Светът отвъд новопоявяващите сеинформационни технологии

Албена АнтоноваСтопански факултет

Софийски университет „Св. Климент Охридски“

София, 2015

Проект BG051PO001-3.3.06-0012

„Докторантска академия по стопански и управленски науки”

Проектът се осъществява с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”, съфинансирана от

Европейския социален фонд на Европейския съюз.

ЕВРОПЕЙСКИ СОЦИАЛЕН ФОНД 2007-2013МИНИСТЕРСТВО НА ОБРАЗОВАНИЕТО, МЛАДЕЖТА И НАУКАТА

ОПЕРАТИВНА ПРОГРАМА “РАЗВИТИЕ НА ЧОВЕШКИТЕ РЕСУРСИ“

СОФИЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ “СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ“Стопански факултет

Тази книга се посвещава на надеждата.

© Албена Емилова Антонова, автор, 2015

Рецензент: доц. Александър НиколовРедактор: Елеонора НиколоваОформление и печат: „Ди Ем Ай Дивелопмънт” ЕООД

ISBN 978-954-9399-34-9Софийски университет „Св. Климент Охридски”Стопански факултет

Настоящото издание е изготвено с финансовата помощ на Европейския социален фонд. Авторът и Софийският университет „Св. Климент Охридски”, Стопански факултет носят цялата отговорност за съдържанието на настоящия документ и при никакви обстоятелства той не може да се приеме като официална позиция на Европейския съюз.

Проект N. BG051PO001-3.3.06-0012

3

Съдържание

Увод........................................................................................................................7

Първа част: Технологиите и промяната на света около нас........................13

1.1. Времето и технологиите..................................................................................13

1.1.1. Социалното време в исторически аспект..................................................15

1.1.2. Темпо и време – икономически аспекти на времето...............................17

1.1.3. Промененото време в контекста на технологиите..................................19

1.1.4. Ускореното време и ускорената култура....................................................20

1.1.5. Икономика на времето...................................................................................22

1.2. Съвременни предизвикателства, глобални тенденции и устойчиво

развитие...............................................................................................................24

1.2.1. Устойчивото развитие през XXI век.............................................................24

1.2.2. Основни предизвикателства.........................................................................25

1.2.3. Технологична рамка за устойчиво развитие и екоиновации................33

1.2.4. Околна среда – екологично производство и начин на живот..............34

1.2.5. Икономическа перспектива и финансова възвръщаемост..................36

1.2.6. Развитие на обществото и социален интегритет...................................38

1.3. Поява на новите технологии, иновации и анализ на технологичните

тендении...............................................................................................................40

1.3.1. Иновационна екосистема...............................................................................43

1.3.2. Анализ на видовете методи за технологично прогнозиране................47

1.3.3. Примери за методологии за прогнозиране.............................................47

Втора част – Новите информационни технологии.....................................50

2.1. Добавена реалност – технологии, модели и приложения...................51

2.1.1. Добавената реалност като опосредена реалност..................................52

2.1.2. Технологични решения за добавена реалност.......................................53

2.1.3. Хардуерни компоненти за добавена реалност......................................53

2.1.4. Примери за приложение на технологиите за добавена реалност.......58

2.2. Технологии за триизмерно отпечатване – 3D принтери.......................63

4

2.2.1. Същност на 3D принтерите и триизмерното отпечатване....................63

2.2.2. Принцип на работа на 3D технологиите................................................64

2.2.3. Влияние и приложение на 3D принтирането..........................................65

2.2.4. Някои реални приложения и проекти за внедряване на 3D принти-

рането...................................................................................................................69

2.3. Вградени технологии и интернет на нещата..........................................71

2.3.1. Вградени системи..............................................................................................72

2.3.2. Интернет на нещата – Internet of Things (IoT).............................................72

2.3.3. Интелигентна среда..........................................................................................75

2.3.4. Интернет на бъдещето – Future Internet....................................................75

2.3.5. Архитектура на Интернет на нещата.........................................................76

2.3.6. Характеристики на IoT технологиите..........................................................76

2.3.7. Приложно поле на Интернет на нещата....................................................77

2.3.8. Енергия и свързаност.....................................................................................80

2.4. Развитие на роботите, роботизираните системи, роботиката и мястото на роботите в съвременното общество...........................................80

2.4.1. Определения и характеристики....................................................................82

2.4.2. Изкуствен интелект и роботика...................................................................82

2.4.3. Видове роботи...................................................................................................83

2.4.4. Принципи на работа на роботите...............................................................84

2.4.5. Приложно поле на роботите..........................................................................86

2.4.6. Потенциални социални проблеми, свързани с развитието на роботите.........................................................................................................................88

Трета част – Бизнес аспекти на новите технологии...................................90

3.1. Умният град.........................................................................................................90

3.1.1. Основни характеристики на умния град..................................................92

3.1.2. Характеристики на технологиите за умния град........................................93

3.1.3. Иновативни приложения и концепции за развитие, свързани с

умния град.....................................................................................................................94

3.1.4. Възможности за иновации при автомобилния транспорт.....................99

3.2. Иновативни бизнес модели и нови технологии...................................101

5

3.2.1. Основни определения за бизнес моделите...........................................101

3.2.2. Видове бизнес модели и основни съставни компоненти....................102

3.2.3. Примери за технологични бизнес модели............................................105

3.2.4. Определяне на концепциите за стойност с новите технологии.........107

3.2.5. Икономика на услугите...............................................................................111

3.2.6. Определения за услугите...............................................................................112

3.2.7. Особености и развитие на работната среда........................................113

3.2.8. Виртуални фирми.............................................................................................113

3.2.9. Работа от разстояние – телеработа (teleworking)...................................114

3.2.10. Просуматор – Prosumers..............................................................................115

3.2.11. Фабрики на бъдещето..................................................................................116

3.3. Общности, хобиномика и игровизация.................................................119

3.3.1. Икономика на общностите (Crowd Economics).....................................119

3.3.2. Хобиномика......................................................................................................124

3.3.3. Игри и технологии..........................................................................................125

3.3.4. Видове компютърни игри.............................................................................127

3.3.5. Игровизация – Gamification..........................................................................128

3.3.6. Приложно поле на игрите и игровизацията..............................................129

3.4. Новите технологии и предизвикателствата пред съвременното общество.................................................................................................132

3.4.1. Социалните парадокси и новото общество..........................................132

3.4.2. Технологиите като основа за развитие на икономиката.....................133

3.4.3. Информационните технологии и новите организации........................134

3.4.4. Технологичното предприемачество....…..……………………………………………136 3.4.5. Нови поколения и нови ценности...…………………………….………….…………136

Литература.........................................................................................................138

Увод

Ако можех да имам едно магазинче със две полички, бих продавал… познайте какво? — Надежда. Надежда за всички.

„Купете! С отстъпка за вас! Всеки трябва надежда да има!“ И на всеки бих давал аз, колкото трябва за трима.

А на тоз, който няма пари и само отвънка поглежда, бих му дал, без да плаща дори, всичката своя надежда. Джани Родари

В настоящия момент е изключително предизвикателство да се пише книга за технологии, а още повече, за очакваните промени, които технологиите могат да донесат. От една страна, технологиите се променят всеки ден, а книгите предпоставят форма, в която записаните идеи ще имат стойност в бъдещето. От друга страна, да се пише книга за новопоявяващи се технологии носи голям риск, тъй като единствено времето може да определи кои от тези технологични нововъведения ще намерят своето място на пазара и ще бъдат разпознаваеми след пет или десет години. Предвиждането на бъдещето е често свързано със спекулации, очаквания, страхове и надежди. Затова настоящата книга има за цел да предложи един интердисциплинарен поглед към новопоявяващите се технологии в един сложен икономически и социален контекст, като двигател на стопанската конюнктура, като фактор за настъпване на дълбоки промени в бизнеса и обществото.

Книгите, посветени на технологиите, могат условно да се разделят на две групи. Първата група издания разглеждат тесен кръг от проблеми и се стремят да представят в дълбочина последните достижения в обособена техническа област, подробно навлизайки в конкретно технологично поле и информационна среда. Другата голяма група книги включва основно видове ръководства, позволяващи на потребителите да напреднат в овладяването на конкретно

7

програмно решение, език или техника. Освен тях на книжния пазар могат да се намерят и много книги, посветени на историята на успешни технологични компании или биографии на бизнес лидери и визионери. Но нито един от тези видове книги не засяга въпроса как технологиите могат да променят нашия свят? Рецептите от миналото не могат да дадат отговор на проблемите, които ни вълнуват за бъдещето и не ни дават посока за решенията, които трябва да вземем днес. Как потокът от нововъзникващи технологии може да се отрази на нашата организация, на нашия бизнес модел, на нашия пазар и на нашите клиенти, на нашето общество и на нашия живот? До каква степен стратегиите и плановете, които правим като фирма или като общество са реалистични с оглед на непрекъснатата промяна? Мисленето за бъдещето, планирането, моделирането на бъдещи процеси стават все по-определящи за настоящето и ние се оказваме в голяма степен заложници на технологичното развитие. Информационните технологии като метаиндустрия се отразяват върху всеки аспект на човешката дейност. Независимо от мащаба, независимо дали става въпрос за организационна стратегия или за избор на бъдеща професия, развитието на технологиите пряко се отразява върху всеки един от нас и има важно място в бъдещия облик на света. И докато в изкуството и фантастиката се представят антиутопични картини за близкото (и далечното) бъдеще, а популярната култура търси да разграничи възможното и реалистичното от невъзможното, нашият свят се променя неусетно и ежедневно. Обществото, хората, организациите и институциите често не са подготвени за тези дълбоки промени и нямат механизми да защитят обществения или частния интерес, нито да представят рамки или насоки за развитие на новопоявяващите се технологии. Няма как да се регламентира използването на безпилотни автомобили или дрони, преди те да са технологична реалност. От друга страна, навлизането на множество иновации зависи в голяма степен и от готовността на обществото да ги приеме, както и от конкретните бизнес модели и тяхното приложение в определен контекст. Но важното в случая е, че технологиите ще доведат до множество промени, които ще изискват своите сложни решения. И след като се решат технологичните и инженерните проблеми, ще дойде ред тези въпроси да се разглеждат в дълбочина от социална, организационна, правна, философска и етична, дори и теологична перспектива.

Според множество учени и организации в момента се намираме в навечерието на поредната технологична революция, съизмерима по значимост и влияние върху икономиката с цифровата революция и появата на интернет. В резултат от тези идващи промени, водещи

8

професори, инженери и бизнес лидери се обявиха за нов вид цифрова икономика1, като заявяват нуждата от обществен дебат за нов тип развитие. Както преди повече от 20 години, промяната, която донесе интернет в бизнеса и обществото не може да се характеризира с една уебстраница или една компания, така и сега можем да откроим общи характеристики на идващите предизвикателства, но би било трудно и нереалистично да посочим конкретна дата, технология или организация, които ще отбележат този момент. Предвижданията са, че различни по същността и характеристиките си технологии ще доведат до цялостна промяна на парадигмата, до революционен обрат, който ще постави на преразгледаждане основни обществени отношения, лични избори и човешки ценности. Най-общо казано, предстои ни съвсем скоро да надникнем отвъд познатото ни индустриално общество, общество на услугите или общество на знанията, предстои ни да видим как технологиите ще излязат от компютрите и ще могат да взаимодействат в реалния свят. Една от многото прогнози сочи, че до 2020 г. (или само след 5 години от настоящия момент) в света ще има повече от 25 милиарда свързани устройства в интернет. Последните развития в роботиката и триизмерното отпечатване още повече разпалват както въобръжението, така и страховете ни. Как ще бъде устроено обществото на бъдещето? Как ще произвеждаме и как ще разпределяме произведените блага? Кои ще бъдат водещите сектори в икономика, в която всеки ще може да си произведе всичко? Какъв ще бъде животът на обикновените хора? Как ще повлияе това върху културата, бита, социалните отношения и околната среда след по-малко от 20 или 50 години, все още в рамките на нашия живот?

Настоящото изследване има за цел да постави някои ключови въпроси, свързани с нововъзникващите технологии, като направи синергия между бизнес моделите, технологиите и пазарната среда. Основният обект на изследване е как новите технологии могат да бъдат приложени в различен бизнес контекст, как могат да помогнат при създаването на стойност, как могат да допълнят или обогатят съществуващите бизнес модели. По същество това не е книга за технологиите и няма за цел да изследва в подробности тяхната функционалност и технологични характеристики, а това е изследване за бизнеса и за начина, по който технологиите могат да допринесат за създаването на стойност за хората. Но най-вече това е книга за хората и за надеждата.

1 Brynjolfsson, E., A. McAfee, Jurvetson, T. O’Reilly et al., (2015) Open Letter Digital economy, MIT Technology Review, in press 4.6.2015, http://www.technologyreview.com/view/538091/open-letter-on-the-digital-economy .

9

В исторически план развитието на технологиите носи коренна промяна в живота на хората. От първите сечива до сондите в космоса технологиите подпомагат нашето оцеляване като вид и създават условия за подобряването на нашия живот. Днес благодарение на хиляди технологични иновации имаме възможност да правим неща, които нашите предци не биха могли и да си представят. Но по-важното и същественото е, че технологиите позволяват да се промени качеството на живот на милиарди хора. Технологиите по своята същност са дълбоко демократични, те помагат да се произвежда повече и по-ефективно, да се използват ресурсите по-интелигентно, благата да стават по-достъпни до всички. Технологиите се отразяват най-вече върху живота на обикновените хора, на техните възможности и тяхното ежедневие. Така например използването на цифровизирана и умна домакинска техника няма да се отрази съществено на начина на живот на заможно домакинство с домашни прислужници, но може да спести време и да донесе много облекчения на семейство с двама работещи родители. Технологиите също позволяват на организациите да създават стойност по-ефикасно, като автоматизират човешкия труд и заместят хората от дейности, които са опасни, вредни, трудоемки, пък дори и монотонни. С технологичните нововъведения могат да се компенсират капризите на природата и да се регулират климатичните въздействия върху реколтата и човешкото оцеляване. По този начин благодарение на новите технологии можем да донесем така необходимата надежда, която днес все повече се изгубва в потока от новини и мрачни картини за бъдещето. Надеждата, че ще запазим планетата за бъдещите поколения. Надеждата, че децата ни ще живеят в мир и разбирателство. Надеждата, че хората няма да умират от глад и болести. Надеждата, че децата ни, където и да се намират по света, ще имат по-щастлив, смислен и изпълнен с вдъхновение живот. Надеждата, че ще запазим този прекрасен свят, на тази уникална планета, неповторима в необятната вселена.

Университетите са средища и пресечни точки на много надежди. Стъпвайки върху знания, трупани през хилядолетията, тук ежедневно хора от различна възраст, националност и култура се срещат на полето на търсенето на истината и смисъла, на полето на надеждата. Младостта е времето на надеждите. Знанията, перспективите и контактите, които дават университетите, носят много надежди на студентите, както и увереност да навлязат търсещи и мислещи в сложния живот. Всяка година първокурсниците пристъпват за първи път прага на аудиториите с погледи, пълни с въпроси, пълни с надежда. Надеждата е и ядрото на науката. Научният метод ни дава

10

увереност, че с бавни и понякога колебливи стъпки ще успеем да достигнем и да разширим пределите на знанията, че ще намерим отговори и на най-смелите въпроси, ще достигнем до истини, скрити под булото на привидността.

Настоящата книга е разработена на основата на курса от лекции по дисциплината „Телематика и бизнес приложения”, като е обмисляна, обсъждана и представяна пред студенти повече от 7 години в рамките на бакалавърските програми на Стопанския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Тя е предназначена за широк кръг от читатели, студенти и бизнес експерти, като целта е, от една страна, да се представят новите технологии на достъпен от техническа гледна точка език, а от друга страна – да се дадат идеи за практически приложения на концепциите за нововъзникващите технологии. Ние вярваме, че чрез новите технологии младите хора могат по-лесно да намерят своето място в българските организации, като дори могат да си „създадат” сами своите мечтани работни места, които до скоро дори не са съществували. Но също така сме убедени, че много български организации и фирми могат да преосмислят създаването на стойност в днешния силно конкурентен свят и могат да намерят нови бизнес модели, нови технологични решения и нови идеи, които да им позволят да навлязат на световните пазари. Новите технологии могат да помогнат мечтите на много български предприемачи да се превърнат в реалност.

Настоящата книга е разделена на три части. Първата част включва три уводни теми, свързани с промяната на реалните концепции за света, благодарение на новите технологии. Тук са включени темите за разбирането ни за времето и връзката между времето и технологиите, темата за околната среда и устойчивото развитие, проблемите и особеностите при изучаването на нововъзникващите технологии. Втората част е посветена на ключовите нови технологии, които предопределят голямата промяна на парадигмата – излизането на информационните технологии и интернет от виртуалния свят в реалния. В рамките на това издание се представят четири основни технологии – добавена реалност, интернет на нещата, триизмерно отпечатване (3D принтиране) и роботика. Третата част е посветена на въпроса как новите технологии могат да се приложат в реалния свят и промяната, която те носят в бизнеса. Разглеждат се някои тенденции, които могат ясно да се откроят като част от новата парадигма – умните градове, умните сгради и новите автомобили, икономиката на услугите и фабриките на бъдещето, добавянето на стойност, общностите, игровизацията и хобиномиката. Обсъдени са

11

и концепциите за добавяне на стойност и новото разбиране за бизнес модели, осмислянето на мястото на новите технологии в различен бизнес контекст. Като заключение е направен опит да се обобщят някои основни предизвикателства пред обществото, свързани с новите технологии.

С тази книга авторът иска да благодари на всички хора, които вдъхват и подхранват надеждата, носят истината в сърцето си и допринасят за създаването на новия свят. Тази книга се посвещава на хората на духа, на нашите учители и наставници, които ни посочват пътищата, учат ни да различаваме истината и да гледаме бъдещето с надежда. Тази книга е посветена на онези герои, съвременни Прометеевци, които следват мечтите си и осветяват пътищата ни – назад и напред. Тази книга е за децата и младежите, които с устрем и надежда пристъпват към новите предизвикателства, на мечтателите, които не се страхуват да правят новия свят. Тази книга е един поглед към света на надеждата.

12

Първа част Технологиите и промяната

на света около нас

1.1. Времето и технологиите

...времето е в нас и ние сме във времето, то нас обръща и ние него обръщаме...В. Левски2

Времето често се приема за естествено явление и рядко си задаваме въпроса какво представлява то, как го измерваме и дали концепциите за времето влияят върху нашия живот. На първо място, трябва да отбележим, че времето е обективно и е обусловено от външни фактори, които произтичат от физическото въртене на Земята около оста си и около Слънцето. Разликата между деня и нощта, продължителността на деня, фазите на Луната или смяната на сезоните в годината са естествени явления, които влияят на живите организми на земята. Но наред с това, повечето темпорални единици, които използваме – секунда, час, седмица, месец, година и календар са социални конструкти, които имат своята история и са плод на различни обществени и политически договорки и културни модели. Първата тема от настоящото изследване е посветена именно на този въпрос – какво представлява времето и как технологиите определят разбирането ни и мисленето ни за времето. Тук ще представим новите технологични, социални и икономически предизвикателства, които времето налага върху нас.

Човешкият живот е времево и пространствено ограничен. Както и останалите биологични същества, хората се раждат и умират, а целият човешки живот може да се измери с времеви хоризонт от няколко десетилетия до столетие. Този физиологически жизнен цикъл и тази биологична същност дават своето отражение върху мисленето ни, върху представите ни за научните факти, за социалната и обществената структура.

Независимо дали си представяме живота на едно дърво, което е на 500 години, или разсъждаваме за Вселената, ние неволно правим

2 Писмо от Васил Левски до Панайот Хитов, 10 май 1871 г., цитирано в Кондарев, Н. (1946). Васил Левски. Биография, с. 113.

13

съпоставки с времевия хоризонт на човешкия живот. Какво би се променило с разбирането ни за света, ако мащабите на човешкия живот се променят? Така например само за 100 години, средната продължителност на живота се увеличава двойно. През XX век средната продължителност на човешкия живот по света се е удвоила от около 35 г. в началото до около 67 г. в края на века. Това увеличение се дължи на подобренията в хигиената, здравеопазването и храненето. Промените в средната продължителност на живота по света и днес също остават свързани с тези три фактора. Според Световната банка очакваната продължителност на живота при раждане се увеличава непрекъснато, като достига 83 г. в Япония, 80 г. в Обединеното кралство, 78 г. в САЩ, 73 г. в Китай и 64 г. в Индия. Тези тенденции вече се обособяват в развитието на „сребърна икономика”, насочена към нуждите на увеличаващия се брой възрастни хора. А с новите перспективи от напредването на технологиите можем да очакваме много иновации в тази област – от възможности за създаване и заменяне на органи „по мярка” за всеки пациент, до опити за прехвърляне на съзнанието извън тялото и мечтите за трансхуманизъм.

Времето е важен фактор за разбирането на човешкото общество и е основен компонент за определянето на културата, нормите и социалните ценности. В рамките на нашата европейска културна традиция ние приемаме времето за линейно, монохронно3, необратимо, времето е дискретна величина, последователност от събития, разделени на минало, настояще и бъдеще. Можем да измерим времето със съответните уреди – часовници, секундарници, календари и други. Метафорите за време изразяват ценности и носят израз на социалната култура („времето лети”, „времето никого не чака”, „не си губи времето”...).

Реално обаче времето е субективно явление. Времето тече по различен начин дори и в рамките на един живот – в зависимост от възрастта (усещането за един час за едно дете или за един възрастен човек), в зависимост от заниманията (един час в задръстване спрямо един час в компания на приятели или четене на увлекателна книга).

Социалните норми определят как се очаква един човек да прекарва времето си – като например спрямо възрастта има различно разбиране за времето за почивка, време за игра или за учене, време за работа и други. Така биологичната същност на човека разглежда

3 Някои социолози като Hall (1959) разглеждат времето в различни категории на формално и неформално време, както и дефинират други видове време –монохронно – полихронно време и др.

14

времето нееднозначно, разнопосочно, като функция на различни фактори. Различните общества имат също и различно отношение към времето, то има своите културни особености. В рамките на следващите параграфи са посочени някои основни концепции за времето, как то се променя и как това се отразява върху разбирането ни за него.

1.1.1. Социалното време в исторически аспект

Времето е социален конструкт. За да можем да погледнем отвъд стереотипите, накратко ще посочим някои исторически факти, свързани с разбирането ни за времето4. Понятието „седмица” е може би най-показателният пример за социален или обществен договор при измерването на времето. В изследването на Zerubavel (1989) подробно се разглеждат социалните аспекти при определянето на размера на седмицата. Докато съвременната концепция за седемдневна седмица произлиза още от календара на Вавилон, който чрез еврейската, а по-късно и посредством християнската религиозна традиция се налага навсякъде по света, то алтернативните видове седмици и календари са съществували паралелно на различни места (от четиридневна седмица в Африка до 12-дневен променлив нелинеен цикъл при ацтеките в Южна Америка). Така приетата седемдневна седмица и определянето на неделята като почивен ден съответстват на религиозния ритъм на живот. Християнската църковна традиция замества 8-дневния седмичен цикъл в Рим и именно благодарение на Рим седемдневната седмица се пренася в западна Европа и по целия свят. Има обаче няколко интересни опита за отхвърлянето ѝ. Така например, след Френската революция за кратко се приема 10-дневна седмица във Франция (1793–1805), като една трета от 30-дневния месец. За разлика от десетичната метрична система, която е била паралелно въведена от Френската комуна и сега е в основата на съвременната Международна метрична система (SI), десетдневната седмица просъществува едва няколко години.

В СССР се прави друг опит да се промени седемдневната седмица – първоначално се въвежда петдневна седмица (между 1929–1931), а после и шестдневна седмица (1931–1940), след което се връща седемдневният цикъл.

4 Посочената историческа справка за разбирането за времето не може да се приеме за пълна и изчерпателна, тя има за цел да илюстрира времето като социален феномен.

15

Християнската традиция има най-голяма роля и в разпространението и приемането на съвременния универсален календар – Григорианския календар (приет с папска була от папа Григорий XIII през 1582 г.), който прави реформа в Юлианския календар (наложен от Юлий Цезар с декрет през 44 г.). Григорианският календар преизчислява годината от 365,25 дена (365 дена и 6 часа) на 365,2425 дена (365 дена, 5 часа, 49 минути и 12 секунди). Заедно с преизчислението на високосните години, тази промяна се натрупва през столетията и дава отклонение от близо 14 дена до XX век. Различните държави приемат Григориянския календар по различно време (първоначално е наложен само в католическите държави – Италия, Испания, Португалия, Полша), Великобритания и Британските владения приемат Григорианския календар през 1752 г., Русия през 1918 г., а Гърция последна се присъединява през 1925 г. България официално приема Григорианския календар от 1 април 1916 г. с указ на цар Фердинанд I.

Освен от универсален календар, при засилване на търговските отношения и развитието на технологиите се появява нуждата от по-точна синхронизация на времето. С индустриалната революция през XVIII век и засилването на икономическите и комуникационните процеси, стандартизирането на времето в различните места става важна част за развитието на глобалния свят. Като преломен момент в историята се счита създаването на железопътен транспорт, пощенска и телеграфна комуникация и необходимостта да се синхронизират разписанията на железниците в различните градове и страни. Така се е стигнало до определянето на стандартно универсално време – GMT, което е било прието на Международната Меридианска конференция през 1884 г. Там се приемат за удобство на „науката и търговията” седем резолюции за времето, между които е и определянето на нулевия меридиан – Гринуичкия меридиан, (който минава през обсерваторията в Гринуич, Великобритания), измерването на универсалното денонощие (от полунощ до полунощ, от 0 часа до 24 часа) и други. Отново политическият характер на тези решения проличава в несъгласието на няколко държави като например Франция и Бразилия, да подкрепят тези решения. Франция приема Гринуичкия меридиан едва през 1911 г. Според Зерубавел приемането на GMT е „...едновременно материализация на Британската хегемония, но и плод на реални преговорни усилия...” (Zerubavel, 1989).

Краткият дискурс върху историческото развитие на някои от приетите универсални концепции за време – календар, седмица и час, ни

16

дават достатъчно основания да приемем, че времето е социален и политически конструкт, наложен на базата на международни съглашения и държавна политика. Историческият анализ ни показва също така, че главна причина за уеднаквяването на времето е именно нуждата от синхронизиране на процесите и глобализирането на света.

1.1.2. Темпо и време – икономически аспекти на времето

В своето изследване „География на времето” (Levine, 1997) се опитва да изведе общи елементи, които определят разбирането за време в различните географски ширини. Той заема понятието „темпо” от музиката и с него определя скоростта на протичане на подобни процеси в различни географски точки. Посредством няколко емпирични експеримента, проведени в 31 държави той разкрива няколко ключови променливи, които определят социалните характеристики и темпото в отделните географски местоположения. Така чрез емпиричното си изследване той доказва пряка връзка между темпото на живот (бързината на различни процеси) и различни социално-икономически последствия.

Ливайн (1997) открива силна статистическа зависимост между темпото на мястото и географските му характеристики, като например размера на населеното място, климата, културата на обществото и други. Колкото е по-бързо темпото в определен регион, толкова по-развито икономически е дадено общество (Levine, 1997). Така например в големите градове темпото е по-бързо отколкото в малките населени места. В по-топлите държави традиционно темпото на живот е по-бавно отколкото в държавите с по-хладен климат. При държавите с различна културна традиция разбирането за време се различава съществено. Докато в обществата, в които хората са основно фокусирани върху индивидуалните постижения и значението на личността, определяща е парадигмата „времето е пари” и оттам времето е ценно, тъй като то се приема като фактор за производство или усъвършенстване. От друга страна, при обществата с колективна култура, успехът на личността се определя като функция на общността и се предполага повече време за социални интеракции, като времето е превърнато в съществена част от социалния ритуал. Това се вижда и при празниците, като авторът посочва, че в страните с по-развита икономика (с индивидуалистична култура) имат номинално по-малко празнични и неработни дни от останалите страни (с колективна култура).

17

Индустриализацията и икономическото развитие са друг важен фактор за променяне на разбирането на времето. Интересно е да се отбележи плавното преминаване от икономика и общество на „излишък на време”, характерен за неразвитото общество, през икономика с „достатъчно време”, и все повече се стига до икономика на „недостиг на време”. При неразвитите икономики времето няма особена стойност. Ливайн (1997) дава примери за различни неразвити култури (бушмените в Африка, културата Капауко в Папуа, културата Добе в Австралия и др.), в които реалното работно време варира от 15–20 часа на седмица за жените до 20–25 часа на седмица за мъжете. При индустриализирането на обществото времето се превръща в разменна стойност. От заплащане за краен продукт, както е било в доиндустриалното общество (например рибарят продава риба, майсторът продава краен продукт), с индустриализацията се преминава към наемен труд. Определя се времева надница, като трудът се заплаща на час, седмица или месец. Независимо от заетостта – в производството или в услугите, постепенно времето става единица за измерване на труда. Така времето става обект на размяна и продажба, както и структуриран и стандартизиран фактор за производство.

Джонсън (Johnson, 1989) се опитва да обясни феномена на съвременното общество, характеризиращо се с „недостиг на време” по следния начин. С увеличаване на производителността хората трябва да произведат повече продукт за час и съответно, за да се поддържа системата устойчива, те трябва да изконсумират този допълнително произведен продукт. По този начин свободното време (в номинал) намалява, като се трансформира във време за консумиране на допълнително произведения продукт. Увеличаването на ценността на времето е пряко свързано и с увеличаването на неговия недостиг, и се възприема индивидуално като увеличаване на темпото и стрес. Друг интересен феномен, цитиран от Ливайн (1997) е че именно различни нововъведения, създадени да спестяват време, като например домашните уреди, са тези, които създават допълнително натоварване и отнемат допълнително време. Той отбелязва, че с новите уреди се създават и нови очаквания и стандарти, които предполагат полагането на повече усилия и отнемат повече време. Така например прахосмукачката помага на домакините за почистването на дома, но създава нови очаквания и стандарти за чистота, които предопределят повече усилия и време за поддържането ѝ. От друга страна, развитието на технологиите в домакинството има съществен принос в промяната на статута на жената в семейството, възможностите ѝ за по-високо образование

18

и оттам за промяна на нейната роля, социално-икономически и политически права и възможности.

1.1.3. Промененото време в контекста на технологиите

Технологиите имат важна роля дори в разбирането ни за времето. Унифицирането на времето се случва в голяма степен благодарение на развитието на знанията за създаването на различни технологични механизми за измерване на времето. Всички сме запознати със слънчевите часовници, пясъчните часовници, водните часовници и други. Преди индустриалната ера дори и най-съвършените часовникарски механизми са давали отклонение от около 15 минути на ден. Часовниците до скоро са били символ на социален престиж, а обикновените хора са имали достъп единствено до часовници на обществените места (часовникови кули, часовници в банките, на обществени институции и други). С масовото въвеждане на часовниците през индустриалната епоха са се автоматизирали различни обществени процеси, приели са се стандарти за работно време, въведени са различни видове разписания на транспортни средства, създаден е стандартен учебен и производствен цикъл и други. Така от аграрно общество, в което времевият цикъл е бил субективен и е зависил до голяма степен от слънцето и сезоните – изгрев, пладне, залез, зимен и летен цикъл, се преминава в индустриално общество, което се основава на универсалността на времето, независимо от външните условия. Големите производствени мощности имат изискване за синхронизиране на множество работни процеси, хора, технологии, дори и външни агенти и организации. Така времето се структурира не само в производствените организации, но и извън тях – в училищата и детските заведения, в магазините и обществените институции. Уеднаквява се работното и почивното време, създава се глобален работен ритъм, въвеждат се планирани отпуски, структурира се времето за почивка и сън. Интересно е да се отбележи, че въпреки съвременната глобализация, в различни държави с по-топъл климат все още се поддържа следобедната сиеста през летните месеци, която определя различен работен ритъм, остатък от традиционното време.

С въвеждането на нови технологии разбиранията за времето се променят съществено. Новите цифрови технологии за по-малко от две десетилетия промениха различни обществени норми по отношение на времето по революционен начин. Концепцията за 24/7/52 вече се е превърнала в нормален и очакван начин на работа.

