Сравнително изследване на превода на Аристотеловите философски термини на латински и в славянската

332 Иван Христов

ИВАН ХРИСТОВ

СРАВНИТЕЛНО ИЗСЛЕДВАНЕ НА ПРЕВОДА НА АРИСТОТЕЛОВИТЕ ФИЛОСОФСКИ ТЕРМИНИ НА

ЛАТИНСКИ И В СЛАВЯНСКАТА ТРАДИЦИЯ1

Значението на Аристотеловото наследство за философския език през Средните векове е един от най-важните аспекти на не-говата рецепция в християнска Европа. Макар че някои от съдър-жащите се тук учения, като това за вечността на света, за ефира, за ограничеността на божествения промисъл, за душата като енте-лехия на тялото и др. първоначално предизвикват реакция на неп-риемане, то постепенно възстановява своето значение като основа за философстването и философското образование. Пътят към това възстановяване има своите специфики на Изток и на Запад. Важен фактор за двете традиции са отците на Църквата, които възприемат и модифицират основните Аристотелови понятия, като възможност, действителност, същност, ум, природа и др. Различен обаче е начи-нът, по който се разпространяват изворовите текстове и се развиват философските школи. На Запад съчиненията на Аристотел получа-ват широко разпространение чрез преводите на латински, докато на Изток, като се изключат сирийските и арменски преводи, които не оказват влияние върху славянството, те остават на езика на ори-гинала – гръцкия. В основата на това обстоятелство стоят причини

1 В основата на настоящата публикация е изследователски проект, спонсориран от немската научна фондация DAAD. Използвам слу-чая да благодаря на проф. Т.Шпеер и колегите от "Томас инсти-тут" (Кьолн) за тяхната подкрепа, без която той не би могъл да се осъществи. Особена благодарност дължа на издателите на Corpus Dionysiacum Slavicum Дитер и Сабине Фал за ценните съвети и включването ми в техния проект (спонсориран от DFG), което зна-чително разшири базата за наблюдение.

333Сравнително изследване на превода на аристотеловите...

от религиозно2 и социокултурно естество. Организацията на инте-лектуалния живот на Изток така и не придобива форми, свързани с обособяването на академичната общност като особена социална група със свой морален кодекс и съсловни привилегии. Тук отсъс-тва университетът. Във Византия се създават школи около импера-торския двор и Патриаршията, чиято основна мисия е да обслужват нуждите на държавния апарат и Църквата. Съответно интелектуал-ната активност в империята е съсредоточена в малобройни градове като Константинопол, Мистра, Солун, и в хода на историята наблю-даваме съществена разлика по отношение на нейната интензивност в столичния град и по места. Това определя елитарността на зани-манията с философия, които в значителна степен остават привиле-гия на центъра. Същият модел се запазва и в отношението между Византия и верски и културно свързаните с нея славянски държави. В протежение на цялото Средновековие тук липсва стимул да бъ-дат преведени и систематично изучавани съчиненията на елинските философи. Славянската традиция не създава нито един коментар на Аристотел или Платон. Техните текстове остават непреведени и са на разположение за отделни книжовници и част от елита, който има достъп до културните центрове на империята.

В самата Византия обаче е налице непрекъснатост на школ-ската традиция. Това става възможно благодарение на идването в Константинопол (около 616 г.) на александрийския философ Сте-фан. От тогава до 15 век знаем за коментари на Аристотеловите съчинения или анализ на неговото учение от поне 26 автори3. По-

2 На Запад в качеството си на богослужебен език латинският има осо-бен статус и в областта на културата доминира над националните езици. На него е превеждан и Аристотел. Благодарение на дейността на светите братя Кирил и Методий триезичната догма не се прилага по отношение на славяните и те могат да служат на своя език. Обсто-ятелството, че превеждането на Аристотел при нас започва толкова късно, се дължи на други причини, за които ще говоря по-долу.

3 Фотий, Арета, Лъв Философ, Симеон Сет, Михаил Псел, Иоан Итал, Теодор от Смирна, Григорий монах, Михаил Ефески, Евстратий от Никея, Теодор Продром, Никифор Влемид, Георги Пахимер, Софо-ния, Птохопродром, Михаил Оловол, Константин Палеокапас, Ники-та Хумн, Теодор Метохит, Лъв Магентин, Йоан Педиазимос, Гемист Плитон, Георги Схоларий, Георги Трапезундски, Висарион. Този списък със сигурност може да се разшири. Вж. Benakis, L., Commen


пулярна е и традицията на античния коментар. В един гръцки ръ-копис от 14 век, съхраняван във Ватикана, се съдържа указание за препоръчваните тълкувания на Аристотел4. Сред тях наред с по-късните византийски са и голяма част от най-добрите антични ко-ментари, като особено предпочитание се отдава на Йоан Филопон. До нас са достигнали и над 1000 преписа на съчиненията на Арис-тотел. По такъв начин, независимо от всички уговорки, неговото изучаване във Византия е интензивно, и това не е могло да не пов-лияе на рецепцията на Аристотеловите понятия в славянството.

От тук се определя значението на нейното изследване. От ед-на страна то предоставя материал за общотеоретични наблюдения за ролята на архаичните значения на думите и структурите на езика във философските текстове. От друга страна, подобно изследване дава косвено свидетелство за културния фон във Византия. Пока-

taries und Commentators on the Works of Aristotle (except the Logical ones) in Byzantium, in Historia Philosophiae Medii Aevi. Festschrift für Kurt Flasch, Amsterdam 1991, 42-54; Benakis, L., Commentaries und Commentators on the Logical Works of Aristotle in Byzantium, in Gedan-kenzeichen. Festschrift für Klaus Oehler, Tübingen 1988, 3-12; Benakis, L., Grundbibliographie zum Aristoteles-Studium in Byzanz, in Aristoteles Werk und Wirkung. Paul Moraux gewidmet, Berlin 1987, 352-357.

4 Cod. Vaticani gr. 241 saec. XIV, fol. 6 (Commentaria in Aristotelem graeca XVIII.3, p. V): "ето кои са тълкувателите на Аристотеловите книги: за петте [рода] думи – Амоний, Магентин и Давид; за де-сетте категории – Давид, Магентин, Симплиций и Филопон; на съ-чинението За тълкуването – Амоний, Магентин и Псел; за трите схеми – Псел и Филопон; на Първа аналитика – Магентин, Филопон и Псел; на Аподиктиката – Филопон, Темистий и Птохопродром; на диалектиката – Александър Афродизийски и Филопон; на Оп-роверженията на софистите – Михаил от Ефес; на съчинението За душата – Стефан, Филопон, Темистий и монахът Софония; на кни-гите по етика – Евстратий Никейски, Аспазий и Михаил от Ефес; на съчинението За небето – Филопон и Александър; на книгите за небесните явления – Олимпиодор и Филопон; на съчинението За възникването и унищожението – Филопон; на съчиненията За час-тите на животните, За движението на животните, За раждане-то на животните, Описания на животните, За паметта и спомня-нето, За гадаенето по съня, За продължителността и краткостта на живота, За старостта и младостта, За живота и смъртта, за дишането, обонянието, неделимите линии и цветовете – Михаил от Ефес. За Метафизика – Александър Афродизийски.


зателно за този фон е качеството на славянската рецепция. Осно-вен критерий за него е изтъкваният от Екхард Вайер критерий за съдържателната идентичност – за смисловата и фактическа еднак-вост между превода и оригинала5. По принцип преводът по смисъл би следвало да е определящ за тази традиция. От този принцип се ръководи Йоан Екзарх, а зададените от него норми влияят на пос-ледващите преводи6. Операционализирането на критерия за съдър-жателна идентичност според нас предполага анализ (1) на техни-ката на изграждане на термина и (2) на вариативността на превода. Въпросът следва да се погледне в историческа перспектива, като се даде оценка (3) за устойчивостта на традицията.

Изучаването (1) на техниката за изграждане на термина включва анализ, дали той е морфологична калка или дума от ес-тествения език, в която преводачът вижда семантичен еквивалент на гръцкия термин. Трябва да се отчете също фактическият отказ от превод, каквато е транслитерацията, и да се помисли дали тя е мотивирана от неспособност да се даде славянски еквивалент или от разбирането, че това не следва да се прави. По-нататък на ана-лиз подлежи (2) вариативността на превода, която е индикатор за степента на неговата осмисленост. Това означава да се отбележат опитите да бъдат разграничени различните значения на термините според контекста. Т.е да се види, дали преводачът съзнателно нару-шава единството на гръцката дума, обозначаваща различни неща, и я предава с различни славянски думи. Важно е също да се даде сметка, дали не е налице омонимия, при която славянският еквива-лент обозначава различни понятия. От друга страна е съществено да се отбележат случаите, когато е налице омонимия поради нераз-граничаване на отделните значения. Особени са интересни също случаите на перифрастичен превод, най-често срещан случай на който е двойният превод, когато гръцкият термин се предава с две славянски думи, за да бъде конкретизирано неговото значение.

Накрая, но не на последно място, трябва да видим, (3) до-колко устойчива е традицията на славянския превод. Това означава да прегледаме дали е налице повторяемост на славянските екви-

5 Eckhard Weiher, Zur sprachlichen Rezeption der griechischen philosophischen Terminologie im Kirchenslavischen, Anzeiger für Slavische Philologie, VI (1972), Wiesbaden, S. 142.

6 Ibid. 142, 149.


валенти в различни текстове, съдържащи Аристотелови понятия. Също така е показателно, каква част от тях се използват и днес, а за тези, които не се използват, да видим, дали това е така, защото са изместени от чуждици (в това число латинизми), или от думи от съвременния български език. От съществено значение ще е също да знаем, кои славянски еквиваленти днес служат за обозначаване-то на други понятия, така че механичното приемане на среднове-ковния превод би довело до омонимия.

Стигаме до въпроса, какво би дало съпоставянето с тради-цията на латинския превод. Според нас подобно съпоставяне би ни помогнало да осъзнаем по-добре ценността или съответно ог-раничеността на нашата традиция. Това придобива особена важ-ност предвид двойнствеността на източниците на съвременното философстване в източноправославните славянски страни. От една страна то се корени в средновековната традиция, създадена по византийски образец. От друга е налице мощно и безспорно плодотворно влияние на западноевропейската философия, която се базира на латинската рецепция на Аристотел. За нас винаги е било проблем да установим баланса между двете традиции във фило-софската ни словоупотреба, да намерим нужната мяра, в която да си служим с латинските термини. С особена острота този въпрос стои при превода на Аристотел. През последните 15 години, откак-то публикувам своите издания, съм принуден да противостоя на повлияни от модерната западна философия, но почвенически като поза "концепции", включващи маниерничене с архаични старобъл-гарски форми и връщане към буквалистичния превод "дума в ду-ма". Понастоящем подготвяме шесттомно издание на съчиненията на Аристотел и е от особена важност да придобием трезв поглед върху нашата средновековна традиция.

