Значение на следствените версии за ефективното разследване на престъпления според Европейския съд по правата на човека

The Role of Investigative Versions for the Effective Investigation of Crimes according to the European Court of Human Rights

- д р Здравка КръстеваZdravka Krasteva, PhD

:Резюме Докладът разглежда ролята на следствените версии за , постигане на стандарта за ефективно разследване произтичащ

. от Европейската конвенция за правата на човека Изведени са основните недостатъци при построяването и проверката на

, версиите съгласно практиката на Съда в Страбург, както и - наказателно процесуалните гаранции у нас за пълнота и

. всестранност на разследването Разгледан е психологическият „ ”, феномен на тунелното мислене като една от причините за

едностранчивост на разследването и са формулирани препоръки . за преодоляванетому

AbstractThis report examines the role of investigative versions for the effective investigations in the light of the European Convention on Human Rights. The main shortcomings, detected by the Strasbourg court, in the construction and verification of versions has been outlined, as well as the procedural safeguards in Bulgarian law for completeness and comprehensiveness of the investigation. The psychological phenomenon of "tunnel vision" is considered as one reason for the one-sidedness of the investigation and several recommendations for overcoming this have been formulated.

:Ключови думи ;Европейска конвенция за правата на човека ; ;ефективно разследване на престъпления следствени версии

.тунелномислене

Key-words: European Convention on Human Rights; effective criminal investigation; investigative versions; tunnel vision.

Според постоянната практика на Европейския съд по правата на човека при

нарушение на правото на живот (чл. 2 ЕКЗПЧОС) или забраната за изтезания,

нечовешко или унизително отношение или наказание (чл. 3 ЕКЗПЧОС) по силата

на чл. 1 ЕКЗПЧОС държавата носи международноправно задължение да проведе

ефективно официално разследване на умишлените посегателства срещу живота,

здравето, телесната и психичната неприкосновеност на личността1. С

многобройните решения по такива дела е очертано съдържанието на европейския

стандарт за ефективно разследване на посегателства срещу основните права. Този

стандарт представлява съвкупност от изисквания, прилагани от Европейския съд

при оценка на проведено от държавата разследване по едно наказателно дело.

Съгласно практиката на Европейския съд разследването е ефективно, когато

отговаря на следните изисквания: безпристрастност и независимост; пълнота и

изчерпателност; своевременност и бързина; възможност за обществено

наблюдение2.

Пълнотата и изчерпателността на разследването са необходими, за да се

установи оправдано ли е било използването на сила при конкретните обстоятелства

и за да се идентифицират и накажат отговорните лица3. Заключенията на

разследването трябва да се основават на задълбочен, обективен и безпристрастен

анализ на всички съответни елементи. Компетентните органи трябва да са

предприели разумните стъпки, до които имат достъп, за да осигурят

доказателства относно разследваното събитие. Всеки недостатък на разследването,

който намалява възможностите за установяване на причината на смъртта или

самоличността на извършителя, поставя под съмнение ефективността на цялото

разследване.

Построяването и проверката на следствените версии е един от основните

методи на познанието в досъдебното производство. Според криминалистичната

теория версията e основано на данните и опита предположение за разследваното

престъпление и свързаните с него обстоятелства с цел да се изяснят неизвестните

1 Вж. Janis, M., R. Kay,A. Bradley. European Human Rights Law Texts and Materials. Oxford: OUP, 2008, p.130.2 По-подробно за европейския стандарт за ефективно официално разследване Кръстева, З. Ефективно разследване на смъртни случаи при използване на сила от полицейските органи според практиката на Европейския съд по правата на човека. – В: Европейски перспективи за развитие на наказателното законодателство (Сборник доклади). С.: УИ „Св. Кл. Охридски”, 2014, 344--356.3 Виж също Решение от 08.04.2004 г. по делото Tahsin Acar v. Turkey и решение от 15.05.2007 г по делото Ramsahai and Others v. the Netherlands.

факти и обстоятелства, като се съберат необходимите доказателствени материали

по делото4.

В юриспруденцията на Европейския съд следствените версии имат значение

при прилагането на няколко от изискванията, включени в европейския стандарт за

ефективно разследване на престъпните посегателства срещу правата на човека. По-

конкретно, построяването и проверката на следствените версии имат пряко

отношение към изпълнението на изискванията за пълнота и изчерпателност на

разследването и за безпристрастност и независимост на органите на досъдебното

производство. Когато Европейският съд прецени, че не са били проверени версии,

за построяването на които има достатъчно данни в материалите по делото, той

постановява липса на ефективно разследване поради непълнота и неизчерпателност

на действията по разследването. Когато не са били приложени способи за

доказване, които според Европейския съд са били “необходими и очевидни” или

при явен и необоснован уклон на разследващия орган към версията, поддържана от

разследваните лица, осъдителното решение постановява нарушение на

Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи поради липса на

фактическа независимост и безпристрастност на разследващите органи5. В подобни

случаи, ако държавата не представи убедително обяснение защо не е било

извършено някое належащо действие по разследването, това ще бъде третирано

като “особено тежко нарушение” на задължението й да проведе ефективно

разследване6.

Проблеми, свързани с построяването и проверката на версиите, които водят

до констатации на Европейския съд за неефективност на разследването, се

разкриват най-вече в две категории случаи: а) когато са пострадали лица, намирали

се във властта на полицейски или други правоохранителни органи и б) когато има

основателно съмнение, че престъпното посегателство е извършено по расистки или

ксенофобски подбуди.

