиритуална трансмисия: Коранът (предаден чрез Мохамед) и Книгата на Мормон (Смит). Алис Бейли30 посочва като истинския автор на повечето от творбите си някакво същество, наричащо се Тибетеца. Роберто Асаджоли твърди, че от същия източник е почерпил и своята система за психосинтеза. Сред най-популярните съвременни текстове са: Seth Speaks (Roberts). Messages from Michael (Yarbro), Course in miracles (Schucman), Sew Age Transformation: Revelations (Spangler). Srarseed Transmissions (Rafael), Urantia Book (Anonymous), Emmanuel's Book (Rodegast) и Ramtha (Knight). „Ченълингът” като феномен и неговите специфични проявления в религията, философията, изкуството и науката са обект и на бъдещата книга на Артър Хастингс.

д. Посетения на други вселени и срещи с техните обитателиПри този тип явления субектът преживява във вълнуващи приключения в странни, чужди светове, зареяни в някаква своя

реалност, която най-често не се вписва в рамките на нашия космос. Тези вселени сякаш съществуват на други нива на реалността или в други измерения, паралелни или коекзистентни с нашите. Съществата, които ги населяват, имат причудлив външен вид. метаболичните и физиологичните им процеси се различават напълно от нашите и действат на базата на някакви непонятни закони. Много от тях очевидно са разумни същества, но техните емоционални и идеационални характеристики с нищо не наподобяват онова, което ни е познато от нашия човешки опит.

Тези чужди вселени могат да бъдат много по-малки, но и безкрайно по-големи от нашата, по същия начин, както и обитателите им могат да бъдат приятелски, неутрално или враждебно настроени към посетителите от други измерения. Преживяванията от този вид обикновено се възприемат като опасни - понякога това се дължи на явната враждебност на въпросните същества или пък на несигурността ни, с която подхождаме към непознатото. В отделни случаи опасността сякаш произтича от факта, че посетителят се оказва прекалено несъвместим с този чужд свят, който би могъл да унищожи по невнимание или при случайна злополука. Хората, които описват подобни свои космически авантюри, често ги сравняват с най-добрите образци от научната фантастика.

Бих споменал в този контекст преживяванията с извънземни летателни апарати, космически кораби и летящи чинии. Съдейки по описанията на случаи, в които субектът се среща с екипажа, а понякога се качва да разведа самия кораб или го канят да се поразходи с тях. може да се каже че тези преживявания имат една специфична обща черта която ги поставя в онази .,зона на здрача” между физическата реалност и архетипния свят. В някои случаи субектът е по-склонен да разглежда преживяването си като действителна среща с космически пришълци от друга част на нашата вселена, в други пък посетителите идват от други измерения или са интрапсихични феномени. Ще се върнем отново на тази тема във връзка с трансперсоналните преживявания от психоидно естество.

Тези разкази често съдържат описания на физически тестове и операции, в които се използват най-различни мистериозни уреди, ментална комуникация с извънземни и техните „мислещи машини”, уроци по мислене в по-висши измерения и т. н. Алвин Лоусън е направил щателен анализ на редица подобни преживявания, свързани с „похищаване от извънземни” (Lawson 1984) и в които се открояват изненадващо много перинатални елементи и теми. Горното едва ли трябва да се приема като доказателство, че тези феномени не са нищо друго, а просто фантазии, извлечени от спомена за травмата от раждането, но самият факт заслужава допълнително внимание.

Може би най-добрите примери за контакти с извънземни и посещения в други вселени се намират в книгите на Джон Лили, този дръзновен изследовател и неуморен практик в областта на психеделичното самонаблюдение (Lilly 1972, 1978).

Следва описанието на преживяването на 35-годишен литератор, постигнато под въздействието на две емпатогенни производни на амфетамина - първата доза е 150 милиграма MDMA (Адам или Екстази) и след четири часа - 20 милиграма 2СВ (Adamson 1986).

Около час и половина след началото на „пътешествието” започнах да получавам видения и с отворени, и със затворени очи - пътувах към други планети и измерения Навсякъде виждах някакви религиозни церемонии. В един от „световете” така ме приветстваха за „добре дошъл” грамадни, напомнящи богомолки създания, изпълнени с мъдрост и достолепна тъга. Друг „свят” бе населен със зелени, златисти, сини и пурпурни същества, приличащи на прозрачни насекоми Контурите и цветовете им непрестанно се изменяха и преливаха като в калейдоскоп, демонстрирайки ми по този начин своята безмълвна симпатия Накрая попаднах в измерение, в което всички форми на живот изглеждаха като кристали, но бяха изпълнени с невероятно красива енергия на микро и мегасконично ниво

30 Алис Бейли (1880-1949) - англо-американска писателка, свързана с Теософското общество. Някои от книгите й са познати и на българския читател Впрочем, най-типичният пример в това отношение е самата Е Π Блаватска с нейните „Махагми” Мория, Кут Хуми и т. н. - Б пр

53

Фигура 11a-д. Серия картини на Гуен Еона Нимюе, представящи преживявания с извънземни и архетипни същества от междузвездното пространство а. Огромен космически кораб — майка, наречен „Халкионовият фар”, б. ХАМАЛ ЛОДХЕАНХ, Създателят на Млечния път или „Великият рибар в Океана на Любовта” -космическо същество, в чиято памет се съхраняват спомени от началото на Сътворението, в. КАМИЛСТЕКАЛ ОЛАХАНДРА ДОРИШАМХ, Пазителят на Огнения кръст, юридически съветник на много съзвездия, г. Извънземно същество от съзвездие из вън нашата галактика (образът му е изпратен от соларните трансмитери на плаващ маяк), д. Рисунка на две квазарни влюбени божества, които от незапомнени времена изразяват своята взаимна и вечна обич

54

е Преживявания на митологични и приказни секвенцииВ този тип ТПП светът на митовете, легендите и вълшебните приказки оживява в буквалния смисъл на думата и субектът

наблюдава сцени от митологията и фолклора на всяка култура в света, като се озовава в приказни местности и „царства” и се идентифицира емпирично с легендарни герои или фантастични същества. По този начин може да съпреживее подвизите на Херакъл или пътешествията на Тезей и Язон, да се превърне в героя от полинезийците митове Мауи или да премине през изпитанията на двамата братя — близнаци от маянския цикъл Попол Вух31. Архетипните образи, с които субектът се идентифицира по време па психеделични сеанси или холотропно дишане, най-често са: Уроборосът, Тифон, Кентавърът, Цербер. Сфинксът, различни европейски, източни и предколумбови дракони, Снежанка, Спящата красавица, легендарни рицари, русалки, феи. елфове, гноми, тролове и т. н.

Подобни секвенции се появяват и като самостоятелни трансперсонални теми, и във връзка с личните проблеми на субекта. Сред мотивите, които най-често се асоциират с чисто биографичните елементи, са този за злата мащеха, тормозеща доведената си дъщеря (Пепеляшка), добрият и лошият брат (Каин и Авел), любовта към майката, съчета на с агресивно отношение към бащата (Едип), както и любовта към бащата, съчетана с омраза към майката (Електра), любовта между брат и сестра, заплашвани от „лошите” възрастни (Хензел и Гретел), конфликтът между любов и власт (Алберих), голямата любов в неблагоприятни обстоятелства (Тристан и Изолда). Всичко това може да се изрази във форма, характерна за определена култура, но и в по-абстрактен, архетипен вид.

Вече стана дума за специфичните връзки между някои митологични теми и базисните перинатални матрици. БПМ I се асоциира с образа на ,.рая” или „небесното царство” от различни култури; БПМ II - с ада; а БПМ III - с различните варианти на „чистилището”. Освен това, секвенциите, свързани с БПМ II, често съдържат митологични сцени с „вечното проклятие” и трагичните фигури на герои, олицетворяващи страданието без изкупление от рода па Прометей, Тантал, Сизиф, Иксион или Ахасфер. Митологичните мотиви, характерни за БПМ III и БПМ IV, са свързани с различни подвизи и изпитания на герои, в които се стига до позитивно разрешение на проблема - убиването на чудовището, победата над силите на злото или смъртта, личното избавление или изкупление, сакралният брак (йерогамия) и т. н По принцип всеки индивид може да има емпиричен достъп до митологичните теми от всички времена и култури. Има много случаи, в които абсолютно непретенциозни субекти описват в детайли сложни образи от Централна или Южна Америка, Полинезия. Месопотамия, Индия, Египет. Япония и т. н.. за които със сигурност не са разполагали с предварителни данни. Подобни случаи очевидно могат да послужат за доказателство в полза на юнгианската теза за колективното несъзнавано, която се базира на честата поя ва на загадъчни и непознати митологични мотиви в сънищата, дори и в тези на деца и необразовани лица, както и в изявените симптоми на невротични и психотични пациенти (Jung 1959). За да илюстрирам тази категория ТПП, ще използвам описанието на един

31 Гроф очевидно има предвид Хунахиу и Шбаланке - срв Попол Вух Древните истории на Киче С., Нар. култура. 1987 - Б пр.

55

сеанс по холотропно дишане, проведен в рамките на петдневен емпиричен семинар. Дамата, която участваше в сеанса, бе от японски произход.

В началото на сеанса изпитах такава дълбока печал, че не можах да не се разплача. Взех да си мисля на какво можеше да се дължи гази печал. Тогава се сетих за безформения мрак. който бе изтръгнал бебето - моето бебе! - от ръцете ми. Бях се почувствала толкова безпомощна...

Щом се досетих за причината, в мен се пробуди силен гняв. Почувствах се изпълнена с енергия и сила. а гневът ми се визу -ализира като огнен лъч, излизащ от моето тяло. Отново се преборих със силите на мрака и си възвърнах детето, но то бе мъртво. Стана ми тъжно, когато гледах как телцето му изгаря в пламъците, лумнали от собствените ми ръце. Мъничкото телце стана на пепел и пепелта се разпръсна по земята.

Превърнах се в някаква богиня и безмълвно запристъпвах по местата, където бе паднала пепелта. Със сълзите си оросих земята и от нея поникнаха свежи кълнове. Някакво стьбълце се заизвива във въздуха и разцъфна В центъра на цветчето се появи искряща сфера. Сферата се превърна в прелестно бебе. В същия миг усетих, че кръгът се е затворил. Усет их също, че той ще се повторя отново и отново. Но разбрах, че съм свършила онова, което аз трябваше да свърша.

Тогава отново почувствах тялото си и ми се случиха още три неща. но не съм сигурна в тяхната последователност 1. Лявата ми половина се превърна в планина и преживях целия геологичен цикъл, в който планината се формира и ерозира 2 Дясната ми половина се превърна в огромен лес 3 Между нозете ми бе океанът е неговите приливи и отливи Тогава прозрях, че онова, което преживявам, е някакъв безкраен кръговрат - ако се оставех да ме повлече, това можеше да продължи во веки веков Но открих също, че на всеки стадии има и директен път до центъра, с който можех да си спестя въртенето в кръг

Фигура 12 а-ж Цикъл картини на Гуен Еона Нимюе представящ света на Малките хора елементални същества свързани е различни сили и аспекти на природата а. Менгифил могъщият владетел на подземното царство на гномите б Орова великият пазител на скъпоценните камъни скрити в земните недра в. Ордафс могъщият гном владетел на царствата на зла тото, среброто и другите скъпоценни метали под земната повърхност г Хадриан от. Дома на Ашър най-старият от народа на гномите

56

д. Персонажи от света на Малките хорт(от ляво на дясно) ТОХ-ФУТ-ЕТ Пазителят на води те на тази планета КА-МО-ПАНСЕТ владетелят на Дома на портокала и ПУ-ТАРХ-РИАН-НХАН-АКАЛ повелител на клоуните и шутовете

е. Картина изобразяваща онова които човек с развит „вътрешен взор” може да види на местата с подходяща енергия на които в миналото са издигали светили ща - две водни змии преплитат шиите си в присъствието на Дра кона, който лежи тук от незапомнени времена със своя спътник и закрилник

ж. Магическа холограма създадена от Малките хора когато изковали меча Ескалибур за крал Артурж. Преживявания, свързани с блажени и гневни божестваТази категория е тясно свързана с предишната и би могла да се разглежда и като нейна подгрупа. Тук митоло гичните

образи са надарени та излъчват характерна мощ и нуминозност, които им придават божествен статус. Те също така са доста специфични и могат да бъдат идентифицирани като божества от пантеоните на различни култури В някои случаи субектът познава божествата, в чийто облик се изживява и може да назове имената им, както и културните ареали, на които принадлежат Но тези преживявания често съдържат и съвсем нова информация, която значително разширява предишните му познания. В други случаи божествата са му напълно непознати, но той е в състояние да ги нарисува или да опише подробно техните функции, както и да идентифицира културния ареал, откъдето идват. Тази информация е достатъчна, за да се направи справка в съответните източници и да се провери автентичността на преживяването Съществуват обаче и ситуации, в които идентичността на преживяните божества остава неизяснена или несигурна въпреки съвместните усилия на пациента и терапевта

Повечето божества, срещани в НСС, попадат в две ясно обособени групи: на блажените и доброжелателни божества, свързани със силите на светлината и доброто, и на гневните и враждебни божества, олицетворяващи силите на мрака и злото. Разбира се, това разделение в никакъв случай не е абсолютно - има и божества, които попадат някъде по средата или пък съвместяват в себе си прекрасни и ужасяващи аспекти. Типичен пример за последните са дхяни-будите от Тибетската книга на мъртвите (Бардо тодол), които се явяват на починалия първо в своя светъл, а след това и в демоничния си аспект

При хора, които следват някакъв духовен път, първата среща с архетипни божества най-често се случва в контекста на

57

процеса смърт — прераждане. За божества на мрака като Сатаната, Луцифер, Хадес, Ариман, Уицлипоцли, Кали, Лилит, Рангда, Коатликуе или Молох е типична връзката с БПМ II, БПМ III и смъртта на егото. По същия начин божествата, които символизират смъртта и прераждането, например Озирис, Хадес и Персефона, Атис, Адонис, Кецалкоатъл, Дионис, Вотан, Балдер или Христос, са свързани с БПМ III и прехода към БПМ IV. Блажените божества като Дева Мария, Афродита, Аполон, Изида, Ахура Мазда, Лакшми и Гуанин (Канон), се появяват в екстатични епизоди, свързани и с БПМ IV, и с БПМ I.

Подобни архетипни образи обаче могат да се появят и напълно самостоятелно в контекста на психеделични и холотропни сеанси, където ясно проличава трансперсоналната им същност. Най-често се изразяват под формата на ярки видения, които субектът съзерцава, но съвсем не е необичайна и пълната му емпирична идентификация с тях. Освен като индивидуални изяви, божествата могат да фигурират и в комплексни космически драми, например, битката между силите на светлината и мрака (Ахура Мазда и Ариман от зороастрийския пантеон), войната между олимпийските богове и титаните, падането на Луцифер и подкрепилите го ангели, океанът, който индуистките божества и демони разбушували в стремежа си да се сдобият с напитката амрита, или пък Рагнарок, „Залезът на боговете” от германо-скандинавската митология.

Когато се среща с различни блажени или гневни божества, субектът обикновено има много силни емоционални реакции, простиращи се от екстатични изблици и усещане за изключително блаженство до метафизичен потрес, адски мъки и страх от полудяване. Но колкото и силни да са тези преживявания, субектът никога няма чувството, че се противопоставя на Върховното същество или най-висшата сила във вселената. Това чувство е запазено за преживяванията от един по-висш порядък, на който ще се спрем по-нататък.

фигура 13. Картина, изобразяваща преживяване от сеанс по холотропно дишане. То включва и идентификация с чувствено женско божество, появило се сред огнени пламъци като олицетворение на творческите сили на природата. Субектът подчертава контраста между това свое преживяване и ориентираната към смъртта християнска религия, изиграла важна роля в неговото формиране.

Примерът, който избрах за илюстрация на тази категория ТПП, е от сеанс с висока доза ЛСД. Става дума за среща и идентификация с привидно аналогичните образи на Христос и Антихрист.

Най-трудният етап от преживяването бе идентификацията с дявола, със злото начало във вселената. Някъде там, отсреща, клечеше най-противното и най-зловещо създание, което може да съществува и дебнеше, обхождайки с поглед цялата околна шир. Трябваше да се превърна в него, да се идентифицирам с най-презряната твар на света. Така станах Хитлер, Предводителят на пълчищата на Смъртта. В този момент изпитвах чиста омраза - единственото, което исках, бе да убивам, да причиня вам болка, да карам хората да страдат. Беше много болезнено, но трябваше да го направя. Не можех да повярвам, че е възможно толкова омраза да се натрупа у мен. Долавях омразата напълно осезаемо - като зловеща черна субстанция или груба, тъмна енергия.

Усетих някакво демонично присъствие точно до Христос. Това бе самият Антихрист! Той също бе част от космическото пътешествие. Всички Хитлеровци на света, всички деспоти и тирани бяха просто персонификации на злото начало. По-трудно бе да проумея тясната връзка между Христос и Антихрист. Това наистина бе доста смущаващо - как така, откъде накъде?! Дадох си сметка колко трудно е да намериш истински Учител на Земята. Как да разбере човек дали въпросният учител е еманация на Христос или на Антихрист? Доброто и злото като духовни категории са двете страни на един и същ медал. По някакъв начин тази парадоксално тясна връзка между двете противоположни космически енергии обясняваше и такива уж необясними събития в човешката история като идването на нацистите на власт в Германия или сложните метаморфози, които претърпяват в своето развитие религиозните култове.

i Concomitant – съпътстващи обстоятелства, съпътстващ58

фигура 14. Символично изображение на съюза между Небето и Земята, изживян в сеанс по холотропно дишане. Съчетанието между екзотична птица, представяща небесния елемент, и змията като олицетворение на земното измерение напомня за божеството от предколумбовата епоха Кецалкоатъл.

Тази среща с архетипното зло продължи и в следващия ЛСД-сеанс на същото лицеИмах и едно кратко, но изключително силно преживява не, което никога няма да забравя. Първо усетих присъствието на

Луцифер, след което го видях съвсем ясно Беше огромно тъмно създание - получовек, полуживотно - с косматο туловище, огромни нокти и крила на дракон Изпълзя от една мрачна пещера и полетя в смолисточерното нощно небе като огромен прилеп. Докато го наблюдавах, забелязах за голямо свое изумление, че от главата му излизат пламъци Дяволът - самият Луцифер - се превръщаше с помощта на Светлината в Светлина! Сега вече знаех защо се нарича Луцифер, което означава тъкмо „Светлоносец”. Буквално пред очите ми той бе погълнат от пламъците на Пречистващия огън Разбрах, че повече никога няма да се страхувам нито от злото, нито от дявола

з Преживявания на универсални архетипиТерминът архетип е въведен в психологията от Карл Густав Юнг32, който го използва като синоним на „примордиален

образ” или „доминанта в колективното несъзнавано”. В по-широк смисъл под „архетип” се разбира всеки статичен модел и конфигурация, както и динамично психично преживяване, което е трансиндивидуално и има универсални качества (Jung 1959) Подобно определение звучи доста общо и спокойно може да бъде отнесено към повечето трансперсонални феномени, описани в този раздел. В юнгианската литература се срещат и йерархични класификации на отделните категории архетипи (вж. фигура 16) Тук ще си позволя волността да стесня понятието и да поставя акцента най-вече върху универсалното в тези модели, а не толкова върху специфичните им културни проявления, вариации и модулации.

Някои от тези универсални архетипи представляват генерализирани биологически, психологически, социални и професионални роли Примери за биологично обусловени универсални архетипи могат да бъдат Жената, Мъжът, Майката, Бащата, Детето, Евреинът и Членът на Бялата, Черната и Жълтата раса. Когато се добавят и психологически характеристики, се стига до архетипи като Добрата или Ужасната майка, Тираничният баща, Любимият/Любимата, Мъченикът, Беглецът, Изгнанникът, Скъперникът, Тиранът, Коварният интригант, Трикстерът, Мъдрият старец (или старица), Аскетът, Отшелникът и τ н. В някои случаи тези архетипи придобиват митологични измерения и демонстрират подчертана нуминозност. Това особено важи за образи като Великата (или Ужасна) Богиня-Майка, Великият Хермафродит и Космическият човек, Архетипи, представящи професионални и социални роли, са: Ученият, Лечителят, Мъдрият водач, Диктаторът, Работникът, Революционерът или пък Капиталистът. Подобни преживявания са тясно свързани, но и идентични, с тези на груповото съзнание, за които вече стана дума. В последните субектът се идентифицира едновременно с всички членове на определена група, докато първите представляват персонификации на въпросните роли, т. е. нещо като Платоновите идеи.

32 Срв Архетипове на колективното несъзнавано - В Юнг, Карл Густав Избрано Книга втора Плевен, 1993, с 142—195) - Б пр

59

Фигура 15. Архетипният образ Еона Нимюе)на Майката-Земя (xуд. Гуен

Фигура 16. Диаграмата на Мари-Луиз фон Франц, която показва йерархичната структура на несъзнаваното. С най-външните малки кръгове (А) е представено отделното его-съзнание. По-дълбоките пластове (В) са индивидуалното несъзнавано, открито от Фройд. Под тях се простират селенията на колективното несъзнавано - семейства, групи, кланове и племена (С), както и някои по-широки сфери като етническите, в които се споделят едни и същи важни митологически мотиви, например, австралийските аборигени или южноамериканските индианци (D). В центъра е универсалният източник на архетипни структури, споделяни от цялото човечество (Е). Към последната група спадат и такива архетипни представи като Космическият Богочовек, Майката Земя, Героят, Животното-помощник, Трикстерът или Мана, които се срещат във всички митологични и религиозни системи.

За да се онагледи разликата между тези два типа феномени, би могло да се направи съпоставка между преживяването на груповото съзнание на всички революционери по света и това, в което човек се превръща в архетипния Революционер. Подобни архетипни образи от този род могат да бъдат чудесно онагледени с холограми, създадени чрез последователното експониране на даден брой хора от една и съща категория, без да се променя ъгълът на лазера. На една холографска изложба, организирана преди няколко години в Хонолулу, една от холограмите, Детето на Хаваите, се състоеше от многобройни триизмерни изображения на хавайски деца, заставащи на едно и също място. Това бе и великолепна илюстрация на преживяването, което се опитвам да опиша. Но симулация на този феномен, разбира се, не толкова ефектна, може да се постигне и със средствата на конвенционалната фотография, например, чрез т. нар. кумулативно експониране, както са правени комбинираните снимки на Франсис Галтън, с които Рупърт Шелдрейк илюстрира тезата си за морфичния резонанс (Sheldrake 1981). Има още една специална категория архетипи, представящи отделни аспекти на човешката личност и това са известните ни от теорията на Юнг Анимус, Анима и Сянката.

60

Примерът, който бих искал да дам тук, е емпирична секвенция от един мой сеанс с 200 милиграма MDMA (Адам или Екстази). В нея архетипът на Апокалипсиса се съчетава с персонифицираните образи на вселенските начала.

Започнах да усещам силна активация в долната част на тялото си. Тазът ми вибрираше, изпълнен с огромна енергия, която се освобождаваше на екстатични вълни. Изпаднах във френетично опиянение и се оставих на потока да ме понесе, за да се озова в един момент в някакъв шеметен космически въртоп на сътворение и разруха.

В центъра на това чудовищно торнадо от примордиални сили се извисяваха четири гигантски херкулесови фигури, които изпълняваха нещо като космически танц със саби. Бяха с монголоидни черти - изпъкнали скули, дръпнати очи и бръс нати глави, украсени на тила с дълги лъскави плитки. Въртейки се във вихъра на танца, те размахваха огромни оръжия, които приличаха на коси или извити под прав ъгъл ятагани. С телата си четиримата образуваха бясно въртяща се свастика. Включих се в танца, като захвърлих собствената си идентичност и се превърнах в един от тях, а може би и в четиримата едновременно

В този момент преживяването се разгърна в една невероятна панорама, в която се редуваха сцени на насилие и разрушение. В тези видения природни бедствия като изригващи вулкани, земетресения, падащи метеори, горски пожари, наводнения и цунами се съчетаваха с гледките на горящи градове, събарящи се небостъргачи, масова смърт и ужасите на войната. На гребена на тази вълна от тотална анихилация бяха Четирите конника от Апокалипсиса, символизиращи края на света. Продължаващите вибрации и тласъци в областта на таза ми сега се синхронизираха с движенията на тези злокобни призраци и за пореден път се превърнах в един от тях.

Това описание би могло да създаде у някого впечатление, че преживяването е било неприятно и страшно. Напротив, въз-действието на амфетаминовите емпатогени общо взето е благоразполагащо, затова и доминиращото усещане бе екстатично, сливащо се с това за освободената енергия и възхитата от невероятните философски и духовни озарения, свързани с този сеанс. Осъзнах, че идеята за Апокалипсиса не бива да се възприема буквално, както е обичайната практика в ортодоксалното християнство.

Макар и да не изключено в бъдеще Апокалипсисът да се осъществи като историческо събитие, и то в планетарен ма щаб, той преди всичко е архетип. Като такъв той явно отразява онзи стадий в развитието на съзнанието, на който индивидът се убеждава в илюзорността на материалния свят. Когато унивсрсумът разкрие истинската си същност като космическа игра на съзнанието, светът на материята рухва в психиката на индивида. В това отношение ситуацията напомня един по-ранен стадий, на който идентификацията с архетипа на разпването и възкресението на Христа бележи края на философската идентификация със собственото ти тяло.

В апокалиптичните видения се прокрадваха и архетипни образи от различни култури, символизиращи нереалността на феноменалния свят. Вероятно най-впечатляващ бе този на Платоновата пещера, финалната секвенция бе величественият парад на персонифицираните вселенски начала, които в сложно взаимодействие създаваха илюзията на феноменалния свят или божествената игра, която индуистите наричат лила.

Пред очите ми се извървя сонм от непрестанно преобразяващи се персонажи, многолики и с многобройни нива и измерения на значението. Докато ги съзерцавах, формите им се преливаха като в свръхкомплицирани холограми. Явно всеки се опитваше да покаже едновременно в какво се състои функцията му плюс всички конкретни проявления на неговия елемент в света на материята. Там бяха Мая, мистериозното неуловимо начало и символ на световната илюзия; Анимата, въплъщаваща Вечната женственост; една напомняща за Марс персонификация на войната и агресията; Влюбените, олицетворяващи всички сексуални драми и романси през вековете; царствената фигура на Владетеля; оттеглилият се от света Отшелник; вечно изплъзващият се Трикстер и още много други33. След като прекосяваха сцената, те ми се покланяха, сякаш очакваха аплодисменти за своята чудесна игра в Божествената комедия на вселената.

и. Интуитивно разбиране на универсални символиМоже би най-интересното в „срещите” с архетипи са съпътстващите ги озарения за техния езотеричен смисъл. Подобни

преживявания напълно се съгласуват с онова, което Юнг разбира под символ (Jung 1971, p. 473)34. За разлика от Фройд, според който символите представят нещо вече познато, но така или иначе неприемливо, Юнг вижда в тях най-доброто възможно описание на някакъв факт от по-висшите нива на съзнанието, който по принцип не може да изрази по друг начин. Универсалните символи изобщо не са някакви закодирани послания за простички биологични функции, а ни отпращат към сложни трансцедентални реалности. Тоест онова, което Фройд нарича „символ” - закодираните алюзии за елементи на същото ниво на съзнание, е по-уместно да бъде наричано „знак”.

При НСС визиите на различните универсални символи могат да изиграят съществена роля дори и в преживяванията на индивиди, които дотогава не само не са проявявали интерес към мистиката, но и са били крайно негативно настроени към всичко „езотерично”. Такива видения предизвикват мигновени „прозрения”: субектът интуитивно схваща значението на въпросния символ на всички негови нива и в крайна сметка в него се пробужда дълбок интерес към духовния път. Символите, които най-често съм наблюдавал при своите изследвания, са: кръстът, кръгът в квадрат, индо-иранската свастика в двата й противоположни аспекта, войнствен и омиротворяващ, древноегипетският анх (Нилският кръст или crux ansata), лотосовият цвят, даоският ин-ян, свещеният фалос (шива лингам) и вулва (йони) в индуизма, диамантът и някои други скъпоценни камъни, будисткото колело и шестолъчната звезда (и в еврейския вариант като Звездата на Давид, и в тантристкия, символизиращ обединяването на мъжката и женската енергия).

В резултат на тези преживявания субектът може да получи точни знания за най-различни сложни езотерични системи. Наблюдавал съм случаи, в които хора без никакво понятие от Кабала имаха преживявания, аналогични на описаното в Зоар и Сефер Йецира, и получаваха съответните озарения за смисъла на кабалистичната символика. Други пък бяха в състояние да опишат значението и функциите на сложните мандали от тибетската ваджраяна и още някои тантристки системи. Хора, присмиващи се на астрологията, алхимията и старинните гадателски системи от типа на И дзин и Таро, внезапно откриваха по-дълбок смисъл в тях и оценяваха метафизичните им аспекти. Подобни озарения могат да разкрият на скептиците и съкровения смисъл на гностическите учения или питагорейската теория за числовата структура на космоса.

Един интересен пример за цели серии от образи и озарения, свързани с кръста като универсален символ, ще намерите в книгата на Робърт Мастърс и Джийн Хюстън Многообразие на психеделичния опит (Masters and Houston 1966, p. 222). Става дума за психеделичния сеанс (100 микрограма ЛСД-25) на един адвокат, следвал навремето богословие, но напуснал семинарията поради „религиозни съмнения”. Ролята на „спусков механизъм” в неговото преживяване изиграва инкрустираният кръст, предложен му от експериментаторите.

Видях разпването на Христа и мъченичеството на апостол Петър. Видях как първите християни умираха на арената, а в същото

33 В случая виденията на Гроф явно са свързани не само с Откровение то на CΒ. Йоан, но и с Големите аркани на картите Таро - Б пр.34 Срв. съответния раздел в Психологически типове - В Юнг. Карл Густав Избрано Книга втора Плевен , 1993. с. 121-129 - Б пр

61

време техни събратя чевръсто сновяха из задните улички на Рим и разпространяваха Христовата вяра. Бях там, когато император Константин бе осенен от видението с кръста Видях падането на Рим, видях как започна и мрачната епоха на Средновековие го. Видях как в десетки хиляди схлупени къщурки окачваха по две кръстосани вейки и те бяха единственото упование на техните обитатели. Но видях също как селяците ги тъпчеха с нозе в кощунствени горски обреди, докато на отсрещния бряг на морето, в Константинопол, се кланяха на същия този кръст, вплетен в пищни, обсипани със скъпоценни камъни мозайки и увенчаващ куполите на огромни величест-вени катедрали.

Ръката ми трепна, кръстът проблясна и ходът на историята се разбърка. Мартин Лутер вървеше ръка за ръка с Били Греъм, а по петите ги следваха Тома Аквински и пълчища кръстоносци. Инквизитор размахваше костеливия си пръст на смахнала се от ужас вещица - бликна фонтан от кръв, която се съсири във формата на огромен кръст. Папа Йоан XXIII подвикваше окуражително на усмихващата се сред пламъците Жана Д'Арк, а Савонарола поздравяваше тексаския проповедник, който с пяна на уста бе разказал за адските мъки на грешниците. Прелетя ескадрила бомбардировачи, подредени в кръст, а Cβ. Франциск проповядваше на птиците.

От блестящите инкрустации на кръста изригваха стотици хиляди епизоди, а знаех, че още толкова изчакват своя ред. После - така и не разбрах кога и как - цялото ми същество, физическо, ментално и духовно, напълно се абсорбира в субстанцията на кръста. Животът ми се превърна в низ от бляскави и искрометни епизоди от историята на кръста. Стотиците хиляди изчакващи реда си събития се превърнаха в събития от моя живот и история. Всеки позор и всеки триумф на Кръста се повтаряха до безкрай в миговете от моето ежедневие. Позорът бе мой, но мой бе и триумфът. Бях инквизитор и светец, бях лицемерно заклеймяван и възхваляван до небесата. Подобно на кръста, аз също умирах и оживявах, после пак умирах и пак оживявах Колко ли пъти трябваше да го правя.. Но в този миг узнах (и сега го знам!), че изкуплението е постоянен процес, докато вината е само преходна.

й. Творческо вдъхновение и Прометеевата искраДори един бегъл поглед върху литературата, посветена на творческите проблеми, показва, че истинското художествено,

научно и философско вдъхновение минава през неординерните състояния на съзнанието и идва от трансперсонални източници. Механизмите, имащи отношение към динамиката на творческия процес, попадат в три основни категории

Първата обхваща тези ситуации, в които индивидът от години се бори с някакъв проблем, без да намери решение Този подготвителен период най-често се изразява в безчислени наблюдения, проучвания на специализираната литература и непрестанни провали при опитите да се подходи към проблема по пътя на обичайната логика. Накрая идва и самото решение, и то в неординерно състояние на съзнанието - на сън или при пълно изтощение, под формата на трескава халюцинация или по време на медитация.

Химикът Фридрих Август фон Кекуле стига до окончателното решение за формулата на бензола - на която се гради цялата органична химия - в един сън, в който вижда бензоловия пръстен като малък уроборос, т. е. змия, захапваща опашката си. Идеята за онзи решаващ експеримент, с който се стига и до спечелилото Нобелова награда откритие за химическата трансмисия на нервните импулси, осенява физиолога Ото Льови, докато спи. Вернер Хайсенберг открива математическо решение за проблема в квантовата физика, когато е в Хелголанд и страда от остър пристъп на сенна треска. Общото в тези случаи - неординерното състояние на състоянието - отменя автоматически традиционните начини на мислене, спъващи до този момент решаването на проблема и дава възможност за новаторски и творчески синтез.

Във втората категория дадена идея или умозрителна система се появява в най-общ вид като внезапно вдъхновение от сферата на трансперсоналното, много често дълго преди да бъде потвърдена от научните открития в съответната област Понякога са нужни години, десетилетия и дори векове, за да се намерят достатъчно доказателства в нейна подкрепа. Примери от древността за този механизъм са атомистиката на Левкип и Демокрит, както и идеята, че животът е възникнал от океана, формулирана от представителя на йонийската школа Анаксагор. Тезата, че информацията за вселената е разпределена между всички нейни части, се среща още в древната джайнистка теория за джива. Идеята за взаимопроникването на всички неща, залегнала в основата на будистката школа аватамсака (известна в Китай като Хуа йен. а в Япония -Кегон), е изглеждала нелепа и безсмислена преди откритието за вибрирането като същност на вселената и холономичните принципи. По същия начин древните космологични системи, разглеждащи светлината като творческото начало във Вселената, напоследък най-изненадващо получават своето обективно потвърждение с откриването на специфичната роля на фотоните сред атомните частици и по-специално в Артър Йънговата теория за същия процес (Young 1976).

В третата категория попадат действителните случаи с „Прометеева искра”, когато вдъхновението идва във формата на краен продукт, готов да бъде предоставен на другите. Никола Тесла създава електрическия генератор - откритието, което революционизира промишлеността, след като цялата схема и напълно функционалният прототип му се явяват във видение. Алберт Айнщайн открива основните принципи на теорията за относителността в неординерно състояние на съзнанието - по собствените му думи, повечето озарения го осеняват във формата на кинестетични усещания в областта на мускулите. Казват, че Рихард Вагнер халюцинирал по-голямата част от творбите си, които е композирал. Волфганг Амадеус Моцарт твърдял, че често намирал готови симфонии в главата си, които след това прехвърлял на лист Основните положения на исляма са предадени на Мохамед във видение, по време на което той изпада в състояние на „екстаз, близък до анихилация”.

κ. Преживяване на Демиурга и КосмосътворениетоПри този тип преживявания субектът има чувството, че се среща с Твореца на вселената и дори напълно се идентифицира

с него. Това може да бъде съпътствано от необичайни спарения за процеса на сътворението, както и неговите мотиви, специфични механизми, цели и проблеми. На това ниво Творецът обикновено се проявява в най-различен облик, но не и непременно антропоморфен. Възможно е да се влезе в контакт със силите, които стоят в основата и стимулират процеса на сътворението. Всеки субект ги характеризира по различен начин - като продуктивна енергия, неустоим творчески порив, безкрайно любопитство, страст към експеримента, жажда за знание (или самопознание), трупане на опит, безкрайна обич, която иска да се изрази и дори бягство от еднообразието и скуката.

Преживяванията от този вид могат да накарат субекта да си зададе сериозно въпроса за собствената си роля във вселената. Когато разберат, че могат да се отъждествят емпирично със самия Творец, някои изпадат в истинска екзалтация и се сдобиват с напълно нова метаперспектива към своите ежедневни проблеми. В такива случаи субектът не може повече да се чувства жертва на неблагоприятни обстоятелства, при положение, че на някое друго ниво във вселената той е идентичен на силата, която я е създала.

62

Други продължават да бъдат все така силно привързани към своята привична идентичност и изпитват необходимостта да открият конкретна причина за това, че съществуват именно в тази форма. Идеята, че човешките същества са само актьори в предварително написаната космическа драма, е еднакво вдъхновяваща и обезсърчителна. В това отношение различните хора очевидно преживяват различни сценарии и така намират своите отговори. Някои от тях гласят, че феноменалният свят е илюзия, затова най-висшата цел пред човека е да се „пробуди”, т. е. да се отърси от илюзиите и да приеме фактите такива, каквито са. Според други, човешките същества имат много важна роля: да подпомагат със своя интелект хода на еволюцията или да отстраняват от вселенския процес нежелателните съставки, т. е. неизбежните странични продукти на самото сътворение.

Демиургът може да бъде видян като най-висшата сила на съществуванието, сравнима с представата за Бога в раз личните религии. Но в някои случаи той е само един от създателите на вселената или пък е създател на много все лени. Отделни лица съобщават, че в преживяването им е присъствала творческа диада (мъж и жена), напомняща за космологиите на някои не — западни култури или пък описват ситуации, в които вселената е създадена по време на игра, в която участват няколко върховни същества.

Описанието, с което ще илюстрирам този тип преживяване, е на един психеделичен сеанс с висока доза ЛСД-25.

Онова, което последва, бе едно необятно разширяване на съзнанието. Изведнъж се озовах в междузвездното пространство и наблюдавах сътворението на галактиките, които една по една се появяваха буквално пред очите ми. Имах чувството, че се движа с по-голяма скорост от тази на светлината. Подминавах галактика след галактика. Приближавах се към някаква централна точка, от която изригваше енергия и явно всичко останало бе произлязло от нея. Това бе Източникът на всичко сътворено. Докато я наближавах, усетих, че от нея се излъчва непоносима топлина, като от гигантска пещ - Пещта на вселената.

Топлината и светлината ставаха все по-силни. Тогава разбрах, че там гореше не нещо друго, а Пречистващият огън С приближаването си усещах, че и идентичността ми се променя - от проявление на Енергията в самата Енергия. Стори ми се, че прониквам в самата вътрешност на тази Всемирна пещ на космосътворението. Преживяването бе екстатично - чувствах се изпълнен с Безгранична Мощ.

Изведнъж разбрах кое стоеше в основата на цялата вселена. Това бе Космическото съзнание, което разиграваше безкрайни поредици от драми по същия начин, както ги виждаме на театралната сцена или на филмовия екран. В тази драма тя играеше следната игра - изгубваше се, за да се намери отново. Това Всемирно съзнание се гмурваше в раздялата, отхвърлянето, болката, злото, агонията и мрака, за да изживее безкрайната радост от преоткриването на своето изконно, безметежно и блажено състояние. Истинската му идентичност бе неделимото Единно, намиращо се отвъд отрицанието и противоположностите от всякакъв вид. За да извърши пътешествието си, то трябваше да създаде илюзията за пространство, материя и време, а наред с това, и категориите на злото, мрака, болката и разрушението.

Продължих да размишлявам за аналогията с филмите -стори ми се изключително подходяща метафора за процеса на сътворението. Всъщност, онова, което преживявах в моите психеделични сеанси, можеше да се опише така: обръщах се с гръб към образите, прожектирани на екрана и се взирах директно в светлината на прожекционния апарат. Един-единствен източник на светлина създаваше това безкрайно количество образи и сцени, прожектирани на екрана! Освен това, можех да проследя този лъч светлина до вътрешността на прожекционен апарат. А там пък бе празно - светлината идваше от пустотата. В такъв случай самият филм се явяваше еквивалент на архетипите, определящи типа на преживяванията, създадени от прожектирането му като четириизмерен време-прос-транствен континуум

л. Преживяване на Космическото съзнаниеКогато се идентифицира с Космическото съзнание, индивидът има чувството, че обхваща цялото съществувание и

достига Реалността, заложена в основата на всички реалности Той е абсолютно убеден, че се свързва с най-висшето начало на Битието. Въпросното начало е единствената истинска мистерия - щом се приеме, от него може да се извлече всичко останало и да намери своето обяснение. Така илюзията за материя, пространство и време, както и безкрайното множество от форми и нива на реалността изцяло се трансцендират и редуцират до това едно единствено мистериозно начало като техен общ източник и определител.

Това преживяване е безгранично, необятно и неизразимо. Словесната комуникация и самата символична структура на нашия език се оказват смешно неадекватни, когато се опитваме чрез тях да го опишем и да представим характерните му особености. Нашият феноменален свят и всичко, което преживяваме в ординерните си състояния, се стопява в лъчистия блясък на това върховно осъзнаване като откъслечни, илюзорни и чисто субективни аспекти на тази единствена Реалност. Въпросното начало явно не се поддава на никакви рационални обяснения, но затова пък дори и мимолетният емпиричен досег с него удовлетворява всички интелектуални и философски томления на субекта Сякаш всички въпроси, задавани някога, са намерили своя отговор или просто вече няма нужда да се задават каквито и да било въпроси.

До естеството на това преживяване като че най-плътно се доближава понятието сатчидананда, срещащо се в индийските религиозни и философски трактати. Тази санскритска дума се състои от три корена cam, съществувание или битие, чит, обикновено превеждано като познание или осъзнаване и ананда, което пък значи блаженство. Тоест безформеното, неизмеримо и неосезаемо космическо съзнание може най-добре да се опише като безкрайно съществувание, безкрайно познание и безкрайно блаженство. Но думите така или иначе се отнасят преди всичко за явленията и процесите в материалната реалност и това са само несръчни опити да се изрази същността на трансцеденталното първоначало.

Единственият начин, по който бихме могли да я изразим, е да изписваме всяка дума с главна буква - практика позната от писанията на психотични пациенти, които отчаяно се опитват да изразят своя неизразим свят Лицата с подобни преживявания често изтъкват факта, че поетичният език, колкото и да е несъвършен, си остава най-подходящото и адекватно средство за целта В този контекст си струва да споменем безсмъртните произведения на такива трансцедентални творци като Хилдегард от Бинген, Руми, Кабир, Мирабаи, Омар Хайям. Халил Джубран, Рабиндранат Тагор или Шри Ауробиндо.

Следващият пример е от сеанс със 150 милиграма Кеталар (кетамин). Преживяването съчетава елементи на космическо съзнание, идентификация с други лица и възнесение в архетипното небесно царство или Рая.

Имах чувството, че с мен са и много от моите приятели, с които имам общи интереси, споделяме еднакви ценности и си поставяме сходни цели в живота. Не ги виждах, но ги възприемах като цяло. сякаш по някакъв екстрасензорен начин Преживяхме

63

заедно сложен процес, в който уточнихме сходствата и различията между нас, като се стараехме да елиминираме евентуалните поводи за конфликт чрез една почти алхимична процедура, която ги неутрализираше

В някакъв момент явно успяхме да уредим всичко и се превърнахме в една напълно унифицирана мрежа - единен жив организъм с ясна цел и без вътрешни противоречия. После това същество се превърна в нещо, което нарекох „космически кораб в съзнанието” Започнахме да се движим по начин, който съчетаваше елементите на космически полет с крайно абстрактната представа за еволюцията на съзнанието

В предишните психеделични сеанси бях преживял и осмислил философски индуистката представа за вселената като лила или Божествената игра. В тази игра на криеница всичко съществуващо на някакво ниво вече е опознато и вече се е случило Единствената задача на индивида е да отметне булото на невежеството и да схване нещата такива, каквито са Само че това, което преживявах сега, бе нещо ново и много вълнуващо Струваше ми се, че истинската еволюция е съвсем реална възможност и всеки от нас може да изиграе важна роля в нея Тази еволюция щеше да ни отведе в измерения, за които изобщо не си бях давал сметка в своето ежедневие и до които не бях стигал в досегашните си неординерни състояния на съзнанието

Движението ставаше все по-бързо, докато не достигна и своята абсолютна граница, нещо като скоростта на светлината в Айнщайновата вселена Всички се досещахме, че сега е моментът да се опитаме да преодолеем и тази граница, но резултатът щеше да бъде абсолютно непредсказуем и криеше в себе си потенциални опасности. Оказа, че всеки от нас бе достатъчно авантюристично настроен, затова решихме да продължим напред и да застанем очи в очи с Неизвестното

Щом границата бе прекосена, преживяването промени измеренията си по начин, който трудно може да се опише. Вместо движение в пространството, се получи нещо като необятно разширяване на съзнанието. Времето спря и ние изпаднахме в състояние, което бих определил като „съзнанието на кехлибара”. Външните признаци на това състояние, в което времето сякаш замръзва, се изразяват в простичкия факт, че определени форми на живот - растения и насекоми, се съхраняват непокътнати в кехлибара в продължение на милиони години, а самият кехлибар е минерализирано органично вещество (смола).

Преминахме процес на пречистване, по време на който от преживяването отпаднаха всички алюзии за органичен живот. Тогава осъзнах, че състоянието, в което се намирах, е „съзнанието на диаманта” Струваше ми се много важно, че диамантът е чист въглерод, елементът, на който се основава целият живот, и че той се образува при извънредно висока температура и натиск от всякакво естество. Също така ми хрумна, че диамантът е събрал в себе си цялата информация за живота и природата в абсолютно чиста и сбита форма - като идеалния компютър

Всички останали физически характеристики на диаманта очевидно насочваха към неговото метафизично значение - красота, прозрачност, блясък, устойчивост, неизменност плюс способността да извлича от белия лъч целия спектър на цветовете Сякаш най-сетне проумях защо тибетският будизъм се нарича ваджраяна - единственият начин да определя състоянието на абсолютен космически екстаз бе да го нарека „диамантено съзнание”. Имах чувството, че тук е съсредоточена цялата творческа енергия и разум на универсума като чисто съзнание, съществуващо извън времето и пространството. Нещо абсолютно абстрактно, но съдържащо в себе си всички форми и тайни на сътворението.

Плувах в тази енергия като една неизмеримо малка частица на съзнанието, напълно разтваряйки се в нея и същевременно запазвайки известно чувство за идентичност Усещах присъствието на моите приятели, с които бях предприел това пътешествие - и те бяха безформени, но така или иначе около мен Всички усещахме, че сме изпълнили онова, което трябваше да изпълним Бяхме стигнали до изходната точка, която бе и нашата крайна цел и най-близкото, което можех да си представя, бе самият Рай

м. Супракосмическата и метакосмическата пустотаПреживяването на Пустотата е най-енигматичното и най-парадоксалното от всички трансперсонални преживявания.

