Ядрото на клетката се намира в нейния център и по-рядко в периферията . Формата му зависи от формата ѝ
на клетката.
Ядрото е мембранно ограничен клетъчен органел, присъстващ на всяка еукариотната клетка. В него се съдържа повечето от генетичния материал в клетката, организиран под формата на много на брой дълги ДНК молекули в комплекс с разнообразни протеини като хистоните, формиращи хромозомите. Гените в тези хромозоми формират ядрения геном .
Опазване на наследствената информация.
Регулиране на обмяната на веществата в
клетката.
Функции на ядрото
Ядрото на една клетка може да възникне само от ядрото на друга клетка по пътя на деленето, а
не като новообразувание в клетката.
Обикновено клетката притежава едно ядро, но се срещат многоядрени и безядрени клетки.
Многоядрените клетки се получават в резултат от няколко деления на ядрото, които не са съпроводени с делене на клетъчното тяло, или при сливането на
едноядрени клетки.
Едноядрена клетка Четириядрена клетка
Знаете ли че...
Ако бъде премахнато ядрото, в клетката се прекратява синтезирането на белтъци и тя умира. Ако собственото и ядро бъде върнато, жизнените функции на клетката се възстановяват. Ако в клетка, на която е отстранено ядрото, се присади ядро от друга клетка, то тя започва да синтезира белтъци, характерни за клетката, от която е взето ядрото. Следователно ядрото носи информация какви белтъци да се синтезират в клетката. Ядрото също не може да функционира без цитоплазма. То е елементарна жизнена единица е цялата клетка.
В клетъчното ядро се различават:
Ядрена обвивка
Кариоплазма
Хроматин
Ядърце Рибозоми
Ядрени пори Ядро
Ендоплазматичен ретикулум
Ядрената обвивка се състои от две липопротеинни мембрани. Външната мембрана на ядрото преминава в ендоплазматичната мрежа на цитоплазмата и може да се разглежда като част от ендоплазматичната мрежа. Характерна особеност на ядрената обвивка е наличието на пори. Те са запълнени с вещество и имат сложно устройство. През тях избирателно се осъществява преминаването на високомолекулни вещества (белтъци, нуклеинови киселини) и по-сложни частици (комплекси от РНК и белтъци) от ядрото към цитоплазмата и обратно.
Ядрена обвивка
Кариоплазмата (ядрен сок) е основното вещество на ядрото. В него са потопени хроматинът и
ядърцето. Състои се от вода и разтворени в нея белтъци и йони.
Ядрен сок
Хпоматинът изгражда хромозомите. В ядрото на неделящата се клетка съществува като сложна мрежа от хроматинови нишки на ДНК комплекси и белтъци в
различна степен на нагъване (опаковка, кондензация). Хромозомите на делящата се клетка са същите
хроматинови нишки, кондензирани в по-плътни структури.
Ядърцата са сравнително малки кръгли телца, разположени обикновено в съседство с ядрената мембрана. В тях се
намира голяма част от ядрените рибонуклеинови киселини. Съдържат и малко количество ДНК. По време на деленето на клетката ядърцата изчезват и след това се образуват
отново. Тяхната функция е свързана с образуването на рибозомите, които по-късно преминават в цитоплазмата
през порите на ядрената обвивка.
Немембранни органели
Рибозомите, цитоцентърът, ресничките, камшичета, включенията и ядърцата са немембранни органели. Те не са отделени от цитоплазмата на клетката чрез мембрани. В еволюцията на клетката са най-
древните органели.
Ядърце
Клетъчен център
Цитоцентър
Рибозома
Рибозомата е задължителна органела за живата клетка (бактериална, растителна или животинска). Всяка клетка съдържа десетки хиляди рибозоми, които са изключително малки частици (една 20 милионна част от милиметъра) и се виждат добре само с електронен микроскоп. Разгледани като молекули обаче, те са истински гиганти.
Рибозомите се състоят от две субединици - една голяма и една малка. По строеж могат да се разглеждат, като надмолекулни комплекси. Началото им се дава в ядърцето на клетъчното ядро, по което има голямо количество гънки. От тези гънки се освобождават рибозоми на РНК и надмолекулни комплекси, които по-късно ще формират бъдещите рибозоми.
малка субединица
голяма субединица
Рибозомите са изключително важни клетъчни немембрални органели. В тях протича един от най-важните клетъчни процеси, свързан със синтеза на
белтъци - транслацията.
Цитоцентърът е немембранен органел, характерен за животинските клетки. Състои се от две
цилиндрични тела центриоли, разположени перпендикулярно едно на друго. Всяка центриола е
изградена от 9 тройки микротръбички.