4 Пак там, с.7.5 Така по делото Ergi v. Turkey се установява липса на независимост на прокурора, а оттам и нарушение на чл. 2 ЕКЗПЧОС поради едностранчивост на действията му по разследването и предоверяването му на информацията в показанията на участвалите в инцидента полицаи.6 Eremiášová and Pechová v. The Czech Republic (2012), No. 23944/04, par-132-160.

Един от основните недостатъци, установяван от Европейския съд по

отношение на построяването и проверката на следствените версии е проявата на

защитен уклон и съответна едностранчивост на разследващите органи в случаите,

при които в разследваното събитие са взели участие полицейски служители. Това в

голяма част от случаите се изразява в преимуществено използване като източник на

изгражданите версии на данните от показанията на участвалите в инцидента

полицейски или други държавни органи, при едновременно подценяване на

показанията на пострадалото лице като източник на следствени версии.

Няколко примера:

По делото Огнянова и Чобан срещу България органите на досъдебното

производство са критикувани за едностранчивото си придържане към версията за

самоубийство, дори след като следственият експеримент, при който са извършени

опитни действия с манекен, хвърлен от прозореца, от който е паднала и жертвата,

установява, че нараняванията по тялото е невъзможно да са причинени само от

паданетo и не са изследвани никакви други версии за източника им7. Не са

отчетени промените в показанията на полицая, придружавал пострадалия, които се

променят значително непосредствено след резултатите от следствения

експеримент, така че обяснението му за случилото се да е в съответствие с

новопостъпилата информация. Друг пропуск на разследването е, че версията за

самоубийство е приета за обоснована без изследване на евентуалните мотиви за

самоубийството или на избора на очевидно смъртоносен начин на бягство. Не са

събрани доказателства за психичното здраве на пострадалия преди и по време на

задържането в ареста или за каквато и да е друга възможнa причинa той да извърши

подобен акт, ако същият не му е бил внушен от непосредствените действия на

присъствалите служители на полицията.

Когато разследващите органи са приели, че причината е самоубийство,

Европейският съд очаква от тях да са извършили задълбочено изследване на

евентуалните суицидни прояви и наклонности на жертвата.

7 Ognyanova and Choban v. Bulgaria (2006) No. 46317/99, par.111-112.

По делото Колеви срещу България8 се установява пропуск на следователите да

проверят версията, че главният прокурор и други високопоставени прокурори и

служители са съпричастни с убийството на прокурора Николай Колев. Според

Съда „неразследването на една очевидна версия подкопава способността на

следствието да установи обстоятелствата по случая и отговорното лице. Такова

разследване не може да се разглежда като ефективно.“

В решението по делото Начова и други срещу България е разглеждана

смъртта на двама мъже, отклонили се от задължителна военна служба, умъртвени

докато са се опитвали да избягат по време на задържането им, след употреба на

огнестрелно оръжие срещу тях от военни полицаи. Сред редицата недостатъци на

разследването се изтъква пропускът да се провери защо входната рана при една от

жертвите е в областта на гърдите, което е позволявало да се изгради версия, че

срещу него е стреляно след като вече се е обърнал, за да предаде, а не докато е

бягал, както твърди произвелия изстрелите полицай9. Европейският съд обобщава,

позовавайки се и на по-ранни свои осъдителни решения срещу България, че

допуснатите пропуски в разследването представляват въпрос, предизвикващ

дълбока загриженост, тъй като хвърлят сериозни съмнения върху обективността и

безпристрастността на съответните разследващи органи и прокурори10.

Употребата на физическа сила от полицейските органи спрямо лице, без това да

е предизвикано и съразмерно на поведението му, се третира от Европейския съд

като унизяваща човешкото достойнство и поради това като нарушение на правата,

гарантирани от чл. 3 ЕКЗПЧОС11. Съгласно трайната практика на Европейския съд

във всеки такъв случай трябва да се проверява дали пострадалото лице с

поведението си е предизвикало употребата на физическа сила и помощни средства.

Така, по делото Анжело Георгиев срещу България12 установената неефективност на

разследването е обоснована, наред с другото, с липсата на проверка на версиите на

жалбоподателите, че по време на претърсване на служебни помещения са

8 Решение от 05.11.2009 г. на ЕСПЧ.9 Nachova and Others v. Bulgaria (2004), No. 43577/98 and 43579/98, par. 116.10 Ibid, par. 117.11 Rachwalski and Ferenc v. Poland (2009), No. 47709/99, par. 59.12 Anzhelo Georgiev and Others v. Bulgaria (2014), par. 74.

пострадали от многократна употреба на електрошокови устройства,

продължително връзване с белезници за радиатора на парното и др. под. Версиите

на участвалите в следственото действие служители на ЦСБОП за риск от съпротива

и непосредствена опасност от нападение от страна на присъствалите лица не са

били проверени и не е направен никакъв опит да се установи дали подобно

нападение и опасността от него са били обективирани по някакъв начин.

