ноември 2014 брой 76,,Вести+”

Деняът на Европейските езици

ученицистр. 8

Творчество

стр. 10 -11

Детенце хубаво,

пиленце любаво!

Къде под мишница

с таз малка книжица?

Отивам, бабичко,

макар и слабичко,

с книга да се уча,

добро да сполуча! стр.2

Откриване на учебната 2014 – 2015 година в 51 СОУ

,,Вести +“

За огромната роля на комуникацията между родители и учители по

БНТстр. 4

Bиоразнообразието в опасност

стр. 12

,,Вести + “ 2отново на училище

Тези думи на великия Дядо Вазов дни наред отекват

някъде дълбоко в душата ми. Защо не остаряват? Като звън пронизват хладния септември и после пак – до другия. Борят се традиции и новаторство, но те сякаш оставят следа завинаги – докато го има училището.

Училището – родното, святото, милото!

То е този притегателен символ, който дава началото и края на един смислен живот. То е храмът, който събира в себе си ум и знание, наука и изкуство, пътешествия и откриватели, болки и победи! Септември винаги е свързан с новото начало.

В днешния слънчев ден блясък озари дверите на нашето училище! Блясъкът на детските усмивки и плахия поглед на беззъбите първокласници. Искра запали лъчите на слънцето, за да погали косите на ято ученици и да ги поведе по пътя към любимото училище. С прекрачването на училищния праг оживяваха вълненията, трепетите, животът след лятната летаргия във всеки дом.

Изборът! Той е основата, която предопределя съдбата. Днес, скъпи родители, Вие избрахте 51 СОУ „Елисавета Багряна“ и отново го превърнахте в най-голямото и най-желаното училище. Вашият избор предопредели пътя на вашите деца. Как ще го извървят зависи не само от тях, а от всички нас. Изборът за Вас

е отговорност за нас! Той е това предизвикателство, което чертае тънката следа на ласкателството, от това, че си избран и опасността от това да не оправдаеш доверието. Изборът чака победи, успехи, но пътят към тях е стръмен и бавен.

Мили първокласници, и Вие майки и бащи, днес е Вашият ден!

Днес арката на знанието ще Ви погълне неусетно и минавайки през А и Б-то, ще прекрачите училищния праг. Класните стаи ще Ви прегърнат и ще оживеят с вашата радост.

Днес стотици балони ще полетят към слънцето, прегърнали мечтите Ви. В тях сме заредили глътка от нашия въздух, част от нашата душа. Ще ги изпратим заедно към небето, защото най-високо – на върха, е успехът. След него идва славата! Тя е за победителите! Сладка е славата, но трудно се постига. За нея трябва да узрееш! Вашата слава ще огрее нашите стени и със скромна снимка ще остане за поколения наред в малък кът „С тях се гордеем“!Скъпи родители, Благодарим Ви че ни избрахте! Всеки от Вас, правейки своя избор, желае най-доброто за своето дете. Ще се трудим неуморно, за да оправдаем вашите очаквания. Помагайте ни, защото заедно можем повече!

Скъпи учители, не се

съмнявам във вашия неуморен труд! Изправете се пред новите предизвикателства!

Скъпи ученици, следвайте съветите на Вашите учители! Помнете думите на Дядо Вазов – с книга да се учите, на добро да се научите! Знанието е сила и ние ще Ви я дадем!

Нека всички заедно – ръководство, учители, ученици и родители заедно поемем пътя, който сме избрали и положим началото на още една по-успешна, по-здрава, по-благополучна учебна година!

ДОБРЕ ДОШЛИ!

НА ДОБЪР ПЪТ!

,,Вести + “ 3благотворителност

НЕКА ВСИЧКИ БЪДЕМ ПО-ДОБРИ

Събраните средства за децата от основно училище "Цанко Церковски" град Мизия на 15.09.2014 г. са 1534 лева. Дарителската

акция продължи до 19.09.2014 г. Кутията за дарения поставена на входа на училището.

,,Вести + “ 4PR

1)За огромната роля на комуникацията между родители и учители по БНТ 2) Родители и експерти обединиха усилия в името на диалога между семейството и училището.Цвета Бресничка от Асоциация „Родители" представи сборника "Наръчник за родители", съдържащ препоръки към майките и татковците на първокласниците.

Начинът, по който да бъде „отключен" диалогът между семейната и училищната среда, бе представен интерактивно.Първият ключ - опознаването, бе поставен на специално табло именно от Бресничка. Тя отбеляза значението на чисто човешката връзка между родителите и учителите.„Да обръщаме по-малко внимание на административните въпроси", посъветва тя.

Асоциация „Родители", в партньорство със 7 училища, правиродителски срещи в по-различен формат. За разлика от обичайния модел на родителска среща, при който „родителите си гледат гърбовете", при този вариант, те са ситуирани в кръг и говорят помежду си като партньори. Промяната на формата на родителските срещи би била добра стъпка към подобряване на диалога между семейството и училището.

Директорът на 51-о СОУ „Елисавета Багряна" Асен Александров постави втория важен ключ - комуникацията. Най-важният канал на комуникацията, по думите му, е между родител и учител. Има училища, където е традиция веднъж месечно родителите и учениците да ходят на екскурзия.

