РАДВАХМЕ СЕ

ПОБЕЖДАВАХМЕ...

IV “A”

Клас

УЧИХМЕ

БЯХМЕ ЕДИН ЕКИП

УЧИЛИЩЕТО – ТАЗИ БЯЛА ГАРА,НА ПЪТ ЗОВЕ ТЕ С НЕПОЗНАТА ВЯРАИ ДЕТСТВОТО СЪНУВА ЛИ СЪНУВА,

ЧЕ НЯКОЙ ДЕН ОТ ТУК ЩЕ ОТПЪТУВА.

ДАРЯВАХМЕ...

ТАНЦУВАХМЕ...

АЗ ТИЧАМ КАТО ПТИЦА ВОЛНОКРИЛА,ПО-БЪРЗА ОТ ЛЪЧИТЕ, ВЕТРОВЕТЕ,И БИСЕРИ НА РАДОСТ В МЕН СЪМ СКРИЛА,НА ДЕТСТВОТО НАЙ-ХУБАВОТО ЦВЕТЕ.

УСМИХВАХМЕ СЕ

ОБИЧАХМЕ

ЛУДУВАХМЕ...

И ВОЛЯТА НИ БЕШЕ ВЕРЕН СТРАЖ.

МАТЕМАТИКАТА БЕШЕ МНОГО ЛЕСНА, МАКАР ЗА НЯКОИ ДА БЕ БЕЗИНТЕРЕСНА...

МЕЧТАЕХМЕ, ИГРАЕХМЕ, ОБИЧАХМЕ...

“ЗАПОМНИХ ВИ С УСМИВКАТА-ЗОРНИЦА.С ОЧИТЕ ВИ- ЗАСМЕНИ И СЪРДЕЧНИ,И ДУМИТЕ ВИ ТОПЛИ,КАТО ПТИЦАВ СЪРЦЕТО СИ- ГНЕЗДО ЩЕ ПАЗЯ.”

ПРАЗНУВАХМЕ...

“ИЗТИЧА ВРЕМЕТО КАТО ВОДА.НО СПОМЕНЪТ ОСТАВА ВЯРНА СТРАЖА.ДОТУКА СПИРА МОЯТА СЛЕДА,А ИМАХ ТОЛКОЗ МНОГО ДА ВИ КАЖА...“