25-31012017 Год 26

03

С подкрепата на Национален център за книгата

Брой 20150 лв

18-24052016 Год 25

20

С подкрепата на Национален център за книгата

на стр 5

Номинации в конкурса на ЛВ за млад автор

Биляна Курташева по дирите на една епистоларна загадка около Пенчо Славейков

РецензииМилена Кирова за Дария Карапеткова Георги Господинов за Людмила МиндоваМитко Новков за Надежда Искрова

ПрозаВалери Стефанов

СтоЛицаГалина Георгиева разговаря с Мая Димитрова и Цветодар Марков

ВизияМария Василева

ЛВ се извинява на своите читатели за инцидента довел до

изтичането на текста bdquoКъм защитниците на крепосттаldquo

предназначен очевидно за друг тип издание но озовал се в предишния брой на

вестника ЛВ се извинява и на своя автор и някогашен редактор Ани Илков

за това че публикувайки текста му е допринесъл той сам да си нанесе

трудно поправими морални и чисто езикови поражения

Литературен вестник на 25Поетическо четене 27 май петък 19 ч Пролетен базар на книгата сцена ляв полуетаж НДК

Николай Чернокожев

В настоящото изложение се опитвам да чета първото издание на книгата bdquoЕпически песниrdquo да реконструирам различните му контекстуални рамки и да не поглеждам към бъдещето на книгите носещи това заглавие които както знаем стават все по-компактни за да постигнат онази своя окончателност от 1907 г която четем днесОт друга страна самата тази книга може да е била една неокончателна окончателност тъй като е известен стремежът на Пенчо Славейков към съвършенство ndash непрестанната неудовлетвореност и постоянното поправяне за което могат да бъдат приведени две свидетелства1 Автографът върху авторския екземпляр на bdquoЕпически песниrdquo от 1896 г ndash bdquoАз поправям всичко ndash не искам да оставя документ за моето поетическо развитие а поезияrdquo2 Написаното от Мара Белчева в нейните bdquoбегли спомениrdquo въвеждащи в осъщественото от самата нея издание на съчиненията на Пенчо Славейков

Като не биваше да работи той прелистяше ту bdquoК ъ р в а в а п е с е нrdquo ту bdquoО с т р о в а н а б л а ж е н и т еrdquo която книга го най-много радваше в последно време- А bdquoЕ п и ч е с к и п е с н иrdquo защо вече не вземаш в ръка Види се защото няма вече там какво да поправяш- То все има не съм доволен напр от bdquoУ с п о к о е н и яrdquo И то както и C i s m o l l С ъ р ц е н а с ъ р ц а т а трябва да влязат при Омира Сократа Сатана Христа Ницше и др1

Споделеното е по време на Великденските празници в Рим

Така че ако различните издания на bdquoЕпически песниrdquo могат да бъдат мислени като приближаване към търсен образ аз ще се вгледам в първоначалния им облик

1 Белчева Мара Пенчо Славейков Бегли спомени В Избрани съчинения на Пенчо Славейков Нареди Мара Белчева София Издава Министрество на народното просвещение 1923 18

Сн Владислав Христов

Краевековните bdquoЕпически песниrdquo на Пенчо Славейков

Брой 3150 лв

АбонаментbdquoЛитературен вестникldquo

Каталожен номер 424В пощенските клонове или онлайн на адресиhttpwwwabobgpostbghttpwwwdobipressbg

Димка Гочева

Аристотелознанието у нас има вече повече от хилядолетие история и няколко начала Разбира се началото на началата при превеждането и осмислянето на най-важните гръцки думи и понятия е в превеждането на Свещеното Писание на Стария и Новия Завет и най-важната богослужебна литература ndash подвиг извършен от светите Седмочисленици в десетилетията преди и след приемането на християнството у нас преди 1150 г Началото на аристотелознанието в собствения смисъл на думата в старобългарската литература е в антологията от въпроси и отговори създадена по времето на Златния век на културата и книжовността и носеща името на владетеля при чието управление е събрана цар Симеон Симеоновият сборник1 който е достигнал до всички следващи читатели по един препис от 1073 г от времето на цар Светослав от лист 222 до лист 237 ни показва не само как са били преведени но и как са били осмислени Аристотеловите категории (и Порфириевите модификации и добавки към тях) от съставителя или съставителите на съчинението Като своеобразно второ отрефлектирано начало и предлагане на друг вариант на превод и осмисляне на почти всички важни гръцки богословски и философски термини можем да четем превода на Константин

1 Симеонов сборник (по Светославовия препис от 1073 г) Издателство на БАН Под общата ред на акад Петър Динеков Том 1 Изследвания и текст С 1991 Велчева Динеков Иванова и др том 2 Речник-индекс С 1993 Богданова Вълчанов Досева и др том 3 Гръцки извори С 2015 гръцки текст и изследване Петя Янева

Преславски на Второ слово против арианите на свети Атанасий Александрийски от Златния десети век на старобългарската книжнина2 Това са трите начала в първата епоха на аристотелознанието на (старо)български За да бъде проследено какво и как се случва с възприемането и транслирането на класическата философия от старогръцки или на светоотеческите произведения от византийски гръцки на старобългарски с всички подробности ще са нужни томове и трудът на много специалисти Това ще е предизвикателство за кирилометодиевистиката и историята на философската мисъл у нас през следващите десетилетия макар че немалко вече е направено в тази посока3

Аристотелознанието в новата история на страната започва в началото на ХХ век в превода на Атинската държавна уредба издаден през 1904 г Преводачът и коментатора на съчинението е немски възпитаник каквито са били повечето преподаватели по хуманитарните науки през първите десетилетия на развитието на Висшето училище в София и е представител на най-солидната средноевропейска школа в знанията за античността

2 Вж Старобългарски превод на текста издаден от Пиринка Пенкова през 2015 г bdquoИзток-Западldquo с индекс на словоформите от Иван Христов 3 Вж библиографията в края на т 3 на Симеоновия сборник а също и най-обемното но и най-премислено изследване Татяна Илиева Терминологичната лексика в Йоан-Екзарховия превод на bdquoDe fide orthodoxaldquo С MMXIII Печатница Славейков

Аристотелизмът у нас

на стр 9

2400 г Аристотелотгласи от юбилея и конференцията bdquoПредизвикателството Аристотелldquo (28-30112016 СУ bdquoСв Климент Охридскиldquo)

текстове от Невена Панова Иван Колев Николай Гочев

преводи на Богдана Паскалева Хараламби Паницидис Владимир Маринов

интервюта с Джон Дъдли Гизела Стрийкер Роберта Бонано Стасинос Ставрианеас Марк Сентези

2Литературен вестник 25-31012017

н o в о Н О В О

ПОРТАЛ bdquoКУЛТУРАldquowwwkulturabgweb ndash нова територия за гледни точки видеоинтервюта и дебати с колумнистите Иван Кръстев Калин Янакиев Теодора Димова Деян Енев Тони Николов Андрей Захариев и Даниел Смилов

Вижте Дебатът bdquoКризи елити популизъмldquo

Прочетете Георги Данаилов ndash bdquoФрагментиldquo bdquoХудожникът и театърътldquo (изложба на Стефан Попов)

Историческата тематика е в центъра на новия брой 115 на сп bdquoХристиянство и култураldquo В броя може да прочетете разговора с отец Ангел Величков свещеник в енорията на Руския екзархат към Вселенската патриаршия в Стокхолм където той излага мнението си за bdquoЗа православната мисия етнофилетизма и зилотстващите в Църкватаldquo Историческата тема е представена със статията на Венцислав Каравълчев bdquoМитрополит Борис Неврокопски ndash пастирът и изповедникътldquo и е допълнена със спомени за митрополит Борис от Българския патриарх Кирил и Христо Огнянов На атеистичната пропаганда в България през 20-те и 30-те години е посветен анализът на Румяна Лечева озаглавен bdquoЦърква на прицелldquo Проблемът за секуларизацията е разгледан в статията на католическия църковен историк Кристофър Доусън озаглавена bdquoБъдещето Пълна секуларизация или завръщане към християнската култураldquo

а в рубриката bdquoХристиянството и философияldquo е представена статията на Жан Гитон bdquoХристиянският морал и човешката участldquo bdquoСвидетели на вяратаldquo е посветена на живота на Архиепископ Лука (Войно-Ясенецки) като в тази рубрика е публикувано неговото bdquoОбръщение до всички мои съпастири и съслужители в Кримска епархияldquo както и негова bdquoХарактеристикаldquo изготвена през 1948 г от пълномощника на Съвета по въпросите на Руската православна църква Я Жданов В рубриката bdquoХоризонтиldquo е представено официалното посещение на сръбския патриарх Ириней във Великобритания както и полемиката във Франция разгоряла се по повод изказването на папа Франциск по въпроса за bdquoджендъраldquo В броя са публикувани и откъси от книгата bdquoПоследни разговориldquo между Петър Зеевалд и почетния папа Бенедикт ХVІ както и от Автобиографията на св Игнаций Лойола bdquoПоклонникътldquo както и размислите на Калин Михайлов за bdquoУтопичните проекти и институцията на семействотоldquo Броят е илюстриран с едни от най-ранните български фотографии заснети в Атон върху стъклени плаки през 1910 г

Стихосбирка написана както самата й авторка казва bdquoна един дъхldquo Най-новата поетична книга на Божана Апостолова bdquoЗа тебldquo е посветена на отишлия си от този свят през юли месец тази година неин съпруг Костадин Чонов bdquoЗа тебldquo е хващаща за гърлото изповед за смъртта и любовта В нея Ерос и Танатос са инкрустирани в стихотворенията през спомена и болкатаХарактерната за поезията на Божана Апостолова емоция тук е оголена разтърсваща сетивата Стихотворенията не са разпределени в тематични цикли вървят едно след друго като естествен поток от чувства и мисли Свободният ритъм на стихосбирката придава усещане за изповедностТогава когато римата не е водеща вътрешният поток може да улови момента изтичащото време (Едно от стихотворенията съдържащо тази импликация е bdquoВ мига когатоldquo) Това че няма претенция към излишна усложненост премахва дистанцията с читателя и го въвлича лесно в 46-те произведения на книгатаЧрез изповедната форма Божана Апостолова поставя в центъра на стихосбирката едно от най-тежките събития в живота на човека смъртта на любимия В bdquoЗа тебldquo тъгата от отсъствието е нескрита няма маски няма останоло място за прикритие Тук миналото е ценно защото то напомня за любовта настоящето е изпълнено с болка и самотаВ контекста на цялото мъжът е главният адресат към когото са насочени стихотворенията Тук обаче не става въпрос за мъжа като абстрактна фигура а за един-единствен мъж за любовта на

живота с когото bdquo[с]ледващият почти половин век на състоятелна изнемога на витално

превъзмогване отвори прозорчето напред- заради смисъла на сбъдванетоldquo Именно той е носител на любовта и едновременно онзи около когото кръжи смъртта Още в заглавието на първото стихотворение bdquoБеше всичкоldquo се вижда тази сдвоеностОсобено открояващо се е стихотворението bdquoТова ли е успехътldquo то контаминира в себе си тематиката за самотата която се открива през констатацията за настоящето ndash миналото погледнато през призмата на постигнатото

Трепах се цял животКалта под ноктите си вадих и успяхме

Построихме къщафамилна пететажнаПорадвахме й сеДокато синът ми се ожении заживяха другадеСъпругът ми ‒След дълго и тежко боледуванеОстанах самаза да ме затрупвапететажната самота ‒онази убийствената

Началото и краят на стихосбирката са белязани от кратки фрагментарни произведения Te са свързани с решенията и заключенията на онази която споделя своята болка с четящия В същото време те придават една векторна композиция на поетичната книга в която се тръгва от началната точка на bdquoЗнак че тепърва ще се уча да ходя Без негоldquo и се стигне до решението за излизането от задънената уличка bdquoНагореldquo Смъртта бива приета през погледа към небето през любовта въпреки страданието въпреки отсъствието въпреки самотата Или както Чехов през Соня от bdquoВуйчо Ваньоldquo обобщава че bdquoтрябва да се живееldquo така и онова което bdquoЗа тебldquo оставя като равносметка е че трябва да се продължи Въпреки тежестта

Въздухът ми тежиповече от самотатаТръгвам

Стихотворенията в bdquoЗа тебldquo са ударни заливащи съзнанието провокиращи авторефлексия Любовта и смъртта седят като фундамент в изграждането им те са искрени емоционални А когато става дума за Божана Апостолова ‒ човек не може да остане невъвлечен в емоцията на поезията й

ЛИЛИЯ ТРИФОНОВА

Божана Апостолова bdquoЗа тебldquo изд bdquoДАldquo София 2016

1 3 В Е К А Б Ъ Л Г А Р И Я

Откритата емоцияСтолична библиотека Ви кани на

ПЛАМЕН ДОЙНОВ

Поет на месеца за януари в Столична библиотека

Четене на книгите bdquoСофия Берлинldquo и bdquoБалът на тиранитеldquo

Думи за автора от Георги Гочев

Четат поетите Иван Цанев Екатерина Йосифова Федя Филкова Миглена Николчина Мирела Иванова Амелия Личева Мария Калинова Йордан Ефтимовкритиците Михаил Неделчев Митко Новков Морис Фадел публицистът Тони Николовактьорът Милен Миланов и художникът Борис Сергинов

Клуб на Столична библиотекапл bdquoСлавейковldquo 4 30 януари 2017 (понеделник) 1830 ч

Национален дарителски фонд bdquo13 века Българияldquo

На 26 януари 2017 г от 1800 часа в Библиотека bdquoФилологииldquo (Ректорат) ще се проведе петата сбирка на семинара bdquoЛитература и психоанализа Едипldquo с лектори Дарин Тенев (Софийски университет) и Иван Дулов (Българско психоаналитично пространство) Водещи на срещата са Елица Цигорийна и Мария Калинова Семинарът се провежда веднъж месечно Досега експозета представиха Камелия Спасова Невена Панова Мимоза Димитрова Димка Гичева-Гочева Иван Драгоев Яница Радева Албена Стамболова Мария Калинова На следващата сбирка лекторите са предложили следните темиДарин Тенев bdquoЕдип различно и отново и отново по-различно (Потенциите на историята във версията на Дюренмат)ldquoИван Дулов bdquoВинаги ли ни е необходим баща Едип в прочита на Орхан ПамукldquoВсеки който желае да участва в дискусията да заповяда

ПОРТАЛ КУЛТУРА ОБЯВЯВА ГОДИШНИЯ СИ КОНКУРС ЗА ПРОЗА И ХУМАНИТАРИСТИКА

1 Отличията са учредени през 2014 г от Фондация bdquoКомунитасldquo и предвиждат раздаването на годишни конкурсни награди в следните раздели

- проза (сборник с разкази повест роман)- хуманитаристика

2 А също и на следните специални награди- две специални награди (определят се от журито за цялостно творчество или за изключителен принос в областта на литературата и хуманитаристиката) - една специална награда за принос към гражданското общество (връчва се от Фондация bdquoКомунитасldquo на личност която с дейността си утвърждава принципите на морала и почтеността и по този начин променя българското общество)

В конкурса могат да участват само творби публикувани в периода 1 януари - 31 декември 2016 г Наградите се връчват на 1 ноември 2017 г в Деня на народните будители

3 В двата конкурсни раздела се присъждат - I награда (в размер на 5000 лв) - II награда (в размер на 3000 лв)

За да е валидно заявлението за участие в конкурса до 31 март тг кандидатите трябва да предоставят безвъзмездно 2 екземпляра от предложените от тях книги придружени от формуляр който може да се изтегли от сайта (httpkulturabgweb)

Адрес за изпращане по пощата на книгите и на формуляра за кандидатстване София 1000 ул bdquoНеофит Рилскиldquo 61 ndash за годишните награди на Портал Култура

Телефон за контакти Портал bdquoКултураldquo 02434 10 54

П О К А Н И

Сн Радослав Чичев

Литературен вестник 25-31012017 3

П Р О Ч Е Т Е Н О Д Н Е С

bdquoБитката за тебldquo е седма стихосбирка на Марин Бодаков и прекрасно издадена книга Не мога да не отбележа това ndash алегоричните рисунки на Кирил Златков допълват текста без да го обясняват с други думи хармонизират поетично с текстаРисунки и стихове се съчетават за да изградят контурите на един имагинерен фантастичен свят Да четеш Марин Бодаков напомня по някакъв начин на четенето на научна фантастика ndash то е като да се намираш в един друг реален но не земен свят Отделни елементи в стихотворенията изграждат това особено условно пространствоВъпросът е от коя страна на тигъра вече сме аз и ти ndash отвън или отвътре (bdquoНачало за реквиемldquo) Или онези bdquoчервени елхиldquo от bdquoКогато се надигнат водитеldquo стихотворение изпълнено с метаморфози и митология което ни въвлича в един пластичен първичен свят Това усещане че се намираме в някакъв друг паралелен свят вероятно се дължи на начина по който се зараждат стихотворенията Марин Бодаков

пише оттам където нещо се променя и прелива където контурите на мисълта губят своята прибраност и сигурност Пиша на местата от които се растеот онези места с бледа и разредена красотакоито разсъбличат пижамата на чуждата мисъл от моята

(bdquoПиша на местатаldquo)Другият белег по който разбираме че не се намираме в света на обичайното и ежедневното е характерният образ на битката срещащ се в няколко от стихотворенията Битката е така реална и така отминала че е ясно ndash това не е метафора тази битка е истинска средновековна и епичнаБойното полена което няколко вражески армии се разминаватв последния момент ndash аз съм това разкаляно поле (bdquoБойното полеldquo)И за кого е тази битка Или за какво е И кой се бие кои са сражаващите се страни Къде съмОт коя страна на сражението се намирам (bdquoКъде съмldquo)

Изобщо аз ли съм bdquoСтривам да и не между пръстите си ndash и ги размесвамldquo (bdquoЕсента дойдеldquo) Стихосбирката на Марин Бодаков е бродене ndash сред мъгли и червени елхи сред пресичащи се времена празни закачалки и паднали столовеСъщевременно детайлите и ситуациите които Марин Бодаков описва са така плътни че не остава място за съмнение че този свят е по някакъв начин и нашият Твоята рокляи старите ми панталониизгубени между дрешките на децатасред претъпканата пералня (bdquoТвоята рокляldquo)Но това не е поезия на отказа и меланхолията В нея има чувство за хумор и сила да продължиш да бъдеш изложен на превратностите на пътя и на странностите на живота Мъжеството да продължиш да си открит за следващото поражение (bdquoстъпчете още повече от менldquo) за това да не чакаш нищо с открито сърце за този безкраен празникЧетенето на bdquoБитката за тебldquo е като вървене из един свят плътно населен ndash в него се чуват детски гласове и детски

За кого е битката за теб спомени лета и морски острови ndash и същевременно - напуснат мъглив и разкалян Намираме се някъде там по средата на скитането Там където човек е осъзнал загубите си и е видял собственото си поражение но продължава напред бос а в торбата му ndash сандалите и островите заплашван винаги от красотатаКолкото и да премиташ есента пред витринатакрасотата червена и златна ще продължава да пада сред тебда те саботора

(bdquoБитката за тебldquo)

За кого е тази битка Марин Бодаков предоставя в крайна сметка отговора на пътника който ще пресече стихосбирката му Защото може би битката е за всеки един от нас

ЕВЕЛИНА МИТЕВА

Марин Бодаков bdquoБитката за тебldquo изд bdquoДАldquo ред Стефан Русинов худ Кирил Златков София 2016

Монографията на Стилиян Стоянов Литература и технологии е интердисциплинарно изследване проследяващо влиянието на научнотехническия прогрес върху тематиката поетиката и прагматиката на художественото слово Авторът представя обвързаността на технологиите и литературата на множество нива чиито пресечни точки са човешкото познание и художествена рефлексивност Ст Стоянов търси причинно-следствените връзки между физиката технологиите и литературата и тръгвайки от библейския постулат че Бог създава човека по свой образ и подобие и Аристотеловото твърдение че човек обича да подражава и да се радва на подражанията разглежда homo sapiens като творец машината като човешко творение технологиите като стимул за литературата а литературата като естетическо bdquoовъншняванеldquo на техническите изобретения Въпреки че фокус на книгата е българската художествена словесност от средата на XIX до 40-те години на ХХ в авторът често се позовава на примери от световната литература двупосочно прекрачвайки темпоралните (само)ограничителиВ първата част на монографията озаглавена Човекът и машината Ст Стоянов проследява движението на телесните флуиди очовечаването на машината машинизирането на хората до степен на автомати и развитието на аналоговите технологии (телеграф телефон грамофон) като средство за пренос и фиксиране на информация във втората Силата акцентът пада върху двата типа сила ndash двигателите (от парната машина през електромоторите и двигателите с вътрешно горене до ядрения реактор) и разпространението на информация (радиото) а в Епилога ndash върху способността на цифровите технологии да създават и мултиплицират информация и артпродуктиВ цялостния текст доминират темите за свързаността на света механизирането и индустриализацията на човешкото тяло генезиса и трансформациите на героите на технологиите и идеологиите и превръщането на човека-маса в творец-масаСпоред Стилиян Стоянов всеобщата свързаност на света осъществяват жиците и езиците Той припомня възловите етапи през които преминава материализацията на словото от Гутенберговата преса до превръщането на планетата ни в глобално село Той проследява как книгопечатането механизира писмената реч как точките и тиретата на морзовата азбука бързо пренасят букви и думи на големи разстояния вибрациите на телефона и радиото озвучават словесните транслации киното и телевизията добавят към звука образ а технологиите на нулите и единиците правят със словото почти всичко В края на книгата четем следната възстановка на създаването на книги в близкото минало и днес

[в миналото] авторът пише с нечетливия си почерк творението словослагателите набират текста коректорите го коригират печатарите го отпечатват книговезците подвързват и обрязватСега само много консервативният автор не пише на компютър Компютърът върши работата и на словослагателите и на редакторите а модерната печатарска техника може да отмени книговезците Цялото пространство на реализацията на авторовия замисъл от идеята до готовата книга може да се помести в една стая в която има бюро с компютър в единия ъгъл и компактна печатарска машина в другия Славната пирамида с автора на върха се е сместила в равното и профанно пространство на стаята

В концепцията за свързаността на света от първостепенно значение е комуникацията която може да бъде непосредствена (общуване чрез разговори и писма) парабезжична (спиритични сеанси телепатия протичане на флуиди) жично-кабелна (телеграф телефон) и безжична (радио телевизия цифрови технологии) Ст Стоянов онагледява различните типове свързаност с множество примери от чуждата и нашата литература изтъквайки че връзката осъществява посредник който при технологиите е материален проводник а в литературата може да бъде дух-медиум (The Spiritrsquos Book на Алън Кардек) анимализиран кабел (Великият морски змей на Х К Андерсен) или уред от бъдещето (музикалната стая на Е Белами фоноскопът на Вазов)Стоянов се спира върху технологиите и медицинските практики насочени към човешкото тяло превърнало се през последните десетилетия във водеща тема на световната литература и кино Изследователят започва с добронамерените прогнози на Жулиен Ламетри за механизиране на човешката дейност (Човекът машина) преминава през телесното движение на флуиди в Панепистемия на д-р Петър Берон и Записки за откриване на животинския магнетизъм на австрийския лекар Франц Месмер и стига до нехуманните експерименти на д-р Сергей Воронов и д-р Йозеф Менгеле целящи индустриализация на човешкия организъм която да осигури вечен или поне дълъг живот на елитите с органите на масите Стоянов представя широкия диапазон на литературни адмирации и критики на техническия и медицинския прогрес и в този контекст нарежда Светослав Минков до Карел Чапек и други класици на световната литератураСт Стоянов разкрива как писателите превръщат инженерната същност на техническите изобретения в художествени топоси сюжети и герои и как технологиите променят същността на литературата bdquoСиловитеldquo и комуникационните технологии не само създават нови професии (а оттам и литературни типажи) но и самите те получават своеобразно одушевяване като самостойни художествени образи Интересно е проследен технологичният тласък при

формирането и трансформацията на типовете герои на дегероизацията създаването на нови кумири и подмяната на героите със знаменитости В изпълнените със смесени размисли и констатации финални части на книгата (Музиката на нулите и единиците и Култура на милионите) Стилиян Стоянов констатира че цифровизацията на културата прави нейната обективизация все по-субективна

Да бъдеш или да не бъдеш забелязан в повечето случаи е свързано не толкова с твоите качества колкото с рекламния шум който могат да вдигнат или да не вдигнат около твоето име Забелязан си когато твоето име излиза не по-назад от втората страница на Google

Авторът анализира и синтезира ролята на технологиите за формирането на човека-маса и твореца-маса Той представя как от една страна техническият прогрес скъсявайки и облекчавайки работния ден спомага трудещите се да станат консуматори на изкуство а от друга ndash улеснява и обезценява създаването на материални и духовни културни ценности Хосе Ортега-и-Гасет разкрива как (благодарение на силовите и аналоговите технологии) в началото на ХХ век се формират човекът-маса и масовата култура а Стилиян Стоянов в Епилога на монографията си ни убеждава че в края на същия век цифровизираната техника способства културата за масите да се превърне в култура на масите а от човека-маса да се роди творецът-маса Неговата тъжна констатация е че в крайна сметка технологиите превръщат литературата в технология а творецът-маса ndash в one man showАвторът демонстрира пряката или опосредствана връзка на различни по жанр творби от техническите новости призованите духове в The Spiritrsquos Book на Алън Кардек заявяват своето невидимо присъствие сред участниците в спиритичния сеанс с морзово почукване Великият морски змей в приказката на Андерсен е охудожествяване на телеграфа утопичният роман на Едуард Белами Looking Backward е повлиян от хипнозата на д-р Месмер футуристичната поема на Ф Т Маринети Zang tumb tumb отразява българското превръщане на самолета в бомбардировач разказът Дамата с рентгеновите очи на Св Минков е стимулиран от откритието на Конрад Рентген но и от шарлатанското фотографиране на мисли bdquoизобретеноldquo от сина на Томас Алва Едисон а Маймунска младост е пародия на bdquoподмладителнитеldquo процедури на д-р Воронов и неговия труд Подмлядаване чрез присаждане Интересно е наблюдението че изобилстващите в литературната периодика от края на XIX и началото на ХХ в bdquoстрашни разказиldquo в които с лекота се преминават границите между телесното и духовното са стимулирани от безжичните звукозаписни и звукопренасящи устройства (грамофон и

радио) направили възможно отделянето на човешкия глас от човешкото тялоМного полезен за родната теория на превода е подробният анализ на романа Looking Backward (1888) преведен през 1892 г от руски под заглавие След сто години и през 1900 г от английски като Настоящето разгледано от потомството ни и надничане в напредъка на бъдъщето Вторият превод дело на Илия Йовчев показва не само ролята на жиците и езиците за осъществяването на световната свързаност но също така и че преводното побългаряване не е приключило през Късното възраждане Любопитно е да се знае че Йовчев локализира действието на романа в България прекръства с нашенски имена героите и въвежда в действието родни лингвисти които навръх празника на славянската писменност създават уникален световен език Впрочем от прогнозираните от преводача-дописвач български промени единственото което се случва в действителност е завършването на храма bdquoСв Александър Невскиldquo който към момента на превода все още се строиМонографията е огромен информационен масив в който органично са сплетени научни теории технически изобретения и множество познати и неизвестни творби от българската и световната литература Стилиян Стоянов ни запознава с редица забравени писатели и творби сред които са авторът на един от първите наши научнофантастични романи Теут се бунтува - Георги Илиев дебютната поема и роман на Валери Петров Птици към север и Към полюса отпечатани под псевдонима Асен Раковски и мн др В книгата наши писатели от различен калибър съжителстват с известни или непознати техни чуждестранни колеги а подвизите на българските летци Христо Топракчиев и Димитър Списаревски са припомнени в контекста на стореното от световноизвестните пилоти Амелия Еркхард и Алексей Мересиев Фактът че доскоро за Мересиев знаехме повече отколкото за другите трима взети заедно припомня времето на идеологизираните героиДвижейки се По жицата на която еbdquoприжичилldquo огромен брой български и чужди творби (но е пропуснал да закачи азбучен показалец) Стилиян Стоянов сладкодумно разказва как технологиите динамизират литературния процес и променят традиционно аграрната ни литература придавайки й модерен урбанистичен облик Но да спра дотук че ако през 1866 г Петко Славейков заповядва на писачите bdquoда са кратки защото е векът на телеграфите и стенографитеldquo във века на цифровизацията рецензиите трябва да са съвсем кратки или поне не по-дълги от тази

ПАНАЙОТ КАРАГЬОЗОВ

Стилиян Стоянов bdquoЛитература и технологииldquo изд bdquoФаберldquo В Търново 2014

П Р О Ч И Т И

Книга за глобалната свързаност ndashот Гутенберг през точките и тиретата до нулите и единиците

4Литературен вестник 25-31012017

В И Т Р И Н А К И Н О Н А Г Р А Н И Ц А Т А

Лукаш Гжешичак

Филмовият фестивал bdquoКино на границатаldquo има идеологически произход Ние искахме да се борим с границата със стереотипите чувствахме нужда взаимно да се опознаем ndash казва Йоланта Дигош директор на тази културна инициатива провеждаща се на полско-чешката границаЧехкинята Петра Словачек Рипенова от Чешки Чешин и полякинята Йоланта Дигош организират заедно филмовия фестивал bdquoКино на границатаldquo Смело може да се каже че това е едно от най-интересните трансгранични културни събития в тази част на Европа Всяка година край река Олза се събират от всички краища на света почитатели на средноевропейското кино През 2016 г филмовият фестивал е бил посетен от 1500 киномани както и от няколко десетки творци Деветнадесетото издание на фестивала ще се състои в края на април и началото на май 2017 г По време на събитието ndash както обикновено ndash ще бъдат излъчени над 100 филма Прожекциите ще бъдат съпътствани от концерти изложби и спектакли с участието на знаменити гости bdquoOт 2002 г насам нашата инициатива продължава да се развива с финансовата подкрепа на Международния вишеградски фонд Без нея тя не би просъществувалаldquo ndash смята Йоланта Дигош Международният вишеградски фонд е един от най-измеримите аспекти поддържащи съществуването на Вишеградската четворка Държавите от Групата ежегодно превеждат на Фонда по 15 милиона евро Получените 6 милиона се разпределят във вид на грантове и за неправителствени организации извършващи културна научна и образователна дейност Предпочитани са регионалните и трансграничните проекти

Реката разделя семейства и съседиМястото на полско-чешкия фестивал не е избрано случайно Векове наред Чешин и Чешки Чешин са били един град възникнал през X в като крепост защитаваща южната граница на полската държава От 1290 г Чешин е столица на самостоятелното Чешинско княжество а по-късно ndash на появилата се върху основите на регионалното княжество Чешинска Силезия която в различни исторически периоди е била част и от различни държавни структури До края на XIX в ndash както установява проф Радослав Зендеровски политолог и специалист по средноевропейска история и култура ndash Чешин в продължение на три столетия е бил под полска власт два века е бил управляван от чешките крале и четири века е преживял под австрийско владичество От времето на Реформацията Чешин е удивително разнолик град както в религиозно така и в етническо отношение Освен представителите на полската народност тук са живели немци чехи евреи а в края на XIX и началото на XX в и малка но забележима унгарска диаспора Днес край Чешин се извисява кулата на евангелска църква нещо твърде нетипично за католическа Полша През 1920 г след Полско-чешката война от 1919 г (последица от националните конфликти след Първата световна война) се стига до споменатото вече разделение на града и на Чешинска Силезия на две части вследствие на което на Чехословакия се пада западната част на селището (индустриалните предградия заедно с централната железопътна гара) и региона (промишлената част) а на Полша ndash източната част (историческият център) и региона (земеделската част) Изключвайки епизоди от Втората световна война (и от около година и половина преди нея когато поляците завладяват Заолже) полската граница минава по средното течение на р Олза Така границата разделя семейства и съседи По време на военното положение и след него взаимните контакти са били още по-затруднени поради затварянето на границата bdquoПо-голямата част от

детството си прекарах при леля Броня която живееше в центъра на Чешки Чешин Но когато затвориха границата усетих болезнената липса не тези контакти Трябваше нещо да се измисли ndash например да получиш телеграма с известие за смъртта на някого защото на погребение пускахаldquo ndash споделя Йоланта Дигош И допълва bdquoМайка ми и леля Броня откриха друг начин Във вторник в 1200 ч се срещаха от двете страни на Олза Едната в Чехия другата в Полша И така се провикваха през граничната река След години на това място организирахме първата в света трансгранична филмова прожекция Екранът беше на полска територия а публиката и проекторът ndash на чешка Мисля че тази история добре изобразява промяната настъпила между нашите два народаldquo

Играта с митничаритеВсе пак обаче преди киноманите да могат да участват във филмовите прожекции на двата бряга на реката трябва да изтече доста времеbdquoНашият фестивал се проведе за първи път през 1999 г Продължи четири дена и носеше името bdquoПреглед на чешките филмиldquo Едва по-късно решихме да включим и словашко полско и унгарско кино Тогава и двете членувахме в Дружеството за полско-чешко-словашка солидарност което организираше в Чешин театралния фестивал bdquoБез границиldquo [днес този фестивал вече не съществува ndash бел ред] Никога не съм била голяма любителка на театъра но затова пък обожавах киното Имах усещането че нашето дружество може да си позволи още нещо и тогава се роди идеята за филмов фестивал Естествената логика ни подсказаше че трябва да си намерим чешки партньор Така стигнах до културния център bdquoСтрелбищеldquo в Чешки Чешин в който тагава работеше Петраraquo ndash разказва Йоланта Дигош Петра Словачек Рипенова споделя че не е имала никакъв опит в организирането на културни мероприятия Днес й се струва дори нереално че двете с Йоланта толкова пламенно са се хвърлили в неизвестността По време на първото си издание bdquoКино на границатаldquo в Чешин и Чешки Чешин се представя с 11 филми а гост на фестивала е един от най-големите чешки режисьори Иржи Менцел Първоначално фестивалът се е провеждал едновременно в двете страни преди Полша и Чехия да влязат в Шенгенската зона което става повод за множество необикновени събитияbdquoОт самото начало водехме странна игра с митническите служители и граничарите Без съмнение границата усложняваше организацията на събитието Една от актрисите докарахме в багажника Тя мислеше че като дойде при нас концертът ще се състои в Чешки Чешин и нямаше паспорт а изпълнението й беше на полска територия Преди години фестивален гост беше македонският режисьор тогава студент в Музикалната академия за филмово и телевизионно изкуство (FAMU) в Прага Иво Трайков който нямаше виза за Полша Филмът му беше показан в Чешки Чешин но after party очакваше своите гости в Чешин Естествено че той не би искал да остане сам в хотела Измолих митничарите да го пуснат през границата Лично им гарантирах че ще го върна отново в Чехия Така и станаldquo ndash спомня си госпожа Дигош Петра Словачек отбелязва bdquoНека не забравяме че по-рано от Полша в Чехия влизахме по един мост а се връщахме по друг Двата моста са доста отдалечени помежду си По онова време още нямаше мобилни телефони Постоянно тичахме от Чехия до Полша и обратно Заедно с нас по същия маршрут край Олза минаваха bdquoмравкитеldquo които прекарваха нелегално цигари и алкохолldquobdquoКино на границатаldquo според двете организаторки на мероприятието е било вид борба с общите полско-чешки стереотипиbdquoДнес има предостатъчно подобни събития но нашият фестивал може да бъде признат за родоначалник на трансграничните културни проекти

Чешин винаги е бил в течение на чешките проблеми и близо до тях Тук през август 1989 г по случай двадесетгодишния юбилей от нахлуването на руските войски в Чехословакия през 1968 г колегите от полско-чехословашката bdquoСолидарностldquo организираха манифестация под надслов bdquoНикога повече братска помощldquo През 1989 г заедно с чехите протестирахме срещу планираното строителство на фабрика за кокс в СтонаваНикога не съм крила че bdquoКино на границатаraquo има идеологически корени Искахме да се борим с границата със стереотипите изпитвахме нужда да се опознаем взаимно Така нареченото разпространяване на филмова култура беше второстепенна задачаraquo ndash признава госпожа Дигош

Все по-близки сме помежду сиИ допълва bdquoКомунистическата власт утвърждаваше негативни стереотипи Чехите също се страхуваха че ще им изкупим всичко от магазините а пък и поляците (поне тези на границата) бяха скептично настроени В началото когато започнах да организирам фестивала хората подозрително ме питаха bdquoТи какво с тия чехиldquo От друга страна пък имаше много здрави полско-чешки семейни връзки Днес е различно Сега сме все по-близо едни до други За мен това е съвсем естествено Аз съм чехкиня но живея на границата Част от семейството ми пък живее в Полша Типичен пример съм за смесено семейство каквито има много по граничната линия Обичам това място и точно такава е и нашата инициатива полско-чешка чешко-полска Не виждам в това никакъв проблем Понякога ни задават въпроса как работим съвместно А ние си работим прекрасно Досега само веднъж сме се скаралиldquo ndash казва госпожа СловачекbdquoОттогава много неща са се променили Днес вече никой няма да спомене за това че в полски или чешки магазин се обслужват първо своите В Чешин на самата граница има строителен маркет от известна верига който се слави с най-голям оборот в Полша В магазина надписите са на чешки на паркинга се виждат коли с чешка регистрация В Полша можеш да платиш с крони а в Чехия - със злоти Но всичко си зависи от самите хора Когато леля ми забеляза че моето дете говори и чешки и полски с укор ме попита bdquoКато поляк ли го възпитавашldquo Отговорих й че се надявам да го възпитам като добър и културен човек Мисля че щом живее на границата е напълно естествено да говори и полски и чешкиldquo ndash обяснява Петра Словачек След приемането на Полша и Чехия в Шенген много инициативи промениха името си на bdquoбез границиldquo bdquoНие не постъпихме така Остана си bdquoКино на границатаldquo Според нас границата не само разделя тя може и да събираldquo ndash поясняват организаторките

Преведе от полски

ДИМИТРИНА ХАМЗЕ

Филмов фестивал свързва чехи и поляци

Яна Букова bdquo4 приказки без връщанеldquo ИК bdquoЖанет 45ldquo Пл 2016 Две години след първата си съвместна работа ndash второто издание на романа bdquoПътуване по посока на сянкатаldquo Яна Букова и ИК bdquoЖанет 45ldquo предлагат на читателите новия си съвместен проект bdquo4 приказки без връщанеldquo Това са четири приказни истории написани от Яна Букова представени през визуалния прочит на Яна Левиева Съвместната им работа е своеобразен синтез на изкуства привличащ читателя отново и отново към себе си Тази книга предлага будни диалози за предателството и наказанието за тежестта на сянката и за подаръците на времето и най-вече за правото на тайната да остава тайна

Джипи bdquoЗемя на синоветеldquo превод от италиански Нева Мичева ИК bdquoЖанет 45ldquo Пл 2016 Джани Пачиноти по-известен като Джипи по думите на преводачката си Нева Мичева представя в bdquoЗемя на синоветеldquo bdquoнай-новото и нетипичнотоldquo от себе си bdquoнай-събраното еднородното и чисто фикционалнотоldquo Като режисьор карикатурист и автор на комикси Джипи интригува различни нееднородни маси Новата му книга е експеримент изпълнен само в черно и бяло Този подход е продиктуван от замисъла за антиутопия Il Fatto Quotidiano определя bdquoЗемя на синоветеldquo като bdquoсъвършено различен от предишните му романи но и тяхно логично продължениеldquo

Ричард Файнман bdquoСмисълът на всичко товаldquo превод от английски Христо Кьосев изд bdquoИзток-Западldquo С 2017 bdquoСмисълът на всичко товаldquo се основава върху три непубликувани лекции на Ричард Файнман които той изнася във Вашингтонския университет през 1963 г В тях той се занимава с различни обществени проблеми като конфликта между наука и религия липсата на доверие към политиците и др Ричард Ф Файнман е един от най-забележителните американски физици на ХХ век наричан bdquoнай-великият ум след Айнщайнldquo Тези

три събрани негови лекции представят едни от най-силните му страни като остроумие игра с езика и необикновената му проникновеност

Снимка Йоанна Нейкова

Литературен вестник 25-31012017 5

В И Т Р И Н АД И А Л О Г

Проф Джон Дъдли е преподавател в Университета в Льовен (Белгия)

Той е автор на пет книги и на множество статии и студии върху

Аристотел Работил е основно върху Аристотеловата логика

физика и етика В конференцията bdquoПредизвикателството Аристотелldquo

участва с доклад на тема Aristotle on the Divine

Кога разбрахте че философските въпроси Ви вълнуватЗапочнах като класически филолог в Ирландия Имах достатъчно късмет да прекарам пет години четейки гръцки и латински текстове от сутрин до вечер както и да изучавам гръцко и римско изкуство археология история митология и композиция на прозата но не и философия Философията не беше смятана за част от образованието на един класик

По тази причина започнах да чета история на философията едва когато бях в последната година на следването Тематиката веднага ми се видя вълнуваща и затова реших да премина от класическата филология към философията макар това да означаваше да взема нова степен което направих в Белгия

Кой беше първият прочетен от Вас философ Можете ли да опишете Вашите първи впечатленияПървата философска книга която прочетох беше Държавата на Платон Прочетох я с интерес тъй като тя не беше част от курса в университета Но мислех че един образован човек трябва да я е чел Тъй като не бях чел никакви други философи аз попих редица Платонови идеи без да ги поставя под въпрос Спомням се че дискутирах с колеги студенти много важни въпроси и когато излагах своите идеи те възразяваха bdquoНо това е просто Платонldquo Аз отговарях bdquoКакво не е наред с Платонldquo и те не можеха да ми отговорят Смятам че Платон ми позволява да отговоря на доста въпроси Диалогичният стил също бе много лесен за четене

Можете ли да ни кажете какво мислите за този автор в моментаЛюбимото ми Платоново произведение днес е Тимей Харесвам описанието на това как демиургът е подредил света харесвам разбирането за безсмъртието на душата и идеята че вечният живот след смъртта е в зависимост от това как живеем нашия живот Не смятам обаче че политическите идеи на Платон за комуналност са били от полза за света Не харесвам неговата идея за премахване на семейството и за това децата да бъдат възпитавани от държавата Не харесвам неговата евгеника Смятам обаче че управлението на света трябва да се осъществява от един добродетелен и добре образован елит

Вие сте човек с опит в преподаването Смятате ли че студентите днес имат интерес към античносттаВинаги съм установявал че студентите изпитват удоволствие от античната философия особено от досократиците Античните философи са лесни за разбиране Досократиците ни дават възможност да видим смисъла на философския въпрос Въпреки че техните отговори ни изглеждат наивни и даже примитивни в същото време ние можем да разберем колко трудни са били тези въпроси преди повече от 2000 години и колко обосновани и дори блестящи са били отговорите дадени от нашите философски предшественици Вълнуващо е да видиш как всеки философ се бори с един въпрос и се опитва да подобри отговора даден от неговите предшественици Повечето от фундаменталните въпроси повдигнати от древните философи все още се дискутират в момента и съвременните философи приемат че повдигнатите въпроси и отговорите дадени в античността са от изключително значение Моят опит е че днешните студенти намират античната философия дори по-стимулираща от модерната при условие че тя се преподава от въодушевен учител

Смятате ли че темите на античността трябва да бъдат разглеждани в тяхната връзка със съвременните теми Ако да какъв трябва да е методът за тяхното свързванеМоят отговор е и да и не Според мен е много важно античните теми да се разглеждат сами по себе си да се дискутира

какво означават те за въпросния автор и как всяка тема е свързана с въпросите повдигнати от предишни философи В същото време мисля че е голяма грешка да не се отбелязва влиянието което античните философи и определени теми имат върху модерните философи Би било голяма грешка ако не се каже нищо за влиянието на четирите елемента на Емпедокъл и на атомите на Демокрит ако не се каже за влиянието на Хераклит върху Хегел ако не се спомене Хайдегер когато се говори за Парменид ако не се спомене Ницше когато се говори за ГоргийАко се занимавам с автор от древността аз излагам неговото влияние в по-късни времена след като първо изцяло съм обяснил казаното от него и неговите следствия Ако обяснявам модерен автор тогава първо разглеждам източниците на въпроса в древността така че студентите да знаят откъде идва проблемът и какво е знаел модерният автор преди да започне да разсъждава Винаги е интересно да се види началото на един проблем и как подходът към него се трансформира от един автор към друг

Намирате ли в реакцията на студентите че семинарите по античност са bdquoгубене на времеldquoНаистина съм изненадан да получа такъв въпрос защото моите студенти винаги са имали голям интерес към мисълта и начина на мислене на античните философи Мога да се сетя само за два вида студенти които не биха имали интерес Първият тип са тези които биха искали да учат някаква точна наука бизнес или икономика и предварително са убедени че философията е безполезен предмет защото не ги води директно ктм тяхната цел Тези студенти трябва да бъдат убедени на първо място че висшето образование съществува за да ги подготви за живота а не само за кариератаТе също трябва да бъдат изправени пред факта че философските въпроси особено етическите въпроси ще възникнат в науката както и в бизнеса и затова са релевантни за тях Вторият вид студенти които мога да си представя са тези които страстно вярват в определена идеология и не са отворени да чуят други гледни точки Този вид студенти не са способни да бъдат философи изобщо ако не са любопитни да узнаят какво са предложили другите мислители и да премерят аргументите за и против всяка гледна точка Не съм забелязал съществена разлика между студентите на които съм преподавал в Америка и Европа като изключим това че студентите в Америка задават повече въпроси

Какво е Вашето обяснение за товаБих казал че проблемът е повърхностността Затова решението би трябвало да е опит да се накара студентът да разбере че животът не е толкова прост че други хора имат напълно различни мнения от неговите за които те вярват че са също толкова добри че в живота има много кризи и че човек трябва да е подготвен за тях че в живота има много големи въпроси на които науката не може да отговори

Смятате ли че може да се каже нещо ново за АристотелИма няколко начина по които можем да кажем нещо ново за Аристотел Първият е да се разбере по-точно какво Аристотел е имал да каже Например три етически работи са достигнали до нас под името на Аристотел До 20-и век широко се

е смятало че само Никомахова етика е автентична После се разбира че и Евдемова етика също е на Аристотел Автентичността на Голямата етика все още се оспорва В продължение на много години имах амбицията да докажа че Никомахова етика е най-ранното Аристотелово етическо произведение и че то се състои само от седем книги (I-IV VIII-X) че Евдемова етика е неговият втори етически трактат и че той се състои от осем книги и че Голямата етика е не само автентична но че е последният етически трактат на Аристотел Ако успея да убедя научния свят в това това не само би било нещо ново но и голямо допълнение към разбирането за АристотелВторият начин по който може да се каже нещо ново за Аристотел е чрез показване на следствията от неговото мислене Например Аристотел не прави паралел между своята етика и физиката но той ни казва че изкуството имитира природата Когато човешките същества се стремят към щастие е правдоподобно да се приеме че те се стремят към своето най-добро състояние както прави всяка част от природата Ето защо изглежда вероятно че Аристотел наистина е вярвал в паралел между етиката и физикаТретият начин по който може да се каже нещо ново за Аристотел е като се демонстрира огромното влияние което той е имал за цялата история на философията чак до настоящия момент и като се направи опит да се коригира това което трябва да бъде коригирано Аристотел ни казва че една малка грешка в началото на дадено начинание може да доведе до сериозни последствия по-късно Главно поради влиянието на Аристотел за повече от 2000 години се е смятало че Земята е център на Вселената и че всичко на земята се състои от четири елемента Тези теории вече не се приемат но все още под влияние на Аристотел широко се вярва че науката превъзхожда етиката

Коя част от учението на Аристотел намирате за най-труднаМоже би очаквате от мен да кажа че метафизиката на Аристотел е най-трудната част от неговото учение Наистина е вярно че много повърхностни изказвания са правени за неговата метафизика и че много аспекти от неговата метафизика обикновено не се разбират Да дадем само един пример всички естествени неща са нетрайни и имат цел Но акциденциите са вечни защото нямат самостоятелно съществуване и затова не могат да загинат И понеже те нямат собствено съществуване те също така не могат да имат цел Така Аристотел ни казва че цветът на окото не служи на някаква цел Акциденциите масово биват погрешно разбираниМисля обаче че най-добре мога да отговоря на въпроса ви като кажа че не намирам някоя определена част от учението на Аристотел за трудна като цяло Намирам отделни термини за трудни например праксис и нус кинесис и фюсис Мисля че едно внимателно проучване на значението на трудните термини може да ни даде възможност да направим голям прогрес в разбирането на Аристотел

На коя част смятате че се обръща най-малко вниманиеПрез последните години се обръща повече внимание на изследването на биологическите трактати на Аристотел но все още остава много да се проучва Учените все още се концентрират върху Никомахова етика и както вече споменах са склонни да пренебрегват Евдемова етика и Голяма етика Редица книги са написани относно Аристотеловата концепция за бог но действително хубава книга не е написана а има поне една много лоша книга което е доста изненадващо Концепцията за природата също е пренебрегната Друга задача която предстои да бъде разрешена е изследването на развитието на Аристотеловата концепция за душата

Въпроси и превод от английски ЗОЯ ХРИСТОВА-ДИМИТРОВА

За удоволствията от античната философия

Времето на метамор-фозата (Опити върху Кафка) изд bdquoИзток-Западldquo С 2017Вече повече от столетие историята на дребния чиновник Грегор Замза

който една сутрин се събужда превърнат в странна твар е обект на неизброими интерпретации Дали ставането-животно на Грегор е неуспял опит за бунт срещу смазващите механизми на обществото Дали е успял бунт доколкото отхвърля програмиращите ефекти на логоса и се обръща към музиката Дали тази метаморфоза е внезапна или разтеглена във времето Дали въобще има метаморфоза През призмата на bdquoМетаморфозатаldquo на Кафка статиите включени в този сборник се опитват да предложат собствената си перспектива към разнородни тенденции в съвременните философски и литературоведски дебати Централно за подходите на авторите ndash Радосвет Коларов Дарин Тенев Миглена Николчина Камелия Спасова Мария Калинова Еньо Стоянов и Боян Манчев ndash е понятието bdquoметаморфозаldquo и възможността то да се мисли като конструктивно за фикцията и фикционалните светове По-общият залог на колективното усилие е въпросът за статута на литературната теория днес

Фредрик Бакман bdquoВсяка сутрин пътят към дома става все по-дълъгldquo превод от шведски Любомир Гиздов изд bdquoСиелаldquo С 2017 Красивата и емоционална книга на Фредрик Бакман bdquoВсяка

сутрин пътят към дома свата все по-дълъгldquo е история за отиващите си спомени за липсата и обяснението й преплетени в мрежата на страх и любов Централно положеният възрастен герой и емпатията са темите които свързват нашумелите му романи bdquoЧовек на име Увеldquo bdquoБаба праща поздрави и се извиняваldquo и новата му книга Писателят отделя и специално внимание за писмо до своя читател което разтърсва и подготвя дори незапознатия с творческия му маниер

Малкълм Гладуел bdquoПроблясъкldquo превод от английски Елка Виденова ИК bdquoЖанет 45ldquo Пл 2016 След големия успех на bdquoПовратната

точкаldquo Малъклм Гладуел съумява да запази инерцията на качественото си писане Книгата bdquoПроблясъкldquo продължава характерния разтърсващ дискурс от bdquoПовратната точкаldquo но този път обект на прекрояване е не възприятието за света около нас а този вътре в нас Или иначе казано какво представлява явлението bdquoпроблясъкldquo и по-ефективно ли е добре обмисленото решение пред мигновената преценка

6Литературен вестник 25-31012017

Проектът е съфинансиран от Столична програма bdquoКултураldquo на Столична община за 2017 г

Неведнъж съм установявал в поезията на всеки поет в стихосбирката му винаги се среща една ключова дума през която може да се чете трябва даже да се чете тя Понякога дори това важи за цялото му поетическо творчество колко много е важна например градината за Рутхер Копланд домът за Екатерина Йосифова или пък крепостта за Збигнев Херберт Затова е направо странно че досега поезията на Божана Апостолова не е видяна през една ключова за нея дума ключова за цялото й творчество ndash ЛЮБОВТА Tя е толкова ключова че се среща в заглавията на почти всички нейни стихосбирки (особено след 1996 г) или пък ndash ако не се среща загатва за нея bdquoВселюбовldquo (2005) bdquoЕдва я задържамldquo (2008) bdquoБеше ли любовldquo (2010) и сега bdquoЗа тебldquo (2016) ndash все обозначавания на любовни редополагания на любовни изригвания на любовни запитванияhellip Сякаш само bdquoСъстояние третоldquo (2002) и bdquoВъзелldquo (2005) напускат територията на това наблюдение макар че едва ли третото състояние безспорно е любовно състояние а възелът може да се чете и като любовен възел Така че без безпокойство можем да посочим при Божана Апостолова поезията и любовта вървят ръка за ръка това са не различни нейни проявления не са инакви си феномени а единосъщни омоусиансни ndash Поезия Любов Това е поетическо писане на любовта за любовта писане с любов и без любов(та) то не може да бъде разбрано Хеле пък последната й стихосбирка която е цялата любов една (не)умираща любовhellip Щом любов нямам нищо не съм Така пише светият апостол Павел до Коринтяни за да укаже че нищо на този свят няма стойност и значение без любовта Любовта обаче за която говори апостол Павел е особена любов ndash онази която древните гърци са наричали агапе (αγάπη agaacutepē) и която християнството е превърнало в своя най-съкровена същност В Новия завет ndash заветът който Иисус Христос идва да прогласи думата bdquoагапеldquo се среща като съществително 120 пъти а във формата на глагол още повече ndash 130 Теолозите я тълкуват единствено като любов към Бога божествена любов категорично разграничавайки я от другите видове ndash ерос (ερως eacuterōs) тоест чувствената физическата любов сторге (στοργή storgē) тоест семейната любов най-вече между родители и деца и филия (φιλία philiacutea) любовта между приятели По смисъла на последната философът например обича мъдростта но като приятел той се провъзгласява сиреч за приятел на мъдростта Мишел Фуко дори извежда в лекциите си за управляването на себе си и другите че наличието на фИлия е от същностно значение за да може логосът на философа да се превърне в ергон и прагмата сиреч в деятелни думи реализиращи неща Подобни теологически и психологически нюанси в поезията на Божана Апостолова няма там любовта е любов и толкова Въпреки че в bdquoЗа тебldquo ако четем без вникване ще заключим (прибързано) че иде реч само за сторге семейната любов любовта между съпруг и съпруга Възможността за такова препъване идва още в началото с посвещението bdquoПосвещавам на съпруга ми Костадин Чонов човекът който ме научи свободно да дишам да пиша и обичамldquo И оттук извеждаме това е стихосбирка на човек за човек с когото е делил радости и скърби полети и падания възторзи и покруси през годините на съвместното живеене И сега след кончината на единия другият се захваща да опише изпише запише своята любов към него любовта-сторге която не спира с неговото изчезване а продължава да е все така силна и неудържима Дори когато от другия е останала само bdquoкупчинка боклук земята милостиво

Н А Ф О К У С

П о е з и я Л ю б о вда прегърнеldquo Но това е не само любов семейна тя е и приятелство и любовна и божествена И няма край тази любов две странички по-нататък в bdquoРазпознаванеldquo разпознаваме безкрая простира се пред очите ни и виделината му никъдене свършва

Ще стоя на ръба на душата тиЗа да съм с тебеНе е важно за менКолко те има и колко те нямаВ бита ни за двамаНе е важно за менДали ти си човекътВ отсъствие на съвършенствотоЛюбовта ми е дошла за тебИ толкоз

Краят идва внезапно идва категорично краят не търпи възражения bdquoИ толкозldquo Любопитното обаче тук е че този край не завършва с удивителен знак а с точка сякаш е всекидневна констатация не изрично заявление Но ако се обърнем към идиома за точката над i-то който утвърждава тъкмо крайността на мнението действието свършека на извършеното ще попаднем наистина точно в центъра точно в точката на преплитане и пресичане на различните любови в стихосбирката и изобщо в творчеството на Божана Апостолова точка на пресичане на всичките видове любов на любовта във всичките й форми ndash и на ерос и на сторге и на фИлия и на агапе Ето ги всъщност ерос ndash bdquoТо беше любов то беше разсъмване Безкрайно докосване до ръбчето на проникновението до взаимността до несвършващотоldquo (bdquoИ след насldquo) сторге ndash bdquoТогава дойде т о й ndash моят дар от Бога - мъжът подкрепата защитата ми и от самата менеldquo (bdquoБеше всичкоldquo) фИлия ndash bdquoОставям вечността за вас приятелиhellipldquo (bdquoВъпрекиldquo) агапе ndash bdquoА душата ми Господи като бучица лед в питието на мрака се топиhellip И изчезваldquo (без заглавие) Тази точка на пресичане където преминават за да се разпръснат из Вселената всичките видове любов тази точка на пресичане не е някаква обикновена точка ndash физическа математическа или геометрическа това е точката на сингуларността на хоризонта на събитията отвъд който нито можем в нещо да бъдем уверени нито можем нещо да знаем Но пък можем да предполагаме и предположението което правим е следното там оттатък хоризонта на събитията оттатък точката на сингуларността единственото което вероятно се случва и е възможно да се случва е спонтанността на случването Големият взрив на случването след който цялата материя на любовта се разпръсква из копнеещата за взаимност за съвместност и общуване за привличане и гравитация ако щете вселена В този смисъл онова за което ни говори поезията на Божана Апостолова е че ако има спояваща космическа сила ако има вселенско градиво ако има тухлички от които е издигнато и бива въздигнато в смисъл битието тя се нарича любов и няма друго име освен любов Бихме могли да кажем от тази позиция че в bdquoЗа тебldquo се изправяме пред една bdquoтеорияldquo полу-Емпедоклова Емпедокъл твърди че в началото на света стоят четири елемента ndash водата въздухът огънят и земята задвижвани от две противоположни сили любовта и омразата е в поезията на Божана омразата не присъства тя е сила която не съществува която е изличена Слаба сила никаква сила нищо сила Единствената сила силната сила многото сила всичкото сила това е силата на любовта Или - да повторим Щом любов нямам нищо не съмhellip Големият взрив Big Bang Божана Апостолова неведнъж е казвала че точно по този начин пише ndash спонтанно изригващо избликващо Тя вярва във вдъхновението убедена е че без него стихотворение няма как да се получи Парадигма на писането тръгваща от най-древния автор или поне един от най-древните Омир bdquoО Музо възпейhellipldquo С която между другото се подиграва Владимир Висоцки bdquoМеня сегодня муза посетила немного посидела и ушлаldquo Висоцки вероятно си прави гаргара защото в руската литература вдъхновението осенението

проникновението имат най-висок статус гарантиран им още от Пушкин bdquoЯ помню чудное мгновенье передо мной явилась ты как мимолетное виденье как гений чистой красотыldquo Да поезията е един вид проблясване светкавичен изблик който ако не хванеш навреме губиш го

В мига когатоСтихотворениетоидваВдишваш издишвашто идваЗаписваш гоако не го направишси отива

Тази взривна емоционалност това вдъхновено bdquoмгновеньеldquo преминава като кристална нишка през цялата стихосбирка bdquoЗа тебldquo bdquoНеопитомената ми младостldquo и bdquoАз неуравновесената емоционално баналната разхвърлянатаldquo (bdquoБеше всичкоldquo) bdquoИ се хвърляш в обятията й Без да мислишldquo (bdquoЛюбовldquo) bdquo[hellip] тъгата залива мислите ми като океан прииждащ от дъното на светаldquo (bdquoСъстояниеldquo) bdquoИ идва стихотворението параклис на възкръсналото спасениеldquo (bdquoИдваldquo) bdquoМузиката го повежда и го скрива от очите миldquo (bdquoСмърттаldquo) bdquoБляскави парчета светлина почти като в живота ту се показваха ту се скривахаldquo (без заглавие) bdquo[hellip] смисълът изтръпва гъне се потъва нейдеldquo (bdquoКогато дойдеhellipldquo) bdquoПриплъзна се денят между мене и сянката ми И дойде тъмнина необезпокоявана от никогоldquo (bdquoНавътреldquo) bdquoРожденият ти ден ще съмне утреldquo (bdquoУчастldquo) bdquoКой ме превръща в тъмнинаldquo (bdquoЗагадката на Богldquo) bdquoЩе се пръсне сърцетоldquo (bdquoПолетldquo) bdquo[hellip] с дързък тласък себе си постигаldquo (bdquoОтплатаldquo) bdquoОт хаоса изплуваше нищото и се връщаше в хаосаldquo (bdquoХиподрумldquo) bdquoТакова време ndash студ душата пукаldquo (без заглавие) bdquoДълго ли живях или дълго умирамldquo (bdquoПрисмехулна душаldquo) bdquoДумите се загубиха и се спуснаха по нанадолнищетоldquo (bdquoСлучва сеldquo) bdquo[hellip] под тях безсмъртно дебне новото зеленоldquo (без заглавие) bdquoИ ето днес ме затрупва отсъствието тиldquo (bdquoИ след насldquo) bdquo[hellip] внезапността на случващото се ни запрати в сипеяldquo (bdquoСвършекldquo) bdquo[hellip] едва покълналаldquo bdquo[hellip] от тебе лумна светлина внезапнаldquo (bdquoСветлосенкиldquo) bdquoВенчелистчетата на утрото са се разтворилиldquo (bdquoПредизвикателствоldquo) bdquoПомня как мълния край гърлото ми минаldquo (bdquoСълза назаемldquo) bdquoМракът вече захлупваше сърцето муldquo (bdquoОпашката на светлинатаldquo) bdquo[hellip] когато краят ми недвусмислено се спуска прехвърлям изхвърленотоldquo (bdquoКъм приятелитеldquo) bdquoКогато дойде времето [hellip]ldquo (bdquoТака еldquo) bdquo[hellip] в очите им се наслагваше желанието на сбъдванетоldquo (bdquoОпакованите кейове на Кристоldquo) bdquo[hellip] мимолетен стрък трева в утайката на утрото осъмналldquo

(bdquoВъпрекиldquo) bdquoОзовах се в задънена уличка Изходът е един Нагореldquo bdquoВъздухът ми тежи повече от самотата Тръгвамldquo (без заглавие) Всички тези глаголи (а аз държа да кажа спестих при изброяването поне още толкова) са все глаголи от субекта непредизвикани спонтанни избликващи не той управлява тях те управляват него Те го връхлетяват ndash кога с внезапна сила кога с постоянството на водата за да подчинят душата (душа ndash също много често използвана от Божана Апостолова дума) изцяло на себе си да я обземат обхванат присвоят Връхлитат я да важна е тази жива картина Жак Дерида говори за събитието че то също ни връхлита че ако не ни връхлита не би било събитие В този смисъл поезията на Божана Апостолова цялата е изтъкана от събития защото ако в нея има постоянно и константно действие това е тъкмо връхлетяването Знам знам абсурдно и парадоксално е това което казах току-що ndash bdquoконстантност на връхлитанетоldquo ndash как може връхлитането да е константа Ами може ако идва то от точката на любовта ако е направлявано насочвано и изпратено от любовта Тогава то е такова връхлитане което помита всичко а най-вече помита смъртта Та дори и да прозвучават песимистични нотки (bdquoТова ли е успехътldquo) накрая любовта побеждава всичко надмогва всяка печал всяка не-вяра Нещо повече дори самата смърт е движена от любов плод е на любов

ОтплатаНакъдето се обърнеш ndash болкаhellipЗъби се оголва тишинататихо стъпва после с дързък тласъксебе си постигаТрижди святае смъртта която ни наказвас любовта си ndash може би отплатапратена отгоре от небетос аромат на вкаменено цвете

Смъртта е любов следователно е не-смърт bdquoЗавинагиldquo не оставя място за съмнение bdquoВлюбена съм в ръцете ти които отсъстватldquo Изключителна е непобедима е тази поетическа стратегия ndash дори и в най-страшните си дни дори и в най-отчаяните си дни да пишеш за любовта която бди над смъртта за да я прекрои в не-смърт в живот Едно писане на ръба което обаче винаги остава от страната на надеждата не на униниетоНагоре Тръгвам Но не напосоки не където ми видят очите а там където е хоризонтът на събитията точката на сингулaрността от която спонтанно избликва любовта която е поезия и от която като стихия ме връхлита поезията която е любов Поезия Любовhellip

МИТКО НОВКОВ

Божана Апостолова bdquoЗа тебldquo изд bdquoДАldquo София 2016

Сн Радослав Чичев

Литературен вестник 25-31012017 7

bdquoАгиославика проблеми и подходи в изследването на Станиславовия чети-минейldquo е сборник поместващ докладите от международната научна конференция състояла се в София през май 2013 г Както конференцията така и изданието са осъществени с финансовата подкрепа на Фонд bdquoНаучни изследванияldquo към Софийския университет и със съдействието на Факултета по славянски филологии Станиславовият чети-миней известен и под каталожния си номер 1039 се пази в Националната библиотека bdquoСв св Кирил и Методийldquo в София (НБКМ 1039) Наречен е Станиславов чети-миней поради връзката си с известния книжовник Станислав Лесновски от XIV в Неговото име се явява в приписка на л 207а от която става ясно че Станислав идентифициран от изследователите с известния книжовник със същото име е един от двамата преписвачи на сборника Ръкописът е препис от XIV в но в него се съхранява старинен пласт от текстове които отразяват старобългарски преводи Календарният сборник съдържа (предимно наративни агиографски) текстове за празничните дни от първите три месеца на църковната година от септември до ноември bdquoАгиославикаldquo събира статии чийто предмет на изследване е Станиславовият чети-миней Всяка от тях обаче разглежда агиографския материал от ръкописа от различна гледна точка Три статии анализират критически спецификите на състава (bdquoКодекс 1039 от Националната библиотека bdquoСв св Кирил и Методийldquo от Иван Добрев bdquoБележки върху историята и състава на ръкопис 1039 от Националната библиотека bdquoСв св Кирил и Методийldquo от Явор Милтенов и bdquoСтаниславовият чети-миней и институционализираното четене (Особености на състава и ролята на устава)ldquo от Диана Атанасова Част от изследванията разширяват фокуса към този ръкопис чрез съпоставянето на този сборник с други подобни сборници (bdquoСтароизводните календарни сборници в Bibliotheca Hagiographica Balcano-Slavica (BHBS) ndash Допълнения и корекцииldquo от Климентина Иванова) или разсъждават за историята и функцията на такъв тип състави (bdquoСъставът на ранните славянски празнични минеи и чети-сборнициldquo от Искра Христова-Шомова)Четири от статиите се съсредоточават върху текстологически лингвистични иили литературноисторически въпроси на отделни текстове от Станиславовия чети-миней (bdquoСлово за Въздвижението на кръста от Андрей Критски по ръкопис НБКМ 1039ldquo от Цветомира Данова bdquoЙоан Златоуст в ръкопис 1039 от НБКМldquo от Анета Димитрова bdquoDeviations from Literalism Remarks on the Slavic Translation of the Greek Life of Abraham of Qidunldquo от Дитер Щерн и bdquoЖитието на Св Ефросина Александрийска в староизводния чети-миней НБКМ 1039 от XIV вldquo от Мая Петрова-Танева) или върху езиковите характеристики въз основа на данни от целия ръкопис (bdquoБележки върху езика на Станиславовия чети-минейldquo от Боряна Велчева) Последните две статии в сборника обсъждат проблематиката на електронното издаване на славянски ръкописи (bdquoЕлектронни инструменти за обработката на средновековни славянски текстовеldquo от Анна-Мария Тотоманова и bdquoЕditing the Bdinski sbornik as a Multilayered Realityldquo от Лара Селс и Дейвид Бирнбаум) Ясно е че авторите на статиите в този сборник са успели да обединят разнообразни проблеми и подходи върху този изключително интересен за науката ръкопис

Статиите в сборника които доразвиват тезите от докладите в разгърнати изложения се обособяват в няколко тематични ядра Първите четири статии разглеждат ръкописа като цяло но от различна гледна точка В статията на Иван Добрев bdquoКодекс 1039 от Националната библиотека bdquoСв св Кирил и Методийldquo е представен задълбочен анализ на ръкописа НБКМ 1039 въз основа на вече направеното изследване върху него Авторът се опитва да уточни датирането на възникването на ръкописа чрез приписките като привлича допълнителни исторически данни Той дискутира термина bdquoчети-минейldquo и

1 3 В Е К А Б Ъ Л Г А Р И Я

валидността на термина по отношение на този сборник По отношение на правописа ученият говори за това как всичките петима преписвачи на сборника дават някакви индиректни сведения за историята му И последно И Добрев излага подробно съдържанието на ръкописа съпоставяйки го с това на други подобни сборници на старобългарски и византийски Изключително интересни изводи е направил които до известна степен променят някои от досегашните възгледи върху ръкописа В статията си bdquoБележки върху езика на Станиславовия чети-минейldquo Боряна Велчева показва североизточните черти от XIII и XIV в на статиите в този сборник въз основа на определено предпочитание на морфеми за показателните местоимения Авторката доказва тези черти с помощта на разнообразни примери взети от текстове на които са присъщи мизийски диалекти Явор Милтенов преглежда кодикологическите и текстологическите характеристики на сборника в статията си bdquoБележки върху историята и състава на ръкопис 1039 от Националната библиотека bdquoСв св Кирил и Методийldquo Както самият автор съобщава в статията си той само излага bdquoедна несистемна ексцерпция концентрирана върху определени синонимни редове и лексикални маркериldquo и настоява за по-подробен лексикален анализ с цел уточняването на историята на този сборник Я Милтенов дава общ анализ на лексиката в ръкописа с който показва че НБКМ 1039 не следва един преславски архетипен ръкопис от един оригинален византийски модел а отбелязва че в отделните си статии ръкописът се свързва с разнообразие от повече корпуси показващи различни преводачески решения От тази статия се вижда важността на лексикалния анализ за уточняването на историята на определен текст В статията на Диана Атанасова bdquoСтаниславовият чети-миней и институционализи-раното четене (Особености на състава и ролята на устава)ldquo се разглежда съставът на сборника Авторката установява че съставът (като порядък от текстове) е бил популярен и широко разпространен поради което може да се говори за агиографски канон който се запазва чрез институционализираното четене Така изследователката обяснява предпочитанието на староизводни жития в сборниците независимо кога са възникнали Във втората част на статията си Д Атанасова показва регламентиращата сила на типика върху този тип сборници и връзката на четивата с текстовете от най-ранните служебни минеиСледващите четири статии имат като предмет определена статия (текст) от ръкописа която се анализира по-детайлно В статията на Анета Димитрова bdquoЙоан Златоуст в ръкопис 1039 от НБКМldquo се разглежда мястото на Йоан Златоуст в староизводните чети-минейни състави чрез материала от Станиславовия чети-

миней смятан като примерен за този тип състави В този сборник обаче както става ясно от изследването са включени само три текста свързвани с името на Златоуст които при това не са най-популярните С няколко аргумента авторката ни обяснява кои са причините за този избор от текстове и историята им Мая Петрова-Танева в статията bdquoЖитието на Св Ефросина Александрийска в староизводния чети-миней НБКМ 1039 от XIV вldquo представя част от проучването си върху пространната версия на житието на светицата запазена в южнославянските преписи от ръкописи с календарен състав Авторката ги разделя в две редакции за което дава основание разнообразният лексикален материал Заключението й е че текстът за св Ефросина запазен в НБКМ 1039 е най-вероятно преславски по произход като прави уговорката че по-подробна история на текста може да се реконструира след критическо издаване на гръцкия текст и след съпоставка с текста в друг тип сборник а именно ndash в тнар патерици Цветомира Данова в статията bdquoСлово за Въздвижението на кръста от Андрей Критски по ръкопис НБКМ 1039ldquo прави преглед на първоначалните резултати от анализа си на тнар bdquoтри славянски версииldquo на този текст Авторката взима под внимание гръцкия оригинал и техниките на превода Заключението й е че първата версия на която и текстът в Станиславовия чети-миней принадлежи по лексикално морфосинтактично и словообразувателно равнище подсказва да е направена според нормите на Кирило-Методиевата преводаческа дейност преди да е редактирана по-нататък В статията на Дитер Щерн bdquoDeviations from Literalism Remarks on the Slavic Translation of the Greek Life of Abraham of Qidunldquo (bdquoОтклонения от буквализма коментар върху славянския превод на гръцкото житие на Аврамий Кидунскиldquo) се разглеждат специфичните черти на славянската техника и стил на превеждане Авторът обяснява употребата на изрази или думи които са типично славянски (и запазени в почти всичките преписи) и затова не могат да бъдат разглеждани като елементи от друг незапазен гръцки оригинал От тези сведения Д Щерн заключава че прагматичната преексплицитност и асоциативните клишета са ключ в техниката на превода от гръцки на старобългарски от самото начало Климентина Иванова тук продължава изследването си върху староизводните календарни сборници в статията bdquoСтароизводните календарни сборници в Bibliotheca Hagiographica Balcano-Slavica (BHBS) ndash Допълнения и корекцииldquo Чрез тази статия изследователката иска да насочи вниманието ни към проблематичните моменти в труда си познат като Bibliotheca Hagiographica Balcano-Slavica Така например Кл Иванова отбелязва необходимостта в BHBS да се включват указания за паметта на светците от типиците да се добави информация и за проложните текстове и да се уеднакви терминологията при назоваването на паметниците В статията си тя описва един ръкопис дълго време смятан за руски но всъщност молдовски чрез който установява че и в молдовската книжнина от втората половина на XVI в разделението между староизводните и новоизводните текстове е видимо В статията на Искра Христова-Шомова bdquoСъставът на ранните славянски празнични минеи и чети-сборнициldquo се разглеждат химнографските състави които съответстват на тнар от изследователката bdquoчети-сборнициldquo (които се различават от чети-минеите) Тези химнографски сборници събират минейните (за неподвижните празници) и триодните (за подвижните празници) служби В изложението си И Христова-Шомова доказва чрез анализ на съставите че от най-ранния период е трябвало да съществува такава минейно-триодна книга в България както и във Византия а именно сборник от смесен тип аналогичен на Тържествениците (или тнар чети-сборници) Така авторката обяснява

няколко иначе трудноразбираеми случаи на ръкописи с донякъде отклоняващ се състав (което довежда и до трудности при определянето на типа сборник) Последните две статии са посветени на електронното издаване на паметници от славянската средновековна книжнина и проблемите които възникват при това Лара Селс и Дейвид Бирнбаум представят работата си върху ръкопис GUL408 известен и като Бдински сборник (съхраняван в Гентския университет) който се издава дигитално В статията им bdquoЕditing the Bdinski sbornik as a Multilayered Realityldquo (bdquoИзданието на Бдински сборник като многопластова реалностldquo) се констатира как всяко издание е интерпретация на текст Затова авторите предлагат създаване на тип издание в което са представени разнообразните пластове на текста които дават различни интерпретации към него Те разказват за електронното издание на Бдинския сборник което е разделено в три комплементарни части 1) фототипно издание 2) дипломатическо издание с лингвистични бележки към текста и 3) критическо издание с вътрередова колация на всичките достъпни славянски ръкописи съдържащи същите текстове Благодарение на тези допълващи се три части на изданието различни типове изследвания могат да бъдат приложени върху този ръкопис от XIV в Това издание още е в процес на реализация но се оказва изключително полезно и плодотворно не само за изследването на този ръкопис и включените в него статии но и като теория за електронно издаване в старобългаристиката като цяло В статията на Анна-Мария Тотоманова bdquoЕлектронни инструменти за обработката на средновековни славянски текстовеldquo са описани инструменти за дигитализирането на средновековната славянска книжнина Авторката говори за подходите и проблемите на цифровизацията на славянски сбирки за неяснотата на правилата около цифровизацията на сбирки в различни хранилища за корпусите и шрифтовете (и конвертори) за старобългарския език А Тотоманова по-подробно разказва за електронни инструменти в проекта histdictuni-sofiabg и за самия проект и корпуса му Всичко това ще позволи по-широк кръг от хора да работи в различни насоки с този доста голям корпус средновековни текстове придружени с разнообразни улесняващи работата на изследователя инструменти като старобългарски речник търсеща машина и морфологичен анотатор Сборникът bdquoАгиославика проблеми и подходи в изследването на Станиславовия чети-минейldquo е важен принос към изследването на агиографията - една област която макар и добре разработена в палеославистиката както свидетелства и сборникът все още чака разрешаването на редица въпроси Не само публикуването на изследванията но и проектът за издаването на все още непубликувания ръкопис представляват ценен принос в изследването на агиографията Освен това трябва да се отбележи и безценно полезното описание на самия ръкопис в края То е направено специално за изданието като включва начало и край на всеки един текст към който се прибавени подробни библиографски сведения Така систематизирани тези данни са чудесен помощен инструмент за по-нататъшни изследвания върху агиографските текстове от ръкописа Като цяло статиите предлагат различни подстъпи към изследването на староизводния календарен ръкопис и разширяват посоките на проучването му като привличат и други (включително и по тип) сборници като по този начин осветляват в по-добра степен историята на агиографската книжнина

АМБEР ИВАНОВА

bdquoАгиославика проблеми и подходи в изследването на Станиславовия чети-минейldquo Доклади от международната едноименна конференция ред Д Атанасова УИ bdquoСв Кл Охридскиldquo София 2016

Критически прочити на Станиславовия чети-миней

Национален дарителски фонд bdquo13 века Българияldquo

8Литературен вестник 25-31012017

Редактор на страницата КАМЕЛИЯ НИКОЛОВА

Сцена

Погледът зад обектива преплита съдбата на фотографската фамилия Карастоянови ndash бащата Анастас (1822-1880) и синовете му Иван (1853-1922) и Димитър (1856-1919) с много значителни епизоди в нашата история в продължение на дълъг период от време Христоматийно познати портрети на емблематични личности са останали до днес благодарение на Анастас Карастоянов ndash на Раковски Левски Любен Каравелов Ангел Кънчев Стефан Караджаhellip и на синовете му Иван и Димитър Карастоянови които фотографират Алеко Константинов Иван Вазов Петко и Пенчо Славейкови Мара Белчева Яворов Мина Тодорова Лора Каравелова Петко Каравелов Стефан Стамболов княз Александър Батенберг Иван Шишманов Адриана Будевска и още много държавници бунтовници революционери интелектуалци художници поети артистиПарадоксът на отминаването и завръщането е запечатан във фотографията която съхранява момента като неизменен Всеки миг е безвъзвратно загубен и всеки спомен е новороден

Началото КарастоянИмето на фамилия Карастоянови идва от предшественика Карастоян роден около 1750 г в Самоков когато този планински район на югозападна България бил непрестанно нападан и плячкосван от кърджалийски орди еничари и черкези Мъжете от града - българи и турци се обединили в опълченска дружина за да отбраняват града и семействата си bdquoВ тези сражения изпъкват неколцина храбреци като bdquoкапитанldquo Ангел Лало Бюлкюбаша и Кара Стоян баща на първия български печатар Карастоянов загинал в боя Народът не закъснява да съчини и песни за тези юнациldquo1 По това време синът на Карастоян Никола бил на шестнадесет години

НиколаОще като малък баща му го завел да учи в Рилския манастир bdquoКолко време е прекарал Никола Карастоянов в Рилския манастир не се знае След убийството на баща му при разпра с нападналите Самоков кърджалии той останал без издръжка Тогава бил принуден да работи в манастирската книговезница за да може да продължи учението си Има основание да се допуска че е бил един измежду първите ученици Малкото запазени от него писма са писани с прекрасен полуустав минаващ в бързопис С такова писмо са писани и рилските ръкописни книги от края на XVIII в Изглежда че тъкмо това умение на младия Карастоянов да чертае ясно четливо и стройно буквите на кирилицата е използвано в манастирската книговезнцаldquo2

Никола Карастоянов става даскал за да издържа семейството си При едно пътуване до Белград купува типографска печатарската преса Разглобява я и я пренася през границата в каруца покрита с чаркове за тъкачни станове тъй като по това време не е разрешено в България да се печатат и издават книги Инсталира я в мазето на къщата си и започва да печата тайно и сам да разпространява книгите си обикаляйки села и градове панаири и манастири bdquoПри отпечатването и при пренасянето на книгите той е срещал редица трудности Прави постъпки пред турските власти да получи разрешение за печатане на книги ангажирва и ходатаи но разрешение не получава Едва през 1846 г успява да издействува от самоковския митрополит разрешение за отпечатване на религиозни книгиldquo3

АнастасНикола взел на работа при себе си сина си Анастас bdquoИзданията на Самоковската печатница далеч превъзхождат изданията на Солунската печатница Печатницта на Карастоянов е разполагала с шрифт изработен със завидна за времето си букволеярска технка и с големи графични предимства Безупречни са словослагателската и печатарската техника на Карастоянов Към всичко това ще трябва да се прибавят и големите дарби на Анастас като гравьор илюстратор и художествен оформител ненадминат майстор на българската книга преди Освобождението Тия негови качества принудили баща му да го обяви официално за съдружник В печатаното през 1856 г bdquoНачалное учениеldquo е отбелязана фирмата на печатницата bdquoТипографiа Н Карастояновича и сына его Анастасiа в Самоковldquo4

Текстът е част от изследване документална основа за книга в която историческият разказ се движи едновременно в две полета ndash на фактологията и на фикцията1 Христофоров Асен Самоков Исторически очерк София Издателство на Националния съвет на Отечествения фронт 1962 с 302 Атанасов Петър Начало на българското книгопечатане Наука и изкуство С 1959 с 1573 Василев Марин bdquoПоява и развитие на книгопечатането в Българияldquo - сп bdquoПолиграфияldquo 20114 Атанасов П Начало на българското книгопечатане с 210

През 1862 г Анастас Карастоянов заминава за Белград и купува за печатницата на баща си граждански шрифтове необходими за отпечатване на книги със светско съдържание По същото време избухва бунт срещу турския гарнизон в крепостта Турците бомбардират града а сърбите щурмуват крепостта В тези сражения участва и българската легия на Раковски Левски и Стефан Караджа проявяват забележителна смелост В хаоса на събитията са разпилени и разграбени материалите които Анастас е купил за печатницата Останал без средства в чуждата столица той се хваща на работа в една работилница където реже печати от пиринч за да възстанови загубата и да спечли пари за обратния път Така случайно се запознава с българина Анастас Йованович от Враца тогава управител на двореца на княз Михайло Обренович Макар и официално известен като сръбски фотограф Анастас Йованович (1877-1899) е българин по произход и в началото на творческия си път се подписва като български фотограф Роден в семейство на преселници още като малък Анастас попаднал в откритата през 1832 г в Белград печатница с букволеярна Изобретил метални букви на кирилица с които печатницата не разполагала това спомогнало за издаването на първия сръбски буквар Княз Милош Обренович го изпратил на обучение във Виена През същата 1839 г Дагер направил голямото си откритие Йованович видял фотографиите му във Виена и се вдъхновил от това ново изкуство Снабдил се със собствена Дагерова камера и направил своите първи снимки Оптикът Прокеш организирал негова фотоизложба във Виена През 1858 г княз Михайло поканил Анастас Йованович да се върне в Белград и го назначил на високия пост хофмайстер - bdquoуправител на двора княжескогоldquo В този период той се среща с българския си съименник Анастас Карастоянов Йованович запознава Анастас с усторойството на фотокамерата си модел Voigtlaumlnder която купил във Виена през 1841 г научава го как се работи с нея Самият процес на снимане bdquoдагеротипияldquo изисква експозиция от 10 до 30 минути Това продължително време за заснемане се дължало на ниската светлосила на обектива с бленда 114 Първоначално Йованович работел с камера Voigtlaumlnder но с обектив Petzval Изображението се получавало върху метална пластина но от нея не било възможно да се извади позитивно копие По-късно той си набавил за камерата Voigtlaumlnder обектив на Voigtlaumlnder който се монтирал в камера с мях Изображението се запечатвало върху плака покрита с фоточувствителен колоиден разтвор Така след обработка на плаката той започва да копира многобройни позитивни изображения bdquoА Йованович урежда в една от стаите на двореца фотоателие където Карастоянов започва опитите си Благодарение на голямата си изобразителна култура и на художническите си дарби скоро постига успехи и става придворен фотограф

В ателието 1863 г Автопортрет на Анастас Карастоянов Архив Национална библиотека C 750

След като се установява в Белград Анастас взима при себе си съпругата си Виктория и децата си Мариола Иван Димитър и Анка По това време той посещава редовно кръчмата bdquoКод српске крунеldquo където се събира българската емиграция Сближава се с момчетата от Втората легия съчувства им когато политическата ситуация в страната се преобръща и отритнати изгубили надежда те скитат бездомни и гладни в чуждия град Дава им подслон и прехрана в своя дом bdquoВ началото на 1867 г в хотел bdquoСрпска крунаldquo - център на революционната емиграция в Белград се възобновява българкият комитет под председателството на Каравелов Веднага след това с оглед на по-голяма конспиративност седалището на комитета се премества в къщата на фотографа-революционер Анастас Карастоянов (пристройки

от нея съществуват и досега до Съборната църква в Белград) () В гостоприемния дом на Карастоянов живее и един странен монах (известен като Мертирие) който по поръка на комитета кръстосва България с агитаторска и разузнавателна цел Пак тук пристигат и се срещат пратеници на чети от различни краища на България Живеят на квартира Левски Ангел Кънчев Панайот Хитов и дядо Илю () През 1867 г в Белград се създават български въоръжени отряди В така наречената Артилерийска школа в която се подготвяли сръбски кадрови офицери са приети и около 200 българи доброволци и са обучавани в теоретични и практически занятия (стрелба фехтовка езда) военни правилаldquo5

Сръбският княз вижда в българските доброволци подкрепа за предстоящите военни действия и възлага обучението им на сръбски офицери В новата легия постъпват оцелели членове от четите на Панайот Хитов и Филип Тотю младежи прехвърлили се от България както и от българската емиграция в Румъния Поради обрат в политическите интереси на Сърбия войната с Турция не е обявена Втората българска легия става ненужна на белградското правителство и през 1868 г е разпусната а участниците в нея - изгонени от Сърбия В същата година е убит княз Михайло Обренович Анастас вече не е придворен фотограф По същото време Анастас Карастоянов фотографира Левски по негово желание bdquoходящldquo - с решително изражение в четническа униформа с пушка в едната ръка и сабя в другата Камерата го е уловила в крачка Ако приемем че това е първият запечатан момент на човешка фигура в движение в българската фотография той отразява тази първа крачка като жест който нарушава статичната поза на многовековно полусънно състояние Един човек започва да крачи за първи път след десетилетия сънПо време на тези събития големият син на Анастас Иван е около тринадесетгодишен Повлиян от патриотичния патос обхванал и гостите и обитателите на дома той настоява да бъде фотографиран в облекло на четник Фотографията напомня тази на Левски - същата поза ръката на дръжката на сабята същият калпак с лъвчето сериозното и решително изражение същият килим същият парапет зад фигурата bdquoВ репортажно-реалистичен стил са и снимките подписани от Стоянович които слагат началото на първата официална репортажна фотография Възможността да опита този раздел на фотографията му се отдава по време на честването на 50 години от Второто сръбско въстание през 1865 Фотографирането на хора в движение по това време е било голям почти нерешим проблем който често е обезкуражавал фотографа (hellip) Стоянович прави репортажни снимки и от други събития изтеглянето на турските войски от крепостта в Белград (1867) заминаването на княз Михаил на посещение при султана в Цариград (1867) и в Сръбско-турската война (1876) С тези си снимки той е определен от изследователите на сръбската фотография като първия сръбски фоторепортерldquo6

Вестта че руският цар Александър II е обявил с манифест война на Турската империя през април 1877 г събужда отново надеждите на българите в Сърбия Анастас и семейството му следят новините със затаен дъх bdquoКогато се обявява освободителната война още в първите дни Анастас Карастоянов въпреки завидното си положение на най-добър фотограф напуска Белград и се озовава със сина си Иван в Свищов за да помогне на своя народ Той вече е в по-напреднала възраст (55 г) за да участвува като боец но пише на Марин Дринов тогава на служба при руската главна квартира че желае да замине на бойното поле и да работи като военен фотограф заедно със сина си Готов е да снима Плевенските укрепления и други обекти снабден е с bdquoдобри апаратиldquo а синът му bdquoдобър фотограф е учил в Белград и е бил в Австрия разговаря добре немски и доволно французкиldquo7 За съжаление отговорът от Марин Дринов е отрицателен Застъпничеството му е отхвърлено от руското главнокомандване с мотив че имат вече руски и румънски фотографи и не искат български През пролетта на 1878 г Анастас Карастоянов се установява на постоянно местожителство в София и открива голямо фотографско ателие на улица bdquoСамоковскаldquo8 Междувременно са починали голямата му дъщеря и жена му Анастас е съсипан от мъка по тях Семейството вече се състои от баща двама синове фотографи Иван и Димитър и най-малката дъщеря Анка Две години след това през 1880 г Анастас умира на 58 години

(със съкращения)

АННА ТОПАЛДЖИКОВАправнучка на фотографа Иван Карастоянов

Цялата статия може да прочетете в Годишник на НАТФИЗ 2016 който предстои да излезе от печат

5 Боев Петър Фотографското изкуство в България (1856 - 1944) изд bdquoСептемвриldquo С 1983 с 21-226 Галибов Зафер Светлописи (под печат) с 36-377 Боев П Фотографското изкуство с 24-258 Сега ул bdquoГр Игнатиевldquo - ъгъла с пл bdquoСлавейковldquo някога там беше кино bdquoКултураldquo и до него - фотографско ателие

От двете страни на обектива Исторически сведения за фотографската фамилия Карастоянови

Литературен вестник 25-31012017 9

Това е младият по онова време асистент по стара история Гаврил Кацаров който проявява страстта си към политическата философия на античността чрез този първи превод на новобългарски на важното Аристотелово съчинение4 През първата половина на на ХХ век у нас се появява само още едно Аристотелово съчинение Поетиката на Аристотеля в превод и с коментар от Кръстьо Генов и Петър Радев Техният труд стига до читателите в две издания през 1943 и 1947 г5

Два университетски стожера на аристотелизма проф Александър Ничев и проф Ради Радев

Само две години след публикуването на второто издание на първия български превод на Поетиката младият по онова време асистент по класическа филология Александър Ничев публикува критична рецензия за него Тя е озаглавена Едно тълкуване на Аристотеловата bdquoПоетикаldquo у нас6 Реакцията на младия преподавател в сп Септември впечатлява с това че в критичния й фокус попада не преводът а коментарът на текста Според рецензиращия млад учен концепцията на коментара към превода е прекалено хетерогенна и даже еклектична а както може и да се очаква ndash според него тя не е достатъчно идеологически марксистко-ленински издържана Да отбележим че годината е 1949 В хилядолетната история на опитите да се преведе и осмисли Аристотеловата или изобщо гръцката философска понятийност на (старо)български това е единствената публикувана критична но не и отрицателна рецензия за преводачески версии предложени от други Освен това в критичния отзив на преподавателя по старогръцка литература в Софийския университет накратко са очертани контурите на неговите предложения за превеждането и интерпретирането на Поетиката През следващите няколко десетилетия Александър Ничев превежда множество важни произведения на старогръцката литература но основен изследователски проблем за него остават Поетиката и Реториката на Аристотел Посвещава им стотици страници в статии и студии на български и руски най-много на френски но и на немски английски гръцки и италиански език Двете му дисертации са посветени на Аристотеловия анализ на атическата трагедия и преди всичко на Софоклевите шедьоври като са защитени и публикувани у нас но на френски език7 А неговият превод на За поетическото изкуство излиза през 1975 г8 цели 26 години след като е хвърлил ръкавица за преводачески двубой към предишната двойка преводачи и коментатори Преводът на проф Ал Ничев на Реторика е публикуван през 1986 г9 и с това той изпълнява обещаното и заявеното от него още през 1949 г В годините на държавния социализъм излиза само още едно съчинение на Аристотел на български език За душата което е публикувано през 1979 г в поредицата bdquoФилософско наследствоldquo на bdquoНаука и изкуствоldquo в отличен превод и коментар на д-р Марко Марков и със студия от дългогодишния преподавател по антична и средновековна философия във ФФ на Софийския университет ndash проф дфн Ради РадевАристотелознанието у нас през втората половина на ХХ век до началото на тнар bdquoдемократични промениldquo през 1989 г достига до тези три превода но има ред значими интерпретаторски постижения благодарение на разностранната преподавателска и издателска работа на проф Ничев във ФКНФ и на проф Радев във ФФ Някои от техните запомнящи се анализи са били представени първоначално като кандидатски (както се казваше тогава) и докторски дисертации а след това публикувани и като книги10 За да разберем величината 4 Аристотел Атинската държавна уредба С 1904 Българска библиотека 5 превод коментар и предговор Гаврил Кацаров Факсимилно преиздадено в Гаврил Кацаров Избрани съчинения Том ІІ съставител доцд-р Петър Делев УИ bdquoСв Климент Охридскиldquo С 2004 803-899 Трето електронно издание httpsprojectoriacomproductproductpath=59ampproduct_id=525 Поетиката на Аристотеля Превод и коментар Кръстьо Генов и Петър Радев С 1943 1947 Второ поправено и допълнено издание Книгоиздателство bdquoХемусldquo6 Кръстьо Генов и Петър Радев Поетиката на Аристотеля Пълен превод от старогръцки с критичен увод и бележки Второ поправено и допълнено издание София Хемус 1947 156 с В Септември ІІ2 153-157 (рецензия)7 Lrsquoeacutenigme de la catharsis tragique dans Aristote Sofia 254 p Eacuteditions de lrsquoAcadeacutemie Bulgare des Sciences1970 La catharsis tragique drsquoAristote Nouvelles contributions Sofia 175 p Eacuteditions de lrsquoUniversite de Sofia 8 Изд bdquoНаука и изкуствоldquo9 Изд bdquoНаука и изкуствоldquo10 Особено впечатляващи са изследванията на проф Ради Радев за Философа и неговата хилядолетна традиция Вж Материалистически положения в гносеологията на Аристотел С 1961 bdquoНаука и изкуствоldquo Из историята на арабската философия С 1966 bdquoНИldquo Критика на неотомизма С 1970 bdquoНаука и изкуствоldquo История на античната философия С bdquoНаука и изкуствоldquo част І 1981 част ІІ 1983 Латинският

особено на направеното от проф Ради Радев трябва да се посочи едно обстоятелство от 1956 до 1987 г повече от 30 години не е била обявявана аспирантура по антична и средновековна философия във ФФ на Университета По времето на социализма изучаването на античната философия беше пренебрегвано а на средновековната и ренесансовата ndash почти невъзможно Приоритети бяха новоевропейската немската класическа и разбира се марксистко-ленинската философия Въпреки всички политически ограничения идеологически табута и интерпретативни императиви проф Радев успяваше да изнася незабравимо сериозни и безкомпромисно неидеологизирани лекции по антична средновековна и ренесансова философия както се наричаше курсът тогава Издаде две разновидности на учебник и една антология по антична философия една антология по средновековна философия и цяла поредица от книги за аристотелизма в елинистическата схоластическата класическата арабска и еврейската традиция Разбира се венец на това промисляне на перипатетическата парадигма през хилядолетията е книгата му за откриването на нейната неувяхваща новост във философията и богословието на неотомизма Да книгата е озаглавена Критика на неотомизма но годината на издаването й е 1970 Поради това академичното наследство на проф Радев може да бъде оценено като най-висше проявление на изкуството на възможното в идеологическата матрица11

Последният четвърт век В първите години на новата историческа и политическа епоха в България която започна през есента на 1989 г у нас се завърнаха трима млади учени току-що завършили следването си в университети в които традициите на изучаването на античността и класическите езици винаги са били на завидно ниво През 1988 г Иван Христов завърши следването си в университета в Ленинград днес Санкт Петербург и стана първоначално изследовател във Философския институт в БАН а после и университетски преподавател През 1991 г възпитаникът на Хумболтовия университет в Берлин Анастас Герджиков се включи в преподавателската колегия на специалност bdquoКласическа филологияldquo а две години след това към нея се присъедини и Николай Гочев завършил езикознание в Атинския университет На тях тримата българските читатели дължат най-многобройните и най-издържани преводи на Аристотел публикувани през последния четвърт век у нас Иван Христов се посвети на методичното и стриктно превеждане и коментиране на шестте логически трактата от Органона12 но и на изучаването и превеждането на светите Отци на православието Изданието на Политика от 1995 г обогати знанията за античността и за историята на политическата философия от древността до днес Преводът на Анастас Герджиков е бил обсъждан почти дума по дума с проф Богдан Богданов авторедактиран е и е преписван три пъти на пишеща машина от преводача допълнен е с пребогат индекс и солиден коментар13През 90-те години на миналия век до нашите читатели достигнаха и първите преводи на български

Аристотел С 1982 Партиздат Съставителство на приложението Ради Радев Превод Лидия Денкова Румен Даскалов Маргарита Кискинова Аристотел С 1988 изд bdquoНародна просветаldquo Съставителство на приложението Ради Радев Превод Марко Марков и Теменуга Ангелова Аристотел Историческата съдба на неговата философия УИ bdquoКлимент Охридскиldquo С 198911 Вж много по-подробно в тематичния брой посветен на неговата 80-а годишнина Спомени и размисли за проф Ради Радев В сп Философия 42011 12 Аристотел Категории Превод встъпителна студия и коментар Иван Христов С 1992 г Изд bdquoНаука и изкуствоldquo Фондация Отворено общество Второ изд в двуезичното издание на ОРГАНОН част 1 bdquoЗ Стояновldquo С 2008 Аристотел Аналитики Т I С 1997 ИК bdquoХр Ботевldquo съдържа За тълкуването и Първа аналитика Превод предговор коментар и библиография Иван Христов Второ изд в двуезичното издание на ОРГАНОН част 1 bdquoЗ Стояновldquo С 2008 Аристотел Топика Превод и коментар Иван Христов С 1998 г Изд bdquoЗ Стояновldquo Като приложения съдържа статии на Лео Елдърс А Фрагщайн Сузан Мансион Дж Е Л Оуен дьо Патер Солмсън и Корнелия Йохан де Фогел Второ изд в двуезичното издание на ОРГАНОН част 2 bdquoЗ Стояновldquo С 2009 За повечето преподавателски академично-полемични и преводаческо-издателски заслуги на колегата вж ldquoЗа битието се говори в множество значенияhellipldquo или за 50-годишния юбилей на Иван Христов В Литературен вестник бр 10 23-29 март 2011 г httpwwwbsphorgmembersfilespub_pdf_1195pdf13 Аристотел Политика Превод Анастас Герджиков Изд Отворено общество С 1995 Предговори на Богдан Богданов и Олоф Гигон

на Физиогномика и Никомахова етика както и нова преводаческа версия на Атинската полития14

През първите години на новото хилядолетие преводаческата и издателската активност у нас създаде истински паметници на книжнината и огромното поле на чакащите превод творби от античността и Средновековието започна да се смалява Епохалният първи превод на Метафизика осъществен от Иван Христов и Николай Гочев през 2000 г продължи традицията на християнска Европа която в нашата езикова среда е възникнала преди почти 1150 години ndash при превода на Библията и на основната богослужебна литература св Методий и св Кирил св Климент и св Наум са превели най-важната в терминологично отношение лексика по един начин но от кореспонденцията между българските владетели и римските папи тази лексика е навлязла и в друга езикова формa За съсъществуването на старобългарските и латинските варианти на превод на гръцките философски и богословски понятия не от вчера а през последните 1150 години вж Отговорите на папа Николай І до допитванията на българите направено от княз Борис І ноември 866 г15 Работата на Николай Гочев върху превода за първото публикуване на Метафизика минава през четири авторедакции от 1996 до 2000 г и в съвместно понякога много оспорвано обсъждане на почти всяко изречение Петата редакция на превода и на коментара към него беше направена от колегата-аристотелист Анастас Герджиков през пролетта на 2000 г непосредствено преди появата на текста който беше редактиран и художническо-полиграфски полиран от издателство bdquoСОНМldquoПреди десет години работихме съвместно с д-р Димитър Илиев и д-р Владимир Маринов върху превода на двата трактата За небето и За възникването и загиването и по отношение на заглавието на втория текст двамата колеги се обединиха около думата bdquoзагиванеldquo като много по-съответно на гръцката дума φθορά и от гледна точка на онтологията и от гледна точка на филологията16 След първото цялостно издание на Метафизика и след двата трактата за първата философия и космологията на Аристотел се появиха три тома от мащабния проект на проф Иван Христов и изд bdquoЗахарий Стояновldquo за двуезично издаване на аристотеловия Корпус ndash двете части от тома на Органон и Физика17 Имаме вече превод и на т нар bdquoсреднаldquo реторика псевдо-Аристотел Реторика към Александър18

Аристотелознанието у нас през тези 16 години укрепна с ценни три книги на Николай Гочев POIHSIS Класически и съвременни опити по теория на старогръцката литература Том І Аристотел и Хегел19 изследването на Камелия Спасова върху Реторика на Аристотел и Федър на Платон Събитие и пример у Платон и Аристотел20 последен в този ред но всъщност най-авангарден и вписан в съвременните дебати на континента е философско-политическо-драматургичният анализ на Боян Манчев в Логика на политическото21

14 Аристотел Физиогномика С 1998 г Превод и послеслов Хари Паницидис Изд ЛИК и Вермеер Второ изд ЛИК 2006 Аристотел Атинската полития С 1993 изд Христо Ботев превод Цветана Панициду и Хари Паницидис Предговор и коментар Хари Паницидис Аристотел Никомахова етика С 1993 г Изд ГАЛ ndash ИКО Превод Теменуга Ангелова ред Искра Генчева Научна редакция и коментар Ради Радев15 Стъкми за издание и преведе Д Дечев С 1922 г Печатница на Армейския военно-издателски фонд Фототипно издание 1998 г ИК bdquoРодинаldquo16 Аристотел За небето За възникването и загиването Превод бележки и индекс на За небето - Димка Гочева превод бележки и индекс на За възникването и загиването - Димитър Илиев Ред Владимир Маринов Послеслов Мария Николова Встъп студия и библиография Димка Гочева С СОНМ 2006 г 17 Том II част I Физика Превод и предговор Цочо Бояджиев С 2012 bdquoЗ Стояновldquo Предговор и бележки Иван Христов18 Превод Георги Гочев ред Николай Гочев Библиотека bdquoДЕЛОСldquo С 2004 СОНМ 19 Гочев Николай С 2004 bdquoСонмldquo20 Спасова Камелия С 2012 Фондация bdquoЛитературен вестникldquo21 Манчев Боян С 2012 Фондация за хуманитарни и социални изследвания изд bdquoИзток-Западldquo

Аристотелизмът у насот стр 1

Сн Радослав Чичев

10Литературен вестник 25-31012017

Първа книга

ЛВ публикува откъс от превода на Владимир Маринов наbdquoНикомахова етикаldquo от Аристотел който се очаква да

бъде публикуван тази година от издателството на Нов български университет

1 Смята се че всяко изкуство и всяко изследване а също и всяко едно действие или избор са насочени към постигането на нещо добро Затова и хубаво са нарекли доброто онова към което е насочено всичко Но очевидно има известна разлика в целите Защото едните са дейности а другите ndash някакви дела наред с дейностите и там където се поставят определени цели отделно от действията делата съвсем естествено се приемат за по-добри от дейностите И понеже има много действия знания и изкуства много се оказват и целите цел на лечителството е здравето на корабостроенето ndash корабът на военното изкуство ndash победата а на знанието да се управлява домът ndash богатството При всички работи от този род които са подчинени на едно определено умение ndash така както на ездата да речем са подчинени изработването на юздите и останалите работи отнасящи се до сбруята а тя и всяка друга военна дейност са подчинени на военното изкуство по същия начин и останалите са подчинени на други ndash та при всички тях целите на главните са за предпочитане пред тези на подчинените тъй като заради тях се преследват и останалите И няма никакво значение дали целите на тези действия са самите дейности или нещо друго покрай тях какъвто беше случаят със споменатите знания2 Ако сред целите на нашите действия наистина има една която желаем сама по себе си а всички останали желаем заради нея и ако не всичко избираме заради друго (защото така това продължава наистина до безкрай откъдето и стремежът ни излиза напразен и безсмислен) ясно е че именно тя би била доброто и най-доброто Тогава има ли знанието за нея голяма тежест и в живота и дали подобно на стрелци щом имаме заложена мишена бихме уцелили по-добре това което трябва Ако е така нека се опитаме да схванем в най-общи линии какво изобщо е това добро и на кое знание или умение принадлежи Би ни дошло на ума че то принадлежи на най-главното и основополагащото А такова по всичко личи е свързаното с делата на града държава защото то нарежда какви знания са нужни в градовете и кои и докъде отделните хора трябва да изучават Освен това виждаме че са му подвластни и най-ценените умения като това да ръководиш войската да управляваш дома и да говориш пред хора Та щом това знание си служи с останалите и също така налага със закон какво следва да вършим и от какви дела да се въздържаме то неговата цел би съдържала целите на останалите и следователно би представлявала доброто за хората Защото дори да е една и съща за отделния гражданин и за целия град все пак много по-велико и съвършено изглежда да се постигне и пази целта на града държава доброто и за един-единствен човек е нещо мило но за общност и за градове е нещо далеч по-красиво и божествено Значи изследването ни влече към тези работи и е някак свързано с делата на града държава()7 Нека се върнем пак на въпроса bdquoКое всъщност е търсеното доброldquo Защото то се явява различно във всяка дейност и изкуство едно ndash в лечителството друго ndash във военното изкуство трето ndash при останалите Та какво е доброто на всяко от тях Нима не това с оглед на което се прави всичко останало В лечителството това е здравето във военното изкуство ndash победата в строителството ndash къщата в друга област ndash нещо различно но във всяко действие и избор това е целта хората вършат всичко останало именно с оглед на нея Ето защо ако във всички неща които правим е налице определена цел постижимото добро би била именно тя а ако са повече ndash въпросните целиТака следвайки своя ход обсъждането ни се върна в изходното положение Нека обаче се постараем да му придадем още яснота След като целите се явяват много и в името на една от тях избираме друга (например богатство музикални инструменти и изобщо всякакъв вид средства) ясно е че не всички цели са съвършени докато най-доброто ни се вижда нещо съвършено Така че ако има само една съвършена цел тя би била търсеното добро а ако са повече ndash най-съвършената измежду тях Това което преследваме заради самото него наричаме по-съвършено от онова което гоним в името на друго а това което никога не се избира заради друго е по-съвършено от нещата които избираме и заради тях и заради друго Изобщо съвършена е онази цел която се избира с оглед на самата нея и никога заради друго А за такава в най-висша степен се смята щастието избираме го винаги заради него и никога заради друго докато почит удоволствие ум и добродетел избираме както заради самите тях (бихме ги избрали дори от тях да не произтичаше нищо) така и в името на щастието тъй като вярваме че с тяхна помощ ще бъдем щастливи Обратно никой не избира щастието заради тези неща нито пък заради което и да е другоИзглежда че до същия извод ни води и самодостатъчността доколкото съвършеното добро е по всеобщо мнение самодостатъчно Под bdquoсамодостатъчноldquo нямаме предвид единствено нужното на отделния човек

за да води самостоятелен живот но и необходимото на родители деца жена и въобще близки и съграждани понеже човек е по природа същество което

обитава град държава Разбира се трябва да установим някакъв предел и в това ако се разпрострем до предците потомците и близките на близките това продължава до безкрай Но тази работа нека оставим за по-нататък ndash засега приемаме че самодостатъчното е това което прави отделния живот предпочитан и неизпитващ нужда от нищо А такова мислим че е щастието и освен това го смятаме за най-предпочитано от всички неща без да го броим за едно от тях ако го слагахме в общия брой очевидно то щеше да става по-предпочитано с добавянето и на най-малкото добро тъй като добавеното се оказва добро в повече а от добрите неща винаги за предпочитане е по-голямото Само че щастието се явява нещо съвършено и самодостатъчно тъкмо поради това че представлява крайна цел на всичко което правимТвърдението че то е най-доброто нещо може би изглежда предмет на всеобщо съгласие но е желателно да се каже още по-ясно какво всъщност е щастие Това сигурно би се получило ако вземем делото на човека Защото също както при флейтиста скулптора занаятчията и въобще при всеки комуто е отредено някакво дело и действие се смята че доброто и хубавото са в самото дело по същия начин би трябвало да мислим че е и при човека в случай че наистина му е присъщо определено дело Но дали строителят и обущарят имат собствено дело и действие а човекът няма ами е по природа без свое Или някой би казал че както при окото ръката крака и всеки един орган изобщо се забелязва особена функция така и при човек е налице известно дело различно от всички тях Но какво в действителност би било то Защото живеенето ndash по всичко личи ndash е нещо всеобщо споделяно и от растенията докато в случая се търси свойственото на човека Значи се налага да отстраним живота подчинен на храненето и растежа След него идва този свързан със сетивната дейност но и той изглежда се споделя от коня вола и всяко друго животно Остава един живот свързан с действието на притежаващото разум Но и то в един смисъл е подчиняващото се на разума а в друг ndash това което наистина притежава разум и мисли Та след като и за този живот се говори двояко следва да го приемем във второто значение ndash като разумна дейност тъй като то се смята в по-голяма степен за главноНо ако присъщото на човека дело представлява дейност на душата в съответствие с разума или не без него и ако твърдим че едно и също по рода си дело е присъщо едновременно на даден вид човек и на добрия му представител (например на китариста и на добрия китарист) и че това важи безусловно за всички като към делото се добавя превъзходството по добродетел (нали работа на китариста е да свири на китара а на добрия китарист ndash да свири добре) та ако това е така то доброто за човека се оказва дейност на душата в съответствие с добродетелта а в случай че добродетелите са повече ndash в съответствие с най-добрата и най-съвършената от тях Да добавим също и bdquoза цял животldquo тъй като една птичка пролет не прави нито пък един-единствен ден ndash по същия начин един ден или кратък период от време не правят никого щастлив и блажен()8 С тези които твърдят че щастието е добродетел или определен вид добродетел нашето говорене е в съгласие нали от добродетелта зависи дейността в съответствие с нея Но сигурно има не малко значение дали предполагаме че най-доброто се открива в притежаване или в употреба в предразположение или в дейност Защото дори да е налице предразположението може и да не произведе нищо добро също като при спящия или човека който по един или друг начин остава бездеен докато в случая с дейността това е невъзможно човек по необходимост ще действа и при това ще действа добре И точно както в Олимпийските игри се увенчават не най-достойните и силните а тези които се състезават (победата постигат тъкмо някои от тях) така и хубавите и добри неща в живота стават достояние на хората които действат правилно()13 При положение че щастието представлява определена дейност на душата в съответствие със съвършената добродетел би следвало да изследваме добродетелта тъй като по този начин вероятно бихме разгледали по-добре и самото щастие Освен това се смята че човекът който истински се занимава с делата на града държава се е погрижил най-вече за добродетелта ndash нали желанието му е да направи гражданите добри и послушни пред законите като за пример в това отношение ни служат законодателите на критяните и лакедемонците както и разни други като тях ако наистина е имало такива Та щом това изследване е част от знанието свързано с делата на града държава очевидно то би съответствало на първоначалния ни замисъл А че ни предстои да изследваме човешката добродетел е ясно все пак търсехме доброто и щастието за човека Под bdquoчовешка добродетелldquo ние имаме предвид не добродетелта на тялото а тази на душата като за щастието също твърдим че е дейност на душата Но ако това е така ясно е че този който се заема с делата на града държава трябва да има знание за нещата свързани с душата също както и лекарят който ще лекува окото е необходимо да познава цялото тяло Още повече че знанието свързано с делата на града държава е по-тачено и по-добро от лекарското а сносните лекари се занимават дълго и сериозно със знанието за тялото (hellip)

Преводът е направен по изданието Aristotelis Ethica Nicomachea ed J Bywater Oxford Clarendon Press 1894

Преведе от старогръцки ВЛАДИМИР МАРИНОВ

Аристотел Никомахова етика Нищо от Аристотел не е пренебрегнато

Проф емерита Гизела Стрийкер е следвала

и специализирала в университетите в Тюбинген

Хамбург Гьотинген и Оксфорд след което натрупва

десетилетен опит като преподавател по антична

философия в университетите в Гьотинген Харвард

Принстън Кеймбридж и в Колумбийския университет Тя е една от съвсем малкото

в света жени-преводачки и коментаторки на най-важните трактати на

Аристотел Преводът и коментарът й на Първа аналитика е общоприет

Преподавателската й работа е била съсредоточена върху

изучаването на Платон и Аристотел както и на други

гръцки и римски автори Основните й изследвания са върху елинистическата философия (стоиците епикурейците скептиците ndash тяхната епистемология и етика) както и относно всичко в логоса като мисъл и слово По време на тридневната конференция bdquoПредизвикателството

Аристотелldquo представи пленарен доклад на тема Aristotlersquos Three Theories of Argument

Кога разбрахте че философските въпроси Ви вълнуватНе зная никой не ми е казвал дали един въпрос е философски или не

Кой беше първият прочетен от Вас философ Можете ли да опишете Вашите първи впечатленияФридрих Ницше Никак не го харесах и заключих че философията не е за мен

Можете ли да ни кажете какво мислите за този автор днесНе го приемам сериозно като философ

Вие сте човек с опит в преподаването Смятате ли че студентите днес имат интерес към античносттаКакто може да се очаква някои имат а други - не но студентите по философия са склонни да проявяват интерес към античната философия

Смятате ли че темите на античността трябва да бъдат разглеждани в тяхната връзка със съвременните теми Ако да какъв трябва да е методът за тяхното свързванеПо отношение на философията ndash да Опитвам се да обясня защо древните автори са задавали въпросите които са задавали и да се разберат техните отговори Понякога въпросите са същите или подобни на съвременните понякога не са при всички случаи е интересно да сравняваме тяхната ndash често различна ndash перспектива с нашата

Намирате ли в реакцията на студентите че семинарите по античност са bdquoгубене на времеldquoАко са записали дисциплината само защото са били длъжни те могат да го сметнат за загуба на време но студентите с интерес към философията дори и от други области често се наслаждават на часовете посветени на класическите философи

Мислите ли че за Аристотел може да се каже нещо новоЗависи какво се има предвид под bdquoновоldquo Но различни хора в различни времена намират различни текстове от Аристотел за интересни така че те могат да намерят нови аспекти или различните интерпретации

Коя част от философията на Аристотел според Вас е най-пренебрегвана от изследователитеПредполагам че при такъв голям брой учени работещи днес никоя част от запазените Аристотелови произведения не е пренебрегната

Коя част от текстовете достигнали до нас намирате за най-труднаМетафизика книгите Мю и Ню (XIII и XIV)

Въпроси и превод от английски ЗОЯ ХРИСТОВА-ДИМИТРОВА

Литературен вестник 25-31012017 11

Макар интегрирано в Аристотеловия корпус съчинението запазено под заглавието bdquoПроблемиldquo (или bdquoПриродонаучни проблемиldquo) по всяка вероятност не е автентично Въпреки това то е стриктно перипатетическо по дух много голяма част от аргументите без съмнение възхождат към места от автентични Аристотелови съчинения Затова се приема че съчинението е възникнало в средите на последователите на Аристотел и е било многократно допълвано като според някои изследователи развитието му продължава чак до VI в сл Хр В тематично отношение bdquoПроблемиldquo има енциклопедичен характер то се състои от близо 900 отделни проблема под формата на въпроси и отговори разпределени в 38 раздела Повечето от тях имат природонаучен профил включително етическите проблеми често биват отнасяни до физиологични положенияПредложеният тук откъс bdquoВъпроси относно филологиятаldquo не прави изключение Трябва да се има предвид че в случая bdquoфилологияldquo обозначава не толкова науката която днес познаваме под това име колкото един по-ранен смисъл на интерес и склонност към словесните занимания били те художествени или реторически Основният автентичен референтен текст в този откъс е Аристотеловата bdquoРеторикаldquo но също и някои моменти от физическите съчинения на Философа Могат да се разпознаят следите на посткласически лексикални употреби както и влиянието на Хипократовия корпус и на Теофраст

1 Поради какво когато започнат да четат някои веднага биват обземани от сън дори да не искат други пък които желаят да заспят будуват щом вземат книга в ръка У онези хора у които са налични дихателни движения поради студенина на природата им или на течностите на черната жлъчка (а чрез тези течности поради студенината възниква несмлян дихателен остатък) ndash та у такива хора когато мисълта се движи но не познава като се спре върху определен обект тя бива възпрепятствана тъй като другото (дихателното) движение е охлаждащо Затова и такива хора по-лесно заспиват А когато се концентрират върху нещо в мисълта си ndash както се случва при четене ndash те биват движени от затоплящото движение което не се възпрепятства от нищо така щото да не могат да заспятОт друга страна у хора които се намират в естествено състояние когато мисълта им се спре на едно нещо и не се разпилява във всевъзможни посоки понеже е изключително силна спират се и всички останали процеси които се отнасят до въпросната област (седалището на мисловната дейност) и чието отпускане представлява сънят Когато умът се спре и сякаш се умори главата натежава тъй като умът се намира в нея и това предизвиква сън Ала докато душата се движи по природа тя не заспива защото тъкмо тогава е в най-голяма степен жива А пък будуването е причина за живеенето по-скоро отколкото сънят

2 Поради какво словесните спорове действат като упражнения Тъй като са тясно свързани с победа или загуба Те веднага правят хората амбициозни защото те са склонни да продължават да спорят и когато побеждават ndash заради удоволствието и когато губят ndash сякаш за да получат реванш Същото се отнася и до участниците във всяко друго съревнование ndash ето защо тези които се състезават дори когато биват побеждавани често не желаят помирение

3 Поради какво в реторическите слова хората изпитват по-голямо наслаждение от примерите и разказите отколкото от ентимемите Това е така защото хората се наслаждават да научат нещо и то бързо а пък по-лесно научават посредством примери и разкази Защото нещата които те познават са тъкмо такива и се отнасят до частното докато ентимемата представлява доказателство откъм общите положения които познаваме по-зле отколкото частните Освен това ние сме склонни да вярваме повече на онези факти за които свидетелстват повече хора а пък примерите и разказите повече приличат на свидетелства пък и доказателствата чрез свидетели по-лесно се приемат Освен това хората с удоволствие научават подобното а пък примерът и разказаните истории посочват именно подобното

4 Поради какво смятаме че реторът стратегът и търговецът са влиятелни а пък флейтистът и актьорът не са Това е така защото едните притежават сила без стремеж към надмощие (понеже силата им е насочена към удоволствие) а пък другите ndash сила която има за цел постигане на надмощие Тъй като реторът стратегът или търговецът само тогава се смята за добър когато е способен да осъществи целите си а пък влиятелността се състои преди всичко в постигането на надмощие

5 Поради какво се смята че философът стои по-високо от ретора Поради това че единият (философът) обяснява що е несправедливост а другият (реторът) ndash че такъв и такъв човек е несправедлив вторият отговаря че това е тиранинът а първият ndash че е самата тирания

6 Поради какво става така че ако някой си е избрал някакво занимание той понякога прекарва много повече време над него макар че то е лековато отколкото над сериозното както правят например фокусникът мимът или свирачът на сиринкс след като веднъж са избрали такива лековати занимания за разлика от ретора или астронома Дали не е защото някои желаят да се занимават с най-сериозното ала понеже сами на себе си не вярват че ще бъдат способни да го направят та затова не го и вършат Или пък защото всеки в каквото вярва че е най-силен него и избира А каквото захване над него и ще заляга посвещавайки му по-голямата част от деня си за да надмине сам себе си във въпросната дейност Освен това ако някои отдавна са избрали нещо и са свикнали на него вече не са в състояние да преценят кое е по-доброто ndash защото мисълта им е погинала поради лековатите им предпочитания

7 Поради какво когато започнат да четат някои веднага биват обземани от сън дори да не искат други пък които желаят да заспят става така че не могат щом вземат книга в ръка У онези хора у които са налични дихателни движения поради студенина на природата им или на течностите на черната жлъчка (а чрез тези течности поради студенината възниква несмлян дихателен остатък) ndash та у такива хора когато мисълта се движи но не познава като се спре върху определен обект другото движение (дихателното) е възпрепятствано Поради това те по-често заспиват тъй като непрекъснато променят мисълта си ndash защото у тях дихателното движение е по-слабо А когато концентрират мисълта си върху нещо както става при четенето те биват задвижени от дихателно движение което не е възпрепятствано от нищо така че не могат да заспят От друга страна у хора които се намират в естествено състояние когато мисълта им се спре на едно нещо и не се изменя по всевъзможни начини тогава спират и всички останали процеси които се отнасят до въпросната област ( седалището на мисловната дейност) и чието отпускане представлява сънят Защото когато водачът се спре както е например при военния отбой спират и останалите войскови части Тъй като по природа лекото се придвижва нагоре а пък тежкото надолу то когато душата се движи според природата си не заспива ndash защото така стоят нещата с нея Когато пък се спре и сякаш се умори умът започва да се изменя и гъстите телесните течности като се придвижват нагоре към главата предизвикват сън Би могло да ни се стори че четенето възпрепятства заспиването Но будуването не се дължи на размишлението (защото тъкмо тогава душата е в най-голяма степен определена) а по-скоро на изменението защото събуждащи са такива познавателни актове при които душата изследва и се затруднява а не при които съзерцава неизменно Това е така защото първите я карат да бъде неопределена и несигурна а вторите ndash не

8 Поради какво в словесните спорове няма многословие Тъй като в тях силогизмът е само привиден той се разгръща в малобройни слова Ако пък бъде удължен като дойде моментът логическата грешка се разкрива и доверието което е било гласувано на доказателството може да бъде оттеглено

9 Поради какво понякога ни е по-приятно да слушаме разкази концентрирани върху един предмет отколкото такива които се занимават с множество теми Може би защото по-лесно внимаваме в по-разбираеми разкази и с по-голямо удоволствие слушаме тях Тъй като определеното е по-разбираемо от неопределеното единичното на свой ред е вече определено докато множественото е причастно към неопределеното

10 Поради какво изпитваме удоволствие от това да слушаме за неща които не са нито твърде стари нито съвсем нови Вероятно защото не сме склонни да вярваме на онези неща които са прекалено отдалечени от нас а от нещата на които не вярваме не изпитваме и удоволствие А що се отнася до вторите те сякаш все още са ни пред очите та затова не изпитваме удоволствие когато ги слушаме

Преводът е направен по изданието Problemata in Aristotelis Opera ex recensione Immanuelis Bekkeri t VII Oxonii e Typographeo Academico MDCCCXXXVII

Преведе от старогръцки БОГДАНА ПАСКАЛЕВА

Аристотел ПроблемиXVIII Въпроси относно филологията(Problemata XVIII 916b1 ndash 917b15)

Античните текстове трябва да бъдат декодирани

Роберта Бонано е докторантка в Университета в Милано

(Италия) по антична философия В конференцията

bdquoПредизвикателството Аристотелldquo представи доклад

на тема Ammonius on bdquoOn Interpretationldquo a Neoplatonic

Reading on Aristotlersquos theory of Names

Кога разбрахте че философските въпроси Ви вълнуватНа 16 години когато учех в гимназията Имахме три часа философия на седмица в продължение на три години

Кой беше първият прочетен от Вас философ Можете ли да опишете Вашите първи впечатленияПървият текст който прочетох беше Федър на Платон Четохме го по време на часовете през третата година в гимназията Помислих че е написан по много хубав начин като литературен текст Що се отнася до философския проблем в началото не разбрах всичко веднага Изглеждаше ми твърде далече от нас По-късно когато започнах да разбирам по-добре смисъла оцених особено диалектиката като инструмент за философстване

Можете ли да ни кажете какво мислите за този автор в моментаЧета Платоновите текстове в различни възрасти винаги го разбирам по различен начин в зависимост от времето и мисля че това е нормално Днес чета тези текстове по-осведомено и оценявам факта че колкото повече чета толкова повече откривам богатството на неговата мисъл Неговите решения в някои аспекти са много далеч от нашите но смятам че все още можем да научим много от дълбочината и прецизността на неговото обяснение на реалността и на неговата употреба на диалектиката Също така обичам начина по който Платон пише

Вие сте човек с опит в преподаването Смятате ли че студентите днес имат интерес към античносттаНикога не съм преподавала философия нито в гимназията нито в Университета Преподавала съм старогръцки и латински език и литература в гимназията Мисля че студентите могат да имат интерес към античността но трябва да се научат как да я разбират В гимназията (мисля че в университета е различно) учениците често не разбират проблемите на античността и те им изглеждат твърде далечни Античните текстове трябва да бъдат декодирани Поради тази причина ролята на учителя е много важна

Смятате ли че темите на античността трябва да бъдат разглеждани в тяхната връзка със съвременните теми Според мен може да е интересно те да бъдат разглеждани в отношение със съвременните по два начина Съгласно първия начин ние можем да четем античните автори за да разберем как техните проблеми са свързани с тяхното общество с техния вид научно знание с тяхната действителност През подобно сравнение можем да достигнем до осъзнаване на нашето собствено настояще Ние можем да разберем как да четем нашия свят а именно какъв инструмент трябва да използваме за да го анализираме да разберем че нашата интерпретация на един проблем е частична и тн Съгласно втория начин в античните текстове често можем да намерим много неща които са близки до нас поради общата човешка природа и общата гледна точка към действителността

Намирате ли в реакцията на студентите че семинарите по античност са bdquoгубене на времеldquoЗависи от това как говорим за античността Те могат да учат и искат да учат също и от разнообразието на античното мислене Те нямат интерес към ерудицията а към изучаването на нещо което все още е bdquoживоldquo

Въпроси и превод от английски ЗОЯ ХРИСТОВА-ДИМИТРОВА

12Литературен вестник 25-31012017

Николай Гочев

1 За определението на комедията

Един отговор на въпроса bdquoщо е комедияldquo може да се открие в самото начало на bdquoПоетикатаldquo (1447а 13-16) където се казва bdquoСъздаването на епоси и трагическата поезия а също комедията изкуството на дитирамбите и повечето от авлетиката и китаристиката всички те оказва се са подражанияldquo

Така е посочен родът на комедията ndash подражанието така че тя е вид на рода bdquoподражаниеldquo Оттук се разбира че смешното може да съществува и извън комедията ndash защото ако ние разсмеем някого със собствените си думи и действия смешното ще е налице но комедия няма да има тъй като не е имало подражание Но родът все още не е определение и поради това не съобщава същността на нещото доколкото то е различно от други в същия род В bdquoПоетикатаldquo има пример за това как се известява същността на един поетически вид ndash това е определението за трагедия в 1449b 24-26 (гл 6) То е както се казва там bdquoопределениe на същносттаldquo ndash ὅρος τῆς οὐσίας

В запазения текст няма толкова точно определение за комедия макар че авторът обещава да говори за нея както и за епоса по-подробно впоследствие (Περὶ μὲν οὖν τῆς ἐν ἑξαμέτροις μιμητικῆς καὶ περὶ κωμῳδίας ὕστερον ἐροὓμεν ndash 1449b 22) И все пак ще се опитаме да извлечем Аристотеловите мисли за комедията и смешното от наличните му изказвания в текста на bdquoПоетикатаldquo

2 Комедията ndash изобразяване на bdquoпо-лошитеldquo Пародията

Всички поетически видове доколкото са подражания подражават на характери в действие а характерите се отличават най-явно (като противоположности) по доброделта и липсата й Впрочем характерът може да бъде изобразен донякъде и със средствата на изобразителните изкуства ndash има пример за художниците в който се казва че Полигнот създавал образи които изглеждали на хора превъзхождащи по добродетел днешните (тоест средните) някой си Павсон обаче ги изобразявал като по-лоши тоест рисувал нещо като карикатури (1448а 5-6) Но драмата е по-съвършен начин на изобразяване защото за характера е естествено да се движи а тя чрез действието си изобразява движение В поетическите изкуства в един момент се появили пародиите и се споменава името на техния откривател ndash Хегемон от Тасос и някой Никохар който бил съчинил bdquoДейлиадаldquo която със самото си заглавие ни подсказва че трябва да е била поема в хекзаметри пародираща bdquoИлиадаldquo (1448а 12-13) Такава пародия би трябвало да се определи като комическо подражание на вече съществуващи но сериозни поетически произведения където героите се представят като добродетелни и bdquoпо-добриldquo от средните Недостатъкът й може би е съгласно Аристотел че тя подражава на bdquoотделнотоldquo

3 Комедията е драма Въпросът за произхода й

По-нататък се подчертава че комедията е драма и в това Софокъл и Аристофан си приличат като поети ndash иначе ако се мисли за сериозността Софокъл е по-близо до Омир като автор на bdquoИлиадатаldquo (1448а 26-28)

Прави се кратко отклонение за произхода на комическите представления ndash дали са изобретени от мегарците било тези до Атина било онези в Сицилия откъдето бил и Епихарм по-ранен от атинските комедиографи Хионид и Магнес И се привличат аргументи било във връзка с възможността защото при мегарците демокрация е имало по-рано отколкото при атиняните било във връзка с названията ndash че bdquoкомедияldquo идвало от дорийското bdquoкомеldquo (което е предградие или селище в периферията на града) и че изобщо bdquoдрамаldquo е от дорийското bdquoдраоldquo а не от по-употребяваното в Атина bdquoпраттоldquo (1448а 30-1448b 1)

А иначе смехотворна поезия е имало и преди драматическата комедия и това пак зависи от характерите ndash каквито са по характер поетите такива са и техните героиТака че творците с по-благопристоен характер (σεμνότεροι) се насочват към създаване на химни

и възхвали тъй като се интересуват от красиви действия (καλὰς ἐμιμοῦντο πράξεις ) а по-дребнавите (εὐτελέστεροι) се

заемат със стихотворни нападки (подигравки злословия - ψόγους ποιούντες) Това е защото предпочитат да изобразяват действията на по-лошите (τῶν φαύλων) (1448b 25-26) Тази склонност ndash да се изобразява по-доброто или напротив по-лошото в характерите ndash ще създаде видовата разлика на комедията по отношение на трагедията иначе във всичко друго те могат да си приличат

4 Същинското смешно Заслугата на Омир

Стихотворните нападки наречени според употребявания за тях размер bdquoямбиldquo (имало е и глагол ἰαμβίζω) все още не са били поезия защото не са подражание а са по-скоро реторика Тъй като те били насочени винаги против конкретни лица и следователно не били за bdquoобщотоldquo което е самият образ на порочния или неспособен човек а не образът на кое да е отделно взето (историческо) лице Така че било необходимо някой да bdquoизмислиldquo (сътвори) образ на комическо лице и това казва Аристотел е направено от Омир в поемата bdquoМаргитldquo Затова Омир е първият който заслужава да бъде наречен комически поет защото той пръв видял смешното в общото и благодарение на това могъл да измисли комически образ и е въвел смешното в поезията като го е отделил от действителните лица и е избегнал интересуващата се от отделно взетото bdquoпрозаldquo (каквито са историята и реториката) (τὸ γελοῖον δραματοποιήσας) (1448b 28-37) Така bdquoМаргитldquo е станал поетическо откритие аналогично на bdquoИлиадаldquo и bdquoОдисеяldquo (където в различна степен присъства трагическото) и поетите след Омир които са го следвали са се откъснали от химните и подигравателните ямби и са преминали към по-сложните видове bdquoтрагедияldquo и bdquoкомедияldquo (1448b 38 ndash 1449a 5)

5 Театралната форма За историческото й развитие се знае малко

Аристотел не отминава и въпроса за самата театрална форма на комедията ndash откъде се е появила тя Според него тя се е развила на основата на фалическите шествия (ἀπὸ τῶν τὰ φαλλικὰ ἃ ἔτι καὶ νῦν ἐν πολλαῖς τῶν πόλεων νομιζόμενα) каквито впрочем е имало и по негово време И по-точно както трагедията идва от bdquoзапевачите на дитирамбаldquo които са се превърнали в първите отделени от хора актьори така и при комедията първи актьори са се оказали (вероятно) предводителите на фалическите шествия (1449a 7 - 1449a 14)

После се обсъжда историческото развитие на комедията или по-точно това защо то е по-слабо познато от това на трагедията (1449а 38 ndash 1449b 8) Това е поради несериозността й заради която не й обръщали толкова внимание колкото на трагедията и архонтът късно е дал хор а преди това били доброволци Не се знае за маските и броя актьори ndash кой кога ги е въвеждал и променял Фабулите първо се явяват в Сицилия (Епихарм и Формис) а в Атина ndash Кратес който изоставя bdquoямбическата идеяldquo и се заема с речи и фабули (които вече са подражания на общото)

6 Определение за комедия и смешно

В глава 5 се дава кратко определение за комедия свързано с определението на смешното (τὸ γελοῖον 1449а 32-36) Както беше казано и по-рано тя е изображение на bdquoпо-лошиldquo (характери) (μίμησις φαυλοτέρων ) но не напълно порочни или bdquoне порочни във всяко отношениеldquo (οὐ κατὰ πᾶσαν κακίαν) Така че смехът се появява при възприемане на bdquoотчасти пороченldquo характер тъй като напълно порочният би трябвало да създаде по-скоро отвращение bdquoСмешното това е грешка и грозота която обаче е безболезнена и не гибелна така смешното лице е изкривено и загрозено без болкаldquo

7 Комическата фабула

Освен това комедията би трябвало да завършва щастливо както изглежда от казаното в 1453а 32-39 Изходът й е или противоположен за добрите и лошите (спасение за добрите гибел за лошите както в bdquoОдисеяldquo) или щастлив за всички както някой бил представил най-зли врагове като Орест и Егист накрая да се сприятеляват и никой никого да не убива Този последният изход казва Аристотел макар да е употребяван от някои трагици повече подхожда на комедията - не само защото е безболезнен за всички но и защото е смешен тъй като изглежда като пародия на общоизвестния разказ за отмъщението на Орест

Аристотел за комедията и смешното(bdquoПоетикаldquo 1 ndash 5 1447а ndash 1449b 1453а)

Универсално озадачаване философията практика за способността ни за мислене

Д-р Стасинос Ставрианеас е преподавател по философия в

Университета в Патра (Гърция) Защитил е дисертация на тема

Nature and Essence in Aristotlersquos Logical and Biological Works в

университета в Единбург Автор е на множество статии и

студии върху Аристотеловата онтология и логика като основа

за разбирането на природата Преводач и коментатор е на

най-важното в методологическо отношение съчинение за

философията на живото За частите на животните Интересите му са съсредоточени

върху проблемите на метафизиката епистемологията и биологията в античната философия преди всичко

при Платон и Аристотел По време на конференцията bdquoПредизвикателството Аристотелldquo проведена в края на ноември в СУ д-р Стасинос Ставрианеас представи

единствения доклад за биологическите схващания на създателя на Ликейона Неговият пленарен доклад бе на тема The Good the Bad and the Ugly Final Causes and their

Failures in Aristotlersquos Account of Animal Generation и така тази важна сфера от мисловната вселена на Философа не остана

неосветена

Кога разбрахте че философските въпроси Ви вълнуватМисля че всеки от много рано е бил развълнуван и озадачен от въпроси които в крайна сметка се оказват философски Или поне от въпроси които в крайна сметка достигат до някаква сериозен и фундаментален философски проблем Това са въпросите които по някакъв начин са най-важни Въпросът е дали и кога ние разбираме че тези въпроси имат дълга история и са занимавали философите вероятно векове както и дали и кога ние разбираме че съществува метод за формулиране на отговор на такива въпроси чрез претегляне на аргументите за и против с добре дефинирани критерии Според мен те са ме вълнували отрано вероятно като тийнейджър Разбрах обаче че съществува метод за работата с тях метод който ние можем да наречем философски едва когато систематично започнах специализация по философия

Кой беше първият прочетен от Вас философ Можете ли да опишете вашите първи впечатленияПървите философи които прочетох бяха политически философи Маркс Енгелс Кропоткин Бакунин както и съвременни философи в марксистката и анархистка традиция Моето първо впечатление беше че те дават глас на моите собствени мисли и тревоги за света около мен и за моето място в него Първият античен философ обаче който четох беше Епикур Впечатлението беше отново това щастливо чувство и удивление че някой е изразил по много ясен начин отговорите на въпроси които дълбоко са ме озадачавали

Можете ли да ни кажете какво мислите за тези автори днесНикога не съм имал възможността или може би желанието да се връщам към трудовете на политическите философи които бях чел като тийнейджър Винаги обаче се връщам към Епикур Това и днес е нещо много скъпо за мен

Смятате ли че студентите днес имат интерес към античносттаТрудно е да се каже Със сигурност гръцките студенти се интересуват в някаква степен от гръцката античност тъй като получават своето образование в една култура ценяща античността без обаче да са много наясно защо заниманията с нея са важни Така че много често се случва най-умните студенти да се питат каква е ценността от изучаването на една цивилизация или на текстове на едно общество което отдавна е отминало И не е лесно да се реагира на нуждата от задоволителен отговор тук

на стр 15

Литературен вестник 25-31012017 13

Невена Панова

Възможна ли е темата за Аристотел като читател Не Аристотел който доста убедително и влиятелно стои на мястото си като един от първите съсредоточени литературни критици а просто като литературен реципиент който според културната ситуация на епохата помни немалка част от прочетеното и свободно го цитира Tака всъщност издава и собствените си читателски предпочитания като или ги използва като допълнителна аргументация говорейки за други неща или пък просто не успява да ги прикрие Но и още доколко разграничими са тези bdquoремаркиldquo когато се отнасят до различните типове поезия или те са някак по-скоро bdquoсъсловниldquo и представят отношението на автора на философски трактати към поетите изобщо Точно заради този фокус на интереса ни се опитваме да не се занимаваме с bdquoПоетикаldquo и bdquoРеторикаldquo тъй като там Аристотел неизбежно ще говори за поетите неизбежно ще ги разграничава и цитира ще се вчитаме повече в текстове като bdquoНикомахова етикаldquo и bdquoПолитикаldquo В началото обаче все пак един поглед към bdquoПоетикаldquo не можем да пропуснем за да се сдобием именно с въвеждащо определение за това какво е поезията изобщо Става дума за известния пасаж от Девета глава за историята и философията (и поезията) bdquoОт казаното става ясно че задачата на поета е да говори не за станалото а за онова което би станало те възможното по вероятност или необходимост Същинската разлика между историка и философа е в това че първият говори за станалото а вторият за онова което би станало Затова и поезията е по-философска а и по-сериозна от историята защото поетът говори повече за общото (τὰ καθόλου) докато историята ndash за конкретното (τὰ καθ᾽ ἕκαστον)ldquo (Poet 9 1451andashb)1 И така ако се опрем на това твърдение което в контекста на bdquoПоетикаldquo е разбира се много по-дълбоко философски аргументирано (и детайлно доразвито включително при съпоставяне вече и на отделни поетически жанрове на следващите редове) и го разчетем буквално то излиза че поезията а и философията но също така и поезията bdquoв услуга наldquo философията предлагат един общ поглед един универсален ценностен компендиум и то като че ли не само когато става дума за поучителната дидактична поезия а в такава роля може да се озове също героическият епос а и всеки клон на лириката И още макар и при действително по-свободно разчитане горният пасаж легитимира самото общо ползване на поетическото наследство което е така характерно почти без изключение за всички прозаици от епохата на Класиката и следващите времена и философи и историци Рядко и Аристотел извън bdquoПоетикаldquo и bdquoРеторикаldquo се задълбочава върху това у кой точно поет е прочел нещо дори да го споменава поименно (това по-скоро е негов личен моментен жест на историк забежка към конкретното)Да именно като универсално обяснение на което авторът-философ-читател и неговият читател следва да се доверят често в етически хоризонт се явявят общите бележки за поетите като тази за страсттагнева от bdquoПолитикаldquo bdquoако човек смята че го подценяват гневът (θυμός) му избухва по-силно срещу приятелите отколкото срещу чуждите Затова и Архилох с право (προσηκόντως) упреква приятелите си като се обръща към сърцето си (διαλέγεται πρὸς τὸν θυμόν) bdquoЗаради приятелите страдаш тиldquo (Pol VII 7 1328a)2 Поетът в случая той носи името Архилох е цитиран уверено и спокойно като несъмнен авторитет който не може да бъде оспорен въпреки че ямбическият регистър в който Архилох е най-силен понякога трябва да се чете наопаки през ирония дори леко жестока или през горчива самоирония а литературното освен в размера на малкия цитат е още в пестеливото но все пак ясно насочване към вътрешния диалог с духасърцетострастта като контекст на фрагмента въпреки че той е оценен (и така ndash похвален) функционално ndash просто като подходящо формулиранПодобно равно но еднозначно положително обръщане към (очакван) поет Хезиод се открива и на едно друго доста по-ранно място от bdquoПолитикаldquo (Pol I 2 1252b) представящо семейството като първата естествена общност ndash и според Аристотел и според Хезиод bdquo и Хезиод е прав като [в стихове добавка НП] казва (ὀρθῶς Ἡσίοδος εἶπε ποιήσας) bdquoДом най-напред и жена са ти нужни и вол за оранеldquo3 Накратко и паралелно тук може да се помести и следният пасаж от bdquoАтинската политияldquo защото в него също накратко е споменато поетическото наследство на Солон което би могло да се ползва

1 Прев Г Гочев 20162 Прев (тук и на следв откъси от bdquoПолитикаldquo) А Герджиков 19953 Прев (тук и на следв откъси от Хезиод) Ст Недялкова 1988

като извор за политическата му дейност ndash подход широко ползван и от съвременни изследователи а за Аристотел той изглежда дори по-безпроблемен и затова свободно нарежда поезията на Солон сред изворите за съответната реформа (какви са другите не е ясно от прекия цитат но предполагаме че става дума и за поезия отново и за проза) bdquoЧе е станало именно така свидетелстват всички автори пък и сам той [Солон] споменава това в поезията си (αὐτὸς ἐν τῇ ποιήσει μέμνηται)ldquo (Const Ath 12 1)4Разбира се по-ценни са случаите в които Аристотел не само се опира като ги споменава на поетически свидетелства за да легитимира своя теза но вплита цели стихове в аргументацията си в проза защото тогава неговата bdquoвяраldquo в думите на съответния (назован или анонимно привлечен) поет изглежда още по-стабилна Така е конструирано едно място от bdquoНикомахова етикаldquo (Nic Eth I 4 1095b) предлагащо най-ранния за този трактат поетически цитат който принадлежи на Хезиод Темата в съответната глава е правилното разбиране за bdquoпрекрасните и справедливите дела и изобщо за политическите работиldquo5 но постигането на такова разбиране не е лесно то е обвързано несъмнено с правилно възпитание а когато такова отсъства или не оказва резултат на помощ идва именно Хезиод и неразбиращият е подканен дори попринуден ἀκουσάτω τῶν Ἡσιόδου ndash да се вслуша в (и стресне от) следните действително сентенциозни стихове които цитираме и тук за да опоетизираме в известна степен и собствения си текст (bdquoДела и дниldquo 293 295ndash7)

Най-добър е този който сам разбира всичкодобър е също онзи който вслушва се в добър съветА който нито сам разбира нито пък приема присърцесъветите на друг човек е просто безполезен

Дотук два примера бяха от Хезиод и може би вече естествено възниква въпросът Как Аристотел чете Омир Чете го също много разбира се макар и да показва това през препращане към неговия героически епос по-дискретно или по-индиректно особено в bdquoНикомахова етикаldquo на Омир се случва по-често да остава скрит зад един или друг свой стих докато в пасажите които видяхме Хезиод още с името си гарантира убедителността на дадено твърдение Такова макар и само хипотетично и минимално bdquoпренебрегванеldquo на Омир е обвързано с фона на собствения Аристотелов текст който сякаш изисква по-бързо даване на по-универсални примери които най-вероятно са били широко познати и за Аристотеловата пряка публика Така всъщност казваме нещо донякъде противоположно на горното Омир не се назовава винаги не защото не е интересен а защото е по подразбиране познат и то с добра слава затова и няма нужда да се обсъжда като литература той понякога е просто неизчерпаем извор на сведения и сюжети а през тях ndash и на поукиНапример във Втора книга на bdquoНикомахова етикаldquo когато се дискутира силата на етическата добродетел като среда (между два порока) откриваме две последователни препратки към Омир (който остава неназован) веднъж към bdquoОдисеяldquo веднъж към bdquoИлиадаldquo в първия случай има и цитиран стих във втория ndash няма но и на двете места всъщност става дума не за добродетели на характера както е у Аристотел а за отделни дори практически съвети и ситуации но през

4 Прев (тук и на следв откъси от bdquoАтинската политияldquo) Цв Панициду Х Паницидис 19935 Прев (тук и на следв откъси от bdquoНикомахова етикаldquo) Вл Маринов 2016 lthttpbogdanbogdanovnetpdf278pdfgt

А р и с т о т е л к а т о ч и т а т е л н а п о е з и я (без да се брои bdquoПоетикаldquo)

тях е препотвърдена тезата на Аристотел за предимството на средното решение на bdquoпо-малкото злоldquo така че подобни препратки правят текста по-пъстър а така ndash и по-убедителен (и по своеобразен начин приличат на Омировите сравнения които също са по природа bdquoнепълниldquo) Първо се загатва за епизода на раздялата на Калипсо с Одисей и Аристотел цитира съвета на богинята-магьосница за внимателно удържане на корабасала далеч от всички опасности (NicEth ІІ 9 1109a) Малко по-късно е намесено присъствието на Елена в Троя докато

Аристотел всъщност говори за удържането на насладата bdquoС други думи нужно е да изпитваме към насладата същото което старейшините в Троя изпитвали към Елена и във всички случаи да си повтаряме техните думи ако я отпратим по посочения начин ще грешим по-малкоldquo (Nic Eth ІІ 9 1109b) В по-редки случаи Аристотел все пак може да бъде четен като извор за организацията и динамиката на литературния живот такъв случай е следният пасаж от bdquoАтинската политияldquo bdquoХипарх и Хипий поели управлението понеже бил по-възрастен разумен и с качества на политик Хипий го оглавил Хипарх пък бил с весел и влюбчив характер и обичал изкуството (φιλόμουσος) той именно привлякъл Анакреонт Симонид и други поетиldquo (Const Ath 18 1) В случая не можем категорично да кажем че Аристотел споменава съвсем безрезервно поетите по-скоро само посочва че интересът към музическото (те и поетическото) върви с една обща влюбчивост както е при Хипарх и със склонност към игра и веселие те и черта на характера е заниманиетореципирането на изкуство и отчита факта че владетелят (явно ако е със съответстващ характер) може да спомага за осъществяването на тази връзка да стимулира развитието на литературния животЗа музиката като образователен общностен и държавнически въпрос става дума и в следния откъс от bdquoПолитикаldquo в който също можем (контекстуално логично е) да приемем че към музиката се числи и поезията сама по себе си и така разбираме за какви общи цели следва да служат и музиката и поезията но по-тясно откъсът прави впечатление и с междутекстовото заиграване с едно специфично понятие и със съзнанието на автора Аристотел че bdquoкатарсисldquo започва да се оформя като литературен термин за чието разясняване следва да се чете (своеобразна малка автореклама) и специализираният трактат bdquoПоетикаldquo bdquo смятаме че не трябва да използваме музиката само за една цел а за повече ndash и за възпитание и за очистване (какво наричаме очистване (κάθαρσις) ще кажем по-ясно в изследването за поетиката а тук просто използваме това понятие) и трето за забавление ndash за отмора и почивка от напрежениетоldquo (Pol VIIІ 7 1341a)А ако търсим още по-общи и така ndash финални за нас ndash изказвания на Аристотел за поетите ще успеем да открием и такива откъс отново от bdquoНикомахова етикаldquo посветен на по-скоро разточителната щедрост bdquoПо-щедри изглежда са хората които не са спечелили имуществото си сами а са го наследили както защото не познават нуждата така и защото всички ndash подобно на родителите и поетите (ὥσπερ οἱ γονεῖς καὶ οἱ ποιηταί) ndash са по-привързани към създаденото от самите тях (τὰ αὑτῶν ἔργα)ldquo (Nic Eth ІV 1 1120b) Склонни сме тук да разчетем имплицирана темата за поетическото боговдъхновение и дължащия се на него респект към поетите и творците изобщо приравнени в случая с родителите а произведенията са им (като) деца към които те поетите следва да са силно привързани и отговорни а не твърде bdquoщедриldquo и либерални) Всъщност тук сякаш е представена една малко необичайна идея за ценността на собственото авторство оформила се на гръцкия литератрен хоризонт постепенно поради неговия силен устен момент допускащ до късно време едно по-свободно авторство и своеобразно съавторство което сякаш частично се пази и в модела по който Аристотел ползва поетите

Сн Радослав Чичев

14Литературен вестник 25-31012017

Иван Колев

Обичайната идея за философската антропология свързва названието най-вече с имената на Макс Шелер Хелмут Плеснер и Арнолд Гелен при което я разполага времево в първата половина на ХХ век а пространствено - в Кьолн и няколко други немски университета Това разбиране обаче е твърде тясно и исторически некоректно В своята знаменита книга Мястото на човека в космоса Макс Шелер изрично пише че неговото намерение е [само] bdquoда представи един нов [] опит за философската антропологияldquo (Scheler 200811) И това отговаря по-точно на положението на нещатаПърво защото най-много книги по философска антропология са написани не през ХХ век а в bdquoепохата на Гьотеldquo Второ защото философска по съдържанието си антропология можем да открием много преди появата и утвърждаването на названиетоВ почти всяка класическа философия има някаква bdquoфилософия на човекаldquo която дефинира посвоему bdquoсъщността и различиетоldquo на човека Философската антропология обаче е специфична парадигма за изграждане на философия на човека Спецификата се основава на отказ да се приемат редукционистки концепции за човека и в стремеж към концепция за bdquoцялостния човекldquo Защото много философи търсейки различието на човека (спрямо Бога спрямо животните и спрямо всичко останало в света) приемат за същност някаква особеност която не дава възможност да се осмисля целостта на човешкия опит Примерите за такива подходи са изобилни ndash спиритуализми и материализми рационализми и емпиризми прагматизми и психологизми сциентизми и bdquoромантизмиldquo и още много другиСпоред позицията която опитвам да развивам и защитавам най-лаконичното дефиниране на философската антропология гласи следното bdquoфилософската антропология е философия на цялостния човекldquo Дефинитивът bdquoцялостен човекldquo идва от немския израз bdquoder ganze Menschldquo навлязъл в употреба в Германия в средата на XVIII в най-напред в средите на bdquoлекарите-философиldquo или bdquoразумните лекариldquo (bdquodie vernuumlnftige Aumlrzteldquo) като антитеза спрямо bdquoкартезианската медицинаldquo която лекува bdquoтялото без душаldquo [Целе Zelle 2001]Тази идея за bdquoцялостния човекldquo е лайтмотив в една много дълга традиция която според мен започва с трактата За душата (De аnima) на Аристотел и се консолидира от многото десетки негови издания преводи и коментари през вековете от античността до днес Какви са основанията за това твърдениеПърво за да схване и представи спецификата на душата Аристотел специално изобретява нова дума ndash ἐντελέχεια Тази инвенция му позволява да даде основната дефиниция на душата по начин който изключва всеки редукционизъм и дуализъм bdquoдушата е ентелехия на тялотоldquo Второ чрез понятието δύναμις (способност) Аристотел осигурява органично разчленение на душата на множество способности които покриват без остатък целия спектър от човешкия опит Трето чрез ἐντελέχεια и δύναμις Аристотел като bdquoфилософ виталистldquo в контраст с bdquoматематикоцентричния Платонldquo и bdquoреистичния Демокритldquo не противопоставя човешкото същество на другите форми на виталност ndash растения и животни а bdquoекологичноldquo го приобщава ведно с тях в един геоцентричен космосПравотата на Аристотел може да получи потвърждение и подкрепа от обстоятелството че днес когато все по-актуално е диференцирането между човека и изкуствения интелект посредством продължения трансформации и метаморфози на понятията ἐντελέχεια (интенционалност екзистенция) и δύναμις (способности модалности на човешкия опит) имаме достатъчно силен понятиен апарат с който можем да съхраним bdquoдостойнството на човекаldquo Не бихме приписали на изкуствения интелект нито ἐντελέχεια нито способности нито техните близки понятийни деривати По този начин метафизичното място на човешкото същество е по-скоро струва ми се в един bdquoеко-отборldquo с Гея растенията и животните отколкото във футуристичен технополис Човекът както пише Кант в своите Лекции по антропология е Erdwesen (землянин)

Така разбираната философска антропология има четири исторически етапа1 Тематичен който започва със За душата на Аристотел около 330 г пр Хр2 Номинален от появата на термина anthropologia през 1501 г в книгата Anthropologium de hominis dignitate на

Магнус Хунт двойният доктор (медицина и теология) от Лайпциг3 Дисциплинарен в bdquoепохата на Гьотеldquo когато в една и съща година (1772) Ернст Платнер

публикува книгата си Нова антропология а Имануел Кант започва да чете всеки зимен семестър своите Лекции по антропология използвайки за основа раздела bdquoЕмпирична психологияldquo от Метафизика на Александер Готлиб Баумгартен (bdquoбащата на естетикатаldquo)4 Парадигмален започващ с едновременната поява през 1928 г на книгите Мястото на човека в космоса на Макс Шелер и Степените на органичното на Хелмут ПлеснерТрактатът За душата на Аристотел e не само репер за една времева фаза в така очертаната историческа последователност но се утвърждава като субстанциална основа която чрез огромния брой издания преводи и коментари подхранва стабилизира и придава интегритет на bdquoфилософията на цялостния човекldquoПървото мащабно издание на коментарите на De Anima е осъществено в поредицата Commentaria in Aristotelem Graeca (CAG 23 тома) под ръководството на Херман Дийлс в периода 1882-1909 а от 1987 г Ричард Сорабджи ръководи проект на ново по-пълно изданиe което през 2016 г достигна до 104 томаНай-старият запазен коментар е този на Александър Афродизийски (парафраза от около 200 г сл Хр) а най-новият е от 2012 г на Юджийн Гендлин американски философ и психотерапевт Издателите преводачите и коментаторите (често едно и също лице) не само разясняват текста терминологията и идеите на Аристотел но често правят съществени разширения и допълнения на тематикатаАлександър Афродизийски (II-II в) доразвива важната тема за bdquoобщото сетивоldquo Темистий (IV в) акцентира върху това че Аристотел е тематизирал въпроса за метода чрез който философът има достъп до душата Симплиций както смята Сорабджи (или Присциан според преводача Карлос Стийл) през VI в акцентира върху активния характер на сетивата в сетивното познание Коментаторът използва понятието probole което Carlos Steel превежда като projectionНай-детайлният коментар на De аnima е дело на Йоан Филопон (Йоан от Александрия) който живее през VI в и скрупульозно коментира всяко изречение на Аристотел Съвременното издание на коментара е в цели шест тома Йоан въвежда различието между рационални и ирационални способности а също термина bdquoвтора ентелехияldquo През XI в Авицена в своята енциклопедична книга Kitab al-Shifa разглежда способностите йерархично и увеличава интериорността на душата чрез въвеждането на цели пет вътрешни сетива но в противовес добавя и анатомични елементи Следващият век Авероес прави три коментара към De аnima (Голям коментар Среден коментар и Малък коментар) и достига до свой синтез на дефинициите за душата на Платон и Аристотел чрез формулата bdquoдушата е субстанциална формаldquo Коментарът на Тома от Аквино Sententia libri de Anima е направен вероятно през 1267ndash1268 г като ползва латински превод Тома анализира трудния текст за субстанцията от 412а-b на De Anima пояснявайки че акциденталните форми не придават съществуване а само характеристиката на нещото като едно или друго докато субстанциалната форма придава битие (1994 75) Един от най-влиятелните коментари написани през XVI в е коментарът на Филип Меланхтон (1497 ndash 1560) наричан Praeceptor Germaniae (учителят на Германия) сподвижник и продължител на делото на Мартин Лутер Меланхтон се старае да уточни много от основните термини на Аристотел и прави това в полемика с Цицерон Така например обръща внимание че смисълът на ἐντελέχεια е да изрази непрекъснатостта (continua) а не само целта и края (Melanchthon 1542 26) След като представя понятията ентелехия и енергия Меланхтон подробно излага човешката анатомия позовавайки се основно на Гален Анатомичното

допълнение се простира на повече от сто страници и през XVI в книгата се използва като учебник по анатомия в университетите в протестантските земиПървият френски превод и коментар на De Anima e публикуван през 1846 г и e дело на Бартелеми-Сен-Илер (1805ndash1895) Рядко се случва политик да има мащабни и задълбочени академични занимания с древни философски текстове но случаят с Бартелеми-Сен-Илер е точно такъв Неговият opus magnum е един пълен превод на Аристотел в тридесет и пет тома Коментарът на Бартелеми-Сен-Илер е подстрочен но въпреки това е доста подробен и не отстъпва на известните исторически коментари Според критичния и взискателен поглед на Бартелеми-Сен-Илер

Аристотел прави четири основни грешки в трактата De Anima bull не придава на душата статус на субстанция те на

свободна и различна от всичко останало сила bull не намира място за моралните способности на

човека bull не вярва в безсмъртието на душата bull не поставя душата като основа на философията и

науките (1846 XLIII) Не бихме могли да причислим хабилитационния труд Die Psychologie des Aristoteles insbesondere seiner Lehre vom nous poi etikos (1867) на Франц Брентано (1838-1917) към жанра коментар на De аnima но този текст помага да се трансферира латинското intentio на Августин в съвременното понятие за интенционалност което Брентано въвежда няколко години по-късно в книгата си Psychologie vom empirischen Standpunkt (1874) и с това съдейства за неоаристотелианско фундиране на съвременната феноменология и на феноменологичната антропология чиито образцови представители са Макс Шелер и Пол РикьорМартин Хайдегер посвещава на De аnima един от ранните си семинари през летния семестър на 1921 г и опитва да се възползва от δύναμις на Аристотел за едно онтологично обезценяване на Аза което напълно ще се изяви в Битие и време (1927) Според направеното в семинара тълкуване bdquoАристотел разбира Аза като δύναμιςldquo което за Хайдегер ще рече bdquoаз могаldquo (Heidegger-Jahrbuch 3 2007 20) Тези исторически щрихи имаха за цел да представят някои разяснения относно генезиса на метафизичното дефиниране на човека като bdquoмодално съществоldquo (Колев 2011) и изграждането на философска антропология на тази основа (Колев 2013) като повлияни от De Anima на Аристотел и коментарната традиция

ЦИТИРАНА ЛИТЕРАТУРААвицена (1980) Избранные философские произведения Москва Наука Колев Иван (2011) Битие и възможност ДисертацияКолев Иван (2013) Философска антропология Идея генезис етапи София Изток-ЗападШелер М (1991) Мястото на човека в космоса Прев Ренета Килева Изд bdquoЕвразия-Абагарldquo С Alexandre DrsquoAphrodise (2008) De lrsquoAcircme Text grec introduit traduit et annoteacute par MBergeron et R Dufour Paris Vrin Avicenne (1978) La Metaphysique du Shifā Livres I agrave V Paris VRIN Baumgarten Alexander Gottlieb (2004) Metaphysik Uumlbersetzt von Ge Friedr Meier Dietrich Scheglmann Reprints Jena Bartheacutelemy-Saint-Hilaire J (1846) Psychologie drsquoAristote Traiteacute de lrsquoAcircme Paris Librairie philosophique de LadrangeBrentano Franz (1973) Psychologie vom empirischen Standpunkt Bd 1 Hamburg Felix Meiner Ferlag Denker Alfred (2007) Heidegger und Aristoteles Heidegger-Jahrbuch 3 FreiburgMuumlnchen Verlag Karl Alber Kusukawa Sachiko (2006) The Transformation of Natural Philosophy The Case of Philip Melanchthon Cambridge University Press Melanchton Philip (1542) De Anima Commentarius Lugduni apud Seb GryphiumPhiloponus (2005) On Aristotlersquos On the Soul 11-2 London Bristol Classical Press Priscian (1997) On Theophrastus on Sense-Perception bdquoSimpliciusldquo On Aristotlersquos On the Soul 25-12 IthacaNew YorkCornell University Press Scheler Max (2008) Die Stellung der Mensch im Kosmos ndash In Scheler Max (2008) Gesammelte Werke Bd 9 Bouvier Verlag BonnThemistius (1996) On Aristotlersquos On the Soul IthacaNew YorkCornell University Press St Thomas Aquinas (1994) Commentary on Aristotlersquos De Anima Dumb Ox Books Notre Dame Indiana Zelle Carsten (Hrsg) (2001) bdquoVernuumlnftige Aumlrzteldquo Halische Psychomediziner und die Anfaumlnge der Anthropologie in der deutschsprachigen Fruumlhaufklaumlrung Tuumlbingen Max Niemeyer Verlag

De аnima и коментарната традиция като извор и парадигма за философската антропология

Сн Радослав Чичев

Литературен вестник 25-31012017 15

1 Щом възнамеряваме да говорим за етика трябва първо да разгледаме част от коя наука е характерът Можем накратко да отговорим че е част от политиката и от никоя друга Понеже не е възможно някой да се занимава с политика без да е самостоен - искам да кажа - да е достоен А да е някой достоен означава да има добродетели Следователно ако някой желае да постигне нещо в политиката трябва да е с достоен характер И тъй както изглежда изследването на характерите е част но и принцип на политиката И изобщо по мое мнение това изследване заслужено би носило името bdquoполитикаldquo а не bdquoетикаldquoТрябва както изглежда тогава да определим добродетелта - какво представлява тя и откъде произхожда Понеже без съмнение е безполезно да познаваме добродетелта без да разбираме как и откъде произхожда Не трябва да се ограничаваме само с обмисляне на това какво е добродетелта а да изследваме и нейния произход Толкова повече че искаме не само да я познаваме но и самите ние да сме добродетелни ndash и това би било невъзможно ако не знаем и как и от какво се поражда тяСледователно необходимо е да знаем какво е добродетелта (понеже не е лесно да познаем източника и начина на пораждането й ако нямаме знание за това какво е което важи и за науките)Трябва обаче да вземем предвид и онова което са казали другите преди нас относно това Пръв Питагор се опитва да говори за добродетелта но неправилно защото като отнася добродетелта към числата прави неподхождащо на добродетелите изследване Справедливостта не е квадратът на някое числоПосле идва Сократ който казва повече и по-добре по въпроса но също неправилно понеже представя добродетелите като научни знания ndash нещо което е невъзможно Защото всички науки предполагат съждение а разсъждаването се поражда в разумната част на душата следователно според Сократ всички добродетели се пораждат в способната да мисли част на душатаОт което следва че като представя добродетелите за част на научното познание той отрича неразумната част на душата и така отрича също страстта и характера поради това и доводите му за добродетелите са погрешни Впоследствие Платон разделя душата на разумна и неразумна част и определя за всяка от тях подобаващите й добродетели - дотук добре След това обаче греши защото свързва и обединява добродетелта с учението си за благото което е неправилно понеже е неуместно Относно действителните неща дори и да казва истината не е трябвало да говори за добродетелта ndash между тях несъмнено няма нищо общо Дотук тези са които толкоз засягат въпроса и по такъв начин След всичко това можем да обмислим какво трябва ние самите да кажем по този въпросПреди всичко трябва да знаем че всяка наука и всяка способност имат една цел и това е благото поради това нито една наука нито една способност не може да има за цел злото Значи щом целта на всички способности е благото явно целта на най-добрата способност ще е най-полезното благо Но все пак изкуството да се управлява е най-добрата способност и нейната цел ще е най-полезното благо Следователно видно е че трябва да говорим за нашето благо а не за благото изобщо Понеже не става дума за благото на боговете то е предмет на друго учение и е чуждо на изследването ни Значи ние трябва да говорим за политическото благоПо-нататък трябва да разделим и благото За кой смисъл на благото ще говорим понеже думата няма само едно значение Благо наричаме или най-доброто у всяко съществуващо нещо поотделно ndash това което е схванато чрез неговата собствена природа или когато е съдържащото останалите блага - и това е идеята (според Платон) за благотоИ тъй дали е нужно да говорим за идеята за благото или не за нея а за благото като общото между всички съществуващи неща Понеже това изглежда различно от идеята От една страна идеята е нещо самостоятелно съществуващо и неизменно от друга - общото съществува във всичко следователно не е тъждествено със самостоятелно съществуващото Не е възможно самостоятелно биващото и неизменното по природата си да съществува във всичко Ще говорим ли за присъщото на нещата благо или не И защо Защото това общо се постига чрез определението или чрез индукцията Определението цели да означи същността на всяко едно нещо или защо е благо или защо е зло или защо е каквото и да било друго Определението посочва че благото като общо е това поради което дадено нещо ще е желано заради самото себе си ndash тогава присъщото на всички неща съвпада с определението

Определението казва какво е благо и никоя наука или способност не може да твърди че нейната цел е заради благото Изследването на това се отнася към друга способност (понеже нито лечителят нито строителят твърди че здравето или къщата е благо а единият казва че възстановява здравето и как го възстановява а другият че строи къща и как я строи) Ясно е по-нататък че и политиката не може да говори за общото за нещата благо Защото и тя е наука като останалите а видяхме че нито една способност или наука не може да смята това за своя цел Следователно не може политиката да говори за общото благо както е според определението Но не може да говори и за общото благо съобразно индукцията Защо Защото когато искаме да посочим някое конкретно благо или доказваме че това определение съответства на благото и на това което искаме да покажем като благо или прибягваме до индукцията например когато искаме да докажем че великодушието е благо казваме че справедливостта е благо мъжеството е благо и изобщо добродетелите и че благородството е добродетел следователно благородството също е благо Нито дори за общото благо съобразно индукцията говори политиката тъй като би стигнала до същите невъзможни изводи както в случая с общото благо според определението Защото и в тоя случай някой ще каже че цел е благотоОчевидно трябва да говори за това какво е висшето благо и то в смисъла на висшето за нас И изобщо ясно е че изследването на общото благо не е възможно за нито една наука или способностЗащо Защото благото се отнася до много категории до същността качеството количеството времето отношението и до всички останали Какво и кога е добро в медицината знае лекарят кормчията - за управлението на кораба за всяко изкуство ndash вещият в него Лекарят знае кога трябва да оперира а кормчията кога трябва да плава При всяко едно изкуство вещият знае кога нещо ще е добро за него Нито лекарят знае кога ще е добре да се плава нито кормчията кога нещо е добро в медицината Значи и така не трябва да говорим за общото благо защото bdquoкогаldquo е присъщо на всички изкустваСъщо така и благото по отношение на нещо както и благото съответстващо на другите категории са общи за всички и никое умение никоя наука не може да каже за която и да е друга какво и кога е добро за нея Нито пък политиката може да говори за общото благо а за благото в смисъла на висшето благо и то висшето за нас благоОсвен това ако искаме да разясним нещо не трябва да използваме неясни примери а ясни за неясните неща а за умозрителните - сетивно възприемаеми защото са по-очевидни Затова когато се говори за благото не трябва да се говори за идеята за благото И все пак някои мислят че когато се говори за благото трябва да се говори за идеята понеже казват те е необходимо да се изследва кое е висшето благо защото то изразява действителната природа на всяко едно нещо така че както предполагат идеята би била висшето благо Такова е разбирането им и е възможно да имат право Във всеки случай политическата наука и способност за която сега говорим изследва не това благо а кое е благо за нас самите (Понеже никоя наука никое умение не може да определи своята цел като благо значи и политиката не може) Затова тя и не говори за идеята за благото Възможно е някой да каже че поставяйки това благо за първоначало може да го използва като отправна точка в изследването на отделните блага но и това не е правилно защото първоначалата трябва да бъдат съответстващи Безсмислено е някой да иска да докаже че ъглите на един триъгълник са равни на два прави изхождайки от първоначалото че душата е безсмъртна Това първоначало не е подходящо а първоначалото трябва да бъде подходящо и във връзка с предмета Следователно може да се докаже че сборът от ъглите на триъгълника е равен на два прави ъгъла и без безсмъртието на душата По същия начин и благата могат да бъдат разглеждани без идеята за благо ето защо това благо не е подходящото първоначалоНе е прав и Сократ който отнася добродетелите към областта на науките понеже смята че нищо не трябва да бъде напразно но от това че добродетелите са част от научното знание следва че тъкмо добродетелите са безполезни Защо Понеже при науките щом някой познае какво е дадена наука става учен (който е познал какво е медицината става лекар - същото е и при другите науки) но при добродетелите това не се получава който знае какво е справедливостта не става незабавно справедлив точно тъй е и с останалите добродетели Следва че и напразни са добродетелите и науки не са

Преводът е направен по изданието Loeb Classical Library Aristotle XVIII LCL 287 Harvard 1997 ISBN 0-674-99317-9

Преведе от старогръцки ХАРАЛАМБИ ПАНИЦИДИС

Аристотел Голяма етика1181a 24 - 1183b18

Смятате ли че темите на античността трябва да бъдат разглеждани в тяхната връзка със съвременните теми Мисля че това е един от начините античната философия да бъде направена атрактивна Макар че човек трябва да бъде много внимателен когато сравнява антични модерни и съвременни гледни точки това все пак е един мощен инструмент който може да бъде използван за да предизвика интереса на студентите към античните мислители Има различни начини които може да се използват за да се свърже съвременната дискусия с античните автори И според мен тези начини не са уникални за философията а са в сила повече или по-малко за всяка област на човешката наука и занимания Античните автори пишейки относно философията са правили нещо много подобно на това което ние правим когато правим философия И по отношение на метода и по отношение на проблемите които се поставят и анализират В същото време те са били в една много различна социална среда използвали са терминология различаваща се много от нашата формулирали са дистинкции по различни начини и тн Така че аз се опитвам да изведа на преден план както приликите които образуват общото между тях и нас така и разликите които ни отличават За да се изразя малко по-грубо приликите показват че и тук съществува универсалност по отношение на озадачаването което определени въпроси провокират Разликите от друга страна ни помагат да разберем че има алтернативни начини за подхождане към и третиране на философските загадки

Какъв е Вашият отговор на товаДоколкото става дума за философията като цяло аз се фокусирам върху идеята че философията учи как да се мисли да се анализират проблеми да се взимат решения много често за проблеми и решения които се отнасят директно до нас и са от огромно значение за нашия живот До такава степен че философията е практика за нашата способност за мислене и вместо да изглежда второстепенна тя представлява най-важното практическо упражнение на което можем да се надяваме Античната философия позволява да се премине една такава практика от самото начало на историята на западната мисъл сиреч така да се каже да се изследват нещата от началотоОсвен това приемам че абсолютно всичко от някаква гледна точка може да се разглежда като губене на време По-специално защото други неща се разглеждат като по-спешни макар в крайна сметка да са по-маловажни И после склонен съм да предположа че е лукс на академичния живот това че ни се позволява да изследваме теми които хората смятат за губене на време - нещо което можем да правим само за удоволствие Това е възможност която не всеки има и понякога е това което ни позволява да излезем извън житейските нужди и да спечелим една различна гледна точка от която сме свободни да се занимаваме не с това от което директно се нуждаем а с това което желаем каквото и да е то

Въпроси и превод от английски ЗОЯ ХРИСТОВА-ДИМИТРОВА

Универсално озадачаванеот стр 12

Сн

Рад

осла

в Ч

ичев

РЕДАКЦИОНЕН СЪВЕТ Юлия Кръстева (Париж) Богдан Богданов (София) Кристиян Редер (Виена) Боян Биолчев (София) Ханс Улрих Рек (Кьолн) Никола Георгиев (София)

Адрес СОФИЯ 1000 ул bdquoЦар Шишманldquo 7 Банкова сметка BG56BPBI79401049389602 BIC - BPBIBGSFbdquoЮробанк Българияldquo АДИздава Фондация bdquoЛитературен вестникhttplitvestnikwordpresscom wwwbsphorglitvestnikВОДЕЩИ БРОЯ Димка Гочева Камелия Спасова

РЕДАКЦИОННА КОЛЕГИЯ Амелия Личева (гл ред) Пламен Дойнов Йордан Ефтимов

Ани Бурова Бойко Пенчев Камелия Спасова Мария Калинова Малина Томова

Художник на броя Александър БайтошевПечат bdquoНюзпринтldquo

ISSN 1310 - 9561

Д-р Марк Сентези е преподавател по философия

в Щатския университет на Пенсилвания

Защитил е дисертация върху Аристотеловата

концепция за движението Има публикации и

провежда курсове върху проблеми от областите

на метафизиката епистемологията

етиката антропологията и философията на образованието В

конференцията bdquoПредизвикателството

Аристотелldquo участва с доклад на тема Genesis and

the Priority of Energeia in Met IX 8

Кога за пръв път започнахте да си задавате философски въпросиОтначало започнах да се интересувам от философия през интереса ми към природата съзнанието и изкуството особено поезията Когато бях на осем години бях наясно за значителните щети които нашата цивилизация нанася на естествения свят макар щетите които нанасяме индивидуално да са малки колективно ние сме отговорни за света Колективната отговорност е голямо нещо за което да се бори един осемгодишен

Също така се интересувах от начина по който поезията индиректно изразява съзнанието чрез описание на дъжда един поет ни кара да чувстваме това което чувства той С други думи в поезията това как изглежда светът е неотделимо от съзнанието Когато по-късно прочетох Кантовата Критика на чистия разум разбрах неговата версия на това твърдение веднага

Когато кандидатствах в университета не можех да реша дали да уча компютърни науки (тоест динамични логически системи) физика (изследване на природата) или хуманитарни науки Така че аз избрах степен в bdquoСвободни изкустваldquo което покрива bdquoвсички най-важни изследвания за човешките съществаldquo от митовете и религията до биологията и физиката политиката и изкуството Бързо открих че единственото нещо което обединява всички тях е философията Така сега се занимавам с философия

Кой беше първият прочетен от Вас философ Можете ли да опишете Вашите първи впечатленияПървият философ който прочетох вероятно беше Платон в гимназиалния курс по История на идеите Помня че бях очарован от силата на диалога да оформя човешките действия и мисли векове по-късно Когато започнах да уча за Френската революция открих че същото нещо се е случвало в салоните ndash разнообразни частни събирания посветени на интелектуални дискусии които са довели отчасти до революцията и раждането на демокрацията във Франция

Смятате ли че студентите днес имат интерес към античносттаПовечето студенти не осъзнават че имат интерес към античността но щом получат възможност да я изследват като жива култура и интелектуален обмен те започват да осъзнават колко интригуваща и завладяваща е тя

Смятате ли че темите на античността трябва да бъдат разглеждани в тяхната връзка със съвременните теми Всеки път когато четем древните автори ние вече мислим за тях през нашите съвременни грижи това е просто начинът по който разбираме другите Аристотел е бил прав ние започваме с това което си мислим че знаем и работим към това което все още не знаем което е по-близо до истината

Привличам вниманието на студентите към това как те оформят нашето интелектуално въображение (както се

изразява Косман) Древните ни дават инфраструктурата инструментите средствата целите и дори мотивите за мислене а това е оформило западното мислене и наука за последните 2500 години Когато мислим за нещо ние използваме техните идеи за това и търсим нещо много подобно на онова което те са търсели по причини много подобни на техните Ние често чуваме за необходимостта да bdquoприложимldquo философията към нещата които ни вълнуват днес Поемайки този риск ние насила поставяме философията в убежденията и целите които вече имаме превръщайки я в обикновен инструмент Когато обаче студентите четат античната философия добре се случва нещо по-дълбоко и по-вълнуващо тя преобразува разбирането на студентите за света променя техните цели В това отношение не студентите са тези които оценяват колко е добра античната философия за тях а античната философия е тази която помага да се оцени колко добри са студентите като хора като мислители и като граждани Чрез античната философия студентите осъзнават че съществуват по-високи цели в живота тя събужда в тях желание да бъдат голяма душа голям философ и голям мислител голям обожател или гражданин

Намирате ли в реакцията на студентите че семинарите по античност са bdquoгубене на времеldquoСтудентите обикновено мислят така защото имат неясно но твърдо убеждение в идеята за прогреса След като някои са писали много отдавна хората смятат че трябва да бъдат надминати (Дори мислят погрешно че те би трябвало да са имали bdquoпо-прости мислиldquo от нашите Тази идея по-лесно се разсейва при прочитането им) Това обаче което е фундаментално важно за човешкия живот не се изменя много Спомням си как една студентка каза как е била изненадана от това колко мощно и колко полезно е било Аристотеловото описание на приятелството Съществуването на iPhones обаче не променя същината на приятелството или това какво е щастието или удоволствието

Бихте ли ми казали колко важен е Аристотел за bdquoфилософията на личносттаldquoСпоред мен Аристотел е изключително важен за разбирането на това как да бъдеш личност защото той дава да се разбере че да бъдеш личност означава да бъдеш активен да бъдеш щастлив не е да имаш пари да бъдеш известен или талантлив това не е кой си ти а какво правиш Студентите също така намират за освежаващо когато разберат Аристотеловия аргумент че удоволствието е страничен ефект от действието че поначало ние не търсим удоволствие но вместо това търсим да правим велики дела

Повечето хора мислят че всички действия са средство за постигане на някаква цел те работят за да получат удоволствие използват любезността като вид инструмент за получаване на удоволствие Аристотел твърди че това е погрешно добрите действия са добри сами по себе си те сами по себе си са цел няма нищо което да се търси по-нататък Това означава че вместо да се налага да минаваме през хедонистични изчисления съществуват неща които просто можем да правим които имат реална стойност и значение за нашия живот

Можете ли да ми кажете нещо повече за една от Вашите последни публикации ndash bdquoКак технологията променя нашата идея за добротоldquoТехнологията променя нашата идея за доброто по два начина На първо място технологията променя инфраструктурата на етическите решения тя не само ни дава нов начин да посрещаме проблемите (например хирургията може да спаси нечий живот или да промени външния вид или пола на някого) но в допълнение тъй като ние живеем в технологична цивилизация почти невъзможно е да се действа без да се избира технология

Например за да съществува мобилният ми телефон трябва да има миньори пътища влакове и лодки регулации и търговски споразумения политици правоприлагане едно общество в което договорите се спазват химици и електротехници и следователно университети и история на физическата наука творци и инженери за да го проектират международни технологични стандарти работническата класа от работници за да го сглобят парична система хора които да го продават хората които да го поправят и така нататък

Древните автори и съвременните грижи

Невъзможно е да излезеш на улицата без да срещнеш хора които са посветили своя труд на технологията така че е невъзможно за нас да утвърждаваме едно общество и неговите ценности без да утвърждаваме технологията Това донякъде означава че ние търсим технологични решения на нашите проблеми Наистина от всички проблеми в света тези които обявяваме за решими са проблемите които могат да бъдат разрешени с помощта на технологията

Вторият начин по който технологията променя нашата идея за доброто е че технологията въплъщава ценностна структура различна от тази на живите същества артефактите са добри само дотолкова доколкото са инструменти използвани от нас докато живите неща търсят своето собствено добро

Например когато блендер е счупен той няма стойност така че хората го изхвърлят на боклука Но едно пиле има своя собствена стойност то за себе си се опитва да се храни живее и вирее дори ако е ранено Неговото добро е различно от моето което може да включва това да го изям

Ние обаче разпространяваме етическата структура на технологията към други неща когато се отнасяме към природата като към ресурс Например когато приемаме дърветата за лишени от стойност освен доколкото могат да бъдат направени на сгради или подове ние действаме сякаш ценността им зависи от нас

Един въпрос относно Вашата дисертация ndash колко важно е движението за структурата на съществуващотоЕдно от прочутите твърдения на Аристотел е че за съществуващото може да се говори по много начини С това той няма предвид че има много неща но че за всяко нещо има няколко начина по които да бъде казано че съществува Например тази химикалка е приспособление за писане (това какво е тя или каква е нейната форма) тя е твърда пластмаса (материал) синя (атрибут) тя е способна за писане (потенция) Но ние не говорим достатъчно за това защо Аристотел твърди че съществуващото е множествено Една очевидна причина е че то трябва да бъде такова за да може движението изобщо да съществува След като тези начини са разграничени ние трябва да разберем как те са свързани

Въпроси и превод от английски ЗОЯ ХРИСТОВА-ДИМИТРОВА

Сн Радослав Чичев

2Литературен вестник 25-31012017

н o в о Н О В О

ПОРТАЛ bdquoКУЛТУРАldquowwwkulturabgweb ndash нова територия за гледни точки видеоинтервюта и дебати с колумнистите Иван Кръстев Калин Янакиев Теодора Димова Деян Енев Тони Николов Андрей Захариев и Даниел Смилов

Вижте Дебатът bdquoКризи елити популизъмldquo

Прочетете Георги Данаилов ndash bdquoФрагментиldquo bdquoХудожникът и театърътldquo (изложба на Стефан Попов)

Историческата тематика е в центъра на новия брой 115 на сп bdquoХристиянство и култураldquo В броя може да прочетете разговора с отец Ангел Величков свещеник в енорията на Руския екзархат към Вселенската патриаршия в Стокхолм където той излага мнението си за bdquoЗа православната мисия етнофилетизма и зилотстващите в Църкватаldquo Историческата тема е представена със статията на Венцислав Каравълчев bdquoМитрополит Борис Неврокопски ndash пастирът и изповедникътldquo и е допълнена със спомени за митрополит Борис от Българския патриарх Кирил и Христо Огнянов На атеистичната пропаганда в България през 20-те и 30-те години е посветен анализът на Румяна Лечева озаглавен bdquoЦърква на прицелldquo Проблемът за секуларизацията е разгледан в статията на католическия църковен историк Кристофър Доусън озаглавена bdquoБъдещето Пълна секуларизация или завръщане към християнската култураldquo

а в рубриката bdquoХристиянството и философияldquo е представена статията на Жан Гитон bdquoХристиянският морал и човешката участldquo bdquoСвидетели на вяратаldquo е посветена на живота на Архиепископ Лука (Войно-Ясенецки) като в тази рубрика е публикувано неговото bdquoОбръщение до всички мои съпастири и съслужители в Кримска епархияldquo както и негова bdquoХарактеристикаldquo изготвена през 1948 г от пълномощника на Съвета по въпросите на Руската православна църква Я Жданов В рубриката bdquoХоризонтиldquo е представено официалното посещение на сръбския патриарх Ириней във Великобритания както и полемиката във Франция разгоряла се по повод изказването на папа Франциск по въпроса за bdquoджендъраldquo В броя са публикувани и откъси от книгата bdquoПоследни разговориldquo между Петър Зеевалд и почетния папа Бенедикт ХVІ както и от Автобиографията на св Игнаций Лойола bdquoПоклонникътldquo както и размислите на Калин Михайлов за bdquoУтопичните проекти и институцията на семействотоldquo Броят е илюстриран с едни от най-ранните български фотографии заснети в Атон върху стъклени плаки през 1910 г

Стихосбирка написана както самата й авторка казва bdquoна един дъхldquo Най-новата поетична книга на Божана Апостолова bdquoЗа тебldquo е посветена на отишлия си от този свят през юли месец тази година неин съпруг Костадин Чонов bdquoЗа тебldquo е хващаща за гърлото изповед за смъртта и любовта В нея Ерос и Танатос са инкрустирани в стихотворенията през спомена и болкатаХарактерната за поезията на Божана Апостолова емоция тук е оголена разтърсваща сетивата Стихотворенията не са разпределени в тематични цикли вървят едно след друго като естествен поток от чувства и мисли Свободният ритъм на стихосбирката придава усещане за изповедностТогава когато римата не е водеща вътрешният поток може да улови момента изтичащото време (Едно от стихотворенията съдържащо тази импликация е bdquoВ мига когатоldquo) Това че няма претенция към излишна усложненост премахва дистанцията с читателя и го въвлича лесно в 46-те произведения на книгатаЧрез изповедната форма Божана Апостолова поставя в центъра на стихосбирката едно от най-тежките събития в живота на човека смъртта на любимия В bdquoЗа тебldquo тъгата от отсъствието е нескрита няма маски няма останоло място за прикритие Тук миналото е ценно защото то напомня за любовта настоящето е изпълнено с болка и самотаВ контекста на цялото мъжът е главният адресат към когото са насочени стихотворенията Тук обаче не става въпрос за мъжа като абстрактна фигура а за един-единствен мъж за любовта на

живота с когото bdquo[с]ледващият почти половин век на състоятелна изнемога на витално

превъзмогване отвори прозорчето напред- заради смисъла на сбъдванетоldquo Именно той е носител на любовта и едновременно онзи около когото кръжи смъртта Още в заглавието на първото стихотворение bdquoБеше всичкоldquo се вижда тази сдвоеностОсобено открояващо се е стихотворението bdquoТова ли е успехътldquo то контаминира в себе си тематиката за самотата която се открива през констатацията за настоящето ndash миналото погледнато през призмата на постигнатото

Трепах се цял животКалта под ноктите си вадих и успяхме

Построихме къщафамилна пететажнаПорадвахме й сеДокато синът ми се ожении заживяха другадеСъпругът ми ‒След дълго и тежко боледуванеОстанах самаза да ме затрупвапететажната самота ‒онази убийствената

Началото и краят на стихосбирката са белязани от кратки фрагментарни произведения Te са свързани с решенията и заключенията на онази която споделя своята болка с четящия В същото време те придават една векторна композиция на поетичната книга в която се тръгва от началната точка на bdquoЗнак че тепърва ще се уча да ходя Без негоldquo и се стигне до решението за излизането от задънената уличка bdquoНагореldquo Смъртта бива приета през погледа към небето през любовта въпреки страданието въпреки отсъствието въпреки самотата Или както Чехов през Соня от bdquoВуйчо Ваньоldquo обобщава че bdquoтрябва да се живееldquo така и онова което bdquoЗа тебldquo оставя като равносметка е че трябва да се продължи Въпреки тежестта

Въздухът ми тежиповече от самотатаТръгвам

Стихотворенията в bdquoЗа тебldquo са ударни заливащи съзнанието провокиращи авторефлексия Любовта и смъртта седят като фундамент в изграждането им те са искрени емоционални А когато става дума за Божана Апостолова ‒ човек не може да остане невъвлечен в емоцията на поезията й

ЛИЛИЯ ТРИФОНОВА

Божана Апостолова bdquoЗа тебldquo изд bdquoДАldquo София 2016

1 3 В Е К А Б Ъ Л Г А Р И Я

Откритата емоцияСтолична библиотека Ви кани на

ПЛАМЕН ДОЙНОВ

Поет на месеца за януари в Столична библиотека

Четене на книгите bdquoСофия Берлинldquo и bdquoБалът на тиранитеldquo

Думи за автора от Георги Гочев

Четат поетите Иван Цанев Екатерина Йосифова Федя Филкова Миглена Николчина Мирела Иванова Амелия Личева Мария Калинова Йордан Ефтимовкритиците Михаил Неделчев Митко Новков Морис Фадел публицистът Тони Николовактьорът Милен Миланов и художникът Борис Сергинов

Клуб на Столична библиотекапл bdquoСлавейковldquo 4 30 януари 2017 (понеделник) 1830 ч

Национален дарителски фонд bdquo13 века Българияldquo

На 26 януари 2017 г от 1800 часа в Библиотека bdquoФилологииldquo (Ректорат) ще се проведе петата сбирка на семинара bdquoЛитература и психоанализа Едипldquo с лектори Дарин Тенев (Софийски университет) и Иван Дулов (Българско психоаналитично пространство) Водещи на срещата са Елица Цигорийна и Мария Калинова Семинарът се провежда веднъж месечно Досега експозета представиха Камелия Спасова Невена Панова Мимоза Димитрова Димка Гичева-Гочева Иван Драгоев Яница Радева Албена Стамболова Мария Калинова На следващата сбирка лекторите са предложили следните темиДарин Тенев bdquoЕдип различно и отново и отново по-различно (Потенциите на историята във версията на Дюренмат)ldquoИван Дулов bdquoВинаги ли ни е необходим баща Едип в прочита на Орхан ПамукldquoВсеки който желае да участва в дискусията да заповяда

ПОРТАЛ КУЛТУРА ОБЯВЯВА ГОДИШНИЯ СИ КОНКУРС ЗА ПРОЗА И ХУМАНИТАРИСТИКА

1 Отличията са учредени през 2014 г от Фондация bdquoКомунитасldquo и предвиждат раздаването на годишни конкурсни награди в следните раздели

- проза (сборник с разкази повест роман)- хуманитаристика

2 А също и на следните специални награди- две специални награди (определят се от журито за цялостно творчество или за изключителен принос в областта на литературата и хуманитаристиката) - една специална награда за принос към гражданското общество (връчва се от Фондация bdquoКомунитасldquo на личност която с дейността си утвърждава принципите на морала и почтеността и по този начин променя българското общество)

В конкурса могат да участват само творби публикувани в периода 1 януари - 31 декември 2016 г Наградите се връчват на 1 ноември 2017 г в Деня на народните будители

3 В двата конкурсни раздела се присъждат - I награда (в размер на 5000 лв) - II награда (в размер на 3000 лв)

За да е валидно заявлението за участие в конкурса до 31 март тг кандидатите трябва да предоставят безвъзмездно 2 екземпляра от предложените от тях книги придружени от формуляр който може да се изтегли от сайта (httpkulturabgweb)

Адрес за изпращане по пощата на книгите и на формуляра за кандидатстване София 1000 ул bdquoНеофит Рилскиldquo 61 ndash за годишните награди на Портал Култура

Телефон за контакти Портал bdquoКултураldquo 02434 10 54

П О К А Н И

Сн Радослав Чичев

Литературен вестник 25-31012017 3

П Р О Ч Е Т Е Н О Д Н Е С

bdquoБитката за тебldquo е седма стихосбирка на Марин Бодаков и прекрасно издадена книга Не мога да не отбележа това ndash алегоричните рисунки на Кирил Златков допълват текста без да го обясняват с други думи хармонизират поетично с текстаРисунки и стихове се съчетават за да изградят контурите на един имагинерен фантастичен свят Да четеш Марин Бодаков напомня по някакъв начин на четенето на научна фантастика ndash то е като да се намираш в един друг реален но не земен свят Отделни елементи в стихотворенията изграждат това особено условно пространствоВъпросът е от коя страна на тигъра вече сме аз и ти ndash отвън или отвътре (bdquoНачало за реквиемldquo) Или онези bdquoчервени елхиldquo от bdquoКогато се надигнат водитеldquo стихотворение изпълнено с метаморфози и митология което ни въвлича в един пластичен първичен свят Това усещане че се намираме в някакъв друг паралелен свят вероятно се дължи на начина по който се зараждат стихотворенията Марин Бодаков

пише оттам където нещо се променя и прелива където контурите на мисълта губят своята прибраност и сигурност Пиша на местата от които се растеот онези места с бледа и разредена красотакоито разсъбличат пижамата на чуждата мисъл от моята

(bdquoПиша на местатаldquo)Другият белег по който разбираме че не се намираме в света на обичайното и ежедневното е характерният образ на битката срещащ се в няколко от стихотворенията Битката е така реална и така отминала че е ясно ndash това не е метафора тази битка е истинска средновековна и епичнаБойното полена което няколко вражески армии се разминаватв последния момент ndash аз съм това разкаляно поле (bdquoБойното полеldquo)И за кого е тази битка Или за какво е И кой се бие кои са сражаващите се страни Къде съмОт коя страна на сражението се намирам (bdquoКъде съмldquo)

Изобщо аз ли съм bdquoСтривам да и не между пръстите си ndash и ги размесвамldquo (bdquoЕсента дойдеldquo) Стихосбирката на Марин Бодаков е бродене ndash сред мъгли и червени елхи сред пресичащи се времена празни закачалки и паднали столовеСъщевременно детайлите и ситуациите които Марин Бодаков описва са така плътни че не остава място за съмнение че този свят е по някакъв начин и нашият Твоята рокляи старите ми панталониизгубени между дрешките на децатасред претъпканата пералня (bdquoТвоята рокляldquo)Но това не е поезия на отказа и меланхолията В нея има чувство за хумор и сила да продължиш да бъдеш изложен на превратностите на пътя и на странностите на живота Мъжеството да продължиш да си открит за следващото поражение (bdquoстъпчете още повече от менldquo) за това да не чакаш нищо с открито сърце за този безкраен празникЧетенето на bdquoБитката за тебldquo е като вървене из един свят плътно населен ndash в него се чуват детски гласове и детски

За кого е битката за теб спомени лета и морски острови ndash и същевременно - напуснат мъглив и разкалян Намираме се някъде там по средата на скитането Там където човек е осъзнал загубите си и е видял собственото си поражение но продължава напред бос а в торбата му ndash сандалите и островите заплашван винаги от красотатаКолкото и да премиташ есента пред витринатакрасотата червена и златна ще продължава да пада сред тебда те саботора

(bdquoБитката за тебldquo)

За кого е тази битка Марин Бодаков предоставя в крайна сметка отговора на пътника който ще пресече стихосбирката му Защото може би битката е за всеки един от нас

ЕВЕЛИНА МИТЕВА

Марин Бодаков bdquoБитката за тебldquo изд bdquoДАldquo ред Стефан Русинов худ Кирил Златков София 2016