Важно за живата комуникация, според Александров, е родителите да бъдат включвани в доброволчески акции.Така например директорът на 51-СОУ преди време качил на страницата на училището в социалната мрежа няколко снимки, от които се виждало актуалното състояние на училището. След това родители се включили в почистването.

Александров обясни, че се предвижда родителите да помагат и при други доброволчески акции. Важен канал за

комуникация е и т. нар. „електронен дневник", който дава възможност на директора да праща съобщения до родителите. В момента те са свързани с актуални теми около откриването на учебната година - например с учебната програма.

Училищният сайт и социалните мрежи са друг вариант за комуникация със семейството.

Говорейки за т е х н о л о г и и , Александров отбеляза, че младшите учители трябва да са наставници на старшите, защото те са по-близо до децата. Все пак, той уточни, че е важно комуникацията да е искрена, честна и открита, защото е в полза на учениците. Той призна, че често и родители, и ученици, и учители се опитват да се представят в най-добра светлина, което поражда една „фалшива комуникация".

Доколко обаче разбираме кое е добро за детето? Детелина Арнаудова е директор на 19-о СОУ „Елин Пелин", но като родител тя си задава редица въпроси, сред които - не е ли прекалено взискателна към ежедневните задължения на детето си.Самите ние, желаейки най-доброто за детето си, успяваме ли да излезем от собствените си егоистични тенденции, попита още Арнаудова.

Сблъсъкът между нагласите в семейството и изискванията в училището може да доведе до „загубване

на детето". Мнението на ученика е важно, защото именно то формира самочувствието му на човек. А р н а у д о в а постави най-важния ключ - фокусът да е детето, като именно той е най-важният за диалога между училището и семейството.

В с и ч к и п р е п о р ъ к и , които бяха обсъдени, са застъпени в „Наръчника за

родители", който за шеста поредна година се разпространява безплатно.

Ерик Пангелов от 9-б клас и Николай Фенеров от 11-б клас изнесоха беседа пред учениците от 5 клас за здравословното хранене и здравословния начин на живот.

,,Вести + “ 5 изложби

Един ден след Деня на независимостта беше откриването на юбилейната изложба на нашата любима учителка и колежка Илияна Дончева. Пожелаваме й творческо вдъхновение и още много успехи!И зложбата ще бъде в галерия "Райко Алексиев" до 12.10.2014 г.

,,Вести + “ 6какво ново?

ОбяваВече може да поздравявате приятелите си с повод и без повод от страницитена училищния вестник. Достатъчно е да изпратите тяхна снимка с пожелание. Нека всичкипразнуваме заедно.

,,Вести + “ 7къде,какво?

На 28.09.2014г. 51 СОУ подкрепи инициативата за популяризиране на четенето в Борисовата градина. Ученици от 5, 8 и 10 клас заедно

със своите домашни любимци, приятели и учители се забавляваха, четоха и отразиха веселото събитие. Разбира се, най-голямата атракция в днешния ден беше талисманът на нашето училище. Тигърчето Любопитко се превърна в любимец на малки и големи. Всички искаха да се снимат с него!

Денят на народните будители

На 01.11 .2014г. чествахме Деня на народните будители. Това е един от светлите национални празници, които за жалост през последните години отстъпват пред разни чужди обичаи и оставят забравени. Разбира се, и Вси Светии не е за пренебрегване (винаги е хубаво да имаме повод да празнуваме), но нека отдадем значимото и на собствените си традиции.

Да, наистина на този ден няма предпоставка за голям купон, но всеки от нас трябва да го отбележи за себе си - както сметне за добре. Това е времето, когато

трябва да се замислим кои всъщност са народните ни будители (не тези, които водят с у т р е ш н и т е п р е д а в а н и я по радиото) и какво са направили за нас.Те са всички онези хора, знатни и не толкова познати

личности, които са дали своя принос за будното съзнание на народа ни и поддържали неговото с а м о ч у в с т в и е .

Това са всички просветители, книжовници, революционери. Най-известните сред тях са Свети Паисий Хилендарски, Иван Вазов, Григорий Цамблак, Константин Костенечки, Владислав Граматик, Матей Граматик, Свети Иван Рилски, Неофит Бозвели, братята Димитър и Константин Миладинови, Георги Стойков Раковски, Васил Левски, Христо Ботев, Стефан Караджа, Хаджи Димитър, Любен Каравелов, Добри Чинтулов, Деан Тодоров, Теодор Чубуров и

много други. Народни будители са и съвременните учители и хора на науката, които продължават делото на предшествениците си. Празникът се отбелязва от 1922г. по предложение на тогавашния министър на народното просвещение - Стоян Омарчевски. За първи път неофициално денят е честван в Пловдив през 1909г. През 1945г. празникът е отменен от комунистическата власт, но остава в съзнанието на българите и на много места продължава да се отбелязва неофициално. През 1992 традицията е възобновена и продължава и до днес.

,,Вести + “ 8къде,какво?

Деняът на Европейските езици ученици

По случай деня на Европейските езици ученици от 5-А клас и тяхната класна А. Славейкова представиха 51 СОУ на Национална кръгла маса по проблемите на квалификацията на учителите по английски език. Оказа се, че в нашето училище нямаме такива проблеми.

