Настоящото издание е подготвено за юбилейната L Национална археологическа конференция, която се проведе под патронажа на кмета на София – г-жа Йорданка Фандъкова

реДакЦиоННа колегия:

доц. д-р Мария Гюрова (главен редактор)ас. Петър Димитров

гл. ас. д-р Георги Ивановгл. ас. д-р Петър Лещаковгл. ас. д-р Таня Христовагл. ас. д-р Иво Чолаков

гл. ас. д-р Андрeй Аладжовд-р Георги Нехризов

Автор на картния материал: инж. Никола Тонков

ISSN: 1313-0889

Печат: авангард (02 961 72 92)

археологически открития и разкопки

през 2010 г.

БЪЛГАРСКА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕНАЦИОНАЛЕН АРХЕОЛОГИЧЕСКИ ИНСТИТУТ С МУЗЕЙ

София 2011

98 НАИМ-БАН – АРХЕОЛОГИЧЕСКИ ОТКРИТИЯ И РАЗКОПКИ ПРЕЗ 2010 г.

на кремъчни инструменти. Сред ядрата най-многобройни са тези за отломъци, в различна степен на експлоатация1. Пластините са от еднопосочен дебитаж, с успоредни ръбове, трапецовидно сечение, прав профил. Сред ретушираните форми доминират стъргалките. Представени са още и ретуширани пластини, ретуширани отломъци. Откриват се и изделия от Лудогорски кремък (тип Равно).

Застъпени са и различните видове огладени каменни иструменти (брадви, тесли, клинове, длета и др). Прави впечатление относително големият брой на фрагменти от бойни брадви (общо 13 досега), който свидетелства за напрегната обстановка, в която е живяло населението.

Във всички вкопавания се установи и наличието на овъглено зърно. Основно това е еднозърнес-та пшеница, добре очистена. Освен това се срещат и уров, двузърнеста пшеница, леща, лобода.

От животинските видове са установени традиционните за епохата – говедо, свиня, овца/коза, елен2. Остеологичният материал е малоброен, като е запазен предимно в по-дълбоките вкопавания в северната половина на обекта, където е добре затрупан от деструкции. В по-плитките вкопавания и в южната част на обекта се срещат главно зъби, които са най-неподатливи на разлагане. Ситуацията показва, че малобройността на животинските кости се дължи на неблагоприятните за съхранението им природни условия.

литература

Бояджиев и др. 2010: Я. Бояджиев, Д. Такорова, К. Бояджиев. Халколитно селище Върхари, об-щина Момчилград. – В: Археологически открития и разкопки през 2009 г. София, 2010, 92-95.

Terzijska-Ignatova 2008: S. Terzijska-Ignatova. Double-sided zoomorphic figurines from tell Yunatsite. – Cultură şi civilizaţie la Dunărea de Jos, XXIV, 2008, 99-105.

№29. археологИческИ разкопкИ на оБект козарева могИла, землИЩе на гр. каБлеШково, оБЩИна поморИе

Петя Георгиева

Разкопките са проведоха за времето от 27.07.-14.08.2010 г. с финансовата помощ на Нацио-налния исторически музей, с участието на М. Попова, В. Данов, студенти по археология от СУ„Св. Климент Охридски“ и Е. Сиракова от НИМ.