Монографията на Стилиян Стоянов Литература и технологии е интердисциплинарно изследване проследяващо влиянието на научнотехническия прогрес върху тематиката поетиката и прагматиката на художественото слово Авторът представя обвързаността на технологиите и литературата на множество нива чиито пресечни точки са човешкото познание и художествена рефлексивност Ст Стоянов търси причинно-следствените връзки между физиката технологиите и литературата и тръгвайки от библейския постулат че Бог създава човека по свой образ и подобие и Аристотеловото твърдение че човек обича да подражава и да се радва на подражанията разглежда homo sapiens като творец машината като човешко творение технологиите като стимул за литературата а литературата като естетическо bdquoовъншняванеldquo на техническите изобретения Въпреки че фокус на книгата е българската художествена словесност от средата на XIX до 40-те години на ХХ в авторът често се позовава на примери от световната литература двупосочно прекрачвайки темпоралните (само)ограничителиВ първата част на монографията озаглавена Човекът и машината Ст Стоянов проследява движението на телесните флуиди очовечаването на машината машинизирането на хората до степен на автомати и развитието на аналоговите технологии (телеграф телефон грамофон) като средство за пренос и фиксиране на информация във втората Силата акцентът пада върху двата типа сила ndash двигателите (от парната машина през електромоторите и двигателите с вътрешно горене до ядрения реактор) и разпространението на информация (радиото) а в Епилога ndash върху способността на цифровите технологии да създават и мултиплицират информация и артпродуктиВ цялостния текст доминират темите за свързаността на света механизирането и индустриализацията на човешкото тяло генезиса и трансформациите на героите на технологиите и идеологиите и превръщането на човека-маса в творец-масаСпоред Стилиян Стоянов всеобщата свързаност на света осъществяват жиците и езиците Той припомня възловите етапи през които преминава материализацията на словото от Гутенберговата преса до превръщането на планетата ни в глобално село Той проследява как книгопечатането механизира писмената реч как точките и тиретата на морзовата азбука бързо пренасят букви и думи на големи разстояния вибрациите на телефона и радиото озвучават словесните транслации киното и телевизията добавят към звука образ а технологиите на нулите и единиците правят със словото почти всичко В края на книгата четем следната възстановка на създаването на книги в близкото минало и днес

[в миналото] авторът пише с нечетливия си почерк творението словослагателите набират текста коректорите го коригират печатарите го отпечатват книговезците подвързват и обрязватСега само много консервативният автор не пише на компютър Компютърът върши работата и на словослагателите и на редакторите а модерната печатарска техника може да отмени книговезците Цялото пространство на реализацията на авторовия замисъл от идеята до готовата книга може да се помести в една стая в която има бюро с компютър в единия ъгъл и компактна печатарска машина в другия Славната пирамида с автора на върха се е сместила в равното и профанно пространство на стаята

В концепцията за свързаността на света от първостепенно значение е комуникацията която може да бъде непосредствена (общуване чрез разговори и писма) парабезжична (спиритични сеанси телепатия протичане на флуиди) жично-кабелна (телеграф телефон) и безжична (радио телевизия цифрови технологии) Ст Стоянов онагледява различните типове свързаност с множество примери от чуждата и нашата литература изтъквайки че връзката осъществява посредник който при технологиите е материален проводник а в литературата може да бъде дух-медиум (The Spiritrsquos Book на Алън Кардек) анимализиран кабел (Великият морски змей на Х К Андерсен) или уред от бъдещето (музикалната стая на Е Белами фоноскопът на Вазов)Стоянов се спира върху технологиите и медицинските практики насочени към човешкото тяло превърнало се през последните десетилетия във водеща тема на световната литература и кино Изследователят започва с добронамерените прогнози на Жулиен Ламетри за механизиране на човешката дейност (Човекът машина) преминава през телесното движение на флуиди в Панепистемия на д-р Петър Берон и Записки за откриване на животинския магнетизъм на австрийския лекар Франц Месмер и стига до нехуманните експерименти на д-р Сергей Воронов и д-р Йозеф Менгеле целящи индустриализация на човешкия организъм която да осигури вечен или поне дълъг живот на елитите с органите на масите Стоянов представя широкия диапазон на литературни адмирации и критики на техническия и медицинския прогрес и в този контекст нарежда Светослав Минков до Карел Чапек и други класици на световната литератураСт Стоянов разкрива как писателите превръщат инженерната същност на техническите изобретения в художествени топоси сюжети и герои и как технологиите променят същността на литературата bdquoСиловитеldquo и комуникационните технологии не само създават нови професии (а оттам и литературни типажи) но и самите те получават своеобразно одушевяване като самостойни художествени образи Интересно е проследен технологичният тласък при

формирането и трансформацията на типовете герои на дегероизацията създаването на нови кумири и подмяната на героите със знаменитости В изпълнените със смесени размисли и констатации финални части на книгата (Музиката на нулите и единиците и Култура на милионите) Стилиян Стоянов констатира че цифровизацията на културата прави нейната обективизация все по-субективна

Да бъдеш или да не бъдеш забелязан в повечето случаи е свързано не толкова с твоите качества колкото с рекламния шум който могат да вдигнат или да не вдигнат около твоето име Забелязан си когато твоето име излиза не по-назад от втората страница на Google

Авторът анализира и синтезира ролята на технологиите за формирането на човека-маса и твореца-маса Той представя как от една страна техническият прогрес скъсявайки и облекчавайки работния ден спомага трудещите се да станат консуматори на изкуство а от друга ndash улеснява и обезценява създаването на материални и духовни културни ценности Хосе Ортега-и-Гасет разкрива как (благодарение на силовите и аналоговите технологии) в началото на ХХ век се формират човекът-маса и масовата култура а Стилиян Стоянов в Епилога на монографията си ни убеждава че в края на същия век цифровизираната техника способства културата за масите да се превърне в култура на масите а от човека-маса да се роди творецът-маса Неговата тъжна констатация е че в крайна сметка технологиите превръщат литературата в технология а творецът-маса ndash в one man showАвторът демонстрира пряката или опосредствана връзка на различни по жанр творби от техническите новости призованите духове в The Spiritrsquos Book на Алън Кардек заявяват своето невидимо присъствие сред участниците в спиритичния сеанс с морзово почукване Великият морски змей в приказката на Андерсен е охудожествяване на телеграфа утопичният роман на Едуард Белами Looking Backward е повлиян от хипнозата на д-р Месмер футуристичната поема на Ф Т Маринети Zang tumb tumb отразява българското превръщане на самолета в бомбардировач разказът Дамата с рентгеновите очи на Св Минков е стимулиран от откритието на Конрад Рентген но и от шарлатанското фотографиране на мисли bdquoизобретеноldquo от сина на Томас Алва Едисон а Маймунска младост е пародия на bdquoподмладителнитеldquo процедури на д-р Воронов и неговия труд Подмлядаване чрез присаждане Интересно е наблюдението че изобилстващите в литературната периодика от края на XIX и началото на ХХ в bdquoстрашни разказиldquo в които с лекота се преминават границите между телесното и духовното са стимулирани от безжичните звукозаписни и звукопренасящи устройства (грамофон и

радио) направили възможно отделянето на човешкия глас от човешкото тялоМного полезен за родната теория на превода е подробният анализ на романа Looking Backward (1888) преведен през 1892 г от руски под заглавие След сто години и през 1900 г от английски като Настоящето разгледано от потомството ни и надничане в напредъка на бъдъщето Вторият превод дело на Илия Йовчев показва не само ролята на жиците и езиците за осъществяването на световната свързаност но също така и че преводното побългаряване не е приключило през Късното възраждане Любопитно е да се знае че Йовчев локализира действието на романа в България прекръства с нашенски имена героите и въвежда в действието родни лингвисти които навръх празника на славянската писменност създават уникален световен език Впрочем от прогнозираните от преводача-дописвач български промени единственото което се случва в действителност е завършването на храма bdquoСв Александър Невскиldquo който към момента на превода все още се строиМонографията е огромен информационен масив в който органично са сплетени научни теории технически изобретения и множество познати и неизвестни творби от българската и световната литература Стилиян Стоянов ни запознава с редица забравени писатели и творби сред които са авторът на един от първите наши научнофантастични романи Теут се бунтува - Георги Илиев дебютната поема и роман на Валери Петров Птици към север и Към полюса отпечатани под псевдонима Асен Раковски и мн др В книгата наши писатели от различен калибър съжителстват с известни или непознати техни чуждестранни колеги а подвизите на българските летци Христо Топракчиев и Димитър Списаревски са припомнени в контекста на стореното от световноизвестните пилоти Амелия Еркхард и Алексей Мересиев Фактът че доскоро за Мересиев знаехме повече отколкото за другите трима взети заедно припомня времето на идеологизираните героиДвижейки се По жицата на която еbdquoприжичилldquo огромен брой български и чужди творби (но е пропуснал да закачи азбучен показалец) Стилиян Стоянов сладкодумно разказва как технологиите динамизират литературния процес и променят традиционно аграрната ни литература придавайки й модерен урбанистичен облик Но да спра дотук че ако през 1866 г Петко Славейков заповядва на писачите bdquoда са кратки защото е векът на телеграфите и стенографитеldquo във века на цифровизацията рецензиите трябва да са съвсем кратки или поне не по-дълги от тази

ПАНАЙОТ КАРАГЬОЗОВ

Стилиян Стоянов bdquoЛитература и технологииldquo изд bdquoФаберldquo В Търново 2014

П Р О Ч И Т И

Книга за глобалната свързаност ndashот Гутенберг през точките и тиретата до нулите и единиците

4Литературен вестник 25-31012017

В И Т Р И Н А К И Н О Н А Г Р А Н И Ц А Т А

Лукаш Гжешичак

Филмовият фестивал bdquoКино на границатаldquo има идеологически произход Ние искахме да се борим с границата със стереотипите чувствахме нужда взаимно да се опознаем ndash казва Йоланта Дигош директор на тази културна инициатива провеждаща се на полско-чешката границаЧехкинята Петра Словачек Рипенова от Чешки Чешин и полякинята Йоланта Дигош организират заедно филмовия фестивал bdquoКино на границатаldquo Смело може да се каже че това е едно от най-интересните трансгранични културни събития в тази част на Европа Всяка година край река Олза се събират от всички краища на света почитатели на средноевропейското кино През 2016 г филмовият фестивал е бил посетен от 1500 киномани както и от няколко десетки творци Деветнадесетото издание на фестивала ще се състои в края на април и началото на май 2017 г По време на събитието ndash както обикновено ndash ще бъдат излъчени над 100 филма Прожекциите ще бъдат съпътствани от концерти изложби и спектакли с участието на знаменити гости bdquoOт 2002 г насам нашата инициатива продължава да се развива с финансовата подкрепа на Международния вишеградски фонд Без нея тя не би просъществувалаldquo ndash смята Йоланта Дигош Международният вишеградски фонд е един от най-измеримите аспекти поддържащи съществуването на Вишеградската четворка Държавите от Групата ежегодно превеждат на Фонда по 15 милиона евро Получените 6 милиона се разпределят във вид на грантове и за неправителствени организации извършващи културна научна и образователна дейност Предпочитани са регионалните и трансграничните проекти

Реката разделя семейства и съседиМястото на полско-чешкия фестивал не е избрано случайно Векове наред Чешин и Чешки Чешин са били един град възникнал през X в като крепост защитаваща южната граница на полската държава От 1290 г Чешин е столица на самостоятелното Чешинско княжество а по-късно ndash на появилата се върху основите на регионалното княжество Чешинска Силезия която в различни исторически периоди е била част и от различни държавни структури До края на XIX в ndash както установява проф Радослав Зендеровски политолог и специалист по средноевропейска история и култура ndash Чешин в продължение на три столетия е бил под полска власт два века е бил управляван от чешките крале и четири века е преживял под австрийско владичество От времето на Реформацията Чешин е удивително разнолик град както в религиозно така и в етническо отношение Освен представителите на полската народност тук са живели немци чехи евреи а в края на XIX и началото на XX в и малка но забележима унгарска диаспора Днес край Чешин се извисява кулата на евангелска църква нещо твърде нетипично за католическа Полша През 1920 г след Полско-чешката война от 1919 г (последица от националните конфликти след Първата световна война) се стига до споменатото вече разделение на града и на Чешинска Силезия на две части вследствие на което на Чехословакия се пада западната част на селището (индустриалните предградия заедно с централната железопътна гара) и региона (промишлената част) а на Полша ndash източната част (историческият център) и региона (земеделската част) Изключвайки епизоди от Втората световна война (и от около година и половина преди нея когато поляците завладяват Заолже) полската граница минава по средното течение на р Олза Така границата разделя семейства и съседи По време на военното положение и след него взаимните контакти са били още по-затруднени поради затварянето на границата bdquoПо-голямата част от

детството си прекарах при леля Броня която живееше в центъра на Чешки Чешин Но когато затвориха границата усетих болезнената липса не тези контакти Трябваше нещо да се измисли ndash например да получиш телеграма с известие за смъртта на някого защото на погребение пускахаldquo ndash споделя Йоланта Дигош И допълва bdquoМайка ми и леля Броня откриха друг начин Във вторник в 1200 ч се срещаха от двете страни на Олза Едната в Чехия другата в Полша И така се провикваха през граничната река След години на това място организирахме първата в света трансгранична филмова прожекция Екранът беше на полска територия а публиката и проекторът ndash на чешка Мисля че тази история добре изобразява промяната настъпила между нашите два народаldquo

Играта с митничаритеВсе пак обаче преди киноманите да могат да участват във филмовите прожекции на двата бряга на реката трябва да изтече доста времеbdquoНашият фестивал се проведе за първи път през 1999 г Продължи четири дена и носеше името bdquoПреглед на чешките филмиldquo Едва по-късно решихме да включим и словашко полско и унгарско кино Тогава и двете членувахме в Дружеството за полско-чешко-словашка солидарност което организираше в Чешин театралния фестивал bdquoБез границиldquo [днес този фестивал вече не съществува ndash бел ред] Никога не съм била голяма любителка на театъра но затова пък обожавах киното Имах усещането че нашето дружество може да си позволи още нещо и тогава се роди идеята за филмов фестивал Естествената логика ни подсказаше че трябва да си намерим чешки партньор Така стигнах до културния център bdquoСтрелбищеldquo в Чешки Чешин в който тагава работеше Петраraquo ndash разказва Йоланта Дигош Петра Словачек Рипенова споделя че не е имала никакъв опит в организирането на културни мероприятия Днес й се струва дори нереално че двете с Йоланта толкова пламенно са се хвърлили в неизвестността По време на първото си издание bdquoКино на границатаldquo в Чешин и Чешки Чешин се представя с 11 филми а гост на фестивала е един от най-големите чешки режисьори Иржи Менцел Първоначално фестивалът се е провеждал едновременно в двете страни преди Полша и Чехия да влязат в Шенгенската зона което става повод за множество необикновени събитияbdquoОт самото начало водехме странна игра с митническите служители и граничарите Без съмнение границата усложняваше организацията на събитието Една от актрисите докарахме в багажника Тя мислеше че като дойде при нас концертът ще се състои в Чешки Чешин и нямаше паспорт а изпълнението й беше на полска територия Преди години фестивален гост беше македонският режисьор тогава студент в Музикалната академия за филмово и телевизионно изкуство (FAMU) в Прага Иво Трайков който нямаше виза за Полша Филмът му беше показан в Чешки Чешин но after party очакваше своите гости в Чешин Естествено че той не би искал да остане сам в хотела Измолих митничарите да го пуснат през границата Лично им гарантирах че ще го върна отново в Чехия Така и станаldquo ndash спомня си госпожа Дигош Петра Словачек отбелязва bdquoНека не забравяме че по-рано от Полша в Чехия влизахме по един мост а се връщахме по друг Двата моста са доста отдалечени помежду си По онова време още нямаше мобилни телефони Постоянно тичахме от Чехия до Полша и обратно Заедно с нас по същия маршрут край Олза минаваха bdquoмравкитеldquo които прекарваха нелегално цигари и алкохолldquobdquoКино на границатаldquo според двете организаторки на мероприятието е било вид борба с общите полско-чешки стереотипиbdquoДнес има предостатъчно подобни събития но нашият фестивал може да бъде признат за родоначалник на трансграничните културни проекти

Чешин винаги е бил в течение на чешките проблеми и близо до тях Тук през август 1989 г по случай двадесетгодишния юбилей от нахлуването на руските войски в Чехословакия през 1968 г колегите от полско-чехословашката bdquoСолидарностldquo организираха манифестация под надслов bdquoНикога повече братска помощldquo През 1989 г заедно с чехите протестирахме срещу планираното строителство на фабрика за кокс в СтонаваНикога не съм крила че bdquoКино на границатаraquo има идеологически корени Искахме да се борим с границата със стереотипите изпитвахме нужда да се опознаем взаимно Така нареченото разпространяване на филмова култура беше второстепенна задачаraquo ndash признава госпожа Дигош

Все по-близки сме помежду сиИ допълва bdquoКомунистическата власт утвърждаваше негативни стереотипи Чехите също се страхуваха че ще им изкупим всичко от магазините а пък и поляците (поне тези на границата) бяха скептично настроени В началото когато започнах да организирам фестивала хората подозрително ме питаха bdquoТи какво с тия чехиldquo От друга страна пък имаше много здрави полско-чешки семейни връзки Днес е различно Сега сме все по-близо едни до други За мен това е съвсем естествено Аз съм чехкиня но живея на границата Част от семейството ми пък живее в Полша Типичен пример съм за смесено семейство каквито има много по граничната линия Обичам това място и точно такава е и нашата инициатива полско-чешка чешко-полска Не виждам в това никакъв проблем Понякога ни задават въпроса как работим съвместно А ние си работим прекрасно Досега само веднъж сме се скаралиldquo ndash казва госпожа СловачекbdquoОттогава много неща са се променили Днес вече никой няма да спомене за това че в полски или чешки магазин се обслужват първо своите В Чешин на самата граница има строителен маркет от известна верига който се слави с най-голям оборот в Полша В магазина надписите са на чешки на паркинга се виждат коли с чешка регистрация В Полша можеш да платиш с крони а в Чехия - със злоти Но всичко си зависи от самите хора Когато леля ми забеляза че моето дете говори и чешки и полски с укор ме попита bdquoКато поляк ли го възпитавашldquo Отговорих й че се надявам да го възпитам като добър и културен човек Мисля че щом живее на границата е напълно естествено да говори и полски и чешкиldquo ndash обяснява Петра Словачек След приемането на Полша и Чехия в Шенген много инициативи промениха името си на bdquoбез границиldquo bdquoНие не постъпихме така Остана си bdquoКино на границатаldquo Според нас границата не само разделя тя може и да събираldquo ndash поясняват организаторките

Преведе от полски

ДИМИТРИНА ХАМЗЕ

Филмов фестивал свързва чехи и поляци

Яна Букова bdquo4 приказки без връщанеldquo ИК bdquoЖанет 45ldquo Пл 2016 Две години след първата си съвместна работа ndash второто издание на романа bdquoПътуване по посока на сянкатаldquo Яна Букова и ИК bdquoЖанет 45ldquo предлагат на читателите новия си съвместен проект bdquo4 приказки без връщанеldquo Това са четири приказни истории написани от Яна Букова представени през визуалния прочит на Яна Левиева Съвместната им работа е своеобразен синтез на изкуства привличащ читателя отново и отново към себе си Тази книга предлага будни диалози за предателството и наказанието за тежестта на сянката и за подаръците на времето и най-вече за правото на тайната да остава тайна

Джипи bdquoЗемя на синоветеldquo превод от италиански Нева Мичева ИК bdquoЖанет 45ldquo Пл 2016 Джани Пачиноти по-известен като Джипи по думите на преводачката си Нева Мичева представя в bdquoЗемя на синоветеldquo bdquoнай-новото и нетипичнотоldquo от себе си bdquoнай-събраното еднородното и чисто фикционалнотоldquo Като режисьор карикатурист и автор на комикси Джипи интригува различни нееднородни маси Новата му книга е експеримент изпълнен само в черно и бяло Този подход е продиктуван от замисъла за антиутопия Il Fatto Quotidiano определя bdquoЗемя на синоветеldquo като bdquoсъвършено различен от предишните му романи но и тяхно логично продължениеldquo

Ричард Файнман bdquoСмисълът на всичко товаldquo превод от английски Христо Кьосев изд bdquoИзток-Западldquo С 2017 bdquoСмисълът на всичко товаldquo се основава върху три непубликувани лекции на Ричард Файнман които той изнася във Вашингтонския университет през 1963 г В тях той се занимава с различни обществени проблеми като конфликта между наука и религия липсата на доверие към политиците и др Ричард Ф Файнман е един от най-забележителните американски физици на ХХ век наричан bdquoнай-великият ум след Айнщайнldquo Тези

три събрани негови лекции представят едни от най-силните му страни като остроумие игра с езика и необикновената му проникновеност

Снимка Йоанна Нейкова

Литературен вестник 25-31012017 5

В И Т Р И Н АД И А Л О Г

Проф Джон Дъдли е преподавател в Университета в Льовен (Белгия)

Той е автор на пет книги и на множество статии и студии върху

Аристотел Работил е основно върху Аристотеловата логика

физика и етика В конференцията bdquoПредизвикателството Аристотелldquo

участва с доклад на тема Aristotle on the Divine

Кога разбрахте че философските въпроси Ви вълнуватЗапочнах като класически филолог в Ирландия Имах достатъчно късмет да прекарам пет години четейки гръцки и латински текстове от сутрин до вечер както и да изучавам гръцко и римско изкуство археология история митология и композиция на прозата но не и философия Философията не беше смятана за част от образованието на един класик

По тази причина започнах да чета история на философията едва когато бях в последната година на следването Тематиката веднага ми се видя вълнуваща и затова реших да премина от класическата филология към философията макар това да означаваше да взема нова степен което направих в Белгия

Кой беше първият прочетен от Вас философ Можете ли да опишете Вашите първи впечатленияПървата философска книга която прочетох беше Държавата на Платон Прочетох я с интерес тъй като тя не беше част от курса в университета Но мислех че един образован човек трябва да я е чел Тъй като не бях чел никакви други философи аз попих редица Платонови идеи без да ги поставя под въпрос Спомням се че дискутирах с колеги студенти много важни въпроси и когато излагах своите идеи те възразяваха bdquoНо това е просто Платонldquo Аз отговарях bdquoКакво не е наред с Платонldquo и те не можеха да ми отговорят Смятам че Платон ми позволява да отговоря на доста въпроси Диалогичният стил също бе много лесен за четене

Можете ли да ни кажете какво мислите за този автор в моментаЛюбимото ми Платоново произведение днес е Тимей Харесвам описанието на това как демиургът е подредил света харесвам разбирането за безсмъртието на душата и идеята че вечният живот след смъртта е в зависимост от това как живеем нашия живот Не смятам обаче че политическите идеи на Платон за комуналност са били от полза за света Не харесвам неговата идея за премахване на семейството и за това децата да бъдат възпитавани от държавата Не харесвам неговата евгеника Смятам обаче че управлението на света трябва да се осъществява от един добродетелен и добре образован елит

Вие сте човек с опит в преподаването Смятате ли че студентите днес имат интерес към античносттаВинаги съм установявал че студентите изпитват удоволствие от античната философия особено от досократиците Античните философи са лесни за разбиране Досократиците ни дават възможност да видим смисъла на философския въпрос Въпреки че техните отговори ни изглеждат наивни и даже примитивни в същото време ние можем да разберем колко трудни са били тези въпроси преди повече от 2000 години и колко обосновани и дори блестящи са били отговорите дадени от нашите философски предшественици Вълнуващо е да видиш как всеки философ се бори с един въпрос и се опитва да подобри отговора даден от неговите предшественици Повечето от фундаменталните въпроси повдигнати от древните философи все още се дискутират в момента и съвременните философи приемат че повдигнатите въпроси и отговорите дадени в античността са от изключително значение Моят опит е че днешните студенти намират античната философия дори по-стимулираща от модерната при условие че тя се преподава от въодушевен учител

Смятате ли че темите на античността трябва да бъдат разглеждани в тяхната връзка със съвременните теми Ако да какъв трябва да е методът за тяхното свързванеМоят отговор е и да и не Според мен е много важно античните теми да се разглеждат сами по себе си да се дискутира

какво означават те за въпросния автор и как всяка тема е свързана с въпросите повдигнати от предишни философи В същото време мисля че е голяма грешка да не се отбелязва влиянието което античните философи и определени теми имат върху модерните философи Би било голяма грешка ако не се каже нищо за влиянието на четирите елемента на Емпедокъл и на атомите на Демокрит ако не се каже за влиянието на Хераклит върху Хегел ако не се спомене Хайдегер когато се говори за Парменид ако не се спомене Ницше когато се говори за ГоргийАко се занимавам с автор от древността аз излагам неговото влияние в по-късни времена след като първо изцяло съм обяснил казаното от него и неговите следствия Ако обяснявам модерен автор тогава първо разглеждам източниците на въпроса в древността така че студентите да знаят откъде идва проблемът и какво е знаел модерният автор преди да започне да разсъждава Винаги е интересно да се види началото на един проблем и как подходът към него се трансформира от един автор към друг

Намирате ли в реакцията на студентите че семинарите по античност са bdquoгубене на времеldquoНаистина съм изненадан да получа такъв въпрос защото моите студенти винаги са имали голям интерес към мисълта и начина на мислене на античните философи Мога да се сетя само за два вида студенти които не биха имали интерес Първият тип са тези които биха искали да учат някаква точна наука бизнес или икономика и предварително са убедени че философията е безполезен предмет защото не ги води директно ктм тяхната цел Тези студенти трябва да бъдат убедени на първо място че висшето образование съществува за да ги подготви за живота а не само за кариератаТе също трябва да бъдат изправени пред факта че философските въпроси особено етическите въпроси ще възникнат в науката както и в бизнеса и затова са релевантни за тях Вторият вид студенти които мога да си представя са тези които страстно вярват в определена идеология и не са отворени да чуят други гледни точки Този вид студенти не са способни да бъдат философи изобщо ако не са любопитни да узнаят какво са предложили другите мислители и да премерят аргументите за и против всяка гледна точка Не съм забелязал съществена разлика между студентите на които съм преподавал в Америка и Европа като изключим това че студентите в Америка задават повече въпроси

Какво е Вашето обяснение за товаБих казал че проблемът е повърхностността Затова решението би трябвало да е опит да се накара студентът да разбере че животът не е толкова прост че други хора имат напълно различни мнения от неговите за които те вярват че са също толкова добри че в живота има много кризи и че човек трябва да е подготвен за тях че в живота има много големи въпроси на които науката не може да отговори

Смятате ли че може да се каже нещо ново за АристотелИма няколко начина по които можем да кажем нещо ново за Аристотел Първият е да се разбере по-точно какво Аристотел е имал да каже Например три етически работи са достигнали до нас под името на Аристотел До 20-и век широко се

е смятало че само Никомахова етика е автентична После се разбира че и Евдемова етика също е на Аристотел Автентичността на Голямата етика все още се оспорва В продължение на много години имах амбицията да докажа че Никомахова етика е най-ранното Аристотелово етическо произведение и че то се състои само от седем книги (I-IV VIII-X) че Евдемова етика е неговият втори етически трактат и че той се състои от осем книги и че Голямата етика е не само автентична но че е последният етически трактат на Аристотел Ако успея да убедя научния свят в това това не само би било нещо ново но и голямо допълнение към разбирането за АристотелВторият начин по който може да се каже нещо ново за Аристотел е чрез показване на следствията от неговото мислене Например Аристотел не прави паралел между своята етика и физиката но той ни казва че изкуството имитира природата Когато човешките същества се стремят към щастие е правдоподобно да се приеме че те се стремят към своето най-добро състояние както прави всяка част от природата Ето защо изглежда вероятно че Аристотел наистина е вярвал в паралел между етиката и физикаТретият начин по който може да се каже нещо ново за Аристотел е като се демонстрира огромното влияние което той е имал за цялата история на философията чак до настоящия момент и като се направи опит да се коригира това което трябва да бъде коригирано Аристотел ни казва че една малка грешка в началото на дадено начинание може да доведе до сериозни последствия по-късно Главно поради влиянието на Аристотел за повече от 2000 години се е смятало че Земята е център на Вселената и че всичко на земята се състои от четири елемента Тези теории вече не се приемат но все още под влияние на Аристотел широко се вярва че науката превъзхожда етиката

Коя част от учението на Аристотел намирате за най-труднаМоже би очаквате от мен да кажа че метафизиката на Аристотел е най-трудната част от неговото учение Наистина е вярно че много повърхностни изказвания са правени за неговата метафизика и че много аспекти от неговата метафизика обикновено не се разбират Да дадем само един пример всички естествени неща са нетрайни и имат цел Но акциденциите са вечни защото нямат самостоятелно съществуване и затова не могат да загинат И понеже те нямат собствено съществуване те също така не могат да имат цел Така Аристотел ни казва че цветът на окото не служи на някаква цел Акциденциите масово биват погрешно разбираниМисля обаче че най-добре мога да отговоря на въпроса ви като кажа че не намирам някоя определена част от учението на Аристотел за трудна като цяло Намирам отделни термини за трудни например праксис и нус кинесис и фюсис Мисля че едно внимателно проучване на значението на трудните термини може да ни даде възможност да направим голям прогрес в разбирането на Аристотел

На коя част смятате че се обръща най-малко вниманиеПрез последните години се обръща повече внимание на изследването на биологическите трактати на Аристотел но все още остава много да се проучва Учените все още се концентрират върху Никомахова етика и както вече споменах са склонни да пренебрегват Евдемова етика и Голяма етика Редица книги са написани относно Аристотеловата концепция за бог но действително хубава книга не е написана а има поне една много лоша книга което е доста изненадващо Концепцията за природата също е пренебрегната Друга задача която предстои да бъде разрешена е изследването на развитието на Аристотеловата концепция за душата

Въпроси и превод от английски ЗОЯ ХРИСТОВА-ДИМИТРОВА

За удоволствията от античната философия

Времето на метамор-фозата (Опити върху Кафка) изд bdquoИзток-Западldquo С 2017Вече повече от столетие историята на дребния чиновник Грегор Замза

който една сутрин се събужда превърнат в странна твар е обект на неизброими интерпретации Дали ставането-животно на Грегор е неуспял опит за бунт срещу смазващите механизми на обществото Дали е успял бунт доколкото отхвърля програмиращите ефекти на логоса и се обръща към музиката Дали тази метаморфоза е внезапна или разтеглена във времето Дали въобще има метаморфоза През призмата на bdquoМетаморфозатаldquo на Кафка статиите включени в този сборник се опитват да предложат собствената си перспектива към разнородни тенденции в съвременните философски и литературоведски дебати Централно за подходите на авторите ndash Радосвет Коларов Дарин Тенев Миглена Николчина Камелия Спасова Мария Калинова Еньо Стоянов и Боян Манчев ndash е понятието bdquoметаморфозаldquo и възможността то да се мисли като конструктивно за фикцията и фикционалните светове По-общият залог на колективното усилие е въпросът за статута на литературната теория днес

Фредрик Бакман bdquoВсяка сутрин пътят към дома става все по-дълъгldquo превод от шведски Любомир Гиздов изд bdquoСиелаldquo С 2017 Красивата и емоционална книга на Фредрик Бакман bdquoВсяка

сутрин пътят към дома свата все по-дълъгldquo е история за отиващите си спомени за липсата и обяснението й преплетени в мрежата на страх и любов Централно положеният възрастен герой и емпатията са темите които свързват нашумелите му романи bdquoЧовек на име Увеldquo bdquoБаба праща поздрави и се извиняваldquo и новата му книга Писателят отделя и специално внимание за писмо до своя читател което разтърсва и подготвя дори незапознатия с творческия му маниер

Малкълм Гладуел bdquoПроблясъкldquo превод от английски Елка Виденова ИК bdquoЖанет 45ldquo Пл 2016 След големия успех на bdquoПовратната

точкаldquo Малъклм Гладуел съумява да запази инерцията на качественото си писане Книгата bdquoПроблясъкldquo продължава характерния разтърсващ дискурс от bdquoПовратната точкаldquo но този път обект на прекрояване е не възприятието за света около нас а този вътре в нас Или иначе казано какво представлява явлението bdquoпроблясъкldquo и по-ефективно ли е добре обмисленото решение пред мигновената преценка

6Литературен вестник 25-31012017

Проектът е съфинансиран от Столична програма bdquoКултураldquo на Столична община за 2017 г

Неведнъж съм установявал в поезията на всеки поет в стихосбирката му винаги се среща една ключова дума през която може да се чете трябва даже да се чете тя Понякога дори това важи за цялото му поетическо творчество колко много е важна например градината за Рутхер Копланд домът за Екатерина Йосифова или пък крепостта за Збигнев Херберт Затова е направо странно че досега поезията на Божана Апостолова не е видяна през една ключова за нея дума ключова за цялото й творчество ndash ЛЮБОВТА Tя е толкова ключова че се среща в заглавията на почти всички нейни стихосбирки (особено след 1996 г) или пък ndash ако не се среща загатва за нея bdquoВселюбовldquo (2005) bdquoЕдва я задържамldquo (2008) bdquoБеше ли любовldquo (2010) и сега bdquoЗа тебldquo (2016) ndash все обозначавания на любовни редополагания на любовни изригвания на любовни запитванияhellip Сякаш само bdquoСъстояние третоldquo (2002) и bdquoВъзелldquo (2005) напускат територията на това наблюдение макар че едва ли третото състояние безспорно е любовно състояние а възелът може да се чете и като любовен възел Така че без безпокойство можем да посочим при Божана Апостолова поезията и любовта вървят ръка за ръка това са не различни нейни проявления не са инакви си феномени а единосъщни омоусиансни ndash Поезия Любов Това е поетическо писане на любовта за любовта писане с любов и без любов(та) то не може да бъде разбрано Хеле пък последната й стихосбирка която е цялата любов една (не)умираща любовhellip Щом любов нямам нищо не съм Така пише светият апостол Павел до Коринтяни за да укаже че нищо на този свят няма стойност и значение без любовта Любовта обаче за която говори апостол Павел е особена любов ndash онази която древните гърци са наричали агапе (αγάπη agaacutepē) и която християнството е превърнало в своя най-съкровена същност В Новия завет ndash заветът който Иисус Христос идва да прогласи думата bdquoагапеldquo се среща като съществително 120 пъти а във формата на глагол още повече ndash 130 Теолозите я тълкуват единствено като любов към Бога божествена любов категорично разграничавайки я от другите видове ndash ерос (ερως eacuterōs) тоест чувствената физическата любов сторге (στοργή storgē) тоест семейната любов най-вече между родители и деца и филия (φιλία philiacutea) любовта между приятели По смисъла на последната философът например обича мъдростта но като приятел той се провъзгласява сиреч за приятел на мъдростта Мишел Фуко дори извежда в лекциите си за управляването на себе си и другите че наличието на фИлия е от същностно значение за да може логосът на философа да се превърне в ергон и прагмата сиреч в деятелни думи реализиращи неща Подобни теологически и психологически нюанси в поезията на Божана Апостолова няма там любовта е любов и толкова Въпреки че в bdquoЗа тебldquo ако четем без вникване ще заключим (прибързано) че иде реч само за сторге семейната любов любовта между съпруг и съпруга Възможността за такова препъване идва още в началото с посвещението bdquoПосвещавам на съпруга ми Костадин Чонов човекът който ме научи свободно да дишам да пиша и обичамldquo И оттук извеждаме това е стихосбирка на човек за човек с когото е делил радости и скърби полети и падания възторзи и покруси през годините на съвместното живеене И сега след кончината на единия другият се захваща да опише изпише запише своята любов към него любовта-сторге която не спира с неговото изчезване а продължава да е все така силна и неудържима Дори когато от другия е останала само bdquoкупчинка боклук земята милостиво

Н А Ф О К У С

П о е з и я Л ю б о вда прегърнеldquo Но това е не само любов семейна тя е и приятелство и любовна и божествена И няма край тази любов две странички по-нататък в bdquoРазпознаванеldquo разпознаваме безкрая простира се пред очите ни и виделината му никъдене свършва

Ще стоя на ръба на душата тиЗа да съм с тебеНе е важно за менКолко те има и колко те нямаВ бита ни за двамаНе е важно за менДали ти си човекътВ отсъствие на съвършенствотоЛюбовта ми е дошла за тебИ толкоз

Краят идва внезапно идва категорично краят не търпи възражения bdquoИ толкозldquo Любопитното обаче тук е че този край не завършва с удивителен знак а с точка сякаш е всекидневна констатация не изрично заявление Но ако се обърнем към идиома за точката над i-то който утвърждава тъкмо крайността на мнението действието свършека на извършеното ще попаднем наистина точно в центъра точно в точката на преплитане и пресичане на различните любови в стихосбирката и изобщо в творчеството на Божана Апостолова точка на пресичане на всичките видове любов на любовта във всичките й форми ndash и на ерос и на сторге и на фИлия и на агапе Ето ги всъщност ерос ndash bdquoТо беше любов то беше разсъмване Безкрайно докосване до ръбчето на проникновението до взаимността до несвършващотоldquo (bdquoИ след насldquo) сторге ndash bdquoТогава дойде т о й ndash моят дар от Бога - мъжът подкрепата защитата ми и от самата менеldquo (bdquoБеше всичкоldquo) фИлия ndash bdquoОставям вечността за вас приятелиhellipldquo (bdquoВъпрекиldquo) агапе ndash bdquoА душата ми Господи като бучица лед в питието на мрака се топиhellip И изчезваldquo (без заглавие) Тази точка на пресичане където преминават за да се разпръснат из Вселената всичките видове любов тази точка на пресичане не е някаква обикновена точка ndash физическа математическа или геометрическа това е точката на сингуларността на хоризонта на събитията отвъд който нито можем в нещо да бъдем уверени нито можем нещо да знаем Но пък можем да предполагаме и предположението което правим е следното там оттатък хоризонта на събитията оттатък точката на сингуларността единственото което вероятно се случва и е възможно да се случва е спонтанността на случването Големият взрив на случването след който цялата материя на любовта се разпръсква из копнеещата за взаимност за съвместност и общуване за привличане и гравитация ако щете вселена В този смисъл онова за което ни говори поезията на Божана Апостолова е че ако има спояваща космическа сила ако има вселенско градиво ако има тухлички от които е издигнато и бива въздигнато в смисъл битието тя се нарича любов и няма друго име освен любов Бихме могли да кажем от тази позиция че в bdquoЗа тебldquo се изправяме пред една bdquoтеорияldquo полу-Емпедоклова Емпедокъл твърди че в началото на света стоят четири елемента ndash водата въздухът огънят и земята задвижвани от две противоположни сили любовта и омразата е в поезията на Божана омразата не присъства тя е сила която не съществува която е изличена Слаба сила никаква сила нищо сила Единствената сила силната сила многото сила всичкото сила това е силата на любовта Или - да повторим Щом любов нямам нищо не съмhellip Големият взрив Big Bang Божана Апостолова неведнъж е казвала че точно по този начин пише ndash спонтанно изригващо избликващо Тя вярва във вдъхновението убедена е че без него стихотворение няма как да се получи Парадигма на писането тръгваща от най-древния автор или поне един от най-древните Омир bdquoО Музо възпейhellipldquo С която между другото се подиграва Владимир Висоцки bdquoМеня сегодня муза посетила немного посидела и ушлаldquo Висоцки вероятно си прави гаргара защото в руската литература вдъхновението осенението

проникновението имат най-висок статус гарантиран им още от Пушкин bdquoЯ помню чудное мгновенье передо мной явилась ты как мимолетное виденье как гений чистой красотыldquo Да поезията е един вид проблясване светкавичен изблик който ако не хванеш навреме губиш го

В мига когатоСтихотворениетоидваВдишваш издишвашто идваЗаписваш гоако не го направишси отива

Тази взривна емоционалност това вдъхновено bdquoмгновеньеldquo преминава като кристална нишка през цялата стихосбирка bdquoЗа тебldquo bdquoНеопитомената ми младостldquo и bdquoАз неуравновесената емоционално баналната разхвърлянатаldquo (bdquoБеше всичкоldquo) bdquoИ се хвърляш в обятията й Без да мислишldquo (bdquoЛюбовldquo) bdquo[hellip] тъгата залива мислите ми като океан прииждащ от дъното на светаldquo (bdquoСъстояниеldquo) bdquoИ идва стихотворението параклис на възкръсналото спасениеldquo (bdquoИдваldquo) bdquoМузиката го повежда и го скрива от очите миldquo (bdquoСмърттаldquo) bdquoБляскави парчета светлина почти като в живота ту се показваха ту се скривахаldquo (без заглавие) bdquo[hellip] смисълът изтръпва гъне се потъва нейдеldquo (bdquoКогато дойдеhellipldquo) bdquoПриплъзна се денят между мене и сянката ми И дойде тъмнина необезпокоявана от никогоldquo (bdquoНавътреldquo) bdquoРожденият ти ден ще съмне утреldquo (bdquoУчастldquo) bdquoКой ме превръща в тъмнинаldquo (bdquoЗагадката на Богldquo) bdquoЩе се пръсне сърцетоldquo (bdquoПолетldquo) bdquo[hellip] с дързък тласък себе си постигаldquo (bdquoОтплатаldquo) bdquoОт хаоса изплуваше нищото и се връщаше в хаосаldquo (bdquoХиподрумldquo) bdquoТакова време ndash студ душата пукаldquo (без заглавие) bdquoДълго ли живях или дълго умирамldquo (bdquoПрисмехулна душаldquo) bdquoДумите се загубиха и се спуснаха по нанадолнищетоldquo (bdquoСлучва сеldquo) bdquo[hellip] под тях безсмъртно дебне новото зеленоldquo (без заглавие) bdquoИ ето днес ме затрупва отсъствието тиldquo (bdquoИ след насldquo) bdquo[hellip] внезапността на случващото се ни запрати в сипеяldquo (bdquoСвършекldquo) bdquo[hellip] едва покълналаldquo bdquo[hellip] от тебе лумна светлина внезапнаldquo (bdquoСветлосенкиldquo) bdquoВенчелистчетата на утрото са се разтворилиldquo (bdquoПредизвикателствоldquo) bdquoПомня как мълния край гърлото ми минаldquo (bdquoСълза назаемldquo) bdquoМракът вече захлупваше сърцето муldquo (bdquoОпашката на светлинатаldquo) bdquo[hellip] когато краят ми недвусмислено се спуска прехвърлям изхвърленотоldquo (bdquoКъм приятелитеldquo) bdquoКогато дойде времето [hellip]ldquo (bdquoТака еldquo) bdquo[hellip] в очите им се наслагваше желанието на сбъдванетоldquo (bdquoОпакованите кейове на Кристоldquo) bdquo[hellip] мимолетен стрък трева в утайката на утрото осъмналldquo

(bdquoВъпрекиldquo) bdquoОзовах се в задънена уличка Изходът е един Нагореldquo bdquoВъздухът ми тежи повече от самотата Тръгвамldquo (без заглавие) Всички тези глаголи (а аз държа да кажа спестих при изброяването поне още толкова) са все глаголи от субекта непредизвикани спонтанни избликващи не той управлява тях те управляват него Те го връхлетяват ndash кога с внезапна сила кога с постоянството на водата за да подчинят душата (душа ndash също много често използвана от Божана Апостолова дума) изцяло на себе си да я обземат обхванат присвоят Връхлитат я да важна е тази жива картина Жак Дерида говори за събитието че то също ни връхлита че ако не ни връхлита не би било събитие В този смисъл поезията на Божана Апостолова цялата е изтъкана от събития защото ако в нея има постоянно и константно действие това е тъкмо връхлетяването Знам знам абсурдно и парадоксално е това което казах току-що ndash bdquoконстантност на връхлитанетоldquo ndash как може връхлитането да е константа Ами може ако идва то от точката на любовта ако е направлявано насочвано и изпратено от любовта Тогава то е такова връхлитане което помита всичко а най-вече помита смъртта Та дори и да прозвучават песимистични нотки (bdquoТова ли е успехътldquo) накрая любовта побеждава всичко надмогва всяка печал всяка не-вяра Нещо повече дори самата смърт е движена от любов плод е на любов

ОтплатаНакъдето се обърнеш ndash болкаhellipЗъби се оголва тишинататихо стъпва после с дързък тласъксебе си постигаТрижди святае смъртта която ни наказвас любовта си ndash може би отплатапратена отгоре от небетос аромат на вкаменено цвете

Смъртта е любов следователно е не-смърт bdquoЗавинагиldquo не оставя място за съмнение bdquoВлюбена съм в ръцете ти които отсъстватldquo Изключителна е непобедима е тази поетическа стратегия ndash дори и в най-страшните си дни дори и в най-отчаяните си дни да пишеш за любовта която бди над смъртта за да я прекрои в не-смърт в живот Едно писане на ръба което обаче винаги остава от страната на надеждата не на униниетоНагоре Тръгвам Но не напосоки не където ми видят очите а там където е хоризонтът на събитията точката на сингулaрността от която спонтанно избликва любовта която е поезия и от която като стихия ме връхлита поезията която е любов Поезия Любовhellip

МИТКО НОВКОВ

Божана Апостолова bdquoЗа тебldquo изд bdquoДАldquo София 2016

Сн Радослав Чичев

Литературен вестник 25-31012017 7

bdquoАгиославика проблеми и подходи в изследването на Станиславовия чети-минейldquo е сборник поместващ докладите от международната научна конференция състояла се в София през май 2013 г Както конференцията така и изданието са осъществени с финансовата подкрепа на Фонд bdquoНаучни изследванияldquo към Софийския университет и със съдействието на Факултета по славянски филологии Станиславовият чети-миней известен и под каталожния си номер 1039 се пази в Националната библиотека bdquoСв св Кирил и Методийldquo в София (НБКМ 1039) Наречен е Станиславов чети-миней поради връзката си с известния книжовник Станислав Лесновски от XIV в Неговото име се явява в приписка на л 207а от която става ясно че Станислав идентифициран от изследователите с известния книжовник със същото име е един от двамата преписвачи на сборника Ръкописът е препис от XIV в но в него се съхранява старинен пласт от текстове които отразяват старобългарски преводи Календарният сборник съдържа (предимно наративни агиографски) текстове за празничните дни от първите три месеца на църковната година от септември до ноември bdquoАгиославикаldquo събира статии чийто предмет на изследване е Станиславовият чети-миней Всяка от тях обаче разглежда агиографския материал от ръкописа от различна гледна точка Три статии анализират критически спецификите на състава (bdquoКодекс 1039 от Националната библиотека bdquoСв св Кирил и Методийldquo от Иван Добрев bdquoБележки върху историята и състава на ръкопис 1039 от Националната библиотека bdquoСв св Кирил и Методийldquo от Явор Милтенов и bdquoСтаниславовият чети-миней и институционализираното четене (Особености на състава и ролята на устава)ldquo от Диана Атанасова Част от изследванията разширяват фокуса към този ръкопис чрез съпоставянето на този сборник с други подобни сборници (bdquoСтароизводните календарни сборници в Bibliotheca Hagiographica Balcano-Slavica (BHBS) ndash Допълнения и корекцииldquo от Климентина Иванова) или разсъждават за историята и функцията на такъв тип състави (bdquoСъставът на ранните славянски празнични минеи и чети-сборнициldquo от Искра Христова-Шомова)Четири от статиите се съсредоточават върху текстологически лингвистични иили литературноисторически въпроси на отделни текстове от Станиславовия чети-миней (bdquoСлово за Въздвижението на кръста от Андрей Критски по ръкопис НБКМ 1039ldquo от Цветомира Данова bdquoЙоан Златоуст в ръкопис 1039 от НБКМldquo от Анета Димитрова bdquoDeviations from Literalism Remarks on the Slavic Translation of the Greek Life of Abraham of Qidunldquo от Дитер Щерн и bdquoЖитието на Св Ефросина Александрийска в староизводния чети-миней НБКМ 1039 от XIV вldquo от Мая Петрова-Танева) или върху езиковите характеристики въз основа на данни от целия ръкопис (bdquoБележки върху езика на Станиславовия чети-минейldquo от Боряна Велчева) Последните две статии в сборника обсъждат проблематиката на електронното издаване на славянски ръкописи (bdquoЕлектронни инструменти за обработката на средновековни славянски текстовеldquo от Анна-Мария Тотоманова и bdquoЕditing the Bdinski sbornik as a Multilayered Realityldquo от Лара Селс и Дейвид Бирнбаум) Ясно е че авторите на статиите в този сборник са успели да обединят разнообразни проблеми и подходи върху този изключително интересен за науката ръкопис

Статиите в сборника които доразвиват тезите от докладите в разгърнати изложения се обособяват в няколко тематични ядра Първите четири статии разглеждат ръкописа като цяло но от различна гледна точка В статията на Иван Добрев bdquoКодекс 1039 от Националната библиотека bdquoСв св Кирил и Методийldquo е представен задълбочен анализ на ръкописа НБКМ 1039 въз основа на вече направеното изследване върху него Авторът се опитва да уточни датирането на възникването на ръкописа чрез приписките като привлича допълнителни исторически данни Той дискутира термина bdquoчети-минейldquo и

1 3 В Е К А Б Ъ Л Г А Р И Я

валидността на термина по отношение на този сборник По отношение на правописа ученият говори за това как всичките петима преписвачи на сборника дават някакви индиректни сведения за историята му И последно И Добрев излага подробно съдържанието на ръкописа съпоставяйки го с това на други подобни сборници на старобългарски и византийски Изключително интересни изводи е направил които до известна степен променят някои от досегашните възгледи върху ръкописа В статията си bdquoБележки върху езика на Станиславовия чети-минейldquo Боряна Велчева показва североизточните черти от XIII и XIV в на статиите в този сборник въз основа на определено предпочитание на морфеми за показателните местоимения Авторката доказва тези черти с помощта на разнообразни примери взети от текстове на които са присъщи мизийски диалекти Явор Милтенов преглежда кодикологическите и текстологическите характеристики на сборника в статията си bdquoБележки върху историята и състава на ръкопис 1039 от Националната библиотека bdquoСв св Кирил и Методийldquo Както самият автор съобщава в статията си той само излага bdquoедна несистемна ексцерпция концентрирана върху определени синонимни редове и лексикални маркериldquo и настоява за по-подробен лексикален анализ с цел уточняването на историята на този сборник Я Милтенов дава общ анализ на лексиката в ръкописа с който показва че НБКМ 1039 не следва един преславски архетипен ръкопис от един оригинален византийски модел а отбелязва че в отделните си статии ръкописът се свързва с разнообразие от повече корпуси показващи различни преводачески решения От тази статия се вижда важността на лексикалния анализ за уточняването на историята на определен текст В статията на Диана Атанасова bdquoСтаниславовият чети-миней и институционализи-раното четене (Особености на състава и ролята на устава)ldquo се разглежда съставът на сборника Авторката установява че съставът (като порядък от текстове) е бил популярен и широко разпространен поради което може да се говори за агиографски канон който се запазва чрез институционализираното четене Така изследователката обяснява предпочитанието на староизводни жития в сборниците независимо кога са възникнали Във втората част на статията си Д Атанасова показва регламентиращата сила на типика върху този тип сборници и връзката на четивата с текстовете от най-ранните служебни минеиСледващите четири статии имат като предмет определена статия (текст) от ръкописа която се анализира по-детайлно В статията на Анета Димитрова bdquoЙоан Златоуст в ръкопис 1039 от НБКМldquo се разглежда мястото на Йоан Златоуст в староизводните чети-минейни състави чрез материала от Станиславовия чети-

миней смятан като примерен за този тип състави В този сборник обаче както става ясно от изследването са включени само три текста свързвани с името на Златоуст които при това не са най-популярните С няколко аргумента авторката ни обяснява кои са причините за този избор от текстове и историята им Мая Петрова-Танева в статията bdquoЖитието на Св Ефросина Александрийска в староизводния чети-миней НБКМ 1039 от XIV вldquo представя част от проучването си върху пространната версия на житието на светицата запазена в южнославянските преписи от ръкописи с календарен състав Авторката ги разделя в две редакции за което дава основание разнообразният лексикален материал Заключението й е че текстът за св Ефросина запазен в НБКМ 1039 е най-вероятно преславски по произход като прави уговорката че по-подробна история на текста може да се реконструира след критическо издаване на гръцкия текст и след съпоставка с текста в друг тип сборник а именно ndash в тнар патерици Цветомира Данова в статията bdquoСлово за Въздвижението на кръста от Андрей Критски по ръкопис НБКМ 1039ldquo прави преглед на първоначалните резултати от анализа си на тнар bdquoтри славянски версииldquo на този текст Авторката взима под внимание гръцкия оригинал и техниките на превода Заключението й е че първата версия на която и текстът в Станиславовия чети-миней принадлежи по лексикално морфосинтактично и словообразувателно равнище подсказва да е направена според нормите на Кирило-Методиевата преводаческа дейност преди да е редактирана по-нататък В статията на Дитер Щерн bdquoDeviations from Literalism Remarks on the Slavic Translation of the Greek Life of Abraham of Qidunldquo (bdquoОтклонения от буквализма коментар върху славянския превод на гръцкото житие на Аврамий Кидунскиldquo) се разглеждат специфичните черти на славянската техника и стил на превеждане Авторът обяснява употребата на изрази или думи които са типично славянски (и запазени в почти всичките преписи) и затова не могат да бъдат разглеждани като елементи от друг незапазен гръцки оригинал От тези сведения Д Щерн заключава че прагматичната преексплицитност и асоциативните клишета са ключ в техниката на превода от гръцки на старобългарски от самото начало Климентина Иванова тук продължава изследването си върху староизводните календарни сборници в статията bdquoСтароизводните календарни сборници в Bibliotheca Hagiographica Balcano-Slavica (BHBS) ndash Допълнения и корекцииldquo Чрез тази статия изследователката иска да насочи вниманието ни към проблематичните моменти в труда си познат като Bibliotheca Hagiographica Balcano-Slavica Така например Кл Иванова отбелязва необходимостта в BHBS да се включват указания за паметта на светците от типиците да се добави информация и за проложните текстове и да се уеднакви терминологията при назоваването на паметниците В статията си тя описва един ръкопис дълго време смятан за руски но всъщност молдовски чрез който установява че и в молдовската книжнина от втората половина на XVI в разделението между староизводните и новоизводните текстове е видимо В статията на Искра Христова-Шомова bdquoСъставът на ранните славянски празнични минеи и чети-сборнициldquo се разглеждат химнографските състави които съответстват на тнар от изследователката bdquoчети-сборнициldquo (които се различават от чети-минеите) Тези химнографски сборници събират минейните (за неподвижните празници) и триодните (за подвижните празници) служби В изложението си И Христова-Шомова доказва чрез анализ на съставите че от най-ранния период е трябвало да съществува такава минейно-триодна книга в България както и във Византия а именно сборник от смесен тип аналогичен на Тържествениците (или тнар чети-сборници) Така авторката обяснява

няколко иначе трудноразбираеми случаи на ръкописи с донякъде отклоняващ се състав (което довежда и до трудности при определянето на типа сборник) Последните две статии са посветени на електронното издаване на паметници от славянската средновековна книжнина и проблемите които възникват при това Лара Селс и Дейвид Бирнбаум представят работата си върху ръкопис GUL408 известен и като Бдински сборник (съхраняван в Гентския университет) който се издава дигитално В статията им bdquoЕditing the Bdinski sbornik as a Multilayered Realityldquo (bdquoИзданието на Бдински сборник като многопластова реалностldquo) се констатира как всяко издание е интерпретация на текст Затова авторите предлагат създаване на тип издание в което са представени разнообразните пластове на текста които дават различни интерпретации към него Те разказват за електронното издание на Бдинския сборник което е разделено в три комплементарни части 1) фототипно издание 2) дипломатическо издание с лингвистични бележки към текста и 3) критическо издание с вътрередова колация на всичките достъпни славянски ръкописи съдържащи същите текстове Благодарение на тези допълващи се три части на изданието различни типове изследвания могат да бъдат приложени върху този ръкопис от XIV в Това издание още е в процес на реализация но се оказва изключително полезно и плодотворно не само за изследването на този ръкопис и включените в него статии но и като теория за електронно издаване в старобългаристиката като цяло В статията на Анна-Мария Тотоманова bdquoЕлектронни инструменти за обработката на средновековни славянски текстовеldquo са описани инструменти за дигитализирането на средновековната славянска книжнина Авторката говори за подходите и проблемите на цифровизацията на славянски сбирки за неяснотата на правилата около цифровизацията на сбирки в различни хранилища за корпусите и шрифтовете (и конвертори) за старобългарския език А Тотоманова по-подробно разказва за електронни инструменти в проекта histdictuni-sofiabg и за самия проект и корпуса му Всичко това ще позволи по-широк кръг от хора да работи в различни насоки с този доста голям корпус средновековни текстове придружени с разнообразни улесняващи работата на изследователя инструменти като старобългарски речник търсеща машина и морфологичен анотатор Сборникът bdquoАгиославика проблеми и подходи в изследването на Станиславовия чети-минейldquo е важен принос към изследването на агиографията - една област която макар и добре разработена в палеославистиката както свидетелства и сборникът все още чака разрешаването на редица въпроси Не само публикуването на изследванията но и проектът за издаването на все още непубликувания ръкопис представляват ценен принос в изследването на агиографията Освен това трябва да се отбележи и безценно полезното описание на самия ръкопис в края То е направено специално за изданието като включва начало и край на всеки един текст към който се прибавени подробни библиографски сведения Така систематизирани тези данни са чудесен помощен инструмент за по-нататъшни изследвания върху агиографските текстове от ръкописа Като цяло статиите предлагат различни подстъпи към изследването на староизводния календарен ръкопис и разширяват посоките на проучването му като привличат и други (включително и по тип) сборници като по този начин осветляват в по-добра степен историята на агиографската книжнина

АМБEР ИВАНОВА

bdquoАгиославика проблеми и подходи в изследването на Станиславовия чети-минейldquo Доклади от международната едноименна конференция ред Д Атанасова УИ bdquoСв Кл Охридскиldquo София 2016

Критически прочити на Станиславовия чети-миней

Национален дарителски фонд bdquo13 века Българияldquo

8Литературен вестник 25-31012017

Редактор на страницата КАМЕЛИЯ НИКОЛОВА

Сцена

Погледът зад обектива преплита съдбата на фотографската фамилия Карастоянови ndash бащата Анастас (1822-1880) и синовете му Иван (1853-1922) и Димитър (1856-1919) с много значителни епизоди в нашата история в продължение на дълъг период от време Христоматийно познати портрети на емблематични личности са останали до днес благодарение на Анастас Карастоянов ndash на Раковски Левски Любен Каравелов Ангел Кънчев Стефан Караджаhellip и на синовете му Иван и Димитър Карастоянови които фотографират Алеко Константинов Иван Вазов Петко и Пенчо Славейкови Мара Белчева Яворов Мина Тодорова Лора Каравелова Петко Каравелов Стефан Стамболов княз Александър Батенберг Иван Шишманов Адриана Будевска и още много държавници бунтовници революционери интелектуалци художници поети артистиПарадоксът на отминаването и завръщането е запечатан във фотографията която съхранява момента като неизменен Всеки миг е безвъзвратно загубен и всеки спомен е новороден

Началото КарастоянИмето на фамилия Карастоянови идва от предшественика Карастоян роден около 1750 г в Самоков когато този планински район на югозападна България бил непрестанно нападан и плячкосван от кърджалийски орди еничари и черкези Мъжете от града - българи и турци се обединили в опълченска дружина за да отбраняват града и семействата си bdquoВ тези сражения изпъкват неколцина храбреци като bdquoкапитанldquo Ангел Лало Бюлкюбаша и Кара Стоян баща на първия български печатар Карастоянов загинал в боя Народът не закъснява да съчини и песни за тези юнациldquo1 По това време синът на Карастоян Никола бил на шестнадесет години

НиколаОще като малък баща му го завел да учи в Рилския манастир bdquoКолко време е прекарал Никола Карастоянов в Рилския манастир не се знае След убийството на баща му при разпра с нападналите Самоков кърджалии той останал без издръжка Тогава бил принуден да работи в манастирската книговезница за да може да продължи учението си Има основание да се допуска че е бил един измежду първите ученици Малкото запазени от него писма са писани с прекрасен полуустав минаващ в бързопис С такова писмо са писани и рилските ръкописни книги от края на XVIII в Изглежда че тъкмо това умение на младия Карастоянов да чертае ясно четливо и стройно буквите на кирилицата е използвано в манастирската книговезнцаldquo2

Никола Карастоянов става даскал за да издържа семейството си При едно пътуване до Белград купува типографска печатарската преса Разглобява я и я пренася през границата в каруца покрита с чаркове за тъкачни станове тъй като по това време не е разрешено в България да се печатат и издават книги Инсталира я в мазето на къщата си и започва да печата тайно и сам да разпространява книгите си обикаляйки села и градове панаири и манастири bdquoПри отпечатването и при пренасянето на книгите той е срещал редица трудности Прави постъпки пред турските власти да получи разрешение за печатане на книги ангажирва и ходатаи но разрешение не получава Едва през 1846 г успява да издействува от самоковския митрополит разрешение за отпечатване на религиозни книгиldquo3

АнастасНикола взел на работа при себе си сина си Анастас bdquoИзданията на Самоковската печатница далеч превъзхождат изданията на Солунската печатница Печатницта на Карастоянов е разполагала с шрифт изработен със завидна за времето си букволеярска технка и с големи графични предимства Безупречни са словослагателската и печатарската техника на Карастоянов Към всичко това ще трябва да се прибавят и големите дарби на Анастас като гравьор илюстратор и художествен оформител ненадминат майстор на българската книга преди Освобождението Тия негови качества принудили баща му да го обяви официално за съдружник В печатаното през 1856 г bdquoНачалное учениеldquo е отбелязана фирмата на печатницата bdquoТипографiа Н Карастояновича и сына его Анастасiа в Самоковldquo4

Текстът е част от изследване документална основа за книга в която историческият разказ се движи едновременно в две полета ndash на фактологията и на фикцията1 Христофоров Асен Самоков Исторически очерк София Издателство на Националния съвет на Отечествения фронт 1962 с 302 Атанасов Петър Начало на българското книгопечатане Наука и изкуство С 1959 с 1573 Василев Марин bdquoПоява и развитие на книгопечатането в Българияldquo - сп bdquoПолиграфияldquo 20114 Атанасов П Начало на българското книгопечатане с 210

През 1862 г Анастас Карастоянов заминава за Белград и купува за печатницата на баща си граждански шрифтове необходими за отпечатване на книги със светско съдържание По същото време избухва бунт срещу турския гарнизон в крепостта Турците бомбардират града а сърбите щурмуват крепостта В тези сражения участва и българската легия на Раковски Левски и Стефан Караджа проявяват забележителна смелост В хаоса на събитията са разпилени и разграбени материалите които Анастас е купил за печатницата Останал без средства в чуждата столица той се хваща на работа в една работилница където реже печати от пиринч за да възстанови загубата и да спечли пари за обратния път Така случайно се запознава с българина Анастас Йованович от Враца тогава управител на двореца на княз Михайло Обренович Макар и официално известен като сръбски фотограф Анастас Йованович (1877-1899) е българин по произход и в началото на творческия си път се подписва като български фотограф Роден в семейство на преселници още като малък Анастас попаднал в откритата през 1832 г в Белград печатница с букволеярна Изобретил метални букви на кирилица с които печатницата не разполагала това спомогнало за издаването на първия сръбски буквар Княз Милош Обренович го изпратил на обучение във Виена През същата 1839 г Дагер направил голямото си откритие Йованович видял фотографиите му във Виена и се вдъхновил от това ново изкуство Снабдил се със собствена Дагерова камера и направил своите първи снимки Оптикът Прокеш организирал негова фотоизложба във Виена През 1858 г княз Михайло поканил Анастас Йованович да се върне в Белград и го назначил на високия пост хофмайстер - bdquoуправител на двора княжескогоldquo В този период той се среща с българския си съименник Анастас Карастоянов Йованович запознава Анастас с усторойството на фотокамерата си модел Voigtlaumlnder която купил във Виена през 1841 г научава го как се работи с нея Самият процес на снимане bdquoдагеротипияldquo изисква експозиция от 10 до 30 минути Това продължително време за заснемане се дължало на ниската светлосила на обектива с бленда 114 Първоначално Йованович работел с камера Voigtlaumlnder но с обектив Petzval Изображението се получавало върху метална пластина но от нея не било възможно да се извади позитивно копие По-късно той си набавил за камерата Voigtlaumlnder обектив на Voigtlaumlnder който се монтирал в камера с мях Изображението се запечатвало върху плака покрита с фоточувствителен колоиден разтвор Така след обработка на плаката той започва да копира многобройни позитивни изображения bdquoА Йованович урежда в една от стаите на двореца фотоателие където Карастоянов започва опитите си Благодарение на голямата си изобразителна култура и на художническите си дарби скоро постига успехи и става придворен фотограф

В ателието 1863 г Автопортрет на Анастас Карастоянов Архив Национална библиотека C 750

След като се установява в Белград Анастас взима при себе си съпругата си Виктория и децата си Мариола Иван Димитър и Анка По това време той посещава редовно кръчмата bdquoКод српске крунеldquo където се събира българската емиграция Сближава се с момчетата от Втората легия съчувства им когато политическата ситуация в страната се преобръща и отритнати изгубили надежда те скитат бездомни и гладни в чуждия град Дава им подслон и прехрана в своя дом bdquoВ началото на 1867 г в хотел bdquoСрпска крунаldquo - център на революционната емиграция в Белград се възобновява българкият комитет под председателството на Каравелов Веднага след това с оглед на по-голяма конспиративност седалището на комитета се премества в къщата на фотографа-революционер Анастас Карастоянов (пристройки

от нея съществуват и досега до Съборната църква в Белград) () В гостоприемния дом на Карастоянов живее и един странен монах (известен като Мертирие) който по поръка на комитета кръстосва България с агитаторска и разузнавателна цел Пак тук пристигат и се срещат пратеници на чети от различни краища на България Живеят на квартира Левски Ангел Кънчев Панайот Хитов и дядо Илю () През 1867 г в Белград се създават български въоръжени отряди В така наречената Артилерийска школа в която се подготвяли сръбски кадрови офицери са приети и около 200 българи доброволци и са обучавани в теоретични и практически занятия (стрелба фехтовка езда) военни правилаldquo5

Сръбският княз вижда в българските доброволци подкрепа за предстоящите военни действия и възлага обучението им на сръбски офицери В новата легия постъпват оцелели членове от четите на Панайот Хитов и Филип Тотю младежи прехвърлили се от България както и от българската емиграция в Румъния Поради обрат в политическите интереси на Сърбия войната с Турция не е обявена Втората българска легия става ненужна на белградското правителство и през 1868 г е разпусната а участниците в нея - изгонени от Сърбия В същата година е убит княз Михайло Обренович Анастас вече не е придворен фотограф По същото време Анастас Карастоянов фотографира Левски по негово желание bdquoходящldquo - с решително изражение в четническа униформа с пушка в едната ръка и сабя в другата Камерата го е уловила в крачка Ако приемем че това е първият запечатан момент на човешка фигура в движение в българската фотография той отразява тази първа крачка като жест който нарушава статичната поза на многовековно полусънно състояние Един човек започва да крачи за първи път след десетилетия сънПо време на тези събития големият син на Анастас Иван е около тринадесетгодишен Повлиян от патриотичния патос обхванал и гостите и обитателите на дома той настоява да бъде фотографиран в облекло на четник Фотографията напомня тази на Левски - същата поза ръката на дръжката на сабята същият калпак с лъвчето сериозното и решително изражение същият килим същият парапет зад фигурата bdquoВ репортажно-реалистичен стил са и снимките подписани от Стоянович които слагат началото на първата официална репортажна фотография Възможността да опита този раздел на фотографията му се отдава по време на честването на 50 години от Второто сръбско въстание през 1865 Фотографирането на хора в движение по това време е било голям почти нерешим проблем който често е обезкуражавал фотографа (hellip) Стоянович прави репортажни снимки и от други събития изтеглянето на турските войски от крепостта в Белград (1867) заминаването на княз Михаил на посещение при султана в Цариград (1867) и в Сръбско-турската война (1876) С тези си снимки той е определен от изследователите на сръбската фотография като първия сръбски фоторепортерldquo6

Вестта че руският цар Александър II е обявил с манифест война на Турската империя през април 1877 г събужда отново надеждите на българите в Сърбия Анастас и семейството му следят новините със затаен дъх bdquoКогато се обявява освободителната война още в първите дни Анастас Карастоянов въпреки завидното си положение на най-добър фотограф напуска Белград и се озовава със сина си Иван в Свищов за да помогне на своя народ Той вече е в по-напреднала възраст (55 г) за да участвува като боец но пише на Марин Дринов тогава на служба при руската главна квартира че желае да замине на бойното поле и да работи като военен фотограф заедно със сина си Готов е да снима Плевенските укрепления и други обекти снабден е с bdquoдобри апаратиldquo а синът му bdquoдобър фотограф е учил в Белград и е бил в Австрия разговаря добре немски и доволно французкиldquo7 За съжаление отговорът от Марин Дринов е отрицателен Застъпничеството му е отхвърлено от руското главнокомандване с мотив че имат вече руски и румънски фотографи и не искат български През пролетта на 1878 г Анастас Карастоянов се установява на постоянно местожителство в София и открива голямо фотографско ателие на улица bdquoСамоковскаldquo8 Междувременно са починали голямата му дъщеря и жена му Анастас е съсипан от мъка по тях Семейството вече се състои от баща двама синове фотографи Иван и Димитър и най-малката дъщеря Анка Две години след това през 1880 г Анастас умира на 58 години

(със съкращения)

АННА ТОПАЛДЖИКОВАправнучка на фотографа Иван Карастоянов

Цялата статия може да прочетете в Годишник на НАТФИЗ 2016 който предстои да излезе от печат

5 Боев Петър Фотографското изкуство в България (1856 - 1944) изд bdquoСептемвриldquo С 1983 с 21-226 Галибов Зафер Светлописи (под печат) с 36-377 Боев П Фотографското изкуство с 24-258 Сега ул bdquoГр Игнатиевldquo - ъгъла с пл bdquoСлавейковldquo някога там беше кино bdquoКултураldquo и до него - фотографско ателие

От двете страни на обектива Исторически сведения за фотографската фамилия Карастоянови

Литературен вестник 25-31012017 9

Това е младият по онова време асистент по стара история Гаврил Кацаров който проявява страстта си към политическата философия на античността чрез този първи превод на новобългарски на важното Аристотелово съчинение4 През първата половина на на ХХ век у нас се появява само още едно Аристотелово съчинение Поетиката на Аристотеля в превод и с коментар от Кръстьо Генов и Петър Радев Техният труд стига до читателите в две издания през 1943 и 1947 г5

Два университетски стожера на аристотелизма проф Александър Ничев и проф Ради Радев

Само две години след публикуването на второто издание на първия български превод на Поетиката младият по онова време асистент по класическа филология Александър Ничев публикува критична рецензия за него Тя е озаглавена Едно тълкуване на Аристотеловата bdquoПоетикаldquo у нас6 Реакцията на младия преподавател в сп Септември впечатлява с това че в критичния й фокус попада не преводът а коментарът на текста Според рецензиращия млад учен концепцията на коментара към превода е прекалено хетерогенна и даже еклектична а както може и да се очаква ndash според него тя не е достатъчно идеологически марксистко-ленински издържана Да отбележим че годината е 1949 В хилядолетната история на опитите да се преведе и осмисли Аристотеловата или изобщо гръцката философска понятийност на (старо)български това е единствената публикувана критична но не и отрицателна рецензия за преводачески версии предложени от други Освен това в критичния отзив на преподавателя по старогръцка литература в Софийския университет накратко са очертани контурите на неговите предложения за превеждането и интерпретирането на Поетиката През следващите няколко десетилетия Александър Ничев превежда множество важни произведения на старогръцката литература но основен изследователски проблем за него остават Поетиката и Реториката на Аристотел Посвещава им стотици страници в статии и студии на български и руски най-много на френски но и на немски английски гръцки и италиански език Двете му дисертации са посветени на Аристотеловия анализ на атическата трагедия и преди всичко на Софоклевите шедьоври като са защитени и публикувани у нас но на френски език7 А неговият превод на За поетическото изкуство излиза през 1975 г8 цели 26 години след като е хвърлил ръкавица за преводачески двубой към предишната двойка преводачи и коментатори Преводът на проф Ал Ничев на Реторика е публикуван през 1986 г9 и с това той изпълнява обещаното и заявеното от него още през 1949 г В годините на държавния социализъм излиза само още едно съчинение на Аристотел на български език За душата което е публикувано през 1979 г в поредицата bdquoФилософско наследствоldquo на bdquoНаука и изкуствоldquo в отличен превод и коментар на д-р Марко Марков и със студия от дългогодишния преподавател по антична и средновековна философия във ФФ на Софийския университет ndash проф дфн Ради РадевАристотелознанието у нас през втората половина на ХХ век до началото на тнар bdquoдемократични промениldquo през 1989 г достига до тези три превода но има ред значими интерпретаторски постижения благодарение на разностранната преподавателска и издателска работа на проф Ничев във ФКНФ и на проф Радев във ФФ Някои от техните запомнящи се анализи са били представени първоначално като кандидатски (както се казваше тогава) и докторски дисертации а след това публикувани и като книги10 За да разберем величината 4 Аристотел Атинската държавна уредба С 1904 Българска библиотека 5 превод коментар и предговор Гаврил Кацаров Факсимилно преиздадено в Гаврил Кацаров Избрани съчинения Том ІІ съставител доцд-р Петър Делев УИ bdquoСв Климент Охридскиldquo С 2004 803-899 Трето електронно издание httpsprojectoriacomproductproductpath=59ampproduct_id=525 Поетиката на Аристотеля Превод и коментар Кръстьо Генов и Петър Радев С 1943 1947 Второ поправено и допълнено издание Книгоиздателство bdquoХемусldquo6 Кръстьо Генов и Петър Радев Поетиката на Аристотеля Пълен превод от старогръцки с критичен увод и бележки Второ поправено и допълнено издание София Хемус 1947 156 с В Септември ІІ2 153-157 (рецензия)7 Lrsquoeacutenigme de la catharsis tragique dans Aristote Sofia 254 p Eacuteditions de lrsquoAcadeacutemie Bulgare des Sciences1970 La catharsis tragique drsquoAristote Nouvelles contributions Sofia 175 p Eacuteditions de lrsquoUniversite de Sofia 8 Изд bdquoНаука и изкуствоldquo9 Изд bdquoНаука и изкуствоldquo10 Особено впечатляващи са изследванията на проф Ради Радев за Философа и неговата хилядолетна традиция Вж Материалистически положения в гносеологията на Аристотел С 1961 bdquoНаука и изкуствоldquo Из историята на арабската философия С 1966 bdquoНИldquo Критика на неотомизма С 1970 bdquoНаука и изкуствоldquo История на античната философия С bdquoНаука и изкуствоldquo част І 1981 част ІІ 1983 Латинският

особено на направеното от проф Ради Радев трябва да се посочи едно обстоятелство от 1956 до 1987 г повече от 30 години не е била обявявана аспирантура по антична и средновековна философия във ФФ на Университета По времето на социализма изучаването на античната философия беше пренебрегвано а на средновековната и ренесансовата ndash почти невъзможно Приоритети бяха новоевропейската немската класическа и разбира се марксистко-ленинската философия Въпреки всички политически ограничения идеологически табута и интерпретативни императиви проф Радев успяваше да изнася незабравимо сериозни и безкомпромисно неидеологизирани лекции по антична средновековна и ренесансова философия както се наричаше курсът тогава Издаде две разновидности на учебник и една антология по антична философия една антология по средновековна философия и цяла поредица от книги за аристотелизма в елинистическата схоластическата класическата арабска и еврейската традиция Разбира се венец на това промисляне на перипатетическата парадигма през хилядолетията е книгата му за откриването на нейната неувяхваща новост във философията и богословието на неотомизма Да книгата е озаглавена Критика на неотомизма но годината на издаването й е 1970 Поради това академичното наследство на проф Радев може да бъде оценено като най-висше проявление на изкуството на възможното в идеологическата матрица11

Последният четвърт век В първите години на новата историческа и политическа епоха в България която започна през есента на 1989 г у нас се завърнаха трима млади учени току-що завършили следването си в университети в които традициите на изучаването на античността и класическите езици винаги са били на завидно ниво През 1988 г Иван Христов завърши следването си в университета в Ленинград днес Санкт Петербург и стана първоначално изследовател във Философския институт в БАН а после и университетски преподавател През 1991 г възпитаникът на Хумболтовия университет в Берлин Анастас Герджиков се включи в преподавателската колегия на специалност bdquoКласическа филологияldquo а две години след това към нея се присъедини и Николай Гочев завършил езикознание в Атинския университет На тях тримата българските читатели дължат най-многобройните и най-издържани преводи на Аристотел публикувани през последния четвърт век у нас Иван Христов се посвети на методичното и стриктно превеждане и коментиране на шестте логически трактата от Органона12 но и на изучаването и превеждането на светите Отци на православието Изданието на Политика от 1995 г обогати знанията за античността и за историята на политическата философия от древността до днес Преводът на Анастас Герджиков е бил обсъждан почти дума по дума с проф Богдан Богданов авторедактиран е и е преписван три пъти на пишеща машина от преводача допълнен е с пребогат индекс и солиден коментар13През 90-те години на миналия век до нашите читатели достигнаха и първите преводи на български

Аристотел С 1982 Партиздат Съставителство на приложението Ради Радев Превод Лидия Денкова Румен Даскалов Маргарита Кискинова Аристотел С 1988 изд bdquoНародна просветаldquo Съставителство на приложението Ради Радев Превод Марко Марков и Теменуга Ангелова Аристотел Историческата съдба на неговата философия УИ bdquoКлимент Охридскиldquo С 198911 Вж много по-подробно в тематичния брой посветен на неговата 80-а годишнина Спомени и размисли за проф Ради Радев В сп Философия 42011 12 Аристотел Категории Превод встъпителна студия и коментар Иван Христов С 1992 г Изд bdquoНаука и изкуствоldquo Фондация Отворено общество Второ изд в двуезичното издание на ОРГАНОН част 1 bdquoЗ Стояновldquo С 2008 Аристотел Аналитики Т I С 1997 ИК bdquoХр Ботевldquo съдържа За тълкуването и Първа аналитика Превод предговор коментар и библиография Иван Христов Второ изд в двуезичното издание на ОРГАНОН част 1 bdquoЗ Стояновldquo С 2008 Аристотел Топика Превод и коментар Иван Христов С 1998 г Изд bdquoЗ Стояновldquo Като приложения съдържа статии на Лео Елдърс А Фрагщайн Сузан Мансион Дж Е Л Оуен дьо Патер Солмсън и Корнелия Йохан де Фогел Второ изд в двуезичното издание на ОРГАНОН част 2 bdquoЗ Стояновldquo С 2009 За повечето преподавателски академично-полемични и преводаческо-издателски заслуги на колегата вж ldquoЗа битието се говори в множество значенияhellipldquo или за 50-годишния юбилей на Иван Христов В Литературен вестник бр 10 23-29 март 2011 г httpwwwbsphorgmembersfilespub_pdf_1195pdf13 Аристотел Политика Превод Анастас Герджиков Изд Отворено общество С 1995 Предговори на Богдан Богданов и Олоф Гигон

на Физиогномика и Никомахова етика както и нова преводаческа версия на Атинската полития14

През първите години на новото хилядолетие преводаческата и издателската активност у нас създаде истински паметници на книжнината и огромното поле на чакащите превод творби от античността и Средновековието започна да се смалява Епохалният първи превод на Метафизика осъществен от Иван Христов и Николай Гочев през 2000 г продължи традицията на християнска Европа която в нашата езикова среда е възникнала преди почти 1150 години ndash при превода на Библията и на основната богослужебна литература св Методий и св Кирил св Климент и св Наум са превели най-важната в терминологично отношение лексика по един начин но от кореспонденцията между българските владетели и римските папи тази лексика е навлязла и в друга езикова формa За съсъществуването на старобългарските и латинските варианти на превод на гръцките философски и богословски понятия не от вчера а през последните 1150 години вж Отговорите на папа Николай І до допитванията на българите направено от княз Борис І ноември 866 г15 Работата на Николай Гочев върху превода за първото публикуване на Метафизика минава през четири авторедакции от 1996 до 2000 г и в съвместно понякога много оспорвано обсъждане на почти всяко изречение Петата редакция на превода и на коментара към него беше направена от колегата-аристотелист Анастас Герджиков през пролетта на 2000 г непосредствено преди появата на текста който беше редактиран и художническо-полиграфски полиран от издателство bdquoСОНМldquoПреди десет години работихме съвместно с д-р Димитър Илиев и д-р Владимир Маринов върху превода на двата трактата За небето и За възникването и загиването и по отношение на заглавието на втория текст двамата колеги се обединиха около думата bdquoзагиванеldquo като много по-съответно на гръцката дума φθορά и от гледна точка на онтологията и от гледна точка на филологията16 След първото цялостно издание на Метафизика и след двата трактата за първата философия и космологията на Аристотел се появиха три тома от мащабния проект на проф Иван Христов и изд bdquoЗахарий Стояновldquo за двуезично издаване на аристотеловия Корпус ndash двете части от тома на Органон и Физика17 Имаме вече превод и на т нар bdquoсреднаldquo реторика псевдо-Аристотел Реторика към Александър18

Аристотелознанието у нас през тези 16 години укрепна с ценни три книги на Николай Гочев POIHSIS Класически и съвременни опити по теория на старогръцката литература Том І Аристотел и Хегел19 изследването на Камелия Спасова върху Реторика на Аристотел и Федър на Платон Събитие и пример у Платон и Аристотел20 последен в този ред но всъщност най-авангарден и вписан в съвременните дебати на континента е философско-политическо-драматургичният анализ на Боян Манчев в Логика на политическото21

14 Аристотел Физиогномика С 1998 г Превод и послеслов Хари Паницидис Изд ЛИК и Вермеер Второ изд ЛИК 2006 Аристотел Атинската полития С 1993 изд Христо Ботев превод Цветана Панициду и Хари Паницидис Предговор и коментар Хари Паницидис Аристотел Никомахова етика С 1993 г Изд ГАЛ ndash ИКО Превод Теменуга Ангелова ред Искра Генчева Научна редакция и коментар Ради Радев15 Стъкми за издание и преведе Д Дечев С 1922 г Печатница на Армейския военно-издателски фонд Фототипно издание 1998 г ИК bdquoРодинаldquo16 Аристотел За небето За възникването и загиването Превод бележки и индекс на За небето - Димка Гочева превод бележки и индекс на За възникването и загиването - Димитър Илиев Ред Владимир Маринов Послеслов Мария Николова Встъп студия и библиография Димка Гочева С СОНМ 2006 г 17 Том II част I Физика Превод и предговор Цочо Бояджиев С 2012 bdquoЗ Стояновldquo Предговор и бележки Иван Христов18 Превод Георги Гочев ред Николай Гочев Библиотека bdquoДЕЛОСldquo С 2004 СОНМ 19 Гочев Николай С 2004 bdquoСонмldquo20 Спасова Камелия С 2012 Фондация bdquoЛитературен вестникldquo21 Манчев Боян С 2012 Фондация за хуманитарни и социални изследвания изд bdquoИзток-Западldquo

Аристотелизмът у насот стр 1

Сн Радослав Чичев

10Литературен вестник 25-31012017

Първа книга

ЛВ публикува откъс от превода на Владимир Маринов наbdquoНикомахова етикаldquo от Аристотел който се очаква да

бъде публикуван тази година от издателството на Нов български университет

1 Смята се че всяко изкуство и всяко изследване а също и всяко едно действие или избор са насочени към постигането на нещо добро Затова и хубаво са нарекли доброто онова към което е насочено всичко Но очевидно има известна разлика в целите Защото едните са дейности а другите ndash някакви дела наред с дейностите и там където се поставят определени цели отделно от действията делата съвсем естествено се приемат за по-добри от дейностите И понеже има много действия знания и изкуства много се оказват и целите цел на лечителството е здравето на корабостроенето ndash корабът на военното изкуство ndash победата а на знанието да се управлява домът ndash богатството При всички работи от този род които са подчинени на едно определено умение ndash така както на ездата да речем са подчинени изработването на юздите и останалите работи отнасящи се до сбруята а тя и всяка друга военна дейност са подчинени на военното изкуство по същия начин и останалите са подчинени на други ndash та при всички тях целите на главните са за предпочитане пред тези на подчинените тъй като заради тях се преследват и останалите И няма никакво значение дали целите на тези действия са самите дейности или нещо друго покрай тях какъвто беше случаят със споменатите знания2 Ако сред целите на нашите действия наистина има една която желаем сама по себе си а всички останали желаем заради нея и ако не всичко избираме заради друго (защото така това продължава наистина до безкрай откъдето и стремежът ни излиза напразен и безсмислен) ясно е че именно тя би била доброто и най-доброто Тогава има ли знанието за нея голяма тежест и в живота и дали подобно на стрелци щом имаме заложена мишена бихме уцелили по-добре това което трябва Ако е така нека се опитаме да схванем в най-общи линии какво изобщо е това добро и на кое знание или умение принадлежи Би ни дошло на ума че то принадлежи на най-главното и основополагащото А такова по всичко личи е свързаното с делата на града държава защото то нарежда какви знания са нужни в градовете и кои и докъде отделните хора трябва да изучават Освен това виждаме че са му подвластни и най-ценените умения като това да ръководиш войската да управляваш дома и да говориш пред хора Та щом това знание си служи с останалите и също така налага със закон какво следва да вършим и от какви дела да се въздържаме то неговата цел би съдържала целите на останалите и следователно би представлявала доброто за хората Защото дори да е една и съща за отделния гражданин и за целия град все пак много по-велико и съвършено изглежда да се постигне и пази целта на града държава доброто и за един-единствен човек е нещо мило но за общност и за градове е нещо далеч по-красиво и божествено Значи изследването ни влече към тези работи и е някак свързано с делата на града държава()7 Нека се върнем пак на въпроса bdquoКое всъщност е търсеното доброldquo Защото то се явява различно във всяка дейност и изкуство едно ndash в лечителството друго ndash във военното изкуство трето ndash при останалите Та какво е доброто на всяко от тях Нима не това с оглед на което се прави всичко останало В лечителството това е здравето във военното изкуство ndash победата в строителството ndash къщата в друга област ndash нещо различно но във всяко действие и избор това е целта хората вършат всичко останало именно с оглед на нея Ето защо ако във всички неща които правим е налице определена цел постижимото добро би била именно тя а ако са повече ndash въпросните целиТака следвайки своя ход обсъждането ни се върна в изходното положение Нека обаче се постараем да му придадем още яснота След като целите се явяват много и в името на една от тях избираме друга (например богатство музикални инструменти и изобщо всякакъв вид средства) ясно е че не всички цели са съвършени докато най-доброто ни се вижда нещо съвършено Така че ако има само една съвършена цел тя би била търсеното добро а ако са повече ndash най-съвършената измежду тях Това което преследваме заради самото него наричаме по-съвършено от онова което гоним в името на друго а това което никога не се избира заради друго е по-съвършено от нещата които избираме и заради тях и заради друго Изобщо съвършена е онази цел която се избира с оглед на самата нея и никога заради друго А за такава в най-висша степен се смята щастието избираме го винаги заради него и никога заради друго докато почит удоволствие ум и добродетел избираме както заради самите тях (бихме ги избрали дори от тях да не произтичаше нищо) така и в името на щастието тъй като вярваме че с тяхна помощ ще бъдем щастливи Обратно никой не избира щастието заради тези неща нито пък заради което и да е другоИзглежда че до същия извод ни води и самодостатъчността доколкото съвършеното добро е по всеобщо мнение самодостатъчно Под bdquoсамодостатъчноldquo нямаме предвид единствено нужното на отделния човек

за да води самостоятелен живот но и необходимото на родители деца жена и въобще близки и съграждани понеже човек е по природа същество което

обитава град държава Разбира се трябва да установим някакъв предел и в това ако се разпрострем до предците потомците и близките на близките това продължава до безкрай Но тази работа нека оставим за по-нататък ndash засега приемаме че самодостатъчното е това което прави отделния живот предпочитан и неизпитващ нужда от нищо А такова мислим че е щастието и освен това го смятаме за най-предпочитано от всички неща без да го броим за едно от тях ако го слагахме в общия брой очевидно то щеше да става по-предпочитано с добавянето и на най-малкото добро тъй като добавеното се оказва добро в повече а от добрите неща винаги за предпочитане е по-голямото Само че щастието се явява нещо съвършено и самодостатъчно тъкмо поради това че представлява крайна цел на всичко което правимТвърдението че то е най-доброто нещо може би изглежда предмет на всеобщо съгласие но е желателно да се каже още по-ясно какво всъщност е щастие Това сигурно би се получило ако вземем делото на човека Защото също както при флейтиста скулптора занаятчията и въобще при всеки комуто е отредено някакво дело и действие се смята че доброто и хубавото са в самото дело по същия начин би трябвало да мислим че е и при човека в случай че наистина му е присъщо определено дело Но дали строителят и обущарят имат собствено дело и действие а човекът няма ами е по природа без свое Или някой би казал че както при окото ръката крака и всеки един орган изобщо се забелязва особена функция така и при човек е налице известно дело различно от всички тях Но какво в действителност би било то Защото живеенето ndash по всичко личи ndash е нещо всеобщо споделяно и от растенията докато в случая се търси свойственото на човека Значи се налага да отстраним живота подчинен на храненето и растежа След него идва този свързан със сетивната дейност но и той изглежда се споделя от коня вола и всяко друго животно Остава един живот свързан с действието на притежаващото разум Но и то в един смисъл е подчиняващото се на разума а в друг ndash това което наистина притежава разум и мисли Та след като и за този живот се говори двояко следва да го приемем във второто значение ndash като разумна дейност тъй като то се смята в по-голяма степен за главноНо ако присъщото на човека дело представлява дейност на душата в съответствие с разума или не без него и ако твърдим че едно и също по рода си дело е присъщо едновременно на даден вид човек и на добрия му представител (например на китариста и на добрия китарист) и че това важи безусловно за всички като към делото се добавя превъзходството по добродетел (нали работа на китариста е да свири на китара а на добрия китарист ndash да свири добре) та ако това е така то доброто за човека се оказва дейност на душата в съответствие с добродетелта а в случай че добродетелите са повече ndash в съответствие с най-добрата и най-съвършената от тях Да добавим също и bdquoза цял животldquo тъй като една птичка пролет не прави нито пък един-единствен ден ndash по същия начин един ден или кратък период от време не правят никого щастлив и блажен()8 С тези които твърдят че щастието е добродетел или определен вид добродетел нашето говорене е в съгласие нали от добродетелта зависи дейността в съответствие с нея Но сигурно има не малко значение дали предполагаме че най-доброто се открива в притежаване или в употреба в предразположение или в дейност Защото дори да е налице предразположението може и да не произведе нищо добро също като при спящия или човека който по един или друг начин остава бездеен докато в случая с дейността това е невъзможно човек по необходимост ще действа и при това ще действа добре И точно както в Олимпийските игри се увенчават не най-достойните и силните а тези които се състезават (победата постигат тъкмо някои от тях) така и хубавите и добри неща в живота стават достояние на хората които действат правилно()13 При положение че щастието представлява определена дейност на душата в съответствие със съвършената добродетел би следвало да изследваме добродетелта тъй като по този начин вероятно бихме разгледали по-добре и самото щастие Освен това се смята че човекът който истински се занимава с делата на града държава се е погрижил най-вече за добродетелта ndash нали желанието му е да направи гражданите добри и послушни пред законите като за пример в това отношение ни служат законодателите на критяните и лакедемонците както и разни други като тях ако наистина е имало такива Та щом това изследване е част от знанието свързано с делата на града държава очевидно то би съответствало на първоначалния ни замисъл А че ни предстои да изследваме човешката добродетел е ясно все пак търсехме доброто и щастието за човека Под bdquoчовешка добродетелldquo ние имаме предвид не добродетелта на тялото а тази на душата като за щастието също твърдим че е дейност на душата Но ако това е така ясно е че този който се заема с делата на града държава трябва да има знание за нещата свързани с душата също както и лекарят който ще лекува окото е необходимо да познава цялото тяло Още повече че знанието свързано с делата на града държава е по-тачено и по-добро от лекарското а сносните лекари се занимават дълго и сериозно със знанието за тялото (hellip)

Преводът е направен по изданието Aristotelis Ethica Nicomachea ed J Bywater Oxford Clarendon Press 1894

Преведе от старогръцки ВЛАДИМИР МАРИНОВ

Аристотел Никомахова етика Нищо от Аристотел не е пренебрегнато

Проф емерита Гизела Стрийкер е следвала

и специализирала в университетите в Тюбинген

Хамбург Гьотинген и Оксфорд след което натрупва

десетилетен опит като преподавател по антична

философия в университетите в Гьотинген Харвард

Принстън Кеймбридж и в Колумбийския университет Тя е една от съвсем малкото

в света жени-преводачки и коментаторки на най-важните трактати на

Аристотел Преводът и коментарът й на Първа аналитика е общоприет

Преподавателската й работа е била съсредоточена върху

изучаването на Платон и Аристотел както и на други

гръцки и римски автори Основните й изследвания са върху елинистическата философия (стоиците епикурейците скептиците ndash тяхната епистемология и етика) както и относно всичко в логоса като мисъл и слово По време на тридневната конференция bdquoПредизвикателството

Аристотелldquo представи пленарен доклад на тема Aristotlersquos Three Theories of Argument

Кога разбрахте че философските въпроси Ви вълнуватНе зная никой не ми е казвал дали един въпрос е философски или не

Кой беше първият прочетен от Вас философ Можете ли да опишете Вашите първи впечатленияФридрих Ницше Никак не го харесах и заключих че философията не е за мен

Можете ли да ни кажете какво мислите за този автор днесНе го приемам сериозно като философ

Вие сте човек с опит в преподаването Смятате ли че студентите днес имат интерес към античносттаКакто може да се очаква някои имат а други - не но студентите по философия са склонни да проявяват интерес към античната философия

Смятате ли че темите на античността трябва да бъдат разглеждани в тяхната връзка със съвременните теми Ако да какъв трябва да е методът за тяхното свързванеПо отношение на философията ndash да Опитвам се да обясня защо древните автори са задавали въпросите които са задавали и да се разберат техните отговори Понякога въпросите са същите или подобни на съвременните понякога не са при всички случаи е интересно да сравняваме тяхната ndash често различна ndash перспектива с нашата

Намирате ли в реакцията на студентите че семинарите по античност са bdquoгубене на времеldquoАко са записали дисциплината само защото са били длъжни те могат да го сметнат за загуба на време но студентите с интерес към философията дори и от други области често се наслаждават на часовете посветени на класическите философи

Мислите ли че за Аристотел може да се каже нещо новоЗависи какво се има предвид под bdquoновоldquo Но различни хора в различни времена намират различни текстове от Аристотел за интересни така че те могат да намерят нови аспекти или различните интерпретации

Коя част от философията на Аристотел според Вас е най-пренебрегвана от изследователитеПредполагам че при такъв голям брой учени работещи днес никоя част от запазените Аристотелови произведения не е пренебрегната

Коя част от текстовете достигнали до нас намирате за най-труднаМетафизика книгите Мю и Ню (XIII и XIV)

Въпроси и превод от английски ЗОЯ ХРИСТОВА-ДИМИТРОВА

Литературен вестник 25-31012017 11

Макар интегрирано в Аристотеловия корпус съчинението запазено под заглавието bdquoПроблемиldquo (или bdquoПриродонаучни проблемиldquo) по всяка вероятност не е автентично Въпреки това то е стриктно перипатетическо по дух много голяма част от аргументите без съмнение възхождат към места от автентични Аристотелови съчинения Затова се приема че съчинението е възникнало в средите на последователите на Аристотел и е било многократно допълвано като според някои изследователи развитието му продължава чак до VI в сл Хр В тематично отношение bdquoПроблемиldquo има енциклопедичен характер то се състои от близо 900 отделни проблема под формата на въпроси и отговори разпределени в 38 раздела Повечето от тях имат природонаучен профил включително етическите проблеми често биват отнасяни до физиологични положенияПредложеният тук откъс bdquoВъпроси относно филологиятаldquo не прави изключение Трябва да се има предвид че в случая bdquoфилологияldquo обозначава не толкова науката която днес познаваме под това име колкото един по-ранен смисъл на интерес и склонност към словесните занимания били те художествени или реторически Основният автентичен референтен текст в този откъс е Аристотеловата bdquoРеторикаldquo но също и някои моменти от физическите съчинения на Философа Могат да се разпознаят следите на посткласически лексикални употреби както и влиянието на Хипократовия корпус и на Теофраст

1 Поради какво когато започнат да четат някои веднага биват обземани от сън дори да не искат други пък които желаят да заспят будуват щом вземат книга в ръка У онези хора у които са налични дихателни движения поради студенина на природата им или на течностите на черната жлъчка (а чрез тези течности поради студенината възниква несмлян дихателен остатък) ndash та у такива хора когато мисълта се движи но не познава като се спре върху определен обект тя бива възпрепятствана тъй като другото (дихателното) движение е охлаждащо Затова и такива хора по-лесно заспиват А когато се концентрират върху нещо в мисълта си ndash както се случва при четене ndash те биват движени от затоплящото движение което не се възпрепятства от нищо така щото да не могат да заспятОт друга страна у хора които се намират в естествено състояние когато мисълта им се спре на едно нещо и не се разпилява във всевъзможни посоки понеже е изключително силна спират се и всички останали процеси които се отнасят до въпросната област (седалището на мисловната дейност) и чието отпускане представлява сънят Когато умът се спре и сякаш се умори главата натежава тъй като умът се намира в нея и това предизвиква сън Ала докато душата се движи по природа тя не заспива защото тъкмо тогава е в най-голяма степен жива А пък будуването е причина за живеенето по-скоро отколкото сънят

2 Поради какво словесните спорове действат като упражнения Тъй като са тясно свързани с победа или загуба Те веднага правят хората амбициозни защото те са склонни да продължават да спорят и когато побеждават ndash заради удоволствието и когато губят ndash сякаш за да получат реванш Същото се отнася и до участниците във всяко друго съревнование ndash ето защо тези които се състезават дори когато биват побеждавани често не желаят помирение

3 Поради какво в реторическите слова хората изпитват по-голямо наслаждение от примерите и разказите отколкото от ентимемите Това е така защото хората се наслаждават да научат нещо и то бързо а пък по-лесно научават посредством примери и разкази Защото нещата които те познават са тъкмо такива и се отнасят до частното докато ентимемата представлява доказателство откъм общите положения които познаваме по-зле отколкото частните Освен това ние сме склонни да вярваме повече на онези факти за които свидетелстват повече хора а пък примерите и разказите повече приличат на свидетелства пък и доказателствата чрез свидетели по-лесно се приемат Освен това хората с удоволствие научават подобното а пък примерът и разказаните истории посочват именно подобното

4 Поради какво смятаме че реторът стратегът и търговецът са влиятелни а пък флейтистът и актьорът не са Това е така защото едните притежават сила без стремеж към надмощие (понеже силата им е насочена към удоволствие) а пък другите ndash сила която има за цел постигане на надмощие Тъй като реторът стратегът или търговецът само тогава се смята за добър когато е способен да осъществи целите си а пък влиятелността се състои преди всичко в постигането на надмощие

5 Поради какво се смята че философът стои по-високо от ретора Поради това че единият (философът) обяснява що е несправедливост а другият (реторът) ndash че такъв и такъв човек е несправедлив вторият отговаря че това е тиранинът а първият ndash че е самата тирания

6 Поради какво става така че ако някой си е избрал някакво занимание той понякога прекарва много повече време над него макар че то е лековато отколкото над сериозното както правят например фокусникът мимът или свирачът на сиринкс след като веднъж са избрали такива лековати занимания за разлика от ретора или астронома Дали не е защото някои желаят да се занимават с най-сериозното ала понеже сами на себе си не вярват че ще бъдат способни да го направят та затова не го и вършат Или пък защото всеки в каквото вярва че е най-силен него и избира А каквото захване над него и ще заляга посвещавайки му по-голямата част от деня си за да надмине сам себе си във въпросната дейност Освен това ако някои отдавна са избрали нещо и са свикнали на него вече не са в състояние да преценят кое е по-доброто ndash защото мисълта им е погинала поради лековатите им предпочитания

7 Поради какво когато започнат да четат някои веднага биват обземани от сън дори да не искат други пък които желаят да заспят става така че не могат щом вземат книга в ръка У онези хора у които са налични дихателни движения поради студенина на природата им или на течностите на черната жлъчка (а чрез тези течности поради студенината възниква несмлян дихателен остатък) ndash та у такива хора когато мисълта се движи но не познава като се спре върху определен обект другото движение (дихателното) е възпрепятствано Поради това те по-често заспиват тъй като непрекъснато променят мисълта си ndash защото у тях дихателното движение е по-слабо А когато концентрират мисълта си върху нещо както става при четенето те биват задвижени от дихателно движение което не е възпрепятствано от нищо така че не могат да заспят От друга страна у хора които се намират в естествено състояние когато мисълта им се спре на едно нещо и не се изменя по всевъзможни начини тогава спират и всички останали процеси които се отнасят до въпросната област ( седалището на мисловната дейност) и чието отпускане представлява сънят Защото когато водачът се спре както е например при военния отбой спират и останалите войскови части Тъй като по природа лекото се придвижва нагоре а пък тежкото надолу то когато душата се движи според природата си не заспива ndash защото така стоят нещата с нея Когато пък се спре и сякаш се умори умът започва да се изменя и гъстите телесните течности като се придвижват нагоре към главата предизвикват сън Би могло да ни се стори че четенето възпрепятства заспиването Но будуването не се дължи на размишлението (защото тъкмо тогава душата е в най-голяма степен определена) а по-скоро на изменението защото събуждащи са такива познавателни актове при които душата изследва и се затруднява а не при които съзерцава неизменно Това е така защото първите я карат да бъде неопределена и несигурна а вторите ndash не

8 Поради какво в словесните спорове няма многословие Тъй като в тях силогизмът е само привиден той се разгръща в малобройни слова Ако пък бъде удължен като дойде моментът логическата грешка се разкрива и доверието което е било гласувано на доказателството може да бъде оттеглено

9 Поради какво понякога ни е по-приятно да слушаме разкази концентрирани върху един предмет отколкото такива които се занимават с множество теми Може би защото по-лесно внимаваме в по-разбираеми разкази и с по-голямо удоволствие слушаме тях Тъй като определеното е по-разбираемо от неопределеното единичното на свой ред е вече определено докато множественото е причастно към неопределеното

10 Поради какво изпитваме удоволствие от това да слушаме за неща които не са нито твърде стари нито съвсем нови Вероятно защото не сме склонни да вярваме на онези неща които са прекалено отдалечени от нас а от нещата на които не вярваме не изпитваме и удоволствие А що се отнася до вторите те сякаш все още са ни пред очите та затова не изпитваме удоволствие когато ги слушаме

Преводът е направен по изданието Problemata in Aristotelis Opera ex recensione Immanuelis Bekkeri t VII Oxonii e Typographeo Academico MDCCCXXXVII

Преведе от старогръцки БОГДАНА ПАСКАЛЕВА

Аристотел ПроблемиXVIII Въпроси относно филологията(Problemata XVIII 916b1 ndash 917b15)

Античните текстове трябва да бъдат декодирани

Роберта Бонано е докторантка в Университета в Милано

(Италия) по антична философия В конференцията

bdquoПредизвикателството Аристотелldquo представи доклад

на тема Ammonius on bdquoOn Interpretationldquo a Neoplatonic

Reading on Aristotlersquos theory of Names

Кога разбрахте че философските въпроси Ви вълнуватНа 16 години когато учех в гимназията Имахме три часа философия на седмица в продължение на три години

Кой беше първият прочетен от Вас философ Можете ли да опишете Вашите първи впечатленияПървият текст който прочетох беше Федър на Платон Четохме го по време на часовете през третата година в гимназията Помислих че е написан по много хубав начин като литературен текст Що се отнася до философския проблем в началото не разбрах всичко веднага Изглеждаше ми твърде далече от нас По-късно когато започнах да разбирам по-добре смисъла оцених особено диалектиката като инструмент за философстване

Можете ли да ни кажете какво мислите за този автор в моментаЧета Платоновите текстове в различни възрасти винаги го разбирам по различен начин в зависимост от времето и мисля че това е нормално Днес чета тези текстове по-осведомено и оценявам факта че колкото повече чета толкова повече откривам богатството на неговата мисъл Неговите решения в някои аспекти са много далеч от нашите но смятам че все още можем да научим много от дълбочината и прецизността на неговото обяснение на реалността и на неговата употреба на диалектиката Също така обичам начина по който Платон пише

Вие сте човек с опит в преподаването Смятате ли че студентите днес имат интерес към античносттаНикога не съм преподавала философия нито в гимназията нито в Университета Преподавала съм старогръцки и латински език и литература в гимназията Мисля че студентите могат да имат интерес към античността но трябва да се научат как да я разбират В гимназията (мисля че в университета е различно) учениците често не разбират проблемите на античността и те им изглеждат твърде далечни Античните текстове трябва да бъдат декодирани Поради тази причина ролята на учителя е много важна

Смятате ли че темите на античността трябва да бъдат разглеждани в тяхната връзка със съвременните теми Според мен може да е интересно те да бъдат разглеждани в отношение със съвременните по два начина Съгласно първия начин ние можем да четем античните автори за да разберем как техните проблеми са свързани с тяхното общество с техния вид научно знание с тяхната действителност През подобно сравнение можем да достигнем до осъзнаване на нашето собствено настояще Ние можем да разберем как да четем нашия свят а именно какъв инструмент трябва да използваме за да го анализираме да разберем че нашата интерпретация на един проблем е частична и тн Съгласно втория начин в античните текстове често можем да намерим много неща които са близки до нас поради общата човешка природа и общата гледна точка към действителността

Намирате ли в реакцията на студентите че семинарите по античност са bdquoгубене на времеldquoЗависи от това как говорим за античността Те могат да учат и искат да учат също и от разнообразието на античното мислене Те нямат интерес към ерудицията а към изучаването на нещо което все още е bdquoживоldquo

Въпроси и превод от английски ЗОЯ ХРИСТОВА-ДИМИТРОВА

12Литературен вестник 25-31012017

Николай Гочев

1 За определението на комедията

Един отговор на въпроса bdquoщо е комедияldquo може да се открие в самото начало на bdquoПоетикатаldquo (1447а 13-16) където се казва bdquoСъздаването на епоси и трагическата поезия а също комедията изкуството на дитирамбите и повечето от авлетиката и китаристиката всички те оказва се са подражанияldquo

Така е посочен родът на комедията ndash подражанието така че тя е вид на рода bdquoподражаниеldquo Оттук се разбира че смешното може да съществува и извън комедията ndash защото ако ние разсмеем някого със собствените си думи и действия смешното ще е налице но комедия няма да има тъй като не е имало подражание Но родът все още не е определение и поради това не съобщава същността на нещото доколкото то е различно от други в същия род В bdquoПоетикатаldquo има пример за това как се известява същността на един поетически вид ndash това е определението за трагедия в 1449b 24-26 (гл 6) То е както се казва там bdquoопределениe на същносттаldquo ndash ὅρος τῆς οὐσίας

В запазения текст няма толкова точно определение за комедия макар че авторът обещава да говори за нея както и за епоса по-подробно впоследствие (Περὶ μὲν οὖν τῆς ἐν ἑξαμέτροις μιμητικῆς καὶ περὶ κωμῳδίας ὕστερον ἐροὓμεν ndash 1449b 22) И все пак ще се опитаме да извлечем Аристотеловите мисли за комедията и смешното от наличните му изказвания в текста на bdquoПоетикатаldquo

2 Комедията ndash изобразяване на bdquoпо-лошитеldquo Пародията

Всички поетически видове доколкото са подражания подражават на характери в действие а характерите се отличават най-явно (като противоположности) по доброделта и липсата й Впрочем характерът може да бъде изобразен донякъде и със средствата на изобразителните изкуства ndash има пример за художниците в който се казва че Полигнот създавал образи които изглеждали на хора превъзхождащи по добродетел днешните (тоест средните) някой си Павсон обаче ги изобразявал като по-лоши тоест рисувал нещо като карикатури (1448а 5-6) Но драмата е по-съвършен начин на изобразяване защото за характера е естествено да се движи а тя чрез действието си изобразява движение В поетическите изкуства в един момент се появили пародиите и се споменава името на техния откривател ndash Хегемон от Тасос и някой Никохар който бил съчинил bdquoДейлиадаldquo която със самото си заглавие ни подсказва че трябва да е била поема в хекзаметри пародираща bdquoИлиадаldquo (1448а 12-13) Такава пародия би трябвало да се определи като комическо подражание на вече съществуващи но сериозни поетически произведения където героите се представят като добродетелни и bdquoпо-добриldquo от средните Недостатъкът й може би е съгласно Аристотел че тя подражава на bdquoотделнотоldquo

3 Комедията е драма Въпросът за произхода й

По-нататък се подчертава че комедията е драма и в това Софокъл и Аристофан си приличат като поети ndash иначе ако се мисли за сериозността Софокъл е по-близо до Омир като автор на bdquoИлиадатаldquo (1448а 26-28)

Прави се кратко отклонение за произхода на комическите представления ndash дали са изобретени от мегарците било тези до Атина било онези в Сицилия откъдето бил и Епихарм по-ранен от атинските комедиографи Хионид и Магнес И се привличат аргументи било във връзка с възможността защото при мегарците демокрация е имало по-рано отколкото при атиняните било във връзка с названията ndash че bdquoкомедияldquo идвало от дорийското bdquoкомеldquo (което е предградие или селище в периферията на града) и че изобщо bdquoдрамаldquo е от дорийското bdquoдраоldquo а не от по-употребяваното в Атина bdquoпраттоldquo (1448а 30-1448b 1)

А иначе смехотворна поезия е имало и преди драматическата комедия и това пак зависи от характерите ndash каквито са по характер поетите такива са и техните героиТака че творците с по-благопристоен характер (σεμνότεροι) се насочват към създаване на химни

и възхвали тъй като се интересуват от красиви действия (καλὰς ἐμιμοῦντο πράξεις ) а по-дребнавите (εὐτελέστεροι) се

заемат със стихотворни нападки (подигравки злословия - ψόγους ποιούντες) Това е защото предпочитат да изобразяват действията на по-лошите (τῶν φαύλων) (1448b 25-26) Тази склонност ndash да се изобразява по-доброто или напротив по-лошото в характерите ndash ще създаде видовата разлика на комедията по отношение на трагедията иначе във всичко друго те могат да си приличат

4 Същинското смешно Заслугата на Омир

Стихотворните нападки наречени според употребявания за тях размер bdquoямбиldquo (имало е и глагол ἰαμβίζω) все още не са били поезия защото не са подражание а са по-скоро реторика Тъй като те били насочени винаги против конкретни лица и следователно не били за bdquoобщотоldquo което е самият образ на порочния или неспособен човек а не образът на кое да е отделно взето (историческо) лице Така че било необходимо някой да bdquoизмислиldquo (сътвори) образ на комическо лице и това казва Аристотел е направено от Омир в поемата bdquoМаргитldquo Затова Омир е първият който заслужава да бъде наречен комически поет защото той пръв видял смешното в общото и благодарение на това могъл да измисли комически образ и е въвел смешното в поезията като го е отделил от действителните лица и е избегнал интересуващата се от отделно взетото bdquoпрозаldquo (каквито са историята и реториката) (τὸ γελοῖον δραματοποιήσας) (1448b 28-37) Така bdquoМаргитldquo е станал поетическо откритие аналогично на bdquoИлиадаldquo и bdquoОдисеяldquo (където в различна степен присъства трагическото) и поетите след Омир които са го следвали са се откъснали от химните и подигравателните ямби и са преминали към по-сложните видове bdquoтрагедияldquo и bdquoкомедияldquo (1448b 38 ndash 1449a 5)

5 Театралната форма За историческото й развитие се знае малко

Аристотел не отминава и въпроса за самата театрална форма на комедията ndash откъде се е появила тя Според него тя се е развила на основата на фалическите шествия (ἀπὸ τῶν τὰ φαλλικὰ ἃ ἔτι καὶ νῦν ἐν πολλαῖς τῶν πόλεων νομιζόμενα) каквито впрочем е имало и по негово време И по-точно както трагедията идва от bdquoзапевачите на дитирамбаldquo които са се превърнали в първите отделени от хора актьори така и при комедията първи актьори са се оказали (вероятно) предводителите на фалическите шествия (1449a 7 - 1449a 14)

После се обсъжда историческото развитие на комедията или по-точно това защо то е по-слабо познато от това на трагедията (1449а 38 ndash 1449b 8) Това е поради несериозността й заради която не й обръщали толкова внимание колкото на трагедията и архонтът късно е дал хор а преди това били доброволци Не се знае за маските и броя актьори ndash кой кога ги е въвеждал и променял Фабулите първо се явяват в Сицилия (Епихарм и Формис) а в Атина ndash Кратес който изоставя bdquoямбическата идеяldquo и се заема с речи и фабули (които вече са подражания на общото)

6 Определение за комедия и смешно

В глава 5 се дава кратко определение за комедия свързано с определението на смешното (τὸ γελοῖον 1449а 32-36) Както беше казано и по-рано тя е изображение на bdquoпо-лошиldquo (характери) (μίμησις φαυλοτέρων ) но не напълно порочни или bdquoне порочни във всяко отношениеldquo (οὐ κατὰ πᾶσαν κακίαν) Така че смехът се появява при възприемане на bdquoотчасти пороченldquo характер тъй като напълно порочният би трябвало да създаде по-скоро отвращение bdquoСмешното това е грешка и грозота която обаче е безболезнена и не гибелна така смешното лице е изкривено и загрозено без болкаldquo

7 Комическата фабула

Освен това комедията би трябвало да завършва щастливо както изглежда от казаното в 1453а 32-39 Изходът й е или противоположен за добрите и лошите (спасение за добрите гибел за лошите както в bdquoОдисеяldquo) или щастлив за всички както някой бил представил най-зли врагове като Орест и Егист накрая да се сприятеляват и никой никого да не убива Този последният изход казва Аристотел макар да е употребяван от някои трагици повече подхожда на комедията - не само защото е безболезнен за всички но и защото е смешен тъй като изглежда като пародия на общоизвестния разказ за отмъщението на Орест

Аристотел за комедията и смешното(bdquoПоетикаldquo 1 ndash 5 1447а ndash 1449b 1453а)

Универсално озадачаване философията практика за способността ни за мислене

Д-р Стасинос Ставрианеас е преподавател по философия в

Университета в Патра (Гърция) Защитил е дисертация на тема

Nature and Essence in Aristotlersquos Logical and Biological Works в

университета в Единбург Автор е на множество статии и

студии върху Аристотеловата онтология и логика като основа

за разбирането на природата Преводач и коментатор е на

най-важното в методологическо отношение съчинение за

философията на живото За частите на животните Интересите му са съсредоточени

върху проблемите на метафизиката епистемологията и биологията в античната философия преди всичко

при Платон и Аристотел По време на конференцията bdquoПредизвикателството Аристотелldquo проведена в края на ноември в СУ д-р Стасинос Ставрианеас представи

единствения доклад за биологическите схващания на създателя на Ликейона Неговият пленарен доклад бе на тема The Good the Bad and the Ugly Final Causes and their

Failures in Aristotlersquos Account of Animal Generation и така тази важна сфера от мисловната вселена на Философа не остана

неосветена

Кога разбрахте че философските въпроси Ви вълнуватМисля че всеки от много рано е бил развълнуван и озадачен от въпроси които в крайна сметка се оказват философски Или поне от въпроси които в крайна сметка достигат до някаква сериозен и фундаментален философски проблем Това са въпросите които по някакъв начин са най-важни Въпросът е дали и кога ние разбираме че тези въпроси имат дълга история и са занимавали философите вероятно векове както и дали и кога ние разбираме че съществува метод за формулиране на отговор на такива въпроси чрез претегляне на аргументите за и против с добре дефинирани критерии Според мен те са ме вълнували отрано вероятно като тийнейджър Разбрах обаче че съществува метод за работата с тях метод който ние можем да наречем философски едва когато систематично започнах специализация по философия

Кой беше първият прочетен от Вас философ Можете ли да опишете вашите първи впечатленияПървите философи които прочетох бяха политически философи Маркс Енгелс Кропоткин Бакунин както и съвременни философи в марксистката и анархистка традиция Моето първо впечатление беше че те дават глас на моите собствени мисли и тревоги за света около мен и за моето място в него Първият античен философ обаче който четох беше Епикур Впечатлението беше отново това щастливо чувство и удивление че някой е изразил по много ясен начин отговорите на въпроси които дълбоко са ме озадачавали

Можете ли да ни кажете какво мислите за тези автори днесНикога не съм имал възможността или може би желанието да се връщам към трудовете на политическите философи които бях чел като тийнейджър Винаги обаче се връщам към Епикур Това и днес е нещо много скъпо за мен

Смятате ли че студентите днес имат интерес към античносттаТрудно е да се каже Със сигурност гръцките студенти се интересуват в някаква степен от гръцката античност тъй като получават своето образование в една култура ценяща античността без обаче да са много наясно защо заниманията с нея са важни Така че много често се случва най-умните студенти да се питат каква е ценността от изучаването на една цивилизация или на текстове на едно общество което отдавна е отминало И не е лесно да се реагира на нуждата от задоволителен отговор тук

на стр 15

Литературен вестник 25-31012017 13

Невена Панова

Възможна ли е темата за Аристотел като читател Не Аристотел който доста убедително и влиятелно стои на мястото си като един от първите съсредоточени литературни критици а просто като литературен реципиент който според културната ситуация на епохата помни немалка част от прочетеното и свободно го цитира Tака всъщност издава и собствените си читателски предпочитания като или ги използва като допълнителна аргументация говорейки за други неща или пък просто не успява да ги прикрие Но и още доколко разграничими са тези bdquoремаркиldquo когато се отнасят до различните типове поезия или те са някак по-скоро bdquoсъсловниldquo и представят отношението на автора на философски трактати към поетите изобщо Точно заради този фокус на интереса ни се опитваме да не се занимаваме с bdquoПоетикаldquo и bdquoРеторикаldquo тъй като там Аристотел неизбежно ще говори за поетите неизбежно ще ги разграничава и цитира ще се вчитаме повече в текстове като bdquoНикомахова етикаldquo и bdquoПолитикаldquo В началото обаче все пак един поглед към bdquoПоетикаldquo не можем да пропуснем за да се сдобием именно с въвеждащо определение за това какво е поезията изобщо Става дума за известния пасаж от Девета глава за историята и философията (и поезията) bdquoОт казаното става ясно че задачата на поета е да говори не за станалото а за онова което би станало те възможното по вероятност или необходимост Същинската разлика между историка и философа е в това че първият говори за станалото а вторият за онова което би станало Затова и поезията е по-философска а и по-сериозна от историята защото поетът говори повече за общото (τὰ καθόλου) докато историята ndash за конкретното (τὰ καθ᾽ ἕκαστον)ldquo (Poet 9 1451andashb)1 И така ако се опрем на това твърдение което в контекста на bdquoПоетикаldquo е разбира се много по-дълбоко философски аргументирано (и детайлно доразвито включително при съпоставяне вече и на отделни поетически жанрове на следващите редове) и го разчетем буквално то излиза че поезията а и философията но също така и поезията bdquoв услуга наldquo философията предлагат един общ поглед един универсален ценностен компендиум и то като че ли не само когато става дума за поучителната дидактична поезия а в такава роля може да се озове също героическият епос а и всеки клон на лириката И още макар и при действително по-свободно разчитане горният пасаж легитимира самото общо ползване на поетическото наследство което е така характерно почти без изключение за всички прозаици от епохата на Класиката и следващите времена и философи и историци Рядко и Аристотел извън bdquoПоетикаldquo и bdquoРеторикаldquo се задълбочава върху това у кой точно поет е прочел нещо дори да го споменава поименно (това по-скоро е негов личен моментен жест на историк забежка към конкретното)Да именно като универсално обяснение на което авторът-философ-читател и неговият читател следва да се доверят често в етически хоризонт се явявят общите бележки за поетите като тази за страсттагнева от bdquoПолитикаldquo bdquoако човек смята че го подценяват гневът (θυμός) му избухва по-силно срещу приятелите отколкото срещу чуждите Затова и Архилох с право (προσηκόντως) упреква приятелите си като се обръща към сърцето си (διαλέγεται πρὸς τὸν θυμόν) bdquoЗаради приятелите страдаш тиldquo (Pol VII 7 1328a)2 Поетът в случая той носи името Архилох е цитиран уверено и спокойно като несъмнен авторитет който не може да бъде оспорен въпреки че ямбическият регистър в който Архилох е най-силен понякога трябва да се чете наопаки през ирония дори леко жестока или през горчива самоирония а литературното освен в размера на малкия цитат е още в пестеливото но все пак ясно насочване към вътрешния диалог с духасърцетострастта като контекст на фрагмента въпреки че той е оценен (и така ndash похвален) функционално ndash просто като подходящо формулиранПодобно равно но еднозначно положително обръщане към (очакван) поет Хезиод се открива и на едно друго доста по-ранно място от bdquoПолитикаldquo (Pol I 2 1252b) представящо семейството като първата естествена общност ndash и според Аристотел и според Хезиод bdquo и Хезиод е прав като [в стихове добавка НП] казва (ὀρθῶς Ἡσίοδος εἶπε ποιήσας) bdquoДом най-напред и жена са ти нужни и вол за оранеldquo3 Накратко и паралелно тук може да се помести и следният пасаж от bdquoАтинската политияldquo защото в него също накратко е споменато поетическото наследство на Солон което би могло да се ползва

1 Прев Г Гочев 20162 Прев (тук и на следв откъси от bdquoПолитикаldquo) А Герджиков 19953 Прев (тук и на следв откъси от Хезиод) Ст Недялкова 1988

като извор за политическата му дейност ndash подход широко ползван и от съвременни изследователи а за Аристотел той изглежда дори по-безпроблемен и затова свободно нарежда поезията на Солон сред изворите за съответната реформа (какви са другите не е ясно от прекия цитат но предполагаме че става дума и за поезия отново и за проза) bdquoЧе е станало именно така свидетелстват всички автори пък и сам той [Солон] споменава това в поезията си (αὐτὸς ἐν τῇ ποιήσει μέμνηται)ldquo (Const Ath 12 1)4Разбира се по-ценни са случаите в които Аристотел не само се опира като ги споменава на поетически свидетелства за да легитимира своя теза но вплита цели стихове в аргументацията си в проза защото тогава неговата bdquoвяраldquo в думите на съответния (назован или анонимно привлечен) поет изглежда още по-стабилна Така е конструирано едно място от bdquoНикомахова етикаldquo (Nic Eth I 4 1095b) предлагащо най-ранния за този трактат поетически цитат който принадлежи на Хезиод Темата в съответната глава е правилното разбиране за bdquoпрекрасните и справедливите дела и изобщо за политическите работиldquo5 но постигането на такова разбиране не е лесно то е обвързано несъмнено с правилно възпитание а когато такова отсъства или не оказва резултат на помощ идва именно Хезиод и неразбиращият е подканен дори попринуден ἀκουσάτω τῶν Ἡσιόδου ndash да се вслуша в (и стресне от) следните действително сентенциозни стихове които цитираме и тук за да опоетизираме в известна степен и собствения си текст (bdquoДела и дниldquo 293 295ndash7)

Най-добър е този който сам разбира всичкодобър е също онзи който вслушва се в добър съветА който нито сам разбира нито пък приема присърцесъветите на друг човек е просто безполезен

Дотук два примера бяха от Хезиод и може би вече естествено възниква въпросът Как Аристотел чете Омир Чете го също много разбира се макар и да показва това през препращане към неговия героически епос по-дискретно или по-индиректно особено в bdquoНикомахова етикаldquo на Омир се случва по-често да остава скрит зад един или друг свой стих докато в пасажите които видяхме Хезиод още с името си гарантира убедителността на дадено твърдение Такова макар и само хипотетично и минимално bdquoпренебрегванеldquo на Омир е обвързано с фона на собствения Аристотелов текст който сякаш изисква по-бързо даване на по-универсални примери които най-вероятно са били широко познати и за Аристотеловата пряка публика Така всъщност казваме нещо донякъде противоположно на горното Омир не се назовава винаги не защото не е интересен а защото е по подразбиране познат и то с добра слава затова и няма нужда да се обсъжда като литература той понякога е просто неизчерпаем извор на сведения и сюжети а през тях ndash и на поукиНапример във Втора книга на bdquoНикомахова етикаldquo когато се дискутира силата на етическата добродетел като среда (между два порока) откриваме две последователни препратки към Омир (който остава неназован) веднъж към bdquoОдисеяldquo веднъж към bdquoИлиадаldquo в първия случай има и цитиран стих във втория ndash няма но и на двете места всъщност става дума не за добродетели на характера както е у Аристотел а за отделни дори практически съвети и ситуации но през

4 Прев (тук и на следв откъси от bdquoАтинската политияldquo) Цв Панициду Х Паницидис 19935 Прев (тук и на следв откъси от bdquoНикомахова етикаldquo) Вл Маринов 2016 lthttpbogdanbogdanovnetpdf278pdfgt

А р и с т о т е л к а т о ч и т а т е л н а п о е з и я (без да се брои bdquoПоетикаldquo)

тях е препотвърдена тезата на Аристотел за предимството на средното решение на bdquoпо-малкото злоldquo така че подобни препратки правят текста по-пъстър а така ndash и по-убедителен (и по своеобразен начин приличат на Омировите сравнения които също са по природа bdquoнепълниldquo) Първо се загатва за епизода на раздялата на Калипсо с Одисей и Аристотел цитира съвета на богинята-магьосница за внимателно удържане на корабасала далеч от всички опасности (NicEth ІІ 9 1109a) Малко по-късно е намесено присъствието на Елена в Троя докато

Аристотел всъщност говори за удържането на насладата bdquoС други думи нужно е да изпитваме към насладата същото което старейшините в Троя изпитвали към Елена и във всички случаи да си повтаряме техните думи ако я отпратим по посочения начин ще грешим по-малкоldquo (Nic Eth ІІ 9 1109b) В по-редки случаи Аристотел все пак може да бъде четен като извор за организацията и динамиката на литературния живот такъв случай е следният пасаж от bdquoАтинската политияldquo bdquoХипарх и Хипий поели управлението понеже бил по-възрастен разумен и с качества на политик Хипий го оглавил Хипарх пък бил с весел и влюбчив характер и обичал изкуството (φιλόμουσος) той именно привлякъл Анакреонт Симонид и други поетиldquo (Const Ath 18 1) В случая не можем категорично да кажем че Аристотел споменава съвсем безрезервно поетите по-скоро само посочва че интересът към музическото (те и поетическото) върви с една обща влюбчивост както е при Хипарх и със склонност към игра и веселие те и черта на характера е заниманиетореципирането на изкуство и отчита факта че владетелят (явно ако е със съответстващ характер) може да спомага за осъществяването на тази връзка да стимулира развитието на литературния животЗа музиката като образователен общностен и държавнически въпрос става дума и в следния откъс от bdquoПолитикаldquo в който също можем (контекстуално логично е) да приемем че към музиката се числи и поезията сама по себе си и така разбираме за какви общи цели следва да служат и музиката и поезията но по-тясно откъсът прави впечатление и с междутекстовото заиграване с едно специфично понятие и със съзнанието на автора Аристотел че bdquoкатарсисldquo започва да се оформя като литературен термин за чието разясняване следва да се чете (своеобразна малка автореклама) и специализираният трактат bdquoПоетикаldquo bdquo смятаме че не трябва да използваме музиката само за една цел а за повече ndash и за възпитание и за очистване (какво наричаме очистване (κάθαρσις) ще кажем по-ясно в изследването за поетиката а тук просто използваме това понятие) и трето за забавление ndash за отмора и почивка от напрежениетоldquo (Pol VIIІ 7 1341a)А ако търсим още по-общи и така ndash финални за нас ndash изказвания на Аристотел за поетите ще успеем да открием и такива откъс отново от bdquoНикомахова етикаldquo посветен на по-скоро разточителната щедрост bdquoПо-щедри изглежда са хората които не са спечелили имуществото си сами а са го наследили както защото не познават нуждата така и защото всички ndash подобно на родителите и поетите (ὥσπερ οἱ γονεῖς καὶ οἱ ποιηταί) ndash са по-привързани към създаденото от самите тях (τὰ αὑτῶν ἔργα)ldquo (Nic Eth ІV 1 1120b) Склонни сме тук да разчетем имплицирана темата за поетическото боговдъхновение и дължащия се на него респект към поетите и творците изобщо приравнени в случая с родителите а произведенията са им (като) деца към които те поетите следва да са силно привързани и отговорни а не твърде bdquoщедриldquo и либерални) Всъщност тук сякаш е представена една малко необичайна идея за ценността на собственото авторство оформила се на гръцкия литератрен хоризонт постепенно поради неговия силен устен момент допускащ до късно време едно по-свободно авторство и своеобразно съавторство което сякаш частично се пази и в модела по който Аристотел ползва поетите

Сн Радослав Чичев

14Литературен вестник 25-31012017

Иван Колев

Обичайната идея за философската антропология свързва названието най-вече с имената на Макс Шелер Хелмут Плеснер и Арнолд Гелен при което я разполага времево в първата половина на ХХ век а пространствено - в Кьолн и няколко други немски университета Това разбиране обаче е твърде тясно и исторически некоректно В своята знаменита книга Мястото на човека в космоса Макс Шелер изрично пише че неговото намерение е [само] bdquoда представи един нов [] опит за философската антропологияldquo (Scheler 200811) И това отговаря по-точно на положението на нещатаПърво защото най-много книги по философска антропология са написани не през ХХ век а в bdquoепохата на Гьотеldquo Второ защото философска по съдържанието си антропология можем да открием много преди появата и утвърждаването на названиетоВ почти всяка класическа философия има някаква bdquoфилософия на човекаldquo която дефинира посвоему bdquoсъщността и различиетоldquo на човека Философската антропология обаче е специфична парадигма за изграждане на философия на човека Спецификата се основава на отказ да се приемат редукционистки концепции за човека и в стремеж към концепция за bdquoцялостния човекldquo Защото много философи търсейки различието на човека (спрямо Бога спрямо животните и спрямо всичко останало в света) приемат за същност някаква особеност която не дава възможност да се осмисля целостта на човешкия опит Примерите за такива подходи са изобилни ndash спиритуализми и материализми рационализми и емпиризми прагматизми и психологизми сциентизми и bdquoромантизмиldquo и още много другиСпоред позицията която опитвам да развивам и защитавам най-лаконичното дефиниране на философската антропология гласи следното bdquoфилософската антропология е философия на цялостния човекldquo Дефинитивът bdquoцялостен човекldquo идва от немския израз bdquoder ganze Menschldquo навлязъл в употреба в Германия в средата на XVIII в най-напред в средите на bdquoлекарите-философиldquo или bdquoразумните лекариldquo (bdquodie vernuumlnftige Aumlrzteldquo) като антитеза спрямо bdquoкартезианската медицинаldquo която лекува bdquoтялото без душаldquo [Целе Zelle 2001]Тази идея за bdquoцялостния човекldquo е лайтмотив в една много дълга традиция която според мен започва с трактата За душата (De аnima) на Аристотел и се консолидира от многото десетки негови издания преводи и коментари през вековете от античността до днес Какви са основанията за това твърдениеПърво за да схване и представи спецификата на душата Аристотел специално изобретява нова дума ndash ἐντελέχεια Тази инвенция му позволява да даде основната дефиниция на душата по начин който изключва всеки редукционизъм и дуализъм bdquoдушата е ентелехия на тялотоldquo Второ чрез понятието δύναμις (способност) Аристотел осигурява органично разчленение на душата на множество способности които покриват без остатък целия спектър от човешкия опит Трето чрез ἐντελέχεια и δύναμις Аристотел като bdquoфилософ виталистldquo в контраст с bdquoматематикоцентричния Платонldquo и bdquoреистичния Демокритldquo не противопоставя човешкото същество на другите форми на виталност ndash растения и животни а bdquoекологичноldquo го приобщава ведно с тях в един геоцентричен космосПравотата на Аристотел може да получи потвърждение и подкрепа от обстоятелството че днес когато все по-актуално е диференцирането между човека и изкуствения интелект посредством продължения трансформации и метаморфози на понятията ἐντελέχεια (интенционалност екзистенция) и δύναμις (способности модалности на човешкия опит) имаме достатъчно силен понятиен апарат с който можем да съхраним bdquoдостойнството на човекаldquo Не бихме приписали на изкуствения интелект нито ἐντελέχεια нито способности нито техните близки понятийни деривати По този начин метафизичното място на човешкото същество е по-скоро струва ми се в един bdquoеко-отборldquo с Гея растенията и животните отколкото във футуристичен технополис Човекът както пише Кант в своите Лекции по антропология е Erdwesen (землянин)

Така разбираната философска антропология има четири исторически етапа1 Тематичен който започва със За душата на Аристотел около 330 г пр Хр2 Номинален от появата на термина anthropologia през 1501 г в книгата Anthropologium de hominis dignitate на

Магнус Хунт двойният доктор (медицина и теология) от Лайпциг3 Дисциплинарен в bdquoепохата на Гьотеldquo когато в една и съща година (1772) Ернст Платнер

публикува книгата си Нова антропология а Имануел Кант започва да чете всеки зимен семестър своите Лекции по антропология използвайки за основа раздела bdquoЕмпирична психологияldquo от Метафизика на Александер Готлиб Баумгартен (bdquoбащата на естетикатаldquo)4 Парадигмален започващ с едновременната поява през 1928 г на книгите Мястото на човека в космоса на Макс Шелер и Степените на органичното на Хелмут ПлеснерТрактатът За душата на Аристотел e не само репер за една времева фаза в така очертаната историческа последователност но се утвърждава като субстанциална основа която чрез огромния брой издания преводи и коментари подхранва стабилизира и придава интегритет на bdquoфилософията на цялостния човекldquoПървото мащабно издание на коментарите на De Anima е осъществено в поредицата Commentaria in Aristotelem Graeca (CAG 23 тома) под ръководството на Херман Дийлс в периода 1882-1909 а от 1987 г Ричард Сорабджи ръководи проект на ново по-пълно изданиe което през 2016 г достигна до 104 томаНай-старият запазен коментар е този на Александър Афродизийски (парафраза от около 200 г сл Хр) а най-новият е от 2012 г на Юджийн Гендлин американски философ и психотерапевт Издателите преводачите и коментаторите (често едно и също лице) не само разясняват текста терминологията и идеите на Аристотел но често правят съществени разширения и допълнения на тематикатаАлександър Афродизийски (II-II в) доразвива важната тема за bdquoобщото сетивоldquo Темистий (IV в) акцентира върху това че Аристотел е тематизирал въпроса за метода чрез който философът има достъп до душата Симплиций както смята Сорабджи (или Присциан според преводача Карлос Стийл) през VI в акцентира върху активния характер на сетивата в сетивното познание Коментаторът използва понятието probole което Carlos Steel превежда като projectionНай-детайлният коментар на De аnima е дело на Йоан Филопон (Йоан от Александрия) който живее през VI в и скрупульозно коментира всяко изречение на Аристотел Съвременното издание на коментара е в цели шест тома Йоан въвежда различието между рационални и ирационални способности а също термина bdquoвтора ентелехияldquo През XI в Авицена в своята енциклопедична книга Kitab al-Shifa разглежда способностите йерархично и увеличава интериорността на душата чрез въвеждането на цели пет вътрешни сетива но в противовес добавя и анатомични елементи Следващият век Авероес прави три коментара към De аnima (Голям коментар Среден коментар и Малък коментар) и достига до свой синтез на дефинициите за душата на Платон и Аристотел чрез формулата bdquoдушата е субстанциална формаldquo Коментарът на Тома от Аквино Sententia libri de Anima е направен вероятно през 1267ndash1268 г като ползва латински превод Тома анализира трудния текст за субстанцията от 412а-b на De Anima пояснявайки че акциденталните форми не придават съществуване а само характеристиката на нещото като едно или друго докато субстанциалната форма придава битие (1994 75) Един от най-влиятелните коментари написани през XVI в е коментарът на Филип Меланхтон (1497 ndash 1560) наричан Praeceptor Germaniae (учителят на Германия) сподвижник и продължител на делото на Мартин Лутер Меланхтон се старае да уточни много от основните термини на Аристотел и прави това в полемика с Цицерон Така например обръща внимание че смисълът на ἐντελέχεια е да изрази непрекъснатостта (continua) а не само целта и края (Melanchthon 1542 26) След като представя понятията ентелехия и енергия Меланхтон подробно излага човешката анатомия позовавайки се основно на Гален Анатомичното

допълнение се простира на повече от сто страници и през XVI в книгата се използва като учебник по анатомия в университетите в протестантските земиПървият френски превод и коментар на De Anima e публикуван през 1846 г и e дело на Бартелеми-Сен-Илер (1805ndash1895) Рядко се случва политик да има мащабни и задълбочени академични занимания с древни философски текстове но случаят с Бартелеми-Сен-Илер е точно такъв Неговият opus magnum е един пълен превод на Аристотел в тридесет и пет тома Коментарът на Бартелеми-Сен-Илер е подстрочен но въпреки това е доста подробен и не отстъпва на известните исторически коментари Според критичния и взискателен поглед на Бартелеми-Сен-Илер

Аристотел прави четири основни грешки в трактата De Anima bull не придава на душата статус на субстанция те на

свободна и различна от всичко останало сила bull не намира място за моралните способности на

човека bull не вярва в безсмъртието на душата bull не поставя душата като основа на философията и

науките (1846 XLIII) Не бихме могли да причислим хабилитационния труд Die Psychologie des Aristoteles insbesondere seiner Lehre vom nous poi etikos (1867) на Франц Брентано (1838-1917) към жанра коментар на De аnima но този текст помага да се трансферира латинското intentio на Августин в съвременното понятие за интенционалност което Брентано въвежда няколко години по-късно в книгата си Psychologie vom empirischen Standpunkt (1874) и с това съдейства за неоаристотелианско фундиране на съвременната феноменология и на феноменологичната антропология чиито образцови представители са Макс Шелер и Пол РикьорМартин Хайдегер посвещава на De аnima един от ранните си семинари през летния семестър на 1921 г и опитва да се възползва от δύναμις на Аристотел за едно онтологично обезценяване на Аза което напълно ще се изяви в Битие и време (1927) Според направеното в семинара тълкуване bdquoАристотел разбира Аза като δύναμιςldquo което за Хайдегер ще рече bdquoаз могаldquo (Heidegger-Jahrbuch 3 2007 20) Тези исторически щрихи имаха за цел да представят някои разяснения относно генезиса на метафизичното дефиниране на човека като bdquoмодално съществоldquo (Колев 2011) и изграждането на философска антропология на тази основа (Колев 2013) като повлияни от De Anima на Аристотел и коментарната традиция

ЦИТИРАНА ЛИТЕРАТУРААвицена (1980) Избранные философские произведения Москва Наука Колев Иван (2011) Битие и възможност ДисертацияКолев Иван (2013) Философска антропология Идея генезис етапи София Изток-ЗападШелер М (1991) Мястото на човека в космоса Прев Ренета Килева Изд bdquoЕвразия-Абагарldquo С Alexandre DrsquoAphrodise (2008) De lrsquoAcircme Text grec introduit traduit et annoteacute par MBergeron et R Dufour Paris Vrin Avicenne (1978) La Metaphysique du Shifā Livres I agrave V Paris VRIN Baumgarten Alexander Gottlieb (2004) Metaphysik Uumlbersetzt von Ge Friedr Meier Dietrich Scheglmann Reprints Jena Bartheacutelemy-Saint-Hilaire J (1846) Psychologie drsquoAristote Traiteacute de lrsquoAcircme Paris Librairie philosophique de LadrangeBrentano Franz (1973) Psychologie vom empirischen Standpunkt Bd 1 Hamburg Felix Meiner Ferlag Denker Alfred (2007) Heidegger und Aristoteles Heidegger-Jahrbuch 3 FreiburgMuumlnchen Verlag Karl Alber Kusukawa Sachiko (2006) The Transformation of Natural Philosophy The Case of Philip Melanchthon Cambridge University Press Melanchton Philip (1542) De Anima Commentarius Lugduni apud Seb GryphiumPhiloponus (2005) On Aristotlersquos On the Soul 11-2 London Bristol Classical Press Priscian (1997) On Theophrastus on Sense-Perception bdquoSimpliciusldquo On Aristotlersquos On the Soul 25-12 IthacaNew YorkCornell University Press Scheler Max (2008) Die Stellung der Mensch im Kosmos ndash In Scheler Max (2008) Gesammelte Werke Bd 9 Bouvier Verlag BonnThemistius (1996) On Aristotlersquos On the Soul IthacaNew YorkCornell University Press St Thomas Aquinas (1994) Commentary on Aristotlersquos De Anima Dumb Ox Books Notre Dame Indiana Zelle Carsten (Hrsg) (2001) bdquoVernuumlnftige Aumlrzteldquo Halische Psychomediziner und die Anfaumlnge der Anthropologie in der deutschsprachigen Fruumlhaufklaumlrung Tuumlbingen Max Niemeyer Verlag

De аnima и коментарната традиция като извор и парадигма за философската антропология

Сн Радослав Чичев

Литературен вестник 25-31012017 15

1 Щом възнамеряваме да говорим за етика трябва първо да разгледаме част от коя наука е характерът Можем накратко да отговорим че е част от политиката и от никоя друга Понеже не е възможно някой да се занимава с политика без да е самостоен - искам да кажа - да е достоен А да е някой достоен означава да има добродетели Следователно ако някой желае да постигне нещо в политиката трябва да е с достоен характер И тъй както изглежда изследването на характерите е част но и принцип на политиката И изобщо по мое мнение това изследване заслужено би носило името bdquoполитикаldquo а не bdquoетикаldquoТрябва както изглежда тогава да определим добродетелта - какво представлява тя и откъде произхожда Понеже без съмнение е безполезно да познаваме добродетелта без да разбираме как и откъде произхожда Не трябва да се ограничаваме само с обмисляне на това какво е добродетелта а да изследваме и нейния произход Толкова повече че искаме не само да я познаваме но и самите ние да сме добродетелни ndash и това би било невъзможно ако не знаем и как и от какво се поражда тяСледователно необходимо е да знаем какво е добродетелта (понеже не е лесно да познаем източника и начина на пораждането й ако нямаме знание за това какво е което важи и за науките)Трябва обаче да вземем предвид и онова което са казали другите преди нас относно това Пръв Питагор се опитва да говори за добродетелта но неправилно защото като отнася добродетелта към числата прави неподхождащо на добродетелите изследване Справедливостта не е квадратът на някое числоПосле идва Сократ който казва повече и по-добре по въпроса но също неправилно понеже представя добродетелите като научни знания ndash нещо което е невъзможно Защото всички науки предполагат съждение а разсъждаването се поражда в разумната част на душата следователно според Сократ всички добродетели се пораждат в способната да мисли част на душатаОт което следва че като представя добродетелите за част на научното познание той отрича неразумната част на душата и така отрича също страстта и характера поради това и доводите му за добродетелите са погрешни Впоследствие Платон разделя душата на разумна и неразумна част и определя за всяка от тях подобаващите й добродетели - дотук добре След това обаче греши защото свързва и обединява добродетелта с учението си за благото което е неправилно понеже е неуместно Относно действителните неща дори и да казва истината не е трябвало да говори за добродетелта ndash между тях несъмнено няма нищо общо Дотук тези са които толкоз засягат въпроса и по такъв начин След всичко това можем да обмислим какво трябва ние самите да кажем по този въпросПреди всичко трябва да знаем че всяка наука и всяка способност имат една цел и това е благото поради това нито една наука нито една способност не може да има за цел злото Значи щом целта на всички способности е благото явно целта на най-добрата способност ще е най-полезното благо Но все пак изкуството да се управлява е най-добрата способност и нейната цел ще е най-полезното благо Следователно видно е че трябва да говорим за нашето благо а не за благото изобщо Понеже не става дума за благото на боговете то е предмет на друго учение и е чуждо на изследването ни Значи ние трябва да говорим за политическото благоПо-нататък трябва да разделим и благото За кой смисъл на благото ще говорим понеже думата няма само едно значение Благо наричаме или най-доброто у всяко съществуващо нещо поотделно ndash това което е схванато чрез неговата собствена природа или когато е съдържащото останалите блага - и това е идеята (според Платон) за благотоИ тъй дали е нужно да говорим за идеята за благото или не за нея а за благото като общото между всички съществуващи неща Понеже това изглежда различно от идеята От една страна идеята е нещо самостоятелно съществуващо и неизменно от друга - общото съществува във всичко следователно не е тъждествено със самостоятелно съществуващото Не е възможно самостоятелно биващото и неизменното по природата си да съществува във всичко Ще говорим ли за присъщото на нещата благо или не И защо Защото това общо се постига чрез определението или чрез индукцията Определението цели да означи същността на всяко едно нещо или защо е благо или защо е зло или защо е каквото и да било друго Определението посочва че благото като общо е това поради което дадено нещо ще е желано заради самото себе си ndash тогава присъщото на всички неща съвпада с определението

Определението казва какво е благо и никоя наука или способност не може да твърди че нейната цел е заради благото Изследването на това се отнася към друга способност (понеже нито лечителят нито строителят твърди че здравето или къщата е благо а единият казва че възстановява здравето и как го възстановява а другият че строи къща и как я строи) Ясно е по-нататък че и политиката не може да говори за общото за нещата благо Защото и тя е наука като останалите а видяхме че нито една способност или наука не може да смята това за своя цел Следователно не може политиката да говори за общото благо както е според определението Но не може да говори и за общото благо съобразно индукцията Защо Защото когато искаме да посочим някое конкретно благо или доказваме че това определение съответства на благото и на това което искаме да покажем като благо или прибягваме до индукцията например когато искаме да докажем че великодушието е благо казваме че справедливостта е благо мъжеството е благо и изобщо добродетелите и че благородството е добродетел следователно благородството също е благо Нито дори за общото благо съобразно индукцията говори политиката тъй като би стигнала до същите невъзможни изводи както в случая с общото благо според определението Защото и в тоя случай някой ще каже че цел е благотоОчевидно трябва да говори за това какво е висшето благо и то в смисъла на висшето за нас И изобщо ясно е че изследването на общото благо не е възможно за нито една наука или способностЗащо Защото благото се отнася до много категории до същността качеството количеството времето отношението и до всички останали Какво и кога е добро в медицината знае лекарят кормчията - за управлението на кораба за всяко изкуство ndash вещият в него Лекарят знае кога трябва да оперира а кормчията кога трябва да плава При всяко едно изкуство вещият знае кога нещо ще е добро за него Нито лекарят знае кога ще е добре да се плава нито кормчията кога нещо е добро в медицината Значи и така не трябва да говорим за общото благо защото bdquoкогаldquo е присъщо на всички изкустваСъщо така и благото по отношение на нещо както и благото съответстващо на другите категории са общи за всички и никое умение никоя наука не може да каже за която и да е друга какво и кога е добро за нея Нито пък политиката може да говори за общото благо а за благото в смисъла на висшето благо и то висшето за нас благоОсвен това ако искаме да разясним нещо не трябва да използваме неясни примери а ясни за неясните неща а за умозрителните - сетивно възприемаеми защото са по-очевидни Затова когато се говори за благото не трябва да се говори за идеята за благото И все пак някои мислят че когато се говори за благото трябва да се говори за идеята понеже казват те е необходимо да се изследва кое е висшето благо защото то изразява действителната природа на всяко едно нещо така че както предполагат идеята би била висшето благо Такова е разбирането им и е възможно да имат право Във всеки случай политическата наука и способност за която сега говорим изследва не това благо а кое е благо за нас самите (Понеже никоя наука никое умение не може да определи своята цел като благо значи и политиката не може) Затова тя и не говори за идеята за благото Възможно е някой да каже че поставяйки това благо за първоначало може да го използва като отправна точка в изследването на отделните блага но и това не е правилно защото първоначалата трябва да бъдат съответстващи Безсмислено е някой да иска да докаже че ъглите на един триъгълник са равни на два прави изхождайки от първоначалото че душата е безсмъртна Това първоначало не е подходящо а първоначалото трябва да бъде подходящо и във връзка с предмета Следователно може да се докаже че сборът от ъглите на триъгълника е равен на два прави ъгъла и без безсмъртието на душата По същия начин и благата могат да бъдат разглеждани без идеята за благо ето защо това благо не е подходящото първоначалоНе е прав и Сократ който отнася добродетелите към областта на науките понеже смята че нищо не трябва да бъде напразно но от това че добродетелите са част от научното знание следва че тъкмо добродетелите са безполезни Защо Понеже при науките щом някой познае какво е дадена наука става учен (който е познал какво е медицината става лекар - същото е и при другите науки) но при добродетелите това не се получава който знае какво е справедливостта не става незабавно справедлив точно тъй е и с останалите добродетели Следва че и напразни са добродетелите и науки не са

Преводът е направен по изданието Loeb Classical Library Aristotle XVIII LCL 287 Harvard 1997 ISBN 0-674-99317-9

Преведе от старогръцки ХАРАЛАМБИ ПАНИЦИДИС

Аристотел Голяма етика1181a 24 - 1183b18

Смятате ли че темите на античността трябва да бъдат разглеждани в тяхната връзка със съвременните теми Мисля че това е един от начините античната философия да бъде направена атрактивна Макар че човек трябва да бъде много внимателен когато сравнява антични модерни и съвременни гледни точки това все пак е един мощен инструмент който може да бъде използван за да предизвика интереса на студентите към античните мислители Има различни начини които може да се използват за да се свърже съвременната дискусия с античните автори И според мен тези начини не са уникални за философията а са в сила повече или по-малко за всяка област на човешката наука и занимания Античните автори пишейки относно философията са правили нещо много подобно на това което ние правим когато правим философия И по отношение на метода и по отношение на проблемите които се поставят и анализират В същото време те са били в една много различна социална среда използвали са терминология различаваща се много от нашата формулирали са дистинкции по различни начини и тн Така че аз се опитвам да изведа на преден план както приликите които образуват общото между тях и нас така и разликите които ни отличават За да се изразя малко по-грубо приликите показват че и тук съществува универсалност по отношение на озадачаването което определени въпроси провокират Разликите от друга страна ни помагат да разберем че има алтернативни начини за подхождане към и третиране на философските загадки

Какъв е Вашият отговор на товаДоколкото става дума за философията като цяло аз се фокусирам върху идеята че философията учи как да се мисли да се анализират проблеми да се взимат решения много често за проблеми и решения които се отнасят директно до нас и са от огромно значение за нашия живот До такава степен че философията е практика за нашата способност за мислене и вместо да изглежда второстепенна тя представлява най-важното практическо упражнение на което можем да се надяваме Античната философия позволява да се премине една такава практика от самото начало на историята на западната мисъл сиреч така да се каже да се изследват нещата от началотоОсвен това приемам че абсолютно всичко от някаква гледна точка може да се разглежда като губене на време По-специално защото други неща се разглеждат като по-спешни макар в крайна сметка да са по-маловажни И после склонен съм да предположа че е лукс на академичния живот това че ни се позволява да изследваме теми които хората смятат за губене на време - нещо което можем да правим само за удоволствие Това е възможност която не всеки има и понякога е това което ни позволява да излезем извън житейските нужди и да спечелим една различна гледна точка от която сме свободни да се занимаваме не с това от което директно се нуждаем а с това което желаем каквото и да е то

Въпроси и превод от английски ЗОЯ ХРИСТОВА-ДИМИТРОВА

Универсално озадачаванеот стр 12

Сн

Рад

осла

в Ч

ичев

РЕДАКЦИОНЕН СЪВЕТ Юлия Кръстева (Париж) Богдан Богданов (София) Кристиян Редер (Виена) Боян Биолчев (София) Ханс Улрих Рек (Кьолн) Никола Георгиев (София)

Адрес СОФИЯ 1000 ул bdquoЦар Шишманldquo 7 Банкова сметка BG56BPBI79401049389602 BIC - BPBIBGSFbdquoЮробанк Българияldquo АДИздава Фондация bdquoЛитературен вестникhttplitvestnikwordpresscom wwwbsphorglitvestnikВОДЕЩИ БРОЯ Димка Гочева Камелия Спасова

РЕДАКЦИОННА КОЛЕГИЯ Амелия Личева (гл ред) Пламен Дойнов Йордан Ефтимов

Ани Бурова Бойко Пенчев Камелия Спасова Мария Калинова Малина Томова

Художник на броя Александър БайтошевПечат bdquoНюзпринтldquo

ISSN 1310 - 9561

Д-р Марк Сентези е преподавател по философия

в Щатския университет на Пенсилвания

Защитил е дисертация върху Аристотеловата

концепция за движението Има публикации и

провежда курсове върху проблеми от областите

на метафизиката епистемологията

етиката антропологията и философията на образованието В

конференцията bdquoПредизвикателството

Аристотелldquo участва с доклад на тема Genesis and

the Priority of Energeia in Met IX 8

Кога за пръв път започнахте да си задавате философски въпросиОтначало започнах да се интересувам от философия през интереса ми към природата съзнанието и изкуството особено поезията Когато бях на осем години бях наясно за значителните щети които нашата цивилизация нанася на естествения свят макар щетите които нанасяме индивидуално да са малки колективно ние сме отговорни за света Колективната отговорност е голямо нещо за което да се бори един осемгодишен

Също така се интересувах от начина по който поезията индиректно изразява съзнанието чрез описание на дъжда един поет ни кара да чувстваме това което чувства той С други думи в поезията това как изглежда светът е неотделимо от съзнанието Когато по-късно прочетох Кантовата Критика на чистия разум разбрах неговата версия на това твърдение веднага

Когато кандидатствах в университета не можех да реша дали да уча компютърни науки (тоест динамични логически системи) физика (изследване на природата) или хуманитарни науки Така че аз избрах степен в bdquoСвободни изкустваldquo което покрива bdquoвсички най-важни изследвания за човешките съществаldquo от митовете и религията до биологията и физиката политиката и изкуството Бързо открих че единственото нещо което обединява всички тях е философията Така сега се занимавам с философия

Кой беше първият прочетен от Вас философ Можете ли да опишете Вашите първи впечатленияПървият философ който прочетох вероятно беше Платон в гимназиалния курс по История на идеите Помня че бях очарован от силата на диалога да оформя човешките действия и мисли векове по-късно Когато започнах да уча за Френската революция открих че същото нещо се е случвало в салоните ndash разнообразни частни събирания посветени на интелектуални дискусии които са довели отчасти до революцията и раждането на демокрацията във Франция

Смятате ли че студентите днес имат интерес към античносттаПовечето студенти не осъзнават че имат интерес към античността но щом получат възможност да я изследват като жива култура и интелектуален обмен те започват да осъзнават колко интригуваща и завладяваща е тя

Смятате ли че темите на античността трябва да бъдат разглеждани в тяхната връзка със съвременните теми Всеки път когато четем древните автори ние вече мислим за тях през нашите съвременни грижи това е просто начинът по който разбираме другите Аристотел е бил прав ние започваме с това което си мислим че знаем и работим към това което все още не знаем което е по-близо до истината

Привличам вниманието на студентите към това как те оформят нашето интелектуално въображение (както се

изразява Косман) Древните ни дават инфраструктурата инструментите средствата целите и дори мотивите за мислене а това е оформило западното мислене и наука за последните 2500 години Когато мислим за нещо ние използваме техните идеи за това и търсим нещо много подобно на онова което те са търсели по причини много подобни на техните Ние често чуваме за необходимостта да bdquoприложимldquo философията към нещата които ни вълнуват днес Поемайки този риск ние насила поставяме философията в убежденията и целите които вече имаме превръщайки я в обикновен инструмент Когато обаче студентите четат античната философия добре се случва нещо по-дълбоко и по-вълнуващо тя преобразува разбирането на студентите за света променя техните цели В това отношение не студентите са тези които оценяват колко е добра античната философия за тях а античната философия е тази която помага да се оцени колко добри са студентите като хора като мислители и като граждани Чрез античната философия студентите осъзнават че съществуват по-високи цели в живота тя събужда в тях желание да бъдат голяма душа голям философ и голям мислител голям обожател или гражданин

Намирате ли в реакцията на студентите че семинарите по античност са bdquoгубене на времеldquoСтудентите обикновено мислят така защото имат неясно но твърдо убеждение в идеята за прогреса След като някои са писали много отдавна хората смятат че трябва да бъдат надминати (Дори мислят погрешно че те би трябвало да са имали bdquoпо-прости мислиldquo от нашите Тази идея по-лесно се разсейва при прочитането им) Това обаче което е фундаментално важно за човешкия живот не се изменя много Спомням си как една студентка каза как е била изненадана от това колко мощно и колко полезно е било Аристотеловото описание на приятелството Съществуването на iPhones обаче не променя същината на приятелството или това какво е щастието или удоволствието

Бихте ли ми казали колко важен е Аристотел за bdquoфилософията на личносттаldquoСпоред мен Аристотел е изключително важен за разбирането на това как да бъдеш личност защото той дава да се разбере че да бъдеш личност означава да бъдеш активен да бъдеш щастлив не е да имаш пари да бъдеш известен или талантлив това не е кой си ти а какво правиш Студентите също така намират за освежаващо когато разберат Аристотеловия аргумент че удоволствието е страничен ефект от действието че поначало ние не търсим удоволствие но вместо това търсим да правим велики дела

Повечето хора мислят че всички действия са средство за постигане на някаква цел те работят за да получат удоволствие използват любезността като вид инструмент за получаване на удоволствие Аристотел твърди че това е погрешно добрите действия са добри сами по себе си те сами по себе си са цел няма нищо което да се търси по-нататък Това означава че вместо да се налага да минаваме през хедонистични изчисления съществуват неща които просто можем да правим които имат реална стойност и значение за нашия живот

Можете ли да ми кажете нещо повече за една от Вашите последни публикации ndash bdquoКак технологията променя нашата идея за добротоldquoТехнологията променя нашата идея за доброто по два начина На първо място технологията променя инфраструктурата на етическите решения тя не само ни дава нов начин да посрещаме проблемите (например хирургията може да спаси нечий живот или да промени външния вид или пола на някого) но в допълнение тъй като ние живеем в технологична цивилизация почти невъзможно е да се действа без да се избира технология

Например за да съществува мобилният ми телефон трябва да има миньори пътища влакове и лодки регулации и търговски споразумения политици правоприлагане едно общество в което договорите се спазват химици и електротехници и следователно университети и история на физическата наука творци и инженери за да го проектират международни технологични стандарти работническата класа от работници за да го сглобят парична система хора които да го продават хората които да го поправят и така нататък

Древните автори и съвременните грижи

Невъзможно е да излезеш на улицата без да срещнеш хора които са посветили своя труд на технологията така че е невъзможно за нас да утвърждаваме едно общество и неговите ценности без да утвърждаваме технологията Това донякъде означава че ние търсим технологични решения на нашите проблеми Наистина от всички проблеми в света тези които обявяваме за решими са проблемите които могат да бъдат разрешени с помощта на технологията

Вторият начин по който технологията променя нашата идея за доброто е че технологията въплъщава ценностна структура различна от тази на живите същества артефактите са добри само дотолкова доколкото са инструменти използвани от нас докато живите неща търсят своето собствено добро

Например когато блендер е счупен той няма стойност така че хората го изхвърлят на боклука Но едно пиле има своя собствена стойност то за себе си се опитва да се храни живее и вирее дори ако е ранено Неговото добро е различно от моето което може да включва това да го изям

Ние обаче разпространяваме етическата структура на технологията към други неща когато се отнасяме към природата като към ресурс Например когато приемаме дърветата за лишени от стойност освен доколкото могат да бъдат направени на сгради или подове ние действаме сякаш ценността им зависи от нас

Един въпрос относно Вашата дисертация ndash колко важно е движението за структурата на съществуващотоЕдно от прочутите твърдения на Аристотел е че за съществуващото може да се говори по много начини С това той няма предвид че има много неща но че за всяко нещо има няколко начина по които да бъде казано че съществува Например тази химикалка е приспособление за писане (това какво е тя или каква е нейната форма) тя е твърда пластмаса (материал) синя (атрибут) тя е способна за писане (потенция) Но ние не говорим достатъчно за това защо Аристотел твърди че съществуващото е множествено Една очевидна причина е че то трябва да бъде такова за да може движението изобщо да съществува След като тези начини са разграничени ние трябва да разберем как те са свързани

Въпроси и превод от английски ЗОЯ ХРИСТОВА-ДИМИТРОВА

Сн Радослав Чичев

Литературен вестник 25-31012017 3

П Р О Ч Е Т Е Н О Д Н Е С

bdquoБитката за тебldquo е седма стихосбирка на Марин Бодаков и прекрасно издадена книга Не мога да не отбележа това ndash алегоричните рисунки на Кирил Златков допълват текста без да го обясняват с други думи хармонизират поетично с текстаРисунки и стихове се съчетават за да изградят контурите на един имагинерен фантастичен свят Да четеш Марин Бодаков напомня по някакъв начин на четенето на научна фантастика ndash то е като да се намираш в един друг реален но не земен свят Отделни елементи в стихотворенията изграждат това особено условно пространствоВъпросът е от коя страна на тигъра вече сме аз и ти ndash отвън или отвътре (bdquoНачало за реквиемldquo) Или онези bdquoчервени елхиldquo от bdquoКогато се надигнат водитеldquo стихотворение изпълнено с метаморфози и митология което ни въвлича в един пластичен първичен свят Това усещане че се намираме в някакъв друг паралелен свят вероятно се дължи на начина по който се зараждат стихотворенията Марин Бодаков

пише оттам където нещо се променя и прелива където контурите на мисълта губят своята прибраност и сигурност Пиша на местата от които се растеот онези места с бледа и разредена красотакоито разсъбличат пижамата на чуждата мисъл от моята

(bdquoПиша на местатаldquo)Другият белег по който разбираме че не се намираме в света на обичайното и ежедневното е характерният образ на битката срещащ се в няколко от стихотворенията Битката е така реална и така отминала че е ясно ndash това не е метафора тази битка е истинска средновековна и епичнаБойното полена което няколко вражески армии се разминаватв последния момент ndash аз съм това разкаляно поле (bdquoБойното полеldquo)И за кого е тази битка Или за какво е И кой се бие кои са сражаващите се страни Къде съмОт коя страна на сражението се намирам (bdquoКъде съмldquo)

Изобщо аз ли съм bdquoСтривам да и не между пръстите си ndash и ги размесвамldquo (bdquoЕсента дойдеldquo) Стихосбирката на Марин Бодаков е бродене ndash сред мъгли и червени елхи сред пресичащи се времена празни закачалки и паднали столовеСъщевременно детайлите и ситуациите които Марин Бодаков описва са така плътни че не остава място за съмнение че този свят е по някакъв начин и нашият Твоята рокляи старите ми панталониизгубени между дрешките на децатасред претъпканата пералня (bdquoТвоята рокляldquo)Но това не е поезия на отказа и меланхолията В нея има чувство за хумор и сила да продължиш да бъдеш изложен на превратностите на пътя и на странностите на живота Мъжеството да продължиш да си открит за следващото поражение (bdquoстъпчете още повече от менldquo) за това да не чакаш нищо с открито сърце за този безкраен празникЧетенето на bdquoБитката за тебldquo е като вървене из един свят плътно населен ndash в него се чуват детски гласове и детски

За кого е битката за теб спомени лета и морски острови ndash и същевременно - напуснат мъглив и разкалян Намираме се някъде там по средата на скитането Там където човек е осъзнал загубите си и е видял собственото си поражение но продължава напред бос а в торбата му ndash сандалите и островите заплашван винаги от красотатаКолкото и да премиташ есента пред витринатакрасотата червена и златна ще продължава да пада сред тебда те саботора

(bdquoБитката за тебldquo)

За кого е тази битка Марин Бодаков предоставя в крайна сметка отговора на пътника който ще пресече стихосбирката му Защото може би битката е за всеки един от нас

ЕВЕЛИНА МИТЕВА

Марин Бодаков bdquoБитката за тебldquo изд bdquoДАldquo ред Стефан Русинов худ Кирил Златков София 2016

Монографията на Стилиян Стоянов Литература и технологии е интердисциплинарно изследване проследяващо влиянието на научнотехническия прогрес върху тематиката поетиката и прагматиката на художественото слово Авторът представя обвързаността на технологиите и литературата на множество нива чиито пресечни точки са човешкото познание и художествена рефлексивност Ст Стоянов търси причинно-следствените връзки между физиката технологиите и литературата и тръгвайки от библейския постулат че Бог създава човека по свой образ и подобие и Аристотеловото твърдение че човек обича да подражава и да се радва на подражанията разглежда homo sapiens като творец машината като човешко творение технологиите като стимул за литературата а литературата като естетическо bdquoовъншняванеldquo на техническите изобретения Въпреки че фокус на книгата е българската художествена словесност от средата на XIX до 40-те години на ХХ в авторът често се позовава на примери от световната литература двупосочно прекрачвайки темпоралните (само)ограничителиВ първата част на монографията озаглавена Човекът и машината Ст Стоянов проследява движението на телесните флуиди очовечаването на машината машинизирането на хората до степен на автомати и развитието на аналоговите технологии (телеграф телефон грамофон) като средство за пренос и фиксиране на информация във втората Силата акцентът пада върху двата типа сила ndash двигателите (от парната машина през електромоторите и двигателите с вътрешно горене до ядрения реактор) и разпространението на информация (радиото) а в Епилога ndash върху способността на цифровите технологии да създават и мултиплицират информация и артпродуктиВ цялостния текст доминират темите за свързаността на света механизирането и индустриализацията на човешкото тяло генезиса и трансформациите на героите на технологиите и идеологиите и превръщането на човека-маса в творец-масаСпоред Стилиян Стоянов всеобщата свързаност на света осъществяват жиците и езиците Той припомня възловите етапи през които преминава материализацията на словото от Гутенберговата преса до превръщането на планетата ни в глобално село Той проследява как книгопечатането механизира писмената реч как точките и тиретата на морзовата азбука бързо пренасят букви и думи на големи разстояния вибрациите на телефона и радиото озвучават словесните транслации киното и телевизията добавят към звука образ а технологиите на нулите и единиците правят със словото почти всичко В края на книгата четем следната възстановка на създаването на книги в близкото минало и днес

[в миналото] авторът пише с нечетливия си почерк творението словослагателите набират текста коректорите го коригират печатарите го отпечатват книговезците подвързват и обрязватСега само много консервативният автор не пише на компютър Компютърът върши работата и на словослагателите и на редакторите а модерната печатарска техника може да отмени книговезците Цялото пространство на реализацията на авторовия замисъл от идеята до готовата книга може да се помести в една стая в която има бюро с компютър в единия ъгъл и компактна печатарска машина в другия Славната пирамида с автора на върха се е сместила в равното и профанно пространство на стаята

В концепцията за свързаността на света от първостепенно значение е комуникацията която може да бъде непосредствена (общуване чрез разговори и писма) парабезжична (спиритични сеанси телепатия протичане на флуиди) жично-кабелна (телеграф телефон) и безжична (радио телевизия цифрови технологии) Ст Стоянов онагледява различните типове свързаност с множество примери от чуждата и нашата литература изтъквайки че връзката осъществява посредник който при технологиите е материален проводник а в литературата може да бъде дух-медиум (The Spiritrsquos Book на Алън Кардек) анимализиран кабел (Великият морски змей на Х К Андерсен) или уред от бъдещето (музикалната стая на Е Белами фоноскопът на Вазов)Стоянов се спира върху технологиите и медицинските практики насочени към човешкото тяло превърнало се през последните десетилетия във водеща тема на световната литература и кино Изследователят започва с добронамерените прогнози на Жулиен Ламетри за механизиране на човешката дейност (Човекът машина) преминава през телесното движение на флуиди в Панепистемия на д-р Петър Берон и Записки за откриване на животинския магнетизъм на австрийския лекар Франц Месмер и стига до нехуманните експерименти на д-р Сергей Воронов и д-р Йозеф Менгеле целящи индустриализация на човешкия организъм която да осигури вечен или поне дълъг живот на елитите с органите на масите Стоянов представя широкия диапазон на литературни адмирации и критики на техническия и медицинския прогрес и в този контекст нарежда Светослав Минков до Карел Чапек и други класици на световната литератураСт Стоянов разкрива как писателите превръщат инженерната същност на техническите изобретения в художествени топоси сюжети и герои и как технологиите променят същността на литературата bdquoСиловитеldquo и комуникационните технологии не само създават нови професии (а оттам и литературни типажи) но и самите те получават своеобразно одушевяване като самостойни художествени образи Интересно е проследен технологичният тласък при

формирането и трансформацията на типовете герои на дегероизацията създаването на нови кумири и подмяната на героите със знаменитости В изпълнените със смесени размисли и констатации финални части на книгата (Музиката на нулите и единиците и Култура на милионите) Стилиян Стоянов констатира че цифровизацията на културата прави нейната обективизация все по-субективна

Да бъдеш или да не бъдеш забелязан в повечето случаи е свързано не толкова с твоите качества колкото с рекламния шум който могат да вдигнат или да не вдигнат около твоето име Забелязан си когато твоето име излиза не по-назад от втората страница на Google

Авторът анализира и синтезира ролята на технологиите за формирането на човека-маса и твореца-маса Той представя как от една страна техническият прогрес скъсявайки и облекчавайки работния ден спомага трудещите се да станат консуматори на изкуство а от друга ndash улеснява и обезценява създаването на материални и духовни културни ценности Хосе Ортега-и-Гасет разкрива как (благодарение на силовите и аналоговите технологии) в началото на ХХ век се формират човекът-маса и масовата култура а Стилиян Стоянов в Епилога на монографията си ни убеждава че в края на същия век цифровизираната техника способства културата за масите да се превърне в култура на масите а от човека-маса да се роди творецът-маса Неговата тъжна констатация е че в крайна сметка технологиите превръщат литературата в технология а творецът-маса ndash в one man showАвторът демонстрира пряката или опосредствана връзка на различни по жанр творби от техническите новости призованите духове в The Spiritrsquos Book на Алън Кардек заявяват своето невидимо присъствие сред участниците в спиритичния сеанс с морзово почукване Великият морски змей в приказката на Андерсен е охудожествяване на телеграфа утопичният роман на Едуард Белами Looking Backward е повлиян от хипнозата на д-р Месмер футуристичната поема на Ф Т Маринети Zang tumb tumb отразява българското превръщане на самолета в бомбардировач разказът Дамата с рентгеновите очи на Св Минков е стимулиран от откритието на Конрад Рентген но и от шарлатанското фотографиране на мисли bdquoизобретеноldquo от сина на Томас Алва Едисон а Маймунска младост е пародия на bdquoподмладителнитеldquo процедури на д-р Воронов и неговия труд Подмлядаване чрез присаждане Интересно е наблюдението че изобилстващите в литературната периодика от края на XIX и началото на ХХ в bdquoстрашни разказиldquo в които с лекота се преминават границите между телесното и духовното са стимулирани от безжичните звукозаписни и звукопренасящи устройства (грамофон и

радио) направили възможно отделянето на човешкия глас от човешкото тялоМного полезен за родната теория на превода е подробният анализ на романа Looking Backward (1888) преведен през 1892 г от руски под заглавие След сто години и през 1900 г от английски като Настоящето разгледано от потомството ни и надничане в напредъка на бъдъщето Вторият превод дело на Илия Йовчев показва не само ролята на жиците и езиците за осъществяването на световната свързаност но също така и че преводното побългаряване не е приключило през Късното възраждане Любопитно е да се знае че Йовчев локализира действието на романа в България прекръства с нашенски имена героите и въвежда в действието родни лингвисти които навръх празника на славянската писменност създават уникален световен език Впрочем от прогнозираните от преводача-дописвач български промени единственото което се случва в действителност е завършването на храма bdquoСв Александър Невскиldquo който към момента на превода все още се строиМонографията е огромен информационен масив в който органично са сплетени научни теории технически изобретения и множество познати и неизвестни творби от българската и световната литература Стилиян Стоянов ни запознава с редица забравени писатели и творби сред които са авторът на един от първите наши научнофантастични романи Теут се бунтува - Георги Илиев дебютната поема и роман на Валери Петров Птици към север и Към полюса отпечатани под псевдонима Асен Раковски и мн др В книгата наши писатели от различен калибър съжителстват с известни или непознати техни чуждестранни колеги а подвизите на българските летци Христо Топракчиев и Димитър Списаревски са припомнени в контекста на стореното от световноизвестните пилоти Амелия Еркхард и Алексей Мересиев Фактът че доскоро за Мересиев знаехме повече отколкото за другите трима взети заедно припомня времето на идеологизираните героиДвижейки се По жицата на която еbdquoприжичилldquo огромен брой български и чужди творби (но е пропуснал да закачи азбучен показалец) Стилиян Стоянов сладкодумно разказва как технологиите динамизират литературния процес и променят традиционно аграрната ни литература придавайки й модерен урбанистичен облик Но да спра дотук че ако през 1866 г Петко Славейков заповядва на писачите bdquoда са кратки защото е векът на телеграфите и стенографитеldquo във века на цифровизацията рецензиите трябва да са съвсем кратки или поне не по-дълги от тази

ПАНАЙОТ КАРАГЬОЗОВ

Стилиян Стоянов bdquoЛитература и технологииldquo изд bdquoФаберldquo В Търново 2014

П Р О Ч И Т И

Книга за глобалната свързаност ndashот Гутенберг през точките и тиретата до нулите и единиците

4Литературен вестник 25-31012017

В И Т Р И Н А К И Н О Н А Г Р А Н И Ц А Т А

Лукаш Гжешичак

Филмовият фестивал bdquoКино на границатаldquo има идеологически произход Ние искахме да се борим с границата със стереотипите чувствахме нужда взаимно да се опознаем ndash казва Йоланта Дигош директор на тази културна инициатива провеждаща се на полско-чешката границаЧехкинята Петра Словачек Рипенова от Чешки Чешин и полякинята Йоланта Дигош организират заедно филмовия фестивал bdquoКино на границатаldquo Смело може да се каже че това е едно от най-интересните трансгранични културни събития в тази част на Европа Всяка година край река Олза се събират от всички краища на света почитатели на средноевропейското кино През 2016 г филмовият фестивал е бил посетен от 1500 киномани както и от няколко десетки творци Деветнадесетото издание на фестивала ще се състои в края на април и началото на май 2017 г По време на събитието ndash както обикновено ndash ще бъдат излъчени над 100 филма Прожекциите ще бъдат съпътствани от концерти изложби и спектакли с участието на знаменити гости bdquoOт 2002 г насам нашата инициатива продължава да се развива с финансовата подкрепа на Международния вишеградски фонд Без нея тя не би просъществувалаldquo ndash смята Йоланта Дигош Международният вишеградски фонд е един от най-измеримите аспекти поддържащи съществуването на Вишеградската четворка Държавите от Групата ежегодно превеждат на Фонда по 15 милиона евро Получените 6 милиона се разпределят във вид на грантове и за неправителствени организации извършващи културна научна и образователна дейност Предпочитани са регионалните и трансграничните проекти

Реката разделя семейства и съседиМястото на полско-чешкия фестивал не е избрано случайно Векове наред Чешин и Чешки Чешин са били един град възникнал през X в като крепост защитаваща южната граница на полската държава От 1290 г Чешин е столица на самостоятелното Чешинско княжество а по-късно ndash на появилата се върху основите на регионалното княжество Чешинска Силезия която в различни исторически периоди е била част и от различни държавни структури До края на XIX в ndash както установява проф Радослав Зендеровски политолог и специалист по средноевропейска история и култура ndash Чешин в продължение на три столетия е бил под полска власт два века е бил управляван от чешките крале и четири века е преживял под австрийско владичество От времето на Реформацията Чешин е удивително разнолик град както в религиозно така и в етническо отношение Освен представителите на полската народност тук са живели немци чехи евреи а в края на XIX и началото на XX в и малка но забележима унгарска диаспора Днес край Чешин се извисява кулата на евангелска църква нещо твърде нетипично за католическа Полша През 1920 г след Полско-чешката война от 1919 г (последица от националните конфликти след Първата световна война) се стига до споменатото вече разделение на града и на Чешинска Силезия на две части вследствие на което на Чехословакия се пада западната част на селището (индустриалните предградия заедно с централната железопътна гара) и региона (промишлената част) а на Полша ndash източната част (историческият център) и региона (земеделската част) Изключвайки епизоди от Втората световна война (и от около година и половина преди нея когато поляците завладяват Заолже) полската граница минава по средното течение на р Олза Така границата разделя семейства и съседи По време на военното положение и след него взаимните контакти са били още по-затруднени поради затварянето на границата bdquoПо-голямата част от

детството си прекарах при леля Броня която живееше в центъра на Чешки Чешин Но когато затвориха границата усетих болезнената липса не тези контакти Трябваше нещо да се измисли ndash например да получиш телеграма с известие за смъртта на някого защото на погребение пускахаldquo ndash споделя Йоланта Дигош И допълва bdquoМайка ми и леля Броня откриха друг начин Във вторник в 1200 ч се срещаха от двете страни на Олза Едната в Чехия другата в Полша И така се провикваха през граничната река След години на това място организирахме първата в света трансгранична филмова прожекция Екранът беше на полска територия а публиката и проекторът ndash на чешка Мисля че тази история добре изобразява промяната настъпила между нашите два народаldquo

Играта с митничаритеВсе пак обаче преди киноманите да могат да участват във филмовите прожекции на двата бряга на реката трябва да изтече доста времеbdquoНашият фестивал се проведе за първи път през 1999 г Продължи четири дена и носеше името bdquoПреглед на чешките филмиldquo Едва по-късно решихме да включим и словашко полско и унгарско кино Тогава и двете членувахме в Дружеството за полско-чешко-словашка солидарност което организираше в Чешин театралния фестивал bdquoБез границиldquo [днес този фестивал вече не съществува ndash бел ред] Никога не съм била голяма любителка на театъра но затова пък обожавах киното Имах усещането че нашето дружество може да си позволи още нещо и тогава се роди идеята за филмов фестивал Естествената логика ни подсказаше че трябва да си намерим чешки партньор Така стигнах до културния център bdquoСтрелбищеldquo в Чешки Чешин в който тагава работеше Петраraquo ndash разказва Йоланта Дигош Петра Словачек Рипенова споделя че не е имала никакъв опит в организирането на културни мероприятия Днес й се струва дори нереално че двете с Йоланта толкова пламенно са се хвърлили в неизвестността По време на първото си издание bdquoКино на границатаldquo в Чешин и Чешки Чешин се представя с 11 филми а гост на фестивала е един от най-големите чешки режисьори Иржи Менцел Първоначално фестивалът се е провеждал едновременно в двете страни преди Полша и Чехия да влязат в Шенгенската зона което става повод за множество необикновени събитияbdquoОт самото начало водехме странна игра с митническите служители и граничарите Без съмнение границата усложняваше организацията на събитието Една от актрисите докарахме в багажника Тя мислеше че като дойде при нас концертът ще се състои в Чешки Чешин и нямаше паспорт а изпълнението й беше на полска територия Преди години фестивален гост беше македонският режисьор тогава студент в Музикалната академия за филмово и телевизионно изкуство (FAMU) в Прага Иво Трайков който нямаше виза за Полша Филмът му беше показан в Чешки Чешин но after party очакваше своите гости в Чешин Естествено че той не би искал да остане сам в хотела Измолих митничарите да го пуснат през границата Лично им гарантирах че ще го върна отново в Чехия Така и станаldquo ndash спомня си госпожа Дигош Петра Словачек отбелязва bdquoНека не забравяме че по-рано от Полша в Чехия влизахме по един мост а се връщахме по друг Двата моста са доста отдалечени помежду си По онова време още нямаше мобилни телефони Постоянно тичахме от Чехия до Полша и обратно Заедно с нас по същия маршрут край Олза минаваха bdquoмравкитеldquo които прекарваха нелегално цигари и алкохолldquobdquoКино на границатаldquo според двете организаторки на мероприятието е било вид борба с общите полско-чешки стереотипиbdquoДнес има предостатъчно подобни събития но нашият фестивал може да бъде признат за родоначалник на трансграничните културни проекти

Чешин винаги е бил в течение на чешките проблеми и близо до тях Тук през август 1989 г по случай двадесетгодишния юбилей от нахлуването на руските войски в Чехословакия през 1968 г колегите от полско-чехословашката bdquoСолидарностldquo организираха манифестация под надслов bdquoНикога повече братска помощldquo През 1989 г заедно с чехите протестирахме срещу планираното строителство на фабрика за кокс в СтонаваНикога не съм крила че bdquoКино на границатаraquo има идеологически корени Искахме да се борим с границата със стереотипите изпитвахме нужда да се опознаем взаимно Така нареченото разпространяване на филмова култура беше второстепенна задачаraquo ndash признава госпожа Дигош

Все по-близки сме помежду сиИ допълва bdquoКомунистическата власт утвърждаваше негативни стереотипи Чехите също се страхуваха че ще им изкупим всичко от магазините а пък и поляците (поне тези на границата) бяха скептично настроени В началото когато започнах да организирам фестивала хората подозрително ме питаха bdquoТи какво с тия чехиldquo От друга страна пък имаше много здрави полско-чешки семейни връзки Днес е различно Сега сме все по-близо едни до други За мен това е съвсем естествено Аз съм чехкиня но живея на границата Част от семейството ми пък живее в Полша Типичен пример съм за смесено семейство каквито има много по граничната линия Обичам това място и точно такава е и нашата инициатива полско-чешка чешко-полска Не виждам в това никакъв проблем Понякога ни задават въпроса как работим съвместно А ние си работим прекрасно Досега само веднъж сме се скаралиldquo ndash казва госпожа СловачекbdquoОттогава много неща са се променили Днес вече никой няма да спомене за това че в полски или чешки магазин се обслужват първо своите В Чешин на самата граница има строителен маркет от известна верига който се слави с най-голям оборот в Полша В магазина надписите са на чешки на паркинга се виждат коли с чешка регистрация В Полша можеш да платиш с крони а в Чехия - със злоти Но всичко си зависи от самите хора Когато леля ми забеляза че моето дете говори и чешки и полски с укор ме попита bdquoКато поляк ли го възпитавашldquo Отговорих й че се надявам да го възпитам като добър и културен човек Мисля че щом живее на границата е напълно естествено да говори и полски и чешкиldquo ndash обяснява Петра Словачек След приемането на Полша и Чехия в Шенген много инициативи промениха името си на bdquoбез границиldquo bdquoНие не постъпихме така Остана си bdquoКино на границатаldquo Според нас границата не само разделя тя може и да събираldquo ndash поясняват организаторките

Преведе от полски

ДИМИТРИНА ХАМЗЕ

Филмов фестивал свързва чехи и поляци

Яна Букова bdquo4 приказки без връщанеldquo ИК bdquoЖанет 45ldquo Пл 2016 Две години след първата си съвместна работа ndash второто издание на романа bdquoПътуване по посока на сянкатаldquo Яна Букова и ИК bdquoЖанет 45ldquo предлагат на читателите новия си съвместен проект bdquo4 приказки без връщанеldquo Това са четири приказни истории написани от Яна Букова представени през визуалния прочит на Яна Левиева Съвместната им работа е своеобразен синтез на изкуства привличащ читателя отново и отново към себе си Тази книга предлага будни диалози за предателството и наказанието за тежестта на сянката и за подаръците на времето и най-вече за правото на тайната да остава тайна

Джипи bdquoЗемя на синоветеldquo превод от италиански Нева Мичева ИК bdquoЖанет 45ldquo Пл 2016 Джани Пачиноти по-известен като Джипи по думите на преводачката си Нева Мичева представя в bdquoЗемя на синоветеldquo bdquoнай-новото и нетипичнотоldquo от себе си bdquoнай-събраното еднородното и чисто фикционалнотоldquo Като режисьор карикатурист и автор на комикси Джипи интригува различни нееднородни маси Новата му книга е експеримент изпълнен само в черно и бяло Този подход е продиктуван от замисъла за антиутопия Il Fatto Quotidiano определя bdquoЗемя на синоветеldquo като bdquoсъвършено различен от предишните му романи но и тяхно логично продължениеldquo

Ричард Файнман bdquoСмисълът на всичко товаldquo превод от английски Христо Кьосев изд bdquoИзток-Западldquo С 2017 bdquoСмисълът на всичко товаldquo се основава върху три непубликувани лекции на Ричард Файнман които той изнася във Вашингтонския университет през 1963 г В тях той се занимава с различни обществени проблеми като конфликта между наука и религия липсата на доверие към политиците и др Ричард Ф Файнман е един от най-забележителните американски физици на ХХ век наричан bdquoнай-великият ум след Айнщайнldquo Тези

три събрани негови лекции представят едни от най-силните му страни като остроумие игра с езика и необикновената му проникновеност

Снимка Йоанна Нейкова

Литературен вестник 25-31012017 5

В И Т Р И Н АД И А Л О Г

Проф Джон Дъдли е преподавател в Университета в Льовен (Белгия)

Той е автор на пет книги и на множество статии и студии върху

Аристотел Работил е основно върху Аристотеловата логика

физика и етика В конференцията bdquoПредизвикателството Аристотелldquo

участва с доклад на тема Aristotle on the Divine

Кога разбрахте че философските въпроси Ви вълнуватЗапочнах като класически филолог в Ирландия Имах достатъчно късмет да прекарам пет години четейки гръцки и латински текстове от сутрин до вечер както и да изучавам гръцко и римско изкуство археология история митология и композиция на прозата но не и философия Философията не беше смятана за част от образованието на един класик

По тази причина започнах да чета история на философията едва когато бях в последната година на следването Тематиката веднага ми се видя вълнуваща и затова реших да премина от класическата филология към философията макар това да означаваше да взема нова степен което направих в Белгия

Кой беше първият прочетен от Вас философ Можете ли да опишете Вашите първи впечатленияПървата философска книга която прочетох беше Държавата на Платон Прочетох я с интерес тъй като тя не беше част от курса в университета Но мислех че един образован човек трябва да я е чел Тъй като не бях чел никакви други философи аз попих редица Платонови идеи без да ги поставя под въпрос Спомням се че дискутирах с колеги студенти много важни въпроси и когато излагах своите идеи те възразяваха bdquoНо това е просто Платонldquo Аз отговарях bdquoКакво не е наред с Платонldquo и те не можеха да ми отговорят Смятам че Платон ми позволява да отговоря на доста въпроси Диалогичният стил също бе много лесен за четене

Можете ли да ни кажете какво мислите за този автор в моментаЛюбимото ми Платоново произведение днес е Тимей Харесвам описанието на това как демиургът е подредил света харесвам разбирането за безсмъртието на душата и идеята че вечният живот след смъртта е в зависимост от това как живеем нашия живот Не смятам обаче че политическите идеи на Платон за комуналност са били от полза за света Не харесвам неговата идея за премахване на семейството и за това децата да бъдат възпитавани от държавата Не харесвам неговата евгеника Смятам обаче че управлението на света трябва да се осъществява от един добродетелен и добре образован елит

Вие сте човек с опит в преподаването Смятате ли че студентите днес имат интерес към античносттаВинаги съм установявал че студентите изпитват удоволствие от античната философия особено от досократиците Античните философи са лесни за разбиране Досократиците ни дават възможност да видим смисъла на философския въпрос Въпреки че техните отговори ни изглеждат наивни и даже примитивни в същото време ние можем да разберем колко трудни са били тези въпроси преди повече от 2000 години и колко обосновани и дори блестящи са били отговорите дадени от нашите философски предшественици Вълнуващо е да видиш как всеки философ се бори с един въпрос и се опитва да подобри отговора даден от неговите предшественици Повечето от фундаменталните въпроси повдигнати от древните философи все още се дискутират в момента и съвременните философи приемат че повдигнатите въпроси и отговорите дадени в античността са от изключително значение Моят опит е че днешните студенти намират античната философия дори по-стимулираща от модерната при условие че тя се преподава от въодушевен учител

Смятате ли че темите на античността трябва да бъдат разглеждани в тяхната връзка със съвременните теми Ако да какъв трябва да е методът за тяхното свързванеМоят отговор е и да и не Според мен е много важно античните теми да се разглеждат сами по себе си да се дискутира

какво означават те за въпросния автор и как всяка тема е свързана с въпросите повдигнати от предишни философи В същото време мисля че е голяма грешка да не се отбелязва влиянието което античните философи и определени теми имат върху модерните философи Би било голяма грешка ако не се каже нищо за влиянието на четирите елемента на Емпедокъл и на атомите на Демокрит ако не се каже за влиянието на Хераклит върху Хегел ако не се спомене Хайдегер когато се говори за Парменид ако не се спомене Ницше когато се говори за ГоргийАко се занимавам с автор от древността аз излагам неговото влияние в по-късни времена след като първо изцяло съм обяснил казаното от него и неговите следствия Ако обяснявам модерен автор тогава първо разглеждам източниците на въпроса в древността така че студентите да знаят откъде идва проблемът и какво е знаел модерният автор преди да започне да разсъждава Винаги е интересно да се види началото на един проблем и как подходът към него се трансформира от един автор към друг

Намирате ли в реакцията на студентите че семинарите по античност са bdquoгубене на времеldquoНаистина съм изненадан да получа такъв въпрос защото моите студенти винаги са имали голям интерес към мисълта и начина на мислене на античните философи Мога да се сетя само за два вида студенти които не биха имали интерес Първият тип са тези които биха искали да учат някаква точна наука бизнес или икономика и предварително са убедени че философията е безполезен предмет защото не ги води директно ктм тяхната цел Тези студенти трябва да бъдат убедени на първо място че висшето образование съществува за да ги подготви за живота а не само за кариератаТе също трябва да бъдат изправени пред факта че философските въпроси особено етическите въпроси ще възникнат в науката както и в бизнеса и затова са релевантни за тях Вторият вид студенти които мога да си представя са тези които страстно вярват в определена идеология и не са отворени да чуят други гледни точки Този вид студенти не са способни да бъдат философи изобщо ако не са любопитни да узнаят какво са предложили другите мислители и да премерят аргументите за и против всяка гледна точка Не съм забелязал съществена разлика между студентите на които съм преподавал в Америка и Европа като изключим това че студентите в Америка задават повече въпроси

Какво е Вашето обяснение за товаБих казал че проблемът е повърхностността Затова решението би трябвало да е опит да се накара студентът да разбере че животът не е толкова прост че други хора имат напълно различни мнения от неговите за които те вярват че са също толкова добри че в живота има много кризи и че човек трябва да е подготвен за тях че в живота има много големи въпроси на които науката не може да отговори

Смятате ли че може да се каже нещо ново за АристотелИма няколко начина по които можем да кажем нещо ново за Аристотел Първият е да се разбере по-точно какво Аристотел е имал да каже Например три етически работи са достигнали до нас под името на Аристотел До 20-и век широко се

е смятало че само Никомахова етика е автентична После се разбира че и Евдемова етика също е на Аристотел Автентичността на Голямата етика все още се оспорва В продължение на много години имах амбицията да докажа че Никомахова етика е най-ранното Аристотелово етическо произведение и че то се състои само от седем книги (I-IV VIII-X) че Евдемова етика е неговият втори етически трактат и че той се състои от осем книги и че Голямата етика е не само автентична но че е последният етически трактат на Аристотел Ако успея да убедя научния свят в това това не само би било нещо ново но и голямо допълнение към разбирането за АристотелВторият начин по който може да се каже нещо ново за Аристотел е чрез показване на следствията от неговото мислене Например Аристотел не прави паралел между своята етика и физиката но той ни казва че изкуството имитира природата Когато човешките същества се стремят към щастие е правдоподобно да се приеме че те се стремят към своето най-добро състояние както прави всяка част от природата Ето защо изглежда вероятно че Аристотел наистина е вярвал в паралел между етиката и физикаТретият начин по който може да се каже нещо ново за Аристотел е като се демонстрира огромното влияние което той е имал за цялата история на философията чак до настоящия момент и като се направи опит да се коригира това което трябва да бъде коригирано Аристотел ни казва че една малка грешка в началото на дадено начинание може да доведе до сериозни последствия по-късно Главно поради влиянието на Аристотел за повече от 2000 години се е смятало че Земята е център на Вселената и че всичко на земята се състои от четири елемента Тези теории вече не се приемат но все още под влияние на Аристотел широко се вярва че науката превъзхожда етиката

Коя част от учението на Аристотел намирате за най-труднаМоже би очаквате от мен да кажа че метафизиката на Аристотел е най-трудната част от неговото учение Наистина е вярно че много повърхностни изказвания са правени за неговата метафизика и че много аспекти от неговата метафизика обикновено не се разбират Да дадем само един пример всички естествени неща са нетрайни и имат цел Но акциденциите са вечни защото нямат самостоятелно съществуване и затова не могат да загинат И понеже те нямат собствено съществуване те също така не могат да имат цел Така Аристотел ни казва че цветът на окото не служи на някаква цел Акциденциите масово биват погрешно разбираниМисля обаче че най-добре мога да отговоря на въпроса ви като кажа че не намирам някоя определена част от учението на Аристотел за трудна като цяло Намирам отделни термини за трудни например праксис и нус кинесис и фюсис Мисля че едно внимателно проучване на значението на трудните термини може да ни даде възможност да направим голям прогрес в разбирането на Аристотел

На коя част смятате че се обръща най-малко вниманиеПрез последните години се обръща повече внимание на изследването на биологическите трактати на Аристотел но все още остава много да се проучва Учените все още се концентрират върху Никомахова етика и както вече споменах са склонни да пренебрегват Евдемова етика и Голяма етика Редица книги са написани относно Аристотеловата концепция за бог но действително хубава книга не е написана а има поне една много лоша книга което е доста изненадващо Концепцията за природата също е пренебрегната Друга задача която предстои да бъде разрешена е изследването на развитието на Аристотеловата концепция за душата