Става дума за емпирична идентификация с изначалната Нула, Пустота и Безмълвност - люлката на цялото съществувание. Тъй като от нея произлиза всичко, тя не може да бъде изведена от нищо друго - това е несътвореният и неизразим Абсолют. Някои си служат с по-софистицирани понятия от типа на „супракосмически” и „метакосмически”, за да опишат това преживяване, мотивирайки се с факта, че Пустотата явно е супраординирана и същевременно лежи в основата на целия феноменален свят, който познаваме.

Пустотата е отвъд времето и пространството, отвъд всички форми и противоположности от типа на светлина и мрак, добро и зло, неподвижност и движение, екстаз и агония и т. н. В това състояние не съществува нищо конкретно и въпреки това тук не липсва нищо, което е част от съществуванието. Тоест тази пустота в известен смисъл е „бременна” с цялото съществувание, тъй като съдържа всичко в неговия потенциален вид. Преживяването има известни сходства с „полета” в междузвездното пространство и идеята за динамичната пустота, известна от квантовата физика, независимо че е на по-висше метафизично ниво и от двете

Преживяването на Пустотата също трансцендира нашите ординерни представи за причинно-следствена връзка. Субектът, който го е преживял, приема като аксиома тезата, че различните форми във феноменалните светове се появяват именно от тази пустота без видима причина. Това, че нещото произлиза от нищото или че може да се стопи в него, без да остави следа, не е чак толкова абсурдна, колкото би се сторила на ординерното съзнание. На това емпирично ниво идеята, че нещото би могло да се случи без прецедент, основателна причина или първоначален импулс, просто не се поставя под въпрос. По този начин някои парадоксални и енигматични пасажи от будистките текстове, поставящи знак на равенство между формата и пустотата и между пустотата и формата, изведнъж стават кристално ясни. На пръв поглед пустотата не би трябвало да съдържа нищо, но тя е „бременна” с формите, а безчислените форми и нива на съществуванието крият в себе си не нещо друго, а пустотата.

ТРАНСПЕРСОНАЛНИ ПРЕЖИВЯВАНИЯ ОТ ПСИХОИДНО ЕСТЕСТВО

Трансперсоналните феномени от психоидно естество имат специфични характеристики. От една страна, те са подчертано субективни интрапсихични явления, от друга -смислово свързани със специфични физически промени в света на консенсусната реалност. Вторият аспект може да се наблюдава, споделя и дори измерва от околните. Терминът психоидно, който използвам тук, подсказва, че тези феномени са странни хибриди, намиращи се в сумрачната зона между съзнанието и материята. Карл Густав Юнг използва този термин, когато говори за определени особености на архетипите и синхроничните явления, проявяващи се и в психичен, и в чисто материален план (Jung 1964). В случая ще си позволя волността да

64

използвам същия термин и по отношение на другите феномени, разгледани в този раздел.Описанията на всички ТПП, на които се спряхме досега, се базират на непосредствен опит. Наблюдавал съм ги

многократно в психеделичните сеанси на мои клиенти и на работни семинари, включващи холотропно дишане. Освен това, лично съм преживял повечето в собствените си неординерни състояния на съзнанието. В сравнение с тях, опитът ми с психоидните феномени, за които става дума в този раздел, е само откъслечен, с изключение на синхроничността - често срещано явление в работата на всеки изследовател на НСС. Все пак смятам, че психоидните явления заслужават да бъдат най-малкото споменати в този контекст, въпреки крайно спорното им естество. Те би трябвало да фигурират в дискусията за трансперсоналните преживявания по няколко причини.

Първо, психоидни феномени са регистрирани в мистичната литература на най-различни култури и епохи, и го достатъчно последователно, за да получат и дължимото внимание. Обикновено се споменават във връзка с други ТПП. чието съществуване е потвърдено от съвременните изследвания на съзнанието. Освен това, има и конкретни доказателства за някои психоидни феномени, които ни предлагат аналитичната психология на Юнг, емпиричната психиатрия и съвременната парапсихология. И накрая, научният климат постепенно става по-благоприятен за изследвания в тази насока.

Основната пречка в такива случаи е била и си остава механистичната представа за съзнанието и неговото отношение към материята, която е характерна изобщо за нютонистко-картезианската наука. Безапелационният постулат, че съзнанието е случаен продукт на материята и епифеномен на физиологичните процеси в мозъка, направи невъзможно и дори абсурдно провеждането на такива изследвания. Но съвременните открития в някои научни дисциплини като квантовата физика, информатиката и системологията, биологията, танатологията, неврофизиологията и психеделичните изследвания, подсказват, че разумът, а може би и съзнанието са вродени свойства на природата и космоса. В контекста на формиращата се нова научна парадигма съществуването на различните психоидни феномени изглежда не само възможно, но в известен смисъл и „нормално”. За в бъдеще остава да се направи щателна и обективна проверка на най-фрапиращите данни, както и да се преформулират основните теории в съвременен дух.

Някои аспекти на психоидните явления могат да се разгледат в психологически план, други - в чисто физически. Съотношението на тези два компонента варира при различните типове преживявания, както и при тези от една и съща категория. Дори един конкретен феномен много често се влияе от обстоятелствата и от гледната точка на свърза ните с него лица. В много случаи психоидните явления сами по себе си са достатъчно променливи, за да позволяват и психологически, и чисто физически интерпретации, в зависимост от подхода на изследователя. Тук можем да приведем за пример удивително честите аварии в електронното оборудване, които стават в най-критичните моменти на парапсихологически експерименти, странните съвпадения, провалящи записи, които биха могли да се окажат убедителни доказателства или пък абсурдните противоречия между отделните данни в проучванията на НЛО. Тези и редица други признаци подсказват, че въпросната „амбивалентност” на психоидните явления трябва да се възприема по-скоро като вродена черта, отколкото като причина да се поставя под въпрос тяхното съществуване и валидност.

Психоидните феномени могат да се разделят на три големи категории. Първата включва всички онези необичайни случаи на синхроничност, свързваща различни ТПП с физическите явления във феноменалния свят. Тук съзнанието взаимодейства по специфичен начин със света на материята, за да създава смислови гещалти. Това обаче не означава непременно, че съзнанието се намесва активно в материалната реалност и предизвиква физически промени Материалните явления като такива и сами по себе си са неизменно свързани с нютонисткия свят - те се подчиняват на причинно-следствената връзка и не влизат в противоречие с традиционно утвърдените естествени закони.

Във втората категория са спонтанните психоидни явления, в които психологическите процеси видимо влияят на физическата реалност и променят законите, които механистичната наука е приела за неотменни. Само че тези явления не възникват стихийно, а като резултат на конкретно намерение. Индивидът би могъл съзнателно да изгради контекст за тяхната поява, както е в случая с психоидните феномени, случващи се по време на различни целенасочени спортни дейности или в спиритичните сеанси (с т. нар. физически медиуми), но не може да ги предизвика със силата на волята си. Други примери за психоидни явления от този тип са: стигматите, полтъргайстите, срещите с „летящи чинии” (НЛО) или пък сиянието от телата на светци и духовни учители.

Третата категория включва случаите с интенционална психокинеза или, с други думи, конкретна и съзнателна намеса във физическия свят с психологически средства. Тук влизат редица лечителски методи, племенните ритуали за дъжд и други подобни прагматични цели, различните форми на магия, волевият контрол върху автономни функции, свръхестествените способности (сидхи) на йогите, трансовите феномени, движенето на предмети по желание, хипнозата от разстояние, лабораторните експерименти с психокинеза и др

1. Синхронични връзки между съзнанието и материятаИдеята за синхроничността като смислово значима алтернатива на линейната последователност, доминираща мисленето

на нютонистко-картезианската наука, е формулирана за първи път от Карл Густав Юнг. Според него, това е „некаузален принцип”, отнасящ се за събития, които са смислово свързани, но не съвпадат по време и по място (Jung 1960). Синхроничността може да приема най-разнообразни форми - някои от тях свързват индивиди и събития, случили се на различни места, а други ги свързват по същия начин във времето В този контекст ще насоча вниманието ви към по-интересните форми на синхроничност -тези, които свързват интрапсихичните явления на дадена личност, от типа на сънища, спонтанни видения, медитативни състояния, психеделични феномени или „разминаване със смъртта” - с физическите явления в нейния живот.

Синхроничните явления от този род могат да се асоциират с всички форми на ТПП, а понякога и с отделни аспекти на перинаталния процес. Един от примерите на самия Юнг е знаменитата история с онзи рядък вид майски бръмбар, който се блъснал в прозореца на кабинета му точно когато разсъждавал върху символиката на египетския скарабей, появил се в съня на негов пациент, който пък бил определено „резистентен” към каквато и да било форма на трансперсоналност (Jung 1961). Вече стана дума за някои по-важни синхронични явления, съпътстващи преизживяването на кармичните реминисценции. Друг типичен пример е често срещащото се натрупване на опасни ситуации и инциденти - дори и причинени от други хора

65

или от независими външни фактори - в живота на хора, които при своите вътрешни самонаблюдения са се доближили плътно до т. нар смърт на егото. Когато те преминат смъртта на егото и емпиричното прераждане, гореспоменатите опасни ситуации изчезват като с вълшебна пръчица, както впрочем и са се появили.

По същия начин, ако субектът е имал силно преживяване от шаманистичен тип, включващо дух — покровител в жи-вотински облик, то същото животно може най-неочаквано да се появи под различни форми и в живота на този човек, като честотата на появите му не се поддава на рационално обяснение. Когато настъпи моментът на вътрешната конфронтация с архетипните образи на Анимуса, Анимата, Мъдрия старец или Ужасната богиня — майка, тези фигури се появяват и в ежедневния живот на субекта. Мнозина твърдят, че когато се заемат безкористно с някой проект, за който са получили „вдъхновение” от трансперсоналната сфера, започват да им се случват всякакви най-невероятни съвпадения и работата им потръгва изненадващо лесно.

Важно е да се знае, че синхроничните явления могат да се появят и в живота на хора, заели се с емпирично наблюде ние на трансперсоналната сфера. Впрочем традиционната психиатрия не прави разлика между автентичната синхроничност и психотичното изопачаване на околната действителност. И най-малкият намек за по-необичайни съвпадения в разказа на пациента автоматически се обявява за халюцинация и се възприема като симптом за душевно заболяване. Но непредубеденият изследовател, както и всеки, който си е направил труда да се запознае с фактите, много бързо ще се увери, че в случаите на истинска синхроничност въпросните съвпадения изобщо не могат да бъдат прогнозирани.

Юнг си е давал сметка, че феноменът синхроничност е несъвместим с традиционното научно мислене. Проявявал е огромен интерес към развитието на квантовата физика, както и към алтернативния светоглед, който тя предполага. Не друг, а Алберт Айнщайн е този, който при една своя частна визита го окуражава да отстоява идеята за синхроничността, тъй като тя е напълно съвместима с новото мислене във физиката (Jung 1973). Юнг се сближава и с Волфганг Паули, един от основателите на квантовата физика. Показателен е фактът, че неговото есе за синхроничността от години насам традиционно фигурира във всички издания на известния труд на Паули за ролята на архетипите в мисленето на астронома Йоханес Кеплер (Pauli 1955). Освен това, синхроничните явления в трансперсоналната психология имат известни сходства и с онези проблеми на модерната физика, свързани с теоремата на Бел (Bell 1966, Сарга 1982) Самият аз съм бил свидетел на много удивителни прояви на синхроничност, и то не само в работата си с психеделична и холотропна терапия, но и покрай покойния Свами Муктананда, който оглавяваше школата Сидха Йога Но тук бих желал да дам за илюстрация следния по-неординерен случай, разказан от световноизвестния митолог Джоузеф Кембъл по време на семинар в института Изълън, на който присъствахме с жена ми Кристина.

Ще ви разкажа за един случай на синхроничност в моя собствен живот Тогава живеех в Ню Йорк, в един апартамент на четиринадесетия етаж на Уейвърли плейс и Шесто авеню. Съгласете се, че последното нещо, което очаквате да видите в Ню Йорк, е богомолка. Но пък богомолката е културен герой в бушменския фолклор. По онова време се занимавах с бушменска митология и четях всичко, свързано с богомолката. Стаята, в която четях, имаше два прозореца - единият гледаше към Шесто авеню, а другият към река Хъдзън. Прозорецът към авенюто винаги ми бе вдъхвал опасения - не мисля, че съм го отварял повече от два пъти за всичките тези четиридесет и кусур години, през които живях там.

Та четях си аз за богомолката - имам предвид културния герой - и изведнъж ми хрумна да отворя прозореца към Шесто авеню. Отворих го, погледнах надясно и какво мислите, че видях? Една богомолка пълзеше нагоре по стената на сградата Беше точно до перваза на прозореца! Ей толкова голяма [показва с ръце] Гледаше право в мен, а лицето й бе досущ като лице на бушмен. Направо изтръпнах! Сигурно ще кажете, че е било най-обикновено съвпадение, но я ми обяснете какъв е шансът да се случи точно това?

2. Спонтанни психоидни явленияа. Абнормални физически силиВ духовната и мистичната литература от всички епохи човек може да открие безброй примери за радикални физи-

ологични изменения или привидно невъзможни постижения на хора, изпаднали в най-различни НСС. Соматичните изменения варират от стигматите, появяващи се в трансови състояния, за които би могло да се потърси и рационално обяснение, до такива екстремни ситуации като сиянието, излъчвано от телата на разни светци или случаите с абсолютно спонтанно самозапалване

По подобен начин много неща, случващи се в контекста на бойните изкуства, изглеждат свръхестествени Някои от тях стават съвсем спонтанно и стихийно, други изискват концентрация и воля и затова спадат към следващата категория. В книгата си Психичната страна на спорта (Psychic Side of Sports) Майкъл Мърфи и Риа Уайт (Murphy and White 1978) са събрали анекдотични свидетелства за изумителните постижения на атлети, граничещи с невъзможното и подсказващи участието на психоидни механизми. Освен това Мърфи и неговият екип провеждат съвместно с института „Изълън” в Биг Сър, Калифорния т. нар. Проект за телесна трансформация - едно задълбочено историческо изследване на всички неординерни прояви, включващи съзнанието и тялото, които са документирани през вековете.

б Спиритични феномени и физически медиумиТази група феномени, спадащи към същата категория, са традиционен обект на парапсихологията. Много хора съ-

общават, че са имали странни преживявания в разни замъци или къщи, „населени с призраци”, както и на ред други места. Често преживяванията на различни хора, и то без предварителен опит с подобни феномени, удивително си приличат и дори напълно съвпадат. В отделни случаи няколко свидетели едновременно възприемат едни и същи неща, в други става дума за конкретни промени, подлежащи на обективна проверка. Съвременен пример за този феномен е епизодът, който Карл Густав Юнг описва в своята автобиография (Jung 1961). През един определен период от живота си той усеща присъствието на духове в дома си и чува техните гласове.35 Тези преживявания са споделени и потвърдени и от други членове на семейството му. Той се съгласява да запише посланията на „духовете” и така се появяват знаменитите му Septem Sermones Ad Mortuos, гностически текст подписан с името „Базилидес”36.

По подобен начин в спиритичните сеанси, включващи това, което д-р Дж. Б. Райн нарича „физическо медиумство” (physical mediumship), участниците споделят определени преживявания като почуквания по пода и стените, докосвания от

35 Срв главата „Видения” в Юнг, Карл Густав Автобиография Спомени, сънища, размисли С , изд. ЕА, 1994 - Б пр66

невидими ръце, гласове, идващи от никъде, свирене на музикални инструменти, полъх на студен въздух и т. н. В някои случаи това се съчетава с появата на покойници или пък се чуват гласовете им - било самостоятелно, било с по мощта на медиум. В по-екстремни ситуации се стига, според сведенията, до телекинеза и материализация - левитация на хора и предмети, пренасяне на вещи по въздуха, поява на ектоплазмени формации или на цели писания и предмети без каквото и да било обяснение (т. нар. anopme36).

Дори и знаменити медиуми като Еусапия Паладино37 от време на време са били хващани в мошеничество, затова и измамата, и сериозната наука образуват едно странно неразривно цяло в историята на парапсихологията. Но едва ли можем да приемем, че толкова много внимание е било отделено на област, в която реално нищо не се случва. Едно обаче е сигурно, няма друга област, в която да има толкова много, и то единодушни свидетелства и въпреки това те да се обявяват за глупост и шарлатания. Сред изследователите с подобна печална участ са и хора с безукорна научна репутация като носителят на Нобелова награда, лекарят и физиолог Шарл Рише38 или пък сър Оливър Лодж39, член на Английската академия на науките.

в. Спонтанно повтаряща се психокинеза (полтергайст)Спонтанно повтарящата се психокинеза (RSPK)40, която парапсихолозите наричат с немския термин „полтергайст”

(poltergeist означава буквално „тропащ дух”), включва най-разнообразни и доста впечатляващи феномени като разместване и унищожаване на домашни вещи, хвърляне на кал и камъни, възпроизвеждане на звуци (почукване, звънене, драскане, подсвиркване, пеене или говор) и дори телепортация - мистериозно доставяне на най-различни артикули в заключени стаи или от тях, както и от плътно затворени чекмеджета или шкафове. В днешно време „физическото ме диумство” поне в своята крайна форма е почти на изчезване, но затова пък много случаи на полтергайст са обект на внимание от страна на съвременните изследователи.

Най-продължителните и най-задълбочени изследвания на полтергайстовите (или „Spuck”-) феномени са проведени в Западна Германия под вещото ръководство на световноизвестния парапсихолог Ханс Бендер. През последните 35 години екипът на Института за изследване на границите на психологията и психохигиената във Фрайбург (Freiburg Institut fuer Grenzgebiete der Psychologiе und Psychohygiene) е изследвал 65 такива случая и е публикувал впечатляващи доказателства за този феномен. Някои от случаите са описани в книгите на самия Ханс Бендер, заедно с не по-малко интригуващи данни за други парапсихологически феномени като телепатия, пророчески сънища, психокинетично огъване на метали, окултни материали, свързани с войната и НЛО (Bender 1984ab, 1985). Най-нашумелият съвременен случай с RSPK е т. нар. „Полтергайст от Оукланд”, изследван от Артър Хастингс (Hastings 1978). За полтергайстовите феномени общо взето се смята, че свързани с потиснатите инстинктивни влечения на дадена личност (обикновено подрастваща или бавно развиваща се).

Бих искал да илюстрирам тази категория с един случай, съобщен от Ханс Бендер (Bender 1984b). Особен интерес представлява фактът, че поне 40 свидетели са наблюдавали самите феномени или техните последствия. Сред тях има дипломирани инженери, физици, лекари, психолози и полицаи. Случаят е широко разгласен и от телевизията и пресата.

В края на ноември 1967 г в адвокатската кантора на Адам в баварския град Розенхайм започнали да стават загадъчни неща, Флуоресцснтното осветление, монтирано на тавана (висок 8 фута) постоянно угасвало Извиканите техници установили, че лампите са се извъртели с 90° от първоначалното си положение. Съобщавало се за силни звуци, спонтанно изключване на бушоните и изливане на течност в копирната машина. Четирите телефона („Сименс”) често звънели едновременно, разговорите се смесвали и връзката се разпадала В централата регистрирали несъществуващи разговори и сметката за телефона набъбнала безпрецедентно. Към всичко това по-късно се добавили спонтанни движения на картините в офиса, включително и завъртане на 360°. Няколко флуоресцентни лампи паднали от тавана за ужас на служителите. Техниците ги сменили с обикновени крушки, които обаче започнали тутакси да се люлеят и да гърмят една след друга. Уредите регистрирали разряд до 50 А, на които прекъсвателите не реагирали. Тогава Ханс Бендер извикал двама експерти от Института за плазмофизика в Мюних-Гархинг, които направили пълна осцилография на обекта. Но въпреки взетите мерки смущенията в захранването продължавали, при това били толкова сериозни, че кантората на Адам, заедно с криминалната полиция, завели дело срещу „неизвестен извършител” (Unbekannt).

Ханс Бендер продължил разследването си. В крайна сметка следите водели до едно 19-годишно момиче, Анемари Ш. Той стигнал до извода, че необходимото за целта „афективно поле” е създадено от силния емоционален интерес, който въпросната млада дама проявявала към своя шеф, специфичната ситуация в кантората и небивалия обществен интерес към целия случай. Когато Анемари се преместила на друга работа, произшествията в кантората моментално спрели. Тук си струва да се спомене още един детайл от анализа на физиците. Те стигнали до извода, че за да се провеждат телефонни разговори без използване на шайба, е необходим интелект с невероятно широки технически познания и способността да отчита интервали от време, простиращи се в рамките на милисекунди.

г. Неидентифицирани летящи обекти (НЛО)Последният представител на тази категория, на който искам да се спра, са т. нар. неидентифицирани летящи обекти

(НЛО), известни с популярното название „летящи чинии” Вече стана дума, че субективните преживявания, свързани с физически или метафизически космически кораби, установяване на контакт с техния екипаж или оборудване и дори срещите

36 Юнг, Κ Γ Ibid , c 382-395 - Б пр От фр. apporter, „да донеса” - Б пр37 С италианката Еусапия Паладино (1854-1919) се е занимавал Чезаре Ломброзо, както и английското Дружество за психични изследвания, което потвърждава с официален доклад нейните „свръхестествени” способности, включващи и левитация - Б пр38 Шарл Рише (1836-1909) е изследвал способностите на Еусапия Паладино - Б пр39 Оливър Лодж (1851-1940) е удостоен с рицарско звание за своите открития в областта на физиката, но е не по-малко известен и с това, че с помощта на медиумката мисис Ленърд се свързва с „духа на сина си, убит в Първата световна война, и дори написва цяла книга за разговорите си с него - Б пр40 От англ recurrent spontaneous psychokinesis - Б пр

67

с извънземни са нещо обичайно в НСС, затова лично аз бих се ограничил само с онези случаи, в които субективните свидетелства се съчетават с някакви материални доказателства. Има немалко основания да се смята, че заключенията на експертите от американските военновъздушни сили (имам предвид тези на комисията „Гръдж” и съставителите на „Синята книга”) са политически мотивирани. Очевидно същото важи и за специалната комисия към Университета на Колорадо, която свърза всички регистрирани появи на НЛО с естествени причини - балони, метеори, птици, отражения на светлини и др.

Както в случая с парапсихичните феномени, така и много съобщения за НЛО идват от хора, които са емоционално стабилни, образовани и интелигентни. Това дава достатъчно основания да се смята, че въпросните феномени са от психоидно естество, като психологическите и физическите им проявления се комбинират в най-различни съотношения. Тази особеност доста затруднява изследването им, особено в контекста на механистичната наука с нейната ясно очертана дихотомия: материално и/или психологично. Едно по-подробно разглеждане на данните за НЛО, и исторически, и съвременни, с всичките им противоречия, очевидно излиза извън рамките на настоящото изследване. Бих препоръчал на читателите великолепната книга на Карл Густав Юнг Flying Saucers A modern myth of things seen in skies (Jung 1964), както и творбите на Жак Вайе, посветил много години от живота си на задълбоченото и систематично изследване на НЛО (Vallee 1965).

3. Съзнателна психокинезаСъзнателната, интенционална психокинеза може да се определи като способност да влияеш на околната материална среда

без физическа интервенция (мускули и жлези), като просто си пожелаеш нещо да се случи или изпълняваш определени действия, които не са свързани чрез обичайните причинно-следствени отношения с крайния резултат.

а. Церемониална магияВ много древни и неевропейски култури са били изпълнявани сложни ритуали за дъжд, добра реколта, успешен лов или

да се извлече някаква друга практическа полза. За четиримата предсказатели в тибетския будизъм, които имат своите предшественици в местната бон-традиция, открай време се е твърдяло, че могат да контролират времето. Примери за много други форми на магия се срещат в мистичната и окултната литература от всички епохи. Колкото и странно, и нелепо да изглеждат на съвременното съзнание, възпитано в традициите на материалистичната наука, феномените от този род заслужават сериозно внимание от страна на непредубедения изследовател. Има достатъчно основния да се приеме, че тези действия имат психоиден характер и често се асоциират със съответните явления във физическия свят. Абсурдно е да се смята, че може да се изпълняват такива церемонии като изцеляване или „викане на дъжд”, и то от най-дълбока древност, ако те не дават ефект. Би било доста трудно на шамана да запази репутацията си след подобна серия от провали. Лично аз съм бил свидетел на обилния дъжд, който се изля няколко часа след ритуала, изпълнен от шамана-столетник дон Хосе Матсува от племето уичол, и то в разгара на една катастрофална, двегодишна суша в Калифорния. Тибетската култура е известна със своите изумителни постижения в сферата на човешката психика и съзнание. Репутацията на тибетските предсказатели би трябвало да се базира поне на някаква необичайна серия от синхронични явления и не може да се приписва единствено на суеверието и склонността към „самозалъгване” на т. нар. примитивни народи.

б. Изцеляване и врачуванеИсторическата и антроположката литература изобилстват с описания на най-различни форми на спиритуално изцеляване

(„веролечение” или „врачуване”), извършвано от отделни лица или цели групи, както и за комплексни ритуали със същото предназначение. Изследванията в тази област показват, че терапевтичният ефект на лечебните процедури и ритуали в системи като сантерия, палеризмо или ум6анда, изпълнявани в средите на латиноамериканските имигранти, в много случаи превъзхожда този на западната психиатрия и медицина. Все още не е ясно дали горното важи само за отделни емоционални и психосоматични смущения или обхваща цели категории от медицински проблеми. Изследванията на психеделиците показват, че много шамани разполагат със средства, много по-ефикасни от вербалните методи на западните психотерапевти. Изследователи с безукорна академична репутация като Уолтър Панке, Андрия Пухарич или Стенли Крипнър са били дълбоко впечатлени от феноменалните постижения на бразилския психик и хирург Арито или филипинския лечител Тони Αн-поа. както и много други.

е. СидхиЛитературата за индийските йоги съдържа многобройни сведения за изумителните им способности да контролират

различни автономни телесни функции: те могат например да спират кръвотечение или ударите на сърцето си, както и да живеят без храна и дори без кислород. Много от тези твърдения, дълго време смятани от академичната общност за обикновени измислици, вече се потвърждават и от съвременните научни изследвания. Систематичното проучване на тези феномени доведе и до създаването на различни технологии за биофийдбек, които позволяват и на съвсем нормални хора да контролират сърдечния си пулс, кръвното налягане, телесната температура и други автономни функции. Съобщенията за тибетския метод, известен като туммо, който може да доведе за съвсем кратък срок до удивително покачване на телесната температура, се потвърждават и от медицинското изследване на Бенсън и Епстайн, проведено с разрешението и помощта на Далай Лама (Benson et al. 1982).

Докато повечето от споменатите йогистки методики се вписват в западния медицински модел, то свръхестествените способности или сидхи, за които се казва, че могат да бъдат усвоени от отделни хора, и то след дългогодишна духовна практика, влизат в явно противоречие с нашия научен светоглед. Тук попадат съобщенията за левитация, проецирането в отдалечена местност, и билокация (физическо съществуване на две места едновременно), както и способността за материализиране и дематериализиране на различни обекти, включително и собственото тяло. Съществуването на тези феномени тепърва предстои да бъде потвърдено или опровергано от учените. Но в светлината на новите научни парадигми те вече не изглеждат абсурдни и по принцип невъзможни, каквито се оказваха в контекста на механистичната наука.

Друг феномен, спадащ към психоидната категория, е забележителната способност на отделни лица да извършват в състояние на транс неща, които изглеждат физически невъзможни - търкаляне по натрошени стъкла или изкачване на стълби с мечове вместо стъпала. Подобни явления все още могат да се видят в практиката на отделни групи в най-различни части на света. Някои от тези „невъзможни” постижения, например, индонезийският вариант на нестинарството, наскоро бяха

68

пренесени и в Калифорния и за кратко време се превърнаха в модно увлечение за десетки хиляди. Но ако ходенето по жарава, нагорещена до 1400° по Фаренхайт, и то без изгаряния, би могло да намери някакво естествено обяснение, то е повече от ясно, че нашата култура априорно отхвърля възможността за редица други явления от подобно естество.

г. Лабораторна психокинезаВ модерната парапсихология са регистрирани редица важни наблюдения на различни психокинетични явления и се

провеждат систематични лабораторни изследвания на този феномен с някои доста забележителни резултати. Методологията варира от простото хвърляне на зарове до по-софистицирани похвати с елементи на рандомизация, базиращи се на отделянето на електрони при радиоактивно разпадане, електронните технологии и съвременните компютри. Психокинезата е изследвана с помощта на движещи се цели (РК-МТ)41, например, зарове, изхвърляни чрез специални устройства, електронни часовници, изтичане на течности и излъчване на електрони. Значителен напредък е осъществен в сферата на психокинезата с помощта на по-трудните неподвижни цели (PK-ST)42. Парапсихологическите експерименти с живи цели (PK-LT)43 включват контролирани наблюдения на изцеляване при животни, растежа на растения и дейността на ензимите.

Някои изследвания, проведени в Съединените щати, Съветския съюз и другаде, се съсредоточават най-вече върху систематичното наблюдение на отделни лица, които могат да преместват предмети, без да ги докосват, да проецират ментални образи на фотографски филм, да влияят на околните чрез хипноза от разстояние или да огъват психокинетично метали. Тук ще се задоволя само да ги спомена, без да правя никакви изводи, тъй като правото за това се пада на изследователите и експертите в тази област. Читателите, които се интересуват, ще намерят повече информация в трудовете на Чарлз Тарт (Tart 1975a, 1977), Стенли Крипнър (Krippner 1977, 1980), Жюл Айзенбъд (Eisenbud 1967), Ръсел Тарг и Харолд Путоф (Targ and Puthoff 1978, Targ and Harary 1984), както и тези на Ханс Бендер (Bender 1984ab, 1985).

ФИЛОСОФСКИТЕ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА НА ТРАНСПЕРСОНАЛНИТЕ ПРЕЖИВЯВАНИЯ

Трансперсоналните преживявания имат някои много странни особености, застрашаващи самите устои на мате-риалистичната наука и механистичния светоглед. Учените, които сериозно са изследвали и/или преживявали тези феномени, се убеждават, че опитите на традиционната психиатрия да ги отхвърли като нерелевантни продукти на въображението или халюцинации, предизвикани от патологични процеси в мозъка, са повърхностни и неадекватни. Всеки, който е подходил непредубедено към трансперсоналното, неминуемо стига и до извода, че явленията, наблюдавани в тази сфера, представляват едно доста сериозно предизвикателство към нютонистко-картезианската парадигма на западната наука.

Тъй като се появяват в процеса на дълбинното индивидуално самонаблюдение, ТПП могат да бъдат интерпретирани и като интрапсихични явления в конвенционалния смисъл на думата. От една страна, те образуват постоянен емпиричен континуум с биографично-реминисцентни и перинатални преживявания. От друга, те осигуряват информация без посредничеството на сетивата от източници, които според конвенционалните представи не би трябвало да са достъпни.

Разказите на хора, преживели епизоди от ембрионалното си развитие, момента на зачеването и елементи на клетъчно, тъканно и органично съзнание, изобилстват с точни от медицинска гледна точка озарения за анатомичните, физиологичните и биохимичните аспекти на същите тези процеси. По подобен начин анцестралните преживявания, расовите и колективни спомени (в смисъла на Юнг) и кармичните реминисценции често съдържат специфични детайли, свързани с архитектурата, облеклото, оръжията, изкуството, обществената структура и религиозните практики на визираните култури и периоди, а дори и съвсем конкретни исторически събития. Лицата, които са преживели филогенетични секвенции или идентификация с определени животински видове, не само че ги намират за убедителни и автентични, но и получават в хода на процеса изумителни озарения, свързани с психологията и етологията на тези животни, специфичните им навици или по-необичайни репродуктивни цикли. В някои случаи това се съпътства от архаични мускулни инервации, нетипични за хората или дори такива сложни за изпълнение дейности като „танца на ухажването”.

Лицата, преживели епизоди на съзнателна идентификация с растения или части от тях, понякога съобщават за озарения, свързани с такива ботанически процеси като покълването на семената, фотосинтезата, опрашването, ролята на ауксините в растежа на растенията или пък притока на вода и минерали през техните корени и τ н. Също толкова обичайно е и убедителното усещане за съзнателна идентификация с неодушевена материя или неорганични процеси - океански води, огън, светкавица, вулканична дейност, торнадо, злато, диамант, гранит, та чак и със звезди, галактики, атоми и молекули. Но дори и тези преживявания спомагат за получаването на точна информация относно най-различни естествени процеси и явления.

Има още една интересна подкатегория ТПП. поддаващи се на ратификация и дори на емпирично изследване. Към нея спадат телепатията, психичната диагноза, ясновидството, предзнанието, психометрията, извънтелесните преживявания и други форми на екстрасензорно възприятие. Това е и единствената група ТПП, която понякога е била дискутирана в академичните среди, но за съжаление в подчертано негативен дух. Разбира се, от теоретична гледна точка особено интересни са трансперсоналните преживявания от психоидно естество.

Погледнато в по-широк план, няма никакви основания да се обособяват т. нар. „паранормални” явления в отделна категория. Тъй като много ТПП предлагат нова информация за вселената, и то получена по екстрасензорен път, ясното разграничение между психология и парапсихология изчезва или става съвсем произволно, особено когато се опознае и признае съществуването на трансперсоналния свят.

Философското предизвикателство, съдържащо се във всичко изброено досега, става още по-смущаващо поради факта, че в НСС трансперсоналните преживявания, отразяващи точно материалния свят, се появяват в един и същ континуум и са взаимосвързани с онези, чиито съдържание, според западния научен светоглед, не може да бъде част от обективната

41 От Psychokinesis - Moving Targets - Б пр42 Or Psychokinesis - Static Targets - Б пр43 От Psychokinesis - Living Targets - Б пр

69

действителност. В този контекст можем да споменем архетипите на Юнг - светът на божествата, демоните и свръхгероите, както и комплексните митологични, легендарни и приказни секвенции. Дори тези преживявания също могат да предложат нова, при това точна информация за религиозната символика, фолклора и митологичните структури на дадени култури, които дотогава не са били познати на въпросния индивид.

Съществуването и естеството на трансперсоналните преживявания нарушава някои от най-основните положения на механистичната наука. На свой ред това предполага и такива привидно абсурдни идеи като относителността и про-изволността на всички физически граници, наличието на нелокални връзки във вселената, възможността за комуникиране чрез непознати средства и канали, памет без материален субстрат, нелинейност на времето, както и способността на съзнанието да се асоциира с всички живи организми (включително низши животни, растения, едноклетъчни организми и вируси).

Много ТПП включват явления от микро- и макрокосмоса - светове, които не могат да бъдат директно опознавани от човешките сетива - или пък от периоди, които предшестват възникването на Слънчевата система, образуването на планетата Земя, зараждането на живите организми, развитието на централната нервна система и появата на Homo sapiens. Това недвусмислено подсказва, макар и да не го обяснява, че всеки човек съдържа в себе си информацията за цялата вселена и съществуванието изобщо, и има потенциален емпиричен достъп до всички нейни части. В известен смисъл той е цялата вселена, доколкото е и само една безкрайно малка частица от нея, отделна и не дотам значима биологична единица.

Трансперсоналните преживявания заемат специално място в картографията на човешката психика. Ясно е, че споменно-аналитичното ниво и индивидуалното несъзнавано попадат в сферата на биографичното. Перинаталната динамика се явява точката на пресичане или границата между персоналното и трансперсоналното. Това намира отражение в нейната дълбинна връзка с раждането и смъртта -началото и краят на индивидуалното съществуване. Трансперсоналните феномени разкриват тези връзки между индивида и универсума, които на настоящия етап не се поддават на обяснение. Единственото, което можем да кажем, е че на някакъв етап от перинаталното развитие се получава странен квалитативен „Мьобиусов” скок, при който дълбинното самонаблюдение на индивидуалното несъзнавано се превръща в емпирично опознаване на цялата необятна вселена, включително и на онова, което най-добре би могло да се опише като космическо съзнание или свръхсъзнание.

Естеството на трансперсоналните феномени е абсолютно несъвместимо с механистичната наука, но затова пък напълно се вписва сред онези революционни постижения в редица научни дисциплини, които вече определихме като новоформиращата се научна парадигма. Дисциплините, които имат най-сериозен принос за тази драстична промяна, са: квантовата физика (Capra 1975, 1982), астрофизиката (Davies 1983), кибернетиката, информатиката и системологията (Bateson 1979 and 1979, Maturana and Varela 1980, Varela 1979), теорията за морфичния резонанс на Рупърт Шелдрейк (Sheldrake 1981), изследванията на Пригожин в областта на дисипативните структури (Pngogine and Stengers 1984), Дейвид Бом и неговата теория за холодвижението (Bohm 1980), холографският модел на мозъка, създаден от Карл Прибрам (Pribram 1971, 1977) и процесологията на Артър Йънг (Young 1976).

Гореописаното разширяване на научната картография трябва да се отчита от всеки сериозен изследовател на такива феномени като психеделичните състояния, шаманизма, религията, мистицизма, обредите на прехода, митологията, парапсихологията, танатологията и психозата. Тук не става дума за чисто академичен интерес - всичко това подсказва съществени и революционни изменения в разбирането ни на психопатологията и предлага нови терапевтични възможности, за които традиционната психиатрия дори не е мечтала (Grof 1985).

70

ІІ.НОВИ ПЕРСПЕКТИВИВ ПСИХОТЕРАПИЯТА

И СЕБЕИЗСЛЕДВАНЕТОРазвитието на дистресиращи симптоми, които нямат никаква органична основа, може да се разглежда като индикация, че

човекът, действащ на погрешен принцип, е достигнал до точка, в която е станало очевидно, че старият начин на съществуване в света вече не работи и е незащитим. Възможно е подобна криза да се появи в определена и ограничена област от живота, например брака и половия живот, професионалната ориентация или преследването на различни лични амбиции, или да засегне едновременно целия му живот. Степента и дълбочината на тази криза корелират приблизително с развитието на невротични или психотични явления. Възникващата в резултат ситуация представлява едновременно криза или дори спешен случай, но и голяма възможност.

Появяващите се симптоми отразяват усилието на организма да се освободи от старите стресове и травмиращите отпечатъци и да опрости съществуването си. В същото време това развитие е процес на откриване на своята истинска идентичност и на измеренията на собственото същество, които свързват индивида с Космоса и са съизмерими с цялото съществуване. При благоприятните условия и с добра подкрепа този процес може да доведе до радикално разрешаване на проблемите, психосоматично изцеляване и еволюция на съзнанието. Затова той трябва да се разглежда като потенциално благотворна, спонтанна изцелителна дейност на организма, която трябва да се подкрепя, а не да се потиска Това разбиране на природата на психопатологияга е основното кредо на холотропната терапия

Основната цел на техниката на Емпиричната психотерапия е да активира несъзнаваното, да освободи енергията, блокирана в емоционални и психосоматични симптоми, и да превърне стационарния баланс на тази енергия в поток от преживявания. Холотропната терапия гледа благосклонно на активиране на несъзнаваното, което е толкова мощно, че води до ННС. Този принцип е относително нов в западната психотерапия, но от векове или хилядолетия се използва в контекста на шаманските процедури, туземните целителни церемонии, rites de passage44, срещите на различни секти на екстаза и в древните загадки на смъртта и прераждането.

За психотерапиите, които използват техники за промяна на съзнанието с такава сила, личностно или биографично ориентираният модел на съвременната психиатрия очевидно е недостатъчен и неадекватен По време на подобна преживелищна работа става ясно - често още на първия сеанс, - че корените на психопатологията се простират далеч отвъд събитията от ранното детство и индивидуалното несъзнавано. Преживелищната терапевтична работа ще разкрие (зад традиционните биографични корени на симптомите) дълбоките връзки с недвусмислените трансбиографични области на психиката, например елементите на трудно разбираемата среща със смъртта и раждането, характерна за перинаталното равнище, и целия спектър от фактори с трансперсонална природа.

По тази причина използването на тесни биографични модели в комбинация с преживелищните техники по необходимост функционира като концептуална усмирителна риза, пречи и е непродуктивно. Истински ефективното лечение не може да се ограничава до работата върху биографични въпроси. Следователно моделът на психиката, използван в терапевтичния подход, който е основан на холотропните принципи, трябва да се разшири отвьд биографичното равнище на индивидуалното несъзнавано, за да включи перинаталните и трансперсоналните области

Принципи на холотропната терапияСега можем да обобщим основните принципи на холотропната терапия. Основният й принос е в признаването на

изцелителния, трансформационния и еволюционния потенциал на НСС. Тъй като тези състояния на човешката психика, изглежда, демонстрират спонтанна изцелителна активност, холотропната терапия използва техники за облекчаване на психиката и за предизвикване на необичайни състояния на съзнанието (НСС). В типичния случай това променя динамичното равновесие, което лежи в основата на симптомите, трансформира ги в поток от необичайни преживявания и в този процес ги консумира. Следователно задачата на подпомагащия или на терапевта (използвам тук тази дума в оригиналния гръцки смисъл на подпомагане в изцеляването) е да подкрепят преживелищния процес с пълно доверие в неговата изцелителна природа, без да се опитват да го променят.

Важно е терапевтът да подкрепя преживелищното разгръщане, дори ако в момента не го разбира. Възможно е някои силно трансформационни преживявания изобщо да нямат съдържание. Те се състоят от последователности от интензивно натрупване на емоции или физическо напрежение и след това дълбоко освобождаване и релаксация. Често прозренията и специфичното съдържание се открояват по-късно в процеса или дори през следващи сеанси. В някои случаи разрешаването се появява на биографично равнище, в други - във връзка с перинаталния материал или с различни трансперсонални теми. От време на време драматично емоционално и психосоматично изцеляване и личностна трансформация с дълготрайни ефекти се свързват с преживявания, които изобщо убягват на рационалното разбиране. Ще опиша такава ситуация, която се случи в един от нашите преживелищни семинари в института „Изълън” Допълнителни примери за необичайни терапевтични механизми са описани по-нататък в книгата (с 294 и следващите)

Преди да участва в един от нашите петдневни семинари, Гладис от дълги години страдала от сериозни пристъпи на депресия, придружени от интензивна тревожност Те обикновено започвали всеки ден след 4 часа сутринта и продължавали няколко часа. Било й много трудно да мобилизира силите си, за да посрещне новия ден.

В сеанс по холотропно дишане Гладис реагира с необикновено активиране на физическа енергия, но независимо от

44 От френски - ритуали за осъществяване на прехода от един статус в друг. На български са известни и като „обреди на прехода” - Ь пр71

интензивната работа върху тялото в края на сеанса тя не беше достигнала до задоволителен изход Това е ситуация, която е съвсем необикновена, когато се полагат системни усилия за подпомагане на интегрирането на сеанса. На следващата сутрин депресията й се появи както обикновено, но беше значително по-изявена. Виждайки състоянието й, решихме да променим програмата за сутрешния сеанс и веднага да пристъпим към преживелищна работа.

Помолихме я да легне в средата на групата, да диша дълбоко, да се предаде на потока на музиката и да приеме всяко пре-живяване, което може да се появи при тези обстоятелства За около 50 минути Гладис имаше силен тремор, издаваше висо ки звуци, сякаш се бореше с невидими врагове и демонстрираше други признаци на силна психомоторна възбуда. В ретроспекция след това тя разказа, че тази част от преживяването с включвала повторно изживяване на раждането й.

По-късно в сеанса писъците й станаха по-изразени и започнаха да наподобяват думи на непознат език Насърчихме я да крещи така, както й идва отвътре, без да се цензурира или да преценява виковете си, дори ако за нея те нямат никакъв сми съл Постепенно движенията й станаха силно стилизирани и емфатични и тя запя силна повтаряща се последователност, която звучеше като някаква молитва

Това събитие повлия върху групата изключително силно. Без да разбират думите и без да знаят какво става в Гладис, повечето участници бяха дълбоко трогнати и започнаха да плачат Когато завърши песента си, тя се успокои и навлезе в състояние на пълно блаженство и екстаз, в което остана повече от час абсолютно неподвижна. По-късно, когато разказваше в интроспекция за преживяването си, тя сподели, че е почувствала неустоим подтик да направи това. Не разбирала какво е станало и посочи, че няма никаква представа какъв език е използвала в песента си

Един психоаналитик от Аржентина, който участваше в групата, посочи, че Гладис с пяла на съвършен сефарадски език, тъй като по една случайност той го знаел Този език, наречен също „ладино”, е юдео-спаниолски хибрид, който се състои от средновековен испански и иврит Гладис не беше еврейка и дори не говореше съвременен испански. Никога не беше чувала за „ладино”, не знаеше за неговото съществуване и нямаше представа какво е това.

Буквалният превод на песента, която оказа такова силно влияние върху групата, беше „Страдам и винаги ще страдам. Плача и винаги ще плача Моля се и винаги ще се моля „ Този епизод и ефектът му върху Гладис си остана загадка както за нея, така и за нас.

Несъмнено най-силната техника за предизвикване на НСС и за активиране на психиката е използването на психеделични вещества. Това обаче е радикален подход, който потенциално включва сериозни рискове и следователно изисква специални предпазни мерки, умения и следване на строги правила. В този контекст няма да обсъждам принципите на психеделичната терапия и ще насоча интересуващите се читатели към предишните ми публикации, посветени специално на тази тема (Grof 1977, 1980 и 1985).

През последните 10 години двамата с жена ми Кристина разработихме ефективен подход, който не използва наркотици и който наричаме холотропна интеграция или холотропна терапия. Както написах по-горе, холотропната стратегия в терапията в най-широкия смисъл е характерна за много и различни подходи, включително различни шамански процедури, туземни изцелителни церемонии, изцелителния трансов танц на бушмените кунг и на други групи, rites de passage, психеделичната терапия, определени форми на хипноза и други преживелищни психотерапии и различни духовни практики. Аз обаче бих искал да запазя термина „холотропна терапия” за нашата лечебна процедура, която комбинира контролирано дишане, музика и други форми на звукова технология и фокусирана работа върху тялото. На следващите страници ще опиша този процес и ще обсъдя отделните му елементи.

ТЕРАПЕВТИЧНИ ЕФЕКТИ ОТ ИНТЕНЗИВНОТО ДИШАНЕ (ПНЕВМОКАТАРЗИС)

От векове е известно, че чрез включващи дишането техники е възможно да се предизвикват дълбоки промени в съзнанието. Процедурите, които са били използвани за тази цел от различни древни и незападни култури, обхващат много широк спектър - от драстичните намеси в дишането до фините и софистицирани упражнения на различните духовни традиции. Например първоначалната форма на баптизма такъв, какъвто е бил практикуван от есеите, е включвала потопяване на инициата под вода, което обикновено е приближавало човека на косъм от смъртта заради задушаване. Тази драстична процедура е предизвиквала убедително преживяване на смърт и прераждане и съвременната форма, включваща поръсването с вода и четенето на молитва, е неин много далечен отглас. В някои други групи неофитите са били полузадавяни с помощта на пушек или чрез задушаване или притискане на каротидните артерии. Фундаментални промени в съзнанието могат да се предизвикат чрез двете крайности на скоростта на дишане: хипервентилацията и продължителното задържане на дъха, или чрез комбинацията между двете. Софистицирани и усъвършенствани методи от този вид могат да се открият в древната индийска наука за дишането, или пранаяма45.