Първото, което се набива на очи, е слабото присъствие на философски текстове в старата българска литература. Списъкът на съчиненията, съдържащи елементи на философия, е кратък: то-ва са "Шестоднев" от Йоан Екзарх7, части от "Симеоновия сбор-

7 Критично издание на текста е осъществено от Рудолф Айцетмюлер. Библиографските данни на това издание са приведени по-долу в спи-съка на съкращенията. Философската терминология в Шестоднева беше предмет на моя планова работа в Института по философия към БАН през 1991-1992 г. Част от своите наблюдения за съдържателната идентичност на превода съм изложил в публикацията. Христов, И.


ник"8, преводите на "Диалектика" от Йоан Дамаскин9 и на корпуса със съчиненията на Пс. Дионисий Ареопагит10. Откъслечни фило-софски текстове са включени и в някои по-малко популярни сбор-ници. Тяхното изучаване обаче е затруднено поради отсъствието на критични издания с гръцкия текст. От друга страна, изброените по-горе най-важни източници обикновено се издават без гръцко-славянски индекси, които са от особена важност за едно подобно изследване11.

По-големият проблем обаче слабото присъствие на самите Аристотелови текстове. В старобългарската литература и изобщо в литературата на православните славяни през Средновековието те не са превеждани. По-точно казано, това не е направено с нито едно цяло Аристотелово съчинение. Налице са отделни фрагменти или техни парафрази, които се съдържат в преводни светоотечески

Место исследования перевода терминов греческой философии в историко-философском изучении "Шестоднева" Иоанна Эксарха. – Сб.: Отечественная философская мысль 11-17вв. и греческая куль-тура. Киев, 1991, с.181-193.

8 Библиографските данни на най-доброто критично издание на текс-та, осъществено от БАН съм привел по-долу в списъка на съкраще-нията. Вж. също Пейчев, Б. Философският трактат в Симеоновия сборник, С., 1977 и Камчатнов, А.М. Философская терминология Изборника Святослава 1073 г. и ее перевод. – В: Древнерусский ли-тературный язык в его отношении к старославянскому, М., 1977, с. 67–73.

9 Die Dialektik des Johannes von Damaskus in kirchenslavischer Übersetzung, Hr. Eckhard Weiher – Monumenta linguae slavicae dialecti veteris, t. VIII. – Harrassowitz, Wiesbaden 1969. Философската тер-минология в славянския превод е изследвана в цитираните по-горе статии на Eckhard Weiher

10 Corpus areopagiticum slavicum in der Übersetzung von Starec Isaija (14. Jahrhundert), Hg. unter der leitung von H.Goltz und G.Prokhorov, Harrassowitz, Wiesbaden (под печат).

11 Вж. Weiher, Op. cit., S. 138. Към днешна дата само изданието на "Ди-алектика" включва подобни индекси. Необходимостта от тях е отче-тена от редакторите на подготвяното 4 томно издание на превода на Пс. Дионисий от Исай Серски. Последният четвърти том, в работата над който съм включен, ще съдържа пълни славяно-гръцки и гръко-славянски индекси.


произведения и произведения на византийски автори. С единични изключения те дори не се свързват с името на Аристотел.

Най-богат на такива фрагменти е преводът на "Диалектика" от Йоан Дамаскин. След като конкретизирах и разширих списъ-ка на идентифицираните от издателя на гръцкия текст B. Kotter заимствания от Аристотел, аз ги групирах по тяхната степен на близост с изходния текст. Оказа се, че Йоан Дамаскин (или не-говият източник) е възпроизвел точно само два реда от "Топи-ка". С незначителни граматични вариации са още двадесетина реда (според пагинацията на Bekker) на текстове от "Категории", "Първа аналитика", "Топика" и "Метафизика". Все още близки до Аристотеловите съчинения се оказаха други седем пасажа, представляващи заимстване с елементи на парафраза. Тридесет и шест са текстовете, в които е използвана Аристотелова терми-нология и които свободно (под формата на парафраза, поняко-га с включване на идеи от по-късната коментаторска традиция) предават идеите на оригинала. Освен от изброените вече съчи-нения, в този случай се заимства и от "За тълкуването", "Втора аналитика" и "Физика". Пълен списък на местата се съдържа в следната таблица.

Аристотел "Диалектика" отЙоан Дамаскин

Славянски преводна "Диалектика"

I. ЗаемкаTop. 102a31 sq 9,25 sq 17a5–7

II. Заемка с граматични вариацииCat. 1a1 sq 32,6 53b3

1a12 sq 36,8 sq 55b4–66a36 sq 51,2 sq 71b5–78b25 52,2 75a514b24 sq 61,2 sq 91a8 sq

APr. 24b16 65,46 99b2 sq25b30 65,3 97a4

Top. 104b19 sq 65,62 sq 100b3 sq146a15 68,5 sq 104b7–105a1

Met. 1022b4 sq 59,2 88a3


III. Заемка с елементи на парафразаCat. 1b10–15 16,14–19 39a6–b2

8b25 52,2 75a515b17–34 63,2–23 95a4–96b1

Top. 104b19–22 65,62–65 100b3–6APr. 24a16 sq 65,44 99a9

24b18–20 65,47s 99b3–5Met. 1060b31 66,2 8a10–b1

IV. ПарафразаCat. 1a1 65,73 sq 101a6–8

1a6–12 33,2–7 54a7–b31a16–19 37,2–4 56a5–71a24–28 39,12 59b3 sq1b16–24 38,11–21 57b6–58a71b25–2a4 37,4–10,15 sq 56a7–b63a7–4b19 48,12–28 63b8–64b94b20–6a35 50,2–91 66b1–71b46a36–8a12 51,2–37 71b5–74b56b11–14 54,2–4 83a3–58b25–10b11 52,12–73 76b5–79a410b12–11a19 52,92–99 80a4–b211b1–7 53,23–26 82b1–514a26–14b23 60,2–27 90a1–91a714b24–15a12 61,2–14 91a8–92a415a13–b6 62,2–44 92a5–94b4

Int. 16a19–26 5,2–25 12b6–13b816b19–28 65,16–43 97b8–99a817a8–37 64,2–10 96b3–97a217a25 sq 65,44–46 99a9–b3

APr. 24a10 sq 65,2–4 97a3–5APo. 80a19–26 65,13–15 97b5–8Top. 110a10 sq 65,37–39 99a1–4

143b12 50,40 68b4 sqPhys. 192b21 sq 41,2 60a7

200b11 41,2 60a7201a10 sq 62,2 92a5210a14–24 39,2–13 59a1–b5219b1–3 68,18s 105a7–8224b8–10 62,22–24 93a8–b2225a32 62,46–47 94b6225a35 62,46 94b5–6

Met. 983b8–11 68,2–4 104b3–51022b4–14 59,2–12 88a3–89b91022b22–1023a7 59,13–33 88b6–89b91064b1–3 66,16–20 9b4–6


Така става съвсем очевидно ограниченото присъствие на Аристотеловите тесктове. Съединени, всичките тези пасажи не дават повече от 3 страници по Bekker. Съвсем различно е положе-нието в латинската традиция. Тук наред със скритите и явни цита-ти при християнски автори са налице и многочислени преводи на самите Аристотелови текстове. Между времето на Боеций (кр.5 – нач. 6 в.) и Вилхелм от Мьорбеке (13 в.) "Категории" са превежда-ни три пъти, "За тълкуването" има два превода, "Първа аналитика" – три, "Втора аналитика" – два, "Топика" – два, "Физика" – един, а "Метафизика" един пълен и три частични12. Като цяло Аристоте-ловите текстове получават значително по-голямо разпространение на Запад. До нас са достигнали повече от 2000 латински ръкописа с неговите съчинения. Аристотел е поставен в основата на обу-чението във Ars– факултетите на средновековните университети и впоследствие става неотменима част от програмата на философс-ките факултети. Стоящата в основата на университета академична гилдия посвещава времето си на задълбочен анализ на неговите текстове. Тази дейност протича в цяла Европа и независимо от от-делни ексцеси, показва слаба зависимост от политическата конюн-ктура. Можем да очакваме, че при тези условия се изгражда една по-устойчива и значително по-развита традиция.

За да дадем емпирична база за по-нататъшни наблюдения, нека най-напред подредим в речник резултатите от изучаването на латинските и славянски преводи на едни и същи Аристотелови преводи. Специфичните философски думи ("термини") в тези "об-щи места" се оказаха 166. Освен в превода на "Диалектика", съм посочил тяхното предаване и в останалите основни текстове, които определихме по-горе. Структурата на отделните речникови статии има следния вид:

■ Аристотелов терминзначение 1

пагинация на съответния Аристотелов текст (съответно място в "Диалектика" [пагинация по Kotter])

12 Пълните библиографски данни на изданията на тези текстове в по-редицата Aristoteles Latinus са дадени в списъка на съкращенията към прилагания речник на преводите.


славянски еквивалент (пагинация по Weiher)латински еквивалент (пагинация по Aristoteles Latinus)

...значение 2

…превод на същия термин в "Шестоднев", "Симеоновия" сборник и славянските Ареопагитики

Триезичен речник на Аристотеловите термини

Списък на съкращенията

D Die Schriften des Johannes von Damaskus, Bd. I. Institutio elementa-ris, Capita philosophica (Dialectica), Hg. B.Kotter, Walter de Gruyter, Berlin 1969.

CDS Corpus areopagiticum slavicum in der Übersetzung von Starec Isaija (14. Jahrhundert), Hg. unter der Leitung von H.Goltz und G.Prokhorov, Harrassowitz, Wiesbaden (под печат).

H Das Hexaemeron des Exarchen Johannes, Hg. R.Aitzеtmuellеr, Bd. I-VII, Graz, 1958-1975.

S Симеонов сборник (по Светославовия препис от 1073г.), том. 1. Изс-ледвания и текст, Издателство на БАН, София 1991.