Следствената версия, че престъпното посегателство е по расистки или

ксенофобски подбуди трябва да се проверява винаги, когато са налични достатъчно

данни, които я обосновават. Данните няма да са достатъчни, ако почиват само на

факта, че пострадалото лице е от малцинствена група. Те не са достатъчни и ако се

съдържат изключително в показанията на пострадалото лице и не се подкрепят от

каквито и да е други материали по делото13. Такива данни според Европейския съд

са налични, когато по време на полицейска операция или друго подобно действие,

са пострадали представители на етнически или религиозни малцинства и някой от

участвалите представители на правоохранителните органи е отправил расистки

обиди. Така в Начова и други срещу България, съдът намира, че показанията на

съсед на пострадалите, който заявява, че майор Г. е извикал: “мамка ви циганска”,

насочвайки оръжие срещу него, непосредствено след стрелбата е достатъчно

основание, за да се изисква проверка на версия за расистки подбуди на действията

му14. По делото Йотова срещу България, Европейският съд намира, че

разследващите органи са разполагали с достатъчно обективни данни, които

обосновават версията за расистки подбуди на опита за убийство, предвид фактите

по делото, че в трите дни, предшествали инцидента са били белязани от серия

насилствени сблъсъци и закани в селото между две групи младежи от различни

етнически общности – ромска и българска15.

Наказателно-процесуални гаранции за постигане на пълнота и

всестранност при построяването и проверката на версиите

13 Йотова срещу България (2012), No. 43606/04 , пар. 109. Koky et autres c. Slovaquie(2012), № 13624/03, par. 31-61, 217, 224. Mižigárová c. Slovaquie(2010) No74832/01, par. 122.14 Nachova and Others v. Bulgaria (2004), No. 43577/98 and 43579/98, par.163.15 Йотова срещу България (2012), No. 43606/04 , пар. 106-109.

Безспорно съдебното следствие, протичащо в условията на публичност и

състезателност, съдържа редица гаранции за установяване на обективната истина

по делото и съответно за проверка на версиите на всички участници в

наказателното производство. По-сериозните рискове от едностранчивост и

недостатъчна пълнота в процеса на доказване, възникват в досъдебното

производство. Независимо че досъдебното производство има само подготвителен

характер (чл. 7, ал. 2 НПК), едностранчивостта при построяването и проверката на

следствените версии може да доведе до пропуски да се извършат своевременно

действия по разследването, чието отлагане във времето намалява или даже осуетява

ефективността им поради протичащи процеси (напр. в човешкото тяло) или

противодействие на заинтересовани лица (напр. унищожяване на следи и други

доказателства). Редица процесуални изисквания са насочени именно към

преодоляването на подобни недостатъци на наказателното производство като цяло

и в частност на разследването. Органите на наказателното производство са длъжни

да вземат всички мерки за разкриването на обективната истина (чл.13, ал. 1 НПК).

Решенията, които вземат, трябва да са по вътрешно убеждение, основано на

oбективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото (чл.

14, ал. 1 НПК). Органите на досъдебното производство са длъжни да събират и

проверяват както доказателствата, които разобличават обвиняемия или отегчават

неговата отговорност, така и доказателствата, които оправдават обвиняемия или

смекчават отговорността му (чл.107, ал. 3 НПК). Тези изисквания са скрепени с

редица възможности за контрол на прокурора върху разследващия орган, при които

той може да въздейства върху евентуална едностранчивост на разследването чрез:

а) задължителни указания (чл. 203, ал. 2 НПК), които не търпят възражения и

трябва да бъдат изпълнявани от разследващия орган, когато са писмени (чл. 197

НПК); б) чрез преценките дали са обосновани версиите на разследващия орган с

оглед отправяне искане до съда за извършване на редица действия по

разследването; в) при системното докладване и обсъждане на възможните версии,

което по силата на чл. 203, ал. 3 НПК е длъжен да прави разследващия орган и др.

В известна, макар и ограничена, степен върху обективността и пълнотата на

разследването може да влияе и съдът, в случаите, когато законът възлага на него

преценката доколко обосновани са версиите, въз основа на които се иска

постановяване на мерки за процесуална принуда, даването на разрешение за

извършване на принудително действие по разследването или на тези действия по

разследването, които се осъществяват без знанието на лицето, чиито права ще

бъдат засегнати. Ако въпреки това е допусната едностранчивост при проверката на

версиите и това е довело до прекратяване на досъдебното производство, защото

неправилно е установено, че деянието не е извършено, не съставлява престъпление

(чл. 24, ал. 1 НПК) или поради недоказаност на обвинението (243, ал.1, т. 2 НПК),

то тя ще представлява съществено процесуално нарушение поради неспазване на

изискванията за обективно, всестранно и пълно изследване на всички

обстоятелства по делото (чл. 13 НПК) и за извършване на всички възможни и

необходими действия и събиране на всички доказателства16. Това неправилно

прилагане на НПК при прекратяване на досъдебното производство се отстранява по

пътя на двуинстанционнния съдебен контрол върху постановлението на прокурора

(чл. 243, ал. 3 – 7 НПК). Необжалваните постановления могат да бъдат отменени

служебно от по-горестоящ прокурор (чл. 243, ал. 9 НПК). Потвърдените от съда

постановления за прекратяване се ползват с материална законна сила и могат да

бъдат преразглеждани само по пътя на извънредното контролно производство.

При все многобройните процесуални гаранции, че истината ще бъде

установена дори по дела, които са прекратени преди да достигнат до съдебната си

фаза, както при всяка човешка дейност, така и в наказателното производство, не

могат да бъдат изключени грешки и недостатъци, които евентуално да не бъдат

отстранени в по-късен етап. Дори при пълното разгръщане на принципите на

наказателния процес по време на съдебната фаза, не е изключено да се допуснат

съдебни грешки при установяване на обективната истина. В наказателно-

процесуалната теория се отбелязва, че принципът на обективната истина и

свързаното с него изискване за обективно, всестранно и пълно изследване на

всички обстоятелства по делото, макар и важни, имат декларативен характер, а

16 Чинова, Маргарита. Досъдебното производство по НПК. Теория и практика, София, с. 454 и сл.