Специфични техники, включващи интензивно дишане или задържане на дъха, са част от упражненията на Кундалини46

йога, сидха йога, тибетската ваджраяна, суфистките47 практики, бирманския будизъм, даоистката медитация и много други. По-фини техники, които подчертават специално осъзнаване на дишането, а не промени на дихателната динамика, заемат видно място в сото48 дзен-будизма и в определени даоистки и християнски практики. Ритъмът на дишането може индиректно

45 Санскритски „контрол на дишането”: в йогистката система на индийската философия четвъртият от осемте етапа, които трябва да отведат човека към самадхи, или състоянието на съвършена концентрация. Непосредствената цел на пранаяма е да намали дишането до равен ритъм, изпълняван без усилия, като по точи начин помага за освобождаването на съзнанието на човека от внимание към телесните функции. - Б пр.46 В някои тантристки (езотерични) форми на нога космическата енергия. която се крие във всеки, изобразявана като навита змия, лежаща в основата на гръбнака. - Б. пр.47 Мистична ислямска практика, в която мюсюлманите искат да открият божествената любов и познание чрез пряко лично преживяване на Бога. Суфизмът се състои or множество мистични пътища, чиято цел е да потвърдят природата на човека и на Бога и да подпомогнат преживяването на божествената любов и мъдростта в света. - Б пр48 Най-голямата от дзен-будистките секти в Япония. - Б. пр.

72

силно да се повлиява чрез такива ритуални изпълнения като маймунската песен от о. Бали49, или кетджак50, гърлената музика на ескимосите инуит51 и пеенето на киртани52, бхаджани53 или суфистки песни.

Самите ние сме експериментирали (особено в контекста на нашите едномесечни семинари в института „Изълън” в Биг Сър, Калифорния) с различни техники, включващи дишане. Някои от тях произхождат от духовните традиции, а други - от преживелищните психотерапии на хуманистичната психология. От всички методи избрахме простото ускоряване на дишането. Стигнахме до заключението, че конкретната техника на дишане е по-маловажна от факта, че пациентът диша учестено и по-ефективно от обикновено и освен това е напълно концентриран върху вътрешните процеси и ги осъзнава. В холотропната терапия общата стратегия е да се доверяваме на вътрешноприсъщата мъдрост на тялото. Следователно пациентите трябва да се насърчават да „слушат” вътрешните насоки от организма си, а не да следват определена концептуална схема.

Ние успяхме многократно да потвърдим наблюдението на Вилхелм Райх, че психологическите съпротиви и защити използват механизма на ограничаване на дишането, което има специално място сред физиологичните функции на тялото. То е автономна функция, но лесно може да се повлиява по пътя на волята. Увеличаването на скоростта и на дълбочината му обикновено отслабва психологическите защити и води до освобождаване и поява на несъзнаван (и свръхсъзнаван) материал. Освен ако човек не е наблюдавал или не е преживял лично този процес, е трудно да повярва чисто теоретично в силата и ефикасността на тази техника.

Природата и ходът на емпиричните сеанси, които използват метода на хипервентилацията, се различават съществено при отделните хора и могат да се опишат само по общ начин и в статистически термини. В някои случаи продължителната хипервентилация води до засилена релаксация, чувство на разширение и благополучие, както и до видения за светлина. Възможно е човекът да е залят от чувства на любов и мистична свързаност с другите хора, природата, целия Космос и Бога. Преживяванията от този вид са изключително изцелителни и пациентът трябва да се насърчава да им позволи да се развият (това следва да се обсъди в подготвителния период преди сеанса).

Изненадващо е колко много хора в западните култури -поради силна протестантска етика54 или по други причини -имат огромни трудности да приемат екстазните преживявания, освен ако не следват страдание и усилена работа (а дори и тогава). Възможно е да силно да чувстват, че не ги заслужават, и да им реагират с вина. Ако това е било изя снено и пациентът приеме преживяването, сеансът може да премине без никаква намеса от страна на терапевта и да е изключително благотворен и продуктивен. Вероятността за такъв гладък ход обикновено се засилва с броя на холотропните сеанси.

В повечето случаи обаче хипервентилацията води до първите повече или по-малко драматични преживелищни пос-ледователности под формата на интензивни емоции и психосоматични прояви. Преди да обсъдя използването на дишането за терапевтични цели, ми се струва подходящо и необходимо (особено за читателите с медицинско образование) да дискутирам накратко определени погрешни разбирания за хипервентилацията, които, изглежда, са дълбоко вкоренени в западния медицински модел. Учебниците по физиология на дишането описват т. нар. хипервентилационен синдром: предполагаемо стандартна и задължителна физиологична реакция на учестеното дишане. Тук спадат най-вече прословутите карпопедални спазми: подобни на тези при тетануса контракции на ръцете и краката.

Симптомите на хипервентилационния синдром обикновено се разглеждат в патологичен контекст и се обясняват от гледна точка на биохимичните промени в състава на кръвта, например увеличената алкалност и намалената йонизация на калция. Известно е, че определени психиатрични пациенти са склонни да развиват спонтанни епизоди на хипервентилация с драматични емоционални и психосоматични прояви. Това е особено често срещано при пациентите с хистерия. Типичният подход към тези епизоди е да се предписват транквиланти, интравенозно да се влива калций и да се диша в книжна торба, за да се предотврати намаляването на белодробния въглероден двуокис.

Ние сме провели сеанси по холотропно дишане с хиляди хора и сме установили, че това разбиране за ефектите от хипервентилацията е неправилно. Има много хора, при които дори интензивна хипервентилация в продължение на дълго време не води до класическия хипервентилационен синдром, а до прогресивна релаксация, силни сексуални чувства и дори мистични преживявания. Други развиват напрежение в различни части на тялото, но моделите са много различни от карпопедалните спазми. Нещо повече: продължителната хипервентилация не води до прогресивно увеличаване на това напрежение, а до оргазмена кулминация, следвана от дълбока релаксация, като последователността обикновено следва модел, наподобяващ сексуалния оргазъм.

Освен това при многократните холотропни сеанси съществува обща тенденция към прогресивно намаляване на цялостното количество мускулно напрежение и различни емоции. Това, което сякаш се случва в този процес, е, че организмът е склонен да реагира на променената биохимична ситуация, като изважда на повърхността - в някакви повече или по-малко стереотипни модели - различни видове старо, дълбоко вкоренено напрежение и се освобождава от тях чрез периферно изпразване. Това елиминиране или редуциране на натрупаната енергия по време на холотропните сеанси може да стане по два различни начина.

Първият е под формата на катарзис и отреагиране, които включват тремор, тикове, интензивни телесни движения, кашляне, гадене, повръщане, крясъци и други типове вокално изразяване или засилена активност на автономната нервна система. Това е механизъм, който е добре известен в традиционната психиатрия от времето, когато Зигмунд Фройд и Йозеф Бройер (Freud & Breuer 1936) публикуват изследванията си върху хистерията. Той се използва в традиционната психиатрия и особено в лечението на травматични емоционални неврози и е много често срещан в новите преживелищни психотерапии,

49 Остров и провинция в Индонезия, на 1.6 км източно от остров Ява с площ от 5 561 кв. км. - Б. пр50 На о. Бали кетджак е ритуал, при който групи, седнали в концентрични кръгове, комбинират натъртено произнесени срички в пулсиращи ритмични фрази -Б пр51 Племе в Канада и Гренландия. - Б. пр.52 Химни на възхвала на Бога в Бангладеш. - Б. пр.53 Индийски религиозни песни. - Б. пр.54 Понятие, въведено от Макс Вебер - вж едноименната му книга - Ь пр

73

например неорайхианската, гещалт- и първичната терапия. Когато не се ограничава до биографичното равнище и му се позволи да продължи напред към перинаталните и трансперсоналните области, това е ефективен терапевтичен механизъм и средство за намаляване на емоционалното и психосоматичното напрежение.

Вторият механизъм представлява принцип, които е нов в психиатрията и психотерапията и, изглежда, в много отношения е дори още по-ефективен и интересен. Тук дълбокото напрежение излиза на повърхността под формата на продължителни контракции и спазми. Чрез поддържането на такова непрестанно мускулно напрежение за дълги периоди от време организмът консумира огромни количества натрупана енергия и опростява функционирането си, като се освобождава от тях.

Двата механизма имат своите паралели в спортната физиология, където е добре известно, че е възможно да се работи и да се тренират мускулите по два различни начина - изотоничен55 и изометричен56. Както показват имената им, по време на изотоничните упражнения напрежението на мускулите остава постоянно, докато дължината им варира, а при изометричните упражнения се променя напрежението, но дължината на мускулите остава еднаква Добър пример за изотонична дейност е боксът, докато вдигането на тежести определено е изометрично. Независимо от външните си различия тези два механизма имат много общи неща и в холотропната терапия много ефективно се допълват взаимно

Типичен резултат от добрия холотропен сеанс е дълбокото емоционално освобождаване и физическото отпускане много пациенти споделят, че се чувстват по-релаксирани отвсякога. Следователно продължителната хипервенгилация в крайна сметка представлява изключително силен и ефективен метод за намаляване на стреса и води до емоционално и психосоматично изцеляване. Спонтанните епизоди на хипервентилация при психиатрични пациенти могат да се разглеждат като опити за себеизцеляване. Това е разбирането, откривано в духовната литература В сидха йога и в Кундалини йога преднамерената хипервентилация (бастрика) се използва като една от техниките за медитация, а епизоди на учестено дишане често се появяват спонтанно като проява на шакти57 (или активираната енергия Кундалини), наричана крия58. Тези наблюдения подсказват, че спонтанните епизоди на учестено дишане, появяващи се при психиатричните пациенти, би трябвало да се подкрепят, а не да се потискат на всяка цена.

Природата и ходът на холотропните сеанси варират значително при отделните хора и при един и същ човек в различните сеанси. Както споменах по-рано, за някои лица преживяването може да премине от началото до края без никакви емоционални или психосоматични разстройства. В повечето случаи обаче хипервентилацията (първоначално) води до повече или по-малко драматични преживелищни последователности. След интервал, който е строго индивидуален, човекът започва да преживява силни емоции и развива стереотипни модели на мускулно „брониране”

Наблюдаваните в този контекст емоционални качества могат да покриват широк спектър. Най-често срещаните са гневът и агресията, тревожността, тъгата и депресията, чувствата на провал и малоценност, вината и отвращението. Наред с мускулното напрежение физическите прояви включват главоболие и болки в различни части на тялото, гадене и повръщане, задавяне, твърде обилно слюнкоотделяне, изпотяване, сексуални чувства и най-различни моторни движения.

55 От гръцки - еднаквост на напрежението на налягането - Б. пр56 От гръцки - с равна мярка упражнения, при които мускулите за кратко се напрягат срещу друга група мускули или неподвижен обект - Ь пр57 От санскрит - сипа, енергия - Ь пр58 От санскрит - действия - Ь пр

74

Фигура 17а-г. Четири рисунки на един и същ пациент от сеанси по холотропно дишане. Те представляват мощно преживяване на смърт и прераждане, преживелищна идентификация с архетипните фигури на Шива Натараджа (Господарят на танца) и на Великата Майка богиня, и чувство на единство със залеза на тихоокеанския бряг на Биг Сър

Някои пациенти остават напълно спокойни и почти неподвижни. Възможно е те да имат дълбоки преживявания, но въпреки това външният наблюдател остава с впечатлението, че не се случва нищо или че те спят. Други са възбудени и демонстрират богата моторна активност: силно треперят и се гърчат, въртят се и се мятат насам-натам, заемат утробни пози, държат се като бебета, мъчещи се да излязат от родилния канал, или изглеждат и действат като новородени. Освен това движенията на пълзенето, плуването, копаенето или катеренето са често срещани. Акустичните прояви на процеса са много богати и включват въздишки, стонове, хленчене, крясъци, бебешко бърборене, безсмислени приказки, спонтанно пеене, говорене на непознати езици и широк спектър от животински звуци.

Понякога движенията и жестовете са изключително фини, сложни, диференцирани и много специфични. Например тук спадат странните животински движения, имитиращи змии, птици или хищници от семейството на котките, свързани със съответните звуци. Понякога пациентите спонтанно заемат различни йогистки пози и жестове (асани и мудри), които на интелектуално равнище не познават. От време на време автоматичните движения и/или звуци приемат формата на ритуални

75

танци или други изпълнения от различни култури: шаманското изцеляване, танците от о. Ява, „маймунското пеене” от о. Бали, символните движения на индийските балетни школи катакали59 или манипури60, гърлената музика на ескимосите инуит, тибетското или монголското многогласно и обертоново пеене или японското кабуки61

По време на холотропното дишане в определени области на тялото обикновено се развива физическо напрежение. Далеч от това да е проста физиологична реакция на хипервентилация, то има сложна психосоматична структура, различава се при отделните пациенти и обикновено има специфично психологическо значение за конкретния човек. Понякога физическото напрежение представлява интензифициран вариант на напрежението и болките, които пациентът познава от всекидневието си или като хроничен проблем, или като симптоми, които се появяват в определени специални моменти, например периоди на интензивен емоционален или физически стрес, крайна умора, липса на сън, отслабване вследствие на болест и използване на алкохол или марихуана. Друг път може да се разпознае като повторно активиране на стари трудности, които човекът е имал в младенчеството, детството, пубертета или при тежък емоционален стрес.

В повечето случаи е възможно да се идентифицират конкретните биографични, перинатални или трансперсонални източници на различните форми на психосоматичен дискомфорт по време на холотропното дишане или поне да се открие тяхното общо психологическо значение. На следващите страници ще опиша типичните предпочитани области, в които се появява физическото напрежение по време на сеансите по холотропно дишане, и ще обсъдя техните най-често срещани психологически връзки. Важно е да се подчертае, че описанието е статистическо по природа; то очертава всички основни прояви, които се наблюдават в голяма група от пациенти в голям брой сеанси. В конкретния сеанс конкретният пациент ще проявява само индивидуализирана извадка от тези прояви, която понякога е силно ограничена.

Когато се развият в ръцете и краката, спазмите (карпопедалните спазми на традиционната медицина) обикновено отразяват дълбок конфликт между силни импулси за някакви специфични действия и противоположна, но еднакво силна тенденция към потискане. Следователно това е динамично равновесие, което включва едновременна стимулация със сравнима интензивност на екстензорите62 и на флексорите63. Пациентите, имащи тези спазми, често споделят, че чувстват потисканата агресия и импулсите да се обърнат към другите или неизразените сексуални склонности през целия си живот (или през повече от един човешки живот). Понякога болезненото напрежение от този вид може да представлява блокирана творческа експресия, например импулса да се рисува, да се пише, да се танцува, да се свири на музикален инструмент, да се върши някаква занаятчийска работа или да се изцеляват другите със собствени ръце.

В този контекст е често срещано да се получават прозрения за природата на конфликта, лежащ в основата на напрежението и на неговите биографични, перинатални или трансперсонални корени. В процеса напрежението обикновено достига кулминация, следвана от дълбоко освобождаване. Когато това стане, човекът чувства, че енергийният блокаж е бил отстранен и енергията може да тече свободно през ръцете му. В течение на годините многократно сме виждали, че субективното чувство за разблокиране се следва от необикновено освобождаване на потиснатите импулси, които лежат в основата на спазмите. Пациентите често откриват начини за творческо изразяване и демонстрират забележителни постижения в рисуването, танцуването, писането, занаятчийството или в изцелителните дейности.

Освобождаването на енергийния блокаж в ръцете има важни медицински последствия. Като правило енергийно блокираната област не се снабдява достатъчно с кръв. Пациентите, които развиват силно напрежение в крайниците си по време на холотропното дишане, обикновено са тези, които във всекидневието си страдат от лошо кръвообращение и се оплакват от студени ръце или крака. Разблокирането на енергията може да доведе до драматично и окончателно подобрение на кръвообращението. На няколко пъти сме виждали примери за това при лица с много сериозни проблеми с кръвообращението, получили диагнозата „болест на Рейно”64.

Друг важен източник на мускулно напрежение са спомените за стари соматични рани, причинени при операции или инциденти. По времето, когато такива болезнени рани са били нанесени, човекът е трябвало да потиска - често за дълго - всякакви емоционални и физически реакции на болката. При лечението травмите са били коригирани анатомично, но емоционалните компоненти са останали нетретирани и не са били адекватно интегрирани. Спомените за такива ситуации представляват незавършени психологически гещалти с голяма значимост. Те могат съществено да допринасят за бъдещи психологически проблеми и, обратното, емпиричната работа с тях би могла да доведе до емоционално и психосоматично изцеляване.

Напрежението в краката и ходилата има подобна динамична структура като това в ръцете и дланите, само че не е така сложно. Това отразява факта, че краката и ходилата са далеч по-неспециализирани от ръцете и дланите и ролята им в

59 Една от основните форми на класическата танцова драма в Индия, като другите са бхарта-натая, катак, манипури, кучипуди и ориси. Характерна за югозападна Индия (Керала), това е танцова драма, основана на някаква тема от Рамаяна, Махабхарата и истории от литературата Шайва. Изпълнява се на открито и продължава цяла нощ По време на действието хорът пее историята така, както е изобразявана чрез жестове от танцьорите Традиционно се изпълнява изключително от мъже и млади момчета, които играят и мъжките, и женските роли. Танцьорите посвещават на практикуването й целия си живот - Б пр60 Един от шестте класически танцови стила в Индия Практикува се в Манипур и се характеризира с разнообразни форми, които са свързани с народната традиция и ритуал. Темите са взети от епизоди от живота на Кришна По време на танцовите интерпретации разказвач може да пее диалога и описателните действия, като от време на време се намесва и хор Манипури е плавен, грациозен и технически по-лесен и по-ограничен стил от останалите в индийската традиция - Ь пр61 Традиционна японска популярна драма с пеене и танцуване, изпълнявани по силно стилизиран начин Богата смес от музика, танц, мимики и забележителни костюми и декори, това е основната театрална форма в Япония от почти четири века Терминът „кабуки” първоначално внушава неортодоксалния и шокиращ характер на тази художествена форма В съвременния японски език думата се пише с три букви „ка”, или „песен”, „бу”, или , танц”, и „ки”, или умение” - Ь пр62 Всеки мускул, който при съкращението си причинява разгъване на крайник или на друга част от тялото - Б пр.63 Всеки мускул, който участва в свиването на крайник или на друга част от тялото - Б пр64 Болест (или синдром) на Рейно - рядко срещано заболяване, причинено от нервни спазми в малките артерии, особено на пръстите, водещо до тяхното измръзване, побеляване и често вкочанясване. Най-често засяга млади жени - Б пр

76

човешкия живот е доста по-проста. Много от проблемите са свързани с използването на краката и ходилата като инструменти за агресия, особено в началото на живота. Напрежението и спазмите в бедрата често се свързват със сексуални защити, страхове и задръжки, особено при жените. Архаичният анатомичен термин за един от притеглящите мускули на бедрото фактически е бил „пазител на девствеността” - musculus сustos virginitatis. Голяма част от напрежението в краката може да е свързано и с анамнеза на физически травми.

На по-дълбоко равнище динамичните конфликти, лежащи в основата на напрежението в ръцете, краката и в много други части на тялото, са свързани с хидравличните елементи на биологичното раждане. При него организмът на бебето е хванат в капан - често в продължение на часове - в ситуация, която включва крайна тревожност за живота, болка и задушаване. Това генерира огромно количество нервни стимули, за които няма периферно освобождаване, тъй като бебето няма достъп до дишането и не може да крещи, да се движи или да избяга. Блокираната енергия, която се складира в организма, в еднаква степен включва екстензорите и флексорите. Когато излезе на повърхността за закъсняло освобождаване, този динамичен конфликт се проявява като интензивни и често болезнени спазми. От време на време по-дълбоките корени на напрежението в ръцете и краката могат да се проследят до трансперсоналната преживелищна област и особено до различните спомени от минали животи.

Интересно е, че голяма част от напрежението в останалите части на тялото се появява в области, в които тантристките системи поставят центровете на физическата енергия в невидимото тяло, т. нар. чакри (за по-подробно описание вж. с. 144). Това не е особено изненадващо, ако имаме предвид сходството между техниката на холотропната терапия и упражненията, използвани в тантристката традиция, която поставя силно ударение върху дишането.

Енергийният блокаж в областта на главата - центъра корона, Лотоса с хиляда листа или чакрата сахасрара - обикновено се проявява като болезнено преживяване на свиване, нерядко описвано като стегнат метален обръч, който премазва главата. Той е особено чест при хора, които имат анамнеза на главоболие или мигрена. Най-честата и съвсем очевидната връзка на този проблем е със спомена за биологичното раждане, когато главата на плода е била заклещена в тазовия отвор от огромния натиск на контракциите на матката. От време на време е възможно да има асоциации със спомени за нараняване на главата, претърпяно през живота или изпитано в контекста на спомен от минал живот.

Блокирането в областта на центъра на веждите, или аджня чакра, се проявява по време на холотропното дишане под формата на силно напрежение или дори болки около очите, понякога свързани с трептене на клепачите. Това е особено често в сеанси на пациенти, които във всекидневието си имат проблеми със зрението. Някои от тези трудности - например определени форми на късогледство - могат да се причиняват от хронично напрежение на очните мускули. Когато в терапията напрежението се освободи, е възможно това да доведе до съществена корекция на разстройството. Подобен резултат обаче може да се очаква само ако пациентът е млад и промените все още не са станали органични, а следователно необратими.

Биографичният материал, лежащ в основата на проблемите от този вид, обикновено включва ситуации от началото на живота, в които човекът е бил насилен да вижда неща, които не е искал да вижда, не е бил готов да види или е възприемал като изключително плашещи. Класическа ситуация от този вид е детството в семейство на родител-алкохолик с всекидневни разстройващи и неловки сцени или прословутите „първични сцени” по Фройд, в които детето наблюдава полов акт между възрастни. Подобно на другите части на тялото, съществен източник на натрупаната енергия в областта на очите е травмата от раждането. По-рядко може да съществува връзка със спомените за нараняване на очите, особено тези, свързани със спомени от минали прераждания.

Областта на центъра на гърлото, или висудха чакра, за много хора е мястото на съществени блокажи и работата върху тях създава специални проблеми, които ще обсъдя по-късно. В сеансите по холотропно дишане това се проявява под формата на напрежение в мускулите около устата и особено дъвкателните, стискане на челюстите, свиване на гърлото и субективно чувство на задушаване. Най-често срещаният биографичен материал, свързан с този проблем, включва травмиращи спомени за ситуации, които са заплашвали снабдяването с кислород Тук спадат детските пневмонии, магарешката кашлица, дифтерията, случаите на полуудавяне, вдишването на чуждо тяло или атаките от родители или техни заместители, по-големи братя/сестри, връстници и други лица, които се свързват с удушаване.

Конфликтите около крайната орална агресия понякога също съществено допринасят за проблемите в тази област. Те могат да се свързват с емоционална депривация и орална фрустрация от неудовлетворително обгрижване или с болезнени хирургически интервенции в областта на устата, фаринкса и ларинкса. Болката от поникването на зъбите, интензивната намеса на зъболекаря, прилагането на силни разтвори на дезинфектиращи течности и небезизвестното опериране на сливиците тук могат да се споменат като очевидни примери.

Най-често обаче оралната агресия, стискането на челюстите и задушаването могат да се проследят до биологичното раждане и неговите разнообразни превратности и усложнения, или до интубациите и другите медицински интервенции, които незабавно го следват. Друг чест източник на проблеми в областта на гърлото са различните преживявания от минали животи, включващи задавяне, задушаване или обесване. На по-неуловимо равнище можем да се натъкнем и на съществени конфликти около изразяването на вербалната агресия. В крайните случаи изтласканият орален гняв може да води до заекване.

Следва центърът на сърцето, или анахата чакра, който традиционно се свързва с чувства на любов, състрадание и духовно раждане Човекът със сериозен блокаж в тази област по време на сеанс за холотропно дишане ще преживява силно стягане в гърдите, понякога със сърдечен дискомфорт Усещането е на метален обръч, който се стяга около гръдния кош. Проблемът най-често е свързан със спомени за ситуации, които са пречели на свободния емоционален обмен между пациента и другите хора При някои лица това може да включва най-вече трудности в емоционалното отдаване на другите или в изразяването на емоциите, а при други - неспособност да получават, а понякога и затруднения както в даването, така и в получаването.

Когато този блокаж се освободи след временно интензифициране, човекът изведнъж се чувства залят с любов и светлина, милосърдие и емоционално освобождаване. Възможно е да е обзет от топли чувства и дълбока симпатия към околните - дори непознатите (вж сеанса по холотропно дишане на с. 145) Това се придружава от чувство за свободен поток на емоциите и

77

енергията, както и на непосредственост и принадлежност Същата дълбока връзка може да се преживее с животни, с цялата природа и Космос В този контекст някои пациенти казват, че до този момент сякаш са живели в стъклен цилиндър или зад неосезаем екран, който ги е отделял от света Такова преживяване на отваряне на чакрата на сърцето може да е изключително изцеляващо и има фундаментално влияние върху живота на човека. Обикновено то съдържа съществено и вдъхващо благоговение измерение и се описва като духовно или мистично преживяване

Блокирането на пъпния център, или манипура чакра, се проявява по време на сеансите по холотропно дишане като напрежение, спазъм и болки около пъпа Това обикновено е свързано с амбиции, себеутвърждаване, съревнование и специфични проблеми с Аз-образа и самооценката на пациента. Те включват флуктуиране между чувството за малоценност, неадекватност и инфантилна безпомощност, от една страна, и компенсаторни грандиозни фантазии, нереалистични амбиции и автократични или „мачо”65 прояви, от друга Такава комбинация от чувство на малоценност и воля за властване е фокусът на индивидуалната психология на Алфред Адлер Могат да съществуват важни връзки с биографични събития, в които сигурността, задоволяването на потребностите и оцеляването на индивида са били сериозно заплашени Най-често срещаният източник на тези проблеми обаче се открива в травмата от биологичното раждане, особено в ситуации, включващи нарушение на пъпната връв, например свиване, прекалено опъване или прекъсването й в момента на отделяне от майката. Много чести са и връзките на тази област с травматични спомени от минал живот.

Сексуалният център, или свадхистхана чакра, се намира под пъпа. Блокажите в тази област по време на сеансите по холотропно дишане водят до интензивна сексуална възбуда и различни генитални и тазови спазми и болки. Както може да се очаква от името на тази чакра, основните въпроси, свързани с блокажите в тази област, са от сексуално естество. Те включват травматични психосексуални спомени от живота на човека, които лежат в основата на такива проблеми като неспособността да се постигне или да се задържи ерекцията, оргазмената недостатъчност или фригидност, сатириазата66, нимфоманията, садомазохистичните склонности, а при жените и болезнените менструални спазми. Обикновено обаче съществуват типични по-дълбоки връзки с биологичното раждане (сексуалния аспект на БПМ III) и често с архетипни теми или такива от минали животи.

И накрая коренният център, или муладхара чакра, има най-вече отчетливо анални връзки. Работата върху блокажите в тази област е свързана с анални спазми и болка или притеснения от загубата на контрол върху сфинктера (флатуленция67 или дори изпускане). Типичният биографичен материал, който обикновено излиза на повърхността в този контекст, включва анамнеза на детски колики, болезнени клизми и сурово възпитание на естествените нужди. Появява се особено често у лица, които са обсесивно-компулсивни, имат латентни или проявени хомосексуални склонности или ригидна система на защити и прекомерен страх от загуба на контрола. Допълнителните връзки включват спастична диария или запек, раздразнителен колон, язвен колит и - на по-неуловимо ниво - сериозни трудности в боравенето с пари.

Освен напрежението в ръцете, дланите, краката, стъпалата и в изброените по-горе области на чакрите допълнителни спазми и блокажи могат да се появяват във врата, стомаха, в дългите мускули по гръбначния стълб, в кръста и в ханша. Те могат да се появяват самостоятелно или в комбинация с блокажи в отделните чакри и са свързани с различни теми и въпроси с биографична, перинатална и трансперсонална природа.

В типичния сеанс по холотропно дишане напрежението и блокажите се усилват и се проявяват. Продължителното учестено дишане обикновено ги довежда до кулминационна точка, разрешаване и освобождаване. Това е вярно без значение каква е природата и локализирането на проблема с едно възможно изключение - чакрата на гърлото. Тук може да стане така, че интензифицирането на проблема да води до действително свиване на гърлото, което пречи на no-нататъшното холотропно дишане. В този случай пациентът се насърчава да се измести към техника на отреагирането, която освобождава гърлото и създава възможност за продължаване на сеанса. По принцип това означава да прави още по-усилено това, което вече така или иначе става: може да е вокализиране, кашляне, гадене, треперене или гримасничене. Пациентът е инструктиран да усили всички подобни прояви и да продължи с този процес, докато дишането не се освободи. Тогава той се връща към хипервенти-лацията като основно оръдие. Ако самото дишане не доведе до пълно разрешаване, терапевтът използва техника за отреагиране с подобни принципи като описаните за работата върху дихателни блокажи. По-късно (с. 236) ще опиша интервенциите в заключителния период на сеанса.

ЦЕЛЕБНИЯТ ПОТЕНЦИАЛ НА МУЗИКАТАВ холотропната терапия използването на хипервентилацията за предизвикване на НСС за целите на изцеляването се

комбинира с емоционално наситената музика. Подобно на холотропното дишане, музиката и другите форми на звукова технология от хилядолетия са използвани като мощни средства за промяна на съзнанието. Още от древността монотонното биене на барабани и пеенето са били основните средства на шаманите в много и различни части на света. Много незападни култури са разработили напълно независимо едни от други ритъм на биене на барабани, за който в лабораторията е показано, че оказва забележително влияние върху физиологичната активност на мозъка, отразено в промените на мозъчните вълни (Neher 1961,1962) Архивите на културната антропология съдържат безброй примери на необикновена и предизвикваща транс инструментална музика, пеене и танцуване

В много култури звуковата технология е била използвана специално за целите на изцеляването в контекста на сложни церемонии Изцелителните ритуали на индианците навахо, изпълнявани от обучени певци, са с изумителна сложност, която е била сравнявана с либретата на Вагнеровите опери. Трансовият танц на бушмените кунг в африканската пустиня Калахари има огромна изцелителна сила и това е документирано в няколко антропологични изследвания и филми (Lee & DeVore 1976, Katz 1976) Терапевтичният потенциал на синкретичните религиозни ритуали от Карибието и Южна Америка, например

65 От испанското macho (мъжки) - преувеличена и арогантна мъжественост, юначество и сила - Ь пр66 Повишена степен на промискуитетна хетеросексуална активност на мъжа - Ь пр67 Експлозивно изпускане на газове усещане за разтягане в корема -Ь пр

78

кубинската сантерия2' или бразилската умбанда26, е признат от много професионалисти в тези страни, получили традиционно западно образование Забележителни примери на емоционално и психосоматично изцеляване се появяват в срещите на християнски групи, използващи трансови танци, пеене и музика, например чернокожите баптисти-южняци, ривайвълистите68, петдесятниците и държачите на змии от Вирджиния или хората от обществото на „Светия дух”69

Много велики духовни традиции са разработили солидна технология, която не предизвиква просто състояние на общ транс, а има по-специфичен ефект върху съзнанието.

Тук преди всичко спадат тибетското многогласно пеене, свещените песни на различните суфистки ордени, индуистките бхаджани70 и киртани71 и най-вече древното изкуство нада на йогистите, или пътят към единството чрез звука. Индийските учения постулират специфична връзка между звуците с определена честота и отделните чакри Чрез системното използване на това познание е възможно да се влияе върху състоянието на съзнанието по предвидим и желан начин. Това са само няколко от примерите на широко използване на музиката за ритуални, изцелителни и духовни цели. Интересуващите се от повече информация върху ефектите на музиката върху човешката психика могат да я открият в книгите, посветени специално на тази тема (Hamel 1976, Brendt 1985)

В програмата по психеделична терапия в Психиатричния изследователски център на Мериленд в Балтимор, Мериленд, използвахме музиката системно и научихме много за нейния необикновен психотерапевтичен потенциал. Добрата музика, изглежда, е особено ценна в НСС, където изпълнява няколко функции Тя помага за мобилизирането на стари емоции и ги прави налични за изразяване, интензифицира и задълбочава процеса и осигурява смислен контекст на преживяването. Непрекъснатият поток на музиката създава носеща вълна, която помага на пациента да се придвижва през трудни преживявания и „задънени улици”, да преодолява психологическите защити, да се предава и да оставя нещата да следват своя ход.

Освен това умелото използване на избрани музикални откъси подпомага появата на специфично съдържание, например агресия, емоционална и физическа болка, сексуални и еротични чувства, родилна борба, екстаз или океанската атмосфера на утробата В работата в група шумната и динамична музика има допълнителната функция да маскира звуците, издавани от участниците на различните етапи на процеса, и да ги вплита в единна художествена форма. Хелън Бони - музикален терапевт и член на нашия екип в Психиатричния изследователски център на Мериленд - отрано осъзна огромния терапевтичен потенциал на музиката и в резултат на опита си с психеделичните изследвания разработи независима не-психеделична тех-ника за лечение: ръководените представи с музика (GIM). (Bonny & Savary 1973).

За да се използва музиката като катализатор на дълбоко себеизследване и преживелищна работа, е необходимо да се научи нов начин за слушане на музиката и свързване с нея, който е чужд на нашата култура. На Запад ние често използваме музиката като акустичен фон, който има ограничена релевантност, например съвременната музика на коктейлите или ,.фоновата” музика (на компанията „Музак”) в търговските центрове и служебните офиси. Много характерен за по-изтънчените аудитории подход е дисциплинираният и интелектуализиран стил, който доминира атмосферата в традиционните концертни зали. Динамичният и елементален (elemental) начин на използване на музиката, който откриваме на рокконцертите, се доближава до използването на музиката в холотропната терапия, но той е екстровертиран и му липсва един съществен елемент - поддържаната фокусирана интроспекция.

В холотропната и психеделичната терапия е от съществено значение пациентът напълно да се потопи в потока на музиката, да й позволи да резонира в цялото му тяло и да й реагира спонтанно и елементно. Това включва прояви, ко ито ще са немислими в концертната зала, където дори мълчаливите сълзи или кашлянето ще са източник на неловкост. Тук пациентът трябва да даде пълен израз на всичко, което музиката задейства: плач или смях, гримасничене, треперене, различни изкривявания на тялото, чувствени движения на таза и всякакви други емоционални, вокални и моторни прояви.

Особено важно е пациентът да се въздържа от всякаква интелектуална дейност по отношение на музиката, която се носи, например опитите да отгатне кой е композиторът или от коя култура идва, изследването на приликата й с друго произведение, което той познава, преценяването на изпълнението на оркестъра, опитите да се идентифицира гамата или да се критикува техническото качество на записа или музикалната уредба в стаята. На музиката трябва да се позволи да въздейства върху психиката и тялото напълно спонтанно и елементално. Използвана по този начин, тя става мощно средство за предизвикване и поддържане на необичайни състояния на съзнанието. Музиката, използвана за тази цел, трябва да е с отлично техническо качество и да е достатъчно висока, за да ръководи преживяването. Когато се използва такава променяща съзнанието звукова технология заедно с техниката на интензивното дишане, описана по-горе, двата елемента, изглежда, се усилват взаимно. Тяхната комбинация е терапевтично и изследователско средство със забележителна сила.

Когато музиката се използва в психеделичната терапия, където преживелищната инерция се осигурява от наркотика, основното правило е да се избира музика по такъв начин, че тя да подкрепя преживяването и да е колкото е възможно по-съответстваща. Така например при работата с ЛСД терапевтът първоначално трябва да използва музика, която е свободно течаща и откриваща и бавно се извисява и усилва, когато ефектите от наркотика се засилят. В средата на сеанса музиката трябва да се мощна, разтърсваща и да флуктуира сравнително малко от гледна точка на интензивността. Между третия и четвъртия час терапевтът трябва да се насочи към „преломна” музика, тъй като по това време повечето пациенти преживяват

68 Религиозен култ, който възниква в Куба и се разпространява в съседните острови и в САЩ, най-вече сред чернокожите и испаноговорещите. Развива се от традициите на хората от племето йоруба (от съвременна Нигерия и Бенин), които от XVI в до XIX в са транспортирани до Куба, за да работят в захарните плантации Подобно на други култове, внесени в Новия свят от африканците, например вуду от Хаити или макумба от Бразилия, сантерия смесва елементи на християнството със западноафрикански елементи - Б пр69 Религиозен народен култ в Рио де Жанейро - Б пр От английската дума revival - възраждане - Б прКатолическо общество, основано през 1703 г в Париж от Клод-Франсоа Пулар де Плас. Първоначално идеята е била само да се образоват семинаристи, но постепенно паството взема активно участие в мисионерската дейност Смазано по време на френската революция, обществото е възстановено при Наполеон - Б пр70 Индийски религиозни песни - Б пр71 Химни на възхвала на Бога в Бангладеш - Б пр

79

кулминация и внезапно разрешаване. Когато преживяването утихва, музиката трябва да става все по-свободно течаща, спокойна и съзерцателна.

Освен това, когато осъзнава специфичното съдържание на преживяването, терапевтът може да го подкрепя чрез подходящия избор на музика. Когато коментарите на пациента и неговите телесни движения сочат, че преживяването е със силно сексуално ударение, музиката трябва да е чувствена и еротична. Шехерезада на Римски-Корсаков, ролята на Венусберг от Танхойзер на Вагнер и смъртта на Изолда от Тристан и Изолда, любовната сцена от Ромео и Жулиета на Прокофиев могат да се използват като основни примери. По същия начин агресивните преживелищни епизоди сочат необходимост от избор на динамична музика, например последователности от силно биене на барабани и примитивни човешки гласове от туземните ритуали или шамайските процедури, Марс от „Планетите” на Холст или драматични оркестрови части от оперите на Вагнер.

Епизоди на океански екстаз, уникални космически чувства или всепоглъщаща любов изискват избор на музика, която предава съответните емоции и състояния на съзнанието. Понякога е възможно да сме още по-конкретни. Ако пациентът споделя преживелищни последователности от специфични култури, например спомен от минал живот в Русия, Индия или Япония, терапевтът би трябвало да избира музика, характеризираща тази култура, или поне такава, която звучи по този начин.

От време на време записите на естествени звуци могат да са много ефективни. Тук например попадат коремните звуци на бременна жена {Приспивна песен на утробата), песните на китовете, гласовете на вълците, шумовете на насекомите, например цвърченето на скакалците или жуженето на пчелите, чуруликането на врабчетата, ромона на потоците и реките, ритмите на разбиващи се вълни в океанския бряг или астрономическите записи, изобразяващи лъченията на пулсарите.

Когато се използват други наркотици, а не ЛСД, изборът и разполагането във времето на музиката, разбира се, трябва да са приспособени към специфичното качество на ефекта на веществото, началото и продължителността на действието му и динамичната крива на преживяването. Например началото на въздействието на триптаминните производни, които трябва да се вдишват или инжектират, например DMT или DPT, е почти незабавно и продължителността им е по-кратка. Амфетаминно-свързаните емпатогени (MDA, MMDA, 2CB или „Екстази”) изискват музика, която е много по-нежна и по-свободно течаща. Освен че създава преживяване с много кратка продължителност (около един час), дисоциативният анестетичен кетамин изисква особено бавен и експанзивен („пространствен”) тип музика.

Принципите на използването на музиката при холотропното дишане са много подобни на тези, които току-що описах за психеделичното лечение. Основната разлика е, че НСС тук е резултат от преднамерения опит на пациента, а не на химическото въздействие на наркотика. Освен това продължителността зависи от поддържаната хипервентилация и влиянието на музиката, а не е автоматична. Установили сме, че е полезно в началото да започваме с музика, която е емоционално наситена и енергична, за да помогнем за предизвикването на НСС. Освен това през по-голямата част от холотропния сеанс музиката по принцип трябва да е по-вълнуваща и емпатична, отколкото при психеделичната терапия.

Що се отнася до конкретния избор на музиката, ще очертая само общите принципи и ще дам няколко предложения въз основа на нашия опит Всеки терапевт или терапевтичен екип след определено време си разработва свой списък с любими музикални произведения за различни етапи на сеансите и за определени ситуации. Основното правило е да се реагира с чувствителност на фазата, интензивността и съдържанието на преживяването, а не да се опитваме да налагаме конкретен модел върху него. Това съответства на общата философия на холотропната терапия и особено на дълбокото уважение към мъдростта на колективното несъзнавано и автономията и спонтанността на изцелителния процес.

По принцип предпочитанията би трябвало да са към музика с високо художествено качество, която не е широко известна и има ограничено конкретно съдържание. Трябва да се избягват песните и другите вокални произведения, в които вербалното съдържание предава специфично послание или внушава определена тема. Когато се използват вокални композиции, те трябва да са на език, който е непознат за пациента, така че човешкият глас да се възприема като неспецифичен стимул. По същата причина е за предпочитане да се избягват композиции, с които пациентите имат специфични интелектуални асоциации.

Например сватбените маршове от „Лоенгрин” на Вагнер или от Сън в лятна нощ на Менделсон-Бартолди незабавно внушават сватбена атмосфера за повечето представители на Запада. Увертюрата към Картен на Бизе предизвиква образа на арена, тореадор и борба с бикове. По същия начин известните меси или оратории активират спомените на пациента, свързани с християнската църква и религиозното възпитание. Макар че програмирането на опита по принцип би трябвало да се избягва, специфичните конотации на определени музикални произведения могат да са много полезни, когато терапевтът преднамерено иска да подкрепи спонтанно появяваща се и определена тема.

Разбира се, асоциациите с различни музикални произведения варират не само при различните хора, но и в отделните култури и нации. Например при много европейци на средна възраст или по-възрастни „Прелюдиите” на Лист обикновено активират спомени за Втората световна война, защото те са били използвани от нацистките пропагандатори като въведение към всекидневните емисии по високоговорителите във всички по-големи градове, окупирани от немците. На нашия преживелищен семинар в Бомбай забелязахме забележителен емоционален отклик у голям брой участници на индийската песен Рагапати Раджа Рам. В обсъждането след сеанса установихме, че без да знаем, сме избрали композиция, която е била излъчвана денонощно по цяла Индия в продължение на няколко дни след убийството на Ганди.

Основното възражение срещу използването на музика в холотропните и психеделичните сеанси е, че изборът на музиката има силно структуриращо влияние върху преживяването дори ако избягваме общото програмиране и се опитваме да приспособяваме музиката към природата на преживяването. Това е особено вярно, ако холотропната терапия се използва в контекста на голяма група. Тук най-доброто, което терапевтът може да направи, е да наблюдава ситуацията в стаята и да използва принципите на статистиката: да приспособява избора съобразно преобладаващата атмосфера сред участниците. Така обаче изборът на музика неизбежно няма да е оптимален за някои от членовете на групата.

Същевременно опасността от програмирането, свързано с конкретната музика, не е толкова сериозна, колкото може да изглежда на пръв поглед. Потенциалът за манипулиране и контролиране на преживяването на пациента в ННС има своите

80

категорични граници. Ако той се намира в изключително трудно емоционално състояние, всяка музика - без значение колко вдъхновена и приповдигната е -ще се изкривява и ще звучи като погребална песен. И обратното, по време на дълбоко екстазно преживяване пациентът ще приема с ентусиазъм почти всяка музика, ще смята, че тя съответства на настроението му и ще я възприема като интересна от някаква гледна точка Само в средния обхват между тези две крайности изборът на мушка наистина ефективно оформя преживяването.

Дори и тогава (макар че музиката внушава определена обща атмосфера или емоционален тон) пациентът ще я въз приема по много личен начин. Ситуацията тук е подобна на това, което по-късно ще опиша във връзка с възможността за програмиране на сеанса чрез подготовката и вербалните инструкции, които го предхождат. Това, което пациентът прави с постъпващата информация, е отражение на неговите спомени и несъзнавана динамика. Този факт става ясен, когато сравняваме широкото разнообразие от реакции на една и съща музика при големи групи от хора. Каквато и да е ролята на музиката в структурирането на индивидуалните преживявания, те могат да бъдат изцелителни и трансформационни за участниците и да имат дълбоко лично значение за всеки от тях.

В течение на годините сме разработили своя библиотека от аудиозаписи, която сякаш работи добре с повечето пациенти. Композициите, за които сме открили, че са много полезни в началните етапи на холотропните сеанси, са Time-Wind и подбор от албума „X” на немския композитор Клаус Шулце, Shakti на Джон Маклафлин и Островът на мъртвите на Сергей Рахманинов. Освен това сме експериментирали със специализирани аудиозаписи, в които цялата музика за холотропния сеанс е извлечена от една тематична област (например аудиозапис за шаманско или за суфистко дишане). При тях в първоначалната фаза използвахме шаманското биене на барабани на Майкъл Харнър, запис на пакистански суфисти или суфистки аудиозапис, наречен „Ислямско мистично братство”.

Особено ефективни потпури за средата на холотропните сеанси са определени композиции от американския композитор с шотландко-арменски произход Алън Ховханес (Всички хора са братя, Загадъчната планина, И Бог създаде големите китове), Марс от Планетите на Холст, Поема за екстаза на Александър Скрябин, избрани части от балета на Сергей Прокофиев Ромео и Жулиета (Монтеки и Капулети, Гробнииата на Ромео и Жулиета), първата симфония на Самюъл Барбър и прочутото му Адажио за струнни инструменти и композиции от съвременните творци Вангелис Папатанасиу и Георг Дойтер. Сред уникалните етнически произведения, които могат да се използват на този етап, са Маймунската песен от о. Бали, или Кетджак, части от дервишкото Дхикр на Халвети-Джерахи и автентичните записи на африкански там-тами (Барабани на страстта).

На по-късните етапи на холотропните сеанси, когато пациентите се успокояват, изборът на музика постепенно се измества към по-малко драматични, по-бавни и накрая „безвремеви” и разсъдъчни композиции. Любимите ни потпури за последния етап на сеансите включват Харолд в Италия на Берлиоз, Канон в D на Пахелбел, Възраждането на келтската арфа на Алан Стивел, албумите В Тадж Махал и Във великата пирамида на Пол Хорн, Гоблена на Биг Сър на Чарлз Лойд, американската суфистка музика Хабибия, музиката за флейта от Андите (Урубамба), японското шакухачи, Музика за дзен-медитация и Музика за йогистки медитация на Тони Скот, тибетското многогласно пеене, различни индийски раги, бхаджани и киртани (особено песента Ом намах шивая и други записи на групата „Ганешпури”) и композициите на Стивън Халпърн, Джорджия Кели, Пол Уинтър и Брайън Ино.