За кандидатстването след 7-ми клас

На 21.10.2014г в нашия час на класа дойдоха двама ученици от 10- ти клас - Иво и Георги, за да ни разкажат повече за кандидатстването, матурите и как им се е отразил изборът на гимназия. Иво Попов ни разказа за Първа Английска гимназия и затова как след 9-ти клас всичко се учи на чужд език –‘’Фрапиращо е само в н а ч а л о т о , но след това се свиква’’- каза ни той с усмивка! Разказа ни и за забавните учители, които п р е п о д а в а т там, за паралелките, от които в н е м с к а т а гимназия е н а й - т р у д н о да се влезе, защото балът там е най-висок (тридесет и три и полвина за момичетата и около 32 за момчетата), за приятните съученици, които е срещнал там, за матурата и как, ако си учил системно, не е нужно да се притесняваш за нея?... Вторият ученик – Георги Стефанов, е останал в 51 СОУ ’’Елисавета Багряна’’в 10 - а клас с профил ИИ и също е много доволен от избора си. Мисли професионално да се ангажира с ИТ и ИИ. Двамата установиха, че базата на

нашето училище е дори по-добра от тази на много други елитни гимназии в София, от което можем да сме много горди!!! Поговорихме и за това как целият щаб на HP e вече в България и как Lenovo и Asus също ще се местят и затова как страната ни се модернизира в сферата на програмирането. Успокоиха ни, че матурите също не са толкова трудни, както всички ги описват и как, ако си учиш системно уроците, всичко ще е наред. В крайна сметка след матурите всеки сам избира гимназията, която е най-

подходяща за него и в която ще има възможността да реализира мечтите и очакванията си!

От: Йоана Трифонова

кореспондент на 7- б клас

Общество за Личностно развитие- час първи

На 14.10.2014г в часа на класа при 7- б клас дойде психоложката Таня Илиева, за да поговорим за отношенията между учениците в училище и затова как ние – учениците, да имаме повече мотивация за учене. Часът започна като всички седнахме в един голям кръг и започнахме да играем на ролеви игри, чрез които да се опознаем по - добре и да се отпуснем. Създадохме си правила за работа в групата, които трябва да се спазват. Една от игрите беше да вземем едно хартиено топче, да клекнем пред някой от кръга и да кажем ‘’искам ти да ме чуеш’’. Играхме на развален телефон и за съжаление разбрахме, че не умеем да се изслушваме. Работата на професионалния психолог не е никак лесна , но все пак тя я практикува от 16 години като главно се занимава с Организационна психология и проверка на хората като кадри за работа във фирма. А на въпроса как да имаме повече мотивация тя ни разясни, че, за да може един човек да има мотивация, той първо трябва да знае какво иска и второ - как да го постигне. Най-важното обаче от всичко изговорено е човек да е щастлив и да прави това, което обича или да си има хоби, което го развлича. Свободното време е нещо наистина ценно и ние, всички, не трябва да забравяме, че, за да можем да работим и учим ползотворно, трябва да намираме време и за себе си!

,,Вести + “ 9на фокус

Обичаш ли Кола?

В ежедневието си всеки от нас пие от тази

„вълшебна“ напитка. Но дали знаете няколко ин-тересни факта за нея? Съмнявам се. Нека ви пре-доставя тази информация:1. За да измие кръвта от пътното платно следкатастрофи, полицията в много американски щатиизползва именно Кола.2. Ако в дълбока чиния сложиш пържола и следтова я залееш с Кока-кола, след два дни няма да я на-мериш там.3. Ето един по-лесен начин за почистване на то-алетната чиния − залей я с Кола и не пускай водатаедин час. Петната от фаянса ще бъдат премахна-ти благодарение на лимонената киселина в чернатанапитка.4. Ново лекарство за премахване на ръждивитепетна от хромираните джанти − изтъркай съссмачкан лист алуминиево фолио, накиснато в Кола.5. Ако не можеш да развиеш ръждясал болт, на-мокри парцал с Кола и го увий около болта за някол-ко минути.6. Купчина мръсни дрехи?! Няма проблем, залей гис Кола, добави прах и ги пъхни в пералнята, кактообикновено. Добрият резултат е гарантиран.7. За четири дни напълно може да разтвори нок-тите ти.8. Нивото на рН е 2,8.9. Активната съставка на Колата е фосфорна-та киселина.10. Дистрибуторите на Кола вече отдавна я из-ползват, за да почистят двигателите на камиони-

те си. А сега изтичай и си купи твоята бутилка Кока-кола.

,,Вести + “ 10 веселата математика

Аксиома –основно

положение в геометрията

През две произволни

точки може да пмине права и то само една.