процесуалните и извънпроцесуални гаранции за спазването им са недостатъчни17.

Пълноценната тактическа организация на разследването въз основа на система от

обосновани следствени версии и план за тяхната проверка е именно едно от

средствата, чрез които могат да се повишат гаранциите за разкриването на

обективната истина. Построяването и проверката на версиите като мисловен

процес, зависят от правилното прилагане на правилата на логиката. Зад голяма част

от грешките, допускани от органите на досъдебното производство прозира не

толкова недобросъвестност, колкото недостатъци в познавателната дейност на

съответния орган. На следващите страници с помощта на знания от психологията

ще бъдат очертани психологическите особености на процеса на изграждане и

проверка на версиите, които в най-голяма степен влияят върху правилното

осъществяване на тази дейност по разследването.

Психологически особености на процеса на изграждане и проверка на

версиите

Всестранното изследване на всички вероятни обяснения на събитието на

престъплението и неговите елементи може да бъде опорочено не само поради

пристрастност на органите на разследването, но и поради естествени особености на

човешката психика, които водят до познавателни грешки в мисленето. От тях не са

предпазени разследващите органи и прокурора, а също и съдиите, защитниците и

останалите участници в наказателния процес. В основата на този феномен стоят

няколко психични явления и процеси, които според психологията имат съществен

ефект върху наказателното правораздаване: т.нар. тунелно мислене, склонността за

потвърждаване (confirmation bias) и упорството в убежденията (belief perseverance).

Буквалното значение на термина “тунелно зрение” според медицината е

загуба на периферното зрение, която води до свиване на зрителното поле.

Психологията е взаимствала този термин и го е натоварила с преносно значение, за

да означи с него съвкупността от познавателни деформации, препятстващи

17 Цонков, Ивайло. Някои въпроси, свързани със съдебните грешки и процеса на установяване на обективната истина в наказателния процес. – В: Истина и справедливост в наказателния процес. София. УИ “Св. Климент Охридкси”, 2006 г., с. 53-54.

точността на възприятието и неговата интерпретация18. В наказателния процес

тунелното мислене може да стане причина участниците в наказателното

производство, както в досъдебната, така и в съдебната му фаза, да се фокусират

върху една от версиите за авторството на престъплението, като подценят или

игнорират доказателствата и уликите, опровергаващи тази версия. Това психично

явление и неговата роля за допускането на съдебни грешки в наказателното

правораздаване са добре документирани и изследвани в науката19. В литературата

тунелното мислене е дефинирано като съвкупност от евристични и логически

грешки (самозаблуди), към които е предразположена всяка личност и които могат

да подведат участниците в наказателния процес да се фокусират върху един

заподозрян, да селектират и филтрират доказателствата, които обосновават

обвинението, докато игнорират и подценяват доказателствата, които го

разколебават.

Психологическият феномен на “тунелното мислене” може да стане причина

разследващият орган, прокурорът, съдиите и дори защитниците в едно

производство да се фокусират върху една и съща версия за авторството на

престъплението и да “филтрират” цялата доказателствена информация през тази

гледна точка. Своебразният и несъзнаван вътрешен “филтър” води до повишаване

на значението на тези доказателства, които подкрепят възприетата като достоверна

версия и до възприемането им в по-голяма степен като относими и заслужаващи

вяра. Обратно, пречупени през същия филтър, доказателствата, опровергаващи

версията, се възприемат като ирелевантни и незаслужаващи доверие20. Тунелното

мислене може да бъде описано като комплексно познавателно (когнитивно)

изкривяване, състоящо се от няколко психични явления – фиксация върху 18 Brants, Chrisje. Tunnel Vision: Only Human? In: C.R.Huff&M. Killias (ed.s)Wrongful Convictions and Miscarriages of Justice: Causes and Remedies in North American and European Criminal Justice Systems, New York, Routledge, p. 19 Findley, Keith A., and Michael S. Scott. "Multiple Dimensions of Tunnel Vision in Criminal Cases, The." Wis. L. Rev. (2006): 291; McFarlane, Bruce A., and Stephen Moile Cordner. Wrongful Convictions: The Effect of Tunnel Vision and Predisposing Circumstances in the Criminal Justice System . Government of Ontario, 2008; Martin, Dianne L. "Lessons about Justice from the Laboratory of Wrongful Convictions: Tunnel Vision, the Construction of Guilt and Informer Evidence." UMKC L. Rev. 70 (2001): 847. Raeder, Myrna. "What Does Innocence Have to Do With It: A Commentary on Wrongful Convictions and Rationality." L. Rev. MSU-DCL (2003): 1315.20 Brants…p.163-164.

определена версия за авторството на деянието (предубедено заключение),

произтичащо от нея едностранчиво предразположение да се търсят в по-голяма

степен обвинителни доказателства или да се интерпретират доказателствата като

уличаващи (субективно валидиране на предубеждението), дори когато се разкриват

данни, опровергаващи обвинението (упорство в предубеждението). Тези

познавателни грешки не представляват някакво патологично отклонение от

нормалното мислене, а са резултат от начина, по който човешкото съзнание

нормално преработва постъпващата информация. Съзнанието не отразява

действителността огледално, а активно търси, пресява (филтрира), приема и

отхвърля данни и ги приспособява към вече презюмирани факти. Според

психолозите хората събират информацията, докато постигнат определена

предварително зададена цел и веднъж заели определена позиция и възглед, те вече

не подхождат еднакво с информацията, която достига до тях, а вместо това по-

активно търсят и предпочитат информацията, която потвърждава първоначално

изградения възглед21. В повечето случаи този познавателен процес е несъзнаван и

не е свързан с преднамерено игнориране на данни или изопачаване на смисъла им.