В системната работа с холотропната терапия е добре да се започне с по-консервативен подбор, а по-късно да се премине към мощна, променяща съзнанието звукова технология и особено композиции, които в различните култури и духовни традиции са били специално създадени за промяна на съзнанието и за целите на изцелението. Терапевтичният потенциал на музиката е забележителен и тази сфера е открита за по-нататъшни изследвания. Мерилин фъргюсън посвети цял брой на своя Brain/Mind Bulletin на това, което тя нарича „музикална медицина”: системното научно изследване на естетическите, емоционалните, психологическите, физиологичните и биохимичните ефекти на музиката (Ferguson, 1985).

Сред възможностите, които трябва системно да се изследват в холотропната терапия, е използването на „белия шум”, или случайната акустична стимулация, създадена от звуков генератор. Преди години проведох известна предварителна работа с него в психеделични сеанси и открих нещо много интересно. Използването на „бял шум” елиминира възможността за програмиране на преживяването по пътя на музиката, тъй като той се състои от бързи последователности от акустични стимули, които нямат никакъв конкретен модел. В психеделичните сеанси повечето пациенти илюзорно трансформират такива монотонни звуци в музика. Тя след това се възприема като съвършено подходяща за преживяването, защото идва от същия източник като останалата част от него - психиката на пациента. Остава да се види дали същото е вярно и в холотропните сеанси.

Друг интересен път за бъдещи изследвания е изучаването на ефектите на специфични звукови честоти върху психиката и тялото. Тази работа е съвременен вариант на система, известна в Индия като нади йога, или йога на звука. Основният й принцип е, че между вариациите с различни честоти и дейността в центровете на психичната енергия, или чакрите, съществува дълбока връзка. Може да се предполага, че в бъдеще ще е възможно да се включат някои от резултатите от тази област в холотропната терапия. Засега обаче най-обещаващите перспективи за бъдещо развитие на холотропната терапия могат да се открият в бързо развиващата се област на холофоничния звук. Възможностите тук са толкова ентусиазиращи и с такива мащабни последствия, че заслужават по-детайлно внимание.

Изобретателят на холофоничната звукова технология е аржентинско-италианският изследовател Хуго Цукарели. Поради патентни съображения той все още не е разкрил цялата информация, необходима за пълното разбиране на неговото важно откритие. На следващите редове ще използвам бележки от негови лекции, които съм слушал, от личните ни разговори и от опита ми с холофоничния звук по време на тридневен семинар в Милбри, Калифорния, в който участвахме с жена ми Кристина.

Рано в живота си Зукарели имал разтърсващо лично преживяване: почти бил убит от кола. Животът му бил спасен благодарение на способността му много точно да локализира звука на приближаващото се моторно превозно средство, без в действителност да го вижда. По-късно той бил очарован от проблемите, свързани със способността на различните животни да локализират звуците, или звуковото възприятие. С помощта на внимателни изследвания и анализ на механизмите, чрез

81

които различните биологични видове в еволюционната стълбица достигат до точното идентифициране на източниците на звука, той стигнал до заключението, че съществуващите модели на слуха не могат да обяснят някои важни характеристики на човешкото слухово възприятие.

Традиционното обяснение на способността за локализиране на звуци се основава на сравняването на интензивността на звука, навлизащ в дясното и в лявото ухо. Изучавайки еволюцията на този механизъм, Цукарели открива, че организмите, чиято глава е здраво свързана с тялото, например крокодила, са склонни да движат цялото си тяло, когато локализират звуците. При видовете, при които движенията на главата могат да се изолират от тези на тялото, например птиците, организмът ги използва в локализирането на звука. При повечето бозайници главата може да остане стабилна и движенията й са заменени с въртенето на ушите.

Фактът, че хората могат да локализират звуците, без да си движат главата или ушите, ясно показва, че сравняването на интензивността на акустичните входящи данни в дясното и в лявото ухо не е единственият механизъм, който е отговорен за човешките способности в тази област. Освен това дори лица, чийто слух е бил засегнат в едното ухо, пак могат да локализират звуците. На базата на посочените по-горе данни Цукарели стига до заключението, че за да се обяснят адекватно всички характеристики на пространствения слух при хората, трябва да приемем, че човешкото слухово възприятие използва холографни принципи. Това изисква приемането на факта, че - обратно на модела на традиционната медицина - човешкото ухо трябва да функционира не само като получател, но и като предавател.

Като повтаря този механизъм по електронен път, Цукарели разработва холофоничната технология. Холофоничните записи имат необичайната способност да възпроизвеждат акустичната реалност с всичките й пространствени характеристики до такава степен, че без постоянния зрителен контрол е направо невъзможно да се разграничи възприятието на записано явление от действителните събития в триизмерния свят. Освен това слушането на холофонични записи на събития, които са стимулирали други сетива, обикновено предизвиква синестезии, т. е. съответните възприятия в другите сетивни области.

Докато слуша експерименталния запис на Цукарели, човек може да преживее забележителни примери на такива синестезии. Тук звукът на ножица, която се отваря и затваря близо до собствения скалп, предава реалистичното усещане, че косата наистина е подстригвана. Звукът на електрически сешоар може да създава усещания за поток от горещ въздух в косата. Слушането на някой, който пали кибритена клечка, се придружава от виждането на светлина и или подушването на характерната миризма на горяща сяра. Докато човек чува звука от книжна кесия до ушите си, е убеден, че някой нахлупва пазарска торба върху главата му. А гласът на жена, която шепти в ухото му, го кара да усети дъха й.

Откритието на холофоничните принципи и на холофоничната технология е изключително релевантно за много области на науката и на човешкия живот. То може да революционизира разбирането на физиологията и патологията на слуха и да има последствия за психиатрията, психологията и психотерапията, които не сме и сънували. На този етап можем само да фантазираме за всички по-широки възможности и последствия за религията и философията и практическите приложения в масмедиите, шоубизнеса, изкуството и в много други области. Възможностите за използването на холофоничния звук в контекста на холотропната терапия са изключително интригуващи и обещаващи. От особен интерес са холофоничните записи на музикални произведения, насочени специално към предизвикването или комуникирането на ННС: трансовата танцова музика от о. Бали, шаманските ритуали, суфистката музика и песни, музиката и биенето на барабани за уичол72 или индианската церемония с ритуал на пейота, песните на перуанските аяуаскеро73 и т. н.

ФОКУСИРАНА РАБОТА ВЪРХУ ТЯЛОТОПоследният компонент на холотропната терапия - фокусираната работа върху тялото - се използва само когато е уместно.

Много сеанси са с гладък ход и при тях не са необходими никакви интервенции. В някои от тях хипер вентилацията не задейства никакви трудни емоции или неприятни физически прояви и води до прогресивна релаксация и до чувства с екстазна природа. В други се развива емоционален и психосоматичен дистрес, но продължаващото холотропно дишане съвсем автоматично носи добро разрешаване и интегриране на сеанса.

Има само няколко ситуации, когато фокусираната работа върху тялото е необходима на ранните етапи на холотропните сеанси. Най-важната от тях беше спомената по-рано: това е ситуацията, в която основният блокаж е в областта на гърлото и достига такава степен, че пречи на понататъшното холотропно дишане. От време на време работата върху тялото с цел отреагиране може да се използва тогава, когато интензивността на реакцията - спазми, физическа болка или тревожност - достига до такава степен, че пациентът не е способен или не желае да продължи, освен ако дискомфортът не се редуцира. В редки случаи е полезно този подход да се използва тогава, когато пациентът представя сериозни проблеми пред терапевтите или другите участници в групата, защото е твърде възбуден или твърде дълбоко ангажиран в преживяването.

72 Уичол и кора - съседни индиански народи в Средна Америка, живеещи в щатите Халиско и Наярит в западно Мексико В края на XX в наброяват около 40 000 души. - Б пр.73 Аяуаска - вещество и питие, използвано в Южна Америка и особено | в басейна на Амазонка, приготвяно от кората на лианата Banisteriopsis caapi и В. inebrians. Индианците, които го използват, твърдят, че то има изцелителни сили и може да предизвиква ясновидство. Доказано е, че питието предизвиква забележителни ефекти, често включващи усещането за летене. Аяуаскеро - шаман, специалист по изготвянето на Аяуаска. - Б. пр.

82

Фигура 18а-б. Картинното изображение на емпирична идентификация с отровен паяк (а.) и аборигенска маска (б.), появила се по време на абреактивната работа на финалния стадий на сеанса. Тези преживявания довеждат до драматичното общо усещане за облекчение и експресивни гримаси

Основната индикация за използването на фокусираната работа върху тялото обаче е ситуацията в края на сеанса (обикновено след час и половина или два часа) при онези лица, при които холотропното дишане и музиката не са довели до пълно разрешаване. По това време терапевтът трябва да се консултира с пациента и да открие дали има остатъчен дискомфорт и каква е неговата природа. Работата върху такива проблеми е желателна, защото води сеанса до по-ясно разрешаване и до по-добра интеграция, но в никакъв случай не е задължителна. Ние винаги питаме пациентите дали искат да свършат известна работа или желаят да оставят ситуацията такава, каквато е. Във всеки случай остатъчните симптоми обикновено изчезват с течение на времето. Основният принцип на фокусираната работа върху тялото в края на холотропните сеанси е да се екстериоризират различните форми на физически дискомфорт, свързан с емоционалния дистрес, като насоките се вземат от тялото на пациента. Каквато и да е природата и локализацията на проблема, от пациента се иска да акцентира симптома. Например, ако проблемът е главоболие или болки във врата, те често могат да се интензифицират чрез заемане на определена фокусирана поза на главата, гримасничене или напрягане на вратните мускули. Дискомфортът в таза може да се преувеличи чрез повдигането му и напрягането на коремните мускули (позата „мост” в хата йога) или чрез опитите да се задържат двата крака заедно, докато някой се опитва да разтвори коленете. По същия начин, когато има прекалено много енергия или спазми в ръцете, това може преднамерено да се акцентира и напрежението да се увеличи още повече чрез външна интервенция, например стабилното дърпане от „мексиканската борба с ръце”. Същият общ принцип се прилага във всяка друга област на тялото.

Докато представеният проблем се акцентира и напрежението в областта се поддържа, на останалата част от тялото се позволява да изразява това, което тя спонтанно е склонна да върши. Важно е пациентът (или терапевтът) да не се опитва да преценява какво става или да го променя. Същевременно може да е полезно да се използват определени интервенции, които подпомагат, задълбочават и интензифицират процеса. Тук спадат например масажът или пресурата в областите, които са напрегнати или болезнени, или предлагането на специфични съпротиви, които засилват съществуващото напрежение като това, което споменах по-рано във връзка с маневрите за освобождаване на напрежението в таза или в ръцете.

Сред реакциите, които могат спонтанно да се появяват при тези обстоятелства, са силният тремор, гримасниченето, кашлянето, гаденето, повръщането, различни движения и широк спектър от звуци, които включват крещене, бебешко говорене, животински гласове, говорене на непознати езици или такива, които пациентът не знае, шаманско пеене и много други. Тази дейност трябва да се насърчава и продължава, докато емоционалният и психомоторният дискомфорт не изчезне и пациентът не се почувства отпуснат и облекчен.

Друг важен аспект на работата върху тялото в холотропната терапия е използването на подкрепящ физически контакт. Естествено, това е противоречив въпрос от гледна точка на академичната психиатрия, психология и психоанализа, където срещу него има силно табу. Тази форма на терапевтичен подход е станала естествена и рутинна в мно го групи, практикуващи различни форми на Емпирична психотерапия. Макар че използването на физическа подкрепа може да изглежда осъдително и неприемливо на традиционния терапевт с психоаналитично образование, тя е мощно и ефективно оръдие, особено при пациенти с анамнеза на тежка емоционална депривация в младенчеството и в детството.

83

фигура 19. Рисунка, изобразяваща автентична идентификация с голяма котка, която е била преживяна по време на фоку-сирана работа върху тялото в заключителния етап на холотропен сеанс Ръката в горната част на рисунката е на терапевта, който по това време прилагаше натиск върху челото на пациента.

За да разберем значението на физическия контакт като терапевтично средство, трябва да изследваме природата на травматичните преживявания и мерките, които могат да ги изцелят. Травмите, които играят важна роля в развитието на индивида и в динамиката на психопатологията, попадат в две широки категории. Парафразирайки правната терминология, можем да кажем, че някои от тях са преднамерени, а други се случват по невнимание. Тези две групи по природа са много различни една от друга и изискват различни терапевтични мерки

В първата категория са спомените за ситуации, които са причинили сериозна физическа болка на пациента или са предизвикали силни отрицателни емоции, например страх, объркване, срам, отчаяние, отвращение и τ н Тук спадат спомените за физическо малтретиране, болезнените наранявания или медицинските интервенции, дискомфортът, свързан с детските болести, сексуалното малтретиране или заплашителните събития. Травмиращите спомени от този вид биха могли да се оприличат на чужди тела в психиката: те могат да се изхвърлят чрез експресивна емоционална работа и отреагиране.

Втората категория травми включва ситуации, в които бебето и детето в различни периоди от жизнения си цикъл е имало напълно нормални потребности от сигурност и задоволяване, които не са били посрещнати от родителите или техните заместители. Тук от специално значение са τ нар. анаклитични потребности (от гръцкото anaklinein - облягам се на, разчитам на): потребността от подхранващ симбиотичен контакт с майката, задоволително хранене, гушкане, люлеене и галене Когато не са били удовлетворени, тези потребности оставят вакуум в психиката. Човекът може да изразява гняв и фрустрация от това, че е бил лишен, но подобни действия не запълват празното пространство. Единствената възможност е да се предложи задоволяване на тези потребности, когато клиентът е регресирал до нивото на първоначалната травма.

Използването на физически контакт в терапията изисква безукорен подход и съблюдаване на основните етични правила Необходимо е да е ясно, че предлагането на физически контакт - или искането му - трябва да е реакция на изискванията на терапевтичната ситуация и не бива да включва никакви други мотиви Това не означава задължително единствено сексуалните потребности на възрастния, които, разбира се, следва да се обмислят на първо място На нашите семинари в течение на годините сме имали няколко жени със силни, но незадоволени майчински потребности, които интензивно и неуместно налагаха майчинството си на останалите в групата. Те се опитваха да ги люлеят и да ги гушкат в моменти, когато това беше абсолютно противопоказно на природата на тяхното преживяване, например преживяване на спомен от минал живот като велик африкански вожд, викингски войн по време на морско завоевание или римски войник на военен поход

Въпросът за физическия контакт трябва да се дискутира и изясни с пациента преди сеанса Важно е да се осъзнае, че нагласите към физическия контакт са изключително разнообразни. За някои хора той е напълно естествен, за други е свързан със сериозни конфликти и проблеми В нашите семинари винаги насърчаваме пациентите и терапевтите да дискутират въпроса, преди да започнат работа един с друг, да достигнат до ясно разбиране и да сключат „дого вор” за това, как ще процедират в това отношение

Изборът на формата на физическия контакт и неговото разполагане във времето включва силен интуитивен елемент и е трудно да се дадат строги и обективни правила Възможно е обаче да се очертаят някои общи насоки Терапевтът трябва да обмисли използването на физически контакт, когато пациентът очевидно е дълбоко регресирал и изглежда безпомощен и уязвим. Типичните ситуации от този вид са повторното преживяване на епизоди, включващи емоционална депривация в детството, или периода, следващ повторното преживяване на биологичното раждане Най-добрият подход, изглежда, е първо експериментално да се предложи някакъв ограничен физически контакт, например докосване на ръката или на челото на пациента. Ако това се приеме с готовност, терапевтът може да предложи повече и евентуално да се достигне до точката на пълен телесен контакт

В нашата работа проблемът за физическия контакт е силно опростен от факта, че почти винаги работим в групов контекст Причините и правилата за използването на интимна подкрепа ясно се обясняват и се приемат от групата като част от процедурата Областите на тялото, които са докосвани, се определят от вътрешния процес на пациента, а не от терапевтите Освен това всичко, което става в тази насока, е публично и под колективната супервизия на групата Това е ситуация, която силно се различава от контекста на индивидуалната работа в частната практика. Осъществимостта на този подход в индивидуалната терапия ще трябва да се оценява при всеки отделен случай

Установили сме, че използването на холотропната терапия в групов контекст добавя съвършено нови измерения към терапевтичния процес. Най-очевидното предимство е, разбира се, икономическият фактор. С помощта на двама умели терапевти до 20 души могат да имат съществени изцеляващи и трансформиращи преживявания само за времето, в което

84

протичат три сеанса в класическата психоанализа.Освен това сеансите в групов контекст по принцип са много по-силни от индивидуалната холотропна работа. Те

обикновено създават това, което най-добре може да се опише като силно катализиращо енергийно поле, което подпомага терапевтичния процес. Интересен аспект на колективната холотропна работа е появата на много „синхронни” събития в смисъла, влаган от Карл Густав Юнг (Jung 1960), между пациентите и терапевтите, между самите пациенти и между всички участници и различни аспекти на външния свят.

Груповата работа обаче има още едно предимство, а именно силния ефект, който тя оказва върху много от останалите участници в групата, които подпомагат пациента. Типичната процедура, която използваме, е всеки участник в групата да си избере партньор, с когото иска да работи. В сеансите участниците си сменят ролите и всеки на свой ред е пациент и подпомагащ. Не е необичайно преживяването на подпомагащия да има дълбоко и съществено влияние върху играещия ролята на пациент. Привилегията на оказването на помощ на друго човешко същество в преживяване, което е дълбоко лично и интимно, е събитие, чиято сила не бива да се подценява.

Често се оказва, че начинът, по който партньорите се избират, е психологически значим и също може да включва „синхронни” фактори. Не е рядкост процесът на двамата партньори да има елементи, които изумително се допълват взаимно или пък си противоречат. Те могат да са от специално значение и да представляват възможност за необикновено емоционално разчитане на другия. Ако холотропните сеанси продължават на системна основа, партньорите имат възможността да се сменят, ако не смятат, че имат полза да работят заедно, или ако са развили някакъв специ ален афинитет към друг член на групата.

ПРОЦЕДУРАТА НА ХОЛОТРОПНАТА ТЕРАПИЯСлед като описах основните елементи на холотропната терапия (използване на хипервентилация, музика и работа върху

тялото), ще очертая терапевтичната процедура такава, каквато ние я практикуваме. Принципите на холотропната терапия са много прости. През подготвителния период, предшестващ емпиричните сеанси, пациентите се запознават с разширената картография на психиката, която включва нивото на биографичните спомени, елементите на процеса умиране и прераждане и спектъра на трансперсоналните преживявания. Много ясно им се обяснява, че всяко от тези преживявания е абсолютно естествено и че при тези обстоятелства те се появяват във всяка група от случайно избрани хора.

Във вербалните подходи към психотерапията съпротивите приемат формата на емоционални и дори психосоматични защити, както ясно е показано от Вилхелм Райх (Reich 1949) в неговата концепция за „бронирането на характера”. Новите преживелищни техники могат ефективно да преодоляват емоционалните и психосоматичните блокажи, така че те да престанат да представляват проблем. Нашият опит изненадващо показва, че най-важната защитна бариера при работата с тези модерни техники има интелектуална или философска природа. Тези техники са в състояние да дават достъп до области на преживяванията, за които културата ни не разполага с адекватна концептуална рамка. Независимо от факта, че такива преживявания като перинаталните последователности и трансперсоналните явления могат да са изцеляващи и трансформационни, неинформираният представител на Запада е склонен да се бори срещу тях и да ги блокира, защото те му изглеждат странни, необичайни или дори индикации за сериозна психопатология.

По тази причина когнитивната подготовка, която включва обсъждане на новата всеобхватна картография на психиката, е много важна част от холотропната процедура. На някои от миналите ни семинари участниците с традиционно научно образование от време на време възразяваха, че подготовката може да включва „индокриниране” и всъщност по пътя на внушението да предизвиква преживяванията в сеансите. Моят опит показва, че опасността от такова индокриниране е минимална. В началните години на психеделичните ми изследвания многократно съм наблюдавал, че пациентите ми спонтанно и без никакво програмиране се придвижваха към перинаталните и трансперсоналните области - много преди да съм разработил картографията на несъзнаваното, която сега обсъждаме като подготовка за психеделичните или холотропните сеанси.

Освен това сме наблюдавали много примери, в които перинаталните и трансперсоналните преживявания се осъществяват в несупервизирани психеделични сеанси или в психеделични или холотропни сеанси, провеждани от лица, които са с неадекватна подготовка или изобщо нямат нужното образование. Следователно няма съмнение, че те представляват истински прояви на психиката, които не изискват никакво програмиране. Освен това е важно да се осъзнае, че на подготвителния етап пациентите практически научават за целия спектър от възможни човешки преживявания. Тъй като действителното им преживяване в холотропния сеанс представлява само малък и много селективен фрагмент от обсъденото преди това, този избор трябва да има съществени лични детерминанти. Макар че опасността от „индокринация” изглежда минимална, навлизането в сеанса без необходимата информация и предупреждение понякога е сериозен недостатък и пречка, имайки предвид силното ни културно програмиране срещу такива преживявания.

Друга важна част от подготовката се фокусира върху техническите аспекти на процеса. От пациента се иска да прекара целия сеанс в легнало положение със затворени очи, фокусиран върху емоционалните и психосоматичните процеси, причинени от холотропното дишане и музиката, и да им се подчини с пълно доверие и без да ги преценява. В този контекст се препоръчва въздържането от преднамерено използване на техниките за отреагиране или някакви други опити за промяна и повлияване на преживяването. Общата нагласа следва да прилича на определени техники на будистката медитация: просто наблюдаване и регистриране на появяващите се преживявания и пускането им да си отидат.

Подготовката включва и обсъждане на определени важни правила на процедурата и на принципите на работата върху тялото, които с известни детайли описах по-рано. Когато подготовката е обхванала адекватно всички представени по-горе моменти, терапевтът може да насрочи експерименталния сеанс.

Важно изискване и необходима предпоставка за холотропната терапия е правилната обстановка. Стаята трябва да е достатъчно голяма, за да могат половината от участниците да легнат и да разполагат с достатъчно място около себе си. Тя трябва да се намира на място, което е достатъчно изолирано от всякакви разсейващи външни влияния и на свой ред да

85

позволява силен шум без никакви ограничения. Това включва възможността за използване на висока музика и даване на участниците на свобода за пълно гласово изразяване, ако е необходимо.

Подът трябва да е покрит или да има матраци и достатъчен брой възглавници, столници и други меки материали. Изглежда, най-добре е сеансите да се провеждат в полузатъмнена стая или да се използват капаци за очите. Много хора установяват, че ярката светлина в стаята ги притеснява и пречи на преживяването им. Адекватното количество книжни носни кърпи, салфетки, кофи или найлонови торбички за онези, които могат да започнат да повръщат, защото им се гади, са незаменими вещи в стаята за холотропна терапия.

Пациентите трябва да дойдат за сеанса, облечени във всекидневни и удобни дрехи. Важно е да се свали всичко, което може да пречи на дишането и на вътрешния процес. Това включва очилата и контактните лещи, изкуствените зъби, тежките обици, гривни и огърлици, сутиените, коланите и часовниците. Холотропната терапия има и някои съществени противопоказания, които трябва да се обмислят, преди пациентът да започне емпирични сеанси. Има и други състояния, които не са противопоказни, но изискват специални предпазни мерки. Те също трябва да се обсъдят, преди да започне тази форма на себеизследване.

Холотропната терапия може да включва драматични преживявания, придружени от силен емоционален и физически стрес. Задължително е да се изключат всички пациенти със сериозни сърдечносъдови проблеми, за които тази ситуация може да е опасна Тук се включват хората с анамнеза на инфаркт, сърдечна хирургия, мозъчни кръвоизливи, злокачествена хипертония, напреднала атеросклероза или артериална аневризма По същата причина е опасно да се провеждат сеанси с пациенти, които наскоро са претърпели операции или нараняване и хирургичните им рани все още не са напълно зараснали

Друго важно противопоказание е бременността, особено ако е по-напреднала. Плацентата е една от областите в тялото, в която хипервентилацията причинява свиване на кръвоносните съдове и това води до намален приток на кръв в плода. Освен това жените, които повторно преживяват собственото си раждане в психеделичните сеанси или в холотропната терапия, често едновременно с това имат силни маточни контракции и убедителното усещане, че раждат. В резултат те могат да се люшкат между решителното бутане напред с главата (подобно на плода) и използването на коремния натиск с краката в гинекологична поза (подобно на раждаща майка). На нашите семинари многократно сме наблюдавали жени, при които менструацията започва в средата на цикъла в резултат на силни холотропни сеанси от този вид Ограниченият приток на кръв заедно с интензивните контракции на матката могат да заплашат бременността и да доведат до аборт.

Епилепсията е заболяване, което спада към относителните противопоказания. В медицината хипервентилацията се използва за усилване на епилептичните мозъчни вълни за диагностични цели. Теоретично погледнато, учестеното дишане може да задейства припадък у човек с анамнеза на епилепсия. В нашите семинари сме имали шест пациенти с епилепсия, които решиха да се подложат на холотропно дишане, тъй като опасността е минимална за човек в излегнало положение, ако терапевтът предпазва езика в случай на припадък.

Най-важната опасност, свързана с епилепсията, е рискът от инциденти в случаите, когато припадъкът се появи у човек, който плува, шофира или е на незащитено високо място. По принцип последствията от припадъка са по-опасни, отколкото самия припадък При човек, който лежи на мек матрак, рисковете ще са минимални, ако езикът е предпазен с хавлиена кърпа Нито един от шестимата пациенти с епилепсия в нашите семинари обаче не получи припадък но време на сеансите по холотропно дишане. Няколко от тях споделиха, че преживяването е довело до съществено намаляване на организмичното им напрежение Те говореха за възможността този процес всъщност да действа като превантивна мярка, като поддържа напрежението под нивото, необходимо за експлозивно епилептично освобождаване Анамнезата за епилепсия обаче изисква предпазливост най-вече поради друго възможно - макар и малко вероятно - усложнение, наречено status epilepticus Това е непрекъсната последователност от припадъци, която е сериозна и може да е трудна за овладяване без експертна медицинска намеса и добър фармакологичен запас.

Останалите състояния, които представляват противопоказания или изискват специални предпазни мерки, са очевидни и без задълбочени медицински познания. Те лесно могат да се разберат дори и ако се осланяме само на здра вия разум. Участието в сеансите отправя емоционални и физически изисквания към организма Отслабените и изтощените от сериозна болест пациенти трябва да се изключат от участие. Инфекциозните болести заслужават специално споменаване в този контекст, защото кашлянето, храченето и повръщането, които са често срещани в Емпиричната работа, са сред най-често срещаните пътища за пренасяне на бактериите и могат да поставят останалите участници на сериозен риск.

По време на сеансите по холотропно дишане много хора извършват интензивни телесни движения, понякога придружени от крайни отклонения. Затова е необходимо специално внимание с пациенти, които страдат от такива разстройства като обикновена дислокация на колената или раменете, или от патологична чупливост на костите, при които ситуацията може да доведе до наранявания или усложнения. Ако проблемът не е достатъчно сериозен, за да изключва пациента от участие, терапевтът трябва да е запознат с проблема и да предпазва пациента от движения или пози, които са рисковани.

Тук трябва да се обърне специално внимание на историята на сериозната психопатология и психиатричната хоспитализация. Холотропната терапия понякога е много ефективна при пациенти със сериозни емоционални проблеми, включително определени психотични състояния. От практическа гледна точка има две важни съображения: интензивността на симптомите и его-силата. Драматичните емоционални и психосоматични симптоми сочат, че важен несъзнаван материал със силен емоционален заряд е близо до повърхността. Това само по себе си не означава трудна прогноза за холотропната терапия. Точно обратното: срещали сме много примери, в които при такива случаи могат да се постигнат забележителни резултати само за няколко холотропни сеанси. Това става при пациенти с тежки и изолирани психотравми и относително стабилна личност.

Един по-важен фактор по отношение на прогнозата е его-силата. Емпиричната работа по принцип е по-трудна и продължава по-дълго при пациенти, които не са достатъчно здраво стъпили в консенсусната реалност, демонстрират нестабилна и несигурна личностна структура и на които е трудно да поддържат ясни граници между вътрешните си процеси и външния свят. Тази ситуация отразява липсата на подхранващ симбиотичен контакт („добрата гърда” и „добрата утроба”) в началото на живота. Тук експресивната и разриващата работа с емоционалните травми трябва да се допълни със системно

86

използване на подхранващ телесен контакт в регресиралото състояние. Изглежда, това е единственият начин да се запълни емоционалният вакуум, създаден от ранната депривация. Подхранващите преживявания от този вид постепенно се интернализират и стават източник на вътрешна сила и стабилност за пациента.

Подобна преживелищна работа със сериозно разстроени лица изисква специално общежитие с обучен персонал, в което се осигурява непрекъсната подкрепа по 24 часа в денонощие. Тя не бива да се върши амбулаторно. Хората с по-малко крайни емоционални трудности, например психоневрози и психосоматични разстройства, могат да участват в редовни индивидуални или групови сеанси по холотропна терапия, супервизирани от опитни терапевти. Тук е I особено важно да се достигне до най-доброто възможно завършване и интегриране на всеки сеанс чрез системна работа върху тялото в заключителния период. Подкрепящият физически контакт също е силно препоръчителен в някои случаи.

Холотропната работа е експресивна форма на терапия и е несъвместима с транквилантите, които потискат емоциите. Няма да има никакъв смисъл да се провеждат холотропни сеанси с пациенти, които вземат „големи” транквиланти. Внезапното прекъсване на лекарството може да води до драматичен възход на потискания несъзнаван материал и не бива да се започва извън лечебен център, в който пациентът да пребивава през този период.

Изглежда полезно сеансът по холотропна терапия да се започва с кратък период на медитация и релаксация. Обикновено искаме от пациентите да заемат поза, при която краката и ръцете са отделени от тялото, а дланите сочат към тавана. Това е физически израз на основната нагласа, с която човек трябва да подхожда към преживяването: откритост, възприемчивост и приемане. Кръстосването на краката и ръцете обикновено изразява съпротива или резервираност. Ако пациентът има техника за релаксация, която е била ефективна в миналото, е възможно просто да му се позволи да я използва за кратко.

Друга възможност е терапевтът да ръководи релаксацията чрез последователно споменаване на различни части на тялото, започвайки с краката и движейки се постепенно нагоре към бедрата, ханша, коремните мускули, кръста, дългите мускули по гърба, гърдите, раменете, ръцете и дланите, гърлото и врата, челюстите и лицевите мускули към челото и най-накрая до скалпа. По време на тази процедура пациентът се опитва да отпусне отделните части на тялото така, както се споменават. Областите, които са достатъчно отпуснати, в повечето случаи не представляват никакъв проблем и могат да се повлияват директно. Там, където пациентът изпитва силно мускулно напрежение, това нерядко е невъзможно. В този случай понякога е полезно първо Да се засили напрежението, да се задържи за момент и после да се остави да си отиде.

За някои пациенти е много ефективно да се използват ръководените представи, включващи елементи на океан, вълни, водни форми на живот, например медузи или кафяви морски водорасли, или красив пейзаж, свързван с приятни спомени на отмора и удовлетворение Опитът ни показва, че всеки терапевт, който практикува холотропна терапия, разработва своя любима последователност от инструкции, за да въведе пациента в преживяването, и може дори да използва специфични модификации и вариации, приспособени към личността му Когато сеансите се повтарят, въвеждащият период може да се съкрати, тъй като пациентът натрупва по-голям опит

Когато тялото е отпуснато (доколкото позволяват обстоятелствата), следващата задача е да се успокои психиката и да се генерира нагласа, която е оптимална за преживяването. На този етап предлагаме на пациентите да насочат вниманието и съзнанието си колкото може повече към настоящия момент и място - към „тук и сега”. Те трябва да се опитат да оставят зад гърба си всички спомени от миналото: какво се е случило при предишното им себеизследване с други техники или в предходните сеанси по холотропна терапия, какво са чули за процедурата от други хора, какво им се е случило по-рано през деня или в по-отдалеченото минало и дори какво им е било казано при подготовката с изключение на конкретните инструкции за сеанса.

По същия начин те трябва да се откажат от мисли за бъдещето и особено от всякакви планове за самия сеанс. Ние насърчаваме пациентите да се откажат да идват на сеансите с конкретни идеи за темите, по които биха искали да работят, с представи за това, какъв ще е сеансът, какво биха искали да изпитат или да избегнат. Природата на хо лотропната (и на психеделичната) терапия е такава, че самият процес автоматично избира във всеки сеанс материала, който е емоционално най-релевантен по това време От по-широка гледна точка в серия от последователни сеанси този процес определя поредицата от теми и въпроси, която е оптимална за лечението. Най-добрата стратегия е да се отмени всякакъв аналитичен процес („главата да се изключи”) и човек с пълно доверие да се предаде на мъдростта на тялото и на несъзнаваните и свръхсъзнаваните процеси.

Паралелна процедура би трябвало да се осъществява по това време и у терапевта (или терапевтите, ако това е групов сеанс) Подобно на пациента, терапевтът трябва да изчисти съзнанието си от ангажираността с миналото и от фантазиите за бъдещето. Важно е да няма абсолютно никакви очаквания или планове за сеанса Най-добрата нагласа, изглежда, е на дълбока човешка загриженост за пациента, интерес към процеса и доверие в мъдростта и спонтанния изцелителен потенциал на психиката, комбинирани с определена степен на дистанцираност. Това е предпазна мярка, така че терапевтът да не бъде прекалено лично въвлечен в процеса чрез твърде големите емоционални инвестиции в резултата или чрез идеосинкратичния резонанс със съдържанието на сеанса.

За да работи системно като терапевт (подпомагащ) в холотропната терапия, човек трябва да има не само достатъчен личен опит, натрупан по време на обучението си, но и непрекъснато съзнание за своите процеси и допълнителна лична работа, когато е необходимо Природата на емоционалния отклик на различни аспекти на процеса на пациента е най-добрият барометър, който сочи кои области от собствената психика изискват повече внимание и преживелищна работа.

Важно е да се осъзнае, че холотропната работа е с открит край Най-добре е за нея да се мисли като за продължаващ изследователски проект и психологически експеримент Използваният в академичната психотерапия модел на психиката се основава на допускането, че можем да придобием всеобхватни познания за психичните процеси, приложими към всички пациенти, с които работим. Теорията на холотропната терапия е категорично открита и подготвена за изненади. Във всекидневната терапевтична работа могат да възникнат явления и проблеми, които терапевтът не е виждал, преживявал или чел, а вероятно и такива, които са абсолютно нови и никой не ги е наблюдавал и описвал преди. Подготовката на терапевта никога не бива да се смята за завършена. Холотропната терапия е процес на непрекъснато учене, а не на механично прилагане на затворена система от понятия и правила.

87

Последната част от въведението - след физическата релаксация и умствената подготовка - включва специфични предложения за преживелищния процес От пациентите сега се иска да се фокусират върху дишането и да влязат в контакт с неговия естествен ритъм, като - на първо място - не се опитват да го променят. На този етап понякога е полезно пациентът практически да си представи дъха като облак от светлина и умствено да го последва по целия път до таза, краката и стъпалата и обратно. Може да си представи как, когато пътува надолу и нагоре по тялото, дъхът създава чувство за открито пространство и изпълва всяка клетка на тялото със светлина.

След това се предлага да се увеличи честотата на ритъма и пациентът да започне да диша по-пълно и по-ефективно от обикновено. Конкретните подробности на процеса, например честотата и дълбочината на дишането, използването на ноздрите или устата като дихателен път, както и ангажирането на горните части на белите дробове или областта на диафрагмата и корема, са оставени на организмичната интуиция на пациента. Когато ритъмът на дишането е бил достатъчно ускорен, терапевтът подготвя пациента за началото на музиката, насърчавайки го да се предаде на нейния поток, на ритъма на дишането и на всякакви преживявания, които могат да се появят, без да ги анализира или да се опитва да ги променя и като изпитва пълно доверие в процеса.

В идеалния случай холотропният сеанс изисква минимална интервенция от терапевтите. Тяхната основна роля е да наблюдават процеса и да гарантират, че пациентите поддържат ритъм на дишане, който е по-бърз и по-ефективен от обикновено. Скоростта на дишането, неговата дълбочина и стил варират при различните хора и в отделните сеанси Терапевтът и пациентът (или партньорите в груповите сеанси) би трябвало да имат „договор” за степента и природата на интервенцията Това е особено важно в първите сеанси, преди пациентът да се запознае с преживяването и да развие собствен стил. Някои новодошли искат да изследват колкото е възможно по-дълбоко това, което техниката може да предложи. Те искат от терапевтите отблизо да наблюдават дишането им, да се уверят, че е адекватно и да не позволяват „да им се размине” каквото и да било. Други просто искат да „загреят”, да изследват възможностите на техниката със собствено темпо и да облекчат пътя си в процеса. Някои хора не желаят да бъдат докосвани или искат от терапевта изобщо да не се намесва. Подобни предпочитания трябва да се уважават.

От време на време се случва пациентът да забрави да хипервентилира или да се потапя в преживяването и да задържа дъха си Ако терапевтът иска да му напомни, че дишането трябва да е по-ефективно, това следва да се направи невербално чрез нежно докосване по рамото, гърдите или корема. По време на сеансите говоренето по принцип не се препоръчва с изключение на случайни думи или прости изречения. Ударението в холотропната терапия е върху дълбокото емоционално и психосоматично преживяване Познавателните процеси, концептуализациите и вербалната размяна силно пречат на дълбочината и потока на процеса. Затова с приказките се приключва в подготвителния период преди първия сеанс по холотропно дишане и в междинните сеанси за споделяне, следващи всяко от холотропните преживявания.

В повечето случаи дихателните преживявания следват оргастична74 крива с натрупване на емоции и физически прояви, кулминация и повече или по-малко внезапно утихване Когато пациентите достигнат тази повратна точка, терапевтите изобщо не бива да се намесват и трябва да ги оставят да изберат собствения си ритъм. По това време дишането в действителност може да е много бавно: две или три вдишвания и издишвания на минута От време на време пациентът може още по-рано в сеанса да навлезе в преживелищна област, която е несъвместима с принудителното или бързото дишане, например идентификация с ембриона или с риба. При такива обстоятелства терапевтът не бива да настоява на хипервентилацията. Във всеки случай интервенциите трябва да са нежно напомняне, а не спешни изисквания. След като терапевтът се увери, че посланието е получено, от пациента зависи какво да прави с него.

Вече бяха дискутирани (вж. 236) другите ситуации, в които е възможно да са необходими интервенции по време на дихателната (пневмокатарзисната) част от сеанса. Те включват работа с отреагиране върху дихателните блокажи, намаляване на прекомерната интензивност на емоциите или на физическите прояви и ситуациите, в които пациентът създава проблеми с воденето му. В останалите случаи работата на терапевтите през по-голямата част от сеанса е да осигуряват подкрепа, защита и грижи. Това включва даването на възглавници, за да се омекоти ритането или удрянето, да не се позволява на пациентите да навлизат в пространството на останалите участници и да се отделят, ако се приближат на опасно близко разстояние до тях, осигуряване на торбички или кофи в случай на гадене и повръщане и носене на носни кърпички или чаша вода, ако е не-обходимо. В заключителния период ролята на терапевта става по-активна, ако има някакви остатъчни проблеми. Вече беше описана техниката на фокусираната работа върху тялото, използвана по това време. Осигуряването на емоционална и физическа подкрепа на пациента и предлагането на възможност за вербално споделяне също са важни функции на терапевта.

Терапевтичният резултат от сеансите нерядко е обратно пропорционален на количеството външна намеса. Някои от най-продуктивните преживявания са тези, в които пациентът е направил всичко сам. При много традиционни психотерапевтични методи се приема, че терапевтът е активно действащо лице, което използва специфични техники, за да промени психиката на пациента в определена посока, начертана от теорията на определена школа. Възможно е терапевтите, които са били обучени в такива традиции, да открият, че им е трудно да функционират като подпомагащи в холотропната терапия, където се поставя много силно ударение върху спонтанния изцелителен потенциал на психиката.

На нас ни допада комбинирането на холотропната работа с рисуването на мандали така, както е било разработено от Джоан Келог - психоложка и арттерапевт, която участва в проекта по психеделична терапия в Психиатричния из-следователски център на Мериленд (Kellogg 1977). Макар че вероятно има ограничена стойност като независимо те-рапевтично средство, това е изключително полезно, когато се комбинира с различни емпирични подходи. Процедурата е много проста: пациентът получава няколко молива или флумастри и голям лист хартия с очертания на кръг и е помолен да го запълни по начин, който му изглежда подходящ. Може да е просто комбинация от цветове, абстрактна композиция с геометрични форми или повече или по-малко сложно фигуративно рисуване.

Възникващата в резултат мандала може да се подложи на формален анализ според критериите, разработени от Джоан

74 Термин, създаден от Вилхелм Райх В The Function of Orgasm (Reich, 1927) (функцията на оргазма) той твърди, че способността да се постигне оргазъм, наречена оргастична потентност, е съществен атрибут на здравия индивид, неуспехът да се освободи натрупаната сексуална енергия чрез оргазъм според него може да причинява неврози у хората в зряла възраст - Б пр

88

Келог въз основа на нейната работа с големи групи психиатрични пациенти и субекти на ЛСД. Тя би могла оба че да се използва и като уникално средство, документиращо необичайните преживявания и способстващо за тяхната интеграция. Когато се използва в групи, рисуването на мандали привнася съществено графично измерение в разбирането на необичайните преживявания на другите и подпомага споделянето в групата. Освен това определени мандали се поддават на допълнителна емпирична работа с използването на гещалтпрактика, експресивен танц или други техники. В нашите четириседмични семинари в института „Изълън” сред участниците стана много популярно да водят „дневник на мандалите”, в който непрекъснато се документираше процесът на себеизследването чрез всекидневното рисуване на мандали.

След общото обсъждане на принципите и техниките на холотропната терапия бих искал да илюстрирам тази процедура чрез разказа на 45-годишна жена, която участваше в един от нашите петдневни семинари в „Изълън”. Освен в двата сеанса по холотропно дишане, които обикновено предлагаме в контекста на петдневните семинари, тя участва в трета (номер две), която се проведе за общността на „Изълън” от обучени от нас терапевти. Целият процес, който жената описва, се осъществи за по-малко от седмица.

Фигура 20. Примери на мандали, илюстриращи преживяванията по време на холотропно дишане Съдържанието на сеанса и символизмът на мандалите отразяват тантристки мотиви, свързани с Кали и Шива

89

Фигура 21а-д. Рисунки от художничката Ан Уилямс, вдъхновени от холотропно дишане

Пристигнах на семинара на Гроф без особени идеи какво ще представлява Нищо не бях чела за метода с изключение на един кратък абзац в каталога на „Изълън”. Никога не съм вземала психеделици, нито пък съм се напивала. Една от основните теми в живота ми е силната потребност да контролирам нещата: себе си, другите, ситуациите, всичко! Идеята да оставя този контрол да си иде беше много страшна за мен. Дойдох на семинара гневна, напрегната и объркана за това, как да водя живота си. Просто мислех, че тази „техника” може да е начин да освободя известна част от напрежението на безопасно място. Първото ми преживяване с холотропното дишане на Гроф беше като подпомагащо лице за Питър. Той имаше много тих сеанс, така че прекарах по-голямата част от времето в наблюдение на ставащото в стаята около мен. По-конкретно Рут ме впечатли Тя много се гърчеше, стенеше и се бореше. Няколко души я държаха, за да я предпазят да не се удари в стената. Наблюдаването на това беше много страшно и същевременно освежаващо преживяване. Изглеждаше така, сякаш тя никога няма да успее да се върне към нормата, но накрая тя седна, изглеждайки десет години по-млада: просто светеше някъде отвътре. След като я видях, сякаш получих разрешение да се отпусна на следващия ден.

Първи сеанс по холотропно дишане

Когато беше мой ред, първо преминахме през процес на отпускане на тялото и след това започнахме да дишаме по-дълбоко и по-бързо Музиката се изливаше около нас В рамките на може би десет минути ръцете и краката ми се гърчеха. През следващите десет или петнайсет минути разумът ми се бореше, за да задържи контрола. Погълнаха ме чувства на паника, загуба, самота, „потъване”. Появи се един образ Предния ден бях видяла малка черна водна птица, търсеща храна по брега под горещите извори на „Изълън”. С всяка голяма вълна птицата спокойно се потапяше дълбоко под водовъртежа. След отминаването на вълната, тя отново изскачаше на повърхността.

Хванах се за образа, че съм като водната птица, че единствената безопасност за мен се крие в гмуркането по-надълбоко. Продължавах напред, постепенно отпусках хватката си върху обикновената идентичност, оставях мислите, страховете, идеите, членовете на семейството ми, другите подкрепящи механизми да си идат. Към края на тази начална фаза извиках наум: „Идвам, мамо!”, но имах предвид не биологичната ми майка, а огромния океан, разбиващ се долу След около 20 до 25 минути (както прецених по-късно) бях напълно навлязла в процеса. Просто оставих тялото ми да прави всичко, каквото поиска.

Главата ми започна да се обръща ритмично наляво и надясно върху матрака. Краката ми се свиха, докато петите докоснаха задната част на бедрата ми. Едната ръка започна да се вдига и да пада, а юмрукът удряше матрака. Нямах образи, емо ции или психеделични цветове, а просто дълбоко чувствана потребност от това ритмично движение. Скоро и двата ми крака се повдигаха и след това удряха пода - един след друг в някакъв марш или в племенен танц. Появи се образ на танцьор в африканска племенна церемония.

Ръцете и юмруците се присъединиха към движението на краката ми. Прииска ми се да извикам. Извих глава назад и почти

90

завих. Звукът все повече се издигаше по-пронизителен, отколкото си спомням гласът ми въобще да е звучал преди това. Почувствах се като оперна певица, „заседнала” в дълга, висока нота. След това гласът ми с най-голяма височина започна да влиза в ритъма на тялото. Почувствах, че съм индианка, пееща племенна песен. Многократно ми идваха на ум образи от полята на Изълън - Биг Сър, които гледат на юг към океана. (Изълън е името на група индианци, които са населявали земята около института „Изълън”. Сегашната площ на института е била тяхно свещено гробище, а горещите извори - място за изцеление.)

Това пеене/танцуване продължи с пълна сила около час с няколко паузи за почивка и подновено холотропно дишане между тях. Накрая почивах в продължение на около 20 минути, когато Стан дойде и ме попита дали имам някакво остатъчно напрежение в тялото. Отговорих, че вратът ми все още е напрегнат. Той го натисна и ме помоли да изразя това, което чувствам. Макар че от известно време не бях хипервентилирала и се чувствах „отново нормална”, успях незабавно да запея и да затанцувам в продължение на няколко минути. По-късно се почувствах изцедена от прекомерната енергия и за пръв път от години наистина се отпуснах.