Сумата на два съседни югъла е

180º

1 2

1+ 2=

=180ºСВ < АС + АВ

Частно на две числ а еизраз,

в койтознака за деление

е означен счерта и се

наричадробен израз

а/

,,Вести + “ 11 творчество

МАТЕМАТИКАТА – ЗА НАУКАТА КАТО ИЗКУСТВО ИЛИ КАТО

ВДЪХНОВЕНИЕ

Математиката е най-висшата наука. Това е едно от най-изтърканите клишета. Въпреки това в него има достатъчно смисъл, защото математиката все пак е най-древната наука. Първите ми сблъсъци с нея не ме впечатлиха особено, даже малко ме отблъснаха. Математиката можем да я разглеждаме като основа за много други науки – география, лингвистика, физика, химия, поезия. Не трябва да се забравя, че тя е и в света около нас. Връзката между математиката и езика е достатъчно осезаема, макар хората да не се замислят над нея. Каквото и да си говорим, тя винаги ще бъде царица на науките, защото е създадена най-рано и е вложена във всичко останало. Математиката е вплетена в географията много повече, отколкото хората си мислят. Математика има в мащаба на картата и в координатите на дадени места. Когато бях по-малък, ми бе много трудно да определям мащаб, но баща ми обясни, че когато имаме числото, неговото преобразуване с помощта на математическо действие довежда до получаване на разстоянието. Така разбрах, че географията не е сложна и че е невъзможно науките да съществуват, изолирани една от друга. Връзката между езика и математиката се усеща най-много в изреченията, например в последователността, по която установяваме синтактичния строеж на изречението. Същата последователност я има и в математиката. В езика има образуване на думата по логичен път, което откриваме и в математиката. Последователната структура при образуване на словоформите е подобна и на механизма за

решаване на задачи. Думите са ограничен брой, но с тях е възможно да се създадат безкраен набор от изречения, както цифрите са от 1 до 9, но числата са неограничени. Отвъд научното осмисляне математиката е приложима и във всекидневния опит. Например всички пием вода. Независимо коя фирма я бутилира на етикета се обозначават количеството, състава, всичко онова, в основата на чието измерване стои математиката. Друга област, в която се проявява науката е архитектурата – в констукцията на сградата, в здравината, в разположението на стаите, в оразмеряването на пространството, в уюта на дома прониква математиката. Нито един чертеж, нито една мебел не е възможна без науката, която заедно с изкуството предлага решения, които да направят живота по-уреден и които са част от всеки детайл в дома на човека.За математиката в училище се говори като за поредния скучен предмет, но аз я приемам за нещо, без което не мога да живея. В училище най-много обичам, когато госпожата сбърка в нещо малко и незначително аз обожавам да я поправям. Математиката не е само суха наука и не е измислена само за да мъчи умовете на учениците, а е част от самия живот!

Братислав Братанов7- б клас

51 СОУ “

Есе за метематиката Не съм свикнал да пиша есета, дори това е първото есе, което пиша. Единствените неща, които някога съм писал, са преразказите, които правим в училище и едни приказки, които започнах да пиша в трети клас. Техният период не беше дълъг и престанах след един или два месеца. Казвам се Борислав Живов от град София, на 13 години съм, 7- в клас на 51 СОУ „Елисавета Багряна”. Да си призная честно - аз не съм чел много книги, но обичам да пиша, може да не съм много добър, но ми харесва да го правя, а мама винаги ми е повтаряла, че не е задължително да си добър в това, което правиш, за да ти харесва да го правиш. Първата книга, която прочетох, беше “101 далматинци“. Знам, че великите писатели отговарят за първата си прочетена книга: “Пипи дългото чорапче“, „Чичо Томовата колиба“,“ Хари Потър“ и други. Разбира се, и аз съм чел тези книги, но въпреки това моята първа книга беше “101 далматинци“. Но мисля, че знам защо е така. Когато бях на четири години, много се впечатлявах от лъскавото, красивото, от шарените неща, а тогава правеха много подобни книги и мен ме грабна “101 далматинци“ .Аз мисля, че не трябва човек да съди за книгата по корицата, но тогава бях на четири и не разбирах много от тези неща. Естествено преди да я прочета самостоятелно, моята баба ми я препрочиташе постоянно. Накрая толкова исках да я прочета, че един неделен следобед хванах книгата и започнах да я чета и я прочетох от началото до края. И да ви кажа - за мен няма по - хубаво чувство от това да затвориш току- що

прочетена книга! Искам да споделя с вас колко много ме ядосват колите и мисля, че адски много замърсяват природата и според мен 2/3 от озоновия слой е пробит от вредните газове, които те изхвърлят, и че ще е най- добре за всички, ако започнат да карат велосипеди или в най-лошия случай - да ползват градския транспорт.Защо в най-лошия случай ли, защото, ако ползват градския транспорт, природата ще се замърсява по-малко, но все пак ще се замърсява. Но да се върнем на темата с велосипедите. Аз например се научих да карам велосипед на две колела по много необичаен начин. Когато бях на четири години, един ден с моята баба излезнахме, за да карам велосипед, но го изкарах с помощни колела. И започнах да го карам, докато не видях един мой приятел, който вече караше без помощни колела. Аз естествено много се ядосах, че не мога да карам без помощни колела и че той може. Но късметът отново се обърна в моя полза. Оказа се, че той тъкмо беше свалил помощните колела и дядо му още имаше инструменти в себе си и аз помолих дядо му да свали и моите помощни колела. И той го направи. Да си призная, когато той ги свали, много ме беше страх да карам без помощни колела, тъй като ми беше за първи път. Но накрая се престраших и тръгнах с колелото и докато се усетя, вече карах на две колела и ако се чудите как го помня, е такъв момент не се забравя лесно. Аз много обичам да спортувам. И обичам всички спортове, но най-много ми харесват футболът, баскетболът и волейболът. Харесвам, защото през лятната ваканция през повечето време бях при моята баба, а тя много обичаше да гледа волейбол и и аз го гледах с нея. От там разбрах правилата на волейбола и когато започнах училище,

се записах да тренирам. И въпреки че тренирам, пак харесвам и останалите спортове не по-малко от волейбола и много обичам да ги играя. Но между всички тези неща има едно нещо, заради което всеки ден изминавам десетки километри и това нещо е математиката. Да ви призная, в пети клас не бях много добър по математика, но когато започнах шести клас, майка ми ме записа на уроци по математика и така разбрах, че математиката е много приятен предмет, а не такъв, какъвто си го представях преди. И тогава разбрах, че ако не си добър в нещо, не значи, че то е лошо и че не може то да се промени, просто ти трябва да се промениш. И когато госпожата ми по математика попита целия клас кои от нас пишат добре по български, а пък математиката им е любим предмет, пред очите ми като на лента мина всичко това, което бях писал в трети клас и тогава си зададох въпроса „защо пък да не пробвам пак”?