Съкращения на сравняваните латински преводи от серията Aristoteles Latinus:

Cat. B Categoriae vel Praedicamenta. Translatio Boethii, ed.L. Minio-Paluello, [Aristoteles Latinus I.1], Desclée De Brouwer, Bruges-Paris 1961

C Categoriae vel Praedicamenta. Editio Composita, ed.L. Minio-Paluello, [Aristoteles Latinus I.2], Desclée De Brouwer, Bruges-Paris 1961

G Categoriae vel Praedicamenta. Translatio Guillelmi de Moerbeka, ed.L. Minio-Paluello, [Aristoteles Latinus I.3], Desclée De Brouwer, Bruges-Paris 1961

Int. B De interpretatione vel Periermenias. Translatio Boethii, ed. L. Minio-Paluello, [Aristoteles Latinus II.1], Desclée De Brouwer, Bruges-Paris 1965


G De interpretatione vel Periermenias. Translatio Guillelmi de Moerbeka, ed. G. Verbeke, rev. L. Minio-Paluello, [Aristoteles Latinus II.2], Desclée De Brouwer, Bruges-Paris 1965

APr. Bf Analytica priora. Translatio Boethii (recensio prima), ed. L. Minio-Paluello, [Aristoteles Latinus III.1], Desclée De Brouwer, Bruges-Paris, 1962

Bc Analytica priora. Translatio Boethii (recensio composite), ed. L. Minio-Paluello, [Aristoteles Latinus III.2], Desclée De Brouwer, Bruges-Paris, 1962

A Analytica priora. Translatio anonyma, ed. L. Minio-Paluello, [Aristoteles Latinus III.3], Desclée De Brouwer, Bruges-Paris, 1962

APo. I Analytica posteriora. Translatio Iacobi, edd. L. Minio-Paluello et B.G. Dod, [Aristoteles Latinus IV.1], Desclée De Brouwer, Bruges-Paris 1968

Ai Analytica posteriora. Translatio Anonymi sive 'Ioannis', edd. L. Minio-Paluello et B.G. Dod, [Aristoteles Latinus IV.2], Desclée De Brouwer, Bruges-Paris 1968

Gr Analytica posteriora. Translatio Gerardi, edd. L. Minio-Paluello et B.G. Dod, [Aristoteles Latinus IV.3], Desclée De Brouwer, Bruges-Paris 1968

G Analytica posteriora. Recensio Guillelmi de Moerbeka, edd. L. Minio-Paluello et B.G. Dod, [Aristoteles Latinus IV.4], Desclée De Brouwer, Bruges-Paris 1968

Top. B Topica. Translatio Boethii, ed. L. Minio-Paluello adiuv. B.G. Dod, [Aristoteles Latinus IV.1-2], Desclée De Brouwer, Bruxelles-Paris 1969

A Topica. Translatio Anonyma, ed. L. Minio-Paluello adiuv. B.G. Dod, [Aristoteles Latinus IV.3], Desclée De Brouwer, Bruxelles-Paris 1969

Phys. V Physica. Translatio Vetus, edd. F. Bossier et J. Brams, [Aristoteles Latinus VII.1-2], E.J. Brill, Leiden-New York 1990

Met. I Metaphysica, lib. I-IV.4. Translatio Iacobi sive 'Vetustissima' ed. G. Vuillemin-Diem, [Aristoteles Latinus XXV.1], Desclée De Brouwer, Bruxelles-Paris 1970

C Metaphysica, lib. I-IV.4. Translatio Composita sive 'Vetus', ed. G. Vuillemin-Diem, [Aristoteles Latinus XXV.1a], Desclée De Brouwer, Bruxelles-Paris 1970

M Metaphysica, lib. I-X, XII-XIV. Translatio Anonyma sive 'Media', ed. G. Vuillemin-Diem, [Aristoteles Latinus XXV.2], E.J. Brill, Leiden 1976

G Metaphysica, lib. I-XIV. Recensio et Translatio Guillelmi de Moerbeka, ed. G. Vuillemin-Diem, [Aristoteles Latinus XXV.3], E.J. Brill, Leiden-New York-Köln 1995


¢dunam…aнеспособност

Cat. 9a16 (D 52,35)bezßsiliè 77a3impotentia B 24,25; C 64,16; G 102,30

CDS nemo<eniè, slabostì

a‡sqhsijсетивно възприятие

Cat. 6b3 (D 51,18)huvìstvo 72b4sensus B 18,10; G 97,1

сетивоCat. 9b5 (D 52,51)

huvìstvo 78a3sensus B 25,21; 65,2; 103,21

H, S, CDS huvìstvo; CDS huvìstviè; S hutiè

a„sqhtÒnсетивновъзприемаемо

Cat. 7b36 (D 51,18)huvìstvìnoè 72b4sensibile B 21,17; C 61,17; G 99,3

Hex, S, CDS huvìstvìnoè

a‡tionпричина

Cat. 14b28 (D 61,6)vinovìnoè 91b3causa B 38,21; C 76,27; G 115,9

S, CDS vinovìnoè

¢lhq»jистинен (за съждението)

APo. 80a20 (D 65,13) ¢. prÒtasij

istinìnß (i. prêdßhiniè) 97b5verus (v. propositio) I 36,7; Ai 134,3; Gr 218,19; G 302,31

APr. 53b4 (D 65,13) ¢. prÒtasij

istinìnß (i. prêdßhiniè) 97b5verus (v. propositio) BfBc 94,5; A 252,16

S, CDS istinìnìnß

¢llo…wsijизменение

Cat. 15a14 (D 62,10)izmênèniè 92b5commutatio B 39,15; alteratio C 77,19; G 115,30

CDS ijmênèniè

¤ma[дадено]заедно

Cat. 14b24 (D 61,2)vßkupê 91a8simul B 38,16; C 76,22; G 115,4

Cat. 7b15 (D 51,26) ¤ma tÍ fÚsei

vßkupê (v. èstìstvu) 7a4simul (s. natura) B 21,1; C 61,3; G 99,17

S, CDS vßkupê


¢n£gkhнеобходимост

APr. 24b19 (D 65,48) ἐx ¢.nu<da (po nu<di) 99b4necessitas (ex necessitate) Bf 6,13; Bc 143,30

H , S, CDS nu<da

¢n£klisijлежане

Cat. 6b11 (D 54,3)vìzlêganiè 83a5accubitus B 18,18; C 59,4; reclinatio G 97,9

CDS sêdêniè

¥nisonнеравно

Cat. 6a26 (D 50,90) tÕ ¥.ne tßkßmoè 71b4quod inaequale B 17,20; 58,14; quantum (in)equale 96,15

С, CDS neravnoè

¢nÒmoionнеподобно

Cat. 11a18 (D 52,98) tÕ ¥.nepodobìnoè 80b2dissimile B 29,21; C 68,12; G 107,3

S, CDS nepodobìnoè

¢ntidiVrhmšnonдиайретично разграниченo

Cat. 14b32 (D 61,11)sõprotivìrazdêlenoè

91b9fin contrarium divisum B 38,25; diverso divisum C 77,4; contradivisum G 115,13

¢ntike…menonпротивостоящо

Int. 17a32 (D 64,8)sõprotivãwteè sã 97b9oppositum B 9,16; G 44,21

Int. 17a34 (D 64,7)sõprotivãwteè sã 96b7foppositum B 9,18; G 44,23

S, CDS sõprotivßnoè; CDS protivßle<awteè

¢ntike‹sqaiпротивостоя

Int. 17a34 (D 64,8)sõprotiviti sã 96b9oppositum esse B 9,17; G 44,23

противоположен съмCat. 15b4 (D 62,27)

sõprotiviti sã 93b5opponi B 40,9; G 116,19; oppositum esse C 78,11

CDS protivìle<ati, sõprotiviti sã

¢ntistršfon[взаимно] обратимо

Cat. 6b28 (D 51,24) prÕj ¢. lšgetai


sõprotivìobrawtaòw-teè sã – (è<e kß s. glagolati sã) 73a1fconvertentium (ad c. dicere 19,3; C 59,17; G 97,24

CDS (cf. ¢ntistršfein protivìobrawtati sã, sõprotivìobrawtati sã)

¢nt…fasijпротиворечие

Int. 17a33 (D 64,9)sõprotivìrêhiè 97a1contradictio B 9,17; G 44,22

S sõprotivìrêhiè

¢plat»jбез широчина, непротяжен

Top. 143b12 (D 50,40)ne wiroka 68b5sine latitudine B 125,3; A 263,14

¢pÒdeixijдоказателство

APr. 24a11 (D 65,3)ukazß 97a4demonstratio Bf 5,4; Bc 143,3

APr. 25b30 (D 65,3)ukazß 97a4demonstratio Bf 9,10f; Bc 146,7; A 196,21

Hex, CDS ukazaniè; CDS ukajß

¢pÒfansijизказване

Int. 17a25 (D 64,2)obìävlèniè 96b3enuntiatio B 9,10; G 44,15

CDS (срв. ¢pofantikÒj ävitelìnß)

¢pÒfasijотрицание

Int. 17a25f (D 64,2)otßrêhiè 99b1negatio B 9,10; G 44,15

Int. 17a32 (D 64,7)otßrêhiè 96b8negatio B 9,16; G 44,21

Int. 17a33 (D 64,7)otßrêhiè 96b8negatio B 9,16; G 44,22

Int. 17a34 (D 64,8)otßrêhiè 97a1negatio B 9,17; G 44,23

S otßvêwtanie, CDS otßreµeniè, otßètiè

¢ret»добродетел

Cat. 10b7 (D 52,73)dobrodêtelì 79a3virtus B 28,6; C 66,29; G 105,25

Cat. 15b19 (D 63,3)dobrodêtelì 95a6virtus B 40,23; C 78,25; G 117,5

H dobrovolìstvo, CDS dobrodêtelì


¢riqmÒjчисло

Phys. 219b2 (D 68,18)hislo 105a8numerus V 175,17

S, CDS hislo

¢rc»начало

Phys. 200b11 (D 41,2) ¢. kin»sewj

nahãlo (n. dvi<eniä) 60a7principium (p. motus) V 96,3

принципPhys. 192b21 (D 41,2)

nahãlo 60a7principium V 43,5

H, S, CDS nahãlo

aÜxhsijувеличаване

Cat. 15a13 (D 62,10)rasteniè 92b4crementum B 39,15; augmentum C 77,20; G 115,29f

Cat. 15b2 (D 62,28)raqeniè 93b6crementum B 40,7; augmentum C 78,9; G 116,18

CDS rasteniè, vßzraqeniè

aÙtÒj[един и] същ

Cat. 1a7 (D 33,7) Ð aÙtÒj

to<de 54b3communis est B 5,9; C 47,7; G 85,8

самиятCat. 6a36 (D 51,2) aÙt£ ¤per ἐst…n

siä ä<e sutì 71b6quaecumque hoc ipsum qae sunt – B 18,5; C 58,23f; quaecumque ipsa quod sunt G 96,26f