Въпроси и превод от английски ЗОЯ ХРИСТОВА-ДИМИТРОВА

За удоволствията от античната философия

Времето на метамор-фозата (Опити върху Кафка) изд bdquoИзток-Западldquo С 2017Вече повече от столетие историята на дребния чиновник Грегор Замза

който една сутрин се събужда превърнат в странна твар е обект на неизброими интерпретации Дали ставането-животно на Грегор е неуспял опит за бунт срещу смазващите механизми на обществото Дали е успял бунт доколкото отхвърля програмиращите ефекти на логоса и се обръща към музиката Дали тази метаморфоза е внезапна или разтеглена във времето Дали въобще има метаморфоза През призмата на bdquoМетаморфозатаldquo на Кафка статиите включени в този сборник се опитват да предложат собствената си перспектива към разнородни тенденции в съвременните философски и литературоведски дебати Централно за подходите на авторите ndash Радосвет Коларов Дарин Тенев Миглена Николчина Камелия Спасова Мария Калинова Еньо Стоянов и Боян Манчев ndash е понятието bdquoметаморфозаldquo и възможността то да се мисли като конструктивно за фикцията и фикционалните светове По-общият залог на колективното усилие е въпросът за статута на литературната теория днес

Фредрик Бакман bdquoВсяка сутрин пътят към дома става все по-дълъгldquo превод от шведски Любомир Гиздов изд bdquoСиелаldquo С 2017 Красивата и емоционална книга на Фредрик Бакман bdquoВсяка

сутрин пътят към дома свата все по-дълъгldquo е история за отиващите си спомени за липсата и обяснението й преплетени в мрежата на страх и любов Централно положеният възрастен герой и емпатията са темите които свързват нашумелите му романи bdquoЧовек на име Увеldquo bdquoБаба праща поздрави и се извиняваldquo и новата му книга Писателят отделя и специално внимание за писмо до своя читател което разтърсва и подготвя дори незапознатия с творческия му маниер

Малкълм Гладуел bdquoПроблясъкldquo превод от английски Елка Виденова ИК bdquoЖанет 45ldquo Пл 2016 След големия успех на bdquoПовратната

точкаldquo Малъклм Гладуел съумява да запази инерцията на качественото си писане Книгата bdquoПроблясъкldquo продължава характерния разтърсващ дискурс от bdquoПовратната точкаldquo но този път обект на прекрояване е не възприятието за света около нас а този вътре в нас Или иначе казано какво представлява явлението bdquoпроблясъкldquo и по-ефективно ли е добре обмисленото решение пред мигновената преценка

6Литературен вестник 25-31012017

Проектът е съфинансиран от Столична програма bdquoКултураldquo на Столична община за 2017 г

Неведнъж съм установявал в поезията на всеки поет в стихосбирката му винаги се среща една ключова дума през която може да се чете трябва даже да се чете тя Понякога дори това важи за цялото му поетическо творчество колко много е важна например градината за Рутхер Копланд домът за Екатерина Йосифова или пък крепостта за Збигнев Херберт Затова е направо странно че досега поезията на Божана Апостолова не е видяна през една ключова за нея дума ключова за цялото й творчество ndash ЛЮБОВТА Tя е толкова ключова че се среща в заглавията на почти всички нейни стихосбирки (особено след 1996 г) или пък ndash ако не се среща загатва за нея bdquoВселюбовldquo (2005) bdquoЕдва я задържамldquo (2008) bdquoБеше ли любовldquo (2010) и сега bdquoЗа тебldquo (2016) ndash все обозначавания на любовни редополагания на любовни изригвания на любовни запитванияhellip Сякаш само bdquoСъстояние третоldquo (2002) и bdquoВъзелldquo (2005) напускат територията на това наблюдение макар че едва ли третото състояние безспорно е любовно състояние а възелът може да се чете и като любовен възел Така че без безпокойство можем да посочим при Божана Апостолова поезията и любовта вървят ръка за ръка това са не различни нейни проявления не са инакви си феномени а единосъщни омоусиансни ndash Поезия Любов Това е поетическо писане на любовта за любовта писане с любов и без любов(та) то не може да бъде разбрано Хеле пък последната й стихосбирка която е цялата любов една (не)умираща любовhellip Щом любов нямам нищо не съм Така пише светият апостол Павел до Коринтяни за да укаже че нищо на този свят няма стойност и значение без любовта Любовта обаче за която говори апостол Павел е особена любов ndash онази която древните гърци са наричали агапе (αγάπη agaacutepē) и която християнството е превърнало в своя най-съкровена същност В Новия завет ndash заветът който Иисус Христос идва да прогласи думата bdquoагапеldquo се среща като съществително 120 пъти а във формата на глагол още повече ndash 130 Теолозите я тълкуват единствено като любов към Бога божествена любов категорично разграничавайки я от другите видове ndash ерос (ερως eacuterōs) тоест чувствената физическата любов сторге (στοργή storgē) тоест семейната любов най-вече между родители и деца и филия (φιλία philiacutea) любовта между приятели По смисъла на последната философът например обича мъдростта но като приятел той се провъзгласява сиреч за приятел на мъдростта Мишел Фуко дори извежда в лекциите си за управляването на себе си и другите че наличието на фИлия е от същностно значение за да може логосът на философа да се превърне в ергон и прагмата сиреч в деятелни думи реализиращи неща Подобни теологически и психологически нюанси в поезията на Божана Апостолова няма там любовта е любов и толкова Въпреки че в bdquoЗа тебldquo ако четем без вникване ще заключим (прибързано) че иде реч само за сторге семейната любов любовта между съпруг и съпруга Възможността за такова препъване идва още в началото с посвещението bdquoПосвещавам на съпруга ми Костадин Чонов човекът който ме научи свободно да дишам да пиша и обичамldquo И оттук извеждаме това е стихосбирка на човек за човек с когото е делил радости и скърби полети и падания възторзи и покруси през годините на съвместното живеене И сега след кончината на единия другият се захваща да опише изпише запише своята любов към него любовта-сторге която не спира с неговото изчезване а продължава да е все така силна и неудържима Дори когато от другия е останала само bdquoкупчинка боклук земята милостиво

Н А Ф О К У С

П о е з и я Л ю б о вда прегърнеldquo Но това е не само любов семейна тя е и приятелство и любовна и божествена И няма край тази любов две странички по-нататък в bdquoРазпознаванеldquo разпознаваме безкрая простира се пред очите ни и виделината му никъдене свършва

Ще стоя на ръба на душата тиЗа да съм с тебеНе е важно за менКолко те има и колко те нямаВ бита ни за двамаНе е важно за менДали ти си човекътВ отсъствие на съвършенствотоЛюбовта ми е дошла за тебИ толкоз

Краят идва внезапно идва категорично краят не търпи възражения bdquoИ толкозldquo Любопитното обаче тук е че този край не завършва с удивителен знак а с точка сякаш е всекидневна констатация не изрично заявление Но ако се обърнем към идиома за точката над i-то който утвърждава тъкмо крайността на мнението действието свършека на извършеното ще попаднем наистина точно в центъра точно в точката на преплитане и пресичане на различните любови в стихосбирката и изобщо в творчеството на Божана Апостолова точка на пресичане на всичките видове любов на любовта във всичките й форми ndash и на ерос и на сторге и на фИлия и на агапе Ето ги всъщност ерос ndash bdquoТо беше любов то беше разсъмване Безкрайно докосване до ръбчето на проникновението до взаимността до несвършващотоldquo (bdquoИ след насldquo) сторге ndash bdquoТогава дойде т о й ndash моят дар от Бога - мъжът подкрепата защитата ми и от самата менеldquo (bdquoБеше всичкоldquo) фИлия ndash bdquoОставям вечността за вас приятелиhellipldquo (bdquoВъпрекиldquo) агапе ndash bdquoА душата ми Господи като бучица лед в питието на мрака се топиhellip И изчезваldquo (без заглавие) Тази точка на пресичане където преминават за да се разпръснат из Вселената всичките видове любов тази точка на пресичане не е някаква обикновена точка ndash физическа математическа или геометрическа това е точката на сингуларността на хоризонта на събитията отвъд който нито можем в нещо да бъдем уверени нито можем нещо да знаем Но пък можем да предполагаме и предположението което правим е следното там оттатък хоризонта на събитията оттатък точката на сингуларността единственото което вероятно се случва и е възможно да се случва е спонтанността на случването Големият взрив на случването след който цялата материя на любовта се разпръсква из копнеещата за взаимност за съвместност и общуване за привличане и гравитация ако щете вселена В този смисъл онова за което ни говори поезията на Божана Апостолова е че ако има спояваща космическа сила ако има вселенско градиво ако има тухлички от които е издигнато и бива въздигнато в смисъл битието тя се нарича любов и няма друго име освен любов Бихме могли да кажем от тази позиция че в bdquoЗа тебldquo се изправяме пред една bdquoтеорияldquo полу-Емпедоклова Емпедокъл твърди че в началото на света стоят четири елемента ndash водата въздухът огънят и земята задвижвани от две противоположни сили любовта и омразата е в поезията на Божана омразата не присъства тя е сила която не съществува която е изличена Слаба сила никаква сила нищо сила Единствената сила силната сила многото сила всичкото сила това е силата на любовта Или - да повторим Щом любов нямам нищо не съмhellip Големият взрив Big Bang Божана Апостолова неведнъж е казвала че точно по този начин пише ndash спонтанно изригващо избликващо Тя вярва във вдъхновението убедена е че без него стихотворение няма как да се получи Парадигма на писането тръгваща от най-древния автор или поне един от най-древните Омир bdquoО Музо възпейhellipldquo С която между другото се подиграва Владимир Висоцки bdquoМеня сегодня муза посетила немного посидела и ушлаldquo Висоцки вероятно си прави гаргара защото в руската литература вдъхновението осенението

проникновението имат най-висок статус гарантиран им още от Пушкин bdquoЯ помню чудное мгновенье передо мной явилась ты как мимолетное виденье как гений чистой красотыldquo Да поезията е един вид проблясване светкавичен изблик който ако не хванеш навреме губиш го

В мига когатоСтихотворениетоидваВдишваш издишвашто идваЗаписваш гоако не го направишси отива

Тази взривна емоционалност това вдъхновено bdquoмгновеньеldquo преминава като кристална нишка през цялата стихосбирка bdquoЗа тебldquo bdquoНеопитомената ми младостldquo и bdquoАз неуравновесената емоционално баналната разхвърлянатаldquo (bdquoБеше всичкоldquo) bdquoИ се хвърляш в обятията й Без да мислишldquo (bdquoЛюбовldquo) bdquo[hellip] тъгата залива мислите ми като океан прииждащ от дъното на светаldquo (bdquoСъстояниеldquo) bdquoИ идва стихотворението параклис на възкръсналото спасениеldquo (bdquoИдваldquo) bdquoМузиката го повежда и го скрива от очите миldquo (bdquoСмърттаldquo) bdquoБляскави парчета светлина почти като в живота ту се показваха ту се скривахаldquo (без заглавие) bdquo[hellip] смисълът изтръпва гъне се потъва нейдеldquo (bdquoКогато дойдеhellipldquo) bdquoПриплъзна се денят между мене и сянката ми И дойде тъмнина необезпокоявана от никогоldquo (bdquoНавътреldquo) bdquoРожденият ти ден ще съмне утреldquo (bdquoУчастldquo) bdquoКой ме превръща в тъмнинаldquo (bdquoЗагадката на Богldquo) bdquoЩе се пръсне сърцетоldquo (bdquoПолетldquo) bdquo[hellip] с дързък тласък себе си постигаldquo (bdquoОтплатаldquo) bdquoОт хаоса изплуваше нищото и се връщаше в хаосаldquo (bdquoХиподрумldquo) bdquoТакова време ndash студ душата пукаldquo (без заглавие) bdquoДълго ли живях или дълго умирамldquo (bdquoПрисмехулна душаldquo) bdquoДумите се загубиха и се спуснаха по нанадолнищетоldquo (bdquoСлучва сеldquo) bdquo[hellip] под тях безсмъртно дебне новото зеленоldquo (без заглавие) bdquoИ ето днес ме затрупва отсъствието тиldquo (bdquoИ след насldquo) bdquo[hellip] внезапността на случващото се ни запрати в сипеяldquo (bdquoСвършекldquo) bdquo[hellip] едва покълналаldquo bdquo[hellip] от тебе лумна светлина внезапнаldquo (bdquoСветлосенкиldquo) bdquoВенчелистчетата на утрото са се разтворилиldquo (bdquoПредизвикателствоldquo) bdquoПомня как мълния край гърлото ми минаldquo (bdquoСълза назаемldquo) bdquoМракът вече захлупваше сърцето муldquo (bdquoОпашката на светлинатаldquo) bdquo[hellip] когато краят ми недвусмислено се спуска прехвърлям изхвърленотоldquo (bdquoКъм приятелитеldquo) bdquoКогато дойде времето [hellip]ldquo (bdquoТака еldquo) bdquo[hellip] в очите им се наслагваше желанието на сбъдванетоldquo (bdquoОпакованите кейове на Кристоldquo) bdquo[hellip] мимолетен стрък трева в утайката на утрото осъмналldquo

(bdquoВъпрекиldquo) bdquoОзовах се в задънена уличка Изходът е един Нагореldquo bdquoВъздухът ми тежи повече от самотата Тръгвамldquo (без заглавие) Всички тези глаголи (а аз държа да кажа спестих при изброяването поне още толкова) са все глаголи от субекта непредизвикани спонтанни избликващи не той управлява тях те управляват него Те го връхлетяват ndash кога с внезапна сила кога с постоянството на водата за да подчинят душата (душа ndash също много често използвана от Божана Апостолова дума) изцяло на себе си да я обземат обхванат присвоят Връхлитат я да важна е тази жива картина Жак Дерида говори за събитието че то също ни връхлита че ако не ни връхлита не би било събитие В този смисъл поезията на Божана Апостолова цялата е изтъкана от събития защото ако в нея има постоянно и константно действие това е тъкмо връхлетяването Знам знам абсурдно и парадоксално е това което казах току-що ndash bdquoконстантност на връхлитанетоldquo ndash как може връхлитането да е константа Ами може ако идва то от точката на любовта ако е направлявано насочвано и изпратено от любовта Тогава то е такова връхлитане което помита всичко а най-вече помита смъртта Та дори и да прозвучават песимистични нотки (bdquoТова ли е успехътldquo) накрая любовта побеждава всичко надмогва всяка печал всяка не-вяра Нещо повече дори самата смърт е движена от любов плод е на любов

ОтплатаНакъдето се обърнеш ndash болкаhellipЗъби се оголва тишинататихо стъпва после с дързък тласъксебе си постигаТрижди святае смъртта която ни наказвас любовта си ndash може би отплатапратена отгоре от небетос аромат на вкаменено цвете

Смъртта е любов следователно е не-смърт bdquoЗавинагиldquo не оставя място за съмнение bdquoВлюбена съм в ръцете ти които отсъстватldquo Изключителна е непобедима е тази поетическа стратегия ndash дори и в най-страшните си дни дори и в най-отчаяните си дни да пишеш за любовта която бди над смъртта за да я прекрои в не-смърт в живот Едно писане на ръба което обаче винаги остава от страната на надеждата не на униниетоНагоре Тръгвам Но не напосоки не където ми видят очите а там където е хоризонтът на събитията точката на сингулaрността от която спонтанно избликва любовта която е поезия и от която като стихия ме връхлита поезията която е любов Поезия Любовhellip

МИТКО НОВКОВ

Божана Апостолова bdquoЗа тебldquo изд bdquoДАldquo София 2016

Сн Радослав Чичев

Литературен вестник 25-31012017 7

bdquoАгиославика проблеми и подходи в изследването на Станиславовия чети-минейldquo е сборник поместващ докладите от международната научна конференция състояла се в София през май 2013 г Както конференцията така и изданието са осъществени с финансовата подкрепа на Фонд bdquoНаучни изследванияldquo към Софийския университет и със съдействието на Факултета по славянски филологии Станиславовият чети-миней известен и под каталожния си номер 1039 се пази в Националната библиотека bdquoСв св Кирил и Методийldquo в София (НБКМ 1039) Наречен е Станиславов чети-миней поради връзката си с известния книжовник Станислав Лесновски от XIV в Неговото име се явява в приписка на л 207а от която става ясно че Станислав идентифициран от изследователите с известния книжовник със същото име е един от двамата преписвачи на сборника Ръкописът е препис от XIV в но в него се съхранява старинен пласт от текстове които отразяват старобългарски преводи Календарният сборник съдържа (предимно наративни агиографски) текстове за празничните дни от първите три месеца на църковната година от септември до ноември bdquoАгиославикаldquo събира статии чийто предмет на изследване е Станиславовият чети-миней Всяка от тях обаче разглежда агиографския материал от ръкописа от различна гледна точка Три статии анализират критически спецификите на състава (bdquoКодекс 1039 от Националната библиотека bdquoСв св Кирил и Методийldquo от Иван Добрев bdquoБележки върху историята и състава на ръкопис 1039 от Националната библиотека bdquoСв св Кирил и Методийldquo от Явор Милтенов и bdquoСтаниславовият чети-миней и институционализираното четене (Особености на състава и ролята на устава)ldquo от Диана Атанасова Част от изследванията разширяват фокуса към този ръкопис чрез съпоставянето на този сборник с други подобни сборници (bdquoСтароизводните календарни сборници в Bibliotheca Hagiographica Balcano-Slavica (BHBS) ndash Допълнения и корекцииldquo от Климентина Иванова) или разсъждават за историята и функцията на такъв тип състави (bdquoСъставът на ранните славянски празнични минеи и чети-сборнициldquo от Искра Христова-Шомова)Четири от статиите се съсредоточават върху текстологически лингвистични иили литературноисторически въпроси на отделни текстове от Станиславовия чети-миней (bdquoСлово за Въздвижението на кръста от Андрей Критски по ръкопис НБКМ 1039ldquo от Цветомира Данова bdquoЙоан Златоуст в ръкопис 1039 от НБКМldquo от Анета Димитрова bdquoDeviations from Literalism Remarks on the Slavic Translation of the Greek Life of Abraham of Qidunldquo от Дитер Щерн и bdquoЖитието на Св Ефросина Александрийска в староизводния чети-миней НБКМ 1039 от XIV вldquo от Мая Петрова-Танева) или върху езиковите характеристики въз основа на данни от целия ръкопис (bdquoБележки върху езика на Станиславовия чети-минейldquo от Боряна Велчева) Последните две статии в сборника обсъждат проблематиката на електронното издаване на славянски ръкописи (bdquoЕлектронни инструменти за обработката на средновековни славянски текстовеldquo от Анна-Мария Тотоманова и bdquoЕditing the Bdinski sbornik as a Multilayered Realityldquo от Лара Селс и Дейвид Бирнбаум) Ясно е че авторите на статиите в този сборник са успели да обединят разнообразни проблеми и подходи върху този изключително интересен за науката ръкопис

Статиите в сборника които доразвиват тезите от докладите в разгърнати изложения се обособяват в няколко тематични ядра Първите четири статии разглеждат ръкописа като цяло но от различна гледна точка В статията на Иван Добрев bdquoКодекс 1039 от Националната библиотека bdquoСв св Кирил и Методийldquo е представен задълбочен анализ на ръкописа НБКМ 1039 въз основа на вече направеното изследване върху него Авторът се опитва да уточни датирането на възникването на ръкописа чрез приписките като привлича допълнителни исторически данни Той дискутира термина bdquoчети-минейldquo и

1 3 В Е К А Б Ъ Л Г А Р И Я

валидността на термина по отношение на този сборник По отношение на правописа ученият говори за това как всичките петима преписвачи на сборника дават някакви индиректни сведения за историята му И последно И Добрев излага подробно съдържанието на ръкописа съпоставяйки го с това на други подобни сборници на старобългарски и византийски Изключително интересни изводи е направил които до известна степен променят някои от досегашните възгледи върху ръкописа В статията си bdquoБележки върху езика на Станиславовия чети-минейldquo Боряна Велчева показва североизточните черти от XIII и XIV в на статиите в този сборник въз основа на определено предпочитание на морфеми за показателните местоимения Авторката доказва тези черти с помощта на разнообразни примери взети от текстове на които са присъщи мизийски диалекти Явор Милтенов преглежда кодикологическите и текстологическите характеристики на сборника в статията си bdquoБележки върху историята и състава на ръкопис 1039 от Националната библиотека bdquoСв св Кирил и Методийldquo Както самият автор съобщава в статията си той само излага bdquoедна несистемна ексцерпция концентрирана върху определени синонимни редове и лексикални маркериldquo и настоява за по-подробен лексикален анализ с цел уточняването на историята на този сборник Я Милтенов дава общ анализ на лексиката в ръкописа с който показва че НБКМ 1039 не следва един преславски архетипен ръкопис от един оригинален византийски модел а отбелязва че в отделните си статии ръкописът се свързва с разнообразие от повече корпуси показващи различни преводачески решения От тази статия се вижда важността на лексикалния анализ за уточняването на историята на определен текст В статията на Диана Атанасова bdquoСтаниславовият чети-миней и институционализи-раното четене (Особености на състава и ролята на устава)ldquo се разглежда съставът на сборника Авторката установява че съставът (като порядък от текстове) е бил популярен и широко разпространен поради което може да се говори за агиографски канон който се запазва чрез институционализираното четене Така изследователката обяснява предпочитанието на староизводни жития в сборниците независимо кога са възникнали Във втората част на статията си Д Атанасова показва регламентиращата сила на типика върху този тип сборници и връзката на четивата с текстовете от най-ранните служебни минеиСледващите четири статии имат като предмет определена статия (текст) от ръкописа която се анализира по-детайлно В статията на Анета Димитрова bdquoЙоан Златоуст в ръкопис 1039 от НБКМldquo се разглежда мястото на Йоан Златоуст в староизводните чети-минейни състави чрез материала от Станиславовия чети-

миней смятан като примерен за този тип състави В този сборник обаче както става ясно от изследването са включени само три текста свързвани с името на Златоуст които при това не са най-популярните С няколко аргумента авторката ни обяснява кои са причините за този избор от текстове и историята им Мая Петрова-Танева в статията bdquoЖитието на Св Ефросина Александрийска в староизводния чети-миней НБКМ 1039 от XIV вldquo представя част от проучването си върху пространната версия на житието на светицата запазена в южнославянските преписи от ръкописи с календарен състав Авторката ги разделя в две редакции за което дава основание разнообразният лексикален материал Заключението й е че текстът за св Ефросина запазен в НБКМ 1039 е най-вероятно преславски по произход като прави уговорката че по-подробна история на текста може да се реконструира след критическо издаване на гръцкия текст и след съпоставка с текста в друг тип сборник а именно ndash в тнар патерици Цветомира Данова в статията bdquoСлово за Въздвижението на кръста от Андрей Критски по ръкопис НБКМ 1039ldquo прави преглед на първоначалните резултати от анализа си на тнар bdquoтри славянски версииldquo на този текст Авторката взима под внимание гръцкия оригинал и техниките на превода Заключението й е че първата версия на която и текстът в Станиславовия чети-миней принадлежи по лексикално морфосинтактично и словообразувателно равнище подсказва да е направена според нормите на Кирило-Методиевата преводаческа дейност преди да е редактирана по-нататък В статията на Дитер Щерн bdquoDeviations from Literalism Remarks on the Slavic Translation of the Greek Life of Abraham of Qidunldquo (bdquoОтклонения от буквализма коментар върху славянския превод на гръцкото житие на Аврамий Кидунскиldquo) се разглеждат специфичните черти на славянската техника и стил на превеждане Авторът обяснява употребата на изрази или думи които са типично славянски (и запазени в почти всичките преписи) и затова не могат да бъдат разглеждани като елементи от друг незапазен гръцки оригинал От тези сведения Д Щерн заключава че прагматичната преексплицитност и асоциативните клишета са ключ в техниката на превода от гръцки на старобългарски от самото начало Климентина Иванова тук продължава изследването си върху староизводните календарни сборници в статията bdquoСтароизводните календарни сборници в Bibliotheca Hagiographica Balcano-Slavica (BHBS) ndash Допълнения и корекцииldquo Чрез тази статия изследователката иска да насочи вниманието ни към проблематичните моменти в труда си познат като Bibliotheca Hagiographica Balcano-Slavica Така например Кл Иванова отбелязва необходимостта в BHBS да се включват указания за паметта на светците от типиците да се добави информация и за проложните текстове и да се уеднакви терминологията при назоваването на паметниците В статията си тя описва един ръкопис дълго време смятан за руски но всъщност молдовски чрез който установява че и в молдовската книжнина от втората половина на XVI в разделението между староизводните и новоизводните текстове е видимо В статията на Искра Христова-Шомова bdquoСъставът на ранните славянски празнични минеи и чети-сборнициldquo се разглеждат химнографските състави които съответстват на тнар от изследователката bdquoчети-сборнициldquo (които се различават от чети-минеите) Тези химнографски сборници събират минейните (за неподвижните празници) и триодните (за подвижните празници) служби В изложението си И Христова-Шомова доказва чрез анализ на съставите че от най-ранния период е трябвало да съществува такава минейно-триодна книга в България както и във Византия а именно сборник от смесен тип аналогичен на Тържествениците (или тнар чети-сборници) Така авторката обяснява

няколко иначе трудноразбираеми случаи на ръкописи с донякъде отклоняващ се състав (което довежда и до трудности при определянето на типа сборник) Последните две статии са посветени на електронното издаване на паметници от славянската средновековна книжнина и проблемите които възникват при това Лара Селс и Дейвид Бирнбаум представят работата си върху ръкопис GUL408 известен и като Бдински сборник (съхраняван в Гентския университет) който се издава дигитално В статията им bdquoЕditing the Bdinski sbornik as a Multilayered Realityldquo (bdquoИзданието на Бдински сборник като многопластова реалностldquo) се констатира как всяко издание е интерпретация на текст Затова авторите предлагат създаване на тип издание в което са представени разнообразните пластове на текста които дават различни интерпретации към него Те разказват за електронното издание на Бдинския сборник което е разделено в три комплементарни части 1) фототипно издание 2) дипломатическо издание с лингвистични бележки към текста и 3) критическо издание с вътрередова колация на всичките достъпни славянски ръкописи съдържащи същите текстове Благодарение на тези допълващи се три части на изданието различни типове изследвания могат да бъдат приложени върху този ръкопис от XIV в Това издание още е в процес на реализация но се оказва изключително полезно и плодотворно не само за изследването на този ръкопис и включените в него статии но и като теория за електронно издаване в старобългаристиката като цяло В статията на Анна-Мария Тотоманова bdquoЕлектронни инструменти за обработката на средновековни славянски текстовеldquo са описани инструменти за дигитализирането на средновековната славянска книжнина Авторката говори за подходите и проблемите на цифровизацията на славянски сбирки за неяснотата на правилата около цифровизацията на сбирки в различни хранилища за корпусите и шрифтовете (и конвертори) за старобългарския език А Тотоманова по-подробно разказва за електронни инструменти в проекта histdictuni-sofiabg и за самия проект и корпуса му Всичко това ще позволи по-широк кръг от хора да работи в различни насоки с този доста голям корпус средновековни текстове придружени с разнообразни улесняващи работата на изследователя инструменти като старобългарски речник търсеща машина и морфологичен анотатор Сборникът bdquoАгиославика проблеми и подходи в изследването на Станиславовия чети-минейldquo е важен принос към изследването на агиографията - една област която макар и добре разработена в палеославистиката както свидетелства и сборникът все още чака разрешаването на редица въпроси Не само публикуването на изследванията но и проектът за издаването на все още непубликувания ръкопис представляват ценен принос в изследването на агиографията Освен това трябва да се отбележи и безценно полезното описание на самия ръкопис в края То е направено специално за изданието като включва начало и край на всеки един текст към който се прибавени подробни библиографски сведения Така систематизирани тези данни са чудесен помощен инструмент за по-нататъшни изследвания върху агиографските текстове от ръкописа Като цяло статиите предлагат различни подстъпи към изследването на староизводния календарен ръкопис и разширяват посоките на проучването му като привличат и други (включително и по тип) сборници като по този начин осветляват в по-добра степен историята на агиографската книжнина

АМБEР ИВАНОВА

bdquoАгиославика проблеми и подходи в изследването на Станиславовия чети-минейldquo Доклади от международната едноименна конференция ред Д Атанасова УИ bdquoСв Кл Охридскиldquo София 2016

Критически прочити на Станиславовия чети-миней

Национален дарителски фонд bdquo13 века Българияldquo

8Литературен вестник 25-31012017

Редактор на страницата КАМЕЛИЯ НИКОЛОВА

Сцена

Погледът зад обектива преплита съдбата на фотографската фамилия Карастоянови ndash бащата Анастас (1822-1880) и синовете му Иван (1853-1922) и Димитър (1856-1919) с много значителни епизоди в нашата история в продължение на дълъг период от време Христоматийно познати портрети на емблематични личности са останали до днес благодарение на Анастас Карастоянов ndash на Раковски Левски Любен Каравелов Ангел Кънчев Стефан Караджаhellip и на синовете му Иван и Димитър Карастоянови които фотографират Алеко Константинов Иван Вазов Петко и Пенчо Славейкови Мара Белчева Яворов Мина Тодорова Лора Каравелова Петко Каравелов Стефан Стамболов княз Александър Батенберг Иван Шишманов Адриана Будевска и още много държавници бунтовници революционери интелектуалци художници поети артистиПарадоксът на отминаването и завръщането е запечатан във фотографията която съхранява момента като неизменен Всеки миг е безвъзвратно загубен и всеки спомен е новороден

Началото КарастоянИмето на фамилия Карастоянови идва от предшественика Карастоян роден около 1750 г в Самоков когато този планински район на югозападна България бил непрестанно нападан и плячкосван от кърджалийски орди еничари и черкези Мъжете от града - българи и турци се обединили в опълченска дружина за да отбраняват града и семействата си bdquoВ тези сражения изпъкват неколцина храбреци като bdquoкапитанldquo Ангел Лало Бюлкюбаша и Кара Стоян баща на първия български печатар Карастоянов загинал в боя Народът не закъснява да съчини и песни за тези юнациldquo1 По това време синът на Карастоян Никола бил на шестнадесет години

НиколаОще като малък баща му го завел да учи в Рилския манастир bdquoКолко време е прекарал Никола Карастоянов в Рилския манастир не се знае След убийството на баща му при разпра с нападналите Самоков кърджалии той останал без издръжка Тогава бил принуден да работи в манастирската книговезница за да може да продължи учението си Има основание да се допуска че е бил един измежду първите ученици Малкото запазени от него писма са писани с прекрасен полуустав минаващ в бързопис С такова писмо са писани и рилските ръкописни книги от края на XVIII в Изглежда че тъкмо това умение на младия Карастоянов да чертае ясно четливо и стройно буквите на кирилицата е използвано в манастирската книговезнцаldquo2

Никола Карастоянов става даскал за да издържа семейството си При едно пътуване до Белград купува типографска печатарската преса Разглобява я и я пренася през границата в каруца покрита с чаркове за тъкачни станове тъй като по това време не е разрешено в България да се печатат и издават книги Инсталира я в мазето на къщата си и започва да печата тайно и сам да разпространява книгите си обикаляйки села и градове панаири и манастири bdquoПри отпечатването и при пренасянето на книгите той е срещал редица трудности Прави постъпки пред турските власти да получи разрешение за печатане на книги ангажирва и ходатаи но разрешение не получава Едва през 1846 г успява да издействува от самоковския митрополит разрешение за отпечатване на религиозни книгиldquo3

АнастасНикола взел на работа при себе си сина си Анастас bdquoИзданията на Самоковската печатница далеч превъзхождат изданията на Солунската печатница Печатницта на Карастоянов е разполагала с шрифт изработен със завидна за времето си букволеярска технка и с големи графични предимства Безупречни са словослагателската и печатарската техника на Карастоянов Към всичко това ще трябва да се прибавят и големите дарби на Анастас като гравьор илюстратор и художествен оформител ненадминат майстор на българската книга преди Освобождението Тия негови качества принудили баща му да го обяви официално за съдружник В печатаното през 1856 г bdquoНачалное учениеldquo е отбелязана фирмата на печатницата bdquoТипографiа Н Карастояновича и сына его Анастасiа в Самоковldquo4

Текстът е част от изследване документална основа за книга в която историческият разказ се движи едновременно в две полета ndash на фактологията и на фикцията1 Христофоров Асен Самоков Исторически очерк София Издателство на Националния съвет на Отечествения фронт 1962 с 302 Атанасов Петър Начало на българското книгопечатане Наука и изкуство С 1959 с 1573 Василев Марин bdquoПоява и развитие на книгопечатането в Българияldquo - сп bdquoПолиграфияldquo 20114 Атанасов П Начало на българското книгопечатане с 210

През 1862 г Анастас Карастоянов заминава за Белград и купува за печатницата на баща си граждански шрифтове необходими за отпечатване на книги със светско съдържание По същото време избухва бунт срещу турския гарнизон в крепостта Турците бомбардират града а сърбите щурмуват крепостта В тези сражения участва и българската легия на Раковски Левски и Стефан Караджа проявяват забележителна смелост В хаоса на събитията са разпилени и разграбени материалите които Анастас е купил за печатницата Останал без средства в чуждата столица той се хваща на работа в една работилница където реже печати от пиринч за да възстанови загубата и да спечли пари за обратния път Така случайно се запознава с българина Анастас Йованович от Враца тогава управител на двореца на княз Михайло Обренович Макар и официално известен като сръбски фотограф Анастас Йованович (1877-1899) е българин по произход и в началото на творческия си път се подписва като български фотограф Роден в семейство на преселници още като малък Анастас попаднал в откритата през 1832 г в Белград печатница с букволеярна Изобретил метални букви на кирилица с които печатницата не разполагала това спомогнало за издаването на първия сръбски буквар Княз Милош Обренович го изпратил на обучение във Виена През същата 1839 г Дагер направил голямото си откритие Йованович видял фотографиите му във Виена и се вдъхновил от това ново изкуство Снабдил се със собствена Дагерова камера и направил своите първи снимки Оптикът Прокеш организирал негова фотоизложба във Виена През 1858 г княз Михайло поканил Анастас Йованович да се върне в Белград и го назначил на високия пост хофмайстер - bdquoуправител на двора княжескогоldquo В този период той се среща с българския си съименник Анастас Карастоянов Йованович запознава Анастас с усторойството на фотокамерата си модел Voigtlaumlnder която купил във Виена през 1841 г научава го как се работи с нея Самият процес на снимане bdquoдагеротипияldquo изисква експозиция от 10 до 30 минути Това продължително време за заснемане се дължало на ниската светлосила на обектива с бленда 114 Първоначално Йованович работел с камера Voigtlaumlnder но с обектив Petzval Изображението се получавало върху метална пластина но от нея не било възможно да се извади позитивно копие По-късно той си набавил за камерата Voigtlaumlnder обектив на Voigtlaumlnder който се монтирал в камера с мях Изображението се запечатвало върху плака покрита с фоточувствителен колоиден разтвор Така след обработка на плаката той започва да копира многобройни позитивни изображения bdquoА Йованович урежда в една от стаите на двореца фотоателие където Карастоянов започва опитите си Благодарение на голямата си изобразителна култура и на художническите си дарби скоро постига успехи и става придворен фотограф

В ателието 1863 г Автопортрет на Анастас Карастоянов Архив Национална библиотека C 750

След като се установява в Белград Анастас взима при себе си съпругата си Виктория и децата си Мариола Иван Димитър и Анка По това време той посещава редовно кръчмата bdquoКод српске крунеldquo където се събира българската емиграция Сближава се с момчетата от Втората легия съчувства им когато политическата ситуация в страната се преобръща и отритнати изгубили надежда те скитат бездомни и гладни в чуждия град Дава им подслон и прехрана в своя дом bdquoВ началото на 1867 г в хотел bdquoСрпска крунаldquo - център на революционната емиграция в Белград се възобновява българкият комитет под председателството на Каравелов Веднага след това с оглед на по-голяма конспиративност седалището на комитета се премества в къщата на фотографа-революционер Анастас Карастоянов (пристройки

от нея съществуват и досега до Съборната църква в Белград) () В гостоприемния дом на Карастоянов живее и един странен монах (известен като Мертирие) който по поръка на комитета кръстосва България с агитаторска и разузнавателна цел Пак тук пристигат и се срещат пратеници на чети от различни краища на България Живеят на квартира Левски Ангел Кънчев Панайот Хитов и дядо Илю () През 1867 г в Белград се създават български въоръжени отряди В така наречената Артилерийска школа в която се подготвяли сръбски кадрови офицери са приети и около 200 българи доброволци и са обучавани в теоретични и практически занятия (стрелба фехтовка езда) военни правилаldquo5

Сръбският княз вижда в българските доброволци подкрепа за предстоящите военни действия и възлага обучението им на сръбски офицери В новата легия постъпват оцелели членове от четите на Панайот Хитов и Филип Тотю младежи прехвърлили се от България както и от българската емиграция в Румъния Поради обрат в политическите интереси на Сърбия войната с Турция не е обявена Втората българска легия става ненужна на белградското правителство и през 1868 г е разпусната а участниците в нея - изгонени от Сърбия В същата година е убит княз Михайло Обренович Анастас вече не е придворен фотограф По същото време Анастас Карастоянов фотографира Левски по негово желание bdquoходящldquo - с решително изражение в четническа униформа с пушка в едната ръка и сабя в другата Камерата го е уловила в крачка Ако приемем че това е първият запечатан момент на човешка фигура в движение в българската фотография той отразява тази първа крачка като жест който нарушава статичната поза на многовековно полусънно състояние Един човек започва да крачи за първи път след десетилетия сънПо време на тези събития големият син на Анастас Иван е около тринадесетгодишен Повлиян от патриотичния патос обхванал и гостите и обитателите на дома той настоява да бъде фотографиран в облекло на четник Фотографията напомня тази на Левски - същата поза ръката на дръжката на сабята същият калпак с лъвчето сериозното и решително изражение същият килим същият парапет зад фигурата bdquoВ репортажно-реалистичен стил са и снимките подписани от Стоянович които слагат началото на първата официална репортажна фотография Възможността да опита този раздел на фотографията му се отдава по време на честването на 50 години от Второто сръбско въстание през 1865 Фотографирането на хора в движение по това време е било голям почти нерешим проблем който често е обезкуражавал фотографа (hellip) Стоянович прави репортажни снимки и от други събития изтеглянето на турските войски от крепостта в Белград (1867) заминаването на княз Михаил на посещение при султана в Цариград (1867) и в Сръбско-турската война (1876) С тези си снимки той е определен от изследователите на сръбската фотография като първия сръбски фоторепортерldquo6

Вестта че руският цар Александър II е обявил с манифест война на Турската империя през април 1877 г събужда отново надеждите на българите в Сърбия Анастас и семейството му следят новините със затаен дъх bdquoКогато се обявява освободителната война още в първите дни Анастас Карастоянов въпреки завидното си положение на най-добър фотограф напуска Белград и се озовава със сина си Иван в Свищов за да помогне на своя народ Той вече е в по-напреднала възраст (55 г) за да участвува като боец но пише на Марин Дринов тогава на служба при руската главна квартира че желае да замине на бойното поле и да работи като военен фотограф заедно със сина си Готов е да снима Плевенските укрепления и други обекти снабден е с bdquoдобри апаратиldquo а синът му bdquoдобър фотограф е учил в Белград и е бил в Австрия разговаря добре немски и доволно французкиldquo7 За съжаление отговорът от Марин Дринов е отрицателен Застъпничеството му е отхвърлено от руското главнокомандване с мотив че имат вече руски и румънски фотографи и не искат български През пролетта на 1878 г Анастас Карастоянов се установява на постоянно местожителство в София и открива голямо фотографско ателие на улица bdquoСамоковскаldquo8 Междувременно са починали голямата му дъщеря и жена му Анастас е съсипан от мъка по тях Семейството вече се състои от баща двама синове фотографи Иван и Димитър и най-малката дъщеря Анка Две години след това през 1880 г Анастас умира на 58 години

(със съкращения)

АННА ТОПАЛДЖИКОВАправнучка на фотографа Иван Карастоянов

Цялата статия може да прочетете в Годишник на НАТФИЗ 2016 който предстои да излезе от печат

5 Боев Петър Фотографското изкуство в България (1856 - 1944) изд bdquoСептемвриldquo С 1983 с 21-226 Галибов Зафер Светлописи (под печат) с 36-377 Боев П Фотографското изкуство с 24-258 Сега ул bdquoГр Игнатиевldquo - ъгъла с пл bdquoСлавейковldquo някога там беше кино bdquoКултураldquo и до него - фотографско ателие

От двете страни на обектива Исторически сведения за фотографската фамилия Карастоянови

Литературен вестник 25-31012017 9

Това е младият по онова време асистент по стара история Гаврил Кацаров който проявява страстта си към политическата философия на античността чрез този първи превод на новобългарски на важното Аристотелово съчинение4 През първата половина на на ХХ век у нас се появява само още едно Аристотелово съчинение Поетиката на Аристотеля в превод и с коментар от Кръстьо Генов и Петър Радев Техният труд стига до читателите в две издания през 1943 и 1947 г5

Два университетски стожера на аристотелизма проф Александър Ничев и проф Ради Радев

Само две години след публикуването на второто издание на първия български превод на Поетиката младият по онова време асистент по класическа филология Александър Ничев публикува критична рецензия за него Тя е озаглавена Едно тълкуване на Аристотеловата bdquoПоетикаldquo у нас6 Реакцията на младия преподавател в сп Септември впечатлява с това че в критичния й фокус попада не преводът а коментарът на текста Според рецензиращия млад учен концепцията на коментара към превода е прекалено хетерогенна и даже еклектична а както може и да се очаква ndash според него тя не е достатъчно идеологически марксистко-ленински издържана Да отбележим че годината е 1949 В хилядолетната история на опитите да се преведе и осмисли Аристотеловата или изобщо гръцката философска понятийност на (старо)български това е единствената публикувана критична но не и отрицателна рецензия за преводачески версии предложени от други Освен това в критичния отзив на преподавателя по старогръцка литература в Софийския университет накратко са очертани контурите на неговите предложения за превеждането и интерпретирането на Поетиката През следващите няколко десетилетия Александър Ничев превежда множество важни произведения на старогръцката литература но основен изследователски проблем за него остават Поетиката и Реториката на Аристотел Посвещава им стотици страници в статии и студии на български и руски най-много на френски но и на немски английски гръцки и италиански език Двете му дисертации са посветени на Аристотеловия анализ на атическата трагедия и преди всичко на Софоклевите шедьоври като са защитени и публикувани у нас но на френски език7 А неговият превод на За поетическото изкуство излиза през 1975 г8 цели 26 години след като е хвърлил ръкавица за преводачески двубой към предишната двойка преводачи и коментатори Преводът на проф Ал Ничев на Реторика е публикуван през 1986 г9 и с това той изпълнява обещаното и заявеното от него още през 1949 г В годините на държавния социализъм излиза само още едно съчинение на Аристотел на български език За душата което е публикувано през 1979 г в поредицата bdquoФилософско наследствоldquo на bdquoНаука и изкуствоldquo в отличен превод и коментар на д-р Марко Марков и със студия от дългогодишния преподавател по антична и средновековна философия във ФФ на Софийския университет ndash проф дфн Ради РадевАристотелознанието у нас през втората половина на ХХ век до началото на тнар bdquoдемократични промениldquo през 1989 г достига до тези три превода но има ред значими интерпретаторски постижения благодарение на разностранната преподавателска и издателска работа на проф Ничев във ФКНФ и на проф Радев във ФФ Някои от техните запомнящи се анализи са били представени първоначално като кандидатски (както се казваше тогава) и докторски дисертации а след това публикувани и като книги10 За да разберем величината 4 Аристотел Атинската държавна уредба С 1904 Българска библиотека 5 превод коментар и предговор Гаврил Кацаров Факсимилно преиздадено в Гаврил Кацаров Избрани съчинения Том ІІ съставител доцд-р Петър Делев УИ bdquoСв Климент Охридскиldquo С 2004 803-899 Трето електронно издание httpsprojectoriacomproductproductpath=59ampproduct_id=525 Поетиката на Аристотеля Превод и коментар Кръстьо Генов и Петър Радев С 1943 1947 Второ поправено и допълнено издание Книгоиздателство bdquoХемусldquo6 Кръстьо Генов и Петър Радев Поетиката на Аристотеля Пълен превод от старогръцки с критичен увод и бележки Второ поправено и допълнено издание София Хемус 1947 156 с В Септември ІІ2 153-157 (рецензия)7 Lrsquoeacutenigme de la catharsis tragique dans Aristote Sofia 254 p Eacuteditions de lrsquoAcadeacutemie Bulgare des Sciences1970 La catharsis tragique drsquoAristote Nouvelles contributions Sofia 175 p Eacuteditions de lrsquoUniversite de Sofia 8 Изд bdquoНаука и изкуствоldquo9 Изд bdquoНаука и изкуствоldquo10 Особено впечатляващи са изследванията на проф Ради Радев за Философа и неговата хилядолетна традиция Вж Материалистически положения в гносеологията на Аристотел С 1961 bdquoНаука и изкуствоldquo Из историята на арабската философия С 1966 bdquoНИldquo Критика на неотомизма С 1970 bdquoНаука и изкуствоldquo История на античната философия С bdquoНаука и изкуствоldquo част І 1981 част ІІ 1983 Латинският

особено на направеното от проф Ради Радев трябва да се посочи едно обстоятелство от 1956 до 1987 г повече от 30 години не е била обявявана аспирантура по антична и средновековна философия във ФФ на Университета По времето на социализма изучаването на античната философия беше пренебрегвано а на средновековната и ренесансовата ndash почти невъзможно Приоритети бяха новоевропейската немската класическа и разбира се марксистко-ленинската философия Въпреки всички политически ограничения идеологически табута и интерпретативни императиви проф Радев успяваше да изнася незабравимо сериозни и безкомпромисно неидеологизирани лекции по антична средновековна и ренесансова философия както се наричаше курсът тогава Издаде две разновидности на учебник и една антология по антична философия една антология по средновековна философия и цяла поредица от книги за аристотелизма в елинистическата схоластическата класическата арабска и еврейската традиция Разбира се венец на това промисляне на перипатетическата парадигма през хилядолетията е книгата му за откриването на нейната неувяхваща новост във философията и богословието на неотомизма Да книгата е озаглавена Критика на неотомизма но годината на издаването й е 1970 Поради това академичното наследство на проф Радев може да бъде оценено като най-висше проявление на изкуството на възможното в идеологическата матрица11

Последният четвърт век В първите години на новата историческа и политическа епоха в България която започна през есента на 1989 г у нас се завърнаха трима млади учени току-що завършили следването си в университети в които традициите на изучаването на античността и класическите езици винаги са били на завидно ниво През 1988 г Иван Христов завърши следването си в университета в Ленинград днес Санкт Петербург и стана първоначално изследовател във Философския институт в БАН а после и университетски преподавател През 1991 г възпитаникът на Хумболтовия университет в Берлин Анастас Герджиков се включи в преподавателската колегия на специалност bdquoКласическа филологияldquo а две години след това към нея се присъедини и Николай Гочев завършил езикознание в Атинския университет На тях тримата българските читатели дължат най-многобройните и най-издържани преводи на Аристотел публикувани през последния четвърт век у нас Иван Христов се посвети на методичното и стриктно превеждане и коментиране на шестте логически трактата от Органона12 но и на изучаването и превеждането на светите Отци на православието Изданието на Политика от 1995 г обогати знанията за античността и за историята на политическата философия от древността до днес Преводът на Анастас Герджиков е бил обсъждан почти дума по дума с проф Богдан Богданов авторедактиран е и е преписван три пъти на пишеща машина от преводача допълнен е с пребогат индекс и солиден коментар13През 90-те години на миналия век до нашите читатели достигнаха и първите преводи на български

Аристотел С 1982 Партиздат Съставителство на приложението Ради Радев Превод Лидия Денкова Румен Даскалов Маргарита Кискинова Аристотел С 1988 изд bdquoНародна просветаldquo Съставителство на приложението Ради Радев Превод Марко Марков и Теменуга Ангелова Аристотел Историческата съдба на неговата философия УИ bdquoКлимент Охридскиldquo С 198911 Вж много по-подробно в тематичния брой посветен на неговата 80-а годишнина Спомени и размисли за проф Ради Радев В сп Философия 42011 12 Аристотел Категории Превод встъпителна студия и коментар Иван Христов С 1992 г Изд bdquoНаука и изкуствоldquo Фондация Отворено общество Второ изд в двуезичното издание на ОРГАНОН част 1 bdquoЗ Стояновldquo С 2008 Аристотел Аналитики Т I С 1997 ИК bdquoХр Ботевldquo съдържа За тълкуването и Първа аналитика Превод предговор коментар и библиография Иван Христов Второ изд в двуезичното издание на ОРГАНОН част 1 bdquoЗ Стояновldquo С 2008 Аристотел Топика Превод и коментар Иван Христов С 1998 г Изд bdquoЗ Стояновldquo Като приложения съдържа статии на Лео Елдърс А Фрагщайн Сузан Мансион Дж Е Л Оуен дьо Патер Солмсън и Корнелия Йохан де Фогел Второ изд в двуезичното издание на ОРГАНОН част 2 bdquoЗ Стояновldquo С 2009 За повечето преподавателски академично-полемични и преводаческо-издателски заслуги на колегата вж ldquoЗа битието се говори в множество значенияhellipldquo или за 50-годишния юбилей на Иван Христов В Литературен вестник бр 10 23-29 март 2011 г httpwwwbsphorgmembersfilespub_pdf_1195pdf13 Аристотел Политика Превод Анастас Герджиков Изд Отворено общество С 1995 Предговори на Богдан Богданов и Олоф Гигон

на Физиогномика и Никомахова етика както и нова преводаческа версия на Атинската полития14

През първите години на новото хилядолетие преводаческата и издателската активност у нас създаде истински паметници на книжнината и огромното поле на чакащите превод творби от античността и Средновековието започна да се смалява Епохалният първи превод на Метафизика осъществен от Иван Христов и Николай Гочев през 2000 г продължи традицията на християнска Европа която в нашата езикова среда е възникнала преди почти 1150 години ndash при превода на Библията и на основната богослужебна литература св Методий и св Кирил св Климент и св Наум са превели най-важната в терминологично отношение лексика по един начин но от кореспонденцията между българските владетели и римските папи тази лексика е навлязла и в друга езикова формa За съсъществуването на старобългарските и латинските варианти на превод на гръцките философски и богословски понятия не от вчера а през последните 1150 години вж Отговорите на папа Николай І до допитванията на българите направено от княз Борис І ноември 866 г15 Работата на Николай Гочев върху превода за първото публикуване на Метафизика минава през четири авторедакции от 1996 до 2000 г и в съвместно понякога много оспорвано обсъждане на почти всяко изречение Петата редакция на превода и на коментара към него беше направена от колегата-аристотелист Анастас Герджиков през пролетта на 2000 г непосредствено преди появата на текста който беше редактиран и художническо-полиграфски полиран от издателство bdquoСОНМldquoПреди десет години работихме съвместно с д-р Димитър Илиев и д-р Владимир Маринов върху превода на двата трактата За небето и За възникването и загиването и по отношение на заглавието на втория текст двамата колеги се обединиха около думата bdquoзагиванеldquo като много по-съответно на гръцката дума φθορά и от гледна точка на онтологията и от гледна точка на филологията16 След първото цялостно издание на Метафизика и след двата трактата за първата философия и космологията на Аристотел се появиха три тома от мащабния проект на проф Иван Христов и изд bdquoЗахарий Стояновldquo за двуезично издаване на аристотеловия Корпус ndash двете части от тома на Органон и Физика17 Имаме вече превод и на т нар bdquoсреднаldquo реторика псевдо-Аристотел Реторика към Александър18

Аристотелознанието у нас през тези 16 години укрепна с ценни три книги на Николай Гочев POIHSIS Класически и съвременни опити по теория на старогръцката литература Том І Аристотел и Хегел19 изследването на Камелия Спасова върху Реторика на Аристотел и Федър на Платон Събитие и пример у Платон и Аристотел20 последен в този ред но всъщност най-авангарден и вписан в съвременните дебати на континента е философско-политическо-драматургичният анализ на Боян Манчев в Логика на политическото21

14 Аристотел Физиогномика С 1998 г Превод и послеслов Хари Паницидис Изд ЛИК и Вермеер Второ изд ЛИК 2006 Аристотел Атинската полития С 1993 изд Христо Ботев превод Цветана Панициду и Хари Паницидис Предговор и коментар Хари Паницидис Аристотел Никомахова етика С 1993 г Изд ГАЛ ndash ИКО Превод Теменуга Ангелова ред Искра Генчева Научна редакция и коментар Ради Радев15 Стъкми за издание и преведе Д Дечев С 1922 г Печатница на Армейския военно-издателски фонд Фототипно издание 1998 г ИК bdquoРодинаldquo16 Аристотел За небето За възникването и загиването Превод бележки и индекс на За небето - Димка Гочева превод бележки и индекс на За възникването и загиването - Димитър Илиев Ред Владимир Маринов Послеслов Мария Николова Встъп студия и библиография Димка Гочева С СОНМ 2006 г 17 Том II част I Физика Превод и предговор Цочо Бояджиев С 2012 bdquoЗ Стояновldquo Предговор и бележки Иван Христов18 Превод Георги Гочев ред Николай Гочев Библиотека bdquoДЕЛОСldquo С 2004 СОНМ 19 Гочев Николай С 2004 bdquoСонмldquo20 Спасова Камелия С 2012 Фондация bdquoЛитературен вестникldquo21 Манчев Боян С 2012 Фондация за хуманитарни и социални изследвания изд bdquoИзток-Западldquo

Аристотелизмът у насот стр 1

Сн Радослав Чичев

10Литературен вестник 25-31012017

Първа книга

ЛВ публикува откъс от превода на Владимир Маринов наbdquoНикомахова етикаldquo от Аристотел който се очаква да

бъде публикуван тази година от издателството на Нов български университет

1 Смята се че всяко изкуство и всяко изследване а също и всяко едно действие или избор са насочени към постигането на нещо добро Затова и хубаво са нарекли доброто онова към което е насочено всичко Но очевидно има известна разлика в целите Защото едните са дейности а другите ndash някакви дела наред с дейностите и там където се поставят определени цели отделно от действията делата съвсем естествено се приемат за по-добри от дейностите И понеже има много действия знания и изкуства много се оказват и целите цел на лечителството е здравето на корабостроенето ndash корабът на военното изкуство ndash победата а на знанието да се управлява домът ndash богатството При всички работи от този род които са подчинени на едно определено умение ndash така както на ездата да речем са подчинени изработването на юздите и останалите работи отнасящи се до сбруята а тя и всяка друга военна дейност са подчинени на военното изкуство по същия начин и останалите са подчинени на други ndash та при всички тях целите на главните са за предпочитане пред тези на подчинените тъй като заради тях се преследват и останалите И няма никакво значение дали целите на тези действия са самите дейности или нещо друго покрай тях какъвто беше случаят със споменатите знания2 Ако сред целите на нашите действия наистина има една която желаем сама по себе си а всички останали желаем заради нея и ако не всичко избираме заради друго (защото така това продължава наистина до безкрай откъдето и стремежът ни излиза напразен и безсмислен) ясно е че именно тя би била доброто и най-доброто Тогава има ли знанието за нея голяма тежест и в живота и дали подобно на стрелци щом имаме заложена мишена бихме уцелили по-добре това което трябва Ако е така нека се опитаме да схванем в най-общи линии какво изобщо е това добро и на кое знание или умение принадлежи Би ни дошло на ума че то принадлежи на най-главното и основополагащото А такова по всичко личи е свързаното с делата на града държава защото то нарежда какви знания са нужни в градовете и кои и докъде отделните хора трябва да изучават Освен това виждаме че са му подвластни и най-ценените умения като това да ръководиш войската да управляваш дома и да говориш пред хора Та щом това знание си служи с останалите и също така налага със закон какво следва да вършим и от какви дела да се въздържаме то неговата цел би съдържала целите на останалите и следователно би представлявала доброто за хората Защото дори да е една и съща за отделния гражданин и за целия град все пак много по-велико и съвършено изглежда да се постигне и пази целта на града държава доброто и за един-единствен човек е нещо мило но за общност и за градове е нещо далеч по-красиво и божествено Значи изследването ни влече към тези работи и е някак свързано с делата на града държава()7 Нека се върнем пак на въпроса bdquoКое всъщност е търсеното доброldquo Защото то се явява различно във всяка дейност и изкуство едно ndash в лечителството друго ndash във военното изкуство трето ndash при останалите Та какво е доброто на всяко от тях Нима не това с оглед на което се прави всичко останало В лечителството това е здравето във военното изкуство ndash победата в строителството ndash къщата в друга област ndash нещо различно но във всяко действие и избор това е целта хората вършат всичко останало именно с оглед на нея Ето защо ако във всички неща които правим е налице определена цел постижимото добро би била именно тя а ако са повече ndash въпросните целиТака следвайки своя ход обсъждането ни се върна в изходното положение Нека обаче се постараем да му придадем още яснота След като целите се явяват много и в името на една от тях избираме друга (например богатство музикални инструменти и изобщо всякакъв вид средства) ясно е че не всички цели са съвършени докато най-доброто ни се вижда нещо съвършено Така че ако има само една съвършена цел тя би била търсеното добро а ако са повече ndash най-съвършената измежду тях Това което преследваме заради самото него наричаме по-съвършено от онова което гоним в името на друго а това което никога не се избира заради друго е по-съвършено от нещата които избираме и заради тях и заради друго Изобщо съвършена е онази цел която се избира с оглед на самата нея и никога заради друго А за такава в най-висша степен се смята щастието избираме го винаги заради него и никога заради друго докато почит удоволствие ум и добродетел избираме както заради самите тях (бихме ги избрали дори от тях да не произтичаше нищо) така и в името на щастието тъй като вярваме че с тяхна помощ ще бъдем щастливи Обратно никой не избира щастието заради тези неща нито пък заради което и да е другоИзглежда че до същия извод ни води и самодостатъчността доколкото съвършеното добро е по всеобщо мнение самодостатъчно Под bdquoсамодостатъчноldquo нямаме предвид единствено нужното на отделния човек

за да води самостоятелен живот но и необходимото на родители деца жена и въобще близки и съграждани понеже човек е по природа същество което

обитава град държава Разбира се трябва да установим някакъв предел и в това ако се разпрострем до предците потомците и близките на близките това продължава до безкрай Но тази работа нека оставим за по-нататък ndash засега приемаме че самодостатъчното е това което прави отделния живот предпочитан и неизпитващ нужда от нищо А такова мислим че е щастието и освен това го смятаме за най-предпочитано от всички неща без да го броим за едно от тях ако го слагахме в общия брой очевидно то щеше да става по-предпочитано с добавянето и на най-малкото добро тъй като добавеното се оказва добро в повече а от добрите неща винаги за предпочитане е по-голямото Само че щастието се явява нещо съвършено и самодостатъчно тъкмо поради това че представлява крайна цел на всичко което правимТвърдението че то е най-доброто нещо може би изглежда предмет на всеобщо съгласие но е желателно да се каже още по-ясно какво всъщност е щастие Това сигурно би се получило ако вземем делото на човека Защото също както при флейтиста скулптора занаятчията и въобще при всеки комуто е отредено някакво дело и действие се смята че доброто и хубавото са в самото дело по същия начин би трябвало да мислим че е и при човека в случай че наистина му е присъщо определено дело Но дали строителят и обущарят имат собствено дело и действие а човекът няма ами е по природа без свое Или някой би казал че както при окото ръката крака и всеки един орган изобщо се забелязва особена функция така и при човек е налице известно дело различно от всички тях Но какво в действителност би било то Защото живеенето ndash по всичко личи ndash е нещо всеобщо споделяно и от растенията докато в случая се търси свойственото на човека Значи се налага да отстраним живота подчинен на храненето и растежа След него идва този свързан със сетивната дейност но и той изглежда се споделя от коня вола и всяко друго животно Остава един живот свързан с действието на притежаващото разум Но и то в един смисъл е подчиняващото се на разума а в друг ndash това което наистина притежава разум и мисли Та след като и за този живот се говори двояко следва да го приемем във второто значение ndash като разумна дейност тъй като то се смята в по-голяма степен за главноНо ако присъщото на човека дело представлява дейност на душата в съответствие с разума или не без него и ако твърдим че едно и също по рода си дело е присъщо едновременно на даден вид човек и на добрия му представител (например на китариста и на добрия китарист) и че това важи безусловно за всички като към делото се добавя превъзходството по добродетел (нали работа на китариста е да свири на китара а на добрия китарист ndash да свири добре) та ако това е така то доброто за човека се оказва дейност на душата в съответствие с добродетелта а в случай че добродетелите са повече ndash в съответствие с най-добрата и най-съвършената от тях Да добавим също и bdquoза цял животldquo тъй като една птичка пролет не прави нито пък един-единствен ден ndash по същия начин един ден или кратък период от време не правят никого щастлив и блажен()8 С тези които твърдят че щастието е добродетел или определен вид добродетел нашето говорене е в съгласие нали от добродетелта зависи дейността в съответствие с нея Но сигурно има не малко значение дали предполагаме че най-доброто се открива в притежаване или в употреба в предразположение или в дейност Защото дори да е налице предразположението може и да не произведе нищо добро също като при спящия или човека който по един или друг начин остава бездеен докато в случая с дейността това е невъзможно човек по необходимост ще действа и при това ще действа добре И точно както в Олимпийските игри се увенчават не най-достойните и силните а тези които се състезават (победата постигат тъкмо някои от тях) така и хубавите и добри неща в живота стават достояние на хората които действат правилно()13 При положение че щастието представлява определена дейност на душата в съответствие със съвършената добродетел би следвало да изследваме добродетелта тъй като по този начин вероятно бихме разгледали по-добре и самото щастие Освен това се смята че човекът който истински се занимава с делата на града държава се е погрижил най-вече за добродетелта ndash нали желанието му е да направи гражданите добри и послушни пред законите като за пример в това отношение ни служат законодателите на критяните и лакедемонците както и разни други като тях ако наистина е имало такива Та щом това изследване е част от знанието свързано с делата на града държава очевидно то би съответствало на първоначалния ни замисъл А че ни предстои да изследваме човешката добродетел е ясно все пак търсехме доброто и щастието за човека Под bdquoчовешка добродетелldquo ние имаме предвид не добродетелта на тялото а тази на душата като за щастието също твърдим че е дейност на душата Но ако това е така ясно е че този който се заема с делата на града държава трябва да има знание за нещата свързани с душата също както и лекарят който ще лекува окото е необходимо да познава цялото тяло Още повече че знанието свързано с делата на града държава е по-тачено и по-добро от лекарското а сносните лекари се занимават дълго и сериозно със знанието за тялото (hellip)

Преводът е направен по изданието Aristotelis Ethica Nicomachea ed J Bywater Oxford Clarendon Press 1894

Преведе от старогръцки ВЛАДИМИР МАРИНОВ

Аристотел Никомахова етика Нищо от Аристотел не е пренебрегнато

Проф емерита Гизела Стрийкер е следвала

и специализирала в университетите в Тюбинген

Хамбург Гьотинген и Оксфорд след което натрупва

десетилетен опит като преподавател по антична

философия в университетите в Гьотинген Харвард

Принстън Кеймбридж и в Колумбийския университет Тя е една от съвсем малкото

в света жени-преводачки и коментаторки на най-важните трактати на

Аристотел Преводът и коментарът й на Първа аналитика е общоприет

Преподавателската й работа е била съсредоточена върху

изучаването на Платон и Аристотел както и на други

гръцки и римски автори Основните й изследвания са върху елинистическата философия (стоиците епикурейците скептиците ndash тяхната епистемология и етика) както и относно всичко в логоса като мисъл и слово По време на тридневната конференция bdquoПредизвикателството

Аристотелldquo представи пленарен доклад на тема Aristotlersquos Three Theories of Argument

Кога разбрахте че философските въпроси Ви вълнуватНе зная никой не ми е казвал дали един въпрос е философски или не

Кой беше първият прочетен от Вас философ Можете ли да опишете Вашите първи впечатленияФридрих Ницше Никак не го харесах и заключих че философията не е за мен

Можете ли да ни кажете какво мислите за този автор днесНе го приемам сериозно като философ

Вие сте човек с опит в преподаването Смятате ли че студентите днес имат интерес към античносттаКакто може да се очаква някои имат а други - не но студентите по философия са склонни да проявяват интерес към античната философия

Смятате ли че темите на античността трябва да бъдат разглеждани в тяхната връзка със съвременните теми Ако да какъв трябва да е методът за тяхното свързванеПо отношение на философията ndash да Опитвам се да обясня защо древните автори са задавали въпросите които са задавали и да се разберат техните отговори Понякога въпросите са същите или подобни на съвременните понякога не са при всички случаи е интересно да сравняваме тяхната ndash често различна ndash перспектива с нашата

Намирате ли в реакцията на студентите че семинарите по античност са bdquoгубене на времеldquoАко са записали дисциплината само защото са били длъжни те могат да го сметнат за загуба на време но студентите с интерес към философията дори и от други области често се наслаждават на часовете посветени на класическите философи

Мислите ли че за Аристотел може да се каже нещо новоЗависи какво се има предвид под bdquoновоldquo Но различни хора в различни времена намират различни текстове от Аристотел за интересни така че те могат да намерят нови аспекти или различните интерпретации

Коя част от философията на Аристотел според Вас е най-пренебрегвана от изследователитеПредполагам че при такъв голям брой учени работещи днес никоя част от запазените Аристотелови произведения не е пренебрегната

Коя част от текстовете достигнали до нас намирате за най-труднаМетафизика книгите Мю и Ню (XIII и XIV)

Въпроси и превод от английски ЗОЯ ХРИСТОВА-ДИМИТРОВА

Литературен вестник 25-31012017 11

Макар интегрирано в Аристотеловия корпус съчинението запазено под заглавието bdquoПроблемиldquo (или bdquoПриродонаучни проблемиldquo) по всяка вероятност не е автентично Въпреки това то е стриктно перипатетическо по дух много голяма част от аргументите без съмнение възхождат към места от автентични Аристотелови съчинения Затова се приема че съчинението е възникнало в средите на последователите на Аристотел и е било многократно допълвано като според някои изследователи развитието му продължава чак до VI в сл Хр В тематично отношение bdquoПроблемиldquo има енциклопедичен характер то се състои от близо 900 отделни проблема под формата на въпроси и отговори разпределени в 38 раздела Повечето от тях имат природонаучен профил включително етическите проблеми често биват отнасяни до физиологични положенияПредложеният тук откъс bdquoВъпроси относно филологиятаldquo не прави изключение Трябва да се има предвид че в случая bdquoфилологияldquo обозначава не толкова науката която днес познаваме под това име колкото един по-ранен смисъл на интерес и склонност към словесните занимания били те художествени или реторически Основният автентичен референтен текст в този откъс е Аристотеловата bdquoРеторикаldquo но също и някои моменти от физическите съчинения на Философа Могат да се разпознаят следите на посткласически лексикални употреби както и влиянието на Хипократовия корпус и на Теофраст

1 Поради какво когато започнат да четат някои веднага биват обземани от сън дори да не искат други пък които желаят да заспят будуват щом вземат книга в ръка У онези хора у които са налични дихателни движения поради студенина на природата им или на течностите на черната жлъчка (а чрез тези течности поради студенината възниква несмлян дихателен остатък) ndash та у такива хора когато мисълта се движи но не познава като се спре върху определен обект тя бива възпрепятствана тъй като другото (дихателното) движение е охлаждащо Затова и такива хора по-лесно заспиват А когато се концентрират върху нещо в мисълта си ndash както се случва при четене ndash те биват движени от затоплящото движение което не се възпрепятства от нищо така щото да не могат да заспятОт друга страна у хора които се намират в естествено състояние когато мисълта им се спре на едно нещо и не се разпилява във всевъзможни посоки понеже е изключително силна спират се и всички останали процеси които се отнасят до въпросната област (седалището на мисловната дейност) и чието отпускане представлява сънят Когато умът се спре и сякаш се умори главата натежава тъй като умът се намира в нея и това предизвиква сън Ала докато душата се движи по природа тя не заспива защото тъкмо тогава е в най-голяма степен жива А пък будуването е причина за живеенето по-скоро отколкото сънят

2 Поради какво словесните спорове действат като упражнения Тъй като са тясно свързани с победа или загуба Те веднага правят хората амбициозни защото те са склонни да продължават да спорят и когато побеждават ndash заради удоволствието и когато губят ndash сякаш за да получат реванш Същото се отнася и до участниците във всяко друго съревнование ndash ето защо тези които се състезават дори когато биват побеждавани често не желаят помирение

3 Поради какво в реторическите слова хората изпитват по-голямо наслаждение от примерите и разказите отколкото от ентимемите Това е така защото хората се наслаждават да научат нещо и то бързо а пък по-лесно научават посредством примери и разкази Защото нещата които те познават са тъкмо такива и се отнасят до частното докато ентимемата представлява доказателство откъм общите положения които познаваме по-зле отколкото частните Освен това ние сме склонни да вярваме повече на онези факти за които свидетелстват повече хора а пък примерите и разказите повече приличат на свидетелства пък и доказателствата чрез свидетели по-лесно се приемат Освен това хората с удоволствие научават подобното а пък примерът и разказаните истории посочват именно подобното

4 Поради какво смятаме че реторът стратегът и търговецът са влиятелни а пък флейтистът и актьорът не са Това е така защото едните притежават сила без стремеж към надмощие (понеже силата им е насочена към удоволствие) а пък другите ndash сила която има за цел постигане на надмощие Тъй като реторът стратегът или търговецът само тогава се смята за добър когато е способен да осъществи целите си а пък влиятелността се състои преди всичко в постигането на надмощие

5 Поради какво се смята че философът стои по-високо от ретора Поради това че единият (философът) обяснява що е несправедливост а другият (реторът) ndash че такъв и такъв човек е несправедлив вторият отговаря че това е тиранинът а първият ndash че е самата тирания

6 Поради какво става така че ако някой си е избрал някакво занимание той понякога прекарва много повече време над него макар че то е лековато отколкото над сериозното както правят например фокусникът мимът или свирачът на сиринкс след като веднъж са избрали такива лековати занимания за разлика от ретора или астронома Дали не е защото някои желаят да се занимават с най-сериозното ала понеже сами на себе си не вярват че ще бъдат способни да го направят та затова не го и вършат Или пък защото всеки в каквото вярва че е най-силен него и избира А каквото захване над него и ще заляга посвещавайки му по-голямата част от деня си за да надмине сам себе си във въпросната дейност Освен това ако някои отдавна са избрали нещо и са свикнали на него вече не са в състояние да преценят кое е по-доброто ndash защото мисълта им е погинала поради лековатите им предпочитания

7 Поради какво когато започнат да четат някои веднага биват обземани от сън дори да не искат други пък които желаят да заспят става така че не могат щом вземат книга в ръка У онези хора у които са налични дихателни движения поради студенина на природата им или на течностите на черната жлъчка (а чрез тези течности поради студенината възниква несмлян дихателен остатък) ndash та у такива хора когато мисълта се движи но не познава като се спре върху определен обект другото движение (дихателното) е възпрепятствано Поради това те по-често заспиват тъй като непрекъснато променят мисълта си ndash защото у тях дихателното движение е по-слабо А когато концентрират мисълта си върху нещо както става при четенето те биват задвижени от дихателно движение което не е възпрепятствано от нищо така че не могат да заспят От друга страна у хора които се намират в естествено състояние когато мисълта им се спре на едно нещо и не се изменя по всевъзможни начини тогава спират и всички останали процеси които се отнасят до въпросната област ( седалището на мисловната дейност) и чието отпускане представлява сънят Защото когато водачът се спре както е например при военния отбой спират и останалите войскови части Тъй като по природа лекото се придвижва нагоре а пък тежкото надолу то когато душата се движи според природата си не заспива ndash защото така стоят нещата с нея Когато пък се спре и сякаш се умори умът започва да се изменя и гъстите телесните течности като се придвижват нагоре към главата предизвикват сън Би могло да ни се стори че четенето възпрепятства заспиването Но будуването не се дължи на размишлението (защото тъкмо тогава душата е в най-голяма степен определена) а по-скоро на изменението защото събуждащи са такива познавателни актове при които душата изследва и се затруднява а не при които съзерцава неизменно Това е така защото първите я карат да бъде неопределена и несигурна а вторите ndash не

8 Поради какво в словесните спорове няма многословие Тъй като в тях силогизмът е само привиден той се разгръща в малобройни слова Ако пък бъде удължен като дойде моментът логическата грешка се разкрива и доверието което е било гласувано на доказателството може да бъде оттеглено

9 Поради какво понякога ни е по-приятно да слушаме разкази концентрирани върху един предмет отколкото такива които се занимават с множество теми Може би защото по-лесно внимаваме в по-разбираеми разкази и с по-голямо удоволствие слушаме тях Тъй като определеното е по-разбираемо от неопределеното единичното на свой ред е вече определено докато множественото е причастно към неопределеното

10 Поради какво изпитваме удоволствие от това да слушаме за неща които не са нито твърде стари нито съвсем нови Вероятно защото не сме склонни да вярваме на онези неща които са прекалено отдалечени от нас а от нещата на които не вярваме не изпитваме и удоволствие А що се отнася до вторите те сякаш все още са ни пред очите та затова не изпитваме удоволствие когато ги слушаме

Преводът е направен по изданието Problemata in Aristotelis Opera ex recensione Immanuelis Bekkeri t VII Oxonii e Typographeo Academico MDCCCXXXVII

Преведе от старогръцки БОГДАНА ПАСКАЛЕВА

Аристотел ПроблемиXVIII Въпроси относно филологията(Problemata XVIII 916b1 ndash 917b15)

Античните текстове трябва да бъдат декодирани

Роберта Бонано е докторантка в Университета в Милано

(Италия) по антична философия В конференцията

bdquoПредизвикателството Аристотелldquo представи доклад

на тема Ammonius on bdquoOn Interpretationldquo a Neoplatonic

Reading on Aristotlersquos theory of Names

Кога разбрахте че философските въпроси Ви вълнуватНа 16 години когато учех в гимназията Имахме три часа философия на седмица в продължение на три години

Кой беше първият прочетен от Вас философ Можете ли да опишете Вашите първи впечатленияПървият текст който прочетох беше Федър на Платон Четохме го по време на часовете през третата година в гимназията Помислих че е написан по много хубав начин като литературен текст Що се отнася до философския проблем в началото не разбрах всичко веднага Изглеждаше ми твърде далече от нас По-късно когато започнах да разбирам по-добре смисъла оцених особено диалектиката като инструмент за философстване

Можете ли да ни кажете какво мислите за този автор в моментаЧета Платоновите текстове в различни възрасти винаги го разбирам по различен начин в зависимост от времето и мисля че това е нормално Днес чета тези текстове по-осведомено и оценявам факта че колкото повече чета толкова повече откривам богатството на неговата мисъл Неговите решения в някои аспекти са много далеч от нашите но смятам че все още можем да научим много от дълбочината и прецизността на неговото обяснение на реалността и на неговата употреба на диалектиката Също така обичам начина по който Платон пише

Вие сте човек с опит в преподаването Смятате ли че студентите днес имат интерес към античносттаНикога не съм преподавала философия нито в гимназията нито в Университета Преподавала съм старогръцки и латински език и литература в гимназията Мисля че студентите могат да имат интерес към античността но трябва да се научат как да я разбират В гимназията (мисля че в университета е различно) учениците често не разбират проблемите на античността и те им изглеждат твърде далечни Античните текстове трябва да бъдат декодирани Поради тази причина ролята на учителя е много важна

Смятате ли че темите на античността трябва да бъдат разглеждани в тяхната връзка със съвременните теми Според мен може да е интересно те да бъдат разглеждани в отношение със съвременните по два начина Съгласно първия начин ние можем да четем античните автори за да разберем как техните проблеми са свързани с тяхното общество с техния вид научно знание с тяхната действителност През подобно сравнение можем да достигнем до осъзнаване на нашето собствено настояще Ние можем да разберем как да четем нашия свят а именно какъв инструмент трябва да използваме за да го анализираме да разберем че нашата интерпретация на един проблем е частична и тн Съгласно втория начин в античните текстове често можем да намерим много неща които са близки до нас поради общата човешка природа и общата гледна точка към действителността

Намирате ли в реакцията на студентите че семинарите по античност са bdquoгубене на времеldquoЗависи от това как говорим за античността Те могат да учат и искат да учат също и от разнообразието на античното мислене Те нямат интерес към ерудицията а към изучаването на нещо което все още е bdquoживоldquo

Въпроси и превод от английски ЗОЯ ХРИСТОВА-ДИМИТРОВА

12Литературен вестник 25-31012017

Николай Гочев

1 За определението на комедията

Един отговор на въпроса bdquoщо е комедияldquo може да се открие в самото начало на bdquoПоетикатаldquo (1447а 13-16) където се казва bdquoСъздаването на епоси и трагическата поезия а също комедията изкуството на дитирамбите и повечето от авлетиката и китаристиката всички те оказва се са подражанияldquo

Така е посочен родът на комедията ndash подражанието така че тя е вид на рода bdquoподражаниеldquo Оттук се разбира че смешното може да съществува и извън комедията ndash защото ако ние разсмеем някого със собствените си думи и действия смешното ще е налице но комедия няма да има тъй като не е имало подражание Но родът все още не е определение и поради това не съобщава същността на нещото доколкото то е различно от други в същия род В bdquoПоетикатаldquo има пример за това как се известява същността на един поетически вид ndash това е определението за трагедия в 1449b 24-26 (гл 6) То е както се казва там bdquoопределениe на същносттаldquo ndash ὅρος τῆς οὐσίας

В запазения текст няма толкова точно определение за комедия макар че авторът обещава да говори за нея както и за епоса по-подробно впоследствие (Περὶ μὲν οὖν τῆς ἐν ἑξαμέτροις μιμητικῆς καὶ περὶ κωμῳδίας ὕστερον ἐροὓμεν ndash 1449b 22) И все пак ще се опитаме да извлечем Аристотеловите мисли за комедията и смешното от наличните му изказвания в текста на bdquoПоетикатаldquo

2 Комедията ndash изобразяване на bdquoпо-лошитеldquo Пародията

Всички поетически видове доколкото са подражания подражават на характери в действие а характерите се отличават най-явно (като противоположности) по доброделта и липсата й Впрочем характерът може да бъде изобразен донякъде и със средствата на изобразителните изкуства ndash има пример за художниците в който се казва че Полигнот създавал образи които изглеждали на хора превъзхождащи по добродетел днешните (тоест средните) някой си Павсон обаче ги изобразявал като по-лоши тоест рисувал нещо като карикатури (1448а 5-6) Но драмата е по-съвършен начин на изобразяване защото за характера е естествено да се движи а тя чрез действието си изобразява движение В поетическите изкуства в един момент се появили пародиите и се споменава името на техния откривател ndash Хегемон от Тасос и някой Никохар който бил съчинил bdquoДейлиадаldquo която със самото си заглавие ни подсказва че трябва да е била поема в хекзаметри пародираща bdquoИлиадаldquo (1448а 12-13) Такава пародия би трябвало да се определи като комическо подражание на вече съществуващи но сериозни поетически произведения където героите се представят като добродетелни и bdquoпо-добриldquo от средните Недостатъкът й може би е съгласно Аристотел че тя подражава на bdquoотделнотоldquo

3 Комедията е драма Въпросът за произхода й

По-нататък се подчертава че комедията е драма и в това Софокъл и Аристофан си приличат като поети ndash иначе ако се мисли за сериозността Софокъл е по-близо до Омир като автор на bdquoИлиадатаldquo (1448а 26-28)

Прави се кратко отклонение за произхода на комическите представления ndash дали са изобретени от мегарците било тези до Атина било онези в Сицилия откъдето бил и Епихарм по-ранен от атинските комедиографи Хионид и Магнес И се привличат аргументи било във връзка с възможността защото при мегарците демокрация е имало по-рано отколкото при атиняните било във връзка с названията ndash че bdquoкомедияldquo идвало от дорийското bdquoкомеldquo (което е предградие или селище в периферията на града) и че изобщо bdquoдрамаldquo е от дорийското bdquoдраоldquo а не от по-употребяваното в Атина bdquoпраттоldquo (1448а 30-1448b 1)

А иначе смехотворна поезия е имало и преди драматическата комедия и това пак зависи от характерите ndash каквито са по характер поетите такива са и техните героиТака че творците с по-благопристоен характер (σεμνότεροι) се насочват към създаване на химни

и възхвали тъй като се интересуват от красиви действия (καλὰς ἐμιμοῦντο πράξεις ) а по-дребнавите (εὐτελέστεροι) се

заемат със стихотворни нападки (подигравки злословия - ψόγους ποιούντες) Това е защото предпочитат да изобразяват действията на по-лошите (τῶν φαύλων) (1448b 25-26) Тази склонност ndash да се изобразява по-доброто или напротив по-лошото в характерите ndash ще създаде видовата разлика на комедията по отношение на трагедията иначе във всичко друго те могат да си приличат

4 Същинското смешно Заслугата на Омир

Стихотворните нападки наречени според употребявания за тях размер bdquoямбиldquo (имало е и глагол ἰαμβίζω) все още не са били поезия защото не са подражание а са по-скоро реторика Тъй като те били насочени винаги против конкретни лица и следователно не били за bdquoобщотоldquo което е самият образ на порочния или неспособен човек а не образът на кое да е отделно взето (историческо) лице Така че било необходимо някой да bdquoизмислиldquo (сътвори) образ на комическо лице и това казва Аристотел е направено от Омир в поемата bdquoМаргитldquo Затова Омир е първият който заслужава да бъде наречен комически поет защото той пръв видял смешното в общото и благодарение на това могъл да измисли комически образ и е въвел смешното в поезията като го е отделил от действителните лица и е избегнал интересуващата се от отделно взетото bdquoпрозаldquo (каквито са историята и реториката) (τὸ γελοῖον δραματοποιήσας) (1448b 28-37) Така bdquoМаргитldquo е станал поетическо откритие аналогично на bdquoИлиадаldquo и bdquoОдисеяldquo (където в различна степен присъства трагическото) и поетите след Омир които са го следвали са се откъснали от химните и подигравателните ямби и са преминали към по-сложните видове bdquoтрагедияldquo и bdquoкомедияldquo (1448b 38 ndash 1449a 5)

5 Театралната форма За историческото й развитие се знае малко

Аристотел не отминава и въпроса за самата театрална форма на комедията ndash откъде се е появила тя Според него тя се е развила на основата на фалическите шествия (ἀπὸ τῶν τὰ φαλλικὰ ἃ ἔτι καὶ νῦν ἐν πολλαῖς τῶν πόλεων νομιζόμενα) каквито впрочем е имало и по негово време И по-точно както трагедията идва от bdquoзапевачите на дитирамбаldquo които са се превърнали в първите отделени от хора актьори така и при комедията първи актьори са се оказали (вероятно) предводителите на фалическите шествия (1449a 7 - 1449a 14)

После се обсъжда историческото развитие на комедията или по-точно това защо то е по-слабо познато от това на трагедията (1449а 38 ndash 1449b 8) Това е поради несериозността й заради която не й обръщали толкова внимание колкото на трагедията и архонтът късно е дал хор а преди това били доброволци Не се знае за маските и броя актьори ndash кой кога ги е въвеждал и променял Фабулите първо се явяват в Сицилия (Епихарм и Формис) а в Атина ndash Кратес който изоставя bdquoямбическата идеяldquo и се заема с речи и фабули (които вече са подражания на общото)

6 Определение за комедия и смешно

В глава 5 се дава кратко определение за комедия свързано с определението на смешното (τὸ γελοῖον 1449а 32-36) Както беше казано и по-рано тя е изображение на bdquoпо-лошиldquo (характери) (μίμησις φαυλοτέρων ) но не напълно порочни или bdquoне порочни във всяко отношениеldquo (οὐ κατὰ πᾶσαν κακίαν) Така че смехът се появява при възприемане на bdquoотчасти пороченldquo характер тъй като напълно порочният би трябвало да създаде по-скоро отвращение bdquoСмешното това е грешка и грозота която обаче е безболезнена и не гибелна така смешното лице е изкривено и загрозено без болкаldquo

7 Комическата фабула

Освен това комедията би трябвало да завършва щастливо както изглежда от казаното в 1453а 32-39 Изходът й е или противоположен за добрите и лошите (спасение за добрите гибел за лошите както в bdquoОдисеяldquo) или щастлив за всички както някой бил представил най-зли врагове като Орест и Егист накрая да се сприятеляват и никой никого да не убива Този последният изход казва Аристотел макар да е употребяван от някои трагици повече подхожда на комедията - не само защото е безболезнен за всички но и защото е смешен тъй като изглежда като пародия на общоизвестния разказ за отмъщението на Орест

Аристотел за комедията и смешното(bdquoПоетикаldquo 1 ndash 5 1447а ndash 1449b 1453а)

Универсално озадачаване философията практика за способността ни за мислене

Д-р Стасинос Ставрианеас е преподавател по философия в

Университета в Патра (Гърция) Защитил е дисертация на тема

Nature and Essence in Aristotlersquos Logical and Biological Works в

университета в Единбург Автор е на множество статии и

студии върху Аристотеловата онтология и логика като основа

за разбирането на природата Преводач и коментатор е на

най-важното в методологическо отношение съчинение за

философията на живото За частите на животните Интересите му са съсредоточени

върху проблемите на метафизиката епистемологията и биологията в античната философия преди всичко

при Платон и Аристотел По време на конференцията bdquoПредизвикателството Аристотелldquo проведена в края на ноември в СУ д-р Стасинос Ставрианеас представи

единствения доклад за биологическите схващания на създателя на Ликейона Неговият пленарен доклад бе на тема The Good the Bad and the Ugly Final Causes and their

Failures in Aristotlersquos Account of Animal Generation и така тази важна сфера от мисловната вселена на Философа не остана

неосветена

Кога разбрахте че философските въпроси Ви вълнуватМисля че всеки от много рано е бил развълнуван и озадачен от въпроси които в крайна сметка се оказват философски Или поне от въпроси които в крайна сметка достигат до някаква сериозен и фундаментален философски проблем Това са въпросите които по някакъв начин са най-важни Въпросът е дали и кога ние разбираме че тези въпроси имат дълга история и са занимавали философите вероятно векове както и дали и кога ние разбираме че съществува метод за формулиране на отговор на такива въпроси чрез претегляне на аргументите за и против с добре дефинирани критерии Според мен те са ме вълнували отрано вероятно като тийнейджър Разбрах обаче че съществува метод за работата с тях метод който ние можем да наречем философски едва когато систематично започнах специализация по философия

Кой беше първият прочетен от Вас философ Можете ли да опишете вашите първи впечатленияПървите философи които прочетох бяха политически философи Маркс Енгелс Кропоткин Бакунин както и съвременни философи в марксистката и анархистка традиция Моето първо впечатление беше че те дават глас на моите собствени мисли и тревоги за света около мен и за моето място в него Първият античен философ обаче който четох беше Епикур Впечатлението беше отново това щастливо чувство и удивление че някой е изразил по много ясен начин отговорите на въпроси които дълбоко са ме озадачавали

Можете ли да ни кажете какво мислите за тези автори днесНикога не съм имал възможността или може би желанието да се връщам към трудовете на политическите философи които бях чел като тийнейджър Винаги обаче се връщам към Епикур Това и днес е нещо много скъпо за мен

Смятате ли че студентите днес имат интерес към античносттаТрудно е да се каже Със сигурност гръцките студенти се интересуват в някаква степен от гръцката античност тъй като получават своето образование в една култура ценяща античността без обаче да са много наясно защо заниманията с нея са важни Така че много често се случва най-умните студенти да се питат каква е ценността от изучаването на една цивилизация или на текстове на едно общество което отдавна е отминало И не е лесно да се реагира на нуждата от задоволителен отговор тук

на стр 15

Литературен вестник 25-31012017 13

Невена Панова

Възможна ли е темата за Аристотел като читател Не Аристотел който доста убедително и влиятелно стои на мястото си като един от първите съсредоточени литературни критици а просто като литературен реципиент който според културната ситуация на епохата помни немалка част от прочетеното и свободно го цитира Tака всъщност издава и собствените си читателски предпочитания като или ги използва като допълнителна аргументация говорейки за други неща или пък просто не успява да ги прикрие Но и още доколко разграничими са тези bdquoремаркиldquo когато се отнасят до различните типове поезия или те са някак по-скоро bdquoсъсловниldquo и представят отношението на автора на философски трактати към поетите изобщо Точно заради този фокус на интереса ни се опитваме да не се занимаваме с bdquoПоетикаldquo и bdquoРеторикаldquo тъй като там Аристотел неизбежно ще говори за поетите неизбежно ще ги разграничава и цитира ще се вчитаме повече в текстове като bdquoНикомахова етикаldquo и bdquoПолитикаldquo В началото обаче все пак един поглед към bdquoПоетикаldquo не можем да пропуснем за да се сдобием именно с въвеждащо определение за това какво е поезията изобщо Става дума за известния пасаж от Девета глава за историята и философията (и поезията) bdquoОт казаното става ясно че задачата на поета е да говори не за станалото а за онова което би станало те възможното по вероятност или необходимост Същинската разлика между историка и философа е в това че първият говори за станалото а вторият за онова което би станало Затова и поезията е по-философска а и по-сериозна от историята защото поетът говори повече за общото (τὰ καθόλου) докато историята ndash за конкретното (τὰ καθ᾽ ἕκαστον)ldquo (Poet 9 1451andashb)1 И така ако се опрем на това твърдение което в контекста на bdquoПоетикаldquo е разбира се много по-дълбоко философски аргументирано (и детайлно доразвито включително при съпоставяне вече и на отделни поетически жанрове на следващите редове) и го разчетем буквално то излиза че поезията а и философията но също така и поезията bdquoв услуга наldquo философията предлагат един общ поглед един универсален ценностен компендиум и то като че ли не само когато става дума за поучителната дидактична поезия а в такава роля може да се озове също героическият епос а и всеки клон на лириката И още макар и при действително по-свободно разчитане горният пасаж легитимира самото общо ползване на поетическото наследство което е така характерно почти без изключение за всички прозаици от епохата на Класиката и следващите времена и философи и историци Рядко и Аристотел извън bdquoПоетикаldquo и bdquoРеторикаldquo се задълбочава върху това у кой точно поет е прочел нещо дори да го споменава поименно (това по-скоро е негов личен моментен жест на историк забежка към конкретното)Да именно като универсално обяснение на което авторът-философ-читател и неговият читател следва да се доверят често в етически хоризонт се явявят общите бележки за поетите като тази за страсттагнева от bdquoПолитикаldquo bdquoако човек смята че го подценяват гневът (θυμός) му избухва по-силно срещу приятелите отколкото срещу чуждите Затова и Архилох с право (προσηκόντως) упреква приятелите си като се обръща към сърцето си (διαλέγεται πρὸς τὸν θυμόν) bdquoЗаради приятелите страдаш тиldquo (Pol VII 7 1328a)2 Поетът в случая той носи името Архилох е цитиран уверено и спокойно като несъмнен авторитет който не може да бъде оспорен въпреки че ямбическият регистър в който Архилох е най-силен понякога трябва да се чете наопаки през ирония дори леко жестока или през горчива самоирония а литературното освен в размера на малкия цитат е още в пестеливото но все пак ясно насочване към вътрешния диалог с духасърцетострастта като контекст на фрагмента въпреки че той е оценен (и така ndash похвален) функционално ndash просто като подходящо формулиранПодобно равно но еднозначно положително обръщане към (очакван) поет Хезиод се открива и на едно друго доста по-ранно място от bdquoПолитикаldquo (Pol I 2 1252b) представящо семейството като първата естествена общност ndash и според Аристотел и според Хезиод bdquo и Хезиод е прав като [в стихове добавка НП] казва (ὀρθῶς Ἡσίοδος εἶπε ποιήσας) bdquoДом най-напред и жена са ти нужни и вол за оранеldquo3 Накратко и паралелно тук може да се помести и следният пасаж от bdquoАтинската политияldquo защото в него също накратко е споменато поетическото наследство на Солон което би могло да се ползва

1 Прев Г Гочев 20162 Прев (тук и на следв откъси от bdquoПолитикаldquo) А Герджиков 19953 Прев (тук и на следв откъси от Хезиод) Ст Недялкова 1988

като извор за политическата му дейност ndash подход широко ползван и от съвременни изследователи а за Аристотел той изглежда дори по-безпроблемен и затова свободно нарежда поезията на Солон сред изворите за съответната реформа (какви са другите не е ясно от прекия цитат но предполагаме че става дума и за поезия отново и за проза) bdquoЧе е станало именно така свидетелстват всички автори пък и сам той [Солон] споменава това в поезията си (αὐτὸς ἐν τῇ ποιήσει μέμνηται)ldquo (Const Ath 12 1)4Разбира се по-ценни са случаите в които Аристотел не само се опира като ги споменава на поетически свидетелства за да легитимира своя теза но вплита цели стихове в аргументацията си в проза защото тогава неговата bdquoвяраldquo в думите на съответния (назован или анонимно привлечен) поет изглежда още по-стабилна Така е конструирано едно място от bdquoНикомахова етикаldquo (Nic Eth I 4 1095b) предлагащо най-ранния за този трактат поетически цитат който принадлежи на Хезиод Темата в съответната глава е правилното разбиране за bdquoпрекрасните и справедливите дела и изобщо за политическите работиldquo5 но постигането на такова разбиране не е лесно то е обвързано несъмнено с правилно възпитание а когато такова отсъства или не оказва резултат на помощ идва именно Хезиод и неразбиращият е подканен дори попринуден ἀκουσάτω τῶν Ἡσιόδου ndash да се вслуша в (и стресне от) следните действително сентенциозни стихове които цитираме и тук за да опоетизираме в известна степен и собствения си текст (bdquoДела и дниldquo 293 295ndash7)

Най-добър е този който сам разбира всичкодобър е също онзи който вслушва се в добър съветА който нито сам разбира нито пък приема присърцесъветите на друг човек е просто безполезен

Дотук два примера бяха от Хезиод и може би вече естествено възниква въпросът Как Аристотел чете Омир Чете го също много разбира се макар и да показва това през препращане към неговия героически епос по-дискретно или по-индиректно особено в bdquoНикомахова етикаldquo на Омир се случва по-често да остава скрит зад един или друг свой стих докато в пасажите които видяхме Хезиод още с името си гарантира убедителността на дадено твърдение Такова макар и само хипотетично и минимално bdquoпренебрегванеldquo на Омир е обвързано с фона на собствения Аристотелов текст който сякаш изисква по-бързо даване на по-универсални примери които най-вероятно са били широко познати и за Аристотеловата пряка публика Така всъщност казваме нещо донякъде противоположно на горното Омир не се назовава винаги не защото не е интересен а защото е по подразбиране познат и то с добра слава затова и няма нужда да се обсъжда като литература той понякога е просто неизчерпаем извор на сведения и сюжети а през тях ndash и на поукиНапример във Втора книга на bdquoНикомахова етикаldquo когато се дискутира силата на етическата добродетел като среда (между два порока) откриваме две последователни препратки към Омир (който остава неназован) веднъж към bdquoОдисеяldquo веднъж към bdquoИлиадаldquo в първия случай има и цитиран стих във втория ndash няма но и на двете места всъщност става дума не за добродетели на характера както е у Аристотел а за отделни дори практически съвети и ситуации но през

4 Прев (тук и на следв откъси от bdquoАтинската политияldquo) Цв Панициду Х Паницидис 19935 Прев (тук и на следв откъси от bdquoНикомахова етикаldquo) Вл Маринов 2016 lthttpbogdanbogdanovnetpdf278pdfgt

А р и с т о т е л к а т о ч и т а т е л н а п о е з и я (без да се брои bdquoПоетикаldquo)

тях е препотвърдена тезата на Аристотел за предимството на средното решение на bdquoпо-малкото злоldquo така че подобни препратки правят текста по-пъстър а така ndash и по-убедителен (и по своеобразен начин приличат на Омировите сравнения които също са по природа bdquoнепълниldquo) Първо се загатва за епизода на раздялата на Калипсо с Одисей и Аристотел цитира съвета на богинята-магьосница за внимателно удържане на корабасала далеч от всички опасности (NicEth ІІ 9 1109a) Малко по-късно е намесено присъствието на Елена в Троя докато

Аристотел всъщност говори за удържането на насладата bdquoС други думи нужно е да изпитваме към насладата същото което старейшините в Троя изпитвали към Елена и във всички случаи да си повтаряме техните думи ако я отпратим по посочения начин ще грешим по-малкоldquo (Nic Eth ІІ 9 1109b) В по-редки случаи Аристотел все пак може да бъде четен като извор за организацията и динамиката на литературния живот такъв случай е следният пасаж от bdquoАтинската политияldquo bdquoХипарх и Хипий поели управлението понеже бил по-възрастен разумен и с качества на политик Хипий го оглавил Хипарх пък бил с весел и влюбчив характер и обичал изкуството (φιλόμουσος) той именно привлякъл Анакреонт Симонид и други поетиldquo (Const Ath 18 1) В случая не можем категорично да кажем че Аристотел споменава съвсем безрезервно поетите по-скоро само посочва че интересът към музическото (те и поетическото) върви с една обща влюбчивост както е при Хипарх и със склонност към игра и веселие те и черта на характера е заниманиетореципирането на изкуство и отчита факта че владетелят (явно ако е със съответстващ характер) може да спомага за осъществяването на тази връзка да стимулира развитието на литературния животЗа музиката като образователен общностен и държавнически въпрос става дума и в следния откъс от bdquoПолитикаldquo в който също можем (контекстуално логично е) да приемем че към музиката се числи и поезията сама по себе си и така разбираме за какви общи цели следва да служат и музиката и поезията но по-тясно откъсът прави впечатление и с междутекстовото заиграване с едно специфично понятие и със съзнанието на автора Аристотел че bdquoкатарсисldquo започва да се оформя като литературен термин за чието разясняване следва да се чете (своеобразна малка автореклама) и специализираният трактат bdquoПоетикаldquo bdquo смятаме че не трябва да използваме музиката само за една цел а за повече ndash и за възпитание и за очистване (какво наричаме очистване (κάθαρσις) ще кажем по-ясно в изследването за поетиката а тук просто използваме това понятие) и трето за забавление ndash за отмора и почивка от напрежениетоldquo (Pol VIIІ 7 1341a)А ако търсим още по-общи и така ndash финални за нас ndash изказвания на Аристотел за поетите ще успеем да открием и такива откъс отново от bdquoНикомахова етикаldquo посветен на по-скоро разточителната щедрост bdquoПо-щедри изглежда са хората които не са спечелили имуществото си сами а са го наследили както защото не познават нуждата така и защото всички ndash подобно на родителите и поетите (ὥσπερ οἱ γονεῖς καὶ οἱ ποιηταί) ndash са по-привързани към създаденото от самите тях (τὰ αὑτῶν ἔργα)ldquo (Nic Eth ІV 1 1120b) Склонни сме тук да разчетем имплицирана темата за поетическото боговдъхновение и дължащия се на него респект към поетите и творците изобщо приравнени в случая с родителите а произведенията са им (като) деца към които те поетите следва да са силно привързани и отговорни а не твърде bdquoщедриldquo и либерални) Всъщност тук сякаш е представена една малко необичайна идея за ценността на собственото авторство оформила се на гръцкия литератрен хоризонт постепенно поради неговия силен устен момент допускащ до късно време едно по-свободно авторство и своеобразно съавторство което сякаш частично се пази и в модела по който Аристотел ползва поетите

Сн Радослав Чичев

14Литературен вестник 25-31012017

Иван Колев

Обичайната идея за философската антропология свързва названието най-вече с имената на Макс Шелер Хелмут Плеснер и Арнолд Гелен при което я разполага времево в първата половина на ХХ век а пространствено - в Кьолн и няколко други немски университета Това разбиране обаче е твърде тясно и исторически некоректно В своята знаменита книга Мястото на човека в космоса Макс Шелер изрично пише че неговото намерение е [само] bdquoда представи един нов [] опит за философската антропологияldquo (Scheler 200811) И това отговаря по-точно на положението на нещатаПърво защото най-много книги по философска антропология са написани не през ХХ век а в bdquoепохата на Гьотеldquo Второ защото философска по съдържанието си антропология можем да открием много преди появата и утвърждаването на названиетоВ почти всяка класическа философия има някаква bdquoфилософия на човекаldquo която дефинира посвоему bdquoсъщността и различиетоldquo на човека Философската антропология обаче е специфична парадигма за изграждане на философия на човека Спецификата се основава на отказ да се приемат редукционистки концепции за човека и в стремеж към концепция за bdquoцялостния човекldquo Защото много философи търсейки различието на човека (спрямо Бога спрямо животните и спрямо всичко останало в света) приемат за същност някаква особеност която не дава възможност да се осмисля целостта на човешкия опит Примерите за такива подходи са изобилни ndash спиритуализми и материализми рационализми и емпиризми прагматизми и психологизми сциентизми и bdquoромантизмиldquo и още много другиСпоред позицията която опитвам да развивам и защитавам най-лаконичното дефиниране на философската антропология гласи следното bdquoфилософската антропология е философия на цялостния човекldquo Дефинитивът bdquoцялостен човекldquo идва от немския израз bdquoder ganze Menschldquo навлязъл в употреба в Германия в средата на XVIII в най-напред в средите на bdquoлекарите-философиldquo или bdquoразумните лекариldquo (bdquodie vernuumlnftige Aumlrzteldquo) като антитеза спрямо bdquoкартезианската медицинаldquo която лекува bdquoтялото без душаldquo [Целе Zelle 2001]Тази идея за bdquoцялостния човекldquo е лайтмотив в една много дълга традиция която според мен започва с трактата За душата (De аnima) на Аристотел и се консолидира от многото десетки негови издания преводи и коментари през вековете от античността до днес Какви са основанията за това твърдениеПърво за да схване и представи спецификата на душата Аристотел специално изобретява нова дума ndash ἐντελέχεια Тази инвенция му позволява да даде основната дефиниция на душата по начин който изключва всеки редукционизъм и дуализъм bdquoдушата е ентелехия на тялотоldquo Второ чрез понятието δύναμις (способност) Аристотел осигурява органично разчленение на душата на множество способности които покриват без остатък целия спектър от човешкия опит Трето чрез ἐντελέχεια и δύναμις Аристотел като bdquoфилософ виталистldquo в контраст с bdquoматематикоцентричния Платонldquo и bdquoреистичния Демокритldquo не противопоставя човешкото същество на другите форми на виталност ndash растения и животни а bdquoекологичноldquo го приобщава ведно с тях в един геоцентричен космосПравотата на Аристотел може да получи потвърждение и подкрепа от обстоятелството че днес когато все по-актуално е диференцирането между човека и изкуствения интелект посредством продължения трансформации и метаморфози на понятията ἐντελέχεια (интенционалност екзистенция) и δύναμις (способности модалности на човешкия опит) имаме достатъчно силен понятиен апарат с който можем да съхраним bdquoдостойнството на човекаldquo Не бихме приписали на изкуствения интелект нито ἐντελέχεια нито способности нито техните близки понятийни деривати По този начин метафизичното място на човешкото същество е по-скоро струва ми се в един bdquoеко-отборldquo с Гея растенията и животните отколкото във футуристичен технополис Човекът както пише Кант в своите Лекции по антропология е Erdwesen (землянин)

Така разбираната философска антропология има четири исторически етапа1 Тематичен който започва със За душата на Аристотел около 330 г пр Хр2 Номинален от появата на термина anthropologia през 1501 г в книгата Anthropologium de hominis dignitate на

Магнус Хунт двойният доктор (медицина и теология) от Лайпциг3 Дисциплинарен в bdquoепохата на Гьотеldquo когато в една и съща година (1772) Ернст Платнер

публикува книгата си Нова антропология а Имануел Кант започва да чете всеки зимен семестър своите Лекции по антропология използвайки за основа раздела bdquoЕмпирична психологияldquo от Метафизика на Александер Готлиб Баумгартен (bdquoбащата на естетикатаldquo)4 Парадигмален започващ с едновременната поява през 1928 г на книгите Мястото на човека в космоса на Макс Шелер и Степените на органичното на Хелмут ПлеснерТрактатът За душата на Аристотел e не само репер за една времева фаза в така очертаната историческа последователност но се утвърждава като субстанциална основа която чрез огромния брой издания преводи и коментари подхранва стабилизира и придава интегритет на bdquoфилософията на цялостния човекldquoПървото мащабно издание на коментарите на De Anima е осъществено в поредицата Commentaria in Aristotelem Graeca (CAG 23 тома) под ръководството на Херман Дийлс в периода 1882-1909 а от 1987 г Ричард Сорабджи ръководи проект на ново по-пълно изданиe което през 2016 г достигна до 104 томаНай-старият запазен коментар е този на Александър Афродизийски (парафраза от около 200 г сл Хр) а най-новият е от 2012 г на Юджийн Гендлин американски философ и психотерапевт Издателите преводачите и коментаторите (често едно и също лице) не само разясняват текста терминологията и идеите на Аристотел но често правят съществени разширения и допълнения на тематикатаАлександър Афродизийски (II-II в) доразвива важната тема за bdquoобщото сетивоldquo Темистий (IV в) акцентира върху това че Аристотел е тематизирал въпроса за метода чрез който философът има достъп до душата Симплиций както смята Сорабджи (или Присциан според преводача Карлос Стийл) през VI в акцентира върху активния характер на сетивата в сетивното познание Коментаторът използва понятието probole което Carlos Steel превежда като projectionНай-детайлният коментар на De аnima е дело на Йоан Филопон (Йоан от Александрия) който живее през VI в и скрупульозно коментира всяко изречение на Аристотел Съвременното издание на коментара е в цели шест тома Йоан въвежда различието между рационални и ирационални способности а също термина bdquoвтора ентелехияldquo През XI в Авицена в своята енциклопедична книга Kitab al-Shifa разглежда способностите йерархично и увеличава интериорността на душата чрез въвеждането на цели пет вътрешни сетива но в противовес добавя и анатомични елементи Следващият век Авероес прави три коментара към De аnima (Голям коментар Среден коментар и Малък коментар) и достига до свой синтез на дефинициите за душата на Платон и Аристотел чрез формулата bdquoдушата е субстанциална формаldquo Коментарът на Тома от Аквино Sententia libri de Anima е направен вероятно през 1267ndash1268 г като ползва латински превод Тома анализира трудния текст за субстанцията от 412а-b на De Anima пояснявайки че акциденталните форми не придават съществуване а само характеристиката на нещото като едно или друго докато субстанциалната форма придава битие (1994 75) Един от най-влиятелните коментари написани през XVI в е коментарът на Филип Меланхтон (1497 ndash 1560) наричан Praeceptor Germaniae (учителят на Германия) сподвижник и продължител на делото на Мартин Лутер Меланхтон се старае да уточни много от основните термини на Аристотел и прави това в полемика с Цицерон Така например обръща внимание че смисълът на ἐντελέχεια е да изрази непрекъснатостта (continua) а не само целта и края (Melanchthon 1542 26) След като представя понятията ентелехия и енергия Меланхтон подробно излага човешката анатомия позовавайки се основно на Гален Анатомичното

допълнение се простира на повече от сто страници и през XVI в книгата се използва като учебник по анатомия в университетите в протестантските земиПървият френски превод и коментар на De Anima e публикуван през 1846 г и e дело на Бартелеми-Сен-Илер (1805ndash1895) Рядко се случва политик да има мащабни и задълбочени академични занимания с древни философски текстове но случаят с Бартелеми-Сен-Илер е точно такъв Неговият opus magnum е един пълен превод на Аристотел в тридесет и пет тома Коментарът на Бартелеми-Сен-Илер е подстрочен но въпреки това е доста подробен и не отстъпва на известните исторически коментари Според критичния и взискателен поглед на Бартелеми-Сен-Илер

Аристотел прави четири основни грешки в трактата De Anima bull не придава на душата статус на субстанция те на

свободна и различна от всичко останало сила bull не намира място за моралните способности на

човека bull не вярва в безсмъртието на душата bull не поставя душата като основа на философията и

науките (1846 XLIII) Не бихме могли да причислим хабилитационния труд Die Psychologie des Aristoteles insbesondere seiner Lehre vom nous poi etikos (1867) на Франц Брентано (1838-1917) към жанра коментар на De аnima но този текст помага да се трансферира латинското intentio на Августин в съвременното понятие за интенционалност което Брентано въвежда няколко години по-късно в книгата си Psychologie vom empirischen Standpunkt (1874) и с това съдейства за неоаристотелианско фундиране на съвременната феноменология и на феноменологичната антропология чиито образцови представители са Макс Шелер и Пол РикьорМартин Хайдегер посвещава на De аnima един от ранните си семинари през летния семестър на 1921 г и опитва да се възползва от δύναμις на Аристотел за едно онтологично обезценяване на Аза което напълно ще се изяви в Битие и време (1927) Според направеното в семинара тълкуване bdquoАристотел разбира Аза като δύναμιςldquo което за Хайдегер ще рече bdquoаз могаldquo (Heidegger-Jahrbuch 3 2007 20) Тези исторически щрихи имаха за цел да представят някои разяснения относно генезиса на метафизичното дефиниране на човека като bdquoмодално съществоldquo (Колев 2011) и изграждането на философска антропология на тази основа (Колев 2013) като повлияни от De Anima на Аристотел и коментарната традиция

ЦИТИРАНА ЛИТЕРАТУРААвицена (1980) Избранные философские произведения Москва Наука Колев Иван (2011) Битие и възможност ДисертацияКолев Иван (2013) Философска антропология Идея генезис етапи София Изток-ЗападШелер М (1991) Мястото на човека в космоса Прев Ренета Килева Изд bdquoЕвразия-Абагарldquo С Alexandre DrsquoAphrodise (2008) De lrsquoAcircme Text grec introduit traduit et annoteacute par MBergeron et R Dufour Paris Vrin Avicenne (1978) La Metaphysique du Shifā Livres I agrave V Paris VRIN Baumgarten Alexander Gottlieb (2004) Metaphysik Uumlbersetzt von Ge Friedr Meier Dietrich Scheglmann Reprints Jena Bartheacutelemy-Saint-Hilaire J (1846) Psychologie drsquoAristote Traiteacute de lrsquoAcircme Paris Librairie philosophique de LadrangeBrentano Franz (1973) Psychologie vom empirischen Standpunkt Bd 1 Hamburg Felix Meiner Ferlag Denker Alfred (2007) Heidegger und Aristoteles Heidegger-Jahrbuch 3 FreiburgMuumlnchen Verlag Karl Alber Kusukawa Sachiko (2006) The Transformation of Natural Philosophy The Case of Philip Melanchthon Cambridge University Press Melanchton Philip (1542) De Anima Commentarius Lugduni apud Seb GryphiumPhiloponus (2005) On Aristotlersquos On the Soul 11-2 London Bristol Classical Press Priscian (1997) On Theophrastus on Sense-Perception bdquoSimpliciusldquo On Aristotlersquos On the Soul 25-12 IthacaNew YorkCornell University Press Scheler Max (2008) Die Stellung der Mensch im Kosmos ndash In Scheler Max (2008) Gesammelte Werke Bd 9 Bouvier Verlag BonnThemistius (1996) On Aristotlersquos On the Soul IthacaNew YorkCornell University Press St Thomas Aquinas (1994) Commentary on Aristotlersquos De Anima Dumb Ox Books Notre Dame Indiana Zelle Carsten (Hrsg) (2001) bdquoVernuumlnftige Aumlrzteldquo Halische Psychomediziner und die Anfaumlnge der Anthropologie in der deutschsprachigen Fruumlhaufklaumlrung Tuumlbingen Max Niemeyer Verlag

De аnima и коментарната традиция като извор и парадигма за философската антропология

Сн Радослав Чичев

Литературен вестник 25-31012017 15

1 Щом възнамеряваме да говорим за етика трябва първо да разгледаме част от коя наука е характерът Можем накратко да отговорим че е част от политиката и от никоя друга Понеже не е възможно някой да се занимава с политика без да е самостоен - искам да кажа - да е достоен А да е някой достоен означава да има добродетели Следователно ако някой желае да постигне нещо в политиката трябва да е с достоен характер И тъй както изглежда изследването на характерите е част но и принцип на политиката И изобщо по мое мнение това изследване заслужено би носило името bdquoполитикаldquo а не bdquoетикаldquoТрябва както изглежда тогава да определим добродетелта - какво представлява тя и откъде произхожда Понеже без съмнение е безполезно да познаваме добродетелта без да разбираме как и откъде произхожда Не трябва да се ограничаваме само с обмисляне на това какво е добродетелта а да изследваме и нейния произход Толкова повече че искаме не само да я познаваме но и самите ние да сме добродетелни ndash и това би било невъзможно ако не знаем и как и от какво се поражда тяСледователно необходимо е да знаем какво е добродетелта (понеже не е лесно да познаем източника и начина на пораждането й ако нямаме знание за това какво е което важи и за науките)Трябва обаче да вземем предвид и онова което са казали другите преди нас относно това Пръв Питагор се опитва да говори за добродетелта но неправилно защото като отнася добродетелта към числата прави неподхождащо на добродетелите изследване Справедливостта не е квадратът на някое числоПосле идва Сократ който казва повече и по-добре по въпроса но също неправилно понеже представя добродетелите като научни знания ndash нещо което е невъзможно Защото всички науки предполагат съждение а разсъждаването се поражда в разумната част на душата следователно според Сократ всички добродетели се пораждат в способната да мисли част на душатаОт което следва че като представя добродетелите за част на научното познание той отрича неразумната част на душата и така отрича също страстта и характера поради това и доводите му за добродетелите са погрешни Впоследствие Платон разделя душата на разумна и неразумна част и определя за всяка от тях подобаващите й добродетели - дотук добре След това обаче греши защото свързва и обединява добродетелта с учението си за благото което е неправилно понеже е неуместно Относно действителните неща дори и да казва истината не е трябвало да говори за добродетелта ndash между тях несъмнено няма нищо общо Дотук тези са които толкоз засягат въпроса и по такъв начин След всичко това можем да обмислим какво трябва ние самите да кажем по този въпросПреди всичко трябва да знаем че всяка наука и всяка способност имат една цел и това е благото поради това нито една наука нито една способност не може да има за цел злото Значи щом целта на всички способности е благото явно целта на най-добрата способност ще е най-полезното благо Но все пак изкуството да се управлява е най-добрата способност и нейната цел ще е най-полезното благо Следователно видно е че трябва да говорим за нашето благо а не за благото изобщо Понеже не става дума за благото на боговете то е предмет на друго учение и е чуждо на изследването ни Значи ние трябва да говорим за политическото благоПо-нататък трябва да разделим и благото За кой смисъл на благото ще говорим понеже думата няма само едно значение Благо наричаме или най-доброто у всяко съществуващо нещо поотделно ndash това което е схванато чрез неговата собствена природа или когато е съдържащото останалите блага - и това е идеята (според Платон) за благотоИ тъй дали е нужно да говорим за идеята за благото или не за нея а за благото като общото между всички съществуващи неща Понеже това изглежда различно от идеята От една страна идеята е нещо самостоятелно съществуващо и неизменно от друга - общото съществува във всичко следователно не е тъждествено със самостоятелно съществуващото Не е възможно самостоятелно биващото и неизменното по природата си да съществува във всичко Ще говорим ли за присъщото на нещата благо или не И защо Защото това общо се постига чрез определението или чрез индукцията Определението цели да означи същността на всяко едно нещо или защо е благо или защо е зло или защо е каквото и да било друго Определението посочва че благото като общо е това поради което дадено нещо ще е желано заради самото себе си ndash тогава присъщото на всички неща съвпада с определението

Определението казва какво е благо и никоя наука или способност не може да твърди че нейната цел е заради благото Изследването на това се отнася към друга способност (понеже нито лечителят нито строителят твърди че здравето или къщата е благо а единият казва че възстановява здравето и как го възстановява а другият че строи къща и как я строи) Ясно е по-нататък че и политиката не може да говори за общото за нещата благо Защото и тя е наука като останалите а видяхме че нито една способност или наука не може да смята това за своя цел Следователно не може политиката да говори за общото благо както е според определението Но не може да говори и за общото благо съобразно индукцията Защо Защото когато искаме да посочим някое конкретно благо или доказваме че това определение съответства на благото и на това което искаме да покажем като благо или прибягваме до индукцията например когато искаме да докажем че великодушието е благо казваме че справедливостта е благо мъжеството е благо и изобщо добродетелите и че благородството е добродетел следователно благородството също е благо Нито дори за общото благо съобразно индукцията говори политиката тъй като би стигнала до същите невъзможни изводи както в случая с общото благо според определението Защото и в тоя случай някой ще каже че цел е благотоОчевидно трябва да говори за това какво е висшето благо и то в смисъла на висшето за нас И изобщо ясно е че изследването на общото благо не е възможно за нито една наука или способностЗащо Защото благото се отнася до много категории до същността качеството количеството времето отношението и до всички останали Какво и кога е добро в медицината знае лекарят кормчията - за управлението на кораба за всяко изкуство ndash вещият в него Лекарят знае кога трябва да оперира а кормчията кога трябва да плава При всяко едно изкуство вещият знае кога нещо ще е добро за него Нито лекарят знае кога ще е добре да се плава нито кормчията кога нещо е добро в медицината Значи и така не трябва да говорим за общото благо защото bdquoкогаldquo е присъщо на всички изкустваСъщо така и благото по отношение на нещо както и благото съответстващо на другите категории са общи за всички и никое умение никоя наука не може да каже за която и да е друга какво и кога е добро за нея Нито пък политиката може да говори за общото благо а за благото в смисъла на висшето благо и то висшето за нас благоОсвен това ако искаме да разясним нещо не трябва да използваме неясни примери а ясни за неясните неща а за умозрителните - сетивно възприемаеми защото са по-очевидни Затова когато се говори за благото не трябва да се говори за идеята за благото И все пак някои мислят че когато се говори за благото трябва да се говори за идеята понеже казват те е необходимо да се изследва кое е висшето благо защото то изразява действителната природа на всяко едно нещо така че както предполагат идеята би била висшето благо Такова е разбирането им и е възможно да имат право Във всеки случай политическата наука и способност за която сега говорим изследва не това благо а кое е благо за нас самите (Понеже никоя наука никое умение не може да определи своята цел като благо значи и политиката не може) Затова тя и не говори за идеята за благото Възможно е някой да каже че поставяйки това благо за първоначало може да го използва като отправна точка в изследването на отделните блага но и това не е правилно защото първоначалата трябва да бъдат съответстващи Безсмислено е някой да иска да докаже че ъглите на един триъгълник са равни на два прави изхождайки от първоначалото че душата е безсмъртна Това първоначало не е подходящо а първоначалото трябва да бъде подходящо и във връзка с предмета Следователно може да се докаже че сборът от ъглите на триъгълника е равен на два прави ъгъла и без безсмъртието на душата По същия начин и благата могат да бъдат разглеждани без идеята за благо ето защо това благо не е подходящото първоначалоНе е прав и Сократ който отнася добродетелите към областта на науките понеже смята че нищо не трябва да бъде напразно но от това че добродетелите са част от научното знание следва че тъкмо добродетелите са безполезни Защо Понеже при науките щом някой познае какво е дадена наука става учен (който е познал какво е медицината става лекар - същото е и при другите науки) но при добродетелите това не се получава който знае какво е справедливостта не става незабавно справедлив точно тъй е и с останалите добродетели Следва че и напразни са добродетелите и науки не са

Преводът е направен по изданието Loeb Classical Library Aristotle XVIII LCL 287 Harvard 1997 ISBN 0-674-99317-9

Преведе от старогръцки ХАРАЛАМБИ ПАНИЦИДИС

Аристотел Голяма етика1181a 24 - 1183b18

Смятате ли че темите на античността трябва да бъдат разглеждани в тяхната връзка със съвременните теми Мисля че това е един от начините античната философия да бъде направена атрактивна Макар че човек трябва да бъде много внимателен когато сравнява антични модерни и съвременни гледни точки това все пак е един мощен инструмент който може да бъде използван за да предизвика интереса на студентите към античните мислители Има различни начини които може да се използват за да се свърже съвременната дискусия с античните автори И според мен тези начини не са уникални за философията а са в сила повече или по-малко за всяка област на човешката наука и занимания Античните автори пишейки относно философията са правили нещо много подобно на това което ние правим когато правим философия И по отношение на метода и по отношение на проблемите които се поставят и анализират В същото време те са били в една много различна социална среда използвали са терминология различаваща се много от нашата формулирали са дистинкции по различни начини и тн Така че аз се опитвам да изведа на преден план както приликите които образуват общото между тях и нас така и разликите които ни отличават За да се изразя малко по-грубо приликите показват че и тук съществува универсалност по отношение на озадачаването което определени въпроси провокират Разликите от друга страна ни помагат да разберем че има алтернативни начини за подхождане към и третиране на философските загадки

Какъв е Вашият отговор на товаДоколкото става дума за философията като цяло аз се фокусирам върху идеята че философията учи как да се мисли да се анализират проблеми да се взимат решения много често за проблеми и решения които се отнасят директно до нас и са от огромно значение за нашия живот До такава степен че философията е практика за нашата способност за мислене и вместо да изглежда второстепенна тя представлява най-важното практическо упражнение на което можем да се надяваме Античната философия позволява да се премине една такава практика от самото начало на историята на западната мисъл сиреч така да се каже да се изследват нещата от началотоОсвен това приемам че абсолютно всичко от някаква гледна точка може да се разглежда като губене на време По-специално защото други неща се разглеждат като по-спешни макар в крайна сметка да са по-маловажни И после склонен съм да предположа че е лукс на академичния живот това че ни се позволява да изследваме теми които хората смятат за губене на време - нещо което можем да правим само за удоволствие Това е възможност която не всеки има и понякога е това което ни позволява да излезем извън житейските нужди и да спечелим една различна гледна точка от която сме свободни да се занимаваме не с това от което директно се нуждаем а с това което желаем каквото и да е то

Въпроси и превод от английски ЗОЯ ХРИСТОВА-ДИМИТРОВА

Универсално озадачаванеот стр 12

Сн

Рад

осла

в Ч

ичев

РЕДАКЦИОНЕН СЪВЕТ Юлия Кръстева (Париж) Богдан Богданов (София) Кристиян Редер (Виена) Боян Биолчев (София) Ханс Улрих Рек (Кьолн) Никола Георгиев (София)

Адрес СОФИЯ 1000 ул bdquoЦар Шишманldquo 7 Банкова сметка BG56BPBI79401049389602 BIC - BPBIBGSFbdquoЮробанк Българияldquo АДИздава Фондация bdquoЛитературен вестникhttplitvestnikwordpresscom wwwbsphorglitvestnikВОДЕЩИ БРОЯ Димка Гочева Камелия Спасова

РЕДАКЦИОННА КОЛЕГИЯ Амелия Личева (гл ред) Пламен Дойнов Йордан Ефтимов

Ани Бурова Бойко Пенчев Камелия Спасова Мария Калинова Малина Томова

Художник на броя Александър БайтошевПечат bdquoНюзпринтldquo

ISSN 1310 - 9561

Д-р Марк Сентези е преподавател по философия

в Щатския университет на Пенсилвания

Защитил е дисертация върху Аристотеловата

концепция за движението Има публикации и

провежда курсове върху проблеми от областите

на метафизиката епистемологията

етиката антропологията и философията на образованието В

конференцията bdquoПредизвикателството

Аристотелldquo участва с доклад на тема Genesis and

the Priority of Energeia in Met IX 8

Кога за пръв път започнахте да си задавате философски въпросиОтначало започнах да се интересувам от философия през интереса ми към природата съзнанието и изкуството особено поезията Когато бях на осем години бях наясно за значителните щети които нашата цивилизация нанася на естествения свят макар щетите които нанасяме индивидуално да са малки колективно ние сме отговорни за света Колективната отговорност е голямо нещо за което да се бори един осемгодишен

Също така се интересувах от начина по който поезията индиректно изразява съзнанието чрез описание на дъжда един поет ни кара да чувстваме това което чувства той С други думи в поезията това как изглежда светът е неотделимо от съзнанието Когато по-късно прочетох Кантовата Критика на чистия разум разбрах неговата версия на това твърдение веднага

Когато кандидатствах в университета не можех да реша дали да уча компютърни науки (тоест динамични логически системи) физика (изследване на природата) или хуманитарни науки Така че аз избрах степен в bdquoСвободни изкустваldquo което покрива bdquoвсички най-важни изследвания за човешките съществаldquo от митовете и религията до биологията и физиката политиката и изкуството Бързо открих че единственото нещо което обединява всички тях е философията Така сега се занимавам с философия

Кой беше първият прочетен от Вас философ Можете ли да опишете Вашите първи впечатленияПървият философ който прочетох вероятно беше Платон в гимназиалния курс по История на идеите Помня че бях очарован от силата на диалога да оформя човешките действия и мисли векове по-късно Когато започнах да уча за Френската революция открих че същото нещо се е случвало в салоните ndash разнообразни частни събирания посветени на интелектуални дискусии които са довели отчасти до революцията и раждането на демокрацията във Франция

Смятате ли че студентите днес имат интерес към античносттаПовечето студенти не осъзнават че имат интерес към античността но щом получат възможност да я изследват като жива култура и интелектуален обмен те започват да осъзнават колко интригуваща и завладяваща е тя

Смятате ли че темите на античността трябва да бъдат разглеждани в тяхната връзка със съвременните теми Всеки път когато четем древните автори ние вече мислим за тях през нашите съвременни грижи това е просто начинът по който разбираме другите Аристотел е бил прав ние започваме с това което си мислим че знаем и работим към това което все още не знаем което е по-близо до истината

Привличам вниманието на студентите към това как те оформят нашето интелектуално въображение (както се

изразява Косман) Древните ни дават инфраструктурата инструментите средствата целите и дори мотивите за мислене а това е оформило западното мислене и наука за последните 2500 години Когато мислим за нещо ние използваме техните идеи за това и търсим нещо много подобно на онова което те са търсели по причини много подобни на техните Ние често чуваме за необходимостта да bdquoприложимldquo философията към нещата които ни вълнуват днес Поемайки този риск ние насила поставяме философията в убежденията и целите които вече имаме превръщайки я в обикновен инструмент Когато обаче студентите четат античната философия добре се случва нещо по-дълбоко и по-вълнуващо тя преобразува разбирането на студентите за света променя техните цели В това отношение не студентите са тези които оценяват колко е добра античната философия за тях а античната философия е тази която помага да се оцени колко добри са студентите като хора като мислители и като граждани Чрез античната философия студентите осъзнават че съществуват по-високи цели в живота тя събужда в тях желание да бъдат голяма душа голям философ и голям мислител голям обожател или гражданин

Намирате ли в реакцията на студентите че семинарите по античност са bdquoгубене на времеldquoСтудентите обикновено мислят така защото имат неясно но твърдо убеждение в идеята за прогреса След като някои са писали много отдавна хората смятат че трябва да бъдат надминати (Дори мислят погрешно че те би трябвало да са имали bdquoпо-прости мислиldquo от нашите Тази идея по-лесно се разсейва при прочитането им) Това обаче което е фундаментално важно за човешкия живот не се изменя много Спомням си как една студентка каза как е била изненадана от това колко мощно и колко полезно е било Аристотеловото описание на приятелството Съществуването на iPhones обаче не променя същината на приятелството или това какво е щастието или удоволствието

Бихте ли ми казали колко важен е Аристотел за bdquoфилософията на личносттаldquoСпоред мен Аристотел е изключително важен за разбирането на това как да бъдеш личност защото той дава да се разбере че да бъдеш личност означава да бъдеш активен да бъдеш щастлив не е да имаш пари да бъдеш известен или талантлив това не е кой си ти а какво правиш Студентите също така намират за освежаващо когато разберат Аристотеловия аргумент че удоволствието е страничен ефект от действието че поначало ние не търсим удоволствие но вместо това търсим да правим велики дела

Повечето хора мислят че всички действия са средство за постигане на някаква цел те работят за да получат удоволствие използват любезността като вид инструмент за получаване на удоволствие Аристотел твърди че това е погрешно добрите действия са добри сами по себе си те сами по себе си са цел няма нищо което да се търси по-нататък Това означава че вместо да се налага да минаваме през хедонистични изчисления съществуват неща които просто можем да правим които имат реална стойност и значение за нашия живот

Можете ли да ми кажете нещо повече за една от Вашите последни публикации ndash bdquoКак технологията променя нашата идея за добротоldquoТехнологията променя нашата идея за доброто по два начина На първо място технологията променя инфраструктурата на етическите решения тя не само ни дава нов начин да посрещаме проблемите (например хирургията може да спаси нечий живот или да промени външния вид или пола на някого) но в допълнение тъй като ние живеем в технологична цивилизация почти невъзможно е да се действа без да се избира технология

Например за да съществува мобилният ми телефон трябва да има миньори пътища влакове и лодки регулации и търговски споразумения политици правоприлагане едно общество в което договорите се спазват химици и електротехници и следователно университети и история на физическата наука творци и инженери за да го проектират международни технологични стандарти работническата класа от работници за да го сглобят парична система хора които да го продават хората които да го поправят и така нататък

Древните автори и съвременните грижи

Невъзможно е да излезеш на улицата без да срещнеш хора които са посветили своя труд на технологията така че е невъзможно за нас да утвърждаваме едно общество и неговите ценности без да утвърждаваме технологията Това донякъде означава че ние търсим технологични решения на нашите проблеми Наистина от всички проблеми в света тези които обявяваме за решими са проблемите които могат да бъдат разрешени с помощта на технологията

Вторият начин по който технологията променя нашата идея за доброто е че технологията въплъщава ценностна структура различна от тази на живите същества артефактите са добри само дотолкова доколкото са инструменти използвани от нас докато живите неща търсят своето собствено добро

Например когато блендер е счупен той няма стойност така че хората го изхвърлят на боклука Но едно пиле има своя собствена стойност то за себе си се опитва да се храни живее и вирее дори ако е ранено Неговото добро е различно от моето което може да включва това да го изям

Ние обаче разпространяваме етическата структура на технологията към други неща когато се отнасяме към природата като към ресурс Например когато приемаме дърветата за лишени от стойност освен доколкото могат да бъдат направени на сгради или подове ние действаме сякаш ценността им зависи от нас

Един въпрос относно Вашата дисертация ndash колко важно е движението за структурата на съществуващотоЕдно от прочутите твърдения на Аристотел е че за съществуващото може да се говори по много начини С това той няма предвид че има много неща но че за всяко нещо има няколко начина по които да бъде казано че съществува Например тази химикалка е приспособление за писане (това какво е тя или каква е нейната форма) тя е твърда пластмаса (материал) синя (атрибут) тя е способна за писане (потенция) Но ние не говорим достатъчно за това защо Аристотел твърди че съществуващото е множествено Една очевидна причина е че то трябва да бъде такова за да може движението изобщо да съществува След като тези начини са разграничени ние трябва да разберем как те са свързани

Въпроси и превод от английски ЗОЯ ХРИСТОВА-ДИМИТРОВА

Сн Радослав Чичев

4Литературен вестник 25-31012017

В И Т Р И Н А К И Н О Н А Г Р А Н И Ц А Т А

Лукаш Гжешичак

Филмовият фестивал bdquoКино на границатаldquo има идеологически произход Ние искахме да се борим с границата със стереотипите чувствахме нужда взаимно да се опознаем ndash казва Йоланта Дигош директор на тази културна инициатива провеждаща се на полско-чешката границаЧехкинята Петра Словачек Рипенова от Чешки Чешин и полякинята Йоланта Дигош организират заедно филмовия фестивал bdquoКино на границатаldquo Смело може да се каже че това е едно от най-интересните трансгранични културни събития в тази част на Европа Всяка година край река Олза се събират от всички краища на света почитатели на средноевропейското кино През 2016 г филмовият фестивал е бил посетен от 1500 киномани както и от няколко десетки творци Деветнадесетото издание на фестивала ще се състои в края на април и началото на май 2017 г По време на събитието ndash както обикновено ndash ще бъдат излъчени над 100 филма Прожекциите ще бъдат съпътствани от концерти изложби и спектакли с участието на знаменити гости bdquoOт 2002 г насам нашата инициатива продължава да се развива с финансовата подкрепа на Международния вишеградски фонд Без нея тя не би просъществувалаldquo ndash смята Йоланта Дигош Международният вишеградски фонд е един от най-измеримите аспекти поддържащи съществуването на Вишеградската четворка Държавите от Групата ежегодно превеждат на Фонда по 15 милиона евро Получените 6 милиона се разпределят във вид на грантове и за неправителствени организации извършващи културна научна и образователна дейност Предпочитани са регионалните и трансграничните проекти

Реката разделя семейства и съседиМястото на полско-чешкия фестивал не е избрано случайно Векове наред Чешин и Чешки Чешин са били един град възникнал през X в като крепост защитаваща южната граница на полската държава От 1290 г Чешин е столица на самостоятелното Чешинско княжество а по-късно ndash на появилата се върху основите на регионалното княжество Чешинска Силезия която в различни исторически периоди е била част и от различни държавни структури До края на XIX в ndash както установява проф Радослав Зендеровски политолог и специалист по средноевропейска история и култура ndash Чешин в продължение на три столетия е бил под полска власт два века е бил управляван от чешките крале и четири века е преживял под австрийско владичество От времето на Реформацията Чешин е удивително разнолик град както в религиозно така и в етническо отношение Освен представителите на полската народност тук са живели немци чехи евреи а в края на XIX и началото на XX в и малка но забележима унгарска диаспора Днес край Чешин се извисява кулата на евангелска църква нещо твърде нетипично за католическа Полша През 1920 г след Полско-чешката война от 1919 г (последица от националните конфликти след Първата световна война) се стига до споменатото вече разделение на града и на Чешинска Силезия на две части вследствие на което на Чехословакия се пада западната част на селището (индустриалните предградия заедно с централната железопътна гара) и региона (промишлената част) а на Полша ndash източната част (историческият център) и региона (земеделската част) Изключвайки епизоди от Втората световна война (и от около година и половина преди нея когато поляците завладяват Заолже) полската граница минава по средното течение на р Олза Така границата разделя семейства и съседи По време на военното положение и след него взаимните контакти са били още по-затруднени поради затварянето на границата bdquoПо-голямата част от

детството си прекарах при леля Броня която живееше в центъра на Чешки Чешин Но когато затвориха границата усетих болезнената липса не тези контакти Трябваше нещо да се измисли ndash например да получиш телеграма с известие за смъртта на някого защото на погребение пускахаldquo ndash споделя Йоланта Дигош И допълва bdquoМайка ми и леля Броня откриха друг начин Във вторник в 1200 ч се срещаха от двете страни на Олза Едната в Чехия другата в Полша И така се провикваха през граничната река След години на това място организирахме първата в света трансгранична филмова прожекция Екранът беше на полска територия а публиката и проекторът ndash на чешка Мисля че тази история добре изобразява промяната настъпила между нашите два народаldquo

Играта с митничаритеВсе пак обаче преди киноманите да могат да участват във филмовите прожекции на двата бряга на реката трябва да изтече доста времеbdquoНашият фестивал се проведе за първи път през 1999 г Продължи четири дена и носеше името bdquoПреглед на чешките филмиldquo Едва по-късно решихме да включим и словашко полско и унгарско кино Тогава и двете членувахме в Дружеството за полско-чешко-словашка солидарност което организираше в Чешин театралния фестивал bdquoБез границиldquo [днес този фестивал вече не съществува ndash бел ред] Никога не съм била голяма любителка на театъра но затова пък обожавах киното Имах усещането че нашето дружество може да си позволи още нещо и тогава се роди идеята за филмов фестивал Естествената логика ни подсказаше че трябва да си намерим чешки партньор Така стигнах до културния център bdquoСтрелбищеldquo в Чешки Чешин в който тагава работеше Петраraquo ndash разказва Йоланта Дигош Петра Словачек Рипенова споделя че не е имала никакъв опит в организирането на културни мероприятия Днес й се струва дори нереално че двете с Йоланта толкова пламенно са се хвърлили в неизвестността По време на първото си издание bdquoКино на границатаldquo в Чешин и Чешки Чешин се представя с 11 филми а гост на фестивала е един от най-големите чешки режисьори Иржи Менцел Първоначално фестивалът се е провеждал едновременно в двете страни преди Полша и Чехия да влязат в Шенгенската зона което става повод за множество необикновени събитияbdquoОт самото начало водехме странна игра с митническите служители и граничарите Без съмнение границата усложняваше организацията на събитието Една от актрисите докарахме в багажника Тя мислеше че като дойде при нас концертът ще се състои в Чешки Чешин и нямаше паспорт а изпълнението й беше на полска територия Преди години фестивален гост беше македонският режисьор тогава студент в Музикалната академия за филмово и телевизионно изкуство (FAMU) в Прага Иво Трайков който нямаше виза за Полша Филмът му беше показан в Чешки Чешин но after party очакваше своите гости в Чешин Естествено че той не би искал да остане сам в хотела Измолих митничарите да го пуснат през границата Лично им гарантирах че ще го върна отново в Чехия Така и станаldquo ndash спомня си госпожа Дигош Петра Словачек отбелязва bdquoНека не забравяме че по-рано от Полша в Чехия влизахме по един мост а се връщахме по друг Двата моста са доста отдалечени помежду си По онова време още нямаше мобилни телефони Постоянно тичахме от Чехия до Полша и обратно Заедно с нас по същия маршрут край Олза минаваха bdquoмравкитеldquo които прекарваха нелегално цигари и алкохолldquobdquoКино на границатаldquo според двете организаторки на мероприятието е било вид борба с общите полско-чешки стереотипиbdquoДнес има предостатъчно подобни събития но нашият фестивал може да бъде признат за родоначалник на трансграничните културни проекти

Чешин винаги е бил в течение на чешките проблеми и близо до тях Тук през август 1989 г по случай двадесетгодишния юбилей от нахлуването на руските войски в Чехословакия през 1968 г колегите от полско-чехословашката bdquoСолидарностldquo организираха манифестация под надслов bdquoНикога повече братска помощldquo През 1989 г заедно с чехите протестирахме срещу планираното строителство на фабрика за кокс в СтонаваНикога не съм крила че bdquoКино на границатаraquo има идеологически корени Искахме да се борим с границата със стереотипите изпитвахме нужда да се опознаем взаимно Така нареченото разпространяване на филмова култура беше второстепенна задачаraquo ndash признава госпожа Дигош

Все по-близки сме помежду сиИ допълва bdquoКомунистическата власт утвърждаваше негативни стереотипи Чехите също се страхуваха че ще им изкупим всичко от магазините а пък и поляците (поне тези на границата) бяха скептично настроени В началото когато започнах да организирам фестивала хората подозрително ме питаха bdquoТи какво с тия чехиldquo От друга страна пък имаше много здрави полско-чешки семейни връзки Днес е различно Сега сме все по-близо едни до други За мен това е съвсем естествено Аз съм чехкиня но живея на границата Част от семейството ми пък живее в Полша Типичен пример съм за смесено семейство каквито има много по граничната линия Обичам това място и точно такава е и нашата инициатива полско-чешка чешко-полска Не виждам в това никакъв проблем Понякога ни задават въпроса как работим съвместно А ние си работим прекрасно Досега само веднъж сме се скаралиldquo ndash казва госпожа СловачекbdquoОттогава много неща са се променили Днес вече никой няма да спомене за това че в полски или чешки магазин се обслужват първо своите В Чешин на самата граница има строителен маркет от известна верига който се слави с най-голям оборот в Полша В магазина надписите са на чешки на паркинга се виждат коли с чешка регистрация В Полша можеш да платиш с крони а в Чехия - със злоти Но всичко си зависи от самите хора Когато леля ми забеляза че моето дете говори и чешки и полски с укор ме попита bdquoКато поляк ли го възпитавашldquo Отговорих й че се надявам да го възпитам като добър и културен човек Мисля че щом живее на границата е напълно естествено да говори и полски и чешкиldquo ndash обяснява Петра Словачек След приемането на Полша и Чехия в Шенген много инициативи промениха името си на bdquoбез границиldquo bdquoНие не постъпихме така Остана си bdquoКино на границатаldquo Според нас границата не само разделя тя може и да събираldquo ndash поясняват организаторките

Преведе от полски

ДИМИТРИНА ХАМЗЕ

Филмов фестивал свързва чехи и поляци

Яна Букова bdquo4 приказки без връщанеldquo ИК bdquoЖанет 45ldquo Пл 2016 Две години след първата си съвместна работа ndash второто издание на романа bdquoПътуване по посока на сянкатаldquo Яна Букова и ИК bdquoЖанет 45ldquo предлагат на читателите новия си съвместен проект bdquo4 приказки без връщанеldquo Това са четири приказни истории написани от Яна Букова представени през визуалния прочит на Яна Левиева Съвместната им работа е своеобразен синтез на изкуства привличащ читателя отново и отново към себе си Тази книга предлага будни диалози за предателството и наказанието за тежестта на сянката и за подаръците на времето и най-вече за правото на тайната да остава тайна

Джипи bdquoЗемя на синоветеldquo превод от италиански Нева Мичева ИК bdquoЖанет 45ldquo Пл 2016 Джани Пачиноти по-известен като Джипи по думите на преводачката си Нева Мичева представя в bdquoЗемя на синоветеldquo bdquoнай-новото и нетипичнотоldquo от себе си bdquoнай-събраното еднородното и чисто фикционалнотоldquo Като режисьор карикатурист и автор на комикси Джипи интригува различни нееднородни маси Новата му книга е експеримент изпълнен само в черно и бяло Този подход е продиктуван от замисъла за антиутопия Il Fatto Quotidiano определя bdquoЗемя на синоветеldquo като bdquoсъвършено различен от предишните му романи но и тяхно логично продължениеldquo

Ричард Файнман bdquoСмисълът на всичко товаldquo превод от английски Христо Кьосев изд bdquoИзток-Западldquo С 2017 bdquoСмисълът на всичко товаldquo се основава върху три непубликувани лекции на Ричард Файнман които той изнася във Вашингтонския университет през 1963 г В тях той се занимава с различни обществени проблеми като конфликта между наука и религия липсата на доверие към политиците и др Ричард Ф Файнман е един от най-забележителните американски физици на ХХ век наричан bdquoнай-великият ум след Айнщайнldquo Тези

три събрани негови лекции представят едни от най-силните му страни като остроумие игра с езика и необикновената му проникновеност

Снимка Йоанна Нейкова

Литературен вестник 25-31012017 5

В И Т Р И Н АД И А Л О Г

Проф Джон Дъдли е преподавател в Университета в Льовен (Белгия)

Той е автор на пет книги и на множество статии и студии върху

Аристотел Работил е основно върху Аристотеловата логика

физика и етика В конференцията bdquoПредизвикателството Аристотелldquo

участва с доклад на тема Aristotle on the Divine

Кога разбрахте че философските въпроси Ви вълнуватЗапочнах като класически филолог в Ирландия Имах достатъчно късмет да прекарам пет години четейки гръцки и латински текстове от сутрин до вечер както и да изучавам гръцко и римско изкуство археология история митология и композиция на прозата но не и философия Философията не беше смятана за част от образованието на един класик

По тази причина започнах да чета история на философията едва когато бях в последната година на следването Тематиката веднага ми се видя вълнуваща и затова реших да премина от класическата филология към философията макар това да означаваше да взема нова степен което направих в Белгия

Кой беше първият прочетен от Вас философ Можете ли да опишете Вашите първи впечатленияПървата философска книга която прочетох беше Държавата на Платон Прочетох я с интерес тъй като тя не беше част от курса в университета Но мислех че един образован човек трябва да я е чел Тъй като не бях чел никакви други философи аз попих редица Платонови идеи без да ги поставя под въпрос Спомням се че дискутирах с колеги студенти много важни въпроси и когато излагах своите идеи те възразяваха bdquoНо това е просто Платонldquo Аз отговарях bdquoКакво не е наред с Платонldquo и те не можеха да ми отговорят Смятам че Платон ми позволява да отговоря на доста въпроси Диалогичният стил също бе много лесен за четене

Можете ли да ни кажете какво мислите за този автор в моментаЛюбимото ми Платоново произведение днес е Тимей Харесвам описанието на това как демиургът е подредил света харесвам разбирането за безсмъртието на душата и идеята че вечният живот след смъртта е в зависимост от това как живеем нашия живот Не смятам обаче че политическите идеи на Платон за комуналност са били от полза за света Не харесвам неговата идея за премахване на семейството и за това децата да бъдат възпитавани от държавата Не харесвам неговата евгеника Смятам обаче че управлението на света трябва да се осъществява от един добродетелен и добре образован елит

Вие сте човек с опит в преподаването Смятате ли че студентите днес имат интерес към античносттаВинаги съм установявал че студентите изпитват удоволствие от античната философия особено от досократиците Античните философи са лесни за разбиране Досократиците ни дават възможност да видим смисъла на философския въпрос Въпреки че техните отговори ни изглеждат наивни и даже примитивни в същото време ние можем да разберем колко трудни са били тези въпроси преди повече от 2000 години и колко обосновани и дори блестящи са били отговорите дадени от нашите философски предшественици Вълнуващо е да видиш как всеки философ се бори с един въпрос и се опитва да подобри отговора даден от неговите предшественици Повечето от фундаменталните въпроси повдигнати от древните философи все още се дискутират в момента и съвременните философи приемат че повдигнатите въпроси и отговорите дадени в античността са от изключително значение Моят опит е че днешните студенти намират античната философия дори по-стимулираща от модерната при условие че тя се преподава от въодушевен учител

Смятате ли че темите на античността трябва да бъдат разглеждани в тяхната връзка със съвременните теми Ако да какъв трябва да е методът за тяхното свързванеМоят отговор е и да и не Според мен е много важно античните теми да се разглеждат сами по себе си да се дискутира

какво означават те за въпросния автор и как всяка тема е свързана с въпросите повдигнати от предишни философи В същото време мисля че е голяма грешка да не се отбелязва влиянието което античните философи и определени теми имат върху модерните философи Би било голяма грешка ако не се каже нищо за влиянието на четирите елемента на Емпедокъл и на атомите на Демокрит ако не се каже за влиянието на Хераклит върху Хегел ако не се спомене Хайдегер когато се говори за Парменид ако не се спомене Ницше когато се говори за ГоргийАко се занимавам с автор от древността аз излагам неговото влияние в по-късни времена след като първо изцяло съм обяснил казаното от него и неговите следствия Ако обяснявам модерен автор тогава първо разглеждам източниците на въпроса в древността така че студентите да знаят откъде идва проблемът и какво е знаел модерният автор преди да започне да разсъждава Винаги е интересно да се види началото на един проблем и как подходът към него се трансформира от един автор към друг

Намирате ли в реакцията на студентите че семинарите по античност са bdquoгубене на времеldquoНаистина съм изненадан да получа такъв въпрос защото моите студенти винаги са имали голям интерес към мисълта и начина на мислене на античните философи Мога да се сетя само за два вида студенти които не биха имали интерес Първият тип са тези които биха искали да учат някаква точна наука бизнес или икономика и предварително са убедени че философията е безполезен предмет защото не ги води директно ктм тяхната цел Тези студенти трябва да бъдат убедени на първо място че висшето образование съществува за да ги подготви за живота а не само за кариератаТе също трябва да бъдат изправени пред факта че философските въпроси особено етическите въпроси ще възникнат в науката както и в бизнеса и затова са релевантни за тях Вторият вид студенти които мога да си представя са тези които страстно вярват в определена идеология и не са отворени да чуят други гледни точки Този вид студенти не са способни да бъдат философи изобщо ако не са любопитни да узнаят какво са предложили другите мислители и да премерят аргументите за и против всяка гледна точка Не съм забелязал съществена разлика между студентите на които съм преподавал в Америка и Европа като изключим това че студентите в Америка задават повече въпроси

Какво е Вашето обяснение за товаБих казал че проблемът е повърхностността Затова решението би трябвало да е опит да се накара студентът да разбере че животът не е толкова прост че други хора имат напълно различни мнения от неговите за които те вярват че са също толкова добри че в живота има много кризи и че човек трябва да е подготвен за тях че в живота има много големи въпроси на които науката не може да отговори

Смятате ли че може да се каже нещо ново за АристотелИма няколко начина по които можем да кажем нещо ново за Аристотел Първият е да се разбере по-точно какво Аристотел е имал да каже Например три етически работи са достигнали до нас под името на Аристотел До 20-и век широко се

е смятало че само Никомахова етика е автентична После се разбира че и Евдемова етика също е на Аристотел Автентичността на Голямата етика все още се оспорва В продължение на много години имах амбицията да докажа че Никомахова етика е най-ранното Аристотелово етическо произведение и че то се състои само от седем книги (I-IV VIII-X) че Евдемова етика е неговият втори етически трактат и че той се състои от осем книги и че Голямата етика е не само автентична но че е последният етически трактат на Аристотел Ако успея да убедя научния свят в това това не само би било нещо ново но и голямо допълнение към разбирането за АристотелВторият начин по който може да се каже нещо ново за Аристотел е чрез показване на следствията от неговото мислене Например Аристотел не прави паралел между своята етика и физиката но той ни казва че изкуството имитира природата Когато човешките същества се стремят към щастие е правдоподобно да се приеме че те се стремят към своето най-добро състояние както прави всяка част от природата Ето защо изглежда вероятно че Аристотел наистина е вярвал в паралел между етиката и физикаТретият начин по който може да се каже нещо ново за Аристотел е като се демонстрира огромното влияние което той е имал за цялата история на философията чак до настоящия момент и като се направи опит да се коригира това което трябва да бъде коригирано Аристотел ни казва че една малка грешка в началото на дадено начинание може да доведе до сериозни последствия по-късно Главно поради влиянието на Аристотел за повече от 2000 години се е смятало че Земята е център на Вселената и че всичко на земята се състои от четири елемента Тези теории вече не се приемат но все още под влияние на Аристотел широко се вярва че науката превъзхожда етиката

Коя част от учението на Аристотел намирате за най-труднаМоже би очаквате от мен да кажа че метафизиката на Аристотел е най-трудната част от неговото учение Наистина е вярно че много повърхностни изказвания са правени за неговата метафизика и че много аспекти от неговата метафизика обикновено не се разбират Да дадем само един пример всички естествени неща са нетрайни и имат цел Но акциденциите са вечни защото нямат самостоятелно съществуване и затова не могат да загинат И понеже те нямат собствено съществуване те също така не могат да имат цел Така Аристотел ни казва че цветът на окото не служи на някаква цел Акциденциите масово биват погрешно разбираниМисля обаче че най-добре мога да отговоря на въпроса ви като кажа че не намирам някоя определена част от учението на Аристотел за трудна като цяло Намирам отделни термини за трудни например праксис и нус кинесис и фюсис Мисля че едно внимателно проучване на значението на трудните термини може да ни даде възможност да направим голям прогрес в разбирането на Аристотел

На коя част смятате че се обръща най-малко вниманиеПрез последните години се обръща повече внимание на изследването на биологическите трактати на Аристотел но все още остава много да се проучва Учените все още се концентрират върху Никомахова етика и както вече споменах са склонни да пренебрегват Евдемова етика и Голяма етика Редица книги са написани относно Аристотеловата концепция за бог но действително хубава книга не е написана а има поне една много лоша книга което е доста изненадващо Концепцията за природата също е пренебрегната Друга задача която предстои да бъде разрешена е изследването на развитието на Аристотеловата концепция за душата

Въпроси и превод от английски ЗОЯ ХРИСТОВА-ДИМИТРОВА

За удоволствията от античната философия

Времето на метамор-фозата (Опити върху Кафка) изд bdquoИзток-Западldquo С 2017Вече повече от столетие историята на дребния чиновник Грегор Замза

който една сутрин се събужда превърнат в странна твар е обект на неизброими интерпретации Дали ставането-животно на Грегор е неуспял опит за бунт срещу смазващите механизми на обществото Дали е успял бунт доколкото отхвърля програмиращите ефекти на логоса и се обръща към музиката Дали тази метаморфоза е внезапна или разтеглена във времето Дали въобще има метаморфоза През призмата на bdquoМетаморфозатаldquo на Кафка статиите включени в този сборник се опитват да предложат собствената си перспектива към разнородни тенденции в съвременните философски и литературоведски дебати Централно за подходите на авторите ndash Радосвет Коларов Дарин Тенев Миглена Николчина Камелия Спасова Мария Калинова Еньо Стоянов и Боян Манчев ndash е понятието bdquoметаморфозаldquo и възможността то да се мисли като конструктивно за фикцията и фикционалните светове По-общият залог на колективното усилие е въпросът за статута на литературната теория днес

Фредрик Бакман bdquoВсяка сутрин пътят към дома става все по-дълъгldquo превод от шведски Любомир Гиздов изд bdquoСиелаldquo С 2017 Красивата и емоционална книга на Фредрик Бакман bdquoВсяка

сутрин пътят към дома свата все по-дълъгldquo е история за отиващите си спомени за липсата и обяснението й преплетени в мрежата на страх и любов Централно положеният възрастен герой и емпатията са темите които свързват нашумелите му романи bdquoЧовек на име Увеldquo bdquoБаба праща поздрави и се извиняваldquo и новата му книга Писателят отделя и специално внимание за писмо до своя читател което разтърсва и подготвя дори незапознатия с творческия му маниер

Малкълм Гладуел bdquoПроблясъкldquo превод от английски Елка Виденова ИК bdquoЖанет 45ldquo Пл 2016 След големия успех на bdquoПовратната

точкаldquo Малъклм Гладуел съумява да запази инерцията на качественото си писане Книгата bdquoПроблясъкldquo продължава характерния разтърсващ дискурс от bdquoПовратната точкаldquo но този път обект на прекрояване е не възприятието за света около нас а този вътре в нас Или иначе казано какво представлява явлението bdquoпроблясъкldquo и по-ефективно ли е добре обмисленото решение пред мигновената преценка

6Литературен вестник 25-31012017

Проектът е съфинансиран от Столична програма bdquoКултураldquo на Столична община за 2017 г

Неведнъж съм установявал в поезията на всеки поет в стихосбирката му винаги се среща една ключова дума през която може да се чете трябва даже да се чете тя Понякога дори това важи за цялото му поетическо творчество колко много е важна например градината за Рутхер Копланд домът за Екатерина Йосифова или пък крепостта за Збигнев Херберт Затова е направо странно че досега поезията на Божана Апостолова не е видяна през една ключова за нея дума ключова за цялото й творчество ndash ЛЮБОВТА Tя е толкова ключова че се среща в заглавията на почти всички нейни стихосбирки (особено след 1996 г) или пък ndash ако не се среща загатва за нея bdquoВселюбовldquo (2005) bdquoЕдва я задържамldquo (2008) bdquoБеше ли любовldquo (2010) и сега bdquoЗа тебldquo (2016) ndash все обозначавания на любовни редополагания на любовни изригвания на любовни запитванияhellip Сякаш само bdquoСъстояние третоldquo (2002) и bdquoВъзелldquo (2005) напускат територията на това наблюдение макар че едва ли третото състояние безспорно е любовно състояние а възелът може да се чете и като любовен възел Така че без безпокойство можем да посочим при Божана Апостолова поезията и любовта вървят ръка за ръка това са не различни нейни проявления не са инакви си феномени а единосъщни омоусиансни ndash Поезия Любов Това е поетическо писане на любовта за любовта писане с любов и без любов(та) то не може да бъде разбрано Хеле пък последната й стихосбирка която е цялата любов една (не)умираща любовhellip Щом любов нямам нищо не съм Така пише светият апостол Павел до Коринтяни за да укаже че нищо на този свят няма стойност и значение без любовта Любовта обаче за която говори апостол Павел е особена любов ndash онази която древните гърци са наричали агапе (αγάπη agaacutepē) и която християнството е превърнало в своя най-съкровена същност В Новия завет ndash заветът който Иисус Христос идва да прогласи думата bdquoагапеldquo се среща като съществително 120 пъти а във формата на глагол още повече ndash 130 Теолозите я тълкуват единствено като любов към Бога божествена любов категорично разграничавайки я от другите видове ndash ерос (ερως eacuterōs) тоест чувствената физическата любов сторге (στοργή storgē) тоест семейната любов най-вече между родители и деца и филия (φιλία philiacutea) любовта между приятели По смисъла на последната философът например обича мъдростта но като приятел той се провъзгласява сиреч за приятел на мъдростта Мишел Фуко дори извежда в лекциите си за управляването на себе си и другите че наличието на фИлия е от същностно значение за да може логосът на философа да се превърне в ергон и прагмата сиреч в деятелни думи реализиращи неща Подобни теологически и психологически нюанси в поезията на Божана Апостолова няма там любовта е любов и толкова Въпреки че в bdquoЗа тебldquo ако четем без вникване ще заключим (прибързано) че иде реч само за сторге семейната любов любовта между съпруг и съпруга Възможността за такова препъване идва още в началото с посвещението bdquoПосвещавам на съпруга ми Костадин Чонов човекът който ме научи свободно да дишам да пиша и обичамldquo И оттук извеждаме това е стихосбирка на човек за човек с когото е делил радости и скърби полети и падания възторзи и покруси през годините на съвместното живеене И сега след кончината на единия другият се захваща да опише изпише запише своята любов към него любовта-сторге която не спира с неговото изчезване а продължава да е все така силна и неудържима Дори когато от другия е останала само bdquoкупчинка боклук земята милостиво

Н А Ф О К У С

П о е з и я Л ю б о вда прегърнеldquo Но това е не само любов семейна тя е и приятелство и любовна и божествена И няма край тази любов две странички по-нататък в bdquoРазпознаванеldquo разпознаваме безкрая простира се пред очите ни и виделината му никъдене свършва

Ще стоя на ръба на душата тиЗа да съм с тебеНе е важно за менКолко те има и колко те нямаВ бита ни за двамаНе е важно за менДали ти си човекътВ отсъствие на съвършенствотоЛюбовта ми е дошла за тебИ толкоз

Краят идва внезапно идва категорично краят не търпи възражения bdquoИ толкозldquo Любопитното обаче тук е че този край не завършва с удивителен знак а с точка сякаш е всекидневна констатация не изрично заявление Но ако се обърнем към идиома за точката над i-то който утвърждава тъкмо крайността на мнението действието свършека на извършеното ще попаднем наистина точно в центъра точно в точката на преплитане и пресичане на различните любови в стихосбирката и изобщо в творчеството на Божана Апостолова точка на пресичане на всичките видове любов на любовта във всичките й форми ndash и на ерос и на сторге и на фИлия и на агапе Ето ги всъщност ерос ndash bdquoТо беше любов то беше разсъмване Безкрайно докосване до ръбчето на проникновението до взаимността до несвършващотоldquo (bdquoИ след насldquo) сторге ndash bdquoТогава дойде т о й ndash моят дар от Бога - мъжът подкрепата защитата ми и от самата менеldquo (bdquoБеше всичкоldquo) фИлия ndash bdquoОставям вечността за вас приятелиhellipldquo (bdquoВъпрекиldquo) агапе ndash bdquoА душата ми Господи като бучица лед в питието на мрака се топиhellip И изчезваldquo (без заглавие) Тази точка на пресичане където преминават за да се разпръснат из Вселената всичките видове любов тази точка на пресичане не е някаква обикновена точка ndash физическа математическа или геометрическа това е точката на сингуларността на хоризонта на събитията отвъд който нито можем в нещо да бъдем уверени нито можем нещо да знаем Но пък можем да предполагаме и предположението което правим е следното там оттатък хоризонта на събитията оттатък точката на сингуларността единственото което вероятно се случва и е възможно да се случва е спонтанността на случването Големият взрив на случването след който цялата материя на любовта се разпръсква из копнеещата за взаимност за съвместност и общуване за привличане и гравитация ако щете вселена В този смисъл онова за което ни говори поезията на Божана Апостолова е че ако има спояваща космическа сила ако има вселенско градиво ако има тухлички от които е издигнато и бива въздигнато в смисъл битието тя се нарича любов и няма друго име освен любов Бихме могли да кажем от тази позиция че в bdquoЗа тебldquo се изправяме пред една bdquoтеорияldquo полу-Емпедоклова Емпедокъл твърди че в началото на света стоят четири елемента ndash водата въздухът огънят и земята задвижвани от две противоположни сили любовта и омразата е в поезията на Божана омразата не присъства тя е сила която не съществува която е изличена Слаба сила никаква сила нищо сила Единствената сила силната сила многото сила всичкото сила това е силата на любовта Или - да повторим Щом любов нямам нищо не съмhellip Големият взрив Big Bang Божана Апостолова неведнъж е казвала че точно по този начин пише ndash спонтанно изригващо избликващо Тя вярва във вдъхновението убедена е че без него стихотворение няма как да се получи Парадигма на писането тръгваща от най-древния автор или поне един от най-древните Омир bdquoО Музо възпейhellipldquo С която между другото се подиграва Владимир Висоцки bdquoМеня сегодня муза посетила немного посидела и ушлаldquo Висоцки вероятно си прави гаргара защото в руската литература вдъхновението осенението

проникновението имат най-висок статус гарантиран им още от Пушкин bdquoЯ помню чудное мгновенье передо мной явилась ты как мимолетное виденье как гений чистой красотыldquo Да поезията е един вид проблясване светкавичен изблик който ако не хванеш навреме губиш го

В мига когатоСтихотворениетоидваВдишваш издишвашто идваЗаписваш гоако не го направишси отива

Тази взривна емоционалност това вдъхновено bdquoмгновеньеldquo преминава като кристална нишка през цялата стихосбирка bdquoЗа тебldquo bdquoНеопитомената ми младостldquo и bdquoАз неуравновесената емоционално баналната разхвърлянатаldquo (bdquoБеше всичкоldquo) bdquoИ се хвърляш в обятията й Без да мислишldquo (bdquoЛюбовldquo) bdquo[hellip] тъгата залива мислите ми като океан прииждащ от дъното на светаldquo (bdquoСъстояниеldquo) bdquoИ идва стихотворението параклис на възкръсналото спасениеldquo (bdquoИдваldquo) bdquoМузиката го повежда и го скрива от очите миldquo (bdquoСмърттаldquo) bdquoБляскави парчета светлина почти като в живота ту се показваха ту се скривахаldquo (без заглавие) bdquo[hellip] смисълът изтръпва гъне се потъва нейдеldquo (bdquoКогато дойдеhellipldquo) bdquoПриплъзна се денят между мене и сянката ми И дойде тъмнина необезпокоявана от никогоldquo (bdquoНавътреldquo) bdquoРожденият ти ден ще съмне утреldquo (bdquoУчастldquo) bdquoКой ме превръща в тъмнинаldquo (bdquoЗагадката на Богldquo) bdquoЩе се пръсне сърцетоldquo (bdquoПолетldquo) bdquo[hellip] с дързък тласък себе си постигаldquo (bdquoОтплатаldquo) bdquoОт хаоса изплуваше нищото и се връщаше в хаосаldquo (bdquoХиподрумldquo) bdquoТакова време ndash студ душата пукаldquo (без заглавие) bdquoДълго ли живях или дълго умирамldquo (bdquoПрисмехулна душаldquo) bdquoДумите се загубиха и се спуснаха по нанадолнищетоldquo (bdquoСлучва сеldquo) bdquo[hellip] под тях безсмъртно дебне новото зеленоldquo (без заглавие) bdquoИ ето днес ме затрупва отсъствието тиldquo (bdquoИ след насldquo) bdquo[hellip] внезапността на случващото се ни запрати в сипеяldquo (bdquoСвършекldquo) bdquo[hellip] едва покълналаldquo bdquo[hellip] от тебе лумна светлина внезапнаldquo (bdquoСветлосенкиldquo) bdquoВенчелистчетата на утрото са се разтворилиldquo (bdquoПредизвикателствоldquo) bdquoПомня как мълния край гърлото ми минаldquo (bdquoСълза назаемldquo) bdquoМракът вече захлупваше сърцето муldquo (bdquoОпашката на светлинатаldquo) bdquo[hellip] когато краят ми недвусмислено се спуска прехвърлям изхвърленотоldquo (bdquoКъм приятелитеldquo) bdquoКогато дойде времето [hellip]ldquo (bdquoТака еldquo) bdquo[hellip] в очите им се наслагваше желанието на сбъдванетоldquo (bdquoОпакованите кейове на Кристоldquo) bdquo[hellip] мимолетен стрък трева в утайката на утрото осъмналldquo

(bdquoВъпрекиldquo) bdquoОзовах се в задънена уличка Изходът е един Нагореldquo bdquoВъздухът ми тежи повече от самотата Тръгвамldquo (без заглавие) Всички тези глаголи (а аз държа да кажа спестих при изброяването поне още толкова) са все глаголи от субекта непредизвикани спонтанни избликващи не той управлява тях те управляват него Те го връхлетяват ndash кога с внезапна сила кога с постоянството на водата за да подчинят душата (душа ndash също много често използвана от Божана Апостолова дума) изцяло на себе си да я обземат обхванат присвоят Връхлитат я да важна е тази жива картина Жак Дерида говори за събитието че то също ни връхлита че ако не ни връхлита не би било събитие В този смисъл поезията на Божана Апостолова цялата е изтъкана от събития защото ако в нея има постоянно и константно действие това е тъкмо връхлетяването Знам знам абсурдно и парадоксално е това което казах току-що ndash bdquoконстантност на връхлитанетоldquo ndash как може връхлитането да е константа Ами може ако идва то от точката на любовта ако е направлявано насочвано и изпратено от любовта Тогава то е такова връхлитане което помита всичко а най-вече помита смъртта Та дори и да прозвучават песимистични нотки (bdquoТова ли е успехътldquo) накрая любовта побеждава всичко надмогва всяка печал всяка не-вяра Нещо повече дори самата смърт е движена от любов плод е на любов

ОтплатаНакъдето се обърнеш ndash болкаhellipЗъби се оголва тишинататихо стъпва после с дързък тласъксебе си постигаТрижди святае смъртта която ни наказвас любовта си ndash може би отплатапратена отгоре от небетос аромат на вкаменено цвете

Смъртта е любов следователно е не-смърт bdquoЗавинагиldquo не оставя място за съмнение bdquoВлюбена съм в ръцете ти които отсъстватldquo Изключителна е непобедима е тази поетическа стратегия ndash дори и в най-страшните си дни дори и в най-отчаяните си дни да пишеш за любовта която бди над смъртта за да я прекрои в не-смърт в живот Едно писане на ръба което обаче винаги остава от страната на надеждата не на униниетоНагоре Тръгвам Но не напосоки не където ми видят очите а там където е хоризонтът на събитията точката на сингулaрността от която спонтанно избликва любовта която е поезия и от която като стихия ме връхлита поезията която е любов Поезия Любовhellip

МИТКО НОВКОВ

Божана Апостолова bdquoЗа тебldquo изд bdquoДАldquo София 2016

Сн Радослав Чичев

Литературен вестник 25-31012017 7

bdquoАгиославика проблеми и подходи в изследването на Станиславовия чети-минейldquo е сборник поместващ докладите от международната научна конференция състояла се в София през май 2013 г Както конференцията така и изданието са осъществени с финансовата подкрепа на Фонд bdquoНаучни изследванияldquo към Софийския университет и със съдействието на Факултета по славянски филологии Станиславовият чети-миней известен и под каталожния си номер 1039 се пази в Националната библиотека bdquoСв св Кирил и Методийldquo в София (НБКМ 1039) Наречен е Станиславов чети-миней поради връзката си с известния книжовник Станислав Лесновски от XIV в Неговото име се явява в приписка на л 207а от която става ясно че Станислав идентифициран от изследователите с известния книжовник със същото име е един от двамата преписвачи на сборника Ръкописът е препис от XIV в но в него се съхранява старинен пласт от текстове които отразяват старобългарски преводи Календарният сборник съдържа (предимно наративни агиографски) текстове за празничните дни от първите три месеца на църковната година от септември до ноември bdquoАгиославикаldquo събира статии чийто предмет на изследване е Станиславовият чети-миней Всяка от тях обаче разглежда агиографския материал от ръкописа от различна гледна точка Три статии анализират критически спецификите на състава (bdquoКодекс 1039 от Националната библиотека bdquoСв св Кирил и Методийldquo от Иван Добрев bdquoБележки върху историята и състава на ръкопис 1039 от Националната библиотека bdquoСв св Кирил и Методийldquo от Явор Милтенов и bdquoСтаниславовият чети-миней и институционализираното четене (Особености на състава и ролята на устава)ldquo от Диана Атанасова Част от изследванията разширяват фокуса към този ръкопис чрез съпоставянето на този сборник с други подобни сборници (bdquoСтароизводните календарни сборници в Bibliotheca Hagiographica Balcano-Slavica (BHBS) ndash Допълнения и корекцииldquo от Климентина Иванова) или разсъждават за историята и функцията на такъв тип състави (bdquoСъставът на ранните славянски празнични минеи и чети-сборнициldquo от Искра Христова-Шомова)Четири от статиите се съсредоточават върху текстологически лингвистични иили литературноисторически въпроси на отделни текстове от Станиславовия чети-миней (bdquoСлово за Въздвижението на кръста от Андрей Критски по ръкопис НБКМ 1039ldquo от Цветомира Данова bdquoЙоан Златоуст в ръкопис 1039 от НБКМldquo от Анета Димитрова bdquoDeviations from Literalism Remarks on the Slavic Translation of the Greek Life of Abraham of Qidunldquo от Дитер Щерн и bdquoЖитието на Св Ефросина Александрийска в староизводния чети-миней НБКМ 1039 от XIV вldquo от Мая Петрова-Танева) или върху езиковите характеристики въз основа на данни от целия ръкопис (bdquoБележки върху езика на Станиславовия чети-минейldquo от Боряна Велчева) Последните две статии в сборника обсъждат проблематиката на електронното издаване на славянски ръкописи (bdquoЕлектронни инструменти за обработката на средновековни славянски текстовеldquo от Анна-Мария Тотоманова и bdquoЕditing the Bdinski sbornik as a Multilayered Realityldquo от Лара Селс и Дейвид Бирнбаум) Ясно е че авторите на статиите в този сборник са успели да обединят разнообразни проблеми и подходи върху този изключително интересен за науката ръкопис

Статиите в сборника които доразвиват тезите от докладите в разгърнати изложения се обособяват в няколко тематични ядра Първите четири статии разглеждат ръкописа като цяло но от различна гледна точка В статията на Иван Добрев bdquoКодекс 1039 от Националната библиотека bdquoСв св Кирил и Методийldquo е представен задълбочен анализ на ръкописа НБКМ 1039 въз основа на вече направеното изследване върху него Авторът се опитва да уточни датирането на възникването на ръкописа чрез приписките като привлича допълнителни исторически данни Той дискутира термина bdquoчети-минейldquo и

1 3 В Е К А Б Ъ Л Г А Р И Я

валидността на термина по отношение на този сборник По отношение на правописа ученият говори за това как всичките петима преписвачи на сборника дават някакви индиректни сведения за историята му И последно И Добрев излага подробно съдържанието на ръкописа съпоставяйки го с това на други подобни сборници на старобългарски и византийски Изключително интересни изводи е направил които до известна степен променят някои от досегашните възгледи върху ръкописа В статията си bdquoБележки върху езика на Станиславовия чети-минейldquo Боряна Велчева показва североизточните черти от XIII и XIV в на статиите в този сборник въз основа на определено предпочитание на морфеми за показателните местоимения Авторката доказва тези черти с помощта на разнообразни примери взети от текстове на които са присъщи мизийски диалекти Явор Милтенов преглежда кодикологическите и текстологическите характеристики на сборника в статията си bdquoБележки върху историята и състава на ръкопис 1039 от Националната библиотека bdquoСв св Кирил и Методийldquo Както самият автор съобщава в статията си той само излага bdquoедна несистемна ексцерпция концентрирана върху определени синонимни редове и лексикални маркериldquo и настоява за по-подробен лексикален анализ с цел уточняването на историята на този сборник Я Милтенов дава общ анализ на лексиката в ръкописа с който показва че НБКМ 1039 не следва един преславски архетипен ръкопис от един оригинален византийски модел а отбелязва че в отделните си статии ръкописът се свързва с разнообразие от повече корпуси показващи различни преводачески решения От тази статия се вижда важността на лексикалния анализ за уточняването на историята на определен текст В статията на Диана Атанасова bdquoСтаниславовият чети-миней и институционализи-раното четене (Особености на състава и ролята на устава)ldquo се разглежда съставът на сборника Авторката установява че съставът (като порядък от текстове) е бил популярен и широко разпространен поради което може да се говори за агиографски канон който се запазва чрез институционализираното четене Така изследователката обяснява предпочитанието на староизводни жития в сборниците независимо кога са възникнали Във втората част на статията си Д Атанасова показва регламентиращата сила на типика върху този тип сборници и връзката на четивата с текстовете от най-ранните служебни минеиСледващите четири статии имат като предмет определена статия (текст) от ръкописа която се анализира по-детайлно В статията на Анета Димитрова bdquoЙоан Златоуст в ръкопис 1039 от НБКМldquo се разглежда мястото на Йоан Златоуст в староизводните чети-минейни състави чрез материала от Станиславовия чети-

миней смятан като примерен за този тип състави В този сборник обаче както става ясно от изследването са включени само три текста свързвани с името на Златоуст които при това не са най-популярните С няколко аргумента авторката ни обяснява кои са причините за този избор от текстове и историята им Мая Петрова-Танева в статията bdquoЖитието на Св Ефросина Александрийска в староизводния чети-миней НБКМ 1039 от XIV вldquo представя част от проучването си върху пространната версия на житието на светицата запазена в южнославянските преписи от ръкописи с календарен състав Авторката ги разделя в две редакции за което дава основание разнообразният лексикален материал Заключението й е че текстът за св Ефросина запазен в НБКМ 1039 е най-вероятно преславски по произход като прави уговорката че по-подробна история на текста може да се реконструира след критическо издаване на гръцкия текст и след съпоставка с текста в друг тип сборник а именно ndash в тнар патерици Цветомира Данова в статията bdquoСлово за Въздвижението на кръста от Андрей Критски по ръкопис НБКМ 1039ldquo прави преглед на първоначалните резултати от анализа си на тнар bdquoтри славянски версииldquo на този текст Авторката взима под внимание гръцкия оригинал и техниките на превода Заключението й е че първата версия на която и текстът в Станиславовия чети-миней принадлежи по лексикално морфосинтактично и словообразувателно равнище подсказва да е направена според нормите на Кирило-Методиевата преводаческа дейност преди да е редактирана по-нататък В статията на Дитер Щерн bdquoDeviations from Literalism Remarks on the Slavic Translation of the Greek Life of Abraham of Qidunldquo (bdquoОтклонения от буквализма коментар върху славянския превод на гръцкото житие на Аврамий Кидунскиldquo) се разглеждат специфичните черти на славянската техника и стил на превеждане Авторът обяснява употребата на изрази или думи които са типично славянски (и запазени в почти всичките преписи) и затова не могат да бъдат разглеждани като елементи от друг незапазен гръцки оригинал От тези сведения Д Щерн заключава че прагматичната преексплицитност и асоциативните клишета са ключ в техниката на превода от гръцки на старобългарски от самото начало Климентина Иванова тук продължава изследването си върху староизводните календарни сборници в статията bdquoСтароизводните календарни сборници в Bibliotheca Hagiographica Balcano-Slavica (BHBS) ndash Допълнения и корекцииldquo Чрез тази статия изследователката иска да насочи вниманието ни към проблематичните моменти в труда си познат като Bibliotheca Hagiographica Balcano-Slavica Така например Кл Иванова отбелязва необходимостта в BHBS да се включват указания за паметта на светците от типиците да се добави информация и за проложните текстове и да се уеднакви терминологията при назоваването на паметниците В статията си тя описва един ръкопис дълго време смятан за руски но всъщност молдовски чрез който установява че и в молдовската книжнина от втората половина на XVI в разделението между староизводните и новоизводните текстове е видимо В статията на Искра Христова-Шомова bdquoСъставът на ранните славянски празнични минеи и чети-сборнициldquo се разглеждат химнографските състави които съответстват на тнар от изследователката bdquoчети-сборнициldquo (които се различават от чети-минеите) Тези химнографски сборници събират минейните (за неподвижните празници) и триодните (за подвижните празници) служби В изложението си И Христова-Шомова доказва чрез анализ на съставите че от най-ранния период е трябвало да съществува такава минейно-триодна книга в България както и във Византия а именно сборник от смесен тип аналогичен на Тържествениците (или тнар чети-сборници) Така авторката обяснява

няколко иначе трудноразбираеми случаи на ръкописи с донякъде отклоняващ се състав (което довежда и до трудности при определянето на типа сборник) Последните две статии са посветени на електронното издаване на паметници от славянската средновековна книжнина и проблемите които възникват при това Лара Селс и Дейвид Бирнбаум представят работата си върху ръкопис GUL408 известен и като Бдински сборник (съхраняван в Гентския университет) който се издава дигитално В статията им bdquoЕditing the Bdinski sbornik as a Multilayered Realityldquo (bdquoИзданието на Бдински сборник като многопластова реалностldquo) се констатира как всяко издание е интерпретация на текст Затова авторите предлагат създаване на тип издание в което са представени разнообразните пластове на текста които дават различни интерпретации към него Те разказват за електронното издание на Бдинския сборник което е разделено в три комплементарни части 1) фототипно издание 2) дипломатическо издание с лингвистични бележки към текста и 3) критическо издание с вътрередова колация на всичките достъпни славянски ръкописи съдържащи същите текстове Благодарение на тези допълващи се три части на изданието различни типове изследвания могат да бъдат приложени върху този ръкопис от XIV в Това издание още е в процес на реализация но се оказва изключително полезно и плодотворно не само за изследването на този ръкопис и включените в него статии но и като теория за електронно издаване в старобългаристиката като цяло В статията на Анна-Мария Тотоманова bdquoЕлектронни инструменти за обработката на средновековни славянски текстовеldquo са описани инструменти за дигитализирането на средновековната славянска книжнина Авторката говори за подходите и проблемите на цифровизацията на славянски сбирки за неяснотата на правилата около цифровизацията на сбирки в различни хранилища за корпусите и шрифтовете (и конвертори) за старобългарския език А Тотоманова по-подробно разказва за електронни инструменти в проекта histdictuni-sofiabg и за самия проект и корпуса му Всичко това ще позволи по-широк кръг от хора да работи в различни насоки с този доста голям корпус средновековни текстове придружени с разнообразни улесняващи работата на изследователя инструменти като старобългарски речник търсеща машина и морфологичен анотатор Сборникът bdquoАгиославика проблеми и подходи в изследването на Станиславовия чети-минейldquo е важен принос към изследването на агиографията - една област която макар и добре разработена в палеославистиката както свидетелства и сборникът все още чака разрешаването на редица въпроси Не само публикуването на изследванията но и проектът за издаването на все още непубликувания ръкопис представляват ценен принос в изследването на агиографията Освен това трябва да се отбележи и безценно полезното описание на самия ръкопис в края То е направено специално за изданието като включва начало и край на всеки един текст към който се прибавени подробни библиографски сведения Така систематизирани тези данни са чудесен помощен инструмент за по-нататъшни изследвания върху агиографските текстове от ръкописа Като цяло статиите предлагат различни подстъпи към изследването на староизводния календарен ръкопис и разширяват посоките на проучването му като привличат и други (включително и по тип) сборници като по този начин осветляват в по-добра степен историята на агиографската книжнина

АМБEР ИВАНОВА

bdquoАгиославика проблеми и подходи в изследването на Станиславовия чети-минейldquo Доклади от международната едноименна конференция ред Д Атанасова УИ bdquoСв Кл Охридскиldquo София 2016

Критически прочити на Станиславовия чети-миней

Национален дарителски фонд bdquo13 века Българияldquo

8Литературен вестник 25-31012017

Редактор на страницата КАМЕЛИЯ НИКОЛОВА

Сцена

Погледът зад обектива преплита съдбата на фотографската фамилия Карастоянови ndash бащата Анастас (1822-1880) и синовете му Иван (1853-1922) и Димитър (1856-1919) с много значителни епизоди в нашата история в продължение на дълъг период от време Христоматийно познати портрети на емблематични личности са останали до днес благодарение на Анастас Карастоянов ndash на Раковски Левски Любен Каравелов Ангел Кънчев Стефан Караджаhellip и на синовете му Иван и Димитър Карастоянови които фотографират Алеко Константинов Иван Вазов Петко и Пенчо Славейкови Мара Белчева Яворов Мина Тодорова Лора Каравелова Петко Каравелов Стефан Стамболов княз Александър Батенберг Иван Шишманов Адриана Будевска и още много държавници бунтовници революционери интелектуалци художници поети артистиПарадоксът на отминаването и завръщането е запечатан във фотографията която съхранява момента като неизменен Всеки миг е безвъзвратно загубен и всеки спомен е новороден

Началото КарастоянИмето на фамилия Карастоянови идва от предшественика Карастоян роден около 1750 г в Самоков когато този планински район на югозападна България бил непрестанно нападан и плячкосван от кърджалийски орди еничари и черкези Мъжете от града - българи и турци се обединили в опълченска дружина за да отбраняват града и семействата си bdquoВ тези сражения изпъкват неколцина храбреци като bdquoкапитанldquo Ангел Лало Бюлкюбаша и Кара Стоян баща на първия български печатар Карастоянов загинал в боя Народът не закъснява да съчини и песни за тези юнациldquo1 По това време синът на Карастоян Никола бил на шестнадесет години

НиколаОще като малък баща му го завел да учи в Рилския манастир bdquoКолко време е прекарал Никола Карастоянов в Рилския манастир не се знае След убийството на баща му при разпра с нападналите Самоков кърджалии той останал без издръжка Тогава бил принуден да работи в манастирската книговезница за да може да продължи учението си Има основание да се допуска че е бил един измежду първите ученици Малкото запазени от него писма са писани с прекрасен полуустав минаващ в бързопис С такова писмо са писани и рилските ръкописни книги от края на XVIII в Изглежда че тъкмо това умение на младия Карастоянов да чертае ясно четливо и стройно буквите на кирилицата е използвано в манастирската книговезнцаldquo2

Никола Карастоянов става даскал за да издържа семейството си При едно пътуване до Белград купува типографска печатарската преса Разглобява я и я пренася през границата в каруца покрита с чаркове за тъкачни станове тъй като по това време не е разрешено в България да се печатат и издават книги Инсталира я в мазето на къщата си и започва да печата тайно и сам да разпространява книгите си обикаляйки села и градове панаири и манастири bdquoПри отпечатването и при пренасянето на книгите той е срещал редица трудности Прави постъпки пред турските власти да получи разрешение за печатане на книги ангажирва и ходатаи но разрешение не получава Едва през 1846 г успява да издействува от самоковския митрополит разрешение за отпечатване на религиозни книгиldquo3

АнастасНикола взел на работа при себе си сина си Анастас bdquoИзданията на Самоковската печатница далеч превъзхождат изданията на Солунската печатница Печатницта на Карастоянов е разполагала с шрифт изработен със завидна за времето си букволеярска технка и с големи графични предимства Безупречни са словослагателската и печатарската техника на Карастоянов Към всичко това ще трябва да се прибавят и големите дарби на Анастас като гравьор илюстратор и художествен оформител ненадминат майстор на българската книга преди Освобождението Тия негови качества принудили баща му да го обяви официално за съдружник В печатаното през 1856 г bdquoНачалное учениеldquo е отбелязана фирмата на печатницата bdquoТипографiа Н Карастояновича и сына его Анастасiа в Самоковldquo4

Текстът е част от изследване документална основа за книга в която историческият разказ се движи едновременно в две полета ndash на фактологията и на фикцията1 Христофоров Асен Самоков Исторически очерк София Издателство на Националния съвет на Отечествения фронт 1962 с 302 Атанасов Петър Начало на българското книгопечатане Наука и изкуство С 1959 с 1573 Василев Марин bdquoПоява и развитие на книгопечатането в Българияldquo - сп bdquoПолиграфияldquo 20114 Атанасов П Начало на българското книгопечатане с 210

През 1862 г Анастас Карастоянов заминава за Белград и купува за печатницата на баща си граждански шрифтове необходими за отпечатване на книги със светско съдържание По същото време избухва бунт срещу турския гарнизон в крепостта Турците бомбардират града а сърбите щурмуват крепостта В тези сражения участва и българската легия на Раковски Левски и Стефан Караджа проявяват забележителна смелост В хаоса на събитията са разпилени и разграбени материалите които Анастас е купил за печатницата Останал без средства в чуждата столица той се хваща на работа в една работилница където реже печати от пиринч за да възстанови загубата и да спечли пари за обратния път Така случайно се запознава с българина Анастас Йованович от Враца тогава управител на двореца на княз Михайло Обренович Макар и официално известен като сръбски фотограф Анастас Йованович (1877-1899) е българин по произход и в началото на творческия си път се подписва като български фотограф Роден в семейство на преселници още като малък Анастас попаднал в откритата през 1832 г в Белград печатница с букволеярна Изобретил метални букви на кирилица с които печатницата не разполагала това спомогнало за издаването на първия сръбски буквар Княз Милош Обренович го изпратил на обучение във Виена През същата 1839 г Дагер направил голямото си откритие Йованович видял фотографиите му във Виена и се вдъхновил от това ново изкуство Снабдил се със собствена Дагерова камера и направил своите първи снимки Оптикът Прокеш организирал негова фотоизложба във Виена През 1858 г княз Михайло поканил Анастас Йованович да се върне в Белград и го назначил на високия пост хофмайстер - bdquoуправител на двора княжескогоldquo В този период той се среща с българския си съименник Анастас Карастоянов Йованович запознава Анастас с усторойството на фотокамерата си модел Voigtlaumlnder която купил във Виена през 1841 г научава го как се работи с нея Самият процес на снимане bdquoдагеротипияldquo изисква експозиция от 10 до 30 минути Това продължително време за заснемане се дължало на ниската светлосила на обектива с бленда 114 Първоначално Йованович работел с камера Voigtlaumlnder но с обектив Petzval Изображението се получавало върху метална пластина но от нея не било възможно да се извади позитивно копие По-късно той си набавил за камерата Voigtlaumlnder обектив на Voigtlaumlnder който се монтирал в камера с мях Изображението се запечатвало върху плака покрита с фоточувствителен колоиден разтвор Така след обработка на плаката той започва да копира многобройни позитивни изображения bdquoА Йованович урежда в една от стаите на двореца фотоателие където Карастоянов започва опитите си Благодарение на голямата си изобразителна култура и на художническите си дарби скоро постига успехи и става придворен фотограф

В ателието 1863 г Автопортрет на Анастас Карастоянов Архив Национална библиотека C 750

След като се установява в Белград Анастас взима при себе си съпругата си Виктория и децата си Мариола Иван Димитър и Анка По това време той посещава редовно кръчмата bdquoКод српске крунеldquo където се събира българската емиграция Сближава се с момчетата от Втората легия съчувства им когато политическата ситуация в страната се преобръща и отритнати изгубили надежда те скитат бездомни и гладни в чуждия град Дава им подслон и прехрана в своя дом bdquoВ началото на 1867 г в хотел bdquoСрпска крунаldquo - център на революционната емиграция в Белград се възобновява българкият комитет под председателството на Каравелов Веднага след това с оглед на по-голяма конспиративност седалището на комитета се премества в къщата на фотографа-революционер Анастас Карастоянов (пристройки

от нея съществуват и досега до Съборната църква в Белград) () В гостоприемния дом на Карастоянов живее и един странен монах (известен като Мертирие) който по поръка на комитета кръстосва България с агитаторска и разузнавателна цел Пак тук пристигат и се срещат пратеници на чети от различни краища на България Живеят на квартира Левски Ангел Кънчев Панайот Хитов и дядо Илю () През 1867 г в Белград се създават български въоръжени отряди В така наречената Артилерийска школа в която се подготвяли сръбски кадрови офицери са приети и около 200 българи доброволци и са обучавани в теоретични и практически занятия (стрелба фехтовка езда) военни правилаldquo5

Сръбският княз вижда в българските доброволци подкрепа за предстоящите военни действия и възлага обучението им на сръбски офицери В новата легия постъпват оцелели членове от четите на Панайот Хитов и Филип Тотю младежи прехвърлили се от България както и от българската емиграция в Румъния Поради обрат в политическите интереси на Сърбия войната с Турция не е обявена Втората българска легия става ненужна на белградското правителство и през 1868 г е разпусната а участниците в нея - изгонени от Сърбия В същата година е убит княз Михайло Обренович Анастас вече не е придворен фотограф По същото време Анастас Карастоянов фотографира Левски по негово желание bdquoходящldquo - с решително изражение в четническа униформа с пушка в едната ръка и сабя в другата Камерата го е уловила в крачка Ако приемем че това е първият запечатан момент на човешка фигура в движение в българската фотография той отразява тази първа крачка като жест който нарушава статичната поза на многовековно полусънно състояние Един човек започва да крачи за първи път след десетилетия сънПо време на тези събития големият син на Анастас Иван е около тринадесетгодишен Повлиян от патриотичния патос обхванал и гостите и обитателите на дома той настоява да бъде фотографиран в облекло на четник Фотографията напомня тази на Левски - същата поза ръката на дръжката на сабята същият калпак с лъвчето сериозното и решително изражение същият килим същият парапет зад фигурата bdquoВ репортажно-реалистичен стил са и снимките подписани от Стоянович които слагат началото на първата официална репортажна фотография Възможността да опита този раздел на фотографията му се отдава по време на честването на 50 години от Второто сръбско въстание през 1865 Фотографирането на хора в движение по това време е било голям почти нерешим проблем който често е обезкуражавал фотографа (hellip) Стоянович прави репортажни снимки и от други събития изтеглянето на турските войски от крепостта в Белград (1867) заминаването на княз Михаил на посещение при султана в Цариград (1867) и в Сръбско-турската война (1876) С тези си снимки той е определен от изследователите на сръбската фотография като първия сръбски фоторепортерldquo6

Вестта че руският цар Александър II е обявил с манифест война на Турската империя през април 1877 г събужда отново надеждите на българите в Сърбия Анастас и семейството му следят новините със затаен дъх bdquoКогато се обявява освободителната война още в първите дни Анастас Карастоянов въпреки завидното си положение на най-добър фотограф напуска Белград и се озовава със сина си Иван в Свищов за да помогне на своя народ Той вече е в по-напреднала възраст (55 г) за да участвува като боец но пише на Марин Дринов тогава на служба при руската главна квартира че желае да замине на бойното поле и да работи като военен фотограф заедно със сина си Готов е да снима Плевенските укрепления и други обекти снабден е с bdquoдобри апаратиldquo а синът му bdquoдобър фотограф е учил в Белград и е бил в Австрия разговаря добре немски и доволно французкиldquo7 За съжаление отговорът от Марин Дринов е отрицателен Застъпничеството му е отхвърлено от руското главнокомандване с мотив че имат вече руски и румънски фотографи и не искат български През пролетта на 1878 г Анастас Карастоянов се установява на постоянно местожителство в София и открива голямо фотографско ателие на улица bdquoСамоковскаldquo8 Междувременно са починали голямата му дъщеря и жена му Анастас е съсипан от мъка по тях Семейството вече се състои от баща двама синове фотографи Иван и Димитър и най-малката дъщеря Анка Две години след това през 1880 г Анастас умира на 58 години

(със съкращения)

АННА ТОПАЛДЖИКОВАправнучка на фотографа Иван Карастоянов

Цялата статия може да прочетете в Годишник на НАТФИЗ 2016 който предстои да излезе от печат

5 Боев Петър Фотографското изкуство в България (1856 - 1944) изд bdquoСептемвриldquo С 1983 с 21-226 Галибов Зафер Светлописи (под печат) с 36-377 Боев П Фотографското изкуство с 24-258 Сега ул bdquoГр Игнатиевldquo - ъгъла с пл bdquoСлавейковldquo някога там беше кино bdquoКултураldquo и до него - фотографско ателие

От двете страни на обектива Исторически сведения за фотографската фамилия Карастоянови

Литературен вестник 25-31012017 9

Това е младият по онова време асистент по стара история Гаврил Кацаров който проявява страстта си към политическата философия на античността чрез този първи превод на новобългарски на важното Аристотелово съчинение4 През първата половина на на ХХ век у нас се появява само още едно Аристотелово съчинение Поетиката на Аристотеля в превод и с коментар от Кръстьо Генов и Петър Радев Техният труд стига до читателите в две издания през 1943 и 1947 г5

Два университетски стожера на аристотелизма проф Александър Ничев и проф Ради Радев