19

Чрез развитието на интернет, електронната търговия, електронните услуги и социалните медии ние можем да пазаруваме, да работим, да учим, имаме достъп до приятелите ни, комуникираме, обменяме информация и съдържание по всяко време. Така стандартизираното в индустриалната икономика работно време от 8 часа на ден и 40 часа на седмица, разпределени между 9 и 17 часа, с петдневната работна седмица и 20 дни отпуска в годината вече се разминават с реалностите в съвременното общество. Работата от разстояние (teleworking)5 става все по-популярна, предприемаческите проекти и „хобиномиката” предопределят различни видове ангажираност и ритъм на работа и почивка. Това неминуемо се отразява на разпределянето на времето между почивка и работа, времето за семейството и времето за приятелите, седмичния ритъм на работа, но и на отношенията между работодател и служител, както и очакванията и възможностите за организация на дневния режим.

1.1.4. Ускореното време и ускорената култура

С появата на информационните технологии компютрите се превръщат в новите часовници. Не само, че скоростта на изпълнение на операциите се увеличава многократно, но всички процеси в бизнеса и в живота се ускоряват. Не случайно информационните технологии се приемат като „метаиндустрия”, която влияе върху развитието на всички останали индустрии, всички отношения в обществения и бизнес живот. В едно проучване на (Meeker, 1996) се разкрива, че новите технологии се внедряват с увеличаваща се скорост. Докато на радиото са били необходими 38 години, за да достигне до 50 милиона потребителя в САЩ, телевизията е достигнала за 13 г., а интернет е навлязъл само за 5 години до същия брой потребители. Средната възраст на смарт телефоните в САЩ е 1 година, а въвеждането на мобилни и преносими устройства (wearables) става все по-бързо.

Културата на ускорението не се отнася само до появата и по-бързото приемане на новите технологии. По аналогия с интернет и технологичните пробиви, вече сме свикнали до такава степен с културата на скоростта, че автоматично пренасяме бързината и скоростта върху всеки аспект от човешката дейност. Това очакване за скорост, бърза реакция и отговор се отнасят дори и за нашите отношения с другите хора и със заобикалящия ни свят. Очакваме отговорите на околните да бъдат също толкова бързи, колкото е 5 Концепциите за работа от разстояние (teleworking) са обсъдени по-подробно в третата част.

20

отговорът ни на търсене в интернет. Ако те не са, или ако не можем да разберем нещо лесно, ние сме склонни да прескочим съдържанието или комуникацията. Също така по-бързо губим търпение и отделяме по-малко време за различни по-продължителни във времето дейности – като например четене на книги, упражняване на чужд език или усъвършенстване на умения. Дори когато се срещаме и общуваме на живо с приятелите ни, ние сме в същото време непрекъснато с поглед в интернет, заради усещането, че можем да пропуснем нещо от ускорения ритъм на информационното време.

Ускореното разбиране за време автоматично се пренася и върху всички останали области – бързо създаване на нови продукти и услуги, бързо усвояване на нови знания, бързо да се комуникира с институциите, бързи обществени промени. Дори очакваме тялото ни да се възстановява по-бързо от болести, децата да растат по-бързо, а ние да остаряваме по-бавно. Налага се също така и усещането, че знанията са налични и лесно достъпни в интернет и отговор на всеки въпрос може да се намери за секунди. Никой не си дава сметка, че научните открития отнемат години проучвания и хиляди експерименти. Това усещане за скорост се отнася и за нашите отношения със света. Така например според (Haal., 1950) ние често пренебрегваме двустранния цикъл (double loop) на отношенията в света – в езика (чуваме и казваме), в технологиите (сензори и обратна връзка), в икономиката (търсене и предлагане), в биологията (стимул и отговор), в компютрите (вход и изход). Съвременното общество ни учи, че скоростта е нещо хубаво и добро. Така понятието за „бизнес” произлиза от английската дума „busy”, което означава зает. Съвременният бизнес успех се определя от скоростта, като ако можем да работим, създаваме и представяме на пазара иновации по-бързо от останалите, ние ще сме по-добри и по-конкурентни от тях. За разлика от машините обаче, хората имат нужда от време, за да изпълнят този двустранен цикъл. Необходимо е време, за да се осмисли опитът и да се извлекат поуки, да се преосмисли информацията в знание, да се достигне до мъдрост и майсторство. Като хора, ние имаме необходимост от време, за да обработим информацията и да извлечем смисъл от нея, като само при това преосмисляне можем да превърнем данните в полезно знание. Отделянето на време за мислене е важно за качеството на нашето осъзнаване на информацията и съответната ни реакция.

Интересно е да се направи съпоставка на думата „бизнес” с думата за „училище”. Думата за „училище” на различни езици: „school” (англ.), „Schule” (нем.), „école” (фр.), „escuela” (исп.), „scuola” (итал.),

21

„школа” (руски) – произлиза от „σχολή” (схоле – от гръцки), което първоначално се е превеждало като „свободно време”. Тоест, времето за учене и натрупване на знания, за усъвършенстване, първоначално е означавало незаето, свободно от работа и други занимания време. Тази етимологична препратка ни дава основание да направим заключение, че развиването на ученето и новото знание е извън работата и обществените занимания, извън времето на „заетост”.

1.1.5. Икономика на времето

Икономическата ценност на времето с оглед на неговия недостиг става все по-голяма. Заради увеличената автоматизация времето за изпълнение на работните задачи става все по-кратко, конкуренцията нараства, скъсява се жизненият цикъл на продуктите. Времето става ценен ресурс за организациите – работното време позволява да се генерират повече приходи (за трудещия се, за организацията и за икономиката като цяло), а почивното време става по-ценно и по-кратко. От друга страна, компютрите и мобилните устройства все повече затрудняват усилията ни да се фокусираме. През 2006 г. проучване установява, че един среден офис служител е прекъсван средно около 11 пъти за един час. Електронната поща играе най-голяма роля в тези прекъсвания.

От 2000 г. във Великобритания се провежда годишно статистическо проучване за използването на времето и разпределянето на времето между различни дейности. Въпреки малкият времеви период, между 2000–2005 г. се правят няколко интересни наблюдения като например, че времето за сън, за хигиена и личен тоалет, за домакинстване намалява, както и времето за четене, за социализиране с приятели и съседи6. За сметка на това се увеличава времето за хобита и игри, за социален живот, както и за пътуване. В друго скорошно изследване от Великобритания, 41% от анкетираните посочват времето като най-ценния си ресурс, спрямо едва 18%, които поставят на първо място по важност парите. В изследването на Kasser & Sheldon (2009) посредством четири експеримента емпирично се доказва, че предоставянето на „достатъчно време” (time affluence) е мощен фактор за мотивация на хората в организациите.

В рамките на съвременната икономика трябва да сме подготвени да променим отношението си към времето като основен съставен 6 National statistical institute (2006), The time use survey 2005.

22

елемент от човешкия живот. Някои икономисти стигат по-далеч и смятат, че в рамките на съвременната икономика трябва да сме готови да търгуваме доход, за да си „откупим” време. Така по-богатите могат да си позволят да си „купят” време като наемат хора да вършат тяхната работа – например да почистват къщите им, да се грижат за градината им или да разхождат кучетата им. Във фантастичния филм от 2011 г. „Дилъри на време” (In Time)7 се стига до още по-смела идея, като времето изцяло замества парите като разменна единица и времето се превръща в обект на същите икономически отношения (например – банка за време).

Факторът „време” все повече определя различни видове иновации и технологични нововъведения. Времето е важен мотиватор за различни икономически решения, като хората все повече са склонни да разменят, пестят, „откупуват” време. От потребителска гледна точка, транзакционното време е част от потребителското преживяване – паркингът е част от времето за осъществяване на покупки, дори и избор на дестинация, доставката на храна по домовете е алтернатива на времето за готвене, а времето между покупката на стоки и доставката им в електронната търговия е основен елемент за нейната популярност (разработването на доставки с дрони на Amazon). Все повече хората ще са склонни да приемат време за пари (по-високи цени), време за сметка на качество (фаст-фууд) или време за сметка на разнообразие, удобство и избор. Времето е фактор на цялостната услуга и преживяване, като все повече ще се търси решение как транзакционното време (докато чакаме, пътуваме или търсим паркинг например) може да се превърне в полезно, приятно и забавно.

При компаниите времето е част от стратегията за оцеляване. Съкращаването на времето до пазара е ключово при скъсяващия се бизнес цикъл и това определя изнасянето (аутсорсването) на процеси и услуги, оптимизиране на отношенията с партньори, създаването на различни мрежови организации и синхронизирани вериги за доставки. С цел да пестят време големите технологични компании инвестират милиони в закупуването на успешни технологични старт-ъп компании, които вече имат първоначален успех. По този начин те си осигуряват възможността да придобият вече утвърден и работещ продукт, който е минал първоначалните етапи по развитие и усъвършенстване, намерил е своята публика и е готов за глобален растеж. С развитието на технологиите, темпото и времето се уеднаквяват и глобализират все повече, което представя

7 Официална страница на филма в IMDB – http://www.imdb.com/title/tt1637688/ .

23

нови предизвикателства пред хората, организациите и обществата като цяло.

1.2. Съвременни предизвикателства, глобални тенденции и устойчиво развитие

1.2.1. Устойчивото развитие през XXI век

Проблемите на устойчивото развитие са едни от водещите фактори, които ще определят световната икономика през следващите десетилетия. Устойчивото развитие е свързано както със запазване на екологичното равновесие, така и със социалното равенство, с общественото и икономическото развитие. С глобализирането на икономиката, търговията и напредъка в технологиите, се създават все повече възможности за повишаване на качеството на живот на хората. От друга страна обаче, развитието на консуматорското общество води до множество рискови фактори като изчерпването на ключови за икономиката ресурси и замърсяването на околната среда. Въпреки че принципите на устойчивото развитие са залегнали в редица стратегически документи и наднационални програми, като например програмата на ЕС – “Европа 2020”, статистическите данни показват, от една страна, подобряване на живота на много хора по света, но така също и тревожни данни за състоянието на околната среда, нарастващо неравенство и бедност, цифрово разделение и изключване на милиони хора, липса на перспективи за развитие на младите поколения. За това, устойчивото развитие и равенството ще останат едни от най-големите предизвикателства на XXI век.

Чрез иновационни подходи и начини на мислене човечеството през XXI век ще трябва да преодолее ключови проблеми, свързани с устойчивото развитие. Напредъкът в технологиите ни дава рядката възможност да преосмислим някои от проблемите, свързани с рисковете и заплахите за изчерпването на полезните изкопаеми и ресурси, запазването на социалните отношения, околната среда и местната икономика. Новите познания и тенденции в технологиите, управлението и бизнес моделите и обществената политика представят множество възможности пред бизнеса.

Според определението на ООН устойчивото развитие е „…развитие, което посреща нуждите на настоящето, без да пречи на възможността

24

на бъдещите поколения да задоволят собствените си нужди“... (Brundtland Report UN, 1987). Устойчиви иновации са тези, които трябва да допринесат едновременно за устойчива екологична среда, устойчиви обществени отношения и устойчива икономика. Визията за устойчиви иновации рано или късно ще се отрази както върху индивидуалното поведение, така и върху доминиращите бизнес модели. Устойчивите иновации се отнасят до промяната на начина на мислене, живеене и работа и включват всеки човек и всяко решение, засягащо професионалния или личния живот. От друга страна, екоиновациите се определят като създаването на нови и конкурентни продукти, процеси, системи, услуги и процедури, които целят задоволяването на човешките нужди и предоставяне на по-добро качество на живот на всеки с минимално използване на природни ресурси и с минимално използване и изхвърляне на отровни субстанции (Reid and Miedzinski, 2008).

1.2.2. Основни предизвикателства

На база на множество документи и изследвания, основните предизвикателства свързани с устойчивото развитие могат да се групират в следните общирни категории:

• демографски тенденции, застаряване на населението, миграционни процеси, социално равенство и достъп до ресурси и услуги;

• изчерпване на природните ресурси – метали и природни изкопаеми, енергийни източници, питейна вода, влошено качество на почвата, ниска преработка на отпадъците;

• климатични промени – повишен брой на природните бедствия, влошена динамика на валежите и на температурните амплитуди, нарушаване на екосистемите и биоразнообразието, застрашени и изчезващи видове животни и растения.

В рамките на следващите няколко точки са разгледани с повече внимание някои от по-важните тенденции в рамките на тези точки.

Демографски тенденции

Демографските тенденции, от една страна, се разглеждат в светлината на прогнозите, които алармират за увеличаването на световното население до над 9 милиарда души през 2050 г. (според

25

ООН), но от друга страна, разкриват и промени в структурата и в разпределението на световното население. Според анализите на ООН за приблизително 100 години (1950–2050), растежът на населението на земята е безпрецедентен и се очаква хората на планетата да се утроят като брой, в пряка функция от подобреното качество на живот, хранене, здравеопазване и образование (фиг. 1). От друга страна, в непосредствен план се очаква възрастовата структура на населението в развитите държави рязко да се влоши, което би означавало застаряване на населението, намаляване на работещите спрямо неработещите, влошаване на икономическата стабилност и социалните услуги, нарушаване на някои обществени системи – социална система, здравеопазване и осигурителни система, застрашаване на фундаментални принципи на устройство на обществото (солидарност между поколенията, емиграция и външен натиск върху обществените системи).

Фиг. 1. Растеж на световното население 1950–2050 г.

Източник: ООН.

Демографските тенденции ще са водещ фактор при развитието на икономиката по цял

свят. Машините и технологиите не създават икономическа активност, като само хората

могат да генерират икономическа дейност и обществени промени. Като част от

тенденциите, които се отчитат са промяна на центровете на нарастване на населението

на света. Въпреки че Азия е най-населеният континент в момента, прогнозите са, че

Африка ще отчете най-съществен прираст на населението в близките десетилетия

(близо 12% нарастване). В световен мащаб се очаква също така и пренасочване и

нарастване на градското население, като концентрирането на хората ще бъде все

повече в многомилионните градове – мегаполиси.

Като пряка функция на политическия и икономическия преход през последните

десетилетия, България е на път да загуби голяма част от населението си и да промени

облика си в следствие на застаряване, засилена миграция на младите хора и промяна

на етническия състав. През 2011 г. проф. Атанасов от БАН прави прогноза, че

населението в България през 2050 г. ще достигне 5,5 милиона души. Липсата на хора

предопределя слаба икономическа активност, ниско вътрешно потребление и висок

риск за социалните системи. С оглед на по-доброто определяне на демографските

политики е важно проучване и анализ на състава и структурата на населението,

миграционните процеси между регионите, вътрешна миграция села–градове и

създаване на различни перспективи за развитие. Новите тенденции, които се

наблюдават вследствие на глобалния отворен свят се отразяват и върху промяна на

семейните модели и моделите на съжителство, моделите на подпомагане между

поколенията, промяна на потребителските навици, определянето на видове нужди от

стоки и услуги, промяна на моделите на работа и почивка и други.

24

Фиг. 1. Растеж на световното население 1950–2050 г. Източник: ООН.

Демографските тенденции ще са водещ фактор при развитието на икономиката по цял свят. Машините и технологиите не създават икономическа активност, като само хората могат да генерират икономическа дейност и обществени промени. Като част от тенденциите, които се отчитат са промяна на центровете на нарастване на населението на света. Въпреки че Азия е най-населеният континент в момента, прогнозите са, че Африка ще отчете най-съществен прираст на населението в близките десетилетия (близо 12% нарастване). В световен мащаб се очаква също така и пренасочване и нарастване на градското население, като концентрирането на хората ще бъде все повече в многомилионните градове – мегаполиси.

26

Като пряка функция на политическия и икономическия преход през последните десетилетия, България е на път да загуби голяма част от населението си и да промени облика си в следствие на застаряване, засилена миграция на младите хора и промяна на етническия състав. През 2011 г. проф. Атанасов от БАН прави прогноза, че населението в България през 2050 г. ще достигне 5,5 милиона души. Липсата на хора предопределя слаба икономическа активност, ниско вътрешно потребление и висок риск за социалните системи. С оглед на по-доброто определяне на демографските политики е важно проучване и анализ на състава и структурата на населението, миграционните процеси между регионите, вътрешна миграция села–градове и създаване на различни перспективи за развитие. Новите тенденции, които се наблюдават вследствие на глобалния отворен свят се отразяват и върху промяна на семейните модели и моделите на съжителство, моделите на подпомагане между поколенията, промяна на потребителските навици, определянето на видове нужди от стоки и услуги, промяна на моделите на работа и почивка и други.

Природни ресурси и полезни изкопаеми

Вследствие на бурното икономическо развитие и постигнатия растеж през последните десетилетия, глобалното потребление на ресурси се е ускорило драстично в исторически план, което води до натиск в цените и пазарни спекулации. Според подробен доклад, изготвен от Блайшвиц (2009), запасите от основните полезни изкопаеми на земята ще бъдат изчерпани в близкото столетие. Достъпът до горива, обработваема площ и дори питейна вода през следващите десетилетия ще бъде все по-ограничен, ако не се вземат превантивни мерки на фона на нарастващото глобално население. През 2020 г. на земята се очаква да се достигне до потребление на около 200% повече ресурси в номинално изражение, отколкото през 1980 г. (табл. 1).

Таблица 1. Употреба на ресурси в световен мащаб, усреднена в милиарди тонове (млрд. т)

2002 2020

Метали и рудни полезни изкопаеми 5,8 11,2

Петрол 10,6 14,8

27

Биомаса 15,6 20,5

Неметални изкопаеми 22,9 35,1

Източник: Блайшвиц (2009).

Ресурсите в световен мащаб са ограничени, а някои ключови ресурси са на изчерпване или запасите им са силно намалели. Дадената табл. 2 по-долу показва състоянието и наличността на някои ключови ресурси на земята. Освен горивата, които са във фокуса на внимание от десетилетия, важен въпрос е и добивът на така наречените редки земни елементи, който е монопол на Китай. Тези елементи са изключително важни за високотехнологичните индустрии, но вече клонят към изчерпване.

Таблица 2. Справка за наличието и запаси от ключови за технологиите полезни изкопаеми и ресурси (Блайшвиц, 2009)

РесурсДостигнат

пик на добиване

Очакван период на изчерпване

Основни области на използване

Петрол 2006–2026 2055–2100Енергетика, Химическа

индустрия, фармацевтика, Строителство

Природен газ 2010–2025 2075 Енергетика

Въглища 2100 2160–2210 Енергетика

Антимоний 2020–2035Полупроводници,

производство на батерии, бои, сплави

Мед 2040–2070 Енергиен транспортТръби, Електроника

28

ГалийЕлектроника – мобилни

телефони, соларни батерии, транзистори

Индий 2015–2020Електроника – тъчскрийн и LCD дисплеи, соларни

батерии

Олово 2030 Автомобилна индустрия, химическа индустрия

Платина 2020Електроника, индустрия – стъкло, катализатори

медицина –пейсмейкъри

Сребро 2020–2030 Електроника, фармация

Танталум 2025–2035

Електроника, мобилни телефони, автомобили

Фармацевтика Химическа индустрия

Уран 2035–2045 Енергетика

Цинк 2030 Антикорозиви, батерии

Трябва да се направи уточнение, че Европа е силно зависима от внос на ключови суровини и ресурси, като средно един европеец за година консумира 3 пъти повече суровини и ресурси от средното ниво за останалите държави. Европейската икономика изцяло разчита на внос на суровини и е изключително зависима от изчерпване на ценни и редки метали, както и от достъп до енергийни източници. Суровините са в основата на много геополитически конфликти, а техните цени, наличност и достъпност са ключови за развитието на икономиката. Един от основните проблеми е свързан с ниската степен на извличането на суровини чрез преработка на отпадъците. Затова Европа е силно зависима от иновации, които могат да доведат до спестяване (намаляване) на ресурсите в процеса на използване, както и преработката им и повторното използване на вторични суровини.

29

Интересен пример в обръщането на тенденциите и възможностите за нови технологии е развитието на фракинг технологиите в САЩ. Въпреки че фракингът се развива от средата на ХХ век, тези технологии за последното десетилетие успяват да намалят драстично необходимостта от внос на петролни продукти от САЩ (от 60% от потреблението през 2004 г. до 38% от потреблението през 2014 г.) Фракинг технологиите за съжаление, освен икономически потенциал имат и негативни страни върху околната среда. Така на обществена дискусия по цял свят се поставиха, от една страна, икономическите ползи, а от друга страна, влиянието върху околната среда, здравето на хората и опазването на водите. В настоящия момент фракинг технологиите са забранени в повечето европейски държави, включително и в България.

Питейна вода

Друг ключов ресурс в световен мащаб е питейната вода. Само 2,5% от резервите от вода на земята са сладководни, като те в по-голямата си част се намират в ледниците и подпочвените води, като питейната вода е близо 0,03% от цялата вода. Според учени до 2025 г. повече от половината от населението на света ще бъде предразположено към заболявания поради недостиг на чиста питейна вода. В настоящия момент около 1 милиард души нямат достъп до чиста питейна вода, а повече от 2,5 милиарда нямат достъп до санитарни условия. Около 70% от сладководната вода в световен мащаб отиват за земеделие – животновъдство и производство на различни земеделски култури като някои от тях, като зеленчукопроизводството например, потребяват значително повече вода от други. Животновъдството е много по-зависимо от употреба на вода отколкото растениевъдството. Така например, ако за производството на 1 кг пшеница са необходими между 1000 л и 2000 л вода, то за производството на 1 кг телешко са необходими между 10 000 л и 13 000 л вода. С нарастването на глобалното население и с промяната на хранителната диета в развиващите се държави към повече месни продукти се очаква водният баланс скоро да бъде нарушен. Липсата и достъпът до вода може да се окаже ключов фактор за увеличаването на цените на храните, както и за завръщането на смъртоносни болести. Интересно е да се отбележи, че вече се появяват различни технологични решения, които позволяват преработката и добива на питейна вода. Концепцията на Eliodomestico за глинен уред за добиването на питейна вода чрез изпаряване на морска вода показва как са спазени основните принципи на устойчивото развитие. Уредът е предназначен за страни с недостиг на питейна вода в близост до

30

водни басейни, като неговото производство е изключително лесно и евтино от глина, базира се на отворени технологии и може да се адаптира към конкретни нужди, използва топлината от слънцето и произвежда до пет литра питейна вода на ден чрез кондензация. Това е пример, че технологиите преди всичко трябва да отговарят на нуждите на хората.

Хранителни ресурси

Според различни анализи наличието на храни и ресурсите за тяхното възпроизводство са заплашени от редица ограничения в дългосрочна перспектива:

• Обработваема земя – в световен мащаб, качеството и количеството на обработваемата земя намалява, поради различни фактори като замърсяване, преексплоатиране, наводнения, човешка дейност и химическо замърсяване, природни катаклизми и други. Според ООН от 1950 г. до сега в световен мащаб са били загубени около 2 милиарда хектара площ обработваема земя или 22% от световните пасища, ниви, гори и блата. Въпреки, че има потенциал за развитието на обработваема площ неравномерното ѝ разпределение ще доведе до напрежение и може да застраши световния хранителен баланс.

• Производството и преработката на хранителни запаси са небалансирани по целия свят. Според анализ на Блайшвиц (2009) средно храната преминава между 1000 и 2000 км, за да достигне до магазинната мрежа на крайния потребител. От друга страна, според анализ FAO (Организацията по прехрана и земеделие) към ООН от 2011, около 1/3 от произведената храна в световен мащаб се изхвърля.

• Рибата и аквакултурите намаляват драстично в Световния океан поради свръх-интензивен риболов. Според данни на WWF(Световния фонд за дивата природа) в момента се ловят от 2 до 3 пъти повече риба от възможностите на Световния океан за възстановяване. Според организацията около 53% от риболовните ареали са изчерпани, а 32% са замърсени, преексплоатирани, или застрашени от изчерпване.

Климатични промени

Климатичните промени и доколко те са причинени от човешката дейност е широко обсъждана тема в световен мащаб. Независимо

31

от това, дали хората и индустрията могат да причинят затоплянето на климата, фактите показват, че климатичните промени са налице и се очаква да окажат невъзвратими последици върху живота на земята. Според експерти на НАСА, могат да се посочат следните доказателства за промени в климата:

• Повишаване на нивото на Световния океан с близо 17 см за миналото столетие;

• Продължаващо повишаване на средногодишните температури в световен мащаб след 1981 г., въпреки цикличните минимуми на слънчевата радиация (например през 2000 г.);

• Топлите океани – Световният океан е абсорбирал в голяма степен затоплянето на атмосферата, като това е увеличило неговата киселинност. Това се дължи на по-високите изпарения от океана, както и по-високото замърсяване и киселинност на реките и сладководните басейни, които се вливат в него;

• Намаляване на обема на полярните шапки и обема на ледниците, които представляват резервоарите от сладка вода на планетата;

• Екстремни събития – през последните десетилетия се увеличава броят на екстремни рекорди, свързани с валежи, суша, температурни рекорди, вятър, нашествия на насекоми и други.

Новите пазарни условия и предизвикателствата, свързани с достъпа до суровини, сериозните миграции на хора, както и високата волатилност на финансовите пазари, представляват сериозно предизвикателство пред компаниите. Взаимното обвързване на множество макроикономически фактори, които се отразяват върху глобалните икономически процеси в света са изключително трудни за регулиране и прогнозиране. Тези фактори определят високото ниво на риск и непредсказуемост на бъдещите бизнес проекти, като водят до по-високи изисквания за възвръщаемост. Следователно единствено иновациите и технологичните проекти, които могат да отговорят на тези предизвикателства, могат да гарантират устойчивост за обществата, компаниите и хората и могат да донесат необходимата сигурност и възвръщаемост.

32

1.2.3. Технологична рамка за устойчиво развитие и екоиновации

На база на анализ на литературата и добри практики на фиг. 2 е изведен модел – технологична рамка за устойчиво развитие и екоиновации, който може да помогне на компаниите да позиционират своите дейности и технологии съгласно принципите за устойчиво развитие. Моделът е разработен подробно в изследването на Антонова (2012), може да се приложи за различни сфери на производство и управление, като даде основа на бизнес механизми, покриващи всички аспекти на устойчивото развитие.

Фиг. 2. Модел на устойчиво развитие и екоиновации Източник: Антонова (2012).

Моделът за устойчиво развитие обхваща трите основни аспекта от устойчивото развитие – равнопоставен поглед върху запазването на околната среда, икономическото и обществено развитие. Основната рамка е свързана с концепцията на жизнения цикъл на

Околна среда

Екологично отговорно

производство

Икономика

Финансова възвръщаемост

Общество

Социален интегритет

Минимизиране на отпадъците

Управление на енергията

Запазване на водата

Упра

влен

ие н

а пр

ирод

ните

рес

урси

Подобряване на качеството

Олекотено производство

Запазване на материалите

Корпоративна социална отговорност

Отворени иновации

Бизнес модели и социални практики

Минимизиранеизползването

на ресурси

Подобряване на ефективността

Еко-иновации

Анализ на жизнения цикъл - двойна перспектива

Маркетингови програми

33

продуктите. Така в анализа на жизнения цикъл (Life cycle analysis) при концептуализиране на продуктите и услугите компаниите следва да проучат и оценят цялостния ефект на продукта върху околната среда на всеки етап от жизнения му цикъл – от първоначалното извличане на ресурси, до моделите и начините му на използване, реновиране, изхвърляне и последващо използване, съхранение или рециклиране.

1.2.4. Околната среда - екологично производство и начин на живот

Грижата за околната среда и екологичното производство включва на първо място ограничаване на добиването и използването на природни ресурси. Така процесът по минимизиране на използването на ресурси се отнася до намаляването и подобряването на използването на ресурси във всяка човешка дейност. Много от традиционните дейности са били измислени на база на схващането, че ресурсите са безкрайни и неизчерпаеми (дори като лов и риболов). Затова в момента е необходимо цялостно преразглеждане на моделите за производство, изграждане на публична инфраструктура, архитектура, транспорт, модели на живот и други с оглед на запазването на околната среда и оптимизиране на използването и реновирането на наличните ресурси. На второ място е минимизиране на отпадъците като в световен мащаб следва да се промени цялостно моделът за третиране на отпадъците.

Този процес включва няколко основни страни:• По-добра осведоменост и разбиране откъде произлизат и как

да се намалят отпадъците – изучаване и анализ на твърдите и течните отпадъци и техните източници, фокус върху 4Rs — Refuse (отказ за закупуване на нови продукти), Reduce (намаляване на отпадъците), Reuse (повторно използване, поправяне на повредени продукти, вместо изхвърлянето им), Recycle (рециклиране);

• Отпадъците като източник на суровини – за целта е необходим нов поглед към индустриалния дизайн на продуктите, използването на модулни и подновяеми конструкции, намаляване на неразглобяемите сглобки, използване на чисти елементи и намаляване на сплавите, намаляване на елементи, които не подлежат на ремонтиране, поправка и рециклиране. Използването на съществуващите отпадъци като суровини среща редица затруднения, главно заради

34

липсита на концепции за разделно събиране, подновяване, възстановяване и извличане на полезни вещества и други;

• Технологични решения свързани със замърсяването – подобряване на контрола на емисиите, системи за управление на околната среда, технологии за намаляване на въздушното замърсяване.

Управлението на енергийното потребление е важен компонент за чиста околна среда. Управлението и намаляването на използваната енергия и инвестирането в енергийна ефективност за намаляване на енергийните разходи и намаляване на емисиите от въглероден диоксид ще са ключови в бъдещите технологии. Управлението на енергийното потребление и осъществяване на одити за енергийна ефективност може да оптимизира разходите във всяка сфера на икономиката. Запазване на питейната вода е от важно значение за бъдещето, както и за производството на хранителни запаси. Питейната вода следва да е обект на дългосрочна политика за защита и контрол, както и за развиване на нови възможности за консервиране, преработка на водата и оптимизирането на управлението и дизайна на водни системи. В момента се работи по различни технологични решения за преработка на солената вода в питейна (на принципа на кондензацията), както и за преработка на отпадни води. Иновациите в областта на питейната вода са един от ключовите въпроси с огромно влияние за бъдещето на човечеството.

1.2.5. Икономическа перспектива и финансова възвръщаемост

Икономическата перспектива и финансова възвръщаемост са неразделна част от модела на устойчивото развитие. Икономическите модели включват различни подходи за оптимизиране на разходите и целят постигането на по-добра ефективност на ресурсите чрез по-качествено производство. В много случаи съществуващите производствени и индустриални мощности са изградени в миналото, а технологиите са амортизирани и морално остарели. Така например индустриализацията на България и изграждането на тежка индустрия в рамките на планова и затворена икономика са предопределили съвсем различен модел на производство, базиран на неограниченост на ресурсите, евтина енергия, без грижа за

35

околната среда и служителите. Наличните остарели производствени мощности и инсталации обричат редица производства да са енергоемки, капиталоемки и ресурсоемки и следователно все повече те се превръщат в неизгодни и нерентабилни. Работата с амортизирани и морално остарели машини, поддръжката на огромни заводски помещения, както и разчитането на ниската цена на труда в съвременен контекст не могат да бъдат гръбнакът на съвременната отворена и силно конкурентна нишова икономика. Освен това, самите методи за производство, строителство, архитектура и конструиране на производствени мощности не отговарят на принципите за енергийна ефективност и пестене на ресурси. Следователно, когато се говори за устойчиво производство и устойчиви бизнес модели, ние имаме предвид и икономически изгодни бизнес организации. Това предполага по-висока оптимизация на разходите, по-висока ефективност в използване на ресурсите. Оптимизирането на производството („умното” или съвременното технологично производство) може да доведе до редица икономии, които да допринесат до по-висока рентабилност. Освен това производствените отпадъци също имат цена, която трябва да се изчисли. Високото ниво на шум, прах, температура, отпадни води, високо текучество и други имат пряко изражение във финансовите показатели на организациите.