gšnesijвъзникване

Cat. 14b24f (D 61,2)ro<deniè 91a8generatio B 38,17; C 76,23; G 115,5

Cat. 15a13 (D 62,9)bytiè 92b4generatio B 39,14; C 77,19; G 115,29

Cat. 15b2 (D 62,28)bytiè 93b5generatio B 40,7; C 78,9; G 116,17

Phys. 225a35 (D 62,46)bytiè 94a5generatio V 196,6

H, S, CDS bytiè; H byvaniè; CDS ro<deniè

gšnojрод

Cat. 1b21 (D 38,19) Øp' ¥llhla gšnh

rodß (sõqii podß drugì drugomì r.) 58a5


genus (subalterna g.) B 6,23; C 48,17; (que sub invicem g.) G 85,20

Met. 1022b25 (D 59,19)rodß 89a4genus M 108,14; G V.22,716

Phys. 210a18 (D 39,3)rodß 59a3genus V 143,3

Phys. 210a19 (D 39,2)rodß 59a2genus V 143,3

Top. 102a31 (D 9,25)rodß 17a5genus B 10,14, A 194,33,

H, CDS rodß

g…nesqaiвъзниквам

Met. 983b9 (D 68,3)byvati 104b4fieri C 94,27; I 11,26; M 12,21; G I.3,185

Hex, S, CDS byvati; CDS byti

gnèrimojвиден, сведущ

Top. 104b20 (D 65,63)poznanìnß 100b4notus B 17,17; gnotus A 200,1

CDS pojnaèmß, vêdomß

gramm»линия

Cat. 4b23 (D 50,37)hrìta 68b2

linea B 13,24; 54,21; G 93,3

Cat. 5a1 (D 50,39)hrìta 68b4linea B 14,10; C 55,9; G 93,17

Top. 143b12 (D 50,39)hrìta 68b4linea B 125,3; A 263,14

CDS nahrìtaniè

deiktikÒjспособен да приеме, допускащ

Cat. 4a11 (D 48,24) tîn ἐnant…wn eἶnai dektikÒn

priètìnß (sõprotivnimß byti pr.) 64b4susceptibilis (contrariorum s.) B 12,5; susceptivus (contrariorum s.) C 53,4; G 91,20

di£qesijсъстояние

Cat. 15b18 (D 63,2)zavêqaniè 95a5affectio B 40,22; affectum C 78,24; dispositio G 117,4

Cat. 8b27 (D 52,f)zavêqaniè 75b8affectio B 23,25; dispositio C 63,19; G 102,2

Cat. 8b28 (D 52,22)zavêqaniè 76a8affectio B 23,25f;


dispositio C 63,20; G 102,3

H nravß, CDS zavêqaniè

dia…resijдиайреза, деление

Cat. 14b35 (D 61,12)razdêlèniè 92a2divisio B 38,26; C 77,5; G 115,14

CDS razdêlèniè

diaire‹sqaiделя се

Cat. 9a26 (D 52,41)razdêläti sã 77a9secari B 25,7; C 64,23f; dividere G 103,7

CDS rajdêläti sã, dêliti sã

diake‹sqaiподлежа на

Cat. 9a12 (D 52,28)zavêqati 76b5affectum esse B 24,21; dispositum esse C 64,12; G 102,25

CDS prêbyti

diafšreinразличавам се

Top. 102a31 (D 9,26) d. tù e‡dei

raznìstvovati (r. vidomì) 17a6differens (specie) esse B 10,14, A 194,33

CDS rajìnìstvovati

diafor£[видово]различие

Cat. 1b17 (D 38,12)razlihiè 57b6differentia B 6,20; C 48,16; 86,16

Cat. 1b18 (D 38,14)razìnìstvo 57b9differentia B 6,20, C 48,14; G 86,16

Cat. 1b21 (D 38,20)razlihiè 58a6differentia B 6,24; C 48,17; G 86,21

Cat. 3a22 (D 48,15)raznìstvo 64a2differentia B 10,6; C 51,12; G 89,24

S, CDS rajìnìstvo, razlihiè; CDS rajìnìstviè

dikaiosÚnhсправедливост

Cat. 8b33 (D 52,26)pravìda 76b3iustitia B 24,4; C 63,24; G 102,102,7

CDS pravìda

diwrismšnonдискретно

Cat. 4b20 (D 50,f)oprêdêlènìnoè 67a1discretum B 13,21; C 54,18; distinctum G 92,30

Cat. 4b32 (D 50,29)oprêdêlènìnoè 68a3


discretum B 14,5; C 55,4; distinctum G 93,11

dÚnamijспособност, сила

Cat. 9a16 (D 52,36) d. fusik»

sila (s. èstìstvìna) 77a4potentia (p. naturalis) B 24,25; C 64,16; G 102,30

възможностPhys. 201a11f (D 62,2) dun£mei

sila (siloü) 92a5potentia (potentie) V 98,14

Phys. 201a12 (D 62,2) dun£mei Ôntoj

è<e siloü 92a5potentie existens V 98,14

H, S, CDS sila

eἶdojейдос

Phys. 210a21 (D 39,8) tÕ eἶdoj ἐn tÍ ÛlV

vidß (v. vì vewti) 59a9species (s. in materia) V 143,5

Phys. 210a18 (D 39,3)vidß 59a3species V 143,3

Phys. 210a19 (D 39,2)vidß 59a2species V 143,4

видCat. 8b27 (D 52,35)

vidß 77a3species (qualitatis) B 23,24; C 63,19; G 102,2

Cat. 15a2 (D 61,11) vidß 92a1species B 39,3; C 77,9; G 115,19

Cat. 1b17 (D 38,12) ›terai tù e‡dei

vidß (vidomß) 57b6species (secundum s. differentae) B 6,20; C 48,13f; (altere s. differente) G 86,16f

Top. 102a32 (D 9,26) diafšronta tù e‡dei

vidß (raznìstvuüwtiè vidomì) 17a8species (differentes s.) B 10,14; (s. differentes) A 194,33

H obrazß; S, CDS vidß

›nединно

Top. 104b22 (D 65,64)èdino 100b5unum B 17,20; A 200,5

S, CDS èdino

ἐnant…onпротивоположно

Cat. 3b24 (D 48,20)protivìnoè 64a8contrarium B 11,13; C 52,16; G 90,30

Cat. 4a11 (D 48,24)sõprotivìnoè 64b4


contrarium B 12,5; C 53,4; G 91,20

Cat. 5b31 (D 50,82)sõprotivìnoè 71a4contrarium 16,20; C 57,17; G 95,19

Hex, CDS sõprotivìnoè; CDS protivìnoè

ἐnantiÒthjпротивоположност

Cat. 10b12 (D 52,93)sõprotivìstvo 80a5contrarietas B 28,11; C 67,4; G 105,29

Cat. 11b1f (D 53,23)sõprotivìstvo 82b2contrarietas B 30,13; C 68,30f; G 107,23

CDS sõprotivìlèniè

ἐnšrgeiaдействителност

Met. 1022b4 (D 59,2)dêistvo 88a3actio M 107,21; G V.20,695

H dêlo; H, S, CDS dêistvo, CDS dêistviè

œnstasijвъзражение

Top. 110a11 (D 65,34)vßzìstatiè 98b7obstaculum A 211,20; instantia B 33,18

CDS protivlèniè

ἐntelšceiaентелехия

Phys. 201a12 (D 62,2) ¹ toà dun£mei Ôntoj ἐ.

tvorèniè (t. è<e siloü) 92a5entelecheia (potentie existentis e.) V 98,14

›xijсвойство

Cat. 8b27 (D 52,13)imìstvo 76b8habitus B 23,25; C 63,19; G 102,2

Cat. 8b28 (D 52,22)imìstvo 76a8habitus B 23,25; C 63,20; G 102,3

Cat. 15b18 (D 63,2)imìstvo 95a4fhabitus B 40,22; C 78,24; G 117,3f

даденостMet. 1022b4 (D 59,2)

imìstvo 88a3habitus M 107,21; G V.20,695

CDS imìstvo, imìstviè

ἐpidšcesqaiприемам

Cat. 3b33 (D 48,22)priimati 64b1suscipere B 11,21; C 52,23; G 91,5

Cat. 6a19 (D 50,88)priimati 71b1suscipere B 17,14; C


58,9; G 96,9Cat. 11b1 (D 53,23) ἐ. ἐnantiÒthta

priimati p. sõprotivìstvo 82b2suscipere (s. contrarietatem) B 30,12; G 107,23; recipere (r. contrarietates) C 68,30

CDS priimati

ἐp…pedojравнина

Cat. 5a3 (D 50,46)ravìno 69a3superficies B 14,13; planus C 55,11; G 93,19

ἐpist»mhзнание

Cat. 15b19 (D 63,3)xudo<ìstvo 95a6scientia B 40,23; G 117,5; disciplina C 78,25

Cat. 6b5 (D 51,16)xudo<ìstvo 72b2scientia B 18,13; G 97,3; disciplina C 58,30;

Cat. 8b29 (D 52,24)xudo<ìstvo 76b1scientia B 24,1; C 63,21; G 102,4

наукаCat. 1b17 (D 38,12)

xudì<ìstvo 57b7scientia B 6,20; C 48,14; G 86,17

Cat. 1b19 (D 38,15)xudo<ìstvo 58a1

scientia B 6,22; C 48,15; G 86,18

H gorazdìstvo, CDS xudo<ìstvo

ἐpisthtÒnпознаваното, предметът на знанието

Cat. 7b23 (D 51,16)xudo<noè 72b2scibile B 21,8; C 61,9; G 99,24

CDS vêditelìnoè, xudo<ìstvìnoè

ἐpif£neiaравнина

Cat. 4b24 (D 50,37)ävlènie 68b2superficies B 13,24; C 54,21; G 93,3

CDS ävlèniè

˜terogen»jпринадлежащ към друг род (инороден)

Cat. 1b16 (D 38,11)inorodìnß 57b6diversorum generum B 6,19; C 48,13; alterorum generum 86,16

›teronразлично

Cat. 1b16 (D 38,12) ›teron tù e‡dei

ino (vidomì) 57b6differentia (secundum speciem d.) B 6,20; C


48,13f; (altere specie) G 86,16f

APr. 24b19 (D 65,48)ino 99b4aliud Bf 6,13; Bc 143,29

CDS ino, inakìvo, drugo

eÙqÚthj"право"