Втори сеанс по холотропно дишане

Във втория ми сеанс по холотропно дишане навлязох напълно в преживяването за около 10 минути Започнах да мятам глава насам-натам и се потопих в същите ритмични движения като предишния ден. Те бързо ескалираха в напълно развихри ла се „сцена” Мятах се по матрака, много гневно го удрях и крещях високо Джеймс, Пол и Тара здраво държаха ръцете, краката и раменете ми. Бях обзета от паника. Заляха ме образи бях дете, което е впримчено на твърде високо място. Чувствах, че трябва да им кажа да спрат: ужасът беше прекалено силен, за да го понеса

Внезапно си спомних смелостта на Пая по време на сеанса, когато аз бях подпомагаща. Четирима души я държаха, докато тя се мяташе насам-натам в продължение на почти два часа. Останах със страха и с „гневната си сцена”, докато нуждата да се боря ме напусна и аз се отпуснах напълно спокойна. След малко възстанових дълбокото дишане Този път лежах по корем и с все сили се притисках към възглавницата и стената. Тара държеше краката ми, така че да мога да бутам срещу ръцете й. Бутах, опъвах се и крещях. Обзеха ме образи на борба: да изляза от утробата, от хранилката, от пещерата, от ограничаващата ме житейска ситуация. След може би 20 минути отново се успокоих.

Възобнових дълбокото дишане и краката ми се вдигнаха в поза за „мисионерски полов акт”. Чувствах, че едновременно съм изнасилвана от баща ми, съпруга ми и от камбанарията на Църквата на християнската наука 75 в Бостън! Крещях и протестирах в продължение на няколко минути, докато това продължаваше. Тогава се появи един образ: устата ми е натъпкана със страници от книги за Християнската наука. Принуждаваха ме да преглътна целия светоглед, който отричаше моето тяло, сексуалността ми, мен самата. Чужда вселена ме изпълни и ме учеше, че не ставам за нищо. Започнах ритуалистично да „връщам”, използвайки ръцете си, за да подпомогна изваждането на жлъчката от цялото ми цяло: нагоре през гърлото и навън - с всички гърлени звуци на повръщането.

Ставах все по-безумна, полагах огромни усилия, задъхвах се, исках да повърна Това продължи близо час. Почувствах, че ако не повърна, ще изнеса тази жлъчка, тази чужда вселена от стаята и ще я нося с мен до края на живота си! Помислих за дъщеря си. Ако не се отърва от това нещо, и тя ще бъде заклещена в същата вселена, която отрови баба ми, баща ми, съпруга ми и мен. „Греховете на бащите” ще се прехвърлят върху нея. Продължавах да й повтарям, че го правя заради нея и че ако е необходимо, ще остана с това завинаги. И тогава силната нужда да контролирам преживяването чрез повръщане ме напусна. Отпуснах се спокойно и оставих дъщеря ми на грижите на вселената.

Докато лежах, ме изпълни един образ Танцувах и радостно тичах из празната Църква Майка76 в Бостън с Мери Бейкър Еди Догоних я в Майчината стая Тогава игриво правихме секс, след това изтичахме на втория балкон в лявата страна на църквата Там всички важни хора в живота ми един по един се присъединиха към нас. Разпознах моя учител по Християнска наука, родителите ми, съпруга и дъщеря ми, най-близката ми приятелка, сестра ми, терапевта, Рам Дас77, Муктананда, Иисус .. Всички те ме гледаха блажено и казаха: „Всичко е наред; ние просто се шегувахме, просто играехме роли. Всичко е наред.” Когато дойдох на себе си, държах ръката на Пол отдясно и тази на Тара вляво. Джеймс нежно милваше лицето ми. Разказах им каква шега беше всичко и им благодарих, че ми помогнаха отново да намеря Бога. Казах, че никога не съм се чувствала така свързана, след като цял живот съм била толкова самотна

Трети сеанс по холотропно дишане

В началото на третия ми сеанс по холотропно дишане все още бях нервна, докато чаках процесът да започне, макар че вече го бях правила два пъти. Шегувах се, че се чувствам като космонавт, който чака изстрелването и се чуди дали ракетата ще се възпламени и какво ще е направлението. След няколко минути бях „потопена” Появи се много ясен образ. Беше лицето на дъщеря ми, минути след раждането й. Тя ме погледна през стъклената преграда, която бяха сложили до* мен, докато лежах на масата за раждане. Бях преизпълнена с любов към нея. Всички заключени емоции се изляха от мен и започнах силно да плача. За пръв път в живота си осъзнах колко силно обичам детето си.

И тогава образът се промени. Видях скелета й да лежи в кошарката и веднага след това отново беше нейното тяло, но този път ме гледаше лицето на майка ми. Заплаках още по-силно. Цялата любов, която никога не си бях позволявала да изпитвам към майка ми, се изля през мен. Обхванах се с ръце, свих се в ембрионална поза и се разридах. Изпълни ме дълбока тъга. Плачех за цялата любов, която не бях успяла да изпитам към нея Лицето й избледня и видях лицето на нейната майка. Плачех за баба ми, за тъгата на нейния живот. След това и трите бяхме дълбоко в подземна пещера Скелетът на баба ми беше на дъното, люлееше скелета на майка ми, който пък на свой ред люлееше моя, докато аз държах скелета на дъщеря ми Οтново се разридах.

През следващия час продължих да скърбя и да люлея всички важни жени в живота ми, плачейки за загубите, за пропуснатите шансове да обичам, заминаването, объркването, разделите. Най-накрая взех съпруга ми (на 3 години) в ръце и плаках за него - за загубата на неговата майка, на детството му, на липсата на нежност в живота му. И тогава сцената се промени и започнах да наблюдавам как деца са откъсвани от майките си в концлагер Хлипах, ридаех и ги люлеех След това държах слабото, подпухнало тяло на умиращо от глад етиопско дете и ридаех за скръбта на майката. После бях на юг и държах чернокожа майка, чийто син беше застрелян от полицията и умираше в мръсотията, докато полицията й пречеше да го прегърне. Чувствах се така, сякаш плача за целия свят.

След известен спокоен период отново се върнах „долу” и установих, че успокоявам и галя всички измъчени хора - мъжа в Атланта, който беше обвинен в 11 сексуални убийства на малки момчета, другите изнасилвачи и убийци, всеки, за който можех да си

75 Религиозна деноминация, основана в САЩ през 1879 г. от Мери Бейкър Еди - авторка на книгата, която съдържа категоричното изложение на това учение Science and Health with Key to the Scriptures (Наука и здраве с ключ към Светото писание) Широко известна е с практиката си на веролечение - Б пр76 Име, използвано от представителите на Християнската наука за оригиналната бостънска църква, основана от Мери Бейкър Еди. - Б пр77 Наричан също Бхай Джета (род 1534 г., Лахор, Пенджап, Индия -поч. 1581 г., Гоиндвал), четвъртият сикхски гуру и основател на великия сикхски център в Амритсар, сега главен щаб и столица на тази религия - Б. пр.

91

спомня, че е наранил мен или други хора. Монотонно и тихо тананиках детската песничка: „Пастирю, покажи ми как да вървя”. Другите в моята група крещяха и се мятаха по стаята, докато аз отново и отново тананиках моята приспивна песничка. Още малко дълбоко дишане и имах преживяване, че съм горе във вселената и гледам света отвисоко. Чух звуците на маймунската песен от о. Бали: изглеждаше шумна и агресивна като противовъздушен огън! Бум! Бум! Видях Гражданската война, испанската армада, хората от Южна Америка и Африка да се бият, Първата световна война, Втората световна война, Виетнам, всичко едновременно. Битките бяха по целия глобус, тъй като времето бе засенчено. И във всичко това тънка и спокойна нишка от успокояваща музика - моята приспивна песен за света.

Докато лежах там след това, осъзнах присъствието на останалите в стаята, които все още се мятаха и стенеха. Почувстват такова състрадание към тях, сякаш най-буйните потоци от енергия на универсалната Майка течаха през мен. За пръв път женствеността ми беше разблокирана и освободена, бях докоснала силата на женската природа! Сълзите се лееха по лицето ми Останах в състояние на медитация и имах още няколко силни зрителни образи, включително един много внушителен за ярки облаци, плуващи в небето и разкриващи нажежен до бяло гигантски орел. Перата му бяха заслепяващо бели. меки и силни Той ме беше хванал и нежно ме държеше до гърдите си.

Два часа след сеанса групата ни се събра отново, за да споделим преживяванията си Когато се огледах, нежността и състраданието отново ме заляха и се почувствах дълбоко свързана с всеки от присъстващите. Имах силното чувство, че съм прелетяла хиляди мили, за да бъда със себе си! Че всички „аз”, с които бях готова да бъда, се бяха събрали, за да са с мен Почувствах много убедително, че никога повече не мога да бъда самотна: бях заобиколена от „мен”.

Бих искал да завърша този разказ с пасаж от писмо, което получихме една година след семинара в „Изълън” в отговор на молбата ни за проследяваща оценка на последствията от описаните по-горе преживявания:

Питате ме за някакви дълготрайни ефекти от семинара по холотропно дишане. Вече мина почти година от тогава, така че, мисля, ставащото с мен сега е наистина дълготрайно Може би най-удовлетворяващият и изумителният резултат е, че аз истински и напълно приех мястото, в което живея, като свои дом - след близо 16 години борба със силното желание да на пусна! Споменах в по-ранните ми коментари на семинара, че внезапно осъзнах, че съм прелетяла хиляди мили, за да бъда със себе си. В онзи момент, високо на скалите на „Изълън”, започнах да живея вкъщи Това осъзнаване на дома е с мен - без да избледнее дори за миг- през цялата изминала година. Всички, които ме познават, са изумени.

Освен това имаше и някои други много съществени промени в живота ми, които според мен са пряк резултат от семинара. След много години говорене, мислене и четене за духовността най-накрая в семинара наистина изпитах това, което ми се струва много духовно преживяване. То продължи да господства в живота ми. „Проблемите” продължават да се появяват -работа, семейство, брак, цел и т. н., - но съществува все по-засилващата се тенденция да навлизам дълбоко в себе си и да оставям тези проблеми да зараснат отвътре, а не да се опитвам да контролирам или да манипулирам външните обстоятелства

От няколко месеца медитирам всеки ден. Струва ми се, че това е добра пътека. Не ползвам определен учител или духовна дисциплина. Това е просто време за фокусиране, за навлизане в настоящия момент Резултатът е все по-силно го усещане на спокойствие и тиха радост. Забелязвам повече любов да струи от мен - нещо, което определено беше блокирано през целия ми живот Винаги съм копняла да споделям, но въпреки това споделянето твърде чест дегенерираше в доминация и контрол, като егото се изпречваше на пътя на Аза! Сега се чувствам по-свободна и любовта тече по-спокойно Няколко души дойдоха при мен за помощ и подкрепа от различен вид - спонтанно признание „отвън” за прогреса вътре

Ефективни механизми на изцеляване и личностна трансформацияНеобикновеният и често драматичен ефект от психеделичната и холотропната терапия при различни емоционални и

психосоматични разстройства естествено повдига въпроса за механизмите, включени в тези промени В контекста на традиционните и основани на психоанализата психотерапевтични системи дълготрайните промени на по-дълбоките психодинамични структури, лежащи в основата на психопатологичните симптоми, изискват години на системна работа Следователно психиатрите и психотерапевтите са склонни да не вярват, че дълбоки и дълготрайни промени в личността могат да се осъществят в рамките на дни или дори часове, тъй като днешните теории не разполагат с обяснителни рамки за такава възможност

Описанията на драматично изцеляване в контекста на шаманските процедури, туземните изцелителни церемонии, срещите на ценящите екстаза секти или трансовите танци не са били приемани сериозно от повечето западни учени или са били приписвани на влиянието на внушението у суеверни аборигени Случващите се от време на време драматични промени в личностната структура, известни като „конверсии”, обикновено се разглеждат като твърде произволни и непредвидими, за да представляват интерес от терапевтична гледна точка Същевременно не може да се отрече фактът, че религиозните, нравствените, сексуалните, политическите и другите типове „конверсии” могат да имат фундаментално и често дълготрайно влияние върху участващия в тях индивид Тяхното влияние не е ограничено до убежденията, нагласите, ценностните системи и жизнените стратегии, а често включва емоционално и психосоматично изцеляване, промени в междуличностното приспособяване и изчезване на такива дълбоко вкоренени поведенчески модели като алкохолизма или наркоманиите.

В този контекст бих искал да спомена най-драматичния и краен пример за изцелителния и трансформационния потенциал на НСС - промените, наблюдавани при много хора, които са се доближавали до смъртта Дейвид Роузен - психиатър от залива на Сан Франсиско - е интервюирал 11 оцелели от самоубийствени скокове от „Голдън Гейт Бридж” и от моста между Сан Франсиско и Оукланд Бей (Rosen 1973) Той реконструира житейската им ситуация и психосоматичното им състояние преди опита за самоубийство, изследва мотивацията им за този акт, обсъжда преживяването по време на падането и спасителните операции и цялостно изучава възникващите в резултат промени в личността и жизнения стил на тези хора

Роузън открива фундаментални промени у всички оцелели Те включват изумително емоционално и психосоматично подобрение, активно наслаждение на живота и откриване на духовното измерение на съществуването или потвърждаване на предишните религиозни вярвания Преживяванията, които са довели до тези промени, включат падането и престоят до 10 минути в студената вода периода, в който оцелелите е трябвало да бъдат спасени Ако помощта не се осигури за тези 10 минути, течението ще отнесе човека в открития океан, което означава сигурна смърт Тъй като няколко минути в студената вода нямат такъв фундаментален трансформационен ефект (това е проверено и повече от доказано в ерата преди

92

транквилантите на институционалната психиатрия), резултатите очевидно трябва да са недвусмислено свързани с преживяването по време на падането

Използвайки прости математически формули от елементарната физика, човек може да изчисли, че падането от парапета на моста до повърхността на залива е само около три секунди по часовник. Резултатите не могат лесно да се припишат на ефекта от физическия шок независимо от факта, че общата смъртност от тези скокове е около 99%, повечето от оцелелите на Роузън са излезли от ситуацията практически невредими. Следователно някакво убедително вътрешно преживяване, продължило само три секунди, е създало резултати, които години на фройдистка анализа не биха могли да постигнат. Важно е обаче да се осъзнае, че в НСС субективното преживяване на времето е радикално променено. В рамките на секунди по часовник човек може да изпита богата и сложна последователност от събития, които -субективно - продължават много дълго или дори изглеждат вечни.

В публикуваната наскоро книга Heading Toward Omega (На път към Омега) танатологът Кенет Ринг достига до подобни заключения. Той посвещава специална част на изучаването на дълговременните ефекти от преживяванията на разминаване със смъртта (Ring 1984). Те включват повишаване на самооценката и самоувереността, оценяване на живота и природата, загриженост и любов към другите хора, забележимо отслабване на ударението върху личния статус и материалните придобивки и развитие на универсална духовност, която трансцендира предизвикващите разделение интереси на религиозното сектантство. Тези промени са забележително подобни на описаните от Ейбрахам Маслоу след спонтанните „върхови преживявания” (Maslow, 1962, 1964).

Древната история на психиатрията предлага много примери на опити да се използват силните преживявания за изцеление. Една от техниките, използвани в древна Индия, е симулирано нападение от обучен слон. който спира точно преди да удари пациента. В някои случаи лицето с разстройството е поставяно пред яма, пълна с кобри с извадени зъби Друг път се урежда внезапно падане във вода, докато пациентът преминава по мост със специален капан. За по-важните особи се провеждал цял мним процес, включващ смъртно наказание и изпълнение на процедурите по екзекуцията, като помилването от краля е идвало в последния момент (Hanzlnuek, 1961). Разбира се, обсъждайки тези наблюдения, аз не защитавам излагането на реални или симулирани животозастрашаващи ситуации като терапевтична стратегия за съвременната психиатрия. Опитвам се обаче да илюстрирам, че в психиката съществуват механизми, чиято терапевтична и трансформационна сила надскача всичко, което могат да предложат днешните психотерапевтични теории.

Психеделичната и холотропната терапия правят възможно използването на изцелителния и трансформационния потенциал на силни преживяния без риска, включен в действителните биологични кризи или сложните измамни маневри, свързани с описаните по-горе ситуации. Несъзнаваната динамика, стимулирана чрез подходящите неспецифични техники, спонтанно ще създаде силни преживявания на конфронтация със смъртта. Те имат изцелителна сила, която е сравнима с описаните по-горе външно детерминирани ситуации. Същевременно обаче преди подходите от този вид да могат да се приемат от академичната психиатрия, е важно да се изяснят механизмите, включени в такива драматични промени, и те да се представят в контекста на всеобхватна теория за личността. Единствено по-изкуствените преживявания и следващите от тях промени могат да се интерпретират в контекста на традиционното психиатрично мислене. Повечето от тях изискват не само съществена преработка на концептуалните рамки на психиатрията и психологията, но и нов научен светоглед или парадигма.

ИНТЕНЗИФИЦИРАНЕ НА ТРАДИЦИОННИТЕ ТЕРАПЕВТИЧНИ МЕХАНИЗМИ

Някои от терапевтичните промени, появяващи се в психеделичните и холотропните сеанси, могат да се обяснят от гледна точка на механизмите, които са описани в традиционната психиатрия. Същевременно дори при относително повърхностните НСС тези механизми са изключително интензифицирани в сравнение с вербалните процедури. В по-дълбоките холотропни състояния човек обикновено се натъква на много механизми на терапевтична промяна, които са изцяло нови и още не са били открити и признати от традиционната психиатрия.

НСС със сигурност променят драматично взаимоотношението между съзнателната и несъзнаваната динамика на психиката Те имат тенденцията да намаляват защитите и психологическите съпротиви При тези обстоятелства човек в повечето случаи наблюдава не само подобрено възпроизвеждане на потиснати спомени, но и сложно повторно преживяване на емоционално значими събития от миналото, появяващи се в пълна възрастова регресия. Несъзнаваният материал освен това може да се появява под формата на различни символни преживявания, които имат сходна структура със сънищата и могат да се „дешифрират” чрез техниките на Фройдовата интерпретация на сънищата. Появата на това иначе недостъпно съдържание от индивидуалното несъзнавано често се свързва с богати емоционални и интелектуални прозрения за природата на психопатологичните симптоми и изкривявания на междуличностните отношения на пациента.

Терапевтичният потенциал на повторното преживяване на емоционално релевантните епизоди от детството включва няколко важни елемента. Психопатологията, изглежда, извлича динамичната си сила от дълбоките резервоари на натрупана емоционална и физическа енергия. Този факт за пръв път е описан от Фройд и Бройър в тяхното изследване на хистерията (Freud & Breuer 1936). Самият Фройд по-късно омаловажава значението на този фактор и едва известният „психоаналитичен ренегат” Вилхелм Райх открива теоретичното и практическото значение на биоенергетичната динамика на организма (Reich 1949, 1961) В психеделичната и холотропната терапия освобождаването на тези енергии и тяхното периферно разтоварване играят много важна роля. Традиционно такова освобождаване е известно като отреагиране, ако е свързано с конкретно биографично съдържание Разтоварването на по-генерализирано емоционално и физическо напрежение обикновено се нарича катарзис.

Отреагирането и катарзисът заслужават кратко обсъждане в този контекст, защото тяхната роля в психотерапията трябва да се преоцени из основи, имайки предвид наблюденията както от психеделичната, така и от холотропната терапия. Признаването на изцелителната сила на емоционалния катарзис може да се проследи до древна Гърция. Платон живо описва

93

емоционалния катарзис в диалога си „Федра”, докато обсъжда ритуалната лудост в корибантическите78 загадки Той вижда забележителен терапевтичен потенциал в дивите танци под звуците на флейти и барабани, които кулминират в експлозивен припадък и водят до състояние на дълбока релаксация и спокойствие (Plato 1961). След като за самия него се твърди, че е инициат на Елевсинските мистерии, изглежда, че Платон разчита на личните си преживявания

Друг велик древногръцки философ и ученик на Платон -Аристотел - е автор на първото експлицитно изявление, че пълното преживяване и освобождаване на изтласкани емоции са ефективното лечение на психичната болест. В съответствие с основната теза на членовете на култа към Орфей79 Аристотел вярва, че хаосът и лудостта на загадките в крайна сметка допринасят за реда. Според него с помощта на виното, афродизиаците и музиката инициатите преживяват необикновен прилив на страсти, следван от изцелителен катарзис (Croissant 1932)

Механизмът на отреагирането е описан от Фройд и Бройер и играе изключително важна роля в ранните разсъждения на Фройд за произхода и терапията на психоневрозата и особено на хистерията. В първоначалния му модел бъдещият невротик е преживял в детството травмиращи ситуации при обстоятелства, които не са позволявали периферно освобождаване на емоционалната енергия, генерирана от травмата Това е довело до складиране на натрупани емоции или „ефект на задръстване” Следователно целта на терапията е да се изведе изтласканият спомен в съзнанието в безопасна ситуация, подпомагайки закъснялото освобождаване на афекта.

По-късно Фройд изоставя тази концепция в полза на други механизми и особено на анализата на преноса. Под негово влияние традиционната психотерапия не разглежда отреагирането като механизъм, който е способен да води до постоянни терапевтични промени. Същевременно обаче съществува общо съгласие, че техниките на отреагирането са предпочитаният метод при справянето с емоционални трудности, дължащи се на една-единствена масивна психотравма, например военните неврози или други типове емоционални травматични разстройства.

Ако съдим по нашите наблюдения от психеделичната и холотропната терапия, Фройд явно е направил грешка, когато е елиминирал отреагирането от психоанализата и е фокусирал вниманието си върху по-неуловими и повърхностни механизми и техники. Изключително вербалните подходи очевидно са неадекватни за справяне с биоенергетичната ситуация, която лежи в основата на психопатологията. Причината, поради която отреагирането не е носело трайни терапевтични промени, е, че в повечето случаи то не е било дълбоко и достатъчно радикално.

За да е напълно ефективно отреагирането, терапевтът трябва да насърчава пълното му развитие. Това често води далеч отвъд биографичните травми с психологическа природа до спомени за животозастрашаващи физически събития (детски пневмонии, дифтерия, операции, наранявания или полуудавяне). различни аспекти на биологичното раждане и дори до преживявания от минали животи и други явления от трансперсоналната област

Отреагирането може да приема много драматични форми и да води до временна загуба на контрол, силно повръщане, многократно задавяне, моментна загуба на съзнание (припадък) и други впечатляващи прояви. Това сякаш обяснява защо то е било ефективно в лечението на травматични емоционални неврози, когато терапевтът е бил подготвен да се занимава с повторното преживяване на животозастрашаващата ситуация. Професионалист, който не е емоционално или концептуално готов да се изправи пред пълния спектър от описаните по-горе явления на отреагирането, ще позволи само непълни и разкъсани форми и нива на отреагиране, които не водят до постоянни резултати.

Макар да има съществена роля в холотропната терапия, отреагирането е само един от многото ефективни механи ши. които допринасят за терапевтичните промени Дори на равнището на биографичните травми съществуват важни допълнителни фактори. Лице, което преживява пълна регресия до времето в детството, когато е била нанесена определена травма, буквално отново става бебе или дете. Това включва съответния телесен образ, примитивните емоции и наивното възприятие и разбиране на света. В същото време той има достъп до зрелия концептуален свят на възрастния. Тази ситуация създава възможност да се интегрират травмиращите събития чрез освобождаването на техния енергиен заряд, те да се осъзнаят напълно и да се оценят от гледната точка на възрастния. Това е особено важно в ситуациите, когато концептуалната незрялост или объркване са били съществен елемент в травмата, факторите от този вид са описани най-ясно в теорията за „двойната връзка”80 на Грегъри Бейтсън (Bateson 1972), а напоследък и в работата на Алис Милър (Miller 1985).

Интересен въпрос по отношение на повторното преживяване на детските травми е защо повторното преживяване на болезнена ситуация от миналото би трябвало да е терапевтично или дори защо да не е по-скоро травматично, отколкото изцеляващо? Обичайният отговор е, че възрастният е способен да се изправи лице в лице и да интегрира преживяванията, с които не се е справил като дете. Освен това подкрепящият и изпълнен с доверие контекст на терапевтичната ситуация е много различен от оригиналните травмиращи обстоятелства Възможно е това да е адекватно обяснение на някои относително неуловими психични травми. В случая на съществените травми обаче и особено ситуациите, заплашващи оцеляването и целостта на тялото на човека, изглежда, е включен допълнителен и съществен механизъм.

Много вероятно е в ситуациите от този вид оригиналното травмиращо събитие да не е било напълно преживяно по времето, когато се е случило. Масивният психичен шок може да води някои хора до загуба на съзнание и припадък. Възможно е да се мисли, че някои по-малко драматични обстоятелства биха могли да водят до ситуация, в която човекът „изключва” преживяването частично, а не цялостно. В резултат то не може да се „смели”психологически и да се интегрира,

78 Корибант - всяко от дивите полудемонични същества, които са жреци на древното близкоизточно и гръкоримско божество Кибела, или Великата майка на боговете - Б пр79 Наречени на името на Орфей, много орфици, очевидно, са имали силно чувство за грях и вина Вярвали, че в човека има божествен еле-мент - неговата душа, - но гой е обвит в тялото и задачата на човека е да освободи душата от тялото Това би могло да се постигне чрез воденето на орфейски живот, който включвал въздържане от месо, вино и секс След смъртта душата ще бъде съдена Ако човекът е живял праведно, душата му ще бъде изпратена в рая, но ако е имал прегрешения, тя ще бъде наказана по различни начини и може би ще бъде изпратена в ада След периода на награда или наказание, душата ще се прероди в ново тяло Само душа, която е живяла праведно през три живота, може да бъде освободена от този цикъл - Б пр80 Идеята за „двойната връзка” се използва за описание на ситуация, в която към човека се отправят противоречиви изисквания по такъв начин, че просто няма как да се избяга или те да се оспорят - Б пр

94

така че остава в психиката като дисоцииран чужд елемент. Когато след години се появи от несъзнаваното по време на психеделична или холотропна терапия, това не е повторно преживяване на станалото, а е по-скоро първото пълно преживяване на събитието, което създава възможност то да се завърши и да се интегрира. Проблемът за повторното преживяване в сравнение с първото пълно съзнателно преживяване на травмиращо събитие е обсъден в специална статия на ирландския психиатър Айвър Браун и неговия екип (McGee et al. 1984).

Последният традиционен терапевтичен механизъм, който трябва да се спомене в този контекст, е преносът. В пси-хоаналитично ориентираната психотерапия се смята за съществен фактът, че пациентът в хода на анализата развива преносна невроза. Тя се състои от проектиране върху терапевта на целия спектър от емоционални реакции и нагласи първоначално развит в детството и дори през младенчеството във връзка с родителските фигури или техните заместители. Следователно терапевтичният механизъм с критично значение е анализата на този пренос. В психеделичната и холотропната терапия потенциалът за развитие на преноса по принцип е неимоверно засилен. Той обаче се разглежда като усложнение на терапевтичния процес, а не като необходима предпоставка за успешното лечение.

За разлика от вербалните подходи дълбоката емпирична терапия има потенциала да заведе пациента за много кратко време до оригиналните травмиращи ситуации, а следователно до корените на проблема. Не е необичайно това, че в рамките на първия психеделичен или холотропен сеанс пациентът достига до ранното орално равнище на развитието, преживява повторно последователността на биологичното си раждане или се свързва с трансперсоналната област. При тези обстоятелства развитието на преноса грябва да се разглежда като проява на съпротива пред изправянето лице в лице с първоначалната травма.

В много случаи за пациента е по-малко болезнено да създава някакъв изкуствен проблем в терапевтичното вза-имоотношение чрез проектирането върху него на елементи от първоначалната травма, отколкото да се изправи пред истинския проблем, който е много по-опустошителен. Следователно задачата на терапевта е да пренасочи вниманието на пациента към интроспективния процес, тъй като само той може да обещае ефективно решение Когато терапевтичната работа се провежда в този дух, става повече от очевидно, че преносът представлява защитен опит на пациента да избегне смазващия проблем от миналото, като създава по-малко заплашителен и по-управляем псевдопроблем в настоящето.

Друг възможен източник на пренос, изглежда, е анамнезата на тежка емоционална депривация през детството. В тази ситуация пациентът е склонен да търси в терапевтичния процес анаклитичното удовлетворяване, което не е преживял в детството. Най-доброто решение на този проблем е терапевтичната употреба на физическия контакт. Макар че много явно нарушава Фройдовото табу върху докосването, този подход обикновено намалява, а не засилва преносните проблеми и терапевтичните му ефекти са наистина забележителни. Въпросът за физическия контакт в холотропните сеанси е дискутиран в повече подробности в друг контекст (с 239).

Потенциалът на психеделичната и холотропната терапия не е ограничен до интензифицирането на традиционните терапевтични механизми. Най-интересният аспект на тези подходи е, че те предлагат достъп до много допълнителни, мощни и радикални механизми на изцеляване и трансформация, които все още не са открити и признати от западната академична психиатрия. На следващите страници Ще опиша и ще обсъдя най-важните от тези нови терапевтични възможности и перспективи.

ДИНАМИЧНО ИЗМЕСТВАНЕ В ПСИХИЧНИТЕ РЪКОВОДНИ СИСТЕМИ

Много драматични промени, възникващи в резултат на дълбоки емпирични сеанси, могат да се обяснят от гледна точка на динамичното взаимодействие на несъзнаваните констелации81, които имат функцията на ръководни системи. Най-важните системи от този вид са описани по-рано в контекста на новата картография на психиката. Системите от кондензиран опит, или СОЕХ-системите, организират важен емоционален материал на биографично равнище. Базисните перинатални матрици, или БПМ, имат сходна функция по отношение на преживелищните „хранилища” на перинатално равнище. Съществува и широк спектър от динамични матрици, свързани с различни типове трансперсонални преживявания.

По време на епизоди на НСС динамичните ръководни системи определят съдържанието на преживяванията на индивида. Системата, която контролира преживяването в заключителния етап на сеансите, обикновено по по-фин начин влияе върху бъдещото отношение на пациента към себе си, върху възприятията му на средата, емоционалните реакции, ценностите и нагласите и дори върху различни психосоматични функции. Според природата на емоционалния заряд можем да разграничим отрицателни ръководни системи (отрицателни СОЕХ-системи, БПМ II, БПМ III, отрицателни аспекти на БПМ I и отрицателни трансперсонални матрици) и положителни ръководни системи (положителни СОЕХ-системи, положителни аспекти на БПМ I, БПМ IV и положителни трансперсонални матрици)

Общата стратегия в психеделичните и холотропните сеанси е намаляването на емоционалния заряд на отрицателните системи, съзнателното интегриране на появяващия се болезнен материал и подпомагането на емпиричния достъп до положителните динамични констелации По-конкретно тактическо правило е заключителният етап на всеки отделен сеанс да се структурира по такъв начин, че демонстрираният от него психологически гещалт през този ден да е спешно завършен и интегриран. Проявеното клинично състояние на индивида не е глобално отражение на цялостното количество и природа на несъзнавания материал Го зависи много повече от специфичното настройване в конкретната динамична система, която акцентира определен аспект на психиката и го прави селективно наличен за преживяване.

Хората, които са настроени на различни нива на отрицателните матрици, възприемат себе си и света песимистично и преживяват различни форми и степени на емоционален и психосоматичен дистрес. Пациентите, които са под влиянието на положителни динамични системи, са в добро емоционално състояние и имат оптимално психосоматично функциониране. Специфичните качества на възникващото състояние и в двата случая зависят от равнището на психиката, което е

81 Констелация (от англ. ) - съзвездие, положение на нещата,?] обстоятелства - Ь пр

95

активирано, от типа динамична матрица и от природата на включения несъзнаван материал.Пациент, който е под влиянието на определена СОЕХ-система и - по-конкретно - под влиянието на нейния специфичен

пласт, ще преживява себе си и света от гледна точка на нейната водеща тема и ще се държи по начин, обикновено възпроизвеждащ първоначалните травмиращи елементи в настоящата ситуация. В зависимост от материала това може да включва родителите и другите авторитетни фигури, връстници, сексуални партньори, различни конкретни ситуации и много други елементи. Динамичното влияние на СОЕХ-системата въвежда в света на индивида архаични и анахронични елементи. Ролята на СОЕХ-системите в човешкия живот и свързаните с тях механизми са обсъдени и илюстрирани с типични клинични примери в книгата ми Realms of the Human Unconscious (Селенията на човешкото несъзнавано) (Grof 1975).

фигура 22. Нагледна рисунка, представяща група от свързани с раждането и смъртта детски спомени, които се появиха в сеанс по холотропно дишане, докато процесът приближаваше перинаталното равнище.

Фигура 23. Рисунка, представяща силно преживяване на умиране и прераждане от сеанс по холотропно дишане.

Фигура 24. Рисунка, представяща комбинирано преживяване на собствено раждане и на раждането на нов живот. Тя включва едновременна идентификация с майката, детето и Великата майка-богиня.

Под влиянието на положителните аспекти на БПМ I (амниотичната вселена) човекът вижда света като невероятно красив, светещ, безопасен и подхранващ. Това е свързано с дълбокото съзнание за духовното и мистичното измерение в

96

универсалния план на нещата и с чувството на единение и принадлежност. Общият образ на живота е на божествена игра, на чийто поток човек може да се предаде с пълно доверие. Отрицателните аспекти на БПМ I въвеждат елемент на психотично изкривяване на света. Разтварянето на границите не е изпълнено с екстаз и загадъчност, а е объркващо и заплашително преживяване. Пациентът се чувства застрашен, подложен на атаката на демонични сили, уплашен и често отровен. В това състояние целият свят изглежда пълен с несигурност и предизвиква чувство на паника и параноя.

Началната фаза на БПМ II (космическо поглъщане) е много подобна на отрицателните аспекти на БПМ I. Това е логично, защото началото на раждането представлява фундаментално и необратимо разстройство на вътреутробното състояние. Единствената съществена разлика е чувството на механично затваряне в капан и клаустрофобията, които характеризират БПМ II, но отсъстват при БПМ I. Под влиянието на напълно развита БПМ II (безизходност или ад) светът изглежда безнадеждно място, пълно с абсурдно и безсмислено страдание, или като шахмат с неодушевени роботи. Пациентът се чувства изпълнен с вина и се идентифицира с ролята на безнадеждна жертва

Фигура 25. Рисунка от психеделичен сеанс представяща откриването на ужасяващ аспект на Сянката в собствената личност в смисъла на д-ρ Джекил и г-н Хайд или Портретът на Дориан Грей (от колекцията на д-ρ Μ. Хаузнер Прага)

Фигура 26. Рисунка представяща преживяването на собственото раждане и едновременно с това измъчване от зла демонична фигура Мандала от холотропен сеанс

фигура 27. Изразителна рисунка, показваща преживявания на мъчения осакатяване и демонично нападение сменящи се заедно с чувството на идентификация е демонично същество Те се появиха в холотропен сеанс фокусиран върху

97

перинаталното равнище на несъзнаваното.Човекът, който е под влияние на БПМ III (броденето между смъртта и прераждането), се чувства под огромно

емоционално и физическо напрежение и обикновено има проблеми с контрола върху себеразрушителните и деструктивните импулси Това може да е свързано със силни садистични и/или мазохистични фантазии и склонности, по лови разстройства и свръхангажираност с демонични, перверзни и скатологични82 теми Под влияние на перцептивния шаблон на БПМ III светът се разглежда като опасно място екзистенциално бойно поле, ръководено от закона на джунглата, в което човек трябва да е силен, за да оцелее и да задоволява потребностите си

Динамичната хегемония на БПМ IV (преживяването на смъртта и прераждането) се характеризира (ако биологичното раждане не е било „замърсено” от силна упойка или някакви други много вредни обстоятелства) с чувства на физическо и духовно прераждане, подмладяване и емоционално обновление. Човекът се чувства изпълнен с възбуда и енергия, но въпреки това фокусиран и спокоен, и възприема света като че ли с изчистени сетива. Преживява радостта от живота и съществено засилване на ентусиазма спрямо различни обикновени аспекти на съществуването: природата, музиката, храната, секса, работата и човешките отношения.

Заради голямото богатство и разнообразието на възможностите е трудно е да се опише накратко влиянието на трансперсоналните матрици. Доминиращата живота на човека тема може да е силно преживяване от минало прераждане, положителен или демоничен архетип, древен, расов или филогенетичен спомен, чувство на шаманска свързаност с природата, хлабави граници, клонящи към областта на екстрасензорното възприятие, и много други.

Възможно е промени в ръководното влияние на динамичните матрици да се появяват в резултат на различни биохимични и физиологични процеси в организма или като реакция на многобройни външни влияния с психологическа или физическа природа. Много примери на внезапно клинично подобрение могат да се обяснят като изместване от психологическото доминиране на отрицателна динамична система към селективно влияние на положителна констелация. Такава промяна не означава задължително, че целият несъзнаван материал, лежащ в основата на съответното психопатологично състояние, е бил осмислен, а просто посочва вътрешно динамично изместване от една ръководна система към друга.

Тази ситуация може да се нарече трансмодулация и е възможно тя да се появява на много и различни равнища. Изместването от една биографична констелация към друга пък ще се нарече СОЕХ-трансмодулация. Сравнимо изместване от доминацията на една базисна перинатална матрица към друга обозначавам като БПМ-трансмодулация. И накрая трансперсоналната трансмодулация включва измествания между динамични системи с трансиндивидуална природа. В зависимост от емоционалното качество на включените ръководни системи и на възникващата в резултат клинична промяна говорим за положителна, отрицателна и заместваща трансмодулация.

Типичната положителна трансмодулация има два етапа: тя включва интензифициране на доминиращата отрицателна система, следвано от внезапно динамично изместване към положителна система. Ако обаче някаква силна положителна система е лесно достъпна, тя от самото начало може да доминира психеделичния или холотропния сеанс. В този случай отрицателната система се оттегля на заден план. Изместването от една динамична констелация към друга не води задължително до клинично подобрение. Отрицателната трансмодулация включва изместване от неутрална ситуация или дори от положителна система към отрицателна. Това води до поява на нови клинични симптоми, които пациентът не е имал преди това.

Особено интересна динамична промяна е заместващата трансмодулация, която включва изместване от една отрицателна система към друга. Външната проява на това вътрешнопсихично събитие е забележителна качествена промяна в психопатологията от един клиничен синдром към друг. От време на време тази трансформация може да е толкова драматична, че пациентът се придвижва към напълно различна диагностична категория. Макар че възникващото в резултат състояние може да изглежда напълно ново, внимателният анализ сочи, че всичките му динамични елементи са съществували в психиката, преди да се е осъществило динамичното изместване. Драматичен пример на изместване от дълбока депресия към хистерична парализа е описан в книгата мп LSD Psychotherapy {ЛСД психотерапия) (Grof 1980, р. 219). Могат да се осъществяват и заместващи измествания от една положителна система към друга, но диференциацията им е по-трудна. Това се дължи на факта, че спектърът на отрицателните преживявания е много по-богат и по-пъстър от този на положителните.

Терапевтът, използващ психеделична или холотропна терапия, трябва да е запознат с посочените по-горе механизми и да съзнава факта, че освен дълготрайните промени, възникващи в резултат на пълното разработване на несъзнавания материал, тези форми на лечение също могат да включват драматични динамични измествания, които променят неговата емпирична релевантност

ТЕРАПЕВТИЧЕН ПОТЕНЦИАЛ НА ПРОЦЕСА НА УМИРАНЕ И ПРЕРАЖДАНЕ

Силните преживелищни последователности на умиране и раждане понякога водят до драматично облекчаване на различни емоционални, психосоматични и междуличностни проблеми, които преди това са се съпротивлявали на всякаква психотерапевтична работа, фокусирана върху постнатални биографични въпроси Отрицателните перинатални матрици са важно хранилище на емоции и физически усещания с необикновена интензивност Както съм описал в друг контекст (Grof 1985), те функционират като потенциален преживелищен източник на много психопатологични синдроми Следователно не е изненадващо, че съществената работа на перинаталното ниво на психиката може да повлияе върху широк спектър от психиатрични проблеми В този контекст дълбоките преживявания на неразстроено вътреутробно съществуване и космическо единство (БПМ I) имат необикновено силен и универсален изцелителен потенциал

Такива изключително важни симптоми като тревожност, агресия, депресия, страх от смъртта, чувство на вина, садомазохистични склонности, общо емоционално и физическо напрежение или комплекс за малоценност, изглежда, се

82 Скатология - голям интерес към човешките вътрешности фекалиите урината и т. н. - Ь пр98

коренят дълбоко в перинаталната област на несъзнаваното По същия начин патологичната свръхангажираност с различни физиологични функции или биологичен материал, различни психосоматични симптоми и странни хипохондрични оплаквания често могат да се проследят до различни аспекти на процеса на умиране и прераждане Тук например спадат обикновеното главоболие или мигрената, мускулните спазми и болки в различни части на тялото, различни тремори и дискинезии83 Сред другите физически симптоми с ясни перинатални корени са кардиачният дистрес, гаденето и повръщането, невротичните чувства за липса на кислород и задушаване, психогенната астма и менструалните спазми

Емпиричната работа, включваща перинаталните матрици, обикновено е необходима, за да се повлияе върху силно инхибираната или ажитирана депресия, омразата към себе си и склонността към себеразрушение. Убедителното преживяване на собствената смърт и прераждане, изглежда, елиминира или силно намалява суицидните мисли и склонности Пациенти, които преживяват психологическа смърт и прераждане и/или чувства на космическо единство, са склонни да развиват отрицателни нагласи към психичните състояния, предизвикани от алкохол и наркотици Това се оказва изключително полезно при лечението на алкохолизма и пристрастяването към вещества Уилям Джеймс добре е осъзнавал факта, че дълбокият религиозен прелом е най-добрата терапия за алкохолизма и че „най-доброто лекарство за дипсоманията84 е религиоманията” (James 1961) Значението на дълбоките духовни преживяния за преодоляването на алкохолизма е добре известно и на Карл Густав Юнг Неговата прочута рецепта spiritus contra spintum85 става философската основа на Анонимните алкохолици (АА) - най-успешната програма за борба срещу това разстройство (Jung 1963).

Злокачествената агресия, импулсивното поведение, себеосакатяването и садомазохистичните тенденции също се коренят в перинаталното равнище Активирането на БПМ III обикновено води до преживявания, включващи сцени на насилие, масово унищожение, войни и садомазохистични оргии. Екстериоризацията на дълбоко деструктивния и себеразрушителен потенциал в индивида е един от най-важните аспекти на борбата на умирането и прераждането. В този контекст се мобилизират и се освобождават огромни количества деструктивна енергия. Резултатът е силно редуциране на агресивните чувства и склонности. Преживяването на психологическо и духовно прераждане (БПМ IV) обикновено се свързва с чувства на любов, състрадание и почитане на живота.

Перинаталните елементи играят важна роля в динамиката на различни тревожни състояния и фобии, особено кла-устрофобията86 танатофобията87 и нозофобията88. Същото е вярно за хистеричните конверсионни симптоми и за определени аспекти на обсесивно-компулсивните неврози. Много полови разстройства и отклонения се коренят в перинаталната област на психиката и могат логично да се обяснят със силния сексуален компонент на БПМ III. Това е най-видно при импотентността, неспособността да се достигне до оргазъм, менструалните спазми и болезнените вагинални спазми по време на полов акт (диспареуния). Задоволяването с биологичен материал в сексуален контекст, например копрофагията (ядене на фекалии), уролагнията (пиене на урина) и садомазохистичните наклонности също имат съществени перинатални детерминанти. Дълбоката и ефективна емпирична работа върху тези проблеми винаги достига поне до биологичното раждане.

Освен това трябва да се спомене, че много НСС, които традиционната психиатрия разглежда като психози, а сле-дователно като прояви на психична болест с неизвестна етиология, изглежда, са резултат от активирането на перинатални матрици. Успешното приключване на процеса на психологическо умиране и прераждане може да води до драматични терапевтични резултати, далеч надхвърлящи това, което може да се постигне от днешното безразборно използване на потискащите медикаменти (Grof & Grof 1986).

ТЕРАПЕВТИЧНИ МЕХАНИЗМИ НА ТРАНСПЕРСОНАЛНОТО РАВНИЩЕ

Вероятно най-интересните и предизвикателни наблюдения от емпиричната терапия са тези, свързани с изцелителния потенциал на трансперсоналните преживявания. В много случаи специфичните емоционални и психосоматични симптоми или изкривявания на междуличностните отношения имат своята основа в динамичните матрици с трансперсонална природа и не могат да се разрешат на нивото на биографичните или дори перинаталните преживявания. Ако случаят е такъв, пациентът трябва да се конфронтира с драматичните трансперсонални преживявания, за да реши включените проблеми.

В някои случаи корените на „трудните” емоции или на психосоматичните симптоми могат да се открият в различни ембрионални преживявания. Те изчезват или значително се облекчават, когато пациентите преживяват повторно различни вътреутробни травми, свързани с надвиснал спонтанен или преднамерен аборт, болест на майката или емоционална криза по време на бременността, токсични условия в утробата или чувството, че не си желан („лоша” или „отхвърляща утроба”). В този случай терапевтичната употреба на физическия контакт („терапия на разтопяването”) може да е особено полезна (McCririch n.d.).

От време на време различни проблеми могат да се проследят до специфични преживявания от живота на предшес-твениците на пациента и да бъдат разрешени чрез повторното преживяване и интегриране на древните спомени. Някои пациенти идентифицират определени проблеми като интернализирани конфликти между семействата на предшествениците си и ги разрешават на това равнище. Не е рядкост да се открият съществени връзки с расови или колективни спомени в смисъла, който влага Карл Густав Юнг, или дори с еволюционните или филогенетичните корени на някакъв труден проблем.

83 Дискинезия - група неволеви, патологични движения, към които се отнасят резките движения на крайниците или на мускулите на лицето при хорея, дистония или неволевите движения (като страничен ефект) при лечение с L-dopa или фенотиазин - Б пр84 Остарял термин за алкохолизма - Б пр85 От латински - духът срещу алкохола - Б пр86 Болестен страх от затворени пространства. - Б. пр.87 Болестен страх от смъртта. - Б. пр.88 Болестен страх от болести. - Б. пр.

99

Особено драматични примери на терапевтична промяна, които включват емоционалното и психосоматичното добруване на пациента и много други измерения на неговия живот, могат да се наблюдават във връзка с преживяванията от минал живот Понякога те се появяват едновременно с различни аспекти на перинатални преживявания, а друг път - като независими преживелищни гещалти Проблемите, които се идентифицират като свързани с кармичен модел, изчезват, когато включените травмиращи спомени се преживеят напълно и пациентът достигне до чувството на даване и получаване на опрощение (вж например пациентите Денис Келси и Джоан Грант на с. 294 и 295) Това често е свързано със забележителни независими и синхронични48 промени в живота и нагласите на хората, които пациентът е определил като главните действащи лица в кармичния епизод.