Подобряване на качеството на производството

По-високото качество води до по-дългосрочно използване на производството и по-голяма възвръщаемост на вложените ресурси. Поради тази причина въвеждането на стандарти за повишаването на качеството (като например стандартите на ISO, 6 Sigma и други) е ключово за устойчивото развитие. Освен това повишеното качество повишава удовлетвореността на клиентите и тяхната лоялност към марката. В България множество организации се възползваха да въведат системи за стандартизиране на качеството (ISO) с внедряването на системи за управление на бизнеса (ERP системи). Това също показва пряката връзка между подобряването на качеството и внедряването на информационни технологии. Освен чрез внедряване на системи за качество, в производството се въвеждат нови модели и методологии, базирани на Олекотени методи за производство (Lean Manufacturing). Олекотените методи за производство целят да се подобри производителността от ресурсите и ефективността на производствените процеси. По-конкретно те изучават как организациите могат да продължат да намаляват

36

материалите, енергията, водата, пространството и оборудването, необходими за създаването на единица продукция. За целта се създават нови методи за производство, концептуализират се нови производствени модели. Други важни подходи в тази посока са управлението на материалите и запасите – организационните политики за използване и съхраняване на материалите и запасите на всеки етап от производствените процеси могат да се окажат важни за намаляване на отпадъците и междинните разходи. Също така въвеждането на екоиновации могат да се разглеждат между различни екологични и производствени технологии, тъй като засягат внедряването на иновативни производствени методи, продукти, суровини, или бизнес модели, които позволяват намаляването на рисковете към околната среда, минимизират отпадъците и загубата на енергия, но и допринасят за по-икономически изгодно производство.

1.2.6. Развитие на обществото и социален интегритет

В тази категория се включват различни обществени модели и организационни инициативи, които целят постигането на устойчиви модели за развитие чрез активното участие на различни групи в обществото. Тук иновациите се дължат не само на бизнес компаниите, но активна роля имат и гражданите, потребителите, различни неправителствени и обществени организации и администрация.

Корпоративна социална отговорност

Компаниите следва да приемат своята роля и отговорност не само към служителите, клиентите и акционерите си, но и към цялостната социална среда. Затова корпоративната отговорност следва да приеме дългосрочни планове за развитие на социалните общности. В тази посока могат да се предприемат редица стъпки като ограничаване на изнасянето на работни места в държави с ниска цена на труда, прекратяване на практики за изнасяне на мръсни и енергоемки производства в региони с по-либерален режим, регистрирането в зони с благоприятно данъчно облагане и много други. В много случаи, заради краткосрочното натрупване на печалби и международната конкуренция, корпорациите в дългосрочен план застрашават устойчивото развитие, както на регионите, от които се преместват, така и в новите региони. Корпоративната социална отговорност като корпоративен ангажимент и воля за ангажиране

37

със социални каузи вече навлиза в обществения дебат и все повече потребителите, обществените организации и политическите институции ще настояват за социално приемлива цена на глобалния успех. Корпоративната социална отговорност е свързана и с развитието на устойчиви бизнес модели и организационни практики. Разработването и внедряването на иновативни бизнес практики, както и широкото разпространяване и внедряване на цялостни бизнес процеси и бизнес модели са важни за устойчиво развитие на база на кооперирането на обществени и корпоративни интереси. Такива програми се развиват, от една страна, като маркетингово средство – например програмата Fair Trade, а от друга страна, се развиват и различни инициативи от неправителствени организации.

Отворени и социални иновации

С цел да се произвеждат по-добри продукти и услуги, които да отговарят по-добре на изискванията на потребителите, потребителите следва да се разглеждат като важен елемент в системата за добавяне на стойност. Така те могат да се включват в иновационните процеси възможно по-рано още в началото на жизнения цикъл. Така още при ранните процеси на концептуализацията и дизайна на продуктите, потребителите могат да повлияят върху създаването и разработването на успешни продукти и по този начин могат да повишат стойността от използването на продуктите. Отворените иновации и социалните иновации като цяло дават възможност да се подобри възвръщаемостта на инвестициите в знания, като се подобри достъпът до финансиране и реализация на различни добри идеи (Гурова et al., 2012). Като друг хоризонтален инструмент може да се разглеждат маркетинговите програми за зелено потребление и устойчиви логистични вериги. Популяризирането на устойчивото производство е съществено при определяне на потребителския избор, и касае и трите основни компонента на устойчивото развитие. Така в близко бъдеще се очаква да се развият нови инициативи и технологии, позволяващи на потребителите да са по-обвързани с конкретни ангажименти за използване и за рециклиране на продуктите. В резултат от проблемите, свързани с устойчивото развитие, достъпа до ресурси в световен мащаб, както и демографските тенденции, компаниите следва да преориентират бизнес моделите си. Вместо да се стремят да продават повече продукти с кратък жизнен цикъл, които да им гарантират пазарен успех на принципа на ниската себестойност, компаниите трябва да се преориентират към

38

интелигентни услуги, които по-добре отговарят на изискванията на потребителите. Така съвременните технологични решения могат да отговорят на много от предизвикателствата и да допринесат за по-устойчиви бизнес практики и модели на живот в бъдеще.

• Фокус върху създаването на стойност чрез нематериални продукти и услуги;

• По-добри производствени процеси;

• Рециклиране и използване на рециклирани суровини, по-добра ефективност от използваните ресурси;

• Подобряване на качеството и времето за използване на материалните ресурси.

С помощта на технологични решения могат да се постигнат икономии от ресурси – например цялостни решения за интелигентна къща, могат да се подобрят процесите за дематериализация (електронни книги вместо хартиени книги), могат да се разгледат много възможности за комбиниране на физически продукт с цифрови услуги за неговото използване, поддръжка, следене и контакт с клиента.

1.3. Поява на новите технологии, иновации и анализ на технологичните тенденции

Развитието на информационните технологии и технологичните иновации е пряко следствие от динамичния научно-икономически прогрес, който води до създаването на нови конкурентни продукти и услуги. Като стратегически сектор на икономиката, високите технологии са от изключително значение за създаване на икономика на знанията, генерирането на висока добавена стойност, както и допринасят за създаването на заетост и работни места. В основата на „икономиката, базирана на знания” стоят не толкова общите познания за разбиране и осмисляне на света, които човечеството е натрупвало в продължение на хилядолетия, а по-скоро бързата реализация на практика на научни открития и технологични знания в нови продукти, услуги и процеси. За компаниите и организациите знанията не са абстрактни, а са конкретни решения, интегрирани в множеството възможни избори за създаването на продукти и услуги.Високите технологии допринасят и пряко влияят върху развитието на икономиката и нейната конкурентноспособност – чрез създаването на нови и подобряването на съществуващи продукти

39

и услуги, с потенциал за реализация на световните пазари. Високите технологии водят до повишаване на възвръщаемостта на инвестициите в научна и развойна дейност и подобряват бизнес средата и иновационната екосистема. Разпознаването на възможностите и добрата икономическата оценка и методите за внедряване на новите технологии пряко допринасят за изграждане на иновативни организации, за създаването на нови продукти и услуги и за популяризирането на технологиите на родния и международния пазар. В практиката много често пазарният успех се явява изненадващ за всички, дори и за създателите си. За това дори и да се правят прогнози и детайлни технологични одити, пазарът остава единственият и най-точен оценител за дадена технология или иновация. Развитието на технологиите се отразява върху всички участници в икономиката, тъй като бързо оказва влияние върху цялостната пазарна среда и налага определени очаквания от страна на потребителите. Основният въпрос е не само доколко организациите познават и прилагат технологиите, но и колко бързо ги внедряват спрямо очакванията на клиентите и другите стратегически участници на пазара – конкуренти, доставчици и други партньори от веригата на доставки. Така технологиите в настоящата глобална икономика играят ключова роля не само за иновативните организации, но и за оцеляването и очакванията към всяка една организация: бизнес организации, обществени и неправителствени организации, както и държавни организации, институции и обществени структури. Технологиите са навсякъде и променят коренно цели сектори в държавата – образование, здравеопазване, сигурност, социални услуги, администрация и управление, организирането на обществени услуги и много други. Иновациите, научните открития, технологичните пробиви, патентите и изобретенията са различни концепции, които се използват, за да означат някои новопоявяващи се технологии. Затова в началото ще се направи кратък анализ на основните дефиниции за определяне на значението на технологиите:

— Изобретението е обект, процес или технология, които имат елемент на новост. Изобретението се разбира като нов метод, процес или устройство, разработени чрез експериментиране или най-общо е продукт на развойна дейност.

— Технологичен пробив е голямо научно откритие или успешен експеримент, който отваря пътя към бъдещо развитие и постигане на нови измерения и прогрес за съответната

40

технология. Обикновено се свързва с разкриване на възможности за практическо приложение. Значителен или неочакван прогрес, развитие и достигане на ключов етап в научното познание в определена област.

— Иновацията е внедряване на нещо ново на практика, като се набляга не толкова на изобретяването на нещо ново, колкото на нововъведението в съществуващ процес, продукт или услуга. Иновацията също така може да се определи като внедряване на нов или значително подобрен продукт (стока или услуга), процес, организационен метод и маркетингов подход във вътрешните бизнес практики или на пазара.

Технологични иновации са цялостният процес, с който организациите генерират нови творчески идеи – изобретения, и ги трансформират в нови, полезни и осъществими продукти, услуги и бизнес практики за извличане на потенциална икономическа изгода (фиг. 3). Технологичната идея трябва да може да отговори на конкретни изисквания като новост, полезност или осъществимост, които от своя страна допринасят за нови продукти и услуги и нов икономически растеж, както е описано в цикъла на фиг. 3.

Фиг. 3. Цикъл на технологичните иновации

За постигането на икономически растеж или за увеличаването на изходния продукт в икономиката съществуват два основни подхода (Jackson, 2011):

(i) като се увеличи броят на входните елементи в производ-ствените процеси – например чрез увеличаване на външни-те инвестиции, увеличаване на наетите или чрез увеличава-не на производствените мощности.

(ii) като се подобрят методите за преработка и се извлича по-го-лям икономически резултат от съществуващите входни еле-

Технологични иновации са цялостният процес, с който организациите генерират нови

творчески идеи – изобретения, и ги трансформират в нови, полезни и осъществими

продукти, услуги и бизнес практики за извличане на потенциална икономическа изгода

(фиг. 3). Технологичната идея трябва да може да отговори на конкретни изисквания

като новост, полезност или осъществимост, които от своя страна допринасят за нови

продукти и услуги и нов икономически растеж, както е описано в цикъла на фиг. 3.

Фиг. 3. Цикъл на технологичните иновации

За постигането на икономически растеж или за увеличаването на изходния продукт в

икономиката съществуват два основни подхода (Jackson, 2011):

(i) като се увеличи броят на входните елементи в производствените процеси –

например чрез увеличаване на външните инвестиции, увеличаване на

наетите или чрез увеличаване на производствените мощности.

(ii) като се подобрят методите за преработка и се извлича по-голям

икономически резултат от съществуващите входни елементи – например

чрез нови по-ефективни и енергоспестяващи производствени методи, като

се реализират икономии от междинни процеси и тн.

Затова се счита, че иновациите са основен източник за генериране на благосъстояние и

икономически растеж и трябва да се подкрепят и подпомагат в национален и глобален

план.

Някои общи заключения за иновациите, на база на проучванията на проф. Мъри

(Murrey, 2011) от Масачузеския Технологически Институт – МИТ, гласят:

• Иновациите не са еднакви;

36

Технологична

идея

Новост

Полезност

Осъществимост

Нови продуктиНови продукти

Нови услугиНови услуги

Нови бизнес

процеси

Нови бизнес

процеси

Икономически

растеж

41

менти – например чрез нови по-ефективни и енергоспестя-ващи производствени методи, като се реализират икономии от междинни процеси и тн.

Затова се счита, че иновациите са основен източник за генериране на благосъстояние и икономически растеж и трябва да се подкрепят и подпомагат в национален и глобален план.

Някои общи заключения за иновациите, на база на проучванията на проф. Мъри (Murrey, 2011) от Масачузеския Технологически Институт – МИТ, гласят:

• Иновациите не са еднакви;

• По-често иновациите произлизат от модификации на съществуващи идеи, отколкото от разработката на оригинални идеи;

• Иновациите имат производствени разходи.... но водят до икономически растеж;

• Иновациите се реализират от лидери (и от техните организации).

1.3.1. Иновационна екосистема

Иновационната екосистема е съставена от взаимосвързани организации, обединени около една основна фирма или платформа. За разликата от другите мрежови конструкти, като например клъстери, иновационни и индустриални мрежи, иновационната екосистема включва участници едновременно в процеса на създаването на иновации, както и в процеса на използването им. Основните три характеристики на иновационната екосистема са:

• Създаване на стойност (value), като стойността в контекста на екосистемата се разглежда като съвместно създадена (co-created) от комбинацията и връзките между участниците;

• Симбиоза на участниците, като това включва специализация и допълване на компетенциите им, синергия и съвместно развитие в процеса на създаване на стойност;

• Институционална стабилност, която се характеризира с развитието и важността от координация, легитимност и доверие, както и механизми за организиране и управление на

42

екосистемата. Те са жизнено важни за създаването, развитието, стабилността и управлението на екосистемата.

Иновационната екосистема е устойчива, когато ресурсите, инвестирани в изследвания (частни, публични и държавни), постепенно се възстановяват от увеличението на продажбите и печалбата, произтичащи от нови изобретения, нововъведения, нови продукти и услуги. На фигура 4 е показан начинът на уравновесяване на инвестициите в наука и технологично развитие и възвръщаемостта на инвестициите в увеличена бизнес активност. По този начин секторът на научни изследвания и бизнес секторът се намират в равновесие. Когато приходите от иновации надхвърлят разходите за изследвания, иновационната екосистема се намира в растеж, който се отразява върху цялостния растеж в икономиката, допринася за създаване на нови работни места, за генериране на приходи и печалба за всички участници. Затова предизвикателството пред иновационната общност е да се допринесе за растеж на иновационната екосистема, като се подпомогне по-бързото, по-ефективното и по-целенасоченото преобразуване на научните открития и резултатите от изследванията в нови продукти и услуги. Постигането на тази цел е сложен процес, защото двата сектора работят с различна система за стимулиране и мотивация, като липсват ясно изразени механизми и ресурси за технологичен трансфер, демонстрационни дейности, разработки и комерсиализация.

Иновационната екосистема има следните особености, иден-тифицирани от различни изследвания. Иновациите могат да се стимулират от инвестиции в лаборатории и научноизследователска инфраструктура. Обикновено технологичните иновациите се водят от учени и инженери, но техният успех е резултат от интердисциплинарни екипи. Иновационната среда се подхранва от различни участници, които допринасят за достигане на първоначалните успехи и устойчивост на бизнес моделите. Иновациите се благоприятстват от технологичната комуникация. Някои други характеристики на иновациите включват моделите на общуване. Според някои изследвания иновациите се трансферират чрез неформалните мрежи – приятелствата, чрез слабите връзки – възникнали от контакти с непознати, както и при промяна на общуването в социалната структура. Учените все повече виждат ролята на нехомогенните екипи, съставени от представители на различни професионални групи, култури и етноси, полове и възрасти в раждането на иновативни идеи и възможности. Новите подходи за отворени иновации и включването на различни участници в средата на иновациите създават допълнителни възможности за организациите (Гурова et al., 2012).

43

Фиг. 4. Цикъл на иновациите в иновационната екосистема

Методи за технологично прогнозиране, макро, микротенденции и слаби сигнали

Новите технологии налагат съществени промени в цялото общество и имат влияние не само върху икономическите отношения, но и върху моделите на живот, социалните отношения, културата, ценностите и мирогледа на новите поколения. В тази връзка развитието на технологиите пряко зависи и е част от по-дълбоки промени свързани с глобалните тенденции. Като пример, можем да видим технологичните открития, които пораждат дългите вълни на Кондратиев (фиг. 5), или нововъведенията, които са в основата на икономическия прогрес през последните столетия. Затова разпознаването на различни видове тенденции и особено на общите

Академия

МСП

Инвеститори

Индустрия

Фундаменталнии научни и

технологичниоткрития

Инвестиции визследователска и

научна дейност

Увеличенипродажби и печалби

Научна и изследователска дейност

Публично и държавно финансиране

Частно финансиране от компании, инвеститори,обществени фондове

КомерсиализацияИзобретения

Долината на смъртта

Инв

ести

ции

Демонстрационнидейности

Открития КомерсиализацияРазработки

Степен на развитие

Икономическа бизнес дейност

Новипродукти, услуги илипроцеси

44

глобални тенденции, тяхната оценка и потенциалното им влияние върху развитието на технологиите могат да се окажат ключови за тяхната реализация и пазарен успех.

При иновациите може да се говори за двустранен модел на влияние – очакването за иновации в дадена сфера води до по-голяма готовност за тяхното приемане и съответно би довело до повече успешни примери. От друга страна, технологичните пробиви и добри примери водят до по-високи очаквания и по-голяма склонност за приемане, социален и обществен успех.

Фиг. 5. Пример за дългите вълни на Кондратиев на иновационната активност, които описват технологичното развитие през последните столетия

1.3.2. Примери за методологии за прогнозиране

Прогнозирането на технологичното развитие е процес за предвиждане на бъдещите характеристики на технологиите и времето за внедряването им. За да бъдат полезни, прогнозите трябва да бъдат определени с количествени измерители, като например времето за въвеждане или нивото на промяна в технологичните

ЖелязоВодно задвижванеМеханизацияТекстилТърговия

Парен двигателЖелезнициСтоманаПамук

ЕлектричествоХимияДВГАвтомобили

ХимияЕлектроникаАвиацияКосмос

Цифрови МрежиБиотехнилогииСофтуерИКТ

Устойчиво развитиеДизайн на системиРадикална производителностЗелени технологииИндустриална екологияВъзобновяеми източнициЗелени технологии

45

параметри, атрибути и капацитет. Съществуват различни методи и техники, като някои са придобили по-голяма известност и се използват при определяне на политики. Като цяло техниките се разделят на два основни класа – базирани на иконометрични анализи и на експертни прогнози. По принцип иконометричните методи екстраполират прогнозните резултати на база на исторически и статистически данни и модели, като само някои методи работят на база на сложни взаимозависимости. Експертните оценки могат също да се основават на миналото, но информационните източници в тези модели разчитат основно на субективните оценки на хората (Intepe, 2012).

1.3.3. Примери за методологии за предвиждане на технологиите, използвани в практиката

Модел на S-линията

Моделът на S-линията е полезен евристичен метод, който описва отношението на технологичната промяна спрямо влаганите усилия. Популярността на S-линията се базира на модела на Фостър, и спрямо него жизненият цикъл на технологиите следват основни етапи: първоначално внедряване, растеж, зрялост, и упадък. Оценката на S- линията е базирана на параметрите на технологичния жизнен цикъл. Горната граница за технологичен растеж и упадък във всеки един етап от жизнения цикъл могат да се преценят и получените резултати са числови. Анализът на S-линията показва, че иновациите са много бавни в началото, ускоряват се в средата, а в края се забавят.

Таблица 3. Етапи и характеристики на технологичното развитие на S-линията

Позиция Характеристики

Ранен етап на внедряване

Ниска възвръщаемост от R&D

Експериментиране, ранни грешки, изграждане на знания за областта,

събиране на подходящите способности и знания

46

Растеж в S-линия

Изграждане на цялостната архитектура; фокусиране върху тесни и добре дефинирани технологични

предизвикателства, организационна подкрепа и инициативи, използване

на предишния опит.

Достигане до естествените граници

Ключови физически ограничения, определени от технологичните избори (например скорост на

звука, аналогови спрямо цифрови технологии и тн). Ограниченията са резултат от основни архитектурни

избори.

Метод за идентифициране на технологични тенденции, базиран на слаби сигнали (Trend ONE®)

TrendONE (http://www.trendone.com) е немска компания, специали-зирана в разработване на анализи и прогнози за технологичното развитие на база на получени слаби сигнали от различни експерти от цял свят. Основният принос на компанията е да прави анализ на слаби сигнали като идентифицира обещаващи бъдещи иновации, бъдещи технологични тенденции, реални примери и тяхното влияние. Тези анализи се основават основно на експертни оценки и на оценка на ключови експерти.Тенденциите определени от компанията могат да се идентифицират и групират в следните категории:

• Мегатенденции – Мегатенденциите описват структурни промени в обществото, които влияят на всички обществени процеси и имат дългосрочен ефект.

• Макро-тенденции – Макротенденциите са вариация на мегатенденциите, които имат по-малка степен на влияние или по-частно приложение. Най-често те се отнасят и развиват до специфична технология или иновация.

• Микротенденции или слаби сигнали – Микротенденциите са нови, интелигентни, водещи и структуроопределящи иновации. Те представляват първи сигнали за новопоявяващи се тенденции, иновации с бъдещ потенциал.

Всеки месец експертният екип на TrendONE получава до 1500

47

нови предложения за слаби сигнали от екип от над 80 експерти, разпръснати по целия свят. От тях анализаторите избират около 300 тенденции с бъдещ потенциал на база на задълбочени проучвания и групирания. След това тенденциите се изследват и се публикуват в базите данни и в различни доклади и анализи на компанията.

Всяка микротенденция или слаб сигнал трябва да може да отговари на 4 критериия:

1. Новост – съществено е да има елемент на новост, иновация или значително подобрение.

2. Интелигентност – този критерии описва дълбочината на тенденцията и я отличава от различни добре представени „хитринки” в продуктите. За да има потенциал, в продуктите трябва да има и да се идентифицира нова „умна” концепция.

3. Водещ играч – за да стане една технологична иновация тенденция, иновацията трябва да може да има потенциал за масово внедряване и приложение в множество индустрии. Най-важното е да бъде подкрепена от водеща фирма в бранша с потенциал за масово внедряване.

4. Структуроопределяща – Тенденцията трябва да има потенциал да промени основни аспекти от живота, тоест да може да стане радикална.

След като се идентифицират тенденциите, те се публикуват в различни доклади и бюлетини. На база на тях компанията предлага широка гама от консултантски услуги, предназначени за индивидуални компании. Така организацията е съчетала в методологията си как от слабите сигнали и индивидуалните оценки могат да се разработят иновационни проекти в различни компании. Това е пример за прогнози и разработване на иновации отдолу-нагоре.

48

Втора частНовите информационни технологии

В рамките на настоящото изследване са разгледани моделите за цифровизиране на реалния свят и създаването на пряка връзка между реалността и информационните системи. Изборът ни се спря върху тези технологии, тъй като голямата промяна върху обществото и икономиката ще произлезе именно от възможността на нови и интелигентни устройства и системи да се свързват с интернет и да изпълняват различни операции, свързани с обработка на информацията. Така се появява понятието «Outernet» (дефинирано от компанията TrendONE@), за да покаже как интернет и цифровите технологии могат да излязат извън цифровата среда в реалността. Следователно всички интернет функции: хипервръзки, търсене и споделяне на информация, персонализиране и възможности за колабориране и съвместна работа могат да се прехвърлят към физически обекти, така че виртуалност и реалност да се слеят. Счита се, че „Outernet” технологиите ще изградят технологичната инфраструктура на бъдещето. В интернет основно хората се свързват с информацията, докато Outernet ще добави три много важни измерения: място, време и физически обекти, като така ще се конструират нов тип връзки между предмети (обекти) и предмети в контекстуален облак.

Технологиите, обект на настоящото изследване са своеобразен мост между цифровия свят и реалността. На първо място е представена добавената реалност, която представлява цифрово разпознаване на реалността и свързването ѝ с определени цифрови елементи. В този смисъл при добавената реалност има минимално въздействие на средата, като основна характеристика е разпознаването на реалността и нейното обогатяването с цифрово съдържание и допълнителна функционалност на реални предмети. Втората технология включва триизмерния печат или 3D отпечатването. Тя позволява директно да се трансформира един цифров и дигитален модел от компютърен екран в триизмерен и реален обект. Тук отново въздействието върху реалния свят е ограничено, като по-скоро се разкриват множество възможности и сериозни промени в икономически и социален аспект. При третата технология – интернет на нещата, самите реални „предмети” и обекти стават интелигентни устройства, като благодарение на сензори, свързани с допълнителна функционалност

49

могат да идентифицират контекста, да съхраняват и обработват информация и да взаимодействат помежду си. Така, когато един физически обект може да събира и съхранява информация за възникването и използването си той става „phygital” (physical + digital). Тази технологична промяна ще се отрази съществено на околния свят, като се очаква да допринесе за качествено нови подходи за използване на предметите. Четвъртата технология е роботиката и разглежда роботите като мехатронни цифрови системи, които в най-пълна степен трансформират информацията в действия и могат да реагират адекватно на въздействието на средата и на зададената информация. И четирите вида технологии подпомагат създаването на един нов, интелигентен и свързан свят, като влиянието на информационните технологии върху реалността е все по-пряко и ще донесе много нови икономически, социални и екологични промени.

2.1. Добавена реалност – технологии, модели и приложения

Добавената реалност (Augmented Reality или AR) се среща в превод на български език по различни начини – като „добавена реалност”, „разширена реалност” или дори „подсилена реалност”. Тъй като смисълът на тези технологии е, че те прибавят, или обогатяват съществуващите реални предмети и обекти с ново, допълнително и несъществуващо преди това цифрово съдържание, достъпно в реално време, ние приемаме като най-точен термина „добавена реалност”. Преводът „разширена реалност” е общ и не конкретизира по какъв начин се осъществява това „разширяване” на реалността. Концепцията за „подсилена реалност” не съответства на характеристиката на тези технологии, тъй като AR технологиите не „подсилват” различни аспекти от реалния свят, те по-скоро налагат и добавят дигитална информация и цифрово съдържание „върху” реалните предмети и обекти.

Технологиите за добавена реалност (AR) помагат да получим информация за заобикалящия ни реален свят по по-интерактивен, много по-достъпен и цифрово манипулируем начин. Така цифровият отпечатък и информация за околната среда и обектите в нея се „налагат” върху реалния свят, като добавят ново измерение и нов поглед върху реалността. Зад концепциите за добавена реалност (AR) не се крие само една конкретна технология или технологична платформа, а по-скоро това е начин на възприемане на околната среда и нейното цифрово разширение. Добавената реалност може

50

да се разбира и като допълнителен слой, който обогатява реалността с виртуална информация, цифрово съдържание и цифрови услуги.

2.1.1. Добавената реалност като опосредена реалност

За да се разбере по-добре семантичният характер на понятието добавена реалност (AR) и как то взаимодейства с останалите видове реалност, е направен кратък преглед на основните типове реалности. На първо място, добавената реалност е поглед в реално време към физическата среда и реалния свят, към който се прибавят различни нови елементи, които са компютърно генерирани чрез сензори и представляват цифрова информация като звук, видео, графики или GPS данни. В този контекст, терминът добавена реалност (AR) може да се разглежда като частен случай на понятието опосредена реалност (Mediated reality). В резултат от добавяне на технологични функции и информация може да се промени или подобри текущото разбиране за реалността. Добавената реалност се разбира като функция на контекста в реално време и е в пряка семантичната връзка с елементите от средата. Смесената реалност (Mixed reality (MR)) включва едновременно добавена реалност и добавена виртуалност и разглежда феномените на смесване на реални и виртуални обекти в реално време. Целта е да се създадат смесени среди, в които реалните и виртуалните (цифровите) обекти могат да съществуват и взаимодействат помежду си в реално време (фиг. 6).

Виртуална реалност (VR) е термин, който се отнася за компютърно симулирани среди, които напомнят физическо присъствие в триизмерна и компютърно генерирана цифрова среда, както и в измислени светове. Повечето съвременни виртуални среди са предимно визуални среди, които се показват или на компютърен екран, или чрез специални стереоскопични дисплеи. Някои симулации включват допълнителна сензорна информация, като например звук през високоговорители или слушалки.

Чрез новите технологии може да се проведе цялостна реинтеграция на реалните процеси и взаимодействия в контекста на цифровата среда. Когато някой изпрати съобщение в реално време чрез Twitter, може да се осъществи пряка връзка между реалност и виртуалност – и така се реинтегрира цифровият свят в реалния. Така например вече е придобило популярност използването на Twitter от посетителите на конференции и публични събития като по този начин в реално време се създава мета-информация и коментар на случващото се в момента. Чрез добавянето на нови информационни среди

51

и функционалности се очаква задълбочаването на интеракцията между различни реалности – добавени, виртуални и цифрови.

Фиг. 6. Принцип на действие на добавената реалност

2.1.2.Технологични решения за добавена реалност

Въпреки използването на единен термин „добавена реалност” в момента съществуват множество видове концепции и технологични решения за добавена реалност. Все повече светът става мобилен и мобилните приложения стават основен фактор за развитие на добавената реалност. В голямата си част интернет потреблението се пренася на мобилни устройства като смарт телефони и таблети. От друга страна, проекти като умните очила на Google Glass® още търсят най-добрата комбинация между технологично решение и бизнес модел. Съществуват различни други алтернативи като например Oculus rift , които вече навлизат в сферата на виртуалните игри, или пък проектът за HoloLens® на Майкрософт и други.

2.1.3. Хардуерни компоненти за добавена реалност

Хардуерните компоненти за добавена реалност на първо място включват стандартните за една информационна система елементи – входни устройства, процесор за обработка на информацията и изходни устройства (фиг. 7). В случая на технологии за добавена реалност входните устройства трябва да подпомогнат разпознаването и разширяването на средата чрез системи от сензори и устройства за вход, като например камера, микрофон, GPS, акселерометър, компас

52

и други. Входните устройства помагат на системата да „разпознае” средата контекстуално, като я обогати с физически характеристики – геомаркери, индикатори за време, температура, картина в реално време, интернет достъп и други. Така в информационната система, благодарение на различни приложения (като например програми за разпознаване на образи, за разпознаване на глас и други), постъпва контекстуална информация към процесора, която се обработва чрез различни операции в реално време. На база на зададени критерии тази информация може да се съпостави с информация от интернет, или да се реализират някакви функции (снимане, изпращане на запис и т.н.) и по този начин да се организират различни видове услуги и приложения. Така потребителят може да получи разширен поглед към реалността, в която се включват не само неговите преживявания, но и историята, преживявания на други хора и създаването на нови семантични връзки между обектите, хората и приложенията. Освен входни устройства, една система за добавена реалност трябва да има и изходни устройства, или типове дисплеи, които да прожектират „добавеното” информационно поле. На фиг. 7 са показани основните елементи на технологиите за добавена реалност.

Фиг. 7. Схема за технологиите за AR

Видове устройства за добавена реалностВходни системи

• Входните устройства и технологии представляват системите,

53

чрез които информационната система събира данни за средата и „разпознава” реалността. Входните технологии включват:

Сензори

Сензорите са датчици, които улавят и събират контекстуални данни и ги прехвърлят към информационната система. Те могат да „почувстват“ и да разберат физическия свят, тъй като действат като сетивни органи. Чрез датчиците и сензорите информационната система може да разбере различни факти за света като яркост, шум, температура или налягане. На база на тази информация AR устройствата и информационната система могат да интерпретират контекста, в който се намира потребителят.

Кодиране

Информационната система получава входна информация от реалността също така и чрез разпознаването и дешифрирането на различни кодове. Чрез код може да се представя текстова, мултимедийна и видео информация, изображение или уебстраница.

• QR код – QR кодовете се разчитат от устройство с камера, ии се разкодират с помощта на съответно програмно приложение;

• RFID таг – RFID таговете са малки радиомодули, които позволяват автоматично дистанционно идентифициране на обекти. Те често се използват в електронни пропуски и електронни етикети. RFID таговете могат да се използват за свързване на обекти с конкретна информация. Възможно е, например, всеки физически обект да има интернет страница, която да бъде извикана директно чрез RFID четци.

Технологии за разпознаване

Технологиите за разпознаване използват комбинация от входно устройство и софтуер, за да разпознаят и интерпретират обекти, команди или контекст.

• Системи за гласово разпознаване – превеждат гласовите команди на потребителя в компютърни инструкции;

• Системи за разпознаване на жестове – разпознават движенията на тялото на потребителя чрез визуална информация или чрез сензори, вградени в периферно устройство, като стик, стилус, показалец, ръкавица, гривна или друго устройство закачено на тялото;

54

• Разпознаване на обекти – технологии, които използват изкуствен интелект и шаблони, за да разпознаят и интерпретират визуални обекти.