Cat. 10a12 (D 52,67)pravostì 78b6rectitudo B 27,5; C 66,6; G 104,27

CDS cf. tÕ eÙqÚ – pravoè

eÙk…nhtojлесно подвижен

Cat. 9a9 (D 52,26)udobìdvi<ìnß 76b4facile mobilis B 24,18; C 64,9; G 102,22

eÙmet£bolojлесно изменчиво

Cat. 8b34f (D 52,33)udobìprêlo<ìnß 77a2facile permutari B 24,6; C 63,25; facile transmutabile G 102,9

œceinналичие (tÕ œ. категория)

Cat. 1b27 (D 37,9)imêti 56b4habere B 6,29; C 48,22; G 86,26

Cat. 11b13 (D 57,1) tÕ œ.imêti (è<e imêti) 84a9

habere B 30,23; C 69,8; G 108,2

Cat. 15b17 (D 63,2)è<e imêti 94a4habere B 40,21; C 78,23; G 117,3

дадено [по природа]Met. 1022b28 (D 59,13) pšfuke œcein imêti (pribystì i. ) 89a1

habere (aptum natum est h.) M 108,16; G V.22,718f

S, CDS imêti

œconпритежаващото

Met. 1022b5 (D 59,2)imuwteè 88a3habens M 107,22; G V.20,696

CDS imuwte

ἐcÒmenonпритежаваното

Met. 1022b5 (D 59,2)imêèmoè 88a3habitum M 107,22; G V.20,696

zównживо същество

Cat. 1a8 (D 33,3)<ivotìno 54a8animal B 5,10; C 47,8; G 85,9

Cat. 1b17 (D 38,12)<ivotìno 57b7animal B 6,20; C 48,14; G 86,17


S, CDS <ivotìno

ºrem…aпокой

Phys. 192b22 (D 41,2)le<aniè 60a7quiescens V 43,6

CDS tiwina

qeologik»теологика

Met. 1064b3 (D 66,17)bogoslovnoè (xudo<ìstvo, lübomudriè) 9b5theologica G XI.7,407

CDS bogoslovnoè (xudo<ìstvo)

qšsijразположение

Cat. 6b6 (D 51,18)polo<eniè 72b5positio B 18,13; C 58,31; G 97,3

Cat. 6b12 (D 54,2)polo<eniè 83a3positio B 18,19; C 59,5; G 97,10polo<eniè 83a4positio B 18,19

положение, тезаTop. 104b19 (D 65,62)

polo<eniè 100b3positio B 17,16; thesis A 200,1

H mêsto; S, CDS polo<eniè

qewrhtik»умозрително [знание]

Met. 1064b2 (D 66,f)zritelìnoè (lübomudriè) 9b4speculatiua G XI.7,406

CDS jritelìnoè

‡dionприсъщо, свойствено

Cat. 11a18 (D 52,92)svoistvìnoè 80a4proprium B 29,20; C 68,12; G 107,2

Cat. 3a21 (D 48,12)svoistvìnoè 63b8fproprium B 10,5; C 51,12; G 89,24

S, CDS svoistvìnoè, osobìnoè

‡sonравно

Cat. 6a26 (D 50,90)tßkìmoè 71b4quod aequale 17,20; 58,14; quantum equale 96,15

S, CDS ravnoè

kaqšdraседене

Cat. 6b11f (D 54,3)sêdêniè 83a5sessio B 18,18; C 59,4; G 97,9

CDS sêdeniè


kaqÒlouобщо

Int. 17a39 (D 5,24)sßborìnoè 13b7universale B 10,1; G 45,1

CDS sßborìnoè

kampulÒthj"криво"

Cat. 10a13 (D 52,67)grßbavìstvo 78b7curvitas B 27,5; C 66,6; G 104,27

kat£ c. acc.с оглед на

Cat. 9a12 (D 52,28) kat¦ taÚtaj

po sixì 7a1ad ea B 24,21; C 64,12; secundum ipsos G 102,26

само по себе си (kaq' aØtÒ)Cat. 5b31 (D 50,82) aÙtÕ kaq' aØtÒ

samo po sebê 71a4per se ipsum B 16,20; C 57,17f; ipsum secundum se G 95,19

CDS samo po sebê

kat£fasijтвърдение

Int. 17a25 (D 64,2)prirêhiè 96b3adfirmatio B 9,10f; affirmatio G 44,15

Int. 17a32 (D 64,7)prirêhiè 96b7adfirmatio 9,16;

affirmatio G 44,21Int. 17a33 (D 64,7)

prirêhiè 96b8adfirmatio B 9,16; affirmatio G 44,22

Int. 17a33f (D 64,8)prirêhiè 96b8adfirmatio B 9,17; affirmatio G 44,22

Int. 16b27f (D 65,20)prirêhiè 98a4adfirmatio B 7,21f; affirmatio G 43,13

S povêwtanie, CDS nanìreµeniè

kathgore‹sqaiпредицира се

Cat. 1b10 (D 16,14) k. æj kaq' Øpokeimšnou

pokazati sã (p. sã äko na podßle<awtemß) 39a7praedicare (p. ut de subiecto) B 6,14; C 48,8; G 86,11

Top. 102a32 (D 9,26) ἐn tù t… ἐsti k.

pokazati sã (vì è<e hto èstì p. sã) 16a9predicare (in eo quod quid est p.) A 194,33; B 10,14

CDS nanìglagolati sã, oglagolovati sã

ke‹sqaiположение (категория)

Cat. 11b10 (D 54,1)


le<ati 83a3situm B 30,19; C 69,5; poni G 107,31

Cat. 1b27 (D 37,8)le<ati 56b3situm B 6,29; C 48,22; poni G 86,26

ke…menonприетото по допускане

APr. 24b19 (D 65,48)le<awteè 99b5quod positum est Bf 6,13; positum Bc 143,29

CDS le<awteè

kine‹sqai движение

Phys. 192b21 (D 41,2) tÕ kine‹sqai

dvi<eniè 60a7movendum V 43,6

CDS dvijati sã

k…nhsijдвижение (в общ смисъл)

Cat. 15a13 (D 62,2)dvi<eniè 92a5motus B 39,14; C 77,19; G 115,29

Phys. 200b11 (D 41,2)dvi<eniè 60a7motus V 96,3

Phys. 201a12 (D 62,2)dvi<eniè 92a5motus V 99,1

Phys. 219b2 (D 68,18)dvi<eniè 105a8motus V 175,17

движение (конкретно: "преместване")

Phys. 225a32 (D 62,45)dvi<eniè 94b4motus V 196,2

CDS dvi<eniè

koinÒjобщ

Cat. 1a1 (D 32,6)obìwtì 53b4communis B 5,3; C 47,2; G 85,2

Cat. 1a1 (D 65,74)obìwtì 101a8communis B 5,3; C 47,2; G 85,2


Cat. 4b25 (D 50,18)obìwtì 67a9communis B 13,25; C 54,22; G 93,5

Cat. 4b35 (D 50,30)obìwtì 69a6communis B 14,8; C 55,7; G 93,14


H, S, CDS obìwtì

kuriètatonв най-строг смисъл

Cat. 14a27 (D 60,2)istêiweè 90a2


proprie B 37,12; C 75,21; principalissime G 114,7

CDS istêiweè

legÒmenonказваното, което говорим

Cat. 1a16 (D 37,2) tÕ l.glagolèmo 56b4quod dicitur B 5,18; C 47,15; G 85,17

CDS glagolèmo

leptomeršjс най-фини частици

Top. 146a15 (D 68,6)tßnßkohãstìnoêiwe 104b7subtilissimum B 131,6; tenuissimum A 268,12

CDS tßnßkohãstìnoè

lÒgojреч

APr. 24a16 (D 65,44)slovo – s. otrehitelìno 99a9oratio Bf 6,9; Bc 143,8;

APr. 24b18 (D 65,47)slovo 99b3oratio Bf 6,21; Bc 143,29

[дефиниращо] слово, определение

Cat. 1a2 (D 32,6) Ð kat¦ toÜnoma l. tÁj oÙs…aj

slovo (è<e po imeni slovo sõwtìstva) 53b4ratio (secudum nomen ... substantiae ratio) B 5,4; C 47,2f; G 85,3

Cat. 1a7 (D 33,7) Ð kat¦ toÜnoma l. tÁj oÙs…aj

slovo (è<e po imeni slovo sõwtìstva) 54b2ratio (secudum nomen substantiae ratio) B 5,9f; C 47,7f; G 85,5f

слово (произнасяно на глас)Cat. 4b32 (D 50,29)

slovo 68a3oratio B 14,5; C 55,4; sermo G 93,11

Cat. 4b33 (D 50,30)slovo 68a5oratio B 14,6; C 55,5; sermo G 93,12

Cat. 4b34f (D 50,30)slovo 68a5oratio B 14,7; C 55,6; sermo G 93,14

H razumß; H,CDS slovo

maqhmatik»математика

Met. 1064b2 (D 66,17) gšnoj tîn qewrhtikîn ἐpisthmîn

uhitelìnoè (xudo<ìstvo, lübomudriè) 9b5mathematica G XI.7,407

CDS maðimatiko

m©llon (tÕ m. kaˆ tÕ Âtton)[по-]голямото ("различие по степен")

Cat. 3b33 (D 48,22) tÕ m. kaˆ tÕ Âtton

mno<aè i mìnìwe 64b1magis et minus B 11,21;


C 52,23; G 91,5Cat. 6a19 (D 50,88)

è<e mno<aè ili mìnìwe 71b1magis et minus B 17,14; C 58,9; G 96,9

Cat. 10b26 (D 52,94)è<e mno<aè i mìnìwe 80a6magis (m. et minus) B 28,23; C 67,16; G 106,10

Cat. 11b2 (D 53,24)è<e mno<ae i mìnìwe 82b3magis (m. et minus) B 30,12; C 68,31; G 107,23