В централната част на северния сектор в пл. кв. 1/16 и 1/17 бе проучена частично североиз-точната част на леко вкопана сграда от I горял късноенеолитен хоризонт. Западната част на същата сграда, частично разрушена от по-късен изкоп, бе проучена през предишни години в пл. кв. 1/2 и 1/3. До горната част на деструкциите в 1/16, 1/17 се достигна през 2009 г. През 2010 г. бе махнато реброто между пл. кв. 1/2, 1/3 и 1/16, 1/17 и бяха свалени по-голямата част от горелите деструкции в неразко-пания досега участък. На повечето места не се достигна до пода на вкопаната основа. Дълбочината на вкопаването, доколкото може да се види на този етап на проучване е 60-70 см. Очертаха се ясно североизточният ъгъл, седем метра от източната стена и по-голямата част от северната. Южната стена на сградата е в неразкопан участък. Приблизителните общи размери са ширина 6 м и дължина пове-че от 7 м. Сградата е ориентирана в посока север-юг. От външната страна на сградата бе проследена неплътна редица от камъни, които вероятно са били наредени в долната част на стените, излизащи над вкопаването. Бяха проучени пространствата източно и северно от сградата. В тях количеството парчета от горели деструкции е значително по-малко. Керамикато, открита там е много по-слабо вторично опалена. Подовото ниво на този хоризонт в участъка извън сградата може да се проследи

1 Обработката на кремъчния материал е извършена от гл. ас. д-р Станимира Танева от НАИМ-БАН.2 Изследването на остеологичния материал е извършено от доц. д-р Лазар Нинов от НАИМ-БАН.

99РАЗДЕЛ I. ПРАИСТОРИЯ

по нападали извън вкопаването деструкции, малко пепел и въглени. Горелите деструкции запълват вкопаването и на места излизат над него. Това са предимно натрошени стени, направени от глина, омесена с голямо количество слама и части от елементи, направени от по-плътна глинена смес с малко органични примеси или без такива. В горната част на строителния хоризонт те са ситно натроше-ни, примесени с кафява пръст, а в долната – големи парчета, които изглеждат като голяма натрошена плоча. Въпреки, че има много големи добре запазени парчета, дебели до 25 см, на малко места личат отпечатъци от дървена конструкция. Възможно е това да се дължи на твърде порьозната структура на горелите стени, които се резрушават лесно и повечето от отпечатъците от дърво да са се натрошили. Има следи от греди и колове с различни дебелини – от 5 до 15 см, но те не дават ясна представа за кон-струкцията. Големите парчета от стени са с отлично запазени, огладени горни лицеви повърхности, докато долните, при повечето за разрушени при падането. Само при едно от парчетата при вдигането се различаваха обрушени отпечатъци от колове. Тези стени са изградени от пласт глина, дебел 3-5 см и постепенно доизграждани на пластове от по 0,5-1 см. Големите парчета лежат нападали във вкопаната част на сградата, като част от тях са хоризонтални, а други наклонени. При парчетата от източната и западната страни на сградата посоката на наклона следва посоката на вкопаването – източните са наклонени на затад, а западните – на изток (обр. 1). На много места има парчета, нападали едно върху друго. На този етап на проучване, преди окончателното вдигане на всички деструкции и проучване-то на евентуалните субструкции, може да се каже, че горелите парчета биха могли да бъдат както от вертикални стени, така и от хоризонтален под от горен етаж на сградата. В северната централна част на сградата се достигна до деструкции от съоръжение, градено както от глина с много органика, така и от по-плътна глина. То не е проучено окончателно. В горната част на деструкциите му на различни дълбочини има много парчета от обмазано огнище, направето от глина с неорганичен опоснител. Те лежат сред деструкции от стени от глина с много органика. Възможно е това да е разрушена пещ.

В рамките на проучения участък от сградата бяха открити много фрагментирани и по-малко напълно запазени съдове – два, единият от които е заварен от пожара недовършен. Други интересни находки са: добре запазена култова масичка с очертани с врязвания очи от едната вертикална страна,

Обр. 1. Козарева могила. Част от късноенеолитна горяла сграда от първи хоризонт.

100 НАИМ-БАН – АРХЕОЛОГИЧЕСКИ ОТКРИТИЯ И РАЗКОПКИ ПРЕЗ 2010 г.