Входно-изходни устройства

Входно-изходните устройства представляват различни модели и технологични решения за визуализация на цифрова информация – фиг. 8.

– Дисплеи за глава (Head mounted devices – HMD)Дисплеите за глава (HMD) представляват вид дисплей, който включва слушалки и вид каска. HMDS позволяват визуализирането на образи, както от физическия свят, така и на виртуални обекти. Съвременните HMDS често използват сен-зори за шест степени на свобода, които позволяват на системата да предоставя виртуалната информация на физическия свят и да се коригира съответно с движенията на главата. HMDS могат да предоставят на потребителите задълбочени, мобилни и съвместни преживявания в AR.

– Очила за добавена реалност Това са специални дисплеи за добавена реалност, които могат да бъдат представени като устройства, наподобяващи очила. Тези очила използват камера, която снима реалността и след това я прожектира като се добавя нова цифрова информация на стъклата. Очилата използват връзка със смарт телефон, като чрез него осъществяват различни цифрови операции. След официалното спиране на проекта на Google Glass® през 2014 г., в момента са в процес на разработка няколко други конкурент-ни версии очила за добавена реалност.

– Контактни лещиОсвен очила, се разработват също така и контактни лещи, които могат да визуализират цифрови изображения. Тези бионични контактни лещи съдържат следните елементи: дисплей, интегрални схеми, светодиоди и антена за безжична комуникация. Друга версия на контактни лещи се разработват за въоръжените сили на САЩ. Те са проектирани да работят съвместно с AR очила, които позволяват на войниците да се фокусират както върху близки AR изображения, така и върху далечни реални обекти.

55

– Дисплей на нивото на очите (Head-Up Display), известен също като HUD Този вид визуализираща технология е всеки прозрачен дис-плей, който представя данни без да отклонява потребителя от позицията му на гледане. Произходът на името се дължи на пи-лотите, които могат да видят информацията на нивото на очите си, а не под ъгъл.

Фиг. 8. AR устройства за визуализация – очила, каска, контактни лещи, HMD и HUD устройства

Преносими устройства

Съвременните мобилни устройства, като смарт телефони и таблети, съдържат необходимите елементи за една система за добавена реалност, които често включват: камера и сензори, акселерометър, GPS, компас, както и процесор и непрекъсната връзка с интернет, което ги прави подходящи платформи за добавена реалност (AR). Преносимите устройства имат малък дисплей, който се побира в ръката на потребителя. Първоначално преносимите AR устройства са използвали маркери, а по-късно GPS данни и сензори, като например цифров компас и акселерометър-жироскоп с шест степени на свобода. Към момента най-добре разработените приложения са за преносими устройства – таблети и смарт телефони, като те са първият комер-сиален успех на AR технологиите. Най-общо, техните предимства са: технологична достъпност, подходяща платформа – свързана с интернет, необходими входно-изходни устройства, широк достъп, широка популярност. Сред недостатъците им са, че потребителят

56

трябва през цялото време да държи апарата или таблета пред себе си. Освен това, ефектът на въздействието на камерата на мобилния телефон върху реалността е много по-ограничен в сравнение с другите технологии, които позволяват цифровата информация да се появи директно пред погледа на потребителя в реално време.

2.1.4. Примери за приложение на технологиите за добавена реалност

фиг. 9. Примери на технологии за добавена и смесена реалност

АрхеологияТехнологиите за добавена реалност могат да се използват като своеобразен мост към миналото, като се подпомогнат археологическите проучвания чрез допълване на археологическите характеристики на съвременния пейзаж, което може да помогне на археолозите да направят изводи за разположението и конфигурацията на исторически и географски обекти. Друго приложение на технологиите за добавена реалност в тази област (фиг. 9) е възможността на туристите и посетителите на различни културно-исторически или природни обекти да „видят” цифрови възстановки и да си представят как са изглеждали руини, сгради и пейзажи в миналото, като дори могат да „наблюдават” древни хора и техните ритуали. На база на модели на игровизация, технологиите за добавена реалност могат да превърнат посещението на един туристически обект или на град в нов тип „приключенско

57

преживяване”, като се включат цифрови и реални обекти, предизвикателства и мотивиращи туриста задачи, съобразени с индивидуалните му интереси и вкусове.

Архитектура Добавената реалност може да помогне за визуализацията на триизмерни обекти при конструиране на архитектурни проекти. Компютърно генерираните изображения могат да бъдат наложени в реалния живот на място, преди да бъдат физически построени. AR могат също да бъдат използвани в при работата на архитекта, който може да анимира и да създаде реалистична триизмерна визуализация на двуизмерни чертежи. Архитектурните забележителности могат да бъдат подобрени с приложения за AR, които да позволят на потребителите докато разглеждат екстериора на сградата на практика да „видят” през стените интериора и вътрешното оформление на сградите. Това приложение също би било интересна възможност при създаването на нови преживявания и информация за туристически обекти.

Работи се и в множество области за разработване на приложения за добавена реалност при индустриалния дизайн (приложения на Канон), в създаване на изкуство и други. Технологиите за добавена реалност могат да помогнат индустриалните дизайнери да създадат прототипи в реални размери (например коли), да ги проектират и да ги споделят с клиентите, преди да ги завършат. Съществуват различни художествени и рекламни проекти за триизмерно прожектиране (3D Mapping, Space mapping) върху големи повърхности като цели сгради. Така цифровото съдържание се прожектира върху реален обект и те се превръща в своеобразен екран, който може едновременно да се наблюдава от хиляди хора.

Търговия В областта на търговията и магазинната мрежа приложенията за добавена реалност могат да подобрят значително преживяването на потребителя, като добавят цифрова информация за продукта. Така например той може да се визуализира, като се позволи на потребителя да види какво има в опаковката, без да я отваря (напр. конструкторите LEGO®). Добавянето на допълнителна информация може да позволи на потребителя да проследи произхода на продукта от създаването му до магазина, може да види особености за неговото използване или съвместимостта с други продукти.

58

Също така AR технологиите може да се използва като помощно средство при избора на продукти от каталог или на щанд. Сканираните изображения на продукти могат да активират допълнително съдържание, като например опции за персонализиране и допълнителни снимки на продукта при употребата му. Успешен пример е каталогът с добавена реалност на Икеа, който позволява на потребителя да „сложи” виртуални мебели в реално пространство и да провери дали те ще бъде подходящи като размери и стил. AR може да се използва за интегриране на печатен и видео маркетинг. Печатните рекламни материали могат да бъдат проектирани със скрити изображения, които, когато се сканират от подходящо устройство с AR, могат да активират видео версия, с допълнителна функционалност. Не на последно място, приложенията за добавена реалност имат важно място в електронната търговия, като могат да помогнат на потребителите да пробват „виртуални” дрехи, очила, бижута или дори грим и прически чрез своя компютър, смарт телевизор, или директно на място в магазина пред смарт огледало. Така изборът става по-голям, а потребителят може да получи по-добра представа за стоките и как те му стоят преди да ги купи.

Образование Приложенията за добавена реалност могат да имат много интересни функции за обучение. Учебници, флашкарти и други образователни материали могат да съдържат вградени „маркери“, които при сканиране с AR устройство да произведат допълнителна информация в мултимедиен формат. Освен това обучаемите могат да участват в интерактивни компютърно генерирани симулации на исторически събития, както и да правят цифрови проучвания на мястото на събитието. AR може да помогне на обучаемите в разбирането на сложни понятия, като им позволява да визуализират пространствени структури и модели. Интересен пример за това е българската игра Jumpido®, в която ученици от начален курс изпълняват физически упражнения като стимул за решаване на математически и езикови задачи. Съществуват също така и симулатори, които чрез различни технологии за добавена реалност позволяват изграждането на професионални умения в строго специфични области като самолетни тренажори, автомобилни симулации и други. Добавената реалност позволява дистанционно обучение и сътрудничество, като подобрява още повече взаимодействието на студенти и преподаватели в обща виртуална среда за обучение с виртуални и реални обекти и

59

предмети.

Медицински приложения Приложенията за добавена реалност биха могли да предоставят на хирурга информация в реално време, която иначе остава скрита, като например сърдечен ритъм, ниво на кръвното налягане, състояние на органа на пациента и други. По-специално AR може да помогне на лекаря да види състоянието на пациента чрез комбиниране на един източник на изображения, като например рентгенова снимка с друг, като например видео. Това помага на лекаря да идентифицира проблемите на пациента по по-интуитивен начин. Примерите на AR приложения включват също и виртуални рентгенови изображения на базата на томография или на реални изображения от ултразвук и микроскопични сонди или 3D визуализиране на положението на тумор от ендоскоп и други. Системите за добавена реалност се използват също така и за симулационни експерименти и обучение по медицина, както и за осъществяване на виртуални опити.

Навигация AR може да увеличи ефективността на навигационните устройства. Информацията може да бъде показана на предното стъкло на превозното средство като се посочва дестинацията, посоките, времето, терена, пътните условия, както и информация за пътната обстановка в реално време, както и евентуални предупреждения за потенциални опасности на пътя.

Работно мястоAR може да помогне и улесни сътрудничеството между разпределени членове на екипа чрез организацията на конференции с реални и виртуални участници. AR може да подпомогне и процесите по споделяне на знания и генериране на идеи като например брейнсторминг и дискусионни срещи, използване на обща визуализация чрез сензорни екрани, интерактивни цифрови бели дъски, споделени пространства за моделиране, разпределени контролни зали и други.

Спорт и забавленияИзползването на добавена реалност вече е навлязло и при спортните състезания. Спортните и развлекателните зали са снабдени с прозрачни устройства за увеличаване на картината

60

чрез камера, като се прожектира допълнителна информация за публиката. AR може да се използва като ефект при концерти и театрални представления. Например музикантите могат да подобрят преживяването на слушателите като добавят изпълнението си към това на други групи или групи от потребители. Индустрията на компютърните игри допринася активно за развитието на технологията за добавена реалност. Редица игри са разработени за приготвени закрити помещения. Значителен брой от игри включват AR, както и се използват смартфони и допълнителни устройства за постигане на по-голямо въздействие. 8

Медии и телевизия Добавената реалност и технологиите за игровизация позволяват на зрителите да си взаимодействат с телевизионните програми, и да бъдат активни участници в предаванията, които гледат. Те могат да поставят предмети в предварително съществуващата програма и да си взаимодействат с тези обекти, като ги движат. Възможно е също така да общуват с аватари на реални хора в реално време, които също гледат една и съща програма.

Туризъм и забележителностиПриложенията за добавена реалност могат да подобрят опита на потребителя при пътуване и туризъм, като предоставят в реално време информация за мястото и неговите характеристики, включително коментари, направени от други посетители на съответните места. AR приложенията позволяват на туристите да изпитат симулации на исторически събития, места и предмети, като ги визуализира в настоящия изглед. AR приложенията също могат да представят по-подробна информация при посещение на музеи и забележителности.3

Превод AR системите могат да помогнат при симултантен превод на чужд текст, при превод на знаци и менюта при пътуване в чужбина и други. Думите на чужд език могат да се превеждат в реално време или да се показват на потребителя като субтитри.

8 Пример: http://www.youtube.com/watch?v=D0ojxzS1fCw .

61

2.2. Технологии за триизмерно отпечатване – 3D принтери

2.2.1. Същност на 3D принтерите и триизмерното отпечатване

3D принтирането е технология, с която могат да се изградят физически обекти като се наслагват един върху друг много тънки слоеве от специално подбран материал. Към момента все повече материали могат да бъдат отпечатвани – от полимерни сплави, до метали и конструкции, през тъкани и клетки, та дори шоколад и паста. През последните години технологиите за 3D отпечатването набират все по-голяма скорост и могат да съчетават различни материали, с близки до оптималните физически свойства. Коли, къщи, снимки, мода, и дори и пица са успешните примери за отпечатани на 3D принтер обекти.

3D принтерите, които могат да създадат физически обект са в процес на разработка от повече от две десетилетия (фиг. 10). 3D принтерите започват да предлагат различни нови цифрови производствени възможности. Очаква се 3D печатането скоро да направи за производството това, което направиха компютрите и интернет за създаването, обработката и съхранението на информация.

Съществуват няколко фактора, които ускоряват развитието на 3D печата: локализацията, дематериализацията и сближаването на индустриите. Поради повишените цени на горивата и транспортните разходи може да се очаква, че в близко бъдеще фокусът на икономиката ще бъде към локализиране и използване предимно на местни продукти и услуги. Това ще означава, че все повече продукти и услуги трябва да бъдат произведени на местно ниво, без да се транспортират. Дематериализацията показва друга важна тенденция – икономиката става по-малко зависима от материалното производство. Също така, сближаването на индустриите показва как новите технологии и индустрии се сливат. Ето как традиционното производство, медицината и медийните индустрии започват да се комбинират, за да доведат до нови постижения като при нанотехнологиите, генното инженерство, синтетичната биология, 3D печат, биоотпечатъци и други.

62

2.2.2. Принцип на работа на 3D технологиитеПървият търговски 3D принтер е разработен на база на метод, наречен стереолитография. Той е изобретен от Чарлз Хъл през 1984 г. Стереолитографският 3D принтер (известен като SLAs) позиционира перфорирана платформа точно на повърхността на вана с течен фотополимер. Чрез UV лазерен лъч се осветява горната част от повърхността на течността в перфорираната платформа, което води до втвърдяване на много тънък слой от фотополимера. Перфорираната платформа след това се потапя леко във ваната и по този начин се втвърдява следващия слой чрез нагряване с лазерния лъч. По този начин постепенно чрез втвърдяване на слоеве се създава обектът до пълното му отпечатване. След това ваната с останалата част от фотополимера се отстранява, излишната течност се изхвърля, а обектът се обработва термично. Стереолитографските принтери остават един от най-точните видове системи за изграждане на триизмерни предмети с минимална дебелина на слоя само 0,06 мм.

3D технологията за печат, която създава предмети с помощта на светлинен лъч, който втвърдява течен фотополимер се нарича общо „материално-струен принтер“, или „матричен 3D принтер-Polyjet“. Той изгражда обекти на база на слоеве от течен фотополимер, който се изтрелва от мастилено-струйна глава, или от много-дюзова печатаща глава. След всеки слой се излъчва мощна UV светлина, която стабилизира полимера, преди отпечатването на следващия слой. Гамата принтери Objet 3D, създадени от Connecx, могат да работят едновременно с няколко различни материали от техните печатащи глави, и то в различни комбинации.

Това позволява да се използват от 14 до 120 потенциални материали, които могат да бъдат отпечатани по едно и също време. Това означава, че обектите могат да бъдат отпечатани с комбинирани части, например, да се включват твърди и меки пластмаси и гъвкави каучукови части.

63

Фиг. 10. Пример за 3D принтерно устройство

2.2.3. Влияние и приложение на 3D принтирането9

3D принтирането може да доведе до революция на „личното производство”, определено от проф. Нейл Гершенфелд от Масачузетския Технологичен Институт (MIT) в неговата влиятелна книга – „Как да направите почти всичко” и доработена през 2012 г. (Gershenfeld, 2012). Fab революцията описва прехвърлянето на дигиталната революция в материалния свят. Последствието е, че твърдите материални предмети ще станат обект на подобни закони, както са в момента цифровите данни – те ще могат да бъдат копирани, модифицирани, редактирани, персонализирани и възпроизвеждани чрез използването на 3D принтери. Онлайн услугите ще дадат възможност бързото производство да се пренесе в потребителските стоки, като позволи всеки да си създаде предмети като например рамки за очила със собствен дизайн. По този начин „хакерството” от света на битовете може да се прехвърли в света на атомите. Потребителите ще се превърнат в продуктови дизайнери, по подобен начин, както сега всеки може да създаде печатен документ. Производителите ще се специализират към генериране на идеи и продажба на цифрови чертежи и „модели за разпечатване”. Икономиите от мащаба вече няма да бъдат актуални в логиката на „направи си сам”, тъй като всяка отделна единица ще бъде еднакво сложна и ще отнеме еднакво време да се произведе с 3D принтер. Това е и идеален пример за масово персонализиране на стоките.

Тази тенденция – 3D fabbing, също отбеляза началото на нова ера на устойчиво производство. От една страна, нуждата от доставки и логистика изчезва, ако можете да си направите дизайнерска

9 Материали от TrendONE http://www.youtube.com/watch?v=FrJ6LUZhvf0 .

64

лампа от Токио в 3D Копирния център зад ъгъла. От друга страна, производствените техники гарантират, че ще се използва само толкова материал, колкото е необходимо в действителност. Все още е твърде рано да се каже кога ще се осъществи визията за „fabber” във всяко домакинство. FabLab се въвеждат бързо в сферата на образованието и в много други области. Един добър поглед върху тази тенденция се представя на интернет портала – Fab Labs за следващата дигиталната революция10.

Ето някои от основните тенденции, произтичащи от 3D принтирането (идентифицирани от TrendONE):

Децентрализирано производствоИнтернет и социалните медии са довели до децентрализация на производството и разпространението на медийно и образователно съдържание през последните няколко години. Подобна тенденция се наблюдава в енергийния сектор в Западна Европа, благодарение на интелигентна електропреносна мрежа и нарастването на децентрализираните енергийни източници (като соларни клетки и блокове за отопление). Вече всеки може да се превърне в производител или в част от производствения процес. Малките производствени мощности позволяват този принцип да бъде все по-приложим в реалния свят. Създаването на стойност се движи от големите фабрики към децентрализираните мрежи от микрофабрики като FabCafés и 3D-принтери магазини, които вече могат да се видят в Токио или в Ню Йорк. Това прави възможно производството на потребителски стоки на място, а веригите на доставки стават по-къси.

Масово персонализиранеМасовото персонализиране е производствена концепция, която използва предимствата на масовото производство, от една страна, като отговаря на нарастващите нужди на клиентите за персонализиране на продукти от друга. Някои продукти, които вече са част от масовата персонализация, са дрехи, обувки, часовници, мюсли, бисквити и шоколад. С помощта на специални конфигуратори в интернет клиентите могат да дадат свобода на своята креативност. Персонализираните продукти също позволяват на традиционните компании да последват концепцията Дълга опашка (Long Tail) в областта на нещата и да задоволят хиперфрагментирани потребителски нужди на наситените пазар.

10 http://www.scoop.it/t/fab-labs-the-next-digital-revolution .

65

Програмируема материяПрограмируемата материя се отнася до материали, които си сменят формата и могат да променят физичните си свойства, като се препрограмират отделните им частици. Реакциите към светлина, напрежение и магнитно поле могат да доведат материята до промяна на цвета, формата или повърхностната структура. Най-простият пример за вече съществуваща програмируема материя е LCD (Liquid Crystal Display).

Продуктово хакерствоЩе се сблъскат ли производителите на стоки и резервни части скоро със същата съдба като музикалната и филмовата индустрия? Какво ще се случи, ако 3D принтирането доведе до същите последствия, както при цифрови данни, така че те да могат да бъдат копирани, модифицирани и възпроизвеждани? 3D fabbers вече са средство на глобално движение за свободен дизайн, което се е преместило от света на цифровите технологии към света на атомите. Първите платформи за споделяне на чертежи и модели за изграждане на триизмерни обекти вече са онлайн. Следователно в бъдеще ще бъде важно не само да се направят продуктите, но и фирмите да развият така че да не могат просто да бъдат „хакнати“.

БиопринтиранеБиопринтирането се отнася до технология, при която 3D принтери могат да помогнат да се възпроизведе органична тъкан. Със сигурност вече е възможно да се произвеждат импланти, които имат естествената структура на костите и хрущялната тъкан, така че да могат да растат. През 2011 г. в една знаменателна лекция от поредицата на ТЕД проф. Антони Атала показва как може да се отпечата бъбрек чрез 3D принтиране11. Възпроизвеждането на органи е още в начална фаза и тепърва ще се развива. Освен в областта на медицината, в хранителната и кожарската промишленост също се очаква по-нататъшно развитие на тези технологии. Както органичните клетки са в основата на биопринтирането, така е възможно създаването на „истински“ месни продукти и кожи, които да се отпечатват, без да е необходимо да умират животни (фиг. 11).

11 http://www.ted.com/talks/anthony_atala_printing_a_human_kidney .

66

Фиг. 11. Модел на биопринтер – източник www.explainingthefuture.com

Домашно принтиранеТъй като 3D принтерите стават все повече и все по-достъпни, много от тях ще се превърнат в домакински уреди, като играчките, специализираните инструменти и резервните части могат да се заменят само с няколко кликвания. Производството на продукти следователно ще се премести от фабриките в къщите на хората и настолните компютри. Когато предметите станат „разпечатаеми”, икономиите от мащаба ще изчезнат в миналото, като всяка следваща единица ще е също толкова скъпа като предходната.

Типичните материали, които се използват за домашното принтиране понастоящем включват течна пластмаса и полимери, гипс, метал или стъклена прах и восък. В бъдеще дрехите и козметиката също ще могат да бъдат индивидуално произвеждани. Технологията вече е достъпна.

Отпечатване на хранаРъстът на населението на света вече изисква конкретни отговори на въпроса за това как можем да се изхраним безопасно и без да навредим на ресурсите на планетата. Един от отговорите може да лежи в използването на изкуствено произведени животински протеини или „отпечатано“ месо – въпреки че много хора все още са скептични към тази концепция. По-обещаващи и по-малко спорни обаче са съществуващи 3D принтери, които вече произвеждат

67

отделни закуски и тестени ястия.

Ново занаятчийствоСъздаването на неща чрез 3D принтери набира популярност. Например, вече съществуват различни прототипи как да се направят триизмерни снимки – модели на любимите хора. Така могат да се отпечатват различни неща и да се продават на онлайн платформи като DaWanda и Etsy или на специализирани панаири. Възможностите за модерно занаятчийство на непълно работно време растат заедно с развитието на технологиите, които предлагат софтуер за дизайн за 3D принтери. Хората на изкуството по-специално могат да тестват границите на това, което е възможно – най-вече в открити високотехнологични работни среди, така наречените панелни лаборатории.

2.2.4. Някои реални приложения и проекти за внедряване на 3D принтирането

Повечето съвременни 3D принтери не се използват за създаване на крайни потребителски стоки. Вместо това, те се използват за бързо прототипиране на продукти, или за производство на форми или шаблони, които на свой ред ще се включат в производството на крайни продукти. Това използване на 3D принтерите вече позволява на инженерите да проверят различните части преди да планират скъпото им производство, архитектите да покажат подробни и сравнително евтини умалени модели на своите клиенти (фиг. 12), а медицински специалисти или археолози да направят 3D копия от кости, извадени от 3D скенери. Има и широк спектър от учебни приложения за триизмерното отпечатване.

Бързото производство (rapid prototyping) е производствен метод, при който компонентите могат да се произвеждат бързо и гъвкаво като се използва процес на изграждане на слоеве (като 3D печат). Тази технология отива далеч отвъд създаването на прототипи (бързи прототипи), а по-добрите материали дават възможност за производство на високо еластични крайни продукти, като например очила с рамки, калъфи за слухови апарати. Колкото по-сложен е компонентът и по-малък е броят на елементите, толкова по-ценни са възможностите за Rapid Manufacturing. Онлайн услуги като Sculpteo, Origo и Shapeways (отделени от Philips Electronics) използват принципите на бързото производство за потребители като представят

68

отделни елементи и малки серии от стоки – главно бижута и мебелни позиции – като ги доставят на купувачите по домовете.

Ето някои примери за 3D технологии:

Фиг. 12. Модел на триизмерно отпечатана сграда

Холандско архитектурно студио Universe Architecture планира да построи къща с 3D принтер. The Landscape House ще бъде отпечатана на различни сегменти като се използва гигантски 3D-Shape принтер, който може да произвежда части от 6 х 9 м от смес от пясък и свързващо вещество.

Вече има отпечатан 3D шоколад, така че много от тези неща ще бъдат възможни през следващите няколко години. През май 2013 г. НАСА е финансирала научните изследвания за създаване на 3D-отпечатана храна. Надеждата е чрез системата да може да се осигури храна на астронавтите по време на дълги пътувания в космоса, но също и да се преодолее нарастващият недостиг на храна по света чрез намаляване на отпадъците. Софтуерът на принтера ще бъде с отворен код, а хардуерът ще е базиран на системата с отворен код RepRap Мендел 3D принтер. Идеята е да се използват основните „градивните елементи“ на храните в заменяеми касети. Чрез комбиниране на различните касети ще бъде възможно широка гама от храни да бъдат създадени от принтера. Патроните ще имат продължителност на живота от 30 години, повече от достатъчно, за да позволят пътуване на дълги разстояния в космоса.

Принтиране на 3D лунна база12

Създаването на бъдеща лунна база може да се направи много по-лесно с помощта на 3D принтер, като се използват материали от

12 http://www.esa.int/Highlights/Lunar_3D_printing .

69

космоса. Индустриални партньори, включително известни архитекти като Foster + Partners, са се присъединили към ESA, за да проверят възможностите за 3D печат с използване на лунна почва. Базата е първоначално разгъната от тръбни модули, които могат лесно да се транспортират с ракета. На фиг. 13 са представени модели на трииз-мерно отпечатани обекти в Космоса.

Фиг. 13. Модел на триизмерно отпечатани обекти в Космоса

2.3. Вградени технологии и интернет на нещата

От десетилетия учените изследват възможностите да се надгради съществуващият интернет, като се обогати с връзки между физически обекти. За тази цел, трябва да се въведат различни нововъведения, така че да се свържат предмети, които да станат „интелигентни”. В настоящата глава са разгледани някои от основните понятия и проблеми в тази област. „Интернет на нещата“ (ИН) е концепция за безжично свързани към мрежата вещи, като телефони, автомобили, домакински уреди, дре-хи и дори храни, които чрез интелигентни чипове ще са в състояние да събират и обменят данни помежду си. Днес средностатистиче-ският човек притежава поне две вещи, свързани към интернет, като се очаква до 2020 г. общия брой на свързаните предмети да достигне 50 милиарда.

2.3.1. Вградени системи

Вградените системи представляват информационни системи, които са скрити и са част от по-голяма система или продукт. Така например вградените системи могат да са интегрирани в предмети

Принтиране на 3D лунна база15

Създаването на бъдеща лунна база може да се направи много по-лесно с помощта на

3D принтер, като се използват местни материали. Индустриални партньори,

включително известни архитекти като Foster + Partners, са се присъединили към ESA, за

да проверят възможностите за 3D печат с използване на лунна почва. Базата е

първоначално разгъната от тръбни модули, които могат лесно да се транспортират с

ракета. На фиг. 13 са представени модели на триизмерно отпечатани обекти в Космоса.

Фиг. 13. Модел на триизмерно отпечатани обекти в Космоса

15 http://www.esa.int/Highlights/Lunar_3D_printing .

62

70

като играчки, камиони, мобилни телефони, медицински устройства и други. Всъщност в света има повече микропроцесори, които са инсталирани във вградени системи, отколкото в компютри. Повечето от нашите устройства в ежедневието стават все по-интелигентни, позволяват по-голям контрол и достъп до данни, навсякъде и по всяко време, и ако е възможно са свързани с жична или безжична връзка към интернет.Тъй като вградените системи като цяло трябва да изпълняват много специфична задача или група от задачи, няма общо валидни характеристики, които да важат за всички. Все пак е важно да се определи следната комбинация от изисквания, валидни за всички вградени системи: стабилност, малки размери и тегло, обработка на информацията в реално време, изисквания за дълъг живот, ниска себестойност.

2.3.2. Интернет на нещата – Internet of Things (IoT)

Съществуват множество определения на концепцията „Интернет на нещата“. Накратко под „Интернет на нещата“ можем да разбираме единна мрежа, свързваща обекти от реалния свят и виртуални обекти. Според определението на Роб Ван Краненбург „Интернет на нещата“ е концепция на пространство, в което всичко от аналоговия и цифровия свят може да бъде направено съвместимо – това предопределя нашите отношения с обектите, а също свойствата и същността на самите обекти. Като цяло “Интернет на нещата” не са само множество различни устройства и датчици, обединени от жични и безжични мрежи и включени към интернет, а по-тясна интеграция между реален и виртуален свят, в който се провежда комуникация между хора и устройства.Терминът „Интернет на нещата“ е въведен за първи път като заглавие на презентация на Кевин Аштън за Procter & Gamble през 1999 г. В парадигмата „Интернет на нещата” „нещата“ се очаква да станат активни участници в бизнеса, в информационните и социалните процеси, при което да са в състояние да си взаимодействат и да общуват помежду си и с околната среда чрез обмен на данни и информация. Така предметите могат да получават и обработват данни и информация за околната среда в реално време, докато взаимодействат автономно на събития от реалния/физическия свят и стартират процеси, предизвикват реакция и създават услуги със или без пряка намеса на човека. RFID и сензорните технологии позволяват

71

на компютрите да наблюдават, да идентифицират и разбират света, без ограниченията на въведените от човек данни.Според определението на SAP „Интернет на нещата” е концепция за свят, в който физическите обекти са безпроблемно интегрирани в информационната мрежа и могат да станат активни участници в бизнес процесите. Заявките за услуги и взаимодействието с тези „интелигентни обекти“ се случва през интернет, като могат да променят своето състояние спрямо околната информация, свързана с тях. Важна роля играят въросите за сигурността и неприкосновеността на личния живот.Според визията на ЕС (CERP, 2009) „Интернет на нещата“ ще позволи на хората и нещата да бъдат свързани по всяко време, навсякъде, с каквото и да е устройство, всеки с всеки, всеки път, с всяка мрежа и за всяка услуга (фиг. 14).

Фиг. 14. Концепция за „Интернет на нещата“

Инфраструктурата на „Интернет на нещата“ позволява да се комбинират интелигентни обекти (т.е. безжични сензори, мобилни роботи и т.н.), сензорни технологии и хора, като се използват различни, но оперативно съвместими комуникационни протоколи и се реализира динамична мултимодална/хетерогенна мрежа, която

Навсякомясто

Интернет на

нещата

Въввсеки

контекст

Повсяковреме

Всяка услуга За всекипредмет

Въввсяка

мрежа

72

може да се използва също и в недостъпни или дистанционното пространства (нефтени платформи, мини, гори, тунели, тръби и т.н.) или в случай на авария или опасни ситуации (земетресения, пожари, наводнения, радиация зони и др). В рамките на тази инфраструктура, различните обекти или „неща“ ще могат да се откриват и разпознават помежду си и да се научат да се възползват от данните и ресурсите на другата страна, като се повиши обхватът и надеждността на получените услуги.Към момента можем да различим две основни концепции за развитието на интернет на нещата:

• Първата концепция е реактивна и вижда интернет на нещата като слой и модел на цифрова свързаност, който обхваща съществуващата инфраструктура и „неща”. Тази позиция разглежда „интернет на нещата” като обща рамка, в която ще се развият необходимата инфраструктура, услуги, приложения и инструменти за управление. Предполага се, че както при всеки технологичен преход, някои компании ще изчезнат, а други ще се появят като резултат от новите изисквания за управление, бизнес модели и управленски системи.

• Втората концепция е проактивна, която вижда „интернет на нещата” като „дисруптивна” иновация, която е трудно да се определи с настоящите инструменти. Според нея налагането на IoT ще промени изцяло представата на хората за характера на данните и за логистичните вериги на данни и приложения, които ще се събират и ще управляват от нещата.13

2.3.3. Интелигентна среда

Интелигентната среда и автономното управление не изискват задължително наличието на интернет инфраструктура. Въпреки това се върви към интегриране на концепциите за интернет на нещата и автономно управление и контрол. В бъдеще интернет на нещата може да бъде неопределена отворена мрежа, в която автоматично организирани, интелигентни единици (уеб услуги, SOA компоненти) и виртуални предмети (аватари) ще бъдат съвместими и ще могат да действат независимо (за изпълнение на собствените си цели или на общите цели) в зависимост от контекста, обстоятелствата или средата. Вградената интелигентност или интелигентната среда представя гледна точка на интернет на нещата, която може да се

13 The Internet of Things Council - http://www.theinternetofthings.eu/internet-of-things-what-is-it%3F .

73

дефинира като: изграждане на капацитет за събиране и анализиране на цифрови следи, оставени от хората, при общуването им с широк набор от „умни” неща, за да извлекат знания за човешкия живот, взаимодействие с околната среда, както и за социалното поведение и връзки.