Само две години след публикуването на второто издание на първия български превод на Поетиката младият по онова време асистент по класическа филология Александър Ничев публикува критична рецензия за него Тя е озаглавена Едно тълкуване на Аристотеловата bdquoПоетикаldquo у нас6 Реакцията на младия преподавател в сп Септември впечатлява с това че в критичния й фокус попада не преводът а коментарът на текста Според рецензиращия млад учен концепцията на коментара към превода е прекалено хетерогенна и даже еклектична а както може и да се очаква ndash според него тя не е достатъчно идеологически марксистко-ленински издържана Да отбележим че годината е 1949 В хилядолетната история на опитите да се преведе и осмисли Аристотеловата или изобщо гръцката философска понятийност на (старо)български това е единствената публикувана критична но не и отрицателна рецензия за преводачески версии предложени от други Освен това в критичния отзив на преподавателя по старогръцка литература в Софийския университет накратко са очертани контурите на неговите предложения за превеждането и интерпретирането на Поетиката През следващите няколко десетилетия Александър Ничев превежда множество важни произведения на старогръцката литература но основен изследователски проблем за него остават Поетиката и Реториката на Аристотел Посвещава им стотици страници в статии и студии на български и руски най-много на френски но и на немски английски гръцки и италиански език Двете му дисертации са посветени на Аристотеловия анализ на атическата трагедия и преди всичко на Софоклевите шедьоври като са защитени и публикувани у нас но на френски език7 А неговият превод на За поетическото изкуство излиза през 1975 г8 цели 26 години след като е хвърлил ръкавица за преводачески двубой към предишната двойка преводачи и коментатори Преводът на проф Ал Ничев на Реторика е публикуван през 1986 г9 и с това той изпълнява обещаното и заявеното от него още през 1949 г В годините на държавния социализъм излиза само още едно съчинение на Аристотел на български език За душата което е публикувано през 1979 г в поредицата bdquoФилософско наследствоldquo на bdquoНаука и изкуствоldquo в отличен превод и коментар на д-р Марко Марков и със студия от дългогодишния преподавател по антична и средновековна философия във ФФ на Софийския университет ndash проф дфн Ради РадевАристотелознанието у нас през втората половина на ХХ век до началото на тнар bdquoдемократични промениldquo през 1989 г достига до тези три превода но има ред значими интерпретаторски постижения благодарение на разностранната преподавателска и издателска работа на проф Ничев във ФКНФ и на проф Радев във ФФ Някои от техните запомнящи се анализи са били представени първоначално като кандидатски (както се казваше тогава) и докторски дисертации а след това публикувани и като книги10 За да разберем величината 4 Аристотел Атинската държавна уредба С 1904 Българска библиотека 5 превод коментар и предговор Гаврил Кацаров Факсимилно преиздадено в Гаврил Кацаров Избрани съчинения Том ІІ съставител доцд-р Петър Делев УИ bdquoСв Климент Охридскиldquo С 2004 803-899 Трето електронно издание httpsprojectoriacomproductproductpath=59ampproduct_id=525 Поетиката на Аристотеля Превод и коментар Кръстьо Генов и Петър Радев С 1943 1947 Второ поправено и допълнено издание Книгоиздателство bdquoХемусldquo6 Кръстьо Генов и Петър Радев Поетиката на Аристотеля Пълен превод от старогръцки с критичен увод и бележки Второ поправено и допълнено издание София Хемус 1947 156 с В Септември ІІ2 153-157 (рецензия)7 Lrsquoeacutenigme de la catharsis tragique dans Aristote Sofia 254 p Eacuteditions de lrsquoAcadeacutemie Bulgare des Sciences1970 La catharsis tragique drsquoAristote Nouvelles contributions Sofia 175 p Eacuteditions de lrsquoUniversite de Sofia 8 Изд bdquoНаука и изкуствоldquo9 Изд bdquoНаука и изкуствоldquo10 Особено впечатляващи са изследванията на проф Ради Радев за Философа и неговата хилядолетна традиция Вж Материалистически положения в гносеологията на Аристотел С 1961 bdquoНаука и изкуствоldquo Из историята на арабската философия С 1966 bdquoНИldquo Критика на неотомизма С 1970 bdquoНаука и изкуствоldquo История на античната философия С bdquoНаука и изкуствоldquo част І 1981 част ІІ 1983 Латинският

особено на направеното от проф Ради Радев трябва да се посочи едно обстоятелство от 1956 до 1987 г повече от 30 години не е била обявявана аспирантура по антична и средновековна философия във ФФ на Университета По времето на социализма изучаването на античната философия беше пренебрегвано а на средновековната и ренесансовата ndash почти невъзможно Приоритети бяха новоевропейската немската класическа и разбира се марксистко-ленинската философия Въпреки всички политически ограничения идеологически табута и интерпретативни императиви проф Радев успяваше да изнася незабравимо сериозни и безкомпромисно неидеологизирани лекции по антична средновековна и ренесансова философия както се наричаше курсът тогава Издаде две разновидности на учебник и една антология по антична философия една антология по средновековна философия и цяла поредица от книги за аристотелизма в елинистическата схоластическата класическата арабска и еврейската традиция Разбира се венец на това промисляне на перипатетическата парадигма през хилядолетията е книгата му за откриването на нейната неувяхваща новост във философията и богословието на неотомизма Да книгата е озаглавена Критика на неотомизма но годината на издаването й е 1970 Поради това академичното наследство на проф Радев може да бъде оценено като най-висше проявление на изкуството на възможното в идеологическата матрица11

Последният четвърт век В първите години на новата историческа и политическа епоха в България която започна през есента на 1989 г у нас се завърнаха трима млади учени току-що завършили следването си в университети в които традициите на изучаването на античността и класическите езици винаги са били на завидно ниво През 1988 г Иван Христов завърши следването си в университета в Ленинград днес Санкт Петербург и стана първоначално изследовател във Философския институт в БАН а после и университетски преподавател През 1991 г възпитаникът на Хумболтовия университет в Берлин Анастас Герджиков се включи в преподавателската колегия на специалност bdquoКласическа филологияldquo а две години след това към нея се присъедини и Николай Гочев завършил езикознание в Атинския университет На тях тримата българските читатели дължат най-многобройните и най-издържани преводи на Аристотел публикувани през последния четвърт век у нас Иван Христов се посвети на методичното и стриктно превеждане и коментиране на шестте логически трактата от Органона12 но и на изучаването и превеждането на светите Отци на православието Изданието на Политика от 1995 г обогати знанията за античността и за историята на политическата философия от древността до днес Преводът на Анастас Герджиков е бил обсъждан почти дума по дума с проф Богдан Богданов авторедактиран е и е преписван три пъти на пишеща машина от преводача допълнен е с пребогат индекс и солиден коментар13През 90-те години на миналия век до нашите читатели достигнаха и първите преводи на български

Аристотел С 1982 Партиздат Съставителство на приложението Ради Радев Превод Лидия Денкова Румен Даскалов Маргарита Кискинова Аристотел С 1988 изд bdquoНародна просветаldquo Съставителство на приложението Ради Радев Превод Марко Марков и Теменуга Ангелова Аристотел Историческата съдба на неговата философия УИ bdquoКлимент Охридскиldquo С 198911 Вж много по-подробно в тематичния брой посветен на неговата 80-а годишнина Спомени и размисли за проф Ради Радев В сп Философия 42011 12 Аристотел Категории Превод встъпителна студия и коментар Иван Христов С 1992 г Изд bdquoНаука и изкуствоldquo Фондация Отворено общество Второ изд в двуезичното издание на ОРГАНОН част 1 bdquoЗ Стояновldquo С 2008 Аристотел Аналитики Т I С 1997 ИК bdquoХр Ботевldquo съдържа За тълкуването и Първа аналитика Превод предговор коментар и библиография Иван Христов Второ изд в двуезичното издание на ОРГАНОН част 1 bdquoЗ Стояновldquo С 2008 Аристотел Топика Превод и коментар Иван Христов С 1998 г Изд bdquoЗ Стояновldquo Като приложения съдържа статии на Лео Елдърс А Фрагщайн Сузан Мансион Дж Е Л Оуен дьо Патер Солмсън и Корнелия Йохан де Фогел Второ изд в двуезичното издание на ОРГАНОН част 2 bdquoЗ Стояновldquo С 2009 За повечето преподавателски академично-полемични и преводаческо-издателски заслуги на колегата вж ldquoЗа битието се говори в множество значенияhellipldquo или за 50-годишния юбилей на Иван Христов В Литературен вестник бр 10 23-29 март 2011 г httpwwwbsphorgmembersfilespub_pdf_1195pdf13 Аристотел Политика Превод Анастас Герджиков Изд Отворено общество С 1995 Предговори на Богдан Богданов и Олоф Гигон

на Физиогномика и Никомахова етика както и нова преводаческа версия на Атинската полития14

През първите години на новото хилядолетие преводаческата и издателската активност у нас създаде истински паметници на книжнината и огромното поле на чакащите превод творби от античността и Средновековието започна да се смалява Епохалният първи превод на Метафизика осъществен от Иван Христов и Николай Гочев през 2000 г продължи традицията на християнска Европа която в нашата езикова среда е възникнала преди почти 1150 години ndash при превода на Библията и на основната богослужебна литература св Методий и св Кирил св Климент и св Наум са превели най-важната в терминологично отношение лексика по един начин но от кореспонденцията между българските владетели и римските папи тази лексика е навлязла и в друга езикова формa За съсъществуването на старобългарските и латинските варианти на превод на гръцките философски и богословски понятия не от вчера а през последните 1150 години вж Отговорите на папа Николай І до допитванията на българите направено от княз Борис І ноември 866 г15 Работата на Николай Гочев върху превода за първото публикуване на Метафизика минава през четири авторедакции от 1996 до 2000 г и в съвместно понякога много оспорвано обсъждане на почти всяко изречение Петата редакция на превода и на коментара към него беше направена от колегата-аристотелист Анастас Герджиков през пролетта на 2000 г непосредствено преди появата на текста който беше редактиран и художническо-полиграфски полиран от издателство bdquoСОНМldquoПреди десет години работихме съвместно с д-р Димитър Илиев и д-р Владимир Маринов върху превода на двата трактата За небето и За възникването и загиването и по отношение на заглавието на втория текст двамата колеги се обединиха около думата bdquoзагиванеldquo като много по-съответно на гръцката дума φθορά и от гледна точка на онтологията и от гледна точка на филологията16 След първото цялостно издание на Метафизика и след двата трактата за първата философия и космологията на Аристотел се появиха три тома от мащабния проект на проф Иван Христов и изд bdquoЗахарий Стояновldquo за двуезично издаване на аристотеловия Корпус ndash двете части от тома на Органон и Физика17 Имаме вече превод и на т нар bdquoсреднаldquo реторика псевдо-Аристотел Реторика към Александър18

Аристотелознанието у нас през тези 16 години укрепна с ценни три книги на Николай Гочев POIHSIS Класически и съвременни опити по теория на старогръцката литература Том І Аристотел и Хегел19 изследването на Камелия Спасова върху Реторика на Аристотел и Федър на Платон Събитие и пример у Платон и Аристотел20 последен в този ред но всъщност най-авангарден и вписан в съвременните дебати на континента е философско-политическо-драматургичният анализ на Боян Манчев в Логика на политическото21

14 Аристотел Физиогномика С 1998 г Превод и послеслов Хари Паницидис Изд ЛИК и Вермеер Второ изд ЛИК 2006 Аристотел Атинската полития С 1993 изд Христо Ботев превод Цветана Панициду и Хари Паницидис Предговор и коментар Хари Паницидис Аристотел Никомахова етика С 1993 г Изд ГАЛ ndash ИКО Превод Теменуга Ангелова ред Искра Генчева Научна редакция и коментар Ради Радев15 Стъкми за издание и преведе Д Дечев С 1922 г Печатница на Армейския военно-издателски фонд Фототипно издание 1998 г ИК bdquoРодинаldquo16 Аристотел За небето За възникването и загиването Превод бележки и индекс на За небето - Димка Гочева превод бележки и индекс на За възникването и загиването - Димитър Илиев Ред Владимир Маринов Послеслов Мария Николова Встъп студия и библиография Димка Гочева С СОНМ 2006 г 17 Том II част I Физика Превод и предговор Цочо Бояджиев С 2012 bdquoЗ Стояновldquo Предговор и бележки Иван Христов18 Превод Георги Гочев ред Николай Гочев Библиотека bdquoДЕЛОСldquo С 2004 СОНМ 19 Гочев Николай С 2004 bdquoСонмldquo20 Спасова Камелия С 2012 Фондация bdquoЛитературен вестникldquo21 Манчев Боян С 2012 Фондация за хуманитарни и социални изследвания изд bdquoИзток-Западldquo

Аристотелизмът у насот стр 1

Сн Радослав Чичев

10Литературен вестник 25-31012017

Първа книга

ЛВ публикува откъс от превода на Владимир Маринов наbdquoНикомахова етикаldquo от Аристотел който се очаква да

бъде публикуван тази година от издателството на Нов български университет

1 Смята се че всяко изкуство и всяко изследване а също и всяко едно действие или избор са насочени към постигането на нещо добро Затова и хубаво са нарекли доброто онова към което е насочено всичко Но очевидно има известна разлика в целите Защото едните са дейности а другите ndash някакви дела наред с дейностите и там където се поставят определени цели отделно от действията делата съвсем естествено се приемат за по-добри от дейностите И понеже има много действия знания и изкуства много се оказват и целите цел на лечителството е здравето на корабостроенето ndash корабът на военното изкуство ndash победата а на знанието да се управлява домът ndash богатството При всички работи от този род които са подчинени на едно определено умение ndash така както на ездата да речем са подчинени изработването на юздите и останалите работи отнасящи се до сбруята а тя и всяка друга военна дейност са подчинени на военното изкуство по същия начин и останалите са подчинени на други ndash та при всички тях целите на главните са за предпочитане пред тези на подчинените тъй като заради тях се преследват и останалите И няма никакво значение дали целите на тези действия са самите дейности или нещо друго покрай тях какъвто беше случаят със споменатите знания2 Ако сред целите на нашите действия наистина има една която желаем сама по себе си а всички останали желаем заради нея и ако не всичко избираме заради друго (защото така това продължава наистина до безкрай откъдето и стремежът ни излиза напразен и безсмислен) ясно е че именно тя би била доброто и най-доброто Тогава има ли знанието за нея голяма тежест и в живота и дали подобно на стрелци щом имаме заложена мишена бихме уцелили по-добре това което трябва Ако е така нека се опитаме да схванем в най-общи линии какво изобщо е това добро и на кое знание или умение принадлежи Би ни дошло на ума че то принадлежи на най-главното и основополагащото А такова по всичко личи е свързаното с делата на града държава защото то нарежда какви знания са нужни в градовете и кои и докъде отделните хора трябва да изучават Освен това виждаме че са му подвластни и най-ценените умения като това да ръководиш войската да управляваш дома и да говориш пред хора Та щом това знание си служи с останалите и също така налага със закон какво следва да вършим и от какви дела да се въздържаме то неговата цел би съдържала целите на останалите и следователно би представлявала доброто за хората Защото дори да е една и съща за отделния гражданин и за целия град все пак много по-велико и съвършено изглежда да се постигне и пази целта на града държава доброто и за един-единствен човек е нещо мило но за общност и за градове е нещо далеч по-красиво и божествено Значи изследването ни влече към тези работи и е някак свързано с делата на града държава()7 Нека се върнем пак на въпроса bdquoКое всъщност е търсеното доброldquo Защото то се явява различно във всяка дейност и изкуство едно ndash в лечителството друго ndash във военното изкуство трето ndash при останалите Та какво е доброто на всяко от тях Нима не това с оглед на което се прави всичко останало В лечителството това е здравето във военното изкуство ndash победата в строителството ndash къщата в друга област ndash нещо различно но във всяко действие и избор това е целта хората вършат всичко останало именно с оглед на нея Ето защо ако във всички неща които правим е налице определена цел постижимото добро би била именно тя а ако са повече ndash въпросните целиТака следвайки своя ход обсъждането ни се върна в изходното положение Нека обаче се постараем да му придадем още яснота След като целите се явяват много и в името на една от тях избираме друга (например богатство музикални инструменти и изобщо всякакъв вид средства) ясно е че не всички цели са съвършени докато най-доброто ни се вижда нещо съвършено Така че ако има само една съвършена цел тя би била търсеното добро а ако са повече ndash най-съвършената измежду тях Това което преследваме заради самото него наричаме по-съвършено от онова което гоним в името на друго а това което никога не се избира заради друго е по-съвършено от нещата които избираме и заради тях и заради друго Изобщо съвършена е онази цел която се избира с оглед на самата нея и никога заради друго А за такава в най-висша степен се смята щастието избираме го винаги заради него и никога заради друго докато почит удоволствие ум и добродетел избираме както заради самите тях (бихме ги избрали дори от тях да не произтичаше нищо) така и в името на щастието тъй като вярваме че с тяхна помощ ще бъдем щастливи Обратно никой не избира щастието заради тези неща нито пък заради което и да е другоИзглежда че до същия извод ни води и самодостатъчността доколкото съвършеното добро е по всеобщо мнение самодостатъчно Под bdquoсамодостатъчноldquo нямаме предвид единствено нужното на отделния човек

за да води самостоятелен живот но и необходимото на родители деца жена и въобще близки и съграждани понеже човек е по природа същество което

обитава град държава Разбира се трябва да установим някакъв предел и в това ако се разпрострем до предците потомците и близките на близките това продължава до безкрай Но тази работа нека оставим за по-нататък ndash засега приемаме че самодостатъчното е това което прави отделния живот предпочитан и неизпитващ нужда от нищо А такова мислим че е щастието и освен това го смятаме за най-предпочитано от всички неща без да го броим за едно от тях ако го слагахме в общия брой очевидно то щеше да става по-предпочитано с добавянето и на най-малкото добро тъй като добавеното се оказва добро в повече а от добрите неща винаги за предпочитане е по-голямото Само че щастието се явява нещо съвършено и самодостатъчно тъкмо поради това че представлява крайна цел на всичко което правимТвърдението че то е най-доброто нещо може би изглежда предмет на всеобщо съгласие но е желателно да се каже още по-ясно какво всъщност е щастие Това сигурно би се получило ако вземем делото на човека Защото също както при флейтиста скулптора занаятчията и въобще при всеки комуто е отредено някакво дело и действие се смята че доброто и хубавото са в самото дело по същия начин би трябвало да мислим че е и при човека в случай че наистина му е присъщо определено дело Но дали строителят и обущарят имат собствено дело и действие а човекът няма ами е по природа без свое Или някой би казал че както при окото ръката крака и всеки един орган изобщо се забелязва особена функция така и при човек е налице известно дело различно от всички тях Но какво в действителност би било то Защото живеенето ndash по всичко личи ndash е нещо всеобщо споделяно и от растенията докато в случая се търси свойственото на човека Значи се налага да отстраним живота подчинен на храненето и растежа След него идва този свързан със сетивната дейност но и той изглежда се споделя от коня вола и всяко друго животно Остава един живот свързан с действието на притежаващото разум Но и то в един смисъл е подчиняващото се на разума а в друг ndash това което наистина притежава разум и мисли Та след като и за този живот се говори двояко следва да го приемем във второто значение ndash като разумна дейност тъй като то се смята в по-голяма степен за главноНо ако присъщото на човека дело представлява дейност на душата в съответствие с разума или не без него и ако твърдим че едно и също по рода си дело е присъщо едновременно на даден вид човек и на добрия му представител (например на китариста и на добрия китарист) и че това важи безусловно за всички като към делото се добавя превъзходството по добродетел (нали работа на китариста е да свири на китара а на добрия китарист ndash да свири добре) та ако това е така то доброто за човека се оказва дейност на душата в съответствие с добродетелта а в случай че добродетелите са повече ndash в съответствие с най-добрата и най-съвършената от тях Да добавим също и bdquoза цял животldquo тъй като една птичка пролет не прави нито пък един-единствен ден ndash по същия начин един ден или кратък период от време не правят никого щастлив и блажен()8 С тези които твърдят че щастието е добродетел или определен вид добродетел нашето говорене е в съгласие нали от добродетелта зависи дейността в съответствие с нея Но сигурно има не малко значение дали предполагаме че най-доброто се открива в притежаване или в употреба в предразположение или в дейност Защото дори да е налице предразположението може и да не произведе нищо добро също като при спящия или човека който по един или друг начин остава бездеен докато в случая с дейността това е невъзможно човек по необходимост ще действа и при това ще действа добре И точно както в Олимпийските игри се увенчават не най-достойните и силните а тези които се състезават (победата постигат тъкмо някои от тях) така и хубавите и добри неща в живота стават достояние на хората които действат правилно()13 При положение че щастието представлява определена дейност на душата в съответствие със съвършената добродетел би следвало да изследваме добродетелта тъй като по този начин вероятно бихме разгледали по-добре и самото щастие Освен това се смята че човекът който истински се занимава с делата на града държава се е погрижил най-вече за добродетелта ndash нали желанието му е да направи гражданите добри и послушни пред законите като за пример в това отношение ни служат законодателите на критяните и лакедемонците както и разни други като тях ако наистина е имало такива Та щом това изследване е част от знанието свързано с делата на града държава очевидно то би съответствало на първоначалния ни замисъл А че ни предстои да изследваме човешката добродетел е ясно все пак търсехме доброто и щастието за човека Под bdquoчовешка добродетелldquo ние имаме предвид не добродетелта на тялото а тази на душата като за щастието също твърдим че е дейност на душата Но ако това е така ясно е че този който се заема с делата на града държава трябва да има знание за нещата свързани с душата също както и лекарят който ще лекува окото е необходимо да познава цялото тяло Още повече че знанието свързано с делата на града държава е по-тачено и по-добро от лекарското а сносните лекари се занимават дълго и сериозно със знанието за тялото (hellip)

Преводът е направен по изданието Aristotelis Ethica Nicomachea ed J Bywater Oxford Clarendon Press 1894

Преведе от старогръцки ВЛАДИМИР МАРИНОВ

Аристотел Никомахова етика Нищо от Аристотел не е пренебрегнато

Проф емерита Гизела Стрийкер е следвала

и специализирала в университетите в Тюбинген

Хамбург Гьотинген и Оксфорд след което натрупва

десетилетен опит като преподавател по антична

философия в университетите в Гьотинген Харвард

Принстън Кеймбридж и в Колумбийския университет Тя е една от съвсем малкото

в света жени-преводачки и коментаторки на най-важните трактати на

Аристотел Преводът и коментарът й на Първа аналитика е общоприет

Преподавателската й работа е била съсредоточена върху

изучаването на Платон и Аристотел както и на други

гръцки и римски автори Основните й изследвания са върху елинистическата философия (стоиците епикурейците скептиците ndash тяхната епистемология и етика) както и относно всичко в логоса като мисъл и слово По време на тридневната конференция bdquoПредизвикателството

Аристотелldquo представи пленарен доклад на тема Aristotlersquos Three Theories of Argument

Кога разбрахте че философските въпроси Ви вълнуватНе зная никой не ми е казвал дали един въпрос е философски или не

Кой беше първият прочетен от Вас философ Можете ли да опишете Вашите първи впечатленияФридрих Ницше Никак не го харесах и заключих че философията не е за мен

Можете ли да ни кажете какво мислите за този автор днесНе го приемам сериозно като философ

Вие сте човек с опит в преподаването Смятате ли че студентите днес имат интерес към античносттаКакто може да се очаква някои имат а други - не но студентите по философия са склонни да проявяват интерес към античната философия

Смятате ли че темите на античността трябва да бъдат разглеждани в тяхната връзка със съвременните теми Ако да какъв трябва да е методът за тяхното свързванеПо отношение на философията ndash да Опитвам се да обясня защо древните автори са задавали въпросите които са задавали и да се разберат техните отговори Понякога въпросите са същите или подобни на съвременните понякога не са при всички случаи е интересно да сравняваме тяхната ndash често различна ndash перспектива с нашата

Намирате ли в реакцията на студентите че семинарите по античност са bdquoгубене на времеldquoАко са записали дисциплината само защото са били длъжни те могат да го сметнат за загуба на време но студентите с интерес към философията дори и от други области често се наслаждават на часовете посветени на класическите философи

Мислите ли че за Аристотел може да се каже нещо новоЗависи какво се има предвид под bdquoновоldquo Но различни хора в различни времена намират различни текстове от Аристотел за интересни така че те могат да намерят нови аспекти или различните интерпретации

Коя част от философията на Аристотел според Вас е най-пренебрегвана от изследователитеПредполагам че при такъв голям брой учени работещи днес никоя част от запазените Аристотелови произведения не е пренебрегната

Коя част от текстовете достигнали до нас намирате за най-труднаМетафизика книгите Мю и Ню (XIII и XIV)

Въпроси и превод от английски ЗОЯ ХРИСТОВА-ДИМИТРОВА

Литературен вестник 25-31012017 11

Макар интегрирано в Аристотеловия корпус съчинението запазено под заглавието bdquoПроблемиldquo (или bdquoПриродонаучни проблемиldquo) по всяка вероятност не е автентично Въпреки това то е стриктно перипатетическо по дух много голяма част от аргументите без съмнение възхождат към места от автентични Аристотелови съчинения Затова се приема че съчинението е възникнало в средите на последователите на Аристотел и е било многократно допълвано като според някои изследователи развитието му продължава чак до VI в сл Хр В тематично отношение bdquoПроблемиldquo има енциклопедичен характер то се състои от близо 900 отделни проблема под формата на въпроси и отговори разпределени в 38 раздела Повечето от тях имат природонаучен профил включително етическите проблеми често биват отнасяни до физиологични положенияПредложеният тук откъс bdquoВъпроси относно филологиятаldquo не прави изключение Трябва да се има предвид че в случая bdquoфилологияldquo обозначава не толкова науката която днес познаваме под това име колкото един по-ранен смисъл на интерес и склонност към словесните занимания били те художествени или реторически Основният автентичен референтен текст в този откъс е Аристотеловата bdquoРеторикаldquo но също и някои моменти от физическите съчинения на Философа Могат да се разпознаят следите на посткласически лексикални употреби както и влиянието на Хипократовия корпус и на Теофраст

1 Поради какво когато започнат да четат някои веднага биват обземани от сън дори да не искат други пък които желаят да заспят будуват щом вземат книга в ръка У онези хора у които са налични дихателни движения поради студенина на природата им или на течностите на черната жлъчка (а чрез тези течности поради студенината възниква несмлян дихателен остатък) ndash та у такива хора когато мисълта се движи но не познава като се спре върху определен обект тя бива възпрепятствана тъй като другото (дихателното) движение е охлаждащо Затова и такива хора по-лесно заспиват А когато се концентрират върху нещо в мисълта си ndash както се случва при четене ndash те биват движени от затоплящото движение което не се възпрепятства от нищо така щото да не могат да заспятОт друга страна у хора които се намират в естествено състояние когато мисълта им се спре на едно нещо и не се разпилява във всевъзможни посоки понеже е изключително силна спират се и всички останали процеси които се отнасят до въпросната област (седалището на мисловната дейност) и чието отпускане представлява сънят Когато умът се спре и сякаш се умори главата натежава тъй като умът се намира в нея и това предизвиква сън Ала докато душата се движи по природа тя не заспива защото тъкмо тогава е в най-голяма степен жива А пък будуването е причина за живеенето по-скоро отколкото сънят

2 Поради какво словесните спорове действат като упражнения Тъй като са тясно свързани с победа или загуба Те веднага правят хората амбициозни защото те са склонни да продължават да спорят и когато побеждават ndash заради удоволствието и когато губят ndash сякаш за да получат реванш Същото се отнася и до участниците във всяко друго съревнование ndash ето защо тези които се състезават дори когато биват побеждавани често не желаят помирение

3 Поради какво в реторическите слова хората изпитват по-голямо наслаждение от примерите и разказите отколкото от ентимемите Това е така защото хората се наслаждават да научат нещо и то бързо а пък по-лесно научават посредством примери и разкази Защото нещата които те познават са тъкмо такива и се отнасят до частното докато ентимемата представлява доказателство откъм общите положения които познаваме по-зле отколкото частните Освен това ние сме склонни да вярваме повече на онези факти за които свидетелстват повече хора а пък примерите и разказите повече приличат на свидетелства пък и доказателствата чрез свидетели по-лесно се приемат Освен това хората с удоволствие научават подобното а пък примерът и разказаните истории посочват именно подобното

4 Поради какво смятаме че реторът стратегът и търговецът са влиятелни а пък флейтистът и актьорът не са Това е така защото едните притежават сила без стремеж към надмощие (понеже силата им е насочена към удоволствие) а пък другите ndash сила която има за цел постигане на надмощие Тъй като реторът стратегът или търговецът само тогава се смята за добър когато е способен да осъществи целите си а пък влиятелността се състои преди всичко в постигането на надмощие

5 Поради какво се смята че философът стои по-високо от ретора Поради това че единият (философът) обяснява що е несправедливост а другият (реторът) ndash че такъв и такъв човек е несправедлив вторият отговаря че това е тиранинът а първият ndash че е самата тирания

6 Поради какво става така че ако някой си е избрал някакво занимание той понякога прекарва много повече време над него макар че то е лековато отколкото над сериозното както правят например фокусникът мимът или свирачът на сиринкс след като веднъж са избрали такива лековати занимания за разлика от ретора или астронома Дали не е защото някои желаят да се занимават с най-сериозното ала понеже сами на себе си не вярват че ще бъдат способни да го направят та затова не го и вършат Или пък защото всеки в каквото вярва че е най-силен него и избира А каквото захване над него и ще заляга посвещавайки му по-голямата част от деня си за да надмине сам себе си във въпросната дейност Освен това ако някои отдавна са избрали нещо и са свикнали на него вече не са в състояние да преценят кое е по-доброто ndash защото мисълта им е погинала поради лековатите им предпочитания

7 Поради какво когато започнат да четат някои веднага биват обземани от сън дори да не искат други пък които желаят да заспят става така че не могат щом вземат книга в ръка У онези хора у които са налични дихателни движения поради студенина на природата им или на течностите на черната жлъчка (а чрез тези течности поради студенината възниква несмлян дихателен остатък) ndash та у такива хора когато мисълта се движи но не познава като се спре върху определен обект другото движение (дихателното) е възпрепятствано Поради това те по-често заспиват тъй като непрекъснато променят мисълта си ndash защото у тях дихателното движение е по-слабо А когато концентрират мисълта си върху нещо както става при четенето те биват задвижени от дихателно движение което не е възпрепятствано от нищо така че не могат да заспят От друга страна у хора които се намират в естествено състояние когато мисълта им се спре на едно нещо и не се изменя по всевъзможни начини тогава спират и всички останали процеси които се отнасят до въпросната област ( седалището на мисловната дейност) и чието отпускане представлява сънят Защото когато водачът се спре както е например при военния отбой спират и останалите войскови части Тъй като по природа лекото се придвижва нагоре а пък тежкото надолу то когато душата се движи според природата си не заспива ndash защото така стоят нещата с нея Когато пък се спре и сякаш се умори умът започва да се изменя и гъстите телесните течности като се придвижват нагоре към главата предизвикват сън Би могло да ни се стори че четенето възпрепятства заспиването Но будуването не се дължи на размишлението (защото тъкмо тогава душата е в най-голяма степен определена) а по-скоро на изменението защото събуждащи са такива познавателни актове при които душата изследва и се затруднява а не при които съзерцава неизменно Това е така защото първите я карат да бъде неопределена и несигурна а вторите ndash не

8 Поради какво в словесните спорове няма многословие Тъй като в тях силогизмът е само привиден той се разгръща в малобройни слова Ако пък бъде удължен като дойде моментът логическата грешка се разкрива и доверието което е било гласувано на доказателството може да бъде оттеглено

9 Поради какво понякога ни е по-приятно да слушаме разкази концентрирани върху един предмет отколкото такива които се занимават с множество теми Може би защото по-лесно внимаваме в по-разбираеми разкази и с по-голямо удоволствие слушаме тях Тъй като определеното е по-разбираемо от неопределеното единичното на свой ред е вече определено докато множественото е причастно към неопределеното

10 Поради какво изпитваме удоволствие от това да слушаме за неща които не са нито твърде стари нито съвсем нови Вероятно защото не сме склонни да вярваме на онези неща които са прекалено отдалечени от нас а от нещата на които не вярваме не изпитваме и удоволствие А що се отнася до вторите те сякаш все още са ни пред очите та затова не изпитваме удоволствие когато ги слушаме

Преводът е направен по изданието Problemata in Aristotelis Opera ex recensione Immanuelis Bekkeri t VII Oxonii e Typographeo Academico MDCCCXXXVII

Преведе от старогръцки БОГДАНА ПАСКАЛЕВА

Аристотел ПроблемиXVIII Въпроси относно филологията(Problemata XVIII 916b1 ndash 917b15)

Античните текстове трябва да бъдат декодирани

Роберта Бонано е докторантка в Университета в Милано

(Италия) по антична философия В конференцията

bdquoПредизвикателството Аристотелldquo представи доклад

на тема Ammonius on bdquoOn Interpretationldquo a Neoplatonic

Reading on Aristotlersquos theory of Names

Кога разбрахте че философските въпроси Ви вълнуватНа 16 години когато учех в гимназията Имахме три часа философия на седмица в продължение на три години

Кой беше първият прочетен от Вас философ Можете ли да опишете Вашите първи впечатленияПървият текст който прочетох беше Федър на Платон Четохме го по време на часовете през третата година в гимназията Помислих че е написан по много хубав начин като литературен текст Що се отнася до философския проблем в началото не разбрах всичко веднага Изглеждаше ми твърде далече от нас По-късно когато започнах да разбирам по-добре смисъла оцених особено диалектиката като инструмент за философстване

Можете ли да ни кажете какво мислите за този автор в моментаЧета Платоновите текстове в различни възрасти винаги го разбирам по различен начин в зависимост от времето и мисля че това е нормално Днес чета тези текстове по-осведомено и оценявам факта че колкото повече чета толкова повече откривам богатството на неговата мисъл Неговите решения в някои аспекти са много далеч от нашите но смятам че все още можем да научим много от дълбочината и прецизността на неговото обяснение на реалността и на неговата употреба на диалектиката Също така обичам начина по който Платон пише

Вие сте човек с опит в преподаването Смятате ли че студентите днес имат интерес към античносттаНикога не съм преподавала философия нито в гимназията нито в Университета Преподавала съм старогръцки и латински език и литература в гимназията Мисля че студентите могат да имат интерес към античността но трябва да се научат как да я разбират В гимназията (мисля че в университета е различно) учениците често не разбират проблемите на античността и те им изглеждат твърде далечни Античните текстове трябва да бъдат декодирани Поради тази причина ролята на учителя е много важна

Смятате ли че темите на античността трябва да бъдат разглеждани в тяхната връзка със съвременните теми Според мен може да е интересно те да бъдат разглеждани в отношение със съвременните по два начина Съгласно първия начин ние можем да четем античните автори за да разберем как техните проблеми са свързани с тяхното общество с техния вид научно знание с тяхната действителност През подобно сравнение можем да достигнем до осъзнаване на нашето собствено настояще Ние можем да разберем как да четем нашия свят а именно какъв инструмент трябва да използваме за да го анализираме да разберем че нашата интерпретация на един проблем е частична и тн Съгласно втория начин в античните текстове често можем да намерим много неща които са близки до нас поради общата човешка природа и общата гледна точка към действителността

Намирате ли в реакцията на студентите че семинарите по античност са bdquoгубене на времеldquoЗависи от това как говорим за античността Те могат да учат и искат да учат също и от разнообразието на античното мислене Те нямат интерес към ерудицията а към изучаването на нещо което все още е bdquoживоldquo

Въпроси и превод от английски ЗОЯ ХРИСТОВА-ДИМИТРОВА

12Литературен вестник 25-31012017

Николай Гочев

1 За определението на комедията

Един отговор на въпроса bdquoщо е комедияldquo може да се открие в самото начало на bdquoПоетикатаldquo (1447а 13-16) където се казва bdquoСъздаването на епоси и трагическата поезия а също комедията изкуството на дитирамбите и повечето от авлетиката и китаристиката всички те оказва се са подражанияldquo

Така е посочен родът на комедията ndash подражанието така че тя е вид на рода bdquoподражаниеldquo Оттук се разбира че смешното може да съществува и извън комедията ndash защото ако ние разсмеем някого със собствените си думи и действия смешното ще е налице но комедия няма да има тъй като не е имало подражание Но родът все още не е определение и поради това не съобщава същността на нещото доколкото то е различно от други в същия род В bdquoПоетикатаldquo има пример за това как се известява същността на един поетически вид ndash това е определението за трагедия в 1449b 24-26 (гл 6) То е както се казва там bdquoопределениe на същносттаldquo ndash ὅρος τῆς οὐσίας

В запазения текст няма толкова точно определение за комедия макар че авторът обещава да говори за нея както и за епоса по-подробно впоследствие (Περὶ μὲν οὖν τῆς ἐν ἑξαμέτροις μιμητικῆς καὶ περὶ κωμῳδίας ὕστερον ἐροὓμεν ndash 1449b 22) И все пак ще се опитаме да извлечем Аристотеловите мисли за комедията и смешното от наличните му изказвания в текста на bdquoПоетикатаldquo

2 Комедията ndash изобразяване на bdquoпо-лошитеldquo Пародията

Всички поетически видове доколкото са подражания подражават на характери в действие а характерите се отличават най-явно (като противоположности) по доброделта и липсата й Впрочем характерът може да бъде изобразен донякъде и със средствата на изобразителните изкуства ndash има пример за художниците в който се казва че Полигнот създавал образи които изглеждали на хора превъзхождащи по добродетел днешните (тоест средните) някой си Павсон обаче ги изобразявал като по-лоши тоест рисувал нещо като карикатури (1448а 5-6) Но драмата е по-съвършен начин на изобразяване защото за характера е естествено да се движи а тя чрез действието си изобразява движение В поетическите изкуства в един момент се появили пародиите и се споменава името на техния откривател ndash Хегемон от Тасос и някой Никохар който бил съчинил bdquoДейлиадаldquo която със самото си заглавие ни подсказва че трябва да е била поема в хекзаметри пародираща bdquoИлиадаldquo (1448а 12-13) Такава пародия би трябвало да се определи като комическо подражание на вече съществуващи но сериозни поетически произведения където героите се представят като добродетелни и bdquoпо-добриldquo от средните Недостатъкът й може би е съгласно Аристотел че тя подражава на bdquoотделнотоldquo

3 Комедията е драма Въпросът за произхода й

По-нататък се подчертава че комедията е драма и в това Софокъл и Аристофан си приличат като поети ndash иначе ако се мисли за сериозността Софокъл е по-близо до Омир като автор на bdquoИлиадатаldquo (1448а 26-28)

Прави се кратко отклонение за произхода на комическите представления ndash дали са изобретени от мегарците било тези до Атина било онези в Сицилия откъдето бил и Епихарм по-ранен от атинските комедиографи Хионид и Магнес И се привличат аргументи било във връзка с възможността защото при мегарците демокрация е имало по-рано отколкото при атиняните било във връзка с названията ndash че bdquoкомедияldquo идвало от дорийското bdquoкомеldquo (което е предградие или селище в периферията на града) и че изобщо bdquoдрамаldquo е от дорийското bdquoдраоldquo а не от по-употребяваното в Атина bdquoпраттоldquo (1448а 30-1448b 1)

А иначе смехотворна поезия е имало и преди драматическата комедия и това пак зависи от характерите ndash каквито са по характер поетите такива са и техните героиТака че творците с по-благопристоен характер (σεμνότεροι) се насочват към създаване на химни

и възхвали тъй като се интересуват от красиви действия (καλὰς ἐμιμοῦντο πράξεις ) а по-дребнавите (εὐτελέστεροι) се

заемат със стихотворни нападки (подигравки злословия - ψόγους ποιούντες) Това е защото предпочитат да изобразяват действията на по-лошите (τῶν φαύλων) (1448b 25-26) Тази склонност ndash да се изобразява по-доброто или напротив по-лошото в характерите ndash ще създаде видовата разлика на комедията по отношение на трагедията иначе във всичко друго те могат да си приличат

4 Същинското смешно Заслугата на Омир

Стихотворните нападки наречени според употребявания за тях размер bdquoямбиldquo (имало е и глагол ἰαμβίζω) все още не са били поезия защото не са подражание а са по-скоро реторика Тъй като те били насочени винаги против конкретни лица и следователно не били за bdquoобщотоldquo което е самият образ на порочния или неспособен човек а не образът на кое да е отделно взето (историческо) лице Така че било необходимо някой да bdquoизмислиldquo (сътвори) образ на комическо лице и това казва Аристотел е направено от Омир в поемата bdquoМаргитldquo Затова Омир е първият който заслужава да бъде наречен комически поет защото той пръв видял смешното в общото и благодарение на това могъл да измисли комически образ и е въвел смешното в поезията като го е отделил от действителните лица и е избегнал интересуващата се от отделно взетото bdquoпрозаldquo (каквито са историята и реториката) (τὸ γελοῖον δραματοποιήσας) (1448b 28-37) Така bdquoМаргитldquo е станал поетическо откритие аналогично на bdquoИлиадаldquo и bdquoОдисеяldquo (където в различна степен присъства трагическото) и поетите след Омир които са го следвали са се откъснали от химните и подигравателните ямби и са преминали към по-сложните видове bdquoтрагедияldquo и bdquoкомедияldquo (1448b 38 ndash 1449a 5)

5 Театралната форма За историческото й развитие се знае малко

Аристотел не отминава и въпроса за самата театрална форма на комедията ndash откъде се е появила тя Според него тя се е развила на основата на фалическите шествия (ἀπὸ τῶν τὰ φαλλικὰ ἃ ἔτι καὶ νῦν ἐν πολλαῖς τῶν πόλεων νομιζόμενα) каквито впрочем е имало и по негово време И по-точно както трагедията идва от bdquoзапевачите на дитирамбаldquo които са се превърнали в първите отделени от хора актьори така и при комедията първи актьори са се оказали (вероятно) предводителите на фалическите шествия (1449a 7 - 1449a 14)

После се обсъжда историческото развитие на комедията или по-точно това защо то е по-слабо познато от това на трагедията (1449а 38 ndash 1449b 8) Това е поради несериозността й заради която не й обръщали толкова внимание колкото на трагедията и архонтът късно е дал хор а преди това били доброволци Не се знае за маските и броя актьори ndash кой кога ги е въвеждал и променял Фабулите първо се явяват в Сицилия (Епихарм и Формис) а в Атина ndash Кратес който изоставя bdquoямбическата идеяldquo и се заема с речи и фабули (които вече са подражания на общото)

6 Определение за комедия и смешно

В глава 5 се дава кратко определение за комедия свързано с определението на смешното (τὸ γελοῖον 1449а 32-36) Както беше казано и по-рано тя е изображение на bdquoпо-лошиldquo (характери) (μίμησις φαυλοτέρων ) но не напълно порочни или bdquoне порочни във всяко отношениеldquo (οὐ κατὰ πᾶσαν κακίαν) Така че смехът се появява при възприемане на bdquoотчасти пороченldquo характер тъй като напълно порочният би трябвало да създаде по-скоро отвращение bdquoСмешното това е грешка и грозота която обаче е безболезнена и не гибелна така смешното лице е изкривено и загрозено без болкаldquo

7 Комическата фабула

Освен това комедията би трябвало да завършва щастливо както изглежда от казаното в 1453а 32-39 Изходът й е или противоположен за добрите и лошите (спасение за добрите гибел за лошите както в bdquoОдисеяldquo) или щастлив за всички както някой бил представил най-зли врагове като Орест и Егист накрая да се сприятеляват и никой никого да не убива Този последният изход казва Аристотел макар да е употребяван от някои трагици повече подхожда на комедията - не само защото е безболезнен за всички но и защото е смешен тъй като изглежда като пародия на общоизвестния разказ за отмъщението на Орест

Аристотел за комедията и смешното(bdquoПоетикаldquo 1 ndash 5 1447а ndash 1449b 1453а)

Универсално озадачаване философията практика за способността ни за мислене

Д-р Стасинос Ставрианеас е преподавател по философия в

Университета в Патра (Гърция) Защитил е дисертация на тема

Nature and Essence in Aristotlersquos Logical and Biological Works в

университета в Единбург Автор е на множество статии и

студии върху Аристотеловата онтология и логика като основа

за разбирането на природата Преводач и коментатор е на

най-важното в методологическо отношение съчинение за

философията на живото За частите на животните Интересите му са съсредоточени

върху проблемите на метафизиката епистемологията и биологията в античната философия преди всичко

при Платон и Аристотел По време на конференцията bdquoПредизвикателството Аристотелldquo проведена в края на ноември в СУ д-р Стасинос Ставрианеас представи

единствения доклад за биологическите схващания на създателя на Ликейона Неговият пленарен доклад бе на тема The Good the Bad and the Ugly Final Causes and their

Failures in Aristotlersquos Account of Animal Generation и така тази важна сфера от мисловната вселена на Философа не остана

неосветена

Кога разбрахте че философските въпроси Ви вълнуватМисля че всеки от много рано е бил развълнуван и озадачен от въпроси които в крайна сметка се оказват философски Или поне от въпроси които в крайна сметка достигат до някаква сериозен и фундаментален философски проблем Това са въпросите които по някакъв начин са най-важни Въпросът е дали и кога ние разбираме че тези въпроси имат дълга история и са занимавали философите вероятно векове както и дали и кога ние разбираме че съществува метод за формулиране на отговор на такива въпроси чрез претегляне на аргументите за и против с добре дефинирани критерии Според мен те са ме вълнували отрано вероятно като тийнейджър Разбрах обаче че съществува метод за работата с тях метод който ние можем да наречем философски едва когато систематично започнах специализация по философия

Кой беше първият прочетен от Вас философ Можете ли да опишете вашите първи впечатленияПървите философи които прочетох бяха политически философи Маркс Енгелс Кропоткин Бакунин както и съвременни философи в марксистката и анархистка традиция Моето първо впечатление беше че те дават глас на моите собствени мисли и тревоги за света около мен и за моето място в него Първият античен философ обаче който четох беше Епикур Впечатлението беше отново това щастливо чувство и удивление че някой е изразил по много ясен начин отговорите на въпроси които дълбоко са ме озадачавали

Можете ли да ни кажете какво мислите за тези автори днесНикога не съм имал възможността или може би желанието да се връщам към трудовете на политическите философи които бях чел като тийнейджър Винаги обаче се връщам към Епикур Това и днес е нещо много скъпо за мен

Смятате ли че студентите днес имат интерес към античносттаТрудно е да се каже Със сигурност гръцките студенти се интересуват в някаква степен от гръцката античност тъй като получават своето образование в една култура ценяща античността без обаче да са много наясно защо заниманията с нея са важни Така че много често се случва най-умните студенти да се питат каква е ценността от изучаването на една цивилизация или на текстове на едно общество което отдавна е отминало И не е лесно да се реагира на нуждата от задоволителен отговор тук

на стр 15

Литературен вестник 25-31012017 13

Невена Панова

Възможна ли е темата за Аристотел като читател Не Аристотел който доста убедително и влиятелно стои на мястото си като един от първите съсредоточени литературни критици а просто като литературен реципиент който според културната ситуация на епохата помни немалка част от прочетеното и свободно го цитира Tака всъщност издава и собствените си читателски предпочитания като или ги използва като допълнителна аргументация говорейки за други неща или пък просто не успява да ги прикрие Но и още доколко разграничими са тези bdquoремаркиldquo когато се отнасят до различните типове поезия или те са някак по-скоро bdquoсъсловниldquo и представят отношението на автора на философски трактати към поетите изобщо Точно заради този фокус на интереса ни се опитваме да не се занимаваме с bdquoПоетикаldquo и bdquoРеторикаldquo тъй като там Аристотел неизбежно ще говори за поетите неизбежно ще ги разграничава и цитира ще се вчитаме повече в текстове като bdquoНикомахова етикаldquo и bdquoПолитикаldquo В началото обаче все пак един поглед към bdquoПоетикаldquo не можем да пропуснем за да се сдобием именно с въвеждащо определение за това какво е поезията изобщо Става дума за известния пасаж от Девета глава за историята и философията (и поезията) bdquoОт казаното става ясно че задачата на поета е да говори не за станалото а за онова което би станало те възможното по вероятност или необходимост Същинската разлика между историка и философа е в това че първият говори за станалото а вторият за онова което би станало Затова и поезията е по-философска а и по-сериозна от историята защото поетът говори повече за общото (τὰ καθόλου) докато историята ndash за конкретното (τὰ καθ᾽ ἕκαστον)ldquo (Poet 9 1451andashb)1 И така ако се опрем на това твърдение което в контекста на bdquoПоетикаldquo е разбира се много по-дълбоко философски аргументирано (и детайлно доразвито включително при съпоставяне вече и на отделни поетически жанрове на следващите редове) и го разчетем буквално то излиза че поезията а и философията но също така и поезията bdquoв услуга наldquo философията предлагат един общ поглед един универсален ценностен компендиум и то като че ли не само когато става дума за поучителната дидактична поезия а в такава роля може да се озове също героическият епос а и всеки клон на лириката И още макар и при действително по-свободно разчитане горният пасаж легитимира самото общо ползване на поетическото наследство което е така характерно почти без изключение за всички прозаици от епохата на Класиката и следващите времена и философи и историци Рядко и Аристотел извън bdquoПоетикаldquo и bdquoРеторикаldquo се задълбочава върху това у кой точно поет е прочел нещо дори да го споменава поименно (това по-скоро е негов личен моментен жест на историк забежка към конкретното)Да именно като универсално обяснение на което авторът-философ-читател и неговият читател следва да се доверят често в етически хоризонт се явявят общите бележки за поетите като тази за страсттагнева от bdquoПолитикаldquo bdquoако човек смята че го подценяват гневът (θυμός) му избухва по-силно срещу приятелите отколкото срещу чуждите Затова и Архилох с право (προσηκόντως) упреква приятелите си като се обръща към сърцето си (διαλέγεται πρὸς τὸν θυμόν) bdquoЗаради приятелите страдаш тиldquo (Pol VII 7 1328a)2 Поетът в случая той носи името Архилох е цитиран уверено и спокойно като несъмнен авторитет който не може да бъде оспорен въпреки че ямбическият регистър в който Архилох е най-силен понякога трябва да се чете наопаки през ирония дори леко жестока или през горчива самоирония а литературното освен в размера на малкия цитат е още в пестеливото но все пак ясно насочване към вътрешния диалог с духасърцетострастта като контекст на фрагмента въпреки че той е оценен (и така ndash похвален) функционално ndash просто като подходящо формулиранПодобно равно но еднозначно положително обръщане към (очакван) поет Хезиод се открива и на едно друго доста по-ранно място от bdquoПолитикаldquo (Pol I 2 1252b) представящо семейството като първата естествена общност ndash и според Аристотел и според Хезиод bdquo и Хезиод е прав като [в стихове добавка НП] казва (ὀρθῶς Ἡσίοδος εἶπε ποιήσας) bdquoДом най-напред и жена са ти нужни и вол за оранеldquo3 Накратко и паралелно тук може да се помести и следният пасаж от bdquoАтинската политияldquo защото в него също накратко е споменато поетическото наследство на Солон което би могло да се ползва

1 Прев Г Гочев 20162 Прев (тук и на следв откъси от bdquoПолитикаldquo) А Герджиков 19953 Прев (тук и на следв откъси от Хезиод) Ст Недялкова 1988

като извор за политическата му дейност ndash подход широко ползван и от съвременни изследователи а за Аристотел той изглежда дори по-безпроблемен и затова свободно нарежда поезията на Солон сред изворите за съответната реформа (какви са другите не е ясно от прекия цитат но предполагаме че става дума и за поезия отново и за проза) bdquoЧе е станало именно така свидетелстват всички автори пък и сам той [Солон] споменава това в поезията си (αὐτὸς ἐν τῇ ποιήσει μέμνηται)ldquo (Const Ath 12 1)4Разбира се по-ценни са случаите в които Аристотел не само се опира като ги споменава на поетически свидетелства за да легитимира своя теза но вплита цели стихове в аргументацията си в проза защото тогава неговата bdquoвяраldquo в думите на съответния (назован или анонимно привлечен) поет изглежда още по-стабилна Така е конструирано едно място от bdquoНикомахова етикаldquo (Nic Eth I 4 1095b) предлагащо най-ранния за този трактат поетически цитат който принадлежи на Хезиод Темата в съответната глава е правилното разбиране за bdquoпрекрасните и справедливите дела и изобщо за политическите работиldquo5 но постигането на такова разбиране не е лесно то е обвързано несъмнено с правилно възпитание а когато такова отсъства или не оказва резултат на помощ идва именно Хезиод и неразбиращият е подканен дори попринуден ἀκουσάτω τῶν Ἡσιόδου ndash да се вслуша в (и стресне от) следните действително сентенциозни стихове които цитираме и тук за да опоетизираме в известна степен и собствения си текст (bdquoДела и дниldquo 293 295ndash7)

Най-добър е този който сам разбира всичкодобър е също онзи който вслушва се в добър съветА който нито сам разбира нито пък приема присърцесъветите на друг човек е просто безполезен

Дотук два примера бяха от Хезиод и може би вече естествено възниква въпросът Как Аристотел чете Омир Чете го също много разбира се макар и да показва това през препращане към неговия героически епос по-дискретно или по-индиректно особено в bdquoНикомахова етикаldquo на Омир се случва по-често да остава скрит зад един или друг свой стих докато в пасажите които видяхме Хезиод още с името си гарантира убедителността на дадено твърдение Такова макар и само хипотетично и минимално bdquoпренебрегванеldquo на Омир е обвързано с фона на собствения Аристотелов текст който сякаш изисква по-бързо даване на по-универсални примери които най-вероятно са били широко познати и за Аристотеловата пряка публика Така всъщност казваме нещо донякъде противоположно на горното Омир не се назовава винаги не защото не е интересен а защото е по подразбиране познат и то с добра слава затова и няма нужда да се обсъжда като литература той понякога е просто неизчерпаем извор на сведения и сюжети а през тях ndash и на поукиНапример във Втора книга на bdquoНикомахова етикаldquo когато се дискутира силата на етическата добродетел като среда (между два порока) откриваме две последователни препратки към Омир (който остава неназован) веднъж към bdquoОдисеяldquo веднъж към bdquoИлиадаldquo в първия случай има и цитиран стих във втория ndash няма но и на двете места всъщност става дума не за добродетели на характера както е у Аристотел а за отделни дори практически съвети и ситуации но през

4 Прев (тук и на следв откъси от bdquoАтинската политияldquo) Цв Панициду Х Паницидис 19935 Прев (тук и на следв откъси от bdquoНикомахова етикаldquo) Вл Маринов 2016 lthttpbogdanbogdanovnetpdf278pdfgt

А р и с т о т е л к а т о ч и т а т е л н а п о е з и я (без да се брои bdquoПоетикаldquo)

тях е препотвърдена тезата на Аристотел за предимството на средното решение на bdquoпо-малкото злоldquo така че подобни препратки правят текста по-пъстър а така ndash и по-убедителен (и по своеобразен начин приличат на Омировите сравнения които също са по природа bdquoнепълниldquo) Първо се загатва за епизода на раздялата на Калипсо с Одисей и Аристотел цитира съвета на богинята-магьосница за внимателно удържане на корабасала далеч от всички опасности (NicEth ІІ 9 1109a) Малко по-късно е намесено присъствието на Елена в Троя докато

Аристотел всъщност говори за удържането на насладата bdquoС други думи нужно е да изпитваме към насладата същото което старейшините в Троя изпитвали към Елена и във всички случаи да си повтаряме техните думи ако я отпратим по посочения начин ще грешим по-малкоldquo (Nic Eth ІІ 9 1109b) В по-редки случаи Аристотел все пак може да бъде четен като извор за организацията и динамиката на литературния живот такъв случай е следният пасаж от bdquoАтинската политияldquo bdquoХипарх и Хипий поели управлението понеже бил по-възрастен разумен и с качества на политик Хипий го оглавил Хипарх пък бил с весел и влюбчив характер и обичал изкуството (φιλόμουσος) той именно привлякъл Анакреонт Симонид и други поетиldquo (Const Ath 18 1) В случая не можем категорично да кажем че Аристотел споменава съвсем безрезервно поетите по-скоро само посочва че интересът към музическото (те и поетическото) върви с една обща влюбчивост както е при Хипарх и със склонност към игра и веселие те и черта на характера е заниманиетореципирането на изкуство и отчита факта че владетелят (явно ако е със съответстващ характер) може да спомага за осъществяването на тази връзка да стимулира развитието на литературния животЗа музиката като образователен общностен и държавнически въпрос става дума и в следния откъс от bdquoПолитикаldquo в който също можем (контекстуално логично е) да приемем че към музиката се числи и поезията сама по себе си и така разбираме за какви общи цели следва да служат и музиката и поезията но по-тясно откъсът прави впечатление и с междутекстовото заиграване с едно специфично понятие и със съзнанието на автора Аристотел че bdquoкатарсисldquo започва да се оформя като литературен термин за чието разясняване следва да се чете (своеобразна малка автореклама) и специализираният трактат bdquoПоетикаldquo bdquo смятаме че не трябва да използваме музиката само за една цел а за повече ndash и за възпитание и за очистване (какво наричаме очистване (κάθαρσις) ще кажем по-ясно в изследването за поетиката а тук просто използваме това понятие) и трето за забавление ndash за отмора и почивка от напрежениетоldquo (Pol VIIІ 7 1341a)А ако търсим още по-общи и така ndash финални за нас ndash изказвания на Аристотел за поетите ще успеем да открием и такива откъс отново от bdquoНикомахова етикаldquo посветен на по-скоро разточителната щедрост bdquoПо-щедри изглежда са хората които не са спечелили имуществото си сами а са го наследили както защото не познават нуждата така и защото всички ndash подобно на родителите и поетите (ὥσπερ οἱ γονεῖς καὶ οἱ ποιηταί) ndash са по-привързани към създаденото от самите тях (τὰ αὑτῶν ἔργα)ldquo (Nic Eth ІV 1 1120b) Склонни сме тук да разчетем имплицирана темата за поетическото боговдъхновение и дължащия се на него респект към поетите и творците изобщо приравнени в случая с родителите а произведенията са им (като) деца към които те поетите следва да са силно привързани и отговорни а не твърде bdquoщедриldquo и либерални) Всъщност тук сякаш е представена една малко необичайна идея за ценността на собственото авторство оформила се на гръцкия литератрен хоризонт постепенно поради неговия силен устен момент допускащ до късно време едно по-свободно авторство и своеобразно съавторство което сякаш частично се пази и в модела по който Аристотел ползва поетите

Сн Радослав Чичев

14Литературен вестник 25-31012017

Иван Колев

Обичайната идея за философската антропология свързва названието най-вече с имената на Макс Шелер Хелмут Плеснер и Арнолд Гелен при което я разполага времево в първата половина на ХХ век а пространствено - в Кьолн и няколко други немски университета Това разбиране обаче е твърде тясно и исторически некоректно В своята знаменита книга Мястото на човека в космоса Макс Шелер изрично пише че неговото намерение е [само] bdquoда представи един нов [] опит за философската антропологияldquo (Scheler 200811) И това отговаря по-точно на положението на нещатаПърво защото най-много книги по философска антропология са написани не през ХХ век а в bdquoепохата на Гьотеldquo Второ защото философска по съдържанието си антропология можем да открием много преди появата и утвърждаването на названиетоВ почти всяка класическа философия има някаква bdquoфилософия на човекаldquo която дефинира посвоему bdquoсъщността и различиетоldquo на човека Философската антропология обаче е специфична парадигма за изграждане на философия на човека Спецификата се основава на отказ да се приемат редукционистки концепции за човека и в стремеж към концепция за bdquoцялостния човекldquo Защото много философи търсейки различието на човека (спрямо Бога спрямо животните и спрямо всичко останало в света) приемат за същност някаква особеност която не дава възможност да се осмисля целостта на човешкия опит Примерите за такива подходи са изобилни ndash спиритуализми и материализми рационализми и емпиризми прагматизми и психологизми сциентизми и bdquoромантизмиldquo и още много другиСпоред позицията която опитвам да развивам и защитавам най-лаконичното дефиниране на философската антропология гласи следното bdquoфилософската антропология е философия на цялостния човекldquo Дефинитивът bdquoцялостен човекldquo идва от немския израз bdquoder ganze Menschldquo навлязъл в употреба в Германия в средата на XVIII в най-напред в средите на bdquoлекарите-философиldquo или bdquoразумните лекариldquo (bdquodie vernuumlnftige Aumlrzteldquo) като антитеза спрямо bdquoкартезианската медицинаldquo която лекува bdquoтялото без душаldquo [Целе Zelle 2001]Тази идея за bdquoцялостния човекldquo е лайтмотив в една много дълга традиция която според мен започва с трактата За душата (De аnima) на Аристотел и се консолидира от многото десетки негови издания преводи и коментари през вековете от античността до днес Какви са основанията за това твърдениеПърво за да схване и представи спецификата на душата Аристотел специално изобретява нова дума ndash ἐντελέχεια Тази инвенция му позволява да даде основната дефиниция на душата по начин който изключва всеки редукционизъм и дуализъм bdquoдушата е ентелехия на тялотоldquo Второ чрез понятието δύναμις (способност) Аристотел осигурява органично разчленение на душата на множество способности които покриват без остатък целия спектър от човешкия опит Трето чрез ἐντελέχεια и δύναμις Аристотел като bdquoфилософ виталистldquo в контраст с bdquoматематикоцентричния Платонldquo и bdquoреистичния Демокритldquo не противопоставя човешкото същество на другите форми на виталност ndash растения и животни а bdquoекологичноldquo го приобщава ведно с тях в един геоцентричен космосПравотата на Аристотел може да получи потвърждение и подкрепа от обстоятелството че днес когато все по-актуално е диференцирането между човека и изкуствения интелект посредством продължения трансформации и метаморфози на понятията ἐντελέχεια (интенционалност екзистенция) и δύναμις (способности модалности на човешкия опит) имаме достатъчно силен понятиен апарат с който можем да съхраним bdquoдостойнството на човекаldquo Не бихме приписали на изкуствения интелект нито ἐντελέχεια нито способности нито техните близки понятийни деривати По този начин метафизичното място на човешкото същество е по-скоро струва ми се в един bdquoеко-отборldquo с Гея растенията и животните отколкото във футуристичен технополис Човекът както пише Кант в своите Лекции по антропология е Erdwesen (землянин)

Така разбираната философска антропология има четири исторически етапа1 Тематичен който започва със За душата на Аристотел около 330 г пр Хр2 Номинален от появата на термина anthropologia през 1501 г в книгата Anthropologium de hominis dignitate на

Магнус Хунт двойният доктор (медицина и теология) от Лайпциг3 Дисциплинарен в bdquoепохата на Гьотеldquo когато в една и съща година (1772) Ернст Платнер

публикува книгата си Нова антропология а Имануел Кант започва да чете всеки зимен семестър своите Лекции по антропология използвайки за основа раздела bdquoЕмпирична психологияldquo от Метафизика на Александер Готлиб Баумгартен (bdquoбащата на естетикатаldquo)4 Парадигмален започващ с едновременната поява през 1928 г на книгите Мястото на човека в космоса на Макс Шелер и Степените на органичното на Хелмут ПлеснерТрактатът За душата на Аристотел e не само репер за една времева фаза в така очертаната историческа последователност но се утвърждава като субстанциална основа която чрез огромния брой издания преводи и коментари подхранва стабилизира и придава интегритет на bdquoфилософията на цялостния човекldquoПървото мащабно издание на коментарите на De Anima е осъществено в поредицата Commentaria in Aristotelem Graeca (CAG 23 тома) под ръководството на Херман Дийлс в периода 1882-1909 а от 1987 г Ричард Сорабджи ръководи проект на ново по-пълно изданиe което през 2016 г достигна до 104 томаНай-старият запазен коментар е този на Александър Афродизийски (парафраза от около 200 г сл Хр) а най-новият е от 2012 г на Юджийн Гендлин американски философ и психотерапевт Издателите преводачите и коментаторите (често едно и също лице) не само разясняват текста терминологията и идеите на Аристотел но често правят съществени разширения и допълнения на тематикатаАлександър Афродизийски (II-II в) доразвива важната тема за bdquoобщото сетивоldquo Темистий (IV в) акцентира върху това че Аристотел е тематизирал въпроса за метода чрез който философът има достъп до душата Симплиций както смята Сорабджи (или Присциан според преводача Карлос Стийл) през VI в акцентира върху активния характер на сетивата в сетивното познание Коментаторът използва понятието probole което Carlos Steel превежда като projectionНай-детайлният коментар на De аnima е дело на Йоан Филопон (Йоан от Александрия) който живее през VI в и скрупульозно коментира всяко изречение на Аристотел Съвременното издание на коментара е в цели шест тома Йоан въвежда различието между рационални и ирационални способности а също термина bdquoвтора ентелехияldquo През XI в Авицена в своята енциклопедична книга Kitab al-Shifa разглежда способностите йерархично и увеличава интериорността на душата чрез въвеждането на цели пет вътрешни сетива но в противовес добавя и анатомични елементи Следващият век Авероес прави три коментара към De аnima (Голям коментар Среден коментар и Малък коментар) и достига до свой синтез на дефинициите за душата на Платон и Аристотел чрез формулата bdquoдушата е субстанциална формаldquo Коментарът на Тома от Аквино Sententia libri de Anima е направен вероятно през 1267ndash1268 г като ползва латински превод Тома анализира трудния текст за субстанцията от 412а-b на De Anima пояснявайки че акциденталните форми не придават съществуване а само характеристиката на нещото като едно или друго докато субстанциалната форма придава битие (1994 75) Един от най-влиятелните коментари написани през XVI в е коментарът на Филип Меланхтон (1497 ndash 1560) наричан Praeceptor Germaniae (учителят на Германия) сподвижник и продължител на делото на Мартин Лутер Меланхтон се старае да уточни много от основните термини на Аристотел и прави това в полемика с Цицерон Така например обръща внимание че смисълът на ἐντελέχεια е да изрази непрекъснатостта (continua) а не само целта и края (Melanchthon 1542 26) След като представя понятията ентелехия и енергия Меланхтон подробно излага човешката анатомия позовавайки се основно на Гален Анатомичното

допълнение се простира на повече от сто страници и през XVI в книгата се използва като учебник по анатомия в университетите в протестантските земиПървият френски превод и коментар на De Anima e публикуван през 1846 г и e дело на Бартелеми-Сен-Илер (1805ndash1895) Рядко се случва политик да има мащабни и задълбочени академични занимания с древни философски текстове но случаят с Бартелеми-Сен-Илер е точно такъв Неговият opus magnum е един пълен превод на Аристотел в тридесет и пет тома Коментарът на Бартелеми-Сен-Илер е подстрочен но въпреки това е доста подробен и не отстъпва на известните исторически коментари Според критичния и взискателен поглед на Бартелеми-Сен-Илер

Аристотел прави четири основни грешки в трактата De Anima bull не придава на душата статус на субстанция те на

свободна и различна от всичко останало сила bull не намира място за моралните способности на

човека bull не вярва в безсмъртието на душата bull не поставя душата като основа на философията и

науките (1846 XLIII) Не бихме могли да причислим хабилитационния труд Die Psychologie des Aristoteles insbesondere seiner Lehre vom nous poi etikos (1867) на Франц Брентано (1838-1917) към жанра коментар на De аnima но този текст помага да се трансферира латинското intentio на Августин в съвременното понятие за интенционалност което Брентано въвежда няколко години по-късно в книгата си Psychologie vom empirischen Standpunkt (1874) и с това съдейства за неоаристотелианско фундиране на съвременната феноменология и на феноменологичната антропология чиито образцови представители са Макс Шелер и Пол РикьорМартин Хайдегер посвещава на De аnima един от ранните си семинари през летния семестър на 1921 г и опитва да се възползва от δύναμις на Аристотел за едно онтологично обезценяване на Аза което напълно ще се изяви в Битие и време (1927) Според направеното в семинара тълкуване bdquoАристотел разбира Аза като δύναμιςldquo което за Хайдегер ще рече bdquoаз могаldquo (Heidegger-Jahrbuch 3 2007 20) Тези исторически щрихи имаха за цел да представят някои разяснения относно генезиса на метафизичното дефиниране на човека като bdquoмодално съществоldquo (Колев 2011) и изграждането на философска антропология на тази основа (Колев 2013) като повлияни от De Anima на Аристотел и коментарната традиция

ЦИТИРАНА ЛИТЕРАТУРААвицена (1980) Избранные философские произведения Москва Наука Колев Иван (2011) Битие и възможност ДисертацияКолев Иван (2013) Философска антропология Идея генезис етапи София Изток-ЗападШелер М (1991) Мястото на човека в космоса Прев Ренета Килева Изд bdquoЕвразия-Абагарldquo С Alexandre DrsquoAphrodise (2008) De lrsquoAcircme Text grec introduit traduit et annoteacute par MBergeron et R Dufour Paris Vrin Avicenne (1978) La Metaphysique du Shifā Livres I agrave V Paris VRIN Baumgarten Alexander Gottlieb (2004) Metaphysik Uumlbersetzt von Ge Friedr Meier Dietrich Scheglmann Reprints Jena Bartheacutelemy-Saint-Hilaire J (1846) Psychologie drsquoAristote Traiteacute de lrsquoAcircme Paris Librairie philosophique de LadrangeBrentano Franz (1973) Psychologie vom empirischen Standpunkt Bd 1 Hamburg Felix Meiner Ferlag Denker Alfred (2007) Heidegger und Aristoteles Heidegger-Jahrbuch 3 FreiburgMuumlnchen Verlag Karl Alber Kusukawa Sachiko (2006) The Transformation of Natural Philosophy The Case of Philip Melanchthon Cambridge University Press Melanchton Philip (1542) De Anima Commentarius Lugduni apud Seb GryphiumPhiloponus (2005) On Aristotlersquos On the Soul 11-2 London Bristol Classical Press Priscian (1997) On Theophrastus on Sense-Perception bdquoSimpliciusldquo On Aristotlersquos On the Soul 25-12 IthacaNew YorkCornell University Press Scheler Max (2008) Die Stellung der Mensch im Kosmos ndash In Scheler Max (2008) Gesammelte Werke Bd 9 Bouvier Verlag BonnThemistius (1996) On Aristotlersquos On the Soul IthacaNew YorkCornell University Press St Thomas Aquinas (1994) Commentary on Aristotlersquos De Anima Dumb Ox Books Notre Dame Indiana Zelle Carsten (Hrsg) (2001) bdquoVernuumlnftige Aumlrzteldquo Halische Psychomediziner und die Anfaumlnge der Anthropologie in der deutschsprachigen Fruumlhaufklaumlrung Tuumlbingen Max Niemeyer Verlag

De аnima и коментарната традиция като извор и парадигма за философската антропология

Сн Радослав Чичев

Литературен вестник 25-31012017 15

1 Щом възнамеряваме да говорим за етика трябва първо да разгледаме част от коя наука е характерът Можем накратко да отговорим че е част от политиката и от никоя друга Понеже не е възможно някой да се занимава с политика без да е самостоен - искам да кажа - да е достоен А да е някой достоен означава да има добродетели Следователно ако някой желае да постигне нещо в политиката трябва да е с достоен характер И тъй както изглежда изследването на характерите е част но и принцип на политиката И изобщо по мое мнение това изследване заслужено би носило името bdquoполитикаldquo а не bdquoетикаldquoТрябва както изглежда тогава да определим добродетелта - какво представлява тя и откъде произхожда Понеже без съмнение е безполезно да познаваме добродетелта без да разбираме как и откъде произхожда Не трябва да се ограничаваме само с обмисляне на това какво е добродетелта а да изследваме и нейния произход Толкова повече че искаме не само да я познаваме но и самите ние да сме добродетелни ndash и това би било невъзможно ако не знаем и как и от какво се поражда тяСледователно необходимо е да знаем какво е добродетелта (понеже не е лесно да познаем източника и начина на пораждането й ако нямаме знание за това какво е което важи и за науките)Трябва обаче да вземем предвид и онова което са казали другите преди нас относно това Пръв Питагор се опитва да говори за добродетелта но неправилно защото като отнася добродетелта към числата прави неподхождащо на добродетелите изследване Справедливостта не е квадратът на някое числоПосле идва Сократ който казва повече и по-добре по въпроса но също неправилно понеже представя добродетелите като научни знания ndash нещо което е невъзможно Защото всички науки предполагат съждение а разсъждаването се поражда в разумната част на душата следователно според Сократ всички добродетели се пораждат в способната да мисли част на душатаОт което следва че като представя добродетелите за част на научното познание той отрича неразумната част на душата и така отрича също страстта и характера поради това и доводите му за добродетелите са погрешни Впоследствие Платон разделя душата на разумна и неразумна част и определя за всяка от тях подобаващите й добродетели - дотук добре След това обаче греши защото свързва и обединява добродетелта с учението си за благото което е неправилно понеже е неуместно Относно действителните неща дори и да казва истината не е трябвало да говори за добродетелта ndash между тях несъмнено няма нищо общо Дотук тези са които толкоз засягат въпроса и по такъв начин След всичко това можем да обмислим какво трябва ние самите да кажем по този въпросПреди всичко трябва да знаем че всяка наука и всяка способност имат една цел и това е благото поради това нито една наука нито една способност не може да има за цел злото Значи щом целта на всички способности е благото явно целта на най-добрата способност ще е най-полезното благо Но все пак изкуството да се управлява е най-добрата способност и нейната цел ще е най-полезното благо Следователно видно е че трябва да говорим за нашето благо а не за благото изобщо Понеже не става дума за благото на боговете то е предмет на друго учение и е чуждо на изследването ни Значи ние трябва да говорим за политическото благоПо-нататък трябва да разделим и благото За кой смисъл на благото ще говорим понеже думата няма само едно значение Благо наричаме или най-доброто у всяко съществуващо нещо поотделно ndash това което е схванато чрез неговата собствена природа или когато е съдържащото останалите блага - и това е идеята (според Платон) за благотоИ тъй дали е нужно да говорим за идеята за благото или не за нея а за благото като общото между всички съществуващи неща Понеже това изглежда различно от идеята От една страна идеята е нещо самостоятелно съществуващо и неизменно от друга - общото съществува във всичко следователно не е тъждествено със самостоятелно съществуващото Не е възможно самостоятелно биващото и неизменното по природата си да съществува във всичко Ще говорим ли за присъщото на нещата благо или не И защо Защото това общо се постига чрез определението или чрез индукцията Определението цели да означи същността на всяко едно нещо или защо е благо или защо е зло или защо е каквото и да било друго Определението посочва че благото като общо е това поради което дадено нещо ще е желано заради самото себе си ndash тогава присъщото на всички неща съвпада с определението

Определението казва какво е благо и никоя наука или способност не може да твърди че нейната цел е заради благото Изследването на това се отнася към друга способност (понеже нито лечителят нито строителят твърди че здравето или къщата е благо а единият казва че възстановява здравето и как го възстановява а другият че строи къща и как я строи) Ясно е по-нататък че и политиката не може да говори за общото за нещата благо Защото и тя е наука като останалите а видяхме че нито една способност или наука не може да смята това за своя цел Следователно не може политиката да говори за общото благо както е според определението Но не може да говори и за общото благо съобразно индукцията Защо Защото когато искаме да посочим някое конкретно благо или доказваме че това определение съответства на благото и на това което искаме да покажем като благо или прибягваме до индукцията например когато искаме да докажем че великодушието е благо казваме че справедливостта е благо мъжеството е благо и изобщо добродетелите и че благородството е добродетел следователно благородството също е благо Нито дори за общото благо съобразно индукцията говори политиката тъй като би стигнала до същите невъзможни изводи както в случая с общото благо според определението Защото и в тоя случай някой ще каже че цел е благотоОчевидно трябва да говори за това какво е висшето благо и то в смисъла на висшето за нас И изобщо ясно е че изследването на общото благо не е възможно за нито една наука или способностЗащо Защото благото се отнася до много категории до същността качеството количеството времето отношението и до всички останали Какво и кога е добро в медицината знае лекарят кормчията - за управлението на кораба за всяко изкуство ndash вещият в него Лекарят знае кога трябва да оперира а кормчията кога трябва да плава При всяко едно изкуство вещият знае кога нещо ще е добро за него Нито лекарят знае кога ще е добре да се плава нито кормчията кога нещо е добро в медицината Значи и така не трябва да говорим за общото благо защото bdquoкогаldquo е присъщо на всички изкустваСъщо така и благото по отношение на нещо както и благото съответстващо на другите категории са общи за всички и никое умение никоя наука не може да каже за която и да е друга какво и кога е добро за нея Нито пък политиката може да говори за общото благо а за благото в смисъла на висшето благо и то висшето за нас благоОсвен това ако искаме да разясним нещо не трябва да използваме неясни примери а ясни за неясните неща а за умозрителните - сетивно възприемаеми защото са по-очевидни Затова когато се говори за благото не трябва да се говори за идеята за благото И все пак някои мислят че когато се говори за благото трябва да се говори за идеята понеже казват те е необходимо да се изследва кое е висшето благо защото то изразява действителната природа на всяко едно нещо така че както предполагат идеята би била висшето благо Такова е разбирането им и е възможно да имат право Във всеки случай политическата наука и способност за която сега говорим изследва не това благо а кое е благо за нас самите (Понеже никоя наука никое умение не може да определи своята цел като благо значи и политиката не може) Затова тя и не говори за идеята за благото Възможно е някой да каже че поставяйки това благо за първоначало може да го използва като отправна точка в изследването на отделните блага но и това не е правилно защото първоначалата трябва да бъдат съответстващи Безсмислено е някой да иска да докаже че ъглите на един триъгълник са равни на два прави изхождайки от първоначалото че душата е безсмъртна Това първоначало не е подходящо а първоначалото трябва да бъде подходящо и във връзка с предмета Следователно може да се докаже че сборът от ъглите на триъгълника е равен на два прави ъгъла и без безсмъртието на душата По същия начин и благата могат да бъдат разглеждани без идеята за благо ето защо това благо не е подходящото първоначалоНе е прав и Сократ който отнася добродетелите към областта на науките понеже смята че нищо не трябва да бъде напразно но от това че добродетелите са част от научното знание следва че тъкмо добродетелите са безполезни Защо Понеже при науките щом някой познае какво е дадена наука става учен (който е познал какво е медицината става лекар - същото е и при другите науки) но при добродетелите това не се получава който знае какво е справедливостта не става незабавно справедлив точно тъй е и с останалите добродетели Следва че и напразни са добродетелите и науки не са

Преводът е направен по изданието Loeb Classical Library Aristotle XVIII LCL 287 Harvard 1997 ISBN 0-674-99317-9

Преведе от старогръцки ХАРАЛАМБИ ПАНИЦИДИС

Аристотел Голяма етика1181a 24 - 1183b18

Смятате ли че темите на античността трябва да бъдат разглеждани в тяхната връзка със съвременните теми Мисля че това е един от начините античната философия да бъде направена атрактивна Макар че човек трябва да бъде много внимателен когато сравнява антични модерни и съвременни гледни точки това все пак е един мощен инструмент който може да бъде използван за да предизвика интереса на студентите към античните мислители Има различни начини които може да се използват за да се свърже съвременната дискусия с античните автори И според мен тези начини не са уникални за философията а са в сила повече или по-малко за всяка област на човешката наука и занимания Античните автори пишейки относно философията са правили нещо много подобно на това което ние правим когато правим философия И по отношение на метода и по отношение на проблемите които се поставят и анализират В същото време те са били в една много различна социална среда използвали са терминология различаваща се много от нашата формулирали са дистинкции по различни начини и тн Така че аз се опитвам да изведа на преден план както приликите които образуват общото между тях и нас така и разликите които ни отличават За да се изразя малко по-грубо приликите показват че и тук съществува универсалност по отношение на озадачаването което определени въпроси провокират Разликите от друга страна ни помагат да разберем че има алтернативни начини за подхождане към и третиране на философските загадки

Какъв е Вашият отговор на товаДоколкото става дума за философията като цяло аз се фокусирам върху идеята че философията учи как да се мисли да се анализират проблеми да се взимат решения много често за проблеми и решения които се отнасят директно до нас и са от огромно значение за нашия живот До такава степен че философията е практика за нашата способност за мислене и вместо да изглежда второстепенна тя представлява най-важното практическо упражнение на което можем да се надяваме Античната философия позволява да се премине една такава практика от самото начало на историята на западната мисъл сиреч така да се каже да се изследват нещата от началотоОсвен това приемам че абсолютно всичко от някаква гледна точка може да се разглежда като губене на време По-специално защото други неща се разглеждат като по-спешни макар в крайна сметка да са по-маловажни И после склонен съм да предположа че е лукс на академичния живот това че ни се позволява да изследваме теми които хората смятат за губене на време - нещо което можем да правим само за удоволствие Това е възможност която не всеки има и понякога е това което ни позволява да излезем извън житейските нужди и да спечелим една различна гледна точка от която сме свободни да се занимаваме не с това от което директно се нуждаем а с това което желаем каквото и да е то

Въпроси и превод от английски ЗОЯ ХРИСТОВА-ДИМИТРОВА

Универсално озадачаванеот стр 12

Сн

Рад

осла

в Ч

ичев

РЕДАКЦИОНЕН СЪВЕТ Юлия Кръстева (Париж) Богдан Богданов (София) Кристиян Редер (Виена) Боян Биолчев (София) Ханс Улрих Рек (Кьолн) Никола Георгиев (София)

Адрес СОФИЯ 1000 ул bdquoЦар Шишманldquo 7 Банкова сметка BG56BPBI79401049389602 BIC - BPBIBGSFbdquoЮробанк Българияldquo АДИздава Фондация bdquoЛитературен вестникhttplitvestnikwordpresscom wwwbsphorglitvestnikВОДЕЩИ БРОЯ Димка Гочева Камелия Спасова

РЕДАКЦИОННА КОЛЕГИЯ Амелия Личева (гл ред) Пламен Дойнов Йордан Ефтимов

Ани Бурова Бойко Пенчев Камелия Спасова Мария Калинова Малина Томова

Художник на броя Александър БайтошевПечат bdquoНюзпринтldquo

ISSN 1310 - 9561

Д-р Марк Сентези е преподавател по философия

в Щатския университет на Пенсилвания

Защитил е дисертация върху Аристотеловата

концепция за движението Има публикации и

провежда курсове върху проблеми от областите

на метафизиката епистемологията

етиката антропологията и философията на образованието В

конференцията bdquoПредизвикателството

Аристотелldquo участва с доклад на тема Genesis and

the Priority of Energeia in Met IX 8

Кога за пръв път започнахте да си задавате философски въпросиОтначало започнах да се интересувам от философия през интереса ми към природата съзнанието и изкуството особено поезията Когато бях на осем години бях наясно за значителните щети които нашата цивилизация нанася на естествения свят макар щетите които нанасяме индивидуално да са малки колективно ние сме отговорни за света Колективната отговорност е голямо нещо за което да се бори един осемгодишен

Също така се интересувах от начина по който поезията индиректно изразява съзнанието чрез описание на дъжда един поет ни кара да чувстваме това което чувства той С други думи в поезията това как изглежда светът е неотделимо от съзнанието Когато по-късно прочетох Кантовата Критика на чистия разум разбрах неговата версия на това твърдение веднага

Когато кандидатствах в университета не можех да реша дали да уча компютърни науки (тоест динамични логически системи) физика (изследване на природата) или хуманитарни науки Така че аз избрах степен в bdquoСвободни изкустваldquo което покрива bdquoвсички най-важни изследвания за човешките съществаldquo от митовете и религията до биологията и физиката политиката и изкуството Бързо открих че единственото нещо което обединява всички тях е философията Така сега се занимавам с философия

Кой беше първият прочетен от Вас философ Можете ли да опишете Вашите първи впечатленияПървият философ който прочетох вероятно беше Платон в гимназиалния курс по История на идеите Помня че бях очарован от силата на диалога да оформя човешките действия и мисли векове по-късно Когато започнах да уча за Френската революция открих че същото нещо се е случвало в салоните ndash разнообразни частни събирания посветени на интелектуални дискусии които са довели отчасти до революцията и раждането на демокрацията във Франция

Смятате ли че студентите днес имат интерес към античносттаПовечето студенти не осъзнават че имат интерес към античността но щом получат възможност да я изследват като жива култура и интелектуален обмен те започват да осъзнават колко интригуваща и завладяваща е тя

Смятате ли че темите на античността трябва да бъдат разглеждани в тяхната връзка със съвременните теми Всеки път когато четем древните автори ние вече мислим за тях през нашите съвременни грижи това е просто начинът по който разбираме другите Аристотел е бил прав ние започваме с това което си мислим че знаем и работим към това което все още не знаем което е по-близо до истината

Привличам вниманието на студентите към това как те оформят нашето интелектуално въображение (както се

изразява Косман) Древните ни дават инфраструктурата инструментите средствата целите и дори мотивите за мислене а това е оформило западното мислене и наука за последните 2500 години Когато мислим за нещо ние използваме техните идеи за това и търсим нещо много подобно на онова което те са търсели по причини много подобни на техните Ние често чуваме за необходимостта да bdquoприложимldquo философията към нещата които ни вълнуват днес Поемайки този риск ние насила поставяме философията в убежденията и целите които вече имаме превръщайки я в обикновен инструмент Когато обаче студентите четат античната философия добре се случва нещо по-дълбоко и по-вълнуващо тя преобразува разбирането на студентите за света променя техните цели В това отношение не студентите са тези които оценяват колко е добра античната философия за тях а античната философия е тази която помага да се оцени колко добри са студентите като хора като мислители и като граждани Чрез античната философия студентите осъзнават че съществуват по-високи цели в живота тя събужда в тях желание да бъдат голяма душа голям философ и голям мислител голям обожател или гражданин

Намирате ли в реакцията на студентите че семинарите по античност са bdquoгубене на времеldquoСтудентите обикновено мислят така защото имат неясно но твърдо убеждение в идеята за прогреса След като някои са писали много отдавна хората смятат че трябва да бъдат надминати (Дори мислят погрешно че те би трябвало да са имали bdquoпо-прости мислиldquo от нашите Тази идея по-лесно се разсейва при прочитането им) Това обаче което е фундаментално важно за човешкия живот не се изменя много Спомням си как една студентка каза как е била изненадана от това колко мощно и колко полезно е било Аристотеловото описание на приятелството Съществуването на iPhones обаче не променя същината на приятелството или това какво е щастието или удоволствието

Бихте ли ми казали колко важен е Аристотел за bdquoфилософията на личносттаldquoСпоред мен Аристотел е изключително важен за разбирането на това как да бъдеш личност защото той дава да се разбере че да бъдеш личност означава да бъдеш активен да бъдеш щастлив не е да имаш пари да бъдеш известен или талантлив това не е кой си ти а какво правиш Студентите също така намират за освежаващо когато разберат Аристотеловия аргумент че удоволствието е страничен ефект от действието че поначало ние не търсим удоволствие но вместо това търсим да правим велики дела

Повечето хора мислят че всички действия са средство за постигане на някаква цел те работят за да получат удоволствие използват любезността като вид инструмент за получаване на удоволствие Аристотел твърди че това е погрешно добрите действия са добри сами по себе си те сами по себе си са цел няма нищо което да се търси по-нататък Това означава че вместо да се налага да минаваме през хедонистични изчисления съществуват неща които просто можем да правим които имат реална стойност и значение за нашия живот

Можете ли да ми кажете нещо повече за една от Вашите последни публикации ndash bdquoКак технологията променя нашата идея за добротоldquoТехнологията променя нашата идея за доброто по два начина На първо място технологията променя инфраструктурата на етическите решения тя не само ни дава нов начин да посрещаме проблемите (например хирургията може да спаси нечий живот или да промени външния вид или пола на някого) но в допълнение тъй като ние живеем в технологична цивилизация почти невъзможно е да се действа без да се избира технология

Например за да съществува мобилният ми телефон трябва да има миньори пътища влакове и лодки регулации и търговски споразумения политици правоприлагане едно общество в което договорите се спазват химици и електротехници и следователно университети и история на физическата наука творци и инженери за да го проектират международни технологични стандарти работническата класа от работници за да го сглобят парична система хора които да го продават хората които да го поправят и така нататък

Древните автори и съвременните грижи

Невъзможно е да излезеш на улицата без да срещнеш хора които са посветили своя труд на технологията така че е невъзможно за нас да утвърждаваме едно общество и неговите ценности без да утвърждаваме технологията Това донякъде означава че ние търсим технологични решения на нашите проблеми Наистина от всички проблеми в света тези които обявяваме за решими са проблемите които могат да бъдат разрешени с помощта на технологията

Вторият начин по който технологията променя нашата идея за доброто е че технологията въплъщава ценностна структура различна от тази на живите същества артефактите са добри само дотолкова доколкото са инструменти използвани от нас докато живите неща търсят своето собствено добро

Например когато блендер е счупен той няма стойност така че хората го изхвърлят на боклука Но едно пиле има своя собствена стойност то за себе си се опитва да се храни живее и вирее дори ако е ранено Неговото добро е различно от моето което може да включва това да го изям

Ние обаче разпространяваме етическата структура на технологията към други неща когато се отнасяме към природата като към ресурс Например когато приемаме дърветата за лишени от стойност освен доколкото могат да бъдат направени на сгради или подове ние действаме сякаш ценността им зависи от нас

Един въпрос относно Вашата дисертация ndash колко важно е движението за структурата на съществуващотоЕдно от прочутите твърдения на Аристотел е че за съществуващото може да се говори по много начини С това той няма предвид че има много неща но че за всяко нещо има няколко начина по които да бъде казано че съществува Например тази химикалка е приспособление за писане (това какво е тя или каква е нейната форма) тя е твърда пластмаса (материал) синя (атрибут) тя е способна за писане (потенция) Но ние не говорим достатъчно за това защо Аристотел твърди че съществуващото е множествено Една очевидна причина е че то трябва да бъде такова за да може движението изобщо да съществува След като тези начини са разграничени ние трябва да разберем как те са свързани

Въпроси и превод от английски ЗОЯ ХРИСТОВА-ДИМИТРОВА

Сн Радослав Чичев

Литературен вестник 25-31012017 5

В И Т Р И Н АД И А Л О Г

Проф Джон Дъдли е преподавател в Университета в Льовен (Белгия)

Той е автор на пет книги и на множество статии и студии върху

Аристотел Работил е основно върху Аристотеловата логика

физика и етика В конференцията bdquoПредизвикателството Аристотелldquo

участва с доклад на тема Aristotle on the Divine

Кога разбрахте че философските въпроси Ви вълнуватЗапочнах като класически филолог в Ирландия Имах достатъчно късмет да прекарам пет години четейки гръцки и латински текстове от сутрин до вечер както и да изучавам гръцко и римско изкуство археология история митология и композиция на прозата но не и философия Философията не беше смятана за част от образованието на един класик

По тази причина започнах да чета история на философията едва когато бях в последната година на следването Тематиката веднага ми се видя вълнуваща и затова реших да премина от класическата филология към философията макар това да означаваше да взема нова степен което направих в Белгия

Кой беше първият прочетен от Вас философ Можете ли да опишете Вашите първи впечатленияПървата философска книга която прочетох беше Държавата на Платон Прочетох я с интерес тъй като тя не беше част от курса в университета Но мислех че един образован човек трябва да я е чел Тъй като не бях чел никакви други философи аз попих редица Платонови идеи без да ги поставя под въпрос Спомням се че дискутирах с колеги студенти много важни въпроси и когато излагах своите идеи те възразяваха bdquoНо това е просто Платонldquo Аз отговарях bdquoКакво не е наред с Платонldquo и те не можеха да ми отговорят Смятам че Платон ми позволява да отговоря на доста въпроси Диалогичният стил също бе много лесен за четене

Можете ли да ни кажете какво мислите за този автор в моментаЛюбимото ми Платоново произведение днес е Тимей Харесвам описанието на това как демиургът е подредил света харесвам разбирането за безсмъртието на душата и идеята че вечният живот след смъртта е в зависимост от това как живеем нашия живот Не смятам обаче че политическите идеи на Платон за комуналност са били от полза за света Не харесвам неговата идея за премахване на семейството и за това децата да бъдат възпитавани от държавата Не харесвам неговата евгеника Смятам обаче че управлението на света трябва да се осъществява от един добродетелен и добре образован елит

Вие сте човек с опит в преподаването Смятате ли че студентите днес имат интерес към античносттаВинаги съм установявал че студентите изпитват удоволствие от античната философия особено от досократиците Античните философи са лесни за разбиране Досократиците ни дават възможност да видим смисъла на философския въпрос Въпреки че техните отговори ни изглеждат наивни и даже примитивни в същото време ние можем да разберем колко трудни са били тези въпроси преди повече от 2000 години и колко обосновани и дори блестящи са били отговорите дадени от нашите философски предшественици Вълнуващо е да видиш как всеки философ се бори с един въпрос и се опитва да подобри отговора даден от неговите предшественици Повечето от фундаменталните въпроси повдигнати от древните философи все още се дискутират в момента и съвременните философи приемат че повдигнатите въпроси и отговорите дадени в античността са от изключително значение Моят опит е че днешните студенти намират античната философия дори по-стимулираща от модерната при условие че тя се преподава от въодушевен учител

Смятате ли че темите на античността трябва да бъдат разглеждани в тяхната връзка със съвременните теми Ако да какъв трябва да е методът за тяхното свързванеМоят отговор е и да и не Според мен е много важно античните теми да се разглеждат сами по себе си да се дискутира

какво означават те за въпросния автор и как всяка тема е свързана с въпросите повдигнати от предишни философи В същото време мисля че е голяма грешка да не се отбелязва влиянието което античните философи и определени теми имат върху модерните философи Би било голяма грешка ако не се каже нищо за влиянието на четирите елемента на Емпедокъл и на атомите на Демокрит ако не се каже за влиянието на Хераклит върху Хегел ако не се спомене Хайдегер когато се говори за Парменид ако не се спомене Ницше когато се говори за ГоргийАко се занимавам с автор от древността аз излагам неговото влияние в по-късни времена след като първо изцяло съм обяснил казаното от него и неговите следствия Ако обяснявам модерен автор тогава първо разглеждам източниците на въпроса в древността така че студентите да знаят откъде идва проблемът и какво е знаел модерният автор преди да започне да разсъждава Винаги е интересно да се види началото на един проблем и как подходът към него се трансформира от един автор към друг

Намирате ли в реакцията на студентите че семинарите по античност са bdquoгубене на времеldquoНаистина съм изненадан да получа такъв въпрос защото моите студенти винаги са имали голям интерес към мисълта и начина на мислене на античните философи Мога да се сетя само за два вида студенти които не биха имали интерес Първият тип са тези които биха искали да учат някаква точна наука бизнес или икономика и предварително са убедени че философията е безполезен предмет защото не ги води директно ктм тяхната цел Тези студенти трябва да бъдат убедени на първо място че висшето образование съществува за да ги подготви за живота а не само за кариератаТе също трябва да бъдат изправени пред факта че философските въпроси особено етическите въпроси ще възникнат в науката както и в бизнеса и затова са релевантни за тях Вторият вид студенти които мога да си представя са тези които страстно вярват в определена идеология и не са отворени да чуят други гледни точки Този вид студенти не са способни да бъдат философи изобщо ако не са любопитни да узнаят какво са предложили другите мислители и да премерят аргументите за и против всяка гледна точка Не съм забелязал съществена разлика между студентите на които съм преподавал в Америка и Европа като изключим това че студентите в Америка задават повече въпроси

Какво е Вашето обяснение за товаБих казал че проблемът е повърхностността Затова решението би трябвало да е опит да се накара студентът да разбере че животът не е толкова прост че други хора имат напълно различни мнения от неговите за които те вярват че са също толкова добри че в живота има много кризи и че човек трябва да е подготвен за тях че в живота има много големи въпроси на които науката не може да отговори

Смятате ли че може да се каже нещо ново за АристотелИма няколко начина по които можем да кажем нещо ново за Аристотел Първият е да се разбере по-точно какво Аристотел е имал да каже Например три етически работи са достигнали до нас под името на Аристотел До 20-и век широко се

е смятало че само Никомахова етика е автентична После се разбира че и Евдемова етика също е на Аристотел Автентичността на Голямата етика все още се оспорва В продължение на много години имах амбицията да докажа че Никомахова етика е най-ранното Аристотелово етическо произведение и че то се състои само от седем книги (I-IV VIII-X) че Евдемова етика е неговият втори етически трактат и че той се състои от осем книги и че Голямата етика е не само автентична но че е последният етически трактат на Аристотел Ако успея да убедя научния свят в това това не само би било нещо ново но и голямо допълнение към разбирането за АристотелВторият начин по който може да се каже нещо ново за Аристотел е чрез показване на следствията от неговото мислене Например Аристотел не прави паралел между своята етика и физиката но той ни казва че изкуството имитира природата Когато човешките същества се стремят към щастие е правдоподобно да се приеме че те се стремят към своето най-добро състояние както прави всяка част от природата Ето защо изглежда вероятно че Аристотел наистина е вярвал в паралел между етиката и физикаТретият начин по който може да се каже нещо ново за Аристотел е като се демонстрира огромното влияние което той е имал за цялата история на философията чак до настоящия момент и като се направи опит да се коригира това което трябва да бъде коригирано Аристотел ни казва че една малка грешка в началото на дадено начинание може да доведе до сериозни последствия по-късно Главно поради влиянието на Аристотел за повече от 2000 години се е смятало че Земята е център на Вселената и че всичко на земята се състои от четири елемента Тези теории вече не се приемат но все още под влияние на Аристотел широко се вярва че науката превъзхожда етиката

Коя част от учението на Аристотел намирате за най-труднаМоже би очаквате от мен да кажа че метафизиката на Аристотел е най-трудната част от неговото учение Наистина е вярно че много повърхностни изказвания са правени за неговата метафизика и че много аспекти от неговата метафизика обикновено не се разбират Да дадем само един пример всички естествени неща са нетрайни и имат цел Но акциденциите са вечни защото нямат самостоятелно съществуване и затова не могат да загинат И понеже те нямат собствено съществуване те също така не могат да имат цел Така Аристотел ни казва че цветът на окото не служи на някаква цел Акциденциите масово биват погрешно разбираниМисля обаче че най-добре мога да отговоря на въпроса ви като кажа че не намирам някоя определена част от учението на Аристотел за трудна като цяло Намирам отделни термини за трудни например праксис и нус кинесис и фюсис Мисля че едно внимателно проучване на значението на трудните термини може да ни даде възможност да направим голям прогрес в разбирането на Аристотел

На коя част смятате че се обръща най-малко вниманиеПрез последните години се обръща повече внимание на изследването на биологическите трактати на Аристотел но все още остава много да се проучва Учените все още се концентрират върху Никомахова етика и както вече споменах са склонни да пренебрегват Евдемова етика и Голяма етика Редица книги са написани относно Аристотеловата концепция за бог но действително хубава книга не е написана а има поне една много лоша книга което е доста изненадващо Концепцията за природата също е пренебрегната Друга задача която предстои да бъде разрешена е изследването на развитието на Аристотеловата концепция за душата

Въпроси и превод от английски ЗОЯ ХРИСТОВА-ДИМИТРОВА

За удоволствията от античната философия

Времето на метамор-фозата (Опити върху Кафка) изд bdquoИзток-Западldquo С 2017Вече повече от столетие историята на дребния чиновник Грегор Замза

който една сутрин се събужда превърнат в странна твар е обект на неизброими интерпретации Дали ставането-животно на Грегор е неуспял опит за бунт срещу смазващите механизми на обществото Дали е успял бунт доколкото отхвърля програмиращите ефекти на логоса и се обръща към музиката Дали тази метаморфоза е внезапна или разтеглена във времето Дали въобще има метаморфоза През призмата на bdquoМетаморфозатаldquo на Кафка статиите включени в този сборник се опитват да предложат собствената си перспектива към разнородни тенденции в съвременните философски и литературоведски дебати Централно за подходите на авторите ndash Радосвет Коларов Дарин Тенев Миглена Николчина Камелия Спасова Мария Калинова Еньо Стоянов и Боян Манчев ndash е понятието bdquoметаморфозаldquo и възможността то да се мисли като конструктивно за фикцията и фикционалните светове По-общият залог на колективното усилие е въпросът за статута на литературната теория днес

Фредрик Бакман bdquoВсяка сутрин пътят към дома става все по-дълъгldquo превод от шведски Любомир Гиздов изд bdquoСиелаldquo С 2017 Красивата и емоционална книга на Фредрик Бакман bdquoВсяка

сутрин пътят към дома свата все по-дълъгldquo е история за отиващите си спомени за липсата и обяснението й преплетени в мрежата на страх и любов Централно положеният възрастен герой и емпатията са темите които свързват нашумелите му романи bdquoЧовек на име Увеldquo bdquoБаба праща поздрави и се извиняваldquo и новата му книга Писателят отделя и специално внимание за писмо до своя читател което разтърсва и подготвя дори незапознатия с творческия му маниер

Малкълм Гладуел bdquoПроблясъкldquo превод от английски Елка Виденова ИК bdquoЖанет 45ldquo Пл 2016 След големия успех на bdquoПовратната

точкаldquo Малъклм Гладуел съумява да запази инерцията на качественото си писане Книгата bdquoПроблясъкldquo продължава характерния разтърсващ дискурс от bdquoПовратната точкаldquo но този път обект на прекрояване е не възприятието за света около нас а този вътре в нас Или иначе казано какво представлява явлението bdquoпроблясъкldquo и по-ефективно ли е добре обмисленото решение пред мигновената преценка

6Литературен вестник 25-31012017

Проектът е съфинансиран от Столична програма bdquoКултураldquo на Столична община за 2017 г

Неведнъж съм установявал в поезията на всеки поет в стихосбирката му винаги се среща една ключова дума през която може да се чете трябва даже да се чете тя Понякога дори това важи за цялото му поетическо творчество колко много е важна например градината за Рутхер Копланд домът за Екатерина Йосифова или пък крепостта за Збигнев Херберт Затова е направо странно че досега поезията на Божана Апостолова не е видяна през една ключова за нея дума ключова за цялото й творчество ndash ЛЮБОВТА Tя е толкова ключова че се среща в заглавията на почти всички нейни стихосбирки (особено след 1996 г) или пък ndash ако не се среща загатва за нея bdquoВселюбовldquo (2005) bdquoЕдва я задържамldquo (2008) bdquoБеше ли любовldquo (2010) и сега bdquoЗа тебldquo (2016) ndash все обозначавания на любовни редополагания на любовни изригвания на любовни запитванияhellip Сякаш само bdquoСъстояние третоldquo (2002) и bdquoВъзелldquo (2005) напускат територията на това наблюдение макар че едва ли третото състояние безспорно е любовно състояние а възелът може да се чете и като любовен възел Така че без безпокойство можем да посочим при Божана Апостолова поезията и любовта вървят ръка за ръка това са не различни нейни проявления не са инакви си феномени а единосъщни омоусиансни ndash Поезия Любов Това е поетическо писане на любовта за любовта писане с любов и без любов(та) то не може да бъде разбрано Хеле пък последната й стихосбирка която е цялата любов една (не)умираща любовhellip Щом любов нямам нищо не съм Така пише светият апостол Павел до Коринтяни за да укаже че нищо на този свят няма стойност и значение без любовта Любовта обаче за която говори апостол Павел е особена любов ndash онази която древните гърци са наричали агапе (αγάπη agaacutepē) и която християнството е превърнало в своя най-съкровена същност В Новия завет ndash заветът който Иисус Христос идва да прогласи думата bdquoагапеldquo се среща като съществително 120 пъти а във формата на глагол още повече ndash 130 Теолозите я тълкуват единствено като любов към Бога божествена любов категорично разграничавайки я от другите видове ndash ерос (ερως eacuterōs) тоест чувствената физическата любов сторге (στοργή storgē) тоест семейната любов най-вече между родители и деца и филия (φιλία philiacutea) любовта между приятели По смисъла на последната философът например обича мъдростта но като приятел той се провъзгласява сиреч за приятел на мъдростта Мишел Фуко дори извежда в лекциите си за управляването на себе си и другите че наличието на фИлия е от същностно значение за да може логосът на философа да се превърне в ергон и прагмата сиреч в деятелни думи реализиращи неща Подобни теологически и психологически нюанси в поезията на Божана Апостолова няма там любовта е любов и толкова Въпреки че в bdquoЗа тебldquo ако четем без вникване ще заключим (прибързано) че иде реч само за сторге семейната любов любовта между съпруг и съпруга Възможността за такова препъване идва още в началото с посвещението bdquoПосвещавам на съпруга ми Костадин Чонов човекът който ме научи свободно да дишам да пиша и обичамldquo И оттук извеждаме това е стихосбирка на човек за човек с когото е делил радости и скърби полети и падания възторзи и покруси през годините на съвместното живеене И сега след кончината на единия другият се захваща да опише изпише запише своята любов към него любовта-сторге която не спира с неговото изчезване а продължава да е все така силна и неудържима Дори когато от другия е останала само bdquoкупчинка боклук земята милостиво

Н А Ф О К У С

П о е з и я Л ю б о вда прегърнеldquo Но това е не само любов семейна тя е и приятелство и любовна и божествена И няма край тази любов две странички по-нататък в bdquoРазпознаванеldquo разпознаваме безкрая простира се пред очите ни и виделината му никъдене свършва

Ще стоя на ръба на душата тиЗа да съм с тебеНе е важно за менКолко те има и колко те нямаВ бита ни за двамаНе е важно за менДали ти си човекътВ отсъствие на съвършенствотоЛюбовта ми е дошла за тебИ толкоз

Краят идва внезапно идва категорично краят не търпи възражения bdquoИ толкозldquo Любопитното обаче тук е че този край не завършва с удивителен знак а с точка сякаш е всекидневна констатация не изрично заявление Но ако се обърнем към идиома за точката над i-то който утвърждава тъкмо крайността на мнението действието свършека на извършеното ще попаднем наистина точно в центъра точно в точката на преплитане и пресичане на различните любови в стихосбирката и изобщо в творчеството на Божана Апостолова точка на пресичане на всичките видове любов на любовта във всичките й форми ndash и на ерос и на сторге и на фИлия и на агапе Ето ги всъщност ерос ndash bdquoТо беше любов то беше разсъмване Безкрайно докосване до ръбчето на проникновението до взаимността до несвършващотоldquo (bdquoИ след насldquo) сторге ndash bdquoТогава дойде т о й ndash моят дар от Бога - мъжът подкрепата защитата ми и от самата менеldquo (bdquoБеше всичкоldquo) фИлия ndash bdquoОставям вечността за вас приятелиhellipldquo (bdquoВъпрекиldquo) агапе ndash bdquoА душата ми Господи като бучица лед в питието на мрака се топиhellip И изчезваldquo (без заглавие) Тази точка на пресичане където преминават за да се разпръснат из Вселената всичките видове любов тази точка на пресичане не е някаква обикновена точка ndash физическа математическа или геометрическа това е точката на сингуларността на хоризонта на събитията отвъд който нито можем в нещо да бъдем уверени нито можем нещо да знаем Но пък можем да предполагаме и предположението което правим е следното там оттатък хоризонта на събитията оттатък точката на сингуларността единственото което вероятно се случва и е възможно да се случва е спонтанността на случването Големият взрив на случването след който цялата материя на любовта се разпръсква из копнеещата за взаимност за съвместност и общуване за привличане и гравитация ако щете вселена В този смисъл онова за което ни говори поезията на Божана Апостолова е че ако има спояваща космическа сила ако има вселенско градиво ако има тухлички от които е издигнато и бива въздигнато в смисъл битието тя се нарича любов и няма друго име освен любов Бихме могли да кажем от тази позиция че в bdquoЗа тебldquo се изправяме пред една bdquoтеорияldquo полу-Емпедоклова Емпедокъл твърди че в началото на света стоят четири елемента ndash водата въздухът огънят и земята задвижвани от две противоположни сили любовта и омразата е в поезията на Божана омразата не присъства тя е сила която не съществува която е изличена Слаба сила никаква сила нищо сила Единствената сила силната сила многото сила всичкото сила това е силата на любовта Или - да повторим Щом любов нямам нищо не съмhellip Големият взрив Big Bang Божана Апостолова неведнъж е казвала че точно по този начин пише ndash спонтанно изригващо избликващо Тя вярва във вдъхновението убедена е че без него стихотворение няма как да се получи Парадигма на писането тръгваща от най-древния автор или поне един от най-древните Омир bdquoО Музо възпейhellipldquo С която между другото се подиграва Владимир Висоцки bdquoМеня сегодня муза посетила немного посидела и ушлаldquo Висоцки вероятно си прави гаргара защото в руската литература вдъхновението осенението

проникновението имат най-висок статус гарантиран им още от Пушкин bdquoЯ помню чудное мгновенье передо мной явилась ты как мимолетное виденье как гений чистой красотыldquo Да поезията е един вид проблясване светкавичен изблик който ако не хванеш навреме губиш го

В мига когатоСтихотворениетоидваВдишваш издишвашто идваЗаписваш гоако не го направишси отива

Тази взривна емоционалност това вдъхновено bdquoмгновеньеldquo преминава като кристална нишка през цялата стихосбирка bdquoЗа тебldquo bdquoНеопитомената ми младостldquo и bdquoАз неуравновесената емоционално баналната разхвърлянатаldquo (bdquoБеше всичкоldquo) bdquoИ се хвърляш в обятията й Без да мислишldquo (bdquoЛюбовldquo) bdquo[hellip] тъгата залива мислите ми като океан прииждащ от дъното на светаldquo (bdquoСъстояниеldquo) bdquoИ идва стихотворението параклис на възкръсналото спасениеldquo (bdquoИдваldquo) bdquoМузиката го повежда и го скрива от очите миldquo (bdquoСмърттаldquo) bdquoБляскави парчета светлина почти като в живота ту се показваха ту се скривахаldquo (без заглавие) bdquo[hellip] смисълът изтръпва гъне се потъва нейдеldquo (bdquoКогато дойдеhellipldquo) bdquoПриплъзна се денят между мене и сянката ми И дойде тъмнина необезпокоявана от никогоldquo (bdquoНавътреldquo) bdquoРожденият ти ден ще съмне утреldquo (bdquoУчастldquo) bdquoКой ме превръща в тъмнинаldquo (bdquoЗагадката на Богldquo) bdquoЩе се пръсне сърцетоldquo (bdquoПолетldquo) bdquo[hellip] с дързък тласък себе си постигаldquo (bdquoОтплатаldquo) bdquoОт хаоса изплуваше нищото и се връщаше в хаосаldquo (bdquoХиподрумldquo) bdquoТакова време ndash студ душата пукаldquo (без заглавие) bdquoДълго ли живях или дълго умирамldquo (bdquoПрисмехулна душаldquo) bdquoДумите се загубиха и се спуснаха по нанадолнищетоldquo (bdquoСлучва сеldquo) bdquo[hellip] под тях безсмъртно дебне новото зеленоldquo (без заглавие) bdquoИ ето днес ме затрупва отсъствието тиldquo (bdquoИ след насldquo) bdquo[hellip] внезапността на случващото се ни запрати в сипеяldquo (bdquoСвършекldquo) bdquo[hellip] едва покълналаldquo bdquo[hellip] от тебе лумна светлина внезапнаldquo (bdquoСветлосенкиldquo) bdquoВенчелистчетата на утрото са се разтворилиldquo (bdquoПредизвикателствоldquo) bdquoПомня как мълния край гърлото ми минаldquo (bdquoСълза назаемldquo) bdquoМракът вече захлупваше сърцето муldquo (bdquoОпашката на светлинатаldquo) bdquo[hellip] когато краят ми недвусмислено се спуска прехвърлям изхвърленотоldquo (bdquoКъм приятелитеldquo) bdquoКогато дойде времето [hellip]ldquo (bdquoТака еldquo) bdquo[hellip] в очите им се наслагваше желанието на сбъдванетоldquo (bdquoОпакованите кейове на Кристоldquo) bdquo[hellip] мимолетен стрък трева в утайката на утрото осъмналldquo

(bdquoВъпрекиldquo) bdquoОзовах се в задънена уличка Изходът е един Нагореldquo bdquoВъздухът ми тежи повече от самотата Тръгвамldquo (без заглавие) Всички тези глаголи (а аз държа да кажа спестих при изброяването поне още толкова) са все глаголи от субекта непредизвикани спонтанни избликващи не той управлява тях те управляват него Те го връхлетяват ndash кога с внезапна сила кога с постоянството на водата за да подчинят душата (душа ndash също много често използвана от Божана Апостолова дума) изцяло на себе си да я обземат обхванат присвоят Връхлитат я да важна е тази жива картина Жак Дерида говори за събитието че то също ни връхлита че ако не ни връхлита не би било събитие В този смисъл поезията на Божана Апостолова цялата е изтъкана от събития защото ако в нея има постоянно и константно действие това е тъкмо връхлетяването Знам знам абсурдно и парадоксално е това което казах току-що ndash bdquoконстантност на връхлитанетоldquo ndash как може връхлитането да е константа Ами може ако идва то от точката на любовта ако е направлявано насочвано и изпратено от любовта Тогава то е такова връхлитане което помита всичко а най-вече помита смъртта Та дори и да прозвучават песимистични нотки (bdquoТова ли е успехътldquo) накрая любовта побеждава всичко надмогва всяка печал всяка не-вяра Нещо повече дори самата смърт е движена от любов плод е на любов

ОтплатаНакъдето се обърнеш ndash болкаhellipЗъби се оголва тишинататихо стъпва после с дързък тласъксебе си постигаТрижди святае смъртта която ни наказвас любовта си ndash може би отплатапратена отгоре от небетос аромат на вкаменено цвете

Смъртта е любов следователно е не-смърт bdquoЗавинагиldquo не оставя място за съмнение bdquoВлюбена съм в ръцете ти които отсъстватldquo Изключителна е непобедима е тази поетическа стратегия ndash дори и в най-страшните си дни дори и в най-отчаяните си дни да пишеш за любовта която бди над смъртта за да я прекрои в не-смърт в живот Едно писане на ръба което обаче винаги остава от страната на надеждата не на униниетоНагоре Тръгвам Но не напосоки не където ми видят очите а там където е хоризонтът на събитията точката на сингулaрността от която спонтанно избликва любовта която е поезия и от която като стихия ме връхлита поезията която е любов Поезия Любовhellip

МИТКО НОВКОВ

Божана Апостолова bdquoЗа тебldquo изд bdquoДАldquo София 2016

Сн Радослав Чичев

Литературен вестник 25-31012017 7

bdquoАгиославика проблеми и подходи в изследването на Станиславовия чети-минейldquo е сборник поместващ докладите от международната научна конференция състояла се в София през май 2013 г Както конференцията така и изданието са осъществени с финансовата подкрепа на Фонд bdquoНаучни изследванияldquo към Софийския университет и със съдействието на Факултета по славянски филологии Станиславовият чети-миней известен и под каталожния си номер 1039 се пази в Националната библиотека bdquoСв св Кирил и Методийldquo в София (НБКМ 1039) Наречен е Станиславов чети-миней поради връзката си с известния книжовник Станислав Лесновски от XIV в Неговото име се явява в приписка на л 207а от която става ясно че Станислав идентифициран от изследователите с известния книжовник със същото име е един от двамата преписвачи на сборника Ръкописът е препис от XIV в но в него се съхранява старинен пласт от текстове които отразяват старобългарски преводи Календарният сборник съдържа (предимно наративни агиографски) текстове за празничните дни от първите три месеца на църковната година от септември до ноември bdquoАгиославикаldquo събира статии чийто предмет на изследване е Станиславовият чети-миней Всяка от тях обаче разглежда агиографския материал от ръкописа от различна гледна точка Три статии анализират критически спецификите на състава (bdquoКодекс 1039 от Националната библиотека bdquoСв св Кирил и Методийldquo от Иван Добрев bdquoБележки върху историята и състава на ръкопис 1039 от Националната библиотека bdquoСв св Кирил и Методийldquo от Явор Милтенов и bdquoСтаниславовият чети-миней и институционализираното четене (Особености на състава и ролята на устава)ldquo от Диана Атанасова Част от изследванията разширяват фокуса към този ръкопис чрез съпоставянето на този сборник с други подобни сборници (bdquoСтароизводните календарни сборници в Bibliotheca Hagiographica Balcano-Slavica (BHBS) ndash Допълнения и корекцииldquo от Климентина Иванова) или разсъждават за историята и функцията на такъв тип състави (bdquoСъставът на ранните славянски празнични минеи и чети-сборнициldquo от Искра Христова-Шомова)Четири от статиите се съсредоточават върху текстологически лингвистични иили литературноисторически въпроси на отделни текстове от Станиславовия чети-миней (bdquoСлово за Въздвижението на кръста от Андрей Критски по ръкопис НБКМ 1039ldquo от Цветомира Данова bdquoЙоан Златоуст в ръкопис 1039 от НБКМldquo от Анета Димитрова bdquoDeviations from Literalism Remarks on the Slavic Translation of the Greek Life of Abraham of Qidunldquo от Дитер Щерн и bdquoЖитието на Св Ефросина Александрийска в староизводния чети-миней НБКМ 1039 от XIV вldquo от Мая Петрова-Танева) или върху езиковите характеристики въз основа на данни от целия ръкопис (bdquoБележки върху езика на Станиславовия чети-минейldquo от Боряна Велчева) Последните две статии в сборника обсъждат проблематиката на електронното издаване на славянски ръкописи (bdquoЕлектронни инструменти за обработката на средновековни славянски текстовеldquo от Анна-Мария Тотоманова и bdquoЕditing the Bdinski sbornik as a Multilayered Realityldquo от Лара Селс и Дейвид Бирнбаум) Ясно е че авторите на статиите в този сборник са успели да обединят разнообразни проблеми и подходи върху този изключително интересен за науката ръкопис

Статиите в сборника които доразвиват тезите от докладите в разгърнати изложения се обособяват в няколко тематични ядра Първите четири статии разглеждат ръкописа като цяло но от различна гледна точка В статията на Иван Добрев bdquoКодекс 1039 от Националната библиотека bdquoСв св Кирил и Методийldquo е представен задълбочен анализ на ръкописа НБКМ 1039 въз основа на вече направеното изследване върху него Авторът се опитва да уточни датирането на възникването на ръкописа чрез приписките като привлича допълнителни исторически данни Той дискутира термина bdquoчети-минейldquo и

1 3 В Е К А Б Ъ Л Г А Р И Я

валидността на термина по отношение на този сборник По отношение на правописа ученият говори за това как всичките петима преписвачи на сборника дават някакви индиректни сведения за историята му И последно И Добрев излага подробно съдържанието на ръкописа съпоставяйки го с това на други подобни сборници на старобългарски и византийски Изключително интересни изводи е направил които до известна степен променят някои от досегашните възгледи върху ръкописа В статията си bdquoБележки върху езика на Станиславовия чети-минейldquo Боряна Велчева показва североизточните черти от XIII и XIV в на статиите в този сборник въз основа на определено предпочитание на морфеми за показателните местоимения Авторката доказва тези черти с помощта на разнообразни примери взети от текстове на които са присъщи мизийски диалекти Явор Милтенов преглежда кодикологическите и текстологическите характеристики на сборника в статията си bdquoБележки върху историята и състава на ръкопис 1039 от Националната библиотека bdquoСв св Кирил и Методийldquo Както самият автор съобщава в статията си той само излага bdquoедна несистемна ексцерпция концентрирана върху определени синонимни редове и лексикални маркериldquo и настоява за по-подробен лексикален анализ с цел уточняването на историята на този сборник Я Милтенов дава общ анализ на лексиката в ръкописа с който показва че НБКМ 1039 не следва един преславски архетипен ръкопис от един оригинален византийски модел а отбелязва че в отделните си статии ръкописът се свързва с разнообразие от повече корпуси показващи различни преводачески решения От тази статия се вижда важността на лексикалния анализ за уточняването на историята на определен текст В статията на Диана Атанасова bdquoСтаниславовият чети-миней и институционализи-раното четене (Особености на състава и ролята на устава)ldquo се разглежда съставът на сборника Авторката установява че съставът (като порядък от текстове) е бил популярен и широко разпространен поради което може да се говори за агиографски канон който се запазва чрез институционализираното четене Така изследователката обяснява предпочитанието на староизводни жития в сборниците независимо кога са възникнали Във втората част на статията си Д Атанасова показва регламентиращата сила на типика върху този тип сборници и връзката на четивата с текстовете от най-ранните служебни минеиСледващите четири статии имат като предмет определена статия (текст) от ръкописа която се анализира по-детайлно В статията на Анета Димитрова bdquoЙоан Златоуст в ръкопис 1039 от НБКМldquo се разглежда мястото на Йоан Златоуст в староизводните чети-минейни състави чрез материала от Станиславовия чети-

миней смятан като примерен за този тип състави В този сборник обаче както става ясно от изследването са включени само три текста свързвани с името на Златоуст които при това не са най-популярните С няколко аргумента авторката ни обяснява кои са причините за този избор от текстове и историята им Мая Петрова-Танева в статията bdquoЖитието на Св Ефросина Александрийска в староизводния чети-миней НБКМ 1039 от XIV вldquo представя част от проучването си върху пространната версия на житието на светицата запазена в южнославянските преписи от ръкописи с календарен състав Авторката ги разделя в две редакции за което дава основание разнообразният лексикален материал Заключението й е че текстът за св Ефросина запазен в НБКМ 1039 е най-вероятно преславски по произход като прави уговорката че по-подробна история на текста може да се реконструира след критическо издаване на гръцкия текст и след съпоставка с текста в друг тип сборник а именно ndash в тнар патерици Цветомира Данова в статията bdquoСлово за Въздвижението на кръста от Андрей Критски по ръкопис НБКМ 1039ldquo прави преглед на първоначалните резултати от анализа си на тнар bdquoтри славянски версииldquo на този текст Авторката взима под внимание гръцкия оригинал и техниките на превода Заключението й е че първата версия на която и текстът в Станиславовия чети-миней принадлежи по лексикално морфосинтактично и словообразувателно равнище подсказва да е направена според нормите на Кирило-Методиевата преводаческа дейност преди да е редактирана по-нататък В статията на Дитер Щерн bdquoDeviations from Literalism Remarks on the Slavic Translation of the Greek Life of Abraham of Qidunldquo (bdquoОтклонения от буквализма коментар върху славянския превод на гръцкото житие на Аврамий Кидунскиldquo) се разглеждат специфичните черти на славянската техника и стил на превеждане Авторът обяснява употребата на изрази или думи които са типично славянски (и запазени в почти всичките преписи) и затова не могат да бъдат разглеждани като елементи от друг незапазен гръцки оригинал От тези сведения Д Щерн заключава че прагматичната преексплицитност и асоциативните клишета са ключ в техниката на превода от гръцки на старобългарски от самото начало Климентина Иванова тук продължава изследването си върху староизводните календарни сборници в статията bdquoСтароизводните календарни сборници в Bibliotheca Hagiographica Balcano-Slavica (BHBS) ndash Допълнения и корекцииldquo Чрез тази статия изследователката иска да насочи вниманието ни към проблематичните моменти в труда си познат като Bibliotheca Hagiographica Balcano-Slavica Така например Кл Иванова отбелязва необходимостта в BHBS да се включват указания за паметта на светците от типиците да се добави информация и за проложните текстове и да се уеднакви терминологията при назоваването на паметниците В статията си тя описва един ръкопис дълго време смятан за руски но всъщност молдовски чрез който установява че и в молдовската книжнина от втората половина на XVI в разделението между староизводните и новоизводните текстове е видимо В статията на Искра Христова-Шомова bdquoСъставът на ранните славянски празнични минеи и чети-сборнициldquo се разглеждат химнографските състави които съответстват на тнар от изследователката bdquoчети-сборнициldquo (които се различават от чети-минеите) Тези химнографски сборници събират минейните (за неподвижните празници) и триодните (за подвижните празници) служби В изложението си И Христова-Шомова доказва чрез анализ на съставите че от най-ранния период е трябвало да съществува такава минейно-триодна книга в България както и във Византия а именно сборник от смесен тип аналогичен на Тържествениците (или тнар чети-сборници) Така авторката обяснява

няколко иначе трудноразбираеми случаи на ръкописи с донякъде отклоняващ се състав (което довежда и до трудности при определянето на типа сборник) Последните две статии са посветени на електронното издаване на паметници от славянската средновековна книжнина и проблемите които възникват при това Лара Селс и Дейвид Бирнбаум представят работата си върху ръкопис GUL408 известен и като Бдински сборник (съхраняван в Гентския университет) който се издава дигитално В статията им bdquoЕditing the Bdinski sbornik as a Multilayered Realityldquo (bdquoИзданието на Бдински сборник като многопластова реалностldquo) се констатира как всяко издание е интерпретация на текст Затова авторите предлагат създаване на тип издание в което са представени разнообразните пластове на текста които дават различни интерпретации към него Те разказват за електронното издание на Бдинския сборник което е разделено в три комплементарни части 1) фототипно издание 2) дипломатическо издание с лингвистични бележки към текста и 3) критическо издание с вътрередова колация на всичките достъпни славянски ръкописи съдържащи същите текстове Благодарение на тези допълващи се три части на изданието различни типове изследвания могат да бъдат приложени върху този ръкопис от XIV в Това издание още е в процес на реализация но се оказва изключително полезно и плодотворно не само за изследването на този ръкопис и включените в него статии но и като теория за електронно издаване в старобългаристиката като цяло В статията на Анна-Мария Тотоманова bdquoЕлектронни инструменти за обработката на средновековни славянски текстовеldquo са описани инструменти за дигитализирането на средновековната славянска книжнина Авторката говори за подходите и проблемите на цифровизацията на славянски сбирки за неяснотата на правилата около цифровизацията на сбирки в различни хранилища за корпусите и шрифтовете (и конвертори) за старобългарския език А Тотоманова по-подробно разказва за електронни инструменти в проекта histdictuni-sofiabg и за самия проект и корпуса му Всичко това ще позволи по-широк кръг от хора да работи в различни насоки с този доста голям корпус средновековни текстове придружени с разнообразни улесняващи работата на изследователя инструменти като старобългарски речник търсеща машина и морфологичен анотатор Сборникът bdquoАгиославика проблеми и подходи в изследването на Станиславовия чети-минейldquo е важен принос към изследването на агиографията - една област която макар и добре разработена в палеославистиката както свидетелства и сборникът все още чака разрешаването на редица въпроси Не само публикуването на изследванията но и проектът за издаването на все още непубликувания ръкопис представляват ценен принос в изследването на агиографията Освен това трябва да се отбележи и безценно полезното описание на самия ръкопис в края То е направено специално за изданието като включва начало и край на всеки един текст към който се прибавени подробни библиографски сведения Така систематизирани тези данни са чудесен помощен инструмент за по-нататъшни изследвания върху агиографските текстове от ръкописа Като цяло статиите предлагат различни подстъпи към изследването на староизводния календарен ръкопис и разширяват посоките на проучването му като привличат и други (включително и по тип) сборници като по този начин осветляват в по-добра степен историята на агиографската книжнина

АМБEР ИВАНОВА

bdquoАгиославика проблеми и подходи в изследването на Станиславовия чети-минейldquo Доклади от международната едноименна конференция ред Д Атанасова УИ bdquoСв Кл Охридскиldquo София 2016

Критически прочити на Станиславовия чети-миней

Национален дарителски фонд bdquo13 века Българияldquo

8Литературен вестник 25-31012017

Редактор на страницата КАМЕЛИЯ НИКОЛОВА

Сцена

Погледът зад обектива преплита съдбата на фотографската фамилия Карастоянови ndash бащата Анастас (1822-1880) и синовете му Иван (1853-1922) и Димитър (1856-1919) с много значителни епизоди в нашата история в продължение на дълъг период от време Христоматийно познати портрети на емблематични личности са останали до днес благодарение на Анастас Карастоянов ndash на Раковски Левски Любен Каравелов Ангел Кънчев Стефан Караджаhellip и на синовете му Иван и Димитър Карастоянови които фотографират Алеко Константинов Иван Вазов Петко и Пенчо Славейкови Мара Белчева Яворов Мина Тодорова Лора Каравелова Петко Каравелов Стефан Стамболов княз Александър Батенберг Иван Шишманов Адриана Будевска и още много държавници бунтовници революционери интелектуалци художници поети артистиПарадоксът на отминаването и завръщането е запечатан във фотографията която съхранява момента като неизменен Всеки миг е безвъзвратно загубен и всеки спомен е новороден

Началото КарастоянИмето на фамилия Карастоянови идва от предшественика Карастоян роден около 1750 г в Самоков когато този планински район на югозападна България бил непрестанно нападан и плячкосван от кърджалийски орди еничари и черкези Мъжете от града - българи и турци се обединили в опълченска дружина за да отбраняват града и семействата си bdquoВ тези сражения изпъкват неколцина храбреци като bdquoкапитанldquo Ангел Лало Бюлкюбаша и Кара Стоян баща на първия български печатар Карастоянов загинал в боя Народът не закъснява да съчини и песни за тези юнациldquo1 По това време синът на Карастоян Никола бил на шестнадесет години

НиколаОще като малък баща му го завел да учи в Рилския манастир bdquoКолко време е прекарал Никола Карастоянов в Рилския манастир не се знае След убийството на баща му при разпра с нападналите Самоков кърджалии той останал без издръжка Тогава бил принуден да работи в манастирската книговезница за да може да продължи учението си Има основание да се допуска че е бил един измежду първите ученици Малкото запазени от него писма са писани с прекрасен полуустав минаващ в бързопис С такова писмо са писани и рилските ръкописни книги от края на XVIII в Изглежда че тъкмо това умение на младия Карастоянов да чертае ясно четливо и стройно буквите на кирилицата е използвано в манастирската книговезнцаldquo2

Никола Карастоянов става даскал за да издържа семейството си При едно пътуване до Белград купува типографска печатарската преса Разглобява я и я пренася през границата в каруца покрита с чаркове за тъкачни станове тъй като по това време не е разрешено в България да се печатат и издават книги Инсталира я в мазето на къщата си и започва да печата тайно и сам да разпространява книгите си обикаляйки села и градове панаири и манастири bdquoПри отпечатването и при пренасянето на книгите той е срещал редица трудности Прави постъпки пред турските власти да получи разрешение за печатане на книги ангажирва и ходатаи но разрешение не получава Едва през 1846 г успява да издействува от самоковския митрополит разрешение за отпечатване на религиозни книгиldquo3

АнастасНикола взел на работа при себе си сина си Анастас bdquoИзданията на Самоковската печатница далеч превъзхождат изданията на Солунската печатница Печатницта на Карастоянов е разполагала с шрифт изработен със завидна за времето си букволеярска технка и с големи графични предимства Безупречни са словослагателската и печатарската техника на Карастоянов Към всичко това ще трябва да се прибавят и големите дарби на Анастас като гравьор илюстратор и художествен оформител ненадминат майстор на българската книга преди Освобождението Тия негови качества принудили баща му да го обяви официално за съдружник В печатаното през 1856 г bdquoНачалное учениеldquo е отбелязана фирмата на печатницата bdquoТипографiа Н Карастояновича и сына его Анастасiа в Самоковldquo4

Текстът е част от изследване документална основа за книга в която историческият разказ се движи едновременно в две полета ndash на фактологията и на фикцията1 Христофоров Асен Самоков Исторически очерк София Издателство на Националния съвет на Отечествения фронт 1962 с 302 Атанасов Петър Начало на българското книгопечатане Наука и изкуство С 1959 с 1573 Василев Марин bdquoПоява и развитие на книгопечатането в Българияldquo - сп bdquoПолиграфияldquo 20114 Атанасов П Начало на българското книгопечатане с 210

През 1862 г Анастас Карастоянов заминава за Белград и купува за печатницата на баща си граждански шрифтове необходими за отпечатване на книги със светско съдържание По същото време избухва бунт срещу турския гарнизон в крепостта Турците бомбардират града а сърбите щурмуват крепостта В тези сражения участва и българската легия на Раковски Левски и Стефан Караджа проявяват забележителна смелост В хаоса на събитията са разпилени и разграбени материалите които Анастас е купил за печатницата Останал без средства в чуждата столица той се хваща на работа в една работилница където реже печати от пиринч за да възстанови загубата и да спечли пари за обратния път Така случайно се запознава с българина Анастас Йованович от Враца тогава управител на двореца на княз Михайло Обренович Макар и официално известен като сръбски фотограф Анастас Йованович (1877-1899) е българин по произход и в началото на творческия си път се подписва като български фотограф Роден в семейство на преселници още като малък Анастас попаднал в откритата през 1832 г в Белград печатница с букволеярна Изобретил метални букви на кирилица с които печатницата не разполагала това спомогнало за издаването на първия сръбски буквар Княз Милош Обренович го изпратил на обучение във Виена През същата 1839 г Дагер направил голямото си откритие Йованович видял фотографиите му във Виена и се вдъхновил от това ново изкуство Снабдил се със собствена Дагерова камера и направил своите първи снимки Оптикът Прокеш организирал негова фотоизложба във Виена През 1858 г княз Михайло поканил Анастас Йованович да се върне в Белград и го назначил на високия пост хофмайстер - bdquoуправител на двора княжескогоldquo В този период той се среща с българския си съименник Анастас Карастоянов Йованович запознава Анастас с усторойството на фотокамерата си модел Voigtlaumlnder която купил във Виена през 1841 г научава го как се работи с нея Самият процес на снимане bdquoдагеротипияldquo изисква експозиция от 10 до 30 минути Това продължително време за заснемане се дължало на ниската светлосила на обектива с бленда 114 Първоначално Йованович работел с камера Voigtlaumlnder но с обектив Petzval Изображението се получавало върху метална пластина но от нея не било възможно да се извади позитивно копие По-късно той си набавил за камерата Voigtlaumlnder обектив на Voigtlaumlnder който се монтирал в камера с мях Изображението се запечатвало върху плака покрита с фоточувствителен колоиден разтвор Така след обработка на плаката той започва да копира многобройни позитивни изображения bdquoА Йованович урежда в една от стаите на двореца фотоателие където Карастоянов започва опитите си Благодарение на голямата си изобразителна култура и на художническите си дарби скоро постига успехи и става придворен фотограф

В ателието 1863 г Автопортрет на Анастас Карастоянов Архив Национална библиотека C 750

След като се установява в Белград Анастас взима при себе си съпругата си Виктория и децата си Мариола Иван Димитър и Анка По това време той посещава редовно кръчмата bdquoКод српске крунеldquo където се събира българската емиграция Сближава се с момчетата от Втората легия съчувства им когато политическата ситуация в страната се преобръща и отритнати изгубили надежда те скитат бездомни и гладни в чуждия град Дава им подслон и прехрана в своя дом bdquoВ началото на 1867 г в хотел bdquoСрпска крунаldquo - център на революционната емиграция в Белград се възобновява българкият комитет под председателството на Каравелов Веднага след това с оглед на по-голяма конспиративност седалището на комитета се премества в къщата на фотографа-революционер Анастас Карастоянов (пристройки

от нея съществуват и досега до Съборната църква в Белград) () В гостоприемния дом на Карастоянов живее и един странен монах (известен като Мертирие) който по поръка на комитета кръстосва България с агитаторска и разузнавателна цел Пак тук пристигат и се срещат пратеници на чети от различни краища на България Живеят на квартира Левски Ангел Кънчев Панайот Хитов и дядо Илю () През 1867 г в Белград се създават български въоръжени отряди В така наречената Артилерийска школа в която се подготвяли сръбски кадрови офицери са приети и около 200 българи доброволци и са обучавани в теоретични и практически занятия (стрелба фехтовка езда) военни правилаldquo5

Сръбският княз вижда в българските доброволци подкрепа за предстоящите военни действия и възлага обучението им на сръбски офицери В новата легия постъпват оцелели членове от четите на Панайот Хитов и Филип Тотю младежи прехвърлили се от България както и от българската емиграция в Румъния Поради обрат в политическите интереси на Сърбия войната с Турция не е обявена Втората българска легия става ненужна на белградското правителство и през 1868 г е разпусната а участниците в нея - изгонени от Сърбия В същата година е убит княз Михайло Обренович Анастас вече не е придворен фотограф По същото време Анастас Карастоянов фотографира Левски по негово желание bdquoходящldquo - с решително изражение в четническа униформа с пушка в едната ръка и сабя в другата Камерата го е уловила в крачка Ако приемем че това е първият запечатан момент на човешка фигура в движение в българската фотография той отразява тази първа крачка като жест който нарушава статичната поза на многовековно полусънно състояние Един човек започва да крачи за първи път след десетилетия сънПо време на тези събития големият син на Анастас Иван е около тринадесетгодишен Повлиян от патриотичния патос обхванал и гостите и обитателите на дома той настоява да бъде фотографиран в облекло на четник Фотографията напомня тази на Левски - същата поза ръката на дръжката на сабята същият калпак с лъвчето сериозното и решително изражение същият килим същият парапет зад фигурата bdquoВ репортажно-реалистичен стил са и снимките подписани от Стоянович които слагат началото на първата официална репортажна фотография Възможността да опита този раздел на фотографията му се отдава по време на честването на 50 години от Второто сръбско въстание през 1865 Фотографирането на хора в движение по това време е било голям почти нерешим проблем който често е обезкуражавал фотографа (hellip) Стоянович прави репортажни снимки и от други събития изтеглянето на турските войски от крепостта в Белград (1867) заминаването на княз Михаил на посещение при султана в Цариград (1867) и в Сръбско-турската война (1876) С тези си снимки той е определен от изследователите на сръбската фотография като първия сръбски фоторепортерldquo6

Вестта че руският цар Александър II е обявил с манифест война на Турската империя през април 1877 г събужда отново надеждите на българите в Сърбия Анастас и семейството му следят новините със затаен дъх bdquoКогато се обявява освободителната война още в първите дни Анастас Карастоянов въпреки завидното си положение на най-добър фотограф напуска Белград и се озовава със сина си Иван в Свищов за да помогне на своя народ Той вече е в по-напреднала възраст (55 г) за да участвува като боец но пише на Марин Дринов тогава на служба при руската главна квартира че желае да замине на бойното поле и да работи като военен фотограф заедно със сина си Готов е да снима Плевенските укрепления и други обекти снабден е с bdquoдобри апаратиldquo а синът му bdquoдобър фотограф е учил в Белград и е бил в Австрия разговаря добре немски и доволно французкиldquo7 За съжаление отговорът от Марин Дринов е отрицателен Застъпничеството му е отхвърлено от руското главнокомандване с мотив че имат вече руски и румънски фотографи и не искат български През пролетта на 1878 г Анастас Карастоянов се установява на постоянно местожителство в София и открива голямо фотографско ателие на улица bdquoСамоковскаldquo8 Междувременно са починали голямата му дъщеря и жена му Анастас е съсипан от мъка по тях Семейството вече се състои от баща двама синове фотографи Иван и Димитър и най-малката дъщеря Анка Две години след това през 1880 г Анастас умира на 58 години

(със съкращения)

АННА ТОПАЛДЖИКОВАправнучка на фотографа Иван Карастоянов

Цялата статия може да прочетете в Годишник на НАТФИЗ 2016 който предстои да излезе от печат

5 Боев Петър Фотографското изкуство в България (1856 - 1944) изд bdquoСептемвриldquo С 1983 с 21-226 Галибов Зафер Светлописи (под печат) с 36-377 Боев П Фотографското изкуство с 24-258 Сега ул bdquoГр Игнатиевldquo - ъгъла с пл bdquoСлавейковldquo някога там беше кино bdquoКултураldquo и до него - фотографско ателие

От двете страни на обектива Исторически сведения за фотографската фамилия Карастоянови

Литературен вестник 25-31012017 9

Това е младият по онова време асистент по стара история Гаврил Кацаров който проявява страстта си към политическата философия на античността чрез този първи превод на новобългарски на важното Аристотелово съчинение4 През първата половина на на ХХ век у нас се появява само още едно Аристотелово съчинение Поетиката на Аристотеля в превод и с коментар от Кръстьо Генов и Петър Радев Техният труд стига до читателите в две издания през 1943 и 1947 г5

Два университетски стожера на аристотелизма проф Александър Ничев и проф Ради Радев

Само две години след публикуването на второто издание на първия български превод на Поетиката младият по онова време асистент по класическа филология Александър Ничев публикува критична рецензия за него Тя е озаглавена Едно тълкуване на Аристотеловата bdquoПоетикаldquo у нас6 Реакцията на младия преподавател в сп Септември впечатлява с това че в критичния й фокус попада не преводът а коментарът на текста Според рецензиращия млад учен концепцията на коментара към превода е прекалено хетерогенна и даже еклектична а както може и да се очаква ndash според него тя не е достатъчно идеологически марксистко-ленински издържана Да отбележим че годината е 1949 В хилядолетната история на опитите да се преведе и осмисли Аристотеловата или изобщо гръцката философска понятийност на (старо)български това е единствената публикувана критична но не и отрицателна рецензия за преводачески версии предложени от други Освен това в критичния отзив на преподавателя по старогръцка литература в Софийския университет накратко са очертани контурите на неговите предложения за превеждането и интерпретирането на Поетиката През следващите няколко десетилетия Александър Ничев превежда множество важни произведения на старогръцката литература но основен изследователски проблем за него остават Поетиката и Реториката на Аристотел Посвещава им стотици страници в статии и студии на български и руски най-много на френски но и на немски английски гръцки и италиански език Двете му дисертации са посветени на Аристотеловия анализ на атическата трагедия и преди всичко на Софоклевите шедьоври като са защитени и публикувани у нас но на френски език7 А неговият превод на За поетическото изкуство излиза през 1975 г8 цели 26 години след като е хвърлил ръкавица за преводачески двубой към предишната двойка преводачи и коментатори Преводът на проф Ал Ничев на Реторика е публикуван през 1986 г9 и с това той изпълнява обещаното и заявеното от него още през 1949 г В годините на държавния социализъм излиза само още едно съчинение на Аристотел на български език За душата което е публикувано през 1979 г в поредицата bdquoФилософско наследствоldquo на bdquoНаука и изкуствоldquo в отличен превод и коментар на д-р Марко Марков и със студия от дългогодишния преподавател по антична и средновековна философия във ФФ на Софийския университет ndash проф дфн Ради РадевАристотелознанието у нас през втората половина на ХХ век до началото на тнар bdquoдемократични промениldquo през 1989 г достига до тези три превода но има ред значими интерпретаторски постижения благодарение на разностранната преподавателска и издателска работа на проф Ничев във ФКНФ и на проф Радев във ФФ Някои от техните запомнящи се анализи са били представени първоначално като кандидатски (както се казваше тогава) и докторски дисертации а след това публикувани и като книги10 За да разберем величината 4 Аристотел Атинската държавна уредба С 1904 Българска библиотека 5 превод коментар и предговор Гаврил Кацаров Факсимилно преиздадено в Гаврил Кацаров Избрани съчинения Том ІІ съставител доцд-р Петър Делев УИ bdquoСв Климент Охридскиldquo С 2004 803-899 Трето електронно издание httpsprojectoriacomproductproductpath=59ampproduct_id=525 Поетиката на Аристотеля Превод и коментар Кръстьо Генов и Петър Радев С 1943 1947 Второ поправено и допълнено издание Книгоиздателство bdquoХемусldquo6 Кръстьо Генов и Петър Радев Поетиката на Аристотеля Пълен превод от старогръцки с критичен увод и бележки Второ поправено и допълнено издание София Хемус 1947 156 с В Септември ІІ2 153-157 (рецензия)7 Lrsquoeacutenigme de la catharsis tragique dans Aristote Sofia 254 p Eacuteditions de lrsquoAcadeacutemie Bulgare des Sciences1970 La catharsis tragique drsquoAristote Nouvelles contributions Sofia 175 p Eacuteditions de lrsquoUniversite de Sofia 8 Изд bdquoНаука и изкуствоldquo9 Изд bdquoНаука и изкуствоldquo10 Особено впечатляващи са изследванията на проф Ради Радев за Философа и неговата хилядолетна традиция Вж Материалистически положения в гносеологията на Аристотел С 1961 bdquoНаука и изкуствоldquo Из историята на арабската философия С 1966 bdquoНИldquo Критика на неотомизма С 1970 bdquoНаука и изкуствоldquo История на античната философия С bdquoНаука и изкуствоldquo част І 1981 част ІІ 1983 Латинският

особено на направеното от проф Ради Радев трябва да се посочи едно обстоятелство от 1956 до 1987 г повече от 30 години не е била обявявана аспирантура по антична и средновековна философия във ФФ на Университета По времето на социализма изучаването на античната философия беше пренебрегвано а на средновековната и ренесансовата ndash почти невъзможно Приоритети бяха новоевропейската немската класическа и разбира се марксистко-ленинската философия Въпреки всички политически ограничения идеологически табута и интерпретативни императиви проф Радев успяваше да изнася незабравимо сериозни и безкомпромисно неидеологизирани лекции по антична средновековна и ренесансова философия както се наричаше курсът тогава Издаде две разновидности на учебник и една антология по антична философия една антология по средновековна философия и цяла поредица от книги за аристотелизма в елинистическата схоластическата класическата арабска и еврейската традиция Разбира се венец на това промисляне на перипатетическата парадигма през хилядолетията е книгата му за откриването на нейната неувяхваща новост във философията и богословието на неотомизма Да книгата е озаглавена Критика на неотомизма но годината на издаването й е 1970 Поради това академичното наследство на проф Радев може да бъде оценено като най-висше проявление на изкуството на възможното в идеологическата матрица11

Последният четвърт век В първите години на новата историческа и политическа епоха в България която започна през есента на 1989 г у нас се завърнаха трима млади учени току-що завършили следването си в университети в които традициите на изучаването на античността и класическите езици винаги са били на завидно ниво През 1988 г Иван Христов завърши следването си в университета в Ленинград днес Санкт Петербург и стана първоначално изследовател във Философския институт в БАН а после и университетски преподавател През 1991 г възпитаникът на Хумболтовия университет в Берлин Анастас Герджиков се включи в преподавателската колегия на специалност bdquoКласическа филологияldquo а две години след това към нея се присъедини и Николай Гочев завършил езикознание в Атинския университет На тях тримата българските читатели дължат най-многобройните и най-издържани преводи на Аристотел публикувани през последния четвърт век у нас Иван Христов се посвети на методичното и стриктно превеждане и коментиране на шестте логически трактата от Органона12 но и на изучаването и превеждането на светите Отци на православието Изданието на Политика от 1995 г обогати знанията за античността и за историята на политическата философия от древността до днес Преводът на Анастас Герджиков е бил обсъждан почти дума по дума с проф Богдан Богданов авторедактиран е и е преписван три пъти на пишеща машина от преводача допълнен е с пребогат индекс и солиден коментар13През 90-те години на миналия век до нашите читатели достигнаха и първите преводи на български

Аристотел С 1982 Партиздат Съставителство на приложението Ради Радев Превод Лидия Денкова Румен Даскалов Маргарита Кискинова Аристотел С 1988 изд bdquoНародна просветаldquo Съставителство на приложението Ради Радев Превод Марко Марков и Теменуга Ангелова Аристотел Историческата съдба на неговата философия УИ bdquoКлимент Охридскиldquo С 198911 Вж много по-подробно в тематичния брой посветен на неговата 80-а годишнина Спомени и размисли за проф Ради Радев В сп Философия 42011 12 Аристотел Категории Превод встъпителна студия и коментар Иван Христов С 1992 г Изд bdquoНаука и изкуствоldquo Фондация Отворено общество Второ изд в двуезичното издание на ОРГАНОН част 1 bdquoЗ Стояновldquo С 2008 Аристотел Аналитики Т I С 1997 ИК bdquoХр Ботевldquo съдържа За тълкуването и Първа аналитика Превод предговор коментар и библиография Иван Христов Второ изд в двуезичното издание на ОРГАНОН част 1 bdquoЗ Стояновldquo С 2008 Аристотел Топика Превод и коментар Иван Христов С 1998 г Изд bdquoЗ Стояновldquo Като приложения съдържа статии на Лео Елдърс А Фрагщайн Сузан Мансион Дж Е Л Оуен дьо Патер Солмсън и Корнелия Йохан де Фогел Второ изд в двуезичното издание на ОРГАНОН част 2 bdquoЗ Стояновldquo С 2009 За повечето преподавателски академично-полемични и преводаческо-издателски заслуги на колегата вж ldquoЗа битието се говори в множество значенияhellipldquo или за 50-годишния юбилей на Иван Христов В Литературен вестник бр 10 23-29 март 2011 г httpwwwbsphorgmembersfilespub_pdf_1195pdf13 Аристотел Политика Превод Анастас Герджиков Изд Отворено общество С 1995 Предговори на Богдан Богданов и Олоф Гигон

на Физиогномика и Никомахова етика както и нова преводаческа версия на Атинската полития14

През първите години на новото хилядолетие преводаческата и издателската активност у нас създаде истински паметници на книжнината и огромното поле на чакащите превод творби от античността и Средновековието започна да се смалява Епохалният първи превод на Метафизика осъществен от Иван Христов и Николай Гочев през 2000 г продължи традицията на християнска Европа която в нашата езикова среда е възникнала преди почти 1150 години ndash при превода на Библията и на основната богослужебна литература св Методий и св Кирил св Климент и св Наум са превели най-важната в терминологично отношение лексика по един начин но от кореспонденцията между българските владетели и римските папи тази лексика е навлязла и в друга езикова формa За съсъществуването на старобългарските и латинските варианти на превод на гръцките философски и богословски понятия не от вчера а през последните 1150 години вж Отговорите на папа Николай І до допитванията на българите направено от княз Борис І ноември 866 г15 Работата на Николай Гочев върху превода за първото публикуване на Метафизика минава през четири авторедакции от 1996 до 2000 г и в съвместно понякога много оспорвано обсъждане на почти всяко изречение Петата редакция на превода и на коментара към него беше направена от колегата-аристотелист Анастас Герджиков през пролетта на 2000 г непосредствено преди появата на текста който беше редактиран и художническо-полиграфски полиран от издателство bdquoСОНМldquoПреди десет години работихме съвместно с д-р Димитър Илиев и д-р Владимир Маринов върху превода на двата трактата За небето и За възникването и загиването и по отношение на заглавието на втория текст двамата колеги се обединиха около думата bdquoзагиванеldquo като много по-съответно на гръцката дума φθορά и от гледна точка на онтологията и от гледна точка на филологията16 След първото цялостно издание на Метафизика и след двата трактата за първата философия и космологията на Аристотел се появиха три тома от мащабния проект на проф Иван Христов и изд bdquoЗахарий Стояновldquo за двуезично издаване на аристотеловия Корпус ndash двете части от тома на Органон и Физика17 Имаме вече превод и на т нар bdquoсреднаldquo реторика псевдо-Аристотел Реторика към Александър18

Аристотелознанието у нас през тези 16 години укрепна с ценни три книги на Николай Гочев POIHSIS Класически и съвременни опити по теория на старогръцката литература Том І Аристотел и Хегел19 изследването на Камелия Спасова върху Реторика на Аристотел и Федър на Платон Събитие и пример у Платон и Аристотел20 последен в този ред но всъщност най-авангарден и вписан в съвременните дебати на континента е философско-политическо-драматургичният анализ на Боян Манчев в Логика на политическото21

14 Аристотел Физиогномика С 1998 г Превод и послеслов Хари Паницидис Изд ЛИК и Вермеер Второ изд ЛИК 2006 Аристотел Атинската полития С 1993 изд Христо Ботев превод Цветана Панициду и Хари Паницидис Предговор и коментар Хари Паницидис Аристотел Никомахова етика С 1993 г Изд ГАЛ ndash ИКО Превод Теменуга Ангелова ред Искра Генчева Научна редакция и коментар Ради Радев15 Стъкми за издание и преведе Д Дечев С 1922 г Печатница на Армейския военно-издателски фонд Фототипно издание 1998 г ИК bdquoРодинаldquo16 Аристотел За небето За възникването и загиването Превод бележки и индекс на За небето - Димка Гочева превод бележки и индекс на За възникването и загиването - Димитър Илиев Ред Владимир Маринов Послеслов Мария Николова Встъп студия и библиография Димка Гочева С СОНМ 2006 г 17 Том II част I Физика Превод и предговор Цочо Бояджиев С 2012 bdquoЗ Стояновldquo Предговор и бележки Иван Христов18 Превод Георги Гочев ред Николай Гочев Библиотека bdquoДЕЛОСldquo С 2004 СОНМ 19 Гочев Николай С 2004 bdquoСонмldquo20 Спасова Камелия С 2012 Фондация bdquoЛитературен вестникldquo21 Манчев Боян С 2012 Фондация за хуманитарни и социални изследвания изд bdquoИзток-Западldquo

Аристотелизмът у насот стр 1

Сн Радослав Чичев

10Литературен вестник 25-31012017

Първа книга

ЛВ публикува откъс от превода на Владимир Маринов наbdquoНикомахова етикаldquo от Аристотел който се очаква да

бъде публикуван тази година от издателството на Нов български университет

1 Смята се че всяко изкуство и всяко изследване а също и всяко едно действие или избор са насочени към постигането на нещо добро Затова и хубаво са нарекли доброто онова към което е насочено всичко Но очевидно има известна разлика в целите Защото едните са дейности а другите ndash някакви дела наред с дейностите и там където се поставят определени цели отделно от действията делата съвсем естествено се приемат за по-добри от дейностите И понеже има много действия знания и изкуства много се оказват и целите цел на лечителството е здравето на корабостроенето ndash корабът на военното изкуство ndash победата а на знанието да се управлява домът ndash богатството При всички работи от този род които са подчинени на едно определено умение ndash така както на ездата да речем са подчинени изработването на юздите и останалите работи отнасящи се до сбруята а тя и всяка друга военна дейност са подчинени на военното изкуство по същия начин и останалите са подчинени на други ndash та при всички тях целите на главните са за предпочитане пред тези на подчинените тъй като заради тях се преследват и останалите И няма никакво значение дали целите на тези действия са самите дейности или нещо друго покрай тях какъвто беше случаят със споменатите знания2 Ако сред целите на нашите действия наистина има една която желаем сама по себе си а всички останали желаем заради нея и ако не всичко избираме заради друго (защото така това продължава наистина до безкрай откъдето и стремежът ни излиза напразен и безсмислен) ясно е че именно тя би била доброто и най-доброто Тогава има ли знанието за нея голяма тежест и в живота и дали подобно на стрелци щом имаме заложена мишена бихме уцелили по-добре това което трябва Ако е така нека се опитаме да схванем в най-общи линии какво изобщо е това добро и на кое знание или умение принадлежи Би ни дошло на ума че то принадлежи на най-главното и основополагащото А такова по всичко личи е свързаното с делата на града държава защото то нарежда какви знания са нужни в градовете и кои и докъде отделните хора трябва да изучават Освен това виждаме че са му подвластни и най-ценените умения като това да ръководиш войската да управляваш дома и да говориш пред хора Та щом това знание си служи с останалите и също така налага със закон какво следва да вършим и от какви дела да се въздържаме то неговата цел би съдържала целите на останалите и следователно би представлявала доброто за хората Защото дори да е една и съща за отделния гражданин и за целия град все пак много по-велико и съвършено изглежда да се постигне и пази целта на града държава доброто и за един-единствен човек е нещо мило но за общност и за градове е нещо далеч по-красиво и божествено Значи изследването ни влече към тези работи и е някак свързано с делата на града държава()7 Нека се върнем пак на въпроса bdquoКое всъщност е търсеното доброldquo Защото то се явява различно във всяка дейност и изкуство едно ndash в лечителството друго ndash във военното изкуство трето ndash при останалите Та какво е доброто на всяко от тях Нима не това с оглед на което се прави всичко останало В лечителството това е здравето във военното изкуство ndash победата в строителството ndash къщата в друга област ndash нещо различно но във всяко действие и избор това е целта хората вършат всичко останало именно с оглед на нея Ето защо ако във всички неща които правим е налице определена цел постижимото добро би била именно тя а ако са повече ndash въпросните целиТака следвайки своя ход обсъждането ни се върна в изходното положение Нека обаче се постараем да му придадем още яснота След като целите се явяват много и в името на една от тях избираме друга (например богатство музикални инструменти и изобщо всякакъв вид средства) ясно е че не всички цели са съвършени докато най-доброто ни се вижда нещо съвършено Така че ако има само една съвършена цел тя би била търсеното добро а ако са повече ndash най-съвършената измежду тях Това което преследваме заради самото него наричаме по-съвършено от онова което гоним в името на друго а това което никога не се избира заради друго е по-съвършено от нещата които избираме и заради тях и заради друго Изобщо съвършена е онази цел която се избира с оглед на самата нея и никога заради друго А за такава в най-висша степен се смята щастието избираме го винаги заради него и никога заради друго докато почит удоволствие ум и добродетел избираме както заради самите тях (бихме ги избрали дори от тях да не произтичаше нищо) така и в името на щастието тъй като вярваме че с тяхна помощ ще бъдем щастливи Обратно никой не избира щастието заради тези неща нито пък заради което и да е другоИзглежда че до същия извод ни води и самодостатъчността доколкото съвършеното добро е по всеобщо мнение самодостатъчно Под bdquoсамодостатъчноldquo нямаме предвид единствено нужното на отделния човек

за да води самостоятелен живот но и необходимото на родители деца жена и въобще близки и съграждани понеже човек е по природа същество което

обитава град държава Разбира се трябва да установим някакъв предел и в това ако се разпрострем до предците потомците и близките на близките това продължава до безкрай Но тази работа нека оставим за по-нататък ndash засега приемаме че самодостатъчното е това което прави отделния живот предпочитан и неизпитващ нужда от нищо А такова мислим че е щастието и освен това го смятаме за най-предпочитано от всички неща без да го броим за едно от тях ако го слагахме в общия брой очевидно то щеше да става по-предпочитано с добавянето и на най-малкото добро тъй като добавеното се оказва добро в повече а от добрите неща винаги за предпочитане е по-голямото Само че щастието се явява нещо съвършено и самодостатъчно тъкмо поради това че представлява крайна цел на всичко което правимТвърдението че то е най-доброто нещо може би изглежда предмет на всеобщо съгласие но е желателно да се каже още по-ясно какво всъщност е щастие Това сигурно би се получило ако вземем делото на човека Защото също както при флейтиста скулптора занаятчията и въобще при всеки комуто е отредено някакво дело и действие се смята че доброто и хубавото са в самото дело по същия начин би трябвало да мислим че е и при човека в случай че наистина му е присъщо определено дело Но дали строителят и обущарят имат собствено дело и действие а човекът няма ами е по природа без свое Или някой би казал че както при окото ръката крака и всеки един орган изобщо се забелязва особена функция така и при човек е налице известно дело различно от всички тях Но какво в действителност би било то Защото живеенето ndash по всичко личи ndash е нещо всеобщо споделяно и от растенията докато в случая се търси свойственото на човека Значи се налага да отстраним живота подчинен на храненето и растежа След него идва този свързан със сетивната дейност но и той изглежда се споделя от коня вола и всяко друго животно Остава един живот свързан с действието на притежаващото разум Но и то в един смисъл е подчиняващото се на разума а в друг ndash това което наистина притежава разум и мисли Та след като и за този живот се говори двояко следва да го приемем във второто значение ndash като разумна дейност тъй като то се смята в по-голяма степен за главноНо ако присъщото на човека дело представлява дейност на душата в съответствие с разума или не без него и ако твърдим че едно и също по рода си дело е присъщо едновременно на даден вид човек и на добрия му представител (например на китариста и на добрия китарист) и че това важи безусловно за всички като към делото се добавя превъзходството по добродетел (нали работа на китариста е да свири на китара а на добрия китарист ndash да свири добре) та ако това е така то доброто за човека се оказва дейност на душата в съответствие с добродетелта а в случай че добродетелите са повече ndash в съответствие с най-добрата и най-съвършената от тях Да добавим също и bdquoза цял животldquo тъй като една птичка пролет не прави нито пък един-единствен ден ndash по същия начин един ден или кратък период от време не правят никого щастлив и блажен()8 С тези които твърдят че щастието е добродетел или определен вид добродетел нашето говорене е в съгласие нали от добродетелта зависи дейността в съответствие с нея Но сигурно има не малко значение дали предполагаме че най-доброто се открива в притежаване или в употреба в предразположение или в дейност Защото дори да е налице предразположението може и да не произведе нищо добро също като при спящия или човека който по един или друг начин остава бездеен докато в случая с дейността това е невъзможно човек по необходимост ще действа и при това ще действа добре И точно както в Олимпийските игри се увенчават не най-достойните и силните а тези които се състезават (победата постигат тъкмо някои от тях) така и хубавите и добри неща в живота стават достояние на хората които действат правилно()13 При положение че щастието представлява определена дейност на душата в съответствие със съвършената добродетел би следвало да изследваме добродетелта тъй като по този начин вероятно бихме разгледали по-добре и самото щастие Освен това се смята че човекът който истински се занимава с делата на града държава се е погрижил най-вече за добродетелта ndash нали желанието му е да направи гражданите добри и послушни пред законите като за пример в това отношение ни служат законодателите на критяните и лакедемонците както и разни други като тях ако наистина е имало такива Та щом това изследване е част от знанието свързано с делата на града държава очевидно то би съответствало на първоначалния ни замисъл А че ни предстои да изследваме човешката добродетел е ясно все пак търсехме доброто и щастието за човека Под bdquoчовешка добродетелldquo ние имаме предвид не добродетелта на тялото а тази на душата като за щастието също твърдим че е дейност на душата Но ако това е така ясно е че този който се заема с делата на града държава трябва да има знание за нещата свързани с душата също както и лекарят който ще лекува окото е необходимо да познава цялото тяло Още повече че знанието свързано с делата на града държава е по-тачено и по-добро от лекарското а сносните лекари се занимават дълго и сериозно със знанието за тялото (hellip)

Преводът е направен по изданието Aristotelis Ethica Nicomachea ed J Bywater Oxford Clarendon Press 1894

Преведе от старогръцки ВЛАДИМИР МАРИНОВ

Аристотел Никомахова етика Нищо от Аристотел не е пренебрегнато

Проф емерита Гизела Стрийкер е следвала

и специализирала в университетите в Тюбинген

Хамбург Гьотинген и Оксфорд след което натрупва

десетилетен опит като преподавател по антична

философия в университетите в Гьотинген Харвард

Принстън Кеймбридж и в Колумбийския университет Тя е една от съвсем малкото

в света жени-преводачки и коментаторки на най-важните трактати на

Аристотел Преводът и коментарът й на Първа аналитика е общоприет

Преподавателската й работа е била съсредоточена върху

изучаването на Платон и Аристотел както и на други

гръцки и римски автори Основните й изследвания са върху елинистическата философия (стоиците епикурейците скептиците ndash тяхната епистемология и етика) както и относно всичко в логоса като мисъл и слово По време на тридневната конференция bdquoПредизвикателството

Аристотелldquo представи пленарен доклад на тема Aristotlersquos Three Theories of Argument

Кога разбрахте че философските въпроси Ви вълнуватНе зная никой не ми е казвал дали един въпрос е философски или не

Кой беше първият прочетен от Вас философ Можете ли да опишете Вашите първи впечатленияФридрих Ницше Никак не го харесах и заключих че философията не е за мен

Можете ли да ни кажете какво мислите за този автор днесНе го приемам сериозно като философ

Вие сте човек с опит в преподаването Смятате ли че студентите днес имат интерес към античносттаКакто може да се очаква някои имат а други - не но студентите по философия са склонни да проявяват интерес към античната философия

Смятате ли че темите на античността трябва да бъдат разглеждани в тяхната връзка със съвременните теми Ако да какъв трябва да е методът за тяхното свързванеПо отношение на философията ndash да Опитвам се да обясня защо древните автори са задавали въпросите които са задавали и да се разберат техните отговори Понякога въпросите са същите или подобни на съвременните понякога не са при всички случаи е интересно да сравняваме тяхната ndash често различна ndash перспектива с нашата

Намирате ли в реакцията на студентите че семинарите по античност са bdquoгубене на времеldquoАко са записали дисциплината само защото са били длъжни те могат да го сметнат за загуба на време но студентите с интерес към философията дори и от други области често се наслаждават на часовете посветени на класическите философи

Мислите ли че за Аристотел може да се каже нещо новоЗависи какво се има предвид под bdquoновоldquo Но различни хора в различни времена намират различни текстове от Аристотел за интересни така че те могат да намерят нови аспекти или различните интерпретации

Коя част от философията на Аристотел според Вас е най-пренебрегвана от изследователитеПредполагам че при такъв голям брой учени работещи днес никоя част от запазените Аристотелови произведения не е пренебрегната

Коя част от текстовете достигнали до нас намирате за най-труднаМетафизика книгите Мю и Ню (XIII и XIV)

Въпроси и превод от английски ЗОЯ ХРИСТОВА-ДИМИТРОВА

Литературен вестник 25-31012017 11

Макар интегрирано в Аристотеловия корпус съчинението запазено под заглавието bdquoПроблемиldquo (или bdquoПриродонаучни проблемиldquo) по всяка вероятност не е автентично Въпреки това то е стриктно перипатетическо по дух много голяма част от аргументите без съмнение възхождат към места от автентични Аристотелови съчинения Затова се приема че съчинението е възникнало в средите на последователите на Аристотел и е било многократно допълвано като според някои изследователи развитието му продължава чак до VI в сл Хр В тематично отношение bdquoПроблемиldquo има енциклопедичен характер то се състои от близо 900 отделни проблема под формата на въпроси и отговори разпределени в 38 раздела Повечето от тях имат природонаучен профил включително етическите проблеми често биват отнасяни до физиологични положенияПредложеният тук откъс bdquoВъпроси относно филологиятаldquo не прави изключение Трябва да се има предвид че в случая bdquoфилологияldquo обозначава не толкова науката която днес познаваме под това име колкото един по-ранен смисъл на интерес и склонност към словесните занимания били те художествени или реторически Основният автентичен референтен текст в този откъс е Аристотеловата bdquoРеторикаldquo но също и някои моменти от физическите съчинения на Философа Могат да се разпознаят следите на посткласически лексикални употреби както и влиянието на Хипократовия корпус и на Теофраст

1 Поради какво когато започнат да четат някои веднага биват обземани от сън дори да не искат други пък които желаят да заспят будуват щом вземат книга в ръка У онези хора у които са налични дихателни движения поради студенина на природата им или на течностите на черната жлъчка (а чрез тези течности поради студенината възниква несмлян дихателен остатък) ndash та у такива хора когато мисълта се движи но не познава като се спре върху определен обект тя бива възпрепятствана тъй като другото (дихателното) движение е охлаждащо Затова и такива хора по-лесно заспиват А когато се концентрират върху нещо в мисълта си ndash както се случва при четене ndash те биват движени от затоплящото движение което не се възпрепятства от нищо така щото да не могат да заспятОт друга страна у хора които се намират в естествено състояние когато мисълта им се спре на едно нещо и не се разпилява във всевъзможни посоки понеже е изключително силна спират се и всички останали процеси които се отнасят до въпросната област (седалището на мисловната дейност) и чието отпускане представлява сънят Когато умът се спре и сякаш се умори главата натежава тъй като умът се намира в нея и това предизвиква сън Ала докато душата се движи по природа тя не заспива защото тъкмо тогава е в най-голяма степен жива А пък будуването е причина за живеенето по-скоро отколкото сънят

2 Поради какво словесните спорове действат като упражнения Тъй като са тясно свързани с победа или загуба Те веднага правят хората амбициозни защото те са склонни да продължават да спорят и когато побеждават ndash заради удоволствието и когато губят ndash сякаш за да получат реванш Същото се отнася и до участниците във всяко друго съревнование ndash ето защо тези които се състезават дори когато биват побеждавани често не желаят помирение

3 Поради какво в реторическите слова хората изпитват по-голямо наслаждение от примерите и разказите отколкото от ентимемите Това е така защото хората се наслаждават да научат нещо и то бързо а пък по-лесно научават посредством примери и разкази Защото нещата които те познават са тъкмо такива и се отнасят до частното докато ентимемата представлява доказателство откъм общите положения които познаваме по-зле отколкото частните Освен това ние сме склонни да вярваме повече на онези факти за които свидетелстват повече хора а пък примерите и разказите повече приличат на свидетелства пък и доказателствата чрез свидетели по-лесно се приемат Освен това хората с удоволствие научават подобното а пък примерът и разказаните истории посочват именно подобното

4 Поради какво смятаме че реторът стратегът и търговецът са влиятелни а пък флейтистът и актьорът не са Това е така защото едните притежават сила без стремеж към надмощие (понеже силата им е насочена към удоволствие) а пък другите ndash сила която има за цел постигане на надмощие Тъй като реторът стратегът или търговецът само тогава се смята за добър когато е способен да осъществи целите си а пък влиятелността се състои преди всичко в постигането на надмощие

5 Поради какво се смята че философът стои по-високо от ретора Поради това че единият (философът) обяснява що е несправедливост а другият (реторът) ndash че такъв и такъв човек е несправедлив вторият отговаря че това е тиранинът а първият ndash че е самата тирания

6 Поради какво става така че ако някой си е избрал някакво занимание той понякога прекарва много повече време над него макар че то е лековато отколкото над сериозното както правят например фокусникът мимът или свирачът на сиринкс след като веднъж са избрали такива лековати занимания за разлика от ретора или астронома Дали не е защото някои желаят да се занимават с най-сериозното ала понеже сами на себе си не вярват че ще бъдат способни да го направят та затова не го и вършат Или пък защото всеки в каквото вярва че е най-силен него и избира А каквото захване над него и ще заляга посвещавайки му по-голямата част от деня си за да надмине сам себе си във въпросната дейност Освен това ако някои отдавна са избрали нещо и са свикнали на него вече не са в състояние да преценят кое е по-доброто ndash защото мисълта им е погинала поради лековатите им предпочитания

7 Поради какво когато започнат да четат някои веднага биват обземани от сън дори да не искат други пък които желаят да заспят става така че не могат щом вземат книга в ръка У онези хора у които са налични дихателни движения поради студенина на природата им или на течностите на черната жлъчка (а чрез тези течности поради студенината възниква несмлян дихателен остатък) ndash та у такива хора когато мисълта се движи но не познава като се спре върху определен обект другото движение (дихателното) е възпрепятствано Поради това те по-често заспиват тъй като непрекъснато променят мисълта си ndash защото у тях дихателното движение е по-слабо А когато концентрират мисълта си върху нещо както става при четенето те биват задвижени от дихателно движение което не е възпрепятствано от нищо така че не могат да заспят От друга страна у хора които се намират в естествено състояние когато мисълта им се спре на едно нещо и не се изменя по всевъзможни начини тогава спират и всички останали процеси които се отнасят до въпросната област ( седалището на мисловната дейност) и чието отпускане представлява сънят Защото когато водачът се спре както е например при военния отбой спират и останалите войскови части Тъй като по природа лекото се придвижва нагоре а пък тежкото надолу то когато душата се движи според природата си не заспива ndash защото така стоят нещата с нея Когато пък се спре и сякаш се умори умът започва да се изменя и гъстите телесните течности като се придвижват нагоре към главата предизвикват сън Би могло да ни се стори че четенето възпрепятства заспиването Но будуването не се дължи на размишлението (защото тъкмо тогава душата е в най-голяма степен определена) а по-скоро на изменението защото събуждащи са такива познавателни актове при които душата изследва и се затруднява а не при които съзерцава неизменно Това е така защото първите я карат да бъде неопределена и несигурна а вторите ndash не

8 Поради какво в словесните спорове няма многословие Тъй като в тях силогизмът е само привиден той се разгръща в малобройни слова Ако пък бъде удължен като дойде моментът логическата грешка се разкрива и доверието което е било гласувано на доказателството може да бъде оттеглено

9 Поради какво понякога ни е по-приятно да слушаме разкази концентрирани върху един предмет отколкото такива които се занимават с множество теми Може би защото по-лесно внимаваме в по-разбираеми разкази и с по-голямо удоволствие слушаме тях Тъй като определеното е по-разбираемо от неопределеното единичното на свой ред е вече определено докато множественото е причастно към неопределеното

10 Поради какво изпитваме удоволствие от това да слушаме за неща които не са нито твърде стари нито съвсем нови Вероятно защото не сме склонни да вярваме на онези неща които са прекалено отдалечени от нас а от нещата на които не вярваме не изпитваме и удоволствие А що се отнася до вторите те сякаш все още са ни пред очите та затова не изпитваме удоволствие когато ги слушаме

Преводът е направен по изданието Problemata in Aristotelis Opera ex recensione Immanuelis Bekkeri t VII Oxonii e Typographeo Academico MDCCCXXXVII

Преведе от старогръцки БОГДАНА ПАСКАЛЕВА

Аристотел ПроблемиXVIII Въпроси относно филологията(Problemata XVIII 916b1 ndash 917b15)

Античните текстове трябва да бъдат декодирани

Роберта Бонано е докторантка в Университета в Милано

(Италия) по антична философия В конференцията

bdquoПредизвикателството Аристотелldquo представи доклад

на тема Ammonius on bdquoOn Interpretationldquo a Neoplatonic

Reading on Aristotlersquos theory of Names

Кога разбрахте че философските въпроси Ви вълнуватНа 16 години когато учех в гимназията Имахме три часа философия на седмица в продължение на три години

Кой беше първият прочетен от Вас философ Можете ли да опишете Вашите първи впечатленияПървият текст който прочетох беше Федър на Платон Четохме го по време на часовете през третата година в гимназията Помислих че е написан по много хубав начин като литературен текст Що се отнася до философския проблем в началото не разбрах всичко веднага Изглеждаше ми твърде далече от нас По-късно когато започнах да разбирам по-добре смисъла оцених особено диалектиката като инструмент за философстване

Можете ли да ни кажете какво мислите за този автор в моментаЧета Платоновите текстове в различни възрасти винаги го разбирам по различен начин в зависимост от времето и мисля че това е нормално Днес чета тези текстове по-осведомено и оценявам факта че колкото повече чета толкова повече откривам богатството на неговата мисъл Неговите решения в някои аспекти са много далеч от нашите но смятам че все още можем да научим много от дълбочината и прецизността на неговото обяснение на реалността и на неговата употреба на диалектиката Също така обичам начина по който Платон пише

Вие сте човек с опит в преподаването Смятате ли че студентите днес имат интерес към античносттаНикога не съм преподавала философия нито в гимназията нито в Университета Преподавала съм старогръцки и латински език и литература в гимназията Мисля че студентите могат да имат интерес към античността но трябва да се научат как да я разбират В гимназията (мисля че в университета е различно) учениците често не разбират проблемите на античността и те им изглеждат твърде далечни Античните текстове трябва да бъдат декодирани Поради тази причина ролята на учителя е много важна

Смятате ли че темите на античността трябва да бъдат разглеждани в тяхната връзка със съвременните теми Според мен може да е интересно те да бъдат разглеждани в отношение със съвременните по два начина Съгласно първия начин ние можем да четем античните автори за да разберем как техните проблеми са свързани с тяхното общество с техния вид научно знание с тяхната действителност През подобно сравнение можем да достигнем до осъзнаване на нашето собствено настояще Ние можем да разберем как да четем нашия свят а именно какъв инструмент трябва да използваме за да го анализираме да разберем че нашата интерпретация на един проблем е частична и тн Съгласно втория начин в античните текстове често можем да намерим много неща които са близки до нас поради общата човешка природа и общата гледна точка към действителността

Намирате ли в реакцията на студентите че семинарите по античност са bdquoгубене на времеldquoЗависи от това как говорим за античността Те могат да учат и искат да учат също и от разнообразието на античното мислене Те нямат интерес към ерудицията а към изучаването на нещо което все още е bdquoживоldquo

Въпроси и превод от английски ЗОЯ ХРИСТОВА-ДИМИТРОВА

12Литературен вестник 25-31012017

Николай Гочев

1 За определението на комедията

Един отговор на въпроса bdquoщо е комедияldquo може да се открие в самото начало на bdquoПоетикатаldquo (1447а 13-16) където се казва bdquoСъздаването на епоси и трагическата поезия а също комедията изкуството на дитирамбите и повечето от авлетиката и китаристиката всички те оказва се са подражанияldquo

Така е посочен родът на комедията ndash подражанието така че тя е вид на рода bdquoподражаниеldquo Оттук се разбира че смешното може да съществува и извън комедията ndash защото ако ние разсмеем някого със собствените си думи и действия смешното ще е налице но комедия няма да има тъй като не е имало подражание Но родът все още не е определение и поради това не съобщава същността на нещото доколкото то е различно от други в същия род В bdquoПоетикатаldquo има пример за това как се известява същността на един поетически вид ndash това е определението за трагедия в 1449b 24-26 (гл 6) То е както се казва там bdquoопределениe на същносттаldquo ndash ὅρος τῆς οὐσίας

В запазения текст няма толкова точно определение за комедия макар че авторът обещава да говори за нея както и за епоса по-подробно впоследствие (Περὶ μὲν οὖν τῆς ἐν ἑξαμέτροις μιμητικῆς καὶ περὶ κωμῳδίας ὕστερον ἐροὓμεν ndash 1449b 22) И все пак ще се опитаме да извлечем Аристотеловите мисли за комедията и смешното от наличните му изказвания в текста на bdquoПоетикатаldquo

2 Комедията ndash изобразяване на bdquoпо-лошитеldquo Пародията

Всички поетически видове доколкото са подражания подражават на характери в действие а характерите се отличават най-явно (като противоположности) по доброделта и липсата й Впрочем характерът може да бъде изобразен донякъде и със средствата на изобразителните изкуства ndash има пример за художниците в който се казва че Полигнот създавал образи които изглеждали на хора превъзхождащи по добродетел днешните (тоест средните) някой си Павсон обаче ги изобразявал като по-лоши тоест рисувал нещо като карикатури (1448а 5-6) Но драмата е по-съвършен начин на изобразяване защото за характера е естествено да се движи а тя чрез действието си изобразява движение В поетическите изкуства в един момент се появили пародиите и се споменава името на техния откривател ndash Хегемон от Тасос и някой Никохар който бил съчинил bdquoДейлиадаldquo която със самото си заглавие ни подсказва че трябва да е била поема в хекзаметри пародираща bdquoИлиадаldquo (1448а 12-13) Такава пародия би трябвало да се определи като комическо подражание на вече съществуващи но сериозни поетически произведения където героите се представят като добродетелни и bdquoпо-добриldquo от средните Недостатъкът й може би е съгласно Аристотел че тя подражава на bdquoотделнотоldquo

3 Комедията е драма Въпросът за произхода й

По-нататък се подчертава че комедията е драма и в това Софокъл и Аристофан си приличат като поети ndash иначе ако се мисли за сериозността Софокъл е по-близо до Омир като автор на bdquoИлиадатаldquo (1448а 26-28)

Прави се кратко отклонение за произхода на комическите представления ndash дали са изобретени от мегарците било тези до Атина било онези в Сицилия откъдето бил и Епихарм по-ранен от атинските комедиографи Хионид и Магнес И се привличат аргументи било във връзка с възможността защото при мегарците демокрация е имало по-рано отколкото при атиняните било във връзка с названията ndash че bdquoкомедияldquo идвало от дорийското bdquoкомеldquo (което е предградие или селище в периферията на града) и че изобщо bdquoдрамаldquo е от дорийското bdquoдраоldquo а не от по-употребяваното в Атина bdquoпраттоldquo (1448а 30-1448b 1)

А иначе смехотворна поезия е имало и преди драматическата комедия и това пак зависи от характерите ndash каквито са по характер поетите такива са и техните героиТака че творците с по-благопристоен характер (σεμνότεροι) се насочват към създаване на химни

и възхвали тъй като се интересуват от красиви действия (καλὰς ἐμιμοῦντο πράξεις ) а по-дребнавите (εὐτελέστεροι) се

заемат със стихотворни нападки (подигравки злословия - ψόγους ποιούντες) Това е защото предпочитат да изобразяват действията на по-лошите (τῶν φαύλων) (1448b 25-26) Тази склонност ndash да се изобразява по-доброто или напротив по-лошото в характерите ndash ще създаде видовата разлика на комедията по отношение на трагедията иначе във всичко друго те могат да си приличат

4 Същинското смешно Заслугата на Омир

Стихотворните нападки наречени според употребявания за тях размер bdquoямбиldquo (имало е и глагол ἰαμβίζω) все още не са били поезия защото не са подражание а са по-скоро реторика Тъй като те били насочени винаги против конкретни лица и следователно не били за bdquoобщотоldquo което е самият образ на порочния или неспособен човек а не образът на кое да е отделно взето (историческо) лице Така че било необходимо някой да bdquoизмислиldquo (сътвори) образ на комическо лице и това казва Аристотел е направено от Омир в поемата bdquoМаргитldquo Затова Омир е първият който заслужава да бъде наречен комически поет защото той пръв видял смешното в общото и благодарение на това могъл да измисли комически образ и е въвел смешното в поезията като го е отделил от действителните лица и е избегнал интересуващата се от отделно взетото bdquoпрозаldquo (каквито са историята и реториката) (τὸ γελοῖον δραματοποιήσας) (1448b 28-37) Така bdquoМаргитldquo е станал поетическо откритие аналогично на bdquoИлиадаldquo и bdquoОдисеяldquo (където в различна степен присъства трагическото) и поетите след Омир които са го следвали са се откъснали от химните и подигравателните ямби и са преминали към по-сложните видове bdquoтрагедияldquo и bdquoкомедияldquo (1448b 38 ndash 1449a 5)

5 Театралната форма За историческото й развитие се знае малко

Аристотел не отминава и въпроса за самата театрална форма на комедията ndash откъде се е появила тя Според него тя се е развила на основата на фалическите шествия (ἀπὸ τῶν τὰ φαλλικὰ ἃ ἔτι καὶ νῦν ἐν πολλαῖς τῶν πόλεων νομιζόμενα) каквито впрочем е имало и по негово време И по-точно както трагедията идва от bdquoзапевачите на дитирамбаldquo които са се превърнали в първите отделени от хора актьори така и при комедията първи актьори са се оказали (вероятно) предводителите на фалическите шествия (1449a 7 - 1449a 14)

После се обсъжда историческото развитие на комедията или по-точно това защо то е по-слабо познато от това на трагедията (1449а 38 ndash 1449b 8) Това е поради несериозността й заради която не й обръщали толкова внимание колкото на трагедията и архонтът късно е дал хор а преди това били доброволци Не се знае за маските и броя актьори ndash кой кога ги е въвеждал и променял Фабулите първо се явяват в Сицилия (Епихарм и Формис) а в Атина ndash Кратес който изоставя bdquoямбическата идеяldquo и се заема с речи и фабули (които вече са подражания на общото)

6 Определение за комедия и смешно

В глава 5 се дава кратко определение за комедия свързано с определението на смешното (τὸ γελοῖον 1449а 32-36) Както беше казано и по-рано тя е изображение на bdquoпо-лошиldquo (характери) (μίμησις φαυλοτέρων ) но не напълно порочни или bdquoне порочни във всяко отношениеldquo (οὐ κατὰ πᾶσαν κακίαν) Така че смехът се появява при възприемане на bdquoотчасти пороченldquo характер тъй като напълно порочният би трябвало да създаде по-скоро отвращение bdquoСмешното това е грешка и грозота която обаче е безболезнена и не гибелна така смешното лице е изкривено и загрозено без болкаldquo

7 Комическата фабула

Освен това комедията би трябвало да завършва щастливо както изглежда от казаното в 1453а 32-39 Изходът й е или противоположен за добрите и лошите (спасение за добрите гибел за лошите както в bdquoОдисеяldquo) или щастлив за всички както някой бил представил най-зли врагове като Орест и Егист накрая да се сприятеляват и никой никого да не убива Този последният изход казва Аристотел макар да е употребяван от някои трагици повече подхожда на комедията - не само защото е безболезнен за всички но и защото е смешен тъй като изглежда като пародия на общоизвестния разказ за отмъщението на Орест

Аристотел за комедията и смешното(bdquoПоетикаldquo 1 ndash 5 1447а ndash 1449b 1453а)

Универсално озадачаване философията практика за способността ни за мислене

Д-р Стасинос Ставрианеас е преподавател по философия в

Университета в Патра (Гърция) Защитил е дисертация на тема

Nature and Essence in Aristotlersquos Logical and Biological Works в

университета в Единбург Автор е на множество статии и

студии върху Аристотеловата онтология и логика като основа

за разбирането на природата Преводач и коментатор е на

най-важното в методологическо отношение съчинение за

философията на живото За частите на животните Интересите му са съсредоточени

върху проблемите на метафизиката епистемологията и биологията в античната философия преди всичко

при Платон и Аристотел По време на конференцията bdquoПредизвикателството Аристотелldquo проведена в края на ноември в СУ д-р Стасинос Ставрианеас представи

единствения доклад за биологическите схващания на създателя на Ликейона Неговият пленарен доклад бе на тема The Good the Bad and the Ugly Final Causes and their

Failures in Aristotlersquos Account of Animal Generation и така тази важна сфера от мисловната вселена на Философа не остана

неосветена

Кога разбрахте че философските въпроси Ви вълнуватМисля че всеки от много рано е бил развълнуван и озадачен от въпроси които в крайна сметка се оказват философски Или поне от въпроси които в крайна сметка достигат до някаква сериозен и фундаментален философски проблем Това са въпросите които по някакъв начин са най-важни Въпросът е дали и кога ние разбираме че тези въпроси имат дълга история и са занимавали философите вероятно векове както и дали и кога ние разбираме че съществува метод за формулиране на отговор на такива въпроси чрез претегляне на аргументите за и против с добре дефинирани критерии Според мен те са ме вълнували отрано вероятно като тийнейджър Разбрах обаче че съществува метод за работата с тях метод който ние можем да наречем философски едва когато систематично започнах специализация по философия

Кой беше първият прочетен от Вас философ Можете ли да опишете вашите първи впечатленияПървите философи които прочетох бяха политически философи Маркс Енгелс Кропоткин Бакунин както и съвременни философи в марксистката и анархистка традиция Моето първо впечатление беше че те дават глас на моите собствени мисли и тревоги за света около мен и за моето място в него Първият античен философ обаче който четох беше Епикур Впечатлението беше отново това щастливо чувство и удивление че някой е изразил по много ясен начин отговорите на въпроси които дълбоко са ме озадачавали

Можете ли да ни кажете какво мислите за тези автори днесНикога не съм имал възможността или може би желанието да се връщам към трудовете на политическите философи които бях чел като тийнейджър Винаги обаче се връщам към Епикур Това и днес е нещо много скъпо за мен

Смятате ли че студентите днес имат интерес към античносттаТрудно е да се каже Със сигурност гръцките студенти се интересуват в някаква степен от гръцката античност тъй като получават своето образование в една култура ценяща античността без обаче да са много наясно защо заниманията с нея са важни Така че много често се случва най-умните студенти да се питат каква е ценността от изучаването на една цивилизация или на текстове на едно общество което отдавна е отминало И не е лесно да се реагира на нуждата от задоволителен отговор тук

на стр 15

Литературен вестник 25-31012017 13

Невена Панова

Възможна ли е темата за Аристотел като читател Не Аристотел който доста убедително и влиятелно стои на мястото си като един от първите съсредоточени литературни критици а просто като литературен реципиент който според културната ситуация на епохата помни немалка част от прочетеното и свободно го цитира Tака всъщност издава и собствените си читателски предпочитания като или ги използва като допълнителна аргументация говорейки за други неща или пък просто не успява да ги прикрие Но и още доколко разграничими са тези bdquoремаркиldquo когато се отнасят до различните типове поезия или те са някак по-скоро bdquoсъсловниldquo и представят отношението на автора на философски трактати към поетите изобщо Точно заради този фокус на интереса ни се опитваме да не се занимаваме с bdquoПоетикаldquo и bdquoРеторикаldquo тъй като там Аристотел неизбежно ще говори за поетите неизбежно ще ги разграничава и цитира ще се вчитаме повече в текстове като bdquoНикомахова етикаldquo и bdquoПолитикаldquo В началото обаче все пак един поглед към bdquoПоетикаldquo не можем да пропуснем за да се сдобием именно с въвеждащо определение за това какво е поезията изобщо Става дума за известния пасаж от Девета глава за историята и философията (и поезията) bdquoОт казаното става ясно че задачата на поета е да говори не за станалото а за онова което би станало те възможното по вероятност или необходимост Същинската разлика между историка и философа е в това че първият говори за станалото а вторият за онова което би станало Затова и поезията е по-философска а и по-сериозна от историята защото поетът говори повече за общото (τὰ καθόλου) докато историята ndash за конкретното (τὰ καθ᾽ ἕκαστον)ldquo (Poet 9 1451andashb)1 И така ако се опрем на това твърдение което в контекста на bdquoПоетикаldquo е разбира се много по-дълбоко философски аргументирано (и детайлно доразвито включително при съпоставяне вече и на отделни поетически жанрове на следващите редове) и го разчетем буквално то излиза че поезията а и философията но също така и поезията bdquoв услуга наldquo философията предлагат един общ поглед един универсален ценностен компендиум и то като че ли не само когато става дума за поучителната дидактична поезия а в такава роля може да се озове също героическият епос а и всеки клон на лириката И още макар и при действително по-свободно разчитане горният пасаж легитимира самото общо ползване на поетическото наследство което е така характерно почти без изключение за всички прозаици от епохата на Класиката и следващите времена и философи и историци Рядко и Аристотел извън bdquoПоетикаldquo и bdquoРеторикаldquo се задълбочава върху това у кой точно поет е прочел нещо дори да го споменава поименно (това по-скоро е негов личен моментен жест на историк забежка към конкретното)Да именно като универсално обяснение на което авторът-философ-читател и неговият читател следва да се доверят често в етически хоризонт се явявят общите бележки за поетите като тази за страсттагнева от bdquoПолитикаldquo bdquoако човек смята че го подценяват гневът (θυμός) му избухва по-силно срещу приятелите отколкото срещу чуждите Затова и Архилох с право (προσηκόντως) упреква приятелите си като се обръща към сърцето си (διαλέγεται πρὸς τὸν θυμόν) bdquoЗаради приятелите страдаш тиldquo (Pol VII 7 1328a)2 Поетът в случая той носи името Архилох е цитиран уверено и спокойно като несъмнен авторитет който не може да бъде оспорен въпреки че ямбическият регистър в който Архилох е най-силен понякога трябва да се чете наопаки през ирония дори леко жестока или през горчива самоирония а литературното освен в размера на малкия цитат е още в пестеливото но все пак ясно насочване към вътрешния диалог с духасърцетострастта като контекст на фрагмента въпреки че той е оценен (и така ndash похвален) функционално ndash просто като подходящо формулиранПодобно равно но еднозначно положително обръщане към (очакван) поет Хезиод се открива и на едно друго доста по-ранно място от bdquoПолитикаldquo (Pol I 2 1252b) представящо семейството като първата естествена общност ndash и според Аристотел и според Хезиод bdquo и Хезиод е прав като [в стихове добавка НП] казва (ὀρθῶς Ἡσίοδος εἶπε ποιήσας) bdquoДом най-напред и жена са ти нужни и вол за оранеldquo3 Накратко и паралелно тук може да се помести и следният пасаж от bdquoАтинската политияldquo защото в него също накратко е споменато поетическото наследство на Солон което би могло да се ползва

1 Прев Г Гочев 20162 Прев (тук и на следв откъси от bdquoПолитикаldquo) А Герджиков 19953 Прев (тук и на следв откъси от Хезиод) Ст Недялкова 1988

като извор за политическата му дейност ndash подход широко ползван и от съвременни изследователи а за Аристотел той изглежда дори по-безпроблемен и затова свободно нарежда поезията на Солон сред изворите за съответната реформа (какви са другите не е ясно от прекия цитат но предполагаме че става дума и за поезия отново и за проза) bdquoЧе е станало именно така свидетелстват всички автори пък и сам той [Солон] споменава това в поезията си (αὐτὸς ἐν τῇ ποιήσει μέμνηται)ldquo (Const Ath 12 1)4Разбира се по-ценни са случаите в които Аристотел не само се опира като ги споменава на поетически свидетелства за да легитимира своя теза но вплита цели стихове в аргументацията си в проза защото тогава неговата bdquoвяраldquo в думите на съответния (назован или анонимно привлечен) поет изглежда още по-стабилна Така е конструирано едно място от bdquoНикомахова етикаldquo (Nic Eth I 4 1095b) предлагащо най-ранния за този трактат поетически цитат който принадлежи на Хезиод Темата в съответната глава е правилното разбиране за bdquoпрекрасните и справедливите дела и изобщо за политическите работиldquo5 но постигането на такова разбиране не е лесно то е обвързано несъмнено с правилно възпитание а когато такова отсъства или не оказва резултат на помощ идва именно Хезиод и неразбиращият е подканен дори попринуден ἀκουσάτω τῶν Ἡσιόδου ndash да се вслуша в (и стресне от) следните действително сентенциозни стихове които цитираме и тук за да опоетизираме в известна степен и собствения си текст (bdquoДела и дниldquo 293 295ndash7)

Най-добър е този който сам разбира всичкодобър е също онзи който вслушва се в добър съветА който нито сам разбира нито пък приема присърцесъветите на друг човек е просто безполезен

Дотук два примера бяха от Хезиод и може би вече естествено възниква въпросът Как Аристотел чете Омир Чете го също много разбира се макар и да показва това през препращане към неговия героически епос по-дискретно или по-индиректно особено в bdquoНикомахова етикаldquo на Омир се случва по-често да остава скрит зад един или друг свой стих докато в пасажите които видяхме Хезиод още с името си гарантира убедителността на дадено твърдение Такова макар и само хипотетично и минимално bdquoпренебрегванеldquo на Омир е обвързано с фона на собствения Аристотелов текст който сякаш изисква по-бързо даване на по-универсални примери които най-вероятно са били широко познати и за Аристотеловата пряка публика Така всъщност казваме нещо донякъде противоположно на горното Омир не се назовава винаги не защото не е интересен а защото е по подразбиране познат и то с добра слава затова и няма нужда да се обсъжда като литература той понякога е просто неизчерпаем извор на сведения и сюжети а през тях ndash и на поукиНапример във Втора книга на bdquoНикомахова етикаldquo когато се дискутира силата на етическата добродетел като среда (между два порока) откриваме две последователни препратки към Омир (който остава неназован) веднъж към bdquoОдисеяldquo веднъж към bdquoИлиадаldquo в първия случай има и цитиран стих във втория ndash няма но и на двете места всъщност става дума не за добродетели на характера както е у Аристотел а за отделни дори практически съвети и ситуации но през