В основата на други емоционални или психосоматични симптоми лежат холотропни гещалти, които включват различни форми на живот, например животни на различни равнища на еволюционната стълбица на Дарвин или дори растения. За да се разреши проблем от този вид, пациентът трябва да позволи пълна преживелищна идентификация с включения организъм (вж. случаите на Мариън и Марта на с. 295). Много често симптомите, нагласите и поведението са прояви на фундаментален архетипен модел Понякога включената енергия има свръхестествено качество и се идентифицира като „зла” от пациента, а нерядко и от другите свидетели на преживяването Тогава състоянието шокиращо наподобява това, което е било описано като „обладаване от духове”, и терапевтичният сеанс може да има много характеристики на ексзорцизма такъв, какъвто се е практикувал от католическата църква, или на прогонването на зли духове в туземните култури (вж. например историята на флора на с. 297)

Две трансперсонални преживявания с абстрактна и силно обобщена природа заслужават специално внимание в този контекст. Първото може да се опише като идентификация с Универсалния разум, с Космическото съзнание или с Абсолюта. Второто е преживяването на идентификация с Надкосмическата и Метакосмическата празнота. Те са с необикновен терапевтичен потенциал и включват механизми, които имат метапозиция спрямо всички останали и не могат адекватно да се опишат с думи Могат да носят духовно и философско разбиране на такова високо равнище, че всич ко се определя наново и се появява в нова перспектива.

Значението и стойността на трансперсоналните преживявания е необикновено Изключителната ирония и един от парадоксите на съвременната наука са, че явленията с терапевтичен потенциал, надскачащи по-голямата част от това, което западната психиатрия може да предложи, до голяма степен се разглеждат като патологични и безразборно се третират с потискащи медикаменти. Терапевт, който не желае да ги признае заради философската си предубеденост, се отказва от терапевтично средство със забележителна сила.

ИЗЦЕЛЯВАНЕТО КАТО ДВИЖЕНИЕ КЪМ ЦЯЛОСТКакто описах по-рано, терапевтичните механизми, които действат в психеделичната и холотропната терапия, са

изключително широкоспектърни. След като психиката се активира и симптомите се превърнат в поток от преживявания, могат да се появят съществени терапевтични промени във връзка с повторното преживяване на детски спомени с отделни аспекти и страни на перинатална динамика и с много различни типове трансперсонални явления. Това повдига интересния въпрос. „Всички тези най-разнообразни преживелищни събития могат ли да се редуцират до някакъв общ знаменател?” Ясно е, че ефективните механизми, които биха обяснили толкова разнообразни явления, случващи се на толкова много различни нива, ще трябва да са необикновено общи и универсални.

Признанието на такъв общ изцелителен механизъм изисква изцяло ново разбиране на човешката природа и радикална ревизия на западния научен светоглед Фундаменталният аспект на тази нова парадигма за психологията и за науката по принцип е осъзнаването, че съзнанието е първичен атрибут на съществуването, а не епифеномен на материята. В друг контекст съм обсъждал в известни подробности това ново гледище за реалността, появяващо се независимо в най-различни научни дисциплини, например квантово-релативистката физика, астрофизиката, теорията за информацията и за системите, кибернетиката, термодинамиката, биологията, антропологията, танатологията и съвременните изследвания на съзнанието (Grot 1985) Тук само накратко ще обобщя неговите последствия за разбирането на психотерапията и ще насоча интересуващия се читател към оригиналния източник

Съвременните изследвания посочват, че човешките същества имат странна и парадоксална природа В контекстовете, които традиционно се изследват от механистичната наука, изглежда подходящо да се мисли за хората като отделни Нютонови обекти - сложни биологични машини, изградени от клетки, тъкани и органи Същевременно обаче съвременните открития потвърждават твърденията на извечната философия и великите мистични традиции, че хората освен това могат да функционират като безкрайни полета на съзнанието, трансцендирайки ограниченията на времето, пространството и линейната каузалност. Тази представа има своя по-атомен паралел в прочутия парадокс на частицата-вълната по отношение на материята и светлината, описан от принципа на взаимодопълването89 на Нилс Бор.

Тези два взаимодопълващи се аспекта на човешката природа са свързани преживелищно с две различни форми на съзнание, които бяха споменати накратко по-рано (с. 59). Първата от тях може да се нарече хилотропно съзнание, което се превежда като съзнание, ориентирано към материята Името идва от гръцките думи hyle = материя, и trepein = движа се към Това е състоянието на съзнанието, което преживяваме във всекидневието и което западната психиатрия смята за единствено нормалното и легитимното, т. е. това, което правилно отразява обективната реалност на света.

В хилотропната форма на съзнанието индивидът преживява себе си като здрава физическа цялост с крайни граници и с ограничен сетивен обхват Светът изглежда сътворен от отделни материални обекти и има категорично Нютонови

89 Във физиката това е принципът, че пълното познание за явленията в атомните им измерения изисква описание едновременно на свойствата на вълна и на частица формулиран е през 1928 г от датския физик Нилс Бор В зависимост от експерименталните условия поведението на такива явления като светлината и електроните понякога прилича на вълна, а друг път - на частица, τ е такива неща са с двойна природа Невъзможно е да се наблюдават аспектите на вълна и на частица едновременно Заедно обаче те представляват по-пълно описание, отколкото което и да е от тях самостоятелно - Б пр

100

характеристики времето е линейно, пространството е триизмерно и всички събития сякаш се ръководят от причинно-следствени вериги Преживяванията в тази форма на съзнанието системно подкрепят няколко основни допускания за света, например, материята е непрекъсната, два обекта не могат да заемат едно и също пространство, миналите събития са необратимо загубени, бъдещите събития не са преживелищно налични, човек не може да е на повече от едно място в един и същ момент, той може да съществува само в една времева рамка в даден момент, цялото е по-голямо от неговите части, нещо не може да е едновременно истинно и неистинно.

За разлика от тясната и ограничена хилотропна форма холотропната форма на съзнанието включва преживяването на себе си като потенциално неограничено поле на съзнанието, което има достъп до всички аспекти на реалността без посредничеството на сетивата „Холотропно” буквално означава „стремящо се към цялостност или движещо се към целостта (от гръцките holos = цяло и trepein = движа се в посока на). Преживяванията в това състояние на съзнанието предлагат много интересни алтернативи на Нютоновия свят на материята с линейното време и триизмерното пространство

Те системно подкрепят набор от допускания, които са диаметрално противоположни на тези, характеризиращи хи-лотропното състояние, непрекъснатостта и прекъснатостта на материята са илюзия, генерирана от определено аранжиране на събитията в съзнанието, времето и пространството са крайно произволни, едно и също пространство може едновременно да се заема от много обекти, миналото и бъдещето винаги са достъпни и могат да се въведат емпирично в настоящия момент, човек е в състояние да преживява себе си на няколко места в един и същ момент, възможно е да се преживява едновременно повече от една времева рамка, да си част не е несъвместимо с това да си цяло, нещо може да е едновременно истинно и неистинно, форма и празнота или съществуване и несъществуване са взаимозаменяеми и г н.

В човешката психика тези две форми, изглежда, динамично си взаимодействат. Хилотропното съзнание сякаш е привлечено от елементите на холотропното и, обратното, холотропните форми демонстрират склонност да се проявяват във всекидневното съзнание Средностатистическият ,.здрав” човек има достатъчно развита система на психологически защити, за да се защитава от холотропните набези. Психопатологичните симптоми с психогенен произход могат да се разглеждат като амалгама или хибрид от елементите на двете форми, интерпретирана като изкривяване на консенсусната Нютонова представа за реалността. Следователно те отразяват ситуация, в която холотропните и хилотропните елементи се съревновават за преживелищното поле. Това става, когато защитната система е била отслабена или когато холотропният гещалт е особено силен.

Важно е да се осъзнае, че в хилотропната форма е възможно да се преживява единствено сегашният момент и сегашното място („тук и сега”) във феноменалния свят на консенсусната реалност така, както тя се променя всеки миг. Това е всичко, което бихме могли да изпитаме, докато сме в хилотропната форма на съзнанието. Освен това природата и обхватът на сегмента от материалния свят, който сме в състояние да възприемем, зависи в решаваща степен от физическите характеристики на Нютоновия свят и от свойствата на сетивните органи. Обратното, в холотропното състояние човекът (потенциално) има емпиричен достъп до всички останали аспекти на феноменалния свят в настоящето, миналото и бъдещето, както и до неуловимите и каузални сфери и до Абсолюта.

Когато напълно се появят в съзнанието, някои от тези холотропни преживявания се интерпретират от човека в „собственически” термини от позицията на тялото-егото: моят детски спомен, моето раждане, моето ембрионално развитие, моето зачатие, спомен от живота на моите човешки или животински предшественици или епизод от моето бъдеще. Други приемат формата на среща с нещо, което е недвусмислено различно от тялото-егото или неговите удължения Това може да се илюстрира от преживяване на телепатична връзка с друг човек или животно, анимистично общуване с растения или дори с елементи от неодушевената природа и среща с извънземни цялости или интелект. Третата възможност е пълната преживелищна идентификация с различни аспекти на света без собственическа интерпретация. Тук например спадат медиумните преживявания, идентификацията с животни и растения, преживяванията на неорганични обекти или процеси, колективни и расови спомени в смисъла на Карл Густав Юнг и други.

Обхватът на холотропното съзнание не е ограничен до материалния свят и до пространството и времето. Той може да се простира отвъд границите на Нютоновата реалност и да достига до необикновени измерения на съществуването. Тук например спадат астралните сфери на безплътните същества, областите на свръхчовешките същества, адът и раят, населени с блажени божества и демони, светът на Юнговите архетипове или различни митологични и легендарни области Да откриеш, че динамичните сили, криещи се зад психопатологичните симптоми, са холотропни гещалти, представляващи различни сфери на феноменалния свят, е достатъчно изненадващо. В много случаи обаче симптомите недвусмислено извличат силата си от елементи на необикновени реалности. Не е рядкост и двата вида фактори да участват в динамичната структура на определен проблем

Психогенният симптом представлява хибрид между хилотропното преживяване на света и холотропната тема, която се опитва да се появи в съзнанието. Човекът не може да потисне несъзнавания материал и е неспособен да позволи той напълно да излезе на повърхността и съзнателно да бъде интегриран. Хилотропното преживяване на света в чистата си форма не представлява никакъв проблем. По същия начин чистото холотропно преживяване е съвсем приемливо и дори желателно, стига да става в безопасен контекст, в който на пациента не се налага да се справя с външната реалност. Объркващата и неразбираема смес от двете е това, което съставлява психопатологията.

Когато обсъждах с Карл Прибрам тази концепция и връзката й с холографния модел на Вселената и мозъка, той предложи един интересен паралел. Човекът, плуващ в океана далеч от брега, се занимава изключително със света на вълните и няма проблеми независимо колко големи са те. Ако същият индивид се изкачва високо по брега и е изправен единствено пред света на твърдите форми, отново няма проблем Краят на брега, там, където двата свята се сливат и нито един от тях не може да се преживява сам по себе си, е мястото, което създава трудностите.

Това интересно сравнение обаче трябва допълнително да се конкретизира и усъвършенства. Както ясно са показали изследванията във физиката на субатомните частици, дори материалният свят, отразен в хилотропната форма на съзнанието, не е царство на непрекъснатите форми Вселената по същество е вибрираща динамична система. По същия начин гносеологичният анализ на процеса на възприятието в хилотропното съзнание начупва стабилния свят на Нютоновите

101

обекти на система от субективни преживявания, свързани с различни сетива. По-добра метафора би била конкуренцията на два телевизионни канала, които излъчват програми с различни характеристики за един и същ телевизор.

Следователно разбирането на природата на психопатологията като намеса на холотропни и хилотропни форми на съзнанието предлага нова терапевтична стратегия. На пациента се предлага техника, която предизвиква НСС и опосредства достъпа до холотропното съзнание. При тези обстоятелства лежащата в основата на симптомите холотропна тема автоматично се появява в съзнанието. Различни аспекти на симптомите, които са изглеждали странни и неразбираеми, внезапно започват да имат много ясен смиcьл като производни на намиращия се в основата холотропен гещалт. Както споменах по-горе, това може да е биографичен спомен, някаква последователност от биологичното раждане или трансперсонално преживяване. Пълното съзнателно преживяване и интегриране на преди несъзнаван материал консумира симптома и пациентът се връща към хилотропното съзнание на всекидневието. Важна характеристика на холотропната терапия е, че всеки терапевтичен епизод от този вид придвижва жизнената философия на пациента в посока на мистичния светоглед.

Техниките, които правят холотропната форма на съзнанието пригодна за терапевтични цели, покриват широк обхват от медитация, изследователска хипноза, използване на биологична обратна връзка, различни методи на емпирична психотерапия до трансово танцуване и психеделични вещества. Трябва да се подчертае обаче, че не всички променени състояния на съзнанието опосредстват достъпа до холотропната форма на съзнанието. Що се отнася до психеделичните вещества, това е ограничено до истинските психеделици, например ЛСД, псилоцибин, мескалин, ибогаин, хармалин, триптаминовите производни (диметил-, диетил-дипропил- и метоксидиметилтриптамин) и амфетаминно-свързаните емпатогени (MDA, MMDA, 2-СВ и MDMA, известно като „Адам” или „Екстази”). Много други вещества, които променят съзнанието, предизвикват тривиални делириуми, характеризиращи се с объркване, дезориентация и амнезия, а не с холотропна промяна на съзнанието. Подобни делириумни състояния са свързани с голямо разнообразие от физически заболявания и разстройства.

Тъй като горното кратко описание на терапевтичните механизми, включващи холотропна форма на съзнание, може да не е лесно за разбиране, бих искал да използвам като илюстрация няколко клинични примера. Първият от тях е от регресивна хипнотерапия, проведена от Джоан Грант и Денис Келси. Той обаче напомня на много ситуации, на които сме били свидетели по време на психеделична или холотропна терапия. Джоан Грант е французойка, притежаваща необикновената способност в автохипнотични състояния да реконструира какво й се е случило в минали животи. Тя е публикувала много книги въз основа на резултатите от кармичното си себеизследване, например The Winged Pharaoh (Крилатият фараон), Life As Carola (Живот като Карола), The Eyes of Horus (Очите на Xopyc), So Moses Was Born (Така се роди Мойсей) и много други. Макар че преднамерено се е въздържала от някакви исторически изследвания, тя е успяла да опише съответните периоди със свръхестествена точност.

Съпругът на Джоан - Денис - е английски психиатър, който използва регресивната хипноза в лечението на различни емоционални и психосоматични проблеми. След като предизвика хипноза, той иска от пациента да се върне назад във времето до там, докъдето е необходимо, за да открие къде е започнал проблемът. Семейство Келси работи като терапевтичен екип. Съпрузите са описали лечебната си техника и резултатите от нея в книгата Many Lifetimes (Много животи) (Kelsey & Grant 1967). Джоан, изглежда, има еднакво лесен достъп както до материала от миналите животи на другите хора, така и до собствените си минали превъплъщения. Използвайки тази дарба, тя е в състояние да подпомогне процеса у пациентите си. В края на 60-те години Джоан и Денис прекараха три седмици като консултанти в Психиатричния изследователски център на Мериленд. През това време те проведоха емпирични сеанси с всички членове на терапевтичния екип. Тъй като и самият аз работих с тях, говоря от личен опит.

След дългогодишно неуспешно лечение на тежка фобия от птици и пера, една пациентка се консултира с Джоан Грант и Денис Келси с намерението да открие корените на своя проблем чрез регресивна хипноза. Денис я хипнотизира и я помоли да се върне толкова назад, колкото е необходимо, за да открие какво означава проблемът и кога е започнал. След известно време пациентката сподели, че тялото й е силно, мускулесто и съвсем определено мъжко: тя чувстваше, че е войник в древна армия. С напредването на сеанса започна да се разгръща драматична история.

Пациентката дълбоко се ангажира в процеса и сподели, че участвала в жестока битка в древна Персия. Внезапно изпитала остра болка в гърдите, защото я пронизала със стрела. Лежала на земята и умирала в прахоляка на горещия ден. В синьото небе над нея забелязала лешояди, които се приближавали на големи кръгове. Всички кацнали и я заобиколили, чакайки я да умре Докато все още била жива, някои от тях се приближили и започнали да късат парчета от плътта й

Крещейки и биейки с юмруци около себе си, тя отчаяно се борила, но загубила битката с лешоядите. Най-накрая се предала и умряла. Когато излезе от това преживяване, тя беше свободна от фобия, която я беше измъчвала от дълго време.

Тук наблюдаваме ситуация, в която интелигентна жена в зряла възраст преживявала във всекидневието си (хилотропното съзнание) странен и неразбираем преживелищен „енклав”: страхувала се от птици и дори от отделни птичи пера. В хипнотичното състояние (холотропното съзнание) тя се свърза с лежащия в основата трансперсонален гещалт. включващ битка в средновековна Персия В контекста на темата, която се появи през този процес - тежко ранен войник, умиращ на бойното поле и заобиколен от глад ни лешояди, - страхът от птици е повече от оправдан За да се освободи пациентката от фобията, беше необходимо фун даменталната холотропна тема да изведе в съзнанието, да се преживее изцяло и да се интегрира.

Вторият пример е историята на млада жена, която посети петдневния ни семинар в института „Изълън”, където използвахме техниката на холотропната терапия. Преди него тя от дълги месеци страдала от силни мускулни спазми и болки във врата, горната част на гърба и раменете. Всичко, което правила до момента, за да се освободи от този проблем, включително многократни масажи и горещи вани, носело само частично и преходно облекчение.

След около половин час интензивно дишане, напрежението във врата и раменете на Мариън значително се засили Тра-пецовидните й мускули се напрегнаха. Тя внезапно отвори очи и седна. Когато я попитахме какво става, Мариън отказа да продължи холотропното дишане. „Не искам да го правя повече. Това е абсолютна лудост. Имам чувството, че се превръщам в рак.” След нашите уверения и насърчението, че може да открие корените на проблема си, пациентката реши все пак да продължи.

102

След като мускулите в голяма част от горната част от торса й бяха напълно вдървени от много дълго време, Мариън преживя цялостна идентификация с рак, свързана с някои интересни зоологически прозрения. Когато престана да хипер-вентилира, тя все още чувстваше силно напрежение във врата и раменете си. Използвайки техниката на фокусираната работа върху тялото, описана по-рано (с 236), я помолихме да засили напрежението и да продължи да масажира участващите мускули

Мариън отново се настрои и убедително преживя, че е рак. Четири пъти ни влачи двамата с Кристина от единия до другия край на стаята - около 9 м, - движейки се настрани но много недвусмислен начин, който силно наподобяваше рак. Сеансът напълно освободи напрежението и болките, които до този момент се бяха съпротивлявали на другите типове емпи -рична терапия и работа върху тялото

Преди много години станах свидетел на подобен, макар и още по-необичаен терапевтичен механизъм по време на психеделична терапия. Фундаменталният холотропен гещалт, включен в този случай, е комбинация от растително съзнание и някои архетипни елементи.

Марта - 32-годишна жена - се подложи на психеделична терапия заради няколко психопатологични симптома. Най-шокиращият от тях бяха оплаквания от странни усещания в краката, но пациентката имаше много големи трудности с описването им. Психиатричната й диагноза включваше термини като странни хипохондрични оплаквания и гранична психоза с изкривявания на телесния образ.

В една от психеделичните й сеанси усещанията в краката достигнаха такива размери, че Марта ги определи като непоносими и поиска прекратяване на сеанса с отразен. След кратко обсъждане обаче реши да продължи и да открие какво е включено. Когато напълно се фокусира върху краката си, пациентката внезапно започна да се преживява като красиво, голямо дърво. Идентификацията беше напълно автентична и убедителна и беше свързана с много интересни прозрения за различни ботанически процеси.

Марта стоя дълго време с протегнати нагоре ръце, усещайки ги като клони с богата корона от листа. Това беше свързано с клетъчно съзнание за процесите на фотосинтезата в листата - загадъчният процес, който е основата на целия живот на нашата планета. Пациентката почувства соковете да циркулират нагоре и надолу по тялото й по пътищата в камбия90 и усети размяната на минерали и вода в коренната система. Това, което изглеждаше като странни изкривявания на човешкия телесен образ, се оказаха съвършено нормални и очарователни преживявания, включващи дърво.

Преживяването обаче не беше ограничено до ботаническото равнище. Това, което първоначално изглеждаше като физическо слънце, стана и Космическото слънце: източникът на творческата сила във Вселената. По същия начин земята стана Майката земя: фантастична, митологична фигура на Великата майка богиня. Самото дърво прие дълбоко архетипно значение и се превърна в Дървото на живота. Преживяването, което първоначално беше толкова плашещо, се превърна в мистично преживяване, предизвикващо екстаз. Марта излезе от сеанса без разстройващите изкривявания на телесния си образ и с дълбоко почитане на растителния живот на планетата.

Последният пример вероятно е най-необичайният и драматичен епизод, който съм преживял през 30-те години из-следвания на НСС. Описаната тук ситуация се случи в контекста на програмата по психеделична терапия с ЛСД през престоя ми в Балтимор. За разлика от предходните случаи фундаменталният холотропен гещалт тук не включваше елементи от феноменалния свят, а беше чисто архетипен.

Докато работех в Психиатричния изследователски център на Мериленд, бях поканен на обсъждане в щатската болница „Спринг Гроув”. Един от психиатрите представи случая на Флора - 28-годишна неомъжена пациентка, - която била хос питализирана от повече от осем месеца в затворено отделение. Всички познати терапии, включително транквиланти, антидепресанти, психотерапия и трудова терапия, били пробвани, но без успех и жената била изправена пред перспективата да я преместят в отделение за хронично болни.

Флора демонстрираше една от най-трудните и усложнени комбинации от симптоми и проблеми, на които съм се натъквал в психиатричната си практика. На 16 години била член на банда, извършила въоръжен грабеж и убила нощния пазач. Като шофьор на колата за бягство тя прекарала четири години в затвора и след това била освободена условно за останалата част от присъдата си.

През следващите бурни години Флора се пристрастила към множество наркотици. Била алкохоличка и наркоманка на хероин, често използвала високи дози психостимуланти и барбитурати. Тежките й депресии били свързани със силни суицидни склонности. Често имала импулси да се хвърли с колата си от някоя скала или да се удари в друг автомобил. Страдала от хистерично повръщане в ситуации, в които била емоционално възбудена.

Вероятно най-тежкото от оплакванията й бил болезнен лицев спазъм - tic douloureux, за което неврохирургът от „ Джонс Хопкинс” препоръчал мозъчна операция, състояща се от прекъсване на включения нерв. Освен това пациентката била лесбийка и изпитвала сериозен конфликт и вина заради това. Никога не е имала хетеросексуално отношение през живота си. За да се усложни още повече ситуацията, пациентката била съдена, защото тежко наранила приятелката и съквартирантката си, докато се опитвала да почисти пистолета си под влиянието на хероин.

В края на обсъждането на случаите в „Сиринг Гроув” бях запитан от лекуващия психиатър на флора дати е възможно да я подложа на лечение с ЛСД като последно убежище Това беше изключително трудно решение, особено имайки предвид националната истерия спрямо ЛСД но онова време. Флора вече имаше криминално досие, достъп до оръжия и силни суицидни склонности

Беше ясно, че при тези обстоятелства, ако й се даде ЛСД, всичко, което ще стане в бъдеще, автоматично ще се приписва на наркотика, без значение каква е биографията й. От друга страна, всичко друго вече било опитано без успех и пред Фло ра стоеше перспективата да прекара живота си в отделение за хронично болни. След дълги обсъждания терапевтичният екип на Психиатричния изследователски център на Мериленд реши да я приеме в ЛСД-програмата, чувствайки, че отчаяната й ситуация оправдаваше риска.

Първите сеанси на флора с висока доза ЛСД не бяха много по-различни от много други, които съм провеждал в миналото. Тя трябваше да се изправи пред доста травмиращи спомени за бурното си детство и многократно да преживява повторно последователности от борбата в родилния канал. Тя успя да свърже насилническите си и суицидните си склонности и болезнените лицеви спазми с определени аспекти от травмата си от раждането и освободи огромни количества физическо и емоционално напрежение. Независимо от това терапевтичната полза изглеждаше минимална.

В третия й сеанс през първите два часа не се случи нищо необикновено преживяванията й бяха подобни на тези от пре дишните два сеанса. Внезапно тя започна да се оплаква, че болката от лицевите спазми е станала непоносима. Пред очите ми спазмите гротескно се акцентираха и лицето й замръзна в това, което най-добре може да се опише като „маска на злото”. Тя започна да говори с дълбок мъжки глас и всичко в нея беше толкова различно, че не можех да открия особена връзка между настоящото й превъплъщение и предишния й Аз. Очите й изразяваха неописуемо зло, а ръцете й бяха спастични и приличаха на щипки.

90 Камбий - слой от бързо развиващи се клетки, които се намират между дървесината и ликото на дърветата. - Б пр.103

Чуждата енергия, която беше завзела тялото и гласа й, се представи като „дявола”. „Той” се обърна директно към мен, нареждайки ми да стоя настрана от флора и да се откажа от всякакви опити да й помогна Тя му принадлежала и той щял да накаже всеки, който се опита да нахлуе в собствената му територия. Това, което последва, беше съвсем неприкрито изнудване: серия or мрачни заплахи какво ще се случи на мен, на колегите и на изследователската програма, ако реша да не се подчиня

Трудно е да се опише свръхестествената атмосфера, която тази сцена предизвика. Човек почти можеше да усети присъствието на нещо чуждо в стаята. Силата на изнудването и чувството за нещо свръхестествено още повече се засилваха от факта, че във всекидневния си живот пациентката не би могла да има достъп до известна част от информацията, която гласът й използваше в тази ситуация

Оказах се под огромен емоционален стрес, който имаше метафизически измерения. Макар че бях виждал подобни про яви в някои по-ранни ЛСД-сеанси, те никога не бяха толкова реалистични и убедителни. Трудно ми беше да контролирам страха си и силната си склонност да възприемам присъствието като реално и да вляза в активна психологическа и духовна битка с него. Открих, че мисля усилено и се опитвам да открия най-добрата стратегия за тази ситуация. В един момент се хванах, че сериозно обмислям идеята да донесем разпятие в стаята като терапевтично оръдие. Рационализацията ми беше, че това, което наблюдавам, е проява на юнгиански архетип, за който разпятието ще е подходящо архетипно „лекарство”.

Скоро ми стана ясно, че моите емоции, независимо дали са страх или агресия, нравят ситуацията и целостта по-реални. Не можех да се спра и да не помисля за една от сериите от телевизионния научно-фантастичен сериал „Стар трек”, която представяше чуждо същество, хранещо се от човешките чувства. Осъзнах, че за мен беше от съществено значение да остана спокоен и концентриран. Реших да се поставя в настроение за медитация, докато държах сгърчената ръка на Флора, опитвайки се да си я представя по начина, по който я познавах преди В същото време се опитах да си представя как капсула от светлина обгръща и двама ни това се основаваше на архетипната полярност на злото и светлината. Ситуацията продължи повече от два часа по часовник От гледна точка на субективните усещания това бяха двата най-дълги часа, които съм преживявал извън собствените ми психеделични сеанси.

След този период ръката на флора се отпусна и лицето й се върна към обичайната си форма. Тези промени бяха също толкова внезапни, колкото и началото на това състояние Скоро открих, че тя не си спомня нищо от станалото през изминалите два часа. По-късно, в писмения си разказ за сеанса, пациентката описа първите два часа и след това продължи с периода след „състоянието на обсебеност”. Сериозно се питах дали трябва да обсъждам с нея периода, потънал в амнезия, и реших да не го правя Изглежда, нямаше причини да въвеждам такава страховита тема в съзнанието й.

За огромна моя изненада сеансът доведе до изумителен терапевтичен пробив, флора загуби суицидните си склонности и разви нова оценка за живота. Отказа се от алкохола, хероина и барбитуратите и започна с жар да посещава срещите на малка религиозна група в Кейтънсвил, Мериленд През по-голямата част от времето нямаше никакви лицеви спазми енергията, лежаща в основата им, изглежда, се беше изчерпала в „маската на злото”, която тя бе поддържала в продължение на два часа. Спорадичната поява на болката беше с пренебрежима интензивност и не изискваше медикаментозна интервенция.

Флора за пръв път в живота си започна да експериментира с хетеросексуални отношения и в крайна сметка се омъжи. Сексуалното й приспособяване обаче не беше добро тя беше способна да има полов акт, но го намираше за неприятен и болезнен. Бракът се разпадна след три месеца и Флора се върна към хомосексуалните си връзки, този път обаче с много по-малко вина Състоянието й толкова се подобри, че я наеха като таксиметров шофьор. Макар че през следващите години флора имаше своите подеми и падения, не се налагаше да се връща в психиатричната болница, която можеше да стане постоянният й дом. Вероятно пациентката щеше да прогресира още повече, ако можехме да продължим с ЛСД-терапията. За съжаление протоколът на Националния институт по психично здраве ограничаваше психеделичното лечение до три сеанса с висока доза.

Потенциал и цели на емпиричното себеизследванеЧовек никога не може да се наслади на света както трябва, докато самото море не потече във вените му, докато не е облечен с небесата, а звездите не станат негова корона, и не възприеме себе си като единствения наследник на целия свят и нещо повече тъй като в света има и други, всеки е единствен наследник така, както и той.

Томас Траерн

От обсъждането дотук трябва да е ясно, че себеизследването с психеделични вещества и силни немедикаментозни емпирични техники е процес, който не е лесен и не бива да се приема лекомислено Понякога той включва някои екстремални състояния на съзнанието със значително емоционално страдание и трудни психосоматични преживявания. Освен това при емоционално нестабилните пациенти процесът не е лишен от потенциални рискове. При тези обстоятелства е съвсем естествено човек да зададе въпросите: Какви са облагите от такова начинание и защо човек ще се подлага на тази процедура?

Психеделичното и холотропното себеизследване израснаха от клиничната работа с психиатрични пациенти и от усилията да се открият по-ефективни пътища, за да им се помогне. Първата и най-очевидна причина за емпиричното себеизследване следователно е да се предложи по-ефективна алтернатива на традиционната вербална психотерапия, която е изключително времеемка и скъпа, и да се лекуват различни форми на психопатология, които не се повлияват от традиционните подходи.

Същевременно обаче емпиричната работа е показала, че дори лица, които биха се смятали за нормални по обикновените стандарти на западната психиатрия, често използват жизнени стратегии, които са незадоволителни, себеразгромяващи или дори себеразрушителни, и не живеят съобразно цялостния си човешки потенциал. Втората основна причина за емпиричното себеизследване е да се потърси по-удовлетворяващ подход към живота и нов начин човек да бъде в света.

И накрая, съвременните изследвания на съзнанието са потвърдили основната теза на извечната философия, че кон-сенсусната реалност разкрива само един аспект или фрагмент от съществуването. Има важни сфери на реалността, които са трансцендентни и трансфеноменални. Импулсът в човешките същества да се свържат с духовната област е неимоверно мощна и важна сила. По природа той наподобява сексуалността, но е много по-фундаментален и неустоим. Отричането и потискането на този трансцедентален импулс въвежда сериозно изкривяване в човешкия живот както на индивидуално, така и на колективно равнище. Емпиричното себеизследване е важно средство за духовно и философско търсене. То може да опосредства връзката с трансперсоналната област на собственото същество и съществуване.

На следващите страници накратко ще изследвам възможностите на емпиричното себеизследване за всички тези три области и ще дискутирам специфичните проблеми, включени в тях.

104

ЕМОЦИОНАЛНО И ПСИХОСОМАТИЧНО ИЗЦЕЛЯВАНЕЕмпиричните форми на психотерапия имат способността да разтварят психологическите съпротиви и да редуцират

защитните механизми по много по-ефективен начин, отколкото подходите, ограничени до размяната на вербални реплики. Не е рядкост в първия сеанс с психеделици или по холотропно дишане да се достигне до материал от ранното детство, спомени от раждането или дори до нивото на трансперсоналните преживявания. От време на време драматичен и дълготраен психологически прелом може да се осъществи в рамките на часове или дни. Макар че това в никакъв случай не е нормата, едно психеделично или холотропно преживяване е в състояние да доведе до съществена лична трансформация или да разреши хроничен емоционален или психосоматичен проблем. В други случаи един подобен сеанс може да е важна повратна точка в живота на човека. В по-умерените и често срещани случаи след наистина добър емпиричен сеанс пациентът би трябвало да има по-ясно чувство, че е било постигнато нещо съществено, и да се чувства по-добре отпреди.

Сравнението на холотропното и психеделичното себеизследване с исторически ориентираните вербални терапии в които често са нужни месеци или дори години, за да се достигне до материала от ранното детство чрез паметово възпроизвеждане и индиректна реконструкция от свободните асоциации, сънищата, „психопатологията на всекидневието”, невротичните симптоми и изкривяванията в преноса, е благоприятно. При втория тип терапии терапевтичните промени - ако въобще се появят! - се развиват бавно и постепенно в течение на много дълъг период от време.

Не е изненадващо, че силата и ефикасността на емпиричните терапии, използващи изцелителния потенциал на НСС, имат своята сенчеста страна и че тези процедури не са лишени от определени рискове. По принцип възникват много малко проблеми, ако сеансите се провеждат с пациенти, които демонстрират разумен емоционален баланс, в добра среда и обстановка и под супервизията на опитен ръководител. При такива обстоятелства може да се постигне съществена полза без никакви или с минимални рискове. Колкото повече се придвижваме към сферата на тежката клинична психопатология обаче, толкова повече предпазливост и подкрепа са необходими.

Емпиричната работа с лица, които имат анамнеза на психиатрично хоспитализиране, трябва да се провежда само ако е на разположение непрекъсната подкрепа винаги, когато е необходимо. В контекста на холотропната стратегия основно активиране на несъзнаваната динамика не се смята за усложнение или пречка, както е в случая с традиционната психиатрия, а се възприема за нормален и закономерен съпътстващ фактор в терапевтичната процедура. Същевременно, ако процесът стане твърде активен и надскочи рамките на сеанса, може да са необходими специални мерки.

Въпрос, който се задава много често, е дали човек може да провежда дълбоко емпирично себеизследване без водач или терапевт. По принцип това не се препоръчва. Дори ако има пациенти, които след определено първоначално преживяване с ръководител откриват, че могат добре да се справят с такива сеанси и сами, соловият подход променя съществено съотношението между потенциални рискове и ползи.

Няколко са важните причини защо човек не бива да поема към дълбоките ниши на психиката си, без да е подсигурил реалните аспекти на ситуацията. По правило е невъзможно да се знае кога определен сеанс ще донесе конфронтация с несъзнаван материал, който е труден и дезорганизиращ. От време на време това може да се случва и с добре приспособен пациент след серия от сеанси, които не са поставяли никакви сериозни проблеми. Когато се използват високи дози от психеделични вещества като средства за себеизследване и когато човекът работи върху сериозни емоционални или психосоматични проблеми, трудните и подлагащи на изпитание епизоди в сеансите, изглежда, са нормата, а не изключението. Тук присъствието на доверен човек може да е решаващ фактор в определянето на безопасността на процедурата и на степента на успех на даден сеанс

Същевременно възможността определени аспекти на преживяването да са опасни и пациентът да не е в състояние да се справи с тях сам не е единствената причина да се работи с терапевт. Има и други ситуации, в които присъствието на доверен човек е решаващ фактор за терапевтичния успех и ползата от сеанса Съществуват определени важни етапи на процеса на емпирично себеизследване, които изискват пълна загуба на контрол и оставяне на нещата да текат по своя ход. Като правило това е изключително изцеляващо и трансформиращо преживяване. Същевременно обаче може да е много трудно или дори невъзможно пациентът да се изправи пред него без подкрепата на доверено лице. Несупервизираната пълна загуба на контрола води до сериозни опасности за пациента или за околните При такива обстоятелства е от жизненоважно значение съществена част от личността да остане дисоциирана от емпиричния процес и да осигурява необходимата връзка с реалност-та. Само присъствието на терапевт, на когото е поверена задачата да поддържа ситуацията безопасна, прави възможен пълния отказ от контрола.

Друга важна причина за присъствието на терапевт в емпиричните сеанси е работата върху критични проблеми, които включват човешки отношения. По-рано дискутирах значението на подхранващия физически контакт и анаклитичното удовлетворяване по време на появата на травми, които са били причинени по „невнимание”, а не „преднамерено” (с. 238). Тук присъствието на топло и разбиращо човешко същество е от съществено значение. Реактивирането на стария спомен и откритието, че човек отново е сам, както е било в първоначалната травмираща ситуация, може да засилва травмата, а не да е терапевтично. По същия начин увреждащото влияние на ситуации, които са включвали нарушаване на базисното доверие, не могат успешно да се разрешат, без пациентът да има корективно човешко преживяване. Освен това да си в състояние да споделиш най-интимните психични събития с друго човешко същество и да си приет безусловно, без значение каква е природата на преживяването ти. е фактор, който не трябва да се подценява.

Последната причина да се работи с опитен терапевт е фактът, че фокусираната работа върху тялото е много важен компонент на холотропната терапия, особено в заключителния етап на някои сеанси. Когато има остатъчни емоционални и психосоматични въпроси, които остават нерешени, добрата интеграция може да се подпомогне чрез използването на принципи, които бяха описани по-рано (с. 236) По очевидни причини за това е необходим друг човек. Тази част от процедурата трябва да се пропусне или ще е сериозно компрометирана в соловите сеанси

В обсъждането на терапевтичния потенциал на НСС няма да включвам онези, които са предизвикани от психеделични вещества. Това е много широка и сложна тема, която изисква много време и място. Има няколко основни групи психеделици

105

с донякъде различни ефекти и специфични проблеми, свързани с всеки от тях. Изследователите в областта са разработили няколко терапевтични модалности, които съществено се различават по основната си философия, характерната доза, елементите на обстановката и средата и специфичните техники, използвани преди, по време на и след сеансите.

Освен това въпросът за психеделичните вещества е усложнен още повече от много фактори с емоционално, политическо, правно и административно естество. В този контекст ще предложа само много кратък и конспективен преглед на тази проблемна област и ще насоча интересуващите се читатели към приложението на тази книга и особено към една от по-ранните ми книги - LSD Psychotherapy (ЛСД-психотерапия) (Grof 1980). Тя се фокусира специално върху клиничната употреба на психеделиците, нейните техники, индикации и противопоказания, усложнения, терапевтичен потенциал и резултати.

Прегледът на психеделичната литература показва, че благоприятни резултати се публикуват при най-различни клинични проблеми, включително депресии, фобии и други типове психоневрози, психосоматични заболявания, характерови разстройства, полови отклонения, криминално поведение, алкохолизъм, наркомании и дори психози. Две области, в които са били постигнати успешни резултати, заслужават специално внимание Първата от тях е използването на психеделичната терапия за облекчаване на физическото и емоционалното страдание на терминално раковоболните пациенти (Grot & Halifax 1977). Втората включва психеделични сеанси за бивши затворници в концлагери, за да им се помогне да преодолеят т. нар. „синдром на концлагера”, или закъснялата травматична реакция на хвърлянето в концентрационен лагер (Bastians n.d.).

Макар че много от твърденията на терапевтите, които използват психеделична терапия, се основават на клинични впечатления, някои от тях са потвърдени в контролирани изследвания. Екипът от психиатри и психолози в Психиатричния изследователски център на Мериленд в Балтимор, Мериленд, в който участвах в продължение на седем години, проведе такива широкомащабни контролирани клинични опити с ЛСД, DPT (дипропил-триптамин) и MDS (метилен-диокси-амфетамин) при алкохолици, наркомани и раковоболни пациенти със значими резултати (Grof 1980).

Терапевтичната работа с психеделици има дълга и богата история - тя е на повече от четвърт век и се е провеждала от много отделни изследователи и терапевтични екипи в различни страни по света. Обратното, системните клинични изследвания и контролираните експерименти върху холотропната терапия тепърва ще трябва да се провеждат. В течение на годините обаче сме наблюдавали много терапевтични промени, които със сигурност оправдават системното изучаване на тази многообещаваща форма на лечение В действителност някои от промените бяха толкова драматични и убедителни, че едва ли се нуждаят от потвърждение чрез контролирани изследвания.

Когато се оценяват резултатите от холотропната терапия, човек трябва да осъзнае, че ситуацията в някои съществени отношения е различна от тази, срещана по отношение на вербалната психотерапия. Тук могат да се появят драматични промени за часове или дни, а понякога и при емоционални и психосоматични разстройства, датиращи от години Тъй като те са така ясно свързани с терапевтичния сеанс и неговото специфично съдържание, каузалната връзка между холотропната процедура и резултатите не подлежи на съмнение.

Обраното, динамиката на симптомите при повечето типични вербални подходи в психотерапията протича много месеци или години. С такава широка времева рамка промените са толкова бавни, че е трудно да се оценят Освен това е съмнително дали съществува каузална връзка между тези промени и събитията в психотерапевтичните сеанси. Много вероятно е те да отразяват спонтанна динамика на симптомите, т. е. те биха се появили и без никакво лечение. Освен това е възможно да са причинени от някое от многото междувременно протичащи събития в живота на пациента през толкова дълъг период от време. Такава е позицията на някои от основните критици на психоанализата (Eysenck & Rachman 1965).

Сред промените, които сме наблюдавали в контекста на нашите семинари, са изчезването на хронични депресии, рязко облекчение на тревожни състояния, на фобии и на главоболие, мигрена, менструални спазми и цял спектър от психосоматични болки. Освен това много често е освобождаването от генерализирано мускулно напрежение и „от-пушването” на енергийни блокажи в синусите, гърлото, гръдния кош, стомаха, червата, таза, матката и ректума.

В някои случаи такова енергийно разблокиране се следва от отшумяване на хронични инфекции в тези области, например синузит, фарингит, бронхит и цистит. Изглежда, че енергийните блокажи обикновено са свързани със стесняване на кръвоносните съдове. Следователно намалената доставка на кръв и нейните съставки, които играят важна роля в предпазването на организма от инфекция, например белите кръвни телца и различните антитела, води до ситуация, в която тъканта или органът не могат да се защитават срещу често срещаните бактерии. Когато блокажът се отстрани, пациентите в повечето случаи споделят чувства на топлина и поток на енергия в съответната област. Когато това стане, хроничните инфекции изчезват в рамките на няколко дни.

Това подсказва, че холотропната терапия би могла - в бъдеще - да играе важна роля като допълнително средство при лечението на много оплаквания, които днес се смятат за чисто медицински проблеми. Вече споменах, че в семинарите си сме наблюдавали няколко случая на драматично подобрение у лица, страдащи от болестта на Рейно. Проблемите с периферното оросяване в ръцете изчезнаха след освобождаването на енергиен блокаж в засегнатата област.

Наблюденията ни по отношение на психогенната астма заслужават специално да се споменат в този контекст. Човек лесно може да приеме, че техника, която поставя основно ударение върху интензивното дишане, няма да е подходящо средство при астматични пациенти. Това обаче не е задължително вярно. Макар пациентите, страдащи от аст ма, да са склонни да подхождат към сеансите с много страхове и опасения, ние вече сме наблюдавали - при шест души - фундаментално подобрение само след няколко холотропни сеанса. В няколко случая хора, които преди това са страдали от всекидневни пристъпи, на практика са напълно свободни от тях от месеци и години. Важно съображение при емпиричната работа с астматични пациенти е сърдечносъдовото им състояние да е добро, защото сеансите понякога включват съществен емоционален и физически стрес.

Холотропните сеанси с пациент, който страда от астма, в типичния случай рано или късно задействат астматични симптоми. Когато по-нататъшното холотропно дишане стане невъзможно, терапевтът трябва да премине към фокусирана работа върху тялото и да насърчава пълното отреагиране чрез вокална експресия, различни движения, кашляне и други изразни средства, които станат достъпни. В момента, когато дихателните пътища отново се отворят, от пациента се иска да

106

се върне към учестеното дишане. Това се повтаря, докато продължителната хипервентилация не доведе до дихателни спазми. Когато е свършена достатъчно работа от този вид, дихателните пътища могат да останат постоянно отворени и настъпва дълготрайно подобрение.

Фактът, че в психеделичната и холотропната терапия впечатляващи резултати понякога могат да се постигнат за няколко дни или дори часове, ще звучи невероятно на онези терапевти, които използват изключително само вербални подходи и чиято концептуална рамка не включва перинаталните и трансперсоналните равнища. За да приеме сериозно такива твърдения, човек трябва да има известно съзнание за дълбочината и интензивността на преживяванията, осъществяващи се в емпиричните форми на терапия Това често включва среща със смъртта, която е толкова убедителна, че не може да се разграничи от действителните биологични спешни случаи и заплахата за живота, епизоди на умствена дезорганизация, които изглеждат като лудост, пълна загуба на контрола, продължаваща няколко минути, епизоди на задавяне или дълги периоди на силен тремор, гърчове и мятане насам-натам. Интензивността, до която могат да достигнат тези преживявания, не може да се предаде с думи: тя трябва да се преживее или поне да се наблюдава.

Макар че резултатите от емпиричната терапия от време на време могат да бъдат крайно драматични, човек не бива да я смята за панацея, която гарантира бързи и впечатляващи резултати във всеки отделен случай. Някои пациенти имат фундаментални изцелителни и трансформиращи живота преживявания, но други напредват много бавно и демонстрират ограничено подобрение. Това е особено вярно за онези, чиято биография е изпълнена с хронична липса на удовлетворение и с дефицити. Пример е човек, който в ембрионалния си стадий от развитието е преживявах предимно „лошата утроба”, имал е дълго и усложнено раждане и е страдал от емоционална депривация в детството си. Психеделичната или холотропната работа ще го конфронтира с дълга последователност от травми и много малко положителни и подхранващи преживявания. В подобна ситуация е важно системно да се използва подхранващ физически контакт за постепенно изграждане на егото и да не се очаква моментален терапевтичен успех.

Друг проблем в емпиричната психотерапия понякога е една специфична „задънена улица”. Тя се появява в ситуациите, в които доброто разрешаване на проблема по принцип е възможно, но то би изисквало екстремални преживявания от някакъв вид, пред които пациентът е неспособен или не желае да се изправи. Такива психологически „препъ ни камъни” варират значително при отделните хора. Това може да е страхът от изправяне пред психологическата смърт („его смърт”), страхът от загубата на контрол или от лудостта. Друг път пречката е нежелание да се изпита екстремална физическа болка, задушаване или някаква друга форма на силен физически дистрес Често срещано е пациентът да разпознава включените проблеми като нещо, което той познава от всекидневния си живот под формата на! специфични страхове или неудобни симптоми. („Последното нещо на света, което бих направил, е да повърна”, „Идеята да се изправя пред болката ме подлудява”, „Най-важното нещо за мен е да поддържам контрол във всички обстоятелства” и т. н.) В такива ситуации терапевтът има важната задача да идентифицира природата на „задънената улица” и да помогне на пациента да преодолее психологическите съпротиви, които му пречат да се изправи пред нея.