Той не е и непременно вреден. Всъщност когнитивните предубеждения са част от

рационализирането на обработката на огромното количество сетивна информация,

възприемана от човека. Без известно подреждане и категоризиране на данните в

организирани схеми, съзнанието не е в състояние да възприема света по разбираем

начин.

В обобщение на казаното до тук, тунелното мислене е проявление именно на

способността на съзнанието да познава света. То се превръща в проблем обаче,

когато се проявява при вземането на професионални решения, които изискват

обективна и всестранна оценка на цялата налична информация, особено по

отношение на тези данни, които противоречат на първоначално възприетото

предубедено заключение за достоверността на една от версиите. Тунелното

мислене е идентифицирано като причина за грешки в различни професионални

области. В медицината то се смята за отговорно за много случаи на погрешно

поставяни диагнози поради несъзнаваното когнитивно изкривяване в умствените 21 Crombag, H. F. M., Wagenaar, W. A. and Van Koppen, P. J. (1996), Crashing Memories and the Problem of ‘Source Monitoring’. Appl. Cognit. Psychol., 10: 95–104.

процеси на лекари, което води до пренебрегване и подценяване на признаците, че

първоначалната диагноза е била погрешна. По същия начин, не съзнателен

обвинителен уклон, а още по-малко преднамерено желание да бъде привлечен като

обвиняем невиновен човек, а познавателна грешка е най-честата причина за

необективните и едностранчиви разследвания на престъпления. Тунелното мислене

е риск, пред който е изправен всеки участник в наказателното производство (в по-

голяма степен на досъдебния стадий, но дори и в съдебния то не може да бъде

изключено). То препятства пълноценното и обективно възприемане на всички

факти от значение за разследването, особено на тези от тях, които остават извън

ограниченото от несъзнаваното предубеждение “зрително поле”. Нещо повече, по

мнението на психолозите, съзнанието е подведено да смята убедено, че фактите са

изчерпателно изяснени, а информацията оставаща извън това поле – в

периферията, е напълно невидима. Изследванията на причините за съдебни грешки

показват, че тунелното мислене като процес от взаимосвързани и взаимно

усилващи се когнитивни деформации (предубеждения) се отразява не само на

идивидуалните познавателни процеси в съзнанието на отделен участник в

наказателното производство, но може да се предава по веригата на вземане на

решения по делото към всички участници в наказателното производство чак до

постановяването на присъдата.

В последните две десетилетия възможностите, които разкри пред

наказателното правосъдие използването на нови специални знания и технологии за

изследване на веществените доказателства – като ДНК профилирането на следите

от биологичен произход, например, изправиха съдебните системи пред

очевидността на повече грешки на правосъдието, отколкото се предполагаше и

очакваше. Редица изследвания показват, че когнитивните предубеждения играят

най-съществената роля в допуснатите осъждания на невиновни лица. На пръв

поглед изглежда, че погрешните присъди се дължат на по-очевидни и разнообразни

фактори като погрешни разпознавания от очевидци, неверни самопризнания,

недобросъвестни свидетелски показания, погрешни експертни заключения и дори

недобросъвестност на разследващия орган или прокурора. По-задълбоченият

анализ показва обаче, че общото в различните случаи е в начина, по който

отделните недостоверни резултати от конкретно действие по разследването са

довели до погрешна присъда не сами по себе си, а защото са предизвикали

предубеденост още в началния етап на разследването и са провокирали тунелното

мислене на органите на наказателното производство.

Първоначално този психологически феномен е смятан за сериозен риск пред

обективността само в преимуществено състезателните наказателни производства,

характерни за англосаксонските системи, в които прокурорът е единствено

обвинител без вменени задължения да проверява защитни версии и да събира

оправдателни доказателства, а съдът се придържа в по-голяма степен, отколкото в

континенталната традиция, към ролята си на неутрален арбитър. Опровержение на

това виждане предоставя холандската съдебна практика. В Холандия, подобно на

България, наказателният процес е следствен и съдържа редица гаранции срещу

необективно и едностранчиво разследване. Доказването в досъдебната фаза се

развива при силно ограничаване на принципа на състезателността, като почти до

приключването на този стадий обвиняемият няма достъп до всички материали по

разследването и може да му бъде отказан достъп или да бъдат ограничени някои от

правата му, ако това се налага от интересите на разследването. Основните

гаранции срещу едностранчивост се съдържат в задълженията на разследващите

полицейски органи да са безпристрастни и обективни и да събират както

обвинителни, така и оправдателни доказателства. Разследването е наблюдавано от

прокурор, който е определян като квазимагистрат с високи изисквания към

неговата безпристрастност и обективност. Действията по доказването се

осъществават при спазването на процесуална форма и задължително

протоколиране, затова се смята, че пороците им ще бъдат установени и отстранени

по време на съдебната фаза. Централният етап от производството е съдебният

стадий, действа служебното начало и съдът има активна роля в доказването,

проверяват се събраните и се събират нови доказателства, включително и по искане

на защитата. Втората инстанция е по същество и е още една важна гаранция срещу

едностранчиво, формално и необективно изследване на обстоятелствата по делото.