4 Прев (тук и на следв откъси от bdquoАтинската политияldquo) Цв Панициду Х Паницидис 19935 Прев (тук и на следв откъси от bdquoНикомахова етикаldquo) Вл Маринов 2016 lthttpbogdanbogdanovnetpdf278pdfgt

А р и с т о т е л к а т о ч и т а т е л н а п о е з и я (без да се брои bdquoПоетикаldquo)

тях е препотвърдена тезата на Аристотел за предимството на средното решение на bdquoпо-малкото злоldquo така че подобни препратки правят текста по-пъстър а така ndash и по-убедителен (и по своеобразен начин приличат на Омировите сравнения които също са по природа bdquoнепълниldquo) Първо се загатва за епизода на раздялата на Калипсо с Одисей и Аристотел цитира съвета на богинята-магьосница за внимателно удържане на корабасала далеч от всички опасности (NicEth ІІ 9 1109a) Малко по-късно е намесено присъствието на Елена в Троя докато

Аристотел всъщност говори за удържането на насладата bdquoС други думи нужно е да изпитваме към насладата същото което старейшините в Троя изпитвали към Елена и във всички случаи да си повтаряме техните думи ако я отпратим по посочения начин ще грешим по-малкоldquo (Nic Eth ІІ 9 1109b) В по-редки случаи Аристотел все пак може да бъде четен като извор за организацията и динамиката на литературния живот такъв случай е следният пасаж от bdquoАтинската политияldquo bdquoХипарх и Хипий поели управлението понеже бил по-възрастен разумен и с качества на политик Хипий го оглавил Хипарх пък бил с весел и влюбчив характер и обичал изкуството (φιλόμουσος) той именно привлякъл Анакреонт Симонид и други поетиldquo (Const Ath 18 1) В случая не можем категорично да кажем че Аристотел споменава съвсем безрезервно поетите по-скоро само посочва че интересът към музическото (те и поетическото) върви с една обща влюбчивост както е при Хипарх и със склонност към игра и веселие те и черта на характера е заниманиетореципирането на изкуство и отчита факта че владетелят (явно ако е със съответстващ характер) може да спомага за осъществяването на тази връзка да стимулира развитието на литературния животЗа музиката като образователен общностен и държавнически въпрос става дума и в следния откъс от bdquoПолитикаldquo в който също можем (контекстуално логично е) да приемем че към музиката се числи и поезията сама по себе си и така разбираме за какви общи цели следва да служат и музиката и поезията но по-тясно откъсът прави впечатление и с междутекстовото заиграване с едно специфично понятие и със съзнанието на автора Аристотел че bdquoкатарсисldquo започва да се оформя като литературен термин за чието разясняване следва да се чете (своеобразна малка автореклама) и специализираният трактат bdquoПоетикаldquo bdquo смятаме че не трябва да използваме музиката само за една цел а за повече ndash и за възпитание и за очистване (какво наричаме очистване (κάθαρσις) ще кажем по-ясно в изследването за поетиката а тук просто използваме това понятие) и трето за забавление ndash за отмора и почивка от напрежениетоldquo (Pol VIIІ 7 1341a)А ако търсим още по-общи и така ndash финални за нас ndash изказвания на Аристотел за поетите ще успеем да открием и такива откъс отново от bdquoНикомахова етикаldquo посветен на по-скоро разточителната щедрост bdquoПо-щедри изглежда са хората които не са спечелили имуществото си сами а са го наследили както защото не познават нуждата така и защото всички ndash подобно на родителите и поетите (ὥσπερ οἱ γονεῖς καὶ οἱ ποιηταί) ndash са по-привързани към създаденото от самите тях (τὰ αὑτῶν ἔργα)ldquo (Nic Eth ІV 1 1120b) Склонни сме тук да разчетем имплицирана темата за поетическото боговдъхновение и дължащия се на него респект към поетите и творците изобщо приравнени в случая с родителите а произведенията са им (като) деца към които те поетите следва да са силно привързани и отговорни а не твърде bdquoщедриldquo и либерални) Всъщност тук сякаш е представена една малко необичайна идея за ценността на собственото авторство оформила се на гръцкия литератрен хоризонт постепенно поради неговия силен устен момент допускащ до късно време едно по-свободно авторство и своеобразно съавторство което сякаш частично се пази и в модела по който Аристотел ползва поетите

Сн Радослав Чичев

14Литературен вестник 25-31012017

Иван Колев

Обичайната идея за философската антропология свързва названието най-вече с имената на Макс Шелер Хелмут Плеснер и Арнолд Гелен при което я разполага времево в първата половина на ХХ век а пространствено - в Кьолн и няколко други немски университета Това разбиране обаче е твърде тясно и исторически некоректно В своята знаменита книга Мястото на човека в космоса Макс Шелер изрично пише че неговото намерение е [само] bdquoда представи един нов [] опит за философската антропологияldquo (Scheler 200811) И това отговаря по-точно на положението на нещатаПърво защото най-много книги по философска антропология са написани не през ХХ век а в bdquoепохата на Гьотеldquo Второ защото философска по съдържанието си антропология можем да открием много преди появата и утвърждаването на названиетоВ почти всяка класическа философия има някаква bdquoфилософия на човекаldquo която дефинира посвоему bdquoсъщността и различиетоldquo на човека Философската антропология обаче е специфична парадигма за изграждане на философия на човека Спецификата се основава на отказ да се приемат редукционистки концепции за човека и в стремеж към концепция за bdquoцялостния човекldquo Защото много философи търсейки различието на човека (спрямо Бога спрямо животните и спрямо всичко останало в света) приемат за същност някаква особеност която не дава възможност да се осмисля целостта на човешкия опит Примерите за такива подходи са изобилни ndash спиритуализми и материализми рационализми и емпиризми прагматизми и психологизми сциентизми и bdquoромантизмиldquo и още много другиСпоред позицията която опитвам да развивам и защитавам най-лаконичното дефиниране на философската антропология гласи следното bdquoфилософската антропология е философия на цялостния човекldquo Дефинитивът bdquoцялостен човекldquo идва от немския израз bdquoder ganze Menschldquo навлязъл в употреба в Германия в средата на XVIII в най-напред в средите на bdquoлекарите-философиldquo или bdquoразумните лекариldquo (bdquodie vernuumlnftige Aumlrzteldquo) като антитеза спрямо bdquoкартезианската медицинаldquo която лекува bdquoтялото без душаldquo [Целе Zelle 2001]Тази идея за bdquoцялостния човекldquo е лайтмотив в една много дълга традиция която според мен започва с трактата За душата (De аnima) на Аристотел и се консолидира от многото десетки негови издания преводи и коментари през вековете от античността до днес Какви са основанията за това твърдениеПърво за да схване и представи спецификата на душата Аристотел специално изобретява нова дума ndash ἐντελέχεια Тази инвенция му позволява да даде основната дефиниция на душата по начин който изключва всеки редукционизъм и дуализъм bdquoдушата е ентелехия на тялотоldquo Второ чрез понятието δύναμις (способност) Аристотел осигурява органично разчленение на душата на множество способности които покриват без остатък целия спектър от човешкия опит Трето чрез ἐντελέχεια и δύναμις Аристотел като bdquoфилософ виталистldquo в контраст с bdquoматематикоцентричния Платонldquo и bdquoреистичния Демокритldquo не противопоставя човешкото същество на другите форми на виталност ndash растения и животни а bdquoекологичноldquo го приобщава ведно с тях в един геоцентричен космосПравотата на Аристотел може да получи потвърждение и подкрепа от обстоятелството че днес когато все по-актуално е диференцирането между човека и изкуствения интелект посредством продължения трансформации и метаморфози на понятията ἐντελέχεια (интенционалност екзистенция) и δύναμις (способности модалности на човешкия опит) имаме достатъчно силен понятиен апарат с който можем да съхраним bdquoдостойнството на човекаldquo Не бихме приписали на изкуствения интелект нито ἐντελέχεια нито способности нито техните близки понятийни деривати По този начин метафизичното място на човешкото същество е по-скоро струва ми се в един bdquoеко-отборldquo с Гея растенията и животните отколкото във футуристичен технополис Човекът както пише Кант в своите Лекции по антропология е Erdwesen (землянин)

Така разбираната философска антропология има четири исторически етапа1 Тематичен който започва със За душата на Аристотел около 330 г пр Хр2 Номинален от появата на термина anthropologia през 1501 г в книгата Anthropologium de hominis dignitate на

Магнус Хунт двойният доктор (медицина и теология) от Лайпциг3 Дисциплинарен в bdquoепохата на Гьотеldquo когато в една и съща година (1772) Ернст Платнер

публикува книгата си Нова антропология а Имануел Кант започва да чете всеки зимен семестър своите Лекции по антропология използвайки за основа раздела bdquoЕмпирична психологияldquo от Метафизика на Александер Готлиб Баумгартен (bdquoбащата на естетикатаldquo)4 Парадигмален започващ с едновременната поява през 1928 г на книгите Мястото на човека в космоса на Макс Шелер и Степените на органичното на Хелмут ПлеснерТрактатът За душата на Аристотел e не само репер за една времева фаза в така очертаната историческа последователност но се утвърждава като субстанциална основа която чрез огромния брой издания преводи и коментари подхранва стабилизира и придава интегритет на bdquoфилософията на цялостния човекldquoПървото мащабно издание на коментарите на De Anima е осъществено в поредицата Commentaria in Aristotelem Graeca (CAG 23 тома) под ръководството на Херман Дийлс в периода 1882-1909 а от 1987 г Ричард Сорабджи ръководи проект на ново по-пълно изданиe което през 2016 г достигна до 104 томаНай-старият запазен коментар е този на Александър Афродизийски (парафраза от около 200 г сл Хр) а най-новият е от 2012 г на Юджийн Гендлин американски философ и психотерапевт Издателите преводачите и коментаторите (често едно и също лице) не само разясняват текста терминологията и идеите на Аристотел но често правят съществени разширения и допълнения на тематикатаАлександър Афродизийски (II-II в) доразвива важната тема за bdquoобщото сетивоldquo Темистий (IV в) акцентира върху това че Аристотел е тематизирал въпроса за метода чрез който философът има достъп до душата Симплиций както смята Сорабджи (или Присциан според преводача Карлос Стийл) през VI в акцентира върху активния характер на сетивата в сетивното познание Коментаторът използва понятието probole което Carlos Steel превежда като projectionНай-детайлният коментар на De аnima е дело на Йоан Филопон (Йоан от Александрия) който живее през VI в и скрупульозно коментира всяко изречение на Аристотел Съвременното издание на коментара е в цели шест тома Йоан въвежда различието между рационални и ирационални способности а също термина bdquoвтора ентелехияldquo През XI в Авицена в своята енциклопедична книга Kitab al-Shifa разглежда способностите йерархично и увеличава интериорността на душата чрез въвеждането на цели пет вътрешни сетива но в противовес добавя и анатомични елементи Следващият век Авероес прави три коментара към De аnima (Голям коментар Среден коментар и Малък коментар) и достига до свой синтез на дефинициите за душата на Платон и Аристотел чрез формулата bdquoдушата е субстанциална формаldquo Коментарът на Тома от Аквино Sententia libri de Anima е направен вероятно през 1267ndash1268 г като ползва латински превод Тома анализира трудния текст за субстанцията от 412а-b на De Anima пояснявайки че акциденталните форми не придават съществуване а само характеристиката на нещото като едно или друго докато субстанциалната форма придава битие (1994 75) Един от най-влиятелните коментари написани през XVI в е коментарът на Филип Меланхтон (1497 ndash 1560) наричан Praeceptor Germaniae (учителят на Германия) сподвижник и продължител на делото на Мартин Лутер Меланхтон се старае да уточни много от основните термини на Аристотел и прави това в полемика с Цицерон Така например обръща внимание че смисълът на ἐντελέχεια е да изрази непрекъснатостта (continua) а не само целта и края (Melanchthon 1542 26) След като представя понятията ентелехия и енергия Меланхтон подробно излага човешката анатомия позовавайки се основно на Гален Анатомичното

допълнение се простира на повече от сто страници и през XVI в книгата се използва като учебник по анатомия в университетите в протестантските земиПървият френски превод и коментар на De Anima e публикуван през 1846 г и e дело на Бартелеми-Сен-Илер (1805ndash1895) Рядко се случва политик да има мащабни и задълбочени академични занимания с древни философски текстове но случаят с Бартелеми-Сен-Илер е точно такъв Неговият opus magnum е един пълен превод на Аристотел в тридесет и пет тома Коментарът на Бартелеми-Сен-Илер е подстрочен но въпреки това е доста подробен и не отстъпва на известните исторически коментари Според критичния и взискателен поглед на Бартелеми-Сен-Илер

Аристотел прави четири основни грешки в трактата De Anima bull не придава на душата статус на субстанция те на

свободна и различна от всичко останало сила bull не намира място за моралните способности на

човека bull не вярва в безсмъртието на душата bull не поставя душата като основа на философията и

науките (1846 XLIII) Не бихме могли да причислим хабилитационния труд Die Psychologie des Aristoteles insbesondere seiner Lehre vom nous poi etikos (1867) на Франц Брентано (1838-1917) към жанра коментар на De аnima но този текст помага да се трансферира латинското intentio на Августин в съвременното понятие за интенционалност което Брентано въвежда няколко години по-късно в книгата си Psychologie vom empirischen Standpunkt (1874) и с това съдейства за неоаристотелианско фундиране на съвременната феноменология и на феноменологичната антропология чиито образцови представители са Макс Шелер и Пол РикьорМартин Хайдегер посвещава на De аnima един от ранните си семинари през летния семестър на 1921 г и опитва да се възползва от δύναμις на Аристотел за едно онтологично обезценяване на Аза което напълно ще се изяви в Битие и време (1927) Според направеното в семинара тълкуване bdquoАристотел разбира Аза като δύναμιςldquo което за Хайдегер ще рече bdquoаз могаldquo (Heidegger-Jahrbuch 3 2007 20) Тези исторически щрихи имаха за цел да представят някои разяснения относно генезиса на метафизичното дефиниране на човека като bdquoмодално съществоldquo (Колев 2011) и изграждането на философска антропология на тази основа (Колев 2013) като повлияни от De Anima на Аристотел и коментарната традиция

ЦИТИРАНА ЛИТЕРАТУРААвицена (1980) Избранные философские произведения Москва Наука Колев Иван (2011) Битие и възможност ДисертацияКолев Иван (2013) Философска антропология Идея генезис етапи София Изток-ЗападШелер М (1991) Мястото на човека в космоса Прев Ренета Килева Изд bdquoЕвразия-Абагарldquo С Alexandre DrsquoAphrodise (2008) De lrsquoAcircme Text grec introduit traduit et annoteacute par MBergeron et R Dufour Paris Vrin Avicenne (1978) La Metaphysique du Shifā Livres I agrave V Paris VRIN Baumgarten Alexander Gottlieb (2004) Metaphysik Uumlbersetzt von Ge Friedr Meier Dietrich Scheglmann Reprints Jena Bartheacutelemy-Saint-Hilaire J (1846) Psychologie drsquoAristote Traiteacute de lrsquoAcircme Paris Librairie philosophique de LadrangeBrentano Franz (1973) Psychologie vom empirischen Standpunkt Bd 1 Hamburg Felix Meiner Ferlag Denker Alfred (2007) Heidegger und Aristoteles Heidegger-Jahrbuch 3 FreiburgMuumlnchen Verlag Karl Alber Kusukawa Sachiko (2006) The Transformation of Natural Philosophy The Case of Philip Melanchthon Cambridge University Press Melanchton Philip (1542) De Anima Commentarius Lugduni apud Seb GryphiumPhiloponus (2005) On Aristotlersquos On the Soul 11-2 London Bristol Classical Press Priscian (1997) On Theophrastus on Sense-Perception bdquoSimpliciusldquo On Aristotlersquos On the Soul 25-12 IthacaNew YorkCornell University Press Scheler Max (2008) Die Stellung der Mensch im Kosmos ndash In Scheler Max (2008) Gesammelte Werke Bd 9 Bouvier Verlag BonnThemistius (1996) On Aristotlersquos On the Soul IthacaNew YorkCornell University Press St Thomas Aquinas (1994) Commentary on Aristotlersquos De Anima Dumb Ox Books Notre Dame Indiana Zelle Carsten (Hrsg) (2001) bdquoVernuumlnftige Aumlrzteldquo Halische Psychomediziner und die Anfaumlnge der Anthropologie in der deutschsprachigen Fruumlhaufklaumlrung Tuumlbingen Max Niemeyer Verlag

De аnima и коментарната традиция като извор и парадигма за философската антропология

Сн Радослав Чичев

Литературен вестник 25-31012017 15

1 Щом възнамеряваме да говорим за етика трябва първо да разгледаме част от коя наука е характерът Можем накратко да отговорим че е част от политиката и от никоя друга Понеже не е възможно някой да се занимава с политика без да е самостоен - искам да кажа - да е достоен А да е някой достоен означава да има добродетели Следователно ако някой желае да постигне нещо в политиката трябва да е с достоен характер И тъй както изглежда изследването на характерите е част но и принцип на политиката И изобщо по мое мнение това изследване заслужено би носило името bdquoполитикаldquo а не bdquoетикаldquoТрябва както изглежда тогава да определим добродетелта - какво представлява тя и откъде произхожда Понеже без съмнение е безполезно да познаваме добродетелта без да разбираме как и откъде произхожда Не трябва да се ограничаваме само с обмисляне на това какво е добродетелта а да изследваме и нейния произход Толкова повече че искаме не само да я познаваме но и самите ние да сме добродетелни ndash и това би било невъзможно ако не знаем и как и от какво се поражда тяСледователно необходимо е да знаем какво е добродетелта (понеже не е лесно да познаем източника и начина на пораждането й ако нямаме знание за това какво е което важи и за науките)Трябва обаче да вземем предвид и онова което са казали другите преди нас относно това Пръв Питагор се опитва да говори за добродетелта но неправилно защото като отнася добродетелта към числата прави неподхождащо на добродетелите изследване Справедливостта не е квадратът на някое числоПосле идва Сократ който казва повече и по-добре по въпроса но също неправилно понеже представя добродетелите като научни знания ndash нещо което е невъзможно Защото всички науки предполагат съждение а разсъждаването се поражда в разумната част на душата следователно според Сократ всички добродетели се пораждат в способната да мисли част на душатаОт което следва че като представя добродетелите за част на научното познание той отрича неразумната част на душата и така отрича също страстта и характера поради това и доводите му за добродетелите са погрешни Впоследствие Платон разделя душата на разумна и неразумна част и определя за всяка от тях подобаващите й добродетели - дотук добре След това обаче греши защото свързва и обединява добродетелта с учението си за благото което е неправилно понеже е неуместно Относно действителните неща дори и да казва истината не е трябвало да говори за добродетелта ndash между тях несъмнено няма нищо общо Дотук тези са които толкоз засягат въпроса и по такъв начин След всичко това можем да обмислим какво трябва ние самите да кажем по този въпросПреди всичко трябва да знаем че всяка наука и всяка способност имат една цел и това е благото поради това нито една наука нито една способност не може да има за цел злото Значи щом целта на всички способности е благото явно целта на най-добрата способност ще е най-полезното благо Но все пак изкуството да се управлява е най-добрата способност и нейната цел ще е най-полезното благо Следователно видно е че трябва да говорим за нашето благо а не за благото изобщо Понеже не става дума за благото на боговете то е предмет на друго учение и е чуждо на изследването ни Значи ние трябва да говорим за политическото благоПо-нататък трябва да разделим и благото За кой смисъл на благото ще говорим понеже думата няма само едно значение Благо наричаме или най-доброто у всяко съществуващо нещо поотделно ndash това което е схванато чрез неговата собствена природа или когато е съдържащото останалите блага - и това е идеята (според Платон) за благотоИ тъй дали е нужно да говорим за идеята за благото или не за нея а за благото като общото между всички съществуващи неща Понеже това изглежда различно от идеята От една страна идеята е нещо самостоятелно съществуващо и неизменно от друга - общото съществува във всичко следователно не е тъждествено със самостоятелно съществуващото Не е възможно самостоятелно биващото и неизменното по природата си да съществува във всичко Ще говорим ли за присъщото на нещата благо или не И защо Защото това общо се постига чрез определението или чрез индукцията Определението цели да означи същността на всяко едно нещо или защо е благо или защо е зло или защо е каквото и да било друго Определението посочва че благото като общо е това поради което дадено нещо ще е желано заради самото себе си ndash тогава присъщото на всички неща съвпада с определението

Определението казва какво е благо и никоя наука или способност не може да твърди че нейната цел е заради благото Изследването на това се отнася към друга способност (понеже нито лечителят нито строителят твърди че здравето или къщата е благо а единият казва че възстановява здравето и как го възстановява а другият че строи къща и как я строи) Ясно е по-нататък че и политиката не може да говори за общото за нещата благо Защото и тя е наука като останалите а видяхме че нито една способност или наука не може да смята това за своя цел Следователно не може политиката да говори за общото благо както е според определението Но не може да говори и за общото благо съобразно индукцията Защо Защото когато искаме да посочим някое конкретно благо или доказваме че това определение съответства на благото и на това което искаме да покажем като благо или прибягваме до индукцията например когато искаме да докажем че великодушието е благо казваме че справедливостта е благо мъжеството е благо и изобщо добродетелите и че благородството е добродетел следователно благородството също е благо Нито дори за общото благо съобразно индукцията говори политиката тъй като би стигнала до същите невъзможни изводи както в случая с общото благо според определението Защото и в тоя случай някой ще каже че цел е благотоОчевидно трябва да говори за това какво е висшето благо и то в смисъла на висшето за нас И изобщо ясно е че изследването на общото благо не е възможно за нито една наука или способностЗащо Защото благото се отнася до много категории до същността качеството количеството времето отношението и до всички останали Какво и кога е добро в медицината знае лекарят кормчията - за управлението на кораба за всяко изкуство ndash вещият в него Лекарят знае кога трябва да оперира а кормчията кога трябва да плава При всяко едно изкуство вещият знае кога нещо ще е добро за него Нито лекарят знае кога ще е добре да се плава нито кормчията кога нещо е добро в медицината Значи и така не трябва да говорим за общото благо защото bdquoкогаldquo е присъщо на всички изкустваСъщо така и благото по отношение на нещо както и благото съответстващо на другите категории са общи за всички и никое умение никоя наука не може да каже за която и да е друга какво и кога е добро за нея Нито пък политиката може да говори за общото благо а за благото в смисъла на висшето благо и то висшето за нас благоОсвен това ако искаме да разясним нещо не трябва да използваме неясни примери а ясни за неясните неща а за умозрителните - сетивно възприемаеми защото са по-очевидни Затова когато се говори за благото не трябва да се говори за идеята за благото И все пак някои мислят че когато се говори за благото трябва да се говори за идеята понеже казват те е необходимо да се изследва кое е висшето благо защото то изразява действителната природа на всяко едно нещо така че както предполагат идеята би била висшето благо Такова е разбирането им и е възможно да имат право Във всеки случай политическата наука и способност за която сега говорим изследва не това благо а кое е благо за нас самите (Понеже никоя наука никое умение не може да определи своята цел като благо значи и политиката не може) Затова тя и не говори за идеята за благото Възможно е някой да каже че поставяйки това благо за първоначало може да го използва като отправна точка в изследването на отделните блага но и това не е правилно защото първоначалата трябва да бъдат съответстващи Безсмислено е някой да иска да докаже че ъглите на един триъгълник са равни на два прави изхождайки от първоначалото че душата е безсмъртна Това първоначало не е подходящо а първоначалото трябва да бъде подходящо и във връзка с предмета Следователно може да се докаже че сборът от ъглите на триъгълника е равен на два прави ъгъла и без безсмъртието на душата По същия начин и благата могат да бъдат разглеждани без идеята за благо ето защо това благо не е подходящото първоначалоНе е прав и Сократ който отнася добродетелите към областта на науките понеже смята че нищо не трябва да бъде напразно но от това че добродетелите са част от научното знание следва че тъкмо добродетелите са безполезни Защо Понеже при науките щом някой познае какво е дадена наука става учен (който е познал какво е медицината става лекар - същото е и при другите науки) но при добродетелите това не се получава който знае какво е справедливостта не става незабавно справедлив точно тъй е и с останалите добродетели Следва че и напразни са добродетелите и науки не са

Преводът е направен по изданието Loeb Classical Library Aristotle XVIII LCL 287 Harvard 1997 ISBN 0-674-99317-9

Преведе от старогръцки ХАРАЛАМБИ ПАНИЦИДИС

Аристотел Голяма етика1181a 24 - 1183b18

Смятате ли че темите на античността трябва да бъдат разглеждани в тяхната връзка със съвременните теми Мисля че това е един от начините античната философия да бъде направена атрактивна Макар че човек трябва да бъде много внимателен когато сравнява антични модерни и съвременни гледни точки това все пак е един мощен инструмент който може да бъде използван за да предизвика интереса на студентите към античните мислители Има различни начини които може да се използват за да се свърже съвременната дискусия с античните автори И според мен тези начини не са уникални за философията а са в сила повече или по-малко за всяка област на човешката наука и занимания Античните автори пишейки относно философията са правили нещо много подобно на това което ние правим когато правим философия И по отношение на метода и по отношение на проблемите които се поставят и анализират В същото време те са били в една много различна социална среда използвали са терминология различаваща се много от нашата формулирали са дистинкции по различни начини и тн Така че аз се опитвам да изведа на преден план както приликите които образуват общото между тях и нас така и разликите които ни отличават За да се изразя малко по-грубо приликите показват че и тук съществува универсалност по отношение на озадачаването което определени въпроси провокират Разликите от друга страна ни помагат да разберем че има алтернативни начини за подхождане към и третиране на философските загадки

Какъв е Вашият отговор на товаДоколкото става дума за философията като цяло аз се фокусирам върху идеята че философията учи как да се мисли да се анализират проблеми да се взимат решения много често за проблеми и решения които се отнасят директно до нас и са от огромно значение за нашия живот До такава степен че философията е практика за нашата способност за мислене и вместо да изглежда второстепенна тя представлява най-важното практическо упражнение на което можем да се надяваме Античната философия позволява да се премине една такава практика от самото начало на историята на западната мисъл сиреч така да се каже да се изследват нещата от началотоОсвен това приемам че абсолютно всичко от някаква гледна точка може да се разглежда като губене на време По-специално защото други неща се разглеждат като по-спешни макар в крайна сметка да са по-маловажни И после склонен съм да предположа че е лукс на академичния живот това че ни се позволява да изследваме теми които хората смятат за губене на време - нещо което можем да правим само за удоволствие Това е възможност която не всеки има и понякога е това което ни позволява да излезем извън житейските нужди и да спечелим една различна гледна точка от която сме свободни да се занимаваме не с това от което директно се нуждаем а с това което желаем каквото и да е то

Въпроси и превод от английски ЗОЯ ХРИСТОВА-ДИМИТРОВА

Универсално озадачаванеот стр 12

Сн

Рад

осла

в Ч

ичев

РЕДАКЦИОНЕН СЪВЕТ Юлия Кръстева (Париж) Богдан Богданов (София) Кристиян Редер (Виена) Боян Биолчев (София) Ханс Улрих Рек (Кьолн) Никола Георгиев (София)

Адрес СОФИЯ 1000 ул bdquoЦар Шишманldquo 7 Банкова сметка BG56BPBI79401049389602 BIC - BPBIBGSFbdquoЮробанк Българияldquo АДИздава Фондация bdquoЛитературен вестникhttplitvestnikwordpresscom wwwbsphorglitvestnikВОДЕЩИ БРОЯ Димка Гочева Камелия Спасова

РЕДАКЦИОННА КОЛЕГИЯ Амелия Личева (гл ред) Пламен Дойнов Йордан Ефтимов

Ани Бурова Бойко Пенчев Камелия Спасова Мария Калинова Малина Томова

Художник на броя Александър БайтошевПечат bdquoНюзпринтldquo

ISSN 1310 - 9561

Д-р Марк Сентези е преподавател по философия

в Щатския университет на Пенсилвания

Защитил е дисертация върху Аристотеловата

концепция за движението Има публикации и

провежда курсове върху проблеми от областите

на метафизиката епистемологията

етиката антропологията и философията на образованието В

конференцията bdquoПредизвикателството

Аристотелldquo участва с доклад на тема Genesis and

the Priority of Energeia in Met IX 8

Кога за пръв път започнахте да си задавате философски въпросиОтначало започнах да се интересувам от философия през интереса ми към природата съзнанието и изкуството особено поезията Когато бях на осем години бях наясно за значителните щети които нашата цивилизация нанася на естествения свят макар щетите които нанасяме индивидуално да са малки колективно ние сме отговорни за света Колективната отговорност е голямо нещо за което да се бори един осемгодишен

Също така се интересувах от начина по който поезията индиректно изразява съзнанието чрез описание на дъжда един поет ни кара да чувстваме това което чувства той С други думи в поезията това как изглежда светът е неотделимо от съзнанието Когато по-късно прочетох Кантовата Критика на чистия разум разбрах неговата версия на това твърдение веднага

Когато кандидатствах в университета не можех да реша дали да уча компютърни науки (тоест динамични логически системи) физика (изследване на природата) или хуманитарни науки Така че аз избрах степен в bdquoСвободни изкустваldquo което покрива bdquoвсички най-важни изследвания за човешките съществаldquo от митовете и религията до биологията и физиката политиката и изкуството Бързо открих че единственото нещо което обединява всички тях е философията Така сега се занимавам с философия

Кой беше първият прочетен от Вас философ Можете ли да опишете Вашите първи впечатленияПървият философ който прочетох вероятно беше Платон в гимназиалния курс по История на идеите Помня че бях очарован от силата на диалога да оформя човешките действия и мисли векове по-късно Когато започнах да уча за Френската революция открих че същото нещо се е случвало в салоните ndash разнообразни частни събирания посветени на интелектуални дискусии които са довели отчасти до революцията и раждането на демокрацията във Франция

Смятате ли че студентите днес имат интерес към античносттаПовечето студенти не осъзнават че имат интерес към античността но щом получат възможност да я изследват като жива култура и интелектуален обмен те започват да осъзнават колко интригуваща и завладяваща е тя

Смятате ли че темите на античността трябва да бъдат разглеждани в тяхната връзка със съвременните теми Всеки път когато четем древните автори ние вече мислим за тях през нашите съвременни грижи това е просто начинът по който разбираме другите Аристотел е бил прав ние започваме с това което си мислим че знаем и работим към това което все още не знаем което е по-близо до истината

Привличам вниманието на студентите към това как те оформят нашето интелектуално въображение (както се

изразява Косман) Древните ни дават инфраструктурата инструментите средствата целите и дори мотивите за мислене а това е оформило западното мислене и наука за последните 2500 години Когато мислим за нещо ние използваме техните идеи за това и търсим нещо много подобно на онова което те са търсели по причини много подобни на техните Ние често чуваме за необходимостта да bdquoприложимldquo философията към нещата които ни вълнуват днес Поемайки този риск ние насила поставяме философията в убежденията и целите които вече имаме превръщайки я в обикновен инструмент Когато обаче студентите четат античната философия добре се случва нещо по-дълбоко и по-вълнуващо тя преобразува разбирането на студентите за света променя техните цели В това отношение не студентите са тези които оценяват колко е добра античната философия за тях а античната философия е тази която помага да се оцени колко добри са студентите като хора като мислители и като граждани Чрез античната философия студентите осъзнават че съществуват по-високи цели в живота тя събужда в тях желание да бъдат голяма душа голям философ и голям мислител голям обожател или гражданин

Намирате ли в реакцията на студентите че семинарите по античност са bdquoгубене на времеldquoСтудентите обикновено мислят така защото имат неясно но твърдо убеждение в идеята за прогреса След като някои са писали много отдавна хората смятат че трябва да бъдат надминати (Дори мислят погрешно че те би трябвало да са имали bdquoпо-прости мислиldquo от нашите Тази идея по-лесно се разсейва при прочитането им) Това обаче което е фундаментално важно за човешкия живот не се изменя много Спомням си как една студентка каза как е била изненадана от това колко мощно и колко полезно е било Аристотеловото описание на приятелството Съществуването на iPhones обаче не променя същината на приятелството или това какво е щастието или удоволствието

Бихте ли ми казали колко важен е Аристотел за bdquoфилософията на личносттаldquoСпоред мен Аристотел е изключително важен за разбирането на това как да бъдеш личност защото той дава да се разбере че да бъдеш личност означава да бъдеш активен да бъдеш щастлив не е да имаш пари да бъдеш известен или талантлив това не е кой си ти а какво правиш Студентите също така намират за освежаващо когато разберат Аристотеловия аргумент че удоволствието е страничен ефект от действието че поначало ние не търсим удоволствие но вместо това търсим да правим велики дела

Повечето хора мислят че всички действия са средство за постигане на някаква цел те работят за да получат удоволствие използват любезността като вид инструмент за получаване на удоволствие Аристотел твърди че това е погрешно добрите действия са добри сами по себе си те сами по себе си са цел няма нищо което да се търси по-нататък Това означава че вместо да се налага да минаваме през хедонистични изчисления съществуват неща които просто можем да правим които имат реална стойност и значение за нашия живот

Можете ли да ми кажете нещо повече за една от Вашите последни публикации ndash bdquoКак технологията променя нашата идея за добротоldquoТехнологията променя нашата идея за доброто по два начина На първо място технологията променя инфраструктурата на етическите решения тя не само ни дава нов начин да посрещаме проблемите (например хирургията може да спаси нечий живот или да промени външния вид или пола на някого) но в допълнение тъй като ние живеем в технологична цивилизация почти невъзможно е да се действа без да се избира технология

Например за да съществува мобилният ми телефон трябва да има миньори пътища влакове и лодки регулации и търговски споразумения политици правоприлагане едно общество в което договорите се спазват химици и електротехници и следователно университети и история на физическата наука творци и инженери за да го проектират международни технологични стандарти работническата класа от работници за да го сглобят парична система хора които да го продават хората които да го поправят и така нататък

Древните автори и съвременните грижи

Невъзможно е да излезеш на улицата без да срещнеш хора които са посветили своя труд на технологията така че е невъзможно за нас да утвърждаваме едно общество и неговите ценности без да утвърждаваме технологията Това донякъде означава че ние търсим технологични решения на нашите проблеми Наистина от всички проблеми в света тези които обявяваме за решими са проблемите които могат да бъдат разрешени с помощта на технологията

Вторият начин по който технологията променя нашата идея за доброто е че технологията въплъщава ценностна структура различна от тази на живите същества артефактите са добри само дотолкова доколкото са инструменти използвани от нас докато живите неща търсят своето собствено добро

Например когато блендер е счупен той няма стойност така че хората го изхвърлят на боклука Но едно пиле има своя собствена стойност то за себе си се опитва да се храни живее и вирее дори ако е ранено Неговото добро е различно от моето което може да включва това да го изям

Ние обаче разпространяваме етическата структура на технологията към други неща когато се отнасяме към природата като към ресурс Например когато приемаме дърветата за лишени от стойност освен доколкото могат да бъдат направени на сгради или подове ние действаме сякаш ценността им зависи от нас

Един въпрос относно Вашата дисертация ndash колко важно е движението за структурата на съществуващотоЕдно от прочутите твърдения на Аристотел е че за съществуващото може да се говори по много начини С това той няма предвид че има много неща но че за всяко нещо има няколко начина по които да бъде казано че съществува Например тази химикалка е приспособление за писане (това какво е тя или каква е нейната форма) тя е твърда пластмаса (материал) синя (атрибут) тя е способна за писане (потенция) Но ние не говорим достатъчно за това защо Аристотел твърди че съществуващото е множествено Една очевидна причина е че то трябва да бъде такова за да може движението изобщо да съществува След като тези начини са разграничени ние трябва да разберем как те са свързани

Въпроси и превод от английски ЗОЯ ХРИСТОВА-ДИМИТРОВА

Сн Радослав Чичев

6Литературен вестник 25-31012017

Проектът е съфинансиран от Столична програма bdquoКултураldquo на Столична община за 2017 г

Неведнъж съм установявал в поезията на всеки поет в стихосбирката му винаги се среща една ключова дума през която може да се чете трябва даже да се чете тя Понякога дори това важи за цялото му поетическо творчество колко много е важна например градината за Рутхер Копланд домът за Екатерина Йосифова или пък крепостта за Збигнев Херберт Затова е направо странно че досега поезията на Божана Апостолова не е видяна през една ключова за нея дума ключова за цялото й творчество ndash ЛЮБОВТА Tя е толкова ключова че се среща в заглавията на почти всички нейни стихосбирки (особено след 1996 г) или пък ndash ако не се среща загатва за нея bdquoВселюбовldquo (2005) bdquoЕдва я задържамldquo (2008) bdquoБеше ли любовldquo (2010) и сега bdquoЗа тебldquo (2016) ndash все обозначавания на любовни редополагания на любовни изригвания на любовни запитванияhellip Сякаш само bdquoСъстояние третоldquo (2002) и bdquoВъзелldquo (2005) напускат територията на това наблюдение макар че едва ли третото състояние безспорно е любовно състояние а възелът може да се чете и като любовен възел Така че без безпокойство можем да посочим при Божана Апостолова поезията и любовта вървят ръка за ръка това са не различни нейни проявления не са инакви си феномени а единосъщни омоусиансни ndash Поезия Любов Това е поетическо писане на любовта за любовта писане с любов и без любов(та) то не може да бъде разбрано Хеле пък последната й стихосбирка която е цялата любов една (не)умираща любовhellip Щом любов нямам нищо не съм Така пише светият апостол Павел до Коринтяни за да укаже че нищо на този свят няма стойност и значение без любовта Любовта обаче за която говори апостол Павел е особена любов ndash онази която древните гърци са наричали агапе (αγάπη agaacutepē) и която християнството е превърнало в своя най-съкровена същност В Новия завет ndash заветът който Иисус Христос идва да прогласи думата bdquoагапеldquo се среща като съществително 120 пъти а във формата на глагол още повече ndash 130 Теолозите я тълкуват единствено като любов към Бога божествена любов категорично разграничавайки я от другите видове ndash ерос (ερως eacuterōs) тоест чувствената физическата любов сторге (στοργή storgē) тоест семейната любов най-вече между родители и деца и филия (φιλία philiacutea) любовта между приятели По смисъла на последната философът например обича мъдростта но като приятел той се провъзгласява сиреч за приятел на мъдростта Мишел Фуко дори извежда в лекциите си за управляването на себе си и другите че наличието на фИлия е от същностно значение за да може логосът на философа да се превърне в ергон и прагмата сиреч в деятелни думи реализиращи неща Подобни теологически и психологически нюанси в поезията на Божана Апостолова няма там любовта е любов и толкова Въпреки че в bdquoЗа тебldquo ако четем без вникване ще заключим (прибързано) че иде реч само за сторге семейната любов любовта между съпруг и съпруга Възможността за такова препъване идва още в началото с посвещението bdquoПосвещавам на съпруга ми Костадин Чонов човекът който ме научи свободно да дишам да пиша и обичамldquo И оттук извеждаме това е стихосбирка на човек за човек с когото е делил радости и скърби полети и падания възторзи и покруси през годините на съвместното живеене И сега след кончината на единия другият се захваща да опише изпише запише своята любов към него любовта-сторге която не спира с неговото изчезване а продължава да е все така силна и неудържима Дори когато от другия е останала само bdquoкупчинка боклук земята милостиво

Н А Ф О К У С

П о е з и я Л ю б о вда прегърнеldquo Но това е не само любов семейна тя е и приятелство и любовна и божествена И няма край тази любов две странички по-нататък в bdquoРазпознаванеldquo разпознаваме безкрая простира се пред очите ни и виделината му никъдене свършва

Ще стоя на ръба на душата тиЗа да съм с тебеНе е важно за менКолко те има и колко те нямаВ бита ни за двамаНе е важно за менДали ти си човекътВ отсъствие на съвършенствотоЛюбовта ми е дошла за тебИ толкоз

Краят идва внезапно идва категорично краят не търпи възражения bdquoИ толкозldquo Любопитното обаче тук е че този край не завършва с удивителен знак а с точка сякаш е всекидневна констатация не изрично заявление Но ако се обърнем към идиома за точката над i-то който утвърждава тъкмо крайността на мнението действието свършека на извършеното ще попаднем наистина точно в центъра точно в точката на преплитане и пресичане на различните любови в стихосбирката и изобщо в творчеството на Божана Апостолова точка на пресичане на всичките видове любов на любовта във всичките й форми ndash и на ерос и на сторге и на фИлия и на агапе Ето ги всъщност ерос ndash bdquoТо беше любов то беше разсъмване Безкрайно докосване до ръбчето на проникновението до взаимността до несвършващотоldquo (bdquoИ след насldquo) сторге ndash bdquoТогава дойде т о й ndash моят дар от Бога - мъжът подкрепата защитата ми и от самата менеldquo (bdquoБеше всичкоldquo) фИлия ndash bdquoОставям вечността за вас приятелиhellipldquo (bdquoВъпрекиldquo) агапе ndash bdquoА душата ми Господи като бучица лед в питието на мрака се топиhellip И изчезваldquo (без заглавие) Тази точка на пресичане където преминават за да се разпръснат из Вселената всичките видове любов тази точка на пресичане не е някаква обикновена точка ndash физическа математическа или геометрическа това е точката на сингуларността на хоризонта на събитията отвъд който нито можем в нещо да бъдем уверени нито можем нещо да знаем Но пък можем да предполагаме и предположението което правим е следното там оттатък хоризонта на събитията оттатък точката на сингуларността единственото което вероятно се случва и е възможно да се случва е спонтанността на случването Големият взрив на случването след който цялата материя на любовта се разпръсква из копнеещата за взаимност за съвместност и общуване за привличане и гравитация ако щете вселена В този смисъл онова за което ни говори поезията на Божана Апостолова е че ако има спояваща космическа сила ако има вселенско градиво ако има тухлички от които е издигнато и бива въздигнато в смисъл битието тя се нарича любов и няма друго име освен любов Бихме могли да кажем от тази позиция че в bdquoЗа тебldquo се изправяме пред една bdquoтеорияldquo полу-Емпедоклова Емпедокъл твърди че в началото на света стоят четири елемента ndash водата въздухът огънят и земята задвижвани от две противоположни сили любовта и омразата е в поезията на Божана омразата не присъства тя е сила която не съществува която е изличена Слаба сила никаква сила нищо сила Единствената сила силната сила многото сила всичкото сила това е силата на любовта Или - да повторим Щом любов нямам нищо не съмhellip Големият взрив Big Bang Божана Апостолова неведнъж е казвала че точно по този начин пише ndash спонтанно изригващо избликващо Тя вярва във вдъхновението убедена е че без него стихотворение няма как да се получи Парадигма на писането тръгваща от най-древния автор или поне един от най-древните Омир bdquoО Музо възпейhellipldquo С която между другото се подиграва Владимир Висоцки bdquoМеня сегодня муза посетила немного посидела и ушлаldquo Висоцки вероятно си прави гаргара защото в руската литература вдъхновението осенението

проникновението имат най-висок статус гарантиран им още от Пушкин bdquoЯ помню чудное мгновенье передо мной явилась ты как мимолетное виденье как гений чистой красотыldquo Да поезията е един вид проблясване светкавичен изблик който ако не хванеш навреме губиш го

В мига когатоСтихотворениетоидваВдишваш издишвашто идваЗаписваш гоако не го направишси отива

Тази взривна емоционалност това вдъхновено bdquoмгновеньеldquo преминава като кристална нишка през цялата стихосбирка bdquoЗа тебldquo bdquoНеопитомената ми младостldquo и bdquoАз неуравновесената емоционално баналната разхвърлянатаldquo (bdquoБеше всичкоldquo) bdquoИ се хвърляш в обятията й Без да мислишldquo (bdquoЛюбовldquo) bdquo[hellip] тъгата залива мислите ми като океан прииждащ от дъното на светаldquo (bdquoСъстояниеldquo) bdquoИ идва стихотворението параклис на възкръсналото спасениеldquo (bdquoИдваldquo) bdquoМузиката го повежда и го скрива от очите миldquo (bdquoСмърттаldquo) bdquoБляскави парчета светлина почти като в живота ту се показваха ту се скривахаldquo (без заглавие) bdquo[hellip] смисълът изтръпва гъне се потъва нейдеldquo (bdquoКогато дойдеhellipldquo) bdquoПриплъзна се денят между мене и сянката ми И дойде тъмнина необезпокоявана от никогоldquo (bdquoНавътреldquo) bdquoРожденият ти ден ще съмне утреldquo (bdquoУчастldquo) bdquoКой ме превръща в тъмнинаldquo (bdquoЗагадката на Богldquo) bdquoЩе се пръсне сърцетоldquo (bdquoПолетldquo) bdquo[hellip] с дързък тласък себе си постигаldquo (bdquoОтплатаldquo) bdquoОт хаоса изплуваше нищото и се връщаше в хаосаldquo (bdquoХиподрумldquo) bdquoТакова време ndash студ душата пукаldquo (без заглавие) bdquoДълго ли живях или дълго умирамldquo (bdquoПрисмехулна душаldquo) bdquoДумите се загубиха и се спуснаха по нанадолнищетоldquo (bdquoСлучва сеldquo) bdquo[hellip] под тях безсмъртно дебне новото зеленоldquo (без заглавие) bdquoИ ето днес ме затрупва отсъствието тиldquo (bdquoИ след насldquo) bdquo[hellip] внезапността на случващото се ни запрати в сипеяldquo (bdquoСвършекldquo) bdquo[hellip] едва покълналаldquo bdquo[hellip] от тебе лумна светлина внезапнаldquo (bdquoСветлосенкиldquo) bdquoВенчелистчетата на утрото са се разтворилиldquo (bdquoПредизвикателствоldquo) bdquoПомня как мълния край гърлото ми минаldquo (bdquoСълза назаемldquo) bdquoМракът вече захлупваше сърцето муldquo (bdquoОпашката на светлинатаldquo) bdquo[hellip] когато краят ми недвусмислено се спуска прехвърлям изхвърленотоldquo (bdquoКъм приятелитеldquo) bdquoКогато дойде времето [hellip]ldquo (bdquoТака еldquo) bdquo[hellip] в очите им се наслагваше желанието на сбъдванетоldquo (bdquoОпакованите кейове на Кристоldquo) bdquo[hellip] мимолетен стрък трева в утайката на утрото осъмналldquo

(bdquoВъпрекиldquo) bdquoОзовах се в задънена уличка Изходът е един Нагореldquo bdquoВъздухът ми тежи повече от самотата Тръгвамldquo (без заглавие) Всички тези глаголи (а аз държа да кажа спестих при изброяването поне още толкова) са все глаголи от субекта непредизвикани спонтанни избликващи не той управлява тях те управляват него Те го връхлетяват ndash кога с внезапна сила кога с постоянството на водата за да подчинят душата (душа ndash също много често използвана от Божана Апостолова дума) изцяло на себе си да я обземат обхванат присвоят Връхлитат я да важна е тази жива картина Жак Дерида говори за събитието че то също ни връхлита че ако не ни връхлита не би било събитие В този смисъл поезията на Божана Апостолова цялата е изтъкана от събития защото ако в нея има постоянно и константно действие това е тъкмо връхлетяването Знам знам абсурдно и парадоксално е това което казах току-що ndash bdquoконстантност на връхлитанетоldquo ndash как може връхлитането да е константа Ами може ако идва то от точката на любовта ако е направлявано насочвано и изпратено от любовта Тогава то е такова връхлитане което помита всичко а най-вече помита смъртта Та дори и да прозвучават песимистични нотки (bdquoТова ли е успехътldquo) накрая любовта побеждава всичко надмогва всяка печал всяка не-вяра Нещо повече дори самата смърт е движена от любов плод е на любов

ОтплатаНакъдето се обърнеш ndash болкаhellipЗъби се оголва тишинататихо стъпва после с дързък тласъксебе си постигаТрижди святае смъртта която ни наказвас любовта си ndash може би отплатапратена отгоре от небетос аромат на вкаменено цвете

Смъртта е любов следователно е не-смърт bdquoЗавинагиldquo не оставя място за съмнение bdquoВлюбена съм в ръцете ти които отсъстватldquo Изключителна е непобедима е тази поетическа стратегия ndash дори и в най-страшните си дни дори и в най-отчаяните си дни да пишеш за любовта която бди над смъртта за да я прекрои в не-смърт в живот Едно писане на ръба което обаче винаги остава от страната на надеждата не на униниетоНагоре Тръгвам Но не напосоки не където ми видят очите а там където е хоризонтът на събитията точката на сингулaрността от която спонтанно избликва любовта която е поезия и от която като стихия ме връхлита поезията която е любов Поезия Любовhellip

МИТКО НОВКОВ

Божана Апостолова bdquoЗа тебldquo изд bdquoДАldquo София 2016

Сн Радослав Чичев

Литературен вестник 25-31012017 7

bdquoАгиославика проблеми и подходи в изследването на Станиславовия чети-минейldquo е сборник поместващ докладите от международната научна конференция състояла се в София през май 2013 г Както конференцията така и изданието са осъществени с финансовата подкрепа на Фонд bdquoНаучни изследванияldquo към Софийския университет и със съдействието на Факултета по славянски филологии Станиславовият чети-миней известен и под каталожния си номер 1039 се пази в Националната библиотека bdquoСв св Кирил и Методийldquo в София (НБКМ 1039) Наречен е Станиславов чети-миней поради връзката си с известния книжовник Станислав Лесновски от XIV в Неговото име се явява в приписка на л 207а от която става ясно че Станислав идентифициран от изследователите с известния книжовник със същото име е един от двамата преписвачи на сборника Ръкописът е препис от XIV в но в него се съхранява старинен пласт от текстове които отразяват старобългарски преводи Календарният сборник съдържа (предимно наративни агиографски) текстове за празничните дни от първите три месеца на църковната година от септември до ноември bdquoАгиославикаldquo събира статии чийто предмет на изследване е Станиславовият чети-миней Всяка от тях обаче разглежда агиографския материал от ръкописа от различна гледна точка Три статии анализират критически спецификите на състава (bdquoКодекс 1039 от Националната библиотека bdquoСв св Кирил и Методийldquo от Иван Добрев bdquoБележки върху историята и състава на ръкопис 1039 от Националната библиотека bdquoСв св Кирил и Методийldquo от Явор Милтенов и bdquoСтаниславовият чети-миней и институционализираното четене (Особености на състава и ролята на устава)ldquo от Диана Атанасова Част от изследванията разширяват фокуса към този ръкопис чрез съпоставянето на този сборник с други подобни сборници (bdquoСтароизводните календарни сборници в Bibliotheca Hagiographica Balcano-Slavica (BHBS) ndash Допълнения и корекцииldquo от Климентина Иванова) или разсъждават за историята и функцията на такъв тип състави (bdquoСъставът на ранните славянски празнични минеи и чети-сборнициldquo от Искра Христова-Шомова)Четири от статиите се съсредоточават върху текстологически лингвистични иили литературноисторически въпроси на отделни текстове от Станиславовия чети-миней (bdquoСлово за Въздвижението на кръста от Андрей Критски по ръкопис НБКМ 1039ldquo от Цветомира Данова bdquoЙоан Златоуст в ръкопис 1039 от НБКМldquo от Анета Димитрова bdquoDeviations from Literalism Remarks on the Slavic Translation of the Greek Life of Abraham of Qidunldquo от Дитер Щерн и bdquoЖитието на Св Ефросина Александрийска в староизводния чети-миней НБКМ 1039 от XIV вldquo от Мая Петрова-Танева) или върху езиковите характеристики въз основа на данни от целия ръкопис (bdquoБележки върху езика на Станиславовия чети-минейldquo от Боряна Велчева) Последните две статии в сборника обсъждат проблематиката на електронното издаване на славянски ръкописи (bdquoЕлектронни инструменти за обработката на средновековни славянски текстовеldquo от Анна-Мария Тотоманова и bdquoЕditing the Bdinski sbornik as a Multilayered Realityldquo от Лара Селс и Дейвид Бирнбаум) Ясно е че авторите на статиите в този сборник са успели да обединят разнообразни проблеми и подходи върху този изключително интересен за науката ръкопис

Статиите в сборника които доразвиват тезите от докладите в разгърнати изложения се обособяват в няколко тематични ядра Първите четири статии разглеждат ръкописа като цяло но от различна гледна точка В статията на Иван Добрев bdquoКодекс 1039 от Националната библиотека bdquoСв св Кирил и Методийldquo е представен задълбочен анализ на ръкописа НБКМ 1039 въз основа на вече направеното изследване върху него Авторът се опитва да уточни датирането на възникването на ръкописа чрез приписките като привлича допълнителни исторически данни Той дискутира термина bdquoчети-минейldquo и

1 3 В Е К А Б Ъ Л Г А Р И Я

валидността на термина по отношение на този сборник По отношение на правописа ученият говори за това как всичките петима преписвачи на сборника дават някакви индиректни сведения за историята му И последно И Добрев излага подробно съдържанието на ръкописа съпоставяйки го с това на други подобни сборници на старобългарски и византийски Изключително интересни изводи е направил които до известна степен променят някои от досегашните възгледи върху ръкописа В статията си bdquoБележки върху езика на Станиславовия чети-минейldquo Боряна Велчева показва североизточните черти от XIII и XIV в на статиите в този сборник въз основа на определено предпочитание на морфеми за показателните местоимения Авторката доказва тези черти с помощта на разнообразни примери взети от текстове на които са присъщи мизийски диалекти Явор Милтенов преглежда кодикологическите и текстологическите характеристики на сборника в статията си bdquoБележки върху историята и състава на ръкопис 1039 от Националната библиотека bdquoСв св Кирил и Методийldquo Както самият автор съобщава в статията си той само излага bdquoедна несистемна ексцерпция концентрирана върху определени синонимни редове и лексикални маркериldquo и настоява за по-подробен лексикален анализ с цел уточняването на историята на този сборник Я Милтенов дава общ анализ на лексиката в ръкописа с който показва че НБКМ 1039 не следва един преславски архетипен ръкопис от един оригинален византийски модел а отбелязва че в отделните си статии ръкописът се свързва с разнообразие от повече корпуси показващи различни преводачески решения От тази статия се вижда важността на лексикалния анализ за уточняването на историята на определен текст В статията на Диана Атанасова bdquoСтаниславовият чети-миней и институционализи-раното четене (Особености на състава и ролята на устава)ldquo се разглежда съставът на сборника Авторката установява че съставът (като порядък от текстове) е бил популярен и широко разпространен поради което може да се говори за агиографски канон който се запазва чрез институционализираното четене Така изследователката обяснява предпочитанието на староизводни жития в сборниците независимо кога са възникнали Във втората част на статията си Д Атанасова показва регламентиращата сила на типика върху този тип сборници и връзката на четивата с текстовете от най-ранните служебни минеиСледващите четири статии имат като предмет определена статия (текст) от ръкописа която се анализира по-детайлно В статията на Анета Димитрова bdquoЙоан Златоуст в ръкопис 1039 от НБКМldquo се разглежда мястото на Йоан Златоуст в староизводните чети-минейни състави чрез материала от Станиславовия чети-

миней смятан като примерен за този тип състави В този сборник обаче както става ясно от изследването са включени само три текста свързвани с името на Златоуст които при това не са най-популярните С няколко аргумента авторката ни обяснява кои са причините за този избор от текстове и историята им Мая Петрова-Танева в статията bdquoЖитието на Св Ефросина Александрийска в староизводния чети-миней НБКМ 1039 от XIV вldquo представя част от проучването си върху пространната версия на житието на светицата запазена в южнославянските преписи от ръкописи с календарен състав Авторката ги разделя в две редакции за което дава основание разнообразният лексикален материал Заключението й е че текстът за св Ефросина запазен в НБКМ 1039 е най-вероятно преславски по произход като прави уговорката че по-подробна история на текста може да се реконструира след критическо издаване на гръцкия текст и след съпоставка с текста в друг тип сборник а именно ndash в тнар патерици Цветомира Данова в статията bdquoСлово за Въздвижението на кръста от Андрей Критски по ръкопис НБКМ 1039ldquo прави преглед на първоначалните резултати от анализа си на тнар bdquoтри славянски версииldquo на този текст Авторката взима под внимание гръцкия оригинал и техниките на превода Заключението й е че първата версия на която и текстът в Станиславовия чети-миней принадлежи по лексикално морфосинтактично и словообразувателно равнище подсказва да е направена според нормите на Кирило-Методиевата преводаческа дейност преди да е редактирана по-нататък В статията на Дитер Щерн bdquoDeviations from Literalism Remarks on the Slavic Translation of the Greek Life of Abraham of Qidunldquo (bdquoОтклонения от буквализма коментар върху славянския превод на гръцкото житие на Аврамий Кидунскиldquo) се разглеждат специфичните черти на славянската техника и стил на превеждане Авторът обяснява употребата на изрази или думи които са типично славянски (и запазени в почти всичките преписи) и затова не могат да бъдат разглеждани като елементи от друг незапазен гръцки оригинал От тези сведения Д Щерн заключава че прагматичната преексплицитност и асоциативните клишета са ключ в техниката на превода от гръцки на старобългарски от самото начало Климентина Иванова тук продължава изследването си върху староизводните календарни сборници в статията bdquoСтароизводните календарни сборници в Bibliotheca Hagiographica Balcano-Slavica (BHBS) ndash Допълнения и корекцииldquo Чрез тази статия изследователката иска да насочи вниманието ни към проблематичните моменти в труда си познат като Bibliotheca Hagiographica Balcano-Slavica Така например Кл Иванова отбелязва необходимостта в BHBS да се включват указания за паметта на светците от типиците да се добави информация и за проложните текстове и да се уеднакви терминологията при назоваването на паметниците В статията си тя описва един ръкопис дълго време смятан за руски но всъщност молдовски чрез който установява че и в молдовската книжнина от втората половина на XVI в разделението между староизводните и новоизводните текстове е видимо В статията на Искра Христова-Шомова bdquoСъставът на ранните славянски празнични минеи и чети-сборнициldquo се разглеждат химнографските състави които съответстват на тнар от изследователката bdquoчети-сборнициldquo (които се различават от чети-минеите) Тези химнографски сборници събират минейните (за неподвижните празници) и триодните (за подвижните празници) служби В изложението си И Христова-Шомова доказва чрез анализ на съставите че от най-ранния период е трябвало да съществува такава минейно-триодна книга в България както и във Византия а именно сборник от смесен тип аналогичен на Тържествениците (или тнар чети-сборници) Така авторката обяснява

няколко иначе трудноразбираеми случаи на ръкописи с донякъде отклоняващ се състав (което довежда и до трудности при определянето на типа сборник) Последните две статии са посветени на електронното издаване на паметници от славянската средновековна книжнина и проблемите които възникват при това Лара Селс и Дейвид Бирнбаум представят работата си върху ръкопис GUL408 известен и като Бдински сборник (съхраняван в Гентския университет) който се издава дигитално В статията им bdquoЕditing the Bdinski sbornik as a Multilayered Realityldquo (bdquoИзданието на Бдински сборник като многопластова реалностldquo) се констатира как всяко издание е интерпретация на текст Затова авторите предлагат създаване на тип издание в което са представени разнообразните пластове на текста които дават различни интерпретации към него Те разказват за електронното издание на Бдинския сборник което е разделено в три комплементарни части 1) фототипно издание 2) дипломатическо издание с лингвистични бележки към текста и 3) критическо издание с вътрередова колация на всичките достъпни славянски ръкописи съдържащи същите текстове Благодарение на тези допълващи се три части на изданието различни типове изследвания могат да бъдат приложени върху този ръкопис от XIV в Това издание още е в процес на реализация но се оказва изключително полезно и плодотворно не само за изследването на този ръкопис и включените в него статии но и като теория за електронно издаване в старобългаристиката като цяло В статията на Анна-Мария Тотоманова bdquoЕлектронни инструменти за обработката на средновековни славянски текстовеldquo са описани инструменти за дигитализирането на средновековната славянска книжнина Авторката говори за подходите и проблемите на цифровизацията на славянски сбирки за неяснотата на правилата около цифровизацията на сбирки в различни хранилища за корпусите и шрифтовете (и конвертори) за старобългарския език А Тотоманова по-подробно разказва за електронни инструменти в проекта histdictuni-sofiabg и за самия проект и корпуса му Всичко това ще позволи по-широк кръг от хора да работи в различни насоки с този доста голям корпус средновековни текстове придружени с разнообразни улесняващи работата на изследователя инструменти като старобългарски речник търсеща машина и морфологичен анотатор Сборникът bdquoАгиославика проблеми и подходи в изследването на Станиславовия чети-минейldquo е важен принос към изследването на агиографията - една област която макар и добре разработена в палеославистиката както свидетелства и сборникът все още чака разрешаването на редица въпроси Не само публикуването на изследванията но и проектът за издаването на все още непубликувания ръкопис представляват ценен принос в изследването на агиографията Освен това трябва да се отбележи и безценно полезното описание на самия ръкопис в края То е направено специално за изданието като включва начало и край на всеки един текст към който се прибавени подробни библиографски сведения Така систематизирани тези данни са чудесен помощен инструмент за по-нататъшни изследвания върху агиографските текстове от ръкописа Като цяло статиите предлагат различни подстъпи към изследването на староизводния календарен ръкопис и разширяват посоките на проучването му като привличат и други (включително и по тип) сборници като по този начин осветляват в по-добра степен историята на агиографската книжнина

АМБEР ИВАНОВА

bdquoАгиославика проблеми и подходи в изследването на Станиславовия чети-минейldquo Доклади от международната едноименна конференция ред Д Атанасова УИ bdquoСв Кл Охридскиldquo София 2016

Критически прочити на Станиславовия чети-миней

Национален дарителски фонд bdquo13 века Българияldquo

8Литературен вестник 25-31012017

Редактор на страницата КАМЕЛИЯ НИКОЛОВА

Сцена

Погледът зад обектива преплита съдбата на фотографската фамилия Карастоянови ndash бащата Анастас (1822-1880) и синовете му Иван (1853-1922) и Димитър (1856-1919) с много значителни епизоди в нашата история в продължение на дълъг период от време Христоматийно познати портрети на емблематични личности са останали до днес благодарение на Анастас Карастоянов ndash на Раковски Левски Любен Каравелов Ангел Кънчев Стефан Караджаhellip и на синовете му Иван и Димитър Карастоянови които фотографират Алеко Константинов Иван Вазов Петко и Пенчо Славейкови Мара Белчева Яворов Мина Тодорова Лора Каравелова Петко Каравелов Стефан Стамболов княз Александър Батенберг Иван Шишманов Адриана Будевска и още много държавници бунтовници революционери интелектуалци художници поети артистиПарадоксът на отминаването и завръщането е запечатан във фотографията която съхранява момента като неизменен Всеки миг е безвъзвратно загубен и всеки спомен е новороден

Началото КарастоянИмето на фамилия Карастоянови идва от предшественика Карастоян роден около 1750 г в Самоков когато този планински район на югозападна България бил непрестанно нападан и плячкосван от кърджалийски орди еничари и черкези Мъжете от града - българи и турци се обединили в опълченска дружина за да отбраняват града и семействата си bdquoВ тези сражения изпъкват неколцина храбреци като bdquoкапитанldquo Ангел Лало Бюлкюбаша и Кара Стоян баща на първия български печатар Карастоянов загинал в боя Народът не закъснява да съчини и песни за тези юнациldquo1 По това време синът на Карастоян Никола бил на шестнадесет години

НиколаОще като малък баща му го завел да учи в Рилския манастир bdquoКолко време е прекарал Никола Карастоянов в Рилския манастир не се знае След убийството на баща му при разпра с нападналите Самоков кърджалии той останал без издръжка Тогава бил принуден да работи в манастирската книговезница за да може да продължи учението си Има основание да се допуска че е бил един измежду първите ученици Малкото запазени от него писма са писани с прекрасен полуустав минаващ в бързопис С такова писмо са писани и рилските ръкописни книги от края на XVIII в Изглежда че тъкмо това умение на младия Карастоянов да чертае ясно четливо и стройно буквите на кирилицата е използвано в манастирската книговезнцаldquo2

Никола Карастоянов става даскал за да издържа семейството си При едно пътуване до Белград купува типографска печатарската преса Разглобява я и я пренася през границата в каруца покрита с чаркове за тъкачни станове тъй като по това време не е разрешено в България да се печатат и издават книги Инсталира я в мазето на къщата си и започва да печата тайно и сам да разпространява книгите си обикаляйки села и градове панаири и манастири bdquoПри отпечатването и при пренасянето на книгите той е срещал редица трудности Прави постъпки пред турските власти да получи разрешение за печатане на книги ангажирва и ходатаи но разрешение не получава Едва през 1846 г успява да издействува от самоковския митрополит разрешение за отпечатване на религиозни книгиldquo3

АнастасНикола взел на работа при себе си сина си Анастас bdquoИзданията на Самоковската печатница далеч превъзхождат изданията на Солунската печатница Печатницта на Карастоянов е разполагала с шрифт изработен със завидна за времето си букволеярска технка и с големи графични предимства Безупречни са словослагателската и печатарската техника на Карастоянов Към всичко това ще трябва да се прибавят и големите дарби на Анастас като гравьор илюстратор и художествен оформител ненадминат майстор на българската книга преди Освобождението Тия негови качества принудили баща му да го обяви официално за съдружник В печатаното през 1856 г bdquoНачалное учениеldquo е отбелязана фирмата на печатницата bdquoТипографiа Н Карастояновича и сына его Анастасiа в Самоковldquo4

Текстът е част от изследване документална основа за книга в която историческият разказ се движи едновременно в две полета ndash на фактологията и на фикцията1 Христофоров Асен Самоков Исторически очерк София Издателство на Националния съвет на Отечествения фронт 1962 с 302 Атанасов Петър Начало на българското книгопечатане Наука и изкуство С 1959 с 1573 Василев Марин bdquoПоява и развитие на книгопечатането в Българияldquo - сп bdquoПолиграфияldquo 20114 Атанасов П Начало на българското книгопечатане с 210

През 1862 г Анастас Карастоянов заминава за Белград и купува за печатницата на баща си граждански шрифтове необходими за отпечатване на книги със светско съдържание По същото време избухва бунт срещу турския гарнизон в крепостта Турците бомбардират града а сърбите щурмуват крепостта В тези сражения участва и българската легия на Раковски Левски и Стефан Караджа проявяват забележителна смелост В хаоса на събитията са разпилени и разграбени материалите които Анастас е купил за печатницата Останал без средства в чуждата столица той се хваща на работа в една работилница където реже печати от пиринч за да възстанови загубата и да спечли пари за обратния път Така случайно се запознава с българина Анастас Йованович от Враца тогава управител на двореца на княз Михайло Обренович Макар и официално известен като сръбски фотограф Анастас Йованович (1877-1899) е българин по произход и в началото на творческия си път се подписва като български фотограф Роден в семейство на преселници още като малък Анастас попаднал в откритата през 1832 г в Белград печатница с букволеярна Изобретил метални букви на кирилица с които печатницата не разполагала това спомогнало за издаването на първия сръбски буквар Княз Милош Обренович го изпратил на обучение във Виена През същата 1839 г Дагер направил голямото си откритие Йованович видял фотографиите му във Виена и се вдъхновил от това ново изкуство Снабдил се със собствена Дагерова камера и направил своите първи снимки Оптикът Прокеш организирал негова фотоизложба във Виена През 1858 г княз Михайло поканил Анастас Йованович да се върне в Белград и го назначил на високия пост хофмайстер - bdquoуправител на двора княжескогоldquo В този период той се среща с българския си съименник Анастас Карастоянов Йованович запознава Анастас с усторойството на фотокамерата си модел Voigtlaumlnder която купил във Виена през 1841 г научава го как се работи с нея Самият процес на снимане bdquoдагеротипияldquo изисква експозиция от 10 до 30 минути Това продължително време за заснемане се дължало на ниската светлосила на обектива с бленда 114 Първоначално Йованович работел с камера Voigtlaumlnder но с обектив Petzval Изображението се получавало върху метална пластина но от нея не било възможно да се извади позитивно копие По-късно той си набавил за камерата Voigtlaumlnder обектив на Voigtlaumlnder който се монтирал в камера с мях Изображението се запечатвало върху плака покрита с фоточувствителен колоиден разтвор Така след обработка на плаката той започва да копира многобройни позитивни изображения bdquoА Йованович урежда в една от стаите на двореца фотоателие където Карастоянов започва опитите си Благодарение на голямата си изобразителна култура и на художническите си дарби скоро постига успехи и става придворен фотограф

В ателието 1863 г Автопортрет на Анастас Карастоянов Архив Национална библиотека C 750

След като се установява в Белград Анастас взима при себе си съпругата си Виктория и децата си Мариола Иван Димитър и Анка По това време той посещава редовно кръчмата bdquoКод српске крунеldquo където се събира българската емиграция Сближава се с момчетата от Втората легия съчувства им когато политическата ситуация в страната се преобръща и отритнати изгубили надежда те скитат бездомни и гладни в чуждия град Дава им подслон и прехрана в своя дом bdquoВ началото на 1867 г в хотел bdquoСрпска крунаldquo - център на революционната емиграция в Белград се възобновява българкият комитет под председателството на Каравелов Веднага след това с оглед на по-голяма конспиративност седалището на комитета се премества в къщата на фотографа-революционер Анастас Карастоянов (пристройки

от нея съществуват и досега до Съборната църква в Белград) () В гостоприемния дом на Карастоянов живее и един странен монах (известен като Мертирие) който по поръка на комитета кръстосва България с агитаторска и разузнавателна цел Пак тук пристигат и се срещат пратеници на чети от различни краища на България Живеят на квартира Левски Ангел Кънчев Панайот Хитов и дядо Илю () През 1867 г в Белград се създават български въоръжени отряди В така наречената Артилерийска школа в която се подготвяли сръбски кадрови офицери са приети и около 200 българи доброволци и са обучавани в теоретични и практически занятия (стрелба фехтовка езда) военни правилаldquo5

Сръбският княз вижда в българските доброволци подкрепа за предстоящите военни действия и възлага обучението им на сръбски офицери В новата легия постъпват оцелели членове от четите на Панайот Хитов и Филип Тотю младежи прехвърлили се от България както и от българската емиграция в Румъния Поради обрат в политическите интереси на Сърбия войната с Турция не е обявена Втората българска легия става ненужна на белградското правителство и през 1868 г е разпусната а участниците в нея - изгонени от Сърбия В същата година е убит княз Михайло Обренович Анастас вече не е придворен фотограф По същото време Анастас Карастоянов фотографира Левски по негово желание bdquoходящldquo - с решително изражение в четническа униформа с пушка в едната ръка и сабя в другата Камерата го е уловила в крачка Ако приемем че това е първият запечатан момент на човешка фигура в движение в българската фотография той отразява тази първа крачка като жест който нарушава статичната поза на многовековно полусънно състояние Един човек започва да крачи за първи път след десетилетия сънПо време на тези събития големият син на Анастас Иван е около тринадесетгодишен Повлиян от патриотичния патос обхванал и гостите и обитателите на дома той настоява да бъде фотографиран в облекло на четник Фотографията напомня тази на Левски - същата поза ръката на дръжката на сабята същият калпак с лъвчето сериозното и решително изражение същият килим същият парапет зад фигурата bdquoВ репортажно-реалистичен стил са и снимките подписани от Стоянович които слагат началото на първата официална репортажна фотография Възможността да опита този раздел на фотографията му се отдава по време на честването на 50 години от Второто сръбско въстание през 1865 Фотографирането на хора в движение по това време е било голям почти нерешим проблем който често е обезкуражавал фотографа (hellip) Стоянович прави репортажни снимки и от други събития изтеглянето на турските войски от крепостта в Белград (1867) заминаването на княз Михаил на посещение при султана в Цариград (1867) и в Сръбско-турската война (1876) С тези си снимки той е определен от изследователите на сръбската фотография като първия сръбски фоторепортерldquo6

Вестта че руският цар Александър II е обявил с манифест война на Турската империя през април 1877 г събужда отново надеждите на българите в Сърбия Анастас и семейството му следят новините със затаен дъх bdquoКогато се обявява освободителната война още в първите дни Анастас Карастоянов въпреки завидното си положение на най-добър фотограф напуска Белград и се озовава със сина си Иван в Свищов за да помогне на своя народ Той вече е в по-напреднала възраст (55 г) за да участвува като боец но пише на Марин Дринов тогава на служба при руската главна квартира че желае да замине на бойното поле и да работи като военен фотограф заедно със сина си Готов е да снима Плевенските укрепления и други обекти снабден е с bdquoдобри апаратиldquo а синът му bdquoдобър фотограф е учил в Белград и е бил в Австрия разговаря добре немски и доволно французкиldquo7 За съжаление отговорът от Марин Дринов е отрицателен Застъпничеството му е отхвърлено от руското главнокомандване с мотив че имат вече руски и румънски фотографи и не искат български През пролетта на 1878 г Анастас Карастоянов се установява на постоянно местожителство в София и открива голямо фотографско ателие на улица bdquoСамоковскаldquo8 Междувременно са починали голямата му дъщеря и жена му Анастас е съсипан от мъка по тях Семейството вече се състои от баща двама синове фотографи Иван и Димитър и най-малката дъщеря Анка Две години след това през 1880 г Анастас умира на 58 години

(със съкращения)

АННА ТОПАЛДЖИКОВАправнучка на фотографа Иван Карастоянов

Цялата статия може да прочетете в Годишник на НАТФИЗ 2016 който предстои да излезе от печат

5 Боев Петър Фотографското изкуство в България (1856 - 1944) изд bdquoСептемвриldquo С 1983 с 21-226 Галибов Зафер Светлописи (под печат) с 36-377 Боев П Фотографското изкуство с 24-258 Сега ул bdquoГр Игнатиевldquo - ъгъла с пл bdquoСлавейковldquo някога там беше кино bdquoКултураldquo и до него - фотографско ателие

От двете страни на обектива Исторически сведения за фотографската фамилия Карастоянови

Литературен вестник 25-31012017 9

Това е младият по онова време асистент по стара история Гаврил Кацаров който проявява страстта си към политическата философия на античността чрез този първи превод на новобългарски на важното Аристотелово съчинение4 През първата половина на на ХХ век у нас се появява само още едно Аристотелово съчинение Поетиката на Аристотеля в превод и с коментар от Кръстьо Генов и Петър Радев Техният труд стига до читателите в две издания през 1943 и 1947 г5

Два университетски стожера на аристотелизма проф Александър Ничев и проф Ради Радев

Само две години след публикуването на второто издание на първия български превод на Поетиката младият по онова време асистент по класическа филология Александър Ничев публикува критична рецензия за него Тя е озаглавена Едно тълкуване на Аристотеловата bdquoПоетикаldquo у нас6 Реакцията на младия преподавател в сп Септември впечатлява с това че в критичния й фокус попада не преводът а коментарът на текста Според рецензиращия млад учен концепцията на коментара към превода е прекалено хетерогенна и даже еклектична а както може и да се очаква ndash според него тя не е достатъчно идеологически марксистко-ленински издържана Да отбележим че годината е 1949 В хилядолетната история на опитите да се преведе и осмисли Аристотеловата или изобщо гръцката философска понятийност на (старо)български това е единствената публикувана критична но не и отрицателна рецензия за преводачески версии предложени от други Освен това в критичния отзив на преподавателя по старогръцка литература в Софийския университет накратко са очертани контурите на неговите предложения за превеждането и интерпретирането на Поетиката През следващите няколко десетилетия Александър Ничев превежда множество важни произведения на старогръцката литература но основен изследователски проблем за него остават Поетиката и Реториката на Аристотел Посвещава им стотици страници в статии и студии на български и руски най-много на френски но и на немски английски гръцки и италиански език Двете му дисертации са посветени на Аристотеловия анализ на атическата трагедия и преди всичко на Софоклевите шедьоври като са защитени и публикувани у нас но на френски език7 А неговият превод на За поетическото изкуство излиза през 1975 г8 цели 26 години след като е хвърлил ръкавица за преводачески двубой към предишната двойка преводачи и коментатори Преводът на проф Ал Ничев на Реторика е публикуван през 1986 г9 и с това той изпълнява обещаното и заявеното от него още през 1949 г В годините на държавния социализъм излиза само още едно съчинение на Аристотел на български език За душата което е публикувано през 1979 г в поредицата bdquoФилософско наследствоldquo на bdquoНаука и изкуствоldquo в отличен превод и коментар на д-р Марко Марков и със студия от дългогодишния преподавател по антична и средновековна философия във ФФ на Софийския университет ndash проф дфн Ради РадевАристотелознанието у нас през втората половина на ХХ век до началото на тнар bdquoдемократични промениldquo през 1989 г достига до тези три превода но има ред значими интерпретаторски постижения благодарение на разностранната преподавателска и издателска работа на проф Ничев във ФКНФ и на проф Радев във ФФ Някои от техните запомнящи се анализи са били представени първоначално като кандидатски (както се казваше тогава) и докторски дисертации а след това публикувани и като книги10 За да разберем величината 4 Аристотел Атинската държавна уредба С 1904 Българска библиотека 5 превод коментар и предговор Гаврил Кацаров Факсимилно преиздадено в Гаврил Кацаров Избрани съчинения Том ІІ съставител доцд-р Петър Делев УИ bdquoСв Климент Охридскиldquo С 2004 803-899 Трето електронно издание httpsprojectoriacomproductproductpath=59ampproduct_id=525 Поетиката на Аристотеля Превод и коментар Кръстьо Генов и Петър Радев С 1943 1947 Второ поправено и допълнено издание Книгоиздателство bdquoХемусldquo6 Кръстьо Генов и Петър Радев Поетиката на Аристотеля Пълен превод от старогръцки с критичен увод и бележки Второ поправено и допълнено издание София Хемус 1947 156 с В Септември ІІ2 153-157 (рецензия)7 Lrsquoeacutenigme de la catharsis tragique dans Aristote Sofia 254 p Eacuteditions de lrsquoAcadeacutemie Bulgare des Sciences1970 La catharsis tragique drsquoAristote Nouvelles contributions Sofia 175 p Eacuteditions de lrsquoUniversite de Sofia 8 Изд bdquoНаука и изкуствоldquo9 Изд bdquoНаука и изкуствоldquo10 Особено впечатляващи са изследванията на проф Ради Радев за Философа и неговата хилядолетна традиция Вж Материалистически положения в гносеологията на Аристотел С 1961 bdquoНаука и изкуствоldquo Из историята на арабската философия С 1966 bdquoНИldquo Критика на неотомизма С 1970 bdquoНаука и изкуствоldquo История на античната философия С bdquoНаука и изкуствоldquo част І 1981 част ІІ 1983 Латинският

особено на направеното от проф Ради Радев трябва да се посочи едно обстоятелство от 1956 до 1987 г повече от 30 години не е била обявявана аспирантура по антична и средновековна философия във ФФ на Университета По времето на социализма изучаването на античната философия беше пренебрегвано а на средновековната и ренесансовата ndash почти невъзможно Приоритети бяха новоевропейската немската класическа и разбира се марксистко-ленинската философия Въпреки всички политически ограничения идеологически табута и интерпретативни императиви проф Радев успяваше да изнася незабравимо сериозни и безкомпромисно неидеологизирани лекции по антична средновековна и ренесансова философия както се наричаше курсът тогава Издаде две разновидности на учебник и една антология по антична философия една антология по средновековна философия и цяла поредица от книги за аристотелизма в елинистическата схоластическата класическата арабска и еврейската традиция Разбира се венец на това промисляне на перипатетическата парадигма през хилядолетията е книгата му за откриването на нейната неувяхваща новост във философията и богословието на неотомизма Да книгата е озаглавена Критика на неотомизма но годината на издаването й е 1970 Поради това академичното наследство на проф Радев може да бъде оценено като най-висше проявление на изкуството на възможното в идеологическата матрица11

Последният четвърт век В първите години на новата историческа и политическа епоха в България която започна през есента на 1989 г у нас се завърнаха трима млади учени току-що завършили следването си в университети в които традициите на изучаването на античността и класическите езици винаги са били на завидно ниво През 1988 г Иван Христов завърши следването си в университета в Ленинград днес Санкт Петербург и стана първоначално изследовател във Философския институт в БАН а после и университетски преподавател През 1991 г възпитаникът на Хумболтовия университет в Берлин Анастас Герджиков се включи в преподавателската колегия на специалност bdquoКласическа филологияldquo а две години след това към нея се присъедини и Николай Гочев завършил езикознание в Атинския университет На тях тримата българските читатели дължат най-многобройните и най-издържани преводи на Аристотел публикувани през последния четвърт век у нас Иван Христов се посвети на методичното и стриктно превеждане и коментиране на шестте логически трактата от Органона12 но и на изучаването и превеждането на светите Отци на православието Изданието на Политика от 1995 г обогати знанията за античността и за историята на политическата философия от древността до днес Преводът на Анастас Герджиков е бил обсъждан почти дума по дума с проф Богдан Богданов авторедактиран е и е преписван три пъти на пишеща машина от преводача допълнен е с пребогат индекс и солиден коментар13През 90-те години на миналия век до нашите читатели достигнаха и първите преводи на български

Аристотел С 1982 Партиздат Съставителство на приложението Ради Радев Превод Лидия Денкова Румен Даскалов Маргарита Кискинова Аристотел С 1988 изд bdquoНародна просветаldquo Съставителство на приложението Ради Радев Превод Марко Марков и Теменуга Ангелова Аристотел Историческата съдба на неговата философия УИ bdquoКлимент Охридскиldquo С 198911 Вж много по-подробно в тематичния брой посветен на неговата 80-а годишнина Спомени и размисли за проф Ради Радев В сп Философия 42011 12 Аристотел Категории Превод встъпителна студия и коментар Иван Христов С 1992 г Изд bdquoНаука и изкуствоldquo Фондация Отворено общество Второ изд в двуезичното издание на ОРГАНОН част 1 bdquoЗ Стояновldquo С 2008 Аристотел Аналитики Т I С 1997 ИК bdquoХр Ботевldquo съдържа За тълкуването и Първа аналитика Превод предговор коментар и библиография Иван Христов Второ изд в двуезичното издание на ОРГАНОН част 1 bdquoЗ Стояновldquo С 2008 Аристотел Топика Превод и коментар Иван Христов С 1998 г Изд bdquoЗ Стояновldquo Като приложения съдържа статии на Лео Елдърс А Фрагщайн Сузан Мансион Дж Е Л Оуен дьо Патер Солмсън и Корнелия Йохан де Фогел Второ изд в двуезичното издание на ОРГАНОН част 2 bdquoЗ Стояновldquo С 2009 За повечето преподавателски академично-полемични и преводаческо-издателски заслуги на колегата вж ldquoЗа битието се говори в множество значенияhellipldquo или за 50-годишния юбилей на Иван Христов В Литературен вестник бр 10 23-29 март 2011 г httpwwwbsphorgmembersfilespub_pdf_1195pdf13 Аристотел Политика Превод Анастас Герджиков Изд Отворено общество С 1995 Предговори на Богдан Богданов и Олоф Гигон

на Физиогномика и Никомахова етика както и нова преводаческа версия на Атинската полития14

През първите години на новото хилядолетие преводаческата и издателската активност у нас създаде истински паметници на книжнината и огромното поле на чакащите превод творби от античността и Средновековието започна да се смалява Епохалният първи превод на Метафизика осъществен от Иван Христов и Николай Гочев през 2000 г продължи традицията на християнска Европа която в нашата езикова среда е възникнала преди почти 1150 години ndash при превода на Библията и на основната богослужебна литература св Методий и св Кирил св Климент и св Наум са превели най-важната в терминологично отношение лексика по един начин но от кореспонденцията между българските владетели и римските папи тази лексика е навлязла и в друга езикова формa За съсъществуването на старобългарските и латинските варианти на превод на гръцките философски и богословски понятия не от вчера а през последните 1150 години вж Отговорите на папа Николай І до допитванията на българите направено от княз Борис І ноември 866 г15 Работата на Николай Гочев върху превода за първото публикуване на Метафизика минава през четири авторедакции от 1996 до 2000 г и в съвместно понякога много оспорвано обсъждане на почти всяко изречение Петата редакция на превода и на коментара към него беше направена от колегата-аристотелист Анастас Герджиков през пролетта на 2000 г непосредствено преди появата на текста който беше редактиран и художническо-полиграфски полиран от издателство bdquoСОНМldquoПреди десет години работихме съвместно с д-р Димитър Илиев и д-р Владимир Маринов върху превода на двата трактата За небето и За възникването и загиването и по отношение на заглавието на втория текст двамата колеги се обединиха около думата bdquoзагиванеldquo като много по-съответно на гръцката дума φθορά и от гледна точка на онтологията и от гледна точка на филологията16 След първото цялостно издание на Метафизика и след двата трактата за първата философия и космологията на Аристотел се появиха три тома от мащабния проект на проф Иван Христов и изд bdquoЗахарий Стояновldquo за двуезично издаване на аристотеловия Корпус ndash двете части от тома на Органон и Физика17 Имаме вече превод и на т нар bdquoсреднаldquo реторика псевдо-Аристотел Реторика към Александър18

Аристотелознанието у нас през тези 16 години укрепна с ценни три книги на Николай Гочев POIHSIS Класически и съвременни опити по теория на старогръцката литература Том І Аристотел и Хегел19 изследването на Камелия Спасова върху Реторика на Аристотел и Федър на Платон Събитие и пример у Платон и Аристотел20 последен в този ред но всъщност най-авангарден и вписан в съвременните дебати на континента е философско-политическо-драматургичният анализ на Боян Манчев в Логика на политическото21

14 Аристотел Физиогномика С 1998 г Превод и послеслов Хари Паницидис Изд ЛИК и Вермеер Второ изд ЛИК 2006 Аристотел Атинската полития С 1993 изд Христо Ботев превод Цветана Панициду и Хари Паницидис Предговор и коментар Хари Паницидис Аристотел Никомахова етика С 1993 г Изд ГАЛ ndash ИКО Превод Теменуга Ангелова ред Искра Генчева Научна редакция и коментар Ради Радев15 Стъкми за издание и преведе Д Дечев С 1922 г Печатница на Армейския военно-издателски фонд Фототипно издание 1998 г ИК bdquoРодинаldquo16 Аристотел За небето За възникването и загиването Превод бележки и индекс на За небето - Димка Гочева превод бележки и индекс на За възникването и загиването - Димитър Илиев Ред Владимир Маринов Послеслов Мария Николова Встъп студия и библиография Димка Гочева С СОНМ 2006 г 17 Том II част I Физика Превод и предговор Цочо Бояджиев С 2012 bdquoЗ Стояновldquo Предговор и бележки Иван Христов18 Превод Георги Гочев ред Николай Гочев Библиотека bdquoДЕЛОСldquo С 2004 СОНМ 19 Гочев Николай С 2004 bdquoСонмldquo20 Спасова Камелия С 2012 Фондация bdquoЛитературен вестникldquo21 Манчев Боян С 2012 Фондация за хуманитарни и социални изследвания изд bdquoИзток-Западldquo

Аристотелизмът у насот стр 1

Сн Радослав Чичев

10Литературен вестник 25-31012017

Първа книга

ЛВ публикува откъс от превода на Владимир Маринов наbdquoНикомахова етикаldquo от Аристотел който се очаква да

бъде публикуван тази година от издателството на Нов български университет

1 Смята се че всяко изкуство и всяко изследване а също и всяко едно действие или избор са насочени към постигането на нещо добро Затова и хубаво са нарекли доброто онова към което е насочено всичко Но очевидно има известна разлика в целите Защото едните са дейности а другите ndash някакви дела наред с дейностите и там където се поставят определени цели отделно от действията делата съвсем естествено се приемат за по-добри от дейностите И понеже има много действия знания и изкуства много се оказват и целите цел на лечителството е здравето на корабостроенето ndash корабът на военното изкуство ndash победата а на знанието да се управлява домът ndash богатството При всички работи от този род които са подчинени на едно определено умение ndash така както на ездата да речем са подчинени изработването на юздите и останалите работи отнасящи се до сбруята а тя и всяка друга военна дейност са подчинени на военното изкуство по същия начин и останалите са подчинени на други ndash та при всички тях целите на главните са за предпочитане пред тези на подчинените тъй като заради тях се преследват и останалите И няма никакво значение дали целите на тези действия са самите дейности или нещо друго покрай тях какъвто беше случаят със споменатите знания2 Ако сред целите на нашите действия наистина има една която желаем сама по себе си а всички останали желаем заради нея и ако не всичко избираме заради друго (защото така това продължава наистина до безкрай откъдето и стремежът ни излиза напразен и безсмислен) ясно е че именно тя би била доброто и най-доброто Тогава има ли знанието за нея голяма тежест и в живота и дали подобно на стрелци щом имаме заложена мишена бихме уцелили по-добре това което трябва Ако е така нека се опитаме да схванем в най-общи линии какво изобщо е това добро и на кое знание или умение принадлежи Би ни дошло на ума че то принадлежи на най-главното и основополагащото А такова по всичко личи е свързаното с делата на града държава защото то нарежда какви знания са нужни в градовете и кои и докъде отделните хора трябва да изучават Освен това виждаме че са му подвластни и най-ценените умения като това да ръководиш войската да управляваш дома и да говориш пред хора Та щом това знание си служи с останалите и също така налага със закон какво следва да вършим и от какви дела да се въздържаме то неговата цел би съдържала целите на останалите и следователно би представлявала доброто за хората Защото дори да е една и съща за отделния гражданин и за целия град все пак много по-велико и съвършено изглежда да се постигне и пази целта на града държава доброто и за един-единствен човек е нещо мило но за общност и за градове е нещо далеч по-красиво и божествено Значи изследването ни влече към тези работи и е някак свързано с делата на града държава()7 Нека се върнем пак на въпроса bdquoКое всъщност е търсеното доброldquo Защото то се явява различно във всяка дейност и изкуство едно ndash в лечителството друго ndash във военното изкуство трето ndash при останалите Та какво е доброто на всяко от тях Нима не това с оглед на което се прави всичко останало В лечителството това е здравето във военното изкуство ndash победата в строителството ndash къщата в друга област ndash нещо различно но във всяко действие и избор това е целта хората вършат всичко останало именно с оглед на нея Ето защо ако във всички неща които правим е налице определена цел постижимото добро би била именно тя а ако са повече ndash въпросните целиТака следвайки своя ход обсъждането ни се върна в изходното положение Нека обаче се постараем да му придадем още яснота След като целите се явяват много и в името на една от тях избираме друга (например богатство музикални инструменти и изобщо всякакъв вид средства) ясно е че не всички цели са съвършени докато най-доброто ни се вижда нещо съвършено Така че ако има само една съвършена цел тя би била търсеното добро а ако са повече ndash най-съвършената измежду тях Това което преследваме заради самото него наричаме по-съвършено от онова което гоним в името на друго а това което никога не се избира заради друго е по-съвършено от нещата които избираме и заради тях и заради друго Изобщо съвършена е онази цел която се избира с оглед на самата нея и никога заради друго А за такава в най-висша степен се смята щастието избираме го винаги заради него и никога заради друго докато почит удоволствие ум и добродетел избираме както заради самите тях (бихме ги избрали дори от тях да не произтичаше нищо) така и в името на щастието тъй като вярваме че с тяхна помощ ще бъдем щастливи Обратно никой не избира щастието заради тези неща нито пък заради което и да е другоИзглежда че до същия извод ни води и самодостатъчността доколкото съвършеното добро е по всеобщо мнение самодостатъчно Под bdquoсамодостатъчноldquo нямаме предвид единствено нужното на отделния човек

за да води самостоятелен живот но и необходимото на родители деца жена и въобще близки и съграждани понеже човек е по природа същество което

обитава град държава Разбира се трябва да установим някакъв предел и в това ако се разпрострем до предците потомците и близките на близките това продължава до безкрай Но тази работа нека оставим за по-нататък ndash засега приемаме че самодостатъчното е това което прави отделния живот предпочитан и неизпитващ нужда от нищо А такова мислим че е щастието и освен това го смятаме за най-предпочитано от всички неща без да го броим за едно от тях ако го слагахме в общия брой очевидно то щеше да става по-предпочитано с добавянето и на най-малкото добро тъй като добавеното се оказва добро в повече а от добрите неща винаги за предпочитане е по-голямото Само че щастието се явява нещо съвършено и самодостатъчно тъкмо поради това че представлява крайна цел на всичко което правимТвърдението че то е най-доброто нещо може би изглежда предмет на всеобщо съгласие но е желателно да се каже още по-ясно какво всъщност е щастие Това сигурно би се получило ако вземем делото на човека Защото също както при флейтиста скулптора занаятчията и въобще при всеки комуто е отредено някакво дело и действие се смята че доброто и хубавото са в самото дело по същия начин би трябвало да мислим че е и при човека в случай че наистина му е присъщо определено дело Но дали строителят и обущарят имат собствено дело и действие а човекът няма ами е по природа без свое Или някой би казал че както при окото ръката крака и всеки един орган изобщо се забелязва особена функция така и при човек е налице известно дело различно от всички тях Но какво в действителност би било то Защото живеенето ndash по всичко личи ndash е нещо всеобщо споделяно и от растенията докато в случая се търси свойственото на човека Значи се налага да отстраним живота подчинен на храненето и растежа След него идва този свързан със сетивната дейност но и той изглежда се споделя от коня вола и всяко друго животно Остава един живот свързан с действието на притежаващото разум Но и то в един смисъл е подчиняващото се на разума а в друг ndash това което наистина притежава разум и мисли Та след като и за този живот се говори двояко следва да го приемем във второто значение ndash като разумна дейност тъй като то се смята в по-голяма степен за главноНо ако присъщото на човека дело представлява дейност на душата в съответствие с разума или не без него и ако твърдим че едно и също по рода си дело е присъщо едновременно на даден вид човек и на добрия му представител (например на китариста и на добрия китарист) и че това важи безусловно за всички като към делото се добавя превъзходството по добродетел (нали работа на китариста е да свири на китара а на добрия китарист ndash да свири добре) та ако това е така то доброто за човека се оказва дейност на душата в съответствие с добродетелта а в случай че добродетелите са повече ndash в съответствие с най-добрата и най-съвършената от тях Да добавим също и bdquoза цял животldquo тъй като една птичка пролет не прави нито пък един-единствен ден ndash по същия начин един ден или кратък период от време не правят никого щастлив и блажен()8 С тези които твърдят че щастието е добродетел или определен вид добродетел нашето говорене е в съгласие нали от добродетелта зависи дейността в съответствие с нея Но сигурно има не малко значение дали предполагаме че най-доброто се открива в притежаване или в употреба в предразположение или в дейност Защото дори да е налице предразположението може и да не произведе нищо добро също като при спящия или човека който по един или друг начин остава бездеен докато в случая с дейността това е невъзможно човек по необходимост ще действа и при това ще действа добре И точно както в Олимпийските игри се увенчават не най-достойните и силните а тези които се състезават (победата постигат тъкмо някои от тях) така и хубавите и добри неща в живота стават достояние на хората които действат правилно()13 При положение че щастието представлява определена дейност на душата в съответствие със съвършената добродетел би следвало да изследваме добродетелта тъй като по този начин вероятно бихме разгледали по-добре и самото щастие Освен това се смята че човекът който истински се занимава с делата на града държава се е погрижил най-вече за добродетелта ndash нали желанието му е да направи гражданите добри и послушни пред законите като за пример в това отношение ни служат законодателите на критяните и лакедемонците както и разни други като тях ако наистина е имало такива Та щом това изследване е част от знанието свързано с делата на града държава очевидно то би съответствало на първоначалния ни замисъл А че ни предстои да изследваме човешката добродетел е ясно все пак търсехме доброто и щастието за човека Под bdquoчовешка добродетелldquo ние имаме предвид не добродетелта на тялото а тази на душата като за щастието също твърдим че е дейност на душата Но ако това е така ясно е че този който се заема с делата на града държава трябва да има знание за нещата свързани с душата също както и лекарят който ще лекува окото е необходимо да познава цялото тяло Още повече че знанието свързано с делата на града държава е по-тачено и по-добро от лекарското а сносните лекари се занимават дълго и сериозно със знанието за тялото (hellip)

Преводът е направен по изданието Aristotelis Ethica Nicomachea ed J Bywater Oxford Clarendon Press 1894

Преведе от старогръцки ВЛАДИМИР МАРИНОВ

Аристотел Никомахова етика Нищо от Аристотел не е пренебрегнато

Проф емерита Гизела Стрийкер е следвала

и специализирала в университетите в Тюбинген

Хамбург Гьотинген и Оксфорд след което натрупва

десетилетен опит като преподавател по антична

философия в университетите в Гьотинген Харвард

Принстън Кеймбридж и в Колумбийския университет Тя е една от съвсем малкото

в света жени-преводачки и коментаторки на най-важните трактати на

Аристотел Преводът и коментарът й на Първа аналитика е общоприет

Преподавателската й работа е била съсредоточена върху

изучаването на Платон и Аристотел както и на други

гръцки и римски автори Основните й изследвания са върху елинистическата философия (стоиците епикурейците скептиците ndash тяхната епистемология и етика) както и относно всичко в логоса като мисъл и слово По време на тридневната конференция bdquoПредизвикателството

Аристотелldquo представи пленарен доклад на тема Aristotlersquos Three Theories of Argument

Кога разбрахте че философските въпроси Ви вълнуватНе зная никой не ми е казвал дали един въпрос е философски или не

Кой беше първият прочетен от Вас философ Можете ли да опишете Вашите първи впечатленияФридрих Ницше Никак не го харесах и заключих че философията не е за мен

Можете ли да ни кажете какво мислите за този автор днесНе го приемам сериозно като философ

Вие сте човек с опит в преподаването Смятате ли че студентите днес имат интерес към античносттаКакто може да се очаква някои имат а други - не но студентите по философия са склонни да проявяват интерес към античната философия

Смятате ли че темите на античността трябва да бъдат разглеждани в тяхната връзка със съвременните теми Ако да какъв трябва да е методът за тяхното свързванеПо отношение на философията ndash да Опитвам се да обясня защо древните автори са задавали въпросите които са задавали и да се разберат техните отговори Понякога въпросите са същите или подобни на съвременните понякога не са при всички случаи е интересно да сравняваме тяхната ndash често различна ndash перспектива с нашата

Намирате ли в реакцията на студентите че семинарите по античност са bdquoгубене на времеldquoАко са записали дисциплината само защото са били длъжни те могат да го сметнат за загуба на време но студентите с интерес към философията дори и от други области често се наслаждават на часовете посветени на класическите философи

Мислите ли че за Аристотел може да се каже нещо новоЗависи какво се има предвид под bdquoновоldquo Но различни хора в различни времена намират различни текстове от Аристотел за интересни така че те могат да намерят нови аспекти или различните интерпретации

Коя част от философията на Аристотел според Вас е най-пренебрегвана от изследователитеПредполагам че при такъв голям брой учени работещи днес никоя част от запазените Аристотелови произведения не е пренебрегната

Коя част от текстовете достигнали до нас намирате за най-труднаМетафизика книгите Мю и Ню (XIII и XIV)

Въпроси и превод от английски ЗОЯ ХРИСТОВА-ДИМИТРОВА

Литературен вестник 25-31012017 11

Макар интегрирано в Аристотеловия корпус съчинението запазено под заглавието bdquoПроблемиldquo (или bdquoПриродонаучни проблемиldquo) по всяка вероятност не е автентично Въпреки това то е стриктно перипатетическо по дух много голяма част от аргументите без съмнение възхождат към места от автентични Аристотелови съчинения Затова се приема че съчинението е възникнало в средите на последователите на Аристотел и е било многократно допълвано като според някои изследователи развитието му продължава чак до VI в сл Хр В тематично отношение bdquoПроблемиldquo има енциклопедичен характер то се състои от близо 900 отделни проблема под формата на въпроси и отговори разпределени в 38 раздела Повечето от тях имат природонаучен профил включително етическите проблеми често биват отнасяни до физиологични положенияПредложеният тук откъс bdquoВъпроси относно филологиятаldquo не прави изключение Трябва да се има предвид че в случая bdquoфилологияldquo обозначава не толкова науката която днес познаваме под това име колкото един по-ранен смисъл на интерес и склонност към словесните занимания били те художествени или реторически Основният автентичен референтен текст в този откъс е Аристотеловата bdquoРеторикаldquo но също и някои моменти от физическите съчинения на Философа Могат да се разпознаят следите на посткласически лексикални употреби както и влиянието на Хипократовия корпус и на Теофраст

1 Поради какво когато започнат да четат някои веднага биват обземани от сън дори да не искат други пък които желаят да заспят будуват щом вземат книга в ръка У онези хора у които са налични дихателни движения поради студенина на природата им или на течностите на черната жлъчка (а чрез тези течности поради студенината възниква несмлян дихателен остатък) ndash та у такива хора когато мисълта се движи но не познава като се спре върху определен обект тя бива възпрепятствана тъй като другото (дихателното) движение е охлаждащо Затова и такива хора по-лесно заспиват А когато се концентрират върху нещо в мисълта си ndash както се случва при четене ndash те биват движени от затоплящото движение което не се възпрепятства от нищо така щото да не могат да заспятОт друга страна у хора които се намират в естествено състояние когато мисълта им се спре на едно нещо и не се разпилява във всевъзможни посоки понеже е изключително силна спират се и всички останали процеси които се отнасят до въпросната област (седалището на мисловната дейност) и чието отпускане представлява сънят Когато умът се спре и сякаш се умори главата натежава тъй като умът се намира в нея и това предизвиква сън Ала докато душата се движи по природа тя не заспива защото тъкмо тогава е в най-голяма степен жива А пък будуването е причина за живеенето по-скоро отколкото сънят

2 Поради какво словесните спорове действат като упражнения Тъй като са тясно свързани с победа или загуба Те веднага правят хората амбициозни защото те са склонни да продължават да спорят и когато побеждават ndash заради удоволствието и когато губят ndash сякаш за да получат реванш Същото се отнася и до участниците във всяко друго съревнование ndash ето защо тези които се състезават дори когато биват побеждавани често не желаят помирение

3 Поради какво в реторическите слова хората изпитват по-голямо наслаждение от примерите и разказите отколкото от ентимемите Това е така защото хората се наслаждават да научат нещо и то бързо а пък по-лесно научават посредством примери и разкази Защото нещата които те познават са тъкмо такива и се отнасят до частното докато ентимемата представлява доказателство откъм общите положения които познаваме по-зле отколкото частните Освен това ние сме склонни да вярваме повече на онези факти за които свидетелстват повече хора а пък примерите и разказите повече приличат на свидетелства пък и доказателствата чрез свидетели по-лесно се приемат Освен това хората с удоволствие научават подобното а пък примерът и разказаните истории посочват именно подобното

4 Поради какво смятаме че реторът стратегът и търговецът са влиятелни а пък флейтистът и актьорът не са Това е така защото едните притежават сила без стремеж към надмощие (понеже силата им е насочена към удоволствие) а пък другите ndash сила която има за цел постигане на надмощие Тъй като реторът стратегът или търговецът само тогава се смята за добър когато е способен да осъществи целите си а пък влиятелността се състои преди всичко в постигането на надмощие

5 Поради какво се смята че философът стои по-високо от ретора Поради това че единият (философът) обяснява що е несправедливост а другият (реторът) ndash че такъв и такъв човек е несправедлив вторият отговаря че това е тиранинът а първият ndash че е самата тирания

6 Поради какво става така че ако някой си е избрал някакво занимание той понякога прекарва много повече време над него макар че то е лековато отколкото над сериозното както правят например фокусникът мимът или свирачът на сиринкс след като веднъж са избрали такива лековати занимания за разлика от ретора или астронома Дали не е защото някои желаят да се занимават с най-сериозното ала понеже сами на себе си не вярват че ще бъдат способни да го направят та затова не го и вършат Или пък защото всеки в каквото вярва че е най-силен него и избира А каквото захване над него и ще заляга посвещавайки му по-голямата част от деня си за да надмине сам себе си във въпросната дейност Освен това ако някои отдавна са избрали нещо и са свикнали на него вече не са в състояние да преценят кое е по-доброто ndash защото мисълта им е погинала поради лековатите им предпочитания

7 Поради какво когато започнат да четат някои веднага биват обземани от сън дори да не искат други пък които желаят да заспят става така че не могат щом вземат книга в ръка У онези хора у които са налични дихателни движения поради студенина на природата им или на течностите на черната жлъчка (а чрез тези течности поради студенината възниква несмлян дихателен остатък) ndash та у такива хора когато мисълта се движи но не познава като се спре върху определен обект другото движение (дихателното) е възпрепятствано Поради това те по-често заспиват тъй като непрекъснато променят мисълта си ndash защото у тях дихателното движение е по-слабо А когато концентрират мисълта си върху нещо както става при четенето те биват задвижени от дихателно движение което не е възпрепятствано от нищо така че не могат да заспят От друга страна у хора които се намират в естествено състояние когато мисълта им се спре на едно нещо и не се изменя по всевъзможни начини тогава спират и всички останали процеси които се отнасят до въпросната област ( седалището на мисловната дейност) и чието отпускане представлява сънят Защото когато водачът се спре както е например при военния отбой спират и останалите войскови части Тъй като по природа лекото се придвижва нагоре а пък тежкото надолу то когато душата се движи според природата си не заспива ndash защото така стоят нещата с нея Когато пък се спре и сякаш се умори умът започва да се изменя и гъстите телесните течности като се придвижват нагоре към главата предизвикват сън Би могло да ни се стори че четенето възпрепятства заспиването Но будуването не се дължи на размишлението (защото тъкмо тогава душата е в най-голяма степен определена) а по-скоро на изменението защото събуждащи са такива познавателни актове при които душата изследва и се затруднява а не при които съзерцава неизменно Това е така защото първите я карат да бъде неопределена и несигурна а вторите ndash не

8 Поради какво в словесните спорове няма многословие Тъй като в тях силогизмът е само привиден той се разгръща в малобройни слова Ако пък бъде удължен като дойде моментът логическата грешка се разкрива и доверието което е било гласувано на доказателството може да бъде оттеглено

9 Поради какво понякога ни е по-приятно да слушаме разкази концентрирани върху един предмет отколкото такива които се занимават с множество теми Може би защото по-лесно внимаваме в по-разбираеми разкази и с по-голямо удоволствие слушаме тях Тъй като определеното е по-разбираемо от неопределеното единичното на свой ред е вече определено докато множественото е причастно към неопределеното

10 Поради какво изпитваме удоволствие от това да слушаме за неща които не са нито твърде стари нито съвсем нови Вероятно защото не сме склонни да вярваме на онези неща които са прекалено отдалечени от нас а от нещата на които не вярваме не изпитваме и удоволствие А що се отнася до вторите те сякаш все още са ни пред очите та затова не изпитваме удоволствие когато ги слушаме

Преводът е направен по изданието Problemata in Aristotelis Opera ex recensione Immanuelis Bekkeri t VII Oxonii e Typographeo Academico MDCCCXXXVII

Преведе от старогръцки БОГДАНА ПАСКАЛЕВА

Аристотел ПроблемиXVIII Въпроси относно филологията(Problemata XVIII 916b1 ndash 917b15)

Античните текстове трябва да бъдат декодирани

Роберта Бонано е докторантка в Университета в Милано

(Италия) по антична философия В конференцията

bdquoПредизвикателството Аристотелldquo представи доклад

на тема Ammonius on bdquoOn Interpretationldquo a Neoplatonic

Reading on Aristotlersquos theory of Names

Кога разбрахте че философските въпроси Ви вълнуватНа 16 години когато учех в гимназията Имахме три часа философия на седмица в продължение на три години

Кой беше първият прочетен от Вас философ Можете ли да опишете Вашите първи впечатленияПървият текст който прочетох беше Федър на Платон Четохме го по време на часовете през третата година в гимназията Помислих че е написан по много хубав начин като литературен текст Що се отнася до философския проблем в началото не разбрах всичко веднага Изглеждаше ми твърде далече от нас По-късно когато започнах да разбирам по-добре смисъла оцених особено диалектиката като инструмент за философстване

Можете ли да ни кажете какво мислите за този автор в моментаЧета Платоновите текстове в различни възрасти винаги го разбирам по различен начин в зависимост от времето и мисля че това е нормално Днес чета тези текстове по-осведомено и оценявам факта че колкото повече чета толкова повече откривам богатството на неговата мисъл Неговите решения в някои аспекти са много далеч от нашите но смятам че все още можем да научим много от дълбочината и прецизността на неговото обяснение на реалността и на неговата употреба на диалектиката Също така обичам начина по който Платон пише

Вие сте човек с опит в преподаването Смятате ли че студентите днес имат интерес към античносттаНикога не съм преподавала философия нито в гимназията нито в Университета Преподавала съм старогръцки и латински език и литература в гимназията Мисля че студентите могат да имат интерес към античността но трябва да се научат как да я разбират В гимназията (мисля че в университета е различно) учениците често не разбират проблемите на античността и те им изглеждат твърде далечни Античните текстове трябва да бъдат декодирани Поради тази причина ролята на учителя е много важна

Смятате ли че темите на античността трябва да бъдат разглеждани в тяхната връзка със съвременните теми Според мен може да е интересно те да бъдат разглеждани в отношение със съвременните по два начина Съгласно първия начин ние можем да четем античните автори за да разберем как техните проблеми са свързани с тяхното общество с техния вид научно знание с тяхната действителност През подобно сравнение можем да достигнем до осъзнаване на нашето собствено настояще Ние можем да разберем как да четем нашия свят а именно какъв инструмент трябва да използваме за да го анализираме да разберем че нашата интерпретация на един проблем е частична и тн Съгласно втория начин в античните текстове често можем да намерим много неща които са близки до нас поради общата човешка природа и общата гледна точка към действителността

Намирате ли в реакцията на студентите че семинарите по античност са bdquoгубене на времеldquoЗависи от това как говорим за античността Те могат да учат и искат да учат също и от разнообразието на античното мислене Те нямат интерес към ерудицията а към изучаването на нещо което все още е bdquoживоldquo

Въпроси и превод от английски ЗОЯ ХРИСТОВА-ДИМИТРОВА

12Литературен вестник 25-31012017

Николай Гочев

1 За определението на комедията

Един отговор на въпроса bdquoщо е комедияldquo може да се открие в самото начало на bdquoПоетикатаldquo (1447а 13-16) където се казва bdquoСъздаването на епоси и трагическата поезия а също комедията изкуството на дитирамбите и повечето от авлетиката и китаристиката всички те оказва се са подражанияldquo

Така е посочен родът на комедията ndash подражанието така че тя е вид на рода bdquoподражаниеldquo Оттук се разбира че смешното може да съществува и извън комедията ndash защото ако ние разсмеем някого със собствените си думи и действия смешното ще е налице но комедия няма да има тъй като не е имало подражание Но родът все още не е определение и поради това не съобщава същността на нещото доколкото то е различно от други в същия род В bdquoПоетикатаldquo има пример за това как се известява същността на един поетически вид ndash това е определението за трагедия в 1449b 24-26 (гл 6) То е както се казва там bdquoопределениe на същносттаldquo ndash ὅρος τῆς οὐσίας

В запазения текст няма толкова точно определение за комедия макар че авторът обещава да говори за нея както и за епоса по-подробно впоследствие (Περὶ μὲν οὖν τῆς ἐν ἑξαμέτροις μιμητικῆς καὶ περὶ κωμῳδίας ὕστερον ἐροὓμεν ndash 1449b 22) И все пак ще се опитаме да извлечем Аристотеловите мисли за комедията и смешното от наличните му изказвания в текста на bdquoПоетикатаldquo

2 Комедията ndash изобразяване на bdquoпо-лошитеldquo Пародията

Всички поетически видове доколкото са подражания подражават на характери в действие а характерите се отличават най-явно (като противоположности) по доброделта и липсата й Впрочем характерът може да бъде изобразен донякъде и със средствата на изобразителните изкуства ndash има пример за художниците в който се казва че Полигнот създавал образи които изглеждали на хора превъзхождащи по добродетел днешните (тоест средните) някой си Павсон обаче ги изобразявал като по-лоши тоест рисувал нещо като карикатури (1448а 5-6) Но драмата е по-съвършен начин на изобразяване защото за характера е естествено да се движи а тя чрез действието си изобразява движение В поетическите изкуства в един момент се появили пародиите и се споменава името на техния откривател ndash Хегемон от Тасос и някой Никохар който бил съчинил bdquoДейлиадаldquo която със самото си заглавие ни подсказва че трябва да е била поема в хекзаметри пародираща bdquoИлиадаldquo (1448а 12-13) Такава пародия би трябвало да се определи като комическо подражание на вече съществуващи но сериозни поетически произведения където героите се представят като добродетелни и bdquoпо-добриldquo от средните Недостатъкът й може би е съгласно Аристотел че тя подражава на bdquoотделнотоldquo

3 Комедията е драма Въпросът за произхода й

По-нататък се подчертава че комедията е драма и в това Софокъл и Аристофан си приличат като поети ndash иначе ако се мисли за сериозността Софокъл е по-близо до Омир като автор на bdquoИлиадатаldquo (1448а 26-28)

Прави се кратко отклонение за произхода на комическите представления ndash дали са изобретени от мегарците било тези до Атина било онези в Сицилия откъдето бил и Епихарм по-ранен от атинските комедиографи Хионид и Магнес И се привличат аргументи било във връзка с възможността защото при мегарците демокрация е имало по-рано отколкото при атиняните било във връзка с названията ndash че bdquoкомедияldquo идвало от дорийското bdquoкомеldquo (което е предградие или селище в периферията на града) и че изобщо bdquoдрамаldquo е от дорийското bdquoдраоldquo а не от по-употребяваното в Атина bdquoпраттоldquo (1448а 30-1448b 1)

А иначе смехотворна поезия е имало и преди драматическата комедия и това пак зависи от характерите ndash каквито са по характер поетите такива са и техните героиТака че творците с по-благопристоен характер (σεμνότεροι) се насочват към създаване на химни

и възхвали тъй като се интересуват от красиви действия (καλὰς ἐμιμοῦντο πράξεις ) а по-дребнавите (εὐτελέστεροι) се

заемат със стихотворни нападки (подигравки злословия - ψόγους ποιούντες) Това е защото предпочитат да изобразяват действията на по-лошите (τῶν φαύλων) (1448b 25-26) Тази склонност ndash да се изобразява по-доброто или напротив по-лошото в характерите ndash ще създаде видовата разлика на комедията по отношение на трагедията иначе във всичко друго те могат да си приличат

4 Същинското смешно Заслугата на Омир

Стихотворните нападки наречени според употребявания за тях размер bdquoямбиldquo (имало е и глагол ἰαμβίζω) все още не са били поезия защото не са подражание а са по-скоро реторика Тъй като те били насочени винаги против конкретни лица и следователно не били за bdquoобщотоldquo което е самият образ на порочния или неспособен човек а не образът на кое да е отделно взето (историческо) лице Така че било необходимо някой да bdquoизмислиldquo (сътвори) образ на комическо лице и това казва Аристотел е направено от Омир в поемата bdquoМаргитldquo Затова Омир е първият който заслужава да бъде наречен комически поет защото той пръв видял смешното в общото и благодарение на това могъл да измисли комически образ и е въвел смешното в поезията като го е отделил от действителните лица и е избегнал интересуващата се от отделно взетото bdquoпрозаldquo (каквито са историята и реториката) (τὸ γελοῖον δραματοποιήσας) (1448b 28-37) Така bdquoМаргитldquo е станал поетическо откритие аналогично на bdquoИлиадаldquo и bdquoОдисеяldquo (където в различна степен присъства трагическото) и поетите след Омир които са го следвали са се откъснали от химните и подигравателните ямби и са преминали към по-сложните видове bdquoтрагедияldquo и bdquoкомедияldquo (1448b 38 ndash 1449a 5)

5 Театралната форма За историческото й развитие се знае малко

Аристотел не отминава и въпроса за самата театрална форма на комедията ndash откъде се е появила тя Според него тя се е развила на основата на фалическите шествия (ἀπὸ τῶν τὰ φαλλικὰ ἃ ἔτι καὶ νῦν ἐν πολλαῖς τῶν πόλεων νομιζόμενα) каквито впрочем е имало и по негово време И по-точно както трагедията идва от bdquoзапевачите на дитирамбаldquo които са се превърнали в първите отделени от хора актьори така и при комедията първи актьори са се оказали (вероятно) предводителите на фалическите шествия (1449a 7 - 1449a 14)

После се обсъжда историческото развитие на комедията или по-точно това защо то е по-слабо познато от това на трагедията (1449а 38 ndash 1449b 8) Това е поради несериозността й заради която не й обръщали толкова внимание колкото на трагедията и архонтът късно е дал хор а преди това били доброволци Не се знае за маските и броя актьори ndash кой кога ги е въвеждал и променял Фабулите първо се явяват в Сицилия (Епихарм и Формис) а в Атина ndash Кратес който изоставя bdquoямбическата идеяldquo и се заема с речи и фабули (които вече са подражания на общото)

6 Определение за комедия и смешно

В глава 5 се дава кратко определение за комедия свързано с определението на смешното (τὸ γελοῖον 1449а 32-36) Както беше казано и по-рано тя е изображение на bdquoпо-лошиldquo (характери) (μίμησις φαυλοτέρων ) но не напълно порочни или bdquoне порочни във всяко отношениеldquo (οὐ κατὰ πᾶσαν κακίαν) Така че смехът се появява при възприемане на bdquoотчасти пороченldquo характер тъй като напълно порочният би трябвало да създаде по-скоро отвращение bdquoСмешното това е грешка и грозота която обаче е безболезнена и не гибелна така смешното лице е изкривено и загрозено без болкаldquo

7 Комическата фабула

Освен това комедията би трябвало да завършва щастливо както изглежда от казаното в 1453а 32-39 Изходът й е или противоположен за добрите и лошите (спасение за добрите гибел за лошите както в bdquoОдисеяldquo) или щастлив за всички както някой бил представил най-зли врагове като Орест и Егист накрая да се сприятеляват и никой никого да не убива Този последният изход казва Аристотел макар да е употребяван от някои трагици повече подхожда на комедията - не само защото е безболезнен за всички но и защото е смешен тъй като изглежда като пародия на общоизвестния разказ за отмъщението на Орест

Аристотел за комедията и смешното(bdquoПоетикаldquo 1 ndash 5 1447а ndash 1449b 1453а)

Универсално озадачаване философията практика за способността ни за мислене

Д-р Стасинос Ставрианеас е преподавател по философия в

Университета в Патра (Гърция) Защитил е дисертация на тема

Nature and Essence in Aristotlersquos Logical and Biological Works в

университета в Единбург Автор е на множество статии и

студии върху Аристотеловата онтология и логика като основа

за разбирането на природата Преводач и коментатор е на

най-важното в методологическо отношение съчинение за

философията на живото За частите на животните Интересите му са съсредоточени

върху проблемите на метафизиката епистемологията и биологията в античната философия преди всичко

при Платон и Аристотел По време на конференцията bdquoПредизвикателството Аристотелldquo проведена в края на ноември в СУ д-р Стасинос Ставрианеас представи

единствения доклад за биологическите схващания на създателя на Ликейона Неговият пленарен доклад бе на тема The Good the Bad and the Ugly Final Causes and their

Failures in Aristotlersquos Account of Animal Generation и така тази важна сфера от мисловната вселена на Философа не остана

неосветена

Кога разбрахте че философските въпроси Ви вълнуватМисля че всеки от много рано е бил развълнуван и озадачен от въпроси които в крайна сметка се оказват философски Или поне от въпроси които в крайна сметка достигат до някаква сериозен и фундаментален философски проблем Това са въпросите които по някакъв начин са най-важни Въпросът е дали и кога ние разбираме че тези въпроси имат дълга история и са занимавали философите вероятно векове както и дали и кога ние разбираме че съществува метод за формулиране на отговор на такива въпроси чрез претегляне на аргументите за и против с добре дефинирани критерии Според мен те са ме вълнували отрано вероятно като тийнейджър Разбрах обаче че съществува метод за работата с тях метод който ние можем да наречем философски едва когато систематично започнах специализация по философия

Кой беше първият прочетен от Вас философ Можете ли да опишете вашите първи впечатленияПървите философи които прочетох бяха политически философи Маркс Енгелс Кропоткин Бакунин както и съвременни философи в марксистката и анархистка традиция Моето първо впечатление беше че те дават глас на моите собствени мисли и тревоги за света около мен и за моето място в него Първият античен философ обаче който четох беше Епикур Впечатлението беше отново това щастливо чувство и удивление че някой е изразил по много ясен начин отговорите на въпроси които дълбоко са ме озадачавали

Можете ли да ни кажете какво мислите за тези автори днесНикога не съм имал възможността или може би желанието да се връщам към трудовете на политическите философи които бях чел като тийнейджър Винаги обаче се връщам към Епикур Това и днес е нещо много скъпо за мен

Смятате ли че студентите днес имат интерес към античносттаТрудно е да се каже Със сигурност гръцките студенти се интересуват в някаква степен от гръцката античност тъй като получават своето образование в една култура ценяща античността без обаче да са много наясно защо заниманията с нея са важни Така че много често се случва най-умните студенти да се питат каква е ценността от изучаването на една цивилизация или на текстове на едно общество което отдавна е отминало И не е лесно да се реагира на нуждата от задоволителен отговор тук

на стр 15

Литературен вестник 25-31012017 13

Невена Панова

Възможна ли е темата за Аристотел като читател Не Аристотел който доста убедително и влиятелно стои на мястото си като един от първите съсредоточени литературни критици а просто като литературен реципиент който според културната ситуация на епохата помни немалка част от прочетеното и свободно го цитира Tака всъщност издава и собствените си читателски предпочитания като или ги използва като допълнителна аргументация говорейки за други неща или пък просто не успява да ги прикрие Но и още доколко разграничими са тези bdquoремаркиldquo когато се отнасят до различните типове поезия или те са някак по-скоро bdquoсъсловниldquo и представят отношението на автора на философски трактати към поетите изобщо Точно заради този фокус на интереса ни се опитваме да не се занимаваме с bdquoПоетикаldquo и bdquoРеторикаldquo тъй като там Аристотел неизбежно ще говори за поетите неизбежно ще ги разграничава и цитира ще се вчитаме повече в текстове като bdquoНикомахова етикаldquo и bdquoПолитикаldquo В началото обаче все пак един поглед към bdquoПоетикаldquo не можем да пропуснем за да се сдобием именно с въвеждащо определение за това какво е поезията изобщо Става дума за известния пасаж от Девета глава за историята и философията (и поезията) bdquoОт казаното става ясно че задачата на поета е да говори не за станалото а за онова което би станало те възможното по вероятност или необходимост Същинската разлика между историка и философа е в това че първият говори за станалото а вторият за онова което би станало Затова и поезията е по-философска а и по-сериозна от историята защото поетът говори повече за общото (τὰ καθόλου) докато историята ndash за конкретното (τὰ καθ᾽ ἕκαστον)ldquo (Poet 9 1451andashb)1 И така ако се опрем на това твърдение което в контекста на bdquoПоетикаldquo е разбира се много по-дълбоко философски аргументирано (и детайлно доразвито включително при съпоставяне вече и на отделни поетически жанрове на следващите редове) и го разчетем буквално то излиза че поезията а и философията но също така и поезията bdquoв услуга наldquo философията предлагат един общ поглед един универсален ценностен компендиум и то като че ли не само когато става дума за поучителната дидактична поезия а в такава роля може да се озове също героическият епос а и всеки клон на лириката И още макар и при действително по-свободно разчитане горният пасаж легитимира самото общо ползване на поетическото наследство което е така характерно почти без изключение за всички прозаици от епохата на Класиката и следващите времена и философи и историци Рядко и Аристотел извън bdquoПоетикаldquo и bdquoРеторикаldquo се задълбочава върху това у кой точно поет е прочел нещо дори да го споменава поименно (това по-скоро е негов личен моментен жест на историк забежка към конкретното)Да именно като универсално обяснение на което авторът-философ-читател и неговият читател следва да се доверят често в етически хоризонт се явявят общите бележки за поетите като тази за страсттагнева от bdquoПолитикаldquo bdquoако човек смята че го подценяват гневът (θυμός) му избухва по-силно срещу приятелите отколкото срещу чуждите Затова и Архилох с право (προσηκόντως) упреква приятелите си като се обръща към сърцето си (διαλέγεται πρὸς τὸν θυμόν) bdquoЗаради приятелите страдаш тиldquo (Pol VII 7 1328a)2 Поетът в случая той носи името Архилох е цитиран уверено и спокойно като несъмнен авторитет който не може да бъде оспорен въпреки че ямбическият регистър в който Архилох е най-силен понякога трябва да се чете наопаки през ирония дори леко жестока или през горчива самоирония а литературното освен в размера на малкия цитат е още в пестеливото но все пак ясно насочване към вътрешния диалог с духасърцетострастта като контекст на фрагмента въпреки че той е оценен (и така ndash похвален) функционално ndash просто като подходящо формулиранПодобно равно но еднозначно положително обръщане към (очакван) поет Хезиод се открива и на едно друго доста по-ранно място от bdquoПолитикаldquo (Pol I 2 1252b) представящо семейството като първата естествена общност ndash и според Аристотел и според Хезиод bdquo и Хезиод е прав като [в стихове добавка НП] казва (ὀρθῶς Ἡσίοδος εἶπε ποιήσας) bdquoДом най-напред и жена са ти нужни и вол за оранеldquo3 Накратко и паралелно тук може да се помести и следният пасаж от bdquoАтинската политияldquo защото в него също накратко е споменато поетическото наследство на Солон което би могло да се ползва

1 Прев Г Гочев 20162 Прев (тук и на следв откъси от bdquoПолитикаldquo) А Герджиков 19953 Прев (тук и на следв откъси от Хезиод) Ст Недялкова 1988

като извор за политическата му дейност ndash подход широко ползван и от съвременни изследователи а за Аристотел той изглежда дори по-безпроблемен и затова свободно нарежда поезията на Солон сред изворите за съответната реформа (какви са другите не е ясно от прекия цитат но предполагаме че става дума и за поезия отново и за проза) bdquoЧе е станало именно така свидетелстват всички автори пък и сам той [Солон] споменава това в поезията си (αὐτὸς ἐν τῇ ποιήσει μέμνηται)ldquo (Const Ath 12 1)4Разбира се по-ценни са случаите в които Аристотел не само се опира като ги споменава на поетически свидетелства за да легитимира своя теза но вплита цели стихове в аргументацията си в проза защото тогава неговата bdquoвяраldquo в думите на съответния (назован или анонимно привлечен) поет изглежда още по-стабилна Така е конструирано едно място от bdquoНикомахова етикаldquo (Nic Eth I 4 1095b) предлагащо най-ранния за този трактат поетически цитат който принадлежи на Хезиод Темата в съответната глава е правилното разбиране за bdquoпрекрасните и справедливите дела и изобщо за политическите работиldquo5 но постигането на такова разбиране не е лесно то е обвързано несъмнено с правилно възпитание а когато такова отсъства или не оказва резултат на помощ идва именно Хезиод и неразбиращият е подканен дори попринуден ἀκουσάτω τῶν Ἡσιόδου ndash да се вслуша в (и стресне от) следните действително сентенциозни стихове които цитираме и тук за да опоетизираме в известна степен и собствения си текст (bdquoДела и дниldquo 293 295ndash7)

Най-добър е този който сам разбира всичкодобър е също онзи който вслушва се в добър съветА който нито сам разбира нито пък приема присърцесъветите на друг човек е просто безполезен

Дотук два примера бяха от Хезиод и може би вече естествено възниква въпросът Как Аристотел чете Омир Чете го също много разбира се макар и да показва това през препращане към неговия героически епос по-дискретно или по-индиректно особено в bdquoНикомахова етикаldquo на Омир се случва по-често да остава скрит зад един или друг свой стих докато в пасажите които видяхме Хезиод още с името си гарантира убедителността на дадено твърдение Такова макар и само хипотетично и минимално bdquoпренебрегванеldquo на Омир е обвързано с фона на собствения Аристотелов текст който сякаш изисква по-бързо даване на по-универсални примери които най-вероятно са били широко познати и за Аристотеловата пряка публика Така всъщност казваме нещо донякъде противоположно на горното Омир не се назовава винаги не защото не е интересен а защото е по подразбиране познат и то с добра слава затова и няма нужда да се обсъжда като литература той понякога е просто неизчерпаем извор на сведения и сюжети а през тях ndash и на поукиНапример във Втора книга на bdquoНикомахова етикаldquo когато се дискутира силата на етическата добродетел като среда (между два порока) откриваме две последователни препратки към Омир (който остава неназован) веднъж към bdquoОдисеяldquo веднъж към bdquoИлиадаldquo в първия случай има и цитиран стих във втория ndash няма но и на двете места всъщност става дума не за добродетели на характера както е у Аристотел а за отделни дори практически съвети и ситуации но през

4 Прев (тук и на следв откъси от bdquoАтинската политияldquo) Цв Панициду Х Паницидис 19935 Прев (тук и на следв откъси от bdquoНикомахова етикаldquo) Вл Маринов 2016 lthttpbogdanbogdanovnetpdf278pdfgt

А р и с т о т е л к а т о ч и т а т е л н а п о е з и я (без да се брои bdquoПоетикаldquo)

тях е препотвърдена тезата на Аристотел за предимството на средното решение на bdquoпо-малкото злоldquo така че подобни препратки правят текста по-пъстър а така ndash и по-убедителен (и по своеобразен начин приличат на Омировите сравнения които също са по природа bdquoнепълниldquo) Първо се загатва за епизода на раздялата на Калипсо с Одисей и Аристотел цитира съвета на богинята-магьосница за внимателно удържане на корабасала далеч от всички опасности (NicEth ІІ 9 1109a) Малко по-късно е намесено присъствието на Елена в Троя докато

Аристотел всъщност говори за удържането на насладата bdquoС други думи нужно е да изпитваме към насладата същото което старейшините в Троя изпитвали към Елена и във всички случаи да си повтаряме техните думи ако я отпратим по посочения начин ще грешим по-малкоldquo (Nic Eth ІІ 9 1109b) В по-редки случаи Аристотел все пак може да бъде четен като извор за организацията и динамиката на литературния живот такъв случай е следният пасаж от bdquoАтинската политияldquo bdquoХипарх и Хипий поели управлението понеже бил по-възрастен разумен и с качества на политик Хипий го оглавил Хипарх пък бил с весел и влюбчив характер и обичал изкуството (φιλόμουσος) той именно привлякъл Анакреонт Симонид и други поетиldquo (Const Ath 18 1) В случая не можем категорично да кажем че Аристотел споменава съвсем безрезервно поетите по-скоро само посочва че интересът към музическото (те и поетическото) върви с една обща влюбчивост както е при Хипарх и със склонност към игра и веселие те и черта на характера е заниманиетореципирането на изкуство и отчита факта че владетелят (явно ако е със съответстващ характер) може да спомага за осъществяването на тази връзка да стимулира развитието на литературния животЗа музиката като образователен общностен и държавнически въпрос става дума и в следния откъс от bdquoПолитикаldquo в който също можем (контекстуално логично е) да приемем че към музиката се числи и поезията сама по себе си и така разбираме за какви общи цели следва да служат и музиката и поезията но по-тясно откъсът прави впечатление и с междутекстовото заиграване с едно специфично понятие и със съзнанието на автора Аристотел че bdquoкатарсисldquo започва да се оформя като литературен термин за чието разясняване следва да се чете (своеобразна малка автореклама) и специализираният трактат bdquoПоетикаldquo bdquo смятаме че не трябва да използваме музиката само за една цел а за повече ndash и за възпитание и за очистване (какво наричаме очистване (κάθαρσις) ще кажем по-ясно в изследването за поетиката а тук просто използваме това понятие) и трето за забавление ndash за отмора и почивка от напрежениетоldquo (Pol VIIІ 7 1341a)А ако търсим още по-общи и така ndash финални за нас ndash изказвания на Аристотел за поетите ще успеем да открием и такива откъс отново от bdquoНикомахова етикаldquo посветен на по-скоро разточителната щедрост bdquoПо-щедри изглежда са хората които не са спечелили имуществото си сами а са го наследили както защото не познават нуждата така и защото всички ndash подобно на родителите и поетите (ὥσπερ οἱ γονεῖς καὶ οἱ ποιηταί) ndash са по-привързани към създаденото от самите тях (τὰ αὑτῶν ἔργα)ldquo (Nic Eth ІV 1 1120b) Склонни сме тук да разчетем имплицирана темата за поетическото боговдъхновение и дължащия се на него респект към поетите и творците изобщо приравнени в случая с родителите а произведенията са им (като) деца към които те поетите следва да са силно привързани и отговорни а не твърде bdquoщедриldquo и либерални) Всъщност тук сякаш е представена една малко необичайна идея за ценността на собственото авторство оформила се на гръцкия литератрен хоризонт постепенно поради неговия силен устен момент допускащ до късно време едно по-свободно авторство и своеобразно съавторство което сякаш частично се пази и в модела по който Аристотел ползва поетите

Сн Радослав Чичев

14Литературен вестник 25-31012017

Иван Колев

Обичайната идея за философската антропология свързва названието най-вече с имената на Макс Шелер Хелмут Плеснер и Арнолд Гелен при което я разполага времево в първата половина на ХХ век а пространствено - в Кьолн и няколко други немски университета Това разбиране обаче е твърде тясно и исторически некоректно В своята знаменита книга Мястото на човека в космоса Макс Шелер изрично пише че неговото намерение е [само] bdquoда представи един нов [] опит за философската антропологияldquo (Scheler 200811) И това отговаря по-точно на положението на нещатаПърво защото най-много книги по философска антропология са написани не през ХХ век а в bdquoепохата на Гьотеldquo Второ защото философска по съдържанието си антропология можем да открием много преди появата и утвърждаването на названиетоВ почти всяка класическа философия има някаква bdquoфилософия на човекаldquo която дефинира посвоему bdquoсъщността и различиетоldquo на човека Философската антропология обаче е специфична парадигма за изграждане на философия на човека Спецификата се основава на отказ да се приемат редукционистки концепции за човека и в стремеж към концепция за bdquoцялостния човекldquo Защото много философи търсейки различието на човека (спрямо Бога спрямо животните и спрямо всичко останало в света) приемат за същност някаква особеност която не дава възможност да се осмисля целостта на човешкия опит Примерите за такива подходи са изобилни ndash спиритуализми и материализми рационализми и емпиризми прагматизми и психологизми сциентизми и bdquoромантизмиldquo и още много другиСпоред позицията която опитвам да развивам и защитавам най-лаконичното дефиниране на философската антропология гласи следното bdquoфилософската антропология е философия на цялостния човекldquo Дефинитивът bdquoцялостен човекldquo идва от немския израз bdquoder ganze Menschldquo навлязъл в употреба в Германия в средата на XVIII в най-напред в средите на bdquoлекарите-философиldquo или bdquoразумните лекариldquo (bdquodie vernuumlnftige Aumlrzteldquo) като антитеза спрямо bdquoкартезианската медицинаldquo която лекува bdquoтялото без душаldquo [Целе Zelle 2001]Тази идея за bdquoцялостния човекldquo е лайтмотив в една много дълга традиция която според мен започва с трактата За душата (De аnima) на Аристотел и се консолидира от многото десетки негови издания преводи и коментари през вековете от античността до днес Какви са основанията за това твърдениеПърво за да схване и представи спецификата на душата Аристотел специално изобретява нова дума ndash ἐντελέχεια Тази инвенция му позволява да даде основната дефиниция на душата по начин който изключва всеки редукционизъм и дуализъм bdquoдушата е ентелехия на тялотоldquo Второ чрез понятието δύναμις (способност) Аристотел осигурява органично разчленение на душата на множество способности които покриват без остатък целия спектър от човешкия опит Трето чрез ἐντελέχεια и δύναμις Аристотел като bdquoфилософ виталистldquo в контраст с bdquoматематикоцентричния Платонldquo и bdquoреистичния Демокритldquo не противопоставя човешкото същество на другите форми на виталност ndash растения и животни а bdquoекологичноldquo го приобщава ведно с тях в един геоцентричен космосПравотата на Аристотел може да получи потвърждение и подкрепа от обстоятелството че днес когато все по-актуално е диференцирането между човека и изкуствения интелект посредством продължения трансформации и метаморфози на понятията ἐντελέχεια (интенционалност екзистенция) и δύναμις (способности модалности на човешкия опит) имаме достатъчно силен понятиен апарат с който можем да съхраним bdquoдостойнството на човекаldquo Не бихме приписали на изкуствения интелект нито ἐντελέχεια нито способности нито техните близки понятийни деривати По този начин метафизичното място на човешкото същество е по-скоро струва ми се в един bdquoеко-отборldquo с Гея растенията и животните отколкото във футуристичен технополис Човекът както пише Кант в своите Лекции по антропология е Erdwesen (землянин)

Така разбираната философска антропология има четири исторически етапа1 Тематичен който започва със За душата на Аристотел около 330 г пр Хр2 Номинален от появата на термина anthropologia през 1501 г в книгата Anthropologium de hominis dignitate на

Магнус Хунт двойният доктор (медицина и теология) от Лайпциг3 Дисциплинарен в bdquoепохата на Гьотеldquo когато в една и съща година (1772) Ернст Платнер

публикува книгата си Нова антропология а Имануел Кант започва да чете всеки зимен семестър своите Лекции по антропология използвайки за основа раздела bdquoЕмпирична психологияldquo от Метафизика на Александер Готлиб Баумгартен (bdquoбащата на естетикатаldquo)4 Парадигмален започващ с едновременната поява през 1928 г на книгите Мястото на човека в космоса на Макс Шелер и Степените на органичното на Хелмут ПлеснерТрактатът За душата на Аристотел e не само репер за една времева фаза в така очертаната историческа последователност но се утвърждава като субстанциална основа която чрез огромния брой издания преводи и коментари подхранва стабилизира и придава интегритет на bdquoфилософията на цялостния човекldquoПървото мащабно издание на коментарите на De Anima е осъществено в поредицата Commentaria in Aristotelem Graeca (CAG 23 тома) под ръководството на Херман Дийлс в периода 1882-1909 а от 1987 г Ричард Сорабджи ръководи проект на ново по-пълно изданиe което през 2016 г достигна до 104 томаНай-старият запазен коментар е този на Александър Афродизийски (парафраза от около 200 г сл Хр) а най-новият е от 2012 г на Юджийн Гендлин американски философ и психотерапевт Издателите преводачите и коментаторите (често едно и също лице) не само разясняват текста терминологията и идеите на Аристотел но често правят съществени разширения и допълнения на тематикатаАлександър Афродизийски (II-II в) доразвива важната тема за bdquoобщото сетивоldquo Темистий (IV в) акцентира върху това че Аристотел е тематизирал въпроса за метода чрез който философът има достъп до душата Симплиций както смята Сорабджи (или Присциан според преводача Карлос Стийл) през VI в акцентира върху активния характер на сетивата в сетивното познание Коментаторът използва понятието probole което Carlos Steel превежда като projectionНай-детайлният коментар на De аnima е дело на Йоан Филопон (Йоан от Александрия) който живее през VI в и скрупульозно коментира всяко изречение на Аристотел Съвременното издание на коментара е в цели шест тома Йоан въвежда различието между рационални и ирационални способности а също термина bdquoвтора ентелехияldquo През XI в Авицена в своята енциклопедична книга Kitab al-Shifa разглежда способностите йерархично и увеличава интериорността на душата чрез въвеждането на цели пет вътрешни сетива но в противовес добавя и анатомични елементи Следващият век Авероес прави три коментара към De аnima (Голям коментар Среден коментар и Малък коментар) и достига до свой синтез на дефинициите за душата на Платон и Аристотел чрез формулата bdquoдушата е субстанциална формаldquo Коментарът на Тома от Аквино Sententia libri de Anima е направен вероятно през 1267ndash1268 г като ползва латински превод Тома анализира трудния текст за субстанцията от 412а-b на De Anima пояснявайки че акциденталните форми не придават съществуване а само характеристиката на нещото като едно или друго докато субстанциалната форма придава битие (1994 75) Един от най-влиятелните коментари написани през XVI в е коментарът на Филип Меланхтон (1497 ndash 1560) наричан Praeceptor Germaniae (учителят на Германия) сподвижник и продължител на делото на Мартин Лутер Меланхтон се старае да уточни много от основните термини на Аристотел и прави това в полемика с Цицерон Така например обръща внимание че смисълът на ἐντελέχεια е да изрази непрекъснатостта (continua) а не само целта и края (Melanchthon 1542 26) След като представя понятията ентелехия и енергия Меланхтон подробно излага човешката анатомия позовавайки се основно на Гален Анатомичното

допълнение се простира на повече от сто страници и през XVI в книгата се използва като учебник по анатомия в университетите в протестантските земиПървият френски превод и коментар на De Anima e публикуван през 1846 г и e дело на Бартелеми-Сен-Илер (1805ndash1895) Рядко се случва политик да има мащабни и задълбочени академични занимания с древни философски текстове но случаят с Бартелеми-Сен-Илер е точно такъв Неговият opus magnum е един пълен превод на Аристотел в тридесет и пет тома Коментарът на Бартелеми-Сен-Илер е подстрочен но въпреки това е доста подробен и не отстъпва на известните исторически коментари Според критичния и взискателен поглед на Бартелеми-Сен-Илер

Аристотел прави четири основни грешки в трактата De Anima bull не придава на душата статус на субстанция те на

свободна и различна от всичко останало сила bull не намира място за моралните способности на

човека bull не вярва в безсмъртието на душата bull не поставя душата като основа на философията и

науките (1846 XLIII) Не бихме могли да причислим хабилитационния труд Die Psychologie des Aristoteles insbesondere seiner Lehre vom nous poi etikos (1867) на Франц Брентано (1838-1917) към жанра коментар на De аnima но този текст помага да се трансферира латинското intentio на Августин в съвременното понятие за интенционалност което Брентано въвежда няколко години по-късно в книгата си Psychologie vom empirischen Standpunkt (1874) и с това съдейства за неоаристотелианско фундиране на съвременната феноменология и на феноменологичната антропология чиито образцови представители са Макс Шелер и Пол РикьорМартин Хайдегер посвещава на De аnima един от ранните си семинари през летния семестър на 1921 г и опитва да се възползва от δύναμις на Аристотел за едно онтологично обезценяване на Аза което напълно ще се изяви в Битие и време (1927) Според направеното в семинара тълкуване bdquoАристотел разбира Аза като δύναμιςldquo което за Хайдегер ще рече bdquoаз могаldquo (Heidegger-Jahrbuch 3 2007 20) Тези исторически щрихи имаха за цел да представят някои разяснения относно генезиса на метафизичното дефиниране на човека като bdquoмодално съществоldquo (Колев 2011) и изграждането на философска антропология на тази основа (Колев 2013) като повлияни от De Anima на Аристотел и коментарната традиция

ЦИТИРАНА ЛИТЕРАТУРААвицена (1980) Избранные философские произведения Москва Наука Колев Иван (2011) Битие и възможност ДисертацияКолев Иван (2013) Философска антропология Идея генезис етапи София Изток-ЗападШелер М (1991) Мястото на човека в космоса Прев Ренета Килева Изд bdquoЕвразия-Абагарldquo С Alexandre DrsquoAphrodise (2008) De lrsquoAcircme Text grec introduit traduit et annoteacute par MBergeron et R Dufour Paris Vrin Avicenne (1978) La Metaphysique du Shifā Livres I agrave V Paris VRIN Baumgarten Alexander Gottlieb (2004) Metaphysik Uumlbersetzt von Ge Friedr Meier Dietrich Scheglmann Reprints Jena Bartheacutelemy-Saint-Hilaire J (1846) Psychologie drsquoAristote Traiteacute de lrsquoAcircme Paris Librairie philosophique de LadrangeBrentano Franz (1973) Psychologie vom empirischen Standpunkt Bd 1 Hamburg Felix Meiner Ferlag Denker Alfred (2007) Heidegger und Aristoteles Heidegger-Jahrbuch 3 FreiburgMuumlnchen Verlag Karl Alber Kusukawa Sachiko (2006) The Transformation of Natural Philosophy The Case of Philip Melanchthon Cambridge University Press Melanchton Philip (1542) De Anima Commentarius Lugduni apud Seb GryphiumPhiloponus (2005) On Aristotlersquos On the Soul 11-2 London Bristol Classical Press Priscian (1997) On Theophrastus on Sense-Perception bdquoSimpliciusldquo On Aristotlersquos On the Soul 25-12 IthacaNew YorkCornell University Press Scheler Max (2008) Die Stellung der Mensch im Kosmos ndash In Scheler Max (2008) Gesammelte Werke Bd 9 Bouvier Verlag BonnThemistius (1996) On Aristotlersquos On the Soul IthacaNew YorkCornell University Press St Thomas Aquinas (1994) Commentary on Aristotlersquos De Anima Dumb Ox Books Notre Dame Indiana Zelle Carsten (Hrsg) (2001) bdquoVernuumlnftige Aumlrzteldquo Halische Psychomediziner und die Anfaumlnge der Anthropologie in der deutschsprachigen Fruumlhaufklaumlrung Tuumlbingen Max Niemeyer Verlag

De аnima и коментарната традиция като извор и парадигма за философската антропология

Сн Радослав Чичев

Литературен вестник 25-31012017 15

1 Щом възнамеряваме да говорим за етика трябва първо да разгледаме част от коя наука е характерът Можем накратко да отговорим че е част от политиката и от никоя друга Понеже не е възможно някой да се занимава с политика без да е самостоен - искам да кажа - да е достоен А да е някой достоен означава да има добродетели Следователно ако някой желае да постигне нещо в политиката трябва да е с достоен характер И тъй както изглежда изследването на характерите е част но и принцип на политиката И изобщо по мое мнение това изследване заслужено би носило името bdquoполитикаldquo а не bdquoетикаldquoТрябва както изглежда тогава да определим добродетелта - какво представлява тя и откъде произхожда Понеже без съмнение е безполезно да познаваме добродетелта без да разбираме как и откъде произхожда Не трябва да се ограничаваме само с обмисляне на това какво е добродетелта а да изследваме и нейния произход Толкова повече че искаме не само да я познаваме но и самите ние да сме добродетелни ndash и това би било невъзможно ако не знаем и как и от какво се поражда тяСледователно необходимо е да знаем какво е добродетелта (понеже не е лесно да познаем източника и начина на пораждането й ако нямаме знание за това какво е което важи и за науките)Трябва обаче да вземем предвид и онова което са казали другите преди нас относно това Пръв Питагор се опитва да говори за добродетелта но неправилно защото като отнася добродетелта към числата прави неподхождащо на добродетелите изследване Справедливостта не е квадратът на някое числоПосле идва Сократ който казва повече и по-добре по въпроса но също неправилно понеже представя добродетелите като научни знания ndash нещо което е невъзможно Защото всички науки предполагат съждение а разсъждаването се поражда в разумната част на душата следователно според Сократ всички добродетели се пораждат в способната да мисли част на душатаОт което следва че като представя добродетелите за част на научното познание той отрича неразумната част на душата и така отрича също страстта и характера поради това и доводите му за добродетелите са погрешни Впоследствие Платон разделя душата на разумна и неразумна част и определя за всяка от тях подобаващите й добродетели - дотук добре След това обаче греши защото свързва и обединява добродетелта с учението си за благото което е неправилно понеже е неуместно Относно действителните неща дори и да казва истината не е трябвало да говори за добродетелта ndash между тях несъмнено няма нищо общо Дотук тези са които толкоз засягат въпроса и по такъв начин След всичко това можем да обмислим какво трябва ние самите да кажем по този въпросПреди всичко трябва да знаем че всяка наука и всяка способност имат една цел и това е благото поради това нито една наука нито една способност не може да има за цел злото Значи щом целта на всички способности е благото явно целта на най-добрата способност ще е най-полезното благо Но все пак изкуството да се управлява е най-добрата способност и нейната цел ще е най-полезното благо Следователно видно е че трябва да говорим за нашето благо а не за благото изобщо Понеже не става дума за благото на боговете то е предмет на друго учение и е чуждо на изследването ни Значи ние трябва да говорим за политическото благоПо-нататък трябва да разделим и благото За кой смисъл на благото ще говорим понеже думата няма само едно значение Благо наричаме или най-доброто у всяко съществуващо нещо поотделно ndash това което е схванато чрез неговата собствена природа или когато е съдържащото останалите блага - и това е идеята (според Платон) за благотоИ тъй дали е нужно да говорим за идеята за благото или не за нея а за благото като общото между всички съществуващи неща Понеже това изглежда различно от идеята От една страна идеята е нещо самостоятелно съществуващо и неизменно от друга - общото съществува във всичко следователно не е тъждествено със самостоятелно съществуващото Не е възможно самостоятелно биващото и неизменното по природата си да съществува във всичко Ще говорим ли за присъщото на нещата благо или не И защо Защото това общо се постига чрез определението или чрез индукцията Определението цели да означи същността на всяко едно нещо или защо е благо или защо е зло или защо е каквото и да било друго Определението посочва че благото като общо е това поради което дадено нещо ще е желано заради самото себе си ndash тогава присъщото на всички неща съвпада с определението

Определението казва какво е благо и никоя наука или способност не може да твърди че нейната цел е заради благото Изследването на това се отнася към друга способност (понеже нито лечителят нито строителят твърди че здравето или къщата е благо а единият казва че възстановява здравето и как го възстановява а другият че строи къща и как я строи) Ясно е по-нататък че и политиката не може да говори за общото за нещата благо Защото и тя е наука като останалите а видяхме че нито една способност или наука не може да смята това за своя цел Следователно не може политиката да говори за общото благо както е според определението Но не може да говори и за общото благо съобразно индукцията Защо Защото когато искаме да посочим някое конкретно благо или доказваме че това определение съответства на благото и на това което искаме да покажем като благо или прибягваме до индукцията например когато искаме да докажем че великодушието е благо казваме че справедливостта е благо мъжеството е благо и изобщо добродетелите и че благородството е добродетел следователно благородството също е благо Нито дори за общото благо съобразно индукцията говори политиката тъй като би стигнала до същите невъзможни изводи както в случая с общото благо според определението Защото и в тоя случай някой ще каже че цел е благотоОчевидно трябва да говори за това какво е висшето благо и то в смисъла на висшето за нас И изобщо ясно е че изследването на общото благо не е възможно за нито една наука или способностЗащо Защото благото се отнася до много категории до същността качеството количеството времето отношението и до всички останали Какво и кога е добро в медицината знае лекарят кормчията - за управлението на кораба за всяко изкуство ndash вещият в него Лекарят знае кога трябва да оперира а кормчията кога трябва да плава При всяко едно изкуство вещият знае кога нещо ще е добро за него Нито лекарят знае кога ще е добре да се плава нито кормчията кога нещо е добро в медицината Значи и така не трябва да говорим за общото благо защото bdquoкогаldquo е присъщо на всички изкустваСъщо така и благото по отношение на нещо както и благото съответстващо на другите категории са общи за всички и никое умение никоя наука не може да каже за която и да е друга какво и кога е добро за нея Нито пък политиката може да говори за общото благо а за благото в смисъла на висшето благо и то висшето за нас благоОсвен това ако искаме да разясним нещо не трябва да използваме неясни примери а ясни за неясните неща а за умозрителните - сетивно възприемаеми защото са по-очевидни Затова когато се говори за благото не трябва да се говори за идеята за благото И все пак някои мислят че когато се говори за благото трябва да се говори за идеята понеже казват те е необходимо да се изследва кое е висшето благо защото то изразява действителната природа на всяко едно нещо така че както предполагат идеята би била висшето благо Такова е разбирането им и е възможно да имат право Във всеки случай политическата наука и способност за която сега говорим изследва не това благо а кое е благо за нас самите (Понеже никоя наука никое умение не може да определи своята цел като благо значи и политиката не може) Затова тя и не говори за идеята за благото Възможно е някой да каже че поставяйки това благо за първоначало може да го използва като отправна точка в изследването на отделните блага но и това не е правилно защото първоначалата трябва да бъдат съответстващи Безсмислено е някой да иска да докаже че ъглите на един триъгълник са равни на два прави изхождайки от първоначалото че душата е безсмъртна Това първоначало не е подходящо а първоначалото трябва да бъде подходящо и във връзка с предмета Следователно може да се докаже че сборът от ъглите на триъгълника е равен на два прави ъгъла и без безсмъртието на душата По същия начин и благата могат да бъдат разглеждани без идеята за благо ето защо това благо не е подходящото първоначалоНе е прав и Сократ който отнася добродетелите към областта на науките понеже смята че нищо не трябва да бъде напразно но от това че добродетелите са част от научното знание следва че тъкмо добродетелите са безполезни Защо Понеже при науките щом някой познае какво е дадена наука става учен (който е познал какво е медицината става лекар - същото е и при другите науки) но при добродетелите това не се получава който знае какво е справедливостта не става незабавно справедлив точно тъй е и с останалите добродетели Следва че и напразни са добродетелите и науки не са

Преводът е направен по изданието Loeb Classical Library Aristotle XVIII LCL 287 Harvard 1997 ISBN 0-674-99317-9

Преведе от старогръцки ХАРАЛАМБИ ПАНИЦИДИС

Аристотел Голяма етика1181a 24 - 1183b18

Смятате ли че темите на античността трябва да бъдат разглеждани в тяхната връзка със съвременните теми Мисля че това е един от начините античната философия да бъде направена атрактивна Макар че човек трябва да бъде много внимателен когато сравнява антични модерни и съвременни гледни точки това все пак е един мощен инструмент който може да бъде използван за да предизвика интереса на студентите към античните мислители Има различни начини които може да се използват за да се свърже съвременната дискусия с античните автори И според мен тези начини не са уникални за философията а са в сила повече или по-малко за всяка област на човешката наука и занимания Античните автори пишейки относно философията са правили нещо много подобно на това което ние правим когато правим философия И по отношение на метода и по отношение на проблемите които се поставят и анализират В същото време те са били в една много различна социална среда използвали са терминология различаваща се много от нашата формулирали са дистинкции по различни начини и тн Така че аз се опитвам да изведа на преден план както приликите които образуват общото между тях и нас така и разликите които ни отличават За да се изразя малко по-грубо приликите показват че и тук съществува универсалност по отношение на озадачаването което определени въпроси провокират Разликите от друга страна ни помагат да разберем че има алтернативни начини за подхождане към и третиране на философските загадки

Какъв е Вашият отговор на товаДоколкото става дума за философията като цяло аз се фокусирам върху идеята че философията учи как да се мисли да се анализират проблеми да се взимат решения много често за проблеми и решения които се отнасят директно до нас и са от огромно значение за нашия живот До такава степен че философията е практика за нашата способност за мислене и вместо да изглежда второстепенна тя представлява най-важното практическо упражнение на което можем да се надяваме Античната философия позволява да се премине една такава практика от самото начало на историята на западната мисъл сиреч така да се каже да се изследват нещата от началотоОсвен това приемам че абсолютно всичко от някаква гледна точка може да се разглежда като губене на време По-специално защото други неща се разглеждат като по-спешни макар в крайна сметка да са по-маловажни И после склонен съм да предположа че е лукс на академичния живот това че ни се позволява да изследваме теми които хората смятат за губене на време - нещо което можем да правим само за удоволствие Това е възможност която не всеки има и понякога е това което ни позволява да излезем извън житейските нужди и да спечелим една различна гледна точка от която сме свободни да се занимаваме не с това от което директно се нуждаем а с това което желаем каквото и да е то

Въпроси и превод от английски ЗОЯ ХРИСТОВА-ДИМИТРОВА

Универсално озадачаванеот стр 12

Сн

Рад

осла

в Ч

ичев

РЕДАКЦИОНЕН СЪВЕТ Юлия Кръстева (Париж) Богдан Богданов (София) Кристиян Редер (Виена) Боян Биолчев (София) Ханс Улрих Рек (Кьолн) Никола Георгиев (София)

Адрес СОФИЯ 1000 ул bdquoЦар Шишманldquo 7 Банкова сметка BG56BPBI79401049389602 BIC - BPBIBGSFbdquoЮробанк Българияldquo АДИздава Фондация bdquoЛитературен вестникhttplitvestnikwordpresscom wwwbsphorglitvestnikВОДЕЩИ БРОЯ Димка Гочева Камелия Спасова

РЕДАКЦИОННА КОЛЕГИЯ Амелия Личева (гл ред) Пламен Дойнов Йордан Ефтимов

Ани Бурова Бойко Пенчев Камелия Спасова Мария Калинова Малина Томова

Художник на броя Александър БайтошевПечат bdquoНюзпринтldquo

ISSN 1310 - 9561

Д-р Марк Сентези е преподавател по философия

в Щатския университет на Пенсилвания

Защитил е дисертация върху Аристотеловата

концепция за движението Има публикации и

провежда курсове върху проблеми от областите

на метафизиката епистемологията

етиката антропологията и философията на образованието В

конференцията bdquoПредизвикателството

Аристотелldquo участва с доклад на тема Genesis and

the Priority of Energeia in Met IX 8

Кога за пръв път започнахте да си задавате философски въпросиОтначало започнах да се интересувам от философия през интереса ми към природата съзнанието и изкуството особено поезията Когато бях на осем години бях наясно за значителните щети които нашата цивилизация нанася на естествения свят макар щетите които нанасяме индивидуално да са малки колективно ние сме отговорни за света Колективната отговорност е голямо нещо за което да се бори един осемгодишен

Също така се интересувах от начина по който поезията индиректно изразява съзнанието чрез описание на дъжда един поет ни кара да чувстваме това което чувства той С други думи в поезията това как изглежда светът е неотделимо от съзнанието Когато по-късно прочетох Кантовата Критика на чистия разум разбрах неговата версия на това твърдение веднага

Когато кандидатствах в университета не можех да реша дали да уча компютърни науки (тоест динамични логически системи) физика (изследване на природата) или хуманитарни науки Така че аз избрах степен в bdquoСвободни изкустваldquo което покрива bdquoвсички най-важни изследвания за човешките съществаldquo от митовете и религията до биологията и физиката политиката и изкуството Бързо открих че единственото нещо което обединява всички тях е философията Така сега се занимавам с философия

Кой беше първият прочетен от Вас философ Можете ли да опишете Вашите първи впечатленияПървият философ който прочетох вероятно беше Платон в гимназиалния курс по История на идеите Помня че бях очарован от силата на диалога да оформя човешките действия и мисли векове по-късно Когато започнах да уча за Френската революция открих че същото нещо се е случвало в салоните ndash разнообразни частни събирания посветени на интелектуални дискусии които са довели отчасти до революцията и раждането на демокрацията във Франция

Смятате ли че студентите днес имат интерес към античносттаПовечето студенти не осъзнават че имат интерес към античността но щом получат възможност да я изследват като жива култура и интелектуален обмен те започват да осъзнават колко интригуваща и завладяваща е тя

Смятате ли че темите на античността трябва да бъдат разглеждани в тяхната връзка със съвременните теми Всеки път когато четем древните автори ние вече мислим за тях през нашите съвременни грижи това е просто начинът по който разбираме другите Аристотел е бил прав ние започваме с това което си мислим че знаем и работим към това което все още не знаем което е по-близо до истината

Привличам вниманието на студентите към това как те оформят нашето интелектуално въображение (както се

изразява Косман) Древните ни дават инфраструктурата инструментите средствата целите и дори мотивите за мислене а това е оформило западното мислене и наука за последните 2500 години Когато мислим за нещо ние използваме техните идеи за това и търсим нещо много подобно на онова което те са търсели по причини много подобни на техните Ние често чуваме за необходимостта да bdquoприложимldquo философията към нещата които ни вълнуват днес Поемайки този риск ние насила поставяме философията в убежденията и целите които вече имаме превръщайки я в обикновен инструмент Когато обаче студентите четат античната философия добре се случва нещо по-дълбоко и по-вълнуващо тя преобразува разбирането на студентите за света променя техните цели В това отношение не студентите са тези които оценяват колко е добра античната философия за тях а античната философия е тази която помага да се оцени колко добри са студентите като хора като мислители и като граждани Чрез античната философия студентите осъзнават че съществуват по-високи цели в живота тя събужда в тях желание да бъдат голяма душа голям философ и голям мислител голям обожател или гражданин

Намирате ли в реакцията на студентите че семинарите по античност са bdquoгубене на времеldquoСтудентите обикновено мислят така защото имат неясно но твърдо убеждение в идеята за прогреса След като някои са писали много отдавна хората смятат че трябва да бъдат надминати (Дори мислят погрешно че те би трябвало да са имали bdquoпо-прости мислиldquo от нашите Тази идея по-лесно се разсейва при прочитането им) Това обаче което е фундаментално важно за човешкия живот не се изменя много Спомням си как една студентка каза как е била изненадана от това колко мощно и колко полезно е било Аристотеловото описание на приятелството Съществуването на iPhones обаче не променя същината на приятелството или това какво е щастието или удоволствието

Бихте ли ми казали колко важен е Аристотел за bdquoфилософията на личносттаldquoСпоред мен Аристотел е изключително важен за разбирането на това как да бъдеш личност защото той дава да се разбере че да бъдеш личност означава да бъдеш активен да бъдеш щастлив не е да имаш пари да бъдеш известен или талантлив това не е кой си ти а какво правиш Студентите също така намират за освежаващо когато разберат Аристотеловия аргумент че удоволствието е страничен ефект от действието че поначало ние не търсим удоволствие но вместо това търсим да правим велики дела

Повечето хора мислят че всички действия са средство за постигане на някаква цел те работят за да получат удоволствие използват любезността като вид инструмент за получаване на удоволствие Аристотел твърди че това е погрешно добрите действия са добри сами по себе си те сами по себе си са цел няма нищо което да се търси по-нататък Това означава че вместо да се налага да минаваме през хедонистични изчисления съществуват неща които просто можем да правим които имат реална стойност и значение за нашия живот

Можете ли да ми кажете нещо повече за една от Вашите последни публикации ndash bdquoКак технологията променя нашата идея за добротоldquoТехнологията променя нашата идея за доброто по два начина На първо място технологията променя инфраструктурата на етическите решения тя не само ни дава нов начин да посрещаме проблемите (например хирургията може да спаси нечий живот или да промени външния вид или пола на някого) но в допълнение тъй като ние живеем в технологична цивилизация почти невъзможно е да се действа без да се избира технология

Например за да съществува мобилният ми телефон трябва да има миньори пътища влакове и лодки регулации и търговски споразумения политици правоприлагане едно общество в което договорите се спазват химици и електротехници и следователно университети и история на физическата наука творци и инженери за да го проектират международни технологични стандарти работническата класа от работници за да го сглобят парична система хора които да го продават хората които да го поправят и така нататък

Древните автори и съвременните грижи

Невъзможно е да излезеш на улицата без да срещнеш хора които са посветили своя труд на технологията така че е невъзможно за нас да утвърждаваме едно общество и неговите ценности без да утвърждаваме технологията Това донякъде означава че ние търсим технологични решения на нашите проблеми Наистина от всички проблеми в света тези които обявяваме за решими са проблемите които могат да бъдат разрешени с помощта на технологията

Вторият начин по който технологията променя нашата идея за доброто е че технологията въплъщава ценностна структура различна от тази на живите същества артефактите са добри само дотолкова доколкото са инструменти използвани от нас докато живите неща търсят своето собствено добро

Например когато блендер е счупен той няма стойност така че хората го изхвърлят на боклука Но едно пиле има своя собствена стойност то за себе си се опитва да се храни живее и вирее дори ако е ранено Неговото добро е различно от моето което може да включва това да го изям

Ние обаче разпространяваме етическата структура на технологията към други неща когато се отнасяме към природата като към ресурс Например когато приемаме дърветата за лишени от стойност освен доколкото могат да бъдат направени на сгради или подове ние действаме сякаш ценността им зависи от нас

Един въпрос относно Вашата дисертация ndash колко важно е движението за структурата на съществуващотоЕдно от прочутите твърдения на Аристотел е че за съществуващото може да се говори по много начини С това той няма предвид че има много неща но че за всяко нещо има няколко начина по които да бъде казано че съществува Например тази химикалка е приспособление за писане (това какво е тя или каква е нейната форма) тя е твърда пластмаса (материал) синя (атрибут) тя е способна за писане (потенция) Но ние не говорим достатъчно за това защо Аристотел твърди че съществуващото е множествено Една очевидна причина е че то трябва да бъде такова за да може движението изобщо да съществува След като тези начини са разграничени ние трябва да разберем как те са свързани

Въпроси и превод от английски ЗОЯ ХРИСТОВА-ДИМИТРОВА

Сн Радослав Чичев

Литературен вестник 25-31012017 7

bdquoАгиославика проблеми и подходи в изследването на Станиславовия чети-минейldquo е сборник поместващ докладите от международната научна конференция състояла се в София през май 2013 г Както конференцията така и изданието са осъществени с финансовата подкрепа на Фонд bdquoНаучни изследванияldquo към Софийския университет и със съдействието на Факултета по славянски филологии Станиславовият чети-миней известен и под каталожния си номер 1039 се пази в Националната библиотека bdquoСв св Кирил и Методийldquo в София (НБКМ 1039) Наречен е Станиславов чети-миней поради връзката си с известния книжовник Станислав Лесновски от XIV в Неговото име се явява в приписка на л 207а от която става ясно че Станислав идентифициран от изследователите с известния книжовник със същото име е един от двамата преписвачи на сборника Ръкописът е препис от XIV в но в него се съхранява старинен пласт от текстове които отразяват старобългарски преводи Календарният сборник съдържа (предимно наративни агиографски) текстове за празничните дни от първите три месеца на църковната година от септември до ноември bdquoАгиославикаldquo събира статии чийто предмет на изследване е Станиславовият чети-миней Всяка от тях обаче разглежда агиографския материал от ръкописа от различна гледна точка Три статии анализират критически спецификите на състава (bdquoКодекс 1039 от Националната библиотека bdquoСв св Кирил и Методийldquo от Иван Добрев bdquoБележки върху историята и състава на ръкопис 1039 от Националната библиотека bdquoСв св Кирил и Методийldquo от Явор Милтенов и bdquoСтаниславовият чети-миней и институционализираното четене (Особености на състава и ролята на устава)ldquo от Диана Атанасова Част от изследванията разширяват фокуса към този ръкопис чрез съпоставянето на този сборник с други подобни сборници (bdquoСтароизводните календарни сборници в Bibliotheca Hagiographica Balcano-Slavica (BHBS) ndash Допълнения и корекцииldquo от Климентина Иванова) или разсъждават за историята и функцията на такъв тип състави (bdquoСъставът на ранните славянски празнични минеи и чети-сборнициldquo от Искра Христова-Шомова)Четири от статиите се съсредоточават върху текстологически лингвистични иили литературноисторически въпроси на отделни текстове от Станиславовия чети-миней (bdquoСлово за Въздвижението на кръста от Андрей Критски по ръкопис НБКМ 1039ldquo от Цветомира Данова bdquoЙоан Златоуст в ръкопис 1039 от НБКМldquo от Анета Димитрова bdquoDeviations from Literalism Remarks on the Slavic Translation of the Greek Life of Abraham of Qidunldquo от Дитер Щерн и bdquoЖитието на Св Ефросина Александрийска в староизводния чети-миней НБКМ 1039 от XIV вldquo от Мая Петрова-Танева) или върху езиковите характеристики въз основа на данни от целия ръкопис (bdquoБележки върху езика на Станиславовия чети-минейldquo от Боряна Велчева) Последните две статии в сборника обсъждат проблематиката на електронното издаване на славянски ръкописи (bdquoЕлектронни инструменти за обработката на средновековни славянски текстовеldquo от Анна-Мария Тотоманова и bdquoЕditing the Bdinski sbornik as a Multilayered Realityldquo от Лара Селс и Дейвид Бирнбаум) Ясно е че авторите на статиите в този сборник са успели да обединят разнообразни проблеми и подходи върху този изключително интересен за науката ръкопис

Статиите в сборника които доразвиват тезите от докладите в разгърнати изложения се обособяват в няколко тематични ядра Първите четири статии разглеждат ръкописа като цяло но от различна гледна точка В статията на Иван Добрев bdquoКодекс 1039 от Националната библиотека bdquoСв св Кирил и Методийldquo е представен задълбочен анализ на ръкописа НБКМ 1039 въз основа на вече направеното изследване върху него Авторът се опитва да уточни датирането на възникването на ръкописа чрез приписките като привлича допълнителни исторически данни Той дискутира термина bdquoчети-минейldquo и

1 3 В Е К А Б Ъ Л Г А Р И Я

валидността на термина по отношение на този сборник По отношение на правописа ученият говори за това как всичките петима преписвачи на сборника дават някакви индиректни сведения за историята му И последно И Добрев излага подробно съдържанието на ръкописа съпоставяйки го с това на други подобни сборници на старобългарски и византийски Изключително интересни изводи е направил които до известна степен променят някои от досегашните възгледи върху ръкописа В статията си bdquoБележки върху езика на Станиславовия чети-минейldquo Боряна Велчева показва североизточните черти от XIII и XIV в на статиите в този сборник въз основа на определено предпочитание на морфеми за показателните местоимения Авторката доказва тези черти с помощта на разнообразни примери взети от текстове на които са присъщи мизийски диалекти Явор Милтенов преглежда кодикологическите и текстологическите характеристики на сборника в статията си bdquoБележки върху историята и състава на ръкопис 1039 от Националната библиотека bdquoСв св Кирил и Методийldquo Както самият автор съобщава в статията си той само излага bdquoедна несистемна ексцерпция концентрирана върху определени синонимни редове и лексикални маркериldquo и настоява за по-подробен лексикален анализ с цел уточняването на историята на този сборник Я Милтенов дава общ анализ на лексиката в ръкописа с който показва че НБКМ 1039 не следва един преславски архетипен ръкопис от един оригинален византийски модел а отбелязва че в отделните си статии ръкописът се свързва с разнообразие от повече корпуси показващи различни преводачески решения От тази статия се вижда важността на лексикалния анализ за уточняването на историята на определен текст В статията на Диана Атанасова bdquoСтаниславовият чети-миней и институционализи-раното четене (Особености на състава и ролята на устава)ldquo се разглежда съставът на сборника Авторката установява че съставът (като порядък от текстове) е бил популярен и широко разпространен поради което може да се говори за агиографски канон който се запазва чрез институционализираното четене Така изследователката обяснява предпочитанието на староизводни жития в сборниците независимо кога са възникнали Във втората част на статията си Д Атанасова показва регламентиращата сила на типика върху този тип сборници и връзката на четивата с текстовете от най-ранните служебни минеиСледващите четири статии имат като предмет определена статия (текст) от ръкописа която се анализира по-детайлно В статията на Анета Димитрова bdquoЙоан Златоуст в ръкопис 1039 от НБКМldquo се разглежда мястото на Йоан Златоуст в староизводните чети-минейни състави чрез материала от Станиславовия чети-

миней смятан като примерен за този тип състави В този сборник обаче както става ясно от изследването са включени само три текста свързвани с името на Златоуст които при това не са най-популярните С няколко аргумента авторката ни обяснява кои са причините за този избор от текстове и историята им Мая Петрова-Танева в статията bdquoЖитието на Св Ефросина Александрийска в староизводния чети-миней НБКМ 1039 от XIV вldquo представя част от проучването си върху пространната версия на житието на светицата запазена в южнославянските преписи от ръкописи с календарен състав Авторката ги разделя в две редакции за което дава основание разнообразният лексикален материал Заключението й е че текстът за св Ефросина запазен в НБКМ 1039 е най-вероятно преславски по произход като прави уговорката че по-подробна история на текста може да се реконструира след критическо издаване на гръцкия текст и след съпоставка с текста в друг тип сборник а именно ndash в тнар патерици Цветомира Данова в статията bdquoСлово за Въздвижението на кръста от Андрей Критски по ръкопис НБКМ 1039ldquo прави преглед на първоначалните резултати от анализа си на тнар bdquoтри славянски версииldquo на този текст Авторката взима под внимание гръцкия оригинал и техниките на превода Заключението й е че първата версия на която и текстът в Станиславовия чети-миней принадлежи по лексикално морфосинтактично и словообразувателно равнище подсказва да е направена според нормите на Кирило-Методиевата преводаческа дейност преди да е редактирана по-нататък В статията на Дитер Щерн bdquoDeviations from Literalism Remarks on the Slavic Translation of the Greek Life of Abraham of Qidunldquo (bdquoОтклонения от буквализма коментар върху славянския превод на гръцкото житие на Аврамий Кидунскиldquo) се разглеждат специфичните черти на славянската техника и стил на превеждане Авторът обяснява употребата на изрази или думи които са типично славянски (и запазени в почти всичките преписи) и затова не могат да бъдат разглеждани като елементи от друг незапазен гръцки оригинал От тези сведения Д Щерн заключава че прагматичната преексплицитност и асоциативните клишета са ключ в техниката на превода от гръцки на старобългарски от самото начало Климентина Иванова тук продължава изследването си върху староизводните календарни сборници в статията bdquoСтароизводните календарни сборници в Bibliotheca Hagiographica Balcano-Slavica (BHBS) ndash Допълнения и корекцииldquo Чрез тази статия изследователката иска да насочи вниманието ни към проблематичните моменти в труда си познат като Bibliotheca Hagiographica Balcano-Slavica Така например Кл Иванова отбелязва необходимостта в BHBS да се включват указания за паметта на светците от типиците да се добави информация и за проложните текстове и да се уеднакви терминологията при назоваването на паметниците В статията си тя описва един ръкопис дълго време смятан за руски но всъщност молдовски чрез който установява че и в молдовската книжнина от втората половина на XVI в разделението между староизводните и новоизводните текстове е видимо В статията на Искра Христова-Шомова bdquoСъставът на ранните славянски празнични минеи и чети-сборнициldquo се разглеждат химнографските състави които съответстват на тнар от изследователката bdquoчети-сборнициldquo (които се различават от чети-минеите) Тези химнографски сборници събират минейните (за неподвижните празници) и триодните (за подвижните празници) служби В изложението си И Христова-Шомова доказва чрез анализ на съставите че от най-ранния период е трябвало да съществува такава минейно-триодна книга в България както и във Византия а именно сборник от смесен тип аналогичен на Тържествениците (или тнар чети-сборници) Така авторката обяснява

няколко иначе трудноразбираеми случаи на ръкописи с донякъде отклоняващ се състав (което довежда и до трудности при определянето на типа сборник) Последните две статии са посветени на електронното издаване на паметници от славянската средновековна книжнина и проблемите които възникват при това Лара Селс и Дейвид Бирнбаум представят работата си върху ръкопис GUL408 известен и като Бдински сборник (съхраняван в Гентския университет) който се издава дигитално В статията им bdquoЕditing the Bdinski sbornik as a Multilayered Realityldquo (bdquoИзданието на Бдински сборник като многопластова реалностldquo) се констатира как всяко издание е интерпретация на текст Затова авторите предлагат създаване на тип издание в което са представени разнообразните пластове на текста които дават различни интерпретации към него Те разказват за електронното издание на Бдинския сборник което е разделено в три комплементарни части 1) фототипно издание 2) дипломатическо издание с лингвистични бележки към текста и 3) критическо издание с вътрередова колация на всичките достъпни славянски ръкописи съдържащи същите текстове Благодарение на тези допълващи се три части на изданието различни типове изследвания могат да бъдат приложени върху този ръкопис от XIV в Това издание още е в процес на реализация но се оказва изключително полезно и плодотворно не само за изследването на този ръкопис и включените в него статии но и като теория за електронно издаване в старобългаристиката като цяло В статията на Анна-Мария Тотоманова bdquoЕлектронни инструменти за обработката на средновековни славянски текстовеldquo са описани инструменти за дигитализирането на средновековната славянска книжнина Авторката говори за подходите и проблемите на цифровизацията на славянски сбирки за неяснотата на правилата около цифровизацията на сбирки в различни хранилища за корпусите и шрифтовете (и конвертори) за старобългарския език А Тотоманова по-подробно разказва за електронни инструменти в проекта histdictuni-sofiabg и за самия проект и корпуса му Всичко това ще позволи по-широк кръг от хора да работи в различни насоки с този доста голям корпус средновековни текстове придружени с разнообразни улесняващи работата на изследователя инструменти като старобългарски речник търсеща машина и морфологичен анотатор Сборникът bdquoАгиославика проблеми и подходи в изследването на Станиславовия чети-минейldquo е важен принос към изследването на агиографията - една област която макар и добре разработена в палеославистиката както свидетелства и сборникът все още чака разрешаването на редица въпроси Не само публикуването на изследванията но и проектът за издаването на все още непубликувания ръкопис представляват ценен принос в изследването на агиографията Освен това трябва да се отбележи и безценно полезното описание на самия ръкопис в края То е направено специално за изданието като включва начало и край на всеки един текст към който се прибавени подробни библиографски сведения Така систематизирани тези данни са чудесен помощен инструмент за по-нататъшни изследвания върху агиографските текстове от ръкописа Като цяло статиите предлагат различни подстъпи към изследването на староизводния календарен ръкопис и разширяват посоките на проучването му като привличат и други (включително и по тип) сборници като по този начин осветляват в по-добра степен историята на агиографската книжнина

АМБEР ИВАНОВА

bdquoАгиославика проблеми и подходи в изследването на Станиславовия чети-минейldquo Доклади от международната едноименна конференция ред Д Атанасова УИ bdquoСв Кл Охридскиldquo София 2016

Критически прочити на Станиславовия чети-миней

Национален дарителски фонд bdquo13 века Българияldquo

8Литературен вестник 25-31012017

Редактор на страницата КАМЕЛИЯ НИКОЛОВА

Сцена

Погледът зад обектива преплита съдбата на фотографската фамилия Карастоянови ndash бащата Анастас (1822-1880) и синовете му Иван (1853-1922) и Димитър (1856-1919) с много значителни епизоди в нашата история в продължение на дълъг период от време Христоматийно познати портрети на емблематични личности са останали до днес благодарение на Анастас Карастоянов ndash на Раковски Левски Любен Каравелов Ангел Кънчев Стефан Караджаhellip и на синовете му Иван и Димитър Карастоянови които фотографират Алеко Константинов Иван Вазов Петко и Пенчо Славейкови Мара Белчева Яворов Мина Тодорова Лора Каравелова Петко Каравелов Стефан Стамболов княз Александър Батенберг Иван Шишманов Адриана Будевска и още много държавници бунтовници революционери интелектуалци художници поети артистиПарадоксът на отминаването и завръщането е запечатан във фотографията която съхранява момента като неизменен Всеки миг е безвъзвратно загубен и всеки спомен е новороден

Началото КарастоянИмето на фамилия Карастоянови идва от предшественика Карастоян роден около 1750 г в Самоков когато този планински район на югозападна България бил непрестанно нападан и плячкосван от кърджалийски орди еничари и черкези Мъжете от града - българи и турци се обединили в опълченска дружина за да отбраняват града и семействата си bdquoВ тези сражения изпъкват неколцина храбреци като bdquoкапитанldquo Ангел Лало Бюлкюбаша и Кара Стоян баща на първия български печатар Карастоянов загинал в боя Народът не закъснява да съчини и песни за тези юнациldquo1 По това време синът на Карастоян Никола бил на шестнадесет години

НиколаОще като малък баща му го завел да учи в Рилския манастир bdquoКолко време е прекарал Никола Карастоянов в Рилския манастир не се знае След убийството на баща му при разпра с нападналите Самоков кърджалии той останал без издръжка Тогава бил принуден да работи в манастирската книговезница за да може да продължи учението си Има основание да се допуска че е бил един измежду първите ученици Малкото запазени от него писма са писани с прекрасен полуустав минаващ в бързопис С такова писмо са писани и рилските ръкописни книги от края на XVIII в Изглежда че тъкмо това умение на младия Карастоянов да чертае ясно четливо и стройно буквите на кирилицата е използвано в манастирската книговезнцаldquo2

Никола Карастоянов става даскал за да издържа семейството си При едно пътуване до Белград купува типографска печатарската преса Разглобява я и я пренася през границата в каруца покрита с чаркове за тъкачни станове тъй като по това време не е разрешено в България да се печатат и издават книги Инсталира я в мазето на къщата си и започва да печата тайно и сам да разпространява книгите си обикаляйки села и градове панаири и манастири bdquoПри отпечатването и при пренасянето на книгите той е срещал редица трудности Прави постъпки пред турските власти да получи разрешение за печатане на книги ангажирва и ходатаи но разрешение не получава Едва през 1846 г успява да издействува от самоковския митрополит разрешение за отпечатване на религиозни книгиldquo3

АнастасНикола взел на работа при себе си сина си Анастас bdquoИзданията на Самоковската печатница далеч превъзхождат изданията на Солунската печатница Печатницта на Карастоянов е разполагала с шрифт изработен със завидна за времето си букволеярска технка и с големи графични предимства Безупречни са словослагателската и печатарската техника на Карастоянов Към всичко това ще трябва да се прибавят и големите дарби на Анастас като гравьор илюстратор и художествен оформител ненадминат майстор на българската книга преди Освобождението Тия негови качества принудили баща му да го обяви официално за съдружник В печатаното през 1856 г bdquoНачалное учениеldquo е отбелязана фирмата на печатницата bdquoТипографiа Н Карастояновича и сына его Анастасiа в Самоковldquo4

Текстът е част от изследване документална основа за книга в която историческият разказ се движи едновременно в две полета ndash на фактологията и на фикцията1 Христофоров Асен Самоков Исторически очерк София Издателство на Националния съвет на Отечествения фронт 1962 с 302 Атанасов Петър Начало на българското книгопечатане Наука и изкуство С 1959 с 1573 Василев Марин bdquoПоява и развитие на книгопечатането в Българияldquo - сп bdquoПолиграфияldquo 20114 Атанасов П Начало на българското книгопечатане с 210

През 1862 г Анастас Карастоянов заминава за Белград и купува за печатницата на баща си граждански шрифтове необходими за отпечатване на книги със светско съдържание По същото време избухва бунт срещу турския гарнизон в крепостта Турците бомбардират града а сърбите щурмуват крепостта В тези сражения участва и българската легия на Раковски Левски и Стефан Караджа проявяват забележителна смелост В хаоса на събитията са разпилени и разграбени материалите които Анастас е купил за печатницата Останал без средства в чуждата столица той се хваща на работа в една работилница където реже печати от пиринч за да възстанови загубата и да спечли пари за обратния път Така случайно се запознава с българина Анастас Йованович от Враца тогава управител на двореца на княз Михайло Обренович Макар и официално известен като сръбски фотограф Анастас Йованович (1877-1899) е българин по произход и в началото на творческия си път се подписва като български фотограф Роден в семейство на преселници още като малък Анастас попаднал в откритата през 1832 г в Белград печатница с букволеярна Изобретил метални букви на кирилица с които печатницата не разполагала това спомогнало за издаването на първия сръбски буквар Княз Милош Обренович го изпратил на обучение във Виена През същата 1839 г Дагер направил голямото си откритие Йованович видял фотографиите му във Виена и се вдъхновил от това ново изкуство Снабдил се със собствена Дагерова камера и направил своите първи снимки Оптикът Прокеш организирал негова фотоизложба във Виена През 1858 г княз Михайло поканил Анастас Йованович да се върне в Белград и го назначил на високия пост хофмайстер - bdquoуправител на двора княжескогоldquo В този период той се среща с българския си съименник Анастас Карастоянов Йованович запознава Анастас с усторойството на фотокамерата си модел Voigtlaumlnder която купил във Виена през 1841 г научава го как се работи с нея Самият процес на снимане bdquoдагеротипияldquo изисква експозиция от 10 до 30 минути Това продължително време за заснемане се дължало на ниската светлосила на обектива с бленда 114 Първоначално Йованович работел с камера Voigtlaumlnder но с обектив Petzval Изображението се получавало върху метална пластина но от нея не било възможно да се извади позитивно копие По-късно той си набавил за камерата Voigtlaumlnder обектив на Voigtlaumlnder който се монтирал в камера с мях Изображението се запечатвало върху плака покрита с фоточувствителен колоиден разтвор Така след обработка на плаката той започва да копира многобройни позитивни изображения bdquoА Йованович урежда в една от стаите на двореца фотоателие където Карастоянов започва опитите си Благодарение на голямата си изобразителна култура и на художническите си дарби скоро постига успехи и става придворен фотограф

В ателието 1863 г Автопортрет на Анастас Карастоянов Архив Национална библиотека C 750

След като се установява в Белград Анастас взима при себе си съпругата си Виктория и децата си Мариола Иван Димитър и Анка По това време той посещава редовно кръчмата bdquoКод српске крунеldquo където се събира българската емиграция Сближава се с момчетата от Втората легия съчувства им когато политическата ситуация в страната се преобръща и отритнати изгубили надежда те скитат бездомни и гладни в чуждия град Дава им подслон и прехрана в своя дом bdquoВ началото на 1867 г в хотел bdquoСрпска крунаldquo - център на революционната емиграция в Белград се възобновява българкият комитет под председателството на Каравелов Веднага след това с оглед на по-голяма конспиративност седалището на комитета се премества в къщата на фотографа-революционер Анастас Карастоянов (пристройки

от нея съществуват и досега до Съборната църква в Белград) () В гостоприемния дом на Карастоянов живее и един странен монах (известен като Мертирие) който по поръка на комитета кръстосва България с агитаторска и разузнавателна цел Пак тук пристигат и се срещат пратеници на чети от различни краища на България Живеят на квартира Левски Ангел Кънчев Панайот Хитов и дядо Илю () През 1867 г в Белград се създават български въоръжени отряди В така наречената Артилерийска школа в която се подготвяли сръбски кадрови офицери са приети и около 200 българи доброволци и са обучавани в теоретични и практически занятия (стрелба фехтовка езда) военни правилаldquo5

Сръбският княз вижда в българските доброволци подкрепа за предстоящите военни действия и възлага обучението им на сръбски офицери В новата легия постъпват оцелели членове от четите на Панайот Хитов и Филип Тотю младежи прехвърлили се от България както и от българската емиграция в Румъния Поради обрат в политическите интереси на Сърбия войната с Турция не е обявена Втората българска легия става ненужна на белградското правителство и през 1868 г е разпусната а участниците в нея - изгонени от Сърбия В същата година е убит княз Михайло Обренович Анастас вече не е придворен фотограф По същото време Анастас Карастоянов фотографира Левски по негово желание bdquoходящldquo - с решително изражение в четническа униформа с пушка в едната ръка и сабя в другата Камерата го е уловила в крачка Ако приемем че това е първият запечатан момент на човешка фигура в движение в българската фотография той отразява тази първа крачка като жест който нарушава статичната поза на многовековно полусънно състояние Един човек започва да крачи за първи път след десетилетия сънПо време на тези събития големият син на Анастас Иван е около тринадесетгодишен Повлиян от патриотичния патос обхванал и гостите и обитателите на дома той настоява да бъде фотографиран в облекло на четник Фотографията напомня тази на Левски - същата поза ръката на дръжката на сабята същият калпак с лъвчето сериозното и решително изражение същият килим същият парапет зад фигурата bdquoВ репортажно-реалистичен стил са и снимките подписани от Стоянович които слагат началото на първата официална репортажна фотография Възможността да опита този раздел на фотографията му се отдава по време на честването на 50 години от Второто сръбско въстание през 1865 Фотографирането на хора в движение по това време е било голям почти нерешим проблем който често е обезкуражавал фотографа (hellip) Стоянович прави репортажни снимки и от други събития изтеглянето на турските войски от крепостта в Белград (1867) заминаването на княз Михаил на посещение при султана в Цариград (1867) и в Сръбско-турската война (1876) С тези си снимки той е определен от изследователите на сръбската фотография като първия сръбски фоторепортерldquo6

Вестта че руският цар Александър II е обявил с манифест война на Турската империя през април 1877 г събужда отново надеждите на българите в Сърбия Анастас и семейството му следят новините със затаен дъх bdquoКогато се обявява освободителната война още в първите дни Анастас Карастоянов въпреки завидното си положение на най-добър фотограф напуска Белград и се озовава със сина си Иван в Свищов за да помогне на своя народ Той вече е в по-напреднала възраст (55 г) за да участвува като боец но пише на Марин Дринов тогава на служба при руската главна квартира че желае да замине на бойното поле и да работи като военен фотограф заедно със сина си Готов е да снима Плевенските укрепления и други обекти снабден е с bdquoдобри апаратиldquo а синът му bdquoдобър фотограф е учил в Белград и е бил в Австрия разговаря добре немски и доволно французкиldquo7 За съжаление отговорът от Марин Дринов е отрицателен Застъпничеството му е отхвърлено от руското главнокомандване с мотив че имат вече руски и румънски фотографи и не искат български През пролетта на 1878 г Анастас Карастоянов се установява на постоянно местожителство в София и открива голямо фотографско ателие на улица bdquoСамоковскаldquo8 Междувременно са починали голямата му дъщеря и жена му Анастас е съсипан от мъка по тях Семейството вече се състои от баща двама синове фотографи Иван и Димитър и най-малката дъщеря Анка Две години след това през 1880 г Анастас умира на 58 години

(със съкращения)

АННА ТОПАЛДЖИКОВАправнучка на фотографа Иван Карастоянов

Цялата статия може да прочетете в Годишник на НАТФИЗ 2016 който предстои да излезе от печат

5 Боев Петър Фотографското изкуство в България (1856 - 1944) изд bdquoСептемвриldquo С 1983 с 21-226 Галибов Зафер Светлописи (под печат) с 36-377 Боев П Фотографското изкуство с 24-258 Сега ул bdquoГр Игнатиевldquo - ъгъла с пл bdquoСлавейковldquo някога там беше кино bdquoКултураldquo и до него - фотографско ателие

От двете страни на обектива Исторически сведения за фотографската фамилия Карастоянови

Литературен вестник 25-31012017 9

Това е младият по онова време асистент по стара история Гаврил Кацаров който проявява страстта си към политическата философия на античността чрез този първи превод на новобългарски на важното Аристотелово съчинение4 През първата половина на на ХХ век у нас се появява само още едно Аристотелово съчинение Поетиката на Аристотеля в превод и с коментар от Кръстьо Генов и Петър Радев Техният труд стига до читателите в две издания през 1943 и 1947 г5

Два университетски стожера на аристотелизма проф Александър Ничев и проф Ради Радев

Само две години след публикуването на второто издание на първия български превод на Поетиката младият по онова време асистент по класическа филология Александър Ничев публикува критична рецензия за него Тя е озаглавена Едно тълкуване на Аристотеловата bdquoПоетикаldquo у нас6 Реакцията на младия преподавател в сп Септември впечатлява с това че в критичния й фокус попада не преводът а коментарът на текста Според рецензиращия млад учен концепцията на коментара към превода е прекалено хетерогенна и даже еклектична а както може и да се очаква ndash според него тя не е достатъчно идеологически марксистко-ленински издържана Да отбележим че годината е 1949 В хилядолетната история на опитите да се преведе и осмисли Аристотеловата или изобщо гръцката философска понятийност на (старо)български това е единствената публикувана критична но не и отрицателна рецензия за преводачески версии предложени от други Освен това в критичния отзив на преподавателя по старогръцка литература в Софийския университет накратко са очертани контурите на неговите предложения за превеждането и интерпретирането на Поетиката През следващите няколко десетилетия Александър Ничев превежда множество важни произведения на старогръцката литература но основен изследователски проблем за него остават Поетиката и Реториката на Аристотел Посвещава им стотици страници в статии и студии на български и руски най-много на френски но и на немски английски гръцки и италиански език Двете му дисертации са посветени на Аристотеловия анализ на атическата трагедия и преди всичко на Софоклевите шедьоври като са защитени и публикувани у нас но на френски език7 А неговият превод на За поетическото изкуство излиза през 1975 г8 цели 26 години след като е хвърлил ръкавица за преводачески двубой към предишната двойка преводачи и коментатори Преводът на проф Ал Ничев на Реторика е публикуван през 1986 г9 и с това той изпълнява обещаното и заявеното от него още през 1949 г В годините на държавния социализъм излиза само още едно съчинение на Аристотел на български език За душата което е публикувано през 1979 г в поредицата bdquoФилософско наследствоldquo на bdquoНаука и изкуствоldquo в отличен превод и коментар на д-р Марко Марков и със студия от дългогодишния преподавател по антична и средновековна философия във ФФ на Софийския университет ndash проф дфн Ради РадевАристотелознанието у нас през втората половина на ХХ век до началото на тнар bdquoдемократични промениldquo през 1989 г достига до тези три превода но има ред значими интерпретаторски постижения благодарение на разностранната преподавателска и издателска работа на проф Ничев във ФКНФ и на проф Радев във ФФ Някои от техните запомнящи се анализи са били представени първоначално като кандидатски (както се казваше тогава) и докторски дисертации а след това публикувани и като книги10 За да разберем величината 4 Аристотел Атинската държавна уредба С 1904 Българска библиотека 5 превод коментар и предговор Гаврил Кацаров Факсимилно преиздадено в Гаврил Кацаров Избрани съчинения Том ІІ съставител доцд-р Петър Делев УИ bdquoСв Климент Охридскиldquo С 2004 803-899 Трето електронно издание httpsprojectoriacomproductproductpath=59ampproduct_id=525 Поетиката на Аристотеля Превод и коментар Кръстьо Генов и Петър Радев С 1943 1947 Второ поправено и допълнено издание Книгоиздателство bdquoХемусldquo6 Кръстьо Генов и Петър Радев Поетиката на Аристотеля Пълен превод от старогръцки с критичен увод и бележки Второ поправено и допълнено издание София Хемус 1947 156 с В Септември ІІ2 153-157 (рецензия)7 Lrsquoeacutenigme de la catharsis tragique dans Aristote Sofia 254 p Eacuteditions de lrsquoAcadeacutemie Bulgare des Sciences1970 La catharsis tragique drsquoAristote Nouvelles contributions Sofia 175 p Eacuteditions de lrsquoUniversite de Sofia 8 Изд bdquoНаука и изкуствоldquo9 Изд bdquoНаука и изкуствоldquo10 Особено впечатляващи са изследванията на проф Ради Радев за Философа и неговата хилядолетна традиция Вж Материалистически положения в гносеологията на Аристотел С 1961 bdquoНаука и изкуствоldquo Из историята на арабската философия С 1966 bdquoНИldquo Критика на неотомизма С 1970 bdquoНаука и изкуствоldquo История на античната философия С bdquoНаука и изкуствоldquo част І 1981 част ІІ 1983 Латинският

