Религията на древните египтяни

1. Представата за бога в Древния Египет

- Богът творец е един и няма втори като него

- небитие, слово, ред (маат – правда, истина, хармония)

За основа на египетските представи до голяма степен е послужило плодоносното прииждане на Нил. Като обоготворяват явленията и силите на природата, египтяните се опитват да свържат мисълта за вечността на винаги възраждащата се природа с представата за възкръсване и вечен живот за умрелия и обожествен прародител.

2. Сътворението на света според египетската митология

Египтяните вярвали, че родоначалник на всичко живо и божествено и творец на света е бог Атум. Според легендите, той се появил от хаоса, а след това създал първата божествена двойка – богът Шу и богинята Тефнут. Шу бил бог, олицетворяващ пространството между небето и земята. Тефнут била женското допълнение на Шу. Тази двойка родила бога Геб и богинята Нут. Геб, това е богът на Земята или по-точно – самата Земя. Нут била богиня на небето или самото Небе. Според древните представи в Египет, най-отгоре се намирала Нут, най-отдолу – Геб, а между тях – Шу и Тефнут.

От Геб и Нут произлезли две нови божествени двойки – Озирис и Изида, Сет (Сетх, Сетех) и Нефтис.

Озирис и неговата жена (сестра) Изида били най-важните фигури в египетския пантеон. Възрастният Озирис управлявал мъдро и справедливо народа си, грижел се за неговата култура и пътувал много. В негово отсъствие, страната управлявала жена му Изида. Сет, братът на Озирис, бил изпълнен със завист и в главата му се родил пъклен план. Той примамил Озирис, убил го и разхвърлял по целия Египет парченца от тялото му. Скърбящата Изида намерила всички парченца и ги погребала. Скоро след това родила сина на Озирис – Хор, който започнал отмъстителна война срещу убиеца на баща си Сет и го победил.

Египет се дели на две части: Горен Египет, тясна долина, и Долен Египет – широката делта на река Нил. Начело на тези царства стоят царе, провъзгласени от жреците за богове. Борбата между двете царства е отразена в религиозния мит за борбата между боговете Хор и Сет, които се считат за покровители на Долен и Горен Египет.

Хатор (съпруга на Хор) е богиня на музиката, любовта и съдбата, богиня на небето, хранителка на фараоните и властелин на далечните страни. Изобразява се като крава или жена с рога на крава и слънчев диск.

3. Религията на Тива и египетския храм

Храма на Амон в Луксор 15 в. пр. Хр.Алеята на сфинксовете, която води от храма на Амон в Карнак към храма на Амон в Луксор. 16-15 в. пр. Хр.

Египтяните считат слънцето за страшна стихия на небесния огън, който цари в мъртвата пустиня, и същевременно – за начало на топлина и светлина, необходими за човешкия живот. По времето на старото царство култът към слънцето – се превръща в държавен култ на върховния бог на слънцето Ра.

Всеки ден се издигал в небето на своята ладия, осветявайки цялата земя. Вечер се спускал в подземния свят, където водел нестихваща борба със силите на хаоса и мрака. Ра винаги побеждавал и всяко утро се издигал отново в небесния свод. Символ на неизменното му възраждане бил божественият знак “анкх” – това е кръст, на който горната права част е заменена с кръг.

Аменхотеп IV-Ехнатон, по време на молитва към бог Атон - изобразен като слънчев диск. Египетски музей, Кайро

В Тива наричали Бога творец Амон. Отъждествявали го с бог Ра под името Амон-Ра.Аменхотеп ІV (Ехнатон) създал учение, според което има само един бог, който управлява съдбата на света и хората, а единствен негов наследник на земята е фараона.

Значението на храма в Египет: - стопанско ( получава в дарения военна плячка, земя, роби)-социално (по време на религиозни празници и глад раздава храна на населението)-религиозно

4. Представата за задгробното съществуване

Покрай всеобщата почит към слънцето и плодородието друга основна идея в тази религия е задгробният живот на душата на мъртвите. Според египтяните умрелият продължава своя живот в подземния свят.

Бог на отвъдния свят бил бог Анубис. Обикновено го изобразявали като човек с глава на чакал. Към него се обръщали родствениците на умрелите с молба за покровителство в отвъдното.

Бог Птах бил един от най-главните богове. Наричали го господар на истината и божествената справдливост. За него вярвали, че бил едновременно и Слънцето и Луната. Древните египтяни вярвали, че е покровител на занаятите. В някои периоди са го приемали за върховен бог, творец на всички богове и на света.

Тот е смятан за едно от най-важните божества в египетската митология. Считан е от древните египтяни за бог на мъдростта, занаятите, йероглифите и науката. Изобразяван е като мъж с глава на ибис или павиан, като и двете животни са свещени за него.

Бастет е богиня на радостта, празниците, танците, музиката, плодородието, покровителка на бременните жени в египетската митология. Въплъщавала животворната и лекуваща сила на слънцето. Вярвало се, че лекува болните и помага на реколтата да узрее. Изобразявана е като жена с глава на котка или лъвица, с кошница в ръце. Понякога е изобразявана просто като котка. Дъщеря на бога на слънцето Ра.

Трите главни свещени текста на египтяните описващи пътуването към отвъдния свят са били намерени на вътрешните стени на изсечената в скала гробница на Рамзес VI. Това са Книга на Прехода, Книга на Ам Дуат и Книга на Пещерите. Други текстове, това са Книга на Нощта и Деня, както и поредица от всякакви магически процедури и заклинания, събрани в известната Книга на Мъртвите.

Образец на книгата от преписвача Небкед, през 1300 г. пр.н.е.

Според основната религиозна представа на древните египтяни, пътят на всеки човек продължава без прекъсване и в отвъдното. Затова било необходимо, да му бъдат осигурени условия за съществуване и след смъртта, а това включвало всичко, което било необходимо на живия човек – сигурен дом и храна, както и всички предмети за ежедневна употреба. Най-важно обаче било да се запази тялото. Така реещата се след смъртта душа можела да намери по всяко време тялото, на което е принадлежала. От тези религиозни схващания последвало мумифицирането на телата след смъртта и стоежа на гробници, наподобяващи крепости.

Неразделна част от пирамидите е тайнственият сфинкс, който според някои датировки, които са предизвикателни за традиционните египтолози, е на 10 000 години. За повечето учени такива твърдения са некоректнии и те твърдят, че сфинксът е паметник на фараона Хефрен, защото прилича на него и има всички необходими царски атрибути. Не може обаче да има спор по онова, което се вижда с просто око: фигурата е на полегнал лъв с човешка глава. Предполага се, че е издялан от един монолитен каменен блок. Колосалната фигура е висока над 30 м и дълга около 80 м. Между предните лапи на сфинкса има блок от червен гранит с йероглифи.

За египтянина в сърцето са заключени всички добри и лоши дела, извършени приживе. След смъртта, на церемония се анализират делата. Церемонията на претеглянето на сърцето решава дали на покойника ще се даде право на живот в отвъдното. Умрелият се въвежда в Съдебната зала от Анубис. Сърцето се поставя на везна, като от другата страна се поставя Перото на истината на богинята Маат. Анубис извършва претеглянето. Тот записва показанията. Бог Хор отвежда покойния до владенията на Озирис ако сърцето е по-леко от перото на Маат (ако приживе е правил повече добри дела). Демонът Аммут, "Сърцеяда" - полукрокодил, полулъв, полухипопотам - изяжда онези, чиито сърца са по-тежки от перото, лишавайки ги от право на живот в Отвъдното.

Анубис

Маат

Аммут