Подобно на българската съдебна система, в холандската система третата инстанция

е касация само за нарушения при прилагането на закона, съществува и извънредно

контролно производство на влезлите в сила присъда, което допълнително повишава

предпоставките истината по делото да бъде установена. За основна гаранция срещу

необективно и едностранчиво разследване обаче се приемат най-вече самите

разследващи органи и прокуратурата, които по закон и по дълголетна традиция са

смятани за обективни, безпристрастни и етични. По тези причини в Холандия за

дълги години до 80-те години на 20-ти век съдебните грешки са смятани за

несъществуващ проблем. За кратко време обаче, в порядъка на няколко години,

четири случая на съдебни грешки обръщат представата, че холандското правосъдие

е недосегаемо за познавателни грешки, предизвикани от несъзнавана

предубеденост на органите на наказателното производство. Научните изследвания

поставят най-голямата тежест за причиняването на този нежелан правосъден

феномен върху познавателния процес, известен като тунелно мислене. И по

четирите дела полицейските служители са стигнали до заключение, че обвиняемият

е виновен още в началото на разследването. В единият случай повод за това е

погрешно разпознаване от страна на свидетел – очевидец, в друг случай е

нервността и неадекватното поведение на обвиняемата, в третия случай е фактът,

че обвиняемия за блудство и убийство на две деца е криминално проявен като

педофил, а в четвъртия случай – показанията на колегите и началника на

обвиняемата, които, независимо един от друг, я описват като странна и

подозрителна. И четирите дела представляват добре документирани случаи на

тунелно мислене от страна на разследващите органи, предизвикано от значимо, но

в последствие оказало се недостоверно доказателство, подкрепено с косвени

доказателства. В три от четирите случая обвиняемите правят неверни

самопризнания, получени след разпити, срещу чиято законосъобразност няма

възражения, но са с голяма продължителност, настоятелни и пресиращи.

Внимателното проучване на делата показва, че едностранчивото придържане към

една версия на разследващите органи се е предала към прокурорите отчасти и

поради факта, че протоколите от разпитите не възпроизвеждат всичко казано по

време на следственото действие и макар че прокурорът е натоварен с надзора над

полицията и трябва да коригира евентуална предубеденост и едностранчивост, той

не влияе реално върху начина, по който се провеждат разпитите, защото рядко

присъства на тях. От друга страна, замислената отново като гаранция срещу

процесуални нарушения екипност на разследващи органи и обвинители води в

някои случаи до предоверяване от страна на прокурора към резултатите от

полицейското разследване. Същественото е, че само по едно делата е установена

недобросъвестност на прокурора, съзнателно прикрил оправдателни доказателства

в съдебната фаза, което изследователите обясняват с вероятния му стремеж да не

навреди на репутацията си с признание за допусната грешка в преценките. Във

всички останали случаи са установени класически проявления на несъзнавани

познавателни изкривявания и грешки, характерни за тунелното мислене, проявени

от представителите на държавните органи, иначе действали добросъвестно и

възприемали себе си като обективни и безпристрастни. Подценени са показания на

свидетели-очевидци, дали различно описание на извършителите в сравнение с

външността на обвиняемите, недостатъчно активно са разследвани версиите на

обвиняемите, обосноваващи евентуално алиби, преценени като твърде малко

вероятни са някои защитни версии и т.н. Анализът на четирите случая на съдебни

грешки е откроил още един системен проблем, свързан с независимостта на вещите

лица, работещи в наказателната система. Проблематична се оказва тяхната

засилена връзка с органите на полицията и прокуратурата, която моделира

поведение на експерт, подкрепящ обвинението, вместо безпристрастен носител на

специалното знание в процеса. Много показателно за устойчивостта, с която

познавателните грешки могат да повлияят при формирането на вътрешното

убеждение по всички нива на участниците в наказателното производство е, че и в

четирите случая извънредните способи за отмяна на присъдите са задействани след

многократни откази от Върховния съд. Това според холандските изследователи в

най-голяма степен се дължи на консервативните и рестриктивни традиции за

тълкуване на понятието “новооткрито доказателство”. Подобна консервативност,

разбира се, е ключова за правната сигурност и стабилитета на съдебните актове и

затова решението на проблема не би трябвало са се търси в нейното ерозиране. По-

скоро трябва да се усилят мерките срещу познавателните изкривявания, допускани

от участниците в наказателното производство в по-ранните му етапи. Още повече,

защитниците нямат правомощията, а в много случаи и знанията, да провеждат

задълбочено разследване и е твърде малко вероятно да успеят със свои усилия да

открият убедителни нови доказателства, които да задействат извънредното

контролно производство.

Изследователите на феномена на тунелното мислене в наказателното

производство идентифицират няколко фактора, които влияят върху проявлението

му, като увеличават риска от познавателни грешки. Тези фактори се определят като

“институционален натиск” от някои автори, а от други като “предразполагащи

условия”. Според канадския юрист Брус Макфарлейн най-силно въздействащият

фактор на средата е обвинителната култура, поради която с течение на годините на

професионално изграждане на един прокурор и натиска върху него за резултатност,

успехът в обвиненията започва да се поставя над правосъдието в смисъл на

установената истина22. Без да са строго аналогични сравненията поради различната

роля на канaдския прокурор, такава култура лесно може да бъде разпозната и у нас

– както по отношение на рабората на прокуратурата, така към работата на

полицията и в частност на разследвaщите полицаи, спрямо които и в България

действат завишени обществено-политически очaквания.