2.3.4. Интернет на бъдещето – Future Internet

Интернет на нещата (ИН) е неразделна част от идеята за бъдещия интернет и може да бъде определен като динамична глобална мрежова инфраструктура с възможности за самостоятелно конфигуриране, на базата на стандартни и съвместими протоколи за комуникация. Физическите и виртуалните „неща“ ще имат идентичност, физически атрибути и виртуални лица, като използването на интелигентните интерфейси безпроблемно ще интегрират информацията в информационната мрежа.

2.3.5. Архитектура на Интернет на нещата

Системата за Интернет на нещата вероятно ще бъде пример за събитийно-ориентирана архитектура (event-driven architecture), изградена отдолу-нагоре (на база на контекста на процесите и операциите, в реално време) и ще взима предвид всяко второстепенно ниво. Следователно базираните на модели (model driven) и функционални (functional) подходи ще се използват съвместно с нови подходи, способни да откриват изключенията и необичайното развитие на процесите (мултиагентни системи, B-ADSC и др.). В интернет на нещата, значението на едно събитие не е задължително да се определя от детерминистични или синтактични модели, но вместо това ще се основава на контекста на самото събитие: контекстът ще определя отделна семантична мрежа. Следователно не е задължително да се създават общи стандарти, които да са в състояние да определят всеки контекст или начин на ползване: някои участници (услуги, компоненти, аватари) ще бъдат самоопределени и ако е необходимо, адаптивни към съществуващите общи стандарти.

74

2.3.6. Характеристики на IoT технологиите

Размер – Интернет на нещата ще трябва да кодира между 50 до 100 трилиона обекта, като ще може да проследява движението на тези обекти. Хората в обикновена градска среда са заобиколени от 1000 до 5000 проследяеми обекта. Интернет на нещата ще е съставен от милиарди паралелни и едновременни събития, и времето няма да се използва като обща и линейна мярка, а ще зависи от всяка единица (обект, процес, информационна система и др.) Основно интернет на нещата трябва да бъде разработен на базата на масивни паралелни информационни системи и паралелни изчисления (parallel computing).

В интернет на нещата точното географско положение на нещата, както и точните географски координати ще бъдат от решаващо значение. В момента интернет се използва да управлява информацията, въведена и обработвана от хората. Затова различни факти за нещата, като положението им във времето и пространството са по-малко критични за проследяване, тъй като лицето, което обработва информацията, може да реши дали тази информация е важна и да я добави или не.

Има множество предизвикателства, които се появяват, като например: ограничения за променливите като пространствени мащаби, необходимостта да се изчисляват огромни масиви от данни, както и индексиране за бързо търсене и идентифициране на съсед. Ако в интернет обектите са в състояние да предприемат действия по собствена инициатива, тогава посредничеството на хората се елиминира, а контекстът на време–пространство, което ние приемаме за даденост, трябва да се промени в съответната информационна екосистема. Точно както стандартите играят ключова роля в интернет и Web, така геопространствените стандарти ще играят ключова роля в интернет на нещата. Не всички елементи в интернет на нещата непременно ще се случват в глобалното пространство. Например, ще съществуват различни приложения в подсистеми, които няма да имат нужда от пряка връзка към външни системи, например системите за дома, които поддържат различни интелигентни и управляеми неща и процеси в интелигентната къща. Докато едни и същи технологии се използват на различни места, системите могат да бъде включени в самостоятелни подсистеми и да са достъпни само чрез локална мрежа.

75

2.3.7. Приложно поле на Интернет на нещата

Сферата на приложение на технологиите от интернет на нещата са многобройни и могат да включват например: системи за умни къщи, здравни системи, системи за управление на отпадъци, градско планиране, устойчива градска среда, поддържане на паркове и системи за напояване, аварийни услуги и системи за бързо реагиране, интелигентно пазаруване, интелигентно управление на продукти, интелигентни измервателни уреди, автоматизация на офиса, интелигентни събития и много други. В политическите документи, като (IERC, 2009), може да се намери подробно разработен план за внедряване на интернет на нещата в различни сектори и икономически приложения. Една от концепциите, по които се работи през последните години е умният или свързаният дом (connected home), който представлява социален инструмент, с цел да позволи на хората да се свързват, използват, споделят и създават неща, услуги и устройства, които да създават персонализирани приложения в областта на интернет на нещата. В момента се създават различни предмети, свързани към интернет във всички сектори и особено в областта на медиите. Очакванията са, че в рамките на 5 до 10 години ще има над 100 милиарда устройства, свързани към интернет, спрямо 1,5 млрд. персонални компютри и един милиард мобилни телефони, които днес са свързани към интернет. До края на 2012 г. например физическите сензори са генерирали 20% от интернет трафика (без видео). Някои от приложенията на интернет на нещата, които вече работят включват – Pling Plong® – възглавница, която чете детски книжки или Nabaztag® – „заек“ свързан с интернет, който може да се програмира да изпълнява различни команди в интернет, да сваля съдържание и да го чете – като вестници, имейли, прогнози за времето, съобщения и дори аудио-книги, свалени от интернет.В следващия текст е представено развитието на различни технологии от интернет на нещата с цел да бъдат илюстрирани някои основни принципи на действие.

76

Фиг. 15. Концепции за приложение на „Интернет на нещата”, http://www.casaleggio.it/

Разпознаване на средата или света като индекс

Технологиите вероятно ще се развиват дотолкова, че да могат да разпознаят всички уникални обекти, съществуващи на земята. Така ще се идентифицират онези продукти, които са част от поредица, или ще се разпознават от позицията си, ако е фиксирана (като лампа) или чрез код, който може да се следи от разстояние при преместване. Някои обекти вече са проследяеми в градовете, като например автобусите и може точно да се предскаже кога ще дойдат на съответната спирка.

Контрол на света

Светът около нас може да „говори” с нас и да ни каже какво се случва. Вече съществуват обекти, които могат да се самонаблюдават на местно ниво и да обменят информация чрез интернет. Така например може да се оптимизира експлоатацията на системи, като например електропреносна мрежа, газови системи, или пък се използват цифрови камери за наблюдение при проблемни ситуации.

Координация и взаимодействие на интерактивни предмети

Обектите могат да си взаимодействат помежду си и на базата на обмен и интегриране на данни. Така могат да се предизвикат

77

действия и да се интегрира тяхната работа. Например растенията могат да сигнализират за нуждите си от напояване. Botanicalls е разработил система за напояване на растенията, които могат да комуникират чрез Twitter, когато се нуждаят от поливане, като сигналът се прехвърля на капкова система, свързана с интернет. Концепцията за свързване на различни обекти в къщата, за да могат да си взаимодействат на база на обмен на данни се разработва от много компании и по-специално от IBM.

Интелигентни неща

Интелигентните неща могат да бъдат разработени на различен принцип. Например GlowCap предвижда интелигентни опаковки за хапчета. Те ще използват светлинни или звукови сигнали или телефонен разговор, за да напомнят кога трябва да се вземат, като могат да изпращат на лекаря или на член от семейството ежемесечен доклад за това какво лекарство е било взимано и колко често.

2.3.8. Енергия и свързаност

За да бъдат свързани помежду си обектите е необходимо наличието на два фактора: енергия и начин на свързване. Колкото повече енергия и свързаност е необходима, толкова по-малко обекти ще бъдат свързани с интернет.

2.4. Развитие на роботите, роботизираните системи, роботите в съвременното общество

През последните години роботиката претърпя съществено развитие като резултат от тласъка на сензорните технологии и изследванията в изкуствения интелект. Въпреки че има множество и най-разнообразни работещи роботи в различни сектори, все още хората са далеч от постигането на концепцията за „изкуствен човек” – или на хуманоидна автономна машина, надарена с „разум”. Дали обаче бъдещето на роботиката принадлежи на хуманоидите, които влизат в борба за надмощие с хората, както се разглежда често от научната фантастика?

Роботите са важни за икономиката, защото спестяват разходи, подобряват качеството и условията на работа, както и намаляват

78

загубата на ресурси. Освен това роботите позволяват достигането на труднодостъпни места, заместват човешкия труд при вредни условия за работа, повишават възможността за овладяване на Космоса и дълбините на океана.

Роботите като понятие и концепция се появяват в началото на ХХ век и оттогава вълнуват човешкото въобръжение, като поставят колкото технологични въпроси, толкова и социални, морални и етични въпроси. Научната фантастика разработва различни сценарии за развитието на роботиката първоначално в света на идеите, които постепенно се трансформират в популярната култура и изграждат нагласи и стереотипи. За някои инженери и визионери създаването на интелигентни машини е крайната цел при проектирането на роботи. Други си представят свят, в който живеем рамо до рамо с интелигентни машини като се използват различни видове роботи, за да извършват ръчен труд, в здравеопазването и комуникациите. Редица експерти прогнозират, че роботиката и роботизираната еволюция в крайна сметка ще ни превърне в киборги – хора, интегрирани с машини. Други смятат, че в бъдеще би могло хората да прехвърлят съзнанието и умът си в надежден робот и така да живеят в продължение на хиляди години.

Въпреки множеството предвиждания, развитието на роботиката е реалност и близко бъдеще. От 2000 г. различни експертни групи в Япония и Южна Корея разработват планове и стратегии за „Развитие на мирно общество на съжителство на хора и роботи”. Според някои футуролози това общество ще започне да се появява през 2030 г. Счита се, че много от проблемите, свързани с развитието на роботите няма да бъдат технологични, а ще засягат контактите между хората и автономните машини, социалните влияния върху отношенията, регулирането, етиката, както и въздействието на околната среда. Експертите очакват в рамките на следващите две десетилетия роботите да бъдат способни да се приспособяват към сложни неструктурирани среди и да си взаимодействат с хората, като ги подпомагат за изпълнението на ежедневни житейски задачи. За разлика от силно контролираните промишлени роботи, които се трудят в изолирани производствени помещения, новото поколение роботи ще са относително автономни и ще могат да влизат в сложни отношения с хората. Тази автономност и самостоятелност на роботите повдига редица въпроси за безопасността.

Развитието на роботиката може да бъде следващата технологична вълна. Японската асоциация по роботика прогнозира, че през

79

2025 г. индустрията по производство на следващите поколения роботи ще генерира около 64,8 милиарда щатски долара икономическа активност, от които 43,2 милиарда долара ще са от производство и продажби, а 21,6 милиарда долара от приложения и поддръжка. Според японското министерство на икономиката (METI), производителите ще се фокусират върху специфични пазари (например домакинска работа, медицински сестри, сигурност), а множество фирми ще осигуряват поддръжка, препродажби на услуги, и съпътстващи дейности, подобни на индустрията на информационните технологии днес. Дали роботите ще се превърнат в това, което е сега домашният компютър, смарт телефонът или таблетът?

2.4.1. Определения и характеристики

Все още липсва единно определение какво точно представляват роботите и как могат ясно да се разграничат от останалите технологични приложения. Обикновено се приема, че роботът е машина с автоматично управление, която може автономно да изпълнява определени задачи, почти винаги с помощта на електронен хардуер и програмирани инструкции. Чрез своя вид и движения роботите често създават усещането, че имат собствени намерения и самостоятелна способност за действие. Няма консенсус относно кои машини се квалифицират като роботи, но се приема, че роботите могат да правят някои от следните неща: могат да се придвижват, да работят с механичен крайник, влагат смисъл и манипулират средата като проявяват интелигентно поведение, което имитира хора или животни.

Думата „робот“ е измислена и въведена от Карел Чапек в пиесата му „R.U.R.“ (Росумски универсални роботи, 1920), и произлиза от чешката дума „robota“, означаваща работа, но и ангария, изморителен труд, робски труд. В пиесата на Карел Чапек роботите са продукти на фабрика за изкуствени хора, близки до днешната концепция за андроиди, машини, които могат да бъдат сбъркани с хора. Думата роботика (на английски: robotics), описваща научно-приложната област, изследваща роботите, е въведена от американския писател Айзък Азимов.

Роботите обикновено се използват за изпълнение на задачи, които са еднообразни, мръсни или опасни за човека. Най-популярни са индустриалните роботи, използвани в промишленото производство, но постепенно се появяват и потребителски роботи.

80

2.4.2. Изкуствен интелект и роботика

Изкуственият интелект (artificial intelligence – AI) е може би най-вълнуващата област в роботиката, тъй като в интелигентността на роботите се крие потенциалът за тяхното развитие. Докато всички са съгласни, че един робот може да работи на поточна линия, няма постигнат консенсус за това дали един робот може някога да бъде интелигентен и дали може да съжителства с хора. Изкуственият интелект цели създаването на машина, която да достигне до човешките интелектуални способности. Това включва способността да се учи, способността да се разсъждава, възможността да се използва езика и способността да се формулират оригинални идеи. Към момента роботиката е много далеч от постигането на това ниво изкуствен интелект, но има голям напредък с различни AI технологии, като компютърно самообучение, разпознаване на глас и реч, разпознаване на образи и много други.

Някои съвременни роботи могат да учат и да се самообучават в ограничена степен. Учещите се роботи например разпознават дали определено действие (като движение на краката по определен начин) е изпълнено с желания резултат (навигация, пречки). Роботът съхранява тази информация и се опитва да повтори успешното действие следващия път, когато срещне подобна ситуация. Съвременните компютри могат да направят това в много ограничени случаи. Въпреки че изкуственият интелект се развива независимо от роботиката, в голяма степен страховете, свързани с него се преекспонират в популярната култура.

2.4.3. Видове роботи

Понятието „робот” се използва по отношение на голям набор от машини, които могат да извършват движения и физически операции. Те се проявяват в множество форми, вариращи от хуманоиди, който имитират човешката форма и начин на придвижване, до индустриални роботи, чиито вид се определя от функцията, която изпълняват. Роботите могат да се групират на:

• мобилни (в това число и автономни превозни средства), • манипулаторни (индустриални роботи), • реконфигурируеми роботи, които се приспособяват към

задачата, която изпълняват.

81

Роботите могат да се контролират от разстояние — например управляваните от разстояние роботи за обезвреждане на бомби, роботизирани ръце и други. Те могат да действат в съответствие със заложена в тях способност за вземане на решения, предоставена от изкуствен интелект. Повечето съществуващи роботи попадат между тези две крайни категории и се управляват от програмирани компютри. Според Японската асоциация по роботика, новите поколения роботи ще се разделят най-общо на два вида:

а) ново поколение индустриални роботи, специализирани за производство на широка гама от продукти и гъвкаво производство, които могат да изпълняват множество задачи, и могат да работят със и/ или в близост до човека. б) роботи за изпълнение на услуги, които са в състояние да изпълнява такива задачи като почистване на дома, сигурност, медицински сестри, развлекателни функции, както и да извършват различни функции в съжителство с хората в бизнеса и домовете.

2.4.4. Принципи на работа на роботите14

Роботът се състои от същите компоненти като едно живо същество – има физическа структура на тялото (скелет), аналог на мускулна система, сензорна система за получаване на сигнали от тялото и околната среда (сетива), източник на енергия за моторика и задвижване на сензорите, система за обработка на информацията и вземане на решение (мозък). Типичният робот е подвижна хардуерна конструкция, която притежава двигател, сензорна система, захранване и компютърен „мозък“ процесор, който контролира всички тези елементи. По-голямата част от роботите имат няколко общи характеристики. Първо, почти всички роботи имат движещо се тяло. Някои са само с моторизирани колела, докато други имат десетки подвижни сегменти. На второ място, роботите използват някакъв механизъм и двигател, за да задвижват колелата си и шарнирните си ставни сегменти. Някои роботи използват електрически мотор, но има соленоиди, или роботи с хидравлични и пневматични системи (системи, задвижвани от сгъстени газове).

14 http://science.howstuffworks.com/robot.htm .

82

Като източник на захранване повечето роботи носят батерии или са включени към електрическата система. Хидравличните роботи използват помпа за повишаване на налягането на хидравличната течност, а пневматичните роботи се нуждаят от въздушен компресор или резервоар за сгъстен въздух. Задвижващите механизми са свързани към електрическата верига. Компютърът или изчислителният процесор на робота контролира всички елементи, прикрепени към веригата. За да се премести роботът, компютърът включва всички необходими мотори и клапани. Повечето роботи са препрограмируеми – за да се промени поведението на робота, трябва да се напише или въведе нова програма. Не всички роботи имат сензорни системи, като само някои от тях са в състояние да виждат, чуват, както и да усещат мирис или вкус. Най-често срещаните сензори са свързани с движението. В производството се използват основно роботи от вида роботизирана ръка. Промишлените роботи са предназначени да извършват едно и също действие в контролирана среда. Програмистите настройват движенията на ръката с помощта на ръчен контролер, като роботът съхранява точната последователност на движенията в паметта си.Повечето промишлени роботи работят в линии за автомонтаж и при асемблирането на автомобили. Роботите изпълняват монтажа и асемблирането по-ефективно, отколкото хората, защото те са прецизни, винаги пробиват дупките в едно и също място и затягат болтовете с едно и също количество сила, без значение колко време са били на работа. Производствените роботи се използват и в компютърната индустрия. Интегрирането на микрочипове изисква изключителна прецизност. Роботизираните ръце са сравнително лесни за изграждане и програмиране, защото работят само в затворено пространство и изпълняват конкретни повтарящи се дейности. При мобилните роботи обаче има множество допълнителни изисквания. Така например, много мобилни роботи имат вградена балансираща система (съвкупност от жироскопи), които подсказват на компютъра кога трябва да коригира своите движения. Двукракото придвижване (ходенето на два крака) по своята същност е нестабилно, което го прави много трудно за прилагане при роботите. За да се създадат по-добре вървящи роботи, дизайнерите често наблюдават механизмите за придвижване в животинския свят и по-специално при насекомите. Шестокраките насекоми имат изключително добър баланс, те се приспособяват добре към голямо разнообразие от терени и повърхности.

83

Някои мобилни роботи се контролират дистанционно в реално време, като получават преки команди какво и как да прави. Дистанционното управление може да комуникира с робота чрез кабел, или като се използват радио или инфрачервени сигнали. Дистанционните роботи, често наричани роботи – марионетки, са полезни за проучване на опасни или недостъпни среди, като например дълбоки води или вътрешността на вулкани. Някои роботи са само частично дистанционно контролирани. Например операторът може да ръководи робот, за да отиде до определено място, но там не го насочват – роботът ще намери сам своя път.Автономните роботи могат да действат самостоятелно и независимо от контролери. Опростените мобилни роботи използват инфрачервени сензори или ултразвук, за да „видят” препятствията. Тези сензори работят по същия начин като ехолокацията при животните. Роботът изпраща звуков сигнал или лъч инфрачервена светлина и открива отражение на сигнала. По-напредналите роботи използват стерео зрение, с две камери, които дават дълбочина на възприятието и софтуер за разпознаване на изображения. Роботите могат да използват микрофони и сензори за мирис, за да анализират света около тях. Някои автономни роботи могат да работят само в позната и ограничена среда. Роботите за косене на тревата, например, използват заровени маркери, за да определят границите и ограниченията на двора. Роботите за офис-почистване използват карта на сградата, за да маневрират по-добре от точка до точка.

2.4.5. Приложно поле на роботите

Роботите стават все по-сложни и това увеличава употребата им в индустрията. Главната употреба на роботи досега е била автоматизацията на индустриите за масово производство, при които е необходимо непрекъснато да се повтарят определени операции по един и същ начин.

Пример за използването на големи и сложни роботи е производството на автомобили. Роботите се използват в процесите по боядисване, заваряване и сглобяване на автомобили. Те са подходящи за подобни операции, тъй като задачите могат да бъдат точно определени и трябва да се изпълняват по един и същ начин без голяма необходимост от обратна връзка за контрол на конкретния начин, по който е било извършено действието. Размерът на индустриалните роботи може да варира в голяма степен, поради което могат да

84

извършват значително повече действия, отколкото човек.

Изключително популярни стават роботите в медицината. Системата робот Da Vinci е автономна система за хирурзи, която позволява да се изпълняват изключително прецизни операции под погледа на хирург – оператор. Отделно все повече системи се внедряват и използват в медицинската практика.

Роботите могат да работят в неприятна или опасна за човека среда — например обезвреждане на бомби, работа под водата, в минното дело и за почистване на токсични отпадъци. При аварията на АЕЦ Фукушима (2011г.) за работа по авариралите реактори се използват два вида роботи „Миниробо“. Единият е човекоподобна машина с 4 камери, сензори за температура, задименост и ниво на радиация. С помощта на механичната си ръка „Миниробо“ може да мести евентуални препятствия по пътя си, но също така може да събира различни предмети, ако това е необходимо. Другият вид са така наречени „змии“. Те са по-малки по размери и могат да се вмъкват на недостъпни места. От тях се очаква да подадат информация, включително и визуална, за състоянието на реакторите и на хранилищата за отработено гориво.

Роботите могат да заменят хората като помощници в различни еднообразни, повтарящи се дейности, както и при опасни задачи, които хората предпочитат или не са в състояние да правят, поради различни ограничения – като например в открития космос или на дъното на морето. Също така роботите могат да се използват при необходимост за прецизност и минимизиране на грешките, както например в хирургията. Други приложения включват почистване на разливания на токсични вещества, изследване на океаните и космоса, минно дело, спасителни операции, търсене на пехотни и танкови мини. Роботите си проправят път в развлекателната индустрия и домашното здравеопазване.

В момента на пазара се предлагат домашни роботи, които извършват прости операции като почистване на прах или косене на трева. Примери за такива са Scooba и Roomba, производство на iRobot, Robomower на Friendly Robotics и Automower на Electrolux.

Други домашни роботи са предназначени да правят компания или да играят с хора. Примери за това са Айбо на компанията Сони, успешен продукт, представляващ куче-робот, Paro — робот бебе-тюлен, който се грижи за пациенти в домовете им и Wakamaru, хуманоиден робот, предназначен да се грижи за възрастни хора и хора с увреждания.

85

2.4.6. Потенциални социални проблеми с развитието на роботите

Има различни опасения за нарастващото използване на роботи и тяхната роля в обществото. Роботите са обвинявани за нарастващата безработица, тъй като изместват хората и могат да изпълняват по-добре различни функции. В набиращо популярност видео „Human need no apply“15 от 2014 г. се прави анализ на съвременното ниво на развитие на роботите и се представя заключението, че са заплашени повече от 45% от работните места в Америка, включително квалифицирани и неквалифицирани работни места и дори творчески професии. Филмът до момента вече е гледан от повече от 4,7 милиона зрители и е обект на много обществени дебати. Филмът поставя много аргументи за развитието на роботите, но роботиката е част от развитието на икономиката на бъдещето и не може да се пренебрегне като фактор за бъдещите обществени и социални промени. Бил Гейтс също предрече развитието на роботите като пряка заплаха за работните места. Критиците често коментират заместването на работни места от софтуерни или физически роботи16, но на практика развитието на роботиката води и до нови и по-интелигентни работни места. Според анализ на IFR развитието на роботиката се очаква да създаде над 1,5 милиона работни места в периода 2012–2016 в световен мащаб17. Така въпреки политизирането на проблема и социалната защита на работещите, феномените на роботиката ни връщат към проблемите от началото на индустриалната революция – „машините изядоха хляба на хората”. Въвеждането на роботизирани производства и центрове за услуги е важен икономически и обществен феномен и все повече ще присъства в публичните дебати.

Освен безработицата, използването на роботи, както и дрони (безпилотни самолети и дистанционни устройства) във военното дело повдига много етични въпроси. Възможността за създаването на автономни роботи-войници и потенциалните последици от използването на такива войски са често срещан сюжет във фантастиката, но може да се превърне в реалистична опасност в близкото бъдеще.

15 www.youtube.com/watch?v=7Pq-S557XQU .16 Steve Kroft, Are robots hurting job growth? January 2013, http://www.cbsnews.com/8301-18560_162-57563618/are-robots-hurting-job-growth/ .17 http://www.ifr.org/uploads/media/Update_Study_Robot_creates_Jobs_2013_01.pdf .

86

Япония е една от страните с най-голямо развитие и подкрепа за роботиката. Тъй като демографската структура е влошена и средната възраст на работна сила нараства, страната е изправена пред значителен недостиг на работна ръка на пазара на труда. При решаването на този проблем японците предпочитат вместо да допуснат чуждестранни работници (както правят останалите развити държави), да внедрят роботи. Така например, вместо да внасят чужди медицински сестри, вече се разработват роботизирани устройства, предназначени специално да се грижат за възрастни хора. Някои от тези машини и системи са вече на пазара, включително и чифт захранвани с батерии роботизирани панталони, които са предназначени да помогнат на хората с двигателни проблеми да се движат без чужда помощ.

Някои известни роботи:

• Sony AIBO: робот куче, който се учи чрез взаимодействието си с човек;

• Хонда ASIMO: робот, който може да ходи на два крака като човек;

• НАСА Mars Rover – роботът, изпратен на Марс от НАСА- http://marsrovers.jpl.nasa.gov/home/index.html;

• Robomower: Робот за косене на трева от Friendly Robotics;• МАЙНДСТОРМС: LEGO комплект за популярна роботика.

87

Трета част Бизнес аспекти на новите технологии

Вградените технологии и сензорите в близко бъдеще ще направят околната среда по-интелигентна. Невидимите технологии (ubiquitous computing), вградените технологии и интернет на нещата ще позволят сградите и домовете да са все по-умни, а средата около нас – градовете, транспортните средства и логистичните системи, ще бъдат все по-координирани и интегрирани с различни потребителски технологии. В много случаи синхронизирането на различни системи и подсистеми в интегрирани решения може да доведе до по-висока ефективност, пестене на ресурси и по-добро управление на процесите. Оптимизирането на работата на градовете, създаването на интелигентни сгради и къщи, изграждането на решения за интелигентен транспорт и логистични системи може да намали драстично използваните изчерпаеми ресурси – горива, метали, чиста вода и други.

В третата част са представени интелигентната среда и умният град, като погледът е насочен към безкрайните възможности да се оптимизират процесите в обитаемото от човека пространство. Акцентът се поставя не върху отделните технологии, а върху цялостния холистичен подход за проектиране и концептуализиране на обитаемите пространства на бъдещето. Разгледани са и различните възможности на новите технологии да се преосмислят бизнес процесите и бизнес моделите, да се игровизира икономиката и да се създадат нови центрове за добавяне на стойност. В края на третата част са представени някои от ключовите феномени на бъдещето.

3.1. Умният град

В настоящия момент повече от 50% от населението на света живее в градове, като този процент се очаква да нараства драстично в близките десетилетия. Докато през 1800 г. едва около 3% от световното население е живяло в градовете и е било урбанизирано, днес тенденцията е градовете да се разрастват лавинообразно, вследствие от климатичните промени, промените в начина на живот и липсата на препитание в малките населени общности. През 1950 г. само 83 града в света са имали над 1 милион жители, а към 2007 г.

88

милионните градове вече са 468. Според ООН през 2030 г. трима от всеки пет жители на планетата ще живеят в град. По-тревожното е, че се очаква големите миграционни процеси да се осъществят най-вече в развиващите се държави, където урбанизацията и преминаването към градски начин на живот е непланирано и некоординирано. През 2005 г. над 1 милиард души (един на всеки седем жители на света) живеят в гета, които бързо се разрастват към големите метрополи. Такива гета постепенно изникват и в близост до европейските мегаградове.

В световен мащаб градовете непрекъснатосе разрастват и се появяват различни формирования като градски агломерации, мегаградове, мегаполиси, метрополии и други. В момента за най-голям мегаград се счита Токио с прилежащите си метрополии, в който живеят около 36 милиона души. В първите 10 градски агломерации се нареждат: Джакарта (Индонезия, 28 млн.), Сеул (Южна Корея, 25,6 млн.), Шанхай (Китай, 25,3 млн.), Карачи (Пакистан, 23,5 млн.), Мексико сити (Мексико, 23,2 млн.), Делхи (Индия, 23 млн.), Сао Паоло (Бразилия, 21 млн.), Мумбай (Индия, 20,8 млн.), Манила (Филипините, 20,7 млн.). Това показва, че най-голямата част и най-бързо разрастващите се мегаградове се намират в Азия и Южна Америка и спадат към не толкова развитите градски центрове.

Значението на градовете в бъдещето непрекъснато ще нараства и това налага провеждането на специализирани изследвания. Към MIT Media Lab е създаден център за развитие на градските изследвания – Sensable City Lab18, с цел да се проучат и преосмислят тенденциите на бъдещите градове. Според техните проучвания, в близко бъдеще на градовете ще се дължи 90% от растежа на световното население, 80% от създаденото богатство и 60% от общото потребление на енергия. Развиването на модерна градската среда и разработването на по-добри стратегии за планирането и създаването на нови градове става глобален императив.

Сегашните градове и модели за градоустройство датират от 1800 г., когато са изградени повечето съвременни градоустройствени планове на база на централизирани мрежи за канализация и доставка на питейна вода, храна и енергия, с допълнителни централизирани мрежи за улесняване на транспортирането и премахването на отпадъците. Промяната на това централизирано мислене обаче става все по-актуална. Съвременните градове стават все по-претоварени, замърсени и опасни, а много от тях не функционират добре. Разрастването на градовете притиска доставчиците на комунални

18 http://senseable.mit.edu/ .

89

услуги, които са поставени под голямо напрежение да се променят и да доставят качествени услуги на растящото население.

В момента градовете се разглеждат в холистична перспектива, според която не трябва да се разделят системи от функции – вода, храна, отпадъци, транспорт, здравеопазване, образование, енергетика. Вместо да се концентрират вниманието само върху системи за достъп и разпределение на основни ресурси, новите градове трябва да са динамични, свързани, саморегулиращи се системи, в които се извършват сложни взаимодействия на много елементи. С една дума, за да се осигури устойчиво бъдеще, развиващите се технологии трябва да се използват за създаването на единна градска „нервна система”, която да поддържа стабилността на управление, енергията, мобилността, публичните и здравните мрежи. За това е необходимо да се проучват технологиите, които ще подпомогнат развитието на градовете и ще улеснят създаването на желаните градски функции, като например споделени електрически превозни средства, приспособими среди на живот, както и гъвкави работни пространства.

Фиг. 16. Модел на умния град

3.1.1. Основни характеристики на умния град

Един град може да бъде определен като „умен“, когато инвестициите в човешки и социален капитал, както и в традиционна (транспорт) и модерна (ИКТ) комуникационна инфраструктура подпомагат устойчивото икономическо развитие и високо качество на живот, с разумно управление на природните ресурси, чрез участие и

Умна икономика

Умни хора

Умно управление Умна мобилност

Умен живот Умна среда

Умен град

90

ангажираност. – фиг. 16 (Caragliu и др., 2009).

В рамките на модела на фиг. 16, умният град се разглежда като функция на следните характеристики:

• регионална конкурентоспособност,• човешки и социален капитал,• транспорт, ИКТ и цифрова икономика,• природни ресурси,• качество на живот,• участие на гражданите в управлението на града.

Регионалната конкурентноспособност се разглежда като създаване на иновативен дух, предприемачество, икономически облик и търговски марки, производителност, гъвкавост на пазара на труда, свързаност в международни мрежи. Човешкият и социален капитал е ключов за развитието на интелигентните градове. Тук се включват средното ниво на квалификация, афинитетът към ученето през целия живот, социалните и етническите общности, гъвкавост, творчество, отвореност и космополитни личности, непредубеденост, желание за участие в обществения живот. Някои световни градове се оформят като специфични центрове като привличат и задържат определени групи (артисти, предприемачи, хора със свободни професии, инвеститори и други), и по този начин работят за създаване на цялостна творческа среда.

В концепцията за умния град – „смарт сити”, е добрата връзка между градската управа, администрацията и гражданите. Доброто управление е един от аспектите на умната администрация, като често се използват нови канали за комуникация за гражданите, предоставяне на електронни услуги за „Е-управление“. Доброто управление включва участие във вземането на решения, обществени и социални услуги, прозрачно управление, политически стратегии и социални перспективи.