Борислав Живов7- в клас 51 СОУ

,,Вести + “ 12биоразнообразието в опасност

Зоопарковете – генетичните банки на

планетатаУбедена съм, че всеки от вас е чувал думата „зоопарк“, огромен брой са посещавали нашия в София, но едва ли много са се замисляли защо зоопарковете съществуват.Мнението на хората по целия свят е разделено на две. Едни казват: „Не, не искаме животни зад решетки“, а други: „Разбира се, ние обичаме зоопарковете.“ Първите ги разбираме. Всеки от нас би искал да види царски орел да кръжи в небето, а не да е затворен в клетка. Вторите също ги разбираме. Това е уникално място, но те едва ли разбират добре защо мислят по този начин. Истината за мен е една:Светът около нас се променя изключително бързо. Имаме много глобални промени и един от тях засяга дивите животни – ТЕ ИЗЧЕЗВАТ бързо. Около 21% от видовете бозайници, 12% от птиците и 33% от земноводните по света са застрашени от изчезване. Ето и пример: През 2007 г. броят на амурските леопарди в природата е едва

30 индивида и продължава да намалява. И зоологическите градини са в уникалната позиция да променят това. (http://www.iuc-nredlist.org/details/15957/0)Те не са просто място, където някой е поставил животни от всички континенти, само за да се забавляваме ние. Това са неповторими животински и растителни генетични банки на планетата ни, които съхраняват биоразнообразието за бъдещите поколения. Ако не са те, един ден изчезващият сибирски тигър, който е по-многоброен в зоопарковете, отколкото в природата, няма да е по-реален за децата ни от костенурките нинджа, а ние с умиление ще разказваме, че някога е имало такова животно. Много от зоологическите градини по света (частни или държавни) са свързани по между си и в зависимост от възможностите си се стараят да размножават застрашени и изчезнали вече в природата животни, за да ги запазят като вид или върнат в естествените им местообитания. И това не е никак лесно. И както ние не се женим за нашите братя, сестри, братовчеди

и т.н., така и зоопарковете не позволяват да се създават поколения от близки роднини и се опитват да запазят генетичната чистота на видовете и подвидовете. Представете си сега един вид животно, изчезнало в дивата

природа, от което са останали само около 20-30 индивида в различни зоологически градини по света и ще разберете колко е

трудно да се организира всичко това.А и винаги има „доброжелатели“, които смятат животните на затворено за гладни и ги хранят тайно с всякакви „полезни“ храни, от които по-късно те се разболяват и евентуално умират. Да се разберем така: „Хайде да не пречим на зоопарковете да вършат своята толкова важна работа и да се наслаждаваме спокойно на гледката на играещи маймунки, подскачащи зайчета или спящи лъвове.Сред противниците на зоологически градини е разпространена теорията, че животните в природата са „щастливи“, защото са „свободни“. Тези хора обикновено си представят лъва, почиващ си величествено на фона на залеза или

обикалящ саваната за добро храносмилане, след изяждането на антилопа, приела покорно съдбата си. Но после идват лоши хора, хващат го и го затварят в тясна клетка

(това последното не се случва много отдавна), където лъва копнее за „свобода“ и прави всичко възможно да избяга.Нещата обаче не стоят така.Животните в зоопарковете всъщност са

родени там. Те не знаят какво е савана. А ако разберат може и да не им хареса много.В природата всички същества живеят по безмилостните й закони, в условия на непреодолима социална йерархия, в среда

със страх в изобилие и храна в недостиг, където територията трябва непрекъснато да се защитава, а от паразитите няма спасение. Ако наблюдавате животно в естествената му среда ще видите, че то минава по едни и същи пътеки всеки ден, ден след ден, година след година. На практика то не е свободно пространствено. То не може, а и не иска да отиде на друго място, защото това е неговата територия. Както никой от вас не би напуснал уюта на дома по собствено желание, за да отиде никъде и сам. Място в зоопарка, съобразено с всички изисквания на животното, е просто неговата територия, различна единствено по големина от естествената. Не правим ли и ние същото с нашите домове – топла вода, храна, хладилник, легло, забавления и любими хора на едно място. Всичко, което искаме заедно. Същото е и заграждението на животното в зоопарка. И когато то се роди там става собственик на дом, който ако трябва ще защитава със зъби и нокти.Всъщност за съществуването на зоопаркове сме виновни всички ние – с нашите гибелни

действия или ужасни бездействия.

