Добруджанската фолклорна област заема североизточната част на България .

На север е оградена от Дунав, на изток – от Черно море, а на запад – от Северняшката фолклорна област.

Основен поминък на населението е било земеделието. Тук по време на жътва са идвали гурбетчии от други краища на страната, а около Освобождението се преселват големи групи хора от Тракия и района на Стара планина.

Тракийският и балканджийският фолклор постепенно се вливат в древните традиции на Добруджа.

Добруджански носии

В Добруджа са разпространени хороводни песни в размер 2/4 .

Срещат се седенкарски, обредни и трапезни , а поради спецификата на трудовата дейност се пеят и богато орнаментирани безмензурни жътварски песни.

Известни певици от тази област са:

Димитрина Кунева Добра Савова

Анастасия Костова Васила Вълчева

Верка Сидерова Соня Кънчева

Ева Георгиева Калинка Вълчева

Характерни инструменти са кавалът, гъдулката и гайдата. Кавалджийските мелодии са типични за източните части, гъдулката е разпространена в крайдунавските селища, а на гайда се свири из цялата област.

Специфичен инструмент е хармониката (физармоника, физа).

Тя навлиза в музикалната практика много преди акордеона.

Добруджанците танцуват със сигурна и уверена стъпка. Играят със свободно тяло, с прикляквания, като в движенията участват и ръцете, и раменете.

Танцьорите не се залавят помежду си, но изпълняват еднакви движения, за които е

характерно приседналото положение на тялото.

.

Най-разпространени са смесените хора, на които се залавят и мъже, и жени. Обикновено темпото в началото е по-бавно и постепенно се забързва до умерено.

Популярни добруджански хора са “Ръченик”, “Ръка”, “Сборенка” и др. Характерен мъжки танц е добруджанският “Ръченик” в размер 7/8.

Движенията изобразяват моменти от трудовата дейност – сеене, връзване на снопи, точене на коса, носене на чувал и др.

От играта на добруджанеца лъха сила и мъжественост, любов и уважение към земята.

Презентацията изготви:

Ива Стефанова Иванова VІ класОсновно училище”Свети

Климент Охридски”село ИзворскоРъководител:

Росица Златинова