3.1.2. Характеристики на технологиите за умния град

На първо място трябва да се определят целите и визията – създаване и поддръжка на градската инфраструктура, достъп до публични услуги за гражданите, икономически облик и възможности за растеж. Технологичното ниво включва хоризонтални решения,

91

които подпомагат изпълнението на съответните цели. Така например създаването на мрежи за наблюдение, събиране и анализ на данни, уебуслуги, контролни системи, видео наблюдение, географски информационни системи и интелигентни устройства следят и подпомагат управлението на различните инфраструктурни обекти едновременно. Така технологиите подпомагат бързото идентифициране на проблеми, начините за изолиране на проблема, превантивните действия и други.

На последното ниво се разглежда цялостната инфраструктура и бизнес процеси на услугите, които се извършват в градските администрации. Планирането и управлението на различни дейности в градоустройството, както и поддръжката на инфраструктурата са скъпи проекти, и затова следва да се приеме интегриран подход за управление. Така например, ако е необходимо да се затворят улици или водопреносни мрежи за ремонт, трябва да се предвидят алтернативни пътища или начини за доставка на суровини на населението. В интегрираните системи за управление влизат също така и данните в реално време, които се събират от различни сензори и камери.

3.1.3. Иновативни приложения и концепции за развитие, свързани с умния град

Умни сгради

Концепцията за умни или интелигентни сгради включва технологии и процеси, които създават по-безопасна, по-удобна и продуктивна за обитателите среда, която е и по-ефективна, енергийно независима и пасивна по отношение на отпечатъка си върху околната среда. Авангардните технологии са комбинирани с подобрени процеси за проектиране, строителство и експлоатация, като предоставят по-добра вътрешна среда, с висок комфорт и производителност, като същевременно намаляват разходите за енергия и оперативен персонал. Интелигентните сгради също така са свързани с други градски мрежи и по-широки системи, като по този начин се подпомага планирането и управлението на ресурси.Интелигентните сгради могат да се адаптират спрямо условията на околната среда – вятър, облаци, температура, дъжд, слънцегреене, спрямо прогнозите за времето, като с помощта на различни свързани устройства, (като щори, жалузи, прозорци, автоматични системи за контрол, слънчеви и вятърни панели, водни и климатични

92

инсталации и други) подпомагат поддръжката на температурата в сградите, преработката на водата, генерирането на електричество и минимизирането на отпадъците чрез компостиране. В съвременните градове, поради промяна на естеството на работа, благодарение на мобилните устройства и наличието на интернет връзка, традиционните офис сгради като място за работа се превръщат в отживелица. Така границите между дома и работното място се размиват благодарение на множеството синхронни и асинхронни технологии за комуникация. Съвременните тенденции са свързани с проектиране и създаване на прототипни персонализирани, трансформиращи се градски жилища, които да дадат възможност на жителите на градовете да увеличат функционалността на малки жилищни пространства. Така ще се подобри обитаемостта и удобството на работа и живот, както и ще се намали ежедневния трафик. Създават се все повече споделени пространства за съвместна работа, като дават на фирмите възможност за организиране на лични срещи и като цяло позволяват намаляването на офис пространството и нетната консумация на енергия и ресурси за поддръжка.

Вертикални ферми

Идеята за вертикалните ферми е на база на концепцията за създаване на центрове за производство на храна в небостъргачи, в които ще се отглеждат селскостопански култури и дори животни. Идеята зад "agritecture“ в бъдещето е как да се доближи поне част от селскостопанската продукция към градските райони. Това ще намали необходимостта от транспортиране на храна на дълги разстояния и може да допринесе градовете поне частично да задоволяват потребностите си от прясна и свежа храна.Вертикалните ферми биха могли да постигнат целогодишно производство на земеделски култури, без загуби на реколтата в резултат от прогнозите на времето. Те ще отглеждат култури без почва, като използват хидропоника или аеропоника и много по-малко вода, отколкото в традиционното селско стопанство. Те биха могли също да използват дори растения за пречистване на отпадна вода, замърсена с човешки и други отпадъци. Освен това, бъдещите вертикални ферми могат да се използват за събиране на биогорива и биопластмаси, както и други продукти, създадени чрез генно инженерство и бъдещата синтетичната биология.

93

Интелигентна мобилност

Един от най-ключовите проблеми в съвременните градове и градски среди е транспортът и мобилността. Задръствания, часове пик, претоварени пътни артерии и часове за придвижване в градовете, търсене на места за паркиране и други могат да се изчислят като загубено време, повишено използване на горива и отделяне на вредни емисии и топлина, амортизиране на транспортните средства, по-високи рискове за катастрофи и други. Поради това интелигентният град следва да има интегрирано и цялостно управление на транспортната и мобилната инфраструктура, която включва както интелигентни светофари, пътни артерии, паркинги и паркоместа, така и ефективен обществен транспорт, системи за велосипеди под наем, коли под наем и други. Съвременните системи за мобилност и пътуване подобряват мултимодалните начини за придвижване на милиони пътуващи, но те често се ограничават до няколко избрани видове, като например шофиране, ходене пеша и обществен транспорт. В тази връзка могат да се разработват по-сложни мултимодални системи за мобилност, които да обединят различни режими, от споделянето на място в колата, до системи за временно наемане на велосипеди, като тези системи могат да отчитат данни в реално време, като метеорологични условия, трафик, предпочитания и поведение на потребителите.Могат да се мислят нови градски превозни средства като електрически скутери, компактни коли, мотоциклети, превозни средства с платна. Подобряването на обществената инфраструктура, споделените електрически превозни средства, интегрираните технологии за зареждане и заключване ще намалят колите под наем и драстично ще подобрят преживяването на потребителя при придвижване. Като част от мобилността е важно да се разгледа автомобилният транспорт, като един от основните потребители на суровини в глобален мащаб. Дори и малко подобряване на ефективността на автомобилния транспорт може да доведе до сериозни икономии. Въпреки че в автомобилите има множество нововъведения и нови технологии, ще представим накратко новите посоки на изследвания и иновации. Технологиите се променят изключително бързо, създават се нови стандарти, а концепции, които са смятани за футуристични, скоро се приемат като ежедневие.

94

Умни или интелигентни автомобили

Автомобилният транспорт е един от най-разпространените методи за придвижване на пътници на земята. Притежаването на личен автомобил е въпрос на възможности и престиж, но то също така е и необходимост, независимост, мобилност, достъп до услуги и продукти, достъп до стандарт на живот. В много случаи личните автомобили са алтернатива на обществения транспорт. Съществуват държави, в които функциите на алтернативните видове транспорт са силно ограничени, а организацията на ежедневни услуги и живот е силно свързана с притежаването и използването на личен автомобил.Според класация на Световната банка19 на първо място по брой притежавани автомобилни средства на 1000 души са Сан Марино и Монако, като на трето място са САЩ с 797 коли/1000 души. В топ 20 държави за притежаването на автомобили на 1000 души освен малките градове-държави, са Исландия (745/1000), Австралия (717/1000), Нова Зеландия (712/1000), Италия, Гърция, Финландия, Канада, Испания, Япония, Норвегия, Австрия и Франция (578/1000). Германия, въпреки че е един от световните лидери по производство на коли, е на 21 място с 572 коли на 1000 души. България е на 42 място с 393 коли на 1000 души. Съществува хипотеза, според която пропътуваното с личен автомобил разстояние на глава от населението ще се задържи постоянно и ще започне постепенно да намалява. Тази теория е развита като алтернатива на преобладаващите модели за пазарно насищане, които предполагат, че притежаването на автомобили ще стигне до точка на насищане и след това ще остане относително постоянно. Теоретичните обяснения се развиват след като се наблюдават различни намаления на пропътуваното разстояние с автомобил на човек от Австралия, Белгия, Франция, Германия, Исландия, Япония (началото на 1990 г.), Нова Зеландия, Швеция, Обединеното кралство (много градове от около 1994 г.) и Съединените щати. Така например трафикът в Лондон е намалял с 28% между 1994 и 2003 г. (преди въвеждането на таксата за задръстванията в Лондон). Едно проучване от Volpe през 2013 г. отбелязва, че средното разстояние в мили, пропътувано от лица в Съединените щати, е спаднало от 900 мили на месец през 2004 г. до 820 мили през юли 2012 г., като спадът е продължил дори след последния подем в икономиката на САЩ.

Някои от факторите за намаляването на пропътуваното разстояние в км включват:19 http://en.wikipedia.org/wiki/List_of_countries_by_vehicles_per_capita .

95

1. Времето за пътуване и теоретичната психологическа граница на времето за пътуване, която е около един час на ден. Когато градовете стават по-широки от „един час път“, те спират да растат или пътуването става проблемно.

2. Подобряване на обществения транспорт. Например пътуването с влак става много популярно във Великобритания, като алтернатива на пътуването с личен автомобил.

3. Обръщането на урбанизационните процеси, като населението се пренасочва от предградията отново към центровете на градовете.

4. Увеличаване на цените на горивата, както и увеличаване на разходите за притежаване на автомобил, включително разходите за застраховка и паркинг.

5. Политики за намаляване на трафика като установяване на градски центрове, успокояване на пътното движение, паркинг контрол, допълнителни такси. Промотиране на алтернативни форми на транспорт като колоездене и ходене пеша.

6. Културни промени, особено сред по-младите хора. Придобиването на шофьорска книжка вече не се приема като ритуал за „съзряване” и това се отразява в намаляването на склонността на младите хора за получаване на шофьорска книжка. Един доклад показва промяна в понятието за състояние: колата вече не е елемент на „престиж“. Новите поколения поставят по-малък фокус върху собствеността на нещата, особено на автомобил. Според проучвания, голям процент от младите хора виждат автомобилите като „ненужно скъпи“ уреди.

7. Икономически фактори, особено безработицата, както и насищането на пътната инфраструктура и предлагането на пътна мрежа, в смисъл на ограничаването на новите пътища и „стабилизиране“ на възможните места за пътуване с кола в развитите държави.

8. Растеж на електронната търговия като интернет пазаруване, телеконференции, мобилен телефон и социални мрежи ограничават необходимостта от чести пътувания.

96

3.1.5. Възможности за иновации при автомобилния транспорт

Иновациите при автомобилния транспорт с оглед на развитието на умни градове включва две концепции. На първо място е намаляване на автомобилите в движение и трафика в градовете, а на второ място – използването на по-екологично чисти и икономични автомобили. С оглед на намаляването на използваните автомобили, в света се работи по множество системи за споделяне на автомобили, споделяне на пробег, както и наемане на автомобили за кратък пробег, като примери могат да се дадат AUTOLIB (www.autolib.com), UBER, Streetcar, Zipcar, и Whipcar. В експериментална фаза са и много иновации, свързани с алтернативни транспортни средства – като например аеромобил (www.aeromobile.com) – автомобил, който се трансформира в самолет и други. Алтернативните горива се отнасят до всяка технология на захранване на двигателя, която не включва единствено петрол, като например електрически коли, хибридни електрически превозни средства, коли със слънчево захранване и други. Към октомври 2013 г. в света в движение са около 34 милиона превозни средства с алтернативни горива, като на първо място в това отношение е Бразилия с над 23 милиона единици, следвана от САЩ с почти 10 милиона леки и лекотоварни автомобили, Канада с 600 000, и Европа, начело с от Швеция с 229 400 автомобила. Над 7 милиона хибридни електрически превозни средства са били продадени по целия свят към декември 2013 г., предимно от Тойота, Honda и Форд. В света най-продаваният хибрид е Toyota Prius, с 3 милиона единици, продадени през юни 2013 г. Над 1 милион електрически коли – plug-in electric vehicles (PEVs), са продадени до 2013 г. През 2014 г. компанията Тесла революционно отвори патентите си за електрически двигатели и електрически системи за зареждане на автомобили, като опит да се даде революционен обрат в развиването на електромобилите. Научноизследователската и развойната дейност все повече се фокусират върху развитието на всички електрически и горивни превозни средства и дори акумулирана енергия, базирана на сгъстен въздух.

Примери

Безпилотната автономна кола на Google® (Google driverless car) Google e една от първите компании, разработващи техонологии за автоном-

97

ни автомобили. Като се базира на роботизирани системи, Google car включва различни датчици за идентифициране на пътната обстанов-ка, както следва: четири радари, монтирани на предните и задните брони, които позволяват на колата да „вижда“ достатъчно далеч, за да може да се справи с бързия трафик по магистралата; камери, разположени за близко виждане, които откриват светофари; GPS и локализиращи системи, които определят местоположението на пре-возното средство и следят движението на колата. Две неща изглеждат особено интересни за подхода на Google. Първо, разчита се на много подробни карти на пътищата и терен, което е от съществено значение да се определи точното място на колата. С използването на GPS-базирани технологии може да се определи разстоянието от няколко метра. Второ, преди да се управлява автономно, колата трябва да мине по маршрута един или повече пъти, за да събере данни за околната среда. Когато автономните превозни средства се управляват сами по пътя, те сравняват актуалните данни с предварително записаните данни.Целта на автономните коли е радикално да се променят не само автомобилите, но и транспорта като цяло. Колите ще могат да се движат по-близо една до друга, като ще подобрят използването с 80% до 90% празното пространство на пътищата, както и ще могат да образуват бързи конвои на магистралите. Те ще могат да реагират по-бързо от хората, за да се избегнат инциденти. Превозните средства ще изискват много изчислителна мощност и данни, и затова Google развива проекта като част от ИТ портфолиото си (включително с нововъведенията и концепциите за Big Data). Според друг сценарий превозните средства ще стават споделени (на принципа на UBER), или това ще е услуга, която хората ще използват когато е необходимо. Така чрез смартфона ще може да се извика автономен автомобил отвсякъде, готов да откара пътника до желаната точка.

3.2. Иновативни бизнес модели и нови технологии

С развитието на технологиите се развиват и бизнес моделите, които правят възможно практическото прилагане на технологиите и иновациите в бизнеса. Бизнес моделите накратко описват как се създава и как се добавя стойност за клиента. Бизнес моделът представлява концептуален модел на начина, по който фирмата функционира, като включва бизнес функциите, структурата и бизнес системите, оперативните и физическите дейности (Ostenwalder et al.,

98

2005). Изследването на бизнес моделите е скорошен феномен, защото въпреки че всяка компания има бизнес модел, традиционните бизнес модели не предлагат предизвикателства за научни изследвания (Masanell, 2007). Новите технологии, ИКТ и интернет се разглеждат като основните фактори за диференциране на бизнес моделите и се посочват като предпоставка за поява на сложни бизнес отношения (Ostenwalder et al., 2005). Част от тези модели се дължат на отпадането на транзакционните разходи, което се обяснява с това, че ИКТ и интернет водят до намаляването на съпътстващите разходи по транзакциите. Това помага за създаването на нови бизнес модели и подхранва интереса към изучаването и развиването на нови бизнес модели и иновации (Masanell, 2007).

3.2.1. Основни определения за бизнес моделите

Бизнес моделът представлява устойчив метод за генериране на приходи в организациите. Бизнес моделите показват как компанията може да се самоиздържа, като позиционира процесите на генериране на стойност и парични потоци като част от веригата на доставки. Бизнес моделът включва системата от доставчици, дистрибутори, инфраструктура, магазинна мрежа и крайния клиент. Ostenwalder et al., (2005) посочват, че бизнес моделът е израз на специфичната логика на стопанската дейност на предприятието. Тя се основава на стойността, която се предоставя на клиента и как тя се създава, произвежда и финансира. Lindgardt и др. (2009) разкриват, че бизнес моделът се състои от два основни елемента: предлагане на стойност и модел на работа. Предлагането на стойност включва „какво се предлага и за кого“, като то е съставено от три фактора – целеви сегмент, продукт/услуга и модел на приходите. Операционният модел описва „как да се изпълни изгодно предложението за стойност“ и включва избор на веригата за добавяне на стойност, структура на разходите и организация на производството. Освен това, Lindgardt и др. (2009) разкриват, че иновационните бизнес модели гарантират дългосрочно конкурентно предимство, тъй като променят цялостната бизнес логика. В реалния живот бизнес моделите могат да бъдат най-общо класифицирани като прости и сложни.

• Традиционните бизнес модели се считат за прости. При тях компанията произвежда продукт или услуга, на които продажната цена е по-висока от разходите за производство.

99

Разликата генерира печалба и позволява да се отделят средства за реинвестиции и за възстановяване на инвестирания капитал.

• Бизнес моделите могат да бъдат и много сложни. При тях в създаването на продукт или услуга участват множество взаимносвързани организации. Като пример могат да се посочат телевизионната реклама или приложенията за мобилни телефони. Докато в създаването на една реклама участват различни агенции и рекламодатели, включени са телевизионни студия и предавания, телевизионни мрежи и кабелни разпространители, не е ясно кой какви инвестиции прави и какво ще получи. Крайният продукт или резултат – колко зрители ще видят рекламата накрая и доколко тя ще допринесе за продажбите на рекламодателя, зависи от множество фактори... При приложенията за мобилни телефони ситуацията е същата – необходими са много предпоставки и организации, преди клиентът да може да използва и да си купи и инсталира едно мобилно приложение.

С развиването на новите технологии – роботи, интернет на нещата, триизмерно принтиране и добавена реалност можем да очакваме да се създадат нови бизнес модели, които да съчетаят различни особености на цифровите технологии и реалния свят. Със сигурност бизнес моделите ще се усложнят допълнително, веригите за добавяне на стойност ще станат по-дълги и ще включват повече специализирани организации, както и крайни потребители.

3.2.2. Видове бизнес модели и основни съставни компоненти

За да могат да се анализират сложните и комплексни бизнес модели е важно да се разгледат различни базови компоненти, които съставляват определен бизнес модел. В изследване на МИТ Weill et al., (2005) са идентифицирани следните компоненти на един бизнес модел, които могат да помогнат на организациите по-ясно да разграничат механизмите за добавяне на стойност – коя е основната функция и роля на техния бизнес.

Съществуват няколко основни бизнес модела, които могат да се разграничат спрямо видовете продажба:

• Продава се правото на собственост на актив;

100

• Продава се правото на ползване на актив (дава се под наем); • Продава се правото на посредничество (намирането на

потенциален продавач или купувач).

Видовете активи могат условно да се разделят по следния начин:

• Материални активи (дълготрайни и краткотрайни активи);• Финансови активи (пари в брой, ценни книжа); • Нематериални активи (патенти, търговски марки, знания,

имидж);• Човешки активи (времето, усилията, знанията и уменията

на хората) – Хората не могат да бъдат продавани, но тяхното време и умения могат да бъдат наемани.

Видовете модели за създаване на стойност също могат да се класифицират в четири групи.

• Създател – Купува суровини, преработва ги и продава краен продукт;

• Дистрибутор – Купува продукт и го препродава без да го променя, като добавя стойност като транспортира, препакетира или предлага обслужване на клиента.;

• Наемодател – Продава правото за ползване на актив, като си запазва собствеността върху него. Например: наемодател на недвижим имот, лизинг на автомобил, място в самолет, паричен кредит.

• Брокер – Подпомага продажбата, като среща потенциални купувачи и продавачи и получава комисионна.

В табл. 4 са обобщени основните видове бизнес модели:

Активи Продава право собственост

Продава право на ползване Посредничество

Материални активи

Продажба на продукт

Наем,лизинг, ползване,

аренда

Търговски брокер, търговски агенти

101

Финансови активи

Продажба на финансови активи

например през фондова борса

Кредитиране, Банки

Финансови брокери,

финансови посредници

Нематериални активи

Продажба на лицензи, патенти Франчайзинг Консултантски

услуги

Хора - Агенции за

персонал под наем

Агенции за търсене на персонал

Таблица 4. Основни видове бизнес модели

Систематизирането на основните бизнес модели позволява на организациите да изберат не само определен продукт, в който да развият бизнеса си, но и да идентифицират по-прецизно в коя област те могат да добавят стойност за клиента.

Канава на бизнес моделите

Фиг. 17. Канава на бизнес моделите по Ostenwalder et al., (2005)

На фиг. 17 е показан общ поглед на канавата на бизнес моделите или към конструирането на бизнес модел, който включва по-подробно описание на елементите на един бизнес модел. Офертата е ключовото предложение за създаване на стойност, което се базира на съвместната комуникация между организацията и клиента. Особено при високотехнологичните продукти, клиентът е водещ при създаването на стойност. Така например, ако се разгледа приложение за смарт телефон – например за препоръчване на заведения в определено населено място, трябва да се опише цялостната инфраструктура – създаването на подходящо устройство – смарт телефон или таблет, наличието на телекомуникационна мрежа и подходящи услуги за връзка – през мобилни или безжични

ОфертаИнфраструктура Клиент

Финанси

мрежаПартньорска

Конфигуриране на стойност

Основни компетенции

Предложение за стойност

Отношение с клиентите

Канали на дистрибуция

Целеви клиенти

разходитеСтруктура на

приходитеСтруктура на

102

мрежи. Организацията, която е създала приложението, може да използва допълнителна инфраструктура и комуникационни услуги, като например система за GPS локализация, регистър на заведенията и карти, сайтове за социални мрежи и др.. Ценна за потребителя информация ще дойде главно от препоръките и мненията на другите потребители – тоест, стойността ще бъде конфигурирана и в мрежата на потребителите. Разходите по създаването на приложението се разпределят между множеството засегнати организации, а приходите по същия начин могат да бъдат сложно конструирани – нови услуги на телекомуникационната компания, реклама от заведенията, реклама от он-лайн сайтове, приходи от закупуване или абонамент за приложението и тн. И на последно място – всичко това би било безмислено, ако потребителят не знае как да използва това приложение или как изобщо да пусне интернет на телефона си. Тоест, този пример показва, че потребителят е основен съучастник в създаването на стойност и затова играе все по-голяма роля в конструирането на бизнес модели за технологични продукти и услуги.

3.2.3. Примери за технологични бизнес модели

Новите технологии позволяват създаването на бизнес модели, в които различни участници разпределят дейностите и създават комплексен модел за предоставяне на стойност. Най-важната част от всеки нов бизнес модел е времето – или времето между изходящите парични потоци и приходите от продажби – входящите парични потоци. Успешните бизнес модели оптимизират получаването на предварителни инвестиции, като ускоряват входящите парични потоци и получаването на приходи. Освен това, целта е да се улесни обратната връзка от клиентите, като се предприемат допълнителни мерки да се намали инвеститорския риск. Погрешно конструираните технологични бизнес модели са основна причина за спукването на балона на високотехнологичните компании на Nasdaq в края на 90-те години на ХХ век. Технологиите позволяват постигане икономии от мащаба и широко приложение на продукти и услуги, но често се залага на безплатни модели, които в последствие не са устойчиви да поддържат услугата. Затова познаването на бизнес моделите на високотехнологичните фирми е важен фактор за успех. Някои от най-известните бизнес модели, прилагани във високите

103

технологии и интернет бизнеса са следните:• Абонаментен модел – услугите се използват на абонаментен

принцип, като се заплаща такса за ползване на определен електронен ресурс. Особено е популярен при облачните технологии.

• Бизнес модел – „бръсначка и ножче” – (razor and hook) – продуктът или услугата се състои от два компонента, като обикновено цената на трайния продукт е подценена, а консумативите са надценени. Примерите включват: принтер и мастила/тонер, мобилен телефон – договор за време за разговори, четец за електронни книги – цена на електронните книги, както и при други видове технологии.

• Бизнес модел – мрежов ефект – колкото повече хора използват услугата или продукта, толкова повече хора имат интерес и полза да се включат в нея. Например при социалните мрежи интересът от включването и използването им е пропорционален на потребителите, които вече са се включили в тези услуги. При този модел приходи се генерират от реклами и допълнителни услуги към вече натрупаните в мрежата потребители.

• Бизнес модел „Freemium“ – модел за изграждане на уеб 2.0 услуги. Принципът е да се създаде безплатен продукт или услуга, да получи популярност и да включи възможно повече потребители, и след това да продава услуги и продукти на други организации. Например организацията Google е изградила цялостна структура от безплатни продукти и услуги, които предоставя на потребителите, а приходите идват от различни насочени към бизнес организации продукти и услуги, свързани с реклами, оптимизация на уеб сайтове, поддръжка и други.

• Онлайн аукцион – Типични платформи за посредничество между продавачи и купувачи. Примери са E-bay, електронни магазини, он-лайн платформи за залагания и други.

• Създател на съдържание – интернет бизнес, базиран на създаване на информационни продукти и услуги, които се предоставят на клиенти срещу заплащане, безплатно или срещу абонамент. Например сайтове за прогнози за времето, онлайн вестници, сайтове за разписания и други.

• Смесен онлайн/офлайн бизнес модел – разработване на стратегии за развитие на бизнес продукти и услуги, както онлайн, така и офлайн. Пример за това е електронен магазин, като допълнение на съществуващ магазин. Интересно е да

104

се спомене примера на известна японската платформа за електронна търговия – rakuten.com, която е развила бизнеса си, като е продала на съществуващи търговци място в електронен магазин. Все повече компании търсят начини за съчетаване и допълване на каналите на продажби и създаване на успешни он-лайн бизнес модели.

С появата на новите технологии можем да очакваме да се появят нови бизнес модели, които по по-ефективен начин ще могат да добавят стойност за потребителите.

3.2.4. Определяне на концепциите за стойност с новите технологии

Стойността (Value) е основна концепция при изучаването на съвремените бизнес модели. Съвременните разбирания за стойността включват няколко нейни елемента – вътрешната себестойност, разменната стойност и стойността при употреба (Ng et al., 2009). Докато вътрешната стойност се приема като близка до себестойността ( или разходите за създаването на един продукт), то пазарната стойност е в голяма степен функция от пазарните механизми по търсене и предлагане. Вътрешната стойност обикновено отговаря на основната функционалност на предмета, като не се променя съществено във времето до унищожаването му. Така например един стол ще запази вътрешната си стойност до момента в който се счупи физически. Пазарната стойност зависи в голяма степен от условията на пазара и конкретните сезонни особености, мода, конкурентни оферти или алтернативни възможности. Така чрез спекулации може да се влияе в голяма степен на пазарната стойност на даден продукт. Например една дреха може да получи или да загуби своята пазарна стойност при промяна на модата, или съответно да придобие нова пазарна стойност при предефинирането ѝ в нов сегмент – например „vintage” мода (за по-стари стоки от 20 години). При стойността на употреба се вижда какво реално получава потребителят като услуга от използването на съответния продукт. Стойността при употреба може да се разгледа като ползата и удовлетвореността на клиента от потребяването и използването на продукта и услугата. Стойността при употреба се приема като по-важна от вътрешната и пазарната стойност, особено когато става въпрос за високотехнологични продукти. За традиционните продукти вътрешната стойност може да се запази

105

и дори след известен период от време би могла да се възвърне, да се увеличи като се предефинира. Така например един материален предмет, като една книга, има в себе си вътрешна стойност, която не подлежи на съществена промяна с течение на времето. Други предмети, като произведения на изкуството или недвижими имоти например, могат да придобият допълнителна пазарна стойност. Тоест материалните предмети могат да се приемат като инвестиционни стоки или еквивалент на парични средства и богатство и при нужда могат да бъдат препродавани, могат да се използват за спекулативни цели и други. При високотехнологичните продукти обаче, стойността не може да се запазва – тя намалява с времето. Например, ако един човек си купи таблет или друг високотехнологичен продукт в рамките на няколко години неговата вътрешна и пазарна стойност ще се изгубят, тъй като ще се появят нови модели с по-добра функционалност. Така новите продукти не се купуват с цел да се препродават или да се складират, те не могат да възвърнат стойността си във времето от препродажба. Тяхната стойност е възможността им да бъдат използвани в конкретен момент. Тази промяна в мисленето за продуктите започва да се прехвърля и в други области и създава предпоставки за развиването на нова концепция за стоките като материални носители на конкретни услуги. На база на това схващане се развива идеята за науката за услугите. В литературата стойността се приема за пряко свързана с клиента. На база на някои основни автори могат да се обобщят следните схващания за стойността:

• Стойността зависи от преживяването на клиента (customer experience) (Prahalad, 2004);

• Стойността може да се оцени само от клиента (Levitt, 1983); • Фирмите могат единствено да предложат стойност (Vargo &

Lusch, 2004);• Стойността се формира в пространството на клиента, а не в

това на производителя (Gronroos, 2010);• Стойността за клиента се определя като това, което клиентът

получава от покупката и употребата на продукта (ползи, качество, предимства, стойност, полезност) в сравнение с това, което плаща (цена, разходи, жертви). В резултат от това се получава отношение към продукта или емоционална връзка с продукта (Yusof, 2010);

106

• Стойността се реализира при използване на услугата, като потребителят едновременно участва в създаването на стойността, като той е и неин оценител (Sandstorm, 2008 ).

Например клиентът е този, който направлява фризьора как да го подстриже (късо, дълго, различно отпред или отзад, и т.н.), както и накрая оценява труда на фризьора и цялостния резултат – получената прическа. Въпреки че крайният потребител е клиентът и само той може реално да оцени каква е стойността от потребяваните продукти и услуги, организациите са тези, които ги създават. Организациите измислят и концептуализират цялостния процес за производство и създаване на стойност – те организират целия жизнен цикъл на продукта или услугата, както и всички съпътстващи процеси. Това предполага, че организациите са основните носители на иновации – с малко изменение на продукта или услугата те могат да променят съществено цялата матрица. Но ако се включват потребителите в по-ранна фаза на концептуализирането на продуктите, това може да доведе до оптимизиране на производството и премахване на излишни процеси, функции, материали и други. Като изследва какво представлява стойност за клиентите, Zeithaml (1988) установява, че стойността се определя по четири начина:

• стойност е (по-)ниската цена;• стойност е каквото е необходимо в даден продукт (очаквана

функционалност);• стойност е качеството, което се получава за цената, която се

плаща;• стойност е това, което се получава за това, което се дава.

Така Zeithaml (1988) определя усещането за стойност на клиента: „Възприемането на стойност е общата оценка на потребителя за полезността на продукта на базата на това, което се получава спрямо това, което се дава.“ Според Naumann (1995) възприеманата стойност от клиентите зависи от качеството на услугите, качеството на продукта, цената и имиджа. През последните години с развитието на новите технологии наблюдаваме различни феномени, които биха били немислими в близкото минало. Така например пряко с електронните пазари се появяват концепции като „плати каквото искаш“, PWYW (Pay–What–You–Want), „назови твоята цена” – NYOP (Name–Your–Own–Price) и други. Тези тенденции успешно излизат извън интернет и вече

107

се срещат в ресторанти, хотели и други – като потребителите сами определят цената, която ще платят в резултат от своята преценка. Интересно е да се отбележи изследването на Eghbert et al., (2014), че в дългосрочна перспектива организациите, които използват този подход намаляват маржа на печалбата си, но пък увеличават клиентите си. Друго заключение на авторите е, че при определянето на цената при подхода PWYW, потребителите в голяма степен съобразяват променливите разходи, като например себестойността на използваните продукти, като пренебрегват фиксираните разходи (например заплатата на персонала). При развитието и автоматизирането на по-голяма част от секторите на услугите и въвеждането на роботи, триизмерни принтери и други, можем да предположим още по-голямо развитие и приложение на подхода PWYW. Това неминуемо ще доведе до нова стойност за потребителите – които ще могат сами да определят „това което дават, за това което получават”, но и за компаниите. Тъй като информационните технологии подпомагат намаляването на разходите и увеличаването на качеството, както и връзката между клиентите и производителите, като цяло внедряването на ИКТ в работната среда повишава стойността, която се получава от клиента в дългосрочна перспектива и допринасят за по-ефективно използване на ресурсите.

3.2.5. Икономика на услугите

Глобалната икономика към настоящия момент е доминирана от сектора на услугите, както и услугите са основните сектори, които създават висока добавена стойност. Това може да се обясни по следния начин. При автоматизирането на производствените процеси основната роля за създаването на продукти и услуги се пада не върху първичните природни суровини, нито пък върху производството, а върху нематериалните фактори, като например дизайн, бизнес модел и цена, функционалност и инженерни решения, допълнителни цифрови услуги. Новите бизнес модели ще позволяват във все по-голяма степен да се прави комбинация от продукти и услуги.