Ива Асенова

,,Вести + “ 13интересно

Няма толкова висша цел, която

да оправдае използването на всички средства

Ние, хората, сме изправени пред загадката на света и нейното съществуване - твърди Айнщайн. Човек е съзнателно същество и донася със себе си в този свят две неща - смисъл и цел. Цената на това да организираме своя живот и да осмисляш света е висока. Но както казва Сократ, най- важната цел в живота ни трябва да бъде нашето духовно осъвършенстване. Когато

разберем това, ние съзнателно можем да поставим границите на нашето смислово целеполагане. Като творчески и действащи същества хората непрекъснато си поставят цели и се стремят да ги реализират. Но от характера на целта и от пътя, по който тя е постигната, можем да съдим за същността на всеки от нас, за времето, за епохата. Човек винаги е свободен да приема или отхвърли ценностите, които ситуацията предлага. В различните области и измерения той се стреми да реализира своята същност. Въпреки това трябва да се съгласим с Айнщайн, че няма толкова висша цел, която да оправдае използването на

всички средства. Пътят за постигането на целта трябва да е ценностно осмислен, което изключва потъпкването на човешкото достойнство и свободата на другия. Предвид краткото време, с което разполагаме на този свят, ние бързаме да живеем и да постигаме цел след цел и резултат след резултат. Това понякога ни поставя в ситуация на изкушение да прибягваме и към непозволени средства, които са извън или в противоречие с принципите на моралното ни съзнание. Има хора, които преминават през света случайно - подобно на стръкче трева в река, те не вървят, тях ги носят. Лутат се във времето и чакат като чели то да изтече.

Има, разбира се, и други, които като комета се врязват и променят изоснови ритъма на живота и стремежите на хората, на цели общества и народи понякога.

Колкото по- благородно и трудно постижима е целта, толкова е по- силен стремежа към нея, толкова по- висока е нравствената и духовна нейна стойност. Принципно достойнство се заключва в това да приемаме ближния както приемаме себе си, да уважаваме неговите цености, идеали и свобода на избор.

Таня Тодорова 10-а клас

Х и л я д о л е т н а т а мистерия около Троя живее и днесВсредата на XIX в . з а б о г а т е л и я т търговец Хайнрих Шлиман решава да се посвети на детската симечта - откриването наТроя. По това време археолозите и историците не вярват в съществуването на древния град. Въпреки това, през 1870 г. Шлиман започва разкопкипобреговете на МалаАзия. С помощта надруг виден археолог -Вилхелм Дорнфелд, постепенно разкопаваттака наречената област Хисарлък. По-късни разкопки показват, че Троя се намира на девет културни пласта. С годините един върху друг били построени седем града. Това навежда на идеята, че градът е разположен на хълм. Погледнато отгоре, се забелязва, че местността наоколо е равна, подобна на

савана. Три години по-късно, през 1873 г.,Шлиман съобщава, чее открил ОмироваТроя, където намира огромно златно съкровище от 8700 предмета, които включват накити, копчета, масивни чаши. Според Шлиман това било съкровището на цар Приам. Преди да започне разкопки по бреговете на Мала Азия, археологът прави уговорка с османския султан, която гласяла, че намерените богатства ще се поделят поравно с империята. Ентусиазмът на Шлиман обаче го подтиква да прекрачи границите и той изнася по-

голямата част от съкровището в Берлин(точно затова и ако сега отидете в Троя, наповечето места ще забележите надписи, гласящи, че ако искате да видите определена ценност, ще трябва да посетите Берлинския музей). По-рано, през 1869 г., Хайнрих Шлиман се жени за гъркинята София Енгастроменос. След откриването на съкровището прави снимки на съпругата си с него. Тогава всички историци и археолози го обвиняват и не го признават за откривател и истински археолог. След навлизането на руските войски

в Берлин през 1944 година съкровището загадъчно изчезва. Тогава тези снимки на София били е д и н с т в е н о т о доказателство за с ъ щ е с т в у в а н е т о на Приамовото съкровище. Години наред не се знаело къдевсъщност са тези ценности, но наскоро се разбра точното им местонахождение. По тази причина сега три държави спорят на

кого принадлежи съкровището на цар Приам. Гърция твърди, че енейно, защото това е част от историята на този народ; Турция настоява, че Троя се намира на територията на бившата османската империя, затова и принадлежи; Германия, като родина на Шлиман твърди, че съкровището трябва да бъде в Берлин. А в крайна сметка прословутото съкровище на цар Приам се намира в Русия и тя го държи, докато другите три държави си спорят.

Ден без глаголи Ранно утро. Бледи спомени от хубав сън. Тоалетна, очи и закуска. Косата с формата на рисунка на 2 - годишно дете. Поредното притеснение за идването на автобуса. Отивайки на спирката - 10-минутно чакане под лампите на булеварда. “Ура!” Автобуса! Слизане на центъра. Още 10 скучни минутки. Неочаквано 4-ка.Отново пътуване. Най - после училището. Стотина човека на тротоара. Пресичане (25 от тях на червено). Още от вратата някой с приветствие и въпрос: “А днеска контролна...”, отговор: “Не!”...”Ааа, добре.” Нормален разговор за приятното ранно ставане. Първи час - спане с отворени очи. Втори - немски. Трети - немски. Четвърти

- немски. Пети – немски (вече отегчителен, но, разбира се, от важност). Последен час - математика. Много приятно завършване на учебния ден с квадратни уравнения (и те са от голямо значение). Поредната драма с автобуси. Моята спирка! Няколко крачки до вратата. У дома. Един час за обяд и почивка. Любимите домашни. Първо, естествено, немски. Дума след дума писане, повтаряне, четене, учене на диалози. Най - накрая привършек. Ужас! Ами другите предмети? Отделяне на време и за тях. Е, готово...Поглед към часовника - 22:30!!! Поредното изпускане на “X-Factor”, а за някои и “Листопад”. Отново обикновените действия преди сън. Пробване за диалог с родителите на немски, но все още неуспешен. Сън за 5 часа. Ранно утро. Бледи спомени от хубав сън...