CDS mno<aè

mšgeqojвеличина

Cat. 15b20 (D 63,4)velihìstvo 95a7magnitudo B 40,24; C 78,26; G 117,6

H, CDS velihìstvo

me…wsijнамаляване

Cat. 15a14 (D 62,10)umalèniè 92b4fdiminutio B 39,15; C 77,20; G 115,30

Cat. 15b2 (D 62,28)oxudêniè 93b6diminutio B 40,7; C 78,10; G 116,18

CDS umìnèniè + cf. (meioàtai – oxu<daètß sã)

mšllonбъдеще

Cat. 5a8 (D 50,53)xotãwtoè byti 69b1futurum B 14,18; C 55,16; G 93,24

H è<e èstì priiti; CDS xotãwtoè býti

mšrojчаст

Cat. 15b23 (D 63,7)hãstì 95b1pars B 41,2; G 117,9; membrum C 79,2

Phys. 210a16 (D 39,8)hãstì 59a8pars V 143,1

Phys. 210a17 (D 39,6)hãstì 59a6pars V 143,1

H, CDS hãstì

metabol»промяна на мястото, преместване

Cat. 15a14 (D 62,19) kat¦ tÒpon m.

prêlo<eniè (po mêstu pr. ) 93a6translatio (secundum locum tr.) B 39,14; mutatio (secundum locum m.) C 77,20; G 115,30

изменениеPhys. 224b8f (D 62,f)

prêlo<eniè 93b2mutatio V 193,11


S,CDS prêlo<eniè

m¾ Ônнесъществуващо

Phys. 224b8 (D 62,22)ne sõwteè 93a9non esse V 193,11

H nebytiè, ne byvweè; CDS ne sõwteè

m¾ Øp£rconнеприсъщ (в логически смисъл)

Int. 17a27 (D 64,5) è<e ne sÿi 96b6quod non est B 9,12; non existens G 44,17

mÁkojдължина

Top. 143b12 (D 50,40) mÁkoj ¢.

dlìgota (d. ne wiroka) 68b5longitudine (l. sine latitudine) B 125,3; A 263,14

S, CDS dlìgota; CDS dlìgostì

mÒrionчаст

Cat. 4b25 (D 50,18)hãstì 67a9pars B 13,25; C 54,22; G 93,4

Cat. 4b36 (D 50,31)hãstì 68a4pars B 14,8; G 93,15; particulum C 55,7

Cat. 5a3 (D 50,45)hãstì 68b6pars B 14,13; G 93,19; particulum C 55,12

CDS hãstì

morf»форма

Cat. 10a12 (D 52,62)zrakß 78b1figura B 27,5; C 66,5; forma G 104,27

H, CDS obrazß, CDS zrakß

Ñl…gonпо-малко, малобройно

Cat. 3b34 (D 48,22)mìnìwe 64b1minus B 11,21; C 52,23; G 91,5

Cat. 6a20 (D 50,88)è<e mìnìwe 71b1minus B 17,14; C 58,9; G 96,9

Cat. 10b26 (D 52,94)mìnìwe 80a6minus B 28,24; C 67,16; G 106,11

Cat. 11b2 (D 53,24)è<e mìnìwe 82b3minus B 30,12; C 68,31; G 107,24

малкоCat. 5b14 (D 50,69)tù Ñl…gJ – Ñl…gon 50,69 (5b14)

mìnè 70a7paucum B 16,4; C 57,3; G 95,2


S malìstvo, CDS malo

Ólonцяло

Phys. 210a16 (D 39,8)vìse 59a8totum V 143,1

Phys. 210a16 (D 39,6)vìse 59a6totum V 143,1

H, S, CDS vìse; S cêloè

Ómoionподобно

Cat. 11a18 (D 52,98) tÕ Ómoion

podobìnoè 80b2simile B 29,21; C 68,12; G 107,3

CDS podobìnoè

Ðmènumonомоним

Cat. 1a1 (D 32,6)vßkupìimenßnoè 53b3aequivocum B 5,3; C 47,2; G 85,2

Cat. 1a1 (D 65,74)vßkupìimenßnoè 101a7aequivocum B 5,3; C 47,2; G 85,2

CDS vßkupìimenßnoè

Ônбитие

Top. 104b22 (D 65,64)sõwteè 100b6ens B 17,20; A 200,5

Met. 1060b31 (D 66,2) tÕ Ôn Î Ôn

sõwteè (sõwteè, po èmu<e sõwte èstì) 8b1ens (ens inquantum ens) G XI.3,141

H, S sõwteè, CDS sõwteè poè<e sõwte èstì, sõwteè äko<e sõwte èstì

"е" (копула)Int. 16b21 (D 65,31)

èstì 98b4esse B 7,17; G 43,8

CDS býtiсъществуващо

Phys. 224b9 (D 62,24) sõwteè 93b2esse V 193,12

Phys. 201a12 (D 62,2) dun£mei Ôntoj

è<e siloü 92a5potentie existens V 98,14

CDS sõwteè

Ônomaиме

Cat. 1a1 (D 32,6)imã 53b4nomen B 5,3; C 47,2; G 85,2

Cat. 1a1 (D 65,74)imã 101a8nomen B 5,3; C 47,2; G 85,2

Cat. 1a7 (D 33,7)imã 54b2nomen B 5,9; C 47,7; G


85,8съществително

Int. 16b19 (D 65,16)imã 97b8nomen B 7,14; G 43,5;

S, CDS imã

Órojграница

Cat. 4b26 (D 50,18)prêdêlß 67b1terminus B 13,26; C 54,22; G 93,5

Cat. 4b35 (D 50,30)prêdêlß 68b1terminus B 14,8; C 55,7; G 93,14f

Cat. 5a4 (D 50,45)prêdêlß 69a6terminus B 14,13; C 55,12; G 93,20

термин (в съждението)APr. 24b16 (D 65,46)

prêdêlß 99b1terminus Bf 6,10; Bc 143, 26

CDS prêdêlß

oÙs…aсубстанция, [самобитна] същност

Cat. 1a2 (D 32,7)sõwtìstvo 53b4substantia B 5,4; C 47,2f; G 85,3

Cat. 1a7 (D 33,7)sõwtìstvo 54b2fsubstantia B 5,10; C 47,8; G 85,9

Cat. 1b26 (D 37,5)sõwtìstvo 56a8substantia B 6,28; C 48,21; G 86,25

Cat. 3a7 (D 48,12)sõwtìstvo 63b9substantia B 9,22; C 50,28; G 89,11

H sõwtiè, S sõwtìnoè, CDS sõwtìstvo

paqhtikÒjафициран

Cat. 9a28 (D 52,42)strastìnß 77a9passibilis B 25,9; C 64,25; passivus G 103,9

CDS stradatelìnß

p£qojафект

Cat. 9a29 (D 52,42)strastì 77b1passio B 25,10; C 64,25; G 103,9

H vrêdß, skvrìna; CDS strastì

par£doxonнесъгласуващо се с общоприетото, парадоксален

Top. 104b19 (D 65,62)prêslavìnoè 100b3extraneus B 17,17; non probabilis A 200,1

CDS prêslavìnoè

parelhluqÒjминало


Cat. 5a8 (D 50,52)mimowìdweè 69b1praeteritum B 14,18; C 55,15f; G 93,23

H minõla

parènumonпароним

Cat. 1a12 (D 36,8)ot-nègo-imenßnoè 55b4denominativum B 5,15; C 47,12; G 85,14

parwnÚmwjпаронимно

Cat. 10a28 (D 52,69)ot-nègo-imenìnê 78b8denominative B 27,20; C 66,19; G 105,12

p£sceinпретърпяване (категория)

Cat. 1b27 (D 37,10)stradati 56b6pati B 6,30; C 48,22; G 86,27

Cat. 11b1 (D 53,3) tÕ p.stradaniè 81a6pati B 30,12; C 68,30; G 107,23

CDS stradati

pefukÒjвродено по природа

Met. 1022b27 (D 59,16.30)pribystì 89a1aptum natum (habere) M 108,16; G V.22,718f

CDS èstìstvo imêè (cf. pšfuke nasta)

poie‹nдействие (категория)

Cat. 1b27 (D 37,10)tvoriti 56b5facere B 6,30; C 48,22; G 86,26

Cat. 11b1 (D 53,3) tÕ p.tvorèniè 81a6facere B 30,12; C 68,30; G 107,23

CDS tvoriti

poiÒnкачество (категорията tÕ p.)

Cat. 1b26 (D 37,7)kakovoè 56b1fqualitas B 6,28f; C 48,21; quale G 86,25

Cat. 10b12 (D 52,98)kakovoè 80b1fqualitas B 28,11; quod quale est C 67,4; quale G 105,29

S kakoè, kakovo, CDS kahìstìvo

poiÒthjкачество

Cat. 8b25 (D 52,2)kahìstvo 74a5qualitas B 23,22; C 63,17; G 101,35

Cat. 8b26 (D 52,12)kahìstvo 75b5qualitas B 23,23; C 63,18; G 102,1


Cat. 8b27 (D 52,35)kahìstvo 77a3qualitas B 23,24; C 63,19; G 102,2

Cat. 9a28 (D 52,42) paqhtik¾ p.

kahìstvo (strastìnoè k.) 77b1qualitas (passibilis q.) B 25,9; C 64,25; (passivus q.) G 103,9

Cat. 10a11 (D 52,62)kahìstvo 78b1qualitas B 27,4; C 66,5; G 104,26

Cat. 11a16 (D 52,92)kahìstvo 80a4qualitas B 29,18; C 68,10; G 106,33

Cat. 15b18 (D 63,3)kahìstvo 95a5qualitas B 40,22f; C 78,24; G 117,4

H kahìstvo, kahìstvo i tvoritva; S, CDS kahìstvo

polÚмногобройно

Cat. 5b14 (D 50,68) tÕ p.velikoè (è<e velikoè) 70a7multum B 16,4; C 57,3; G 95,2

S mßno<ìstvo, CDS mnogoè

posÒnколичество (категорията tÕ p.)