Вече обсъдих необходимостта да се вземат специални предпазни мерки, когато се провежда емпиричната работа с пациенти, които демонстрират сериозна психопатология и имат анамнеза на психиатрична хоспитализация. Това изисква опитен ръководител и система за непрекъсната подкрепа, ако е необходимо. Ако обаче тези условия се осигурят, резултатите понякога са много удовлетворяващи. Описаните в тази книга техники и терапевтични принципи могат успешно да се използват с много пациенти в тежка трансперсонална криза („спешни случаи от духовно естество”), които се разглеждат от традиционната психиатрия като страдащи от психоза - психично заболяване с неизвестна етиология (Grof & Grof 1986).

Сравняването на терапевтичния потенциал и на обещанието на психеделичната и холотропната терапия с тези на традиционните вербални подходи не е лесно. Тези две терапии се различават значително от конвенционалните подходи в своите научни и философски принципи и трябва да се преценяват в контекста на своята концептуална рамка. Традиционната психотерапия използва техники на ce-беизследването, например свободните асоциации или интервютата лице в лице, които са относително слаби и неефективни средства за проникване в несъзнаваното. Тъй като тяхната концептуална рамка обаче е ограничена до биографията, фокусът им е много тесен: работи се върху постнаталния травмиращ материал от живота на индивида. По същия начин целта им е много скромна: да се облекчат симптомите и да се подобри приспособяването на пациента към съществуващите условия на живот.

Психеделичната и холотропната терапия са несравнимо no-ефективни пътища за получаване на достъп до несъзнаваната психика. Работата с тези техники обаче е показала, че корените на повечето емоционални и психосоматични проблеми не са само биографични, но и перинатални и трансперсонални. Освен това тяхната цел не е просто вече свободният от симптомите пациент да се върне към стария светоглед, жизнен стил и ценностна система. Процесът тук включва фундаментална личностна трансформация, по време на която повечето аспекти на живота на пациента драстично се предефинират. В определен момент тази форма на терапия автоматично се променя и се превръща в сериозно философско и духовно търсене, насочено към най-фундаменталните въпроси на съществуването. Когато това стане, процесът е със съвършено открит край: духовното и философското търсене тогава става важно ново измерение на живота.

ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ПО-УДОВЛЕТВОРЯВАЩА ЖИЗНЕНА СТРАТЕГИЯ

Възможността за подобряване на качеството на собственото преживяване на живота далеч надхвърля облекчаването или елиминирането на клиничната психопатология. Животът на много хора, които не страдат от проявени емоционални и психосоматични симптоми и имат всички външни условия, необходими за добро съществуване, не им носи удовлетворение и награда. Добър пример на тази ситуация е състояние, което австрийският психиатър и основател на екзистенциалната анализа Виктор Франкъл нарича „ноогенна депресия” (Frankl, 1956). То се отнася до лица, които нямат очевидно емоционално разстройство и често демонстрират по-добро функциониране в личния и професионалния си живот. Обект на възхищение и завист от страна на техните приятели и съседи, те самите не преживяват съществуването си като смислено и

107

не са способни да се наслаждават на успехите си. Има и други хора, които се възприемат като „нормални” по традиционните психиатрични стандарти, макар че определени области от живота им демонстрират различни форми и степени на изкривява-не на възприятията, емоциите, мислите и поведението.

В тези ситуации емпиричното себеизследване и психотерапия разкриват фактори, които лежат в основата на такива изкривявания и предлагат възможност те да се коригират На биографичното равнище това може да са конкретни травмиращи събития през детството, които пречат на доброто функциониране на пациента в определена област от живота и в даден сегмент от междуличностните му отношения. Това са факти, които са добре известни на традиционната динамична психотерапия. Например травмиращо преживяване с родителския авторитет може да замърсява всички бъдещи взаимоотношения с висшестоящи и с други хора на властови позиции. Усложнения в интимните емоционални взаимодействия със собствената майка или баща могат да причиняват непрекъснато появяващи се проблеми със сексуалните партньори. Отсъствието на братя и/или сестри, съперничеството между децата в семейството или някои специфични проблеми с братята и сестрите могат да водят до трудности на човека с неговите връстници и равни по статус, независимо дали са съученици, приятели, събратя-войници или колеги. Повторното преживяване и интегриране на фундаменталните травми могат да имат благотворен ефект върху засегнатия сегмент от живота на пациента.

Хората, чието емпирично себеизследване надскача биографията и достига до перинаталното равнище на несъзнаваното, обикновено правят изненадващо и разтърсващо откритие. Те осъзнават, че неавтентичността на живота им не е ограничена до определени частични сегменти, които са замърсени от специфични детски травми, но и че целият им подход към съществуването и жизнената им стратегия са били неавтентични и из основи погрешно насочени. Това цялостно изкривяване на екзистенциалното ударение се основава на факта, че действията на човека на дълбоко несъзнавано равнище са доминирани от неразрешената травма от раждането и от свързания с нея страх от смъртта. Това води до различни типове поведение, които са безполезни или увреждащи и правят невъзможно откриването на по-плодотворна и удовлетворяваща жизнена стратегия.

Многобройни наблюдения подсказват, че доминираният от една от отрицателните перинатални матрици човек подхожда към живота по начин, който не само не успява да донесе удовлетворение, но в дългосрочен план може да е деструктивен и себеразрушителен. Ако психиката е под влиянието на БПМ II, но не е достатъчно силна, за да доведе до проявена психопатология, пациентът ще демонстрира обща пасивна, резигнирана и подчиняваща се нагласа към живота При подобни обстоятелства БПМ III ще генерира това, което може да се нарече „работохоличен”, „монотонен” или „безскрупулно конкурентен” тип съществуване.

Динамиката на БПМ III налага на живота принудителна линейна траектория и създава нестихващ импулс към преследване на бъдещи цели. Тъй като психиката на човека в тази ситуация е доминирана от спомена за болезненото затваряне в родилния канал, той никога не преживява настоящия момент и настоящите обстоятелства като напълно удовлетворяващи. Светът и собственият живот винаги се разглеждат от перспективата на дефицита. Това включва селективен фокус върху нещата, които липсват, които са неудовлетворяващи или погрешни, и в същото време носи нес-пособност или ограничена способност човекът да се наслаждава и да оценява съществуващото и да го използва в пълна степен. Важно е да се подчертае, че това е модел, който действа независимо от външните обстоятелства и не може да се елиминира или коригира чрез постиженията, колкото и големи да са. Този човек се чувства неудовлетворен от външния си вид, от способностите и таланта си, от постиженията, притежанията, славата или властта си, без значение каква е действителната ситуация - често в силно противоречие с мнението на другите хора. Подобно на плода, който е болезнено ограничен в хватката на родилния канал и се опитва да избяга в някаква по-удобна ситуация, пациентът, който е под психологическата магия на БПМ ІІІ, винаги ще се стреми към нещо различно от предлаганото от настоящата ситуация. Той ще очаква решението и удовлетворението от някакво постижение в бъдеще.

В тази ситуация специфичните цели, които човешката фантазия предлага като сигурни източници на бъдещо щастие, лесно могат да се идентифицират като сурогати на психологическото завършване на биологичното раждане и на пос-тнаталното или пренаталното удовлетворение и сигурност. Тъй като тези цели всъщност не са автентични, а са просто психологически заместители, постигането им няма и не може да доведе до удовлетворение. Следователно основаната на динамиката на БПМ III стратегия е винаги губеща, независимо дали целите се постигат или не, защото е основана на погрешни предпоставки и не носи очакваните резултати.

Неуспехът да се постигне определена цел, от която се е очаквало удовлетворение, увековечава илюзорното убеждение, че щастието зависи от външни фактори. В този случаи човекът обикновено приема, че успехът ще има значение. Когато е постигната обаче, целта обикновено не носи очаквания психологически резултат. Същевременно това в типичния случай не се интерпретира като указание, че стратегията, свързваща щастието с успеха, се е провалила, а се приписва на факта, че целта не е била достатъчно амбициозна или че е била избрана погрешна цел. Възникващата в резултат фрустрация тогава ще генерира нови планове или още по-амбициозни планове със същата природа. Най-важната характеристика на тази себе разгромяваща стратегия е, че тя пренебрегва реалното настояще и се фокусира върху въображаеми проекции в бъдещето.

В тази мисловна рамка другите хора се разглеждат като конкуренти, а природата - като нещо враждебно, което трябва да се завладее и контролира. В исторически план първото експлицитно формулиране на тази нагласа може да се проследи до Франсис Бейкън, който определя основните стратегии на новия емпиричен метод на западната наука. Говорейки за природата, той използва такива термини като: природата трябва безмилостно да се преследва навсякъде, да бъде изнасилена, подложена на мъчения и принудена да разкрие тайните си на учените, отграничена, поробена и контролирана (Bacon 1870). Нужни са били няколко века, за да се осъзнае, че предложението на Бейкън е опасно и крайно деструктивно и себеразрушително. С развитието на съвременната технология се оказва, че това е надеждна рецепта за планетарно самоубийство.

В колективен и глобален мащаб тази умствена нагласа генерира философия и жизнена стратегия, които подчертават силата, конкуренцията и едностранния контрол. Те възвеличават линейния прогрес и неограничения растеж. В този контекст материалните печалби и увеличаването на брутния вътрешен продукт се разглеждат като основни критерии за

108

благосъстоянието и като мерки за жизнен стандарт. Гази идеология и икономическите и политическите стратегии, възникващи в резултат от нея, изправят хората пред сериозен конфликт с тяхната природа като живи системи и с основните универсални закони.

Тъй като всички биологични организми и системи в решаваща степен зависят от оптималните стойности, мак-симизирането на целите е неестествена и опасна траектория. Във Вселената, чиято природа е циклична, тази стратегия защитава необратимо линейна тенденция и неограничен растеж. Разгледано от по-широка перспектива, това в дългосрочен план означава изчерпване на невъзстановимите природни ресурси и особено на нефта и натрупване на токсични отпадъци, които замърсяват въздуха, водата и почвата - всички жизненоважни фактори за продължаването на живота. Освен това подобен подход към съществуването величае конкуренцията и Дарвиновото „оцеляване на най-пригодените” като естествени и здравословни принципи на съществуването и е неспособен да признае спешната нужда от синергии 91 и сътрудничество.

Когато човекът е способен да се отдалечи от доминирането на отрицателните перинатални матрици и да се свърже емпирично със спомените за положителната симбиотична размяна с майчиния организъм в утробата или по време на кърменето, ситуацията радикално се променя. Опитът с майката по време на утробното и ранното постнатално съществуване е еквивалентен на зрялото ниво на взаимоотношенията на човека с цялото човечество и с целия свят. Първото представлява прототипен модел и преживелищна матрица за второто. Следователно типът и качеството на перинаталната матрица, която влияе върху психиката на човека, оказват фундаментално влияние не само върху неговия вътрешен субективен опит, но и върху нагласите и подхода му към другите хора, природата и съществуването като цяло.

Когато по време на дълбинно себеизследване пациентът преживее основно изместване от отрицателните към положителните перинатални матрици, способността да се наслаждава на живота и жарта му значително се увеличават Първоначалното преживяване на необезпокоявано пренатално съществуване и обгрижване, свързани с тези матрици, включва чувство на удовлетворение и безвремие на настоящия момент. Когато тези елементи лежат в основата на преживяванията от всекидневието, става възможно да се извлича интензивно удовлетворение от всеки настоящ момент и от много тривиални ситуации и функции, например хранене, обикновен човешки контакт, трудова дейност, секс, изкуство, музика, игра или разходки в природата. Това значително намалява ирационалния импулс да се , преследват сложни схеми с фалшивата надежда да се постигне удовлетворение. В това състояние става ясно, че крайната мярка за жизнения стандарт е качеството на собствените житейски преживявания, а не това на постиженията или материалните притежания.

Споменатите по-горе промени се придружават от спонтанна поява на дълбоко екологично съзнание. Бейкъновата нагласа към природата („Майката природа”), описана по-рано, се моделира по рискованите и антагонистични преживявания на плода с майчиния организъм в процеса на биологичното раждане. Новите ценности и нагласи отразяват симбиотичното преживяване на плода с майката в пренаталното съществуване и по време на кърменето. Синергистичните, взаимно подхранващи и взаимодопълващи се аспекти на тази ситуация обикновено автоматично заемат мястото на ударението на старата ценностна система върху конкуренцията и експлоатацията. Концепцията за човешкото съществуване като борба на живот и смърт за оцеляване в свят, ръководен от закона на джунглата, отстъпва пред новата представа за живота като проява на космически танц или божествена игра.

Нивото на агресията съществено намалява и чувството за свързаност и фундаментално единство със света води до сексуална, политическа, национална, културна и расова толерантност. В новия контекст различията вече не са заплашителни. Те се разглеждат като интересни и желателни вариации на една-единствена неразчленена космическа мрежа. Тази нова представа за света често води до „доброволна простота” по думите на Дуейн Елгин (Elgin 1981), която сега се разглежда като израз на дълбока мъдрост. Освен това става очевидно, че единствената надежда за политическо, социално и икономическо решение на настоящата глобална криза може да дойде от трансперсонална перспектива, която трансцендира безнадеждната психология на „ние срещу тях”, в най-добрия случай водеща до спорадични и подобни на махало измествания, в които главните действащи лица си разменят ролите на потисници и потискани.

Важно е да се подчертае, че развитието на описаните по-горе промени не означава задължително загуба на инте рес към творческите дейности. В повечето случаи е вярно обратното. След като човекът има на разположение повече енергия, работата може да е много продуктивна, да се извършва без усилия и да тече свободно, ако той я смята за съвместима с новата му житейска философия. От време на време се наблюдава тенденцията индивидът да се отказва от някои дейности, които изглеждат неподходящи или в миналото са били преследвани заради това, което днес изглежда като погрешна мотивация.

Ключът към всички тези промени е радикалното изместване от емоционално и психосоматично настройване към динамиката на отрицателните перинатални матрици към преживелищна връзка с положителните елементи на БПМ IV и БПМ I. Същите промени не се появяват или са силно компрометирани у онези хора, чиято ранна история не включва достатъчно подхранващи емоционални и биологични преживявания и е предимно травмираща („лошата утроба” и „лошата гърда”). За тях движението в описаната посока е бавно и отнема много време. То изисква - наред с другите елементи - пряко анаклитично удовлетворяване по време на регресивна терапевтична работа, която осигурява корективни преживявания за емоционалната депривация и отхвърляне в ранното детство.

Дотук обсъждах потенциала на психеделичната и холотропната терапия да коригират отрицателните психологически последствия от травмата от раждането. Наблюденията от емпиричната работа обаче освен това предлагат някои важни насоки за тяхното предотвратяване. Те осигуряват силна подкрепа за опитите напоследък да се измести ударението на акушерските грижи от дехуманизираното тex-нологично майсторство и те да се превърнат в дисциплина, която признава фундаменталното значение на биологичните, психологическите и духовните измерения на бременността и раждането като критични фактори, оформящи бъдещето на индивида и на обществото

Психологическата и физическата хигиена на бременността, добрата емоционална и соматична подготовка за раждането, раждането по метода на Фредерик Лебойер без насилие (Leboyer 1975), раждането във вода по Игор Тярковски (Sidenbladh

91 От гр „помощ” - дружно действие на няколко органа -Б пр109

1983), осигуряването на адекватно време за симбиотичен контакт между майката и детето, възможността за създаване на връзка и кърменето, изглежда, са фактори с решаващо значение не само за бъдещето на индивида, но вероятно и на планетата. От отрицателната страна фактът, че бебетата могат да се зачеват и отглеждат в лабораторни епруветки, замразени ембриони - да се имплантират в матката, а спонтанно абортираните бебета - да се поддържат живи с изкуствени средства, не означава, че включените условия отговарят на минималните критерии, изисквани за здравото психично развитие. Много повече изследвания трябва да се проведат, преди тези техники да се използват в широк мащаб.

В предходната дискусия се фокусирах върху промените в основната ценностна йерархия и в екзистенциалната стратегия, които се появяват във връзка с перинаталните последователности. Тези промени стават по-изявени, продължителни и усъвършенствани, когато човекът се свърже преживелищно с трансперсоналната област. Макар че последователността на умиране и прераждане инициира процеса на духовно отваряне, трансперсоналните преживявания разкриват и потвърждават по много и различни начини това, че по-дълбоката динамика на човешката психика вдъхва благоговение и че духовността представлява критично измерение на универсалния план на нещата. Значението на духовното и философското търсене в човешкия живот ще е фокусът на следващия параграф.

Философско и духовно търсенеКогато достигне нивото на перинаталните и трансперсоналните преживявания, себеизследването автоматично се променя

в търсене на отговорите на основните духовни и философски въпроси на съществуването. Човекът се свързва с важни аспекти на реалността, които са трансфеноменални, т. е. недостъпни за възприемане при обикновени обстоятелства. Когато съзнанието се промени по определен начин, например при спонтанните мистични състояния или в психеделичните и холотропните сеанси, някои от тези скрити аспекти на реалността ще се проявят като иманентно божествено измерение на феноменалния свят, други - като трансцедентални области, радикално различни от вселената, в която живеем. Използвайки модерна техническа аналогия, първата ситуация може да се сравни с възможността да се гледа цветно канал, който до този момент е бил само черно-бял. Втората ситуация би могла да се оприличи на възможността телевизорът да се настрои за други канали и програми, които преди са съществували, но са били недостъпни.

Духовното измерение и решимостта на тези, които го преследват, вероятно имат смисъл само за хората, които могат да го свържат с някакво свое минало преживяване. Без него това сигурно няма да има особен смисъл: ситуацията прилича на смисъла на цветовете за някой, който страда от цветна слепота. Когато човек, чиято единствена грижа в миналото е била да се освободи от емоционален и физически дистрес и да постигне успех в този свят, внезапно се конфронтира с областите на перинаталните и трансперсоналните явления, той открива решаващото значение на основните онтологични и космологични въпроси.

Кой или какво е създало Вселената? Как е била създадена тя и как аз съм свързан със Създателя или със съзидателния принцип? Кой съм аз. откъде съм дошъл и къде отивам? Каква е целта на моя живот или на живота като цяло? Има ли други нива или области на преживяванията, които са също толкова реални, колкото и нашата вселена? Възможно ли е архетипни сьщества и митологични сфери Да имат собствено съществуване и да взаимодействат по съществен начин с нашата реалност? Преминаваме ли през цяла верига на съществуването и имат ли тези съществувания закономерна връзка? Ако непрекъснатото прераждане е източникът на страданието, има ли познание и верига от действия, които да водят до освобождаване? Въпроси от този вид, които преди са се разглеждали като псевдофилософстване, запазено за примитивните култури, децата преди юношеската възраст и психиатричните пациенти, внезапно изпъкват в съвършено нова светлина

Процесът на емпирично себеизследване не само показва, че тези въпроси са изключително реални и важни, но освен това осигурява достъп до информация с критично значение, която може да доведе до разрешаването на тези фундаментални загадки на съществуването. На традиционните западни учени харесва да заемат позицията на знаещи всичко и да отхвърлят всяка идея за духовност като примитивно суеверие, регресивно магическо мислене, липса на образованост или клинична психопатология. Ръководените от механистичния светоглед психиатрия и психология са неспособни да направят разграничение между тесногръдите и догматични религиозни вярвания на традиционните религии и дълбоката мъдрост на големите духовни философии и мистичните традиции, например различните системи на йога, кашмирския шаваизъм92, тибетската ваджраяна, дзен, християнския мистицизъм, Кабала93, суфизма или определени форми на гностицизма.

Западната наука е сляпа за факта, че цитираните по-горе традиции са резултат от вековни изследвания върху човешкия разум, които комбинират системно наблюдение, експериментиране и конструиране на теории по начин, който прилича на научния метод. Много традиционни учени объркват настоящия. Нютоново-картезиански модел на Вселената с категорично описание на реалността, чиято точност и истинност са били доказани отвъд всякакво съмнение. Във Вселена, в която материята е първична, а животът, съзнанието и интелигентността са нейни случайни продукти, няма място за каквато и да е духовност като релевантен и смислен аспект на съществуването.

Ако механистичната парадигма наистина беше вярно и пълно описание на реалността, основаното на науката просветено разбиране на Вселената щеше да включва приемане на собствената незначимост като един от четирите милиарда жители на едно от безкрайните небесни тела във Вселена, изградена от милиони галактики. Освен това тя би изисквала да се признае, че хората са просто силно развити животни и биологични машини, съставени от клетки, тъкани и органи. В този контекст нашето съзнание е физиологичен продукт на мозъка, а психиката ни се ръководи от несъзнавани сили с биологична и инстинктивна природа.

Когато дълбоки духовни убеждения се открият в незападни култури с неадекватни образователни системи, това обикновено се приписва на невежество, детинска наивност и суеверие. В нашата култура такава интерпретация очевидно не върши работа, особено ако тя се появява при образовани лица с висока интелигентност. Тук традиционната психиатрия прибягва до откритията на психоанализата, които внушават, че корените на религиозните вярвания могат да се открият в

92 Култ към индийския бог Шива. Заедно с вайшнавизма и шактизма е една от трите основни форми на съвременния индуизъм - Б пр93 Езотеричен юдейски мистицизъм, появил се през XII в - Б пр

110

нерешените конфликти от младенчеството и ранното детство. Тя интерпретира понятието за божествата като инфантилни образи на родителски фигури, религиозните нагласи на вярващите - като признаци за емоционална незрялост и детинска зависимост, а ритуалните дейности - като резултати от борбата срещу ранните психосексуални импулси, сравними с механизмите, откривани при обсесивно-компулсивните неврози.

Преките духовни преживявания, например чувствата на космическо единство, последователност на умиране и пре-раждане, срещи с архетипни същества, видения на светлина със свръхестествена красота или спомени от минали пре-раждания, се разглеждат като тежки изкривявания на обективната реалност, които са индикация за дълбоко психично разстройство. Антрополозите обикновено са обсъждали шаманизма в контекста на шизофренията, хистерията или епилепсията, а на всички велики пророци и мъдреци са били поставяни психопатологични етикети. Дори медитацията е била обсъждана в психопатологичен контекст. Следният пасаж от статия на известния психоаналитик Франц Алекзандър, приравняващ будистката медитация с изкуствена кататония94, тук може да се използва като пример: „От днешното ни психоаналитично познание е ясно, че будистката себепогълнатост е либидно, нарцистично насочване навътре на импулса да се знае, вид изкуствена шизофрения с пълно отдръпване па либидния интерес от външния свят” (Alexander 1931). С няколко изключения, например работата на Карл Густав Юнг, Роберто Асаджоли и Ейбрахам Маслоу, западната психиатрия не признава духовността и дори не допуска идеята, че е възможно да съществува известна разлика между мистицизма и психозата.

В друг контекст (Grof 1985) се опитах да посоча грешките, включени в този подход към духовността. Да се обърква Нютоново-карюзианският модел на реалността със самата реалност означава да се пренебрегне съвременната философия на науката с нейното разбиране за научните теории и за динамиката на парадигмите. Освен това подобно объркване представлява сериозна логическа грешка: като обърква картата с територията в смисъла на Кожибски (Korzybski 1933), то нарушава принципа на логическото символизиране, което е било любимата тема на Грегъри Бейтсън към края на живота му (Bateson 1979) Преди всичко обаче този подход екстраполира откритията от основните науки към психологията и игнорира огромни по обем наблюдения на съвременните изследвания върху съзнанието, особено онези, свързани с трансперсоналните преживявания. Всяка сериозна научна теория трябва да е опит да се организират съществуващите факти, а не продукт на спекулативни екстраполации. Тя трябва да се основава на наблюденията за Вселената, а не на убежденията на учените за природата на Вселената или на желанията им ул това, каква би трябвало да бъде, за да съответства на техните теории.

Съвременните изследвания върху съзнанието и емпиричната психотерапия са хвърлили съвършено нова светлина върху проблема за духовността и религията и са вьрнали на човешката психика нейния космически статус. В пълно съгласие с Юнговата перспектива духовността или божествеността, изглежда, са вътрешноприсъщо свойство на по-дълбоката динамика на психиката. Винаги когато постигне перинаталното и трансперсоналното равнище, процесът на емпиричното себеизследване води до духовно събуждане и човекът започва да се интересува от мистичното търсене. Виждал съм много високообразовани лица да претърпяват този процес в нашата психеделична тренингова програма и в холотропните ни семинари, но все още не съм срещал и един, включително атеисти, марксисти и позитивистични учени, чийто скептицизъм и цинизъм по отношение на духовността да са оцелели след такова преживяване.

Формата на духовност, която имам предвид, е напълно съвместима с всяко равнище на интелигентност, образование и конкретни познания за информацията, натрупана от такива науки като физиката, биологията, медицината и психологията. Нито един от образованите пациенти, с които съм работил, не е откривал никакви конфликти между духовните си преживявания и информацията, с която е разполагал за физическия свят. Същевременно обаче тези хора често е трябвало да се отказват от определени незащитими генерализации и необосновани метафизични допускания, които са били част от академичното им образование. Днес вече съществува значителна по обем литература, подсказваща, че много революционни преломи в съвременната наука сочат към радикално нов светоглед. Макар че все още сме далеч от всеобхватен синтез, някои съществени елементи от тази появяваща се парадигма демонстрират сливане с мащабни последствия със светогледа на великите мистични традиции (Grof 1984).

Важно е обаче да се подчертае, че това не означава задължително сливане на наука и религия. Духовността, която се появява спонтанно на определен етап от емпиричното себеизследване, не трябва да се бърка с традиционните религии и техните вярвания, доктрини, догми и ритуали. Много от тях напълно са загубили връзка с първоначалния си източник, т. е. директното медиумно преживяване на трансперсоналните реалности. Те се интересуват предимно от такива неща като власт, пари, йерархии и нравствен, политически и социален контрол. Възможно е да съществува религия с много малко духовност, с пълната му липса или дори такава, която пречи на откровеното духовно търсене

Моят добър приятел Уолтър Хюстън Кларк - пенсиониран професор по религия и автор на акламиран учебник по психология на религията - имаше дълбоки мистични преживявания след много години преподаване на религия в университета. В резултат на тях той започна да разбира взаимоотношението между истинската духовност и религията Чувал съм го да говори за това с помощта на интересен образ Той каза, че голяма част от традиционната религия му напомняла на ваксинация. Човек отива в църквата и получава „нещичко, което след това го предпазва от реалното нещо”. Много хора вярват, че редовното ходене на църква в неделя и през празниците, казването на молитвата и слушането на проповедите са достатъчни, за да бъдат истински религиозни. Това фалшиво чувство, че вече си „пристигнал”, след това им пречи за започнат пътуването си към духовното откритие. Карл Густав Юнг изразява подобно становище (Jung 1958). Според него основната функция на формализираната религия е да предпазва хората от директното преживяване на Бога.

Духовните преживявания, които стават достъпни в дълбокото себеизследване, обикновено не доближават човека до установената църква и не вдъхновяват по-често посещаване на формализираните литургии, независимо дали религията е християнство, юдейство или ислям. Те по-често недвусмислено облекчават проблемите и ограниченията на установената църква и опосредстват разбирането защо и къде религиите са се отклонили и са загубили контакт с истинската духовност.

94 Кататония - синдром на двигателни нарушения, свързан с ненормално умствено състояние. Възможни са симптоми на възбуденост или на потиснатост (ступор, ката пенсия, восъчна гъвкавост и негативизъм) Най-често това са белези на кататонна шизофрения, но се наблюдават и при други състояния, например енцефалит и хистерия -Ь пр

111

Директните духовни преживявания обаче са напълно съвместими с мистичните клонове на големите религии на света, например различните видове християнски мистицизъм, суфизъм и Кабала или хасидическото движение95. Истински важното разграничение в света на духовността не е по линията, която разделя отделните традиционни религии една от друга, а по тази, която отделя всички тях от техните мистични клонове.

Традиционните религии обикновено защитават концепции за Бога, в които божествеността е сила, намираща се извън човешките същества, и с нея трябва да се контактува чрез посредничеството на църквата и свещеничеството. Предпочитаното място за такова взаимодействие е храмът. Обратното, духовността, разкрита в процеса на фокусираното себеизследване, разглежда Бог като Божественото вътре. Тук човек използва различни техники, които опосредстват директния преживелищен достъп до трансперсоналните реалности и открива собствената си божественост. За духовната практика от този вид тялото и природата са тези, които изпълняват функцията на храм.

Храмовете могат да играят важна роля в подпомагането на истинската духовност само ако архитектурата и интериорът им са с такава изключителна красота и съвършенство, че да доближават хората до трансцеденталната сфера, или ако елементите на предлаганата божествена служба, например музика за орган, хорово пеене и блясъка на използваните в литургията предмети, опосредстват директното трансперсонално преживяване. Големите готически катедрали на Европа могат да бъдат добър пример.

Най-важните аспекти на обсъжданото дотук взаимоотношение между религиозното и духовното преживяване могат да се илюстрират със следния разказ от един сеанс на писател, който взе амфетаминно-свързаните емпатогени MDMA и 2СВ в групова среда (Adamson 1986). Друга част на неговото преживяване е описана на с. 92).

Сякаш кръжах във въздуха няколко пласта от размътена реалност над огромен, крещящ източник на светлина Докато се разтваряха и изчезваха като вдигаща се мъгла нивата на погрешни разбирания, погрешни репрезентации, илюзии и консенсусна реалност, звукът ставаше все по-силен Това беше жуженето на електрическа крушка от милиарди волтове, беше ревът на хиляди слънца, звукът на пламнала Вселена Когато стана по-видим, това се оказа огромна, кръгла топка, около която сега кръжах Да се нарече бяла светлина, ще бъде твърде бледо и ще означава тя да се изпоцапа с един цвят Тя блестеше с яркост, която е първична, с интензивност, която е абсолютна

Разбрах - не чрез езика, а чрез вроденото познание, - че тази ревяща експлозия е самият живот Той крещеше и пулсираше във всичко живо, беше източник на кристализиралото движение на живота Беше предшественик на първоначалната топка от звездни семена, която е експлодирала и е създала всичко, съществуващо в нашата Вселена на Големия взрив или - в зависимост от вашата космология - в пулсиращата Вселена. И течеше през мен Сякаш бях свързан с него чрез някакво огромно потръпващо оптическо влакно не само от светлина, но и от енергия.

Това беше предрелигиозно преживяване. Религията сега ми изглеждаше излишна, след като бях в присъствието на този източник на живот. Духовността беше станала хрома репрезентация на беса и силата на живота. Не вдъхваше страхопочитание, а беше самото страхопочитание. Не беше божествено, а обожествяващо. Не беше добро, а просто такова, каквото е, беше чистият Абсолют, който не е прав, любещ или безвреден, а е просто такъв, какъвто е - живият живот.

Разбира се, човек обича всички други живи създания Разбира се, чувства, че всичко е наред със сътворението Разбира се, всички ние сме обединени Просто сме част от огъня на живота. Ако този източник на енергия, който тече през нас, не съществуваше, нямаше да съществуваме и ние. Любов, духовност и мир последваха от това преживяване така, както едната глътка въздух води до другата. Не е нещо особено. Просто такава е нашата природа.

Има достатъчно доказателства, че трансцеденталният импулс е най-жизнената и мощна сила в човешките същества. Системното отричане и потискане на духовността, които са толкова характерни за съвременните западни общества, вероятно са решаващият фактор, допринасящ за отчуждението, екзистенциалната тревожност и социалната психопатология, престъпността, насилието и себеразрушителните склонности на съвременното човечество. По тази причина скорошното засилване на интереса към различни форми на себеизследване, които могат да опосредстват преките духовни преживявания, е много насърчителна тенденция и развитие с огромно потенциално значение.

Значението на духовното търсене може да се обясни от гледна точка на модела, обсъден по-рано в тази книга (с. 287). Изказах идеята, че за да опише човешките същества по начин, който съответства на наблюденията от съвременните изследвания на съзнанието, човек трябва да използва парадоксалния модел на взаимното допълване, който има известна прилика с парадокса на вълната и частицата от физиката на субатомните частици. Двете форми на съзнанието, съответстващи на тези два взаимодопълващи се аспекта на човешката природа, са хилотропната, или ориентираната към матерната, и холотропната, стремяща се към цялостност и тоталност.

За да живее изцяло съобразно пълния си потенциал, е от съществено значение човек да признае и двата аспекта на своето същество, да ги култивира и да ги опознае и да се чувства удобно с тях. На практика това означава той да е в контакт с вътрешния си живот и да допълва всекидневните си дейности с фокусирано себеизследване на своето несъз навано и свръхсъзнавано. Това може да се постигне чрез медитацията, техниките на хуманистичната и трансперсоналната психотерапия, чрез участието в шамански ритуали и трансови събития, чрез престоя в контейнер за сензорна изолация, чрез супервизираната психеделична работа и с помощта на някои други средства.

По този начин животът на човека става активен диалог между хилотропната и холотропната форма на съзнание. Това всъщност е преформулиране на идеята на Карл Густав Юнг, че най-жизнената човешка потребност е да се открие собствената вътрешна реалност чрез култивирането на символния живот и да се живее в активен, динамичен контакт с колективното несъзнавано и с Аза. Това прави възможно разчитането на огромните ресурси и мъдростта на вековете, които се крият в колективната психика.

Дори ако е свободен от проявени клинични симптоми и следователно е психично здрав от гледна точка на традиционната психиатрия, човек, чието съществуване е ограничено само до хилотропната форма на съзнание, е откъснат от тези вътрешни ресурси и е неспособен да разчита на тях. Това води до хронично фрустриране на по-висшите трансцендентални потребности и до чувството за липса на удовлетворение. Холотропните преживявания, срещани в процеса на дълбинното себеизследване, имат вътрешноприсъщ изцелителен потенциал. Тези, които са трудни и болезнени по природа - ако се

95 Хасидизъм (иврит - „благочестив”) - пиетистко движение в юдаизма, което възниква през XVIII в в югоизточна Полша - Б пр112

завършат и се интегрират, - явно, елиминират източниците на разстройващи емоции и напрежение, които в противен случай ще пречат на всекидневния живот. Изпълнените с екстаз и обединяващите холотропни преживявания след това отстраняват отчуждението, създават чувства на принадлежност, изпълват човека със сила, жар и оптимизъм и подпомагат самооценката му. Те прочистват сетивата и ги откриват за възприемането на необикновеното богатство, красота и загадъчност на същест-вуването Преживяването на фундаменталното единство с останалата част от създанието засилва толерантността и търпеливостта към другите, понижава нивото на агресия и подобрява способността за синергия и сътрудничество.

Откриването на скритите аспекти на реалността и на предизвикателствата, свързани с тях, обогатява съществуването с вдъхновяващи нови измерения. То украсява живота на човека, прави го по-интересен и освобождава известна част от енергията, която преди е била блокирана в различни и по донкихотовски амбициозни начинания, и я насочва към приключението на себеоткритието. Многократните преживявания на трансперсоналната област оказват фундаментално влияние върху човека. Обикновено те разтварят тясната и ограничена перспектива, характеризираща средностатистическия представител на Запада, и карат човека да види проблемите на всекидневието от космическа гледна точка.

Някои от преживяванията, на които се натъкваме по време на вътрешното ни търсене, са толкова интензивни, че про-менят критерия ни за преживяването на живота и представата ни за това, какво можем да търпим, с какво сме в състояние да се справим и да интегрираме Освен действителното изцеляване, което се осъществява в този процес, тази драстична промяна на гледната точка, контекста и критериите за оценка на собствените житейски преживявания нерядко представлява важно предимство в живота и трансформира качеството на всекидневното съществуване.

Имайки предвид тези факти, засилването на интереса към духовността и вътрешното търсене със сигурност е едно от малкото носещи надежда събития в нашия изпаднал в беда свят. Ако тази тенденция продължи, вътрешната трансформация на човечеството може да стане основната сила за облекчаване на настоящата суисидна тенденция и глобалната катастрофа, към която светът сякаш се движи с ужасяваща скорост. Бързото сливане на новата наука и миетичните традиции на извечната философия предлага интригуващата перспектива на бъдещ всеобхватен светоглед, който ще елиминира пропастта между научните изследвания и духовното търсене. Подобна всеобхватна нова парадигма може да стане важен катализатор в еволюцията на съзнанието, която, изглежда, е от решаващо значение за оцеляването на живота на тази планета.

113

ПРИЛОЖЕНИЕ А

Психеделичните вещества в психотерапията и себеизследванетоИзползването на психеделични вещества за изцеляване, гадаене и общуване както с небесния, така и с подземния свят

може да се проследи до зората на човешката история. От незапомнени времена растения и - в редки случаи - животински материали, съдържащи силни алкалоиди, които променят съзнанието, са били давани с ритуални и магически цели както в туземните, така и във високообразованите части на света.

Психеделични растения и веществаВ историята на китайската медицина информацията за психеделичните вещества може да се проследи назад във времето

поне допреди 3500 години. Специален исторически интерес представлява легендарното божествено растение и елексир, наречено хаома в древноперсийската Дзенд Авеста и сома в старата индийска литература. Внесено в Индия от номадските арийски нашественици, то оказва фундаментално влияние върху развитието на индуистката религия и философска мисъл. Сто и двайсет строфи от Риг Веда са посветени на сома и славят необикновените ефекти, които този божествен елексир има върху богомолците. Приелите го са обзети от екстаз, при който „половината от тях е на земята, а другата половина - на небесата” Техните тела стават по-силни, сърцата им се изпълват със смелост, радост и ентусиазъм, разумът им е просветен и те получават уверение в своето безсмъртие.

Друго често срещано и широко разпространено растение с психеделични свойства, което е било използвано за свещени и рекреационни цели, е конопът. Листата, цветовете и смолата от неговите видове, например Vannabis saliva и Cannabis indica, са се пушели и поглъщали под различни имена (хашиш, киф, чарас, банг, ганджа, марихуана) в Близкия Изток, Африка, Индия, Китай, Тибет, Северна и Южна Америка и в Карибския басейн за удоволствие, изцеляване и с ритуални цели. Конопът е служил като важно тайнство за такива разнообразни групи като африканските туземни племена, индийските брамини, тибетските тантристки будисти, някои ордени на суфистите, древните скити и растафарианците96 в Ямайка.

Психеделичната фармакопея97 е била особено богата в Централна Америка, където различни предколумбови култури (ацтеки, толтеки, маи) и съвременни индиански групи (уинчол, яки, мацатеки) са използвали поне шестнадесет различни растения със свойството да променят съзнанието. Най-известните от тях са кактусът пейот (Lophophora williamsii), свещените гъби теонанкатъл, или „плътта на боговете” (Psilocybe mexicana и cubensis), и ололиуки, което е местното име на семената на грамофончето (Turbina corymbosa).

Церемониалната употреба на пейота продължава и днес. особено сред индианците хуинчол, яки, кора и тарахумара в Мексико. След Гражданската война в САЩ религията на пейота се разпространява на север от областта на Рио Гранде в САЩ и се приема от повече от 50 индиански племена. Според някои оценки повече от половината американски индианци (250 хиляди) днес принадлежат на Индианската църква: синкретична религия, която комбинира култа към пейота с християнски елементи. Церемониалната употреба на гъбите Psilocybine сред мексиканските индианци мацатеки става известна по целия свят, след като прочутата курандера98 Мария Сабина разкрива тяхната тайна на американския банкер и миколог99 Гордън Уейсън и съпругата му.

Най-известното южноамериканско психеделично вещество е аяуаска или яге, приготвено от кората на лианата от джунглата Banisteriopsis caapi, позната в Бразилия, Перу, Еквадор и Колумбия под много местни имена, например „лозата на смъртта”, „лозата на душата” и „лозовото въже на смъртта” (сога де муерте). То се дава в драматични ритуали през пубертета, които включват силно бичуване, и се тачи заради силните му пургативни, изцелителни, медиумни и телепатични ефекти. Най-популярните сред южноамериканските психеделични вещества за смъркане са кохоба, приготвено от сока на Virola theiodora или Virola cuspidata, и епена - от Virola calophylla и Virola theiodora. Емфиетата от Virola се използват от много индиански групи в Амазонския регион във Венецуела, Колумбия и Бразилия, за да общуват със света на духовете, да диагностицират и да лекуват болести, за пророчества, гадаене и други магико-религиозни цели. Кактусът Сан Педро (Trichocerus pachanoi) прилича по въздействието си на пейота, тъй като и двата вида съдържат алкалоида мескалин. Той се използва от шаманите в Андите в Еквадор от повече от три хилядолетия за гадаене и изцеляване.

Екваториална Африка обогатява света на психеделичните растения с храста ибога (Tabernanthe iboga). Корените му се търсят от дивите свине, горилите и бодливите прасета, чието поведение рязко се променя под негово влияние. Кората на корените се използва от местните племена под името ебога или ибога В малки количества тя е афродизиак и психостимулант Войните, поели на военни походи, и ловците на лъвове я употребяват, за да останат будни по време на нощните вахти. В култовете ибога участват мъже (бумти) и жени (мбири), които използват големи дози в церемонии, продължаващи по цяла нощ и включващи танцуване и биене на барабани с религиозни цели, за да се опосредства общуването с духовете на предците.

Последното основно психеделично растение, което бих искал да спомена, е мухоморката (Amanita muscaria) - червената

96 Членове на политико-религиозно движение след части на чернокожото население на Ямайка и няколко други страни Растафарианците почитат Хайле Селасие I, бивш император на Етиопия, с името му преди коронясването - Рас (принц) Тафари. Те смятат, че етиопският император е бил божествено същество, Месия, и покровител на черната раса Според тях чернокожите са преродени израилтяни и са били подчинени на злата и малоценна бяла раса като божествено наказание за греховете си, в крайна сметка ще бъдат опростени чрез репатрирането в Африка - истинския им дом и рая на Земята, и ще принудят белите да им служат - Б пр97 Сборник, който съдържа списък на лекарства с подробно описание на техните формули, методи на приготвяне, дозировка, стандарти за чистотата и т.н. - Б пр98 Курандеро - шаман-лечител - Б пр99 Микология - изучаването на гъбичните организми, група, която включва гъбите и дрождите - Б пр.

114

гъба, изпъстрена с бели точици, която се появява в Алиса в страната на чудесата на Луис Карол и в много други западноевропейски приказки. Тя е била интензивно използвана от сибирските шамани от племената на кориаките, самойците, остиаките и чукчите, от североамериканските индиански групи около Големите езера и особено оджибуей, и от скандинавските народи. Някои изследователи са се опитвали да свържат старите викингски легенди за т. нар. берсерксганг - военната лудост на група от войни, облечени в мечешки кожи и описани в скандинавските саги, с поглъщането на гъби мухоморки (Fabing 1956). Гордън Уейсън (Wasson 1967) е събрал свидетелства от различни дисциплини, подсказващи, че Amanita muscaria е легендарното растение и елексир сома от ведическия период. Възникнали са известни неясноти и противоречия относно психеделичните ефекти на мухоморката и теорията на Уийсън -макар и много интересна и популярна - не е общоприета.

Бих искал да приключа обсъждането на най-известните психеделични материали с кратко споменаване на променящите съзнанието вещества с животински произход. „Рибата на сънищата” (Kyphosus fuscus), откривана във водите около остров Норфолк в Южния Пасифик, сред местните хора има репутацията на причинител на силни кошмарни видения, фотографът на National Geographic Magazine Джо Робъртс пече и яде такава риба през 1960 г. и потвърждава тези твърдения. Той преживява силно халюцинаторно състояние с много елементи на научна фантастика (Roberts 1960). Психоактивните свойства на кожата на краставата жаба и нейните секрети обясняват популярността й в средновековните супи и мазила на вещиците, използвани в контекста на сборищата на вещици или Валпургиевата нощ100 Променящите съзнанието ефекти на тези животински продукти могат да се обяснят с високото съдържание на психеделични производни на триптамина, например диметилтриптамин (DMT), 5-метокси-DMT и буфотенин (диметилсеротонин). Сред основните съставки на вещерските микстури са били растения от семейството на беладоната: отровната беладона (Atropa belladonna), бодливият плод на татула (Datura stramonium), мандрагора (Mandragora officinarum) и попадийката (Hyoscyamus niger).

Дългата история на ритуалната употреба на психеделични вещества рязко контрастира с относително краткия период на научен интерес към тези материали и тяхното системно лабораторно и клинично изследване. Лоуис Левин, често наричан бащата на съвременната психофармакология, събира образци от пейот, отнася ги в Германия и изолира няколко от неговите алкалоиди. През 1897 г. неговият колега и съперник Артур Хефтер успява химически да идентифицира психоактивния принцип на пейота и го нарича мескалин. Ранните пионерски експерименти с пейот са провеждани от Уиър Митчъл, Хейвлок Елис и Ханрих Клювер. Тези проучвания кулминират през 1927 г. c публикуването на книгата Der Meskalinrausch (Мескалиновата интоксикация) от Курт Берингер (Beringer 1927).

През следващия период до 40-те години са провеждани много малко психеделични изследвания. Златната ера в историята на психеделиците започва през април 1942 г., когато швейцарският химик Алберт Хофман случайно открива необикновените психоактивни свойства на много малките дози от диетиламида на лизергиновата киселина (ЛСД-25). Това ново полусинтетично производно на моравото рогче, активно в невероятно малки количества, равняващи се на милионна част от грама (микрограмове), за една нощ става научна сензация. Изследванията, вдъхновени от откритието на Хофман, не се ограничават само до ЛСД, а водят до ренесанс на интереса към известни и в миналото психеделич ни растения и вещества и до лавина от нови познания за тях.

Едни след други тайните и загадките на психеделичния свят започват да се поддават на системните екипни усилия на съвременното научно изследване. Активните съставки на най-известните психеделични растения са химично иден-тифицирани и приготвяни в лабораторията в чиста форма. Самият Алберт Хофман започва да проявява дълбок интерес към химията на психеделичните растения след първоначалната си случайна интоксикация с ЛСД-25 и последвалия планиран експеримент с това вещество, в който той е изследваното лице. Хофман успява да разреши загадката на мексиканските свещени гъби, като изолира техните активни алкалоиди - псилоцибин и псилоцин. Преди научната му дейност в тази област да е прекратена от злощастните политически и административни мерки, предизвикани от съществуването на черен пазар на психеделични вещества и несупервизираното масово експериментиране със себе си на младото поколение, той успява да проследи действието на семената на грамофончето до съдържащия се в тях д-лизергинов киселинен амин и свързаните производни на моравото рогче.

Основната активна съставка на аяуаска или яге е алкалоидът хармалин, наричан също банистерин, ягеин или телепатин. Макар че химичната му структура е известна още от 1919 г., съвременните химически и фармакологични изследвания разкриват някои нови данни. Особен интерес представлява фактът, че хармалинът силно прилича на веществата, които могат да се извлекат от епифизата, например 10-метокси-хармалин. Това осигурява основата за някои вдъхновяващи спекулации, тъй като мистичните традиции приписват огромно значение на епифизната жлеза във връзка с „отварянето на третото око” - медиумните състояния и паранормалните способности. Хармалиновите алкалоиди освен това се откриват в праховете кохоба и епена, както и в сирийското седефче (Peganum harmala).