,,Вести + “ 14интересно

Halloween Halloween е празник, който макар и навлязъл отскоро в България, бързо се популяризира и набира все повече почитатели, най-вече сред младите хора. На 31 октомври всички вече сме въоръжени с най-разнообразни и невероятни маски и костюми. Можем да срещнем какви ли не създания през страховитата нощ – от страшни дяволи, черни котки и вещици до мили ангелчета, феички и „послушни“ ученички. Но за да си прекараме наистина страхотно, освен

оригинална маскировка ни трябва и автентична Halloween-ска атмосфера. Ето и няколко от символите на празника, които имат далеч по-дълбок смисъл, отколкото сме предполагали:1. Най-популярният символ на празника е светещата тиква. Тиквени фенери се издълбават по целия свят, но знаете ли всъщност откъде идва тази традиция? Тя води началото си от един обикновен ирландски пияница Джек. Веднъж, в навечерието на празника на Вси светии, пред пияния ковач Джек, който седял в кръчмата, се явил самият дявол. Джек се съгласил да му даде душата си срещу една бира. За целта дяволът се превърнал в монета, която пияницата сложил в джоба си. Дяволът се измъчвал, но бил освободен, като дал гаранция на Джек - да не взима душата му 10 години. След време хитрецът успял отново да излъже дявола и си спечелил още една 10-ка. Когато обаче умрял, не бил приет нито в ада, нито в рая. Дяволът му дал едно горeщо въгленче от огъня на ада и Джек трябвало да започне да скита из света. Той носил със себе си една ряпа, издълбал я и сложил в нея огънчето, за да не изгасне. Смята се, че той и днес броди по света с фенер в ръката.2. От горната легенда идва и играта с ябълките.

Плодът се поставя в леген, пълен с вода. Който

успеел да отхапе пръв от сочния плод, той щял да се ожени пръв. Ябълката е символ на късмета, богатството и любовта. Освен това, ако се страхувате от вещиците – ябълката ще ви предпази - ако я разрежете хоризонтално на две половини, сърцевината й ще стане надеждно средство за предпазване от уроки. 3. Задължителните цветове, които трябва да присъстват в украсата са черно и оранжево, произлизащи от езическата традиция да се празнуват есента и беритбата. Оранжевото символизира цвета на променящите се листа и на реколтата, а черното бележи „смъртта” на лятото и промяната на сезона.

4 .

Ако имате под ръка някой голям котел за отварите си – задължително го използвайте! Дори и да не сте толкова добри във вещерския занаят, може да го напълните с пунш. Но за какво е използван в миналото? Келтите вярвали, че след смъртта всички души отиват в котела на старата вещица, което символизира утробата на майката-земя. Там душите чакали своето прераждане,докато грозницата, разбърквайки котела, позволявала на нови души да влизат в него,

а на стари – да се прераждат. Този образ на котела на живота сега е заменен от злокобните бълбукащи отвари, от които се вдига пара.

5. Всички знаем поверието, че черните котки носят лош късмет. Това е така, защото те са

били спътници на вещиците или самите магьосници, затова в миналото са залавяни и горени на клада. В редица култури котката се смята едва ли не за единственото живо същество, което е способно да проникне в света на мъртвитеи да се върне невредимо.6. Да не забравяме и страшните прилепи – вампири, които се смятат за изчадия на ада. Силуетите им често се използват като символ на злото - прилепи красят раменете на вещиците и живеят по ъглите на къщите им, докато части от тях има в различни магически отвари. Съществуват много митове за тези странни птици, като например, че, ако на Halloween през прозореца влезе прилеп, това е знак, че къщата е обитавана от духове, които са го пуснали да влезе.Откъде всъщност произлиза празникът? Древните келти празнували своята Нова година - Сауин (Samhain) в края на октомври, когато прибирали последната си реколта. Те

вярвали, че в нощта срещу Нова годинасе отваря границата между мъртвите и живитеи сенките на починалите през изминалата година навестяват земята, в търсене на живи тела, в които да се вселят. За да се предпазят от сенките, хората гасели огъня в огнищата и се опитвали да изглеждат колкото се може по-страшно - обличали животински кожи и глави, надявайки се да изплашат привиденията.