Cat. 1b26 (D 37,5)kolihìstvo 56a9quantitas B 6,28; C 48,21; quantum 86,25

Cat. 4b20 (D 50,10)koliko 66b9quantitas B 13,20; C 54,17; quantum G 92,30

Cat. 6a26 (D 50,90)koliko 71b4quantitas B 17,20; C 58,14; quantum G 96,15

Cat. 15b19 (D 63,3) æj p.kolikovo (äko<e k. ) 95a6quantitas (ut q.) B 40,23f; C 78,25; quantum (ut q.) G 117,3f

S koliko, CDS kolihìstvo

potš"кога" (категория)

Cat. 1b26 (D 37,8)kogda 56b3quando B 6,29; C 48,22; G 86,26

S kßgda, CDS kogda

poà"къде"(категория )

Cat. 11b14 (D 55,2) tÕ p.gdê (è<e gdê) 83b9ubi B 30,24; C 69,9; G 108,3

Cat. 1b26 (D 37,7)gdê 56b2ubi B 6,29; C 48,22; G 86,26

S kßde, CDS gdê


prÒblhmaпроблем

Top. 110a10 (D 65,34)prêdßlo<eniè 98b7questio A 211,20

CDS prêdßpolo<eniè

prÕj ›teronсъотнесено с друго

Cat. 6a37 (D 51,3)inì 71b6ad aliud B 18,6; C 58,25; ad alterum G 97,27

Cat. 6b8 (D 51,10)kß inomu 72a3ad aliud B 18,15; C 59,2; ad alterum 97,5f

prÒj tiотношение (категория)

Cat. 1b26 (D 37,6)kß hesomu 56b1ad aliquid B 6,29; C 48,21; G 86,26

Cat. 6a36 (D 51,2)kß hesomu 71b5ad aliquid B 18,4; C 58,23; G 96,26

S kß hesomì, kß komu

proshgor…aнаименование

Cat. 1a13 (D 36,9)nareheniè 55b6appelatio B 9,16; C 47,13; G 85,15

CDS ime, nareheniè

prÒtasijпредпоставка (в съждението)

APr. 24a16 (D 65,44)prêdßhiniè 99a9propositio Bf 6,9; Bc 143,8

APr. 24b16 (D 65,46)prêdßhiniè 99b3propositio Bf 6,10; Bc 143,27

APr. 45b10 (D 65,4)prêdßhiniè 97a5proposition BfBc 67,21f; A 236,31

APr. 53b4f (D 65,f)prêdßhiniè (istinìno p. ) 97b5propositio (vera p.) BfBc 94,5; A 252,16

APo. 80a24 (D 65,14)prêdßhiniè 97b7propositio I 36,10; Ai 134,6; Gr 218,23; G 302,34

H vßprosß

prÒteronпредшестващо

Cat. 14a26 (D 60,2)prìvêiweè 90a1prius B 37,11; C 75,20; G 114,6

CDS mno<aè

ptîsijпадеж

Cat. 1a13 (D 36,8)padeniè 55b5casus B 5,16; C 47,13; G


85,15CDS padeniè

pàrогън

Top. 146a15 (D 68,5)ognì 104b7ignis B 131,6; A 268,12

CDS ognì

·Ámaглагол

Int. 16b19 (D 65,16)glagolß 97b8verbum B 7,14; G 43,5;

CDS glagolß

shma…neinозначавам

Cat. 1b26 (D 37,5)naznamenati 56a8significare B 6,28; C 48,21; G 86,25

Cat. 15b30 (D 63,11)naznamenati 95b6significare B 41,8; C 79,8; significatum G 117,15

S, CDS najnamenati, jnamenati

shmantikÒjзначещ, имащ значение

Int. 16a19 (D 5,6)naznamenatelìnì 12b9significativus B 6,4; G 41,19

Int. 16b26f (D 65,18)znamenue 98a2significativus B 7,21; G

43,12f

spouda‹ojдобър

Cat. 10b7 (D 52,73)tìqatelìnß 79a3fprobus B 28,6; studiosus C 66,29; G 105,25

CDS (cf. spoud£zwn tìqe sã)

st£sijстоене

Cat. 6b11 (D 51,19)stoäniè 72b5statio B 18,18; C 59,4; G 97,9

Cat. 6b11 (D 54,4)stoäniè 83a5statio B 18,18; C 59,4; G 97,9

CDS stoäniè

stšrhsijлишеност

Met. 1022b22 (D 59,13)liweniè 88b6privatio M 108,11; G V.22,713

H nestatßkß; H, S liweniè; CDS uliweniè

stoice‹onелемент

Met. 983b10f (D 68,2)stixio, sirêhì sìstavì 100b4elementum I 12,1; C 94,28; M 12,23; G I.3,187


H st÷xiä, vewtì; CDS sßstavß, stixiä

sullogismÒjсилогизъм, умозаключение

APr. 24b18 (D 65,47)sßbìraniè 99b3syllogismus Bf 6,12; Bc 143,29

APr. 25b30 (D 65,3)sßbìraniè 97a4syllogismus Bf 9,11, Bc 146,7; A 196,22

H umywläi, CDS sßbìraniè

sumba…neinпроизтичам, следвам (в силогизма)

APr. 24b19f (D 65,48)sluhati sã 99b5accidere Bf 6,13; Bc consequare Bc 143,30

CDS sluhati sã, priluhati sã

sumbebhkÒjсъпътстващо

Cat. 5a39 (D 50,58) kat¦ s.sßluhai (po sßluhaü) 69b5faccidens (secundum a.) B 15,19; C 56,19; G 94,20

S, CDS sßluhai

sumpšrasmaзаключение (в силогизма)

APr. 53b6 (D 65,f)sßvßkuplèniè 97b6

conclusio BfBc 94,6; A 252,18

APo. 80a20 (D 65,f)sßvßkuplèniè 97b6conclusio I 36,7; Ai 134,3; Gr 218,19; G 302,31

CDS konìcì

sumplok»връзка

Cat. 1a16 (D 37,3) kat¦ s.sßpripleteniè (sßpripletenièmì) 56a6complexio (secundum complexionem) B 5,19f; C 47,15; G 85,17

Cat. 1a17 (D 37,4) ¥neu s.sßpripleteniè (kromê sßpriplèteniä) 56a4complexio (sine complexione) B 5,19; C 47,16; G 85,18

Cat. 1a17 (D 37,3) kat¦ s.sßpripleteniè (sßpripletenièmì) 56a6complexio (secundum complexionem) B 5,19f; C 47,16; G 85,18f

Cat. 1a18 (D 37,4) ¥neu s.sßpripleteniè (kromê sßpriplèteniä) 56a5complexio (sine complexione) B 5,21; C 47,17; G 85,20

Cat. 1b25 (D 37,4) kat¦ mhdem…an s.


sßpripleteniè (kromê sßpriplèteniä) 56a8complexio (secundum nulla complexionem) B 6,27; C 48,20; G 86,24

CDS sßpleteniè

sunanaire‹nвзаимно се отстраняват

Cat. 7b19 (D 51,27)sßotßèmati 73a5simul auferre B 21,4; C 61,6; cointerire G 99,21

sun£pteinсвързвам

Cat. 4b26 (D 50,19)sßvßkupläti sã 67b1coniungere B 13,25; copulare C 54,22; G 93,5

Cat. 4b36 (D 50,30)sßvßkupläti sã 68b1coniungere B 14,8; copulare C 55,7f; G 93,15

Cat. 5a4 (D 50,45)sßvßkupläti sã 69a6fconiungere B 14,14; copulare C 55,12; G 93,20

CDS sßvßkupläti sã

sunecšjнепрекъснато

Cat. 4b20 (D 50,11)sßdrì<ewtoè sã 67a1continuum B 13,20; C 54,17f; G 92,31

Cat. 4b23 (D 50,37)sßdrì<ewtoè sã 68b1

continuum B 13,24; C 54,20; G 93,3

Cat. 5a1 (D 50,41)sßdrì<ewtoè sã 68b5fcontinuum B 14,11; C 55,9; G 93,17

sunènumonсиноним

Cat. 1a6 (D 33,6)sßimenßnoè 54b1univocum B 5,9; C 47,7; G 85,8

S, CDS sßimenßnoè

sunwnÚmwjсинонимно

Cat. 3a34 (D 48,19)sßimenßnê 64a7univoce B 10,16; C 51,21; G 89,3

S sßimenßnê

scÁmaфигура

Cat. 10a11 (D 52,62)obrazß 78b1forma B 27,4; C 66,5; figura G 104,26

Cat. 11a7 (D 52,98)obrazß 80b2forma B 29,9; figura C 68,2; G 106,24

H, S, obrazß; CDS ijìobra<eniè, jrakß, oblihiè, obrajovaniè

sîmaтяло (физич.)


Cat. 9a34 (D 52,60)têlo 78a9corpus 25,14; 64,30; 103,14

Cat. 15b21 (D 63,6)têlo 95a9corpus B 40,25; C 79,1; G 117,8

Top. 146a15 (D 68,6)têlo 104b7corpus B 131,6; A 268,12

тяло (геом.)Cat. 4b24 (D 50,37)

têlo 68b2corpus B 13,24; 54,21; G 93,3

S, CDS têlo

swfrosÚnhблагоразумие

Cat. 8b33 (D 52,26)cêlomudriè 76b3castitas B 24,5; C 63,24; temperantia G 102,8

CDS cêlomudriè

t£xijред

Cat. 14a35 (D 60,12) kat£ t.hinß (po hinu) 90b2ordo (secundum ordinem) B 37,20; C 76,1; G 114,15

CDS hinß

teqšnприето (по допускане)

APr. 24b19 (D 65,47)polo<enìnoè 99b4

positum Bf 6,13; Bc 143,29

tÕ t… ἐstiсъщност

Top. 102a32 (D 9,26)è<e hto èstì 16a9quod quid est B 10,14, A 194,33

CDS è<e hto èstì

tÒpojмясто

Cat. 4b24f (D 50,37)mêsto 68b2locus B 13,25; C 54,21; G 93,4

Cat. 5a8 (D 50,50)mêsto 69a7locus B 14,18; C 55,16; G 93,24

Cat. 15a14 (D 62,19)mêsto 93a6locus B 39,14; C 77,20; G 115,30

Phys. 210a24 (D 41,2)mêsto 59a6locus V 143,9

S, CDS mêsto

trÒpojначин

Cat. 15b17 (D 63,2)obrazß 95a4modus B 40,21; C 78,23; G 117,3

CDS obrajß


Ûlhматерия

Phys. 210a21 (D 39,8)vewtì 59a9materia V 143,5

H, S, CDS vewtì

Øp£rcon, tÒприсъщ съм (налице съм, съществувам в логически смисъл)

Int. 17a27 (D 64,3) tÕ Øp£rcon

è<e èstì 96b4quod est B 9,12; existens G 44,16f

Int. 17a27 (D 64,5) tÕ m¾ Øp£rcon

è<e ne sÿi 96b6quod non est B 9,12; non existens G 44,17

CDS sutì, býti, bývati

Øp' ¥llhlaсъподчинени (логическа субординация)

Cat. 1b21 (D 38,19) Ø. ¥llhla gšnh

podß (sõwtimß pod drugß drugomß rodomß) 58a5subalterna genera B 6,23; C 48,17; que sub invicem genera G 85,20

Øpoke…menonсубект

Cat. 1a24 (D 39,12) ἐn ØpokeimšnJ

podßle<awteè (vß podßle<awtemß) 59b3subiectum (in subiecto) B 6,1; C 47,22; G 85,24