особено на направеното от проф Ради Радев трябва да се посочи едно обстоятелство от 1956 до 1987 г повече от 30 години не е била обявявана аспирантура по антична и средновековна философия във ФФ на Университета По времето на социализма изучаването на античната философия беше пренебрегвано а на средновековната и ренесансовата ndash почти невъзможно Приоритети бяха новоевропейската немската класическа и разбира се марксистко-ленинската философия Въпреки всички политически ограничения идеологически табута и интерпретативни императиви проф Радев успяваше да изнася незабравимо сериозни и безкомпромисно неидеологизирани лекции по антична средновековна и ренесансова философия както се наричаше курсът тогава Издаде две разновидности на учебник и една антология по антична философия една антология по средновековна философия и цяла поредица от книги за аристотелизма в елинистическата схоластическата класическата арабска и еврейската традиция Разбира се венец на това промисляне на перипатетическата парадигма през хилядолетията е книгата му за откриването на нейната неувяхваща новост във философията и богословието на неотомизма Да книгата е озаглавена Критика на неотомизма но годината на издаването й е 1970 Поради това академичното наследство на проф Радев може да бъде оценено като най-висше проявление на изкуството на възможното в идеологическата матрица11

Последният четвърт век В първите години на новата историческа и политическа епоха в България която започна през есента на 1989 г у нас се завърнаха трима млади учени току-що завършили следването си в университети в които традициите на изучаването на античността и класическите езици винаги са били на завидно ниво През 1988 г Иван Христов завърши следването си в университета в Ленинград днес Санкт Петербург и стана първоначално изследовател във Философския институт в БАН а после и университетски преподавател През 1991 г възпитаникът на Хумболтовия университет в Берлин Анастас Герджиков се включи в преподавателската колегия на специалност bdquoКласическа филологияldquo а две години след това към нея се присъедини и Николай Гочев завършил езикознание в Атинския университет На тях тримата българските читатели дължат най-многобройните и най-издържани преводи на Аристотел публикувани през последния четвърт век у нас Иван Христов се посвети на методичното и стриктно превеждане и коментиране на шестте логически трактата от Органона12 но и на изучаването и превеждането на светите Отци на православието Изданието на Политика от 1995 г обогати знанията за античността и за историята на политическата философия от древността до днес Преводът на Анастас Герджиков е бил обсъждан почти дума по дума с проф Богдан Богданов авторедактиран е и е преписван три пъти на пишеща машина от преводача допълнен е с пребогат индекс и солиден коментар13През 90-те години на миналия век до нашите читатели достигнаха и първите преводи на български

Аристотел С 1982 Партиздат Съставителство на приложението Ради Радев Превод Лидия Денкова Румен Даскалов Маргарита Кискинова Аристотел С 1988 изд bdquoНародна просветаldquo Съставителство на приложението Ради Радев Превод Марко Марков и Теменуга Ангелова Аристотел Историческата съдба на неговата философия УИ bdquoКлимент Охридскиldquo С 198911 Вж много по-подробно в тематичния брой посветен на неговата 80-а годишнина Спомени и размисли за проф Ради Радев В сп Философия 42011 12 Аристотел Категории Превод встъпителна студия и коментар Иван Христов С 1992 г Изд bdquoНаука и изкуствоldquo Фондация Отворено общество Второ изд в двуезичното издание на ОРГАНОН част 1 bdquoЗ Стояновldquo С 2008 Аристотел Аналитики Т I С 1997 ИК bdquoХр Ботевldquo съдържа За тълкуването и Първа аналитика Превод предговор коментар и библиография Иван Христов Второ изд в двуезичното издание на ОРГАНОН част 1 bdquoЗ Стояновldquo С 2008 Аристотел Топика Превод и коментар Иван Христов С 1998 г Изд bdquoЗ Стояновldquo Като приложения съдържа статии на Лео Елдърс А Фрагщайн Сузан Мансион Дж Е Л Оуен дьо Патер Солмсън и Корнелия Йохан де Фогел Второ изд в двуезичното издание на ОРГАНОН част 2 bdquoЗ Стояновldquo С 2009 За повечето преподавателски академично-полемични и преводаческо-издателски заслуги на колегата вж ldquoЗа битието се говори в множество значенияhellipldquo или за 50-годишния юбилей на Иван Христов В Литературен вестник бр 10 23-29 март 2011 г httpwwwbsphorgmembersfilespub_pdf_1195pdf13 Аристотел Политика Превод Анастас Герджиков Изд Отворено общество С 1995 Предговори на Богдан Богданов и Олоф Гигон

на Физиогномика и Никомахова етика както и нова преводаческа версия на Атинската полития14

През първите години на новото хилядолетие преводаческата и издателската активност у нас създаде истински паметници на книжнината и огромното поле на чакащите превод творби от античността и Средновековието започна да се смалява Епохалният първи превод на Метафизика осъществен от Иван Христов и Николай Гочев през 2000 г продължи традицията на християнска Европа която в нашата езикова среда е възникнала преди почти 1150 години ndash при превода на Библията и на основната богослужебна литература св Методий и св Кирил св Климент и св Наум са превели най-важната в терминологично отношение лексика по един начин но от кореспонденцията между българските владетели и римските папи тази лексика е навлязла и в друга езикова формa За съсъществуването на старобългарските и латинските варианти на превод на гръцките философски и богословски понятия не от вчера а през последните 1150 години вж Отговорите на папа Николай І до допитванията на българите направено от княз Борис І ноември 866 г15 Работата на Николай Гочев върху превода за първото публикуване на Метафизика минава през четири авторедакции от 1996 до 2000 г и в съвместно понякога много оспорвано обсъждане на почти всяко изречение Петата редакция на превода и на коментара към него беше направена от колегата-аристотелист Анастас Герджиков през пролетта на 2000 г непосредствено преди появата на текста който беше редактиран и художническо-полиграфски полиран от издателство bdquoСОНМldquoПреди десет години работихме съвместно с д-р Димитър Илиев и д-р Владимир Маринов върху превода на двата трактата За небето и За възникването и загиването и по отношение на заглавието на втория текст двамата колеги се обединиха около думата bdquoзагиванеldquo като много по-съответно на гръцката дума φθορά и от гледна точка на онтологията и от гледна точка на филологията16 След първото цялостно издание на Метафизика и след двата трактата за първата философия и космологията на Аристотел се появиха три тома от мащабния проект на проф Иван Христов и изд bdquoЗахарий Стояновldquo за двуезично издаване на аристотеловия Корпус ndash двете части от тома на Органон и Физика17 Имаме вече превод и на т нар bdquoсреднаldquo реторика псевдо-Аристотел Реторика към Александър18

Аристотелознанието у нас през тези 16 години укрепна с ценни три книги на Николай Гочев POIHSIS Класически и съвременни опити по теория на старогръцката литература Том І Аристотел и Хегел19 изследването на Камелия Спасова върху Реторика на Аристотел и Федър на Платон Събитие и пример у Платон и Аристотел20 последен в този ред но всъщност най-авангарден и вписан в съвременните дебати на континента е философско-политическо-драматургичният анализ на Боян Манчев в Логика на политическото21

14 Аристотел Физиогномика С 1998 г Превод и послеслов Хари Паницидис Изд ЛИК и Вермеер Второ изд ЛИК 2006 Аристотел Атинската полития С 1993 изд Христо Ботев превод Цветана Панициду и Хари Паницидис Предговор и коментар Хари Паницидис Аристотел Никомахова етика С 1993 г Изд ГАЛ ndash ИКО Превод Теменуга Ангелова ред Искра Генчева Научна редакция и коментар Ради Радев15 Стъкми за издание и преведе Д Дечев С 1922 г Печатница на Армейския военно-издателски фонд Фототипно издание 1998 г ИК bdquoРодинаldquo16 Аристотел За небето За възникването и загиването Превод бележки и индекс на За небето - Димка Гочева превод бележки и индекс на За възникването и загиването - Димитър Илиев Ред Владимир Маринов Послеслов Мария Николова Встъп студия и библиография Димка Гочева С СОНМ 2006 г 17 Том II част I Физика Превод и предговор Цочо Бояджиев С 2012 bdquoЗ Стояновldquo Предговор и бележки Иван Христов18 Превод Георги Гочев ред Николай Гочев Библиотека bdquoДЕЛОСldquo С 2004 СОНМ 19 Гочев Николай С 2004 bdquoСонмldquo20 Спасова Камелия С 2012 Фондация bdquoЛитературен вестникldquo21 Манчев Боян С 2012 Фондация за хуманитарни и социални изследвания изд bdquoИзток-Западldquo

Аристотелизмът у насот стр 1

Сн Радослав Чичев

10Литературен вестник 25-31012017

Първа книга

ЛВ публикува откъс от превода на Владимир Маринов наbdquoНикомахова етикаldquo от Аристотел който се очаква да

бъде публикуван тази година от издателството на Нов български университет

1 Смята се че всяко изкуство и всяко изследване а също и всяко едно действие или избор са насочени към постигането на нещо добро Затова и хубаво са нарекли доброто онова към което е насочено всичко Но очевидно има известна разлика в целите Защото едните са дейности а другите ndash някакви дела наред с дейностите и там където се поставят определени цели отделно от действията делата съвсем естествено се приемат за по-добри от дейностите И понеже има много действия знания и изкуства много се оказват и целите цел на лечителството е здравето на корабостроенето ndash корабът на военното изкуство ndash победата а на знанието да се управлява домът ndash богатството При всички работи от този род които са подчинени на едно определено умение ndash така както на ездата да речем са подчинени изработването на юздите и останалите работи отнасящи се до сбруята а тя и всяка друга военна дейност са подчинени на военното изкуство по същия начин и останалите са подчинени на други ndash та при всички тях целите на главните са за предпочитане пред тези на подчинените тъй като заради тях се преследват и останалите И няма никакво значение дали целите на тези действия са самите дейности или нещо друго покрай тях какъвто беше случаят със споменатите знания2 Ако сред целите на нашите действия наистина има една която желаем сама по себе си а всички останали желаем заради нея и ако не всичко избираме заради друго (защото така това продължава наистина до безкрай откъдето и стремежът ни излиза напразен и безсмислен) ясно е че именно тя би била доброто и най-доброто Тогава има ли знанието за нея голяма тежест и в живота и дали подобно на стрелци щом имаме заложена мишена бихме уцелили по-добре това което трябва Ако е така нека се опитаме да схванем в най-общи линии какво изобщо е това добро и на кое знание или умение принадлежи Би ни дошло на ума че то принадлежи на най-главното и основополагащото А такова по всичко личи е свързаното с делата на града държава защото то нарежда какви знания са нужни в градовете и кои и докъде отделните хора трябва да изучават Освен това виждаме че са му подвластни и най-ценените умения като това да ръководиш войската да управляваш дома и да говориш пред хора Та щом това знание си служи с останалите и също така налага със закон какво следва да вършим и от какви дела да се въздържаме то неговата цел би съдържала целите на останалите и следователно би представлявала доброто за хората Защото дори да е една и съща за отделния гражданин и за целия град все пак много по-велико и съвършено изглежда да се постигне и пази целта на града държава доброто и за един-единствен човек е нещо мило но за общност и за градове е нещо далеч по-красиво и божествено Значи изследването ни влече към тези работи и е някак свързано с делата на града държава()7 Нека се върнем пак на въпроса bdquoКое всъщност е търсеното доброldquo Защото то се явява различно във всяка дейност и изкуство едно ndash в лечителството друго ndash във военното изкуство трето ndash при останалите Та какво е доброто на всяко от тях Нима не това с оглед на което се прави всичко останало В лечителството това е здравето във военното изкуство ndash победата в строителството ndash къщата в друга област ndash нещо различно но във всяко действие и избор това е целта хората вършат всичко останало именно с оглед на нея Ето защо ако във всички неща които правим е налице определена цел постижимото добро би била именно тя а ако са повече ndash въпросните целиТака следвайки своя ход обсъждането ни се върна в изходното положение Нека обаче се постараем да му придадем още яснота След като целите се явяват много и в името на една от тях избираме друга (например богатство музикални инструменти и изобщо всякакъв вид средства) ясно е че не всички цели са съвършени докато най-доброто ни се вижда нещо съвършено Така че ако има само една съвършена цел тя би била търсеното добро а ако са повече ndash най-съвършената измежду тях Това което преследваме заради самото него наричаме по-съвършено от онова което гоним в името на друго а това което никога не се избира заради друго е по-съвършено от нещата които избираме и заради тях и заради друго Изобщо съвършена е онази цел която се избира с оглед на самата нея и никога заради друго А за такава в най-висша степен се смята щастието избираме го винаги заради него и никога заради друго докато почит удоволствие ум и добродетел избираме както заради самите тях (бихме ги избрали дори от тях да не произтичаше нищо) така и в името на щастието тъй като вярваме че с тяхна помощ ще бъдем щастливи Обратно никой не избира щастието заради тези неща нито пък заради което и да е другоИзглежда че до същия извод ни води и самодостатъчността доколкото съвършеното добро е по всеобщо мнение самодостатъчно Под bdquoсамодостатъчноldquo нямаме предвид единствено нужното на отделния човек

за да води самостоятелен живот но и необходимото на родители деца жена и въобще близки и съграждани понеже човек е по природа същество което

обитава град държава Разбира се трябва да установим някакъв предел и в това ако се разпрострем до предците потомците и близките на близките това продължава до безкрай Но тази работа нека оставим за по-нататък ndash засега приемаме че самодостатъчното е това което прави отделния живот предпочитан и неизпитващ нужда от нищо А такова мислим че е щастието и освен това го смятаме за най-предпочитано от всички неща без да го броим за едно от тях ако го слагахме в общия брой очевидно то щеше да става по-предпочитано с добавянето и на най-малкото добро тъй като добавеното се оказва добро в повече а от добрите неща винаги за предпочитане е по-голямото Само че щастието се явява нещо съвършено и самодостатъчно тъкмо поради това че представлява крайна цел на всичко което правимТвърдението че то е най-доброто нещо може би изглежда предмет на всеобщо съгласие но е желателно да се каже още по-ясно какво всъщност е щастие Това сигурно би се получило ако вземем делото на човека Защото също както при флейтиста скулптора занаятчията и въобще при всеки комуто е отредено някакво дело и действие се смята че доброто и хубавото са в самото дело по същия начин би трябвало да мислим че е и при човека в случай че наистина му е присъщо определено дело Но дали строителят и обущарят имат собствено дело и действие а човекът няма ами е по природа без свое Или някой би казал че както при окото ръката крака и всеки един орган изобщо се забелязва особена функция така и при човек е налице известно дело различно от всички тях Но какво в действителност би било то Защото живеенето ndash по всичко личи ndash е нещо всеобщо споделяно и от растенията докато в случая се търси свойственото на човека Значи се налага да отстраним живота подчинен на храненето и растежа След него идва този свързан със сетивната дейност но и той изглежда се споделя от коня вола и всяко друго животно Остава един живот свързан с действието на притежаващото разум Но и то в един смисъл е подчиняващото се на разума а в друг ndash това което наистина притежава разум и мисли Та след като и за този живот се говори двояко следва да го приемем във второто значение ndash като разумна дейност тъй като то се смята в по-голяма степен за главноНо ако присъщото на човека дело представлява дейност на душата в съответствие с разума или не без него и ако твърдим че едно и също по рода си дело е присъщо едновременно на даден вид човек и на добрия му представител (например на китариста и на добрия китарист) и че това важи безусловно за всички като към делото се добавя превъзходството по добродетел (нали работа на китариста е да свири на китара а на добрия китарист ndash да свири добре) та ако това е така то доброто за човека се оказва дейност на душата в съответствие с добродетелта а в случай че добродетелите са повече ndash в съответствие с най-добрата и най-съвършената от тях Да добавим също и bdquoза цял животldquo тъй като една птичка пролет не прави нито пък един-единствен ден ndash по същия начин един ден или кратък период от време не правят никого щастлив и блажен()8 С тези които твърдят че щастието е добродетел или определен вид добродетел нашето говорене е в съгласие нали от добродетелта зависи дейността в съответствие с нея Но сигурно има не малко значение дали предполагаме че най-доброто се открива в притежаване или в употреба в предразположение или в дейност Защото дори да е налице предразположението може и да не произведе нищо добро също като при спящия или човека който по един или друг начин остава бездеен докато в случая с дейността това е невъзможно човек по необходимост ще действа и при това ще действа добре И точно както в Олимпийските игри се увенчават не най-достойните и силните а тези които се състезават (победата постигат тъкмо някои от тях) така и хубавите и добри неща в живота стават достояние на хората които действат правилно()13 При положение че щастието представлява определена дейност на душата в съответствие със съвършената добродетел би следвало да изследваме добродетелта тъй като по този начин вероятно бихме разгледали по-добре и самото щастие Освен това се смята че човекът който истински се занимава с делата на града държава се е погрижил най-вече за добродетелта ndash нали желанието му е да направи гражданите добри и послушни пред законите като за пример в това отношение ни служат законодателите на критяните и лакедемонците както и разни други като тях ако наистина е имало такива Та щом това изследване е част от знанието свързано с делата на града държава очевидно то би съответствало на първоначалния ни замисъл А че ни предстои да изследваме човешката добродетел е ясно все пак търсехме доброто и щастието за човека Под bdquoчовешка добродетелldquo ние имаме предвид не добродетелта на тялото а тази на душата като за щастието също твърдим че е дейност на душата Но ако това е така ясно е че този който се заема с делата на града държава трябва да има знание за нещата свързани с душата също както и лекарят който ще лекува окото е необходимо да познава цялото тяло Още повече че знанието свързано с делата на града държава е по-тачено и по-добро от лекарското а сносните лекари се занимават дълго и сериозно със знанието за тялото (hellip)

Преводът е направен по изданието Aristotelis Ethica Nicomachea ed J Bywater Oxford Clarendon Press 1894

Преведе от старогръцки ВЛАДИМИР МАРИНОВ

Аристотел Никомахова етика Нищо от Аристотел не е пренебрегнато

Проф емерита Гизела Стрийкер е следвала

и специализирала в университетите в Тюбинген

Хамбург Гьотинген и Оксфорд след което натрупва

десетилетен опит като преподавател по антична

философия в университетите в Гьотинген Харвард

Принстън Кеймбридж и в Колумбийския университет Тя е една от съвсем малкото

в света жени-преводачки и коментаторки на най-важните трактати на

Аристотел Преводът и коментарът й на Първа аналитика е общоприет

Преподавателската й работа е била съсредоточена върху

изучаването на Платон и Аристотел както и на други

гръцки и римски автори Основните й изследвания са върху елинистическата философия (стоиците епикурейците скептиците ndash тяхната епистемология и етика) както и относно всичко в логоса като мисъл и слово По време на тридневната конференция bdquoПредизвикателството

Аристотелldquo представи пленарен доклад на тема Aristotlersquos Three Theories of Argument

Кога разбрахте че философските въпроси Ви вълнуватНе зная никой не ми е казвал дали един въпрос е философски или не

Кой беше първият прочетен от Вас философ Можете ли да опишете Вашите първи впечатленияФридрих Ницше Никак не го харесах и заключих че философията не е за мен

Можете ли да ни кажете какво мислите за този автор днесНе го приемам сериозно като философ

Вие сте човек с опит в преподаването Смятате ли че студентите днес имат интерес към античносттаКакто може да се очаква някои имат а други - не но студентите по философия са склонни да проявяват интерес към античната философия

Смятате ли че темите на античността трябва да бъдат разглеждани в тяхната връзка със съвременните теми Ако да какъв трябва да е методът за тяхното свързванеПо отношение на философията ndash да Опитвам се да обясня защо древните автори са задавали въпросите които са задавали и да се разберат техните отговори Понякога въпросите са същите или подобни на съвременните понякога не са при всички случаи е интересно да сравняваме тяхната ndash често различна ndash перспектива с нашата

Намирате ли в реакцията на студентите че семинарите по античност са bdquoгубене на времеldquoАко са записали дисциплината само защото са били длъжни те могат да го сметнат за загуба на време но студентите с интерес към философията дори и от други области често се наслаждават на часовете посветени на класическите философи

Мислите ли че за Аристотел може да се каже нещо новоЗависи какво се има предвид под bdquoновоldquo Но различни хора в различни времена намират различни текстове от Аристотел за интересни така че те могат да намерят нови аспекти или различните интерпретации

Коя част от философията на Аристотел според Вас е най-пренебрегвана от изследователитеПредполагам че при такъв голям брой учени работещи днес никоя част от запазените Аристотелови произведения не е пренебрегната

Коя част от текстовете достигнали до нас намирате за най-труднаМетафизика книгите Мю и Ню (XIII и XIV)

Въпроси и превод от английски ЗОЯ ХРИСТОВА-ДИМИТРОВА

Литературен вестник 25-31012017 11

Макар интегрирано в Аристотеловия корпус съчинението запазено под заглавието bdquoПроблемиldquo (или bdquoПриродонаучни проблемиldquo) по всяка вероятност не е автентично Въпреки това то е стриктно перипатетическо по дух много голяма част от аргументите без съмнение възхождат към места от автентични Аристотелови съчинения Затова се приема че съчинението е възникнало в средите на последователите на Аристотел и е било многократно допълвано като според някои изследователи развитието му продължава чак до VI в сл Хр В тематично отношение bdquoПроблемиldquo има енциклопедичен характер то се състои от близо 900 отделни проблема под формата на въпроси и отговори разпределени в 38 раздела Повечето от тях имат природонаучен профил включително етическите проблеми често биват отнасяни до физиологични положенияПредложеният тук откъс bdquoВъпроси относно филологиятаldquo не прави изключение Трябва да се има предвид че в случая bdquoфилологияldquo обозначава не толкова науката която днес познаваме под това име колкото един по-ранен смисъл на интерес и склонност към словесните занимания били те художествени или реторически Основният автентичен референтен текст в този откъс е Аристотеловата bdquoРеторикаldquo но също и някои моменти от физическите съчинения на Философа Могат да се разпознаят следите на посткласически лексикални употреби както и влиянието на Хипократовия корпус и на Теофраст

1 Поради какво когато започнат да четат някои веднага биват обземани от сън дори да не искат други пък които желаят да заспят будуват щом вземат книга в ръка У онези хора у които са налични дихателни движения поради студенина на природата им или на течностите на черната жлъчка (а чрез тези течности поради студенината възниква несмлян дихателен остатък) ndash та у такива хора когато мисълта се движи но не познава като се спре върху определен обект тя бива възпрепятствана тъй като другото (дихателното) движение е охлаждащо Затова и такива хора по-лесно заспиват А когато се концентрират върху нещо в мисълта си ndash както се случва при четене ndash те биват движени от затоплящото движение което не се възпрепятства от нищо така щото да не могат да заспятОт друга страна у хора които се намират в естествено състояние когато мисълта им се спре на едно нещо и не се разпилява във всевъзможни посоки понеже е изключително силна спират се и всички останали процеси които се отнасят до въпросната област (седалището на мисловната дейност) и чието отпускане представлява сънят Когато умът се спре и сякаш се умори главата натежава тъй като умът се намира в нея и това предизвиква сън Ала докато душата се движи по природа тя не заспива защото тъкмо тогава е в най-голяма степен жива А пък будуването е причина за живеенето по-скоро отколкото сънят

2 Поради какво словесните спорове действат като упражнения Тъй като са тясно свързани с победа или загуба Те веднага правят хората амбициозни защото те са склонни да продължават да спорят и когато побеждават ndash заради удоволствието и когато губят ndash сякаш за да получат реванш Същото се отнася и до участниците във всяко друго съревнование ndash ето защо тези които се състезават дори когато биват побеждавани често не желаят помирение

3 Поради какво в реторическите слова хората изпитват по-голямо наслаждение от примерите и разказите отколкото от ентимемите Това е така защото хората се наслаждават да научат нещо и то бързо а пък по-лесно научават посредством примери и разкази Защото нещата които те познават са тъкмо такива и се отнасят до частното докато ентимемата представлява доказателство откъм общите положения които познаваме по-зле отколкото частните Освен това ние сме склонни да вярваме повече на онези факти за които свидетелстват повече хора а пък примерите и разказите повече приличат на свидетелства пък и доказателствата чрез свидетели по-лесно се приемат Освен това хората с удоволствие научават подобното а пък примерът и разказаните истории посочват именно подобното

4 Поради какво смятаме че реторът стратегът и търговецът са влиятелни а пък флейтистът и актьорът не са Това е така защото едните притежават сила без стремеж към надмощие (понеже силата им е насочена към удоволствие) а пък другите ndash сила която има за цел постигане на надмощие Тъй като реторът стратегът или търговецът само тогава се смята за добър когато е способен да осъществи целите си а пък влиятелността се състои преди всичко в постигането на надмощие

5 Поради какво се смята че философът стои по-високо от ретора Поради това че единият (философът) обяснява що е несправедливост а другият (реторът) ndash че такъв и такъв човек е несправедлив вторият отговаря че това е тиранинът а първият ndash че е самата тирания

6 Поради какво става така че ако някой си е избрал някакво занимание той понякога прекарва много повече време над него макар че то е лековато отколкото над сериозното както правят например фокусникът мимът или свирачът на сиринкс след като веднъж са избрали такива лековати занимания за разлика от ретора или астронома Дали не е защото някои желаят да се занимават с най-сериозното ала понеже сами на себе си не вярват че ще бъдат способни да го направят та затова не го и вършат Или пък защото всеки в каквото вярва че е най-силен него и избира А каквото захване над него и ще заляга посвещавайки му по-голямата част от деня си за да надмине сам себе си във въпросната дейност Освен това ако някои отдавна са избрали нещо и са свикнали на него вече не са в състояние да преценят кое е по-доброто ndash защото мисълта им е погинала поради лековатите им предпочитания

7 Поради какво когато започнат да четат някои веднага биват обземани от сън дори да не искат други пък които желаят да заспят става така че не могат щом вземат книга в ръка У онези хора у които са налични дихателни движения поради студенина на природата им или на течностите на черната жлъчка (а чрез тези течности поради студенината възниква несмлян дихателен остатък) ndash та у такива хора когато мисълта се движи но не познава като се спре върху определен обект другото движение (дихателното) е възпрепятствано Поради това те по-често заспиват тъй като непрекъснато променят мисълта си ndash защото у тях дихателното движение е по-слабо А когато концентрират мисълта си върху нещо както става при четенето те биват задвижени от дихателно движение което не е възпрепятствано от нищо така че не могат да заспят От друга страна у хора които се намират в естествено състояние когато мисълта им се спре на едно нещо и не се изменя по всевъзможни начини тогава спират и всички останали процеси които се отнасят до въпросната област ( седалището на мисловната дейност) и чието отпускане представлява сънят Защото когато водачът се спре както е например при военния отбой спират и останалите войскови части Тъй като по природа лекото се придвижва нагоре а пък тежкото надолу то когато душата се движи според природата си не заспива ndash защото така стоят нещата с нея Когато пък се спре и сякаш се умори умът започва да се изменя и гъстите телесните течности като се придвижват нагоре към главата предизвикват сън Би могло да ни се стори че четенето възпрепятства заспиването Но будуването не се дължи на размишлението (защото тъкмо тогава душата е в най-голяма степен определена) а по-скоро на изменението защото събуждащи са такива познавателни актове при които душата изследва и се затруднява а не при които съзерцава неизменно Това е така защото първите я карат да бъде неопределена и несигурна а вторите ndash не

8 Поради какво в словесните спорове няма многословие Тъй като в тях силогизмът е само привиден той се разгръща в малобройни слова Ако пък бъде удължен като дойде моментът логическата грешка се разкрива и доверието което е било гласувано на доказателството може да бъде оттеглено

9 Поради какво понякога ни е по-приятно да слушаме разкази концентрирани върху един предмет отколкото такива които се занимават с множество теми Може би защото по-лесно внимаваме в по-разбираеми разкази и с по-голямо удоволствие слушаме тях Тъй като определеното е по-разбираемо от неопределеното единичното на свой ред е вече определено докато множественото е причастно към неопределеното

10 Поради какво изпитваме удоволствие от това да слушаме за неща които не са нито твърде стари нито съвсем нови Вероятно защото не сме склонни да вярваме на онези неща които са прекалено отдалечени от нас а от нещата на които не вярваме не изпитваме и удоволствие А що се отнася до вторите те сякаш все още са ни пред очите та затова не изпитваме удоволствие когато ги слушаме

Преводът е направен по изданието Problemata in Aristotelis Opera ex recensione Immanuelis Bekkeri t VII Oxonii e Typographeo Academico MDCCCXXXVII

Преведе от старогръцки БОГДАНА ПАСКАЛЕВА

Аристотел ПроблемиXVIII Въпроси относно филологията(Problemata XVIII 916b1 ndash 917b15)

Античните текстове трябва да бъдат декодирани

Роберта Бонано е докторантка в Университета в Милано

(Италия) по антична философия В конференцията

bdquoПредизвикателството Аристотелldquo представи доклад

на тема Ammonius on bdquoOn Interpretationldquo a Neoplatonic

Reading on Aristotlersquos theory of Names

Кога разбрахте че философските въпроси Ви вълнуватНа 16 години когато учех в гимназията Имахме три часа философия на седмица в продължение на три години

Кой беше първият прочетен от Вас философ Можете ли да опишете Вашите първи впечатленияПървият текст който прочетох беше Федър на Платон Четохме го по време на часовете през третата година в гимназията Помислих че е написан по много хубав начин като литературен текст Що се отнася до философския проблем в началото не разбрах всичко веднага Изглеждаше ми твърде далече от нас По-късно когато започнах да разбирам по-добре смисъла оцених особено диалектиката като инструмент за философстване

Можете ли да ни кажете какво мислите за този автор в моментаЧета Платоновите текстове в различни възрасти винаги го разбирам по различен начин в зависимост от времето и мисля че това е нормално Днес чета тези текстове по-осведомено и оценявам факта че колкото повече чета толкова повече откривам богатството на неговата мисъл Неговите решения в някои аспекти са много далеч от нашите но смятам че все още можем да научим много от дълбочината и прецизността на неговото обяснение на реалността и на неговата употреба на диалектиката Също така обичам начина по който Платон пише

Вие сте човек с опит в преподаването Смятате ли че студентите днес имат интерес към античносттаНикога не съм преподавала философия нито в гимназията нито в Университета Преподавала съм старогръцки и латински език и литература в гимназията Мисля че студентите могат да имат интерес към античността но трябва да се научат как да я разбират В гимназията (мисля че в университета е различно) учениците често не разбират проблемите на античността и те им изглеждат твърде далечни Античните текстове трябва да бъдат декодирани Поради тази причина ролята на учителя е много важна

Смятате ли че темите на античността трябва да бъдат разглеждани в тяхната връзка със съвременните теми Според мен може да е интересно те да бъдат разглеждани в отношение със съвременните по два начина Съгласно първия начин ние можем да четем античните автори за да разберем как техните проблеми са свързани с тяхното общество с техния вид научно знание с тяхната действителност През подобно сравнение можем да достигнем до осъзнаване на нашето собствено настояще Ние можем да разберем как да четем нашия свят а именно какъв инструмент трябва да използваме за да го анализираме да разберем че нашата интерпретация на един проблем е частична и тн Съгласно втория начин в античните текстове често можем да намерим много неща които са близки до нас поради общата човешка природа и общата гледна точка към действителността

Намирате ли в реакцията на студентите че семинарите по античност са bdquoгубене на времеldquoЗависи от това как говорим за античността Те могат да учат и искат да учат също и от разнообразието на античното мислене Те нямат интерес към ерудицията а към изучаването на нещо което все още е bdquoживоldquo

Въпроси и превод от английски ЗОЯ ХРИСТОВА-ДИМИТРОВА

12Литературен вестник 25-31012017

Николай Гочев

1 За определението на комедията

Един отговор на въпроса bdquoщо е комедияldquo може да се открие в самото начало на bdquoПоетикатаldquo (1447а 13-16) където се казва bdquoСъздаването на епоси и трагическата поезия а също комедията изкуството на дитирамбите и повечето от авлетиката и китаристиката всички те оказва се са подражанияldquo

Така е посочен родът на комедията ndash подражанието така че тя е вид на рода bdquoподражаниеldquo Оттук се разбира че смешното може да съществува и извън комедията ndash защото ако ние разсмеем някого със собствените си думи и действия смешното ще е налице но комедия няма да има тъй като не е имало подражание Но родът все още не е определение и поради това не съобщава същността на нещото доколкото то е различно от други в същия род В bdquoПоетикатаldquo има пример за това как се известява същността на един поетически вид ndash това е определението за трагедия в 1449b 24-26 (гл 6) То е както се казва там bdquoопределениe на същносттаldquo ndash ὅρος τῆς οὐσίας

В запазения текст няма толкова точно определение за комедия макар че авторът обещава да говори за нея както и за епоса по-подробно впоследствие (Περὶ μὲν οὖν τῆς ἐν ἑξαμέτροις μιμητικῆς καὶ περὶ κωμῳδίας ὕστερον ἐροὓμεν ndash 1449b 22) И все пак ще се опитаме да извлечем Аристотеловите мисли за комедията и смешното от наличните му изказвания в текста на bdquoПоетикатаldquo

2 Комедията ndash изобразяване на bdquoпо-лошитеldquo Пародията

Всички поетически видове доколкото са подражания подражават на характери в действие а характерите се отличават най-явно (като противоположности) по доброделта и липсата й Впрочем характерът може да бъде изобразен донякъде и със средствата на изобразителните изкуства ndash има пример за художниците в който се казва че Полигнот създавал образи които изглеждали на хора превъзхождащи по добродетел днешните (тоест средните) някой си Павсон обаче ги изобразявал като по-лоши тоест рисувал нещо като карикатури (1448а 5-6) Но драмата е по-съвършен начин на изобразяване защото за характера е естествено да се движи а тя чрез действието си изобразява движение В поетическите изкуства в един момент се появили пародиите и се споменава името на техния откривател ndash Хегемон от Тасос и някой Никохар който бил съчинил bdquoДейлиадаldquo която със самото си заглавие ни подсказва че трябва да е била поема в хекзаметри пародираща bdquoИлиадаldquo (1448а 12-13) Такава пародия би трябвало да се определи като комическо подражание на вече съществуващи но сериозни поетически произведения където героите се представят като добродетелни и bdquoпо-добриldquo от средните Недостатъкът й може би е съгласно Аристотел че тя подражава на bdquoотделнотоldquo

3 Комедията е драма Въпросът за произхода й

По-нататък се подчертава че комедията е драма и в това Софокъл и Аристофан си приличат като поети ndash иначе ако се мисли за сериозността Софокъл е по-близо до Омир като автор на bdquoИлиадатаldquo (1448а 26-28)

Прави се кратко отклонение за произхода на комическите представления ndash дали са изобретени от мегарците било тези до Атина било онези в Сицилия откъдето бил и Епихарм по-ранен от атинските комедиографи Хионид и Магнес И се привличат аргументи било във връзка с възможността защото при мегарците демокрация е имало по-рано отколкото при атиняните било във връзка с названията ndash че bdquoкомедияldquo идвало от дорийското bdquoкомеldquo (което е предградие или селище в периферията на града) и че изобщо bdquoдрамаldquo е от дорийското bdquoдраоldquo а не от по-употребяваното в Атина bdquoпраттоldquo (1448а 30-1448b 1)

А иначе смехотворна поезия е имало и преди драматическата комедия и това пак зависи от характерите ndash каквито са по характер поетите такива са и техните героиТака че творците с по-благопристоен характер (σεμνότεροι) се насочват към създаване на химни

и възхвали тъй като се интересуват от красиви действия (καλὰς ἐμιμοῦντο πράξεις ) а по-дребнавите (εὐτελέστεροι) се

заемат със стихотворни нападки (подигравки злословия - ψόγους ποιούντες) Това е защото предпочитат да изобразяват действията на по-лошите (τῶν φαύλων) (1448b 25-26) Тази склонност ndash да се изобразява по-доброто или напротив по-лошото в характерите ndash ще създаде видовата разлика на комедията по отношение на трагедията иначе във всичко друго те могат да си приличат

4 Същинското смешно Заслугата на Омир

Стихотворните нападки наречени според употребявания за тях размер bdquoямбиldquo (имало е и глагол ἰαμβίζω) все още не са били поезия защото не са подражание а са по-скоро реторика Тъй като те били насочени винаги против конкретни лица и следователно не били за bdquoобщотоldquo което е самият образ на порочния или неспособен човек а не образът на кое да е отделно взето (историческо) лице Така че било необходимо някой да bdquoизмислиldquo (сътвори) образ на комическо лице и това казва Аристотел е направено от Омир в поемата bdquoМаргитldquo Затова Омир е първият който заслужава да бъде наречен комически поет защото той пръв видял смешното в общото и благодарение на това могъл да измисли комически образ и е въвел смешното в поезията като го е отделил от действителните лица и е избегнал интересуващата се от отделно взетото bdquoпрозаldquo (каквито са историята и реториката) (τὸ γελοῖον δραματοποιήσας) (1448b 28-37) Така bdquoМаргитldquo е станал поетическо откритие аналогично на bdquoИлиадаldquo и bdquoОдисеяldquo (където в различна степен присъства трагическото) и поетите след Омир които са го следвали са се откъснали от химните и подигравателните ямби и са преминали към по-сложните видове bdquoтрагедияldquo и bdquoкомедияldquo (1448b 38 ndash 1449a 5)

5 Театралната форма За историческото й развитие се знае малко

Аристотел не отминава и въпроса за самата театрална форма на комедията ndash откъде се е появила тя Според него тя се е развила на основата на фалическите шествия (ἀπὸ τῶν τὰ φαλλικὰ ἃ ἔτι καὶ νῦν ἐν πολλαῖς τῶν πόλεων νομιζόμενα) каквито впрочем е имало и по негово време И по-точно както трагедията идва от bdquoзапевачите на дитирамбаldquo които са се превърнали в първите отделени от хора актьори така и при комедията първи актьори са се оказали (вероятно) предводителите на фалическите шествия (1449a 7 - 1449a 14)

После се обсъжда историческото развитие на комедията или по-точно това защо то е по-слабо познато от това на трагедията (1449а 38 ndash 1449b 8) Това е поради несериозността й заради която не й обръщали толкова внимание колкото на трагедията и архонтът късно е дал хор а преди това били доброволци Не се знае за маските и броя актьори ndash кой кога ги е въвеждал и променял Фабулите първо се явяват в Сицилия (Епихарм и Формис) а в Атина ndash Кратес който изоставя bdquoямбическата идеяldquo и се заема с речи и фабули (които вече са подражания на общото)

6 Определение за комедия и смешно

В глава 5 се дава кратко определение за комедия свързано с определението на смешното (τὸ γελοῖον 1449а 32-36) Както беше казано и по-рано тя е изображение на bdquoпо-лошиldquo (характери) (μίμησις φαυλοτέρων ) но не напълно порочни или bdquoне порочни във всяко отношениеldquo (οὐ κατὰ πᾶσαν κακίαν) Така че смехът се появява при възприемане на bdquoотчасти пороченldquo характер тъй като напълно порочният би трябвало да създаде по-скоро отвращение bdquoСмешното това е грешка и грозота която обаче е безболезнена и не гибелна така смешното лице е изкривено и загрозено без болкаldquo

7 Комическата фабула

Освен това комедията би трябвало да завършва щастливо както изглежда от казаното в 1453а 32-39 Изходът й е или противоположен за добрите и лошите (спасение за добрите гибел за лошите както в bdquoОдисеяldquo) или щастлив за всички както някой бил представил най-зли врагове като Орест и Егист накрая да се сприятеляват и никой никого да не убива Този последният изход казва Аристотел макар да е употребяван от някои трагици повече подхожда на комедията - не само защото е безболезнен за всички но и защото е смешен тъй като изглежда като пародия на общоизвестния разказ за отмъщението на Орест

Аристотел за комедията и смешното(bdquoПоетикаldquo 1 ndash 5 1447а ndash 1449b 1453а)

Универсално озадачаване философията практика за способността ни за мислене

Д-р Стасинос Ставрианеас е преподавател по философия в

Университета в Патра (Гърция) Защитил е дисертация на тема

Nature and Essence in Aristotlersquos Logical and Biological Works в

университета в Единбург Автор е на множество статии и

студии върху Аристотеловата онтология и логика като основа

за разбирането на природата Преводач и коментатор е на

най-важното в методологическо отношение съчинение за

философията на живото За частите на животните Интересите му са съсредоточени

върху проблемите на метафизиката епистемологията и биологията в античната философия преди всичко

при Платон и Аристотел По време на конференцията bdquoПредизвикателството Аристотелldquo проведена в края на ноември в СУ д-р Стасинос Ставрианеас представи

единствения доклад за биологическите схващания на създателя на Ликейона Неговият пленарен доклад бе на тема The Good the Bad and the Ugly Final Causes and their

Failures in Aristotlersquos Account of Animal Generation и така тази важна сфера от мисловната вселена на Философа не остана

неосветена

Кога разбрахте че философските въпроси Ви вълнуватМисля че всеки от много рано е бил развълнуван и озадачен от въпроси които в крайна сметка се оказват философски Или поне от въпроси които в крайна сметка достигат до някаква сериозен и фундаментален философски проблем Това са въпросите които по някакъв начин са най-важни Въпросът е дали и кога ние разбираме че тези въпроси имат дълга история и са занимавали философите вероятно векове както и дали и кога ние разбираме че съществува метод за формулиране на отговор на такива въпроси чрез претегляне на аргументите за и против с добре дефинирани критерии Според мен те са ме вълнували отрано вероятно като тийнейджър Разбрах обаче че съществува метод за работата с тях метод който ние можем да наречем философски едва когато систематично започнах специализация по философия

Кой беше първият прочетен от Вас философ Можете ли да опишете вашите първи впечатленияПървите философи които прочетох бяха политически философи Маркс Енгелс Кропоткин Бакунин както и съвременни философи в марксистката и анархистка традиция Моето първо впечатление беше че те дават глас на моите собствени мисли и тревоги за света около мен и за моето място в него Първият античен философ обаче който четох беше Епикур Впечатлението беше отново това щастливо чувство и удивление че някой е изразил по много ясен начин отговорите на въпроси които дълбоко са ме озадачавали

Можете ли да ни кажете какво мислите за тези автори днесНикога не съм имал възможността или може би желанието да се връщам към трудовете на политическите философи които бях чел като тийнейджър Винаги обаче се връщам към Епикур Това и днес е нещо много скъпо за мен

Смятате ли че студентите днес имат интерес към античносттаТрудно е да се каже Със сигурност гръцките студенти се интересуват в някаква степен от гръцката античност тъй като получават своето образование в една култура ценяща античността без обаче да са много наясно защо заниманията с нея са важни Така че много често се случва най-умните студенти да се питат каква е ценността от изучаването на една цивилизация или на текстове на едно общество което отдавна е отминало И не е лесно да се реагира на нуждата от задоволителен отговор тук

на стр 15

Литературен вестник 25-31012017 13

Невена Панова

Възможна ли е темата за Аристотел като читател Не Аристотел който доста убедително и влиятелно стои на мястото си като един от първите съсредоточени литературни критици а просто като литературен реципиент който според културната ситуация на епохата помни немалка част от прочетеното и свободно го цитира Tака всъщност издава и собствените си читателски предпочитания като или ги използва като допълнителна аргументация говорейки за други неща или пък просто не успява да ги прикрие Но и още доколко разграничими са тези bdquoремаркиldquo когато се отнасят до различните типове поезия или те са някак по-скоро bdquoсъсловниldquo и представят отношението на автора на философски трактати към поетите изобщо Точно заради този фокус на интереса ни се опитваме да не се занимаваме с bdquoПоетикаldquo и bdquoРеторикаldquo тъй като там Аристотел неизбежно ще говори за поетите неизбежно ще ги разграничава и цитира ще се вчитаме повече в текстове като bdquoНикомахова етикаldquo и bdquoПолитикаldquo В началото обаче все пак един поглед към bdquoПоетикаldquo не можем да пропуснем за да се сдобием именно с въвеждащо определение за това какво е поезията изобщо Става дума за известния пасаж от Девета глава за историята и философията (и поезията) bdquoОт казаното става ясно че задачата на поета е да говори не за станалото а за онова което би станало те възможното по вероятност или необходимост Същинската разлика между историка и философа е в това че първият говори за станалото а вторият за онова което би станало Затова и поезията е по-философска а и по-сериозна от историята защото поетът говори повече за общото (τὰ καθόλου) докато историята ndash за конкретното (τὰ καθ᾽ ἕκαστον)ldquo (Poet 9 1451andashb)1 И така ако се опрем на това твърдение което в контекста на bdquoПоетикаldquo е разбира се много по-дълбоко философски аргументирано (и детайлно доразвито включително при съпоставяне вече и на отделни поетически жанрове на следващите редове) и го разчетем буквално то излиза че поезията а и философията но също така и поезията bdquoв услуга наldquo философията предлагат един общ поглед един универсален ценностен компендиум и то като че ли не само когато става дума за поучителната дидактична поезия а в такава роля може да се озове също героическият епос а и всеки клон на лириката И още макар и при действително по-свободно разчитане горният пасаж легитимира самото общо ползване на поетическото наследство което е така характерно почти без изключение за всички прозаици от епохата на Класиката и следващите времена и философи и историци Рядко и Аристотел извън bdquoПоетикаldquo и bdquoРеторикаldquo се задълбочава върху това у кой точно поет е прочел нещо дори да го споменава поименно (това по-скоро е негов личен моментен жест на историк забежка към конкретното)Да именно като универсално обяснение на което авторът-философ-читател и неговият читател следва да се доверят често в етически хоризонт се явявят общите бележки за поетите като тази за страсттагнева от bdquoПолитикаldquo bdquoако човек смята че го подценяват гневът (θυμός) му избухва по-силно срещу приятелите отколкото срещу чуждите Затова и Архилох с право (προσηκόντως) упреква приятелите си като се обръща към сърцето си (διαλέγεται πρὸς τὸν θυμόν) bdquoЗаради приятелите страдаш тиldquo (Pol VII 7 1328a)2 Поетът в случая той носи името Архилох е цитиран уверено и спокойно като несъмнен авторитет който не може да бъде оспорен въпреки че ямбическият регистър в който Архилох е най-силен понякога трябва да се чете наопаки през ирония дори леко жестока или през горчива самоирония а литературното освен в размера на малкия цитат е още в пестеливото но все пак ясно насочване към вътрешния диалог с духасърцетострастта като контекст на фрагмента въпреки че той е оценен (и така ndash похвален) функционално ndash просто като подходящо формулиранПодобно равно но еднозначно положително обръщане към (очакван) поет Хезиод се открива и на едно друго доста по-ранно място от bdquoПолитикаldquo (Pol I 2 1252b) представящо семейството като първата естествена общност ndash и според Аристотел и според Хезиод bdquo и Хезиод е прав като [в стихове добавка НП] казва (ὀρθῶς Ἡσίοδος εἶπε ποιήσας) bdquoДом най-напред и жена са ти нужни и вол за оранеldquo3 Накратко и паралелно тук може да се помести и следният пасаж от bdquoАтинската политияldquo защото в него също накратко е споменато поетическото наследство на Солон което би могло да се ползва

1 Прев Г Гочев 20162 Прев (тук и на следв откъси от bdquoПолитикаldquo) А Герджиков 19953 Прев (тук и на следв откъси от Хезиод) Ст Недялкова 1988

като извор за политическата му дейност ndash подход широко ползван и от съвременни изследователи а за Аристотел той изглежда дори по-безпроблемен и затова свободно нарежда поезията на Солон сред изворите за съответната реформа (какви са другите не е ясно от прекия цитат но предполагаме че става дума и за поезия отново и за проза) bdquoЧе е станало именно така свидетелстват всички автори пък и сам той [Солон] споменава това в поезията си (αὐτὸς ἐν τῇ ποιήσει μέμνηται)ldquo (Const Ath 12 1)4Разбира се по-ценни са случаите в които Аристотел не само се опира като ги споменава на поетически свидетелства за да легитимира своя теза но вплита цели стихове в аргументацията си в проза защото тогава неговата bdquoвяраldquo в думите на съответния (назован или анонимно привлечен) поет изглежда още по-стабилна Така е конструирано едно място от bdquoНикомахова етикаldquo (Nic Eth I 4 1095b) предлагащо най-ранния за този трактат поетически цитат който принадлежи на Хезиод Темата в съответната глава е правилното разбиране за bdquoпрекрасните и справедливите дела и изобщо за политическите работиldquo5 но постигането на такова разбиране не е лесно то е обвързано несъмнено с правилно възпитание а когато такова отсъства или не оказва резултат на помощ идва именно Хезиод и неразбиращият е подканен дори попринуден ἀκουσάτω τῶν Ἡσιόδου ndash да се вслуша в (и стресне от) следните действително сентенциозни стихове които цитираме и тук за да опоетизираме в известна степен и собствения си текст (bdquoДела и дниldquo 293 295ndash7)

Най-добър е този който сам разбира всичкодобър е също онзи който вслушва се в добър съветА който нито сам разбира нито пък приема присърцесъветите на друг човек е просто безполезен

Дотук два примера бяха от Хезиод и може би вече естествено възниква въпросът Как Аристотел чете Омир Чете го също много разбира се макар и да показва това през препращане към неговия героически епос по-дискретно или по-индиректно особено в bdquoНикомахова етикаldquo на Омир се случва по-често да остава скрит зад един или друг свой стих докато в пасажите които видяхме Хезиод още с името си гарантира убедителността на дадено твърдение Такова макар и само хипотетично и минимално bdquoпренебрегванеldquo на Омир е обвързано с фона на собствения Аристотелов текст който сякаш изисква по-бързо даване на по-универсални примери които най-вероятно са били широко познати и за Аристотеловата пряка публика Така всъщност казваме нещо донякъде противоположно на горното Омир не се назовава винаги не защото не е интересен а защото е по подразбиране познат и то с добра слава затова и няма нужда да се обсъжда като литература той понякога е просто неизчерпаем извор на сведения и сюжети а през тях ndash и на поукиНапример във Втора книга на bdquoНикомахова етикаldquo когато се дискутира силата на етическата добродетел като среда (между два порока) откриваме две последователни препратки към Омир (който остава неназован) веднъж към bdquoОдисеяldquo веднъж към bdquoИлиадаldquo в първия случай има и цитиран стих във втория ndash няма но и на двете места всъщност става дума не за добродетели на характера както е у Аристотел а за отделни дори практически съвети и ситуации но през

4 Прев (тук и на следв откъси от bdquoАтинската политияldquo) Цв Панициду Х Паницидис 19935 Прев (тук и на следв откъси от bdquoНикомахова етикаldquo) Вл Маринов 2016 lthttpbogdanbogdanovnetpdf278pdfgt

А р и с т о т е л к а т о ч и т а т е л н а п о е з и я (без да се брои bdquoПоетикаldquo)

тях е препотвърдена тезата на Аристотел за предимството на средното решение на bdquoпо-малкото злоldquo така че подобни препратки правят текста по-пъстър а така ndash и по-убедителен (и по своеобразен начин приличат на Омировите сравнения които също са по природа bdquoнепълниldquo) Първо се загатва за епизода на раздялата на Калипсо с Одисей и Аристотел цитира съвета на богинята-магьосница за внимателно удържане на корабасала далеч от всички опасности (NicEth ІІ 9 1109a) Малко по-късно е намесено присъствието на Елена в Троя докато

Аристотел всъщност говори за удържането на насладата bdquoС други думи нужно е да изпитваме към насладата същото което старейшините в Троя изпитвали към Елена и във всички случаи да си повтаряме техните думи ако я отпратим по посочения начин ще грешим по-малкоldquo (Nic Eth ІІ 9 1109b) В по-редки случаи Аристотел все пак може да бъде четен като извор за организацията и динамиката на литературния живот такъв случай е следният пасаж от bdquoАтинската политияldquo bdquoХипарх и Хипий поели управлението понеже бил по-възрастен разумен и с качества на политик Хипий го оглавил Хипарх пък бил с весел и влюбчив характер и обичал изкуството (φιλόμουσος) той именно привлякъл Анакреонт Симонид и други поетиldquo (Const Ath 18 1) В случая не можем категорично да кажем че Аристотел споменава съвсем безрезервно поетите по-скоро само посочва че интересът към музическото (те и поетическото) върви с една обща влюбчивост както е при Хипарх и със склонност към игра и веселие те и черта на характера е заниманиетореципирането на изкуство и отчита факта че владетелят (явно ако е със съответстващ характер) може да спомага за осъществяването на тази връзка да стимулира развитието на литературния животЗа музиката като образователен общностен и държавнически въпрос става дума и в следния откъс от bdquoПолитикаldquo в който също можем (контекстуално логично е) да приемем че към музиката се числи и поезията сама по себе си и така разбираме за какви общи цели следва да служат и музиката и поезията но по-тясно откъсът прави впечатление и с междутекстовото заиграване с едно специфично понятие и със съзнанието на автора Аристотел че bdquoкатарсисldquo започва да се оформя като литературен термин за чието разясняване следва да се чете (своеобразна малка автореклама) и специализираният трактат bdquoПоетикаldquo bdquo смятаме че не трябва да използваме музиката само за една цел а за повече ndash и за възпитание и за очистване (какво наричаме очистване (κάθαρσις) ще кажем по-ясно в изследването за поетиката а тук просто използваме това понятие) и трето за забавление ndash за отмора и почивка от напрежениетоldquo (Pol VIIІ 7 1341a)А ако търсим още по-общи и така ndash финални за нас ndash изказвания на Аристотел за поетите ще успеем да открием и такива откъс отново от bdquoНикомахова етикаldquo посветен на по-скоро разточителната щедрост bdquoПо-щедри изглежда са хората които не са спечелили имуществото си сами а са го наследили както защото не познават нуждата така и защото всички ndash подобно на родителите и поетите (ὥσπερ οἱ γονεῖς καὶ οἱ ποιηταί) ndash са по-привързани към създаденото от самите тях (τὰ αὑτῶν ἔργα)ldquo (Nic Eth ІV 1 1120b) Склонни сме тук да разчетем имплицирана темата за поетическото боговдъхновение и дължащия се на него респект към поетите и творците изобщо приравнени в случая с родителите а произведенията са им (като) деца към които те поетите следва да са силно привързани и отговорни а не твърде bdquoщедриldquo и либерални) Всъщност тук сякаш е представена една малко необичайна идея за ценността на собственото авторство оформила се на гръцкия литератрен хоризонт постепенно поради неговия силен устен момент допускащ до късно време едно по-свободно авторство и своеобразно съавторство което сякаш частично се пази и в модела по който Аристотел ползва поетите

Сн Радослав Чичев

14Литературен вестник 25-31012017

Иван Колев

Обичайната идея за философската антропология свързва названието най-вече с имената на Макс Шелер Хелмут Плеснер и Арнолд Гелен при което я разполага времево в първата половина на ХХ век а пространствено - в Кьолн и няколко други немски университета Това разбиране обаче е твърде тясно и исторически некоректно В своята знаменита книга Мястото на човека в космоса Макс Шелер изрично пише че неговото намерение е [само] bdquoда представи един нов [] опит за философската антропологияldquo (Scheler 200811) И това отговаря по-точно на положението на нещатаПърво защото най-много книги по философска антропология са написани не през ХХ век а в bdquoепохата на Гьотеldquo Второ защото философска по съдържанието си антропология можем да открием много преди появата и утвърждаването на названиетоВ почти всяка класическа философия има някаква bdquoфилософия на човекаldquo която дефинира посвоему bdquoсъщността и различиетоldquo на човека Философската антропология обаче е специфична парадигма за изграждане на философия на човека Спецификата се основава на отказ да се приемат редукционистки концепции за човека и в стремеж към концепция за bdquoцялостния човекldquo Защото много философи търсейки различието на човека (спрямо Бога спрямо животните и спрямо всичко останало в света) приемат за същност някаква особеност която не дава възможност да се осмисля целостта на човешкия опит Примерите за такива подходи са изобилни ndash спиритуализми и материализми рационализми и емпиризми прагматизми и психологизми сциентизми и bdquoромантизмиldquo и още много другиСпоред позицията която опитвам да развивам и защитавам най-лаконичното дефиниране на философската антропология гласи следното bdquoфилософската антропология е философия на цялостния човекldquo Дефинитивът bdquoцялостен човекldquo идва от немския израз bdquoder ganze Menschldquo навлязъл в употреба в Германия в средата на XVIII в най-напред в средите на bdquoлекарите-философиldquo или bdquoразумните лекариldquo (bdquodie vernuumlnftige Aumlrzteldquo) като антитеза спрямо bdquoкартезианската медицинаldquo която лекува bdquoтялото без душаldquo [Целе Zelle 2001]Тази идея за bdquoцялостния човекldquo е лайтмотив в една много дълга традиция която според мен започва с трактата За душата (De аnima) на Аристотел и се консолидира от многото десетки негови издания преводи и коментари през вековете от античността до днес Какви са основанията за това твърдениеПърво за да схване и представи спецификата на душата Аристотел специално изобретява нова дума ndash ἐντελέχεια Тази инвенция му позволява да даде основната дефиниция на душата по начин който изключва всеки редукционизъм и дуализъм bdquoдушата е ентелехия на тялотоldquo Второ чрез понятието δύναμις (способност) Аристотел осигурява органично разчленение на душата на множество способности които покриват без остатък целия спектър от човешкия опит Трето чрез ἐντελέχεια и δύναμις Аристотел като bdquoфилософ виталистldquo в контраст с bdquoматематикоцентричния Платонldquo и bdquoреистичния Демокритldquo не противопоставя човешкото същество на другите форми на виталност ndash растения и животни а bdquoекологичноldquo го приобщава ведно с тях в един геоцентричен космосПравотата на Аристотел може да получи потвърждение и подкрепа от обстоятелството че днес когато все по-актуално е диференцирането между човека и изкуствения интелект посредством продължения трансформации и метаморфози на понятията ἐντελέχεια (интенционалност екзистенция) и δύναμις (способности модалности на човешкия опит) имаме достатъчно силен понятиен апарат с който можем да съхраним bdquoдостойнството на човекаldquo Не бихме приписали на изкуствения интелект нито ἐντελέχεια нито способности нито техните близки понятийни деривати По този начин метафизичното място на човешкото същество е по-скоро струва ми се в един bdquoеко-отборldquo с Гея растенията и животните отколкото във футуристичен технополис Човекът както пише Кант в своите Лекции по антропология е Erdwesen (землянин)

Така разбираната философска антропология има четири исторически етапа1 Тематичен който започва със За душата на Аристотел около 330 г пр Хр2 Номинален от появата на термина anthropologia през 1501 г в книгата Anthropologium de hominis dignitate на

Магнус Хунт двойният доктор (медицина и теология) от Лайпциг3 Дисциплинарен в bdquoепохата на Гьотеldquo когато в една и съща година (1772) Ернст Платнер

публикува книгата си Нова антропология а Имануел Кант започва да чете всеки зимен семестър своите Лекции по антропология използвайки за основа раздела bdquoЕмпирична психологияldquo от Метафизика на Александер Готлиб Баумгартен (bdquoбащата на естетикатаldquo)4 Парадигмален започващ с едновременната поява през 1928 г на книгите Мястото на човека в космоса на Макс Шелер и Степените на органичното на Хелмут ПлеснерТрактатът За душата на Аристотел e не само репер за една времева фаза в така очертаната историческа последователност но се утвърждава като субстанциална основа която чрез огромния брой издания преводи и коментари подхранва стабилизира и придава интегритет на bdquoфилософията на цялостния човекldquoПървото мащабно издание на коментарите на De Anima е осъществено в поредицата Commentaria in Aristotelem Graeca (CAG 23 тома) под ръководството на Херман Дийлс в периода 1882-1909 а от 1987 г Ричард Сорабджи ръководи проект на ново по-пълно изданиe което през 2016 г достигна до 104 томаНай-старият запазен коментар е този на Александър Афродизийски (парафраза от около 200 г сл Хр) а най-новият е от 2012 г на Юджийн Гендлин американски философ и психотерапевт Издателите преводачите и коментаторите (често едно и също лице) не само разясняват текста терминологията и идеите на Аристотел но често правят съществени разширения и допълнения на тематикатаАлександър Афродизийски (II-II в) доразвива важната тема за bdquoобщото сетивоldquo Темистий (IV в) акцентира върху това че Аристотел е тематизирал въпроса за метода чрез който философът има достъп до душата Симплиций както смята Сорабджи (или Присциан според преводача Карлос Стийл) през VI в акцентира върху активния характер на сетивата в сетивното познание Коментаторът използва понятието probole което Carlos Steel превежда като projectionНай-детайлният коментар на De аnima е дело на Йоан Филопон (Йоан от Александрия) който живее през VI в и скрупульозно коментира всяко изречение на Аристотел Съвременното издание на коментара е в цели шест тома Йоан въвежда различието между рационални и ирационални способности а също термина bdquoвтора ентелехияldquo През XI в Авицена в своята енциклопедична книга Kitab al-Shifa разглежда способностите йерархично и увеличава интериорността на душата чрез въвеждането на цели пет вътрешни сетива но в противовес добавя и анатомични елементи Следващият век Авероес прави три коментара към De аnima (Голям коментар Среден коментар и Малък коментар) и достига до свой синтез на дефинициите за душата на Платон и Аристотел чрез формулата bdquoдушата е субстанциална формаldquo Коментарът на Тома от Аквино Sententia libri de Anima е направен вероятно през 1267ndash1268 г като ползва латински превод Тома анализира трудния текст за субстанцията от 412а-b на De Anima пояснявайки че акциденталните форми не придават съществуване а само характеристиката на нещото като едно или друго докато субстанциалната форма придава битие (1994 75) Един от най-влиятелните коментари написани през XVI в е коментарът на Филип Меланхтон (1497 ndash 1560) наричан Praeceptor Germaniae (учителят на Германия) сподвижник и продължител на делото на Мартин Лутер Меланхтон се старае да уточни много от основните термини на Аристотел и прави това в полемика с Цицерон Така например обръща внимание че смисълът на ἐντελέχεια е да изрази непрекъснатостта (continua) а не само целта и края (Melanchthon 1542 26) След като представя понятията ентелехия и енергия Меланхтон подробно излага човешката анатомия позовавайки се основно на Гален Анатомичното

допълнение се простира на повече от сто страници и през XVI в книгата се използва като учебник по анатомия в университетите в протестантските земиПървият френски превод и коментар на De Anima e публикуван през 1846 г и e дело на Бартелеми-Сен-Илер (1805ndash1895) Рядко се случва политик да има мащабни и задълбочени академични занимания с древни философски текстове но случаят с Бартелеми-Сен-Илер е точно такъв Неговият opus magnum е един пълен превод на Аристотел в тридесет и пет тома Коментарът на Бартелеми-Сен-Илер е подстрочен но въпреки това е доста подробен и не отстъпва на известните исторически коментари Според критичния и взискателен поглед на Бартелеми-Сен-Илер

Аристотел прави четири основни грешки в трактата De Anima bull не придава на душата статус на субстанция те на

свободна и различна от всичко останало сила bull не намира място за моралните способности на

човека bull не вярва в безсмъртието на душата bull не поставя душата като основа на философията и

науките (1846 XLIII) Не бихме могли да причислим хабилитационния труд Die Psychologie des Aristoteles insbesondere seiner Lehre vom nous poi etikos (1867) на Франц Брентано (1838-1917) към жанра коментар на De аnima но този текст помага да се трансферира латинското intentio на Августин в съвременното понятие за интенционалност което Брентано въвежда няколко години по-късно в книгата си Psychologie vom empirischen Standpunkt (1874) и с това съдейства за неоаристотелианско фундиране на съвременната феноменология и на феноменологичната антропология чиито образцови представители са Макс Шелер и Пол РикьорМартин Хайдегер посвещава на De аnima един от ранните си семинари през летния семестър на 1921 г и опитва да се възползва от δύναμις на Аристотел за едно онтологично обезценяване на Аза което напълно ще се изяви в Битие и време (1927) Според направеното в семинара тълкуване bdquoАристотел разбира Аза като δύναμιςldquo което за Хайдегер ще рече bdquoаз могаldquo (Heidegger-Jahrbuch 3 2007 20) Тези исторически щрихи имаха за цел да представят някои разяснения относно генезиса на метафизичното дефиниране на човека като bdquoмодално съществоldquo (Колев 2011) и изграждането на философска антропология на тази основа (Колев 2013) като повлияни от De Anima на Аристотел и коментарната традиция

ЦИТИРАНА ЛИТЕРАТУРААвицена (1980) Избранные философские произведения Москва Наука Колев Иван (2011) Битие и възможност ДисертацияКолев Иван (2013) Философска антропология Идея генезис етапи София Изток-ЗападШелер М (1991) Мястото на човека в космоса Прев Ренета Килева Изд bdquoЕвразия-Абагарldquo С Alexandre DrsquoAphrodise (2008) De lrsquoAcircme Text grec introduit traduit et annoteacute par MBergeron et R Dufour Paris Vrin Avicenne (1978) La Metaphysique du Shifā Livres I agrave V Paris VRIN Baumgarten Alexander Gottlieb (2004) Metaphysik Uumlbersetzt von Ge Friedr Meier Dietrich Scheglmann Reprints Jena Bartheacutelemy-Saint-Hilaire J (1846) Psychologie drsquoAristote Traiteacute de lrsquoAcircme Paris Librairie philosophique de LadrangeBrentano Franz (1973) Psychologie vom empirischen Standpunkt Bd 1 Hamburg Felix Meiner Ferlag Denker Alfred (2007) Heidegger und Aristoteles Heidegger-Jahrbuch 3 FreiburgMuumlnchen Verlag Karl Alber Kusukawa Sachiko (2006) The Transformation of Natural Philosophy The Case of Philip Melanchthon Cambridge University Press Melanchton Philip (1542) De Anima Commentarius Lugduni apud Seb GryphiumPhiloponus (2005) On Aristotlersquos On the Soul 11-2 London Bristol Classical Press Priscian (1997) On Theophrastus on Sense-Perception bdquoSimpliciusldquo On Aristotlersquos On the Soul 25-12 IthacaNew YorkCornell University Press Scheler Max (2008) Die Stellung der Mensch im Kosmos ndash In Scheler Max (2008) Gesammelte Werke Bd 9 Bouvier Verlag BonnThemistius (1996) On Aristotlersquos On the Soul IthacaNew YorkCornell University Press St Thomas Aquinas (1994) Commentary on Aristotlersquos De Anima Dumb Ox Books Notre Dame Indiana Zelle Carsten (Hrsg) (2001) bdquoVernuumlnftige Aumlrzteldquo Halische Psychomediziner und die Anfaumlnge der Anthropologie in der deutschsprachigen Fruumlhaufklaumlrung Tuumlbingen Max Niemeyer Verlag

De аnima и коментарната традиция като извор и парадигма за философската антропология

Сн Радослав Чичев

Литературен вестник 25-31012017 15

1 Щом възнамеряваме да говорим за етика трябва първо да разгледаме част от коя наука е характерът Можем накратко да отговорим че е част от политиката и от никоя друга Понеже не е възможно някой да се занимава с политика без да е самостоен - искам да кажа - да е достоен А да е някой достоен означава да има добродетели Следователно ако някой желае да постигне нещо в политиката трябва да е с достоен характер И тъй както изглежда изследването на характерите е част но и принцип на политиката И изобщо по мое мнение това изследване заслужено би носило името bdquoполитикаldquo а не bdquoетикаldquoТрябва както изглежда тогава да определим добродетелта - какво представлява тя и откъде произхожда Понеже без съмнение е безполезно да познаваме добродетелта без да разбираме как и откъде произхожда Не трябва да се ограничаваме само с обмисляне на това какво е добродетелта а да изследваме и нейния произход Толкова повече че искаме не само да я познаваме но и самите ние да сме добродетелни ndash и това би било невъзможно ако не знаем и как и от какво се поражда тяСледователно необходимо е да знаем какво е добродетелта (понеже не е лесно да познаем източника и начина на пораждането й ако нямаме знание за това какво е което важи и за науките)Трябва обаче да вземем предвид и онова което са казали другите преди нас относно това Пръв Питагор се опитва да говори за добродетелта но неправилно защото като отнася добродетелта към числата прави неподхождащо на добродетелите изследване Справедливостта не е квадратът на някое числоПосле идва Сократ който казва повече и по-добре по въпроса но също неправилно понеже представя добродетелите като научни знания ndash нещо което е невъзможно Защото всички науки предполагат съждение а разсъждаването се поражда в разумната част на душата следователно според Сократ всички добродетели се пораждат в способната да мисли част на душатаОт което следва че като представя добродетелите за част на научното познание той отрича неразумната част на душата и така отрича също страстта и характера поради това и доводите му за добродетелите са погрешни Впоследствие Платон разделя душата на разумна и неразумна част и определя за всяка от тях подобаващите й добродетели - дотук добре След това обаче греши защото свързва и обединява добродетелта с учението си за благото което е неправилно понеже е неуместно Относно действителните неща дори и да казва истината не е трябвало да говори за добродетелта ndash между тях несъмнено няма нищо общо Дотук тези са които толкоз засягат въпроса и по такъв начин След всичко това можем да обмислим какво трябва ние самите да кажем по този въпросПреди всичко трябва да знаем че всяка наука и всяка способност имат една цел и това е благото поради това нито една наука нито една способност не може да има за цел злото Значи щом целта на всички способности е благото явно целта на най-добрата способност ще е най-полезното благо Но все пак изкуството да се управлява е най-добрата способност и нейната цел ще е най-полезното благо Следователно видно е че трябва да говорим за нашето благо а не за благото изобщо Понеже не става дума за благото на боговете то е предмет на друго учение и е чуждо на изследването ни Значи ние трябва да говорим за политическото благоПо-нататък трябва да разделим и благото За кой смисъл на благото ще говорим понеже думата няма само едно значение Благо наричаме или най-доброто у всяко съществуващо нещо поотделно ndash това което е схванато чрез неговата собствена природа или когато е съдържащото останалите блага - и това е идеята (според Платон) за благотоИ тъй дали е нужно да говорим за идеята за благото или не за нея а за благото като общото между всички съществуващи неща Понеже това изглежда различно от идеята От една страна идеята е нещо самостоятелно съществуващо и неизменно от друга - общото съществува във всичко следователно не е тъждествено със самостоятелно съществуващото Не е възможно самостоятелно биващото и неизменното по природата си да съществува във всичко Ще говорим ли за присъщото на нещата благо или не И защо Защото това общо се постига чрез определението или чрез индукцията Определението цели да означи същността на всяко едно нещо или защо е благо или защо е зло или защо е каквото и да било друго Определението посочва че благото като общо е това поради което дадено нещо ще е желано заради самото себе си ndash тогава присъщото на всички неща съвпада с определението

Определението казва какво е благо и никоя наука или способност не може да твърди че нейната цел е заради благото Изследването на това се отнася към друга способност (понеже нито лечителят нито строителят твърди че здравето или къщата е благо а единият казва че възстановява здравето и как го възстановява а другият че строи къща и как я строи) Ясно е по-нататък че и политиката не може да говори за общото за нещата благо Защото и тя е наука като останалите а видяхме че нито една способност или наука не може да смята това за своя цел Следователно не може политиката да говори за общото благо както е според определението Но не може да говори и за общото благо съобразно индукцията Защо Защото когато искаме да посочим някое конкретно благо или доказваме че това определение съответства на благото и на това което искаме да покажем като благо или прибягваме до индукцията например когато искаме да докажем че великодушието е благо казваме че справедливостта е благо мъжеството е благо и изобщо добродетелите и че благородството е добродетел следователно благородството също е благо Нито дори за общото благо съобразно индукцията говори политиката тъй като би стигнала до същите невъзможни изводи както в случая с общото благо според определението Защото и в тоя случай някой ще каже че цел е благотоОчевидно трябва да говори за това какво е висшето благо и то в смисъла на висшето за нас И изобщо ясно е че изследването на общото благо не е възможно за нито една наука или способностЗащо Защото благото се отнася до много категории до същността качеството количеството времето отношението и до всички останали Какво и кога е добро в медицината знае лекарят кормчията - за управлението на кораба за всяко изкуство ndash вещият в него Лекарят знае кога трябва да оперира а кормчията кога трябва да плава При всяко едно изкуство вещият знае кога нещо ще е добро за него Нито лекарят знае кога ще е добре да се плава нито кормчията кога нещо е добро в медицината Значи и така не трябва да говорим за общото благо защото bdquoкогаldquo е присъщо на всички изкустваСъщо така и благото по отношение на нещо както и благото съответстващо на другите категории са общи за всички и никое умение никоя наука не може да каже за която и да е друга какво и кога е добро за нея Нито пък политиката може да говори за общото благо а за благото в смисъла на висшето благо и то висшето за нас благоОсвен това ако искаме да разясним нещо не трябва да използваме неясни примери а ясни за неясните неща а за умозрителните - сетивно възприемаеми защото са по-очевидни Затова когато се говори за благото не трябва да се говори за идеята за благото И все пак някои мислят че когато се говори за благото трябва да се говори за идеята понеже казват те е необходимо да се изследва кое е висшето благо защото то изразява действителната природа на всяко едно нещо така че както предполагат идеята би била висшето благо Такова е разбирането им и е възможно да имат право Във всеки случай политическата наука и способност за която сега говорим изследва не това благо а кое е благо за нас самите (Понеже никоя наука никое умение не може да определи своята цел като благо значи и политиката не може) Затова тя и не говори за идеята за благото Възможно е някой да каже че поставяйки това благо за първоначало може да го използва като отправна точка в изследването на отделните блага но и това не е правилно защото първоначалата трябва да бъдат съответстващи Безсмислено е някой да иска да докаже че ъглите на един триъгълник са равни на два прави изхождайки от първоначалото че душата е безсмъртна Това първоначало не е подходящо а първоначалото трябва да бъде подходящо и във връзка с предмета Следователно може да се докаже че сборът от ъглите на триъгълника е равен на два прави ъгъла и без безсмъртието на душата По същия начин и благата могат да бъдат разглеждани без идеята за благо ето защо това благо не е подходящото първоначалоНе е прав и Сократ който отнася добродетелите към областта на науките понеже смята че нищо не трябва да бъде напразно но от това че добродетелите са част от научното знание следва че тъкмо добродетелите са безполезни Защо Понеже при науките щом някой познае какво е дадена наука става учен (който е познал какво е медицината става лекар - същото е и при другите науки) но при добродетелите това не се получава който знае какво е справедливостта не става незабавно справедлив точно тъй е и с останалите добродетели Следва че и напразни са добродетелите и науки не са

Преводът е направен по изданието Loeb Classical Library Aristotle XVIII LCL 287 Harvard 1997 ISBN 0-674-99317-9

Преведе от старогръцки ХАРАЛАМБИ ПАНИЦИДИС

Аристотел Голяма етика1181a 24 - 1183b18

Смятате ли че темите на античността трябва да бъдат разглеждани в тяхната връзка със съвременните теми Мисля че това е един от начините античната философия да бъде направена атрактивна Макар че човек трябва да бъде много внимателен когато сравнява антични модерни и съвременни гледни точки това все пак е един мощен инструмент който може да бъде използван за да предизвика интереса на студентите към античните мислители Има различни начини които може да се използват за да се свърже съвременната дискусия с античните автори И според мен тези начини не са уникални за философията а са в сила повече или по-малко за всяка област на човешката наука и занимания Античните автори пишейки относно философията са правили нещо много подобно на това което ние правим когато правим философия И по отношение на метода и по отношение на проблемите които се поставят и анализират В същото време те са били в една много различна социална среда използвали са терминология различаваща се много от нашата формулирали са дистинкции по различни начини и тн Така че аз се опитвам да изведа на преден план както приликите които образуват общото между тях и нас така и разликите които ни отличават За да се изразя малко по-грубо приликите показват че и тук съществува универсалност по отношение на озадачаването което определени въпроси провокират Разликите от друга страна ни помагат да разберем че има алтернативни начини за подхождане към и третиране на философските загадки

Какъв е Вашият отговор на товаДоколкото става дума за философията като цяло аз се фокусирам върху идеята че философията учи как да се мисли да се анализират проблеми да се взимат решения много често за проблеми и решения които се отнасят директно до нас и са от огромно значение за нашия живот До такава степен че философията е практика за нашата способност за мислене и вместо да изглежда второстепенна тя представлява най-важното практическо упражнение на което можем да се надяваме Античната философия позволява да се премине една такава практика от самото начало на историята на западната мисъл сиреч така да се каже да се изследват нещата от началотоОсвен това приемам че абсолютно всичко от някаква гледна точка може да се разглежда като губене на време По-специално защото други неща се разглеждат като по-спешни макар в крайна сметка да са по-маловажни И после склонен съм да предположа че е лукс на академичния живот това че ни се позволява да изследваме теми които хората смятат за губене на време - нещо което можем да правим само за удоволствие Това е възможност която не всеки има и понякога е това което ни позволява да излезем извън житейските нужди и да спечелим една различна гледна точка от която сме свободни да се занимаваме не с това от което директно се нуждаем а с това което желаем каквото и да е то

Въпроси и превод от английски ЗОЯ ХРИСТОВА-ДИМИТРОВА

Универсално озадачаванеот стр 12

Сн

Рад

осла

в Ч

ичев

РЕДАКЦИОНЕН СЪВЕТ Юлия Кръстева (Париж) Богдан Богданов (София) Кристиян Редер (Виена) Боян Биолчев (София) Ханс Улрих Рек (Кьолн) Никола Георгиев (София)

Адрес СОФИЯ 1000 ул bdquoЦар Шишманldquo 7 Банкова сметка BG56BPBI79401049389602 BIC - BPBIBGSFbdquoЮробанк Българияldquo АДИздава Фондация bdquoЛитературен вестникhttplitvestnikwordpresscom wwwbsphorglitvestnikВОДЕЩИ БРОЯ Димка Гочева Камелия Спасова

РЕДАКЦИОННА КОЛЕГИЯ Амелия Личева (гл ред) Пламен Дойнов Йордан Ефтимов

Ани Бурова Бойко Пенчев Камелия Спасова Мария Калинова Малина Томова

Художник на броя Александър БайтошевПечат bdquoНюзпринтldquo

ISSN 1310 - 9561

Д-р Марк Сентези е преподавател по философия

в Щатския университет на Пенсилвания

Защитил е дисертация върху Аристотеловата

концепция за движението Има публикации и

провежда курсове върху проблеми от областите

на метафизиката епистемологията

етиката антропологията и философията на образованието В

конференцията bdquoПредизвикателството

Аристотелldquo участва с доклад на тема Genesis and

the Priority of Energeia in Met IX 8

Кога за пръв път започнахте да си задавате философски въпросиОтначало започнах да се интересувам от философия през интереса ми към природата съзнанието и изкуството особено поезията Когато бях на осем години бях наясно за значителните щети които нашата цивилизация нанася на естествения свят макар щетите които нанасяме индивидуално да са малки колективно ние сме отговорни за света Колективната отговорност е голямо нещо за което да се бори един осемгодишен

Също така се интересувах от начина по който поезията индиректно изразява съзнанието чрез описание на дъжда един поет ни кара да чувстваме това което чувства той С други думи в поезията това как изглежда светът е неотделимо от съзнанието Когато по-късно прочетох Кантовата Критика на чистия разум разбрах неговата версия на това твърдение веднага

Когато кандидатствах в университета не можех да реша дали да уча компютърни науки (тоест динамични логически системи) физика (изследване на природата) или хуманитарни науки Така че аз избрах степен в bdquoСвободни изкустваldquo което покрива bdquoвсички най-важни изследвания за човешките съществаldquo от митовете и религията до биологията и физиката политиката и изкуството Бързо открих че единственото нещо което обединява всички тях е философията Така сега се занимавам с философия

Кой беше първият прочетен от Вас философ Можете ли да опишете Вашите първи впечатленияПървият философ който прочетох вероятно беше Платон в гимназиалния курс по История на идеите Помня че бях очарован от силата на диалога да оформя човешките действия и мисли векове по-късно Когато започнах да уча за Френската революция открих че същото нещо се е случвало в салоните ndash разнообразни частни събирания посветени на интелектуални дискусии които са довели отчасти до революцията и раждането на демокрацията във Франция

Смятате ли че студентите днес имат интерес към античносттаПовечето студенти не осъзнават че имат интерес към античността но щом получат възможност да я изследват като жива култура и интелектуален обмен те започват да осъзнават колко интригуваща и завладяваща е тя

Смятате ли че темите на античността трябва да бъдат разглеждани в тяхната връзка със съвременните теми Всеки път когато четем древните автори ние вече мислим за тях през нашите съвременни грижи това е просто начинът по който разбираме другите Аристотел е бил прав ние започваме с това което си мислим че знаем и работим към това което все още не знаем което е по-близо до истината

Привличам вниманието на студентите към това как те оформят нашето интелектуално въображение (както се

изразява Косман) Древните ни дават инфраструктурата инструментите средствата целите и дори мотивите за мислене а това е оформило западното мислене и наука за последните 2500 години Когато мислим за нещо ние използваме техните идеи за това и търсим нещо много подобно на онова което те са търсели по причини много подобни на техните Ние често чуваме за необходимостта да bdquoприложимldquo философията към нещата които ни вълнуват днес Поемайки този риск ние насила поставяме философията в убежденията и целите които вече имаме превръщайки я в обикновен инструмент Когато обаче студентите четат античната философия добре се случва нещо по-дълбоко и по-вълнуващо тя преобразува разбирането на студентите за света променя техните цели В това отношение не студентите са тези които оценяват колко е добра античната философия за тях а античната философия е тази която помага да се оцени колко добри са студентите като хора като мислители и като граждани Чрез античната философия студентите осъзнават че съществуват по-високи цели в живота тя събужда в тях желание да бъдат голяма душа голям философ и голям мислител голям обожател или гражданин

Намирате ли в реакцията на студентите че семинарите по античност са bdquoгубене на времеldquoСтудентите обикновено мислят така защото имат неясно но твърдо убеждение в идеята за прогреса След като някои са писали много отдавна хората смятат че трябва да бъдат надминати (Дори мислят погрешно че те би трябвало да са имали bdquoпо-прости мислиldquo от нашите Тази идея по-лесно се разсейва при прочитането им) Това обаче което е фундаментално важно за човешкия живот не се изменя много Спомням си как една студентка каза как е била изненадана от това колко мощно и колко полезно е било Аристотеловото описание на приятелството Съществуването на iPhones обаче не променя същината на приятелството или това какво е щастието или удоволствието

Бихте ли ми казали колко важен е Аристотел за bdquoфилософията на личносттаldquoСпоред мен Аристотел е изключително важен за разбирането на това как да бъдеш личност защото той дава да се разбере че да бъдеш личност означава да бъдеш активен да бъдеш щастлив не е да имаш пари да бъдеш известен или талантлив това не е кой си ти а какво правиш Студентите също така намират за освежаващо когато разберат Аристотеловия аргумент че удоволствието е страничен ефект от действието че поначало ние не търсим удоволствие но вместо това търсим да правим велики дела

Повечето хора мислят че всички действия са средство за постигане на някаква цел те работят за да получат удоволствие използват любезността като вид инструмент за получаване на удоволствие Аристотел твърди че това е погрешно добрите действия са добри сами по себе си те сами по себе си са цел няма нищо което да се търси по-нататък Това означава че вместо да се налага да минаваме през хедонистични изчисления съществуват неща които просто можем да правим които имат реална стойност и значение за нашия живот

Можете ли да ми кажете нещо повече за една от Вашите последни публикации ndash bdquoКак технологията променя нашата идея за добротоldquoТехнологията променя нашата идея за доброто по два начина На първо място технологията променя инфраструктурата на етическите решения тя не само ни дава нов начин да посрещаме проблемите (например хирургията може да спаси нечий живот или да промени външния вид или пола на някого) но в допълнение тъй като ние живеем в технологична цивилизация почти невъзможно е да се действа без да се избира технология

Например за да съществува мобилният ми телефон трябва да има миньори пътища влакове и лодки регулации и търговски споразумения политици правоприлагане едно общество в което договорите се спазват химици и електротехници и следователно университети и история на физическата наука творци и инженери за да го проектират международни технологични стандарти работническата класа от работници за да го сглобят парична система хора които да го продават хората които да го поправят и така нататък

Древните автори и съвременните грижи

Невъзможно е да излезеш на улицата без да срещнеш хора които са посветили своя труд на технологията така че е невъзможно за нас да утвърждаваме едно общество и неговите ценности без да утвърждаваме технологията Това донякъде означава че ние търсим технологични решения на нашите проблеми Наистина от всички проблеми в света тези които обявяваме за решими са проблемите които могат да бъдат разрешени с помощта на технологията

Вторият начин по който технологията променя нашата идея за доброто е че технологията въплъщава ценностна структура различна от тази на живите същества артефактите са добри само дотолкова доколкото са инструменти използвани от нас докато живите неща търсят своето собствено добро

Например когато блендер е счупен той няма стойност така че хората го изхвърлят на боклука Но едно пиле има своя собствена стойност то за себе си се опитва да се храни живее и вирее дори ако е ранено Неговото добро е различно от моето което може да включва това да го изям

Ние обаче разпространяваме етическата структура на технологията към други неща когато се отнасяме към природата като към ресурс Например когато приемаме дърветата за лишени от стойност освен доколкото могат да бъдат направени на сгради или подове ние действаме сякаш ценността им зависи от нас

Един въпрос относно Вашата дисертация ndash колко важно е движението за структурата на съществуващотоЕдно от прочутите твърдения на Аристотел е че за съществуващото може да се говори по много начини С това той няма предвид че има много неща но че за всяко нещо има няколко начина по които да бъде казано че съществува Например тази химикалка е приспособление за писане (това какво е тя или каква е нейната форма) тя е твърда пластмаса (материал) синя (атрибут) тя е способна за писане (потенция) Но ние не говорим достатъчно за това защо Аристотел твърди че съществуващото е множествено Една очевидна причина е че то трябва да бъде такова за да може движението изобщо да съществува След като тези начини са разграничени ние трябва да разберем как те са свързани

Въпроси и превод от английски ЗОЯ ХРИСТОВА-ДИМИТРОВА

Сн Радослав Чичев

8Литературен вестник 25-31012017

Редактор на страницата КАМЕЛИЯ НИКОЛОВА

Сцена

Погледът зад обектива преплита съдбата на фотографската фамилия Карастоянови ndash бащата Анастас (1822-1880) и синовете му Иван (1853-1922) и Димитър (1856-1919) с много значителни епизоди в нашата история в продължение на дълъг период от време Христоматийно познати портрети на емблематични личности са останали до днес благодарение на Анастас Карастоянов ndash на Раковски Левски Любен Каравелов Ангел Кънчев Стефан Караджаhellip и на синовете му Иван и Димитър Карастоянови които фотографират Алеко Константинов Иван Вазов Петко и Пенчо Славейкови Мара Белчева Яворов Мина Тодорова Лора Каравелова Петко Каравелов Стефан Стамболов княз Александър Батенберг Иван Шишманов Адриана Будевска и още много държавници бунтовници революционери интелектуалци художници поети артистиПарадоксът на отминаването и завръщането е запечатан във фотографията която съхранява момента като неизменен Всеки миг е безвъзвратно загубен и всеки спомен е новороден

Началото КарастоянИмето на фамилия Карастоянови идва от предшественика Карастоян роден около 1750 г в Самоков когато този планински район на югозападна България бил непрестанно нападан и плячкосван от кърджалийски орди еничари и черкези Мъжете от града - българи и турци се обединили в опълченска дружина за да отбраняват града и семействата си bdquoВ тези сражения изпъкват неколцина храбреци като bdquoкапитанldquo Ангел Лало Бюлкюбаша и Кара Стоян баща на първия български печатар Карастоянов загинал в боя Народът не закъснява да съчини и песни за тези юнациldquo1 По това време синът на Карастоян Никола бил на шестнадесет години

НиколаОще като малък баща му го завел да учи в Рилския манастир bdquoКолко време е прекарал Никола Карастоянов в Рилския манастир не се знае След убийството на баща му при разпра с нападналите Самоков кърджалии той останал без издръжка Тогава бил принуден да работи в манастирската книговезница за да може да продължи учението си Има основание да се допуска че е бил един измежду първите ученици Малкото запазени от него писма са писани с прекрасен полуустав минаващ в бързопис С такова писмо са писани и рилските ръкописни книги от края на XVIII в Изглежда че тъкмо това умение на младия Карастоянов да чертае ясно четливо и стройно буквите на кирилицата е използвано в манастирската книговезнцаldquo2

Никола Карастоянов става даскал за да издържа семейството си При едно пътуване до Белград купува типографска печатарската преса Разглобява я и я пренася през границата в каруца покрита с чаркове за тъкачни станове тъй като по това време не е разрешено в България да се печатат и издават книги Инсталира я в мазето на къщата си и започва да печата тайно и сам да разпространява книгите си обикаляйки села и градове панаири и манастири bdquoПри отпечатването и при пренасянето на книгите той е срещал редица трудности Прави постъпки пред турските власти да получи разрешение за печатане на книги ангажирва и ходатаи но разрешение не получава Едва през 1846 г успява да издействува от самоковския митрополит разрешение за отпечатване на религиозни книгиldquo3

АнастасНикола взел на работа при себе си сина си Анастас bdquoИзданията на Самоковската печатница далеч превъзхождат изданията на Солунската печатница Печатницта на Карастоянов е разполагала с шрифт изработен със завидна за времето си букволеярска технка и с големи графични предимства Безупречни са словослагателската и печатарската техника на Карастоянов Към всичко това ще трябва да се прибавят и големите дарби на Анастас като гравьор илюстратор и художествен оформител ненадминат майстор на българската книга преди Освобождението Тия негови качества принудили баща му да го обяви официално за съдружник В печатаното през 1856 г bdquoНачалное учениеldquo е отбелязана фирмата на печатницата bdquoТипографiа Н Карастояновича и сына его Анастасiа в Самоковldquo4

Текстът е част от изследване документална основа за книга в която историческият разказ се движи едновременно в две полета ndash на фактологията и на фикцията1 Христофоров Асен Самоков Исторически очерк София Издателство на Националния съвет на Отечествения фронт 1962 с 302 Атанасов Петър Начало на българското книгопечатане Наука и изкуство С 1959 с 1573 Василев Марин bdquoПоява и развитие на книгопечатането в Българияldquo - сп bdquoПолиграфияldquo 20114 Атанасов П Начало на българското книгопечатане с 210

През 1862 г Анастас Карастоянов заминава за Белград и купува за печатницата на баща си граждански шрифтове необходими за отпечатване на книги със светско съдържание По същото време избухва бунт срещу турския гарнизон в крепостта Турците бомбардират града а сърбите щурмуват крепостта В тези сражения участва и българската легия на Раковски Левски и Стефан Караджа проявяват забележителна смелост В хаоса на събитията са разпилени и разграбени материалите които Анастас е купил за печатницата Останал без средства в чуждата столица той се хваща на работа в една работилница където реже печати от пиринч за да възстанови загубата и да спечли пари за обратния път Така случайно се запознава с българина Анастас Йованович от Враца тогава управител на двореца на княз Михайло Обренович Макар и официално известен като сръбски фотограф Анастас Йованович (1877-1899) е българин по произход и в началото на творческия си път се подписва като български фотограф Роден в семейство на преселници още като малък Анастас попаднал в откритата през 1832 г в Белград печатница с букволеярна Изобретил метални букви на кирилица с които печатницата не разполагала това спомогнало за издаването на първия сръбски буквар Княз Милош Обренович го изпратил на обучение във Виена През същата 1839 г Дагер направил голямото си откритие Йованович видял фотографиите му във Виена и се вдъхновил от това ново изкуство Снабдил се със собствена Дагерова камера и направил своите първи снимки Оптикът Прокеш организирал негова фотоизложба във Виена През 1858 г княз Михайло поканил Анастас Йованович да се върне в Белград и го назначил на високия пост хофмайстер - bdquoуправител на двора княжескогоldquo В този период той се среща с българския си съименник Анастас Карастоянов Йованович запознава Анастас с усторойството на фотокамерата си модел Voigtlaumlnder която купил във Виена през 1841 г научава го как се работи с нея Самият процес на снимане bdquoдагеротипияldquo изисква експозиция от 10 до 30 минути Това продължително време за заснемане се дължало на ниската светлосила на обектива с бленда 114 Първоначално Йованович работел с камера Voigtlaumlnder но с обектив Petzval Изображението се получавало върху метална пластина но от нея не било възможно да се извади позитивно копие По-късно той си набавил за камерата Voigtlaumlnder обектив на Voigtlaumlnder който се монтирал в камера с мях Изображението се запечатвало върху плака покрита с фоточувствителен колоиден разтвор Така след обработка на плаката той започва да копира многобройни позитивни изображения bdquoА Йованович урежда в една от стаите на двореца фотоателие където Карастоянов започва опитите си Благодарение на голямата си изобразителна култура и на художническите си дарби скоро постига успехи и става придворен фотограф

В ателието 1863 г Автопортрет на Анастас Карастоянов Архив Национална библиотека C 750

След като се установява в Белград Анастас взима при себе си съпругата си Виктория и децата си Мариола Иван Димитър и Анка По това време той посещава редовно кръчмата bdquoКод српске крунеldquo където се събира българската емиграция Сближава се с момчетата от Втората легия съчувства им когато политическата ситуация в страната се преобръща и отритнати изгубили надежда те скитат бездомни и гладни в чуждия град Дава им подслон и прехрана в своя дом bdquoВ началото на 1867 г в хотел bdquoСрпска крунаldquo - център на революционната емиграция в Белград се възобновява българкият комитет под председателството на Каравелов Веднага след това с оглед на по-голяма конспиративност седалището на комитета се премества в къщата на фотографа-революционер Анастас Карастоянов (пристройки

от нея съществуват и досега до Съборната църква в Белград) () В гостоприемния дом на Карастоянов живее и един странен монах (известен като Мертирие) който по поръка на комитета кръстосва България с агитаторска и разузнавателна цел Пак тук пристигат и се срещат пратеници на чети от различни краища на България Живеят на квартира Левски Ангел Кънчев Панайот Хитов и дядо Илю () През 1867 г в Белград се създават български въоръжени отряди В така наречената Артилерийска школа в която се подготвяли сръбски кадрови офицери са приети и около 200 българи доброволци и са обучавани в теоретични и практически занятия (стрелба фехтовка езда) военни правилаldquo5

Сръбският княз вижда в българските доброволци подкрепа за предстоящите военни действия и възлага обучението им на сръбски офицери В новата легия постъпват оцелели членове от четите на Панайот Хитов и Филип Тотю младежи прехвърлили се от България както и от българската емиграция в Румъния Поради обрат в политическите интереси на Сърбия войната с Турция не е обявена Втората българска легия става ненужна на белградското правителство и през 1868 г е разпусната а участниците в нея - изгонени от Сърбия В същата година е убит княз Михайло Обренович Анастас вече не е придворен фотограф По същото време Анастас Карастоянов фотографира Левски по негово желание bdquoходящldquo - с решително изражение в четническа униформа с пушка в едната ръка и сабя в другата Камерата го е уловила в крачка Ако приемем че това е първият запечатан момент на човешка фигура в движение в българската фотография той отразява тази първа крачка като жест който нарушава статичната поза на многовековно полусънно състояние Един човек започва да крачи за първи път след десетилетия сънПо време на тези събития големият син на Анастас Иван е около тринадесетгодишен Повлиян от патриотичния патос обхванал и гостите и обитателите на дома той настоява да бъде фотографиран в облекло на четник Фотографията напомня тази на Левски - същата поза ръката на дръжката на сабята същият калпак с лъвчето сериозното и решително изражение същият килим същият парапет зад фигурата bdquoВ репортажно-реалистичен стил са и снимките подписани от Стоянович които слагат началото на първата официална репортажна фотография Възможността да опита този раздел на фотографията му се отдава по време на честването на 50 години от Второто сръбско въстание през 1865 Фотографирането на хора в движение по това време е било голям почти нерешим проблем който често е обезкуражавал фотографа (hellip) Стоянович прави репортажни снимки и от други събития изтеглянето на турските войски от крепостта в Белград (1867) заминаването на княз Михаил на посещение при султана в Цариград (1867) и в Сръбско-турската война (1876) С тези си снимки той е определен от изследователите на сръбската фотография като първия сръбски фоторепортерldquo6

Вестта че руският цар Александър II е обявил с манифест война на Турската империя през април 1877 г събужда отново надеждите на българите в Сърбия Анастас и семейството му следят новините със затаен дъх bdquoКогато се обявява освободителната война още в първите дни Анастас Карастоянов въпреки завидното си положение на най-добър фотограф напуска Белград и се озовава със сина си Иван в Свищов за да помогне на своя народ Той вече е в по-напреднала възраст (55 г) за да участвува като боец но пише на Марин Дринов тогава на служба при руската главна квартира че желае да замине на бойното поле и да работи като военен фотограф заедно със сина си Готов е да снима Плевенските укрепления и други обекти снабден е с bdquoдобри апаратиldquo а синът му bdquoдобър фотограф е учил в Белград и е бил в Австрия разговаря добре немски и доволно французкиldquo7 За съжаление отговорът от Марин Дринов е отрицателен Застъпничеството му е отхвърлено от руското главнокомандване с мотив че имат вече руски и румънски фотографи и не искат български През пролетта на 1878 г Анастас Карастоянов се установява на постоянно местожителство в София и открива голямо фотографско ателие на улица bdquoСамоковскаldquo8 Междувременно са починали голямата му дъщеря и жена му Анастас е съсипан от мъка по тях Семейството вече се състои от баща двама синове фотографи Иван и Димитър и най-малката дъщеря Анка Две години след това през 1880 г Анастас умира на 58 години

(със съкращения)

АННА ТОПАЛДЖИКОВАправнучка на фотографа Иван Карастоянов

Цялата статия може да прочетете в Годишник на НАТФИЗ 2016 който предстои да излезе от печат

5 Боев Петър Фотографското изкуство в България (1856 - 1944) изд bdquoСептемвриldquo С 1983 с 21-226 Галибов Зафер Светлописи (под печат) с 36-377 Боев П Фотографското изкуство с 24-258 Сега ул bdquoГр Игнатиевldquo - ъгъла с пл bdquoСлавейковldquo някога там беше кино bdquoКултураldquo и до него - фотографско ателие

От двете страни на обектива Исторически сведения за фотографската фамилия Карастоянови

Литературен вестник 25-31012017 9

Това е младият по онова време асистент по стара история Гаврил Кацаров който проявява страстта си към политическата философия на античността чрез този първи превод на новобългарски на важното Аристотелово съчинение4 През първата половина на на ХХ век у нас се появява само още едно Аристотелово съчинение Поетиката на Аристотеля в превод и с коментар от Кръстьо Генов и Петър Радев Техният труд стига до читателите в две издания през 1943 и 1947 г5

Два университетски стожера на аристотелизма проф Александър Ничев и проф Ради Радев

Само две години след публикуването на второто издание на първия български превод на Поетиката младият по онова време асистент по класическа филология Александър Ничев публикува критична рецензия за него Тя е озаглавена Едно тълкуване на Аристотеловата bdquoПоетикаldquo у нас6 Реакцията на младия преподавател в сп Септември впечатлява с това че в критичния й фокус попада не преводът а коментарът на текста Според рецензиращия млад учен концепцията на коментара към превода е прекалено хетерогенна и даже еклектична а както може и да се очаква ndash според него тя не е достатъчно идеологически марксистко-ленински издържана Да отбележим че годината е 1949 В хилядолетната история на опитите да се преведе и осмисли Аристотеловата или изобщо гръцката философска понятийност на (старо)български това е единствената публикувана критична но не и отрицателна рецензия за преводачески версии предложени от други Освен това в критичния отзив на преподавателя по старогръцка литература в Софийския университет накратко са очертани контурите на неговите предложения за превеждането и интерпретирането на Поетиката През следващите няколко десетилетия Александър Ничев превежда множество важни произведения на старогръцката литература но основен изследователски проблем за него остават Поетиката и Реториката на Аристотел Посвещава им стотици страници в статии и студии на български и руски най-много на френски но и на немски английски гръцки и италиански език Двете му дисертации са посветени на Аристотеловия анализ на атическата трагедия и преди всичко на Софоклевите шедьоври като са защитени и публикувани у нас но на френски език7 А неговият превод на За поетическото изкуство излиза през 1975 г8 цели 26 години след като е хвърлил ръкавица за преводачески двубой към предишната двойка преводачи и коментатори Преводът на проф Ал Ничев на Реторика е публикуван през 1986 г9 и с това той изпълнява обещаното и заявеното от него още през 1949 г В годините на държавния социализъм излиза само още едно съчинение на Аристотел на български език За душата което е публикувано през 1979 г в поредицата bdquoФилософско наследствоldquo на bdquoНаука и изкуствоldquo в отличен превод и коментар на д-р Марко Марков и със студия от дългогодишния преподавател по антична и средновековна философия във ФФ на Софийския университет ndash проф дфн Ради РадевАристотелознанието у нас през втората половина на ХХ век до началото на тнар bdquoдемократични промениldquo през 1989 г достига до тези три превода но има ред значими интерпретаторски постижения благодарение на разностранната преподавателска и издателска работа на проф Ничев във ФКНФ и на проф Радев във ФФ Някои от техните запомнящи се анализи са били представени първоначално като кандидатски (както се казваше тогава) и докторски дисертации а след това публикувани и като книги10 За да разберем величината 4 Аристотел Атинската държавна уредба С 1904 Българска библиотека 5 превод коментар и предговор Гаврил Кацаров Факсимилно преиздадено в Гаврил Кацаров Избрани съчинения Том ІІ съставител доцд-р Петър Делев УИ bdquoСв Климент Охридскиldquo С 2004 803-899 Трето електронно издание httpsprojectoriacomproductproductpath=59ampproduct_id=525 Поетиката на Аристотеля Превод и коментар Кръстьо Генов и Петър Радев С 1943 1947 Второ поправено и допълнено издание Книгоиздателство bdquoХемусldquo6 Кръстьо Генов и Петър Радев Поетиката на Аристотеля Пълен превод от старогръцки с критичен увод и бележки Второ поправено и допълнено издание София Хемус 1947 156 с В Септември ІІ2 153-157 (рецензия)7 Lrsquoeacutenigme de la catharsis tragique dans Aristote Sofia 254 p Eacuteditions de lrsquoAcadeacutemie Bulgare des Sciences1970 La catharsis tragique drsquoAristote Nouvelles contributions Sofia 175 p Eacuteditions de lrsquoUniversite de Sofia 8 Изд bdquoНаука и изкуствоldquo9 Изд bdquoНаука и изкуствоldquo10 Особено впечатляващи са изследванията на проф Ради Радев за Философа и неговата хилядолетна традиция Вж Материалистически положения в гносеологията на Аристотел С 1961 bdquoНаука и изкуствоldquo Из историята на арабската философия С 1966 bdquoНИldquo Критика на неотомизма С 1970 bdquoНаука и изкуствоldquo История на античната философия С bdquoНаука и изкуствоldquo част І 1981 част ІІ 1983 Латинският

особено на направеното от проф Ради Радев трябва да се посочи едно обстоятелство от 1956 до 1987 г повече от 30 години не е била обявявана аспирантура по антична и средновековна философия във ФФ на Университета По времето на социализма изучаването на античната философия беше пренебрегвано а на средновековната и ренесансовата ndash почти невъзможно Приоритети бяха новоевропейската немската класическа и разбира се марксистко-ленинската философия Въпреки всички политически ограничения идеологически табута и интерпретативни императиви проф Радев успяваше да изнася незабравимо сериозни и безкомпромисно неидеологизирани лекции по антична средновековна и ренесансова философия както се наричаше курсът тогава Издаде две разновидности на учебник и една антология по антична философия една антология по средновековна философия и цяла поредица от книги за аристотелизма в елинистическата схоластическата класическата арабска и еврейската традиция Разбира се венец на това промисляне на перипатетическата парадигма през хилядолетията е книгата му за откриването на нейната неувяхваща новост във философията и богословието на неотомизма Да книгата е озаглавена Критика на неотомизма но годината на издаването й е 1970 Поради това академичното наследство на проф Радев може да бъде оценено като най-висше проявление на изкуството на възможното в идеологическата матрица11

Последният четвърт век В първите години на новата историческа и политическа епоха в България която започна през есента на 1989 г у нас се завърнаха трима млади учени току-що завършили следването си в университети в които традициите на изучаването на античността и класическите езици винаги са били на завидно ниво През 1988 г Иван Христов завърши следването си в университета в Ленинград днес Санкт Петербург и стана първоначално изследовател във Философския институт в БАН а после и университетски преподавател През 1991 г възпитаникът на Хумболтовия университет в Берлин Анастас Герджиков се включи в преподавателската колегия на специалност bdquoКласическа филологияldquo а две години след това към нея се присъедини и Николай Гочев завършил езикознание в Атинския университет На тях тримата българските читатели дължат най-многобройните и най-издържани преводи на Аристотел публикувани през последния четвърт век у нас Иван Христов се посвети на методичното и стриктно превеждане и коментиране на шестте логически трактата от Органона12 но и на изучаването и превеждането на светите Отци на православието Изданието на Политика от 1995 г обогати знанията за античността и за историята на политическата философия от древността до днес Преводът на Анастас Герджиков е бил обсъждан почти дума по дума с проф Богдан Богданов авторедактиран е и е преписван три пъти на пишеща машина от преводача допълнен е с пребогат индекс и солиден коментар13През 90-те години на миналия век до нашите читатели достигнаха и първите преводи на български

Аристотел С 1982 Партиздат Съставителство на приложението Ради Радев Превод Лидия Денкова Румен Даскалов Маргарита Кискинова Аристотел С 1988 изд bdquoНародна просветаldquo Съставителство на приложението Ради Радев Превод Марко Марков и Теменуга Ангелова Аристотел Историческата съдба на неговата философия УИ bdquoКлимент Охридскиldquo С 198911 Вж много по-подробно в тематичния брой посветен на неговата 80-а годишнина Спомени и размисли за проф Ради Радев В сп Философия 42011 12 Аристотел Категории Превод встъпителна студия и коментар Иван Христов С 1992 г Изд bdquoНаука и изкуствоldquo Фондация Отворено общество Второ изд в двуезичното издание на ОРГАНОН част 1 bdquoЗ Стояновldquo С 2008 Аристотел Аналитики Т I С 1997 ИК bdquoХр Ботевldquo съдържа За тълкуването и Първа аналитика Превод предговор коментар и библиография Иван Христов Второ изд в двуезичното издание на ОРГАНОН част 1 bdquoЗ Стояновldquo С 2008 Аристотел Топика Превод и коментар Иван Христов С 1998 г Изд bdquoЗ Стояновldquo Като приложения съдържа статии на Лео Елдърс А Фрагщайн Сузан Мансион Дж Е Л Оуен дьо Патер Солмсън и Корнелия Йохан де Фогел Второ изд в двуезичното издание на ОРГАНОН част 2 bdquoЗ Стояновldquo С 2009 За повечето преподавателски академично-полемични и преводаческо-издателски заслуги на колегата вж ldquoЗа битието се говори в множество значенияhellipldquo или за 50-годишния юбилей на Иван Христов В Литературен вестник бр 10 23-29 март 2011 г httpwwwbsphorgmembersfilespub_pdf_1195pdf13 Аристотел Политика Превод Анастас Герджиков Изд Отворено общество С 1995 Предговори на Богдан Богданов и Олоф Гигон

на Физиогномика и Никомахова етика както и нова преводаческа версия на Атинската полития14

През първите години на новото хилядолетие преводаческата и издателската активност у нас създаде истински паметници на книжнината и огромното поле на чакащите превод творби от античността и Средновековието започна да се смалява Епохалният първи превод на Метафизика осъществен от Иван Христов и Николай Гочев през 2000 г продължи традицията на християнска Европа която в нашата езикова среда е възникнала преди почти 1150 години ndash при превода на Библията и на основната богослужебна литература св Методий и св Кирил св Климент и св Наум са превели най-важната в терминологично отношение лексика по един начин но от кореспонденцията между българските владетели и римските папи тази лексика е навлязла и в друга езикова формa За съсъществуването на старобългарските и латинските варианти на превод на гръцките философски и богословски понятия не от вчера а през последните 1150 години вж Отговорите на папа Николай І до допитванията на българите направено от княз Борис І ноември 866 г15 Работата на Николай Гочев върху превода за първото публикуване на Метафизика минава през четири авторедакции от 1996 до 2000 г и в съвместно понякога много оспорвано обсъждане на почти всяко изречение Петата редакция на превода и на коментара към него беше направена от колегата-аристотелист Анастас Герджиков през пролетта на 2000 г непосредствено преди появата на текста който беше редактиран и художническо-полиграфски полиран от издателство bdquoСОНМldquoПреди десет години работихме съвместно с д-р Димитър Илиев и д-р Владимир Маринов върху превода на двата трактата За небето и За възникването и загиването и по отношение на заглавието на втория текст двамата колеги се обединиха около думата bdquoзагиванеldquo като много по-съответно на гръцката дума φθορά и от гледна точка на онтологията и от гледна точка на филологията16 След първото цялостно издание на Метафизика и след двата трактата за първата философия и космологията на Аристотел се появиха три тома от мащабния проект на проф Иван Христов и изд bdquoЗахарий Стояновldquo за двуезично издаване на аристотеловия Корпус ndash двете части от тома на Органон и Физика17 Имаме вече превод и на т нар bdquoсреднаldquo реторика псевдо-Аристотел Реторика към Александър18

Аристотелознанието у нас през тези 16 години укрепна с ценни три книги на Николай Гочев POIHSIS Класически и съвременни опити по теория на старогръцката литература Том І Аристотел и Хегел19 изследването на Камелия Спасова върху Реторика на Аристотел и Федър на Платон Събитие и пример у Платон и Аристотел20 последен в този ред но всъщност най-авангарден и вписан в съвременните дебати на континента е философско-политическо-драматургичният анализ на Боян Манчев в Логика на политическото21

14 Аристотел Физиогномика С 1998 г Превод и послеслов Хари Паницидис Изд ЛИК и Вермеер Второ изд ЛИК 2006 Аристотел Атинската полития С 1993 изд Христо Ботев превод Цветана Панициду и Хари Паницидис Предговор и коментар Хари Паницидис Аристотел Никомахова етика С 1993 г Изд ГАЛ ndash ИКО Превод Теменуга Ангелова ред Искра Генчева Научна редакция и коментар Ради Радев15 Стъкми за издание и преведе Д Дечев С 1922 г Печатница на Армейския военно-издателски фонд Фототипно издание 1998 г ИК bdquoРодинаldquo16 Аристотел За небето За възникването и загиването Превод бележки и индекс на За небето - Димка Гочева превод бележки и индекс на За възникването и загиването - Димитър Илиев Ред Владимир Маринов Послеслов Мария Николова Встъп студия и библиография Димка Гочева С СОНМ 2006 г 17 Том II част I Физика Превод и предговор Цочо Бояджиев С 2012 bdquoЗ Стояновldquo Предговор и бележки Иван Христов18 Превод Георги Гочев ред Николай Гочев Библиотека bdquoДЕЛОСldquo С 2004 СОНМ 19 Гочев Николай С 2004 bdquoСонмldquo20 Спасова Камелия С 2012 Фондация bdquoЛитературен вестникldquo21 Манчев Боян С 2012 Фондация за хуманитарни и социални изследвания изд bdquoИзток-Западldquo

Аристотелизмът у насот стр 1

Сн Радослав Чичев

10Литературен вестник 25-31012017

Първа книга

ЛВ публикува откъс от превода на Владимир Маринов наbdquoНикомахова етикаldquo от Аристотел който се очаква да

бъде публикуван тази година от издателството на Нов български университет

1 Смята се че всяко изкуство и всяко изследване а също и всяко едно действие или избор са насочени към постигането на нещо добро Затова и хубаво са нарекли доброто онова към което е насочено всичко Но очевидно има известна разлика в целите Защото едните са дейности а другите ndash някакви дела наред с дейностите и там където се поставят определени цели отделно от действията делата съвсем естествено се приемат за по-добри от дейностите И понеже има много действия знания и изкуства много се оказват и целите цел на лечителството е здравето на корабостроенето ndash корабът на военното изкуство ndash победата а на знанието да се управлява домът ndash богатството При всички работи от този род които са подчинени на едно определено умение ndash така както на ездата да речем са подчинени изработването на юздите и останалите работи отнасящи се до сбруята а тя и всяка друга военна дейност са подчинени на военното изкуство по същия начин и останалите са подчинени на други ndash та при всички тях целите на главните са за предпочитане пред тези на подчинените тъй като заради тях се преследват и останалите И няма никакво значение дали целите на тези действия са самите дейности или нещо друго покрай тях какъвто беше случаят със споменатите знания2 Ако сред целите на нашите действия наистина има една която желаем сама по себе си а всички останали желаем заради нея и ако не всичко избираме заради друго (защото така това продължава наистина до безкрай откъдето и стремежът ни излиза напразен и безсмислен) ясно е че именно тя би била доброто и най-доброто Тогава има ли знанието за нея голяма тежест и в живота и дали подобно на стрелци щом имаме заложена мишена бихме уцелили по-добре това което трябва Ако е така нека се опитаме да схванем в най-общи линии какво изобщо е това добро и на кое знание или умение принадлежи Би ни дошло на ума че то принадлежи на най-главното и основополагащото А такова по всичко личи е свързаното с делата на града държава защото то нарежда какви знания са нужни в градовете и кои и докъде отделните хора трябва да изучават Освен това виждаме че са му подвластни и най-ценените умения като това да ръководиш войската да управляваш дома и да говориш пред хора Та щом това знание си служи с останалите и също така налага със закон какво следва да вършим и от какви дела да се въздържаме то неговата цел би съдържала целите на останалите и следователно би представлявала доброто за хората Защото дори да е една и съща за отделния гражданин и за целия град все пак много по-велико и съвършено изглежда да се постигне и пази целта на града държава доброто и за един-единствен човек е нещо мило но за общност и за градове е нещо далеч по-красиво и божествено Значи изследването ни влече към тези работи и е някак свързано с делата на града държава()7 Нека се върнем пак на въпроса bdquoКое всъщност е търсеното доброldquo Защото то се явява различно във всяка дейност и изкуство едно ndash в лечителството друго ndash във военното изкуство трето ndash при останалите Та какво е доброто на всяко от тях Нима не това с оглед на което се прави всичко останало В лечителството това е здравето във военното изкуство ndash победата в строителството ndash къщата в друга област ndash нещо различно но във всяко действие и избор това е целта хората вършат всичко останало именно с оглед на нея Ето защо ако във всички неща които правим е налице определена цел постижимото добро би била именно тя а ако са повече ndash въпросните целиТака следвайки своя ход обсъждането ни се върна в изходното положение Нека обаче се постараем да му придадем още яснота След като целите се явяват много и в името на една от тях избираме друга (например богатство музикални инструменти и изобщо всякакъв вид средства) ясно е че не всички цели са съвършени докато най-доброто ни се вижда нещо съвършено Така че ако има само една съвършена цел тя би била търсеното добро а ако са повече ndash най-съвършената измежду тях Това което преследваме заради самото него наричаме по-съвършено от онова което гоним в името на друго а това което никога не се избира заради друго е по-съвършено от нещата които избираме и заради тях и заради друго Изобщо съвършена е онази цел която се избира с оглед на самата нея и никога заради друго А за такава в най-висша степен се смята щастието избираме го винаги заради него и никога заради друго докато почит удоволствие ум и добродетел избираме както заради самите тях (бихме ги избрали дори от тях да не произтичаше нищо) така и в името на щастието тъй като вярваме че с тяхна помощ ще бъдем щастливи Обратно никой не избира щастието заради тези неща нито пък заради което и да е другоИзглежда че до същия извод ни води и самодостатъчността доколкото съвършеното добро е по всеобщо мнение самодостатъчно Под bdquoсамодостатъчноldquo нямаме предвид единствено нужното на отделния човек

за да води самостоятелен живот но и необходимото на родители деца жена и въобще близки и съграждани понеже човек е по природа същество което

обитава град държава Разбира се трябва да установим някакъв предел и в това ако се разпрострем до предците потомците и близките на близките това продължава до безкрай Но тази работа нека оставим за по-нататък ndash засега приемаме че самодостатъчното е това което прави отделния живот предпочитан и неизпитващ нужда от нищо А такова мислим че е щастието и освен това го смятаме за най-предпочитано от всички неща без да го броим за едно от тях ако го слагахме в общия брой очевидно то щеше да става по-предпочитано с добавянето и на най-малкото добро тъй като добавеното се оказва добро в повече а от добрите неща винаги за предпочитане е по-голямото Само че щастието се явява нещо съвършено и самодостатъчно тъкмо поради това че представлява крайна цел на всичко което правимТвърдението че то е най-доброто нещо може би изглежда предмет на всеобщо съгласие но е желателно да се каже още по-ясно какво всъщност е щастие Това сигурно би се получило ако вземем делото на човека Защото също както при флейтиста скулптора занаятчията и въобще при всеки комуто е отредено някакво дело и действие се смята че доброто и хубавото са в самото дело по същия начин би трябвало да мислим че е и при човека в случай че наистина му е присъщо определено дело Но дали строителят и обущарят имат собствено дело и действие а човекът няма ами е по природа без свое Или някой би казал че както при окото ръката крака и всеки един орган изобщо се забелязва особена функция така и при човек е налице известно дело различно от всички тях Но какво в действителност би било то Защото живеенето ndash по всичко личи ndash е нещо всеобщо споделяно и от растенията докато в случая се търси свойственото на човека Значи се налага да отстраним живота подчинен на храненето и растежа След него идва този свързан със сетивната дейност но и той изглежда се споделя от коня вола и всяко друго животно Остава един живот свързан с действието на притежаващото разум Но и то в един смисъл е подчиняващото се на разума а в друг ndash това което наистина притежава разум и мисли Та след като и за този живот се говори двояко следва да го приемем във второто значение ndash като разумна дейност тъй като то се смята в по-голяма степен за главноНо ако присъщото на човека дело представлява дейност на душата в съответствие с разума или не без него и ако твърдим че едно и също по рода си дело е присъщо едновременно на даден вид човек и на добрия му представител (например на китариста и на добрия китарист) и че това важи безусловно за всички като към делото се добавя превъзходството по добродетел (нали работа на китариста е да свири на китара а на добрия китарист ndash да свири добре) та ако това е така то доброто за човека се оказва дейност на душата в съответствие с добродетелта а в случай че добродетелите са повече ndash в съответствие с най-добрата и най-съвършената от тях Да добавим също и bdquoза цял животldquo тъй като една птичка пролет не прави нито пък един-единствен ден ndash по същия начин един ден или кратък период от време не правят никого щастлив и блажен()8 С тези които твърдят че щастието е добродетел или определен вид добродетел нашето говорене е в съгласие нали от добродетелта зависи дейността в съответствие с нея Но сигурно има не малко значение дали предполагаме че най-доброто се открива в притежаване или в употреба в предразположение или в дейност Защото дори да е налице предразположението може и да не произведе нищо добро също като при спящия или човека който по един или друг начин остава бездеен докато в случая с дейността това е невъзможно човек по необходимост ще действа и при това ще действа добре И точно както в Олимпийските игри се увенчават не най-достойните и силните а тези които се състезават (победата постигат тъкмо някои от тях) така и хубавите и добри неща в живота стават достояние на хората които действат правилно()13 При положение че щастието представлява определена дейност на душата в съответствие със съвършената добродетел би следвало да изследваме добродетелта тъй като по този начин вероятно бихме разгледали по-добре и самото щастие Освен това се смята че човекът който истински се занимава с делата на града държава се е погрижил най-вече за добродетелта ndash нали желанието му е да направи гражданите добри и послушни пред законите като за пример в това отношение ни служат законодателите на критяните и лакедемонците както и разни други като тях ако наистина е имало такива Та щом това изследване е част от знанието свързано с делата на града държава очевидно то би съответствало на първоначалния ни замисъл А че ни предстои да изследваме човешката добродетел е ясно все пак търсехме доброто и щастието за човека Под bdquoчовешка добродетелldquo ние имаме предвид не добродетелта на тялото а тази на душата като за щастието също твърдим че е дейност на душата Но ако това е така ясно е че този който се заема с делата на града държава трябва да има знание за нещата свързани с душата също както и лекарят който ще лекува окото е необходимо да познава цялото тяло Още повече че знанието свързано с делата на града държава е по-тачено и по-добро от лекарското а сносните лекари се занимават дълго и сериозно със знанието за тялото (hellip)

Преводът е направен по изданието Aristotelis Ethica Nicomachea ed J Bywater Oxford Clarendon Press 1894

Преведе от старогръцки ВЛАДИМИР МАРИНОВ

Аристотел Никомахова етика Нищо от Аристотел не е пренебрегнато

Проф емерита Гизела Стрийкер е следвала

и специализирала в университетите в Тюбинген

Хамбург Гьотинген и Оксфорд след което натрупва

десетилетен опит като преподавател по антична

философия в университетите в Гьотинген Харвард

Принстън Кеймбридж и в Колумбийския университет Тя е една от съвсем малкото

в света жени-преводачки и коментаторки на най-важните трактати на

Аристотел Преводът и коментарът й на Първа аналитика е общоприет

Преподавателската й работа е била съсредоточена върху

изучаването на Платон и Аристотел както и на други

гръцки и римски автори Основните й изследвания са върху елинистическата философия (стоиците епикурейците скептиците ndash тяхната епистемология и етика) както и относно всичко в логоса като мисъл и слово По време на тридневната конференция bdquoПредизвикателството

Аристотелldquo представи пленарен доклад на тема Aristotlersquos Three Theories of Argument

Кога разбрахте че философските въпроси Ви вълнуватНе зная никой не ми е казвал дали един въпрос е философски или не

Кой беше първият прочетен от Вас философ Можете ли да опишете Вашите първи впечатленияФридрих Ницше Никак не го харесах и заключих че философията не е за мен

Можете ли да ни кажете какво мислите за този автор днесНе го приемам сериозно като философ

Вие сте човек с опит в преподаването Смятате ли че студентите днес имат интерес към античносттаКакто може да се очаква някои имат а други - не но студентите по философия са склонни да проявяват интерес към античната философия

Смятате ли че темите на античността трябва да бъдат разглеждани в тяхната връзка със съвременните теми Ако да какъв трябва да е методът за тяхното свързванеПо отношение на философията ndash да Опитвам се да обясня защо древните автори са задавали въпросите които са задавали и да се разберат техните отговори Понякога въпросите са същите или подобни на съвременните понякога не са при всички случаи е интересно да сравняваме тяхната ndash често различна ndash перспектива с нашата

Намирате ли в реакцията на студентите че семинарите по античност са bdquoгубене на времеldquoАко са записали дисциплината само защото са били длъжни те могат да го сметнат за загуба на време но студентите с интерес към философията дори и от други области често се наслаждават на часовете посветени на класическите философи

Мислите ли че за Аристотел може да се каже нещо новоЗависи какво се има предвид под bdquoновоldquo Но различни хора в различни времена намират различни текстове от Аристотел за интересни така че те могат да намерят нови аспекти или различните интерпретации

Коя част от философията на Аристотел според Вас е най-пренебрегвана от изследователитеПредполагам че при такъв голям брой учени работещи днес никоя част от запазените Аристотелови произведения не е пренебрегната

Коя част от текстовете достигнали до нас намирате за най-труднаМетафизика книгите Мю и Ню (XIII и XIV)

Въпроси и превод от английски ЗОЯ ХРИСТОВА-ДИМИТРОВА

Литературен вестник 25-31012017 11

Макар интегрирано в Аристотеловия корпус съчинението запазено под заглавието bdquoПроблемиldquo (или bdquoПриродонаучни проблемиldquo) по всяка вероятност не е автентично Въпреки това то е стриктно перипатетическо по дух много голяма част от аргументите без съмнение възхождат към места от автентични Аристотелови съчинения Затова се приема че съчинението е възникнало в средите на последователите на Аристотел и е било многократно допълвано като според някои изследователи развитието му продължава чак до VI в сл Хр В тематично отношение bdquoПроблемиldquo има енциклопедичен характер то се състои от близо 900 отделни проблема под формата на въпроси и отговори разпределени в 38 раздела Повечето от тях имат природонаучен профил включително етическите проблеми често биват отнасяни до физиологични положенияПредложеният тук откъс bdquoВъпроси относно филологиятаldquo не прави изключение Трябва да се има предвид че в случая bdquoфилологияldquo обозначава не толкова науката която днес познаваме под това име колкото един по-ранен смисъл на интерес и склонност към словесните занимания били те художествени или реторически Основният автентичен референтен текст в този откъс е Аристотеловата bdquoРеторикаldquo но също и някои моменти от физическите съчинения на Философа Могат да се разпознаят следите на посткласически лексикални употреби както и влиянието на Хипократовия корпус и на Теофраст

1 Поради какво когато започнат да четат някои веднага биват обземани от сън дори да не искат други пък които желаят да заспят будуват щом вземат книга в ръка У онези хора у които са налични дихателни движения поради студенина на природата им или на течностите на черната жлъчка (а чрез тези течности поради студенината възниква несмлян дихателен остатък) ndash та у такива хора когато мисълта се движи но не познава като се спре върху определен обект тя бива възпрепятствана тъй като другото (дихателното) движение е охлаждащо Затова и такива хора по-лесно заспиват А когато се концентрират върху нещо в мисълта си ndash както се случва при четене ndash те биват движени от затоплящото движение което не се възпрепятства от нищо така щото да не могат да заспятОт друга страна у хора които се намират в естествено състояние когато мисълта им се спре на едно нещо и не се разпилява във всевъзможни посоки понеже е изключително силна спират се и всички останали процеси които се отнасят до въпросната област (седалището на мисловната дейност) и чието отпускане представлява сънят Когато умът се спре и сякаш се умори главата натежава тъй като умът се намира в нея и това предизвиква сън Ала докато душата се движи по природа тя не заспива защото тъкмо тогава е в най-голяма степен жива А пък будуването е причина за живеенето по-скоро отколкото сънят

2 Поради какво словесните спорове действат като упражнения Тъй като са тясно свързани с победа или загуба Те веднага правят хората амбициозни защото те са склонни да продължават да спорят и когато побеждават ndash заради удоволствието и когато губят ndash сякаш за да получат реванш Същото се отнася и до участниците във всяко друго съревнование ndash ето защо тези които се състезават дори когато биват побеждавани често не желаят помирение

3 Поради какво в реторическите слова хората изпитват по-голямо наслаждение от примерите и разказите отколкото от ентимемите Това е така защото хората се наслаждават да научат нещо и то бързо а пък по-лесно научават посредством примери и разкази Защото нещата които те познават са тъкмо такива и се отнасят до частното докато ентимемата представлява доказателство откъм общите положения които познаваме по-зле отколкото частните Освен това ние сме склонни да вярваме повече на онези факти за които свидетелстват повече хора а пък примерите и разказите повече приличат на свидетелства пък и доказателствата чрез свидетели по-лесно се приемат Освен това хората с удоволствие научават подобното а пък примерът и разказаните истории посочват именно подобното

4 Поради какво смятаме че реторът стратегът и търговецът са влиятелни а пък флейтистът и актьорът не са Това е така защото едните притежават сила без стремеж към надмощие (понеже силата им е насочена към удоволствие) а пък другите ndash сила която има за цел постигане на надмощие Тъй като реторът стратегът или търговецът само тогава се смята за добър когато е способен да осъществи целите си а пък влиятелността се състои преди всичко в постигането на надмощие

5 Поради какво се смята че философът стои по-високо от ретора Поради това че единият (философът) обяснява що е несправедливост а другият (реторът) ndash че такъв и такъв човек е несправедлив вторият отговаря че това е тиранинът а първият ndash че е самата тирания

6 Поради какво става така че ако някой си е избрал някакво занимание той понякога прекарва много повече време над него макар че то е лековато отколкото над сериозното както правят например фокусникът мимът или свирачът на сиринкс след като веднъж са избрали такива лековати занимания за разлика от ретора или астронома Дали не е защото някои желаят да се занимават с най-сериозното ала понеже сами на себе си не вярват че ще бъдат способни да го направят та затова не го и вършат Или пък защото всеки в каквото вярва че е най-силен него и избира А каквото захване над него и ще заляга посвещавайки му по-голямата част от деня си за да надмине сам себе си във въпросната дейност Освен това ако някои отдавна са избрали нещо и са свикнали на него вече не са в състояние да преценят кое е по-доброто ndash защото мисълта им е погинала поради лековатите им предпочитания

7 Поради какво когато започнат да четат някои веднага биват обземани от сън дори да не искат други пък които желаят да заспят става така че не могат щом вземат книга в ръка У онези хора у които са налични дихателни движения поради студенина на природата им или на течностите на черната жлъчка (а чрез тези течности поради студенината възниква несмлян дихателен остатък) ndash та у такива хора когато мисълта се движи но не познава като се спре върху определен обект другото движение (дихателното) е възпрепятствано Поради това те по-често заспиват тъй като непрекъснато променят мисълта си ndash защото у тях дихателното движение е по-слабо А когато концентрират мисълта си върху нещо както става при четенето те биват задвижени от дихателно движение което не е възпрепятствано от нищо така че не могат да заспят От друга страна у хора които се намират в естествено състояние когато мисълта им се спре на едно нещо и не се изменя по всевъзможни начини тогава спират и всички останали процеси които се отнасят до въпросната област ( седалището на мисловната дейност) и чието отпускане представлява сънят Защото когато водачът се спре както е например при военния отбой спират и останалите войскови части Тъй като по природа лекото се придвижва нагоре а пък тежкото надолу то когато душата се движи според природата си не заспива ndash защото така стоят нещата с нея Когато пък се спре и сякаш се умори умът започва да се изменя и гъстите телесните течности като се придвижват нагоре към главата предизвикват сън Би могло да ни се стори че четенето възпрепятства заспиването Но будуването не се дължи на размишлението (защото тъкмо тогава душата е в най-голяма степен определена) а по-скоро на изменението защото събуждащи са такива познавателни актове при които душата изследва и се затруднява а не при които съзерцава неизменно Това е така защото първите я карат да бъде неопределена и несигурна а вторите ndash не

8 Поради какво в словесните спорове няма многословие Тъй като в тях силогизмът е само привиден той се разгръща в малобройни слова Ако пък бъде удължен като дойде моментът логическата грешка се разкрива и доверието което е било гласувано на доказателството може да бъде оттеглено

9 Поради какво понякога ни е по-приятно да слушаме разкази концентрирани върху един предмет отколкото такива които се занимават с множество теми Може би защото по-лесно внимаваме в по-разбираеми разкази и с по-голямо удоволствие слушаме тях Тъй като определеното е по-разбираемо от неопределеното единичното на свой ред е вече определено докато множественото е причастно към неопределеното

10 Поради какво изпитваме удоволствие от това да слушаме за неща които не са нито твърде стари нито съвсем нови Вероятно защото не сме склонни да вярваме на онези неща които са прекалено отдалечени от нас а от нещата на които не вярваме не изпитваме и удоволствие А що се отнася до вторите те сякаш все още са ни пред очите та затова не изпитваме удоволствие когато ги слушаме

Преводът е направен по изданието Problemata in Aristotelis Opera ex recensione Immanuelis Bekkeri t VII Oxonii e Typographeo Academico MDCCCXXXVII

Преведе от старогръцки БОГДАНА ПАСКАЛЕВА

Аристотел ПроблемиXVIII Въпроси относно филологията(Problemata XVIII 916b1 ndash 917b15)

Античните текстове трябва да бъдат декодирани

Роберта Бонано е докторантка в Университета в Милано

(Италия) по антична философия В конференцията

bdquoПредизвикателството Аристотелldquo представи доклад

на тема Ammonius on bdquoOn Interpretationldquo a Neoplatonic

Reading on Aristotlersquos theory of Names

Кога разбрахте че философските въпроси Ви вълнуватНа 16 години когато учех в гимназията Имахме три часа философия на седмица в продължение на три години

Кой беше първият прочетен от Вас философ Можете ли да опишете Вашите първи впечатленияПървият текст който прочетох беше Федър на Платон Четохме го по време на часовете през третата година в гимназията Помислих че е написан по много хубав начин като литературен текст Що се отнася до философския проблем в началото не разбрах всичко веднага Изглеждаше ми твърде далече от нас По-късно когато започнах да разбирам по-добре смисъла оцених особено диалектиката като инструмент за философстване

Можете ли да ни кажете какво мислите за този автор в моментаЧета Платоновите текстове в различни възрасти винаги го разбирам по различен начин в зависимост от времето и мисля че това е нормално Днес чета тези текстове по-осведомено и оценявам факта че колкото повече чета толкова повече откривам богатството на неговата мисъл Неговите решения в някои аспекти са много далеч от нашите но смятам че все още можем да научим много от дълбочината и прецизността на неговото обяснение на реалността и на неговата употреба на диалектиката Също така обичам начина по който Платон пише

Вие сте човек с опит в преподаването Смятате ли че студентите днес имат интерес към античносттаНикога не съм преподавала философия нито в гимназията нито в Университета Преподавала съм старогръцки и латински език и литература в гимназията Мисля че студентите могат да имат интерес към античността но трябва да се научат как да я разбират В гимназията (мисля че в университета е различно) учениците често не разбират проблемите на античността и те им изглеждат твърде далечни Античните текстове трябва да бъдат декодирани Поради тази причина ролята на учителя е много важна

Смятате ли че темите на античността трябва да бъдат разглеждани в тяхната връзка със съвременните теми Според мен може да е интересно те да бъдат разглеждани в отношение със съвременните по два начина Съгласно първия начин ние можем да четем античните автори за да разберем как техните проблеми са свързани с тяхното общество с техния вид научно знание с тяхната действителност През подобно сравнение можем да достигнем до осъзнаване на нашето собствено настояще Ние можем да разберем как да четем нашия свят а именно какъв инструмент трябва да използваме за да го анализираме да разберем че нашата интерпретация на един проблем е частична и тн Съгласно втория начин в античните текстове често можем да намерим много неща които са близки до нас поради общата човешка природа и общата гледна точка към действителността

Намирате ли в реакцията на студентите че семинарите по античност са bdquoгубене на времеldquoЗависи от това как говорим за античността Те могат да учат и искат да учат също и от разнообразието на античното мислене Те нямат интерес към ерудицията а към изучаването на нещо което все още е bdquoживоldquo

Въпроси и превод от английски ЗОЯ ХРИСТОВА-ДИМИТРОВА

12Литературен вестник 25-31012017

Николай Гочев

1 За определението на комедията

Един отговор на въпроса bdquoщо е комедияldquo може да се открие в самото начало на bdquoПоетикатаldquo (1447а 13-16) където се казва bdquoСъздаването на епоси и трагическата поезия а също комедията изкуството на дитирамбите и повечето от авлетиката и китаристиката всички те оказва се са подражанияldquo

Така е посочен родът на комедията ndash подражанието така че тя е вид на рода bdquoподражаниеldquo Оттук се разбира че смешното може да съществува и извън комедията ndash защото ако ние разсмеем някого със собствените си думи и действия смешното ще е налице но комедия няма да има тъй като не е имало подражание Но родът все още не е определение и поради това не съобщава същността на нещото доколкото то е различно от други в същия род В bdquoПоетикатаldquo има пример за това как се известява същността на един поетически вид ndash това е определението за трагедия в 1449b 24-26 (гл 6) То е както се казва там bdquoопределениe на същносттаldquo ndash ὅρος τῆς οὐσίας

В запазения текст няма толкова точно определение за комедия макар че авторът обещава да говори за нея както и за епоса по-подробно впоследствие (Περὶ μὲν οὖν τῆς ἐν ἑξαμέτροις μιμητικῆς καὶ περὶ κωμῳδίας ὕστερον ἐροὓμεν ndash 1449b 22) И все пак ще се опитаме да извлечем Аристотеловите мисли за комедията и смешното от наличните му изказвания в текста на bdquoПоетикатаldquo

2 Комедията ndash изобразяване на bdquoпо-лошитеldquo Пародията

Всички поетически видове доколкото са подражания подражават на характери в действие а характерите се отличават най-явно (като противоположности) по доброделта и липсата й Впрочем характерът може да бъде изобразен донякъде и със средствата на изобразителните изкуства ndash има пример за художниците в който се казва че Полигнот създавал образи които изглеждали на хора превъзхождащи по добродетел днешните (тоест средните) някой си Павсон обаче ги изобразявал като по-лоши тоест рисувал нещо като карикатури (1448а 5-6) Но драмата е по-съвършен начин на изобразяване защото за характера е естествено да се движи а тя чрез действието си изобразява движение В поетическите изкуства в един момент се появили пародиите и се споменава името на техния откривател ndash Хегемон от Тасос и някой Никохар който бил съчинил bdquoДейлиадаldquo която със самото си заглавие ни подсказва че трябва да е била поема в хекзаметри пародираща bdquoИлиадаldquo (1448а 12-13) Такава пародия би трябвало да се определи като комическо подражание на вече съществуващи но сериозни поетически произведения където героите се представят като добродетелни и bdquoпо-добриldquo от средните Недостатъкът й може би е съгласно Аристотел че тя подражава на bdquoотделнотоldquo

3 Комедията е драма Въпросът за произхода й

По-нататък се подчертава че комедията е драма и в това Софокъл и Аристофан си приличат като поети ndash иначе ако се мисли за сериозността Софокъл е по-близо до Омир като автор на bdquoИлиадатаldquo (1448а 26-28)

Прави се кратко отклонение за произхода на комическите представления ndash дали са изобретени от мегарците било тези до Атина било онези в Сицилия откъдето бил и Епихарм по-ранен от атинските комедиографи Хионид и Магнес И се привличат аргументи било във връзка с възможността защото при мегарците демокрация е имало по-рано отколкото при атиняните било във връзка с названията ndash че bdquoкомедияldquo идвало от дорийското bdquoкомеldquo (което е предградие или селище в периферията на града) и че изобщо bdquoдрамаldquo е от дорийското bdquoдраоldquo а не от по-употребяваното в Атина bdquoпраттоldquo (1448а 30-1448b 1)

А иначе смехотворна поезия е имало и преди драматическата комедия и това пак зависи от характерите ndash каквито са по характер поетите такива са и техните героиТака че творците с по-благопристоен характер (σεμνότεροι) се насочват към създаване на химни

и възхвали тъй като се интересуват от красиви действия (καλὰς ἐμιμοῦντο πράξεις ) а по-дребнавите (εὐτελέστεροι) се

заемат със стихотворни нападки (подигравки злословия - ψόγους ποιούντες) Това е защото предпочитат да изобразяват действията на по-лошите (τῶν φαύλων) (1448b 25-26) Тази склонност ndash да се изобразява по-доброто или напротив по-лошото в характерите ndash ще създаде видовата разлика на комедията по отношение на трагедията иначе във всичко друго те могат да си приличат

4 Същинското смешно Заслугата на Омир

Стихотворните нападки наречени според употребявания за тях размер bdquoямбиldquo (имало е и глагол ἰαμβίζω) все още не са били поезия защото не са подражание а са по-скоро реторика Тъй като те били насочени винаги против конкретни лица и следователно не били за bdquoобщотоldquo което е самият образ на порочния или неспособен човек а не образът на кое да е отделно взето (историческо) лице Така че било необходимо някой да bdquoизмислиldquo (сътвори) образ на комическо лице и това казва Аристотел е направено от Омир в поемата bdquoМаргитldquo Затова Омир е първият който заслужава да бъде наречен комически поет защото той пръв видял смешното в общото и благодарение на това могъл да измисли комически образ и е въвел смешното в поезията като го е отделил от действителните лица и е избегнал интересуващата се от отделно взетото bdquoпрозаldquo (каквито са историята и реториката) (τὸ γελοῖον δραματοποιήσας) (1448b 28-37) Така bdquoМаргитldquo е станал поетическо откритие аналогично на bdquoИлиадаldquo и bdquoОдисеяldquo (където в различна степен присъства трагическото) и поетите след Омир които са го следвали са се откъснали от химните и подигравателните ямби и са преминали към по-сложните видове bdquoтрагедияldquo и bdquoкомедияldquo (1448b 38 ndash 1449a 5)

5 Театралната форма За историческото й развитие се знае малко

Аристотел не отминава и въпроса за самата театрална форма на комедията ndash откъде се е появила тя Според него тя се е развила на основата на фалическите шествия (ἀπὸ τῶν τὰ φαλλικὰ ἃ ἔτι καὶ νῦν ἐν πολλαῖς τῶν πόλεων νομιζόμενα) каквито впрочем е имало и по негово време И по-точно както трагедията идва от bdquoзапевачите на дитирамбаldquo които са се превърнали в първите отделени от хора актьори така и при комедията първи актьори са се оказали (вероятно) предводителите на фалическите шествия (1449a 7 - 1449a 14)

После се обсъжда историческото развитие на комедията или по-точно това защо то е по-слабо познато от това на трагедията (1449а 38 ndash 1449b 8) Това е поради несериозността й заради която не й обръщали толкова внимание колкото на трагедията и архонтът късно е дал хор а преди това били доброволци Не се знае за маските и броя актьори ndash кой кога ги е въвеждал и променял Фабулите първо се явяват в Сицилия (Епихарм и Формис) а в Атина ndash Кратес който изоставя bdquoямбическата идеяldquo и се заема с речи и фабули (които вече са подражания на общото)

6 Определение за комедия и смешно

В глава 5 се дава кратко определение за комедия свързано с определението на смешното (τὸ γελοῖον 1449а 32-36) Както беше казано и по-рано тя е изображение на bdquoпо-лошиldquo (характери) (μίμησις φαυλοτέρων ) но не напълно порочни или bdquoне порочни във всяко отношениеldquo (οὐ κατὰ πᾶσαν κακίαν) Така че смехът се появява при възприемане на bdquoотчасти пороченldquo характер тъй като напълно порочният би трябвало да създаде по-скоро отвращение bdquoСмешното това е грешка и грозота която обаче е безболезнена и не гибелна така смешното лице е изкривено и загрозено без болкаldquo

7 Комическата фабула

Освен това комедията би трябвало да завършва щастливо както изглежда от казаното в 1453а 32-39 Изходът й е или противоположен за добрите и лошите (спасение за добрите гибел за лошите както в bdquoОдисеяldquo) или щастлив за всички както някой бил представил най-зли врагове като Орест и Егист накрая да се сприятеляват и никой никого да не убива Този последният изход казва Аристотел макар да е употребяван от някои трагици повече подхожда на комедията - не само защото е безболезнен за всички но и защото е смешен тъй като изглежда като пародия на общоизвестния разказ за отмъщението на Орест

Аристотел за комедията и смешното(bdquoПоетикаldquo 1 ndash 5 1447а ndash 1449b 1453а)

Универсално озадачаване философията практика за способността ни за мислене

Д-р Стасинос Ставрианеас е преподавател по философия в

Университета в Патра (Гърция) Защитил е дисертация на тема

Nature and Essence in Aristotlersquos Logical and Biological Works в

университета в Единбург Автор е на множество статии и

студии върху Аристотеловата онтология и логика като основа

за разбирането на природата Преводач и коментатор е на

най-важното в методологическо отношение съчинение за

философията на живото За частите на животните Интересите му са съсредоточени

върху проблемите на метафизиката епистемологията и биологията в античната философия преди всичко

при Платон и Аристотел По време на конференцията bdquoПредизвикателството Аристотелldquo проведена в края на ноември в СУ д-р Стасинос Ставрианеас представи

единствения доклад за биологическите схващания на създателя на Ликейона Неговият пленарен доклад бе на тема The Good the Bad and the Ugly Final Causes and their

Failures in Aristotlersquos Account of Animal Generation и така тази важна сфера от мисловната вселена на Философа не остана

неосветена

Кога разбрахте че философските въпроси Ви вълнуватМисля че всеки от много рано е бил развълнуван и озадачен от въпроси които в крайна сметка се оказват философски Или поне от въпроси които в крайна сметка достигат до някаква сериозен и фундаментален философски проблем Това са въпросите които по някакъв начин са най-важни Въпросът е дали и кога ние разбираме че тези въпроси имат дълга история и са занимавали философите вероятно векове както и дали и кога ние разбираме че съществува метод за формулиране на отговор на такива въпроси чрез претегляне на аргументите за и против с добре дефинирани критерии Според мен те са ме вълнували отрано вероятно като тийнейджър Разбрах обаче че съществува метод за работата с тях метод който ние можем да наречем философски едва когато систематично започнах специализация по философия

Кой беше първият прочетен от Вас философ Можете ли да опишете вашите първи впечатленияПървите философи които прочетох бяха политически философи Маркс Енгелс Кропоткин Бакунин както и съвременни философи в марксистката и анархистка традиция Моето първо впечатление беше че те дават глас на моите собствени мисли и тревоги за света около мен и за моето място в него Първият античен философ обаче който четох беше Епикур Впечатлението беше отново това щастливо чувство и удивление че някой е изразил по много ясен начин отговорите на въпроси които дълбоко са ме озадачавали

Можете ли да ни кажете какво мислите за тези автори днесНикога не съм имал възможността или може би желанието да се връщам към трудовете на политическите философи които бях чел като тийнейджър Винаги обаче се връщам към Епикур Това и днес е нещо много скъпо за мен

Смятате ли че студентите днес имат интерес към античносттаТрудно е да се каже Със сигурност гръцките студенти се интересуват в някаква степен от гръцката античност тъй като получават своето образование в една култура ценяща античността без обаче да са много наясно защо заниманията с нея са важни Така че много често се случва най-умните студенти да се питат каква е ценността от изучаването на една цивилизация или на текстове на едно общество което отдавна е отминало И не е лесно да се реагира на нуждата от задоволителен отговор тук

на стр 15

Литературен вестник 25-31012017 13

Невена Панова

Възможна ли е темата за Аристотел като читател Не Аристотел който доста убедително и влиятелно стои на мястото си като един от първите съсредоточени литературни критици а просто като литературен реципиент който според културната ситуация на епохата помни немалка част от прочетеното и свободно го цитира Tака всъщност издава и собствените си читателски предпочитания като или ги използва като допълнителна аргументация говорейки за други неща или пък просто не успява да ги прикрие Но и още доколко разграничими са тези bdquoремаркиldquo когато се отнасят до различните типове поезия или те са някак по-скоро bdquoсъсловниldquo и представят отношението на автора на философски трактати към поетите изобщо Точно заради този фокус на интереса ни се опитваме да не се занимаваме с bdquoПоетикаldquo и bdquoРеторикаldquo тъй като там Аристотел неизбежно ще говори за поетите неизбежно ще ги разграничава и цитира ще се вчитаме повече в текстове като bdquoНикомахова етикаldquo и bdquoПолитикаldquo В началото обаче все пак един поглед към bdquoПоетикаldquo не можем да пропуснем за да се сдобием именно с въвеждащо определение за това какво е поезията изобщо Става дума за известния пасаж от Девета глава за историята и философията (и поезията) bdquoОт казаното става ясно че задачата на поета е да говори не за станалото а за онова което би станало те възможното по вероятност или необходимост Същинската разлика между историка и философа е в това че първият говори за станалото а вторият за онова което би станало Затова и поезията е по-философска а и по-сериозна от историята защото поетът говори повече за общото (τὰ καθόλου) докато историята ndash за конкретното (τὰ καθ᾽ ἕκαστον)ldquo (Poet 9 1451andashb)1 И така ако се опрем на това твърдение което в контекста на bdquoПоетикаldquo е разбира се много по-дълбоко философски аргументирано (и детайлно доразвито включително при съпоставяне вече и на отделни поетически жанрове на следващите редове) и го разчетем буквално то излиза че поезията а и философията но също така и поезията bdquoв услуга наldquo философията предлагат един общ поглед един универсален ценностен компендиум и то като че ли не само когато става дума за поучителната дидактична поезия а в такава роля може да се озове също героическият епос а и всеки клон на лириката И още макар и при действително по-свободно разчитане горният пасаж легитимира самото общо ползване на поетическото наследство което е така характерно почти без изключение за всички прозаици от епохата на Класиката и следващите времена и философи и историци Рядко и Аристотел извън bdquoПоетикаldquo и bdquoРеторикаldquo се задълбочава върху това у кой точно поет е прочел нещо дори да го споменава поименно (това по-скоро е негов личен моментен жест на историк забежка към конкретното)Да именно като универсално обяснение на което авторът-философ-читател и неговият читател следва да се доверят често в етически хоризонт се явявят общите бележки за поетите като тази за страсттагнева от bdquoПолитикаldquo bdquoако човек смята че го подценяват гневът (θυμός) му избухва по-силно срещу приятелите отколкото срещу чуждите Затова и Архилох с право (προσηκόντως) упреква приятелите си като се обръща към сърцето си (διαλέγεται πρὸς τὸν θυμόν) bdquoЗаради приятелите страдаш тиldquo (Pol VII 7 1328a)2 Поетът в случая той носи името Архилох е цитиран уверено и спокойно като несъмнен авторитет който не може да бъде оспорен въпреки че ямбическият регистър в който Архилох е най-силен понякога трябва да се чете наопаки през ирония дори леко жестока или през горчива самоирония а литературното освен в размера на малкия цитат е още в пестеливото но все пак ясно насочване към вътрешния диалог с духасърцетострастта като контекст на фрагмента въпреки че той е оценен (и така ndash похвален) функционално ndash просто като подходящо формулиранПодобно равно но еднозначно положително обръщане към (очакван) поет Хезиод се открива и на едно друго доста по-ранно място от bdquoПолитикаldquo (Pol I 2 1252b) представящо семейството като първата естествена общност ndash и според Аристотел и според Хезиод bdquo и Хезиод е прав като [в стихове добавка НП] казва (ὀρθῶς Ἡσίοδος εἶπε ποιήσας) bdquoДом най-напред и жена са ти нужни и вол за оранеldquo3 Накратко и паралелно тук може да се помести и следният пасаж от bdquoАтинската политияldquo защото в него също накратко е споменато поетическото наследство на Солон което би могло да се ползва

1 Прев Г Гочев 20162 Прев (тук и на следв откъси от bdquoПолитикаldquo) А Герджиков 19953 Прев (тук и на следв откъси от Хезиод) Ст Недялкова 1988

като извор за политическата му дейност ndash подход широко ползван и от съвременни изследователи а за Аристотел той изглежда дори по-безпроблемен и затова свободно нарежда поезията на Солон сред изворите за съответната реформа (какви са другите не е ясно от прекия цитат но предполагаме че става дума и за поезия отново и за проза) bdquoЧе е станало именно така свидетелстват всички автори пък и сам той [Солон] споменава това в поезията си (αὐτὸς ἐν τῇ ποιήσει μέμνηται)ldquo (Const Ath 12 1)4Разбира се по-ценни са случаите в които Аристотел не само се опира като ги споменава на поетически свидетелства за да легитимира своя теза но вплита цели стихове в аргументацията си в проза защото тогава неговата bdquoвяраldquo в думите на съответния (назован или анонимно привлечен) поет изглежда още по-стабилна Така е конструирано едно място от bdquoНикомахова етикаldquo (Nic Eth I 4 1095b) предлагащо най-ранния за този трактат поетически цитат който принадлежи на Хезиод Темата в съответната глава е правилното разбиране за bdquoпрекрасните и справедливите дела и изобщо за политическите работиldquo5 но постигането на такова разбиране не е лесно то е обвързано несъмнено с правилно възпитание а когато такова отсъства или не оказва резултат на помощ идва именно Хезиод и неразбиращият е подканен дори попринуден ἀκουσάτω τῶν Ἡσιόδου ndash да се вслуша в (и стресне от) следните действително сентенциозни стихове които цитираме и тук за да опоетизираме в известна степен и собствения си текст (bdquoДела и дниldquo 293 295ndash7)

Най-добър е този който сам разбира всичкодобър е също онзи който вслушва се в добър съветА който нито сам разбира нито пък приема присърцесъветите на друг човек е просто безполезен

Дотук два примера бяха от Хезиод и може би вече естествено възниква въпросът Как Аристотел чете Омир Чете го също много разбира се макар и да показва това през препращане към неговия героически епос по-дискретно или по-индиректно особено в bdquoНикомахова етикаldquo на Омир се случва по-често да остава скрит зад един или друг свой стих докато в пасажите които видяхме Хезиод още с името си гарантира убедителността на дадено твърдение Такова макар и само хипотетично и минимално bdquoпренебрегванеldquo на Омир е обвързано с фона на собствения Аристотелов текст който сякаш изисква по-бързо даване на по-универсални примери които най-вероятно са били широко познати и за Аристотеловата пряка публика Така всъщност казваме нещо донякъде противоположно на горното Омир не се назовава винаги не защото не е интересен а защото е по подразбиране познат и то с добра слава затова и няма нужда да се обсъжда като литература той понякога е просто неизчерпаем извор на сведения и сюжети а през тях ndash и на поукиНапример във Втора книга на bdquoНикомахова етикаldquo когато се дискутира силата на етическата добродетел като среда (между два порока) откриваме две последователни препратки към Омир (който остава неназован) веднъж към bdquoОдисеяldquo веднъж към bdquoИлиадаldquo в първия случай има и цитиран стих във втория ndash няма но и на двете места всъщност става дума не за добродетели на характера както е у Аристотел а за отделни дори практически съвети и ситуации но през

4 Прев (тук и на следв откъси от bdquoАтинската политияldquo) Цв Панициду Х Паницидис 19935 Прев (тук и на следв откъси от bdquoНикомахова етикаldquo) Вл Маринов 2016 lthttpbogdanbogdanovnetpdf278pdfgt

А р и с т о т е л к а т о ч и т а т е л н а п о е з и я (без да се брои bdquoПоетикаldquo)

тях е препотвърдена тезата на Аристотел за предимството на средното решение на bdquoпо-малкото злоldquo така че подобни препратки правят текста по-пъстър а така ndash и по-убедителен (и по своеобразен начин приличат на Омировите сравнения които също са по природа bdquoнепълниldquo) Първо се загатва за епизода на раздялата на Калипсо с Одисей и Аристотел цитира съвета на богинята-магьосница за внимателно удържане на корабасала далеч от всички опасности (NicEth ІІ 9 1109a) Малко по-късно е намесено присъствието на Елена в Троя докато

Аристотел всъщност говори за удържането на насладата bdquoС други думи нужно е да изпитваме към насладата същото което старейшините в Троя изпитвали към Елена и във всички случаи да си повтаряме техните думи ако я отпратим по посочения начин ще грешим по-малкоldquo (Nic Eth ІІ 9 1109b) В по-редки случаи Аристотел все пак може да бъде четен като извор за организацията и динамиката на литературния живот такъв случай е следният пасаж от bdquoАтинската политияldquo bdquoХипарх и Хипий поели управлението понеже бил по-възрастен разумен и с качества на политик Хипий го оглавил Хипарх пък бил с весел и влюбчив характер и обичал изкуството (φιλόμουσος) той именно привлякъл Анакреонт Симонид и други поетиldquo (Const Ath 18 1) В случая не можем категорично да кажем че Аристотел споменава съвсем безрезервно поетите по-скоро само посочва че интересът към музическото (те и поетическото) върви с една обща влюбчивост както е при Хипарх и със склонност към игра и веселие те и черта на характера е заниманиетореципирането на изкуство и отчита факта че владетелят (явно ако е със съответстващ характер) може да спомага за осъществяването на тази връзка да стимулира развитието на литературния животЗа музиката като образователен общностен и държавнически въпрос става дума и в следния откъс от bdquoПолитикаldquo в който също можем (контекстуално логично е) да приемем че към музиката се числи и поезията сама по себе си и така разбираме за какви общи цели следва да служат и музиката и поезията но по-тясно откъсът прави впечатление и с междутекстовото заиграване с едно специфично понятие и със съзнанието на автора Аристотел че bdquoкатарсисldquo започва да се оформя като литературен термин за чието разясняване следва да се чете (своеобразна малка автореклама) и специализираният трактат bdquoПоетикаldquo bdquo смятаме че не трябва да използваме музиката само за една цел а за повече ndash и за възпитание и за очистване (какво наричаме очистване (κάθαρσις) ще кажем по-ясно в изследването за поетиката а тук просто използваме това понятие) и трето за забавление ndash за отмора и почивка от напрежениетоldquo (Pol VIIІ 7 1341a)А ако търсим още по-общи и така ndash финални за нас ndash изказвания на Аристотел за поетите ще успеем да открием и такива откъс отново от bdquoНикомахова етикаldquo посветен на по-скоро разточителната щедрост bdquoПо-щедри изглежда са хората които не са спечелили имуществото си сами а са го наследили както защото не познават нуждата така и защото всички ndash подобно на родителите и поетите (ὥσπερ οἱ γονεῖς καὶ οἱ ποιηταί) ndash са по-привързани към създаденото от самите тях (τὰ αὑτῶν ἔργα)ldquo (Nic Eth ІV 1 1120b) Склонни сме тук да разчетем имплицирана темата за поетическото боговдъхновение и дължащия се на него респект към поетите и творците изобщо приравнени в случая с родителите а произведенията са им (като) деца към които те поетите следва да са силно привързани и отговорни а не твърде bdquoщедриldquo и либерални) Всъщност тук сякаш е представена една малко необичайна идея за ценността на собственото авторство оформила се на гръцкия литератрен хоризонт постепенно поради неговия силен устен момент допускащ до късно време едно по-свободно авторство и своеобразно съавторство което сякаш частично се пази и в модела по който Аристотел ползва поетите

Сн Радослав Чичев

14Литературен вестник 25-31012017

Иван Колев

Обичайната идея за философската антропология свързва названието най-вече с имената на Макс Шелер Хелмут Плеснер и Арнолд Гелен при което я разполага времево в първата половина на ХХ век а пространствено - в Кьолн и няколко други немски университета Това разбиране обаче е твърде тясно и исторически некоректно В своята знаменита книга Мястото на човека в космоса Макс Шелер изрично пише че неговото намерение е [само] bdquoда представи един нов [] опит за философската антропологияldquo (Scheler 200811) И това отговаря по-точно на положението на нещатаПърво защото най-много книги по философска антропология са написани не през ХХ век а в bdquoепохата на Гьотеldquo Второ защото философска по съдържанието си антропология можем да открием много преди появата и утвърждаването на названиетоВ почти всяка класическа философия има някаква bdquoфилософия на човекаldquo която дефинира посвоему bdquoсъщността и различиетоldquo на човека Философската антропология обаче е специфична парадигма за изграждане на философия на човека Спецификата се основава на отказ да се приемат редукционистки концепции за човека и в стремеж към концепция за bdquoцялостния човекldquo Защото много философи търсейки различието на човека (спрямо Бога спрямо животните и спрямо всичко останало в света) приемат за същност някаква особеност която не дава възможност да се осмисля целостта на човешкия опит Примерите за такива подходи са изобилни ndash спиритуализми и материализми рационализми и емпиризми прагматизми и психологизми сциентизми и bdquoромантизмиldquo и още много другиСпоред позицията която опитвам да развивам и защитавам най-лаконичното дефиниране на философската антропология гласи следното bdquoфилософската антропология е философия на цялостния човекldquo Дефинитивът bdquoцялостен човекldquo идва от немския израз bdquoder ganze Menschldquo навлязъл в употреба в Германия в средата на XVIII в най-напред в средите на bdquoлекарите-философиldquo или bdquoразумните лекариldquo (bdquodie vernuumlnftige Aumlrzteldquo) като антитеза спрямо bdquoкартезианската медицинаldquo която лекува bdquoтялото без душаldquo [Целе Zelle 2001]Тази идея за bdquoцялостния човекldquo е лайтмотив в една много дълга традиция която според мен започва с трактата За душата (De аnima) на Аристотел и се консолидира от многото десетки негови издания преводи и коментари през вековете от античността до днес Какви са основанията за това твърдениеПърво за да схване и представи спецификата на душата Аристотел специално изобретява нова дума ndash ἐντελέχεια Тази инвенция му позволява да даде основната дефиниция на душата по начин който изключва всеки редукционизъм и дуализъм bdquoдушата е ентелехия на тялотоldquo Второ чрез понятието δύναμις (способност) Аристотел осигурява органично разчленение на душата на множество способности които покриват без остатък целия спектър от човешкия опит Трето чрез ἐντελέχεια и δύναμις Аристотел като bdquoфилософ виталистldquo в контраст с bdquoматематикоцентричния Платонldquo и bdquoреистичния Демокритldquo не противопоставя човешкото същество на другите форми на виталност ndash растения и животни а bdquoекологичноldquo го приобщава ведно с тях в един геоцентричен космосПравотата на Аристотел може да получи потвърждение и подкрепа от обстоятелството че днес когато все по-актуално е диференцирането между човека и изкуствения интелект посредством продължения трансформации и метаморфози на понятията ἐντελέχεια (интенционалност екзистенция) и δύναμις (способности модалности на човешкия опит) имаме достатъчно силен понятиен апарат с който можем да съхраним bdquoдостойнството на човекаldquo Не бихме приписали на изкуствения интелект нито ἐντελέχεια нито способности нито техните близки понятийни деривати По този начин метафизичното място на човешкото същество е по-скоро струва ми се в един bdquoеко-отборldquo с Гея растенията и животните отколкото във футуристичен технополис Човекът както пише Кант в своите Лекции по антропология е Erdwesen (землянин)

Така разбираната философска антропология има четири исторически етапа1 Тематичен който започва със За душата на Аристотел около 330 г пр Хр2 Номинален от появата на термина anthropologia през 1501 г в книгата Anthropologium de hominis dignitate на

Магнус Хунт двойният доктор (медицина и теология) от Лайпциг3 Дисциплинарен в bdquoепохата на Гьотеldquo когато в една и съща година (1772) Ернст Платнер

публикува книгата си Нова антропология а Имануел Кант започва да чете всеки зимен семестър своите Лекции по антропология използвайки за основа раздела bdquoЕмпирична психологияldquo от Метафизика на Александер Готлиб Баумгартен (bdquoбащата на естетикатаldquo)4 Парадигмален започващ с едновременната поява през 1928 г на книгите Мястото на човека в космоса на Макс Шелер и Степените на органичното на Хелмут ПлеснерТрактатът За душата на Аристотел e не само репер за една времева фаза в така очертаната историческа последователност но се утвърждава като субстанциална основа която чрез огромния брой издания преводи и коментари подхранва стабилизира и придава интегритет на bdquoфилософията на цялостния човекldquoПървото мащабно издание на коментарите на De Anima е осъществено в поредицата Commentaria in Aristotelem Graeca (CAG 23 тома) под ръководството на Херман Дийлс в периода 1882-1909 а от 1987 г Ричард Сорабджи ръководи проект на ново по-пълно изданиe което през 2016 г достигна до 104 томаНай-старият запазен коментар е този на Александър Афродизийски (парафраза от около 200 г сл Хр) а най-новият е от 2012 г на Юджийн Гендлин американски философ и психотерапевт Издателите преводачите и коментаторите (често едно и също лице) не само разясняват текста терминологията и идеите на Аристотел но често правят съществени разширения и допълнения на тематикатаАлександър Афродизийски (II-II в) доразвива важната тема за bdquoобщото сетивоldquo Темистий (IV в) акцентира върху това че Аристотел е тематизирал въпроса за метода чрез който философът има достъп до душата Симплиций както смята Сорабджи (или Присциан според преводача Карлос Стийл) през VI в акцентира върху активния характер на сетивата в сетивното познание Коментаторът използва понятието probole което Carlos Steel превежда като projectionНай-детайлният коментар на De аnima е дело на Йоан Филопон (Йоан от Александрия) който живее през VI в и скрупульозно коментира всяко изречение на Аристотел Съвременното издание на коментара е в цели шест тома Йоан въвежда различието между рационални и ирационални способности а също термина bdquoвтора ентелехияldquo През XI в Авицена в своята енциклопедична книга Kitab al-Shifa разглежда способностите йерархично и увеличава интериорността на душата чрез въвеждането на цели пет вътрешни сетива но в противовес добавя и анатомични елементи Следващият век Авероес прави три коментара към De аnima (Голям коментар Среден коментар и Малък коментар) и достига до свой синтез на дефинициите за душата на Платон и Аристотел чрез формулата bdquoдушата е субстанциална формаldquo Коментарът на Тома от Аквино Sententia libri de Anima е направен вероятно през 1267ndash1268 г като ползва латински превод Тома анализира трудния текст за субстанцията от 412а-b на De Anima пояснявайки че акциденталните форми не придават съществуване а само характеристиката на нещото като едно или друго докато субстанциалната форма придава битие (1994 75) Един от най-влиятелните коментари написани през XVI в е коментарът на Филип Меланхтон (1497 ndash 1560) наричан Praeceptor Germaniae (учителят на Германия) сподвижник и продължител на делото на Мартин Лутер Меланхтон се старае да уточни много от основните термини на Аристотел и прави това в полемика с Цицерон Така например обръща внимание че смисълът на ἐντελέχεια е да изрази непрекъснатостта (continua) а не само целта и края (Melanchthon 1542 26) След като представя понятията ентелехия и енергия Меланхтон подробно излага човешката анатомия позовавайки се основно на Гален Анатомичното

допълнение се простира на повече от сто страници и през XVI в книгата се използва като учебник по анатомия в университетите в протестантските земиПървият френски превод и коментар на De Anima e публикуван през 1846 г и e дело на Бартелеми-Сен-Илер (1805ndash1895) Рядко се случва политик да има мащабни и задълбочени академични занимания с древни философски текстове но случаят с Бартелеми-Сен-Илер е точно такъв Неговият opus magnum е един пълен превод на Аристотел в тридесет и пет тома Коментарът на Бартелеми-Сен-Илер е подстрочен но въпреки това е доста подробен и не отстъпва на известните исторически коментари Според критичния и взискателен поглед на Бартелеми-Сен-Илер

Аристотел прави четири основни грешки в трактата De Anima bull не придава на душата статус на субстанция те на

свободна и различна от всичко останало сила bull не намира място за моралните способности на

човека bull не вярва в безсмъртието на душата bull не поставя душата като основа на философията и

науките (1846 XLIII) Не бихме могли да причислим хабилитационния труд Die Psychologie des Aristoteles insbesondere seiner Lehre vom nous poi etikos (1867) на Франц Брентано (1838-1917) към жанра коментар на De аnima но този текст помага да се трансферира латинското intentio на Августин в съвременното понятие за интенционалност което Брентано въвежда няколко години по-късно в книгата си Psychologie vom empirischen Standpunkt (1874) и с това съдейства за неоаристотелианско фундиране на съвременната феноменология и на феноменологичната антропология чиито образцови представители са Макс Шелер и Пол РикьорМартин Хайдегер посвещава на De аnima един от ранните си семинари през летния семестър на 1921 г и опитва да се възползва от δύναμις на Аристотел за едно онтологично обезценяване на Аза което напълно ще се изяви в Битие и време (1927) Според направеното в семинара тълкуване bdquoАристотел разбира Аза като δύναμιςldquo което за Хайдегер ще рече bdquoаз могаldquo (Heidegger-Jahrbuch 3 2007 20) Тези исторически щрихи имаха за цел да представят някои разяснения относно генезиса на метафизичното дефиниране на човека като bdquoмодално съществоldquo (Колев 2011) и изграждането на философска антропология на тази основа (Колев 2013) като повлияни от De Anima на Аристотел и коментарната традиция

ЦИТИРАНА ЛИТЕРАТУРААвицена (1980) Избранные философские произведения Москва Наука Колев Иван (2011) Битие и възможност ДисертацияКолев Иван (2013) Философска антропология Идея генезис етапи София Изток-ЗападШелер М (1991) Мястото на човека в космоса Прев Ренета Килева Изд bdquoЕвразия-Абагарldquo С Alexandre DrsquoAphrodise (2008) De lrsquoAcircme Text grec introduit traduit et annoteacute par MBergeron et R Dufour Paris Vrin Avicenne (1978) La Metaphysique du Shifā Livres I agrave V Paris VRIN Baumgarten Alexander Gottlieb (2004) Metaphysik Uumlbersetzt von Ge Friedr Meier Dietrich Scheglmann Reprints Jena Bartheacutelemy-Saint-Hilaire J (1846) Psychologie drsquoAristote Traiteacute de lrsquoAcircme Paris Librairie philosophique de LadrangeBrentano Franz (1973) Psychologie vom empirischen Standpunkt Bd 1 Hamburg Felix Meiner Ferlag Denker Alfred (2007) Heidegger und Aristoteles Heidegger-Jahrbuch 3 FreiburgMuumlnchen Verlag Karl Alber Kusukawa Sachiko (2006) The Transformation of Natural Philosophy The Case of Philip Melanchthon Cambridge University Press Melanchton Philip (1542) De Anima Commentarius Lugduni apud Seb GryphiumPhiloponus (2005) On Aristotlersquos On the Soul 11-2 London Bristol Classical Press Priscian (1997) On Theophrastus on Sense-Perception bdquoSimpliciusldquo On Aristotlersquos On the Soul 25-12 IthacaNew YorkCornell University Press Scheler Max (2008) Die Stellung der Mensch im Kosmos ndash In Scheler Max (2008) Gesammelte Werke Bd 9 Bouvier Verlag BonnThemistius (1996) On Aristotlersquos On the Soul IthacaNew YorkCornell University Press St Thomas Aquinas (1994) Commentary on Aristotlersquos De Anima Dumb Ox Books Notre Dame Indiana Zelle Carsten (Hrsg) (2001) bdquoVernuumlnftige Aumlrzteldquo Halische Psychomediziner und die Anfaumlnge der Anthropologie in der deutschsprachigen Fruumlhaufklaumlrung Tuumlbingen Max Niemeyer Verlag

De аnima и коментарната традиция като извор и парадигма за философската антропология

Сн Радослав Чичев

Литературен вестник 25-31012017 15

1 Щом възнамеряваме да говорим за етика трябва първо да разгледаме част от коя наука е характерът Можем накратко да отговорим че е част от политиката и от никоя друга Понеже не е възможно някой да се занимава с политика без да е самостоен - искам да кажа - да е достоен А да е някой достоен означава да има добродетели Следователно ако някой желае да постигне нещо в политиката трябва да е с достоен характер И тъй както изглежда изследването на характерите е част но и принцип на политиката И изобщо по мое мнение това изследване заслужено би носило името bdquoполитикаldquo а не bdquoетикаldquoТрябва както изглежда тогава да определим добродетелта - какво представлява тя и откъде произхожда Понеже без съмнение е безполезно да познаваме добродетелта без да разбираме как и откъде произхожда Не трябва да се ограничаваме само с обмисляне на това какво е добродетелта а да изследваме и нейния произход Толкова повече че искаме не само да я познаваме но и самите ние да сме добродетелни ndash и това би било невъзможно ако не знаем и как и от какво се поражда тяСледователно необходимо е да знаем какво е добродетелта (понеже не е лесно да познаем източника и начина на пораждането й ако нямаме знание за това какво е което важи и за науките)Трябва обаче да вземем предвид и онова което са казали другите преди нас относно това Пръв Питагор се опитва да говори за добродетелта но неправилно защото като отнася добродетелта към числата прави неподхождащо на добродетелите изследване Справедливостта не е квадратът на някое числоПосле идва Сократ който казва повече и по-добре по въпроса но също неправилно понеже представя добродетелите като научни знания ndash нещо което е невъзможно Защото всички науки предполагат съждение а разсъждаването се поражда в разумната част на душата следователно според Сократ всички добродетели се пораждат в способната да мисли част на душатаОт което следва че като представя добродетелите за част на научното познание той отрича неразумната част на душата и така отрича също страстта и характера поради това и доводите му за добродетелите са погрешни Впоследствие Платон разделя душата на разумна и неразумна част и определя за всяка от тях подобаващите й добродетели - дотук добре След това обаче греши защото свързва и обединява добродетелта с учението си за благото което е неправилно понеже е неуместно Относно действителните неща дори и да казва истината не е трябвало да говори за добродетелта ndash между тях несъмнено няма нищо общо Дотук тези са които толкоз засягат въпроса и по такъв начин След всичко това можем да обмислим какво трябва ние самите да кажем по този въпросПреди всичко трябва да знаем че всяка наука и всяка способност имат една цел и това е благото поради това нито една наука нито една способност не може да има за цел злото Значи щом целта на всички способности е благото явно целта на най-добрата способност ще е най-полезното благо Но все пак изкуството да се управлява е най-добрата способност и нейната цел ще е най-полезното благо Следователно видно е че трябва да говорим за нашето благо а не за благото изобщо Понеже не става дума за благото на боговете то е предмет на друго учение и е чуждо на изследването ни Значи ние трябва да говорим за политическото благоПо-нататък трябва да разделим и благото За кой смисъл на благото ще говорим понеже думата няма само едно значение Благо наричаме или най-доброто у всяко съществуващо нещо поотделно ndash това което е схванато чрез неговата собствена природа или когато е съдържащото останалите блага - и това е идеята (според Платон) за благотоИ тъй дали е нужно да говорим за идеята за благото или не за нея а за благото като общото между всички съществуващи неща Понеже това изглежда различно от идеята От една страна идеята е нещо самостоятелно съществуващо и неизменно от друга - общото съществува във всичко следователно не е тъждествено със самостоятелно съществуващото Не е възможно самостоятелно биващото и неизменното по природата си да съществува във всичко Ще говорим ли за присъщото на нещата благо или не И защо Защото това общо се постига чрез определението или чрез индукцията Определението цели да означи същността на всяко едно нещо или защо е благо или защо е зло или защо е каквото и да било друго Определението посочва че благото като общо е това поради което дадено нещо ще е желано заради самото себе си ndash тогава присъщото на всички неща съвпада с определението

Определението казва какво е благо и никоя наука или способност не може да твърди че нейната цел е заради благото Изследването на това се отнася към друга способност (понеже нито лечителят нито строителят твърди че здравето или къщата е благо а единият казва че възстановява здравето и как го възстановява а другият че строи къща и как я строи) Ясно е по-нататък че и политиката не може да говори за общото за нещата благо Защото и тя е наука като останалите а видяхме че нито една способност или наука не може да смята това за своя цел Следователно не може политиката да говори за общото благо както е според определението Но не може да говори и за общото благо съобразно индукцията Защо Защото когато искаме да посочим някое конкретно благо или доказваме че това определение съответства на благото и на това което искаме да покажем като благо или прибягваме до индукцията например когато искаме да докажем че великодушието е благо казваме че справедливостта е благо мъжеството е благо и изобщо добродетелите и че благородството е добродетел следователно благородството също е благо Нито дори за общото благо съобразно индукцията говори политиката тъй като би стигнала до същите невъзможни изводи както в случая с общото благо според определението Защото и в тоя случай някой ще каже че цел е благотоОчевидно трябва да говори за това какво е висшето благо и то в смисъла на висшето за нас И изобщо ясно е че изследването на общото благо не е възможно за нито една наука или способностЗащо Защото благото се отнася до много категории до същността качеството количеството времето отношението и до всички останали Какво и кога е добро в медицината знае лекарят кормчията - за управлението на кораба за всяко изкуство ndash вещият в него Лекарят знае кога трябва да оперира а кормчията кога трябва да плава При всяко едно изкуство вещият знае кога нещо ще е добро за него Нито лекарят знае кога ще е добре да се плава нито кормчията кога нещо е добро в медицината Значи и така не трябва да говорим за общото благо защото bdquoкогаldquo е присъщо на всички изкустваСъщо така и благото по отношение на нещо както и благото съответстващо на другите категории са общи за всички и никое умение никоя наука не може да каже за която и да е друга какво и кога е добро за нея Нито пък политиката може да говори за общото благо а за благото в смисъла на висшето благо и то висшето за нас благоОсвен това ако искаме да разясним нещо не трябва да използваме неясни примери а ясни за неясните неща а за умозрителните - сетивно възприемаеми защото са по-очевидни Затова когато се говори за благото не трябва да се говори за идеята за благото И все пак някои мислят че когато се говори за благото трябва да се говори за идеята понеже казват те е необходимо да се изследва кое е висшето благо защото то изразява действителната природа на всяко едно нещо така че както предполагат идеята би била висшето благо Такова е разбирането им и е възможно да имат право Във всеки случай политическата наука и способност за която сега говорим изследва не това благо а кое е благо за нас самите (Понеже никоя наука никое умение не може да определи своята цел като благо значи и политиката не може) Затова тя и не говори за идеята за благото Възможно е някой да каже че поставяйки това благо за първоначало може да го използва като отправна точка в изследването на отделните блага но и това не е правилно защото първоначалата трябва да бъдат съответстващи Безсмислено е някой да иска да докаже че ъглите на един триъгълник са равни на два прави изхождайки от първоначалото че душата е безсмъртна Това първоначало не е подходящо а първоначалото трябва да бъде подходящо и във връзка с предмета Следователно може да се докаже че сборът от ъглите на триъгълника е равен на два прави ъгъла и без безсмъртието на душата По същия начин и благата могат да бъдат разглеждани без идеята за благо ето защо това благо не е подходящото първоначалоНе е прав и Сократ който отнася добродетелите към областта на науките понеже смята че нищо не трябва да бъде напразно но от това че добродетелите са част от научното знание следва че тъкмо добродетелите са безполезни Защо Понеже при науките щом някой познае какво е дадена наука става учен (който е познал какво е медицината става лекар - същото е и при другите науки) но при добродетелите това не се получава който знае какво е справедливостта не става незабавно справедлив точно тъй е и с останалите добродетели Следва че и напразни са добродетелите и науки не са

Преводът е направен по изданието Loeb Classical Library Aristotle XVIII LCL 287 Harvard 1997 ISBN 0-674-99317-9

Преведе от старогръцки ХАРАЛАМБИ ПАНИЦИДИС

Аристотел Голяма етика1181a 24 - 1183b18

Смятате ли че темите на античността трябва да бъдат разглеждани в тяхната връзка със съвременните теми Мисля че това е един от начините античната философия да бъде направена атрактивна Макар че човек трябва да бъде много внимателен когато сравнява антични модерни и съвременни гледни точки това все пак е един мощен инструмент който може да бъде използван за да предизвика интереса на студентите към античните мислители Има различни начини които може да се използват за да се свърже съвременната дискусия с античните автори И според мен тези начини не са уникални за философията а са в сила повече или по-малко за всяка област на човешката наука и занимания Античните автори пишейки относно философията са правили нещо много подобно на това което ние правим когато правим философия И по отношение на метода и по отношение на проблемите които се поставят и анализират В същото време те са били в една много различна социална среда използвали са терминология различаваща се много от нашата формулирали са дистинкции по различни начини и тн Така че аз се опитвам да изведа на преден план както приликите които образуват общото между тях и нас така и разликите които ни отличават За да се изразя малко по-грубо приликите показват че и тук съществува универсалност по отношение на озадачаването което определени въпроси провокират Разликите от друга страна ни помагат да разберем че има алтернативни начини за подхождане към и третиране на философските загадки

Какъв е Вашият отговор на товаДоколкото става дума за философията като цяло аз се фокусирам върху идеята че философията учи как да се мисли да се анализират проблеми да се взимат решения много често за проблеми и решения които се отнасят директно до нас и са от огромно значение за нашия живот До такава степен че философията е практика за нашата способност за мислене и вместо да изглежда второстепенна тя представлява най-важното практическо упражнение на което можем да се надяваме Античната философия позволява да се премине една такава практика от самото начало на историята на западната мисъл сиреч така да се каже да се изследват нещата от началотоОсвен това приемам че абсолютно всичко от някаква гледна точка може да се разглежда като губене на време По-специално защото други неща се разглеждат като по-спешни макар в крайна сметка да са по-маловажни И после склонен съм да предположа че е лукс на академичния живот това че ни се позволява да изследваме теми които хората смятат за губене на време - нещо което можем да правим само за удоволствие Това е възможност която не всеки има и понякога е това което ни позволява да излезем извън житейските нужди и да спечелим една различна гледна точка от която сме свободни да се занимаваме не с това от което директно се нуждаем а с това което желаем каквото и да е то

Въпроси и превод от английски ЗОЯ ХРИСТОВА-ДИМИТРОВА

Универсално озадачаванеот стр 12

Сн

Рад

осла

в Ч

ичев

РЕДАКЦИОНЕН СЪВЕТ Юлия Кръстева (Париж) Богдан Богданов (София) Кристиян Редер (Виена) Боян Биолчев (София) Ханс Улрих Рек (Кьолн) Никола Георгиев (София)

Адрес СОФИЯ 1000 ул bdquoЦар Шишманldquo 7 Банкова сметка BG56BPBI79401049389602 BIC - BPBIBGSFbdquoЮробанк Българияldquo АДИздава Фондация bdquoЛитературен вестникhttplitvestnikwordpresscom wwwbsphorglitvestnikВОДЕЩИ БРОЯ Димка Гочева Камелия Спасова

РЕДАКЦИОННА КОЛЕГИЯ Амелия Личева (гл ред) Пламен Дойнов Йордан Ефтимов

Ани Бурова Бойко Пенчев Камелия Спасова Мария Калинова Малина Томова

Художник на броя Александър БайтошевПечат bdquoНюзпринтldquo

ISSN 1310 - 9561

Д-р Марк Сентези е преподавател по философия

в Щатския университет на Пенсилвания

Защитил е дисертация върху Аристотеловата

концепция за движението Има публикации и

провежда курсове върху проблеми от областите

на метафизиката епистемологията

етиката антропологията и философията на образованието В

конференцията bdquoПредизвикателството

Аристотелldquo участва с доклад на тема Genesis and

the Priority of Energeia in Met IX 8

Кога за пръв път започнахте да си задавате философски въпросиОтначало започнах да се интересувам от философия през интереса ми към природата съзнанието и изкуството особено поезията Когато бях на осем години бях наясно за значителните щети които нашата цивилизация нанася на естествения свят макар щетите които нанасяме индивидуално да са малки колективно ние сме отговорни за света Колективната отговорност е голямо нещо за което да се бори един осемгодишен

Също така се интересувах от начина по който поезията индиректно изразява съзнанието чрез описание на дъжда един поет ни кара да чувстваме това което чувства той С други думи в поезията това как изглежда светът е неотделимо от съзнанието Когато по-късно прочетох Кантовата Критика на чистия разум разбрах неговата версия на това твърдение веднага

Когато кандидатствах в университета не можех да реша дали да уча компютърни науки (тоест динамични логически системи) физика (изследване на природата) или хуманитарни науки Така че аз избрах степен в bdquoСвободни изкустваldquo което покрива bdquoвсички най-важни изследвания за човешките съществаldquo от митовете и религията до биологията и физиката политиката и изкуството Бързо открих че единственото нещо което обединява всички тях е философията Така сега се занимавам с философия

Кой беше първият прочетен от Вас философ Можете ли да опишете Вашите първи впечатленияПървият философ който прочетох вероятно беше Платон в гимназиалния курс по История на идеите Помня че бях очарован от силата на диалога да оформя човешките действия и мисли векове по-късно Когато започнах да уча за Френската революция открих че същото нещо се е случвало в салоните ndash разнообразни частни събирания посветени на интелектуални дискусии които са довели отчасти до революцията и раждането на демокрацията във Франция

Смятате ли че студентите днес имат интерес към античносттаПовечето студенти не осъзнават че имат интерес към античността но щом получат възможност да я изследват като жива култура и интелектуален обмен те започват да осъзнават колко интригуваща и завладяваща е тя

Смятате ли че темите на античността трябва да бъдат разглеждани в тяхната връзка със съвременните теми Всеки път когато четем древните автори ние вече мислим за тях през нашите съвременни грижи това е просто начинът по който разбираме другите Аристотел е бил прав ние започваме с това което си мислим че знаем и работим към това което все още не знаем което е по-близо до истината

Привличам вниманието на студентите към това как те оформят нашето интелектуално въображение (както се

изразява Косман) Древните ни дават инфраструктурата инструментите средствата целите и дори мотивите за мислене а това е оформило западното мислене и наука за последните 2500 години Когато мислим за нещо ние използваме техните идеи за това и търсим нещо много подобно на онова което те са търсели по причини много подобни на техните Ние често чуваме за необходимостта да bdquoприложимldquo философията към нещата които ни вълнуват днес Поемайки този риск ние насила поставяме философията в убежденията и целите които вече имаме превръщайки я в обикновен инструмент Когато обаче студентите четат античната философия добре се случва нещо по-дълбоко и по-вълнуващо тя преобразува разбирането на студентите за света променя техните цели В това отношение не студентите са тези които оценяват колко е добра античната философия за тях а античната философия е тази която помага да се оцени колко добри са студентите като хора като мислители и като граждани Чрез античната философия студентите осъзнават че съществуват по-високи цели в живота тя събужда в тях желание да бъдат голяма душа голям философ и голям мислител голям обожател или гражданин

Намирате ли в реакцията на студентите че семинарите по античност са bdquoгубене на времеldquoСтудентите обикновено мислят така защото имат неясно но твърдо убеждение в идеята за прогреса След като някои са писали много отдавна хората смятат че трябва да бъдат надминати (Дори мислят погрешно че те би трябвало да са имали bdquoпо-прости мислиldquo от нашите Тази идея по-лесно се разсейва при прочитането им) Това обаче което е фундаментално важно за човешкия живот не се изменя много Спомням си как една студентка каза как е била изненадана от това колко мощно и колко полезно е било Аристотеловото описание на приятелството Съществуването на iPhones обаче не променя същината на приятелството или това какво е щастието или удоволствието

Бихте ли ми казали колко важен е Аристотел за bdquoфилософията на личносттаldquoСпоред мен Аристотел е изключително важен за разбирането на това как да бъдеш личност защото той дава да се разбере че да бъдеш личност означава да бъдеш активен да бъдеш щастлив не е да имаш пари да бъдеш известен или талантлив това не е кой си ти а какво правиш Студентите също така намират за освежаващо когато разберат Аристотеловия аргумент че удоволствието е страничен ефект от действието че поначало ние не търсим удоволствие но вместо това търсим да правим велики дела

Повечето хора мислят че всички действия са средство за постигане на някаква цел те работят за да получат удоволствие използват любезността като вид инструмент за получаване на удоволствие Аристотел твърди че това е погрешно добрите действия са добри сами по себе си те сами по себе си са цел няма нищо което да се търси по-нататък Това означава че вместо да се налага да минаваме през хедонистични изчисления съществуват неща които просто можем да правим които имат реална стойност и значение за нашия живот

Можете ли да ми кажете нещо повече за една от Вашите последни публикации ndash bdquoКак технологията променя нашата идея за добротоldquoТехнологията променя нашата идея за доброто по два начина На първо място технологията променя инфраструктурата на етическите решения тя не само ни дава нов начин да посрещаме проблемите (например хирургията може да спаси нечий живот или да промени външния вид или пола на някого) но в допълнение тъй като ние живеем в технологична цивилизация почти невъзможно е да се действа без да се избира технология

Например за да съществува мобилният ми телефон трябва да има миньори пътища влакове и лодки регулации и търговски споразумения политици правоприлагане едно общество в което договорите се спазват химици и електротехници и следователно университети и история на физическата наука творци и инженери за да го проектират международни технологични стандарти работническата класа от работници за да го сглобят парична система хора които да го продават хората които да го поправят и така нататък

Древните автори и съвременните грижи

Невъзможно е да излезеш на улицата без да срещнеш хора които са посветили своя труд на технологията така че е невъзможно за нас да утвърждаваме едно общество и неговите ценности без да утвърждаваме технологията Това донякъде означава че ние търсим технологични решения на нашите проблеми Наистина от всички проблеми в света тези които обявяваме за решими са проблемите които могат да бъдат разрешени с помощта на технологията

Вторият начин по който технологията променя нашата идея за доброто е че технологията въплъщава ценностна структура различна от тази на живите същества артефактите са добри само дотолкова доколкото са инструменти използвани от нас докато живите неща търсят своето собствено добро

Например когато блендер е счупен той няма стойност така че хората го изхвърлят на боклука Но едно пиле има своя собствена стойност то за себе си се опитва да се храни живее и вирее дори ако е ранено Неговото добро е различно от моето което може да включва това да го изям

Ние обаче разпространяваме етическата структура на технологията към други неща когато се отнасяме към природата като към ресурс Например когато приемаме дърветата за лишени от стойност освен доколкото могат да бъдат направени на сгради или подове ние действаме сякаш ценността им зависи от нас

Един въпрос относно Вашата дисертация ndash колко важно е движението за структурата на съществуващотоЕдно от прочутите твърдения на Аристотел е че за съществуващото може да се говори по много начини С това той няма предвид че има много неща но че за всяко нещо има няколко начина по които да бъде казано че съществува Например тази химикалка е приспособление за писане (това какво е тя или каква е нейната форма) тя е твърда пластмаса (материал) синя (атрибут) тя е способна за писане (потенция) Но ние не говорим достатъчно за това защо Аристотел твърди че съществуващото е множествено Една очевидна причина е че то трябва да бъде такова за да може движението изобщо да съществува След като тези начини са разграничени ние трябва да разберем как те са свързани

Въпроси и превод от английски ЗОЯ ХРИСТОВА-ДИМИТРОВА

Сн Радослав Чичев

Литературен вестник 25-31012017 9

Това е младият по онова време асистент по стара история Гаврил Кацаров който проявява страстта си към политическата философия на античността чрез този първи превод на новобългарски на важното Аристотелово съчинение4 През първата половина на на ХХ век у нас се появява само още едно Аристотелово съчинение Поетиката на Аристотеля в превод и с коментар от Кръстьо Генов и Петър Радев Техният труд стига до читателите в две издания през 1943 и 1947 г5

Два университетски стожера на аристотелизма проф Александър Ничев и проф Ради Радев

Само две години след публикуването на второто издание на първия български превод на Поетиката младият по онова време асистент по класическа филология Александър Ничев публикува критична рецензия за него Тя е озаглавена Едно тълкуване на Аристотеловата bdquoПоетикаldquo у нас6 Реакцията на младия преподавател в сп Септември впечатлява с това че в критичния й фокус попада не преводът а коментарът на текста Според рецензиращия млад учен концепцията на коментара към превода е прекалено хетерогенна и даже еклектична а както може и да се очаква ndash според него тя не е достатъчно идеологически марксистко-ленински издържана Да отбележим че годината е 1949 В хилядолетната история на опитите да се преведе и осмисли Аристотеловата или изобщо гръцката философска понятийност на (старо)български това е единствената публикувана критична но не и отрицателна рецензия за преводачески версии предложени от други Освен това в критичния отзив на преподавателя по старогръцка литература в Софийския университет накратко са очертани контурите на неговите предложения за превеждането и интерпретирането на Поетиката През следващите няколко десетилетия Александър Ничев превежда множество важни произведения на старогръцката литература но основен изследователски проблем за него остават Поетиката и Реториката на Аристотел Посвещава им стотици страници в статии и студии на български и руски най-много на френски но и на немски английски гръцки и италиански език Двете му дисертации са посветени на Аристотеловия анализ на атическата трагедия и преди всичко на Софоклевите шедьоври като са защитени и публикувани у нас но на френски език7 А неговият превод на За поетическото изкуство излиза през 1975 г8 цели 26 години след като е хвърлил ръкавица за преводачески двубой към предишната двойка преводачи и коментатори Преводът на проф Ал Ничев на Реторика е публикуван през 1986 г9 и с това той изпълнява обещаното и заявеното от него още през 1949 г В годините на държавния социализъм излиза само още едно съчинение на Аристотел на български език За душата което е публикувано през 1979 г в поредицата bdquoФилософско наследствоldquo на bdquoНаука и изкуствоldquo в отличен превод и коментар на д-р Марко Марков и със студия от дългогодишния преподавател по антична и средновековна философия във ФФ на Софийския университет ndash проф дфн Ради РадевАристотелознанието у нас през втората половина на ХХ век до началото на тнар bdquoдемократични промениldquo през 1989 г достига до тези три превода но има ред значими интерпретаторски постижения благодарение на разностранната преподавателска и издателска работа на проф Ничев във ФКНФ и на проф Радев във ФФ Някои от техните запомнящи се анализи са били представени първоначално като кандидатски (както се казваше тогава) и докторски дисертации а след това публикувани и като книги10 За да разберем величината 4 Аристотел Атинската държавна уредба С 1904 Българска библиотека 5 превод коментар и предговор Гаврил Кацаров Факсимилно преиздадено в Гаврил Кацаров Избрани съчинения Том ІІ съставител доцд-р Петър Делев УИ bdquoСв Климент Охридскиldquo С 2004 803-899 Трето електронно издание httpsprojectoriacomproductproductpath=59ampproduct_id=525 Поетиката на Аристотеля Превод и коментар Кръстьо Генов и Петър Радев С 1943 1947 Второ поправено и допълнено издание Книгоиздателство bdquoХемусldquo6 Кръстьо Генов и Петър Радев Поетиката на Аристотеля Пълен превод от старогръцки с критичен увод и бележки Второ поправено и допълнено издание София Хемус 1947 156 с В Септември ІІ2 153-157 (рецензия)7 Lrsquoeacutenigme de la catharsis tragique dans Aristote Sofia 254 p Eacuteditions de lrsquoAcadeacutemie Bulgare des Sciences1970 La catharsis tragique drsquoAristote Nouvelles contributions Sofia 175 p Eacuteditions de lrsquoUniversite de Sofia 8 Изд bdquoНаука и изкуствоldquo9 Изд bdquoНаука и изкуствоldquo10 Особено впечатляващи са изследванията на проф Ради Радев за Философа и неговата хилядолетна традиция Вж Материалистически положения в гносеологията на Аристотел С 1961 bdquoНаука и изкуствоldquo Из историята на арабската философия С 1966 bdquoНИldquo Критика на неотомизма С 1970 bdquoНаука и изкуствоldquo История на античната философия С bdquoНаука и изкуствоldquo част І 1981 част ІІ 1983 Латинският