Think possitive

Sitting on the top of the city and gazing at the most awe-inspiring view his hometown could offer, he managed to take only one single deep breath and his heart skipped

БИСЕРИ

Добър ден! То всъщност е „добър вечер”... Обърках словореда.***Дежурният може да изтрие дъската, защото аз много приказвах.***Сто гледат, всички приказват, никой нищо не разбира и пак си вярват.***- Какво е дъбене?- Ами... посаждане на малки дъбчета.***Още не съм казала, но ще повторя!***Вън духа вятър, но вие пазете тишина!***От дългогодишния си опит знам, че във всеки клас има поне по няколко боклука!***Две момичета липсват - Виолета и Андриан.***На вас може да ви се иска да кръстосате прасе със зеле, за да стане свинско със зеле, ама не може!***Голяма нация, голяма техника, голямо чудо – това е такъв елеметаризъм.***Сашо, стига си преписвал от околната среда!***Кой, какво и защо взаимодейства с вода?***Вие представяте ли си някой да стои и да гледа как някой друг убива хора или руснаци?***Учете си правилата, медувременно аз ще предам за причастия!***- Я кажи кои са двете партии?- Ами... на републиканците и на консервантите.****в началото на годината*- Какво имаме сега?- Свят и личност.- К’во е т’ва?***Старите хора дават добри съвети, защото не са в състояние да дават лоши примери.***Вече станахте големи мъже - особено момчетата!***Искам да ти пиша 6, но нямам желание!***К’ъв е тоя тебешир? Рони се като дронки!***Не говорете на глас!***Не ме гледай като инжектиран петел!***Така е, когато с едното око слушате, а с другото приказвате!***Двойките на изпитаните да ми се обадят!

,,Вести + “ 15интересно

a beat at the thought of the bright future that awaited him.He had an extremely positive outlook on life. The hustle and bustle from below didn’t really manage to make an impression on him. He was wandering in his mind and thoroughly exploring every single jolly moment of his life. Every fiber of his being was slowly filling with delight.His inexperience allowed him not only to feel that pure happiness, but also not to consider a chance of possible future disappointment. He thought he had it all. And he did.Despite his unrealistic and rather child-ish perception of the world, his way of thinking could make the grown-ups feel ashamed of themselves for being so nar-row minded and pessimistic. He was indeed wiser and luckier.But people didn’t seem to appreciate the value of his thoughts.All his peers found him rather odd and had difficulties understanding him.His parents loved him and acknowl-edged his maturity, however, they couldn’t fully relate to his philosophy of life.But he didn’t let this get to him.All he knew was that his life was in his own hands and he could shape it however he wanted to. And this was his most invaluable possession- the power to create his own world.Deceiving himself into thinking that things were, are and are going to be just fine, he didn’t realize how vicious the real world could turn out to be to those, who refuse to live in it as it is.Although he possessed the ability to push all his worries deep down and to bury them in the depths of his mind for good, he just couldn’t avoid the colli

sion.It was inevitable.His false reality, which was the perfect opposite of the concrete jungle out there, turned against him.…What came after that? Well, some people called it insanity, others called it schizophrenia, and some just did not feel like discussing such unpleasant topics. But from what I know he is still alive. Barely recognizing his parents and friends, but alive and breathing. The last time I talked to him he couldn’t remove the smile off his harassed face. That awful smile, scarred by the collision, seemed unnatu-ral.And yet, there are many people who still say that he was simply insane for being that optimistic and loving. He should have known better- he should have given up the hope for a better world. He should have considered the chance of getting hurt for being different.But when I asked him: “Tom, do you think that the world is a better place now?”, he stared at me for a while and responded with a smile: “Yes. It is different now.”What do you think Tom did?T

СВЕТОВНАТА ЗВЕЗДА LARA FABI-AN – ЗА ПЪРВИ ПЪТ В БЪЛГАРИЯ!

За първи път в България ще гостува световноизвестната LARA FABIAN на 23 октомври 2014г., в

зала 1 на НДК, София. Обиколила почти цял свят, френската звезда, наричана още „Феномен“ във Франция и Канада, ще ощастливи и българската публика. Певицата подготвя концерт с най-известните си песни, като любимата на всички “Je t’aime” („Обичам те“) и още „Tu t’en vas” („Отиваш си“), “Si tu m’aime” („Ако ме обичаш“), “Deux ils, deux ells” („Двама той, двама тя“), както и последните хитове от албума й от април 2013-та.

Сензационно шоу, покорило най-големите сцени в цяла Европа,

Америка, Латинска Америка, Азия и Австралия. LARA FABIAN записва първия от шестнадесетте си албума още през 1991г. Дебютният й албум “Lara Fabian” става платинен за по-малко от две седмици, като продава над 1 000 000 копия. Последвалият й успех е признат в цял

свят с 11 платинени и тройно платинени албума, награди за най-добър женски глас, най-добра песен, най-продавани албуми за Европа. Родом от Италия LARA FABIAN пее на италиански, испански, португалски, руски, немски, иврит, гръцки и държи високи позиции от години във френските музикални чартове. Музикалните критици оприличават гласа й на този на Селин Дион, лирично сопрано, с ярко и нежно звучене.

ГЛАВЕН РЕДАКТОР: Боян БЛАЖЕВ - преподавател по изобразително изкуство и информационни технологии; Сътрудници: г-н А. АЛЕКСАНДРОВ - директор на 51 СОУ; Десислава ДАНОВА и Нели РАШЕВА - преподаватели по български език и литература; Ива АСЕНОВА - преподавател по биология и здравно образование ; Мими ФРАТЕВА - преподавател по математика; Братислав БРАТАНОВ 7-б клас; Борислав Живов 7-в клас; Йоана Трифонова 7- б клас; Таня ТОДОРОВА 10-а клас Графично оформление: Боян БЛАЖЕВ - преподавател по изобразително изкуство и информационни технологии;

,,Вести+” се издава от 51 СОУ ,,Елисавета Багряна”

,,Вести + “ 16LYFESTYLE