Cat. 1b10f (D 16,14)podßle<awteè 39a8subiectum B 6,14; C 48,8; G 86,11

Cat. 1b12 (D 16,15)podßle<awteè 39a8subiectum B 6,15; C 48,9; G 86,12

Cat. 3a7 (D 48,12) ἐn ØpokeimšnJ eἶnai

podßle<awteè (vß podßle<awtemß bÿti) 63b9subiectum (in subiecto ... esse) B 9,22; C 50,28; G 89,11

Cat. 3a22 (D 48,15)podßle<awteè 64a2subiectum B 10,6; C 51,12; G 89,25

H, S, CDS podßle<awteè; H,S podßle<ãè, CDS podßle<imoè

ØpÒlhyijдопускане

Top. 104b19 (D 65,63)priàtiè 100b4fopinio B 17,17; A 200,1

CDS nepìqevaniè, mnêniè

f£sijказване

Int. 16b27 (D 65,21)


rêhì 98a4dictio B 7,21; G 43,13

fqor£унищожение

Cat. 15a13 (D 62,9)tìlênie 92b4corruptio B 39,15; C 77,19; G 115,29

Cat. 15b2 (D 62,28)tìlêniè 93b5corruptio B 40,7; C 78,9; G 116,17

Phys. 225a35 (D 62,46)tìlêniè 94b6corruptio V 196,6f

H, CDS tìlêniè, S tìlä

filosof…aфилософия

Top. 104b20 (D 65,63)lübomõdriè 100b4philosophia B 17,18; A 200,1

CDS filosofiä, lüboprêmõdrìstvo

fusik»физика

Met. 1064b2 (D 66,17) /gšnoj tîn qewrhtikîn ἐpisthmîn/

èstìstvìnoè (xudo<ìstvo, lübomudriè) 9b5scientia naturalis G XI.7,407

fusikÒjестествен, природен

Cat. 9a16 (D 52,36)èstìstvìnì 77a4naturalis B 24,25; C 64,16; G 102,30

CDS èstìstvìnì

fÚsijприрода

Cat. 14b13 (D 60,5)èstìstvo 90a5natura B 38,6; C 76,13; merito natura G 114,28

Cat. 7b15 (D 51,26) ¤ma tÍ fÚsei

vìkupê èstìstvu 73a4natura (simul n.) B 21,1; C 61,3; G 99,17

Phys. 192b21 (D 41,2)èstìstvo 60a7natura V 43,5

Phys. 200b11 (D 41,2)èstìstvo 60a7natura V 96,3

H, S, CDS èstìstvo

fwn»реч

Int. 16a19 (D 5,6)glasß 12b9vox B 6,4; G 41,19

Int. 16b26 (D 65,16)glasß 97b8vox B 7,20; G 43,12

CDS glasß

crÒnojвреме (категория)


Cat. 4b24 (D 50,37)lêto 68b2tempus B 13,25; C 54,21; G 93,4

Cat. 5a7 (D 50,52)lêto 69a9tempus C 55,15; G 93,23

Cat. 14a27 (D 60,3) kat¦ crÒnon

lêto (lêtomì) 90a2tempus (secundum tempus) B 37,12; C 75,21; G 114,7

Cat. 14b25 (D 61,2)vrême 91a9tempus B 38,17; C 76,23; G 115,5

Phys. 219b1 (D 68,18)godiqe 105a7tempus V 175,17

H godß; H, CDS lêto; S vrêmã, godiqe

yeud»j (prÒtasij)погрешен (за съждението)

APo. 80a22 (D 65,15)lì<ìnß (l. prêdßhiniè) 97b7falsus (f. propositio) I 36,8; Ai 134,4; Gr 218,20; G 302,32

APo. 80a24 (D 65,15)lì<ìnß (l. prêdßhiniè) 97b7falsus (f. propositio) I 36,10; Ai 134,6; Gr 218,23; G 302,34

CDS lì<ìnß

yuc»душа

Cat. 9b34 (D 52,61)duwa 8b1anima B 26,21; C 65,25; G 104,13

H, S, CDS duwa


Сега нека обобщим нашите наблюдения. Изучаването на тех-никата за изграждане на термина показва, че славянската традиция прибягва по-често (с 33%) в сравнение с латинската към морфо-логично калкиране. Почти два пъти по-малко обаче са случаите на транслитериране. В латинската традиция то последователно се прилага по отношение на дяловете на знанието и спрямо ня-кои специфични Аристотелови неологизми. Това е мотивирано от разбирането за специфичния смисъл на гръцките термини. Така е предпочетено предаването на qeologik» с theologica, което е по-коректно спрямо славянското bogoslovnoè [xudo<ìstvo]. По съ-щия начин е транслитериран гръцкият термин за умозаключение (syllogismus = sullogismÒj), докато славянският превод е предпо-чел буквалния превод sßbìraniè. Латинската традиция си е дава-ла сметка за специфичния смисъл на Аристотеловия неологизъм ἐntelšceia и го е оставила без превод. Предаването му с tvorèniè, напротив, показва пълно неразбиране.

Свиделство за по-доброто осмисляне на текста в латинската традиция дава и вариативността на превода. И тук близо с 30% в повече са опитите отделните значения на понятията да получат различно езиково фиксиране. Разграничават се например значени-ята на lÒgoj като реч (oratio), определение (ratio), а в някои случаи и слово (sermo). Също различно се подхожда към metabol» като преместване (translatio) и изменение (mutatio). Във всичките тези случаи славянската традиция върви към унифициране. Близо три пъти по-често в нея е налице и омонимията. Така с tvorèniè се обозначава както ἐntelšceia, така и категорията poie‹n. С obrazß, славянската традиция предава толкова различни термини като scÁma, morf», trÒpoj и дори eἶdoj13. Проява на омонимия е и из-борът на етимологично близки славянски еквиваленти за различни термини, например sßvßkupläti (sun£ptein) и sßvßkuplèniè (sumpšrasma), zavêqati (diake‹sqai) и zavêqaniè (di£qesij). Специфичен източник на омонимия е следването на естествената семантика на думите, която често няма нищо общо с технически-те им значения. Това се проявява при възприемането на ἐpif£neia

13 В това отношение традицията се отдалечава от превода на Йоан Ек-зарх. Срв. Eckhard Weiher, Studien zur philosophischen Terminologie des Kirchenslavischen. – Die Welt der Slaven, IX (1964), Wiesbaden, S. 162.


(равнина) и на di£qesij (състояние) като ävlènie и zavêqaniè. Подобни случаи на омонимия са свидетелство за слабо разбиране на текста. Тази картина слабо се променя от обстоятелството, че в славянската традиция срещаме единствения случай на двоен пре-вод и stoice‹on се предава като stixio, sirêhì sìstavì.

Славянската традиция значително отстъпва на латинската по своята устойчивост. Близо три пъти повече (95 към 33) са онези латински термини, които остават неизменни във всички среднове-ковни преводи. Близо 68% от тях се използват в Аристотеловите изследвания и днес срещу 20% за славянските. Повече от 10 пъти спрямо латинските е по-срещана омонимията в славянските пре-води по отношение на днешната словоупотреба. Затова думи като huvìstvo, vinovìnoè, nu<da, sõprotivãwteè sã, sõprotiv-iti sã, ukazß, obìävlèniè, rasteniè, bytiè, zavêqati, za-vêqaniè, oprêdêlènìnoè, tvorèniè, xudo<ìstvo, xudo<noè, ävlènie, le<aniè, bogoslovnoè, zritelìnoè, sßborìnoè, grßbavìstvo, pokazati sã, le<ati, le<awteè, uhitelìnoè, zrakß, vìse, prêdêlß, strastìnß, strastì, prêslavìnoè, tvor-iti, prêdßlo<eniè, sßbìraniè, sluhati sã, sßvßkuplèniè, sßpripleteniè, sßvßkupläti sã, sßdrì<ewtoè sã, obrazß, cêlomudriè, hinß, obrazß, vewtì, podßle<awteè, rêhì, èstìstvìnoè (xudo<ìstvo), които иначе звучат познато, не са ек-вивалентни за модерното езиково съзнание на гръцките a‡sqhsij, a‡tion, ¢n£gkh, ¢ntike…menon, ¢ntike‹sqai, ¢pÒdeixij, ¢pÒfansij, aÜxhsij, gšnesij, di£qesij, diake‹sqai, diwrismšnon, ἐntelšceia, ἐpist»mh, ἐpisthtÒn, ἐpif£neia, ºrem…a, qeologik», qewrhtik», kaqÒlou, kampulÒthj, kathgore‹sqai, ke‹sqai, ke…menon, maqh-matik», morf», Ólon, Óroj, paqhtikÒj, p£qoj, par£doxon, poie‹n, prÒblhma, sullogismÒj, sumba…nein, sumpšrasma, sumplok», sun£ptein, sunecšj, scÁma, swfrosÚnh, t£xij, trÒpoj, Ûlh, Øpoke…menon, f£sij, fusik», fwn» в специфичните значения, които те имат при Аристотел.

Друг важен показател за устойчивостта на традицията е каква част от средновековите термини се ползват и днес. И тук преи-муществото е на латинската страна. Понастоящем в аристотело-вите изследвания и в преводите на Аристотел продължават да се използват 113 термина с латински произход или това прави 68% от случаите. Тук отчитаме само онези термини, които се използват в същия смисъл и днес и изключваме случаите на омонимия със


съвременната философска словоупотреба. При славянските екви-валенти цифрите са съответно 42 или 25%. При нас вече под вли-янието на западната философия остарелите форми са заменени с нови думи, от които 18% са латинизми.

По такъв начин се вижда, че средновековните славянски пре-води изиграват важна роля в рецепцията на Аристотеловия фило-софски език у нас. Тази роля обаче не трябва да се преувеличава. В това отношение нашата традиция е твърде периферна за региона. Изучаването на Аристотел в него е съсредоточено в отделни места във Византия и не достига онова разпространение, което има на За-пад. Ето защо под влияние на европейската философия на Новото време изградените тогава форми на рецепция са коригирани или напълно забравени в 75% от случаите. В конкретния случай запад-ното влияние върху нашата философска култура от Новото време насам доминира над средновековната ни традиция. Собствено от там ние възприемаме интереса към Аристотел. Ето защо не следва на всяка цена да се стремим да се избавим от чуждиците и латиниз-мите. Те органично присъстват в съвременния ни философски език и са резултат не от външен натиск, а от европейската философия като втори важен източник за нашата национална култура.

Documents

Сравнително изследване на превода на Аристотеловите философски термини на латински и в славянската