СМАЙВАЩАТА ДРЕВНОСТ НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК

 Автор: sparotok В предишния постинг бе представен превод на древни надписи от алпийските региони. Тълкуването бе направено с помощта на наши думи, но някои хора проявиха съмнения относно древният им характер. Не било правилно да се ползва сравнително нов език при разшифровка на стари епиграфски паметници. Верно е, че при разчитането на ретски и венетски надписи от алпийските региони съм ползвал старобългарски думи, документирани едва през IX-ти век, но това не означава, че наречието на дедите ни в Средновековието не е запазило дадени особености типични за езици от второто хилядолетие преди Христа. Доказателство за това ще получим, ако направим сравнение с хетския, той е документиран през 18-ти век преди Христа. Хетите са били могъщ народ, който в Бронзовата Епоха мигрира от Европа за Мала Азия и изгражда там огромна държава съперничеща на египеското, асирийското и митанско царство. Този древен народ е известен с хуманноста и благородството си. Покорените народи не са били подтискани, напротив културата и божествата им са били приемани безрезервно. Поне от 15-ти век преди Христа хетите поддържат дипломатически отношения с троянците, а за съюзници са имали тракийските племена мизи и дардани. С тяхна помощ, през 1300-1280 година преди Христае разгромен египетският владетел Рамзес II . Приликите на нашия език с този на древните господари на Анатолия се дължат на хилядолетното съжителство на дедите ни траките с хетите, чиято прародина са черноморските степи. Да разгледаме спрежението на глагола съм, понеже точно него намираме в ретския и във вентския надпис. Представено е сравнение със староанглийски, латински и старогръцки. хетски-старобългарски-староанглийски1л. ед.ч. есми- есми – еом2л. ед.ч. еси-еси -еарт3л. ед.ч. есзи- естъ -ис1л.мн.ч. асуени-есме-синдон2л.мн.ч. астени-есте -синдон2л.мн.ч. асанзи- сонтъ- синдон хетски-старобългарски-латински-старогръцки1л. ед.ч. есми- есми – сум - еими2л. ед.ч. еси-еси –ес -еи3л. ед.ч. есзи- естъ –ест – ести(н)1л.мн.ч. асуени-есме – сумус - есмен2л.мн.ч. астени-есте –естис- есте2л.мн.ч. асанзи- сонтъ – сунт- еисин   Пределно ясно е, че българският е запазил най-много прилики с хетския. Дори латинския и старогръцкия не се доближават толкова много до

езика на древните господари на Анатолия...за английския да не говорим, той остава в трета глуха. Обърнете внимание, че формата на глагола съм в първо и второ лице единствено число е идентична в български и хетски ( документиран през второто хилядолетие преди Христа). Старобългарското ЕСМИ – аз съм, го срещнахме в ЕСМИ ВЕНЕЛУ СЛЕЕНИИ- Аз съм изпратен на Венел. Както виждате тази форма на глагола съм се е използвала не само през XIX-ти век, но и през XVIII -ти век преди Христа, т.е. преди 3750 години. Старобългарското ЕСИ – ти си, го забелязахме в ЕСИ УМНИ НЕ СУР – Ти си умен, а не неопитен. Отново можем да се уверим, че е било напълно уместно ЕСИ от надписа да се тълкува като старобългарското ЕСИ- ти си, защото точно тази форма на глагола се е ползвала и преди 3750 години, т.е достатъчно древна е дори за надписи от преди VI-ти век преди Христа. Не само граматическите особености на старобългарския показват прилики с тези на хетския, това важи и за основните им думи на, което си е напълно естествено. Щом два народа живеят хилядолетия наред в непосредствена близост, то е напълно нормално, контактът да доведе до общи белези ( и думи) в двата езика.  хетски-български-английски аста-оставам– remainaгниш- огън, огнище -fire aиш-уста -mouth аляна-елен - deeraруни-храна-meal вала-хваля- praiseвали-велик –great васту-вьсъ ( селище, дом) – home, abode, village гаури-гора - forest гима-зима - winterгурта- град, ограда – enclosure, yardдa-давам - giveдалуки- дълъг - long далугасти-длъгостъ ( дължина) - lenght де-дети ( поставям) -place, put думата-дом – home иукан-иго – yoke ия-ити ( отивам, ходя)- go, march киша-чеша –scratch кист-гася - extinguish куй-кой – who куна-куна ( ръка)- hand, arm, right handкупас-окоп, гроб- grave, thrench лаху-лея, поливам- pourлапани-лапам- graze, eatмалд-молити ( моля) -ask

мала-меля – to grind марсант-мръсен- bad, spoiledнас-нас – us непиш-небе –skyпаргасти-праг-high пахс-пазя - keep, protectпурут-пръст, прах – soil, earth сакуа -очи –eyesсамана-земя, земина- base, foundation сарпа-сърп- sickle сурна-сърна, рог- horn суана-щенен ( куче) – dog тамас-томити ( мъча) -torment таната-стена -wallтарх-торк- търкам, трошатару-друв-дървотата-тате- fatherтупи-тупам – to beat тухсант- тесен - shortened, cut, smallхапай-капя- moisten, drip хастаи-кости – bonesхупар-купа-bowl   Не е възможно дедите ни да произхождат от Централна Азия и в същото време езикът ни да показва такива смайващи прилики с този на хетите, чийто най-древен дом са черноморските степи. Приемем ли обаче, че ние сме потомци на палеобалкански народ, то тогава всичко си идва на мястото. Няма чудеса, няма необясними парадокси. Bсеки непредубеден човек осъзнава, че още от Каменната ера предците ни са обитавали Източна и Югоизточна Европа и, че от там нашите деди са мигрирали в различни посоки. На някои места са се задържали по-дълго време и са оставяли свои надписи, а и топоними ( както бе посочено в предишния постинг за българските надписи от Ретия и Венетия).http://sparotok.blog.bg/politika/2010/04/15/starobylgarski-nadpisi-ot-alpiiskite-regioni.528980  Ще завърша с една интересна подробност. Дунавска България е основана от племе, чийто  благороднически род е наречен Дуло. Тази  дума сродна с тракийската ДУЛ-род и с хетската ДУЛИЯ /ТУЛИЯ –събрание, група, общество. Т.е. ДУЛО означава родът, царският род. Ако в миналото изнесените тук данни бяха представени на българския народ, никой нямаше да повярва на нескопосаните измислици, че ние сме татари, чуди, или тюрко-алтайци, а дори щеше да се знае от цял свят, че потомците на Аспарух са най-древното цивилизовано население на Европа съжителствало хилядолетия наред с хетите. Истината не може да се спре!  Използвана информация: 

http://www.utexas.edu/cola/centers/lrc/eieol/latol-4-X.html#Lat04_GP19 http://www.utexas.edu/cola/centers/lrc/eieol/grkol-9-X.html#Grk09_GP41 http://www.ucalgary.ca/UofC/eduweb/engl401/lessons/beonpron.htm