отлично огладена, перфорирана в средата рондела от човешки череп, два предмета, подобни по форма на прешлени за вретено, направени от глава на бедрена кост, фрагмент от орнаментирана с врязани линии глинена фигурка и др. Находките не се различават съществено от откритите досега в другите участъци на горелия хоризонт. Това потвърждава изказаното предположение, че цялото селище по времето преди пожара се е произвеждала керамика.

№30. геоФИзИчно И археологИческо проучване на многослоEн оБект прИ Извора халка Бунар прИ с. горно Белево, оБЩИна Братя даскаловИ. неолИтнИ структурИ

Атанасиос Сидерис, Милена Тонкова

Изминалият сезон бе вторият на съвместната експедиция на НАИМ при БАН и Фондация на eлинския свят, Атина за археологическо проучване на обекта при Халка Бунар. През изминалия сезон разкопките бяха подкрепени и с финансиране по проект на община Братя Даскалови. Това удължи тяхното времетраене – 70 дни, и утрои обичайната работна сила – работниците достигнаха 70 души. Проучванията бяха извършени в 7 сектора – два стари и пет нови. Екипът от специалисти, освен д-р М. Тонкова и д-р А. Сидерис, включваше и още шест археолози от българска страна и двама от гръцка страна. Научен консултант върху проблемите на неолита е проф. В. Николов.

На обекта има останки от различни периоди: от късния неолит, ранножелязната, класическата и ранноелинистическата епоха. Римската епоха засега е представена само с отделни монети (срв. Тонко-ва, Сидерис 2010 и статията в настоящия сборник).

В два сектора – ІV и І продължи проучването на неолитните структури, локализирани през 2009 г. В сектор ІV (в източната част на обекта) продължи проучването на неолитна къща 1, нарушена от голяма елинистическа яма. В сектор І (в западната част на обекта) бе проучена голяма негативна струк-тура под пласт с ранноелинистически материали. В новия сектор VІ, разположен на 40 м северно от сектор ІV, започна проучването на втора неолитна постройка, която бе наречена „Неолитна къща 2“.

сектор ІV. неолитна къща 1. През 2010 г. общата проучена площ в сектора бе 220 м2. Къщата заема нейната най-широка централна и североизточна част. Проучванията показаха че тя не се раз-вива извън този участък. В североизточната част на петното от деструкции бе документиран ъгъл от паднали мазилки, чиято връзка с къщата не можа да бъде установена. Бе документирана една дупка от греда в средата на източната стена, с диаметър 9 см и дълбочина 27 см от подовото ниво. Приблизител-ните размери на къщата са 7х8.5 м с главна ос ориентирана север-юг. Бяха открити съдове и каменни оръдия на труда, аналогични на откритите през предишния сезон. Общо в къщата бяха открити in situ 12 запазени съда и десетки фрагменти от други.

В заключение може да се каже, че къща 1 е относително голяма, с под покрит поне отчасти с огладена глина и стени от клони и глина, крепени през известно разстояние от дървени греди, която е загинала при пожар. Откритите находки – съдове, каменни оръдия на труда, глинени прешлени за вретено и мъниста, позволиха структурата да бъде отнесена към култура Караново ІІІ, от началото на втората половина на VІ хил. пр. Хр. (срв. Тонкова, Сидерис 2010). Тя е свидетелство за най-западното разпространение на културата. Това е и най-ранното време на заселване на тази част от обекта.

В района на къща 1, но извън нея, бяха открити фрагменти от антропоморфни идоли и култови масички и малък коничен печат с пет точки в основата си, с паралели в Еменската пещера и Аспро-валта в Македония. Някои от тези находки, намират аналози в култура Караново ІІІ-ІV, но повечето попадат във фазата Караново ІІІ.

сектор VІ. неолитна къща 2. В този нов сектор, проучванията следваха значителни геомагнитни аномалии, документирани от инж. Н. Тонков. Проучена бе площ от 315 м2. Бяха разкрити деструкции от втора обширна постройка от късния неолит (култура Караново ІІІ), нарушени на места от 20 ями от