особено на направеното от проф Ради Радев трябва да се посочи едно обстоятелство от 1956 до 1987 г повече от 30 години не е била обявявана аспирантура по антична и средновековна философия във ФФ на Университета По времето на социализма изучаването на античната философия беше пренебрегвано а на средновековната и ренесансовата ndash почти невъзможно Приоритети бяха новоевропейската немската класическа и разбира се марксистко-ленинската философия Въпреки всички политически ограничения идеологически табута и интерпретативни императиви проф Радев успяваше да изнася незабравимо сериозни и безкомпромисно неидеологизирани лекции по антична средновековна и ренесансова философия както се наричаше курсът тогава Издаде две разновидности на учебник и една антология по антична философия една антология по средновековна философия и цяла поредица от книги за аристотелизма в елинистическата схоластическата класическата арабска и еврейската традиция Разбира се венец на това промисляне на перипатетическата парадигма през хилядолетията е книгата му за откриването на нейната неувяхваща новост във философията и богословието на неотомизма Да книгата е озаглавена Критика на неотомизма но годината на издаването й е 1970 Поради това академичното наследство на проф Радев може да бъде оценено като най-висше проявление на изкуството на възможното в идеологическата матрица11

Последният четвърт век В първите години на новата историческа и политическа епоха в България която започна през есента на 1989 г у нас се завърнаха трима млади учени току-що завършили следването си в университети в които традициите на изучаването на античността и класическите езици винаги са били на завидно ниво През 1988 г Иван Христов завърши следването си в университета в Ленинград днес Санкт Петербург и стана първоначално изследовател във Философския институт в БАН а после и университетски преподавател През 1991 г възпитаникът на Хумболтовия университет в Берлин Анастас Герджиков се включи в преподавателската колегия на специалност bdquoКласическа филологияldquo а две години след това към нея се присъедини и Николай Гочев завършил езикознание в Атинския университет На тях тримата българските читатели дължат най-многобройните и най-издържани преводи на Аристотел публикувани през последния четвърт век у нас Иван Христов се посвети на методичното и стриктно превеждане и коментиране на шестте логически трактата от Органона12 но и на изучаването и превеждането на светите Отци на православието Изданието на Политика от 1995 г обогати знанията за античността и за историята на политическата философия от древността до днес Преводът на Анастас Герджиков е бил обсъждан почти дума по дума с проф Богдан Богданов авторедактиран е и е преписван три пъти на пишеща машина от преводача допълнен е с пребогат индекс и солиден коментар13През 90-те години на миналия век до нашите читатели достигнаха и първите преводи на български

Аристотел С 1982 Партиздат Съставителство на приложението Ради Радев Превод Лидия Денкова Румен Даскалов Маргарита Кискинова Аристотел С 1988 изд bdquoНародна просветаldquo Съставителство на приложението Ради Радев Превод Марко Марков и Теменуга Ангелова Аристотел Историческата съдба на неговата философия УИ bdquoКлимент Охридскиldquo С 198911 Вж много по-подробно в тематичния брой посветен на неговата 80-а годишнина Спомени и размисли за проф Ради Радев В сп Философия 42011 12 Аристотел Категории Превод встъпителна студия и коментар Иван Христов С 1992 г Изд bdquoНаука и изкуствоldquo Фондация Отворено общество Второ изд в двуезичното издание на ОРГАНОН част 1 bdquoЗ Стояновldquo С 2008 Аристотел Аналитики Т I С 1997 ИК bdquoХр Ботевldquo съдържа За тълкуването и Първа аналитика Превод предговор коментар и библиография Иван Христов Второ изд в двуезичното издание на ОРГАНОН част 1 bdquoЗ Стояновldquo С 2008 Аристотел Топика Превод и коментар Иван Христов С 1998 г Изд bdquoЗ Стояновldquo Като приложения съдържа статии на Лео Елдърс А Фрагщайн Сузан Мансион Дж Е Л Оуен дьо Патер Солмсън и Корнелия Йохан де Фогел Второ изд в двуезичното издание на ОРГАНОН част 2 bdquoЗ Стояновldquo С 2009 За повечето преподавателски академично-полемични и преводаческо-издателски заслуги на колегата вж ldquoЗа битието се говори в множество значенияhellipldquo или за 50-годишния юбилей на Иван Христов В Литературен вестник бр 10 23-29 март 2011 г httpwwwbsphorgmembersfilespub_pdf_1195pdf13 Аристотел Политика Превод Анастас Герджиков Изд Отворено общество С 1995 Предговори на Богдан Богданов и Олоф Гигон

на Физиогномика и Никомахова етика както и нова преводаческа версия на Атинската полития14

През първите години на новото хилядолетие преводаческата и издателската активност у нас създаде истински паметници на книжнината и огромното поле на чакащите превод творби от античността и Средновековието започна да се смалява Епохалният първи превод на Метафизика осъществен от Иван Христов и Николай Гочев през 2000 г продължи традицията на християнска Европа която в нашата езикова среда е възникнала преди почти 1150 години ndash при превода на Библията и на основната богослужебна литература св Методий и св Кирил св Климент и св Наум са превели най-важната в терминологично отношение лексика по един начин но от кореспонденцията между българските владетели и римските папи тази лексика е навлязла и в друга езикова формa За съсъществуването на старобългарските и латинските варианти на превод на гръцките философски и богословски понятия не от вчера а през последните 1150 години вж Отговорите на папа Николай І до допитванията на българите направено от княз Борис І ноември 866 г15 Работата на Николай Гочев върху превода за първото публикуване на Метафизика минава през четири авторедакции от 1996 до 2000 г и в съвместно понякога много оспорвано обсъждане на почти всяко изречение Петата редакция на превода и на коментара към него беше направена от колегата-аристотелист Анастас Герджиков през пролетта на 2000 г непосредствено преди появата на текста който беше редактиран и художническо-полиграфски полиран от издателство bdquoСОНМldquoПреди десет години работихме съвместно с д-р Димитър Илиев и д-р Владимир Маринов върху превода на двата трактата За небето и За възникването и загиването и по отношение на заглавието на втория текст двамата колеги се обединиха около думата bdquoзагиванеldquo като много по-съответно на гръцката дума φθορά и от гледна точка на онтологията и от гледна точка на филологията16 След първото цялостно издание на Метафизика и след двата трактата за първата философия и космологията на Аристотел се появиха три тома от мащабния проект на проф Иван Христов и изд bdquoЗахарий Стояновldquo за двуезично издаване на аристотеловия Корпус ndash двете части от тома на Органон и Физика17 Имаме вече превод и на т нар bdquoсреднаldquo реторика псевдо-Аристотел Реторика към Александър18

Аристотелознанието у нас през тези 16 години укрепна с ценни три книги на Николай Гочев POIHSIS Класически и съвременни опити по теория на старогръцката литература Том І Аристотел и Хегел19 изследването на Камелия Спасова върху Реторика на Аристотел и Федър на Платон Събитие и пример у Платон и Аристотел20 последен в този ред но всъщност най-авангарден и вписан в съвременните дебати на континента е философско-политическо-драматургичният анализ на Боян Манчев в Логика на политическото21

14 Аристотел Физиогномика С 1998 г Превод и послеслов Хари Паницидис Изд ЛИК и Вермеер Второ изд ЛИК 2006 Аристотел Атинската полития С 1993 изд Христо Ботев превод Цветана Панициду и Хари Паницидис Предговор и коментар Хари Паницидис Аристотел Никомахова етика С 1993 г Изд ГАЛ ndash ИКО Превод Теменуга Ангелова ред Искра Генчева Научна редакция и коментар Ради Радев15 Стъкми за издание и преведе Д Дечев С 1922 г Печатница на Армейския военно-издателски фонд Фототипно издание 1998 г ИК bdquoРодинаldquo16 Аристотел За небето За възникването и загиването Превод бележки и индекс на За небето - Димка Гочева превод бележки и индекс на За възникването и загиването - Димитър Илиев Ред Владимир Маринов Послеслов Мария Николова Встъп студия и библиография Димка Гочева С СОНМ 2006 г 17 Том II част I Физика Превод и предговор Цочо Бояджиев С 2012 bdquoЗ Стояновldquo Предговор и бележки Иван Христов18 Превод Георги Гочев ред Николай Гочев Библиотека bdquoДЕЛОСldquo С 2004 СОНМ 19 Гочев Николай С 2004 bdquoСонмldquo20 Спасова Камелия С 2012 Фондация bdquoЛитературен вестникldquo21 Манчев Боян С 2012 Фондация за хуманитарни и социални изследвания изд bdquoИзток-Западldquo

Аристотелизмът у насот стр 1

Сн Радослав Чичев

10Литературен вестник 25-31012017

Първа книга

ЛВ публикува откъс от превода на Владимир Маринов наbdquoНикомахова етикаldquo от Аристотел който се очаква да

бъде публикуван тази година от издателството на Нов български университет

1 Смята се че всяко изкуство и всяко изследване а също и всяко едно действие или избор са насочени към постигането на нещо добро Затова и хубаво са нарекли доброто онова към което е насочено всичко Но очевидно има известна разлика в целите Защото едните са дейности а другите ndash някакви дела наред с дейностите и там където се поставят определени цели отделно от действията делата съвсем естествено се приемат за по-добри от дейностите И понеже има много действия знания и изкуства много се оказват и целите цел на лечителството е здравето на корабостроенето ndash корабът на военното изкуство ndash победата а на знанието да се управлява домът ndash богатството При всички работи от този род които са подчинени на едно определено умение ndash така както на ездата да речем са подчинени изработването на юздите и останалите работи отнасящи се до сбруята а тя и всяка друга военна дейност са подчинени на военното изкуство по същия начин и останалите са подчинени на други ndash та при всички тях целите на главните са за предпочитане пред тези на подчинените тъй като заради тях се преследват и останалите И няма никакво значение дали целите на тези действия са самите дейности или нещо друго покрай тях какъвто беше случаят със споменатите знания2 Ако сред целите на нашите действия наистина има една която желаем сама по себе си а всички останали желаем заради нея и ако не всичко избираме заради друго (защото така това продължава наистина до безкрай откъдето и стремежът ни излиза напразен и безсмислен) ясно е че именно тя би била доброто и най-доброто Тогава има ли знанието за нея голяма тежест и в живота и дали подобно на стрелци щом имаме заложена мишена бихме уцелили по-добре това което трябва Ако е така нека се опитаме да схванем в най-общи линии какво изобщо е това добро и на кое знание или умение принадлежи Би ни дошло на ума че то принадлежи на най-главното и основополагащото А такова по всичко личи е свързаното с делата на града държава защото то нарежда какви знания са нужни в градовете и кои и докъде отделните хора трябва да изучават Освен това виждаме че са му подвластни и най-ценените умения като това да ръководиш войската да управляваш дома и да говориш пред хора Та щом това знание си служи с останалите и също така налага със закон какво следва да вършим и от какви дела да се въздържаме то неговата цел би съдържала целите на останалите и следователно би представлявала доброто за хората Защото дори да е една и съща за отделния гражданин и за целия град все пак много по-велико и съвършено изглежда да се постигне и пази целта на града държава доброто и за един-единствен човек е нещо мило но за общност и за градове е нещо далеч по-красиво и божествено Значи изследването ни влече към тези работи и е някак свързано с делата на града държава()7 Нека се върнем пак на въпроса bdquoКое всъщност е търсеното доброldquo Защото то се явява различно във всяка дейност и изкуство едно ndash в лечителството друго ndash във военното изкуство трето ndash при останалите Та какво е доброто на всяко от тях Нима не това с оглед на което се прави всичко останало В лечителството това е здравето във военното изкуство ndash победата в строителството ndash къщата в друга област ndash нещо различно но във всяко действие и избор това е целта хората вършат всичко останало именно с оглед на нея Ето защо ако във всички неща които правим е налице определена цел постижимото добро би била именно тя а ако са повече ndash въпросните целиТака следвайки своя ход обсъждането ни се върна в изходното положение Нека обаче се постараем да му придадем още яснота След като целите се явяват много и в името на една от тях избираме друга (например богатство музикални инструменти и изобщо всякакъв вид средства) ясно е че не всички цели са съвършени докато най-доброто ни се вижда нещо съвършено Така че ако има само една съвършена цел тя би била търсеното добро а ако са повече ndash най-съвършената измежду тях Това което преследваме заради самото него наричаме по-съвършено от онова което гоним в името на друго а това което никога не се избира заради друго е по-съвършено от нещата които избираме и заради тях и заради друго Изобщо съвършена е онази цел която се избира с оглед на самата нея и никога заради друго А за такава в най-висша степен се смята щастието избираме го винаги заради него и никога заради друго докато почит удоволствие ум и добродетел избираме както заради самите тях (бихме ги избрали дори от тях да не произтичаше нищо) така и в името на щастието тъй като вярваме че с тяхна помощ ще бъдем щастливи Обратно никой не избира щастието заради тези неща нито пък заради което и да е другоИзглежда че до същия извод ни води и самодостатъчността доколкото съвършеното добро е по всеобщо мнение самодостатъчно Под bdquoсамодостатъчноldquo нямаме предвид единствено нужното на отделния човек

за да води самостоятелен живот но и необходимото на родители деца жена и въобще близки и съграждани понеже човек е по природа същество което

обитава град държава Разбира се трябва да установим някакъв предел и в това ако се разпрострем до предците потомците и близките на близките това продължава до безкрай Но тази работа нека оставим за по-нататък ndash засега приемаме че самодостатъчното е това което прави отделния живот предпочитан и неизпитващ нужда от нищо А такова мислим че е щастието и освен това го смятаме за най-предпочитано от всички неща без да го броим за едно от тях ако го слагахме в общия брой очевидно то щеше да става по-предпочитано с добавянето и на най-малкото добро тъй като добавеното се оказва добро в повече а от добрите неща винаги за предпочитане е по-голямото Само че щастието се явява нещо съвършено и самодостатъчно тъкмо поради това че представлява крайна цел на всичко което правимТвърдението че то е най-доброто нещо може би изглежда предмет на всеобщо съгласие но е желателно да се каже още по-ясно какво всъщност е щастие Това сигурно би се получило ако вземем делото на човека Защото също както при флейтиста скулптора занаятчията и въобще при всеки комуто е отредено някакво дело и действие се смята че доброто и хубавото са в самото дело по същия начин би трябвало да мислим че е и при човека в случай че наистина му е присъщо определено дело Но дали строителят и обущарят имат собствено дело и действие а човекът няма ами е по природа без свое Или някой би казал че както при окото ръката крака и всеки един орган изобщо се забелязва особена функция така и при човек е налице известно дело различно от всички тях Но какво в действителност би било то Защото живеенето ndash по всичко личи ndash е нещо всеобщо споделяно и от растенията докато в случая се търси свойственото на човека Значи се налага да отстраним живота подчинен на храненето и растежа След него идва този свързан със сетивната дейност но и той изглежда се споделя от коня вола и всяко друго животно Остава един живот свързан с действието на притежаващото разум Но и то в един смисъл е подчиняващото се на разума а в друг ndash това което наистина притежава разум и мисли Та след като и за този живот се говори двояко следва да го приемем във второто значение ndash като разумна дейност тъй като то се смята в по-голяма степен за главноНо ако присъщото на човека дело представлява дейност на душата в съответствие с разума или не без него и ако твърдим че едно и също по рода си дело е присъщо едновременно на даден вид човек и на добрия му представител (например на китариста и на добрия китарист) и че това важи безусловно за всички като към делото се добавя превъзходството по добродетел (нали работа на китариста е да свири на китара а на добрия китарист ndash да свири добре) та ако това е така то доброто за човека се оказва дейност на душата в съответствие с добродетелта а в случай че добродетелите са повече ndash в съответствие с най-добрата и най-съвършената от тях Да добавим също и bdquoза цял животldquo тъй като една птичка пролет не прави нито пък един-единствен ден ndash по същия начин един ден или кратък период от време не правят никого щастлив и блажен()8 С тези които твърдят че щастието е добродетел или определен вид добродетел нашето говорене е в съгласие нали от добродетелта зависи дейността в съответствие с нея Но сигурно има не малко значение дали предполагаме че най-доброто се открива в притежаване или в употреба в предразположение или в дейност Защото дори да е налице предразположението може и да не произведе нищо добро също като при спящия или човека който по един или друг начин остава бездеен докато в случая с дейността това е невъзможно човек по необходимост ще действа и при това ще действа добре И точно както в Олимпийските игри се увенчават не най-достойните и силните а тези които се състезават (победата постигат тъкмо някои от тях) така и хубавите и добри неща в живота стават достояние на хората които действат правилно()13 При положение че щастието представлява определена дейност на душата в съответствие със съвършената добродетел би следвало да изследваме добродетелта тъй като по този начин вероятно бихме разгледали по-добре и самото щастие Освен това се смята че човекът който истински се занимава с делата на града държава се е погрижил най-вече за добродетелта ndash нали желанието му е да направи гражданите добри и послушни пред законите като за пример в това отношение ни служат законодателите на критяните и лакедемонците както и разни други като тях ако наистина е имало такива Та щом това изследване е част от знанието свързано с делата на града държава очевидно то би съответствало на първоначалния ни замисъл А че ни предстои да изследваме човешката добродетел е ясно все пак търсехме доброто и щастието за човека Под bdquoчовешка добродетелldquo ние имаме предвид не добродетелта на тялото а тази на душата като за щастието също твърдим че е дейност на душата Но ако това е така ясно е че този който се заема с делата на града държава трябва да има знание за нещата свързани с душата също както и лекарят който ще лекува окото е необходимо да познава цялото тяло Още повече че знанието свързано с делата на града държава е по-тачено и по-добро от лекарското а сносните лекари се занимават дълго и сериозно със знанието за тялото (hellip)

Преводът е направен по изданието Aristotelis Ethica Nicomachea ed J Bywater Oxford Clarendon Press 1894

Преведе от старогръцки ВЛАДИМИР МАРИНОВ

Аристотел Никомахова етика Нищо от Аристотел не е пренебрегнато

Проф емерита Гизела Стрийкер е следвала

и специализирала в университетите в Тюбинген

Хамбург Гьотинген и Оксфорд след което натрупва

десетилетен опит като преподавател по антична

философия в университетите в Гьотинген Харвард

Принстън Кеймбридж и в Колумбийския университет Тя е една от съвсем малкото

в света жени-преводачки и коментаторки на най-важните трактати на

Аристотел Преводът и коментарът й на Първа аналитика е общоприет

Преподавателската й работа е била съсредоточена върху

изучаването на Платон и Аристотел както и на други

гръцки и римски автори Основните й изследвания са върху елинистическата философия (стоиците епикурейците скептиците ndash тяхната епистемология и етика) както и относно всичко в логоса като мисъл и слово По време на тридневната конференция bdquoПредизвикателството

Аристотелldquo представи пленарен доклад на тема Aristotlersquos Three Theories of Argument

Кога разбрахте че философските въпроси Ви вълнуватНе зная никой не ми е казвал дали един въпрос е философски или не

Кой беше първият прочетен от Вас философ Можете ли да опишете Вашите първи впечатленияФридрих Ницше Никак не го харесах и заключих че философията не е за мен

Можете ли да ни кажете какво мислите за този автор днесНе го приемам сериозно като философ

Вие сте човек с опит в преподаването Смятате ли че студентите днес имат интерес към античносттаКакто може да се очаква някои имат а други - не но студентите по философия са склонни да проявяват интерес към античната философия

Смятате ли че темите на античността трябва да бъдат разглеждани в тяхната връзка със съвременните теми Ако да какъв трябва да е методът за тяхното свързванеПо отношение на философията ndash да Опитвам се да обясня защо древните автори са задавали въпросите които са задавали и да се разберат техните отговори Понякога въпросите са същите или подобни на съвременните понякога не са при всички случаи е интересно да сравняваме тяхната ndash често различна ndash перспектива с нашата

Намирате ли в реакцията на студентите че семинарите по античност са bdquoгубене на времеldquoАко са записали дисциплината само защото са били длъжни те могат да го сметнат за загуба на време но студентите с интерес към философията дори и от други области често се наслаждават на часовете посветени на класическите философи

Мислите ли че за Аристотел може да се каже нещо новоЗависи какво се има предвид под bdquoновоldquo Но различни хора в различни времена намират различни текстове от Аристотел за интересни така че те могат да намерят нови аспекти или различните интерпретации

Коя част от философията на Аристотел според Вас е най-пренебрегвана от изследователитеПредполагам че при такъв голям брой учени работещи днес никоя част от запазените Аристотелови произведения не е пренебрегната

Коя част от текстовете достигнали до нас намирате за най-труднаМетафизика книгите Мю и Ню (XIII и XIV)

Въпроси и превод от английски ЗОЯ ХРИСТОВА-ДИМИТРОВА

Литературен вестник 25-31012017 11

Макар интегрирано в Аристотеловия корпус съчинението запазено под заглавието bdquoПроблемиldquo (или bdquoПриродонаучни проблемиldquo) по всяка вероятност не е автентично Въпреки това то е стриктно перипатетическо по дух много голяма част от аргументите без съмнение възхождат към места от автентични Аристотелови съчинения Затова се приема че съчинението е възникнало в средите на последователите на Аристотел и е било многократно допълвано като според някои изследователи развитието му продължава чак до VI в сл Хр В тематично отношение bdquoПроблемиldquo има енциклопедичен характер то се състои от близо 900 отделни проблема под формата на въпроси и отговори разпределени в 38 раздела Повечето от тях имат природонаучен профил включително етическите проблеми често биват отнасяни до физиологични положенияПредложеният тук откъс bdquoВъпроси относно филологиятаldquo не прави изключение Трябва да се има предвид че в случая bdquoфилологияldquo обозначава не толкова науката която днес познаваме под това име колкото един по-ранен смисъл на интерес и склонност към словесните занимания били те художествени или реторически Основният автентичен референтен текст в този откъс е Аристотеловата bdquoРеторикаldquo но също и някои моменти от физическите съчинения на Философа Могат да се разпознаят следите на посткласически лексикални употреби както и влиянието на Хипократовия корпус и на Теофраст

1 Поради какво когато започнат да четат някои веднага биват обземани от сън дори да не искат други пък които желаят да заспят будуват щом вземат книга в ръка У онези хора у които са налични дихателни движения поради студенина на природата им или на течностите на черната жлъчка (а чрез тези течности поради студенината възниква несмлян дихателен остатък) ndash та у такива хора когато мисълта се движи но не познава като се спре върху определен обект тя бива възпрепятствана тъй като другото (дихателното) движение е охлаждащо Затова и такива хора по-лесно заспиват А когато се концентрират върху нещо в мисълта си ndash както се случва при четене ndash те биват движени от затоплящото движение което не се възпрепятства от нищо така щото да не могат да заспятОт друга страна у хора които се намират в естествено състояние когато мисълта им се спре на едно нещо и не се разпилява във всевъзможни посоки понеже е изключително силна спират се и всички останали процеси които се отнасят до въпросната област (седалището на мисловната дейност) и чието отпускане представлява сънят Когато умът се спре и сякаш се умори главата натежава тъй като умът се намира в нея и това предизвиква сън Ала докато душата се движи по природа тя не заспива защото тъкмо тогава е в най-голяма степен жива А пък будуването е причина за живеенето по-скоро отколкото сънят

2 Поради какво словесните спорове действат като упражнения Тъй като са тясно свързани с победа или загуба Те веднага правят хората амбициозни защото те са склонни да продължават да спорят и когато побеждават ndash заради удоволствието и когато губят ndash сякаш за да получат реванш Същото се отнася и до участниците във всяко друго съревнование ndash ето защо тези които се състезават дори когато биват побеждавани често не желаят помирение

3 Поради какво в реторическите слова хората изпитват по-голямо наслаждение от примерите и разказите отколкото от ентимемите Това е така защото хората се наслаждават да научат нещо и то бързо а пък по-лесно научават посредством примери и разкази Защото нещата които те познават са тъкмо такива и се отнасят до частното докато ентимемата представлява доказателство откъм общите положения които познаваме по-зле отколкото частните Освен това ние сме склонни да вярваме повече на онези факти за които свидетелстват повече хора а пък примерите и разказите повече приличат на свидетелства пък и доказателствата чрез свидетели по-лесно се приемат Освен това хората с удоволствие научават подобното а пък примерът и разказаните истории посочват именно подобното

4 Поради какво смятаме че реторът стратегът и търговецът са влиятелни а пък флейтистът и актьорът не са Това е така защото едните притежават сила без стремеж към надмощие (понеже силата им е насочена към удоволствие) а пък другите ndash сила която има за цел постигане на надмощие Тъй като реторът стратегът или търговецът само тогава се смята за добър когато е способен да осъществи целите си а пък влиятелността се състои преди всичко в постигането на надмощие

5 Поради какво се смята че философът стои по-високо от ретора Поради това че единият (философът) обяснява що е несправедливост а другият (реторът) ndash че такъв и такъв човек е несправедлив вторият отговаря че това е тиранинът а първият ndash че е самата тирания

6 Поради какво става така че ако някой си е избрал някакво занимание той понякога прекарва много повече време над него макар че то е лековато отколкото над сериозното както правят например фокусникът мимът или свирачът на сиринкс след като веднъж са избрали такива лековати занимания за разлика от ретора или астронома Дали не е защото някои желаят да се занимават с най-сериозното ала понеже сами на себе си не вярват че ще бъдат способни да го направят та затова не го и вършат Или пък защото всеки в каквото вярва че е най-силен него и избира А каквото захване над него и ще заляга посвещавайки му по-голямата част от деня си за да надмине сам себе си във въпросната дейност Освен това ако някои отдавна са избрали нещо и са свикнали на него вече не са в състояние да преценят кое е по-доброто ndash защото мисълта им е погинала поради лековатите им предпочитания

7 Поради какво когато започнат да четат някои веднага биват обземани от сън дори да не искат други пък които желаят да заспят става така че не могат щом вземат книга в ръка У онези хора у които са налични дихателни движения поради студенина на природата им или на течностите на черната жлъчка (а чрез тези течности поради студенината възниква несмлян дихателен остатък) ndash та у такива хора когато мисълта се движи но не познава като се спре върху определен обект другото движение (дихателното) е възпрепятствано Поради това те по-често заспиват тъй като непрекъснато променят мисълта си ndash защото у тях дихателното движение е по-слабо А когато концентрират мисълта си върху нещо както става при четенето те биват задвижени от дихателно движение което не е възпрепятствано от нищо така че не могат да заспят От друга страна у хора които се намират в естествено състояние когато мисълта им се спре на едно нещо и не се изменя по всевъзможни начини тогава спират и всички останали процеси които се отнасят до въпросната област ( седалището на мисловната дейност) и чието отпускане представлява сънят Защото когато водачът се спре както е например при военния отбой спират и останалите войскови части Тъй като по природа лекото се придвижва нагоре а пък тежкото надолу то когато душата се движи според природата си не заспива ndash защото така стоят нещата с нея Когато пък се спре и сякаш се умори умът започва да се изменя и гъстите телесните течности като се придвижват нагоре към главата предизвикват сън Би могло да ни се стори че четенето възпрепятства заспиването Но будуването не се дължи на размишлението (защото тъкмо тогава душата е в най-голяма степен определена) а по-скоро на изменението защото събуждащи са такива познавателни актове при които душата изследва и се затруднява а не при които съзерцава неизменно Това е така защото първите я карат да бъде неопределена и несигурна а вторите ndash не

8 Поради какво в словесните спорове няма многословие Тъй като в тях силогизмът е само привиден той се разгръща в малобройни слова Ако пък бъде удължен като дойде моментът логическата грешка се разкрива и доверието което е било гласувано на доказателството може да бъде оттеглено

9 Поради какво понякога ни е по-приятно да слушаме разкази концентрирани върху един предмет отколкото такива които се занимават с множество теми Може би защото по-лесно внимаваме в по-разбираеми разкази и с по-голямо удоволствие слушаме тях Тъй като определеното е по-разбираемо от неопределеното единичното на свой ред е вече определено докато множественото е причастно към неопределеното

10 Поради какво изпитваме удоволствие от това да слушаме за неща които не са нито твърде стари нито съвсем нови Вероятно защото не сме склонни да вярваме на онези неща които са прекалено отдалечени от нас а от нещата на които не вярваме не изпитваме и удоволствие А що се отнася до вторите те сякаш все още са ни пред очите та затова не изпитваме удоволствие когато ги слушаме

Преводът е направен по изданието Problemata in Aristotelis Opera ex recensione Immanuelis Bekkeri t VII Oxonii e Typographeo Academico MDCCCXXXVII

Преведе от старогръцки БОГДАНА ПАСКАЛЕВА

Аристотел ПроблемиXVIII Въпроси относно филологията(Problemata XVIII 916b1 ndash 917b15)

Античните текстове трябва да бъдат декодирани

Роберта Бонано е докторантка в Университета в Милано

(Италия) по антична философия В конференцията

bdquoПредизвикателството Аристотелldquo представи доклад

на тема Ammonius on bdquoOn Interpretationldquo a Neoplatonic

Reading on Aristotlersquos theory of Names

Кога разбрахте че философските въпроси Ви вълнуватНа 16 години когато учех в гимназията Имахме три часа философия на седмица в продължение на три години

Кой беше първият прочетен от Вас философ Можете ли да опишете Вашите първи впечатленияПървият текст който прочетох беше Федър на Платон Четохме го по време на часовете през третата година в гимназията Помислих че е написан по много хубав начин като литературен текст Що се отнася до философския проблем в началото не разбрах всичко веднага Изглеждаше ми твърде далече от нас По-късно когато започнах да разбирам по-добре смисъла оцених особено диалектиката като инструмент за философстване

Можете ли да ни кажете какво мислите за този автор в моментаЧета Платоновите текстове в различни възрасти винаги го разбирам по различен начин в зависимост от времето и мисля че това е нормално Днес чета тези текстове по-осведомено и оценявам факта че колкото повече чета толкова повече откривам богатството на неговата мисъл Неговите решения в някои аспекти са много далеч от нашите но смятам че все още можем да научим много от дълбочината и прецизността на неговото обяснение на реалността и на неговата употреба на диалектиката Също така обичам начина по който Платон пише

Вие сте човек с опит в преподаването Смятате ли че студентите днес имат интерес към античносттаНикога не съм преподавала философия нито в гимназията нито в Университета Преподавала съм старогръцки и латински език и литература в гимназията Мисля че студентите могат да имат интерес към античността но трябва да се научат как да я разбират В гимназията (мисля че в университета е различно) учениците често не разбират проблемите на античността и те им изглеждат твърде далечни Античните текстове трябва да бъдат декодирани Поради тази причина ролята на учителя е много важна

Смятате ли че темите на античността трябва да бъдат разглеждани в тяхната връзка със съвременните теми Според мен може да е интересно те да бъдат разглеждани в отношение със съвременните по два начина Съгласно първия начин ние можем да четем античните автори за да разберем как техните проблеми са свързани с тяхното общество с техния вид научно знание с тяхната действителност През подобно сравнение можем да достигнем до осъзнаване на нашето собствено настояще Ние можем да разберем как да четем нашия свят а именно какъв инструмент трябва да използваме за да го анализираме да разберем че нашата интерпретация на един проблем е частична и тн Съгласно втория начин в античните текстове често можем да намерим много неща които са близки до нас поради общата човешка природа и общата гледна точка към действителността

Намирате ли в реакцията на студентите че семинарите по античност са bdquoгубене на времеldquoЗависи от това как говорим за античността Те могат да учат и искат да учат също и от разнообразието на античното мислене Те нямат интерес към ерудицията а към изучаването на нещо което все още е bdquoживоldquo

Въпроси и превод от английски ЗОЯ ХРИСТОВА-ДИМИТРОВА

12Литературен вестник 25-31012017

Николай Гочев

1 За определението на комедията

Един отговор на въпроса bdquoщо е комедияldquo може да се открие в самото начало на bdquoПоетикатаldquo (1447а 13-16) където се казва bdquoСъздаването на епоси и трагическата поезия а също комедията изкуството на дитирамбите и повечето от авлетиката и китаристиката всички те оказва се са подражанияldquo

Така е посочен родът на комедията ndash подражанието така че тя е вид на рода bdquoподражаниеldquo Оттук се разбира че смешното може да съществува и извън комедията ndash защото ако ние разсмеем някого със собствените си думи и действия смешното ще е налице но комедия няма да има тъй като не е имало подражание Но родът все още не е определение и поради това не съобщава същността на нещото доколкото то е различно от други в същия род В bdquoПоетикатаldquo има пример за това как се известява същността на един поетически вид ndash това е определението за трагедия в 1449b 24-26 (гл 6) То е както се казва там bdquoопределениe на същносттаldquo ndash ὅρος τῆς οὐσίας

В запазения текст няма толкова точно определение за комедия макар че авторът обещава да говори за нея както и за епоса по-подробно впоследствие (Περὶ μὲν οὖν τῆς ἐν ἑξαμέτροις μιμητικῆς καὶ περὶ κωμῳδίας ὕστερον ἐροὓμεν ndash 1449b 22) И все пак ще се опитаме да извлечем Аристотеловите мисли за комедията и смешното от наличните му изказвания в текста на bdquoПоетикатаldquo

2 Комедията ndash изобразяване на bdquoпо-лошитеldquo Пародията

Всички поетически видове доколкото са подражания подражават на характери в действие а характерите се отличават най-явно (като противоположности) по доброделта и липсата й Впрочем характерът може да бъде изобразен донякъде и със средствата на изобразителните изкуства ndash има пример за художниците в който се казва че Полигнот създавал образи които изглеждали на хора превъзхождащи по добродетел днешните (тоест средните) някой си Павсон обаче ги изобразявал като по-лоши тоест рисувал нещо като карикатури (1448а 5-6) Но драмата е по-съвършен начин на изобразяване защото за характера е естествено да се движи а тя чрез действието си изобразява движение В поетическите изкуства в един момент се появили пародиите и се споменава името на техния откривател ndash Хегемон от Тасос и някой Никохар който бил съчинил bdquoДейлиадаldquo която със самото си заглавие ни подсказва че трябва да е била поема в хекзаметри пародираща bdquoИлиадаldquo (1448а 12-13) Такава пародия би трябвало да се определи като комическо подражание на вече съществуващи но сериозни поетически произведения където героите се представят като добродетелни и bdquoпо-добриldquo от средните Недостатъкът й може би е съгласно Аристотел че тя подражава на bdquoотделнотоldquo

3 Комедията е драма Въпросът за произхода й

По-нататък се подчертава че комедията е драма и в това Софокъл и Аристофан си приличат като поети ndash иначе ако се мисли за сериозността Софокъл е по-близо до Омир като автор на bdquoИлиадатаldquo (1448а 26-28)

Прави се кратко отклонение за произхода на комическите представления ndash дали са изобретени от мегарците било тези до Атина било онези в Сицилия откъдето бил и Епихарм по-ранен от атинските комедиографи Хионид и Магнес И се привличат аргументи било във връзка с възможността защото при мегарците демокрация е имало по-рано отколкото при атиняните било във връзка с названията ndash че bdquoкомедияldquo идвало от дорийското bdquoкомеldquo (което е предградие или селище в периферията на града) и че изобщо bdquoдрамаldquo е от дорийското bdquoдраоldquo а не от по-употребяваното в Атина bdquoпраттоldquo (1448а 30-1448b 1)

А иначе смехотворна поезия е имало и преди драматическата комедия и това пак зависи от характерите ndash каквито са по характер поетите такива са и техните героиТака че творците с по-благопристоен характер (σεμνότεροι) се насочват към създаване на химни

и възхвали тъй като се интересуват от красиви действия (καλὰς ἐμιμοῦντο πράξεις ) а по-дребнавите (εὐτελέστεροι) се

заемат със стихотворни нападки (подигравки злословия - ψόγους ποιούντες) Това е защото предпочитат да изобразяват действията на по-лошите (τῶν φαύλων) (1448b 25-26) Тази склонност ndash да се изобразява по-доброто или напротив по-лошото в характерите ndash ще създаде видовата разлика на комедията по отношение на трагедията иначе във всичко друго те могат да си приличат

4 Същинското смешно Заслугата на Омир

Стихотворните нападки наречени според употребявания за тях размер bdquoямбиldquo (имало е и глагол ἰαμβίζω) все още не са били поезия защото не са подражание а са по-скоро реторика Тъй като те били насочени винаги против конкретни лица и следователно не били за bdquoобщотоldquo което е самият образ на порочния или неспособен човек а не образът на кое да е отделно взето (историческо) лице Така че било необходимо някой да bdquoизмислиldquo (сътвори) образ на комическо лице и това казва Аристотел е направено от Омир в поемата bdquoМаргитldquo Затова Омир е първият който заслужава да бъде наречен комически поет защото той пръв видял смешното в общото и благодарение на това могъл да измисли комически образ и е въвел смешното в поезията като го е отделил от действителните лица и е избегнал интересуващата се от отделно взетото bdquoпрозаldquo (каквито са историята и реториката) (τὸ γελοῖον δραματοποιήσας) (1448b 28-37) Така bdquoМаргитldquo е станал поетическо откритие аналогично на bdquoИлиадаldquo и bdquoОдисеяldquo (където в различна степен присъства трагическото) и поетите след Омир които са го следвали са се откъснали от химните и подигравателните ямби и са преминали към по-сложните видове bdquoтрагедияldquo и bdquoкомедияldquo (1448b 38 ndash 1449a 5)

5 Театралната форма За историческото й развитие се знае малко

Аристотел не отминава и въпроса за самата театрална форма на комедията ndash откъде се е появила тя Според него тя се е развила на основата на фалическите шествия (ἀπὸ τῶν τὰ φαλλικὰ ἃ ἔτι καὶ νῦν ἐν πολλαῖς τῶν πόλεων νομιζόμενα) каквито впрочем е имало и по негово време И по-точно както трагедията идва от bdquoзапевачите на дитирамбаldquo които са се превърнали в първите отделени от хора актьори така и при комедията първи актьори са се оказали (вероятно) предводителите на фалическите шествия (1449a 7 - 1449a 14)

После се обсъжда историческото развитие на комедията или по-точно това защо то е по-слабо познато от това на трагедията (1449а 38 ndash 1449b 8) Това е поради несериозността й заради която не й обръщали толкова внимание колкото на трагедията и архонтът късно е дал хор а преди това били доброволци Не се знае за маските и броя актьори ndash кой кога ги е въвеждал и променял Фабулите първо се явяват в Сицилия (Епихарм и Формис) а в Атина ndash Кратес който изоставя bdquoямбическата идеяldquo и се заема с речи и фабули (които вече са подражания на общото)

6 Определение за комедия и смешно

В глава 5 се дава кратко определение за комедия свързано с определението на смешното (τὸ γελοῖον 1449а 32-36) Както беше казано и по-рано тя е изображение на bdquoпо-лошиldquo (характери) (μίμησις φαυλοτέρων ) но не напълно порочни или bdquoне порочни във всяко отношениеldquo (οὐ κατὰ πᾶσαν κακίαν) Така че смехът се появява при възприемане на bdquoотчасти пороченldquo характер тъй като напълно порочният би трябвало да създаде по-скоро отвращение bdquoСмешното това е грешка и грозота която обаче е безболезнена и не гибелна така смешното лице е изкривено и загрозено без болкаldquo

7 Комическата фабула

Освен това комедията би трябвало да завършва щастливо както изглежда от казаното в 1453а 32-39 Изходът й е или противоположен за добрите и лошите (спасение за добрите гибел за лошите както в bdquoОдисеяldquo) или щастлив за всички както някой бил представил най-зли врагове като Орест и Егист накрая да се сприятеляват и никой никого да не убива Този последният изход казва Аристотел макар да е употребяван от някои трагици повече подхожда на комедията - не само защото е безболезнен за всички но и защото е смешен тъй като изглежда като пародия на общоизвестния разказ за отмъщението на Орест

Аристотел за комедията и смешното(bdquoПоетикаldquo 1 ndash 5 1447а ndash 1449b 1453а)

Универсално озадачаване философията практика за способността ни за мислене

Д-р Стасинос Ставрианеас е преподавател по философия в

Университета в Патра (Гърция) Защитил е дисертация на тема

Nature and Essence in Aristotlersquos Logical and Biological Works в

университета в Единбург Автор е на множество статии и

студии върху Аристотеловата онтология и логика като основа

за разбирането на природата Преводач и коментатор е на

най-важното в методологическо отношение съчинение за

философията на живото За частите на животните Интересите му са съсредоточени

върху проблемите на метафизиката епистемологията и биологията в античната философия преди всичко

при Платон и Аристотел По време на конференцията bdquoПредизвикателството Аристотелldquo проведена в края на ноември в СУ д-р Стасинос Ставрианеас представи

единствения доклад за биологическите схващания на създателя на Ликейона Неговият пленарен доклад бе на тема The Good the Bad and the Ugly Final Causes and their

Failures in Aristotlersquos Account of Animal Generation и така тази важна сфера от мисловната вселена на Философа не остана

неосветена

Кога разбрахте че философските въпроси Ви вълнуватМисля че всеки от много рано е бил развълнуван и озадачен от въпроси които в крайна сметка се оказват философски Или поне от въпроси които в крайна сметка достигат до някаква сериозен и фундаментален философски проблем Това са въпросите които по някакъв начин са най-важни Въпросът е дали и кога ние разбираме че тези въпроси имат дълга история и са занимавали философите вероятно векове както и дали и кога ние разбираме че съществува метод за формулиране на отговор на такива въпроси чрез претегляне на аргументите за и против с добре дефинирани критерии Според мен те са ме вълнували отрано вероятно като тийнейджър Разбрах обаче че съществува метод за работата с тях метод който ние можем да наречем философски едва когато систематично започнах специализация по философия

Кой беше първият прочетен от Вас философ Можете ли да опишете вашите първи впечатленияПървите философи които прочетох бяха политически философи Маркс Енгелс Кропоткин Бакунин както и съвременни философи в марксистката и анархистка традиция Моето първо впечатление беше че те дават глас на моите собствени мисли и тревоги за света около мен и за моето място в него Първият античен философ обаче който четох беше Епикур Впечатлението беше отново това щастливо чувство и удивление че някой е изразил по много ясен начин отговорите на въпроси които дълбоко са ме озадачавали

Можете ли да ни кажете какво мислите за тези автори днесНикога не съм имал възможността или може би желанието да се връщам към трудовете на политическите философи които бях чел като тийнейджър Винаги обаче се връщам към Епикур Това и днес е нещо много скъпо за мен

Смятате ли че студентите днес имат интерес към античносттаТрудно е да се каже Със сигурност гръцките студенти се интересуват в някаква степен от гръцката античност тъй като получават своето образование в една култура ценяща античността без обаче да са много наясно защо заниманията с нея са важни Така че много често се случва най-умните студенти да се питат каква е ценността от изучаването на една цивилизация или на текстове на едно общество което отдавна е отминало И не е лесно да се реагира на нуждата от задоволителен отговор тук

на стр 15

Литературен вестник 25-31012017 13

Невена Панова

Възможна ли е темата за Аристотел като читател Не Аристотел който доста убедително и влиятелно стои на мястото си като един от първите съсредоточени литературни критици а просто като литературен реципиент който според културната ситуация на епохата помни немалка част от прочетеното и свободно го цитира Tака всъщност издава и собствените си читателски предпочитания като или ги използва като допълнителна аргументация говорейки за други неща или пък просто не успява да ги прикрие Но и още доколко разграничими са тези bdquoремаркиldquo когато се отнасят до различните типове поезия или те са някак по-скоро bdquoсъсловниldquo и представят отношението на автора на философски трактати към поетите изобщо Точно заради този фокус на интереса ни се опитваме да не се занимаваме с bdquoПоетикаldquo и bdquoРеторикаldquo тъй като там Аристотел неизбежно ще говори за поетите неизбежно ще ги разграничава и цитира ще се вчитаме повече в текстове като bdquoНикомахова етикаldquo и bdquoПолитикаldquo В началото обаче все пак един поглед към bdquoПоетикаldquo не можем да пропуснем за да се сдобием именно с въвеждащо определение за това какво е поезията изобщо Става дума за известния пасаж от Девета глава за историята и философията (и поезията) bdquoОт казаното става ясно че задачата на поета е да говори не за станалото а за онова което би станало те възможното по вероятност или необходимост Същинската разлика между историка и философа е в това че първият говори за станалото а вторият за онова което би станало Затова и поезията е по-философска а и по-сериозна от историята защото поетът говори повече за общото (τὰ καθόλου) докато историята ndash за конкретното (τὰ καθ᾽ ἕκαστον)ldquo (Poet 9 1451andashb)1 И така ако се опрем на това твърдение което в контекста на bdquoПоетикаldquo е разбира се много по-дълбоко философски аргументирано (и детайлно доразвито включително при съпоставяне вече и на отделни поетически жанрове на следващите редове) и го разчетем буквално то излиза че поезията а и философията но също така и поезията bdquoв услуга наldquo философията предлагат един общ поглед един универсален ценностен компендиум и то като че ли не само когато става дума за поучителната дидактична поезия а в такава роля може да се озове също героическият епос а и всеки клон на лириката И още макар и при действително по-свободно разчитане горният пасаж легитимира самото общо ползване на поетическото наследство което е така характерно почти без изключение за всички прозаици от епохата на Класиката и следващите времена и философи и историци Рядко и Аристотел извън bdquoПоетикаldquo и bdquoРеторикаldquo се задълбочава върху това у кой точно поет е прочел нещо дори да го споменава поименно (това по-скоро е негов личен моментен жест на историк забежка към конкретното)Да именно като универсално обяснение на което авторът-философ-читател и неговият читател следва да се доверят често в етически хоризонт се явявят общите бележки за поетите като тази за страсттагнева от bdquoПолитикаldquo bdquoако човек смята че го подценяват гневът (θυμός) му избухва по-силно срещу приятелите отколкото срещу чуждите Затова и Архилох с право (προσηκόντως) упреква приятелите си като се обръща към сърцето си (διαλέγεται πρὸς τὸν θυμόν) bdquoЗаради приятелите страдаш тиldquo (Pol VII 7 1328a)2 Поетът в случая той носи името Архилох е цитиран уверено и спокойно като несъмнен авторитет който не може да бъде оспорен въпреки че ямбическият регистър в който Архилох е най-силен понякога трябва да се чете наопаки през ирония дори леко жестока или през горчива самоирония а литературното освен в размера на малкия цитат е още в пестеливото но все пак ясно насочване към вътрешния диалог с духасърцетострастта като контекст на фрагмента въпреки че той е оценен (и така ndash похвален) функционално ndash просто като подходящо формулиранПодобно равно но еднозначно положително обръщане към (очакван) поет Хезиод се открива и на едно друго доста по-ранно място от bdquoПолитикаldquo (Pol I 2 1252b) представящо семейството като първата естествена общност ndash и според Аристотел и според Хезиод bdquo и Хезиод е прав като [в стихове добавка НП] казва (ὀρθῶς Ἡσίοδος εἶπε ποιήσας) bdquoДом най-напред и жена са ти нужни и вол за оранеldquo3 Накратко и паралелно тук може да се помести и следният пасаж от bdquoАтинската политияldquo защото в него също накратко е споменато поетическото наследство на Солон което би могло да се ползва

1 Прев Г Гочев 20162 Прев (тук и на следв откъси от bdquoПолитикаldquo) А Герджиков 19953 Прев (тук и на следв откъси от Хезиод) Ст Недялкова 1988

като извор за политическата му дейност ndash подход широко ползван и от съвременни изследователи а за Аристотел той изглежда дори по-безпроблемен и затова свободно нарежда поезията на Солон сред изворите за съответната реформа (какви са другите не е ясно от прекия цитат но предполагаме че става дума и за поезия отново и за проза) bdquoЧе е станало именно така свидетелстват всички автори пък и сам той [Солон] споменава това в поезията си (αὐτὸς ἐν τῇ ποιήσει μέμνηται)ldquo (Const Ath 12 1)4Разбира се по-ценни са случаите в които Аристотел не само се опира като ги споменава на поетически свидетелства за да легитимира своя теза но вплита цели стихове в аргументацията си в проза защото тогава неговата bdquoвяраldquo в думите на съответния (назован или анонимно привлечен) поет изглежда още по-стабилна Така е конструирано едно място от bdquoНикомахова етикаldquo (Nic Eth I 4 1095b) предлагащо най-ранния за този трактат поетически цитат който принадлежи на Хезиод Темата в съответната глава е правилното разбиране за bdquoпрекрасните и справедливите дела и изобщо за политическите работиldquo5 но постигането на такова разбиране не е лесно то е обвързано несъмнено с правилно възпитание а когато такова отсъства или не оказва резултат на помощ идва именно Хезиод и неразбиращият е подканен дори попринуден ἀκουσάτω τῶν Ἡσιόδου ndash да се вслуша в (и стресне от) следните действително сентенциозни стихове които цитираме и тук за да опоетизираме в известна степен и собствения си текст (bdquoДела и дниldquo 293 295ndash7)

Най-добър е този който сам разбира всичкодобър е също онзи който вслушва се в добър съветА който нито сам разбира нито пък приема присърцесъветите на друг човек е просто безполезен

Дотук два примера бяха от Хезиод и може би вече естествено възниква въпросът Как Аристотел чете Омир Чете го също много разбира се макар и да показва това през препращане към неговия героически епос по-дискретно или по-индиректно особено в bdquoНикомахова етикаldquo на Омир се случва по-често да остава скрит зад един или друг свой стих докато в пасажите които видяхме Хезиод още с името си гарантира убедителността на дадено твърдение Такова макар и само хипотетично и минимално bdquoпренебрегванеldquo на Омир е обвързано с фона на собствения Аристотелов текст който сякаш изисква по-бързо даване на по-универсални примери които най-вероятно са били широко познати и за Аристотеловата пряка публика Така всъщност казваме нещо донякъде противоположно на горното Омир не се назовава винаги не защото не е интересен а защото е по подразбиране познат и то с добра слава затова и няма нужда да се обсъжда като литература той понякога е просто неизчерпаем извор на сведения и сюжети а през тях ndash и на поукиНапример във Втора книга на bdquoНикомахова етикаldquo когато се дискутира силата на етическата добродетел като среда (между два порока) откриваме две последователни препратки към Омир (който остава неназован) веднъж към bdquoОдисеяldquo веднъж към bdquoИлиадаldquo в първия случай има и цитиран стих във втория ndash няма но и на двете места всъщност става дума не за добродетели на характера както е у Аристотел а за отделни дори практически съвети и ситуации но през

4 Прев (тук и на следв откъси от bdquoАтинската политияldquo) Цв Панициду Х Паницидис 19935 Прев (тук и на следв откъси от bdquoНикомахова етикаldquo) Вл Маринов 2016 lthttpbogdanbogdanovnetpdf278pdfgt

А р и с т о т е л к а т о ч и т а т е л н а п о е з и я (без да се брои bdquoПоетикаldquo)

тях е препотвърдена тезата на Аристотел за предимството на средното решение на bdquoпо-малкото злоldquo така че подобни препратки правят текста по-пъстър а така ndash и по-убедителен (и по своеобразен начин приличат на Омировите сравнения които също са по природа bdquoнепълниldquo) Първо се загатва за епизода на раздялата на Калипсо с Одисей и Аристотел цитира съвета на богинята-магьосница за внимателно удържане на корабасала далеч от всички опасности (NicEth ІІ 9 1109a) Малко по-късно е намесено присъствието на Елена в Троя докато

Аристотел всъщност говори за удържането на насладата bdquoС други думи нужно е да изпитваме към насладата същото което старейшините в Троя изпитвали към Елена и във всички случаи да си повтаряме техните думи ако я отпратим по посочения начин ще грешим по-малкоldquo (Nic Eth ІІ 9 1109b) В по-редки случаи Аристотел все пак може да бъде четен като извор за организацията и динамиката на литературния живот такъв случай е следният пасаж от bdquoАтинската политияldquo bdquoХипарх и Хипий поели управлението понеже бил по-възрастен разумен и с качества на политик Хипий го оглавил Хипарх пък бил с весел и влюбчив характер и обичал изкуството (φιλόμουσος) той именно привлякъл Анакреонт Симонид и други поетиldquo (Const Ath 18 1) В случая не можем категорично да кажем че Аристотел споменава съвсем безрезервно поетите по-скоро само посочва че интересът към музическото (те и поетическото) върви с една обща влюбчивост както е при Хипарх и със склонност към игра и веселие те и черта на характера е заниманиетореципирането на изкуство и отчита факта че владетелят (явно ако е със съответстващ характер) може да спомага за осъществяването на тази връзка да стимулира развитието на литературния животЗа музиката като образователен общностен и държавнически въпрос става дума и в следния откъс от bdquoПолитикаldquo в който също можем (контекстуално логично е) да приемем че към музиката се числи и поезията сама по себе си и така разбираме за какви общи цели следва да служат и музиката и поезията но по-тясно откъсът прави впечатление и с междутекстовото заиграване с едно специфично понятие и със съзнанието на автора Аристотел че bdquoкатарсисldquo започва да се оформя като литературен термин за чието разясняване следва да се чете (своеобразна малка автореклама) и специализираният трактат bdquoПоетикаldquo bdquo смятаме че не трябва да използваме музиката само за една цел а за повече ndash и за възпитание и за очистване (какво наричаме очистване (κάθαρσις) ще кажем по-ясно в изследването за поетиката а тук просто използваме това понятие) и трето за забавление ndash за отмора и почивка от напрежениетоldquo (Pol VIIІ 7 1341a)А ако търсим още по-общи и така ndash финални за нас ndash изказвания на Аристотел за поетите ще успеем да открием и такива откъс отново от bdquoНикомахова етикаldquo посветен на по-скоро разточителната щедрост bdquoПо-щедри изглежда са хората които не са спечелили имуществото си сами а са го наследили както защото не познават нуждата така и защото всички ndash подобно на родителите и поетите (ὥσπερ οἱ γονεῖς καὶ οἱ ποιηταί) ndash са по-привързани към създаденото от самите тях (τὰ αὑτῶν ἔργα)ldquo (Nic Eth ІV 1 1120b) Склонни сме тук да разчетем имплицирана темата за поетическото боговдъхновение и дължащия се на него респект към поетите и творците изобщо приравнени в случая с родителите а произведенията са им (като) деца към които те поетите следва да са силно привързани и отговорни а не твърде bdquoщедриldquo и либерални) Всъщност тук сякаш е представена една малко необичайна идея за ценността на собственото авторство оформила се на гръцкия литератрен хоризонт постепенно поради неговия силен устен момент допускащ до късно време едно по-свободно авторство и своеобразно съавторство което сякаш частично се пази и в модела по който Аристотел ползва поетите

Сн Радослав Чичев

14Литературен вестник 25-31012017

Иван Колев

Обичайната идея за философската антропология свързва названието най-вече с имената на Макс Шелер Хелмут Плеснер и Арнолд Гелен при което я разполага времево в първата половина на ХХ век а пространствено - в Кьолн и няколко други немски университета Това разбиране обаче е твърде тясно и исторически некоректно В своята знаменита книга Мястото на човека в космоса Макс Шелер изрично пише че неговото намерение е [само] bdquoда представи един нов [] опит за философската антропологияldquo (Scheler 200811) И това отговаря по-точно на положението на нещатаПърво защото най-много книги по философска антропология са написани не през ХХ век а в bdquoепохата на Гьотеldquo Второ защото философска по съдържанието си антропология можем да открием много преди появата и утвърждаването на названиетоВ почти всяка класическа философия има някаква bdquoфилософия на човекаldquo която дефинира посвоему bdquoсъщността и различиетоldquo на човека Философската антропология обаче е специфична парадигма за изграждане на философия на човека Спецификата се основава на отказ да се приемат редукционистки концепции за човека и в стремеж към концепция за bdquoцялостния човекldquo Защото много философи търсейки различието на човека (спрямо Бога спрямо животните и спрямо всичко останало в света) приемат за същност някаква особеност която не дава възможност да се осмисля целостта на човешкия опит Примерите за такива подходи са изобилни ndash спиритуализми и материализми рационализми и емпиризми прагматизми и психологизми сциентизми и bdquoромантизмиldquo и още много другиСпоред позицията която опитвам да развивам и защитавам най-лаконичното дефиниране на философската антропология гласи следното bdquoфилософската антропология е философия на цялостния човекldquo Дефинитивът bdquoцялостен човекldquo идва от немския израз bdquoder ganze Menschldquo навлязъл в употреба в Германия в средата на XVIII в най-напред в средите на bdquoлекарите-философиldquo или bdquoразумните лекариldquo (bdquodie vernuumlnftige Aumlrzteldquo) като антитеза спрямо bdquoкартезианската медицинаldquo която лекува bdquoтялото без душаldquo [Целе Zelle 2001]Тази идея за bdquoцялостния човекldquo е лайтмотив в една много дълга традиция която според мен започва с трактата За душата (De аnima) на Аристотел и се консолидира от многото десетки негови издания преводи и коментари през вековете от античността до днес Какви са основанията за това твърдениеПърво за да схване и представи спецификата на душата Аристотел специално изобретява нова дума ndash ἐντελέχεια Тази инвенция му позволява да даде основната дефиниция на душата по начин който изключва всеки редукционизъм и дуализъм bdquoдушата е ентелехия на тялотоldquo Второ чрез понятието δύναμις (способност) Аристотел осигурява органично разчленение на душата на множество способности които покриват без остатък целия спектър от човешкия опит Трето чрез ἐντελέχεια и δύναμις Аристотел като bdquoфилософ виталистldquo в контраст с bdquoматематикоцентричния Платонldquo и bdquoреистичния Демокритldquo не противопоставя човешкото същество на другите форми на виталност ndash растения и животни а bdquoекологичноldquo го приобщава ведно с тях в един геоцентричен космосПравотата на Аристотел може да получи потвърждение и подкрепа от обстоятелството че днес когато все по-актуално е диференцирането между човека и изкуствения интелект посредством продължения трансформации и метаморфози на понятията ἐντελέχεια (интенционалност екзистенция) и δύναμις (способности модалности на човешкия опит) имаме достатъчно силен понятиен апарат с който можем да съхраним bdquoдостойнството на човекаldquo Не бихме приписали на изкуствения интелект нито ἐντελέχεια нито способности нито техните близки понятийни деривати По този начин метафизичното място на човешкото същество е по-скоро струва ми се в един bdquoеко-отборldquo с Гея растенията и животните отколкото във футуристичен технополис Човекът както пише Кант в своите Лекции по антропология е Erdwesen (землянин)

Така разбираната философска антропология има четири исторически етапа1 Тематичен който започва със За душата на Аристотел около 330 г пр Хр2 Номинален от появата на термина anthropologia през 1501 г в книгата Anthropologium de hominis dignitate на

Магнус Хунт двойният доктор (медицина и теология) от Лайпциг3 Дисциплинарен в bdquoепохата на Гьотеldquo когато в една и съща година (1772) Ернст Платнер

публикува книгата си Нова антропология а Имануел Кант започва да чете всеки зимен семестър своите Лекции по антропология използвайки за основа раздела bdquoЕмпирична психологияldquo от Метафизика на Александер Готлиб Баумгартен (bdquoбащата на естетикатаldquo)4 Парадигмален започващ с едновременната поява през 1928 г на книгите Мястото на човека в космоса на Макс Шелер и Степените на органичното на Хелмут ПлеснерТрактатът За душата на Аристотел e не само репер за една времева фаза в така очертаната историческа последователност но се утвърждава като субстанциална основа която чрез огромния брой издания преводи и коментари подхранва стабилизира и придава интегритет на bdquoфилософията на цялостния човекldquoПървото мащабно издание на коментарите на De Anima е осъществено в поредицата Commentaria in Aristotelem Graeca (CAG 23 тома) под ръководството на Херман Дийлс в периода 1882-1909 а от 1987 г Ричард Сорабджи ръководи проект на ново по-пълно изданиe което през 2016 г достигна до 104 томаНай-старият запазен коментар е този на Александър Афродизийски (парафраза от около 200 г сл Хр) а най-новият е от 2012 г на Юджийн Гендлин американски философ и психотерапевт Издателите преводачите и коментаторите (често едно и също лице) не само разясняват текста терминологията и идеите на Аристотел но често правят съществени разширения и допълнения на тематикатаАлександър Афродизийски (II-II в) доразвива важната тема за bdquoобщото сетивоldquo Темистий (IV в) акцентира върху това че Аристотел е тематизирал въпроса за метода чрез който философът има достъп до душата Симплиций както смята Сорабджи (или Присциан според преводача Карлос Стийл) през VI в акцентира върху активния характер на сетивата в сетивното познание Коментаторът използва понятието probole което Carlos Steel превежда като projectionНай-детайлният коментар на De аnima е дело на Йоан Филопон (Йоан от Александрия) който живее през VI в и скрупульозно коментира всяко изречение на Аристотел Съвременното издание на коментара е в цели шест тома Йоан въвежда различието между рационални и ирационални способности а също термина bdquoвтора ентелехияldquo През XI в Авицена в своята енциклопедична книга Kitab al-Shifa разглежда способностите йерархично и увеличава интериорността на душата чрез въвеждането на цели пет вътрешни сетива но в противовес добавя и анатомични елементи Следващият век Авероес прави три коментара към De аnima (Голям коментар Среден коментар и Малък коментар) и достига до свой синтез на дефинициите за душата на Платон и Аристотел чрез формулата bdquoдушата е субстанциална формаldquo Коментарът на Тома от Аквино Sententia libri de Anima е направен вероятно през 1267ndash1268 г като ползва латински превод Тома анализира трудния текст за субстанцията от 412а-b на De Anima пояснявайки че акциденталните форми не придават съществуване а само характеристиката на нещото като едно или друго докато субстанциалната форма придава битие (1994 75) Един от най-влиятелните коментари написани през XVI в е коментарът на Филип Меланхтон (1497 ndash 1560) наричан Praeceptor Germaniae (учителят на Германия) сподвижник и продължител на делото на Мартин Лутер Меланхтон се старае да уточни много от основните термини на Аристотел и прави това в полемика с Цицерон Така например обръща внимание че смисълът на ἐντελέχεια е да изрази непрекъснатостта (continua) а не само целта и края (Melanchthon 1542 26) След като представя понятията ентелехия и енергия Меланхтон подробно излага човешката анатомия позовавайки се основно на Гален Анатомичното

допълнение се простира на повече от сто страници и през XVI в книгата се използва като учебник по анатомия в университетите в протестантските земиПървият френски превод и коментар на De Anima e публикуван през 1846 г и e дело на Бартелеми-Сен-Илер (1805ndash1895) Рядко се случва политик да има мащабни и задълбочени академични занимания с древни философски текстове но случаят с Бартелеми-Сен-Илер е точно такъв Неговият opus magnum е един пълен превод на Аристотел в тридесет и пет тома Коментарът на Бартелеми-Сен-Илер е подстрочен но въпреки това е доста подробен и не отстъпва на известните исторически коментари Според критичния и взискателен поглед на Бартелеми-Сен-Илер

Аристотел прави четири основни грешки в трактата De Anima bull не придава на душата статус на субстанция те на

свободна и различна от всичко останало сила bull не намира място за моралните способности на

човека bull не вярва в безсмъртието на душата bull не поставя душата като основа на философията и

науките (1846 XLIII) Не бихме могли да причислим хабилитационния труд Die Psychologie des Aristoteles insbesondere seiner Lehre vom nous poi etikos (1867) на Франц Брентано (1838-1917) към жанра коментар на De аnima но този текст помага да се трансферира латинското intentio на Августин в съвременното понятие за интенционалност което Брентано въвежда няколко години по-късно в книгата си Psychologie vom empirischen Standpunkt (1874) и с това съдейства за неоаристотелианско фундиране на съвременната феноменология и на феноменологичната антропология чиито образцови представители са Макс Шелер и Пол РикьорМартин Хайдегер посвещава на De аnima един от ранните си семинари през летния семестър на 1921 г и опитва да се възползва от δύναμις на Аристотел за едно онтологично обезценяване на Аза което напълно ще се изяви в Битие и време (1927) Според направеното в семинара тълкуване bdquoАристотел разбира Аза като δύναμιςldquo което за Хайдегер ще рече bdquoаз могаldquo (Heidegger-Jahrbuch 3 2007 20) Тези исторически щрихи имаха за цел да представят някои разяснения относно генезиса на метафизичното дефиниране на човека като bdquoмодално съществоldquo (Колев 2011) и изграждането на философска антропология на тази основа (Колев 2013) като повлияни от De Anima на Аристотел и коментарната традиция

ЦИТИРАНА ЛИТЕРАТУРААвицена (1980) Избранные философские произведения Москва Наука Колев Иван (2011) Битие и възможност ДисертацияКолев Иван (2013) Философска антропология Идея генезис етапи София Изток-ЗападШелер М (1991) Мястото на човека в космоса Прев Ренета Килева Изд bdquoЕвразия-Абагарldquo С Alexandre DrsquoAphrodise (2008) De lrsquoAcircme Text grec introduit traduit et annoteacute par MBergeron et R Dufour Paris Vrin Avicenne (1978) La Metaphysique du Shifā Livres I agrave V Paris VRIN Baumgarten Alexander Gottlieb (2004) Metaphysik Uumlbersetzt von Ge Friedr Meier Dietrich Scheglmann Reprints Jena Bartheacutelemy-Saint-Hilaire J (1846) Psychologie drsquoAristote Traiteacute de lrsquoAcircme Paris Librairie philosophique de LadrangeBrentano Franz (1973) Psychologie vom empirischen Standpunkt Bd 1 Hamburg Felix Meiner Ferlag Denker Alfred (2007) Heidegger und Aristoteles Heidegger-Jahrbuch 3 FreiburgMuumlnchen Verlag Karl Alber Kusukawa Sachiko (2006) The Transformation of Natural Philosophy The Case of Philip Melanchthon Cambridge University Press Melanchton Philip (1542) De Anima Commentarius Lugduni apud Seb GryphiumPhiloponus (2005) On Aristotlersquos On the Soul 11-2 London Bristol Classical Press Priscian (1997) On Theophrastus on Sense-Perception bdquoSimpliciusldquo On Aristotlersquos On the Soul 25-12 IthacaNew YorkCornell University Press Scheler Max (2008) Die Stellung der Mensch im Kosmos ndash In Scheler Max (2008) Gesammelte Werke Bd 9 Bouvier Verlag BonnThemistius (1996) On Aristotlersquos On the Soul IthacaNew YorkCornell University Press St Thomas Aquinas (1994) Commentary on Aristotlersquos De Anima Dumb Ox Books Notre Dame Indiana Zelle Carsten (Hrsg) (2001) bdquoVernuumlnftige Aumlrzteldquo Halische Psychomediziner und die Anfaumlnge der Anthropologie in der deutschsprachigen Fruumlhaufklaumlrung Tuumlbingen Max Niemeyer Verlag

De аnima и коментарната традиция като извор и парадигма за философската антропология

Сн Радослав Чичев

Литературен вестник 25-31012017 15

1 Щом възнамеряваме да говорим за етика трябва първо да разгледаме част от коя наука е характерът Можем накратко да отговорим че е част от политиката и от никоя друга Понеже не е възможно някой да се занимава с политика без да е самостоен - искам да кажа - да е достоен А да е някой достоен означава да има добродетели Следователно ако някой желае да постигне нещо в политиката трябва да е с достоен характер И тъй както изглежда изследването на характерите е част но и принцип на политиката И изобщо по мое мнение това изследване заслужено би носило името bdquoполитикаldquo а не bdquoетикаldquoТрябва както изглежда тогава да определим добродетелта - какво представлява тя и откъде произхожда Понеже без съмнение е безполезно да познаваме добродетелта без да разбираме как и откъде произхожда Не трябва да се ограничаваме само с обмисляне на това какво е добродетелта а да изследваме и нейния произход Толкова повече че искаме не само да я познаваме но и самите ние да сме добродетелни ndash и това би било невъзможно ако не знаем и как и от какво се поражда тяСледователно необходимо е да знаем какво е добродетелта (понеже не е лесно да познаем източника и начина на пораждането й ако нямаме знание за това какво е което важи и за науките)Трябва обаче да вземем предвид и онова което са казали другите преди нас относно това Пръв Питагор се опитва да говори за добродетелта но неправилно защото като отнася добродетелта към числата прави неподхождащо на добродетелите изследване Справедливостта не е квадратът на някое числоПосле идва Сократ който казва повече и по-добре по въпроса но също неправилно понеже представя добродетелите като научни знания ndash нещо което е невъзможно Защото всички науки предполагат съждение а разсъждаването се поражда в разумната част на душата следователно според Сократ всички добродетели се пораждат в способната да мисли част на душатаОт което следва че като представя добродетелите за част на научното познание той отрича неразумната част на душата и така отрича също страстта и характера поради това и доводите му за добродетелите са погрешни Впоследствие Платон разделя душата на разумна и неразумна част и определя за всяка от тях подобаващите й добродетели - дотук добре След това обаче греши защото свързва и обединява добродетелта с учението си за благото което е неправилно понеже е неуместно Относно действителните неща дори и да казва истината не е трябвало да говори за добродетелта ndash между тях несъмнено няма нищо общо Дотук тези са които толкоз засягат въпроса и по такъв начин След всичко това можем да обмислим какво трябва ние самите да кажем по този въпросПреди всичко трябва да знаем че всяка наука и всяка способност имат една цел и това е благото поради това нито една наука нито една способност не може да има за цел злото Значи щом целта на всички способности е благото явно целта на най-добрата способност ще е най-полезното благо Но все пак изкуството да се управлява е най-добрата способност и нейната цел ще е най-полезното благо Следователно видно е че трябва да говорим за нашето благо а не за благото изобщо Понеже не става дума за благото на боговете то е предмет на друго учение и е чуждо на изследването ни Значи ние трябва да говорим за политическото благоПо-нататък трябва да разделим и благото За кой смисъл на благото ще говорим понеже думата няма само едно значение Благо наричаме или най-доброто у всяко съществуващо нещо поотделно ndash това което е схванато чрез неговата собствена природа или когато е съдържащото останалите блага - и това е идеята (според Платон) за благотоИ тъй дали е нужно да говорим за идеята за благото или не за нея а за благото като общото между всички съществуващи неща Понеже това изглежда различно от идеята От една страна идеята е нещо самостоятелно съществуващо и неизменно от друга - общото съществува във всичко следователно не е тъждествено със самостоятелно съществуващото Не е възможно самостоятелно биващото и неизменното по природата си да съществува във всичко Ще говорим ли за присъщото на нещата благо или не И защо Защото това общо се постига чрез определението или чрез индукцията Определението цели да означи същността на всяко едно нещо или защо е благо или защо е зло или защо е каквото и да било друго Определението посочва че благото като общо е това поради което дадено нещо ще е желано заради самото себе си ndash тогава присъщото на всички неща съвпада с определението

Определението казва какво е благо и никоя наука или способност не може да твърди че нейната цел е заради благото Изследването на това се отнася към друга способност (понеже нито лечителят нито строителят твърди че здравето или къщата е благо а единият казва че възстановява здравето и как го възстановява а другият че строи къща и как я строи) Ясно е по-нататък че и политиката не може да говори за общото за нещата благо Защото и тя е наука като останалите а видяхме че нито една способност или наука не може да смята това за своя цел Следователно не може политиката да говори за общото благо както е според определението Но не може да говори и за общото благо съобразно индукцията Защо Защото когато искаме да посочим някое конкретно благо или доказваме че това определение съответства на благото и на това което искаме да покажем като благо или прибягваме до индукцията например когато искаме да докажем че великодушието е благо казваме че справедливостта е благо мъжеството е благо и изобщо добродетелите и че благородството е добродетел следователно благородството също е благо Нито дори за общото благо съобразно индукцията говори политиката тъй като би стигнала до същите невъзможни изводи както в случая с общото благо според определението Защото и в тоя случай някой ще каже че цел е благотоОчевидно трябва да говори за това какво е висшето благо и то в смисъла на висшето за нас И изобщо ясно е че изследването на общото благо не е възможно за нито една наука или способностЗащо Защото благото се отнася до много категории до същността качеството количеството времето отношението и до всички останали Какво и кога е добро в медицината знае лекарят кормчията - за управлението на кораба за всяко изкуство ndash вещият в него Лекарят знае кога трябва да оперира а кормчията кога трябва да плава При всяко едно изкуство вещият знае кога нещо ще е добро за него Нито лекарят знае кога ще е добре да се плава нито кормчията кога нещо е добро в медицината Значи и така не трябва да говорим за общото благо защото bdquoкогаldquo е присъщо на всички изкустваСъщо така и благото по отношение на нещо както и благото съответстващо на другите категории са общи за всички и никое умение никоя наука не може да каже за която и да е друга какво и кога е добро за нея Нито пък политиката може да говори за общото благо а за благото в смисъла на висшето благо и то висшето за нас благоОсвен това ако искаме да разясним нещо не трябва да използваме неясни примери а ясни за неясните неща а за умозрителните - сетивно възприемаеми защото са по-очевидни Затова когато се говори за благото не трябва да се говори за идеята за благото И все пак някои мислят че когато се говори за благото трябва да се говори за идеята понеже казват те е необходимо да се изследва кое е висшето благо защото то изразява действителната природа на всяко едно нещо така че както предполагат идеята би била висшето благо Такова е разбирането им и е възможно да имат право Във всеки случай политическата наука и способност за която сега говорим изследва не това благо а кое е благо за нас самите (Понеже никоя наука никое умение не може да определи своята цел като благо значи и политиката не може) Затова тя и не говори за идеята за благото Възможно е някой да каже че поставяйки това благо за първоначало може да го използва като отправна точка в изследването на отделните блага но и това не е правилно защото първоначалата трябва да бъдат съответстващи Безсмислено е някой да иска да докаже че ъглите на един триъгълник са равни на два прави изхождайки от първоначалото че душата е безсмъртна Това първоначало не е подходящо а първоначалото трябва да бъде подходящо и във връзка с предмета Следователно може да се докаже че сборът от ъглите на триъгълника е равен на два прави ъгъла и без безсмъртието на душата По същия начин и благата могат да бъдат разглеждани без идеята за благо ето защо това благо не е подходящото първоначалоНе е прав и Сократ който отнася добродетелите към областта на науките понеже смята че нищо не трябва да бъде напразно но от това че добродетелите са част от научното знание следва че тъкмо добродетелите са безполезни Защо Понеже при науките щом някой познае какво е дадена наука става учен (който е познал какво е медицината става лекар - същото е и при другите науки) но при добродетелите това не се получава който знае какво е справедливостта не става незабавно справедлив точно тъй е и с останалите добродетели Следва че и напразни са добродетелите и науки не са

Преводът е направен по изданието Loeb Classical Library Aristotle XVIII LCL 287 Harvard 1997 ISBN 0-674-99317-9

Преведе от старогръцки ХАРАЛАМБИ ПАНИЦИДИС

Аристотел Голяма етика1181a 24 - 1183b18

Смятате ли че темите на античността трябва да бъдат разглеждани в тяхната връзка със съвременните теми Мисля че това е един от начините античната философия да бъде направена атрактивна Макар че човек трябва да бъде много внимателен когато сравнява антични модерни и съвременни гледни точки това все пак е един мощен инструмент който може да бъде използван за да предизвика интереса на студентите към античните мислители Има различни начини които може да се използват за да се свърже съвременната дискусия с античните автори И според мен тези начини не са уникални за философията а са в сила повече или по-малко за всяка област на човешката наука и занимания Античните автори пишейки относно философията са правили нещо много подобно на това което ние правим когато правим философия И по отношение на метода и по отношение на проблемите които се поставят и анализират В същото време те са били в една много различна социална среда използвали са терминология различаваща се много от нашата формулирали са дистинкции по различни начини и тн Така че аз се опитвам да изведа на преден план както приликите които образуват общото между тях и нас така и разликите които ни отличават За да се изразя малко по-грубо приликите показват че и тук съществува универсалност по отношение на озадачаването което определени въпроси провокират Разликите от друга страна ни помагат да разберем че има алтернативни начини за подхождане към и третиране на философските загадки

Какъв е Вашият отговор на товаДоколкото става дума за философията като цяло аз се фокусирам върху идеята че философията учи как да се мисли да се анализират проблеми да се взимат решения много често за проблеми и решения които се отнасят директно до нас и са от огромно значение за нашия живот До такава степен че философията е практика за нашата способност за мислене и вместо да изглежда второстепенна тя представлява най-важното практическо упражнение на което можем да се надяваме Античната философия позволява да се премине една такава практика от самото начало на историята на западната мисъл сиреч така да се каже да се изследват нещата от началотоОсвен това приемам че абсолютно всичко от някаква гледна точка може да се разглежда като губене на време По-специално защото други неща се разглеждат като по-спешни макар в крайна сметка да са по-маловажни И после склонен съм да предположа че е лукс на академичния живот това че ни се позволява да изследваме теми които хората смятат за губене на време - нещо което можем да правим само за удоволствие Това е възможност която не всеки има и понякога е това което ни позволява да излезем извън житейските нужди и да спечелим една различна гледна точка от която сме свободни да се занимаваме не с това от което директно се нуждаем а с това което желаем каквото и да е то

Въпроси и превод от английски ЗОЯ ХРИСТОВА-ДИМИТРОВА

Универсално озадачаванеот стр 12

Сн

Рад

осла

в Ч

ичев

РЕДАКЦИОНЕН СЪВЕТ Юлия Кръстева (Париж) Богдан Богданов (София) Кристиян Редер (Виена) Боян Биолчев (София) Ханс Улрих Рек (Кьолн) Никола Георгиев (София)

Адрес СОФИЯ 1000 ул bdquoЦар Шишманldquo 7 Банкова сметка BG56BPBI79401049389602 BIC - BPBIBGSFbdquoЮробанк Българияldquo АДИздава Фондация bdquoЛитературен вестникhttplitvestnikwordpresscom wwwbsphorglitvestnikВОДЕЩИ БРОЯ Димка Гочева Камелия Спасова

РЕДАКЦИОННА КОЛЕГИЯ Амелия Личева (гл ред) Пламен Дойнов Йордан Ефтимов

Ани Бурова Бойко Пенчев Камелия Спасова Мария Калинова Малина Томова

Художник на броя Александър БайтошевПечат bdquoНюзпринтldquo

ISSN 1310 - 9561

Д-р Марк Сентези е преподавател по философия

в Щатския университет на Пенсилвания

Защитил е дисертация върху Аристотеловата

концепция за движението Има публикации и

провежда курсове върху проблеми от областите

на метафизиката епистемологията

етиката антропологията и философията на образованието В

конференцията bdquoПредизвикателството

Аристотелldquo участва с доклад на тема Genesis and

the Priority of Energeia in Met IX 8

Кога за пръв път започнахте да си задавате философски въпросиОтначало започнах да се интересувам от философия през интереса ми към природата съзнанието и изкуството особено поезията Когато бях на осем години бях наясно за значителните щети които нашата цивилизация нанася на естествения свят макар щетите които нанасяме индивидуално да са малки колективно ние сме отговорни за света Колективната отговорност е голямо нещо за което да се бори един осемгодишен

Също така се интересувах от начина по който поезията индиректно изразява съзнанието чрез описание на дъжда един поет ни кара да чувстваме това което чувства той С други думи в поезията това как изглежда светът е неотделимо от съзнанието Когато по-късно прочетох Кантовата Критика на чистия разум разбрах неговата версия на това твърдение веднага

Когато кандидатствах в университета не можех да реша дали да уча компютърни науки (тоест динамични логически системи) физика (изследване на природата) или хуманитарни науки Така че аз избрах степен в bdquoСвободни изкустваldquo което покрива bdquoвсички най-важни изследвания за човешките съществаldquo от митовете и религията до биологията и физиката политиката и изкуството Бързо открих че единственото нещо което обединява всички тях е философията Така сега се занимавам с философия

Кой беше първият прочетен от Вас философ Можете ли да опишете Вашите първи впечатленияПървият философ който прочетох вероятно беше Платон в гимназиалния курс по История на идеите Помня че бях очарован от силата на диалога да оформя човешките действия и мисли векове по-късно Когато започнах да уча за Френската революция открих че същото нещо се е случвало в салоните ndash разнообразни частни събирания посветени на интелектуални дискусии които са довели отчасти до революцията и раждането на демокрацията във Франция

Смятате ли че студентите днес имат интерес към античносттаПовечето студенти не осъзнават че имат интерес към античността но щом получат възможност да я изследват като жива култура и интелектуален обмен те започват да осъзнават колко интригуваща и завладяваща е тя

Смятате ли че темите на античността трябва да бъдат разглеждани в тяхната връзка със съвременните теми Всеки път когато четем древните автори ние вече мислим за тях през нашите съвременни грижи това е просто начинът по който разбираме другите Аристотел е бил прав ние започваме с това което си мислим че знаем и работим към това което все още не знаем което е по-близо до истината

Привличам вниманието на студентите към това как те оформят нашето интелектуално въображение (както се

изразява Косман) Древните ни дават инфраструктурата инструментите средствата целите и дори мотивите за мислене а това е оформило западното мислене и наука за последните 2500 години Когато мислим за нещо ние използваме техните идеи за това и търсим нещо много подобно на онова което те са търсели по причини много подобни на техните Ние често чуваме за необходимостта да bdquoприложимldquo философията към нещата които ни вълнуват днес Поемайки този риск ние насила поставяме философията в убежденията и целите които вече имаме превръщайки я в обикновен инструмент Когато обаче студентите четат античната философия добре се случва нещо по-дълбоко и по-вълнуващо тя преобразува разбирането на студентите за света променя техните цели В това отношение не студентите са тези които оценяват колко е добра античната философия за тях а античната философия е тази която помага да се оцени колко добри са студентите като хора като мислители и като граждани Чрез античната философия студентите осъзнават че съществуват по-високи цели в живота тя събужда в тях желание да бъдат голяма душа голям философ и голям мислител голям обожател или гражданин

Намирате ли в реакцията на студентите че семинарите по античност са bdquoгубене на времеldquoСтудентите обикновено мислят така защото имат неясно но твърдо убеждение в идеята за прогреса След като някои са писали много отдавна хората смятат че трябва да бъдат надминати (Дори мислят погрешно че те би трябвало да са имали bdquoпо-прости мислиldquo от нашите Тази идея по-лесно се разсейва при прочитането им) Това обаче което е фундаментално важно за човешкия живот не се изменя много Спомням си как една студентка каза как е била изненадана от това колко мощно и колко полезно е било Аристотеловото описание на приятелството Съществуването на iPhones обаче не променя същината на приятелството или това какво е щастието или удоволствието

Бихте ли ми казали колко важен е Аристотел за bdquoфилософията на личносттаldquoСпоред мен Аристотел е изключително важен за разбирането на това как да бъдеш личност защото той дава да се разбере че да бъдеш личност означава да бъдеш активен да бъдеш щастлив не е да имаш пари да бъдеш известен или талантлив това не е кой си ти а какво правиш Студентите също така намират за освежаващо когато разберат Аристотеловия аргумент че удоволствието е страничен ефект от действието че поначало ние не търсим удоволствие но вместо това търсим да правим велики дела

Повечето хора мислят че всички действия са средство за постигане на някаква цел те работят за да получат удоволствие използват любезността като вид инструмент за получаване на удоволствие Аристотел твърди че това е погрешно добрите действия са добри сами по себе си те сами по себе си са цел няма нищо което да се търси по-нататък Това означава че вместо да се налага да минаваме през хедонистични изчисления съществуват неща които просто можем да правим които имат реална стойност и значение за нашия живот

Можете ли да ми кажете нещо повече за една от Вашите последни публикации ndash bdquoКак технологията променя нашата идея за добротоldquoТехнологията променя нашата идея за доброто по два начина На първо място технологията променя инфраструктурата на етическите решения тя не само ни дава нов начин да посрещаме проблемите (например хирургията може да спаси нечий живот или да промени външния вид или пола на някого) но в допълнение тъй като ние живеем в технологична цивилизация почти невъзможно е да се действа без да се избира технология

Например за да съществува мобилният ми телефон трябва да има миньори пътища влакове и лодки регулации и търговски споразумения политици правоприлагане едно общество в което договорите се спазват химици и електротехници и следователно университети и история на физическата наука творци и инженери за да го проектират международни технологични стандарти работническата класа от работници за да го сглобят парична система хора които да го продават хората които да го поправят и така нататък

Древните автори и съвременните грижи

Невъзможно е да излезеш на улицата без да срещнеш хора които са посветили своя труд на технологията така че е невъзможно за нас да утвърждаваме едно общество и неговите ценности без да утвърждаваме технологията Това донякъде означава че ние търсим технологични решения на нашите проблеми Наистина от всички проблеми в света тези които обявяваме за решими са проблемите които могат да бъдат разрешени с помощта на технологията

Вторият начин по който технологията променя нашата идея за доброто е че технологията въплъщава ценностна структура различна от тази на живите същества артефактите са добри само дотолкова доколкото са инструменти използвани от нас докато живите неща търсят своето собствено добро

Например когато блендер е счупен той няма стойност така че хората го изхвърлят на боклука Но едно пиле има своя собствена стойност то за себе си се опитва да се храни живее и вирее дори ако е ранено Неговото добро е различно от моето което може да включва това да го изям

Ние обаче разпространяваме етическата структура на технологията към други неща когато се отнасяме към природата като към ресурс Например когато приемаме дърветата за лишени от стойност освен доколкото могат да бъдат направени на сгради или подове ние действаме сякаш ценността им зависи от нас

Един въпрос относно Вашата дисертация ndash колко важно е движението за структурата на съществуващотоЕдно от прочутите твърдения на Аристотел е че за съществуващото може да се говори по много начини С това той няма предвид че има много неща но че за всяко нещо има няколко начина по които да бъде казано че съществува Например тази химикалка е приспособление за писане (това какво е тя или каква е нейната форма) тя е твърда пластмаса (материал) синя (атрибут) тя е способна за писане (потенция) Но ние не говорим достатъчно за това защо Аристотел твърди че съществуващото е множествено Една очевидна причина е че то трябва да бъде такова за да може движението изобщо да съществува След като тези начини са разграничени ние трябва да разберем как те са свързани

Въпроси и превод от английски ЗОЯ ХРИСТОВА-ДИМИТРОВА

Сн Радослав Чичев

10Литературен вестник 25-31012017

Първа книга

ЛВ публикува откъс от превода на Владимир Маринов наbdquoНикомахова етикаldquo от Аристотел който се очаква да

бъде публикуван тази година от издателството на Нов български университет

1 Смята се че всяко изкуство и всяко изследване а също и всяко едно действие или избор са насочени към постигането на нещо добро Затова и хубаво са нарекли доброто онова към което е насочено всичко Но очевидно има известна разлика в целите Защото едните са дейности а другите ndash някакви дела наред с дейностите и там където се поставят определени цели отделно от действията делата съвсем естествено се приемат за по-добри от дейностите И понеже има много действия знания и изкуства много се оказват и целите цел на лечителството е здравето на корабостроенето ndash корабът на военното изкуство ndash победата а на знанието да се управлява домът ndash богатството При всички работи от този род които са подчинени на едно определено умение ndash така както на ездата да речем са подчинени изработването на юздите и останалите работи отнасящи се до сбруята а тя и всяка друга военна дейност са подчинени на военното изкуство по същия начин и останалите са подчинени на други ndash та при всички тях целите на главните са за предпочитане пред тези на подчинените тъй като заради тях се преследват и останалите И няма никакво значение дали целите на тези действия са самите дейности или нещо друго покрай тях какъвто беше случаят със споменатите знания2 Ако сред целите на нашите действия наистина има една която желаем сама по себе си а всички останали желаем заради нея и ако не всичко избираме заради друго (защото така това продължава наистина до безкрай откъдето и стремежът ни излиза напразен и безсмислен) ясно е че именно тя би била доброто и най-доброто Тогава има ли знанието за нея голяма тежест и в живота и дали подобно на стрелци щом имаме заложена мишена бихме уцелили по-добре това което трябва Ако е така нека се опитаме да схванем в най-общи линии какво изобщо е това добро и на кое знание или умение принадлежи Би ни дошло на ума че то принадлежи на най-главното и основополагащото А такова по всичко личи е свързаното с делата на града държава защото то нарежда какви знания са нужни в градовете и кои и докъде отделните хора трябва да изучават Освен това виждаме че са му подвластни и най-ценените умения като това да ръководиш войската да управляваш дома и да говориш пред хора Та щом това знание си служи с останалите и също така налага със закон какво следва да вършим и от какви дела да се въздържаме то неговата цел би съдържала целите на останалите и следователно би представлявала доброто за хората Защото дори да е една и съща за отделния гражданин и за целия град все пак много по-велико и съвършено изглежда да се постигне и пази целта на града държава доброто и за един-единствен човек е нещо мило но за общност и за градове е нещо далеч по-красиво и божествено Значи изследването ни влече към тези работи и е някак свързано с делата на града държава()7 Нека се върнем пак на въпроса bdquoКое всъщност е търсеното доброldquo Защото то се явява различно във всяка дейност и изкуство едно ndash в лечителството друго ndash във военното изкуство трето ndash при останалите Та какво е доброто на всяко от тях Нима не това с оглед на което се прави всичко останало В лечителството това е здравето във военното изкуство ndash победата в строителството ndash къщата в друга област ndash нещо различно но във всяко действие и избор това е целта хората вършат всичко останало именно с оглед на нея Ето защо ако във всички неща които правим е налице определена цел постижимото добро би била именно тя а ако са повече ndash въпросните целиТака следвайки своя ход обсъждането ни се върна в изходното положение Нека обаче се постараем да му придадем още яснота След като целите се явяват много и в името на една от тях избираме друга (например богатство музикални инструменти и изобщо всякакъв вид средства) ясно е че не всички цели са съвършени докато най-доброто ни се вижда нещо съвършено Така че ако има само една съвършена цел тя би била търсеното добро а ако са повече ndash най-съвършената измежду тях Това което преследваме заради самото него наричаме по-съвършено от онова което гоним в името на друго а това което никога не се избира заради друго е по-съвършено от нещата които избираме и заради тях и заради друго Изобщо съвършена е онази цел която се избира с оглед на самата нея и никога заради друго А за такава в най-висша степен се смята щастието избираме го винаги заради него и никога заради друго докато почит удоволствие ум и добродетел избираме както заради самите тях (бихме ги избрали дори от тях да не произтичаше нищо) така и в името на щастието тъй като вярваме че с тяхна помощ ще бъдем щастливи Обратно никой не избира щастието заради тези неща нито пък заради което и да е другоИзглежда че до същия извод ни води и самодостатъчността доколкото съвършеното добро е по всеобщо мнение самодостатъчно Под bdquoсамодостатъчноldquo нямаме предвид единствено нужното на отделния човек

за да води самостоятелен живот но и необходимото на родители деца жена и въобще близки и съграждани понеже човек е по природа същество което

обитава град държава Разбира се трябва да установим някакъв предел и в това ако се разпрострем до предците потомците и близките на близките това продължава до безкрай Но тази работа нека оставим за по-нататък ndash засега приемаме че самодостатъчното е това което прави отделния живот предпочитан и неизпитващ нужда от нищо А такова мислим че е щастието и освен това го смятаме за най-предпочитано от всички неща без да го броим за едно от тях ако го слагахме в общия брой очевидно то щеше да става по-предпочитано с добавянето и на най-малкото добро тъй като добавеното се оказва добро в повече а от добрите неща винаги за предпочитане е по-голямото Само че щастието се явява нещо съвършено и самодостатъчно тъкмо поради това че представлява крайна цел на всичко което правимТвърдението че то е най-доброто нещо може би изглежда предмет на всеобщо съгласие но е желателно да се каже още по-ясно какво всъщност е щастие Това сигурно би се получило ако вземем делото на човека Защото също както при флейтиста скулптора занаятчията и въобще при всеки комуто е отредено някакво дело и действие се смята че доброто и хубавото са в самото дело по същия начин би трябвало да мислим че е и при човека в случай че наистина му е присъщо определено дело Но дали строителят и обущарят имат собствено дело и действие а човекът няма ами е по природа без свое Или някой би казал че както при окото ръката крака и всеки един орган изобщо се забелязва особена функция така и при човек е налице известно дело различно от всички тях Но какво в действителност би било то Защото живеенето ndash по всичко личи ndash е нещо всеобщо споделяно и от растенията докато в случая се търси свойственото на човека Значи се налага да отстраним живота подчинен на храненето и растежа След него идва този свързан със сетивната дейност но и той изглежда се споделя от коня вола и всяко друго животно Остава един живот свързан с действието на притежаващото разум Но и то в един смисъл е подчиняващото се на разума а в друг ndash това което наистина притежава разум и мисли Та след като и за този живот се говори двояко следва да го приемем във второто значение ndash като разумна дейност тъй като то се смята в по-голяма степен за главноНо ако присъщото на човека дело представлява дейност на душата в съответствие с разума или не без него и ако твърдим че едно и също по рода си дело е присъщо едновременно на даден вид човек и на добрия му представител (например на китариста и на добрия китарист) и че това важи безусловно за всички като към делото се добавя превъзходството по добродетел (нали работа на китариста е да свири на китара а на добрия китарист ndash да свири добре) та ако това е така то доброто за човека се оказва дейност на душата в съответствие с добродетелта а в случай че добродетелите са повече ndash в съответствие с най-добрата и най-съвършената от тях Да добавим също и bdquoза цял животldquo тъй като една птичка пролет не прави нито пък един-единствен ден ndash по същия начин един ден или кратък период от време не правят никого щастлив и блажен()8 С тези които твърдят че щастието е добродетел или определен вид добродетел нашето говорене е в съгласие нали от добродетелта зависи дейността в съответствие с нея Но сигурно има не малко значение дали предполагаме че най-доброто се открива в притежаване или в употреба в предразположение или в дейност Защото дори да е налице предразположението може и да не произведе нищо добро също като при спящия или човека който по един или друг начин остава бездеен докато в случая с дейността това е невъзможно човек по необходимост ще действа и при това ще действа добре И точно както в Олимпийските игри се увенчават не най-достойните и силните а тези които се състезават (победата постигат тъкмо някои от тях) така и хубавите и добри неща в живота стават достояние на хората които действат правилно()13 При положение че щастието представлява определена дейност на душата в съответствие със съвършената добродетел би следвало да изследваме добродетелта тъй като по този начин вероятно бихме разгледали по-добре и самото щастие Освен това се смята че човекът който истински се занимава с делата на града държава се е погрижил най-вече за добродетелта ndash нали желанието му е да направи гражданите добри и послушни пред законите като за пример в това отношение ни служат законодателите на критяните и лакедемонците както и разни други като тях ако наистина е имало такива Та щом това изследване е част от знанието свързано с делата на града държава очевидно то би съответствало на първоначалния ни замисъл А че ни предстои да изследваме човешката добродетел е ясно все пак търсехме доброто и щастието за човека Под bdquoчовешка добродетелldquo ние имаме предвид не добродетелта на тялото а тази на душата като за щастието също твърдим че е дейност на душата Но ако това е така ясно е че този който се заема с делата на града държава трябва да има знание за нещата свързани с душата също както и лекарят който ще лекува окото е необходимо да познава цялото тяло Още повече че знанието свързано с делата на града държава е по-тачено и по-добро от лекарското а сносните лекари се занимават дълго и сериозно със знанието за тялото (hellip)

Преводът е направен по изданието Aristotelis Ethica Nicomachea ed J Bywater Oxford Clarendon Press 1894

Преведе от старогръцки ВЛАДИМИР МАРИНОВ

Аристотел Никомахова етика Нищо от Аристотел не е пренебрегнато

Проф емерита Гизела Стрийкер е следвала

и специализирала в университетите в Тюбинген

Хамбург Гьотинген и Оксфорд след което натрупва

десетилетен опит като преподавател по антична

философия в университетите в Гьотинген Харвард

Принстън Кеймбридж и в Колумбийския университет Тя е една от съвсем малкото

в света жени-преводачки и коментаторки на най-важните трактати на

Аристотел Преводът и коментарът й на Първа аналитика е общоприет

Преподавателската й работа е била съсредоточена върху

изучаването на Платон и Аристотел както и на други

гръцки и римски автори Основните й изследвания са върху елинистическата философия (стоиците епикурейците скептиците ndash тяхната епистемология и етика) както и относно всичко в логоса като мисъл и слово По време на тридневната конференция bdquoПредизвикателството

Аристотелldquo представи пленарен доклад на тема Aristotlersquos Three Theories of Argument

Кога разбрахте че философските въпроси Ви вълнуватНе зная никой не ми е казвал дали един въпрос е философски или не

Кой беше първият прочетен от Вас философ Можете ли да опишете Вашите първи впечатленияФридрих Ницше Никак не го харесах и заключих че философията не е за мен

Можете ли да ни кажете какво мислите за този автор днесНе го приемам сериозно като философ

Вие сте човек с опит в преподаването Смятате ли че студентите днес имат интерес към античносттаКакто може да се очаква някои имат а други - не но студентите по философия са склонни да проявяват интерес към античната философия

Смятате ли че темите на античността трябва да бъдат разглеждани в тяхната връзка със съвременните теми Ако да какъв трябва да е методът за тяхното свързванеПо отношение на философията ndash да Опитвам се да обясня защо древните автори са задавали въпросите които са задавали и да се разберат техните отговори Понякога въпросите са същите или подобни на съвременните понякога не са при всички случаи е интересно да сравняваме тяхната ndash често различна ndash перспектива с нашата

Намирате ли в реакцията на студентите че семинарите по античност са bdquoгубене на времеldquoАко са записали дисциплината само защото са били длъжни те могат да го сметнат за загуба на време но студентите с интерес към философията дори и от други области често се наслаждават на часовете посветени на класическите философи

Мислите ли че за Аристотел може да се каже нещо новоЗависи какво се има предвид под bdquoновоldquo Но различни хора в различни времена намират различни текстове от Аристотел за интересни така че те могат да намерят нови аспекти или различните интерпретации

Коя част от философията на Аристотел според Вас е най-пренебрегвана от изследователитеПредполагам че при такъв голям брой учени работещи днес никоя част от запазените Аристотелови произведения не е пренебрегната

Коя част от текстовете достигнали до нас намирате за най-труднаМетафизика книгите Мю и Ню (XIII и XIV)

Въпроси и превод от английски ЗОЯ ХРИСТОВА-ДИМИТРОВА

Литературен вестник 25-31012017 11

Макар интегрирано в Аристотеловия корпус съчинението запазено под заглавието bdquoПроблемиldquo (или bdquoПриродонаучни проблемиldquo) по всяка вероятност не е автентично Въпреки това то е стриктно перипатетическо по дух много голяма част от аргументите без съмнение възхождат към места от автентични Аристотелови съчинения Затова се приема че съчинението е възникнало в средите на последователите на Аристотел и е било многократно допълвано като според някои изследователи развитието му продължава чак до VI в сл Хр В тематично отношение bdquoПроблемиldquo има енциклопедичен характер то се състои от близо 900 отделни проблема под формата на въпроси и отговори разпределени в 38 раздела Повечето от тях имат природонаучен профил включително етическите проблеми често биват отнасяни до физиологични положенияПредложеният тук откъс bdquoВъпроси относно филологиятаldquo не прави изключение Трябва да се има предвид че в случая bdquoфилологияldquo обозначава не толкова науката която днес познаваме под това име колкото един по-ранен смисъл на интерес и склонност към словесните занимания били те художествени или реторически Основният автентичен референтен текст в този откъс е Аристотеловата bdquoРеторикаldquo но също и някои моменти от физическите съчинения на Философа Могат да се разпознаят следите на посткласически лексикални употреби както и влиянието на Хипократовия корпус и на Теофраст

1 Поради какво когато започнат да четат някои веднага биват обземани от сън дори да не искат други пък които желаят да заспят будуват щом вземат книга в ръка У онези хора у които са налични дихателни движения поради студенина на природата им или на течностите на черната жлъчка (а чрез тези течности поради студенината възниква несмлян дихателен остатък) ndash та у такива хора когато мисълта се движи но не познава като се спре върху определен обект тя бива възпрепятствана тъй като другото (дихателното) движение е охлаждащо Затова и такива хора по-лесно заспиват А когато се концентрират върху нещо в мисълта си ndash както се случва при четене ndash те биват движени от затоплящото движение което не се възпрепятства от нищо така щото да не могат да заспятОт друга страна у хора които се намират в естествено състояние когато мисълта им се спре на едно нещо и не се разпилява във всевъзможни посоки понеже е изключително силна спират се и всички останали процеси които се отнасят до въпросната област (седалището на мисловната дейност) и чието отпускане представлява сънят Когато умът се спре и сякаш се умори главата натежава тъй като умът се намира в нея и това предизвиква сън Ала докато душата се движи по природа тя не заспива защото тъкмо тогава е в най-голяма степен жива А пък будуването е причина за живеенето по-скоро отколкото сънят

2 Поради какво словесните спорове действат като упражнения Тъй като са тясно свързани с победа или загуба Те веднага правят хората амбициозни защото те са склонни да продължават да спорят и когато побеждават ndash заради удоволствието и когато губят ndash сякаш за да получат реванш Същото се отнася и до участниците във всяко друго съревнование ndash ето защо тези които се състезават дори когато биват побеждавани често не желаят помирение

3 Поради какво в реторическите слова хората изпитват по-голямо наслаждение от примерите и разказите отколкото от ентимемите Това е така защото хората се наслаждават да научат нещо и то бързо а пък по-лесно научават посредством примери и разкази Защото нещата които те познават са тъкмо такива и се отнасят до частното докато ентимемата представлява доказателство откъм общите положения които познаваме по-зле отколкото частните Освен това ние сме склонни да вярваме повече на онези факти за които свидетелстват повече хора а пък примерите и разказите повече приличат на свидетелства пък и доказателствата чрез свидетели по-лесно се приемат Освен това хората с удоволствие научават подобното а пък примерът и разказаните истории посочват именно подобното

4 Поради какво смятаме че реторът стратегът и търговецът са влиятелни а пък флейтистът и актьорът не са Това е така защото едните притежават сила без стремеж към надмощие (понеже силата им е насочена към удоволствие) а пък другите ndash сила която има за цел постигане на надмощие Тъй като реторът стратегът или търговецът само тогава се смята за добър когато е способен да осъществи целите си а пък влиятелността се състои преди всичко в постигането на надмощие

5 Поради какво се смята че философът стои по-високо от ретора Поради това че единият (философът) обяснява що е несправедливост а другият (реторът) ndash че такъв и такъв човек е несправедлив вторият отговаря че това е тиранинът а първият ndash че е самата тирания

6 Поради какво става така че ако някой си е избрал някакво занимание той понякога прекарва много повече време над него макар че то е лековато отколкото над сериозното както правят например фокусникът мимът или свирачът на сиринкс след като веднъж са избрали такива лековати занимания за разлика от ретора или астронома Дали не е защото някои желаят да се занимават с най-сериозното ала понеже сами на себе си не вярват че ще бъдат способни да го направят та затова не го и вършат Или пък защото всеки в каквото вярва че е най-силен него и избира А каквото захване над него и ще заляга посвещавайки му по-голямата част от деня си за да надмине сам себе си във въпросната дейност Освен това ако някои отдавна са избрали нещо и са свикнали на него вече не са в състояние да преценят кое е по-доброто ndash защото мисълта им е погинала поради лековатите им предпочитания

7 Поради какво когато започнат да четат някои веднага биват обземани от сън дори да не искат други пък които желаят да заспят става така че не могат щом вземат книга в ръка У онези хора у които са налични дихателни движения поради студенина на природата им или на течностите на черната жлъчка (а чрез тези течности поради студенината възниква несмлян дихателен остатък) ndash та у такива хора когато мисълта се движи но не познава като се спре върху определен обект другото движение (дихателното) е възпрепятствано Поради това те по-често заспиват тъй като непрекъснато променят мисълта си ndash защото у тях дихателното движение е по-слабо А когато концентрират мисълта си върху нещо както става при четенето те биват задвижени от дихателно движение което не е възпрепятствано от нищо така че не могат да заспят От друга страна у хора които се намират в естествено състояние когато мисълта им се спре на едно нещо и не се изменя по всевъзможни начини тогава спират и всички останали процеси които се отнасят до въпросната област ( седалището на мисловната дейност) и чието отпускане представлява сънят Защото когато водачът се спре както е например при военния отбой спират и останалите войскови части Тъй като по природа лекото се придвижва нагоре а пък тежкото надолу то когато душата се движи според природата си не заспива ndash защото така стоят нещата с нея Когато пък се спре и сякаш се умори умът започва да се изменя и гъстите телесните течности като се придвижват нагоре към главата предизвикват сън Би могло да ни се стори че четенето възпрепятства заспиването Но будуването не се дължи на размишлението (защото тъкмо тогава душата е в най-голяма степен определена) а по-скоро на изменението защото събуждащи са такива познавателни актове при които душата изследва и се затруднява а не при които съзерцава неизменно Това е така защото първите я карат да бъде неопределена и несигурна а вторите ndash не

8 Поради какво в словесните спорове няма многословие Тъй като в тях силогизмът е само привиден той се разгръща в малобройни слова Ако пък бъде удължен като дойде моментът логическата грешка се разкрива и доверието което е било гласувано на доказателството може да бъде оттеглено

9 Поради какво понякога ни е по-приятно да слушаме разкази концентрирани върху един предмет отколкото такива които се занимават с множество теми Може би защото по-лесно внимаваме в по-разбираеми разкази и с по-голямо удоволствие слушаме тях Тъй като определеното е по-разбираемо от неопределеното единичното на свой ред е вече определено докато множественото е причастно към неопределеното

10 Поради какво изпитваме удоволствие от това да слушаме за неща които не са нито твърде стари нито съвсем нови Вероятно защото не сме склонни да вярваме на онези неща които са прекалено отдалечени от нас а от нещата на които не вярваме не изпитваме и удоволствие А що се отнася до вторите те сякаш все още са ни пред очите та затова не изпитваме удоволствие когато ги слушаме

Преводът е направен по изданието Problemata in Aristotelis Opera ex recensione Immanuelis Bekkeri t VII Oxonii e Typographeo Academico MDCCCXXXVII

Преведе от старогръцки БОГДАНА ПАСКАЛЕВА

Аристотел ПроблемиXVIII Въпроси относно филологията(Problemata XVIII 916b1 ndash 917b15)

Античните текстове трябва да бъдат декодирани

Роберта Бонано е докторантка в Университета в Милано

(Италия) по антична философия В конференцията

bdquoПредизвикателството Аристотелldquo представи доклад

на тема Ammonius on bdquoOn Interpretationldquo a Neoplatonic

Reading on Aristotlersquos theory of Names

Кога разбрахте че философските въпроси Ви вълнуватНа 16 години когато учех в гимназията Имахме три часа философия на седмица в продължение на три години

Кой беше първият прочетен от Вас философ Можете ли да опишете Вашите първи впечатленияПървият текст който прочетох беше Федър на Платон Четохме го по време на часовете през третата година в гимназията Помислих че е написан по много хубав начин като литературен текст Що се отнася до философския проблем в началото не разбрах всичко веднага Изглеждаше ми твърде далече от нас По-късно когато започнах да разбирам по-добре смисъла оцених особено диалектиката като инструмент за философстване

Можете ли да ни кажете какво мислите за този автор в моментаЧета Платоновите текстове в различни възрасти винаги го разбирам по различен начин в зависимост от времето и мисля че това е нормално Днес чета тези текстове по-осведомено и оценявам факта че колкото повече чета толкова повече откривам богатството на неговата мисъл Неговите решения в някои аспекти са много далеч от нашите но смятам че все още можем да научим много от дълбочината и прецизността на неговото обяснение на реалността и на неговата употреба на диалектиката Също така обичам начина по който Платон пише

Вие сте човек с опит в преподаването Смятате ли че студентите днес имат интерес към античносттаНикога не съм преподавала философия нито в гимназията нито в Университета Преподавала съм старогръцки и латински език и литература в гимназията Мисля че студентите могат да имат интерес към античността но трябва да се научат как да я разбират В гимназията (мисля че в университета е различно) учениците често не разбират проблемите на античността и те им изглеждат твърде далечни Античните текстове трябва да бъдат декодирани Поради тази причина ролята на учителя е много важна

Смятате ли че темите на античността трябва да бъдат разглеждани в тяхната връзка със съвременните теми Според мен може да е интересно те да бъдат разглеждани в отношение със съвременните по два начина Съгласно първия начин ние можем да четем античните автори за да разберем как техните проблеми са свързани с тяхното общество с техния вид научно знание с тяхната действителност През подобно сравнение можем да достигнем до осъзнаване на нашето собствено настояще Ние можем да разберем как да четем нашия свят а именно какъв инструмент трябва да използваме за да го анализираме да разберем че нашата интерпретация на един проблем е частична и тн Съгласно втория начин в античните текстове често можем да намерим много неща които са близки до нас поради общата човешка природа и общата гледна точка към действителността

Намирате ли в реакцията на студентите че семинарите по античност са bdquoгубене на времеldquoЗависи от това как говорим за античността Те могат да учат и искат да учат също и от разнообразието на античното мислене Те нямат интерес към ерудицията а към изучаването на нещо което все още е bdquoживоldquo

Въпроси и превод от английски ЗОЯ ХРИСТОВА-ДИМИТРОВА

12Литературен вестник 25-31012017

Николай Гочев

1 За определението на комедията

Един отговор на въпроса bdquoщо е комедияldquo може да се открие в самото начало на bdquoПоетикатаldquo (1447а 13-16) където се казва bdquoСъздаването на епоси и трагическата поезия а също комедията изкуството на дитирамбите и повечето от авлетиката и китаристиката всички те оказва се са подражанияldquo

Така е посочен родът на комедията ndash подражанието така че тя е вид на рода bdquoподражаниеldquo Оттук се разбира че смешното може да съществува и извън комедията ndash защото ако ние разсмеем някого със собствените си думи и действия смешното ще е налице но комедия няма да има тъй като не е имало подражание Но родът все още не е определение и поради това не съобщава същността на нещото доколкото то е различно от други в същия род В bdquoПоетикатаldquo има пример за това как се известява същността на един поетически вид ndash това е определението за трагедия в 1449b 24-26 (гл 6) То е както се казва там bdquoопределениe на същносттаldquo ndash ὅρος τῆς οὐσίας

В запазения текст няма толкова точно определение за комедия макар че авторът обещава да говори за нея както и за епоса по-подробно впоследствие (Περὶ μὲν οὖν τῆς ἐν ἑξαμέτροις μιμητικῆς καὶ περὶ κωμῳδίας ὕστερον ἐροὓμεν ndash 1449b 22) И все пак ще се опитаме да извлечем Аристотеловите мисли за комедията и смешното от наличните му изказвания в текста на bdquoПоетикатаldquo

2 Комедията ndash изобразяване на bdquoпо-лошитеldquo Пародията

Всички поетически видове доколкото са подражания подражават на характери в действие а характерите се отличават най-явно (като противоположности) по доброделта и липсата й Впрочем характерът може да бъде изобразен донякъде и със средствата на изобразителните изкуства ndash има пример за художниците в който се казва че Полигнот създавал образи които изглеждали на хора превъзхождащи по добродетел днешните (тоест средните) някой си Павсон обаче ги изобразявал като по-лоши тоест рисувал нещо като карикатури (1448а 5-6) Но драмата е по-съвършен начин на изобразяване защото за характера е естествено да се движи а тя чрез действието си изобразява движение В поетическите изкуства в един момент се появили пародиите и се споменава името на техния откривател ndash Хегемон от Тасос и някой Никохар който бил съчинил bdquoДейлиадаldquo която със самото си заглавие ни подсказва че трябва да е била поема в хекзаметри пародираща bdquoИлиадаldquo (1448а 12-13) Такава пародия би трябвало да се определи като комическо подражание на вече съществуващи но сериозни поетически произведения където героите се представят като добродетелни и bdquoпо-добриldquo от средните Недостатъкът й може би е съгласно Аристотел че тя подражава на bdquoотделнотоldquo

3 Комедията е драма Въпросът за произхода й

По-нататък се подчертава че комедията е драма и в това Софокъл и Аристофан си приличат като поети ndash иначе ако се мисли за сериозността Софокъл е по-близо до Омир като автор на bdquoИлиадатаldquo (1448а 26-28)

Прави се кратко отклонение за произхода на комическите представления ndash дали са изобретени от мегарците било тези до Атина било онези в Сицилия откъдето бил и Епихарм по-ранен от атинските комедиографи Хионид и Магнес И се привличат аргументи било във връзка с възможността защото при мегарците демокрация е имало по-рано отколкото при атиняните било във връзка с названията ndash че bdquoкомедияldquo идвало от дорийското bdquoкомеldquo (което е предградие или селище в периферията на града) и че изобщо bdquoдрамаldquo е от дорийското bdquoдраоldquo а не от по-употребяваното в Атина bdquoпраттоldquo (1448а 30-1448b 1)

А иначе смехотворна поезия е имало и преди драматическата комедия и това пак зависи от характерите ndash каквито са по характер поетите такива са и техните героиТака че творците с по-благопристоен характер (σεμνότεροι) се насочват към създаване на химни

и възхвали тъй като се интересуват от красиви действия (καλὰς ἐμιμοῦντο πράξεις ) а по-дребнавите (εὐτελέστεροι) се

заемат със стихотворни нападки (подигравки злословия - ψόγους ποιούντες) Това е защото предпочитат да изобразяват действията на по-лошите (τῶν φαύλων) (1448b 25-26) Тази склонност ndash да се изобразява по-доброто или напротив по-лошото в характерите ndash ще създаде видовата разлика на комедията по отношение на трагедията иначе във всичко друго те могат да си приличат

4 Същинското смешно Заслугата на Омир

Стихотворните нападки наречени според употребявания за тях размер bdquoямбиldquo (имало е и глагол ἰαμβίζω) все още не са били поезия защото не са подражание а са по-скоро реторика Тъй като те били насочени винаги против конкретни лица и следователно не били за bdquoобщотоldquo което е самият образ на порочния или неспособен човек а не образът на кое да е отделно взето (историческо) лице Така че било необходимо някой да bdquoизмислиldquo (сътвори) образ на комическо лице и това казва Аристотел е направено от Омир в поемата bdquoМаргитldquo Затова Омир е първият който заслужава да бъде наречен комически поет защото той пръв видял смешното в общото и благодарение на това могъл да измисли комически образ и е въвел смешното в поезията като го е отделил от действителните лица и е избегнал интересуващата се от отделно взетото bdquoпрозаldquo (каквито са историята и реториката) (τὸ γελοῖον δραματοποιήσας) (1448b 28-37) Така bdquoМаргитldquo е станал поетическо откритие аналогично на bdquoИлиадаldquo и bdquoОдисеяldquo (където в различна степен присъства трагическото) и поетите след Омир които са го следвали са се откъснали от химните и подигравателните ямби и са преминали към по-сложните видове bdquoтрагедияldquo и bdquoкомедияldquo (1448b 38 ndash 1449a 5)

5 Театралната форма За историческото й развитие се знае малко

Аристотел не отминава и въпроса за самата театрална форма на комедията ndash откъде се е появила тя Според него тя се е развила на основата на фалическите шествия (ἀπὸ τῶν τὰ φαλλικὰ ἃ ἔτι καὶ νῦν ἐν πολλαῖς τῶν πόλεων νομιζόμενα) каквито впрочем е имало и по негово време И по-точно както трагедията идва от bdquoзапевачите на дитирамбаldquo които са се превърнали в първите отделени от хора актьори така и при комедията първи актьори са се оказали (вероятно) предводителите на фалическите шествия (1449a 7 - 1449a 14)

После се обсъжда историческото развитие на комедията или по-точно това защо то е по-слабо познато от това на трагедията (1449а 38 ndash 1449b 8) Това е поради несериозността й заради която не й обръщали толкова внимание колкото на трагедията и архонтът късно е дал хор а преди това били доброволци Не се знае за маските и броя актьори ndash кой кога ги е въвеждал и променял Фабулите първо се явяват в Сицилия (Епихарм и Формис) а в Атина ndash Кратес който изоставя bdquoямбическата идеяldquo и се заема с речи и фабули (които вече са подражания на общото)

6 Определение за комедия и смешно

В глава 5 се дава кратко определение за комедия свързано с определението на смешното (τὸ γελοῖον 1449а 32-36) Както беше казано и по-рано тя е изображение на bdquoпо-лошиldquo (характери) (μίμησις φαυλοτέρων ) но не напълно порочни или bdquoне порочни във всяко отношениеldquo (οὐ κατὰ πᾶσαν κακίαν) Така че смехът се появява при възприемане на bdquoотчасти пороченldquo характер тъй като напълно порочният би трябвало да създаде по-скоро отвращение bdquoСмешното това е грешка и грозота която обаче е безболезнена и не гибелна така смешното лице е изкривено и загрозено без болкаldquo

7 Комическата фабула

Освен това комедията би трябвало да завършва щастливо както изглежда от казаното в 1453а 32-39 Изходът й е или противоположен за добрите и лошите (спасение за добрите гибел за лошите както в bdquoОдисеяldquo) или щастлив за всички както някой бил представил най-зли врагове като Орест и Егист накрая да се сприятеляват и никой никого да не убива Този последният изход казва Аристотел макар да е употребяван от някои трагици повече подхожда на комедията - не само защото е безболезнен за всички но и защото е смешен тъй като изглежда като пародия на общоизвестния разказ за отмъщението на Орест

Аристотел за комедията и смешното(bdquoПоетикаldquo 1 ndash 5 1447а ndash 1449b 1453а)

Универсално озадачаване философията практика за способността ни за мислене

Д-р Стасинос Ставрианеас е преподавател по философия в

Университета в Патра (Гърция) Защитил е дисертация на тема

Nature and Essence in Aristotlersquos Logical and Biological Works в

университета в Единбург Автор е на множество статии и

студии върху Аристотеловата онтология и логика като основа

за разбирането на природата Преводач и коментатор е на

най-важното в методологическо отношение съчинение за

философията на живото За частите на животните Интересите му са съсредоточени

върху проблемите на метафизиката епистемологията и биологията в античната философия преди всичко

при Платон и Аристотел По време на конференцията bdquoПредизвикателството Аристотелldquo проведена в края на ноември в СУ д-р Стасинос Ставрианеас представи

единствения доклад за биологическите схващания на създателя на Ликейона Неговият пленарен доклад бе на тема The Good the Bad and the Ugly Final Causes and their

Failures in Aristotlersquos Account of Animal Generation и така тази важна сфера от мисловната вселена на Философа не остана

неосветена

Кога разбрахте че философските въпроси Ви вълнуватМисля че всеки от много рано е бил развълнуван и озадачен от въпроси които в крайна сметка се оказват философски Или поне от въпроси които в крайна сметка достигат до някаква сериозен и фундаментален философски проблем Това са въпросите които по някакъв начин са най-важни Въпросът е дали и кога ние разбираме че тези въпроси имат дълга история и са занимавали философите вероятно векове както и дали и кога ние разбираме че съществува метод за формулиране на отговор на такива въпроси чрез претегляне на аргументите за и против с добре дефинирани критерии Според мен те са ме вълнували отрано вероятно като тийнейджър Разбрах обаче че съществува метод за работата с тях метод който ние можем да наречем философски едва когато систематично започнах специализация по философия

Кой беше първият прочетен от Вас философ Можете ли да опишете вашите първи впечатленияПървите философи които прочетох бяха политически философи Маркс Енгелс Кропоткин Бакунин както и съвременни философи в марксистката и анархистка традиция Моето първо впечатление беше че те дават глас на моите собствени мисли и тревоги за света около мен и за моето място в него Първият античен философ обаче който четох беше Епикур Впечатлението беше отново това щастливо чувство и удивление че някой е изразил по много ясен начин отговорите на въпроси които дълбоко са ме озадачавали

Можете ли да ни кажете какво мислите за тези автори днесНикога не съм имал възможността или може би желанието да се връщам към трудовете на политическите философи които бях чел като тийнейджър Винаги обаче се връщам към Епикур Това и днес е нещо много скъпо за мен

Смятате ли че студентите днес имат интерес към античносттаТрудно е да се каже Със сигурност гръцките студенти се интересуват в някаква степен от гръцката античност тъй като получават своето образование в една култура ценяща античността без обаче да са много наясно защо заниманията с нея са важни Така че много често се случва най-умните студенти да се питат каква е ценността от изучаването на една цивилизация или на текстове на едно общество което отдавна е отминало И не е лесно да се реагира на нуждата от задоволителен отговор тук

на стр 15

Литературен вестник 25-31012017 13

Невена Панова

Възможна ли е темата за Аристотел като читател Не Аристотел който доста убедително и влиятелно стои на мястото си като един от първите съсредоточени литературни критици а просто като литературен реципиент който според културната ситуация на епохата помни немалка част от прочетеното и свободно го цитира Tака всъщност издава и собствените си читателски предпочитания като или ги използва като допълнителна аргументация говорейки за други неща или пък просто не успява да ги прикрие Но и още доколко разграничими са тези bdquoремаркиldquo когато се отнасят до различните типове поезия или те са някак по-скоро bdquoсъсловниldquo и представят отношението на автора на философски трактати към поетите изобщо Точно заради този фокус на интереса ни се опитваме да не се занимаваме с bdquoПоетикаldquo и bdquoРеторикаldquo тъй като там Аристотел неизбежно ще говори за поетите неизбежно ще ги разграничава и цитира ще се вчитаме повече в текстове като bdquoНикомахова етикаldquo и bdquoПолитикаldquo В началото обаче все пак един поглед към bdquoПоетикаldquo не можем да пропуснем за да се сдобием именно с въвеждащо определение за това какво е поезията изобщо Става дума за известния пасаж от Девета глава за историята и философията (и поезията) bdquoОт казаното става ясно че задачата на поета е да говори не за станалото а за онова което би станало те възможното по вероятност или необходимост Същинската разлика между историка и философа е в това че първият говори за станалото а вторият за онова което би станало Затова и поезията е по-философска а и по-сериозна от историята защото поетът говори повече за общото (τὰ καθόλου) докато историята ndash за конкретното (τὰ καθ᾽ ἕκαστον)ldquo (Poet 9 1451andashb)1 И така ако се опрем на това твърдение което в контекста на bdquoПоетикаldquo е разбира се много по-дълбоко философски аргументирано (и детайлно доразвито включително при съпоставяне вече и на отделни поетически жанрове на следващите редове) и го разчетем буквално то излиза че поезията а и философията но също така и поезията bdquoв услуга наldquo философията предлагат един общ поглед един универсален ценностен компендиум и то като че ли не само когато става дума за поучителната дидактична поезия а в такава роля може да се озове също героическият епос а и всеки клон на лириката И още макар и при действително по-свободно разчитане горният пасаж легитимира самото общо ползване на поетическото наследство което е така характерно почти без изключение за всички прозаици от епохата на Класиката и следващите времена и философи и историци Рядко и Аристотел извън bdquoПоетикаldquo и bdquoРеторикаldquo се задълбочава върху това у кой точно поет е прочел нещо дори да го споменава поименно (това по-скоро е негов личен моментен жест на историк забежка към конкретното)Да именно като универсално обяснение на което авторът-философ-читател и неговият читател следва да се доверят често в етически хоризонт се явявят общите бележки за поетите като тази за страсттагнева от bdquoПолитикаldquo bdquoако човек смята че го подценяват гневът (θυμός) му избухва по-силно срещу приятелите отколкото срещу чуждите Затова и Архилох с право (προσηκόντως) упреква приятелите си като се обръща към сърцето си (διαλέγεται πρὸς τὸν θυμόν) bdquoЗаради приятелите страдаш тиldquo (Pol VII 7 1328a)2 Поетът в случая той носи името Архилох е цитиран уверено и спокойно като несъмнен авторитет който не може да бъде оспорен въпреки че ямбическият регистър в който Архилох е най-силен понякога трябва да се чете наопаки през ирония дори леко жестока или през горчива самоирония а литературното освен в размера на малкия цитат е още в пестеливото но все пак ясно насочване към вътрешния диалог с духасърцетострастта като контекст на фрагмента въпреки че той е оценен (и така ndash похвален) функционално ndash просто като подходящо формулиранПодобно равно но еднозначно положително обръщане към (очакван) поет Хезиод се открива и на едно друго доста по-ранно място от bdquoПолитикаldquo (Pol I 2 1252b) представящо семейството като първата естествена общност ndash и според Аристотел и според Хезиод bdquo и Хезиод е прав като [в стихове добавка НП] казва (ὀρθῶς Ἡσίοδος εἶπε ποιήσας) bdquoДом най-напред и жена са ти нужни и вол за оранеldquo3 Накратко и паралелно тук може да се помести и следният пасаж от bdquoАтинската политияldquo защото в него също накратко е споменато поетическото наследство на Солон което би могло да се ползва

1 Прев Г Гочев 20162 Прев (тук и на следв откъси от bdquoПолитикаldquo) А Герджиков 19953 Прев (тук и на следв откъси от Хезиод) Ст Недялкова 1988

като извор за политическата му дейност ndash подход широко ползван и от съвременни изследователи а за Аристотел той изглежда дори по-безпроблемен и затова свободно нарежда поезията на Солон сред изворите за съответната реформа (какви са другите не е ясно от прекия цитат но предполагаме че става дума и за поезия отново и за проза) bdquoЧе е станало именно така свидетелстват всички автори пък и сам той [Солон] споменава това в поезията си (αὐτὸς ἐν τῇ ποιήσει μέμνηται)ldquo (Const Ath 12 1)4Разбира се по-ценни са случаите в които Аристотел не само се опира като ги споменава на поетически свидетелства за да легитимира своя теза но вплита цели стихове в аргументацията си в проза защото тогава неговата bdquoвяраldquo в думите на съответния (назован или анонимно привлечен) поет изглежда още по-стабилна Така е конструирано едно място от bdquoНикомахова етикаldquo (Nic Eth I 4 1095b) предлагащо най-ранния за този трактат поетически цитат който принадлежи на Хезиод Темата в съответната глава е правилното разбиране за bdquoпрекрасните и справедливите дела и изобщо за политическите работиldquo5 но постигането на такова разбиране не е лесно то е обвързано несъмнено с правилно възпитание а когато такова отсъства или не оказва резултат на помощ идва именно Хезиод и неразбиращият е подканен дори попринуден ἀκουσάτω τῶν Ἡσιόδου ndash да се вслуша в (и стресне от) следните действително сентенциозни стихове които цитираме и тук за да опоетизираме в известна степен и собствения си текст (bdquoДела и дниldquo 293 295ndash7)

Най-добър е този който сам разбира всичкодобър е също онзи който вслушва се в добър съветА който нито сам разбира нито пък приема присърцесъветите на друг човек е просто безполезен

Дотук два примера бяха от Хезиод и може би вече естествено възниква въпросът Как Аристотел чете Омир Чете го също много разбира се макар и да показва това през препращане към неговия героически епос по-дискретно или по-индиректно особено в bdquoНикомахова етикаldquo на Омир се случва по-често да остава скрит зад един или друг свой стих докато в пасажите които видяхме Хезиод още с името си гарантира убедителността на дадено твърдение Такова макар и само хипотетично и минимално bdquoпренебрегванеldquo на Омир е обвързано с фона на собствения Аристотелов текст който сякаш изисква по-бързо даване на по-универсални примери които най-вероятно са били широко познати и за Аристотеловата пряка публика Така всъщност казваме нещо донякъде противоположно на горното Омир не се назовава винаги не защото не е интересен а защото е по подразбиране познат и то с добра слава затова и няма нужда да се обсъжда като литература той понякога е просто неизчерпаем извор на сведения и сюжети а през тях ndash и на поукиНапример във Втора книга на bdquoНикомахова етикаldquo когато се дискутира силата на етическата добродетел като среда (между два порока) откриваме две последователни препратки към Омир (който остава неназован) веднъж към bdquoОдисеяldquo веднъж към bdquoИлиадаldquo в първия случай има и цитиран стих във втория ndash няма но и на двете места всъщност става дума не за добродетели на характера както е у Аристотел а за отделни дори практически съвети и ситуации но през

4 Прев (тук и на следв откъси от bdquoАтинската политияldquo) Цв Панициду Х Паницидис 19935 Прев (тук и на следв откъси от bdquoНикомахова етикаldquo) Вл Маринов 2016 lthttpbogdanbogdanovnetpdf278pdfgt

А р и с т о т е л к а т о ч и т а т е л н а п о е з и я (без да се брои bdquoПоетикаldquo)

тях е препотвърдена тезата на Аристотел за предимството на средното решение на bdquoпо-малкото злоldquo така че подобни препратки правят текста по-пъстър а така ndash и по-убедителен (и по своеобразен начин приличат на Омировите сравнения които също са по природа bdquoнепълниldquo) Първо се загатва за епизода на раздялата на Калипсо с Одисей и Аристотел цитира съвета на богинята-магьосница за внимателно удържане на корабасала далеч от всички опасности (NicEth ІІ 9 1109a) Малко по-късно е намесено присъствието на Елена в Троя докато

Аристотел всъщност говори за удържането на насладата bdquoС други думи нужно е да изпитваме към насладата същото което старейшините в Троя изпитвали към Елена и във всички случаи да си повтаряме техните думи ако я отпратим по посочения начин ще грешим по-малкоldquo (Nic Eth ІІ 9 1109b) В по-редки случаи Аристотел все пак може да бъде четен като извор за организацията и динамиката на литературния живот такъв случай е следният пасаж от bdquoАтинската политияldquo bdquoХипарх и Хипий поели управлението понеже бил по-възрастен разумен и с качества на политик Хипий го оглавил Хипарх пък бил с весел и влюбчив характер и обичал изкуството (φιλόμουσος) той именно привлякъл Анакреонт Симонид и други поетиldquo (Const Ath 18 1) В случая не можем категорично да кажем че Аристотел споменава съвсем безрезервно поетите по-скоро само посочва че интересът към музическото (те и поетическото) върви с една обща влюбчивост както е при Хипарх и със склонност към игра и веселие те и черта на характера е заниманиетореципирането на изкуство и отчита факта че владетелят (явно ако е със съответстващ характер) може да спомага за осъществяването на тази връзка да стимулира развитието на литературния животЗа музиката като образователен общностен и държавнически въпрос става дума и в следния откъс от bdquoПолитикаldquo в който също можем (контекстуално логично е) да приемем че към музиката се числи и поезията сама по себе си и така разбираме за какви общи цели следва да служат и музиката и поезията но по-тясно откъсът прави впечатление и с междутекстовото заиграване с едно специфично понятие и със съзнанието на автора Аристотел че bdquoкатарсисldquo започва да се оформя като литературен термин за чието разясняване следва да се чете (своеобразна малка автореклама) и специализираният трактат bdquoПоетикаldquo bdquo смятаме че не трябва да използваме музиката само за една цел а за повече ndash и за възпитание и за очистване (какво наричаме очистване (κάθαρσις) ще кажем по-ясно в изследването за поетиката а тук просто използваме това понятие) и трето за забавление ndash за отмора и почивка от напрежениетоldquo (Pol VIIІ 7 1341a)А ако търсим още по-общи и така ndash финални за нас ndash изказвания на Аристотел за поетите ще успеем да открием и такива откъс отново от bdquoНикомахова етикаldquo посветен на по-скоро разточителната щедрост bdquoПо-щедри изглежда са хората които не са спечелили имуществото си сами а са го наследили както защото не познават нуждата така и защото всички ndash подобно на родителите и поетите (ὥσπερ οἱ γονεῖς καὶ οἱ ποιηταί) ndash са по-привързани към създаденото от самите тях (τὰ αὑτῶν ἔργα)ldquo (Nic Eth ІV 1 1120b) Склонни сме тук да разчетем имплицирана темата за поетическото боговдъхновение и дължащия се на него респект към поетите и творците изобщо приравнени в случая с родителите а произведенията са им (като) деца към които те поетите следва да са силно привързани и отговорни а не твърде bdquoщедриldquo и либерални) Всъщност тук сякаш е представена една малко необичайна идея за ценността на собственото авторство оформила се на гръцкия литератрен хоризонт постепенно поради неговия силен устен момент допускащ до късно време едно по-свободно авторство и своеобразно съавторство което сякаш частично се пази и в модела по който Аристотел ползва поетите

Сн Радослав Чичев

14Литературен вестник 25-31012017

Иван Колев

Обичайната идея за философската антропология свързва названието най-вече с имената на Макс Шелер Хелмут Плеснер и Арнолд Гелен при което я разполага времево в първата половина на ХХ век а пространствено - в Кьолн и няколко други немски университета Това разбиране обаче е твърде тясно и исторически некоректно В своята знаменита книга Мястото на човека в космоса Макс Шелер изрично пише че неговото намерение е [само] bdquoда представи един нов [] опит за философската антропологияldquo (Scheler 200811) И това отговаря по-точно на положението на нещатаПърво защото най-много книги по философска антропология са написани не през ХХ век а в bdquoепохата на Гьотеldquo Второ защото философска по съдържанието си антропология можем да открием много преди появата и утвърждаването на названиетоВ почти всяка класическа философия има някаква bdquoфилософия на човекаldquo която дефинира посвоему bdquoсъщността и различиетоldquo на човека Философската антропология обаче е специфична парадигма за изграждане на философия на човека Спецификата се основава на отказ да се приемат редукционистки концепции за човека и в стремеж към концепция за bdquoцялостния човекldquo Защото много философи търсейки различието на човека (спрямо Бога спрямо животните и спрямо всичко останало в света) приемат за същност някаква особеност която не дава възможност да се осмисля целостта на човешкия опит Примерите за такива подходи са изобилни ndash спиритуализми и материализми рационализми и емпиризми прагматизми и психологизми сциентизми и bdquoромантизмиldquo и още много другиСпоред позицията която опитвам да развивам и защитавам най-лаконичното дефиниране на философската антропология гласи следното bdquoфилософската антропология е философия на цялостния човекldquo Дефинитивът bdquoцялостен човекldquo идва от немския израз bdquoder ganze Menschldquo навлязъл в употреба в Германия в средата на XVIII в най-напред в средите на bdquoлекарите-философиldquo или bdquoразумните лекариldquo (bdquodie vernuumlnftige Aumlrzteldquo) като антитеза спрямо bdquoкартезианската медицинаldquo която лекува bdquoтялото без душаldquo [Целе Zelle 2001]Тази идея за bdquoцялостния човекldquo е лайтмотив в една много дълга традиция която според мен започва с трактата За душата (De аnima) на Аристотел и се консолидира от многото десетки негови издания преводи и коментари през вековете от античността до днес Какви са основанията за това твърдениеПърво за да схване и представи спецификата на душата Аристотел специално изобретява нова дума ndash ἐντελέχεια Тази инвенция му позволява да даде основната дефиниция на душата по начин който изключва всеки редукционизъм и дуализъм bdquoдушата е ентелехия на тялотоldquo Второ чрез понятието δύναμις (способност) Аристотел осигурява органично разчленение на душата на множество способности които покриват без остатък целия спектър от човешкия опит Трето чрез ἐντελέχεια и δύναμις Аристотел като bdquoфилософ виталистldquo в контраст с bdquoматематикоцентричния Платонldquo и bdquoреистичния Демокритldquo не противопоставя човешкото същество на другите форми на виталност ndash растения и животни а bdquoекологичноldquo го приобщава ведно с тях в един геоцентричен космосПравотата на Аристотел може да получи потвърждение и подкрепа от обстоятелството че днес когато все по-актуално е диференцирането между човека и изкуствения интелект посредством продължения трансформации и метаморфози на понятията ἐντελέχεια (интенционалност екзистенция) и δύναμις (способности модалности на човешкия опит) имаме достатъчно силен понятиен апарат с който можем да съхраним bdquoдостойнството на човекаldquo Не бихме приписали на изкуствения интелект нито ἐντελέχεια нито способности нито техните близки понятийни деривати По този начин метафизичното място на човешкото същество е по-скоро струва ми се в един bdquoеко-отборldquo с Гея растенията и животните отколкото във футуристичен технополис Човекът както пише Кант в своите Лекции по антропология е Erdwesen (землянин)

Така разбираната философска антропология има четири исторически етапа1 Тематичен който започва със За душата на Аристотел около 330 г пр Хр2 Номинален от появата на термина anthropologia през 1501 г в книгата Anthropologium de hominis dignitate на

Магнус Хунт двойният доктор (медицина и теология) от Лайпциг3 Дисциплинарен в bdquoепохата на Гьотеldquo когато в една и съща година (1772) Ернст Платнер

публикува книгата си Нова антропология а Имануел Кант започва да чете всеки зимен семестър своите Лекции по антропология използвайки за основа раздела bdquoЕмпирична психологияldquo от Метафизика на Александер Готлиб Баумгартен (bdquoбащата на естетикатаldquo)4 Парадигмален започващ с едновременната поява през 1928 г на книгите Мястото на човека в космоса на Макс Шелер и Степените на органичното на Хелмут ПлеснерТрактатът За душата на Аристотел e не само репер за една времева фаза в така очертаната историческа последователност но се утвърждава като субстанциална основа която чрез огромния брой издания преводи и коментари подхранва стабилизира и придава интегритет на bdquoфилософията на цялостния човекldquoПървото мащабно издание на коментарите на De Anima е осъществено в поредицата Commentaria in Aristotelem Graeca (CAG 23 тома) под ръководството на Херман Дийлс в периода 1882-1909 а от 1987 г Ричард Сорабджи ръководи проект на ново по-пълно изданиe което през 2016 г достигна до 104 томаНай-старият запазен коментар е този на Александър Афродизийски (парафраза от около 200 г сл Хр) а най-новият е от 2012 г на Юджийн Гендлин американски философ и психотерапевт Издателите преводачите и коментаторите (често едно и също лице) не само разясняват текста терминологията и идеите на Аристотел но често правят съществени разширения и допълнения на тематикатаАлександър Афродизийски (II-II в) доразвива важната тема за bdquoобщото сетивоldquo Темистий (IV в) акцентира върху това че Аристотел е тематизирал въпроса за метода чрез който философът има достъп до душата Симплиций както смята Сорабджи (или Присциан според преводача Карлос Стийл) през VI в акцентира върху активния характер на сетивата в сетивното познание Коментаторът използва понятието probole което Carlos Steel превежда като projectionНай-детайлният коментар на De аnima е дело на Йоан Филопон (Йоан от Александрия) който живее през VI в и скрупульозно коментира всяко изречение на Аристотел Съвременното издание на коментара е в цели шест тома Йоан въвежда различието между рационални и ирационални способности а също термина bdquoвтора ентелехияldquo През XI в Авицена в своята енциклопедична книга Kitab al-Shifa разглежда способностите йерархично и увеличава интериорността на душата чрез въвеждането на цели пет вътрешни сетива но в противовес добавя и анатомични елементи Следващият век Авероес прави три коментара към De аnima (Голям коментар Среден коментар и Малък коментар) и достига до свой синтез на дефинициите за душата на Платон и Аристотел чрез формулата bdquoдушата е субстанциална формаldquo Коментарът на Тома от Аквино Sententia libri de Anima е направен вероятно през 1267ndash1268 г като ползва латински превод Тома анализира трудния текст за субстанцията от 412а-b на De Anima пояснявайки че акциденталните форми не придават съществуване а само характеристиката на нещото като едно или друго докато субстанциалната форма придава битие (1994 75) Един от най-влиятелните коментари написани през XVI в е коментарът на Филип Меланхтон (1497 ndash 1560) наричан Praeceptor Germaniae (учителят на Германия) сподвижник и продължител на делото на Мартин Лутер Меланхтон се старае да уточни много от основните термини на Аристотел и прави това в полемика с Цицерон Така например обръща внимание че смисълът на ἐντελέχεια е да изрази непрекъснатостта (continua) а не само целта и края (Melanchthon 1542 26) След като представя понятията ентелехия и енергия Меланхтон подробно излага човешката анатомия позовавайки се основно на Гален Анатомичното

допълнение се простира на повече от сто страници и през XVI в книгата се използва като учебник по анатомия в университетите в протестантските земиПървият френски превод и коментар на De Anima e публикуван през 1846 г и e дело на Бартелеми-Сен-Илер (1805ndash1895) Рядко се случва политик да има мащабни и задълбочени академични занимания с древни философски текстове но случаят с Бартелеми-Сен-Илер е точно такъв Неговият opus magnum е един пълен превод на Аристотел в тридесет и пет тома Коментарът на Бартелеми-Сен-Илер е подстрочен но въпреки това е доста подробен и не отстъпва на известните исторически коментари Според критичния и взискателен поглед на Бартелеми-Сен-Илер

Аристотел прави четири основни грешки в трактата De Anima bull не придава на душата статус на субстанция те на

свободна и различна от всичко останало сила bull не намира място за моралните способности на

човека bull не вярва в безсмъртието на душата bull не поставя душата като основа на философията и

науките (1846 XLIII) Не бихме могли да причислим хабилитационния труд Die Psychologie des Aristoteles insbesondere seiner Lehre vom nous poi etikos (1867) на Франц Брентано (1838-1917) към жанра коментар на De аnima но този текст помага да се трансферира латинското intentio на Августин в съвременното понятие за интенционалност което Брентано въвежда няколко години по-късно в книгата си Psychologie vom empirischen Standpunkt (1874) и с това съдейства за неоаристотелианско фундиране на съвременната феноменология и на феноменологичната антропология чиито образцови представители са Макс Шелер и Пол РикьорМартин Хайдегер посвещава на De аnima един от ранните си семинари през летния семестър на 1921 г и опитва да се възползва от δύναμις на Аристотел за едно онтологично обезценяване на Аза което напълно ще се изяви в Битие и време (1927) Според направеното в семинара тълкуване bdquoАристотел разбира Аза като δύναμιςldquo което за Хайдегер ще рече bdquoаз могаldquo (Heidegger-Jahrbuch 3 2007 20) Тези исторически щрихи имаха за цел да представят някои разяснения относно генезиса на метафизичното дефиниране на човека като bdquoмодално съществоldquo (Колев 2011) и изграждането на философска антропология на тази основа (Колев 2013) като повлияни от De Anima на Аристотел и коментарната традиция

ЦИТИРАНА ЛИТЕРАТУРААвицена (1980) Избранные философские произведения Москва Наука Колев Иван (2011) Битие и възможност ДисертацияКолев Иван (2013) Философска антропология Идея генезис етапи София Изток-ЗападШелер М (1991) Мястото на човека в космоса Прев Ренета Килева Изд bdquoЕвразия-Абагарldquo С Alexandre DrsquoAphrodise (2008) De lrsquoAcircme Text grec introduit traduit et annoteacute par MBergeron et R Dufour Paris Vrin Avicenne (1978) La Metaphysique du Shifā Livres I agrave V Paris VRIN Baumgarten Alexander Gottlieb (2004) Metaphysik Uumlbersetzt von Ge Friedr Meier Dietrich Scheglmann Reprints Jena Bartheacutelemy-Saint-Hilaire J (1846) Psychologie drsquoAristote Traiteacute de lrsquoAcircme Paris Librairie philosophique de LadrangeBrentano Franz (1973) Psychologie vom empirischen Standpunkt Bd 1 Hamburg Felix Meiner Ferlag Denker Alfred (2007) Heidegger und Aristoteles Heidegger-Jahrbuch 3 FreiburgMuumlnchen Verlag Karl Alber Kusukawa Sachiko (2006) The Transformation of Natural Philosophy The Case of Philip Melanchthon Cambridge University Press Melanchton Philip (1542) De Anima Commentarius Lugduni apud Seb GryphiumPhiloponus (2005) On Aristotlersquos On the Soul 11-2 London Bristol Classical Press Priscian (1997) On Theophrastus on Sense-Perception bdquoSimpliciusldquo On Aristotlersquos On the Soul 25-12 IthacaNew YorkCornell University Press Scheler Max (2008) Die Stellung der Mensch im Kosmos ndash In Scheler Max (2008) Gesammelte Werke Bd 9 Bouvier Verlag BonnThemistius (1996) On Aristotlersquos On the Soul IthacaNew YorkCornell University Press St Thomas Aquinas (1994) Commentary on Aristotlersquos De Anima Dumb Ox Books Notre Dame Indiana Zelle Carsten (Hrsg) (2001) bdquoVernuumlnftige Aumlrzteldquo Halische Psychomediziner und die Anfaumlnge der Anthropologie in der deutschsprachigen Fruumlhaufklaumlrung Tuumlbingen Max Niemeyer Verlag

De аnima и коментарната традиция като извор и парадигма за философската антропология

Сн Радослав Чичев

Литературен вестник 25-31012017 15

1 Щом възнамеряваме да говорим за етика трябва първо да разгледаме част от коя наука е характерът Можем накратко да отговорим че е част от политиката и от никоя друга Понеже не е възможно някой да се занимава с политика без да е самостоен - искам да кажа - да е достоен А да е някой достоен означава да има добродетели Следователно ако някой желае да постигне нещо в политиката трябва да е с достоен характер И тъй както изглежда изследването на характерите е част но и принцип на политиката И изобщо по мое мнение това изследване заслужено би носило името bdquoполитикаldquo а не bdquoетикаldquoТрябва както изглежда тогава да определим добродетелта - какво представлява тя и откъде произхожда Понеже без съмнение е безполезно да познаваме добродетелта без да разбираме как и откъде произхожда Не трябва да се ограничаваме само с обмисляне на това какво е добродетелта а да изследваме и нейния произход Толкова повече че искаме не само да я познаваме но и самите ние да сме добродетелни ndash и това би било невъзможно ако не знаем и как и от какво се поражда тяСледователно необходимо е да знаем какво е добродетелта (понеже не е лесно да познаем източника и начина на пораждането й ако нямаме знание за това какво е което важи и за науките)Трябва обаче да вземем предвид и онова което са казали другите преди нас относно това Пръв Питагор се опитва да говори за добродетелта но неправилно защото като отнася добродетелта към числата прави неподхождащо на добродетелите изследване Справедливостта не е квадратът на някое числоПосле идва Сократ който казва повече и по-добре по въпроса но също неправилно понеже представя добродетелите като научни знания ndash нещо което е невъзможно Защото всички науки предполагат съждение а разсъждаването се поражда в разумната част на душата следователно според Сократ всички добродетели се пораждат в способната да мисли част на душатаОт което следва че като представя добродетелите за част на научното познание той отрича неразумната част на душата и така отрича също страстта и характера поради това и доводите му за добродетелите са погрешни Впоследствие Платон разделя душата на разумна и неразумна част и определя за всяка от тях подобаващите й добродетели - дотук добре След това обаче греши защото свързва и обединява добродетелта с учението си за благото което е неправилно понеже е неуместно Относно действителните неща дори и да казва истината не е трябвало да говори за добродетелта ndash между тях несъмнено няма нищо общо Дотук тези са които толкоз засягат въпроса и по такъв начин След всичко това можем да обмислим какво трябва ние самите да кажем по този въпросПреди всичко трябва да знаем че всяка наука и всяка способност имат една цел и това е благото поради това нито една наука нито една способност не може да има за цел злото Значи щом целта на всички способности е благото явно целта на най-добрата способност ще е най-полезното благо Но все пак изкуството да се управлява е най-добрата способност и нейната цел ще е най-полезното благо Следователно видно е че трябва да говорим за нашето благо а не за благото изобщо Понеже не става дума за благото на боговете то е предмет на друго учение и е чуждо на изследването ни Значи ние трябва да говорим за политическото благоПо-нататък трябва да разделим и благото За кой смисъл на благото ще говорим понеже думата няма само едно значение Благо наричаме или най-доброто у всяко съществуващо нещо поотделно ndash това което е схванато чрез неговата собствена природа или когато е съдържащото останалите блага - и това е идеята (според Платон) за благотоИ тъй дали е нужно да говорим за идеята за благото или не за нея а за благото като общото между всички съществуващи неща Понеже това изглежда различно от идеята От една страна идеята е нещо самостоятелно съществуващо и неизменно от друга - общото съществува във всичко следователно не е тъждествено със самостоятелно съществуващото Не е възможно самостоятелно биващото и неизменното по природата си да съществува във всичко Ще говорим ли за присъщото на нещата благо или не И защо Защото това общо се постига чрез определението или чрез индукцията Определението цели да означи същността на всяко едно нещо или защо е благо или защо е зло или защо е каквото и да било друго Определението посочва че благото като общо е това поради което дадено нещо ще е желано заради самото себе си ndash тогава присъщото на всички неща съвпада с определението

Определението казва какво е благо и никоя наука или способност не може да твърди че нейната цел е заради благото Изследването на това се отнася към друга способност (понеже нито лечителят нито строителят твърди че здравето или къщата е благо а единият казва че възстановява здравето и как го възстановява а другият че строи къща и как я строи) Ясно е по-нататък че и политиката не може да говори за общото за нещата благо Защото и тя е наука като останалите а видяхме че нито една способност или наука не може да смята това за своя цел Следователно не може политиката да говори за общото благо както е според определението Но не може да говори и за общото благо съобразно индукцията Защо Защото когато искаме да посочим някое конкретно благо или доказваме че това определение съответства на благото и на това което искаме да покажем като благо или прибягваме до индукцията например когато искаме да докажем че великодушието е благо казваме че справедливостта е благо мъжеството е благо и изобщо добродетелите и че благородството е добродетел следователно благородството също е благо Нито дори за общото благо съобразно индукцията говори политиката тъй като би стигнала до същите невъзможни изводи както в случая с общото благо според определението Защото и в тоя случай някой ще каже че цел е благотоОчевидно трябва да говори за това какво е висшето благо и то в смисъла на висшето за нас И изобщо ясно е че изследването на общото благо не е възможно за нито една наука или способностЗащо Защото благото се отнася до много категории до същността качеството количеството времето отношението и до всички останали Какво и кога е добро в медицината знае лекарят кормчията - за управлението на кораба за всяко изкуство ndash вещият в него Лекарят знае кога трябва да оперира а кормчията кога трябва да плава При всяко едно изкуство вещият знае кога нещо ще е добро за него Нито лекарят знае кога ще е добре да се плава нито кормчията кога нещо е добро в медицината Значи и така не трябва да говорим за общото благо защото bdquoкогаldquo е присъщо на всички изкустваСъщо така и благото по отношение на нещо както и благото съответстващо на другите категории са общи за всички и никое умение никоя наука не може да каже за която и да е друга какво и кога е добро за нея Нито пък политиката може да говори за общото благо а за благото в смисъла на висшето благо и то висшето за нас благоОсвен това ако искаме да разясним нещо не трябва да използваме неясни примери а ясни за неясните неща а за умозрителните - сетивно възприемаеми защото са по-очевидни Затова когато се говори за благото не трябва да се говори за идеята за благото И все пак някои мислят че когато се говори за благото трябва да се говори за идеята понеже казват те е необходимо да се изследва кое е висшето благо защото то изразява действителната природа на всяко едно нещо така че както предполагат идеята би била висшето благо Такова е разбирането им и е възможно да имат право Във всеки случай политическата наука и способност за която сега говорим изследва не това благо а кое е благо за нас самите (Понеже никоя наука никое умение не може да определи своята цел като благо значи и политиката не може) Затова тя и не говори за идеята за благото Възможно е някой да каже че поставяйки това благо за първоначало може да го използва като отправна точка в изследването на отделните блага но и това не е правилно защото първоначалата трябва да бъдат съответстващи Безсмислено е някой да иска да докаже че ъглите на един триъгълник са равни на два прави изхождайки от първоначалото че душата е безсмъртна Това първоначало не е подходящо а първоначалото трябва да бъде подходящо и във връзка с предмета Следователно може да се докаже че сборът от ъглите на триъгълника е равен на два прави ъгъла и без безсмъртието на душата По същия начин и благата могат да бъдат разглеждани без идеята за благо ето защо това благо не е подходящото първоначалоНе е прав и Сократ който отнася добродетелите към областта на науките понеже смята че нищо не трябва да бъде напразно но от това че добродетелите са част от научното знание следва че тъкмо добродетелите са безполезни Защо Понеже при науките щом някой познае какво е дадена наука става учен (който е познал какво е медицината става лекар - същото е и при другите науки) но при добродетелите това не се получава който знае какво е справедливостта не става незабавно справедлив точно тъй е и с останалите добродетели Следва че и напразни са добродетелите и науки не са

Преводът е направен по изданието Loeb Classical Library Aristotle XVIII LCL 287 Harvard 1997 ISBN 0-674-99317-9

Преведе от старогръцки ХАРАЛАМБИ ПАНИЦИДИС

Аристотел Голяма етика1181a 24 - 1183b18

Смятате ли че темите на античността трябва да бъдат разглеждани в тяхната връзка със съвременните теми Мисля че това е един от начините античната философия да бъде направена атрактивна Макар че човек трябва да бъде много внимателен когато сравнява антични модерни и съвременни гледни точки това все пак е един мощен инструмент който може да бъде използван за да предизвика интереса на студентите към античните мислители Има различни начини които може да се използват за да се свърже съвременната дискусия с античните автори И според мен тези начини не са уникални за философията а са в сила повече или по-малко за всяка област на човешката наука и занимания Античните автори пишейки относно философията са правили нещо много подобно на това което ние правим когато правим философия И по отношение на метода и по отношение на проблемите които се поставят и анализират В същото време те са били в една много различна социална среда използвали са терминология различаваща се много от нашата формулирали са дистинкции по различни начини и тн Така че аз се опитвам да изведа на преден план както приликите които образуват общото между тях и нас така и разликите които ни отличават За да се изразя малко по-грубо приликите показват че и тук съществува универсалност по отношение на озадачаването което определени въпроси провокират Разликите от друга страна ни помагат да разберем че има алтернативни начини за подхождане към и третиране на философските загадки

Какъв е Вашият отговор на товаДоколкото става дума за философията като цяло аз се фокусирам върху идеята че философията учи как да се мисли да се анализират проблеми да се взимат решения много често за проблеми и решения които се отнасят директно до нас и са от огромно значение за нашия живот До такава степен че философията е практика за нашата способност за мислене и вместо да изглежда второстепенна тя представлява най-важното практическо упражнение на което можем да се надяваме Античната философия позволява да се премине една такава практика от самото начало на историята на западната мисъл сиреч така да се каже да се изследват нещата от началотоОсвен това приемам че абсолютно всичко от някаква гледна точка може да се разглежда като губене на време По-специално защото други неща се разглеждат като по-спешни макар в крайна сметка да са по-маловажни И после склонен съм да предположа че е лукс на академичния живот това че ни се позволява да изследваме теми които хората смятат за губене на време - нещо което можем да правим само за удоволствие Това е възможност която не всеки има и понякога е това което ни позволява да излезем извън житейските нужди и да спечелим една различна гледна точка от която сме свободни да се занимаваме не с това от което директно се нуждаем а с това което желаем каквото и да е то

Въпроси и превод от английски ЗОЯ ХРИСТОВА-ДИМИТРОВА

Универсално озадачаванеот стр 12

Сн

Рад

осла

в Ч

ичев

РЕДАКЦИОНЕН СЪВЕТ Юлия Кръстева (Париж) Богдан Богданов (София) Кристиян Редер (Виена) Боян Биолчев (София) Ханс Улрих Рек (Кьолн) Никола Георгиев (София)

Адрес СОФИЯ 1000 ул bdquoЦар Шишманldquo 7 Банкова сметка BG56BPBI79401049389602 BIC - BPBIBGSFbdquoЮробанк Българияldquo АДИздава Фондация bdquoЛитературен вестникhttplitvestnikwordpresscom wwwbsphorglitvestnikВОДЕЩИ БРОЯ Димка Гочева Камелия Спасова

РЕДАКЦИОННА КОЛЕГИЯ Амелия Личева (гл ред) Пламен Дойнов Йордан Ефтимов

Ани Бурова Бойко Пенчев Камелия Спасова Мария Калинова Малина Томова

Художник на броя Александър БайтошевПечат bdquoНюзпринтldquo

ISSN 1310 - 9561

Д-р Марк Сентези е преподавател по философия

в Щатския университет на Пенсилвания

Защитил е дисертация върху Аристотеловата

концепция за движението Има публикации и

провежда курсове върху проблеми от областите

на метафизиката епистемологията

етиката антропологията и философията на образованието В

конференцията bdquoПредизвикателството

Аристотелldquo участва с доклад на тема Genesis and

the Priority of Energeia in Met IX 8

Кога за пръв път започнахте да си задавате философски въпросиОтначало започнах да се интересувам от философия през интереса ми към природата съзнанието и изкуството особено поезията Когато бях на осем години бях наясно за значителните щети които нашата цивилизация нанася на естествения свят макар щетите които нанасяме индивидуално да са малки колективно ние сме отговорни за света Колективната отговорност е голямо нещо за което да се бори един осемгодишен

Също така се интересувах от начина по който поезията индиректно изразява съзнанието чрез описание на дъжда един поет ни кара да чувстваме това което чувства той С други думи в поезията това как изглежда светът е неотделимо от съзнанието Когато по-късно прочетох Кантовата Критика на чистия разум разбрах неговата версия на това твърдение веднага

Когато кандидатствах в университета не можех да реша дали да уча компютърни науки (тоест динамични логически системи) физика (изследване на природата) или хуманитарни науки Така че аз избрах степен в bdquoСвободни изкустваldquo което покрива bdquoвсички най-важни изследвания за човешките съществаldquo от митовете и религията до биологията и физиката политиката и изкуството Бързо открих че единственото нещо което обединява всички тях е философията Така сега се занимавам с философия

Кой беше първият прочетен от Вас философ Можете ли да опишете Вашите първи впечатленияПървият философ който прочетох вероятно беше Платон в гимназиалния курс по История на идеите Помня че бях очарован от силата на диалога да оформя човешките действия и мисли векове по-късно Когато започнах да уча за Френската революция открих че същото нещо се е случвало в салоните ndash разнообразни частни събирания посветени на интелектуални дискусии които са довели отчасти до революцията и раждането на демокрацията във Франция

Смятате ли че студентите днес имат интерес към античносттаПовечето студенти не осъзнават че имат интерес към античността но щом получат възможност да я изследват като жива култура и интелектуален обмен те започват да осъзнават колко интригуваща и завладяваща е тя

Смятате ли че темите на античността трябва да бъдат разглеждани в тяхната връзка със съвременните теми Всеки път когато четем древните автори ние вече мислим за тях през нашите съвременни грижи това е просто начинът по който разбираме другите Аристотел е бил прав ние започваме с това което си мислим че знаем и работим към това което все още не знаем което е по-близо до истината

Привличам вниманието на студентите към това как те оформят нашето интелектуално въображение (както се

изразява Косман) Древните ни дават инфраструктурата инструментите средствата целите и дори мотивите за мислене а това е оформило западното мислене и наука за последните 2500 години Когато мислим за нещо ние използваме техните идеи за това и търсим нещо много подобно на онова което те са търсели по причини много подобни на техните Ние често чуваме за необходимостта да bdquoприложимldquo философията към нещата които ни вълнуват днес Поемайки този риск ние насила поставяме философията в убежденията и целите които вече имаме превръщайки я в обикновен инструмент Когато обаче студентите четат античната философия добре се случва нещо по-дълбоко и по-вълнуващо тя преобразува разбирането на студентите за света променя техните цели В това отношение не студентите са тези които оценяват колко е добра античната философия за тях а античната философия е тази която помага да се оцени колко добри са студентите като хора като мислители и като граждани Чрез античната философия студентите осъзнават че съществуват по-високи цели в живота тя събужда в тях желание да бъдат голяма душа голям философ и голям мислител голям обожател или гражданин

Намирате ли в реакцията на студентите че семинарите по античност са bdquoгубене на времеldquoСтудентите обикновено мислят така защото имат неясно но твърдо убеждение в идеята за прогреса След като някои са писали много отдавна хората смятат че трябва да бъдат надминати (Дори мислят погрешно че те би трябвало да са имали bdquoпо-прости мислиldquo от нашите Тази идея по-лесно се разсейва при прочитането им) Това обаче което е фундаментално важно за човешкия живот не се изменя много Спомням си как една студентка каза как е била изненадана от това колко мощно и колко полезно е било Аристотеловото описание на приятелството Съществуването на iPhones обаче не променя същината на приятелството или това какво е щастието или удоволствието

Бихте ли ми казали колко важен е Аристотел за bdquoфилософията на личносттаldquoСпоред мен Аристотел е изключително важен за разбирането на това как да бъдеш личност защото той дава да се разбере че да бъдеш личност означава да бъдеш активен да бъдеш щастлив не е да имаш пари да бъдеш известен или талантлив това не е кой си ти а какво правиш Студентите също така намират за освежаващо когато разберат Аристотеловия аргумент че удоволствието е страничен ефект от действието че поначало ние не търсим удоволствие но вместо това търсим да правим велики дела

Повечето хора мислят че всички действия са средство за постигане на някаква цел те работят за да получат удоволствие използват любезността като вид инструмент за получаване на удоволствие Аристотел твърди че това е погрешно добрите действия са добри сами по себе си те сами по себе си са цел няма нищо което да се търси по-нататък Това означава че вместо да се налага да минаваме през хедонистични изчисления съществуват неща които просто можем да правим които имат реална стойност и значение за нашия живот

Можете ли да ми кажете нещо повече за една от Вашите последни публикации ndash bdquoКак технологията променя нашата идея за добротоldquoТехнологията променя нашата идея за доброто по два начина На първо място технологията променя инфраструктурата на етическите решения тя не само ни дава нов начин да посрещаме проблемите (например хирургията може да спаси нечий живот или да промени външния вид или пола на някого) но в допълнение тъй като ние живеем в технологична цивилизация почти невъзможно е да се действа без да се избира технология

Например за да съществува мобилният ми телефон трябва да има миньори пътища влакове и лодки регулации и търговски споразумения политици правоприлагане едно общество в което договорите се спазват химици и електротехници и следователно университети и история на физическата наука творци и инженери за да го проектират международни технологични стандарти работническата класа от работници за да го сглобят парична система хора които да го продават хората които да го поправят и така нататък

Древните автори и съвременните грижи

Невъзможно е да излезеш на улицата без да срещнеш хора които са посветили своя труд на технологията така че е невъзможно за нас да утвърждаваме едно общество и неговите ценности без да утвърждаваме технологията Това донякъде означава че ние търсим технологични решения на нашите проблеми Наистина от всички проблеми в света тези които обявяваме за решими са проблемите които могат да бъдат разрешени с помощта на технологията

Вторият начин по който технологията променя нашата идея за доброто е че технологията въплъщава ценностна структура различна от тази на живите същества артефактите са добри само дотолкова доколкото са инструменти използвани от нас докато живите неща търсят своето собствено добро

Например когато блендер е счупен той няма стойност така че хората го изхвърлят на боклука Но едно пиле има своя собствена стойност то за себе си се опитва да се храни живее и вирее дори ако е ранено Неговото добро е различно от моето което може да включва това да го изям

Ние обаче разпространяваме етическата структура на технологията към други неща когато се отнасяме към природата като към ресурс Например когато приемаме дърветата за лишени от стойност освен доколкото могат да бъдат направени на сгради или подове ние действаме сякаш ценността им зависи от нас

Един въпрос относно Вашата дисертация ndash колко важно е движението за структурата на съществуващотоЕдно от прочутите твърдения на Аристотел е че за съществуващото може да се говори по много начини С това той няма предвид че има много неща но че за всяко нещо има няколко начина по които да бъде казано че съществува Например тази химикалка е приспособление за писане (това какво е тя или каква е нейната форма) тя е твърда пластмаса (материал) синя (атрибут) тя е способна за писане (потенция) Но ние не говорим достатъчно за това защо Аристотел твърди че съществуващото е множествено Една очевидна причина е че то трябва да бъде такова за да може движението изобщо да съществува След като тези начини са разграничени ние трябва да разберем как те са свързани

Въпроси и превод от английски ЗОЯ ХРИСТОВА-ДИМИТРОВА

Сн Радослав Чичев

Литературен вестник 25-31012017 11

Макар интегрирано в Аристотеловия корпус съчинението запазено под заглавието bdquoПроблемиldquo (или bdquoПриродонаучни проблемиldquo) по всяка вероятност не е автентично Въпреки това то е стриктно перипатетическо по дух много голяма част от аргументите без съмнение възхождат към места от автентични Аристотелови съчинения Затова се приема че съчинението е възникнало в средите на последователите на Аристотел и е било многократно допълвано като според някои изследователи развитието му продължава чак до VI в сл Хр В тематично отношение bdquoПроблемиldquo има енциклопедичен характер то се състои от близо 900 отделни проблема под формата на въпроси и отговори разпределени в 38 раздела Повечето от тях имат природонаучен профил включително етическите проблеми често биват отнасяни до физиологични положенияПредложеният тук откъс bdquoВъпроси относно филологиятаldquo не прави изключение Трябва да се има предвид че в случая bdquoфилологияldquo обозначава не толкова науката която днес познаваме под това име колкото един по-ранен смисъл на интерес и склонност към словесните занимания били те художествени или реторически Основният автентичен референтен текст в този откъс е Аристотеловата bdquoРеторикаldquo но също и някои моменти от физическите съчинения на Философа Могат да се разпознаят следите на посткласически лексикални употреби както и влиянието на Хипократовия корпус и на Теофраст

1 Поради какво когато започнат да четат някои веднага биват обземани от сън дори да не искат други пък които желаят да заспят будуват щом вземат книга в ръка У онези хора у които са налични дихателни движения поради студенина на природата им или на течностите на черната жлъчка (а чрез тези течности поради студенината възниква несмлян дихателен остатък) ndash та у такива хора когато мисълта се движи но не познава като се спре върху определен обект тя бива възпрепятствана тъй като другото (дихателното) движение е охлаждащо Затова и такива хора по-лесно заспиват А когато се концентрират върху нещо в мисълта си ndash както се случва при четене ndash те биват движени от затоплящото движение което не се възпрепятства от нищо така щото да не могат да заспятОт друга страна у хора които се намират в естествено състояние когато мисълта им се спре на едно нещо и не се разпилява във всевъзможни посоки понеже е изключително силна спират се и всички останали процеси които се отнасят до въпросната област (седалището на мисловната дейност) и чието отпускане представлява сънят Когато умът се спре и сякаш се умори главата натежава тъй като умът се намира в нея и това предизвиква сън Ала докато душата се движи по природа тя не заспива защото тъкмо тогава е в най-голяма степен жива А пък будуването е причина за живеенето по-скоро отколкото сънят

2 Поради какво словесните спорове действат като упражнения Тъй като са тясно свързани с победа или загуба Те веднага правят хората амбициозни защото те са склонни да продължават да спорят и когато побеждават ndash заради удоволствието и когато губят ndash сякаш за да получат реванш Същото се отнася и до участниците във всяко друго съревнование ndash ето защо тези които се състезават дори когато биват побеждавани често не желаят помирение

3 Поради какво в реторическите слова хората изпитват по-голямо наслаждение от примерите и разказите отколкото от ентимемите Това е така защото хората се наслаждават да научат нещо и то бързо а пък по-лесно научават посредством примери и разкази Защото нещата които те познават са тъкмо такива и се отнасят до частното докато ентимемата представлява доказателство откъм общите положения които познаваме по-зле отколкото частните Освен това ние сме склонни да вярваме повече на онези факти за които свидетелстват повече хора а пък примерите и разказите повече приличат на свидетелства пък и доказателствата чрез свидетели по-лесно се приемат Освен това хората с удоволствие научават подобното а пък примерът и разказаните истории посочват именно подобното

4 Поради какво смятаме че реторът стратегът и търговецът са влиятелни а пък флейтистът и актьорът не са Това е така защото едните притежават сила без стремеж към надмощие (понеже силата им е насочена към удоволствие) а пък другите ndash сила която има за цел постигане на надмощие Тъй като реторът стратегът или търговецът само тогава се смята за добър когато е способен да осъществи целите си а пък влиятелността се състои преди всичко в постигането на надмощие

5 Поради какво се смята че философът стои по-високо от ретора Поради това че единият (философът) обяснява що е несправедливост а другият (реторът) ndash че такъв и такъв човек е несправедлив вторият отговаря че това е тиранинът а първият ndash че е самата тирания

6 Поради какво става така че ако някой си е избрал някакво занимание той понякога прекарва много повече време над него макар че то е лековато отколкото над сериозното както правят например фокусникът мимът или свирачът на сиринкс след като веднъж са избрали такива лековати занимания за разлика от ретора или астронома Дали не е защото някои желаят да се занимават с най-сериозното ала понеже сами на себе си не вярват че ще бъдат способни да го направят та затова не го и вършат Или пък защото всеки в каквото вярва че е най-силен него и избира А каквото захване над него и ще заляга посвещавайки му по-голямата част от деня си за да надмине сам себе си във въпросната дейност Освен това ако някои отдавна са избрали нещо и са свикнали на него вече не са в състояние да преценят кое е по-доброто ndash защото мисълта им е погинала поради лековатите им предпочитания

7 Поради какво когато започнат да четат някои веднага биват обземани от сън дори да не искат други пък които желаят да заспят става така че не могат щом вземат книга в ръка У онези хора у които са налични дихателни движения поради студенина на природата им или на течностите на черната жлъчка (а чрез тези течности поради студенината възниква несмлян дихателен остатък) ndash та у такива хора когато мисълта се движи но не познава като се спре върху определен обект другото движение (дихателното) е възпрепятствано Поради това те по-често заспиват тъй като непрекъснато променят мисълта си ndash защото у тях дихателното движение е по-слабо А когато концентрират мисълта си върху нещо както става при четенето те биват задвижени от дихателно движение което не е възпрепятствано от нищо така че не могат да заспят От друга страна у хора които се намират в естествено състояние когато мисълта им се спре на едно нещо и не се изменя по всевъзможни начини тогава спират и всички останали процеси които се отнасят до въпросната област ( седалището на мисловната дейност) и чието отпускане представлява сънят Защото когато водачът се спре както е например при военния отбой спират и останалите войскови части Тъй като по природа лекото се придвижва нагоре а пък тежкото надолу то когато душата се движи според природата си не заспива ndash защото така стоят нещата с нея Когато пък се спре и сякаш се умори умът започва да се изменя и гъстите телесните течности като се придвижват нагоре към главата предизвикват сън Би могло да ни се стори че четенето възпрепятства заспиването Но будуването не се дължи на размишлението (защото тъкмо тогава душата е в най-голяма степен определена) а по-скоро на изменението защото събуждащи са такива познавателни актове при които душата изследва и се затруднява а не при които съзерцава неизменно Това е така защото първите я карат да бъде неопределена и несигурна а вторите ndash не

8 Поради какво в словесните спорове няма многословие Тъй като в тях силогизмът е само привиден той се разгръща в малобройни слова Ако пък бъде удължен като дойде моментът логическата грешка се разкрива и доверието което е било гласувано на доказателството може да бъде оттеглено

9 Поради какво понякога ни е по-приятно да слушаме разкази концентрирани върху един предмет отколкото такива които се занимават с множество теми Може би защото по-лесно внимаваме в по-разбираеми разкази и с по-голямо удоволствие слушаме тях Тъй като определеното е по-разбираемо от неопределеното единичното на свой ред е вече определено докато множественото е причастно към неопределеното

10 Поради какво изпитваме удоволствие от това да слушаме за неща които не са нито твърде стари нито съвсем нови Вероятно защото не сме склонни да вярваме на онези неща които са прекалено отдалечени от нас а от нещата на които не вярваме не изпитваме и удоволствие А що се отнася до вторите те сякаш все още са ни пред очите та затова не изпитваме удоволствие когато ги слушаме

Преводът е направен по изданието Problemata in Aristotelis Opera ex recensione Immanuelis Bekkeri t VII Oxonii e Typographeo Academico MDCCCXXXVII

Преведе от старогръцки БОГДАНА ПАСКАЛЕВА

Аристотел ПроблемиXVIII Въпроси относно филологията(Problemata XVIII 916b1 ndash 917b15)

Античните текстове трябва да бъдат декодирани

Роберта Бонано е докторантка в Университета в Милано

(Италия) по антична философия В конференцията

bdquoПредизвикателството Аристотелldquo представи доклад

на тема Ammonius on bdquoOn Interpretationldquo a Neoplatonic

Reading on Aristotlersquos theory of Names

Кога разбрахте че философските въпроси Ви вълнуватНа 16 години когато учех в гимназията Имахме три часа философия на седмица в продължение на три години

Кой беше първият прочетен от Вас философ Можете ли да опишете Вашите първи впечатленияПървият текст който прочетох беше Федър на Платон Четохме го по време на часовете през третата година в гимназията Помислих че е написан по много хубав начин като литературен текст Що се отнася до философския проблем в началото не разбрах всичко веднага Изглеждаше ми твърде далече от нас По-късно когато започнах да разбирам по-добре смисъла оцених особено диалектиката като инструмент за философстване

Можете ли да ни кажете какво мислите за този автор в моментаЧета Платоновите текстове в различни възрасти винаги го разбирам по различен начин в зависимост от времето и мисля че това е нормално Днес чета тези текстове по-осведомено и оценявам факта че колкото повече чета толкова повече откривам богатството на неговата мисъл Неговите решения в някои аспекти са много далеч от нашите но смятам че все още можем да научим много от дълбочината и прецизността на неговото обяснение на реалността и на неговата употреба на диалектиката Също така обичам начина по който Платон пише

Вие сте човек с опит в преподаването Смятате ли че студентите днес имат интерес към античносттаНикога не съм преподавала философия нито в гимназията нито в Университета Преподавала съм старогръцки и латински език и литература в гимназията Мисля че студентите могат да имат интерес към античността но трябва да се научат как да я разбират В гимназията (мисля че в университета е различно) учениците често не разбират проблемите на античността и те им изглеждат твърде далечни Античните текстове трябва да бъдат декодирани Поради тази причина ролята на учителя е много важна

Смятате ли че темите на античността трябва да бъдат разглеждани в тяхната връзка със съвременните теми Според мен може да е интересно те да бъдат разглеждани в отношение със съвременните по два начина Съгласно първия начин ние можем да четем античните автори за да разберем как техните проблеми са свързани с тяхното общество с техния вид научно знание с тяхната действителност През подобно сравнение можем да достигнем до осъзнаване на нашето собствено настояще Ние можем да разберем как да четем нашия свят а именно какъв инструмент трябва да използваме за да го анализираме да разберем че нашата интерпретация на един проблем е частична и тн Съгласно втория начин в античните текстове често можем да намерим много неща които са близки до нас поради общата човешка природа и общата гледна точка към действителността

Намирате ли в реакцията на студентите че семинарите по античност са bdquoгубене на времеldquoЗависи от това как говорим за античността Те могат да учат и искат да учат също и от разнообразието на античното мислене Те нямат интерес към ерудицията а към изучаването на нещо което все още е bdquoживоldquo

Въпроси и превод от английски ЗОЯ ХРИСТОВА-ДИМИТРОВА

12Литературен вестник 25-31012017

Николай Гочев

1 За определението на комедията

Един отговор на въпроса bdquoщо е комедияldquo може да се открие в самото начало на bdquoПоетикатаldquo (1447а 13-16) където се казва bdquoСъздаването на епоси и трагическата поезия а също комедията изкуството на дитирамбите и повечето от авлетиката и китаристиката всички те оказва се са подражанияldquo

Така е посочен родът на комедията ndash подражанието така че тя е вид на рода bdquoподражаниеldquo Оттук се разбира че смешното може да съществува и извън комедията ndash защото ако ние разсмеем някого със собствените си думи и действия смешното ще е налице но комедия няма да има тъй като не е имало подражание Но родът все още не е определение и поради това не съобщава същността на нещото доколкото то е различно от други в същия род В bdquoПоетикатаldquo има пример за това как се известява същността на един поетически вид ndash това е определението за трагедия в 1449b 24-26 (гл 6) То е както се казва там bdquoопределениe на същносттаldquo ndash ὅρος τῆς οὐσίας

В запазения текст няма толкова точно определение за комедия макар че авторът обещава да говори за нея както и за епоса по-подробно впоследствие (Περὶ μὲν οὖν τῆς ἐν ἑξαμέτροις μιμητικῆς καὶ περὶ κωμῳδίας ὕστερον ἐροὓμεν ndash 1449b 22) И все пак ще се опитаме да извлечем Аристотеловите мисли за комедията и смешното от наличните му изказвания в текста на bdquoПоетикатаldquo

2 Комедията ndash изобразяване на bdquoпо-лошитеldquo Пародията

Всички поетически видове доколкото са подражания подражават на характери в действие а характерите се отличават най-явно (като противоположности) по доброделта и липсата й Впрочем характерът може да бъде изобразен донякъде и със средствата на изобразителните изкуства ndash има пример за художниците в който се казва че Полигнот създавал образи които изглеждали на хора превъзхождащи по добродетел днешните (тоест средните) някой си Павсон обаче ги изобразявал като по-лоши тоест рисувал нещо като карикатури (1448а 5-6) Но драмата е по-съвършен начин на изобразяване защото за характера е естествено да се движи а тя чрез действието си изобразява движение В поетическите изкуства в един момент се появили пародиите и се споменава името на техния откривател ndash Хегемон от Тасос и някой Никохар който бил съчинил bdquoДейлиадаldquo която със самото си заглавие ни подсказва че трябва да е била поема в хекзаметри пародираща bdquoИлиадаldquo (1448а 12-13) Такава пародия би трябвало да се определи като комическо подражание на вече съществуващи но сериозни поетически произведения където героите се представят като добродетелни и bdquoпо-добриldquo от средните Недостатъкът й може би е съгласно Аристотел че тя подражава на bdquoотделнотоldquo

3 Комедията е драма Въпросът за произхода й

По-нататък се подчертава че комедията е драма и в това Софокъл и Аристофан си приличат като поети ndash иначе ако се мисли за сериозността Софокъл е по-близо до Омир като автор на bdquoИлиадатаldquo (1448а 26-28)

Прави се кратко отклонение за произхода на комическите представления ndash дали са изобретени от мегарците било тези до Атина било онези в Сицилия откъдето бил и Епихарм по-ранен от атинските комедиографи Хионид и Магнес И се привличат аргументи било във връзка с възможността защото при мегарците демокрация е имало по-рано отколкото при атиняните било във връзка с названията ndash че bdquoкомедияldquo идвало от дорийското bdquoкомеldquo (което е предградие или селище в периферията на града) и че изобщо bdquoдрамаldquo е от дорийското bdquoдраоldquo а не от по-употребяваното в Атина bdquoпраттоldquo (1448а 30-1448b 1)

А иначе смехотворна поезия е имало и преди драматическата комедия и това пак зависи от характерите ndash каквито са по характер поетите такива са и техните героиТака че творците с по-благопристоен характер (σεμνότεροι) се насочват към създаване на химни

и възхвали тъй като се интересуват от красиви действия (καλὰς ἐμιμοῦντο πράξεις ) а по-дребнавите (εὐτελέστεροι) се

заемат със стихотворни нападки (подигравки злословия - ψόγους ποιούντες) Това е защото предпочитат да изобразяват действията на по-лошите (τῶν φαύλων) (1448b 25-26) Тази склонност ndash да се изобразява по-доброто или напротив по-лошото в характерите ndash ще създаде видовата разлика на комедията по отношение на трагедията иначе във всичко друго те могат да си приличат

4 Същинското смешно Заслугата на Омир

Стихотворните нападки наречени според употребявания за тях размер bdquoямбиldquo (имало е и глагол ἰαμβίζω) все още не са били поезия защото не са подражание а са по-скоро реторика Тъй като те били насочени винаги против конкретни лица и следователно не били за bdquoобщотоldquo което е самият образ на порочния или неспособен човек а не образът на кое да е отделно взето (историческо) лице Така че било необходимо някой да bdquoизмислиldquo (сътвори) образ на комическо лице и това казва Аристотел е направено от Омир в поемата bdquoМаргитldquo Затова Омир е първият който заслужава да бъде наречен комически поет защото той пръв видял смешното в общото и благодарение на това могъл да измисли комически образ и е въвел смешното в поезията като го е отделил от действителните лица и е избегнал интересуващата се от отделно взетото bdquoпрозаldquo (каквито са историята и реториката) (τὸ γελοῖον δραματοποιήσας) (1448b 28-37) Така bdquoМаргитldquo е станал поетическо откритие аналогично на bdquoИлиадаldquo и bdquoОдисеяldquo (където в различна степен присъства трагическото) и поетите след Омир които са го следвали са се откъснали от химните и подигравателните ямби и са преминали към по-сложните видове bdquoтрагедияldquo и bdquoкомедияldquo (1448b 38 ndash 1449a 5)

5 Театралната форма За историческото й развитие се знае малко

Аристотел не отминава и въпроса за самата театрална форма на комедията ndash откъде се е появила тя Според него тя се е развила на основата на фалическите шествия (ἀπὸ τῶν τὰ φαλλικὰ ἃ ἔτι καὶ νῦν ἐν πολλαῖς τῶν πόλεων νομιζόμενα) каквито впрочем е имало и по негово време И по-точно както трагедията идва от bdquoзапевачите на дитирамбаldquo които са се превърнали в първите отделени от хора актьори така и при комедията първи актьори са се оказали (вероятно) предводителите на фалическите шествия (1449a 7 - 1449a 14)

После се обсъжда историческото развитие на комедията или по-точно това защо то е по-слабо познато от това на трагедията (1449а 38 ndash 1449b 8) Това е поради несериозността й заради която не й обръщали толкова внимание колкото на трагедията и архонтът късно е дал хор а преди това били доброволци Не се знае за маските и броя актьори ndash кой кога ги е въвеждал и променял Фабулите първо се явяват в Сицилия (Епихарм и Формис) а в Атина ndash Кратес който изоставя bdquoямбическата идеяldquo и се заема с речи и фабули (които вече са подражания на общото)

6 Определение за комедия и смешно

В глава 5 се дава кратко определение за комедия свързано с определението на смешното (τὸ γελοῖον 1449а 32-36) Както беше казано и по-рано тя е изображение на bdquoпо-лошиldquo (характери) (μίμησις φαυλοτέρων ) но не напълно порочни или bdquoне порочни във всяко отношениеldquo (οὐ κατὰ πᾶσαν κακίαν) Така че смехът се появява при възприемане на bdquoотчасти пороченldquo характер тъй като напълно порочният би трябвало да създаде по-скоро отвращение bdquoСмешното това е грешка и грозота която обаче е безболезнена и не гибелна така смешното лице е изкривено и загрозено без болкаldquo

7 Комическата фабула

Освен това комедията би трябвало да завършва щастливо както изглежда от казаното в 1453а 32-39 Изходът й е или противоположен за добрите и лошите (спасение за добрите гибел за лошите както в bdquoОдисеяldquo) или щастлив за всички както някой бил представил най-зли врагове като Орест и Егист накрая да се сприятеляват и никой никого да не убива Този последният изход казва Аристотел макар да е употребяван от някои трагици повече подхожда на комедията - не само защото е безболезнен за всички но и защото е смешен тъй като изглежда като пародия на общоизвестния разказ за отмъщението на Орест

Аристотел за комедията и смешното(bdquoПоетикаldquo 1 ndash 5 1447а ndash 1449b 1453а)

Универсално озадачаване философията практика за способността ни за мислене

Д-р Стасинос Ставрианеас е преподавател по философия в

Университета в Патра (Гърция) Защитил е дисертация на тема

Nature and Essence in Aristotlersquos Logical and Biological Works в

университета в Единбург Автор е на множество статии и

студии върху Аристотеловата онтология и логика като основа

за разбирането на природата Преводач и коментатор е на

най-важното в методологическо отношение съчинение за

философията на живото За частите на животните Интересите му са съсредоточени

върху проблемите на метафизиката епистемологията и биологията в античната философия преди всичко

при Платон и Аристотел По време на конференцията bdquoПредизвикателството Аристотелldquo проведена в края на ноември в СУ д-р Стасинос Ставрианеас представи

единствения доклад за биологическите схващания на създателя на Ликейона Неговият пленарен доклад бе на тема The Good the Bad and the Ugly Final Causes and their

Failures in Aristotlersquos Account of Animal Generation и така тази важна сфера от мисловната вселена на Философа не остана

неосветена

Кога разбрахте че философските въпроси Ви вълнуватМисля че всеки от много рано е бил развълнуван и озадачен от въпроси които в крайна сметка се оказват философски Или поне от въпроси които в крайна сметка достигат до някаква сериозен и фундаментален философски проблем Това са въпросите които по някакъв начин са най-важни Въпросът е дали и кога ние разбираме че тези въпроси имат дълга история и са занимавали философите вероятно векове както и дали и кога ние разбираме че съществува метод за формулиране на отговор на такива въпроси чрез претегляне на аргументите за и против с добре дефинирани критерии Според мен те са ме вълнували отрано вероятно като тийнейджър Разбрах обаче че съществува метод за работата с тях метод който ние можем да наречем философски едва когато систематично започнах специализация по философия

Кой беше първият прочетен от Вас философ Можете ли да опишете вашите първи впечатленияПървите философи които прочетох бяха политически философи Маркс Енгелс Кропоткин Бакунин както и съвременни философи в марксистката и анархистка традиция Моето първо впечатление беше че те дават глас на моите собствени мисли и тревоги за света около мен и за моето място в него Първият античен философ обаче който четох беше Епикур Впечатлението беше отново това щастливо чувство и удивление че някой е изразил по много ясен начин отговорите на въпроси които дълбоко са ме озадачавали

Можете ли да ни кажете какво мислите за тези автори днесНикога не съм имал възможността или може би желанието да се връщам към трудовете на политическите философи които бях чел като тийнейджър Винаги обаче се връщам към Епикур Това и днес е нещо много скъпо за мен

Смятате ли че студентите днес имат интерес към античносттаТрудно е да се каже Със сигурност гръцките студенти се интересуват в някаква степен от гръцката античност тъй като получават своето образование в една култура ценяща античността без обаче да са много наясно защо заниманията с нея са важни Така че много често се случва най-умните студенти да се питат каква е ценността от изучаването на една цивилизация или на текстове на едно общество което отдавна е отминало И не е лесно да се реагира на нуждата от задоволителен отговор тук

на стр 15

Литературен вестник 25-31012017 13

Невена Панова

Възможна ли е темата за Аристотел като читател Не Аристотел който доста убедително и влиятелно стои на мястото си като един от първите съсредоточени литературни критици а просто като литературен реципиент който според културната ситуация на епохата помни немалка част от прочетеното и свободно го цитира Tака всъщност издава и собствените си читателски предпочитания като или ги използва като допълнителна аргументация говорейки за други неща или пък просто не успява да ги прикрие Но и още доколко разграничими са тези bdquoремаркиldquo когато се отнасят до различните типове поезия или те са някак по-скоро bdquoсъсловниldquo и представят отношението на автора на философски трактати към поетите изобщо Точно заради този фокус на интереса ни се опитваме да не се занимаваме с bdquoПоетикаldquo и bdquoРеторикаldquo тъй като там Аристотел неизбежно ще говори за поетите неизбежно ще ги разграничава и цитира ще се вчитаме повече в текстове като bdquoНикомахова етикаldquo и bdquoПолитикаldquo В началото обаче все пак един поглед към bdquoПоетикаldquo не можем да пропуснем за да се сдобием именно с въвеждащо определение за това какво е поезията изобщо Става дума за известния пасаж от Девета глава за историята и философията (и поезията) bdquoОт казаното става ясно че задачата на поета е да говори не за станалото а за онова което би станало те възможното по вероятност или необходимост Същинската разлика между историка и философа е в това че първият говори за станалото а вторият за онова което би станало Затова и поезията е по-философска а и по-сериозна от историята защото поетът говори повече за общото (τὰ καθόλου) докато историята ndash за конкретното (τὰ καθ᾽ ἕκαστον)ldquo (Poet 9 1451andashb)1 И така ако се опрем на това твърдение което в контекста на bdquoПоетикаldquo е разбира се много по-дълбоко философски аргументирано (и детайлно доразвито включително при съпоставяне вече и на отделни поетически жанрове на следващите редове) и го разчетем буквално то излиза че поезията а и философията но също така и поезията bdquoв услуга наldquo философията предлагат един общ поглед един универсален ценностен компендиум и то като че ли не само когато става дума за поучителната дидактична поезия а в такава роля може да се озове също героическият епос а и всеки клон на лириката И още макар и при действително по-свободно разчитане горният пасаж легитимира самото общо ползване на поетическото наследство което е така характерно почти без изключение за всички прозаици от епохата на Класиката и следващите времена и философи и историци Рядко и Аристотел извън bdquoПоетикаldquo и bdquoРеторикаldquo се задълбочава върху това у кой точно поет е прочел нещо дори да го споменава поименно (това по-скоро е негов личен моментен жест на историк забежка към конкретното)Да именно като универсално обяснение на което авторът-философ-читател и неговият читател следва да се доверят често в етически хоризонт се явявят общите бележки за поетите като тази за страсттагнева от bdquoПолитикаldquo bdquoако човек смята че го подценяват гневът (θυμός) му избухва по-силно срещу приятелите отколкото срещу чуждите Затова и Архилох с право (προσηκόντως) упреква приятелите си като се обръща към сърцето си (διαλέγεται πρὸς τὸν θυμόν) bdquoЗаради приятелите страдаш тиldquo (Pol VII 7 1328a)2 Поетът в случая той носи името Архилох е цитиран уверено и спокойно като несъмнен авторитет който не може да бъде оспорен въпреки че ямбическият регистър в който Архилох е най-силен понякога трябва да се чете наопаки през ирония дори леко жестока или през горчива самоирония а литературното освен в размера на малкия цитат е още в пестеливото но все пак ясно насочване към вътрешния диалог с духасърцетострастта като контекст на фрагмента въпреки че той е оценен (и така ndash похвален) функционално ndash просто като подходящо формулиранПодобно равно но еднозначно положително обръщане към (очакван) поет Хезиод се открива и на едно друго доста по-ранно място от bdquoПолитикаldquo (Pol I 2 1252b) представящо семейството като първата естествена общност ndash и според Аристотел и според Хезиод bdquo и Хезиод е прав като [в стихове добавка НП] казва (ὀρθῶς Ἡσίοδος εἶπε ποιήσας) bdquoДом най-напред и жена са ти нужни и вол за оранеldquo3 Накратко и паралелно тук може да се помести и следният пасаж от bdquoАтинската политияldquo защото в него също накратко е споменато поетическото наследство на Солон което би могло да се ползва

1 Прев Г Гочев 20162 Прев (тук и на следв откъси от bdquoПолитикаldquo) А Герджиков 19953 Прев (тук и на следв откъси от Хезиод) Ст Недялкова 1988

като извор за политическата му дейност ndash подход широко ползван и от съвременни изследователи а за Аристотел той изглежда дори по-безпроблемен и затова свободно нарежда поезията на Солон сред изворите за съответната реформа (какви са другите не е ясно от прекия цитат но предполагаме че става дума и за поезия отново и за проза) bdquoЧе е станало именно така свидетелстват всички автори пък и сам той [Солон] споменава това в поезията си (αὐτὸς ἐν τῇ ποιήσει μέμνηται)ldquo (Const Ath 12 1)4Разбира се по-ценни са случаите в които Аристотел не само се опира като ги споменава на поетически свидетелства за да легитимира своя теза но вплита цели стихове в аргументацията си в проза защото тогава неговата bdquoвяраldquo в думите на съответния (назован или анонимно привлечен) поет изглежда още по-стабилна Така е конструирано едно място от bdquoНикомахова етикаldquo (Nic Eth I 4 1095b) предлагащо най-ранния за този трактат поетически цитат който принадлежи на Хезиод Темата в съответната глава е правилното разбиране за bdquoпрекрасните и справедливите дела и изобщо за политическите работиldquo5 но постигането на такова разбиране не е лесно то е обвързано несъмнено с правилно възпитание а когато такова отсъства или не оказва резултат на помощ идва именно Хезиод и неразбиращият е подканен дори попринуден ἀκουσάτω τῶν Ἡσιόδου ndash да се вслуша в (и стресне от) следните действително сентенциозни стихове които цитираме и тук за да опоетизираме в известна степен и собствения си текст (bdquoДела и дниldquo 293 295ndash7)

Най-добър е този който сам разбира всичкодобър е също онзи който вслушва се в добър съветА който нито сам разбира нито пък приема присърцесъветите на друг човек е просто безполезен

Дотук два примера бяха от Хезиод и може би вече естествено възниква въпросът Как Аристотел чете Омир Чете го също много разбира се макар и да показва това през препращане към неговия героически епос по-дискретно или по-индиректно особено в bdquoНикомахова етикаldquo на Омир се случва по-често да остава скрит зад един или друг свой стих докато в пасажите които видяхме Хезиод още с името си гарантира убедителността на дадено твърдение Такова макар и само хипотетично и минимално bdquoпренебрегванеldquo на Омир е обвързано с фона на собствения Аристотелов текст който сякаш изисква по-бързо даване на по-универсални примери които най-вероятно са били широко познати и за Аристотеловата пряка публика Така всъщност казваме нещо донякъде противоположно на горното Омир не се назовава винаги не защото не е интересен а защото е по подразбиране познат и то с добра слава затова и няма нужда да се обсъжда като литература той понякога е просто неизчерпаем извор на сведения и сюжети а през тях ndash и на поукиНапример във Втора книга на bdquoНикомахова етикаldquo когато се дискутира силата на етическата добродетел като среда (между два порока) откриваме две последователни препратки към Омир (който остава неназован) веднъж към bdquoОдисеяldquo веднъж към bdquoИлиадаldquo в първия случай има и цитиран стих във втория ndash няма но и на двете места всъщност става дума не за добродетели на характера както е у Аристотел а за отделни дори практически съвети и ситуации но през