Секторът на услугите се състои от дейности, в които хората използват своите знания и време, за да подобрят производителността, работоспособността, потенциала си и устойчивостта на бизнеса. Основната характеристика на този сектор е производството на нематериални услуги, а не на крайни продукти. Услугите са „нематериални стоки“ и изискват индивидуално внимание, съвет, достъп, опит и диалог с клиента. Производството и обработката на

108

информация обикновено също се разглежда като услуга, но според някои икономисти това е отделен четвъртичен сектор. В настоящата глава секторът на информационните технологии не се разглежда отделно, а е направен по-широк анализ как информационните технологии се отразяват върху икономическата реалност.

Някои от основните видове услуги и сектори, които генерират най-много стойност в съвременната икономика според изследователите са: здравеопазване и лечебна дейност, образование и научна дейност, банково и застрахователно дело, финансови услуги, правни услуги, консултантски услуги, държавно управление, преработка на отпадъци, новинарски услуги и медии, туризъм – ресторанти, хотели, транспорт и логистични услуги, продажби на дребно, франчайзинг, брокерство на недвижими имоти, продажби и други. Това изреждане на сектори подсказва високата роля на работата с информацията и знанията за генериране на стойност в полза на някого. Например, никой от изброените сектори не носи пряко производство на материален продукт, но подпомага прилагането на повече знания и възможности за създаването и реализацията на материалните продукти. Това на практика се изразява в по-добър достъп до финансиране, по-добър дизайн и анализ на цялостния цикъл на производство и живот на продуктите, по-добри логистични вериги и управление на складови наличности, по-малко и по-интелигентно използване на ресурси, по-добра информация за използването на продукти, по-добра преработка и други. Като цяло секторите с висока добавена стойност водят до по-високо качество на живот чрез подобряване на бизнес процесите и обществените услуги.

3.2.6. Определяне на услугите

Услугите са интерактивен процес на правене на нещо за „някого” (Vargo & Lush, 2004). Услугите могат да се определят като „прилагането на компетенции (знания и умения) в полза на друго лице“ като такива компетенции може да се проявяват в сложна комбинация на продукти, дейности и институции в рамките на единна система за обслужване. Така например успехът от лечението на болен пациент в болница зависи както от компетенциите на лекуващия лекар, но също така и от лекарския екип, от наличната апаратура, медикаментите, обслужващия персонал, болничната инфраструктура и редица други второстепенни, но също така важни фактори.

Трябва да се отбележи, че услугите са нематериални, неимуществени, не водят до придобиване или смяна на собственост, те са хетерогенни,

109

неразделими и нетрайни. Но също така е важно да се отбележи, че хората обикновено придобиват продукти, за да извлекат стойност от услугите, които те носят. Така например човек си купува дреха, за да я носи. Тоест важен е не моментът на придобиване на дрехата, а моментът на извличане на стойност от нея – носенето ѝ. Разбира се, носенето на дрехата има различни допълнителни функции и особености, като например – контекст на използване (официална дреха, дреха за работа, дреха за вкъщи), обозначава културни и религиозни особености (принадлежност към религия или културна общност), маркира статус и престиж, функционалност (дрехи за спорт), дрехите подчертават възраст, емоционални характеристики и други. Всичко това обаче са функции на носенето и употребата на предмета, а не на факта на неговото притежание. Тоест с развитието на различните видове услуги ние за първи път можем да направим разлика между използване и притежаване.

Продукти и услуги

Разграничаването на продукти и услуги все повече започва да се размива. Някои учени твърдят, че всичко е услуга и „всеки работи в сферата на услугите“. Може да се твърди например, че стоките са механизми за предоставяне на услуги. Човек си купува книга, за да я прочете, тоест той придобива и закупува продукт, за да използва услугата от него. Затова се счита, че покупките се състоят от комбинация от продукт и услуга, тъй като продуктите са обикновено придружени от допълнително удобство и други свързани услуги (като например гаранция, достъпност на магазина, удобство на пазаруване, наличие на паркинг), а услугите често се съпътстват от материален продукт (например стоматологът има нужди от инструменти и медикаменти, за да излекува болен зъб).

Технологични услуги

През последните години, основният генератор на стойност в съвременната икономика са технологично-базираните услуги. За разлика от останалите услуги (напр. здравеопазване и други), технологичните услуги са скалируеми и позволяват да се постигане икономия от мащаба, тъй като могат да се запазват, съхраняват, повторяеми са, често са стандартизирани, и не водят до пряк човешки контакт (Sandstorm, 2008 г.). Технологичните и интензивните на знания услуги водят до висока специализация и индустриализация, изискват висока квалификация и прилагане на знания и допринасят за повишаване на общата икономическа производителност (Duchêne et al., 2009).

110

3.2.7. Особености и развитие на работната среда

Технологиите и ориентацията на икономиката определят различни особености за развитието на нова работна среда. За да можем да направим анализ какви технологии ще се развиват в бъдеще, свързани с автоматизирането на работната среда, ще се спрем по-подробно на различни тенденции свързани с новите организации – виртуални фирми и фабрики на бъдещето, както и на организацията на производствения процес, мобилните работници, включването на потребители в концептуализацията на продуктите и услугите и други.

3.2.8. Виртуални фирми

Виртуалните фирми се характеризират с това, че основната си стопанска дейност извършват чрез използване на електронни медии, за разлика от традиционните бизнеси, които разчитат на осъществяване на дейност чрез лични контакти на база на физическа обмяна на физически документи, продукти, услуги и физическа валута. Виртуалните фирми осъществяват основните си транзакции със служителите си, клиентите си и контрагентите си чрез електронни системи, включително използване на системи за разплащания, предоставяне на услуги и други.

Amazon.com е първият пример на изцяло виртуален бизнес, като разработва онлайн книжарница без физическо присъствие и наличие на магазини на дребно. По този начин показва как ефективно могат да се свързват купувачи и продавачи без допълнителни режийни разноски. С развитието на Web 2.0 технологиите много фирми започват да използват тези технологии, за да достигнат до своите клиенти. С повишаването на сигурността, PCI DSS протоколите и по-строгите възможности за наблюдение и сигурност на транзакциите с кредитни карти през интернет, се развиват допълнително възможностите за електронен бизнес. Така освен развитието на електронната търговия, виртуалните фирми започват да предоставят също така онлайн различни видове услуги – като например професионални услуги, администрация, дизайн, маркетингови услуги, компютърни услуги и поддръжка и много други.

3.2.9. Работа от разстояние – телеработа (teleworking)

Благодарение на развитието на технологиите се подобрява

111

свързаността и достъпността до информацията. Това благоприятства създаването на нови бизнес модели и възможности за работа. Така например през последните години масово се развива феноменът на работа от разстояние, мобилните работници или така наречената телеработа. Концепцията на мобилните работещи е, че чрез новите технологии не е необходимо физическото присъствие на служителите за извършването на определена работа. Чрез информационните технологии и интернет служителите могат да се свързват и да водят телеконферентни разговори, имат достъп до корпоративните системи и данни, могат да правят справки в движение и използват новите технологии навсякъде. Това означава, че служителите могат да работят по-близо до клиентите си, да работят от вкъщи или от специализирани изнесени офиси. Този феномен прави работната сила много по-гъвкава, а компаниите могат да спестят разходи за поддръжка на офис сгради и консумативи. Работата от разстояние позволява по-добро планиране на времето, намаляват се разходите и времето за транспорт, както и се оптимизират работните процеси и наеманите площи в организациите. Същевременно работата от разстояние има и негативни последици, като например по-трудното управление на служителите, липсата на физически контакт и усещането за принадлежност към компанията, създаването на работни навици, намаляване на шансовете за кариерно развитие и други.

В България регламентацията на работата от разстояние се съдържа в разпоредбите на чл. 107з – чл. 107п от Кодекса на труда. Статистическите проучвания показват нарастване на интереса към работата от разстояние. Като се основава на резултатите от анкета от 2012 г. от Ipsos/Reuters се заключава, че работата от разстояние е една тенденция, която се разраства и която изглежда, че ще продължи, тъй като 34% от работещите казват, че би било много вероятно да работят от разстояние на пълно работно работно време, ако имат възможност. Работата от разстояние е особено популярна в Индия, където повече от половината от работниците биха били склонни да работят от дома, последвани от 34% в Индонезия, 30% в Мексико следвани от Аржентина, Южна Африка и Турция.

3.2.10. Просуматор – Prosumer

Терминът „Просуматор – просюмър” показва тенденцията да се размива границата между потребителите и производителите. Потребителите стават едновременно както ползватели, така и

112

създатели на стойност при продуктите и услугите. В бизнес сектора „просуматор” се разглежда като пазарен сегмент на професионалните потребители. Тези потребители с висок интерес към продуктите са особено важни за организациите, тъй като помагат да се подобрят продуктите и подсказват конкретните нужди и решения.

Терминът „просуматор“ е въведен от футуролога Алвин Тофлър през 1980 г. Според Тофлър „активните потребители“ или професионалните потребители са обикновени потребители, които са лично заинтересовани да подобрят проектирането на стоки и услуги на пазара, което трансформира тяхната роля. До момента най-честата употреба на термина описва потребителите ентусиасти, които купуват продукти (почти винаги технически), между професионалния и потребителския клас на качество, сложност и функционалност. „Просуматор“ сега се превръща в специална категория продукти като видеокамери, цифрови фотоапарати, професионална техника и други. Допълнителните функции на продукта и по-високи очаквания помагат да се увеличи персонализирането и подобряването на продуктите. Просуматорите са важни за организациите, защото създават множество бизнес възможности за подобрения, за разработване на нови продукти и услуги, за нови взаимоотношения с други организации и компании.

3.2.11. Фабрики на бъдещето

В бъдеще се предвижда оптимизиране на работата на производствените мощности, така че производството да може динамично да се адаптира към промените на пазара, изискванията за качество, количество и персонализация и то с минимум човешка намеса. Ето защо е важно да се автоматизират устройствата и машините, по такъв начин, че да си сътрудничат и автоматично да се преконфигурират, за да посрещнат променящите се нужди на производството и да постигнат бързо адаптиране и преминаване към необходимия продукт.

След различни дискусии в стратегията на Европейския съюз „Хоризонт 2020” се стига до мнението, че разработването на фабриките на бъдещето включва следните 4 под-дисциплини: устойчиво производство (с оглед на екологията и използването на ресурси), интелигентно производство чрез внедряване на информационни технологии (използване на автоматизирани системи), високоефективни производствени технологии (намаляване

113

на брака, скалируеми модулни системи за производство), както и внедряване на нови материали.

Устойчиво производство

Устойчивото производство се разбира като производство, което е екологично чисто и отговорно към използването на ресурси и околната среда, икономическо изгодно и социално отговорно. От гледна точка на устойчивото производство са дефинирани две цели:

• По-екологични фабрики (в краткосрочен план): оптимизирано използване на енергийните потоци, намаляване на въздействието върху околната среда и подобряване на ефективността от използване на ресурсите, зелено производство.

• Производство на по-устойчиви и зелени продукти (средно-срочно въздействие): прилагане на интегрирана превантивна среда.

• Стратегия за процеси и продукти, за увеличаване на общата ефективност на опазване на ресурси и енергия, за премахване на емисии и отпадъци, рециклиране.

От гледна точка на фабриките на бъдещето, могат да се разграничат три основни компонента, които ще подпомогнат устойчивото производство – екологичен, икономически и социален. Запазването на околната среда засяга както производствения процес, така и използването на суровини, също както и намаляване на общото въздействие върху околната среда. Устойчивото производство включва още проектиране и производство на устойчиви продукти с драстично намаляване използването на ресурси, разработване на иновативни производствени процеси, основани на възобновяеми източници, както и по отношение на безопасността и ергономията за операторите и потребителите. Също така устойчивото производство води до опазване на околната среда и внедряване на специфични решения за свеждане до минимум на въздействието върху околната среда и оптимизирана употреба на ресурси.

Интелигентно производство чрез ИКТ

Информационните технологии помагат да се създаде интелигентно производство, което има за цел да подобри ефективността,

114

приспособимостта и устойчивостта на производствените системи и тяхната интеграция в рамките на гъвкави бизнес модели и процеси в една все по-глобализирана индустрия, която изисква постоянна промяна на процеси, продукти и производствени обеми. Също така интеграцията на различни ИКТ системи ще играе ключова роля за генериране и използване на интелигентни производствени системи за фабрики в различни индустриални сектори.

Икономическата криза през 2008-2009 г. оказа силно въздействие върху инвестициите в ново индустриално оборудване за производствени процеси. Следователно е необходимо производствените системи да са достатъчно гъвкави, като в същото време са здрави, надеждни и ефективни. Оптимизирането на сложни производствени системи все повече разчита на комбинацията от хора, модерни машини, ИКТ и ресурси. В тази връзка се очаква развитие на роботиката, адаптируеми системи, микропроизводство, самообучителни системи, скалируеми системи, висококачествено производство, и други. Високоефективното производство следва да насочи инвестициите в оборудване за производство, което може лесно да се преконфигурира от малки до големи производствени серии, от малък до голям производствен капацитет, използване на гъвкави технологии и модулни производствени единици и други.

Внедряване на нови материали в производството

Новите материали позволяват да се увеличи функционалността, да се постигне по-ниско тегло, по-ниско въздействие върху околната среда и по-висока енергийна ефективност. Те са необходими за постигане на устойчиво производство на персонализирани продукти с висока добавена стойност. Новите материали поставят нови предизвикателства за по-ефективно производство, като включват сложни структури, като например елементи от макро-микро-нано мащаб, множество комбинации от материални структури тип „сандвич” и композитни материали, както и интелигентни материали, интегриращи сензори и технологии в рамките на един материал (например интелигентен текстил). В други случаи е необходимо да се работи с био-базирани материали, като се интегрират по-ефективно с конвенционалните и нови материали, с цел да се отговори на нуждите на новите био-индустрии и екологични цели. Вторичните суровини са също от нарастващо значение, поради големия им потенциал, разходите и въздействието

115

върху околната среда. Услугите свързани със знания ще продължат да променят облика на икономиката, като подпомогнат във все по-голяма степен създаването на иновативни продукти и услуги, добавящи стойност. Важно е да се отбележи, че моделите на работа се променят, технологиите навлизат навсякъде в работните процеси и множество технологични тенденции могат да благоприятстват създаването на нови производствени и организационни форми. Светът става все по-малък, служителите и потребителите на организациите могат да се намират в различни локации и часови зони, и въпреки това създаваната стойност за клиента да нараства. Така новите технологии пряко влияят върху моделите за предоставяне на услуги, както и за съпреживяване и за съучастие в създаването на стойност от страна на клиентите.

3.3. Общности, хобиномика и игровизация

При развитието на автоматизацията в производството, в икономиката се наблюдават тенденции за появата на нови сектори с нарастващ интерес и потенциал за откриването на работни места и растеж. Благодарение на технологиите, които освобождават време и ресурси от други сфери на икономиката, както и заради многото нови иновации, в последните години ставаме свидетели на развитието на секторите на свободното време като по-специално се преосмисля съучастието на потребителя. Все повече виждаме как потребителите се превръщат в част от различни общности, в които инвестират доброволно умения, знания и ресурси, както и свободно време. Развитието на технологиите също така пряко допринася за увеличаването на туризма, игрите, хобитата, спорта и други феномени на свободното време. Въпреки че могат да се разглеждат като част от икономиката на услугите, тенденциите на развиването на свободното време носят нови предизвикателства за добавяне на стойност и за коренна промяна и в други сектори в икономиката. Така вече ставаме свидетели как използването на различни видове нови технологии допринася за развитието на нови бизнес модели, иновации и коренна промяна в много традиционни сектори (като например автомобилостроене, образование, здравеопазване и други). В рамките на настоящата глава няма да се обърне изрично внимание на сектора на туризма, но са проследени нововъзникващите тенденции, свързани с общностите, игровизацията и хобиномиката, както и други сектори на свободното време.

116

3.3.1. Икономика на общностите (Crowd Economics)

През последните години общностите започват да заемат все по-голяма роля, като освен свързани със свободното време, те стават важен елемент и в бизнеса. Безпорно, интересът към развитието на общностите се дължи на появата на Web 2.0 технологиите. В основата на тези технологии стои изцяло нова функционалност за потребителите. При Web 2.0 потребителят става център на информационната система и може свободно да създава съдържание, да го споделя и да го свързва в цялостната информационна среда, без да е необходимо да притежава професионални технологични умения. По този начин социалните технологии поставят акцент върху създаването на общности и споделянето на знания, поощряват споделянето и намирането на общи интереси на потребителите и стават реални платформи за формиране на общности.

Социалните технологии или Web 2.0 се появяват в публичното пространство като термин в края на 2004 г. след една конференция, организирана от Tim O‘Reilly Media. Оттогава с този термин се обозначават множество различни технологии, които позволяват на обикновените потребители да допринасят собствено съдържание в интернет. Основна характеристика на Web 2.0 е, че допринася за споделянето на лична, практическа информация, отразяваща гледната точка и опита на автора. В сайтовете, поддържани като Web 2.0 потребителите стават едновременно и създатели на информация (pro-sumers). Появяват се различни културни и социални феномени като появата на колективна интелигентност (collective intelligence), дълга опашка (Long tail), групово инвестиране (crowd funding) и много други. На база на логиката на Web 2.0 се появяват и множество бизнес модели, позволяващи създаването и прилагането на облачни технологии (cloud computing). Като примери на Web 2.0 сайтове могат да се посочат социалните мрежи, блогове, уики, сайтове за споделяне на видео/визуално/музикално съдържание, хоствани услуги, уебприложения, сайтове-компилации (mash-ups) и други.

Особености на Web 2.0

Появата на Web 2.0 технологии промени съществено разбирането за мястото и ролята на общностите в бизнес контекст. Изводите от доклад на APQC (2005) идентифицират следните особености:

• Web 2.0 подпомагат демократизирането на съдържанието и появата на групова интелигентност;

117

• Web 2.0 подобряват съвместната работа и сътрудничеството;• Поставя се фокус върху създаването на мрежи и видове

общности – експерти, потребители и други; • Акцентира се на свободното използване на създадени или

модифицирани от потребителите инструменти и съдържание; • Създават се социални инструменти (колаборативни среди),

които позволяват по-холистичен подход към споделянето на знания и формирането на общности.

Социалните технологии дават нови възможности за използването на интернет, като позволяват на потребителите да вземат водеща роля при създаването на съдържание, да допринасят със знания, умения и доброволчески труд. Web 2.0 включва базови принципи и концепции, които излизат извън тясното разбиране за технологичните платформи. Благодарение на улеснените технологични процеси за създаване, обработване и споделяне на информация в интернет, милиони потребители могат да участват ежедневно в създаването на ново съдържание в мрежата. С развитието на много нови възможности в областта на роботиката, триизмерното отпечатване, добавената реалност и интернет на нещата, тези общности, които вече включват реалните потребители ще се разширят и ще позволят все по-ефективна промяна на икономиката като цяло.

Характеристики на общностите и тяхната роля в организациите

В едно изследването на Hafkesbrink и Schroll (2010) се разглеждат четири специфични видове общности, които могат съществено да допринесат за въвеждането на отворени иновации в организациите и могат да допринесат за тяхното развитие. Общностите в бизнес контекст следва да са свързани, от една страна, с основни бизнес процеси в организациите, а от друга страна, с цифровите технологии и интернет и с потребителите, които могат да бъдат навсякъде по света. Общностите и отворените иновации са важни, както за големите компании, така и за малките организации. За разлика от големите компании, малките и средните предприятия обикновено нямат достатъчен ресурс сами да организират иновационни програми. Дори и малките и средните предприятия да са отворени за сътрудничество в процеса на иновации, те нямат достатъчно гравитационна сила, за да привличат допълнителни доставчици на знания. Общностите се определят като изключително важни за маркетинговата дейност на компаниите, за интереса и отношението на клиентите, за

118

популярността на продуктите и услугите и други. За това се поставя специален акцент върху ролята на общността и различните видове общности за развитието и оцеляването на компанията. Общностите, мрежите и заинтересованите страни са съществена част от този иновационен процес. Hafkesbrink и Schroll (2010) разглеждат четири основни вида общности:

• Общности от поддръжници (ОП – Community of аssociates);• Практически общности (ПО – Community of practice);• Общности от заинтересовани (ОЗ – Community of interested

parties);• Изследователски общности (ИО – Communities of scientists).

Общности от поддръжнициОбщностите от поддръжници подпомагат създаването на общности от различни клиенти и играчи, които са мотивирани от вътрешна привързаност и интерес и са емоционално обвързани към фирмата, нейните продукти или услуги. Създаването на „фен групи” на фирмите, по подобие на почитателите на определена музика или спортен отбор, показват ревностна позиция и отношение към любимите продукти и услуги. Пример за това е често посочваният като най-големия „маркетингов гаф в историята” случай, когато през пролетта на 1985 г. компанията Кока Кола сменя вкуса на познатата Кока Кола и въвежда Новата Кола. Хиляди американци яростно се противопоставят на промяната, изразявайки дълбокото си емоционално обвързване към класическия вкус на познатата от столетие напитка, което впоследствие се отразява на цялостното развитие на компанията20. Потребителите и клиентите са типични членове на тези „общности от поддръжници”, те изразяват своите ценности и вярвания в социалните мрежи, дават обратна връзка, правят прегледи на продуктите, обменят опит при използване на услугите, съветват се и препоръчват решения на конкретни проблеми, правят коментари в социалните форуми дори по периферни въпроси. Появяват се и нов вид „професионални потребители“, т.е. потребители, които освен че консумират, същевременно и създават продукти и услуги и играят специална роля за иновациите, тъй като имат значителен принос при подобряването и въвеждането на нововъведения в продуктите и услугите. По този начин активното сътрудничество на фирмите с потребителите и общностите от поддръжници помага често да се идентифицират голям брой идеи, 20 http://www.thecoca-colacompany.com/heritage/cokelore_newcoke.html .

119

както за подобрения в съществуващи, така и за изцяло нови продукти и услуги.

Практически общностиПрактическите общности обикновено са създадени от професионалисти, които работят и споделят общ интерес за решаването на конкретен проблем. Тези общности се състоят от експерти, които работят като общност в определена област и извършват подобни дейности дори и в различни организации. Обикновено те са изправени пред подобни задачи и търсят общи решения. Практическите общности насърчават обмена на експертни знания, идеи, хипотези и теории, които водят до нов начин за разглеждане на ситуацията. Пример на такива практически общности са самоорганизираните общности за отворен код, които споделят не само общи проблеми, но и решения, библиотеки и други. Компаниите могат да си сътрудничат с тези професионални общности, както за да подобрят достъпа си до професионални знания по определени теми, така и като извор на нови идеи за усъвършенстване на продуктите и процесите и изпробване на нововъведенията в практиката.

Общности от заинтересовани Общностите от заинтересовани обединяват различни заинтересовани страни, които споделят определен стратегически интерес, като например разработването на стандарти или конкретни нововъведения. Общностите от заинтересовани събират заинтересовани страни от различни практически и експертни общности за решаване на специфичен конкретен проблем от общ интерес. Те могат да се приемат като „общност от общности“, или общност от представители на различни общности. ОЗ се характеризира с това, че са по-временни от практическите общности: те се събират в рамките на определен проект, включват различни участници и организации – като могат да бъдат индустриални камари, общини, публична администрация, научни организации и други. Обикновено се разпускат след като този проект или тема приключи и намери своето решение. Това сътрудничество е изключително полезно за фирмите и понякога по този начин, като се обединяват на общо и стратегическо ниво с други участници могат да постигнат пробив в стратегия, иновация или политическо решение.

Научни общности

Научните общности обединяват усилията на различни изследователи, свързани с конкретна тема или научна област. Научната общност обикновено се разделя на „под-общности“, които се съсредоточават

120

върху по-тясно определена научна тема, и могат да включват и потребители извън научното поприще. Създаването на знания в тези общности обикновено следва парадигмата на „натиск на технологията“, т.е. изобретенията от научната общност се прехвърлят към бизнеса, оставяйки развиването и търговската експлоатация на научните резултати от фирмите. Научните общности се превръщат в един все по-важен източник на идеи и решения за развитието на иновативни продукти и услуги за малките и средни предприятия. Такъв пример е развитието на компанията за иновации – Innocentive.com, която дава възможност на малки организации да изнасят и възлагат научни проблеми на външни учени и екипи (Гурова и др. 2012). Социалните общности са основни двигатели за развитието и внедряването на отворени иновации, връзки с клиентите и създаването на нови знания, приемането на нови бизнес модели. Отворените и мрежовите иновации включват именно възможността да се срещнат различните заинтересовани групи от създатели и доставчици на иновации – индивиди, институции, компании, изследователски центрове, групи и екипи.

3.3.2. Хобиномика

Вследствие от развитието на общностите и електронните пазари все повече хобита могат да се превърнат в допълнителна дейност или да дадат началото на нов креативен бизнес. Общностите по интереси създават възможности да се финансират все повече нови проекти чрез механизмите на групово финансиране – crowd funding. Освен бизнес и технологични идеи, вече има възможности други създатели на съдържание – музика, текстове, изобразително изкуство и други, да получат подкрепа и съмишленици и в некомерсиални области. Така авторите могат все повече да разпространяват и продават своите произведения, а чрез социалните мрежи все повече имат възможност да намерят ценители и публика в световен план. Това развива икономиката на дългата опашка (Long tail), която предполага излизането извън рамките на унификацията на индустриалното общество като води до създаването на уникални и персонализирани продукти. Като цяло интернет позволява на хората да споделят повече знания и да преоткрият света на хобитата и свободното време като себеизява и бизнес перспектива. Освен нематериални продукти, интернет

121

на общностите допринася и за развиване на реални хобита. Така колекционерите и антикварите могат по-лесно да намерят уникални предмети и да преоткрият тяхната стойност, като добавят нови знания и контекст. Създателите на артистични и ръчно направени стоки и продукти чрез новите технологии могат да намерят пазар и почитатели. Можем да видим как новите технологии допринасят за нови артистични проекти, нови продукти и услуги, нови бизнес модели. Вече множество дизайнери разработват продукти – от бижута до лампи и различни предмети за бита на триизмерни принтери. Нови артистични проекти се развиват и на базата на добавена реалност. Вече все повече се разрастват и цифровите модели, които представляват цифрови проекти и шаблони, които могат да се персонализират и разпечатат след това от потребителя на цифров плотер или принтер. Интернет пазарите и платформите за продажби на свързани с крайния потребител на хоби-продукти все повече се разрастват и показват ясна тенденция за близкото бъдеще.

3.3.3. Игри и технологии

В резултат от бурното развитие на 3D технологиите и напредъка в графичните технологии за обработка на изображения (3D образи, развитие на 3D кино и телевизия), индустрията за производството на компютърни игри нараства значително по обем продажби и печалби и се отделя като самостоятелен и значителен под-сектор в сферата на забавленията. Като индустрия, видео и компютърните игри генерират нарастващи обороти, като по анализи на Gartner оборотът на видео игрите през 2013 г. достига до 93 милиарда долара, като предвижданията са да нарастне до 111 милиарда през 2015 г.21 Въпреки засиленият интерес към компютърните игри като индустрия, важно е да се отбележи, че игровите технологии (като например добавената реалност) се прехвърлят все повече и към други сектори на икономиката. През последното десетилетие компютърните игри стават все по-популярни и печелят интереса на все по-широк кръг потребители. Статистическите проучвания показват, че все повече хора играят на компютърни игри, а демографският профил на играещите и времето, което прекарват в игри разширява значително представите ни от ранните години на „геймърите”. Анализ на Федерацията на Американските учени показва, че средностатистически възрастен човек прекарва около 7,5 часа седмично в компютърни игри, като

21 http://www.gartner.com/newsroom/id/2614915 .

122

ограничава другите медии около себе си като телевизия, вестници и радио. Средната възраст на потребителите на социални светове е 37 години, а разпределението между половете е приблизително изравнено. Тези данни разкриват, че компютърните игри са развиваща се медия с все по-широка база от потребители. Компютърните игри дават значителен тласък на развитието на периферни устройства и технологии извън стандартните компютърни конфигурации – като например игрови конзоли, специализирани входно-изходни устройства като специализирани мишки, джой-стикове, маски, видеокарти, технологии за видеообработка и други. В последните години значително се развиват технологиите за добавена реалност, с които игрите стават част и включват елементи от реалния пейзаж на потребителя. Бурното развитие на компютърните игри се отразява не само в технологиите, но постепенно навлиза в различни обществени, бизнес и социални отношения и приложения. Като един вече масов пример може да се посочи създаването на програми за обслужването на клиенти, базирани на събирането на бонус точки, постигането на различни междинни нива и етапи при възможности за отстъпки, награди и подаръци, създаване на механизми за мотивация за следващи покупки и други. Подходите, взети от компютърните игри се прилагат все по-често в други сфери и сектори като при обучението, при управлението на човешките ресурси, в маркетинга и обслужването на клиенти, при иновационната и развойната дейност, в комуникационните канали и при управлението. Като цяло може да се обобщи, че популярността на компютърните игри има все по-значително влияние в обществото. Основните тенденции, свързани с прилагането на принципи и модели от компютърните игри и технологии влияят в различни сфери на живота. В този смисъл в изложението са откроени приложните аспекти на компютърните технологии за игровизация и тяхната роля, ползи и предимства в различен бизнес контекст. Трябва да се направи уточнение, че в текста не се засяга теорията за игрите като математическо моделиране и нейното икономическо приложение, тъй като тя няма пряко отношение към наблюдаваните феномени.

Компютърни симулации

Компютърните симулации са изпълними модели на реални ситуации, които са с по-ниска степен на сложност, отколкото в реалния свят. В симулациите някои от аспектите на реалността са пропуснати, докато

123

други са засилени – например възможностите за случване на критични събития. Обикновено симулациите възпроизвеждат опростени модели на причинно-следствени връзки между предварително дефинирани променливи. Така например може да се проследи какво ще се случи ако един или няколко фактора в една затворена система се променят и как това ще се отрази на другите фактори и резултатни променливи. Отношенията в моделите са предварително зададени и целта на симулацията е основно илюстративна – графично да пресъздадат зависимости. Компютърните симулации се различават съществено и концептуално от компютърните игри. Основната механика на компютърните игри или механизъм на играене в много случаи се изгражда на базата на симулация – изпълним модел, който пресъздава развитието на реална система. Въпреки това, за разлика от игрите, компютърните симулации не са предназначени за играене – не се предвиждат действия или активен избор от страна на играча, както изход и резултат на базата на изпълнението на различни предизвикателства.

3.3.4. Видове компютърни игри

Компютърните игри възникват паралелно с развитието на компютърните технологии и в момента съществуват множество направления и видове игри. Заради широкото им навлизане в различни сектори и приложения Susi et al., (2007) разграничават 3 основни класа компютърни игри – класически игри, рекламни игри и сериозни игри. Класическите игри основно се развиват като комерсиални приложения и нямат допълнителна функция за обучение или постигане на друга цел освен забавлението. Рекламните игри могат скрито или явно да стимулират потреблението на даден продукт, като в най-често срещаната си форма се използват за промоция на филми или сериали, за промоция на детски играчки, за развиване на интереса в определена област. Сериозните игри основно целят постигането на образователна или друга сериозна цел, и по-подробно са разгледани в следващата част. Сериозните игри са създадени на база на предварително определен набор от действия (сценарий), предварително създадени правила и ограничения. Обикновено играчите могат да получат помощ и инструкции, обратна връзка и анализ на резултатите от игрите. Сериозните игри често се показват в привлекателна графична среда и предлагат забавна история.

124

Затова сериозните игри са подходящи за учебни цели и особено при активното учене и ученето по време на целия живот (с акцент върху обучаемия), за тестване на знания и умения, за развитие на критично мислене, за тестване на сценарии, при самообучение и др. Игрите са добри при използването на драматични похвати, като чрез историята, хумор и различни герои се създава и преживява опит от първо лице. От гледна точка на обучаемия активната позиция и възможността за избор създава дългосрочен отпечатък в паметта му, което означава, че си спомня не само какво се е случило, но и защо се е случило.