През 2005 г. след разследване от вътрешна анкетна комисия в Холандия е

представен обширен доклад, изработен от представители на полицията,

прокуратурата и холандския криминалистичен институт. Голяма част от

набелязаните мерки имат за цел да предотвратят рисковете от познавателни грешки

в работата на правоохранителните и правораздавателни органи. За да се намали

ефекта на тунелното мислене, са предложени промени в практиките по

разследването, които да засилят дейността на полицията и прокуратурата отвъд

доказването на обстоятелствата, необходими за повдигане и поддържане на

обвинението. Въведени са задължителни периодични оценки на всички въпроси,

свързани с наказателното дело, както вътрешноведомствени в полицията, така и с

участието на прокурорите. Нови вътрешни правила предписват редовни

обсъждания в рамките на прокуратурата, при които наблюдаващият прокурор

периодично разисква с колегите си делата, които наблюдава. При особено

проблематични и спорни следствени ситуации е създаден ред за консултации с 22 McFarlane, Bruce A., and Stephen Moile Cordner. Wrongful Convictions: The Effect of Tunnel Vision and Predisposing Circumstances in the Criminal Justice System. Government of Ontario, 2008, p.52.

трето, външно за системата лице, обикновено от академичните среди. Предвид

установената роля на неверните самопризнания за формирането на тунелно

мислене чрез фиксация върху една от версиите са въведени мерки, свързани с

тактическите способи, използвани от полицията при разпит и е регламентирана

задължителна аудио- и видеофиксация на разпитите на обвиняеми по някои

категории дела.

Холандската практика е важна в сравнителен план поради близостта в

наказателно-процесуалното положение на разследващите органи и прокуратурата в

България и Холандия. У нас показателен пример на познавателна грешка, довела до

формиране на тунелно мислене у органите на досъдебното производство и

първоинстанционния съд е установена по дело за грабеж (т. нар. дело “Максим

Савов”)23. Въззивният съд отменя изцяло осъдителната присъда на долустепенния

съд и признава подсъдимия за невинен. Обратът в изводите за авторството на

престъплението се дължи на установеното от въззивния съд превратно

предоверяване на разследващите органи, прокурора и първоинстанционния съд към

версията на пострадалата за авторството на грабежа и осъщественото от нея

категорично разпознаване. Назначена пред втората инстанция съдебнотехническа

експертиза на записите от охранителните видео камери с видеоидентификационни

задачи, установява многобройни и съществени различия в признаците на външния

вид на извършителя, записан във видеоизображението и подсъдимия. Липсва

тъждество според вещите лица и между изображението на ножа от видеозаписа и

иззетия от дома на подсъдимия нож. Така достоверността на разпознаването,

осъществено от пострадалата е силно разколебана и убедително се опровергава от

останалите доказателства по делото. Констатацията на Пловдивския окръжен съд

дава доста точно описание на познавателното изкривяване “тунелно мислене” и как

то се е проявило в поведението на пострадалата: “Според въззивния съд,

визирането от Д. на С. като автор на деянието, не се дължи на

недобросъвестност или желание за умишлено набеждаване в престъпление, което

подсъдимият не е извършил, а на грешка във възприятието, която грешка до

такава степен пострадалата е самоусвоила, че тя се е превърнала в трайно и

23 Вж присъда No 8 от 21.01.2011 г. на ПОС по в.н.о.х.д. 2511/2010 г.

неотстъпчиво убеждение, провокирало и последващи въображаеми

възпроизводства.” Втората инстанция отбелязва, че районният съд е кредитирал

всички доказателства, подкрепящи обвинението. Експертни заключения са оценени

като компетентни, обективни и безпристрастни. Възприети са изцяло

свидетелските показания на свидетелите, подкрепящи обвинителната теза като са

обявени за логични, непротиворечиви и кореспондиращи на събрания по делото

доказателствен материал. Обясненията на подсъдимия долустепенният състав е

възприел единствено досежно обстоятелствата, които в известна степен подкрепят

обвинението, а именно, че е преминавал покрай магазина, в който е извършен

грабежа. В останалата й част обаче, тезата на подсъдимия е наречена недостоверна

и е определена като защитна оневиняваща позиция. Показанията на свидетелите,

посочени от защитата, са кредитирани единствено в частта им, че са разговаряли с

подсъдимия с оглед предстоящото им свидетелстване в негова полза, от което е

направен извод, че са повлияни от близките си отношения. В останалата им част,

включително по установяването на алиби на подсъдимия, показанията им са

третирани за недостоверни, необективни и заинтересовани. Според въззивната

инстанция още към момента на постановяване на първонстанционната присъдата,

сред наличната доказателствена маса, с която е разполагал районният съд, са

съществували сериозни алогизми и несъответствия в събраните доказателства,

поставящи под съмнение съпричастността на подсъдимия., които обаче, мълчаливо

са били подминати в мотивите, без да получат нужния коментар. “Пространната,

но иначе не съвсем убедителна теза на районния съд за авторството, на

практика се гради единствено на субективните възприятия на пострадалата,

намерили израз в неотстъпчивите й изявления, че шест дни след инцидента, е

разпознала на улицата пред търговския обект, минаващият от там подсъдим

като извършител на грабежа, и в съставените протоколите за разпознаване,

направено пак от нея, на евентуалния й нападател, на обувките и на ножа,

открити при претърсването в дома на подсъдимия, чието доказателствено

значение отново изцяло стъпва на разпознаването им от пострадалата

свидетелка”. Оценките, които въззивният съд дава, обсъждайки заключенията на

първата инстанция, красноречиво установяват тунелното мислене, проявено от

първата инстанция, чрез преувеличаване на тежестта на доказателствата,

подкрепящи обвинителната версия и игнориране или омаловажаване на

оправдателните доказателства.