Ибокаинът - най-важният психоактивен алкалоид в африканското растение ебога (Tabernanthe iboga) - е изолиран през 1901 г., но пълното разбиране на химическата му структура се постига в края на 60-те години. След много трудности съвременните химици освен това дешифрират химическите тайни на хашиша и марихуаната, като проследяват типичните им ефекти до група тетрахидроканабиноли (ТНС).

Теоретично важен принос към разбирането на различни психеделични материали от растителен и животински произход е изследването на психоактивните производни на триптамина, започнато от Бьозьормьони и Сзара в Будапеща, Унгария. Диметилтриптаминът (DMT), диетилтриптаминът (DET), дипропилтриптаминът (DPT) и други свързани съединения са сред най-простите молекули с психеделични ефекти. Те са отговорни за свойствата на южноамериканските емфиета кохоба, епена и парика да променят съзнанието и допринасят за ефективността на смесите аяуаска. В животинското царство, както вече споменах, те са активните съставки в кожата на краставата жаба и нейните секрети и в месото на „рибата на сънищата” (Kyphosus fuscus) в Тихия океан.

Теоретичният интерес към триптаминните производни се крие във факта, че те се появяват естествено в човешкия

100 Нощта срещу 1 май пред празника на св. Валпургия, когато според средновековното поверие в древна Германия на планината Брокен ставали хора и веселия на магьосници и демони - Б пр

115

организъм, производни са на важната аминокиселина триптофан и химически са свързани с невротрансмитерите. По тези причини те са логичните кандидати за ендогенни психотомиметични вещества, които могат да се създават от метаболитните процеси в тялото и често са били дискутирани в контекста на биохимичните теории за психозите. Сред естествено появяващите се производни на триптамина са и активните алкалоиди от мексиканските свещени гъби - псилоцибин и псилоцин, - споменати по-горе.

Следователно съвременните химични изследвания са разрешили проблемите с повечето психеделични вещества, които са играли важна роля в историята на човечеството. Само ведическата сома е останала загадка както от ботаническа, така и от химическа гледна точка. Освен теорията на Уейсън, която я свързва с Amanita muscaria, има и други хипотези, включващи сирийското седефче (Peganum harmala), китайския бор (Ephedra sinica) и други растения. Можем да съжаляваме, че ентусиазираните усилия на антрополози, ботаници, фармаколози, химици, психиатри и психолози, които са характеризирали психеделичните изследвания през 50-те и 60-те години, са така драстично осуетени, преди някои от останалите тайни на психеделичния свят да са се поддали на научното любопитство.

Скорошният широко публикуван спор по отношение на метилен-диокси-метамфетамин (MDMA), известен на широката аудитория като ХТС, „Екстази” или „Адам”, привлича вниманието на професионалистите от областта на психичното здраве, както и това на лаиците към голяма група психоактивни вещества, която има молекулярна структура, наподобяваща мескалина, допамина и амфетамина. Повечето от тези представляващи интерес за психиатрията вещества са полусинтетични. Те не се появяват в природата като такива, но химическите им предшественици са летливите масла, откривани в индийското орехче, шафрана, лавровото дърво и други растения и ботанически продукти. Най-добре известните от тези амфетаминно-свързани психеделици, или „емпатогени”, са MDA (3,4-метилен-диокси-ам-фетамин), MMDA (3-метокси-4,5-метилен-диокси-амфета-мин), MDMA (3,4-метилен-диокси-метамфетамин), DOM или STP (2,5-диметокси-4-метил-амфетамин), ТМА (3,4,5-триметокси-метил-амфетамин) и 2-СВ (4-бромо-2,5-диме-токси-фенетиламин).

Кетаминният хидрохлорид (Кеталар, Кетанест, Кетаджет) е напълно синтетично съединение, което е химически свързано с печално известния фенциклидин (РСР, или „ангелски прах”) - анестетично средство, използвано във ветеринарната медицина и познато като опасен наркотик, с който се злоупотребява на улицата. Независимо от химическото му сходство с фенциклидина, кетаминът се различава съществено от него по психологическите си ефекти. Той се произвежда и разпространява от „Парк-Дейвис” като дисоциативен анестетик и по принцип се смята за едно от най-безопасните вещества, използвани в хирургическата практика за предизвикване на обща упойка. В ранните години на неговото съществуване се е давал на стотици хиляди пациенти с неизвестна анамнеза, които се нуждаят от незабавна хирургическа намеса. Независимо от биологичната си безопасност то постепенно се отхвърля от хирургическата общност, защото нерядко създава т. нар. „синдром на изплуването”, или много необичайни и силни перцептивни и емоционални промени, преживявани от пациентите, докато се връщат в съзнание. Психиатрите, изследващи това явление, откриват, че кетаминът е много силно психеделично вещество, което в много по-малки от използваните от хирурзите количества (около 1/10 до 1/6 от анестетичната доза) може да се използва за необикновени психиатрични изследвания, обучение на професионалисти и за терапевтични цели.

Ритуална и терапевтична употреба на психеделичните веществаАнтрополозите, които са изучавали ритуалната употреба на психеделиците в различни местни култури, са описали широк

спектър от необикновени твърдения, свързани с тези вещества. Сред тях са диагностицирането на болести и емоционалното или психосоматичното изцеляване, общуването със света на духовете, предшествениците, божества и демони, черната магия и омагьосването, връщането към собствените корени, отварянето на екстрасензорните канали на възприятието (телепатия, ясновидство, психометрия, астрална проекция), трансцендентността на смъртта с последващата загуба на страха от умирането, фундаменталната лична трансформация и обновление, единението с природните сили, животните и растителния живот, засилването на социалната сплотеност в общността и други.

Имайки предвид огромното разнообразие и обхват на тези явления, повечето от които се простират отвъд концептуалната рамка на традиционната психология и философията на западната наука, не е изненадващо, че западните учени и образованите лаици са склонни да приемат тези твърдения много скептично. Същевременно обаче лабораторните и клиничните изследвания върху психеделичните вещества през златната ера през 50-те и 60-те години на XX в. носят неочаквано потвърждение на убежденията за ефектите на психеделиците, поддържани от древните и тy-земните култури, като едновременно с това подкопават много от фундаменталните допускания и основните принципи на Нютоново-картезианската наука.

Първата стъпка в тази посока е признанието, че основните психеделици не създават специфични фармакологични състояния (токсични психози), а са неспецифични усилватели на умствените процеси. Изследването на човешката психика с тези мощни катализиращи агенти е показало отвъд всяко съмнение, че биографичният модел, разработен от Фройдовата „дълбинна” психология, едва достига до повърхността на психичната динамика. За да се обяснят всички необикновени преживявания и наблюдения в психеделичните състояния, е необходимо да се разработи силно разширена картография на човешката психика. Тя беше описана в първата част на книгата с помощта на много клинични примери и може да се използва като обединяваща концептуална рамка, която хвърля нова светлина върху богатия свят на психеделичните наблюдения и ги поставя под общ знаменател.

Новият модел е толкова всеобхватен, че включва всички или почти всички явления, описани в различни исторически периоди и страни по света в ситуации, включващи психеделици. Същевременно различните културни и исторически рамки подчертават и култивират дадени специфични преживелищни области и техните комбинации. Например древните загадки на смъртта и прераждането, да речем Елевсинските мистерии, които са били провеждани в продължение на повече от две хилядолетия в Гърция, изглежда се фокусират върху фундаменталната трансформация, свързана с перинаталната динамика: конфронтация със смъртта, трансцендентност и възникващите в резултат промени в собственото преживяване на живота,

116

ценностната йерархия и взаимоотношенията с Космоса. Тези промени са дълбоко свързани със загубата на страха от смъртта. Уейсън. Хофман и Рък събират в книгата си Road to Eleusis (Път към Елевсин) впечатляващи свидетелства, внушаващи, че използваният в Елевсин свещен елексир кикеон е съдържал производни на моравото рогче, които са химически сходни на ЛСД (Wasson, Hofmann & Ruck 1978).

Така наречените rites de passage - внушителни ритуални събития, осъществявани от различни туземни култури по времето на съществени биологични и социални преходи -се центрират около триадата раждане-секс-умиране и включват преживявания, характерни за третата перинатална матрица (БПМ III). В този контекст инициатите преминават през разтърсващи преживявания на психологическа смърт и прераждане, които след това обикновено се интерпретират като умиране на старата биологична или социална роля и раждане в нова роля. Например в ритуалите в пубертета момчетата и момичетата се разглеждат като умиращи в ролята на деца и раждащи се като възрастни. Освен това различните култури подчертават различни трансперсонални области на преживяванията като части от символния контекст на тези ритуали, например космологичните митологични теми, възвръщането на наследството от дедите, връзката с някакво животно-тотем, участието на конкретни божества или демони в ритуалите и т. н.

По време на „шаманската болест”, която бележи началото на „кариерата” на много шамани, преживяванията обикновено се доминират от силни перинатални елементи. Процесът на умиране и прераждане приема формата на слизане в подземното царство, мъчения, разчленяване и унищожаване от демони и след това изкачване отново на земята. Свързаните трансперсонални преживявания обикновено се фокусират върху елементите на природата - дълбока връзка с космически сили, животни и животински духове, растителния живот и дори неодушевените предмети. Развитието на екстрасензорно възприятие, творческо вдъхновение и способността да се диагностицират и лекуват болестите са допълнителни типични трансперсонални спътници на фундаменталните и добре интегрирани шамански преживявания.

Някои други ритуални рамки осветляват други типове трансперсонални преживявания, например общуването или дори обладаването от божества или демони и други архетипни същества, изцеляването, опосредствано от духове-водачи или животински помощници, различни форми на парапсихологически явления и расови или колективни преживявания. Тук културният и социалният контекст и използваните техники, изглежда, осигуряват селективни канали към различни равнища и области на описаната по-рано картография Преживяванията на дълбока емпатия или смислена връзка с другите и чувството за принадлежност към групата често могат да се наблюдават след мощни перинатални преживявания, както и във връзка с различни типове трансперсонални явления.

Важно е да се подчертае, че описаните по-горе преживявания, характерни за загадките на смъртта и прераждането, ритуалите по преминаване от един статус в друг, шаманската „болест” и другите ритуални ситуации, се появяват в контекста както на използване на психеделични материали, така и на силни нефармакологични средства. Това подкрепя основната ми теза в тази книга, че по принцип няма разлика между психеделичното преживяване и НСС, предизвикани чрез други техники, например чрез холотропно дишане, пеене и биене на барабани, трансово танцуване, медитация и други.

По-горе вече споменах, че психеделичните изследвания като цяло са потвърдили твърденията относно психеделичните състояния, изказвани от различни незападни култури. Съвременните психолози, психиатри и антрополози се изправят пред предизвикателството да интерпретират тези наблюдения така, че да станат консонантни на днешната западна психология и философия на науката. Имайки предвид основното послание на тази книга, разглеждането как твърденията за изцелителния потенциал на психеделичните вещества са издържали на проверката на съвременните изследвания представлява специален интерес.

Често разтърсващите и дълбоки ефекти на психеделиците върху изследваните лица в лабораторията и в клинична среда естествено подсказват възможността те да са полезни като терапевтични агенти. По някаква причина този път не е бил изследван през първата вълна на интереса към психеделиците в началото на XX в., когато експериментите са се фокусирали предимно върху мескалина. Общото разбира нане за ефектите от този наркотик по онова време е, че то предизвиква токсична психоза - състояние, което не представлява терапевтичен интерес.

Възможността за терапевтична употреба на ЛСД за пръв път е предложена от Кондро през 1949 г. - само две години, след като Стол публикува в Швейцария първото научно изследване върху ЛСД (Condrau 1949). В началото на 50-те години няколко изследователи независимо един от друг препоръчват ЛСД като помощно средство при психотерапията, което може да задълбочи и да интензифицира терапевтичния процес. Пионерите на този подход са Буш и Джонсън (Busch & Johnson 1950) и Еибрамсън (Abramson 1955) в САЩ. Сандисън, Спенсър и Уайтлоу (Sandison, Spencer & Whitelaw 1954) в Англия и Фредеркинг (Frederking 1953) в Западна Германия.

Ранните публикации на тези изследователи привличат значително внимание и стимулират психиатрите и психолозите в различни страни по света да провеждат свои терапевтични експерименти с ЛСД и с други психеделици. Много от статиите, публикувани в период от около двадесет години, потвърждават първоначалните твърдения, че психеделиците биха могли да ускорят психотерапевтичния процес и да съкратят времето, необходимо за лечението на различни емоционални и психосоматични разстройства.

Освен това се появяват многобройни изследвания, сочещи, че подпомаганата с ЛСД психотерапия може да „достигне” до определени категории психиатрични пациенти, които обикновено се смятат за лоши кандидати за психоанализа и други типове психотерапия. Много отделни изследователи и терапевтични екипи докладват различни степени на успех с хронични алкохолици, наркомани, социопати, криминални психопати, лица с полови отклонения и такива, страдащи от сериозни характерови разстройства.

В началото на 60-те години е открита нова и вдъхновяваща област за психеделичната психотерапия: грижите за пациенти с терминални онкологични и някои други нелечими болести. Изследвания на умиращи пациенти сочат, че този подход може да донесе не само облекчение на емоционалното страдание и на силните физически болки, свързани с рака, но и драматично да трансформира концепцията за смъртта и промяната на нагласите към умирането (Grof & Halifax 1977).

Усилията да се използват ЛСД и други психеделици в лечението на емоционалните разстройства сега вече имат повече от 30-годишна история. От появата на ранните клинични отчети много време и енергия са били инвестирани в изследване на

117

техния терапевтичен потенциал и по темата са публикувани стотици професионални статии. Както би трябвало да се очаква във всяка нова област с такава огромна сложност и революционно значение, историята на психеделичната терапия има своя дял проби и грешки.

През последните трийсет години са били предлагани и проверявани много и различни техники за терапевтична употреба на ЛСД и други психеделици. Някои от тях не издържат на проверката на времето и са изоставени. Известна част са усъвършенствани, модифицирани и приети от други терапевти в по-софистицирани лечебни процедури. Отвъд обхвата на настоящото изложение е да се опитвам да проследя този сложен процес през различните му етапи. Интересуващият се читател може да открие по-пълно обсъждане по темата в книгата ми LSD Psychotherapy (ЛСД психотерапия) (Grof, 1980). В този контекст ще се опитам само накратко да направя критичен преглед на клиничната употреба на психеделиците, следвайки най-важните тенденции и фокусирайки се върху онези лечебни модалности, които заслужават внимание от гледна точка на съвременните познания.

Сред подходите, които са изоставени, защото се оказват твърде опростенчески и не оправдават сложността на ефектите на психеделиците, са тези, които разглеждат подобни вещества просто като още една група химически агенти и искат да използват фармакологичните им свойства. Тук спадат опитите да се използва ЛСД като антидепресант, като предизвикващо шок съединение, агент за отреагиране или наркотик, който може да активира хронични и стационарни клинични състояния и да ги направи по-реактивни на традиционното психиатрично лечение.

Изследователите, които поддържат доверието си в психеделичната терапия въпреки различните противоречиви публикации в началото, стигат до заключението, че психеделиците са повече или по-малко неспецифични усилватели и че терапевтичният успех в решаваща степен зависи от разнообразни фактори с нефармакологична природа (извън-фармакологични променливи). Най-важните сред тях са личностната структура на пациента, личността на терапевта, терапевтичното взаимоотношение, природата и степента на конкретната психотерапевтични помощ и физическият и междуличностният контекст на сеанса.

Всичко, което психеделични вещества могат да направят сами по себе си, е да активират психиката и да опосредстват появата на несъзнавано и надсъзнавано съдържание в съзнанието. Следователно дали този процес ще е терапевтичен или деструктивен и дезорганизиращ се определя от цял спектър други фактори, които нямат нищо общо с фармакологичните ефекти на тези съединения. Тъй като факторите на средата и обстановката са толкова важни, просто от прилагането на психеделици не бива да се очакват никакви магически резултати: те винаги трябва да се използват в рамките на комплексна психотерапевтична програма.

Дори ако стесним терапевтичната употреба на психеделиците до използването на тези вещества в контекста на психотерапията, двата елемента могат да се комбинират по много и различни начини, като някои от тях са по-ефективни от други. Сред по-малко интересните възможности е използването на малки дози за подпомагане на психотерапевтичния процес, спорадични психеделични сеанси в хода на немедикаментозна психотерапия за преодоляване на защитите и съпротивите, използване на малки дози в групова психотерапия и комбинация от хипноза и психеделици, или хипноделична терапия (Levine & Ludwig 1967). Двете техники за подпомагана с наркотици психотерапия, които са получили най-голямо внимание и са най-интересни, са психолитичното и психеделичното лечение.

Психолитична терапия. Терминът „психолитичен” е създаден от британския изследовател и пионер на ЛСД терапията Роналд А. Сандисън. Коренът литичен (от гръцкото lysis = разтваряне) внушава процес на освобождаване на напрежението или разрешаване на конфликтите в психиката. На теория и на практика този лечебен метод представлява модификация и разширение на Фройдовата анализа и включва прилагане на цяла серия (15-100) средни дози психеделици на интервал от една до две седмици.

Психолитичната терапия представлява постепенно изследване на все по-дълбоки нива на несъзнаваното. Терапевтът обикновено присъства в рамките на няколко часа в кулминационния период на сеансите, осигурявайки подкрепа и специфични интерпретации, когато е необходимо. Всички явления, които се появяват по време на психеделичните сеанси или в свободните от дрога интервали между тях, се разглеждат през призмата на основните Фройдови терапевтични принципи.

Психеделична терапия. Терминът „психеделичен” за пръв път е предложен от психиатъра и изследователя на ЛСД Хъмфри Озмънд и е вдъхновен от неговата кореспонденция с Олдъс Хъксли. Той буквално означава „проявяващ разума” (извлечено от гръцкото psyche и delein = карам да се прояви). Психеделичната терапия се различава в няколко съществени отношения от психолитичния подход. Основната й цел е да създаде оптимални условия за пациента да има дълбоко трансформационно преживяване с трансцендентална природа. За повечето пациенти това приема формата на преживяване на смърт на егото и прераждане с последващи чувства на космическо единство и други типове трансперсонални явления.

Сред факторите, които подпомагат подобно преживяване, са специалната подготовка, използването на големи дози психеделици, интернализацията на процеса чрез използването на „капаци за очи”, стереофоничната музика, свирена по време на сеанса, и ударението върху духовността, изкуството и природната красота на обстановката и средата. Вербалната размяна на реплики е ограничена до периодите преди сеансите и след тях: по време на самия сеанс с използване на психеделици говоренето не се насърчава, тъй като пречи на дълбочината на емоционалното и психосоматичното себеизследване. Психеделичните терапевти не вярват в поразителните и добре разположени във времето вербални тълкувания или в друга намеса, отразяваща системата от убеждения на определена терапевтична школа. Те насърчават пациента да се откаже от обичайните си защити и да се предаде на спонтанния изцелителен потенциал на по-дълбоката динамика на психиката.

Повечето от психиатрите и психолозите, които провеждат клинични изследвания с психеделици, са клонели или към психолитичната, или към психеделичната лечебна модалност. По мое мнение и двата подхода, практикувани в чист вид, имат определени недостатъци. В психолитичната терапия това са теоретичното ограничение до биографичната концептуална рамка на Фройдовата психоанализа, непризнаването на перинаталните и трансперсоналните измерения на психиката и екстернализацията на процеса с прекомерната употреба на вербални тактики.

118

Обратното, в психеделичната терапия не се обръща достатъчно внимание на биографичния материал, когато той се появи в сеансите, и твърде много се очаква от едно-единствено трансформационно преживяване. Макар че използването на „една всепоглъщаща доза”, характеризиращо психеделичната терапия, обикновено е много ефективно при алкохолици, наркомани, депресивни пациенти и лица, умиращи от рак, основните терапевтични промени у пациентите, страдащи от различни психоневрози, психосоматични заболявания и характерови разстройства, обикновено изискват системна работа в цяла серия от психеделични сеанси.

В следващата част ще опиша формата на подпомаганата от психеделици психотерапия, за която в моята клинична работа съм открил, че е най-ефективна. Този подход комбинира предимствата на психолитичната и психеделичната терапия и избягва техните недостатъци. Основните й принципи са много подобни на тези на холотропната терапия, която беше описана подробно в предишна глава. Читателят не бива да се изненадва от това, тъй като холотропното дишане концептуално и философски е пряко производно на клиничната работа с психеделични вещества.

Принципи на ЛСД-терапиятаПроцедурата на психеделичното лечение се състои от три отделни, но взаимосвързани фази. Първата от тях е под-

готвителният период: той включва серия от интервюта без използване на психеделици, през които пациентът се подготвя за психеделичното преживяване. Времето, което е необходимо за постигането на тази цел, зависи от природата на проблема, от личността на пациента, от използваното наркотично вещество и от някои други фактори. Целта на тази фаза е да се получи достатъчно информация за природата ма емоционалните трудности и за биографията на пациент а. Още по-решаваща задача е да се развие отношение на доверие между терапевта и пациента, което е най-важният фактор, определящ хода и резултата от сеанса.

Когато тези цели са били постигнати, трябва да се насрочи специална среща, за да се обсъдят специфичните въпроси, свързани със сеанса с психеделично вещество. Те включват подробна информация за ефектите от наркотика, които ще се приложи, потенциалните ползи и рисковете от него и типовете преживявания, които той може да предизвика. По това време терапевтът трябва да обясни на пациента философията на лечението, общата му стратегия и правилата за провеждане на психеделичните сеанси. В края на тази среща пациентът трябва да подпише формуляр, в който изразява информираното си съгласие да участва.

Втората фаза е самият психеделичен сеанс. Тя трябва да се провежда в защитена среда, в която пациентът не е разсейван от външни влияния и на свой ред има неограничена свобода на пълен израз на чувствата си, ако това е необходимо. Обстановката би трябвало да прилича на дом, да е удобно и красиво обзаведена. Ако е възможно, мястото трябва да се намира сред красива природа, тъй като връщането към природата е важен аспект от психеделичното преживяване. Наблизо е необходимо да има тоалетна и баня. Тъй като музиката е важна част от психеделичната терапия, добра музикална апаратура и богата колекция от записи и плочи са стандартни и абсолютно необходими вещи във всеки кабинет за психеделична терапия.

Преди психеделичния сеанс пациентът трябва да пости или да е е ял само нещо много леко. Постът подпомага НСС и намалява случаите на стомашно-чревни проблеми. Тихият, спокоен и посветен на медитацията период непосредствено преди сеанса е за предпочитане пред стресиращите и хаотични действия. След прилагането на психеделичното вещество пациентът трябва да остане в легнало положение с капаци на очите и със слушалки през по-голямата част от фармакологичното действие на веществото. Докато дозите са малки е възможно той да има приятни екстернализирани сеанси, през които държи очите си отворени. Това е особено вярно за амфетаминните психеделици като MDA или MDMA. Те могат да засилят сетивното възприемане на средата, да задълбочат междуличностните отношения и да доведат до одухотворяване на всекидневието. Когато се използват по-големи дози обаче, интернализираните сеанси по принцип са много по-дълбоки и по-малко объркващи: те способстват за по-доброто интегриране на преживяването. Основното правило за безопасност при психеделичните сеанси е, че целият материал, който е освободен от несъзнаваното, трябва да се посрещне, напълно да се преживее и да се интегрира. Това условие не се удовлетворява в екстернализираните сеанси, където се намесват различни сетивни разсейващи фактори, които пречат на осъзнаването на по-дълбокия процес.

По време на интензивни психеделични преживявания вербалната размяна се поддържа минимална. Пациентът държи очите си затворени през по-голямата част от сеанса с изключение на паузите, в които отива до тоалетната. В идеалния случай екипът от мъж и жена терапевти посвещава вниманието си на пациента през целия сеанс. Поне един от тях трябва винаги да присъства, за да сменя музиката, да удовлетворява потребностите на пациента, да предлага подкрепа, ако е необходимо, и да се грижи за всички аспекти на външната реалност.

Непрекъснатото присъствие на терапевтите е съществена предпоставка за доброто и безопасно психеделично пре-живяване дори когато някой неусложнен сеанс изисква от тях минимална намеса. Те избират подходящата музика според природата на преживяването на пациента, проверяват как се чувства на всеки половин час, носят вода, носни кър пички или найлонови торби, ако е необходимо, и му помагат в банята, ако той се нуждае от помощ.

В пиковите часове специфични интервенции се изискват само ако пациентът се съпротивлява на преживяването, отказва да остане с капаците за очи и със слушалките и демонстрира склонност да проектира и да отреагира. Описанието на тези ситуации и обсъждане на подходящите интервенции могат да се открият в моята книга LSD Psychotherapy (ЛСД психотерапия) (Grof 1980).

По времето, когато фармакологичните ефекти на психеделичното вещество отшумяват, терапевтите трябва да разговарят с пациента, за да си изградят представа за природата на неговото преживяване. В повечето случаи сеансът достига до спонтанен завършек с добро разрешаване на всички въпроси, повдигнати през този ден. Обстойните разговори за преживяването към края на сеанса или на следващия ден подпомагат интеграцията. Освен това писането на отчет, рисуването или медитацията са много полезни в това отношение.

Ако липсва разрешаване по времето, когато фармакологичните ефекти избледняват, нерядко е необходима активна

119

намеса. Тук терапевтите могат да използват техниката на холотропната терапия, описана по-рано. По-кратък период на учестено дишане, комбиниран с фокусирана работа върху тялото на местата, в които има енергиен блокаж, обикновено води до бързо разрешаване на всякакви остатъчни емоционални или психосоматични проблеми. Ако е необходимо, „разриващата” работа продължава на следващия ден, докато не се постигне добра интеграция.

В типичния случай третата фаза - работата след сеанса -се състои от интервюта без използване на психеделици, в които пациентът обсъжда преживяването с терапевта (терапевтите) и изследва как най-добре може да го интегрира във всекидневния си живот. Груповото взаимодействие или различни художествени изрази на психеделичното преживяване са допълнителни варианти. Както беше споменато по-горе, от време на време са необходими емпирични сеанси или работа върху тялото без използването на психеделични вещества. В екстремалните случаи може да е наложително да се насрочи друга психеделичен сеанс до една седмица, за да се довърши незавършеният гещалт. В идеалния случай ходът на психеделичната терапия трябва да включва ситуация с отворен край, в която броят сеанси не е a priori ограничен от изследователския план или от някакви други фактори. Терапевтът и клиентът следва да могат да използват преценката си и да планират допълнителен сеанс, ако и когато е необходимо. Като цяло, „разриващата” работа винаги е за предпочитане пред транквилантите, които при тези обстоятелства обикновено замразяват процеса на трудните му етапи и предотвратяват разрешаването.

Психеделичните вещества са изключително силни средства за откриване на дълбините на несъзнаваното и висотите на свръхсъзнаваното. Те имат огромен позитивен потенциал, но могат да предизвикват сериозна опасност в зависимост от обстоятелствата. Към работата с тях трябва да се подхожда много сериозно и с уважение. Както показва историята на психеделичното движение, изследванията в тази област понякога поставят опасни капани не само за изследваните лица, но и за опитните изследователи. Ако някога психеделиците се използват отново в клиничната практика, е задължително тяхната употреба да става в контекста на екипна работа с контрол от страна на колегите и с взаимна супервизия.

Макар че по принцип не е толкова дълбока, колкото психеделичните сеанси с големи дози ЛСД или псилоцибин, холотропната терапия осигурява достъп до подобни преживелищни територии и до забележителни изцелителни механизми, фактът, че преживяванията се развиват постепенно и се генерират от нестихващите усилия на пациента, прави подхода много по-безопасен и лесно приложим в широк мащаб. Ако в бъдеще психеделичната работа отново стане възможна, холотропната терапия може да е много полезна подготовка както за психеделичните терапевти, така и за пациентите. След като са свикнали и се чувстват удобно с различни силни емоционални и психосоматични прояви, те ще възприемат въвеждането на психеделичен катализатор в лечебната ситуация като логическа и полезна стъпка.

Тази ситуация ще се различава от условията през 50-те години, когато появата на ЛСД завари повечето професио налисти напълно неподготвени. Привикнали към еднообразната атмосфера на фройдистките свободни асоциации, интервютата лице в лице или бихевиористичното снемане на обуславянето и хванати в усмирителната риза на Нютоново-картезианската парадигма, те бяха неспособни да асимилират чуждия свят на ЛСД-явленията в теорията и практиката си. Каквото и да става в бъдеще с психеделичната терапия сама по себе си, е трудно да се пренебрегне фактът, че подобни предизвикателни наблюдения не изискват странни и екзотични наркотици, а могат да се задействат с такива прости средства като дишането и звука. Би трябвало да е само въпрос на време, докато този факт се признае и последствията ще революционизират психиатрията, психологията и психотерапията.

Представената до тук дискусия се фокусираше върху някои много общи принципи на терапевтичната работа с пси-хеделични вещества. Макар че активират по относително неспецифичен начин биографичните, перинаталните и тран-сперсоналните преживелищни сфери в човешката психика, те се различават в определени аспекти на своето фармакологично действие и в селективното ударение върху някои параметри на психеделичното преживяване. На следващите страници бих искал да добавя няколко конкретни бележки за най-важните вещества, които са били изследвани в психотерапевтичната работа.

След няколко десетилетия клинични изследвания ЛСД-25 (диетиламид на лизергиновата киселина) остава най-забе-лежителното и интересното от всички психеделични вещества. Неговата невероятна ефикасност и биологична безопасност е безпрецедентна сред другите психоактивни вещества. Дори толкова малка доза като 25 микрограма (милионни части от грама) може да предизвика забележими психологически промени, които продължават 6-8 часа. Оптималната доза за описаната по-горе терапевтична процедура е между 250 и 500 mcg. Основният недостатък на ЛСД е, че при големи дози той понякога може да води до дълбоко дезорганизиращи преживявания, които при погрешните обстоятелства и без експертно ръководство биха могли да предизвикват опасно отреагиране.

Псилоцибинът - чистият алкалоид от мексиканските свещени гъби, по ефект е много подобен на ЛСД. Както изследователите, провеждащи „двойно слепи” експерименти, така и опитните изследвани лица установяват, че им е трудно да разграничат тези две вещества, освен по по-краткото време на действие при псилоцибина. Дозата, която изглежда оптимална за терапевтични цели, е в обхвата от 25 до 34 mg. Независимо от факта, че месатекската курандера Мария Сабина приема лабораторната доза псилоцибин за валиден заместител на свещените гъби, много опитно изследвани лица предпочитат естествения продукт. В психеделичните кръгове пресните или изсушените гъби имат репутацията на най-лекото и деликатно вещество за промяна на съзнанието, което съществува. Те често са препоръчвани като идеално средство за въвеждане на неофитите в света на психеделичните вещества.

Мескалиновият сулфат - чистият елемент, отговорен за психеделичните ефекти на пейота - наподобява по действие на споменатите вече две вещества. Най-важната разлика, изглежда, е необикновеното богатство на цветове в мескалиновите видения и честата поява на стомашно-чревни проблеми, особено гадене и повръщане. Мескалинът никога не е бил популярен като терапевтичен агент. Един от големите му недостатъци (освен стомашно-чревните странични ефекти) е неговата токсичност и тесният безопасен обхват. Прилагането дори на дозите, които обикновено се използват в клиничната работа (150-500 mg), влияе върху черния дроб и причинява изразени промени в лабораторните тестове. Токсичността на мескалина достига опасни нива, когато дозата доближи 1000 mg. Обратното, естественият пейот има добра репутация сред индианците като медицински агент. Той има толкова много медицински употреби, че прилича почти на панацея.

120

Забележителният му изцелителен потенциал е признат дори от тези индианци, които се противопоставят на използването му в религиозните ритуали. Горчивият вкус на пейота и свойствата му да причинява гадене служат като самоограничаващ фактор, който контролира количеството на погълнатия материал.

От действащите за кратко време триптаминни производни две заслужават специално внимание. Дипропилтираминът (DPT) е бил системно изследван като помощно средство в психотерапията на алкохолици и раковоболни пациенти и е установено, че е сравним с ЛСД (Grof rt al. 1973; Ricjards et al. 1979). Подобно на всички триптаминни производни, и той трябва да се прилага инжекционно: алтернативният начин чрез инхалация не се смята за достатъчно предвидим, за да се използва в научни експерименти. Оптималните терапевтични дози са 75-125 rag и ефектът рязко спира след четири часа. 5-метоксu-DMT е вещество, интересно от терапевтична гледна точка, тъй като прави възможни силните и убедителни преживявания в хода само на един час. В зависимост от дозата той може да се из-

ползва за биографична работа, перинатални и трансперсонални изследвания или за дълбоко трансформиращо пре-живяване с абсолютно абстрактна, безсъдържателна и въпреки това всеобхватната природа, което изследваните лица често сравняват с Изначалната ясна светлина, описана в Тибетската книга на мъртвите

Сред аяуаскеро в северозападната част на Южна Америка яге е известно като най-великото лекарство, което има еднакъв целебен ефект, независимо дали го поглъща пациентът или самият лечител. Усилията да се проверят тези твърдения в западен клиничен контекст обаче са ограничени. Най-важното изследване на терапевтичните ефекти на яге и на хармалиновите алкалоиди принадлежат на Клаудио Наранхо (Naranjo 1973). Той описва впечатляващи терапевтични промени в десет от неговите трийсет изследвани лица, които се вземали хармалин. Един вдъхновяващ аспект на хармалиновите алкалоиди е необичайно високият брой случаи с определени конкретни образи от колективното несъзнавано, особено големи котки, змии и голи чернокожи жени. Те се появяват заедно с други по-обикновени преживявания, например преминаването през утробата, смъртта, видения за полови органи, космически гледки и други Ефективната доза хармалин според Шулгин е между 300 и 400 mg перорално.

Терапевтичните преживявания с ибогаина са също толкова ограничени, колкото и тези с хармалиновата група. Основният източник на данни отново е публикацията на Клаудио Наранхо, основана на 40 сеанса с 30 пациенти, използващи или ибогаин, или екстракт от ибога (Naranjo 1973). Според него ибогаинът в повечето случаи извиква на повърхността инстинктивната страна на психиката, както се вижда от преобладаването на агресивни и сексуални теми и образи на животни или примитивни хора. Оптималната доза за ибогаина, изглежда, е между 3 и 5 mg на килограм телесно тегло.

За разлика от ЛСД, които биологично е много безопасен, но може да има дълбоко разтърсващо психологическо влияние, психеделичните амфетамини (с изключение на DOM или STP) са психологически много безвредни, но физиологичните им свойства могат да породят проблеми. Те имат тесен безопасен обхват и симпатомиметичните101 им ефекти ги правят потенциално опасни за хора със сърдечносъдови разстройства, особено сърдечна болест или хипертония. Повечето психеделични амфетамини (емпатогени) причиняват само минимални промени в сетивните възприятия и същевременно силно влияят върху емоционалните реакции, стимулират философската мисъл и причиняват дълбоки духовни чувства. Те отварят каналите на емпатията и засилват чувството на свързаност с другите хора и с природната среда Могат да се използват ползотворно в групи по изцяло или частично екстернализиран начин.

В последната вълна на професионалния и обществения интерес към MDMA („Адам” и „Екстази”) това вещество получи висока оценка като дрога на любовта, отваряща чакрата на сърцето. Преди широкоразпространената му употреба да постави нащрек законодателите, които го включиха в „черния” списък, то се е използвало от много професионалисти с голям успех в брачното консултиране и в семейната терапия, както и като средство за възстановяване на вярата в човешките отношения (например при жертви на физическо малтретиране или изнасилване). Терапевтичната работа с емпатогените изисква различен избор на музика в сравнение с психотерапията с ЛСД или с псилоцибин. Нежната, деликатна и свободно течаща музика, изглежда, най-добре съответства на начина на действие на тези вещества. Два от емпатогените заслужават специално да се споменат: DOM, или STP, заради силата и изключителната продължителност на неговото действие (до седем дни) и 2-СВ, защото то комбинира общите емпатогенни ефекти с богати промени в зрителните възприятия, което го поставя някъде между MDMA и ЛСД.

Кетаминният хидрохлорид - вещество, комбиниращо анестетични и психеделични свойства - е изключително интересен от евристична гледна точка. Той дава достъп до изключително необикновени области на преживяванията, предлага забележителни философски и духовни откровения и опосредства вдъхновяващи прозрения за космическите процеси, от които е сътворена самата реалност. Недостатъкът му е, че изследваното лице се чувства силно дрогирано, има лоша координация и способността му за вербална комуникация, както и последващото възпроизвеждане са видимо влошени. Кетаминът освен това, изглежда, е най-малко интересното психеделично вещество от терапевтична гледна точка, тъй като преживяването води до много кратка емоционална и психосоматична трансформация. Най-голямата му стойност е в дълбоката и продължителна промяна на светогледа и в радикално новото разбиране на процеса на умиране. Оптималната доза е около 1/10 до 1/6 от анестетичната доза, т. е между 100 и 150 mg мускулно. Музиката, използвана за кетаминните сеанси, трябва да е бавна, експанзивна и „космическа” по природа, за да отразява качеството на преживяването.

Някои от недостатъците на кетамина биха могли да се преодолеят чрез отделянето на двата му оптично активни компонента Кетаминът е гроздов препарат, т. е. той е смес от декстро- и лаворотаторна фракция Предварителните клинични изследвания подскизирана светлина надясно и наляво. Тъй като тези компоненти могат да се отделят, е възможно психеделичните ефекти на кетамина да се изучават отделно от анестетичните.

101 Стимулиране на симпатиковата нервна система - Б пр

121

Мескалин

Ибогаин

Хармин

ХармалинТриптамини:

Диметилтриптамин (DMT) R1 = Η, R2 = Η, R3 = CH3Диетилтриптамин (DET) R1 = H, R2 = Η, R3 = CH2CH3Дипропилтриптамин (DPT) R1 = H, R2 = H, R3 = CH2CH2CHЗБуфотенин

R1 = H, R2 = OH, R3 = CH35-метокси-DMT

R1 = H, R2 = OCH, R3 = CH3Псилоцибин

R1 = OP(O)(OH)2, R2 = H, R3 = CH3Псилоцин

R1 = OH, R2 = H, R3 = CH3Амфетаминни емпатогени

MDA

MDMA („Адам: „Екстази”)

Δ' тетрахндроканабинол (ГНС)Кетамин

122

ЛИТЕРАТУРАAbramson, Η. Α.: LSD-25 As An Adjunct to Psychotherapy with Elimination of Fear of Homosexuality. J. Psychol. 39:127, 1955.Beringer. Κ.: Der Meskalinmusch. Seine Geschichte and Erscheinungsweise. Berlin, Springer. 1927.Busch, A. K. and Johnson. W. C: LSD As An Aid in Psychotherapy. Dis. neru. Syst. 77:241,1950.Condrau, G.: Klinische Erfahrungen an Geisteskranken mit LSD-25. Acta psychiat. neural. Scand. 24:9, 1949.Fabing. H. D.: On Going Berserk: A Neurochemical Inquiry. Amer. J. Psychiat. 223:409,1954.Frederking, W.: Intoxicant Drugs (Mescaline and LSD-25) in Psychotherapy. J. nerv. ment. Dis. 121:262,1953.Grof, S. et al: DPT As An Adjunct in Psychotherapy of Alcoholics. International Pharmacopsychiatry, 8:104.1973.Grof, S.: LSD Psychotherapy. Pomona, CA: Hunter House, 1980.Grof, S. and Halifax, Jr.: The Human Encounter with Death. New York: E. P. Dutton, 1977.Hofmann, Α., Ruck, C, and Wasson, R. G.: The Road to Eleusis. New York: Harvest Books, 1978.Levine. J. and Ludwig, A. M.: The Hypnodelic Treatment Technique. In: The Use of LSD in Psychotherapy and Alcoholism,

(edited by H. A. Abramson), New York: Bobbs-Merrill, 1967. Naranjo, C: The Healing Journey. New York: Pantheon Books. 1973.W. et al.: Psychedelic Drug (DPT) As An Adjunct in Brief Psychotherapy with Cancer Patients. Omega, 2:9, 1979.Sandison, R. Α.; Spencer, A. M.; and Whitelaw, J. D. Α.: Further Studies in the Therapeutic Value of LSD-25 in Mental Illness. J.

ment. Sci. /03:332,1957.n, R. G.: Soma: Divine Mushroom of Immortality. New York: Harcourt & Brace, 1968.

123

ПРИЛОЖЕНИЕ Б

Таблица представяща базисните перинатални матрициБПМ IБПМ IIБПМ ШБПМ IVСвързани психопатологични синдромиШизофрении психози (параноидна симптоматология, чувства на мистично единство, среща с метафизически зли сили);

хипохондрин (на базата на странни и необичайни физически усещания); хистерични халюцинации и объркване на бляновете с реалността

Шизофрении психози (елементи на адски мъчения, преживяване на безсмислен, „мукавян” свят); тежки „ендогенни” депресии; ирационална малоценност и чувство на вина; хипохондрии (на базата на болезнени физически усещания); алко-холизъм и наркомании, псориазис, пептична язва

Шизофрении психози (садомазохистични и скатологични елементи, самоосакатяване, абнормно сексуално поведение); ажитирана депресия, сексуални отклонения (садомазохизъм, мъжка хомосексуалност, пиене на урина и ядене на фекалии); обсесивно-компулсивна невроза; психогенна астма, тикове и заекване; конверсионна и тревожна хистерия; фригидност и им-потентност; неврастения; травматични неврози; органни неврози: мигрена; енуреза и енкомпресия (невъзможност да се задържат изпражненията. - б. пр.)

Шизофрении психози (преживявания на смърт и прераждане, месиански налудности, елементи на разрушаване и пресъздаване на света, спасяване и изкупление, идентификация с Христос); манийна симпюматология; женска хомосексу-алност; ексхибиционизъм

Дъвчене и преглъщане на храната; орална агресия и разрушаване на обекти; процес на отделяне и уриниране; анална и уретрална агресия; сексуален оргазъм; фалическа агресия; раждане на дете, статоакустичен еротизъм (разтърсване, гимнастика, гмуркане, скачане с парашут)

Борби, битки и авантюристични дейности (активни атаки в битки и революции, преживявания по време на военната служба, сурови въздушни полети, пътешествия в бурно море, опасно шофиране, боксиране); силно чувствени спомени (карнавали, паркове за забавления и нощни клубове, диви партита, сексуални оргии и т. н.); наблюдение през детството на сексуалните контакти на възрастни; преживявания на прелъстяване и изнасилване; при жените раждане на собствено дете

Задоволяване на глада и жаждата; удоволствие от сученето; либидни чувства след ходене по голяма нужда, уриниране, сексуален оргазъм или раждане на дете

Щастливо бягство от опасни ситуации (край на война или революция, оцеляване от инцидент или операция); преодоляване на тежки пречки чрез активни усилия; епизоди на напрежение и усилена борба, водещи до забележителни успехи; природни сцени (началото на пролетта, края на буря в океана, изгрев и т. н.)

Интензифициране на страданието до космически измерения; граничност между болката и удоволствието; „вулканичен” тип екстаз; ярки цветове; експлозии и фойерверки; садомазохистични оргии; убийства и кървави жертвоприношения, активно ангажиране в жестоки битки; атмосфера на диви приключения и опасни изследвания; интензивни сексуални оргийни чувства и сцени от хареми и карнавали; преживявания на умиране и прераждане, религии, включващи кър вави жертвоприношения (аптеки, страданието и смъртта на Христос на кръста, Дионисий и т. н.); интензивни физически прояви (натиск и болки, задушаване, мускулно напрежение и освобождаване чрез тремори и гърчове, гадене и повръщане, горещи и студени вълни, изпотяване, кардиачен дистрес, проблеми с контрола на сфинктера, шум в ушите)

Огромна декомпресия; разширяване на пространството; „просветителски” тип екстаз, видения за гигантски зали; радиираща светлина и красиви цветове (небесносиньо, златно, небесна дъга. паунови пера); чувства на прераждане и изкупление; оценяване на простия начин на живот; изостряне на сетивата; братски чувства, хуманни и благотворителни склонности, от време на време манийна активност и грандиозни чувства, преход към елементите на БПМ I); приятните чувства могат да се прекъсват от кризи с пъпната връв; остра болка в пъпа, загуба на дъха, страх от смъртта и кастрацията, изместване на тялото без външен натиск

Съответни дейности във Либидно задоволяване във всички ерогенни зони; либидни чувства по време на люлеене и къпане; частично доближаване до това състояние след орално, анално, уретрално или генитално удовлетворяване и след раж-дане на дете

Фройдовите ерогенни гони Орална фрустрация (жажда, глад, болезнени стимули); задържане на фекалиите и/или урината; сексуална фрустрация; преживяване на студ, болка и други неприятни усещания

Свързани спомени от постнаталния животСитуации от по-късния живот, в които са били задоволени важни потребности, например щастливи моменти от

младенчеството и детството (добри майчини грижи, игра с връстници, хармонични периоди на семейството и т. н.), осъществена любов, романтични отношения; пътешествия и ваканции сред красива природа; съприкосновение с художествени произведения с висока естетическа стойност; плуване в океана и чисти езера и т. н.

Ситуации, заплашващи оцеляването и телесния интегритет (преживявания на войни, инциденти, наранявания, операции, болезнени болести, почти удавяне, епизоди на задушаване, хвърляне в затвора, промиване на мозъци и незаконни разпити, физическо малтретиране и т. н.); тежки психологически травми (емоционална депривация, отхвърляне, заплашващи ситуа-ции, потискаща семейна атмосфера, осмиване и унижения и т. н.) феноменология в сеансите с LSD Спокоен утробен живот: реалистични спомени за преживяване на „добрата утроба”; „океански” тип екстаз природата в най-добрата си форма („Майка природа”); преживявания на космическо единство; видения за Рая; разстройства на утробния живот: реалистични спомени за

124

преживявания на „лошата утроба” (кризи на плода, болести и емоционални подеми на майката, наличие на близнаци, опит за аборт), универсална заплаха: параноидни мисли и представи; неприятни физически усещания („махмурлук”, мраз, леки спазми, неприятен вкус, отвращение, чувството, че си отровен); среща с демонични цялости и други метафизически зли сили

Космическо поглъщане; огромно физическо и психологическо страдание; непоносима ситуация, от която не може да се избяга и никога няма да скърши; различни образи на ада; чувства на попадане в капан и ангажиране (безизходност); ужасна вина и чувство на малоценност; апокалиптично виждане за света (ужасите на войни и концлагери, ужаса от инквизицията; опасни епидемии; болести; грохналост и смърт и т. н.): безсмислие и абсурдност на човешкото съществуване; „мукавян свят” или атмосфера на изкуственост и различни джаджи: зловещи тъмни цветове и неприятни физически симптоми (чувства на потискане и свиване, кардиачен дистрес, горещи и студени вълни, изпотяване, трудно дишане)

Етапи на раждането0 1 2 3Базисни перинатални матрици I

IIIIV

125