3.3.5. Игровизация – Gamification

Терминът „игровизация” е част от нова тенденция, която цели да прехвърли някои от основните характеристики на игрите (и основно компютърните игри) като забавление, действие, награди и предизвикателства и да ги приложи към реалния живот. В бизнес среда игровизацията може да се използва за създаване на различни решения, както за обичайни бизнес процеси, така и за обучения или за взаимодействие с потребителите. Игровизацията се използва в различни бизнес приложения и процеси за подобряване на ангажираността на потребителите и служителите, възвръщаемост на инвестициите, подобряване на качеството на данните, обучение и мотивация. Според цитирана информация в пресата22, експерти предвиждат, че игровизацията ще засегне 25% от преструктурираните бизнес процеси до 2015 г. и ще достигне пазарна стойност от 2,8 млрд. долара през 2016 г. Очаква се в рамките на следващите две години 70% от компаниите, включени в Global 2000 да интегрират тази иновативната практика.Техниките на игровизация се базират на естествените за хората нужди за приобщаване и участие, за състезаване, за постигане на постижения, за статус, за себеизразяване, алтруизъм и завършване. Някои от най-популярните техники за игровизация включват:

• Награда за изпълнение на поставените задачи. Видовете награди могат да бъдат материални и нематериални: като точки за постижения, значки, постигане на степени или нива, статуси, виртуална валута и други.

• Конкуренция – наградите за изпълнението на задачите стават видими за другите играчи. По този начин се засилва конкуренцията и се създава допълнителна мотивация на играчите.

22 http://www.economy.bg/inovations/view/4858/Igrovizaciya-na-biznesa .

125

При игровизацията могат да се направят съществуващите бизнес задачи да изглеждат като игри. В тази техника може да се добавят ситуации за избор, обучение, повишаване на участието, добавяне на история и предизвикателства, добавяне на игрови персонажи с позитивна или негативна роля (подпомагат или възпрепятстват изпълнението на задачата), хумор и емоционални позитивни стимулации, обогатяване на разказа с допълнителни измислени елементи и други. Игровизацията дава възможности за създаване на цялостна бизнес екосистема от свързани елементи – бизнес процеси, отношения с клиенти и служители, внедряване на технологии, разработване на нови продукти и други.

3.3.6. Приложно поле на игрите и игровизацията

Според различни изследвания игровизацията и създаването на виртуални светове най-често могат да допринесат за създаването на стойност в различни бизнес организации в следните области:

• Маркетинг и обслужване на клиенти Според маркетинговите проучвания хората увеличават използването на игри, като ограничават времето си за други медии като телевизия, вестници и радио. Това обяснява защо все повече компании търсят начин да достигнат до потенциални клиенти. Чрез различни видео игри и виртуалните светове може да се подобри видимостта на корпоративната марка, да се разширят услугите за клиентите, да се подобри разбирането на продукти и услуги.

• Управление на човешките ресурси и обучение Много организации вече използват игри в процеса на подбор на персонал. Например Американската армия използва своята популярна игра (Американската армия), за да определи най-добрите играчи и в последствие може да им предложи атрактивни условия за наемане. Друга практика е компаниите да използват специално проектирани игри, с които да тестват уменията и способностите на кандидатите за работа в реална ситуация. Чрез сериозни игри могат да се обучават и да се оценяват способностите на работниците и служителите, уменията и знанията им, като могат да се мотивират хората да работят в екип, да се идентифицират хората с лидерски умения, да се изберат хора, които отговарят на търсен профил. Освен това, с игрите могат да се подобрят корпоративната култура и доверието в рамките на организацията. Не случайно, тийм билдинг

126

игри се развиват на базата на реални преживявания сред природата.

• Иновации и развойна дейност Използването на игри и виртуални светове може да насърчи творчеството, експериментирането, симулациите и подобряването на уменията и способностите на служителите да се генерират нови идеи, и да мисли извън стандартните клишета. Виртуалните светове предлагат уникални инструменти в области, позволяващи на потребителите лесно да моделират 3D обекти, да експериментират с форми, повърхности, движения и други.

• Съвместна работа и сътрудничество Техниките за игровизацията може да подобрят възможностите на хората да работят в екип и да изпълняват съвместни сложни операции. Прилагането на игри може да е подходящ инструменти за подобряване на умения за споделяне на знания, формални и неформални дискусии, внедряване на инструменти за комуникация и сътрудничество, като се използват различни медии – Web 2.0, електронна поща, VoIP, съобщения. Виртуалните светове предлагат много възможности за организиране на виртуални срещи, виртуални конференции и PR дейности, контакти и срещикато се спестяват разходи за път.

Образователни приложения

Много образователни и научни организации изследват възможностите за разработването на сериозни игри и виртуални светове, като подходящи технологии за подобряване на учебния процес за придобиването на знания и умения. Демографските характеристики на новите поколения (родените с компютри и интернет деца), показват че те предпочитат бързо да получават информация от различни мултимедийни източници, в състояние са паралелно да обработват информацията и да вършат множество неща едновременно, по-лесно им е да обработват снимки, звуци, видео пред текст, работят и си взаимодействат в мрежа едновременно с много други потребители, интересуват се от информация и знания в контекст, както и от полезни за тях знания. Сериозните игри и виртуалните светове могат да осигурят стимулираща среда, която насърчава развитието на умения за критично мислене, както и умения за комплексна работа. Различни изследвания посочват, че е важно приемането на иновативни и съвременни педагогически методи за добавяне на

127

знания като обучение чрез практика и чрез изследване, учене от опита, учене чрез наблюдение, учене чрез ролеви игри и други. Въпреки всички положителни качества, сериозните игри имат и някои слабости по отношение на приложението им в обучението – ограничават възможността за предаване на текст, залагат на визуални и интерактивни подходи и не помагат за задълбочаване на теоретичните познания. Като примери за приложения и контекст за използване на сериозните игри и виртуалните светове в обучението могат да се посочат:

• Медицина Виртуалните светове и сериозните игри могат да осигурят начин за по-добро разбиране и оценка на студентите и обучаемите в различни медицински специалности, за да различат състоянията на всяко заболяване и да се идентифицират симптомите, да се подобри диагностицирането, да се организират медицински тестове, да се визуализират състояния на болести и други. В реалния живот идентифицирането на критично състояние на болен може да е свързано с човешки живот, докато при изкуствените игри и симулации могат да се изградят множество умения за справяне с критични ситуации. В тази връзка има различни инструменти и технологии, понякога смесващи реални и виртуални светове, използване на специфични периферни устройства (например цифров скалпел) и други.

• Архитектура и изкуство Виртуалните светове стимулират развитието на творчеството и визуалното изкуство, включително представяне на 3D проекти на сгради и обекти, както и изграждането на композиции в сложна среда, организиране и посещения на различни места, художествени изложби и художествени представления и други.

• Бизнес и икономика Сериозните игри дават възможност за обучение, развиване и тестване на знания и компетенции по много теми като финанси, маркетинг, бизнес процеси и т.н. Съществуват различни игри и симулации, даващи представа как работят различни икономически обекти и институции – предприятия, банки, борси, пазари и други. Технологиите позволяват да се учи виртуална икономика, да се разработват и изпитват бизнес модели, да се изгражда комплексна среда и бизнес умения, да се подобряват способностите за договаряне и работа с хора, да се направят прогнози за обслужване

128

на клиенти, разработване на услуги и продукти и други.

• Научни проекти Виртуалните светове позволяват на студентите да извършват симулации и виртуални експерименти в среда без физически ограничения, като така могат да изградят и моделират сложни системи за изучаване на природните закони, като например могат да използват нови елементи и фактори при различни химични или физични експерименти.

• История и хуманитарни науки Игрите подобряват разбирането за историята като пресъздават исторически обекти и събития, разработват контекстуална екосистема, могат да включват много източници от реалния и виртуалния свят. Така библиотеки, музеи, театри, костюми и предмети от съответната епоха могат да придобият нов смисъл при пресъздаването на реални и цифрови модели и концепции; Игрите помагат на обучаемия да се потопи в различна реалност, да мисли като древен човек, да участва в различни роли и различни исторически събития, да бъде част от други сфери.

• Езиково обучение Чрез сериозни игри и виртуални светове изучаването на чужд език може да се обогати с физически контекст. Така учащите могат да се потопят в различна културна среда, да говорят с различни хора, да се включат елементи от културата, обичаите, кухнята, да се взаимодейства с реални хора и други.

Много нови приложения на общностите, хобиномиката и игрови-зацията ще продължават да се развиват в бъдещето. Като цяло можем да открием много нови индустрии, които ще се породят от новия фокус на икономиката. Както масовият туризъм е бил непознат сектор само преди стотина години, така и новите индустрии, свързани със свободното време ще се появят като пряк резултат от внедряването на нови технологии и автоматизирането на икономиката.

129

3.4. Новите технологии и предизвикателствата пред съвременното общество

3.4.1. Социалните парадокси и новото общество

В изложението дотук са разгледани водещи информационни технологии, бизнес решения и иновативни явления, които със сигурност ще се отразят значително върху стопанския облик на света. По-важното е, че бихме могли да очакваме съществени промени да настъпят още през следващите няколко десетилетия. Как обаче те ще се отразят на света около нас, в нашата държава и в нашия град? Какви ще бъдат промените дори в рамките на нашия живот, да не говорим за живота на децата ни? Каква трябва да бъде образователната система, която може да подготви новите поколения за предстоящите предизвикателства? В настоящата глава са представени някои ключови проблеми, както и нуждата от по-дълбоки социални и обществени дебати. В рамките на следващите десетилетия ще трябва да се преосмислят различни парадигми на функциониране на съвременното индустриално общество. Докато обществото, което познаваме се е променяло десетилетия и столетия, новите технологии вече поставят много нови предизвикателства към бъдещото развитие. Социалните системи, образователните системи, пенсионните системи, здравните системи, а дори и данъчните системи са създадени с оглед на индустриалното общество, в което хората работят 8 часа на ден 5 дни в седмицата, прекарват години в една и съща фирма. Новите технологии вече променят съществено работния цикъл, фирмите се появяват и умират, проектно-базираната работа заема все по-голяма част от заетостта. В много държави се наблюдава напрежение на социалните системи, младежката безработица нараства навсякъде по света, милиони младежи не могат да се интегрират в съществуващите системи. Докато се опитваме да решим тези предизвикателства в рамките на старите системи и институции се поставят много нови въпроси „защо” и „как”? Вече имаме инструменти, които позволяват по-голяма прозрачност на процесите, могат да се създадат форми за пряка демокрация, да се създадат нови политически и обществени инструменти. Едва сега, с нововъведенията на технологиите, бихме могли да преодолеем някои проблеми, като например ограничените ресурси, и да създадем ново мислене и визия за обществото на бъдещето.

130

3.4.2. Технологиите като основа за развитие на икономиката

Според различни анализи23 благодарение на технологиите и цифровата революция, световната икономика е утроила обема си само за 20 години между 1980–2000 г. Очакванията са до 2050 г. обемът на икономиката да нарастне пет пъти в сравнение с 1980 г. Това несъмнено се изразява в производството на повече икономически блага – стоки и услуги, както и в създаването и извличането на повече стойност, но и в разпределянето на тази стойност между различни (и повече) участници на пазара.Нарастването на икономиката има своето пряко отражение върху много глобални проблеми, като например осъществяването на Глобалните цели на хилядолетието и намаляването на глада. Според доклад на ООН от 2015 г. постоянно гладуващите хора по света са намалели с повече от 205 милиона души до 700 000 хиляди души, при положение, че самото население на света се е увеличило в номинална стойност.

3.4.3. Информационните технологии и новите организации

Информационните технологии като цяло са причина организациите да се променят съществено през последните десетилетия – като структура, организационна култура, модели на поведение. Чрез въвеждането на ИКТ организациите намаляват йерархичните си нива, стават по-гъвкави и отворени към външни контрагенти, използват модели на отворени иновации и могат да участват в различни корпоративни мрежи за създаване на стойност. В практиката се вижда, че чрез специализираните информационни системи, от една страна, големите фирми могат да придобият силните страни на малките организации, като опознават и обслужват по-добре клиентите си, персонализират отношението си към тях и оптимизират бизнес подходите си към тях. От друга страна, информационните технологии позволяват на малките компании да се конкурират с големите играчи, като дори микрокомпаниите могат да бъдат по-ефективни на международните пазари и да имат глобално присъствие. Благодарение на ИКТ голяма част от транзакционните разходи намаляват значително (като съпътстващи

23 Credit Swiss Research Institute. (2013). Global Wealth Report 2013. http://thenex-trecession.files.wordpress.com/2013/10/global-wealth-report.pdf .

131

разходи по осъществяването на сделката), а чрез автоматизацията и изградените логистични системи се оптимизират множество съпътстващи процеси – планират се обемите на производство, намалява се продукцията на склад, въвеждат се нови видове отношения между участниците във веригата за доставки. Информационните технологии позволяват възвръщаемостта на инвестициите да се увеличи многократно като се създават много нови сектори и индустрии. През този период от десетина години между 1995–2005 г. се наблюдава и най-съществено преминаване от индустриална икономика към икономика на услугите. Реално с напредването на информационните технологии и интернет в края на 90-те години и началото на 2000 г. става масово преместване на работни места към икономики с ниска цена на труда, именно благодарение на по-добрата координация и оптимизирането на логистичните процеси. Доколко това изнасяне на производството ще продължава да бъде актуално ще зависи от различни други тенденции като например появата на парадигмите за местно производство (local production), създаването на автоматизирани-роботизирани производствени мощности, развиването на бизнес модели, базирани на 3D принтирането и роботиката и други. Като цяло, в резултат от естественото развитие и глобалните тенденции, бизнесът в световен мащаб се раздели в две крайности – от една страна, се появиха транс-национални корпорации с глобален фокус на действие, а от друга – малки и микро-компании. Реално големите интернационални компании (включително и от банковия сектор) в най-голяма степен успяха да акумулират ползите от растежа на новите технологии и икономии от мащаба, като се разрастнаха значително през последните десетилетия. Това се доказва както от растежа на множество финансови индекси, така и от все по-тревожните доклади за намаляващата средна класа и увеличаващото се разделение между бедни и богати в световен мащаб. Така например един от най-популярните борсови индекси на Нюйоркската фондова борса – NYSE DJIA е нарастнал от нива около 3000 през 1991 г. до нива от 18 000 към декември 2014 г. (или близо шест пъти), дори и след световната финансова криза през 2008 г. и последвалата рецесия. В популярната култура се появи изразът – „Прекалено голям, за да фалира”, което се затвърди и след глобалната финансова криза през 2008 г., когато заради социалния мир развитите държави трябваше да отпуснат огромно публично финансиране и дори да приемат специално законодателство и политики, за да защитят някои частни, но структуроопределящи индустрии като банковия сектор и автомобилостроенето.

132

Докато организациите повишават ефективността и печалбата си благодарение на автоматизирането на производството, оптимизиране на дейността и бизнес процесите си, виждаме нарастващ натиск в световен мащаб върху социалните и обществените системи, несигурност на пазара на труда и повишаваща се безработица, особено сред младежта. Различни учени и представители на технологични компании се обявяват за решаване на този проблем, включително и чрез идентифицирането на нови социални и икономически научни подходи24. Необходим е нов начин за изучаването и създаването на нови социални и икономически отношения, необходими са нови видове политики и нови институции с оглед на променената глобална бизнес среда.

3.4.4. Технологично предприемачество

Търсенето на нови иновации в областта на технологиите създава пазар и възможности за финансиране на различни проекти, като алтернатива на постоянните работни места. Така например, вместо да създадат собствени отдели по иновации, различни организации са склонни да финансират и пряко да участват в създаването на нови високотехнологични фирми. Технологичното предприемачество се обособява като отделен сектор и дори професия, появяват се нови форми на съфинансиране и съучастие в нови високотехнологични бизнес проекти. В момента може да се види как все повече частен и обществен финансов ресурс се концентрира в тези нови проекти, свързани с развитие на нови технологии и нови решения в областта на автоматизацията. Важно е да се отбележи, че София и България все повече се превръщат в желана дестинация за стартиране на нови високотехнологични компании, създават се все повече условия за финансиране и развитие на иновативен бизнес. На база на възможностите за коопериране се появяват много нови организационни форми (co-working space, бизнес акселератори и други), създават се доброволчески общности и самонаети лица (free-lancers), появяват се отворени модели за сътрудничество и общности, които с различни проекти водят до промяна на средата. Докато това все още е занимание на малък процент от младите хора, можем да очакваме в близко бъдеще тази енергия да доведе до повече обществен интерес в различни области, като вече се виждат

24 Brynjolfsson, E., McAfee A., Jurvetson, O’Reilly et al., (2015) Open Letter Digital economy, MIT Technology Review, in press 4.6.2015, http://www.technologyreview.com/view/538091/open-letter-on-the-digital-economy.

133

различни иновации в образованието, в изкуството, в различни обществени сфери, поява на нови форми на дебати и модели за самоорганизиране.

3.4.5. Нови поколения и нови ценности

Новите технологии вече допринесоха за израстването на цяло едно ново поколение с интернет (така нареченото поколение Милениум – Millenium). Ценностите на това ново поколение, неговите посоки за развитие и появата на неговите герои и визионери ще променят света. Така между различните предизвикателства множество хора ежедневно съучастват в създаването на един нов свят, свят на нови надежди и нови възможности.За разлика от досегашните поколения, новото поколение „Милениум”, израстнало с поглед към глобалния свят ясно преценява ценностите на нещата. Моделите за успех, които се пропагандират от медиите, постепенно се пречупват през призмата на собствените преценки и опит. Така вече парадигми като „правенето на пари”, успешната кариера и гоненето на професионална реализация се разглеждат само като една възможност. Различни изследвания показват, че новите поколения поставят по-голяма ценност върху каузите, върху семейството и времето, прекарано с децата, осмислят интегритета на човека със средата и природата, живеят в по-голяма общност, излизаща от определена компания или бизнес. Тези млади хора правят нови избори за живота си и преценяват с нов поглед предимствата и недостатъците от дадено решение. Работата за определена организация не е сама по себе си самоцел. Новите поколения търсят каузи и са свързани чрез тях, те могат да общуват глобално, могат да виждат гледната точка на другите, могат да взимат решения от позиция на дългосрочно развитие на времето. Моделите на новите поколения ще започнат все по-често да се появяват в медийната среда и ще ни показват все по-често колко лесно е да живеем заедно, да си помагаме и да се подкрепяме. Високите технологии няма да могат да решат проблемите с безработицата, с намаляването на разделението между бедни и богати, нито пък ще допринесат за създаването на нови обществени или политически структури. Важното обаче е, че чрез тези първоначални проекти и технологични успехи можем да видим новите предизвикателства и новите възможности за институционално и обществено развитие в глобален мащаб. Ако технологиите могат

134

да направят ресурсите повече, да ни направят по-независими и свободни в избора си, то разпределянето на тези ресурси поставя нови въпроси на дневен ред. И въпреки множеството опасности от войни, противопоставяне в обществата и създаване на омраза, новите поколения израстват с мечти и нов поглед към света. Един поглед, пълен с надежда.

135

Литература

Гурова, Е., А. Антонова, Р. Николов (2012). Управление на знания. София, Булвест 2000.

Ashton, K. (June 22, 2009). „That ‚Internet of Things‘ Thing, in the real world things matter more than ideas“. RFID Journal., http://www.rfidjournal.,com/articles/view?4986 .

Antonova, A. (2012). Service Science, Value Creation, and Sustainable Development: Understanding Service-Based Business Models for Sustainable Future, chapter 10. – In: Service Science Research, Strategy and Innovation: Dynamic Knowledge Management Methods, editor N. Delener, Arcadia University, USA, IGI Global., 157–169.

Antonova, A., M. Martinov (2010). Serious Games and Virtual Worlds in education and business. SAI conference. October 2010 Sofia.

APQC (2008). The role of evolving technologies: Accelerating the collaboration and knowledge transfer, White paper, available on http://www.apqc.org/portal/apqc/ksn/01_The_Role_Evolving _ExSum.pdf?paf_ gear_id=contentgearhome&paf_dm=full&pageselect=contentitem&docid=14780 .

Arena, M., N. Duque, S. Terzi, I. Bengo, G. Azzone & M. Garetti (2009). A state-of-the-art of industrial sustainability, definitions, tools and metrics. – International Journal of Product Lifecycle Management, 4(1/2/3), 207-251.

Barile S., F. Polese (2010). Smart Service Systems and Viable Service Systems. – Service Science, 2(1/2), 21–40.

Barnatt, Ch. (No date). Explaining the future. 3D printing www.explainingthefuture.com.

Berthon, B., P. Guittat (2011). Rise of the intelligent city. – Outlook, No2, Accenture; http://www.cas-uk.com/SiteCollectionDocuments/PDF/Accenture-Outlook-Rise-of-the-Intelligent-City-Sustainability.pdf .

Bleischwitz, R., S. Giljum, M. Kuhndt, & F. Schmidt-Bleek (2009). Eco-innovation: Putting the EU on the path to a resource and energy efficient economy. Wupertal.,

Brynjolfsson, E., A. McAfee, A. Jurvetson, T. O’Reilly et al., (2015). Open Letter Digital economy. – MIT Technology Review, in press 4.6.2015, http://www.technologyreview.com/view/538091/open-letter-on-the-digital-economy.

Casadesus-Masanell, R., and J. E. Ricart. „How to Design a Winning Business Model.“ – Harvard Business Review 89, nos. 1–2 (January–February 2011): 100–107.

Campbell, W., Ivanova, Garrett (2011). Could 3D printing change the world?

136

Strategic Foresight report. ACUS. http://www.acus.org/files/publication_pdfs/403/101711_ACUS_3DPrinting.PDF .

CERP-IoT (2009). Internet of Things Strategic Research Roadmap. http://www.grifs-project.eu/data/File/CERP-IoT%20SRA_IoT_v11.pdf .

Credit Swiss Research Institute(2013). Global Wealth Report 2013. Retrieved October, 2013, from http://thenextrecession.files.wordpress.com/2013/10/global-wealth-report.pdf .

Duchene V., E. Lykogianni, A. Verbeek (2009). EU-R&D in Services Industries and the EU-US R&D Investment Gap. – IPTS working paper on Corporate R&D and innovation, No4/2009.

Dutta, A. (2012). Robotic Systems - Applications, Control and Programming.

InTech, http://www.intechopen.com/books/robotic-systems-applications-control-and-programming; http://science.howstuffworks.com/robot.htm .

Eghbert H., M. Greiff, X. Kreshnik (2014). PWYW – Pricing ex post Consumption: A Sales Strategy for Experience Goods. – MPRA Paper No. 53376.

Elkington, J. (1994). Towards the sustainable corporation: Win-win-win business strategies for sustainable development. – California Management Review, 36(2), 90–100.

European Commission (2010). Factories of the future ppp, strategic multi-annual roadmap, Luxembourg, http://ec.europa.eu/research/industrial_technologies/pdf/ppp-factories-of-the-future-strategic-multiannual-roadmap-info-day_en.pdf .

FAO, UN (2011). http://www.fao.org/docrep/014/mb060e/mb060e00.pdf .

Fitzsimmons, JA & MJ Fitzsimmons (2006). Service management: operations, strategy and information technology. 5th ed., London, McGraw –Hill.

Fleisch Е. (2010). What is the Internet of Things? An economic perspective, Auto-ID Labs White Paper, WP-BIZAPP-053, Business Processes and Applications, http://www.autoidlabs.org/uploads/media/AUTOIDLABS-WP-BIZAPP-53.pdf .

Geyer, F. (2003). Globalization and systainability – The cynics, the romantics and the realists. Kybernetes, 32(9/10), 1235–1252. doi:10.1108/03684920310493233.

Gershenfeld N. (2012) How to Make Almost Anything, The Digital Fabrication Revolution, Foreign affairs, November–December 2012, Volume 91, Number 6 available on http://cba.mit.edu/docs/papers/12.09.FA.pdf .

Gronroos, C.A. (2010.) A service perspective on business relationships, Industrial Marketing Management, doi: 10.1016/j.indmarman.2010.06.036.

137

Gubbi, Buyya, Marusic, Palaniswami (2012). Internet of Things (IoT): A Vision, Architectural Elements, and Future Directions, Technical Report CLOUDS-TR-2012-2, Cloud Computing and Distributed Systems Laboratory, The University of Melbourne, http://www.cloudbus.org/papers/Internet-of-Things-Vision-Future2012.pdf .

Guizzo, (2011). How Google’s Self-Driving Car Works, IEEE Spectrum Net, http://spectrum.ieee.org/automaton/robotics/artificial-intelligence/how-google-self-driving-car-works .

Hall, Е. (1959). The Silent Language. Anchor Books.

Hafkesbrink, J. and M. Schroll (2010). Organizational Competences for Open Innovation in Small and Medium Sized Enterprises of the Digital Economy. – In: Hafkesbrink, J., Hoppe, H.-U., and Schlichter, J. 2010: Competence Management for Open Innovation – Tools and IT-support to unlock the potential of Open Innovation. (Eul Verlag).

Hernandez-Munoz, Vercher, Munoz, Galache, Presser, Gomez, Pettersson, (2011) Smart Cities at the Forefront of the Future Internet, J. Domingue et al., (Eds.): Future Internet Assembly, LNCS 6656, pp. 447–462, 2011. http://smartsantander.eu/downloads/Presentations/fia_book_2011_smartcities.pdf .

Intepe G., K. (2012). The Use of S Curves in Technology Forecasting and its Application On 3D TV Technology, World Academy of Science, Engineering and Technology, WASET.

International federation of robotics, 2012, History of Industrial Robots - Important Contributors to the Rоbotics Industry,. http://www.ifr.org/uploads/media/History_of_Industrial_Robots_online_brochure_by_IFR_2012.pdf .

Jackson, D. (2011) What is an Innovation Ecosystem? Arlington, VA: National Science Foundation. 2011, http://www.erc-assoc.org/docs/innovation_ecosystem.pdf.

Johnson A. (1989). Time Allocation Research and Aspects of Method in Cross-Cultural Research. J. Quantitativew Anthropology I: 313-334. (Special Issue in Honor of E. B. Tylor).

Kasser T., K. M. Sheldon (2009). Time Affluence as a Path toward Personal Happiness and Ethical Business Practices: Empirical Evidence from Four Studies,”.Journal of Business Ethics, 2009: Volume 84, Supplement 2, 243–255.

Komninos N. (2013). Intelligent Cities: Innovation, Knowledge Systems and Digital Spaces, Routledge.

Kroft S., (2013). Are robots hurting job growth? January 2013, http://www.cbsnews.com/8301-18560_162-57563618/are-robots-hurting-job-growth/ .

Levine, R. (1997). A geography of time. New York: Basic Books.

138

Levitt, T. (1983) The marketing imagination. New York, Free Press.

Lindgardt Z., M. Reeves, G. Stalk, M. Deimler (2009). Business Model innovation, The Boston Consulting Group, December 2009.

Meeker, M. (1996). The Internet Advertising Report. New York: Morgan Stanley.

Metrach, M. (2011). Positive Impact of Industrial Robots on Employment, http://www.ifr.org/uploads/media/Metra_Martech_Study_on_robots.pdf .

Metrach, M. (2013). Up-date study – impact of robots on employment, http://www.ifr.org/uploads/media/Update_Study_Robot_creates_Jobs_2013_01.pdf .

MIT City Science – http://cities.media.mit.edu/about/initiative .

Mitchell, W. J. (2007). “Intelligent cities” [online article]. UOC Papers. Iss. 5. UOC. http://www.uoc.edu/uocpapers/5/dt/eng/mitchell.pdf .

Montalvo, C., & F. Diaz-Lopez (2010). Innovation vis-a-vis eco-innovation: Critical differences for policy design. Paper presented at 6CP Workshop.

Murrey, F. (2008). Managing Innovation and Entrepreneurship – Introduction, MIT, Sloan School of Management. http://ocw.mit.edu/courses/sloan-school-of-management/15-351-managing-innovation-and-entrepreneurship-spring-2008/lecture-notes/01_intro.pdf .

Nam, T., T. Pardo (2011). Smart City as Urban Innovation: Focusing on Management, Policy, and Context, ICEGOV2011, September 26–28, 2011, Tallinn, Estonia. http://ctg.albany.edu/publications/journals/icegov_2011_smartcity/icegov_2011_smartcity.pdf .

National statistical institute – UK. 2006. The time use survey 2005.

Naumann, E. (1995). Creating Customer value. White paper, naumann.com/whitepaper.pdf .

Ng, I., R. Maull, L. Smith (2009). Embedding the new discipline of Service science, in Service Science.

Nielsen C., P. Bukh (2008). What constitutes a Business model. The perception of financial analysis. WP, Department of Business Studies, Aalborg University, No 4, 2008.

Ostenwalder, A., P. Pigneur and C. L. Tucci (2005). Clarifying Business Models: Origins, Present, and Future of the Concept Communications of AIS. Volume 15, Article 4 Research and Innovations SSRI in the Service Economy, Book Series, Springer.

Poslad S., (2009). Ubiquitous Computing: Smart Devices. Environments and Interactions. Wiley, ISBN: 978-0-470-03560-3.

Prahalad, C. K. &V. Ramsey (2004). Co-creation Experiences: the next Practice in Value

139

Creation. – Journal of Interactive Marketing, Vol. 18, No 3, 5–14.

Reid, A., & M. Miedzinski (2008). SYSTEMATIC Innovation Panel on eco-innovation. Final report for sectoral innovation watch. Retrieved from www.europe-innova.org .

Sandstrom, S., B. Edvardsson, P. Kristensson, P. Magnusson (2008). Value in use through service experience. Managing service quality, Vol. 18, No 2, 112–126.

Seliger, G., H.-J. Kim, S. Kernbaum & M. Zettl (2008). Approaches to sustainable manufacturing. International Journal of Sustainable Manufacturing, 1(1/2), 58–77.

Smith ed., (2012). Internet of Things 2012–New Horizons, IERC year book; http://www.internet-of-things-research.eu/pdf/IERC_Cluster_Book_2012_WEB.pdf .

Strategic Research Agenda for robotics in Europe (200). Robotic visions to 2020 and beyond on http://www.robotics-platform.eu/cms/upload/SRA/2010-06_SRA_A4_low.pdf.

Susi, T., M. Johannesson, P. Backlund. (2007). Serious Games – An Overview. Technical Report HS- IKI -TR-07-001 University of Skövde, Sweden.

trendOne white paper, The Outernet, available on http://www.trendone.com/outernet.pdf .

US Energy Information Administration, API, Unlocking America’s Natural Gas resources, Feburary 2015. http://www.api.org/~/media/files/oil-and-natural-gas/hydraulic-fracturing-primer/hydraulic-fracturing-primer-2015-lowres.pdf .

UN (United Nations) (1987). Our Common Future, Report of the World commission on environment and development. Retrieved January, 2009, from http://www.un-documents.net/wced-ocf.htm .

Van Kranenburg R. (2007), The Internet of Things. A critique of ambient technology and the all-seeing network of RFID, Network Notebooks 02, Institute of Network Cultures, Amsterdam, 2007. ISBN: 978-90-78146-06-3.

Vargo S. L. and R. Luch (2004). Evolving to a new dominant logic for marketing. – Journal of Marketing, 68 (January), 1–17.

Yuen, S., G. Yaoyuneyong, E. Johnson (2011). Augmented reality: An overview and five directions for AR in education. Journal of Educational Technology Development and Exchange, 4 Volume 4, No. 1, October, 2011, 119–140.

Yusof, S., (2010) Developing strategy for customer value creation towards a professional services.

Weill P., Malone T., D’Urso V., Herman G., Woerner S., (2005) Do Some Business Models Perform Better than Others? A Study of the 1000 Largest US Firms, MIT Center for Coordination Science Working Paper No. 226, http://ccs.mit.edu/papers/

140

pdf/wp226.pdf

Weiser, M. The Computer for the Twenty-First Century. Scientific American. 94–10, September 1991 http://www.ubiq.com/hypertext/weiser/SciAmDraft3.html .

Weng, Ch., Sun (2009). Toward the Human–Robot Co-Existence Society: On Safety Intelligence for Next Generation Robot. – International Journal of Robots, Springer 2009. http://works.bepress.com/cgi/viewcontent.cgi?article=1000&context=weng_yueh_hsuan .

Zeithaml, V. (1988). Consumer perception of price, quality and value. – Journal of Marketing, 52, July, 2–22.

Zerubavel, E. (1989). The Seven Day Circle: The History and Meaning of the Week University of Chicago Press. Chicago and London, 1989.

141