4 Прев (тук и на следв откъси от bdquoАтинската политияldquo) Цв Панициду Х Паницидис 19935 Прев (тук и на следв откъси от bdquoНикомахова етикаldquo) Вл Маринов 2016 lthttpbogdanbogdanovnetpdf278pdfgt

А р и с т о т е л к а т о ч и т а т е л н а п о е з и я (без да се брои bdquoПоетикаldquo)

тях е препотвърдена тезата на Аристотел за предимството на средното решение на bdquoпо-малкото злоldquo така че подобни препратки правят текста по-пъстър а така ndash и по-убедителен (и по своеобразен начин приличат на Омировите сравнения които също са по природа bdquoнепълниldquo) Първо се загатва за епизода на раздялата на Калипсо с Одисей и Аристотел цитира съвета на богинята-магьосница за внимателно удържане на корабасала далеч от всички опасности (NicEth ІІ 9 1109a) Малко по-късно е намесено присъствието на Елена в Троя докато

Аристотел всъщност говори за удържането на насладата bdquoС други думи нужно е да изпитваме към насладата същото което старейшините в Троя изпитвали към Елена и във всички случаи да си повтаряме техните думи ако я отпратим по посочения начин ще грешим по-малкоldquo (Nic Eth ІІ 9 1109b) В по-редки случаи Аристотел все пак може да бъде четен като извор за организацията и динамиката на литературния живот такъв случай е следният пасаж от bdquoАтинската политияldquo bdquoХипарх и Хипий поели управлението понеже бил по-възрастен разумен и с качества на политик Хипий го оглавил Хипарх пък бил с весел и влюбчив характер и обичал изкуството (φιλόμουσος) той именно привлякъл Анакреонт Симонид и други поетиldquo (Const Ath 18 1) В случая не можем категорично да кажем че Аристотел споменава съвсем безрезервно поетите по-скоро само посочва че интересът към музическото (те и поетическото) върви с една обща влюбчивост както е при Хипарх и със склонност към игра и веселие те и черта на характера е заниманиетореципирането на изкуство и отчита факта че владетелят (явно ако е със съответстващ характер) може да спомага за осъществяването на тази връзка да стимулира развитието на литературния животЗа музиката като образователен общностен и държавнически въпрос става дума и в следния откъс от bdquoПолитикаldquo в който също можем (контекстуално логично е) да приемем че към музиката се числи и поезията сама по себе си и така разбираме за какви общи цели следва да служат и музиката и поезията но по-тясно откъсът прави впечатление и с междутекстовото заиграване с едно специфично понятие и със съзнанието на автора Аристотел че bdquoкатарсисldquo започва да се оформя като литературен термин за чието разясняване следва да се чете (своеобразна малка автореклама) и специализираният трактат bdquoПоетикаldquo bdquo смятаме че не трябва да използваме музиката само за една цел а за повече ndash и за възпитание и за очистване (какво наричаме очистване (κάθαρσις) ще кажем по-ясно в изследването за поетиката а тук просто използваме това понятие) и трето за забавление ndash за отмора и почивка от напрежениетоldquo (Pol VIIІ 7 1341a)А ако търсим още по-общи и така ndash финални за нас ndash изказвания на Аристотел за поетите ще успеем да открием и такива откъс отново от bdquoНикомахова етикаldquo посветен на по-скоро разточителната щедрост bdquoПо-щедри изглежда са хората които не са спечелили имуществото си сами а са го наследили както защото не познават нуждата така и защото всички ndash подобно на родителите и поетите (ὥσπερ οἱ γονεῖς καὶ οἱ ποιηταί) ndash са по-привързани към създаденото от самите тях (τὰ αὑτῶν ἔργα)ldquo (Nic Eth ІV 1 1120b) Склонни сме тук да разчетем имплицирана темата за поетическото боговдъхновение и дължащия се на него респект към поетите и творците изобщо приравнени в случая с родителите а произведенията са им (като) деца към които те поетите следва да са силно привързани и отговорни а не твърде bdquoщедриldquo и либерални) Всъщност тук сякаш е представена една малко необичайна идея за ценността на собственото авторство оформила се на гръцкия литератрен хоризонт постепенно поради неговия силен устен момент допускащ до късно време едно по-свободно авторство и своеобразно съавторство което сякаш частично се пази и в модела по който Аристотел ползва поетите

Сн Радослав Чичев

14Литературен вестник 25-31012017

Иван Колев

Обичайната идея за философската антропология свързва названието най-вече с имената на Макс Шелер Хелмут Плеснер и Арнолд Гелен при което я разполага времево в първата половина на ХХ век а пространствено - в Кьолн и няколко други немски университета Това разбиране обаче е твърде тясно и исторически некоректно В своята знаменита книга Мястото на човека в космоса Макс Шелер изрично пише че неговото намерение е [само] bdquoда представи един нов [] опит за философската антропологияldquo (Scheler 200811) И това отговаря по-точно на положението на нещатаПърво защото най-много книги по философска антропология са написани не през ХХ век а в bdquoепохата на Гьотеldquo Второ защото философска по съдържанието си антропология можем да открием много преди появата и утвърждаването на названиетоВ почти всяка класическа философия има някаква bdquoфилософия на човекаldquo която дефинира посвоему bdquoсъщността и различиетоldquo на човека Философската антропология обаче е специфична парадигма за изграждане на философия на човека Спецификата се основава на отказ да се приемат редукционистки концепции за човека и в стремеж към концепция за bdquoцялостния човекldquo Защото много философи търсейки различието на човека (спрямо Бога спрямо животните и спрямо всичко останало в света) приемат за същност някаква особеност която не дава възможност да се осмисля целостта на човешкия опит Примерите за такива подходи са изобилни ndash спиритуализми и материализми рационализми и емпиризми прагматизми и психологизми сциентизми и bdquoромантизмиldquo и още много другиСпоред позицията която опитвам да развивам и защитавам най-лаконичното дефиниране на философската антропология гласи следното bdquoфилософската антропология е философия на цялостния човекldquo Дефинитивът bdquoцялостен човекldquo идва от немския израз bdquoder ganze Menschldquo навлязъл в употреба в Германия в средата на XVIII в най-напред в средите на bdquoлекарите-философиldquo или bdquoразумните лекариldquo (bdquodie vernuumlnftige Aumlrzteldquo) като антитеза спрямо bdquoкартезианската медицинаldquo която лекува bdquoтялото без душаldquo [Целе Zelle 2001]Тази идея за bdquoцялостния човекldquo е лайтмотив в една много дълга традиция която според мен започва с трактата За душата (De аnima) на Аристотел и се консолидира от многото десетки негови издания преводи и коментари през вековете от античността до днес Какви са основанията за това твърдениеПърво за да схване и представи спецификата на душата Аристотел специално изобретява нова дума ndash ἐντελέχεια Тази инвенция му позволява да даде основната дефиниция на душата по начин който изключва всеки редукционизъм и дуализъм bdquoдушата е ентелехия на тялотоldquo Второ чрез понятието δύναμις (способност) Аристотел осигурява органично разчленение на душата на множество способности които покриват без остатък целия спектър от човешкия опит Трето чрез ἐντελέχεια и δύναμις Аристотел като bdquoфилософ виталистldquo в контраст с bdquoматематикоцентричния Платонldquo и bdquoреистичния Демокритldquo не противопоставя човешкото същество на другите форми на виталност ndash растения и животни а bdquoекологичноldquo го приобщава ведно с тях в един геоцентричен космосПравотата на Аристотел може да получи потвърждение и подкрепа от обстоятелството че днес когато все по-актуално е диференцирането между човека и изкуствения интелект посредством продължения трансформации и метаморфози на понятията ἐντελέχεια (интенционалност екзистенция) и δύναμις (способности модалности на човешкия опит) имаме достатъчно силен понятиен апарат с който можем да съхраним bdquoдостойнството на човекаldquo Не бихме приписали на изкуствения интелект нито ἐντελέχεια нито способности нито техните близки понятийни деривати По този начин метафизичното място на човешкото същество е по-скоро струва ми се в един bdquoеко-отборldquo с Гея растенията и животните отколкото във футуристичен технополис Човекът както пише Кант в своите Лекции по антропология е Erdwesen (землянин)

Така разбираната философска антропология има четири исторически етапа1 Тематичен който започва със За душата на Аристотел около 330 г пр Хр2 Номинален от появата на термина anthropologia през 1501 г в книгата Anthropologium de hominis dignitate на

Магнус Хунт двойният доктор (медицина и теология) от Лайпциг3 Дисциплинарен в bdquoепохата на Гьотеldquo когато в една и съща година (1772) Ернст Платнер

публикува книгата си Нова антропология а Имануел Кант започва да чете всеки зимен семестър своите Лекции по антропология използвайки за основа раздела bdquoЕмпирична психологияldquo от Метафизика на Александер Готлиб Баумгартен (bdquoбащата на естетикатаldquo)4 Парадигмален започващ с едновременната поява през 1928 г на книгите Мястото на човека в космоса на Макс Шелер и Степените на органичното на Хелмут ПлеснерТрактатът За душата на Аристотел e не само репер за една времева фаза в така очертаната историческа последователност но се утвърждава като субстанциална основа която чрез огромния брой издания преводи и коментари подхранва стабилизира и придава интегритет на bdquoфилософията на цялостния човекldquoПървото мащабно издание на коментарите на De Anima е осъществено в поредицата Commentaria in Aristotelem Graeca (CAG 23 тома) под ръководството на Херман Дийлс в периода 1882-1909 а от 1987 г Ричард Сорабджи ръководи проект на ново по-пълно изданиe което през 2016 г достигна до 104 томаНай-старият запазен коментар е този на Александър Афродизийски (парафраза от около 200 г сл Хр) а най-новият е от 2012 г на Юджийн Гендлин американски философ и психотерапевт Издателите преводачите и коментаторите (често едно и също лице) не само разясняват текста терминологията и идеите на Аристотел но често правят съществени разширения и допълнения на тематикатаАлександър Афродизийски (II-II в) доразвива важната тема за bdquoобщото сетивоldquo Темистий (IV в) акцентира върху това че Аристотел е тематизирал въпроса за метода чрез който философът има достъп до душата Симплиций както смята Сорабджи (или Присциан според преводача Карлос Стийл) през VI в акцентира върху активния характер на сетивата в сетивното познание Коментаторът използва понятието probole което Carlos Steel превежда като projectionНай-детайлният коментар на De аnima е дело на Йоан Филопон (Йоан от Александрия) който живее през VI в и скрупульозно коментира всяко изречение на Аристотел Съвременното издание на коментара е в цели шест тома Йоан въвежда различието между рационални и ирационални способности а също термина bdquoвтора ентелехияldquo През XI в Авицена в своята енциклопедична книга Kitab al-Shifa разглежда способностите йерархично и увеличава интериорността на душата чрез въвеждането на цели пет вътрешни сетива но в противовес добавя и анатомични елементи Следващият век Авероес прави три коментара към De аnima (Голям коментар Среден коментар и Малък коментар) и достига до свой синтез на дефинициите за душата на Платон и Аристотел чрез формулата bdquoдушата е субстанциална формаldquo Коментарът на Тома от Аквино Sententia libri de Anima е направен вероятно през 1267ndash1268 г като ползва латински превод Тома анализира трудния текст за субстанцията от 412а-b на De Anima пояснявайки че акциденталните форми не придават съществуване а само характеристиката на нещото като едно или друго докато субстанциалната форма придава битие (1994 75) Един от най-влиятелните коментари написани през XVI в е коментарът на Филип Меланхтон (1497 ndash 1560) наричан Praeceptor Germaniae (учителят на Германия) сподвижник и продължител на делото на Мартин Лутер Меланхтон се старае да уточни много от основните термини на Аристотел и прави това в полемика с Цицерон Така например обръща внимание че смисълът на ἐντελέχεια е да изрази непрекъснатостта (continua) а не само целта и края (Melanchthon 1542 26) След като представя понятията ентелехия и енергия Меланхтон подробно излага човешката анатомия позовавайки се основно на Гален Анатомичното

допълнение се простира на повече от сто страници и през XVI в книгата се използва като учебник по анатомия в университетите в протестантските земиПървият френски превод и коментар на De Anima e публикуван през 1846 г и e дело на Бартелеми-Сен-Илер (1805ndash1895) Рядко се случва политик да има мащабни и задълбочени академични занимания с древни философски текстове но случаят с Бартелеми-Сен-Илер е точно такъв Неговият opus magnum е един пълен превод на Аристотел в тридесет и пет тома Коментарът на Бартелеми-Сен-Илер е подстрочен но въпреки това е доста подробен и не отстъпва на известните исторически коментари Според критичния и взискателен поглед на Бартелеми-Сен-Илер

Аристотел прави четири основни грешки в трактата De Anima bull не придава на душата статус на субстанция те на

свободна и различна от всичко останало сила bull не намира място за моралните способности на

човека bull не вярва в безсмъртието на душата bull не поставя душата като основа на философията и

науките (1846 XLIII) Не бихме могли да причислим хабилитационния труд Die Psychologie des Aristoteles insbesondere seiner Lehre vom nous poi etikos (1867) на Франц Брентано (1838-1917) към жанра коментар на De аnima но този текст помага да се трансферира латинското intentio на Августин в съвременното понятие за интенционалност което Брентано въвежда няколко години по-късно в книгата си Psychologie vom empirischen Standpunkt (1874) и с това съдейства за неоаристотелианско фундиране на съвременната феноменология и на феноменологичната антропология чиито образцови представители са Макс Шелер и Пол РикьорМартин Хайдегер посвещава на De аnima един от ранните си семинари през летния семестър на 1921 г и опитва да се възползва от δύναμις на Аристотел за едно онтологично обезценяване на Аза което напълно ще се изяви в Битие и време (1927) Според направеното в семинара тълкуване bdquoАристотел разбира Аза като δύναμιςldquo което за Хайдегер ще рече bdquoаз могаldquo (Heidegger-Jahrbuch 3 2007 20) Тези исторически щрихи имаха за цел да представят някои разяснения относно генезиса на метафизичното дефиниране на човека като bdquoмодално съществоldquo (Колев 2011) и изграждането на философска антропология на тази основа (Колев 2013) като повлияни от De Anima на Аристотел и коментарната традиция

ЦИТИРАНА ЛИТЕРАТУРААвицена (1980) Избранные философские произведения Москва Наука Колев Иван (2011) Битие и възможност ДисертацияКолев Иван (2013) Философска антропология Идея генезис етапи София Изток-ЗападШелер М (1991) Мястото на човека в космоса Прев Ренета Килева Изд bdquoЕвразия-Абагарldquo С Alexandre DrsquoAphrodise (2008) De lrsquoAcircme Text grec introduit traduit et annoteacute par MBergeron et R Dufour Paris Vrin Avicenne (1978) La Metaphysique du Shifā Livres I agrave V Paris VRIN Baumgarten Alexander Gottlieb (2004) Metaphysik Uumlbersetzt von Ge Friedr Meier Dietrich Scheglmann Reprints Jena Bartheacutelemy-Saint-Hilaire J (1846) Psychologie drsquoAristote Traiteacute de lrsquoAcircme Paris Librairie philosophique de LadrangeBrentano Franz (1973) Psychologie vom empirischen Standpunkt Bd 1 Hamburg Felix Meiner Ferlag Denker Alfred (2007) Heidegger und Aristoteles Heidegger-Jahrbuch 3 FreiburgMuumlnchen Verlag Karl Alber Kusukawa Sachiko (2006) The Transformation of Natural Philosophy The Case of Philip Melanchthon Cambridge University Press Melanchton Philip (1542) De Anima Commentarius Lugduni apud Seb GryphiumPhiloponus (2005) On Aristotlersquos On the Soul 11-2 London Bristol Classical Press Priscian (1997) On Theophrastus on Sense-Perception bdquoSimpliciusldquo On Aristotlersquos On the Soul 25-12 IthacaNew YorkCornell University Press Scheler Max (2008) Die Stellung der Mensch im Kosmos ndash In Scheler Max (2008) Gesammelte Werke Bd 9 Bouvier Verlag BonnThemistius (1996) On Aristotlersquos On the Soul IthacaNew YorkCornell University Press St Thomas Aquinas (1994) Commentary on Aristotlersquos De Anima Dumb Ox Books Notre Dame Indiana Zelle Carsten (Hrsg) (2001) bdquoVernuumlnftige Aumlrzteldquo Halische Psychomediziner und die Anfaumlnge der Anthropologie in der deutschsprachigen Fruumlhaufklaumlrung Tuumlbingen Max Niemeyer Verlag

De аnima и коментарната традиция като извор и парадигма за философската антропология

Сн Радослав Чичев

Литературен вестник 25-31012017 15

1 Щом възнамеряваме да говорим за етика трябва първо да разгледаме част от коя наука е характерът Можем накратко да отговорим че е част от политиката и от никоя друга Понеже не е възможно някой да се занимава с политика без да е самостоен - искам да кажа - да е достоен А да е някой достоен означава да има добродетели Следователно ако някой желае да постигне нещо в политиката трябва да е с достоен характер И тъй както изглежда изследването на характерите е част но и принцип на политиката И изобщо по мое мнение това изследване заслужено би носило името bdquoполитикаldquo а не bdquoетикаldquoТрябва както изглежда тогава да определим добродетелта - какво представлява тя и откъде произхожда Понеже без съмнение е безполезно да познаваме добродетелта без да разбираме как и откъде произхожда Не трябва да се ограничаваме само с обмисляне на това какво е добродетелта а да изследваме и нейния произход Толкова повече че искаме не само да я познаваме но и самите ние да сме добродетелни ndash и това би било невъзможно ако не знаем и как и от какво се поражда тяСледователно необходимо е да знаем какво е добродетелта (понеже не е лесно да познаем източника и начина на пораждането й ако нямаме знание за това какво е което важи и за науките)Трябва обаче да вземем предвид и онова което са казали другите преди нас относно това Пръв Питагор се опитва да говори за добродетелта но неправилно защото като отнася добродетелта към числата прави неподхождащо на добродетелите изследване Справедливостта не е квадратът на някое числоПосле идва Сократ който казва повече и по-добре по въпроса но също неправилно понеже представя добродетелите като научни знания ndash нещо което е невъзможно Защото всички науки предполагат съждение а разсъждаването се поражда в разумната част на душата следователно според Сократ всички добродетели се пораждат в способната да мисли част на душатаОт което следва че като представя добродетелите за част на научното познание той отрича неразумната част на душата и така отрича също страстта и характера поради това и доводите му за добродетелите са погрешни Впоследствие Платон разделя душата на разумна и неразумна част и определя за всяка от тях подобаващите й добродетели - дотук добре След това обаче греши защото свързва и обединява добродетелта с учението си за благото което е неправилно понеже е неуместно Относно действителните неща дори и да казва истината не е трябвало да говори за добродетелта ndash между тях несъмнено няма нищо общо Дотук тези са които толкоз засягат въпроса и по такъв начин След всичко това можем да обмислим какво трябва ние самите да кажем по този въпросПреди всичко трябва да знаем че всяка наука и всяка способност имат една цел и това е благото поради това нито една наука нито една способност не може да има за цел злото Значи щом целта на всички способности е благото явно целта на най-добрата способност ще е най-полезното благо Но все пак изкуството да се управлява е най-добрата способност и нейната цел ще е най-полезното благо Следователно видно е че трябва да говорим за нашето благо а не за благото изобщо Понеже не става дума за благото на боговете то е предмет на друго учение и е чуждо на изследването ни Значи ние трябва да говорим за политическото благоПо-нататък трябва да разделим и благото За кой смисъл на благото ще говорим понеже думата няма само едно значение Благо наричаме или най-доброто у всяко съществуващо нещо поотделно ndash това което е схванато чрез неговата собствена природа или когато е съдържащото останалите блага - и това е идеята (според Платон) за благотоИ тъй дали е нужно да говорим за идеята за благото или не за нея а за благото като общото между всички съществуващи неща Понеже това изглежда различно от идеята От една страна идеята е нещо самостоятелно съществуващо и неизменно от друга - общото съществува във всичко следователно не е тъждествено със самостоятелно съществуващото Не е възможно самостоятелно биващото и неизменното по природата си да съществува във всичко Ще говорим ли за присъщото на нещата благо или не И защо Защото това общо се постига чрез определението или чрез индукцията Определението цели да означи същността на всяко едно нещо или защо е благо или защо е зло или защо е каквото и да било друго Определението посочва че благото като общо е това поради което дадено нещо ще е желано заради самото себе си ndash тогава присъщото на всички неща съвпада с определението

Определението казва какво е благо и никоя наука или способност не може да твърди че нейната цел е заради благото Изследването на това се отнася към друга способност (понеже нито лечителят нито строителят твърди че здравето или къщата е благо а единият казва че възстановява здравето и как го възстановява а другият че строи къща и как я строи) Ясно е по-нататък че и политиката не може да говори за общото за нещата благо Защото и тя е наука като останалите а видяхме че нито една способност или наука не може да смята това за своя цел Следователно не може политиката да говори за общото благо както е според определението Но не може да говори и за общото благо съобразно индукцията Защо Защото когато искаме да посочим някое конкретно благо или доказваме че това определение съответства на благото и на това което искаме да покажем като благо или прибягваме до индукцията например когато искаме да докажем че великодушието е благо казваме че справедливостта е благо мъжеството е благо и изобщо добродетелите и че благородството е добродетел следователно благородството също е благо Нито дори за общото благо съобразно индукцията говори политиката тъй като би стигнала до същите невъзможни изводи както в случая с общото благо според определението Защото и в тоя случай някой ще каже че цел е благотоОчевидно трябва да говори за това какво е висшето благо и то в смисъла на висшето за нас И изобщо ясно е че изследването на общото благо не е възможно за нито една наука или способностЗащо Защото благото се отнася до много категории до същността качеството количеството времето отношението и до всички останали Какво и кога е добро в медицината знае лекарят кормчията - за управлението на кораба за всяко изкуство ndash вещият в него Лекарят знае кога трябва да оперира а кормчията кога трябва да плава При всяко едно изкуство вещият знае кога нещо ще е добро за него Нито лекарят знае кога ще е добре да се плава нито кормчията кога нещо е добро в медицината Значи и така не трябва да говорим за общото благо защото bdquoкогаldquo е присъщо на всички изкустваСъщо така и благото по отношение на нещо както и благото съответстващо на другите категории са общи за всички и никое умение никоя наука не може да каже за която и да е друга какво и кога е добро за нея Нито пък политиката може да говори за общото благо а за благото в смисъла на висшето благо и то висшето за нас благоОсвен това ако искаме да разясним нещо не трябва да използваме неясни примери а ясни за неясните неща а за умозрителните - сетивно възприемаеми защото са по-очевидни Затова когато се говори за благото не трябва да се говори за идеята за благото И все пак някои мислят че когато се говори за благото трябва да се говори за идеята понеже казват те е необходимо да се изследва кое е висшето благо защото то изразява действителната природа на всяко едно нещо така че както предполагат идеята би била висшето благо Такова е разбирането им и е възможно да имат право Във всеки случай политическата наука и способност за която сега говорим изследва не това благо а кое е благо за нас самите (Понеже никоя наука никое умение не може да определи своята цел като благо значи и политиката не може) Затова тя и не говори за идеята за благото Възможно е някой да каже че поставяйки това благо за първоначало може да го използва като отправна точка в изследването на отделните блага но и това не е правилно защото първоначалата трябва да бъдат съответстващи Безсмислено е някой да иска да докаже че ъглите на един триъгълник са равни на два прави изхождайки от първоначалото че душата е безсмъртна Това първоначало не е подходящо а първоначалото трябва да бъде подходящо и във връзка с предмета Следователно може да се докаже че сборът от ъглите на триъгълника е равен на два прави ъгъла и без безсмъртието на душата По същия начин и благата могат да бъдат разглеждани без идеята за благо ето защо това благо не е подходящото първоначалоНе е прав и Сократ който отнася добродетелите към областта на науките понеже смята че нищо не трябва да бъде напразно но от това че добродетелите са част от научното знание следва че тъкмо добродетелите са безполезни Защо Понеже при науките щом някой познае какво е дадена наука става учен (който е познал какво е медицината става лекар - същото е и при другите науки) но при добродетелите това не се получава който знае какво е справедливостта не става незабавно справедлив точно тъй е и с останалите добродетели Следва че и напразни са добродетелите и науки не са

Преводът е направен по изданието Loeb Classical Library Aristotle XVIII LCL 287 Harvard 1997 ISBN 0-674-99317-9

Преведе от старогръцки ХАРАЛАМБИ ПАНИЦИДИС

Аристотел Голяма етика1181a 24 - 1183b18

Смятате ли че темите на античността трябва да бъдат разглеждани в тяхната връзка със съвременните теми Мисля че това е един от начините античната философия да бъде направена атрактивна Макар че човек трябва да бъде много внимателен когато сравнява антични модерни и съвременни гледни точки това все пак е един мощен инструмент който може да бъде използван за да предизвика интереса на студентите към античните мислители Има различни начини които може да се използват за да се свърже съвременната дискусия с античните автори И според мен тези начини не са уникални за философията а са в сила повече или по-малко за всяка област на човешката наука и занимания Античните автори пишейки относно философията са правили нещо много подобно на това което ние правим когато правим философия И по отношение на метода и по отношение на проблемите които се поставят и анализират В същото време те са били в една много различна социална среда използвали са терминология различаваща се много от нашата формулирали са дистинкции по различни начини и тн Така че аз се опитвам да изведа на преден план както приликите които образуват общото между тях и нас така и разликите които ни отличават За да се изразя малко по-грубо приликите показват че и тук съществува универсалност по отношение на озадачаването което определени въпроси провокират Разликите от друга страна ни помагат да разберем че има алтернативни начини за подхождане към и третиране на философските загадки

Какъв е Вашият отговор на товаДоколкото става дума за философията като цяло аз се фокусирам върху идеята че философията учи как да се мисли да се анализират проблеми да се взимат решения много често за проблеми и решения които се отнасят директно до нас и са от огромно значение за нашия живот До такава степен че философията е практика за нашата способност за мислене и вместо да изглежда второстепенна тя представлява най-важното практическо упражнение на което можем да се надяваме Античната философия позволява да се премине една такава практика от самото начало на историята на западната мисъл сиреч така да се каже да се изследват нещата от началотоОсвен това приемам че абсолютно всичко от някаква гледна точка може да се разглежда като губене на време По-специално защото други неща се разглеждат като по-спешни макар в крайна сметка да са по-маловажни И после склонен съм да предположа че е лукс на академичния живот това че ни се позволява да изследваме теми които хората смятат за губене на време - нещо което можем да правим само за удоволствие Това е възможност която не всеки има и понякога е това което ни позволява да излезем извън житейските нужди и да спечелим една различна гледна точка от която сме свободни да се занимаваме не с това от което директно се нуждаем а с това което желаем каквото и да е то

Въпроси и превод от английски ЗОЯ ХРИСТОВА-ДИМИТРОВА

Универсално озадачаванеот стр 12

Сн

Рад

осла

в Ч

ичев

РЕДАКЦИОНЕН СЪВЕТ Юлия Кръстева (Париж) Богдан Богданов (София) Кристиян Редер (Виена) Боян Биолчев (София) Ханс Улрих Рек (Кьолн) Никола Георгиев (София)

Адрес СОФИЯ 1000 ул bdquoЦар Шишманldquo 7 Банкова сметка BG56BPBI79401049389602 BIC - BPBIBGSFbdquoЮробанк Българияldquo АДИздава Фондация bdquoЛитературен вестникhttplitvestnikwordpresscom wwwbsphorglitvestnikВОДЕЩИ БРОЯ Димка Гочева Камелия Спасова

РЕДАКЦИОННА КОЛЕГИЯ Амелия Личева (гл ред) Пламен Дойнов Йордан Ефтимов

Ани Бурова Бойко Пенчев Камелия Спасова Мария Калинова Малина Томова

Художник на броя Александър БайтошевПечат bdquoНюзпринтldquo

ISSN 1310 - 9561

Д-р Марк Сентези е преподавател по философия

в Щатския университет на Пенсилвания

Защитил е дисертация върху Аристотеловата

концепция за движението Има публикации и

провежда курсове върху проблеми от областите

на метафизиката епистемологията

етиката антропологията и философията на образованието В

конференцията bdquoПредизвикателството

Аристотелldquo участва с доклад на тема Genesis and

the Priority of Energeia in Met IX 8

Кога за пръв път започнахте да си задавате философски въпросиОтначало започнах да се интересувам от философия през интереса ми към природата съзнанието и изкуството особено поезията Когато бях на осем години бях наясно за значителните щети които нашата цивилизация нанася на естествения свят макар щетите които нанасяме индивидуално да са малки колективно ние сме отговорни за света Колективната отговорност е голямо нещо за което да се бори един осемгодишен

Също така се интересувах от начина по който поезията индиректно изразява съзнанието чрез описание на дъжда един поет ни кара да чувстваме това което чувства той С други думи в поезията това как изглежда светът е неотделимо от съзнанието Когато по-късно прочетох Кантовата Критика на чистия разум разбрах неговата версия на това твърдение веднага

Когато кандидатствах в университета не можех да реша дали да уча компютърни науки (тоест динамични логически системи) физика (изследване на природата) или хуманитарни науки Така че аз избрах степен в bdquoСвободни изкустваldquo което покрива bdquoвсички най-важни изследвания за човешките съществаldquo от митовете и религията до биологията и физиката политиката и изкуството Бързо открих че единственото нещо което обединява всички тях е философията Така сега се занимавам с философия

Кой беше първият прочетен от Вас философ Можете ли да опишете Вашите първи впечатленияПървият философ който прочетох вероятно беше Платон в гимназиалния курс по История на идеите Помня че бях очарован от силата на диалога да оформя човешките действия и мисли векове по-късно Когато започнах да уча за Френската революция открих че същото нещо се е случвало в салоните ndash разнообразни частни събирания посветени на интелектуални дискусии които са довели отчасти до революцията и раждането на демокрацията във Франция

Смятате ли че студентите днес имат интерес към античносттаПовечето студенти не осъзнават че имат интерес към античността но щом получат възможност да я изследват като жива култура и интелектуален обмен те започват да осъзнават колко интригуваща и завладяваща е тя

Смятате ли че темите на античността трябва да бъдат разглеждани в тяхната връзка със съвременните теми Всеки път когато четем древните автори ние вече мислим за тях през нашите съвременни грижи това е просто начинът по който разбираме другите Аристотел е бил прав ние започваме с това което си мислим че знаем и работим към това което все още не знаем което е по-близо до истината

Привличам вниманието на студентите към това как те оформят нашето интелектуално въображение (както се

изразява Косман) Древните ни дават инфраструктурата инструментите средствата целите и дори мотивите за мислене а това е оформило западното мислене и наука за последните 2500 години Когато мислим за нещо ние използваме техните идеи за това и търсим нещо много подобно на онова което те са търсели по причини много подобни на техните Ние често чуваме за необходимостта да bdquoприложимldquo философията към нещата които ни вълнуват днес Поемайки този риск ние насила поставяме философията в убежденията и целите които вече имаме превръщайки я в обикновен инструмент Когато обаче студентите четат античната философия добре се случва нещо по-дълбоко и по-вълнуващо тя преобразува разбирането на студентите за света променя техните цели В това отношение не студентите са тези които оценяват колко е добра античната философия за тях а античната философия е тази която помага да се оцени колко добри са студентите като хора като мислители и като граждани Чрез античната философия студентите осъзнават че съществуват по-високи цели в живота тя събужда в тях желание да бъдат голяма душа голям философ и голям мислител голям обожател или гражданин

Намирате ли в реакцията на студентите че семинарите по античност са bdquoгубене на времеldquoСтудентите обикновено мислят така защото имат неясно но твърдо убеждение в идеята за прогреса След като някои са писали много отдавна хората смятат че трябва да бъдат надминати (Дори мислят погрешно че те би трябвало да са имали bdquoпо-прости мислиldquo от нашите Тази идея по-лесно се разсейва при прочитането им) Това обаче което е фундаментално важно за човешкия живот не се изменя много Спомням си как една студентка каза как е била изненадана от това колко мощно и колко полезно е било Аристотеловото описание на приятелството Съществуването на iPhones обаче не променя същината на приятелството или това какво е щастието или удоволствието

Бихте ли ми казали колко важен е Аристотел за bdquoфилософията на личносттаldquoСпоред мен Аристотел е изключително важен за разбирането на това как да бъдеш личност защото той дава да се разбере че да бъдеш личност означава да бъдеш активен да бъдеш щастлив не е да имаш пари да бъдеш известен или талантлив това не е кой си ти а какво правиш Студентите също така намират за освежаващо когато разберат Аристотеловия аргумент че удоволствието е страничен ефект от действието че поначало ние не търсим удоволствие но вместо това търсим да правим велики дела

Повечето хора мислят че всички действия са средство за постигане на някаква цел те работят за да получат удоволствие използват любезността като вид инструмент за получаване на удоволствие Аристотел твърди че това е погрешно добрите действия са добри сами по себе си те сами по себе си са цел няма нищо което да се търси по-нататък Това означава че вместо да се налага да минаваме през хедонистични изчисления съществуват неща които просто можем да правим които имат реална стойност и значение за нашия живот

Можете ли да ми кажете нещо повече за една от Вашите последни публикации ndash bdquoКак технологията променя нашата идея за добротоldquoТехнологията променя нашата идея за доброто по два начина На първо място технологията променя инфраструктурата на етическите решения тя не само ни дава нов начин да посрещаме проблемите (например хирургията може да спаси нечий живот или да промени външния вид или пола на някого) но в допълнение тъй като ние живеем в технологична цивилизация почти невъзможно е да се действа без да се избира технология

Например за да съществува мобилният ми телефон трябва да има миньори пътища влакове и лодки регулации и търговски споразумения политици правоприлагане едно общество в което договорите се спазват химици и електротехници и следователно университети и история на физическата наука творци и инженери за да го проектират международни технологични стандарти работническата класа от работници за да го сглобят парична система хора които да го продават хората които да го поправят и така нататък

Древните автори и съвременните грижи

Невъзможно е да излезеш на улицата без да срещнеш хора които са посветили своя труд на технологията така че е невъзможно за нас да утвърждаваме едно общество и неговите ценности без да утвърждаваме технологията Това донякъде означава че ние търсим технологични решения на нашите проблеми Наистина от всички проблеми в света тези които обявяваме за решими са проблемите които могат да бъдат разрешени с помощта на технологията

Вторият начин по който технологията променя нашата идея за доброто е че технологията въплъщава ценностна структура различна от тази на живите същества артефактите са добри само дотолкова доколкото са инструменти използвани от нас докато живите неща търсят своето собствено добро

Например когато блендер е счупен той няма стойност така че хората го изхвърлят на боклука Но едно пиле има своя собствена стойност то за себе си се опитва да се храни живее и вирее дори ако е ранено Неговото добро е различно от моето което може да включва това да го изям

Ние обаче разпространяваме етическата структура на технологията към други неща когато се отнасяме към природата като към ресурс Например когато приемаме дърветата за лишени от стойност освен доколкото могат да бъдат направени на сгради или подове ние действаме сякаш ценността им зависи от нас

Един въпрос относно Вашата дисертация ndash колко важно е движението за структурата на съществуващотоЕдно от прочутите твърдения на Аристотел е че за съществуващото може да се говори по много начини С това той няма предвид че има много неща но че за всяко нещо има няколко начина по които да бъде казано че съществува Например тази химикалка е приспособление за писане (това какво е тя или каква е нейната форма) тя е твърда пластмаса (материал) синя (атрибут) тя е способна за писане (потенция) Но ние не говорим достатъчно за това защо Аристотел твърди че съществуващото е множествено Една очевидна причина е че то трябва да бъде такова за да може движението изобщо да съществува След като тези начини са разграничени ние трябва да разберем как те са свързани

Въпроси и превод от английски ЗОЯ ХРИСТОВА-ДИМИТРОВА

Сн Радослав Чичев

12Литературен вестник 25-31012017

Николай Гочев

1 За определението на комедията

Един отговор на въпроса bdquoщо е комедияldquo може да се открие в самото начало на bdquoПоетикатаldquo (1447а 13-16) където се казва bdquoСъздаването на епоси и трагическата поезия а също комедията изкуството на дитирамбите и повечето от авлетиката и китаристиката всички те оказва се са подражанияldquo

Така е посочен родът на комедията ndash подражанието така че тя е вид на рода bdquoподражаниеldquo Оттук се разбира че смешното може да съществува и извън комедията ndash защото ако ние разсмеем някого със собствените си думи и действия смешното ще е налице но комедия няма да има тъй като не е имало подражание Но родът все още не е определение и поради това не съобщава същността на нещото доколкото то е различно от други в същия род В bdquoПоетикатаldquo има пример за това как се известява същността на един поетически вид ndash това е определението за трагедия в 1449b 24-26 (гл 6) То е както се казва там bdquoопределениe на същносттаldquo ndash ὅρος τῆς οὐσίας

В запазения текст няма толкова точно определение за комедия макар че авторът обещава да говори за нея както и за епоса по-подробно впоследствие (Περὶ μὲν οὖν τῆς ἐν ἑξαμέτροις μιμητικῆς καὶ περὶ κωμῳδίας ὕστερον ἐροὓμεν ndash 1449b 22) И все пак ще се опитаме да извлечем Аристотеловите мисли за комедията и смешното от наличните му изказвания в текста на bdquoПоетикатаldquo

2 Комедията ndash изобразяване на bdquoпо-лошитеldquo Пародията

Всички поетически видове доколкото са подражания подражават на характери в действие а характерите се отличават най-явно (като противоположности) по доброделта и липсата й Впрочем характерът може да бъде изобразен донякъде и със средствата на изобразителните изкуства ndash има пример за художниците в който се казва че Полигнот създавал образи които изглеждали на хора превъзхождащи по добродетел днешните (тоест средните) някой си Павсон обаче ги изобразявал като по-лоши тоест рисувал нещо като карикатури (1448а 5-6) Но драмата е по-съвършен начин на изобразяване защото за характера е естествено да се движи а тя чрез действието си изобразява движение В поетическите изкуства в един момент се появили пародиите и се споменава името на техния откривател ndash Хегемон от Тасос и някой Никохар който бил съчинил bdquoДейлиадаldquo която със самото си заглавие ни подсказва че трябва да е била поема в хекзаметри пародираща bdquoИлиадаldquo (1448а 12-13) Такава пародия би трябвало да се определи като комическо подражание на вече съществуващи но сериозни поетически произведения където героите се представят като добродетелни и bdquoпо-добриldquo от средните Недостатъкът й може би е съгласно Аристотел че тя подражава на bdquoотделнотоldquo

3 Комедията е драма Въпросът за произхода й

По-нататък се подчертава че комедията е драма и в това Софокъл и Аристофан си приличат като поети ndash иначе ако се мисли за сериозността Софокъл е по-близо до Омир като автор на bdquoИлиадатаldquo (1448а 26-28)

Прави се кратко отклонение за произхода на комическите представления ndash дали са изобретени от мегарците било тези до Атина било онези в Сицилия откъдето бил и Епихарм по-ранен от атинските комедиографи Хионид и Магнес И се привличат аргументи било във връзка с възможността защото при мегарците демокрация е имало по-рано отколкото при атиняните било във връзка с названията ndash че bdquoкомедияldquo идвало от дорийското bdquoкомеldquo (което е предградие или селище в периферията на града) и че изобщо bdquoдрамаldquo е от дорийското bdquoдраоldquo а не от по-употребяваното в Атина bdquoпраттоldquo (1448а 30-1448b 1)

А иначе смехотворна поезия е имало и преди драматическата комедия и това пак зависи от характерите ndash каквито са по характер поетите такива са и техните героиТака че творците с по-благопристоен характер (σεμνότεροι) се насочват към създаване на химни

и възхвали тъй като се интересуват от красиви действия (καλὰς ἐμιμοῦντο πράξεις ) а по-дребнавите (εὐτελέστεροι) се

заемат със стихотворни нападки (подигравки злословия - ψόγους ποιούντες) Това е защото предпочитат да изобразяват действията на по-лошите (τῶν φαύλων) (1448b 25-26) Тази склонност ndash да се изобразява по-доброто или напротив по-лошото в характерите ndash ще създаде видовата разлика на комедията по отношение на трагедията иначе във всичко друго те могат да си приличат

4 Същинското смешно Заслугата на Омир

Стихотворните нападки наречени според употребявания за тях размер bdquoямбиldquo (имало е и глагол ἰαμβίζω) все още не са били поезия защото не са подражание а са по-скоро реторика Тъй като те били насочени винаги против конкретни лица и следователно не били за bdquoобщотоldquo което е самият образ на порочния или неспособен човек а не образът на кое да е отделно взето (историческо) лице Така че било необходимо някой да bdquoизмислиldquo (сътвори) образ на комическо лице и това казва Аристотел е направено от Омир в поемата bdquoМаргитldquo Затова Омир е първият който заслужава да бъде наречен комически поет защото той пръв видял смешното в общото и благодарение на това могъл да измисли комически образ и е въвел смешното в поезията като го е отделил от действителните лица и е избегнал интересуващата се от отделно взетото bdquoпрозаldquo (каквито са историята и реториката) (τὸ γελοῖον δραματοποιήσας) (1448b 28-37) Така bdquoМаргитldquo е станал поетическо откритие аналогично на bdquoИлиадаldquo и bdquoОдисеяldquo (където в различна степен присъства трагическото) и поетите след Омир които са го следвали са се откъснали от химните и подигравателните ямби и са преминали към по-сложните видове bdquoтрагедияldquo и bdquoкомедияldquo (1448b 38 ndash 1449a 5)

5 Театралната форма За историческото й развитие се знае малко

Аристотел не отминава и въпроса за самата театрална форма на комедията ndash откъде се е появила тя Според него тя се е развила на основата на фалическите шествия (ἀπὸ τῶν τὰ φαλλικὰ ἃ ἔτι καὶ νῦν ἐν πολλαῖς τῶν πόλεων νομιζόμενα) каквито впрочем е имало и по негово време И по-точно както трагедията идва от bdquoзапевачите на дитирамбаldquo които са се превърнали в първите отделени от хора актьори така и при комедията първи актьори са се оказали (вероятно) предводителите на фалическите шествия (1449a 7 - 1449a 14)

После се обсъжда историческото развитие на комедията или по-точно това защо то е по-слабо познато от това на трагедията (1449а 38 ndash 1449b 8) Това е поради несериозността й заради която не й обръщали толкова внимание колкото на трагедията и архонтът късно е дал хор а преди това били доброволци Не се знае за маските и броя актьори ndash кой кога ги е въвеждал и променял Фабулите първо се явяват в Сицилия (Епихарм и Формис) а в Атина ndash Кратес който изоставя bdquoямбическата идеяldquo и се заема с речи и фабули (които вече са подражания на общото)

6 Определение за комедия и смешно

В глава 5 се дава кратко определение за комедия свързано с определението на смешното (τὸ γελοῖον 1449а 32-36) Както беше казано и по-рано тя е изображение на bdquoпо-лошиldquo (характери) (μίμησις φαυλοτέρων ) но не напълно порочни или bdquoне порочни във всяко отношениеldquo (οὐ κατὰ πᾶσαν κακίαν) Така че смехът се появява при възприемане на bdquoотчасти пороченldquo характер тъй като напълно порочният би трябвало да създаде по-скоро отвращение bdquoСмешното това е грешка и грозота която обаче е безболезнена и не гибелна така смешното лице е изкривено и загрозено без болкаldquo

7 Комическата фабула

Освен това комедията би трябвало да завършва щастливо както изглежда от казаното в 1453а 32-39 Изходът й е или противоположен за добрите и лошите (спасение за добрите гибел за лошите както в bdquoОдисеяldquo) или щастлив за всички както някой бил представил най-зли врагове като Орест и Егист накрая да се сприятеляват и никой никого да не убива Този последният изход казва Аристотел макар да е употребяван от някои трагици повече подхожда на комедията - не само защото е безболезнен за всички но и защото е смешен тъй като изглежда като пародия на общоизвестния разказ за отмъщението на Орест

Аристотел за комедията и смешното(bdquoПоетикаldquo 1 ndash 5 1447а ndash 1449b 1453а)

Универсално озадачаване философията практика за способността ни за мислене

Д-р Стасинос Ставрианеас е преподавател по философия в

Университета в Патра (Гърция) Защитил е дисертация на тема

Nature and Essence in Aristotlersquos Logical and Biological Works в

университета в Единбург Автор е на множество статии и

студии върху Аристотеловата онтология и логика като основа

за разбирането на природата Преводач и коментатор е на

най-важното в методологическо отношение съчинение за

философията на живото За частите на животните Интересите му са съсредоточени

върху проблемите на метафизиката епистемологията и биологията в античната философия преди всичко

при Платон и Аристотел По време на конференцията bdquoПредизвикателството Аристотелldquo проведена в края на ноември в СУ д-р Стасинос Ставрианеас представи

единствения доклад за биологическите схващания на създателя на Ликейона Неговият пленарен доклад бе на тема The Good the Bad and the Ugly Final Causes and their

Failures in Aristotlersquos Account of Animal Generation и така тази важна сфера от мисловната вселена на Философа не остана

неосветена

Кога разбрахте че философските въпроси Ви вълнуватМисля че всеки от много рано е бил развълнуван и озадачен от въпроси които в крайна сметка се оказват философски Или поне от въпроси които в крайна сметка достигат до някаква сериозен и фундаментален философски проблем Това са въпросите които по някакъв начин са най-важни Въпросът е дали и кога ние разбираме че тези въпроси имат дълга история и са занимавали философите вероятно векове както и дали и кога ние разбираме че съществува метод за формулиране на отговор на такива въпроси чрез претегляне на аргументите за и против с добре дефинирани критерии Според мен те са ме вълнували отрано вероятно като тийнейджър Разбрах обаче че съществува метод за работата с тях метод който ние можем да наречем философски едва когато систематично започнах специализация по философия

Кой беше първият прочетен от Вас философ Можете ли да опишете вашите първи впечатленияПървите философи които прочетох бяха политически философи Маркс Енгелс Кропоткин Бакунин както и съвременни философи в марксистката и анархистка традиция Моето първо впечатление беше че те дават глас на моите собствени мисли и тревоги за света около мен и за моето място в него Първият античен философ обаче който четох беше Епикур Впечатлението беше отново това щастливо чувство и удивление че някой е изразил по много ясен начин отговорите на въпроси които дълбоко са ме озадачавали

Можете ли да ни кажете какво мислите за тези автори днесНикога не съм имал възможността или може би желанието да се връщам към трудовете на политическите философи които бях чел като тийнейджър Винаги обаче се връщам към Епикур Това и днес е нещо много скъпо за мен

Смятате ли че студентите днес имат интерес към античносттаТрудно е да се каже Със сигурност гръцките студенти се интересуват в някаква степен от гръцката античност тъй като получават своето образование в една култура ценяща античността без обаче да са много наясно защо заниманията с нея са важни Така че много често се случва най-умните студенти да се питат каква е ценността от изучаването на една цивилизация или на текстове на едно общество което отдавна е отминало И не е лесно да се реагира на нуждата от задоволителен отговор тук

на стр 15

Литературен вестник 25-31012017 13

Невена Панова

Възможна ли е темата за Аристотел като читател Не Аристотел който доста убедително и влиятелно стои на мястото си като един от първите съсредоточени литературни критици а просто като литературен реципиент който според културната ситуация на епохата помни немалка част от прочетеното и свободно го цитира Tака всъщност издава и собствените си читателски предпочитания като или ги използва като допълнителна аргументация говорейки за други неща или пък просто не успява да ги прикрие Но и още доколко разграничими са тези bdquoремаркиldquo когато се отнасят до различните типове поезия или те са някак по-скоро bdquoсъсловниldquo и представят отношението на автора на философски трактати към поетите изобщо Точно заради този фокус на интереса ни се опитваме да не се занимаваме с bdquoПоетикаldquo и bdquoРеторикаldquo тъй като там Аристотел неизбежно ще говори за поетите неизбежно ще ги разграничава и цитира ще се вчитаме повече в текстове като bdquoНикомахова етикаldquo и bdquoПолитикаldquo В началото обаче все пак един поглед към bdquoПоетикаldquo не можем да пропуснем за да се сдобием именно с въвеждащо определение за това какво е поезията изобщо Става дума за известния пасаж от Девета глава за историята и философията (и поезията) bdquoОт казаното става ясно че задачата на поета е да говори не за станалото а за онова което би станало те възможното по вероятност или необходимост Същинската разлика между историка и философа е в това че първият говори за станалото а вторият за онова което би станало Затова и поезията е по-философска а и по-сериозна от историята защото поетът говори повече за общото (τὰ καθόλου) докато историята ndash за конкретното (τὰ καθ᾽ ἕκαστον)ldquo (Poet 9 1451andashb)1 И така ако се опрем на това твърдение което в контекста на bdquoПоетикаldquo е разбира се много по-дълбоко философски аргументирано (и детайлно доразвито включително при съпоставяне вече и на отделни поетически жанрове на следващите редове) и го разчетем буквално то излиза че поезията а и философията но също така и поезията bdquoв услуга наldquo философията предлагат един общ поглед един универсален ценностен компендиум и то като че ли не само когато става дума за поучителната дидактична поезия а в такава роля може да се озове също героическият епос а и всеки клон на лириката И още макар и при действително по-свободно разчитане горният пасаж легитимира самото общо ползване на поетическото наследство което е така характерно почти без изключение за всички прозаици от епохата на Класиката и следващите времена и философи и историци Рядко и Аристотел извън bdquoПоетикаldquo и bdquoРеторикаldquo се задълбочава върху това у кой точно поет е прочел нещо дори да го споменава поименно (това по-скоро е негов личен моментен жест на историк забежка към конкретното)Да именно като универсално обяснение на което авторът-философ-читател и неговият читател следва да се доверят често в етически хоризонт се явявят общите бележки за поетите като тази за страсттагнева от bdquoПолитикаldquo bdquoако човек смята че го подценяват гневът (θυμός) му избухва по-силно срещу приятелите отколкото срещу чуждите Затова и Архилох с право (προσηκόντως) упреква приятелите си като се обръща към сърцето си (διαλέγεται πρὸς τὸν θυμόν) bdquoЗаради приятелите страдаш тиldquo (Pol VII 7 1328a)2 Поетът в случая той носи името Архилох е цитиран уверено и спокойно като несъмнен авторитет който не може да бъде оспорен въпреки че ямбическият регистър в който Архилох е най-силен понякога трябва да се чете наопаки през ирония дори леко жестока или през горчива самоирония а литературното освен в размера на малкия цитат е още в пестеливото но все пак ясно насочване към вътрешния диалог с духасърцетострастта като контекст на фрагмента въпреки че той е оценен (и така ndash похвален) функционално ndash просто като подходящо формулиранПодобно равно но еднозначно положително обръщане към (очакван) поет Хезиод се открива и на едно друго доста по-ранно място от bdquoПолитикаldquo (Pol I 2 1252b) представящо семейството като първата естествена общност ndash и според Аристотел и според Хезиод bdquo и Хезиод е прав като [в стихове добавка НП] казва (ὀρθῶς Ἡσίοδος εἶπε ποιήσας) bdquoДом най-напред и жена са ти нужни и вол за оранеldquo3 Накратко и паралелно тук може да се помести и следният пасаж от bdquoАтинската политияldquo защото в него също накратко е споменато поетическото наследство на Солон което би могло да се ползва

1 Прев Г Гочев 20162 Прев (тук и на следв откъси от bdquoПолитикаldquo) А Герджиков 19953 Прев (тук и на следв откъси от Хезиод) Ст Недялкова 1988

като извор за политическата му дейност ndash подход широко ползван и от съвременни изследователи а за Аристотел той изглежда дори по-безпроблемен и затова свободно нарежда поезията на Солон сред изворите за съответната реформа (какви са другите не е ясно от прекия цитат но предполагаме че става дума и за поезия отново и за проза) bdquoЧе е станало именно така свидетелстват всички автори пък и сам той [Солон] споменава това в поезията си (αὐτὸς ἐν τῇ ποιήσει μέμνηται)ldquo (Const Ath 12 1)4Разбира се по-ценни са случаите в които Аристотел не само се опира като ги споменава на поетически свидетелства за да легитимира своя теза но вплита цели стихове в аргументацията си в проза защото тогава неговата bdquoвяраldquo в думите на съответния (назован или анонимно привлечен) поет изглежда още по-стабилна Така е конструирано едно място от bdquoНикомахова етикаldquo (Nic Eth I 4 1095b) предлагащо най-ранния за този трактат поетически цитат който принадлежи на Хезиод Темата в съответната глава е правилното разбиране за bdquoпрекрасните и справедливите дела и изобщо за политическите работиldquo5 но постигането на такова разбиране не е лесно то е обвързано несъмнено с правилно възпитание а когато такова отсъства или не оказва резултат на помощ идва именно Хезиод и неразбиращият е подканен дори попринуден ἀκουσάτω τῶν Ἡσιόδου ndash да се вслуша в (и стресне от) следните действително сентенциозни стихове които цитираме и тук за да опоетизираме в известна степен и собствения си текст (bdquoДела и дниldquo 293 295ndash7)

Най-добър е този който сам разбира всичкодобър е също онзи който вслушва се в добър съветА който нито сам разбира нито пък приема присърцесъветите на друг човек е просто безполезен

Дотук два примера бяха от Хезиод и може би вече естествено възниква въпросът Как Аристотел чете Омир Чете го също много разбира се макар и да показва това през препращане към неговия героически епос по-дискретно или по-индиректно особено в bdquoНикомахова етикаldquo на Омир се случва по-често да остава скрит зад един или друг свой стих докато в пасажите които видяхме Хезиод още с името си гарантира убедителността на дадено твърдение Такова макар и само хипотетично и минимално bdquoпренебрегванеldquo на Омир е обвързано с фона на собствения Аристотелов текст който сякаш изисква по-бързо даване на по-универсални примери които най-вероятно са били широко познати и за Аристотеловата пряка публика Така всъщност казваме нещо донякъде противоположно на горното Омир не се назовава винаги не защото не е интересен а защото е по подразбиране познат и то с добра слава затова и няма нужда да се обсъжда като литература той понякога е просто неизчерпаем извор на сведения и сюжети а през тях ndash и на поукиНапример във Втора книга на bdquoНикомахова етикаldquo когато се дискутира силата на етическата добродетел като среда (между два порока) откриваме две последователни препратки към Омир (който остава неназован) веднъж към bdquoОдисеяldquo веднъж към bdquoИлиадаldquo в първия случай има и цитиран стих във втория ndash няма но и на двете места всъщност става дума не за добродетели на характера както е у Аристотел а за отделни дори практически съвети и ситуации но през

4 Прев (тук и на следв откъси от bdquoАтинската политияldquo) Цв Панициду Х Паницидис 19935 Прев (тук и на следв откъси от bdquoНикомахова етикаldquo) Вл Маринов 2016 lthttpbogdanbogdanovnetpdf278pdfgt

А р и с т о т е л к а т о ч и т а т е л н а п о е з и я (без да се брои bdquoПоетикаldquo)

тях е препотвърдена тезата на Аристотел за предимството на средното решение на bdquoпо-малкото злоldquo така че подобни препратки правят текста по-пъстър а така ndash и по-убедителен (и по своеобразен начин приличат на Омировите сравнения които също са по природа bdquoнепълниldquo) Първо се загатва за епизода на раздялата на Калипсо с Одисей и Аристотел цитира съвета на богинята-магьосница за внимателно удържане на корабасала далеч от всички опасности (NicEth ІІ 9 1109a) Малко по-късно е намесено присъствието на Елена в Троя докато

Аристотел всъщност говори за удържането на насладата bdquoС други думи нужно е да изпитваме към насладата същото което старейшините в Троя изпитвали към Елена и във всички случаи да си повтаряме техните думи ако я отпратим по посочения начин ще грешим по-малкоldquo (Nic Eth ІІ 9 1109b) В по-редки случаи Аристотел все пак може да бъде четен като извор за организацията и динамиката на литературния живот такъв случай е следният пасаж от bdquoАтинската политияldquo bdquoХипарх и Хипий поели управлението понеже бил по-възрастен разумен и с качества на политик Хипий го оглавил Хипарх пък бил с весел и влюбчив характер и обичал изкуството (φιλόμουσος) той именно привлякъл Анакреонт Симонид и други поетиldquo (Const Ath 18 1) В случая не можем категорично да кажем че Аристотел споменава съвсем безрезервно поетите по-скоро само посочва че интересът към музическото (те и поетическото) върви с една обща влюбчивост както е при Хипарх и със склонност към игра и веселие те и черта на характера е заниманиетореципирането на изкуство и отчита факта че владетелят (явно ако е със съответстващ характер) може да спомага за осъществяването на тази връзка да стимулира развитието на литературния животЗа музиката като образователен общностен и държавнически въпрос става дума и в следния откъс от bdquoПолитикаldquo в който също можем (контекстуално логично е) да приемем че към музиката се числи и поезията сама по себе си и така разбираме за какви общи цели следва да служат и музиката и поезията но по-тясно откъсът прави впечатление и с междутекстовото заиграване с едно специфично понятие и със съзнанието на автора Аристотел че bdquoкатарсисldquo започва да се оформя като литературен термин за чието разясняване следва да се чете (своеобразна малка автореклама) и специализираният трактат bdquoПоетикаldquo bdquo смятаме че не трябва да използваме музиката само за една цел а за повече ndash и за възпитание и за очистване (какво наричаме очистване (κάθαρσις) ще кажем по-ясно в изследването за поетиката а тук просто използваме това понятие) и трето за забавление ndash за отмора и почивка от напрежениетоldquo (Pol VIIІ 7 1341a)А ако търсим още по-общи и така ndash финални за нас ndash изказвания на Аристотел за поетите ще успеем да открием и такива откъс отново от bdquoНикомахова етикаldquo посветен на по-скоро разточителната щедрост bdquoПо-щедри изглежда са хората които не са спечелили имуществото си сами а са го наследили както защото не познават нуждата така и защото всички ndash подобно на родителите и поетите (ὥσπερ οἱ γονεῖς καὶ οἱ ποιηταί) ndash са по-привързани към създаденото от самите тях (τὰ αὑτῶν ἔργα)ldquo (Nic Eth ІV 1 1120b) Склонни сме тук да разчетем имплицирана темата за поетическото боговдъхновение и дължащия се на него респект към поетите и творците изобщо приравнени в случая с родителите а произведенията са им (като) деца към които те поетите следва да са силно привързани и отговорни а не твърде bdquoщедриldquo и либерални) Всъщност тук сякаш е представена една малко необичайна идея за ценността на собственото авторство оформила се на гръцкия литератрен хоризонт постепенно поради неговия силен устен момент допускащ до късно време едно по-свободно авторство и своеобразно съавторство което сякаш частично се пази и в модела по който Аристотел ползва поетите

Сн Радослав Чичев

14Литературен вестник 25-31012017

Иван Колев

Обичайната идея за философската антропология свързва названието най-вече с имената на Макс Шелер Хелмут Плеснер и Арнолд Гелен при което я разполага времево в първата половина на ХХ век а пространствено - в Кьолн и няколко други немски университета Това разбиране обаче е твърде тясно и исторически некоректно В своята знаменита книга Мястото на човека в космоса Макс Шелер изрично пише че неговото намерение е [само] bdquoда представи един нов [] опит за философската антропологияldquo (Scheler 200811) И това отговаря по-точно на положението на нещатаПърво защото най-много книги по философска антропология са написани не през ХХ век а в bdquoепохата на Гьотеldquo Второ защото философска по съдържанието си антропология можем да открием много преди появата и утвърждаването на названиетоВ почти всяка класическа философия има някаква bdquoфилософия на човекаldquo която дефинира посвоему bdquoсъщността и различиетоldquo на човека Философската антропология обаче е специфична парадигма за изграждане на философия на човека Спецификата се основава на отказ да се приемат редукционистки концепции за човека и в стремеж към концепция за bdquoцялостния човекldquo Защото много философи търсейки различието на човека (спрямо Бога спрямо животните и спрямо всичко останало в света) приемат за същност някаква особеност която не дава възможност да се осмисля целостта на човешкия опит Примерите за такива подходи са изобилни ndash спиритуализми и материализми рационализми и емпиризми прагматизми и психологизми сциентизми и bdquoромантизмиldquo и още много другиСпоред позицията която опитвам да развивам и защитавам най-лаконичното дефиниране на философската антропология гласи следното bdquoфилософската антропология е философия на цялостния човекldquo Дефинитивът bdquoцялостен човекldquo идва от немския израз bdquoder ganze Menschldquo навлязъл в употреба в Германия в средата на XVIII в най-напред в средите на bdquoлекарите-философиldquo или bdquoразумните лекариldquo (bdquodie vernuumlnftige Aumlrzteldquo) като антитеза спрямо bdquoкартезианската медицинаldquo която лекува bdquoтялото без душаldquo [Целе Zelle 2001]Тази идея за bdquoцялостния човекldquo е лайтмотив в една много дълга традиция която според мен започва с трактата За душата (De аnima) на Аристотел и се консолидира от многото десетки негови издания преводи и коментари през вековете от античността до днес Какви са основанията за това твърдениеПърво за да схване и представи спецификата на душата Аристотел специално изобретява нова дума ndash ἐντελέχεια Тази инвенция му позволява да даде основната дефиниция на душата по начин който изключва всеки редукционизъм и дуализъм bdquoдушата е ентелехия на тялотоldquo Второ чрез понятието δύναμις (способност) Аристотел осигурява органично разчленение на душата на множество способности които покриват без остатък целия спектър от човешкия опит Трето чрез ἐντελέχεια и δύναμις Аристотел като bdquoфилософ виталистldquo в контраст с bdquoматематикоцентричния Платонldquo и bdquoреистичния Демокритldquo не противопоставя човешкото същество на другите форми на виталност ndash растения и животни а bdquoекологичноldquo го приобщава ведно с тях в един геоцентричен космосПравотата на Аристотел може да получи потвърждение и подкрепа от обстоятелството че днес когато все по-актуално е диференцирането между човека и изкуствения интелект посредством продължения трансформации и метаморфози на понятията ἐντελέχεια (интенционалност екзистенция) и δύναμις (способности модалности на човешкия опит) имаме достатъчно силен понятиен апарат с който можем да съхраним bdquoдостойнството на човекаldquo Не бихме приписали на изкуствения интелект нито ἐντελέχεια нито способности нито техните близки понятийни деривати По този начин метафизичното място на човешкото същество е по-скоро струва ми се в един bdquoеко-отборldquo с Гея растенията и животните отколкото във футуристичен технополис Човекът както пише Кант в своите Лекции по антропология е Erdwesen (землянин)

Така разбираната философска антропология има четири исторически етапа1 Тематичен който започва със За душата на Аристотел около 330 г пр Хр2 Номинален от появата на термина anthropologia през 1501 г в книгата Anthropologium de hominis dignitate на

Магнус Хунт двойният доктор (медицина и теология) от Лайпциг3 Дисциплинарен в bdquoепохата на Гьотеldquo когато в една и съща година (1772) Ернст Платнер

публикува книгата си Нова антропология а Имануел Кант започва да чете всеки зимен семестър своите Лекции по антропология използвайки за основа раздела bdquoЕмпирична психологияldquo от Метафизика на Александер Готлиб Баумгартен (bdquoбащата на естетикатаldquo)4 Парадигмален започващ с едновременната поява през 1928 г на книгите Мястото на човека в космоса на Макс Шелер и Степените на органичното на Хелмут ПлеснерТрактатът За душата на Аристотел e не само репер за една времева фаза в така очертаната историческа последователност но се утвърждава като субстанциална основа която чрез огромния брой издания преводи и коментари подхранва стабилизира и придава интегритет на bdquoфилософията на цялостния човекldquoПървото мащабно издание на коментарите на De Anima е осъществено в поредицата Commentaria in Aristotelem Graeca (CAG 23 тома) под ръководството на Херман Дийлс в периода 1882-1909 а от 1987 г Ричард Сорабджи ръководи проект на ново по-пълно изданиe което през 2016 г достигна до 104 томаНай-старият запазен коментар е този на Александър Афродизийски (парафраза от около 200 г сл Хр) а най-новият е от 2012 г на Юджийн Гендлин американски философ и психотерапевт Издателите преводачите и коментаторите (често едно и също лице) не само разясняват текста терминологията и идеите на Аристотел но често правят съществени разширения и допълнения на тематикатаАлександър Афродизийски (II-II в) доразвива важната тема за bdquoобщото сетивоldquo Темистий (IV в) акцентира върху това че Аристотел е тематизирал въпроса за метода чрез който философът има достъп до душата Симплиций както смята Сорабджи (или Присциан според преводача Карлос Стийл) през VI в акцентира върху активния характер на сетивата в сетивното познание Коментаторът използва понятието probole което Carlos Steel превежда като projectionНай-детайлният коментар на De аnima е дело на Йоан Филопон (Йоан от Александрия) който живее през VI в и скрупульозно коментира всяко изречение на Аристотел Съвременното издание на коментара е в цели шест тома Йоан въвежда различието между рационални и ирационални способности а също термина bdquoвтора ентелехияldquo През XI в Авицена в своята енциклопедична книга Kitab al-Shifa разглежда способностите йерархично и увеличава интериорността на душата чрез въвеждането на цели пет вътрешни сетива но в противовес добавя и анатомични елементи Следващият век Авероес прави три коментара към De аnima (Голям коментар Среден коментар и Малък коментар) и достига до свой синтез на дефинициите за душата на Платон и Аристотел чрез формулата bdquoдушата е субстанциална формаldquo Коментарът на Тома от Аквино Sententia libri de Anima е направен вероятно през 1267ndash1268 г като ползва латински превод Тома анализира трудния текст за субстанцията от 412а-b на De Anima пояснявайки че акциденталните форми не придават съществуване а само характеристиката на нещото като едно или друго докато субстанциалната форма придава битие (1994 75) Един от най-влиятелните коментари написани през XVI в е коментарът на Филип Меланхтон (1497 ndash 1560) наричан Praeceptor Germaniae (учителят на Германия) сподвижник и продължител на делото на Мартин Лутер Меланхтон се старае да уточни много от основните термини на Аристотел и прави това в полемика с Цицерон Така например обръща внимание че смисълът на ἐντελέχεια е да изрази непрекъснатостта (continua) а не само целта и края (Melanchthon 1542 26) След като представя понятията ентелехия и енергия Меланхтон подробно излага човешката анатомия позовавайки се основно на Гален Анатомичното

допълнение се простира на повече от сто страници и през XVI в книгата се използва като учебник по анатомия в университетите в протестантските земиПървият френски превод и коментар на De Anima e публикуван през 1846 г и e дело на Бартелеми-Сен-Илер (1805ndash1895) Рядко се случва политик да има мащабни и задълбочени академични занимания с древни философски текстове но случаят с Бартелеми-Сен-Илер е точно такъв Неговият opus magnum е един пълен превод на Аристотел в тридесет и пет тома Коментарът на Бартелеми-Сен-Илер е подстрочен но въпреки това е доста подробен и не отстъпва на известните исторически коментари Според критичния и взискателен поглед на Бартелеми-Сен-Илер

Аристотел прави четири основни грешки в трактата De Anima bull не придава на душата статус на субстанция те на

свободна и различна от всичко останало сила bull не намира място за моралните способности на

човека bull не вярва в безсмъртието на душата bull не поставя душата като основа на философията и

науките (1846 XLIII) Не бихме могли да причислим хабилитационния труд Die Psychologie des Aristoteles insbesondere seiner Lehre vom nous poi etikos (1867) на Франц Брентано (1838-1917) към жанра коментар на De аnima но този текст помага да се трансферира латинското intentio на Августин в съвременното понятие за интенционалност което Брентано въвежда няколко години по-късно в книгата си Psychologie vom empirischen Standpunkt (1874) и с това съдейства за неоаристотелианско фундиране на съвременната феноменология и на феноменологичната антропология чиито образцови представители са Макс Шелер и Пол РикьорМартин Хайдегер посвещава на De аnima един от ранните си семинари през летния семестър на 1921 г и опитва да се възползва от δύναμις на Аристотел за едно онтологично обезценяване на Аза което напълно ще се изяви в Битие и време (1927) Според направеното в семинара тълкуване bdquoАристотел разбира Аза като δύναμιςldquo което за Хайдегер ще рече bdquoаз могаldquo (Heidegger-Jahrbuch 3 2007 20) Тези исторически щрихи имаха за цел да представят някои разяснения относно генезиса на метафизичното дефиниране на човека като bdquoмодално съществоldquo (Колев 2011) и изграждането на философска антропология на тази основа (Колев 2013) като повлияни от De Anima на Аристотел и коментарната традиция

ЦИТИРАНА ЛИТЕРАТУРААвицена (1980) Избранные философские произведения Москва Наука Колев Иван (2011) Битие и възможност ДисертацияКолев Иван (2013) Философска антропология Идея генезис етапи София Изток-ЗападШелер М (1991) Мястото на човека в космоса Прев Ренета Килева Изд bdquoЕвразия-Абагарldquo С Alexandre DrsquoAphrodise (2008) De lrsquoAcircme Text grec introduit traduit et annoteacute par MBergeron et R Dufour Paris Vrin Avicenne (1978) La Metaphysique du Shifā Livres I agrave V Paris VRIN Baumgarten Alexander Gottlieb (2004) Metaphysik Uumlbersetzt von Ge Friedr Meier Dietrich Scheglmann Reprints Jena Bartheacutelemy-Saint-Hilaire J (1846) Psychologie drsquoAristote Traiteacute de lrsquoAcircme Paris Librairie philosophique de LadrangeBrentano Franz (1973) Psychologie vom empirischen Standpunkt Bd 1 Hamburg Felix Meiner Ferlag Denker Alfred (2007) Heidegger und Aristoteles Heidegger-Jahrbuch 3 FreiburgMuumlnchen Verlag Karl Alber Kusukawa Sachiko (2006) The Transformation of Natural Philosophy The Case of Philip Melanchthon Cambridge University Press Melanchton Philip (1542) De Anima Commentarius Lugduni apud Seb GryphiumPhiloponus (2005) On Aristotlersquos On the Soul 11-2 London Bristol Classical Press Priscian (1997) On Theophrastus on Sense-Perception bdquoSimpliciusldquo On Aristotlersquos On the Soul 25-12 IthacaNew YorkCornell University Press Scheler Max (2008) Die Stellung der Mensch im Kosmos ndash In Scheler Max (2008) Gesammelte Werke Bd 9 Bouvier Verlag BonnThemistius (1996) On Aristotlersquos On the Soul IthacaNew YorkCornell University Press St Thomas Aquinas (1994) Commentary on Aristotlersquos De Anima Dumb Ox Books Notre Dame Indiana Zelle Carsten (Hrsg) (2001) bdquoVernuumlnftige Aumlrzteldquo Halische Psychomediziner und die Anfaumlnge der Anthropologie in der deutschsprachigen Fruumlhaufklaumlrung Tuumlbingen Max Niemeyer Verlag

De аnima и коментарната традиция като извор и парадигма за философската антропология

Сн Радослав Чичев

Литературен вестник 25-31012017 15

1 Щом възнамеряваме да говорим за етика трябва първо да разгледаме част от коя наука е характерът Можем накратко да отговорим че е част от политиката и от никоя друга Понеже не е възможно някой да се занимава с политика без да е самостоен - искам да кажа - да е достоен А да е някой достоен означава да има добродетели Следователно ако някой желае да постигне нещо в политиката трябва да е с достоен характер И тъй както изглежда изследването на характерите е част но и принцип на политиката И изобщо по мое мнение това изследване заслужено би носило името bdquoполитикаldquo а не bdquoетикаldquoТрябва както изглежда тогава да определим добродетелта - какво представлява тя и откъде произхожда Понеже без съмнение е безполезно да познаваме добродетелта без да разбираме как и откъде произхожда Не трябва да се ограничаваме само с обмисляне на това какво е добродетелта а да изследваме и нейния произход Толкова повече че искаме не само да я познаваме но и самите ние да сме добродетелни ndash и това би било невъзможно ако не знаем и как и от какво се поражда тяСледователно необходимо е да знаем какво е добродетелта (понеже не е лесно да познаем източника и начина на пораждането й ако нямаме знание за това какво е което важи и за науките)Трябва обаче да вземем предвид и онова което са казали другите преди нас относно това Пръв Питагор се опитва да говори за добродетелта но неправилно защото като отнася добродетелта към числата прави неподхождащо на добродетелите изследване Справедливостта не е квадратът на някое числоПосле идва Сократ който казва повече и по-добре по въпроса но също неправилно понеже представя добродетелите като научни знания ndash нещо което е невъзможно Защото всички науки предполагат съждение а разсъждаването се поражда в разумната част на душата следователно според Сократ всички добродетели се пораждат в способната да мисли част на душатаОт което следва че като представя добродетелите за част на научното познание той отрича неразумната част на душата и така отрича също страстта и характера поради това и доводите му за добродетелите са погрешни Впоследствие Платон разделя душата на разумна и неразумна част и определя за всяка от тях подобаващите й добродетели - дотук добре След това обаче греши защото свързва и обединява добродетелта с учението си за благото което е неправилно понеже е неуместно Относно действителните неща дори и да казва истината не е трябвало да говори за добродетелта ndash между тях несъмнено няма нищо общо Дотук тези са които толкоз засягат въпроса и по такъв начин След всичко това можем да обмислим какво трябва ние самите да кажем по този въпросПреди всичко трябва да знаем че всяка наука и всяка способност имат една цел и това е благото поради това нито една наука нито една способност не може да има за цел злото Значи щом целта на всички способности е благото явно целта на най-добрата способност ще е най-полезното благо Но все пак изкуството да се управлява е най-добрата способност и нейната цел ще е най-полезното благо Следователно видно е че трябва да говорим за нашето благо а не за благото изобщо Понеже не става дума за благото на боговете то е предмет на друго учение и е чуждо на изследването ни Значи ние трябва да говорим за политическото благоПо-нататък трябва да разделим и благото За кой смисъл на благото ще говорим понеже думата няма само едно значение Благо наричаме или най-доброто у всяко съществуващо нещо поотделно ndash това което е схванато чрез неговата собствена природа или когато е съдържащото останалите блага - и това е идеята (според Платон) за благотоИ тъй дали е нужно да говорим за идеята за благото или не за нея а за благото като общото между всички съществуващи неща Понеже това изглежда различно от идеята От една страна идеята е нещо самостоятелно съществуващо и неизменно от друга - общото съществува във всичко следователно не е тъждествено със самостоятелно съществуващото Не е възможно самостоятелно биващото и неизменното по природата си да съществува във всичко Ще говорим ли за присъщото на нещата благо или не И защо Защото това общо се постига чрез определението или чрез индукцията Определението цели да означи същността на всяко едно нещо или защо е благо или защо е зло или защо е каквото и да било друго Определението посочва че благото като общо е това поради което дадено нещо ще е желано заради самото себе си ndash тогава присъщото на всички неща съвпада с определението

Определението казва какво е благо и никоя наука или способност не може да твърди че нейната цел е заради благото Изследването на това се отнася към друга способност (понеже нито лечителят нито строителят твърди че здравето или къщата е благо а единият казва че възстановява здравето и как го възстановява а другият че строи къща и как я строи) Ясно е по-нататък че и политиката не може да говори за общото за нещата благо Защото и тя е наука като останалите а видяхме че нито една способност или наука не може да смята това за своя цел Следователно не може политиката да говори за общото благо както е според определението Но не може да говори и за общото благо съобразно индукцията Защо Защото когато искаме да посочим някое конкретно благо или доказваме че това определение съответства на благото и на това което искаме да покажем като благо или прибягваме до индукцията например когато искаме да докажем че великодушието е благо казваме че справедливостта е благо мъжеството е благо и изобщо добродетелите и че благородството е добродетел следователно благородството също е благо Нито дори за общото благо съобразно индукцията говори политиката тъй като би стигнала до същите невъзможни изводи както в случая с общото благо според определението Защото и в тоя случай някой ще каже че цел е благотоОчевидно трябва да говори за това какво е висшето благо и то в смисъла на висшето за нас И изобщо ясно е че изследването на общото благо не е възможно за нито една наука или способностЗащо Защото благото се отнася до много категории до същността качеството количеството времето отношението и до всички останали Какво и кога е добро в медицината знае лекарят кормчията - за управлението на кораба за всяко изкуство ndash вещият в него Лекарят знае кога трябва да оперира а кормчията кога трябва да плава При всяко едно изкуство вещият знае кога нещо ще е добро за него Нито лекарят знае кога ще е добре да се плава нито кормчията кога нещо е добро в медицината Значи и така не трябва да говорим за общото благо защото bdquoкогаldquo е присъщо на всички изкустваСъщо така и благото по отношение на нещо както и благото съответстващо на другите категории са общи за всички и никое умение никоя наука не може да каже за която и да е друга какво и кога е добро за нея Нито пък политиката може да говори за общото благо а за благото в смисъла на висшето благо и то висшето за нас благоОсвен това ако искаме да разясним нещо не трябва да използваме неясни примери а ясни за неясните неща а за умозрителните - сетивно възприемаеми защото са по-очевидни Затова когато се говори за благото не трябва да се говори за идеята за благото И все пак някои мислят че когато се говори за благото трябва да се говори за идеята понеже казват те е необходимо да се изследва кое е висшето благо защото то изразява действителната природа на всяко едно нещо така че както предполагат идеята би била висшето благо Такова е разбирането им и е възможно да имат право Във всеки случай политическата наука и способност за която сега говорим изследва не това благо а кое е благо за нас самите (Понеже никоя наука никое умение не може да определи своята цел като благо значи и политиката не може) Затова тя и не говори за идеята за благото Възможно е някой да каже че поставяйки това благо за първоначало може да го използва като отправна точка в изследването на отделните блага но и това не е правилно защото първоначалата трябва да бъдат съответстващи Безсмислено е някой да иска да докаже че ъглите на един триъгълник са равни на два прави изхождайки от първоначалото че душата е безсмъртна Това първоначало не е подходящо а първоначалото трябва да бъде подходящо и във връзка с предмета Следователно може да се докаже че сборът от ъглите на триъгълника е равен на два прави ъгъла и без безсмъртието на душата По същия начин и благата могат да бъдат разглеждани без идеята за благо ето защо това благо не е подходящото първоначалоНе е прав и Сократ който отнася добродетелите към областта на науките понеже смята че нищо не трябва да бъде напразно но от това че добродетелите са част от научното знание следва че тъкмо добродетелите са безполезни Защо Понеже при науките щом някой познае какво е дадена наука става учен (който е познал какво е медицината става лекар - същото е и при другите науки) но при добродетелите това не се получава който знае какво е справедливостта не става незабавно справедлив точно тъй е и с останалите добродетели Следва че и напразни са добродетелите и науки не са

Преводът е направен по изданието Loeb Classical Library Aristotle XVIII LCL 287 Harvard 1997 ISBN 0-674-99317-9

Преведе от старогръцки ХАРАЛАМБИ ПАНИЦИДИС

Аристотел Голяма етика1181a 24 - 1183b18

Смятате ли че темите на античността трябва да бъдат разглеждани в тяхната връзка със съвременните теми Мисля че това е един от начините античната философия да бъде направена атрактивна Макар че човек трябва да бъде много внимателен когато сравнява антични модерни и съвременни гледни точки това все пак е един мощен инструмент който може да бъде използван за да предизвика интереса на студентите към античните мислители Има различни начини които може да се използват за да се свърже съвременната дискусия с античните автори И според мен тези начини не са уникални за философията а са в сила повече или по-малко за всяка област на човешката наука и занимания Античните автори пишейки относно философията са правили нещо много подобно на това което ние правим когато правим философия И по отношение на метода и по отношение на проблемите които се поставят и анализират В същото време те са били в една много различна социална среда използвали са терминология различаваща се много от нашата формулирали са дистинкции по различни начини и тн Така че аз се опитвам да изведа на преден план както приликите които образуват общото между тях и нас така и разликите които ни отличават За да се изразя малко по-грубо приликите показват че и тук съществува универсалност по отношение на озадачаването което определени въпроси провокират Разликите от друга страна ни помагат да разберем че има алтернативни начини за подхождане към и третиране на философските загадки

Какъв е Вашият отговор на товаДоколкото става дума за философията като цяло аз се фокусирам върху идеята че философията учи как да се мисли да се анализират проблеми да се взимат решения много често за проблеми и решения които се отнасят директно до нас и са от огромно значение за нашия живот До такава степен че философията е практика за нашата способност за мислене и вместо да изглежда второстепенна тя представлява най-важното практическо упражнение на което можем да се надяваме Античната философия позволява да се премине една такава практика от самото начало на историята на западната мисъл сиреч така да се каже да се изследват нещата от началотоОсвен това приемам че абсолютно всичко от някаква гледна точка може да се разглежда като губене на време По-специално защото други неща се разглеждат като по-спешни макар в крайна сметка да са по-маловажни И после склонен съм да предположа че е лукс на академичния живот това че ни се позволява да изследваме теми които хората смятат за губене на време - нещо което можем да правим само за удоволствие Това е възможност която не всеки има и понякога е това което ни позволява да излезем извън житейските нужди и да спечелим една различна гледна точка от която сме свободни да се занимаваме не с това от което директно се нуждаем а с това което желаем каквото и да е то

Въпроси и превод от английски ЗОЯ ХРИСТОВА-ДИМИТРОВА

Универсално озадачаванеот стр 12

Сн

Рад

осла

в Ч

ичев

РЕДАКЦИОНЕН СЪВЕТ Юлия Кръстева (Париж) Богдан Богданов (София) Кристиян Редер (Виена) Боян Биолчев (София) Ханс Улрих Рек (Кьолн) Никола Георгиев (София)

Адрес СОФИЯ 1000 ул bdquoЦар Шишманldquo 7 Банкова сметка BG56BPBI79401049389602 BIC - BPBIBGSFbdquoЮробанк Българияldquo АДИздава Фондация bdquoЛитературен вестникhttplitvestnikwordpresscom wwwbsphorglitvestnikВОДЕЩИ БРОЯ Димка Гочева Камелия Спасова

РЕДАКЦИОННА КОЛЕГИЯ Амелия Личева (гл ред) Пламен Дойнов Йордан Ефтимов

Ани Бурова Бойко Пенчев Камелия Спасова Мария Калинова Малина Томова

Художник на броя Александър БайтошевПечат bdquoНюзпринтldquo

ISSN 1310 - 9561

Д-р Марк Сентези е преподавател по философия

в Щатския университет на Пенсилвания

Защитил е дисертация върху Аристотеловата

концепция за движението Има публикации и

провежда курсове върху проблеми от областите

на метафизиката епистемологията

етиката антропологията и философията на образованието В

конференцията bdquoПредизвикателството

Аристотелldquo участва с доклад на тема Genesis and

the Priority of Energeia in Met IX 8

Кога за пръв път започнахте да си задавате философски въпросиОтначало започнах да се интересувам от философия през интереса ми към природата съзнанието и изкуството особено поезията Когато бях на осем години бях наясно за значителните щети които нашата цивилизация нанася на естествения свят макар щетите които нанасяме индивидуално да са малки колективно ние сме отговорни за света Колективната отговорност е голямо нещо за което да се бори един осемгодишен

Също така се интересувах от начина по който поезията индиректно изразява съзнанието чрез описание на дъжда един поет ни кара да чувстваме това което чувства той С други думи в поезията това как изглежда светът е неотделимо от съзнанието Когато по-късно прочетох Кантовата Критика на чистия разум разбрах неговата версия на това твърдение веднага

Когато кандидатствах в университета не можех да реша дали да уча компютърни науки (тоест динамични логически системи) физика (изследване на природата) или хуманитарни науки Така че аз избрах степен в bdquoСвободни изкустваldquo което покрива bdquoвсички най-важни изследвания за човешките съществаldquo от митовете и религията до биологията и физиката политиката и изкуството Бързо открих че единственото нещо което обединява всички тях е философията Така сега се занимавам с философия

Кой беше първият прочетен от Вас философ Можете ли да опишете Вашите първи впечатленияПървият философ който прочетох вероятно беше Платон в гимназиалния курс по История на идеите Помня че бях очарован от силата на диалога да оформя човешките действия и мисли векове по-късно Когато започнах да уча за Френската революция открих че същото нещо се е случвало в салоните ndash разнообразни частни събирания посветени на интелектуални дискусии които са довели отчасти до революцията и раждането на демокрацията във Франция

Смятате ли че студентите днес имат интерес към античносттаПовечето студенти не осъзнават че имат интерес към античността но щом получат възможност да я изследват като жива култура и интелектуален обмен те започват да осъзнават колко интригуваща и завладяваща е тя

Смятате ли че темите на античността трябва да бъдат разглеждани в тяхната връзка със съвременните теми Всеки път когато четем древните автори ние вече мислим за тях през нашите съвременни грижи това е просто начинът по който разбираме другите Аристотел е бил прав ние започваме с това което си мислим че знаем и работим към това което все още не знаем което е по-близо до истината

Привличам вниманието на студентите към това как те оформят нашето интелектуално въображение (както се

изразява Косман) Древните ни дават инфраструктурата инструментите средствата целите и дори мотивите за мислене а това е оформило западното мислене и наука за последните 2500 години Когато мислим за нещо ние използваме техните идеи за това и търсим нещо много подобно на онова което те са търсели по причини много подобни на техните Ние често чуваме за необходимостта да bdquoприложимldquo философията към нещата които ни вълнуват днес Поемайки този риск ние насила поставяме философията в убежденията и целите които вече имаме превръщайки я в обикновен инструмент Когато обаче студентите четат античната философия добре се случва нещо по-дълбоко и по-вълнуващо тя преобразува разбирането на студентите за света променя техните цели В това отношение не студентите са тези които оценяват колко е добра античната философия за тях а античната философия е тази която помага да се оцени колко добри са студентите като хора като мислители и като граждани Чрез античната философия студентите осъзнават че съществуват по-високи цели в живота тя събужда в тях желание да бъдат голяма душа голям философ и голям мислител голям обожател или гражданин

Намирате ли в реакцията на студентите че семинарите по античност са bdquoгубене на времеldquoСтудентите обикновено мислят така защото имат неясно но твърдо убеждение в идеята за прогреса След като някои са писали много отдавна хората смятат че трябва да бъдат надминати (Дори мислят погрешно че те би трябвало да са имали bdquoпо-прости мислиldquo от нашите Тази идея по-лесно се разсейва при прочитането им) Това обаче което е фундаментално важно за човешкия живот не се изменя много Спомням си как една студентка каза как е била изненадана от това колко мощно и колко полезно е било Аристотеловото описание на приятелството Съществуването на iPhones обаче не променя същината на приятелството или това какво е щастието или удоволствието

Бихте ли ми казали колко важен е Аристотел за bdquoфилософията на личносттаldquoСпоред мен Аристотел е изключително важен за разбирането на това как да бъдеш личност защото той дава да се разбере че да бъдеш личност означава да бъдеш активен да бъдеш щастлив не е да имаш пари да бъдеш известен или талантлив това не е кой си ти а какво правиш Студентите също така намират за освежаващо когато разберат Аристотеловия аргумент че удоволствието е страничен ефект от действието че поначало ние не търсим удоволствие но вместо това търсим да правим велики дела

Повечето хора мислят че всички действия са средство за постигане на някаква цел те работят за да получат удоволствие използват любезността като вид инструмент за получаване на удоволствие Аристотел твърди че това е погрешно добрите действия са добри сами по себе си те сами по себе си са цел няма нищо което да се търси по-нататък Това означава че вместо да се налага да минаваме през хедонистични изчисления съществуват неща които просто можем да правим които имат реална стойност и значение за нашия живот

Можете ли да ми кажете нещо повече за една от Вашите последни публикации ndash bdquoКак технологията променя нашата идея за добротоldquoТехнологията променя нашата идея за доброто по два начина На първо място технологията променя инфраструктурата на етическите решения тя не само ни дава нов начин да посрещаме проблемите (например хирургията може да спаси нечий живот или да промени външния вид или пола на някого) но в допълнение тъй като ние живеем в технологична цивилизация почти невъзможно е да се действа без да се избира технология

Например за да съществува мобилният ми телефон трябва да има миньори пътища влакове и лодки регулации и търговски споразумения политици правоприлагане едно общество в което договорите се спазват химици и електротехници и следователно университети и история на физическата наука творци и инженери за да го проектират международни технологични стандарти работническата класа от работници за да го сглобят парична система хора които да го продават хората които да го поправят и така нататък

Древните автори и съвременните грижи

Невъзможно е да излезеш на улицата без да срещнеш хора които са посветили своя труд на технологията така че е невъзможно за нас да утвърждаваме едно общество и неговите ценности без да утвърждаваме технологията Това донякъде означава че ние търсим технологични решения на нашите проблеми Наистина от всички проблеми в света тези които обявяваме за решими са проблемите които могат да бъдат разрешени с помощта на технологията

Вторият начин по който технологията променя нашата идея за доброто е че технологията въплъщава ценностна структура различна от тази на живите същества артефактите са добри само дотолкова доколкото са инструменти използвани от нас докато живите неща търсят своето собствено добро

Например когато блендер е счупен той няма стойност така че хората го изхвърлят на боклука Но едно пиле има своя собствена стойност то за себе си се опитва да се храни живее и вирее дори ако е ранено Неговото добро е различно от моето което може да включва това да го изям

Ние обаче разпространяваме етическата структура на технологията към други неща когато се отнасяме към природата като към ресурс Например когато приемаме дърветата за лишени от стойност освен доколкото могат да бъдат направени на сгради или подове ние действаме сякаш ценността им зависи от нас

Един въпрос относно Вашата дисертация ndash колко важно е движението за структурата на съществуващотоЕдно от прочутите твърдения на Аристотел е че за съществуващото може да се говори по много начини С това той няма предвид че има много неща но че за всяко нещо има няколко начина по които да бъде казано че съществува Например тази химикалка е приспособление за писане (това какво е тя или каква е нейната форма) тя е твърда пластмаса (материал) синя (атрибут) тя е способна за писане (потенция) Но ние не говорим достатъчно за това защо Аристотел твърди че съществуващото е множествено Една очевидна причина е че то трябва да бъде такова за да може движението изобщо да съществува След като тези начини са разграничени ние трябва да разберем как те са свързани

Въпроси и превод от английски ЗОЯ ХРИСТОВА-ДИМИТРОВА

Сн Радослав Чичев

Литературен вестник 25-31012017 13

Невена Панова

Възможна ли е темата за Аристотел като читател Не Аристотел който доста убедително и влиятелно стои на мястото си като един от първите съсредоточени литературни критици а просто като литературен реципиент който според културната ситуация на епохата помни немалка част от прочетеното и свободно го цитира Tака всъщност издава и собствените си читателски предпочитания като или ги използва като допълнителна аргументация говорейки за други неща или пък просто не успява да ги прикрие Но и още доколко разграничими са тези bdquoремаркиldquo когато се отнасят до различните типове поезия или те са някак по-скоро bdquoсъсловниldquo и представят отношението на автора на философски трактати към поетите изобщо Точно заради този фокус на интереса ни се опитваме да не се занимаваме с bdquoПоетикаldquo и bdquoРеторикаldquo тъй като там Аристотел неизбежно ще говори за поетите неизбежно ще ги разграничава и цитира ще се вчитаме повече в текстове като bdquoНикомахова етикаldquo и bdquoПолитикаldquo В началото обаче все пак един поглед към bdquoПоетикаldquo не можем да пропуснем за да се сдобием именно с въвеждащо определение за това какво е поезията изобщо Става дума за известния пасаж от Девета глава за историята и философията (и поезията) bdquoОт казаното става ясно че задачата на поета е да говори не за станалото а за онова което би станало те възможното по вероятност или необходимост Същинската разлика между историка и философа е в това че първият говори за станалото а вторият за онова което би станало Затова и поезията е по-философска а и по-сериозна от историята защото поетът говори повече за общото (τὰ καθόλου) докато историята ndash за конкретното (τὰ καθ᾽ ἕκαστον)ldquo (Poet 9 1451andashb)1 И така ако се опрем на това твърдение което в контекста на bdquoПоетикаldquo е разбира се много по-дълбоко философски аргументирано (и детайлно доразвито включително при съпоставяне вече и на отделни поетически жанрове на следващите редове) и го разчетем буквално то излиза че поезията а и философията но също така и поезията bdquoв услуга наldquo философията предлагат един общ поглед един универсален ценностен компендиум и то като че ли не само когато става дума за поучителната дидактична поезия а в такава роля може да се озове също героическият епос а и всеки клон на лириката И още макар и при действително по-свободно разчитане горният пасаж легитимира самото общо ползване на поетическото наследство което е така характерно почти без изключение за всички прозаици от епохата на Класиката и следващите времена и философи и историци Рядко и Аристотел извън bdquoПоетикаldquo и bdquoРеторикаldquo се задълбочава върху това у кой точно поет е прочел нещо дори да го споменава поименно (това по-скоро е негов личен моментен жест на историк забежка към конкретното)Да именно като универсално обяснение на което авторът-философ-читател и неговият читател следва да се доверят често в етически хоризонт се явявят общите бележки за поетите като тази за страсттагнева от bdquoПолитикаldquo bdquoако човек смята че го подценяват гневът (θυμός) му избухва по-силно срещу приятелите отколкото срещу чуждите Затова и Архилох с право (προσηκόντως) упреква приятелите си като се обръща към сърцето си (διαλέγεται πρὸς τὸν θυμόν) bdquoЗаради приятелите страдаш тиldquo (Pol VII 7 1328a)2 Поетът в случая той носи името Архилох е цитиран уверено и спокойно като несъмнен авторитет който не може да бъде оспорен въпреки че ямбическият регистър в който Архилох е най-силен понякога трябва да се чете наопаки през ирония дори леко жестока или през горчива самоирония а литературното освен в размера на малкия цитат е още в пестеливото но все пак ясно насочване към вътрешния диалог с духасърцетострастта като контекст на фрагмента въпреки че той е оценен (и така ndash похвален) функционално ndash просто като подходящо формулиранПодобно равно но еднозначно положително обръщане към (очакван) поет Хезиод се открива и на едно друго доста по-ранно място от bdquoПолитикаldquo (Pol I 2 1252b) представящо семейството като първата естествена общност ndash и според Аристотел и според Хезиод bdquo и Хезиод е прав като [в стихове добавка НП] казва (ὀρθῶς Ἡσίοδος εἶπε ποιήσας) bdquoДом най-напред и жена са ти нужни и вол за оранеldquo3 Накратко и паралелно тук може да се помести и следният пасаж от bdquoАтинската политияldquo защото в него също накратко е споменато поетическото наследство на Солон което би могло да се ползва

1 Прев Г Гочев 20162 Прев (тук и на следв откъси от bdquoПолитикаldquo) А Герджиков 19953 Прев (тук и на следв откъси от Хезиод) Ст Недялкова 1988

като извор за политическата му дейност ndash подход широко ползван и от съвременни изследователи а за Аристотел той изглежда дори по-безпроблемен и затова свободно нарежда поезията на Солон сред изворите за съответната реформа (какви са другите не е ясно от прекия цитат но предполагаме че става дума и за поезия отново и за проза) bdquoЧе е станало именно така свидетелстват всички автори пък и сам той [Солон] споменава това в поезията си (αὐτὸς ἐν τῇ ποιήσει μέμνηται)ldquo (Const Ath 12 1)4Разбира се по-ценни са случаите в които Аристотел не само се опира като ги споменава на поетически свидетелства за да легитимира своя теза но вплита цели стихове в аргументацията си в проза защото тогава неговата bdquoвяраldquo в думите на съответния (назован или анонимно привлечен) поет изглежда още по-стабилна Така е конструирано едно място от bdquoНикомахова етикаldquo (Nic Eth I 4 1095b) предлагащо най-ранния за този трактат поетически цитат който принадлежи на Хезиод Темата в съответната глава е правилното разбиране за bdquoпрекрасните и справедливите дела и изобщо за политическите работиldquo5 но постигането на такова разбиране не е лесно то е обвързано несъмнено с правилно възпитание а когато такова отсъства или не оказва резултат на помощ идва именно Хезиод и неразбиращият е подканен дори попринуден ἀκουσάτω τῶν Ἡσιόδου ndash да се вслуша в (и стресне от) следните действително сентенциозни стихове които цитираме и тук за да опоетизираме в известна степен и собствения си текст (bdquoДела и дниldquo 293 295ndash7)

Най-добър е този който сам разбира всичкодобър е също онзи който вслушва се в добър съветА който нито сам разбира нито пък приема присърцесъветите на друг човек е просто безполезен

Дотук два примера бяха от Хезиод и може би вече естествено възниква въпросът Как Аристотел чете Омир Чете го също много разбира се макар и да показва това през препращане към неговия героически епос по-дискретно или по-индиректно особено в bdquoНикомахова етикаldquo на Омир се случва по-често да остава скрит зад един или друг свой стих докато в пасажите които видяхме Хезиод още с името си гарантира убедителността на дадено твърдение Такова макар и само хипотетично и минимално bdquoпренебрегванеldquo на Омир е обвързано с фона на собствения Аристотелов текст който сякаш изисква по-бързо даване на по-универсални примери които най-вероятно са били широко познати и за Аристотеловата пряка публика Така всъщност казваме нещо донякъде противоположно на горното Омир не се назовава винаги не защото не е интересен а защото е по подразбиране познат и то с добра слава затова и няма нужда да се обсъжда като литература той понякога е просто неизчерпаем извор на сведения и сюжети а през тях ndash и на поукиНапример във Втора книга на bdquoНикомахова етикаldquo когато се дискутира силата на етическата добродетел като среда (между два порока) откриваме две последователни препратки към Омир (който остава неназован) веднъж към bdquoОдисеяldquo веднъж към bdquoИлиадаldquo в първия случай има и цитиран стих във втория ndash няма но и на двете места всъщност става дума не за добродетели на характера както е у Аристотел а за отделни дори практически съвети и ситуации но през

4 Прев (тук и на следв откъси от bdquoАтинската политияldquo) Цв Панициду Х Паницидис 19935 Прев (тук и на следв откъси от bdquoНикомахова етикаldquo) Вл Маринов 2016 lthttpbogdanbogdanovnetpdf278pdfgt

А р и с т о т е л к а т о ч и т а т е л н а п о е з и я (без да се брои bdquoПоетикаldquo)

тях е препотвърдена тезата на Аристотел за предимството на средното решение на bdquoпо-малкото злоldquo така че подобни препратки правят текста по-пъстър а така ndash и по-убедителен (и по своеобразен начин приличат на Омировите сравнения които също са по природа bdquoнепълниldquo) Първо се загатва за епизода на раздялата на Калипсо с Одисей и Аристотел цитира съвета на богинята-магьосница за внимателно удържане на корабасала далеч от всички опасности (NicEth ІІ 9 1109a) Малко по-късно е намесено присъствието на Елена в Троя докато

Аристотел всъщност говори за удържането на насладата bdquoС други думи нужно е да изпитваме към насладата същото което старейшините в Троя изпитвали към Елена и във всички случаи да си повтаряме техните думи ако я отпратим по посочения начин ще грешим по-малкоldquo (Nic Eth ІІ 9 1109b) В по-редки случаи Аристотел все пак може да бъде четен като извор за организацията и динамиката на литературния живот такъв случай е следният пасаж от bdquoАтинската политияldquo bdquoХипарх и Хипий поели управлението понеже бил по-възрастен разумен и с качества на политик Хипий го оглавил Хипарх пък бил с весел и влюбчив характер и обичал изкуството (φιλόμουσος) той именно привлякъл Анакреонт Симонид и други поетиldquo (Const Ath 18 1) В случая не можем категорично да кажем че Аристотел споменава съвсем безрезервно поетите по-скоро само посочва че интересът към музическото (те и поетическото) върви с една обща влюбчивост както е при Хипарх и със склонност към игра и веселие те и черта на характера е заниманиетореципирането на изкуство и отчита факта че владетелят (явно ако е със съответстващ характер) може да спомага за осъществяването на тази връзка да стимулира развитието на литературния животЗа музиката като образователен общностен и държавнически въпрос става дума и в следния откъс от bdquoПолитикаldquo в който също можем (контекстуално логично е) да приемем че към музиката се числи и поезията сама по себе си и така разбираме за какви общи цели следва да служат и музиката и поезията но по-тясно откъсът прави впечатление и с междутекстовото заиграване с едно специфично понятие и със съзнанието на автора Аристотел че bdquoкатарсисldquo започва да се оформя като литературен термин за чието разясняване следва да се чете (своеобразна малка автореклама) и специализираният трактат bdquoПоетикаldquo bdquo смятаме че не трябва да използваме музиката само за една цел а за повече ndash и за възпитание и за очистване (какво наричаме очистване (κάθαρσις) ще кажем по-ясно в изследването за поетиката а тук просто използваме това понятие) и трето за забавление ndash за отмора и почивка от напрежениетоldquo (Pol VIIІ 7 1341a)А ако търсим още по-общи и така ndash финални за нас ndash изказвания на Аристотел за поетите ще успеем да открием и такива откъс отново от bdquoНикомахова етикаldquo посветен на по-скоро разточителната щедрост bdquoПо-щедри изглежда са хората които не са спечелили имуществото си сами а са го наследили както защото не познават нуждата така и защото всички ndash подобно на родителите и поетите (ὥσπερ οἱ γονεῖς καὶ οἱ ποιηταί) ndash са по-привързани към създаденото от самите тях (τὰ αὑτῶν ἔργα)ldquo (Nic Eth ІV 1 1120b) Склонни сме тук да разчетем имплицирана темата за поетическото боговдъхновение и дължащия се на него респект към поетите и творците изобщо приравнени в случая с родителите а произведенията са им (като) деца към които те поетите следва да са силно привързани и отговорни а не твърде bdquoщедриldquo и либерални) Всъщност тук сякаш е представена една малко необичайна идея за ценността на собственото авторство оформила се на гръцкия литератрен хоризонт постепенно поради неговия силен устен момент допускащ до късно време едно по-свободно авторство и своеобразно съавторство което сякаш частично се пази и в модела по който Аристотел ползва поетите

Сн Радослав Чичев

14Литературен вестник 25-31012017

Иван Колев

Обичайната идея за философската антропология свързва названието най-вече с имената на Макс Шелер Хелмут Плеснер и Арнолд Гелен при което я разполага времево в първата половина на ХХ век а пространствено - в Кьолн и няколко други немски университета Това разбиране обаче е твърде тясно и исторически некоректно В своята знаменита книга Мястото на човека в космоса Макс Шелер изрично пише че неговото намерение е [само] bdquoда представи един нов [] опит за философската антропологияldquo (Scheler 200811) И това отговаря по-точно на положението на нещатаПърво защото най-много книги по философска антропология са написани не през ХХ век а в bdquoепохата на Гьотеldquo Второ защото философска по съдържанието си антропология можем да открием много преди появата и утвърждаването на названиетоВ почти всяка класическа философия има някаква bdquoфилософия на човекаldquo която дефинира посвоему bdquoсъщността и различиетоldquo на човека Философската антропология обаче е специфична парадигма за изграждане на философия на човека Спецификата се основава на отказ да се приемат редукционистки концепции за човека и в стремеж към концепция за bdquoцялостния човекldquo Защото много философи търсейки различието на човека (спрямо Бога спрямо животните и спрямо всичко останало в света) приемат за същност някаква особеност която не дава възможност да се осмисля целостта на човешкия опит Примерите за такива подходи са изобилни ndash спиритуализми и материализми рационализми и емпиризми прагматизми и психологизми сциентизми и bdquoромантизмиldquo и още много другиСпоред позицията която опитвам да развивам и защитавам най-лаконичното дефиниране на философската антропология гласи следното bdquoфилософската антропология е философия на цялостния човекldquo Дефинитивът bdquoцялостен човекldquo идва от немския израз bdquoder ganze Menschldquo навлязъл в употреба в Германия в средата на XVIII в най-напред в средите на bdquoлекарите-философиldquo или bdquoразумните лекариldquo (bdquodie vernuumlnftige Aumlrzteldquo) като антитеза спрямо bdquoкартезианската медицинаldquo която лекува bdquoтялото без душаldquo [Целе Zelle 2001]Тази идея за bdquoцялостния човекldquo е лайтмотив в една много дълга традиция която според мен започва с трактата За душата (De аnima) на Аристотел и се консолидира от многото десетки негови издания преводи и коментари през вековете от античността до днес Какви са основанията за това твърдениеПърво за да схване и представи спецификата на душата Аристотел специално изобретява нова дума ndash ἐντελέχεια Тази инвенция му позволява да даде основната дефиниция на душата по начин който изключва всеки редукционизъм и дуализъм bdquoдушата е ентелехия на тялотоldquo Второ чрез понятието δύναμις (способност) Аристотел осигурява органично разчленение на душата на множество способности които покриват без остатък целия спектър от човешкия опит Трето чрез ἐντελέχεια и δύναμις Аристотел като bdquoфилософ виталистldquo в контраст с bdquoматематикоцентричния Платонldquo и bdquoреистичния Демокритldquo не противопоставя човешкото същество на другите форми на виталност ndash растения и животни а bdquoекологичноldquo го приобщава ведно с тях в един геоцентричен космосПравотата на Аристотел може да получи потвърждение и подкрепа от обстоятелството че днес когато все по-актуално е диференцирането между човека и изкуствения интелект посредством продължения трансформации и метаморфози на понятията ἐντελέχεια (интенционалност екзистенция) и δύναμις (способности модалности на човешкия опит) имаме достатъчно силен понятиен апарат с който можем да съхраним bdquoдостойнството на човекаldquo Не бихме приписали на изкуствения интелект нито ἐντελέχεια нито способности нито техните близки понятийни деривати По този начин метафизичното място на човешкото същество е по-скоро струва ми се в един bdquoеко-отборldquo с Гея растенията и животните отколкото във футуристичен технополис Човекът както пише Кант в своите Лекции по антропология е Erdwesen (землянин)

Така разбираната философска антропология има четири исторически етапа1 Тематичен който започва със За душата на Аристотел около 330 г пр Хр2 Номинален от появата на термина anthropologia през 1501 г в книгата Anthropologium de hominis dignitate на

Магнус Хунт двойният доктор (медицина и теология) от Лайпциг3 Дисциплинарен в bdquoепохата на Гьотеldquo когато в една и съща година (1772) Ернст Платнер

публикува книгата си Нова антропология а Имануел Кант започва да чете всеки зимен семестър своите Лекции по антропология използвайки за основа раздела bdquoЕмпирична психологияldquo от Метафизика на Александер Готлиб Баумгартен (bdquoбащата на естетикатаldquo)4 Парадигмален започващ с едновременната поява през 1928 г на книгите Мястото на човека в космоса на Макс Шелер и Степените на органичното на Хелмут ПлеснерТрактатът За душата на Аристотел e не само репер за една времева фаза в така очертаната историческа последователност но се утвърждава като субстанциална основа която чрез огромния брой издания преводи и коментари подхранва стабилизира и придава интегритет на bdquoфилософията на цялостния човекldquoПървото мащабно издание на коментарите на De Anima е осъществено в поредицата Commentaria in Aristotelem Graeca (CAG 23 тома) под ръководството на Херман Дийлс в периода 1882-1909 а от 1987 г Ричард Сорабджи ръководи проект на ново по-пълно изданиe което през 2016 г достигна до 104 томаНай-старият запазен коментар е този на Александър Афродизийски (парафраза от около 200 г сл Хр) а най-новият е от 2012 г на Юджийн Гендлин американски философ и психотерапевт Издателите преводачите и коментаторите (често едно и също лице) не само разясняват текста терминологията и идеите на Аристотел но често правят съществени разширения и допълнения на тематикатаАлександър Афродизийски (II-II в) доразвива важната тема за bdquoобщото сетивоldquo Темистий (IV в) акцентира върху това че Аристотел е тематизирал въпроса за метода чрез който философът има достъп до душата Симплиций както смята Сорабджи (или Присциан според преводача Карлос Стийл) през VI в акцентира върху активния характер на сетивата в сетивното познание Коментаторът използва понятието probole което Carlos Steel превежда като projectionНай-детайлният коментар на De аnima е дело на Йоан Филопон (Йоан от Александрия) който живее през VI в и скрупульозно коментира всяко изречение на Аристотел Съвременното издание на коментара е в цели шест тома Йоан въвежда различието между рационални и ирационални способности а също термина bdquoвтора ентелехияldquo През XI в Авицена в своята енциклопедична книга Kitab al-Shifa разглежда способностите йерархично и увеличава интериорността на душата чрез въвеждането на цели пет вътрешни сетива но в противовес добавя и анатомични елементи Следващият век Авероес прави три коментара към De аnima (Голям коментар Среден коментар и Малък коментар) и достига до свой синтез на дефинициите за душата на Платон и Аристотел чрез формулата bdquoдушата е субстанциална формаldquo Коментарът на Тома от Аквино Sententia libri de Anima е направен вероятно през 1267ndash1268 г като ползва латински превод Тома анализира трудния текст за субстанцията от 412а-b на De Anima пояснявайки че акциденталните форми не придават съществуване а само характеристиката на нещото като едно или друго докато субстанциалната форма придава битие (1994 75) Един от най-влиятелните коментари написани през XVI в е коментарът на Филип Меланхтон (1497 ndash 1560) наричан Praeceptor Germaniae (учителят на Германия) сподвижник и продължител на делото на Мартин Лутер Меланхтон се старае да уточни много от основните термини на Аристотел и прави това в полемика с Цицерон Така например обръща внимание че смисълът на ἐντελέχεια е да изрази непрекъснатостта (continua) а не само целта и края (Melanchthon 1542 26) След като представя понятията ентелехия и енергия Меланхтон подробно излага човешката анатомия позовавайки се основно на Гален Анатомичното

допълнение се простира на повече от сто страници и през XVI в книгата се използва като учебник по анатомия в университетите в протестантските земиПървият френски превод и коментар на De Anima e публикуван през 1846 г и e дело на Бартелеми-Сен-Илер (1805ndash1895) Рядко се случва политик да има мащабни и задълбочени академични занимания с древни философски текстове но случаят с Бартелеми-Сен-Илер е точно такъв Неговият opus magnum е един пълен превод на Аристотел в тридесет и пет тома Коментарът на Бартелеми-Сен-Илер е подстрочен но въпреки това е доста подробен и не отстъпва на известните исторически коментари Според критичния и взискателен поглед на Бартелеми-Сен-Илер

Аристотел прави четири основни грешки в трактата De Anima bull не придава на душата статус на субстанция те на

свободна и различна от всичко останало сила bull не намира място за моралните способности на

човека bull не вярва в безсмъртието на душата bull не поставя душата като основа на философията и

науките (1846 XLIII) Не бихме могли да причислим хабилитационния труд Die Psychologie des Aristoteles insbesondere seiner Lehre vom nous poi etikos (1867) на Франц Брентано (1838-1917) към жанра коментар на De аnima но този текст помага да се трансферира латинското intentio на Августин в съвременното понятие за интенционалност което Брентано въвежда няколко години по-късно в книгата си Psychologie vom empirischen Standpunkt (1874) и с това съдейства за неоаристотелианско фундиране на съвременната феноменология и на феноменологичната антропология чиито образцови представители са Макс Шелер и Пол РикьорМартин Хайдегер посвещава на De аnima един от ранните си семинари през летния семестър на 1921 г и опитва да се възползва от δύναμις на Аристотел за едно онтологично обезценяване на Аза което напълно ще се изяви в Битие и време (1927) Според направеното в семинара тълкуване bdquoАристотел разбира Аза като δύναμιςldquo което за Хайдегер ще рече bdquoаз могаldquo (Heidegger-Jahrbuch 3 2007 20) Тези исторически щрихи имаха за цел да представят някои разяснения относно генезиса на метафизичното дефиниране на човека като bdquoмодално съществоldquo (Колев 2011) и изграждането на философска антропология на тази основа (Колев 2013) като повлияни от De Anima на Аристотел и коментарната традиция

ЦИТИРАНА ЛИТЕРАТУРААвицена (1980) Избранные философские произведения Москва Наука Колев Иван (2011) Битие и възможност ДисертацияКолев Иван (2013) Философска антропология Идея генезис етапи София Изток-ЗападШелер М (1991) Мястото на човека в космоса Прев Ренета Килева Изд bdquoЕвразия-Абагарldquo С Alexandre DrsquoAphrodise (2008) De lrsquoAcircme Text grec introduit traduit et annoteacute par MBergeron et R Dufour Paris Vrin Avicenne (1978) La Metaphysique du Shifā Livres I agrave V Paris VRIN Baumgarten Alexander Gottlieb (2004) Metaphysik Uumlbersetzt von Ge Friedr Meier Dietrich Scheglmann Reprints Jena Bartheacutelemy-Saint-Hilaire J (1846) Psychologie drsquoAristote Traiteacute de lrsquoAcircme Paris Librairie philosophique de LadrangeBrentano Franz (1973) Psychologie vom empirischen Standpunkt Bd 1 Hamburg Felix Meiner Ferlag Denker Alfred (2007) Heidegger und Aristoteles Heidegger-Jahrbuch 3 FreiburgMuumlnchen Verlag Karl Alber Kusukawa Sachiko (2006) The Transformation of Natural Philosophy The Case of Philip Melanchthon Cambridge University Press Melanchton Philip (1542) De Anima Commentarius Lugduni apud Seb GryphiumPhiloponus (2005) On Aristotlersquos On the Soul 11-2 London Bristol Classical Press Priscian (1997) On Theophrastus on Sense-Perception bdquoSimpliciusldquo On Aristotlersquos On the Soul 25-12 IthacaNew YorkCornell University Press Scheler Max (2008) Die Stellung der Mensch im Kosmos ndash In Scheler Max (2008) Gesammelte Werke Bd 9 Bouvier Verlag BonnThemistius (1996) On Aristotlersquos On the Soul IthacaNew YorkCornell University Press St Thomas Aquinas (1994) Commentary on Aristotlersquos De Anima Dumb Ox Books Notre Dame Indiana Zelle Carsten (Hrsg) (2001) bdquoVernuumlnftige Aumlrzteldquo Halische Psychomediziner und die Anfaumlnge der Anthropologie in der deutschsprachigen Fruumlhaufklaumlrung Tuumlbingen Max Niemeyer Verlag

De аnima и коментарната традиция като извор и парадигма за философската антропология

Сн Радослав Чичев

Литературен вестник 25-31012017 15

1 Щом възнамеряваме да говорим за етика трябва първо да разгледаме част от коя наука е характерът Можем накратко да отговорим че е част от политиката и от никоя друга Понеже не е възможно някой да се занимава с политика без да е самостоен - искам да кажа - да е достоен А да е някой достоен означава да има добродетели Следователно ако някой желае да постигне нещо в политиката трябва да е с достоен характер И тъй както изглежда изследването на характерите е част но и принцип на политиката И изобщо по мое мнение това изследване заслужено би носило името bdquoполитикаldquo а не bdquoетикаldquoТрябва както изглежда тогава да определим добродетелта - какво представлява тя и откъде произхожда Понеже без съмнение е безполезно да познаваме добродетелта без да разбираме как и откъде произхожда Не трябва да се ограничаваме само с обмисляне на това какво е добродетелта а да изследваме и нейния произход Толкова повече че искаме не само да я познаваме но и самите ние да сме добродетелни ndash и това би било невъзможно ако не знаем и как и от какво се поражда тяСледователно необходимо е да знаем какво е добродетелта (понеже не е лесно да познаем източника и начина на пораждането й ако нямаме знание за това какво е което важи и за науките)Трябва обаче да вземем предвид и онова което са казали другите преди нас относно това Пръв Питагор се опитва да говори за добродетелта но неправилно защото като отнася добродетелта към числата прави неподхождащо на добродетелите изследване Справедливостта не е квадратът на някое числоПосле идва Сократ който казва повече и по-добре по въпроса но също неправилно понеже представя добродетелите като научни знания ndash нещо което е невъзможно Защото всички науки предполагат съждение а разсъждаването се поражда в разумната част на душата следователно според Сократ всички добродетели се пораждат в способната да мисли част на душатаОт което следва че като представя добродетелите за част на научното познание той отрича неразумната част на душата и така отрича също страстта и характера поради това и доводите му за добродетелите са погрешни Впоследствие Платон разделя душата на разумна и неразумна част и определя за всяка от тях подобаващите й добродетели - дотук добре След това обаче греши защото свързва и обединява добродетелта с учението си за благото което е неправилно понеже е неуместно Относно действителните неща дори и да казва истината не е трябвало да говори за добродетелта ndash между тях несъмнено няма нищо общо Дотук тези са които толкоз засягат въпроса и по такъв начин След всичко това можем да обмислим какво трябва ние самите да кажем по този въпросПреди всичко трябва да знаем че всяка наука и всяка способност имат една цел и това е благото поради това нито една наука нито една способност не може да има за цел злото Значи щом целта на всички способности е благото явно целта на най-добрата способност ще е най-полезното благо Но все пак изкуството да се управлява е най-добрата способност и нейната цел ще е най-полезното благо Следователно видно е че трябва да говорим за нашето благо а не за благото изобщо Понеже не става дума за благото на боговете то е предмет на друго учение и е чуждо на изследването ни Значи ние трябва да говорим за политическото благоПо-нататък трябва да разделим и благото За кой смисъл на благото ще говорим понеже думата няма само едно значение Благо наричаме или най-доброто у всяко съществуващо нещо поотделно ndash това което е схванато чрез неговата собствена природа или когато е съдържащото останалите блага - и това е идеята (според Платон) за благотоИ тъй дали е нужно да говорим за идеята за благото или не за нея а за благото като общото между всички съществуващи неща Понеже това изглежда различно от идеята От една страна идеята е нещо самостоятелно съществуващо и неизменно от друга - общото съществува във всичко следователно не е тъждествено със самостоятелно съществуващото Не е възможно самостоятелно биващото и неизменното по природата си да съществува във всичко Ще говорим ли за присъщото на нещата благо или не И защо Защото това общо се постига чрез определението или чрез индукцията Определението цели да означи същността на всяко едно нещо или защо е благо или защо е зло или защо е каквото и да било друго Определението посочва че благото като общо е това поради което дадено нещо ще е желано заради самото себе си ndash тогава присъщото на всички неща съвпада с определението

Определението казва какво е благо и никоя наука или способност не може да твърди че нейната цел е заради благото Изследването на това се отнася към друга способност (понеже нито лечителят нито строителят твърди че здравето или къщата е благо а единият казва че възстановява здравето и как го възстановява а другият че строи къща и как я строи) Ясно е по-нататък че и политиката не може да говори за общото за нещата благо Защото и тя е наука като останалите а видяхме че нито една способност или наука не може да смята това за своя цел Следователно не може политиката да говори за общото благо както е според определението Но не може да говори и за общото благо съобразно индукцията Защо Защото когато искаме да посочим някое конкретно благо или доказваме че това определение съответства на благото и на това което искаме да покажем като благо или прибягваме до индукцията например когато искаме да докажем че великодушието е благо казваме че справедливостта е благо мъжеството е благо и изобщо добродетелите и че благородството е добродетел следователно благородството също е благо Нито дори за общото благо съобразно индукцията говори политиката тъй като би стигнала до същите невъзможни изводи както в случая с общото благо според определението Защото и в тоя случай някой ще каже че цел е благотоОчевидно трябва да говори за това какво е висшето благо и то в смисъла на висшето за нас И изобщо ясно е че изследването на общото благо не е възможно за нито една наука или способностЗащо Защото благото се отнася до много категории до същността качеството количеството времето отношението и до всички останали Какво и кога е добро в медицината знае лекарят кормчията - за управлението на кораба за всяко изкуство ndash вещият в него Лекарят знае кога трябва да оперира а кормчията кога трябва да плава При всяко едно изкуство вещият знае кога нещо ще е добро за него Нито лекарят знае кога ще е добре да се плава нито кормчията кога нещо е добро в медицината Значи и така не трябва да говорим за общото благо защото bdquoкогаldquo е присъщо на всички изкустваСъщо така и благото по отношение на нещо както и благото съответстващо на другите категории са общи за всички и никое умение никоя наука не може да каже за която и да е друга какво и кога е добро за нея Нито пък политиката може да говори за общото благо а за благото в смисъла на висшето благо и то висшето за нас благоОсвен това ако искаме да разясним нещо не трябва да използваме неясни примери а ясни за неясните неща а за умозрителните - сетивно възприемаеми защото са по-очевидни Затова когато се говори за благото не трябва да се говори за идеята за благото И все пак някои мислят че когато се говори за благото трябва да се говори за идеята понеже казват те е необходимо да се изследва кое е висшето благо защото то изразява действителната природа на всяко едно нещо така че както предполагат идеята би била висшето благо Такова е разбирането им и е възможно да имат право Във всеки случай политическата наука и способност за която сега говорим изследва не това благо а кое е благо за нас самите (Понеже никоя наука никое умение не може да определи своята цел като благо значи и политиката не може) Затова тя и не говори за идеята за благото Възможно е някой да каже че поставяйки това благо за първоначало може да го използва като отправна точка в изследването на отделните блага но и това не е правилно защото първоначалата трябва да бъдат съответстващи Безсмислено е някой да иска да докаже че ъглите на един триъгълник са равни на два прави изхождайки от първоначалото че душата е безсмъртна Това първоначало не е подходящо а първоначалото трябва да бъде подходящо и във връзка с предмета Следователно може да се докаже че сборът от ъглите на триъгълника е равен на два прави ъгъла и без безсмъртието на душата По същия начин и благата могат да бъдат разглеждани без идеята за благо ето защо това благо не е подходящото първоначалоНе е прав и Сократ който отнася добродетелите към областта на науките понеже смята че нищо не трябва да бъде напразно но от това че добродетелите са част от научното знание следва че тъкмо добродетелите са безполезни Защо Понеже при науките щом някой познае какво е дадена наука става учен (който е познал какво е медицината става лекар - същото е и при другите науки) но при добродетелите това не се получава който знае какво е справедливостта не става незабавно справедлив точно тъй е и с останалите добродетели Следва че и напразни са добродетелите и науки не са

Преводът е направен по изданието Loeb Classical Library Aristotle XVIII LCL 287 Harvard 1997 ISBN 0-674-99317-9

Преведе от старогръцки ХАРАЛАМБИ ПАНИЦИДИС

Аристотел Голяма етика1181a 24 - 1183b18

Смятате ли че темите на античността трябва да бъдат разглеждани в тяхната връзка със съвременните теми Мисля че това е един от начините античната философия да бъде направена атрактивна Макар че човек трябва да бъде много внимателен когато сравнява антични модерни и съвременни гледни точки това все пак е един мощен инструмент който може да бъде използван за да предизвика интереса на студентите към античните мислители Има различни начини които може да се използват за да се свърже съвременната дискусия с античните автори И според мен тези начини не са уникални за философията а са в сила повече или по-малко за всяка област на човешката наука и занимания Античните автори пишейки относно философията са правили нещо много подобно на това което ние правим когато правим философия И по отношение на метода и по отношение на проблемите които се поставят и анализират В същото време те са били в една много различна социална среда използвали са терминология различаваща се много от нашата формулирали са дистинкции по различни начини и тн Така че аз се опитвам да изведа на преден план както приликите които образуват общото между тях и нас така и разликите които ни отличават За да се изразя малко по-грубо приликите показват че и тук съществува универсалност по отношение на озадачаването което определени въпроси провокират Разликите от друга страна ни помагат да разберем че има алтернативни начини за подхождане към и третиране на философските загадки

Какъв е Вашият отговор на товаДоколкото става дума за философията като цяло аз се фокусирам върху идеята че философията учи как да се мисли да се анализират проблеми да се взимат решения много често за проблеми и решения които се отнасят директно до нас и са от огромно значение за нашия живот До такава степен че философията е практика за нашата способност за мислене и вместо да изглежда второстепенна тя представлява най-важното практическо упражнение на което можем да се надяваме Античната философия позволява да се премине една такава практика от самото начало на историята на западната мисъл сиреч така да се каже да се изследват нещата от началотоОсвен това приемам че абсолютно всичко от някаква гледна точка може да се разглежда като губене на време По-специално защото други неща се разглеждат като по-спешни макар в крайна сметка да са по-маловажни И после склонен съм да предположа че е лукс на академичния живот това че ни се позволява да изследваме теми които хората смятат за губене на време - нещо което можем да правим само за удоволствие Това е възможност която не всеки има и понякога е това което ни позволява да излезем извън житейските нужди и да спечелим една различна гледна точка от която сме свободни да се занимаваме не с това от което директно се нуждаем а с това което желаем каквото и да е то

Въпроси и превод от английски ЗОЯ ХРИСТОВА-ДИМИТРОВА

Универсално озадачаванеот стр 12

Сн

Рад

осла

в Ч

ичев

РЕДАКЦИОНЕН СЪВЕТ Юлия Кръстева (Париж) Богдан Богданов (София) Кристиян Редер (Виена) Боян Биолчев (София) Ханс Улрих Рек (Кьолн) Никола Георгиев (София)

Адрес СОФИЯ 1000 ул bdquoЦар Шишманldquo 7 Банкова сметка BG56BPBI79401049389602 BIC - BPBIBGSFbdquoЮробанк Българияldquo АДИздава Фондация bdquoЛитературен вестникhttplitvestnikwordpresscom wwwbsphorglitvestnikВОДЕЩИ БРОЯ Димка Гочева Камелия Спасова

РЕДАКЦИОННА КОЛЕГИЯ Амелия Личева (гл ред) Пламен Дойнов Йордан Ефтимов

Ани Бурова Бойко Пенчев Камелия Спасова Мария Калинова Малина Томова

Художник на броя Александър БайтошевПечат bdquoНюзпринтldquo

ISSN 1310 - 9561

Д-р Марк Сентези е преподавател по философия

в Щатския университет на Пенсилвания

Защитил е дисертация върху Аристотеловата

концепция за движението Има публикации и

провежда курсове върху проблеми от областите

на метафизиката епистемологията

етиката антропологията и философията на образованието В

конференцията bdquoПредизвикателството

Аристотелldquo участва с доклад на тема Genesis and

the Priority of Energeia in Met IX 8

Кога за пръв път започнахте да си задавате философски въпросиОтначало започнах да се интересувам от философия през интереса ми към природата съзнанието и изкуството особено поезията Когато бях на осем години бях наясно за значителните щети които нашата цивилизация нанася на естествения свят макар щетите които нанасяме индивидуално да са малки колективно ние сме отговорни за света Колективната отговорност е голямо нещо за което да се бори един осемгодишен

Също така се интересувах от начина по който поезията индиректно изразява съзнанието чрез описание на дъжда един поет ни кара да чувстваме това което чувства той С други думи в поезията това как изглежда светът е неотделимо от съзнанието Когато по-късно прочетох Кантовата Критика на чистия разум разбрах неговата версия на това твърдение веднага

Когато кандидатствах в университета не можех да реша дали да уча компютърни науки (тоест динамични логически системи) физика (изследване на природата) или хуманитарни науки Така че аз избрах степен в bdquoСвободни изкустваldquo което покрива bdquoвсички най-важни изследвания за човешките съществаldquo от митовете и религията до биологията и физиката политиката и изкуството Бързо открих че единственото нещо което обединява всички тях е философията Така сега се занимавам с философия

Кой беше първият прочетен от Вас философ Можете ли да опишете Вашите първи впечатленияПървият философ който прочетох вероятно беше Платон в гимназиалния курс по История на идеите Помня че бях очарован от силата на диалога да оформя човешките действия и мисли векове по-късно Когато започнах да уча за Френската революция открих че същото нещо се е случвало в салоните ndash разнообразни частни събирания посветени на интелектуални дискусии които са довели отчасти до революцията и раждането на демокрацията във Франция

Смятате ли че студентите днес имат интерес към античносттаПовечето студенти не осъзнават че имат интерес към античността но щом получат възможност да я изследват като жива култура и интелектуален обмен те започват да осъзнават колко интригуваща и завладяваща е тя

Смятате ли че темите на античността трябва да бъдат разглеждани в тяхната връзка със съвременните теми Всеки път когато четем древните автори ние вече мислим за тях през нашите съвременни грижи това е просто начинът по който разбираме другите Аристотел е бил прав ние започваме с това което си мислим че знаем и работим към това което все още не знаем което е по-близо до истината

Привличам вниманието на студентите към това как те оформят нашето интелектуално въображение (както се

изразява Косман) Древните ни дават инфраструктурата инструментите средствата целите и дори мотивите за мислене а това е оформило западното мислене и наука за последните 2500 години Когато мислим за нещо ние използваме техните идеи за това и търсим нещо много подобно на онова което те са търсели по причини много подобни на техните Ние често чуваме за необходимостта да bdquoприложимldquo философията към нещата които ни вълнуват днес Поемайки този риск ние насила поставяме философията в убежденията и целите които вече имаме превръщайки я в обикновен инструмент Когато обаче студентите четат античната философия добре се случва нещо по-дълбоко и по-вълнуващо тя преобразува разбирането на студентите за света променя техните цели В това отношение не студентите са тези които оценяват колко е добра античната философия за тях а античната философия е тази която помага да се оцени колко добри са студентите като хора като мислители и като граждани Чрез античната философия студентите осъзнават че съществуват по-високи цели в живота тя събужда в тях желание да бъдат голяма душа голям философ и голям мислител голям обожател или гражданин

Намирате ли в реакцията на студентите че семинарите по античност са bdquoгубене на времеldquoСтудентите обикновено мислят така защото имат неясно но твърдо убеждение в идеята за прогреса След като някои са писали много отдавна хората смятат че трябва да бъдат надминати (Дори мислят погрешно че те би трябвало да са имали bdquoпо-прости мислиldquo от нашите Тази идея по-лесно се разсейва при прочитането им) Това обаче което е фундаментално важно за човешкия живот не се изменя много Спомням си как една студентка каза как е била изненадана от това колко мощно и колко полезно е било Аристотеловото описание на приятелството Съществуването на iPhones обаче не променя същината на приятелството или това какво е щастието или удоволствието

Бихте ли ми казали колко важен е Аристотел за bdquoфилософията на личносттаldquoСпоред мен Аристотел е изключително важен за разбирането на това как да бъдеш личност защото той дава да се разбере че да бъдеш личност означава да бъдеш активен да бъдеш щастлив не е да имаш пари да бъдеш известен или талантлив това не е кой си ти а какво правиш Студентите също така намират за освежаващо когато разберат Аристотеловия аргумент че удоволствието е страничен ефект от действието че поначало ние не търсим удоволствие но вместо това търсим да правим велики дела

Повечето хора мислят че всички действия са средство за постигане на някаква цел те работят за да получат удоволствие използват любезността като вид инструмент за получаване на удоволствие Аристотел твърди че това е погрешно добрите действия са добри сами по себе си те сами по себе си са цел няма нищо което да се търси по-нататък Това означава че вместо да се налага да минаваме през хедонистични изчисления съществуват неща които просто можем да правим които имат реална стойност и значение за нашия живот

Можете ли да ми кажете нещо повече за една от Вашите последни публикации ndash bdquoКак технологията променя нашата идея за добротоldquoТехнологията променя нашата идея за доброто по два начина На първо място технологията променя инфраструктурата на етическите решения тя не само ни дава нов начин да посрещаме проблемите (например хирургията може да спаси нечий живот или да промени външния вид или пола на някого) но в допълнение тъй като ние живеем в технологична цивилизация почти невъзможно е да се действа без да се избира технология

Например за да съществува мобилният ми телефон трябва да има миньори пътища влакове и лодки регулации и търговски споразумения политици правоприлагане едно общество в което договорите се спазват химици и електротехници и следователно университети и история на физическата наука творци и инженери за да го проектират международни технологични стандарти работническата класа от работници за да го сглобят парична система хора които да го продават хората които да го поправят и така нататък

Древните автори и съвременните грижи

Невъзможно е да излезеш на улицата без да срещнеш хора които са посветили своя труд на технологията така че е невъзможно за нас да утвърждаваме едно общество и неговите ценности без да утвърждаваме технологията Това донякъде означава че ние търсим технологични решения на нашите проблеми Наистина от всички проблеми в света тези които обявяваме за решими са проблемите които могат да бъдат разрешени с помощта на технологията

Вторият начин по който технологията променя нашата идея за доброто е че технологията въплъщава ценностна структура различна от тази на живите същества артефактите са добри само дотолкова доколкото са инструменти използвани от нас докато живите неща търсят своето собствено добро

Например когато блендер е счупен той няма стойност така че хората го изхвърлят на боклука Но едно пиле има своя собствена стойност то за себе си се опитва да се храни живее и вирее дори ако е ранено Неговото добро е различно от моето което може да включва това да го изям

Ние обаче разпространяваме етическата структура на технологията към други неща когато се отнасяме към природата като към ресурс Например когато приемаме дърветата за лишени от стойност освен доколкото могат да бъдат направени на сгради или подове ние действаме сякаш ценността им зависи от нас

Един въпрос относно Вашата дисертация ndash колко важно е движението за структурата на съществуващотоЕдно от прочутите твърдения на Аристотел е че за съществуващото може да се говори по много начини С това той няма предвид че има много неща но че за всяко нещо има няколко начина по които да бъде казано че съществува Например тази химикалка е приспособление за писане (това какво е тя или каква е нейната форма) тя е твърда пластмаса (материал) синя (атрибут) тя е способна за писане (потенция) Но ние не говорим достатъчно за това защо Аристотел твърди че съществуващото е множествено Една очевидна причина е че то трябва да бъде такова за да може движението изобщо да съществува След като тези начини са разграничени ние трябва да разберем как те са свързани

Въпроси и превод от английски ЗОЯ ХРИСТОВА-ДИМИТРОВА

Сн Радослав Чичев

14Литературен вестник 25-31012017

Иван Колев

Обичайната идея за философската антропология свързва названието най-вече с имената на Макс Шелер Хелмут Плеснер и Арнолд Гелен при което я разполага времево в първата половина на ХХ век а пространствено - в Кьолн и няколко други немски университета Това разбиране обаче е твърде тясно и исторически некоректно В своята знаменита книга Мястото на човека в космоса Макс Шелер изрично пише че неговото намерение е [само] bdquoда представи един нов [] опит за философската антропологияldquo (Scheler 200811) И това отговаря по-точно на положението на нещатаПърво защото най-много книги по философска антропология са написани не през ХХ век а в bdquoепохата на Гьотеldquo Второ защото философска по съдържанието си антропология можем да открием много преди появата и утвърждаването на названиетоВ почти всяка класическа философия има някаква bdquoфилософия на човекаldquo която дефинира посвоему bdquoсъщността и различиетоldquo на човека Философската антропология обаче е специфична парадигма за изграждане на философия на човека Спецификата се основава на отказ да се приемат редукционистки концепции за човека и в стремеж към концепция за bdquoцялостния човекldquo Защото много философи търсейки различието на човека (спрямо Бога спрямо животните и спрямо всичко останало в света) приемат за същност някаква особеност която не дава възможност да се осмисля целостта на човешкия опит Примерите за такива подходи са изобилни ndash спиритуализми и материализми рационализми и емпиризми прагматизми и психологизми сциентизми и bdquoромантизмиldquo и още много другиСпоред позицията която опитвам да развивам и защитавам най-лаконичното дефиниране на философската антропология гласи следното bdquoфилософската антропология е философия на цялостния човекldquo Дефинитивът bdquoцялостен човекldquo идва от немския израз bdquoder ganze Menschldquo навлязъл в употреба в Германия в средата на XVIII в най-напред в средите на bdquoлекарите-философиldquo или bdquoразумните лекариldquo (bdquodie vernuumlnftige Aumlrzteldquo) като антитеза спрямо bdquoкартезианската медицинаldquo която лекува bdquoтялото без душаldquo [Целе Zelle 2001]Тази идея за bdquoцялостния човекldquo е лайтмотив в една много дълга традиция която според мен започва с трактата За душата (De аnima) на Аристотел и се консолидира от многото десетки негови издания преводи и коментари през вековете от античността до днес Какви са основанията за това твърдениеПърво за да схване и представи спецификата на душата Аристотел специално изобретява нова дума ndash ἐντελέχεια Тази инвенция му позволява да даде основната дефиниция на душата по начин който изключва всеки редукционизъм и дуализъм bdquoдушата е ентелехия на тялотоldquo Второ чрез понятието δύναμις (способност) Аристотел осигурява органично разчленение на душата на множество способности които покриват без остатък целия спектър от човешкия опит Трето чрез ἐντελέχεια и δύναμις Аристотел като bdquoфилософ виталистldquo в контраст с bdquoматематикоцентричния Платонldquo и bdquoреистичния Демокритldquo не противопоставя човешкото същество на другите форми на виталност ndash растения и животни а bdquoекологичноldquo го приобщава ведно с тях в един геоцентричен космосПравотата на Аристотел може да получи потвърждение и подкрепа от обстоятелството че днес когато все по-актуално е диференцирането между човека и изкуствения интелект посредством продължения трансформации и метаморфози на понятията ἐντελέχεια (интенционалност екзистенция) и δύναμις (способности модалности на човешкия опит) имаме достатъчно силен понятиен апарат с който можем да съхраним bdquoдостойнството на човекаldquo Не бихме приписали на изкуствения интелект нито ἐντελέχεια нито способности нито техните близки понятийни деривати По този начин метафизичното място на човешкото същество е по-скоро струва ми се в един bdquoеко-отборldquo с Гея растенията и животните отколкото във футуристичен технополис Човекът както пише Кант в своите Лекции по антропология е Erdwesen (землянин)

Така разбираната философска антропология има четири исторически етапа1 Тематичен който започва със За душата на Аристотел около 330 г пр Хр2 Номинален от появата на термина anthropologia през 1501 г в книгата Anthropologium de hominis dignitate на

Магнус Хунт двойният доктор (медицина и теология) от Лайпциг3 Дисциплинарен в bdquoепохата на Гьотеldquo когато в една и съща година (1772) Ернст Платнер

публикува книгата си Нова антропология а Имануел Кант започва да чете всеки зимен семестър своите Лекции по антропология използвайки за основа раздела bdquoЕмпирична психологияldquo от Метафизика на Александер Готлиб Баумгартен (bdquoбащата на естетикатаldquo)4 Парадигмален започващ с едновременната поява през 1928 г на книгите Мястото на човека в космоса на Макс Шелер и Степените на органичното на Хелмут ПлеснерТрактатът За душата на Аристотел e не само репер за една времева фаза в така очертаната историческа последователност но се утвърждава като субстанциална основа която чрез огромния брой издания преводи и коментари подхранва стабилизира и придава интегритет на bdquoфилософията на цялостния човекldquoПървото мащабно издание на коментарите на De Anima е осъществено в поредицата Commentaria in Aristotelem Graeca (CAG 23 тома) под ръководството на Херман Дийлс в периода 1882-1909 а от 1987 г Ричард Сорабджи ръководи проект на ново по-пълно изданиe което през 2016 г достигна до 104 томаНай-старият запазен коментар е този на Александър Афродизийски (парафраза от около 200 г сл Хр) а най-новият е от 2012 г на Юджийн Гендлин американски философ и психотерапевт Издателите преводачите и коментаторите (често едно и също лице) не само разясняват текста терминологията и идеите на Аристотел но често правят съществени разширения и допълнения на тематикатаАлександър Афродизийски (II-II в) доразвива важната тема за bdquoобщото сетивоldquo Темистий (IV в) акцентира върху това че Аристотел е тематизирал въпроса за метода чрез който философът има достъп до душата Симплиций както смята Сорабджи (или Присциан според преводача Карлос Стийл) през VI в акцентира върху активния характер на сетивата в сетивното познание Коментаторът използва понятието probole което Carlos Steel превежда като projectionНай-детайлният коментар на De аnima е дело на Йоан Филопон (Йоан от Александрия) който живее през VI в и скрупульозно коментира всяко изречение на Аристотел Съвременното издание на коментара е в цели шест тома Йоан въвежда различието между рационални и ирационални способности а също термина bdquoвтора ентелехияldquo През XI в Авицена в своята енциклопедична книга Kitab al-Shifa разглежда способностите йерархично и увеличава интериорността на душата чрез въвеждането на цели пет вътрешни сетива но в противовес добавя и анатомични елементи Следващият век Авероес прави три коментара към De аnima (Голям коментар Среден коментар и Малък коментар) и достига до свой синтез на дефинициите за душата на Платон и Аристотел чрез формулата bdquoдушата е субстанциална формаldquo Коментарът на Тома от Аквино Sententia libri de Anima е направен вероятно през 1267ndash1268 г като ползва латински превод Тома анализира трудния текст за субстанцията от 412а-b на De Anima пояснявайки че акциденталните форми не придават съществуване а само характеристиката на нещото като едно или друго докато субстанциалната форма придава битие (1994 75) Един от най-влиятелните коментари написани през XVI в е коментарът на Филип Меланхтон (1497 ndash 1560) наричан Praeceptor Germaniae (учителят на Германия) сподвижник и продължител на делото на Мартин Лутер Меланхтон се старае да уточни много от основните термини на Аристотел и прави това в полемика с Цицерон Така например обръща внимание че смисълът на ἐντελέχεια е да изрази непрекъснатостта (continua) а не само целта и края (Melanchthon 1542 26) След като представя понятията ентелехия и енергия Меланхтон подробно излага човешката анатомия позовавайки се основно на Гален Анатомичното

допълнение се простира на повече от сто страници и през XVI в книгата се използва като учебник по анатомия в университетите в протестантските земиПървият френски превод и коментар на De Anima e публикуван през 1846 г и e дело на Бартелеми-Сен-Илер (1805ndash1895) Рядко се случва политик да има мащабни и задълбочени академични занимания с древни философски текстове но случаят с Бартелеми-Сен-Илер е точно такъв Неговият opus magnum е един пълен превод на Аристотел в тридесет и пет тома Коментарът на Бартелеми-Сен-Илер е подстрочен но въпреки това е доста подробен и не отстъпва на известните исторически коментари Според критичния и взискателен поглед на Бартелеми-Сен-Илер

Аристотел прави четири основни грешки в трактата De Anima bull не придава на душата статус на субстанция те на

свободна и различна от всичко останало сила bull не намира място за моралните способности на

човека bull не вярва в безсмъртието на душата bull не поставя душата като основа на философията и

науките (1846 XLIII) Не бихме могли да причислим хабилитационния труд Die Psychologie des Aristoteles insbesondere seiner Lehre vom nous poi etikos (1867) на Франц Брентано (1838-1917) към жанра коментар на De аnima но този текст помага да се трансферира латинското intentio на Августин в съвременното понятие за интенционалност което Брентано въвежда няколко години по-късно в книгата си Psychologie vom empirischen Standpunkt (1874) и с това съдейства за неоаристотелианско фундиране на съвременната феноменология и на феноменологичната антропология чиито образцови представители са Макс Шелер и Пол РикьорМартин Хайдегер посвещава на De аnima един от ранните си семинари през летния семестър на 1921 г и опитва да се възползва от δύναμις на Аристотел за едно онтологично обезценяване на Аза което напълно ще се изяви в Битие и време (1927) Според направеното в семинара тълкуване bdquoАристотел разбира Аза като δύναμιςldquo което за Хайдегер ще рече bdquoаз могаldquo (Heidegger-Jahrbuch 3 2007 20) Тези исторически щрихи имаха за цел да представят някои разяснения относно генезиса на метафизичното дефиниране на човека като bdquoмодално съществоldquo (Колев 2011) и изграждането на философска антропология на тази основа (Колев 2013) като повлияни от De Anima на Аристотел и коментарната традиция

ЦИТИРАНА ЛИТЕРАТУРААвицена (1980) Избранные философские произведения Москва Наука Колев Иван (2011) Битие и възможност ДисертацияКолев Иван (2013) Философска антропология Идея генезис етапи София Изток-ЗападШелер М (1991) Мястото на човека в космоса Прев Ренета Килева Изд bdquoЕвразия-Абагарldquo С Alexandre DrsquoAphrodise (2008) De lrsquoAcircme Text grec introduit traduit et annoteacute par MBergeron et R Dufour Paris Vrin Avicenne (1978) La Metaphysique du Shifā Livres I agrave V Paris VRIN Baumgarten Alexander Gottlieb (2004) Metaphysik Uumlbersetzt von Ge Friedr Meier Dietrich Scheglmann Reprints Jena Bartheacutelemy-Saint-Hilaire J (1846) Psychologie drsquoAristote Traiteacute de lrsquoAcircme Paris Librairie philosophique de LadrangeBrentano Franz (1973) Psychologie vom empirischen Standpunkt Bd 1 Hamburg Felix Meiner Ferlag Denker Alfred (2007) Heidegger und Aristoteles Heidegger-Jahrbuch 3 FreiburgMuumlnchen Verlag Karl Alber Kusukawa Sachiko (2006) The Transformation of Natural Philosophy The Case of Philip Melanchthon Cambridge University Press Melanchton Philip (1542) De Anima Commentarius Lugduni apud Seb GryphiumPhiloponus (2005) On Aristotlersquos On the Soul 11-2 London Bristol Classical Press Priscian (1997) On Theophrastus on Sense-Perception bdquoSimpliciusldquo On Aristotlersquos On the Soul 25-12 IthacaNew YorkCornell University Press Scheler Max (2008) Die Stellung der Mensch im Kosmos ndash In Scheler Max (2008) Gesammelte Werke Bd 9 Bouvier Verlag BonnThemistius (1996) On Aristotlersquos On the Soul IthacaNew YorkCornell University Press St Thomas Aquinas (1994) Commentary on Aristotlersquos De Anima Dumb Ox Books Notre Dame Indiana Zelle Carsten (Hrsg) (2001) bdquoVernuumlnftige Aumlrzteldquo Halische Psychomediziner und die Anfaumlnge der Anthropologie in der deutschsprachigen Fruumlhaufklaumlrung Tuumlbingen Max Niemeyer Verlag

De аnima и коментарната традиция като извор и парадигма за философската антропология

Сн Радослав Чичев

Литературен вестник 25-31012017 15

1 Щом възнамеряваме да говорим за етика трябва първо да разгледаме част от коя наука е характерът Можем накратко да отговорим че е част от политиката и от никоя друга Понеже не е възможно някой да се занимава с политика без да е самостоен - искам да кажа - да е достоен А да е някой достоен означава да има добродетели Следователно ако някой желае да постигне нещо в политиката трябва да е с достоен характер И тъй както изглежда изследването на характерите е част но и принцип на политиката И изобщо по мое мнение това изследване заслужено би носило името bdquoполитикаldquo а не bdquoетикаldquoТрябва както изглежда тогава да определим добродетелта - какво представлява тя и откъде произхожда Понеже без съмнение е безполезно да познаваме добродетелта без да разбираме как и откъде произхожда Не трябва да се ограничаваме само с обмисляне на това какво е добродетелта а да изследваме и нейния произход Толкова повече че искаме не само да я познаваме но и самите ние да сме добродетелни ndash и това би било невъзможно ако не знаем и как и от какво се поражда тяСледователно необходимо е да знаем какво е добродетелта (понеже не е лесно да познаем източника и начина на пораждането й ако нямаме знание за това какво е което важи и за науките)Трябва обаче да вземем предвид и онова което са казали другите преди нас относно това Пръв Питагор се опитва да говори за добродетелта но неправилно защото като отнася добродетелта към числата прави неподхождащо на добродетелите изследване Справедливостта не е квадратът на някое числоПосле идва Сократ който казва повече и по-добре по въпроса но също неправилно понеже представя добродетелите като научни знания ndash нещо което е невъзможно Защото всички науки предполагат съждение а разсъждаването се поражда в разумната част на душата следователно според Сократ всички добродетели се пораждат в способната да мисли част на душатаОт което следва че като представя добродетелите за част на научното познание той отрича неразумната част на душата и така отрича също страстта и характера поради това и доводите му за добродетелите са погрешни Впоследствие Платон разделя душата на разумна и неразумна част и определя за всяка от тях подобаващите й добродетели - дотук добре След това обаче греши защото свързва и обединява добродетелта с учението си за благото което е неправилно понеже е неуместно Относно действителните неща дори и да казва истината не е трябвало да говори за добродетелта ndash между тях несъмнено няма нищо общо Дотук тези са които толкоз засягат въпроса и по такъв начин След всичко това можем да обмислим какво трябва ние самите да кажем по този въпросПреди всичко трябва да знаем че всяка наука и всяка способност имат една цел и това е благото поради това нито една наука нито една способност не може да има за цел злото Значи щом целта на всички способности е благото явно целта на най-добрата способност ще е най-полезното благо Но все пак изкуството да се управлява е най-добрата способност и нейната цел ще е най-полезното благо Следователно видно е че трябва да говорим за нашето благо а не за благото изобщо Понеже не става дума за благото на боговете то е предмет на друго учение и е чуждо на изследването ни Значи ние трябва да говорим за политическото благоПо-нататък трябва да разделим и благото За кой смисъл на благото ще говорим понеже думата няма само едно значение Благо наричаме или най-доброто у всяко съществуващо нещо поотделно ndash това което е схванато чрез неговата собствена природа или когато е съдържащото останалите блага - и това е идеята (според Платон) за благотоИ тъй дали е нужно да говорим за идеята за благото или не за нея а за благото като общото между всички съществуващи неща Понеже това изглежда различно от идеята От една страна идеята е нещо самостоятелно съществуващо и неизменно от друга - общото съществува във всичко следователно не е тъждествено със самостоятелно съществуващото Не е възможно самостоятелно биващото и неизменното по природата си да съществува във всичко Ще говорим ли за присъщото на нещата благо или не И защо Защото това общо се постига чрез определението или чрез индукцията Определението цели да означи същността на всяко едно нещо или защо е благо или защо е зло или защо е каквото и да било друго Определението посочва че благото като общо е това поради което дадено нещо ще е желано заради самото себе си ndash тогава присъщото на всички неща съвпада с определението

Определението казва какво е благо и никоя наука или способност не може да твърди че нейната цел е заради благото Изследването на това се отнася към друга способност (понеже нито лечителят нито строителят твърди че здравето или къщата е благо а единият казва че възстановява здравето и как го възстановява а другият че строи къща и как я строи) Ясно е по-нататък че и политиката не може да говори за общото за нещата благо Защото и тя е наука като останалите а видяхме че нито една способност или наука не може да смята това за своя цел Следователно не може политиката да говори за общото благо както е според определението Но не може да говори и за общото благо съобразно индукцията Защо Защото когато искаме да посочим някое конкретно благо или доказваме че това определение съответства на благото и на това което искаме да покажем като благо или прибягваме до индукцията например когато искаме да докажем че великодушието е благо казваме че справедливостта е благо мъжеството е благо и изобщо добродетелите и че благородството е добродетел следователно благородството също е благо Нито дори за общото благо съобразно индукцията говори политиката тъй като би стигнала до същите невъзможни изводи както в случая с общото благо според определението Защото и в тоя случай някой ще каже че цел е благотоОчевидно трябва да говори за това какво е висшето благо и то в смисъла на висшето за нас И изобщо ясно е че изследването на общото благо не е възможно за нито една наука или способностЗащо Защото благото се отнася до много категории до същността качеството количеството времето отношението и до всички останали Какво и кога е добро в медицината знае лекарят кормчията - за управлението на кораба за всяко изкуство ndash вещият в него Лекарят знае кога трябва да оперира а кормчията кога трябва да плава При всяко едно изкуство вещият знае кога нещо ще е добро за него Нито лекарят знае кога ще е добре да се плава нито кормчията кога нещо е добро в медицината Значи и така не трябва да говорим за общото благо защото bdquoкогаldquo е присъщо на всички изкустваСъщо така и благото по отношение на нещо както и благото съответстващо на другите категории са общи за всички и никое умение никоя наука не може да каже за която и да е друга какво и кога е добро за нея Нито пък политиката може да говори за общото благо а за благото в смисъла на висшето благо и то висшето за нас благоОсвен това ако искаме да разясним нещо не трябва да използваме неясни примери а ясни за неясните неща а за умозрителните - сетивно възприемаеми защото са по-очевидни Затова когато се говори за благото не трябва да се говори за идеята за благото И все пак някои мислят че когато се говори за благото трябва да се говори за идеята понеже казват те е необходимо да се изследва кое е висшето благо защото то изразява действителната природа на всяко едно нещо така че както предполагат идеята би била висшето благо Такова е разбирането им и е възможно да имат право Във всеки случай политическата наука и способност за която сега говорим изследва не това благо а кое е благо за нас самите (Понеже никоя наука никое умение не може да определи своята цел като благо значи и политиката не може) Затова тя и не говори за идеята за благото Възможно е някой да каже че поставяйки това благо за първоначало може да го използва като отправна точка в изследването на отделните блага но и това не е правилно защото първоначалата трябва да бъдат съответстващи Безсмислено е някой да иска да докаже че ъглите на един триъгълник са равни на два прави изхождайки от първоначалото че душата е безсмъртна Това първоначало не е подходящо а първоначалото трябва да бъде подходящо и във връзка с предмета Следователно може да се докаже че сборът от ъглите на триъгълника е равен на два прави ъгъла и без безсмъртието на душата По същия начин и благата могат да бъдат разглеждани без идеята за благо ето защо това благо не е подходящото първоначалоНе е прав и Сократ който отнася добродетелите към областта на науките понеже смята че нищо не трябва да бъде напразно но от това че добродетелите са част от научното знание следва че тъкмо добродетелите са безполезни Защо Понеже при науките щом някой познае какво е дадена наука става учен (който е познал какво е медицината става лекар - същото е и при другите науки) но при добродетелите това не се получава който знае какво е справедливостта не става незабавно справедлив точно тъй е и с останалите добродетели Следва че и напразни са добродетелите и науки не са

Преводът е направен по изданието Loeb Classical Library Aristotle XVIII LCL 287 Harvard 1997 ISBN 0-674-99317-9

Преведе от старогръцки ХАРАЛАМБИ ПАНИЦИДИС

Аристотел Голяма етика1181a 24 - 1183b18

Смятате ли че темите на античността трябва да бъдат разглеждани в тяхната връзка със съвременните теми Мисля че това е един от начините античната философия да бъде направена атрактивна Макар че човек трябва да бъде много внимателен когато сравнява антични модерни и съвременни гледни точки това все пак е един мощен инструмент който може да бъде използван за да предизвика интереса на студентите към античните мислители Има различни начини които може да се използват за да се свърже съвременната дискусия с античните автори И според мен тези начини не са уникални за философията а са в сила повече или по-малко за всяка област на човешката наука и занимания Античните автори пишейки относно философията са правили нещо много подобно на това което ние правим когато правим философия И по отношение на метода и по отношение на проблемите които се поставят и анализират В същото време те са били в една много различна социална среда използвали са терминология различаваща се много от нашата формулирали са дистинкции по различни начини и тн Така че аз се опитвам да изведа на преден план както приликите които образуват общото между тях и нас така и разликите които ни отличават За да се изразя малко по-грубо приликите показват че и тук съществува универсалност по отношение на озадачаването което определени въпроси провокират Разликите от друга страна ни помагат да разберем че има алтернативни начини за подхождане към и третиране на философските загадки

Какъв е Вашият отговор на товаДоколкото става дума за философията като цяло аз се фокусирам върху идеята че философията учи как да се мисли да се анализират проблеми да се взимат решения много често за проблеми и решения които се отнасят директно до нас и са от огромно значение за нашия живот До такава степен че философията е практика за нашата способност за мислене и вместо да изглежда второстепенна тя представлява най-важното практическо упражнение на което можем да се надяваме Античната философия позволява да се премине една такава практика от самото начало на историята на западната мисъл сиреч така да се каже да се изследват нещата от началотоОсвен това приемам че абсолютно всичко от някаква гледна точка може да се разглежда като губене на време По-специално защото други неща се разглеждат като по-спешни макар в крайна сметка да са по-маловажни И после склонен съм да предположа че е лукс на академичния живот това че ни се позволява да изследваме теми които хората смятат за губене на време - нещо което можем да правим само за удоволствие Това е възможност която не всеки има и понякога е това което ни позволява да излезем извън житейските нужди и да спечелим една различна гледна точка от която сме свободни да се занимаваме не с това от което директно се нуждаем а с това което желаем каквото и да е то

Въпроси и превод от английски ЗОЯ ХРИСТОВА-ДИМИТРОВА

Универсално озадачаванеот стр 12

Сн

Рад

осла

в Ч

ичев

РЕДАКЦИОНЕН СЪВЕТ Юлия Кръстева (Париж) Богдан Богданов (София) Кристиян Редер (Виена) Боян Биолчев (София) Ханс Улрих Рек (Кьолн) Никола Георгиев (София)

Адрес СОФИЯ 1000 ул bdquoЦар Шишманldquo 7 Банкова сметка BG56BPBI79401049389602 BIC - BPBIBGSFbdquoЮробанк Българияldquo АДИздава Фондация bdquoЛитературен вестникhttplitvestnikwordpresscom wwwbsphorglitvestnikВОДЕЩИ БРОЯ Димка Гочева Камелия Спасова

РЕДАКЦИОННА КОЛЕГИЯ Амелия Личева (гл ред) Пламен Дойнов Йордан Ефтимов

Ани Бурова Бойко Пенчев Камелия Спасова Мария Калинова Малина Томова

Художник на броя Александър БайтошевПечат bdquoНюзпринтldquo

ISSN 1310 - 9561

Д-р Марк Сентези е преподавател по философия

в Щатския университет на Пенсилвания

Защитил е дисертация върху Аристотеловата

концепция за движението Има публикации и

провежда курсове върху проблеми от областите

на метафизиката епистемологията

етиката антропологията и философията на образованието В

конференцията bdquoПредизвикателството

Аристотелldquo участва с доклад на тема Genesis and

the Priority of Energeia in Met IX 8

Кога за пръв път започнахте да си задавате философски въпросиОтначало започнах да се интересувам от философия през интереса ми към природата съзнанието и изкуството особено поезията Когато бях на осем години бях наясно за значителните щети които нашата цивилизация нанася на естествения свят макар щетите които нанасяме индивидуално да са малки колективно ние сме отговорни за света Колективната отговорност е голямо нещо за което да се бори един осемгодишен

Също така се интересувах от начина по който поезията индиректно изразява съзнанието чрез описание на дъжда един поет ни кара да чувстваме това което чувства той С други думи в поезията това как изглежда светът е неотделимо от съзнанието Когато по-късно прочетох Кантовата Критика на чистия разум разбрах неговата версия на това твърдение веднага

Когато кандидатствах в университета не можех да реша дали да уча компютърни науки (тоест динамични логически системи) физика (изследване на природата) или хуманитарни науки Така че аз избрах степен в bdquoСвободни изкустваldquo което покрива bdquoвсички най-важни изследвания за човешките съществаldquo от митовете и религията до биологията и физиката политиката и изкуството Бързо открих че единственото нещо което обединява всички тях е философията Така сега се занимавам с философия

Кой беше първият прочетен от Вас философ Можете ли да опишете Вашите първи впечатленияПървият философ който прочетох вероятно беше Платон в гимназиалния курс по История на идеите Помня че бях очарован от силата на диалога да оформя човешките действия и мисли векове по-късно Когато започнах да уча за Френската революция открих че същото нещо се е случвало в салоните ndash разнообразни частни събирания посветени на интелектуални дискусии които са довели отчасти до революцията и раждането на демокрацията във Франция

Смятате ли че студентите днес имат интерес към античносттаПовечето студенти не осъзнават че имат интерес към античността но щом получат възможност да я изследват като жива култура и интелектуален обмен те започват да осъзнават колко интригуваща и завладяваща е тя

Смятате ли че темите на античността трябва да бъдат разглеждани в тяхната връзка със съвременните теми Всеки път когато четем древните автори ние вече мислим за тях през нашите съвременни грижи това е просто начинът по който разбираме другите Аристотел е бил прав ние започваме с това което си мислим че знаем и работим към това което все още не знаем което е по-близо до истината

Привличам вниманието на студентите към това как те оформят нашето интелектуално въображение (както се

изразява Косман) Древните ни дават инфраструктурата инструментите средствата целите и дори мотивите за мислене а това е оформило западното мислене и наука за последните 2500 години Когато мислим за нещо ние използваме техните идеи за това и търсим нещо много подобно на онова което те са търсели по причини много подобни на техните Ние често чуваме за необходимостта да bdquoприложимldquo философията към нещата които ни вълнуват днес Поемайки този риск ние насила поставяме философията в убежденията и целите които вече имаме превръщайки я в обикновен инструмент Когато обаче студентите четат античната философия добре се случва нещо по-дълбоко и по-вълнуващо тя преобразува разбирането на студентите за света променя техните цели В това отношение не студентите са тези които оценяват колко е добра античната философия за тях а античната философия е тази която помага да се оцени колко добри са студентите като хора като мислители и като граждани Чрез античната философия студентите осъзнават че съществуват по-високи цели в живота тя събужда в тях желание да бъдат голяма душа голям философ и голям мислител голям обожател или гражданин

Намирате ли в реакцията на студентите че семинарите по античност са bdquoгубене на времеldquoСтудентите обикновено мислят така защото имат неясно но твърдо убеждение в идеята за прогреса След като някои са писали много отдавна хората смятат че трябва да бъдат надминати (Дори мислят погрешно че те би трябвало да са имали bdquoпо-прости мислиldquo от нашите Тази идея по-лесно се разсейва при прочитането им) Това обаче което е фундаментално важно за човешкия живот не се изменя много Спомням си как една студентка каза как е била изненадана от това колко мощно и колко полезно е било Аристотеловото описание на приятелството Съществуването на iPhones обаче не променя същината на приятелството или това какво е щастието или удоволствието

Бихте ли ми казали колко важен е Аристотел за bdquoфилософията на личносттаldquoСпоред мен Аристотел е изключително важен за разбирането на това как да бъдеш личност защото той дава да се разбере че да бъдеш личност означава да бъдеш активен да бъдеш щастлив не е да имаш пари да бъдеш известен или талантлив това не е кой си ти а какво правиш Студентите също така намират за освежаващо когато разберат Аристотеловия аргумент че удоволствието е страничен ефект от действието че поначало ние не търсим удоволствие но вместо това търсим да правим велики дела

Повечето хора мислят че всички действия са средство за постигане на някаква цел те работят за да получат удоволствие използват любезността като вид инструмент за получаване на удоволствие Аристотел твърди че това е погрешно добрите действия са добри сами по себе си те сами по себе си са цел няма нищо което да се търси по-нататък Това означава че вместо да се налага да минаваме през хедонистични изчисления съществуват неща които просто можем да правим които имат реална стойност и значение за нашия живот

Можете ли да ми кажете нещо повече за една от Вашите последни публикации ndash bdquoКак технологията променя нашата идея за добротоldquoТехнологията променя нашата идея за доброто по два начина На първо място технологията променя инфраструктурата на етическите решения тя не само ни дава нов начин да посрещаме проблемите (например хирургията може да спаси нечий живот или да промени външния вид или пола на някого) но в допълнение тъй като ние живеем в технологична цивилизация почти невъзможно е да се действа без да се избира технология

Например за да съществува мобилният ми телефон трябва да има миньори пътища влакове и лодки регулации и търговски споразумения политици правоприлагане едно общество в което договорите се спазват химици и електротехници и следователно университети и история на физическата наука творци и инженери за да го проектират международни технологични стандарти работническата класа от работници за да го сглобят парична система хора които да го продават хората които да го поправят и така нататък

Древните автори и съвременните грижи

Невъзможно е да излезеш на улицата без да срещнеш хора които са посветили своя труд на технологията така че е невъзможно за нас да утвърждаваме едно общество и неговите ценности без да утвърждаваме технологията Това донякъде означава че ние търсим технологични решения на нашите проблеми Наистина от всички проблеми в света тези които обявяваме за решими са проблемите които могат да бъдат разрешени с помощта на технологията

Вторият начин по който технологията променя нашата идея за доброто е че технологията въплъщава ценностна структура различна от тази на живите същества артефактите са добри само дотолкова доколкото са инструменти използвани от нас докато живите неща търсят своето собствено добро

Например когато блендер е счупен той няма стойност така че хората го изхвърлят на боклука Но едно пиле има своя собствена стойност то за себе си се опитва да се храни живее и вирее дори ако е ранено Неговото добро е различно от моето което може да включва това да го изям

Ние обаче разпространяваме етическата структура на технологията към други неща когато се отнасяме към природата като към ресурс Например когато приемаме дърветата за лишени от стойност освен доколкото могат да бъдат направени на сгради или подове ние действаме сякаш ценността им зависи от нас

Един въпрос относно Вашата дисертация ndash колко важно е движението за структурата на съществуващотоЕдно от прочутите твърдения на Аристотел е че за съществуващото може да се говори по много начини С това той няма предвид че има много неща но че за всяко нещо има няколко начина по които да бъде казано че съществува Например тази химикалка е приспособление за писане (това какво е тя или каква е нейната форма) тя е твърда пластмаса (материал) синя (атрибут) тя е способна за писане (потенция) Но ние не говорим достатъчно за това защо Аристотел твърди че съществуващото е множествено Една очевидна причина е че то трябва да бъде такова за да може движението изобщо да съществува След като тези начини са разграничени ние трябва да разберем как те са свързани

Въпроси и превод от английски ЗОЯ ХРИСТОВА-ДИМИТРОВА

Сн Радослав Чичев

Литературен вестник 25-31012017 15

1 Щом възнамеряваме да говорим за етика трябва първо да разгледаме част от коя наука е характерът Можем накратко да отговорим че е част от политиката и от никоя друга Понеже не е възможно някой да се занимава с политика без да е самостоен - искам да кажа - да е достоен А да е някой достоен означава да има добродетели Следователно ако някой желае да постигне нещо в политиката трябва да е с достоен характер И тъй както изглежда изследването на характерите е част но и принцип на политиката И изобщо по мое мнение това изследване заслужено би носило името bdquoполитикаldquo а не bdquoетикаldquoТрябва както изглежда тогава да определим добродетелта - какво представлява тя и откъде произхожда Понеже без съмнение е безполезно да познаваме добродетелта без да разбираме как и откъде произхожда Не трябва да се ограничаваме само с обмисляне на това какво е добродетелта а да изследваме и нейния произход Толкова повече че искаме не само да я познаваме но и самите ние да сме добродетелни ndash и това би било невъзможно ако не знаем и как и от какво се поражда тяСледователно необходимо е да знаем какво е добродетелта (понеже не е лесно да познаем източника и начина на пораждането й ако нямаме знание за това какво е което важи и за науките)Трябва обаче да вземем предвид и онова което са казали другите преди нас относно това Пръв Питагор се опитва да говори за добродетелта но неправилно защото като отнася добродетелта към числата прави неподхождащо на добродетелите изследване Справедливостта не е квадратът на някое числоПосле идва Сократ който казва повече и по-добре по въпроса но също неправилно понеже представя добродетелите като научни знания ndash нещо което е невъзможно Защото всички науки предполагат съждение а разсъждаването се поражда в разумната част на душата следователно според Сократ всички добродетели се пораждат в способната да мисли част на душатаОт което следва че като представя добродетелите за част на научното познание той отрича неразумната част на душата и така отрича също страстта и характера поради това и доводите му за добродетелите са погрешни Впоследствие Платон разделя душата на разумна и неразумна част и определя за всяка от тях подобаващите й добродетели - дотук добре След това обаче греши защото свързва и обединява добродетелта с учението си за благото което е неправилно понеже е неуместно Относно действителните неща дори и да казва истината не е трябвало да говори за добродетелта ndash между тях несъмнено няма нищо общо Дотук тези са които толкоз засягат въпроса и по такъв начин След всичко това можем да обмислим какво трябва ние самите да кажем по този въпросПреди всичко трябва да знаем че всяка наука и всяка способност имат една цел и това е благото поради това нито една наука нито една способност не може да има за цел злото Значи щом целта на всички способности е благото явно целта на най-добрата способност ще е най-полезното благо Но все пак изкуството да се управлява е най-добрата способност и нейната цел ще е най-полезното благо Следователно видно е че трябва да говорим за нашето благо а не за благото изобщо Понеже не става дума за благото на боговете то е предмет на друго учение и е чуждо на изследването ни Значи ние трябва да говорим за политическото благоПо-нататък трябва да разделим и благото За кой смисъл на благото ще говорим понеже думата няма само едно значение Благо наричаме или най-доброто у всяко съществуващо нещо поотделно ndash това което е схванато чрез неговата собствена природа или когато е съдържащото останалите блага - и това е идеята (според Платон) за благотоИ тъй дали е нужно да говорим за идеята за благото или не за нея а за благото като общото между всички съществуващи неща Понеже това изглежда различно от идеята От една страна идеята е нещо самостоятелно съществуващо и неизменно от друга - общото съществува във всичко следователно не е тъждествено със самостоятелно съществуващото Не е възможно самостоятелно биващото и неизменното по природата си да съществува във всичко Ще говорим ли за присъщото на нещата благо или не И защо Защото това общо се постига чрез определението или чрез индукцията Определението цели да означи същността на всяко едно нещо или защо е благо или защо е зло или защо е каквото и да било друго Определението посочва че благото като общо е това поради което дадено нещо ще е желано заради самото себе си ndash тогава присъщото на всички неща съвпада с определението

Определението казва какво е благо и никоя наука или способност не може да твърди че нейната цел е заради благото Изследването на това се отнася към друга способност (понеже нито лечителят нито строителят твърди че здравето или къщата е благо а единият казва че възстановява здравето и как го възстановява а другият че строи къща и как я строи) Ясно е по-нататък че и политиката не може да говори за общото за нещата благо Защото и тя е наука като останалите а видяхме че нито една способност или наука не може да смята това за своя цел Следователно не може политиката да говори за общото благо както е според определението Но не може да говори и за общото благо съобразно индукцията Защо Защото когато искаме да посочим някое конкретно благо или доказваме че това определение съответства на благото и на това което искаме да покажем като благо или прибягваме до индукцията например когато искаме да докажем че великодушието е благо казваме че справедливостта е благо мъжеството е благо и изобщо добродетелите и че благородството е добродетел следователно благородството също е благо Нито дори за общото благо съобразно индукцията говори политиката тъй като би стигнала до същите невъзможни изводи както в случая с общото благо според определението Защото и в тоя случай някой ще каже че цел е благотоОчевидно трябва да говори за това какво е висшето благо и то в смисъла на висшето за нас И изобщо ясно е че изследването на общото благо не е възможно за нито една наука или способностЗащо Защото благото се отнася до много категории до същността качеството количеството времето отношението и до всички останали Какво и кога е добро в медицината знае лекарят кормчията - за управлението на кораба за всяко изкуство ndash вещият в него Лекарят знае кога трябва да оперира а кормчията кога трябва да плава При всяко едно изкуство вещият знае кога нещо ще е добро за него Нито лекарят знае кога ще е добре да се плава нито кормчията кога нещо е добро в медицината Значи и така не трябва да говорим за общото благо защото bdquoкогаldquo е присъщо на всички изкустваСъщо така и благото по отношение на нещо както и благото съответстващо на другите категории са общи за всички и никое умение никоя наука не може да каже за която и да е друга какво и кога е добро за нея Нито пък политиката може да говори за общото благо а за благото в смисъла на висшето благо и то висшето за нас благоОсвен това ако искаме да разясним нещо не трябва да използваме неясни примери а ясни за неясните неща а за умозрителните - сетивно възприемаеми защото са по-очевидни Затова когато се говори за благото не трябва да се говори за идеята за благото И все пак някои мислят че когато се говори за благото трябва да се говори за идеята понеже казват те е необходимо да се изследва кое е висшето благо защото то изразява действителната природа на всяко едно нещо така че както предполагат идеята би била висшето благо Такова е разбирането им и е възможно да имат право Във всеки случай политическата наука и способност за която сега говорим изследва не това благо а кое е благо за нас самите (Понеже никоя наука никое умение не може да определи своята цел като благо значи и политиката не може) Затова тя и не говори за идеята за благото Възможно е някой да каже че поставяйки това благо за първоначало може да го използва като отправна точка в изследването на отделните блага но и това не е правилно защото първоначалата трябва да бъдат съответстващи Безсмислено е някой да иска да докаже че ъглите на един триъгълник са равни на два прави изхождайки от първоначалото че душата е безсмъртна Това първоначало не е подходящо а първоначалото трябва да бъде подходящо и във връзка с предмета Следователно може да се докаже че сборът от ъглите на триъгълника е равен на два прави ъгъла и без безсмъртието на душата По същия начин и благата могат да бъдат разглеждани без идеята за благо ето защо това благо не е подходящото първоначалоНе е прав и Сократ който отнася добродетелите към областта на науките понеже смята че нищо не трябва да бъде напразно но от това че добродетелите са част от научното знание следва че тъкмо добродетелите са безполезни Защо Понеже при науките щом някой познае какво е дадена наука става учен (който е познал какво е медицината става лекар - същото е и при другите науки) но при добродетелите това не се получава който знае какво е справедливостта не става незабавно справедлив точно тъй е и с останалите добродетели Следва че и напразни са добродетелите и науки не са

Преводът е направен по изданието Loeb Classical Library Aristotle XVIII LCL 287 Harvard 1997 ISBN 0-674-99317-9

Преведе от старогръцки ХАРАЛАМБИ ПАНИЦИДИС

Аристотел Голяма етика1181a 24 - 1183b18

Смятате ли че темите на античността трябва да бъдат разглеждани в тяхната връзка със съвременните теми Мисля че това е един от начините античната философия да бъде направена атрактивна Макар че човек трябва да бъде много внимателен когато сравнява антични модерни и съвременни гледни точки това все пак е един мощен инструмент който може да бъде използван за да предизвика интереса на студентите към античните мислители Има различни начини които може да се използват за да се свърже съвременната дискусия с античните автори И според мен тези начини не са уникални за философията а са в сила повече или по-малко за всяка област на човешката наука и занимания Античните автори пишейки относно философията са правили нещо много подобно на това което ние правим когато правим философия И по отношение на метода и по отношение на проблемите които се поставят и анализират В същото време те са били в една много различна социална среда използвали са терминология различаваща се много от нашата формулирали са дистинкции по различни начини и тн Така че аз се опитвам да изведа на преден план както приликите които образуват общото между тях и нас така и разликите които ни отличават За да се изразя малко по-грубо приликите показват че и тук съществува универсалност по отношение на озадачаването което определени въпроси провокират Разликите от друга страна ни помагат да разберем че има алтернативни начини за подхождане към и третиране на философските загадки

Какъв е Вашият отговор на товаДоколкото става дума за философията като цяло аз се фокусирам върху идеята че философията учи как да се мисли да се анализират проблеми да се взимат решения много често за проблеми и решения които се отнасят директно до нас и са от огромно значение за нашия живот До такава степен че философията е практика за нашата способност за мислене и вместо да изглежда второстепенна тя представлява най-важното практическо упражнение на което можем да се надяваме Античната философия позволява да се премине една такава практика от самото начало на историята на западната мисъл сиреч така да се каже да се изследват нещата от началотоОсвен това приемам че абсолютно всичко от някаква гледна точка може да се разглежда като губене на време По-специално защото други неща се разглеждат като по-спешни макар в крайна сметка да са по-маловажни И после склонен съм да предположа че е лукс на академичния живот това че ни се позволява да изследваме теми които хората смятат за губене на време - нещо което можем да правим само за удоволствие Това е възможност която не всеки има и понякога е това което ни позволява да излезем извън житейските нужди и да спечелим една различна гледна точка от която сме свободни да се занимаваме не с това от което директно се нуждаем а с това което желаем каквото и да е то

Въпроси и превод от английски ЗОЯ ХРИСТОВА-ДИМИТРОВА

Универсално озадачаванеот стр 12

Сн

Рад

осла

в Ч

ичев

РЕДАКЦИОНЕН СЪВЕТ Юлия Кръстева (Париж) Богдан Богданов (София) Кристиян Редер (Виена) Боян Биолчев (София) Ханс Улрих Рек (Кьолн) Никола Георгиев (София)

Адрес СОФИЯ 1000 ул bdquoЦар Шишманldquo 7 Банкова сметка BG56BPBI79401049389602 BIC - BPBIBGSFbdquoЮробанк Българияldquo АДИздава Фондация bdquoЛитературен вестникhttplitvestnikwordpresscom wwwbsphorglitvestnikВОДЕЩИ БРОЯ Димка Гочева Камелия Спасова

РЕДАКЦИОННА КОЛЕГИЯ Амелия Личева (гл ред) Пламен Дойнов Йордан Ефтимов

Ани Бурова Бойко Пенчев Камелия Спасова Мария Калинова Малина Томова

Художник на броя Александър БайтошевПечат bdquoНюзпринтldquo

ISSN 1310 - 9561

Д-р Марк Сентези е преподавател по философия

в Щатския университет на Пенсилвания

Защитил е дисертация върху Аристотеловата

концепция за движението Има публикации и

провежда курсове върху проблеми от областите

на метафизиката епистемологията

етиката антропологията и философията на образованието В

конференцията bdquoПредизвикателството

Аристотелldquo участва с доклад на тема Genesis and

the Priority of Energeia in Met IX 8

Кога за пръв път започнахте да си задавате философски въпросиОтначало започнах да се интересувам от философия през интереса ми към природата съзнанието и изкуството особено поезията Когато бях на осем години бях наясно за значителните щети които нашата цивилизация нанася на естествения свят макар щетите които нанасяме индивидуално да са малки колективно ние сме отговорни за света Колективната отговорност е голямо нещо за което да се бори един осемгодишен

Също така се интересувах от начина по който поезията индиректно изразява съзнанието чрез описание на дъжда един поет ни кара да чувстваме това което чувства той С други думи в поезията това как изглежда светът е неотделимо от съзнанието Когато по-късно прочетох Кантовата Критика на чистия разум разбрах неговата версия на това твърдение веднага

Когато кандидатствах в университета не можех да реша дали да уча компютърни науки (тоест динамични логически системи) физика (изследване на природата) или хуманитарни науки Така че аз избрах степен в bdquoСвободни изкустваldquo което покрива bdquoвсички най-важни изследвания за човешките съществаldquo от митовете и религията до биологията и физиката политиката и изкуството Бързо открих че единственото нещо което обединява всички тях е философията Така сега се занимавам с философия

Кой беше първият прочетен от Вас философ Можете ли да опишете Вашите първи впечатленияПървият философ който прочетох вероятно беше Платон в гимназиалния курс по История на идеите Помня че бях очарован от силата на диалога да оформя човешките действия и мисли векове по-късно Когато започнах да уча за Френската революция открих че същото нещо се е случвало в салоните ndash разнообразни частни събирания посветени на интелектуални дискусии които са довели отчасти до революцията и раждането на демокрацията във Франция

Смятате ли че студентите днес имат интерес към античносттаПовечето студенти не осъзнават че имат интерес към античността но щом получат възможност да я изследват като жива култура и интелектуален обмен те започват да осъзнават колко интригуваща и завладяваща е тя

Смятате ли че темите на античността трябва да бъдат разглеждани в тяхната връзка със съвременните теми Всеки път когато четем древните автори ние вече мислим за тях през нашите съвременни грижи това е просто начинът по който разбираме другите Аристотел е бил прав ние започваме с това което си мислим че знаем и работим към това което все още не знаем което е по-близо до истината

Привличам вниманието на студентите към това как те оформят нашето интелектуално въображение (както се

изразява Косман) Древните ни дават инфраструктурата инструментите средствата целите и дори мотивите за мислене а това е оформило западното мислене и наука за последните 2500 години Когато мислим за нещо ние използваме техните идеи за това и търсим нещо много подобно на онова което те са търсели по причини много подобни на техните Ние често чуваме за необходимостта да bdquoприложимldquo философията към нещата които ни вълнуват днес Поемайки този риск ние насила поставяме философията в убежденията и целите които вече имаме превръщайки я в обикновен инструмент Когато обаче студентите четат античната философия добре се случва нещо по-дълбоко и по-вълнуващо тя преобразува разбирането на студентите за света променя техните цели В това отношение не студентите са тези които оценяват колко е добра античната философия за тях а античната философия е тази която помага да се оцени колко добри са студентите като хора като мислители и като граждани Чрез античната философия студентите осъзнават че съществуват по-високи цели в живота тя събужда в тях желание да бъдат голяма душа голям философ и голям мислител голям обожател или гражданин

Намирате ли в реакцията на студентите че семинарите по античност са bdquoгубене на времеldquoСтудентите обикновено мислят така защото имат неясно но твърдо убеждение в идеята за прогреса След като някои са писали много отдавна хората смятат че трябва да бъдат надминати (Дори мислят погрешно че те би трябвало да са имали bdquoпо-прости мислиldquo от нашите Тази идея по-лесно се разсейва при прочитането им) Това обаче което е фундаментално важно за човешкия живот не се изменя много Спомням си как една студентка каза как е била изненадана от това колко мощно и колко полезно е било Аристотеловото описание на приятелството Съществуването на iPhones обаче не променя същината на приятелството или това какво е щастието или удоволствието

Бихте ли ми казали колко важен е Аристотел за bdquoфилософията на личносттаldquoСпоред мен Аристотел е изключително важен за разбирането на това как да бъдеш личност защото той дава да се разбере че да бъдеш личност означава да бъдеш активен да бъдеш щастлив не е да имаш пари да бъдеш известен или талантлив това не е кой си ти а какво правиш Студентите също така намират за освежаващо когато разберат Аристотеловия аргумент че удоволствието е страничен ефект от действието че поначало ние не търсим удоволствие но вместо това търсим да правим велики дела

Повечето хора мислят че всички действия са средство за постигане на някаква цел те работят за да получат удоволствие използват любезността като вид инструмент за получаване на удоволствие Аристотел твърди че това е погрешно добрите действия са добри сами по себе си те сами по себе си са цел няма нищо което да се търси по-нататък Това означава че вместо да се налага да минаваме през хедонистични изчисления съществуват неща които просто можем да правим които имат реална стойност и значение за нашия живот

Можете ли да ми кажете нещо повече за една от Вашите последни публикации ndash bdquoКак технологията променя нашата идея за добротоldquoТехнологията променя нашата идея за доброто по два начина На първо място технологията променя инфраструктурата на етическите решения тя не само ни дава нов начин да посрещаме проблемите (например хирургията може да спаси нечий живот или да промени външния вид или пола на някого) но в допълнение тъй като ние живеем в технологична цивилизация почти невъзможно е да се действа без да се избира технология

Например за да съществува мобилният ми телефон трябва да има миньори пътища влакове и лодки регулации и търговски споразумения политици правоприлагане едно общество в което договорите се спазват химици и електротехници и следователно университети и история на физическата наука творци и инженери за да го проектират международни технологични стандарти работническата класа от работници за да го сглобят парична система хора които да го продават хората които да го поправят и така нататък

Древните автори и съвременните грижи

Невъзможно е да излезеш на улицата без да срещнеш хора които са посветили своя труд на технологията така че е невъзможно за нас да утвърждаваме едно общество и неговите ценности без да утвърждаваме технологията Това донякъде означава че ние търсим технологични решения на нашите проблеми Наистина от всички проблеми в света тези които обявяваме за решими са проблемите които могат да бъдат разрешени с помощта на технологията

Вторият начин по който технологията променя нашата идея за доброто е че технологията въплъщава ценностна структура различна от тази на живите същества артефактите са добри само дотолкова доколкото са инструменти използвани от нас докато живите неща търсят своето собствено добро

Например когато блендер е счупен той няма стойност така че хората го изхвърлят на боклука Но едно пиле има своя собствена стойност то за себе си се опитва да се храни живее и вирее дори ако е ранено Неговото добро е различно от моето което може да включва това да го изям

Ние обаче разпространяваме етическата структура на технологията към други неща когато се отнасяме към природата като към ресурс Например когато приемаме дърветата за лишени от стойност освен доколкото могат да бъдат направени на сгради или подове ние действаме сякаш ценността им зависи от нас

Един въпрос относно Вашата дисертация ndash колко важно е движението за структурата на съществуващотоЕдно от прочутите твърдения на Аристотел е че за съществуващото може да се говори по много начини С това той няма предвид че има много неща но че за всяко нещо има няколко начина по които да бъде казано че съществува Например тази химикалка е приспособление за писане (това какво е тя или каква е нейната форма) тя е твърда пластмаса (материал) синя (атрибут) тя е способна за писане (потенция) Но ние не говорим достатъчно за това защо Аристотел твърди че съществуващото е множествено Една очевидна причина е че то трябва да бъде такова за да може движението изобщо да съществува След като тези начини са разграничени ние трябва да разберем как те са свързани

Въпроси и превод от английски ЗОЯ ХРИСТОВА-ДИМИТРОВА

Сн Радослав Чичев

РЕДАКЦИОНЕН СЪВЕТ Юлия Кръстева (Париж) Богдан Богданов (София) Кристиян Редер (Виена) Боян Биолчев (София) Ханс Улрих Рек (Кьолн) Никола Георгиев (София)

Адрес СОФИЯ 1000 ул bdquoЦар Шишманldquo 7 Банкова сметка BG56BPBI79401049389602 BIC - BPBIBGSFbdquoЮробанк Българияldquo АДИздава Фондация bdquoЛитературен вестникhttplitvestnikwordpresscom wwwbsphorglitvestnikВОДЕЩИ БРОЯ Димка Гочева Камелия Спасова

РЕДАКЦИОННА КОЛЕГИЯ Амелия Личева (гл ред) Пламен Дойнов Йордан Ефтимов

Ани Бурова Бойко Пенчев Камелия Спасова Мария Калинова Малина Томова

Художник на броя Александър БайтошевПечат bdquoНюзпринтldquo

ISSN 1310 - 9561

Д-р Марк Сентези е преподавател по философия

в Щатския университет на Пенсилвания

Защитил е дисертация върху Аристотеловата

концепция за движението Има публикации и

провежда курсове върху проблеми от областите

на метафизиката епистемологията

етиката антропологията и философията на образованието В

конференцията bdquoПредизвикателството

Аристотелldquo участва с доклад на тема Genesis and

the Priority of Energeia in Met IX 8

Кога за пръв път започнахте да си задавате философски въпросиОтначало започнах да се интересувам от философия през интереса ми към природата съзнанието и изкуството особено поезията Когато бях на осем години бях наясно за значителните щети които нашата цивилизация нанася на естествения свят макар щетите които нанасяме индивидуално да са малки колективно ние сме отговорни за света Колективната отговорност е голямо нещо за което да се бори един осемгодишен

Също така се интересувах от начина по който поезията индиректно изразява съзнанието чрез описание на дъжда един поет ни кара да чувстваме това което чувства той С други думи в поезията това как изглежда светът е неотделимо от съзнанието Когато по-късно прочетох Кантовата Критика на чистия разум разбрах неговата версия на това твърдение веднага

Когато кандидатствах в университета не можех да реша дали да уча компютърни науки (тоест динамични логически системи) физика (изследване на природата) или хуманитарни науки Така че аз избрах степен в bdquoСвободни изкустваldquo което покрива bdquoвсички най-важни изследвания за човешките съществаldquo от митовете и религията до биологията и физиката политиката и изкуството Бързо открих че единственото нещо което обединява всички тях е философията Така сега се занимавам с философия

Кой беше първият прочетен от Вас философ Можете ли да опишете Вашите първи впечатленияПървият философ който прочетох вероятно беше Платон в гимназиалния курс по История на идеите Помня че бях очарован от силата на диалога да оформя човешките действия и мисли векове по-късно Когато започнах да уча за Френската революция открих че същото нещо се е случвало в салоните ndash разнообразни частни събирания посветени на интелектуални дискусии които са довели отчасти до революцията и раждането на демокрацията във Франция

Смятате ли че студентите днес имат интерес към античносттаПовечето студенти не осъзнават че имат интерес към античността но щом получат възможност да я изследват като жива култура и интелектуален обмен те започват да осъзнават колко интригуваща и завладяваща е тя

Смятате ли че темите на античността трябва да бъдат разглеждани в тяхната връзка със съвременните теми Всеки път когато четем древните автори ние вече мислим за тях през нашите съвременни грижи това е просто начинът по който разбираме другите Аристотел е бил прав ние започваме с това което си мислим че знаем и работим към това което все още не знаем което е по-близо до истината

Привличам вниманието на студентите към това как те оформят нашето интелектуално въображение (както се

изразява Косман) Древните ни дават инфраструктурата инструментите средствата целите и дори мотивите за мислене а това е оформило западното мислене и наука за последните 2500 години Когато мислим за нещо ние използваме техните идеи за това и търсим нещо много подобно на онова което те са търсели по причини много подобни на техните Ние често чуваме за необходимостта да bdquoприложимldquo философията към нещата които ни вълнуват днес Поемайки този риск ние насила поставяме философията в убежденията и целите които вече имаме превръщайки я в обикновен инструмент Когато обаче студентите четат античната философия добре се случва нещо по-дълбоко и по-вълнуващо тя преобразува разбирането на студентите за света променя техните цели В това отношение не студентите са тези които оценяват колко е добра античната философия за тях а античната философия е тази която помага да се оцени колко добри са студентите като хора като мислители и като граждани Чрез античната философия студентите осъзнават че съществуват по-високи цели в живота тя събужда в тях желание да бъдат голяма душа голям философ и голям мислител голям обожател или гражданин

Намирате ли в реакцията на студентите че семинарите по античност са bdquoгубене на времеldquoСтудентите обикновено мислят така защото имат неясно но твърдо убеждение в идеята за прогреса След като някои са писали много отдавна хората смятат че трябва да бъдат надминати (Дори мислят погрешно че те би трябвало да са имали bdquoпо-прости мислиldquo от нашите Тази идея по-лесно се разсейва при прочитането им) Това обаче което е фундаментално важно за човешкия живот не се изменя много Спомням си как една студентка каза как е била изненадана от това колко мощно и колко полезно е било Аристотеловото описание на приятелството Съществуването на iPhones обаче не променя същината на приятелството или това какво е щастието или удоволствието

Бихте ли ми казали колко важен е Аристотел за bdquoфилософията на личносттаldquoСпоред мен Аристотел е изключително важен за разбирането на това как да бъдеш личност защото той дава да се разбере че да бъдеш личност означава да бъдеш активен да бъдеш щастлив не е да имаш пари да бъдеш известен или талантлив това не е кой си ти а какво правиш Студентите също така намират за освежаващо когато разберат Аристотеловия аргумент че удоволствието е страничен ефект от действието че поначало ние не търсим удоволствие но вместо това търсим да правим велики дела

Повечето хора мислят че всички действия са средство за постигане на някаква цел те работят за да получат удоволствие използват любезността като вид инструмент за получаване на удоволствие Аристотел твърди че това е погрешно добрите действия са добри сами по себе си те сами по себе си са цел няма нищо което да се търси по-нататък Това означава че вместо да се налага да минаваме през хедонистични изчисления съществуват неща които просто можем да правим които имат реална стойност и значение за нашия живот

Можете ли да ми кажете нещо повече за една от Вашите последни публикации ndash bdquoКак технологията променя нашата идея за добротоldquoТехнологията променя нашата идея за доброто по два начина На първо място технологията променя инфраструктурата на етическите решения тя не само ни дава нов начин да посрещаме проблемите (например хирургията може да спаси нечий живот или да промени външния вид или пола на някого) но в допълнение тъй като ние живеем в технологична цивилизация почти невъзможно е да се действа без да се избира технология

Например за да съществува мобилният ми телефон трябва да има миньори пътища влакове и лодки регулации и търговски споразумения политици правоприлагане едно общество в което договорите се спазват химици и електротехници и следователно университети и история на физическата наука творци и инженери за да го проектират международни технологични стандарти работническата класа от работници за да го сглобят парична система хора които да го продават хората които да го поправят и така нататък

Древните автори и съвременните грижи

Невъзможно е да излезеш на улицата без да срещнеш хора които са посветили своя труд на технологията така че е невъзможно за нас да утвърждаваме едно общество и неговите ценности без да утвърждаваме технологията Това донякъде означава че ние търсим технологични решения на нашите проблеми Наистина от всички проблеми в света тези които обявяваме за решими са проблемите които могат да бъдат разрешени с помощта на технологията

Вторият начин по който технологията променя нашата идея за доброто е че технологията въплъщава ценностна структура различна от тази на живите същества артефактите са добри само дотолкова доколкото са инструменти използвани от нас докато живите неща търсят своето собствено добро

Например когато блендер е счупен той няма стойност така че хората го изхвърлят на боклука Но едно пиле има своя собствена стойност то за себе си се опитва да се храни живее и вирее дори ако е ранено Неговото добро е различно от моето което може да включва това да го изям

Ние обаче разпространяваме етическата структура на технологията към други неща когато се отнасяме към природата като към ресурс Например когато приемаме дърветата за лишени от стойност освен доколкото могат да бъдат направени на сгради или подове ние действаме сякаш ценността им зависи от нас

Един въпрос относно Вашата дисертация ndash колко важно е движението за структурата на съществуващотоЕдно от прочутите твърдения на Аристотел е че за съществуващото може да се говори по много начини С това той няма предвид че има много неща но че за всяко нещо има няколко начина по които да бъде казано че съществува Например тази химикалка е приспособление за писане (това какво е тя или каква е нейната форма) тя е твърда пластмаса (материал) синя (атрибут) тя е способна за писане (потенция) Но ние не говорим достатъчно за това защо Аристотел твърди че съществуващото е множествено Една очевидна причина е че то трябва да бъде такова за да може движението изобщо да съществува След като тези начини са разграничени ние трябва да разберем как те са свързани

Въпроси и превод от английски ЗОЯ ХРИСТОВА-ДИМИТРОВА

Сн Радослав Чичев