Познавателните деформации могат да се изразят не само в съдебни грешки,

но и в редица други необективни процесуални и тактически решения в хода на

наказателното производство. Достиженията на психологията могат да бъдат

използвани за корекции в поведението на участниците в наказателното

производство, а от там и до намаляването на рисковете от необективност,

формалност и едностранчивост на разследването, които са сред често

установяваните недостатъци на досъдебното производство24.

Разследването на престъпления е човешка дейност и като такава е уязвимо

за грешки. В наказателното производство познавателните грешки и предубедени

заключения могат да започнат още при първоначалните действия по разследването.

Наказателният процес съдържа редица гаранции, че такива грешки ще бъдат

коригирани на първо място от наблюдаващия прокурор, упражняващ функцията по

ръководство и надзор над разследващите органи, а по-късно в няколкото инстанции

в съдебната фаза на производството. И въпреки това, някои грешки се оказват

упорити/резистентни за контрола и поради това в някои случаи познавателните

изкривявания, водещи до тунелно мислене и фиксиране върху една от версиите

могат да предопределят крайния резултат от наказателното производство. Особено,

ако то не се развие в пълната си последователност и производството бъде

прекратено преди да е било пренесено пред съда. Парадоксално е, но изследванията

показват, че наказателни системи като българската, в която разследващите органи и

прокуратурата са натоварени със събирането както на обвинителни, така и на

оправдателните доказателства и се очаква да са обективни, макар и безспорно по-

малко податливи на съдебни грешки, могат да създат специфични рискове от

едностранчивост, в сравнение с преимуществено състезателния наказателен

процес, в който обвинителната функция е чиста и прокурорът не носи отговорност 24Показателни в това отношение са съдебните актове, с които се отменят прокурорските постановления за прекратяване на наказателното производство поради необоснованост на обвинението. За 2013 г., например, са издадени 288 съдебни акта при проверка на прокурорски постановления за прекратяване на производството по чл. 243, ал. 1, т.2 НПК. Данни на компютърната информационна система Апис за съдебна практика по чл.243, ал. 1, т.2 НПК.

за проверка на защитните версии. Причината за това е, че при чистата

състезателност пристрастността е очаквана и съответно отчитана, докато в

правните системи, възприели следствения наказателен процес, очакването е за

обективност и при липса на съмнение в добросъвестността на компетентните

органи, рядко има съмнения, че обективността им може да е засегната от

познавателни грешки. Рисковете този процес да бъде засегнат от познавателни

грешки поради несъзнавани предубеждения на разследващия орган могат да бъдат

намалени със структурирани механизми за оценка на версиите и напредъка по

проверката им - вътрешен механизъм за оценка в периодични дискусии с колеги и

обсъждане с наблюдаващия прокурор. Това намира опора и в процесуалния закон,

който въвежда задължение на разследващия орган системно да докладва на

прокурора и да обсъжда с него построените версии и всички други въпроси от

значение за законосъобразното и успешно приключване на разследването (чл. 203,

ал. 4 НПК). Ако към това действие не се подхожда с формализъм, то създава

благоприятни условия за ранно идентифициране на евентуалните познавателни

грешки, допуснати от разследващия орган. За прокурора редовните и системни

разисквания с разследващия орган засилват непосредственото познание на

дейността по разследването и намаляват донякъде риска от предоверяване на

констатациите на разследващия орган, до което лесно се стига, когато наведнъж се

представят голями порци информация за разследването и критичността към

отделните детайли е много по-снижена. В теорията Маргарита Чинова излага

аргументи, че с тази разпоредба и с редица други в НПК последователно е

прокарано екипното начало при разследването25. Не по-малко важно е екипният

принцип да бъде прилаган и при взаимодействието между прокурора,

разследващия орган и оперативните полицейски органи на МВР. То трябва

непременно да включва съвместно обсъждане на резултатите от проведените

оперативно-издирвателни мероприятия и процесуални действия. В тази посока

трябва да се изтъкнат констатациите в литературата за някои недостатъци на

взаимодействието между органите на досъдебното производство и оперативните

полицейски органи. Според Костадин Бобев „понякога, поради субективни фактори 25 Подробно за екипното начало и взаимоотношенията между прокурора и разследващия орган вж в: Чинова, Маргарита. цит. съч. с.85-91

получените резултати се съхраняват и ползват само от възложителя на определена

задача, без да се обсъждат с другите участници под претекст, че информацията е

конфиденциална. Тази практика е в нарушение на професионалната етика, която

изисква резултатите да бъдат обсъдени веднага с всички участници в процеса и

планирането на нови съвместни действия”26.

***

Използването на достиженията на когнитивната психология и особено

знанието за различните познавателни грешки, към които е предразположено

човешкото съзнание, има потенциал да подобри обективността на разследващите

органи, прокурорите и съда. По този начин психологията дава допълнителни

основания на криминалистичната наука в изводите за важността на построяването

на системи от версии за ефективността на разследването на престъпления.

26 Бобев, Костадин. Взаимодействие на разследващите и оперативните органи на МВР при разкриване и разследване на престъпления.//Юридически сборник//ЦЮН на БСУ, 2012, с.7.